На днешния 8 декември (повечето) студенти мислят за това къде и как ще прекарат купона, как да се забавляват, хапнат и пийнат по-добре. Всъщност, като се замисля, това е характерно не само за този ден, но и изобщо за живота на младите хора днес.
И то е напълно закономерно. Там, където липсва знанието за и вярата в Бога, липсват християнските ценности, достойните каузи и възвишените стремежи.
Разбира се, и в миналото е имало хора, които да се покланят на мамона. Пълният търбух (днес - хладилник) е бил цел номер едно за много поколения българи.
Но за значителна част от студентството тогава характерни са били вярата в Бога, любовта към ближния и родолюбието. И ако днес все пак се намират такива студенти, огромното мнозинство са релативисти, агностици или просто хедонисти.
Много български студенти в началото на 20 в. се учат в престижни западно-европейски и американски университети. Връщайки се в България те посвещават силите си на строителството на едно модерно за времето си стопанство, политически, обществен и културен живот.
И днес много български студенти учат в чужбина. Някои от тях са сред най-добрите в конкуренция на студенти от цял свят. Но колцина са тези, които са оставили или оставят следа в своя университет? Колко от тях ще бъдат запомнени с нещо повече от "отличната диплома"?
Замислих се за това, когато ми попадна материал във в-к "Зорница" за Стоян Ватралски. Той е роден през 1860 г. в семейството на беден овчар от Вакарел. След освобождението постъпва в Научно-богословското училище в Самоков, основано от мисионери. През 1884 г. е изпратен да продължи образованието си в САЩ. Въпреки трудностите с езика, успешно завършва богословско училище във Вашингтон и постъпва в Харвардския университет.
Жаждата му за знания скоро привлича вниманието на неговите професори. Печели състезание по декламация и няколко награди по ораторство. Но безспорно най-голямото му постижение е написването на Бакалавърския химн на Харвардския университет през далечната 1894 г. Печели анонимния конкурс за химн в конкуренция с 560 студенти от своя випуск!
Стоян се превръща в сензация. Текстът на химна е отпечатан в най-големите тогавашни вестници.
След завършването си става поет, журналист и писател. Изнася проповеди в църкви, пише статии не само на религиозна тематика, но и за България. Канен е да пътува в много източни щати, пише за известни вестници. Става толкова известен, че когато през 1900 г. решава да се върне в България, същите поместат новина за заминаването му.
В България Ватралски продължава проповедническата си дейност. Изнася сказки, държи речи, пише статии. Основава Българо-Американското дружество. По време на Балканската война (1912-1912) пътува до Англия, където говори и пише в защита на България.
Любопитен факт е, че ден след негова публикация на тема "Трябва ли да сменим нашия календар?", правителството внася в Народното събрание законопроект за промяна на календара. Месец и половина по-късно България преминава към григорианския календар.
По негов почин в София са кръстени улиците "Братя Бъкстон", "Д-р Алберт Лонг", "Юджин Скайлер", "Джордж Вашингтон", "Макгахан", "Уошбърн" и "Уилям Гладстон".
Заради религиозните си убеждения остава неизвестен за широката публика. А колко много имаме нужда днес от точно такива примери!
По-долу помествам Бакалавърския химн на Харвардския университет от Ватралски с оригиналния текст на английски и превода на български, направен от автора.
Harvard Baccalaureate Hymn
Class N 94
By Stoyan Vatralsky
О Thou in whom we live and move
And have our being day by day,
Send forth Thy wisdom from above
To lead our steps and light our way.
Let Faith add depth to all we know,
Let Hope inspire and make us strong,
And Love, fulfilment of Thy law,
Exalt our souls past self and wrong.
Lo, Mammon leads the powers of night
And reigns supreme, while souls decay:
Espouse we, then, our brother’s right
And, strong in manhood, serve our day.
With open brows press to the van,
Erect before the worlds and Thee;
Thus stand for Virtue, Truth and Man,
And live Thy truth that makes man free.
O Lord of life, of wisdom source,
Guide this new life to-day begun
That, when each ends his fruitful course,
Both men and angels cry, Well done.
Harvard University
June 17,1894.
Ето химна преведен от автора на български език:
Харвардски бакалавърски химн
(На свършилия в 1894 г. клас)
O, Ти, Източник наш и Край,
Извор на знание и ум;
Мъдрост от свише ни предай
Да ни упътва в правий друм.
Днес стъпваме в живота ний нов
На битов труд и жизнен плод;
Надежда, Вяра и Любов
Нек оплодяват тоз живот.
На, днес цари в света Мамон
Над гинещи души в разврат:-
Нек сринем ний тоз златен трон
И вдигнем всеки паднал брат.
Да служим смело своя ве
С борби и труд, за общий бит
За правний дял на всек човек
В живота общ и плодовит.
Ти, Боже, дух и мощ ни дай
Да не се спрем пред трудности,
Та всички да творим до край
Човешките си длъжности
Университета Харвард,
7 юний, 1894 г.
съчинение и превод от:
Стоян Кръстов Ватралски.
