Подготви ли се за Царството? (Матей 3)

/проповед/

Когато започваме нещо, ние трябва да се подготвим за него. Студентите се подготвят за изпит, като четат за него. Спортистите се подготвят за олимпийските игри, като тренират усилено 4 години. Когато правиш сладкиш, трябва да подготвиш тавата – да я намажеш с олио, за да не залепне сладкиша. Когато боядисваш, трябва да подготвиш стената, като положиш грунд. Всичко си иска подготовка.

Подготовката е важна дори за един пастор. Един пастор получил обаждане, че внезапно е умряла жена от църквата. Нямал време да се подготви за погребението, затова намерил в компютъра последната проповед за погребение, която проповядвал и с функцията „намери и замени“ сложил името на жената, която починала – Величка вместо името на жената от предишната проповед, Мария.

Всичко вървяло добре до момента, когато стигнал до края на проповедта, където трябвало да прочете апостолската изповед на вярата. Той обявил, че Исус е заченат от Святия Дух и е роден от дева Величка.

Пасажът, който ще разгледаме днес също говори за подготовка. Не за изпит или състезание, за готвене или боядисване, а за идването на едно царство. Както вече сте разбрали, ние говорим за духовно Царство. Но както при студентите и спортистите, тази подготовка не идва отвътре. Става въпрос за вътрешна, духовна подготовка, която има и външно измерение. Но тя е съществена, ако искаме да сме подготвени за Царството.

Така че, днес ще говорим за това: Цар Исус ни призовава да се подготвим за Неговото идващо Царство. 

Основна роля в тази подготовка имаше Йоан Кръстител. Той дойде, за да подготви пътя за царя, като призове хората към покаяние. Ще разгледаме три неща: призивът за покаяние, плодовете на покаяние и Духът на покаяние.

1.     Призивът за покаяние.

Матей 3:1-2 „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня. Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

Миналият път започнахме разглеждането на Матей с родословието на Исус в 1 гл. Видяхме, че Неговото идване беше пророкувано, че Той беше наследник на Авраам и Давид и че нашият Цар може да се познае по благодатта.

Втора глава говори за посещението на мъдреците, което разгледахме в навечерието на Рождество и завършва със завръщането на Йосиф, Мария с малкия Исус в Назарет. Днес ще разгледаме част от трета глава. Между края на втора и началото на трета глава са минали доста години. Тук Матей насочва вниманието ни към служението на Йоан Кръстител.

В евангелието на Лука 1 гл. четем за чудодейното раждане на Йоан в семейството на свещеника Захария и Елисавета. Но Матей захваща своя разказ за Йоан Кръстител без никакви предисловия. Веднага научаваме, че той е дошъл, за да подготви пътя за идването на Царя. И той прави това, като проповядва в Юдейската пустиня.

Сега, това не е най-приятното място за провеждането на публични събития. Едва ли Йоан е можел да си наеме там квартира и едва ли кетърингът е бил много добър! Но Йоан избра пустинята, за да покаже, че Божият народ е все още в пустинята. Бяха в Обещаната земя, но духовно все още бяха в своите грехове и непокорство.

Защото когато Божиите люде съгрешат, Бог ги изпраща да се скитат в пустинята. Когато Адам и Ева съгрешиха в Едем, Бог ги прогони от градината в пустинята. По-късно, когато Божиите люде отказаха да се покорят и да влязат в Обещаната земя, Бог ги остави да се скитат в пустинята 40 години, докато всички, които се бунтуваха, измряха.

Когато царете на Израел и Юда водеха людете в грях и идолопоклонство, Бог ги изпрати в плен в Асирия и Вавилон. След като се върнаха от Вавилон в Обещаната земя, духовно те пак бяха в пустинята. Бореха се с грехове и непокорство, затова Йоан беше изпратен, за да подготви пътя за идването на Царя.

Той направи това, като ги призова да се покаят. „Покайте се“ са първите записани думи на Йоан. Покаянието е основната тема на неговата проповед. Гръцката дума за покаяние е „метаноя“ и тя означава „промяна на ума“, която произлиза от промяна на сърцето.

Не просто да си промениш мнението за нещо. Покаяние е да намразиш твоя грях, да се погнусиш от него и да промениш напълно живота си. Погледни на грешните избори и постъпки, които си правил и реши, че те вече са зад гърба ти! Защото, това ли би искал да мислиш, да кажеш или правиш в момента, в който Христос се върне на земята и те призове в Своето присъствие?

Избягвай местата, които те изкушават да съгрешиш. Човек рядко се озовава изведнъж в греха без да знае как е стигнал дотам. Обикновено той прави малки стъпки. Четох, че е мит, че жабата може да бъде сварена, ако постепенно се увеличава температурата на водата в тенджерата, защото жабата ще скочи, когато повече не може да понася горещината. Но с хората става точно така, биват постепенно сварени в греха!

Йоан Кръстител им казва: „Покайте се, за да се подготвите за идването на Царя! Божието Царство наближи. Царят е тук! И виждаме от ст. 13 нататък, че Исус идва да се кръсти при Йоан. И когато започне Своето служение, Исус ще призове хората със същите думи: „Покайте се, защото наближи небесното царство. (Матей 4:17)

Какво е Небесното Царство? Това не е някакво физическо царство, като Обединеното кралство. То не е място, а сила, управление. Управление на Бога. И там, където Бог управлява, Той владее над сърцата на хората. Божието царство е тук тази сутрин и навсякъде, където Божиите люде са събрани, за да прогласят евангелието на Исус Христос, където хора се покайват и предават на управлението на Царя.

Думите на Йоан са всъщност изпълнение на старозаветно пророчество. Тъй като Матей пише предимно до юдеи, които познават старозаветните пророчества, той цитира това пророчество от Исая 40:3:

Матей 3:3 „Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него.“

Тези думи са писани 700 години преди Йоан да излезе на сцената и да каже, „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“

Посланието на Йоан беше, „Покайте се, защото наближи небесното царство. Може би Йоан беше груб и недодялан за някои, носеше дрехи от камилска козина, живееше в пустинята, хранеше се със скакалци и див мед. Но духовната му храна беше богата. Той знаеше, че Царят Исус Христос идва.

И хората идваха от цялата околност да се кръстят в Йордан, като изповядваха греховете си. Това беше кръщение с вода за покаяние (ст. 11).

В старозаветни времена хората познаваха кръщението за очистване. Винаги, когато човек беше нечист, той се нуждаеше от кръщение, oт ритуално умиване. Например, при погребение на близък, ако си имал контакт с мъртвия, ти ставаш нечист и тогава е било нужно да се кръстиш или умиеш, за да се очистиш.

Но с кръщението за покаяние Йоан Кръстител показва, че нечистотата е не само физическа, като при докосване на мъртвец, но и духовна, затова човек трябва да се очисти от греховете си, а покаянието е важна част в този процес.

Но по какъв начин това беше подготовка за идващия Цар?

В древността, когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

И днес правим това. Когато на посещение идва държавен глава или друг високопоставен гост, се ремонтират и почистват булеварди и се поставят знамената на страната му. Има засилена полицейска охрана.

Подготовката за идващия Цар на царете трябва да е още по-сериозна. Въпросът е, готови ли сме за Неговото пристигане? Как се подготвяме? Йоан Кръстител ни казва, че е нужно да се покаем за греха си. Не просто външно да се измием с вода, а да се очистим духовно. Това изисква не просто да преминеш формален ритуал, а да даваш духовни плодове.

2.     Плодове на покаяние.

Матей 3:7-8 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.“

Тук за първи път в евангелието Матей споменава фарисеите. Фарисеите бяха юдейска секта, възникнала през 2 в.пр.Хр., която стриктно спазваше закона. Те се считаха за праведни, гордееха се, че са наследници на Авраам, но не принасяха плодове, съответстващи на покаяние. Затова Йоан ги нарече „Рожби ехиднини“ или „деца на змии“. Той каза: „Не е достатъчно да сте биологични наследници на Авраам. За да сте подготвени за идването на Царя, трябва да принасяте духовни плодове.

Макар и да спазваха буквата на закона, всъщност те го нарушаваха. Ще кажете, как така? Както казва един библейски учен, „легализмът на фарисеите с предписания за най-дребните неща в живота не правеше закона труден, а твърде лесен за изпълнение… Истината е, че е по-лесно да очистиш външността на чашата, отколкото да очистиш сърцето си.“

Фарисеите не разбираха, че законът изисква не само спазване на външни правила, но най-вече милост, справедливост и любов към Бога и човеците. Така, вместо да е детеводител, който да ги доведе до Христос, законът за тях се бе превърнал в препъни камък.

Не можеш да сведеш закона само до спазване на принципи и методи. Отбелязваш квадратчето и вече си праведен пред Бога. Я да видим? Запалих свещ за близките ми, причестих се, отидох на гробищата на задушница, постих по време на великите пости, сега Боже, трябва да ме благословиш.

Но за да изпълняваме целия закон, ние трябва да сме съвършени, тъй като небесният ни Отец е съвършен. Това трябва да те доведе до разбирането, че ти не можеш да се справиш сам и имаш нужда от Спасител. Имаш нужда от благодат. Точно това проповядваше Йоан Кръстител. Това после щеше да каже и Исус. И това е посланието на Църквата оттогава до днес!

Покаянието не ни идва отвътре. Както казва пастор Джон Макартър, „Целта на християнското послание е да конфронтира греха на грешника, за да бъде той призован към покаяние и прошка. Грешникът не харесва това.“

Също, не можеш да си кажеш, ще отида на църква, ще пея песните с всички, ще издържа проповедта, колкото и да ми е безинтересна, ще кажа „амин“, ще отбележа правилното квадратче.

Бог изисква нещо много повече, иска да види съкрушено сърце! Иска да намразиш и да се погнусиш от греха си, да се обърнеш от него и да прегърнеш благодатта, която Той ти предлага в Исус Христос.

На нашето лозе имахме доста плодни дръвчета. Но за 20-тина години повече изсъхнаха и накрая ги изкоренихме. Причината? Почвата на това място е доста пясъчлива. Иска се много торене и поливане, за да може дръвчетата да дават плодове.

За да имаш такива плодове, съответстващи на покаяние, ти трябва да се погрижиш за своите корени. Те трябва да растат в плодородната почва на благодатта на разпнатия Спасител. Тогава промяната на сърцето ще доведе и до промяна на ума, а тя ще се изяви в принасяне на плодове на променен живот.

Затова, не разчитай на религията на легализма, на своята сила, защото плодовете ти ще бъдат такива, каквито винаги са били досега. Най-глупавото нещо е да правиш едно и също нещо и да очакваш промяна. Стреми се към благодатта на Исус Христос!

Ники Гъмбъл, основателят на Алфа групите, разказва как веднъж посадил круша в двора си. Почти всеки ден проверявал дали не се е появил плод на него. Един ден негов приятел решил да се пошегува с него и завързал с въженце голяма ябълка за един от клоните. 😊

Сега, ние знаем, че крушовите дървете не раждат ябълки. Бананите не растат на сливи. Кленът не може да върже череши.

Но точно това се опитваха да правят фарисеите. Те се опитваха да привържат някакви ябълки, банани и череши към живота си и да кажат: „Вижте какви дела върша.“ Но всъщност, си оставаха същите безплодни дървета, които раждаха гнили плодове. Такива дървета биват отсичани и хвърляни в огъня (ст. 10)

Цар Исус иска да види добри плодове в живота ти. Но за да стане това, е нужно време. Нужно е корените на дървото на твоя живот да се простират дълбоко в плодородната почва на евангелието. Трябва да признаеш нуждата си от Исус, да се покаеш от греха си и да погледнеш с вяра към Христос. Тогава промяната в сърцето ти ще доведе до промяна в ума ти, което ще се прояви в промяна в живота ти.

Но как точно може да стане това? Как да се подготим за Царя?

3.     Дух на покаяние.

Матей 3:11 „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

Тук Йоан Кръстител говори за две кръщения – кръщение с вода и кръщение с огън. Той не ги противопоставя, но показва, че макар едното да е свързано с другото, те са различни. Едното сочи и се изпълнява в другото.

И днес вземаме водно кръщение. Когато потопим някого във водата, това не го променя магически. Ако има някаква разлика, тя е че преди потапянето той е бил сух грешник, а след излизането от водата е мокър грешник. Водното кръщение е външен белег на вътрешна реалност – на покаянието и действието на Святия Дух, който Исус изпраща в живота ни.         

Богословите спорят относно точното значение на израза „кръщение с огън“. Според някои то е именно даването на Святия Дух на вярващия, който подобно на огън ще изгори безполезната плява на сърцето и ще остави чистото зърно да подхранва живота на вярващия (ст. 12). Според други, Бог ще кръсти със Святия Дух тези, които искат да станат Негови последователи, а останалите ще бъдат кръстени с огъня на гняв и осъждение.

Тази интерпретация като че ли е най-добра поради контекста на осъждение в тези стихове. Но която и интерпретация да приемем, очевидно Йоан ни казва тук, че за да станат поданици на Цар Исус, хората трябваше първо да се покаят.

Виждаме това и в цялата история на църквата. Във всяка нация, език и култура, служението на Църквата е било да води хората към изповед на греховете и покаяние. Не формално покаяние, а искрено покаяние под действието на Святия Дух, който изобличава за грях. Това води до промяна на сърцето, на ума, а оттам и до промяна на живота.

Eдин мъж повярвал в Исус Христос. В резултат на това той признал, че е участвал в банков обир, когато бил на 19 години. Тъй като давността по случая била изтекла, той не можел да бъде осъден за престъплението. Въпреки това, той вярвал, че взаимоотношенията му с Христос изискват да направи признания. Дори той доброволно изплатил своя дял от откраднатите пари!

Днес под влияние на масмедиите хората интиутивно избягват покаянието. Стремежът е да се чувстваме по-добре, а покаянието казват, ще ни кара да се чувстваме мизерно. Но Библията казва, че ние се нуждаем именно от покаяние, за да се почувстваме добре! И най-вече, ние се нуждаем от покаяние, за да се подготвим за идването на Царя!

Защото Царят на царете Исус, вечният Божи Син, взе човешки образ. Роди се като Давидовият Син, законен наследник на трона на Израел. Бе презрян, отхвърлен и разпнат от нечестиви човеци. Но Царят победи греха, смъртта и Сатана и възкръсна победоносно.

И Той установи Своето царство на земята, Църквата Христова, и обеща, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Той се възнесе и царува отдясно на Отца, полагайки враговете си под нозете си. Небесното царство е тук, но то идва в своята пълнота и слава. Ти готов ли си за идването на Царя?

Изповядай греховете си и се покай. Позволи на Святия Дух да те води и принасяй плодове за Царството.

Молитва.

_________________________

12.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Да загубиш Исус (Лука 2:41-52)

/проповед/

Гледали ли сте „Сам вкъщи“? В суматохата около заминаване на коледна почивка, едно семейство случайно забравя най-малкото си дете в къщата. Това може да се случи само във филм! Как може едно семейство да тръгне с колата, да отиде на летището, да си получи бордните карти, да влезе в самолета и чак когато самолетът е над океана, да разбере, че едно от децата им липсва!

Историята е наистина невероятна! Но тези от вас, които са родители, знаят какво е да загубиш дете. На колко от вас се е случвало?

Значи можете да си представите паниката, която те обзема, когато се обърнеш за една секунда и изгубиш детето от поглед.

Преди много години, когато децата ни още бяха малки, имахме летен проект за културен обмен между български, македонски и английски студенти. Още първият ден настанихме и регистрирахме студентите в общежитието. През това време трите ни деца бяха край нас. Казахме на студентите след като се регистрират да тръгват към ресторанта.

Когато свършихме с регистрацията и на последните студенти, се огледахме за нашите деца, за да отидем и ние в ресторанта. Но тогава за наш ужас видяхме само две от децата. Двегодишната ни дъщеря я нямаше!

Тръгнахме да я търсим навсякъде, разпитвахме в общежитието, минувачите навън, тичах по съседните улички... Накрая на бегом отидох в ресторанта. И там, седнала до един от македонските студенти, беше нашата дъщеричка!

Днешната евангелска история е също за едно изгубване – това на Исус!

Миналият път говорихме за раждането и представянето на Исус в храма. Днес продължаваме нашата поредица „От яслата до празния гроб“ с един епизод от детството на Исус.

Някога питали ли сте се какъв е бил Исус като дете? В евангелията имаме доста информация за раждането на Исус, но те мълчат относно събитията между раждането и началото на публичното му служение 30 години по-късно.

В евангелията няма нищо за този период с изключение на краткия пасаж в Лука, който ще разгледаме днес. Доста по-късно са написани апокрифните писания, които съдържат някои разкази за детството на Исус, но те не са автентични.

Те разказват, че Исус е имал свръхчовешка сила. Например, някои от приятелите му правят врабчета от кал, той ги съживява и те отлитат. Веднъж той се ядосва на децата и ги проклина и те умират. Или съсед, който се оплаква от Мария и Йосиф, и Исус го прави да ослепее.

Ние не можем да вярваме на тези разкази, но имаме пълно основание да вярваме на разказа на доктор Лука в 2:41-52.

Нека да прочетем първо

Лука 2:41-45 „И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.“

1.     „Бързаш, няма време“

Исус беше отгледан в семейството на благочестиви родители. Йосиф и Мария обичаха Бога, четяха Писанията, посещаваха синагогата и се молеха. Като повечето мъже, Йосиф е ходел в храма три пъти годишно, на Пасха, на Петдесетница и на Празника на шатрите.

За жените не е било задължително да отиват в Ерусалим за Пасха, но очевидно Мария е искала да присъства поне на този празник.

Исус е на 12 години, те са ходели там всяка година, така че Исус е знаел какво предстои. Пътят до Ерусалим е бил дълъг и за по-голяма сигурност, а и за да е по-весело, са пътували заедно с роднините и съседите.

Сигурно Мария му е напомнила отново да не се отдалечава от тях и да внимава да не се изгуби, на което Исус е отговорил, „Знам, мамо, знам че не трябва да разговарям с непознати. Добре, няма да напускам храма без да кажа на някого къде отивам. Да, ще кажа на родителите на приятелите ми, ако отивам на пазара. Да, ще бъда у дома за вечерята в 7.“

И Мария отговаря, „Запомни, ако ни изгубиш, стой където си. Ние ще те намерим.“ И си представям как Исус отговаря, „Мамо, аз съм на 12, нищо няма да се случи! Не изпадай в параноя!“

Те отиват за Празника, остават там 8 дни и си тръгват обратно.

Лука 2:43 „и като изкараха дните и се връщаха.“

Обърнете внимание, Йосиф и Мария бързаха да се върнат у дома. Може би защото платеният паркинг за камили в синята зона изтичаше.

Има такива християни. Нямат търпение като свърши служба веднага да си тръгнат. Вкъщи ги чака вкусен обяд. Може би бързат за „Сам вкъщи“. Някои бързат за работа. Други ще отидат в мола или на разходка в Морската.

Йосиф и Мария бързаха и в бързината забравиха да вземат Исус.

Ст. 43 „момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.“

Исус не бързаше. Той остана в двора на храма, защото това, което чу, го заинтригува.

Понякога е добре да не бързаме толкова много след църква, но да останем и да зададем въпроси на проповедника или на някой по-зрял във вярата. Много пъти християните не чуват какво им казва Бог, защото винаги бързат.

И не само след църква. Повечето от нас са прекалено заети – ходим на работа, някои дори на две работи, бързаме да заведем, а вечерта да вземем децата от градина или училище, грижим се за родителите си, някои учат второ висше... Стресирани сме и непрекъснато бързаме.

Както се пее в една песен, „Всеки ден с нещо си зает, бързаш, нямаш време. Всеки ден някъде напред ти си устремен.“

В този бяг, успяваш ли да имаш тихо време с Господа? Колко време прекарваш в четене на Библията и в молитва? Когато бързаме, пропускаме важните неща. И рискуваме да излезем сутринта, без да вземем Исус с нас.

В онзи ден в Ерусалим Йосиф и Мария бързаха и тръгнаха без Исус.

При подобни пътувания децата и жените тръгвали с кервана напред, за да може мъжете да се съобразяват с тяхната по-бавна скорост на придвижване. Мъжете вървели отзад.

Сигурно Йосиф е мислел, че Исус е с Мария, а Мария, че е със съпруга ѝ.

Пътят е бил 3-дневен. Когато вечерта спират, за да пренощуват, Йосиф и Мария тръгват един към друг, за да се намерят (ужас, тогава не е имало телефони!). И когато се срещат, можем отново да си представим разговора им:

Йосиф пита, „Исус с теб ли е?“ „Не, мислех че е с тебе“. „Не, не е с мене.“ „Как така не е с тебе?“ „Какво искаш да кажеш? Ти си му майка, трябва да гледаш да не се загуби.“ „Аз ли? Той е на 12, ти си му баща. Мислех, че искаш да имате време заедно, като баща и син.“

Случавало ли ти се е това? Губил ли си някога Исус? Миналата неделя говорихме за раждането на богочовека Исус. Когато за първи път прочете историята на Рождество и повярва в благата вест, Исус се е родил и в твоето сърце.

Ти си започнал да четеш Библията, да се молиш, да опознаваш все повече и повече Исус.

Но после, малко по малко, първоначалната ревност отлита, работата те поглъща, децата се разболяват, минаваш през труден период във взаимоотношенията със съпруга или съпругата ти... Оправдания винаги ще се намерят.

Вече не четеш Библията всеки ден, рядко ходиш на църква, губиш ентусиазъм да се молиш. Прекалено уморен си, за да четеш Библията на децата и да се молиш с тях преди лягане.

Може би това се е случило и с теб. И се обръщаш, и изведнъж осъзнаваш, че си загубил някъде по пътя Исус. Но си казваш, няма страшно, не може да е отишъл много надалеч.

2.     Имам Исус по наследство?

Същото си казаха Йосиф и Мария. И те тръгват да го търсят по роднините, при родителите на приятелите на Исус, за да видят дали някой не го е виждал по пътя.

Йосиф и Мария преминават през всички роднини и ги питат, „Виждали ли сте Исус?“ Те само повдигат рамене. Отнема им цял ден да минат през целия керван от пътници (ст. 44). Накрая разбират, че не е там.

В онази култура разширеното семейство е значило много. И все пак, първа отговорност за децата си – както тогава, така и сега, имат родителите. Йосиф и Мария бяха отговорни за сигурността на децата си. По същия начин като християни ние сме отговорни за взаимоотношенията си с Исус.

Затова не бива да търсим Исус сред нашите близки и приятели.

Много хора мислят, че щом са се родили в „християнски род“ и „християнска страна“, значи и те са християни. Казват, „Аз вярвам, че има някаква сила. Важно е човек да вярва в нещо.“

Много хора сe надяват, че Исус се предава по наследство. И ако прабаба им е била набожна, това автоматично им дава билет за рая. Уповават за спасението си на своя произход.

Подобно на Йосиф и Мария, те търсят Исус сред роднините. Но поне в моята Библия никъде не пише, че всеки, който е роден в „християнска страна“, ще се спаси. Там пише,

Римляни 10:9-10 „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“

Йоан 5:24 „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“

Както е казал Петко Славейков, „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете...“ Пенчо е във фейсбук, да чете не ще.

Нужна е лична среща с Исус. Вярата идва в резултат на решението на човек да приеме Исус Христос за Господ и Спасител и след това да се стреми да живее като Негов последовател. Вярата не е исторически или географски обусловена!

Йосиф и Мария преминавaт през всички роднини, съседи и приятели и разбират, че Исус не е там. И какво правят? Отиват там, където са го видели за последен път – в храма в Ерусалим. Връщането им отнема още един ден.

Лука 2:46-47 „И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше.“

Отиват там и какво да видят – Исус седнал разговаря с равини, задава въпроси и отговаря на техните въпроси, като ги удивява с мъдростта си.

3.     Исус предизвиква нашите очаквания.

Тук може би за първи път Исус предизвиква очакванията на хората. Разбира се, ние знаем кой е Исус и очакваме той да е в храма. Има и други деца, които показват завиден интелект в разговори с възрастни. Но за времето си това е било голям шок.

Исус е на 12 г., още не е преминал през официалната церемония Бар Митцва, за да стане мъж. Още не е пълнолетен, няма право да гласува. На тази възраст неговите приятели още са играели на стражари и апаши. А той?

Той разговаря със законоучителите за Бог, за закона и по други богословски теми. Това наистина е впечатляващо, защото равините са били дълбоки мислители и познавачи на Писанията. Все едно днес един петокласник да обсъжда проблеми на физиката с космически учен.   

И как реагират Неговите родители? Мария изтичва към Исус, прегръща Го и казва, с облекчение, но и с лек упрек, „Къде беше, търсехме те навсякъде!“ Може би Йосиф, със сериозен тон, застанал зад Мария със скръстени на гърдите ръце, е казал, „Млади момко, ще говорим за това когато се приберем вкъщи. Знаеш ли колко неприятности ни причини!“

Думите на Мария в текста са: „Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.“ (ст. 48)

Дали и с нас не е така? Винаги, когато се обърнем и установим, че Исус не е с нас, започваме да Го търсим. И Го намираме на място, където не сме очаквали. Виждаме Го да прави нещо, което не сме предполагали, че ще прави.

И как реагираме? „Защо направи това? Защо постъпи така с мен?“ Ние обвиняваме Исус, че не е бил там, където сме мислели, че ще бъде или че не е направил това, което сме мислили, че трябва да направи.

За Йосиф и Мария Исус беше техният син. Те дори знаеха, че Той ще бъде Божият Син. Защо за Мария беше толкова трудно да види Исус седнал в обкръжението на равини в двора на храма? Дали беше забравила това, което ангел Гавриил ѝ каза преди да се роди Исус?

Или мислеше, че Той още не е пораснал достатъчно, за да осъзнае своята мисия и да започне да я изпълнява?

По подобен начин ние може би сме чули вестта за това кой е Исус и сме повярвали в нея. Ние знаем, че Исус е Божият Син. Знаем, че Исус е дошъл на света, за да премахне преградата между Бога и нас и да ни даде мир с Бога.

Ние знаем, че Исус не е само наш приятел, но Той е Бог, който е създал вселената – земята, звездите, галактиките, животните и растенията.

Но когато Исус се появи на място, където не очакваме, ако прави нещо, което не очакваме, ние сме шокирани и объркани. Защо Исус е там? Опитваме се да Го вкараме в калъпа на нашите очаквания.

Понякога ние си мислим, че Исус е с нас, но същевременно не четем Библията, не се молим, разредили сме църква. Неговият глас става все по-тих на фона на шума от гласове, които се борят за вниманието ни.

Вече не Го виждаме в брата и сестрата, които имат нужда от помощ. Не Го виждаме в протегнатата за помощ ръка на уличния просяк. Не сме чувствителни за болката на бежанеца. Не се изправяме срещу несправедливостта и злото. Забравили сме, че сме „създадени в Христос Исус за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим.“ (Ефесяни 2:8,9)

Ако се чувстваме така, тогава ще трябва отново да се обърнем и да Го намерим. И да Му позволим да е такъв, какъвто Той е. Не да следваме нашата представа за Него, а да следваме истинския Исус там, където Той е.

Защото, ако се замислиш, че разбереш, че не Той, а ти си този, който трябва да се съобразява с Него.

Римляни 8:29 „Зaщото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.“

2 Коринтяни 3:18 „преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава, както от Духа Господен.“

Според едно изследване съпрузи, които са щастливо женени за дълъг период от време наистина заприличват един на друг. Дори да не си приличат в деня на сватбата, по-късно те добиват сходни външни черти.

Нещо повече, колкото по-щастливи са били, толкова по-голяма е приликата. Промяната явно се дължи на дълги години на споделени емоции и сходен начин на живот.

С минаване на времето, християните трябва все повече да заприличват на Исус. В края на краищата, ние сме невястата на Христос и споделяме Неговите емоции и начин на живот.

Ние сме съобразни с образа на Сина. Преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава.

Ние сме тези, които трябва да станем като Него. Не се опитвай да вкараш Исус в твоя калъп. Откажи се от своите очаквания.

Йосиф и Мария упрекнаха Исус, че не е там, където са очаквали да бъде. И как отговори Исус?

Лука 2:49 „Защо да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Ми?

Той не се оправда, не ги разкритикува за страха и безпокойството им. Вместо да се съобрази с очакванията им, Исус им напомни кой е Той. Това не беше лесно за Мария. Тя Го обичаше, Той беше неин син. Тя не искаше да му се случи нищо лошо.

Но ако тя Го обича, тя трябваше да Му позволи да върши Неговите дела, дори и да не разбира всичко. Тя трябваше да Му се довери, че дори когато не може да го намери, Той върши делото на Отца Си.“

Къде можем да намерим Исус? Той винаги е в дома на Своя Отец и сред онези, в които Бог обитава. Той ни говори чрез Словото Си. Открива ни се в поста и молитвата. Затова обявихме пост за цялата ни църква през следващата седмица. За да търсим лицето Му заедно, да бъдем с Него в дома на Отца.

По-късно, когато жената помаза нозете на Исус със скъпоценен нард и ги изтри с косата си, и хората започнаха да негодуват, да казват „не знае ли Той какво ни причинява?“, Той им отговаря, „Не знаете ли, че трябва да съм с тези, в които обитава моят Отец?“

Ако си изгубил Исус, ако Го търсиш, не стой „сам вкъщи“. Иди в дома на Отца. Той е там и те чака да се върнеш, амин!

Заключение

Този текст отправя предизвикателство и към нас. Той ни напомня, че трябва да минем на по-ниска предавка, да забавим скоростта, за да чуем Исус и да познаем волята Му.

Второ, ние имаме лична отговорност да развиваме взаимоотношенията си с Исус. Твоят произход няма да ти помогне, дори да си наследник на Евтимий Търновски. Когато един ден се изправиш пред съдния престол на Бога. Ключът за небето е твоята лична вяра!

И най-накрая, може би си склонен да гледаш на Исус като на дете. Искаш ти да Му казваш какво трябва да прави, къде да отиде, как да действа. Искаш да се впише в твоите очаквания. Господи, изцели тази болест. Господи, дай ми средства да погася този кредит. Господи, помогни ми да намеря подходящия човек, сега!

Бог ти казва: Остави Исус да порасне! Готов ли си да приемеш, че някои неща относно Бог и Исус ти никога няма да разбереш? Готов ли си да приемеш, че дори и тогава, когато не Го виждаш, Той е там, където трябва да бъде – в дома на Своя Отец, в онези, в които обитава Отец, вършещ делата на Своя Отец?

Позволи на Исус да може да те изненадва, когато се яви там, където най-малко Го очакваш. Амин!

 ______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

07.04.2024 г.

Исусе, защо се бавиш?

 Честит Лазаровден!

Илюстрация: Хорхе Коко (Аржентина)

Всички знаем историята в Йоан 11 гл. Когато Лазар се разболя, сестрите му Мария и Марта помолиха Исус да дойде и да го изцели. Те знаеха, че Исус пътува и е зает, но Той беше техен семеен приятел. Нямаше да му струва нищо да отдели няколко минути и да изцели Лазар. Но Исус не се появи. Когато пристигна след четири дни, беше твърде късно. Лазар беше мъртъв. В скръбта си Марта Му каза, " Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре." Исус ѝ каза, "Брат ти ще възкръсне."

Какво ли са си помислили, когато са чули думите на Исус? После, докато вървяха до гроба, и Мария Го упрекна, че не е дошъл навреме. Някои от присъстващите също недоумяваха защо Исус не е дошъл по-рано. Но когато Исус отиде до гроба и извика "Лазаре, излез!", от гроба излезе Лазар - все още увит в саваните, но жив!

Може би и ти си се питал защо Исус закъснява. Ти си знаел точно кога Той трябва да се появи и какво трябва да направи, но нещата не са се развили по твоя план. Но даже когато ние не разбираме Неговите пътища, можем да Му се доверим.

Исус каза на учениците, че се радва, че не е бил там по-рано, за да повярват те (ст. 11). Много други, които бяха там, също повярваха. Може би ти чакаш Исус да дойде и да се намеси в живота ти днес - на Лазаровден, или утре, на Цветница, най-късно до Великден.

Но този пасаж (а и много други в Словото) ни показва, че Исус никога не закъснява. Неговите мисли не са като нашите мисли, нито неговите пътища като нашите пътища (Исая 55:8-9). Може би Бог чака, за да може твоето семейство и приятели да повярват, като видят Неговото чудо. Или за да те научи да Му се доверяваш. Но винаги Той идва на съвършеното време и резултатът е, че Той се прославя.

Честито Благовещение!

"Цялото църковно движение на жените може и трябва да отразява светлината на евангелското откровение, според което една жена - като представител на човешката раса, беше призована да даде своето съгласие на Въплъщението на Словото. Именно разказът на Благовещение предава тази истина, когато ни съобщава, че едва след "съгласието" на Мария, която склони да стане майка на Месията, "ангелът си отиде от нея". (Лука 1:38) Ангелът бе завършил мисията си - той можеше да предаде на Бог това "да" на човечеството, изречено от Мария от Назарет." - папа Йоан Павел II

"Следвайки примера на Мария за покорство на Бог, ние можем да се научим да служим деликатно, но не угоднически. В Мария ние не откриваме и най-малката следа от отношението на глупавите девици, които се покоряват прибързано. Мария слуша внимателно какво Бог иска от нея, размишлява върху това, което не разбира напълно и пита за това, което не знае. След това се предава напълно на следване на Божията воля: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. - Хосемария Ексрива

Божият изкупителен план (Лука 1)

/проповед/ 

Исая 7:14 „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“

Малахия 4:5-6 „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятие.“

Eвангелието от Лука е една от великите книги в Библията. Събитията от първите глави в Лука нарушават тишината, продължила 400 години. Лука започва своето евангелие със съобщението на ангел Гавриил до Захария – един възрастен свещеник, че той и жена му ще имат син, който ще дойде в духа на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към техните деца и ще подготви пътя на Господа.

Но преди да разгледаме това вълнуващо явяване на ангела и неговото съобщение, нека видим кой е Лука, какво прави евангелието от Лука толкова уникално и защо си струва то да се изучава.

Повечето историци са съгласни, че Лука е бил езичник. Най-вероятно е роден в сирийска Антиохия. От Колосяни 4:14 научаваме, че Лука е бил лекар, но той става също добър историк. Благодарение на това знаем кога точно се случват описаните от него събития (Лука 2:1-2, 3:1-2), а археологическите открития потвърждават точността на топонимите и самоличността на участниците в събитията.

От Деяния разбираме, че Лука е придружавал Павел по време на първото му идване в Европа. Лука остава във Филипи, докато Павел пътува в други части на Гърция. По-късно отново се присъединява към него, когато Павел отива в Ерусалим. Той е с него и по време на двете затворничества на Павел в Рим. Несъмнено Лука е използвал времето, за да събира информация от очевидци за живота на Исус. Затова ранните отци на Църквата наричат евангелието на Лука „евангелието, проповядвано от Павел.“

Това евангелие е най-дългата книга в Новия завет. Някои го смятат за най-хубавата книга, писана някога. Написано е между 59 и 63 г.сл.Хр. То е сходно по стил и структура с другата книга на Лука, „Деяния на апостолите“.

Повече от половината от евангелието съдържа материал, който не се споменава никъде другаде. Без Лука някои периоди от живота и служението на Христос биха останали неизвестни за нас.

Евангелието на Лука се фокусира повече върху отделните личности, отколкото другите евангелия. Например, Лука споменава 13 жени, които не се срещат в другите евангелия.

Също, евангелието описва по-голяма част от живота на Исус от другите евангелия. Интересен факт е, че от разказаните в евангелията 35 чудеса, извършени от Исус Христос, 20 са в Лука. От тях 7 се споменават само в това евангелие.

От всички 51 притчи, изречени от Христос, 35 откриваме в Лука. Деветнадесет от тях се срещат само в това евангелие. Интересен факт също е, че Лука включва 29 събития от живота на Исус, които не присъстват в останалите евангелия.

Само Лука е записал песните на Елисавета, Мария, Захария и Симеон, както и ангелския химн (2:14) при раждането на Исус. Само той разкрива съкровените мисли и чувства на участниците в събитията. Например, той ни казва, че Мария „скътваше всички тия думи в сърцето си.“ (2:51)

Лука пише от гледна точка на човек с езически произход, затова евангелието му е предназначено най-вече за езическа читателска аудитория. Като езически християни, то е особено важно и за нас.

И това прави евангелието му уникално. Това е обяснено още в увода:

Лука 1:1-4 „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.“

От това въведение разбираме, че Лука пише не само, за да даде на Теофил описание на историческите събития за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Той е селектирал и организирал материала в евангелието с цел да защити и разпространи християнската вяра.

Целта на Лука е да покаже, че в своята любов Бог има план за спасение на грешното човечество и че в съгласие с този план Исус Христос е дошъл, за да бъде Спасител на всички, не само за евреите. Спасението е достъпно за всички без значение към кой етнос, социална група или религия те принадлежат. Затова и нарекох поредицата ни върху Лука „Спасителят на света“.

През следващите седмици ще разглеждаме това уникално Евангелие. Вярвам, че това изучаване ще ни благослови и вдъхнови в християнския ни живот. Нека се помолим.

Молитва за Словото.

Както вече видяхме, Лука започва там, където Малахия завършва. Последните думи на Стария завет говорят за идването на Един, който ще приготви пътя за Господа. Лука започва своя разказ със съобщението, което Гавриил даде на Захария за раждането на Йоан.

Лука 1:5-7 „В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.“

От една страна виждаме, че Захария и Елисавета бяха невзрачни и незначителни хора. От гледна точка на техните съвременници беше неразбираемо защо Бог беше избрал точно тях да са родители на Йоан.

Захария не беше от знатен произход. Той не беше нито от Ерусалим, нито от Ерихон. Той беше от малко градче в хълмистата земя на юг от Ерусалим. А за евреите произходът беше важен. Спомняме си Натаниил, който като узна, че Исус е от Назарет, възкликна: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ (Йоан 1:46)

Освен това, Захария и Елисавета бяха бездетни. Много хора смятаха, че това е „наказание от Бога“ за минали грехове. Техните съвременници не биха предположили, че изпълнението на пророчеството на Малахия ще стане чрез тях.

Но има два други важни фактора, които имаха значение за Бог. Първо, Захария и Елисавета бяха от племето на Аарон, което Бог определи да служи като свещеници в Израил. И второ, което е още по-важно, те бяха „праведни пред Бога, ... ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.“ (Лука 1:6)

Те бяха благочестиви и живееха в покорство на Мойсеевия закон. Не че това беше достатъчно за тяхното спасение, защото знаем, че никой не може да се спаси чрез дела. Но тяхното покорство на закона ги отличаваше от другите. И Бог реши да ги благослови.

Лука 1:8-13 „И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади... Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.“

По онова време в Израил е имало около 20000 свещеници, разделени на много отряди, всеки от които се състоял от 1000 свещеници. За около две седмици в годината отрядите се редували да служат в Ерусалим. Захария отива в Ерусалим и чрез жребий е избран да послужи, като кади тамян на олтара в храма. Тази чест се падала най-много веднъж в живота на свещеник. Всеки копнеел за нея.

Можем да си представим чувствата, които Захария е изпитвал вечерта преди да да отслужи в храма. От една страна, трябва да се е радвал, че най-накрая мечтата му била на път да се изпълни. От друга страна, сигурно е размишлявал върху Левит 10 гл. където е описана смъртта на Аароновите синове Надав и Авиуд, които послужиха по непозволен начин в скинията. Сигурно е имал смесени чувства на радост и страх. Вероятно внимателно е повтарял наум как ще изпълни службата си, за да излезе жив от святото място.

Когато настъпва деня да послужи в храма, Захария влиза в светилището, за да покади. Отвън хората са се събрали да се молят Бог да изпрати Месия и установи Месианското царство.

Можете ли да си представите благоговението, с което Захария е влязал в светилището, едва осветено от светилника? Как би се почувствал ти, ако знаеш че само ти имаш достъп до това място, и изведнъж усетиш, че освен теб там има още някой? И то не човек, а ангел!

Първите думи на Гавриил са „Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута“. (ст.13) За каква молитва става въпрос? Склонни сме веднага да отговорим – молитвата за син, защото изречението продължава така: „твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син.“

Несъмнено той се е молил дълги години с тази молитва. Но вече е на преклонна възраст. Всяка надежда за наследник е била загубена. Сигурно отдавна е бил престанал да се моли за син. Но в своята милост Бог може да му казва, „Не съм забравил за твоята молитва. Скоро ще имаш син!“

Според други богослови тук ангелът има предвид молитвата, с която той като свещеник се моли от името на целия Израил – за идването на Месия. И смисълът е, тази молитва ще получи отговор, но преди това на Захария и Елисавета по чуден начин на старини ще се роди син и той ще е този, който ще обяви идването на Месия!

Той ще се казва Йоан, ще се изпълни със Святия Дух от майчината утроба, ще накара много израелтяни да се покаят и да се подготвят за идването на Месия. Думите на ангела показват, че именно Йоан ще бъде изпълнението на последното пророчество на Малахия.

Йоан ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и спиртно питие (ст.15). Той ще черпи вдъхновение от Святия Дух, не от спиртни напитки.

Как би реагирал ти на това обещание и пророчество на ангела?

Захария беше благочестив, покорен на закона и посветен служител. Но му беше трудно да повярва на такова чудно обещание.

Лука 1:18 „А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“

Той знаеше, че децата не се носят от щъркелите. Беше убеден, че Елисавета отдавна вече е преминала родилна възраст. Затова искаше ангелът да му даде някакъв знак в потвърждение на това, че обещанието ще се изпълни. И му бе даден знак, или по-точно казано, той самият стана този знак, защото онемя и се наложи да прави знаци, за да го разберат.

Когато свещеникът излизал от храма, трябвало да произнесе благословение върху множеството. Захария знаеше, че ще трябва да обясни какво се е случило вътре и най-вероятно се е страхувал, че никой няма да му повярва. Отнемайки речта му, Бог хем го наказва за неверието, хем го улеснява. Като го прави ням, Бог сам съобщава на другите, че предстои да се случи нещо чудесно.

Захария е знаел за свръхестествените раждания в Писанията. Така че, Бог  не обещаваше нещо, което не е правил. Авраам и Сара, Анна и Елкана, родителите на Самсон – всички те получиха син в напреднала възраст. Затова четем укор в думите на Гавриил:

Лука 1:19-20 „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовествам това. И ето, ще млъкнеш...“

С други думи, „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм Гавриил, аз стоя в Божието присъствие. Аз съм говорител на Бога. Нима се съмняваш в самия Бог?“

Захария не може да говори, започва да ръкомаха и да прави знаци, и тогава се казва, че „те разбраха, че е видял видение в храма.“ (ст.22)

Но с това мисията на ангел Гавриил не е свършила. Шест месеца по-късно той се явява на още един човек, на Мария. Срещите на Захария и на Мария с ангела ярко контрастират една с друга. Захария е мъж, Мария – жена. Захария и жена му са стари, а Мария – млада. Захария и Елисавета са женени, Мария е сгодена девица. Захария се усъмни в думите на ангела, а Мария повярва.

Гавриил се явява на Мария и ѝ съобщава, че по чудодеен начин ще роди дете, който ще бъде Месията на Израил.

Лука 1:32-33 „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край.“

Мария също има молба към ангел Гавриил, но не за знак, а за повече яснота. Захария се усъмни и искаше някакво доказателство, че той и жена му ще имат дете в напреднала възраст. Мария не се усъмни, но искаше разяснение какво трябва да направи, за да бъде осъществен Божия план. Тя искаше да знае как ще зачене, тъй като е девица. Нейната молба е много различна от молбата на Захария.

Гавриил ѝ обясни, че не е нужно да прави нещо, но че тя ще зачене в резултат на Божията чудодейна намеса. Това непорочно зачатие щеше да бъде чудо. Затова детето ще бъде наречено „Божие дете“ (ст.35)

Накрая ангелът я насърчи, че нейната сродница Елисавета е бременна в шестия месец. Това е свидетелство, че „за Бога няма невъзможно нещо.“ (ст.37). Отговорът на Мария пък е свидетелство за нейната вяра в Бога и покорството ѝ на Неговата воля:

Лука 1:38 „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал.“

Останалото е история. Следва мъчително пътуване на 100 км от Назарет до Витлеем на една бременна жена и мъжа ѝ, раждането на Спасителя, явяването на ангел на овчарите, тяхното посещение да се покланят на родения Месия, занасянето на детето Исус в храма, за да го представят пред Господа, и благодарността и пророкуването за предстоящото изкупление на Ерусалим на Симеон и Анна.

Какво научаваме от това първо разглеждане на евангелието на Лука?

Първо, научаваме че след първородния грях Бог не ни е изоставил. Той има план за изкуплението на човечеството. Въпреки голямата пауза от 400 години след последното пророчество на Малахия, Той продължава да работи в историята. И Лука разглежда раждането и живота на Христос като част от Божия план и цели в историята.

Второ, в центъра на човешката история е личността на Исус Христос. Той е нейна централна тема и ключ за разбиране на историята. В повествованието на Лука Ирод – една от най-могъщите фигури на онова време, почти не е споменат, защото за него Христос е само заплаха за царството му.

От друга страна, Захария, Елисавета и Мария са важни за Лука, защото те играят важна роля за раждането и служението на Господ Исус Христос. Едно от важните твърдения в Лука 1 гл. съдържа израза „пред Господа“. Елисавета и Захария бяха „праведни пред Бога“ (1:6). Йоан щеше да бъде „велик пред Господа“ (1:15). Бог измерва величието на хората по отношението им към Бога.

В крайна сметка, важно е не какво хората мислят за нас – колко значителни, важни, добри или велики сме ние, а какво Бог мисли за нас.

Говори се, че веднъж Наполеон загубил контрол над коня си и един редник скочил на пътя на коня и го укротил. След което Наполеон казал, „Благодаря, капитане.“ С тази едничка дума Наполеон повишил войника в чин от редник до капитан, но това станало, защото войникът сложил своя генерал на първо място. По същия начин Бог обещава да почете Своите слуги.

Всеки от нас ще застане пред Бог и ще бъде съден от Него.

Евреи 9:27 „И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд.“

Бог дойде на земята, за да ни разкрие Божията праведност и да ни предложи Своята праведност вместо нашия грях и бунт. Да ни предложи спасение и вечен живот вместо осъждение и вечна смърт.

Въпросът, който трябва да си зададе всеки от нас е къде съм аз по отношение на Бога. Дали Бог ме вижда като праведен, както счете Захария и Елисавета? Дали ни смята за велики, както направи с Йоан? В края на краищата, Божието одобрение или отхвърляне е единственото нещо в живота, което има значение.

Исус Христос дойде на земята, за да бъдем одобрени от Бога, като приемем Неговата праведност вместо нашия грях. Моята молитва е ти да получиш Божието благоволение чрез вяра в Неговия Син Исус Христос. Това е основното послание на евангелието на Лука.

И още нещо. Днес ние не очакваме първото, а второто идване на Месия. Между последното пророчество и първото идване на Христос имаше 400 години. Внезапно мълчанието бе нарушено и Месия дойде. Днес ние също живеем в период на „мълчание“.

Но Божиите обещания за второто идване на Христос са толкова сигурни, колкото факта, че Захария, Елисавета и Мария намериха надежда. Докато изследваме живота на тези, които очакваха Неговото идване, ние научаваме как да се подготвяме за Неговото завръщане. В това ни уверява новозаветното пророчество. Нека се помолим.

Градината, която щеше да донесе Изкупление

Честито Благовещение! Днес празнуваме деня, в който Бог съобщи на човечеството за предстоящото раждане в плът на Своя Син Исус Христос.

"И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (Евангелие на Лука, 1:28-33)

Това беше най-великото съобщение, давано някога на човечеството. Може би най-добре значението на Благовещение е изразено в следната мисъл:

“Когато ангелът се яви на Мария, Бог известяваше тази любов към новото човечество. Това беше началото на една нова земя, а Мария се превърна в Райска градина от плът, опасваща новия Адам. Ако в първата градина Ева донесе разрушение, в градината на своята утроба Мария щеше да донесе Изкупление." - архиепископ Фултън Шийн

Честит празник!

Отвали камъка

Нашата болка може да се превърне в нещо, което да прослави Бога. Всичко зависи от начина, по който реагираме на болката.

Когато Исус научи, че Лазар е болен, Той каза: „Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.“ (Йоан 11:4) Накрая, 4 дни след смъртта на Лазар, Той отива във Витания. Посрещнат е от Марта и Мария. Те са натъжени и покрусени от мъка. Най-лошото се е случило и то е непоправимо.

Често и ние си мислим така. Ако се бяхме обадили в банката, онзи мошеник нямаше да ни обере. Ако беше дошла полицията навреме, непоправимото нямаше да се случи. Ако бяхме отишли при един кой си лекар, нашият близък нямаше да умре. В такива моменти губим надежда и слагаме траурните дрехи.

Но Исус има друга гледна точка към болката в този живот. Той каза на сестрите, „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“ (ст.25)

Поиска да Го заведат до гроба и нареди, „Отвалете камъка!“ (ст.39) Отговорът на Марта беше: „Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.“

Често Исус идва при нас и ни кара да направим нещо изненадващо. Ние сме свикнали да привеждаме човешки аргументи, които иначе звучат логично. Но Божията логика не е като човешката логика. За Бог няма нищо невъзможно.

Той иска да повярваме, за да Му позволим да работи и да прослави Себе Си (ст.40). Но ние често не Му позволяваме.

Днес Исус идва при всеки човек и казва: „Отвали камъка на смъртта. Ела при Мене и пий от Живата вода, за да не умреш довека“. Но той казва, „Не мога, Исусе. Първо, не съм сигурен, че съществуваш. И второ, всеки знае, че след като човек умре, не може да бъде съживен. Никой не се е върнал от смъртта към живота.“ Но Исус казва, "Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“

Исус ти казва: „Отвали камъка на страха. Ела на църква, поклони се на Бога и ще видиш Божията слава“. Но ти му казваш, „Господи, не мога, може да се заразя с коронавирус. А и рискувам да ме глобят.“ И тогава Исус казва, „Не се страхувайте от онези (вируси), които убиват тялото, но не могат да убият душата. По-скоро се страхувайте от Онзи, който може и душата, и тялото да погуби в пъкъла. (Матей 10:28)

Исус ти казва, „Отвали камъка на тревогите. Не се безпокой за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си.“ (Матей 6:34) Но ти казваш, „Исусе, не виждаш ли, че съм си загубил работата! Как ще храня семейството си без да имам доходи?!“ Но Исус ти казва, „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16:33)

Исус ти казва, „Отвали камъка на срама. Говори истината, включително в тази пандемия.“ Ти му казваш, „Господи, всички казват „Стой си вкъщи.“ Как аз ще кажа нещо различно? Могат и да ме съдят, че не изпълнявам разпорежданията на щаба.“ Но Исус казва, „Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.“ (Марк 8:38)

Исус иска да отвалим камъка въпреки опозицията и човешките предразсъдъци. Той иска да поемем този риск за Него, защото само тогава ще се справим с нашето неверие, безпокойство, нашия страх и нашия срам. Ние можем да го направим, защото Той ни дава сила. Той има право да иска това, защото направи същото. Не един, а два пъти!

Когато заповяда камъка на гроба на Лазар да бъде отвален, Той предсказа какво щеше да се случи само няколко седмици по-късно с един друг камък. Тогава Исус щеше да бъде разпнат, а тялото Му - положено в гроба. Но смъртта не можа да Го задържи там. На третия ден КАМЪКЪТ БЕ ОТВАЛЕН и Той възкръсна от мъртвите!

Благодарение на Неговото възкресение днес чрез вяра ние имаме силата и правото да отвалим камъка, който ни пречи да видим Божията слава. Смъртта може да бъде възкресена за живот. Страхът може да отстъпи място на радост. Безпокойството може да отлети и да бъде заменено с мир. На мястото на срама може да дойде смелост.

Единственото, което трябва да направиш, е да кажеш: „Господи Исусе, не ме интересува колко голям е този камък. Не искам да знам какво ще си помислят и какво ще кажат хората. Не искам повече да се тревожа и да се страхувам. Вярвам, че Твоят камък беше отвален! Искам да видя Твоята слава в живота си. Дай ми сили да отваля моя камък. Амин!

Ще отвалиш ли твоя камък?