Подготви ли се за Царството? (Матей 3)

/проповед/

Когато започваме нещо, ние трябва да се подготвим за него. Студентите се подготвят за изпит, като четат за него. Спортистите се подготвят за олимпийските игри, като тренират усилено 4 години. Когато правиш сладкиш, трябва да подготвиш тавата – да я намажеш с олио, за да не залепне сладкиша. Когато боядисваш, трябва да подготвиш стената, като положиш грунд. Всичко си иска подготовка.

Подготовката е важна дори за един пастор. Един пастор получил обаждане, че внезапно е умряла жена от църквата. Нямал време да се подготви за погребението, затова намерил в компютъра последната проповед за погребение, която проповядвал и с функцията „намери и замени“ сложил името на жената, която починала – Величка вместо името на жената от предишната проповед, Мария.

Всичко вървяло добре до момента, когато стигнал до края на проповедта, където трябвало да прочете апостолската изповед на вярата. Той обявил, че Исус е заченат от Святия Дух и е роден от дева Величка.

Пасажът, който ще разгледаме днес също говори за подготовка. Не за изпит или състезание, за готвене или боядисване, а за идването на едно царство. Както вече сте разбрали, ние говорим за духовно Царство. Но както при студентите и спортистите, тази подготовка не идва отвътре. Става въпрос за вътрешна, духовна подготовка, която има и външно измерение. Но тя е съществена, ако искаме да сме подготвени за Царството.

Така че, днес ще говорим за това: Цар Исус ни призовава да се подготвим за Неговото идващо Царство. 

Основна роля в тази подготовка имаше Йоан Кръстител. Той дойде, за да подготви пътя за царя, като призове хората към покаяние. Ще разгледаме три неща: призивът за покаяние, плодовете на покаяние и Духът на покаяние.

1.     Призивът за покаяние.

Матей 3:1-2 „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня. Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

Миналият път започнахме разглеждането на Матей с родословието на Исус в 1 гл. Видяхме, че Неговото идване беше пророкувано, че Той беше наследник на Авраам и Давид и че нашият Цар може да се познае по благодатта.

Втора глава говори за посещението на мъдреците, което разгледахме в навечерието на Рождество и завършва със завръщането на Йосиф, Мария с малкия Исус в Назарет. Днес ще разгледаме част от трета глава. Между края на втора и началото на трета глава са минали доста години. Тук Матей насочва вниманието ни към служението на Йоан Кръстител.

В евангелието на Лука 1 гл. четем за чудодейното раждане на Йоан в семейството на свещеника Захария и Елисавета. Но Матей захваща своя разказ за Йоан Кръстител без никакви предисловия. Веднага научаваме, че той е дошъл, за да подготви пътя за идването на Царя. И той прави това, като проповядва в Юдейската пустиня.

Сега, това не е най-приятното място за провеждането на публични събития. Едва ли Йоан е можел да си наеме там квартира и едва ли кетърингът е бил много добър! Но Йоан избра пустинята, за да покаже, че Божият народ е все още в пустинята. Бяха в Обещаната земя, но духовно все още бяха в своите грехове и непокорство.

Защото когато Божиите люде съгрешат, Бог ги изпраща да се скитат в пустинята. Когато Адам и Ева съгрешиха в Едем, Бог ги прогони от градината в пустинята. По-късно, когато Божиите люде отказаха да се покорят и да влязат в Обещаната земя, Бог ги остави да се скитат в пустинята 40 години, докато всички, които се бунтуваха, измряха.

Когато царете на Израел и Юда водеха людете в грях и идолопоклонство, Бог ги изпрати в плен в Асирия и Вавилон. След като се върнаха от Вавилон в Обещаната земя, духовно те пак бяха в пустинята. Бореха се с грехове и непокорство, затова Йоан беше изпратен, за да подготви пътя за идването на Царя.

Той направи това, като ги призова да се покаят. „Покайте се“ са първите записани думи на Йоан. Покаянието е основната тема на неговата проповед. Гръцката дума за покаяние е „метаноя“ и тя означава „промяна на ума“, която произлиза от промяна на сърцето.

Не просто да си промениш мнението за нещо. Покаяние е да намразиш твоя грях, да се погнусиш от него и да промениш напълно живота си. Погледни на грешните избори и постъпки, които си правил и реши, че те вече са зад гърба ти! Защото, това ли би искал да мислиш, да кажеш или правиш в момента, в който Христос се върне на земята и те призове в Своето присъствие?

Избягвай местата, които те изкушават да съгрешиш. Човек рядко се озовава изведнъж в греха без да знае как е стигнал дотам. Обикновено той прави малки стъпки. Четох, че е мит, че жабата може да бъде сварена, ако постепенно се увеличава температурата на водата в тенджерата, защото жабата ще скочи, когато повече не може да понася горещината. Но с хората става точно така, биват постепенно сварени в греха!

Йоан Кръстител им казва: „Покайте се, за да се подготвите за идването на Царя! Божието Царство наближи. Царят е тук! И виждаме от ст. 13 нататък, че Исус идва да се кръсти при Йоан. И когато започне Своето служение, Исус ще призове хората със същите думи: „Покайте се, защото наближи небесното царство. (Матей 4:17)

Какво е Небесното Царство? Това не е някакво физическо царство, като Обединеното кралство. То не е място, а сила, управление. Управление на Бога. И там, където Бог управлява, Той владее над сърцата на хората. Божието царство е тук тази сутрин и навсякъде, където Божиите люде са събрани, за да прогласят евангелието на Исус Христос, където хора се покайват и предават на управлението на Царя.

Думите на Йоан са всъщност изпълнение на старозаветно пророчество. Тъй като Матей пише предимно до юдеи, които познават старозаветните пророчества, той цитира това пророчество от Исая 40:3:

Матей 3:3 „Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него.“

Тези думи са писани 700 години преди Йоан да излезе на сцената и да каже, „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“

Посланието на Йоан беше, „Покайте се, защото наближи небесното царство. Може би Йоан беше груб и недодялан за някои, носеше дрехи от камилска козина, живееше в пустинята, хранеше се със скакалци и див мед. Но духовната му храна беше богата. Той знаеше, че Царят Исус Христос идва.

И хората идваха от цялата околност да се кръстят в Йордан, като изповядваха греховете си. Това беше кръщение с вода за покаяние (ст. 11).

В старозаветни времена хората познаваха кръщението за очистване. Винаги, когато човек беше нечист, той се нуждаеше от кръщение, oт ритуално умиване. Например, при погребение на близък, ако си имал контакт с мъртвия, ти ставаш нечист и тогава е било нужно да се кръстиш или умиеш, за да се очистиш.

Но с кръщението за покаяние Йоан Кръстител показва, че нечистотата е не само физическа, като при докосване на мъртвец, но и духовна, затова човек трябва да се очисти от греховете си, а покаянието е важна част в този процес.

Но по какъв начин това беше подготовка за идващия Цар?

В древността, когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

И днес правим това. Когато на посещение идва държавен глава или друг високопоставен гост, се ремонтират и почистват булеварди и се поставят знамената на страната му. Има засилена полицейска охрана.

Подготовката за идващия Цар на царете трябва да е още по-сериозна. Въпросът е, готови ли сме за Неговото пристигане? Как се подготвяме? Йоан Кръстител ни казва, че е нужно да се покаем за греха си. Не просто външно да се измием с вода, а да се очистим духовно. Това изисква не просто да преминеш формален ритуал, а да даваш духовни плодове.

2.     Плодове на покаяние.

Матей 3:7-8 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.“

Тук за първи път в евангелието Матей споменава фарисеите. Фарисеите бяха юдейска секта, възникнала през 2 в.пр.Хр., която стриктно спазваше закона. Те се считаха за праведни, гордееха се, че са наследници на Авраам, но не принасяха плодове, съответстващи на покаяние. Затова Йоан ги нарече „Рожби ехиднини“ или „деца на змии“. Той каза: „Не е достатъчно да сте биологични наследници на Авраам. За да сте подготвени за идването на Царя, трябва да принасяте духовни плодове.

Макар и да спазваха буквата на закона, всъщност те го нарушаваха. Ще кажете, как така? Както казва един библейски учен, „легализмът на фарисеите с предписания за най-дребните неща в живота не правеше закона труден, а твърде лесен за изпълнение… Истината е, че е по-лесно да очистиш външността на чашата, отколкото да очистиш сърцето си.“

Фарисеите не разбираха, че законът изисква не само спазване на външни правила, но най-вече милост, справедливост и любов към Бога и човеците. Така, вместо да е детеводител, който да ги доведе до Христос, законът за тях се бе превърнал в препъни камък.

Не можеш да сведеш закона само до спазване на принципи и методи. Отбелязваш квадратчето и вече си праведен пред Бога. Я да видим? Запалих свещ за близките ми, причестих се, отидох на гробищата на задушница, постих по време на великите пости, сега Боже, трябва да ме благословиш.

Но за да изпълняваме целия закон, ние трябва да сме съвършени, тъй като небесният ни Отец е съвършен. Това трябва да те доведе до разбирането, че ти не можеш да се справиш сам и имаш нужда от Спасител. Имаш нужда от благодат. Точно това проповядваше Йоан Кръстител. Това после щеше да каже и Исус. И това е посланието на Църквата оттогава до днес!

Покаянието не ни идва отвътре. Както казва пастор Джон Макартър, „Целта на християнското послание е да конфронтира греха на грешника, за да бъде той призован към покаяние и прошка. Грешникът не харесва това.“

Също, не можеш да си кажеш, ще отида на църква, ще пея песните с всички, ще издържа проповедта, колкото и да ми е безинтересна, ще кажа „амин“, ще отбележа правилното квадратче.

Бог изисква нещо много повече, иска да види съкрушено сърце! Иска да намразиш и да се погнусиш от греха си, да се обърнеш от него и да прегърнеш благодатта, която Той ти предлага в Исус Христос.

На нашето лозе имахме доста плодни дръвчета. Но за 20-тина години повече изсъхнаха и накрая ги изкоренихме. Причината? Почвата на това място е доста пясъчлива. Иска се много торене и поливане, за да може дръвчетата да дават плодове.

За да имаш такива плодове, съответстващи на покаяние, ти трябва да се погрижиш за своите корени. Те трябва да растат в плодородната почва на благодатта на разпнатия Спасител. Тогава промяната на сърцето ще доведе и до промяна на ума, а тя ще се изяви в принасяне на плодове на променен живот.

Затова, не разчитай на религията на легализма, на своята сила, защото плодовете ти ще бъдат такива, каквито винаги са били досега. Най-глупавото нещо е да правиш едно и също нещо и да очакваш промяна. Стреми се към благодатта на Исус Христос!

Ники Гъмбъл, основателят на Алфа групите, разказва как веднъж посадил круша в двора си. Почти всеки ден проверявал дали не се е появил плод на него. Един ден негов приятел решил да се пошегува с него и завързал с въженце голяма ябълка за един от клоните. 😊

Сега, ние знаем, че крушовите дървете не раждат ябълки. Бананите не растат на сливи. Кленът не може да върже череши.

Но точно това се опитваха да правят фарисеите. Те се опитваха да привържат някакви ябълки, банани и череши към живота си и да кажат: „Вижте какви дела върша.“ Но всъщност, си оставаха същите безплодни дървета, които раждаха гнили плодове. Такива дървета биват отсичани и хвърляни в огъня (ст. 10)

Цар Исус иска да види добри плодове в живота ти. Но за да стане това, е нужно време. Нужно е корените на дървото на твоя живот да се простират дълбоко в плодородната почва на евангелието. Трябва да признаеш нуждата си от Исус, да се покаеш от греха си и да погледнеш с вяра към Христос. Тогава промяната в сърцето ти ще доведе до промяна в ума ти, което ще се прояви в промяна в живота ти.

Но как точно може да стане това? Как да се подготим за Царя?

3.     Дух на покаяние.

Матей 3:11 „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

Тук Йоан Кръстител говори за две кръщения – кръщение с вода и кръщение с огън. Той не ги противопоставя, но показва, че макар едното да е свързано с другото, те са различни. Едното сочи и се изпълнява в другото.

И днес вземаме водно кръщение. Когато потопим някого във водата, това не го променя магически. Ако има някаква разлика, тя е че преди потапянето той е бил сух грешник, а след излизането от водата е мокър грешник. Водното кръщение е външен белег на вътрешна реалност – на покаянието и действието на Святия Дух, който Исус изпраща в живота ни.         

Богословите спорят относно точното значение на израза „кръщение с огън“. Според някои то е именно даването на Святия Дух на вярващия, който подобно на огън ще изгори безполезната плява на сърцето и ще остави чистото зърно да подхранва живота на вярващия (ст. 12). Според други, Бог ще кръсти със Святия Дух тези, които искат да станат Негови последователи, а останалите ще бъдат кръстени с огъня на гняв и осъждение.

Тази интерпретация като че ли е най-добра поради контекста на осъждение в тези стихове. Но която и интерпретация да приемем, очевидно Йоан ни казва тук, че за да станат поданици на Цар Исус, хората трябваше първо да се покаят.

Виждаме това и в цялата история на църквата. Във всяка нация, език и култура, служението на Църквата е било да води хората към изповед на греховете и покаяние. Не формално покаяние, а искрено покаяние под действието на Святия Дух, който изобличава за грях. Това води до промяна на сърцето, на ума, а оттам и до промяна на живота.

Eдин мъж повярвал в Исус Христос. В резултат на това той признал, че е участвал в банков обир, когато бил на 19 години. Тъй като давността по случая била изтекла, той не можел да бъде осъден за престъплението. Въпреки това, той вярвал, че взаимоотношенията му с Христос изискват да направи признания. Дори той доброволно изплатил своя дял от откраднатите пари!

Днес под влияние на масмедиите хората интиутивно избягват покаянието. Стремежът е да се чувстваме по-добре, а покаянието казват, ще ни кара да се чувстваме мизерно. Но Библията казва, че ние се нуждаем именно от покаяние, за да се почувстваме добре! И най-вече, ние се нуждаем от покаяние, за да се подготвим за идването на Царя!

Защото Царят на царете Исус, вечният Божи Син, взе човешки образ. Роди се като Давидовият Син, законен наследник на трона на Израел. Бе презрян, отхвърлен и разпнат от нечестиви човеци. Но Царят победи греха, смъртта и Сатана и възкръсна победоносно.

И Той установи Своето царство на земята, Църквата Христова, и обеща, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Той се възнесе и царува отдясно на Отца, полагайки враговете си под нозете си. Небесното царство е тук, но то идва в своята пълнота и слава. Ти готов ли си за идването на Царя?

Изповядай греховете си и се покай. Позволи на Святия Дух да те води и принасяй плодове за Царството.

Молитва.

_________________________

12.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Надежда за безнадеждните (Колосяни 1:1-8)

/проповед/

Днес започваме нова поредица изучавания върху Посланието на ап. Павел към колосяните. Очаквах с нетърпение 12 януари, защото това е едно от любимите ми послания на Павел. То е писано около 60 г.сл.Хр. от затвора в Рим. Получател е църквата в град Колос, който се намирал в югозападната част на Мала Азия. През Колос минавала река Ликус, а с нея и търговският път свързващ Ефес с река Ефрат.

В миналото бил проспериращ град, известен с местните майстори на боядисване на платове, но по времето на Павел вече славата му залязвала. Интересна подробност е, че малко след датировката на това послание Колос е бил унищожен от земетресение, за което свидетелстват Евсевий и Тацит.

Църквата в Колос е една от двете църкви, до които Павел пише без да ги е посетил (другата е църквата в Рим). Тя била основана от Епафрас, за когото научаваме в уводните думи. Макар и Колос да не бил най-големият град в областта, той се превърнал във важен християнски център, тъй като местната църква основала домашни църкви в съседните градове.

Но няколко години по-късно вярата на колосяни била заплашена. В църквата навлезли ереси с еврейски и гръцки произход. Писмото до колосяните отразява тези проблеми и това го прави толкова актуално за нас. Защото и днес ние сме бомбардирани от всякакви окултни учения и фалшиви религии, всяка от които твърди, че притежава истината.

Точно в тази обстановка, за да насърчи колоските вярващи, Павел пише, за да им напомни за тяхната надежда. Това е и темата на моята проповед. Днес ние също имаме нужда от надежда. Непрекъснато ни бомбардират с новини за пожари и наводнения, апокалиптични предсказания за войни, глобално затопляне и глобално замръзване, за нова финансова криза, увеличаване на данъците, цената на водата и тока.

Живеем във време, когато хората са все по-самотни, борят се с все повече пороци и зависимости и не виждат светлина в тунела. Чудно ли е тогава, че все повече хора се чувстват отчаяни и искат да сложат край на живота си?

Знаете ли, че всеки ден едно дете в България прави опит за самоубийство, като 5% от тях завършват с трагичен край? За една година 35 от всеки 100000 души правят опит за самоубийство! Сред основните причини са конфликт със съпруга или съпругата, конфликти с родителите, психично разстройство, несподелена любов и нелечима болест.

Защо хората губят надежда? Алкохолизъм, наркомания, безпаричие, разбити семейства, самота и болести – това са някои от причините. За някои от вас днес тук, може би е трудно да се надяват, че нещо ще се промени към по-добро? Така са се чувствали и колосяните, преди да чуят „истинското слово на благовестието“ (1:5), изложено им от Епафрас.

Ние казваме, „Надеждата умира последна“, но това не винаги е така. Понякога хората губят надежда дори когато няма конкретна причина за това. Във Варна има много хора, които живеят в големи къщи на Траката и Св. Константин и Елена, карат скъпи коли, имат къщи за гости и ходят на екзотични екскурзии. Но като ги заговориш, ще откриеш че отвътре са мъртви, кухи, без надежда.

Един пастор и жена му поканили на гости едно невярващо приятелско семейство. Говорили си цялата вечер за вярата, за Исус Христос и за това как човек може да се спаси. Прекарали чудесно. Като си отишли, мъжът се помолил и приел Исус за Свой Спасител. Години по-късно той казал на пастора, че същата вечер той планирал да се самоубие. Ако не било това гости, на което той чул благата вест, мъжът щял да се самоубие. След срещата с Исус той се превърнал в жизнерадостен християнин и служил като дякон в църквата на същия пастор много години.

Колосяните също са живели без надежда, но след служението на Епафрас сред тях те открили истинската надежда. Нека прочетем Колосяни 1:1-8:

В началото Павел нарича колосяните „святи братя“. С това той не пледира Църквата да канонизира всички тях, а просто отбелязва, че те са приели благовестието. Повярвали са в Христос.

Днес много хора мислят, че святи или светци са само тези, които Църквата е решила да канонизира след смъртта им поради чудесата, които им са правили приживе. Но в Библията светии са всички вярващи.

Всъщност, „свят“ (hagios) oзначава буквално „отделен за Бога“. „принадлежащ на Бога“. Следователно, думата свят се отнася не до това как се държиш, а кой си ти. До твоята идентичност. Ти принадлежиш на Бога. Можеш ли да кажеш, Аз принадлежа на Бога?

Колосяни бяха повярвали на благовестието, затова те принадлежаха на Бога.

Павел ги нарича също „верни“, вероятно защото иска да ги насърчи да останат „верни“ и автентични вярващи, имайки предвид странните ереси, които са се опитвали да ги отклонят от тяхната „любов в Духа“ (ст.8).

Когато предадох живота си на Христос като студент, през лятото същата година във Велико Търново чухме, че в града се е основала т.н. Църква на обединението на Муун. Като новоповярвал, другите вярващи ме предупредиха да внимавам да не бъда зарибен от този култ, чийто основател, кореецът Муун твърдеше, че е месия, който трябвало да завърши задачата на Исус и да основе мир на земята.

Точно тогава ме поканиха и на един проект за културен обмен с американски студенти-християни. Бях много внимателен, особено като видях че някои от тях са от корейски произход! Но след като поговорих с лидерите им разбрах, че те са библейски основани християни и с удоволствие се присъединих към проекта.

Ние трябва да бъдем верни на учението на Христос и като колосяните да внимаваме за странни ереси, които ще се опитват да ни отклонят от любовта ни към Исус.

И след първоначалните поздрави в писмото, Павел изрази своята благодарност към Бог за колосяните:

Колосяни 1:3 „Благодарим на Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос, като се молим винаги за вас...“

Миналият път говорихме за изграждане на отношение на благодарност у нас. Кога за последен път ти благодари на някого? На съпруга или съпругата си? На твоите родители или деца? Сещаш ли се да благодариш на хвалителите в църква за труда им, с който ни благославят всяка неделя? На неделните учителки? Молиш ли се за тях?

Павел се молеше редовно за колосяните, въпреки че не се беше срещал с тях! И той посочва три причини за това.

Колосяни 1:4-5 „...понеже чухме за вашата вяра в Христос Исус и за любовта ви към всичките светии, заради надеждата, която се пази за вас на небесата...“

Защо Павел благодари и се моли за Колосяните? Точно така – поради тяхната вяра, надежда и любов. Тази триада се среща и на други места в посланията на Павел. Най-известното място, разбира се, е 1 Коринтяни 13:13, главата на любовта: „И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“

Да, най-голяма е любовта. Всичко, от което се нуждаем, е любов, но откъде идва любовта? Павел казва „понеже чухме за вашата вяра в Христа Исуса и за любовта ви към всичките светии, заради надеждата, която се пази за вас на небесата, за която сте чули по-напред в истинското слово на благовестието“ (ст.4-5)

Виждаме, че вярата, любовта и надеждата са свързани. Ако ти си наистина християнин, ако си от тези „святи и верни братя“ (и сестри), ти трябва да се характеризираш с вяра и любов, които идват от надеждата, която пък се основава на благата вест.

Колосяните чуха благата вест, тя породи надежда у тях, надеждата произведе вяра, а вярата на свой ред бе намерила практичен израз в любов. Надеждата е коренът, вярата е растението, а любовта са плодовете. Следователно, надеждата е основополагаща.

Без надежда хората нямат желание за живот. Но кое произвежда надеждата? Павел отговаря: тя „се пази за вас на небесата, за която сте чули по-напред в истинското слово на благовестието“. Надеждата се ражда от благовестието!

Както бе казал някой, животът без Бог има безнадежден край. Животът с Бог има безкрайна надежда.

Това е добрата вест! Нашата надежда е само в Бога! Евангелието е за безнадеждните. Не за успешните, но за слабите, безпомощните, провалените и банкрутирали хора. „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. (Матей 9:12)

Когато нищо друго не може да им даде надежда, благата вест може. Но как разказа за раждането, живота, смъртта, възкресението и второто идване на Исус дава надежда, която събужда вяра и стимулира любов към другите?

Отговорът се крие в израза „надеждата, която се пази за вас на небесата“. Може би като чуят този израз, повечето от нас биха помисли, че тук става въпрос за живота след смъртта. След като умрем ще отидем при Господа и ще живеем във вечността с него. Това е Библейска истина за всеки новороден християнин, но не това се има предвид тук.

Много хора обвиняват нас, християните, че се интересуваме само от това да отидем на небето и не правим нищо, за да се борим срещу несправедливостите на земята. Маркс сигурно е имал предвид някои християни, като е казал че „религията е опиум за народите.“

Но тук значението на думата „небеса“ е друго. Тази дума тук се отнася не до небето, където ще отидем след като умрем, но за невидимото духовно царство около нас сега. С други думи, Павел казва че благата вест разкрива, че има надежда за нас, и тази надежда идва от невидимото духовно царство около нас.

Един пастор живеел със семейството си в полите на планината. Един ден съпругата му взела децата и слязла с тях долу в града, за да снабдят дома с хранителни продукти за седмицата. Докато пазарували се разразила голяма снежна виелица. Тя се уплашила и се помолила за Божията протекция за пътя обратно до дома. Когато седнали в колата, тя почувствала, че някой физически сяда в колата отпред до нея, макар и да не виждала никого. След това ги задминала кола и така тя можела да следва нейните задни светлини. Когато стигнала до дома и спряла, почувствала някой физически да става от седалката до нея, но отново не видяла никого.

Осъзнаваш ли реалността на невидимото духовно царство?

Исус каза, „Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.“ (Матей 28:20) Това е надеждата, породена от благовестието. Това е добрата новина, че точно тук и сега, без значение през какво преминаваш, точно в моменти на най-голямо отчаяние, Исус е с теб. Той е Бог Емануил. Той изпраща своите ангели в помощ на теб. Неговата сила става твоя сила, Неговата мъдрост е на твое разположение. Това е надеждата на истинското благовестие. Тя е тази, която ражда вяра.

А вяра означава да действаш, основавайки се на тази надежда. Да вярваш, че Исус е с теб. И това да ти даде увереност да продължиш напред и да посрещнеш предизвикателствата.

Случвало ли ти се е в тежък момент някой приятел да дойде и да те насърчи. Да ти помогне да продължиш напред? Колко по-велик приятел имаме в Исус Христос! Той те е възлюбил толкова, че би отишъл на кръста дори на света ти да беше единствения човек! Затова имаме надежда в благовестието.

За Мойсей се казва, че „издържа като един, който виждаше Невидимия.“ Именно за това Павел пише на колосяните – за тази невидима реалност, която имаме сега на разположение в Исус. Телефонът му не дава заето. Пред офиса му няма опашка. Той е винаги готов да ни помогне и насърчи.

Павел нарича също така благовестието „истинското слово“ (ст.5). Или, в други преводи, „слово на истината“. Християнският философ Дороти Сейърс казва: „Тестът за всяка религия е не дали тя ни харесва или дали е удобна, а дали е истинна.“ Отговаря ли на реалността? Прави ли това, което обещава?

Най-славното нещо в евангелието е, че то е истинно. То наистина спасява. Когато си останал без надежда, когато си уморен, депресиран, предаден, Исус ти подава ръка. Той ти предлага своето присъствие, когато си самотен, своето приемане, когато си обезверен, своята прегръдка, когато се бориш с похот, своя мир, когато си стресиран. Предлага ти прошка, когато се провалиш.

Колосяни 1:6 „...то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат“.

Много християни пренебрегват тази истина. Когато са изправени пред изпитание, те се предават, защото до тях няма приятел, който да им помогне. Аз се изкушавам в живота си да търся първо човешка помощ и забравям, че Божията помощ е на мое разположение. Ние сме като това малко момиченце, което викало някой да седне до нея в стаята през нощта. Майка ѝ ѝ казала: „Всичко е наред, не се тревожи. Ангелите ще са с теб.“ Момиченцето казало, „Аз не искам ангели. Искам хора с кожа на лицата им.“

Много от нас се чувстват така. Не искаме невидима помощ. Сърдим се, ако няма човек наоколо, който да ни помогне.

Но понякога Бог нарочно не ни дава помощ от човек, за да научим колко по-велика е помощта, която е на наше разположение в невидимото Му царство.

Павел казва, че тази невидима помощ действа в целия свят. Мисля, че това е едно от най-удивителните доказателства за истинността на Библията. Аз знам някои апологетични доказателства за достоверността на Библията. Те са полезни, когато трябва да защитим вярата си, или да си обясним някои доктринални истини. Но най-голямото доказателство за истинността на Писанията е, че те работят! За всеки от нас и по целия свят!

Чуйте свидетелството на Ива и Станимир от Лясковец, дадено преди няколко години за служението „Алфа България“: „С приятеля ми преди да повярваме сме се занимавали с много неща. Изтеглихме много кредити, мислехме че щастието е в парите. Четяхме езотерична литература – за положителната енергия, позитивното мислене и визуализирането на нещата чрез мисълта. Taзи литература води до обожествяване на самия себе си, което ни изигра лоша шега. Вярвахме в собствените си сили и че ще ни се случват само хубави неща, но ставаше точно обратното. Поради неразумни решения пострадахме не само ние, но и много други хора.

Приятелят ми се занимаваше с будизъм, йога, медитация, източни изкуства. Самата медитация изисква постигане празнота на ума, след което ти си абсолютно празен. Но Исус иска да имаме пълнота в Него. Когато дойдохме в евангелска църква за първи път, мислехме че е секта. Нищо не ме докосна. Но един наш приятел ни покани на Алфа. Започнахме да посещаваме Алфа курса, тъй като разбрахме, че той е за хора, които искат да научат повече за Исус. Обстановката беше много приятна и предразполагаща. Там чухме доказателства за истинността на Библията като Божие слово, което за нас беше много важно. Колебанията ми изчезнаха и вярата ми се затвърди. Темите ни даваха знание и подтикваха към размисъл.

Станимир: „По средата на курса осъзнахме, че трябва да се оженим, защото вече пет години живеехме на семейни начала. Нямахме много пари, но решихме да е скромна сватба, за да не живеем в грях. Трябваха ни малко пари, 30-40 лв. само да подпишем. Помолих се, но портфейлът ми пак оставаше празен. Тогава погледнах към обувките ми за сноуборд. Някакъв глас ми каза да взема обувката. Бръкнах вътре. Ако знаех, че там има пари, отдавна да съм ги похарчил! Отвътре извадих 40 лева! На следващия ден подписахме. Две седмици по-късно църквата направи почерпка за нас и събраха пари за нас. Много сме им благодарни!

Бог извърши голяма промяна в нас! Сега имаме мир, водителство и любов от Бога. Доверяваме се на Бог и за най-малките неща. Намерихме си работа. Сега се молим за близките си и за хората които са ни навредили преди в живота.“

Божието Слово действа! Нещо подобно се случваше и в Колос и по целия свят – навсякъде, където Павел отиваше.

Колосяни 1:5-6 „...истинското слово на благовестието, което дойде до вас; то принася плод и расте както в целия свят, тъй и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат.“

Словото действаше и принасяше плод сред колосяните, както в целия свят. И това продължава да се случва днес. И Павел казва, че доказателство за вярата на колосяни е тяхната любов:

Колосяни 1:7,8 „както сте и научили от нашия възлюбен сътрудник Епафрас, който е за нас верен Христов служител; 8 който ни и извести за вашата любов в Духа.“

Епафрас е този, който ги беше научил на истинското благовестие. Той бе започнал всичко. Вероятно той се беше учил от самия Павел, докато Павел беше в Ефес за две години.

От Деяния 19:9-10 научаваме, че Павел е наемал училището на Тираний за 5 часа на ден, за да поучава Писанията. Бих искал и аз да съм сред тях. Много от учениците му са разпространили благовестието и Епафрас явно е един от тях. Той е дошъл в невзрачния град Колос и е стартирал там една Алфа група.

От него колосяни са научили, че Исус е Божият Син, който дойде на земята, живя безгрешен живот, умря на кръста и възкръсна от смъртта, а 50 дни по-късно изля Духа си, за да може те да го приемат и да получат надежда, която да им даде вяра и да ги стимулира към любов.

Сигурно ти си казваш, „Ако познавах толкова добре Библията, колкото пастора, Бог можеше да ме използва.“ Но виж, Бог може да те използва, както използва Епафрас! Всеки ден ти срещаш на улицата, на работа или в кафенето хора, които нямат надежда.

Ти си този, който може да разпространи словото на надеждата. Ти си този, от който зависи дали твоите близки и познати ще чуят благовестието. Алфа групите, които започваме след десетина дни, са чудесна възможност те да чуят за Исус и да положат надеждата си в Него!

Сигурно някой ще си каже: и да ги поканя, едва ли ще дойдат.

Един млад търговски посредник бил разочарован от пропадането на една голяма сделка и се оплакал на мениджъра на фирмата: „Това само доказва, че можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“ Мениджърът отговорил: „Твоята задача не е да го накараш да пие. Твоята задача е да го накараш да чувства жажда.“

Колосяните чуха за надеждата на благовестието и това ги накара да жадуват за нея. Така благовестието се разпространи в римската провинция Азия и се родиха стотици църкви. Благата вест има сила да променя, да събужда, да дава надежда, а от надеждата се раждат вяра и любов. Това е невероятно!

Бог ни е поставил в този град. И ние също можем да видим това да става тук. Колко радост ще има в живота ти, когато споделиш благата вест – единственият източник на надежда за света за безнадеждните около нас.