Историята на Лука продължава (Деяния 1:1-26)

 /проповед/

Тази сутрин започваме изучаването на книгата Деяния на апостолите. Може би някой от вас си спомнят, че преди няколко години изучавахме тази книга. Но си струва да се връщаме често към Деяния, защото тази книга описва ранната църква и от нейните свидетелства можем да почерпим много вдъхновение и практични уроци за нас като църква днес.

Деяния е и един исторически летопис. Той започва с картината за изливането на Духа на Петдесятница и раждането на църквата, след това се спира на служението сред езичниците, възникването на първата гръцка църква в Антиохия и началото на мисионерската дейност в целия тогаваше свят. Затова нарекох тази поредица проповеди „Раждането на Църквата“.

Говорейки за книгата Деяния като един летопис за раждането и първите години на Църквата, можем да кажем, че книгата бележи няколко прехода – географски, от Ерусалим до Рим; теологически – от Израел до раждането на църквата и етнически – от евреите към езичниците. Деяния е хроника на Божията сила, действаща по време на преследване. Тя е разказ за това как живият Христос влива нов живот и здраве в едно болно общество чрез никому неизвестни хора – точно както сме ти и аз.

Aвтор на Деяния е Лука, който е езичник, по занятие – лекар, а по призвание – историк. Още в увода той прави препратка към вече написаната от него биография на Исус, известна нам още като Евангелието на Лука.

Деяния 1:1-2 „Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна, до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал.“

Следователно, Деяния е продължението на евангелието от Лука. Тя продължава разказа за „всичко, което Исус вършеше и учеше“. Затова казваме, че книгата Деяния е недовършена книга. В известен смисъл тя не е довършена и днес и все още продължава да се пише. Лука продължава разказа оттам, където свършва в евангелието – от последните часове на земното служение на Исус, между Неговото възкресение и възнесение.

Днес ще 1-ва глава, за да видим 3 основополагащи принципа, на които Христос основа и построи църквата. Тези три принципа се отнасят за посланието, силата и мисията на вярващите. По-конкретно, те са следните: Посланието на вярващите е, че Христос възкръсна. Силата на вярващите им е дадена от Святия Дух. Мисията на вярващите е да установят небесното Царство.

Цялото повествование в книгата по-нататък развива тези три теми.

1.     Посланието на вярващите.

Деяния 1:3 „на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство“

Oще в самото начало Лука бърза да заяви, че християнството е учение, което се основава на исторически факти. Гръцката дума за доказателства е tekmeriois, което означава „сигурно доказателство, критерий за сигурност.“ Най-важното доказателство за достоверност на християнството е възкресението на Христос.

Как можем да сме сигурни в историческата достоверност на Възкресението?

Първо, Христос се явяваше на учениците 40 дни. Изразът, преведен като „им се явяваше“ на български, всъщност звучи така в оригинал: „беше виждан от тях“. При това, Лука използва думата оptomai, чието значение е „гледам втренчено“. С това Лука подчертава, че учениците са го виждали много пъти и всеки път Той е изглеждал по един и същ начин.

Всъщност, знаем за 10 явявания на учениците. Първите 5 са станали на първия ден, веднага след Възкресението, а останалите 5 – в последвалите 40 дни.

Той се яви на Мария в градината (Йоан 20:11-18), на жените по пътя обратно от гроба (Матей 28:9-10), на учениците в горницата (Йоан 20:19-23), отново на учениците, за да повярва Тома (Йоан 20:24-29), на седмина от тях на Галилейското езеро (Йоан 21:1-14), на повече от 500 наведнъж (1 Коринтяни 15:6), на учениците на Елеонския хълм (Деяния 1:9-12).

Освен, че Го видяха, учениците го чуха да им говори. Лука казва, че Той „им говореше за Божието царство“ (ст. 3). Очевидно Исус им се явяваше, за да им дава напътствия за Божието царство.

Не само Го видяха и чуха да им говори, но учениците можеха да докоснат Неговото възкресенско тяло. С помощта на рецепторите си те сами се убедиха в реалността на възкръсналото Му тяло. Дори съмненията на Тома, който отсъстваше при първото явяване, бяха бързо разсеяни.

Освен това, в Лука 10:41 четем, че учениците ядоха и пиха с Него. Те видяха как храната изчезва в тялото Му. Не е много лесно да имаш халюцинации, докато се храниш, нали?!

Ако аз виждам и чувам някого да ми говори, и ако седне и се храни с мен, дори да съм го мислил за мъртъв, ще призная, че е жив!

Затова и учениците повярваха, че Исус наистина е възкръснал. Тяхната убеденост ги направи смели да проповядват благата вест на същите хора, които бяха разпнали Исус. Реалността на Възкресение Христово превърна уплашените скептици в смели свидетели.

Апостол Йоан пише,

1 Йоан 1:1-2 „Това, което ... чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха... каквото сме видели и чули възвестяваме и на вас.“

През вековете много хора са се опитвали да докажат, че Исус не е възкръснал, но са се проваляли. Тези от тях, които са имали интелектуална почтеност, са били убеждавани в достоверността на фактите и са ставали християни.

Исус е живият Спасител! Буда умря и още е в гроба. Конфуций умря и още е в гроба. Мохамед умря и още е в гроба. Но когато отидем до гроба на Исус, там чуваме посланието на ангелите, „Няма Го тука; защото възкръсна, както и рече“ (Матей 28:6).

Исус се яви по пътя към Дамаск на най-яростния противник на вярата, наречен Саул и го направи огнен евангелизатор. Исус се яви на един университетски преподавател по английски език и литература, наречен Клайв Стейпълс Луис и го направи най-влиятелният съвременен християнски писател. Исус се яви на един син на фермер в щата Северна Каролина на име Били Греъм и го изпрати да печели милиони души за Христос.

Исус се яви и на нас и каза „Елате и Ме следвайте, и Аз ще ви направя ловци на човеци“. И Той все още продължава да се явява на хиляди хора днес.

2.     Мисията на вярващите.

Деяния 1:6-7 „И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството? А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт“.

Учениците изобщо не бяха наясно за природата на Царството, което Исус иска да установи. Те вероятно виждаха Месия като революционер, който ще поведе народа на бунт против римската власт, ще прогони римляните и ще основе земното царство на Давид. Някои от тях вече се виждаха като негови министри.

Затова и майката на Яков и Йоан помоли Исус да позволи на синовете ѝ да седнат отдясно и отляво на Него в Неговото царство.

И тук ги виждаме отново да го питат,

Деяния 1:6 „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?“

Но Исус им отговори, „Не е ваша работа да знаете кога ще основа Царството Си. Вашата задача е да бъдете свидетели за Мене в света.“

Но много хора се страхуват да свидетелстват.

Един баща попитал детето си, „За какво искаш да се молим преди лягане? Как върви в училище? Имаш ли проблеми?“ Детето казало „Не.“ „Децата не те ли тормозят за това, че си християнин?“ Отговорът бил пак „Не“. Бащата казал, „Децата винаги те тормозят, когато разберат, че си християнин!“ На което детето съвсем чистосърдечно отговорило, „Още една причина да не им казваш!“ 

Подобно на това дете, много хора не свидетелстват, защото не искат да носят последствията от това.

Други хора имат мотивация да свидетелстват, но не го правят по най-правилния начин. Като онзи бръснар, който вдигнал бръснача над намазаното с пяна лице на клиента и казал, „Готов ли си да се срещнаш с твоя Бог?“

Мисията на Църквата, на всеки Негов последовател, трябва да е да свидетелства за възкръсналия Исус.

Когато малко по-късно Исус се възнесе и облак Го скри от погледа им, се казва в

Деяния 1:10 „И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Исус не иска да стоим и да се взираме в небето, за да видим кога пак ще дойде. Той иска да изкупваме благовремието – да се молим, да свидетелстваме и да правим ученици, за да приближим настъпването на Царството.

Но въпросът е, как да го правим?

3.     Силата на вярващите.

Деяния 1:4-5 „И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.“

В Йоан 14 Исус вече беше обещал на учениците Си, че ще им изпрати Духа Си.

Йоан 14:16-17 „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“

И сега им каза, че когато дойде върху тях Святият Дух, ще приемат сила за свидетелство (Деяния 1:8).

А кога идва Святият Дух върху един човек? Първите ученици трябваше да чакат да дойде сила от Святия Дух. Но днес няма нужда да чакаме.

Кръщението със Святия Дух, за което говори Лука тук (ст. 5), става за вярващия в момента на спасение. Няма такова нещо като християнин, който няма Святия Дух. Според 1 Коринтяни 12:13 всеки вярващ става част от тялото Христово в момента, в който се кръсти и се изпълни с Духа:

1 Коринтяни 12:13 „[ние] се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло.“

Но също така, ние трябва да се изпълваме с Духа постоянно. За това е нужно посвещение, освещение и работа. Ако мислиш, че като идваш веднъж седмично на църква, това е достатъчно да се изпълваш с Духа, ще те разочаровам.

Храниш ли се всеки ден със Словото? Молиш ли се в Духа? Воден ли си от Исус в решенията, които вземаш? 

След като повярваме и Духът дойде в нас, ние имаме отговорността да поддържаме огъня на Святия Дух. И тогава Святият Дух ни дава сила за свидетелство.

Големият евангелизатор Чарлз Фини пише, че когато Бог го изпълва със Святия Дух, чувства такава сила свише, че само от няколко казани от него думи хора са се покайвали. Той казва: „Думите ми сякаш се захващаха като бодливи стрели за душите на хората. Режеха като меч. Разбиваха сърцето като меч. Мнозина могат да потвърдят това... Понякога се чувстваш изпразнен от тази сила. Отивах, говорех, но виждах че думите ми нямат този ефект. Наставлението ми също. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках за помощ и силата отново се връщаше върху мен.“

В Библията има един принцип и той е, че всеки път когато Бог изпраща някого да свърши нещо, Той му дава средствата да го направи.

Когато изпрати Мойсей да изведе людете от Египетско робство, Той му даде това, от което се нуждаеше за целта. Мойсей се оплакваше, че не може да говори, беше уплашен, но Бог му даде думи, даде му сила. Даде му свръхестествени чудеса, за да може да превърне жезъла в змия, да напълни Нил с жаби, да нанесе язвите върху Египет и да изведе Израил от робство.

Днес Неговата мисия към нас е да отидем по света и да проповядваме благата вест, като кръщаваме в името на Отца, Сина и Святия Дух и учим всички да пазят всичко, което ни е заповядал. Това е Великото поръчение.

Може това да изглежда невъзможна задача, но Бог се специализира във вършене на невъзможното. И Той прави невъзможното възможно, защото ни е дал Святия Дух.

Исус каза, „Няма да ви оставя, винаги ще бъда с вас.“ Святият Дух идва и ни утешава и насърчава. Той идва и ни подсказва какво да казваме на хората. Идва и ни дава сила да свършим работата, която Той има за нас.

Прости хора, които нямат богословско образование, които нямат всички отговори, но които са изпълнени с Духа имат повече сила от всички правителства, които са управлявали света.

Римската империя не можа да устои на обикновени хора като Петър и Павел, когато те бяха изпълнени с Духа. Светът днес няма шанс, ако църквата осъзнае, че източник на нейната сила е Бог.

В заключение, Бог Отец изпрати Бог Свети Дух на всички ученици на Божият Син, за да имаме цялата сила, която ни е нужна за посрещане на предизвикателствата на живота ни. Ако не си го направил още, време е да поканиш Святият Дух да поеме юздите на твоя живот.

Когато това стане, ще започнат да се случват интересни неща в живота ти.

Една майка прочела на малката си дъщеричка няколко библейски истории и след това я попитала какво мисли за тях. Момиченцето казало, „Много ми харесва! Никога не знаеш какво ще направи Бог следващия път.“

Когато Святият Дух поеме контрол, обезсърчените се разведряват, нечестните се изповядват, киселите се разсмиват, затворените се отварят, клюкарите си затварят устата, конфликтните се извиняват, спящите се събуждат, хладките се запалват, сухите кости се разтърсват и легналите се изправят.

Но преди всичко, възкръсналият Христос бива прославян.

Нека се молим.

_________________

08.01.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Каква е Божията воля за моята мисия

 /проповед/

По време на една проповед за смъртта и последния съд, пасторът се разгорещил и извикал, „Всеки член на тази църква ще умре и ще се изправи пред съда.“ Поглеждайки надолу към първия ред, той забелязал мъж с широка усмивка на лицето. Проповедникът повторил още по-силно, „Всеки член на тази църква ще умре и ще се изправи пред съда!“ Мъжът кимнал и се усмихнал още повече. Това наистина вбесило проповедника. Той ударил силно амвона и пак извикал ултимативно, „Всеки член на тази църква ще умре и ще се изправи пред съда!!!“

Макар че всички останали в събранието изглеждали сериозни, мъжът отпред продължавал да се усмихва. Накрая проповедникът слязал от сцената, застанал пред мъжа и извикал, „Казах, че всеки член на тази църква ще умре!“ Мъжът се ухилил. След службата проповедникът отишъл при мъжа и казал, „Не разбирам, винаги когато казвах „Всеки член на тази църква ще умре, вие се усмихвате. Защо? „Аз не съм член на тази църква“, отговорил мъжът.

Без значение от коя църква си, трябва да те вълнува, че един ден ще се изправиш пред Съдния престол на Бога и ще отговаряш за живота си. Защото Бог ти го е дал с цел!

Ти не си случайно на тази планета. Бог те е създал, за да изпълниш определена задача. И тази задача е наречена мисия. Думата мисия произлиза от латинската дума „mittere“, което означава „изпращам“. Да си християнин означава, че си изпратен в света като представител на Исус Христос. Исус казва,

Йоан 20:21 „Както Отец прати Мен, така и Аз изпращам вас.“

Докато беше на земята, Исус имаше ясното разбиране за Своята мисия. Още като дете, когато родителите Му го загубиха по време на пътуването до храма, Той каза, „Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?“ (Лука 2:49)

В края на Своя земен път, на кръста Той каза, „Свърши се“ (Йоан 19:30). И тези две изказвания рамкират един пълноценно изживян живот, посветен на изпълнение на мисията, дадена Му от Отец.

Каква беше Неговата мисия? „Да разруши делата на дявола (1 Йоан 3:8) и да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:10), за да може повече хора да дойдат при Отца (Йоан 14:6). И мисията на Исус, докато Той живя на земята, сега е наша, защото ние сме Христовото тяло. Това, което Той вършеше във физическото си тяло, ние продължаваме да правим като Негово духовно тяло.

2 Коринтяни 5:18 „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение.“

От своето раждане всеки човек е в състояние на бунт срещу Бога поради първородния грях, който е наследил. Поради това Бог иска да примири със Себе Си всеки човек. И Той ни е възложил тази мисия на помирение, която Исус започна на земята.

Той ни казва, „Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ И след като го направим, след като отидем при Него, Той ни призовава да отидем за Него.

Марк 16:15 „И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.“

Идете по целия свят...

Тези думи на Исус не са наречени „великото предложение“. Те са известни като Великото поръчение и са записани в пет различни книги – в четирите евангелия и в Деяния на апостолите.

Неотдавна чухме за една „петкратна експертиза“ на нашата прокуратура. Аз не знам дали на нея може да се вярва, но когато Бог повтори петкратно нещо, когато петкратната експертиза е на Бога, по-добре да не я подминаваме с лека ръка.

Мислил ли си някога, че ти имаш отговорност за невярващите от твоето обкръжение? Бог казва в Езекиил 3, че ние трябва да сме като часови на пост на градската стена. Ако един часови или страж види опасност, той трябва да предупреди хората в града. Ако те пренебрегнат предупреждението, отговорността за бедствието ще падне на тях. Ако обаче той заспи на поста или не внимава, Бог ще го държи отговорен за разрушенията и загубения човешки живот.

Бог те е поставил да си часови на стената. Кои са хората в твоята сфера на влияние? Семейството ти, съседите, колегите. Ти си отговорен да им представиш благовестието и да им дадеш възможност да се покаят.

Следователно, всеки от нас, който се нарича ученик на Христос, има голяма отговорност. Но също така за нас трябва да е чест и радост да сме съработници на Бога и на нас да е поверено „посланието на примирението“ (2 Коринтяни 5:19).

Това е най-големият подарък, който може да подариш на някого – да му кажеш за Исус. Ако твой приятел има рак и ти знаеш лек за него, би било престъпно да не му кажеш тази животоспасяваща информация. Още по-лошо е да не му кажеш как може да се помири с Бога и да има спасение и вечен живот в Неговото присъствие!

Когато четиримата прокажени видяха, че сирийската армия е изоставила стана с много храна и плячка в него, а вътре в града техните сънародници умираха от глад, те споделиха храната и плячката с тях (4 Царе 7). Колко повече нашите близки се нуждаят да се нахранят с Хляба на живота!

Понякога ние забравяме, че невярващите ни познати са безнадеждно изгубени и вървят към вечно осъждение от Бога. Защото

Деяния 4:12 „чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“

Така че, твоята мисия има вечна стойност. Тя е по-важна от всяка друга цел или задача, която имаш на земята. Последствията от мисията ти ще траят вечно. Последствията от работата ти – не. Затова трябва да изкупваме благовремието и да се хванем за работа, докато е още ден.

Представи си радостта ти, когато на небето срещнеш хора, на които си казал благата вест!

Това, че твоята мисия е по-важна от твоята работа не означава, че трябва да напуснеш работата си и да станеш пастор или служител на пълно работно време в християнска организация. Нашата работа е служение и нашето служение е работа. Каквото и да работиш, моли се Бог да ти дава думи и подход, с които да споделяш благата вест с хората на работното ти място.

Какво по-добро място от това да проповядваш благовестието на всяко създание, което Бог е пратил в работата ти! Средно един човек прекарва 90000 часа на работа. Това е повече време, отколкото имаш със семейството си!

Някой е казал, че „най-добрият начин да използваме живота си е да го посветим на нещо, което ще пребъде.“ Всичко около нас един ден ще изчезне, само Божието царство ще пребъде. Затова посвети живота си на изграждане на Божието царство – първо у тебе, след това в дома ти и после у хората около теб.

И обратно, ако не изпълняваме поверената ни от Бога мисия, ние ще пропилеем живота си. На земята има хора, които единствено ти ще можеш да достигнеш. За някои от тях само ти ще си разтворена Библия, друга няма да имат възможност да прочетат. Дори и само на един човек да повлияеш за Исус и той да се спаси, ти ще си повлиял за вечността.

Ако все още не си го направил, защо не започнеш още днес да се молиш Бог да ти покаже кого е поставил в живота ти, за да му подариш благата вест?

Твоята мисия да споделяш благовестието е не само отговорност, но и радост и привилегия. Нещо повече, знаеш ли че Божието разписание за настъпването на края на света е свързано с изпълнението на твоята мисия?

Исус каза,

Матей 24:14 „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.“

Никой, дори Исус не знае деня или часа, когато ще настъпи Второто идване на Исус. Но Библията ни казва, че Той няма да се върне, докато всеки който Бог иска да чуе благовестието, не го чуе. Както казва Тони, всеки път когато споделям благата вест се чудя дали това няма да е последният човек и дали Исус няма да дойде след това.

Някой ще попита, как мога да правя това, когато имам толкова други отговорности! Виж, Сатана иска да правиш всичко друго, освен да споделяш вярата си. Винаги се притеснявам, когато някой ми предлага много добри неща. Защото добрите неща често ни отклоняват от най-доброто!

Затова, ако искаш да изпълниш мисията на твоя живот, нужно е да изоставиш своите планове и да приемеш Божия план за твоя живот. Да кажеш, не моята воля, а Твоята да бъде! Да му предадеш всички свои мечти, планове и амбиции така, както носещият кръста към Голгота човек се е отказвал от всички своите земни мечти и амбиции, защото е знаел, че само няколко часа по-късно ще е мъртъв.

Галатяни 2:20 „Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, но Христос живее в мене.“

С други думи, вместо да се молиш на Бог, излагайки му дълъг списък от неща, които искаш, да му дадеш бял лист с твоя подпис отдолу и да кажеш: „Исусе, ти попълни празните редове.“

Най-накрая, когато говорим за изпълнение на нашата мисия и на Великото поръчение на Исус, това неизменно е свързано с молитвата.

Молитвата е най-важният инструмент за твоята мисия в света. Хората могат да отблъснат опитите ти да покажеш любов. Хората могат да отхвърлят твоето послание. Но хората са беззащитни срещу нашите молитви.

В опустошителната война, която Русия води срещу Украйна, се използват много оръжия. Но едно оръжие, което украинските сили получиха през последните месец-два обещава да наклони везните в тяхна полза. Това са т.н. химарси. Това е високомобилна артилерийска система, която може точно да поразява цели на разстояние до 80 км. Отклонението е само 1-3 метра!

Знаеш ли, че молитвата е още по-точно високоточково оръжие от химарсите?! Подобно на междуконтинентална ракета, ти можеш да се застъпиш в молитва за даден човек дори той да е на другия край на земята. Отклонението е нула сантиметра!

Може да се молиш за възможности и смелост за свидетелстване, за това Бог да подготвя почвата на сърцата на хората, на които ще свидетелстваш, за покаяние сред нашите сънародници, за повече работници на нивата.

Матей 9:38 „затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“

Молитвата, както и цялостната ни мисия, изискват усилия. Нужно е да сеем със сълзи, за да пожънем с радост.

Псалм 126:5,6 „Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. 6 Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.“

Знаете ли за Сахел? Сахел е савана, граничната зона в Африка между Сахара на север и по-плодородния район на юг. В Сахел дъждове падат само през 4 месеца – май, юни, юли и август. След това следва 8 месеца суша. Земята се нацепва от сушата, както и ръцете и краката на хората. Вятърът от Сахара разнася праха на хиляди метри във въздуха. Влиза в устата ти, влиза в часовника ти и той спира. Храна може да се отглежда само през тези 4 месеца. Хората отглеждат сорго, житно растение.

Октомври и ноември са хубави месеци. Хамбарите са пълни след успешната жътва. Хората пеят и танцуват. Ядат два пъти на ден. Соргото се стрива между два камъка и така се прави брашно, а след това от него се приготвя каша. Тя се яде гореща. С пръсти я оформят в малки топчета, овалват ги в малко сос и ги хвърлят в устата си. Храната ги засища и могат да спят.

Идва декември и хамбарите започват да се изпразват. Много семейства пропускат сутрешното ядене. До януари по-малко от едно на всеки петдесет семейства яде два пъти на ден. До февруари вечерята също намалява. Количеството става още по-оскъдно през март и децата започват да се разболяват. Не може да си здрав с половин ядене на ден.

Април е месецът, когато през нощта се чува плача на бебета. Повечето от дните минават само с една чаша каша вечер. След това, неизбежното се случва. Някое шест или седемгодишно момче ще дойде тичайки при баща си и развълнувано ще каже, „Тате! Тате! Имаме зърно!“ „Сине, знаеш че не сме имали зърно от седмици.“ „Напротив, имаме“, НАСТОЯВА МОМЧЕТО. „в плевнята с козите – там на стената има една кожена торба. Аз се протегнах и вкарах ръката си вътре. Тате, там има зърно! Дай го на мама, за да направи брашно и довечера нашите коремчета могат да спят!“

Бащата стои безмълвен. „Сине, не можем да направим това“, отговаря той тихо. „Това е семето за следващата година. Само то може да ни помогне да не умрем от гладна смърт. Чакаме дъжда и тогава ще го използваме.“

Дъждът най-накрая идва през май и тогава момчето гледа как баща му взема торбата от стената и прави най-неописуемото нещо, което може да си представиш. Вместо да нахрани своето крайно отслабнало семейство, той отива на полето и със сълзи, стичащи се по лицето му, взема от зърното и го хвърля. Той го разпръсва в калта! Защо? Защото вярва в жътвата.

Жътвата е негова, той я притежава. Той може да прави с нея каквото иска. Самото сеене е толкова болезнено, че той плаче. Но както казват африканските пастори, когато проповядват върху Псалм 126, „Братя и сестри, това е Божият закон на жътвата. Не очаквайте да се радвате по-късно, освен ако не сте готови да сеете в сълзи.“

И аз искам да те попитам, колко ще ти струва да сееш в сълзи? Не искам да кажа просто да дадеш на Бог нещо от твоето имане, но да намериш начин да кажеш, „Аз вярвам в жътвата, затова ще дам немислимото. Светът ще ме нарича неразумен, но аз трябва да сея въпреки това, за да мога един ден да празнувам с радостни песни.

В заключение, след като отидем при Него, Той ни призовава да отидем за Него. Да станем ловци на човеци. Нашата мисия е отговорност. Ние имаме отговорност да казваме на невярващите за Исус. Бог те е поставил да си часови на стената и да предупреждаваш за опасността от ада. Нашата мисия е и болка, и жертва.  

Но нашата мисия е не само отговорност, болка и жертва; тя е и радост, и привилегия. И тя има вечна стойност. Най-важният инструмент за твоята мисия в света е молитвата. Нека се молим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

31.07.2022 г.

Преживял ли си Петдесетница? (Деяния 2)

 

Днес е Петдесетница, честит празник! За съжаление повечето хора свеждат празниците само до ядене и пиене. 

Двама души си говорили и единият казал:

- Мръдна ли някъде по празниците? Другият отговорил:

- Да, от L на XL.

Преди 7 седмици празнувахме Възкресение Христово, а преди това – Рождество Христово. Повечето хора, дори и да не са вярващи, отбелязват тези празници. Но днес е Петдесетница и малцина забелязват този празник. Но той е важен, защото на този ден се е родила Църквата и Бог дава възможност на всеки човек да стане част от Неговото семейство.

В първа глава на Деяния Исус се среща с апостолите на Елеонския хълм и им казва, че те трябва да бъдат свидетели за Него в целия свят. Но преди това трябва да чакат в Ерусалим, докато получат сила отгоре. И тогава се възнася и изчезва от погледа им.

И те отиват в Ерусалим и се молят. Нека сега прочетем Деяния 2:1-15, 22-24, 36-38.

Интересно е, че някои хора помислиха, че апостолите са пияни. Това ни говори какъв ентусиазъм и каква радост са владеели в Ерусалим в онзи ден. А когато хората са радостни, това е изписано на лицата им.

Когато Митко подготвяше как да изненада и да предложи на нашата дъщеря да се омъжи за него, посвети в тайната и нас, за да можем да му помогнем да осъществи изненадата. Всички пазехме тайната цяла седмица, опитвахме се с нищо да не се издадем, че се подготвя годежа.

В деня преди това трябваше да свършим доста работа, затова бяхме особено внимателни да не събудим никакви подозрения у нея. Но въпреки всичките ни старания, тя разбрала. Издало ни е шушукането в коридора, тaйните телефонни разговори, но най-вече фактът, че колкото и да сме се опитвали, не сме успели да скрием радостта си от предстоящото събитие!

Радост беше изписана на лицата и на хората във Варна, когато научиха, че Тодор Живков е паднал от власт. На първия свободен митинг на площад Независимост се събраха хиляди хора. Вижте ентусиазма и еуфорията, която е изписана на техните лица!

На първата Петдесетница хората в Ерусалим откриха неизказана радост, когато се роди Църквата. Затова по-късно Павел ще напише на филипяните, „Радвайте се всякога в Господа! Пак казвам: Радвайте се!“ (Филипяни 4:4).

Това беше наистина епохално събитие, защото тогава се роди Църквата. Затова на днешния празник искам да обърна вашето внимание на три важни неща, които научаваме от Петдесетница. Първо, Църквата бе създадена от Бога. Второ, мисията на Църквата е да споделя Божията любов на един изгубен свят.И трето, целта на Църквата е да изгради една уникална по своя характер общност.

Първо, виждаме че Църквата беше създадена от Бога. Бог беше замислил Църквата отпреди сътворението на света. Той каза, че дори портите на ада няма да ѝ надделеят.

Исус дойде в света, след това умря и възкръсна и малко след това Църквата бе създадена на Петдесетница – 50 дни след Възкресение.

Някои хора възприемат Църквата така, сякаш всичко се е случило така: Петър е свикал събрание на апостолите и им е казал, „Събрали сме се, за да обсъдим дали да стартираме църква.“ Обсъждат въпроса за известно време и след това Яков предлага да стартират църквата. Гласуват и така стартират църква в Ерусалим.

Но това не се е случило така! Чухте ли какво казва Словото?

Деяния 2:2-4 „ И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър...“

Откъде дойде шумът? От небето. Бог е този, който основа Църквата. Тя е Негова Църква, не наша. Ние сме само част от нея. Важно е да разбираме това.

Но някои хора смятат, че Църквата е човешка институция и затова трябва да се съобразява с промяната в културата. Казват например, че бракът вече е отживелица, затова Църквата не може да настоява, че съвместното съжителство преди брака е грях. Но това е погрешно! Божието Слово казва в...

Евреи 13:4 „ Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото - неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.“

Или, когато в някои страни църквите бяха затворени по време на пандемията за дълги месеци и дори за година, презумцията беше, че църквата трябва да се покорява на човешките власти. Църквата винаги е поучавала християните да се покоряват на властите, но не и в случаите, когато управляващите приемат безбожни закони и нарушават принципа за разделение на властите. Не правителствата са създали църквата, че да могат да я затварят.

Комунистите не можаха да унищожат Църквата. Никое правителство – нито ислямистите, нито културните марксисти няма да могат да затворят или унищожат Църквата до Второто идване на Христос. След това от нея вече няма да има нужда!

Добре, ще каже някой, ако Църквата е създадена от Бога и е толкова прекрасно място, защо толкова малко хора стават част от нея?

Трябва да имаме предвид, че Църквата никога няма да е най-популярната институция, защото тя е контра-културна. И защото говори истината, а истината боли. Фридрих Ницше е казал, „Хората не искат да чуват истината, защото не искат илюзиите им да бъдат разбити.“ И е прав! Хората предпочитат да живеят в заблуда.

Затова и повечето хора в неделя сутринта не са на църква, а на разходка в Морската градина. Някой друг беше казал, „По-добре е да си сам с истината, отколкото да грешиш с тълпата. По-добре в крайна сметка да успееш с истината, отколкото временно да успееш с една лъжа.“

Бог иска Църквата да защитава истината и да бъде непоклатима в представянето на благата вест, защото тя принадлежи на Бога. Не е наша.

Първо, Църквата е създадена от Бога. Второ, мисията на Църквата е да споделя Божията любов на един изгубен свят.

Петдесетница означава споделяне, предаване на послание.

Когато се явиха огнените езици, се казва че апостолите се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят (ст.4).

Защо беше необходимо това? Петдесетница беше голям празник в еврейския календар. Името на празника „Петдесетница” идва от факта, че той се провежда 7 седмици (50 дни) след Празника на първите плодове и 2 дни след Пасха.

На този празник всички мъже евреи се стичаха в Ерусалим от цялата Римска империя. Както научаваме от ст. 9-11, на тази Петдесетница бяха дошли евреи, които живееха в Медо-Персия, Елам, Кападокия, Понт и Азия, Фригия, Памфилия (днешна Мала Азия), Египет, Либия, Киринея, Рим, Крит, Арабския полуостров.

Тези посетители за празника говориха само езиците на своите народи. Между тях съществуваше езикова бариера. Но Бог искаше всеки от тях да чуе посланието на собствения си език. Затова направи чудо и даде на апостолите дарбата говорене на езици.

Мисията на Църквата е да предава посланието на благата вест. Аз вярвам, че тази свръхестествена дарба говорене на езици съществува и днес. Но обикновено днес трябва да се потрудим, за да говорим чужди езици.

Днес Библията се превежда от хиляди преводачи на различни езици, изпращат се мисионери, които трябва да научат местния език и да споделят благовестието на него. Методите може да са се променили, но посланието е неизменно. Мисията остава същата! И в момента, в който повярваш, Бог те изпраща да споделяш Неговата любов и блага вест.

Трето, целта на Църквата е да изгради една уникална по своя характер общност.

Какво става, когато Петър се изправя и проповядва своята огнена проповед на първата Петдесетница?

Деяния 2:37 „Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? 38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Слушателите на Петър са „ужилени в сърцата“. Те осъзнават, че са виновни за това, че са разпнали Христос със своите грехове. И след призива на Петър, те се покайват от греховете си и се кръщават. Те са изкупени и получават дара на Святия Дух.

Изведнъж те стават част от една нова общност. Те идват от света на робство и суеверие, на егоизъм, алчност и нечестие. И ето, че те стават част от една нова общност, в която могат да споделят за своите вълнения, болки и грехове с хора, които познават и които са готови да ги изслушат и проявят състрадание и любов към тях.

Изведнъж се създава една коренно различна атмосфера, състояща се от 3000 променени и обновени от Бог хора. Те са новородени. Както някой беше казал, Витлеем означава Бог с нас. Голгота означава Бог вместо нас. Но Петдесетница означава Бог в нас.

На Петдесетница Бог слиза сред своите люде и ги прави нови създания. Чудно ли е, че техният брой нараства бързо до 5000, а след това още повече, с разрастването на Църквата в Ерусалим? Към тях се присъединяват все повече и повече хора. Те не са виждали такова нещо преди.

Когато някой дойде за първи път в нашата църква, бива докоснат от Божията любов изразена чрез приятелско ръкостискане, приветлива усмивка и насърчителни думи от хората от църквата. Повечето от хората тук са дошли именно защото са били привлечени от Божията любов така, както желязото се привлича от магнита. Когато Бог присъства в тялото Христово това няма как да остане скрито за новодошлите!

Църквата винаги трябва да остане такава. Повечето институции съществуват, за да могат да вземат нещо от хората. Банката взема лихва. Правителството облага с данъци. Партиите се борят за гласове. Университетите вземат субсидии.

Църквата съществува, за да може да дава. Много ще се опитват да се възползват от вас, но Църквата е мястото, където можете да дойдете и да чуете истината, да ви послужат и да посрещнат нуждите в живота ви.

Ние трябва да бъдем различни хора. Оазис в пустинята, сенчесто дърво в горещ летен ден, чаша студена вода когато си жаден, място където да дойдеш и да знаеш, че няма да бъдеш отхвърлен, че ще бъдеш приет и обичан от братята и сестрите.

И всичко това започна на Петдесетница. След Петдесетница светът вече не е същият. Защо? Поради влиянието на Църквата в света. Така трябва да е и днес.

Ако днес се чувстваш самотен, уморен, ако някой е злоупотребил с теб, знай че на това място ти ще бъдеш приет, изслушан, утешен и насърчен. На това място ще срещнеш хора като тебе.

Затова няма нужда да се преструваме. Можем да споделяме свободно за нашите рани и белези, и да потърсим приемане и любов. Такава трябва да е Църквата – Божие семейство.

Ако ти ни слушаш онлайн и живееш във Варна или в един от градовете, където има църква „Нов живот“, искам да те поканя да станеш част от нашата общност.

Нашият Господ Исус Христос каза,

Матей 11:28 „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ Къде ако не в Църквата можеш да срещнеш Господ Исус, и да бъдеш примирен с Него, да станеш част от Неговото духовно семейство?

Подобно на онези първи християни на Петдесетница, трябва да се покаеш от своите грехове и да приемеш дара на Святия Дух.

А ако вече си се покаял за греховете си и си Христов последовател, въпросът ми е изпълваш ли се с Духа всекидневно? Защото Църквата е пълна със спасени хора, които обаче нямат силата на Святия Дух и не вършат Неговата мисия.

Как става изпълването с Духа?

В книгата „Денят на Неговата сила“ Пийт Лоумън разказва как американското студентско християнско движение IVF изпраща в Канада Хауърд Гинес, за да основе първите групи за Библейско изучаване в канадските университети. Гинес отива в Канада в началото на ноември 1928 г. и още с пътуването си завежда при Христос спътника в корабната кабина. Навсякъде, където отива, той насърчава студентите да организират молитвени събрания и да се молят за благовестието сред своите колеги.

Във Ванкувър имало основана група, но не и новоповярвали. На въпроса защо, студентите отговорили, страх, липса на сила, липса на молитва, липса на посвещение и т.н. Господ започнал да разчупва сърцата им. След това Гинес казал, хайде да се молим. В молитва те изповядали всичко и се покаяли, след което наново се посветили в пълна зависимост от Божията благодат и сила да споделят вярата си. Още следващата седмица към тях се присъединили новоповярвали!

Ние се изпълваме, когато четем Словото, изповядваме греховете си и се предадем напълно на Божията благодат и сила. Ако сме пълни с гордост, светска амбиция и грехове, у нас няма да има място за Святия Дух! Трябва първо да се изпразним от всичко нечисто, аз да се изпълним с Духа! Изпълнен ли си с Духа? Преживял ли си твоята Петдесетница?

Евангелизаторът Муди провеждал евангелизация в Англия. Един възрастен пастор протестирал, „Защо се нуждаем от този г-н Муди? Той не е образован и е неопитен. За кого се мисли? Да не би да има монопол върху Святия Дух?“ Един по-млад, но по-мъдър пастор се изправил и отговорил, „Не, но Святият Дух има монопол върху г-н Муди.“

На Петдесетница Бог изпрати Святия Дух и се роди Църквата. Затова Църквата не е човешка, а Божия институция. Нейната мисия е да споделя Божията любов на един изгубен свят чрез една уникална по своя характер общност. Нека благодарим на Бога, че сме част от нея и да се изпълваме с Духа, за да продължаваме мисията на Църквата! И да живеем винаги в Петдесетница.      

Молитва.

_________________

БПЦ "Нов живот" Варна

20.06.2021 г.

Мисията изпълнена, мисията продължава (Деяния 27,28)

/проповед/

На 13 май започнахме нашето пътуване с Неудържимите от Деяния на апостолите. За почти 4 месеца видяхме как след раждането на църквата благата вест се разпространи от Ерусалим в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Днес ще завършим поредицата върху Деяния, като разгледаме последните две глави – 27-ма и 28-ма.

Но макар и книгата да завършва тук, нейната история продължава. Деянията на Духа все още се пишат и ще продължават да се пишат, докато Исус не се върне отново, за да установи Своето Царство.

Деяния е продължение на мисията на Бог Отец и Исус Христос. Ако в Стария Завет основно действащо лице е Бог, а в евангелията това е Исус, в Деяния виждаме третото лице на Троицата, Святия Дух. Той продължава да говори и води и днес тези, които са приели Исус за Господ и Спасител и са се изпълнили с Духа Му.

Следователно, Деяния е една малка, но съществена част от спасителната мисия на триединния Бог в човешката история. Преди 4 месеца започнах с това, че книгата е продължение или втора част на евангелието на Лука. Тогава прочетохме първия стих на първа глава: „Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откак започна...“ (Деяния 1:1).

Оттук разбираме, че раждането, животът, смъртта и възкресението на Исус бяха само началото на мисията на Исус Христос на земята. Тази мисия продължи в Деяния. Малко след увода в 1 гл. четем стиха, който синтезира в себе си посланието на цялата книга и всъщност на мисията на Църквата на земята:

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И по-нататък в Деяния видяхме как това пророчество започна да се изпълнява. Църквата се роди на Петдесетница, хиляди се присъединиха в Ерусалим. След убийството с камъни на Стефан и последвалото преследване на вярващите, те донесоха благата вест до цяла Юдея и Самария, а по-късно и в цялата Римска империя. Църквата в Антиохия стана щаб квартира за изпращане на мисионери сред езичниците.

Те изпратиха Павел и Варнава да изпълнят тази мисия. Павел осъществи три мисионерски обиколки, достигайки до Филипи, Солун, Атина, Коринт, Ефес и много други големи търговски и религиозни средища на империята.

И накрая, когато Павел беше арестуван в Ерусалим, Исус му се яви и му каза: „Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11) На Павел предстоеше да стигне с благовестието до центъра на Римската империя.

Но това нямаше да е лесно. Павел беше съден от Синедриона, трябваше да се защитава пред Феликс, Фест и Агрипа. Накрая, изправен пред опасността да бъде изпратен отново в Ерусалим и да бъде съден там, той поиска да бъде съден пред кесаря. Това разчисти пътя за неговото заминаване за Рим.

И тук продължаваме нашия разказ за световната мисия на правене на ученици, която Исус ни завеща в Деяния 1:8. От центъра на юдеизма, Ерусалим, той щеше да пристигне в центъра на езическия свят, Рим.

Това пътуване нямаше да бъде лесно, както ще видим след малко. И докато разглеждаме тези глави ще видим какво да очакваме, докато продължаваме да вървим по пътя, по който тръгна църквата преди 2000 г. – пътя на благовестие и ученичество. Нека прочетем

Деяния 27:1-2 “И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.“

Заедно с други затворници Павел отплават с кораб на пътуване, което ще се окаже много дълго и трудно. След двуседмично пътуване те са прехвърлени на по-голям кораб, който заминава за Италия (ст.6).

Плават бавно поради насрещния вятър и след няколко дни пристигат в Книд. Вятърът е толкова силен, че вместо да продължат на запад за Рим, се налага да отплават на юг към Крит.

Но там трябва да вземат трудно решение. Поради трудните атмосферни условия преходът до Крит е отнел много време, а до Рим остава много път. След средата на септември времето става непредвидимо и е опасно за корабоплаване, а сега вече е октомври.

Опитният в корабоплаването Павел знае това, затова съветва екипажа да презимуват там. Но капитанът и собственикът на кораба вземат решение да продължат на още 70 км на запад до Феникс, което е по-удобно за презимуване пристанище. 

В ст. 13 виждаме, че вятърът става благоприятен и екипажът решава да отплават. Но скоро от острова се спуска бурен североизточен вятър, който ги отклонява от курса на юг, далеч от острова, в открито море.

Бурята е толкова ужасна, че те препасват кораба, за да устои на вълните. Изхвърлят и много от товара. И когато и това не помага, започват да изхвърлят и такелажа на кораба, който при нормални обстоятелства е нужен за корабоплаването.

Ст. 20 показва трагичното положение, в което са изпаднали:

„И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“

В онези времена не е имало компаси и за навигация са използвали слънцето и звездите. Когато не могат да разчитат и на тях, тогава екипажът губи всякаква надежда за спасение. Но един от тях гледа различно на нещата:

Деяния 27:21-26: „А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

Ангел Господен се е явил на Павел и му е казал, че той ще застане пред кесаря и не само това, но никой от тях няма да загине. Затова Павел насърчава хората да бъдат бодри. И наистина, на четиринадесетата нощ от бурята моряците усещат, че се приближават до суша. Измерват дълбочината и установяват, че тя намалява. На разсъмване виждат залив удобен за акостиране (ст.39). Поемат курс към него, но с това бедите не свършват.

В ст. 41 разбираме, че корабът засяда и предницата се забива в дъното и вълните го разбиват. За да не избягат затворниците в суматохата, войниците се канят да ги убият заедно с Павел, но стотникът им заповядва да не го правят. След което всички скачат във водата и кой как може се добират до брега. „И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата“ (ст.44).

В началото на 28 глава научаваме, че този остров е Малта. Местните хора им показват „необикновено човеколюбие“ – приемат ги и наклаждат огън, за да се стоплят.

Но сякаш за да покаже, че не се е отказал да ги унищожи, Сатана прави последен опит да сложи край на пътуването на Павел. Докато събира съчки за огъня, змия изскача от тях и се увива около ръката на апостола. Познавайки, че това е отровна змия, местните очакват всеки момент Павел да падне мъртъв, но за тяхно удивление той продължава да е добре. Защо? Защото Бог ще доведе Павел до Рим. Нито корабокрушения, нито змии ще попречат на Павел да се изправи пред кесаря и да прогласи благата вест!

Накрая в ст. 14 Лука пише, че те пристигат в Рим. Посрещнати са от група християни, които са чули за идването на Павел. В ст. 16 научаваме, че когато влизат в Рим, „позволи се на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.“ Павел е поставен под домашен арест, окован за войник. Сигурно апостолът не си е представял, че ще бъде в окови, когато отиде в Рим, но според Божието предузнание това е единственият начин той да се среща с хора и накрая да стигне до кесаря.

Разбира се, Павел не пропусна тази възможност. Според обичая си, той първо се срещна с евреите от Рим и им изложи благата вест:

Деяния 28:23 „И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус от Мойсеевия закон, и от пророците.“

И както обикновено, научаваме че „едни повярваха... , а други не вярваха.“ (ст.24) Павел отправя последно предизвикателство към тях с цитат от ...... „С уши ще чуете, но никак няма да схванете; и с очи е видите, но никак няма да разберете...“, след което съсредоточава силите си върху езичниците (ст.28).

И тук историята за напредъка на евангелието до краищата на земята внезапно свършва. Лука не ни казва какво се случва с ап. Павел. Ето какво пише в последните стихове:

Деяния 28:30,31 „А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които идваха при него, като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господ Исус Христос, без да му забранява някой.

Иска ни се да научим какво е станало след това с апостола. Този внезапен край на историята сякаш идва, за да ни покаже, че макар и животът на Павел да е към края си, историята на Деяния тепърва започва!

Това е така, защото тя се пише и днес. Тя не завършва със стих 31 на 28-ма глава. Нито пък завършва в Рим. Смята се, че след Рим Павел е освободен, прави още една мисионерска обиколка до Испания и до някои от основаните от него църкви. След това отново е арестуван и обезглавен при Нерон през 68 година.

Без значение дали Павел е ходил до Испания, Деяния на апостолите не завършва в Рим. Тя продължава и днес. Днес, 2000 години по-късно, последователи на Исус се събират всяка неделя на всеки континент на земното кълбо.

Начинът, по който Лука завършва книгата ни показва, че Деянията са нещо повече от живота на най-големия апостол. И от живота на всеки от нас. За Лука не е важно читателите му да знаят какво се случва с Павел. За него е важно ние да разберем, че историята на глобалната мисия на Исус продължава и днес. Тя се пише и днес.

Тази история започна в Ерусалим, средището на юдеизма, в деня на Петдесетница. И тя достигна своята кулминация с идването на Павел в Рим, средището на езическия свят. И ще бъде завършена, когато достигнем краищата на земята с благата вест на Исус Христос. Това е нашата молитва и в това влагаме нашите усилия тук, в „Нов живот“.

Въпросът е, участваш ли ти в тази мисия? Покорен ли си на заповедта на Исус да свидетелстваш за него тук и до краищата на земята?

Но преди да вземеш решение, има неща, които видяхме в цялата книга Деяния и неща, които виждаме в този пасаж. Кои са важните моменти, които не бива да пропускаме, от пътуването на Павел от Кесария до Рим, и които могат да ни помогнат в нашето пътуване с благата вест до краищата на земята?

Няма да е лесно 

Първото нещо, което разбираме от тези две глави е, че мисията ни няма да е лека. Занасянето на евангелието до Рим не беше лесно. Занасянето на евангелието отвъд Рим, до краищата на земята, също няма да е лесно. Ще са нужни мъже и жени, решени да видят мисията изпълнена.

Разбира се, Сатана ще ни се съпротивлява на всяка крачка. Ще предизвиква буря след буря в живота ни, за да ни попречи успешно да завършим пътуването да занесем благовестието до тези, които трябва да го чуят.

Да достигнем до недостигнатите няма да е нито лесно, нито пък ще стане бързо. Пътят ще е дълъг. Това е като да участваш в маратон, който трае цял живот.

Бог работи

Второто нещо, което научаваме от пасажа е, че Бог работи в живота на своите служители. Виждаме това да става многократно в Деяния и го виждаме в нашия пасаж днес. Как Божието провидение се прояви в този пасаж?

Първо, Бог използва един римски езичник на име Юлий, за да заведе Павел от Кесария до Рим. Макар и невярващ, този Юлий се отнесе много човешки с Павел. Дори когато корабът се разби в бреговете на Малта и войниците бяха готови да избият всички затворници, включително Павел, именно Юлий запази неговия живот.

Бог може да използва всеки и всяко нещо, за да ни помага в мисията ни. Той го прави през цялото време.

Бог продължи да работи в живота на Павел и след пристигането му в Рим. Може би си казваш, ако Бог беше с Павел, нямаше да остави да е затворник в Рим. Дали е така, наистина?

Често християните смятат, че Божието водителство се определя взависимост от това дали пред тях има отворена или затворена врата. Ако Бог иска да направят нещо, той отваря врата (тоест, прави нещата да се случват лесно) и обратно, ако не иска, затваря вратата (прави нещата да стават трудно).

Понякога това е вярно, но не бива да го превръщаме в доктрина. Нима това беше вярно за Павел? Беше ли му лесно? Не, не беше. Искаш ли Бог Павел да отиде в Рим? Да, искаше. Защо тогава не го направи лесно за него? Ами защото Бог не винаги работи така.

Павел можеше да си каже, аз съм арестуван, значи Бог не иска да отивам в Рим. Бурята ни попречи на пътуването, значи Бог не ме иска там. Корабът ни се носи в открито море и сигурно ще загинем. Няма как да отида в Рим. Корабът ни е разбит, ние едва се спасихме на о-в Малта и една змия едва не ме отрови. Бог затваря всички врати, да отида в Рим явно не е Божията воля!

Матей 7:13,14 „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен (в някои преводи „труден“) е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“

Ако пътят пред теб изглежда труден, това не означава, че Бог е затворил врата пред тебе и иска да минеш по друг път. И ако пътят изглежда лесен, това не означава, че Бог е отворил врата пред тебе и вършиш правилното нещо. Всъщност, може да вървиш по пътя на погибел!

Павел беше точно там, където Бог искаше той да бъде. Той влезе в Рим като затворник. Едва ли си е представял така своето пристигане и пребиваване там. Но затворничеството на Павел също беше част от Божия план за него.

Знаеш ли, че по време на пребиваването си в затвора в Рим Павел е написал 4 от книгите в Библията? Той беше под домашен арест, вързан с окови за войник, което означаваше, че той имаше много повече време за размишление и писане, отколкото ако беше свободен. В резултат той написа писмата до Ефесяните, Филипяните, Колосяните и Филимон. Ако не беше дошъл в Рим като затворник, НЗ щеше да е по-къс с 4 книги.

По същия начин Бог има план и за твоя живот. Както писа Павел на римляните, „всичко съдейства за добро за тези, които любят Бог, които са призовани според Неговото намерение (Римляни 8:28).

Ако Павел не беше пристигнал като затворник, вероятността той да прогласи благата вест пред кесаря щеше да е нищожна. Сега, Павел щеше да може да напише накрая в писмото си до Филипяните, „Поздравяват ви всички светии, а особено тези, които са от дома на кесаря. (4:22)

Бог взе ареста и затворничеството на Павел и ги използва за добро. По същия начин той може да използва изпитанията и трудностите в живота ти за добро. За продължаващата мисия на Духа в света.

Въпросът е, искаш ли ти да си част от тази глобална мисия? Или ще останеш само пасивен наблюдател на удивителното дело на Исус на земята чрез църквата, движена от Святия Дух?

През последните 4 месеца имахме възможност да чуем тази велика история, която ще завърши, когато достигне до краищата на земята, както Исус каза в Деяния 1:8. Но делото на Исус на земята продължава до Неговото завръщане.

Той наистина ще се върне. И когато Той се върне, единственото нещо, което ще има значение, е дали аз и ти сме били част от тази мисия.

Някои от вас трябва да влезете в тази история, като изповядате Исус Христос като Господ и Спасител. Може би днес Святият Дух отваря сърцето ти да повярваш в благата вест и да се довериш на Исус за първи път. Ще се радвам след службата да дойдеш при мен и да поговорим.

Може би си повярвал преди месеци или година, но още не си направил първата крачка на покорство и не си взел водно кръщение. Ако е така, тогава трябва да поговорим кога можеш публично да изявиш вярата си в Христос чрез кръщение.

Или, може би си вярващ от много години, но не участваш активно в мисията на Исус. И може би си осъзнал, че не следваш Исус като благовестваш на другите. Ако е така, тогава ела и нека поговорим за това как и с какво можеш да се включиш в мисията на „Нов живот“ за достигане до невярващите във Варна.

Най-накрая, знаете ли, че от гледна точка на Исус и учениците му ние днес живеем в краищата на света? Варна e била в миналото в края на Римската империя, а с нея се е свършвал светът в съзнанието на нейните поданици, толкова голяма е била тя.

Следователно, когато Исус каза, „ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8), той имаше предвид и нас. Като последователи на Исус, които живеят в „края на земята“, ние имаме мисия. Ние не сме тук само за да идваме на църква в неделя, да пеем няколко песни и да слушаме проповед. Ние сме в края на земята, за да бъдем свидетели за Исус Христос. Ние сме в края на земята, за да бъдем част от тази велика история, която започна в Деяния. Част от движението на „Неудържимите“!

Днес ние достигнахме до края на Деяния, но това не е краят на мисията ни. Краят на цялата история предстои да бъде написан. Нека бъдем част от тази история, преди Исус да сложи нейната точка и да се върне за Църквата си.

Амин!