Истинският Приятел (1 Царе 18:1-9)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху 1 Царе „В търсене на Цар“. Разглеждаме живота на Давид. Миналия път с помощта на Жоро разгледахме една от най-интересните истории в Библията, победата на Давид над Голиат, записана в 1 Царе 17.

Днес ще разгледаме първите 9 стиха на 18 глава, за да видим как различни групи реагират на победата на Давид, а след това ще поговорим малко и за това какво характеризира истинското приятелство.

Прочит 1 Царе 18:1-9.

1.     Поклонение на герои.

Давид спасява Израел. Той побеждава героя на филистимците, Голиат и така се превръща в герой за Израел. Първата реакция е тази на тълпата, която пее: „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“

Това силно разстройва Саул, зъл дух го напада и на следващия ден той прави първия си опит да убие Давид.

Това е нормална реакция за една тълпа. Те сякаш казват, „Сауле, харесваме те, но вече си имаме нов герой.“ Всъщност, на мястото на стария идол, Саул, те издигат нов.

Това поставя началото на вражда между Саул и Давид, но също така подготвя капан за Давид. Защото поклонението на герои е винаги деструктивно.

Всъщност, тълпата не разбира какво се е случило с тази битка. Защо Бог допуска едно малко момче без оръжие и без военен опит или тактика да победи цяла армия?

Всъщност, не Давид, а Бог победи тази армия! Те трябваше да пеят не „Давид порази десетките си хиляди“, а „Спасението е от Господа“! Това беше правилният прочит на победата над Голиат и филистимците.

Когато едно момче побеждава великан и това води до победа над цяла армия, тук явно не става въпрос за човешки умения или военна тактика, а за това, че самият Господ е спечелил тази битка.

За хората е характерно да героизират личности. Но винаги, когато се покланяме на герои, това има разрушителен ефект. То води до разделение, завист и разочарование.

Поклонението на герои е голям проблем и за хората, които встъпват в брак. Те казват: „Най-накрая намерих някой, който ще ме спаси. Ура, той/тя ще ми оправи живота и ще ме направи щастлив.“

Това поклонение може да е и към децата. Те се превръщат в твоите герои. Някои прекалено амбициозни родители направо стресират децата си, защото ги карат да ходят на частни уроци, да учат, да спортуват, за да са „успешни“ в живота си.

Други родители пък превръщат детето си в единствения смисъл на живота си и се грижат то да има всичко, дори да не му се налага да работи. Така възпитават едно малко диктаторче, което после се превръща в голям диктатор. Това също има отрицателни последици за детето и за тях.

Героизирането на някой в твоя живот винаги води до разочарование.

Защо копнеем за известни личности и герои? Първо, защото те задоволяват нуждата ни от нещо по-голямо от незначителните ни животи… Но парадоксът е, че ние им се покланяме, защото животът ни е незначителен, но когато го правим, това ни кара да се чувстваме още по-ужасно.

Ние сме създадени, за да се покланяме на Бога. Но тъй като Бог отдавна не присъства в живота ни като секуларно общество, си измисляме герои, създаваме си звезди, правим си идоли, които ни карат да се чувстваме значими.

Гледах интервю на дъщерята на оперния певец Гюзелев, която разказа как в Париж случайно срещнала един от своите идоли, режисьора и сценарист Паоло Сорентино, и решила да отиде при него и просто да му каже, че много харесва филмите му. И когато го заговорила, той с неприязън казал, „А, не, моля ви се, моля ви се!“

Поклонението на герои води винаги до разочарование.

Същото е и в политиката. Едни от най-големите трагедии на 20 век, а и в 21-ви, са резултат от това, че народите решават, че искат да имат „спасител“. Вожд на народите, фюрер, дуче. Така се раждат диктаторите.

Винаги, когато се оженим за такъв „спасител“, или си „родим“ спасител, или изберем на избори „спасител“, това ще ни довърши.

Това е първата реакция на победата над Голиат. Но в текста виждаме и втората реакция. Тя е…

2.     Неприязън към героите.

Това е подходът на Саул. Неприязън, дори омраза към героите. Докато масите, простолюдието са склонни да героизират, да се покланят на личности, елитите преди и днес мразят героите.

Саул намрази Давид, защото той го караше да изглежда по-слаб лидер. В следващите няколко глави Саул прави всичко, за да може Давид да се изложи и провали. Обаче Давид продължаваше да се доказва като успешен служител и воин.

Причината, поради която елитите и властимащите не желаят хората да имат герои, е защото тези герои са високоморални личности, или в най-лошия случай по-морални от тях. Елитите са губещите в сравнение с героите.

И днес виждаме как мафията използва медиите си, за да омаскари всеки що годе свестен политик и да му попречи да спечели политическо мнозинство в парламента.

Днес повечето хора са съгласни, че за да функционира добре едно общество, то трябва да вярва в добродетели като честност, състрадание, саможертва, смелост, солидарност, приемане на различията и т.н.

В древността хората са се учели на добродетели от своите герои. От легенди и митове за героите, подобно на легендата за Крали Марко. Хората са слушали разкази за своите герои около огнището и са си казвали, „И аз искам да съм като тях.“

Но проблемът е, че героите ни карат да се чувстваме неловко. Затова управляващите като Саул мразят героите и разпространяват опорката, че „всички са маскари.“

Ако вярваме, че всички са маскари, че всички са лицемери, тогава няма нужда да подражаваме на нечий пример. Можем да правим каквото си искаме. И така се разпада обществото ни.

Саул се оскърби от думите „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ И намрази героя Давид. И какво стана с него? Той стана ли благороден? Не!

Следователно, прекаленото героизиране, поклонението на герои ни довършва, а омразата към героите подкопава обществото.

Ние имаме нужда от Спасител, но когато се обърнем към някой „спасител“, той ни разочарова.

В приказката „Пепеляшка“ на Шарл Перо, тя копнее за спасител и накрая красивият принц идва и става неин спасител. Но според феминистите, това я правило подвластна на него.

От друга страна, мъжете също имат проблем, като търсят спасение в жена. Помните ли друга приказка,  „Жабокът – принц“ от братя Грим. По думите на п-р Тим Келър, ние се чувстваме грозни, необичани и искаме това красимо момиче да се появи отнякъде, да ни целуне и да ни превърне в красив принц.

Всички ние се нуждаем от спасител. Но когато се обърнем към човек, за да ни спаси, той ни разрушава. А ако решим, че мразим всички герои и спасители, се разпадаме.

Какъв е отговорът тогава? Йонатан има напълно различен отговор от тълпата и от Саул.

3.     Да видиш истинския Герой.

Нека прочетем отново

1 Царе 18:1-4 „И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“

Йонатан също е привлечен от героизма, вярата и свидетелството на Давид. И Йонатан се привърза към Давид и го обикна. Но Йонатан не му се поклони, нито го намрази, защото позволи на героя да го смири. Нито тълпата направи това, нито Саул посмя да направи.

Всъщност, героите трябва да ни смиряват, затова много хора мразят героите. Но как се смири Йонатан? Той му даде мантията си и меча си. Но това беше царска мантия, той беше бъдещият цар!

С други думи, Йонатан му каза: „Ти заслужаваш да бъдеш цар! Ти си по-добър от мен.“

1 Царе 23:17 „ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе.“

Ние скоро ще имаме поредните избори за парламент, а след това и за президент. Представете си на балотажа за президентските избори, единият кандидат има 75% одобрение, а другият само 25% одобрение. И първият дава пресконференция, на която казва: „Мислех за изборите и смятам, че моят опонент е по-добър кандидат за президент от мен. Той има повече качества, по-мъдър и почтен от мен е, ще бъде много по-добър президент от мен. Правя си самоотвод, изберете него.“

Звучи нереално. Но точно това направи Йонатан. Йонатан беше наследникът на трона и имаше всички качества. Но той се смири пред този герой. Защо? Защото гледаше към Бога.

Когато Саул иска да убие Давид, Йонатан му казва:

1 Царе 19:5 „Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже … делата му са били много полезни за тебе; защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил.“

Йонатан беше разбрал какво се случи при победата над Голиат. Той не беше заслепен от героя Давид. Той разбра, че спасението е от Господа, не от Давид. Затова Давид не го смачка, а го смири.

Той не стана зависим от Давид, но само бе привлечен от него. Не е грях да си привлечен от примера на някой герой – например от примера на дякона Левски. Но е грях да го издигаш в култ.

Всъщност, Йонатан прозря, че Давид е преобраз на един по-добър Давид, по-голям Герой. Този помазан да бъде цар е чудесен преобраз на истински помазания Цар. Когато Йонатан видя Давид да поваля Голиат, той разбра, че неговият проблем не са великаните.

Ние сме привлечени от момчето, убило великана, от Св. Георги, който е убил ламята. Но нашият проблем не са великаните и драконите, а грехът и смъртта. Ние се нуждаем от един Герой, който рискува живота си и побеждава греха и смъртта. 

С други думи, отговорът не е нито поклонение на герои, нито омраза към героите. Отговорът е да видиш истинския Герой.

Няма лошо в това да имаш герои. Но ако не повярваш в благовестието, ти или ще превърнеш твоите герои в обект на поклонение, или ще ги намразиш.

А благата вест наистина говори за един Герой, Исус Христос.

Евреи 12:1-2 „нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.“ „Начинател“ (archēgos) тук означава „водач, основател, пионер“, с други думи, „герой“.

Давид победи Голиат не заради своята сила, а защото Бог го избра да представлява целия Израел. Неговата победа бе победа за Израел. Той бе водачът, начинателят на победата. По същия начин Исус е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

Йонатан успя да види отвъд Давид, видя Исус. Ако нашият поглед също е отправен към Исус, не е нужно нито да мразим героите, нито да се пристрастяваме към тях.

Това е, от което се нуждаем в нашите бракове, в нашите семейства, приятелства, политическа принадлежност… изобщо в живота ни.

Нека видим малко по-подробно какво означава това на практика в живота ни.

4.     Истинският приятел.

Приятелството на Давид и Йонатан е пример за нашите приятелства. Същевременно, Давид е и преобраз на Христос. Затова, можем да се учим от него на това как да бъдем ученици на Христос.

Но в приятелството на Давид и Йонатан виждаме две важни неща. Първо, истинският приятел е открит с теб.

Изразът „Йонатан се привърза към Давид“ (ст. 1) означава че душата на Йонатан се свърза с душата на Давид. Те споделяха най-дълбоките си мисли, страхове и надежди. Бяха напълно открити един с друг.

Като четат това, някои съвременни автори мислят, че тук е описана хомосексуална връзка. Може би, защото мъжете обикновено трудно разкриват чувствата си.

Но тези хора казват това, защото не разбират благата вест. Това бяха двама войни, но нещо бе променило тези войни и им позволи да са открити и уязвими един с друг.

Те принадлежаха на две различни класи. Единият бе пастир, другият бе царски син. Те трябваше да бъдат политически врагове. Те нямаха нищо общо… с изключение на едно нещо. За тях Бог бе по-важен от тях самите. Тяхното най-голямо желание бе да вършат Божията воля.

Бог бе помазал Давид, а не Йонатан за цар. И Йонатан си каза, щом Бог ми отнема царската корона, нека бъде така. Бог е моята награда! Както каза Йов, „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ (Йов 1:21)

Тъй като Давид и Йонатан обичаха Бог повече отколкото обичаха един друг, тяхната обич издържа изпита на времето.

Ако обичаш Бога повече, отколкото обичаш приятеля си, тогава ще имаш невероятно приятелство. Защото тогава ще правиш и казваш това, което е необходимо, без да се страхуваш да се откриеш, защото Бог е твоето спасение. Няма да се страхуваш да конфронтираш другия, защото Бог е твоята праведност.

Когато умирал от едра шарка, американският богослов и философ Джонатан Едуардс казал на дъщеря му да напише писмо на жена му, която нямала да успее да дойде да го види. „Предай най-дълбоката ми любов на скъпата ми съпруга и ѝ кажи, че необикновеният съюз, който просъществува толкова дълго между нас, бе духовен съюз, затова ще продължи вечно.“

Ако Бог е по-важен за теб от човека до тебе, тогава можеш да имаш истински приятелства. Ако Бог не е твоят спасител, ако не е твоят герой, тогава ще изпадаш в поклонение на измислени герои или в омраза към герои. Ще опитваш сам да се спасиш.

И второ, ако си открит с приятеля си, ти ще си и отчетен пред него, защото Бог е по-важен за теб, отколкото твоя приятел. В 20 гл. виждаме, че Йонатан направи това, когато обеща на Давид, че ще му съобщава какви са намеренията на баща му към него.

Ако искаш да имаш такива приятелства с християни, тогава трябва да имаш тези две неща – откритост и отчетност. Под отчетност имам предвид да споделяш със зрял брат или сестра в Господа за твои проблеми. Ако си отчетен пред някого, това може да промени живота ти!

Например, аз съм отчетен пред националния координатор на църква „Нов живот“ и пред мъжете, с които имам ученичество. Отчетността включва неща като колко време прекарвам всеки ден в четене на Словото и молитва, с какви грехове се боря и т.н.

Отчетност означава да изповядваш греховете си, например ако се бориш с гняв, непростителност, порнография, някой лош навик и т.н.

Разбира се, ти можеш да имаш приятели нехристияни. Но не можеш да имаш духовно единство с тях. Ако Христос е твоят център, нехристиянинът няма да те разбере. Ако Исус е твоят Спасител, можеш да имаш истински приятелства! Давид и Йонатан имаха такова истинско приятелство.

Заключение

В заключение, отговорът на Библията не е нито покланянето на герои, нито неприязанта към герои, а да видиш Героя отвъд героите. Йонатан прозря Героя отвъд героя. И това го направи герой. От друга страна, Саул искаше Йонатан да стане цар и това отне царството от него.

Това е благата вест. Саул бе религиозен, но когато се изправи срещу помазания за цар, се почувства засрашен. Може да си религиозен, морален и добър, но това не е достатъчно.

Единственият начин да си свободен е да позволиш на Христос да стане твой цар. Който иска да се издигне, ще се сниши. Ако искаш да управляваш, трябва да се покориш. Ако искаш да си щастлив, търси щастието на другите и Божията слава. Защото макар и да беше Бог, Исус Христос се смири, затова Бог го превъзвиши и Му даде име, което е над всяко друго име. Йонатан разбра това.

Ако Йонатан видя Исус в Давид, колко повече ние трябва да сме готови да сложим Исус на първо място. Защото когато Исус отиде да се бие с дракона, Той не се върна с главата му, както Давид се върна. Исус отиде и загуби главата си. Той загуби, но в крайна сметка победи. Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел.

Амин.

______________________

15.02.2026

БПЦ "Нов живот" Варна 

Християнинът и социалните медии

/проповед/

Днес е Ден на българското радио и Световен ден на средствата за масова информация. Днес не слушаме толкова много радио, но времето ни повече от всякога е изпълнено с новите социални медии. Затова реших, че ще е подходящо на днешния ден да поговорим на тема „Християнинът и социалните медии.“

Социалните медии са променили много живота ни. За това говори и следващата история.

Една жена изпратила следното съобщение на мъжа си:

Скъпи, изпращам ти това съобщение, за да те запозная с последните събития в нашето семейство. Опитах се да говоря с теб, докато беше на компютъра си, но ти само ми повтаряше, че ще бъдеш „B-R-B“… каквото и да означава това. Затова реших да ти изпратя този имейл.

На Ванко днес му поникна първото зъбче. Той е този, когото дондукраш на коляното си, докато пишеш и сърфираш в интернет.

Рая беше на първа среща в събота вечер. Тя си прекара добре и каза да ти благодари, че си ѝ дал колата. Оставила е ключовете обратно на закачалката за ключове под паяжините, където ги е намерила.

Алекс ходи на тренировки по футбол. Пита дали би дошъл на някой от мачовете му, ако ти купим лаптоп, който да вземеш със себе си?

Да видим какво още е ново от последния път, когато ти писах преди три месеца: трябва да купим нов хладилник, кучето почина от старост, църквата има нов пастор и… да, между другото — аз имам нова работа.

Е, мисля, че това е всичко засега. Ще ти пиша отново след около три месеца. Пази се, скъпи. Всички много ни „липсваш“ и ще се видим следващия път, когато спре токът!

С любов,

Твоята съпруга

Днес искам да поговорим за това как социалните медии влияят на нашата психика и как можем да ги използваме за Божия слава като християни. И докато слушате бих искал всеки да се замисли над следните въпроси: Стремя ли се да прославям Бог докато използвам интернет и социалните медии?

Или те ме въвеждат в грях? Станали ли са те мой господар? Карат ли ме да си пилея времето и да съм непродуктивен? Ценя ли социалните медии повече от взаимоотношенията си в реалния свят? Виждат ли хората Христос в това, което публикувам или коментирам, или виждат как се оплаквам и споря за глупости?

Това са важни въпроси. През последните 25 години почти не можем да си представим живота без смартфон. В него са часовника и алармата ни, музиката която обичаме, календара ни, камерата ни, там са приятелите ни във фейсбук, инстаграм и тик-ток. До такава степен телефонът ни се е сраснал с нас, че рядко мислим за това.

Но както казва християнският автор Дейвид Уелс, „ние всъщност живеем в паралелна вселена… която може да заеме цялото ни време. Въпросът е какво става с нас… когато сме пристрастени към непрекъсната визуална стимулация.“

Как ни променя интернет?

Първо, според професор Грутиъс, ние ставаме това, което гледаме. Когато се покланяме на идол, ставаме като идола. Когато се покланяме на Христос, ставаме като Христос.

Псалм 115:4-8 „А техните идоли са от сребро и злато, създадени са от човешки ръце. Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; ноздри имат, но нямат обоняние; ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; не издават звук с гърлото си. Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят, и всички, които се надяват на тях.“

Апостол Павел казва,

2 Коринтяни 3:18 „А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.“

Това, което гледаме оформя сърцата и умовете ни. Ние трябва да се замислим какво става с душата ни, когато прекарваме толкова много време на телефона си? По какъв начин това ни променя?

Това е сериозен въпрос, особено ако нещата, които гледаме са нечисти и похотливи? Цял ден сме бомбардирани с прочувствени, изкушаващи и дори порнографски образи. Нужно е да вземем мерки, за да сме защитени от тези изкушения.

Библията ни предупреждава:

2 Коринтяни 7:1 „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“

Трябва да използваме телефоните си така, сякаш Бог наднича зад нас. Трябва да реагираме така, сякаш Бог получава съобщение всеки път, когато вземем телефона си. Така или иначе, Бог получава скрийншот на всичко, което гледаме, харесваме или коментираме.

С Божията помощ и насърчение и отчетност пред доверени братя и сестри можем да упражним самодисциплина и да избягваме вредата от кибер грехове като зависимости и дори неподходящи взаимоотношения.

Друга опасност от социалните медии е, че нашето общуване офлайн започва да прилича на общуването ни онлайн. Свикваме да изпращаме бързи и кратки съобщения, но за един добър разговор е нужно време и внимателно изслушване. Онлайн можеш да игнорираш съобщение или да му отговориш след два часа. Но в реално време трябва да се отнасяме към събеседника си по различен начин!

По-нататък, ние забравяме, че сме ограничени в нашите възприятия. Нашите телефони и компютри ни предлагат всичко – новини, видеа, музика, снимки, реклами, постинги на приятели… Средно човек проверява телефона си … 58 пъти на ден!

От една страна е добре да си осведомен. Но от друга, не можем да следим всичко. Но малко по малко забравяме за нашите ограничения и започваме да жадуваме за забранения плод на безкрайно познание. Подсъзнателно изпитваме желание да станем безкрайни като Бога. Но вместо да ни направи цялостни личности, това желание ни фрагментира.

Ефесяни 5:15-16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“

Социалните медии ни правят по-разсеяни. Едновременно вършим две неща – едното във физическия, другото във виртуалния свят. Ние не можем да работим, да имаме тихо време и да говорим с приятели, и едновременно да следим фийда в телефона. Една от най-тъжните гледки е хора седнали на маса в кафе, забили поглед в телефона си.

Трето, ние забравяме радостта на въплъщението (присъственото общение). Вижте какво казва апостол Йоан:

2 Йоан 12 „Имам много да ви пиша, но не искам да пиша с книга и мастило, обаче се надявам да дойда при вас и да поговорим лице в лице, за да бъде радостта ни пълна.

Може в нашите електронни писма и послания да разкриваме част от себе си, но както казва един автор, това е повече като общение между духове, не между реални хора.

За разлика от всички останали религии с изключение на юдеизма, християнството казва, че творението е добро. Затова Бог иска ние да общуваме в материалния свят. Затова Исус дойде в плът, не виртуално! Словото стана плът, не постинг!

Ние сме цялостни личности с мисли, чувства, въображение, с определена външност и глас. Случвало ли ви се е да изпадате в недоразумение онлайн, защото не чуват тона на гласа ви? Или да се шегувате, а човекът отсреща го възприема буквално и се обижда? Или обратното, вие казвате нещо сериозно, а другият мисли, че се шегувате.

Знаете ли, че само 7% от общуването е вербално и 93% е невербално? Само когато виждаме човека и чуваме гласа му можем да разберем дали „Добре съм“ означава, че наистина той или тя са добре.

Една жена разменяла съобщения с дъщеря си, която била студентка в университета. Майката питала как върви и дъщерята отговаряла „добре“ и изпращала емотикони на усмивки, широки усмивки и сърца. По-късно същата вечер дъщерята опитала да се самоубие.

В следващите дни станало ясно, че се била заключила в стаята си в общежитието, по цял ден плакала и показвала всички симптоми на депресия. Реалността била напълно различна от съобщенията ѝ във фейсбук.

Онлайн общуването може да ни помага, но то е само допълнение към нашите взаимоотношения в реалния свят, не може да ги замени. Нищо не може да замени радостта от общуването във физическия свят.

И както видяхме в примера в началото, нашите взаимоотношения с нашия съпруг или съпруга, нашите деца и съседи, не трябва да страдат заради виртуалните ни взаимоотношения.

Това се отнася и за църквата. Особено след ковид пандемията, някои християни загубиха интерес към събиранията в църква. Ако се съберем всички хора, които са идвали на църква през годините, може би нашата църква ще е 200 човека. Особено сега сме в грипна ситуация, но има много хора, които не са болни и пак не идват редовно на църква.

Когато Божиите люде се събират да се покланят в дух и истина, присъствието на Святия Дух е осезателно; то не може да се преживее онлайн. Ние сме призовани да се събираме физически, да се покланяме заедно, да изповядваме греховете си и да вземаме Господна вечеря, да прегръщаме братята и сестрите, да показваме любов и загриженост, да се радваме с радостта на другите и да плачем с тези, които плачат. Ценим ли въплътеното общение?

Когато дойдем на църква, фокусирани ли сме върху хвалението, молитвата и Словото? Имаме ли пълноценно общение с другите, или през цялото време скролваме телефона си, търсейки нещо по-забавно от радостта на Бога и общението в реално време?

И четвърто, трябва да внимаваме да не би интернет да ни прави по-небрежни в нашето общуване. Дали не забравяме, че общуваме с безсмъртни души. Докато общуваме онлайн, трябва да се молим и да устояваме на изкушението веднага да отговорим. Да помним, че всяка наша дума влияе на вечната съдба на хората.

Писанието ни заповядва да внимаваме с нашите думи:

Притчи 17:27 „Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.“

Нека преди да отговорим във фейсбук да се запитаме какво би направил Исус на наше място.

Притчи 18:21 „Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.“

В думите може да има живот, но думите могат и да убиват. Има много случаи, в които тийнейджъри се самоубиват, след като са били подложени на тормоз. Кибертормозът достигна епидемични размери напоследък

В Америка ¼ от тийнейджърите са подложени на кибер тормоз заради начина, по който изглеждат, заради дрехите им или заради нещо друго. В България едва ли е много по-различно. Сигурно повече от 90% от децата на 10 и повече години имат телефон.

Вие знаете ли какво правят децата ви онлайн? Разговаряте ли с тях за това?

Знаете ли, че социалните медии се използват от престъпни мрежи за трафик на хора. Двайсет и пет процента от всички жертви са деца!

Като родители трябва да сме нащрек не само за реалния, но и за виртуалния живот на децата си, защото социалните медии крият много опасности.

Нужно е да вземете предпазни мерки и да ги наблюдавате.

Апостол Павел писа на Тимотей,

Ефесяни 4:29 „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат.“

Предизвиквам ви да бъдете пример с речта си както в реално общуване, така и онлайн. Да не използвате обидни думи и да не се оплаквате.

В заключение, аз се моля всички ние да сме хора, които навигират в епохата на интернет по начин, който е полезен за нас, като избягваме опасностите, които социалните медии имат. През последните три седмици реших да постя от скролване в социални медии, с изключение на работни съобщения. И трябва да ви кажа, че се чувствам много добре! Имах даже време за четене на книга! Върнах се в деветдесетте!

Затова, нека следваме предписанието на Словото:

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

Това означава да не си губим времето в социалните медии, но да бъдем дисциплинирани, фокусирани и продуктивни в живота си. Да се стремим към чистота както офлайн, така и онлайн. И най-накрая, да пазим езика си и да го използваме за изграждане, не за събаряне. Амин!

Молитва.

____________________

25.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Как да раста във вярата

/проповед/

Бог иска ние да израстваме във вярата и да ставаме все по-христоподобни. Да изграждаме качествата на Исус в живота си. Но, както казва един автор, много християни остаряват без да порасват. Така и не свалят памперсите. Може би защото не искат да порастнат!

За да растеш във вярата е нужно да полагаш усилия. Иска се да се посветиш, не става автоматично! Нужно е да искаш да растеш и да вземеш решение да го правиш. И после, да постоянстваш в това решение.

Когато Исус каза на богатия младеж какво е нужно, за да бъде спасен, той се отказа. Друг път, когато

„Исус видя един човек на име Матей… и му каза: Върви след Мен“ (Матей 9:9) – той откликна – взе решение и тръгна след Него.

Той и другите ученици на Христос едва ли са разбирали напълно какви ще са последствията от тяхното решение. Те просто казаха „да“ на поканата на Исус да Го последват.

Не е нужно да разбираш всичко. Довери се на Исус и реши да Го последваш.

Хората се посвещаваме на различни неща. Някои неща, на които се посветиш, може да те унищожат. Други могат да те изградят като личност. Но винаги това, на което си посветен, те дефинира. Както казват, кажи ми на какво си посветен и ще ти кажа какъв ще бъдеш след 20 години. Ти се превръщаш в това, което си решил да следваш.

Но тъй като в нашата история много са ни лъгали, много българи се страхуват да се посветят на нещо. Просто плуват по течението. Или се посвещават на взаимно изключващи се неща, зад които стоят противоположни ценности.

Например, един млад човек иска да следва Исус, но същевременно иска да стане известен музикален изпълнител. От една страна иска да е слуга, а от друга – светлините на прожекторите да са насочени към него!

Или, някой може да си каже, аз искам моето дете да обича Исус, но в момента за него тренировките са по-важни от ходенето на църква!

Юда също искаше да следва Исус, но се покланяше на бога на парите. Исус каза, не можеш да служиш едновременно на Бога и на мамона!

Противоположените ценности могат да те объркат и в крайна сметка няма да си успешен нито в едното, нито в другото.

Ако изцяло пък се посветиш на светски цели, като богатство, власт и известност, в крайна сметка винаги ще бъдеш неудовлетворен. Всеки избор, който правиш, е важен.

Матей 6:19-21 „Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето… защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

1.     Твоята отговорност.

За да станеш като Христос, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности и после да позволиш на Святия Дух да ти помага да реализираш тези решения.

Не може да очакваш нови резултати без да направиш някои промени. Ще трябва да се откажеш от някои стари навици и същевременно да изграждаш нови навици на тяхно място.

По принцип обичам да играя и да гледам футбол. Но когато повярвах реших, че няма да жертвам други важни неща като общение с вярващи и църковни събирания заради футболни мачове. Реших вече да не се покланям на бог футбол!

Ще трябва също съзнателно да променяш своето мислене и говорене. Ако си използвал цинизми и мръсни думи, трябва да изчистиш речта си от тях. Както казва Яков, „Може ли от един и същ извор да блика сладка и горчива вода?“ (Яков 3:11)

Ще кажеш, как да стане това? Святият Дух, който обитава в теб, ще ти помага за това.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“

Следователно, от една страна Святият Дух действа в нас, но ние имаме отговорността да „изработваме“ спасението си. Ти и Святият Дух ставате съработници. Той работи заедно с теб, не просто в теб.

Тук не става дума за това, че трябва сами да се спасим, а как да израстваме, след като Бог ни е спасил чрез вяра по благодат.

Бог ти е дал нов живот, сега ти си отговорен да го развиваш със страх и трепет. По същия начин, когато правиш физически упражнения ти развиваш тялото си, не получаваш ново тяло.

Да не се стремиш да растеш духовно означава да не разбираш, че твоят растеж има вечно измерение и въздействие върху другите.

2.     Промяна в мисленето.

Първото нещо, което трябва да промениш, ако искаш да промениш живота си, е да промениш начина си на мислене. Това е така, защото всичко, което правиш, е мотивирано от някакво решение, от някаква мисъл.

Зад външното поведение стои вътрешно убеждение.

Както казва най-мъдрият човек на земята, Соломон,

Притчи 4:23 “защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той.”

Това, върху което фокусираш мислите си, определя твоя живот и поведение. Затова ап. Павел ни наставлява да мислим само за добродетелни, праведни и чисти неща.

Филипяни 4:8 „В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение.“ (ЕRV-BG)

Това е нашата роля – да се фокусираме върху правилните неща.

Понякога човек може да промени поведението си или посоката си под външна принуда и под въздействието на страх. Във филма „Съучастникът“, наемният убиец Винсънт (Том Круз) заплашва таксиметровия шофьор Макс с пистолет и го принуждава да кара по маршрут, който не е негов избор. Макс кара известно време в тази посока. Но по-късно Винсънт се разсейва, Макс използва момента, блъска колата нарочно, успява да се отърве от похитителя и продължава живота си по своя път.

Това се случва, когато се опитваш да промениш живота си със силата на волята. „Ще се насиля да не вечерям… ще правя физически упражнения всеки ден… ще чета поне 10 страници на ден…“

Волята може да доведе до кратка промяна, но създава непрестанен вътрешен стрес, защото не си променил мислите си. Впоследствие се предаваш, прекъсваш диетата и преставаш да правиш упражнения. Бързо се връщаш към старото си ежедневие.

Но сега представете си друг сюжет на филма по-горе: Макс си кара таксито, изведнъж вижда човек, който отчаяно му маха с ръце да спре, а до краката му лежи тежко ранено дете. Макс светкавично отбива и спира, човекът извиква, че някой е прострелял сина му и го моли да го закара до най-близката болница. Макс бързо ги взема в колата и отпрашва в обратна посока към болницата.

Каква е разликата? Този път той сам е упражнил свободна воля и е решил да помогне, като промени посоката си на движение. Бързо е „пренастроил“ мислите си в съвсем друга посока. Променил е мислите си.

Ако искаш да имаш духовен растеж, първо трябва да промениш начина си на мислене. Да осъзнаеш необходимостта и да искаш силно да го направиш.

Римляни 12:2б „но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ или в по-съвременния превод, „а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си“.

Твоите мисли влияят на твоите чувства, а твоите чувства насочват поведението ти.

С други думи, ако искаме да израстваме в христоподобие, да ставаме като Христос, трябва да мислим като Него. Да имаме Неговия ум.

Когато Новия завет говори за покаяние, използва гръцката дума μετάνοια (метаноя), която буквално означава „промяна на ума/мисленето“.

Един човек бил изобличен за греха си на църковна служба и се покаял. На следващата сутрин отишъл при един свой познат, показал му един часовник и казал, „Познаваш ли този часовник?“ Онзи отвърнал, „Да, това е моят часовник! Загубих го преди 8 години. Ето, това са моите инициали. От кога го имаш и как се сдоби с него?“

Онзи отговорил, „Откраднах го“. След няколко секунди мълчание другият попитал, „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и първото нещо, което направих тази сутрин е да дойда и да ти го върна. Ако не беше много късно, щях да дойда още снощи.“

Настъпи ли такава метаноя при теб, когато се покая? Отиде ли да си вземеш прошка от някого? Изостави ли греха, в който живееш? Ако не си, значи или си живял съвършен живот преди това, или остава другата възможност: твоето покаяние не е искрено!

Когато възприемеш начина, по който Бог мисли за теб, за греха, за Бога, за хората и творението, тогава ти се покайваш. Гледаш през очите на Христос. Всъщност, Библията ни заповядва да мислим като Исус Христос:

Филипяни 2:5 „Трябва да мислите както Христос Исус.“

Това означава да престанем да мислим егоистично, само за себе си. Това е незряло и детинско мислене.

1 Коринтяни 14:20 „Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора“.

Много хора се умиляват при вида на бебе. Но макар и да изглеждат сладки, бебетата са напълно егоистични. Те мислят само за своите нужди. За съжаление, по улиците на Варна виждам да ходят много бебета в панталони и рокли.

А ето какво казва Яков:

Яков 4:1-3 „ Знаете ли откъде идват тези боричкания и спорове помежду ви? Зараждат се от егоистичните ви страсти, които непрестанно воюват във вас. ² Желаете, но нямате и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното и тогава се карате и се биете.“

Хора се карат и бият по опашки в магазини, при съседски разпри, в семейни скандали… а понякога тези кавги свършват и с убийство.

Ние трябва да престанем да мислим по този незрял начин и да започнем да мислим зряло. Да мислим първо за другите и по-малко за себе си.

Филипяни 2:3-4 „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“

Няма никакво значение колко много четеш Библията, ако все още мисленето ти е егоцентрично. Да си християнин означава не само да вярваш и да си убеден, че Исус Христос е Божият Син, който дойде, живя и умря, заплащайки цената за твоя грях. Сатана също е убеден в това!

Да си християнин означава да имаш променен характер и поведение. Трябва да има единство на думи и дела, на убеждения и живот.

С други думи, християнството не е отвлечена философия, а начин на живот. В центъра на живота на един християнин е да мисли за другите, не за себе си. Защото и Христос

Матей 20:28 „не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“

Тоест, мисленето за другите е най-доброто доказателство за духовен растеж. Този начин на мислене е противоестествен и контракултурен. Не е лесно да се постигне, а сами изобщо не бихме се справили. Но слава на Бога, имаме Един, който иска да ни помогне - Святият Дух в нас!

3.     Позволи на Святия Дух да работи.

Но как работи Святият Дух? Aко си изпълнен с Духа ще искаш да се изпълваш и със Словото. Библията е най-важният инструмент, който Той използва. Библията е духовната храна, която трябва да приемаме. Когато се храним духовно със Словото, Той ни помага да усвояваме истините в Словото.

По думите на пастор Рик Уорън, „Божието слово генерира живот, създава вяра, води до промяна, плаши дявола, твори чудеса, изцелява наранения, изгражда характера, дава радост, преодолява трудности, побеждава изкушения, внася надежда, освобождава сила, очиства ума, извиква в съществуване и завинаги гарантира нашето бъдеще! Не можем да живеем без Божието слово!“

Не е достатъчно само да Го четем, нужно е да пребъдваме в Словото. Това означава редовно да имаме тихо време, в което да четем, размишляваме и запаметяваме стихове от него. Това ще помогне Словото да се вселява в нас богато и ще започне да променя мисленето ни и сами ще искаме да започнем да прилагаме неговите принципи в живота си. Така ще ставаме все по-христоподобни.

Защото Библията не ни е дадена за информация, а за трансформация!

Eдин свещеник скастрил млада жена и брат ѝ, че чели тази лоша книга Библията. Момичето отговорило: „Отче, до неотдавна брат ми беше лентяй, комарджия, пияница и така викаше вкъщи, че никой не можеше да го понася. Откакто започна да чете Библията, се хвана на работа, вече не отива в кръчмата, не се докосва до картите, носи вкъщи пари на старата си болна майка, а животът ни вкъщи е тих и спокоен. Как така тази „лоша книга“ произвежда толкова добри плодове?

Както казва Спърджън, „Или трябва да вярваш на всичко в Библията, или да не вярваш изобщо. Вярвай на тази Книга на Бог до последната буква или я отхвърли. Няма средно положение между двете. Не се задоволявай с нищо друго освен с вяра, която плува в дълбочините на Божественото откровение; вяра, която се плиска в локви вода е бедна в най-добрия случай. Тя е малко по-добра от сушата, но не става за нищо.“

В заключение, за да растеш във вярата, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности. Второ, да промениш начина си на мислене. И трето – да оставиш Святия Дух да работи, като използва най-важния инструмент – Библията.

Молитва

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.01.2026 г.

Църквата - място за теб

/проповед/

Днес ще говорим за Църквата.

Чували ли сте тази история? В една църква, един пастор решил, че визуална демонстрация ще добави акцент към неделната му проповед. Три червея били поставени в три отделни буркана. Първият червей бил поставен в съд с алкохол. Той веднага умрял.

Вторият червей бил поставен в съд с цигарен дим. Той също веднага умрял. Третият червей бил поставен в съд с добра чиста почва. Очевидно е, че е оцелял.

След това пасторът попитал: „Какво научаваме от тази демонстрация?“ Едно малко момиченце веднага извикало: „Ако не пиете алкохол и не пушите цигари, ще имате червеи!“

Понякога проповедите на проповедниците остават неразбрани. Но аз вярвам, че ще разберете това, което искам да ви кажа днес.

В началото на новата година искам да си припомним една важна истина, която да се превърне в мото за тази година.

Ние сме създадени да живеем в общност. Бог каза, „Не е добре за човека да бъде сам“ (Битие 2:18). Забележете, това се отнася дори за перфектните условия на Едемската градина!

В Библията няма самотни войни или духовни отшелници. Ап. Павел казва, че цялото тяло расте от главата Христос, „снабдявано и свързвано чрез стави и свръзки“ (Колосяни 2:19).

Всеки от нас е нужно да има лично взаимоотношение с Христос. Но Бог не е планирал то да е частно взаимоотношение. Ние сме свързани сега и ще принадлежим едни на други във вечността.

Римляни 12:5 „така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг.“

Следователно, да следваш Христос означава не само да вярваш, но и да принадлежиш. Да си член на църква означава да си орган от живо тяло. Църквата е организъм, не организация. Тяло, не сграда.

Органите в тялото ти са свързани помежду си, иначе не могат да функционират. Същото е и за теб като част от тялото на Христос. Той е е създал с конкретна роля, но ако не си свързан с жива, местна църква, ти ще я пропуснеш. Можеш да я откриеш само когато си свързан във взаимоотношения в църквата.

Ако един орган се извади от тялото, той ще умре! Не може да съществува отделен от тялото. Същото е и с нас. Когато сме отделени от местното тяло Христово, духовният ни живот ще се спаружи и впоследствие ще престане да съществува.

Важно е да принадлежиш на Божието семейство, защото Църквата е важна за Бога. Църквата ще съществува не само тук, на земята, но и във вечността. Исус казва, че „портите на ада няма да ѝ надвият.“ (Матей 16:18). И ако ти искаш да си част от Църквата във вечността, как очакваш това да стане, ако пренебрегваш Църквата сега?!

Братя и сестри, казвам го с голяма загриженост и се надявам да запомните това: първият симптом, че си охладнял духовно е, когато започнеш редовно да пропускаш богослужения и други събирания на вярващите. Затова, ако си станал невнимателен към събиранията, ако това се отнася за теб, замисли се и вземи решение за промяна!

Някой може да каже, „Да, ама тази църква не ми харесва!“ Знаеш ли, че Църквата е наречена „Невястата Христова“. Можеш ли да си представиш някой да каже, „Обичам Исус, но не харесвам Неговата съпруга!“

Друга метафора в Словото за Църквата е „тяло Христово“. Можеш ли да кажеш на Исус, „Исусе, много те обичам, но не харесвам тялото ти!“

Звучи абсурдно, но всъщност точно това правим, когато се оплакваме от църквата или пропускаме богослужения. Бог всъщност ни заповядва да обичаме братята и сестрите. Например, ап. Павел казва,

Римляни 12:10 „Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич…“

А Йоан казва:

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Някой друг може да ме апострофира, че тук Бог говори за вселенската Църква изобщо. Но всъщност, с малко изключения, когато думата „църква“ (еклесия) е използвана в Новия завет, тя се отнася до местна, видима общност от вярващи. Затова Библията казва, че ние сме членове на Божието семейство. Можеш ли да си представиш да си член на семейство, но да го навестяваш от дъжд на вятър?

Християнин без църква е като дете без семейство или като овца без стадо. Извън църквата ти си обречен някой вълк да те погълне!

Винаги е имало такива християни, които отиват в църкви, говорят против лидерството, проповядват че всички местни църкви са корумпирани и не стават, че не е нужно да си член на църква, достатъчно е да си вярваш и да четеш Библията. Може да си „добър християнин“ без да посещаваш местна църква.

Наистина, по време на комунизма църквите бяха инфилтрирани с агенти на комунистическата власт и са правили компромиси с вярата. Също, много българи имат отвращение от членуването в каквато и да е общност поради това, че насила бяха заставяни да участват в казионни организации.

Отделно, има църкви в които не се проповядва пълното благовестие. Или се проповядват небиблейски доктрини като евангелието на просперитета.

Но въпреки това, можем да сме уверени, че и днес църквата е жива. Има остатък, върху който портите на ада не са надделели и няма да надделеят. И ти имаш отговорност да станеш част от тази видима църква.

Ти се нуждаеш да си част от църковно семейство поради няколко причини:

Първо, твоето църковно семейство те разпознава като истински вярващ. По това ще те познаят, че си Негов ученик, ако си посветен в любов към другите Христови ученици. Ти не можеш сам да си Христово тяло. Нуждаеш се от други, за да го представляваш.

Когато сме заедно, ние сме мощно свидетелство за невярващите. Само когато всички сме едно, само тогава светът ще повярва в Исус (Йоан 17:21)

И понеже подозирам какво ще ме попитате, бързам да отговора: Не, фактът, че днес съществуват много деноминации сам по себе си не застрашава единството.

В книгата си „Преследване на Бога“, Тозер пише: „Някога идвало ли ви е наум, че сто пиана, настроени към един и същ камертон, автоматично биват настроени и едно към друго? Те са в синхрон не ако се настроят едно към друго, а към друг стандарт, на който всяко от тях трябва индивидуално да се поклони. По същия начин сто поклонници, които са заедно и всеки от тях гледа не към останалите, а към Христос, са по-близо в сърцето си един към друг, отколкото биха могли да бъдат, ако се стремяха към единство и по-близко общение, но без да гледат към Бога.“

Както казва един католически автор, не съвместното съществуване на много деноминации застрашава единството, а сектантството (настояването, че само ти си истинската църква) и синкретизмът (извращаването на благата вест).

Ако една църква иска да е библейски основана, тя трябва да се отдели от по-голямата група. Здравите ябълки трябва да се отделят от гнилите, за да не изгният и те! Виждаме, че отделянето не винаги е грях – понякога даже е необходимо!

Можем да сме единни дори когато сме структурно обособени в отделни деноминации. Истинското единство се основава на благата вест и трябва да се изразява чрез сътрудничество между деноминациите. Тогава ставаме свидетелство и за невярващите.

Първо, казахме, че ние се нуждаем от църковно семейство, за да бъдем разпознати като истински вярващи.

Второ, Църковното семейство ти помага да израстваш във вярата. То ти помага да преодолееш своя егоцентризъм, защото трябва да взаимодействаш с различни хора. И някои от тях не са лесни за обичане! Затова пастор Рик Уорън нарича църквата „лаборатория, в която се упражняваш в неегоистична, състрадателна любов.“

Илюстрация – песен за църквата (аудио)

Можеш дълго да търсиш съвършената църква, но когато я намериш, тя пак ще е несъвършена, защото ти ще си се присъединил към нея. Затова, ако това се отнася до теб, ако следиш проповеди онлайн, защото се страхуваш да се посветиш на местна църква, чуй това: Бог те призовава да обичаш несъвършени грешници!

В България повечето хора са загрижени само за себе си и за семейството си. Не само че не се радват на благополучието на другите, но и злорадстват, когато чуват, че им се случват проблеми. Разпространени са поговорки като „Я не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле“.

Колко контракултурна е Библията на този грешен начин на живот! Вижте този стих:

1 Коринтяни 12:26 „И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.“

Когато имаме редовни срещи с братята и сестрите, изграждаме с тях взаимоотношения, в  които се учим да имаме любов и състрадание. Библията ни насърчава да сме посветени един на друг така, както сме посветени на Исус Христос.

Заповядва ни да се обичаме един друг, да се молим един за друг, да се насърчавам еи назидаваме един друг, да си служим и да се приемаме един друг и т.н.

Ние не сме голяма църква. Но когато говоря с много от вас установявам, че дори не знаете имената на други братя и сестри! Може би някои от вас трябва да започнат оттам – да отидете при някого и да се запознаете лично с него, преди да можете да му показвате братска любов!

Ако си просто пасивен наблюдател и посетител, не очаквай да израстнеш в зрялост. Само когато се включиш в живота на църквата и си активен в някое служение можеш да се изграждаш като християнин.

В Ефесяни 4:16 Павел казва, че когато „всяка част изпълнява своята функция“, тогава „цялото тяло расте и става по-силно в любовта.“

Свят е не този вярващ, който живее в изолация, а този чиято святост се проявява и доказва в близки взаимоотношения.

Казахме, че принадлежността в местна църква те прави разпознаваем като вярващ и ти помага да израстваш във вярата.

И трето, което е свързано с второто, Църковното семейство ти помага да практикуваш духовните си дарби и да намериш своята мисия.

Бог те е направил уникален и ти е възложил уникална роля и мисия в твоето църковно семейство. Тази роля се нарича служение.

1 Коринтяни 12:7 „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.“

Духът се проявява в специфични дарби, които е дал на всеки един от нас. Ап. Павел казва, че „имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат.“ (Римляни 12:6). И Той иска да ги използваш в твоята местна църква!

Ние сме различни, както пръстите на моята ръка са различни. Поотделно не могат да направят почти нищо, но когато се свият в юмрук, стават сила!

Църквата е не само семейство, тя е и отбор. Нужни са общи усилия, за да може една местна църква да изпълнява целта си да прави ученици на Христос.

Може би ти още не знаеш каква е твоята дарба, все още търсиш своето място в нашия отбор. Ако е така, просто виж на коя позиция още няма играч и дали Бог не те призовава да я заемеш. После ела и говори с мен, с дяконите или някой друг от лидерите на служения.

Насърчавам те да преминеш курса по ученичество. За проповедниците и лидерите на служения сме изготвили специална стажанска програма, която ще ни помогне да се мултиплицираме като църква и да изпратим още отбори, които да се борят за каузата на благовестието.

Варна е голям град и има нужда от още местни църкви. Аз се моля един ден хора от нашата църква да отидат като мисионери и на други места, за да основават други църковни семейства!

Когато активно използваш дарбите си в служение или в мисии, ставаш мишена за стрелите на дявола. Ап. Павел казва,

1 Коринтяни 10:12 „Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“

Никой от нас не е защитен от изкушения. Тогава църковното семейство ни помага да се пазим от изкушения. Бог ни дава отговорност да се грижим един за друг и ако забележим, че някой е охладнял за вярата, да го назидаваме с любов да се върне към първоначалната си ревност.

В заключение, принадлежността към здрава местна църква е изключително важно за твоя християнски живот.

Когато се роди бебе, то има нужда да е част от семейство, в което да получи грижи и внимание, за да израстне здраво и силно. По същия начин когато се новороди някой, той има нужда от църковно семейство – местна църква, в която да получи грижи, любов и напъствие, за да може да израстне здрав и силен във вярата.

За да стане това, е нужно той първо той да се посвети да посещава църквата редовно и да стане част от църковното семейство, за да бъде разпознат като християнин. Бог иска ти да обичаш реални хора, не идеални хора.

Нужно е също да се посвети да открие духовните си дарби и да ги използва в служение в църквата или в мисии към църквата.

Малко след изливането на Святия Дух се казва, че

Деяния 2:42 „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“

Виждаме, че освен посвещение към Христос, християнският живот включва посвещение към другите християни. Най-естественото нещо след като се новородиш е да се присъединиш към местна църква. Църквата е твоето място.

Когато се посветиш на Христос, ставаш християнин. Когато се посветиш на местна църква, ставаш част от тялото Христово. Първото носи изкупление и спасение. Второто – общение и израстване.

Молитва.

_______________

04.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Една по-добра нова година

/проповед/

Едно семейство с три малки деца едва свързвали двата края. Децата се разболели от шарка, после от варицела и накрая от заушка, вече нервите на майката не издържали. Тогава родителите на майката предложили да гледат децата за няколко часа, докато таткото и майката излязат за малко.

Най-голямото дете на 4 години попитало баща си, „Защо ще стоим с дядо и баба?“ „Защото майка ти се нуждае от почивка. Ще я заведа някъде да си почине.“

Родителите закарали децата при баба и дядо им. Дядо им бил пастор и в неделя ги взели с тях на църква. След богослужението един човек дошъл при децата и казал: „Какви сладки дечица. Къде са родителите ви?“

Най-големият потърсил с поглед дядо си, но той се здрависвал с хората, а баба ѝ също говорила с няколко човека. Най-накрая той казал сериозно, „Те отидоха на мястото за почивка.“

Всички ние се нуждаем от почивка от време на време. Особено след неприятности и проблеми в живота.

Прочетохте ли новините от тези дни? Може би най-фрапиращата е зверската катастрофа до пазар Чаталджа, при която загинаха две жени. А с новините за варварски нападения и смъртта на мирни хора в Украйна вече сякаш свикнахме…

Не успяха да приемат крадливия бюджет, но …. Лоши неща ще продължават да се случват. Но ние трябва да знаем, че…

1.     Ние можем да имаме по-добър живот.

През новата година лоши неща ще продължават да се случват. Това е така, защото дяволът съществува и има власт. Той е убиец и лъжец. Той се опита да изкушава Исус в пустинята, но се провали, защото Исус познаваше врага си и беше подготвен.

И ако Сатана е взел на прицел Исус какво ни кара да мислим, че няма да преследва и нас?

Един човек имал куче, което често се нахвърляло върху други кучета и винаги другите го побеждавали. Един път един човек му казал, „Твоето куче май не е добър борец.“ Човекът отговорил, „А, той е добър борец, но няма ясна преценка за кучетата, с които започва да се бие.“

Дяволът е голямо, зло куче. Той е по-силен от теб, но Бог ни дава стратегията за победа над врага.

Яков 4:7-8 „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас.“

Единственият начин да се съпротивляваме успешно на дявола е като се приближаваме до Бога чрез четене на Словото, чрез хваление, поклонение и молитва.

Лоши неща се случват не само заради дявола, но и заради греха – нашия грях и греха на другите.

Галатяни 6:7 „каквото посее човек, това и ще пожъне“.

Греховете, които правим, ни афектират. Рано или късно плащаме за греха си.

Когато бях малък с децата от блока намерихме фасове и решихме да ги пушим. Но баща ми видял през терасата и след това изядох един звучен шамар. Платих си за греха. Когато посееш зло, ще пожънеш зло.

Ние сме афектирани не само от нашия грях, но и от греховете на другите.

Преди няколко седмици на магистрала Тракия лек автомобил премина през мантинелата и се заби челно в насрещно движеща се кола. Водачката е загубила контрол над автомобила, удря се в мантинелата, прескача я и се сблъсква с кола в другото платно. На място загиват тя и семейството в другата кола. Детето им е оцеляло, но е в болницата.

Защо тази жена е загубила управление? Алкохол? Дрога? Преумора и разсейване? Лоша настилка?

През декември са загинали при катастрофи 6 човека. За цялата година са над 400…

Понякога причината може да е просто лошо стечение на обстоятелствата. Но много често причината е грехът. А грехът убива.

Понякога лоши неща се случват и защото Бог иска да ни дисциплинира.

Евреи 12:5-6 „Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито отпадай духом, когато те изобличава Той защото Господ наказва онзи, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

Наказанието или дисциплинирането от Господа хич не ни харесва, но е за наше добро. Както в примера с баща ми по-горе.

Бог ни дисциплинира, защото ни обича. Той ни дисциплинира, за да осъзнаем грешката си и да не грешим повече.

Има ли надежда за промяна? Можем ли да имаме един нов живот, един по-добър живот? Точно сега, на прага на новата година, Бог ни дава надежда, че можем.

Псалм 1:1-3 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; 2 а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. 3 Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.“

Братя и сестри, ние можем да благоуспяваме в Господа! Господ може да ни вдигне от блатото на посредствения живот и да ни постави в хора на небесните ангели, които пеят, „Свят, свят, свят е Господ Бог всемогъщи!“

Първо, лоши неща ще се случват, но въпреки това Исус може да ни благослови. Можем да имаме по-добър живот! Второ, през новата година…

2.     Показвай любов.

След като каза коя е най-голямата и първа заповед, Исус продължи…

Матей 22:39 „А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си като себе си“.

Йоан 13:34 „Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“

Ако има нещо, което характеризира живота на християнина, това трябва да е любовта към ближния.

Исус обичаше хората. Той им служеше, обръщаше им внимание, разговаряше с тях, вършеше добро, изцеляваше ги. Ние трябва да следваме Неговия пример.

И колкото повече показваме на практика любов към другите, толкова по-добър ще е животът ни през новата година.

Преди няколко дни гледах филма „Проповедникът с картечница“. Той е създаден по истински случай. Главният герой Сам Чайлдс е бивш престъпник, който предава живота си на Господа и решава да замине за Източна Африка и да помага за възстановяване на домовете, разрушени от гражданска война.

Там той е поразен от неописуемите ужаси, на които е подложено беззащитното население и най-вече децата. Сам създава сиропиталище там насред територията, контролирана от т.н. „Божия съпротивителна армия” – това са ренегатски милиционерски части, които принуждават още невръстни деца да станат войници и да убиват.

Сам Чайлдс не само спасява тези деца, но и провежда въоръжени мисии дълбоко във вражеска територия, за да освободи други отвлечени деца. Това е наистина разтърсваш пример за жертвоготовна любов.

Между другото, добре би било повече християни да отидат в Африка поне за малко – не непременно като служение, а дори само за да видят мизерията, в която живеят хората там! Мисля, че след като отидох в Кот д‘Ивоар, станах по-благодарен за всичко, което имаме тук.

Но не е нужно да отидеш в Африка и да жертваш живота си като Сам Чайлдс, за да показваш Божията любов на хората!

Един смс или едно обаждане, с което да питаш някой как е, да изслушаш някого, да се молиш за някого и после да му кажеш, че си мислил за него и си се молил за него – това всеки от нас може да направи!

Когато показваш любов и служиш на другите, Бог го изпълва със смисъл. Това ти дава радост и удовлетворение. Колкото повече го правиш, толкова по-добър и удовлетворяващ живот ще имаш през тази нова година.

Първо, Бог ни дава надежда за по-добър живот. Второ, Той ни призовава да показваме любов. Трето, през новата година…

1.     Говори с Бога.

През новата година вземи решение да прекарваш време с Бога.

Псалм 121:1-2 „Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми.  Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.“

Обръщай се към Бога в молитва и Той ще ти помага в трудностите. Добре е да имаш приятели, които да ти помагат, но най-добрият ни помощник е Господ. Той ни познава най-добре. Знае нашите радости и болки и ни обича най-много. Бог се грижи за своите деца и иска да ни благослови. И Той отговаря на нашите молитви!

Макс Лукадо, в книгата си „В окото на бурята“, разказва за пътуване от една лекция към друга. Той бил пътувал от Сан Антонио до Бостън и говорил на събрание в Бостън. След това трябвало да лети нататък към Едмънтън, Канада, за да изнесе лекция и там.

Когато самолетът му кацнал в Минеаполис и трябвало да се прехвърли на друг, той си мислел колко уморен и гладен е, колко пренаселен е бил самолетът, как го боли гърбът, а умът му е замъглен. Колкото и да се опитвал, дори не можел да си спомни кой трябва да го посрещне на летището в Канада.

Докато вървял към изхода за следващия си полет, видял в далечината „Макдоналдс“ и си помислил: „Това изглежда примамливо. Може би ще отида дотам и ще си купя един хамбургер — поне малко ще утоли болката от глада ми.“

После пише: „Отминах нещо по-добро. Отминах телефон (това става преди да е имало мобилни телефони) и реших да се обадя вкъщи. Обадих се и жена ми вдигна телефона. Убеден съм, че когато жена ми отиде на небето, тя ще бъде на рецепцията, посрещайки всички, защото когато тя отговаря на телефона, просто те кара да се чувстваш добре.“

Той продължава: „Просто поговорих с нея. Разрешихме световни въпроси. Говорихме за времето в Сан Антонио и времето в Нова Англия. Говорихме за това какво са правили момичетата, когато са отишли на училище през този ден, и че едната от тях щяла да покани приятелка да прекара вечерта у нас.“

„Говорихме за такива неща от световно значение — каза той. — И след като приключих разговора с нея, наистина се почувствах добре. После тя подаде слушалката на една от дъщерите ни, която ми разказа за своя ден. Когато свърши, тя каза: ‘Обичам те, тате.’“

И той каза: „Беше хубаво да бъда обичан.“ После слушалката преминала към следващата дъщеря и тя поговорила с него известно време, а накрая казала: „Липсваш ми, тате.“ И той каза: „Беше хубаво да ми липсват.“

След това той каза: „Подадоха телефона на шестмесечното ни бебе и аз говорих с бебето по телефона. Гуках и говорех на бебешки, а хората, които минаваха покрай мен, ме гледаха странно. Но беше хубаво да ми гука обратно. После затворихме и аз тръгнах към следващия изход.“

Той си спомня: „Забравих колко бях гладен. Забравих колко бях уморен, защото се бях обадил вкъщи — и това промени всичко.“

После добавя: „Може би всички ние трябва да се обаждаме у дома по-често. И имам предвид не само земния ни дом.

Ако го правите, ще откриете, че слушащото ухо на Бог е толкова жадно да говори с вас — и Той ще ви накара да се чувствате добре от главата до петите ви. И когато растете в любовта, ще откриете, че страховете ви изчезват.“

Братя и сестри, ако искате новата година да е по-добра и успешна за вас, тогава се научете да разговаряте с Господа и да търсите лицето Му. Обаждайте се у дома. Обаждайте се винаги, когато можете. Когато сте близо до Божието сърце, ще чувствате Неговия ритъм, Неговата грижа и Неговата любов.

Преди много години някой написал статия за това как би изглеждал перфектния свят. В нея написал, че в един перфектен свят най-добрите футболисти в света ще се оплакват, защото учителите подписват договори за милиони долари. В един перфектен свят пържените картофки ще имат калории, но ще се консумират с кетчуп, който ги неутрализира. В един перфектен свят заплатите на служителите ще бъдат винаги по-големи от техните очаквания.

Но, истината е, че ние не живеем в перфектен свят. Този свят никога няма да е съвършен. Но нашият живот може да стане много по-добър в него, ако правим тези три неща – ако имаме надежда, че Бог е по-силен от дявола, ако имаме любов към ближния и ако разговаряме с Бога в молитва.

Молитва

_____________________

04.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна