Подготви ли се за Царството? (Матей 3)

/проповед/

Когато започваме нещо, ние трябва да се подготвим за него. Студентите се подготвят за изпит, като четат за него. Спортистите се подготвят за олимпийските игри, като тренират усилено 4 години. Когато правиш сладкиш, трябва да подготвиш тавата – да я намажеш с олио, за да не залепне сладкиша. Когато боядисваш, трябва да подготвиш стената, като положиш грунд. Всичко си иска подготовка.

Подготовката е важна дори за един пастор. Един пастор получил обаждане, че внезапно е умряла жена от църквата. Нямал време да се подготви за погребението, затова намерил в компютъра последната проповед за погребение, която проповядвал и с функцията „намери и замени“ сложил името на жената, която починала – Величка вместо името на жената от предишната проповед, Мария.

Всичко вървяло добре до момента, когато стигнал до края на проповедта, където трябвало да прочете апостолската изповед на вярата. Той обявил, че Исус е заченат от Святия Дух и е роден от дева Величка.

Пасажът, който ще разгледаме днес също говори за подготовка. Не за изпит или състезание, за готвене или боядисване, а за идването на едно царство. Както вече сте разбрали, ние говорим за духовно Царство. Но както при студентите и спортистите, тази подготовка не идва отвътре. Става въпрос за вътрешна, духовна подготовка, която има и външно измерение. Но тя е съществена, ако искаме да сме подготвени за Царството.

Така че, днес ще говорим за това: Цар Исус ни призовава да се подготвим за Неговото идващо Царство. 

Основна роля в тази подготовка имаше Йоан Кръстител. Той дойде, за да подготви пътя за царя, като призове хората към покаяние. Ще разгледаме три неща: призивът за покаяние, плодовете на покаяние и Духът на покаяние.

1.     Призивът за покаяние.

Матей 3:1-2 „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня. Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

Миналият път започнахме разглеждането на Матей с родословието на Исус в 1 гл. Видяхме, че Неговото идване беше пророкувано, че Той беше наследник на Авраам и Давид и че нашият Цар може да се познае по благодатта.

Втора глава говори за посещението на мъдреците, което разгледахме в навечерието на Рождество и завършва със завръщането на Йосиф, Мария с малкия Исус в Назарет. Днес ще разгледаме част от трета глава. Между края на втора и началото на трета глава са минали доста години. Тук Матей насочва вниманието ни към служението на Йоан Кръстител.

В евангелието на Лука 1 гл. четем за чудодейното раждане на Йоан в семейството на свещеника Захария и Елисавета. Но Матей захваща своя разказ за Йоан Кръстител без никакви предисловия. Веднага научаваме, че той е дошъл, за да подготви пътя за идването на Царя. И той прави това, като проповядва в Юдейската пустиня.

Сега, това не е най-приятното място за провеждането на публични събития. Едва ли Йоан е можел да си наеме там квартира и едва ли кетърингът е бил много добър! Но Йоан избра пустинята, за да покаже, че Божият народ е все още в пустинята. Бяха в Обещаната земя, но духовно все още бяха в своите грехове и непокорство.

Защото когато Божиите люде съгрешат, Бог ги изпраща да се скитат в пустинята. Когато Адам и Ева съгрешиха в Едем, Бог ги прогони от градината в пустинята. По-късно, когато Божиите люде отказаха да се покорят и да влязат в Обещаната земя, Бог ги остави да се скитат в пустинята 40 години, докато всички, които се бунтуваха, измряха.

Когато царете на Израел и Юда водеха людете в грях и идолопоклонство, Бог ги изпрати в плен в Асирия и Вавилон. След като се върнаха от Вавилон в Обещаната земя, духовно те пак бяха в пустинята. Бореха се с грехове и непокорство, затова Йоан беше изпратен, за да подготви пътя за идването на Царя.

Той направи това, като ги призова да се покаят. „Покайте се“ са първите записани думи на Йоан. Покаянието е основната тема на неговата проповед. Гръцката дума за покаяние е „метаноя“ и тя означава „промяна на ума“, която произлиза от промяна на сърцето.

Не просто да си промениш мнението за нещо. Покаяние е да намразиш твоя грях, да се погнусиш от него и да промениш напълно живота си. Погледни на грешните избори и постъпки, които си правил и реши, че те вече са зад гърба ти! Защото, това ли би искал да мислиш, да кажеш или правиш в момента, в който Христос се върне на земята и те призове в Своето присъствие?

Избягвай местата, които те изкушават да съгрешиш. Човек рядко се озовава изведнъж в греха без да знае как е стигнал дотам. Обикновено той прави малки стъпки. Четох, че е мит, че жабата може да бъде сварена, ако постепенно се увеличава температурата на водата в тенджерата, защото жабата ще скочи, когато повече не може да понася горещината. Но с хората става точно така, биват постепенно сварени в греха!

Йоан Кръстител им казва: „Покайте се, за да се подготвите за идването на Царя! Божието Царство наближи. Царят е тук! И виждаме от ст. 13 нататък, че Исус идва да се кръсти при Йоан. И когато започне Своето служение, Исус ще призове хората със същите думи: „Покайте се, защото наближи небесното царство. (Матей 4:17)

Какво е Небесното Царство? Това не е някакво физическо царство, като Обединеното кралство. То не е място, а сила, управление. Управление на Бога. И там, където Бог управлява, Той владее над сърцата на хората. Божието царство е тук тази сутрин и навсякъде, където Божиите люде са събрани, за да прогласят евангелието на Исус Христос, където хора се покайват и предават на управлението на Царя.

Думите на Йоан са всъщност изпълнение на старозаветно пророчество. Тъй като Матей пише предимно до юдеи, които познават старозаветните пророчества, той цитира това пророчество от Исая 40:3:

Матей 3:3 „Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него.“

Тези думи са писани 700 години преди Йоан да излезе на сцената и да каже, „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“

Посланието на Йоан беше, „Покайте се, защото наближи небесното царство. Може би Йоан беше груб и недодялан за някои, носеше дрехи от камилска козина, живееше в пустинята, хранеше се със скакалци и див мед. Но духовната му храна беше богата. Той знаеше, че Царят Исус Христос идва.

И хората идваха от цялата околност да се кръстят в Йордан, като изповядваха греховете си. Това беше кръщение с вода за покаяние (ст. 11).

В старозаветни времена хората познаваха кръщението за очистване. Винаги, когато човек беше нечист, той се нуждаеше от кръщение, oт ритуално умиване. Например, при погребение на близък, ако си имал контакт с мъртвия, ти ставаш нечист и тогава е било нужно да се кръстиш или умиеш, за да се очистиш.

Но с кръщението за покаяние Йоан Кръстител показва, че нечистотата е не само физическа, като при докосване на мъртвец, но и духовна, затова човек трябва да се очисти от греховете си, а покаянието е важна част в този процес.

Но по какъв начин това беше подготовка за идващия Цар?

В древността, когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

И днес правим това. Когато на посещение идва държавен глава или друг високопоставен гост, се ремонтират и почистват булеварди и се поставят знамената на страната му. Има засилена полицейска охрана.

Подготовката за идващия Цар на царете трябва да е още по-сериозна. Въпросът е, готови ли сме за Неговото пристигане? Как се подготвяме? Йоан Кръстител ни казва, че е нужно да се покаем за греха си. Не просто външно да се измием с вода, а да се очистим духовно. Това изисква не просто да преминеш формален ритуал, а да даваш духовни плодове.

2.     Плодове на покаяние.

Матей 3:7-8 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.“

Тук за първи път в евангелието Матей споменава фарисеите. Фарисеите бяха юдейска секта, възникнала през 2 в.пр.Хр., която стриктно спазваше закона. Те се считаха за праведни, гордееха се, че са наследници на Авраам, но не принасяха плодове, съответстващи на покаяние. Затова Йоан ги нарече „Рожби ехиднини“ или „деца на змии“. Той каза: „Не е достатъчно да сте биологични наследници на Авраам. За да сте подготвени за идването на Царя, трябва да принасяте духовни плодове.

Макар и да спазваха буквата на закона, всъщност те го нарушаваха. Ще кажете, как така? Както казва един библейски учен, „легализмът на фарисеите с предписания за най-дребните неща в живота не правеше закона труден, а твърде лесен за изпълнение… Истината е, че е по-лесно да очистиш външността на чашата, отколкото да очистиш сърцето си.“

Фарисеите не разбираха, че законът изисква не само спазване на външни правила, но най-вече милост, справедливост и любов към Бога и човеците. Така, вместо да е детеводител, който да ги доведе до Христос, законът за тях се бе превърнал в препъни камък.

Не можеш да сведеш закона само до спазване на принципи и методи. Отбелязваш квадратчето и вече си праведен пред Бога. Я да видим? Запалих свещ за близките ми, причестих се, отидох на гробищата на задушница, постих по време на великите пости, сега Боже, трябва да ме благословиш.

Но за да изпълняваме целия закон, ние трябва да сме съвършени, тъй като небесният ни Отец е съвършен. Това трябва да те доведе до разбирането, че ти не можеш да се справиш сам и имаш нужда от Спасител. Имаш нужда от благодат. Точно това проповядваше Йоан Кръстител. Това после щеше да каже и Исус. И това е посланието на Църквата оттогава до днес!

Покаянието не ни идва отвътре. Както казва пастор Джон Макартър, „Целта на християнското послание е да конфронтира греха на грешника, за да бъде той призован към покаяние и прошка. Грешникът не харесва това.“

Също, не можеш да си кажеш, ще отида на църква, ще пея песните с всички, ще издържа проповедта, колкото и да ми е безинтересна, ще кажа „амин“, ще отбележа правилното квадратче.

Бог изисква нещо много повече, иска да види съкрушено сърце! Иска да намразиш и да се погнусиш от греха си, да се обърнеш от него и да прегърнеш благодатта, която Той ти предлага в Исус Христос.

На нашето лозе имахме доста плодни дръвчета. Но за 20-тина години повече изсъхнаха и накрая ги изкоренихме. Причината? Почвата на това място е доста пясъчлива. Иска се много торене и поливане, за да може дръвчетата да дават плодове.

За да имаш такива плодове, съответстващи на покаяние, ти трябва да се погрижиш за своите корени. Те трябва да растат в плодородната почва на благодатта на разпнатия Спасител. Тогава промяната на сърцето ще доведе и до промяна на ума, а тя ще се изяви в принасяне на плодове на променен живот.

Затова, не разчитай на религията на легализма, на своята сила, защото плодовете ти ще бъдат такива, каквито винаги са били досега. Най-глупавото нещо е да правиш едно и също нещо и да очакваш промяна. Стреми се към благодатта на Исус Христос!

Ники Гъмбъл, основателят на Алфа групите, разказва как веднъж посадил круша в двора си. Почти всеки ден проверявал дали не се е появил плод на него. Един ден негов приятел решил да се пошегува с него и завързал с въженце голяма ябълка за един от клоните. 😊

Сега, ние знаем, че крушовите дървете не раждат ябълки. Бананите не растат на сливи. Кленът не може да върже череши.

Но точно това се опитваха да правят фарисеите. Те се опитваха да привържат някакви ябълки, банани и череши към живота си и да кажат: „Вижте какви дела върша.“ Но всъщност, си оставаха същите безплодни дървета, които раждаха гнили плодове. Такива дървета биват отсичани и хвърляни в огъня (ст. 10)

Цар Исус иска да види добри плодове в живота ти. Но за да стане това, е нужно време. Нужно е корените на дървото на твоя живот да се простират дълбоко в плодородната почва на евангелието. Трябва да признаеш нуждата си от Исус, да се покаеш от греха си и да погледнеш с вяра към Христос. Тогава промяната в сърцето ти ще доведе до промяна в ума ти, което ще се прояви в промяна в живота ти.

Но как точно може да стане това? Как да се подготим за Царя?

3.     Дух на покаяние.

Матей 3:11 „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

Тук Йоан Кръстител говори за две кръщения – кръщение с вода и кръщение с огън. Той не ги противопоставя, но показва, че макар едното да е свързано с другото, те са различни. Едното сочи и се изпълнява в другото.

И днес вземаме водно кръщение. Когато потопим някого във водата, това не го променя магически. Ако има някаква разлика, тя е че преди потапянето той е бил сух грешник, а след излизането от водата е мокър грешник. Водното кръщение е външен белег на вътрешна реалност – на покаянието и действието на Святия Дух, който Исус изпраща в живота ни.         

Богословите спорят относно точното значение на израза „кръщение с огън“. Според някои то е именно даването на Святия Дух на вярващия, който подобно на огън ще изгори безполезната плява на сърцето и ще остави чистото зърно да подхранва живота на вярващия (ст. 12). Според други, Бог ще кръсти със Святия Дух тези, които искат да станат Негови последователи, а останалите ще бъдат кръстени с огъня на гняв и осъждение.

Тази интерпретация като че ли е най-добра поради контекста на осъждение в тези стихове. Но която и интерпретация да приемем, очевидно Йоан ни казва тук, че за да станат поданици на Цар Исус, хората трябваше първо да се покаят.

Виждаме това и в цялата история на църквата. Във всяка нация, език и култура, служението на Църквата е било да води хората към изповед на греховете и покаяние. Не формално покаяние, а искрено покаяние под действието на Святия Дух, който изобличава за грях. Това води до промяна на сърцето, на ума, а оттам и до промяна на живота.

Eдин мъж повярвал в Исус Христос. В резултат на това той признал, че е участвал в банков обир, когато бил на 19 години. Тъй като давността по случая била изтекла, той не можел да бъде осъден за престъплението. Въпреки това, той вярвал, че взаимоотношенията му с Христос изискват да направи признания. Дори той доброволно изплатил своя дял от откраднатите пари!

Днес под влияние на масмедиите хората интиутивно избягват покаянието. Стремежът е да се чувстваме по-добре, а покаянието казват, ще ни кара да се чувстваме мизерно. Но Библията казва, че ние се нуждаем именно от покаяние, за да се почувстваме добре! И най-вече, ние се нуждаем от покаяние, за да се подготвим за идването на Царя!

Защото Царят на царете Исус, вечният Божи Син, взе човешки образ. Роди се като Давидовият Син, законен наследник на трона на Израел. Бе презрян, отхвърлен и разпнат от нечестиви човеци. Но Царят победи греха, смъртта и Сатана и възкръсна победоносно.

И Той установи Своето царство на земята, Църквата Христова, и обеща, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Той се възнесе и царува отдясно на Отца, полагайки враговете си под нозете си. Небесното царство е тук, но то идва в своята пълнота и слава. Ти готов ли си за идването на Царя?

Изповядай греховете си и се покай. Позволи на Святия Дух да те води и принасяй плодове за Царството.

Молитва.

_________________________

12.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Български студент - автор на бакалавърския химн на Харвардския университет през 1894 г.

На днешния 8 декември (повечето) студенти мислят за това къде и как ще прекарат купона, как да се забавляват, хапнат и пийнат по-добре. Всъщност, като се замисля, това е характерно не само за този ден, но и изобщо за живота на младите хора днес.

И то е напълно закономерно. Там, където липсва знанието за и вярата в Бога, липсват християнските ценности, достойните каузи и възвишените стремежи.

Разбира се, и в миналото е имало хора, които да се покланят на мамона. Пълният търбух (днес - хладилник) е бил цел номер едно за много поколения българи.

Но за значителна част от студентството тогава характерни са били вярата в Бога, любовта към ближния и родолюбието. И ако днес все пак се намират такива студенти, огромното мнозинство са релативисти, агностици или просто хедонисти.

Много български студенти в началото на 20 в. се учат в престижни западно-европейски и американски университети. Връщайки се в България те посвещават силите си на строителството на едно модерно за времето си стопанство, политически, обществен и културен живот.

И днес много български студенти учат в чужбина. Някои от тях са сред най-добрите в конкуренция на студенти от цял свят. Но колцина са тези, които са оставили или оставят следа в своя университет? Колко от тях ще бъдат запомнени с нещо повече от "отличната диплома"?

Замислих се за това, когато ми попадна материал във в-к "Зорница" за Стоян Ватралски. Той е роден през 1860 г. в семейството на беден овчар от Вакарел. След освобождението постъпва в Научно-богословското училище в Самоков, основано от мисионери. През 1884 г. е изпратен да продължи образованието си в САЩ. Въпреки трудностите с езика, успешно завършва богословско училище във Вашингтон и постъпва в Харвардския университет.

Жаждата му за знания скоро привлича вниманието на неговите професори. Печели състезание по декламация и няколко награди по ораторство. Но безспорно най-голямото му постижение е написването на Бакалавърския химн на Харвардския университет през далечната 1894 г. Печели анонимния конкурс за химн в конкуренция с 560 студенти от своя випуск!

Стоян се превръща в сензация. Текстът на химна е отпечатан в най-големите тогавашни вестници.

След завършването си става поет, журналист и писател. Изнася проповеди в църкви, пише статии не само на религиозна тематика, но и за България. Канен е да пътува в много източни щати, пише за известни вестници. Става толкова известен, че когато през 1900 г. решава да се върне в България, същите поместат новина за заминаването му.

В България Ватралски продължава проповедническата си дейност. Изнася сказки, държи речи, пише статии. Основава Българо-Американското дружество. По време на Балканската война (1912-1912) пътува до Англия, където говори и пише в защита на България.

Любопитен факт е, че ден след негова публикация на тема "Трябва ли да сменим нашия календар?", правителството внася в Народното събрание законопроект за промяна на календара. Месец и половина по-късно България преминава към григорианския календар.

По негов почин в София са кръстени улиците "Братя Бъкстон", "Д-р Алберт Лонг", "Юджин Скайлер", "Джордж Вашингтон", "Макгахан", "Уошбърн" и "Уилям Гладстон".

Заради религиозните си убеждения остава неизвестен за широката публика. А колко много имаме нужда днес от точно такива примери!

По-долу помествам Бакалавърския химн на Харвардския университет от Ватралски с оригиналния текст на английски и превода на български, направен от автора.

Harvard Baccalaureate Hymn

Class N 94

By Stoyan Vatralsky

О Thou in whom we live and move
And have our being day by day,
Send forth Thy wisdom from above
To lead our steps and light our way.

Let Faith add depth to all we know,
Let Hope inspire and make us strong,
And Love, fulfilment of Thy law,
Exalt our souls past self and wrong.

Lo, Mammon leads the powers of night
And reigns supreme, while souls decay:
Espouse we, then, our brother’s right
And, strong in manhood, serve our day.

With open brows press to the van,
Erect before the worlds and Thee;
Thus stand for Virtue, Truth and Man,
And live Thy truth that makes man free.

O Lord of life, of wisdom source,
Guide this new life to-day begun
That, when each ends his fruitful course,
Both men and angels cry, Well done.

Harvard University
June 17,1894.

Ето химна преведен от автора на български език:

Харвардски бакалавърски химн
(На свършилия в 1894 г. клас)

O, Ти, Източник наш и Край,
Извор на знание и ум;
Мъдрост от свише ни предай
Да ни упътва в правий друм.

Днес стъпваме в живота ний нов
На битов труд и жизнен плод;
Надежда, Вяра и Любов
Нек оплодяват тоз живот.

На, днес цари в света Мамон
Над гинещи души в разврат:-
Нек сринем ний тоз златен трон
И вдигнем всеки паднал брат.

Да служим смело своя ве
С борби и труд, за общий бит
За правний дял на всек човек
В живота общ и плодовит.

Ти, Боже, дух и мощ ни дай
Да не се спрем пред трудности,
Та всички да творим до край
Човешките си длъжности

Университета Харвард,
7 юний, 1894 г.

съчинение и превод от:
Стоян Кръстов Ватралски.

Източници: в-к Зорница, брой 11, Година 141; Protestantstvo.com, www.evangelsko.info, www.168chasa.bg, www.bulgarian-orthodox-church.org.

Целта на истинското образование

"Образование, което свършва с ефикасността може да се окаже най-голямата заплаха за обществото... Ние трябва да помним, че интелигентността не е достатъчна. Интелигентност плюс характер - това е целта на истинското образование."

                                                                                                ~ Д-р Мартин Лутър Кинг.

“Education which stops with efficiency may prove the greatest menace to society. … We must remember that intelligence is not enough. Intelligence plus character—that is the goal of true education.”  

~ Dr. Martin Luther King, Jr.

Кога ще си научим урока?

Нещо недопустимо се случи в нашата мила татковина. Няколко студенти окупираха ‘меката на знанието’, майката-хранилница на образованието, нашата Алма матер. От петък Софийският университет е окупиран и заключен с вериги.

Студентите търсят морална отговорност от проф. Токушев за връщането на Пеевски в парламента, искат да разберат кой назначи този ‘успял българин’ за председател на ДАНС и кой управлява държавата. Настояват, че ще държат Ректората окупиран до разпускането на 42-то народно събрание.

Изведнъж пеевски медии, съвестни граждани и възмутени студенти ревнаха в един глас: „Как е възможно шепа хора да окупират най-старото висше училище в страната? За кои се мислят те?”

Ректорът проф. Илчев каза, че всеки имал право да протестира, но не и за сметка на останалите. Студентският съвет към СУ като ехо също изрази ‘принципно съгласие’ с правото на всеки да има мнение, но виждате ли, това не бил начинът.

В неделя Петното, представители на БКП/БСП, Атака и футболни агитки счупиха част от загражденията, за да ‘говорят’ с протестиращите. Повиканата полиция се показа за респект и си отиде. До саморазправа и сблъсъци не се стигна.

За кои се мислят тези студенти, наистина!?

Сигурно много хора си задават този въпрос. Дали обаче разбираме напълно какво се случи през тези няколко дни?

Набеждават ги, че са окупирали сградата на СУ. Но истината е, че тя, заедно с цялата система на образование от десетилетия е окупирана от други хора, които не дават и пукната пара за българското образование.

Нещо повече, стратегията на монополизираното ни от същите тези кукловоди образование в момента е: колкото по-прост е народът, толкова по-добре.

Обвиняват ги, че създават неудобства. Но не им е неудобно, че хората у нас свикнаха да живеят без морал и без съвест, неспособни да различават добро от зло.

Присмиват им се, че били малко. Но забравят, че не масите, а личностите променят историята. За няколко века дванадесетте апостоли на Иисус Христос преобразиха човешката история.

Граждани на Манила препречват пътя на танк и
проправят пътя за успешна 'съпротива на ненасилието',
свалила от власт диктатора Маркос.

Няколко човека бяха достатъчни, за да настъпи Реформацията и великото духовно съживление в Западна Европа. Няколко човека срутиха империята на злото СССР. Няколко човека легнаха пред танковете на диктатора Маркос и извоюваха свободата на Филипините.

Някога великата Маргрет Тачър каза: „Никога не се съмнявайте, че малка група мислещи, посветени граждани може да промени света. Всъщност, те са единственото нещо, което някога го е правило.” Няколко човека...

Тези дни няколко човека окупираха СУ. Те нямат какво да губят. Образованието ни е на едно от последните места в Европа. Като всичко останало. С изключение на абортите, употребата на наркотици, алкохол и цигари, разводите и смъртността. Там сме на първо.

Студентите (мислещата част сред тях) повлякоха крак. Окупацията в университета може да предизвика ефекта на доминото. Театрите вече заявиха с декларации своята солидарност и готовност също да спуснат кепенците.

Сега идва ред и на всички останали – лекари, учители, държавни служители, спортисти, художници... Само окупация ще спаси отдавна окупираната ни от мафията родина. Само окупация с вериги ще строши веригите на беззаконието и задкулисните сделки.

Студентите ни предадоха урок по родолюбие, саможертва и морал. Олигарсите и техният обслужващ персонал в парламента и правителството имат за какво да се притесняват! Защото когато студентите въстанат, правителствата падат.

Въпросът е дали сме си научили урока.

БХСС - лицата се сменят, мисията остава.

BHSS: players change, mission remains unchanged.

Религиозна свобода за българските студенти

Философът Ангел Грънчаров публикува в блога си материал, с който запознава читателите си с решението на Парламента на Грузия единодушно да гласува „Харта на свободата“, забраняваща използването на територията на страната на фашистка и съветска символика. Авторът допълва, че според ИА „Новости-Грузия“ документът също така предполага лустрация – длъжностни ограничения за бившите сътрудници на специалните служби на Съветския съюз, а също така за бившите висши длъжностни лица на компартията и на комсомола. На тях е забранено да работят в Съвета за безопасност, в администрацията на президента, в апарата на парламента и в много други органи на властта. Също така такива хора не могат повече да бъдат съдии и да заемат ръководни длъжности във вузовете.

Това е решение с историческо значение за Грузия. Макар и географски по-близо до Русия (Грузия има обща граница с нея), малката Грузия, изстрадала неотдавна и военен конфликт с мощната империя, реши смело и решително да скъса с позорното комунистическо минало, наложено й от съветския окупационен режим.

Като човек, който работи сред студентите в България, не мога благородно да не завидя на решението на грузинците да забранят на хора, заемали висши длъжности в компартията и комсомола да управляват университетите в страната. Тъй като това не беше направено в България, нашите университети са все още в плен на тоталитарното мислене. Това е видно от клаузата, залегнала в правилника на всеки университет, забраняваща действието на религиозни организации на територията на университета.

Това е антиконституционна разпоредба, която нарушава религиозната свобода и ограничава правата на студентите да се събират и изразяват публично своите възгледи и светоглед. Тя е и против самата същност на академичността, на която трябва да са присъщи свободния и открит дебат по всички въпроси, засягащи човешкото битие.

Университетите във всяка страна са мястото, където възникват новите идеи, които след това се превръщат в идеологии и започват да влияят върху широките слоеве от обществото. Духовният климат в страната зависи от идеите, които се раждат в главите на студентите - бъдещите политици, икономисти, бизнесмени, учители и т.н. Следователно, университетите са стратегическо място, от което трябва да започнем, ако искаме благата вест да трансформира страната.

Затова църквите и християнските организации в България трябва да стартират разяснителна кампания, за да осведомят обществеността за това погазване на правата на личността и религиозната свобода в българските университети. Лични разговори, лекции, дебати, медийни изяви, пресконференции, социални проекти, проекти за културен обмен, каузи в социалните мрежи - тези и много други са начините, чрез които може да се промени духовния климат в университетите, а след това и в България.

Истината за тази несправедливост трябва да се прокламира при всеки повод, целенасочено и последователно. Само така ще можем да накараме хората първо да се замислят, а след това постепенно да осъзнаят, че доскоро са вярвали в една лъжа, повтаряна хиляди пъти (затова и добила статута на 'истина'). БХСС вече започна разяснителна кампания, но промяната изисква участието и пълната мобилизация и подкрепа от всички християни в България. За да може истината да стане достояние на студентите, а след това и на всички останали в страната.

Честит 8-ми декември!

Скъпи приятели,

Днес е 8 декември – празникът на всички студенти в България. Той започва да се отбелязва през 1903 г. и изборът на дата пада именно върху деня на учениците на Кирил и Методий, Светите Седмочисленици. Благодарение на тяхното дело в България е преведена Библията и започва повсеместно християнско просвещение на български език. Построени са книжовни школи в Плиска, Охрид и други места, първообраз на съвременните университети. Българският превод на Библията се разпространява в Русия и други славянски страни.

Днес, 1100 г. след този златен век на християнството в България, образованието в българските университети е поставено на атеистична основа, а българските студенти се кланят на боговете на материализма, плурализма и хедонизма. Днес наследниците на Климент, Наум и Ангеларий тънат в духовен мрак и прегръщат враждебни на християнството светогледи, а обществото ни страда от невиждана корупция, организирана престъпност и морален хаос. Днес, повече от всякога са нужни хора, които да прогласят истината на Исус Христос и да ‘блестят като светила на света сред това опако и извратено поколение’ (Фил. 2:15).

Днешните студенти са утрешните лидери на обществото. Вие, студентите-християни сте тези, които Бог е призовал да бъдете ‘сол и светлина’ и да преобразявате своите колеги за Божия слава. Битката за умовете и душите на вашите колеги е битка, от чийто изход зависи битката за умовете и сърцата на всички българи. Нека на днешния празник не забравяме, че ние сме с мисия в университета - да разпространяваме християнството и да изграждаме посветени ученици на Исус Христос в академичния свят. Ние сме продължители на мисията на Светите Седмочисленици. За да настъпи отново златния век на християнството в България. Честит 8-ми декември!

Псалм 107

Пс. 107

1 Призив вярващите да славят Господа, защото е добър и милостив завинаги.

2 изкупените от Господа са тези, които са положили своята вяра в неговото изкупително дело; дали това е пророчески псалм, гледащ към Христос, или просто има предвид спасението в Египет или друго дело на спасение? Следващият стих говори по-скоро за всеобхватно спасение за всички народи, не само за евреите.

3 Господ един ден ще събере всички изкупени от него от цялата земя. Следват различни групи, представители на изкупените. За всяка от тях е характерно, че в началото се описва нейното окаяно и безнадеждно положение, след което те ‘извикват към Господа в бедствието си’ и той ги избявя, и те ‘славословят Бога за неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада’. Накрая се изтъква причината за това (тя е специфична за всяка група). Това е повтарящата се формула.

4 – 9 кои са скитащите в пустинята по усамотен път? Дали това са бездомните? Или заблудените? Това са по-скоро всички духовно жадни и гладни хора, които Бог извежда от тяхната пустиня и поставя на правия път, за да насити душата им.

10 – 16 вързаните в тъмнина и мрачна сянка са противници на Божието слово; следствие своя бунт те са отделени от светлината на неговото присъствие и са вързани с окови в ‘мрачната сянка’. Това напомня Пс. 23, но там вярващият ходи в ‘долината на мрачната сянка’. А тук става въпрос за невярващи, които обаче са ‘смирени’ с труд. Те са дотолкова омаломощени, че падат от непосилния труд и няма кой да им помогне да се изправят. Но викът им към Господа води до неговата намеса – той ги извежда от тъмнината, те прославят Бога, защото е разбил техните окови. Вероятно всяка част може да се представи като хиазъм:

10 седяха вързани в окови

11 разбунтуваха се против Бога

12 нямаше кой да им помогне

13а извикаха към Господа

13б Той ги избави

14 изведе ги от тъмнината и разкъса оковите им

15 да славословят Бога

16 защото разби оковите им

Същото може да се представи по-обобщено по следния начин:

А първоначално състояние

Б грях срещу Бога

В безизходно положение

Га молитва към Господа

Гб избавление от Господа

В’ Божият изход от ситуацията

Б’ прослава на Бога

А’ крайно състояние

17- 22 вършещите неправда

23 – 32 моряците

33 – 43 антитези; Бог наказва нечестивите (ст. 34) – Бог благославя бедните и гладните ст. 36-28); смирява горделивите (ст. 33, 40) – издига немотния (ст. 41)

43 Заключение: който е мъдър нека внимава на това – който има очи да гледа, нека вижда; Бог работи в човешката история, но малцина са тези, които имат очи да видят това.

Бум от желаещи от Молдова да учат в България

Бум от желаещи от Молдова да учат в България

На 1.08.2010 г. Информационна агенция „Фокус” помести кратка новина, в която се цитира изказване на г-н Георги Панайотов, посланик на България в Молдова. Според г-н Панайотов тази година желаещите oт Молдова да учат в български университети са 180, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Според господин посланика причината за този голям интерес към българските ВУЗ-ове е, че Посолството сериозно се е намесило в организирането на кандидат-студентската кампания и тя вече не е стихийна, а е много по-ефективна.

Със сигурност с преместването на кампанията от българския лицей „В. Левски” в Кишинев в Тараклийския държавен университет тя е станала много по-достъпна за завършващите български ученици в най-гъсто населената с българи част на Молдова, Бесарабия.

Също, не се и съмняваме, че ръководството на университета е създало добра организация за кампанията, с което са били привлечени повече кандидат-студенти. Бяхме там и успяхме да видим с очите си възрожденският дух и всеотдайността, с която ректорът г-жа Паслар и преподавателският състав работят за доброто на своите възпитаници.

Все пак, възниква въпросът защо тази година има такъв бум сред желаещите да учат в България, след като условията на провеждане са същите като миналата година. Може би поне част от по-големия интерес се дължи на срещите на групата от 8 студенти от БХСС през май т.г. с 200 кандидат-студенти и студенти от Валя-Пержей, Твардица, Кортен, Тараклия и Кишинев. На тези срещи студентите от България разказаха за себе си, за дейността на БХСС, а накрая и за своите университети. Те насърчиха сънародниците си да изберат да учат в България и размениха контакти с тях, за да могат да им помогнат в първите няколко месеца от адаптацията им.

Иска ни се да вярваме, че сме били добри посланици на нашата страна сред нашите сънародници в Молдова. Ще направим каквото зависи от нас, за да не се разочароват те, когато пристигнат в България. Но за това трябва да помислят и отговорните институции. Може би най-малкото, което могат да направят е, да се промени крайно недостатъчната бройка за студенти от Молдова, която в момента е ...104 места. Защото няма смисъл да каним младите българи да идват в родината си, когато самата тя не дава знак, че ги иска.

europe: publicly communicating the gospel in universities

Earlier this month, 80 people from 30 countries gathered to attend the IFES Europe Evangelists Conference in Austria. They were mostly from Europe but a few people came from as far as Central Asia, South Pacific and North America to observe. This is the second conference of its kind and aims to develop public evangelism in the different countries.

Immediately following the conference, teams were partnering with different IFES movements in publicly communicating the gospel in universities in six cities of Europe: Budapest University in Hungary, Prague University in the Czech Republic, Ljubljana University in Slovenia, Vienna University in Austria, Belgrade University in Serbia, and Skopje University in Macedonia.

Some friends from Slovenia wrote after the event: 'A highlight of the trip was the lecture at the philosophical department for 30 students and three professors at the university. The theme was "The New Atheism" and the response was very positive - the professors actually asked if we could come back! A team member prayed with one girl who became a Christian. Praise the Lord!

'The second highlight was the public debate at the university in Ljubljana. It was held in a small room, with about 50 chairs, but became packed with 80 students. The debate went well; the Christian students were encouraged and a number of non-Christians challenged.'

Over the last couple of years, a total of 130 people have attended the Evangelists Conferences. Pray that 50 of them will become public evangelists for universities in Europe, strengthening the ministry of the 25 people who are already working in that area. Pray too for God's direction and blessings on the plans to develop similar programs for Eurasia, and possibly for the South Pacific and Canada too.

„Революция на идентичността”

Под този надслов от 23 до 25 октомври в х-л Лесопарка край Лясковец се проведе Националната конференция на БХСС. На събитието присъстваха повече от 60 студента от България, 2 студента от Босна и Херцеговина, 2 от Индия и 1 от Германия. За подкрепа бяха дошли и няколко завършили студенти от София и Варна.



Основните експозиции върху Посланието към Галатяните бяха изнесени от Никола Галевски – генерален секретар на Еxodus Македония. В подобаващо украсената за събитието зала в 5 поредни сесии той успя да провокира студентите да се замислят кои страни от тяхната национална идентичност могат да бъдат препъни-камък за благовестието и да поставят на първо място своята принадлежност към разпнатия и възкръснал Христос (Гал. 2:20). Така, както законът и миналото бяха накарали галатяните да отстъпят от истината, на Балканите ние също носим голям исторически ‘багаж’, който ни пречи да бъдем добро свидетелство за нашите колеги. Ако искаме Бог да ни използва за трансформиране на техния живот ние трябва да присъстваме реално в живота им, като ги опознаваме, обичаме и се грижим за тях.



Семинарите бяха не по-малко предизвикателни. Според Тим Отри святост е това, което Бог е искал да бъдем и тя се измерва в нашите взаимоотношения с Бога и с хората, а неин враг е нашата заетост. С присъщите си смирение и ерудиция, Вениамин Пеев ни предизвика да обезоръжаваме противниците на евангелието с Христовата любов. Доний Донев запозна студентите с начините, по които те могат да използват за Бога Google Wave и други подобни средства за онлайн комуникация и обмен на информация. След като се спряха на причините да благовестваме и на пречките за това, Петър Вълков и Триф Трифонов насърчиха студентите да използват нестандартни, креативни методи за благовестие в университета, като споделиха от своя опит и от живота на други студентски движения.



Особено запомнящ ще останат игрите в групи, подготвени от Ваня. Разделени на 4 отбора, студентите трябваше да преодолеят много препятствия и предизвикателства, като да познаят бягане по стръмен склон, да търсят скрити предмети, да допълват липсващи думи в стихове от Галатяните, да вървят с вързани очи, да стоят подпирайки се само на ръце, да скачат на въже по трима едновременно и др. Накрая всички бяха уморени, но безкрайно щастливи, че са успели да се справят като отбор.



Разбира се, на конференцията имаше и много други запомнящи се неща – сутрешната молитва, водена от Ники, малките дискусионни групи, хвалението (водено от Варненски и една босненска студентка), неформалното време, културната китка и т.н. Вярваме, че всичко в програмата е съдействало, за да можем да се изградим и да позволим на Бог да направи една истинска революция в нашата идентичност и взаимоотношеия.

BHSS National Conference

THEME AND PROGRAM

This year the BHSS National Conference starts with lunch on 23 October (Friday) and ends up by 4 p.m. on 25 October (Sunday). Main speaker will be Nikola Galevski (Gen Sec of Exodus Macedonia). He will speak on the Letter to the Galatians. There will be tracks on ‘Holiness’, ‘What the Full Good News Include’, ‘Choices We Make in a Pluralist World’, and ‘Ethnic/Racial Reconciliation’. Other than that, there will be small groups, a seminar on ‘What Is a Student Movement’, cultural evening, sports, etc. There will be groups of students from both Exodus Macedonia and BSKSh Albania, and possibly, other IFES movements.


FEE

The fee is 35 euro for participants from Eastern Europe and 80 euro for Western Europe. It covers two nights plus full boarding. It does not include travel to the venue. If you come from Romania, a return bus ticket from Russe to Veliko Turnovo (about 100 kms away from Russe) would cost about 10 euro. If you come from Macedonia, Greece or Serbia, a return bus ticket from Sofia to Veliko Turnovo (about 240 kms away from Sofia) would cost about 18 Euro.


TRAVEL

From Veliko Turnovo we can help with the transportation to the venue in Liaskovets (Liaskovets is 6 kms away from Veliko Tarnovo). The participants will be accommodated in a nice hotel, so you don’t need to bring sleeping bags or bed sheets. Things you will need: Bible, pen and textbook, comfortable clothes and shoes, items to present your culture with and openness to meet with people from other IFES movements. Main expositions will be given in English. There will be English interpreters provided for the seminars and the small groups.


HOW TO APPLY

Your application can be send via email and should include your first and family name, university name, year at university, name of your organization (IFES movement), city address, country of residence, email address, and telephone number. Please, send your questions and applications to Trif & Vanya Trifonovs, trifvanya@mbox.contact.bg . In case you need visa for Bulgaria, contact your National Movement or email the BHSS National Office (office@bhss-org.com ) in Sofia so we might send a letter of invitation.

Summer Project 2009

Summer Project 2009

Before the New Wave we joined the students at SP2009 for the second week in Liaskovets. It was as great as ever! This time there were more new believers rather than non-believers on Bulgarian part. So, the small groups were more for building people up rather than evangelism. Again the most powerful experience for me was the social action day when we went to an elderly people's house, a kindergarten and a school. Vanya, I and the kids came with us to the elderly people's house and we had the opportunity to hold a mini church service, share about our faith and sing Christian songs before about 40 people. Afterwards we chatted with many of them in the court yard. Other than that the program was again very interesting and full of events. Vanya and I helped with the Bulgarian culture event, and with the translation. Next year it will be us who will be in charge of the project as Tania and Craig are leaving for the States. Haven't done that for 4 years so we are looking forward to it!