Thursday, June 02, 2011

Религиозна свобода за българските студенти


Философът Ангел Грънчаров публикува в блога си материал, с който запознава читателите си с решението на Парламента на Грузия единодушно да гласува „Харта на свободата“, забраняваща използването на територията на страната на фашистка и съветска символика. Авторът допълва, че според ИА „Новости-Грузия“ документът също така предполага лустрация – длъжностни ограничения за бившите сътрудници на специалните служби на Съветския съюз, а също така за бившите висши длъжностни лица на компартията и на комсомола. На тях е забранено да работят в Съвета за безопасност, в администрацията на президента, в апарата на парламента и в много други органи на властта. Също така такива хора не могат повече да бъдат съдии и да заемат ръководни длъжности във вузовете.

Това е решение с историческо значение за Грузия. Макар и географски по-близо до Русия (Грузия има обща граница с нея), малката Грузия, изстрадала неотдавна и военен конфликт с мощната империя, реши смело и решително да скъса с позорното комунистическо минало, наложено й от съветския окупационен режим.

Като човек, който работи сред студентите в България, не мога благородно да не завидя на решението на грузинците да забранят на хора, заемали висши длъжности в компартията и комсомола да управляват университетите в страната. Тъй като това не беше направено в България, нашите университети са все още в плен на тоталитарното мислене. Това е видно от клаузата, залегнала в правилника на всеки университет, забраняваща действието на религиозни организации на територията на университета.

Това е антиконституционна разпоредба, която нарушава религиозната свобода и ограничава правата на студентите да се събират и изразяват публично своите възгледи и светоглед. Тя е и против самата същност на академичността, на която трябва да са присъщи свободния и открит дебат по всички въпроси, засягащи човешкото битие.

Университетите във всяка страна са мястото, където възникват новите идеи, които след това се превръщат в идеологии и започват да влияят върху широките слоеве от обществото. Духовният климат в страната зависи от идеите, които се раждат в главите на студентите - бъдещите политици, икономисти, бизнесмени, учители и т.н. Следователно, университетите са стратегическо място, от което трябва да започнем, ако искаме благата вест да трансформира страната.

Затова църквите и християнските организации в България трябва да стартират разяснителна кампания, за да осведомят обществеността за това погазване на правата на личността и религиозната свобода в българските университети. Лични разговори, лекции, дебати, медийни изяви, пресконференции, социални проекти, проекти за културен обмен, каузи в социалните мрежи - тези и много други са начините, чрез които може да се промени духовния климат в университетите, а след това и в България.

Истината за тази несправедливост трябва да се прокламира при всеки повод, целенасочено и последователно. Само така ще можем да накараме хората първо да се замислят, а след това постепенно да осъзнаят, че доскоро са вярвали в една лъжа, повтаряна хиляди пъти (затова и добила статута на 'истина'). БХСС вече започна разяснителна кампания, но промяната изисква участието и пълната мобилизация и подкрепа от всички християни в България. За да може истината да стане достояние на студентите, а след това и на всички останали в страната.