Плашилото на страха

/проповед/

Страхът е едно от основните чувства в живота на човека. Ние се страхуваме от различни неща почти всеки ден. Но всички страхове ли са лоши? Какво казва Божието слово за страха?

Днес ще разгледаме темата за страха. Ще говорим за различни страхове, за да установим кой страх е здравословен и кой не. Накрая ще видим как можем да се справяме и да преодоляваме своите страхове по библейски начин. Нека се помолим.

Понякога страхът може да ни накара да изпаднем в глупаво положение.

Пътник в такси се наклонил към таксиметровия шофьор, за да го пита нещо и внимателно го потупал по рамото. Шофьорът изкрещял, загубил контрол над колата, едва не ударил автобус, качил се на бордюра и спрял на сантиметри от витрина на магазин.

След няколко секунди шофьорът попитал, „Добре ли сте? Толкова съжалявам, но вие направо ми изкарахте акъла.“ Пътникът отговорил, „Не знаех, че просто потупване по рамото може да стресне някого толкова много.“ Шофьорът отговорил, „Не, не, аз съжалявам, вината е изцяло моя, днес е първият ми ден като таксиметров шофьор. Досега карах катафалка 25 години...“

Но не всеки страх е неоснователен. И не всеки страх е потенциално разрушителен. Има и здравословен страх.

Сега сме във времето на летните детски лагери. Едно момченце отишло на детски лагер и вдигнало на главата си всички възпитатели. Никой не можел да излезе на глава с него. Обадили се на майката и ѝ казали, че ще трябва да го накажат, докато е на лагера. Тя казала, „Моля ви, не шамаросвайте Петьо, той е много чувствителен. Ударете шамар на момчето, което седи до Петьо и това ще го накара да се подчинява.“

Страхът понякога ни помага. Ние рядко сме наказвали нашите деца физически, когато бяха малки. Но в крайни случаи сме използвали дървената лъжица. Понякога само споменяването ѝ имаше благотворен ефект върху поведението им.

Страхът може да ни предпази от много грешки. Когато кося тревата на вилата, слагам защитен шлем и плътни дрехи, защото знам каква беля може да ми докара някое случайно хвръкнало камъче.

Следователно, съществува положителен страх, който Бог насърчава. В Библията на много места се казва, че ние трябва да се боим от Бога. Тук се има предвид да имаме страхопочитание пред Него заради Неговото величие, мощ и слава.

В книгата Притчи четем за някои ползи от страха от Господа.

Притчи 14:27 „Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човекът от примките на смъртта.“

От този и много други стихове разбираме, че страхът от Господа прибавя дни към живота ни (Притчи 10:27), учи ни на мъдрост (Притчи 1:7, 9:10), помага ни да избягваме злото (Притчи 3:7, 16:6), води до живот (Притчи 14:27, 19:23), носи благоденствие, почит и живот (Притчи 22:4).

Още в първата глава на книгата най-мъдрият човек на земята обобщава всички тези преимущества с максимата, „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 1:7). Но стихът не спира дотук, а продължава: „но безумните презират мъдростта и поуката.“

Днес виждаме все повече хора без този здравословен страх от Бога. Криминалните хроники ни показват хора, които са загубили всякакъв респект към Бога и Неговото творение, човека. Преди 4 години група каналджии, повечето български граждани, прекарват с хладилен камион 71 бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан. Всички бежанци се задушават и умират с мъчителна смърт.

Две години по-късно започва процеса срещу трафикантите. Следствието установява ужасяващата жестокост на подсъдимите. В един от записаните разговори шофьорът на камиона казва: „Иво, Иво, мисля, че не могат да дишат... Пищят като луди.“ Отговорът гласи: „Карай, карай и толкоз… Няма да отваряш, а ако умрат, ги изхвърли в някоя горичка в Германия".

Липсата на страх от Бога може да доведе до покъртителна безчувственост и жестокост.

Много невярващи мислят, че щом не се боят от Бога, са свободни да вършат каквото си искат. Всъщност, парадоксът е, че те са жертви на много други страхове. На мястото на изтръгнатия здравословен страх от Бога избуяват много негативни страхове.

Хората се страхуват. Страхуват се от смъртта, страхуват се от живота. Страхуват се, че могат да останат без пари, но се страхуват също да не загубят парите, които имат. Страхуват се да не загубят съпруга или съпругата си, но също така се страхуват да се оженят или омъжат.

Страхуват се да си родят деца, но също така се страхуват да не загубят децата си, след като са родени. Страхуват се, че няма да доживеят да имат внуци, а след като имат внуци се страхуват за внуците си.

Страхът не подбира жертвите си. Всеки може да изпита парализиращ страх. Мойсей се ужаси при мисълта, че може да се изправи пред фараона. Петър се изплаши, когато слугинята го разпозна сред сподвижниците на Исус, докато се грееше на огъня.

Знаеш ли, че страхът ти може да убие зъболекар? Поне това е заключението на Американското общество за превантивно зъболечение. Според тази организация зъболекарите умират преждевременно и имат най-високо ниво на самоубийства от всички професии. Защо? Защото прегарят от емоционалната травма, причинена от срещите им с пациенти, които се страхуват от зъболекар. Внимавай следващия път като отиваш на зъболекар да не го убиеш!

Познавам мъже, които външно изглеждат силни и уверени в себе си, но за нищо на света не биха стъпили в зъболекарски кабинет!

Няма човек, който да не се страхува.

Ние, християните, също сме хора и поради това не сме имунизирани от страх. Но едно е да изпитваш здравословния страх от Бога или от страх, който ни предпазва от вредни неща и влияния. И съвсем друго е да се поддаваш на нездрави страхове. Да забравиш да уповаваш на Бога. Да оставиш страха ти да диктува твоето поведение.

Когато християнин се поддава на страх, това е знак, че той е забравил Божиите обещания. Затова е много важно да запаметяваме Библейски стихове, в които се говори за Божието присъствие, Божията любов и сила в нас. Като този:

Исая 43:1-3 „Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име; мой си ти. 2 Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали. 3 Защото Аз съм Яхве, твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител.“

В борбата с нездравите страхове може да ни помогне и изучаването на Библейски образи. Тогава виждаме, че макар и да са преминавали през неописуеми трудности, много от тях са побеждавали, защото Бог е бил с тях и е спазил обещанията си.

Много пъти съм говорил с хора за вярата. Често събеседниците ми са се съгласявали, че Бог съществува, че Исус Христос е умрял и възкръснал за нас и че единствено възможният начин ние да му се отблагодарим за спасението е, като разказваме за Него и служим в Тялото Христово.

Но веднага след това, са ми казвали: „Но нали разбираш, ние живеем в православна страна и се страхувам, че моят ...................... (и тук сложете каквото едно от следните: съпруг, баща, шеф, колега, приятел, роднина, познат) няма да погледне с добро око на вярата ми!“

Колко много хора са се разминавали с Божията воля за техния живот поради страх, че ако се покорят на Бога, ще си имат проблеми! Както казва Кори тен Буум, тревогите няма да изпразнят утрешния ден от неговата тъга, но ще изпразнят днешния от неговата сила.

Ако и ти се страхуваш, искам да ти кажа: Не се бой да следваш Божията воля за твоя живот! Не се страхувай да ходиш на църква. Не се страхувай да свидетелстваш. Не се страхувай да даваш десятък. Не се страхувай да служиш в църквата. Вярата преодолява страха.

Страхът може до такава степен да те парализира, че да не можеш да функционираш нормално.

В песента си „Страхът е лъжец“, Зак Уилямс пее: „Страхът е лъжец. Той ще отнеме почивката ти, ще ограби щастието ти. Хвърли страха си в огъня, защото страхът е лъжец.“

Всъщност, този род страхове произхождат от бащата на лъжата, дявола (Йоан 8:44). Следователно, ако се поддаваш на нездрави страхове, ти слушаш дявола!

Затова нездравият страх може да се превърне в едно от най-опустошителните чувства. Тогава той носи в живота в хаос и развалина.

Но това не е Божията воля за теб!

Как тогава да се освободим от страха си?

Първо, прегледай страховете си и отдели действителните от въображаемите. Изолирай въображаемите, които се дължат на опасенията, че би могло да се случи това или онова. Според пастир Симеон Попов, те съставляват 75% от всичките ти страхове. Пак по неговите думи,

„Въображението ти преминава през мостове, през които в действителност ти никога няма да преминеш.“ Срещаш великани, с които никога няма да кръстосаш меч. „Бориш се с ветрени мелници.“

Като тийнейджър, преди да повярвам, аз се страхувах, че ако имам деца, те ще бъдат с малформации. Благодаря на Бог, че Той ми показа колко глупаво е било да тая такива страхове.

От въображаеми великани се страхуват и великите хора. Луи Пастьор се страхувал да не се изцапа или зарази толкова, че отказвал да се ръкува с хората. Президентът на САЩ Бенджамин Харисън и съпругата му толкова се бояли от новооткритото електричество, че не смеели да докоснат ключа за включване и изключване на лампите в Белия дом. Ако никой от персоналът не бил там, те си лягали на светло!

Една майка и четиригодишната ѝ дъщеря се приготвяли да си легнат. Детето се страхувало от тъмното и тъй като били само двете, майката също чувствала страх. Когато изгасили лампата, детето зърнало крайчеца на луната през прозореца и попитало, „Мамо, луната Божията светлина ли е?“ Майката казала, „Да.“ Следващият въпрос бил, „Бог ще изгаси ли неговата светлина, за да си легне?“ Майката отговорила: „Не, детето ми, Бог никога не си ляга.“

Тогава с простичката си детска вяра, детето казало нещо, което вдъхнало увереност на страхуващата се майка: „Ами, щом Бог е буден, няма смисъл ние двете да стоим будни.“

Платон е казал, „Можем лесно да простим на дете, което се страхува от мрака. Истинската трагедия на живота е, когато възрастни хора се страхуват от светлината.“

Страхуваш ли се от въображаеми великани? Кажи не на тези неоснователни страхове.

След като сме казали „не“ на ненужните страхове, Бог иска...

Да се образоваме по въпроса

Много често нашите страхове са плод на невежеството или незнанието ни в дадена област от живота. Осия 4:6 казва, „Народът Ми загина от липса на знание“. Липсата на знание в други области, макар и не толкова фатална, може да има негативни последици. Защото когато не знаем нещо, сме лесно манипулируеми.

През 1997 г. ученик от гимназията Ийгъл Рок спечелил първа награда на Научен форум в Айдахо, САЩ. Той искал да покаже колко сме свикнали да вярваме на всякакви псевдонаучни публикации, алармиращи за замърсяване на природната среда. В своя проект той карал хората да подпишат петиция, която настоява за строг контрол или пълно премахване на химическия елемент „дихидроген монооксид“.

Сред причините за петицията той посочвал: защото може да причини силно потене и повръщане. Той е основен компонент в киселинния дъжд. Причинява ерозия на почвата. Ускорява корозията на множество метали. В газообразно състояние може да причини сериозни изгаряния. Случайното му вдишване може да причини смърт. Открит е в тумори на болни от рак пациенти.

Той помолил 50 човека да подпишат забраната за химикала. Четиридесет и трима казали да, шестима нямали мнение и само един знаел, че химикалът е H₂О (вода). Заглавието на спечелилия награда проект било „Доколко лековерни сме?“ Заключението било очевидно.

Нещо подобно се случи, когато правителството реши да възложи на петролодобивна компания проучването на залежи от шистов газ в България. Руското лоби разбуни страховете срещу фракинг технологията. Цели общини бяха вдигнати на крак и премиерът отмени проучванията. Междувременно науката и практиката доказаха, че тази истерия е била излишна. В резултат българите продължават да плащат за скъп газ.

Народът ни се измъчва от много страхове поради липса на знание!

Освен че е важно да установим кои са въображаеми страхове и да се образоваме в съответната област, е време...

Да погледнем право в лицето това, от което се страхуваме.

Исус Навин, Халев, Давид, Йосия, мъченик Стефан и много други се изправиха лице в лице с великана на неверието и го победиха. 

Много хора се страхуват да летят със самолет, въпреки че статистически този транспорт е по-безопасен от автомобилния и влаковия. Един човек много се страхувал да се качи за пръв път на самолета. Най-накрая решил да се изправи очи в очи със страха си и си купил самолетния билет.

Като се върнал, приятелите му го попитали дали му е харесал полета. Той отговорил: „Не беше толкова зле, колкото си мислех, но ще ви кажа това. През цялото време гледах да не се отпускам с цялата си тежест.“

Струва ми се, че при втория полет вече е бил далеч по-спокоен. Когато се изправиш срещу страха си, страхът си подвива опашката. Като малък се страхувах от кучета, но опитът ме научи: вместо да бягам, по-безопасно е да вървя право срещу тях!

Друг известен автор казва, „Започни от това, от което се боиш и страхът ти ще изчезне. Ако се боиш от вода, влез в нея. Ако се страхуваш от някой човек, иди при него и почни приятелски разговор. Ако се страхуваш да станеш и да говориш, стани и почни да говориш. Мойсей не беше красноречив, но щом започна, държа реч колкото цялата книга Второзаконие.“

Най-накрая, след като си установил кои страхове са напразни, осведомен си по въпроса и си се изправил срещу страха си,

Предай страха си в Божиите ръце.

Когато го направиш, Той ще ти даде благодат да победиш страха. В целия Нов завет виждаме примери за това как Бог освобождава хора от страха. Йосиф и Захария, Мария, Петър, ранните християни – всички те се страхуваха, но Бог им каза: „Не бой се!“ Според един автор Библията ни насърчава на 365 места да не се страхуваме, по един път за всеки ден от годината!

Когато гледаме не на страха, а отправим поглед към Бога, вярата ще заеме мястото на страха. Докато Петър гледаше към Исус, докато ходеше по водата, можеше да върви успешно по нея. В мига, в който погледна към себе си и видя, вятъра, вълните и собственото си безсилие, започна да потъва.

Известен психиатър споделил с жена си за една пациентка, болна от депресия и страха, че лечението ѝ ще трае около година. Не след дълго видял пациентката си здрава и щастлива. Изненадан, той я попитал какво е станало с нея.

Тя отговорила: „Вашата съпруга ме научи да се моля“. Молитвата ѝ дала правилна перспектива и страхът ѝ отстъпил пред величието на Бога и Неговата сила. Вярата е антисептично средство за душата.

Някой беше казал, „Страхът похлопа на вратата. Вярата отвори и ето, нямаше никой.“

Вярваш ли в Бога? Ако да, тогава можеш да кажеш заедно с ап. Йоан,

1 Йоан 4:16,18 „И ние познаваме и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога... В любовта няма страх, но съвършената любов пропъжда страха...“

Когато те обхване страх, знай, че той е от дявола. Изповядай тези стихове. Ти няма нужда да се страхуваш. Бог те обича и дори когато преминаваш през трудности, Той работи зад завесата на твоя живот, за да постигне своите намерения.

В края на краищата, всичките великани, които Сатана изпраща по пътя ти, не са нищо повече от плашило. Една мъдра птичка знае, че колкото и страшно да изглежда едно плашило, то не може да ѝ навреди. Нещо повече. Плашилото в градината означава, че в нея има сочни и вкусни плодове, които чакат да бъдат изкълвани. В най-добрите градини има плашила.

Ако съм мъдър, аз също ще гледам на страховете си като на плашила, които ме подканят да вървя напред. Всеки великан по пътя, който ме кара да се чувствам като скакалец е само плашило, което ме подканя да взема най-богатите Божии благословения.“

Вярата е птица, която обича да каца на плашила. Всичките ни страхове са безпочвени.“

„В любовта няма страх, но съвършената любов пропъжда страха...“

Бог те обича толкова, че изпрати Своя единороден Син, за да умре на кръста. Неговата победа над смъртта на кръста беше платена с цената на Неговата скъпоценна кръв. Но Неговата победа означава, че ние можем да преодолеем всеки страх, който нашият враг размахва като плашило!

Вярваш ли в победата на Христос над смъртта? Там Той победи и бащата на лъжата, дявола. Христос не се уплаши от плашилото на страха. А ти?

-----------------------------
БПЦ "Нов живот" - Варна
18.08.2019 г.

Приносът на братята от Солун

"И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана." (Йоан 1:5)

Вчера, на 24-ти май, попитах една позната какво мисли за делото на братята Кирил и Методий? Тя чистосърдечно отговори: "Като се замисля, за тях не знам почти нищо освен това, че са измислили и са ни дали кирилицата." 

Моята позната не е виновна за това. Клишето, че приносът на братята се свежда само до изобретяването на буквите, се набива в главата на децата още от детската градина. От тези, в чиито глави е набивано същото. И така поколения наред. Редукционизмът в образованието си е казал и тук думата.

Не, че липсва информация, но в морето от идеологеми зрънцата истина трудно се намират. А е достатъчно само човек да прочете нещо, завещано ни от съвременниците на Кирил и Методий. Като това:

"Ето, възсия пред нас, христолюбци, светозарната памет на преблажения наш отец Кирил, нов апостол и учител на всички земи; възсия с благочестието и красотата си като слънце, що осветява с божествените си лъчи цялата вселена. 

Божията премъдрост си съгради в сърцето му храм, 

а Дух Светий се спря на езика му като на херувим, раздавайки непрестанно своите дарове според 
вярата, както е рекъл и апостол Павел: "Всекиму от нас ще се даде благодат според вярата му в Христа." Защото и Господ рече: "Който ме обича, и аз ще го възлюбя, като му се явя и като създам в него обител; и ще ми бъде син, а аз ще му стана Баща." Заради тази именно чест нашият преблажен отец и учител остави цялата красота на този живот и богатство, и баща и майка, и братя и сестри." 

Така започва  "Похвалното слово за Кирил" на Климент Охридски. В своето слово ученикът на солунските братя показва, че 

цялата Троица стои зад богоугодното дело на Кирил и Методий. 

Бог Oтец го е дарил със Своята премъдрост. Духът Свети е слязал на езика му, за да дари Словото Христово на българите и словенските народи.

Какво означава това? Това означава, че Константин-Кирил е действал подбуден от Святия Дух и в отклик на заръката на самия Господ - "идете и правете ученици от всички народи" (Матей 28:19).

По-надолу четем, че "чрез тези богогласни уста (на Кирил) се напоиха жадуващите за разум Божи... изтече извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота, и те затвориха многохулния език на еретиците ... познахме трисъставното Божество, по същество единно, а по свойства и имена разделяемо и еднакво прославяемо - присносъщния Отец и Дух Свети". 

Цялото "Похвално слово" на Климент Охридски е именно това - похвално слово. Авторът се прекланя пред подвига на новия апостол сред българите и словените. Но в какво се състои този подвиг? Във факта, че е изобретил нашата азбука?

Наистина, съвсем накратко, на две места ученикът на Константин Философ споменава, че той е съставил "златозарни букви", но видно е, това не е самоцел за него. Тези букви само украсяват и сочат към Боговдъхновеното учение и извора на жива вода, Словото Божие.

От прочита на цялото Похвално слово става ясно - Кирил и брат му Методий са облажавани от техните съвременници, ученици и наследници не просто заради изобретяването на някакви си графични знаци. Сами по себе си, те може да са гениални. Но 

по-важно от знака е означаваното, а от формата - същността. 

Защото с едни и същи букви човек може да прославя Бога и да богохулства, да излива жива вода за изнурените безпростветни души и да пои с "боготечна роса изгорелите от греховна суша наши сърца" или да излива злохулна отрова, унищожаваща божествения лик на човеците. 

Днес последното се среща май далеч по-често. Чрез същите тези кирилски букви по социалните и електронните медии  се излива такава духовна помия, на която може да завиди и и най-непросветения народ по времето на Кирил. 

Същите знаци, служили за възхвала на триединния Бог днес показват падението на тези, които с думи и дела убиват Бога на Кирил и Методий, забраняват на последователите им да развиват дейност в училища и университети и дори се опитват да вдигнат ръка срещу Църквата Христова.

За разлика от тях, нашите предци разбираха много добре същността на делото на Кирил и Методий. Те единодушно им отдаваха почит като на хора, имащи най-големия принос в историята ни. Защото братята пренебрегнаха комфорта на големия град, отказаха се от уюта на семейния живот и посветиха живота си на

каузата да донесат благата вест на Исус Христос

до нашия и другите езически народи. В това се състои техния героизъм. Те не само изобретиха буквите, но проповядваха, назидаваха, призоваваха и умоляваха тези народи да се покаят от заблудите, в които вярваха. За успеха на делото те подготвяха духовници, превеждаха богослужебни книги, създадоха словенска литургия и песнопения, написаха много молитви, догматични съчинения и полемични трудове, обучиха ученици. 

Накратко, братята от Солун жертваха сили, сън, здраве, а накрая и живота си, за да разпръснат духовната тъма в душите на сънародниците си и там да огрее светлината на Христовото учение. В това се състои техния огромен принос, това ги нареди начело в пантеона на най-тачените личности в България.

Но тази истина може да бъде проумяна само от тези, чиито умове са просветени от Божията истина и премъдрост, и чиито сърца са преобразени от Неговата благодат и любов. Останалите ще продължават да повтарят като първолаци атеистичните клишета, научени в училище. Освен ако и те не последват призива на братята от Солун.

Какво те прави щастлив? (Еклисиаст 1:12-2:17)

/проповед/

На съвет на факултета в християнски университет се появява ангел и казва на декана, че за безкористното му поведение и всеотдайната му работа Господ ще го възнагради и той може да избере между богатство, мъдрост или красота. Без да се колебае, деканът избира мъдрост.

Готово! - казва ангелът и изчезва в облак от дим. Всички присъстващи се обръщат към декана, който седи обграден от лек ореол от светлина. Накрая един от колегите му прошепва, „Кажи нещо.“ Деканът ги поглежда и казва, „Трябваше да избера парите.“

Какво е нужно, за да те направи щастлив? Ако имаш богатството на най-богатия българин Васил Божков ще си щастлив ли? Ще си щастлив ли, ако си успешен като Стоичков? Ще те ощастливи ли да си красив като Анджелина Джоли? Сигурно ще кажеш, „Не знам, но ми се щеше да опитам.“

Не са много хората, които притежават богатство, успех и красота като тези. Третият цар на Израел, Соломон, беше един от тях. Той притежаваше всичко. Имаше хиляда жени и наложници, огромно богатство, международен авторитет, нечувана мъдрост. Но нямаше причина да живее. Не беше щастлив. Той беше като някой амбициозен и надарен човек, който се е качил на стълбата на успеха и мисли дали да не скочи от нея.

Миналия път видяхме как в търсене на смисъла Соломон изследва нещата под слънцето, за да достигне до извода, че всичко е суета. Поколенията минават, вятърът неспирно духа накъдето си иска, всичко за човека е досадно, нищо ново под слънцето, всичко е обречено на забрава.

В пасажа, който ще разгледаме сега, от 1:12 до 2:17, той се вглежда в своя житейски опит. Соломон търси удовлетворение в три неща: образованието, удоволствието и мъдростта. Той ни помага да видим, че когато гледаме на всички неща в живота си като на Божии дарове, ние можем да намерим удовлетворение.

1.     Образованието не може да ни направи щастливи.

Еклисиаст 1:12-15: „Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Йерусалим; 13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. 14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра. 15 Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.“

Тук Соломон ни казва, че е предал сърцето си да издири мъдростта относно всичко, което става под небето (ст.13). С други думи, той се впуска да изследва законите във вселената. Предполагам, че е изучавал различни науки – математика, астрономия, физика, философия, теология, литература, музика, изобразително изкуство.

И макар и да е изучил всички тези науки, този труд му се е видял тежък (ст.13), защото много неща не могат да бъдат доказани, като аксиомите например. Макар и да е най-мъдрият човек на земята, всичко за него е хебел или „суета“. Изкривената му представа не може да се изправи. В ума му съществуват много бели полета (ст.15).

Когато Бог даде мъдрост на Соломон, Той го направи най-мъдрият човек на земята (3 Царе 4:30). И тук Соломон се вглежда в постигнатото и заявява, „Ето, станах велик и умножих мъдростта си повече от всички, които са били преди мене“ (ст.16). Ако живееше днес, сигурно щеше да ни каже, „Чували сте за Сократ, Платон и Аристотел, нали? Мислите, че са много умни!?“

С други думи, той самият не може да открие щастието в образованието, при все че вярваше в Бога.

А какво да кажем за атеистичното образование, през което преминаваме днес? По думите на архимандрит Борис Неврокопски, нашето училище "взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак."

Дори Соломон се отказа да дири щастие в образованието и го нарече "гонене на вятъра". Представяш ли си да играеш на гоненица с вятъра? Можеш ли да го хванеш в шепите си? Това е невъзможно! И това занимание „под слънцето“ довежда до „много тъга“ и „трупа печал“ (ст.18). Както е казал Сократ, „знам, че нищо не знам.“

Това води проповедника до желанието да познае лудостта:

Еклисиаст 1:17: „И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието, но узнах, че и това е гонене на вятъра.“

Но в Писанието „лудост“ и „безумие“ са по-скоро аморално поведение, не психически отклонения. Въпреки мъдростта си, Соломон решава да вкуси от живота на безумния човек. Така стигаме до следващата област, в която Соломон търси удовлетворение, удоволствията.

2.     Удоволствията не могат да ни направят щастливи.

Днес много хора живеят за удоволствията. Следват философията „живей за мига“. Както пее Тони Димитрова, „Веднъж се обича, веднъж се живее.“

Соломон реши да опита тази философия на хедониста и да вкуси от всички удоволствия, които животът предлага. Но скоро разбра, че те вгорчават живота.

Първо, той опита с хумора. „Казах за смеха: Глупост е. И за веселбата: Каква полза от нея?“ (ст.2)

Не знам какви шоута на комици е гледал Соломон, но ако са били с толкова лош вкус като тези, които дават по телевизията, го разбирам защо ги нарича „глупост“. Може би си мислиш, че известните комици са много щастливи само защото карат хората да се смеят? Дори и на сцената да забравят за своите проблеми, накрая завесата се спуска, маската пада и празнотата отново идва.

Както се пее в хита на Васил Найденов, „Клоунът“, „Превива цирка кръглия си гръб / щом клоунът танцува неуморно / но външността излята във калъп / разпада се в тясната гримьорна. / На масата е другото лице / разтегнато от смях, наивно бяло, / а истинското в двете му ръце / пред матовото тройно огледало.

След като вижда, че веселбата не помага да прогони празнотата, Соломон опитва да се весели с вино (ст.3). И това не помага. Тогава се захваща с големи строителни проекти:

Еклисиаст 2:4-6 „Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя; направих си градини и паркове и насадих в тях всякакви плодни дървета; направих си водоеми, за да поя от тях насадения с дървета лес.“

Цар Соломон сигурно е искал да си построи своя Едемска градина. Строителната му програма наистина е впечатляваща. Сгради, водоеми, паркове, градини... Само за строежа на храма е използвал 153000 работници в продължение на 7 години!

Ние, Българите, се славим като добри строители от древни времена. Археолозите казват, че първата столица на дунавска България, Плиска, е заемала най-голяма площ сред средновековните градове на Европа – 23 км²! Имала е външен и вътрешен град, всеки със своя крепостна стена. Сред най-красивите сгради в нея били голямата базилика, големият дворец, цитаделата и канския дворец.

Всеки от Българските канове и царе, които са я обитавали, са я правели все по-хубава и хубава. И колкото и горди да са били с построеното, едва ли тази гледка ги е правела щастливи.

Защото това са просто „неща под слънцето“. Притежания, които не носят щастие. Освен огромен дворец, храма и всичко останало, построено от него, Соломон притежаваше много други неща:

Еклисиаст 2:7-8: „купих си слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми; имах още едър и дребен добитък повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим. Събрах си и сребро, и злато, и скъпоценности на царе и области; набавих си певци и певици и насладите за човешките чада – наложници твърде много.“

Соломон имаше слуги, добитък, сребро и злато, наложници, музиканти, които не можеше да изброи. Но нито едно от тези неща не му донесе щастие или радост. Всички знаем поговорката „щастието с пари не се купува“. Но въпреки това, се стремим към притежанията. Както беше казал някой, „Искам само да имам възможност да докажа, че щастието не се купува с пари.“

Един ден двама стари приятели се срещнали на улицата. Единият изглеждал много тъжен. Приятелят му го попитал, „Какво е станало с тебе? Тъжният човек казал, „Сега ще ти обясня. Преди три седмици чичо ми умря и ми завеща 40000 евро.“ „Това са много пари!‘, казал приятелят му. „Да, но преди две седмици, един братовчед, когото никога не съм виждал, умря и ми остави 85000 евро чисто.“ Приятелят му отговорил, „Тогава си много благословен.“ „Ти не разбираш – отговорил тъжният човек. „Миналата седмица леля ми се спомина. Наследих почти 250000 от нея.“ Приятелят му вече бил наистина объркан и казал, „Тогава защо си толкова тъжен?“ „Тази седмица не получих нищо!“

Повечето сте чели романа „Тютюн“ на Димитър Димов. В него главният герой Борис Морев прави главоломна кариера. С безскрупулни средства и хладна пресметливост бедният, но амбициозен младеж става генерален директор на „Никотиана“. Обсебеността му от парите му пречи да се посвети на жената, която обича и същевременно го кара да се ожени по сметка, лишавайки от любов своята съпруга.

След като е загубил любовта си, намира утеха в алкохола. Така материалното богатство погубва Борис. Той умира в Гърция, погребан от неколцина хора, които не го обичат. На дървен кръст е написано с тебешир името му, което първият дъжд ще измие. Така той не оставя никаква следа след себе си.

Матей 6:19-21: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. 20 А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; 21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

Където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Къде е твоето сърце?

Соломон отдаде сърцето си на удоволствията, строителните програми, виното и притежанията, но нищо не му донесе щастие. Някой може да помисли, че поне 700-те жени и 300-те наложници са сложили край на търсенето на удовлетворение.

Всъщност, те сложиха край на взаимоотношенията му с Бога, но не и на търсенето на смисъл и щастие. Жените само увеличиха отегчението, празнотата и объркването му.

Дяволът използва много успешно днешната порно индустрия, заблуждавайки мъжете, че като гледат тези филми, ще станат сексуално удовлетворени. Всъщност, специалисти сочат като една от причините за стерилитета у мъжете именно порнографията.

Причината? При гледане на порно се отделя допамин – невротрансмитера, който ни кара да чувстваме удоволствие. Колкото по-често се гледа порнография, толкова повече допамин е необходим на мозъка, за да чувства същото удоволствие и толкова по-трудно мъжът откликва на сексуална стимулация.

Соломон търсеше все по-силни дразнители, но все още беше велик цар:

Еклисиаст 2:9-11: „Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен. 10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд. 11 Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.“

Соломон имаше всичко, което можеше да пожелае. Но нищо не му носеше удовлетворение. Всичко под слънцето беше безсмислено. На думите на Исус „какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марк 8:36) Соломон би отговорил, „Нищо. Не се ползва нищо. Нищо няма да помогне. Можеш да печелиш колкото искаш, да харчиш колкото искаш, да трупаш още и още, да ядеш повече, да пиеш повече, да грешиш повече, но никое от тези неща няма да ти донесе смисъл.“

Видяхме, че преследването на образование и преследването на удоволствие са напразни. Трето,

3.     Мъдростта не може да ни направи щастливи.

Според някои коментатори, като един добър проповедник, Соломон обяснява и след това повтаря обясненото. Затова подхваща темата за мъдростта отново в 2:12-16. Но на мен  ми се струва, че докато в предходния пасаж от първа глава той разглежда натрупването на знания, образованието, тук се съсредоточава върху мъдростта като приложено в живота знание.

Той признава, че „мъдростта превъзхожда безумието,“ но дори тя е осъдена на хебел, на суета и забрава. Смъртта, тази неканена гостенка, покосява мъдри и глупави, праведни и нечестиви, вярващи и невярващи. Пред смъртта всички са равни, така че, защо да се стремим към мъдрост?

И не само това. Мъдрият и глупецът са не само равни пред смъртта, но и двамата ще бъдат забравени. „Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени.“ (ст.16).

Интелектуалците се гордеят със своите постижения в науката и очакват, че поне идните поколения ще ги помнят. Но Соломон казва, че това е илюзия. И ученият, както и просякът, ще бъдат забравени. Всъщност, често безумните се помнят повече от мъдрите. Колкото по-луд и безумен си, толкова повече пишат за теб и те дават по телевизията!

И как реагира на всичко това Соломон? Той намрази живота. Той не казва „Мразя живота“, а „намразих живота“ (ст.17).

Това е неизбежната реакция на човека, тръгнал да търси щастието в знанието, удоволствията и мъдростта без Бога. Днес ние разполагаме с много повече знания, от времето на Соломон отпреди 3000 години. В лаптопа си един човек може да сложи повече книги, отколкото е имало в Охридската и Преславската и всички древни книжовни школи взети заедно!

Днес имаме много повече време за забавления. Само да желаем, най-великите мъдреци на света са само на едно кликване разстояние. Но заедно с това, никога преди не е имало толкова много нещастни хора, толкова много неграмотни хора, толкова много гладни, болни и отхвърлени.

Цялото натрупано знание не може да ни предпази от тероризъм, войни и конфликти. Харчим милиони за анти-СПИН кампании, но въпреки това, че хората са осведомени, имат безразборни полови връзки.

Имаме повече бизнес консултанти от всякога преди, но непрекъснато стават фалити. Навсякъде се говори за здравословен начин на живот, но здравето на хората се влошава. На пазара има много книги за брака, но въпреки това браковете се разпадат повече от когато и да било.

Още преди 3000 г. Соломон достигна до тази истина. Нито знанието, нито удоволствията, нито мъдростта – сами по себе си, могат да донесат щастие и смисъл в живота. Постиженията не носят удовлетворение. Покорените върхове са суета. Защото, както някой беше казал, когато стигнеш до върха, там няма нищо.

Еклисиаст 1:11б: „И ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.“

Какво означава всичко това за нас днес? Нима трябва да се откажем от образованието? И да обърнем гръб на всяко удоволствие? Да не се стремим към мъдрост от Бога?

Отговорът е в края на 2-ра глава:

Еклисиаст 2:26: „Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост“. Всеки добър дар е отгоре, от Отца на висините (Яков 1:17). Бог е този, който дава добри неща в живота ни. Това са негови дарове.

Той ти е поверил много неща – пари, кола, апартамент, мебели, облекло... Както с образованието, удоволствията и мъдростта, ти можеш да имаш удовлетворение и в тези неща, ако гледаш на тях като на Божии дарове. И ако ги използваш, за да принасяш слава на Исус.

Един вярващ бил попитан как така той дава толкова много за Божието дело и пак притежава голямо богатство. Той отговорил: „Ами, аз го загребвам и изхвърлям навън, а Бог го загребва и изхвърля навътре, а Той има по-голяма лопата.“

Ако споделяш Божиите дарове с другите, ще установиш, че си намерил това, което си търсил. Няма по-голямо щастие от това да даряваме на другите това, което Бог дарява на нас. Няма по-голямо удовлетворение от това да използваш нещата под слънцето за Този, който е над слънцето. 

Нека се помолим.