Империята отвръща на удара (1 Царе 24)

 /проповед/

Случвало ли ти се е да те наранят и да искаш да си го върнеш?

Телефонът на един преподавател в университета звъннал в 3 ч. през нощта. Той вдигнал и оттатък някой казал, „Аз съм вашия съсед, г-н Андреев. Вашето куче не спира да лае и не мога да спя от него.“ Преподавателят благодарил за обаждането и затворил телефона.

Следващата нощ телефонът на Андреев иззвънял точно в 3. Отсреща гласът казал, „Обажда се преподавателят в университета. Исках да ви кажа, че аз нямам куче.“ Империята отвръща на удара!

Да се ядосаш и да искаш да си го върнеш е естествено като дишането за повечето хора. Голямо е изкушението да го направиш! Естествената ни реакция е да си отмъстим, ако са ни направили мръсно. „Вече сме квит!“

Може би работодател ти е обещал една заплата, а ти е дал много по-малко. Може твой съученик или колега да те е разочаровал. Може дори някой в църква да те е наранил или да не е оценил усилията ти. И ти чакаш за възможност да му го върнеш.

В нашата природа е като ни обидят да бързаме да обидим. Ако ни зашлевят шамар, да си го върнем. И така влизаме в непрекъснат цикъл на мъст.

Понякога ние се извиняваме за отмъстителността си, като я представяме като право на справедливост. Казваме, „Имам право на възмездие“. „Нека види той какво  ми е причинил.“

Чувствал ли си се някога така? Ако да, то ти разбираш как се е чувствал Давид малко преди да стане цар. Ако някога някой може да спори, че има право на възмездие, това е описано в пасажа, който ще разгледаме сега. Моля отворете на 1 Царе 24 гл.

Ние изучаваме вече няколко седмици живота на Давид в Първо Царе. Дотук видяхме, че Саул завидя на военните успехи на Давид и се опита да го убие. След като тези намерения бяха потвърдени от Йонатан, Давид избяга.

И в 22 глава виждаме Давид, преследван от параноичния и отмъстителен Саул, да отива в пещерата Адулам. Той е обезсърчен и вика към Бога и излива душата си в песен, която е останала в нашите Библии като Псалм 57 и Псалм 142.    

Давид е загубил всичко и вика към Бога в молитва. И скоро Бог му изпраща помощ.

1 Царе 22:1 „и братята му, и целят му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.“

Скоро и други ги последват.

1 Царе 22:2 „И всички, които бяха притеснени, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.“

Давид успява да дисциплинира тези хванати „от кол и въже“ мъже в малка боеспособна армия, която става известна като „силните мъже на Давид“.

Давид отива при моавския цар, но когато научава от пророк Гад, че там няма да е в безопасност, отива в гората Арет в Юда.

1 Царе 23:14 „И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.“

Давид непрекъснато сменяше местонахождението си и Саул беше по петите му.

При това, Давид не беше направил нищо да заслужи това отношение от страна на Саул, който беше заслепен от ревност и омраза. И ако Давид искаше да си го върне, скоро щеше да му се удаде случай.

1 Царе 24:1-4 „След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.“

Очевидно той е влязал сам, без своята охрана.

Дали беше случайно, че Саул трябваше да влезе по нуждата си точно когато минаваше покрай същата пещера, където се криеше Давид? Мисля, че това не беше случайно, а беше оркестрирано от Бог, за да изпита Давид, да го обучи и да покаже неговото сърце.

1 Царе 24:4 „И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре.“

Сигурно мъжете с Давид бяха въодушевени и си представяха как животът им на беглеци най-накрая ще свърши и те ще станат част от свитата на бъдещия цар.

И кой щеше да обвинява Давид, ако бе извадил меча си и го бе забил в гърба на Саул заради цялото зло, което Саул му бе сторил и бе разрушил живота му поради своята ревност.

Но Давид направи нещо различно.

„…Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.“ (ст. 4)

Давид изтегли меча си, но не го заби в гърба на Саул.

Той отряза парче от мантията на Саул и след това се скри отново навътре в пещерата. Саул изобщо не усети нищо! (Имал е друга работа в момента 😊 )

Но след това Давид се почувства гузен. Имаше угризения на съвестта.

Четох за убийството на едно 15 годишно момче е убито. 41 години родителите търсят убийците. Накрая един от тях сам се предава на полицията. Защо го е направил толкова години след извършеното престъпление? Защото повече не е можел да се бори с угризенията на съвестта си.

Давид се почувства гузен за нещо много по-малко. Но той не можеше да повярва, че си е позволил да направи това.

1 Царе 24:6,7 „И рече на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник. С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да се вдигнат против Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и отиде по пътя си.“

Нима, Давид!? Това е човекът, който месеци наред се опитваше да те убие! И ти се чувстваш виновен, че си отрязал парче от мантията му?!

Но Давид се отнасяше с огромно уважение към царската институция. Макар и да изглеждаше дреболия, отрязването на парче от мантията на Саул беше безчестие към помазания от Бога цар.

Редно е и ние да се запитаме, не отрязваме ли понякога и ние част от характера, влиянието или позицията на човек с необмислени критики? Не би ли трябвало да скърбим също за нашето безразсъдно поведение, да се изповядаме и поправим?

Той разбра, че бе направил това поради натрупани гняв и горчивина, но след това се смути за това, че е позволил се води от чувствата си. Той до такава степен искаше да почита Бога в живота си, че почувства угризения, защото бе позволил грешното желание да надделее в него.

В случая важно е какво можем ние да научим от този разказ в Словото, когато сме толкова гневни на някого, че искаме да си отмъстим. Искаме да отвърнем на удара.

Как да се отнасяме към колегата на работа, който манипулира другите, за да те злепоставя и да изтъква себе си пред тях? Как да се отнасяме към близък човек, който ни е наранил, като е казал някои неверни неща по наш адрес?

Как да се отнасяме към „приятел“, който е взел назаем пари от теб и е обещал да ти ги върне, но не си видял и пукнат цент от тях? Или човек, който в гнева си те е ударил и те е наранил?

Как да се отнасяш към съпруг или съпруга, които са те изоставили и са те оставили сам да се грижиш за децата? Или към родител, който те е наранявал емоционално, физически или дори е злоупотребявал с теб сексуално?

Днес говорим за отмъщението.

Хората сме измислили различни начини, по които да си го връщаме на хора, които са ни засегнали.

Много хора прибягват до физическа саморазправа. Ако гледаш новините всяка вечер може да си помислиш, че това е нормалният начин хората да се справят със споровете си. Насилието е навсякъде – вижте войните около нас, домашното насилие, тормозът на деца от деца в училище, гневните шофьори, готови да се бият с някой, отрязал им пътя, дори саморазправите в парламента.

Други прибягват към словесни нападки.

Яков 3:5-8 „А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството, но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.“

Всички ние знаем колко опасен е езикът, но все пак го използваме. И веднъж изречеш ли водопада от думи, те не могат да бъдат върнати обратно.

Освен физическо или словесно нараняване, има още един вид отмъщение, да се държиш хладно с някого. Или го игнорираш и му даваш да разбере, че не искаш да имаш нищо общо с него.

Като в онази история, в която на един баскетболен мач влязъл нов играч като резерва и започнал да пази баскетболния съдия. Винаги където и да се движел по полето, този играч му правел заслон. Съдията не можел да се откъсне от него. Дори когато отборът му тръгвал в атака, играчът пак пазел съдията.

В почивката съдията отишъл при треньора на отбора и казал, „Може ли да те видя за малко, не знам как да ти го кажа, но един от твоите играчи непрекъснато ме пази.“ С лукава усмивка на лице, треньорът му казал, „Ами, аз винаги казвам на момчетата да пазят този, който най-много вреди на отбора.“

Ние също гледаме кой най-много ни е навредил и се държим хладно с него.

Но как според Библията трябва да се отнасяме към човека, който ни е наранил?

Първо, очаквай с теб да се отнасят зле. Същото измамливо и страшно болно сърце, което носеше Саул, носи всеки човек, включително ти. Ще се случва хората да се отнасят зле с нас, да ни нараняват, да ни причиняват огромна болка, да ни карат да се гневим и да предизвикват у нас емоции, на които никога не сме мислили, че сме способни. Конфликтите са неизбежни.

Но, както казва

Римляни 12:18, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“

Трябва да приемем истината, че няма как да се разбираме добре с всички. Има християни, които страдат от това, че не всички ги харесват. И те са готови да се огънат и да правят компромиси с принципите си, дори да загубят самоуважението си, само и само да са харесвани.

Но ако сме реалисти ще знаем, че някои конфликти са неизбежни и не трябва да се страхуваме от тях. Дори Исус не беше обичан от всички. Той имаше много врагове и те Го разпънаха на кръста. Но Бог Го възкреси и сега дава живот на всички, които повярват в Неговото име.

Важно е да внимаваш не ти да си причината за конфликта. Не търси за какво да се заядеш с хората. Ако ти се иска да кажеш нещо остро, задръж езика зад зъбите си. Смири се и търси мира.

Правилната, богоугодна реакция на грубо отношение не идва естествено. Затова Исус каза,

Матей 7:12 „И тъй, правете на другите това, което искате те да ви правят.“

Тази заповед е революционна. Рядкост са хората, които дори няма да имат желание да отвърнат на удара. Когато си наранен искаш да си го върнеш. Нашата човешка природа вика за възмездие.

Някой е казал: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ. А аз искам само да върша Божието дело.“

Най-вероятно, когато си наранен, и теб ще те споходи желание да вършиш Божието дело. Но един зрял, воден от Духа християнин, не се осланя на чувства. Той се ръководи от принципи.

Затова не уповавай на плътта. Мъжете на Давид му казаха,

1 Царе 24:4 „Ето деня, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще му сториш както ти се вижда за добро.“

Благодарение на своята почтеност и духовна зрялост, Давид не заби меча си в Саул. Давид не се поддаде на силното желание за отмъщение. Той бе воден от Духа, затова отказа да върне на Саул за злото, което му беше причинил.

Матей 5:44 „Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят“.

Инстинктът ни казва, „мрази врага“, но Бог ни казва, „обичай неприятелите си“. Не е лесно, но е възможно. Исус също се моли за неприятелите си на кръста с думите, „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Днес искам да ви предизвикам да си помислите за човек, който ви е много трудно да обичате, и да започнете да се молите за него. И ще се убедите, че е много трудно да мразиш някого, за когото се молиш.

По-нататък Саул излиза от пещерата и тръгва по пътя си. След него излиза Давид и се провиква:

1 Царе 24:7-8 „Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти? Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата, и едни рекоха да те убия, но аз те пожалих, защото си казах: Няма да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.“

Давид конфронтира параноичния Саул и поиска да „заровят томаховките“. Беше му омръзнало да живее като беглец и реши да говори на Саул. И ако Саул кажеше да го убият, така да бъде. Но той щеше да прекрати това веднъж завинаги.

Понякога ние трябва да направим това. Това не е лесно. Както казва Клайв Стейпълс Луис, „Всеки мисли, че прошката е чудесна идея, докато не му се наложи на него самия да прощава.“

Не е лесно, но е необходимо. Един от най-добрите начини да се справим с хора, които са ни наранили е да отидем и да говорим с тях.

Може и да не ги убедим, че грешат, но поне ще им кажем какви са фактите.

Вместо това ние сме склонни да оставим нещата както са, сякаш те сами ще се оправят. Но това няма да стане.

Давид каза, „Царю, нека ти кажа как стоят нещата. Аз не се опитвам да те убия, нито пък искам да ти отнема престола. Това са лъжи, които хората разпространяват за мене. Защо ги слушаш? Сега ще ти докажа. Ако исках да те убия, щях да го направя в пещерата. Но не го направих.“

Исус каза,

Матей 18:15 „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си.“​

Но много често ние правим точно обратното – вместо да отидем при човека, който е съгрешил срещу нас, ние отиваме при други хора, за да им се оплачем. Нужно е да говорим с този човек, не с другите.

Заключение

Давид е пример за човек, който остави възмездието там, където трябва - в ръцете на Бога. Освен него, още един направи това. Това беше Исус.

1 Петър 2:21-23 „понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“

Исус беше без грях, беше напълно невинен. Въпреки това, Той беше обиждан, бит, наранен и умъртвен с най-мъчителната смърт. И въпреки това, Той остави отмъщението и възмездието в Божиите ръце.

Защо могъщият Божи Син позволи да бъде малтретиран по толкова ужасен начин, без да си отмъсти?

1 Петър 2:24 „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.“

Исус позволи да бъде малтретиран без да си отмъсти заради теб и мен.

Той не си отмъсти, защото знаеше, че трябва да умре. В смъртта си Той пое наказанието за нашите грехове от Бога. Той не извърши грях, но бе наказан заради греховете на човечеството. Той умря, за да може ние да живеем чрез вяра в Него. Поради това можем да имаме спасение.

1 Йоан 2:2 „Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“

Чудното послание на благата вест е, че тъй като Исус доброволно отиде на кръста, без да си отмъщава за несправедливостта, нашите грехове са платени и ние можем да се изправим пред Бога чисти като сняг. Бог ни предлага вечност на небето. Но всеки човек трябва да вземе решение дали да приеме този дар или не. Той се приема чрез вяра и покаяние.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.02.2026 г. 

Истинският Приятел (1 Царе 18:1-9)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху 1 Царе „В търсене на Цар“. Разглеждаме живота на Давид. Миналия път с помощта на Жоро разгледахме една от най-интересните истории в Библията, победата на Давид над Голиат, записана в 1 Царе 17.

Днес ще разгледаме първите 9 стиха на 18 глава, за да видим как различни групи реагират на победата на Давид, а след това ще поговорим малко и за това какво характеризира истинското приятелство.

Прочит 1 Царе 18:1-9.

1.     Поклонение на герои.

Давид спасява Израел. Той побеждава героя на филистимците, Голиат и така се превръща в герой за Израел. Първата реакция е тази на тълпата, която пее: „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“

Това силно разстройва Саул, зъл дух го напада и на следващия ден той прави първия си опит да убие Давид.

Това е нормална реакция за една тълпа. Те сякаш казват, „Сауле, харесваме те, но вече си имаме нов герой.“ Всъщност, на мястото на стария идол, Саул, те издигат нов.

Това поставя началото на вражда между Саул и Давид, но също така подготвя капан за Давид. Защото поклонението на герои е винаги деструктивно.

Всъщност, тълпата не разбира какво се е случило с тази битка. Защо Бог допуска едно малко момче без оръжие и без военен опит или тактика да победи цяла армия?

Всъщност, не Давид, а Бог победи тази армия! Те трябваше да пеят не „Давид порази десетките си хиляди“, а „Спасението е от Господа“! Това беше правилният прочит на победата над Голиат и филистимците.

Когато едно момче побеждава великан и това води до победа над цяла армия, тук явно не става въпрос за човешки умения или военна тактика, а за това, че самият Господ е спечелил тази битка.

За хората е характерно да героизират личности. Но винаги, когато се покланяме на герои, това има разрушителен ефект. То води до разделение, завист и разочарование.

Поклонението на герои е голям проблем и за хората, които встъпват в брак. Те казват: „Най-накрая намерих някой, който ще ме спаси. Ура, той/тя ще ми оправи живота и ще ме направи щастлив.“

Това поклонение може да е и към децата. Те се превръщат в твоите герои. Някои прекалено амбициозни родители направо стресират децата си, защото ги карат да ходят на частни уроци, да учат, да спортуват, за да са „успешни“ в живота си.

Други родители пък превръщат детето си в единствения смисъл на живота си и се грижат то да има всичко, дори да не му се налага да работи. Така възпитават едно малко диктаторче, което после се превръща в голям диктатор. Това също има отрицателни последици за детето и за тях.

Героизирането на някой в твоя живот винаги води до разочарование.

Защо копнеем за известни личности и герои? Първо, защото те задоволяват нуждата ни от нещо по-голямо от незначителните ни животи… Но парадоксът е, че ние им се покланяме, защото животът ни е незначителен, но когато го правим, това ни кара да се чувстваме още по-ужасно.

Ние сме създадени, за да се покланяме на Бога. Но тъй като Бог отдавна не присъства в живота ни като секуларно общество, си измисляме герои, създаваме си звезди, правим си идоли, които ни карат да се чувстваме значими.

Гледах интервю на дъщерята на оперния певец Гюзелев, която разказа как в Париж случайно срещнала един от своите идоли, режисьора и сценарист Паоло Сорентино, и решила да отиде при него и просто да му каже, че много харесва филмите му. И когато го заговорила, той с неприязън казал, „А, не, моля ви се, моля ви се!“

Поклонението на герои води винаги до разочарование.

Същото е и в политиката. Едни от най-големите трагедии на 20 век, а и в 21-ви, са резултат от това, че народите решават, че искат да имат „спасител“. Вожд на народите, фюрер, дуче. Така се раждат диктаторите.

Винаги, когато се оженим за такъв „спасител“, или си „родим“ спасител, или изберем на избори „спасител“, това ще ни довърши.

Това е първата реакция на победата над Голиат. Но в текста виждаме и втората реакция. Тя е…

2.     Неприязън към героите.

Това е подходът на Саул. Неприязън, дори омраза към героите. Докато масите, простолюдието са склонни да героизират, да се покланят на личности, елитите преди и днес мразят героите.

Саул намрази Давид, защото той го караше да изглежда по-слаб лидер. В следващите няколко глави Саул прави всичко, за да може Давид да се изложи и провали. Обаче Давид продължаваше да се доказва като успешен служител и воин.

Причината, поради която елитите и властимащите не желаят хората да имат герои, е защото тези герои са високоморални личности, или в най-лошия случай по-морални от тях. Елитите са губещите в сравнение с героите.

И днес виждаме как мафията използва медиите си, за да омаскари всеки що годе свестен политик и да му попречи да спечели политическо мнозинство в парламента.

Днес повечето хора са съгласни, че за да функционира добре едно общество, то трябва да вярва в добродетели като честност, състрадание, саможертва, смелост, солидарност, приемане на различията и т.н.

В древността хората са се учели на добродетели от своите герои. От легенди и митове за героите, подобно на легендата за Крали Марко. Хората са слушали разкази за своите герои около огнището и са си казвали, „И аз искам да съм като тях.“

Но проблемът е, че героите ни карат да се чувстваме неловко. Затова управляващите като Саул мразят героите и разпространяват опорката, че „всички са маскари.“

Ако вярваме, че всички са маскари, че всички са лицемери, тогава няма нужда да подражаваме на нечий пример. Можем да правим каквото си искаме. И така се разпада обществото ни.

Саул се оскърби от думите „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ И намрази героя Давид. И какво стана с него? Той стана ли благороден? Не!

Следователно, прекаленото героизиране, поклонението на герои ни довършва, а омразата към героите подкопава обществото.

Ние имаме нужда от Спасител, но когато се обърнем към някой „спасител“, той ни разочарова.

В приказката „Пепеляшка“ на Шарл Перо, тя копнее за спасител и накрая красивият принц идва и става неин спасител. Но според феминистите, това я правило подвластна на него.

От друга страна, мъжете също имат проблем, като търсят спасение в жена. Помните ли друга приказка,  „Жабокът – принц“ от братя Грим. По думите на п-р Тим Келър, ние се чувстваме грозни, необичани и искаме това красимо момиче да се появи отнякъде, да ни целуне и да ни превърне в красив принц.

Всички ние се нуждаем от спасител. Но когато се обърнем към човек, за да ни спаси, той ни разрушава. А ако решим, че мразим всички герои и спасители, се разпадаме.

Какъв е отговорът тогава? Йонатан има напълно различен отговор от тълпата и от Саул.

3.     Да видиш истинския Герой.

Нека прочетем отново

1 Царе 18:1-4 „И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“

Йонатан също е привлечен от героизма, вярата и свидетелството на Давид. И Йонатан се привърза към Давид и го обикна. Но Йонатан не му се поклони, нито го намрази, защото позволи на героя да го смири. Нито тълпата направи това, нито Саул посмя да направи.

Всъщност, героите трябва да ни смиряват, затова много хора мразят героите. Но как се смири Йонатан? Той му даде мантията си и меча си. Но това беше царска мантия, той беше бъдещият цар!

С други думи, Йонатан му каза: „Ти заслужаваш да бъдеш цар! Ти си по-добър от мен.“

1 Царе 23:17 „ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе.“

Ние скоро ще имаме поредните избори за парламент, а след това и за президент. Представете си на балотажа за президентските избори, единият кандидат има 75% одобрение, а другият само 25% одобрение. И първият дава пресконференция, на която казва: „Мислех за изборите и смятам, че моят опонент е по-добър кандидат за президент от мен. Той има повече качества, по-мъдър и почтен от мен е, ще бъде много по-добър президент от мен. Правя си самоотвод, изберете него.“

Звучи нереално. Но точно това направи Йонатан. Йонатан беше наследникът на трона и имаше всички качества. Но той се смири пред този герой. Защо? Защото гледаше към Бога.

Когато Саул иска да убие Давид, Йонатан му казва:

1 Царе 19:5 „Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже … делата му са били много полезни за тебе; защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил.“

Йонатан беше разбрал какво се случи при победата над Голиат. Той не беше заслепен от героя Давид. Той разбра, че спасението е от Господа, не от Давид. Затова Давид не го смачка, а го смири.

Той не стана зависим от Давид, но само бе привлечен от него. Не е грях да си привлечен от примера на някой герой – например от примера на дякона Левски. Но е грях да го издигаш в култ.

Всъщност, Йонатан прозря, че Давид е преобраз на един по-добър Давид, по-голям Герой. Този помазан да бъде цар е чудесен преобраз на истински помазания Цар. Когато Йонатан видя Давид да поваля Голиат, той разбра, че неговият проблем не са великаните.

Ние сме привлечени от момчето, убило великана, от Св. Георги, който е убил ламята. Но нашият проблем не са великаните и драконите, а грехът и смъртта. Ние се нуждаем от един Герой, който рискува живота си и побеждава греха и смъртта. 

С други думи, отговорът не е нито поклонение на герои, нито омраза към героите. Отговорът е да видиш истинския Герой.

Няма лошо в това да имаш герои. Но ако не повярваш в благовестието, ти или ще превърнеш твоите герои в обект на поклонение, или ще ги намразиш.

А благата вест наистина говори за един Герой, Исус Христос.

Евреи 12:1-2 „нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.“ „Начинател“ (archēgos) тук означава „водач, основател, пионер“, с други думи, „герой“.

Давид победи Голиат не заради своята сила, а защото Бог го избра да представлява целия Израел. Неговата победа бе победа за Израел. Той бе водачът, начинателят на победата. По същия начин Исус е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

Йонатан успя да види отвъд Давид, видя Исус. Ако нашият поглед също е отправен към Исус, не е нужно нито да мразим героите, нито да се пристрастяваме към тях.

Това е, от което се нуждаем в нашите бракове, в нашите семейства, приятелства, политическа принадлежност… изобщо в живота ни.

Нека видим малко по-подробно какво означава това на практика в живота ни.

4.     Истинският приятел.

Приятелството на Давид и Йонатан е пример за нашите приятелства. Същевременно, Давид е и преобраз на Христос. Затова, можем да се учим от него на това как да бъдем ученици на Христос.

Но в приятелството на Давид и Йонатан виждаме две важни неща. Първо, истинският приятел е открит с теб.

Изразът „Йонатан се привърза към Давид“ (ст. 1) означава че душата на Йонатан се свърза с душата на Давид. Те споделяха най-дълбоките си мисли, страхове и надежди. Бяха напълно открити един с друг.

Като четат това, някои съвременни автори мислят, че тук е описана хомосексуална връзка. Може би, защото мъжете обикновено трудно разкриват чувствата си.

Но тези хора казват това, защото не разбират благата вест. Това бяха двама войни, но нещо бе променило тези войни и им позволи да са открити и уязвими един с друг.

Те принадлежаха на две различни класи. Единият бе пастир, другият бе царски син. Те трябваше да бъдат политически врагове. Те нямаха нищо общо… с изключение на едно нещо. За тях Бог бе по-важен от тях самите. Тяхното най-голямо желание бе да вършат Божията воля.

Бог бе помазал Давид, а не Йонатан за цар. И Йонатан си каза, щом Бог ми отнема царската корона, нека бъде така. Бог е моята награда! Както каза Йов, „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ (Йов 1:21)

Тъй като Давид и Йонатан обичаха Бог повече отколкото обичаха един друг, тяхната обич издържа изпита на времето.

Ако обичаш Бога повече, отколкото обичаш приятеля си, тогава ще имаш невероятно приятелство. Защото тогава ще правиш и казваш това, което е необходимо, без да се страхуваш да се откриеш, защото Бог е твоето спасение. Няма да се страхуваш да конфронтираш другия, защото Бог е твоята праведност.

Когато умирал от едра шарка, американският богослов и философ Джонатан Едуардс казал на дъщеря му да напише писмо на жена му, която нямала да успее да дойде да го види. „Предай най-дълбоката ми любов на скъпата ми съпруга и ѝ кажи, че необикновеният съюз, който просъществува толкова дълго между нас, бе духовен съюз, затова ще продължи вечно.“

Ако Бог е по-важен за теб от човека до тебе, тогава можеш да имаш истински приятелства. Ако Бог не е твоят спасител, ако не е твоят герой, тогава ще изпадаш в поклонение на измислени герои или в омраза към герои. Ще опитваш сам да се спасиш.

И второ, ако си открит с приятеля си, ти ще си и отчетен пред него, защото Бог е по-важен за теб, отколкото твоя приятел. В 20 гл. виждаме, че Йонатан направи това, когато обеща на Давид, че ще му съобщава какви са намеренията на баща му към него.

Ако искаш да имаш такива приятелства с християни, тогава трябва да имаш тези две неща – откритост и отчетност. Под отчетност имам предвид да споделяш със зрял брат или сестра в Господа за твои проблеми. Ако си отчетен пред някого, това може да промени живота ти!

Например, аз съм отчетен пред националния координатор на църква „Нов живот“ и пред мъжете, с които имам ученичество. Отчетността включва неща като колко време прекарвам всеки ден в четене на Словото и молитва, с какви грехове се боря и т.н.

Отчетност означава да изповядваш греховете си, например ако се бориш с гняв, непростителност, порнография, някой лош навик и т.н.

Разбира се, ти можеш да имаш приятели нехристияни. Но не можеш да имаш духовно единство с тях. Ако Христос е твоят център, нехристиянинът няма да те разбере. Ако Исус е твоят Спасител, можеш да имаш истински приятелства! Давид и Йонатан имаха такова истинско приятелство.

Заключение

В заключение, отговорът на Библията не е нито покланянето на герои, нито неприязанта към герои, а да видиш Героя отвъд героите. Йонатан прозря Героя отвъд героя. И това го направи герой. От друга страна, Саул искаше Йонатан да стане цар и това отне царството от него.

Това е благата вест. Саул бе религиозен, но когато се изправи срещу помазания за цар, се почувства засрашен. Може да си религиозен, морален и добър, но това не е достатъчно.

Единственият начин да си свободен е да позволиш на Христос да стане твой цар. Който иска да се издигне, ще се сниши. Ако искаш да управляваш, трябва да се покориш. Ако искаш да си щастлив, търси щастието на другите и Божията слава. Защото макар и да беше Бог, Исус Христос се смири, затова Бог го превъзвиши и Му даде име, което е над всяко друго име. Йонатан разбра това.

Ако Йонатан видя Исус в Давид, колко повече ние трябва да сме готови да сложим Исус на първо място. Защото когато Исус отиде да се бие с дракона, Той не се върна с главата му, както Давид се върна. Исус отиде и загуби главата си. Той загуби, но в крайна сметка победи. Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел.

Амин.

______________________

15.02.2026

БПЦ "Нов живот" Варна 

Християнинът и социалните медии

/проповед/

Днес е Ден на българското радио и Световен ден на средствата за масова информация. Днес не слушаме толкова много радио, но времето ни повече от всякога е изпълнено с новите социални медии. Затова реших, че ще е подходящо на днешния ден да поговорим на тема „Християнинът и социалните медии.“

Социалните медии са променили много живота ни. За това говори и следващата история.

Една жена изпратила следното съобщение на мъжа си:

Скъпи, изпращам ти това съобщение, за да те запозная с последните събития в нашето семейство. Опитах се да говоря с теб, докато беше на компютъра си, но ти само ми повтаряше, че ще бъдеш „B-R-B“… каквото и да означава това. Затова реших да ти изпратя този имейл.

На Ванко днес му поникна първото зъбче. Той е този, когото дондукраш на коляното си, докато пишеш и сърфираш в интернет.

Рая беше на първа среща в събота вечер. Тя си прекара добре и каза да ти благодари, че си ѝ дал колата. Оставила е ключовете обратно на закачалката за ключове под паяжините, където ги е намерила.

Алекс ходи на тренировки по футбол. Пита дали би дошъл на някой от мачовете му, ако ти купим лаптоп, който да вземеш със себе си?

Да видим какво още е ново от последния път, когато ти писах преди три месеца: трябва да купим нов хладилник, кучето почина от старост, църквата има нов пастор и… да, между другото — аз имам нова работа.

Е, мисля, че това е всичко засега. Ще ти пиша отново след около три месеца. Пази се, скъпи. Всички много ни „липсваш“ и ще се видим следващия път, когато спре токът!

С любов,

Твоята съпруга

Днес искам да поговорим за това как социалните медии влияят на нашата психика и как можем да ги използваме за Божия слава като християни. И докато слушате бих искал всеки да се замисли над следните въпроси: Стремя ли се да прославям Бог докато използвам интернет и социалните медии?

Или те ме въвеждат в грях? Станали ли са те мой господар? Карат ли ме да си пилея времето и да съм непродуктивен? Ценя ли социалните медии повече от взаимоотношенията си в реалния свят? Виждат ли хората Христос в това, което публикувам или коментирам, или виждат как се оплаквам и споря за глупости?

Това са важни въпроси. През последните 25 години почти не можем да си представим живота без смартфон. В него са часовника и алармата ни, музиката която обичаме, календара ни, камерата ни, там са приятелите ни във фейсбук, инстаграм и тик-ток. До такава степен телефонът ни се е сраснал с нас, че рядко мислим за това.

Но както казва християнският автор Дейвид Уелс, „ние всъщност живеем в паралелна вселена… която може да заеме цялото ни време. Въпросът е какво става с нас… когато сме пристрастени към непрекъсната визуална стимулация.“

Как ни променя интернет?

Първо, според професор Грутиъс, ние ставаме това, което гледаме. Когато се покланяме на идол, ставаме като идола. Когато се покланяме на Христос, ставаме като Христос.

Псалм 115:4-8 „А техните идоли са от сребро и злато, създадени са от човешки ръце. Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; ноздри имат, но нямат обоняние; ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; не издават звук с гърлото си. Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят, и всички, които се надяват на тях.“

Апостол Павел казва,

2 Коринтяни 3:18 „А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.“

Това, което гледаме оформя сърцата и умовете ни. Ние трябва да се замислим какво става с душата ни, когато прекарваме толкова много време на телефона си? По какъв начин това ни променя?

Това е сериозен въпрос, особено ако нещата, които гледаме са нечисти и похотливи? Цял ден сме бомбардирани с прочувствени, изкушаващи и дори порнографски образи. Нужно е да вземем мерки, за да сме защитени от тези изкушения.

Библията ни предупреждава:

2 Коринтяни 7:1 „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“

Трябва да използваме телефоните си така, сякаш Бог наднича зад нас. Трябва да реагираме така, сякаш Бог получава съобщение всеки път, когато вземем телефона си. Така или иначе, Бог получава скрийншот на всичко, което гледаме, харесваме или коментираме.

С Божията помощ и насърчение и отчетност пред доверени братя и сестри можем да упражним самодисциплина и да избягваме вредата от кибер грехове като зависимости и дори неподходящи взаимоотношения.

Друга опасност от социалните медии е, че нашето общуване офлайн започва да прилича на общуването ни онлайн. Свикваме да изпращаме бързи и кратки съобщения, но за един добър разговор е нужно време и внимателно изслушване. Онлайн можеш да игнорираш съобщение или да му отговориш след два часа. Но в реално време трябва да се отнасяме към събеседника си по различен начин!

По-нататък, ние забравяме, че сме ограничени в нашите възприятия. Нашите телефони и компютри ни предлагат всичко – новини, видеа, музика, снимки, реклами, постинги на приятели… Средно човек проверява телефона си … 58 пъти на ден!

От една страна е добре да си осведомен. Но от друга, не можем да следим всичко. Но малко по малко забравяме за нашите ограничения и започваме да жадуваме за забранения плод на безкрайно познание. Подсъзнателно изпитваме желание да станем безкрайни като Бога. Но вместо да ни направи цялостни личности, това желание ни фрагментира.

Ефесяни 5:15-16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“

Социалните медии ни правят по-разсеяни. Едновременно вършим две неща – едното във физическия, другото във виртуалния свят. Ние не можем да работим, да имаме тихо време и да говорим с приятели, и едновременно да следим фийда в телефона. Една от най-тъжните гледки е хора седнали на маса в кафе, забили поглед в телефона си.

Трето, ние забравяме радостта на въплъщението (присъственото общение). Вижте какво казва апостол Йоан:

2 Йоан 12 „Имам много да ви пиша, но не искам да пиша с книга и мастило, обаче се надявам да дойда при вас и да поговорим лице в лице, за да бъде радостта ни пълна.

Може в нашите електронни писма и послания да разкриваме част от себе си, но както казва един автор, това е повече като общение между духове, не между реални хора.

За разлика от всички останали религии с изключение на юдеизма, християнството казва, че творението е добро. Затова Бог иска ние да общуваме в материалния свят. Затова Исус дойде в плът, не виртуално! Словото стана плът, не постинг!

Ние сме цялостни личности с мисли, чувства, въображение, с определена външност и глас. Случвало ли ви се е да изпадате в недоразумение онлайн, защото не чуват тона на гласа ви? Или да се шегувате, а човекът отсреща го възприема буквално и се обижда? Или обратното, вие казвате нещо сериозно, а другият мисли, че се шегувате.

Знаете ли, че само 7% от общуването е вербално и 93% е невербално? Само когато виждаме човека и чуваме гласа му можем да разберем дали „Добре съм“ означава, че наистина той или тя са добре.

Една жена разменяла съобщения с дъщеря си, която била студентка в университета. Майката питала как върви и дъщерята отговаряла „добре“ и изпращала емотикони на усмивки, широки усмивки и сърца. По-късно същата вечер дъщерята опитала да се самоубие.

В следващите дни станало ясно, че се била заключила в стаята си в общежитието, по цял ден плакала и показвала всички симптоми на депресия. Реалността била напълно различна от съобщенията ѝ във фейсбук.

Онлайн общуването може да ни помага, но то е само допълнение към нашите взаимоотношения в реалния свят, не може да ги замени. Нищо не може да замени радостта от общуването във физическия свят.

И както видяхме в примера в началото, нашите взаимоотношения с нашия съпруг или съпруга, нашите деца и съседи, не трябва да страдат заради виртуалните ни взаимоотношения.

Това се отнася и за църквата. Особено след ковид пандемията, някои християни загубиха интерес към събиранията в църква. Ако се съберем всички хора, които са идвали на църква през годините, може би нашата църква ще е 200 човека. Особено сега сме в грипна ситуация, но има много хора, които не са болни и пак не идват редовно на църква.

Когато Божиите люде се събират да се покланят в дух и истина, присъствието на Святия Дух е осезателно; то не може да се преживее онлайн. Ние сме призовани да се събираме физически, да се покланяме заедно, да изповядваме греховете си и да вземаме Господна вечеря, да прегръщаме братята и сестрите, да показваме любов и загриженост, да се радваме с радостта на другите и да плачем с тези, които плачат. Ценим ли въплътеното общение?

Когато дойдем на църква, фокусирани ли сме върху хвалението, молитвата и Словото? Имаме ли пълноценно общение с другите, или през цялото време скролваме телефона си, търсейки нещо по-забавно от радостта на Бога и общението в реално време?

И четвърто, трябва да внимаваме да не би интернет да ни прави по-небрежни в нашето общуване. Дали не забравяме, че общуваме с безсмъртни души. Докато общуваме онлайн, трябва да се молим и да устояваме на изкушението веднага да отговорим. Да помним, че всяка наша дума влияе на вечната съдба на хората.

Писанието ни заповядва да внимаваме с нашите думи:

Притчи 17:27 „Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.“

Нека преди да отговорим във фейсбук да се запитаме какво би направил Исус на наше място.

Притчи 18:21 „Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.“

В думите може да има живот, но думите могат и да убиват. Има много случаи, в които тийнейджъри се самоубиват, след като са били подложени на тормоз. Кибертормозът достигна епидемични размери напоследък

В Америка ¼ от тийнейджърите са подложени на кибер тормоз заради начина, по който изглеждат, заради дрехите им или заради нещо друго. В България едва ли е много по-различно. Сигурно повече от 90% от децата на 10 и повече години имат телефон.

Вие знаете ли какво правят децата ви онлайн? Разговаряте ли с тях за това?

Знаете ли, че социалните медии се използват от престъпни мрежи за трафик на хора. Двайсет и пет процента от всички жертви са деца!

Като родители трябва да сме нащрек не само за реалния, но и за виртуалния живот на децата си, защото социалните медии крият много опасности.

Нужно е да вземете предпазни мерки и да ги наблюдавате.

Апостол Павел писа на Тимотей,

Ефесяни 4:29 „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат.“

Предизвиквам ви да бъдете пример с речта си както в реално общуване, така и онлайн. Да не използвате обидни думи и да не се оплаквате.

В заключение, аз се моля всички ние да сме хора, които навигират в епохата на интернет по начин, който е полезен за нас, като избягваме опасностите, които социалните медии имат. През последните три седмици реших да постя от скролване в социални медии, с изключение на работни съобщения. И трябва да ви кажа, че се чувствам много добре! Имах даже време за четене на книга! Върнах се в деветдесетте!

Затова, нека следваме предписанието на Словото:

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

Това означава да не си губим времето в социалните медии, но да бъдем дисциплинирани, фокусирани и продуктивни в живота си. Да се стремим към чистота както офлайн, така и онлайн. И най-накрая, да пазим езика си и да го използваме за изграждане, не за събаряне. Амин!

Молитва.

____________________

25.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Как да раста във вярата

/проповед/

Бог иска ние да израстваме във вярата и да ставаме все по-христоподобни. Да изграждаме качествата на Исус в живота си. Но, както казва един автор, много християни остаряват без да порасват. Така и не свалят памперсите. Може би защото не искат да порастнат!

За да растеш във вярата е нужно да полагаш усилия. Иска се да се посветиш, не става автоматично! Нужно е да искаш да растеш и да вземеш решение да го правиш. И после, да постоянстваш в това решение.

Когато Исус каза на богатия младеж какво е нужно, за да бъде спасен, той се отказа. Друг път, когато

„Исус видя един човек на име Матей… и му каза: Върви след Мен“ (Матей 9:9) – той откликна – взе решение и тръгна след Него.

Той и другите ученици на Христос едва ли са разбирали напълно какви ще са последствията от тяхното решение. Те просто казаха „да“ на поканата на Исус да Го последват.

Не е нужно да разбираш всичко. Довери се на Исус и реши да Го последваш.

Хората се посвещаваме на различни неща. Някои неща, на които се посветиш, може да те унищожат. Други могат да те изградят като личност. Но винаги това, на което си посветен, те дефинира. Както казват, кажи ми на какво си посветен и ще ти кажа какъв ще бъдеш след 20 години. Ти се превръщаш в това, което си решил да следваш.

Но тъй като в нашата история много са ни лъгали, много българи се страхуват да се посветят на нещо. Просто плуват по течението. Или се посвещават на взаимно изключващи се неща, зад които стоят противоположни ценности.

Например, един млад човек иска да следва Исус, но същевременно иска да стане известен музикален изпълнител. От една страна иска да е слуга, а от друга – светлините на прожекторите да са насочени към него!

Или, някой може да си каже, аз искам моето дете да обича Исус, но в момента за него тренировките са по-важни от ходенето на църква!

Юда също искаше да следва Исус, но се покланяше на бога на парите. Исус каза, не можеш да служиш едновременно на Бога и на мамона!

Противоположените ценности могат да те объркат и в крайна сметка няма да си успешен нито в едното, нито в другото.

Ако изцяло пък се посветиш на светски цели, като богатство, власт и известност, в крайна сметка винаги ще бъдеш неудовлетворен. Всеки избор, който правиш, е важен.

Матей 6:19-21 „Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето… защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

1.     Твоята отговорност.

За да станеш като Христос, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности и после да позволиш на Святия Дух да ти помага да реализираш тези решения.

Не може да очакваш нови резултати без да направиш някои промени. Ще трябва да се откажеш от някои стари навици и същевременно да изграждаш нови навици на тяхно място.

По принцип обичам да играя и да гледам футбол. Но когато повярвах реших, че няма да жертвам други важни неща като общение с вярващи и църковни събирания заради футболни мачове. Реших вече да не се покланям на бог футбол!

Ще трябва също съзнателно да променяш своето мислене и говорене. Ако си използвал цинизми и мръсни думи, трябва да изчистиш речта си от тях. Както казва Яков, „Може ли от един и същ извор да блика сладка и горчива вода?“ (Яков 3:11)

Ще кажеш, как да стане това? Святият Дух, който обитава в теб, ще ти помага за това.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“

Следователно, от една страна Святият Дух действа в нас, но ние имаме отговорността да „изработваме“ спасението си. Ти и Святият Дух ставате съработници. Той работи заедно с теб, не просто в теб.

Тук не става дума за това, че трябва сами да се спасим, а как да израстваме, след като Бог ни е спасил чрез вяра по благодат.

Бог ти е дал нов живот, сега ти си отговорен да го развиваш със страх и трепет. По същия начин, когато правиш физически упражнения ти развиваш тялото си, не получаваш ново тяло.

Да не се стремиш да растеш духовно означава да не разбираш, че твоят растеж има вечно измерение и въздействие върху другите.

2.     Промяна в мисленето.

Първото нещо, което трябва да промениш, ако искаш да промениш живота си, е да промениш начина си на мислене. Това е така, защото всичко, което правиш, е мотивирано от някакво решение, от някаква мисъл.

Зад външното поведение стои вътрешно убеждение.

Както казва най-мъдрият човек на земята, Соломон,

Притчи 4:23 “защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той.”

Това, върху което фокусираш мислите си, определя твоя живот и поведение. Затова ап. Павел ни наставлява да мислим само за добродетелни, праведни и чисти неща.

Филипяни 4:8 „В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение.“ (ЕRV-BG)

Това е нашата роля – да се фокусираме върху правилните неща.

Понякога човек може да промени поведението си или посоката си под външна принуда и под въздействието на страх. Във филма „Съучастникът“, наемният убиец Винсънт (Том Круз) заплашва таксиметровия шофьор Макс с пистолет и го принуждава да кара по маршрут, който не е негов избор. Макс кара известно време в тази посока. Но по-късно Винсънт се разсейва, Макс използва момента, блъска колата нарочно, успява да се отърве от похитителя и продължава живота си по своя път.

Това се случва, когато се опитваш да промениш живота си със силата на волята. „Ще се насиля да не вечерям… ще правя физически упражнения всеки ден… ще чета поне 10 страници на ден…“

Волята може да доведе до кратка промяна, но създава непрестанен вътрешен стрес, защото не си променил мислите си. Впоследствие се предаваш, прекъсваш диетата и преставаш да правиш упражнения. Бързо се връщаш към старото си ежедневие.

Но сега представете си друг сюжет на филма по-горе: Макс си кара таксито, изведнъж вижда човек, който отчаяно му маха с ръце да спре, а до краката му лежи тежко ранено дете. Макс светкавично отбива и спира, човекът извиква, че някой е прострелял сина му и го моли да го закара до най-близката болница. Макс бързо ги взема в колата и отпрашва в обратна посока към болницата.

Каква е разликата? Този път той сам е упражнил свободна воля и е решил да помогне, като промени посоката си на движение. Бързо е „пренастроил“ мислите си в съвсем друга посока. Променил е мислите си.

Ако искаш да имаш духовен растеж, първо трябва да промениш начина си на мислене. Да осъзнаеш необходимостта и да искаш силно да го направиш.

Римляни 12:2б „но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ или в по-съвременния превод, „а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си“.

Твоите мисли влияят на твоите чувства, а твоите чувства насочват поведението ти.

С други думи, ако искаме да израстваме в христоподобие, да ставаме като Христос, трябва да мислим като Него. Да имаме Неговия ум.

Когато Новия завет говори за покаяние, използва гръцката дума μετάνοια (метаноя), която буквално означава „промяна на ума/мисленето“.

Един човек бил изобличен за греха си на църковна служба и се покаял. На следващата сутрин отишъл при един свой познат, показал му един часовник и казал, „Познаваш ли този часовник?“ Онзи отвърнал, „Да, това е моят часовник! Загубих го преди 8 години. Ето, това са моите инициали. От кога го имаш и как се сдоби с него?“

Онзи отговорил, „Откраднах го“. След няколко секунди мълчание другият попитал, „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и първото нещо, което направих тази сутрин е да дойда и да ти го върна. Ако не беше много късно, щях да дойда още снощи.“

Настъпи ли такава метаноя при теб, когато се покая? Отиде ли да си вземеш прошка от някого? Изостави ли греха, в който живееш? Ако не си, значи или си живял съвършен живот преди това, или остава другата възможност: твоето покаяние не е искрено!

Когато възприемеш начина, по който Бог мисли за теб, за греха, за Бога, за хората и творението, тогава ти се покайваш. Гледаш през очите на Христос. Всъщност, Библията ни заповядва да мислим като Исус Христос:

Филипяни 2:5 „Трябва да мислите както Христос Исус.“

Това означава да престанем да мислим егоистично, само за себе си. Това е незряло и детинско мислене.

1 Коринтяни 14:20 „Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора“.

Много хора се умиляват при вида на бебе. Но макар и да изглеждат сладки, бебетата са напълно егоистични. Те мислят само за своите нужди. За съжаление, по улиците на Варна виждам да ходят много бебета в панталони и рокли.

А ето какво казва Яков:

Яков 4:1-3 „ Знаете ли откъде идват тези боричкания и спорове помежду ви? Зараждат се от егоистичните ви страсти, които непрестанно воюват във вас. ² Желаете, но нямате и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното и тогава се карате и се биете.“

Хора се карат и бият по опашки в магазини, при съседски разпри, в семейни скандали… а понякога тези кавги свършват и с убийство.

Ние трябва да престанем да мислим по този незрял начин и да започнем да мислим зряло. Да мислим първо за другите и по-малко за себе си.

Филипяни 2:3-4 „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“

Няма никакво значение колко много четеш Библията, ако все още мисленето ти е егоцентрично. Да си християнин означава не само да вярваш и да си убеден, че Исус Христос е Божият Син, който дойде, живя и умря, заплащайки цената за твоя грях. Сатана също е убеден в това!

Да си християнин означава да имаш променен характер и поведение. Трябва да има единство на думи и дела, на убеждения и живот.

С други думи, християнството не е отвлечена философия, а начин на живот. В центъра на живота на един християнин е да мисли за другите, не за себе си. Защото и Христос

Матей 20:28 „не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“

Тоест, мисленето за другите е най-доброто доказателство за духовен растеж. Този начин на мислене е противоестествен и контракултурен. Не е лесно да се постигне, а сами изобщо не бихме се справили. Но слава на Бога, имаме Един, който иска да ни помогне - Святият Дух в нас!

3.     Позволи на Святия Дух да работи.

Но как работи Святият Дух? Aко си изпълнен с Духа ще искаш да се изпълваш и със Словото. Библията е най-важният инструмент, който Той използва. Библията е духовната храна, която трябва да приемаме. Когато се храним духовно със Словото, Той ни помага да усвояваме истините в Словото.

По думите на пастор Рик Уорън, „Божието слово генерира живот, създава вяра, води до промяна, плаши дявола, твори чудеса, изцелява наранения, изгражда характера, дава радост, преодолява трудности, побеждава изкушения, внася надежда, освобождава сила, очиства ума, извиква в съществуване и завинаги гарантира нашето бъдеще! Не можем да живеем без Божието слово!“

Не е достатъчно само да Го четем, нужно е да пребъдваме в Словото. Това означава редовно да имаме тихо време, в което да четем, размишляваме и запаметяваме стихове от него. Това ще помогне Словото да се вселява в нас богато и ще започне да променя мисленето ни и сами ще искаме да започнем да прилагаме неговите принципи в живота си. Така ще ставаме все по-христоподобни.

Защото Библията не ни е дадена за информация, а за трансформация!

Eдин свещеник скастрил млада жена и брат ѝ, че чели тази лоша книга Библията. Момичето отговорило: „Отче, до неотдавна брат ми беше лентяй, комарджия, пияница и така викаше вкъщи, че никой не можеше да го понася. Откакто започна да чете Библията, се хвана на работа, вече не отива в кръчмата, не се докосва до картите, носи вкъщи пари на старата си болна майка, а животът ни вкъщи е тих и спокоен. Как така тази „лоша книга“ произвежда толкова добри плодове?

Както казва Спърджън, „Или трябва да вярваш на всичко в Библията, или да не вярваш изобщо. Вярвай на тази Книга на Бог до последната буква или я отхвърли. Няма средно положение между двете. Не се задоволявай с нищо друго освен с вяра, която плува в дълбочините на Божественото откровение; вяра, която се плиска в локви вода е бедна в най-добрия случай. Тя е малко по-добра от сушата, но не става за нищо.“

В заключение, за да растеш във вярата, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности. Второ, да промениш начина си на мислене. И трето – да оставиш Святия Дух да работи, като използва най-важния инструмент – Библията.

Молитва

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.01.2026 г.