Как да свидетелстваме за Исус (Деяния 1:3-11)

 /проповед/

Продължаваме с поредицата „Борбата“ в християнския живот. Днес ще говорим за нашето свидетелство.

Средностатистическият християнин ще чуе около 4000 проповеди, ще изпее 20000 песни и ще се моли в 8000 публични молитви в живота си, но ще доведе нула грешници до вяра в Исус Христос. Това е отрезвяващата и тъжна статистика.

 Не знам дали е възможно да си християнин и да не благовестваш. Християнин, който не благовества е като огън, който не изгаря. Такова нещо няма!

Отнася ли се тя и за тебе? Ако никога не си участвал в това да доведеш някого при Исус, ти си пропуснал една от най-прекрасните опитности в живота.

Да споделиш Исус с друг човек и да видиш как Бог променя живота му не може да се сравни с нищо друго!

Тук, разбира се, няма такива хора, присъстващите се изключват! Или може би не? Според едно изследване, до 3 години след като някой стане християнин, вече няма невярващи приятели. Има много причини за това, но резултатът е че християните губят контакт с други хора.

Последната заповед, която Исус даде на Своите последователи непосредствено преди Своето възнесение е т.н. Велико поръчение:

 Матей 28:19-20 „И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин“

Ако това са последните думи на Исус към Неговите последователи, това означава че те би трябвало да са много важни за нас!

Апостолите взеха присърце тази заповед и само за няколко години църквата в Ерусалим нарастна от 120 на 20000 члена.

Нека сега прочетем заедно Деяния 1:3-11 и да видим какво е накарало тези 12 обикновени мъже да преобърнат света с главата надолу.

 Деяния 1:3-11 „на които [aпостолите] и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?

 А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

 И като изрече това, и те го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаще, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

В следващата 2-ра глава Петър проповядва огнена проповед и 3000 души откликнаха на поканата да приемат Исус. По какво тези християни се различаваха от нас днес? В края на краищата, те имаха същото послание като нас. Може би разликата беше в тяхната вяра. Те бяха истински убедени в това, което бяха видели и чули.

Днес искам да говоря за три факта, в които ранните християни бяха убедени и как това ги промени. Първо,

1.     1. Те вярваха, че Исус е възкръснал.

Деяния 1:3-4 „като им се явяваше… за което… чухте от Мене“

Павел казва, че Исус се е явил на Петър, след това на дванадесетте, а накрая и на повече от 500 вярващи, включително на него.

Когато миналата година България стана световен вицешампион по волейбол, много от нас споделиха тази радостна вест във фейсбук. Колко повече би трябвало да споделим вест като възкръсването на човек! Това си беше послание, което си заслужаваше да бъде споделяно. Защо не споделяме тази най-велика новина?

Както е казал някой, „ние нямаме тайна, която да крием, а история, която да възвестяваме. Благата вест не е нещо, което идваме в църква да чуем, тя е нещо, което излизаме от църква, за да кажем.

 Учениците в 1-ви век не можеха да не говорят за това. Те си казваха, „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя, тълкувайки Писанията?... Господ наистина възкръснал…“ (Лука 24:32,34)

Но ние днес сякаш сме изгубили този пламък в сърцето. Колко от нас наистина се чувстват отговорни да го правят? Ние трябва да разберем, че няма кой друг освен тези, които вече познават Исус, могат да говорят за Него!

Изпълнен ли си с Духа? Изобразен ли е в тебе Христос? Ако Христос живее в тебе, това ще кара хората да жадуват за същото.

 Един млад търговски представител бил разочарован, защото загубил голяма сделка и казал на мениджъра по продажбите: „„Предполагам, че това само доказва старата поговорка: можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“

Мениджърът му отвърнал: „Момче, послушай съвета ми: твоята работа не е да го накараш да пие. Твоята работа е да го накараш да ожаднее.“

Същото важи и за благовестието. Животът ни трябва да бъде толкова изпълнен с Христос, че да поражда жажда за благата вест у другите. Не всички ще признаят, че са жадни, но ще има и такива!

Позициите на една държава се споделят в чужбина чрез посланика ѝ. Ние сме посланиците, гражданите на небето (Филипяни 3:20), които Бог изпраща, за да предадем Божието послание на другите.

Няма друг, Бог разчита на нас! Ако нашите приятели и роднини загинат поради липса на знание, отговорността ще лежи върху нас.

Ако наистина вярваме, че Исус е възкръснал, трябва да споделяме това послание с всеки, който би ни изслушал. Когато говорих с едни хора, че Исус наистина е възкръснал, единият ме попита, „Ама ти май наистина вярваш!“ Казах, че ако не вярвах, нямаше да му говоря.

Често говоря и с моята фризьорка за Бога. Един пастор отишъл да се подстриже. Казал, че е пастор, че вярва в Исус и че на следващия ден трябва да отслужи погребение.  Тя му казала, че веднъж ѝ предложили 150$, за да подстриже мъртвец за погребението му, но тя не се съгласила. Той попитал защо и тя отговорила, че не иска да докосва мъртъвци, защото се страхува, че могат да се изправят в леглото.

Тогава пасторът казал, „Познавам един, който го направи.“ Тя казала, „Шегуваш се“. Той отговорил, че не се шегува и ѝ разказал благата вест. Когато свършила да го подстригва, тя попитала дали ще се върне отново, защото иска да знае повече.

Може би не винаги ще можеш толкова елегантно да насочиш разговора към Исус, но с практиката става по-лесно!

2.   2. Те вярваха, че Исус управлява.

И това им даваше съзнанието, че са хора с мисия. Когато учениците попитаха Исус кога ще възвърне царството на Израил, Исус отговори:

Деяния 1:7-8 „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената си власт… ще бъдете свидетели за Мене…“

Апостолите си мислеха, че Исус е дошъл да възстанови славното царство на Израил от времето на Давид и Соломон, но Исус имаше нещо друго предвид под „царство“. Той говореше за духовно царство, в което Бог ще царува в сърцата на своя народ.

Но след Петдесетница апостолите разбраха много добре, че Исус е Господар над цялата земя и че Великото поръчение не е предложение, а е заповед! Ние също имаме мисия като Божий народ.

Тактиката за победата ни е дадена от Исус – започни от своето семейство (Ерусалим), след това отиди при съседите и приятелите (Юдея и Самария) и накрая достигни до всички около тебе (хора от всяка част на света)

Някой си мисли, много добре звучи, но как да го направя? Чувствам се много слаб и неподготвен! Може би се чувстваш така, защото не използваш оръжието, което Бог ти е дал.

Исус не ни изпраща на мисия невъоръжени. Той ни е дал пълното бойно въоръжение – меча на Духа, щита на вярата, бронения нагръдник на правдата. Библията описва борбата за печелене на души като духовна битка. Павел казва:

 Ефесяни 6:11-12 „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.“

Исус Христос е нашият главнокомандващ и Той ни призовава да участваме в доброто войнстване, да си носим кръста и да достигаме до изгубените с добрата новина! Ако още не си го правил, време е да се включиш!

Големият евангелизатор Дуайт Муди обещал пред Бога, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на ден. Защо не започнеш, като обещаеш, че ще свидетелстваш на един човек седмично!

Исус е наистина Господ! Ако Той наистина управлява в живота ни, тогава ще правим всичко което можем, за да изпълняваме Великото поръчение.

В Деяния 1 има още едно дълбоко убеждение, което християните от ранната църква притежаваха.

3.   3. Те вярваха, че Исус ще дойде отново.

И това им даде стимул да говорят за Него. След като Исус се възнесе, ангелите им казаха:

Деяния 1:11 „Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Учениците изобщо не се усъмниха в думите на ангелите. Те повярваха с цялото си сърце, че Исус ще се върне. Всъщност, повечето си мислеха, че Исус ще се върне, докато са още живи. Затова може би е отнело доста време да бъде написан Новия завет.

Повечето ученици не са разбирали, че тези писания ще трябва да бъдат запазени и да служат на поколения след тях. Но тяхната вяра, че Исус ще дойде отново ги мотивираше да достигат до всеки човек, на всяко място където отиват.

Ако вярвахме във Второто идване толкова силно, колкото учениците, това щеше да преобрази коренно живота ни! Това би трябвало да ни мотивира да споделяме благата вест с всеки, за да може той да е подготвен за този ден.

Исус каза:

 Матей 24:36, 42 „А за онзи ден и час никой не знае… Затова, бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“

За онзи ден и час никой не знае. Но явно някои са дарени със „специално откровение“ от Господа и знаят! Исус каза, че в последно време ще се явят много лъжепророци. Много са пророкували, че Исус ще се върне на определена дата в историята.

 Известен е случая с основоположника на Адвентистите от седмия ден, Уилям Милър, който вярва че Исус ще се върне на 22 октомври 1844 г. Това довежда до паника на финансовите пазари. В навечерието на датата хората престават да работят и очакват почервеняване на небето и края на света. Но денят отминава и мнозина са разочаровани.

Основателят на Църквата на последния завет, руснакът Висарион, предсказва че Исус се е завърнал в негово лице в 2012 г. Един южноафриканец, пророк Джошуа Мхлакела, пророкува че Христос ще се завърне на 23 и 24 септември 2025 г. Общо в света досега е имало над 1000 лъжепророчества за идването на Исус, които разбира се, не са се сбъднали. Много хора са били излъгани и разочаровани.

Но когато дойде Исус Христос, ние няма да бъдем разочаровани, защото ще стане точно така, както е писано. Ние живеем в свят, пълен с изгубени души, които един ден ще застанат пред Съдния престол без да са повярвали в Него, ако не изпълним мисията си да им казваме за Исус.

Според едно изследване, 75-90 % от хората, които са решили да дойдат на църква, са го направили след покана на приятел или роднина. Само 2-3% идват след като са били на евангелизационно събитие и само 5-6 % са дошли, след като са чули онлайн проповедника.

Какво ни говори това?

Великото поръчение е заповед до всяко Божие дете – да сподели добрата вест за спасение на Исус с всеки, който би слушал. Думата „идете” се появява 1514 пъти в Библията. Исус каза: „Идете и кажете... Идете и поканете... Идете и правете ученици.”

Това направиха група младежи от нашата църква, като отидоха в две села. Споделиха Божията любов, като раздадоха продукти на хората и им казаха за Исус.

 1 Йоан 3:18 „Дечица, да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.“

Устното свидетелство е важно, но то трябва да е подкрепено от променен живот. Думите и делата са като двете крила на самолет – не може без едното. Един човек от църква ми каза, че бил провокиран да дойде на църква от промяната, която видял в един близък, който тръгнал на църква.

Това беше мисията на Исус – да потърси и спаси погиналото. Не можем просто да си идваме на църква и да мислим, че следваме примера на Исус. Трябва да разберем, че е нужно да направим нещо, за да достигнем до хората от нашето обкръжение с посланието за Божията любов. И това няма да стане изведнъж.

Ние празнуваме 13 години църква „Нов живот“. Когато с Ваня основахме църквата, бяхме само с още едно семейство, и по-късно то си тръгна! Но други дойдоха – един по един, семейство след семейство. Но това ще се случва само ако вярваме в това, в което учениците на Исус вярваха в първи век.

Първо, те вярваха, че Исус е възкръснал и това ги въоръжи с послание.

Второ, те вярваха че Исус управлява и това им даде мисия.

Трето, те вярваха, че Исус ще се върне и това им даде мотивация.

Ако ти си повярвал в Исус Христос и досега не си споделял за вярата си с някого, или отдавна си загубил огъня и не си го правил, зарадвай сърцето на Бога! Започни да споделяш най-голямото богатство, което имаш с другите.

Или, може би тук има някой, който е готов да предаде живота си на Исус. Ако това си ти, ако знаеш, че се нуждаеш кръвта на Исус да умие греховете ти, насърчавам те да се помолиш заедно с мене с тази молитва и самият ти да станеш свидетел за Исус. Нека се молим!

Молитва

_________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

12.07.2026 г. 

За когнитивния дисонанс на охладнялата любов

 

/снимка - The Guardian/

За много хора днес агресията се възприема като справедливост, зверствата - като защита на идентичност, разрушенията – като „необходима цена“. За тях човешкият живот губи своята стойност, ако е техен политически враг. Може би е прав Ели Визел, като казва, „Противоположността на любовта не е омразата, а безразличието… Но противоположността на живота не е смъртта, а безразличието към живота и смъртта.“

Исус Христос също ни предупреждава, че ще дойде време, когато „беззаконието ще се умножи“ и „любовта ще охладнее“ (Матей 24:12)

Нещо повече – Той каза, че хората ще преследват и убиват, вярвайки че вършат нещо добро: „...дори настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мене.“ (Йоан 16:2-3)

Този когнитивен дисонанс е характерен не само за агресора, но и за тези които оправдават неговите престъпления. Христос обаче ни показа един по-добър път, пътя на любовта към ближния. В духа на евангелието, наш „ближен“ е всеки, който страда, независимо от неговата националност, религия или политическа принадлежност.

И накрая, в противовес на омразата и дехуманизацията, Той даде най-радикалната си заповед, „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, правете добро на ония, които ви мразят...“ (Матей 5:43-44).

Няма нищо християнско в това да оправдаваш агресията и да героизираш насилника. Такива хора не са познали нито Отца, нито Сина. Дано размислят преди последната тръба!

Молитвата: как да говорим с Бога

 /проповед/

Днес започваме нова поредица проповеди, наречена „Борбата“. Ще говорим за духовната борба в живота ни като християни. Поредицата съдържа 10 теми, които покриват 10 различни области и духовни дисциплини – молитва, изучаване на Библията, благовестие, борба с изкушенията, вяра, взаимоотношения, водителство, святост, работа, духовно воюване.

Започваме с темата за Молитвата или „Как да говорим с Бога“. От всички духовни дисциплини, молитвата е най-важната, защото ни кара да търсим постоянно общение с Отца. А ние сме създадени за това! По думите на Ричард Фостър, „молитвата ни катапултира в сферата на духовния живот.“

И Той продължава: „Ако духовното размишление ни въвежда в духовния живот, постенето има придружаващо значение, изучаването на Писанията променя нашия ум, то дисциплината на молитвата ни довежда до най-високите и най-дълбоки дела на човешкия дух. Истинската молитва създава и променя живота.“

Аз съм благодарен, че като новоповярвал в университета имах добри наставници, които ми показаха колко важна е молитвата в живота ми. Когато започнахме да водим студентска група за библейско изучаване, по примера на английското студентско движение си направихме молитвени картички, на които пишеше: посвещавам се всеки ден да се моля за… и тук имаше празно място – трябваше да попълня имената на трима човека, за които да се моля. Така молитвата стана навик за мен и това революционизира живота ми. Бог стана много по-реален за мен.

Всяка неделя преди църква излизам да почистя пред църквата. Ако е валял силен дъжд, двете шахти отпред са затлачени с листа и клони и се образува голяма локва. Когато махна листата, водата свободно се отича в канала. Молитвата има подобен ефект върху живота на човек. Тя ни освобождава за действието на Бог в живота ни.

Божието слово на много места ни казва колко важно е да се молим.

1 Солунци 5:17 „Непрестанно се молете“

Филипяни 4:6 „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение“

Ние знаем, че молитвата е задължение на всеки християнин. Много от нас са вземали решение да се молят по 30 или дори 60 мин. на ден. Докато децата ни бяха малки, ставах в 6, молих се за 30 мин. и след това за 30 мин. изучавах пасаж от Библията.

Много от вас също са опитвали. Казвате си, ще се моля 30 мин. Започвате да се молите – първо за семейството си, след това за роднините, съседите и приятелите. След това за България, за властимащите, за спиране на войните… Поглеждате часовника – минали са само 5 минути! И си казвате, само великите мъже на вярата могат да правят това, това не е за мене!

Макар и често да се проваляме в молитвата, ние копнеем за дълбоки взаимоотношения с Бога. Августин Блажени е казал, „Създал си ни за Себе Си и сърцето ни е неспокойно, докато не се успокои в Тебе.“

Ние сме създадени за общение с Бога и без него чувстваме празнота. Когато се чувстваме, че не се молим достатъчно, трябва да помним няколко неща.

Първо, да не забравяме, че Бог желае да има общение с нас. Библията казва:

Яков 4:8 „Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас.“

Така че, инициативата в молитвата е на Бога. Ти си създаден така, че да откликнеш на Неговата инициатива.

Представяш ли си, Творецът на вселената ти се е открил в Словото и търси общение с теб. Затова, виж с какво време разполагаш и кога можеш да отделиш 20 минути, без да бързаш, за разговор с Бога. За мен най-удобно е да стана по-рано, за да имам това време сутринта. За теб може да е по-лесно да го правиш по друго време.

Ако 20 минути ти изглеждат много, започни с 5 или с 10. Бог винаги ни среща там, където сме и бавно ни води към по-дълбокото. То е като бягането. Ако бягаш само от време на време не можеш да участваш в маратон. Особено ако бягаш само от леглото до хладилника! Трябва да се подготвяш с редовни тренировки!

Как да се молим

Започни просто като благодариш на Бог за това, че Той е очаквал тази среща с теб. След това му благодари за това, което е Той. Тази молитва се нарича и обожание. Святият Дух ще те води в обожание, хваление и поклонение на Него. Може да се молиш с думите на някой псалм, като ги прочетеш на глас (напр. Псалм 63).

След обожанието е нужно да изповядаш греховете си, за да може да имаш чисти взаимоотношения с Бог. Следва благодарността. Благодарността е фундаменталният мотив на християнския живот. Ще осъзнаем това, когато разберем, че Бог ни е избавил от наказанието и осъждението за нашия грях. Винаги да благодарим на Бога е един от белезите на изпълването със Святия Дух.

Ние често губим чувството си за признателност. Бог иска да сме благодарни във всяка ситуация.

Един човек отишъл при равин и се оплакал: „Животът е непоносим. Деветима души живеем в една стая. Какво да правя?“ Равинът му отговорил, „Вземи козата си с вас в стаята.“ Човекът недоумява, но равинът настоява: „Направи както ти казвам и ела след седмица“.

След седмица отишъл отново при равина и изглеждал още по-измъчен от преди. „Не можем да понасяме тази коза, толкова е мръсна.“ Равинът му казал: „Иди си вкъщи и изкарай козата от стаята. След седмица ела пак.“ Седмица по-късно мъжът дошъл с грейнало лице и казал: „Животът е прекрасен. Наслаждаваме се на всеки миг без козата – само ние деветимата.“

Ние често забравяме добрите неща, които Бог е направил за нас. Благодарението е поддържане на спомен. То е молитвено изброяване на доброто в нашия живот.

И накрая идват молбите - застъпническата молитва за други хора и молитвата за твоите лични нужди. Застъпничеството е може би най-неегоистичният акт на любов, защото човекът, който е бил благословен от Бога, рядко знае кой се е молил за него. Именно застъпничеството на други хора за мен в молитва докосна сърцето ми, за да предам живота си на Бога в университета!

Време за застъпническа молитва в малки групи – 5 мин.

Можем да се учим как да се молим от молитвите на Павел за другите в неговите послания.

Бог се радва, когато се молим и за себе си. Важно е да помним, че Бог се интересува дори от най-малките подробности в живота ни. Това не прави молитвите ни егоцентрични, а напротив!

Ако има нещо в Библията, което не разбираш, или ако страдаш вътрешно заради лицемерието и несправедливостите около теб, Бог иска да споделиш това с Него. Той очаква да споделим и личните си молби. Когато децата ни бяха малки и сега, с нашите внучета, аз обичам те да идват и да искат нещо от мен – ако са гладни да си поискат нещо за ядене, или да поискат да им прочета приказка.

По същия начин Бог те насърчава да искаш неща от Него още преди да си решил какво ти е нужно. А ако Той смята, че нямаш нужда от нещо, Той ще ти покаже това, но Бог се радва, че си бил искрен с Него.

Молитвата не е да накараш Бог да направи нещо. Молитвата е да се движиш в Божията посока, да имаш Божиите цели и да участваш в Неговите дела.

Участваш ли в Неговите дела чрез молитва? Както казва един пастор, „християнин, който не се моли, е като шофьор на автобус, който се опитва сам да избута автобуса от коловоза, понеже не знае, че Супермен е сред пътниците в автобуса.“

С какви думи да се молим

Много християни се страхуват да се молят, защото не знаят с какви думи да го правят. Някои даже ме карат да им напиша молитви, с които да се молят. Можеш да използваш предварително написани молитви, но преди всичко молитвата трябва да е искрен разговор с Бога. Бог не се интересува от това дали молитвите ти са много красиви, а от това дали са искрени и изказани с благоговеене в сърцето ти.

Други питат, всеки път ли да завършвам молитвата с „в името на Исус Христос, амин“ (амин означава „да бъде“)? Отговорът е, ако използваш тези думи като заклинание, по-добре да не ги казваш. Ние казваме „в името на Исус Христос“, за да си напомним, че само благодарение на изкупителното дело на Божия Син имаме право да се приближим до Бога с молитва.

Също, използваме тези думи, когато молим за нещо, защото Исус каза:

Йоан 14:13 „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.“

С други думи, Исус ни позволява да искаме. Той ни разрешава да теглим от Неговата небесна сметка, стига целта на банковия превод да е съобразена с волята на Титуляра на сметката 😊.

Ако ти завършиш молитвата си с „в името на Исус“, но молитвата ти не отразява волята на Исус, тя няма да бъде уважена!

Така че, ако казваш по правилен начин накрая „в името на Исус“, това може да те предпазва от това да се молиш за глупости.

Някой студент или ученик може да попита, имам ли право да искам от Бога да ми помогне да имам 6 на изпита „в името на Исус“? Ами зависи доколко изхода от този изпит е съобразен с Божията воля и цели.

По-нататък ще говорим за познаването на Божията воля, когато говорим за водителството, но тук искам да кажа само няколко неща.

Първо, винаги е Божията воля да Го обожаваме, да Му благодарим и да изповядваме греховете си.

Второ, винаги е Божията воля да сме искрени с Него относно копнежите на сърцето си. Напълно в реда на нещата е да кажеш на Бог, „Господи, наистина искам да имам отлична оценка на този изпит. Това е важно за мен.“ Той обича, когато споделяме с Него, макар и това да не означава, че ще ни дава винаги това, което искаме.

Псалм 62:8 „…изливайте сърцата си пред Него“ 

И накрая, колкото повече четем и познаваме Библията, толкова повече ще разбираме Божия начин на мислене и съответно Неговата воля.

Резултатът от молитвите

Когато се молим, започваме да усещаме Божията любов и Неговото присъствие в нас. Започваме да преживяваме радост. Както казва Давид, пред Твоето присъствие – в Божието присъствие – има пълнота от радост.

Освен, че преживяваме радост, молитвата ни носи мир, когато сме склонни да изпитваме страх и безпокойство. Ап. Павел казва: Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и с молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. (Филипяни 4:6-7)

Молитвата променя не само нас, но също така променя ситуациите. Често след молитва в църква Бог изцелява хората, за които сме се молили.

Преди време ме спря пътна полиция и установиха, че не съм заплатил гражданска отговорност. В началото казах, не може да бъде! Ние винаги си плащаме данъците! Но се оказа, че този път поради многото неща, които са се случвали тогава в живота ни, бях пропуснал.

След няколко месеца получих наказателно постановление, че ще ме глобят и ще ми отнемат книжката за 6 месеца. Мислехме какво да правим, молихме се и въпреки малката вероятност за успех, реших да обжалвам в съда. Насрочиха датата на делото и освен че се подготвях за него, се молих много усърдно за Божията милост.

Самото дело мина за 2-3 минути и съдията не изглеждаше много заинтересован. Мислех, че няма да уважат жалбата ми, но продължих да се моля. И два месеца по-късно излезе решението, че съдът отменя наказанието!

Как да чуваме Божия глас

И стигаме до може би въпроса, който много хора си задават – как да чувам Божия глас, когато се моля?

Йоан 10:27 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.“

Как да различим нашите мисли и желания от гласа на Добрия Пастир? Не е ли много лесно да се заблудим? Ами ако това са зли гласове, а ние ги вземем за гласа на Добрия Пастир?

Нека отново да напомня, че Бог е този, който иска да установи общение с нас. Той иска да ни говори повече, отколкото ние искаме да Го чуем. Проблемът е, че ние понякога не искаме да Го чуем.

Думите „Моите овце слушат гласа Ми“ често се разбират погрешно. Много християни мислят, че Исус има предвид, че ще получим подбуждение за нещо и заедно с него потвърждение, че то е от Исус. Но Той не иска да каже това.

Думата „слушам“ в Библията обикновено означава „чувам“. Последовател на Исус е човек, който гледа сериозно на Божиите заповеди. Той се различава от другите овце по това, че е решил да следва само истинския Пастир. Когато други гласове се борят за вниманието му, той целенасочено си запушва ушите за тях.

Той е решил да се покорява само на един глас. Затова се научава да различава този глас от останалите.

Йоан 7:17 „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.“

Eвреи 5:14 „а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“

Може да ти отнеме време да се научиш да различаваш Неговия глас. Но колкото повече четеш и изучаваш Словото, и колкото повече си решен да му се покоряваш, толкова повече ще можеш да различаваш истината от лъжата.

Разбира се, понякога Бог говори директно и дава конкретно водителство в даден проблем. Но най-много Бог е загрижен да ни дава морални насоки и да ни учи да различаваме доброто от злото.

Затова трябва да изучаваме всеки пасаж в Библията в неговия контекст. Иначе рискуваме да гледаме на Библията си като на хороскоп! Молиш се за нещо, отваряш напосоки и Бог ти „говори“ от пасажа, който ти попадне на погледа! Така обаче ти не разбираш истинското послание на пасажа, а го сканираш през филтъра на твоите надежди и страхове.

Вместо това, просто предай проблема си на Бога. Докато изучаваш Словото, освен ако пасажът не адресира ясно именно този проблем, остави настрани проблема и се стреми да разбереш какво казва Бог в пасажа.

Пребъдване в молитва

И накрая, макар и да е добро нещо да имаш установено тихо време, в което да се срещаш с Бог всеки ден, не е хубаво това да е единственото време за общение с Него!

След като свърши тихото ти време, не е нужно да „изключваш честотите на Божието радио“. Дори и да не изговаряш наум непрекъснато някакви молитви, можеш да се наслаждаваш в Господа докато правиш други неща. Когато Павел казва „Непрестанно се молете“, може би има предвид именно това. Може да напуснеш стаята, в която се молиш, но не е нужно да напуснеш светилището вътре в тебе.

Това не е лесно в началото. Но може да формираш този навик да мислиш, че Святият Дух е винаги с тебе, докато правиш нещо друго.

В заключение, може да се каже, че молитвата е покана да надникнем в сърцето на Отец. Когато го направим, ще видим, че Той постоянно търси общение с нас. Затова молитвата е централната духовна дисциплина, двупосочен разговор с нашия Творец и Изкупител. В молитвата ние откликваме на Бога.

Бог иска да отделим време всеки ден за срещи с Него. През това време ние трябва да се покланяме и да Го обожаваме, да се изповядваме, да Му благодарим и да изказваме молитвите си за другите и за себе си.

Не е нужно да спазваме определена структура. Духът ще ни учи как да се покланяме и да чакаме Бога. И когато свърши тихото ни време, трябва да оставим Бог да ни учи как да оставаме в Неговото присъствие през остатъка от деня.

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

28.06.2026 г. 

Белезите, които избавят (Йов 42)

/проповед/

Днес завършваме нашата кратка поредица „Уроци на Йов“ върху книгата Йов – една от най-древните книги в Библията. За Йов се смята, че е бил съвременник на Авраам, живял около 2200 г.пр.Хр.

За кратко време Йов загуби всички хора, които обичаше, имуществото си и здравето си. Ужасната му болест сигурно е бледнеела в сравнение със загубата на децата му. Скръбта и болката бяха толкова големи, че Йов сигурно се е чудел дали някога ще престанат. Но за негова изненада, в края на книгата той се среща лице в лице с живия Бог.

Нещо такова преживява една американка - Лиса Биймър, съпругата на една от жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Съпругът ѝ Тод е в четвъртия самолет. След като разбират, че три други самолета са се разбили в обществени сгради, Тод и други пътници решават, че ще се бият с похитителите. Благодарение на тяхната саможертва самолетът пада и се разбива в поле в Пенсилвания.

Президентът Джордж Буш младши отдава почит на подвига на тези пътници, като кани Лиса Биймър да присъства на ежегодната среща „Състояние на съюза“, на която президентът на Америка запознава Конгреса със състоянието на страната. Последват много покани от токшоута с милиони зрители. Отново се среща с президента и съпругата му. Скоро след това написва бестселър за спомените си за 11 септември.

Можете ли да си представите внезапната промяна в живота на Лиса Биймър? На 10 септември тя просто е майка на две деца и в първите месеци на бременност с трето. Ако някой ѝ беше казал, че само след 4 месеца ще познава президента на САЩ, сигурно щеше да му се изсмее!

Сигурно тя би разменила популярността за поне още един ден с нейния съпруг! Цената на срещата ѝ с президента е твърде голяма – скръбта по загубата на нейния съпруг.

Йов също щеше да стигне до най-важната среща в живота си след голяма лична трагедия. Той загуби в един ден всичките си 10 деца. Но към края на житейския си път той е още по-изненадан от Лиса Биймър, когато се среща лице в лице с живия Бог.

Както видяхме през последните три седмици, след трагедията в живота на Йов той е посетен от своите приятели. Цели 35 глави те водят спор относно причините за страданието на Йов. И в края на книгата Бог отговаря на техния спор, но не като отговаря на техните въпроси, а просто като се явява.

Най-накрая Йов може да говори с Бог, но го прави като един дълбоко променен и смирен човек. Вече не настоява за отговор от Бога. Не настоява, че не заслужава да страда, защото е праведен човек.

Йов 42:1-6 „Тогава Йов отговори на Господа: ² Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. ³ Наистина, кой е този, който  помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. ⁴ Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. ⁵ Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

Ако ти преминаваш в момента в скръб или страдание, тази глава ще ти помогне да научиш важни житейски уроци и истини, които са помагали на много поколения християни. Първият от тях е, че…

1.     Единственият подходящ отклик на великия Бог е страхопочитание.

Да срещнеш Бог не се случва всеки ден. Но в Библията виждаме различни хора да се срещат с Бог. Можем да научим много от техните реакции.

Адам и Ева се крият от Бога. Мойсей се бои да погледне към Бога в горящата къпина. Исая казва, „Горко ми! Загинах!“ Даниил пада с лицето си на земята, вцепенен от страхопочитание. Петър пада на колене и казва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Савел е толкова разтърсен от срещата с Исус по пътя към Дамаск, че три дни не яде и не пие.

Когато се срещне с живия Бог, и най-големият богохулник и неверник престава да се смее… Осъзнава библейската истина, че „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ (Притчи 1:7)

Никой – нито човек, нито човешко творение, не може да устои пред мощния Бог.  

Днес ние се опитваме да съхраняваме архитектурни паметници, които някога са били просто обикновени сгради. Държавата дава милиони за това. Оплакваме други, които алчни инвеститори разрушават.

Разбира се, добре е да съхраняваме историческите си паметници. Но трябва да знаем също, че един ден „камък върху камък“ от всичко това няма да остане (Лука 21:6). Достатъчно е Бог само да развърже стихиите си.

Когато преди години стана наводнението в Аспарухово, отидохме на място, за да помагаме на бедстващите. Цели коли и къщи бяха погребани под придошлите пясъци на свлачището, причинено от наводнението.

Бог е мощен и е нужно да пристъпваме със смирение и страхопочитание пред Него. Страхопочитанието е здравословен страх.

Например, огънят дава топлина и светлина, но благодарение на здравословния страх от огъня ти няма да си пъхнеш ръката в него. По подобен начин страхът от Господа означава да уважаваш Неговата святост и сила и това да ръководи постъпките ти така, че да избягваш духовно нараняване.

Когато осъзнаем колко могъщ е Бог, ние заприличваме на Йов. Всичките ни въпроси и оплаквания се превръщат в чисто благоговеене.

След всички спорове и аргументи, сега е дошло времето Йов да отговори на Бог. Но той може да каже само това:

Йов 42:5-6 „Слушал бях за Тебе само с ухото си, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

И млъква. В момента, в който вижда Бог и осъзнава колко велик е Той, Йов може само да откликне със здравословен страх.

2.     Бог ни обича толкова много, че ни дава Своята благодат.

Когато Йов вижда приближаващите облаци (Бог му говори от бурята, Йов 38:1), това сигурно го е смутило. От думите на Елиу разбираме, че това са били впечатляващи облаци, с гръмотевици и светкавици. Гледката е спирала дъха.

Но Йов не беше наранен, напротив! След като Бог се присъединява към разговора, Йов е благословен с деца, имущество и богатство. Неговият престиж и почтеност са възстановени.

Йов 42:16-17 „След това Йов живя стои четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения. И тъй, Йов умря стар и сит от дни“

Що за Бог е това, който се явява на съд, установява вината на човек и след това го благославя повече, отколкото този човек би могъл да мечтае?

Такъв е нашият Бог!

Библията казва, че всички ние сме намерени за виновни в Божия съд:

Римляни 3:23 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. Но ето как продължава следващия стих:

Римляни 3:24 „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус.“

Един 90-годишен старец отишъл в едно издателство, за да покаже ръкопис за книга и да попита дали от издателството мислят, че книгата си струва да се публикува. Издателят прочел ръкописа и му казал, че е харесал книгата. На следващия ден оставил съобщение на съпругата му, че издателството се е съгласило на аванс от $90000.

Когато се срещнал с издателя няколко дни по-късно, старецът изглеждал притеснен. Казал, че с всичките си разходи за здравето си, няма как да даде на издателството толкова пари. Отнело известно време, но накрая издателят уверил стареца, че издателството ще даде $90000 на него, не обратно!

Каква радост е да разберем, че вместо да трябва да платим на Бог огромна сметка за извършените от нас грехове, Бог е решил да ни даде безценния дар на благодатта – Той вече е изплатил напълно нашите грехове.

Йов 42:7-8 „А когато Господ изговори тези слова на Йов, Господ рече на Теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против тебе и против двамата ти приятели; защото не сте говорили за Мене това, коете е право… слугата Ми Йов ще се помоли за вас… за да не постъпя с вас според безумието ви…“

След като Йов е получил тази Божия благодат, Бог му заповяда да покаже на свой ред благодат към приятелите си. Той трябваше да се моли за тях и да им помогне да възстановят взаимоотношенията си с Бог и с него самия.

Виждаме, че ние получаваме Божията благодат не за да я задържим за нас, а да я предадем нататък!

3.     Единствено правилният отклик: покорство.

Йов получи само една заповед от Бога – да се моли за приятелите си. В резултат Йов получи благодат и на свой ред трябваше да я предаде на приятелите си. Йов бе простен и от него се очакваше да прости. От ст. 10 до края на главата и книгата виждаме всички благословения, които Бог е излял върху Йов (даде му двойно, отколкото имаше преди) и даровете, които приятелите му са му дали (сребро и злато) . И от това разбираме, че Йов се е покорил на Божията заповед.

Но Бог подхожда индивидуално с всеки. На Адам и Ева заповяда да се плодят и да заселят земята извън Едемската градина. На Мойсей – да изведе народа си. На Исая – да пророкува и води народа. На учениците на Исус Той заповяда да занесат благата вест до краищата на земята.

Но за всеки последовател Божията заповед беше съобразена с неговата ситуация. Някои се страхуваха. Мойсей помоли Бог да изпрати друг. Гидеон на два пъти искаше знамения от Бог, за да се увери, че Бог ще е с него. Но въпреки страховете на някои от най-великите личности в Библията, всички те се покориха. Защото когато Бог заповядва нещо, Той приема само покорството.

Понякога Божиите заповеди изглеждат странни и нелогични. Филип трябваше да отиде в пустинята, за да се срещне с етиопския евнух. Петър трябваше да отиде в дома на един езичник. На Павел се наложи да промени маршрута си и да тръгне към Европа. Йов трябваше да прости и възстанови приятелите си, за да започне всичко отначало.

А за теб? Може Бог да ти заповядва да направиш нещо простичко, а може да е нещо, което ще промени твоя живот. Може да е просто да отидеш при някого и да споделиш вярата си, или да насърчиш някого, а може да е да вземеш водно кръщение, да отвориш дома си или да се посветиш на служение.

Но запомни, че каквато и да е заповедта, Бог приема само един отговор – трябва да се покориш.

Ако дори хилядолетни исторически паметници не могат да устоят срещу Божиите стихии, ще бъде разумно да не се изправяме срещу могъщия Бог.

И когато се покориш на Бога, който те обича, това означава да имаш най-удовлетворяващия живот, който можеш да си представиш.

Едно момче се върнало вкъщи един горещ следобед. Живеело в южна Флорида и зад къщата им имало езеро и през лятото той често се разхлаждал там. В движение хвърлил обувките, съблякал ризата и чорапите и се отправил към езерото.

Майка му го забелязала и излязла, за да види дали е добре. Докато гледала как синът ѝ плува навътре в езерото, видяла един алигатор да се движи от другия бряг към сина ѝ! Започнала да крещи и момчето се спряло. Разбрало каква опасност го грози и заплувало с всички сили обратно към брега. И точно когато стигнало до майка си, алигаторът го настигнал.

Започнала яростна борба. Майка му го дърпала за ръцете, а от водата алигаторът го дърпал за краката. Водата бързо се оцветила в кръв.

Един фермер, който минавал наблизо, чул виковете и се втурнал да помогне. Застрелял алигатора и помогнал на майката да се обади за помощ. Момчето оцеляло и след няколко седмици в болницата, най-накрая можел да говори с репортер.

Репортерът попитал дали момчето може да му покаже къде го е бил захапал алигаторът. С типичната момчешка гордост, то показало заздравяващите рани. Но след това казал, „Чакай малко, виж и тези!“ И запретнало ръкавите си, за да покаже белезите по ръцете си. „Имам големи белези и по ръцете! Те са защото мама за нищо на света нямаше да ме пусне.“

Книгата Йов ни напомня, че в живота ще имаме болка. Понякога болката е толкова голяма, че се чудим дали ще можем да продължим. Но когато погледнем към белезите, които са ни останали, някои от тях са от времето, когато Бог не е искал да ни пусне.

Довери Му се и Му се покорявай във всичко. Белезите, които Той ни е оставил, са били с цел да ни избави.

Молитва.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

21.06.2026 г.

С такива приятели нямаш нужда от врагове (Йов 4-6)

/проповед/

Двама приятели били в гората на лов. Изневиделица от храстите се появила мечка. Първият започнал трескаво да си обува маратонките. Приятелят му попитал, „Какво правиш? Не знаеш ли, че не можеш да надбягаш мечка? „Не ми трябва да надбягвам мечката. Просто трябва да надбягам теб.“

Много приятели са като този, когато играта загрубее, си плюят на петите и дим да ги няма.

Някой е измислил интересна нова дума, думата frenenemy, която можем да преведем като „приятераг“. Може би някой стендъп комик за първи път я е измислил. Интересна дума, която описва някои хора. Приятераг означава комбинация от приятел и враг. Подходяща е, когато не можеш да кажеш дали един човек ти е приятел, или враг. Който показва приятелско лице, но всъщност ти е враг. Двуличен човек.

Днес продължаваме с поредицата „Уроци от Йов“ върху книгата Йов. Ще говорим за приятелството. Библията говори на много места за приятелството.

Притчи 18:24 „има приятел, който стои по-близко и от брат.“

Притчи 17:17 „Приятел обича всякога и е роден брат във всяко време на нужда.“

Имаме добрите примери на приятелството на Давид и Йонатан, за което говорихме докато разглеждаме 1 Царе, за приятелството на Илия и Елисей, Павел и Тимотей.

Но Библията говори не само за добрите, но и за лошите приятели:

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Всички от опит знаем как лошите приятели ни отдалечават от Бога. С такива приятели нямаш нужда от врагове. Но днес няма да говорим за това как да избягваме лошите приятели, това е тема на друга проповед. Ще се опитаме да видим какви приятели сме ние, като разгледаме „приятелите“ на Йов - Елифаз, Билдад и Софар. 

Ние вече видяхме как Бог позволи на дявола да отнеме всичко от Йов, един праведен и непорочен мъж, и да го накара да страда, за да изпита вярността му на Бога.

Веднага след това тримата приятели на Йов идват, за да го утешат.

Йов 2:11-13 „А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааметеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат. И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. И седяха при него на земята седем дена и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че страданието му е много голямо.“

Ако просто продължаха да слушат и да утешават приятеля си, щяха да бъдат включени в списъка със страхотни приятели в Библията. Но за нещастие, не го направиха.

Щом си отвориха устата и се опитаха да помогнат на Йов с лошата си теология и горди изказвания, се превърнаха в пример за ужасни приятели.

Както казваме, с такива приятели нямаш нужда от врагове. Те сториха повече вреда на приятеля си, отколкото неговите врагове.

Думите им накараха човека с непоколебима вяра Йов да се съмнява и дори да обвинява Бога в жестокост.

Понякога, ако не внимаваме, с подобно отношение, вместо да насочим хората към Бога, можем да ги отблъснем от Него.

Понеже нямаме време да изследваме и тримата, бих искал да се фокусираме на първия приятел, Елифаз, и да видим какви поуки можем да вземем от него за това как да бъдем добри приятели.

1.     Фокусиране върху грешките на другите.

Елифаз разсъждава дали да говори или не, но решава че не може да се сдържи да не говори. И първото нещо, което пита Йов е, като си помагал на толкова много хора, защо сега не можеш да помогнеш на себе си?

Йов 4:3-6 „Ето, ти си съветвал мнозина и немощни ръце си укрепил. Твоите думи са привдигали падащия, и отслабнали колене си укрепял. А сега това те сполетя, и ти се отчая, достигна те, и се сломи.“

Този въпрос ми прилича на упрека на минаващите край кръста, докато Исус виси на него: „Ако си Божий Син, слез от кръста!“

И след тази първа грешка, идва и втората грешка на Елифаз:

Йов 4:7-8 „Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, и къде са били изтребвани праведните. Доколкото съм аз видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.“

Елифас обвинява Йов за неговите проблеми, като твърди че никой не е погинал или страдал, без да е виновен сам той и без да си го заслужава. Това обаче е грешна теология!

Разбира се, Йов не беше съвършен. Но Библията казва, че всички сме грешни и всички заслужаваме да страдаме и даже заслужаваме смърт. Затова всеки момент на мир и спокойствие се дължи на Божията благодат, а не на нашата праведност или на нашите заслуги.

Но проблемът е, че нашата гордост ни кара да виждаме грешките у другите. Всъщност, често ние критикуваме у другите точно тези неща, които не харесваме у себе си. Защо? За да не се налага да се изправяме срещу тях. Болезнено е да признаеш собствените си провали – това може да доведе до срам, чувство за малоценност и несигурност.

От друга страна, като осъждаме грешките на другите, това действа като успокоително – кара ни да се чувстваме по-добри и „по-морални“ на фона на другите.

Затова Исус каза

Матей 7:5 „Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“

Ако го правим, ако сме искрени за своите грешки и провали, вместо да ни избягват, хората ще ни търсят като приятели. Както казва К.С. Луис, „Приятелството се ражда в момента, когато един казва на друг: „Какво? И ти ли? Мислех, че съм единственият.“

Елифаз обвини Йов за неговите проблеми. Кой се нуждае да чува такива думи от приятел? Има си време за корекция, но първо хората се нуждаят да бъдат изслушани!

2.     Маска на вярващ.

Следващия урок, който научаваме от Елифаз е, че не всеки, който звучи като много духовен и като много вярващ, наистина е такъв. Лесно е да се имитира вяра.

Йов 5:8-16 „Но аз Бога ще потърся и делото си ще възложа на Бога, Който върши велики и неизследими дела… дава дъжд по лицето на земята… възвишава смирените… въздига в безопасност нажалените… осуетява кроежите на хитрите… избавя сиромаха от меча…“

Макар и това, което Елифаз казва да е вярно, той не е искрен. И не това Йов се нуждаеше да чуе в момента. Йов знаеше всичко това по-добре от Елифаз! Той не се нуждаеше от проповед, а от състрадание!

Елифаз продължава да обвинява Йов, че той е причина за собствените си проблеми. Някой е казал, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа.“

Холивудските филми често изобразяват християни, които са горди, арогантни и егоистични, и които обичат да използват християнски клишета като „Моля се за теб“, „Бог те обича“ и „Не се тревожи, всичко си има цел.“

Макар и тези стереотипи да не ни харесват, трябва да признаем, че в тях има доста истина.

Аз също казвам на хората „Ще се моля за теб“ и макар и да го казвам искрено, понякога забравям за обещанието си. Затова реших да не оставям някоя нужда, без да се помоля веднага, когато разбера за нея.

Понякога като християни ние казваме на хората, че Бог ги обича, но не им даваме помощта, от която се нуждаят. Така само обличаме в духовни дрехи нашият егоцентризъм. Хората чувстват това и това ги отдалечава от Бога.

Нещо повече, може да използваме библейски цитати, но това не означава, че винаги сме прави или че мотивите ни са правилни. В историята Библията е била използвана, за да се оправдаят неща като робството, нацизма, геноцида, расизма, апартейда, а сега и войната на Русия в Украйна.

Ние трябва да познаваме Писанията и да учим стихове наизуст. Но цитирането на Библията не винаги означава, че сме в „духа на Словото“.

Ако искаме наистина да помогнем на приятел, преди да попитаме Бог какво да кажем, по-добре е да помолим Бог да промени нашето сърце.

3.     Тръни или плодове?

Накрая, виждаме, че приятелството на Елифаз повече навреди, отколкото помогна на Йов. То даваше тръни вместо плодове.

Йов отговаря така на Елифаз:

Йов 6:4 „Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; заплахите на Бога са се опълчили против мене.“

Йов сякаш е взел присърце думите на Елифаз и тук виждаме, че вместо да вижда Бог като приятел, той започва да гледа на Него като на враг.

Той знае, че неговият грях не е по-голям от греха на кой да е друг човек и не може да си обясни защо страда, освен ако Бог не го мрази.

Елифаз напомня за някои християни. Когато някой невярващ потърси подкрепа от християнин и започне да споделя проблемите си с него, той или тя веднага започват да го обвиняват и осъждат. Затова много хора не могат да понасят християните. И може би затова някои не искат да дойдат на църква.

Тук нямам предвид да говорим само за Божията любов на невярващите. Далеч съм от мисълта да споделяме само онези неща от Библията, които биха ги накарали да се чувстват добре. Това правят проповедниците на евангелието на просперитета.

Когато казваме на хората, че само ако спрат да се оплакват, ако тръгнат на църква и си намерят работа, тогава проблемите им ще изчезнат - това е точно онова, което проповядва евангелието на просперитета.

Но колкото и духовен да си, проблемите няма да изчезнат изневиделица. Йов разбираше това. Той знаеше, че Бог дава и Бог взема. Бог е в контрол на всичко.

Разбира се, че има време и място за укоряване, за коригиране и назидаване, но не можем да започнем „от вратата за главата“. Първо трябва да покажем любов и загриженост, да насърчим и да изслушаме човека.

Такова отношение именно може да привдигне падналия човек. Не двулично, фалшиво приятелство като това на Елифаз, а истинско христоподобно приятелство, което се стреми да привдига другите.

В началото приятелите на Йов започнаха добре. В гл. 2 те дойдоха, изслушаха Йов, плакаха с него и се молиха с него.

Ако бяха продължили да изговарят думи на живот, вместо думи на смърт, днес нямаше да ги посочваме като пример за ужасни приятели. Щяхме да гледаме на тях като на пример за прекрасни приятели. Щяхме да слушаме проповеди за това как да имитираме техния пример, а не как да го избягваме.

Затова, нека изпитаме сърцето си и да видим що за приятел сме ние. Дали приличаме на Елифаз от глава 2, или на Елифаз от глави 4 и 5? Нашето приятелство помага ли на хората или ги наранява? Плодове ли носи или тръни? Приятел ли сме или приятераг?

Вместо да се фокусираме на провалите на другите, да се преструваме на духовни без да помагаме и без да принасяме плод, нека се стремим да се поучим от примера на Исус като приятел.

Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел и ще те учи как ти да бъдеш добър приятел.

Първо, Той ще те научи, че добрият приятел е искрен, не слага маски. Второ, ще те научи, че добрият приятел се притичва на помощ. Приятел в нужда се познава.

Притчи 17:17 „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.“

И трето, добрият приятел ще има жертвоготовна любов, подобно на любовта на Христос към нас. „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13)

Исус демонстрира именно тази агапе любов. Той умря, но три дни по-късно възкръсна от мъртвите и днес живее в тези, които са го приели за Свой Господ и Спасител. Както казва ап. Павел, „Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене…“ (Галатяни 2:20)

А както казва Аристотел, „Приятелството е една душа, която живее в две тела.“ Ако Христос живее в тебе, Той ще е най-добрият ти приятел и Той ще те учи как да си добър приятел за другите.

Един британски вестник предложил награда за най-добрата дефиниция за приятел. Сред хилядите отговори, които получили, били следните:

Приятел е този, който умножава радостите, разделя тъгата, и чиято честност е ненарушима.

Приятел е този, който разбира нашето мълчание.

Приятелят е като часовник, който е верен през цялото време.

Победителят бил този, който казал: „Приятел е този, който идва, когато целият свят си отива.“

Молитва.

_____________________

15.06.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна