Tвоето сърце – Негова скиния (Изход 25:1-9)

 /проповед/

Шерлок Холмс и д-р Уотсън отишли на излет с палатка. След хубавата вечеря си пожелали "Лека нощ" и легнали да спят. След няколко часа Шерлок Холмс се събудил и сръчкал Уотсън:

- Уотсън, събуди се! Погледни небето и ми кажи какво виждаш!

- Виждам милиони звезди.

- И това какво ти говори?

- От астрономическа гледна точка ми говори, че има милиони галактики и вероятно милиарди други планети. От астрологическа гледна точка виждам, че Сатурн е в съзвездието Лъв. От хронологическа гледна точка, предполагам, че е към 3:15 сутринта. От теологическа гледна точка, осъзнавам, че Господ е всемогъщ, а ние сме малки и незначителни. И... от метеорологична гледна точка смятам, че утре ще е прекрасен ден. А на теб какво ти говори?

- Че ти си страшен идиот! Някой ни е откраднал палатката!

Звездите са наистина невероятно красива гледка, толкова красива, че човек може да забрави дори, че палатката му липсва!

В Битие 1 и 2 четем как Бог сътвори вселената, земята и живите организми на нея. И на четвъртия ден от сътворението Библията казва, че Бог направи светилата – т.е. звездите. Днес знаем, че има милиарди галактики, и във всяка галактика има милиарди звезди. Това е невероятно творческо дело от страна на Бог! И всичко това Бог описва само в 5 стиха (Битие 1:14-19).

Представете си целия този процес на сътворение, каква творческа мощ и колко страховита гледка е било, и всичко това събрано само в няколко думи...

Звездите са прекрасни, много по-красиви от покрива на една палатка.  Днес също ще говорим за една палатка – ще разгледаме скинията.

Когато изучаваме скинията в Библията виждаме, че за нея се говори не в няколко стиха, но в цели 50 глави! Шестнадесет от тях са в Изход. На какво се основава този голям интерес на Бог към скинията? Защо Бог описва в 5 стиха звездите и галактиките, а в цели 50 глави една палатка!?

Това е така, защото Бог се интересува много повече от изкуплението, отколкото от творението. Душите ни са безсмъртни, докато един ден всичко видимо ще изчезне. За Бог спасяването на само една душа е по-важно от създаването на всичките звезди.

Още от древността хората са се опитвали да намерят Бога и да го поканят да живее и обитава сред тях. Затова съществуват толкова много фалшиви човешки представи за Бога. Това са богове създадени по човешки образ. Но Бог ни се открива в историята и чрез Словото Си.

Бог създаде нашите прародители, за да имат те взаимоотношения с Него, но те го отхвърлиха с първородния грях. Въпреки това, Бог не се отказа от тях.

Той призова един човек да излезе от дома си и да отиде в обещаната земя. Поради глад в земята неговите наследници трябваше да слязат в Египет.

Там за 400 години, от 70 човека станаха 2 или 3 милиона. И когато се изпълни времето, Бог призова Мойсей да изведе народа си от робство. Обучава го 40 години в пустинята и след това нанесе 10 чуми върху Египет. Израилтяните излязоха, Бог продължи да върши чудеса, раздели морето пред тях и потопи армията на фараон, който ги преследваше.

Доведе ги до Синай, където им даде Десетте Божи заповеди и потвърди завета си с тях. И днес стигаме до мястото, където Той им даде насоки как да построят скинията.

Ще видим от какви материали беше направена тя, с какви средства и от кои хора беше построена. Във всичко това ще разберем, че скинията символизира Божието присъствие и сочи към Господ Исус Христос.

Скинията беше мястото, където Бог наистина щеше да обитава сред людете Си. Така грешните хора можеха да се свържат отново със святия Бог чрез Святия Дух, обитаващ сред тях.

Днес ние сме тази скиния или сграда, построена на основата на апостолите и пророците, с крайъгълен камък Исус Христос, защото Духът Му обитава в нас.

Ефесяни 2:22 „В него вие сте вграждани заедно с останалите, за да бъдете дома, в който Бог живее чрез Духа.“

Но в началото не беше така. Затова Бог искаше да обитава чрез скинията сред тях. В нашия пасаж в ст. 8 Той заповяда на Мойсей:

Изход 25:8 „И да Ми направят светилище, за да обитавам сред тях.“

Адам и Ева изгониха Бог от живота си. Днес виждаме, че Бог е прогонен от нашето общество – като се започне от нашите власти - парламент, правителство, президентство, и се премине през нашите училища и университети и други институции, и се стигне до нашите семейства и нашия живот!

Днес църквите са превърнати в музеи, парламентът – в цирк, образователните ни институции – в проводници на атеизма, медиите – в развъдници на фейк нюз, семействата – в бледо копие на Божия замисъл. Имаме отчайваща нужда от Божието присъствие в нашето общество!

По онова време скинията беше мястото, където Бог обитаваше сред хората. Нейното описание е чудесна метафора, показваща Божието присъствие сред хората.

Тя беше една временна, преносима структура, която Израил използва почти 500 години за среща с Бога. По-късно тя щеше да бъде заменена от храма, който щеше да бъде сграда с много по-сложна архитектура и нямаше да е преносим, но щеше да е с подобна основна структура.

Скинията беше местена около 30 пъти. Славата на Божието присъствие се носеше над скинията под формата на облачен стълб през деня и огнен стълб през нощта. Когато облакът се местеше, те ставаха, разглобяваха скинията. Четох, че за свалянето и пренасянето ѝ са били нужни 8500 човека.

И когато облакът е спирал, те отново са я издигали и отново облакът е заставал над нея.

Много често като вярващи ние се движим напред, но изпреварваме Бога. Ние трябва да бъдем активни и да поемаме инициативата, но би трябвало да сме водени от Духа, не ние да проправяме пътя.

Често си правим планове и после казваме, „Хайде, Боже, следвай ме и помагай!“ Това е погрешна тактика. Първо трябва да видим накъде се движи Бог и след това да Го следваме. Нека се молим да познаваме Неговата воля и да следваме Него, не нашата воля.

Някой е казал, „Когато Бог затвори вратата, не се опитвай да влезеш през прозореца. Божията воля никога няма да те заведе там, където Божията благодат не може да те пази.“

Римляни 12:2 „И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е е добро, благоугодно на Него и съвършено.“

Бог водеше израелтяните чрез облака през деня и огнения стълб през нощта. Бог обитаваше в скинията. Но как точно изглеждаше тя?

Представете си скинията в пустошта, и около нея шатрите на 2-3 милиона евреи. Влизате в двора през единствената врата, която е извезана с червено, мораво и синьо. Оградата е от завеси от бял лен. В двора са разположени бронзовият олтар и умивалникът.

Пред вас в центъра на двора се изправя една необичайна конструкция, подобна на на палатка с дървени стени, с размери 12.5 х 3.5 метра. Това е скинията.

Покривът се състои от четири слоя материали: най-вътрешният е от фин, препреден лен. Той символизира Христовата земна природа, характер и поведение.

Ленът е покрит с козя козина. Козата символизира грешните хора. Христос, който не познаваше грях, стана грях за нас.

По-външният слой се състои от овнешки кожи боядисани червено, които сочат към кръвта на Христос, която беше пролята за нашето изкупление.

Най-отгоре скинията е покрита с язовски кожи (Изх. 26:14). Така тя отвън изглеждаше груба и неугледна, но отвътре беше красива и славна. Исая казва, че Исус е нямал красив изглед, но отвътре е бил божествено красив.

Тази скиния или палатка се състоеше от 2 отделения, разделени от завеса. Първото е Святото място, със златния светилник, масата с присъствените хлябове и олтара за тамян. Второто е Светая светих, перфектен куб с размери 4,6 х 4,6 х 4,6 м.

Простолюдието е можело да влиза в двора. Само свещениците са влизали в Святото място. В Светая светих е можел да влиза само първосвещеникът, и то само веднъж годишно, вървейки заднешком, без да поглежда към светилището, където е Божието присъствие, за да не умре.

И да не забравя, първосвещеникът е трябвало да е с вързани камбанки на одеждата си и вързано въже около глезена си. Защо ли? В случай че умре в Божието присъствие, някой да може да издърпа тялото му навън!

Завесата, разделяща Божието присъствие от хората била съставена от много слоя и била толкова дебела, че историкът Йосиф пише, че два впряга волове не можели да я разкъсат. Но когато Исус умря, завесата в храма се раздра на две отгоре до долу, защото Бог я разкъса.

Защо Бог направи това? Това символично показваше, че след Христовата смърт и възкресение хората имат достъп до Светая светих, до престола на благодатта!

Днес много хора не се възползват от това предимство! Не идват при олтара, не коленичат и не се молят в скришната си стаичка. Тогава хората не можеха да доближат Бога. Днес могат, но не го правят!

Бог каза на израилтяните да построят скинията. Откъде взе Той средствата за направата ѝ? Може би е казал, „Племето на Юда да се върне в Египет и да направи разпродажба на мъфини с цел набиране на средства за скинията.

Племето на Симеон да построи мивка за камили край пътя; вземайте по 5 лева за двугърба и 3 лева за едногърба камила. Племето на Дан да изработи картички и да ги продава. Напишете на един плакат, „Помогнете ни да наберем средства за скинията. Тя ще ни е нужна 40 години!“

Няма нищо лошо в тези методи за набиране на средства. Но когато вършим Божието дело, това трябва да става по Божия начин. А Божият начин да снабди обикновено е Божиите люде да дават средства за Божието дело. Така направихме и всички тези ремонти и преустройства в църквата ни. Така трябва да бъде и отсега нататък.

В пустинята всеки участваше в това богоугодно дело. Богатите даряваха злато, сребро и мед. Други можеха да си позволят само масло, аромати или платове. Някои носеха само животински кожи, но всеки участваше. Никой не беше просто наблюдател.

Изчислих, че средствата, използвани за построяването на скинията са равностойни на днешни 62 126 000 долара, което е почти 125 милиона лева.

Дали са успели да съберат толкова много пари?

Изход 36:5-7 „и говориха на Мойсей, казвайки: Народът принася много повече, отколкото е нужно за работите, които заповяда Господ да се направят. Затова Мойсей заповяда и прогласиха в стана: Никой мъж или жена да не прави вече принос за светилището.

И тъй, людете престанаха да принасят. Защото материалът, който имаха, беше достатъчно, за да извършат всичката работа, че и повече.“

Божият начин за набиране на средства е най-добър!

А какво да кажем за материалите, които са използвали?

Изход 25:3 „И ето какъв принос ще приемете от тях: злато, сребро и мед...“

В ст. 3 четем, че първо Бог им каза да дават злато. Златото е символ на божествена и царска природа. Първият дар на мъдреците за раждането на Исус беше злато. Цялата скиния всъщност е преобраз на Исус – Царя на царете.

Следващият материал е сребро. Среброто символизира изкупление. Скинията беше издигната върху сребърни подложки (Изход 36:24). Също, среброто е било материалът, който бил използвал в търговията още от древността. С него е можело да се купуват стоки. Исус беше предаден за 30 сребърника, но всъщност Той умря, за да ни купи, за да ни изкупи обратно за Себе Си.

Ти принадлежиш на Бога два пъти – първо, защото Той те е създал, и второ, защото Той те е изкупил. Поради твоето творение и твоето изкупление.

Той ни създаде, но ние бяхме изгубени и Той ни изкупи обратно.

Следващият материал е мед. Медта е преобраз на осъждението. В Откровение 1:15 Йоан вижда във видение възкръсналият и прославен Христос с нозе, които приличат на лъскава мед. Христос ще се върне с нозе от лъскава мед, за да съди народите.

Дотук говорихме за средствата и материалите за изграждане на скинията. Но кой щеше да я направи?

Изход 31:1-6 „Пак говори Господ на Мойсей, казвайки: Виж, Аз повиках по име Веселеил, син на Ури, Оровия Син, от Юдовото племе; и изпълних го с Божия Дух, с мъдрост, с разум и със знание за всякакво изкуство, за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,

да изсича камъни за обковка и да изрязва дърва за изработването на всякаква работа. И ето, с него Аз съм определил Елиав, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки мъдър съм вложил мъдрост в сърцето, за да направят всичко, което съм ти заповядал.“

Несъмнено това бяха работници със завидни умения, но тук се казва, че те се нуждаеха от изпълване с Божия Дух, за да построят скинията. Само талант и способности не са достатъчни.

По-добре е да имаш Духа, отколкото да си талантлив. Когато човек започне да разчита на талантите си в служение, тогава отнема от Божията слава и Бог му отнема служението.

Това бяха средствата, материалите и хората, нужни за направа на скинията.

Гледана отвън, самата скиния не изглеждаше нищо особено. Тя беше покрита с груба животинска козина. Откъде всъщност израилтяните имаха тези животински кожи? Взеха ги от Египет при излизането си оттам, вместо надница за труда си.

Те взеха тези овнешки и язовски кожи, защото те можеха да се използват, за да си направят сандали за тяхното пътуване. Но Бог каза, искам да Ми дадете тези кожи за скинията. И какво стана с техните сандали през следващите 40 години? Те така и не се износиха!

Давай на Бога и Той ще се грижи за теб!

Тези кожи покриваха скинията и това не беше кой знае колко привлекателна гледка. Човек трябваше да влезе вътре, за да преживее Божията слава. Същото е и с християнството. Хората гледат на християнството, после поглеждат към холивудските продукции и сравнението не е в наша полза.

Християнството не изглежда толкова бляскаво като лъскавите ресторанти и примамващите магазини. Прекрасните архитектурни комплекси ни карат да изглеждаме като купчина тухли отвън.

Когато човек мине покрай нашата църква тя едва ли привлича погледа му. Но отвътре?

Когато погледнеш на християнството отвътре, това е един напълно нов свят. Външността често лъже! Между другото, когато с линия свържете различните принадлежности на скинията, вижте какво се получава. Кръст!

Затова ние трябва да излезем от това място и да поканим хората да дойдат тук, за да видят как то изглежда отвътре!

Ако ти си спасен, Бог живее в теб. Ти си неговата скиния. Ако не си спасен и си в Неговия свят храм днес, позволи Му да влезе в теб.

Бог е застанал на вратата на твоето сърце и иска да влезе в твоя живот, за да го превърне в свое обиталище. В своя скиния.

Откровение 3:20 „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“

Ела при него. Направи сърцето си Негово обиталище. Амин!

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.10.2022 г.

Къде е любовта? (Колосяни 3:9-15)

/проповед/

Oт идването на Христос до сега Църквата живее в последно време. Не знаем още колко остава до Второто идване на Христос, може да дойде днес, след 1, 5, 10, 100 или 1000 години. Но това, което става, е наистина нещо ново в съвременната ни история. Нещо, което никой от нас не е виждал. Не казвам, че подобни пандемии и по-големи от тази не са се случвали в историята.

Знаем за Голямата чума през 1346-1353 г., отнела живота на 200 милиона в Европа и Азия. Преди нея и след нея е имало много други епидемии. През 6 век в епидемията на Юстиниан са умрели 25 милиона. Знаем за т.н. испански грип отпреди век, когато са умрели поне 20 милиона.

Тогава хората не са знаели как да се предпазват и това е допринесло за големите жертви. Днес можем да благодарим на Бог за развитието на медицината. Същевременно се твърди, че COVID-19 е силно заразен и устойчив вирус, за него все още няма ваксина и никой не може да предвиди колко живота ще отнеме. Затова е важно да следваме указанията на Кризисния щаб и лекарите.

Но ние можем да правим нещо повече. Първо, да се молим Бог да дава мъдрост на управляващите в тази сложна ситуация, за болните и спиране на пандемията. И второ, за нас като християни е важно да четем Словото и да разсъждаваме върху времената. Бог не случайно е допуснал тази напаст. Дали причината не е и в нас?

В една известна песен на Black Eyed Peas, „Къде е любовта?“ се казва: „Хора убиват, хора умират, деца са наранени, чуваме ги да плачат... Повечето от нас мислят само за парите, егоизмът ни тика в погрешна посока. Медиите манипулират информацията, най-важното е да се показва злото. То заразява умовете на младите по-бързо от бактерия... Отче, Отче, Отче, изпрати ни водителство от горе, защото хората ме питат, къде е любовта?“

Дали поне една от причините всичко това да се случва не е, че нямаме любов помежду си?

Когато Исус говори за последното време, казва:

Матей 24:12 „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.“

Наистина, днес виждаме как въпреки че сме свързани с телефони и интернет денонощно, сме по-отдалечени един от друг отвсякога. Въпреки че сме по-информирани, сме по-безразлични към другия отвсякога. Затова хората питат, „къде е любовта?“

Ако има място в света, където любовта трябва да съществува, това е Църквата. Ако има място, където истинската Божия любов трябва да се изявява всекидневно и в пълнота, това е Тялото Христово.

Затова в Колосяни Павел се опитва да даде отговор именно на този въпрос, къде е любовта. Как да показваме любов към братята и сестрите. И как тази любов да бъде магнитът, който да привлече хората в Църквата.

Но за да стигне до любовта, Павел държеше първо да напомни важни истини на колосяните, които бяха разколебани от присъствието на лъчеучители. Той посочи, че изкупителната смърт на Исус на кръста е единственото средство за спасение. Той е нашето съкровище на мъдростта и знанието. В него обитава телесно пълнотата на Божеството и ние имаме пълнота само в Него.

Днес повечето хора не вярват, че Исус е Бог и отхвърлят благата вест. Не търсят Него за спасението си, а се отдават на плътски удоволствия, идолопоклонство и вършене на зло.

Затова, както видяхме миналия път с помощта на Вальо Арнаудов, поради тяхното неверие „иде Божият гняв върху рода на непокорните“ (Колосяни 3:5,6).

Тази пандемия с коронавирус е само предупреждение за идещия Божи гняв поради греховете на нациите и хората. Замислете се, едно микроскопично вирусче накара целия свят да спре своя бяг, да се затвори у дома от страх и да се замисли за своите пътища. А какво ще стане, когато започнат да се отварят печатите и затръбят тръбите на осъждение, описани в Откровение!?

Ние се молим тази пандемия да доведе до съживление сред народа ни, хората да потърсят Бога и да влязат в църквите. Но от това как изглежда Църквата зависи дали те ще останат.

А Църквата също има нужда от пробуждане и промяна. Дори след новорождението ни корените на нашите грехове са толкова дълбоко у всеки от нас, че е невъзможно да бъдат изтръгнати докрай. В Колос новите учители насаждаха елементи от езически вярвания, човешки философии и безсмислени постановления. Затова Павел иска от колосяните и от нас да скъсаме напълно със своето минало на живот в греха и да не петним с недостойни постъпки своето свидетелство. Да бъдем проводници на Божията любов.

Затова в следващите стихове, които ще разгледаме днес, Павел насочва вниманието ни към новия човек, който ние обличаме след новорождението ни. Днес няма да разглеждаме подробно всички тези промени, които настъпват в живота на вярващия, но ще се съсредоточим върху най-главната: любовта. Tази тема е винаги актуална. Коронавирусът ще премине, но любовта винаги остава. Любовта никога не отпада (1 Коринтяни 13:8).

Едно момченце било на гости на приятеля си. За вечеря майката на приятеля му била сготвила супа от магданоз и го питала: „Обичаш ли магданоз?“ Момченцето казало, „Да, много обичам магданоз!“ Но когато сипвала вечерята, момченцето отказало тя да сложи в чинията му. Домакинята казала, „Мислех, че обичаш магданоз?“ Момченцето отговорило, „Да, обичам, но не толкова, че да го ям.“

Обичате ли другите християни в нашата църква? „Да, ще кажете вие, Господ ни заповядва да се обичаме един друг. Обичам Божиите хора!“ „Тогава защо не си говориш с онази сестра там?“ „А, тя е голяма клюкарка. Знаеш ли какво говори зад гърба ми? Опитвам се да съм любезна с нея, но човек като нея не заслужава много повече от това.“

Ние обичаме магданоз, но не толкова, че да го ядем (ако ядеш магданоз, замени го с нещо друго). Обичаме братята и сестрите, но не толкова, че да изглаждаме различията си. Както беше казал някой, обичам човечеството, но хората са тези, които не мога да понасям.

Така че, днес ще си говорим за Божията любов. Ще видим къде е любовта в църквата и как тази любов може да добие практични измерения. Нека прочетем Колосяни 3:9-15.

Колосяни 3:9-15 „ Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко.

И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг и си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.

А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенство. И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.

Молитва за Словото.

Замисляли ли сте се какво е било да си християнин в първи век в Колос или който и да било друг град? Не е имало различни църкви. Не е имало църква на еврейските баптисти, на езическите петдесятни и на скитите методисти. Църквата е била една за целия град. Ако някой не ти харесва, не си можел да си яхнеш коня и да отидеш в друга църква, където хората ти харесват повече. Имал си само две опции – или да работиш върху междуличностните си проблеми, или да не си християнин.

Днес има християни, които ако някой в църква ги нарани, вместо да положат усилия да изгладят недоразуменията си, веднага си търсят друга църква. Във Варна има около 30 църкви. Все някоя ще ги приюти. Може да минат години без да ти се налага да работиш върху взаимоотношенията си. Можеш да си казваш, „обичам магданоз, но не толкова, че да го ям.“ (Разбира се, има и случаи, когато мирът е невъзможен и преместването е оправдано).

Но ако така се справяш с проблемите във взаимоотношенията, ти никога няма да разбереш какво означава християнска любов.

В Колос лъжеучителите учеха, че човек може да израства духовно, като спазва легалистични правила. Но легализмът води винаги до гордост и разделения в тялото.

Затова Павел им казва, че да си християнин означава да се идентифицираш с Исус Христос в смъртта и възкресението Му. Ние сме съблекли стария човек с неморалността, гнева и лъжите. Облекли сме новия човек. Нещата, които преди са ни разделяли, като раса, цвят на кожата, език, национална принадлежност, обществено положение, вече нямат значение.

Колосяни 3:9-11 „Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко.“

Какво означава „Христос е всичко и във всичко“ (ст.11)? Как тази истина се доказва в нашия живот на християни?

Това означава погледът ни да е насочен към Него. Както миналият път говорихме, да мислим за горното, а не за земното. Да не гледаме на проблемите, а на Този, Който единствен може да разреши проблемите.

Проблемите, трудностите и изпитанията, през които преминаваме в момента, трябва да ни карат да търсим Христос като вседостатъчен Спасител дори повече, отколкото го правим в нормална ситуация. Когато сме депресирани, да търсим Него като наша радост. Когато сме самотни, да търсим Него като наш Приятел. Когато сме разтревожени, да търсим Него като наш мир. Когато сме емоционално изтощени и изпразнени, ние търсим Него като наша пълнота. Когато ни липсва мъдрост, да търсим Него и Словото Му за прозрение.

Правилото е просто: ако ти липсва нещо, търсиш го в Христос!

Пуританът Томас Уотсън казва: „Ако един човек има слънчева светлина, не се оплаква, че му липсва светлината на свещ.“ Няма ли достатъчно този, който притежава „неизследимото Христово богатство“ (Ефесяни 3:8)?

Когато си изправен пред проблеми, облегни се на Него, довери се на Него и познай повече Него, отколкото преди. Търси Христос, защото когато имаш Христос, имаш всичко. Христос е достатъчен!

Това е характерно за новия човек, в който сме се облекли при нашето повярване. За него човешките разделения по признак на цвят на кожата, език, етнос, материално положение, статут и т.н. не значат нищо. За него Христос е всичко.

Ние сме „Божии избрани, святи и възлюбени“. И като такива, на нас подобава да се облечем в дрехите на „милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ (ст.12) Това означава, казва Павел, да си претърпяваме един друг и да си прощаваме, ако някой има оплакване против друг. Да си прощаваме както и Господ е простил на нас.

Eдин евангелизатор бил поканен да говори на евангелизация в църква, където следствие на много разделения и борби много християни напуснали църквата. Евангелизаторът проповядвал срещу греха и карал хората да очистят живота си и да се помирят с ближните си, но с това само си навлякал гнева на всички.

Една сутрин жена от църквата се готвела да се обади по телефона на евангелизатора и да му каже да не се бърка в техните работи. Но 19-годишният ѝ син я спрял и казал: „Мамо, ти грешиш! Току-що бях на молитва в гората. Знам, че той е прав. Ако ние, християните, не се помирим, не може да преживеем съживление. Аз ще се опитам да го направя.“ Майка му се отказала да се обажда.

На следващата служба евангелизаторът обявил време за лични свидетелства. Със сълзи на очи една жена станала и помолила за прошка друга, с която се били скарали. Другата жена бързо се изправила и дошла при нея. Те се прегърнали и заплакали между редовете. Всички хора започнали да се изповядват. Бог започнал да се движи. Хората търсели прошка и възобновяване на християнското общение.

Този следобяд новините се разпространили мълниеносно. Вечерта малката сграда на църквата била претъпкана. Хора, които не били идвали месец, дошли – някои от тях били се заклели, че кракът им няма да стъпи повече в сградата. От началото на службата Святият Дух бил там. Евангелизаторът проповядвал благата вест и при поканата много мъже и жени приели Исус за техен Спасител със сълзи на очи. Десетки били спасени, стотици християни били възстановени и хора идвали от километри на събранието, което продължило четири седмици!

Какъв празник настава, когато сме облечени в дрехите на смирение, кротост и прошка!

Но има още една дреха, която новият човек трябва да облече най-отгоре. Това е любовта, която свързва всичко в съвършенство. Не любов на думи, но любов, която яде магданоз и която се изразява в братски взаимоотношения в църквата.

Колосяни 3:14 „А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство.

Първо, този стих ни казва, че любовта не е автоматична и без усилия за вярващите. Като във всяко семейство, и в църквата възникват конфликти и недоразумения. Но ако в една църква има взаимоотношения на любов, те са резултат от осъзнати усилия да се работи за разрешаване на противоречията.

Павел знае, че във всяка църква ще има оплаквания (ст.13). Никоя църква не е идеална. Даже да има такава, в момента в който ти се присъединиш към нея, тя вече не е такава J. Може би в момента всичко изглежда идеално, защото общуваме само виртуално. Но в нормална ситуация дори в най-добрите църковни семейства се появяват конфликти.

Затова Павел ни заповядва да облечем любов върху всички останали добродетели, споменати тука. Изходът не е да си намерим друга църква, а да работим върху взаимоотношенията си.

Новият завет съдържа поне 55 директни заповеди да се обичаме един друг, ако не смятаме всички други стихове, в които се говори за практикуване на състрадание, милост, търпение и т.н. Ето само три от тях:

Матей 5:44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят.

Йоан 13:34-35 „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Римляни 13:8 „Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона...

В тези стихове виждаме, че любовта не е опция. Тя е абсолютно важна за всички християни!

Но какво е любов? (опишете я с три думи) Ако си мислиш, че любовта е някакво неясно чувство, или винаги да си мил, ти не разбираш какво е библейската любов. Тя включва емоциите, но те не са водещи. Ти не можеш да си заповядаш да изпиташ някакви чувства към някого. Но можеш да го обичаш.

Ако искаш да видиш персонификация на любовта, погледни към Исус. Понякога Той говори строго на учениците си: „Махни се от Мене, Сатана.“ (Матей 16:23) Той нарече фарисеите лицемери и рожби ехиднини (Матей 23:33). Той нарочно ги провокира, като изцеляваше хора в събота. Можеше просто да е мил с тях и да изчака до следващия ден. Но Исус винаги действаше с любов.

Ето една дефиниция, която дава християнският автор Стивън Коул: „Любовта е саможертвено, грижовно посвещение, което се изявява в търсенето на най-висшето благо на този, който е възлюбен.”

В основата на любовта не са емоциите, а посвещението. Посвещението да търсиш най-висшето благо на другия. Да прослави Бога е най-висшето благо и цел за всеки човек. Затова понякога любовта нежно трябва да конфронтира хората, за да им помага да бъдат повече като Исус.

Библейската любов е също саможертвена. Христос ни възлюби, като се жертва за нас на кръста. Да обичаш някого означава да пренебрегнеш своите права и своя комфорт, като правиш за него това, което ти би искал да ти направят в тази ситуация.

Библейската любов е също грижовна. Това е емоционалната страна на любовта. Ако трябва да конфронтираш някого, го правиш с искрена загриженост за неговото благосъстояние. Говориш истината с любов (Ефесяни 4:15).

Любовта ни трябва да е видима, осезаема за другите. Затова се „облича“ най-отгоре. Любовта е глагол, тя е действие, не празни приказки. Не е достатъчно мъжът да каже със съчувствие на жена си, „Скъпа, съжалявам, че трябва да измиеш всичките чинии, да изкъпеш децата и да ги сложиш да лягат, а после да изпереш и да изгладиш. Ще се моля за теб!“

Всъщност, мъже, не ви съветвам да го правите... По-добре просто станете и помогнете! Целта на любовта е „да представим всеки човек съвършен в Христос“ (Кол. 1:28), за да може Бог да бъде прославен чрез всеки човек.

Тази любов свързва в едно не само всички добродетели, споменати в ст. 12 и 13. Но тя свързва в едно и отделните членове на тялото Христово в съвършенство. Тук думата „съвършенство“ означава „зряло единство“. С други думи, Божията любов е тази, която ни свързва в едно, за да можем да израстваме в зрялост в Христос.

Как тази любов намира практичен израз в църквата? Как можем да обичаме хора, които са толкова различни от нас?

Колосяни 3:15 „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, на който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.“

За да може Христовият мир да царува в една общност, нейните членове трябва първо да са се помирили с Бога. Тоест, всеки трябва да се е доверил на Христос като Спасител и да Му се е поклонил като Господ. „Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше“ (Ефесяни 2:14).

Извън църквата евреи и езичници се мразеха. Така че, за да имат не само временно примирие и „спиране на огъня“, тези две групи се нуждаеха от променени сърца. Само истинското обръщение, което води до мир с Бога, е основа за истински мир с хора, които са много различни от нас.

За да имаме Христовия мир ние трябва да помним, че Бог ни е призовал към живот с Христос. А щом ни е призовал към живот с Христос, значи ние сме призовани и към живот в тялото на Христос.

Така, както не можем да си избираме плътските братя и сестри, така не можем да си избираме и духовните си братя и сестри. Господ е този, който ги избира, а ние трябва да се научим да се отнасяме с любов към тях.

Щом Бог те е призовал и те е поставил в Тялото, това означава че Той иска ти да си посветен на една местна църква. Много християни днес ходят на църква от време на време, без да се посвещават на служение, но не за такова християнство говори тук Павел. Други са „ВиК християни“, ходят само на Великден и Коледа на църква. А трети изобщо не стъпват там. Все повече стават вярващите, които са в последните две групи.

Един християнин се оплакал на приятел, че не вижда смисъл да ходи на църква всяка неделя. „Вече ходя на църква 30 години, казал той, и за това време съм чул към 3000 проповеди, но не мога да си спомня нито една от тях. Мисля, че си губя времето, а проповедниците също си губят тяхното време.“

Приятелят му отговорил: „Аз съм женен от 30 години. За това време жена ми е сготвила манджи за 32000 хранения, но аз не мога да си спомня цялото меню за нито едно от тях. Но знам това – всички те са ме нахранвали и са ми давали силата, от която се нуждая, за да работя. Ако моята жена не беше готвила за мен тези манджи, днес щях да бъда физически мъртъв. По същия начин, ако не бях ходил на църква за духовна храна, днес щях да бъда духовно мъртъв!

Ако ти сега ни слушаш онлайн и принадлежиш към тях, искам да ти кажа: няма как да си жизнен християнин, ако не принадлежиш на тялото Христово. Главнята, извадена от огнището, бързо изгасва. Трябва да се хвърли обратно в огъня, за да пламне отново. Нужно е да станеш част от тялото, за да пламне вярата ти с пълна сила и да огрява тези около тебе. Там ще намериш любовта.

И така, виждаме, че Божията воля е не само да ходим на църква, но и да сме посветени на една местна църква, да търсим мира и да се отнасяме с любов към другите вярващи.

Евреи 10:24,25 „и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

И  отново: „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, на който бяхте и призвани в едно тяло...“

Ако наистина имаме този мир с Бога, то Павел ни казва: реши как да действаш в конфликтна ситуация като човек, който не принадлежи на себе си, а на Бога. Ти си негов посланик, затова действай както Христос би действал.

Може ти и другият човек да сте много различни. Но сега вие сте едно тяло в Христос. Нека ръководен фактор за действията ти да бъде желанието да опазиш мира.

Римляни 14:19 „И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.“

Бог не ни е призовал да бъдем самотни рейнджъри, а части на едно тяло. Ако ти в пристъп на гняв отрежеш някой брат или сестра, все едно ампутираш част от тялото си. Твоите думи, жестове, отношение, постъпки трябва да съдействат за единство с другия човек.

Ти може да си кажеш, „Добре, ще се помиря с него, от мене да мине, но той трябва също да се извини.“ Това не е истинско помирение. Затова Павел завършва стиха така, „и бъдете благодарни“ (ст.15). Помири се със сърце изпълнено с благодарност към Бога, който е простил всичките ти грехове и те е направил част от тялото, макар че не го заслужаваш.

Така че, когато някой в църква те нарани, не се фокусирай на нарушените си права. Не говори зад гърба му какво е направил, не се опитвай да настроиш хората срещу него. Не се прави на мъченик. Вместо това търси Христовия мир между теб и него с благодарно сърце заради Божията благодат. Благодарение на нея ти си спасен и си станал част от тялото Христово.

Същата тази Божия благодат е действала и в живота на твоя брат или сестра. Може да са ни наранили, но Бог ги е спасил и работи в техния живот. Затова ти можеш да използваш връзката на любовта в Христос като основа за помирение. Моли се в тази ситуация двамата да израствате в зрялост и да прославите Бога.

Може след като се помириш с другия, да го попиташ: как да се моля за теб? Имаш ли нужда от нещо? Всеки, който се нарича християнин, трябва да практикува любов във взаимоотношения на мир в тялото.

Библейският учен от 4 в. Йероним Стридонски казва, че когато ап. Йоан бил на преклонна възраст, бил толкова слаб, че трябвало да го носят до църковните събрания на ръце. На младини заедно с брат си Яков те били толкова избухливи, че Исус ги нарекъл „синове на гърма“. Но след като израстнал в Христос, Йоан станал известен като „апостола на любовта“.

В края на всяка служба го изправяли, за да каже нещо за насърчение на църквата. И той винаги казвал: „Дечица, любете се един друг.“ След много седмици, в които той отправял едно и също послание, на вярващите им омръзнало. Попитали го защо винаги им повтаря едно и също нещо. Мъдрият апостол казал: „Защото това е заповед на Господа и ако спазвате само нея, това ще е достатъчно.“

Обичаш ли магданоз толкова, че да можеш да го ядеш? Обичаш ли братята и сестрите в Христа толкова, че да изглаждаш конфликтите си с тях? Отговорът на въпроса „Къде е любовта?“ е в това да започнеш сам да я проявяваш.

Когато започнеш да го правиш, Христовият мир в тялото му ще блести ярко в този изгубен свят на разрушени взаимоотношения. Практичната любов в тялото ще привлича тези, които още не я притежават. И вече те няма да задават въпроса „Къде е любовта?“, защото ще знаят къде могат да я намерят. И след като коронавирусът отмине, същата тази любов ще накара гладните и жадните, дошли да ядат Хляба на живота и да пият от Живата вода, да се превърнат в пълноценни части на Тялото Христово. Нека да се помолим.

Накрая, искам да ви оставя още няколко въпроси за размисъл след края на богослужението. Ето ги:

Едно и също нещо ли е да показваш християнска любов и да харесваш някого? Трябва ли да си приятел с някого, за да го обичаш?

Как можем да проявяваме конфронтираща любов в условия на пандемия и „социална дистанция“?

Дайте примери за саможертвена и грижовна любов в църквата? А по отношение на невярващите около нас? В настоящата ситуация?

Как можеш да обичаш някого, който те е наранил? Как би изглеждала тази любов?

Това са въпросите. Ако имате други въпроси към мене, може да запишете и тях и ще се опитам да отговоря. J

Нека сега се помолим.

_________________

Проповед в БПЦ "Нов живот" - Варна

Хвани въжето, не дънера

Двама мъже плавали с лодка в река, но изведнъж попаднали в буйно течение. Докато реката ги носела бързо надолу по течението, към опасни скали и водопади, хората на брега се опитали да ги спасят, като хвърлили въже. Единият хванал въжето и бил спасен. Другият се паникьосал и се хванал за дънер, който минавал край лодката. Това било фатална грешка! Човекът, който хванал въжето, бил изтеглен на брега, защото имал връзка с хората на сушата. Човекът, който се хванал за дънера, бил отнесен надолу по течението и никой не го видял повече. Вярата е като да хванеш въжето, хвърлено от брега. То е спасителната ни връзка с Исус Христос. Добрите дела, подобно на хващането за дънера, отнасят хората към осъждение.

Само благодат (Sola Gratia)

/проповед от п-р Джош Прово/

Много съм благодарен, че още веднъж имам привилегията да ви видя, преди да заминем за Америка за шест месеца.  Всеки път, когато сме тука, съм радостен от хвалението и съм впечатлен от вярата ви.  Макар и да ни е трудно да се разделим, се утешавам със знанието, че когато заживеем в Шумен, ще се виждаме доста по-често!

Днес говорим за благодатта.  Ще срещнем нея в живота на Мартин Лутер и ще я срещнем в страниците на Божието слово.  Преди да започнем, нека да се помолим.

Да ви припомня, че в момента сме в средата на петседмична поредица върху Протестантската реформация.  Преди две седмици разбрахте, че Библията е единствената ни основа, а не традициите на хората.  Миналата неделя научихте, че спасението идва само чрез вяра, а не посредством добри дела.  Аз изслушах тези две проповеди в YouTube и си припомних отново колко е велика нашата вяра и колко е достатъчна Библията.

Днес е третата част от тази поредица и ще говорим върху темата благодат.  Какво точно представлява благодатта?  Благодатта е да получиш нещо хубаво, което не заслужаваш.  Срещаме тази благодат много пъти в живота на Мартин Лутер, основателя на Протестантската реформация.

През изминалите седмици разбрахме, че Лутер става вярващ през 1513г.  През 1517г. той приковава своите 95 оплаквания, които има срещу папата, към вратата на църквата на университета.  В продължение на следващите четири години взаимоотношенията му с папата стават все по-сложни.  Лутер продължава да пише и да проповядва, че спасението идва само чрез вяра, а не чрез купуването на индулгенции.  Най-после, през 1521г., Лутер застава пред краля на тогавашната Римска империя в опит да защити вярванията си.  Въпреки че той успешно и ясно успява да се защити, той бива отлъчен от католическата църква и избягва в един замък, където живее в продължение на следващата година.

В рамките на тази една година той започва да работи върху нещото, което всъщност се превръща в най-важната задача на живота му, т.е. превеждането на Новия завет от старогръцки на тогавашния немски език.  Той завършва превода на Стария завет след още 14 години.  Благодарение на новата преса на Гутенберг все повече хора имат достъп до Библията и много хора приемат Христос.  Според мен едно от най-важните постижения на който и да говорим език е да има собствен превод на Библията.  Аз съм толкова благодарен, че в България има няколко прекрасни превода на Библията и съм благодарен, че в църкви Нов живот изучаваме Божието слово по разбираем, съвременен български език.  Благодарение на Лутер германците придобиват тази привилегия.

След още няколко години Лутер се оженва за една бивша монахиня, която се казва Катерина.  Това пренебрегва стария обичай, според който свещениците нямат право да се женят.  Лутер осъзнава, че тази забрана не е в Библията и затова решава да не я спазва.  Аз лично съм много благодарен за тази негова постъпка и за промяната, която тя довежда със себе си!  На Мартин и Катерина им се раждат 6 деца, четири от които изживяват детството си.

След сватбата си Лутер се захваща с оформяването на новото вероизповедание: лутеранство.  И тук трябва да кажем, че на Лутер не му се е искало да се използва това име.  Той предпочита по-простото име: евангелски църкви.  Днес по света има различни видове евангелски църкви, които понякога са в съгласие помежду си, но понякога не са.  В България някои евангелски църкви имат добри репутации, други -  не толкова!  Също, понеже много църкви се числят към евангелските църкви, е много трудно да се определи какво точно означава думата „евангелски“.  Всъщност това е гръцката дума за блага вест.  Евангелските църкви са тези, които вярват в благата вест от все сърце.  Понеже нашите църкви „Нов живот“ вярват и проповядват благата вест, то те с право може да се наричат „евангелски църкви“.

Въпреки че Лутер предпочита това название, от самото начало тези църкви, за които говорихме по-рано, започват да се наричат лютерански църкви.  Има много такива църкви по света до ден днешен, включително и в България.  В нашата страна има лютерански църкви в София, Варна и Шумен.  По какво са се различавали тези църкви от тогавашните католически църкви?  Според мен най-голямата разлика е била в това, че цялата служба се е провеждала на местния език, тоест, на немски вместо на латински.

Чрез Божията благодат Мартин Лутер успява да направи много, много добри неща през своя живот.  Според мен днес светът е по-хубаво място, защото той е живял на него.  Но има и няколко неприятни неща, които трябва да споменем за него.  И въпреки тях, на мен ми се струва, че дори тези по-неприятни неща в неговия живот сочат към благодатта Господна! 

През 1539г. Княз Филип решава, че иска да се ожени за слугинята на жена си.  Той напомня ли ви някого от Библията?  Авраам прави същото, като взема за жена Агар, слугинята на Сара!  Това беше лоша идея тогава, и със сигурност е била лоша идея и за този княз.  Князът поисква благословията на Лутер.  Лутер не подкрепя този брак, но казва на княза, че ако наистина иска да се ожени отново, ще трябва да се ожени тайно.  И какво мислите прави Филип? Прави точно това, което му препоръчва Лутер. След известно време обаче владетелят решава, че иска да обнародва случилото се.  Лутер строго го предупреждава, че не може да признае какво е сторил.  Защо?  Защото тогава хората ще разберат, че Лутер е препоръчал на княза да си вземе втора жена!  Лутер казва, че князът трябва да измисли една „добра, силна лъжа“ и да се измъкне от неудобното положение.  Сериозно ли, бе?

И тук трябва да кажа, че в последните години от живота си, Лутер изпитва все повече и повече физическа болка.  Същевременно той става все по-кисел.  Не казвам, че това е било извинение, но сигурно болката му е била един от факторите, които са играли роля в по-грубия му тон.  Преди много години попаднах на един страхотен уебсайт, който е събрал и е издал много от обидните думи, казани от Мартин Лутер.  Неотдавна подбрах седем от тези, които харесвам най-много.  Ето ги…

„Мисля, че всички бесове едновременно са се вселили у теб!“ „Това, което казваш, е богохулство и поради това заслужаваш да умреш 1,000 пъти!“ „Ти си белият дявол и една лъскава Сатана!“ „Слепи къртици!“ „Ти си магарето на дявола!“ „Ти си по-глупав от парче дърво!“ И любимото ми: „Не бих мечтал да те осъдя или да те накажа, но ще кажа само, че си роден от дупето на дявола!“

Уау!  Радвам се, че той не си е мечтал да осъди някого!  Според мен най-лошата му постъпка не са горепосочените думи по адреса на папата, а как се отнася към евреите.  През 15-ти и 16-ти век евреите не са били много популярни.  90 години преди да се роди Мартин, евреите били изгонени от неговия район в Германия.  Лутер казва, че иска евреите да приемат Исус.  Но ако не искат да Го приемат, трябва да им се даде „остра милост“.  За Лутер хората трябва да изгорят синагогите, да забранят на равините да проповядват, да присвоят земите на евреите, да крадат парите им и или да ги поробят, или да ги експулсират.

Лутер се придържа към това свое вярване в продължение на много години.  Дори последната му проповед, дадена три дена преди смъртта му, е срещу евреите.  Можем да кажем, че неговите постъпки съответстват предразсъдъците на сънародниците му, но това не е извинение.  Човек, който казва, че е вярващ, трябва да обича невярващите, както Исус ги обича.  И най-вероятно неговата гледна точка относно евреите ви напомня на гледната точка на един друг мъж.  Адолф Хитлер.  За съжаление, Хитлер се възползва от сърдитите думи на Лутер, за да оправдае своето преследване на евреите в страните под властта му.

Както виждаме, живота на Мартин Лутер е бил смесица от добро и лошо, от любов и омраза.  Но аз съм убеден, че неговият живот много добре обрисува благодатта на Бога.  Големият въпрос, който стои пред нас сега, е следният: 

Какво означава „само благодат“? Според Лутер само благодат означава, че получаваме спасение не поради неща, които сме направили, а поради безвъзмездния подарък на Господа.  Според мен тази благодат е най-разпространената тема в цялата Библия.  Още повече – аз съм уверен, че срещаме Божията благодат върху всяка страница на Неговото слово- от Битие до Откровение!

Но има хора, които биха били скептични към това мое твърдение; те биха казали, че Бог наистина е пълен с благодат в Новия завет, но в Стария завет Той е твърде жесток.  Чували ли сте нещо подобно?  Не е ли Бог жесток в Стария завет?  Нека видим!  В първите глави на Библията разбираме, че Адам и Ева съгрешават срещу Господа и поради този първороден грях всичко лошо навлиза в света.  Поради тяхната постъпка те заслужават болка, страдание и смърт.  Те са голи и засрамени, и не заслужават нищо добро от Бога, срещу Когото са се разбунтували.  

Но какво прави Бог за тях?  Да, естествено, Бог ги наказва.  Но след това Бог прави две други неща за тях.  Той ги облича с кожата на убитото заради тях животно.  И Той им обещава, че един ден Някой ще дойде и ще ги освободи от последиците на греха им.  Адам и Ева на заслужаваха нищо добро, но получиха едно от най-важните обещания в Библията.

Да помислим за живота на пророк Йона.  Помните ли неговата история?  Той е онзи, който бе погълнат от голяма риба, понеже бягаше от заповедта на Господ.  Бог му бе заповядал да отиде до Ниневия, защото планираше да съсипи града, освен ако хората не се покаеха.  Проповядването на Йона трябваше да бъде за тях предупреждение за идното унищожение.  Но Йона реши да избяга.  Поради този бунт той заслужи смърт.  Но какво му даде Бог?  Една огромна риба, която го погълна и опази за три дена, след което го повърна на брега. Благодат!  

Йона пристигна в Ниневия и проповядва за яростта на Бог.  Хората силно се побояха от неговите думи и се обърнаха към Бога.  Но имаше проблем.  Йона намрази жителите на Ниневия и искаше Бог да ги убие.  И тъй като нямаше огън и жупел в небето, Йона разбра, че Бог бе простил греховете им.  Каква бе неговата реакция?  Той се ядоса!  В Йона 4:2 четем: 

„И Йона се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив“.  Като че ли Йона казва: „Боже, винаги правиш това!  Искам да убиеш моите врагове, но Ти все се смиляваш над тях!  Ето заради това не исках да дойда въобще на това място!“  Благодат!

В пустинята израелтяните направиха много глупави неща.  В една от главите в Стария завет четем, че израелтяните бяха обезсърчени, загдето Мойсей беше извън лагера за 40 дена.  Какво направиха?  Направиха си златно теле и се поклониха на него! Казаха: „Този е богът, О Израилю, който те изведе от Египетската земя.“  Глупости!  Бог бе готов да изтреби целия лагер, но вместо това реши да прояви милост спрямо тях.  Впоследствие Бог каза за Себе си: 

„Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях.“  Благодат!

Благодатта на Бог се вижда ясно на всяка страница на Библията, ако знаеш как изглежда тя.  Не само се вижда на всяка страница, но тя също се изпитва от всеки човек по света!  Една реч, изречена от Павел, хубаво описва това понятие.  Тя се намира в Деяния 17:23-28. По какъв начин виждаме Божията благодат в тези стихове?  Има някои ключови думи, които изтъкват тази благодат. 

Първо, Павел споменава „непознатия Бог“. За тях Бог не беше познат.  За дълги векове те се бяха покланяли на Този, Който не им бе разкрит.  Но сега, Той разкрива Себе си!  Ние не заслужаваме да познаваме Бог. Но въпреки това Бог ни се открива. Това е благодат!  Виждаме, че Бог „е направил света и всичко, което е в него“.  Нашият свят си има проблеми.  Нашият свят е опасен.  Има отровни змии и има природни бедствия.  Но виждали ли сте снимка на планетата Марс? Марс е една замразена безвъздушна пустиня!  Бог създаде за нас съкровище!  Също разбираме от тези стихове, че Бог няма нужда от нищо.  В това се корени благодатта, нали?  Ако Бог имаше нужда от нещо, то ние щяхме да имаме някаква сделка с Него.  Той ще се грижи за нас, докато ние правим неща за Него.  Но не е така!  Бог е Бог и не се нуждае от нищо от нас!  Не заслужаваме нищо от Него, понеже нямаме нищо, от което Той се нуждае.  Това е благодат!

Виждаме в същия стих, че Той ни дава живот и дихание.  Знаяхте ли, че всяко вдишване е подарък от Бог?  Ако се събудихте тази сутрин, значи сте изпитали благодатта на Бога!  Всеки човек всеки миг буквално вдишва благодатта на Бога!  Разбираме от следващия стих, че Бог непрекъснато насочва историята.  В 1984г. имало компютърен проблем в Русия.  Техният радар посочил, че Америка била изстреляла ядрена бомба към тях.  Съответно, руснаците се приготвили да изстрелят няколко бомби към въображаемия нападател.  Но един единствен офицер решил да почака, понеже имало шанс всичко да е било просто компютърна грешка.  Неговото решение спасило целия свят!  Но според Библията то не е просто съвпадение, защото Бог опазва и насочва народите.  Благодат!  В 27-ми стих ни се разкрива, че Бог е близо до всеки един от нас.  Ние не заслужаваме присъствието на Бог.  Бог има право да живее в спокойствие на небето и да ни остави да се унищожаваме едни други.  Но Той е близо до нас!  Това е благодат!   Павел затваря тази част от своята реч със заключението, че в Него живеем, движим се и съществуваме.  Всичко това е подарък от Господа!

Представете си, че един атеист идва при вас и ви казва, че ако има Бог, тогава този Бог никога не е направил нищо за него.  Той говори глупости!  Всичко, което имаме, и всичко, което сме, е подарък от нашия Създател.  Не заслужаваме нищо, но имаме толкова много!  Причината, поради която много хора не усещат благодатта на Бог, е, че те не признават своя грях и недостойнство.  Ако мисля, че съм добър, то това означава, че заслужавам това, което имам, и дори повече!  Но ако призная, че съм бунтовник, който се проваля всеки ден, осъзнавам, че Бог е твърде щедър към мен.

Аз твърдя, че всеки християнин, мюсюлманин, индус, будист, Мормон и атеист изпитва Божията благодат всеки миг всеки ден.  Всичко добро е Божията благодат.  Но това означава ли, че всеки човек ще ходи на небето?  Не!  Във всеки горепосочен пример, има условие, свързано с благодатта.  Адам и Ева трябваше да признаят греха си.  Жителите на Ниневия получиха Божията милост, след като се покаяха.  По-рано прочетохме Изход 34:6-7.  Вижте какво казва втората част на седмия стих: „но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение.“  Бог опрощава греха, но само ако хората търсят прошка.  В своята реч в Деяния 17-та глава Павел казва: „А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.“  Всеки човек изпитва Божията благодат, но небето принадлежи само на тези, които се уповават на Исус Христос!

За вярващите моето единствено предизвикателство е да признаем кои сме.  Вярвам, че не можем да разберем благодатта на Бога, без да разберем греха.  Но според мен ние разбираме нашия грях по-добре тогава, когато опознаваме Христос по-добре. Тогава ние не само разбираме своето недостойнство, но и също разбираме все по-добре колко велик е нашият Бог. С времето се сблъскваме с истината, че пропастта между нас и Бог е много по-голяма, отколкото сме си мислили. Но нещо хубаво се случва, когато разберем тези две истини.  Разбираме, че изкуплението ни е по-силно, отколкото някога сме си представили!  Ето защо аз проповядвам, че сме грешници.  Не ми е приятно да говоря за това, но когато наистина разберем кои сме и когато наистина разберем кой е Бог, тогава наистина разбираме силата на кръста!

Благодатта на Бог е това: макар че не заслужаваме обич, ние сме обичани.  Макар че сме бунтовници, ние сме простени.  Макар че не заслужаваме нищо отгоре, ние сме живи и здрави.  И макар че заслужаваме вечна смърт, Бог ни е обещал вечен живот.   Тази благодат се вижда ясно в живота на Лутер, понеже Бог го използва да благослови света, въпреки че Лутер е допускал много грешки. 

И ако си тук, и никога не си се уповавал на Исус Христос, искам да знаеш, че Бог те обича.  Той те обича, но няма да те спаси, освен ако имаш вяра в Него.  Трябва да изповядаш, че си грешник и трябва да положиш вярата си в Него.  Твоята прошка беше изкупена на кръста, когато Исус умря за теб и за всички нас.  И твоят нов живот бе осигурен, когато Исус възкръсна от смъртта.  И Библията казва, че щом положиш вярата си в Него, ще получиш най-великия дар на света.  Благодатта.

----

Проповед на п-р Джош Прово в БПЦ "Нов живот" Варна

15.10.2017 г.