Как да раста във вярата

/проповед/

Бог иска ние да израстваме във вярата и да ставаме все по-христоподобни. Да изграждаме качествата на Исус в живота си. Но, както казва един автор, много християни остаряват без да порасват. Така и не свалят памперсите. Може би защото не искат да порастнат!

За да растеш във вярата е нужно да полагаш усилия. Иска се да се посветиш, не става автоматично! Нужно е да искаш да растеш и да вземеш решение да го правиш. И после, да постоянстваш в това решение.

Когато Исус каза на богатия младеж какво е нужно, за да бъде спасен, той се отказа. Друг път, когато

„Исус видя един човек на име Матей… и му каза: Върви след Мен“ (Матей 9:9) – той откликна – взе решение и тръгна след Него.

Той и другите ученици на Христос едва ли са разбирали напълно какви ще са последствията от тяхното решение. Те просто казаха „да“ на поканата на Исус да Го последват.

Не е нужно да разбираш всичко. Довери се на Исус и реши да Го последваш.

Хората се посвещаваме на различни неща. Някои неща, на които се посветиш, може да те унищожат. Други могат да те изградят като личност. Но винаги това, на което си посветен, те дефинира. Както казват, кажи ми на какво си посветен и ще ти кажа какъв ще бъдеш след 20 години. Ти се превръщаш в това, което си решил да следваш.

Но тъй като в нашата история много са ни лъгали, много българи се страхуват да се посветят на нещо. Просто плуват по течението. Или се посвещават на взаимно изключващи се неща, зад които стоят противоположни ценности.

Например, един млад човек иска да следва Исус, но същевременно иска да стане известен музикален изпълнител. От една страна иска да е слуга, а от друга – светлините на прожекторите да са насочени към него!

Или, някой може да си каже, аз искам моето дете да обича Исус, но в момента за него тренировките са по-важни от ходенето на църква!

Юда също искаше да следва Исус, но се покланяше на бога на парите. Исус каза, не можеш да служиш едновременно на Бога и на мамона!

Противоположените ценности могат да те объркат и в крайна сметка няма да си успешен нито в едното, нито в другото.

Ако изцяло пък се посветиш на светски цели, като богатство, власт и известност, в крайна сметка винаги ще бъдеш неудовлетворен. Всеки избор, който правиш, е важен.

Матей 6:19-21 „Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето… защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

1.     Твоята отговорност.

За да станеш като Христос, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности и после да позволиш на Святия Дух да ти помага да реализираш тези решения.

Не може да очакваш нови резултати без да направиш някои промени. Ще трябва да се откажеш от някои стари навици и същевременно да изграждаш нови навици на тяхно място.

По принцип обичам да играя и да гледам футбол. Но когато повярвах реших, че няма да жертвам други важни неща като общение с вярващи и църковни събирания заради футболни мачове. Реших вече да не се покланям на бог футбол!

Ще трябва също съзнателно да променяш своето мислене и говорене. Ако си използвал цинизми и мръсни думи, трябва да изчистиш речта си от тях. Както казва Яков, „Може ли от един и същ извор да блика сладка и горчива вода?“ (Яков 3:11)

Ще кажеш, как да стане това? Святият Дух, който обитава в теб, ще ти помага за това.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“

Следователно, от една страна Святият Дух действа в нас, но ние имаме отговорността да „изработваме“ спасението си. Ти и Святият Дух ставате съработници. Той работи заедно с теб, не просто в теб.

Тук не става дума за това, че трябва сами да се спасим, а как да израстваме, след като Бог ни е спасил чрез вяра по благодат.

Бог ти е дал нов живот, сега ти си отговорен да го развиваш със страх и трепет. По същия начин, когато правиш физически упражнения ти развиваш тялото си, не получаваш ново тяло.

Да не се стремиш да растеш духовно означава да не разбираш, че твоят растеж има вечно измерение и въздействие върху другите.

2.     Промяна в мисленето.

Първото нещо, което трябва да промениш, ако искаш да промениш живота си, е да промениш начина си на мислене. Това е така, защото всичко, което правиш, е мотивирано от някакво решение, от някаква мисъл.

Зад външното поведение стои вътрешно убеждение.

Както казва най-мъдрият човек на земята, Соломон,

Притчи 4:23 “защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той.”

Това, върху което фокусираш мислите си, определя твоя живот и поведение. Затова ап. Павел ни наставлява да мислим само за добродетелни, праведни и чисти неща.

Филипяни 4:8 „В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение.“ (ЕRV-BG)

Това е нашата роля – да се фокусираме върху правилните неща.

Понякога човек може да промени поведението си или посоката си под външна принуда и под въздействието на страх. Във филма „Съучастникът“, наемният убиец Винсънт (Том Круз) заплашва таксиметровия шофьор Макс с пистолет и го принуждава да кара по маршрут, който не е негов избор. Макс кара известно време в тази посока. Но по-късно Винсънт се разсейва, Макс използва момента, блъска колата нарочно, успява да се отърве от похитителя и продължава живота си по своя път.

Това се случва, когато се опитваш да промениш живота си със силата на волята. „Ще се насиля да не вечерям… ще правя физически упражнения всеки ден… ще чета поне 10 страници на ден…“

Волята може да доведе до кратка промяна, но създава непрестанен вътрешен стрес, защото не си променил мислите си. Впоследствие се предаваш, прекъсваш диетата и преставаш да правиш упражнения. Бързо се връщаш към старото си ежедневие.

Но сега представете си друг сюжет на филма по-горе: Макс си кара таксито, изведнъж вижда човек, който отчаяно му маха с ръце да спре, а до краката му лежи тежко ранено дете. Макс светкавично отбива и спира, човекът извиква, че някой е прострелял сина му и го моли да го закара до най-близката болница. Макс бързо ги взема в колата и отпрашва в обратна посока към болницата.

Каква е разликата? Този път той сам е упражнил свободна воля и е решил да помогне, като промени посоката си на движение. Бързо е „пренастроил“ мислите си в съвсем друга посока. Променил е мислите си.

Ако искаш да имаш духовен растеж, първо трябва да промениш начина си на мислене. Да осъзнаеш необходимостта и да искаш силно да го направиш.

Римляни 12:2б „но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ или в по-съвременния превод, „а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си“.

Твоите мисли влияят на твоите чувства, а твоите чувства насочват поведението ти.

С други думи, ако искаме да израстваме в христоподобие, да ставаме като Христос, трябва да мислим като Него. Да имаме Неговия ум.

Когато Новия завет говори за покаяние, използва гръцката дума μετάνοια (метаноя), която буквално означава „промяна на ума/мисленето“.

Един човек бил изобличен за греха си на църковна служба и се покаял. На следващата сутрин отишъл при един свой познат, показал му един часовник и казал, „Познаваш ли този часовник?“ Онзи отвърнал, „Да, това е моят часовник! Загубих го преди 8 години. Ето, това са моите инициали. От кога го имаш и как се сдоби с него?“

Онзи отговорил, „Откраднах го“. След няколко секунди мълчание другият попитал, „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и първото нещо, което направих тази сутрин е да дойда и да ти го върна. Ако не беше много късно, щях да дойда още снощи.“

Настъпи ли такава метаноя при теб, когато се покая? Отиде ли да си вземеш прошка от някого? Изостави ли греха, в който живееш? Ако не си, значи или си живял съвършен живот преди това, или остава другата възможност: твоето покаяние не е искрено!

Когато възприемеш начина, по който Бог мисли за теб, за греха, за Бога, за хората и творението, тогава ти се покайваш. Гледаш през очите на Христос. Всъщност, Библията ни заповядва да мислим като Исус Христос:

Филипяни 2:5 „Трябва да мислите както Христос Исус.“

Това означава да престанем да мислим егоистично, само за себе си. Това е незряло и детинско мислене.

1 Коринтяни 14:20 „Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора“.

Много хора се умиляват при вида на бебе. Но макар и да изглеждат сладки, бебетата са напълно егоистични. Те мислят само за своите нужди. За съжаление, по улиците на Варна виждам да ходят много бебета в панталони и рокли.

А ето какво казва Яков:

Яков 4:1-3 „ Знаете ли откъде идват тези боричкания и спорове помежду ви? Зараждат се от егоистичните ви страсти, които непрестанно воюват във вас. ² Желаете, но нямате и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното и тогава се карате и се биете.“

Хора се карат и бият по опашки в магазини, при съседски разпри, в семейни скандали… а понякога тези кавги свършват и с убийство.

Ние трябва да престанем да мислим по този незрял начин и да започнем да мислим зряло. Да мислим първо за другите и по-малко за себе си.

Филипяни 2:3-4 „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“

Няма никакво значение колко много четеш Библията, ако все още мисленето ти е егоцентрично. Да си християнин означава не само да вярваш и да си убеден, че Исус Христос е Божият Син, който дойде, живя и умря, заплащайки цената за твоя грях. Сатана също е убеден в това!

Да си християнин означава да имаш променен характер и поведение. Трябва да има единство на думи и дела, на убеждения и живот.

С други думи, християнството не е отвлечена философия, а начин на живот. В центъра на живота на един християнин е да мисли за другите, не за себе си. Защото и Христос

Матей 20:28 „не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“

Тоест, мисленето за другите е най-доброто доказателство за духовен растеж. Този начин на мислене е противоестествен и контракултурен. Не е лесно да се постигне, а сами изобщо не бихме се справили. Но слава на Бога, имаме Един, който иска да ни помогне - Святият Дух в нас!

3.     Позволи на Святия Дух да работи.

Но как работи Святият Дух? Aко си изпълнен с Духа ще искаш да се изпълваш и със Словото. Библията е най-важният инструмент, който Той използва. Библията е духовната храна, която трябва да приемаме. Когато се храним духовно със Словото, Той ни помага да усвояваме истините в Словото.

По думите на пастор Рик Уорън, „Божието слово генерира живот, създава вяра, води до промяна, плаши дявола, твори чудеса, изцелява наранения, изгражда характера, дава радост, преодолява трудности, побеждава изкушения, внася надежда, освобождава сила, очиства ума, извиква в съществуване и завинаги гарантира нашето бъдеще! Не можем да живеем без Божието слово!“

Не е достатъчно само да Го четем, нужно е да пребъдваме в Словото. Това означава редовно да имаме тихо време, в което да четем, размишляваме и запаметяваме стихове от него. Това ще помогне Словото да се вселява в нас богато и ще започне да променя мисленето ни и сами ще искаме да започнем да прилагаме неговите принципи в живота си. Така ще ставаме все по-христоподобни.

Защото Библията не ни е дадена за информация, а за трансформация!

Eдин свещеник скастрил млада жена и брат ѝ, че чели тази лоша книга Библията. Момичето отговорило: „Отче, до неотдавна брат ми беше лентяй, комарджия, пияница и така викаше вкъщи, че никой не можеше да го понася. Откакто започна да чете Библията, се хвана на работа, вече не отива в кръчмата, не се докосва до картите, носи вкъщи пари на старата си болна майка, а животът ни вкъщи е тих и спокоен. Как така тази „лоша книга“ произвежда толкова добри плодове?

Както казва Спърджън, „Или трябва да вярваш на всичко в Библията, или да не вярваш изобщо. Вярвай на тази Книга на Бог до последната буква или я отхвърли. Няма средно положение между двете. Не се задоволявай с нищо друго освен с вяра, която плува в дълбочините на Божественото откровение; вяра, която се плиска в локви вода е бедна в най-добрия случай. Тя е малко по-добра от сушата, но не става за нищо.“

В заключение, за да растеш във вярата, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности. Второ, да промениш начина си на мислене. И трето – да оставиш Святия Дух да работи, като използва най-важния инструмент – Библията.

Молитва

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.01.2026 г.

Библията може да промени обществото ни

„И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.“ – апостол Павел

„Аз не зная под небето  друга книга, по  могъща и тъй всеобща, каквато е Библията…Там дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите трайни спътници в живота. Учудвам се, че тази свята книга  много слабо се знае у нас, не само от миряните, но и от духовниците.” - Иван Вазов

Никой обществен строй не е съвършен, защото се изгражда от грешни, несъвършени хора. Демокрацията работи само там, където има висок обществен морал. Висок обществен морал има само в нации, които са били повлияни от юдео-християнската традиция и ценности. А за да са повлияни от тях е нужно те да са библейски просветени.

За съжаление, макар и в миналото християнската просвета да е променила доста нравите у нас, след 45 години войнствен атеизъм и 30 години пост-комунизъм, днес не е така. За да постигнем едно по-справедливо общество и да просперираме като нация, нужно е Библията да заеме подобаващото си място в обществото. Нужна е християнска реформация.

Обществото се изгражда от отделни личности. За да се промени цялото общество, нужна е промяна първо на личността. Повечето хора считат Библията за отживелица. Но за 2000 години тя е доказала, че може да променя личности и оттам цели общества.

Както казва Станли Болдуин, „Библията е силен експлозив. Но тя действа по странен начин и никой жив човек не може да каже или да узнае как тази книга, докато е пътешествала по света, е разтърсила всяка душа поотделно на десет хиляди различни места и я е подбудила към нов живот, ново общуване, нова вяра, ново начало и ново упование.“

А ето какво казва Джон Куинси Адамс: „Толкова голямо е моето благоговеене пред Библията, че колкото по-рано децата ми започнат да я четат, толкова по-реални ще са надеждите ми те да станат полезни граждани за своята страна и уважавани членове на обществото.“

Първият от тези двама политици е бил министър-председател на Великобритания. Вторият е бил президент на САЩ. Може би няма да е зле и нашите политици да се влушат в техните думи. Те са убедени, че само Библията може да разтърси душата, да промени личността и да преобрази обществото.

Как става тази промяна? Започни с евангелията, след това прочети целия Нов завет. Накрая се върни и прочети Стария завет. Моли се Бог да ти открива смисъла на прочетеното. Обновявай ума си и позволи на Библията да те преобразява. Прилагай наученото в живота си. Намери библейски основана църква, в която да получаваш молитвена и житейска подкрепа.

През вековете милиони са го правили и са видели поразителни резултати. Разрушени бракове са били възстановявани. Поробени от зависимости хора са били освобождавани. Разтърсвани от страх, гняв и вина са познавали необясним вътрешен мир. Душевно и физически болни са били изцелявани.

Това не означава, че вярата в триединния Бог на Библията е гаранция за безметежен живот. Никой не е имунизиран срещу страдания. Но означава, че ще избегнеш много от страданията, които си причиняваш поради неразумни избори. Означава, че Бог ще бъде с теб и ще ти дава сили да преминеш през всяко изпитание. И най-накрая означава, че ще преживееш благословения, които никога не си вярвал, че са възможни.

Нужно е време и усилия. Християнството е за хора, които са достатъчно смели, за да си признаят, че се нуждаят от Бога. И когато една достатъчно голяма критична маса от личности бъде променена, ще бъде трансформирана и България. Затова, бъди смел. Дай шанс на Бог да промени обществото ни, като започне с теб!

Добрият избор (Малахия 3:6-12)

/проповед/

Миналият път в поредицата „Върнете се при Мене“ говорихме за това, че Бог иска да сме нетолерантни към греха и да имаме любов към хората. Исус Христос беше нетърпим към греха и демонстрира това при своето първо идване, когато изгони търговците от храма. Но когато дойде втори път, ще бъде още по-страшно. „И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на  пречиствач и като сапуна на тепавичари.“ (Малахия 3:2)

Казахме също така, че макар и Бог да иска всеки човек да се покае и примири с Него, Той ни обича толкова много, че не може насила да ни накара да Го обичаме. Той ни е създал със свободна воля и винаги ни дава избор.

Понякога изборът е много лесен. Един човек влязал в дюнерджийница и казал на продавача: „Дайте ми един пилешки дюнер.“ Продавачаът попитал, „Ще го ядете или за вкъщи?“ Човекът отговорил: „И двете.“

Всеки ден ние правим много избори. Избираме какво да ядем и какво да облечем, как да прекараме времето си. Бог ни е създал способни да правим избори.

Ти си направил много избори дори тази сутрин и най-вече, взел си решение да дойдеш на църква. Решил си да дойдеш и да Му се поклониш, да се молиш, да слушаш Словото и да имаш общение, защото си искал да Го почетеш.

А ако ти си християнин, ти вече си направил най-важния избор в живота си – да повярваш в Господ Исус Христос. Поклонил си Му се два пъти – като на Спасител и като на Господ. Взел си водно кръщение, за да засвидетелстваш пред другите, че си умрял за греха и си се новородил за нов живот.

И си започнал живот на ученик на Христос. Характерно за ученика на Христос е, че той обича Своя Учител „с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Матей 22:37) Но как мога да знам дали обичам Исус с цялото си сърце?

Матей 6:21 „защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Виждаме, че според Библията един от начините, по който можем да разберем дали сме дали цялото си сърце на Исус е да видим къде е съкровището ни.

Предполагам всички сте чували как в Африка ловят маймуни. В стъклена кутия пробиват малък отвор, колкото да влезе ръката на маймуната, а вътре слагат банан или фъстъци. Когато маймуната види банана, пъха ръката си през отвора и грабва банана, след което се опитва да я извади, но не може. Юмрукът ѝ е по-голям от отвора.

Единственият начин да се освободи от капана е като хвърли храната. Дори да я удрят по главата, тя за нищо на света не пуска банана! Защо? Защото за нея бананът е по-голямо съкровище от свободата ѝ и от живота ѝ. Така ловците я хващат.

По същия начин можеш да разбереш каква част от сърцето ти принадлежи на Бога като започнеш с портфейла си.

Според Библията отношението ти към парите е директно свързано с твоето ученичество. Знаем това, тъй като в Библията има повече стихове за парите и материалните притежания, отколкото общо за рая и ада. От 38-те притчи, които Исус разказа, 16 се отнасят до парите. В Библията има по-малко от 300 стиха за молитвата, по-малко от 500 за вярата, но повече от 2000 за богатството и притежанията!

Бог се интересува от твоите пари не защото има нужда от тях, а защото ти имаш нужда от тях. И тъй като ти си важен за Него, твоите пари също са важни за Бог.

Затова в Малахия Бог укори израелтяните за това, че задържат десятъците.

Малахия 3:7,8 „От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте. Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите. Но вие казвате: Къде да се върнем? 8 Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите.“

Израелтяните са изоставили Божия закон и са се подиграли с Бог и Словото Му. Въпреки това Бог продължава търпеливо да ги назидава да се върнат при Него. Върнете се при Мене. И след като отново отговарят предизвикателно, Той заявява: „Вие Ме крадете“!

Фактът, че те не даваха приносите си на Бога означаваше, че нещо друго бе станало тяхно съкровище. Затова Бог им каза: „Покажете ми, че сте избрали Мен, като ми давате от притежанията си.“

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите.“ Нека разгледаме 4 причини, поради които е важно да даваме десятък.

1. Бог е най-важен за нас.

Бог иска да му даваме първите плодове от труда си, защото така Му показваме, че Той е най-важен за нас.

Един мисионер чул, че някой чука на вратата му. Отворил и на прага видял момче, което държало голяма риба в ръката си. То казало, „Ти ни научи, че трябва да даваме десятък. Ето, вземи, това е моя десятък.“ Мисионерът благодарил, взел рибата и попитал, „Ако това е твоят десятък, къде са останалите 9 риби?“ Момчето се усмихнало и казало, „А, те са още в реката. Сега отивам да ги хвана.“

Но какво е десятъкът? Както името показва, десятък е даване на първите 10% на Бога. Някой ще каже, това не е ли старозаветна заповед?

Всъщност, десятъкът предхожда даването на закона. В Битие Бог казва, че Аврам е дал на царя на Салим, Мелхиседек, 1/10 от плячката от спечелената битка. А в Евреи научаваме, че Мелхиседек е преобраз на Христос. В известен смисъл можем да кажем, че Аврам е дал десятък на Исус.

А дали Исус одобрява даването на десятък?

Матей 23:23 „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.“

Исус каза: хубаво, че давате десятък, но трябваше да правите и другото. Десятъкът не е извинение за неморален живот!

Както казва един проповедник, „Авраам беше първи в даването на десятък. Яков продължи тази практика. Мойсей я заповяда. Малахия я потвърждава. Исус я препоръча. Кой съм аз да я отменям?“

Виждаме, че Бог винаги е почитал и приемал дара на десятъка.

Освен това, Новият завет винаги изисква повече, отколкото стария. Вместо „не убивай“, днес заповедта е „не се гневи без причина“. Вместо „не прелюбодействай“, „не пожелавай.“ (Матей 5). По същия начин Бог иска да даваме много повече от 10 процента. Той иска да му дадем себе си!

За нас днес даването на десятък не трябва да е задължение, а радост. Не принуда, а лично решение. Десетте процента би трябвало да са минимум в нашето даване.

2 Коринтяни 9:7 „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“

Ако даването ни не е свободен избор, а по принуждение, тогава ние приличаме на човек, който подарява подарък на приятел и казва: „Всъщност, аз не исках да ти купя това, но ми казаха, че трябва. Затова, ето, вземи.“

Наш основен мотив би трябвало да бъде любовта и благодарността към Бога.

2. Бог е собственик на нашите притежания.

Второ, освен че с десятъка показваме че Бог е най-важен за нас, с това свидетелстваме, че Бог е собственик на нашите притежания.

Псалм 24:1 казва: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея.” Затова всичко, което имаме, е Негово. Ние не Му даваме от нашите притежания, а Му връщаме 1/10 от тях.

Но за съжаление не всички християни мислят така. Дори сега, тук, в тази зала, има три групи хора. Първата група смята, че всичко което имат е тяхно. „Аз съм го спечелил, затова мога да пусна нещо в дискуса, мога да дам лев-два, но не съм длъжен.“

Втората група казва: „Десятъкът принадлежи на Бога, а останалите 90% са мои. В покорство на заповедта ще дам 10%, а с останалите ще правя каквото си искам“.

Третата група казва: „Всичко принадлежи на Бога – десятъкът и всичко останало. Ще Му върна това, което е заповядал и Той ме прави настойник над останалите пари. Това, че давам десятък не ми дава право да правя каквото си искам с останалите пари. Трябва да се моля за това за какво давам всеки лев и да съм добър настойник на парите, които Бог ми дава. Един ден Бог ще ме съди за начина, по който използвам към парите.

Първата група казва: ще давам на Бога когато си искам. Втората – Ще давам на Бога, защото съм длъжен да давам. Третата – Всичко е Божие и Той дава на мене!

Един баща купува на сина си хамбургер и му го дава. След това посяга да си вземе да опита едно картофче. Със светкавична реакция синът му удря през ръката баща си и казва: „Не ми пипай пържените картофки.“ Но той явно не разбира, че баща му е купил картофките и той е техният собственик. Синът също принадлежи на бащата.

Баща му би могъл да се ядоса и никога повече да не му купува картофки, за да го научи на уважение. Или би могъл също да му купи толкова картофки, че да му приседнат.

Често ние сме като това дете по отношение на нашите притежания. Бог е собственик на всичко, но ние му даваме само едно-две картофчета, само и само да продължи да ни благославя.

3. Даването на десятък показва дали се доверяваме на Бога.

Трето, чрез даването Бог иска да види дали се доверяваме на Него или ... на нашата банкова сметка. Нека прочетем отново

Малахия 3:10: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

С други думи, почитайте ме с десятъците си и вижте дали няма да почета жертвите ви. Опитайте Ме сега за това. Покажете ми, че наистина ми се доверявате.

Един човек сънувал ужасен сън. Сънувал, че Господ взел дарението му в църква, умножил го по десет и Му казал, че това ще е седмичният му доход. Скоро след това той загубил телевизора си, новата си кола и не можел да плаща вноските за апартамента. В края на краищата, какво може да направи човек с 10 лева на седмица!“

Ако Бог вземе твоето дарение, умножи го по десет и трябва да живееш с тези пари за една седмица, колко лева ще са това?

Сигурно си мислиш, ако дам 10%, няма да останат достатъчно, за да покрия всичките си разходи. Но това е лъжа на дявола, за да не те остави да се довериш напълно на Бога.

Илюстрация с 10 х 1 лев. 1 лев за Бога и 9 за мен. После Бог добавя още 1 и още 1. Не знам как го прави, не разбирам как става, но не е нужно да разбирам. Важното е, че Той го прави и аз имам вече 11 лева! Ако се науча да уповавам на Бога повече с моите финанси, Бог ще ме благослови повече!

След завършване на университета с Ваня се посветихме на пълно служение. Малко след като започнахме работа настана хипер инфлация. Бяха трудни времена. През цялото време сме живяли скромно, но никога не сме били в недоимък. Вярвам, че до голяма степен това се дължи на факта, че винаги първо сме заделяли десятък, а след това сме разпределяли остатъка за нашите нужди.

Когато се доверим на Него, Той се грижи за нас. Това е добрият избор. Ако доверяването ни стане навик, това ще трансформира живота ни.

Наум 1:7 „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие и познава уповаващите на Него.“

4. Чрез даването Бог ни променя.

Чрез даването на 10% ние показваме, че Бог е най-важен за нас, че Той е собственик на нашите притежания и че се доверяваме на Него. Има още причини, но ще разгледаме само още една. Бог иска да даваме десятък, защото така Той ни променя.

Даването на десятък ни променя! Различни изследвания на запад показват, че огромната част от дарения за благотворителни организации се дава от християни. Когато даваме на Бога, това ни променя. Прави ни по-милостиви и по-чувствителни за нуждите на другите.

Някой е казал: „Десятъкът не е Божият начин да правим пари. Десятъкът е Божият начин да правим хора.“

Един вярващ казал, че никога повече няма да стъпи в църквата, където ходел, защото там говорили само едно: давайте, давайте, давайте.

Но както отбелязва президентът на Принстънския университет д-р Джеймс Маккорд, „Аз не мога да се сетя за по-добра дефиниция на християнството от тази: давайте, давайте давайте. Убеден съм, че когато се научим да даваме, ние ставаме истински човеци.“

С даването на десятък Бог не ни кара да се откажем от нашите притежания. Той ни кара да се откажем от нашия стремеж да притежаваме. Всеки, който се упражнява в даване на десятък израства във вяра.

Мисионерът Джим Елиът казва: „Не е глупак този, който дава това, което не може да задържи, за да спечели онова, което не може да загуби.”

И парадоксът е, че точно когато даваш най-много, Бог също те благославя най-много.

Малахия 3:10-11 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите.

Бог възнаграждава своите люде, когато те Му се доверят и дадат от първите плодове на Него. И Той казва, че ще разкрие небесните отвори, за да излее благословение по-голямо, отколкото можеш да получиш! „Ще взема 90-те % и ги направя повече от предишните 100!“

Знаете ли, че Уилям Колгейт (Колгейт-Палмолив), Джеймс Крафт (Крафт фуудс) и Хенри Хайнц (кетчуп) са били посветени християни? И тримата са започнали с даване на 10% и Бог толкова е благословил техния бизнес, че когато са умрели вече са дарявали почти 100% от приходите си!

„Донесете всички десятъци...“ После Той казва, че ще „смъмри онзи, който поглъща“ (ст.11). Израелтяните имаха много „поглъщачи“ на техните посеви – наводнения, суши, скакалци, вражески набези. И Бог каза, сложи Мен на първо място и Аз ще смъмря тези врагове на твоите финанси.

Сред нас май няма фермери, но повечето от нас имаме други врагове на нашите финанси. Имената им са наем, такси за обучение, ремонт на колата, сметки за лекарства, ток и вода. И сигурно вече някои от вас си казват, „Не мога да прибавя и десятъка към останалите си разходи.“

Но аз не ти казвам това, за да увелича товара ти. Казвам ти го, за да бъдеш освободен. За да си свободен, трябва да приемеш това слово. Никой християнин не може да мине метър относно десятъка. Когато даваш десятък, винаги ще бъдеш благословен и обратно – когато не даваш, винаги ще има проклятие.

Малахия 3:9 „Вие сте наистина проклети, защото вие – да!, – целият този народ, Ме крадете.“

Никой не е загубил от това, че е служил с цяло сърце на Бога. Никой не е спечелил от това, че му е служил половинчато.

“Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите…”

Заключение

В едно вярващо семейство бабата дала на внучето си 10 монети по един лев. То си отишло в стаята. Майка му отишла след него да види какво ще направи с парите. Момченцето седнало да брои парите. Тя чула, че казва, че първият лев е на Бога. И като преброило всичките и стигнало до последния лев, казало: „Този лев също е на Бога.“ Мислейки, че момченцето не разбира точно учението за десятъка, майката казала: „Не, момчето ми, твоят десятък за Бога трябва да е само един лев.“ Момчето я погледнало и казало: „Знам... но първият лев дадох на Бог, защото така трябва. А последният му давам, защото искам.“

Бог е Бог, който дава. Той ни е дал живот. И най-големият Му дар е жертвата на Собствения Му Син. Той ни даде Сина Си, защото избра да го направи. Той ни даде Сина Си, защото искаше да го направи. Даде ни Сина Си, защото ни възлюби. И даването на десятък е начина, по който ние Му показваме, че Го почитаме. И че искаме да се научим да даваме като Него. Амин.

 ____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.06.2020 г.

Твоето минало, настояще и бъдеще

/проповед/

В рекламата често се използва ефектът на контраста между времето преди и след ползването на рекламирания продукт. Понякога ефектът на контраста между преди и сега е заблуждаващ, като когато хората използват фотошоп и с няколко кликвания на мишката „свалят“ 20 години от лицето си.

Понякога виждаме този ефект на снимки със сантиментална стойност, като на тази майка, която е родила. Или тези трима братя, които позират в същата поза както когато са били малки. Или баща и син.

Тези образи преди и сега имат мощно въздействие върху нас. Те ни дават визуална представа за промяната, настъпила поради нещо, случило се в живота ни. Te ни трогват и въздействат силно. По същия начин Бог използва този контраст между преди и сега в цялата Библия, за да ни помогне да видим промяната, която е настъпила в живота на хора чрез Христос.

И точно това виждаме в този пасаж в Колосяни 1:21-23. Нека го прочетем. В този текст той използва тези думи, за да покаже каква драматична промяна е настъпила след примирението на Божиите люде с Бога. И в този пасаж ще разгледаме 3 компонента – нашето минало, настояще и бъдеще, а накрая ще разгледаме и едно условие.

Ние вече казахме, че Павел пише до църквата в Колос и започва писмото с благодарности към християните там, след което преминава в молитва за тях (ст.9-14). А миналият път видяхме с помощта на п-р Джош как Павел разкрива Христос като върховен Господ и Спасител. Разгледахме десет неща, които според ап. Павел характеризират Христос. Казахме, че Той е видимият Бог, Първородният, Причината, Целта, Главата, Началото, Възкръсналият, Съдът на Божията пълнота, Умилостивение и Жертвата.  

И веднага след като казва кой е Христос, Павел казва „И вас...“ (ст. 21). Фокусът на вниманието се насочва от Христос към нас. От христологичен погледът става онтологичен, бива насочен към нашия живот като Негово творение. Пасажът от ст. 21-23 е едно дълго изречение на гръцки, както е и в българския превод.

В това изречение има един главен глагол и той е в ст. 22 - примири сега. Ако махнем всички обяснителни клаузи на изречението, остава следната основна мисъл: „Вие бяхте примирени, за да ви представи, ако продължите. С това той ни показва ефектът „преди и сега“ на примирението с Бога в живота ни. За целта Павел първо насочва вниманието ни към нашето минало.

Нашето минало

Колосяни 1:21 „И вас, които бяхте някога отстранени от Него и по разположение Негови врагове поради злите си дела.“

Това описание на нашето минало не е много приятно за слушане. Думата отстранени показва пропастта, която е съществувала между нас и Бога. Ние бяхме отстранени или отчуждени от нашия Творец. Павел използва същата дума „отстранени“ в

Ефесяни 4:18 „помрачени в разума и отстранени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им.“

Някой може да си каже, Павел говори тук на бивши езичници в Колос. Те може и да са били такива. Но аз никога не съм бил враждебно настроен срещу Бога. Е, може и да съм членувал в комсомола и да съм се кълнял във вярност на комунистическата партия. Може да не съм ходил на църква и да съм вярвал в диалектическия материализъм. Но тогава не знаех нищо за християнството! Въпреки всичко, нещо вътре в мен ми казваше, че има някаква сила! Даже исках да отида при баба Ванга!

Доносниците на държавна сигурност пък биха казали, „Какво да се прави, такива бяха времената. Всеки на мое място би постъпил така.“

Тук сред нас има и такива, които са родени в християнски семейства. Те сигурно си казват, „Родителите ми се християни, приел съм Христос още като дете, никога не съм бил враг на Бога. Не съм бил атеист. Думите “отстранен“, „враг“ и „зли дела“ не се отнасят до мене.“

Но ако ти мислиш, че тези думи са прекалено силни, ти не си познал сърцето си така, както го вижда Бога. Аз съм християнин вече 27 години и колкото повече време минава, толкова повече съм ужасен от дълбините на греховната си природа. Част от греховната природа е гордостта, която ме кара да казвам: „Имам си кусури, но не съм лош грешник!“

Нашето отстраняване или отчуждаване от Бога се дължи на две неща. Първо, на Божията святост, поради която Той е определил ден, в който ще излее гнева си върху всеки непокаян грешник. От друга страна, аз нося в себе си вродена гордост и себичност, които ме карат да пренебрегвам Бог и да преследвам собствените си желания.

Така между нас се получава разрив, отчуждение, тъй като в своята святост Бог не може да има общение с мен в моя грях. Той не може да направи компромис със Своята святост, а аз не мога да изкореня греха си.

Текстът в ст. 21 показва, че злите ни дела ни поставят в позиция на врагове на Бога. Ние сме врагове в нашите мисли, желания, копнежи, планове и действия. Ние сме „по разположение Негови врагове поради злите си дела.“

Грехът се ражда в ума и ни кара да вършим зли дела. Движи се отвътре навън. Първоначално може и да се скрие, но постепенно оставя отпечатък върху цялостната личност и я променя до неузнаваемост.

Когато Леонардо да Винчи рисувал шедьовъра си „Последната вечеря“, избрал за модел за образа на Христос един млад мъж, Пиетри Бандинели, който пеел в хора на Миланската катедрала. Минали години, преди великата картина да бъде завършена. Когато останал да бъде нарисуван само един образ - този на Юда Искариотски, големият художник забелязал по улиците в Рим един мъж, когото избрал за своя модел.

Раменете му били силно превити надолу, a изражението на лицето му било студено, безчувствено, зло и навъсено. Човекът изглеждал точно така, както художникът си представял Юда. Когато влязал в студиото, този клетник се заоглеждал наоколо, сякаш спомняйки си нещо, случило се преди години. Накрая се обърнал и с изписана на лицето тъга и борба да осъзнае каква промяна е настъпила у него, казал: „Маестро, преди двадесет и пет години аз бях в това студио. Тогава ме взехте за модел на Христос.“

Грехът се ражда в ума. Защо? Защото сме „по разположение Негови врагове“. Думите „по разположение“ означават, че имаме вътрешна предразположеност и нагласа на ума да сме отделени от Бога, което води до зли постъпки.

Това е лошата новина. И докато не разберем лошата новина, не можем да разберем добрата новина, благата вест!

Често в нашето благовестие ние започваме с думите, Исус те обича и има чудесен план за твоя живот. Това е истина, но не е мястото, откъдето трябва да започнем. Ние трябва да започнем от ст. 21. Да кажем, ти си отстранен от Него и по разположение си Негов враг поради злите си дела. И отделен от Божията благодат в Христос, Неговият гняв почива на теб. Само когато видим нашето минало, можем да разберем това, което Бог е направил за нас днес.

Нашето настояще

Преходът към настоящето ни виждаме в ст. 22. „Примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе си святи, непорочни и безупречни.“

На гръцки първите две думи в стиха са „но сега“, с което Павел показва контраста между миналото и настоящето ни. Централният глагол в този пасаж е „примири“.

Когато чуваме думата „примирие“ първата асоциация ни е за сключен договор между две воюващи страни за спиране на военните действия. Това е значението на тази дума примирявам. В НЗ има 6 думи, които обобщават нашето спасение – оправдание, изкупление, умилостивение, опрощение, осиновяване и примирение. Но днес ще спрем вниманието си на примирението.

Как ни примирява Бог със себе си? Чрез Неговата смърт в плътското Му тяло. Божият Син, вечният Бог, идва в човешка плът на земята, живее праведен живот, който никой от нас не може да има и отива на кръста, поема Божия гняв за нашите грехове, за да може тези от нас, които вярват в Него, да приемат спасение.

И това е единственото разрешение на твоя проблем. Ти не можеш сам да компенсираш лошите си дела с добри.

Да си представим, че някой е обрал банка, арестували са го и го съдят за обир, може ли да каже на съдията: „Г-н съдия, съжалявам за постъпката си. Тя беше необмислена. Но искам да изтъкна, че аз съм вършил и много добри дела в живота си. Уважавал съм родителите си и се грижа за тях, обичам семейството си, участвам като доброволец в благотворителни кампании, даже построих параклис с мои средства. Мисля, че моите добри дела надвишават неколкократно тази лоша моя постъпка. С това се надявам да съм я компенсирал.“ Какво ще каже съдията? Дали ще го пусне на свобода?

Не, не можеш да компенсираш лошите дела с добри. Не можеш да поправиш вкуса на омлета от развалени яйца, като добавиш хубави яйца. Не можеш да отидеш на толкова богослужения или да платиш такава сума, че да изкупиш Божия гняв. Има само едно разрешение – Исус трябваше да умре.

В светлината на твоето минало, какво е твоето настояще? Доверил ли си се на Исус за своето спасение? Или се доверяваш на себе си, на своята доброта, способности, усилия и заслуги?! Каква е твоята надежда за примирение?

Един ден ти ще застанеш пред Божия съден престол и ще трябва да отговаряш за твоята измяна, за факта че си бил Божи враг. Какво ще Му отговориш? Има само един отговор – мога да бъда примирен с Бога само чрез смъртта на Христос. Само това ще удовлетвори Божия гняв.

Един съпруг и съпруга, след години брак, постепенно се отчуждили и накрая се разделили. Всеки напуснал града и заживяли в различни части на страната. Един ден съпругът бил изпратен в командировка в родния си град. Отишъл на гробището при гроба на единствения им син. Стоял при гроба и в главата му нахлули скъпи спомени, когато чул стъпки зад себе си. Обърнал се и видял съпругата си. И двамата понечили да си отидат. Но те имали нещо, което ги свързвало в този гроб и вместо да се обърнат, се хванали за ръце над гроба на сина си и се помирили един с друг. Нищо друго не можело да ги примири, освен смъртта! Нищо друго не може да ни примири с Бога, освен смъртта, скъпоценната кръв на Христос.

В миналото ние бяхме отстранени врагове. Слава на Господа, в настоящето ние сме примирени с Него чрез делото на Христос на кръста. Какво да кажем за нашето бъдеще?

Нашето бъдеще

Нека да видим втората част на ст. 22. Тук Павел ни дава нашата цел на съществуване. Той ни примири, за да ни „представи святи, непорочни и безупречни пред Себе си.“

Павел използва тук три прилагателни, всяко от които започва с гръцката буква алфа (agios, amomous, anenkletous). Това е т.н. прийом „алитерация“, който тук е използван за да се подчертае величието на това, към което ние трябва да се стремим един ден.

Помислете за миг – ние, които по природа бяхме грешни, ще застанем пред Бога и ще бъдем представени като святи. Ние, които по природа бяхме порочни, ще застанем пред Бога непорочни. И ние, които по природа навличахме упреци върху себе си, ще застанем пред Бога безупречни.

Ние ще застанем пред съвършения Бог, в когото няма грях, няма тъмнина, който е съвършено свят и праведен и никой няма да може да отправи обвинение срещу нас. И всичко благодарение на това, което Христос е направил! Това е удивителна благодат!

До сградата на Централната поща във Варна има една голяма стена, на която е сложена огромна снимка и името на един български политик. Но какво щеше да стане, ако отдолу с големи букви се изписваха в реално време всичките мисли, които му минават наум в момента? Дали тази реклама би вдигнала рейтинга на този политик?

Сега си представете, че вместо него там е вашата снимка и вашето име, с вашите мисли. Дали те биха спечелили одобрението на хората?

Заради всичко това ние би трябвало да треперим само при мисълта, че ще се изправим пред святия Бог. Но Бог ни казва тук, че поради това, че Той е унищожил греха чрез кръстната смърт на Христос, в един момент в бъдещето ние ще бъдем представени пред Бога като безупречни, като хора срещу които никой няма да може да отправи обвинение.

Това е причина за поклонение и празнуване! Но всичко това идва с едно условие. Дотук разгледахме нашето минало, в което бяхме врагове на Бога. Видяхме, че в настоящето ни ние сме примирени с Бог в Христос и видяхме как в бъдеще ще бъдем представени святи, непорочни и безупречни пред Бога.

Условието

Но в ст. 23 пасажът завършва с едно условие: „ако останете твърди и непоколебими във вярата и непоклатими в надеждата, открита в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяко създание под небесата, на което аз, Павел, станах служител.“

С други думи, Павел казва: няма представяне без устояване.

Как можем да разпознаем кой е истински християнин? Как да разпознаем човека, в който Бог е извършил делото си на спасение и обновление в сърцето му? Ако трябва да отговорим с една дума, то тя трябва да е думата „останем“. Или да устоим.

Истинският християнин, който е бил примирен в Христос, ще продължи да ходи с вяра твърд и непоклатим в надеждата. Toй не е като временните вярващи, които нямат корен (Лука 9:13), или като деца, които се отвличат от всяка нова доктрина или учение (Ефесяни 4:14).

Така че, когато казва „ако останете твърди и непоколебими във вярата“, Павел ги предупреждава да не се поддават на лъжеучението, което се разпространява сред тях. Както той пише във Фил. 1:6, като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос.

Но същевременно, тестът за автентична вяра е, че тя устоява като остава вярна на благовестието. Това е наша отговорност.

Библията често поставя Божия суверинитет и нашата отговорност в един стих или контекст. Ние можем да се доверим на Бог, че Той ще ни въведе в своята слава в края на времето, но Той прави това чрез нашето покорство и устояване във вярата.

Нашата отговорност е да останем твърди и непоколебими във вярата и непоклатими в надеждата, открита на вас в благовестието.

Основите са важни. Mиналата седмица в източна Турция имаше силно земетресение, има убити, много са ранени. През 1999 г. при най-разрушителното земетресение в Турция през последния век загинаха 18,000 души. Тогава се устави, че лошото качество на строителството е основна причина за големите жертви. Въпреки взетите мерки, прилагането им не е стриктно. Това бе видно от многото жертви при предишното голямо земетресение от 2011 г. Здравата основа е важна – в строителството и в духовния живот.

Преди време при нас в „Нов живот“ идваше една германка, която даже предложи да започнем у тях група за англоговорящи. И ние започнахме, но каква беше изненадата ни, когато открихме, че тя не вярва в Божествената природа на Исус Христос! Най-интересно беше, че тя беше искрено учудена, че ние вярваме в това!

Тези хора ще се стремят да ви отвлекат далеч от Бога и от надеждата на благовестието, която сте чули. Тук Павел отправя строго предупреждение към колосяните и нас: устоявайте във вярата! Представянето ви пред Бога като святи, непорочни и безупречни зависи от това дали ще останете твърди.

Нашата основа е благовестието на Исус Христос. Познаваш ли благата вест? Ние оставаме основани и твърди във вярата, като прогласяваме благата вест на всички хора. Ако трябва да я обясниш на някого за 1 минута, ще го направиш ли? Знаеш ли стихове наизуст, с които да я илюстрираш?

Освен това, нужно е да разбираш основните библейски доктрини. Врагът ни винаги атакува основни истини като триединството на Бога, личността и делото на Христос, непогрешимостта на Писанията, спасение само по благодат чрез вяра, надеждата за второто идване на Христос, нуждата от святост и др.

Имаш ли тази основа? Ако не, ще бъдеш отнасян от всеки вятър на лъжлива доктрина, който дойде (Ефесяни 4:11-16). Ако още не си чел цялата Библия, можеш да се присъединиш към Плана за четене на Библията за една година, който следваме в църква. Четенето заедно с други вярващи ще ти помогне да не пренебрегваш ежедневната доза духовен хляб.

Исус каза: Матей 24:13 „Но който устои докрай, той ще бъде спасен.“Устояването в благовестието е тестът за автентична вяра.

Устояването, постоянството, не е лесна работа. Чрез постоянство охлювът е достигнал ковчега на Ной, за да се спаси. Крайният успех изисква труд и постоянство.  

Платон написал първото изречение на своята „Република“ по девет различни начини, преди да бъде доволен. Цицерон практикувал да говори пред приятели всеки ден в продължение на тридесет години, за да усъвършенства дикцията си. Ноа Уебстър се трудил 36 години, за да напише речника си, прекосявайки Атлантическия океан два пъти, за да събира материал. Джон Милтън ставал в 4 ч. всеки ден, за да има достатъчно часове за писането на „Изгубеният Рай“. Историкът Едуард Гибън прекарал 26 години в писането на „Залез и упадък на Римската империя.“

Аз благодаря на Бога, че моите деца са се научили на устояване. Моника е втора година студентка, труди се здраво в колежа и вече я канят на работа. Стефан става всяка сутрин в 4 ч., за да има време със Словото и да учи. След това си прави закуска и отива на училище. Следва фитнес и вокален урок. И двамата служат в църква и помагат вкъщи. Постоянството им дава резултати. Тази седмица разбрахме, че Стефан спечели стипендия за отличен успех. Крайният успех идва с постоянство и устояване в трудностите. Същото е и със спасението. Който устои докрай, той ще бъде спасен.

Заключение

Днес говорихме за три периода от живота ни – преди да повярваме, момента когато бяхме примирени с Бога и нашето устояване след това. Накрая, нека всеки си зададе въпроса, къде съм аз? В коя група попадам?

Първата група са нехристияните. Може би някой от тук присъстващите си казва, аз знам, че не съм християнин. Не вярвам в Христос, не съм се покаял за греха си, уповавам на себе си, смятам се за добър човек. Ако ти си това, този пасаж е сериозно предупреждение за теб и за състоянието на душата ти. Ти си отстранен от Бог и враг на Него. Божият гняв е насочен към тебе. Ако останеш така, ще умреш и ще понесеш Божия гняв за вечността в ада.

Това е лошата новина. Но добрата вест е, че не е нужно да останеш в това състояние! Има начин да се примириш с Бога и той е като се покаеш от греховете си и се обърнеш към Христос.

Втората група е групата на псевдо християните. Тези хора си мислят, че са християни, но всъщност не са. Може да ти се е случвало да се молиш на Бога в трудни моменти. Може да си се родил в православна страна, да ходиш на църква на Великден и Рождество (да си от т.н. ВиК християни), да палиш свещ в църквата и дори да си имаш икона и кандило вкъщи. Но влизането в църква на празници не те прави християнин, както влизането във фризьорски салон не те прави фризьор и влизането в конюшна не те прави кон. Но ако си честен със себе си, твоят живот не се характеризира с живот под господството на Исус Христос, а под господството на егото ти.

Така че, този пасаж е напомняне и за теб да се обърнеш към благата вест. Има само една надежда за спасение. Не се заблуждавай, разбери лошата новина и се обърни към Христос за спасението си като единствена надежда.

Третата група е групата на християните, които се борят с различни неща – които се борят с грях или са привлечени от светски неща или от пожеланията на плътта. И ти се изкушаваш, дори сега, дори тази сутрин, се изкушаваш да обърнеш гръб на Христос и да се върнеш към тези грехове.

Този пасаж е напомняне за теб, че трябва да устояваш. Да не се отделяш от надеждата на благовестието. Това устояване е доказателство, че Бог работи в живота ти.

Не забравяй кой беше без Христос. Бъди благодарен за примирението ти с Бога. Защото Бог ни доведе от мястото, където бяхме преди – отчуждени врагове към онова място, където един ден ще бъдем – представени пред него като святи, непорочни и безупречни чрез делото на примирение на Исус Христос на кръста. И условието, което виждаме за всеки от нас е да се обърнем от греха си към Христос и да останем твърди, докато умрем.

Едно момиче приело Христос за Спасител и подало молба за членство в една местна църква. Дяконът я попитал: „Беше ли грешница преди да приемеш Господ Исус в живота си?“ „Да, господине“, отговорила тя. „А сега още ли си грешница?“ „Да ви кажа честно, чувствам се по-голяма грешница от всякога.“ „Тогава каква истинска промяна си преживяла?“ „Не знам как да го обясня, казала тя, „но когато бях грешница бягах след греха, а сега, когато съм спасена, съм грешница, която бяга от греха!“ Била приета в църквата и потвърдила с последователния си живот, че наистина е повярвала.

Нека се молим.

----------------------
БПЦ "Нов живот" - Варна
02.02.2020 г.

Бебето, което промени света

/проповед на Рождество Христово/

Лука 2:8-11

В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. 9И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. 10Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. 11Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ.

Разказът на Брет Харт „Късметът на ревящия стан“ описва живота в една мина по време на треската за злато в Калифорния. По това време Ревящия стан е бил една от златните мини с най-нечовешки условия за живот. Тя била известна с това, че в нея ставали повече убийства и кражби от всяко друго място. И сред всичките мъже там живеела само една жена. Тя умряла при раждане.

Мъжете взели бебето, сложили го в кутия и го увили в стари парцали. Когато погледнали към бебето решили, че не изглежда добре в тези стари дрипи, затова изпратили един от мъжете в града да купи бебешка кошарка от палисандрово дърво. Когато положили увитото в стари дрипи бебе в кошарката, пак не им харесало, затова изпратили друг мъж в града да купи хубави пелени от коприна и дантела. Положили бебето в кошарката от палисандрово дърво и го увили с пелените.

Сега бебето представлявало чудесна гледка и те доволни направили крачка назад да му се полюбуват. Но тогава един от тях забелязал колко мръсна била стаята. Тогава тези здрави и корави мъже се хванали за работа. Изциклили паркета, измили стените и тавана, почистили мръсните прозорци и поставили завеси. Най-после стаята добила приличен вид за едно бебе.

Тогава те осъзнали, че бебетата се нуждаят от много сън, затова се наложило да престанат да говорят гръмогласно и да преустановят пиянските си свади. Трябвало да променят навиците си на пиене.

Взели да изнасят бебето с кошарката му и да го поставят на входа на мината, за да могат да му се любуват в края на деня. Тогава някой забелязал колко мръсно било наоколо, затова посадили цветя и превърнали мястото в чудесна градина.

И когато миньорите отивали до кошарката и бебето хващало пръстите им, те забелязали колко мръсни били техните ръце. Много скоро запасите от сапун и принадлежности за бръснене в смесения магазин били изчерпани.

Нищо вече не било същото в Ревящия стан. Раждането на едно бебе променило всичко. Това бебе така докоснало всеки миньор, че променило атмосферата в целия лагер.

Днес сме се събрали, за да празнуваме раждането на едно друго бебе и неговото въздействие върху Ревящия стан, с други думи, върху света в който живеем. Библията казва, че животът вече няма да е същият след раждането на бебето от Витлеем. Ангелът се яви на пастирите и им „благовести голяма радост, предназначена за всички хора“ и след това ангелският хор запя „Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“ (ст.14)

Раждането на това бебе не беше само за малцина избраници. Той се роди за всички хора. Той се роди, за да донесе мир и радост в сърцата и живота на всички хора на земята. Поради това събитие, случило се преди 2000 г. в смирените ясли в едно невзрачно градче в дълбоката провинция на Римската империя, оттогава насам светът е променен.

Това не беше обикновено раждане. Това бебе не беше обикновено бебе. Това бебе беше Бог дошъл на земята. Ангелът каза на Йосиф, че това бебе е Емануил, Бог с нас. Той е Бог в плът. Бог, станал човек, както беше обещано отпреди много векове. Неговото име е „Исус“, което означава „Бог спасява“. Бог дойде на земята, за да промени нашия свят.

Нашият свят прилича толкова много на Ревящия стан.

Римляни 1:21: „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.“ В духовния мрак се разпалват плътските страсти. „И тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ (Яков 1:15).

Грехът държи под контрол живота на хората в нашия свят. От времето на Адам и Ева грехът владее и причинява толкова много болка, страдание и смърт.

Нека само си припомним събитията от последните дни. Трагедията в Хитрино, камионът, врязал се в хора на коледен базар в Берлин, покушението срещу руския посланик, трагичният инцидент в Мексико, малтретираният таксиметров шофьор...

През цялата 2016 г. досега са загинали 15629 човека при 1733 терористични атаки. Целият свят е обзет от страх и се чуди къде терористите ще ударят следващия път. Войната в Сирия и Ирак унищожи цели малцинствени общности, сред които и хиляди християни. Алепо и много други населени места са изравнени със земята и са се превърнали в призрачни градове.

В България няма военни действия, но ние имаме своя Ревящ стан. Наркотици, убийства, алкохолизъм, престъпност, разбити семейства – грехът сe разхожда необезпокояван в нашия собствен град. Вместо да се съпротивляват на греха и на злото, в своето безумие и извратено мъдруване хората ги прегръщат и казват, че това което Бог и църквата считат за зло е всъщност правилно и добро. Ревящият стан в книгата на Брет Харт не може да се сравнява с Ревящия стан на нашия свят днес.

Именно затова Бог изпрати своя единороден Син в света. Той иска да спаси всички, които са хванати в капана на греха. И за да стане наш Спасител, това бебе от Витлеем трябваше да умре на един кръст. Той умря, за да ни донесе опрощение за целия ни грях и надежда, че ще живеем завинаги в небето. Той дойде, за да промени нашия свят. Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).

Рождествената история за бебето, родено в яслите, сред крави и магарета, за ангелите, прогласили на овчарите къде да намерят бебето, за овчарите, пеещи на улиците по пътя обратно към стадото, след като са видели бебето Исус – това е прекрасна история, която пленява сърцата както на деца, така и на възрастни.

Но тази история не е включена в Библията заради нейното вълшебно звучене и за да ни накара да почувстваме вътрешна топлина.

Това е разказ разкриващ сериозното отношение на Бог към греха и неговите фатални последици. Това е история за болката, която Бог изпитва за своите люде. Това е история за това как Бог запретва ръкави и слиза сред всички проблеми на нашия свят, за да направи нещо за него. Това е история за едно бебе, което беше родено, за да донесе спасение и освобождение за теб и мен, като даде живота си за нас.

В една пиеса се задава въпроса „какво направи Йосиф в деня след като Христос се роди?“ Това е интересен въпрос. В деня, когато Исус се роди, той най-вероятно е помагал на Мария с бебето. Той е правел всичко възможно, за да облекчи болките на Мария и да се чувства добре бебето. Но какво е правел на следващия ден?

В пиесата се казва, че тъй като Йосиф е дърводелец, той е започнал да прави кошарка за Исус. И докато работи, се замисля над случилото се предната нощ и си казва: „Ако се отнасят така с него, когато е бебе, как ще се отнасят с него, когато открият, че е Божият Син?“

И точно в същия момент на пиесата светлините внезапно угасват и публиката може да чуе само чука, който удря по дървото. Как ще се отнесат с него, когато открият, че той е Божият Син? Ще го приковат на кръст.

От самото начало на Рождествената история сянката на кръста пада над яслите. Защото Исус се роди в плът, за да умре и да възкръсне от смъртта. Целта на неговото идване беше да изкупи човечеството от плена на греха и Сатана. Така той изпълни Божието обещание потомъкът на жената да смаже главата на Сатана. (Битие 3:15).

Рождество сочи към Голгота. Витлеем направи възможна Гетсимания. Бебето от Витлеем се превърна в Агнец Божий.

Обикновено, когато говорим за смърт при раждане на бебе, ние се натъжаваме. Но когато говорим за смъртта на Исус на Рождество, нашата радост е пълна. Исус умря за теб и мен. Той умря поради нашата греховна природа, за да ни даде прошка.

Римляни 5:1: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Той умря, за да даде на всеки от нас мира, който почива на увереността, че след смъртта ние ще живеем на небето завинаги. Той умря, за да ни промени – да ни даде нов живот и променено сърце. Това стана и в историята на Ревящия стан. Бебето промени живота на всеки отделен миньор. Те промениха начина си на живот, своите навици и поведение заради бебето.

Но, някой може да каже: Ревящият стан е измислена история. Тя е толкова отдалечена от действителността. Всичките му обитатели се променят в историята, но виж света днес. Той е такава бъркотия, каквато е бил винаги. Бебето в яслите може да е променило живота на някои хора, но не е променило кой знае колко света.

Историкът Ярослав Пеликан казва: „Бе значение какво всеки лично мисли или вярва за него, Исус от Назарет е доминираща фигура в историята на Западната култура за почти 20 века. Ако беше възможно с някакъв супер магнит да вдигнем от историята всяко парче метал, върху което има някаква следа от неговото име, какво би останало?“

Неговите думи не са преувеличение. Исус и Неговото учение са оказали влияние върху всяка област от живота.

Деца

В древността децата често били жертвани на идоли или просто оставяни да умрат, особено ако нe са от желания пол. Често били продавани в робство. Но Исус каза: „Оставете децата и не ги спирайте да дойдат при мен, защото небесното царство принадлежи на хора като тях.“ (Мат. 19:14). Неговото учение доведе до забрана на тези зли практики и до създаването на приюти. Едно изследване върху влиянието на християнството върху отношението към децата е озаглавено „Когато децата станаха хора: раждането на детството в ранното християнство.“

Жените и робите

Исус се застъпваше за онеправданите и с това вбесяваше силните на деня. Издигането на статута на жените се дължи на включването им в общността от вярващи наравно с мъжете от Исус. Първото чудо Исус извърши след като неговата майка го помоли. Той се разкри като Месия първо на една жена. Неслучайно жените бяха с него на Голгота и жена първа посрещна вестта за Неговото възкресение в Гетсимания. Жени бяха и сред най-ревностните му последователи.

Робите, които съставляваха една трета от населението в древността, влизаха в църквите, където робовладелците измиваха нозете им, вместо да ги бият. Епископите са били инструктирани да не прекъсват службата, за да приветстват богат поклонник, но да сядат на земята, за да приветстват бедните. Ап. Павел каза: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“ (Гал. 3:28) Според писателя Томас Кахил това е първото егалитарно изказване в световната литература.

Образование

Любовта към знанието създаде манастирите, които се превърнаха в люлка на академичните гилдии. Университети като Кембридж, Оксфорд и Харвард са вдъхновени от заповедта на Исус да обичаме Бога с всичкия си ум. Първият закон за обществено финансиране в американските колонии е наречен Закон за стария лъжец Сатана. Той стъпва на убеждението, че Бог не иска нито едно дете да остане необразовано. В древността образованието било запазено само за елитите. Съзнанието, че всяко дете носи Божия образ в себе си помогнал да се пристъпи към постигане на всеобщо образование.

Здравеопазване

Исус показваше загриженост за страдащите, която надхвърляше изискването на закона в древността. Неговото състрадание към болните и бедните доведе до създаване на институции за прокажени – първите съвременни болници. На Никейския събор (325 г.) се взема решение навсякъде, където има катедрала, да се построи и хоспис. Затова на запад дори днес болниците имат имена като „Добрият самарянин“, „Добрият Пастир“, „Свети Антоний“. Това са и първите институции, основани на доброволчески труд и благотворителност.

В древността се почитали много добродетели като смелост и мъдрост, но не и смирение. Хората били разделени на робовладелци и роби. Цицерон е казал: „Разделението трябва да се запази.“ Животът на Исус като слуга, който мие краката на другите довел до превръщането на смирението в добродетел от която всички се възхищавали. Историкът Джон Диксън пише: „Малко вероятно е някой да се стреми към тази добродетел, ако не беше историческото въздействие на разпятието... Нашата култура остава култура на разпятието дълго след като вече не е християнска.“

И не само това. В древността добродетелен бил този, който възнаграждавал своите приятели и наказвал своите врагове. В отговор на въпроса „Какво е най-доброто нещо на света?“ Чингиз Хан отговаря: „Да смажеш враговете си, да ги видиш как бягат пред теб и да чуеш воплите на техните жени.“ Алтернативна идея идва от Галилея. Най-доброто нещо в живота е да обичаш враговете си и да ги видиш помирени с теб. Хана Аренд, първата жена-професор в Принстън, казва: „откривателят на ролята на прошката в сферата на междучовешките отношения беше Исус от Назарет.“

Е, да, ще опонира някой, ама грехът продължава да шества в света и да внася смърт, разрушение и нещастие, както и в миналото. Но ако днес има толкова страдание и болка, представете си как щеше да изглежда света без Христос!

Има поне две причини, поради които злото все още съществува. Първо, макар и победен на кръста, Сатана все още е активен и прави всичко, за да увеличи човешкото страдание. И второ, за да унищожи злото, Бог трябва да унищожи живота. Но Бог е дълготърпелив и много милостив и Той все още дава шанс на милиони да се покаят.

И тук именно е нашата роля като църква. Бог изпрати бебето Исус, Исус изпрати Святия Дух, а Святият Дух изпрати нас да продължим Неговата мисия. Наша отговорност е да разкажем за бебето във Витлеемските ясли на възможно най-много хора, за да бъде техният живот променен– на нашите семейства, близки, съседи, колеги и приятели.

Миньорите в Ревящия стан бяха променени и имаха мощно влияние върху останалата част от стана. Не подценявай влиянието, което Бог може да упражни чрез теб, за да внесе промяна в твоето семейство или сред твоята общност. Остави Христовата любов и простителност да бъде изобразена в живота ти и други ще последват твоя пример.

В църквата, където ходех като студент повярва едно момиче. Нейните родители бяха невярващи и се бяха развели малко преди това. Промяната в нейния живот беше толкова голяма, че скоро след това повярва майка й, а след около година-две и баща й. Двамата отново се ожениха, радостта им беше голяма. След известно време станаха служители в църква. Сега баща й е пастор и променя живота на много хора около себе си.

Бог дойде в този свят, за да донесе радост и мир на света. След малко ще изпеем още една песен и докато пеем, нека размишляваме върху раждането на нашия Спасител. Защото бебето Исус не се роди да разведри нашия декември, а да промени нашия живот.

Нека позволим на Божията любов да ни променя така, че всичко което вършим да е мотивирано от любов. Ако вярваш в Исус, Ти си освободен от товара на миналите грехове, вина и срам.Старото премина, всичко стана ново. Нови желания, нови стремежи и нова надежда мотивират твоите постъпки.

Нека празнуваме раждането на Исус – бебето от Витлеем, което стана Агнеца в Гетсимания и промени сърцата и света. Спасителят, който умря на кръста, е жив и днес! Един ден той ще се върне като Лъвът от Юда и ще съди света (Откр. 5:5).

Един пастор проповядвал за Съдния ден и казал на църквата: „в онзи ден ще има плач и скърцане със зъби.“ Една възрастна жена вдигнала ръка и казала: „Пасторе, аз нямам зъби.“ На което пасторът отговорил, „Госпожо, зъби ще бъдат раздадени.“

В ада зъби ще бъдат раздадени, но ти можеш да избегнеш ада! 

Днес ние празнуваме раждането на едно бебе – на Богочовека Исус, който промени света. Ако още не си повярвал в него, сега е моментът да го направиш. Исус те обича и те кани да Го допуснеш в своя живот. „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ (Откр. 3:20).

Ако си повярвал в Христос, тогава можеш да се присъединиш към хора на ангелите, които пеят Слава на Бога във висините. Ние имаме Спасител – Христос Господ, който слезе от небето в този свят! Това бебе, повито с пелени и лежащо в яслите дойде, за да донесе Божия мир в Ревящия стан на земята.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

25.12.2016 г., Рождество Христово