Не пожелавай

/проповед/

Двама приятели се срещнали на улицата. Единият изглеждал тъжен и аха-аха да заплаче. Другият казал, „Хей, приятел, изглеждаш сякаш са ти потънали гемиите. Защо си толкова тъжен?“ Другият отговорил, „Ще ти кажа. Преди три седмици чичо ми умря и ми остави 50 000 лева. „Това не е изобщо лошо...!“ „Чакай, това е само началото. Преди две седмици един братовчед, когото никога не съм виждал, гушна букета и ми остави 95 хиляди, без данъци.“ „Ами че това е чудесно! Де да можеше и мой роднина да ми остави толкова пари!“ „Миналата седмица дядо ми почина. Наследих почти един милион.“ „Е, защо тогава си толкова унил?“ „Тази седмица – нищо!“

И така, днес ще говорим за последната от Десетте Божи заповеди.

Един пастор пристигнал на пастирска среща рано. Пасторът на църквата, където щяла да се състои срещата, бил отпред и слагал на таблото постера за проповедта в неделя. (Както и при нас, темата била Десетата заповед.) На постера било написано: „Бог е запазил най-доброто за най-накрая: „Не пожелавай.“ Първият пастор му казал, „Иска ми се да имахме табло като това в нашата църква.“

Не знам как сте се чувствали по време на тази поредица, но за мен беше едновременно интересно да изследвам заповедите, и неудобно. Неудобно, защото видях много от моите слабости и грешната си природа през тази поредица проповеди.

Преди да продължим с Последната заповед, нека преговорим отново всички заповеди, за които говорихме досега. Да нямаш други богове, не си прави кумир, не изговаряй напразно Божието име, пази съботния ден, почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай (aко ви е трудно да ги запомните, запомнете двете най-големи!).

Може би тази последна заповед от Декалога е най-малко притеснителната? Но дали е така, ще видим след малко. Нека я прочетем:

Изход 20:17 „Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“

С други думи, можем да я обобщим така:, „Не пожелавай каквото и да е, което не ти принадлежи“. Много от нас сигурно си мислят, „Това не ме засяга“. Или дори, „Дори и да пожелавам, какво толкова, това на никого няма да навреди.“

Но какво точно означава „пожелавам“

Първо, трябва да кажем, че не всяко пожелаване е грешно. Думата „пожелавам“ в Писанията може да се използва в положителен и отрицателен смисъл. Господ Исус твърде много желаеше да яде Пасхата с учениците (Лука 22:15). Павел силно желаеше да познава Христос по-интимно (Филипяни 3:7-11) и насърчаваше светиите в Коринт да копнеят за по-големите духовните дарби (1 Коринтяни 12:31). 

Но думата „пожелавам“ в Десетата заповед и на много други места в Словото има изцяло негативен смисъл. Тя може да се преведе като „копнея, ламтя, силно желая, завиждам“. Тоест, тя забранява силното желание да притежаваш това, което не е твое, което принадлежи на друг и което не можеш да придобиеш по законен начин.

Друга дефиниция на пожелаването е „неконтролируемо желание да притежаваш.“ Един пациент казал на доктора: Докторе, какви процедури за отслабване да спазвам? – Трябва да ставате по-рано. – От сън ли? – Не, от масата!“ – някои от нас страдат от неконтрулируемо желание да ядем!

На иврит думата „пожелавам“ означава не само, че човек иска силно да има нещо, но и че ще предприеме стъпки, за да го направи.

Също така, тук не става въпрос за нормалното желание да имаш неща. Сами по себе си, материалните притежания са неутрални. По-важният въпрос, на който трябва да си отговорим е, как да бъдем удовлетворени без да изпитваме неконтролируемо желание да притежаваме.

Това неконтролируемо, силно желание, този ламтеж да притежаваш нещо, което не ти принадлежи, Библията нарича грях. То е и идолопоклонство, защото издига нещо над Бог. Затова пожелаването е толкова сериозно, че Бог го е включил в Големите десет забрани.

Това е така, защото ако пожелаването не винаги води до извършване на грях, грехът най-често започва с пожелаване. Затова наричат пожелаването корен на всяко зло. Ако се замислим, ще видим че неспазването на Десетата заповед води до нарушаването на останалите девет.

Например, колко от вас са поставяли парите и притежанията пред Бога? (1-ва заповед)

Колко от вас са се покланяли на олтара на материализма и сте отказвали да се поклоните на Бога (2-ра заповед)

Мнозина са изричали напразно Божието име (с други думи са богохулствали) (3-та заповед)

Колко от вас не са пазели Господния ден, за да припечелят пари (4-та заповед)

Много хора не се отнасят добре или направо изоставят родителите си на стари години, защото нямат време за тях (5-та заповед)

Много хора днес не са между живите, защото някой е пожелал нещо, което им е принадлежало (6-та заповед)

Много семейства са били разделени поради прелюбодейство. Пожелаването и похотта са първи братовчеди (7-ма заповед).

Кражбата е крайният резултат от завистлив дух, отишъл твърде далеч (8-ма заповед).

Често хората лъжат и клюкарстват срещу хора, защото завиждат или ламтят да са като тях (9-та заповед).

Следователно, 10-та заповед води до пълно незачитане на закона.

Римляни 7:7-8 „Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“ 8 Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Но пожелаването отхвърля не само закона. Когато човек пожелава чуждото, той отхвърля способността на Господ Исус да снабди неговите нужди:

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

Преди няколко седмици по време на посещението ми в центъра за зависими, някой ме попита, какво ще направите, ако намерите 200 000 долара на земята? Отговорих им, че за мен няма дилема – не бих могъл да пожелая чуждото. Ще отида и ще предам парите в полицията. След това допълних, предполагам че и ти ще направиш така? Човекът, който ме попита, каза: „А-а, веднага ги вземам.“

Как мислите, как би се отразило такова едно бързо „забогатяване“ чрез присвояване на чуждото, особено на един зависим човек?

Когато уповаваме на Бога за нашите нужди, Той се грижи за всичко. Обратно, пожелаването на нещо, което не ти принадлежи, пречи на човек да бъде истински богат в Господа.

Освен че не зачита закона и пренебрегва обещанията на Господа, пожелаващото сърце разрушава живота.

След превземането на Йерихон Бог заповяда на израелтяните да посветят цялата плячка на него. Но един от израелтяните, Ахан, пожела от обреченото и взе от него. В резултат Божият гняв пламна срещу тях – те бяха победени от гайските мъже. Господ разкри причината за Божието наказание на Исус Навиев и Ахан трябваше да бъде убит с камъни и изгорен. Пожелаването има разрушителна сила!

То може да разруши не само физическия живот, но и да доведе до вечно осъждение:

Лука 12:15-21 „И им каза: Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. 16 И им каза притча: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17 Той размишляваше в себе си и си казваше: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си? 18 И каза: Ето какво ще направя – ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичкото си зърно и благата си. 19 И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели. 20 А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? 21 Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.“

Има два вида съкровища, които можем да събираме – земни и небесни, временни и вечни. Когато се вторачваме в земните съкровища, когато живеем, за да трупаме притежания, не само не можем да практикуваме щедрост, но и рискуваме да загубим живота си за вечността.

Освен, че води до престъпване на закона, отхвърля обещанията на Бога и разрушава живота, пожелаването води до експлоатация на човек от човека.

Михей 2:1,2 „Горко на онези, които измислят беззаконие и планират зло на леглата си! Щом се съмне, те го извършват, защото е в силата на ръката им. 2 Пожелават ниви и ги отнемат с насилие, къщи – и ги грабят; дори разграбват човека и къщата му, човека заедно с наследството му.“

3 Царе 21 глава разказва как цар Ахаав хвърля око на лозето на човек на име Навутей и му предлага да го закупи от него. Навутей отказва, тъй като това е бащиното му наследство. Ахаав си отива тъжен и огорчен, ляга и дори не му се яде? Защо? Защото иска да има това лозе! Тази мисъл не му дава мира!

Както беше казал някой, пожелаването вижда нещата винаги през лупа, която прави малките неща да изглеждат големи. Това нищо и никакво лозе се беше превърнало в смисъл на живота му!

Тогава Ахаав споделя с жена си Езавел за случилото се и и тя намисля пъклен план. Изпраща лъжесвидетели, които да обвинят Навутей, че е похулил Бога и царя. Навутей е убит с камъни и Ахаав си присвоява пожеланото от него лозе.

Днес това става чрез по-перфидни методи. Чрез схеми за имотни измами, изнудване, психически тормоз, физическо насилие и отвличания имотната мафия принуждава възрастни и психично болни хора да ѝ прехвърлят жилищата си. Жертви обаче са и млади и интелигентни хора.

Прeз 2011 г. в нacлeдcтвeнaтa къщa на Антоанета и Кръстьо Попови (брат и сестра) в София ce пoявявaт двaмa души, кoитo ce прeдcтaвят като oбщинcки cлужитeли, кoитo aктуaлизирaт дaннитe зa имoтнитe пaртиди в рaйoнa. Пoиcквaт coбcтвeницитe дa ce пoдпишaт върху кoпия oт cкици и дa пoтвърдят вeрнocттa нa дaннитe вътрe. Пo-къcнo cъщитe пoдпиcи ca прeнeceни пo eлeктрoнeн път върху прeдвaритeлeн дoгoвoр, в кoйтo Aнтoaнeтa и Кръcтьo Пoпoви ca явявaт прoдaвaч, a купувaч e нeпoзнaтa зa тях жeнa.

Cлeдвa ceдeмгoдишнa бoрбa дa cи върнaт coбcтвeнocттa, Пoпoви губят нa пъ рвa инcтaнция, пeчeлят нa втoрa, нo нa трeтa oтнoвo губят дeлoтo. Прeз мaй 2019 гoдинa бaгeрът влизa в двoрa и cъбaря къщaтa. Нa фaмилия Пoпoви прeдcтoи нoвa cъдeбнa бoрбa зa oбявявaнe нa прeдвaритeлния дoгoвoр зa нeдeйcтвитeлeн.

За тези престъпници Бог казва „Горко на онези, които измислят беззаконие и планират зло на леглата си!“ Могат да подкупят земния съд, но пред небесния няма да им се размине. Те ще си получат заслуженото.

Дотук видяхме, че неконтролируемото пожелаване на нещо, което не ти принадлежи е грях и идолопоклонство. То може да доведе до престъпване на закона. То пренебрегва обещанията на Бога, разрушава живота и води до експлоатация на човек от човека.

При разглеждането на всяка заповед дотук се опитахме не само да видим какъв грях те ни предупреждават да избягваме, но и какви положителни черти Бог иска да изграждаме в съответната област.

Например, вместо да лъжем, ние трябва да се стремим да говорим истината. Вместо да крадем трябва да полагаме честен труд. Вместо да прелюбодействаме, ние трябва да работим върху брака си. Вместо да убиваме ние трябва да ценим живота като Божи дар и да го защитаваме.

Какви положителни черти на характера иска Бог да изграждаме относно Десетата заповед?

Бог иска да имаме благодарно и доволно сърце. Това е обратното на пожелаващо и ламтящо сърце.

Филипяни 4:11-12 „Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.”

Как можем да изграждаме благодарно сърце?

Първо, като не се сравняваме с другите.

2 Коринтяни 10:12 „Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.“

Защо се сравняваме с другите? Защото за културата, в която живеем, ние сме това, което притежаваме. Но ние знаем, че нашата идентичност не се основава на нашите притежания, а на това кои сме в Христос.

Един човек излиза на улицата и махва на преминаващото в момента такси. Влиза вътре и шофьорът казва: „Точно навреме. Ти си точно като Гошо“. „Кой?“ „Гошо Асенов. Това е човекът, който правеше всичко както трябва. Както твоето махане за такси. И Гошо би го направил.“ Другият казал, „Е, всеки си има трески за дялане“ „Не и Гошо. Той беше страхотен спортист. Би могъл да стане световно известен тенисист или футболист. Можеше да пее оперни арии, а как танцуваше, като звезда на Бродуей!“ „Бил е голяма работа, а?“ „Паметта му работеше безотказно. Помнеше рождения ден на всеки човек. Знаеше всичко за виното. Можеше да поправи всичко.“ Не като мен. Когато сменям крушка спира тока на цялата махала.“ „Нищо чудно, че го помниш.“ „Ами, всъщност аз не съм срещал Гошо.“ „Тогава как знаеш толкова много за него?“ „Ожених се за неговата вдовица.“

Ако се сравняваш с другите, винаги ще намериш някой, който е по-богат или по-добър от тебе и това ще те комплексира. Или, напротив, винаги можеш да намериш някой, който е по-зле от тебе и това ще те накара да се възгордееш.

Освен да не се сравняваме, Бог иска да се радваме на това, което имаме.

Еклисиаст 5:18 „И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога.“

Щастието не се състои в преследването на още и още притежания. Щастието е в това да се наслаждаваш и да си удовлетворен от онова, което имаш.

Сигурно сте чували историята за богатия индустриалец, който видял един рибар да си почива на брега на морето, седнал до лодката си. Той го попитал, „Защо не ловиш риба?“ Рибарят отговорил, „Защото хванах достатъчно за днес.“ „Защо не хванеш повече, отколкото се нуждаеш?“ „Какво ще правя с нея?“ Индустриалецът нетърпеливо казал, „Можеш да спечелиш още пари, да купиш по-добра лодка, да отиваш на по-дълбоко и да улавяш повече риба.

Можеш да купиш мрежи, да улавяш повече риба и да направиш повече пари. Скоро ще имаш цяла флотилия от лодки и ще бъдеш богат като мен.“ Рибарят попитал, „Тогава какво ще правя?“ „Можеш да си почиваш и да се радваш на живота.“ Гледайки блажено към морето, рибарят отговорил, „Какво мислиш, че правя сега?“

1 Тимотей 6:17-19 „ На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; 18 да правят добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, 19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.“

Божието Слово ни предупреждава да не уповaваме на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно. Няма защо да се сравняваме с другите, но е важно да сме благодарни, да се радваме на това, което имаме и не на последно място - да го споделяме с другите.

Днес ние имаме много повече от хората в древността. Бог се радва, когато ние споделяме с радост това, над което ни е направил настойници. Даването е антидот и лек против материализма. Като даваш на другите, ти трупаш небесни съкровища.

Един човек умрял и отишъл на небето. Когато пристигнал там, видял един приятел да кара Мерцедес. Попитал Св. Петър какво е това и Св. Петър отвърнал: „Превозното средство, което получаваш на небето отговаря на това колко щедър си бил на земята. Този човек е бил много щедър.“ Човекът попитал, а аз какво ще получа? „Ти ще получиш мотор.“ Човекът се натъжил, до момента в който видял свещеника от кварталната църква да кара ролери.“

Даването с радост е възможно само тогава, когато нашият фокус е вечността:

2 Коринтяни 4:18 „ (ние) които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“

А единственият начин да имаш това разбиране, е като повярваш в Исус. Той каза:

Йоан 6:35 „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“

С други думи, да повярваш в Исус означава Той да е този, който удовлетворява глада на душата ти и жаждата на сърцето ти. Вярата е да кажеш, че имаш всичко в Исус, да си убеден, че Той ще задоволи всяка твоя нужда, да си удовлетворен в Него. Ако още не си положил вярата си в Него, защо не го направиш днес?!

Това ще те освободи от идолопоклонството и греха на силното, неконтролируемо пожелаване на нещо, което не е твое. Вярата ти ще те предпази от много други грехове. И вместо да се сравняваш с другите, ще си доволен от това, което имаш и ще го споделяш с радост с другите.

Една богата вдовица на милионер умряла. Хората се събрали около гроба. Някой казал, „Жалко, тя имаше толкова много, за което да живее. Друг казал, „Не, тя имаше много, с което да живее. Но нямаше нищо, за което да живее.“

А ти? За какво живееш?

Нека да се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

01.12.2019 г. 

Да нямаш други богове

(Бог няма да свири втора цигулка)

/проповед/

Имате ли домашен любимец? До нас има два магазина за домашни любимци, но ние не сме се отбивали, защото си имаме трима.

Една жена купила папагал от подобен магазин за домашни любимци. Искала да има компания, да има някой, с когото да си говори. На следващия ден донесла папагала в магазина и казала, „Той не иска да говори“. Магазинерът попитал, „Има ли огледало в клетката? Папагалите обичат огледала.“ Тя купила огледало и си тръгнала. На следващия ден пак дошла и казала, „Птицата все още не говори.“ „Имате ли стълба? Папагалите обичат да има стълба в клетката. Когато е щастлив, един папагал говори.“ Тя купила стълба и си отишла.

На следващия ден тя отново дошла и се оплакала, че нито огледалото, нито стълбата накарали папагала да говори. Управителят казал, „Знам от какво се нуждаете, птицата се нуждае от люлка. Люлката ще го направи щастлив и ще говори.“ С не особено голямо желание жената купила люлка и си тръгнала. Но на следващия ден отново се върнала. Имала угрижен вид. Казала: „Папагалът умря“. „Съжалявам, казал управителят, той каза ли нещо преди да умре?“ Жената отговорила, „Да, с тих глас ме попита, не продават ли храна в този магазин за домашни любимци?“

Понякога забравяме най-важното нещо. Днес искам да говоря за най-важното нещо. В следващите 10 богослужения ще разглеждаме Десетте Божи заповеди. Защо е важно да разглеждаме Декалога, както още са известни те?

Първо, Десетте Божи заповеди са част от Божието слово, а както знаем, цялото Слово е боговдъхновено и полезно за поука, изобличение, поправление  и наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16,17). Следователно, трябва да четем и изучаваме и тази част от Словото.

Но това не е единствената причина, поради която ще го направим. Важно е да изучаваме Десетте заповеди, защото те са моралните принципи, от чието спазване зависи бъдещето на страната ни.

Знаете ли, че в Китай властите вече заповядват на църквите да изтрият първата от десетте Божи заповеди, „да нямаш други богове“. Китайският президент Си Дзипин възразява против нея. Ако не се подчинят, църквите биват обвинявани в противодържавна дейност. Същото допреди 30 години беше и в България – нашият бог трябваше да бъде комунистическата партия. Съответно я докарахме до под кривата круша.

Бог даде Десетте заповеди на евреите три месеца след изхода им от Египет (Изход 19:1). Toй заповяда на Мойсей да подготви народа – да им заръча да се осветят, да изперат дрехите си и тогава на третия ден Той ще слезе от Синайската планина, за да им даде напътствия как да спазват завета, който са сключили с Него (Изход 19:10-11).

Изход 19:16-18 „А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, потрепера. Тогава Мойсей изведе народа от стана, за да посрещне Бога; и застанаха под планината. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл в огън на нея; и димът се вдигаше от нея като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше.“

Бог използва специални пиротехнически ефекти, за да обърне внимание на хората към тези важни заповеди. Тези заповеди бяха нужни на Израел, нужни са и на нас днес. Като говори на Израел, Бог се обръща и към нас днес.

Защото Десетте Божи заповеди внасят ред в един хаотичен свят.

Представете си Финал на шампионската лига. За наша изненада камерите показват терен, който не е разчертан с традиционните линии за вратарските полета и централният кръг и линия. Някои футболисти носят футболни екипи, други са облечени с шлемове и имат стикове като хокеисти, а трети – като каратисти. Съдийският сигнал прозвучава и всички започват да играят своя спорт. Настава същински хаос!

Спортни срещи без правила са немислими. Още по-лошо е, когато имаме общество без закони. 

Затова имаме нужда от Десетте Божи заповеди. Забележете, те не се казват „Десетте Божи предложения“, а Десетте Божи заповеди. Те са моралният компас за един деградирал и непрекъснато деградиращ свят. Те дават светлина в духовния мрак. Превръщат слепеца в зрящ човек. Превръщат дивака в човек, носещ Божия образ. Превръщат хората от сбирщина в народ.

Важността на Десетте заповеди е подчертана от включването им и в книгата Второзаконие. Веднага след изреждането на всяка от тях, Мойсей напомня на народа:

Второзаконие 5:22 „Тези думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака със силен глас; и друго не прибави. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мен.“

Бог ги написа на две плочи и ги даде на Мойсей. Бог написа на плочи това, което първоначално бе написал на сърцето на човека. В милостта си Той постави пред очите ни това, което грехът беше изтрил от душите ни. Божиите заповеди трябваше да бъдат написани отново в ума, за да може Святият Дух да напише Христовото писмо не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.“ (2 Коринтяни 3:3).

Според някои учени това е първият прецедент на изписване на текст не с клиновидно писмо или йероглифи, а с букви, защото ако Мойсей е можел да пише, Бог щеше да му каже, „Напиши тези думи.“ Няма доказателства за съществуваща азбука сред народите преди даването на Закона на планината Синай. Изнамирането на буквите най-вероятно е било свръхестествено дело.

Дотук видяхме, че чрез евреите Бог даде на цялото човечество Десетте заповеди, защото те са от изключителна важност за нас. Първите четири се отнасят за нашата любов към Бога и останалите 6 ни казват как да обичаме ближния си.

Затова Десетте заповеди са незаменими за обществото ни. Когато питам хората могат ли да ми кажат десетте заповеди, обикновено отговарят с „не убивай, не лъжи, не кради“. Почти никой не се сеща за първата заповед, а тя е основополагаща за всички останали.

Вече няколко поколения българи са я забравили. Но вижте какво казва…

Второзаконие 6:6-7 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Бог казва: помнете тези думи и учете на тях децата си. Знаеш ли Божиите заповеди? Знае ли ги твоето дете?

Бог е създал вселената и всички физически закони в нея, като закона за гравитацията. Ако не се съобразяваш с него, ще пострадаш. Ако скочиш от 8-мия етаж, ти няма да анулираш Божия закон, той ще анулира тебе! Десетте заповеди са също Божии закони. Те ни дават пистата, по която да караме колата на живота. Ако ги пренебрегнем, рискуваме да катастрофираме.

Днес ще разгледаме първата от Десетте Божи заповеди. Нека я прочетем:

Изход 20:3 Да нямаш други богове освен Мене.

Тя не случайно е първата. Бог я е сложил на първо място, защото тя е най-важната. 

Заповедта е: поставяй Бог на първо място. Бог казва: Аз искам да съм приоритет номер 1 в твоя живот. Аз не само те създадох, но и дадох Своя Единороден Син да умре за теб! Аз се грижа всеки ден за теб. Да нямаш други богове! Няма да свиря втора цигулка.

Някой ще каже, „Какво означава да нямаме други богове освен Него? Аз мислех, че има само един Бог?“ Обърнете внимание, че думата „бог“ в стиха е написана с малко „б“. Има малки богове, които могат да се струпат в живота ни и да попречат на любовта и посвещението ни на Бога? Това може да е работата, парите, притежанията, интернет, хобито, спорта, децата, образованието.

В нашата страна много хора, включително в правителството и парламента мислят, че ние можем да разрешим проблемите в нашето общество, като заделяме повече средства за образование. Дали това е така обаче?

Един млад човек на няколко пъти бил залавян да краде железопътни релси. От местната община решили, че само образованието може да му помогне, затова гласували да му отпуснат стипендия да следва в университета. Той отишъл да следва и след няколко години се изучил. Излязал от университета и ... откраднал цяла влакова композиция!

Образоването на един грешник без промяна в сърцето му води само до по-умен грешник. Образованието е важно, но не може да разреши моралните проблеми на обществото.

Затова в първата заповед Бог не ни заповяда да уповаваме на образованието или на каквото и да е друго нещо, а да нямаме други богове!

Същото се отнася и за семейството. В живота си ние се нуждаем от здрава основа, за да имаме стабилно семейство. През 2017 г. в България разводите са били 36 % от сключените бракове. Повече от един на всеки три брака умира преждевременно. Защо? Защото липсва здравата основа.

Едно изследване на Харвардския университет показва колко благотворно е християнското влияние върху семейства, които са имали църковен брак, ходят на църква всяка седмица, четат Библията и се молят. Вместо един на всеки 3 брака да завършват с развод, само 1 на всеки 6 брака бива разтрогван. Струва ми се, че в България разводите сред християни са още по-рядко явление.

Божиите заповеди са важни във всяка област от живота! И те винаги са придружени от обещания. Какви са обещанията, свързани с най-важната от Десетте Божи заповеди?

Притчи 3:5-6 „и не се облягай на своя разум. 6 Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“

Един друг превод казва: „Във всичко, което правиш, поставяй Бог на първо място и Той ще увенчае усилията ти с успех.“

Матей 6:33 „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибавя.“

Това е основата за благословен живот.

Как обаче на практика можем да поставим Бог на първо място в живота си? Всеки от нас може да си отговори лесно на въпроса дали Бог е на първо място в живота му. Просто трябва да види къде е Бог в различните области от неговия живот – дали Той присъства в неговото всекидневие, взаимоотношения, финанси, изпитания.

Всекидневие

Колко време от своя ден посвещаваш на Господа?

Ефесяни 5:15,16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“

Имаш ли тихо време с Бога? Храниш ли се със Словото? Пребъдваш ли в молитва – молиш ли се през деня? Ходиш ли редовно на църква? Включваш ли се в служение в църквата?

Представете си мъж, който казва на жена си, че ще прекарва с нея време само един ден в седмицата. Дали тя ще е щастлива? Първата заповед не казва „Да нямаш други богове освен Мене в неделя“, нали?

На първо място, Бог иска да присъства в нашето всекидневие. Той се удоволства, когато ние копнеем за Неговото присъствие във всичко, което правим, дори в свободното ни време.

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божия слава.“

Ти можеш да поставяш Бог на първо място не само когато четеш Библията, молиш се и ходиш на църква. Бог иска да е на първо място във всичко, което правиш. Дори когато си почиваш. Няма нищо лошо в това да имаш хоби – да ходиш на фитнес, да отглеждаш цветя, да бродираш, да ходиш на лозето или да следиш фейсбук. Но изпитвай сърцето си и виж – това занимание приближава ли те или те отдалечава от Господа?

Моят син и един приятел обичат да ходят на фитнес. Спортът е нещо добро. Но Бог иска ние да тренираме духа си, не само тялото си. Затова много се зарадвах, когато докато говорихме за инициативите които искаме да имаме през тази година, Пеце каза: „Искам със Стефчо да използваме контактите, които имаме, за да свидетелстваме на момчетата, които ходят в залата.“ Бог ни изпраща с мисия дори във фитнес залата!“

Не можем да пъхаме Бог в едно от чекмеджетата на скрина на своя живот. Той иска да е в целия скрин!

Освен във всекидневните ни занимания, Бог иска да е с нас в нашите...

Взаимоотношения

Притчи 13:20 „Ходѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“

Някой беше казал, кажи ми какви са приятелите ти и ще ти кажа що за човек си. Ако се събираш с мъдри, благочестиви, смирени и работливи хора, ти ще започнеш да приличаш на тях. И обратно, ако си губиш времето с лентяи, много е възможно да станеш като тях.

Когато преди няколко дни пристигнахме във Видима за националната среща на нашите църкви, видях на масите пред единствения магазин в селото няколко мъже да пият бира. На другия ден слязохме до магазинчето и тези мъже отново бяха там – седяха и пиеха бира. Като тръгвахме на третия ден някои от тях пак бяха там!

Сигурен съм, че те не са решили изведнъж да правят това. Запознали са се с приятел, който им е повлиял лошо. „Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави“ (1 Коринтяни 15:33). Бог иска ние да се учим от мъдрите.

Това означава ли да нямаме нищо общо с невярващи? Не, разбира се. Ние трябва да търсим възможности да свидетелстваме на тези, които живеят в духовен мрак. Да споделяме благата вест с тях и да ги каним на църква. Същевременно, Бог иска да си подбираме внимателно приятелите.

Има две групи хора, с които трябва да имаме взаимоотношения: такива, с които дружим, за да ни приближават към Бога и такива, с които дружим, за да приближаваме към Бога.

Една друга област, в която е много важно да отдаваме първото място на Бога са...

Финансите

Притчи 3:9-10 Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.

От тези стихове разбираме, че когато задържаме десятъка, ние показваме неуважение към Бога. В книгата Малахия 3 гл. Бог обвинява евреите, че като не дават десятъците си, ограбват Него.

В Новия завет Исус потвърди практиката на даване на десятък:

Матей 23:23 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.

Той разкритикува фарисеите, че не показваха милост и любов към бедните, но утвърди даването на десятък.

Апостол Павел увещаваше коринтската църква:

2 Коринтяни 9:7 „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“

Даването на Бога е акт на поклонение. Ако животът ти е една бъркотия, може би причината е точно тази – че не си почитал Бога с десятъците си. Ако искаш да промениш живота си, спри да обиждаш Господа и да Го ограбваш.

И накрая, освен във всекидневието ни, взаимоотношенията и финансите, Бог иска да нямаме други богове и в...

Изпитанията

Как реагираш, когато преминаваш през долината на мрачната сянка? Към кого се обръщаш първо за помощ, когато възникнат неочаквани проблеми? Молитвата не бива да е последното средство.

Един човек бил приет в болница. След изследванията докторът влязал при него и казал, че единственото нещо, което може да прави, е да се моли. Човекът отговорил, „Айде, до там ли я докарахме?“

Йона 2:7 „Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.“

Яков 5:13 „Зле ли страда някой от вас, нека се моли. Весел ли е някой, нека пее хваления.“

Как можеш да разбереш дали Бог е на първо място в живота ти? Когато спреш да се тревожиш! Тревогите са предупредителна светлина, че Бог не е на първо място в живота ти. Когато сложиш Бог на полагащото му се първо място и спазваш първата заповед, ще разбереш, че тревогите са неоснователни.

Един мъж попитал ядосано жена си: „Защо винаги се тревожиш, когато това изобщо не помага?“ Тя бързо му отговорила, „А-а, помага и още как! Деветдесет процента от нещата, за които се тревожа, никога не се случват.“

Един пътник крачил нервно напред-назад на терминала на летището, когато съобщили, че поради лошото време полетът ще се забави. Тогава погледът му се спрял на реклама за застраховка живот. Тя предлагала 100000 лева в случай на непредвидена смърт на борда на самолет. Застраховката струвала само 5 лева.

Той погледнал през прозореца към надвисналите мрачни облаци и помислил за семейството си у дома. За тази цена би било глупаво да не я купи, така че той се застраховал. След това потърсил място, където да хапне. Седнал в един китайски ресторант и си поръчал обяд. Обядът много му харесал, докато не отворил навитото на руло късметче към него. Там пишело: „Вашата неотдавнашна инвестиция ще ви донесе големи дивиденти.“

Оставаш ли тревогите да заемат първо място в живота ти? Ние сме повярвали в един велик и мощен Бог, който воюва на наша страна! Той иска в изпитания да уповаваме само на Него.

Да нямаш други богове! Спазването на тази заповед ще внесе ред в твоя хаотичен свят. Когато поставиш триединния Бог на първо място в своето всекидневие, взаимоотношения, финанси и изпитания, тогава всяко друго нещо в живота ти ще отиде на своето правилно  място. Това стана с моя живот и с живота на десетки други хора, които познавам. Това може да стане и с тебе!

Матей 6:33 „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“

Първата заповед е ключът за пълноценен живот с Господа.

Християнската авторка Лесли Флин казва: „Десетте заповеди могат да изглеждат твърде ограничаващи, но такава е всяка писта на летищата по света. При все това никой пътник не иска пилотът да не уцели тясната писта и да се приземи на няколко метра от целта в някое поле, река или редица от къщи. Тясната бетонна линия е наистина широкият път, който води към безопасно, комфортно приземяване. Следователно, на пръв поглед твърде ограничаващите Десет заповеди са ръководство за щастлив и пълноценен живот.“

Бог ще се погрижи за всичко!

През Втората световна война американските самолети отлитали от британските военно-въздушни бази на мисси над Германия. Често било трудно да намерят пътя за базата на връщане поради ужасните метереологични условия. Църквите с високите камбанарии обаче се виждали отвисоко. В мрачни дни американските пилоти използвали църквите, за да ги заведат у дома. Когато самолетите се спускали през сивото небе, църквите показвали на пилотите дали държат верния курс.

Десетте Божи заповеди са тези високи Божии камбанарии. Ако следваме тях, никога няма да се отклоним от курса към небесния ни дом. А до тогава, aко следваме Първата заповед, ще бъдем благословени в нашия живот, нашите взаимоотношения, финанси и дори когато преминаваме през трудности. Амин!

________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

30.09.2019 г. 

Исус за развода (Марк 10:1-12)

Прочит на Марк 10:1-12.

Днес продължаваме разглеждането на евангелието на Марк. Дотук видяхме как след своето кръщение в Йордан и изпитването в пустинята Исус започна своето служение, като изцели прокажения, паралитика и прости техните грехове, което само Бог може да върши. Изцели много други хора, подчини природните стихии и нахрани 5000 с 5 хляба и 2 риби.

В гл. 8 Той разкри пред учениците си целта на Своята мисия – да умре и да възкръсне за прощение на греховете, след което призова учениците да се отрекат от себе си, да вдигнат кръста си и да Го следват. След това се преобрази пред Петър, Йоан и Яков и ни показа, че когато сме в долината на изпитания и болка имаме нужда да се изкачим на планината, да гледаме към Исус.

Последният път разбрахме истинското величие за Исус се състои в това да служиш на другите и да приемаш децата, слабите и различните от тебе. Това разтърси тогавашните нрави и подготви пътя за радикална промяна в отношението към децата в следващите векове благодарение на благовестието на Църквата.

Днес ще говоря върху част от Марк 10 гл., за да насоча вашето внимание към една друга революционна промяна, която Исус внесе в света – промяната в отношението към жената в контекста на брака. По-конкретно ще размишляваме върху това какво е отношението на Исус и Библията към развода.

Молитва

Eдин съдия разпитвал жена по дело за развод и попитал, „Какви са основанията за вашия развод?“ Тя отговорила, „Около 4 акра и една хубава малка къщичка по средата с поточе, което минава край нея.“ „Не“, казал съдията, „имам предвид какви са основите за делото за развод.“ „Направена е от бетон, тухли и смола“, отговорила тя. Съдията пак казал, „Искам да кажа, доколко сте близки?“ „Имам леля и свако, които живеят тук в града, както и родителите на моя съпруг.“ Съдията казал, „Имате ли някакъв спор?“ „Не“, отговорила тя, „имаме гараж за две коли, който изобщо не сме използвали.“ Съдията опитал пак, „Моля ви, кажете, има ли някаква изневяра в брака ви?“ „Да, моят син и моята дъщеря имат стерео уредби. Не че ние много обичаме музика, но отговорът на вашия въпрос е “да”. „Госпожо, вашият съпруг някога бие ли ви?“ „Да, около два пъти на седмица става по-рано от мене.“

Накрая, в безсилието си, съдията попитал, „Жено, защо искаш развод?“ „А-а, не искам развод. Никога не съм искала развод. Съпругът ми иска. Казва, че не може да комуникира с мен“!

Фарисеите дойдоха при Исус, за да го поставят натясно и му зададоха един на пръв поглед прост въпрос: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“

Те се радваха, защото смятаха че са намерили печелившия ход за „шах и мат“. От една страна, Исус беше поданик на Ирод Aнтипа. Ирод беше затворил и по-късно обезглавил Йоан Кръстител именно заради критиките за развода му и брака му с братовата му жена Иродиада. Да се ожениш за жената на брат си, докато брат ти все още е жив, беше забранено от Мойсеевия закон.

Но Ирод не се интересуваше от мнението на Бог за неговото прелюбодейство. И сега, ако Исус кажеше, че разводът не е позволен, рискуваше да си навлече гнева на Ирод. От друга страна, ако каже, че е окей да се разведеш, щеше да загуби доверието, на което се радваше като морален учител.

Този въпрос е все още актуален, но и труден и предизвиква дебати в църквата. Той е и болезнен за някои от вас.

За да разберем какво е Библейското гледище към развода е нужно да започнем от самото начало и видим какво точно казва закона на Мойсей за развода?

Второзаконие 24:1 „Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно (нещо „противно“ – Синодален превод), тогава да ѝ напише разводно писмо и като го даде в ръката ѝ, да я изпрати от къщата си.“

До Мойсей разведените жени нямали никакви права. Разводното писмо („гет“, арамейски) им давало някакъв легален статут и възможност да се омъжат повторно.

Но по времето на Исус дебатът бил не дали жените трябва да имат това право, а относно това какво означават думите „не придобие благоволението му“ и „нещо грозно“. Имало две мнения.

Едното било на школата на Шамай, която смятала, че нещо „грозно“ означава прелюбодейство. Школата на Хилел наблягала на израза „не придобие благоволението му“ и смятала, че мъж може да даде развод на жена си, ако нещо не му харесва у нея.

От само себе си се разбира, че човешката природа и мъжката гордост карала повечето мъже да се ръководят от школата на Хилел. Така мъжът е можел да изгони жена си дори само ако загори манджата. Някои мъже и днес правят това!

По времето на Исус жените нямали никакви права при развод. Те можели да се разведат само ако мъжът им е прокажен или престъпник. Но Исус не приема този двоен стандарт. Затова Той ги попита, „Какво ви е заповядал Мойсей?“ (ст.3) С този въпрос той им показва същността на проблема.

Работата е там, че Мойсей не ми заповядва, а позволява развода. Бог прави това, за да регулира и смекчи злото, което хората сами си навличат.

Разрешението беше поради тяхното коравосърдечие и с цел защита на разведената жена. Мъжът вече не можеше просто да изгони жена си, трябваше да купи папирус и мастило, нужни за написване на писмо, което беше трудоемко и скъпо удоволствие. Това е давало възможност на много мъже да размислят и да се откажат от намерението си.

Малахия 2:16а: “Защото, казва Господ, Израилевият Бог, Аз мразя напускане...”

И от темата за развода Исус насочва вниманието ни към значението на брака.

Марк 10:6-9 „обаче от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“

Тези стихове се прочитат на всяка сватба от пастора, отслужващ бракосъчетанието. Бракът е свещен съюз на един мъж и една жена. Затова Бог ги направи мъж и жена. Създаде Адам и Ева, не Адам и Иван. И те трябваше да станат една плът.

Когато залепим два листа хартия с лепило и след един ден се опитаме да ги разделим, какво става? Те се късат. Исус ни показва, че Бог е създал брака като траен съюз, в който Бог е лепилото, което свързва заедно съпруга и съпругата.

Божието намерение за брака е той да е свещен съюз на две личности. „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“

С други думи, според Божията аритметика, 1+1 = 1.

Исус наблегна на брака и с това ни показа кой е правилният подход за нас. Ако бракът ти се разклаща, ако ти се струва, че не можеш да продължаваш да живееш с този човек, тогава двамата насочете вниманието си към значението на брака.

Много хора казват, днес културата е различна, бракът е отживелица, трябва да променим отношението си към брака. Исус обаче ни казва, не слушайте тези гласове. Погледнете как беше от началото на създанието. Аз създадох брака, той е моя институция, така че моите правила, а не вашите са в сила.

Следователно, ако брачната вярност е Божието намерение за брака, разводът е неохотно решение поради коравосърдечието ни и стремежа ни да намираме вратичка за собствения си грях. И за да покаже, че разводът не е част от Божия план, Исус казва,

Марк 10:11,12 „Който си напусне жената и се ожени за друга, прелюбодейства против нея. И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.“

В евангелието на Матей виждаме по-пълно отразяване на поучението на Исус: „Който напусне жена си, освен поради прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства, и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.“ (Матей 19:9)

Виждаме, че Исус показва, че разводът, както и повторната женитба са позволени само в случай на прелюбодейство на брачния партньор. Тук за „прелюбодейство“ е използвана думата „порнея“, която означава всякакви видове сексуална неморалност.

Сигурно това изявление на Исус е изненадало неговите ученици. А днес за невярващите хора то е направо шокиращо. За мнозина бракът е отживелица. Около 39% от браковете в България завършват с развод. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.8 години.

Сякаш все повече хора избират съвместното съжителство пред брака. През 2001 г. 4.7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9 %. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30 - 39-годишните – 13 %, следвани от лицата на възраст 20 - 29 години – 6 %.

Подобна е картината и в световен мащаб. Но има и някои вдъхновяващи примери.

През 2013 г. в Калифорния се провело много необичайно военно погребение. Погребали сержант Джоузеф Гант, който участвал във Втората Световна Война и в Корейската война. Той бил пленен в Корея през 1950 и следващата година умрял. Но тялото му не било върнато много години и смъртта му не била потвърдена от Северна Корея.

Жена му Клара чакала с десетилетия съпругът ѝ да се върне. Редовно посещавала форуми с представители на правителството, за да получи информация за случилото се. Клара даже купила къща с малко езерце, за да може когато се върне Джоузеф да лови риба в него.

Тя била на 94 г., когато останките му най-накрая били донесени у дома и той получил погребение с военни почести. Това не било завръщането, за което мечтаела, но най-накрая знаела какво е станало с него. Тя казала на репортер, който я интервюирал, „Той ми каза, че ако нещо се случи с него, иска да се омъжа отново. А аз му казах, „Не, не.“ И ето ме, все още съм негова съпруга и ще остана негова до деня, в който Господ ме призове у дома.“

Каква невероятна вярност към съпруга, показана от една вярваща жена!

Обратно, невярващият често гледа на брака като на неудобни окови, от които решава да се отърве при първа възможност.

И така, дотук видяхме, че разводът е позволен само при прелюбодейство или изневяра на брачния партньор. Но когато разглеждаме цялостното послание на Писанията върху темата за развода, виждаме още една основателна причина за развод. Тя е добавена от ап. Павел:

1 Коринтяни 7:15: „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“

Но защо в общия случай напускането и повторната женитба са прелюбодейство? Причината е, че съпрузите вече са били една плът с друг човек.

Следователно, разводът не е врата, през която да излезеш да търсиш по-зелена трева. Разводът не е разрешително да загърбиш брака си, защото си срещнал някой друг, който си мислиш че ще те направи щастлив. Не прави тази грешка. Това е (не)чисто и просто прелюбодейство.

Римляни 12:18 „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“

Направили едно изследване сред хора, които обмисляли сериозно развод. След 5 години отново ги посетили. Някои се били развели, други работели над брака си и го съхранили. Втората група считали себе си за по-щастливи от тези, които се развели.

Огромна част от първата група все още оценявали себе си като нещастни. Обратно, 2/3 от тези които не се развели посочили, че браковете им са щастливи 5 години по-късно.

Но ефектът на развода не се ограничава само до съпрузите. Децата на разведени родители са 25-30% по-уязвими на разболяване. Освен това, продължителността на живота им е по-кратка.

Ако ти си женен или омъжена, Божията съвършена воля за брака ти е той да просъществува докато смъртта ви раздели.

Но какво да направи християнка или християнин, които са женени за невярващ? Как могат двамата да живеят в мир и хармония тогава? Как може жената християнка да живее под авторитета на Христос и на невярващия си съпруг едновременно?

Християните в такава ситуация са склонни да се разведат, мислейки че това ще донесе слава на Бога. Но Божието слово казва точно обратното:

1 Коринтяни 7:12-14 „... Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска. 13 И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.“

Християни, женени за невярващи, трябва да се молят за спасението на съпрузите си, но и за силата на Святия Дух да променя техните собствени сърца. Те се нуждаят да демонстрират плода на Духа на своя невярващ съпруг или съпруга, за да им показват Неговата любов и във всичко да разчитат на Божията благодат.

Докато бил с весела компания в кръчмата, един пияница се похвалил, че ако заведе своите приятели вкъщи в полунощ и помоли жена му да стане и да сготви вечеря за тях, тя ще го направи без да протестира. Останалите помислили, че това са празни хвалби и го предизвикали да го направи. Така че, пияната тълпа тръгнала след него към дома му и той отправил това неразумно искане към жена си. Тя се подчинила, облякла се и приготвила много хубава вечеря, след което я сервирала толкова радостно, все едно ги е очаквала.

След вечерята един от мъжете я попитал как е могла да бъде толкова мила, когато те са постъпили толкова неразумно и тя не одобрява поведението им. Отговорът ѝ бил: „Господине, когато моят съпруг и аз се оженихме, и двамата бяхме грешници. Бог благоволи да ме изведе от това опасно състояние. Съпругът ми продължава да е невярващ. Треперя, като си помисля какво го очаква. Ако умре както е сега, ще бъде нещастен завинаги. Считам за свой дълг да направя настоящото му същестуване възможно най-комфортно.“ Скоро след това съпругът ѝ бил спасен.

Но някой ще попита, какво да кажем за случаите на насилие? Има ли Библейски основания за развод поради насилие? За да си отговорим на този въпрос, можем да попитаме Господ, защото Той е преживял това.

Еремия 3:8 „И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодейства, и Аз по тази именно причина я напуснах и ѝ дадох разводно писмо...“ В какво се състоеше това прелюбодейство на Израил? То се изразяваше в идолопоклонство, но също така в отстъпление от Божията любов, довели до потъпкване на угнетените, финансово заробване, корупция, насилие и покъртително беззаконие и насилие над онеправданите.

Насилието има различни лица. Но кога то се превръща в основателна причина за развод? Когато един брак от взаимоотношение се е превърнал в заробване. Когато бракът вече не отразява взаимоотношенията на Христос с църквата, а започне да прилича повече на отношението на фараона към израелтяните, има сериозен проблем.

Жена, която е систематично бита, сексуално насилвана, вербално и физически малтретирана, изолирана от приятели и външна помощ, вече не е съпруга, а робиня. И това не е вече брак, а робство. Това е извращение на самата същност на брака, който Бог е създал. В същността си това е напускане на брака от страна на насилника.

Затова можем да кажем, че в случаи на насилие важи отново принципа на Павел от 1 Коринтяни 7:15: „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“

Дотук казахме, че бракът е свещен съюз между един мъж и една жена и Божият план за тях е той да съществува до смъртта на единия от съпрузите. Конкретно посочени изключения в Словото са само две – прелюбодейство или напускане на един от съпрузите. Разгледахме и случаите на систематично насилие, и видяхме че тогава на практика насилникът е напуснал брака. Въпросът е,

къде си ти? Какво би казал Исус на тебе в твоята ситуация?

Ако си женен или омъжена, остани такъв. Пази брака си. Не си мисли, че не можеш да паднеш или да се изкушиш. Молете се заедно, разхождайте се заедно, имайте време заедно без децата. Малко неща в живота са толкова ценни, колкото брака, не гледай на него като на даденост. Дори да си женен за невярващ, не го напускай, защото той и децата ви се освещават чрез тебе.

Ако обмисляш развод, говори с някого, не се предавай. Ако имаш библейски основания за развод, помисли каква слава ще принесеш на Бога, ако търпеливо работиш за помирение. А ако нямаш библейски основания, помисли каква обида би било за Бог да нарушиш клетвата, която си произнесъл пред Него. Помисли как това ще се отрази на децата. Не напускай брака.

Ако си разведен и си имал библейско основание за развод, никой няма право да гледа на теб с лошо око. Вината не е твоя. Намери общение и Божията благодат в църквата.

Ако си разведен, но не би трябвало, знай че Бог може да помири теб и брачния ти партньор. Моли се Бог да ви покаже Своята благодат и да ви свърже отново заедно. Ако това не стане, тогава не се жени отново. Не си мисли, че винаги можеш да се покаеш по-късно. Не знаеш дали следващия път, когато хладнокръвно съгрешиш, Господ няма да те предаде на закоравяване в греха и на осъждение.

А ако твоят грях е причинил развод с твоя партньор и сега отново си женен – тичай към кръста. Не е леко провинение да разлъчиш това, което Бог е съчетал. Не е невинно прегрешение да участваш в прелюбодейството на нов брак.

Но разводът не е непростим грях. За теб има милост, но покаянието ти трябва да е искрено и признаването на вината трябва да е пълно. Съкрушено сърце и каещ се дух Бог няма да отхвърли. Иди при Бога, моли се и познай Неговата любов. Опитай Неговата освобождаваща благодат. Окъпи се във фонтана от кръв, капеща от вените на Емануил и тази кръв ще умие твоя грях. Амин!

________________

07.04.2019 г.

БПЦ "Нов живот" Варна