Слово на протеста срещу законопроекта за вероизповеданията

Онзи ден участвах в първия протест на християните от Варна срещу новия законопроект за вероизповеданията. По-долу помествам това, което казах на протеста:

Братя и сестри, приятели, съмишленици... с новия проектозакон за вероизповеданията искат да ни отнемат свободата на съвестта, свободата на словото, свободата на сдружаване и свободата на събиране. Искам да попитам: знаят ли авторите на този проектозакон, че тези свободи се основават на християнското схващане за достойнството на човека и неприкосновеността на личната му свобода, като сътворен по Божий образ и подобие?

Дават ли си сметка управляващите, че днес те самите се радват на тези свободи благодарение на жертвоготовната борба на християни в целия свят и те са залегнали и в нашия основен закон – конституцията на България?

Искат да ни забранят да имаме духовни училища. Но знаят ли господа управляващите, че сред 108-те министри в правителствата на България от 1879-1915 г. най-много са възпитаниците на протестантския Робърт колеж?

Искат да ни отнемат правото на дарения. Законотворците би трябвало да знаят, че всяка църковна община се издържа единствено чрез дарения.

Искат да забранят правото на чуждестранни проповедници да служат в България. Знаят ли те, че именно мисионери като Бенджамин Баркър, д-р Лонг и Илайъс Ригс работят за и превеждат първо Новия завет, а после и цялата Библия на български език.

С този законопроект законодателите искат да задушат Църквата в България. Знаят ли те, че Църквата е тялото на нашия Господ Исус Христос, а Той е главата на Църквата? Разбират ли, че като се опитват да унищожат тялото, те посягат и на Главата Христос!?

Преди 1132 години Климент, Наум и Ангеларий пристигат като мисионери в България и предлагат една нова религия на езическия ни народ - християнството. Ако за съветници княз Борис имаше законотворците на този законопроект, тяхната мисия нямаше да има никакви шансове за успех!

Божието слово казва, че „Сърцето на царя е в ръката на Господа като водни бразди; Той на където иска го обръща.“ (Притчи 21:1) Ние сме уверени, че Бог е в контрол. „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?“ (Римляни 8:35)

Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. 38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито височина, нито дълбочина, нито законопроекти, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.

Ние знаем това. Но не можем да мълчим, когато някой посяга на нашия Спасител Исус Христос.

Големият германски богослов и пастор Мартин Нимьолер, оцелял от нацисткия режим, казва: "Когато нацистите дойдоха за комунистите, мълчах, защото не бях комунист. Когато затвориха демократите, мълчах, защото не бях демократ. Когато дойдоха за лидерите на профсъюзите, мълчах, защото не бях с тях. Дойдоха за евреите, но мълчах, защото не съм евреин. Когато накрая дойдоха за мен, не остана никой, за да ме защити."

Ние сме днес тук, за да защитим не себе си, а тялото Христово. Днес Исус Христос би казал на вносителите на този закон: „Господа и госпожи вносители, защо ме гоните?  А на нас казва, „Благославяйте тези, които ви гонят“. Затова ние се молим Бог да даде мъдрост на депутатите и те да отхвърлят този нехуманен, анти-християнски закон. Силно се надяваме, че те ще имат доблестта да вземат единствено правилното решение да оттеглят този законопроект. Благодаря за вниманието.

Божиите графити (Даниил 5)

/проповед/

Eдна жена казала на мъжа си: „Скъпи, имам една добра и една лоша новина.“ Той казал, „Каква е добрата?“ „Въздушните възглавници на колата работят.“

Как реагирате на лоши новини като тази? Никой не обича да чува лоши новини. Подобна бе ситуацията и в Даниил 5 глава, която ще разгледаме днес. Това е една от най-интересните истории в Стария завет. Владетелят на най-великата империя в света дава голям пир, който е прекъснат от пръстите на ръка, пишеща графити на стената. Никой в залата не може да преведе написаното, но всички знаеха, че това бяха лоши новини.

Но какво доведе до тези събития? Първите 4 глави на Даниил описват събития, случили се по време на управлението на Навуходоносор във Вавилон. Дълги години Даниил служи като главен придворен съветник – позиция, разполагаща с много власт и подчинена единствено на царя. Но до началото на 5 глава много неща се бяха променили.

Годината е 539 пр.Хр. Даниил вероятно е вече на 80 и няколко години. Цар Навуходоносор умира около 562 г. и е наследен от Евил-Меродах, който след 2 г. е убит от зет си Нериглисар, но той умира след 4 години и оставя на трона си сина си Лаборосоарход. Накрая Навонид завзема трона и поставя сина си като регент във Вавилон.

През това време, докато синът му Валтасар възстановява поклонението на Мардук във Вавилон, медите и персите заплашват да нападнат великия град. Навонид смята, че боговете са оттеглили покровителството си над Вавилон, затова се захваща да възстановява храмовете на езическите богове в империята.

Докато баща му пътува, Валтасар решава да вдигне голям купон в чест на езическите богове. Вавилон е обсаден от цар Кир на Медо-Персия и вероятно по този начин Валтасар се стреми да покаже увереността си, че Вавилон няма да падне. Надява се чрез парти да вдигне бойния дух на жителите на града.

Неговата постъпка може да се обясни и с факта, че по това време се е смятало, че Вавилон е непревземаем. Със стени високи 106 м и дебели 26 м, обградени от дълбок ров, с 250 кули и със запаси от вода и храна за много години, Валтасар е смятал, че няма от какво да се страхува. И за да покаже, че изобщо не го е грижа, той вдига парти!

И това си е доста голям купон. Археолозите са открили банкетна зала, която можела да побере 10 000 души. Вероятно всеки важен човек във Вавилон е бил поканен тази вечер.

Тогава цар Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които бяха откраднати от храма в Ерусалим преди много години. Преди години цар Навуходоносор беше обявил Яхве за най-могъщия Бог, пред когото всички земни жители се считат за нищо. Но следващите царе се бяха върнали към идолопоклонството. С този акт Валтасар искаше да покаже превъзходството на идолите над Бога на Израил.

Мога да си представя как цар Валтасар се изправя и вдига тост за вавилонските богове, когато изведнъж спира насред изречението, краката му омекват и сяда обратно на мястото си, втренчен в стената, където една ръка пише злокобните графити: Мене, мене, текел перес (упарсин). Никой в залата не може да преведе думите, но всички знаят, че това не е на добро.

Валтасар извиква всички магьосници и мъдреци, но никой не може да ги преведе. Накрая царицата му казва, че има човек в царството, който може да открие значението на написаното. Това вероянто е царица Нитокрис – вдовицата на Навуходоносор и баба на Валтасар. Тя помни добре Даниил, но Валтасар най-вероятно не е чувал за него.

Ето какво е значението думите на стената, което Даниил открива на царя:

Мене, мене, текел, перес (упарсин). Преброен, преброен, претеглен, разделен.

Даниил 5:26 Ето значението на това нещо: мене – Бог е преброил дните на твоето царство и му е сложил край.

Думата „мене“ е повторена два пъти с цел да се подчертае посланието. Бог е преброил и преброил дните ти. Може Валтасар да е игнорирал Бога, но Бог не е игнорирал Валтасар.

През цялото това време Божиите люде сигурно са си казвали, че Бог ги е забравил. До този момент те бяха живели в езическа страна повече от 60 г. По всичко личеше, че злото побеждава, а Бог е далече и не вижда тяхното нещастие. Може би много евреи се бяха отказали от Бога. Но Даниил продължи да уповава в Него.

Царят беше обещал на Даниил:

5:16б „ако можеш да прочетеш написаното и да ми откриеш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.“

Но Даниил не се интересуваше от наградите, които царят мислеше, че може да даде. Той просто каза: „Задръж наградите си за себе си или ги дай на някой друг. Но ще открия значението на Божиите графитиа.“

Даниил е вече на повече от 80 г. Но той е все така твърд във вярата си, както беше като тийнейджър. Тогава той отказа да направи компромис и да яде от царските отбрани ястия. По-късно, като младеж, не се поколеба да разтълкува съня на царя с образа от злато, сребро, мед, желязо и глина. Тогава Даниил беше назначен за пръв съветник на царя.

След това, когато беше на около 60 г., Даниил отново остана твърд и разкри значението на съня на царя, в който той видя огромно дърво. Това бяха лоши новини за цар Навуходоносор, но накрая той обяви, че Богът на Даниил е единственият истинен и всемогъщ Бог.

И сега, на стари години, Даниил още веднъж е повикан да застане пред един езически цар. Вярата му отново е непоклатима. Дори на 80 той притежава цялата мъдрост и смелост, които имаше като момче. И беше благословен, защото,

Псалм 1:1-3 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; 2 а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. 3 Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.“

Останалата част от псалма описва Валтасар:

Псалм 1:4-6 „Не е така с нечестивите; а те са като плявата, която вятърът отвява. 5 Затова нечестивите няма да устоят в съда, нито грешните – в събора на праведните; 6 защото Господ наблюдава пътя на праведните; а пътят на нечестивите ще бъде погибел.“

И така, първата част от Божиите графити беше „мене, мене“ – Бог е преброил дните ти.

Даниил 5:27 „текел – претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен“

Валтасар си мислеше, че е постигнал всичко. Баща му беше спечелил трона и го беше поставил да царува с него. Той вярваше, че Вавилон е непобедим. Според историка Херодот площта на Вавилон е 20 кв.км. Като прибавим високите крепостни стени, нищо чудно, че вавилонците гуляеха, докато персийската армия беше обсадила града. Те смятаха града за непревземаем.

Онова, което Валтасар не знаеше, беше че докато Даниил му превежда Божиите графити на стената, медо-персийската армия тихо завладяваше града. Река Ефрат преминаваше под тези високи стени и бронзови порти. Според историческите свидетелства, персийската армия тайно изкопала канал, за да отклони водите на реката.

В онази нощ те сложили диги пред коритото на реката и отклонили реката в новия канал. След това войниците преминали под крепостната стена, по калното пресушено корито. Отворили портите и завладяли града. Валтасар бил заловен и екзекутиран същата нощ.

Валтасар беше претеглил шансовете си да оцелее, но везните му не бяха точни. Валтасар беше претеглен на Божиите везни и се оказа лек. Оказа се текел - беше намерен недостатъчен.

С последната дума Бог произнесе финалната присъда.

Даниил 5:28 „перес – раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите.“

Допреди малко Валтасар изглеждаше като най-великия владетел. Той управляваше най-мощната империя на света. Той можеше да има всичко, което пожелаеше. Той беше организирал най-големия купон, известен дотогава.

От друга страна, Даниил беше изпаднал в забвение. Вече нямаше властта и влиянието, с които го беше удостоил Навуходоносор. Валтасар дори не знаеше за неговото съществуване! Даниил беше просто един старец, който изживяваше дните си.

Така хората гледат на живота. Много хора мислят, че да си християнин означава да следваш много правила и да преминаваш през много изпитания, докато наградите са малко. А животът на човека без Бога им изглежда лесен, пълен със свобода, удоволствия и купони.

Но рано или късно Божиите графити на стената се появяват. Както казва християнският автор Дейвид Тимс, „Скептиците, атеистите, циниците и невярващите често отхвърлят християнството като легалистичен товар, като живот на робство или патерица, на която слабите да се облегнат.

Е, може би е време за същите тези гласове да се огледат и да видят плода на това безразсъдство. Настояването ни за автономия и независимост успя да пожъне буря. Ние сеем алчност и жънем корупция. Ние сеем незаконен секс и жънем семеен хаос. Ние сеем насилие и жънем престъпност и отчуждение.

Истината е, че тези които отхвърлят Христос са по-самотни от всеки друг на планетата. Грехът има незадоволим апетит и носи само болка, която ни обезобразява, навици които ни поробват и проблеми които ни карат да се затваряме в себе си.

От друга страна, тези които следват Христос са познали благословението на Сина, който ни спасява, Святия Дух който обитава в нас и Божиите ангели, които ни защитават.

Не бъди подлъгван от илюзиите на този свят, който ни казва: „Грехът е забавен, живей докато можеш!“ Това всъщност е покана да пиеш отрова.“

Когато Валтасар вдигна свещената златна чаша и произнесе тост за езическия бог, той всъщност изпи отрова. Бог изпрати послание за него чрез Божиите графити на стената.

Но Божиите графити на стената носят послание за всеки от нас. И то е, че

-        Бог ни наблюдава. Една секунда от живота ни не убягва от Неговото внимание. Доброто, лошото, нищо не остава непреброено от Бога.

-        Ние сме претеглени на везните и се оказахме недостатъчни. Никой от нас не може да постигне стандарта за съвършенство на Бога.

-        И тогава четем финалната присъда, която е написана в Римляни 6:23 „Заплатата на греха е смърт...

Но слава на Бога, Божиите графити на нашата стена на свършват дотук. Нека дочетем стиха докрай: „Заплатата на греха е смърт, ... а Божият дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ.

Бог е променил последната присъда. Перес е заменен с името на Исус. Ние бяхме претеглени и намерени недостатъчни, но Исус взе наказанието за греховете ни. Поради Него ние можем да сме свободни.

Ние знаем какво Бог каза на Валтасар. Какво казва на теб Бог?

Валтасар може би си мислеше, „веднага щом свърши това парти, ще направя нещо относно тези Божии графити.“ Но когато купонът свърши беше твърде късно.

Бог говори на теб днес. Не отлагай да откликнеш на Божиите графити на твоята стена.

Край

____________

БПЦ "Нов живот" Варна

04.11.2018 г.

Спърджън за съживлението

"Истинското национално пробуждане (съживление) трябва да се търси в църквата на Бога. Само в реката на благодатен живот може да се открие перлата на съживлението. Твърди се, че едно съживление трябва да започне с Божиите люде. Това е вярно, но не е цялата истина, защото самото съживление трябва не само да започва, но и да завършва там. Резултатите от съживлението ще се проявят във външния свят, но строго погледнато, съживлението трябва да оперира в сферата на живота и затова oт него трябва да се ползват само тези, които притежават жизнено благочестие. Не е ли това гледище за съживлението много различно от онова, което обитава в обществото? Но не е ли очевидно правилното гледище?" Чарлз Спърджън

"A true revival is to be looked for in the church of God. Only in the river of gracious life can the pearl of revival be found. It has been said that a revival must begin with God's people; this is very true, but it is not all the truth, for the revival itself must end as well as begin there. The results of the revival will extend to the outside world, but the revival, strictly speaking, must be within the circle of life, and must therefore essentially be enjoyed by the possessors of vital godliness, and by them only. Is not this quite a different view of revival from that; which is common in society; but is it not manifestly the correct one?" C. H. Spurgeon

Надежда за сухите кости (Езекиил 37:1-10)

/проповед/

Днес отново върнахме часовниците с един час назад. Надявам се всички сте се наспали и не приличате на онзи, който се оплакал на приятел: Абе, не знам какво става. Легна да полежа - заспивам! Легна да почета - заспивам! Легна да гледам телевизия - заспивам! Легна да спя - ееее, няма заспиване!

Надявам се всички вече сте се събудили, защото сме в навечерието на 1 ноември – деня на народните будители. Будител идва от „будя, събуждам“. Ние, българите, имаме нужда някой да ни извика, „Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди.“ Но вие се досещате че аз имам предвид не физическо, а духовно пробуждане. Имаме нужда от нови будители.

Но ако духовното състояние на някои хора може да се опише като летаргия, за други то е духовна смърт.

Римляни 5:12 „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“

Много наши сънародници са духовно мъртви, защото са роби на греха и неговите различни превъплъщения: материализма, разврата, страха, депресията, отчуждението, омразата...

Те се нуждаят от духовно съживяване, от новорождение. Преди да се събудят, те трябва да бъдат съживени!

Може би затова не е случайно, че точно преди Деня на народните будители ние ще отбележим една друга годишнина – 501 г. от началото на протестантската Реформацията.

Реформацията даде Библията в ръцете на хората. Това стана в България преди почти 150 г. Библията стана наша, разбираема за всички българи. И като пастор на църква „Нов живот“ аз съм благодарен на Бог, че можем точно тази и идната седмици да сме домакини на инициативата за преписване на Библията на Библейското дружество под мотото „Нашата Библия!“ И докато преписваме Библията да се молим Словото да стигне до всички наши сънародници. За да преживеем духовна Реформация!

Защото само Божието Слово е това, което може да ни реформира и да даде надежда на духовно мъртвите!

Много хора днес живеят без надежда. Може би никога преди светът не е търсил толкова отчаяно отговори на важните въпроси и никога преди светът не е бил така фанатично убеден, че те нямат отговори. Днес хората казват, „Отче, прости ни, защото ние не знаем какво правим – и моля те, не ни казвай какво да правим!

Хората вървят с бързи крачки към пропастта, към огненото езеро с горяща сяра. Известният агностик Томас Хъксли бързал да хване влака. Скочил в такси, дърпано от коне и извикал на кочияша, „Побързай, закъснявам, карай бързо!“ Файтонът потеглил и Хъксли се облегнал на седалката, и затворил очи. След малко ги отворил, погледнал през прозореца и забелязал, че се движат в погрешна посока. Изведнъж осъзнал, че не е казал на кочияша къде да го закара и се провикнал, „Знаеш ли къде отиваш?“ Кочияшът отговорил, „Не, ваша чест, но карам бързо!“

Такава е съдбата на много наши сънародници. Не знаят къде отиват, но летят със страшна скорост към втората, духовната смърт. И нямат надежда.

Чувствал ли си се някога така, сякаш си в безизходица? Сякаш никога няма да излезеш от бедата, в която си изпаднал? Ако да, тогава имам добри новини за теб. . Има надежда за безнадеждните!

В момента в нашата църква разглеждаме поредицата Даниил: смелостта да си различен, която разказва за живота на еврейската диаспора във Вавилонски плен. Подобно на Даниил и приятелите му, Езекиил също е изселен във Вавилон и служи като пророк сред изгнаниците. В своята книга той описва народа на Израил като духовно мъртъв:

Езекиил 37:1-2 „Господнята ръка беше върху мен и ме изведе чрез Господния Дух, и ме постави сред поле, което беше пълно с кости. 2 И ме преведе край тях наоколо; и, ето, имаше твърде много по отвореното поле и бяха твърде сухи.

Eзекиил гледа тези безжизнени, разпръснати на бойното поле трупове, от които са останали само сухи кости. И в тях той вижда народа си – 12-те племена на Израил и Юда, разпръснати сред много народи. От човешка гледна точка е невъзможно те да се съберат. Невъзможно е да се изправят отново след това поражение.

Един човек се разхождал в Морската градина и се отбил да погледа мача на група момчета. Попитал едно от момчетата какъв е резултатът. То казало, „Водят ни с 5:0.“ „Мале, сигурно си много обезсърчен?“ „Защо да съм обезсърчен?“, отговорило момчето. „Ние още дори не сме влезли в притежание на топката!“

Но много хора живеят без надежда. Жан-пол Сартр казва „Човек не може да разчита на никого освен на себе си; той е сам, изоставен на земята посред безкрайните си отговорности, без надежда, без друга цел освен тази, която сам си поставя, без друга съдба освен тази, която сам изработва за себе си на тази земя.“

Ефесяни 2:12 „по онова време бяхте без Христос, бяхте изключени от общността на Израел, бяхте чужди на заветите, свързани с Божието обещание, и живеехте в този свят без надежда и без Бог.“

Така живеят много българи днес – без надежда и без Бог. Ако не вярваш, гледай довечера новините. Но Бог има отговор за безнадеждните ситуации. Има надежда за сухите кости!

Езикиил 37:3 Той ми каза: Сине човешки, могат ли да оживеят тези кости? Аз отговорих: Господи Яхве, Ти знаеш.

Човешки погледнато, пророкът би могъл да каже, „Невъзможно е тези кости да оживеят“. Абсурдно е да предположиш, че мъртви кости могат да се съживят. Но Бог е този, който зададе въпроса и Той е този, който има отговора.

Матей 19:25-26 А учениците, като чуха това, твърде много се зачудиха и казаха: Като е така, кой може да се спаси? 26 А Исус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.

Всъщност, Бог се удоволства в това да прави невъзможното. Но както беше казал някой, когато казваме че нещо е невъзможно, ние затръшваме вратата пред лицето на Бога.

Няма невъзможни ситуации. Има само хора, които се чувстват така. Но ако твоята надежда е в Бога, ти няма нужда да изпадаш в отчаяние! Просто спри да гледаш на обстоятелствата и вдигни очи към небето. Погледни към Бога.

Защото Той е единствената надежда за сухите кости!

Песимистът намира проблем във всяка възможност. Оптимистът намира възможност във всеки проблем. Не се отчайвай. Потърси отговор в Словото.

Езикиил 37:4-8 Пак ми каза: Пророкувай над тези кости и им кажи: Сухи кости, слушайте Господнето слово. 5 Така казва Господ Йехова на тези кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух и ще оживеете; 6 ще сложа и жили върху вас, ще ви облека в плът и ще ви покрия с кожа, и като вложа дух у вас, ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ. 7 И така, пророкувах, както ми беше заповядано; и като пророкувах, започна да гърми и, ето, трус, и костите се събираха, кост с костта си. 8 А като погледнах, видях, че жили и плът израснаха по тях и кожа ги покри отгоре; дух обаче нямаше в тях.

Сигурно ти изглежда абсурдно някой да говори на сухи кости. Представи си как Езикиил е застанал насред полето и проповядва на тези купчини кокали. Може би си е казал, тези кости са сухи, по тях няма кръв, няма мускули или плът, няма органи, няма тъкани, нищо което да напомня за живот.

Знаете ли колко кости има в човешкото тяло? 206! Мускулите са > 600, a кръвта е почти 14 кг.!

Моята дъщеря в момента изучава анатомия в колежа. Всеки студент трябва да знае наизуст наименованието, формата и предназначението на всяка кост. След това трябва да знаят всички тъкани, мускули, органи и системи.

Псалм 139:14 „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.“

И всичко това Бог е направил от пръст! И ако Той го е направил, Той може да събере разпръснатите мъртвите кости и да ги възроди за нов живот.

Сигурно за Езикиил е изглеждало налудничаво да говори на мъртви кокали, но той се подчини. Защо? Защото знаеше, че Божиите пътища не са като човешките пътища.

Сигурно и ти си се чувствал така. Искаш да кажеш на някого за Бога, но ти се струва, че по-скоро мъртви кости ще чуят, отколкото този човек. В такъв момент не забравяй, че Словото никога не се връща празно. То ще извърши Божията воля и ще благоуспее. (Исая 55:11)

Евреи 4:12 „Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.“

Римляни 10:17 „ И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“

Храниш ли вярата си със Словото? То е светилник на нозете ти, виделина на пътеката ти (Псалми 119:105). Ако ти самият не ходиш в светлина, как ще я дадеш на другите?

Много от твоите близки, колеги и приятели са духовно мъртви. Божието Слово е като прозорец в тяхната килия на безнадеждност, през който те могат да надникнат и да видят светлината на надеждата. Само тогава ще могат да променят посоката на живота си.

Езекиил даде Словото на надежда на сухите кости. Те се облякоха с жили, плът и кожа, но това не беше достатъчно, за да оживеят. Беше нужно още нещо.

Езекиил 37:9,10 „Тогава ми каза: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и кажи на духа: Така казва Господ Яхве: Ела, дух, от четирите ветрища и духни върху тези убити, за да оживеят. ¹⁰ И така, пророкувах, както ми заповяда; и духът влезе в тях и те оживяха; и се изправиха на краката си, една твърде голяма войска.“

Ела, Дух, и духни върху тези убити, за да оживеят.

Големият християнски автор Тоузър пише: „Религиозното напътствие, колкото и здраво да е, не е достатъчно само по себе си. То носи светлина, но не може да даде зрение. Предположението, че светлината и зрението са синоними е донесло духовна трагедия на милиони. Фарисеите гледаха право в Светлината на света три години, но нито един лъч светлина не достигна до техните същества. Светлината не е достатъчна. За да има спасителна вяра е необходимо вътрешното действие на Святия Дух.“

Не е моя и твоя отговорност да съживяваме духовно мъртвите. Колкото и да се напъваме, не можем да ги съживим. Каква е нашата отговорност?

Римляни 10:14  Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

Знаете ли какво е 1207000 км дълго, може да се увие 30 пъти около земята и нараства с още 32 км с всеки изминат ден? Отговор: редица, образувана от хората, които не познават Исус Христос. Според едно изследване само 2% от хората са довели друг човек до Господа. Защо? Защото не чувстват като своя отговорност споделянето на благата вест.

Нашата отговорност е да споделяме Словото. Да събуждаме спящите. Святият Дух е този, който взема Словото и Му дава сила да съживява мъртвите души и кости. Той го използва, за да носи живот.

Сега искам да ви помоля да затворите очите си. Помислете си за някого, който е духовно мъртъв. Вижте как сухите му кости лежат на полето заедно с костите на милиони други. Той е духовно мъртъв.

Може би на пръв поглед изобщо не изглежда така. Той е в цветущо здраве, красив, умен и усмихнат... но  той върви с бързи крачки към ада без надежда и без Христос. Бог призовава теб да споделиш Словото с него.

Кажи на тези сухи кости: „Сухи кости, чуйте словото на Господа! Той ще ви даде жизнено дихание и вие ще се съживите. Ще прикрепи към тях сухожилия и плът, и ще ги покрие с кожа. Ще вложи дихание във вас и вие ще оживеете. Тогава ще познаете, че Той е Господ!

Могат ли кости да оживеят? Има ли надежда за сухите кости? За Бог няма нищо невъзможно.

Но може би и тук сред нас има хора, които живеят без надежда. Ако още не си се доверил на Исус за спасение, ти все още живееш в полето със сухите кости. Живееш без надежда. Но ние вярваме в Бога на надеждата. Чуй Божието Слово – то ти казва, че Исус плати цената за твоите грехове. Довери Му се за спасение и Святият Дух ще те възроди за нов живот.

Един пастор от Зимбабве се опитал да даде Нов завет на един много агресивен човек. Човекът го предупредил, че ще използва страниците да си свие цигари. Пасторът казал: „Добре, но поне ми обещай, че ще прочетеш страницата преди да я изпушиш.“ Човекът се съгласил и двамата се разделили.

Петнадесет години по-късно двамата се срещнали на християнска конференция. Човекът, който пушил цигарите, направени от Писанията, бил вече спасен и работел като евангелизатор. От амвона той разказал на присъстващите: „Изпуших Матей, изпуших Марк, изпуших и Лука. Но когато стигнах до Йоан 3:16, не можех да пуша повече. Животът ми беше променен в този момент.“

Божието Слово е живо и деятелно. Нека използваме всяка възможност да го споделяме и да се молим Святият Дух да работи. Защото Бог е най-великият Будител и Реформатор. Той може да събуди заспалия, да промени най-закоравелия пушач и да съживи мъртвите кости.

Има надежда за сухите кости! Амин!

____________________________
БПЦ Нов живот, 28.10.2018 г.

Данък върху интелекта и морала

"Всеки път, когато държавата се намесва в религията, последната е застрашена от изчезване. Когато трябва да плащаш данъци на държавата, за да подкрепяш църквата, можеш да си сигурен, че държавата ще обложи с данък и твоя интелект... Всеки път, когато политиката се намеси в религията, тя се намесва и в морала. И в края на краищата резултатът ще е една от най-неморалните култури."

- Рави Закарайъс

Царят който стана животно (Даниил 4)

/Урок по Божи суверинитет/

Чухте ли? Бойко Борисов се покаял и станал християнин. В едно интервю казва: „Неотдавна си дадох сметка, че последните 7 години се държах много арогантно. Не бях на себе си. Мислех си, че съм най-великият лидер. Но през последните няколко дни Бог ми отвори очите и отхвърлих моята гордост и се доверих на Исус. Искам през остатъка от живота си да му служа.“

Каква невероятна промяна! Но не е истина. Току-що си го измислих. Но той не е единственият лидер, който се нуждае от малко смирение. Преди 2600 г. царят на Вавилон, Навуходоносор, наистина преживя подобно събитие. Обърна се към Бога и 4-та глава е неговото свидетелство. Тя е книга в книгата.

Това е същият този цар, който завладя Ерусалим през 605 г.пр.Хр. и отведе в плен Даниил и неговите приятели. Книгата Даниил описва събитията, случили се във Вавилон и показва как Бог се е грижил за своя народ в една чужда страна. Първа глава показа как Даниил не се съгласи да направи компромис с вярата си, не яде от царските ястия и Бог назначи него и приятелите му на служба в двореца.

Във 2-ра глава Навуходоносор сънува сън, в който видя образ от злато, сребро, мед, желязо и глина. Бог каза на Навуходоносор, „Твоето царство ще бъде наследено от други царства – царства от сребро, мед и желязо. С помощта на п-р Джонатан видяхме, че с този сън Бог показа на царя, че неговото управление, колкото е великолепно да е, ще отмине и ще бъде заменено от други царства, но накрая Христос ще се върне, за да унищожи враговете си и да установи Своето вечно Царство. Историята е под Божия контрол.

А миналият път с помощта на Вальо разгледахме 3-та глава и видяхме, че царят не е научил този урок. В желанието си да увековечи своето царство, Навуходоносор издигна образ, който беше златен от главата до петите, сякаш за да каже на Бога „Моето царство никога няма да отмине.“ Всички трябваше да се поклонят на този идол, но Седрах, Месах и Авденаго отказаха. Бяха хвърлени в огнената пещ и Исус ги избави. Техният пример ни показва, че ако сме верни на Исус, Той винаги ще ни избавя – може би не от огъня, но В огъня.

Около 30 г. са минали от 3-та до 4-та глава. Царят с това трудно за произнасяне име научи, че Бог е суверен, но това стана по трудния начин. И той искаше целият свят да разбере какво Бог е направил за него. Искаше да обясни защо най-могъщия владетел в света сега се покланя на Бога на един малък, завладян от него народ. И 4-та глава представлява неговото свидетелство. То започва така:

Даниил 4:2-3 „Видя ми се добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи Всевишният Бог. Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество – из род в род.“

След което Навуходоносор споделя как той е бил „спокоен и благополучен“ (ст.4). Имал е богатство, власт и се е радвал на мир. Външно всичко е изглеждало наред. И след това изведнъж сънува нов сън. Кошмарът от 2-ра глава се повтаря. В ст. 5 виждаме, че той е смутен и уплашен.

Той вика всички вавилонски мъдреци, но никой от тях не може да разтълкува съня. Тогава се сеща за спеца по сънища Даниил.

В съня си Навуходоносор вижда огромно дърво, много по-голямо от Байкушевата мура, толкова голямо, че стига чак до небето и се вижда до края на земята. В сянката си то приютява полските животни, а в клоните му обитават небесните птици. И докато Навуходоносор се наслаждава на тази прекрасна гледка, сънят му внезапно се превръща в кошмар. Той вижда свят страж да слиза от небето и да заповядва дървото да бъде отсечено (ст.14).

Все пак, пънът трябва да остане да живее. И следват фаталните думи: „и нека се мокри с небесна роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята; нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.“ (ст.15,16)

Носи (можем за кратко да го наричаме така) започва да се облива със студена пот. И чува присъдата в ст. 17: „... това изискване е по повеля на светиите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще...“

Подобно на нас, царят се нуждаеше от урок по Божи суверинитет. Бог, а не човек, е този, който владее. Бог е в контрол.

Даниил, който се е ползвал с благоволението на царя, е силно смутен. Той казва на царя, че той самият е дървото от съня, че той ще бъде изгонен измежду човеците и ще живее с полските животни, ще пасе трева като крава и че това ще продължи 7 години, докато „познае, че Всевишният владее...“ (ст.25). След това Даниил умолява царя да напусне греховете си и да върши правда, за да продължи благоденствието му.

Бог винаги ни предупреждава, преди да ни накаже. Носи имаше една година на разположение да промени живота си, но не го направи. И тогава, един ден, докато се разхождаше по покрива на царския палат и се наслаждаваше на прекрасния си град, в сърцето му се надигна гордост и той каза:

Даниил 4:30-32 „Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за дом на царството и за слава на величието си! Думите бяха още на устата на царя, когато глас дойде от небето и рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството се отне от тебе; и ще бъдеш изгонен измежду човеците, сред полските животни ще живееш и ще се храниш с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на човeците и го дава на когото иска.“

Цар Носи беше красив, умен и успешен владетел. И изведнъж, поради собствената си гордост, се превърна в животно. Не знам дали е започнал да мучи като крава или да вие като вълк. Но със сигурност е бил отвратителна гледка.

Ако мислите, че това е странно, има документиран психологически феномен, наречен ликантропия. Думата произлиза от гръцките думи „ликос“ – вълк и от „антропос“ – човек“. Човек-вълк. Ликантропията е форма на невменяемост, при която човекът е убеден, че е животно. Древните митове за върколаците са вдъхновени от това състояние. Днес ликантропията е обобщаващ термин за всеки случай, при който човек се смята за животно.

Един човек видял реклама за работа в зоологическата градина като помощник на ветеринарния лекар. Но когато отишъл в офиса на зоопарка му казали, че мястото вече е заето. Все пак, директорът му казал, че всъщност имат едно свободно място. Горилата им умряла неотдавна и нямали пари да купят нова. Затова можел да работи като горила. Той се нуждаел от парите, затова се съгласил.

Пъхнал се в костюм на горила и макар и да му било топло и да не можел да се почеше навсякъде, работата му харесала. По цял ден се удрял в гърдите и ял банани пред децата. Така минали няколко дни и седмици. Но един ден, докато се люлеел на въже в клетката, без да иска изпуснал въжето и паднал в съседната клетка на тигъра. Тигърът се събудил и се протегнал. Отишъл до горилата и я подушил. Тогава човекът-горила започнал да вика, „Помощ, помощ!“ Тигърът дошъл и подшушнал на ухото му, „Млъкни! Да не искаш да уволнят и двама ни!“

Знаете ли, във всеки от нас живее една малка горила. Бог направи Навуходоносор да стане външно това, което вече беше станал в сърцето си. То беше пълно с гордост и той се държеше като животно.

Защото гордостта заличава Божия образ у нас и ни кара да изглеждаме като животни.

През годините на войнстващ атеизъм у нас човешката гордост стигна дотам, че хората отхвърлиха Бога и станаха материалисти. Затова са верни думите на неврокопският митрополит Борис:

„Атеизмът е демонично явление, а материализмът - проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът - победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека!

Навуходоносор се възгордя и Бог направи той да изглежда като животно.

Може би ти не изглеждаш като животно, но случвало ли ти се е да се погледнеш в огледалото и да се запиташ, „Какво става с мен?“ Може външно да изглеждаш добре, но гордост или друг грях да те изяжда отвътре. Ти виждаш в себе си едно животно и това не ти харесва. Този звяр разрушава взаимоотношенията ти с Бога, със съпруга или съпругата ти, с децата ти, с приятелите ти, спъва служението ти в църквата и твоята работа.

Приятелю, ако това се отнася до теб, искаш ли да станеш отново вътрешно красив? Искаш ли звярът в теб да си отиде? Ако да, трябва да направиш това, което Навуходоносор направи впоследствие.

Виждаш ли темата, която се повтаря във всяка глава дотук? Тя е, че Бог иска да научи всеки от нас, че Той владее. Не ние, а Той е Бог.

Понякога Бог трябва да накара някой да падне на колене пред Него за дълго време, за да привлече вниманието му. Искам да забележим нещо важно тук. Цар Носи ходеше на четири крака и пасеше трева цели 7 години, докато най-накрая повдина очите си към небето (ст.34). Той започна да вижда нещата по различен начин. Видя, че Бог е този, който владее.

И веднага разумът му се възвърна, той благослови Всевишния и прослави Онзи, Който живее довека.

Ако искаме да укротим звяра в нас, ние трябва да отправим погледа си към небето. И когато погледнем нагоре какво ще видим? Ще видим Всевишния. В стихове 34-37 научаваме 6 факта за нашия суверенен Бог

-        Той владее и управлява вечно. Ст. 34б: „господството Му е вечно господство, и царството Му – из род в род“

-        Той е най-велик сред най-великите. Ст. 35а: „пред Него всички земни жители се считат за нищо.“

-        Той прави това, което Му е угодно: Ст. 35б: „Той действа според волята Си сред небесното войнство и сред земните жители.“

-        Той не се защитава пред никого. Ст. 35в: „никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти“.

-        Той никога не греши. Ст. 37б: „всичко, което върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи.“

-        Той изпуска въздуха на тези, които са се надули. Ст. 37в: „Той може да смири онези, които ходят горделиво.“

Когато проумеем факта, че Бог е суверен, ние се съсредоточаваме на Него, не върху себе си. Нашата реакция трябва да е да паднем на колене и да му предадем себе си и всичко, което притежаваме. Гордостта не е прерогатив само на богатите, властимащите и известните. Тя може да оплете паяжината си около нас, ако не внимаваме. Повечето от личните ни проблеми са резултат от гордост.

Гордостта се промъква в живота ни незабележимо. Когато направим нещо лошо, бързаме да обвиним другите. Когато направим нещо добро си приписваме заслугите. Това е гордост.

Когато преувеличаваме постиженията си и пренебрегваме грешките си, но съществременно преувеличаваме греховете на другите и пренебрегваме постиженията им, това е гордост.

Когато предпочитаме да живеем по своя начин, а не по Божия начин, това е гордост.

Много лесно е теоретично да се съгласяваме с факта, че Бог е суверен без да мислим как практически тази истина трябва да промени живота ни. Аз се сещам за поне две стъпки, които можем да предприемем.

Отхвърли греховете си и върши правда. Към това Даниил призова царя в ст. 27. Думата „напускам“ тук означава да издигнеш преграда между теб и греха. На Навуходоносор бяха дадени 12 месеца да се покае – не знам с колко време разполагаш ти.

Второ, покори се на Неговото господство и водителство. Предай се напълно на Неговото ръководство. Покланяй Му се, като Му даваш всичко, което имаш. Помоли Го да събори този паметник на твоята гордост поради твоите способности и таланти. Предай Му страховете си. Кажи Му, че си готов да направиш всичко за Него.

Теодор Рузвелт е считан от мнозина за най-великият американски президент. Той знаел как да живее в смирение. Понякога, преди да си легне, Рузвелт отивал с приятеля си Уилям Бийби да се разходи навън. Поглеждали към небето и търсили малка светлинка до съзвездието Пегас. Когато го откривали, заедно запявали: „Това е спираловидната галактика Андромеда. Тя е толкова голяма колкото нашия Млечен път. Тя е една от стотици милиони галактики. Състои се от сто милиарда звезди, всяка по-голяма от нашето слънце.“ Тогава Рузвелт се обръщал към приятеля си и казвал, „Сега мисля, че сме достатъчно малки. Нека да поспим малко.“

Клайв Стейпълс Луис е казал, „Гордият човек винаги гледа надолу. Докато гледаш надолу, не можеш да видиш това, което е над тебе.“

Ти можеш сам да решиш да погледнеш към небето. Или, Бог може да те накара да го направиш, както накара Навуходоносор. Какво избираш? Ще преклониш ли коляно пред Господаря на вселената?

Филипяни 2:10-11 „така че в името на Исус да се преклони всяко коляно от небесните и земните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“

За да ви помогна да укротите звяра в себе си и да приложите на практика вашето покорство на Господството на суверенния Бог, ще ви помоля да коленичите. Това може да е малко неудобно, но ако искате да демонстрирате посвещението си на Божието господство, защо да не се помолим сега на колене пред Бога?

Ако физически не можеш да коленичиш, коленичи в сърцето си, докато се молим:

О, Всевишни, аз коленича пред теб и издигам очите си към небето. Благославям Те и Те почитам. Твоето Царство е из род в род и твоето управление – вечно. Всички хора на земята сме нищо в сравнение с теб. Ти имаш властта и силата да вършиш Своята воля. Никой не може да спре ръката Ти или да ти каже, какво правиш Ти?

Моля те, укроти звяра в мен. Напускам греховете си и се покайвам поради начина си на живот. Предавам се на твоето Управление и Водачество в моя живот.

Издигам Те и Те възвеличавам, защото всичко, което вършиш е право и твоите пътища са справедливи. Ти смиряваш тези, които ходят горделиво. Моля се в името на Исус Христос, моя Господ. Амин.

____

БПЦ "Нов живот" Варна

21.10.2018 г. 

Когато искат от теб невъзможното (Даниил 2:1-30)

/проповед/

Добре дошли на втората тема от поредицата „Даниил: смелостта да си различен“. Миналият път видяхме как Даниил реши да не направи компромис с вярата си. Направи го смирено, като помоли началника на скопците да намерят разрешение на казуса. Така увлече с примера си и другите. В резултат еврейските студенти получиха знание и мъдрост, а на Даниил Бог даде умението да тълкува видения и сънища. Царят не намери подобни на тях четиримата и ги назначи на служба при себе си.

Бог винаги те изпитва преди да те благослови. Преди Бог да ти даде власт, сила, влияние, позиция, той иска да види дали си готов да носиш тази отговорност. И ще видим как Даниил преминава през големи изпитания в живота си и след всяко изпитание е повишен. Вече видяхме как беше издигнат след първото изпитание като юноша на около 15 години. Когато е на 85 г. той става вторият по влияние човек във Вавилонската империя.

Днес ще прочетем пасаж, в който Даниил беше изправен отново пред голямо предизвикателство. Този път от него се искаше да направи невъзможното. Беше изправен пред невъзможна ситуация.

И в този критичен момент Бог помага на Даниил да спаси не само себе си и своите приятели, но и много други хора. Даниил направи 4 важни неща, които осигуриха успеха му. Това са важни стъпки, които можем да предприемем и ние, когато сме поставени пред невъзможна ситуация.

Когато шефът иска нещо невъзможно от нас, ние си казваме: Това е невъзможно, как ще го направя? Нямам връзките, нямам умението. Шефът влиза и ти казва, отчетът ми трябва до четвъртък. И ти си казваш, да, добре, все до някой четвъртък ще е готов... Много пъти в живота си ще си изправен пред невъзможна ситуация. Какво можеш да направиш тогава?

Но как се стигна до тази ситуация в Даниил 2 гл.? Нека прочетем...

Даниил 2:1-6 „И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него. Тогава царят заповяда да свикат врачовете и гледачите, чародейците и халдейците, за да разтълкуват сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя. И царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава; искам да разбера съня. Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си, и ние ще обясним значението му. В отговор царят рече на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми обясните съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви ще се обърнат на бунища; но ако обясните съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест.“

Да се тълкуват сънища по онова време се е смятало за наука. Тези експерти в магическите науки са вярвали, че сънят и неговото продължение следват емпирични закони, които могат да бъдат установени. Изучавали са огромни наръчници за тълкуване на сънищата. Това обучение са преминали и Даниил, Седрах, Месах и Авденаго.

Най-вероятно царят е забравил подробностите от съня и иска да си ги припомни. Той подозира, че тълкувателите са шарлатани, затова иска да му разкажат съня. Но изискванията му са неразумно високи. „Това нещо, което царят изисква, е мъчно; и няма друг, който би могъл да го обясни пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците.“ (ст.11)

След този отговор на тълкувателите царят се разгневява толкова много, че заповядва всички те да бъдат умъртвени. Указът е издаден и страшната новина достига до Даниил.

Това е критичен момент. Защо царят е толкова раздразнителен?

За хората е характерно, че ние искаме да знаем бъдещето. Причината е, че ако знаем какво ни очаква, мислим че можем да имаме повече контрол над него или да сме подготвени за него. Но Бог не иска ти да имаш контрол над бъдещето, а да уповаваш в Него.

Колкото по-несигурен се чувства един човек, толкова повече контрол иска да упражнява. Затова и днес хората ходят на сеанси с медиуми, ходят да им гледат на ръка, на боб, четат хороскопи, за да разберат какво ги очаква в бъдеще.

Но Бог казва, никой не знае бъдещето освен Мене. Всеки, който ти казва, че може да познае бъдещето, лъже. Никой не можеше да предскаже катастрофата край Своге предния ден. Бог ни разкрива само това, което иска да направя в даден момент и иска да му се доверя за всичко останало.

Всички астролози и гледачи са шарлатани и лъжци. Те са използвани от Сатана, за да заблудят хората. (Исая 44:25, Левит 20:6) Във Второзаконие се казва, че всеки, който е лъжепророк, ще бъде умъртвен. Толкова сериозно е това.

И накрая, тестът за един пророк е да говори 100 процента истината (Втор. 18:21-22).

Един отишъл при гледачка и тя му казала: „Ти имаш с-с-с-с...“ „Да, имам сестра“. „И тя се казва „Д-д-д-д-д...“ „Да, Даниела! Как позна!“ Защо да плащаш за нещо, което вече знаеш!

И така, Навуходоносор има този смущаващ сън, вика всичките гледачи и те се провалят. Той издава указ, с който заповядва те да бъдат умъртвени. И от ст. 14 до 30 на сцената излиза Даниил и казва, нека аз да опитам. Усамотява се, моли се и Бог му разкрива царския сън. Това е свръхестествено. Невъзможно е някой да го направи.

И Бог му разкрива не само съня, но и значението, той го казва на царя, царят почита Даниил и той и приятелите му са повишени. Нека видим кои са тези четири неща, които Даниил направи, когато получи тази задача. Запишете си ги, защото ще ви се налага много пъти да сте изправени пред невъзможното.

1. Ориентирай се в ситуацията.

Даниил 2:14-16 „Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязал да убие вавилонските мъдреци. Той каза на царския началник Ариох: Защо е издал царят такъв строг указ? Тогава Ариох разказа работата на Даниил. И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Даниил е само на 17 години. Най-могъщият владетел на планетата е заповядал да бъде убит. Идват да го убият и той отговаря с благоразумие и мъдрост. Не се паникьосва, но пита защо е взето такова решение.

Когато някой иска невъзможното от теб, ориентирай се в ситуацията. Попитай човека какво го е накарало да иска това. Запознай се с фактите.

Във втората година от царуването си, Навуходоносор е подел нови завоевателни кампании и се страхува, че няма да се справи. И сега го измъчва сън, който е от голяма важност, но не може да си спомни подробностите.

Според източните суеверия да не можеш да си спомниш съня е лоша поличба и означава, че твоят бог ти е ядосан. Неговото безпокойство го прави раздразнителен и той иска невъзможното от гледачите и чародейците – да му кажат какъв е сънят му. Вероятно Ариох е доверил всичко това на Даниил.

Може би твоят шеф се страхува от нещо и това го е направило раздразнителен и ти е поставил непосилна задача. Трябва да свършиш това до еди кога си. И ти си казваш, как е възможно да иска това от мен!? Много е вероятно той също да е изправен пред невъзможни срокове от неговия шеф. Трябва да знаеш защо той иска от тебе невъзможното.

Даниил попита: защо е издал царят такъв строг указ?

И след като попиташ защо, помоли за време, за да свършиш задачата.

Даниил 2:16 „Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Това е важно, защото си подложен на стрес, ти си склонен да реагираш импулсивно. Ако си претърпял катастрофа, когато излезеш от колата ти не мислиш рационално. Под влияние на преживяното може да вземеш погрешно решение. По-добре е да вземеш правилно решение, отколкото бързо решение.

Затова, когато си изправен пред невъзможна ситуация, не бързай. Поеми си дъх, успокой се, говори с Бога, ориентирай се в ситуацията. Даниил поиска време, за да може Бог да му разтълкува значението на съня. Но не отложи срещата, веднага отиде при царя, който бе поискал неговата смърт. Доста смело от негова страна!

Кое е онова нещо, което трябва да направиш веднага, но все отлагаш? Отлагаш с години, защото е болезнено да го решиш... Може би е семеен проблем. Знам, че трябва да го реша, но знаеш ли какво ще стане, ако повдигна въпроса? И ти го замиташ под килима, докато килимът не се надигне и се спънеш в него. Може би е лош навик, малък недостатък. Но когато отлагаш да се справиш с него, той се влошава.

Казваш, „Времето лекува раните,“ но това не е вярно. Ако имаш рак, отлагането няма да го излекува. Трябва да се оперираш колкото може по-скоро.

Първо, ориентирай се в ситуацията. Не се паникьосвай, питай защо искат това и спечели време. Иди при източника на проблема веднага.

2. Моли се и поискай молитвена подкрепа.

Даниил знаеше, че той ще се моли цял ден и цяла нощ. Но това беше въпрос на живот и смърт, затова той поиска и приятелите му да го подкрепят в молитва.

Даниил 2:17,18 „Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа това на другарите си Анания, Мисаил и Азария, за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.“

Имаш ли молитвени партньори? А някой би ли ти се обадил ти да се молиш за него?

Ако утре си направиш изследвания и се окаже, че не дай си Боже, си болен от тежка болест, на кои трима човека ще се обадиш първо да се молят за тебе? Ако не знаеш на кого да се обадиш, тогава още сега помоли няколко човека да се молят за тебе.

Всеки се нуждае да има молитвена подкрепа преди да настъпи кризисния момент. Рано или късно ще попаднеш в долината на мрачната сянка. Затова се подготви за него.

Даниил знаеше към кого да се обърне за молитвена подкрепа. Групата за Библейско изучаване е най-естественото място, където можеш да помолиш хората да се молят за тебе. Ако още не си част от нея, може би е време да преразгледаш приоритетите си!

И когато се молиш, очаквай Бог да ти помогне по свръхестествен начин. Очаквай да направи нещо, което не зависи от твоите сили, логика, таланти или възможности. Когато нямаш парите за животоспасяваща операция, когато нямаш връзките, образованието, отговорите, ти се нуждаеш от Божията помощ. И Бог се удоволства, когато ти се молиш, когато си в невъзможна ситуация, защото тогава Той може да се покаже силен в твоята слабост.

Докато Даниил и приятелите му бяха във Вавилон, един друг Божи човек бе оставен от завоевателите в Ерусалим. Това беше пророк Еремия. Тогава Бог му каза:

Еремия 33:3 „Извикай към Мене, и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“

Точно от това се нуждаеше Даниил.

Ориентирай се в ситуацията - не се паникьосвай, но попитай защо и спечели време, за да намериш разрешение на проблема. И второ, моли се и помоли за молитва.   

3. Поклони се на Бога.

Поклонението не се заключава в пеене на песни на Бога. Има хиляди начини да се покланяш на Бога. Когато работиш или си почиваш, когато говориш или мълчиш, когато караш колата или готвиш, ти можеш да се покланяш на Бога. Ти се покланяш, когато благодариш на Бога.

Това означава, че вместо върху невъзможната ситуация, се фокусирам върху всесилния Бог. Не гледам на проблема, а на Този, който може да разреши проблема.

Това направи Даниил. След като помоли приятелите му да се молят, той отиде да се моли.

Даниил 2:19 „И се откри тайната на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил благослови небесния Бог.“

Тук виждаме как да се молим, когато сме изправени пред невъзможна ситуация. Даниил се моли цяла нощ. Молил ли си се цяла нощ за нещо? Молитвата разкрива кое е важно за теб. И ако нещо е много важно, ти ще се молиш дни и нощи наред.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация и се поклони на Бога. Как го направи? Първо, той се поклони, като му благодари за това, което е:

Даниил 2:20 „И рече: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.“

Можем да издигаме Бога в молитва, като изреждаме Неговите Божествени атрибути: Той е безкраен, непроменим, самодостатъчен, всесилен, всезнаещ, вездесъщ, добър, милостив и състрадателен, дълготърпелив, всемъдър, верен, справедлив, любящ и свят.

Това е поклонение. Но не само. Ние се покланяме на Бога не само за това, което е, но и за това, което прави.

Даниил 2:21 „Той сменя времената и сезоните; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

Трето, ние се покланяме на Бога и за това, което е направил за нас, което прави за нас и което ще направи за нас.

Даниил 2:21 „На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, за което Те молихме, защото си ни открил съня на царя.“

Толкова съм благодарен, Боже. Слава да е на Твоето име!

4. Погрижи се за другите.

Последно, Даниил използва това, което Бог му показа, за да избави другите. Бог не иска да избави само теб в невъзможната ситуация, в която си, но иска да спаси и други хора. Иска да спаси целия свят. Бог иска да спаси твоето семейство, твоите приятели, твоите колеги. Бог иска да спаси и твоите приятели.

Бог не дискриминира по пол, цвят на кожата, национална принадлежност. Той се грижи за всички. И Той направи това чрез Своя Син Исус Христос.

Всъщност, Даниил е преобраз на Христос. В този пасаж виждаме много паралели между двамата. Даниил се помоли на Бога. Христос също се молеше на Отца. Даниил се смири и прослави Бога. Христос се смири и прослави Бога. Даниил спаси много хора. Христос спасява всички, които вярват в Него.

Но между двамата има и разлики. Даниил означава „Бог е мой Съдия“. Христос е неговият и нашият Съдия. Даниил притежаваше Божия мъдрост. Христос е Божия сила и Божия премъдрост. Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Христос говори чрез видения и сънища. Даниил зададе въпроси, за да се ориентира в ситуацията. Христос задаваше въпроси, за да ни ориентира в ситуацията. Даниил помоли царя за време. Христос притежава цялото време. Даниил спаси себе си и другите. Христос предаде себе си в жертва за другите.

Вярваш ли в смъртта и възкресението на Христос? Защото Той, също като своя преобраз, е историческа личност.

Даниил спаси себе си, но заедно с това се погрижи за много други хора. Бог му каза: „Данииле, аз ще те спася, но искам да спася и други хора чрез тебе.“

Даниил 2:24 „И тъй, Даниил влезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, каза му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя, и аз ще обясня на царя значението на съня.“

Даниил влетя в стаята на Ариох и извика: „Спри екзекуцията! Успях, успях! Снощи докато се молих Бог не само ми каза какъв е сънят на царя, но и какво значи. Заведи ме при царя.

Бог иска да спаси не само теб. Той иска да спаси и другите. Това се нарича свидетелство. Това е мисията на църквата. Ние искаме чрез нас Бог да спаси всички хора. Все повече хора намират Бог в църкви „Нов живот“. Защо? Защото Бог обича всички и иска всички да се спасят. Всички хора да разберат каква е целта на живота им.

Всяка седмица преди да седна да се подготвям за проповедта си, се моля Бог да ми покаже какво е нужно да кажа, за да се спасят още хора. Да се спасят за вечността, да се спасят от беди, нараняване, скърби, страхове... Това е и твоята мисия – да работиш за спасението на хора в света.   

Накрая Ариох въведе Даниил при царя и му каза, че е намерил един юдейски пленник, който знае значението на съня на царя. И царят погледна към това 17 годишно момче и попита: „Наистина ли? Можеш ли да направиш това? Нещо май ме будалкате?“ Царят основателно беше скептичен.

Даниил смирено отдаде славата на Бога.

Даниил 2:27-30 „В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да открият на царя ни мъдреци, ни гледачи, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносор онова, което има да стане в идещите дни... Колкото за мене, тази тайна ми се откри не защото имам повече мъдрост от останалите живи, а за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.“

Има Бог на небесата. Може яко да си я закъсал, но има Бог на небесата. Може да си мислиш, че това е краят, но има Бог на небесата. Moже да си сам и да няма кой да те погледне в старостта ти, но има Бог на небесата.

Това е онова, което ни дава надежда. Бог може да направи това, което за нас е невъзможно. „Никой от тези хора не може да открие тайната ти, царю, но има Бог на небесата, който разкрива тайни.“ И Бог разкри тази тайна на мен не защото съм нещо повече от другите, а за да може ти, царю, да разбереш.“

Това се казва смело свидетелство. На 17 години, Даниил не се тупа в гърдите, отдава славата на Бога. Ако аз бях на 17 и се молех, сигурно щях да кажа, „Царю, снощи се молех, и както се молех, видях във видение твоя сън и Бог ми го разтълкува. Отдавам цялата слава на Бога. Все пак, ако не бях седнал да се моля цяла нощ, днес нямаше да съм с отговора пред теб!“

Даниил не каза това. Той смирено отдаде славата на Бога.

Ако правиш това, Бог ще благослови живота ти така, както не си предполагал, че може да го направи. Не аз съм важен, Бог направи това!

Добрият свидетел е като пътен знак. Няма значение дали е стар, нов, красив или грозен. Той трябва да сочи в правилната посока и да има ясно послание.

Това означава да си свидетел. Да сочиш към Бога. Да разказваш Неговата добра новина, Неговата блага вест. Където и да си - в Макдоналдс, в Старбъкс, в Албата, в Норда, сочи към Бога. В университета, в училище, сочи към Бога. На работното място, в болницата, в колата, в автобуса, сочи към Бога.

В каквато и област Бог да ти е дал успех, Той ти го е дал, за да сочиш към Него. И колкото повече го правиш, толкова повече Бог ще разширява кръга от хора, над които да влияеш за Него.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация. И той направи тези 4 неща: ориентира се в ситуацията, помоли се и поиска молитвена подкрепа, поклони се на Бога и използва откровението, за да избави другите. И Бог му даде успех. Ти също можеш да имаш успех. Защото за Бога няма нищо невъзможно!

***

БПЦ "Нов живот" Варна
30.09.2018 г.