Трябва ли християните да празнуват Хелоуин?

На всеки Хелоуин се подновява дебата сред християните: трябва ли да празнуваме Хелоуин? И тази година не е изключение. Основният въпрос е какво всъщност е Хелоуин - безобидно забавление или извинение да се празнува тъмнината, злото и смъртта?

Първо, произходът на празника Хелоуин не е установен със сигурност. Много историци смятат, че Хелоуин произлиза от езическия фестивал Самхайн, когато друидите от древността принасяли човешки жертви под пълнолуние. 

Други твърдят, че по-голямата част от тази история е измислица, тъй като няма запазени сведения за Самхайн или други келтски фестивали. Дори тези, които се опитват да го празнуват "както е било в началото", правят по-скоро въображаема реконструкция, за която не е сигурно колко точно отразява историческия Хелоуин.

От друга страна, за да се бори с езичеството през 9 в. папа Григорий IV решава да установи на вечерта срещу 1 ноември (празник на Църквата, наречен „Ден на всички светии“ (All hallows’ eve, откъдето идва Halloween), за възпоменание на всички загинали мъченически за вярата през първите векове на християнството. На този ден се е спазвал пост, четели се молитви и имало целонощни бдения. 

С времето се появили традиции като маскиране и обикаляне от врата на врата за събиране на лакомства. В края на 18 век Хелоуин се комерсиализира, губи християнските си асоциации и придобива по-зловещия си облик, който познаваме днес - вещици, фенери от тикви, паяжини и скелети и т.н.

А бързото разпространение на празника в България се дължи на съвременните медии и търговията, както и на желанието на младите хора да са "в крак с модата". Така че, днес Хелоуин има повече общо с моловете, отколкото с друидите.

Но дори Хелоуин да не е възраждане на древно езичество, това не означава, че е морално невинен. На запад историята на празника е свързана с много греховни практики като сексуално провокативни костюми, пиянство, употреба на наркотици и вандализъм. Не само на 31 октомври, но и във всеки друг ден от годината тези практики са грешни и християните с право ги избягват.

Към това можем да добавим и грозотата, която често присъства на Хелоуин. Костюмите, имитиращи смърт не изглеждат като невидно забавление. Ако родителите ограничават гледането на филми с насилие от децата си, не ми е ясно защо приемат децата им да се обличат с подобни костюми.

Каквото и да правим и както и да празнуваме, Библията ни заповядва да се ръководим от това дали делата ни ще съдействат за Божията слава. "И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко вършете за Божия слава" (1 Коринтяни 10:31). Това включва и отношението ни към Хелоуин.

Както пише в коментар християнското служение Breakpoint, "християните трябва да се запитат: Защо празнуваме един вече победен враг? В Посланието до колосяните, глава 2, Павел заявява, че Христос „обезоръжи началствата и властите“ и „ги изложи на показ, тържествувайки над тях чрез кръста“. Чрез Своето разпятие и възкресение Исус е победил Сатана и неговите сили."

На кръста Христос победи силите на мрака и злото. Няма нужда да го гоним или осмиваме с грозни костюми и да празнуваме гротескни празници. Нека във всичко, което правим, включително на Хелоуин, се ръководим от съзнанието, че сме Христови последователи, които са призовани да живеят за Негова слава. 

Луи Пастьор за вярата в Бога

 “Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.” Луи Пастьор

Или както казва Вернер Хайзенберг, „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.“

Разликата между повърхностния поглед и задълбоченото изследване е като от небето до земята. Едно е да си чул нещо някъде, да си гледал някакво видео, да си извадил от контекста някакво изказване (например от Библията!) - и съвсем друго да посветиш живота си да изследваш нещата.

Един от учениците на професор Пастьор го попитал: - Вие, който сте размишлявали и изучавали толкова много как може да сте вярващ? - Тъкмо, защото много съм изучавал и размишлявал, запазих вярата си в Бога като бретонец. Ако обаче бях изучавал и размишлявал още повече, то бих стигнал до вярата на бретонката.

Християнството е интелигентен мир

От Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“:

Лев Толстой пише малка книжка, наречена „Изповеди“, в която разказва как на около 50 години преживява екзистенциална криза. Той не бил кой знае колко вярващ човек, бил част от руската интелигенция. Вече бил доста известен писател. И той попитал приятелите си, какво става, когато умрем? И повечето от тях казали, „Ами, когато умрем, ние вече не съществуваме.“ Той бил част от група хора, които смятали, че няма Бог и че когато умреш, спираш да съществуваш. В един момент слънцето ще спре да грее и всичко ще изчезне.

Тогава Толстой казал, „Чакайте малко, ако е така, тогава защо да продължаваме да живеем? Защо да продължавам да пиша книги? Всичко е безсмислено! В края на краищата, няма значение какво правя. Накрая никой няма да е тук, за да знае какво е било. Няма значение дали съм жесток или добър. Накрая нищо няма значение, всичко ще е безсмислено. Защо да продължавам? И знаете ли какво казали приятелите му?

„Човече, иди на плажа, иди да пазаруваш, ти си руски човек на изкуството, все мислиш за смъртта, руските хора на изкуството са такива. Ти мислиш прекалено много. Просто се радвай на живота.“ Ето какво отговорил той, обяснявайки защо се е върнал към християнството „Що за гледище за света е това, с което е възможно да се живее само ако не мислиш за това, в което вярваш? Какво е това гледище, с което е възможно да се живее само ако не мисля прекалено много за резултата от това, което вярвам за света?“

С други думи, мирът и радостта на света идват от това да не мислиш прекалено много за това какво всъщност вярваме за света. Но виждате ли обратното на това гледище? Виждате ли какво казва Исус? Той казва, „Радостта идва от това да ме видите. Ако ти си християнин и нямаш много радост, знаеш ли защо е така? Защото не мислиш! Не размишляваш върху последствията от твоите убеждения.

Християните вярват, че Бог е направил света с радост. В Притчи 8 се казва, че когато Бог е създал света, Той се е удоволствал в нас. Той е направил с радост света, направил го е да бъде свят, пълен с радост. Но ние сме се отдалечили от Него. И въпреки това, Той не ни е изоставил просто да изгнием и да изчезнем. На безкрайна цена за Него, Той дойде в този свят. Исус Христос умря за нас и ние повярвахме в Него.

Помислете за стойността, която Той вижда в нас, за да направи това. И Той ще направи света съвършен накрая, и този свят ще бъде на наше разположение. Помислете за това, което Библията всъщност казва, за това, което вярвате. И колкото повече мислите, толкова по-вероятно е да кажете, „Защо тогава се тревожа толкова? Защо се вторачвам в дреболии?... 

Мирът на света е глупав мир. Получаваш мир и радост, стига да не мислиш твърде много за това, което всъщност вярваш. Но християнският мир и радост са интелигентни. Те идват, когато мислиш все повече и повече за това кой си ти, кой си в Христос, какво прави Бог и какво Бог ще направи. Разбирате ли това?

Глупавият мир казва, „Дайте ми ракийка, дайте ми туршийка!“* A интелигентният мир казва: „Вярваш ли, че Исус Христос дойде на земята, премина през небесата и сега седи отдясно на Отца, ходатайства за теб и ще се върне за теб, и ще направи света съвършено място? Вярваш ли в това?

Как това няма да те накара да се чувстваш добре? И ако нямаш този мир и тази радост, ти не мислиш. Интересното е, че християнството е интелигентен мир. Радостта и мирът са за тези, които се замислят над нещата.

Христос казва, помислете какво означава, че Аз възкръснах от мъртвите и това ще ви даде радост, която нищо не може да отнеме. – Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“.

______________

* (перифраза на „ho-ho-ho, to the bottle I go”, бел. прев.).

Христос и кенсъл културата

Teзи дни от отвъд океана дойде новината, че Училищното настоятелство в Сан Франциско е решило да се преименуват 44 училища в града. Причината е, че названията са имена на известни личности, които били свързани с расизма, сексизма или робството. Сред тях са Eйбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и др. Дали това е само невинна прищявка и временно залитане? Може би дори е изява на свободомислие?

Такива тези чуваме в изявите на хора, които иначе наричат себе си "демократи" и "антикомунисти". Може би все пак те са прави? Може би наистина американските левичари са далече по-безобидни от комунистите, завзели насилствено властта в източна Европа и управлявали с терор и насилие почти половин век?

В книгата си "Заличаването на Америка: разрушаване на бъдещето ни чрез заличаване на миналото ни" Джеймс Робинс пише, че може да дойде ден, когато никой да не си спомня за Америка. Няма да има паметници, нито ще се разказва за нейните герои. Тя ще се превърне в мрачна глава от човешката история. Защо?

Защото радикалното Ляво контролира образователната система, медиите и Демократическата партия. Те се стремят да унизят, разрушат и нападат миналото на Америка, за да контролират нейното настояще.

Робинс (а и не само той) твърди, че това отровно мислене вече е промило мозъците на цяло едно поколение и бързо променя културните, историческите и духовни основи на Америка.

И ако все още си мислите, че не може да е чак толкова лошо, нека припомня още няколко факти. В Йейлския университет беше преимунуван Калхун колидж, след като студентите се оплакали, че патронът му Джон Калхуун имал про-робски сантименти. В Симънс колидж в Масачузетс твърдят, че "Бог да те благослови" е "ислямофобско изказване, съдържащо микроагресия."

Във Вирджиния университетските власти възнамеряват да забранят книгите "Да убиеш присмехулник" и "Приключенията на Хъкълбери Фин", защото родители се оплакали, че те съдържат расистки обиди.

В цяла Америка християнски песни и филми се обявяват за расистки и сексистки и биват забранявани. В Арканзъс паметник с Десетте Божи заповеди е разрушен до основи от протестър. Статуи на генерали и войници на Конфедерацията в южните щати една по една биват демонтирани.

Тези опити да се изтрие и пренапише историята обаче нямат нищо общо с историческата истина. Пропонентите на политическата коректност и кенсъл културата (англ, "cancel culture" или култура на отрицанието) се стремят да наложат новговор и да заличат християнските достижения на западната култура.

Неотдавна в Американския Конгрес дори забраниха използването на думи, които не са полово неутрални. Очевидно са се поучили от знаменитата фраза на Джордж Оруел в "1984", „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“ И вече успешно я прилагат на практика.

Разбира се, всичко това се представя като защита на правата на малцинствата, борба за свобода и равенство, като достояние на мултикултурализма, отричане на ислямофобията и хомофобията...

Но, както е казал най-мъдрият човек на земята, Еклисиаст, нищо ново под слънцето. Поредният (след теорията на еволюцията, класическия комунизъм, национал-социализма и радикалния ислям) опит на силите на злото да унищожат християнските устои на нашата цивилизация не е нищо повече от израз на бунта на съвременния човек срещу Създателя.

Последната година, в условията на пандемия, идеологията на културния марксизъм се разпространи още по-мълниеносно. Навремето всеки несъгласен с линията на Партията бе въдворяван в концлагери и затвори. Днес (засега) ако си позволиш да се усъмниш в доктрината на СЗО или левичарските медии само те изхвърлят от Facebоok или Twitter (да ви напомня това на аутодафетата при нацизма и комунизма?), а в най-лошия случай могат да те уволняват от работа или да те осъдят за говор на омразата.

Всеки, който дръзне да се изкаже срещу тази нова "свобода" на съвременния човек да се прави на Бог, всеки който критикува уродливи идеологии като тези на Black Lives Matter и Антифа, който не е съгласен с левичарските идеи на културния марксизъм, прогресивизма и трансджендъризма - бива заклеймен като расист, хомофоб, изразител на говор на омразата или фанатик. Бива чисто и просто премахнат (cancell-иран) от кенсъл културата, по светлия пример на бащите на тази култура на тоталитаризма - Ленин, Сталин и Мао Дзедун.

Някои хора вече с носталгия си спомнят за културния диалог, обмена на мнения и дебатирането с аргументи, характерни за доброто старо време. Мисля си, че филм като "Великите дебатьори" вече не е възможен!

Може би все пак тези хора е добре да се замислят над думите на Богочовека, без когото нито едно човешко същество не може да бъде свободно: "И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." А малко преди това каза: "Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици." (Йоан 8:31,32)

С други думи, познанието на истината е възможно не в бунта срещу Бога, а само в покорство на Божието слово, Библията. Може би християнството изглежда нетолерантно за cancel културата и постмодерното левичарство. Но един онколог също изглежда нетолерантен, когато съобщава на пациент, че той се нуждае от животоспасяваща операция.

Затова християните трябва да продължаваме да говорим истината в една пандемия от неистина, нетолерантност и омраза. И да го правим с любов. Защото само Христовата любов може да помогне на заблудените от кенсъл културата. Все още могат да се осъзнаят, преди същата тази "култура" да се разправи и с тях самите.

Исус каза: "Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб.“ А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата."

По онова време лявата ръка не е било прието да се използва (освен за някои хигиенични нужди). Затова ако някой е искал да удари друг човек по дясната буза, той е трябвало да използва опакото на ръката си. Тази "плесница" е била не толкова болезнена, колкото унижаваща другия.

По думите на Джим Денисън, кенсъл културата днес прави точно това - удря говорещите истината с обратното на ръката - било то като сменя имена на училища, бута паметници или налага цензура в социалните мрежи. С това цели унижаването на всеки, който се обяви в защита на традиционните семейни и християнски ценности. Какъв трябва да е отговорът ни?

Апостол Павел ни съветва: "На никого не връщайте зло за зло. Мислете за това, което е добро пред всичките хора." (Римляни 12:17) Ако апостолът живееше днес, той сигурно щеше да използва социалните мрежи, за да защитава Христовата истина. И едва ли щеше да остане незабелязан от дългата ръка на кенсъл културата!

Днес тя може да се опитва да запуши устата на тези, които прогласяват библейската истина. Но всеки християнин знае как ще завърши всичко, защото е чел последните страници на Библията. За тези, които не са, там пише, че Христос побеждава!

Християнството е сдържало човешката склонност към варварство

Джордан Питърсън

Дейвид Брукс, за книгата на Джордан Питърсън "12 правила за живота":

За по-голямата част от западната история, той (Питърсън - моя бел.) твърди, християнството е сдържало човешката склонност към варварство. Но Бог умря през 19 век и християнската догма и дисциплина умряха с него. Това ни донесе века на идеологията, века на фашизма и комунизма - и с тях, Аушвиц, Дахау и гулаг. 

Оттогава ние се опитваме да омиротворим човечеството по друг начин. Тъй като конфликтите възникват най-вече във връзка с ценностите, ние се опитваме да нямаме никакви ценности. Ние утвърждаваме релативизма и толерантността. Отричаме истинската природа на човека и наивно се преструваме, че всички са добри. Предимството е, че още не сме се самоунищожили. Недостатъкът - че живеем в свят на ненормалност, безсмислица и хаос.

----------

David Brooks, about Jordan Peterson's book "12 Rules for Life."

For much of Western history, he argues, Christianity restrained the human tendency toward barbarism. But God died in the 19th century, and Christian dogma and discipline died with him. That gave us the age of ideology, the age of fascism and communism — and with it, Auschwitz, Dachau and the gulag.

Since then we’ve tried another way to pacify the race. Since most conflict is over values, we’ve decided to not have any values. We’ll celebrate relativism and tolerance. We deny the true nature of humanity and naïvely pretend everyone is nice. The upside is we haven’t blown ourselves up; the downside is we live in a world of normlessness, meaninglessness and chaos.

Източник/Source: The New York Times.

Молитва за новата година - New Year Prayer

/see the same text in English here/

Скъпи Господи,

Благодаря ти, че Ти правиш всички неща нови. Благодаря ти за всичко, което си допуснал в живота ни през изминалата година, доброто и трудностите, които ни напомнят колко много се нуждаем от Теб и разчитаме Твоето присъствие да ни изпълва всеки ден. 

Молим се Твоят Дух да ни води във всяка стъпка през новата година. Молим се да ни водиш в нашите решения и да накараш сърцата ни дълбоко да жадуват за Теб повече от всичко друго. Молим се да отвориш врати, които трябва да се отворят и да затвориш тези, които трябва да се затворят здраво. Молим се да ни помогнеш да пуснем нещата, на които си казал "не", "не още" или "чакай". Молим се за помощ да се стремим първо към Тебе, повече отколкото към всяка мечта и желание, които си вложил в сърцата ни.

Молим се Твоята мъдрост, Твоята сила и мощ да присъстват постоянно в нас. Молим се да ни направиш силни и смели в пътя пред нас. Давай ни способност отвъд нашите способности и нека Твоите дарби да оперират свободно в нас, за да си Ти почетен в нашия живот, а други да бъдат привлечени към Теб.

Молим се да ни държиш далеч от примките и капаните на изкушенията. Да прошепнеш в ухото ни, когато трябва да бягаме и да прошепнеш в сърцето ни кога трябва да останем.

Молим се за Твоята протекция над семействата и приятелите ни. Молим се за Твоята десница да ни покрива и пази далеч от злите намерения на неприятеля; Tи да си бариера около нас, а ние да сме в безопасност в твоите ръце. Молим се да ни дадеш разпознаване и проникновение, нехарактерни за възрастта ни, за да разбираме Твоята воля, да чуваме Твоя глас и да познаваме Твоите пътища.

Молим се да пазиш стъпките ни твърди, върху здрава почва, да ни помагаш да сме последователни и верни. Давай ни свръхестествено упорство да отстояваме курса, да не се отклоняваме надясно или наляво, или лесно да се разсейваме от други неща, които се стремят да ни попречат да Tе следваме неотлъчно.

Прости ни за това, че сме работили толкова много да бъдем самодостатъчни, забравяйки нуждата си от Теб, живеейки независимо от Твоя Дух. Прости ни, че сме допускали страхът и тревогата да контролират нашите умове и че сме позволявали на гордостта и егоизмът да внасят смут в живота ни. Прости ни, че не сме следвали Твоите пътища и че сме живели далеч от Твоето присъствие.

Изповядваме нашата нужда от теб отново. Молим се да направиш всичко ново в сърцата, умовете, живота ни през настъпващата година. Молим се за Твоето обновление в живота ни.

Дръж Твоите думи на истина дълбоко посадени в нас, помагай ни да сме фокусирани върху чистите и правилни неща, давай ни сила да сме покорни на Твоето слово. И когато врагът ни напомня къде сме били, съскайки лъжи и нахвърляйки се върху ни, ние вярваме че Твоят глас говори по-високо и по-силно, докато ни напомняш, че сме в безопасност с Теб и че Твоите цели и планове няма да се провалят. Молим се Ти да си нашата защита и задна стража, да пазиш чист пътя ни, да отстраняваш всички препятствия и да покриваш всяка неравност. Господи, води ни по Твоята равна земя!

Молим се Ти да снабдяваш нуждите ни, молим за Твоята благодат и милост. Молим се Твоите благословения да ни покриват, молим се да ни помагаш да благоденстваме и да направим всеки план, който си родил в сърцето ни да успее. Молим се другите да забележат Твоята доброта и да не могат да не кажат, "Тези са онези, които Господ е благословил."

Помогни ни да сме известни като щедри дарители, помогни ни да сме щедри и мили, да се грижим за нуждите на другите и да не сме заети само със собствените си нужди.

Нека да сме хора, които обичат истината, нека плодът на Духа Ти да бъде виден в живота ни - Твоята любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание. 

Нека Твоята светлина грее в нас, чрез нас и над нас. Нека внасяме промяна в този свят за Твоя слава и за Твоите цели. Да Те поставяме пред себе си. Нека всички Твои планове благоуспеят. Нека отразяваме Твоя мир и надежда пред един свят, който толкова отчайващо се нуждае от Твоето присъствие и изцеление.

На Теб да бъде слава и чест през тази нова година и завинаги!

В името на Исус,

Амин.

Деби Макданиел

---

Източник: A Prayer to Keep God First This New Year.

Християните са променили света, в който живеем - интервю

Днес излезе мое интервю в "Жълт Труд." То беше взето преди повече от месец, но явно редакторите са чакали да наближат Рождествените празници. Въпреки обещанията интервюто да се публикува без изменения, има два важни параграфа, които отсъстват. Затова тук помествам цялото интервю. Разбира се, със заглавието, което аз бих избрал, а не с песимистичния акцент, подбран от редакторите. 

Трифон Трифонов е пастор в Българска протестантска църква „Нов живот“ във Варна. Има магистратура по английска филология и бакалавърска степен по богословие. Автор е на книгите „Какво би казал Исус на...“ и „Защо не съм атеист: 10 причини да съм християнин.“ Женен е, с три деца.

Младият пастор е ерудиран и интелигентен, макар и мнозина да го намират малко старомоден. Държи на изконните християнски ценности – любов към ближния, преданост към отечеството, семейството като Божествена институция и вярата като начин на живот. Говори с болка за отчуждението на съвременния човек от Бога, но вярва че един ден Божията любов и справедливост ще възтържествуват.

Първо, да Ви попитам, как е възникнало протестантството, към което се числи и църквата, в която Вие служите - Българска протестантска църква "Нов живот"?

Когато говорим за протестантство, трябва да разбираме един от трите клона на християнството, появил се точно преди 500 години с възникване на Реформацията. Конкретен повод е забиването на 95 тезиса на Вратата на Витенбергската катедрала от професора по теология Мартин Лутер на 31 октомври 1517 г. Той целял предизвикване на дебат относно небиблейските практики в Католическата църква. Протестът му е последван от много хора и изненадващо за самия Лутер се превръща в национално движение. Лутер е изключен от Католическата църква и е принуден да основе нова църква. По-късно тя ще се нарече на неговото име - Лутеранска църква.  Неговите последователи пък са наречени „протестанти“. Днес към протестантството се числят много и различни протестантски деноминации - методисти, баптисти, петдесятни, конгрешани и др. 

Каква е ролята на християнските добродетели за победа над тъмнината и злото, което днес ни залива? По какъв път трябва да тръгне човечеството, за се избави в наши дни от толкова много несправедилви неща?

В историята на християнството има много примери за хора, променени от вярата в Бога, прегърнали християнските добродетели и посветили се в служба на народа си. Християните са променили света, в който живеем. Следвайки учението на Христос, те са променили отношението към ближния, към децата и жените, създали са първите приюти, болници, училища и университети. Премахването на робството и робовладелството, избирателни права за жените, правото на образование за всеки, правата на човека, свободният пазар и капитализма, създаване на профсъюзите - всички тези неща са резултат от борбата на християни за повече справедливост в света, в който живеят. 

Днес много хора прегръщат християнските добродетели, но не желаят да имат нищо общо със Създателя на тези добродетели. Приемат доброто, но отказват да приемат Източника на всяко добро. Истинско и безкористно добро обаче не е възможно без вяра в Бога. На силите на злото може да се противопостави само човек, който може да жертва личното си щастие, пари и живот за общественото благо. Такъв човек може да бъде само християнинът. 

За съжаление, днес ни се струва, че силите на злото и тъмнината надделяват над доброто и светлината. А това означава, че Църквата и християнството в нашето общество са в отстъпление. Християните са призовани да са "сол и светлина" в обществото. Да утвърждават доброто и да се борят против злото. Както е казал Едмънд Бърк, "Eдинственото нещо, необходимо за триумфа на злото е добрите хора да не правят нищо."

Прави ли ни достъпът до всякакъв род информация по-възприемчиви към Божието дело?

Технологиите дават възможност на много хора днес да се докоснат до информация, която иначе трудно би достигнала до тях. Но това е нож с две остриета. От една страна, можем да научим всичко, което ни интересува. От друга - нужно е внимателно да проверяваме източниците, от които черпим сведения. Всеки в интернет пространството може да е не само ползвател, но и "произвеждащ новини", затова опасността от злоупотреби е реална. И тъй като хората или нямат време, или нямат желание да проучват истинността, често стават жертва на фалшиви новини. 

Второ, информацията ни залива от всякъде. Това обаче вместо да ни освободи за истината, я прави още по-трудна за откриване. Вече говорим за "парализа на избора". Подобно на човек, застанал пред щанд на супермаркет, ние се чудим от коя духовна стока да си вземем. В крайна сметка посягаме към най-добре опакованите и рекламирани стоки. Получава се един духовен тюрлюгювеч, в който се преплитат истина с полуистини и лъжи. Без библейска просветеност хората приемат безкритично всичко, което им се поднася в медийното пространство.

И трето, в началото на 'технологичния нов век' се наблюдава подновен интерес на хората към духовността. През 20-ти век човекът уби Бога, образно казано - отказа се от вярата си в християнския Бог и се обърна към вяра в науката, прогреса и човека. В резултат преживяхме две световни войни, няколко геноцида (Камбоджа, Руанда и Косово) и чумата на века, комунизъм, отнела живота на повече от 100 милиона човека. Хората разбраха, че имат нужда от духовност. Но вместо да потърсят истинския Бог, се обърнаха към псевдо месии, източни религии, окултни науки и мистицизъм. Всеки вярва в нещо, но малцина са тези, които имат мъжествеността и доблестта да си признаят, че са грешни, да се покаят за греха си и да изповядат вяра в Исус Христос като Господ и Спасител. Така че, бих казал, че многото информация ни направи по-скоро по-нечувствителни за Божия глас, по-егоистични и себедостатъчни.

Защо има конфликти в този технологичен век , където техничeските въведения трябва да служат на човечеството? Възможно ли е пълно премахване на конфликтите?

Някой беше казал: Бог може много лесно да премахне злото - достатъчно е да унищожи човечеството. Работата е там, че, злото няма как да се премахне, защото не е извън човека, а в него. Затова технологиите не могат да ни направят по-добри - това се потвърждава от реалността. В началото на 21 в. светът се тресе от тероризъм, насилие, войни, конфликти... 

Причината? От зачеването си човек е грешен поради първородния грях, който всички наследяваме. Ние сме грешни не защото грешим, а грешим защото сме грешни. В духовен смисъл ние сме мъртви, защото сме отделени от живота в Исус Христос. Затова преди 2000 г. Бог изпрати своя Син на земята. Бог не дойде, за да направи лошите хора добри, а да направи мъртвите хора живи. Исус живя съвършен живот, умря на кръста и възкръсна, побеждавайки смъртта. Чрез вяра и по Божията благодат всеки от нас може да намери спасение и вечен живот. Но не всеки приема този дар. В края на краищата, има две групи хора - тези, които казват на Бога да бъде Твоята воля и тези, на които Бог казва, да бъде твоята воля...

Накрая, какво ще пожелаете на нашите читатели?

Желая на всички читатели да търсят Истината, като пият директно от извора - Библията. Иван Вазов е казал нея: “Аз не зная под небето да има книга по-мъдра и така всеобща, каквато е Библията… там, където Библията се знае и се чете, злините са случайни, а добродетелите - трайни спътници в живота." Словото Божие е не само наръчник за успешен живот тук на земята, но и пътеводител по пътя към вечността. Четете Библията, търсете Истината и тя ще ви направи свободни.

Пламен Трендафилов

Български студент - автор на бакалавърския химн на Харвардския университет през 1894 г.

На днешния 8 декември (повечето) студенти мислят за това къде и как ще прекарат купона, как да се забавляват, хапнат и пийнат по-добре. Всъщност, като се замисля, това е характерно не само за този ден, но и изобщо за живота на младите хора днес.

И то е напълно закономерно. Там, където липсва знанието за и вярата в Бога, липсват християнските ценности, достойните каузи и възвишените стремежи.

Разбира се, и в миналото е имало хора, които да се покланят на мамона. Пълният търбух (днес - хладилник) е бил цел номер едно за много поколения българи.

Но за значителна част от студентството тогава характерни са били вярата в Бога, любовта към ближния и родолюбието. И ако днес все пак се намират такива студенти, огромното мнозинство са релативисти, агностици или просто хедонисти.

Много български студенти в началото на 20 в. се учат в престижни западно-европейски и американски университети. Връщайки се в България те посвещават силите си на строителството на едно модерно за времето си стопанство, политически, обществен и културен живот.

И днес много български студенти учат в чужбина. Някои от тях са сред най-добрите в конкуренция на студенти от цял свят. Но колцина са тези, които са оставили или оставят следа в своя университет? Колко от тях ще бъдат запомнени с нещо повече от "отличната диплома"?

Замислих се за това, когато ми попадна материал във в-к "Зорница" за Стоян Ватралски. Той е роден през 1860 г. в семейството на беден овчар от Вакарел. След освобождението постъпва в Научно-богословското училище в Самоков, основано от мисионери. През 1884 г. е изпратен да продължи образованието си в САЩ. Въпреки трудностите с езика, успешно завършва богословско училище във Вашингтон и постъпва в Харвардския университет.

Жаждата му за знания скоро привлича вниманието на неговите професори. Печели състезание по декламация и няколко награди по ораторство. Но безспорно най-голямото му постижение е написването на Бакалавърския химн на Харвардския университет през далечната 1894 г. Печели анонимния конкурс за химн в конкуренция с 560 студенти от своя випуск!

Стоян се превръща в сензация. Текстът на химна е отпечатан в най-големите тогавашни вестници.

След завършването си става поет, журналист и писател. Изнася проповеди в църкви, пише статии не само на религиозна тематика, но и за България. Канен е да пътува в много източни щати, пише за известни вестници. Става толкова известен, че когато през 1900 г. решава да се върне в България, същите поместат новина за заминаването му.

В България Ватралски продължава проповедническата си дейност. Изнася сказки, държи речи, пише статии. Основава Българо-Американското дружество. По време на Балканската война (1912-1912) пътува до Англия, където говори и пише в защита на България.

Любопитен факт е, че ден след негова публикация на тема "Трябва ли да сменим нашия календар?", правителството внася в Народното събрание законопроект за промяна на календара. Месец и половина по-късно България преминава към григорианския календар.

По негов почин в София са кръстени улиците "Братя Бъкстон", "Д-р Алберт Лонг", "Юджин Скайлер", "Джордж Вашингтон", "Макгахан", "Уошбърн" и "Уилям Гладстон".

Заради религиозните си убеждения остава неизвестен за широката публика. А колко много имаме нужда днес от точно такива примери!

По-долу помествам Бакалавърския химн на Харвардския университет от Ватралски с оригиналния текст на английски и превода на български, направен от автора.

Harvard Baccalaureate Hymn

Class N 94

By Stoyan Vatralsky

О Thou in whom we live and move
And have our being day by day,
Send forth Thy wisdom from above
To lead our steps and light our way.

Let Faith add depth to all we know,
Let Hope inspire and make us strong,
And Love, fulfilment of Thy law,
Exalt our souls past self and wrong.

Lo, Mammon leads the powers of night
And reigns supreme, while souls decay:
Espouse we, then, our brother’s right
And, strong in manhood, serve our day.

With open brows press to the van,
Erect before the worlds and Thee;
Thus stand for Virtue, Truth and Man,
And live Thy truth that makes man free.

O Lord of life, of wisdom source,
Guide this new life to-day begun
That, when each ends his fruitful course,
Both men and angels cry, Well done.

Harvard University
June 17,1894.

Ето химна преведен от автора на български език:

Харвардски бакалавърски химн
(На свършилия в 1894 г. клас)

O, Ти, Източник наш и Край,
Извор на знание и ум;
Мъдрост от свише ни предай
Да ни упътва в правий друм.

Днес стъпваме в живота ний нов
На битов труд и жизнен плод;
Надежда, Вяра и Любов
Нек оплодяват тоз живот.

На, днес цари в света Мамон
Над гинещи души в разврат:-
Нек сринем ний тоз златен трон
И вдигнем всеки паднал брат.

Да служим смело своя ве
С борби и труд, за общий бит
За правний дял на всек човек
В живота общ и плодовит.

Ти, Боже, дух и мощ ни дай
Да не се спрем пред трудности,
Та всички да творим до край
Човешките си длъжности

Университета Харвард,
7 юний, 1894 г.

съчинение и превод от:
Стоян Кръстов Ватралски.

Източници: в-к Зорница, брой 11, Година 141; Protestantstvo.com, www.evangelsko.info, www.168chasa.bg, www.bulgarian-orthodox-church.org.

Принос на протестантите в България - концерт по повод 500 г. от Реформацията

Само вяра (Sola Fide)

 Миналият път започнахме поредицата „Петте стълба на Реформацията“ с послание за първия стълб – само Писанието. Казахме, че Писанието е най-висшият авторитетза нашата вяра, защото то се състои от свидетелства на очевидци (то е исторически достоверно), защото Исус също се покоряваше на Писанието, защото е боговдъхновено и поради това безгрешно.

Днес продължаваме с втория стълб на Реформацията, само вяра. Тоест, спасението е възможно само чрез вяра. На латински, Sola Fide.

Нека да се помолим.

Принципът "само вяра" или "Sola Fide" ни довежда до същността на диспута между католици и протестанти и православни и протестанти. Тази доктрина е толкова важна, че Лутер я нарича „доктрина, чрез която една църква стои или пада“. Както казва християнският богослов и писател Джеймс Пакър, „църква която не приема оправданието чрез вяра едва ли може да се нарече църква.“

Римляни 1:17: „Защото в него (в благовестието) се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“

Какво означава това? Това означава, че целият християнски живот е живот на вяра. Ти влизаш във взаимоотношения с Христос чрез вяра и продължаваш чрез вяра да вървиш по пътя.

Докато проповядвал Римляни, Мартин Лутер стигнал до този стих и накрая разбрал, че онова което търсил – праведността – не може да бъде постигнато чрез външни прояви на набожност или вътрешни дисциплини на душата. Онова, от което той се нуждаел, Бог го вече е дал и то е достъпно само чрез вяра. Sola Fide.

"В него се открива правдата..." Да получиш праведност означава да си оправдан. Но какво означава това?

Думата „оправдавам“ означава „декларирам праведен.“ Това е термин от съдебната практика. С приближаването на края на процеса, след като е изслушал всички свидетели, съдията трябва да произнесе присъдата си. Да оправдае човек означава той да не е виновен пред закона.

Когато ти повярваш в Исус Христос като Спасител, Бог те обявява за невинен от грях. Тази присъда е изцяло Божие дело, въз основа на смъртта на Исус на кръста и се получава от нас чрез вяра. Нищо от това, което правиш или което някога ще направиш не може да допринесе за твоето спасение. Бог действа от името на грешника. Виновният грешник сега е обявен за праведен в Божиите очи.

Гледали ли сте филма Jump Cut? В него главният герой открива лентата на своя живот. Започва да я гледа и с ужас установява, че в него има много нелицеприятни, направо грозни сцени – вижда се как се бие с приятеля си, как удря шамар на жена си, как се кара с баща си. Тогава решава да изреже от лентата всички тези лоши моменти. Започва да реже и да снажда. 

Много хора си мислят, че сами могат да изрежат греха от своя живот и да се представят пред другите и пред Бога като съвършени. Не, ти не можеш да изрежеш греха си. Но ако повярваш в Исус, няма да има нужда да го правиш. В Неговите рани си изцелен. В Неговата смърт си оправдан.

Доктрината, че сме спасени само чрез вяра, радикално променя живота на Мартин Лутер. Той пише: „Силно копнеех да разбера Павловото послание към Римляните, но на пътя ми се изправяше този израз „правдата на Бога“. Аз я разбирах в смисъл, че Бог е праведен и се отнася справедливо към нас, като наказва неправедните.

И макар и да бях безупречен монах, аз стоях пред Бога като грешник с угризения на съвестта и нямах увереност, че моите заслуги ще уталожат гнева на Бога. Затова азне обичах този справедлив и гневен Бог, но по-скоро го празех и мърморех срещу него. Но въпреки всичко се бях хванал здраво за Павел и имах силно желание да разбера какво има предвид.

Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията правда и твърдението „праведния ще живее чрез вяра“. Тогава разбрах, че Божията правда е правда, чрез която Бог в милостта си ни оправдава чрез вяра по благодат. Начаса се почувствах новороден и сякаш бях влязал през разтворените райски двери.

Цялото Писание доби ново значение. Докато преди изразът „Божията правда“ ме изпълваше с омраза, сега той стана неизразимо сладък, разкривайки Божията любов. Този пасаж на Павел стана за мен райски двери."

Доктрината, че сме оправдани чрез вяра е централна за християните. Ако не я разбираш, не можеш да кажеш, че разбираш благата вест. Лутер я наречекрайъгълният камък на християнството. Тя отговаря на въпроса как човек може да бъде праведен пред Бога.

Сега нека прочетем два пасажа. Може ли някой да прочете Йоан 3:36, а след това друг да прочете Римляни 10:9,10?

Йоан 3:36: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“

Римляни 10:9,10: „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.“

"Ако повярваш... ще се спасиш." Не се казва "ако направиш нещо" - ако вършиш добри дела, ако даваш милостиня, ако запалиш свещ пред иконата на Богородица, ако построиш параклис, ще се спасиш. Добрите дела са нещо, което всеки от нас трябва да върши, за да потвърди искреността на вярата си. Както казва Павел, ние "сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. (Ефесяни 2:10) Но добрите дела сами по себе си не са изискване за спасение. 

Защо добрите дела не могат да ни спасят?

Първо, добрите дела не могат да отменят твоя грях. Вярно е обратното – че грехът ти съсипва добрите ти дела. Представи си, че си поканил гост и правиш бъркани яйца за обяд. Започваш да готвиш и гостът ти усеща някаква неприятна миризма, която идва от кухнята. Той пита, защо мирише толкова лошо?

Ти казваш: „А, нищо, едно от яйцата беше развалено. Но не се тревожи, аз го разбърках и добавих още няколко добри яйца. Те ще убият лошата миризма и вкус. Смяташ ли, че гостът ти ще яде яйцата? Няма да се докосне до тях! Пари да му даваш, пак няма да ги вкуси. Защо? Защото добрите неща не отменят развалените. Обратно – развалените съсипват добрите.

Същото е вярно и за духовната област. Не можеш да си толкова добър, че да заличиш отвратителния ефект от собствените си грехове. Каквото и да правиш, все ще смърди.

Второ, добрите дела не могат да те спасят, защото Бог изисква абсолютно съвършенство. Яков 2:10, „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Библията казва, че е достатъчен един грях, за да отидеш в ада.

Нека предположим, че ти си правил само 3 гряха на ден. Това е невъзможно за повечето от нас, защото обикновено ние извършваме далеч повече. Но нека предположим, че ти си много добър човек. Три гряха на ден прави повече от 1000 година. Ако живееш 70 години, към края на живота си ще имаш 70000 грехове.

Нека сега предположим, че тези грехове са глоби за превишена скорост. Ако те спре някой много честен и строг полицай (да си представим, че такъв има) за нарушение и открие, че си карал с превишена скорост 70000 пъти, какво ще направи с теб? Ще ти вземат колата и ще те вкарат в затвора. Защо мислиш, че Бог ще реагира различно?

Освен това, ти никога не можеш да си сигурен, че си направил достатъчно, за да се спасиш. Затова повечето религиозни хора не са уверени в спасението си. Те искрено вярват, че ако са добри, Бог ще ги заведе в рая. Но както вече видяхме, колкото и добри дела да вършиш, те не могат да заличат греховете ти.

И накрая, добрите дела не спасяват, защото ако можеха да спасяват, тогава ти нямаше да имаш нужда от Исус. Защо Исус да умира на кръста, ако някакси можеш да се спасиш без него? Когато отидем на небето, никой няма да може да каже: „Ти и аз, Исусе, се справихме добре. Ти умря на кръста, а аз върших добри дела“.

На кръста Исус каза, „Свърши се“. Цената е платена. Ние не можем да добавим нищо.

Другите религии казват „Прави и ще се спасиш!“ Исус казва, „Направено е. Повярвай и ще се спасиш.“ Иска се само вяра. Sola Fide!

Нека кажа още нещо. Когато хората днес говорят за „вяра“, те обикновено имат предвид „ирационално посвещение на нещо, въпреки силните доказателства за противното.“ Например, любимият ти футболен отбор продължава да губи, но ти казваш на твоите приятели: „Аз вярвам в моя отбор!“ Или да вярваш в еволюциятавъпреки всички аргументи в подкрепа на сътворението. Това не е вяра, това е бягство от истината!

Също, ние можем да вярваме, че нещо е истина без да имаме лично посвещение на тази истина. Например, аз вярвам, че 6 х 4 = 24, но това лично не ме засяга. Много хора вярват във фактите на благовестието, но не се посвещават на него.

Да повярваш в Исус означава не само да познаваш фактите на благовестието и да ги приемаш за истинни. Спасителна вяра имаш тогава, когато решиш, че се доверяваш само на Исус за своето спасение. Това означава да имаш лични взаимоотношения с Исус.

Новозаветната вяра не е просто интелектуално съгласие, но включва лично доверие. Първо, ти трябва да си убеден, че си грешник и че се нуждаеш от спасение. Второ, да приемеш, че само Христос е платил цената за твоя грях и ти предлага спасение. Това става, когато вземеш съзнателно решение да се довериш на Христос като Твой Спасител.

Ние се оправдаваме само чрез вяра. Нашето оправдание се основава на четири неща: Божията благодат (Римляни 3:24, Ефесяни 2:8), кръвта на Исус (оправдахме се чрез Неговата кръв, Римляни 5:9), не е чрез дела („на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.“ Римляни 4:5) и е само чрез вяра („И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“ Римляни 3:28).

Дотук казахме, че оправданието е, когато Бог декларира, че си праведен. То става чрез вяра, не чрез дела, защото добрите дела не отменят греха ни, Бог изисква абсолютно съвършенство и накрая, защото иначе казваме, че Исус е умрял напразно. Казахме също, че вярата не е ирационално посвещение на нещо, изисква лично посвещение и лично решение да се довериш на Исус за твоето спасение.

Когато го направиш, Бог те оправдава и ти си простен. Това повдига въпроса, едно и също нещо ли са оправданието и прощението?

Понякога хората смятат, че оправданието и прощението са едно и също нещо, но те не са. Вярно е, че те се случват по едно и също време. Не може да си оправдан без да си простен. И не може да си простен без да си оправдан. Но те не са едно и също нещо.

Прошката е изваждането на греха от твоето досие. Оправданието е добавянето на праведност към досието ти.

Ако ти си невярващ и Бог ти даде бележник, в който ти пише оценки за всичко, което правиш в живота си, как ще изглежда този бележник? Ще бъде покритотгоре до долу с двойки за всичките ти грехове. Бог дава на теб и на всички хораоценка „Слаб“. Ти се проваляш на всеки тест. Но когато повярваш в Исус, твоята оценка „Слаб“ е изтрита и греховете ти изчезват.

Но каква оценка да ти даде тогава Бог? Тройка (задоволителен)? Четворка (добър, но не достатъчно)? Не, в момента в който твоята голяма Двойка е изтрита (това е прошка), Бог ти дава „Отличен“ (това е оправдание). Ти получаваш оценката, която Исус е заслужил, защото Той е завършил с пълно отличие. Защо?

Защото си много добър? Не. Ако те остави да се справяш сам, ти ще се провалиш. Ти получаваш Отличен, защото си съединен с Христос.

Галатяни 2:20: „Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, а Христос живее в тебе. И животът, който живея, го живея с вярата, която е в Божия Син, който ме възлюби и предаде себе си за мене.“

Божията праведност е станала твоя праведност. Ти си напълно простен и оправдан.

Римляни 8:33-34: „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? 34 Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?

Кой ще ме обвини? Враговете ми? Не, Бог ме е оправдал.

Приятелите ми? Не, Бог ме оправда.

Демоните? Не, Бог ме оправда.

Сатана ли? Не, Бог ме оправда.

Исус ли? Не, Той умря за мен.

Греховете ми ли? Какви грехове? Те са заличени завинаги. Започнах начисто. 

Съвестта ми ли ще ме осъди? Може тук на земята да се чувствам така. Но досието ми на небето е чисто. Аз съм простен и оправдан. Аз съм праведен в очите на Бога, чрез вяра в Исус Христос.

Аз може и да се съмнявам, но Бог не се съмнява.

Един свещеник бил съгрешил много и макар че изповядвал греха си, не се чувствал простен. Една жена от църквата му винаги му казвала: „Господ ми каза...“ Не че той не й вярвал, защото тя обикновено била права, но тя наистина му лазела по нервите. Един ден той й казал: „Ако Бог ти говори, попитай Го какво съм направил преди години.“ След няколко дни тя дошла при него. „Е, казал той, попита ли Го?“ „Да“, отговорила жената. „И какво ти каза?,“ попитал свещеникът. „Каза, че не си спомня“.

Бог всъщност не може да забрави, защото Той знае всичко винаги. Той не страда от амнезия. Но той не помни в смисъл, че за Него нашите грехове са вече заличени. Ние сме оправдани.

Ти няма защо да чувстваш постоянна вина, след като си се покаял. Но това не означава, че можеш да продължаваш да грешиш. Това не е истинско покаяние!

Един мъж изгубил портфейла си. Няколко дни по-късно получил писмо: „Господине, аз намерих портфейла ви. Чувствам се толкова виновен, че връщам част от парите ви. Ако вината продължи да ме преследва, ще изпратя още малко пари.“

Благодаря на Бога, Христос дойде не за здравите, а за болните. Не за святите, а за грешните. За крадците, лъжците, убийците, изнасилвачите, идолопоклонците, егоистите, пияниците, зависимите и лицемерите. За всеки от нас!

Всичко, което аз не съм, Той е. Всичко, което съм и не трябва да бъда, Той прощава и заличава.“ Спасен съм чрез вяра. Sola Fide.

Къде щеше да бъдеш ти, ако Бог не прощаваше грешниците? Вероятно там, където беше и Мартин Лутер – лазейки на колене, горещо молейки се на Бога, превит под тежкия товар на греха. Реформацията ни казва точно това – че Бог оправдава нечестивите.

Нека ти задам въпроса директно. Къде си ти днес по отношение на Бога? Простен ли е твоят грях или животът ти е една бъркотия? Бил ли си оправдан само чрез вяра?

В един християнски химн се казва, че всичко, което Той иска е да чувстваш нуждата си от Него. Помисли за това. 

Единственото изискване е да признаеш нуждата си от Исус. Нуждаеш ли се от Него? Ако отговорът е да, тогава ела при Исус ще откриеш, че Той ще те приеме такъв, какъвто си. 

Sola FIde е доктрината, на която една църква стои или пада. Това е също истина, на която ние стоим или падаме. Приемаш ли тази истина? Ако заставаш върху нещо друго освен Исус, ти изобщо не стоиш твърдо в спасението. Но ако се довериш на Исус с цялото си същество, тогава ще стоиш твърдо даже всичко друго около теб да се разпада. 

Нека се помолим.

--------------

БПЦ "Нов живот" Варна

08.10.2017