Истинската чистота (Матей 15)

/проповед/ 

Днес продължаваме разглеждането на евангелието на Матей. Ще разгледаме темата за истинската чистота. Много хора в България държат много на чистотата. В тази връзка, знаете ли какво е Национален ден за почистване? Това е ден, когато тези, които никога не са цапали, чистят за всички други..

Макар и много хора да поддържат себе си и дома си чисти, повечето от тях пренебрегват духовната чистота. В духовен смисъл имат фалшива представа за чисто и нечисто. И това е така, защото имат и фалшива представа за това кой е Исус Христос.

Много хора си го представят като един, който обича да гали дечицата по главата или седнал на хълма, да се усмихва на преминаващите хора. Исус наистина бе пълен с любов и състрадание, но беше и много конфронтационен взависимост от това с кого разговаряше. Затова, преди да видим коя е истинската чистота, ще видим кой е истинският Исус и кое е истинското писание.

1.     Истинският Исус.

Исус Христос беше радикален. Той не беше конформист. Не се съобразяваше с религиозните практики на деня. Той здраво отстояваше Божието слово, но настръхваше щом чуваше за предания и традиции, които затрудняват хората в търсенето на истината.

И тук при Исус идват две религиозни групи – фарисеи и книжници. Кои бяха те? Тези групи не се споменават в Стария завет, но в Новия завет изведнъж виждаме книжниците, фарисеите, садукеите и иродианите. Много от тях възникват в 400-те години затишие между двата Завета.

След Вавилонския плен, който както знаете продължава 70 г., поради желанието им да следват Божието слово, се формират няколко групи. Книжниците са основани от Ездра, който се счита за първия книжник. В началото те преписвали откъси от Писанията, от Тората, за да ги разпространяват при върналите се от плена.

Но постепенно започнали да пишат коментари към Закона, задавайки въпроса, какво Мойсей би направил в тази и тази ситуация и отговаряйки на тези въпроси. И тези коментари започнали да се приемат като част от Закона.

Все едно да приемаш бележките под линия в учебната Библия за еднакво боговдъхновени с Библейския текст. Постепенно те се превърнали в легалисти, които се интересуват повече от буквата на закона, отколкото от духа на закона.

Втората група, фарисеите, произлиза от арамейската дума pĕrīshayyā и означава „отделен“. След плена те искали да се отделят от света, от чуждо влияние и идолопоклонство и да бъдат напълно предадени на Бога. Но с времето също се превърнали в легалисти.

Третата група, садукеите, са либералите. Те не вярвали в устното предание, не вярвали в чудеса и във възкресението от мъртвите. Това били богати аристократи, които били обществено активни, работели за мир с римляните. Поради това, че не вярвали във възкресението, те започват преследване на ранните християни, защото те твърдели, че Христос е възкръснал.

И последната група, иродианите, били еврейски националисти, които подкрепяли управлението на династията на Ирод, който пък им се отблагодарил с построяването на великолепен храм.

Исус не търсеше непременно конфронтация с тези групи. Но когато виждаше проблем, Той не го подминаваше. Особено, когато проблемът се наричаше „лицемерие“.

Гръцката дума за лицемер, hypokritēs, означава „актьор с маска“, каквито са носели тогава актьорите (оттам идва и английската дума за лицемер). И Исус не си спестяваше критиките към духовните лицемери.

Един престъпник от подземния свят посетил пастора и казал, „Брат ми почина, ще отслужиш ли погребението му“? Свещеникът казал, „Разбира се.“ Но в погребалното си слово искам да кажеш, че той беше светец.“ Пасторът ги знаел що за цвете са и двамата и казал, „Не мога, защото ще излъжа. Всички в града знаят, че той не беше светец, беше мошеник.“

„Знам, пасторе, но това ми е брат, затова когато го изпращаме искаме да кажеш, че брат ми беше светец. Ако го направиш, ще те отрупам с пари.“ Пасторът помислил малко и казал, „Добре, мога да го направя“.

Дошъл денят за погребението, пасторът се изправил, казал няколко неща и след това добавил: „Всички вие, които сте дошли тук днес познавате този мъж, който лежи в ковчега пред вас. Той беше престъпник, беше мошеник, беше женкар, беше пияница, беше наркоман, но в сравнение с брат му, който стои тук, този мъж беше светец.“

Не искал да е лицемер. Той спазил обещанието си, казал истината.

Исус вършеше много чудеса в Галилея – отваряше очите на слепите и ушите на глухите, куците започваха да ходят, изцеляваше болни от проказа, възкресяваше мъртви. Но Исус също конфронтираше лъжата и лицемерието.

И неговата слава бързо се разнесе и привлече вниманието и на религиозните учители в Ерусалим. Ерусалим беше на 160 км оттам. Вероятно Синедрионът и синагогата бяха излъчили делегация, която да отиде и да провери на място кой е този Исус, който върши изцеления и с каква власт ги върши.

2.     Истинското Писание.

Четем в текста,

Матей 15:1-2 „Тогава дойдоха при Исус фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?“

Те отидоха право при Исус, и пред събраната тълпа попитаха: „Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините?“

Те имаха предвид устния закон, известен като Мишна и Талмуд. Талмудът представлява коментари на еврейските закони и се състои от 63 книги. За набожните евреи техните писания били толкова задължаващи колкото Божието Слово.

Един известен равин, Акиба, пише, че различните предания в юдеизма са като „ограда около закона“ (seyag ha Torah, староевр.). Идеята е, че тези традиции и предания са като допълнителен защитен вал пред хората да не нарушават Божието слово.

Но докато тази ограда предпазвала от нарушаване на буквата на закона, тя била безсилна да пази човек от нарушаване на духа на закона. Когато имаш много правила, ти можеш да ги следваш механично, не от искрено убеждение. Просто да се съобразяваш с традицията и така да нарушиш духа на закона.

Тези хора не бяха загрижени за хигиената на учениците, а за ритуала. Не е както когато майките ви са ви се карали като сте били деца, че не сте се измили преди ядене. Например, в устния закон била добавена следната сложна церемония за измиване:

Преди да ядеш, си простираш напред ръцете с пръстите нагоре. Някой поливал вода от върха на пръстите, тя потичала до китката и водата падала под нея. След това обръщаш ръцете с пръстите надолу, поливали вода от китката до пръстите. Трето, трябвало да си изсушиш ръцете, като с едната разтворена ръка потъркваш другата, която е стисната в юмрук, след което сменяш ръцете.

Набожният евреин правил това не само преди всяко ядене, но и между всяко блюдо. Това била традицията на старейшините. Но учениците на Исус не правили това.

Според едно друго предание, евреите вярвали, че съществува зъл дух наречен shipta, който можеш да се залепи за ръцете ти докато спиш. И тъй като той бил на ръцете ти, можело докато се храниш да погълнеш този зъл дух. Затова трябвало много внимателно да се измиеш, за да измиеш злия дух. Хубаво би било така да можехме да измиваме демоните от нас.

Това обаче карало хората да вършат тази церемония не от любов, а от страх.

Матей 15:3-6 „А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание, престъпвате Божията заповед? Защото Бог е казал: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ Но вие казвате: Който рече на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, - той може и да не почита баща си [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.“

„Защо и вие заради вашето предание, престъпвате Божията заповед?“

Всъщност, фарисеите не бяха загрижени за Писанието, а за традицията. Колко познато ни звучи това, нали?!

Исус им заявява, че чрез устния закон те са променили Писанията. Тук става въпрос за традицията даване на курбан, която е разпространена и в България до ден днешен. Курбан (или korban) означава „нещо посветено на Бога“.

Например, когато родителите ти имат нужда от помощ и ти можеш да им помогнеш – финансово или с нещо друго, те идват и ти казват, „Сине, с майка ти не сме добре, имаме нужда от помощ“, ти можеш да кажеш: „Тате, много искам да ви помогна, но тези пари в банковата ми сметка са korban, те са посветени на Бога, не мога да ги пипам.

Но дори когато нещо е било посветено на Бога, човек е можел да го държи у дома и да го използва и по-късно да го даде на Бога. Всъщност, това е било извинение да се измъкнеш от изпълнение на 5-та заповед, „Почитай баща си и майка си“.

Исус им казва, че с вашето предание вие нарушавате тази заповед.

Внимавайте с традициите. „Винаги сме го правили по този начин!“ Но дали вашият начин е в съгласие с Библията?

Ние знаем, че Исус Христос е Словото Божие (Йоан 1:1) и то е боговдъхновено и непогрешимо. Но според официалното схващане на Православната църква, „светото предание“ има по-голям авторитет от Светото Писание, тъй като го предхожда хронологически. Исус е предал на човеците устно словата, които Му дал Неговия Отец. После започнали да го разпространяват устно, а накрая някои от тях написали свещени книги. Но тъй като не всичко било описано в Писанията, Бог дал и преданието.

Ние сме съгласни, че преданието има своята роля, особено когато става въпрос за древните кръщални символи и символите на вярата, утвърдени от вселенските събори и потвърдени от духа на Словото.

Писанието също утвърждава добрите предания. Павел каза „стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било от наше слово, било от наше послание“ (2 Солунци 2:15).

Но традициите, добавени по-късно към Писанието и противоречащи на него, могат да бъдат разрушителни и да задушат духовния живот.

Матей 15:7-9 „Лицемерци! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“

Думата „лицемер“ е обидна дума. Но Исус използва тази дума 23 пъти в Новия завет. В 21 от тези случаи говори за религиозните лицемери. Проблемът е, че те едно говорят, друго правят. И Исус ги отхвърли.

И след като Исус им каза, че те престъпват Божията заповед чрез техните предания, Исус се обръща към тълпата и им говори относно истинската чистота.

3.     Истинската чистота.

Матей 15:10 „И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте! Не това, което влиза в устата, осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.“

Ако четем книгата Левит, в нея ще видим, че някои неща, които влизат в човека, могат да го осквернят. Бог им забрани да ядат определени храни – животни, които не преживят или нямат раздвоени копита, риби които нямат перки и люспи.

Но причината Бог да даде тези заповеди в Стария завет беше да запази физическото им здраве, защото те не са разполагали с медицината, с която разполагаме ние днес.

Затова Бог каза, отделете се от тези нечисти неща. И второ, това беше метафора за нечистотата на греха. Тези нечисти животни сочеха към вътрешната нечистота на човека.

Затова Исус казва, че не това, което влиза, а това което излиза от устата осквернява човека. Не външните неща ни правят нечисти, а това което извира от сърцето.

Исус казваше, че Бог не е загрижен толкова за външното поведение, а за вътрешното отношение на сърцето.

И когато фарисеите и книжниците си отиват, при Исус идват учениците и казват:

Матей 15:12 „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“

Вие как мислите, дали Исус е знаел? Разбира се, че е знаел! Той целеше да ги накара да се ядосат! Той подкопаваше фалшивата им вяра в легалистичната религия.

Те дойдоха пред всички и Исус казва, „Искам всички да разберат, че водачите които са следвали са поставяли ударение върху грешните неща. Най-важно е сърцето.“

И след като заявява, че лицемерите са фалшиви вярващи, които ще бъдат изкоренени подобно на плевели в градината (ст. 13), Исус продължава…

Матей 15:14 „Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.“

Оставете ги. С други думи, не се занимавайте с тях. Да нямате нищо общо с хора, които непрекъснато презират и oчернят Божието слово.

Матей 15:15 „Петър в отговор Му рече: Обясни ни тази притча.“

Може би Петър все още мислеше, че Исус говори за храна. Ти, Исусе, казваш, че това което влиза в човека не е толкова важно… Може ли да го обясниш още веднъж?

Когато и духовенството не разбира духовните истини, тогава имаме проблем 😊. Петър беше следвал Исус две години и пак не разбираше. И Исус му каза,

Матей 15:16-20 „И вие ли не разбирате?“ (И вие ли сте като тълпите? Вие живеете с мене) „Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. Това осквернява човека; а яденето с немити ръце не го осквернява.“

„Онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето.“

Под сърце в Библията се разбира не органът, който помпи кръвта. Сърцето е центърът на човешкото същество, който включва ума, емоциите, волята, мотивите и моралния характер. Центърът на вътрешния живот на човека, от който произлизат мислите, желанията и постъпките.

Притчи 23:7 „защото както мисли (човек) в душата си, такъв е и той“.

Човек не се осквернява от храната. Когато храната попадне в стомаха, тя се смесва със стомашни ензими и киселини, които продължават процеса на разграждане. 

Стомахът служи като контейнер, където храната се обработва, докато не се превърне в полутечна смес, която след това се освобождава в тънките черва. Там се извършва по-нататъшно храносмилане и усвояване на хранителните вещества, а това, което не е необходимо, се изхвърля.

Но истинската мръсотия идва от сърцето в устата. Понякога това, което излиза от сърцето през устата е по-лошо от това, което отива в канализацията. Това казва Исус. Това ни осквернява, сърцето.

Еремия казва, „Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?“ (17:9)

А Давид се помоли с думите,

Псалм 51:10 „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“

Как можем да обновим сърцето си и да постигнем тази истинска чистота? Като синхронизираме мислите и желанията си с Божията истина и воля. А това правим, когато ежедневно четем и изучаваме Библията и се молим Святият Дух да ни води в разбирането и прилагането ѝ в живота ни.

Чували ли сте за хермелинът? Това е малко животно, което живее в северна Европа и Азия. Интересното за това животно е, че то инстиктивно пази бялата си козина от всичко, което би я изцапало. Знаете ли как го залавят? Не е нужно да организират хайки или да поставят капан. Просто намират хралупата, в която живее, намазват входа и вътрешността с мръсотия и пускат кучета да го подгонят. То бяга към хралупата си, но не влиза там, погнусено от мръсотията. Избира чистотата пред живота. А ти? Държиш ли на духовната чистота?

___________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

20.07.2025 г.

Силата на Духа

/проповед/

Битие 11:1-8

А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.

² След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха. ³ И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. ⁴ И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. ⁵ А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.

⁶ И Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят. ⁷ Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си. ⁸ Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. ⁹ Затова той бе наречен Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Йоан 14:16-17, 25-27

¹⁶ И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки – ¹⁷ Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде… ²⁵ Тези неща ви казах, докато още съм с вас. ²⁶ А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. ²⁷ Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.

Всички обичат да празнуват Рождество. Дори най-големите езичници празнуват Рождество и го наричат Коледа. Може да не знаят какво е истинското значение на празника и да не се интересуват от това. Същото се отнася и за Великден. Без значение дали вярват или не, хората обичат да се събират на яйца и козунаци. Но днес е Петдесетница и повечето хора нямат идея какво празнуваме. Дори в църквата много християни са в неведение какво точно се е случило на този ден.

А в онзи ден на Петдесетница, през 30 г.сл.Хр., последователите на един човек, наречен Исус, бяха събрани заедно в Ерусалим. Внезапно Божият Дух изпълни всеки от тях, а на главите им се появиха огнени езици. В този ден се роди Църквата. Но това събитие не е отразено от никой историк по това време.

Тези 120 ученици бяха обикновени мъже и жени, сред които имаше рибари, домакини, бивш бирник, земеделци и слугини. Но чрез тези обикновени хора Бог изгради Църква, която съществува вече 2000 години. За по-малко от 300 години тази малка и незначителна еврейска секта се превърна в официална религия на цялата Римска империя и днес Църквата на Исус Христос наброява повече от един милиард вярващи.

Как успяха да го направят? Какво се случи с тези 120 последователи в деня на Петдесетница в 30 г.сл.Хр.? Тези 120 човека влязоха в контакт с непознатия Бог на християните. Те установиха контакт със Святия Дух.

Днес е Петдесетница, един от най-големите християнски празници през годината. Днес празнуваме изливането на Святия Дух и раждането на Църквата. Но ако не беше дошъл на църква днес или ако не беше погледнал календара, може би и ти нямаше да знаеш, че днес е празник. Този празник обаче е не по-малко важен от Рождество, Великден или Възнесение Христово, но по някаква причина остава незабелязан. Защо?

Може би защото ни е трудно да разберем какво точно се е случило на този ден? Дали защото не сме преживяли своя лична Петдесетница? Или защото да говорим за Духа не е толкова привлекателно, колкото да говорим за роденото в ясли бебе, за пеещите в небето ангели, за даровете на мъдреците и за овчарите, пасящи стадото на хълмовете около Витлеем.

Или може би Петдесетница не привлича толкова внимание, защото не е толкова комерсиализиран празник или защото все още не е национален празник.

Но той е много важен за църквата и за тебе и мене. Ние не трябва да се страхуваме или да игнорираме Святия Дух, но да копнеем за Него. Същият този Дух се е движел по лицето на земята, когато Бог е създавал света. Същото това присъствие е придобило формата на бебе в яслите на Витлеем.

Същият Дух  е ходил по земята 33 години, поучавайки, изцелявайки и прогласявайки Божията любов на всички хора. И същият този Дух е в нас, работи в нас и в църквата, за да донесе Своята любов в този съкрушен свят.

Святият Дух е третото лице на Триединния Бог – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Бог Отец твори, Бог Син изкупва и Святи Дух, който обитава, просветлява и освещава. Бог е един, но в три лица. На Петдесетница празнуваме третото, Святия Дух.

В текста от Йоан, който прочетохме, Исус говори за Утешителя, който идва, за да води учениците в истината, да упреква света за грях и да носи Божията праведност в живота на отрудените и обременените. Божият Дух идва в нас, когато се покаем от греховете си и повярваме в смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос. И Той ни помага да израстваме в познание на истината за Бога.

Святият Дух дойде на земята със сила. Една сила може да е разрушителна, но може да бъде впрегната в полезно действие. Eнергията от 40 л. бензин например може да експлодира, когато в тях се пусне запалена клечка кибрит. Или може да бъде канализирана в двигателя на една Тойота чрез контролирано горене и да транспортира човек на 500 км.

Експлозиите са зрелищни, но контролираното горене има продължителен ефект и остатъчна мощ. Святият Дух работи по двата начина. На Петдесетница Той ескплоадира и присъствието Му падна върху учениците като огнени езици.

Деяния 2:2-4 „И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър… явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха дa говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Според един коментатор фученето на вятъра символизира силата на Духа да изобличава и обръща към вярата, огнените езици са символ на очистването на грешниците от греха, а говоренето на езици сочи към прогласяването на благата вест на много езици след раждането на църквата.

Тези зрелищни аудио и видео ефекти, това своеобразно шоу „Звук и светлина“ привлече вниманието на дошлите за празника и даде възможност на Петър да проповядва една пламенна проповед. Така хиляди животи бяха променени от тази експлозия на Божията сила.

Но Святият Дух работи и чрез църквата, която се роди на този ден. Той ни призовава да идваме в църква, да Му се покланяме, освещава ни чрез истината. Работи тихо в нас, докато ходим на работа, докато се грижим за децата си и служим на другите. Дава ни сила за служение.

Преди няколко години инженери, строящи нов мост над Ийст Ривър в Ню Йорк, открили, че разбитият корпус на кораб, потънал преди много години, лежи точно там, където трябвалo да бъдат изградени централните колони на моста. Докарали мощна машина, за да извади кораба, но той не помръдвал.

Тогава на един от инженерите хрумнала необичайна идея. Той казал, „Защо да не накараме прилива да вдигне кораба?“ Докато приливът бил слаб, завързали със здрави въжета корпуса на кораба. Другите краища закрепили към шлеп отгоре. С настъпването на прилива шлепът постепенно вдигнал потъналия кораб. След това корабът бил изтеглен в океана и потопен на място, което нямало да причини бъдещи проблеми.

Святият Дух е като прилив. Той идва тихо и неусетно, но със сила, за да можем да бъдем хората, които Бог иска и да извършим работата, към която Бог ни призовава.

И когато Духът дойде в нас, Той ни дава сила да сочим към Христос. Не към нас и нашите постижения, а към Господ Исус Христос. Святият Дух работи с нашия дух, за да ни даде Неговата праведност. Той ни изобличава за грях, показва ни че не сме толкова добри, колкото мислим и ни кара да коленичим в подножието на кръста и да молим за милост. И тогава Той идва, измива нашите грехове и прогонва нашия страх.

Римляни 8:15 „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче!“

Чрез Святия Дух ние сме осиновени в Божието семейство. Ставаме части от тялото Христово, Църквата.

И когато Святият Дух дойде в живота ни и в църквата, той ни помага да разпространяваме добрата новина, че Исус Христос умря и възкръсна и кани всички да повярват в Него. Духът не сочи към себе си, а към Христос. И Той ни помага ние да не сочим към себе си, а към Христос. Святият Дух прави църквата да бъде най-уникалната организация по лицето на земята.

Един християнин участвал в международна конференция. Всички участници трябвало да се представят. Когато дошъл неговият ред, той казал: „Аз работя за транснационална компания. Имаме клонове във всяка страна на света. Имаме наши представители в почти всеки парламент. Ние сме в бизнеса, свързан с мотивация и промяна на поведението.

Ние управляваме болници, кухни за бежанци и за бедните, кризисни центрове за бременност, университети, издателски къщи, старчески домове и сиропиталища. Ние се грижим за нашите клиенти от раждането им до тяхната смърт.

Занимаваме се със застраховки живот и застраховки за злополуки. Правим трансплантации на духовни сърца. Нашият първоначален Организатор притежава всички недвижими имущества на земята плюс колекция от безкрайно много галактики и съзвездия. Той знае всичко и живее навсякъде. Нашият продукт се предлага безплатно. (Няма достатъчно пари, които да могат да го купят.)

Нашият изпълнителен директор се роди в малко градче, работи като дърводелец, не притежаваше дом, беше неразбран от семейството си, мразен от враговете си, ходи по вода, бе осъден на смърт без процес и възкръсна от смъртта. Аз говоря с Него всеки ден.“

Църквата е най-удивителната организация в света! И ти и аз сме части от нея не защото ние сме направили нещо, a защото Святият Дух ни изобличи за грях, призова ни чрез благата вест, просветли ни чрез мъдростта си, обогати ни чрез даровете си, освети ни и ни пази във вярата, както прави с всички Христови последователи.

Ако Вавилон разбърка всички езици и постави вражда между хората, то Петдесетница даде на всички езика на любовта и ги кани отново в Божието семейство!

Силата на Святият Дух бе изявена на света на този ден преди 2000 години и тази сила присъства и днес чрез нас в църквата. Тази сила поразява разума, стопля сърцето, променя живота, завладява тялото, изостря ума, разширява душата, привдига духа и ни прави да сме повече, отколкото някога сме се надявали.

Тази сила подмладява старите, оживотворява мъртвите. Силата на Святия Дух разтърсва, радва, избавя и привдига. Когато Бог изпраща Духа Си, земята се обновява, хаосът се превръща в творение, Червено море се превръща в магистрала на свободата, вражеските армии отстъпват победени. Когато Бог изпраща Духа Си, едно младо момиче казва „Да“, Исус се ражда, живее и възкръсва, смъртта бива погълната победоносно  и животът никога повече не е същият.

Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух!

Родил ли си се от Духа? Ако не си, то сега можеш да се помолиш и Святият Дух ще влезе в тебе и ще те направи Свое обиталище. Той те кани обратно у дома в Божието семейство. Ще откликнеш ли? Нека се помолим!

Молитва.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

08.06.2025 г.

 

Подготви ли се за Царството? (Матей 3)

/проповед/

Когато започваме нещо, ние трябва да се подготвим за него. Студентите се подготвят за изпит, като четат за него. Спортистите се подготвят за олимпийските игри, като тренират усилено 4 години. Когато правиш сладкиш, трябва да подготвиш тавата – да я намажеш с олио, за да не залепне сладкиша. Когато боядисваш, трябва да подготвиш стената, като положиш грунд. Всичко си иска подготовка.

Подготовката е важна дори за един пастор. Един пастор получил обаждане, че внезапно е умряла жена от църквата. Нямал време да се подготви за погребението, затова намерил в компютъра последната проповед за погребение, която проповядвал и с функцията „намери и замени“ сложил името на жената, която починала – Величка вместо името на жената от предишната проповед, Мария.

Всичко вървяло добре до момента, когато стигнал до края на проповедта, където трябвало да прочете апостолската изповед на вярата. Той обявил, че Исус е заченат от Святия Дух и е роден от дева Величка.

Пасажът, който ще разгледаме днес също говори за подготовка. Не за изпит или състезание, за готвене или боядисване, а за идването на едно царство. Както вече сте разбрали, ние говорим за духовно Царство. Но както при студентите и спортистите, тази подготовка не идва отвътре. Става въпрос за вътрешна, духовна подготовка, която има и външно измерение. Но тя е съществена, ако искаме да сме подготвени за Царството.

Така че, днес ще говорим за това: Цар Исус ни призовава да се подготвим за Неговото идващо Царство. 

Основна роля в тази подготовка имаше Йоан Кръстител. Той дойде, за да подготви пътя за царя, като призове хората към покаяние. Ще разгледаме три неща: призивът за покаяние, плодовете на покаяние и Духът на покаяние.

1.     Призивът за покаяние.

Матей 3:1-2 „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня. Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

Миналият път започнахме разглеждането на Матей с родословието на Исус в 1 гл. Видяхме, че Неговото идване беше пророкувано, че Той беше наследник на Авраам и Давид и че нашият Цар може да се познае по благодатта.

Втора глава говори за посещението на мъдреците, което разгледахме в навечерието на Рождество и завършва със завръщането на Йосиф, Мария с малкия Исус в Назарет. Днес ще разгледаме част от трета глава. Между края на втора и началото на трета глава са минали доста години. Тук Матей насочва вниманието ни към служението на Йоан Кръстител.

В евангелието на Лука 1 гл. четем за чудодейното раждане на Йоан в семейството на свещеника Захария и Елисавета. Но Матей захваща своя разказ за Йоан Кръстител без никакви предисловия. Веднага научаваме, че той е дошъл, за да подготви пътя за идването на Царя. И той прави това, като проповядва в Юдейската пустиня.

Сега, това не е най-приятното място за провеждането на публични събития. Едва ли Йоан е можел да си наеме там квартира и едва ли кетърингът е бил много добър! Но Йоан избра пустинята, за да покаже, че Божият народ е все още в пустинята. Бяха в Обещаната земя, но духовно все още бяха в своите грехове и непокорство.

Защото когато Божиите люде съгрешат, Бог ги изпраща да се скитат в пустинята. Когато Адам и Ева съгрешиха в Едем, Бог ги прогони от градината в пустинята. По-късно, когато Божиите люде отказаха да се покорят и да влязат в Обещаната земя, Бог ги остави да се скитат в пустинята 40 години, докато всички, които се бунтуваха, измряха.

Когато царете на Израел и Юда водеха людете в грях и идолопоклонство, Бог ги изпрати в плен в Асирия и Вавилон. След като се върнаха от Вавилон в Обещаната земя, духовно те пак бяха в пустинята. Бореха се с грехове и непокорство, затова Йоан беше изпратен, за да подготви пътя за идването на Царя.

Той направи това, като ги призова да се покаят. „Покайте се“ са първите записани думи на Йоан. Покаянието е основната тема на неговата проповед. Гръцката дума за покаяние е „метаноя“ и тя означава „промяна на ума“, която произлиза от промяна на сърцето.

Не просто да си промениш мнението за нещо. Покаяние е да намразиш твоя грях, да се погнусиш от него и да промениш напълно живота си. Погледни на грешните избори и постъпки, които си правил и реши, че те вече са зад гърба ти! Защото, това ли би искал да мислиш, да кажеш или правиш в момента, в който Христос се върне на земята и те призове в Своето присъствие?

Избягвай местата, които те изкушават да съгрешиш. Човек рядко се озовава изведнъж в греха без да знае как е стигнал дотам. Обикновено той прави малки стъпки. Четох, че е мит, че жабата може да бъде сварена, ако постепенно се увеличава температурата на водата в тенджерата, защото жабата ще скочи, когато повече не може да понася горещината. Но с хората става точно така, биват постепенно сварени в греха!

Йоан Кръстител им казва: „Покайте се, за да се подготвите за идването на Царя! Божието Царство наближи. Царят е тук! И виждаме от ст. 13 нататък, че Исус идва да се кръсти при Йоан. И когато започне Своето служение, Исус ще призове хората със същите думи: „Покайте се, защото наближи небесното царство. (Матей 4:17)

Какво е Небесното Царство? Това не е някакво физическо царство, като Обединеното кралство. То не е място, а сила, управление. Управление на Бога. И там, където Бог управлява, Той владее над сърцата на хората. Божието царство е тук тази сутрин и навсякъде, където Божиите люде са събрани, за да прогласят евангелието на Исус Христос, където хора се покайват и предават на управлението на Царя.

Думите на Йоан са всъщност изпълнение на старозаветно пророчество. Тъй като Матей пише предимно до юдеи, които познават старозаветните пророчества, той цитира това пророчество от Исая 40:3:

Матей 3:3 „Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него.“

Тези думи са писани 700 години преди Йоан да излезе на сцената и да каже, „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“

Посланието на Йоан беше, „Покайте се, защото наближи небесното царство. Може би Йоан беше груб и недодялан за някои, носеше дрехи от камилска козина, живееше в пустинята, хранеше се със скакалци и див мед. Но духовната му храна беше богата. Той знаеше, че Царят Исус Христос идва.

И хората идваха от цялата околност да се кръстят в Йордан, като изповядваха греховете си. Това беше кръщение с вода за покаяние (ст. 11).

В старозаветни времена хората познаваха кръщението за очистване. Винаги, когато човек беше нечист, той се нуждаеше от кръщение, oт ритуално умиване. Например, при погребение на близък, ако си имал контакт с мъртвия, ти ставаш нечист и тогава е било нужно да се кръстиш или умиеш, за да се очистиш.

Но с кръщението за покаяние Йоан Кръстител показва, че нечистотата е не само физическа, като при докосване на мъртвец, но и духовна, затова човек трябва да се очисти от греховете си, а покаянието е важна част в този процес.

Но по какъв начин това беше подготовка за идващия Цар?

В древността, когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

И днес правим това. Когато на посещение идва държавен глава или друг високопоставен гост, се ремонтират и почистват булеварди и се поставят знамената на страната му. Има засилена полицейска охрана.

Подготовката за идващия Цар на царете трябва да е още по-сериозна. Въпросът е, готови ли сме за Неговото пристигане? Как се подготвяме? Йоан Кръстител ни казва, че е нужно да се покаем за греха си. Не просто външно да се измием с вода, а да се очистим духовно. Това изисква не просто да преминеш формален ритуал, а да даваш духовни плодове.

2.     Плодове на покаяние.

Матей 3:7-8 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.“

Тук за първи път в евангелието Матей споменава фарисеите. Фарисеите бяха юдейска секта, възникнала през 2 в.пр.Хр., която стриктно спазваше закона. Те се считаха за праведни, гордееха се, че са наследници на Авраам, но не принасяха плодове, съответстващи на покаяние. Затова Йоан ги нарече „Рожби ехиднини“ или „деца на змии“. Той каза: „Не е достатъчно да сте биологични наследници на Авраам. За да сте подготвени за идването на Царя, трябва да принасяте духовни плодове.

Макар и да спазваха буквата на закона, всъщност те го нарушаваха. Ще кажете, как така? Както казва един библейски учен, „легализмът на фарисеите с предписания за най-дребните неща в живота не правеше закона труден, а твърде лесен за изпълнение… Истината е, че е по-лесно да очистиш външността на чашата, отколкото да очистиш сърцето си.“

Фарисеите не разбираха, че законът изисква не само спазване на външни правила, но най-вече милост, справедливост и любов към Бога и човеците. Така, вместо да е детеводител, който да ги доведе до Христос, законът за тях се бе превърнал в препъни камък.

Не можеш да сведеш закона само до спазване на принципи и методи. Отбелязваш квадратчето и вече си праведен пред Бога. Я да видим? Запалих свещ за близките ми, причестих се, отидох на гробищата на задушница, постих по време на великите пости, сега Боже, трябва да ме благословиш.

Но за да изпълняваме целия закон, ние трябва да сме съвършени, тъй като небесният ни Отец е съвършен. Това трябва да те доведе до разбирането, че ти не можеш да се справиш сам и имаш нужда от Спасител. Имаш нужда от благодат. Точно това проповядваше Йоан Кръстител. Това после щеше да каже и Исус. И това е посланието на Църквата оттогава до днес!

Покаянието не ни идва отвътре. Както казва пастор Джон Макартър, „Целта на християнското послание е да конфронтира греха на грешника, за да бъде той призован към покаяние и прошка. Грешникът не харесва това.“

Също, не можеш да си кажеш, ще отида на църква, ще пея песните с всички, ще издържа проповедта, колкото и да ми е безинтересна, ще кажа „амин“, ще отбележа правилното квадратче.

Бог изисква нещо много повече, иска да види съкрушено сърце! Иска да намразиш и да се погнусиш от греха си, да се обърнеш от него и да прегърнеш благодатта, която Той ти предлага в Исус Христос.

На нашето лозе имахме доста плодни дръвчета. Но за 20-тина години повече изсъхнаха и накрая ги изкоренихме. Причината? Почвата на това място е доста пясъчлива. Иска се много торене и поливане, за да може дръвчетата да дават плодове.

За да имаш такива плодове, съответстващи на покаяние, ти трябва да се погрижиш за своите корени. Те трябва да растат в плодородната почва на благодатта на разпнатия Спасител. Тогава промяната на сърцето ще доведе и до промяна на ума, а тя ще се изяви в принасяне на плодове на променен живот.

Затова, не разчитай на религията на легализма, на своята сила, защото плодовете ти ще бъдат такива, каквито винаги са били досега. Най-глупавото нещо е да правиш едно и също нещо и да очакваш промяна. Стреми се към благодатта на Исус Христос!

Ники Гъмбъл, основателят на Алфа групите, разказва как веднъж посадил круша в двора си. Почти всеки ден проверявал дали не се е появил плод на него. Един ден негов приятел решил да се пошегува с него и завързал с въженце голяма ябълка за един от клоните. 😊

Сега, ние знаем, че крушовите дървете не раждат ябълки. Бананите не растат на сливи. Кленът не може да върже череши.

Но точно това се опитваха да правят фарисеите. Те се опитваха да привържат някакви ябълки, банани и череши към живота си и да кажат: „Вижте какви дела върша.“ Но всъщност, си оставаха същите безплодни дървета, които раждаха гнили плодове. Такива дървета биват отсичани и хвърляни в огъня (ст. 10)

Цар Исус иска да види добри плодове в живота ти. Но за да стане това, е нужно време. Нужно е корените на дървото на твоя живот да се простират дълбоко в плодородната почва на евангелието. Трябва да признаеш нуждата си от Исус, да се покаеш от греха си и да погледнеш с вяра към Христос. Тогава промяната в сърцето ти ще доведе до промяна в ума ти, което ще се прояви в промяна в живота ти.

Но как точно може да стане това? Как да се подготим за Царя?

3.     Дух на покаяние.

Матей 3:11 „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

Тук Йоан Кръстител говори за две кръщения – кръщение с вода и кръщение с огън. Той не ги противопоставя, но показва, че макар едното да е свързано с другото, те са различни. Едното сочи и се изпълнява в другото.

И днес вземаме водно кръщение. Когато потопим някого във водата, това не го променя магически. Ако има някаква разлика, тя е че преди потапянето той е бил сух грешник, а след излизането от водата е мокър грешник. Водното кръщение е външен белег на вътрешна реалност – на покаянието и действието на Святия Дух, който Исус изпраща в живота ни.         

Богословите спорят относно точното значение на израза „кръщение с огън“. Според някои то е именно даването на Святия Дух на вярващия, който подобно на огън ще изгори безполезната плява на сърцето и ще остави чистото зърно да подхранва живота на вярващия (ст. 12). Според други, Бог ще кръсти със Святия Дух тези, които искат да станат Негови последователи, а останалите ще бъдат кръстени с огъня на гняв и осъждение.

Тази интерпретация като че ли е най-добра поради контекста на осъждение в тези стихове. Но която и интерпретация да приемем, очевидно Йоан ни казва тук, че за да станат поданици на Цар Исус, хората трябваше първо да се покаят.

Виждаме това и в цялата история на църквата. Във всяка нация, език и култура, служението на Църквата е било да води хората към изповед на греховете и покаяние. Не формално покаяние, а искрено покаяние под действието на Святия Дух, който изобличава за грях. Това води до промяна на сърцето, на ума, а оттам и до промяна на живота.

Eдин мъж повярвал в Исус Христос. В резултат на това той признал, че е участвал в банков обир, когато бил на 19 години. Тъй като давността по случая била изтекла, той не можел да бъде осъден за престъплението. Въпреки това, той вярвал, че взаимоотношенията му с Христос изискват да направи признания. Дори той доброволно изплатил своя дял от откраднатите пари!

Днес под влияние на масмедиите хората интиутивно избягват покаянието. Стремежът е да се чувстваме по-добре, а покаянието казват, ще ни кара да се чувстваме мизерно. Но Библията казва, че ние се нуждаем именно от покаяние, за да се почувстваме добре! И най-вече, ние се нуждаем от покаяние, за да се подготвим за идването на Царя!

Защото Царят на царете Исус, вечният Божи Син, взе човешки образ. Роди се като Давидовият Син, законен наследник на трона на Израел. Бе презрян, отхвърлен и разпнат от нечестиви човеци. Но Царят победи греха, смъртта и Сатана и възкръсна победоносно.

И Той установи Своето царство на земята, Църквата Христова, и обеща, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Той се възнесе и царува отдясно на Отца, полагайки враговете си под нозете си. Небесното царство е тук, но то идва в своята пълнота и слава. Ти готов ли си за идването на Царя?

Изповядай греховете си и се покай. Позволи на Святия Дух да те води и принасяй плодове за Царството.

Молитва.

_________________________

12.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Кой управлява вселената?

 "Слънцето има на повърхността си температура от 6000 градуса. В ядрото е 6 милиона градуса. Ако тази температура би била малко по-висока или по-ниска, животът на земята би изчезнал. 

Луната отстои на 384000 км от Земята. При по-голяма близост приливите и отливите на океаните биха били тъй големи и страшни, че биха наводнявали голяма част от континентите два пъти на денонощието като потоп.

Земята се върти около оста си със скорост /при екватора/ от 1600 км. в час. Ако тази скорост би била 160 км. в час, тогава денонощието би било десет пъти по-продължително. В такъв случай горещината на един-единствен летен ден би изгорила целия растителен свят, а студът на една-единствена зимна нощ би замразил и сковал всеки живот.

Земната ос е наклонена под ъгъл от 23°. Ако този наклон не съществуваше, както твърдят някои метереолози, океанските мъгли щяха да нахлуят от север на юг и биха натрупали големи количества лед по континентите. 

Ако земната атмосфера би била само малко по-тънка, тогава всички метеори, които всеки ден нахлуват във въздуха и изгарят, сега щяха да падат по земята като твърди тела и биха причинявали тежки повреди на земната повърхност. Знае се, че всекидневно падат върху земята около 10000 тона метеори. Но при силното триене с атмосферата те изгарят и падат въ ввид на прах. 

Какво да кажем за всичко това? Платон отговаря: "Един царствен Дух управлява вселената."" - Симеон Попов, из  "Защо вярвам в Бога"

Християнинът като поклонник

/проповед/

Веднъж вкъщи нямаше почти нищо за ядене. Жена ми отвори хладилника, събра остатъците и с тях направи вечеря, пръстите си да оближеш.

На нас понякога остатъците ни вършат работа. Но Бог не работи с остатъци. Той иска цялостно посвещение. Той иска цялото ти сърце, цялата ти душа, целия ти ум и цялата ти сила. Иска целия ти живот, не парченца от него.

Бог не се интересува от половинчато поклонение, от частично покорство, от остатъците от твоето време и пари.

 Много българи мислят, че поклонение на Бога е да отидеш на Божи гроб в Ерусалим. Или да целунеш иконата на Св. Богородица Троеручица и да се прекръстиш три пъти.

 Истинското поклонение е нещо много различно. То е да се докоснеш до Живота с главно „ж“. Да познаеш, да чувстваш, да преживееш възкръсналия Христос посред събранието от братя и сестри. Поклонение означава да влезеш в Божието присъствие.

 Християнският автор Ейдън Тозър казва: „Поклонението е да чувстваш в сърцето си и да изразяваш по подходящ начин едно смиряващо, но прекрасно чувство на възхищение, обожание, удивление и всепобеждаваща любов в присъствието на най-древното Тайнство, това Тайнство което философите наричат Първопричина, а ние наричаме „Отче наш, който си на небето.“

 По думите на aрхиепископа на Кентърбъри Уилям Темпъл, „да се покланяш означава да събудиш съзнанието си за святостта на Бога, да храниш ума си с истината на Бога, да очистиш въображението си с красотата на Бога, да отвориш сърцето си за любовта на Бога и да посветиш волята си на целта на Бога.“

Единственият обект на поклонение за християнина трябва да е триединният Бог.

 Матей 4:10 „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи.“

Поклонение на всяко друго нещо, пък било то и на човек, е идолопоклонство. Когато видим Господ на войнствата високо превъзвишен, когато разсъждаваме над безкрайната Му мъдрост и знание, когато се чудим на невъобразимата му милост и любов, когато мислим за това какво е направил в историята и за нас, няма как да не преминем в славословие.

Бог търси поклонници. Когато Исус срещна самарянката при кладенеца, той ѝ каза, че не е важно къде, а как се покланяш на Бога. Угодно на Бога е това поклонение, при което ти се предаваш и посвещаваш изцяло на Бога. По-конкретно, днес ще видим, че за да бъде истинско, едно поклонение трябва да отговаря на следните характеристики: то трябва да е „в дух и истина“, то трябва да е задълбочено и то трябва да има практично измерение.

1.      Истинските поклонници се покланят в дух и истина.

В разговора със самарянката, когато тя попита Исус дали да се покланят на хълма Геразин или в Ерусалим, Той ѝ отговори:

Йоан 4:23 „иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“

Говорил съм със стотици хора за Бога и повечето казват, „Аз вярвам, че има една Сила.“ Много по-удобно е хем да вярваш в Нещо, хем то да е неодушевено, за да не ти търси сметка за греховете. Така вместо да признаят, че са създадени по Божи образ и подобие, самите те създават свой бог по свой образ и подобие.

Така са възникнали фалшивите богове и религии. И най-лошото е, че зад тези уж човешки представи често стоят демонични сили, които насърчават поклонение на тези образи.

Но какво означава да се покланяме на Бога с дух и истина?

 Първо, когато Исус казва да се покланяме с дух, Той говори за твоя дух, не за Святия Дух. Ти си направен по Божи образ, ти си дух в тяло. Бог е създал твоя дух, за да може той да общува с Него. Поклонението се случва, когато твоят дух откликне на Божия Дух.

Исус също каза,

Марк 12:30 „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“

Според Исус, истинското поклонение трябва да е от сърце. Не е достатъчно просто да изричаш като мантра правилните думи, трябва да ги казваш от сърце. Хваление без участието на сърцето не е никакво хваление. То е поза и няма никаква стойност пред Бога.

Бог гледа отвъд думите. Той се интересува от отношението на сърцето. „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце (1 Царе 16:7).

Когато се покланяме на Бога, ние изпитваме неизказана радост. Бог ни е дал чувства, за да Му се покланяме и с тях. Той очаква искреност в поклонението.

В любовта между мъжа и жената най-важното е искреността и честността. По същия начин, нашето поклонение може да е несъвършено, но не може да е неискрено.

 Но само искреност не е достатъчна. Възможно е да грешиш в обекта на своето поклонение. Затова Исус иска да се покланяме и в истина. „Истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина.“

Поклонението ни трябва да се основава на истината на Библията, не на нашето мнение за Бога. Поклонението ни трябва да отговаря на реалността. Ние трябва да се покланяме на Бога такъв, какъвто е разкрит в Словото.

Следователно, поклонението на Бога трябва да е емоционално, но и доктринално. Да използваме както нашето сърце, така и нашата глава. Поклонение в дух и истина.

Днес много хора поставят знак на равенство между емоционалното докосване на музиката и действието на Духа, но това са две различни неща. При истинското поклонение нашият дух откликва на Бога, не на мелодията. Нещо повече – някои сантиментални песни пречат на поклонението, защото насочват вниманието не към Бога, а към нашите чувства. Те са човекоцентрични, не Богоцентрични.

Докато се покланяме на Бога в църква ние трябва да мислим за Него, не за себе си. Не за това как изглеждаме, какво си мислят хората за нас, а за това кой е Бог, за Неговото сърце. Защото, както казва Ричард Фостър, „Поклонението е нашият отклик на увертюрите на любовта от сърцето на Отца.“

 В Библията са споменати различни стилове на поклонение – изповед, пеене, ставане в знак на почит, коленичене, танцуване, издаване на радостен вик, свидетелстване, свирене с музикални инструменти и вдигане на ръце. Има ли най-добър стил? Най-добър е този, който най-точно отразява твоята личност.

Бог ни е направил различни, затова ние изразяваме любовта си към Бога по различен начин. Може да отидеш сред природата, да изучаваш Словото, да пееш, да четеш, да танцуваш, да служиш на другите, да се усамотиш, да имаш общение, да се посветиш на борба срещу някаква социална несправедливост, просто да съзерцаваш Бога ...

Има безброй начини на поклонение, които можем да опитваме, докато видим кой съответства най-добре на нашата личност или ситуацията, в която сме. Понякога обичам да пея християнски песни, друг път да изучавам пасаж от Словото, или просто да съзерцавам красотите на творението. Затова ние нямаме извинение, ако се чувстваме неудовлетворени или сме изпаднали в някаква рутина в поклонението си.

„защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“

2.      Истинските поклонници се покланят задълбочено.

Марк 12:30 "да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

Тази заповед на Исус е повторена в Новия завет 4 пъти. На Бог не са угодни небрежно пеене на хваление и повърхностни молитви, изпълнени с клишета. Поклонение без участието на ума е безсмислено.

Понякога ние изпадаме в повърхностно поклонение, когато изпадаме в многословие или използваме думи без да влагаме много смисъл в тях така, че те се изтъркват от употреба. За да избегнем този капан, можем да четем различни редакции и преводи на Библията. Това ще обогати начина ни на изразяване на поклонение. Например, вместо думата „хваля“, можем да използваме думи като ценя, благоговея, почитам, оценявам и т.н.

Също, важно е да сме конкретни, когато хвалим Бога. Ако някой дойде при теб и започне да повтаря 20 пъти „Хваля те!“, може би ще си помислиш „За какво ме хвали?“ Повече би ни зарадвал едно конкретно насърчение, отколкото 20 общи комплименти.

 В книгата си „Свещеният дневник на Адриан Плас“, авторът Ейдриън Плас пише за християнски състав „Лоши вести за дявола“, в който участва сина на главния герой и цитира една от техните песни:

„Мир ще дойде / х 8. Мир дойде х 8/“ И авторът добавя, че с подобни песни този състав по-скоро трябвало да се нарече „Добри вести за дявола“.

Много съдържателни песни! За да избегнеш повторението, може да си направиш списък с различните имена на Бога и да Го хвалиш за различни аспекти от Неговия характер. Когато се събираме заедно в неделя, нашето поклонение също трябва да е задълбочено.

 Италианският поет Данте Алегиери бил дълбоко потънал в размишление по време на църковна служба. Затова пропуснал да коленичи в подходящия момент. Враговете му веднага отишли при владиката и поискали Данте да бъде наказан за своето богохулство.

Данте се защитил с думите: „Ако тези, които ме обвиняват, бяха насочили очите и ума си към Бога както мене, те също нямаше да забележат какво става около тях и със сигурност нямаше да забележат какво правя аз.“

 Когато е задълбочено, нашето поклонение в църква става разбираемо за невярващите.

1 Коринтяни 14:16 „Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш?“

Ние трябва да говорим на невярващите на език, който те разбират. Затова в тяхно присъствие трябва да хвалим Бога по начин, който е разбираем за тях. Иначе ние проявяваме непокорство на Божията заповед и липса на любов към новодошлите. В нашата църква имаме невероятно време на поклонение и много пъти невярващи, които са били тук, са ми казвали, че са били докоснати от Бога, докато са слушали нашите песни. Бог използва нашето поклонение, за да сочи към Себе Си!

3.      Истинските поклонници се покланят на практика.

Един от моите любими стихове в Библията е

Римляни 12:1 „И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Защо Бог иска нашето тяло? Защо не каже, „представете духа си“. Ами защото без тялото си не можеш да направиш нищо. Бог иска да сме активни в нашето поклонение, а за целта не можем да минем без нашите тела. Той иска да Му дадем всичко, а това включва и нашето тяло.

Някои християни казват, „Не мога да дойда на църква днес, но ще съм с вас в духа си.“ Все едно да покажа на някого снимка на торта във фейсбук и да му кажа, „Почерпи се за рождения ми ден“. Такова поклонение от дистанция няма стойност.

 В поклонението трябва да представим телата си в „жертва жива“. Обикновено жертвата е мъртва, но в християнството Бог иска ние да сме жива жертва. С други думи, иска да живеем за Него. Но, както казва Рик Уорън, „проблемът с живата жертва е, че може да изпълзи от олтара и ние често го правим. В неделя пеем „Давам ти сърцето си“, а в понеделник излизаме в духовен отпуск.“

В Стария завет жертвите на агнета и телци сочеха към жертвата на Агнеца Исус Христос на кръста. Днес ние можем да принасяме други жертви на поклонение: хваление, благодарност, покаяние, смирение, даване, служене, помагане и т.н.

По думите на християнския автор Джеймис Пакър, поклонението в най-общ смисъл е молба, но и хваление, проповядване, но и молитва, чуване, но и говорене, действия, но и думи, покорство, но и жертва, любов към хората, но и любов към Бога. Но основното поклонение е това, което се фокусира директно върху Бога. Работата за Бога в света не е заместител на общението с Него в хваление, молитва и поклонение.

 Виждаме, че поклонението си има цена. То ще ни струва време, усилия, а понякога и средства. Давид каза на евусеца Орна:

2 Царе 24:24 „не ща да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм похарчил.“

Понякога поклонението изисква и усилия. Когато преминаваме през трудности, ако любим човек е болен от неличима болест, ако нямаме работа и препитание за семейството, не ни идва отвътре да се покланяме на Бога. Не винаги ни е до хваление и поклонение!

Но точно когато хвалиш Бога, когато нямаш желание за това, когато си уморен или болен, това е угодно на Бога.

Един пастор в Англия искал църквата му да научи колко важно е истинското поклонение. За да покаже, че то е много повече от музика и песни, пасторът забранил пеенето в техните служби за известен период от време, докато хората се научат да се покланят по други начини.

 Член на тази църква бил и известният английски християнски певец Мат Редмън. Към края на този период, Мат написал класическата песен „Сърце на поклонник“, която пеем и ние. Ето точният превод на един от куплетите:

„Ще принеса повече от песен, защото Ти не искаш само песен. / Взираш се много по-дълбоко, отвъд повърхността. / Ти виждаш в моето сърце.“

Както някой беше казал, „Сърцевината на въпроса е въпрос на сърцето.“

Но как можем да имаме сърце на поклонник у себе си? Как нашето поклонение да добие практично измерение? Ето няколко неща, които не са толкова трудни за практикуване.

 Първо, ние ставаме поклонник на практика, като култивираме свято очакване. В Стария завет Мойсей вярваше, че когато влиза в скинията, ще срещне живия Бог. В ранната църква хората се помолиха и сградата се разтресе. Хора умираха и биваха възкресявани. Тези вярващи съзнаваха, че когато влизат в църквата, влизат в светая светих.

По същия начин и ние трябва да живеем със съзнанието, че Божието присъствие е с нас. Да се опитваме да чуем Неговия глас навсякъде - в чуруликането на птичките или в тъжното лице на брата или сестрата. Да Му позволяваме да се движи чрез нашите думи и постъпки.

Ако няколко човека дойдат на поклонение в църква с такова „свято очакване“, това ще промени цялата атмосфера. Дори тези, които влизат забързани и разконцентрирани, бързо ще навлязат в Неговото присъствие. Сърцата и умовете ще се обърнат нагоре към Бога.

Затова, научи се да практикуваш всеки ден Божието присъствие. Живей през седмицата, като слушаш Неговия глас и се покоряваш на Неговото слово. В събота си легни рано. В неделя стани рано, прочети пасажа, върху който проповедникът ще проповядва и се помоли върху него. Ела на църква 10 минути по-рано. Издигни сърцето си в обожание и преклонение пред Царя на царете.

Издигни в молитва проповедника и хвалителите. Когато хората започнат да идват, огледай се за някого, който се нуждае от застъпническа молитва. Може би ще разбереш това по тъжното му лице или по отпуснатите рамене. Моли се Бог да отнеме товара им по време на богослужението.

Първо, свято очакване, навлизане в Божието присъствие.  Второ, живот в общност. В ранната църква християните живееха заедно, в общност. Както човешкият живот е немислим без глава, ръце и крака, така беше немислимо за ранните християни да живеят в изолация. Когато ние се съберем, за да се покланяме на Бога, се случват неща, които иначе не могат да се случат – Божият Дух прониква взаимно в нас. Това библейските автори наричат койнония – дълбоко вътрешно общение в силата на Духа.

Дори когато не ти е до поклонение и общение, коленичи пред Бога и кажи, „Господи, в момента изобщо не ми е до поклонение, но искам да ти дам това време. Аз принадлежа на Тебе. Ще дам тази жертва на хвала на Теб.“

Заключение

 За да бъде истинско, едно поклонение трябва да отговаря на следните характеристики: то трябва да е „в дух и истина“. В него трябва да участва сърцето, но и ума. Да е емоционално, но и доктринално издържано. Има безброй начини на поклонение, които можем да опитваме, докато видим кой съответства най-добре на нашата личност.

Второ, поклонението ни трябва да е задълбочено и да отразява многообразието на Божия характер, не да бъде клиширано и многословно. То трябва да е и разбираемо за невярващите и да бъде свидетелство за Божията слава.  

И трето, поклонението трябва да е практично. Поклонението не се изразява само в песни, но трябва да е начин на живот, който се характеризира с покаяние, смирение, даване, служене, помагане и т.н. Поклонението изисква време и усилия, дори тогава, когато не ни се участва в поклонение заедно с братята и сестрите.  

Ние можем да бъдем поклонници, като живеем със съзнанието, че Божието присъствие е с нас винаги. Да живеем със „свято очакване“ за Неговото свръхестествено действие в живота ни и в църквата ни. Можем да започнем да се учим да практикуваме всеки ден Божието присъствие, като се стараем да чуем Неговия глас във всичко, което ни заобикаля.

 Франц Йозеф Хайдн присъствал във Виенската музикална зала на представянето на неговата оратория „Сътворение“. Вече в напреднала възраст, великият композитор бил прикован за инвалидна количка. Докато се изпълнявала великолепната творба, публиката реагирала много емоционално. Когато започнал пасажът с „И стана светлина“, хорът и оркестърът избухнали с такава сила, че тълпата вече не можела да сдържи емоциите си и цялата зала се изправила на крака и избухнала в аплодисменти. Хайдн с усилие се изправил и помахал, за да ги накара да утихнат. С ръка насочена към небето, казал: „Не, не, не от мен, но оттам идва всичко!“ И след като дал слава и хвала на Твореца, се отпуснал изтощен в стола си.

Ти знаеш ли откъде идва всичко? Покланяш ли Му се?

Молитва.

Песен и дарение

Господна вечеря

Част от поклонението ни на Бога е нашето покорство на Неговите заповеди. А една от Неговите заповеди е да спазваме двете завещани ни от него тайнства – водното кръщение и Господната вечеря. Сега ще вземем Господна вечеря, за да си припомним смъртта и страданията на нашия Господ

Преди 2000 години той беше разпънат незаслужено на кръста. Но три дни по-късно победи смъртта и възкръсна! И днес продължава да спасява и да търси поклонници, които да Му се покланят с дух и истина!

Неговата заповед да вземаме Господна вечеря е записана от ап. Павел е 1 Коринтяни 11:

1 Кор. 11:23-26: Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, 24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; тoва правете за Мое възпоминание. 25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. 26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

 

Кой може да вземе от Господната трапеза? .... „Който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото който яде и пие, без да разпознае Господнето тяло, той яде и пие осъждение на себе си.” (1 Кор. 11:27,28).

 

Kойто ще вземе от Господната трапеза, нека се изправи.

 

Съобщения

Тениски – вече повечето размери са готови и се продават – обръщайте се при Хриси!

Следващата неделя започваме нова поредица върху книгата Неемия от Стария завет! Ако още не си я чел, посвети се тази седмица да го направиш – тя е много кратка, чете се за по-малко от един час. „

Благослов!  „Господ да те благослови и да те опази, Господ да осияе с лицето си над теб и да ти покаже милост; Господ да издигне лицето си над тебе и да ти даде мир.“ (Числа 6:24-26)

 

„Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас. Aмин.“ (2 Кор. 13:14)

Бог да ви благослови!

 ___________________

04.08.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна