Подготви ли се за Царството? (Матей 3)

/проповед/

Когато започваме нещо, ние трябва да се подготвим за него. Студентите се подготвят за изпит, като четат за него. Спортистите се подготвят за олимпийските игри, като тренират усилено 4 години. Когато правиш сладкиш, трябва да подготвиш тавата – да я намажеш с олио, за да не залепне сладкиша. Когато боядисваш, трябва да подготвиш стената, като положиш грунд. Всичко си иска подготовка.

Подготовката е важна дори за един пастор. Един пастор получил обаждане, че внезапно е умряла жена от църквата. Нямал време да се подготви за погребението, затова намерил в компютъра последната проповед за погребение, която проповядвал и с функцията „намери и замени“ сложил името на жената, която починала – Величка вместо името на жената от предишната проповед, Мария.

Всичко вървяло добре до момента, когато стигнал до края на проповедта, където трябвало да прочете апостолската изповед на вярата. Той обявил, че Исус е заченат от Святия Дух и е роден от дева Величка.

Пасажът, който ще разгледаме днес също говори за подготовка. Не за изпит или състезание, за готвене или боядисване, а за идването на едно царство. Както вече сте разбрали, ние говорим за духовно Царство. Но както при студентите и спортистите, тази подготовка не идва отвътре. Става въпрос за вътрешна, духовна подготовка, която има и външно измерение. Но тя е съществена, ако искаме да сме подготвени за Царството.

Така че, днес ще говорим за това: Цар Исус ни призовава да се подготвим за Неговото идващо Царство. 

Основна роля в тази подготовка имаше Йоан Кръстител. Той дойде, за да подготви пътя за царя, като призове хората към покаяние. Ще разгледаме три неща: призивът за покаяние, плодовете на покаяние и Духът на покаяние.

1.     Призивът за покаяние.

Матей 3:1-2 „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня. Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

Миналият път започнахме разглеждането на Матей с родословието на Исус в 1 гл. Видяхме, че Неговото идване беше пророкувано, че Той беше наследник на Авраам и Давид и че нашият Цар може да се познае по благодатта.

Втора глава говори за посещението на мъдреците, което разгледахме в навечерието на Рождество и завършва със завръщането на Йосиф, Мария с малкия Исус в Назарет. Днес ще разгледаме част от трета глава. Между края на втора и началото на трета глава са минали доста години. Тук Матей насочва вниманието ни към служението на Йоан Кръстител.

В евангелието на Лука 1 гл. четем за чудодейното раждане на Йоан в семейството на свещеника Захария и Елисавета. Но Матей захваща своя разказ за Йоан Кръстител без никакви предисловия. Веднага научаваме, че той е дошъл, за да подготви пътя за идването на Царя. И той прави това, като проповядва в Юдейската пустиня.

Сега, това не е най-приятното място за провеждането на публични събития. Едва ли Йоан е можел да си наеме там квартира и едва ли кетърингът е бил много добър! Но Йоан избра пустинята, за да покаже, че Божият народ е все още в пустинята. Бяха в Обещаната земя, но духовно все още бяха в своите грехове и непокорство.

Защото когато Божиите люде съгрешат, Бог ги изпраща да се скитат в пустинята. Когато Адам и Ева съгрешиха в Едем, Бог ги прогони от градината в пустинята. По-късно, когато Божиите люде отказаха да се покорят и да влязат в Обещаната земя, Бог ги остави да се скитат в пустинята 40 години, докато всички, които се бунтуваха, измряха.

Когато царете на Израел и Юда водеха людете в грях и идолопоклонство, Бог ги изпрати в плен в Асирия и Вавилон. След като се върнаха от Вавилон в Обещаната земя, духовно те пак бяха в пустинята. Бореха се с грехове и непокорство, затова Йоан беше изпратен, за да подготви пътя за идването на Царя.

Той направи това, като ги призова да се покаят. „Покайте се“ са първите записани думи на Йоан. Покаянието е основната тема на неговата проповед. Гръцката дума за покаяние е „метаноя“ и тя означава „промяна на ума“, която произлиза от промяна на сърцето.

Не просто да си промениш мнението за нещо. Покаяние е да намразиш твоя грях, да се погнусиш от него и да промениш напълно живота си. Погледни на грешните избори и постъпки, които си правил и реши, че те вече са зад гърба ти! Защото, това ли би искал да мислиш, да кажеш или правиш в момента, в който Христос се върне на земята и те призове в Своето присъствие?

Избягвай местата, които те изкушават да съгрешиш. Човек рядко се озовава изведнъж в греха без да знае как е стигнал дотам. Обикновено той прави малки стъпки. Четох, че е мит, че жабата може да бъде сварена, ако постепенно се увеличава температурата на водата в тенджерата, защото жабата ще скочи, когато повече не може да понася горещината. Но с хората става точно така, биват постепенно сварени в греха!

Йоан Кръстител им казва: „Покайте се, за да се подготвите за идването на Царя! Божието Царство наближи. Царят е тук! И виждаме от ст. 13 нататък, че Исус идва да се кръсти при Йоан. И когато започне Своето служение, Исус ще призове хората със същите думи: „Покайте се, защото наближи небесното царство. (Матей 4:17)

Какво е Небесното Царство? Това не е някакво физическо царство, като Обединеното кралство. То не е място, а сила, управление. Управление на Бога. И там, където Бог управлява, Той владее над сърцата на хората. Божието царство е тук тази сутрин и навсякъде, където Божиите люде са събрани, за да прогласят евангелието на Исус Христос, където хора се покайват и предават на управлението на Царя.

Думите на Йоан са всъщност изпълнение на старозаветно пророчество. Тъй като Матей пише предимно до юдеи, които познават старозаветните пророчества, той цитира това пророчество от Исая 40:3:

Матей 3:3 „Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него.“

Тези думи са писани 700 години преди Йоан да излезе на сцената и да каже, „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“

Посланието на Йоан беше, „Покайте се, защото наближи небесното царство. Може би Йоан беше груб и недодялан за някои, носеше дрехи от камилска козина, живееше в пустинята, хранеше се със скакалци и див мед. Но духовната му храна беше богата. Той знаеше, че Царят Исус Христос идва.

И хората идваха от цялата околност да се кръстят в Йордан, като изповядваха греховете си. Това беше кръщение с вода за покаяние (ст. 11).

В старозаветни времена хората познаваха кръщението за очистване. Винаги, когато човек беше нечист, той се нуждаеше от кръщение, oт ритуално умиване. Например, при погребение на близък, ако си имал контакт с мъртвия, ти ставаш нечист и тогава е било нужно да се кръстиш или умиеш, за да се очистиш.

Но с кръщението за покаяние Йоан Кръстител показва, че нечистотата е не само физическа, като при докосване на мъртвец, но и духовна, затова човек трябва да се очисти от греховете си, а покаянието е важна част в този процес.

Но по какъв начин това беше подготовка за идващия Цар?

В древността, когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

И днес правим това. Когато на посещение идва държавен глава или друг високопоставен гост, се ремонтират и почистват булеварди и се поставят знамената на страната му. Има засилена полицейска охрана.

Подготовката за идващия Цар на царете трябва да е още по-сериозна. Въпросът е, готови ли сме за Неговото пристигане? Как се подготвяме? Йоан Кръстител ни казва, че е нужно да се покаем за греха си. Не просто външно да се измием с вода, а да се очистим духовно. Това изисква не просто да преминеш формален ритуал, а да даваш духовни плодове.

2.     Плодове на покаяние.

Матей 3:7-8 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.“

Тук за първи път в евангелието Матей споменава фарисеите. Фарисеите бяха юдейска секта, възникнала през 2 в.пр.Хр., която стриктно спазваше закона. Те се считаха за праведни, гордееха се, че са наследници на Авраам, но не принасяха плодове, съответстващи на покаяние. Затова Йоан ги нарече „Рожби ехиднини“ или „деца на змии“. Той каза: „Не е достатъчно да сте биологични наследници на Авраам. За да сте подготвени за идването на Царя, трябва да принасяте духовни плодове.

Макар и да спазваха буквата на закона, всъщност те го нарушаваха. Ще кажете, как така? Както казва един библейски учен, „легализмът на фарисеите с предписания за най-дребните неща в живота не правеше закона труден, а твърде лесен за изпълнение… Истината е, че е по-лесно да очистиш външността на чашата, отколкото да очистиш сърцето си.“

Фарисеите не разбираха, че законът изисква не само спазване на външни правила, но най-вече милост, справедливост и любов към Бога и човеците. Така, вместо да е детеводител, който да ги доведе до Христос, законът за тях се бе превърнал в препъни камък.

Не можеш да сведеш закона само до спазване на принципи и методи. Отбелязваш квадратчето и вече си праведен пред Бога. Я да видим? Запалих свещ за близките ми, причестих се, отидох на гробищата на задушница, постих по време на великите пости, сега Боже, трябва да ме благословиш.

Но за да изпълняваме целия закон, ние трябва да сме съвършени, тъй като небесният ни Отец е съвършен. Това трябва да те доведе до разбирането, че ти не можеш да се справиш сам и имаш нужда от Спасител. Имаш нужда от благодат. Точно това проповядваше Йоан Кръстител. Това после щеше да каже и Исус. И това е посланието на Църквата оттогава до днес!

Покаянието не ни идва отвътре. Както казва пастор Джон Макартър, „Целта на християнското послание е да конфронтира греха на грешника, за да бъде той призован към покаяние и прошка. Грешникът не харесва това.“

Също, не можеш да си кажеш, ще отида на църква, ще пея песните с всички, ще издържа проповедта, колкото и да ми е безинтересна, ще кажа „амин“, ще отбележа правилното квадратче.

Бог изисква нещо много повече, иска да види съкрушено сърце! Иска да намразиш и да се погнусиш от греха си, да се обърнеш от него и да прегърнеш благодатта, която Той ти предлага в Исус Христос.

На нашето лозе имахме доста плодни дръвчета. Но за 20-тина години повече изсъхнаха и накрая ги изкоренихме. Причината? Почвата на това място е доста пясъчлива. Иска се много торене и поливане, за да може дръвчетата да дават плодове.

За да имаш такива плодове, съответстващи на покаяние, ти трябва да се погрижиш за своите корени. Те трябва да растат в плодородната почва на благодатта на разпнатия Спасител. Тогава промяната на сърцето ще доведе и до промяна на ума, а тя ще се изяви в принасяне на плодове на променен живот.

Затова, не разчитай на религията на легализма, на своята сила, защото плодовете ти ще бъдат такива, каквито винаги са били досега. Най-глупавото нещо е да правиш едно и също нещо и да очакваш промяна. Стреми се към благодатта на Исус Христос!

Ники Гъмбъл, основателят на Алфа групите, разказва как веднъж посадил круша в двора си. Почти всеки ден проверявал дали не се е появил плод на него. Един ден негов приятел решил да се пошегува с него и завързал с въженце голяма ябълка за един от клоните. 😊

Сега, ние знаем, че крушовите дървете не раждат ябълки. Бананите не растат на сливи. Кленът не може да върже череши.

Но точно това се опитваха да правят фарисеите. Те се опитваха да привържат някакви ябълки, банани и череши към живота си и да кажат: „Вижте какви дела върша.“ Но всъщност, си оставаха същите безплодни дървета, които раждаха гнили плодове. Такива дървета биват отсичани и хвърляни в огъня (ст. 10)

Цар Исус иска да види добри плодове в живота ти. Но за да стане това, е нужно време. Нужно е корените на дървото на твоя живот да се простират дълбоко в плодородната почва на евангелието. Трябва да признаеш нуждата си от Исус, да се покаеш от греха си и да погледнеш с вяра към Христос. Тогава промяната в сърцето ти ще доведе до промяна в ума ти, което ще се прояви в промяна в живота ти.

Но как точно може да стане това? Как да се подготим за Царя?

3.     Дух на покаяние.

Матей 3:11 „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

Тук Йоан Кръстител говори за две кръщения – кръщение с вода и кръщение с огън. Той не ги противопоставя, но показва, че макар едното да е свързано с другото, те са различни. Едното сочи и се изпълнява в другото.

И днес вземаме водно кръщение. Когато потопим някого във водата, това не го променя магически. Ако има някаква разлика, тя е че преди потапянето той е бил сух грешник, а след излизането от водата е мокър грешник. Водното кръщение е външен белег на вътрешна реалност – на покаянието и действието на Святия Дух, който Исус изпраща в живота ни.         

Богословите спорят относно точното значение на израза „кръщение с огън“. Според някои то е именно даването на Святия Дух на вярващия, който подобно на огън ще изгори безполезната плява на сърцето и ще остави чистото зърно да подхранва живота на вярващия (ст. 12). Според други, Бог ще кръсти със Святия Дух тези, които искат да станат Негови последователи, а останалите ще бъдат кръстени с огъня на гняв и осъждение.

Тази интерпретация като че ли е най-добра поради контекста на осъждение в тези стихове. Но която и интерпретация да приемем, очевидно Йоан ни казва тук, че за да станат поданици на Цар Исус, хората трябваше първо да се покаят.

Виждаме това и в цялата история на църквата. Във всяка нация, език и култура, служението на Църквата е било да води хората към изповед на греховете и покаяние. Не формално покаяние, а искрено покаяние под действието на Святия Дух, който изобличава за грях. Това води до промяна на сърцето, на ума, а оттам и до промяна на живота.

Eдин мъж повярвал в Исус Христос. В резултат на това той признал, че е участвал в банков обир, когато бил на 19 години. Тъй като давността по случая била изтекла, той не можел да бъде осъден за престъплението. Въпреки това, той вярвал, че взаимоотношенията му с Христос изискват да направи признания. Дори той доброволно изплатил своя дял от откраднатите пари!

Днес под влияние на масмедиите хората интиутивно избягват покаянието. Стремежът е да се чувстваме по-добре, а покаянието казват, ще ни кара да се чувстваме мизерно. Но Библията казва, че ние се нуждаем именно от покаяние, за да се почувстваме добре! И най-вече, ние се нуждаем от покаяние, за да се подготвим за идването на Царя!

Защото Царят на царете Исус, вечният Божи Син, взе човешки образ. Роди се като Давидовият Син, законен наследник на трона на Израел. Бе презрян, отхвърлен и разпнат от нечестиви човеци. Но Царят победи греха, смъртта и Сатана и възкръсна победоносно.

И Той установи Своето царство на земята, Църквата Христова, и обеща, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Той се възнесе и царува отдясно на Отца, полагайки враговете си под нозете си. Небесното царство е тук, но то идва в своята пълнота и слава. Ти готов ли си за идването на Царя?

Изповядай греховете си и се покай. Позволи на Святия Дух да те води и принасяй плодове за Царството.

Молитва.

_________________________

12.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна