Monday, October 01, 2018

Когато искат от теб невъзможното (Даниил 2:1-30)




/проповед/
Добре дошли на втората тема от поредицата „Даниил: смелостта да си различен“. Миналият път видяхме как Даниил реши да не направи компромис с вярата си. Направи го смирено, като помоли началника на скопците да намерят разрешение на казуса. Така увлече с примера си и другите. В резултат еврейските студенти получиха знание и мъдрост, а на Даниил Бог даде умението да тълкува видения и сънища. Царят не намери подобни на тях четиримата и ги назначи на служба при себе си.
Бог винаги те изпитва преди да те благослови. Преди Бог да ти даде власт, сила, влияние, позиция, той иска да види дали си готов да носиш тази отговорност. И ще видим как Даниил преминава през големи изпитания в живота си и след всяко изпитание е повишен. Вече видяхме как беше издигнат след първото изпитание като юноша на около 15 години. Когато е на 85 г. той става вторият по влияние човек във Вавилонската империя.
Днес ще прочетем пасаж, в който Даниил беше изправен отново пред голямо предизвикателство. Този път от него се искаше да направи невъзможното. Беше изправен пред невъзможна ситуация.
И в този критичен момент Бог помага на Даниил да спаси не само себе си и своите приятели, но и много други хора. Даниил направи 4 важни неща, които осигуриха успеха му. Това са важни стъпки, които можем да предприемем и ние, когато сме поставени пред невъзможна ситуация.
Когато шефът иска нещо невъзможно от нас, ние си казваме: Това е невъзможно, как ще го направя? Нямам връзките, нямам умението. Шефът влиза и ти казва, отчетът ми трябва до четвъртък. И ти си казваш, да, добре, все до някой четвъртък ще е готов... Много пъти в живота си ще си изправен пред невъзможна ситуация. Какво можеш да направиш тогава?
Но как се стигна до тази ситуация в Даниил 2 гл.? Нека прочетем...
Даниил 2:1-6 „И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него. Тогава царят заповяда да свикат врачовете и гледачите, чародейците и халдейците, за да разтълкуват сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя. И царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава; искам да разбера съня. Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си, и ние ще обясним значението му. В отговор царят рече на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми обясните съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви ще се обърнат на бунища; но ако обясните съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест.“
Да се тълкуват сънища по онова време се е смятало за наука. Тези експерти в магическите науки са вярвали, че сънят и неговото продължение следват емпирични закони, които могат да бъдат установени. Изучавали са огромни наръчници за тълкуване на сънищата. Това обучение са преминали и Даниил, Седрах, Месах и Авденаго.
Най-вероятно царят е забравил подробностите от съня и иска да си ги припомни. Той подозира, че тълкувателите са шарлатани, затова иска да му разкажат съня. Но изискванията му са неразумно високи. „Това нещо, което царят изисква, е мъчно; и няма друг, който би могъл да го обясни пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците.“ (ст.11)
След този отговор на тълкувателите царят се разгневява толкова много, че заповядва всички те да бъдат умъртвени. Указът е издаден и страшната новина достига до Даниил.
Това е критичен момент. Защо царят е толкова раздразнителен?
За хората е характерно, че ние искаме да знаем бъдещето. Причината е, че ако знаем какво ни очаква, мислим че можем да имаме повече контрол над него или да сме подготвени за него. Но Бог не иска ти да имаш контрол над бъдещето, а да уповаваш в Него.
Колкото по-несигурен се чувства един човек, толкова повече контрол иска да упражнява. Затова и днес хората ходят на сеанси с медиуми, ходят да им гледат на ръка, на боб, четат хороскопи, за да разберат какво ги очаква в бъдеще.
Но Бог казва, никой не знае бъдещето освен Мене. Всеки, който ти казва, че може да познае бъдещето, лъже. Никой не можеше да предскаже катастрофата край Своге предния ден. Бог ни разкрива само това, което иска да направя в даден момент и иска да му се доверя за всичко останало.
Всички астролози и гледачи са шарлатани и лъжци. Те са използвани от Сатана, за да заблудят хората. (Исая 44:25, Левит 20:6) Във Второзаконие се казва, че всеки, който е лъжепророк, ще бъде умъртвен. Толкова сериозно е това.
И накрая, тестът за един пророк е да говори 100 процента истината (Втор. 18:21-22).
Един отишъл при гледачка и тя му казала: „Ти имаш с-с-с-с...“ „Да, имам сестра“. „И тя се казва „Д-д-д-д-д...“ „Да, Даниела! Как позна!“ Защо да плащаш за нещо, което вече знаеш!
И така, Навуходоносор има този смущаващ сън, вика всичките гледачи и те се провалят. Той издава указ, с който заповядва те да бъдат умъртвени. И от ст. 14 до 30 на сцената излиза Даниил и казва, нека аз да опитам. Усамотява се, моли се и Бог му разкрива царския сън. Това е свръхестествено. Невъзможно е някой да го направи.
И Бог му разкрива не само съня, но и значението, той го казва на царя, царят почита Даниил и той и приятелите му са повишени. Нека видим кои са тези четири неща, които Даниил направи, когато получи тази задача. Запишете си ги, защото ще ви се налага много пъти да сте изправени пред невъзможното.
1. Ориентирай се в ситуацията.
Даниил 2:14-16 „Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязал да убие вавилонските мъдреци. Той каза на царския началник Ариох: Защо е издал царят такъв строг указ? Тогава Ариох разказа работата на Даниил. И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“
Даниил е само на 17 години. Най-могъщият владетел на планетата е заповядал да бъде убит. Идват да го убият и той отговаря с благоразумие и мъдрост. Не се паникьосва, но пита защо е взето такова решение.
Когато някой иска невъзможното от теб, ориентирай се в ситуацията. Попитай човека какво го е накарало да иска това. Запознай се с фактите.
Във втората година от царуването си, Навуходоносор е подел нови завоевателни кампании и се страхува, че няма да се справи. И сега го измъчва сън, който е от голяма важност, но не може да си спомни подробностите.
Според източните суеверия да не можеш да си спомниш съня е лоша поличба и означава, че твоят бог ти е ядосан. Неговото безпокойство го прави раздразнителен и той иска невъзможното от гледачите и чародейците – да му кажат какъв е сънят му. Вероятно Ариох е доверил всичко това на Даниил.
Може би твоят шеф се страхува от нещо и това го е направило раздразнителен и ти е поставил непосилна задача. Трябва да свършиш това до еди кога си. И ти си казваш, как е възможно да иска това от мен!? Много е вероятно той също да е изправен пред невъзможни срокове от неговия шеф. Трябва да знаеш защо той иска от тебе невъзможното.
Даниил попита: защо е издал царят такъв строг указ?
И след като попиташ защо, помоли за време, за да свършиш задачата.
Даниил 2:16 „Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“
Това е важно, защото си подложен на стрес, ти си склонен да реагираш импулсивно. Ако си претърпял катастрофа, когато излезеш от колата ти не мислиш рационално. Под влияние на преживяното може да вземеш погрешно решение. По-добре е да вземеш правилно решение, отколкото бързо решение.
Затова, когато си изправен пред невъзможна ситуация, не бързай. Поеми си дъх, успокой се, говори с Бога, ориентирай се в ситуацията. Даниил поиска време, за да може Бог да му разтълкува значението на съня. Но не отложи срещата, веднага отиде при царя, който бе поискал неговата смърт. Доста смело от негова страна!
Кое е онова нещо, което трябва да направиш веднага, но все отлагаш? Отлагаш с години, защото е болезнено да го решиш... Може би е семеен проблем. Знам, че трябва да го реша, но знаеш ли какво ще стане, ако повдигна въпроса? И ти го замиташ под килима, докато килимът не се надигне и се спънеш в него. Може би е лош навик, малък недостатък. Но когато отлагаш да се справиш с него, той се влошава.
Казваш, „Времето лекува раните,“ но това не е вярно. Ако имаш рак, отлагането няма да го излекува. Трябва да се оперираш колкото може по-скоро.
Първо, ориентирай се в ситуацията. Не се паникьосвай, питай защо искат това и спечели време. Иди при източника на проблема веднага.
2. Моли се и поискай молитвена подкрепа.
Даниил знаеше, че той ще се моли цял ден и цяла нощ. Но това беше въпрос на живот и смърт, затова той поиска и приятелите му да го подкрепят в молитва.
Даниил 2:17,18 „Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа това на другарите си Анания, Мисаил и Азария, за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.“
Имаш ли молитвени партньори? А някой би ли ти се обадил ти да се молиш за него?
Ако утре си направиш изследвания и се окаже, че не дай си Боже, си болен от тежка болест, на кои трима човека ще се обадиш първо да се молят за тебе? Ако не знаеш на кого да се обадиш, тогава още сега помоли няколко човека да се молят за тебе.
Всеки се нуждае да има молитвена подкрепа преди да настъпи кризисния момент. Рано или късно ще попаднеш в долината на мрачната сянка. Затова се подготви за него.
Даниил знаеше към кого да се обърне за молитвена подкрепа. Групата за Библейско изучаване е най-естественото място, където можеш да помолиш хората да се молят за тебе. Ако още не си част от нея, може би е време да преразгледаш приоритетите си!
И когато се молиш, очаквай Бог да ти помогне по свръхестествен начин. Очаквай да направи нещо, което не зависи от твоите сили, логика, таланти или възможности. Когато нямаш парите за животоспасяваща операция, когато нямаш връзките, образованието, отговорите, ти се нуждаеш от Божията помощ. И Бог се удоволства, когато ти се молиш, когато си в невъзможна ситуация, защото тогава Той може да се покаже силен в твоята слабост.
Докато Даниил и приятелите му бяха във Вавилон, един друг Божи човек бе оставен от завоевателите в Ерусалим. Това беше пророк Еремия. Тогава Бог му каза:
Еремия 33:3 „Извикай към Мене, и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“
Точно от това се нуждаеше Даниил.
Ориентирай се в ситуацията - не се паникьосвай, но попитай защо и спечели време, за да намериш разрешение на проблема. И второ, моли се и помоли за молитва.   
3. Поклони се на Бога.
Поклонението не се заключава в пеене на песни на Бога. Има хиляди начини да се покланяш на Бога. Когато работиш или си почиваш, когато говориш или мълчиш, когато караш колата или готвиш, ти можеш да се покланяш на Бога. Ти се покланяш, когато благодариш на Бога.
Това означава, че вместо върху невъзможната ситуация, се фокусирам върху всесилния Бог. Не гледам на проблема, а на Този, който може да разреши проблема.
Това направи Даниил. След като помоли приятелите му да се молят, той отиде да се моли.
Даниил 2:19 „И се откри тайната на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил благослови небесния Бог.“
Тук виждаме как да се молим, когато сме изправени пред невъзможна ситуация. Даниил се моли цяла нощ. Молил ли си се цяла нощ за нещо? Молитвата разкрива кое е важно за теб. И ако нещо е много важно, ти ще се молиш дни и нощи наред.
Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация и се поклони на Бога. Как го направи? Първо, той се поклони, като му благодари за това, което е:
Даниил 2:20 „И рече: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.“
Можем да издигаме Бога в молитва, като изреждаме Неговите Божествени атрибути: Той е безкраен, непроменим, самодостатъчен, всесилен, всезнаещ, вездесъщ, добър, милостив и състрадателен, дълготърпелив, всемъдър, верен, справедлив, любящ и свят.
Това е поклонение. Но не само. Ние се покланяме на Бога не само за това, което е, но и за това, което прави.
Даниил 2:21 „Той сменя времената и сезоните; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.
Трето, ние се покланяме на Бога и за това, което е направил за нас, което прави за нас и което ще направи за нас.
Даниил 2:21 „На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, за което Те молихме, защото си ни открил съня на царя.“
Толкова съм благодарен, Боже. Слава да е на Твоето име!
4. Погрижи се за другите.
Последно, Даниил използва това, което Бог му показа, за да избави другите. Бог не иска да избави само теб в невъзможната ситуация, в която си, но иска да спаси и други хора. Иска да спаси целия свят. Бог иска да спаси твоето семейство, твоите приятели, твоите колеги. Бог иска да спаси и твоите приятели.
Бог не дискриминира по пол, цвят на кожата, национална принадлежност. Той се грижи за всички. И Той направи това чрез Своя Син Исус Христос.
Всъщност, Даниил е преобраз на Христос. В този пасаж виждаме много паралели между двамата. Даниил се помоли на Бога. Христос също се молеше на Отца. Даниил се смири и прослави Бога. Христос се смири и прослави Бога. Даниил спаси много хора. Христос спасява всички, които вярват в Него.
Но между двамата има и разлики. Даниил означава „Бог е мой Съдия“. Христос е неговият и нашият Съдия. Даниил притежаваше Божия мъдрост. Христос е Божия сила и Божия премъдрост. Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Христос говори чрез видения и сънища. Даниил зададе въпроси, за да се ориентира в ситуацията. Христос задаваше въпроси, за да ни ориентира в ситуацията. Даниил помоли царя за време. Христос притежава цялото време. Даниил спаси себе си и другите. Христос предаде себе си в жертва за другите.
Вярваш ли в смъртта и възкресението на Христос? Защото Той, също като своя преобраз, е историческа личност.
Даниил спаси себе си, но заедно с това се погрижи за много други хора. Бог му каза: „Данииле, аз ще те спася, но искам да спася и други хора чрез тебе.“
Даниил 2:24 „И тъй, Даниил влезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, каза му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя, и аз ще обясня на царя значението на съня.“
Даниил влетя в стаята на Ариох и извика: „Спри екзекуцията! Успях, успях! Снощи докато се молих Бог не само ми каза какъв е сънят на царя, но и какво значи. Заведи ме при царя.
Бог иска да спаси не само теб. Той иска да спаси и другите. Това се нарича свидетелство. Това е мисията на църквата. Ние искаме чрез нас Бог да спаси всички хора. Все повече хора намират Бог в църкви „Нов живот“. Защо? Защото Бог обича всички и иска всички да се спасят. Всички хора да разберат каква е целта на живота им.
Всяка седмица преди да седна да се подготвям за проповедта си, се моля Бог да ми покаже какво е нужно да кажа, за да се спасят още хора. Да се спасят за вечността, да се спасят от беди, нараняване, скърби, страхове... Това е и твоята мисия – да работиш за спасението на хора в света.   
Накрая Ариох въведе Даниил при царя и му каза, че е намерил един юдейски пленник, който знае значението на съня на царя. И царят погледна към това 17 годишно момче и попита: „Наистина ли? Можеш ли да направиш това? Нещо май ме будалкате?“ Царят основателно беше скептичен.
Даниил смирено отдаде славата на Бога.
Даниил 2:27-30 „В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да открият на царя ни мъдреци, ни гледачи, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносор онова, което има да стане в идещите дни... Колкото за мене, тази тайна ми се откри не защото имам повече мъдрост от останалите живи, а за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.“
Има Бог на небесата. Може яко да си я закъсал, но има Бог на небесата. Може да си мислиш, че това е краят, но има Бог на небесата. Moже да си сам и да няма кой да те погледне в старостта ти, но има Бог на небесата.
Това е онова, което ни дава надежда. Бог може да направи това, което за нас е невъзможно. „Никой от тези хора не може да открие тайната ти, царю, но има Бог на небесата, който разкрива тайни.“ И Бог разкри тази тайна на мен не защото съм нещо повече от другите, а за да може ти, царю, да разбереш.“
Това се казва смело свидетелство. На 17 години, Даниил не се тупа в гърдите, отдава славата на Бога. Ако аз бях на 17 и се молех, сигурно щях да кажа, „Царю, снощи се молех, и както се молех, видях във видение твоя сън и Бог ми го разтълкува. Отдавам цялата слава на Бога. Все пак, ако не бях седнал да се моля цяла нощ, днес нямаше да съм с отговора пред теб!“
Даниил не каза това. Той смирено отдаде славата на Бога.
Ако правиш това, Бог ще благослови живота ти така, както не си предполагал, че може да го направи. Не аз съм важен, Бог направи това!
Добрият свидетел е като пътен знак. Няма значение дали е стар, нов, красив или грозен. Той трябва да сочи в правилната посока и да има ясно послание.
Това означава да си свидетел. Да сочиш към Бога. Да разказваш Неговата добра новина, Неговата блага вест. Където и да си - в Макдоналдс, в Старбъкс, в Албата, в Норда, сочи към Бога. В университета, в училище, сочи към Бога. На работното място, в болницата, в колата, в автобуса, сочи към Бога.
В каквато и област Бог да ти е дал успех, Той ти го е дал, за да сочиш към Него. И колкото повече го правиш, толкова повече Бог ще разширява кръга от хора, над които да влияеш за Него.
Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация. И той направи тези 4 неща: ориентира се в ситуацията, помоли се и поиска молитвена подкрепа, поклони се на Бога и използва откровението, за да избави другите. И Бог му даде успех. Ти също можеш да имаш успех. Защото за Бога няма нищо невъзможно!
***


БПЦ "Нов живот" Варна
30.09.2018 г.

Monday, September 17, 2018

Ти си това, което вярваш (Даниил 1)


Днес започваме да разглеждаме книгата Даниил: смелостта да бъдеш различен. Книгата е завършена от Даниил около 530 г.пр.Хр., малко след завладяването на Вавилон от Кир през 539 г.
Защо е нужно да изследваме тази книга?
Даниил е една от най-известните старозаветни книги. В първите шест глави четем за събития от живота на Даниил. Даниил живееше в обстановка близка до тази, в която живеем ние в България в 21 в. Той беше част от юдейската диаспора, попаднала във Вавилонски плен. Беше част от малцинство вярващи в Бога на Израил, които живееха в преобладаващо езическа култура.
От тийнейджърските си години до смъртта си (а той е умира на около 90 г.) Даниил е служил на няколко езически царе. Издига се от пленник-имигрант до министър-председател на Вавилон и Медо-Персия. От неговия разказ можем да извлечем важни принципи за това как да живеем за Христос в свят пълен с хора, които не споделят нашата вяра.
Даниил е и пророческа книга. Глави 7-12 изобилстват със сънища, видения и пророчества за последните времена. Днес, когато отново сякаш живеем в ситуация на студена война, интересът към бъдещето е огромен. Много хора се питат, наистина ли живеем в края на историята, както предрече Франсиз Фукуяма. Затова посланието на Даниил звучи още по-актуално.
И накрая, Богът, в който вярваше Даниил е същият Бог, в който вярваме и ние. И Той все още царува! Това може би е най-важното послание на Даниил. Бог управлява отделните личности, семействата, общностите и нациите. Той владее над миналото, настоящето и бъдещето. Изучаването на книгата ще ни помогне да вникнем по-дълбоко в суверенната природа на Бога и ще обогати поклонението и посвещението ни на Исус. Нарекъл съм проповедта „Ти си това, което вярваш.“
Нека прочетем Данаил 1:1-8.
Молитва за Словото
Момче пита баща си, „Тате, буболечките стават ли за ядене?“ Бащата отговорил, „Това е отвратително. Не говори за такива неща на масата.“ След вечеря бащата попитал, „Сине, кажи сега какво искаше да ме питаш.“ „А, нищо“, отговорило момчето. „В супата ти имаше буболечка, но вече я няма.“
Трябва да внимаваме какво ядем, защото не всяко нещо е добро за ядене. В нашия пасаж днес се говори за четирима юдейски студенти, които знаеха кое става и кое не става за ядене. Техният пример ще ни помогне да размишляваме за това как можем да отстояваме нашата вяра в един враждебен на християнството свят. Как можем да останем верни на своята идентичност в Христос. Нарекъл съм проповедта „Ти си това, което вярваш.“
Тези студенти бяха Даниил, Анания, Михаил и Азария. Те бяха отведени в плен във Вавилон с първата група пленници през 605 г.пр.Хр. Вероятно техните родители бяха убити. Бяха далеч от дома, на 2400 км от Ерусалим и едва ли някога щяха да видят родината отново.
Но това не бяха обикновени пленници. Те бяха с благороднически произход. Бяха красиви, начетени и интелигентни. Те трябваше да учат във Вавилонския държавен университет и да бъдат обучени да служат в двореца на Навуходоносор.
И така, те са настанени в двореца и са им осигурени най-добрите условия за живот и учене. В студентския стол им сервират храна от царските изрядни ястия.
Но възниква проблем. Те отказват да ядат храната. Защо? Отказват да се хранят, защото са внимавали в неделното училище. Слушали са внимателно проповедника и са живеели според Словото. И те знаеха, че не всичко, което вавилонците им сервират, става за ядене.
Според някои те не са искали да ядат, защото са чели Левит 11 и са знаели, че това е нечиста храна. Но тук се казва, че те не са искали да ядат никакво месо, искали са само шопска салата. Би трябвало сред царските ястия да е имало месо, което е чиста храна.
Според повечето богослови, четиримата еврейски студенти не са приели да сложат в устата си нещо от царските ястия, защото месото за приготвянето ѝ вероятно е било жертвано на езически богове. Ако направеха този малък компромис, биха изпратили посланието до вавилонците, че те нямат нищо против и да се поклонят на тези богове! За нищо на света те не биха допуснали това! Не биха изменили на своята идентичност. Те бяха това, което вярваха.
Но имаше още нещо. В древността, когато отидеш на гости и седнеш на трапезата на домакините, ти показваш, че с храната приемаш и техните обичаи, традиции и религиозни убеждения. Вавилон беше средище на езическо поклонение и за младежите да ядат от трапезата на царя означаваше да се откажат от Бога на Израил!
Това беше достатъчно Даниил да каже, „Няма да ям това.“ И с основание. Вавилонската култура беше до такава степен проникната от поклонението на езически богове, че те даже кръщаваха децата си с имена, славещи тези богове.
Затова Даниил (което означава „Бог е моят Съдия“) е кръстен Валтасасар със значение „Бел, защити неговия живот!“. Бел беше най-главният бог във Вавилон. Анания е наречен Седрах, което означава „заповед на Аку“ (бога на луната). На Михаил дават името Мисах със значение „Кой е като Аку?“ А Азария е наречен Авденаго – „слуга на Него“.
Даниил и приятелите му бяха чужденци в чужда земя. Вече не бяха в Юдея и храмът не беше от другата страна на улицата. Това беше езическа страна, пълна с езичници, в чието ежедневие присъстваха много езически традиции и практики. Сякаш юдейските младежи нямаше как да избягнат всичко това.
Това е нещо като разликата между това да си на църква в неделя и да отидеш на работа в понеделник. В църква дори най-невъзпитаният човек внимава какво казва и прави. На работа колегите имат груби обноски, разказват цинични вицове, разпространяват клюки и укриват данъци.
И не само това. Еврейските момчета бяха учени образно казано, че от Хермон по-високо няма, от Йордан по-дълбоко няма и от Ерусалим по-хубаво няма. Но сега Ерусалим беше разрушен и беше жалка гледка в сравнение с високо развитата култура на Вавилон. Той беше най-големият град в древността, величествено прострял се на двата бряга на Ефрат, ограден от широка крепостна стена с осем укрепени порти, най-внушителната от които беше портата Иштар.
На основната улица се издигали императорския дворец, храмът на Бел и зигуратът Етеменаки - прочутата Вавилонска кула, наречена храм на небето и земята. Тя била едно от чудесата на света заедно с висящите градини на Вавилон, построени от Навуходоносор за жена му, която била от провинцията и не понасяла живота в града.
Вавилон се славел с инженери и технология, която била най-развита за времето си. Техните математици били ненадминати. Понеже изчислявали с основа числото 60, днес ние имаме 60 секунди в минута, 60 минути за час и 360 градуса в пълна окръжност. Техните астрономи описали много от звездите, макар че астрономията подхранвала астрологията, защото лидерите им се интересували от влиянието на звездите върху процесите на земята (като много лидери днес).   
И така, как тези младежи се справиха с живота във Вавилон? Как живяха в обкръжението на хора, които са груби, жестоки и дребнави? Ние също сме заобградени с такива хора на работа, в магазина, в градския транспорт... Когато в църква някой не се държи добре, пасторът или някой от по-зрелите християни го отвеждат настрана и му обясняват как трябва да се държи. Но в света това не винаги е възможно. Как тогава да реагираме?
Нека видим какво направи Даниил. Първо, той реши, че няма да приеме всичко, което се иска от него, дори така да си навлече гнева на халдейците.
Даниил 1:8 „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“
Живеем в свят, който е циничен. Това се отразява и на речта. Много хора имат вредния навик да ругаят и обиждат докато говорят. Правят го машинално, без да се замислят. Дори т.н. народни представители се обиждат в парламента!
Неотдавна избухна скандал, когато треньорът на националния отбор по волейбол, Пламен Константинов, изрекъл ругатня по адрес на един от състезателите, който отказал да влезе да играе. Впоследствие Константинов призна, че ругатните са като за „добър ден“ в националния отбор!
Може треньорът да е много добър волейболен специалист. Може много да е дал на България. Може да е бил ядосан. Но ние не можем да одобрим подобно поведение.
Като Христов последовател, ти трябва да обуздаваш своя език, защото езикът е буйно зло, пълен е със смъртоносна отрова (Яков 3:8). Не следвай културата. Не се осквернявай. Кажи не на сквернословието и неприемливото поведение.
Неотдавна на забележката ми относно циничен виц, разказан в тесен кръг, един вярващ ми каза: „Е, какво толкова. Имаме нужда да се посмеем.“ Отговорих, че Бог е създал чистия хумор, но след грехопадението и хуморът е покварен. Бог ни благославя, когато разказваме и се смеем на вицове без цинични намеци и обиди.
Псалм 1:1 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи.“
Бог иска да сме като речните камъни. Те са били там десетки години, може би столетия. Не са имали избор. Но ако извадиш някой речен камък от реката и го строшиш, познай какво ще откриеш? Вътре той е абсолютно сух. Той е бил с години в реката, но водата изобщо не е проникнала вътре в камъка. По същия начин, ти не можеш да не живееш в света, но можеш да решиш светът да не живее в теб! Защото ти си това, което вярваш!
Първо, вземи решение да не се оскверняваш. И второ, не забравяй, че другите те наблюдават, за да видят какво да правят.
Даниил 1:8 „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“
Но нали казахме, че в двореца е имало четирима младежи от Юдея. Тук се казва, че Даниил е решил в сърцето си. Къде бяха останалите – Анания, Михаил и Азария?
Всъщност, ето какво се бе случило. Анания, Михаил и Азария бяха добри еврейски момчета. Но те все още не бяха готови да отстояват вярата си. Aко бяха оставени да се справят сами, те щяха да приемат нещата, за да не си навлекат неприятности.
Но Даниил отказа да яде от царските ястия. Отказа да се оскверни. И неговият пример беше заразителен. Тримата му приятели си казаха: „Той е прав!“ и се присъединиха.
В някои църкви пасторите не дисциплинират вярващи, които живеят в грях. И когато някой ги попита как е възможно такова нещо да става в църква, те подминават това с мълчание. И когато лидерът не се осмелява да каже „Не, това поведение е недопустимо за един християнин“, тогава никой друг няма да каже „Не, това е недопустимо.“
Но Даниил каза „Не“. Останалото е история.
Освен, че е важно да не се оскверняваме и да казваме „Не“ на грешните практики, важно е и как казваме „Не“.
Даниил 1:8 „затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.“
Какво направи Даниил? Той помоли. Не настоя, не се развика, не се ядоса или възмути. Вежливо помоли. Отиде при началника на евнусите със смирение и с желание да намерят разрешение на казуса.
Твърде често ние, християните, се възмущаваме, когато виждаме някой да говори цинизми или да прави нещо нередно. И понякога в ревността си веднага се обаждаме, за  да конфронтираме и нахокаме прегрешилия. Случвало ли ви се е? На мен ми се е случвало. Но съм имал и по-добри реакции.
Миналият месец пътувах във влака с един човек, с който се заговорихме. Оказа се, че той има някакви познания върху Библията и каза, че вярва в Бога. Но като се отпусна започна да вмъква ругатни в разговора. Първо си казах, как е възможно този човек да вярва в Бога и да говори така! Искаше ми се веднага да му направя забележка. Но запазих хладнокръвие. И когато разговорът се насочи към това какво поучаваме хората в църква, споменах между другото и това, че Библията ни учи да пазим езика си от сквернословие. Мисля, че ме разбра.
Бог иска да сме праведни и да изпитваме праведен гняв, когато някой злослови или върши някакъв друг грях. Но никъде не е казал, че трябва да правим сцени и да злепоставяме хората. Той иска деликатно да им помогнем да намерят разрешение.
Това направи Даниил с началника на евнусите. Вежливо го помоли да намерят разрешение на моралния проблем, пред който беше изправен. Това предразположи човека и той му помогна, вместо да му пречи.
Даниил 1:17 „И на тези четирима младежи Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост, а Даниил можеше да проумява всички видения и сънища.“
Понеже четиримата се застъпиха за Бога и Неговата праведност по правилния начин, Бог им даде знание и разбиране. Всичко им се удаваше. Те бяха като онези наши съученици в училище, които имаха шестица на всяко контролно без да са учили. Бог направи тези четирима младежи по-добри от всички останали. Тъй като те се застъпиха за Бога, и Бог се застъпи за тях.
Но забелязвате ли нещо друго в стиха? Бог даде знание и разбиране на всяко учение и мъдрост на тях, но само Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Другите трима не получиха това умение. Знаете ли защо? Защото Даниил беше единственият, който реши да направи правилното нещо. Другите трима следваха Даниил, но Даниил следваше Бога. Показа в какво вярва.
2 Летописи 16:9 „Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него.“
Бог търси човек, който да се застъпи за Него и за Неговата праведност. Той иска да го възнагради. Твърде често хората не се решават да се застъпят за Бога, защото се боят от последствията. Мислят си, че е по-добре да си държат устата затворена и да си стоят в ъгъла. Но Бог не иска последователи, които седят в ъгъла. Той иска ученици, които отстояват правдата. Иска да сме това, което вярваме.
Но много християни се страхуват, че ще обидят или разгневят някого. Че ще загубят приятелите си, работата си или повишението си.
И са прави! Павел каза, че точно това ще се случи с тези, които живеят за Христос.
2 Тимотей 3:12 „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“
Ако искаш да живееш благочестиво в Христос, ти ще бъдеш гонен. Ще ти се подиграват и ще те обиждат. Ще те нараняват, защото благата вест ги изобличава. Но когато това стане, ти ще си благословен.
Матей 5:11,12 „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят лъжливо против вас всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата.“
Светът може да те наранява, но Бог наблюдава от трона си и казва: „Това е мое дете. Той ме обича и живее вярата си. Той е това, което вярва. Ще го направя силен и ще го възнаградя за това, че е готов да понесе гонение и несгоди заради Мен.
Не е ли страхотно да привлечеш вниманието на Бога по този начин? Да посочи към тебе и да каже, че се удоволства в тебе. Но за да привлечеш вниманието Му е нужно да решиш да не правиш морални компромиси и да защитаваш Него и Неговата праведност по правилен начин.
Нека се помолим.           


Sunday, September 09, 2018

Моралът, установен от бог Сталин

"Не зная друга политическа религия, която да е въздействувала така силно върху низките човешки инстинкти и страсти и да е поощрявала така всестранно човешките пороци, както прави това комунистическата идеология. Настъпиха времена, когато се искаше човек да изяви себе си единствено чрез

правене на зло, 

което се оправдаваше като диалектическа необходимост на партията... Способността да се прави зло се оказа най-благодатният талант на комунистическата епоха, тъй като това ЗЛО при всички случаи се оказваше ДОБРО за политиката на партията. Образно казано, на хората не бе разрешено да си подават ръка и помагат един другиму, но им се даваха всички възможности да си нанасят взаимно жестоки удари."

***

"Ала истинските неприятни изненади за тези, които са вярвали в красотата на революцията, започват с пристигането на Георги Димитров в България. Той, Коларов, Червенков и съветските служещи, дошли с тях, донасят не само съветския модел, но и

съветския морал,

така както е установен от бог Сталин. Морал, според който измамата, лъжата, подлостта, предателството, кражбата, убийството и т.н. се оправдават според нуждите на партийния водач в даден момент. И тъй като истинските идеалисти не са тези, които могат лесно да изпълняват въпросните партийни поръчения, започва заобикалянето с мижитурки, подлеци, хамелеони, псевдогерои. Надигналата се мощна вълна на печалбарите приспособленци залива с мръсна вода мечтите и копнежите на хора, които са чакали оправданието на борбата, мъките и жертвите. Стълбата на властта у нас никога не е била по-вертикално изправена и никога преди борбата върху нея не е била по-свирепа. Всички, които се катерят и блъскат по нея, крещят, че правят това в името на партията, Сталин и комунизма. В действителност почти всеки го прави поради

собствени амбиции и алчност. Борбата се води по законите на джунглата. 

Всеки има право толкова, колкото е силен. А най-силен е СССР. Следователно всеки се стреми лудо, с цената на огромни усилия да получи благословията на Москва. Това е периодът преди стабилизирането на йерархията. Но времето е все още бурно, революционно. Един след друг биват разгромявани разните видове „врагове“ — бившата администрация, офицерството, индустриалците, търговците, интелигенцията, селяните. В тази мътилка, където идеалистите изпълняват дисциплинирано партийните повели, съществува надеждата, че това е преходният период. Те все още не знаят, че този преходен период никога няма да свърши, защото той е извинението и оправданието на всичко."

- из "Задочни репортажи за България" от Георги Марков

Мисията изпълнена, мисията продължава (Деяния 27,28)


/проповед/

На 13 май започнахме нашето пътуване с Неудържимите от Деяния на апостолите. За почти 4 месеца видяхме как след раждането на църквата благата вест се разпространи от Ерусалим в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Днес ще завършим поредицата върху Деяния, като разгледаме последните две глави – 27-ма и 28-ма.

Но макар и книгата да завършва тук, нейната история продължава. Деянията на Духа все още се пишат и ще продължават да се пишат, докато Исус не се върне отново, за да установи Своето Царство.

Деяния е продължение на мисията на Бог Отец и Исус Христос. Ако в Стария Завет основно действащо лице е Бог, а в евангелията това е Исус, в Деяния виждаме третото лице на Троицата, Святия Дух. Той продължава да говори и води и днес тези, които са приели Исус за Господ и Спасител и са се изпълнили с Духа Му.

Следователно, Деяния е една малка, но съществена част от спасителната мисия на триединния Бог в човешката история. Преди 4 месеца започнах с това, че книгата е продължение или втора част на евангелието на Лука. Тогава прочетохме първия стих на първа глава: „Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откак започна...“ (Деяния 1:1).

Оттук разбираме, че раждането, животът, смъртта и възкресението на Исус бяха само началото на мисията на Исус Христос на земята. Тази мисия продължи в Деяния. Малко след увода в 1 гл. четем стиха, който синтезира в себе си посланието на цялата книга и всъщност на мисията на Църквата на земята:

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И по-нататък в Деяния видяхме как това пророчество започна да се изпълнява. Църквата се роди на Петдесетница, хиляди се присъединиха в Ерусалим. След убийството с камъни на Стефан и последвалото преследване на вярващите, те донесоха благата вест до цяла Юдея и Самария, а по-късно и в цялата Римска империя. Църквата в Антиохия стана щаб квартира за изпращане на мисионери сред езичниците.

Те изпратиха Павел и Варнава да изпълнят тази мисия. Павел осъществи три мисионерски обиколки, достигайки до Филипи, Солун, Атина, Коринт, Ефес и много други големи търговски и религиозни средища на империята.

И накрая, когато Павел беше арестуван в Ерусалим, Исус му се яви и му каза: „Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11) На Павел предстоеше да стигне с благовестието до центъра на Римската империя.

Но това нямаше да е лесно. Павел беше съден от Синедриона, трябваше да се защитава пред Феликс, Фест и Агрипа. Накрая, изправен пред опасността да бъде изпратен отново в Ерусалим и да бъде съден там, той поиска да бъде съден пред кесаря. Това разчисти пътя за неговото заминаване за Рим.

И тук продължаваме нашия разказ за световната мисия на правене на ученици, която Исус ни завеща в Деяния 1:8. От центъра на юдеизма, Ерусалим, той щеше да пристигне в центъра на езическия свят, Рим.

Това пътуване нямаше да бъде лесно, както ще видим след малко. И докато разглеждаме тези глави ще видим какво да очакваме, докато продължаваме да вървим по пътя, по който тръгна църквата преди 2000 г. – пътя на благовестие и ученичество. Нека прочетем

Деяния 27:1-2 И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.“

Заедно с други затворници Павел отплават с кораб на пътуване, което ще се окаже много дълго и трудно. След двуседмично пътуване те са прехвърлени на по-голям кораб, който заминава за Италия (ст.6).

Плават бавно поради насрещния вятър и след няколко дни пристигат в Книд. Вятърът е толкова силен, че вместо да продължат на запад за Рим, се налага да отплават на юг към Крит.

Но там трябва да вземат трудно решение. Поради трудните атмосферни условия преходът до Крит е отнел много време, а до Рим остава много път. След средата на септември времето става непредвидимо и е опасно за корабоплаване, а сега вече е октомври.

Опитният в корабоплаването Павел знае това, затова съветва екипажа да презимуват там. Но капитанът и собственикът на кораба вземат решение да продължат на още 70 км на запад до Феникс, което е по-удобно за презимуване пристанище. 

В ст. 13 виждаме, че вятърът става благоприятен и екипажът решава да отплават. Но скоро от острова се спуска бурен североизточен вятър, който ги отклонява от курса на юг, далеч от острова, в открито море.

Бурята е толкова ужасна, че те препасват кораба, за да устои на вълните. Изхвърлят и много от товара. И когато и това не помага, започват да изхвърлят и такелажа на кораба, който при нормални обстоятелства е нужен за корабоплаването.

Ст. 20 показва трагичното положение, в което са изпаднали:

„И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“

В онези времена не е имало компаси и за навигация са използвали слънцето и звездите. Когато не могат да разчитат и на тях, тогава екипажът губи всякаква надежда за спасение. Но един от тях гледа различно на нещата:

Деяния 27:21-26: „А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

Ангел Господен се е явил на Павел и му е казал, че той ще застане пред кесаря и не само това, но никой от тях няма да загине. Затова Павел насърчава хората да бъдат бодри. И наистина, на четиринадесетата нощ от бурята моряците усещат, че се приближават до суша. Измерват дълбочината и установяват, че тя намалява. На разсъмване виждат залив удобен за акостиране (ст.39). Поемат курс към него, но с това бедите не свършват.

В ст. 41 разбираме, че корабът засяда и предницата се забива в дъното и вълните го разбиват. За да не избягат затворниците в суматохата, войниците се канят да ги убият заедно с Павел, но стотникът им заповядва да не го правят. След което всички скачат във водата и кой как може се добират до брега. „И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата“ (ст.44).

В началото на 28 глава научаваме, че този остров е Малта. Местните хора им показват „необикновено човеколюбие“ – приемат ги и наклаждат огън, за да се стоплят.

Но сякаш за да покаже, че не се е отказал да ги унищожи, Сатана прави последен опит да сложи край на пътуването на Павел. Докато събира съчки за огъня, змия изскача от тях и се увива около ръката на апостола. Познавайки, че това е отровна змия, местните очакват всеки момент Павел да падне мъртъв, но за тяхно удивление той продължава да е добре. Защо? Защото Бог ще доведе Павел до Рим. Нито корабокрушения, нито змии ще попречат на Павел да се изправи пред кесаря и да прогласи благата вест!

Накрая в ст. 14 Лука пише, че те пристигат в Рим. Посрещнати са от група християни, които са чули за идването на Павел. В ст. 16 научаваме, че когато влизат в Рим, „позволи се на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.“ Павел е поставен под домашен арест, окован за войник. Сигурно апостолът не си е представял, че ще бъде в окови, когато отиде в Рим, но според Божието предузнание това е единственият начин той да се среща с хора и накрая да стигне до кесаря.

Разбира се, Павел не пропусна тази възможност. Според обичая си, той първо се срещна с евреите от Рим и им изложи благата вест:

Деяния 28:23 „И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус от Мойсеевия закон, и от пророците.“

И както обикновено, научаваме че „едни повярваха... , а други не вярваха.“ (ст.24) Павел отправя последно предизвикателство към тях с цитат от ...... „С уши ще чуете, но никак няма да схванете; и с очи е видите, но никак няма да разберете...“, след което съсредоточава силите си върху езичниците (ст.28).

И тук историята за напредъка на евангелието до краищата на земята внезапно свършва. Лука не ни казва какво се случва с ап. Павел. Ето какво пише в последните стихове:

Деяния 28:30,31 „А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които идваха при него, като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господ Исус Христос, без да му забранява някой.
Иска ни се да научим какво е станало след това с апостола. Този внезапен край на историята сякаш идва, за да ни покаже, че макар и животът на Павел да е към края си, историята на Деяния тепърва започва!

Това е така, защото тя се пише и днес. Тя не завършва със стих 31 на 28-ма глава. Нито пък завършва в Рим. Смята се, че след Рим Павел е освободен, прави още една мисионерска обиколка до Испания и до някои от основаните от него църкви. След това отново е арестуван и обезглавен при Нерон през 68 година.

Без значение дали Павел е ходил до Испания, Деяния на апостолите не завършва в Рим. Тя продължава и днес. Днес, 2000 години по-късно, последователи на Исус се събират всяка неделя на всеки континент на земното кълбо.

Начинът, по който Лука завършва книгата ни показва, че Деянията са нещо повече от живота на най-големия апостол. И от живота на всеки от нас. За Лука не е важно читателите му да знаят какво се случва с Павел. За него е важно ние да разберем, че историята на глобалната мисия на Исус продължава и днес. Тя се пише и днес.

Тази история започна в Ерусалим, средището на юдеизма, в деня на Петдесетница. И тя достигна своята кулминация с идването на Павел в Рим, средището на езическия свят. И ще бъде завършена, когато достигнем краищата на земята с благата вест на Исус Христос. Това е нашата молитва и в това влагаме нашите усилия тук, в „Нов живот“.

Въпросът е, участваш ли ти в тази мисия? Покорен ли си на заповедта на Исус да свидетелстваш за него тук и до краищата на земята?

Но преди да вземеш решение, има неща, които видяхме в цялата книга Деяния и неща, които виждаме в този пасаж. Кои са важните моменти, които не бива да пропускаме, от пътуването на Павел от Кесария до Рим, и които могат да ни помогнат в нашето пътуване с благата вест до краищата на земята?

Няма да е лесно 

Първото нещо, което разбираме от тези две глави е, че мисията ни няма да е лека. Занасянето на евангелието до Рим не беше лесно. Занасянето на евангелието отвъд Рим, до краищата на земята, също няма да е лесно. Ще са нужни мъже и жени, решени да видят мисията изпълнена.

Разбира се, Сатана ще ни се съпротивлява на всяка крачка. Ще предизвиква буря след буря в живота ни, за да ни попречи успешно да завършим пътуването да занесем благовестието до тези, които трябва да го чуят.

Да достигнем до недостигнатите няма да е нито лесно, нито пък ще стане бързо. Пътят ще е дълъг. Това е като да участваш в маратон, който трае цял живот.

Бог работи

Второто нещо, което научаваме от пасажа е, че Бог работи в живота на своите служители. Виждаме това да става многократно в Деяния и го виждаме в нашия пасаж днес. Как Божието провидение се прояви в този пасаж?

Първо, Бог използва един римски езичник на име Юлий, за да заведе Павел от Кесария до Рим. Макар и невярващ, този Юлий се отнесе много човешки с Павел. Дори когато корабът се разби в бреговете на Малта и войниците бяха готови да избият всички затворници, включително Павел, именно Юлий запази неговия живот.

Бог може да използва всеки и всяко нещо, за да ни помага в мисията ни. Той го прави през цялото време.

Бог продължи да работи в живота на Павел и след пристигането му в Рим. Може би си казваш, ако Бог беше с Павел, нямаше да остави да е затворник в Рим. Дали е така, наистина?

Често християните смятат, че Божието водителство се определя взависимост от това дали пред тях има отворена или затворена врата. Ако Бог иска да направят нещо, той отваря врата (тоест, прави нещата да се случват лесно) и обратно, ако не иска, затваря вратата (прави нещата да стават трудно).

Понякога това е вярно, но не бива да го превръщаме в доктрина. Нима това беше вярно за Павел? Беше ли му лесно? Не, не беше. Искаш ли Бог Павел да отиде в Рим? Да, искаше. Защо тогава не го направи лесно за него? Ами защото Бог не винаги работи така.

Павел можеше да си каже, аз съм арестуван, значи Бог не иска да отивам в Рим. Бурята ни попречи на пътуването, значи Бог не ме иска там. Корабът ни се носи в открито море и сигурно ще загинем. Няма как да отида в Рим. Корабът ни е разбит, ние едва се спасихме на о-в Малта и една змия едва не ме отрови. Бог затваря всички врати, да отида в Рим явно не е Божията воля!

Матей 7:13,14 „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен (в някои преводи „труден“) е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“

Ако пътят пред теб изглежда труден, това не означава, че Бог е затворил врата пред тебе и иска да минеш по друг път. И ако пътят изглежда лесен, това не означава, че Бог е отворил врата пред тебе и вършиш правилното нещо. Всъщност, може да вървиш по пътя на погибел!

Павел беше точно там, където Бог искаше той да бъде. Той влезе в Рим като затворник. Едва ли си е представял така своето пристигане и пребиваване там. Но затворничеството на Павел също беше част от Божия план за него.

Знаеш ли, че по време на пребиваването си в затвора в Рим Павел е написал 4 от книгите в Библията? Той беше под домашен арест, вързан с окови за войник, което означаваше, че той имаше много повече време за размишление и писане, отколкото ако беше свободен. В резултат той написа писмата до Ефесяните, Филипяните, Колосяните и Филимон. Ако не беше дошъл в Рим като затворник, НЗ щеше да е по-къс с 4 книги.

По същия начин Бог има план и за твоя живот. Както писа Павел на римляните, „всичко съдейства за добро за тези, които любят Бог, които са призовани според Неговото намерение (Римляни 8:28).

Ако Павел не беше пристигнал като затворник, вероятността той да прогласи благата вест пред кесаря щеше да е нищожна. Сега, Павел щеше да може да напише накрая в писмото си до Филипяните, „Поздравяват ви всички светии, а особено тези, които са от дома на кесаря. (4:22)

Бог взе ареста и затворничеството на Павел и ги използва за добро. По същия начин той може да използва изпитанията и трудностите в живота ти за добро. За продължаващата мисия на Духа в света.

Въпросът е, искаш ли ти да си част от тази глобална мисия? Или ще останеш само пасивен наблюдател на удивителното дело на Исус на земята чрез църквата, движена от Святия Дух?

През последните 4 месеца имахме възможност да чуем тази велика история, която ще завърши, когато достигне до краищата на земята, както Исус каза в Деяния 1:8. Но делото на Исус на земята продължава до Неговото завръщане.

Той наистина ще се върне. И когато Той се върне, единственото нещо, което ще има значение, е дали аз и ти сме били част от тази мисия.

Някои от вас трябва да влезете в тази история, като изповядате Исус Христос като Господ и Спасител. Може би днес Святият Дух отваря сърцето ти да повярваш в благата вест и да се довериш на Исус за първи път. Ще се радвам след службата да дойдеш при мен и да поговорим.

Може би си повярвал преди месеци или година, но още не си направил първата крачка на покорство и не си взел водно кръщение. Ако е така, тогава трябва да поговорим кога можеш публично да изявиш вярата си в Христос чрез кръщение.
Или, може би си вярващ от много години, но не участваш активно в мисията на Исус. И може би си осъзнал, че не следваш Исус като благовестваш на другите. Ако е така, тогава ела и нека поговорим за това как и с какво можеш да се включиш в мисията на „Нов живот“ за достигане до невярващите във Варна.

Най-накрая, знаете ли, че от гледна точка на Исус и учениците му ние днес живеем в краищата на света? Варна e била в миналото в края на Римската империя, а с нея се е свършвал светът в съзнанието на нейните поданици, толкова голяма е била тя.
Следователно, когато Исус каза, „ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8), той имаше предвид и нас. Като последователи на Исус, които живеят в „края на земята“, ние имаме мисия. Ние не сме тук само за да идваме на църква в неделя, да пеем няколко песни и да слушаме проповед. Ние сме в края на земята, за да бъдем свидетели за Исус Христос. Ние сме в края на земята, за да бъдем част от тази велика история, която започна в Деяния. Част от движението на „Неудържимите“!

Днес ние достигнахме до края на Деяния, но това не е краят на мисията ни. Краят на цялата история предстои да бъде написан. Нека бъдем част от тази история, преди Исус да сложи нейната точка и да се върне за Църквата си.

Амин!