A Volunteer's Experience in Student Work

Here is what a friend of mine, Anna, shared about her experience as a volunteer with MEKDSZ Hungary:

The history of my volunteer work with MEKDSZ (Hungarian Fellowship of Evangelical Students) goes back to the 1990s! It lasted six years as my studies were somewhat extended ( I changed subjects after two years of study) and I must say I do not regret it at all. Neither the prolonged years at university, nor volunteering for MEKDSZ, rather, the opposite is true. I can say that together with all the ups and downs I thoroughly enjoyed all those years! People say one’s years at university are the highlights in life as one can do whatever he/she wants without having too much responsibility. The university years give the opportunity for youth to party after party. As for me, I agree with the bit that the years one spends in college education are really special and give much more freedom than the years before or after BUT those years for me were not about ’the freedom for its own sake’. I have never been a party girl but am very social and would not be entirely happy if I had to spend a week alone e.g. in a forest with no people around.

Thus it is not surprising that I ended up becoming one of the leaders in the MEKDSZ group in Janus Pannonius University in Pécs, south-west Hungary. It is a special gift from God that I had a role there and another gift that I was not responsible for the group entirely by myself but always worked in a team with others. Since I like organizing things and going after people these took a major part in my responsibilities; also I enjoyed maintaining a booktable at our university. We set up the booktable on a weekly basis for two or three years!
Tha national organization provided training and support regularly for all groups in the country, these took place both locally and centrally. It was nice that the centrally organized trainings not always took place in Budapest but in other places of the country as well.

The hours I spent with volunteer work are impossible to count, because I haven’t considered the ministry to be any kind of work. I did everything with pleasure and out of the love Christ gave me by saving my life and directing me to take part in leading others to become christians and/or taking being a christian seriously. I mean serving others is part of us being christians and it is not a duty like doing household jobs or the like. As I understood from God, it is a way of life, a very special opportunity to take part in God’s work. Actually, due to all this, my struggle came when after 6 years of ”volunteering” for MEKDSZ I became a full time staff worker. I even felt ashamed for getting payed for doing something as a job very similar to what I used to do for many years in my freetime!

Coming back to the training and support received int he MEKDSZ group, we were helped both in our own spiritual growth and understanding of what the Bible teaches us, and were mentored by travelling secretaries. We were provided with help in leading the group, mentoring group members, organizing special events, arranging outreaches at the university (e.g. 3-day evangelism) and of course with encouragement when things were not going the way we expected and felt blue and disappointed. We were certainly looked after well. Even though speaking of years before the age of e-mailing/facebook.etc. We corresponded by regular mail and used phone boots as neither we nor the staff workers had cell phones and making calls from the student hall of residence was hard too!


It’s pretty difficult to pick one encouraging story as there are many of them BUT perhaps one of the greatest miracles for us was the occasion when we got permission for having our fellowship group meetings held on campus. It turned out that at the time when we asked for permission to use a room regularly at university for Bible studies there was a meeting at the dean’s office that several professors attended. I cannot recall the number of participants, I only know there were more than 6 people and us, the two leaders of the MEKDSZ group with a request for permission and handmade A3-size-poster with the invitation for the Bible study group on it in our hands. We knew a lot of people were praying for us when paying the visit at the dean’s office, that’s how we dared entering the room... When we told the purpose of our visit, the dean took the poster and gave it to the professors who all read it one by one. Some of them were nodding when reading it through and in the end they all agreed this course was worth supporting and wished us success! So we got the permission right on spot!! It is an experience that is hard to forget.


Another highlight that must be shared whenever I recall those years of ’volunteering’ for MEKDSZ is our daily prayer meetings in a central location of the city. We got a room in a Catholic church that we could use every single weekday morning between 7:15 and 7:45. There were only a few catholics among us, bu the priest was really open in the parish and felt being honored by approaching him with our request for a place for morning devotions run by ourselves. Perhaps the maximum number of people can be seated there is 20 and I am glad to say there were days when we filled the chapel room. And there were many days when there were ’only’ three of us BUT we didn’t mind. Of course we prayed others would join us too because those morning praise and prayer time with a short devotion included made such a difference on our days!

We took turns in leading the devotions and that was also special. God blessed us soooo much there. I wish from the bottom of my heart that everyone experiences something like that. Continuous fellowship with others in serving the Lord together on a regular basis. That is dear to God for sure and enriching for individuals.
Let me close with some words from the Bible that I can relate to my experiences with the MEKDSZ group in Pécs university and ever since. If we have the right attitude and approach to work we can experience the PEACE OF GOD indeed: ”Rejoice in the Lord always. I will say it again: Rejoice! Let your gentleness be evident to all. The Lord is near. Do not be anxious about anything, but in everything, by prayer and petition, with thanksgiving, present your requests to God. And the peace of God, which transcends all understanding, will guard your hearts and your minds in Christ Jesus. Finally, brothers, whatever is true, whatever is noble, whatever is right, whatever is pure, whatever is lovely, whatever is admirable – if anyhing is excellent or praiseworthy – think about such things. Whatever you have learned or received or heard from me, or seen in me – put it into practice. And the God of peace will be with you.” /Philippians 4,4–9/

Български

Eто какво сподели Анна, една моя позната от MEKDSZ, Унгария, относно своя опит като доброволен сътрудник в унгарското студентскадвижение.

Моята доброволческа работа в MEKDSZ започва още в началото на 90-те. Бях доброволен сътрудник 6 години, тъй като се прехвърлих в друга специалност две години след началото на следването си. Трябва да кажа, че не съжалявам изобщо – нито за по-дългото си следване, нито за работата като доброволец за MEKDSZ, а точно обратното. Мога да кажа, че макар и не винаги всичко да е вървяло по мед и масло, това бяха едни прекрасни години! Казват, че годините в университета са най-хубавото нещо в живота, защото човек може да прави каквото си иска без да има големи отговорности. Следването в университета е един непрекъснат купон. Съгласна съм, че в университета човек има много повече свобода, отколкото след това, НО за мен тези години не бяха свързани с този вид ‘свобода’. Никога не съм била купонджийка, но съм много общителна и нямаше да съм много щастлива, ако трябваше да прекарам цяла седмица сама – например в гората, без хора наоколо.

Затова не е изненадващо, че се оказах един от лидерите в групата на MEKDSZ в университета в Печ, югозападна Унгария. Считам за специален подарък от Бога, че имах тази роля, и за друг подарък, че не се налагаше да отговарям сама за групата, но винаги работех в екип с другите. Понеже съм добър организатор и обичам да се грижа за хората, тези неща бяха моя основна отговорност. Освен това ми харесваше да отговарям за книжния щанд в нашия университет, който поддържахме един ден от седмицата в продължение на 2-3 години!

Националната организация редовно предоставяше обучение и подкрепа за всички групи в страната на местни и национални форуми. Харесваше ми, че последните се провеждаха не само в Будапеща, но и на други места в страната. Не знам колко часа седмично съм работила, защото никога не съм си давала сметка – това за мен не беше работа. Правех всичко с удоволствие и поради любовта, която Христос ми е дал, заедно със спасението и желанието да помагам на другите да стават християни и да гледат на християнството сериозно. Искам да кажа, че да служим на другите е част от това да си християнин, а не задължение, като например да се грижиш за домакинството. Бог ми помогна да осъзная, че това е начин на живот, много специална възможност да участвам в Божието дело. Всъщност, поради всичко това, имах вътрешна борба дали да приема да стана служител на пълно работно време след 6 години на ‘доброволна работа’ за MEKDSZ. Даже се срамувах, че ще получавам пари за нещо много подобно на това, което правех дълги години в свободното си време!

Благодарение на обучението и подкрепата, която получавахме в студентската група, ние можехме да израстваме духовно и да разбираме по-добре Библията. Освен това имахме срещи за ученичество с работниците на движението. Те ни помагаха във воденето на групата, в съветването на членовете на групата, организирането на евангелизации в университета (напр. 3-дневни евангелизационни прояви) и разбира се с насърчение, когато нещата не се развиваха по очаквания начин и ние се чувствахме обезсърчени. Наистина се грижеха добре за нас, макар и тогава все още да нямаше имейл, фейсбук и т.н. Кореспондирахме с обикновени писма и се обаждахме от телефонните будки, тъй като нито ние, нито работниците имаха мобилни телефони, а да се обадиш от общежитието също беше трудно! 

Ако трябва да споделя за едно насърчително нещо, може би най-голямото чудо за нас беше, когато получихме разрешение нашата група да се среща в университета. Случи се така, че точно когато отидохме да помолим за разрешение да използваме една аудитория за библейско изучаване, в кабинета на ректора имаше ректорски съвет. Присъстваха 6 човека, плюс ние, двамата лидери на групата на MEKDSZ, с молба за разрешение и ръчно изработен А3 постер с покана за библейско изучаване. Знаехме, че много хора се молят за нас в момента, затова се осмелихме да влезем в кабинета... Когато казахме защо сме дошли, ректорът взе постера и го даде на професорите, които го прочетоха един по един. Някои от тях кимаха, докато четяха и накрая всички те се съгласиха, че този курс си заслужава да бъде подкрепен и ни пожелаха успех! Така че, получихме разрешение направо на място!! Никога няма да забравя този момент.

Друго запомнящо се нещо за годините на ‘доброволчество’ за MEKDSZ бяха всекидневните молитвени събирания в центъра на града. Получихме помещение в католическата църква, която можехме да използваме всяка сутрин между 7:15 и 7:45 ч. В групата ни имаше само няколко католици, но свещеникът беше много отворен и дори се почувства поласкан, че сме го помолили за място за сутрешни събития, които да провеждаме. Стаята побираше 20 човека, но имаше дни, когато беше препълнена с хора. Имаше и такива, когато бяхме ‘само’ трима човека, НО това не ни пречеше. Разбира се, молехме се и други да се присъединят, защото това време на поклонение и молитва правеше дните ни различни! Редувахме се във воденето им и това също беше страхотно. Бог ни благославяше тоолкова много там. От цяло сърце искам всеки да може да го преживее. Да има продължително общение с другите в служение на Господа заедно на редовни срещи. Това е благоугодно на Бога и обогатяващо за хората.

Нека завърша с текст от Библията, който свързвам с опитностите си от групата на MEKDSZ в Университета в Печ. Ако имаме правилното отношение и подход към работата, наистина можем да преживеем БОЖИЯ МИР: „Радвайте се всякога в Господа! Пак казвам: Радвайте се! Вашата кротост да бъде позната на всички човеци; Господ е близо. Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако иманещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас” (Фил. 4:4-9).

За свобода на съвестта и избора на вероизповедание в университета

Ситуацията с религиозната свобода в университета днес

БХСС работи за разпространение на благата вест, с цел изграждане на посветени ученици на Исус Христос в академичния свят на България. Поставили сме си тази цел, защото знаем, че само Святият Дух може да промени сърцата и умовете на днешните студенти и бъдещи лидерите на страната. Бог ни е призовал да работим в българските университети и ние съзнаваме колко стратегическа е тази работа за достигане на цялата нация за Христос.

Но достигането до тази обществена група изисква много молитва, креативност, усилия и постоянство. За тези почти 20 години виждаме, че студентската култура в България се променя. Наред с положителните промени (повече инициативност, свободомислие, прагматизъм), студентите стават и все по-трудно поле за сеене на благовестието. Днес те се покланят на много повече идоли, отколкото в началото на 90-те – материализъм, релативизъм, хедонизъм, нихилизъм и др.

Всичко това прави нашата задача достатъчно трудна, затова ние изцяло уповаваме на Бога, защото обръщението на студентите в крайна сметка е дело на Святия Дух. Но освен тези обективни препятствия пред благовестието, има още едно, което е може би най-голямото, и което произтича не от самите студенти, а от университетските ръководства.
Става въпрос за правилниците на университетите, в много от които фигурира член, забраняващ извършването на религиозна дейност на територията на университета. Например, в чл. 6 ал 2 на СУ се казва: „В сградите на Университета и прилежащите им територии не може да се извършва политическа, партийна или религиозна дейност.” ВТУ забранява на декана да е член на религиозна организация, а на преподавателите „да извършват религиозна дейност при преподаването и организирането на обучението”. В правилника на Стопанския факултет на ВТУ, чл. 4, е написано: ‘На територията на Факултета не се допуска съществуване на структури на политически партии и движения и провеждане на политическа или религиозна дейност.’ . Членовете на академичния състав на ИУ Варна са длъжни „да не провеждат политическа или религиозна дейност в ИУ” . Списъкът може да бъде продължен...

Всички тези закони обаче, оказва се, се основават на противоречащия на Конституцията член 22 от Закона за висшето образование, според който „Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез”, ал. 3., „създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище”. Чрез тази мъглява формулировка, позоваваща се на необходимостта да се защити автономията на университетите, властимащите изключват всяка възможност за действие на организации като БХСС в университетите на България.
Формулировката е достатъчно обща, за да се използва както е удобно на университетските ръководства. Този член обаче е в разрез с

Конституцията на България, където се казва:

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

Според конституцията на страната студентите имат право да се събират, да търсят, получават и разпространяват информация, включително на територията на университета (освен ако университета не е някаква друга държава в държавата България). Освен това, тяхната свобода на съвестта, свободата на мисълта и изборът им на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними (чл. 37). Как обаче те могат да са свободни в избора си на религиозни възгледи, ако в университета са забранени всякакви прояви, запознаващи студентите с различните религии? Аргументът, че те могат да получат тази информация извън университета не е състоятелен, защото те прекарват почти цялото си време в университета (освен това, ако навън могат да получат тази информация, защо законотворците са толкова загрижени, че ще имат достъп до нея и в университета?). Тези от тях, които вече имат информацията, послужила им за формиране на техните религиозни възгледи, не могат свободно да я обменят и разпространяват, защото всякакви религиозни сбирки и дейности са забранени.

Тази забрана е още по-абсурдна в настоящата ситуация, когато българските студенти отчаяно се нуждаят от духовни ориентири, за да преодолеят пороците, на които са жертва: насилие, агресия, безнадеждност, нихилизъм, материализъм и т.н. Кой, ако не Исус Христос, би помогнал на тези лутащи се хора да поставят живота си на здрава основа? По този начин държавата изхвърля извън борда онези инструменти, които биха й помогнали да ограничи тези вредни влияния и да влияе за добро на идните поколения българи.
Към настоящото прилагам и писмото до ректорите на 20-те най-големи университети в България, изпратено от участниците в Summer Project 2010: “Свобода на избора”. На призива ни да се даде право на избор и религиозно себеопределение в университета получихме отговор само от ректора на Лесотехническия университет в София. Разбира се, отговорът беше отрицателен.

Какво да правим оттук нататък?

Пред нас има два пътя. Единият е да продължаваме както досега – да организираме прояви в университета инкогнито, от името на инициативни комитети, или просто да работим извън университетите. Както се вижда, тази тактика няма кой знае какъв успех.

Другата е да потърсим изконните си, конституционно гарантирани ни права и да се борим за тях, докато не ги получим. Далеч съм от мисълта, че това право автоматично ще направи БХСС организация със силно влияние в университета. Ще са нужни още много работа и усилия по места, за да се случи това. Но излизането от нелегалност е необходима стъпка към едно осъществяване на една по-масирана дейност.

Това е още по-наложително сега, когато в Европа започва обратният процес – в страни, където студентите досега са били свободни да се събират и изразяват своите религиозни възгледи в университета, това става вече почти невъзможно поради настъплението на релативизма, политическата коректност и новия атеизъм. Ако сега успеем, тази горчива чаша може да ни подмине, или поне да бъде отдалечена във времето. Ако отложим вземането на решение, до няколко години и тези свободи, които имаме сега, може да бъдат загубени задълго.

Какви са стъпките?

1. Молитва в групите относно стъпките, които БХСС трябва да предприеме.
2. Свързване с други християнски организации, засегнати от този закон.
3. Провеждане на разговори с познати ни адвокати-християни - Иван Груйкин, Виктор Костов или други. Имам контактите и на Alliance Defence Fund – организация, която се занимава със защита на религиозната свобода, които също биха могли да ни помогнат със съвет, и не само.
4. Ако няма друг начин, търсене на правата ни в съда. На други движения на IFES вече се налага да го правят, така че няма да е прецедент.

Нашите мотиви трябва да са не толкова защита на собствените ни права и свободи (добре е да страдаме за това, че сме християни), колкото създаване на условия за достигането на благата вест до повече студенти – което е и нашата цел! Ако успеем, това ще е успех за всички студенти. Ако не успеем, не губим нищо.

Религиозна свобода за българските студенти

Философът Ангел Грънчаров публикува в блога си материал, с който запознава читателите си с решението на Парламента на Грузия единодушно да гласува „Харта на свободата“, забраняваща използването на територията на страната на фашистка и съветска символика. Авторът допълва, че според ИА „Новости-Грузия“ документът също така предполага лустрация – длъжностни ограничения за бившите сътрудници на специалните служби на Съветския съюз, а също така за бившите висши длъжностни лица на компартията и на комсомола. На тях е забранено да работят в Съвета за безопасност, в администрацията на президента, в апарата на парламента и в много други органи на властта. Също така такива хора не могат повече да бъдат съдии и да заемат ръководни длъжности във вузовете.

Това е решение с историческо значение за Грузия. Макар и географски по-близо до Русия (Грузия има обща граница с нея), малката Грузия, изстрадала неотдавна и военен конфликт с мощната империя, реши смело и решително да скъса с позорното комунистическо минало, наложено й от съветския окупационен режим.

Като човек, който работи сред студентите в България, не мога благородно да не завидя на решението на грузинците да забранят на хора, заемали висши длъжности в компартията и комсомола да управляват университетите в страната. Тъй като това не беше направено в България, нашите университети са все още в плен на тоталитарното мислене. Това е видно от клаузата, залегнала в правилника на всеки университет, забраняваща действието на религиозни организации на територията на университета.

Това е антиконституционна разпоредба, която нарушава религиозната свобода и ограничава правата на студентите да се събират и изразяват публично своите възгледи и светоглед. Тя е и против самата същност на академичността, на която трябва да са присъщи свободния и открит дебат по всички въпроси, засягащи човешкото битие.

Университетите във всяка страна са мястото, където възникват новите идеи, които след това се превръщат в идеологии и започват да влияят върху широките слоеве от обществото. Духовният климат в страната зависи от идеите, които се раждат в главите на студентите - бъдещите политици, икономисти, бизнесмени, учители и т.н. Следователно, университетите са стратегическо място, от което трябва да започнем, ако искаме благата вест да трансформира страната.

Затова църквите и християнските организации в България трябва да стартират разяснителна кампания, за да осведомят обществеността за това погазване на правата на личността и религиозната свобода в българските университети. Лични разговори, лекции, дебати, медийни изяви, пресконференции, социални проекти, проекти за културен обмен, каузи в социалните мрежи - тези и много други са начините, чрез които може да се промени духовния климат в университетите, а след това и в България.

Истината за тази несправедливост трябва да се прокламира при всеки повод, целенасочено и последователно. Само така ще можем да накараме хората първо да се замислят, а след това постепенно да осъзнаят, че доскоро са вярвали в една лъжа, повтаряна хиляди пъти (затова и добила статута на 'истина'). БХСС вече започна разяснителна кампания, но промяната изисква участието и пълната мобилизация и подкрепа от всички християни в България. За да може истината да стане достояние на студентите, а след това и на всички останали в страната.

Честит 8-ми декември!

Скъпи приятели,

Днес е 8 декември – празникът на всички студенти в България. Той започва да се отбелязва през 1903 г. и изборът на дата пада именно върху деня на учениците на Кирил и Методий, Светите Седмочисленици. Благодарение на тяхното дело в България е преведена Библията и започва повсеместно християнско просвещение на български език. Построени са книжовни школи в Плиска, Охрид и други места, първообраз на съвременните университети. Българският превод на Библията се разпространява в Русия и други славянски страни.

Днес, 1100 г. след този златен век на християнството в България, образованието в българските университети е поставено на атеистична основа, а българските студенти се кланят на боговете на материализма, плурализма и хедонизма. Днес наследниците на Климент, Наум и Ангеларий тънат в духовен мрак и прегръщат враждебни на християнството светогледи, а обществото ни страда от невиждана корупция, организирана престъпност и морален хаос. Днес, повече от всякога са нужни хора, които да прогласят истината на Исус Христос и да ‘блестят като светила на света сред това опако и извратено поколение’ (Фил. 2:15).

Днешните студенти са утрешните лидери на обществото. Вие, студентите-християни сте тези, които Бог е призовал да бъдете ‘сол и светлина’ и да преобразявате своите колеги за Божия слава. Битката за умовете и душите на вашите колеги е битка, от чийто изход зависи битката за умовете и сърцата на всички българи. Нека на днешния празник не забравяме, че ние сме с мисия в университета - да разпространяваме християнството и да изграждаме посветени ученици на Исус Христос в академичния свят. Ние сме продължители на мисията на Светите Седмочисленици. За да настъпи отново златния век на християнството в България. Честит 8-ми декември!

Бум от желаещи от Молдова да учат в България

Бум от желаещи от Молдова да учат в България

На 1.08.2010 г. Информационна агенция „Фокус” помести кратка новина, в която се цитира изказване на г-н Георги Панайотов, посланик на България в Молдова. Според г-н Панайотов тази година желаещите oт Молдова да учат в български университети са 180, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Според господин посланика причината за този голям интерес към българските ВУЗ-ове е, че Посолството сериозно се е намесило в организирането на кандидат-студентската кампания и тя вече не е стихийна, а е много по-ефективна.

Със сигурност с преместването на кампанията от българския лицей „В. Левски” в Кишинев в Тараклийския държавен университет тя е станала много по-достъпна за завършващите български ученици в най-гъсто населената с българи част на Молдова, Бесарабия.

Също, не се и съмняваме, че ръководството на университета е създало добра организация за кампанията, с което са били привлечени повече кандидат-студенти. Бяхме там и успяхме да видим с очите си възрожденският дух и всеотдайността, с която ректорът г-жа Паслар и преподавателският състав работят за доброто на своите възпитаници.

Все пак, възниква въпросът защо тази година има такъв бум сред желаещите да учат в България, след като условията на провеждане са същите като миналата година. Може би поне част от по-големия интерес се дължи на срещите на групата от 8 студенти от БХСС през май т.г. с 200 кандидат-студенти и студенти от Валя-Пержей, Твардица, Кортен, Тараклия и Кишинев. На тези срещи студентите от България разказаха за себе си, за дейността на БХСС, а накрая и за своите университети. Те насърчиха сънародниците си да изберат да учат в България и размениха контакти с тях, за да могат да им помогнат в първите няколко месеца от адаптацията им.

Иска ни се да вярваме, че сме били добри посланици на нашата страна сред нашите сънародници в Молдова. Ще направим каквото зависи от нас, за да не се разочароват те, когато пристигнат в България. Но за това трябва да помислят и отговорните институции. Може би най-малкото, което могат да направят е, да се промени крайно недостатъчната бройка за студенти от Молдова, която в момента е ...104 места. Защото няма смисъл да каним младите българи да идват в родината си, когато самата тя не дава знак, че ги иска.