Исус видя един човек (Матей 9:9)

/проповед/

Преди да прекъснем разглеждането на евангелието на Матей, за последно разгледахме края на Проповедта на планината – пасажа за разумния и неразумния строител в Матей 7 глава. В 8 и 9 глави четем за десет чудеса на Исус. Meжду тях Матей е избрал да вмъкне своето свидетелство как е повярвал.

Матей 9:9 „И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва.“

Матей пише как Бог в любовта Си го е призовал да стане ученик на Христос. В списъкът с дванадесетте апостоли Матей се нарича „Матей бирникът“. Той смирено не казва нищо друго за себе си. Остава делата му или другите да говорят за него.

За нас е по-добре ако има нещо, което е похвално, да не го изтъкваме, а да оставим другите да говорят за нас. Както казва известният баптистки проповедник от 19 в. Спърджън, „Когато тръбата трябва да затръби, ще се намери тръбач за нея, не я надувай сам ти.“

Вижте колко смирение, нежност и красота лъхат от тези думи: „И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва.“

Мисля, че неслучайно Матей поставя разказа за това как е повярвал веднага след разказа за чудото с изцеляването на паралитика. Първо виждаме как паралитикът вдига постелката си и си отива. А тук виждаме едно още по-голямо чудо – един друг, духовно парализиран човек, поробен от ламтежа за богатство, при заповедта на Христос, да изоставя своето занятие и притежания, за да последва своя Господар.

Как гледаш на своето спасение? Гледаш ли на него като на чудо на Божията милост и благодат? То е такова! Кажи си, „В своята милост, Исус погледна на мен грешника и извърши чудо, защото само чудо можеше да ме спаси.“

Може би и ти подобно на Матей можеш да видиш паралели между твоето обръщение и някое чудо, извършено от Исус. Може да е чудото с отварянето на очите на слепородения, или на ушите на глухия, или отвързването на немия език?

Замисли се не за Матей, а за себе си. Аз мисля за един човек на име Трифон, който откликна на Исус, когато Той ме призова като студент първа година в студентското общежитие. Ти може да се замислиш за един човек на име Иван Георгиев или Мартин Петров, или каквото е името ти. И да сложиш твоето име в текста и да кажеш, „И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Иван, или Георги, или Елена и т.н. Помисли как Исус ти казва, „Следвай Ме“ и как ти си станал и си Го последвал.

1.     Една случайна среща, довела до неочакван призив.

Първо, казва се, „Исус, като минаваше оттам.“ Сякаш, това се е случило случайно. Исус „просто“ е минавал оттам. От ст. 1 разбираме, че това се случва в Капернаум – „дойде в Своя Си град“. Той и преди често е минавал през града, но Матей е оставал в неверието си. Но точно сега, Исус видя този „човек на име Матей“ по друг начин.

Говорих с един човек и той ми каза: „Една позната ми говори за Бога и ми каза, трябва да дойдеш на църква, но останах безразлична. След няколко години срещнах друг човек и той също ми говори и ми каза, трябва да дойдеш на църква, но така и не отидох. След още няколко години друга жена ми каза, трябва да дойдеш на църква – тогава Бог ме докосна и застави да дойда. Оттогава не съм пропускала и така повярвах.“ Може даже да си израстнал в църква и много пъти да си чувал благата вест. Но в един определен ден Божията благодат те е докоснала и ти си бил променен!

Може да си слушал проповед на тема устояване във вярата или утеха в скръб, нещо съвсем различно от твоята ситуация, и точно тогава Святият Дух да те е изобличил за грях.

Забележете също, че по това време в Капернаум имаше много други грешници, но Христос не призова тях. Той ги виждаше, но погледна на Матей по един специален начин. Може би и в твоя случай в църквата е имало десетки други хора, но Бог е докоснал точно твоето сърце.

Може всичко това да ти изглежда неочаквано и случайно, но ако си свикнал да отиваш често в молитва в Неговото присъствие, в Светая светих, вече знаеш, че тези „случайности“ са целенасочени. Когато Исус минава и Неговият поглед срещне твоя, тази среща е насрочена от вечността и е според Божията вечна цел и предузнание.

Аз не знам какво е накарало всеки от вас, които сте тука, да дойдете в „Нов живот“. Не знам какво е накарало тези, които ни гледате сега, да кликнете на нашия канал.

Но вярвам, че ти си дошъл тук, за да може Господ Исус да види теб, „един човек на име Иван или Георги, или Николай, или Наталия“, или както се казваш. И се моля това да е деня, когато Го видиш и чуеш да ти казва „Следвай Ме“, и без колебание почувстваш желание да тръгнеш след Него. Да тръгнеш, да оставиш грешния живот зад себе си и да станеш последовател на Христос.

Призивът към Матей беше неочакван. Още повече, Матей не се молеше, не четеше Библията, не слушаше проповед, нито даваше милостиня в момента, когато Христос го призова. Напротив, не само че не даваше - но вземаше от хората против волята им данъците за техните римски окупатори. Като повечето бирници сигурно е вземал повече от определеното. Нищо не връзка човека така, както любовта към парите.

Най-вероятно той се е чувствал твърде недостоен да следва Христос. А и дори да се опиташе, другите апостоли щяха да го отхвърлят с презрение: „Как смееш ти да идваш с нас?“

Може и с теб да се е случило нещо подобно. Но както и да си повярвал, ти си бил блуден син или дъщеря, които са бягали от дома, докато не са били привлечени от Неговата бащина любов. Както с Матей, не ти потърси пръв Бога, а Той пръв потърси тебе.

На първо място, призивът към Матей изглеждаше напълно неочакван, но беше според Божията цел и предузнание, и получи отклик.

2.     Един проницателен поглед, който получи отклик.

„Като минаваше оттам…“ Може би Христос е спрял срещу бирничеството, погледнал е към Матей и в миг е видял целия грях и цялото зло в него. „Той видя човек на име Матей“. Това, което остава е скрито за нас е явно за Неговия пронизващ поглед. Но Исус видя не само това, което Матей е, но и това, което Матей може да бъде. Видя бъдеще и надежда в него.

Дотогава го наричаха Леви. Но Господ не видя човек на име Леви. Това беше старото му име. Той видя човек на име Матей. Приятелю, когато Бог погледна към теб, когато беше грешник, Той видя светия в теб и те възлюби като Своя бъдещ изкупен служител.

Пак по думите на Спърджън, вероятно когато Господ Исус е видял Матей с перо в ръка, как надлежно като добросъвестен чиновник отбелязва името и сумата, платена от всеки, си е казал: „Гледай колко добре си служи с перото, той ще напише първото от четирите евангелия.“

Аз не знам какво Исус е видял, когато е погледнал към теб със Своя проницателен поглед. Не знам какво е видял в мен. Боя се, че е видял само моите грехове и злото в мен. Но вярвам, че е видял също човек, който ще приеме благата вест и ще я споделя с другите.

Ако сега за първи път се замисляш за вярата в Исус, сигурно си казваш, „Какво ли вижда в мен Исус?“ Истината е, че Бог ни подготвя за служение дори докато сме невярващи. Лука беше подговен да напише своето евангелие, защото беше лекар, а Матей – от опита си като бирник.

В моя случай, аз се научих да свиря на китара и овлядях английски и Бог използва това след като повярвах, в моето служение. Може би в идните години Бог ще използва някоя конкретна дарба или умение за служение в църквата. Няма по-радостно събитие от момента, в който Исус е погледнал на нас и в милостта си ни е направил съдове за почетна употреба!

Исус „видя един човек на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене.“

Защо Исус избра Матей? Евреите не можеха да понасят римските идопоклонници да са господари над земята им. За събирането на данъци римляните можеха да наемат единствено хора, които не се интересуваха от общественото мнение. На бирниците се гледаше като на най-презрените родоотстъпници от обществото.

Но Исус каза „Върви след Мене“ на този бирник. За един господар нямаше да е уважително да го следват хора, които са утайката на обществото. Друго си е да те следва един назирей или фарисей с филактериите.

Но Исус не се интересува от това какво мислят хората и от това дали считат някого за почтен. Той има цялата чест и почит, затова за Него не е проблем да привлече при себе си даже човек на служба при римските окупатори.

Но ти може да кажеш, „аз не вярвам Той да призове мен“. Аз пък мисля, че Той ще го направи! Най-големият гонител на християните, Савел, беше призован от Бога и се превърна в най-големият благовестител. В наше време Бог призова иранската машина за насилие, безмилостния убиец и наркотрафикант, наречен Али Безсмъртния и днес той е един от най-големите евангелизатори сред българи и иранци в България.

Господ Исус обича да търси най-отхвърлените, за да им каже „Следвай Ме“. Неговият проницателен поглед те оглежда и ти казва: „Стани Мой служител. Повярвай в благата вест и ще те използвам“.

Един неочакван призив, един проницателен поглед и…

3.     Един прост призив, който стана отворена врата за благовестието.

„И рече“. Това беше един прост призив. Исус рече. Не Йоан или Яков, а „Той рече“. Не превъзходното говорене или мъдростта на някой проповедник (1 Коринтяни 2:4) спасява души, а когато Господ Исус Христос чрез Святия Дух казва на някого „Върви след Мене.“

„И той стана и Го последва.“ Без дълги литургии, без свещеническа йерархия, без спазване на традиции, а с едно простичко „Следвай Ме“. Това е пътят на спасение. Христос ти заповядва да напуснеш греха си, да Му се довериш и така да бъдеш спасен. Защото който вярва в Сина, има вечен живот (Йоан 3:36).

Няма нужда да търсиш чудеса и знамения, за да повярваш. Какво по-голямо чудо от това Христос да каже на мъртвото ти сърце, „Живей!“ и то да оживее!

„И рече му: Върви след Мене“ И той стана и Го последва.“ Матей Го последва веднага. Някои щяха първо да се погрижат да приберат парите от масата, но Матей не го направи. Не каза, „Момент, само да запиша и последните хора от опашката и да изчисля и впиша техния данък.“ Не, той стана и Го последва.

Когато един човек се обръща към Бога, той трябва да остави всяко грешно нещо, което прави. Ако има нещо грешно, каквото и да е – окултна литература, амулети, демонична музика, изхвърли всичко в най-близкия контейнер.

Престани да се занимаваш с незаконни неща и с търговия за сметка на духовното или физическото здраве на хората. Както една жена не може да е полубременна, така и един човек не може да е полу-покаян. Исус каза на Матей, следвай Ме. И той стана и Го последва.

Познавам един друг човек, не Матей, който се казва Трифон, на когото Господ каза, „Върви след Мене“ и той стана и Го последва. И ако помоля сега тук да се изправите всички, които сте Го последвали, надявам се няма да останат много седнали на мястото си.

„И рече: върви след Мене“. Този прост призив доведе до спасението на Матей. Но никой спасен човек не иска да отиде на небето сам. Затова, когато Господ Исус „видя един човек на име Матей“ и Му каза да Го последва, неговото спасение насърчи други бирници да дойдат при Исус. Христос искаше да привлече при Себе Си други бирници и грешници чрез „човека на име Матей“.

След това Матей отвори дома си и това даде възможност на приятелите му да чуят Исус. Матей откликна на простия призив и това се превърна в отворена врата за благовестието.

Матей си каза, „Какво мога да направя за моя нов Господар? Тук имам една голяма стая, в която съм складирал взети в залог предмети от хората, докато си платят налога. Хайде, Йоан, Андрей и Мария, елате и разчистете стаята! Сложете дълга трапеза, защото ще поканя на вечеря старите ми приятели, които знаят що за човек съм бил.“

И Матей каза на Исус, „Господи, искам да те следвам. И съм решил да поканя на угощение моите приятели. Би ли бил така добър да дойдеш и да говориш с тях? Ще направиш ли за тях това, което направи за мен? Ако Ти им кажеш, че съм станал Твой последовател, може би те ще кажат, искаме и ние да дойдем при Тебе!“

А сега искам да те попитам дали и ти направи това, когато дойде при Господ Исус? Ти, човече на име Петър, Иван, Мария, Наталия или както се казваш, доведе ли твоите приятели при Исус? Доведе ли децата си при Исус? Молитвите ти довели ли са съпруга ти при Исус? Твоите родители, твоя брат или сестра? Твоите съученици? Колеги на работното място? Помоли Господ да ти помогне да говориш убедително и със сила с някого от твоя кръг приятели и познати.

Не се срамувай от твоя Господар, но ги запознай с Него. Както Господ видя „човек на име Матей“ и видя теб, и покани теб на Своята трапеза, почни да каниш другите на Неговата трапеза. Може да не си бил сред бирниците, но не е ли най-голяма радост да знаем, че Той яде с грешници като всички нас! 

Молитва.

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

15.06.2025 г.

 

Подготви ли се за Царството? (Матей 3)

/проповед/

Когато започваме нещо, ние трябва да се подготвим за него. Студентите се подготвят за изпит, като четат за него. Спортистите се подготвят за олимпийските игри, като тренират усилено 4 години. Когато правиш сладкиш, трябва да подготвиш тавата – да я намажеш с олио, за да не залепне сладкиша. Когато боядисваш, трябва да подготвиш стената, като положиш грунд. Всичко си иска подготовка.

Подготовката е важна дори за един пастор. Един пастор получил обаждане, че внезапно е умряла жена от църквата. Нямал време да се подготви за погребението, затова намерил в компютъра последната проповед за погребение, която проповядвал и с функцията „намери и замени“ сложил името на жената, която починала – Величка вместо името на жената от предишната проповед, Мария.

Всичко вървяло добре до момента, когато стигнал до края на проповедта, където трябвало да прочете апостолската изповед на вярата. Той обявил, че Исус е заченат от Святия Дух и е роден от дева Величка.

Пасажът, който ще разгледаме днес също говори за подготовка. Не за изпит или състезание, за готвене или боядисване, а за идването на едно царство. Както вече сте разбрали, ние говорим за духовно Царство. Но както при студентите и спортистите, тази подготовка не идва отвътре. Става въпрос за вътрешна, духовна подготовка, която има и външно измерение. Но тя е съществена, ако искаме да сме подготвени за Царството.

Така че, днес ще говорим за това: Цар Исус ни призовава да се подготвим за Неговото идващо Царство. 

Основна роля в тази подготовка имаше Йоан Кръстител. Той дойде, за да подготви пътя за царя, като призове хората към покаяние. Ще разгледаме три неща: призивът за покаяние, плодовете на покаяние и Духът на покаяние.

1.     Призивът за покаяние.

Матей 3:1-2 „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня. Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

Миналият път започнахме разглеждането на Матей с родословието на Исус в 1 гл. Видяхме, че Неговото идване беше пророкувано, че Той беше наследник на Авраам и Давид и че нашият Цар може да се познае по благодатта.

Втора глава говори за посещението на мъдреците, което разгледахме в навечерието на Рождество и завършва със завръщането на Йосиф, Мария с малкия Исус в Назарет. Днес ще разгледаме част от трета глава. Между края на втора и началото на трета глава са минали доста години. Тук Матей насочва вниманието ни към служението на Йоан Кръстител.

В евангелието на Лука 1 гл. четем за чудодейното раждане на Йоан в семейството на свещеника Захария и Елисавета. Но Матей захваща своя разказ за Йоан Кръстител без никакви предисловия. Веднага научаваме, че той е дошъл, за да подготви пътя за идването на Царя. И той прави това, като проповядва в Юдейската пустиня.

Сега, това не е най-приятното място за провеждането на публични събития. Едва ли Йоан е можел да си наеме там квартира и едва ли кетърингът е бил много добър! Но Йоан избра пустинята, за да покаже, че Божият народ е все още в пустинята. Бяха в Обещаната земя, но духовно все още бяха в своите грехове и непокорство.

Защото когато Божиите люде съгрешат, Бог ги изпраща да се скитат в пустинята. Когато Адам и Ева съгрешиха в Едем, Бог ги прогони от градината в пустинята. По-късно, когато Божиите люде отказаха да се покорят и да влязат в Обещаната земя, Бог ги остави да се скитат в пустинята 40 години, докато всички, които се бунтуваха, измряха.

Когато царете на Израел и Юда водеха людете в грях и идолопоклонство, Бог ги изпрати в плен в Асирия и Вавилон. След като се върнаха от Вавилон в Обещаната земя, духовно те пак бяха в пустинята. Бореха се с грехове и непокорство, затова Йоан беше изпратен, за да подготви пътя за идването на Царя.

Той направи това, като ги призова да се покаят. „Покайте се“ са първите записани думи на Йоан. Покаянието е основната тема на неговата проповед. Гръцката дума за покаяние е „метаноя“ и тя означава „промяна на ума“, която произлиза от промяна на сърцето.

Не просто да си промениш мнението за нещо. Покаяние е да намразиш твоя грях, да се погнусиш от него и да промениш напълно живота си. Погледни на грешните избори и постъпки, които си правил и реши, че те вече са зад гърба ти! Защото, това ли би искал да мислиш, да кажеш или правиш в момента, в който Христос се върне на земята и те призове в Своето присъствие?

Избягвай местата, които те изкушават да съгрешиш. Човек рядко се озовава изведнъж в греха без да знае как е стигнал дотам. Обикновено той прави малки стъпки. Четох, че е мит, че жабата може да бъде сварена, ако постепенно се увеличава температурата на водата в тенджерата, защото жабата ще скочи, когато повече не може да понася горещината. Но с хората става точно така, биват постепенно сварени в греха!

Йоан Кръстител им казва: „Покайте се, за да се подготвите за идването на Царя! Божието Царство наближи. Царят е тук! И виждаме от ст. 13 нататък, че Исус идва да се кръсти при Йоан. И когато започне Своето служение, Исус ще призове хората със същите думи: „Покайте се, защото наближи небесното царство. (Матей 4:17)

Какво е Небесното Царство? Това не е някакво физическо царство, като Обединеното кралство. То не е място, а сила, управление. Управление на Бога. И там, където Бог управлява, Той владее над сърцата на хората. Божието царство е тук тази сутрин и навсякъде, където Божиите люде са събрани, за да прогласят евангелието на Исус Христос, където хора се покайват и предават на управлението на Царя.

Думите на Йоан са всъщност изпълнение на старозаветно пророчество. Тъй като Матей пише предимно до юдеи, които познават старозаветните пророчества, той цитира това пророчество от Исая 40:3:

Матей 3:3 „Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него.“

Тези думи са писани 700 години преди Йоан да излезе на сцената и да каже, „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“

Посланието на Йоан беше, „Покайте се, защото наближи небесното царство. Може би Йоан беше груб и недодялан за някои, носеше дрехи от камилска козина, живееше в пустинята, хранеше се със скакалци и див мед. Но духовната му храна беше богата. Той знаеше, че Царят Исус Христос идва.

И хората идваха от цялата околност да се кръстят в Йордан, като изповядваха греховете си. Това беше кръщение с вода за покаяние (ст. 11).

В старозаветни времена хората познаваха кръщението за очистване. Винаги, когато човек беше нечист, той се нуждаеше от кръщение, oт ритуално умиване. Например, при погребение на близък, ако си имал контакт с мъртвия, ти ставаш нечист и тогава е било нужно да се кръстиш или умиеш, за да се очистиш.

Но с кръщението за покаяние Йоан Кръстител показва, че нечистотата е не само физическа, като при докосване на мъртвец, но и духовна, затова човек трябва да се очисти от греховете си, а покаянието е важна част в този процес.

Но по какъв начин това беше подготовка за идващия Цар?

В древността, когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

И днес правим това. Когато на посещение идва държавен глава или друг високопоставен гост, се ремонтират и почистват булеварди и се поставят знамената на страната му. Има засилена полицейска охрана.

Подготовката за идващия Цар на царете трябва да е още по-сериозна. Въпросът е, готови ли сме за Неговото пристигане? Как се подготвяме? Йоан Кръстител ни казва, че е нужно да се покаем за греха си. Не просто външно да се измием с вода, а да се очистим духовно. Това изисква не просто да преминеш формален ритуал, а да даваш духовни плодове.

2.     Плодове на покаяние.

Матей 3:7-8 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.“

Тук за първи път в евангелието Матей споменава фарисеите. Фарисеите бяха юдейска секта, възникнала през 2 в.пр.Хр., която стриктно спазваше закона. Те се считаха за праведни, гордееха се, че са наследници на Авраам, но не принасяха плодове, съответстващи на покаяние. Затова Йоан ги нарече „Рожби ехиднини“ или „деца на змии“. Той каза: „Не е достатъчно да сте биологични наследници на Авраам. За да сте подготвени за идването на Царя, трябва да принасяте духовни плодове.

Макар и да спазваха буквата на закона, всъщност те го нарушаваха. Ще кажете, как така? Както казва един библейски учен, „легализмът на фарисеите с предписания за най-дребните неща в живота не правеше закона труден, а твърде лесен за изпълнение… Истината е, че е по-лесно да очистиш външността на чашата, отколкото да очистиш сърцето си.“

Фарисеите не разбираха, че законът изисква не само спазване на външни правила, но най-вече милост, справедливост и любов към Бога и човеците. Така, вместо да е детеводител, който да ги доведе до Христос, законът за тях се бе превърнал в препъни камък.

Не можеш да сведеш закона само до спазване на принципи и методи. Отбелязваш квадратчето и вече си праведен пред Бога. Я да видим? Запалих свещ за близките ми, причестих се, отидох на гробищата на задушница, постих по време на великите пости, сега Боже, трябва да ме благословиш.

Но за да изпълняваме целия закон, ние трябва да сме съвършени, тъй като небесният ни Отец е съвършен. Това трябва да те доведе до разбирането, че ти не можеш да се справиш сам и имаш нужда от Спасител. Имаш нужда от благодат. Точно това проповядваше Йоан Кръстител. Това после щеше да каже и Исус. И това е посланието на Църквата оттогава до днес!

Покаянието не ни идва отвътре. Както казва пастор Джон Макартър, „Целта на християнското послание е да конфронтира греха на грешника, за да бъде той призован към покаяние и прошка. Грешникът не харесва това.“

Също, не можеш да си кажеш, ще отида на църква, ще пея песните с всички, ще издържа проповедта, колкото и да ми е безинтересна, ще кажа „амин“, ще отбележа правилното квадратче.

Бог изисква нещо много повече, иска да види съкрушено сърце! Иска да намразиш и да се погнусиш от греха си, да се обърнеш от него и да прегърнеш благодатта, която Той ти предлага в Исус Христос.

На нашето лозе имахме доста плодни дръвчета. Но за 20-тина години повече изсъхнаха и накрая ги изкоренихме. Причината? Почвата на това място е доста пясъчлива. Иска се много торене и поливане, за да може дръвчетата да дават плодове.

За да имаш такива плодове, съответстващи на покаяние, ти трябва да се погрижиш за своите корени. Те трябва да растат в плодородната почва на благодатта на разпнатия Спасител. Тогава промяната на сърцето ще доведе и до промяна на ума, а тя ще се изяви в принасяне на плодове на променен живот.

Затова, не разчитай на религията на легализма, на своята сила, защото плодовете ти ще бъдат такива, каквито винаги са били досега. Най-глупавото нещо е да правиш едно и също нещо и да очакваш промяна. Стреми се към благодатта на Исус Христос!

Ники Гъмбъл, основателят на Алфа групите, разказва как веднъж посадил круша в двора си. Почти всеки ден проверявал дали не се е появил плод на него. Един ден негов приятел решил да се пошегува с него и завързал с въженце голяма ябълка за един от клоните. 😊

Сега, ние знаем, че крушовите дървете не раждат ябълки. Бананите не растат на сливи. Кленът не може да върже череши.

Но точно това се опитваха да правят фарисеите. Те се опитваха да привържат някакви ябълки, банани и череши към живота си и да кажат: „Вижте какви дела върша.“ Но всъщност, си оставаха същите безплодни дървета, които раждаха гнили плодове. Такива дървета биват отсичани и хвърляни в огъня (ст. 10)

Цар Исус иска да види добри плодове в живота ти. Но за да стане това, е нужно време. Нужно е корените на дървото на твоя живот да се простират дълбоко в плодородната почва на евангелието. Трябва да признаеш нуждата си от Исус, да се покаеш от греха си и да погледнеш с вяра към Христос. Тогава промяната в сърцето ти ще доведе до промяна в ума ти, което ще се прояви в промяна в живота ти.

Но как точно може да стане това? Как да се подготим за Царя?

3.     Дух на покаяние.

Матей 3:11 „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

Тук Йоан Кръстител говори за две кръщения – кръщение с вода и кръщение с огън. Той не ги противопоставя, но показва, че макар едното да е свързано с другото, те са различни. Едното сочи и се изпълнява в другото.

И днес вземаме водно кръщение. Когато потопим някого във водата, това не го променя магически. Ако има някаква разлика, тя е че преди потапянето той е бил сух грешник, а след излизането от водата е мокър грешник. Водното кръщение е външен белег на вътрешна реалност – на покаянието и действието на Святия Дух, който Исус изпраща в живота ни.         

Богословите спорят относно точното значение на израза „кръщение с огън“. Според някои то е именно даването на Святия Дух на вярващия, който подобно на огън ще изгори безполезната плява на сърцето и ще остави чистото зърно да подхранва живота на вярващия (ст. 12). Според други, Бог ще кръсти със Святия Дух тези, които искат да станат Негови последователи, а останалите ще бъдат кръстени с огъня на гняв и осъждение.

Тази интерпретация като че ли е най-добра поради контекста на осъждение в тези стихове. Но която и интерпретация да приемем, очевидно Йоан ни казва тук, че за да станат поданици на Цар Исус, хората трябваше първо да се покаят.

Виждаме това и в цялата история на църквата. Във всяка нация, език и култура, служението на Църквата е било да води хората към изповед на греховете и покаяние. Не формално покаяние, а искрено покаяние под действието на Святия Дух, който изобличава за грях. Това води до промяна на сърцето, на ума, а оттам и до промяна на живота.

Eдин мъж повярвал в Исус Христос. В резултат на това той признал, че е участвал в банков обир, когато бил на 19 години. Тъй като давността по случая била изтекла, той не можел да бъде осъден за престъплението. Въпреки това, той вярвал, че взаимоотношенията му с Христос изискват да направи признания. Дори той доброволно изплатил своя дял от откраднатите пари!

Днес под влияние на масмедиите хората интиутивно избягват покаянието. Стремежът е да се чувстваме по-добре, а покаянието казват, ще ни кара да се чувстваме мизерно. Но Библията казва, че ние се нуждаем именно от покаяние, за да се почувстваме добре! И най-вече, ние се нуждаем от покаяние, за да се подготвим за идването на Царя!

Защото Царят на царете Исус, вечният Божи Син, взе човешки образ. Роди се като Давидовият Син, законен наследник на трона на Израел. Бе презрян, отхвърлен и разпнат от нечестиви човеци. Но Царят победи греха, смъртта и Сатана и възкръсна победоносно.

И Той установи Своето царство на земята, Църквата Христова, и обеща, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Той се възнесе и царува отдясно на Отца, полагайки враговете си под нозете си. Небесното царство е тук, но то идва в своята пълнота и слава. Ти готов ли си за идването на Царя?

Изповядай греховете си и се покай. Позволи на Святия Дух да те води и принасяй плодове за Царството.

Молитва.

_________________________

12.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Грешници, обединени от любовта си към Бога

Пет цитата за брака:

“Добрият брак не е нещо, което намираш, а нещо, което изработваш.“ – Гери Томас

„Ако си женен или все още не, но се надяваш да се ожениш, запомни това: всеки брак се състои от двама грешници. Най-добрият брак е този, в който двамата грешници са обединени от своята любов към Бога, от своето посвещение да служат един на друг и от дух на смирение. В брака ти ще научиш колко жертви са нужни, за да обичаш един грешник през всички превратности на живота. Това е картина на любовта на Христос към нас.“ – Кери ван дер Вине

„Всички ние сме безкрайно посветени и дълбоко отдадени на нашия „стил“, нашия „начин“, нашия „подход към живота.“ И нямаме никакво намерение да се откажем от него. Даже и за да спечелим любовта. Затова Бог създаде една среда, в която трябва да го направим. Казва се „брак“.“ – Джон Елдридж

„Щастлив брак е съюза между двама души, които са добри и си прощават.“ – Рут Греъм

„Бракът е призив да умрем за себе си… Християнските брачни клетви слагат началото на едно практикуване на смърт за цял живот, на предаване не само на всичко, което имаш, но и на всичко, което си. Това призив за мрачна бесилка ли е? В никакъв случай! Това не е по-мрачно от умирането за себе си и следването на Христос. Всъщност, тези които умират поради любов към своя съпруг или съпруга са тези, които познават най-голямата радост, имат най-удовлетворяващи бракове и преживяват най-голямата любов.“ – Р Кент Хъджис

Снимка - Интернет.

Призивът на пророка (Еремия 1)

/проповед/ 

Днес започваме нова поредица проповеди върху книгата Еремия. Пророк Еремия беше призован в трудно време да говори на нация, която не искаше да слуша.

Еремия (или както е на иврит, Erminiahu) оплакваше нечестието на своя народ и надвисналото осъждение за неговите грехове. Затова е наречен „плачещият пророк“. Той проповядваше истината и едновременно с това плачеше за людете.

Еремия 9:1-2 „О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!“

Някой е казал, „нямаш право да проповядваш за ада докато не си ридал заради него.“ Такъв беше Еремия.

Той плачеше за греховете на своя народ. По думите на пастор Скип Хайциг, той ръководеше погребението на нацията си. Той знаеше, че то приближава. Еремия сочи към Исус с това. Исус попита учениците си в Кесария, кой казват, че съм Аз? Един от отговорите е, „Еремия или някой от пророците.“ Защо? Защото начинът на служение на Исус им напомняше на Еремия. Твърд и директен към фарисеите, но нежен към бедните, страдащите и онеправданите.

Нека прочетем

Еремия 1:1-2: Думите на Хелкиевия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя, към когото идваше Господнето слово в дните на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му, в дните на Юдовия цар Йоаким, син на Йосия, до края на тринадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането на Ерусалим в плен в петия месец.“

Тук научаваме, че Хелкия е баща на Еремия. Той е от Анатот, град на левити на 5 км на север от Ерусалим. Еремия се ражда по времето на цар Манасия – най-нечестивия цар на Юда. След като той умира, на престола се възкачва синът му Амон, който не е много различен от баща си. На негово място цар става синът му Йосия.

Йосия става цар на 8 годишна възраст. Ще кажете, как може едно 8-годишно дете да управлява? Е, той е имал вярващи съветници. Един от съветниците му е първосвещеник Хелкия (дали това е бащата на Еремия?). Той намира препис на закона и го носи на царя. Когато го прочитат, те разбират колко далеч с а се отдалечили от Божия идеал. Това води до духовно съживление при Йосия. Той събаря високите места, забранява поклонението на фалшиви богове.

И Еремия започва служението си в 13-та година на цар Йосия, който е вече на 21 г. Еремия е на 20-25 г.

Бог се нуждае от посветени млади хора и днес. Една зряла християнка посетила една тийнейджърка, която като дете идвала на църква, но после спряла. Попитала я дали вярва и дали е готова да се посвети да живее като последовател на Христос. Момичето казало, „Още съм млада, но като остарея ще помисля по въпроса.

Жената си тръгнала натъжена и по пътя минала край магазин за цветя. Влязла, купила рози. Вкъщи ги оставила за няколко дни в една кутия и след това ги пратила с колет на момичето. То се зарадвало на пратката, но когато отворило кутията, помислило че някой си прави майтап с него.

След това жената ѝ позвънила и момичето ѝ казало за цветята. Жената казала, „Аз ти ги изпратих. Когато реши да не дадеш на Христос младостта си, всъщност ти реши да му дадеш по-късно един сбръчкан и увяхнал живот като тези рози.“ Момичето казала, „Сега разбирам… отсега нататък няма да е така. Давам живота си на Христос и ще живея за Него!“

Еремия започва служение на 20-25 г. и служи до 60-65 си година, когато през 586 г.пр.Хр. Ерусалим е завладян от Вавилон. Той служи по времето на 5 царе, но тук са споменати само трима. Другите двама са царували по около 3 месеца. Първият е депортиран от египтяните, вторият от вавилонците. Последният, цар Седекия, е назначен за васален цар от Вавиклонците, но се вдига на бунт.

През 586 г. Навуходоносор идва и разорява Ерусалим, убива синовете на Седекия пред очите му и го ослепява, за да може последния му спомен да е смъртта на синовете му. Тогава Бог говори на Еремия:

Еремия 1:4-5 „И Господнето слово дойде към мене: Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.“

Бог освещава Еремия да служи още преди да се е родил. Слава на Бога, майката на Еремия не е направила аборт и го е родила. Днес много жени казват, „Ще правя каквото си искам, това е моето тяло.“ Не, не е. Вътре в теб има друга личност, с различно от твоето ДНК, а може би и с различен пол.

Майката на Еремия е имала библейско гледище към живота и е вярвала, че човекът е венец на Божието творение.

Eдин преподавател по етика представил пред своите ученици следния казус: Един мъж има сифилис, а жена му е болна от туберкулоза. Те имат четири деца: едно е умряло, другите три са постоянно болни. Майката е бременна. Какво ще препоръчате?“ След разгорещена дискусия, повечето от учениците гласували майката да направи аборт. „Така“, казал учителят, току-що убихте Бетовен.“

Бог каза на Еремия, „Преди да ти дам образ в утробата, познах те.“

Без значение какво казват хората, Библията е категорична, че човешкият живот започва още със зачатието.

„Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те (или още „отделих те); Поставих те за пророк на народите.“

Още преди да се родиш имах план за твоя живот. Някога мислил ли си за плана, който Бог има за твоя живот? Надявам се, че си мислил.

Ти си правиш планове и може би си казваш, знам какво ще стане утре, всичко съм планирал. Ако е така, знай че Бог има последната дума. Ако си написал сценария, Той е редакторът! Макар и Неговият план да включва възходи и падения, той е вълнуващ. Отпусни се и се радвай на гледката.

Виж, ти вече знаеш крайната точка, отиваш на небето. И всичко между днес и тогава е нищо в сравнение с крайната дестинация!

Божият план за Еремия беше той да стане „пророк на народите“. Неговият отговор?

Еремия 1:6 „Тогава казах: О, Господи Еова! Ето, аз не знам да говоря, защото съм дете.“

Е, той е вече на 20+ години. Но Еремия има предвид, че му липсва опит за тази работа.

Забелязали ли сте, че когато Бог призовава някого в Библията, човекът се стъписва, защото не смята, че е подготвен за задачата. И въпреки това Бог използва точно такива хора!

Когато Бог призова Мойсей да изведе народа от робство, той изтъкна всяко извинение, за което се сети, че не може да отиде при фараона. „Фараонът няма да ме изслуша, хората няма да ме чуят, не мога да говоря, аз заеквам. Изпрати Аарон!“

Соломон каза, „Аз съм малко момче, не зная как да управлявам“ (3 Царе 3:7), когато стана цар.

Апостол Павел каза, „Аз съм най-нищожният от апостолите… но с Божията благодат съм, каквото съм.“

И тук Еремия каза, О, Господи, аз не знам да говоря, защото съм дете.

Принципът е този: “Бог избра глупавите неща на свeтa, за да посрами мъдрите… избра немощните неща на света, за да посрами силните.“ (1 Коринтяни 1:27)

Ако мислиш, че си силен, умен и надарен, не се учудвай, ако Бог те подминава. Само когато разбереш, че се нуждаеш от Неговата сила, тогава Бог си казва, „Добре, значи ставаш.“ Не е важно дали можеш, а дали си на разположение.

Кажи на Господа, „Тук съм, изпрати мен“ и Той ще се погрижи да те подготви.

Еремия 1:7 „А Господ ми рече: Не казвай: Дете съм. Защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“

1 Тимотей 4:12 „Никой да не презира твоята младост; но ти бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.“

Mладите хора имат голям потенциал. Тук един цар и един пророк на 20+ години започнаха едно младежко движение. Учениците на Исус също бяха на подобна възраст – според някои те са били от 13 до 30 годишни!

Студентите от БХСС са също на около 20 г. Хиляди невярващи студенти са чули благата вест чрез тях.

Бог каза на Еремия, „Аз те призовавам, Aз ще вложа думите си в устата ти. При всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“ И после добави,

Еремия 1:8 „Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям.“

В оригиналния текст „да не се боиш от тях“ е всъщност „не се бой от лицата им“ (alьtira mipenehem).

Лицата на хората могат да са плашещи. Можеш да предположиш нещо за човека по изгледа на лицето му, но може да сбъркаш. Казват, че има два типа лица – такива, които ти казват „да“ и такива, които ти казват „не“. Говорим за език на тялото.

Но понякога лицето и външното излъчване могат да ни излъжат. Иначе чудесни хора могат да изглеждат недостъпни, а по-лукави хора могат да изглеждат приветливи.

Затова Бог казва на Еремия, не гледай как изглеждат, а се съсредоточи върху това какво Аз имам да им кажа.

Еремия 1:9-10 „Тогава Господ простря ръката Си и я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, сложих думите Си в устата ти. Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Когато Бог призова Исая, той каза, „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.“ (Исая 6:5)

Тогава един от серафимите взе въглен от олтара и го допря до устните на пророка, за да го очисти. Там беше очистване, а тук, при Еремия, имаме изпращане.

Сякаш като докосна устата му с ръка, Бог му каза, „Не ти си важен, Еремия, а Аз. Аз ще ти дам сила да предадеш Моето послание.“

Когато ти повярва, ти започна да се храниш със Словото. И Бог започна да слага думи в ума ти и в устата ти. Заповяда ти да споделяш вестта за спасение с другите. Псалмопевецът казва, „Възвестявайте между народите славата Му, между всички племена – чудесните Му дела.“ (Псалм 96:3)

Правиш ли го? Говориш ли за Бога на хората?

Бог каза на Еремия, „сложих думите Си в устата ти.“ И той щеше да изговори тези думи на людете. И после му казва:

Еремия 1:10 „Виж, днес те поставих над народите и над царствата за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Той трябваше да направи това, преди да започне да гради и сади. Първо е необходима лустрация, после градация.

Понякога една система е станала толкова корумпирана, че единственото което можеш да направиш е да започнеш отначало. Трябва да изкорениш старото мислене, старите парадигми, старите отношения, защото те са мъртви и изгнили.

Еремия 1:11-14 „И Господнето слово дойде към мене: Какво виждаш, Еремия? И казах: Виждам клон от бадемово дърво. Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си. И втори път дойде Господнето слово към мене: какво виждаш ти? И рекох: Виждам врящ котел и лицето му е откъм север. Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло върху всички жители на тази земя… (ст. 16) загдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, и се покланяха на делата на своите ръце.“

В Еремия срещаме 21 метафори за осъждение. Тук той вижда бадемово дърво. Коренът за думата „бадем“ на иврит е „сакед“ и буквално означава „събуждам“.  Бадемовото дърво било наричано в Израел „събуждащо дърво“, защото било първото, което се разпъпва през зимата.

И Бог казва, „Право си видял (бадема), защото Аз бързам да изпълня словото Си.“ Бог искаше да разбуди Израел за осъждение. Това беше нещо като аларма за събуждане. Никой не харесва алармата за събуждане, но се налага да я използваме.

Второто видение е врящ котел, обърнат откъм север, от Вавилон. Бог щеше да изпрати вавилонските орди и през 586 г.пр.Хр. те щяха да завладеят Ерусалим. И причината за това осъждение беше тяхното идолопоклонство (ст. 16)

След което в ст. 17 Бог казва на Еремия да се приготви, да им говори и да не се плаши (отново от лицата им).  

Мога да си представя лицата на хората, докато им е говорил Божието слово. Едва ли са кимали разбиращо, по-скоро са се мръщели. Бог казва, „Да не се уплашиш от тях…“

Еремия 1:18 „Защото, ето, Аз те поставих днес като укрепен град, железен стълб, като медни стени против цялата земя – против царете на Юда, против първенците му, против свещениците му, и против народа на тази земя. Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.“

Когато Бог те призовава да направиш нещо, Той ще те води и ще ти даде средствата да го направиш. Затова, вместо да казваш, „Не искам да върша това служение“, кажи: „Господи, ако ще върша това, тогава ще видя какви средства имам за това. Ще видя какви дарби, таланти и ресурси си ми дал и ще ги посветя на Тебе.

Мойсей посвети своята овчарска гега на Бог. Бог я превърна в жезъл и я използва, за да извърши велики дела. Исус Навиев посвети на Бога своето копие и Бог го използва, за да предаде в ръката на израелтяните град Гай. Давид посвети на Бога прашката си и уби с нея един великан. Едно момче имаше 5 хляба и 2 риби, даде ги на Исус и Той нахрани с тях 5000. Ти какво можеш да посветиш на Господа?

Проповедник говорил за това колко е важно да участваме в мисии. Въпреки мотивиращата проповед, хората изглеждали много равнодушни. Накрая призовал за дарения, но нямал големи очаквания. На последния ред седяло едно момиченце, чието сърце било трогнато от посланието. Тя била инвалид. И Господ ѝ казал, „Маги, можеш да дадеш патериците си.“

Тя казала, „Не мога да ходя без тях.“ Гласът отново ѝ казал, „Патериците ти могат да се продадат и други момчета и момичета да чуят за Мен.“ По бузите ѝ тръгнали ручейчета сълзи, но когато разпоредителят стигнал до реда ѝ, тя поставила патериците си на дискоса с дарения.

Хората забелязали това и започнали да шушукат. Когато разпоредителят се върнал до амвона, един богат човек купил патериците за 100 лв и ги върнал на момичето. Призовали пак да мине дискосът и този път той се напълнил с банкноти догоре. Защо? Защото едно момиченце се покорило на Бога и Му посветила всичко, което имала.

Какво можеш да Му посветиш? Тиган, метла, чук, химикал… глас, усмивка, насърчение? Посвети ги на Бог.

Господ каза на Еремия, че още преди да му e дал образ в утробата, го e познал. И го призова да говори на народа си за предстоящото бедствие, за да ги обръща към Него. С това Бог казва на всеки от нас: „Аз съм те познал още преди да се родиш и си ти дал призив. Влагам думите си в устата ти. Не се бой, но използвай всичко, което съм ти дал като таланти, дарби и ресурси.“

Нека Бог говори на всеки християнин, който е тук или слуша тази проповед онлайн и го използва за Своя слава! А ако тук има някой, който още не е приел Исус за свой Господ и Спасител, нека плачът на Еремия му напомни за плача на Исус за изгубения Ерусалим и дойде до спасително покаяние!

Нека се помолим!

______________________

03.11.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

„Аз съм просто човек“ (Деяния 14:8-22)

/Една истина, един призив, една награда/

/проповед/

Увод

Един средновековен еврейски астролог на име Мойше пророкувал, че любимият кон на царя ще умре скоро. Така и станало – конят умрял не след дълго. Царят се разгневил, убеден че пророчеството е довело до смъртта на коня му. Извикал Мойше и го попитал, „Кажи ми кога ще умреш?“ Съзнавайки, че каквото и да отговори, царят e решил да го убие веднага, той отвърнал: „Не знам кога ще умра, но знам, че когато умра, три дни по-късно ще умре и царят.“

В Деяния на апостолите също четем за различни пророчества. Още в началото четем  пророчеството на възкръсналия Христос, че благовестието ще достигне до „Ерусалим, Юдея и Самария, и до края на земята”. Първата част от това пророчество вече се е сбъднала дотук. В Деяния 13 и 14 вече хоризонтите се разширяват ‘до края на земята’.

Пътят е разчистен от двама благовестители – от Стефан с неговото мъченичество и Филип, приобщил към вярата самаряните и етиопеца, както и от 2 важни обръщения – на Савел, призован да бъде апостол сред езичниците и на Корнилий, получил кръщение от апостол Петър. Благовестието на Христос стига до езичниците в Антиохия. Сега идва моментът да се занесе благата вест отвъд морето.

За целта Бог призовава Савел и Варнава, като изпраща ново пророчество – този път в църквата в Антиохия, те двамата да бъдат отделени за благовестието сред езичниците. Така Павел предприема първото си мисионерско пътуване.

В него той посещава няколко градове – първо двамата отиват в родното място на Варнава – Кипър, с което Бог отново ни напомня, че ние сме мисионери първо там, откъдето сме и където живеем.

Когато дъщеря ни Деби ни каза за първи път, че иска да бъде мисионер, аз ѝ казах, „Това е чудесно, богоугодно желание. Много ще се радвам, ако станеш мисионерка. Но преди да отидеш като мисионер на друго място, трябва да докажеш, че си мисионер там, където живееш! Защото как ще си успешен мисионер сред непозната култура, ако се страхуваш да благовестваш на своите съграждани?“

И съм щастлив, че Деби успя да разкаже за Христос на няколко човека от класа си. Почти целия ѝ клас дойде 2 пъти в църква на християнски събития, които тя организира за тях.

Павел и Варнава също благовестват в родния на Варнава Кипър, след което се прехвърлят в днешна Мала Азия – недалеч от родното място на Павел. Посещават последователно Перга, Антиохия Писидийска, Икония, Листра и Дервия. Навсякъде започват от Синагогата, Павел проповядва възкръсналия Христос, хората се разделят, настъпва гонение.

След като хиляди чуват благовестието, те се връщат по обратния път, утвърждават и увещават повярвалите, предупреждават ги, че ще минат през ‘много скърби’ и ръкополагат презвитери във всяка църква. Накрая отплават обратно за Антиохия, където разказват всичко, което Бог е извършил чрез тях.

Днес ще прочетем само част от пасажа, в който се говори за престоя им в един от тези градове, Листра. Тук ще видим една истина, един призив и една награда, които са важни и за нас като последователи на Христос.

Прочит на Деяния 14:8-22.

Първо, в текста виждаме...

1. Една истина: ние не сме богове, а хора.

След като са проповядвали дълго време в Икония и накрая благовестието е разделило жителите на града, някои езичници и юдеи се опитват да убият Павел и Варнава. Те напускат града и отиват в Листра, където проповядват на улицата. Там срещат един куц по рождение човек, който ги слуша. Павел вижда, че той има вяра и му заповядва, „Изправи се на краката си!“ Човекът прохожда, хората са изумени и решават, че самите богове са слезли сред тях в образа на хора. Местният жрец се готви да им принесе жертва. Разбирайки това, ужасени Варнава и Павел извикват:

Деяния 14:15 „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества като вас!“ Приятели, това е една велика истина, която всеки човек трябва да проумее.

Ние не сме богове, а просто хора! Павел каза, „Аз съм просто човек!“

Един друг известен в България човек написа и изпя този рефрен преди почти 30 години:

„Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Аз не съм нихилист и никога няма да бъда. Аз не съм антихрист и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. Аз съм просто човек!“

„Аз не съм антихрист и никога няма да бъда.“ Но днес има много, които враждуват с Христа. Които правят себе си бог.

Хората в Листра взеха Варнава и Павел за Зевс и Хермес, но Павел им каза, „ние не сме богове!“ Днес много хора наистина се смятат за богове. Ще кажете, как така, кой се смята за бог?

Всеки, който отрича Бога, всеки, който се смята за по-умен от Бога, всеки, който отхвърля Библейското свидетелство за божествената природа на Исус Христос – все едно заявява, че той самият е бог.

Приятели, ние не сме богове. Дънов не е второто проявление на Христос. Бог е Творецът, ние сме творенията. Той е Съдията, а ние ще застанем на подсъдимата скамейка. Той е Съдията в мача на живота и за да се класираме за небето от нас се иска да играем по Неговите правила.

Първоначално жителите на Листра приеха Варнава и Павел, защото мислеха, че те са богове от тяхната религия. Но когато разбраха, че прокламират друг Бог, бяха готови да се отърват по-скоро от тях, отколкото от своята религия. Подобно на нашия Господ, и апостолите стигнаха много бързо от „Осанна!“ до „Разпни го!“  

Апостолите не можеха да направят компромис с вярата си. За разлика от тях, в България много хора, смятат себе си за християни, но всъщност се покланят и принасят в жертва времето си, парите си и усилията си на олтара на измислени богове. Онзи ден говорих с познат, който се опитваше да ме убеди, че Христос не е Бог, но Орфей е бил бог. На кой Бог се покланяш ти? Играеш ли по правилата на Съдията?

Аз съм просто човек и съм създаден да се покланям на единствения личностен триединен Бог, любящия Творец на вселената и справедливия Съдия. И когато повярваме в тази истина, той отправя към нас... 

2. Един призив: ние трябва да прославяме Бога в живота си

Един човек отворил магазин за колбаси в квартал в града, където вече имало два такива магазина. Първият имал голям надпис: „Най-добрите колбаси в света!“ Вторият бил сложил реклама „Най-добрите колбаси във вселената“. Като отварял магазина си, човекът написал „Най-добрите колбаси в квартала“.

Добър човек ли си? Може ли хората да кажат за тебе, че си най-добрият човек в квартала? Внимателен и любезен ли си с хората? Ако си такъв човек, то ти прославяш Бог с живота си.

Бог използва Павел да изцели куция човек. Павел направи нещо добро за него. Може и да не притежаваш изцелителна дарба, но ти можеш да вършиш много други добри неща за хората!

Галатяни 6:9,10 „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.“

Не се отказвай да вършиш добро. Другите ще бъдат благословени, но ти също ще бъдеш благословен! Каквото посееш, това и ще пожънеш! Може някои да не откликнат, но други ще ти благодарят и ще поискат да знаят повече защо си го направил. Може много да те разочароват, но други ще те изненадат. Зад непретенциозната външност може да откриеш диамант!

„Доколкото имаме случай...“ Преди няколко дни по време на утрешното ми тихо време с Бога Го помолих да ми помогне да направя добро на хора, ако ми се удаде случай. Не трябваше да чакам дълго!

Първо, докато вървях и вършех разни задачи в центъра, срещнах едно семейство чужденци, а после и още един българин, които сами ме заговориха, за да ме помолят да ги ориентирам да намерят някакъв адрес. Тъй като имах няколко свободни минути до една среща, реших да покажа на мъжа мястото, което търсеше и го заведох дотам.

После, на връщане забелязах, че фаровете на паркирала кола са включени и дадох знак на шофьора да ги изключи. Вечерта отивахме на среща с нашите гости и вече закъснявахме. Точно тогава една магазинерка от магазин до нас ни помоли да ѝ помогнем да извадим нещо, което беше изпуснала в решетката пред магазина. С Божията помощ с Ваня се справихме бързо и въпреки забавянето, пристигнахме навреме за друга среща!

Ние сме просто хора и смисълът на живота ни е да прославяме Бога. Бог ни призовава да живеем за Него. Един от начините да го правим е да вършим добри дела, защото ние сме създадени с тази цел.

Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Библейското твърдение, че ние сме създадени за добри дела се потвърждава и от науката. Майкъл Стийгър, психолог в университета Луисвил в Кентъки провел изследване сред студентите, в което всеки ден в продължение на 4 седмици те трябвало да отговарят на въпроса доколко са удовлетворени от нещата, които правели през деня.

Оказало се, че в дните, когато са правели добро на някого те се чувстват удовлетворени и щастливи. И обратно, в края на ден, посветен на преследване на удоволствия те не се чувствали по-щастливи.

Ти и аз сме създадени за добри дела така, както рибата е създадена да плува в морето!

А най-голямото добро, което можем да направим за някого е да споделим благата вест с него. Това направиха в Листра Павел и Варнава:

Деяния 14:15б-17: „Ние не сме богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е сътворил небето, земята, морето и всичко в тях. 16 В миналото той остави всеки народ да върви по своя път, 17 макар че непрестанно свидетелстваше за себе си с различни благодеяния: изпращаше ви дъждове от небето и сезони на плодородие. Той ви дава храна и изпълва сърцата ви с радост.“

Павел и Варнава изпълниха Божия призив да вършат добро и да споделят вярата си с всеки срещнат. Те можеха да припишат чудото на своите сили и способности, но предпочетоха да се смирят. Те бяха просто хора и отдадоха славата на Бога. Но не всички успяват да демонстрират смирение.

Една костенурка искала да прекара зимата на юг, но знаела, че не може да върви толкова дълго. Затова убедила две гъски да ѝ помогнат, като хванат двата края на въже, а костенурката се хване с челюстите си в средата на въжето. Полетът минавал гладко, докато някой на земята погледнал нагоре и възхитено възкликнал, „Кой измисли това?“ Неспособна да устои на изкушението, костенурката отворила уста и казала „Аз.“

Без значение колко добри сме или колко добри си мислим, че сме, никога не бива да се главозамайваме. Ние живеем и служим само благодарение на Божията благодат (1 Кор. 15:10).

Павел и Варнава съзнаваха, че те могат да принасят слава на Бога само чрез Божията сила и благодат. Макар и да беше извършил много добро в живота си, Павел знаеше, че е грешник, най-големият от всички грешници (1 Тимотей 1:15). Затова той се смири, отдаде слава на Бога и каза, „Ние сме просто хора като вас“ и след това посочи към Бога на небето като автор на изцелението.

Повечето хора не си признават, че са вършели грехове. Смятат себе си за добри хора. Такива Бог предупреждава с думите, „Гордостта върви преди гибелта и надменността – преди падението.“ (Притчи 16:18). А Бенджамин Уичкоут добавя, „Никой не е толкова празен колкото тези, които са пълни със себе си.“

Една истина и един призив. Първо, живото-променящата истина, която научихме от този пасаж е, че ние не сме богове, а просто хора. Второ, Бог ни призовава да Му отдаваме славата, като вършим добро и се смиряваме.

Една истина, един призив, и накрая... 

3. Една награда: Божието царство

Деяния 14:19-22 „По това време от Антиохия и Икония дойдоха няколко юдеи, които настроиха народа срещу Павел. Хората го пребиха с камъни, повлякоха го и го захвърлиха извън града, като мислеха, че е мъртъв. 20 Но когато последователите се събраха около него, той стана и се върна отново в града. На другия ден замина заедно с Варнава за Дервия. В Дервия Павел и Варнава проповядваха Благата вест и направиха от много хора последователи на Исус. След това се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 където укрепваха душите на последователите, като ги насърчаваха да постоянстват във вярата и им казваха: „Много страдания трябва да понесем по пътя си към Божието царство.““

Павел и Варнава едва не бяха убити заради доброто, което бяха сторили на листрийците. Много често ние, християните, получаваме упреци, отхвърляне или дори гонения заради доброто, което правим.

Климент Охридски пише, че когато Методий отива да разпространява Христовото слово в Моравия, той бил оклеветяван по много начини: пред местния княз, че открито говорел за неговия нечист живот; пред Римския папа, че искал да откъсне Панония и Моравия от неговия диоцез; пред цариградския патриарх, че много се е сближил с папата. В преклонна възраст трябвало навсякъде да се явява лично и да изобличава клеветите. Накрая неговите клеветници успели и той бил затворен за две години и половина.

Ако благовестваш, ще преминаваш през страдания, омраза и отхвърляне заради Христос:

Матей 10:22: „Ще бъдете мразени от всички заради Моето име...“

Както мразеха Христос, така ще мразят и нас, ако Той живее в нас. Но ние имаме не само една велика истина и един велик призив, ние имаме и една огромна награда. Матей продължава своята мисъл така...

„Ще бъдете мразени от всички заради Моето име; а който устои докрай, той ще бъде спасен.“

Който устои, той ще бъде спасен. Може по пътя да понасяме много страдания, но този път ще ни отведе към Божието царство. Това е нашата огромна награда.

Eдна истина, един призив, една награда!

Заключение

1 Коринтяни 9:24 „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. “

Тази вечер милиарди по света ще гледат финала на Световното първенство по футбол. И само един от двата отбора – Франция или Хърватия, ще отнесе наградата у дома.

Но тази награда, купата, ще бъде позлатено копие на истинската купа. Причината? След двете кражби на Световната купа през 1966 и 1983 г., истинската купа, направена от 18-каратово злато и оценена на над 10 милиона долара се пази от ФИФА.

За разлика от Световната купа, нашата награда не може да се открадне или да бъде унищожена. Християнският венец е сигурен, нетленен и вечен. Затова, нека не забравяме истината, че ние сме просто хора. Нека държим Божия призив да го прославяме в смирение с добри дела. Нека тичаме неуморно на игрището въпреки несгодите и страданията, за да спечелим нетленния венец на Божието царство. Амин!

-----

БПЦ "Нов живот" Варна

юли 2018