понеделник, февруари 19, 2024

Аз съм Пътят и Истината, и Животът



/проповед/

Преди много години пътувах от Америка до България. На летище Шарл де Гол в Париж трябваше да направя връзка с полета за София. Но презокеанският полет закъсня и имах само 30 минути, за да мина през митническа проверка и да стигна до гейта си. Бързах като за световно.

Когато се качих в самолета осъзнах, че съм забравил ... лаптопа си. В бързината явно бях оставил лаптопа на лентата за багажа. Цялата ми служебна и лична информация беше в него. Можете да си представите чувството, което изпитах.

Слава на Бога, след като се върнах писах на „загубени вещи“ на летището и след размяна на много имейли, го намерихме. След това намерих човек, който да ми го вземе и да го изпрати обратно в България. Радостта ми беше голяма. Загубеният лаптоп се намери!

Но много по-голяма загуба е, когато някой човек е духовно изгубен. Мнозина се подмамват от дяволската лъжа, че материализмът ще им донесе удовлетворение и това води до безсмислено съществуване и в крайна сметка, до изгубване на вечността с Исус.

Много хора не знаят накъде отиват. В една стара българска поп песен, се пее как лирическият герой тихо шепне на вятъра и слънцето, върви по пясъка, слиза при хората, влиза в прозорците, накрая тихо пие водата и ляга в земята. И всичко това, защото Животът с главно Ж го е повикал на земята. Звучи поетично, и все пак, остава неминуемо впечатлението за безсмислието на този живот, в който няма нищо отвъд смъртта.

Хората се лутат като духовни слепци. Затова думите на Исус „Аз съм пътят, истината и животът“ са като свеж повей посред лятната жега. Защото тези думи дават ясна посока в лабиринта на живота, в който мнозина са загубили посока.

Много хора преследват фалшиво щастие, което се оказва мираж в пустинята. Чел съм, че когато в пустинята се смесят горещи и студени въздушни маси, на слънчевата светлина се образува мираж. Тогава очите и мозъкът на човек може да помислят, че виждат вода, но там няма нищо.

Много хора са хванати в капана на търсенето на щастие. Виждали ли сте тази снимка? Магаре се опитва да достигне моркова, който се полюшва пред него, но никога не може да го направи.

Хората ламтят за повече притежания, пари, за власт и слава, но тези неща никога няма да ги задоволят.

Чували ли сте легендата за фригийския цар Мидас, който си пожелал всичко, до което се докосва, да се превръща в злато. Желанието му било изпълнено, но за негов ужас, в злато се превръщало също яденото и пиенето.

Как постигаме щастие?

Щастието не се намира в удоволствието. Лорд Байрон живял така, както малцина са си позволявали. Той пише, „Червеят, гнилостта и тъгата са само мои.“

Щастието не се намира в парите. Американският милионер Джей Гулд е имал много от тях. На смъртния си одър казва, „Предполагам, че аз съм най-нещастният човек на земята.“

Щастието не се намира в позицията и славата. Лорд Бийкънсфийлд се радвал и на двете. Той пише, „Младостта е грешка, зрелостта е борба, а старостта е съжаление.“

Щастието не се намира във военната слава – Александър Велики завладява познатия тогава свят. След като го прави, горчиво плаче в палатката си, казвайки „Няма повече светове за завладяване.“

Добрата новина е, че макар и много хора да са изгубени и объркани духовно, те могат да бъдат спасени и да намерят истинско удовлетворение в Този, който каза „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“

Исус каза тези думи на учениците Си в нощта преди да бъде предаден, за да ги подготви за дните напред. Цели три години те Го следваха и се учеха от Него. Надяваха се, че Той е техният Месия, но не разбираха как ще ги освободи.

Затова Той им каза, че след малко време ще ги напусне, но ще отиде при Отца да приготви място за тях и един ден ще се върне да ги вземе при Себе Си завинаги (Йоан 14:1-4).

Тома помисли, че Исус говори за физическо място и поиска Исус да им покаже пътя, за да Го последват по-късно. И тогава Исус обясни, че пътят до Отца е чрез вяра в Сина. Исус бе донесъл Божията истина и вечен живот на хората и който Го познава, познава Отца. Той е пътят, истината и животът. Нека разгледаме тези три твърдения поотделно.

1.     Аз съм Пътят.

Това е едно твърдение, което е едновременно изключващо и включващо. То изключва всички други пътища и пътечки. И едновременно включва всички хора, които биха го приели. Това твърдение обаче кара много хора да се възмущават.

Днес у нас има много поклонници на източните религии, които казват, че Бог е един, само че ние го наричаме по различен начин. С други думи, вярват в религиозния плурализъм.

Има и много атеисти, които смятат, че няма Бог. Може би и някои от вас, които сега слушат, мислят така. „Ние сме просто комплекс от химикали без души. Любовта е само химическа реакция, а когато умрем ние просто преставаме да съществуваме. Вселената е само един студен, безкраен механизъм, а науката – само начин да разберем как този „гигантски часовник“ работи.“

По думите на атеиста Волтер, „ние сме измъчени атоми в малко кал, погълнати от смъртта, подигравка на съдбата. Toзи свят, този театър на гордостта и злото, гъмжи от болни глупаци, които разговарят за щастие.“

От това изказване на Волтер лъха всичко друго, но не и оптимизъм и вяра в бъдещето. Това изказване по-скоро показва сърцевината на човешкото безпътство. Хората са индоктринирани да вярват, че животът им е безсмислен. Че са продукт на сляпа еволюция, че са еволюирал планктон, а не творение на интелигентен Разум.

И тогава няма значение, дали си добър, жесток или убиец. Както казват атеистите, никой няма да е тук, за да си спомня.

Разбира се, дори учените знаят, че не могат да докажат, че еволюцията е научен факт. Преди години 117 учени били попитани „За какво вярвате, че е истина, въпреки че не можете да го докажете?“ Ричард Докинс отговорил, „Вярвам, но не мога да докажа, че целият живот, целият разум, цялата креативност и всичкия дизайн във вселената са директен или индиректен продукт на Дарвиновия естествен подбор.“

Неслучайно авторът Доминик Стейтъм нарича еволюцията идеология и дори религия. Защото еволюционистите фанатично вярват в нея без никакви доказателства.

Поклонниците на другите религии пък са пленници на преобладаващия религиозен плурализъм. Според тях Бог е на върха на планина и хората могат да стигнат до него по различни пътища. Това е интересна мисъл, но Исус казва нещо различно: „Никой не идва при Отца освен чрез Мене.“ Исус е единственият Път.

Да, пътят до Бога е като изкачване на планина, но единственият начин да стигнем до върха е с Исус. Той е планинският водач. Той подава въжето, за да което да се държиш. На него трябва да довериш живота си и Той ще ти помогне да стигнеш до върха. Няма друг път.

Много хора вярват, че могат да се качат на планината със собствена екипировка и инструменти. Уповават на добри дела, заслуги и постижения. Дори на специална нагласа.

В книгата си „Хвърчило към рая“, нашумялата напоследък водеща на здравно предаване Неделя Щонова описва разговора си със Светлозар – човек с ампутирана ръка, когото среща, докато той тича за здраве. В този разговор Светлозар споделя прозрения за това как се справя в живота, и между другото казва:

„Спасението на всеки човек е в собствената му нагласа. И в упорита, дисциплинирана работа... Духовната вяра на нагласата е най-активната действаща сила на тоя свят! А тя идва тогава, когато откриеш любовта в себе си.“

Книгата е пълна с подобни „прозрения“. Хората търсят любовта в себе си, силата в себе си, търсят спасение в себе си, защото са отхвърлили своя Създател. И ако „правилната нагласа“ липсва, тогава се мъчат с добри дела да спечелят благоволението на Бога.

Надяват се, че като спазват Великденския пост, като палят свещ за здраве и ходят на гробищата на задушница, ще стигнат до върха.

Е, може и да не правят всички тези неща, но достатъчно е да кажат, че са „православни християни“ – това е магическата дума, лифтът който ще ги пренесе до планинския връх.

На какво уповаваш ти? Може да си мислиш, че вярваш в правилното нещо, но да грешиш.

Като в следната история: Един самолет летял над океана с учен, пастор и турист с раница. Единият двигател отказва и пилотът съобщава на пътниците, че ще се разбият и трябва да катапултират, но има само 3 парашута. Казва им, че тъй като това е неговият самолет, той ще вземе единия. Взема парашута и скача. Остават трима човека за двата парашута.

Ученият казва: „Аз съм на прага на голямо научно откритие и човечеството има голяма нужда от мене.“ Взема втория парашут и скача. Остават пасторът и туристът. Пасторът казва, „Виж, приятел, аз имах добър живот, знам къде отивам, а ти имаш цял живот пред себе си, ти вземи последния парашут.“

Но преди още пасторът да е свършил, младият турист казва: „Нямай грижи, приятел, видя ли онзи учен, който скочи?“ „Да“. „Ами той току-що скочи с моята раница.“

Вярваш ли в правилното нещо? Можеш да се довериш само на Исус. Само Той може да те спаси в този живот и да те пренесе безопасно до следващия.“

2.     Аз съм Истината.

Исус каза, „Аз съм Пътят, и Истината“.

Ние живеем в постмодерен свят, в който няма абсолютна истина. Истината е подложена на атака. Казват, всичко е относително. Това, което за теб е вярно, за мен не е. Така че, моля не ми пробутвай твоята истина.“

Но човек е създаден със стремеж към истината. Неслучайно рапърът „Сарафа“ пита в една песен: „Истината, къде е тя? В днешни дни на кой можеш да вярваш?“

Ние едновременно се стремим, но и се страхуваме от истината. Истината ни привлича, но и плаши. Виждаме го навсякъде – в икономиката, в бизнес отношенията, в образователната система, в политиката...

Когато Исус каза, че е дошъл да свидетелства за истината, Пилат саркастично попита, „Що е истина?“

Но Пилат не разбираше, той не можеше да види, че Исус е олицетворение на Истината. Със своето раждане, живот, смърт и възкресение Той изпълни повече от 300 пророчества, записани в Стария завет. Защото Той беше 100 процента човек, но и 100 процента Бог.

Чърчил е казал, „Истината е неоспорима. Паниката може да негодува срещу нея. Невежеството може да я осмива. Злобата може да я изкривява. Но тя остава.“

Може би и ти задаваш въпроса на Пилат, какво е истина? Moже би си скептичен или дори се присмиваш на самата мисъл за съществуването на обективна истина? Или знаеш, че тя съществува, но бягаш от нея, защото е трудно да я погледнеш в очите.

Една причина, поради много хора отхвърлят истината, е защото тя е неудобна. Един пациент отива на лекар, защото напоследък не се чувства добре. Докторът му казва да си направи цялостни изследвания. Връща се с изследванията и те показват, че той има рак. И му предписва аспирин. Ще му помогне ли това?

Не, пациентът трябва да знае истината и да се подложи на адекватно лечение. Трябваше няколко студенти-християни от студентското общежитие, където живеех, да ми кажат истината - че съм грешник и че ако продължавам да живея без Бог рискувам да прекарам и вечността без Него.

Исус казва истината за състоянието на човека. Той е най-великият Лекар, който има правилната диагноза и знае как да ни излекува. Той призова хората към покаяние.

Марк 1:15 „Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието.“

Исус призова хората към покаяние, но много не харесаха това, което казва и не го приеха. Но Той не дойде да призове праведните, а грешниците към покаяние. И допълни:

Йоан 8:34 „Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.

Исус каза, че грехът в живота ни ни прави затворници и ни пречи да получим вечен живот. Единственият начин да се освободим от затвора на греха е да се покаем за него.

Какво означава покаяние? В Библията „покаяние“ означава да промениш ума си. Да обърнеш гръб на греха и да последваш Исус. Да повярваш в Него като Господ и Спасител и да Му позволиш Той да започне да променя ума и поведението ти. Така, както покаялият се Закхей раздаде половината от богатството си на бедните и върна четверократно на тези, които е лъгал. От измамник се превърна във филантроп.

Когато родителите на едно дете се разведат, това води до отчуждение между тях, и между тях и тяхното дете. Но има един още по-страшен развод – отчуждението от Бога. Всички ние сме отчуждени от Него по рождение, защото се раждаме в грях. Ние се раждаме грешници и по разположение врагове на Бога.

Но Исус изостави своята небесна слава, смири Себе Си и отиде на смърт. Той дойде, за да потърси и спаси изгубените и погиналите. Той има екипировката, необходима за нашето спасение.

Римляни 5:8 „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Вярваш ли в тази истина?

Той е Пътят, Той е Истината и накрая, Той е Животът.

3.     Аз съм Животът.

Исус е Животът!

Toй не притежаваше свой дом. Никога не написа книга, не заемаше позиция. Нямаше семейство. Не учи в университета. Не стъпи в голям град. Не пътува по-далеч от 300 км от мястото, където се роди. Приятелите му го изоставиха. Един го предаде.

Бе осъден несправедливо и прикован на кръст между двама разбойници. Но днес цялата човешка история е повлияна от него. Всичките човешки армии и флотилии, всичките парламенти и всички царе взети заедно не са повлияли на живота на човечеството толкова мощно, колкото този Живот.

Чрез смъртта и възкресението си Той дава живот на всеки, който повярва в Него. Защото Той е Животът!

Когато признаем тази истина и приемем предложението за прошка, откриваме истинската цел и смисъл на живота си. Всъщност, Той е истинският Живот с главно Ж, за което се пее в онази песен и за която са копнели нейните автори, вероятно без дори да го съзнават.

Ние се скитаме като изгубени в живота, ние сме като онази изоставена изгубена вещ в бюрото за изгубени вещи, която чака да бъде намерена. Ние се нуждаем да бъдем освободени от нашия плен и да се върнем към нашия Творец, който ни възлюби толкова много, че даде Своя единороден Син, за да имаме живот с Него.

Ние не можем да го направим сами. Но Той може, защото вече е преживял това, през което преминаваме. Там, на кръста, Той беше изоставен от Отец. Премина през агонията на болката, самотата и отчуждението. Но три дни по-късно възкръсна и победи смъртта. Само Го помоли и Той ще помогне и на теб да намериш свобода и надежда в Него. Амин!

 _________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

19.02.2024 г.


вторник, февруари 06, 2024

Добрият Пастир


/проповед/

Продължаваме с поредицата „Великият Аз съм“ върху изявленията „Аз съм“ на Исус Христос в евангелието от Йоан. Това са седем или осем изявления, ако включим „Преди да се е родил Авраам, Аз съм“. Вече говорихме за изявленията „Аз съм Хляба на живота“, „Аз съм Светлината на света“, „Преди Авраам Аз съм“, „Аз съм Вратата“. Днес ще разгледаме едно от най-известните Му изявления, „Аз съм Добрият Пастир“.

Нека прочетем

Йоан 10:11-15 „Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.​ Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, като вижда, че иде вълкът, оставя овцете и бяга; а вълкът ги разграбва и разпръсва.​ Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.​ Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават,​ както Отец познава Мен и Аз познавам Отца. Аз давам живота Си за овцете.​“

Пастирите или овчарите се грижат за овце. Aз разбирам от овце толкова, колкото разбирам и от шиене на гоблени. Но съм чел, че за овцете са характерни няколко неща.

Първо, овцете са склонни да се отлъчват. Дори да са в среда, в която имат всичко необходимо – зелени пасбища, вода, ако пастирът не ги наблюдава, рано или късно те ще се изгубят от погледа му.

Второ, овцете са беззащитни и плашливи. Оставени сами на себе си, овцете не могат да оцелеят дълго. Всяко друго опитомено животно, пуснато в гората, ще се бори за живота си. Но не и овцете. Оставете в дивото овце и бъдете сигурни, че те са послужили за обяд на някой хищник.

Те нямат нокти, нямат остри зъби, шипове, игли или отрова, за да се бият. Не могат да бягат бързо, за да избягат от вълк или мечка. И доколкото знам, нямат крила, за да полетят.

Откъм стойка също не го докарват. Кучето лае и ръмжи срещу опасността. Лъвът реве, котката извива гърба си в дъга и съска, гърмящата змия шуми с дрънкалката, разположена в края на опашката ѝ. В най-добрия случай овцата може да каже „баа-аа-а“. Не вярвам с това да впечатли някоя мечка. Не съм чувал и някой да сложи овца да му охранява имота.

И накрая, овцете са глупави. Не могат да се оправят сами в този свят.

В източна Турция стотици овце последвали овцата-лидер, която тръгнала към скала и се разбили след нея пред изумените погледи на пастирите. Това се случило в провинция Ван до границата с Иран. Четиристотин овце паднали от 15 метра и намерили смъртта си, но спасили останалите 1100 животни. Как се случило? Пастирите били оставили овцете да се реят наоколо, докато закусват. Загубите се изчисляват на 74000 долара.

Една овца се заблудила и паднала от скала, и 1499 я последвали. Можете ли да си го представите? Всяка от тези 1500 овце да пада една след друга. Скоро планината от овце станала толкова голяма, че тези отдолу били смачкани под тежестта на другите, а тези отгоре лежали на голямо меко одеяло.

Звучи като абсурд, но ни показва защо овцете се нуждаят от пастир – те не са най-умните животни на света. Възможно е да са най-тъпите животни.

В Библията Бог ни нарича овце, защото ние също сме без посока, беззащитни сме и сме глупави. А себе си Исус нарича Добрия Пастир. „Аз съм Добрия Пастир.“ Какво означава това?

Още в началото на нашата поредица казахме, че когато Исус казва „Аз съм“, Той всъщност заявява, че е едно с Бог Отец, с Яхве. Израелтяните смятаха името Аз съм/Яхве за прекалено свято, за да могат да го произнесат с устни. Фразата се произнасяла само веднъж годишно, в деня на изкуплението. Ако е трябвало да се напише, писарят се изкъпвал преди да я напише и след това унищожавал перото.  

По-нататък, за думата „добрият“ е използвана думата „kalos“ на старогръцки, която означава красив и ценен. Значението е, че Исус е не само морално добър, но е също прекрасен и превъзходен във всяко отношение.

Той е добър във всеки свой атрибут точно както Бог Отец е добър и не е способен да направи нищо лошо. Освен това, думата kalos (добър) означава, че Той не е просто един добър пастир, като че ли има други. Той казва, че Той е единственият Добър Пастир!

За слушателите Му това твърдение трябва да е било скандално. В тяхната представа само Бог е добър, а цар Давид е техният пастир. Въпреки това, Исус обявява, че Той е техният Пастир и Бог.

В цялото евангелие на Йоан сякаш Исус сравнява Себе Си с героите на еврейската вяра – Авраам, Мойсей и Давид, за да изтъкне, че Той е много повече от тях, защото Той е Бог.

Това е било възмутително за фарисеите. Те са възприемали тези твърдения на Исус като еретични. Освен това, самите те са се смятали за пастири на Израел. И сега се появява отнякъде Исус и ги изобличава като измамници.

Затова веднага след изявлението „Аз съм Добрият Пастир“, в ст. 12 и 13 Исус подчертава огромния контраст между Себе Си и религиозните водачи. Нека още веднъж видим тези стихове:

Йоан 10:12-13 „Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, като вижда, че иде вълкът, оставя овцете и бяга; а вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.“

Исус казва, Аз съм Пастирът, а фарисеите са наемници. И веднага след това се залавя да го докаже.

Първо, казва Той, Добрият Пастир дава живота си за овцете. Той поставя овцете преди себе си и ако е необходимо, се жертва. Наемникът не е истински пастир. Овцете не означават нищо за него. Ако види, че идва вълк, той бяга от него и оставя овцете да бъдат разкъсани от вълка. Той е там само заради парите.

Обратно, Добрият Пастир дава живота си за овцете. Тук предлогът „за“ може да се преведе и „вместо“. Исус умря вместо нас – не като мъченик, не като жертва на трагедия или нелепа случайност, а защото доброволно зае нашето място като наш заместник, за да плати заплатата за нашия грях.

К.С. Луис казва, „Доколкото знаем, на Бог не струва нищо да създаде прекрасни неща, но Му струва Неговото разпване, за да обърне нашата бунтарска воля.“

Някой трябваше да плати цената.

В Старозаветно време в Ерусалим се отглеждаха овце специално за жертването им в храма. Хората, които се стичаха за Пасха и другите празници можеха да си купят жертвено агне на място, вместо да го носят от дома си. Но сега Добрият Пастир щеше да даде живота си веднъж завинаги за овцете.

Точно обратното правеха наемниците. Наемникът получава пари за свършена работа. Той няма дългосрочен интерес. Aко се появеше проблем или нещата не се развиваха според очакванията, той изоставяше овцете.

Наемникът бяга, когато надвисне опасност. Той оставя овцете беззащитни от нападателя. Той е там само заради парите.

Но много лесно е да сочим с пръст и да обвиняваме другите. Да поставяме под съмнение тяхната лоялност. Но вместо да гледаме на другите, нека погледнем към себе си.

Ти казваш, Аз съм посветен на Бога. Посветен съм на църквата. Наистина ли?

Имаш ли тихо време с Бог всеки ден? Направил ли си приоритет участието си в поклонение в църква? Стремиш ли се да си покорен на Бога във всяка област от живота си? Използваш ли дарбите си за Царството? Казваш ли на другите за Исус?

Главният въпрос е, кого следваш – Добрия Пастир или някой наемник?

Дотук казахме, че Добрият Пастир дава живота си за овцете.

Второ, Добрият Пастир познава овцете.

Йоан 10:14-18 „Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават, както Отец познава Мен и Аз познавам Отца. Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир. Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.“

Исус познава Своите овце. Думата, употребена за „познава“ е ginosko. Смисълът е да познаваш някого от опит, да имаш интимно познание за него. Библията използва тази дума, за да опише взаимоотношения на любов. Като например в израза „Каин позна жена си“ (Битие 4:17). Така, че когато Исус казва, че познава своите овце, Той има предвид, че има лични взаимоотнoшения на любов с нас. Той ни обича нежно.

Един екскурзовод развеждал с автобус туристи в Израел и докато обяснявал историята, разказал как пастирите в древността се отнасяли към овцете – как ги хранили и се грижили за тях, как не ги тикали с тояги, но ги водели, как не били груби с тях, но овцете следвали техния глас. Но докато говорил забелязал, че хората не го слушат, а гледат през прозореца на автобуса как един мъж гони стадо овце. Той хвърлял пръчки и камъни по тях, удрял ги с тояга и дори насъсквал куче по тях. Това било точно обратното на онова, което екскурзоводът разказвал.

Гневен, той скочил от автобуса и попитал човека, „Ти разбираш ли какво правиш? Аз разказвах една очарователна история за нежните пастири, а ти тук биеш и тормозиш тези овце. Какъв си ти, бе?“ Лицето на мъжа придобило учудена гримаса. Накрая той казал, „Човече, ти нещо си се объркал. Аз не съм пастир. Аз съм касапин.“

Исус обича своите овце. Можеш ли да си представиш какво означава това? Добрият Пастир има милиони овце, но познава всяка от тях интимно. Според Йоан 10:3 той знае имената им, а те познават гласа Му.

Един пастор разказва за една случка във Витлеем. Рано една сутрин видял как двама пастири, които очевидно били прекарали нощта със стадата си в пещера и всички овце били заедно, трябвало да се разделят и да тръгнат всеки в своята посока. Един от пастирите отишъл на известно разстояние от овцете и започнал да ги вика. Първо една, след това друга, след това четири-пет животни изтичали към него и така нататък, докато цялото му стадо го последвало.

За властите ти си само един номер, но Богът на вселената те познава по име. Той знае силните и слабите ти страни, знае и най-големите ти тайни и грехове. И въпреки това те обича толкова, че умря за теб.

Той познава и нуждите ни. Псалм 23 дава поетичен израз на Божията грижа за нас. Докато Добрият Пастир се грижи за овцете, овцете Го опознават. Те го познават по-добре, докато слушат гласа Му (Божието Слово). Като Го следват, овцете се научават да Го обичат и да Му се доверяват.

Но ти може да кажеш, „Пасторе, аз мислех, че познавам Добрия Пастир, но не съм чувал Неговия глас и не познавам Неговата любов“, тогава или си заблуден от някой наемник, или си се отделил от стадото. Ако това е така, Библията ни казва, че Добрият Пастир изоставя стадото, за да търси теб.

Днес Той те вика да се върнеш обратно при Него. Утешава те с Неговия жезъл и тояга и те връща в кошарата. Спри да се съпротивляваш и Му позволи да се грижи за теб. Ела и познай Добрия Пастир.

Трето, Добрият Пастир не само дава живота си за овцете и ги познава интимно, но и ги пази за вечността.

Йоан 10:28 „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Това е една от най-великите истини в Библията. Тези, които продължават да слушат гласа на Христос и да Го следват, няма да погинат. Исус живее в техните сърца.

1 Йоан 5:11-12 „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот.“

Тук става ясно, че само тези, в които Христос живее и които са управлявани от Него, и които имат Неговия ум, са Негови овце. Те са тези, които няма да погинат, защото вечният живот обитава в тях. Но ако човек живее в грях и няма Христос в сърцето си, ако не е приемал Божията благодат или е отпаднал от нея, е против всякаква логика, че Той няма да бъде отскубнат от ръката на Бога. Божието слово казва, че този, който издържи докрая, ще се спаси и ще получи венеца на живота.

Заключение

Исус е Добрият Пастир. Въпросът е, познаваш ли Го? От това как ще отговориш на този въпрос зависи къде ще прекараш вечността. Разликата е не от небето до земята, а от рая до ада.

Ако познаваш Добрия Пастир можеш да си уверен, че Той винаги ще бъде с теб и ще се грижи за теб. Ако не Го познаваш, те каня да дойдеш при Него още сега. Недей да отлагаш! Ела при Исус днес и Той ще спаси твоята душа. Ще те постави в Божието стадо. Ще ти даде нов живот и ново раждане. Ще дойдеш ли при Него?

Добрият Пастир умря за своите овце. Той ги познава по име и ги обича, и Неговите овце Го познават. И трето, Добрият Пастир ще пази Своите овце за вечността.

Един известен актьор бил поканен на официално събитие и много хора го помолили да изрецитира откъси от известни литературни произведения. Един стар проповедник, който също бил там, помолил актьора да изрецитира Псалм 23. Актьорът се съгласил при условие, че проповедникът също ще го каже.

Рецитацията на актьора била направена с прекрасна интонация и голям драматизъм. Дълго го аплодирали. Гласът на проповедника бил груб и пресипнал от много години проповядване и интонацията му изобщо не била изгладена. Когато свършил, в залата нямало аплодисменти, но нямало и очи, които не са насълзени. След галавечерята някой попитал актьорът какво било различното при двете рецитации. Той отговорил, „Аз знам псалма, а той познава Добрия Пастир.“

Познаваш ли Добрия Пастир?


_______________________

04.02.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

 


Аз съм Вратата


/проповед/

Ако някой те помоли да опишеш Исус, какви думи би използвал? Може би думи като Велик, прекрасен, любящ.

Но дори да имаше ангелски глас, не би могъл да предадеш Красотата, Великолепието и Величието на Исус Христос.

Но когато Христос говореше за Себе Си, Той използва много земни думи като Хляба на живота, Светлината на света, Живата вода, Добрия пастир, а в днешния пасаж – Вратата.

Толкова обикновена дума, за да опише една толкова необикновена личност! Същевременно, тази метафора е много полезна поради честата употреба на думата „врата“ в нашето ежедневие.

Ние влязохме в тази зала през една от двете врати. И ще трябва да излезем през тях. Някои от вас използваха и вратата на асансьора.

Като си тръгнете, освен ако не живеете наблизо, ще трябва пак да влезете в колата или в автобуса през врата. Ще влезете в блока през входната врата, а след това ще отключите и вратата на жилището си.

Вратите са навсякъде. Вратите са чудесно изобретение, като се замисли човек. Най-голямата врата в света е в центъра Кенеди Спейс на НАСА. Тя е висока почти 140 метра и са нужни 45 минути, за да се отвори напълно.

За най-стара врата в Европа се счита намерената по време на разкопки в Цюрих, Швейцария. Датира се около 3100 г.пр.Хр. За най-стара все още функционираща врата в България се смята вратата на Боянската църква, построена през Средновековието.

В света се смята, че най-старата врата е една врата от Индия. Но всъщност, и тя не е най-старата. Защо? Защото Исус Христос е вечен и Той е живата Врата.

Затова днес искам да ви говоря за тази метафора, която Исус използва, за да опише Себе Си. Той използва тъкмо нея, защото тя е толкова честно срещана в ежедневието ни, и същевременно толкова важна! Ние не можем да живеем без врати и не можем да живеем истински без Вратата на живота – Исус.

Един говедар от Пернишките села отишъл за първи път в София със сина си. Влезли в един мол и се оказали пред една украсена с рекламни образи врата. След малко вратата се отворила и в нея влязла една старица с бастун. Вратата се затворила, някакви лампички просветвали  отгоре. След малко вратата се отворила и една стройна, хубава млада жена излязла оттам. Мъжът се обърнал към сина си и казал, „Напомни ми да доведа майка ти тук следващия път, за да я вкарам в това нещо.“ Човекът за първи път в живота си виждал асансьор.

Няма ли да е чудесно, ако имаше врата, през която да влезеш и да излезеш напълно нов? Ами, има такава. И тя не е свързана с конкретно място, а е Личност – Исус Христос. Това иска да ни каже Исус, когато използва този символ, за да опише Себе Си.

1.     Вратата е необходима.

Не можеш да влезеш в стая без да има врата. Всъщност, понякога можеш. Когато бях студент първа година, живеех в студентско общежитие на първия етаж. Прозорецът ни беше на метър над земята и когато моите съквартиранти закъсняваха и се връщаха след като общежитието беше затворено, минаваха през прозореца. Но прозорците не са предназначени за това.

След възкресението си Исус минаваше през стените, но за нашите тела това е невъзможно. Вратата е абсолютно необходима. По същия начин, за да може човек да влезе в спасението и в Божието присъствие, трябва да мине през Врата.

Много претендират да са тази врата, но Исус каза, че само Той е вратата за взаимоотношения с Отца. Това е смисълът на казаното от Него тук.

Само Той може да нахрани гладната духовно душа. Само Той може да излекува болното сърце. Само Той може да измие вътрешната нечистота.

Но за да стане това, ние трябва да минем през правилната Врата. И слава на Бога, тази Врата съществува. Името ѝ е Исус. Той каза,

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“

Тя съществува и тя е единствената врата за спасение. Някои казват, има много пътища до Бога. Може и да са много пътищата, но Вратата е една!

Деяния 4:10-12 „да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.“

Няма друго име, няма друга личност, няма друга врата, само Христос! Има само една Врата.

Ноевият ковчег имаше само една врата. Скинията имаше само една врата. Храмът имаше само една врата. Има само една Врата и нейното име е Исус.

Ноевият ковчег, скинията и храмът са преобрази на Спасителя. Само Той може да те очисти от греха и само в Него можеш да се подслониш от всяка буря.

Един търговски представител на някаква фирма спрял пред къща, пред която било седнало момче. Попитал го, „Приятел, вашите вкъщи ли са?“ То казало, „Да, вкъщи са, защо?“ Търговският представител минал покрай момчето и звъннал на звънеца. Но никой не дошъл да отвори вратата. Търговският представител звъннал отново и пак никой не дошъл. Обърнал се към момчето и казал, „Ти не ми ли каза, че вашите са у дома?“ Момчето отговорило, „У дома са, но това не е моят дом. Аз не живея тук.“

Можеш да звъниш на всички звънци на света, но не можеш да минеш през вратата, ако си застанал пред грешната къща. Исус е единствената Врата към Бога и към изкуплението.

Исус каза,

Йоан 14:6 „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“

Исус не е просто една врата; Той е Вратата!

Дотук казахме, че Вратата Исус е необходима и тя е единствената, която води към спасение. По-нататък...

2.     Тази  Врата е достъпна.

Една врата, през която не можеш да влезеш, не става за нищо. Поради грешка в изработването ѝ, предишната врата, която искахме да монтираме в църква, беше с прекалено малки размери. Можеше да се промъкнеш през нея, но не ставаше за църковна врата. Затова поръчахме нова, широка врата.

Ако една врата е заключена и нямаш ключ, колкото и красива да е, не ти върши работа. Ако за да влезеш трябва да платиш входна такса, а нямаш толкова пари, ще си останеш отвън. Децата, които нямат пари да влязат в стадиона, за да гледат футболния мач на любимия си отбор, надничат през оградата отвън. Не могат да влязат и да се насладят на мача.

Исус каза, „Ако някой влезе през Мене.“ Не всички врати са достъпни. На някои врати пише, „Влизането забранено,“ „Само за персонала“ или „Само за служители“, „Вход за външни лица – строго забранен“. На други пише „Зло куче“.

Исус каза, че Вратата, която води към вечен живот е достъпна. Той покани теб и мен с думите, „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“

Исус ни казва да минем през Вратата. Тя не е само за богатите, нито само за бедните. Не е само за добрите, нито само за злите. Всички се нуждаят от тази Врата и всички, които се покаят от греха си и повярват в Господ Исус Христос имат достъп до тази Врата.

Живелият преди век американски илюзионист и каскадьор Хари Худини оставял да го заключат в някоя килия в затвор и малко след това се освобождавал. Но веднъж нещата се объркали. Худини влязал в затворническата килия облечен с нормални ежедневни дрехи. Тежките, метални врати тряснали шумно и се затворили зад него.

Той извадил скрития в колана си метален лост и веднага се захванал за работа. Но този път имало нещо необичайно у ключалката – работил 30 минути и не ставало нищо. Минал час и все още не можел да отвори вратата. Целият плувнал в пот, задъхал се от раздразнение, но не можел да отключи механизма. След като се мъчил 2 часа, Худини се строполил, облягайки се на вратата, която не можел да отвори. Но когато паднал върху нея, тя се отворила! Изобщо не била заключена! Но в ума му тя била заключена и това му пречело да отвори вратата и да излезе от килията.

По същия начин Вратата Исус е вече достъпна и няма нужда от усилия, за да я отключиш!

3.     Богатствата, скрити зад Вратата

Зад някои врати има заключени несметни богатства. Някои хора какво ли не правят, за да се промъкнат през врати, зад които има злато, пари и други ценни предмети.

Неотдавна гледах филма „Банковият обир“. Той разказва за истински случай. През септември 1971 крадци наемат магазин за кожени изделия близо до лондонска банка на Бейкър Стрийт, прокарват тунел в подземието на банката, след което с помощта на термично копие пробиват пода в трезора. Открадват депозитни кутии с пари в кеш и бижута на стойност милиони паунди!

Но искам да ви кажа, че най-голямото богатство на света е скрито зад една врата – тази Врата е Исус. Зад тази Врата е цената, платена на кръста за всички грехове в света. Включително за твоя и моя грях. Зад тази Врата са небесните двери и вечността в присъствието на Бог.

Тези, които приемат Исус за Господ и Спасител са спасени от греха, смъртта и ада. Някой е казал, че животът на човек се състои от 20 години, през които майка му го пита къде отива, 40 години, през които жена му го пита къде е бил и 1 час при неговото погребение, когато всеки се пита къде е отишъл.

Когато си прекрачил през прага на Вратата Исус Христос, смъртта е само пристъпване в Божието присъствие. И зад нея намираш и други благословения:

Общение

Чрез тази крачка на вяра ние придобиваме не само спасение, но и влизаме в общение с нашия Господ. Представи си, ти вече имаш правото да общуваш с Царя на вселената! Той те нарича свой приятел и изслушва всяка твоя молитва!

Служение

Исус каза, че ние можем не само да влизаме през тази Врата, но и да излизаме през нея.

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“

Какво имаше предвид? Това означава, че след като веднъж сме влезли в кошарата, в църквата, Той ни дава цел на нашия живот. И тази цел е да служим на Бога. Той не ни е извикал в съществуване, за да водим един егоистичен и безсмислен живот, а да Му носим слава, като Му служим.

По времето на Исус кошарите били квадратно или кръгло заграждение, направено от камъни, натрупани един върху друг. В оградата оставяли отвор, така че овцете да могат да влизат и да излизат. През нощта, след като овцете влизали вътре, овчарят лягал на прага. Никоя овца не можела да излезе, без овчарят да я спре, и нито един хищен звяр не можел да влезе, без да премине покрай овчаря.

Исус ясно казва тук, че Той е Пастирът на овцете. Той е Вратата. След като сме в Него, имаме мир, защита и цел. Овцете излизали всеки ден на паша. По този начин те отглеждали вълна за пастирите. През нощта овцете имали почивка и мир.

В Христос съм защитен. Той пази вратата на живота ми. И аз имам цел, защото Той ме води навън да работя за Него. Един ден ще вляза в моя небесен дом – този, който Исус е подготвил за мен. Дотогава искам да имам живот с цел и смисъл – това ми дава Исус.

Имаш ли за цел и смисъл на живота си да служиш на Исус?

Основателят на Епъл, Стийв Джобс, искал 38-годишния президент на Пепси-Кола Джон Скъли да напусне работата си и да стане президент на Епъл. Когато предложил позицията на Скъли, Стийв Джобс го попитал, „Как искаш да прекараш остатъка от живота си – като продаваш подсладена вода или като получиш шанс да промениш света?

Исус отправя към нас още по-голямо предизвикателство. Искаш ли да живееш в този грешен свят само за да умреш и да те оплакват? Или искаш да знаеш, че принадлежиш на Бог, че имаш цел да живееш и че най-доброто тепърва предстои?

Големият евангелизатор Муди дошъл в един град, за да говори в голяма църква там. Една вечер едно момченце дошло и поискало да влезе, но разпоредителят му казал да си отиде вкъщи и да си ляга. Момченцето обяснило, че искало да види Муди, но разпоредителят отказал да го пусне. Разчаровано и натъжено, малкото момченце отишло отстрани до сградата и заплакало.

Точно тогава се появил Муди и се запътил към вратата. Чул плача и видял момченцето, облегнато на стената. Отишъл при него и го попитал защо плаче. Момченцето му обяснило, че искало да чуе Муди, но не го пуснали. Муди попитал, „Наистина ли искаш да чуеш Муди?“ Момченцето отговорило, „Да, господине!“ „Добре, хайде ела с мене“.

Двамата влезли в залата, той казал на момченцето да седне на неговото място и цяла вечер то слушало големия проповедник. След години това малко момченце станало пастор на същата тази църква.

Както това момченце влязло през вратата благодарение на Муди, ние влизаме през вратата на спасение и всяко Божие благословение само чрез Христос. Той е Вратата към изкупление и вратата към мястото на радост в присъствието на Господ Исус във вечността.

Аз влязох през тази Врата преди 32 години. И моята молитва днес е някой от тези, които слушате това, да се доверите на Исус като ваш Спасител.

Бог те призовава да минеш през тази отворена Врата днес. Тя няма входна такса, защото Той я е платил! Не можеш с усилия да я отвориш. Трябва да влезеш с вяра. Ела като малкото момченце, което влязло с Муди. Хвани се за Исус и вратата ще се отвори!

И след като си влязъл, служи Му вярно, защото вратата се отваря навътре, за да ни пусне в царството, но и се отваря навън, за да отнасяме благата вест до света.

Нека се помолим.

 _____________________

28.01.2024

БПЦ "Нов живот" Варна


Преди да се е родил Авраам, Аз съм


/проповед/

/Какво е християнската вяра?/

На кого си се метнал?

Когато се роди нашето трето внуче Ема, приятелите ни започнаха веднага да изказват мнение на кого прилича повече – на майка си или на баща си. Още като се роди едно бебе всеки започва да си дава мнението на кого прилича. Казват, „взел е очите на майка си“. Или, „тя има характера на баща си.“ A някои бебета приличат на известни личности. (Дани Девито)

Повечето от нас цял живот се опитват да не са като родителите си, но неизбежно приличаме на тях по някои от нещата, които правим или казваме.

В днешния пасаж ще стане дума за това на кого приличат участниците в него и кой е техният родител. Вече говорихме за твърденията на Исус „Аз съм Хлябът на живота“ и „Аз съм светлината на света.“ Така стигаме до третата проповед от поредицата „Великият Аз съм“.

Днес ще говорим за едно от твърденията „Аз съм“ на Исус, което обикновено не се включва в тази поредица. Oбикновено говорим за 7 твърдения „Аз съм“. Но днешното твърдение е всъщност осмото, което много коментатори добавят към списъка. Ние ще го разгледаме като трето поред.

Всички други твърдения започват с думите „Его eйми“ (Ego Eimi) – Аз съм... хляба на живота, Аз съм светлината на света, Аз съм възкресението и живота, Аз съм лозата и т.н. Но в този случай изявлението завършва с думите „Его ейми“ (Аз съм). Това изявление Исус прави пред фарисеите, когато казва „Преди да се е родил Авраам, Аз съм.“

Затова мисля, това изявление трябва да се включва в списъка с другите твърдения „Аз съм“, Всъщност, това е най-драматичното твърдение от всички. И за да усетим драматизма на тази декларация, нека обърнем на Йоан 8 гл. Ще разгледаме стихове 31-58.

Това е един доста разгорещен дебат между фарисеите и Исус. Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Християнска вяра не е национална принадлежност.

Йоан 8:31-33 „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“

Очевидно сред тези новоповярвали е имало и някои религиозни водачи. И когато Исус прави това твърдение, те не казват, „Ами това е чудесно, кажи нещо повече за това как можем да бъдем свободни, като вярваме в учението Ти?“ Не, те отговарят, че са потомци на Авраам и никога не са били слуги на някого (ст. 33).

Разбира се, това не е вярно. В историята си евреите са били поробени и окупирани от няколко империи – Египет, Асирия, Вавилон, Медо-Персия, Гърция и Рим. Но по-важното е, че за тях спасението им зависи не от Божията благодат или дори не от моралното им поведение, а от потеклото им.

Според някои автори те са вярвали, че Авраам е бил толкова благочестив, че натрупаното от него съкровище от заслуги ще стигне и за тях да получат праведността, от която се нуждаят. Щом са Авраамови чеда, те не могат да бъдат изгубени!

И днес много българи смятат, че щом са се родили в православна страна и от православни родители, те са православни християни. Toва означава ли, че родените в мюсюлмански, индуистки и будистки страни нямат никакъв шанс да станат християни!?

Това би било доста несправедливо от страна на Бог! Но ние знаем, че точно обратното е вярно. Той ни е оставил Великото поръчение, с което ни заповядва „идете и правете ученици от всички народи.“

Истината е, че България не винаги е била православна страна. Християнството по нашите земи се е появило в една езическа (политеистична) култура, силно враждебна на твърденията на Исус Христос. Цели три века християните са били преследвани и подложени на вълни на гонения от римските императори.

От съчиненията на презвитер Козма и Константин Преславски, а и от някои византийски извори разбираме, че преди да приемат християнството, българите са правели човешки жертвоприношения, покланяли са се на идоли и са имали оргиастични обреди, присъщи повече на политеистична религия. Някои наши царе дори са се гордеели с това, че са пиели вино от черепа на врага си.

Да си българин не означава, че си християнин!

Нека не забравяме също, че макар и нашите прадеди да са били християнизирани, след 45 години войнстващ атеизъм вярата на българите днес е под въпрос.

Мнозина подценяват промените, настъпили с установяването на комунистическата диктатура у нас преди 80 години. Един пример от Китай може да хвърли светлина и върху отношението към християните в комунистическа България.

Една 82-годишна християнка от Хонк-конг разказвала за живота си в Китай, като използвала думата, с която комунистите описвали тяхната революция – „освобождение“. Попитали я,

-        Когато беше в Китай, беше ли свободна да се събираш с други християни за поклонение?“

-        О, не – отговорила тя – от освобождението на никого не е позволено да се събира на църковни служби.

-        Но сигурно сте можели да се събирате в малки групи и да дискутирате християнската вяра?

-        Не, не можехме – отговорила жената – от освобождението всички такива събрания са забранени.

-        Можеше ли да четеш Библията?

-        От освобождението никой не може да чете Библията.

Подобно е положението и на българските вярващи по време на комунизма. Следователно, вярата на хората зависи от много фактори. Виждаме, че националната принадлежност и произход, макар и да влияят върху вярата, не ги предопределят.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа нещо във връзка с развихрилия се дебат напоследък: Това, че можеш да рецитираш „Аз съм българче“ е хубаво – добре е човек да знае своя род, език, национална идентичност и история. Но това не те прави християнин.

Между другото, през 1947 г. комунистите забраняват това стихотворение и свалят от учебната програма всички стихове на Вазов, а той е обявен за шовинист и буржоа. Но малко преди да се въведе промяната в програмата, през 1948 г. Вазов е спасен от излязла монография на академик Державин, в която той го нарича „велик народен поет на България.“ Тази внезапна промяна на 180 градуса под давление на Москва е характерна за комунистите.

И слава Богу, „Аз съм българче“ и днес се изучава в училище. Но това няма нищо общо с твоята вяра. Даже да го знаеш наизуст, това пак не те прави християнин. Да си християнин е много повече от национална принадлежност.

2.     Християнската вяра е подкрепена от дела.

Затова Исус казва на фарисеите,

Йоан 8:37-39 „Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото Моето учение не се побира във вас. Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам.“

Исус им каза, че има голямо несъответствие между това, което изповядват и това, което правят.

И днес виждаме много хора, които казват, че са християни, но вярата не се отразява на начина им на живот. Говорейки за номиналното християнство, философът Киеркегард казва:

„Когато се роди дете в Дания, малко след това му правят кръщене. Напръскват с малко вода главата на всяко дете и то става християнин. Ако някои от тях не биват напръскани с вода, няма значение, те просто си представят, че са го направили и така стават християни. И така, за много кратко време ние имаме повече християни от херинги в риболовния сезон... Всеки е християнин. В края на краищата, за Дания се говори като за християнска страна, нали?“

Сега заменете Дания с България и кажете – не описва ли това и нашата страна? Дали повечето от тези 75%, декларирали се като християни, не са номинални такива? Тоест, християни по наследство, но не и по убеждения?

A дали няма номинални християни и сред нас, протестантските вярващи?

Един адвокат, един доктор и един пастор отишли на лов и не щеш ли, изведнъж пред тях се изпречил един елен. И тримата стреляли едновременно и еленът паднал на земята. Втурнали се да го изследват, но не могли да определят кой го е убил.

Точно когато били в най-разгорещен спор, минал горският и попитал какъв е проблемът. Докторът му казал, че спорят кой е застрелял елена. Горският погледнал към елена и веднага се произнесъл, „Пасторът го е застрелял!“ Те се учудили как е решил толкова бързо. На което горският отговорил, „Лесно е, куршумът е влязал през едното ухо и излязал през другото.“

Ако става и с тебе така, докато проповедникът проповядва, може да се замислиш дали характеристиката „номинален християнин“ не се отнася и за тебе.

Исус казва на религиозните водачи: „Ако бяхте Авраамови чада, щяхте да вършите делата на Авраам. Но вие искате да убиете Божия Син. Авраам никога не би направил това.“

Автентичната вяра се доказва чрез дела на любов и покорство към Създателя. Фарисеите не само че не обичаха Бога, но и искаха да убият Сина Му. 

Когато остават без аргументи, фарисеите преминават към лични нападки и обиди. Те обвиняват Исус, че е роден от блудство (ст. 41), че е в грешник (ст. 46) и че има бяс (ст. 48).

От раждането на Исус са се разпространявали много слухове за Него. Някои са смятали, че Йосиф и Мария са имали интимност преди брака, други че Исус е от друг мъж.

Но в тези обвинения няма грам истина. Вместо да им отговаря, Исус ги кара да се вгледат в себе си и да тестват вярата си в Бога.

Йоан 8:42 „Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той ме прати.“

Тук условното наклонение в гръцкия израз означава, че нито едното, нито другото е вярно. Бог не е техен Отец и те не Го обичат.

Всъщност, тяхното поведение показва кой е техният баща. Исус директно им заявява:

Йоан 8:44 „Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите на баща си.“

Това твърдение е прозвучало като звучен шамар за фарисеите. Те се мислеха за Божии синове, а сега Исус ги нарича „синове на дявола“!

Разгорещеният дебат не спира дотук. На второто обвинение, че е грешник, Исус отговаря, че ако имат в какво да го обвинят, нека го направят (ст. 46). Фарисеите са още по-бесни и тогава отправят третото си обвинение, че Исус е самарянин и има бяс (ст. 48).

Те знаят, че Исус не е самарянин по рождение, но имат предвид, че Той не е по-добър от самарянин. За юдеите самаряните са религиозно и етнически нечисти, затова те са ги презирали.

На това обвинение Исус отговаря,

Йоан 8:49-51 „Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите. Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето учение, няма да види смърт довека.“

Но вместо да се успокоят, юдеите са още по-убедени, че Той има бяс.

Йоан 8:52-53 „Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт довека. Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? ... Ти на какъв се правиш?“

И отговорът на Исус на този въпрос ни води към третото ни заключение, a именно...

3.     Християнската вяра зависи от това дали вярваш в Исус.

Йоан 8:54-57 „Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и видя го, и се зарадва. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?“

И точно тогава Исус изумява слушателите Си с твърдението,

Йоан 8:58 „Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.“

Драматизмът е достигнал връхната си точка. От всички твърдения „Аз съм“ на Исус това е най-поразителното заявление за божественост. За религиозните водачи това беше богохулство, те бяха вбесени и начаса взеха камъни, за да го убият (ст. 59).

С това Исус не само им каза, че съществува отпреди Авраам. Той заяви, че е Той е съществувал вечно. Но онова, което разяри слушателите Му беше, че Той използва думите „Аз съм“ (Его ими, гр.). Всъщност, Той използва името, с което Бог се разкри пред Мойсей при горящия храст. Исус твърдеше, че е Яхве!

Исус не твърдеше, че е велик морален учител. Той не твърдеше, че е пророк. Той ясно заяви, че е Бог!

Следователно, важно е какво вярваш за Исус. Не е достатъчно да вярваш, че Исус е съществувал. Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил пророк. Мюсюлманите вярват в това, но дори не го имат за най-великия пророк, за тях най-великият пророк е Мохамед. Те не приемат, че Исус е Божият Син.

Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил велик религиозен учител. Много хора Го възприемат като такъв, защото уважават учението Му, признават нуждата от християнски морал в обществото, но не искат да имат нищо общо с Христос. Искат християнство без Христос! Не, Исус не е бил просто много морален човек и велик религиозен учител. Той не ни оставя такава възможност.

К. С. Луис пише, „Един обикновен човек, който твърди онова, което казва Исус, няма да е велик духовен учител. Той или ще е смахнат, на същото равнище с лудия, който заявява, че е варено яйце, или ще е дяволът от ада. Вие трябва да решите. Или този човек е бил, и е, Синът Божи, или е просто луд и дори нещо по-лошо... но нека не излизаме с такива снизходителни безсмислици, че е бил велик духовен учител. Той не ни е откривал подобно нещо. Не е възнамерявал да го прави.“

С твърдението си „преди да се е родил Авраам, Аз съм“, Исус заяви, че е единосъщен на Отец, заяви, че е Бог дошъл в плът.

Именно поради това, Исус дели хората само на две групи: Първата група приемат това Негово твърдение за божественост, приемат Го за свой Господ и Спасител и се опитват да живеят според Неговите заповеди. Втората група Го отхвърлят. Първата група казва, „Да бъде Твоята воля“. На втората група Той казва, „Да бъде твоята воля.“ Няма средно положение.

Дотук видяхме, че християнската вяра не е същото като национална принадлежност. Убедихме се, че християнската вяра се потвърждава от дела. И трето, християнин е този, който вярва в божествената природа на Исус.

Какво следва от всичко това?

Когато разговарям с хората за Бог, много често чувам да казват, „Еми, нали всички сме Божии деца.“ Че без значение в какво вярваме, как си представяме Бога, Той е наш Баща и ние сме братя и сестри. Звучи прекрасно, но има един проблем – не е вярно!

Исус изключи тази възможност, когато каза, „Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите.“ Ако искаш да разбереш дали принадлежиш на Бога, дали си Божие дете, трябва да отговориш на въпроса, „Аз обичам ли Исус Христос?“ Ако не Го обичаш, не си Божие дете. Има голяма разлика между Божие създание и Божие дете.

Второ, ние не се спасяваме, защото сме родени в „християнска нация“. Може баба ти да е вярвала в Бога, може прадядо ти да е бил свещеник, а пра-прадядо ти да е „ходил на Божи гроб в Ерусалим“. Чудесно е, ако имаш такива предшественици, но това не ти помага, ако нямаш лична вяра и взаимоотношения с Исус Христос.

Трето, тези които не вярват в Исус, умират в греховете си. Исус ясно каза това в ст. 24, „По тази причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.“

За да вземе човек важно решение, са нужни три елемента – чувства, интелект и воля. Например, когато млад мъж среща млада жена и те веднага се харесат един друг, си казват. „Искам да се оженя за този човек.“

Ако се поддадат на чувствата, веднага ще вдигнат сватба. Но тогава се намесва интелектът и задава въпроси на импулсивното решение: „Дали той/тя е добра партия?“ „Що за човек е?“ „Ще мога ли да я издържам“? Тогава двамата решават, че ще е по-добре да си дадат време, за да отговорят на тези въпроси.

Започват да споделят повече време заедно и след време той вижда, че тя е толкова красива вътрешно, колкото и външно. Интелектът се съгласява с чувствата да се продължи с брак.

Но все още предстои най-трудният вот – този на волята. Тя спира марша към олтара с въпросите, „Готов ли съм да се откажа от моя начин на живот? А от свободата си? Ще си струва ли? Готов ли съм да поема отговорност за нея?“ Бракът ще се състои едва когато волята се съгласи с чувствата и интелекта. Същото е и с идването при Христос.

Нека се молим!

 ____________________

21.01.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна