неделя, март 17, 2024

Помислете за постъпките си (Агей 1-2)


/проповед/

Агей (или както е на иврит „Хагай, от думата „хаг“, празничен) е десетият от т.н. малки пророци – последните 12 книги в Стария завет, които разглеждаме в нашата поредица „Малки по дължина, големи по съдържание.“

Книгата Агей е само 2 глави и е втората най-малка книга в СЗ (след Авдий). Агей пророкува през 520 г.пр.Хр. на евреите, които са се върнали от вавилонско робство. Служението му продължава по-малко от 4 месеца. (Събитията в книгата съответстват на книгата Ездра.)

И с това пророчество Бог мотивира израелтяните да построят храма след като се връщат от вавилонски плен. Това е първата пост-пленническа книга. Но как се стига до този момент?

През 722 г.пр.Хр. Северното царство Израил пада в ръцете на асирийците. През 606 г. и Юда е завладяна, този път от вавилонците. В продължение на 20 години на няколко вълни в плен са отведени голяма част от  израилтяните. През 586 г. напълно е разрушен храма в Ерусалим. Пленът продължава 70 години. Тогава Вавилон е победен от Медо-Персия. За разлика от вавилонците, персийците не изселват насилствено завладените народи, за да могат те да се молят на своите богове за царя на империята.

И така, 70 г. след плена, според пророчествата, персийският цар Кир пуска тези израелтяни, които искат, да се върнат по родните земи, за да построят храма си и да живеят там.

И така, 50,000 израелтяни, една малка част, се връщат в Ерусалим, за да построят храма. Те разчистват мястото, поставят медния олтар във външния двор и започват да жертват. През 536 изграждат основите и... спират. Работата е преустановена, защото са притеснявани от съседните народи (може да прочетете за това в Ездра и Неемия). Цар Кир, който подписва указ да се върнат, умира. Неговият наследник Артаксеркс не знае кои са тези израелтяни.

Нещо като нашите политици, когато дойде нова партия на власт, не знае какви са ги вършили предишните управляващи, нулева приемственост. И той заповядва да спре работата до второ нареждане.

Затова израелтяните спират да строят и се захващат да подредят живота си там. И се примиряват с положението да жертват в недовършения храм. Стягат собствените си къщи и дворове и забравят за храма.

Но в 520 г.пр.Хр. нещата се променят. Градежът се подновява. Защо? Поради четирима души – Зоровавел, Исус, Агей и Захария. Зоровавел е нещо като кмета на Ерусалим. Исус е религиозният водач, първосвещеникът в Ерусалим. Агей и Захария са двамата пророци, които ги вдъхновяват.

Посланието на Агей е: ако построите този храм, Бог ще дойде с мощна сила и в своята слава. И в двете глави пророкът посочва два гряха, които са са пречка за тяхното благословение и ги призовава да се покаят от тях – това са греховете духовна апатия и носталгия към миналото.

1.     Духовна апатия.

Агей 1:1-2 „Във втората година на цар Дарий, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господнето слово дойде чрез пророк Агей към управителя на Юда Зоровавел, Салатииловия син, и към първосвещеника Исус, Йоседековия син: Така говори Господ на силите: Този народ казва: Не е дошло още времето, времето да се построи Господният дом.“

Изминали са 16 години, откакто са положени основите. Ентусиазмът им се е поизпарил и ги е обхванала духовна апатия. И Агей ги настъпва по болното място:

Агей 1:4 „А за самите вас време ли е да живеете в своите обковани с дъски къщи, докато този дом остава пуст?“

Той казва, „Вие си правите хубави къщи, оборудвате ги с модерни кухни. Купувате големи плоски ТВ, за да гледате надбягванията с камили в събота вечер. Но в храма не се случва нищо.“ И те имат най-различни оправдания.

„Не му е дошло времето!“ Един евангелизатор казва, „Оправданието е лъжа, облечена в причина.“ Винаги съм се удивлявал на извиненията, които хората имат. В нашия случай не за строителство на храм, но за това защо не идват на църква да се поклонят на Бога.

„Времето е много лошо, не ми се излиза навън.“ Интересно, че лошото време не им пречи да отидат до Billa да напазаруват продукти. С моя син решихме да отидем на стадиона да гледаме мач. Рядко го правим, но ми направи впечатление как хората си плащат, за да гледат непосредствен футбол и да стоят на студения февруарски вятър.

Или казват, „не ми се ходи на църква, там е прекалено тясно“, но нямат проблем да се разходят в центъра сред хилядното множество.

Агей 1:5 „И сега така казва Господ на силите: Помислете за постъпките си.“

Изразът „помислете за постъпките си“ се появява 4 пъти в книгата. С други думи, „пак помислете и преподредете приоритетите си.“

Те постепенно бяха изгубили интерес към храма. И това е основният проблем. Може би най-големият проблем в християнския живот не е окончателното отпадане. Най-големият проблем в живота на християнина е бавното, постепенно изпускане на парата.

Спомни си времето, когато си повярвал. Бил си развълнуван, въодушевен... „Нямам търпение да отида на църква и да се покланям с братята и сестрите!“ Четеш всеки ден дълги пасажи от Библията... Но постепенно, като църквата в Ефес, започваш да изоставяш първата си любов, губиш ентусиазъм и може дори да забравиш защо съществуваш.

Преди години един проповедник отишъл в Атланта Джордия и видял реклама на един ресторант, който се казвал „Грил Божия Църква“. Това име предизвикало любопитството му и той се обадил на телефона в рекламата. Отсреща чул „Грил Божия Църква, здравейте.“ Проповедникът попитал как ресторантът е получил това необичайно име и мъжът отговорил, „Ние имахме малка евангелизация и започнахме да продаваме пиле на грил след църква, за да си покриваме разходите. Хората харесаха пилето на грил и бизнесът беше толкова успешен, че закрихме неделната служба. След още известно време затворихме църквата и продължихме да продаваме пиле на грил. И запазихме името, с което започнахме – Грил Божия Църква.

Но освен името в този бизнес не било останало нищо от църквата. Църквата се превърнала в ресторант. Обърканите приоритети могат да доведат до подобни парадокси.

Израелтяните по времето на Агей също бяха объркали приоритетите си. И какъв беше резултатът?

Агей 1:6 „Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате, обличате се, но никому не му е топло“.

Исус каза, „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави (Матей 6:33).

Нашият проблем е, че ние търсим всички тези неща и се надяваме, че Царството ще ни се прибави.

Все едно Агей им казва тук, „Вие работите много, работите на две места, работите дори през уикенда, но пак нямате достатъчно.“

Все едно вървиш в посока обратна на ескалатора в мола.

Затова, помислете за постъпките си!

Притчи 23:4-5 „Не се старай да придобиеш богатство, изостави тази мисъл. Устремиш ли към него очите си – вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила – както орел, който лети към небето.“

Виждали ли сте какво има изобразено на гърба на 50-то левката? Там има една птица от стихосбирка на Пенчо Славейков, който пък е на лицевата страна на банкнотата. Когато я видя се сещам, че колкото и да съм икономичен, рано или късно и тези 50 лева ще отлетят – „както орел, който лети към небето“, казва Соломон. Пуска криле и отлита.

2.     Носталгия към миналото.

Освен обърканите приоритети и апатията, в гл. 2 Агей засяга една друга важна тема за вярващите и тя е носталгията към миналото. Мисля, че и днес има много християни, които са болни от тази болест. Уж искат да работят за Царството, искат да сътрудничат на Бога, но винаги гледат назад с носталгия.

„Навремето какви църкви имаше! Какво хваление и поклонение! Какви евангелизации правехме! А сега – нищо. Съсипаха я тази държава!“ (Един чужденец каза по телевизията, че първото цяло изречение, което научил на български, било „Съсипаха я тази държава!“)

Най-удивителното нещо е, че има и млади хора под 30 години, които мрънкат за миналото, сякаш са живели тогава! „Колко хубаво беше при комунизма, казват! При бай Тошо беше много хубаво!“ Как е възможно това?

Възможно е, защото са се научили от родителите си да мрънкат за нещо, което самите те не са живели, и което всъщност никога не е съществувало.

В пустинята евреите гледаха с носталгия към робството в Египет: „Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук; а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.“ (Числа 11:5-6)

В Ездра 3 гл. четем, че по-старите израилтяни, които се върнаха от плена и построиха храма, хем се радваха, хем плачеха, защото помнеха, че храмът на Соломон е бил толкова по-голям и красив. Тук, в Агей, Бог им говори, като каза,

Агей 2:3 „Не е ли той (храма) в очите ви като нищо?“

Когато направихме разширението на залата, някои хора дойдоха при мен и казаха, „Триф, сега ми липсва стария офис, където се срещахме за Библейски изучавания“.

Агей 2:4-5 „Но ободри се сега, Зоровавеле – казва Господ, - и ободри се, ти, първосвещенико Исусе, сине Йоседеков; и ободрете се, всички люде на тази земя – казва Господ, - и работете; защото Аз съм с вас – казва Господ на силите... Духът Ми ще пребъдва между вас.“

Ако искаш да водиш мизерен живот, опитай се да вървиш напред, като гледаш с носталгия назад.

Какъв беше изхода от духовната апатия и носталгията към миналото?

3.     Покорство на призива.

Агей 1:7-8 „Така казва Господ на силите: Помислете за постъпките си. Качете се на планината, докарайте дърва и постройте дома; и Аз ще благоволя в него, и ще се прославя – казва Господ.“

Помислете за постъпките си. Изходът е покорство. Постройте храма и Аз ще дойда и ще се прославя.

И в ст. 12 четем как всички люде, начело с първосвещеника и управителя, „се побояха пред Господа“.

Това е реакцията, за която копнее всеки проповедник. Когато хората кажат, „Ще направя това, ще го приложа в живота си“, няма по-голяма радост за мене. Йоан казва, „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.“ (3 Йоан 1:4)

Божието слово дойде към пророка, той го предаде на людете и те откликнаха, защото разбраха, че това слово излиза от устата на Господа. Павел казва на солунците, „като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.“ (1 Солунци 2:13)

И забележете как отговори Бог:

Агей 1:13 „И Господният пратеник Агей говори на народа Господнето слово, казвайки: Аз съм с вас – казва Господ.“

Когато чуеш това от Бога, друго не ти трябва. Това е най-насърчителното съобщение, което можеш да получиш някога. „Аз съм с вас“. Аз съм Бог Емануил! Затова всички те...

Агей 1:14 „дойдоха, и работеха в дома на Господа на силите, своя Бог.“

Бог им даде сила, а те свършиха работата.

Филипяни 2:12-13 „изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате. “

Кой върши работата? Бог, в сътрудничество с нас. Бог ни дава сила, смелост, енергия, мъдрост и водителство, а ние вършим работата.

На летище „Шипхол“ в Амстердам имат подвижни ленти, които свързват по-отдалечените терминали. Други летища имат автобуси или влакове за транспортиране на пътници от едно до друго място в летището. Но в Шипхол има такива подвижни ленти.

Когато съм с Ваня не ги използваме, защото на нея ѝ се завива свят. Но когато пътувам сам се качвам на тях. И продължавам да вървя бързо по тях. Тогава направо ми се струва, че съм обул вълшебните обувки на малкия Мук. Направо прехвърчавам край тези, които вървят до лентата!

В този случай подвижната лента ми съдейства. Аз вървя, аз върша моята работа, а тя върши своята работа. И ми помага да се движа по-бързо, отколкото мога с мои сили. По същия начин Бог помогна на израилтяните, но те свършиха работата.

Ако Бог ти е възложил някаква задача, не бягай от нея. Не казвай „Не знам как, няма да се справя!“ Бог ще ти даде сила да се справиш. Той ще ти даде тласък, за да те окрили, да ти вдъхне сила и енергия за тази задача.

Същото е, когато караш кола. Запалените шофьори често се питат колко конски сили е колата. Защото понятието „конска сила“ се използва за обозначаване мощността на автомобилите.

Конската сила отговаря действително на постоянната сила на един кон. Дефинирана е като силата, нужна за повдигане на маса от 75 килограма за една секунда на височина от един метър. Била предложена като мерна единица от изобретателя на парната машина Джеймс Уат през 18 в. 

Моята кола е някъде около 160 конски сили. Тоест, мощна е колкото 160 коня. Все едно карам едновременно толкова коне! Когато шофирам, аз върша моята част от работата – пълня резервоара и шофирам, но конете вършат много повече работа!

По същия начин, ние вършим работата, но Бог ни дава начален тласък и сила да изминем предстоящото пред нас поприще.

Израилтяните бяха объркали приоритетите си, но Бог им говори чрез Агей, те се покориха и Той им обеща, че ще е с тях.

Заключение

Израилтяните се покориха на Бога. И във 2 гл. 18 ст. разбираме, че точно за три месеца работата върху основите е завършена. Хората са се покаяли и в ст. 10-14 Агей отново им напомня, че духовното очистване е единственият начин да се радват на Божиите благословения.

Техните грехове в миналото са причината за всичките им нещастия. Егоцентризмът и непокорството бяха довели до духовна апатия и носталгия към миналото, а те от своя страна – до Божието осъждение върху тях. Работеха, но не виждаха плодове от труда си. Уж вървяха напред, а гледаха с носталгия назад, затова постоянно се спъваха.

Но след като се бяха обърнали в покорство, нещата щяха да се променят (ст. 15-17). Бог отново ще благослови труда им.

Накрая книгата завършва с невероятно пророчество.

Агей 2:20-22 „И Господнето слово дойде втори път към Агей на двадесет и четвъртия ден от месеца: Говори на управителя на Юда Зоровавел, като кажеш: Аз ще разтреса небето и земята; ще съборя престолите на царствата, и ще унищожа силата на царствата езически; ще преобърна колесниците и онези, които се возят на тях; и конете, и ездачите им ще паднат, всеки от меча на брат си.“

Това е послание до управителя на Юда Зоровавел. Юда е била в плен на Вавилон, след това Вавилон е покорен от Медо-Персия. При толкова много световни суперсили, Зоровавел се чуди какво ще стане в бъдеще с Юда. И Бог му изпраща насърчително слово и казва, ето какво:

Агей 2:23 „В онзи ден – казва Господ на силите – ще взема тебе, служителю мой, Зоровавеле, сине Салатиилов – казва Господ, - и ще те положа като печат, защото те избрах – казва Господ на силите.“

Както знаем, печатът е служил като подпис на владетеля в древността. Той е символ на власт. И когато Бог казва, че ще положи Зоровавел като печат, Той всъщност говори за Исус Христос. Това е месианско пророчество. Зоровавел е в родословието на Давид в Матей 1 гл., следователно е един от предците на Господ Исус Христос.

Следователно, Бог казва, че както Зоровавел в Ерусалим сега, един ден по-великият син на Давид и на Зоровавел – Месията ще има власт над всички народи и царства на земята. Един ден Той ще царува над всички народи и Неговото Царство ще трае вечно. И с това завършва тази пророческа книга.

Нека се молим.

 

петък, март 15, 2024

Как да се отървем от скакалци (Йоил)


/проповед/

Днес започваме поредица върху малките пророци – в три последователни недели ще разгледаме Йоил, Авакум и Агей. Общо малките пророци са 12 книги в Стария завет и те са наречени така не защото не са важни, а защото са по-къси. Въпреки това те са важни, защото описват как хората в Израел са се отдалечили от Бог и как могат да бъдат възстановени.

Книгата на Йоил е втората от малките пророци. Най-вероятно тя е написана в 9 в.пр.Хр. – след царуването на Соломон и преди Вавилонския плен. По това време Израел е управляван от лоши царе. След нашествие от скакалци има много икономически проблеми, пазарът е сринат, търговията е замряла и има обществено недоволство. И Йоил пише, за да диагностицира проблема и им казва, че има само един проблем и от неговото разрешаване зависи всичко останало.

Като в онази история за мъжа, който отишъл на лекар и се оплаквал, че всичко в тялото му го боли. Докторът казал, покажи ми. Той посочил към рамото си и казал, „Тук боли.“ След това посочил главата си и казал, „Тук боли.“ След това посочил стомаха си и казал, „И тук боли.“ И докторът казал, „Идиот! Пръстът ти е изместен“.

Книгата започва с описание на огромно нашествие от скакалци.

Йоил 1:4 „Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът; каквото остави скакалецът, изпояде го червей; каквото остави червеят, изпояде го бръмбар.“

Тук става въпрос за скакалци с размер 7-8 см. Такова нашествие се случи в Гърция миналата година. Милиони скакалци са унищожили посеви с люцерна и червен пипер в района на Козани.

Скакалците летят в гъсти черни облаци, които закриват слънцето. Могат да снесат до 80000 яйца в почва с размер 1 кв.м. Две-три седмици след снасянето им, яйцата се превръщат в малки скакалчета, които развиват способността да скачат, а после развиват и крила. Така могат да поразяват и дървета. Звукът от ятата скакалци е ужасяващ. Ако няма какво да ядат, влизат в къщите и унищожават всичко – храна, дрехи, платове, дърво...

С тази картина Йоил сякаш казва: вашият грях прави същото като тези скакалци. Грехът също унищожава всичко по пътя си. Бог внася ред и красота. Грехът прави точно обратното – хвърля живота ни в хаос и тъмнина.

Преди време ви разказах за това как ескимосите убиват вълк. Те потапят нож в животинска кръв и я оставят да замръзне. След това добавят отгоре друг слой кръв, после още един, докато острието напълно се скрие под замръзналата кръв. После забиват ножа в земята с острието нагоре. Вълкът надушва кръвта и започва да я ближе. Колкото повече му се услажда, толкова по-яростно ближе, докато стигне до голото острие. В един момент не забелязва как започва да пие кръвта от собствения си език. Неговият апетит жадува за още и на сутринта го откриват мъртъв в снега!

По същия начин грехът те прави безчувствен, докато те унищожи. Няма значение какво е – порнография, наркотици, алкохол, комар... може в началото да се чувстваш добре, но това прави да гангреняса душата ти.

И след като описва нашествието от скакалци, Йоил казва, че то е предупреждение за идващо осъждение. Ако Израел не се покае, Бог ще изпрати Вавилонската армия подобно на облак от скакалци.

Йоил 2:2-3 „... ето иде голям и могъщ народ, подобен не е имало отвека, нито след него ще има през годините и вековете... Пред тях огън пояжда, след тях пламък лумва; пред тях земята е като Едемската градина, а зад тях – гола пустиня.“

Клайв Стейпълс Луис казва, „Грехът е като раково образувание. Никога не спира да расте. И ние живеем вечно. Има много неща, за които нямаше да си струва да се тревожим, ако те растяха в нас само за 70 или 80 години. Но как ти изглежда този гняв и ревност да растат необезпокоявани в теб за милиони години? Ад е именно техническият термин за това, което ще бъде.“

Не Бог, а грехът е този, който разрушава. И когато разберем това, започваме да гледаме на нашествията от скакалци като на израз на Божията милост.

Може би се чудиш как така Бог на любовта отправя предупреждения за осъждение в малките пророци? Той го прави, защото всяко болезнено последствие от нашия грях е Божията камбана на любов, която идва да ни събуди, докато колата ни се движи с 200 към пропастта.

Може би нещо такова се случва в твоя живот сега? Чувстваш скакалци да подяждат живота ти. Опитваш се да си по-добър съпруг или съпруга, но конфликтите следват един след друг. Опитваш се да избягаш от реалността с гледане на телевизия, живот във виртуалното пространство, с ново хоби, с пиене, дрога, порно, но това ти носи само временно щастие.

Бог се опитва да те събуди. И знаеш ли, ако не го направиш, Бог ще изпрати още скакалци. Той разполага с повече скакалци, отколкото стратегии за бягство от проблема имаш ти.

Може би Бог те предупреждава от години, но ти си правиш оглушки. Но за да ни накара да се вслушаме, за да ни обнови, Бог трябва да скъса старото. Да разчупи старото сърце, за да ни даде ново.

Много хора идват в църква, за да потърсят помощ от Бога. Но повечето не искат истинска промяна. Искат само Бог да им помогне в една област. Искат Бог да позамаже нещата. Но Бог не иска да лакираме старото, Той иска да ни направи нови хора.

Както казва К. Луис, много хора идват при Бога, защото къщата на живота им се нуждае от ремонт. В началото Той оправя течащия покрив и канализацията и те са доволни. Но след това „той започва да прави промени, които им причиняват огромна болка“. Всъщност, това е така, защото Бог започва да строи напълно нова къща... ново крило тук, допълнителен етаж там, издига кули, прави дворове. Ти си мислиш, че той те превръща в прилична малка къщурка, но той строи дворец. Той възнамерява самият той да дойде и да заживее в него.“ („Просто християнство“)

Има ли нещо, което си помолил Бог да премахне, а вместо това Той се опитва да ти изпрати предупреждение? Какво ти казва Бог?

Йоил 2:12-13 „Но – казва Господ – даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си.“

Тук Бог описва покаяние, което е следствие на съкрушено сърце за това, което грехът му е направил на Бог. Ако само се чувствам гузен за греха си, това не е истинско покаяние. Но ако съм съкрушен за това, което съм сторил срещу Бог, тогава започвам да се променям.

Причината, поради която някои от нас не могат да се покаят ефективно е защото всъщност не обичаме Бога.

„обърнете се към Мене с цялото си сърце, с пост...“

Постът не е извиване ръцете на Бога. Това не е способ да спечелиш благоволението на Бог. За християнина постът е копнеж по Бога. С поста ти казваш, „Господи, нуждая се от Твоята сила в моя живот, в моето семейство, в моята църква...“ Не: „Господи, дай ми по-добро семейство, помогни ми с финансите, във взаимоотношенията с този човек“, а „Господи, нуждая се от Тебе в моя живот!“

Добре е да постим и за горните неща, но да постим за това Бог да е в центъра на нашия живот. За това повече хора да чуят за Исус, за повече правосъдие в обществото, за това да дойде Божието царство тук, във Варна. И скоро искаме да ви предложим като църква да отделим един ден за пост и молитва.

Божието присъствие и сила са резултат от покаяние, което пък е резултат от любовта към Бога. И ако си забравил първоначалната си любов, Йоил казва, „обърнете се към Господа, вашия Бог, защото е благ и милостив, дълготърпелив и многомилостив.“ (ст. 13)

Всичко започна с осъзнаването колко много Бог ни е възлюбил. И как ще отговори Бог на това?

Йоил 2:19 „Ето, Аз ще ви пратя жито, ново вино и масло, и ще се наситите с тях“.

Когато подредим правилно приоритетите си, Бог ще ни благослови. Многократно съм изпитвал това в живота си. Един от любимите ми стихове е Матей 6:33, „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.“

Като студент идеята ми беше след завършване да направя преводаческо бюро и така да издържам семейството си. Но 2 месеца преди завършване човекът, който основа студентското християнско движение ми предложи да работя за благовестието в университетите. Бог щеше да се погрижи за нашите нужди, но искаше покорство от мене. Разбрах, че Бог иска да преподреди приоритетите ми. Приех и досега не съм съжалявал нито един ден за това!

Тук се говори, че тези които обичат Бога ще се наситят с благословенията Му. Може да имаш целия свят, и пак да не си щастлив. Обратно, задоволството е един от най-големите дарове на Бог. Да си удовлетворен и в малкото, което имаш. Може Бог да ти даде да имаш и повече, но в моя случай прибави повече удовлетворение към малкото.

Понякога Бог ще те благослови, като ти отнеме болката, а понякога – като ти даде радост и мир в болката. Понякога ще ти помогне да си оправиш брака, а друг път ще ти даде мир, който никой ум не може да схване в трудния ти брак.

И не само това, но Бог казва...

Йоил 2:28 „И след това ще излея Духа Си върху всяка плът; и синовете ви, и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения.“

Ще излея Духа Си... Това стана на Петдесетница, когато Духът се изля върху учениците в горницата. И същия този Дух, Божието присъствие е обещано на всеки, който повярва в името на Исус Христос. Това е много по-голямо благословение от всяко земно богатство. Него никой крадец не може да ни открадне и никой молец или ръжда не могат да разядат (Матей 6:20).

Ако ти си повярвал в Божия Син Исус Христос, Божият Дух, който създаде вселената и който възкреси Исус Христос от мъртвите, е в тебе!

И Той ни е възложил задача: „и синовете ви, и дъщерите ви ще пророкуват“. И в Деяния 2 гл. Петър цитира този стих от Йоил в контекста на благовестието. Tоест, синовете и дъщерите ви ще свидетелстват за напредъка на Божието царство. Исус също каза, „ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене.“ (Деяния 1:8)

Кога разбираме, че Святият Дух обитава в нас? Не когато се чувстваме спокойни, а когато свидетелстваме за Него!

Когато се влюбиш, ти се иска да кажеш на целия свят. Трябва да е същото, когато познаеш Исус като Свой Господ и Спасител!

Когато след почти 3 години приключихме с ремонтните дейности по църквата, поканихме всички пастори в града да дойдат и да видят и ги почерпихме с вкусотии, за да отпразнуваме събитието. По същия начин, когато Бог те възстанови, ти се иска да кажеш на някого!

Бог няма да те съживи и възстанови само за да се чувстваш по-добре. Той иска да свидетелстваш за Него. И Святият Дух ще е с теб, за да ти помага. Още в началото на книгата Йоил Бог му казва:

Йоил 1:3 „Разкажете това на чадата си и чадата ви нека го разкажат на своите чада, и техните чада на следващото поколение.“

Правиш ли това? Казваш ли на децата си? Казваш ли на приятелите си?

Бог иска да ни даде всичко това: милост, благодат, благословение, възстановяване, присъствие и сила за свидетелство.

Но ти може да попиташ, „какво стана с Божия гняв срещу нашия грях, с нашествието от скакалци?“ В цялата книга Йоил говори за Господния ден, когато Бог ще излее осъждението си за греха. В Йоил 2:31 се казва, че „слънцето ще се обърне в тъмнина и луната – в кръв.“

В евангелието на Матей се казва, че когато Исус беше разпнат, тъмнина покриваше цялата земя (Матей 27:45). Там, на кръста, скакалците на Божия гняв погълнаха тялото на Исус. Той понесе Божия гняв вместо нас.

Той взе греха ни, за да може само Божията възкресенска сила и благословенията да останат за нас. Павел казва,

Римляни 5:8-9 „но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас. И сега, като се оправдахме чрез кръвта Му, много повече ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“

Въпросът е, имаш ли Божието присъствие, сила и благословение в живота си? Колко силно искаш да ги имаш? Отговорът зависи от това колко сериозно гледаш на греха и дали жадуваш за Божието присъствие. Това става, когато се покаем със съкрушено сърце и постим пред Бога.

Едно от най-големите съживления в историята се е случило в Корея в началото на миналия век. През 1866 г. уелсецът Робърт Томас умира като мъченик за вярата. Корейската църква е основана през 1885 г. Две години по-късно има седем вярващи. През 1903 г. мисионерът Робърт Харди изповядва на събрание, че е имал силни расови предразсъдъци срещу корейците.

След което много корейци се изповядват публично, че са мразели мисионерите. През следващите години на дълги молитвени събрания има вълни от искрена скръб по греха и покаяние от много вярващи.

През 1907 г. един от старейшините от една църква, Канг, става и треперейки казва: „Имам нещо да изповядам. От седмици чувствам силна омраза в сърцето си към нашия приятел и мисионер г-н Лий. Изповядвам се пред вас и пред Бога и се покайвам.“

В залата настъпва мълчание. Всички се питат, наистина ли този човек публично призна, че е мразел организатора на конференцията? Всички очи са обърнати към г-н Лий, за да видят как ще отговори. Той е изненадан и не може да скрие изненадата си. Но бързо отговаря, „Г-н Канг, прощавам ви.“

Последва едно чувство на скръб по греха у всички присъстващи. Те започват да изповядват греховете си, да плачат за тях и да се молят за прошка. Събранието продължава до 5 сутринта.

Тези и други подобни събития водят до силно изливане на Божия Дух и за 1 година 50000 корейци идват при Христос. В университета в Пхенян 90% от студентите стават християни!

Настава съживление в цяла Корея. През 1910 г. в Корея има 250000 християни. Днес те са 30% от населението на страната.

Всичко това започва, когато корейските вярващи започват да гледат сериозно на греха и гладуват и жадуват за Бога.

Много неща са не както трябва в живота ни – в семейството ни, в нацията ни, в църквата ни, но всъщност само едно нещо е потребно – да обичаме истински Бога и да копнеем за Неговото присъствие и сила.

Искаш ли да имаш Божието присъствие? Тогава се покай от греха си със съкрушаване на сърцето и пости.

Молитва.

____________________

03.003.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна

Карл Маркс или раждането на една мракобесна религия

 


„Възраженията ми срещу Маркс са две: едното е, че е бил заблуден; а другото, че мисленето му е почти изцяло вдъхновено от омраза, бедност и борби. Винаги съм бил несъгласен с Маркс. Но възраженията ми срещу съвременния комунизъм са по-дълбоки от възраженията ми срещу Маркс. Изоставянето на демокрацията намирам за особено пагубно. Малцинство, чието правомощие се основава на дейностите на тайната полиция, е длъжно да бъде жестоко, потисническо и мракобесно. Вярата му, че съществува космическа сила, наречена диалектически материализъм, която управлява човешката история независимо от човешката воля, е просто митология. Неговите теоретични грешки обаче не биха имали толкова голямо значение, ако не беше фактът, че подобно на Тертулиан и Карлайл, главното му желание беше да види враговете си наказани и не го интересуваше много какво се случва с приятелите му в процеса. Доктрината на Маркс беше достатъчно лоша, но развитието, което претърпя при Ленин и Сталин, я направи много по-лоша.“

— Бертран Ръсел, Защо не съм комунист от Портрети от паметта, публикувани през 1956 г.


понеделник, март 11, 2024

Праведният ще живее чрез вяра (Авакум 1-2)


/проповед/

Как да живеем, когато ни е връхлети лична трагедия?

Когато Израел беше нападнат варварски на 7 октомври от терористи на Хамас, стотици израелци бяха зверски избити, изнасилени и отвлечени. Много от нападателите се обаждат по телефоните на своите родители, за да се похвалят с „постиженията си“.

Един такъв разговор между терорист и родителите му беше публикуван от IDF, може да се слуша в youtube. Терористът се обажда от телефона на убита от него жена в кибуц до границата с Газа. Споделя снимки и казва на баща си да провери съобщението, което му е изпратил в WhatsApp, за да види снимки на всички, които е убил. После се хвали, „Виж колко много убих със собствените си ръце! Твоят син уби евреи! Убих 10 с ей тези ръце. Татко, 10 с ей тези ръце!“ Баща му отговаря, „Слава на Аллах!“

След като научават за „радостната новина“ от нападението, хиляди палестинци илизат по улиците на Газа да празнуват...

Израелският министър-председател Нетаняху излиза с обръщение, в което казва: „Ние бяхме нападнати с най-голямото нападение срещу евреи от Холокоста насам. Този 7 октомври се равнява на 29 дни като 11 септември. Пропорционално все едно някой да нападне Америка и да убие, изгори, осакати, изнасили или обезглави 50000 американци, и да вземе 10000 американски заложници, включително майки и деца.“

След около 5 месеца войната в ивицата Газа продължава. Нетаняху неотдавна заяви, „Израел ще продължава войната срещу Хамас до пълна победа.“

Освен тази война, в Украйна вече повече от 2 години се води война и умират хора. Как би се чувствал, ако това стане днес в България? Ще кажеш, само това ни липсва, и без друго имаме толкова много други проблеми. Живеем в трудни времена.

Затова имаме нужда от силна вяра. И тук на помощ ни идва книгата Авакум. Тя е написана около 605 г.пр.Хр., няколко години преди Юда да бъде завладяна и отведена в плен във Вавилон. Малко по-рано Юда е преживяла духовно съживление по времето на цар Йосия, но при последващите царе запада морално и духовно, преди да бъде завладяна от Вавилон.

Книгата на Авакум се състои само от 3 глави. В тях той тръгва от страх и стига до вяра. Преминава от обърканост към хваление, от тревога към поклонение. За по-задълбочено изучаване върху цялата книга можете да слушате проповедите ни върху Авакум отпреди няколко години. Но тъй като това е една обзорна проповед върху книгата, днес ще се спрем само на някои ключови стихове от първите две глави.

Авакум пише книгата във време на ширещо се беззаконие, липса на правосъдие и насилието срещу беззащитните и онеправданите. Именно поради това в началото Авакум отправя вик към Господа:

Авакум 1:2 „Докога, Господи, ще викам, а Ти не ще чуваш?“

Авакум моли Бог да накаже нечестивите в Юда за беззаконието, грабителството и насилието. И той получава отговор на молитвата си, но отговорът не е това, което е очаквал. Бог му отговаря, че ще изпрати страшните и ужасни вавилонци срещу Юда.

Авакум 1:6-7, 9 „Ето, Аз повдигам халдейците, онзи лют и нетърпелив народ, който прекосява надлъж и нашир земята, за да завладява селища, които не са негови. Страшни и ужасни са те... идат да насилстват; лицата им са насочени напред и събират пленници като пясък.“

Чувствал ли си се някога така? Ти питаш Бог кога ще ти помогне, а вместо да ти се разреши проблема, към него се прибавят куп други неприятности и нещастия?!

Затова, след като чува този изненадващ отговор на Бога, Авакум решава да си припомни някои важни истини за своя Създател.

Авакум 1:12 „Не си ли Ти отвека, Господи, Боже мой, Святи мой!... Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоя съд над нас; и Ти, Могъщи, си ги назначил за наше наказание.”

Когато се сблъскат със страдание и трудности, много християни се отказват от вярата, защото нямат правилна теология. Имат превратна представа за това кой е Бог.

Затова, сякаш за да припомни на себе си, но и на своите читатели кой е Бог, Авакум изрежда 5 важни атрибути на Бога. Той казва, че Бог е вечен и суверен над цялата вселена. Той е Господ или Яхве – личностният Бог на Израел. Нарича Го „Боже мой“, с други думи, заявява, че той е Негово създание. Бог е свят и съвършен. И накрая, Бог е могъщ и всесилен.

По същия начин, когато преминаваме през трудности, ние трябва да си припомним важни истини за Бога – че Той е мъдър, верен, силен, справедлив и благ. Иначе рискуваме да продължаваме да поставяме под съмнение кой е Той.

Много хора казват, че вярват в Бог, но всъщност не вярват в Бога на Библията. В някои църкви поучават, че ако вярваш в Бог, си имунизиран от нещастия. Ще бъдеш благословен с добро здраве и финансов просперитет.

Това е благовестие на евтината благодат. Това е по-скоро ню ейдж учение, но не и християнство. Ако вярваме само когато всичко върви по мед и масло, за какво ни е вярата тогава?!

Ето какво казва ап. Павел: „бил съм повече в труд и бичувания прекомерно, в тъмници още повече, много пъти и на смърт.” Той е бичуван, бит с камъни и тояги, претърпял е корабокрушения (2 Кор. 11:23,25).

В кой Бог вярваш?

Други хора вярват в бог, но техният бог е много малък. Затова разчитат на своите сили и рядко се сещат дори да се молят на Бог!

Знаеш ли какво щеше да се случи, ако Мойсей се беше замислил от какво се нуждае, за да изпълни Божията заповед да поведе народа на Израел към Обещаната земя? За храна за 3,5 милиона, колкото вероятно бяха тогава израелтяните, му трябваха 1500 тона храна, 4000 тона дърва за огън и 42 милиона литра вода на ден. И то в пустинята! Вие сметнете колко прави това за 40 години.

Мислите ли, че Мойсей е седнал да изчислява логистиката за пътуването, преди да изведе народа от Египет? Той имаше вяра, че Бог ще се погрижи за всичко, защото вярваше в един велик Бог.

В кой Бог вярваш?

Ние не знаем защо Бог допуска страдание в живота ни. Точно тогава, когато сме объркани и безпомощни, Авакум ни напомня да изповядаме основните библейски истини:

Бог е добър. Бог е свят. Бог е справедлив. Бог е всезнаещ. Бог е любов. Бог е вечен. Бог не прави грешки. Исус Христос е Божият Син. Исус умря на кръста и възкръсна от смъртта.

Възнесе се на небето. Един ден ще се върне на земята. Той изпрати Святия Дух, който е третото лице на Троицата. Аз съм запечатан с Духа. Бог е винаги с мен. Всичко съдейства за мое добро и за Божия слава. Бог ще завърши делото си в мен.

Дори само като казвам тези изречения, моята вяра укрепва!

Нашата вяра не е сляпа вяра. Бог се радва, когато децата Му търсят отговори за вярата си. Но не можем да знаем всичко. И не всички отговори идват веднага. Както казва Августин, „Разбирането е награда за вярата. Затова, стреми се не да разбереш, за да повярваш, а вярвай, за да можеш да разбереш.“

След като си припомня кой е Бог, Авакум естествено стига до най-важния въпрос, който го измъчва:

Авакум 1:13 „Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да търпиш беззаконието. Защо тогава гледаш злодейците? И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?” (ст.13)

Когато Бог разкрива своя план да изпрати безмилостните и арогантни вавилонци за осъждение на Юда, Авакум не може да повярва.

„Господи, знам, че изпращаш това наказание за нас и то е за наше добро. Но защо халдейците? Не са ли те още по-нечестиви от нас? Те са жестоки варвари, за тях човешкият живот не струва нищо. (ст. 16). Не можеш да допуснеш тези нечестивци да ни завладеят! Твоят лек е по-лош от болестта ни!”

Понякога ни се струва, че лекарството е по-лошо от болестта.

Ние често мрънкаме, че Бог не е справедлив към нас. Но Божията аритметика не е като нашата аритметика. За нас Бог често действа парадоксално, но какъв Бог щеше да е Той, ако можехме да отгатнем неговите ходове и да предвидим неговите решения?

„Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ.” (Исая 55:8).

За Авакум и най-грешните юдеи са „по-праведни” от „нечестивите халдейци” (ст.13).  За святия Бог всички ние сме грешни. За Авакум има степени на праведност. За святия Бог нашата себеправедност е като мръсна дреха. „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.” (1 Йоан 1:8)

Много невярващи днес питат: защо ако Бог е любящ и всесилен, допуска толкова много хора да страдат? Това е труден въпрос, особено ако човекът който го задава преминава през лична трагедия. 

Боже, защо допусна детето ми да стане наркоман? Защо гледаш безучастно, когато съпругът ми се напива и налита да ме бие? Защо мълчаливо гледаш как баща ми да страда от деменция?

Авакум искаше да знае защо Бог изпраща такова наказание на Израел. Днес, повече от 2 години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, много украинци се питат защо това се случи. И искат да знаят колко още ще продължава.

Авакум също зададе въпроса докога Вавилон ще напада и завладява другите народи.

Авакум 1:17 „Но дали затова ще изпразва мрежата си и непрестанно ще избива безмилостно народите?”

Авакум сравнява Вавилонската армия, предвождана от Навуходоносор с рибар, който лови риба, изпразва мрежата и пак я хвърля в морето. Вавилон завладява град след град, народ след народ и нищо не може да го спре. За него хората са като рибите, а мрежата е в ръката му. Познай кого ще улови той сега? Юда!

В лицето на това покъртително зло, Авакум се чуди кога ще свърши всичко това? Няма ли някой да спре Вавилон? 

Често и ние задаваме тези въпроси: Господи, докога ще се боря с толкова трудности в живота си? Ако само знаех кога ще свърши, би било по-лесно. Но ако не му се вижда края, не виждам как ще живея.

Авакум е искрен в своите въпроси към Бога. Не се крие зад заучена набожност. Той вярва в Бога, Той е уверен в своята вяра, но има сериозни въпроси, на които търси отговор.

Тогава идва решението. Какво е то?

Авакум 2:1 „На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата.”

В един момент Авакум решава да спре да говори за проблемите си и да позволи на Бог да говори. Подобно на часови, който стои на поста си, той застава в своята „кула“ в очакване на Божия отговор.

Не знам колко дълго Авакум е чакал. Но знам, че накрая Бог е отговорил.

При кого отиваш за сила и подкрепа, когато преминаваш през трудности? Може да отидеш да се оплачеш на приятел. Moже да отидеш на психиатър.

Един човек ходил на психиатър 15 години. И след толкова много терапия бил толкова гневен, егоцентричен и злобен, колкото първия ден, когато отишъл на терапия. Психиатърът му показал как емоционалните рани от детството афектират живота му на възрастен, но това не го променило.

Защо? Защото ние се нуждаем не от информация, а от трансформация. Нашите най-големи проблеми не са психологически, емоционални или социални. Със сигурност не са политически. Нашите най-големи проблеми са духовни.

Можем ли да се довериш на Бог? Чакаш ли Неговия отговор?

Когато го направиш, отговорът ще дойде, рано или късно. Мълчанието (1:13) ще бъде заменено с говорене (2:1).

Авакум отиде при Бог и Божият отговор не закъсня. Какъв беше той?

Бог каза на Авакум, че съдбата на враговете на Юда е в Божиите ръце. И каква ще е тя? Във 2 гл. Бог дава пет „горко”, които говорят за 5 явни грехове на Вавилон, за които той ще бъде наказан. Той ще отговаря за своите алчност, арогантност, кръвополитие, неморалност и идолопоклонство.

Ние вярваме в справедлив Бог. Бог показа на Авакум, че Вавилон ще бъде осъден. Всеки накрая ще си получи заслуженото, включително империите – и днешните такива.

Грабителят ще бъде ограбен, обиращият ще бъде обран, плячкосващият ще бъде плячкосан, проливащият кръв ще пролее собствената си кръв, изкусителят ще бъде изкусен, изтребителят ще бъде изтребен. Който копае яма, сам ще падне в нея; и който събаря ограда, него змия ще ухапе. (Екл. 10:8)

Но какво да правим докато Бог въздаде справедливост?

Нека прочетем ст. 4.

Авакум 2:4 „Ето, душата му се надигна, неспокойна е в него; а праведният чрез вяра ще живее.”

Какво означава всичко това за теб и мен?

Какво да правя, ако чужд агресор разруши дома ми? Праведният чрез вяра ще живее.

Какво да правя, ако отвлекат семейството ми в плен? Праведният чрез вяра ще живее.

Какво да правя, когато ме убиват? Праведният чрез вяра ще живее.

Осуалд Чеймбърс казва: „Вярата в моето избавление не е вяра в Бог. Вярата означава – без значение дали съм физически избавен или не, да се държа за убеждението, че Бог е любов. Някои неща се научават само в огнената пещ.“

Праведният ще живее чрез вяра.

За апостол Павел този стих е благата вест в синтезиран вид. Той го цитира два пъти, за да покаже че благата вест на Исус Христос има своя преобраз в Стария завет.

1500 години по-късно този стих помага на Мартин Лутер да стигне до прозрението, че спасението е по благодат чрез вяра, не чрез дела. Така се стига до Реформацията.

Праведният ще живее чрез вяра.

Вярата ни в смъртта и възкресението на Исус Христос ни прави праведни пред Бога. Ние сме изкупени от греха. Вярата ни в Исус ни дава сила не само да преминаваме през трудностите в нашия живот. Ако Исус е вратата, вярата е ключът, с който я отключваме, за да влезем в Страната на спасението и вечния живот.

Днес насилието, бедствията и беззаконието сякаш се умножават с всеки изминал ден. Но един ден земята ще се изпълни не с насилие, бедствия и беззаконие, а със славата на Господа.

Не знаем какво ни чака дотогава. Но можем да бъдем уверени, че Бог ще отсъди справедливо. И неговата присъда няма да се забави, но ще дойде на Неговото съвършено време. Защото праведният ще живее чрез вяра. Амин!

_____________

11.03.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

петък, март 08, 2024

364 дни без букет цветя

В езическа България е съществувало многоженството. Мъжете са давали откуп за бъдещата си жена под формата на зестра. След официалното приемане на християнството многоженството е забранено. Жената има повече права – наследява имуществото на починалия си съпруг, може да напусне съпруга си при определени обстоятелства (но не и при негова изневяра).

Така или иначе, в дохристиянския свят жените са считани за втора ръка хора. Раждането на Църквата на Петдесетница и проникването на учението на Исус в Европа, а след това и в света, постепенно променят отношението към жените.

В епохата на бурно индустриално развитие жената е поставена да работи наравно с мъжа. Условията на работа са ужасни, а заплащането и правата на жените – по-малки от тези на мъжете. 

В резултат се ражда феминизмът - движение за права на жените, което се основава на равенство между половете. Не след дълго той е заменен от радикалния феминизъм, който се бори да установи доминация и контрол на жените над мъжа и обществото като цяло.

На запад вече радикалният феминизъм разклатил основите на брака и семейството. Феминизмът е преобърнал мисленето на жените толкова драматично, че те са изоставили ролята си, отредена им от Бога.

В резултат, докато се стреми към равенство и дори превъзходство над мъжа, жената се е превърнала в сексуален обект за мъжа. Докато копнее за щастлив и достоен живот, тя е нещастна и е загубила собственото си достойнство. 

Докато жадува за материална независимост и просперитет тя е по-зависима и по-бедна духовно от всякога. Прегърнала букета цветя на 8 март, тя копнее за разбиране, приемане и любов през останалите 364 дни на годината.  

Според Божия план жената не трябва да е независима и да владее над мъжа, а да е негов помощник. Ролята на помощник не е принизяваща, напротив. Думата „помощник“ описва някой, който снабдява това, което липсва в друг. В известен смисъл, Бог също е наш помощник – „Боже, побързай да дойдеш при мене; помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да не се забавиш“ (Псалм 70:5).

Битие 1:27 „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“

И мъжете, и жените са създадени по Божи образ. Но според Божия съвършен ред мъжът беше първи. Затова според Божия дизайн мъжът трябва да бъде глава над жената.

Toва не означава, че Бог иска мъжът да злоупотребява с жената, а тя да не прави нищо, за да се защити. Но като се покорява на съпруга си, жената се покорява на Бога. Като се грижи за съпругата си и като показва любов и уважение към нея, мъжът също се покорява на Бога.

„Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа“ (Ефесяни 5:22). „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“

Следователно, нито езичеството (в древността или в съвремието), нито феминизма са отговор на копнежа на жената за любов и уважение. Отговорът е във връщането кум естествените роли на жената и мъжа в брака и семейството, дадени им от нашия Творец.

Затова въпросът, с който най-мъдрият човек на земята завършва книгата Притчи е по-актуален от всякога: „Кой може да намери добродетелна жена? 

понеделник, февруари 26, 2024

Aз съм Лозата


/проповед/

В началото ще помоля моите помощници да преминат с купите с гроздови зрънца през редовете и да дадат на всеки по едно зрънце грозде. Всеки нека си вземе едно зрънце, и след като го вземете, не бързайте да го слагате в устата си.

Не ви карам да си скъсате грозде от грозда, за да е по-лесно сме ги скъсали предварително. Както вече сте се досетили, днес ще говорим за грозде, и по-скоро – за лозата. Ще говорим за последното от осемте (според някои те са само седем) изявления „Аз съм“ на Исус в евангелието на Йоан, „Аз съм истинската Лоза.“

Обикновено ви показвам само картинка на това, което проповядвам. Този път исках не само да видите, но и да вкусите от предмета на проповедта. Така че, този път не можете да кажете, „очи пълни, ръце и уста празни.“ J

Докато изчакваме всички да си вземат зърно грозде, знаете ли къде е най-старата лоза в света, която още ражда грозде? Смята се, че това е една лоза в Марибор, Словения, която е на повече от 400 години. А за една лоза у нас се твърди, че е на 600 години. Не знам дали е така. Тя се намира в Баткунския манастир в подножието на Родопите, недалеч от Пазарджик.

Добре, имат ли всички в ръката си по едно зрънце грозде? Можете сега да го хапнете и да му се насладите. Вкусно ли беше?

Ако ви попитам къде расте гроздето, какво ще отговорите?  Някой дете може да каже, че расте на рафтовете на Била, особено ако никога не е ходило на село.

Навремето децата са знаели къде расте гроздето. Слушах една детска песничка, в която се казва: „С кошнички по друма, / ний вървим със батко. / В къдравата шума, / зрее грозде сладко.“

 Предполагам, че под къдрава шума тук се има предвид лозите. А за лозата са свързани пръчки, на които расте гроздето. Така че, днес ще си говорим за тези три неща – плода, пръчките и лозата и как те са свързани помежду си.

 Едни хора от местно племе дошли на гости на мисионера, който живеел в мисионерска станция в тяхната страна. И видели ел. крушка да виси от тавана на стаята. И когато той натиснал ключа, с широко отворени очи те видели как крушката светнала.

Един от тях попитал дали може мисионерът да му даде една крушка и той му дал една. При следващото си посещение в селото на тези хора мисионерът се отбил в колибата на същия човек, който помолил за крушката. Представете си изненадата му, когато видял крушката да виси на обикновен канап.

Той обяснил на човека, че за да светне крушката, тя трябва да се свързана посредством кабел с електрическия ток.

Ние може снизходително да се усмихваме на наивността и незнанието на този човек, но може и ние да не сме много по-добри.

В нашия текст днес Исус разказва една история за това колко важно е да сме свързани с истинския източник на живот и сила.

Както по кабела преминава ток, който кара крушката да светне, така по лозата потича животът, необходим за да може пръчките да произведат плод.

Исус е лозата, Бог Отец е земеделецът, а вярващите са пръчките. Като тази тук.

Като пръчки ние сме духовно живи и можем да растем само ако сме свързани с Исус – истинската лоза.

В нашия текст днес се говори за три неща – подрязване (очистване), принасяне на плод и пребъдване.

1.      Подрязване.

Йоан 15:2 „Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод.“

Исус казва, че Бог Отец подрязва пръчките, които дават плод, за да им помогне да дават какво? Повече плод.

Изоставени лози, на които една или няколко години не е извършвана никаква резитба, развиват много тънки разклонения, т.н. рамена и леторасти. Ако броят им не се контролира, лозата няма да произведе много плод.

Като деца до нашия блок имаше изоставено лозе. Очевидно преди комунизма е било добре поддържано, но след това земята е отчуждена от държавата (национализирана). Между избуялата трева все още бяха останали малки полуизсъхнали и обрасли с треволяк лозички. След десетилетия на липса на грижи, ние, децата, не можехме да намерим почти никакво грозде по тях.

Затова лозата трябва да се подрязва, за да дава плод.

 Дори когато лозата изглежда добре, подрязването е нужно. Лозата може да изглежда здрава и красива, но да не принася много плод. Да не дава толкова, колкото може да дава.

Изглежда добре, но не дава плод.

И тук Исус ни казва, че учениците могат да се изправят пред подобен проблем. Исус не се интересува от това как изглеждаме. Той се интересува от това дали даваме плод.

 Аз имам някакъв, макар и минимален опит в подрязването на на плодни дръвчета. Моят съсед ми показва как да го правя. От него знам, че трябва да изрязвам всички издънки.

Издънка е малко клонче, което обикновено израства от стъблото. Ако се остави, ще отнема от соковете на плодоносните клонки. Така че, за да има повече плодове дървото, трябва да се премахнат всички издънки и изобщо всички клони, които растат към центъра на дървото.

 В този свят също има издънки, които отнемат от духовния ни живот. Те ограбват от времето ни с Бог. Затова трябва да бъдат отстранени, да бъдат отрязани, за да може да принасяме плод и да бъдем трансформирани.

Това подрязване не е наказание. То се прави, за да може лозата да е по-плодоносна. Думата „подрязване“ звучи негативно, но всъщност може да бъде дори креативно.

 Когато бяхме с Ваня, Деби и децата в Музея-възстановка на Ноевия ковчег в Кентъки, се сетих за това. Точно пред Ноевия ковчег в Кентъки има два слона, които приличаха на подрязван жив плет или храсти.

Всъщност, тези слонове май са покрити от изкуствена трева. Но  съществува т.н. „топиарно изкуство“ - чрез редовно подрязване на храстите им се придава различна форма – животни, митични същества, автомобили или някакви други предмети.

По подобен начин Бог подрязва живота ни, за да ни оформи в образа на Своя Син.

 Понякога Божието подрязване е болезнено, но с времето Бог ни променя да бъдем съобразни Неговия Син. В Йоан 15:1 се казва, че Бог Отец е земеделецът. Тъй като ни обичa, Бог ни подрязва и това ни позволява да принасяме повече плод за Негова слава.

Ако пръчките можеха да говорят, сигурен съм, че щяха да кажат, че резитбата е болезнена. Но също съм сигурен, че те биха изразили радостта си, че след това са можели да дадaт повече и по-висококачествен плод.

Нещо важно: никога няма да видите пръчка да подрязва друга пръчка. Отговорността да подрязва и оформя лозата не е на другите пръчки. Тази отговорност е на земеделеца или лозаря. В духовен смисъл, тя е отговорност на Бог Отец.

Той е този, който ни подрязва. И макар процесът да е болезнен, нека не забравяме, че нашият Небесен Отец е с нас!

Понякога Той направо отрязва мъртвите пръчки на лозата. Мъртвите пръчки са безплодни и нямат място в лозата. Пример за това сред учениците на Исус е Юда, който трябваше да бъде отстранен.

Но често Той подрязва живи пръчки – отрязва тези части от тях, които отнемат духовната ни сила. Останалите ученици трябваше да бъдат подрязани, за да принасят плод.

Подрязването не е просто духовна хирургия. Не е просто отстраняване на мъртвото. То също така означава отрязване на доброто и по-доброто, за да можем да се радваме на най-доброто.

Защото има много добри неща, които ни пречат да преследваме най-доброто.

 В книгата си „Практично ръководство за молитва“ Дороти Хаскинс разказва за известна цигуларка, която попитали за тайната на виртуозното ѝ владеене на инструмента. Тя отговорила с две думи: „Планирано пренебрегване.“

След това обяснила: „Преди времето ми отиваше за много неща. След като отивах в стаята си след закуска, оправях леглото, почиствах стаята от праха и вършех каквото беше необходимо. Когато свършвах, започвах да се упражнявам на цигулката. Това ми пречеше да постигна каквото желаех с цигулката. Затова обърнах нещата. Целенасочено реших да пренебрегвам всичко друго, докато не свърша със свиренето. Тази програма на планирано пренебрегване е тайната на моя успех.“

Марта също се безпокоеше за много неща, но Мария избра по-доброто. За какво се безпокоиш ти? Какво можеш да подрежеш от живота си?

И така, първото нещо е подрязване и второ, принасяне на плод.

2.      Принасяне на плод.

Какво означава да принасяш плод в духовен смисъл? Според някои, това означава да благовестваш и водиш хора при Христос.

Но сякаш тук Исус говори по-скоро за духовния живот, който тече в лозата. Духовният живот произвежда духовен плод – плода на Духа.

Ап. Павел пише на вярващите в Галатия за плода на Духа в ед. ч., един плод, който има различни аспекти и проявления – подобно на грозд, в който има много зрънца грозде.

Галатяни 5:22 „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.“

Следовaтелно, плодът за който говори Исус е да изграждаме християнски характер.

Нещо друго, което можем да кажем за плода е, че пръчките не ядат своя плод. Той е предназначен за другите. Ние не произвеждаме плод, за да угаждаме на себе си. Ние произвеждаме плод, за да го даваме на другите. Да служим на другите.

 И една пръчка, която е свързана с лозата, която пребъдва в лозата, винаги ще произвежда плод. Не всяка пръчка ще даде много плод така, както не всяка нива произвежда много плод.

Матей 13:8 „А други паднаха на добра земя и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.“

Някои почви дават по-добър плод от други. Някои пръчки дават повече грозде от други. Но свързаните с живителните сокове на лозата винаги ще дават плод.

По-нататък, една пръчка трябва да има същото ДНК като стъблото. Ако Божието ДНК е любов, нашето ДНК също трябва да е любов. Дори любов към най-големите ни неприятели.

 По време на американската революция един баптистки пастор бил приятел с Джордж Вашингтон. В онзи град живеел един зъл човек, който използвал всеки удобен случай, за да унижи пастора. Един ден този зъл човек бил арестуван за държавна измяна и осъден на смърт. Пасторът пропътувал 120 км пеш, за да моли да бъде пощаден живота на изменника.

Генерал Вашингтон му казал, „Не, не мога да помилвам твоя приятел.“ „Приятел! Той е най-големият ми враг!“ „Какво?“, извикал Вашингтон. И си изминал 120 км пеш, за да спасиш живота на един враг? Това поставя нещата в съвършено различна светлина. Ще му помилвам живота.“ И го направил. Пасторът и помилваният си отишли в родния град вече не като врагове, а като приятели.

Дотук говорихме, че в живота ни трябва да има подрязване и принасяне на плодове. Трето, ние трябва да пребъдваме.

3.      Пребъдване.

Йоан 15:9 „Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.“

Девет пъти в нашия пасаж се повтаря думата „пребъдвайте“. Колкото повече пребъдваме в Лозата, толкова повече плод ще принасяме.

Колкото повече плод принасяме, толкова повече Отец ще ни подрязва. Колкото повече ни подрязва, толкова по-голямо ще е количеството и качеството на плода в нас.

Метафората за лозата разкрива колко важно е да сме свързани с лозата Исус. Колкото по-здраво сме свързани с нея, толкова повече ще се променяме за Божия слава. Тази духовна трансформация е възможна само чрез свързаност, не чрез усилия.

Представи си, че някой отиде и извика на пръчките: Започвайте да произвеждате плод! Нищо няма да стане.

След като земеделецът е свършил работата си, какво трябва да правят пръчките, за да принасят плод? Да останат свързани. Да пребъдват в лозата.

Исус каза:

 Йоан 15:5 „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.“

Заповедта не е да произвеждаме плодове, а да пребъдваме! Това не означава да не правим абсолютно нищо. Но означава, че когато пребъдваме в лозата, най-естественото нещо ще е да принасяме плод. Това ще е начин на живот за нас.

Ако пребъдваме в лозата, нашите желание, мечти и планове ще хармонират с Божия план за нас:

 Йоан 15:7 „Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.“

Искайте... и ще ви бъде. Същностен елемент на пребъдването е молитвата. Чрез нея животът на лозата Исус потича към нас, пръчките. Неговото ДНК става наше ДНК.

Когато пребъдваме в Христос, ние сме в центъра на Божията воля. Той отваря духовните ни очи и ние виждаме къде Той работи. Тогава смирено можем да помолим да участваме в Неговото дело на обновление.

 „Отделени от Мене не можете да сторите нищо.“ (ст. 5)

Един фермер посадил две плодни дръвчета от двете страни на нивата си.  Eдното посадил, за да скрива от поглед грозната гледка с депото за отпадъци в съседство. Другото засадил, за да хвърля сянка, в която да почива, край планинско поточе, което ромоляло край нивата му.

Когато дръвчетата пораснали, и двете започнали да цъфтят и да вързват плод. Един ден фермерът решил да събере плодове от по-близкото до къщата дърво, което скривало гледката към депото за боклук. Като донесъл плода вкъщи, забелязал, че той е малко деформиран, но въпреки това изглеждал добър за ядене. Отхапал от него, но той се оказал много горчив и изобщо не ставал за ядене.

Захвърлил плода и погледнал към другата страна на нивата, където било дръвчето, посадено край потока. Отишъл до него, откъснал един плод и го отхапал. Плодът бил много сладък и вкусен, затова набрал няколко и ги занесъл в къщата.

Плодовете отразявали това, с което се хранил корена. Както горчивия плод от дървото край отпадъците, а плода от дървото край потока – сладък, така и християнинът има избор. Той или ще пусне корени в почва, пълна с боклуците на плътските страсти, или в свежия поток на личността на Исус Христос. Коренът определя плода. Плодът на християнина е външен израз на вътрешна мотивация.

 „Отделени от Мене не можете да сторите нищо.“ (ст. 5)

Нужно е да схванем тази истина. Ние не можем да се преобразяваме в Неговия образ, ако не пребъдваме в лозата Исус. Затова моята молитва е любящите ръце на Бог Отец да ви подрязват, за да давате много плод.

Пребъдвайте в Лозата и позволете на силата на Святия Дух да ви преобразява в Неговия образ от слава в слава. Амин!

________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

25.02.2024 г.