Monday, March 20, 2017

Йосиф и неговите братя (Битие 37-38)

/проповед от Джош Прово/

Днес продължаваме да изучаваме първата книга в Библията- Битие.  Според мен книгата може да се раздели на четири части.  Първите единайсет глави се отнасят до Сътворението, потопа в дните на Ной и вавилонската кула.  Всъщност тези глави представляват увода към всичко друго в Божието слово.  

Във втория разрез- от Битие 12 до 25- се запознаваме с Авраам и разбираме как Бог ще благослови целия свят чрез този мъж и семейството му. Виждаме как Бог най-после дава наследник на Авраам и Сара, когато Авраам е на 100 години, а Сара- на 90.  

Третият разрез включва всичко от Битие 25-а глава до Битие 36-а.  Тези глава ни показват какъв мъж е Яков, внукът на Авраам, и как Бог го променя от измамник до мъж на силна вяра. Свършихме тази секция миналата неделя.

Днес започваме последната секция на книгата, която започва с 37-ма глава и върви чак до края на книгата, т.е. 50-та глава.  Главният герой в тези глави е един истински герой на вярата, Йосиф.

В днешната проповед ще видим как Бог работи в неговия живот и ще се запознаем със следващата брънка във веригата между Авраам и Исус.  Ако имате Библии, намерете Битие 37-ма глава.  Засега само ще прочета само от 18-ти до 20-ти стих.

Нека се помолим.

В началото на днешния разказ Яков, внукът на Авраам, има 12 синове.  Той има шест сина от Лия, двама от слугинята на Лия, двама от слугинята на Рахил и след тези му се ражда Йосиф.  След известно време Рахил отново забременява, но за съжаление, този път умира при раждането.  Яков кръщава своето 12-то и последно дете Вениамин.

И преди да наченем тази история, трябва да ви дам един много важен детайл.  Името на Бог никога не е споменато в тези две глави.  Нито дори един път!  А в същото време, Бог е много деен в тези глави.  Той непрекъснато насочва живота на тези хора към Своята слава, но изглежда сякаш славата на Господ не е главната цел на това семейство.  Не искам да ви отегчавам, но трябва още един път да ви покажа този важен ключ от Новия завет.  Относно тези старозаветни истории Павел ни казва: „Всичко това се случи като пример за нас, така че да не бъдем хора, които желаят да вършат зло като тях.“  Няма да видим хубав пример за това как да водим живота си.  Но ще видим как Бог работи въпреки греховете ни и лошите ни обстоятелства.  Добре, според мен сме готови да видим какво ни казват тези две глави.

Сега Йосиф е на 17 години и работи с четиримата синове на слугините, като пасат стадата на баща си.  Доколкото знаем Йосиф е като цяло добро момче, но не винаги се отнася добре с братята си.  Например когато братята му направят нещо лошо на полето, Йосиф веднага докладва за станалото на Яков, щом се приберат.  И понеже Йосиф прави това, братята му започват да го мразят.
Нещата се влошават, защото бързо става ясно, че Йосиф е най-любимият син на баща си, защото Йосиф му се ражда, когато той вече е стар.  

Искам да ви припомня, че Яков не е измислил греха на пристрастието.  Авраам предпочиташе сина си Исаак и Исаак на свой ред обичаше Исав повече от Яков, докато Ревека предпочиташе Яков повече, отколкото Исав.  И сега Яков продължава в постъпките на баща си и дядо си, и обича Йосиф повече от останалите си синове.  Яков доказва пристрастието си, когато дава на Йосиф една хубава шарена дрешка.  Както може би си представяте, това ядосва братята още повече. 

Родители, не бива да показваме повече любов само към едно от децата си и да пренебрегваме другите!  Това е ясно!  Но същевременно тези стихове ни напомнят, че грехът лесно се предава от едно поколение на следващото.  Трябва да внимаваме да се държим добре, защото децата ни винаги ни гледат. 
Вече ви казах, че на Йосиф му харесваше да докладва братята си пред баща си, когато те постъпваха лошо. Но това не беше всичко. 

В следващите стихове виждаме още една от грешките му.  Бог дава важен сън на Йосиф. В този сън Йосиф и братята му събират снопове всеки по отделно.  Изведнъж снопът на Йосиф се изправя и другите снопове формират кръг около него и му се покланят.  Според мен, Бог е дал този сън на Йосиф, за да му открие какви планове има за него.  И какво прави Йосиф, щом се събужда?  Като че ли казва на братя си: „Няма да повярвате какво видях насън!  Страхотно беше!“  

Библията не ни разкрива дали това решение на Йосиф е правилно или не, но пък аз лично смятам, че тук Йосиф не постъпва много разумно!  Ако сънуваш, че караш по улицата в лъскава нова кола и ме виждаш, че ровя из боклука, не трябва да ми го разкажеш и да ми го навреш пред очите!  Не искам да зная!
Иосиф сънува две подобни сънища и ги разказва ту на братята си, ту на баща си.  Яков е доста обиден, когато разбира, че Йосиф намеква, че и той ще му се поклони.  Яков смъмря сина си за казаното, но и също пази думите му в сърцето си, защото разбира, че това е нещо като пророчество.

Всички тези неща, т.е. докладването на Йосиф, шарената дрешка и разказаните сънища ни довеждат до един ден, който променя семейството завинаги.  Един ден Яков моли Йосиф да види как са братята му, тъй като те пасат стадата си на повече от 75км от дома.  Облича се с шарената дрешка и се отправя към Сихем.  Дали не е възможно, че Йосиф облича подаръка си, за да напомни на братята си кой е любимецът в семейството?  

Йосиф пристига в Сихем – същият град, в който Симеон и Леви избиха всеки мъж заради сестра си Дина.  Там Йосиф узнава от един непознат, че десетте му по-големи братя са се преместили в Дотан, едно градче на около 25км на север.  Йосиф продължава пътя си.  И преди да пристигне до тях, братята му го виждат отдалеко.  Знаете ли как са го съзрели отдалеч?  Според мен са го разпознали, защото изглеждаше ето така.  Трудно би било да НЕ го видиш!

И сега се озоваваме в стиховете, които прочетох по-рано.  Братята на Йосиф решават да го убият и най-после да докажат, че тези негови сънища не са верни.  Единственият добър брат измежду тях е бил Рувим, който съветва да не го убият, а по-скоро да го хвърлят в една дълбока яма.  Разбираме по-долу, че целта му е била да го избави и да го прибере, щом другите братя си тръгнат.  И така, братята хвърлят Йосиф в ямата и сядат да обядват. 

После виждат, че един керван се приближава.  Мъжете в този керван са исмаиляни.  Значи, те са потомци на Исмаил, по-големия син на Авраам.  Юда бързо крои план.  Предлага на братята си да продадат Йосиф като роб на кервана, вместо да го убият.  Единствената разлика при този сценарий е, че братята ще си тръгнат с 20 сребърника!  И така, братята продават своя по-малък брат, мислейки, че никога няма да го видят отново.  Те считат, че този съновидец ще умре в робство.

За да измамят Яков, братята убиват един козел и потапят шарената дрешка на Йосиф в кръвта, за да убедят баща си, че Йосиф е бил убит от лют звяр.  Планът им е успешен.  Щом Яков вижда кървавата дрешка, той се убеждава, че Йосиф е мъртъв.  Главата свършва с информацията, че Йосиф е продаден в Египет на началника на бодигардите на Фараона.  Сега по всичко изглежда, че няма много надежда за Йосиф, но нашия Бог отново е промислил всичко.  В идващите седмици ще разберем как Бог действа в живота на този незначителен египетски роб.

Но има още една история, която искам да разгледаме.  Сега да обърнем вниманието си върху глава 38-а.  Вижте какво ни казва първият стих: „По онова време Юда се отдели от братята си и се засели при един адуламец на име Ира.“ Събитията в тази глава се случват, след като синовете на Яков му казаха за „смъртта“ на Йосиф.  Понякога се изкушавам да предположа неща за Библията, които не са разкрити в нея.  Не искам да направя това тук.  Но според мен не е съвпадение, че Юда оставя семейството си, след като е извършил тази постъпка.  Може би от срам или поради вина е решил да живее другаде.  Може би е изпитвал твърде много болка, когато всеки ден е виждал скърбящия си баща.

Събитията в тази глава се случват в рамките на 23 години.  Знаем това, понеже след 23 години Яков и семейството му се преселват от Ханаан до Египет и по това време Юда и семейството му са все още с тях.  Защото знаем, че всичко това става само в продължение на 23 години, трябва да предположим, че някои от събитията през тях са се случили сравнително бързо.

Добре, какво прави Юда?  Юда се сприятелява с един мъж, който се казва Ира.  Докато е при Ира, Юда вижда една жена, бързо я обиква и скоро двамата се оженват.  Много скоро тя ражда първия им син и до няколко години тя ражда още двама синове.  Когато най-големият им син е пораснал-  тук трябва да предположим, че е бил само тийнейджър- Юда намира жена за него, и двамата се оженват.  Тази жена се казва Тамар.  Тамар и мъжът й нямат дълъг и щастлив брак.  Скоро мъжът й умира.  Защо умира?  Библията казва, че той е умрял, защото е бил нечестив пред Господа; Господ го убива.  Всеки ден Бог се смилява над нас и грешките ни, но този случай Бог- в справедливостта си- решава да осъди този мъж, като го убива.

След това Юда дава втория си син на Тамар и двамата се оженват.  В онези дни е имало традиция, че ако един женен мъж е умрял, без да има дете, неговият брат е длъжен да се ожени за жена му и да има син с нея заради умрелия.  Идеята е да се продължи рода на починалия.  Този обичай не се харесва на втория син, затова той решава да не прави това, което Бог иска от него.  Ако се интересуваш от подробностите по тази история, може да прочетеш девети стих. И така, Бог осъжда и този син и го убива.

Добре.  Сега на Юда му остава само още един син.  Синът все още е малък и не става за женене, и затова Юда не го дава на Тамар.  Юда изпраща Тамар в бащиния й дом с обещанието, че ще я повика отново, щом третият му син е пораснал.  Казано е, че Юда се е страхувал, че третият му син също ще умре, ако се ожени за Тамар.

След известно време жената на Юда умира.  Юда иска да се утеши, и затова той с приятеля си Ира се отправят към един далечен град, за да прекара време с някои други приятели там.  Тамар чува от някого, че Юда идва към нея.  Тя съзнава, че третият син вече е пораснал и явно Юда е решил да не й го даде, и така тя крои много зъл план.  Тя се преоблича като проститутка.  Облича се с воал, каквато е традицията за проститутките, и отива при един кръстопът, през който Юда трябва да премине.  Целта й е да придобие дете чрез бащата на починалите си съпрузи, тъй като не може да бъде с третия син.

Там тя го изчаква и когато Юда пристига, той се доближава до нея.  Юда решава да се утеши с нея и двамата прелюбодействат.  Само да ви напомня, че тези хора не ходят по Божия път.  За услугата, Тамар иска от Юда едно яре, но той няма ярета със себе си.  Затова той й дава три лични предмета и й обещава, че ще й изпрати ярето.  След малко Юда намира едно яре и изпраща приятеля си да го занесе на проститутката, като му казва да вземе личните му предмети от нея.  Разбира се, Ира не успява да намери Тамар, защото тя вече не е там.  Юда е доста смутен от това и решава да не я търси повече.

След три месеца става ясно, че Тамар е бременна.  Щом разбира, че Тамар е забременяла, Юда е много сърдит, защото той си мисли, че Тамар е пренебрегнала волята му и не е дочакала третия му син.  Той казва, че тя трябва да бъде убита поради прелюбодейството си.  Какъв лицемер!  Преди да бъде осъдена, Тамар разкрива, че тя познава таткото на бебето.  Тя показва трите предмета на Юда и казва, че човекът, който притежава тези неща, е бащата на детето й.  Юда е съвсем засрамен.  Той се съгласява да се ожени за Тамар.  Те никога нямат нормално съпружеско взаимоотношение, но поне Тамар има някого, който ще защитава нея и бебето.  При раждането става ясно, че Тамар не е била бременна само с едно бебе, а с цели две!  Тези две бебета се казват Фарес и Зара.  След това Юда, Тамар, Фарес и Зара отпътуват от онази земя и се отправя пак към Обещаната земя.

И така свършва Битие 38-та глава.

Днес разгледахме две много различни истории, но според мен и двете имат една обща поука.  Ще обясня тази поука след малко, но първо искам да обсъдим няколко въпроса заедно по групи.  Днес въпросите ни идват от 1 Коринтяни 1:26-31.

ВЪПРОСИ

Според Павел какви хора са вярващите в Коринт? (ст.26)
Защо Бог се радва да използва такива хора? (ст.27-28)
Защо „нито една плът“ не може да се хвали пред Бога? (ст.29)
Според теб защо Бог не иска никой да се хвали пред Него?
Какво иска Бог да е за нас? (ст.30)
В края на краищата, с Кого трябва да се хвалим? (ст.31)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Казах ви по-рано, че тези две истории имат една обща поука.  Тази поука е следната:  Бог може да ни използва независимо от нашите обстоятелства.  Казано по-друг начин:  Бог взема счупените парчета на нашия живот и създава нещо хубаво от тях.

Помислете върху живота на Йосиф.  Ще видим в следващите седмици, че Бог го използва, за да избави цялото семейство на Яков и дори цялата страна на Египет.  Но тази седмица разбираме две неща за него.  Първо, Йосиф се отнасяше арогантно спрямо братята си и носеше шарената си дрешка, за да могат всички да знаят кое е най-любимото дете в семейството.  Също видяхме, че Йосиф е бил продан като роб, напълно изоставен от семейството си.  От своите лични постъпки и постъпките на братята му, може да заключим, че Йосиф не е човек, който би трябвало да бъде важен.

Но Бог го използва да спаси множество хора.  Дори можем да кажем, че Бог е спасил много хора ЧРЕЗ трудностите на Йосиф.  Бог обещава да извърши същото и в нас.  Римляни 8:28 казва: „И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които Го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът Му.“  Смяташ ли, че Бог няма да използва някого като теб, защото си сторил грешки като Йосиф?  Смяташ ли, че Бог няма да използва някого като теб, защото ти си жертва на лошите постъпки на други хора?  Мислиш ли, че си толкова съкрушен, че е невъзможно да се създаде нещо красиво от твоя живот?  

Разбираме от тези стихове в 1 Коринтяни, че Бог се радва да използва съкрушените, „счупените“ хора.  Хора като нас.  Защо?  Ето какво казва Павел в следващото си писмо към коринтяните: „Но ние сме само като глинени делви, в които то- т.е. спасението- се пази, за да стане ясно, че надминаващата всички останали сила идва не от нас, а от Бога.“  Бог използва Йосиф и Бог използва и нас.  Защо?  Защото Той е Бог, и Той иска всички да видят какъв шедьовър може да сътвори от живота ни!

О!  И още едно нещо.  Казах в началото, че ще се запознаем със следващото звено от Авраам до Христос.  Знаете ли кое е това звено?  Много хора предполагат, че е Йосиф.  Той е важен герой, но той не е звеното.  Кой е наследникът на Божието обещание?  Вижте какво казва родословието на Исус в Матей 1-а глава. „Авраам роди Исаак; Исаак роди Яков; Яков роди Юда и братята му; Юда роди Фарес и Зара от Тамар; Фарес роди Есром; Есром роди Арам…“  

Кой е наследникът?  Фарес!  Фарес бе роден в едно много повредено семейство!  Баща му бе свекърът на майка му.  Той бе заченат в прелюбодейство и родителите му никога не се обичаха.  Това бебе, което бе смятано за извор на срам, е използвано от Господ по този велик начин.  Слава на Бога, че Той използва такива хора! 

Не знам какви грехове сте допускали в живота си.  Не знам какви неща са ви се случвали.  За много от вас не знам от какви семейства идвате.  Но зная едно нещо със сигурност.  Бог търси съкрушени хора, които са готови да положат вярата си в Него и да Го следват.  Готов ли си да предадеш живота си в ръцете на Този, Който може да създаде нещо красиво от твоя живот?


Нека се помолим. 

П-р Джош Прово (БПЦ "Нов живот" Свищов)

--
БПЦ "Нов живот" Варна
19.03.2017

Tuesday, March 14, 2017

Големият прахосник

Да се тревожиш означава да прахосваш днешното си време, за да затрупаш утрешните възможности с вчерашните беди.

Sunday, March 12, 2017

Изгониха Паоло Кортези - защо се изненадваме?

"И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана." 
Ап. Йоан

"Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен."
Св. Паоло от Тарс




отец Паоло Кортези
Един човек. Човек с името Паоло. Същото име като на мисионера, донесал евангелието в цяла Европа. Този човек дойде, за да пръска Христовата светлина сред тъмнината българска. 

Един човек дойде, за да ни помогне да направим справедлива оценка на миналото. И като разберем миналото, да видим настоящето през Христовите очи. И да провидим бъдещето. 

Той дойде, но го изгониха. Тези, които предпочитат тъмнината пред светлината. Силите на злото размахаха юмрук и развяха трибагреници... но не български...

Много хора са възмутени и с право. Много протестират. Пусна се петиция в подкрепа на отец Паоло Кортези. Много хора са засрамени и изненадани от случилото се в Белене.

Но защо се изненадваме? 

Нима това е новост в България? Нима не гониха така и първите мисионери, дошли преди почти 2 века, за да сеят семето на вярата и да пръскат светлината Божия?

И те като Паоло Кортези извършваха активна социална, духовна, културна, просветителска и обществено полезна дейност. И те строяха приюти, училища, колежи, застъпваха се за правата на онеправданите, бедните, маргинализираните и преследваните. 

Те бяха първи, които привлякоха вниманието на европейската общност с дописките си за вестници и предизвикаха Цариградската конференция. И после, след освобождението, продължиха да служат с любов, смирение и посвещение на българския народ.

Обявиха ги за сектанти и иноверници. Тези, които дори не бяха чели Писанията, бяха техни съдници.

Но защо се изненадваме?

След това, когато омразата навлече шинела на тоталитаризма, ги съдеха на пародиен процес, носещ името "народен". Обявиха ги за национални предатели. За врагове на народа. За американски шпиони. Тях, които 24 часа в денонощието помагаха, изслушваха, подслоняваха, хранеха, обличаха и обгрижваха тези, които идваха за помощ. 

И ги осъдиха. На смърт. Или в най-добрия случай, в Белене. И там ги довършиха. Физически, но те бяха духовните победители. Евангелски мисионери, католически и православни свещеници.

Още ли има изненадани?

След историческо духовно съживление в нацията ни през 90-те, силите на злото отново включиха мегафона на очернянето. Тези, които работят сред малцинствата. Които като Паоло извършват активна социална, духовна, културна, просветителска и обществено полезна дейност. 

Тази дейност е трън в очите на слепите. Затова те, слепите, готвят закони за нейното ограничаване. Ако може дори - забраняване. За да си останем непросветени и чалгизирани. Така им отърва. 

Някой да е изненадан? 

Днес Белене отново е в новинарските емисии. Защото се опита да довърши един католически свещеник. Успяха да го прогонят, но той е духовният победител. 

Не могат да заличат неговото дело, семената са вече хвърлени и покълват. Скоро ще дадат плод. Ще се роди нов Паоло. Не един, а много Паоловци.

Така, както мъченикът св. Павел предаде благовестието на верни човеци, които са способни и други да научат. Неговият живот и дело не бяха напразни - Европа бе преобразена от Божията светлина. 

Днес, когато силите на мрака отново сякаш вземат надмощие, има една разлика. Христовата църква е жива и само тя може да спре омразата. С любов. Любовта на Исус, Паоло и Павел.

Един човек дойде и си замина. Но други ще дойдат. Бъдете сигурни.

За да не бъдете изненадани.

Излез от лабиринта (Битие 35:1-29)

/проповед/

Прочит: Битие 35:1-12.

Колко от вас са шофьори? А колко от вас се оправяте добре с посоките, докато шофирате? Aз често се бъркам, особено когато карам по улици, които не познавам. След едно събиране трябваше да закарам един от присъстващите до дома му. На отиване той ми показа как да стигна до тях, но на връщане възникна проблем.

Там улиците бяха непознати за мен и не знаех как да изляза от каретоЗавих по една улица, но се оказа грешната. И след това тя ме отведе в други погрешни улици, докато накрая напълно се объркахЛутах се доста, докато изляза от лабиринта. Бях само на няколко километра от моя апартамент, но ми отне дълго време да изляза на булеварда и да се прибера.

Когато Яков побягна от Исав, Бог му се яви във Ветил и той обеща, че ако Бог е с него и се върне с мир, Господ ще бъде негов Бог. Миналият път видяхме как след като живя 20 години в Падан-Арам, Бог напомни на Яков за обета му да се върне в родния дом.

И Яков тръгна. Той се страхуваше как ще го посрещне брат му, но Бог вече беше работил в сърцето на Исав и на мястото на желанието за мъст бе сложил братска любов.

И след тази среща, вместо Яков да изпълни обета си да се върне във Ветил, той остана първо в Сокхот, а после в Сихемовия град Салим (33:17,18). Този престой от около 10 години едва не унищожи семейството му. Сякаш не можеше да излезе от лабиринта на своето честолюбие и измама.

Направих справка за произхода на думата лабиринт. Тя идва от гръцката митология и означава сложна структура, измислена от Дедал за цар Минос, за да може той да затвори в него един минотавър (митично същество, състоящо се от мъж и бик). Но Дедал построил лабиринта толкова хитро, че едва успял да се измъкне оттам.

Яков също бе използвал хитрост в живота си и сега се мъчеше да излезе от лабиринта, в който беше попаднал. Беше само на няколко километра от Ветил, но беше далеч от Бога на Ветил.

Много християни днес са в същото състояние като Яков. Външно могат да показват, че са близо до Господа, но вътрешно са престанали да уповават на Него. Тази глава ни помага да излезем от лабиринта и да се върнем у дома.

Бог беше говорил на Яков да се върне във Ветил (31:3,13), но той беше останал цели десет години в Сихем. През това време се бяха случили ужасни неща.

Единствената дъщеря на Яков, Дина, беше изнасилена. Двама от синовете на Яков, Симеон и Левий, бяха изклали мъжете в Сихем, за да отмъстят за сестра си. Синовете на Яков бяха плячкосали града и бяха взели жените и децата в плен(вж. Битие 34). Съседните на Сихем градове можеше всеки момент да ги нападнат.

И в началото на 35 гл., Бог казва на Яков: „Стани, иди във Ветил и живей там; издигни там олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от присъствието на брат си Исав.“ Излез от лабиринта, върни се у дома. Този път Яков чува заповедта ясно. Удивително е как слухът ни се подобрява, когато преминаваме през криза!

На един мъж се струвало, че трудно комуникира с жена си и решил, че тя имапроблеми със слуха. Решил да провери без тя да знае. Една вечер, тя била обърната с гръб и от другия край на стаята той прошепнал: „Можеш ли да ме чуеш?“ Не последвал отговор. Приближил се малко по-близо и отново попитал: „Сега чуваш ли ме?“ Отново не получил отговор.

Тихо се приближил по-близо и прошепнал същите думи, но пак нямало отговор. Накрая дошъл точно зад нея и казал: „Сега чуваш ли ме?“ За негова изненада чул ядосания отговор: „За четвърти път, да!“ Проблемът не е, че Бог не ни говори, а че ние не чуваме! Но слухът ни се подобрява, когато преминаваме през криза.

Когато сме в беда, ние се сещаме да коленичим и да се помолим. А когато коленичимединственото място, където да можем да погледнем, енагоре

Ние трябва да сме много благодарни, че Бог не е като нас. Като родители ние понякога крещим и си изпускаме нервите, когато децата ни не се покоряватКогато ние не се покоряваме, това натъжава нашия небесен Баща, но Той ни оставя да направим това, което сме си наумили и да жънем горчивите плодове на греха. „Каквото посеете, това ще и пожънете.“ (Гал. 6:7). И след това, когато няма накъде другаде да се обърнем, Той отново ни говори и ни напомня това, което преди ни е казал.

Тук Бог отново напомня на Яков да изпълни клетвата си, дадена когато бяга от Исав – казва му, „Стани, иди във Ветил“. Яков бе изгубил ценно време. Ако сеопитваш да минеш по заобиколен път до твоя Ветил (името означава ‚Божий дом‘), знай че няма да намериш това, което търсиш. Ще се загубиш в лабиринта. Ще загубиш много време и накрая Той пак ще ти напомни къде иска да отидеш.

И сега Яков си е научил урока:

Битие 35:2-3: „Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са у вас, очистете се и променете дрехите си; да станем и да отидем във Ветил; там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми, и беше с мене в пътя, по който ходих.“

В 34 гл., когато научава за изнасилването на Дина, той остава пасивен (може би защото Дина беше дъщеря от нелюбимата му жена Лия) и това довежда до саморазправата на неговите синове. Тук той се проявява като истински лидер. Казва на семейството си да махнат чуждите богове, донесени от дома на Лаван и взети от плячката от Сихем. Идолопоклонството щеше да продължава да изкушава израелтяните и по време на робството в Египет, по време на завладяването на Обещаната земя и по време на пророците.

„Може би ти си казваш, да, но сега не живеем в езически времена. А и аз съм християнин, това не ме засяга.“ Но идоли са не само малките фигурки, на които са се молили в древността. Идол е всяко нещо, което отклонява вниманието и поклонението ти от Бога и което има повече влияние в живота ти от Бога.

Кои са съвременните идоли? За някои това е несвятата троица секс, наркотици и рокендрол, но има и друго трио – власт, пари и удоволствия, описано в 1 Йоан 2:16 – „похотта на плътта, пожеланието на очите и тщестлавието на живота“. А какво да кажем за футбола, работата, интернет? Списъкът е безкраен. Лабиринтът е дълъг.

Има ли нещо, на което позволяваш да управлява живота ти? Яков каза на семейството си да се очисти от своите идоли. От какво иска Бог да очистиш живота си? Има ли идоли, които още криеш в живота си? Ако да, нищо чудно, че още не можеш да излезеш от лабиринта и да се посветиш изцяло на Бога. Да отидеш в твоя Ветил.

За Яков и семейството му завръщането във Ветил поставя ново начало на живот в посвещение. Яков иска там да издигне олтар на Бога, „Който ме послуша в деня на бедствието ми, и беше с мене в пътя, по който ходих.“ (35:3) Бог е винаги с нас, дори да не го съзнаваме. Дори тогава, когато грешим и сме непокорни. Той е този, който отговаря, когато го призовем в напаст.

Яков поема инициативата и действа като духовен лидер на семейството си. Показва пътя за изхода от лабиринта. И всички покорно му предават идолите си. Това е пример за нас, които сме съпрузи и бащи. Нашите съпруги и деца очакват да поемем инициативата и да поведем семействата си. Те искат да ни последват. Искат да ни уважават.

За много от нас няма да е лесноако досега не сме го правили. Ще отнеме време да свикнем. Но Бог е създал семейството и е поставил мъжът да е глава в него. Ако откликнеш на призива си, Бог ще благослови семейството ти. А ако ти си съпруга на невярващ съпругмоли се той първо да захвърли своите идолиЕдва тогава Бог ще го направи лидерът, който искаш да имаш.

Яков дълго бягаше от лидерските си задължения, но тук го направи. Поведе семейството си вън от лабиринтаИдолите бяха закопани под „дъба, който бе при Сихем“ (35:4). Това вероятно е същият дъб, където Бог се беше явил на Авраам, след като той влезе в обещаната земя (12:6). На това място един ден Исус Навиев, подбуден от примера на Яков, щеше да призове народа да махнат чуждите богове, които са сред тях (24:23).

Битие 35:5: „И тръгнаха; и Бог докара страх върху околните градове, така че не преследваха Якововите синове.“ Околните градове се страхуваха, защото бяха чули за трагедията в Сихем. Същевременно, виждаме как след като Яков се покори на Господа, Господ го защити, като всели страх у съседните народи.

Иронията е, че цял живот Яков се беше борил със своя страх от от Исаак, от Лаван, от ИсавНикой не се страхуваше от него. Но сега страхът от Бога го защитавашеБог може да постигне много повече, отколкото ние можем чрез нашите тайни кроежи.

Никой не преследва Яков и семейството му по пътя и те безпрепятствено стигат до Ветил. Четем в ст. 6 и 7:

„И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. И там издигна олтар, и наименува мястото Ел-Ветил, защото, когато бягаше от брат си, там му се яви Бог.“

Яков най-накрая изпълни обета си пред Бога. Дойде във Ветил, издигна олтар и нарече мястото Ел-Ветил, Бог на Ветил (35:7), за да си спомня първото Божие откровение там. Там, в Божието присъствие, той беше у дома си.

И Бог пак се яви на Яков и го благослови. Отново му даде името Израил – може би за да му напомни, че неговата идентичност не се основава на неговите собствени постижения, а на това, което Бог е направил за него.

И Бог потвърди завета си с Яков, като му се разкри с името, което първо каза наАвраам – Ел Шадай, Бог всемогъщи. Обеща му много наследници (и царе!) иземя така, както обеща на Авраам и ИсаакВсеки, който се посвети на Бога, ще бъде благословен!

Някои смятат, че след като предадат живота си на Христосвсичко в живота на християните ще тече по мед и масло. Но „благословен“ не означава безпроблеменНе беше нужно Яков да чака дълго след обновяването на завета, за да се увери в това.

В 35:8 се споменава смъртта на Девора, Ревекината бавачка. Тя дълги години беше служила вярно в дома на Исаак, а през последните години се беше присъединила към Яков. Може би така авторът на Битие, Мойсей, намеква и за смъртта на Ревека, но избягва директно да я спомене, заради заговора й срещу Исаак (гл. 27). Това трябва да напомня на всяка жена да не мами съпруга си.

Освен Девора, в тази глава са споменати още две смърти – тези на Рахил и на Исаак. Рахил умира при раждането на втория си син, когото назовава „Вен-Они, което значи Син на скръбта ми. Родилните болки са фатални за нея и можем да разберем защо му е дала това име, но представете си как би се чувствал той:

„Здравей, как се казваш?“ „Казвам се „Депресия“. „Как си, Депресия?“ „Чувствам се ужасно.“ За щастие, Яков, чиято скръб е облекчена от раждането на 12-тия му син, го наименува „Вениамин“, което означава Син на десницата ми. Това е единственият син, на когото Яков дава име, което отново говори за решението му да бъде истински лидер на семейството си.  

Смъртта на Рахил означава, че Яков трябва да избере нейна заместницаЗа да не избере Вала, слугинята на Рахил, Рувим решава да легне с нея. Той знае, чеведнъж опозорена, Вала ще стане омразна за Яков и тогава той ще се обърне към Лия, неговата майка. Освен това, с този акт Рувим вероятно иска да покаже, че той е законният наследник на Яков.

Но Рувим си направи грешно сметката. Той загуби правото на първороден, което е дадено на Юда, от който се раждат много царе и най-накрая Господ Исус Христос. Левий пък придобива правото да стане свещеникДвойната порция от наследството отива при Йосифовите синове Ефрем и Манасия. Грехът е винаги лош съветник.

Всичко това стана след като Яков отиде във Ветил. Когато излезе от лабиринта на егото и се върна у дома при Бога. Божието присъствие и вярност обаче не означават липса на изпитания. Той иска да имаме увереност, че дори в най-големите беди Бог е с нас и ние можем да уповаваме, че Той ще ни помогне да преминем през тях.

За разлика от мъчителната смърт на Рахил, Исаак умира „стар и сит от дни“, на 180 г., след като Яков идва при него в Кириат-Арба. Там е и брат му Исав и двамата погребват баща си. Преди много години те се бяха разделили заради баща си. Сега събират, за да го погребатГрехът разделя, покорството на Бога внася мир.

Най-накрая, след 30 годишно отсъствие, Яков се завърна у дома. Последните 10 години беше само на няколко километра от дома си, но същевременно толкова далече от него.

Колко различна е тази негова опитност от живота на Исус? Яков дойде в Сихем въпреки Божията воля, а Исус дойде на земята по Божията воля. Яков беше географски близо до дома, но духовно далеч от Бог Отец. Богочовекът Исус беше географски далеч от небесния си дом, но духовно едно с Бог Отец.

Но тук виждаме и прилики между нашия главен герой и Исус. Яков призова хората си да махнат чуждите богове, да се очистят и променят дрехите си, и да започнат нов живот. Исус призовава всички хора да премахнат чуждите богове, да облекат дреха на праведност и да започнат нов живот с Бога. Яков дойде във Ветил, Божия дом и издигна олтар, за да прослави Бога. Исус дойде в Ерусалим и принесе себе си на олтара, за да прослави Бог Отец.

И Яков беше благословен от Бога с много земя и голямо потомство, от което щеше да се роди Месия. Яков щеше да бъде наследен от много царе, но най-великият от тях щеше да притежава земята и да бъде Господ и Лидер на всички духовни деца на Яков.

Яков дълго се лута в лабиринт, но накрая се върна у дома при Бога. Чувстваш ли се така, сякаш 30 години си се лутал в лабиринт? Сякаш 10 години си бил толкова близо до Бог, но все си решавал да минеш по заобиколния път? И се отдалечаваш, вместо да се приближаваш до Бога?

Познавам един човек, който като тийнейджър не послуша вярващата си майка относно това къде да продължи средното си образование. Вследствие на това учи нещо, за което Бог не го беше призовал и загуби още 2 години, за да се подготви и кандидатства в специалност, в която беше призован.

И там, а не на предишното място, го срещна Бог. Луташе се в лабиринта на своята гордост и изгуби много време. Накрая дойде у дома, при Бога. Този човек бях аз.

Понякога може да гледаме на живота си и да виждаме в него много грешки и лутане. Виждаме падения и провали. Тогава трябва да спрем и да благодарим на Бога за пътя, който сме извървяли. Бог търпеливо чака момента, когато ясно ще чуем неговия глас. И тогава ще станем лидера, който иска да бъдем. Ще излезем от лабиринта и ще се върнем у дома.

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна
12.03.2017 г.

Saturday, March 11, 2017

Дупката в сърцето

"В сърцето на всеки човек има празнота във формата на Бог и тя не може да бъде запълнена от нищо сътворено. Може да се запълни само от Бог, изявен чрез Исус Христос."
Блез Паскал


 “There is a God-shaped vacuum in the heart of every person, and it can never be filled by any created thing.  It can only be filled by God, made known through Jesus Christ.” 
Blaise Pascal

Wednesday, March 08, 2017

Лошият сън на учения

"За учения, живял чрез вяра в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той се е изкачвал по планините на невежество и се готви да покори най-високия връх. Докато се катери, за да стъпи на най-последната канара, той е посрещнат от група теолози, които са седяли там от векове." - Робърт Джастроу, "Бог и астрономите"

The scientist's bad dream

“For the scientist who has lived by his faith in the power of reason, the story ends like a bad dream. He has scaled the mountains of ignorance, he is about to conquer the highest peak; as he pulls himself over the final rock, he is greeted by a band of theologians who have been sitting there for centuries.” 
― Robert JastrowGod and the Astronomers

Monday, March 06, 2017

Среднощна борба с Бога (Битие 32:1-33:4)

/проповед/

И така, продължаваме с историята за патриарсите в Битие. Ако има нещо, което ги обединява, това беше близката им връзка с Бога. И тримата, Aвраам, Исаак и Яковразговаряха с Бога в молитва.

Веднъж един кораб попаднал в буря и капитанът попитал: „Някой знае ли как да се моли?“ Един мъж казал: „Аз знам как да се моля.“ „Добре, ти се моли, докато останалите обличаме спасителните жилетки – имаме с една по-малко.“

Днес ще си говорим за молитвата. Ще разгледаме следващия епизод от живота на Яков и ще видим как молитвата може да промени нашия животКакво се случи дотук с него?

Разбираме, че още при раждането си, неговата ръка се подаде навън и хвана петата на брат му Исав, сякаш му казваше: „Хей, чакай малко, аз искам да съм първи“. Името Яков означава „който хваща петата“ или „който без право замества“. С други думи,„измамник“.

Изобщо, Яков беше специалист по заместване. Първо той купи първородството от Исав, а след това отне и неговото благословение. Но това беше в изпълнение на Божието слово, че по-големия ще слугува на по-малкия (25:23). Исав си каза, ще почакам баща ми да умре и след това ще убия брат си. Затова Ревека и Исаак го отпратиха при Ревекиния брат Лаван. Те мислеха, че това ще трае малко.

Но Яков престоя там цели 20 години. Бог се показа верен и го благослави много. Тогава Бог му се яви му каза, че вече е време да се върне в отечеството си.“ (Битие 31:3)

Яков се покорява и тръгва. Но когато наближава дома си, но започва да се тревожи какво ще каже Исав. Тогава научава, че Исав идва да го посрещне с 400 въоръжени мъже, което не е добър знак. Яков е доста богат, но е забравил да вземе своя армия със себе си, затова в отчаянието си отправя молитва към Бога:

Битие 32:9: „Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в твоята земя, при рода си, и Аз ще ти сторя добро...“ (той припомня на Бога Неговите думи[ст.10не съм достоен за всичката милост и всичката вярност, която си показал на слугата Си... [ст.11] Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав (в случай че си забравил кой е брат ми)... [ст.12] А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти колкото морския пясък, който не може да се изброи. (пак припомня на Бог какво е казал).

За какво се моли Яков? За избавление. „Боже, избави ме от тази бъркотия и не позволявай на Исав да ме убие!“

По-късно същата нощ,

Ст. 24-25: „...един човек се бореше с него до зазоряване. И като видя човекът, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с Него.“

Знаете ли колко болезнено е това? Дори пръстът ви да се измести от ставата, боли много. Най-голямата става в тялото е бедрената става и този човек само я докосва с пръст и тя се измества. Явно не си знае силата.

Ст. 26: „Тогава човекът каза: Пусни Ме да си отида, защото се зори. А Яков каза: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ (Яков е някой, който хваща, не пуска лесно човека да си ходи).

Ст. 27: „И човекът попита: Как ти е името? Отговори: Яков. (странно, те се борят цяла нощ и не си знаят имената? Всъщност, човекът знае името му, но иска Яков да признае, че се казва така. Да каже: „Казвам се Яков – аз съм един лъжец и измамник).

Ст. 28: „А той каза: Няма да се именуваш вече Яков, а Израил (което означава буквално „който надвива Бога“), защото си се борил с Бога и с човеците, и си надвил.“

Ст. 29: „А Яков го попита: Кажи ми Твоето име. Защо питаш за Моето име?“

„Ами, не знам, ти току-що отмести бедрената ми става и ми даде ново име и ще е добре като разказвам тази история да знам какво да казвам на хората за това как се казваш.“

Не става ясно дали човекът е казал на Яков името си, но научаваме, че той благослови Яков.

Сигурно се питате кой е този човек? Според някои, това е бил просто ангел, но защо ангелът ще си отива на разсъмване? Тойне е вампир. Ангелите обичат светлината. Може би е бързал за репетиция на ангелския хор.

Повечето богослови вярват, че това е бил Бог, защото в следващия 30-ти ст. се казва, че Яков нарече мястото Фануил, което значи Божието лице. Яков вярва, че е видял Бог.

След това Яков отива да срещне Исав. Бог вече е работил в сърцето му и когато Исав вижда брат си, той се завтича към него и двамата се прегръщат и плачат дълго.

От тази история научаваме няколко неща, които са свързани с нашия молитвен живот.

Първо, Божиите благословения се освобождават в живота ни чрез молитва. В ст. 29 човекът благослови Яков. Това стана, след като Яков се помоли.

Знаете ли, че в Библията има 3000 обещания. Някои от тях са специфични за човека и ситуацията, в която са дадени. Но Павел казва, че всички Божии обещания са да в Христос Исус (2 Коринтяни 1:20), тоест, те се изпълняват за всеки, който вярва в Него.

Затова, докато четем Библията, можем да се молим Бог да направи тези обещания реалност в живота ни. Всъщност, можем да се молим не само за обещанията, но с всеки стих от Библията. Например, когато чета Ефесяни 5:25, „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“, казвам: „Господи, дай ми сили да обичам Ваня с такава жертвоготовна любов. Помогни ми поне малко да приличам на тебе и да съм готов да жертвам време, сили и енергия, за да показвам любовта си към нея всеки ден. Тогава тя ще бъде благословена.

Когато чета Тимотей 1:7, „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладеене,“ се моля за моите деца. Казвам „Господи, моля Те дай им смелост да благовестват, дай им сила, за да се справят с трудноститеДай им копнеж за Твоето слово, а не за суетните неща на света. Нека то се вселява богато в тях, за да имат любов към всички, даже към враговете си. Давай им мъдрост, за да могат да владеят емоциите си, да контролират думите си и да бъдат добър пример за Тебе.

Или чета нашия благослов в Числа 6:24-26, „Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!“

Тогава се моля за вас с тази молитва: „Господи, благослови моите братя и сестри с всяко благословение в небесни места! Пази ги от зло и от примките на дявола. Нека твоята правда и истина да огрява сърцата им и да виждат милостта ти, когато преминават през трудности. Нека не пренебрегват времето за молитва и общение с Тебе, за да може Твоят мир да прогони всяка тревога и всеки страх. Амин.

В своята молитва Яков два пъти припомни на Бога неговите обещания. Той каза, „Боже, ти обеща!“ Има ли обещания, за които не си се молил още за своето семействоOбещани благословения, които не си получил?

Знаете ли, че от началото нa нoвия пpoгpaмeн пepиoд нa eвpoпeйcĸoтo финaнcиpaнe – 2014 – 2020 гoдинa, cтpaнaтa ни e пoлyчилa oт EС тpaншoвe в paзмep нa пoчти 750 млн. eвpo, ĸoeтo пpeдcтaвлявa едва 4,55% oт цeлия бюджeт от 16,4 млpд. eвpo. Както е тръгнало, милиарди ще останат неизползвани.

Всички обещания на Бога са да в Христос Исус. Имаме на разположение 3000 обещания в Библията, които са купени с кръвта на Исус.

За изпълнението им няма нужда да пишеш проекти. Молитвата освобождава действието на Божиите обещания в живота ти. Но понякога благословенията на Бог се освобождават само чрез упорита молитва.

Понякога ни се струва, че като Яков трябва да се борим с Бога и да изискваме в молитваБедната вдовица трябваше да досажда дълго на съдията, за да получи правосъдие, защото не можеше да наеме адвокат или да подкупи съдията.

Бог ни обича. Но молитвата често прилича на борба. Случвало ли ви се е да си мислите, че Бог не го е грижа за вас?

Мартин Лутер казва, че това, което изглежда като Божие нежелание на повърхността, е придошла река на Неговата благост. Подобно на баща, който спира с ръка детето, за да види колко силно то иска нещо, Бог се бори с нас в молитвите ни, за да види колко силно искаме да ни отговори.

Някои отговори се дават само след цяла нощ на борба. Така че, продължавай да се бориш.

Може да ти се струва, че Него не го е грижа за неспасения или охладнелия ти съпруг, за непослушното ти дете, за неспасенитети приятели, за това че нямаш работа – продължавай да се бориш.

Не се съмнявай в Неговата милост. Продължавай да се бориш.

В Берлинската музикална академия направили изследване сред музикантите си. Разделили цигуларите на три категории: световно известни солистимузиканти професионалисти и добри цигулари, които обаче нямат шансове да станат професионални музиканти.

Открили, че всички започнали да свирят приблизително по едно и също време и свирили еднакво количество време, докато станали на 8 г. Но след това музикантите от всяка група посвещавали различно време на свиренето. До 20-годишна възраст добрите музиканти имали натрупани 4000 часа свирене; много добрите – 8000 часа, а елитните музиканти – 100000 часа. Разбира се, от значение е и талантът, но потенциалът може да се реализира само чрез упорити усилия. Постоянството е ключът към успеха.

Неврологът Даниел Левитин пише, че подобни изледвания доказват, че ако искаш да станеш световно признат експерт в някаква област, е нужно да положиш 10000 часа труд. Каквито и професии да изследват - композитори, баскетболисти, писатели, фигуристи, пианисти, шахматисти, отново и отново се достига до същата цифра.

За да успееш, трябва да си упоритСъщото е и с молитвата. Някои неща Бог дава само след упоритост. Подобно на баща, който спира с ръка детето, за да види колко силно то иска нещо, Бог се бори с нас в молитвите ни, за да види колко силно искаме да ни отговори.

Ако съдията, който изобщо не го беше грижа дали бедните ще получат справедливост, в крайна сметка отдаде правото на вдовицата, колко повече Небесният Съдия, който те обича толкова много и който е платил твоя дълг, ще те чуе, когато се молиш.

Първо, Божиите благословения се освобождават чрез молитва. Второ, благословенията не се постигат с хитрини. 

Когато Бог попита Яков как се казваш, той го направи не защото не знаеше как се казва, а защото искаше Яков да признае. „Казвам се Яков. Името ми е измамник.“

Когато Яков занесе вкусното ястие на баща си Исаак и баща му го попита кой е той, той отговори. „Аз съм Исав.“ Сега обаче казва истината. „Аз съм Яков, измамник. Цял живот съм се опитвал да получа тези благословения за себе си чрез манипулации. Сега се покайвам.“

И Бог му даде ново имеИзраил, което ще рече, че не Яков се пребори за благословението, а Бог му го даде.

И това благословение щеше да бъде много по-голямо, отколкото Яков можеше да постигне сам. Новото му име Израил щеше да се появи около 2300 пъти в Библията и щеше да донесе благословения не само на него, но на целия свят.

Някои от вас цял живот са се опитвали да постигнат нещо с хитрост, измама, упоритост, тревоги. Но благословението, което искаш, няма да дойде чрез тези неща. То ще дойде чрез покорство. Печеленето на благословение ще дойде като загубиш себе си за Бога. Това е централното послание на тази история.

В остатъка от живота на Яков той щеше да куца заради изместената става. Това щеше да му напомня, че придобиването на благословението започва със загубата на себето.

Готов ли си да загубиш, за да спечелиш? Налагало ли се е Бог да изкълчи ставата ти, за да ти покаже това?

И така, досега казахме, че Божиите благословения се освобождават чрез молитва. Второ, благословенията не се постигат чрез хитриниИ последно, самият Бог е благословението, което търсим.

Преди Яков да тръгне за дома си, Бог го увери, че ще е с него (31:3). Той не му каза, че всичко ще е наред. Не му каза, че Исав няма да го убие. Сега Яков куцаше и не можеше дори да избяга. Но Бог му обеща личното си присъствие. И Яков получи най-голямото благословение – възстановени взаимоотношения с Яхве.

Каквото и да търсим, то не може да замени нашите взаимоотношения с Бога. Понякога Бог задържа благословениятаза да ни научи на това.

В тази среща по борба свободен стил, Яков не получи разрешение на проблема си. Той получи взаимоотношение.

Какво искаш ти? Разрешение или увереност, че имаш взаимоотношения с Бога?

Павел поиска три пъти Бог да му даде благословение, но Бог каза: „Стига ти моята благодат. Стига ти моето присъствие.“ (2 Коринтяни 12:9)

Бог може да не ти обещае точно тази работа, или точно този приятел, или точно тази съпруга. Той ти обещава Себе Си. И когато имаш Него, намираш себе си.

Понякога най-големият резултат от нощ на борба с Бога не е промяна в твоята ситуация, а промяна на твоята идентичност. От Яков (някой, който манипулира), се превръщаш в Израил (някой който уповава).

Яков мислеше, че Исав е най-големият му проблем и Бог трябва да промени Исав. Всъщност Яков беше най-големият проблем и Яков беше този, който трябваше да се промени.

Понякога в молитва Бог променя твоята ситуация. А понякога променя твоята идентичност.

Понякога резултатът от нощ прекарана в молитва са възстановени отношенияне разрешение на проблема.

Божието присъствие е най-голямото благословение. Бог е с нас и ни чува, защото макар и да е всесилен, Той стана слаб за нас.

Когато децата ни бяха малки, се борехме на пода в детската стая. Тъй като те бяха много по-слаби от мен, аз трябваше да внимавам да не ги смачкам. Затова трябваше да не използвам цялата си сила.

А колко тежи Всесилният? Яков не беше смачкан, което означава, че Бог съзнателно не използва цялата си сила. В тази среща по борба Бог по своя воля стана слаб.

В този момент Бог се направи на слаб, за да донесе спасение на Яков. Но 20 века по-късно цялата тежест, която Яков заслужаваше, се стовари върху Исус. Както казва един известен проповедник, Яков се бори с риск за живота си, за да получи благословение за себе сиИсус се бори с цената на живота си, за да получи благословение за нас.

Затова можем да сме сигурни, че Той ни чува. Затова, продължавай да се бориш, не се предавай. Не се съмнявай в Божията любов.

Бог обичаше Яков, затова дойде и се бори с него. Бог обича нас, затова дойде, взе нашата плът и се бори с нашия грях, докато той отне живота му. Но после възкръсна и победи греха. А сега Той ни дава отново присъствието си и казва: „Никак няма да те изоставя и никак няма да те забравя.“ (Евреи 13:5)

Чувстваш ли се понякога така, сякаш молитвите ти отиват на небето и остават без отговор? Ако да, тогава постоянствай в молитва и ще получиш най-голямото благословение – Неговото присъствие и промяна на твоята идентичност.

Нека се помолим.