/проповед/
Една
неделна учителка тъкмо завършила урока си и искала да се увери, че децата са го
разбрали. Тя казала, „Може ли някой да ми каже какво трябва да направим, преди
да получим опрощение на греха ни?“ След кратко мълчание, от задните редици едно
момченце казал. „Да съгрешим“.
Днес
прошката не е на мода. Живеем в култура, която е ужасно фрагментирана. Отдавна
отмина времето на масовата култура, когато всички гледахме и въздишахме пред
екраните, гледайки един и същ филм. Всеки днес живее в своята социална мрежа и
вижда само информация, която отговаря на неговите убеждения. Това разделя
обществото на информационни „племена“.
Обществото
се е поляризирало и е силно разделено по политически и религиозни въпроси,
затова намирането на общ език става все по-трудно. Традициите и общите ценности
отстъпват на глобализацията, а тя води от своя страна към засилена изолация.
Патриархалното
семейство отдавна не е на мода. Децата растат под влияние на социалните мрежи и
нямат търпение да избягат от дома си в търсене на любов и разбиране. Братя се
карат за имоти. Роднини се виждат само на сватби и погребения.
Баща и
син в тийнейджърска възраст не се разбирали добре и синът избягал от дома. Баща
му започнал да го търси. Накрая, в последен, отчаян опит да го открие, сложил
обява в местния вестник: „Скъпи Пако, да се видим пред редакцията на вестника
наобяд. Всичко съм простил. Обичам те. Баща ти.“ На следващия ден пред
редакцията се събрали 800 Паковци!
Днес
във Варна растат много тийнейджъри, които са отчуждени от баща си и майка си. В
Аспарухово, Чайка, Кайсиева градина и Владиславово има много хора, за които е
трудно да простят. Както казва Лили Иванова, „Аз не прощавам, само Бог може да
прости!“
А ние
как сме с простителността? Докато благодарим на Бог за това, че е простил
греховете ни, запазваме ли си правото да се гневим на тези, които са ни
наранили?
Петър
се опита да си запази това право, като попита Исус:
Матей
18:21 „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До
седем пъти ли?“
Исус
тъкмо бе свършил да говори за това, че сме отговорни да покажем вината на брат,
който е съгрешил срещу нас (18:15-17). Това може да изглежда логично, но какво
да кажем за този, който се е извинил и продължава да върши същия грях? Петър
мислеше, че всичко трябва да си има граници!
Но
отговорът на Исус ни озадачава.
Матей
18:22 „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“
Както
говорихме и преди няколко седмици, това е против естественото ни желание за
отмъщение. Ние искаме да контролираме ситуацията, да става това, което искаме.
Но желанието за контрол и желанието за отмъщение не са от Бога, те идват от
плътта. И затова са израз на бунта на Сатана срещу Бога.
А
прошката е точно обратното на желанието ни да сме в контрол. Затова да простиш
означава да се откажеш от правото си да контролираш взаимоотношенията си.
За да
покаже всичко това, Исус използва една притча.
Прочит
Матей 18:23-35.
Един
цар извикал хората да уредят сметките си. Един човек му дължал 10 000 таланта (250-300
милиона евро), но не можел да плати. Царят заповядал той и семейството му да
бъдат продадени, за да се плати дълга. Мъжът помолил за състрадание и царят
простил дълга. Забележете, царят не казал: „дайте му още време“ или „нека изработи
план за плащане“... той простил дълга!! Същият този човек излязъл и намерил
друг слуга, който му дължал 100 пеняза или 10 динария (20 евро), и поискал
плащане. Този човек също помолил за отсрочка, но човекът не искал да прости
дълга и го хвърлил в затвора. Царят чул за това и хвърлил и него в затвора!
Смисълът
на притчата е ясен – ако нашият небесен Отец ни е простил толкова голям дълг
колкото нашия грях, тогава ние трябва като него да прощаваме на другите много
по-малки дългове.
Исая
43:25 „Аз, Аз съм, който изличавам твоите престъпления заради Себе Си...”
Бог е
заличил нашите престъпления заради Своето име. Затова, заради Неговото име, ние
също трябва да прощаваме. Защо заради Неговото име? Защото когато прощаваме,
ние отразяваме Неговия характер. А това е угодно на Бога.
За Него
е също така угодно неговите последователи да бъдат свободни, не хвърлени в
затвора на непростителност. Както разбираме от тази притча, ако откажем да
простим, небесният ни Баща ще направи с нас това, което немилостивият слуга
направи – ще ни хвърли в затвора. Не че Бог буквално ще ни окове, но
последствията от нашата непростителност ще го направят.
Кои са
тези тъмничари, които ще ни държат оковани в нашата килия? Горчивина, гняв,
ревност… А Бог ни заповядва да оставим всички тези неща, като простим.
Ако
откажем да простим, може да изпаднем в депресия. Както казва един автор,
„Депресията се подхранва от живот, пълен с непростени наранявания.“
Непростителността
може да ни държи в затвора на вината. Исус показа ясно, че прошката, която
търсим от Бога е свързана с това дали
ние прощаваме на другите. Ако не простим, няма да ни бъде простено.
Това не
означава, че нашето спасение зависи от нашите дела. Но ако кажем, че не можем
да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест
и как действа Божията благодат.
Нещо
повече, ако кажем, че не можем да простим, може би не вярваме, че Бог може да
прощава. Защото, ако твърдим, че сме били онеправдани толкова, че не можем да
простим, как можем да сме уверени, че огромния ни дълг към Бог може да бъде
опростен?
В
крайна сметка, докато не си простил на твоя родител или твоето дете, на твоя
съпруг или съпруга (а прошката е особено трудна в брака, когато знаеш че
съпругът/а ти не я заслужават и могат да злоупотребят с нея), на твоя шеф, на
твоя съсед, или дори на някого, който те е наранил физически, този човек се
превръща в твоя „тъмничар“.
Авторът
Люис Смийдс пише, „Ако кажем, че чудовищата (хората, които са извършили ужасно
зло) не могат да бъдат простени, ние им даваме власт, която не трябва да имат –
властта да държат живо злото в сърцата на тези, които са страдали най-много.
Ние им даваме власт да осъждат своите жертви да живеят завинаги с болезнената
памет за своето минало. Ние даваме на чудовищата последната дума. Ако ти не
можеш или не искаш да простиш, ти се превръщаш в кукла на конци в ръцете на
този, който те е наранил.”
За да
излезем от този затвор, ние трябва да простим. Както казва ап. Павел,
Колосяни
3:13 „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие“
За да
ти помогна да излезеш от твоя затвор, нека ти кажа какво прошката не е.
Първо,
да простиш не означава да забравиш. Колкото по-дълбоко си бил наранен, толкова
по-вероятно е да не го забравиш. Но ти можеш да простиш, дори да не можеш да
забравиш.
Също,
да простиш не означава да се помириш. Помирението винаги е за предпочитане, но
за него са нужни двама човека. Но истината е, че съгрешилият може и да не се
извини за причиненото зло.
Синът
на наша позната бе убит в катастрофа, докато карал мотора си. 27-годишна жена
отнема предимството на мотоциклетиста. Виновната така и не се е извинила. Вече
няколко години след събитието, майката продължава да настоява за съд и
възмездие. От нейните постове става ясно, че тя не е простила. Тази
непростителност я изяжда отвътре.
Трето,
да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение или да си затвориш очите
пред злото. Често хората не прощават, защото мислят, че така ще оправдаят
постъпката на човека, който ги е наранил. Но прошката не извинява лошото
поведение. Затова, когато учим децата ни да се извиняват за нещо, нараненото
дете не бива да казва „няма нищо.“ То трябва да прости, но не трябва да казва,
че няма нищо, защото има нещо!
Да
простиш също не означава да дадеш амнистия. Когато прощаваме, ние се
освобождаваме от желанието да отмъстим. Но поведението на другия може да има
последствия, които той трябва да понесе. Убиецът, насилникът, крадецът, ще
трябва да отговарят пред закона за престъплението си. Те ще трябва да отговарят
и пред Бога.
Това
прошката не е. Сега да видим какво прошката е.
Първо,
да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Когато
прощаваме, ние трябва да хвърлим списъка с тези, които са ни онеправдавали.
Двама
бизнесмени, които в университета били съквартиранти, се срещнали на едно бизнес
събитие, където били отишли със съпругите си. Тъй като не се били виждали от
университета, останали да говорят цяла нощ в лобито на хотела. Знаели, че ще
имат проблеми със съпругите си. На следващия ден, когато се видели, единият
попитал: „Какво каза жена ти?“ Другият отговорил, „Щом влязох в стаята, жена ми
стана исторична.“ „Искаш да кажеш истерична?“ „Не, точно исторична. Каза ми
всичко лошо, което някога съм правил.“
Първо,
прошката е да се откажеш да си го върнеш и да държиш сметка на този, който те е
засегнал.
Второ,
да простиш означава да не правиш квалификации, да не слагаш етикети. Махни
етикета, на който пише, че този човек е лош и осъзнай, че той или тя са същите
слаби, нуждаещи се и егоистични хора, какъвто си и ти. Имай състрадание.
И
накрая, ние трябва да се молим Бог да благослови човека, който ни е засегнал.
Прошката не е завършена, докато не сме изпълнили втората от двете най-големи
заповеди да обичаме ближния като себе си.
Една
жена, майка на 3 деца, била убита от любовницата на съпруга ѝ. Тяхната съседка,
намразила убийцата. Казала, „Приятелката ми беше убита, а нейните деца останаха
без майка. Имам всяко право да мразя убийцата.“ Всеки път, когато чувала името
ѝ да се споменава по телевизията, настръхвала.
Извършилата
престъплението била осъдена на доживотен затвор, но това не успокоило
съседката. Всеки път, когато минавала покрай къщата на приятелката си, това
отново разпалвало гнева ѝ.
Но някой
я поканил на домашна група за Библейско изучаване. По време на дискусията Бог
казал на тази жена, че тя трябва да прости. Тя протестирала, „Няма начин, тази
жена уби майка на три деца!“
Накрая
се предала. Написала писмо на убийцата в затвора, в което ѝ казвала, че ѝ
прощава. Щом пуснала писмото в пощенската кутия, сякаш товарът ѝ се вдигнал от
нея. Тогава, казва тя, разбрах, че гневът и горчивината, непростителността, ти
пречат да преживееш истинска радост. Но това не било всичко.
Другата
жена ѝ отговорила от затвора. „Съжалявам, че убих приятелката ти.“ Те започнали
да си пишат и скоро се сприятелили. Съседката разбрала, че това което започнало
като задължение в отговор на Божията заповед да прости, се превърнало в
източник на Божия благодат в собствения ѝ живот. Тя била освободена от затвора „непростителност“.
А жената в затвора станала за нея приятелка както убитата ѝ предишна приятелка.
Това е
квинтесенцията на християнския живот. Неспособността да прости прибавя още
повече нещастие към живота на засегнатия човек. Изборът е твой – дали да живееш
автентичен християнски живот, или да си навличаш още повече неприятности. Знам,
че си бил нараняван, но ти можеш да простиш.
В
заключение, ако казваме, че не можем да простим на някого, това най-вероятно
означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат. Нежеланието
да простим в крайна сметка ни хвърля в затвора на горчивина, гняв, ревност,
вина и депресия.
Божията
воля за нас е да прощаваме. Когато прощаваме, ние отразяваме Божия характер –
неговата любов и благодат. Да простиш не означава да забравиш, да простиш не
означава да се помириш, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение на
злото. Да простиш също не означава да дадеш амнистия на провинилия се.
Да
простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Да простиш
означава да не лепиш етикети. Да простиш означава да се молиш Бог да благослови
човека, който те е засегнал.
Молитва
____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
22.03.2026 г.





