When Jesus Came to Birmingham

Poem by G. A. Studdert-Kennedy

































When Jesus Came to Birmingham

When Jesus came to Golgotha, they hanged Him on a tree,
They drove great nails through hands and feet, and made a Calvary;
They crowned Him with a crown of thorns, red were His wounds and deep,
For those were crude and cruel days, and human flesh was cheap.

When Jesus came to Birmingham, they simply passed Him by.
They would not hurt a hair of Him, they only let Him die;
For men had grown more tender, and they would not give Him pain,
They only just passed down the street, and left Him in the rain.

Still Jesus cried, 'Forgive them, for they know not what they do, '
And still it rained the winter rain that drenched Him through and through;
The crowds went home and left the streets without a soul to see,
And Jesus crouched against a wall, and cried for Calvary.

by G. A. Studdert-Kennedy

Вкоренени (Колосяни 2:6,7)

/проповед/

Продължаваме да разглеждаме посланието на ап. Павел към колосяните! Миналият път казахме, че в Христос са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието. Ние можем да имаме укрепени сърца, братска любов и духовно проумяване, ако черпим от съкровищата на знанието за Христос.

Но много християни изобщо не разбират какво съкровище е Христос за тях и не се ползват от тези ресурси. Затова и християнството им се струва безкрайно отегчително. Много от тези християни сигурно биха се съгласили с това, което Робърт Луис Стивънсън написал в дневника си, сякаш отбелязва най-невероятен феномен: "Днес бях на църква и не съм депресиран!"

Взаимоотношенията ни с Христос често приличат на кратко влюбване. В началото сме въодушевени, иска ни се да бъдем постоянно с Него и да кажем на целия свят за нашата любов към Бога. Но постепенно нашата любов изстива и ние сякаш започваме да правим нещата машинално - молим се от време на време, ходим на църква, четем Библията - колкото да се каже, че поддържаме някаква връзка с Бога. Но липсва първоначалната ревност и ентусиазъм. Какво се е променило? Къде сгрешихме? Можем ли да съживим любовта си към Исус?

Всичко това е възможно, ако разберем, че взаимоотношенията ни с най-голямото съкровище на живота – Христос, са процес, а той изисква време.

Един фермер отишъл в града да купи семена. На връщане едно тиквено семе паднало от джоба му на земята. Случило се така, че до него паднало друго семе. Мястото било доста плодородно и като по чудо и двете семенца пуснали корен. След около седмица тиквеното семе показало признаци на растеж. Другото семе не се показвало. След две седмици тиквеното семе пуснало листенца. Второто семе не давало признаци на растеж. След седем седмици тиквата показала плода си. Второто семе все още не показвало прогрес. Минали още 4 седмици. Тиквата достигнала края на живота си, принасяйки много голям плод, а другото семе най-накрая започнало да расте. Много години по-късно тиквата била забравена, но другото малко семенце, жълъд, се превърнало в голям дъб.

Вярата на много хора е като тиква. Искат да я преживеят веднага, вместо да бъдат вкоренени за живот. Но духовното израстване изисква време. Изисква здрави корени.

Ние ставаме християни в един миг, когато примем Исус Христос като Господ, но е нужен цял живот, за да израстваме във вярата си. Познаването на Христос е с цел да го прославяме, а това става, като израстваме в Него.

Библията ни е дадена не за информация, а за трансформация. Нужно е да продължим това, което сме започнали в момента на новорождението ни. Вярата трябва да води до действия, защото вяра без дела е мъртва (Яков 2:17).

За да опише този процес на растеж в християнския ни живот, в днешния пасаж Павел използва няколко метафори. Чрез тях той насърчава колосяните да растат в четири посоки - надолу, нагоре, навътре и навън. Нека прочетем текста в

Колосяни 2:6,7 „6 И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и живейте в Него, 7 вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилстващи в нея с благодарност.“

Много коментатори смятат, че това са двата централни стиха в цялото послание. В тях можем да научим как да разпалим първоначалната си любов към Христос и Той отново да се превърне за нас в безценно съкровище.

Това беше особено важно послание за колосяните, защото лъжеучителите се опитваха да омаловажат ролята на Исус Христос с хитрите си философии. Те им казваха, че за да бъдат удовлетворени, колосяните трябваше да научат тяхното тайно познание, да следват измислени от човеци правила, да се покланят на ангели и да разбират значението на виденията, които получават.

И днес много хора, които се наричат християни, са учени че Христос не е достатъчен, но освен него, трябва да се молят на светии и на майката на Христос. Библията обаче казва:

1 Тимотей 2:5 „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците - Човекът Христос Исус.“

Евреи 7:25 „Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него...“ Щом Исус е единственият посредник между Бога и нас, и може съвършено да ни спасява, защо е необходимо да се молим на хора, които макар и водили праведен живот, са били грешни като нас?

Добрите дела също се разглеждат като необходимо условие за спасение. Но това отново противоречи на Библейската истина:

Ефесяни 2:8,9 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.“

Добрите дела са нужни, но те са следствието на промяната, настъпила при новорождението ни, не условие за спасение.

В 1 век в Колос лъжеучителите също добавяха много други необходими условия за спасение, освен Христос.

Затова, както в първа глава, тук Павел отново насочва вниманието на колосяните към Христос. Той е вседостатъчен и превъзвишен Господ, в когото имаме изкупление и опрощение на греховете ни (1:14). Исус Христос е „образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание (1:15), глава на Неговото тяло - църквата, в когото Отец благоволи да всели съвършената пълнота (1:16-19).

И забележете, колосяните не бяха приели просто доктрината на Христос, те бяха приели самия Христос. Титлата Христос Исус, Господ (ст.6), се среща само тук в Павловите писма. Христос означава Месия или Помазаника, обещан на Адам, Авраам и Мойсей и пророкуван от Исая, Еремия, Даниил и Михей. 

Исус или Йешуа означава „Бог спасява“. А Господ означава, че Той е върховен и суверен.

Този Христос е Онзи, в когото колосяните бяха повярвали чрез Епафрас и който обитава в тях. И сега, ако искаха да избегнат грешките на лъжеучителите, колосяните трябваше да продължат да живеят в Него, да бъдат вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата и да изобилстват с благодарност.

За да опише този духовен растеж, Павел използва 5 метафори.

Първата метафора личи по-ясно в някои преводи на ст. 6 на английски език, където се казва: „Затова, както сте приели Христос Исус, Господа, ходете в Него.“ Тук и на други места в Библията думата ходя е синоним на „живея“. Затова според някои коментатори тук Павел използва метафората на човек, който ходи.

С други думи, както колосяните са приели Христос Исус, Господа, с вяра, така трябва да ходят с вяра в Неговата сила. Това е единственият начин да отбележим духовен прогрес. Глаголът е в несвършен вид. Значението е – „както сте приели ... така и продължавайте да ходите.“ Миналото събитие на приемане на Христос трябва да е настояща реалност в живота ни. Ходете с Исус.

Ходенето е едно от най-полезните физически упражнения. То стимулира сърцето и белите дробове, укрепва костите и мускулите, увеличава притока на кръв в тялото и допринася за отслабване.

По същия начин, когато ходим с Исус, ние упражняваме нашата вяра и покорство, укрепваме духовните си кости и мускули. Така постепенно се учим да вървим по неговите стъпки.

Преди много години в Скалистите планини в Америка открили индианска пътека. Пътеката пресичала цялата планина. На нея имало следи само от един човек, сякаш само един индианец е вървял по нея. Но тези, които познават индианците, знаят обяснението. Причината е, че вождът на племето вървял отпред, а всички останали го следвали, като стъпвали в неговите стъпки.

Това иска от нас нашия Вожд, Исус Христос. Нашите постъпки трябва да са в синхрон с Нашия Господар. Нашето поклонение трябва да влияе върху нашето ходене. Нашето поведение трябва да е съобразено с нашите принципи.

Втората метафора в текста ни е взета от селското стопанство. „...така и живейте в Него, вкоренени...“ Както едно дърво е вкоренено, така и ние трябва да бъдем вкоренени в почвата на Божието слово. Глаголът на гръцки е от свършен вид – errizomenoi, „вкоренени“.

Когато приехме Христос, ние се вкоренихме в Него. Но ние трябва да продължаваме да пускаме по-дълбоки корени в Него. Това е невидимата част от ходенето ти с Христос, която другите не виждат. Тук става въпрос за това какво правиш, когато никой не те вижда. Имаш ли време с Бога?

Някои ходят на църква, държат се като християни и изглеждат като християни. Но не са се доверили на Христос като техен Спасител и Господ. Не прекарват време с Бога в Словото и в молитва. И когато дойде буря в живота им, те се сгромолясват. Защо? Защото не са вкоренени в Христос.

Чували ли сте за дърво, което не иска да пуска корени? Всъщност, има такова дърво, което японците са измислили. Нарича се бонзай. Тези дървета се измерват в сантиметри, не в метри. Причината тези дървета да не могат да пораснат много и да останат джуджета е, че когато покажат филиз над почвата, собственикът ги изважда, вързва главния корен и няколко от по-малките коренчета и пак го засажда. Така растежът му е нарочно забавен, защото корените не могат да се разпрострат и да порастнат в дълбочина, за да приемат достатъчно хранителни вещества от почвата за нормален растеж.

Това цели Сатана да направи с всеки вярващ. Той ще се опита да върже корена на молитвата. Ще се опита да ограничи Божиите вещества, необходими за нашия духовен растеж, които приемаме с молитва и четене на Словото. Ще му позволиш ли?

Едно нормално дърво пуска корени, за да намери хранителни вещества и да бъде стабилно. Така и ние трябва да имаме дълбоки взаимоотношения с Христос, за да се храним духовно и да издържаме на житейските бури.

Прекрасна картина на плодосния християнин виждаме в описанието на блажения човек в Псалм 1. „Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.“ (Псалм 1:3).

Когато сме вкоренени в Христос, когато имаме близки взаимоотношения с Него, ние ще имаме всичко, от което се нуждаем в живота си. И тогава нищо няма да може да ни отдели от нашия Господ.

Миналото лято реших да почистя мястото пред нашето лозе от плевелите. Работата вървеше леко, плевелите излизаха лесно, докато не се захванах с един голям бурен. Доста се мъчих, целият се изпотих, но накрая го изкорених. Оказа се, че корените му са почти толкова големи, колкото самия плевел. Ако и ние сме толкова дълбоко вкоренени, нищо няма да може да ни изкорени от нашия Господ. Както се казва в Притчи 12:3, „Коренът на праведните не ще се поклати!“

Често изпитанията са тези, които ни помагат да сме дълбоко вкоренени в Христос.

Един бизнесмен посетил плантация с портокалови дръвчета. Точно тогава помпата за капково напояване се била развалила. Поради сушата някои от дръвчетата започвали да умират. След това човекът, който развеждал бизнесмена, го завел в собствената си градина, където водата се използвала много пестеливо.

Той казал: „Тези дървета могат да преживеят без дъжд още две седмици. Работата е там, че когато бяха млади, често ги оставях без вода. Това изпитание ги е накарало да пускат корените си по-дълбоко в почвата в търсене на влага. Сега моите дръвчета са с най-дълбоки корени в областта. Докато другите ще изсъхнат на слънцето, тези намират влага на по-голяма дълбочина.

Изпитанията ни помагат да сме вкоренени в Христос.

По-нататък Павел се насочва към една метафора от строителството. Когато сме вкоренени в Христос, нашите основи са здрави.

Ефесяни 2:20 ни казва, че ние сме съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е самият Христос Исус. Крайъгълният камък се поставял там, където се пресичат двете стени. Той осигурявал стабилността на зданието. По същия начин Исус осигурява стабилност в нашия живот.

И когато основите ни да са здрави, ние трябва да продължим да се изграждаме. В българския превод е използвано минало причастие, „назидавани“, но в оригинал на старогръцки думата е сегашно причастие – epoikodomoumenoi. Тоест, има се предвид непрекъснат прогрес до завършване на сградата.

Ако гледаш как строят дадена сграда, понякога прогресът е очевиден – виждаш, че за седмица са построили нов етаж, или покрива. Друг път се питаш, какво са направили тази седмица? На пръв поглед не се вижда прогрес, но те са работели вътре върху важни неща като ел. снабдяването или водопроводната система.

Когато ходиш с Господа, понякога у теб има очевидни промени, които другите лесно забелязват. Но по-често Бог работи в области, в които промяната не е толкова очевидна, но е важна. Учим се да Му се доверяваме в малките неща като например да не се оплакваме за щяло и нещяло, да показваме любов на тези, които ни нагрубяват или да умъртвим похотта си. Постепенно се назидаваме в Него, като надграждаме над основата.

Дотук говорихме за метафорите на ходещ човек, дърво с дълбоки корени и сграда в процес на строеж. Но в този кратък текст има още две метафори! Предпоследната е метафората на ученика. Виждаме я в израза „утвърждавани във вярата си, както бяхте научени.“

Ние трябва да сме ученици в Божието училище, за да може вярата ни да се утвърждава. Всеки ученик трябва да се учи на Божието Слово.

Исус Навиев 1:8 „Тази Книга на закона да не се отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех.“

Затова в нашата църква поставяме такъв акцент върху личното четене и изучаване на Словото и върху проповедта в неделя. Също толкова важно е всеки от вас да е част от група за изучаване на Библията. Аз мечтая да можем да основем толкова групи, че да можем да обхванем цялата църква! Един ученик никога не трябва да престава да учи.

Когато се поучаваме в Словото, ние се утвърждаваме във вярата. Когато разбираме все повече Божиите истини, ние получаваме по-голяма увереност във вярата си. А тази увереност ни защитава от лъжеучения.

Уилям Макферсън е шотландец, който имигрирал с жена си в Америка през 1883 г. Работил в каменоломна в Колорадо, когато след експлозия с динамит остава без зрение и без ръце. Но толкова много искал да прочете Библията, че се научил да чете с езика си. Притискал език към изпъкнали точки, представляващи букви (предвестник на Брайловата азбука за слепи), а учителят му рисувал съответната буква върху кожата на гърба му между раменните лопатки. Така той се научил да чете и да обръща страниците толкова бързо, колкото всеки друг. По този начин той е прочел Библията четири пъти.

Павел знаеше, че колосяни могат да бъдат защитени от лъжеучения само ако се утвърждават във вярата чрез изучаване на Словото. Защото то ни дава сила да побеждаваме всяко лъжеучение.

И последната метафора, която Павел използва в нашия текст е река, която прелива над коритото. Това виждаме в израза „изобилстващи в нея с благодарност“ (ст. 7). На друго място Павел казва:

1 Солунци 5:18 „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“

Когато получаваме напътствие в Библейската истина, тя би трябвало да ражда в нас радост. Колкото повече разбираме какво е Божията благодат, толкова повече трябва да изобилства благодарността ни. Както е казал някой, „неблагодарният дух показва живот, който вече не се фокусира върху величието на Христос.“

Ако не се чувстваш много благодарен днес, то е защото може би си отместил погледа си от Исус и гледаш твоите проблеми. Вместо това, помисли за какво да благодариш на Бога. Направи списък с всички неща, които ти е дал в живота ти. Свидетелствай в църква за Божията благодат.

Група мисионери посетили колония от прокажени в карибския остров Тобаго. Те срещнали и послужили на много хора, болни от тази коварна болест. Но най-запомнящото се преживяване имали по време на неделната служба.

Всички прокажени заели местата си и мисионерите водели всички в хваление. Всички гледали напред с изключение на една жена, седнала на последния ред, която се била обърнала назад. Пасторът казал, „Имаме време за още една песен. Някой има ли любима?“

Тогава жената от последния ред се обърнала напред. По-късно пасторът казал, че това билo най-грозното човешко лице, което е виждал. Тя нямала нос и устни. Главата ѝ била почти като череп. Когато вдигнала ръка, нямала китка, само чуканче. Тя казала, „Можем ли да изпеем „Преброй многото си благословения?“

Когато хвалителите я запяли, тя добила ново съдържание за тях. В нея се казва: „Когато в премеждията на живота бурята те подхвърля, когато си обезсърчен и мислиш, че всичко е загубено, преброй многото си благословения, назови ги едно по едно, и ще се изненадаш какво Господ е направил.“

Ако любимата песен на една прокажена жена от Тобаго е „Преброй многото си благословения“, колко повече ние трябва не просто да пеем тази песен, но и да направим това, което се казва в нея?

Накрая, нека обобщим. Тези стихове ни предизвикват да растем в Исус постоянно и цял живот. Тогава нашата вяра ще прилича не на тиква, а на голям дъб. Любовта ни към Исус отново ще ни завладее! Бог иска всеки ден да ходим в стъпките на Исус, като упражняваме нашата вяра и покорство в изборите, които правим.

Павел ни предизвиква да растем едновременно във всички посоки. Да растем надолу, като пускаме дълбоки корени в молитвата и Словото. Да растем нагоре, като се назидаваме и Му се доверяваме в малките неща. Да растем навътре, като се укрепваме във вярата, изучавайки Словото. Да растем навън, като изобилстваме с благодарност за хилядите благословения в живота ни. Тогава ще сме вкоренени в Исус и никоя житейска буря няма да може да ни поклати. Нека се помолим.

Съкровищата на знанието (Колосяни 2:1-5)

/проповед/

И така, разглеждаме посланието на ап. Павел до Колосяните, което той пише най-вероятно от затвора в Рим. Eпафрас посещава Павел в затвора и му казва, че като цяло колосяни са добре, но и че са изкушавани от ереси и културни практики да се откажат от вярата си в Исус. Павел пише писмото, за да предизвика колосяни да са още по-посветени на Исус.

Павел започва писмото с благодарности и молитва за вярващите там (ст.9-14). Колосяните са чули благата вест, тя е породила надежда у тях, надеждата произвела вяра, а вярата на свой ред бе намерила практичен израз в любов. И Павел се моли за нуждата те да растат във вярата, като израстват в познание на Бога и се стремят да са му угодни във всичко.

По-нататък, с цел да покаже кой е центърът на нашия живот, Павел разкрива Христос като върховен Господ и Спасител с десет метафори, след което веднага насочва вниманието към вярващите в Колос и към нас самите. Говори за нашето минало като врагове на Бога, настояще като примирени с Него, за да ни представи пред Него като святи, непорочни и безупречни, ако останем твърди във вярата и непоклатими в надеждата.

Миналият път с помощта на Пеце говорихме за целта на живота ни. Видяхме, че ако искаме да сме верни служители на Бога като Павел, трябва да страдаме за тялото Христово, да възвестяваме евангелието на всички и да помагаме за израстването в зрялост на вярващите.

И във всичко това можем да се поучим от Павел, който черпи сили и вдъхновение от най-голямото съкровище, което има, за което става дума в следващия пасаж, който ще разгледаме. Темата ни е

Съкровищата на знанието (Колосяни 2:1-5)

Кое е това съкровище на знанието? Нека първо ви разкажа една история за съкровище. Един мъж и жена били женени за повече от 60 години. Споделяли всичко. Говорили за всичко. Нямали тайни един от друг, с изключение на една кутия за обувки, която старицата пазела в гардероба си. Това било нейното съкровище. Тя била казала на мъжа си никога да не отваря и да не повдига дума за тази кутия.

За всичките тези години той дори не се сещал за кутията, но един ден старата жена се разболяла и докторът казал, че няма да оздравее. Затова старецът извадил кутията и я занесъл до леглото на жена си. Тя се съгласила, че е време той да узнае какво има в кутията. Когато я отворил, той намерил в нея два изплетени чорапа и тесте с банкноти от 95 000 лв.

Той я помолил да му обясни за чорапите и парите. Тя казала, „Когато щяхме да се женим, баба ми ми каза, че тайната на успешния брак е никога да не се караме. Тя ми каза, че ако някога ти се ядосам, да си замълча и да изплета един чорап.“

Старецът бил толкова развълнуван, че очите му се навлажнили. В кутията имало само два чорапа. През всичките тези години тя му е била ядосана само два пъти! Едва не изкрещял от щастие и казал. „Скъпа, това обяснява двата чорапа, но какви са всички тези пари? Това си е цяло съкровище! Откъде са дошли те?“

„А-а, това са парите, които съм спечелила от продажбата на другите чорапи.“

За едни малко по-различни съкровища говори ап. Павел в първите стихове на втора глава на Колосяните. Нека прочетем пасажа в 2:1-5.

Колосяни 2:1-5 „Защото желая да знаете каква голяма борба имам за вас и за онези, които са в Лаодикия, и за онези, които не са ме виждали лично, 2 за да се утешат сърцата им и, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят Божията тайна, т. е. Христос, 3 в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието. 4 Това ви казвам, за да не ви измами някой с убедителни думи. 5 Защото, ако и да не съм с вас телом, пак духом съм с вас и се радвам, като гледам вашата уредба и постоянството на вашата вяра спрямо Христос.

Ако се вгледате в пасажа, ще забележите, че централен стих в него е ст. 3. Ст. 1 и 5 разглеждат взаимоотношенията на Павел с колосяните. Ст. 2 и 4 описват целта на писане на писмото, а ст. 3 е в центъра на текста. Тази огледална структура се нарича хиастична, а названието идва от буквата Х на гръцки, в която централният стих носи основното послание, а всяка двойка стихове около него е симетрична.

И така, какво е посланието на ст. 3? Той говори за славата на „Христос, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието.“

Знанието за Христос е в центъра на християнския живот. То е нашето безценно съкровище. И тук Павел ни дава три начина, по които знанието за Христос работи в живота на вярващия. Знанието за Христос насърчава сърцата ни, засилва единството ни и дава съвършено разбиране. Нека ги разгледаме поотделно.

Първо, знанието за Христос укрепва сърцата ни

Миналият път Пеце завърши с това, че Павел се труди неуморно, за да представи всеки човек съвършен в Христос (1:28,29). И в началото на 2-ра глава Павел конкретизира, че всичките му усилия са заради колосяните и лаодикийците:

Колосяни 2:1-2 „Защото желая да знаете каква голяма борба имам за вас и за онези, които са в Лаодикия, и за онези, които не са ме виждали лично, за да се утешат сърцата им...“ А в Новия превод, „...за да се укрепят сърцата им.“

Павел е загрижен за духовното здраве на хората в църквата. Целта на борбата, през която преминава Павел е техните сърца да се укрепят и насърчат. Тук Павел няма предвид емоционалното състояние на колосяните.

Днес като кажем „сърце“, ние си представяме нашите чувства и емоции. Но в Библията сърцето е много повече от чувствата. То е командният център на живота. То командва нашите емоции, желания, мисли, ум, воля и действия.

Затова, когато Павел казва, че целта му е да укрепи сърцата им, той няма предвид просто да ги накара да се чувстват по-добре, а да бъдат укрепени в цялостната си личност.

Но какво може да ги укрепи? По това време в църквата Новият завет все още не е бил цялостно съставен, затова основен източник за библейска истина били апостолите. Именно затова лъжеучителите можели да проникнат в църквата и да повлекат много вярващи след себе си. В Колос те вече всявали смут в сърцата на вярващите, като ги учели че само Христос не е достатъчен за спасението им.

Но Павел иска да знаят, че това, в което Епафрас ги е поучавал, е истината. Затова Той ги насърчава, като им казва, че в Христос са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието. Павел им казва, че Христос, в Когото Отец благоволи да всели съвършената пълнота, обитава в тях чрез вяра. В него те имат изкупление и опрощение на греховете. Христос е достатъчен!

Къде можеш да получиш това знание? Иди в Божието слово и прочети за Неговия живот, смърт и възкресение. Там ще разбереш, че Той понесе Божия гняв за всички грехове на тези, които вярват в Него. Ако си обезсърчен, само Писанията могат да укрепят твоето сърце! Иди при знанието за Христос.

Днес много хора са жадни за знания, а те непрекъснато се увеличават. Това може да се онагледи графично така: Ако до 1845 г. човешките знания са 2.5 см, от 1845 до 1945 те са 8 см. От 1945 до 1976 – колкото хотел „Черно море“. От 1976 до сега – колкото връх Еверест. И да искаш, не можеш да изчетеш всичко.

Много хора са жадни за знания, но отиват на погрешното място. Те гледат на безбожното атеистично образование като на разрешение на всички проблеми на човечеството. Ето ви няколко заглавия от публикации в интернет: „Само образованието ще ни спаси от изчезване.“ „Образованието ще ни спаси от насилието над лекарите.“ „Науката ще спаси света според израелски учен.“ „Доброто образование може да ни спаси от сърдечен удар.“ Образованието, не технологиите ще ни спасят.“

На времето нашите деди са вярвали, че науката е слънце, което във душите грей, че книжовността е нова сила, чрез която ние ще подновим съдбата си. Но пишейки тези редове, Стоян Михайловски едва ли си е представял, че един ден ще заменим основаващата се на християнския светоглед наука с материлистичната псевдонаука, която нашите деца изучават в училище.  

Тя е завзела училището много преди комунистическия преврат в България. Още в далечната 1928 г. архимандрит Борис Разумов сигнализира, че нашето училище „взима ... главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава ... в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, го покрива с мрак ... използва главата на ученика, за да влее през нея... отрова в неговата душа.“

Освен с теорията за еволюцията, вече тровят умовете и душите на нашите деца с джендър идеологията. Миналата година анкета на Европейската комисия, подкрепена от МОН е достигнала до деца от трети клас в 900 училища в България. Тя е част от платформа за дигитализация в образованието, но заедно с другите въпроси съдържа и въпрос за пола, като възможните отговори са „момче“, „момиче“, „друго“ и „предпочитам да не казвам.“

Днес децата започват да се питат, какъв съм аз, момче ли съм или момиче? Това е само върха на айсберга. Под маската на борба с насилието покварени умове са подели яростна кампания за налагане на социалния пол, за узаконяване на eднополовите бракове и налагане на нова тоталитарна идеология.

Знанието за Христос укрепява сърцата. Безбожното образование разколебава сърцата. Думите на архимандрит Борис отпреди век са пророчески: нашето училище, казва той, „създава умствени изроди и морални чудовища.“

Само знанието за Христос укрепва сърцата! Той е съкровището, от което можеш да черпиш от Божията премъдрост. Неговата мъдрост ще те води в изборите ти. Неговото знание е достатъчно, за да те защитава от заблуда. Неговата благодат е достатъчна, за да покрие твоя грях. Неговото състрадание е достатъчно, за да плаче с теб в тъга. Неговата праведност е достатъчна, за да те направи приет от Бога. Неговата сила е достатъчна в твоята слабост!

Второ, знанието за Христос засилва единството и любовта ни.

Колосяни 2:2а „за да се утешат сърцата им и, свързани заедно в любов...“

Знанието ни за Христос укрепва не само вътрешно нашата личност, но и нашите взаимоотношения. Как става това?

В църквата в Колос бяха проникнали лъжеучители, които бяха посели семената на съмнение в главите на някои вярващи. Те проповядвали, че Христос не е достатъчен и че вярващите трябва да продължават да търсят някаква друга мъдрост и знание, за да постигнат истинска пълнота. Те учели, че вярващите трябва да извършват определени практики, които ги правят по-висши от останалите.

Така корените на съперничество, завист и съревнование в крайна сметка ще родят горчивия плод на разделение в църквата. Достатъчността на Христос е лопатата, с която може да се изкопаят тези корени. Ако Христос е достатъчен, няма нужда да си съперничим, да завиждаме и да се съревноваваме помежду си.

Знанието за Христос изкоренява тези горчиви корени. И не само това! На тяхно място то засажда красивото растение на любов, която ражда плодове на единство! Как става това? Когато позная Христос и разбера, че Той снабдява всяка моя нужда, аз съм свободен да се смиря пред Бога и да възлюбя моите братя и сестри дотолкова, че да поставя техния интерес над моя.

Когато позная Христос, вместо да се стремя да използвам другите, аз ще им служа. Вместо да им завиждам, ще се радвам на успехите им. Това ми дават съкровищата на знанието за Христос.

Обратно, знанието на хуманизма и атеизма отхвърля Бога и поставя в центъра на вниманието човека и неговото щастие. Така човекът заема мястото на Бога, а това води до възгордяване, съревнование, завист и съперничество. „Знанието възгордява, а любовта назидава (1 Коринтяни 8:1).

Следователно, съкровищата на знанието за Христос засилват любовта, а безбожното знание за човека засилва егоизма. Това е знание без смирение, без уважение, и без любов.

Според мнозина изследователи ние, българите, сме раздробени и неспособни за единение. Националният девиз „Съединението прави силата“ е по-скоро пожелателен, отколкото реалност. Всъщност, българинът живее според принципа „спасявай се поединично“.

Затова, като пастор на тази църква благодаря на Бога за насърчението да виждам как знанието за Бога постепенно променя много хора, които идват при нас. Четенето на Словото им помага да се справят с егоизма си, а това променя до тях, семействата им, живота им.

И обратно, моля се за тези, които все още не са се освободили от отровата на своето атеистично възпитание, а и от негативите на народопсихологията ни, които идват тук само поради консуматорски прагматизъм, да закопнеят за Христос и Неговите съкровища на знанието! Само Христос е антидотът срещу тези отрови на миналото. Само знанието за Христос засилва единството и любовта ни!

И това ни води до третия начин, по който ни въздейства и променя знанието за Христос:

Знанието за Христос дава съвършено проумяване и разбиране.

Колосяни 2:2 „за да се утешат сърцата им и, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят Божията тайна, т. е. Христос.“

Павел е загрижен колосяните да не бъдат заблудени от аргументите на лъжеучителите. Те могат да звучат много убедително. Но ако колосяните познават Христос, ако имат пълно проумяване и разбиране, те ще могат да различат истината от лъжата. Като сглобят цялата картина, те получават духовна проницателност.

Един пътник минавал през гора и зърнал част от огромен дъб. Той му се сторил изкривен и сякаш загрозявал гледката. Казал си, „Ако аз бях собственик на гората, щях да отсека това дърво.“ Но когато се качил на хълма и погледнал към гората, същото това дърво се оказало най-красивата част от пейзажа. Той си казал, „Колко съм грешал, когато съм отсъдил без да видя цялата картина!“ Пълната гледка с нейната хармония и пропорции е необходима, за да си съставим правилна преценка.

Имаш ли ти това съвършено разбиране върху Божието слово? Павел иска да копнеем за „всяко обогатяване със съвършено проумяване“. Това означава не просто да разбираш, но да практикуваш това, което четеш в Писанията. Защото който трупа знание, но не го практикува, е като човек който разорава нива без да засади нищо в нея.

Тук под „обогатяване“ се има предвид не материален просперитет, а духовно благословение. Не можеш да разбереш кой е Бог без да си проумял кой е Христос. Ти ще имаш грешна теология, докато не проумееш библейската христология.

Докато не проумееш, че Той е видимият Бог, Първородният, Причината, Целта, Главата, Началото, Възкръсналият, Съдът на Божията пълнота, Умилостивение и Жертвата (Колосяни 1), не можеш да имаш това духовно богатство. Не само това, но ще си завличан от всяко лъжеучение, което звучи правдоподобно и гали слуха.

Да разбираш означава да можеш да сглобиш пъзела от обстоятелства и да приложиш Божията мъдрост в конкретната си житейска ситуация. Да можеш да различаваш истината от лъжата.

Защото и днес, както в първи век, има много лъжеучители, и техните аргументи също звучат убедително за духовно незрелия човек. Тези аргументи насаждат идеи; идеите формират отношения, отношенията – светоглед, а светогледа води до действия! Ти си това, в което вярваш. Само знанието за Христос може да ти даде пълното богатство на духовно проумяване и разбиране.

Божието слово ни съветва да изпитваме всичко (1 Солунци 5:21). Обратно, човек който не се стреми към знанието за Христос, няма духовна проницателност. Той е духовно сляп, морално объркан и умствено оглупял. Затова вярва на всяка конспиративна теория, която чуе или прочете. Например, вярва че САЩ стоят зад терористичния акт от 11 септември и зад избухналата тези месеци епидемия с корона вируса...

Стига се дотам вече да има хора, които искрено вярват, че има повече от една вселена, повече от два пола и че земята е плоска!

Колосяни 2:4,5 Това ви казвам, за да не ви измами някой с убедителни думи. 5 Защото, ако и да не съм с вас телом, пак духом съм с вас и се радвам, като гледам вашата уредба и постоянството на вашата вяра спрямо Христос.

Заключение.

Ако имаме укрепено сърце, любов помежду си и духовна проницателност и разбиране, тогава това ще е потвърждение за нашата автентична вяра. Накрая в пасажа ни Павел казва, че макар и да не е телом с колосяните, духом е с тях и се радва на тяхната вяра в Христос (ст.5).

Обектът на вярата на колосяните е Христос. Колосяни са устояли твърди във вярата си, защото тя е основана на Христос. Те уповават на Христос, а Той от своя страна ги държи здраво във вярата. Имаш ли и ти това съкровище? От това зависи твоето спасение.

Един лодкар прекарвал хора от единия до другия бряг на река срещу скромна сума. Един ден при него дошли трима професори, за да преминат на отстрещния бряг. Докато пътували, единият го попитал, „Знаеш ли нещо за астрологията?“ Лодкарят отговорил, „Не, господине, никога не съм ходил на училище. Не мога да чета и пиша и от детство върша това – пренасям учени мъже като теб от едната страна на тази голяма река до другата.“ „Уви“, казал професора, значителна част от живота ти е отишла напразно.“

След малко вторият професор попитал лодкаря дали е учил психология. Отново лодкарят отговорил, „Казах ви, че не съм учил в училище и само това мога да правя – да карам лодката.“ „Жалко“, казал втория професор, „половината ти живот е отишъл напразно.“

Третият учен тогава попитал лодкаря дали знае нещо по биология и той отново отговорил, „Не, никога не съм имал възможност да ги изуча.“ Тогава се извила голяма буря, вятърът заподмятал лодката нагоре-надолу и голяма вълна се блъснала в нея. Лодката се прекатурила в реката и четиримата били изхвърлени във водата. Лодкарят се опитал да спаси лодката и греблата, но след като видял че усилията му са напразни, заплувал към брега. Тогава видял тримата професори да се борят с водата и им извикал, „Господа, знаете ли нещо за плувологията?“ Уви, те не знаели нищо. „Тогава, казал той, целия ви живот е изживян напразно.“

Можеш ли да плуваш във водите на Словото? Четеш ли го? Ако не, целият ти живот е изживян напразно!

В Христос са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието. Въпросът е, имам ли аз тези съкровища на знанието? Светът в човешката си мъдрост получава разколебано сърце, егоизъм, нравствено оглупяване и в крайна сметка, духовна смърт. Ние можем да имаме укрепени сърца, братска любов и духовно проумяване, ако черпим от съкровищата на знанието за Христос. И не само черпим, но и ги споделяме с другите.

Амин!

---

17.02.2020, 

БПЦ "Нов живот" Варна

Твоето минало, настояще и бъдеще

/проповед/

В рекламата често се използва ефектът на контраста между времето преди и след ползването на рекламирания продукт. Понякога ефектът на контраста между преди и сега е заблуждаващ, като когато хората използват фотошоп и с няколко кликвания на мишката „свалят“ 20 години от лицето си.

Понякога виждаме този ефект на снимки със сантиментална стойност, като на тази майка, която е родила. Или тези трима братя, които позират в същата поза както когато са били малки. Или баща и син.

Тези образи преди и сега имат мощно въздействие върху нас. Те ни дават визуална представа за промяната, настъпила поради нещо, случило се в живота ни. Te ни трогват и въздействат силно. По същия начин Бог използва този контраст между преди и сега в цялата Библия, за да ни помогне да видим промяната, която е настъпила в живота на хора чрез Христос.

И точно това виждаме в този пасаж в Колосяни 1:21-23. Нека го прочетем. В този текст той използва тези думи, за да покаже каква драматична промяна е настъпила след примирението на Божиите люде с Бога. И в този пасаж ще разгледаме 3 компонента – нашето минало, настояще и бъдеще, а накрая ще разгледаме и едно условие.

Ние вече казахме, че Павел пише до църквата в Колос и започва писмото с благодарности към християните там, след което преминава в молитва за тях (ст.9-14). А миналият път видяхме с помощта на п-р Джош как Павел разкрива Христос като върховен Господ и Спасител. Разгледахме десет неща, които според ап. Павел характеризират Христос. Казахме, че Той е видимият Бог, Първородният, Причината, Целта, Главата, Началото, Възкръсналият, Съдът на Божията пълнота, Умилостивение и Жертвата.  

И веднага след като казва кой е Христос, Павел казва „И вас...“ (ст. 21). Фокусът на вниманието се насочва от Христос към нас. От христологичен погледът става онтологичен, бива насочен към нашия живот като Негово творение. Пасажът от ст. 21-23 е едно дълго изречение на гръцки, както е и в българския превод.

В това изречение има един главен глагол и той е в ст. 22 - примири сега. Ако махнем всички обяснителни клаузи на изречението, остава следната основна мисъл: „Вие бяхте примирени, за да ви представи, ако продължите. С това той ни показва ефектът „преди и сега“ на примирението с Бога в живота ни. За целта Павел първо насочва вниманието ни към нашето минало.

Нашето минало

Колосяни 1:21 „И вас, които бяхте някога отстранени от Него и по разположение Негови врагове поради злите си дела.“

Това описание на нашето минало не е много приятно за слушане. Думата отстранени показва пропастта, която е съществувала между нас и Бога. Ние бяхме отстранени или отчуждени от нашия Творец. Павел използва същата дума „отстранени“ в

Ефесяни 4:18 „помрачени в разума и отстранени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им.“

Някой може да си каже, Павел говори тук на бивши езичници в Колос. Те може и да са били такива. Но аз никога не съм бил враждебно настроен срещу Бога. Е, може и да съм членувал в комсомола и да съм се кълнял във вярност на комунистическата партия. Може да не съм ходил на църква и да съм вярвал в диалектическия материализъм. Но тогава не знаех нищо за християнството! Въпреки всичко, нещо вътре в мен ми казваше, че има някаква сила! Даже исках да отида при баба Ванга!

Доносниците на държавна сигурност пък биха казали, „Какво да се прави, такива бяха времената. Всеки на мое място би постъпил така.“

Тук сред нас има и такива, които са родени в християнски семейства. Те сигурно си казват, „Родителите ми се християни, приел съм Христос още като дете, никога не съм бил враг на Бога. Не съм бил атеист. Думите “отстранен“, „враг“ и „зли дела“ не се отнасят до мене.“

Но ако ти мислиш, че тези думи са прекалено силни, ти не си познал сърцето си така, както го вижда Бога. Аз съм християнин вече 27 години и колкото повече време минава, толкова повече съм ужасен от дълбините на греховната си природа. Част от греховната природа е гордостта, която ме кара да казвам: „Имам си кусури, но не съм лош грешник!“

Нашето отстраняване или отчуждаване от Бога се дължи на две неща. Първо, на Божията святост, поради която Той е определил ден, в който ще излее гнева си върху всеки непокаян грешник. От друга страна, аз нося в себе си вродена гордост и себичност, които ме карат да пренебрегвам Бог и да преследвам собствените си желания.

Така между нас се получава разрив, отчуждение, тъй като в своята святост Бог не може да има общение с мен в моя грях. Той не може да направи компромис със Своята святост, а аз не мога да изкореня греха си.

Текстът в ст. 21 показва, че злите ни дела ни поставят в позиция на врагове на Бога. Ние сме врагове в нашите мисли, желания, копнежи, планове и действия. Ние сме „по разположение Негови врагове поради злите си дела.“

Грехът се ражда в ума и ни кара да вършим зли дела. Движи се отвътре навън. Първоначално може и да се скрие, но постепенно оставя отпечатък върху цялостната личност и я променя до неузнаваемост.

Когато Леонардо да Винчи рисувал шедьовъра си „Последната вечеря“, избрал за модел за образа на Христос един млад мъж, Пиетри Бандинели, който пеел в хора на Миланската катедрала. Минали години, преди великата картина да бъде завършена. Когато останал да бъде нарисуван само един образ - този на Юда Искариотски, големият художник забелязал по улиците в Рим един мъж, когото избрал за своя модел.

Раменете му били силно превити надолу, a изражението на лицето му било студено, безчувствено, зло и навъсено. Човекът изглеждал точно така, както художникът си представял Юда. Когато влязал в студиото, този клетник се заоглеждал наоколо, сякаш спомняйки си нещо, случило се преди години. Накрая се обърнал и с изписана на лицето тъга и борба да осъзнае каква промяна е настъпила у него, казал: „Маестро, преди двадесет и пет години аз бях в това студио. Тогава ме взехте за модел на Христос.“

Грехът се ражда в ума. Защо? Защото сме „по разположение Негови врагове“. Думите „по разположение“ означават, че имаме вътрешна предразположеност и нагласа на ума да сме отделени от Бога, което води до зли постъпки.

Това е лошата новина. И докато не разберем лошата новина, не можем да разберем добрата новина, благата вест!

Често в нашето благовестие ние започваме с думите, Исус те обича и има чудесен план за твоя живот. Това е истина, но не е мястото, откъдето трябва да започнем. Ние трябва да започнем от ст. 21. Да кажем, ти си отстранен от Него и по разположение си Негов враг поради злите си дела. И отделен от Божията благодат в Христос, Неговият гняв почива на теб. Само когато видим нашето минало, можем да разберем това, което Бог е направил за нас днес.

Нашето настояще

Преходът към настоящето ни виждаме в ст. 22. „Примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе си святи, непорочни и безупречни.“

На гръцки първите две думи в стиха са „но сега“, с което Павел показва контраста между миналото и настоящето ни. Централният глагол в този пасаж е „примири“.

Когато чуваме думата „примирие“ първата асоциация ни е за сключен договор между две воюващи страни за спиране на военните действия. Това е значението на тази дума примирявам. В НЗ има 6 думи, които обобщават нашето спасение – оправдание, изкупление, умилостивение, опрощение, осиновяване и примирение. Но днес ще спрем вниманието си на примирението.

Как ни примирява Бог със себе си? Чрез Неговата смърт в плътското Му тяло. Божият Син, вечният Бог, идва в човешка плът на земята, живее праведен живот, който никой от нас не може да има и отива на кръста, поема Божия гняв за нашите грехове, за да може тези от нас, които вярват в Него, да приемат спасение.

И това е единственото разрешение на твоя проблем. Ти не можеш сам да компенсираш лошите си дела с добри.

Да си представим, че някой е обрал банка, арестували са го и го съдят за обир, може ли да каже на съдията: „Г-н съдия, съжалявам за постъпката си. Тя беше необмислена. Но искам да изтъкна, че аз съм вършил и много добри дела в живота си. Уважавал съм родителите си и се грижа за тях, обичам семейството си, участвам като доброволец в благотворителни кампании, даже построих параклис с мои средства. Мисля, че моите добри дела надвишават неколкократно тази лоша моя постъпка. С това се надявам да съм я компенсирал.“ Какво ще каже съдията? Дали ще го пусне на свобода?

Не, не можеш да компенсираш лошите дела с добри. Не можеш да поправиш вкуса на омлета от развалени яйца, като добавиш хубави яйца. Не можеш да отидеш на толкова богослужения или да платиш такава сума, че да изкупиш Божия гняв. Има само едно разрешение – Исус трябваше да умре.

В светлината на твоето минало, какво е твоето настояще? Доверил ли си се на Исус за своето спасение? Или се доверяваш на себе си, на своята доброта, способности, усилия и заслуги?! Каква е твоята надежда за примирение?

Един ден ти ще застанеш пред Божия съден престол и ще трябва да отговаряш за твоята измяна, за факта че си бил Божи враг. Какво ще Му отговориш? Има само един отговор – мога да бъда примирен с Бога само чрез смъртта на Христос. Само това ще удовлетвори Божия гняв.

Един съпруг и съпруга, след години брак, постепенно се отчуждили и накрая се разделили. Всеки напуснал града и заживяли в различни части на страната. Един ден съпругът бил изпратен в командировка в родния си град. Отишъл на гробището при гроба на единствения им син. Стоял при гроба и в главата му нахлули скъпи спомени, когато чул стъпки зад себе си. Обърнал се и видял съпругата си. И двамата понечили да си отидат. Но те имали нещо, което ги свързвало в този гроб и вместо да се обърнат, се хванали за ръце над гроба на сина си и се помирили един с друг. Нищо друго не можело да ги примири, освен смъртта! Нищо друго не може да ни примири с Бога, освен смъртта, скъпоценната кръв на Христос.

В миналото ние бяхме отстранени врагове. Слава на Господа, в настоящето ние сме примирени с Него чрез делото на Христос на кръста. Какво да кажем за нашето бъдеще?

Нашето бъдеще

Нека да видим втората част на ст. 22. Тук Павел ни дава нашата цел на съществуване. Той ни примири, за да ни „представи святи, непорочни и безупречни пред Себе си.“

Павел използва тук три прилагателни, всяко от които започва с гръцката буква алфа (agios, amomous, anenkletous). Това е т.н. прийом „алитерация“, който тук е използван за да се подчертае величието на това, към което ние трябва да се стремим един ден.

Помислете за миг – ние, които по природа бяхме грешни, ще застанем пред Бога и ще бъдем представени като святи. Ние, които по природа бяхме порочни, ще застанем пред Бога непорочни. И ние, които по природа навличахме упреци върху себе си, ще застанем пред Бога безупречни.

Ние ще застанем пред съвършения Бог, в когото няма грях, няма тъмнина, който е съвършено свят и праведен и никой няма да може да отправи обвинение срещу нас. И всичко благодарение на това, което Христос е направил! Това е удивителна благодат!

До сградата на Централната поща във Варна има една голяма стена, на която е сложена огромна снимка и името на един български политик. Но какво щеше да стане, ако отдолу с големи букви се изписваха в реално време всичките мисли, които му минават наум в момента? Дали тази реклама би вдигнала рейтинга на този политик?

Сега си представете, че вместо него там е вашата снимка и вашето име, с вашите мисли. Дали те биха спечелили одобрението на хората?

Заради всичко това ние би трябвало да треперим само при мисълта, че ще се изправим пред святия Бог. Но Бог ни казва тук, че поради това, че Той е унищожил греха чрез кръстната смърт на Христос, в един момент в бъдещето ние ще бъдем представени пред Бога като безупречни, като хора срещу които никой няма да може да отправи обвинение.

Това е причина за поклонение и празнуване! Но всичко това идва с едно условие. Дотук разгледахме нашето минало, в което бяхме врагове на Бога. Видяхме, че в настоящето ни ние сме примирени с Бог в Христос и видяхме как в бъдеще ще бъдем представени святи, непорочни и безупречни пред Бога.

Условието

Но в ст. 23 пасажът завършва с едно условие: „ако останете твърди и непоколебими във вярата и непоклатими в надеждата, открита в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяко създание под небесата, на което аз, Павел, станах служител.“

С други думи, Павел казва: няма представяне без устояване.

Как можем да разпознаем кой е истински християнин? Как да разпознаем човека, в който Бог е извършил делото си на спасение и обновление в сърцето му? Ако трябва да отговорим с една дума, то тя трябва да е думата „останем“. Или да устоим.

Истинският християнин, който е бил примирен в Христос, ще продължи да ходи с вяра твърд и непоклатим в надеждата. Toй не е като временните вярващи, които нямат корен (Лука 9:13), или като деца, които се отвличат от всяка нова доктрина или учение (Ефесяни 4:14).

Така че, когато казва „ако останете твърди и непоколебими във вярата“, Павел ги предупреждава да не се поддават на лъжеучението, което се разпространява сред тях. Както той пише във Фил. 1:6, като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос.

Но същевременно, тестът за автентична вяра е, че тя устоява като остава вярна на благовестието. Това е наша отговорност.

Библията често поставя Божия суверинитет и нашата отговорност в един стих или контекст. Ние можем да се доверим на Бог, че Той ще ни въведе в своята слава в края на времето, но Той прави това чрез нашето покорство и устояване във вярата.

Нашата отговорност е да останем твърди и непоколебими във вярата и непоклатими в надеждата, открита на вас в благовестието.

Основите са важни. Mиналата седмица в източна Турция имаше силно земетресение, има убити, много са ранени. През 1999 г. при най-разрушителното земетресение в Турция през последния век загинаха 18,000 души. Тогава се устави, че лошото качество на строителството е основна причина за големите жертви. Въпреки взетите мерки, прилагането им не е стриктно. Това бе видно от многото жертви при предишното голямо земетресение от 2011 г. Здравата основа е важна – в строителството и в духовния живот.

Преди време при нас в „Нов живот“ идваше една германка, която даже предложи да започнем у тях група за англоговорящи. И ние започнахме, но каква беше изненадата ни, когато открихме, че тя не вярва в Божествената природа на Исус Христос! Най-интересно беше, че тя беше искрено учудена, че ние вярваме в това!

Тези хора ще се стремят да ви отвлекат далеч от Бога и от надеждата на благовестието, която сте чули. Тук Павел отправя строго предупреждение към колосяните и нас: устоявайте във вярата! Представянето ви пред Бога като святи, непорочни и безупречни зависи от това дали ще останете твърди.

Нашата основа е благовестието на Исус Христос. Познаваш ли благата вест? Ние оставаме основани и твърди във вярата, като прогласяваме благата вест на всички хора. Ако трябва да я обясниш на някого за 1 минута, ще го направиш ли? Знаеш ли стихове наизуст, с които да я илюстрираш?

Освен това, нужно е да разбираш основните библейски доктрини. Врагът ни винаги атакува основни истини като триединството на Бога, личността и делото на Христос, непогрешимостта на Писанията, спасение само по благодат чрез вяра, надеждата за второто идване на Христос, нуждата от святост и др.

Имаш ли тази основа? Ако не, ще бъдеш отнасян от всеки вятър на лъжлива доктрина, който дойде (Ефесяни 4:11-16). Ако още не си чел цялата Библия, можеш да се присъединиш към Плана за четене на Библията за една година, който следваме в църква. Четенето заедно с други вярващи ще ти помогне да не пренебрегваш ежедневната доза духовен хляб.

Исус каза: Матей 24:13 „Но който устои докрай, той ще бъде спасен.“Устояването в благовестието е тестът за автентична вяра.

Устояването, постоянството, не е лесна работа. Чрез постоянство охлювът е достигнал ковчега на Ной, за да се спаси. Крайният успех изисква труд и постоянство.  

Платон написал първото изречение на своята „Република“ по девет различни начини, преди да бъде доволен. Цицерон практикувал да говори пред приятели всеки ден в продължение на тридесет години, за да усъвършенства дикцията си. Ноа Уебстър се трудил 36 години, за да напише речника си, прекосявайки Атлантическия океан два пъти, за да събира материал. Джон Милтън ставал в 4 ч. всеки ден, за да има достатъчно часове за писането на „Изгубеният Рай“. Историкът Едуард Гибън прекарал 26 години в писането на „Залез и упадък на Римската империя.“

Аз благодаря на Бога, че моите деца са се научили на устояване. Моника е втора година студентка, труди се здраво в колежа и вече я канят на работа. Стефан става всяка сутрин в 4 ч., за да има време със Словото и да учи. След това си прави закуска и отива на училище. Следва фитнес и вокален урок. И двамата служат в църква и помагат вкъщи. Постоянството им дава резултати. Тази седмица разбрахме, че Стефан спечели стипендия за отличен успех. Крайният успех идва с постоянство и устояване в трудностите. Същото е и със спасението. Който устои докрай, той ще бъде спасен.

Заключение

Днес говорихме за три периода от живота ни – преди да повярваме, момента когато бяхме примирени с Бога и нашето устояване след това. Накрая, нека всеки си зададе въпроса, къде съм аз? В коя група попадам?

Първата група са нехристияните. Може би някой от тук присъстващите си казва, аз знам, че не съм християнин. Не вярвам в Христос, не съм се покаял за греха си, уповавам на себе си, смятам се за добър човек. Ако ти си това, този пасаж е сериозно предупреждение за теб и за състоянието на душата ти. Ти си отстранен от Бог и враг на Него. Божият гняв е насочен към тебе. Ако останеш така, ще умреш и ще понесеш Божия гняв за вечността в ада.

Това е лошата новина. Но добрата вест е, че не е нужно да останеш в това състояние! Има начин да се примириш с Бога и той е като се покаеш от греховете си и се обърнеш към Христос.

Втората група е групата на псевдо християните. Тези хора си мислят, че са християни, но всъщност не са. Може да ти се е случвало да се молиш на Бога в трудни моменти. Може да си се родил в православна страна, да ходиш на църква на Великден и Рождество (да си от т.н. ВиК християни), да палиш свещ в църквата и дори да си имаш икона и кандило вкъщи. Но влизането в църква на празници не те прави християнин, както влизането във фризьорски салон не те прави фризьор и влизането в конюшна не те прави кон. Но ако си честен със себе си, твоят живот не се характеризира с живот под господството на Исус Христос, а под господството на егото ти.

Така че, този пасаж е напомняне и за теб да се обърнеш към благата вест. Има само една надежда за спасение. Не се заблуждавай, разбери лошата новина и се обърни към Христос за спасението си като единствена надежда.

Третата група е групата на християните, които се борят с различни неща – които се борят с грях или са привлечени от светски неща или от пожеланията на плътта. И ти се изкушаваш, дори сега, дори тази сутрин, се изкушаваш да обърнеш гръб на Христос и да се върнеш към тези грехове.

Този пасаж е напомняне за теб, че трябва да устояваш. Да не се отделяш от надеждата на благовестието. Това устояване е доказателство, че Бог работи в живота ти.

Не забравяй кой беше без Христос. Бъди благодарен за примирението ти с Бога. Защото Бог ни доведе от мястото, където бяхме преди – отчуждени врагове към онова място, където един ден ще бъдем – представени пред него като святи, непорочни и безупречни чрез делото на примирение на Исус Христос на кръста. И условието, което виждаме за всеки от нас е да се обърнем от греха си към Христос и да останем твърди, докато умрем.

Едно момиче приело Христос за Спасител и подало молба за членство в една местна църква. Дяконът я попитал: „Беше ли грешница преди да приемеш Господ Исус в живота си?“ „Да, господине“, отговорила тя. „А сега още ли си грешница?“ „Да ви кажа честно, чувствам се по-голяма грешница от всякога.“ „Тогава каква истинска промяна си преживяла?“ „Не знам как да го обясня, казала тя, „но когато бях грешница бягах след греха, а сега, когато съм спасена, съм грешница, която бяга от греха!“ Била приета в църквата и потвърдила с последователния си живот, че наистина е повярвала.

Нека се молим.

----------------------
БПЦ "Нов живот" - Варна
02.02.2020 г.