Трябва ли християните да празнуват Хелоуин?

На всеки Хелоуин се подновява дебата сред християните: трябва ли да празнуваме Хелоуин? И тази година не е изключение. Основният въпрос е какво всъщност е Хелоуин - безобидно забавление или извинение да се празнува тъмнината, злото и смъртта?

Първо, произходът на празника Хелоуин не е установен със сигурност. Много историци смятат, че Хелоуин произлиза от езическия фестивал Самхайн, когато друидите от древността принасяли човешки жертви под пълнолуние. 

Други твърдят, че по-голямата част от тази история е измислица, тъй като няма запазени сведения за Самхайн или други келтски фестивали. Дори тези, които се опитват да го празнуват "както е било в началото", правят по-скоро въображаема реконструкция, за която не е сигурно колко точно отразява историческия Хелоуин.

От друга страна, за да се бори с езичеството през 9 в. папа Григорий IV решава да установи на вечерта срещу 1 ноември (празник на Църквата, наречен „Ден на всички светии“ (All hallows’ eve, откъдето идва Halloween), за възпоменание на всички загинали мъченически за вярата през първите векове на християнството. На този ден се е спазвал пост, четели се молитви и имало целонощни бдения. 

С времето се появили традиции като маскиране и обикаляне от врата на врата за събиране на лакомства. В края на 18 век Хелоуин се комерсиализира, губи християнските си асоциации и придобива по-зловещия си облик, който познаваме днес - вещици, фенери от тикви, паяжини и скелети и т.н.

А бързото разпространение на празника в България се дължи на съвременните медии и търговията, както и на желанието на младите хора да са "в крак с модата". Така че, днес Хелоуин има повече общо с моловете, отколкото с друидите.

Но дори Хелоуин да не е възраждане на древно езичество, това не означава, че е морално невинен. На запад историята на празника е свързана с много греховни практики като сексуално провокативни костюми, пиянство, употреба на наркотици и вандализъм. Не само на 31 октомври, но и във всеки друг ден от годината тези практики са грешни и християните с право ги избягват.

Към това можем да добавим и грозотата, която често присъства на Хелоуин. Костюмите, имитиращи смърт не изглеждат като невидно забавление. Ако родителите ограничават гледането на филми с насилие от децата си, не ми е ясно защо приемат децата им да се обличат с подобни костюми.

Каквото и да правим и както и да празнуваме, Библията ни заповядва да се ръководим от това дали делата ни ще съдействат за Божията слава. "И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко вършете за Божия слава" (1 Коринтяни 10:31). Това включва и отношението ни към Хелоуин.

Както пише в коментар християнското служение Breakpoint, "християните трябва да се запитат: Защо празнуваме един вече победен враг? В Посланието до колосяните, глава 2, Павел заявява, че Христос „обезоръжи началствата и властите“ и „ги изложи на показ, тържествувайки над тях чрез кръста“. Чрез Своето разпятие и възкресение Исус е победил Сатана и неговите сили."

На кръста Христос победи силите на мрака и злото. Няма нужда да го гоним или осмиваме с грозни костюми и да празнуваме гротескни празници. Нека във всичко, което правим, включително на Хелоуин, се ръководим от съзнанието, че сме Христови последователи, които са призовани да живеят за Негова слава. 

Празник на Словото

24 май е първо празник на Словото, преди да е празник на буквите, словата, просветата и културата. Защото ако един народ и една култура не градят бъднините си върху непоклатимата основа на Божието Слово, Библията, те са обречени на деградация, поквара, разпад и забрава. Историята и настоящето го доказват. Честит празник на Божието Слово!

✧✧✧

"Братя, бащи и синове! Послушайте внимателно, защото днешният празник не ще мине така просто, но ще ни даде някаква духовна храна, която храни не тялото, а весели душата. Да послушаме и да се удивяваме на милостта и Божието човеколюбие; как [Той] желаейки нашето спасение, обикаля и търпи страдания..." 

- Из "Учителното евангелие", Константин Преславски

✧✧✧

"Аз се Богу моля с тия думи:

Боже, светотворче, що създаде

видим свят и дивен свят невидим!

Господ-Дух прати ми Ти в сърцето

да ме лъхне с пламенното слово - 

ето в прави път да тръгнат всички

живи в Твойта заповед пречиста!“

– Из „Азбучна молитва“, Константин Преславски

✧✧✧

„Понеже светият Божи човек Константин, т.е. Философът, положи много труд, като устрои писмена за словенските книги и преведе избор от Евангелието и Апостола... затова и влезе в безконечния живот и получи светлина като награда за своите дела.“ 

- Из „Богословие – Пролог“, Йоан Екзарх

✧✧✧

 “В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога.Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.” 

- Из Библия, Евангелие на Йоан 1:1-4

✧✧✧

„Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща, каквато е Библията...Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни,а добродетелите са трайни спътници на живота.“ 

- Иван Вазов

Жената в светлината на Библията

 /проповед/

Увод

- Скъпа, какво да ти подаря за 8-ми март? - Ох, ами… още не знам, чудя се. - Добре, ще ти дам още една година за размишления.

 *****

- Скъпи, искам за 8-ми март нещо лъскаво, цвят металик и да вдига от 0 до 100 за 4 секунди!

И той й купил кантар...

Утре е 8 март, който в България се чества като празника на жената.

Откъде идва идеята да се празнува 8 март? На 8-ми март 1857 г. жените от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат, за да протестират  против лошите условия на труд и ниските заплати. В следващите години следват други протести.

През 1908 г. Социалистическата партия на САЩ организира ден на жената в Ню Йорк. А на Световната международна женска конференция през 1910 г. германските делегатки предлагат да се празнува специален ден на жената.

На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. В България 8 март започва да се празнува след комунистическия преврат през 1944 г.

Но няколко десетилетия преди това в България се празнува един друг празник на жената – Благовещение. След Първата световна война Софийският митрополит Стефан издига идеята празникът Благовещение – 25 март да се чества като Ден на майката и жената – християнка. След 1948 г. комунистическата власт отменя честването на този празник, но днес той отново заема своето място в календара.

В навечерието на тези две дати бих искал днес да спра вниманието ви върху жената – каква трябва да е тя според Библията. Много хора обвиняват християнството, че потискало жените. Истината е, че учението на християнството е революционизирало отношението към жената.

В Библията виждаме едно радикално различно отношение към жената в сравнение с това в другите религии и философски системи. Затова, преди да се спрем на жената в светлината на Библията, ще направим един кратък обзор на отношението към жената от древността до наши дни.

1.   Положение на жената в древността.

От древността винаги е имало предразсъдъци срещу жените и те са били считани за по-нисши от мъжете. Така са смятали и гръцките философи. Според Платон „само са сътворени директно от боговете и са получили душа. Тези, които са живели праведно се връщат в звездите, а страхливците или неправедните можем с основание да предположим че ще приемат природата на жена в следващото поколение“. С други думи, жените са преродени мъже, които са се провалили в живота по време на първото им пребиваване на земята.

По време на Римската империя жените са имали много нисък статут. Според семейния закон, съпругът е абсолютен господар. Жената е собственост на своя съпруг и напълно подвласна на неговите желания. Той е можел да я наказва както си иска.

Жената не е притежавала нищо. Ако съпругът умре, тогава неговите притежания стават собственост на децата, а ако нямал деца, на най-близкия мъжки сродник. Те са причислявани в една група с непълнолетните, робите, осъдените престъпници и невменяемите, т.е. с всички, на чийто разум и преценка не може да се вярва.

Дори в еврейската култура жените не са имали много права. Не можели да притежават или наследяват собственост. Жената е била повече слуга, отколкото равностоен партньор в брачните отношения. Мъжът е можел да се разведе, но жената не е имала това право. Жените са можели да влизат само във външния двор на храма в Ерусалим, достъпен и за езичниците. В синагогата жените и мъжете седяли отделно от мъжете.

В езическа България е съществувало многоженството. Мъжете са давали откуп за бъдещата си жена под формата на зестра. След официалното приемане на християнството многоженството е забранено. Жената има повече права – наследява имуществото на починалия си съпруг, може да напусне съпруга си при определени обстоятелства (но не и при негова изневяра).

Така или иначе, в дохристиянския свят жените са считани за хора втора ръка. Раждането на Църквата на Петдесетница и проникването на учението на Исус в Европа, а след това и в света, постепенно оказват влияние върху всяка област от живота. Те революционизират и отношението към жените. На какво се дължи това?

Докато беше на земята в плът, Исус Христос се застъпваше за всички онеправдани, включително за жените. Някои от неговите най-посветени ученици бяха жени (Лука 8:1-3). Първото чудо Исус извърши след като неговата майка го помоли. Той се разкри като Месия първо на една жена. Жените бяха с него на Голгота и жена първа посрещна вестта за Неговото възкресение в Гетсимания.

Същото отношение виждаме и в ранната църква. Апостол Павел пише до църквата в Галатия:

Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“ Според Библията не само жените, но всички хора без значение на социалния им статут са равнопоставени пред Бога. Там, където се чете Библията постепенно се променя отношението към жените, а с това и техния статут в обществото. 

2. Раждането на феминизма.

Разбира се, това става бавно и по еволюционен път през вековете. Превъртаме лентата до края на 19 в. В епохата на бурно индустриално развитие жената е поставена да работи наравно с мъжа. Условията на работа са ужасни, а заплащането и правата на жените – по-малки от тези на мъжете. В резултат се ражда феминизмът.

Пет-годишната дъщеря на една феминистка ѝ казала: „Мамо, аз искам да стана медицинска сестра.“ Навремето това е била женска професия. Но майка ѝ ѝ казала: „Можеш да станеш каквото си искаш – адвокат, хирург, банкер, дори президент.“ Детето я погледнало невярващо: „Каквото си искам ли? Каквото искам?“ Тя помислила малко и след това лицето ѝ просветнало. „Знам каква ще стана. Искам да съм кон!“

Но какво е феминизъм? Това е движение за права на жените, което се основава на равенство между половете. Някой ще каже, какво лошо има в това? Ти не си мъжки шовинист, нали? Нали знаете обаче, че пътят към ада е осеян с добри намерения.

Проблемът е, че първо, то се основава на една лъжа. И второ, както ще видим, феминистите искат нещо много повече от равни права с мъжа. Те искат доминация и контрол на жените над мъжа и обществото като цяло. Струва ви се абсурдно?

На запад вече радикалният феминизъм e разклатил основите на брака и семейството. Феминизмът е преобърнал мисленето на жените толкова драматично, че те са изоставили ролята си, дадена им от Бога.

Вижте какво казва радикалната феминистка водачка Шийла Кроули: „Тъй като бракът представлява робство за жените, ясно е че женското движение трябва да се концентрира върху атакуване на тази институция. Свобода за жените не може да бъде извоювана без отмяната на брака.“

През 1971 г. е съставена Декларацията на феминизма. Там се казва: „Краят на институцията брак е необходимо условие за освобождението на жените. Затова за нас е важно да насърчаваме жените да напускат съпрузите си и да не живеят с мъже. Цялата история трябва да бъде пренаписана от гледна точка на потискането на жените.“

Между другото, това движение е водено най-вече от лесбийки.

Ани Лори Гейлър казва през 1988 г. в статия, наречена „Спасението за феминиста. „Нека забравим за митичния Исус и да потърсим насърчение и вдъхновение от реални жени. 2000 години на патриархално управление под сянката на кръста трябва да са достатъчни, за да обърнат жените към феминисткото спасение на света.“

Д-р Мери Джо Бейн, казва: „За да възпитаме деца в равенство, ние трябва да ги отделим от семействата им и да ги отглеждаме в общност.“

Маргрет Сенър, основателка на Планирано родителство, организацията която води парада на абортите в Америка, казва: „Най-милостивото нещо, което едно голямо семейство може да направи за едно от бебетата си, е да го убие.“

Някой може да каже, това е на запад, при нас не е точно така. Да, има нюанси, но феминизмът навлезе макар и по своеобразен начин и в България с комунизма.

Днес, в навечерието на 8 март, след повече от сто години феминизъм, берем горчивите плодове на това демонично учение. През 2019 г. в България на всеки 3 нови брака се пада повече от един развод. На всеки 3 родени деца почти едно бива убито в утробата...

Ние трябва да гледаме сериозно на тези идеи, защото те са крепост в ума на хората. Това е нищо друго освен сатанизъм, който се крие зад невинно звучащи идеологии и интелектуализъм, но дори в България вече влияе върху съдебната система (спомнете си Истанбулската конвенция и закона за детето), образованието (брошури „Любов без последствия“ и др.), медиите и изобщо върху обществения морал като цяло.

В резултат, докато се стреми към равенство и дори превъзходство над мъжа, жената се е превърнала в сексуален обект за мъжа. Докато копнее за щастлив и достоен живот, тя е нещастна и е загубила собственото си достойнство. Докато жадува за материална независимост и просперитет тя е по-зависима и по-бедна духовно от всякога. Прегърнала букета цветя на 8 март, тя копнее за разбиране, приемане и любов през останалите 364 дни на годината.  

Както казва Фултън Шийн, „Съвременната жена получи равни права с мъжете, но не получи щастие. Тя беше еманципирана като цвете, еманципирано от корените си, само за да увехне и да умре.“

3. Жената в светлината на Библията.

Но кой трябва да каже каква е ролята на жената? Ролята на жената в обществото не се определя нито от нея, нито от мъжете. Творението не може да казва на Твореца за какво е предназначено. Мястото и ролята на жената се определят от нейния Творец, Бога. Затова нека сега да видим каква светлина хвърля Библията върху мястото и ролята на жената в обществото.

Битие 2:18-23 „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.“

Виждаме, че според Божия план жената не трябва да е независима и да владее над мъжа, а да е негов помощник. Ролята на помощник не е принизяваща, напротив. Думата „помощник“ описва някой, който снабдява това, което липсва в друг. Самият Бог играе ролята на помощник в нашия живот.

Псалми 70:5 „А аз съм сиромах и беден; Боже, побързай да дойдеш при мене; помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да не се забавиш.“

По отношение на стойността на мъжа и жената, те са равностойни:

Битие 1:27 „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“

И мъжете, и жените са създадени по Божи образ. Но според Божия съвършен ред мъжът беше първи.

1 Коринтяни 11:8-9 „Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже мъжът не беше създаден за жената, а жената за мъжа.“

Затова според Божия дизайн мъжът трябва да бъде глава над жената.

Ефесяни 5:22-24 „Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа, 23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). 24 Но както църквата се покорява на Христос, така и жените нека се покоряват във всичко на своите мъже.“

Но какво означава цялата тази идея за покоряване? Някои си представят, че това означава съпругата да вее с ветрило на мъжа, прислужва му и му пуска гроздови зрънца в устата като на египетски фараон. 

Вие някъде виждали ли сте такова семейство?

Не знам за вас, но аз не съм виждал такова семейство. По-скоро вследствие на навлизането на феминистичните идеи е много по-вероятно жената да командва мъжа си. Да му казва: „Ако искаш вечеря, сготви си!“

Покорство буквално означава „подреден/поставен под някой друг“. Ние трябва да разберем, че всеки от нас, не само жените, сме поставени под определена власт.

Римляни 13:1 „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.“

Всяка власт е от Бога. Следователно, ако някой се бунтува против властите, той се бунтува срещу това, което Бог е създал. Който прави това ще донесе осъждение на себе си.

Бог е установил власт в дома. Да се покоряваш означава да признаеш, че Бог те е поставил под властта, която Бог е установил в дома. Да се покоряваш означава да се отнасяш към съпруга си с уважение. В църквата заповедта е да се подчиняваме един на друг. (Ефесяни 5:21) Но в семейството Божият план е жената да се покорява на мъжа.

Toва не означава, че Бог иска мъжът да злоупотребява с жената, а тя да не прави нищо, за да се защити. Ако съпругът ти не показва любов и уважение към теб, покорявай му се, доколкото е възможно, не отвръщай на злото със зло, а показвай Божията благодат.

Може би си казваш, „Съпругът ми не заслужава да му се покорявам!“ И ще си права! Точно това означава благодат – да получиш нещо, което не заслужаваш. Бог призовава жените въпреки това да се покоряват. Ти се покоряваш на съпруга си, защото по този начин се покоряваш на Бога. Такова покорство е красиво в Божиите очи.

И нататък текстът в Ефесяни казва:

Ефесяни 5:25-29 „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“

Какво включва ролята на власт на съпруга? Той има отговорността да се грижи за прехраната на съпругата си и да я защитава.

Именно поради неразбирането на Божия план за брака и за ролята на жената и мъжа в него, толкова много жени и мъже днес са нещастни. Планът на Сатана с феминизма е като накара жените да отхвърлят властта на мъжа в брака, в крайна сметка да ги принуди да отхвърлят и авторитета на Бога.

Представете си, че цялата църква отиваме на църковен ритрийт. Качваме се в автобус и всеки иска да кара. Ще настъпи хаос! Имаме нужда от един шофьор. Може всеки да има книжка за управление на автобус. Може всички да сме много добри шофьори. Но само един трябва да седне на шофьорското място, иначе ще катастрофираме.

В дома Бог е направил мъжа шофьор. Всички ние пътуваме напред заедно, но съпругът избира посоката.

Дотук говорихме за Божия план за покорство в брака. Нека сега разгледаме друг аспект от заблудата феминизъм и Божия отговор на него.

Тит 2:3-5 „също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро; 4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си, 5 да са разбрани, целомъдрени, да се грижат за своя дом, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.“

Каква е ролята на благочестивата добродетелна жена? Ролята ѝ е да дава пример на другите. По-възрастните жени трябва да учат по-младите с личния си пример.

А какво казва Сатана на жените? „Забрави задръжките, скъпа. Захвърли парцала, напусни съпруга си, бъди свободна и преследвай мечтите си, ти заслужаваш това!“

Ако слушаме рекламите, филмите и водещите на забавни предавания, можем да паднем в капана на дявола. Една от причините все повече жени дори в църква да се подлъгват по него е, че нямаме достатъчно стари жени, които да отстояват Божията истина и да са добър пример.

Затова, жени, вие трябва да говорите на другите жени, млади или стари. Това е ролята, която Бог ви отрежда. Учете ги какво означава да обичат съпруга си, децата си и какво означава да обичат Бога.

Днес, в навечерието на 8 март и на Благовещение, ние имаме огромна нужда от благочестиви съпруги, майки и баби. Искаш ли да бъдеш такава жена? Учи се от примера на благочестиви жени – не само в живота, но и в Библията. Нека накрая разгледаме един такъв пример за благочестива жена в ...

Притчи 31:10-27 „Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни. Мъжът ѝ се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба. Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си. Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което ѝ е присърце. Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече. Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си. Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе. Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си. Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът ѝ не угасва през нощта. Протяга ръце към хурката и пръстите ѝ хващат вретеното. Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден. Не се бои от студ за дома си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи. Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло. Мъжът ѝ е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната. Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци. Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето. Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика ѝ. Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.

Тук виждаме една жена, която е вярна, работлива, състрадателна, щедра и мъдра.

Идеите в Притчи 31 са предизвикателство за всяка жена, но както някой беше казал, „По-добре да се стремиш към идеал и да не успееш, отколкото да се стремиш към посредственост и да я постигнеш.“ Или, „Ако се протегнеш към звездите може и да не ги уловиш, но поне няма да загребеш кал в ръката си.“

В заключение, нека не се подлъгваме по лъжите на феминизма. Сатана иска да се учим от света относно ролята на жената в обществото. Но ние трябва да се учим от това как Библията иска да изглежда жената християнка – като жена, която е покорна на своя съпруг и посветена на семейството си. По-възрастните жени също трябва да обучават по-младите. Една благочестива майка или баба могат да имат невероятно влияние за Господа върху своите деца или внуци.

2 Тимотей 1:5 „Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.“

Наполеон е казал: „Позволете на Франция да има велики майки, и Франция ще има велики синове.“ А на друг принадлежат думите, „Ръката, която люлее люлката е ръката, която управлява света.“

Нашата вяра се предава на нашите деца. Ако ние достигнем до повече жени и им покажем образа на жената в светлината на Библията, аз съм сигурен, че много от тях ще закопнеят да имат този живот. Защото Христос наистина революционизира отношението към жената. Както революционизира всяко общество, което откликне на Него!

 __________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

Събуди се, България

/Публикувам тази проповед в съкратения вариант, в който я проповядвах. Под линия добавям какво според мен хипотетично Амос би казал на още няколко страни, които силно влияят на политическата, икономическата и духовната ситуация в България, което беше включено в първоначалния вариант на проповедта./  

Честит празник! Днес празнуваме Деня на народните будители. Затова днес ще прекъснем нашата поредица върху Откровение и ще говорим за този празник. Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, и книжовници, допринесли за формиране на национален дух, стремеж към свобода, образование и книжовност.

През дългата история на България много личности са били духовни стожери на утвърждаването ни като нация сред европейските народи. И знаете ли какво обединява всички тези будители?

Всички те неизменно са били християни или най-малкото мотивирани от християнски ценности. Те са вярвали, че нашият народ трябва да върви към мощната християнска просвета, „от длъжност неизменно воден,“ както се казва в химна на Стоян Михайловски, „Кирил и Методий“.  И каква е била тази длъжност? Да покори духовно с Христовото Слово много страни. (Това наистина се случва – наши мисионери обръщат към вярата много езичници в западните Балкани, на север от Дунава, в Приднестровието и в Киевска Рус).  И накрая поетът казва, че ако народът ни следва този завет, Бог ще го благослови.

Първи ноември е неслучайно избран да бъде Денят на будителите. На този ден (по стария календар на 19 октомври) се чества деня на Св. Йоан Рилски. През 1922 г. Министерския съвет на България го обявява за национален празник.

Какво знаем за Йоан Рилски? Роден е около 876 г. в с. Скрино, недалеч от София. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. До 25-годишна възраст Йоан е пастир. Възпитан във вяра и любов към Бога, той има желание да Му се посвети изцяло.

Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен. Там изучава Божието Слово, отдава се на пост и молитва. После приема монашество, а към края на живота си основава Рилския манастир. Чрез служението му Бог извършва много чудеса, изцелява болести и помага на хората в нужда.

В своя Завет, който завещава на българите, Йоан казва: „Поучавайте се в Господния закон ден и нощ.“ Божието Слово казва:

Исус Навиев 1:8 „Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.“

Животът на Йоан се е характеризирал с изучаване на Божието слово, но също така с пост, молитва и грижа за хората в нужда. Те трябва да бъдат част и от нашия живот на последователи на Исус Христос.

Йоан наистина е бил невероятен будител и духовен лидер. С просветителските си проповеди той е събуждал духовно заспалите си съвременници. Бог прави от скромния пастир – пастир на много поколения българи.

Един друг пастир, за който говори Божието слово се ражда почти 1600 г. преди Йоан. Живее в малък град на име Текоа, разположен на 18 км от Ерусалим. Името му е Амос. Също като Йоан, Бог призовава Амос да му служи, като му дава много важно пророческо послание, което да остави на народа на Израел и на нас. Амос пророкува по времето на цар Еровоам II, между 760 и 750 г.пр.Хр.

Също както България по времето на Йоан Рилски, по времето на Амос северното царство Израел и южното царство Юда се радват на материален просперитет, политическа стабилност и военни победи над техните врагове. Но това е също време на идолопоклонство, корупция и неморалност. Израел се чувства политически силен, но това го прави духовно приспан. Израел има нужда от някой, който да го събуди духовно.

И Бог изпраща Амос. Амос започва пророчеството си с думите:

Амос 1:1 „Думите на Амос, който беше от пастирите на Текое, които той чу във видение относно Израил в дните на Юдейския цар Озия и в дните на Израилевия цар Йеровоам, Йоасовия син, две години преди земетресението.“

Веднага след този кратък увод Амос пророкува за съдбата на враговете и съседите на Израел. Новината за предстоящо Божие осъждение над тях несъмнено е привлякла вниманието и галела слуха на слушателите му. Сигурно са си казали, така им се пада на тези нечестивци! Но веднага след това Амос сякаш ги удря с мокър парцал. Събужда ги от техния духовен ступор. Как?

Като започва да пророкува за Божието осъждение, което Бог ще се извърши срещу народа на Израел. Пророкът заявява, че те са били неверни, нарушили са завета с Бога и затова ще бъдат наказани.

Наказанието ще бъде унищожително, но в Израел ще остане остатък, който ще се покае за греховете си и ще се върне при Бога. Тогава Бог ще прояви милост към тях. Бог ще съгради пак Давидовата скиния, ще върне от плен народа си и ще посее отново Израел в обещаната земя. Разбира се, пророчеството се сбъдва. Само 20-30 години по-късно северното царство Израел е завладяно от Асирия.

Лично аз вярвам, че има много паралели между Израел от 750 г.пр.Хр. и България в 21 в. След падането на комунизма през 1989 г. България е парламентарна демокрация. От 2007 г. България е страна-член на Европейския съюз. Макар и икономиката ни да не може да разгърне целия си потенциал, през последните 20 години ние живеем по-добре от нашите предшественици в цялата ни история.

Но цялостната картина в страната никак не е толкова розова. По брой на убийствата и изнасилванията България е на едно от първите места в Европа. В ЕС сме на първо място по аборти. Повече от 21000 деца умират в утробата годишно. Това прави 1780 за месец; 60 за ден. Това е най-голямата епидемия в България.

Тези които оцелеят в утробата, ги чакат много други предизвикателства. Наркоманията е с пандемични пропорции, битовият алкохолизъм е национален спорт, разводите са станали норма. С трафика на деца, насилието в училище и семейството, самоубийствата и депресиите сякаш българите вече свикнаха. Наложената социална изолация през последната година само добави допълнителни щрихи към мрачната картина. 

Това не би трябвало да е изненада за нас. Апостол Павел го е пророкувал преди 2000 години:

2 Тимотей 3:1-4 „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. 2 Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, 3 безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, 4 предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога...“

Християнският автор Тони Камполо описва ситуацията в Америка така: „Нещо става с всички нас духовно. Ако използвам библейски език, сякаш самата Америка е загубила душата си. Колективната ни душа е умряла.“

За съжаление, тези думи могат да се отнесат и към България. Ние сякаш сме изгубили душата си. Духовната летаргия, апатията и безчувствеността са се настанили в нашето общество. Имаме нужда от ново поколение будители. От един нов Йоан Рилски или от Амос, който да каже: „Събуди се, България!“

Питам се, какво ли щеше да каже Амос, ако пророкуваше за България днес? Вероятно щеше да напише нещо такова:

Думите на Амос, пророк на Бог Яхве, които той чу във видение относно България в дните на Румен Радев, президент на България, и Бойко Борисов, министър-председател на България, в годината на коронавируса.

Така казва Господ, Творецът на вселената и Отец на нашия Господ Исус Христос:

Заради три престъпления на България, да, заради четири, няма да отменя наказанието ти, защото смяташ себе си за християнска нация, но си изменила на вярата на родоначалника си кан Кубрат и неговият наследник кан Тервел. Макар и да донесе благата вест до други народи, ти самата днес си я забравила.

Гневът ми се надигна, защото в миналото си гонила и днес пак се опитваш да гониш Моите люде. Защото ти изпращах мисионери, но едни ти низвергна, други уби, а трети не искаше да чуеш. Наричаш тях и моите люде сектанти.

Гордееш се, че си единствената страна в Европа, която не е сменяла името си в хилядолетната си история, но днес петниш същото това име с нечестие и вършиш нови грехове. Казваш, че Господ е българин, но Аз отдавна съм прогонен от твоите училища, университети и институции. Чудиш се защо децата ти стават жертви на наркоманията, алкохолизма, порнографията и насилието, защо не създават семейства и не раждат деца, но не им позволяваш да научат за Бога. Забраняваш им да ходят на църква и да познаят своя небесен Баща.

С упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога.

Даваш милиони, за да предпазиш животи от един вирус, а на година убиваш десетки хиляди в утробата и стотици по пътищата. Страхуваш се да не умреш, но вече си духовно мъртва. Събуди се, България!

Основаваш ценностите си на сапунени опери и ток шоута, затова увеличаваш страданието си поради греховете си. Обърнала си правосъдието в пелин и хвърляш правдата на земята. Смъкваш и последната дреха от гърба на чужденеца, сирачето и вдовицата.

Вие угнетявате сиромаха, затова ако и да сте построили къщи за гости от дялани камъни, няма да живеете в тях, ако и да сте насадили хубави лозя, няма да пиете виното им. Защото зная колко огромни са вашите грехове.

Заради подкупи политиците ви строят безумни енергийни проекти, от които нямате нужда, и които ще заробят вас и вашите деца под чужда зависимост. После със заплахи и купени гласове отново ги избирате. Приемат закони, с които убиват конкуренцията, дребния и средния бизнес. Пазаруват медии и убиват свободата на словото. Прокарват наредби, с които презират семейството, противопоставят децата на родителите, и задушават Църквата.

Затова младите ти търсят препитание в чужди земи, а старите изплакаха очите си по тях, но те няма да се върнат. 

Събуди се, България!

Изпращам ви историци, за да научите уроците на историята, но вие продължавате да криете от децата си истината за комунистическото си минало и ги приспивате с носталгични предавания от телевизора. Наричате злото добро, а доброто – зло. Нима така почитате паметта на вашите мъченици за вярата?

Още и това имам против тебе, че отхвърляш моето Слово, но вървиш сляпо след източни и езотерични учения. Кланяш се на богове, които имат уста, но не говорят; имат очи, но не виждат.

Не ти ли завеща това и Йоан Рилски, който в своя Завет към идните поколения каза: „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“

Не съм ли ти заповядал и Аз, да нямаш други богове освен Мене?!

Събуди се, България!

При това празнуваш светии и се стичаш в църква на религиозни празници. Аз мразя, презирам празниците ви и няма да благоволя в тържествените ви събрания. Защо ли? Защото милост искам, не жертви.

Махни от Мене шума на песните си, защото не ща да слушам свирнята на инструментите ти. Но нека тече правосъдието като вода и правдата като поток, който не пресъхва.

Вършите нечестие в градовете и селата си. Затова удържах от вас и дъжда, когато оставаха още три месеца до жетва; дадох дъжд на един град, а на друг град не дадох дъжд; едно място се напои, а мястото, над което не валя дъжд, изсъхна. Така по два-три града, като се скитаха, стекоха се в един град да пият вода и не можаха да се наситят, но пак не се обърнахте към Мене – казва Господ.

Затова ще пресуша язовирите и реките ти, ще превърна житниците ти в пустош и ще те обезчадя. Всички тези язви ще те сполетят, и по-големи ще дойдат, ако продължавате в своето упорство. Затова покайте се! Търсете лицето на Господа! Спасете се от гнева на Господа докато е време.

Ще насоча очите Си върху теб не за добро, но за зло. Но няма да те предам на пълно запустение, заради това, че ти, Българийо, беше една от първите, които повярва в Мен. Изпрати мисионери до много народи, които да проповядват името Ми. Още ще проявя милост над теб в последните дни, защото спаси евреите в България от геноцид, и даде убежище на много други. Зная и това, че по време на коронакризата не затвори църквите Ми.

А вие, Църкво Христова, вие също се покайте. Няма да ме впечатлите с това колко често ходите на църква и колко големи Библии имате вкъщи или колко красиво се молите. Бъдете святи както аз съм свят. Недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.

Обърнете се от греховете си и търсете лицето на Господа, защото не знаете кога ще дойде. Човешкият Син ще дойде като крадец нощем. Бдете и се молете, за да не сте неподготвени.

Събудете се!

Потърсете доброто, а не злото, за да живеете. Спомни си за Мене и се опомни. Събуди се, България! Тогава Господ, Бог на силите, ще бъде с вас, както вие казвате.

Амин!

Сигурно така биха прозвучали думите на Амос към България днес. И те биха били повече от актуални.

Днес празнуваме Деня на народните будители. Бог очаква ние да се отърсим от нашето самодоволно съществуване и да посветим живота си на делото на благовестието в България. Защото, „жетвата е голяма, а работниците малко“ (Матей 9:37-38) Будителите са малко!

Но за да го правим, нужно е подобно на Йоан Рилски, самите ние да се храним всекидневно със Словото, да го изучаваме и прилагаме в живота си. Имаш ли време със Словото?

2 Tимотей 3:16-17 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, 17 за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“

Можем да се включим в Божието дело на събуждане на нашите сънародници, като се молим за покаянието на 5 наши приятели и познати. Когато се молим за някого, Бог влага в нас любов към тях и желание да споделим благовестието с тях. Един подходящ начин е да им подарим евангелието на Лука „Революция“ и след това да ги питаме какво мислят за него. Можем също да ги поканим на Алфа група или на някое друго от събитията в църква.

Един от най-ефективните начини на благовестие е като питаме хората за какво да се молим за тях. Това ще ни даде възможност да ги опознаем и да се молим по-ефективно. Когато знаем през какво преминават и от какво се нуждаят, можем да им предложим и практическа помощ взависимост от това как ни води Святият Дух.

Матей 5:16 „Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“

Разказват, че когато се установил в рилската планинска пустиня, Йоан бил намерен от овчари и ги нахранил. След това Бог излекувал чрез него много хора. Мълвата за него постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата Търново. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Йоан обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. То не струвало нищо в сравнение с радостта да служи на своите сънародници.

Повечето хора днес се стремят към материални притежания, но животът е много повече от злато и сребро. Там, където е съкровището ти, там е сърцето ти. Къде е твоето сърце? Имаш ли сърце на будител? Или твоето собствено сърце се нуждае от събуждане?

Бог иска да използва нас, за да събуди България. Но нещо важно, което трябва да знаем е, че за да си будител, трябва да платиш цена. За да участваме в делото на събуждане, трябва да положим усилия.

Най-големият Будител в човешката история е Исус Христос. Той събужда не просто духовно заспали, а духовно мъртви хора. Но за да ни събуди и освободи от робството на греха, Исус даде най-ценното си, своя живот.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот!

Днес Исус търси последователи на Амос и Йоан Рилски. Търси хора, които са готови да пренебрегнат личния си комфорт, които са готови да жертват време и средства, за да служат на другите там, където Бог ги изпрати. Ще откликнем ли? Ако го направиш, ще вкусиш от радостта да служиш и да видиш твоите приятели събудени за нов живот с Исус Христос. Амин!

 ___________________

Питам се, какво ли щеше да каже Амос, ако пророкуваше за България днес? Може би първо щеше да се обърне към някои други нации, преди да съсредоточи вниманието си върху България. Вероятно щеше да каже нещо такова:

Думите на Амос, пророк на Бог Яхве, които той чу във видение относно България в дните на Румен Радев, президент на България, и в дните на Доналд Тръмп, президент на Америка, в дните на Си Дзинпин, президент на Китай, и в дните на Владимир Путин, президент на Русия, и в дните на Реджеп Ердоган, президент на Турция.

Така казва Бог Отец на нашия Господ Исус Христос:

Заради три престъпления на Китай, да, заради четири, няма да отменя наказанието му, защото уби повече от 65 милиона от сънародниците си; защото воюваха срещу съседните народи; защото продължават да потискат собствения си народ и да изпращат уйгурите в концентрационни лагери. Чашата на гнева Ми няма да го подмине заради вирусите, с които воюва срещу целия свят. Затова ще разруша силата на Китай.

Аз ще предизвикам бунтове вътре в страната и ще насоча срещу нея армиите на нейните врагове. Заради моето Тяло в Китай ще донеса промяна. Великата китайска стена, която беше символ на китайския империализъм, ще се срути; камък върху камък няма да остане, казва Господ.

Така казва Господ Бог Всемогъщи:

Заради три престъпления на Русия, да, заради четири, няма да отменя наказанието ѝ; защото отхвърлиха Закона на Господа и се поклониха на идола на комунизма, атеизма и лъжата. Ще обърна ръката си против нея, защото вкараха в плена на тази демонична философия много народи и доведоха до смъртта на десетки милиони, за да разширят своя предел; заради това, че продължава да потиска народа си и да преследва Моите люде в земята, която съм им дал. Ще избълвам онези, които трупат в палатите си плячка от насилие и грабеж, като посягат да ограбват другите народи. Дадох ѝ земни богатства, тучни гори и океанът за риболов, но и това не ѝ стига. Аз се гнуся от надменнността на Московията, която си казва, „Няма по-велика от мен“. Спомни си съдбата на предишните цивилизации. Къде са сега империите на Египет, Асирия, Вавилон, Персия? Къде са Рим и Атина? Както съборих другите империи, така ще съборя и нея, казва Господ на силите.

Така казва Господ Бог:

Заради три престъпления на Америка, да, заради четири, няма да отменя наказанието ѝ. Дадох ти Моя закон, направих те силна и богата, но ти Ме забрави и не опази повеленията Ми. Заради това, че се смяташ за християнска нация, но не позволяваш на децата си да се молят в училище. Заради това, че затваряш църкви по време на пандемията, докато клиниките за аборт работят с пълна сила. Ти, която толкова много цениш свободата, я пожертва заради измислените богове на глобализма, трансджендъризма, феминизма, расизма и нео-марксизма. Горко ти, защото се кланяш на бога на парите Мамон и богинята на секса Ашера и заради това, че изгони Яхве от университетите и напълни главите на младите с бръмбарите на критическата теория. В миналото изпращах от тебе мисионери в целия свят, а сега ти се нуждаеш от мисионери!

Разорих градове между вас, както разорих Содом и Гомор, но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ. Изпратих урагани върху къщите ви, наводнения в земята ви и пожари в горите ви, но не се покаяхте.

Но ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден. Обърни се от своите нечестиви дела и посипи главата си с пепел. Ако не се покаеш, няма да отменя наказанието ти, казва Господ.

Така казва Господ, всемогъщия Бог,

Заради три престъпления на Турция, да, заради четири, няма да отменя наказанието ѝ, защото се поклони на бога на Исмаил. Подложи съседните народи на меч и като отхвърли всякакво милосърдие, яростта ти пламтеше необуздана. Ще те избълвам, ако продължаваш да изтребваш кюрдите, както в миналото изтребваше арменци. Гневът ми е голям, защото си унищожавала Моите църкви, а днес гониш моята невяста, проповядваш радикален ислям и говориш за възраждане на халифата. Няма да те пожаля, защото подкрепяш тероризма в Африка и Близкия изток. Унищожих империята ти, а сега ти се опитваш да я възродиш и да завладееш отново зеницата на окото Ми и Моя любим град Ерусалим.

Нима не знаеш, че който вдига меч срещу народа ми, от меч ще загине? Защото кой може да устои на Господния гняв?

Така казва Господ, Творецът на вселената и Отец на нашия Господ Исус Христос:

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

01.11.2020 г.

Български студент - автор на бакалавърския химн на Харвардския университет през 1894 г.

На днешния 8 декември (повечето) студенти мислят за това къде и как ще прекарат купона, как да се забавляват, хапнат и пийнат по-добре. Всъщност, като се замисля, това е характерно не само за този ден, но и изобщо за живота на младите хора днес.

И то е напълно закономерно. Там, където липсва знанието за и вярата в Бога, липсват християнските ценности, достойните каузи и възвишените стремежи.

Разбира се, и в миналото е имало хора, които да се покланят на мамона. Пълният търбух (днес - хладилник) е бил цел номер едно за много поколения българи.

Но за значителна част от студентството тогава характерни са били вярата в Бога, любовта към ближния и родолюбието. И ако днес все пак се намират такива студенти, огромното мнозинство са релативисти, агностици или просто хедонисти.

Много български студенти в началото на 20 в. се учат в престижни западно-европейски и американски университети. Връщайки се в България те посвещават силите си на строителството на едно модерно за времето си стопанство, политически, обществен и културен живот.

И днес много български студенти учат в чужбина. Някои от тях са сред най-добрите в конкуренция на студенти от цял свят. Но колцина са тези, които са оставили или оставят следа в своя университет? Колко от тях ще бъдат запомнени с нещо повече от "отличната диплома"?

Замислих се за това, когато ми попадна материал във в-к "Зорница" за Стоян Ватралски. Той е роден през 1860 г. в семейството на беден овчар от Вакарел. След освобождението постъпва в Научно-богословското училище в Самоков, основано от мисионери. През 1884 г. е изпратен да продължи образованието си в САЩ. Въпреки трудностите с езика, успешно завършва богословско училище във Вашингтон и постъпва в Харвардския университет.

Жаждата му за знания скоро привлича вниманието на неговите професори. Печели състезание по декламация и няколко награди по ораторство. Но безспорно най-голямото му постижение е написването на Бакалавърския химн на Харвардския университет през далечната 1894 г. Печели анонимния конкурс за химн в конкуренция с 560 студенти от своя випуск!

Стоян се превръща в сензация. Текстът на химна е отпечатан в най-големите тогавашни вестници.

След завършването си става поет, журналист и писател. Изнася проповеди в църкви, пише статии не само на религиозна тематика, но и за България. Канен е да пътува в много източни щати, пише за известни вестници. Става толкова известен, че когато през 1900 г. решава да се върне в България, същите поместат новина за заминаването му.

В България Ватралски продължава проповедническата си дейност. Изнася сказки, държи речи, пише статии. Основава Българо-Американското дружество. По време на Балканската война (1912-1912) пътува до Англия, където говори и пише в защита на България.

Любопитен факт е, че ден след негова публикация на тема "Трябва ли да сменим нашия календар?", правителството внася в Народното събрание законопроект за промяна на календара. Месец и половина по-късно България преминава към григорианския календар.

По негов почин в София са кръстени улиците "Братя Бъкстон", "Д-р Алберт Лонг", "Юджин Скайлер", "Джордж Вашингтон", "Макгахан", "Уошбърн" и "Уилям Гладстон".

Заради религиозните си убеждения остава неизвестен за широката публика. А колко много имаме нужда днес от точно такива примери!

По-долу помествам Бакалавърския химн на Харвардския университет от Ватралски с оригиналния текст на английски и превода на български, направен от автора.

Harvard Baccalaureate Hymn

Class N 94

By Stoyan Vatralsky

О Thou in whom we live and move
And have our being day by day,
Send forth Thy wisdom from above
To lead our steps and light our way.

Let Faith add depth to all we know,
Let Hope inspire and make us strong,
And Love, fulfilment of Thy law,
Exalt our souls past self and wrong.

Lo, Mammon leads the powers of night
And reigns supreme, while souls decay:
Espouse we, then, our brother’s right
And, strong in manhood, serve our day.

With open brows press to the van,
Erect before the worlds and Thee;
Thus stand for Virtue, Truth and Man,
And live Thy truth that makes man free.

O Lord of life, of wisdom source,
Guide this new life to-day begun
That, when each ends his fruitful course,
Both men and angels cry, Well done.

Harvard University
June 17,1894.

Ето химна преведен от автора на български език:

Харвардски бакалавърски химн
(На свършилия в 1894 г. клас)

O, Ти, Източник наш и Край,
Извор на знание и ум;
Мъдрост от свише ни предай
Да ни упътва в правий друм.

Днес стъпваме в живота ний нов
На битов труд и жизнен плод;
Надежда, Вяра и Любов
Нек оплодяват тоз живот.

На, днес цари в света Мамон
Над гинещи души в разврат:-
Нек сринем ний тоз златен трон
И вдигнем всеки паднал брат.

Да служим смело своя ве
С борби и труд, за общий бит
За правний дял на всек човек
В живота общ и плодовит.

Ти, Боже, дух и мощ ни дай
Да не се спрем пред трудности,
Та всички да творим до край
Човешките си длъжности

Университета Харвард,
7 юний, 1894 г.

съчинение и превод от:
Стоян Кръстов Ватралски.

Източници: в-к Зорница, брой 11, Година 141; Protestantstvo.com, www.evangelsko.info, www.168chasa.bg, www.bulgarian-orthodox-church.org.

Целта на истинското образование

"Образование, което свършва с ефикасността може да се окаже най-голямата заплаха за обществото... Ние трябва да помним, че интелигентността не е достатъчна. Интелигентност плюс характер - това е целта на истинското образование."

                                                                                                ~ Д-р Мартин Лутър Кинг.

“Education which stops with efficiency may prove the greatest menace to society. … We must remember that intelligence is not enough. Intelligence plus character—that is the goal of true education.”  

~ Dr. Martin Luther King, Jr.

Върви, народе възродени?

"Химнът на Св.св. Кирил и Методий" е написан преди 121 години. Време, когато България гледа с надежда и вяра към 'светлите бъднини'. Тази вяра е отразена в текста на Ст. Михайловски, превърнал се в химн благодарение на вдъхновяващата музика на Панайот Пипков.

Колко различно е това време от днешното! Не че и тогава не е имало превратности в съдбата на Отечеството ни, но колко променени сме днес, след 45 години тоталитарно управление и 20 години лутане в посткомунистическата ни реалност. Оптимизмът днес е заменен с песимизъм, вярата с апатия и цинизъм, а надеждата - с отчаяние.

Ако има един урок, който би трябвало да сме научили за толкова години, той е че 'мощната просвета' без вяра в Бога няма да ни доведе до никъде. Науката се оказа не 'слънце, което във душите грей', а един от многото идоли, на които напразно се надявахме. Решихме, че можем да постигнем всичко чрез писменост, книжовност и мощна просвета. Но всичко това се оказа сапунен мехур, който се спука под тежестта на собствената ни гордост, егоизъм и индивидуализъм.

Знаят ли те какво точно празнуваме на 24 май?

Днес цинично продължаваме да говорим за тази писменост и книжовност и да се гордеем с нейните постижения, но забравяме причината, поради която те са били създадени. Каквито и да са били конюнктурните съображения от онова време, истината е че вярата в Бога е била онази движеща сила, накарала блестящите умове на Кирил, Методий и техните ученици да създадат българската азбука. За да може тя да стане средството, чрез което Светото Писание да достигне до българите в обширната Българска държава.

Те са знаели, че не просветата сама за себе си, а знанието за Бога и вярата в Него могат да дадат мощен импулс за развитието на нашия народ. Те са ставали и лягали с едничката мисъл да доведат Божието Слово до непросветния ни народ. Именно за тази Просвета са копняли и в крайна сметка са постигнали целта си. Библията е била преведена на български език. За съжаление, днес не разполагаме с този превод.

Поради историческите превратности, с малки изключения България е живяла твърде дълго без библейска просвета. Днес, повече от 140 г. след публикуването на първия пълен превод на Библията на новобългарски език, нашите сънародници продължават да са библейски непросветени.

Затова и резултатите са плачевни - посредствено средно образование, неконкурентно способно висше образование, немотивирани лекари, учители, икономисти, съдии и политици, масова емиграция, корупция, престъпност, незаконност и ненаказуемост. Днес народът ни върви, но изроден и отчужден от Бог, от библейските истини и от самия себе си.

За да се възроди и тръгне народът ни пак към светла бъднина, нужно е да постави Бог там, където му е мястото - в центъра. Това се е случвало в историята с много народи, може да се случи и с нас. За духовното обновление на нацията ни обаче е нужна много, много работа. И не по-малко молитва.

Кирил и Методий са знаели това и са дали всичко от себе си, за да дадат на българите и други народи възможност да се докоснат до истините на Словото и те да ги променят. Сега този призив е отново актуален. Дали ще се намерят новите Кириловци и Методиевци?

текст: Стоян Михайловски музика: Панайот Пипков

Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови! Върви към мощната просвета! В световните борби върви, /от длъжност неизменна воден - и Бог ще те благослови! /2 Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, /духовно покори страните, които завладя със меч! /2 Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - /в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... /2 Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; /за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир. /2 Бе и тъжовно робско време... тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отомански властелин... Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, /о, мъдреци! През десет века все жив остана ваший глас! /2 О вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина. Подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, /апостоли високославни, звезди върху славянский мир, /2 бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нек името ви да живее във всенародната любов, /речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков! /2

Честит 8-ми декември!

Скъпи приятели,

Днес е 8 декември – празникът на всички студенти в България. Той започва да се отбелязва през 1903 г. и изборът на дата пада именно върху деня на учениците на Кирил и Методий, Светите Седмочисленици. Благодарение на тяхното дело в България е преведена Библията и започва повсеместно християнско просвещение на български език. Построени са книжовни школи в Плиска, Охрид и други места, първообраз на съвременните университети. Българският превод на Библията се разпространява в Русия и други славянски страни.

Днес, 1100 г. след този златен век на християнството в България, образованието в българските университети е поставено на атеистична основа, а българските студенти се кланят на боговете на материализма, плурализма и хедонизма. Днес наследниците на Климент, Наум и Ангеларий тънат в духовен мрак и прегръщат враждебни на християнството светогледи, а обществото ни страда от невиждана корупция, организирана престъпност и морален хаос. Днес, повече от всякога са нужни хора, които да прогласят истината на Исус Христос и да ‘блестят като светила на света сред това опако и извратено поколение’ (Фил. 2:15).

Днешните студенти са утрешните лидери на обществото. Вие, студентите-християни сте тези, които Бог е призовал да бъдете ‘сол и светлина’ и да преобразявате своите колеги за Божия слава. Битката за умовете и душите на вашите колеги е битка, от чийто изход зависи битката за умовете и сърцата на всички българи. Нека на днешния празник не забравяме, че ние сме с мисия в университета - да разпространяваме християнството и да изграждаме посветени ученици на Исус Христос в академичния свят. Ние сме продължители на мисията на Светите Седмочисленици. За да настъпи отново златния век на християнството в България. Честит 8-ми декември!