Подготви ли се за Царството? (Матей 3)

/проповед/

Когато започваме нещо, ние трябва да се подготвим за него. Студентите се подготвят за изпит, като четат за него. Спортистите се подготвят за олимпийските игри, като тренират усилено 4 години. Когато правиш сладкиш, трябва да подготвиш тавата – да я намажеш с олио, за да не залепне сладкиша. Когато боядисваш, трябва да подготвиш стената, като положиш грунд. Всичко си иска подготовка.

Подготовката е важна дори за един пастор. Един пастор получил обаждане, че внезапно е умряла жена от църквата. Нямал време да се подготви за погребението, затова намерил в компютъра последната проповед за погребение, която проповядвал и с функцията „намери и замени“ сложил името на жената, която починала – Величка вместо името на жената от предишната проповед, Мария.

Всичко вървяло добре до момента, когато стигнал до края на проповедта, където трябвало да прочете апостолската изповед на вярата. Той обявил, че Исус е заченат от Святия Дух и е роден от дева Величка.

Пасажът, който ще разгледаме днес също говори за подготовка. Не за изпит или състезание, за готвене или боядисване, а за идването на едно царство. Както вече сте разбрали, ние говорим за духовно Царство. Но както при студентите и спортистите, тази подготовка не идва отвътре. Става въпрос за вътрешна, духовна подготовка, която има и външно измерение. Но тя е съществена, ако искаме да сме подготвени за Царството.

Така че, днес ще говорим за това: Цар Исус ни призовава да се подготвим за Неговото идващо Царство. 

Основна роля в тази подготовка имаше Йоан Кръстител. Той дойде, за да подготви пътя за царя, като призове хората към покаяние. Ще разгледаме три неща: призивът за покаяние, плодовете на покаяние и Духът на покаяние.

1.     Призивът за покаяние.

Матей 3:1-2 „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня. Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

Миналият път започнахме разглеждането на Матей с родословието на Исус в 1 гл. Видяхме, че Неговото идване беше пророкувано, че Той беше наследник на Авраам и Давид и че нашият Цар може да се познае по благодатта.

Втора глава говори за посещението на мъдреците, което разгледахме в навечерието на Рождество и завършва със завръщането на Йосиф, Мария с малкия Исус в Назарет. Днес ще разгледаме част от трета глава. Между края на втора и началото на трета глава са минали доста години. Тук Матей насочва вниманието ни към служението на Йоан Кръстител.

В евангелието на Лука 1 гл. четем за чудодейното раждане на Йоан в семейството на свещеника Захария и Елисавета. Но Матей захваща своя разказ за Йоан Кръстител без никакви предисловия. Веднага научаваме, че той е дошъл, за да подготви пътя за идването на Царя. И той прави това, като проповядва в Юдейската пустиня.

Сега, това не е най-приятното място за провеждането на публични събития. Едва ли Йоан е можел да си наеме там квартира и едва ли кетърингът е бил много добър! Но Йоан избра пустинята, за да покаже, че Божият народ е все още в пустинята. Бяха в Обещаната земя, но духовно все още бяха в своите грехове и непокорство.

Защото когато Божиите люде съгрешат, Бог ги изпраща да се скитат в пустинята. Когато Адам и Ева съгрешиха в Едем, Бог ги прогони от градината в пустинята. По-късно, когато Божиите люде отказаха да се покорят и да влязат в Обещаната земя, Бог ги остави да се скитат в пустинята 40 години, докато всички, които се бунтуваха, измряха.

Когато царете на Израел и Юда водеха людете в грях и идолопоклонство, Бог ги изпрати в плен в Асирия и Вавилон. След като се върнаха от Вавилон в Обещаната земя, духовно те пак бяха в пустинята. Бореха се с грехове и непокорство, затова Йоан беше изпратен, за да подготви пътя за идването на Царя.

Той направи това, като ги призова да се покаят. „Покайте се“ са първите записани думи на Йоан. Покаянието е основната тема на неговата проповед. Гръцката дума за покаяние е „метаноя“ и тя означава „промяна на ума“, която произлиза от промяна на сърцето.

Не просто да си промениш мнението за нещо. Покаяние е да намразиш твоя грях, да се погнусиш от него и да промениш напълно живота си. Погледни на грешните избори и постъпки, които си правил и реши, че те вече са зад гърба ти! Защото, това ли би искал да мислиш, да кажеш или правиш в момента, в който Христос се върне на земята и те призове в Своето присъствие?

Избягвай местата, които те изкушават да съгрешиш. Човек рядко се озовава изведнъж в греха без да знае как е стигнал дотам. Обикновено той прави малки стъпки. Четох, че е мит, че жабата може да бъде сварена, ако постепенно се увеличава температурата на водата в тенджерата, защото жабата ще скочи, когато повече не може да понася горещината. Но с хората става точно така, биват постепенно сварени в греха!

Йоан Кръстител им казва: „Покайте се, за да се подготвите за идването на Царя! Божието Царство наближи. Царят е тук! И виждаме от ст. 13 нататък, че Исус идва да се кръсти при Йоан. И когато започне Своето служение, Исус ще призове хората със същите думи: „Покайте се, защото наближи небесното царство. (Матей 4:17)

Какво е Небесното Царство? Това не е някакво физическо царство, като Обединеното кралство. То не е място, а сила, управление. Управление на Бога. И там, където Бог управлява, Той владее над сърцата на хората. Божието царство е тук тази сутрин и навсякъде, където Божиите люде са събрани, за да прогласят евангелието на Исус Христос, където хора се покайват и предават на управлението на Царя.

Думите на Йоан са всъщност изпълнение на старозаветно пророчество. Тъй като Матей пише предимно до юдеи, които познават старозаветните пророчества, той цитира това пророчество от Исая 40:3:

Матей 3:3 „Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него.“

Тези думи са писани 700 години преди Йоан да излезе на сцената и да каже, „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“

Посланието на Йоан беше, „Покайте се, защото наближи небесното царство. Може би Йоан беше груб и недодялан за някои, носеше дрехи от камилска козина, живееше в пустинята, хранеше се със скакалци и див мед. Но духовната му храна беше богата. Той знаеше, че Царят Исус Христос идва.

И хората идваха от цялата околност да се кръстят в Йордан, като изповядваха греховете си. Това беше кръщение с вода за покаяние (ст. 11).

В старозаветни времена хората познаваха кръщението за очистване. Винаги, когато човек беше нечист, той се нуждаеше от кръщение, oт ритуално умиване. Например, при погребение на близък, ако си имал контакт с мъртвия, ти ставаш нечист и тогава е било нужно да се кръстиш или умиеш, за да се очистиш.

Но с кръщението за покаяние Йоан Кръстител показва, че нечистотата е не само физическа, като при докосване на мъртвец, но и духовна, затова човек трябва да се очисти от греховете си, а покаянието е важна част в този процес.

Но по какъв начин това беше подготовка за идващия Цар?

В древността, когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

И днес правим това. Когато на посещение идва държавен глава или друг високопоставен гост, се ремонтират и почистват булеварди и се поставят знамената на страната му. Има засилена полицейска охрана.

Подготовката за идващия Цар на царете трябва да е още по-сериозна. Въпросът е, готови ли сме за Неговото пристигане? Как се подготвяме? Йоан Кръстител ни казва, че е нужно да се покаем за греха си. Не просто външно да се измием с вода, а да се очистим духовно. Това изисква не просто да преминеш формален ритуал, а да даваш духовни плодове.

2.     Плодове на покаяние.

Матей 3:7-8 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.“

Тук за първи път в евангелието Матей споменава фарисеите. Фарисеите бяха юдейска секта, възникнала през 2 в.пр.Хр., която стриктно спазваше закона. Те се считаха за праведни, гордееха се, че са наследници на Авраам, но не принасяха плодове, съответстващи на покаяние. Затова Йоан ги нарече „Рожби ехиднини“ или „деца на змии“. Той каза: „Не е достатъчно да сте биологични наследници на Авраам. За да сте подготвени за идването на Царя, трябва да принасяте духовни плодове.

Макар и да спазваха буквата на закона, всъщност те го нарушаваха. Ще кажете, как така? Както казва един библейски учен, „легализмът на фарисеите с предписания за най-дребните неща в живота не правеше закона труден, а твърде лесен за изпълнение… Истината е, че е по-лесно да очистиш външността на чашата, отколкото да очистиш сърцето си.“

Фарисеите не разбираха, че законът изисква не само спазване на външни правила, но най-вече милост, справедливост и любов към Бога и човеците. Така, вместо да е детеводител, който да ги доведе до Христос, законът за тях се бе превърнал в препъни камък.

Не можеш да сведеш закона само до спазване на принципи и методи. Отбелязваш квадратчето и вече си праведен пред Бога. Я да видим? Запалих свещ за близките ми, причестих се, отидох на гробищата на задушница, постих по време на великите пости, сега Боже, трябва да ме благословиш.

Но за да изпълняваме целия закон, ние трябва да сме съвършени, тъй като небесният ни Отец е съвършен. Това трябва да те доведе до разбирането, че ти не можеш да се справиш сам и имаш нужда от Спасител. Имаш нужда от благодат. Точно това проповядваше Йоан Кръстител. Това после щеше да каже и Исус. И това е посланието на Църквата оттогава до днес!

Покаянието не ни идва отвътре. Както казва пастор Джон Макартър, „Целта на християнското послание е да конфронтира греха на грешника, за да бъде той призован към покаяние и прошка. Грешникът не харесва това.“

Също, не можеш да си кажеш, ще отида на църква, ще пея песните с всички, ще издържа проповедта, колкото и да ми е безинтересна, ще кажа „амин“, ще отбележа правилното квадратче.

Бог изисква нещо много повече, иска да види съкрушено сърце! Иска да намразиш и да се погнусиш от греха си, да се обърнеш от него и да прегърнеш благодатта, която Той ти предлага в Исус Христос.

На нашето лозе имахме доста плодни дръвчета. Но за 20-тина години повече изсъхнаха и накрая ги изкоренихме. Причината? Почвата на това място е доста пясъчлива. Иска се много торене и поливане, за да може дръвчетата да дават плодове.

За да имаш такива плодове, съответстващи на покаяние, ти трябва да се погрижиш за своите корени. Те трябва да растат в плодородната почва на благодатта на разпнатия Спасител. Тогава промяната на сърцето ще доведе и до промяна на ума, а тя ще се изяви в принасяне на плодове на променен живот.

Затова, не разчитай на религията на легализма, на своята сила, защото плодовете ти ще бъдат такива, каквито винаги са били досега. Най-глупавото нещо е да правиш едно и също нещо и да очакваш промяна. Стреми се към благодатта на Исус Христос!

Ники Гъмбъл, основателят на Алфа групите, разказва как веднъж посадил круша в двора си. Почти всеки ден проверявал дали не се е появил плод на него. Един ден негов приятел решил да се пошегува с него и завързал с въженце голяма ябълка за един от клоните. 😊

Сега, ние знаем, че крушовите дървете не раждат ябълки. Бананите не растат на сливи. Кленът не може да върже череши.

Но точно това се опитваха да правят фарисеите. Те се опитваха да привържат някакви ябълки, банани и череши към живота си и да кажат: „Вижте какви дела върша.“ Но всъщност, си оставаха същите безплодни дървета, които раждаха гнили плодове. Такива дървета биват отсичани и хвърляни в огъня (ст. 10)

Цар Исус иска да види добри плодове в живота ти. Но за да стане това, е нужно време. Нужно е корените на дървото на твоя живот да се простират дълбоко в плодородната почва на евангелието. Трябва да признаеш нуждата си от Исус, да се покаеш от греха си и да погледнеш с вяра към Христос. Тогава промяната в сърцето ти ще доведе до промяна в ума ти, което ще се прояви в промяна в живота ти.

Но как точно може да стане това? Как да се подготим за Царя?

3.     Дух на покаяние.

Матей 3:11 „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

Тук Йоан Кръстител говори за две кръщения – кръщение с вода и кръщение с огън. Той не ги противопоставя, но показва, че макар едното да е свързано с другото, те са различни. Едното сочи и се изпълнява в другото.

И днес вземаме водно кръщение. Когато потопим някого във водата, това не го променя магически. Ако има някаква разлика, тя е че преди потапянето той е бил сух грешник, а след излизането от водата е мокър грешник. Водното кръщение е външен белег на вътрешна реалност – на покаянието и действието на Святия Дух, който Исус изпраща в живота ни.         

Богословите спорят относно точното значение на израза „кръщение с огън“. Според някои то е именно даването на Святия Дух на вярващия, който подобно на огън ще изгори безполезната плява на сърцето и ще остави чистото зърно да подхранва живота на вярващия (ст. 12). Според други, Бог ще кръсти със Святия Дух тези, които искат да станат Негови последователи, а останалите ще бъдат кръстени с огъня на гняв и осъждение.

Тази интерпретация като че ли е най-добра поради контекста на осъждение в тези стихове. Но която и интерпретация да приемем, очевидно Йоан ни казва тук, че за да станат поданици на Цар Исус, хората трябваше първо да се покаят.

Виждаме това и в цялата история на църквата. Във всяка нация, език и култура, служението на Църквата е било да води хората към изповед на греховете и покаяние. Не формално покаяние, а искрено покаяние под действието на Святия Дух, който изобличава за грях. Това води до промяна на сърцето, на ума, а оттам и до промяна на живота.

Eдин мъж повярвал в Исус Христос. В резултат на това той признал, че е участвал в банков обир, когато бил на 19 години. Тъй като давността по случая била изтекла, той не можел да бъде осъден за престъплението. Въпреки това, той вярвал, че взаимоотношенията му с Христос изискват да направи признания. Дори той доброволно изплатил своя дял от откраднатите пари!

Днес под влияние на масмедиите хората интиутивно избягват покаянието. Стремежът е да се чувстваме по-добре, а покаянието казват, ще ни кара да се чувстваме мизерно. Но Библията казва, че ние се нуждаем именно от покаяние, за да се почувстваме добре! И най-вече, ние се нуждаем от покаяние, за да се подготвим за идването на Царя!

Защото Царят на царете Исус, вечният Божи Син, взе човешки образ. Роди се като Давидовият Син, законен наследник на трона на Израел. Бе презрян, отхвърлен и разпнат от нечестиви човеци. Но Царят победи греха, смъртта и Сатана и възкръсна победоносно.

И Той установи Своето царство на земята, Църквата Христова, и обеща, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Той се възнесе и царува отдясно на Отца, полагайки враговете си под нозете си. Небесното царство е тук, но то идва в своята пълнота и слава. Ти готов ли си за идването на Царя?

Изповядай греховете си и се покай. Позволи на Святия Дух да те води и принасяй плодове за Царството.

Молитва.

_________________________

12.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Божият булдозер (Марк 1:1-11)

/проповед/

В началото искам да ви задам една гатанка: кое е това нещо, което минава през градове, върви нагоре по хълмове и слиза в долини, но никога не се движи? Точно така, пътят!

А кое е това нещо, което пътува из целия свят, но стои в ъгъла? Отг.: марката!

Днес и ние започваме едно ново пътуване. Започваме разглеждането на Евангелието според Марк под надслова „Вървете след Мене“. Кой е авторът на тази книга?

Марк не е сред дванадесетте апостоли. Той е вярващ от ранната църква. Еврейското му име е Йоан, а езическото му прозвище е Марк. Той е син на Мария, в чийто дом вярващи са се събирали да се молят, и е братовчед на Варнава. Помага на Павел и Варнава в първото им мисионерско пътуване, но ги напуска в Памфилия.

Поради това по-късно Павел и Варнава влизат в остър спор дали да го вземат с тях на второто мисионерско пътуване. В резултат Варнава взема Марк със себе си, а Павел е придружен от Сила (Деян. 15:40). Години по-късно Марк вече е много по-зрял и Павел отново го взема за свой помощник (2 Тимотей 4:11).

Марк пише своето евангелие между 55 и 59 г.сл.Хр. – вероятно това е най-ранно написаното евангелие.  В Откровение 4:7 са описани четири живи същества или херувими, които приличат съответно на лъв, теле, човек и орел. Съществува традиция, според която всяко от четирите евангелия се свързва с едно от тези същества според стила и посланието им.

В много катедрали в Европа може да се видят барелефи на тези същества, държащи книга.  Според традицията съществото, което представлява евангелието на Марк е телето, тъй като то символизира работа и служение. Евангелието от Марк разкрива Исус като Божи Слуга, дошъл да извърши волята на Отца.

И тъй като един слуга е нископоставен, Марк не започва евангелието с разказ за раждането на Исус. Поради същата причина авторът не включва и родословието Му. За сметка на това в евангелието повече от 40 пъти се среща думата „веднага“ (еукус, гр.) – това е дума, която се използва при обръщение към слуга. В евангелието от Марк Служителят Исус работи усилено, за да върши волята на Отца.

Ударението е повече върху делата, а не върху думите на Исус. Затова се смята, че посланието е отправено най-вече към римляните, за които постиженията са по-важни от думите.

Интересен факт е, че това евангелие е най-превежданата книга в света. Когато мисионери отиват в народ, който никога не е чувал благата вест, първо те превеждат Марк – не само защото това е най-краткото евангелие, но и защото книгата е написана за хора, които не са запознати с юдеизма от първи век.

Сред библейските учени преобладава мнението, че Марк е използвал проповедите на Петър като източник на информация за евангелието. Те се позовават на ярките детайли в повествованието, които са характерни за стила на Петър. Освен това, в това евангелие присъстват повече фрази на арамейски, отколкото в другите три. Известно е, че Петър е говорил най-вече на арамейски.

За разлика от филмите и романите, Марк разкрива още в началото за какво ще говори в неговата книга:

Марк 1:1 „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син…“

Виждаме, че това е благовестие или добра новина за една историческа личност, за Христос или Месията, който е Божи Син и Бог.

И това начало на благовестието се крие още в Стария завет, защото Марк продължава:

Марк 1:2 „…както е писано в пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Това е цитирано от Малахия 3:1, а по-нататък цитатът е от Исая 40:3:

Марк 1:3 „глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“

В древността пътищата се строели по следния начин: камъните се отмествали встрани, неравностите се заравнявали, дупките се запълвали. Когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

В ст. 4 научаваме, че този вестител е Йоан Кръстител, чийто празник чествахме тази седмица. Марк започва своето евангелие там, където завършва последната книга в Стария завет, Малахия. Следователно, с идването на Йоан Кръстител Бог нарушава мълчание от 300 години.

Кой е този Йоан? Той е син на Захария и Елисавета и братовчед на Исус.

Как този вестител или пратеник щеше да подготви хората за идването на Месия? Той ще вика в пустинята и ще призовава хората към покаяние: „Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“ (ст.3)

Днешните управници си поставят за цел да построят хубави пътища и магистрали в България. Страната ни наистина има нужда от добри пътни артерии. Но строителството на път е скъпо и изисква много работа. Нужна е предварителна оценка, трябва да се преодолеят много пречки, да се вземат под внимание много фактори.

По същия начин, подготвянето на нашите сърца за Господа изисква много работа, нужно е да направим оценка на състоянието на сърцето си, да преодолеем много пречки и да вземем предвид много фактори.

Ние често подценяваме тази подготвителна работа, която трябва да свършим. Всяко велико дело на Господа започва с велика подготовка. И Йоан Кръстител изпълни великолепно поставената му задача.  Както казва един библейски коментатор, „Йоан беше Божият булдозер, който построи тази магистрала.“

Какво направи той?  Той „кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.“ (ст.4) Неслучайно в евангелието от Матей Исус идентифицира пророк Илия с Йоан Кръстител (Матей 11:7-14).

Подобно на Илия, Йоан беше особняк.  Представете си, че каните Йоан Кръстител на гости. Той звъни на врата и вие отивате да отворите, очаквайки да влезе един изтупан господин, облечен в костюм на Армани и риза на Пиер Карден. Но отваряте и виждате един човек, който е облечен като просяк, с разрошена коса и мръсни обувки.

Каните го и го питате какво предпочита за ядене и той казва, „Ами аз съм свикнал да ям само скакалци и мед.“ И вие започвате да си мислите, тоя май ме занася…“

И се чудя за какво ли ще си говорите? Едва ли той ще се отличава с много изисквани маниери. Когато фарисеите и садукеите дойдоха при него, дали той ги приветства като почетни представители на религиозното статукво? Дали ги е попитал как върви работата им и какво мислят по сложни богословски въпроси? Не!

Той ги нарече „Рожби ехиднини“, които скоро ще бъдат хвърлени в огнените пламъци на ада (Матей 3:7-10). Това не беше много политически коректно изказване, нали?

И ако беше дошъл в нашата църква, дали щеше да проповядва просто за това да се обичаме един друг? Или щеше да проповядва огнена проповед за покаяние?

Един булдозер не се съобразява с препятствията; неговата задача е просто да ги разчисти от пътя.

Йоан не беше конформист. Той не се съобразяваше с това какво мислят другите. Той беше радикален за Исус. И Бог изпрати точно него да подготви пътя за идването на Исус. Би ли изпратил теб при твоите роднини и приятели?

Хората по природа са конформисти. Те са и консуматорски настроени. Изпитай сърцето си и виж защо си дошъл на църква - за да получиш нещо или за да служиш и да се покланяш на Бога?

Йоан живееше в пустинята, за да може сърцата на хората да са напоени с потоци води“. Той се хранеше с буболечки и мед, за да може те да се хранят с Хляба на живота. Живя оскъдно, за да могат те да натрупат небесни съкровища.

И Йоан дойде и кръщаваше. Думата „кръщавам“ (баптизо, гр.) означава потапям напълно. Евреите имаха обичай да кръщават езичници, които се обръщаха към юдеизма. Но юдеи да се кръщават в онова време беше равносилно да признаят, че са толкова далеч от Бога, колкото са езичниците. Това е само дело на Святия Дух!

Много хора днес обвиняват християните, че са лицемери – ходят на църква, но в личния си живот вършат грехове като другите. Нека всеки от нас си зададе въпроса – преживял ли съм истинско покаяние и новорождение? Виждат ли другите плодове на Святия Дух в живота ми?

Ако си новороден, твоето тяло е храм на Святия Дух. Ти си кръстен в Духа и Той работи в тебе. Всички виждат промяната в теб. Тогава е нужно да вземеш водно кръщение. Подобно на кръщението на Йоан, християнското кръщение демонстрира покаяние. Но то е много повече от това. Ние се кръщаваме в Христос, в Неговата смърт и възкресение (Римляни 6:3).

Йоан дойде и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете (ст.4).

Ако няма покаяние, няма прошка. Преди години един убиец бил осъден на смърт. Брат му, на когото държавата била много задължена за живота му в служение на народа, отправил до президента молба за помилване. Президентът го помилвал и човекът посетил брат си с решението за помилване в джоба си.

„Какво ще направиш“ – попитал го той, „ако получиш помилване?“ „Първото нещо, което ще направя“ – отговорил той, „е да открия съдията, който ме осъди, и да го убия. А след това ще открия основния свидетел и ще го убия.“ Брат му станал и напуснал затвора с решението за помилване в джоба си.

Покаянието не е просто съжаление за извършен грях. Юда съжаляваше, но се самоуби. Исав плака, но съжалението му не доведе до промяна в живота. Не бъди като тях. Бъди като блудния син, който се покая и се върна при своя Отец.  

Йоан проповядва покаяние, но в центъра на проповедта му беше Исус. Той сочеше към Исус, не към себе си.

Марк 1:7 „И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.“

Може би това ти изглежда като преувеличение. Но във времето на Йоан Кръстител се е смятало, че един равин може да изисква всичко от своя ученик, но не и да му свали сандалите. Това би било твърде много! А Йоан казва, че той не е достоен да направи даже това. Йоан е пример за смирение.

Един проповедник застанал на амвона, огледал малкото християни в църквата и казал, „Днес щях да проповядвам за смирението, но ще запазя проповедта за по-голяма аудитория.“

Конфуций е казал: „Смирението е здравата основа на всички добродетели.“ А Августин Блажени отбелязва: „Гордостта превърна ангелите в дяволи. Смирението превръща хората в ангели.“

Йоан подготви пътя за Господа. Но преди Исус да започне своето служение, трябваше да се случи още нещо. Нещо, което изненада най-много Кръстителя.

Марк 1:9-12 „И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан. 10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. 11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение. 12 И веднага Духът Го закара в пустинята.

Защо Исус дойде да се кръсти? Нуждаеше ли се Той от покаяние и очистване от грехове? Не. Исус беше безгрешен. Но Той дойде да се кръсти, за да се идентифицира с грешните човеци.

И тогава от небето се чу глас: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“ (ст.11) И всички присъстващи разбраха, че Исус не е просто поредният човек, който се кръщава, но е съвършеният Син Божи, който се идентифицира с грешните човеци.

„И в онези дни дойде Исус от Назарет в Галилея и бе кръстен от Йоан в Йордан.“

Исус беше обикновено еврейско име. Назарет беше обикновен провинциален град. Галилея се славеше с всичко друго, но не и с духовни учители. Йордан беше една река, които равините считаха недобра за очистване.

Но точно тогава небесата се разтвориха, Духът като гълъб слезе върху Него, дойде глас от небесата и каза: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“

Бог обича да показва славата си в смирена обстановка.

Историята познава много такива случаи. Един неизвестен монах от малкото градче Витенберг започна Реформацията. Обикновен пастир в Германия обяви политиката на Хитлер за идолопоклонство. Чернокож мъж в Америка нарече расовата сегрегация грях. Скромен пастир отказа да се отрече от вярата си в комунистическа България. Една медицинска сестра oснова движението на хосписите.

Ако си мислиш, че си никой, че имаш невзрачно минало, че произлизаш от неуки родители, от глухата провинция, че нямаш кой знае какви дарби и умения, знай – Бог обича точно такива хора!  Ти можеш да бъдеш Божи булдозер и да подготвяш пътя за Господа!

Можеш да подготвиш пътя за Господа сред тези, които познаваш. Да запретнеш ръкави и да се захванеш да отместваш камъните на заблудите, да запълваш дупките в умовете и да изравняваш неравностите в сърцата на тези около теб. Да призоваваш към покаяние. Готов ли си да го направиш? Готов ли си да бъдеш Божи булдозер?

По време на съживлението в Ирландия един неук човек повярвал в Исус Христос. Той можел само да разказва какво Господ е направил за душата му. Отишъл да работи в една мелница в Шотландия, където работили 1300 човека. Неговото просто свидетелство направило толкова огромно впечатление, че не по-малко от 600 човека повярвали в Христос.

Ако го направиш, цялата Троица ще ти дойде на помощ. Защото Бог идва там, където пътят е подготвен за Него!

_____________

БПЦ "Нов живот" Варна

13.01.2019

Скачай в ледените води на Богоявление

Гледах интервю с кмета на Калофер, който каза, че традицията да се играе хоро в ледените води е възникнала преди около 30 г. Градската управа била решена да я съхранят, защото привличала туристи в града...

След това прочетох няколко репортажа за хвърлянето на кръста на Богоявление. Ето няколко извадки от тях:

„За поредна година ритуалът бе опорочен. И тази година се стигна до здрав въргал между над 50-те мераклии да уловят християнския символ... Най-напред, още във въздуха, го хвана младеж, който обаче бе нападнат от представители на останалите ..."

"...Във Варна кръстът бе изваден от човек, който чистосърдечно си призна, че е атеист..."

"...Грозните сцени са започнали веднага щом отецът е хвърлил кръста..."

"...Местният поп е хвърлил толкова силно богоявленския кръст, че той е прехвърлил реката и е паднал на сушата." Авторът на репортажа добавя: "Дали е лоша поличба, един Господ знае!"

Очевидно нещо не е наред с вярата на българите. Вярно е това Слово: „по плодовете им ще ги познаете.“ (Матей 7:16)

Тъжно е, че символът на християнството – кръстът, се свързва от хората с такива унизителни сцени. Това е естественият резултат от отдалечаването на хората от вярата. Когато не вярваш в смисъла на нещо, а почиташ само символа, резултатът е в полза на дявола. Той няма нищо против символите, стига хората да не знаят техния смисъл.

Но какво точно се случи на Богоявление? Преди 2000 г., в началото на публичното си служение, Исус беше кръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. Цялата Троица се яви пред всички каещи се, затова нашият народ нарича този празник Богоявление.

Всички сме свикнали с този празник. Но запитвали ли сте се защо се кръсти Исус?

Нека прочетем Матей 3:13-17.

Тогава Исус дойде от Галилея край Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него. 14 А Йоан Го възпираше и казваше: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?“ 15 Но в отговор Исус му каза: „Остави това сега, понеже на нас подобава да изпълним цялата Божия правда.“ Тогава Йоан се съгласи. 16 И след като се кръсти, Исус веднага излезе от водата. И, ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него. 17 И, ето чу се глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“

В този пасаж виждаме, че Бог се яви именно при водите на Йордан поради три причини.

1   1. Чрез кръщението на Исус Отец показа, че Неговите изисквания за Месия са напълно удовлетворени в личността на Неговия Син. (ст.15,16)

Първото нещо, което виждаме от този пасаж е, че Исус се кръсти, „за да изпълни всичко, което е право“ или както казва друг превод, „да изпълни цялата праведност.“ Той беше официално одобрен от Бог Отец да бъде Месия или Помазаник. Бог показа това чрез спускането на Святия Дух във формата на гълъб и чрез Собствените Си думи: „Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ (ст.16)

С други думи, Бог каза: „Аз не благоволявам в никой друг; това е моят избран Месия. Защо според Бог Отец нямаше друг подходящ Спасител за човечеството?

Исус беше Божият Син, второто лице на Троицата. Исус Е Бог. Беше нужно самият Бог да умре за нас, защото трябваше някой от по-висше естество да умре и плати цената на нашия грях - толкова сериозен е той.

Генерал от армията на Наполеон бил смъртно ранен в битка. Докато лежал умирайки в шатрата си, той изпратил да повикат неговия военноначалник. Наполеон дошъл. Бедният човек мислил, че императорът може да направи нещо. Може би дори гледал на него като на Бог. Затова горещо го помолил да спаси живота му. Императорът тъжно поклатил глава и се обърнал. Но усещайки студената, безмилостна ръка на смъртта, теглеща го зад завесата на невидимия свят, генералът изкрещял: „Спаси ме, Наполеон! Спаси ме!“ В смъртния си час той разбрал, че дори всесилният Наполеон не може да му даде физически живот.

Чудото на въплъщението беше, че Божият Син стана човек. Исус не беше роден от мъжка похот, защото бе заченат от Святия Дух, затова беше съвършен и свят. Tой беше „във всичко изкушен като нас, без да се открие в него грях.“ (Евреи 4:15).

Беше нужно някой съвършен и свят да умре за нас, за да удовлетвори Божието изискване към нас за святост.

И тогава, и сега има много други кандидати за месия. Преди няколко дни разговарях с една млада жена, която каза: „Аз съм християнка, но вярвам и в будизма. Просто на различни нива ми действа или Христос, или Буда.“

Несъмнено във всяка религия има зрънце истина. Проблемът обаче е, че Буда като всички останали кандидати за месия, е грешник, защото е заченат от мъж и жена. Буда, Конфуций, Кришна, Мохамед и всички останали не биха могли да изпълнят Божието изискване за Месия.

Бог знаеше, че в историята винаги ще има хора, които ще се подлъгват от псевдо месии. Затова се яви при Йордан и засвидетелства чрез Святия Дух, изпратен във формата на гълъб, и чрез Своя глас, че Исус е Божият Помазаник:

„Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“

Чуваш ли днес неговия глас? Виждаш ли Сина Божи при Йордан? Това беше гледка много различна от начина, по който днес е популярно да се празнува Богоявление.

Защото преди 2000 г. Бог се яви на човеците. Отец се яви на нашия слух, Духът се яви на човешкото зрение, а Синът се яви на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Гласът дойде от небето, гълъбът слезе на земята, а Синът бе потопен във водата. Цялата вселена и цялата Троица присъства на водното кръщение на Исус.

За Бог беше важно ние да разберем кой е Месия, затова Творец и творение заедно свидетелстваха за Него. Това е Богоявление.

Чрез своето кръщение Исус показа, че Той е святият Божи Син, който единствен може да удовлетвори Божието изискване за Месия.

2    2. Чрез кръщението си Исус се идентифицира напълно с човешкия грях (2 Кор. 5:21).

Второ, чрез кръщението си Исус се идентифицира с нашия грях.

Един бизнесмен подхванал разговор в самолета с млад мъж, който седнал до него. „По работа ли пътувате или на почивка?“ Мъжът отговорил, „Отивам на медения си месец.“ „Така ли – попитал объркан бизнесменът – а къде е съпругата ви?“ „Тя е отзад, нямаше две свободни места едно до друго.“ Тогава бизнесменът предложил: „Нямам нищо против да седна на нейното място, а тя да дойде до вас.“ Младият мъж отговорил: „А, няма нищо. Бях с нея цяла седмица.“

Близостта се превръща в навик, а навикът взема благословенията за даденост. За съжаление много хора престават да оценяват богатството, което Бог им дава в човека до тях. Същото е станало и в историята на Израел. Бог благославя евреите, в началото те са благодарни, но след това приемат Божиите благословения за даденост и обръщат гръб на Бога. Тогава Бог им напомня за себе си, като им изпраща изпитание.

Не става ли същото и днес? Колко много хора приемат за даденост всички изяви на всеобщата Божията благодат и дори не подозират, че не ги заслужават! Защото „всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.“ (Римляни 3:12)

Когато Йоан излезе да кръщава в Юдейската пустиня, Израел минаваше през поредното изпитание, тъй като беше изпаднал в самодоволство и идолопоклонство. Бог пак беше изпратил изпитание – сега бяха под римско владичество. И евреите пак очакваха своето избавление. Но за целта първо трябваше да се покаят. Затова Йоан Кръстител казва: „Покайте се, защото небесното царство наближава.” (Матей 3:2)

Но покаянието дотогава не изискваше водно кръщение. В СЗ измиване във вода се извършваше, за да се изпълнят изискванията на закона относно ритуална чистота, преди човек да можеше да принесе жертва в храма. По-късно езичниците, желаещи да се обърнат към юдеизма, преминавали през дълга процедура, по време на която трябвало да принесат жертва, да бъдат обрязани и накрая били кръщавани.

Но сега Йоан не кръщаваше езичници, а юдеи. Toгава защо кръщаваше покаялите се юдеи?

Йоан кръщаваше, защото искаше да покаже, че Божият народ не се състои от тези, които са се родили евреи, а от искрено покаялите се и вярващи хора. (Матей 3:9) Йоановото кръщение беше предвестник на мисията за изкупление на цялото човечество от Исус.

Това беше целта на идването на Месия. И макар, че Исус беше без грях, Той се кръсти от Йоан, за да се идентифицира с нашия грях. Макар, че не се нуждаеше от покаяние и очистване от греха, Той се подложи на този ритуал. Той, безгрешният, беше кръстен от един грешник. Той, Авторът на живота, се остави да бъде потопен във вода от един, който не заслужаваше да развърже сандалите му (3:11).

Това беше акт на идентифициране с греха, акт на смирение от страна на Исус. Когато Йоан се опита да го спре, Исус му каза: „Остави сега, защото така подобава да изпълним всичко, което е право.“ Исус се смири и направи това, което Бог Отец поиска от него. Той живя живот на пълно покорство на Отца.

Павел описва Неговото смирение така: „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ (Филипяни 2:6-8)

В началото на своето публично служение Исус се идентифицира с нас и нашия грях и страдание. Но целият живот и смъртта на Господ Исус могат да бъдат описани с думите идентифициране и смирение.

Този, който беше Хляба на живота, започна своето служение с гладуване. Този, който беше Живата вода, завърши служението си жаден. Христос гладува като човек и хранеше гладните като Бог. Той беше уморен, но въпреки това беше нашата почивка. Той плащаше данък, но въпреки това беше Цар. Наричаха го дявол, но Той гонеше дявола. Той се молеше, но също чува молитвите. Той плачеше и Той бърше сълзите ни. Беше продаден за 30 сребърника, а изкупва света. Беше заведен като агне на заколение, а е Добрият Пастир. Умря и даде живота си и чрез умиране разруши смъртта.

3    3. Неговото кръщение беше пример за Неговите последователи.

Кръщението на Исус беше не само потвърждение, че само Той е Месия. То беше смирено идентифициране с греха. Но то беше и нещо повече. Кръщението на Исус беше пример за Неговите последователи.

Един пастор на църква извършвал водно кръщение в реката и изведнъж там се оказал някакъв пиян човек. Пияният влязал в реката и спрял точно до пастора. Пасторът се обърнал, забелязал стария пияница и казал: „Готов ли си да намериш Исус?“ Тогава служителят потопил пияния във водата и след това го вдигнал. Попитал го, „Намери ли Исус?“, а пияният отговорил: „Не.“ Тогава проповедникът го потопил и го държал малко по-дълго под водата. Като го издърпал нагоре, пак го попитал, „А сега, намери ли Исус?“ „Не, не го намерих, пасторе.“ Тогава с неприязън проповедникът потопил пияния още веднъж и този път го държал под водата 30 секунди. После го издърпал и го попитал с твърд тон, „Приятелю, сигурен ли си, че още не си намерил Исус?“ Старият пияница избърсал водата от лицето си, докато едва си поемал дъх и отговорил: „Виж, пасторе, ти сигурен ли си, че той е паднал тук?“

Съществува една заблуда, че водното кръщение ни прави християни. Много хора мислят, че когато вземаме водно кръщение, ние „намираме“ Исус. Затова някои църкви кръщават дори бебета и невярващи възрастни. Но тази практика няма библейски паралели.

Спасението е по благодат чрез вяра, не чрез дела. Не в Йордан, в Ниагара да се потопим, това няма да ни ползва нищо, ако не вярваме! Водното кръщение е външен белег за нашето единение с Христос и с Църквата след нашето новорождение.

Но всички християни ли са длъжни да го правят? Малко след възкресението си и преди възнесението си, Исус каза:

„И тъй, идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух, и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. (Матей 28:19,20)

Да се кръщаваме е заповед от Господа, това не е предложение. Всъщност, Бог изисква това от всеки вярващ. Защо?

Кръщението е символ, външен белег, но не само. Чрез кръщението всъщност ние показваме на нашите близки и познати, че сме взели решение да следваме Исус; че сме погребали стария човек с неговите грехове и че вече сме нови създания в Исус Христос.

Римляни 6:4 „Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”

Когато Исус се кръсти, Той ни каза: „Това, че сте родени в България не ви прави християни. Но ако се погребете с моята смърт, ще имате моя живот. И след като се кръстите, ще живеете като нови създания.“

Тогава няма да е нужно да скачате в ледени води, за да вадите кръста, защото кръстът ще е в сърцето ви. Но ще е нужно да скачате в ледените води на страха, омразата и отхвърлянето, за да спасявате от тях вашите ближни. Трябва да погребете старото си естество и да се научите да обичате и прощавате като Мене, казва Исус.

Една жена повярвала в Бога и се кръстила в църквата. Когато казала на невярващия си мъж какво е направила, той я пребил от бой. Докато лежала на пода, кървяща, мъжът иронично попитал: „Какво ще направи твоя Исус за теб сега?“

Жената се поизправила и казала през сълзи: „Той може да ми помогне да ти простя.“

Нека се помолим.

---

БПЦ "Нов живот" Варна

08.01.2017 г.