Децата са Божи дар

/проповед/

Разгледахме библейските основи на брака. След това говорихме за отговорностите на бащата и за високия призив на майката. След като разгледахме родителите, най-естественото е да посветим време и на децата.

Група бъдещи бащи чакали в чакалнята на болницата, докато съпругите им раждали.

Една медицинска сестра излязла и казала на един от мъжете:

— Поздравления! Съпругата ви току-що роди близнаци!

— Какво съвпадение! — възкликнал той. — Аз работя за фирма, която се казва „Близнаци“!

След няколко минути излязла друга сестра и казала на другия мъж:

— Поздравления! Вие сте баща на тризнаци!

— Невероятно! — възкликнал той. — Аз работя за 3M!

В този момент третият мъж пребледнял, свлякъл се от стола и легнал на пода.

— Какво ви става? Да не ви е лошо? — попитал някой.

— Не... — отвърнал той. — Просто работя за 7-Up!

Някой е казал, че можеш да разбереш много за един народ от начина, по който той гледа на децата. Макар и вече рядко да има някой по 7 деца, българите обичат децата си и не дават косъм на падне от главата им. Понякога дори прекаляват със своята свръх грижовност към децата си.

В психологията даже има термин за това: родители-хеликоптери. Това са  родители, които символично „кръжат“ над децата си през цялото време, контролират всяка тяхна стъпка и се намесват в живота им, за да ги предпазят от всякакви трудности или провали.

Днес просто приемаме за даденост, че невинността и уязвимостта на децата ги прави същества с особена стойност и подлежащи на особена грижа. Но в древна Гърция и Рим децата били считани за неличности.

Възпитанието на децата било сурово, а жестокият бой бил нормална част от обучението. В Рим бащата на всяко дете имал право да го убие за каквото си иска, докато то станело пълнолетно. Изоставянето на нежелани деца било разпространена практика.

Знаем от Стария завет, че езическите народи са жертвали децата си на своите идоли. Това ярко контрастира с отношението към децата в Израил. Евреите са учели децата си, че Бог е един и че всеки човек трябва да обича и да се покорява на Бога:

Второзаконие 6:4-5 „Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; 5 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“

В ст. 8-9 виждаме как родителите са предавали това знание на децата си.

Второзаконие 6:8-9 „Да ги вързваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти.“

Родителите прикрепвали към бицепсите си (близо до сърцето) и на главата си (близо до ума) две малки черни кожени кутийки, наречени тфилин – това са т.н. филактерии, за които говори и Исус. Тези кутийки съдържали навити пергаментови свитъци с текстове от Тората. Такива кутийки били намерени в Кумранските пещери заедно с находката на свитъците от Исая.

Родителите в Израил са гледали сериозно на задължението си да разкажат за Бога на Израил на децата си.

Днес повечето родители гледат да осигурят материално децата си и да им дадат образование, но не и Божието слово, тъй като самите те са невежи относно него и много от тях не вярват в Бога.

Децата обаче са дар и ние трябва да се погрижим най-вече за тяхната безсмъртна душа.

Исус обича децата, следователно и ние трябва да ги обичаме и да се грижим за тях, а не да ги вземаме за даденост.

Матей 18:5 „който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.“

1.     Децата са Божи дар

Псалм 127:3 „Ето, наследство от Господа са чадата и награда от Него е плодът на утробата.“

Тук виждаме, че децата идват директно от Божията ръка. Те са дар на благодатта, изпратен от небето на земята. Библията казва, че Бог поема лична отговорност да създаде живот в утробата.

Второзаконие 7:13 „ще благослови и плода на утробата ти“.

Децата са наследство от Господа. Ние казваме, че оставяме поколение след себе си. Освен ако не си много известна личност, хората няма да си спомнят дълго за теб, но ще те помнят чрез твоите деца.

Но въпросът е, какво наследство сме оставили? Дали децата ни ще ни карат да се гордеем или да се срамуваме? Зависи най-вече от нас като родители – от възпитанието и примера, който сме им дали. А възпитанието и примерът зависят от светогледа на родителите.

Бог благославя тези семейства, в които бащата и майката са вярващи и имат правилните приоритети - покланят се на истинския Бог, а не на бога на парите и притежанията, показват Божията любов един към друг и към децата си, и ги възпитават в Божиите истини и ги насърчават един ден да предадат живота си на Бога и да се посветят на служение в църквата.

И не на последно място, Бог благославя тези деца, които почитат родителите си.

Изход 20:12 „Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.“

Не е без значение това, което казва ап. Павел, че това е първата заповед с обещание. Ние трябва да почитаме нашите родители, но също и нашите дядовци и баби. Благословени са тези семейства, които предават благочестието като наследство на следващите поколения. И Бог да благослови тези баби и дядовци, които инвестират време, усилия и молитви в живота на своите внуци и правнуци.

Някой ще каже, ами какво да правят семействата, които не могат да имат деца? Ако Бог ги е лишил от плода на утробата и от наследство, както се казва в Псалм 127:3, това означава ли че Бог ги наказва? Не, този псалм не казва това. Той просто казва, че децата са благословение от Господа. Но какво да кажем за тези двойки, които много искат да имат деца, но не могат?

 Те могат да си осиновят дете, да станат приемни родители, или да станат учители (включително в неделното), да помагат в детските партита, които организираме за Рождество, да започнат служение сред деца… Има толкова много деца, за които няма кой да се грижи. Такива двойки могат да показват любовта на Исус към децата и пак да бъдат благословени.

Една от най-големите радости в живота е да виждаш как растат децата ти. Гледаш ги, одрали са ти кожата, малко твое копие, но същевременно са много различни. Може да ходят като теб, да говорят като теб, да се смеят като теб, но са си отделна личност.

Емил Димитров навремето пееше в една песен, „Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън… Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял напразно.“

И това е така. Библията казва, че ние сме създадени в Христос Исус за добри дела (Ефесяни 2:10). Колко повече, ако си оставил след себе си деца, които обичат Господа и вървят по тесния път на вярата, не си живял напразно!

3 Йоан 4 „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.“

За мен няма по-голяма радост от това да видя, че и трите ни деца служат със своите съпрузи и съпруга на Бога.

Децата са дар Божий! Бог ни дава деца, за да ги възпитаваме, но и за да им се радваме. Да си родител е привилегия! Исус обича децата, ние също трябва да ги обичаме – не само нашите, но и чуждите.

2.     Децата са като стрели

Псалми 127:4 „Както са стрелите в ръката на войника, така са чадата на младостта.“

Стрелите са малки, но са мощно оръжие в ръцете на добрия войник. Помислете какъв потенциал се крие в нашите деца. За да порази целта, една стрела трябва да е наострена. По същия начин ние трябва да острим нашите деца. Една стрела може да бъде изстреляна много далеч. Колко далеч ще стигнат вашите деца?

Също, стрелецът трябва да се прицели, за да улучи целта. Вие в какво се целите?

В миналото, а и днес един занаятчия прекарва много часове в изработване на стрелите. Внимателно подбира точното дърво, изрязва го с точност до необходимия размер, след което прекарва часове в полиране, оформяне и поставяне на перата и върха.

Стрелецът внимателно се прицелва, защото случайно изстреляна стрела може да причини сериозна вреда.

Някой е казал, „Родителите не бива да си играят с децата си така, както идиоти си играят с остри инструменти.“ Твърде много родители подхождат несериозно към децата си, а после се чудят защо те не израстват като достойни хора.

Повечето родители-християни си поставят много ниски цели за своите деца. Те се молят децата им да не пушат, да не пият, да не вземат наркотици, да не водят неморален живот и да не вършат глупости. Добре е да им говорим за тези неща и да се молим за тях, но те са „ниска топка“ за деца на християни!

Ние трябва да възпитаваме деца, които да променят хората около тях за Христос! Когато дъщеря ни Моника играеше баскетбол, често ставаше MVP на мача. Ние трябва да се молим Бог да направи нашите деца MVP(J), да са най-полезните играчи за Исус!

Ние понякога се задоволяваме да видим децата си да намерят работа, да се оженят за правилния човек и да имат деца. Но аз ви предизвиквам да се молите, да ги вдъхновявате и да работите за това децата ви да служат на Бога!

Плутарх е казал, „Децата не са чува̀ли, които трябва да бъдат напълнени, а факли, които трябва да бъдат запалени.“ Вдъхновяваш ли децата си да носят Божията светлина до другите?

А това няма да стане от само себе си. Вие трябва да ги изостряте и да ги насочвате в правилната посока. Отделяте ли време за това?

Една майка отишла с трите си деца на фаст фууд ресторант. Но понеже имало много хора, трябвало да седнат на отделни маси. Когато донесли храната на осемгодишната ѝ дъщеря, тя се провикнала към майка си, която седяла през една маса: „Мамо, хората не се ли молят за храната тук?“

В целия ресторант настъпила тишина и преди майката да съобрази какво да отговори, мъжът зад щанда с храната отговорил: „Молим се. Ти ни води в молитва.“ Всички хора навели глава. Момичето навело глава и високо казало, „Боже, Ти си добър и милостив Бог. Благодаря, че се грижиш за ежедневния ни хляб. Благослови тази храна, амин!“

Първо, децата са Божи дар. Второ, децата са като стрели, които трябва да наостряме и насочваме. И трето…

3.     Децата са силата на дома

Псалми 127:5 „Блажен онзи човек, който е напълнил колчана си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си при градската порта.“

Колчанът е калъф, в който се носят стрелите. Както един ловец или воин се чувства сигурен, когато колчанът му е пълен със стрели, така колкото повече деца има човек, толкова по-благословен е той. Този стих казва, че многодетните семейства са специален белег за Божие благословение.

Но колко пълен трябва да е колчанът ни? Разбира се, Библията не конкретизира колко деца трябва да имаме, но навсякъде където говори по темата, децата винаги са представени като благословение.

Не всички семейства в Библията са големи. Захария и Елисавета имаха само едно дете – Йоан Кръстител. Исаак и Ревека имаха две деца – Яков и Исав. Но повечето семейства в Библията са многодетни.

Това е много различно от разбирането за нормално семейство днес. В миналото в България повечето семейства са били многодетни. Децата тогава са били „пенсионното осигуряване“ за своите родители – те са се грижили за тях на стари години. Но в 20 в. и особено с идването на властта на Отечествения фронт това се променя и раждаемостта рязко спада, абортите са узаконени.

Повечето семейства имат обикновено 2 деца. След промените тенденцията за намаляване на раждаемостта продължи. Днес около 60% от семействата имат 1 дете и само 35% - две.

 Но Бог не определя колко деца трябва да имаш. Има големи и малки колчани. Прецени какъв размер колчан искаш да имаш и след това помоли Бог да ти помогне да го напълниш. Зависи също от възрастта и здравето на родителите.

Но е важна и мотивацията. По-малко деца изглежда като по-малко работа, но дали винаги е по-доброто решение? Нека това е повод за размисъл за всеки, на когото предстои да встъпи в брак или вече е семеен, но все още е в детеродна възраст.

Неотдавна посетих един възрастен човек, който беше в болницата и който има малка пенсия и няма други наследници, освен един осиновен син, който обаче няма желание да се грижи за него.

Дори да имаш голяма пенсия, пак не е сигурно, че ще се грижат добре за тебе в някой хоспис или старчески дом. Но ако имаш деца, които те почитат като родител, ти може да си по-спокоен за старините си, отколкото ако имаше 5000 евро пенсия.

По-нататък стихът казва, че такъв човек „няма да се посрами, когато говори с неприятелите си при градската порта.“ В древността градските порти са били мястото, където са се сключвали сделки и са се решавали съдебни спорове. Баща с много деца има много защитници, когато е фалшиво обвинен. Те ще свидетелстват за доброто му име.

Тук семейството е обединено, за да се защитава срещу всички атаки. Забележете, че не се казва нищо за пари или власт. Божието благословение не се състои в богатство и притежания, но в щастливо и сплотено семейство, което се обединява при опасност.

Това е предупреждение за тези от нас, които са склонни да са работохолици. Ако перифразираме друг стих, можем да кажем: „какво ще ползва човека, ако придобие целия свят, а изгуби семейството си?“ Не съм виждал някой да каже на смъртното си легло, „Трябваше да прекарам повече време в офиса.“ Но много казват, „Искаше ми се да съм прекарвал повече време със семейството си.

Добре е да научим това докато още можем да променим живота си. Нужно е да имаме балансиран живот и правилни приоритети. Първо Бог, след това семейството, след това работата.

Разбира се, отглеждането на деца не е лесно.

Притчи 14:4 „Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви.“

Децата са товар, не само благословение. Изискват много работа и усилия. В началото са пасив, но после стават актив и носят добавена стойност 😊.

В заключение, децата са дар от Бога! Те са създадени от Бога, не от хората. Затова децата не са собственост на родителите. И тъй като са Божии, ние трябва да ги посветим обратно на Бога.

Правим това, като показваме Божията любов един към друг и към децата си, като ги възпитаваме в Божиите истини и ги насърчаваме един ден да предадат живота си на Бога и да се посветят на служение в църквата. Бог благославя такива родители, като превръща децата им в достойни личности.

Второ, ние трябва да „изостряме“ нашите деца, т.е. да ги възпитаваме в учение и наставление Господне. Да говорим колко важно е въздържанието преди брака и верността в него. Ние трябва да учим нашите деца, че истинската любов чака. Това беше написано на пръстена, който подарихме на Деби, когато стана на 18 г.

Трябва да ги учим да ценят брака и семейството, да разбират че да си добър баща е по-важно от това да имаш много пари и да съзнават високия призив на майката. Да знаят, че сексуалната разпуснатост води само до беди и проблеми, и че децата си струват целия труд, време и усилия.

 И трето, децата са благословение и придават сила на дома ни.

Ние трябва да се молим за мъдрост какъв размер колчан искаме да имаме и за това Бог да го напълни за благословение на дома ни. Същевременно, имаме отговорност да подкрепяме самотните родители. Често техният товар е голям, защото те не могат да постигнат картината на благословеното семейство от Псалм 127. Те се нуждаят от нашата подкрепа, не от критики.

Живеем в свят, в който децата са изложени на много рискове – дрога, интернет зависимост, трафик на деца, проституция, лошия пример и натиск от деца на невярващи родители и какво ли още не! Не е лесно да си дете, затова нека насърчаваме нашите деца и децата в църква. И да насърчаваме родителите да изучават и да прилагат Божието слово, за да имат благословени бракове и семейства.

Представете си скулптор, който спира пред груб, прашен блок от чист бял мрамор. За света това е просто обикновен камък. Но майсторът вижда скрития му потенциал, плаща огромна цена и го прибира в ателието си.

„Ето, наследство от Господа са децата...“ Нашите деца са този безценен, чист мрамор. Те са Божий дар, но идват при нас сурови и неоформени.

Като добър скулптор, добрият родител инвестира всеки ден от своето време, своите сълзи и своята пот. Всеки ден застава пред детето с единствения съвършен инструмент – Божието слово.

С всеки верен удар на длетото – когато ги учите на истината, когато налагате библейски граници и се молите с тях на колене – грубите ръбове на светския егоизъм се изглаждат. Това е изтощителен, невидим труд. Често ръцете ви ще отслабват и ще се питате: „Има ли смисъл?“

Но когато годините минат, скулпторът оставя инструментите. Грубият камък го няма. На негово място стои шедьовър – силен, красив характер, готов да устои на бурите на живота.“

 Скъпи родители, Бог ви е поверил Своите стрели. Не ги оставяйте в калта на този свят. Вземете длетото на Божията истина. Изострете ги и ги насочвайте добре. Инвестирайте живота си в тях. Нека възпитаме поколение, което познава Божието слово и отразява славата на своя Творец! Амин.“

_________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.10.2026 г.

Три години от кървавото нападение на Хамас срещу Израел

 

Днес, 3 години след клането на 7 октомври, продължават да се чуват „състрадателни“ гласове, че и двете страни просто искат да се избиват. Че и двете страни са виновни.

Но да се поставя знак на равенство пред лицето на злото е само по себе си неморално. Защото едната страна беше тази, която започна непровокирана война, не другата. Едната страна иска да увеличава цивилните жертви, а другата се стреми да ги минимизира. Ако едната страна положи оръжия, ще има мир. Ако другата го направи, ще има повече кръвополития.

Лозунгът „от реката до морето Палестина ще е свободна“ е призив за смърт на Израел. Това е лицето на абсолютното зло. Когато една страна нападне друга, но след това започне да губи войната, не може да искаме агресорът да има право да диктува условията за сключване на мир.

Три години от нападението на Хамас срещу Израел, войната все още продължава. Но сред ужасите на смърт, болка и агония, има и надежда. „Където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляни 5:20). Повече и повече евреи си задават въпроса защо им се случва това и започват да четат Новия завет. Все повече от тях се обръщат с вяра към Исус Христос.

Днес се моля за безусловно предаване на Хамас и освобождаване на останалите в плен заложници, за изцеление и утеха за всички пострадали от този чудовищен терор и за това повече хора в Израел и ивицата Газа да приемат Исус като свой Спасител и Господ.

Високият призив на майката

/проповед/

Продължаваме с поглед фокусиран на семейството. След като говорихме за Библейските основания за брака и семейството и за бащата като мъж на Бога, свещеник и глава на семейството, днес искам да разсъждаваме заедно за майчинството. Ще говорим за това какво означава да си майка в светлината на Библията. Ще видим, че да си майка е не само радост и привилегия, но и висок призив.

Баща и син си говорили и бащата попитал сина какво иска за рождения си ден. Момчето казало, че иска братче. И неговото желание се изпълнило! Точно преди рождения му ден, майка му родила още едно момченце.

Следваща година бащата пак попитал сина си, „Сине, какво искаш за рождения ти ден?“ Този път момченцето се подвоумило. Накрая отговорило, „Тате, всъщност много искам да имам пони, но се страхувам, че това ще е твърде трудно за мама!“

Не е лесно да си майка (не че аз съм бил!)! Една майка казала на приятелка: „Преди да се омъжа имах три теории за отглеждането на деца. Сега имам три деца и нито една теория.“

Наистина, не е лесно да си майка! За да видим какво означава да си майка-християнка, днес ви предлагам да разгледаме живота на майката на един познат библейски образ, Тимотей. За него научаваме от апостол Павел.

Тимотей – детето на Павел във вярата

Доколкото знаем, Павел не се е женил и не е имал деца. Но той е имал едно дете във вярата (Филипяни 2:19-22). Това е Тимотей. Това трябва да е насърчение за тези от нас, които са несемейни или по някаква причина не могат да имат биологични деца – Божието слово ви насърчава да имате деца във вярата.

Павел имаше духовно дете и той беше като негово собствено дете! За него Павел казва, че е служил с него в делото на благовестието и неговата вярност е изпитана.

Но как Тимотей достигна тази зрялост, че да стане толкова ценен служител, който да помага в пътуванията на Павел за основаването на църкви и след това за тяхното организиране и водене като пастир?

Деяния 16:1-3 „После пристигна и в Дервия, и в Листра; и ето, там имаше един ученик, на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, и на баща грък. Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.“

Тук за първи път се запознаваме с Тимотей. От тези стихове разбираме, че майка му е била еврейка, но баща му е бил езичник. Мойсеевият закон забраняваше на евреи да се женят за чужденки или да дават дъщерите си на езичници. Но този закон не се спазваше много стриктно от евреите, които живееха сред езическите народи. И тъй като бащата на Тимотей е бил езичник, вероятно по тази причина Тимотей не е бил обрязан.  

По-нататък, научаваме следното за Тимотей:

2 Тимотей 1:3-5 „Благодаря на Бога…, като непрестанно те споменавам в молитвите си нощем и денем, и спомняйки си сълзите ти, копнея да те видя, за да се изпълня с радост. Понеже си припомням твоята нелицемерна вяра, която първо я имаше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.“

Виждаме, че основна причина Тимотей да има одобрен характер на служител е майка му Евникия и баба му Лоида.

Предизвикателствата на майчинството

Но не мислете, че на Евникия ѝ е било лесно. На никоя майка не ѝ е лесно. Майчинството крие много предизвикателства! Първо трябва 9 месеца да носиш бебето в себе си (мъже, представете си какво означава това!), след това да го родиш в непоносими болки, траещи часове, след това идват възстановяването от родилната травма, хормоналния срив, следродилното кървене, нерядко следродилната депресия, после идват предизвикателствата с кърменето, безкрайните безсънни нощи, смяната на памперси, ужасните две годинки и какво ли още не!

Основателят на „Фокус на семейството“, д-р Джеймс Добсън разказва как когато техният син Райън бил още бебе, бил болен цяла седмица. Един ден той плакал цял ден, бил ужасен ден за Шърли, жената на Добсън. Докато сменяла памперси, телефонът иззвънял и Шърли се протегнала да го вдигне преди да затвори памперса. Точно тогава дошла атаката от диария…

Тя изчистила мръсотията, сложила на бебето нов памперс и го облякла в чисти дрешки. Занесла го във всекидневната и го нахранила. Докато го оригвала, той повърнал върху нея и върху дивана. Добсън пише: „Когато се прибрах вкъщи можех да усетя аромата на майчинство да се носи навсякъде.“

За всички тези жертви, които правят майките, но и най-вече заради нашия брачен завет с тях, ние татковците, трябва да им благодарим, да ги разбираме и да се грижим за тях също с жертвоготовна любов.

Защото майките дават всичко от себе си за децата си. Те се грижат не само за физическото здраве на детето си, но и за неговото бъдеще. Те искат най-доброто за децата си – най-хубавите играчки, най-хубавите дрехи и обувки, най-хубавото легло и стая… След това искат децата им да влязат в най-доброто училище, след което да завършат престижен университет и да станат успешни в живота. Някои отсега им купуват апартамент (в който детето я ще живее, я не).

Майките, а и бащите, гледат да осигурят бъдещето на децата си. Но пренебрегват опасностите, които крие живота за тяхната душа.

Следната история добре илюстрира това.

Една патица тръгнала да пресича пътя със своите патенца. Първата кола спряла, след нея спрели всички останали и търпеливо зачакали патицата да премине с патенцата си. Изведнъж, на средата на пътя майката спряла, като че ли парализирана от страх при гледката на страшните коли. Хората започнали да викат, „Давай, давай…“ Накрая патицата се успокоила и повела малките си в безопасност от другата страна на пътя.

Всичко изглеждало добре. Патенцата били в безопасност. Но историята не свършва дотук. Патицата продължила пътя си и приближила шахта. Без да се замисли, тя смело стъпила върху шахтата с големите си крака. Не преценила, че краката на патетата били много по-малки. Бебетата-патета вярно последвали майка си и едно след друго паднали между цепнатините на шахтата.

Много майки приличат на тази патица. Те се стараят да преведат децата си на отсрещния тротоар. Мислят само за това как да стигнат там. Но призива на майчинството е много по-висок от това. Една майка-християнка трябва да мисли не само за физическото здраве и финансовото добруване на децата си, но и за тяхното духовно благополучие. Тя трябва да предвижда опасностите, да споделя с децата си вярата си в Христос и да се моли за тяхното спасение.

Лоида и Евникия също правеха всичко, за да споделят вярата си с Тимотей. И едва ли е било лесно.

Какво Евникия направи за Тимотей

Баща му не е бил вярващ. Той не е участвал в духовното възпитание на сина си. Сигурно са имали пререкания с него. Бащата може би е казвал, „Ти си ходи на църква, но не говори на сина ни. Като порасне той сам ще реши дали да вярва или не.“

Днес подобен разговор водят често някои от вас с невярващите си съпрузи. Тези мъже не разбират, че ако не насочат детето си в пътя на вярата, дяволът няма да остави детето само да реши. Преди той използваше идеологическия контрол от държавата, а сега използва хипер-консумеризма и секуларизма, за да оформя светогледа на децата. Но детето ти не трябва да гладува и жадува за богатство, а за правда!

Въпреки своя невярващ съпруг, Евникия бе решена да предаде надеждата си за небето на Тимотей.

А) Любов към Словото

Преди малко четохме от първа глава на Второто послание на Павел до Тимотей. Малко по-нататък в това писмо до Тимотей Павел му заръчва:

2 Тимотей 3:14-15 „А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те умъдрят за спасение чрез вяра в Христа Исуса.“

Евникия е възпитавала малкия Тимотей в респект към Словото. Някои християни чакат децата им да станат първи клас, за да им купят детска Библия. Знаете ли от каква възраст Евникия е учела на Словото Тимотей? Думата за „детинство“ тук е същата, като старогръцката дума „Младенец“ βρέφους (brephous – бебе, новородено). Излиза, че Евникия е говорила на Тимотей за Бога още от невръстна възраст!

Първите години са критични за вярата на едно дете. Желязото се кове докато е горещо. Английският поет Александър Поуп е казал, „Накъдето се огъне клона, натам се накланя дървото.“ Когато минавам по съседната улица до църква, там има едно неестествено наклонено дърво към oтсрещния тротоар. Дали поради буря или нарочно (за да не влиза в прозорците на къщата) някой го е наклонил натам и така си е расло.

Същото е и с детето. Накъдето го насочиш като малко, натам ще се развива. Ако създадеш интерес у него към Писанието, като порасне ще има респект към Библията и ще я чете. Ако създадеш у него интерес към алкохола (съзнателно или не, просто като пиеш пред него), скоро ще тръгне по твоите „стъпки“.

Никога не е рано да започнеш да четеш Библията на детето си. Някои християни практикуват четене на Библейски стихове на детето още докато е в утробата. Знаете ли, че към 20-та седмица слухът на бебето е развит и то може да чува гласове извън утробата? Четенето на Библията на глас помага на бебето да свикне с гласа на бащата и майката и носи спокойствие на майката.

Евникия предаваше своята нелицемерна вяра (2 Тимотей 1:5) на Тимотей. Много хора мислят, че щом са родени в България, са християни. Но вярата не се предава по наследство, тя се научава.

Б) Автентична вяра

Евникия знаеше това, затова поучаваше всеки ден детето си във вярата. Но тя не само го поучаваше. Тя се стремеше не само да говори за вярата, но да живее вярата си. Евникия знаеше, че вяра без дела е мъртва вяра. Тя разбираше, че не е достатъчно да изчита на Тимотей свитък след свитък и да ходят на синагога веднъж седмично. Тимотей трябваше да види у нея автентична вяра!

Не можеш да имитираш вяра пред детето си. Може да идваш на църква и да пееш с пълно гърло „Покланям се“, но ако после да се върнеш вкъщи и крещиш на съпруга и детето си, това двуличие едва ли ще изгради у него силна вяра.

Виждаме, че Евникия не беше само майка, която се грижи детето да е облечено, нахранено и в безопасност. Тя възпитаваше сина си в учение и наставление Господне и с богобоязливия си характер беше пример за подражание!

Той виждаше как тя ходи с Бога, живее за Христос, изучава Словото и всекидневно го поучава в Божията истина. Виждаше как тя изповядва греха си и се покайва, когато е съгрешила. Виждаше как се покорява на съпруга си във всичко. Виждаше как всеки ден коленичи да се моли.

Не си спомням моята майка да ми е говорила за вярата, но си спомням много други неща. Цял живот майка ми се е държала достойно, почитала е баща ни, уважавала е хората, грижила се е за слабите, възпитавала ни е в трудолюбие, внимавала е какво гледаме по телевизията. Била е пример за благочестива майка-християнка за нас. И също, виждал съм я как коленичи и се моли. И макар и тогава да ми беше смешно (!), вярвам че днес съм тук благодарение на нейните молитви!

В) Желание да служи

Освен, че го учеше на Писанията и показваше автентична вяра, Евникия влагаше в него желание да служи на Бога.

Деяния 16:3 „Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.“

Тимотей с радост прие поканата на Павел да го придружава в неговите мисионерски пътувания. Това стана, защото майка му му беше говорила отрано колко благословено е да служиш на Господа.

Когато децата ни бяха малки, ние служехме с Българския християнски студентски съюз. Децата ни бяха с нас навсякъде – у нас се провеждаха групи за изучаване на Библията, водехме ги на конференции, срещи на екипа, на срещи за ученичество…

И тримата днес са в служение, не само защото знаеха и вярваха в Бога от деца, но и защото се убедиха от малки колко благословено е да служиш на Господа от примера на родителите им. Спомням си, че Деби от малка искаше да стане мисионер. Отиде да учи за мисионер, омъжи се за мисионер и днес служи навсякъде, където Бог прати семейството им.

Тимотей също не знаеше къде Бог ще го изпрати. Той знаеше обаче, че дълго няма да вижда майка си и приятелите си (месинджър още го нямаше!), и може би за последен път вижда баба си. Знаеше, че ще среща много изпитания. Но виждаше примера на майка си и на Павел, и искаше да е като тях – напълно предаден на Божия призив за живота си.

Евникия беше жена, която се стремеше да изпълни високия призив, който Бог има към майките. Тя обичаше Тимотей толкова, че споделяше Писанията и вярата си с него.  Евникия обичаше Христос толкова, че живееше за него и даваше пример на Тимотей. И накрая, тя обичаше Бога толкова, че остави сина ѝ да последва своя призив. Подобно на Анна, посвети сина си в служение на Бога.

Спомням си още колко тежко беше за Ваня да остави детето си да отиде на другия край на света, следвайки своя призив. Но от сълзите на майката израснаха много плодове на вярата, които станаха благословение за мнозина.

Евникия живееше според високия призив на Бога към майката. И забележете, тя правеше всичко това без помощта и насърчението на съпруга си. Бащата на Тимотей вероятно не е бил лош човек. Сигурно е имал много хубави качества. Но той не се грижеше за духовното възпитание на сина си. Това трябваше да прави майка му (и нейната майка).

Затова, ако си самотна майка, или съпруга на невярващ съпруг, не се отчайвай! Ти можеш да си Евникия за твоите деца! А всички ние, останалите, имаме отговорност да помагаме за духовното възпитание на децата на такива майки, когато бащата не го прави.

Може би съм толкова загрижен за такива майки, защото и моят баща не допринасяше за духовното ми развитие, макар че преди смъртта си се покая, и благодаря на Бога за това! Така че, аз съм безкрайно благодарен на моята майка, която въпреки напредналата си възраст и болестта си, продължава да ме подкрепя с присъствието си на църква!

Затова, грижете се за тези сестри. Детето, седнало до тях, един ден може да е втори Тимотей! Чудя се кой ще бъде Павел за него?

Скъпи майки (и бъдещи майки!), Бог ви е дал висок призив като жени-християнки – не само да родите и отгледате деца, да се грижите за техните физиологически нужди, но и като Евникия да съзнавате духовните опасности и да ги подготвите за тях, като споделяте вярата си, живеете автентичен живот като християнка и ги подготвяте за служение.

Да се помолим.

 

___________________

04.10.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Отговорностите на бащата

/проповед/

 

Децата в едно семейство молили родителите си да им вземат хамстер. След като ги врънкали дълго и обещали те да се грижат за тях, родителите им им подарили хамстер. Нарекли го Нати. След като два месеца майката сама чистила и хранела домашния любимец, говорила с едни хора да им го подари.

Децата приели новината за заминаването на Нати леко, макар че едното казало: „Доста време живя с нас, ще ни липсва.“ „Да – отговорила майката – но той изисква твърде много работа за един човек. И тъй като аз съм този човек, аз реших той да си отиде.“ Другото дете казало: „Може би ако не ядеше толкова много и не създаваше такъв безпорядък, можем да го задържим?“

Но майката била непреклонна. „Време е да заведем Нати в новия му дом.“ И добавила – „идете и донесете клетката му“. Децата извикали в един глас ужасени „Нати? Ние мислехме, че каза „тати“!“ После се разплакали.

Само защото някои бащи са абдикирали от отговорностите си не означава, че бащите са непотребни!

Четиригодишните казват: моят татко може да направи всичко! Седемгодишните – моят татко знае много! 12-годишните – е, татко не знае толкова много. 14-годишните: татко е твърде старомоден. 21-годишните: Моят старец не е в час. 30-годишните: какво мисли татко за това? 35-годишните: нека питаме татко, преди да вземем решение.

Не е лесно да си баща в днешния свят. Светът ни кара да сме успешни, да дадем най-доброто на семейството си, да се сравняваме с другите… Много мъже имат погрешен образ за баща, наложен им от светската култура.

Бащата е важен. Повече от 70% от децата на вярващи родители продължат да ходят на църква, когато пораснат. Този процент пада до около 55%, когато само бащата е вярващ и ходи на църква. А ако само майката ходи на църква, само около 15% от децата ще продължат да ходят на църква, след като пораснат.

Децата гледат за духовно ръководство към баща си. Затова, татковци, от вас зависи дали децата ви ще вземат правилни решения.

1.     Бащата като мъж на  Бога

Исус Навиев ни напомни, че е наш избор на кого ще служим. Това се отнася и за нас, бащите.

Исус Навиев 24:15 „изберете днес кому искате да служите“

Ефесяни 5:1 „И тъй, подражавайте на Бога като любезни чада“.

Как бащата може да бъде мъж на Бога? Бащи, ще ви дам три „П“-та, за да го запомните по-добре.

Присъствие: Ние като бащи трябва да присъстваме в живота на нашите деца.

Провели проучване сред децата в началния курс и ги попитали кое харесват най-много у своите татковци. Ето техните отговори:

Когато прекарва време с мене, когато ме изслушва, когато играе с мене, че ме кани да ходим заедно на различни места, че ме оставя да му помагам, че се отнася добре с мама, че ми позволява да кажа какво мисля, че се държи добре с приятелите ми, че ме наказва само когато заслужавам и че не се страхува да признае, че е сгрешил.

Пет от тези отговори изискват време, което да прекарваме с децата си. Децата изписват думата любов така: „В-Р-Е-М-Е“. Ние трябва активно да участваме в живота на децата ни. Колкото и подаръци да им подаряваме на рождените дни и от време на време, това не може да замени нашето присъствие.

Прекарвате ли време с децата си? Някои татковци ми казват, че нямат никакво време с децата, защото се връщат късно след работа. Молете се това да се промени.

А оставяте ли ги да ви помагат в различни неща? Преди няколко седмици Брентън започна да прави курник и покани Джейми да му помага. Той беше много горд, че помага на баща си в този проект.

Според детския психолог Джеймс Добсън, средностатистическият баща прекарва по-малко от минута на ден в разговор със своите деца…

Нашият небесен Баща иска да разговаря с нас всеки ден. Той ни заповядва да се молим непрестанно (1 Солунци 5:17). Той иска да знае проблемите ни, надеждите ни, мечтите ни, и кошмарите ни. Той има време за нас. По същия начин иска и ние да имаме време за нашите деца.

Освен Присъствие, децата ни трябва да виждат в нас…

Почтеност: Ние трябва да се грижим като духовен глава за духовното наставление на децата си. Но освен да ги наставляваме, трябва и да живеем това, което ги поучаваме. Във вторник вечер трябва да се държим по същия начин, по който се държим в неделя сутрин в църква. Защото нашите деца четат разтворената книга на нашето поведение вкъщи.

Един баща бил обикновен автомонтьор, който едва свързвал двата края, но държал на честното си име. Един ден в сервиза му богат бизнесмен докарал луксозния си джип. Колата имала сериозен проблем с електрониката. Заедно с бащата в сервиза бил и 12-годишният му син, който чистел инструментите и попивал всяка дума на баща си.

Докато разглобявал таблото на автомобила, бащата открил, че под една от корите била скрита пачка с евро. Били 5 000 евро в големи банкноти, вероятно забравени от бизнесмена.

Очите на сина му светнали:
– Татко! С тези пари можем да платим кредита, да ми купиш лаптоп за училище и да отидем на море! Този човек е милионер, няма и да разбере, че ги няма!

Бащата погледнал пачката, после погледнал сина си право в очите и казал:
– Синко, тези пари не са наши. Може да сме бедни, но хлябът на масата ни се пече с честен труд.

Когато бизнесменът дошъл да вземе джипа си, бащата му дал ремонтираната кола... заедно с намерените пари. Бизнесменът замълчал, изненадан. Впечатлен от честността, той не само платил щедро за ремонта, но и оставил на автомеханика голям бакшиш от 500 евро пред очите на момчето.

Почтеният баща може да не остави на децата си апартаменти или банкови сметки, но ще им остави най-голямото наследство – ще ги научи на честност.

Присъствие, почтеност… И третото „П“…

Подражаване: Най-висшият призив на бащата е да отразява Божията благодат, дисциплина и безусловна любов.

Както някой е казал, „Едно дете е малко вероятно да нарече Бог свой Баща, освен ако не види нещо от Бог в своя баща.“

1 Йоан 4:8 „Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.“

Нашите деца разбират кой е Бог по това как ние се отнасяме с тях. Те имат нужда да видят Божията любов в нас – към тях и към нашата съпруга. (Както се отнасяме към съпругата си, така и нашите синове един ден ще се отнасят с жените.)

Ако се стремим да правим това – ако присъстваме в живота на децата ни, ако сме почтени и живеем на дело вярата си и ако подражаваме на нашия Небесен Отец, това ще ни направи успешни бащи!

А ако не можем да имаме деца? Спомнете си, че именно в такива ситуации Бог ни подготвя за големи благословения. Ана дълго страдаше за това, че няма деца. Но когато предаде този си копнеж на Бога и направи оброк на Господа да посвети детето си в служение на Бога, Бог чу молитвата ѝ и тя роди Самуил.

По-късно Самуил се превърна в съдия и пророк на Израил, който помаза първия цар, Саул.

Първо е покорството и след това благословението. Покорството предхожда благословението.

Когато ние подражаваме на Бога, тогава децата ни виждат колко реален е Бог. Ние не сме призовани като родители да даваме на децата си всичко, което искат. Ние сме призовани да им даваме това, от което имат нужда. Всички деца се нуждаят от Бога!

Колко често децата ни са ни виждали на колене в молитва пред Бога? Дяволът мрази християнските семейства и се опитва всячески да ги унищожи. Ние трябва да воюваме в молитва за дома и семейството си!

Бащата е Божий мъж, когато тези 3 „П“-та характеризират живота му – присъствие в живота на децата, почтеност във всичко и подражаване на Бога.

Ако трябва в една дума да обобщим ролята на бащата, тя е…

2.     Бащата като свещеник в семейството (да се поучим от примера на Йов)

Бог е призовал бащата да е духовен глава на семейството си.

Спомнете си Йов (неотдавна разглеждахме книгата Йов). Като свещеник на семейството, Йов се молеше на Бога за децата си и принасяше жертви за тях.

Йов 1:5 „Йов пращаше за чадата си и ги освещаваше, като ставаше рано сутрин и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях…

Той ставаше рано сутрин да се моли за децата си. Поверявал ги е на Бога още от изгрев слънце. Колко от вас, бащи, ставате рано, за да се молите за децата си? Принасяш ли молитвата си като жертва за децата си сутрин?

Да си свещеник у дома означава да наставляваш децата си в Божиите истини и да живееш според тези истини. Да ставаш преди всички, да водиш семейството си на църква и децата си до олтара. Защото, както казва Джордж Хърбърт, „Един баща струва колкото сто учители!“

Твоят дом, татко, трябва да бъде малка църква, малка семинария, в която ти си поставен да служиш като свещеник, пророк и преподавател и да изявяваш на децата си истината на Божието слово. Учи ги да наизустяват десетте заповеди, Господнята молитва, ключови стихове и истини от Словото.

Наставлявай ги относно необходимостта от новорождение и лично покаяние. От малки трябва да знаят, че Исус дойде, за да умре и плати цената за техния грях чрез вяра в Него. Говори им за изкупителната кръв на Христос и за силата на нейното действие. Води децата и съпругата си в молитва. Създавай у дома атмосфера, която е пропита с благоуханието на Христос.

Ако не поемеш ролята на любящ духовен водач в семейството си, не можеш да бъдеш истински глава на семейството си.

И тогава каква полза от това, че си научил детето си на разни умения, че си го дал да спортува, да свири на пиано или да учи чужд език, ако не си се погрижил за вечната му душа!

Не искам да съм на мястото на баща, чиито деца осъзнават в зряла възраст, че баща им дори не се е опитал да им разкаже кой е Бог и как иска ние да живеем.

Много български бащи казват, „Аз не вярвам, нека жена ми се погрижи за това.“ Или, „Аз вярвам, но нямам време да възпитавам децата в страх от Господа.“ Такъв баща кара дяволът доволно да потрива ръце.

Много бащи дават на децата си да опитат вино или бира на 3 годинки. Когато стане на 5 години, бащата на драго сърце ще му купи костюм на Спайдърмен. Когато е на 7, ще го водят на тренировки в сряда и в неделя. Когато е на 9, телефонът ще бъде негов пръв приятел.

Когато е на 13, ще каже на родителите си, че неговите съученици си лягат в 1 ч. и те ще му позволят да си ляга когато иска.

Когато са на 16, ще му подарят кола. И един ден ще му се обадят от районното МВР и ще кажат: „Синът ви е при нас. Доста е загазил.“ И бащата ще извика в телефона: „Моето момче? Загазило? Това не може да е моят син.“ Но е.

Поуката е, че желязото се кове, докато е горещо.

Помните ли Михаела – момичето, участвало като примамка в жестокото убийство на Младежкия хълм в Пловдив? Оказа се, че баща ѝ е бил запален любител на конспиративни теории и очевиден почитател на чашката.

В профила му изпъкват редовни гаври с украински бежанци, расистки колажи срещу емигрантите и бленуване по тоталитарното минало. Запива щерка си когато е само на 11 години. Заплашва, че aко някой посегне на дъщеря му, ще отсече ръката му. Казва „Бог прощава, аз не!“

Чудно ли е, че дъщерята на този човек става основният подстрекател тийнейджърите да инквизират зловещо този нищо неподозиращ човек?! Oмразата срещу малцинствата и чужденците се предава от родители на децата им и неусетно се превръща в насилие срещу всеки произволен човек.

Като него са хиляди в България. Как стигнахме до тука? Защо бащите не само абдикират от отговорността си да възпитават, но и с лошия си пример осакатяват морално и духовно децата си? Отговорът е: защото са пренебрегнали Ръководството за възпитание – Библията. Ако я четяха, щяха да се справят много по-добре с ролята си на баща. Библията казва в…

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Ролята на църквата и на всеки от нас, всеки отделен вярващ е, да свидетелстваме на татковците около нас за Бащата на бащите, за нашия Авва. Защото тяхната роля за промяна в семейството и оттам в обществото е ключова!

В заключение, бащата християнин трябва да е мъж на Бога. Това означава той да присъства в живота на своите деца. Не само да ги наставлява, но и да живее това, което ги поучава. Да отразява Божията благодат, дисциплина и безусловна любов. С една дума, бащата трябва да е свещеникът в семейството – да се моли, да наставлява и да дава пример като духовен водач в семейството. Амин!

________________________

27.09.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Докато смъртта ни раздели

 

Увод

Един мъж казва на приятеля си: „Жена ми каза, че бракът ни ще продължи, докато смъртта ни раздели.“ Приятелят му го пита: „И как вървят нещата?“ Мъжът въздиша и отговаря: „Ами, струва ми се, че вече започна да губи търпение, а и честно казано... напоследък започвам да се чувствам доста несигурно, когато тя е в кухнята.“

Както видяхме и от тази история, във всяко семейство има проблеми от време на време. Библията казва, че всички ние сме грешници, никой не е съвършен, затова няма съвършен брак.

Затова е важно да знаем какво Библията казва за брака – за библейските основания за брака и за ролите в него. Ще разгледаме ролите в брака следващите седмици, а днес искам да говорим за библейските основания на брака.

Какво означава брака и как можем да имаме успешен брак във време, което се характеризира с разтрогнати връзки и разводи?

Нека първо видим какво е брака. Ето една добра според мен дефиниция: „Бракът е установено заветно взаимоотношение между един мъж и една жена, основано на публичен обет за доживотна вярност.“ Тук виждаме три неща.

1.     SLIDE Бракът е установено заветно взаимоотношение.

На първо място, бракът е установена, заветна връзка. Когато казваме, че това е „установена“ връзка, имаме предвид, че в брака има определен ред или разграничение на ролите. „Заветно взаимоотношение“ пък означава, че между двамата брачни партньори има сключен свещен завет.

SLIDE Първо, бракът е картина на установените взаимоотношения между Троицата.

Битие 1:26-27 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. ²⁷ И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“

Интересното тук е, че Бог говори за себе си в мн. ч. Единството на мъжа и жената в брака сочи към единството на Бог в Троицата. Бог е един, но е в три Личности. Съпругът и съпругата са една плът, но две личности.

Бог е установил порядък в Троицата. Отец, Син и Святия Дух са равни, но Синът доброволно се покорява под Отца, а Святият Дух доброволно прославя Христа. В триединството има съвършена любов и субординация сред трите личности на Бога.

По същия начин в брака има порядък. Съпругът и съпругата са равнопоставени партньори в брака, но Бог е установил ред и там.

SLIDE 1 Коринтяни 11:3 „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“

Мъжът е глава на жената, Христос е глава на мъжа, а Бог е глава на Христос. Но и мъжът, и жената са взаимнозависими.

SLIDE 1 Коринтяни 11:11-12 „Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа; защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.“

Жената идва от мъжа, а мъжът се ражда от жената. Виждаме как в брака има ред, равнопоставеност и взаимозависимост, както и в Троицата.

SLIDE Бракът е умален образ на заветните взаимоотношения на Бог с неговите люде.

В СЗ бракът е картина на заветните отношения на Бог с неговия народ.

Исая 54:5 „Защото твой съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на силите; и Изкупителят ти е Святият Израилев, Който е наречен Бог на цялата земя.“

Тук и на много други места Бог използва метафората на брака, за да илюстрира заветните взаимоотношения с Израил.

SLIDE В НЗ бракът е картина на взаимоотношенията между Христос и Неговата църква. Йоан Кръстител казва в

Йоан 3:28-29 „Не съм аз Помазаникът, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца.“

В Откровение на Йоан 19:6-9 виждаме славната картина на сватбата на Агнеца с невястата, Църквата. Следователно, бракът е картина на нещо много по-голямо от самия него. Той е важен, но сочи към една още по-велика реалност. Бракът не е просто договор, той е установени заветни взаимоотношения, които трябва да отразяват Божиите установени взаимоотношения в Троицата и Божиите заветни взаимоотношения с Неговите люде.

2.     SLIDE Бракът е между един мъж и една жена.

В миналото всеки е вземал за даденост тази азбучна изстина. Но днес някои я подлагат на съмнение. В някои страни еднополовите бракове вече са легализирани.

Но какво казва Библията по въпроса?

Битие 2:18 „И Господ каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.“

Тук се казва, че не е добре за човека да е сам. Това е първото „не е добре“ в Библията. И Бог веднага се погрижи да създаде помощник на мъжа – не роб или слуга, но някой който да му помага и да го подкрепя. И мъжа, и жената са създадени по Божий образ и са равнопоставени в това взаимоотношение.

Те трябваше да се плодят, да се размножават и да населят земята, но това трябваше да става в контекста на брака. Бракът беше създаден като институция веднага след сътворението – много преди Бог да установи други институции като държавата и църквата. Това ни показва, че семейството е много важно за Бога.

SLIDE Битие 2:21 „Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.“

Както казва библейският коментатор Матю Хенри, „Жената не беше направена от главата му, за да управлява над него, нито от нозете му, за да я тъпче, но от страната му, за да е равна с него, под мишницата му, за да бъде защитена и близо до сърцето му, за да бъде обичана.“

На урока в неделното училище децата учили, че Ева била създадена от реброто на Адам. Няколко дни по-късно, когато го заболял корема, едно от момченцата казало: „Мамо, мисля че ще имам жена.“

Видяхме, че бракът беше установен като институция веднага след сътворението като съюз между един мъж и една жена. В Новия завет виждаме, че Исус потвърди тази истина.

SLIDE Марк 10:6-8 „от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и двамата ще бъдат една плът…“

Поради всичко това, хомосексуализмът е заклеймен като грях.

SLIDE Левит 18:22 „С мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота.“

Когато Павел пише за последствията от отхвърлянето на Бога на църквата в Рим, казва:

SLIDE Римляни 1:26-27 „Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже…“

Библията осъжда хомосексуалните отношения като грях и форма на сексуална неморалност и не приема еднополовите връзки за брак. Бракът е само между мъж и жена.

Дотук видяхме, че бракът е установени, заветни взаимоотношения между един мъж и една жена. Трето, бракът се основава на публичен обет за доживотна вярност.

3.     SLIDE Бракът е публична институция.

Важно е да разберем, че бракът не е личен въпрос. За да се сключи брак е нужно да се направи публичен обет, признат от властите.

След като Бог направи жената, за да бъде тя помощник на мъжа, четем в…

Битие 2:22-23 „И Господ Бог … я доведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа е взета.“

Тук Бог представя Ева на Адам. Това е първата брачна церемония! Тя е публична, защото е извършена пред Бог като върховна власт. Други свидетели не е имало, ако не броим жирафите, слоновете и динозаврите наоколо. Това е истински брак!

Слушах по радиото дебат на тема трябва ли да има брачна церемония и сватба или хората могат да живеят заедно и без брак, стига да се обичат. Познайте коя позиция победи в дебата! Точно така, втората…

Но ето Библейската истина: всякакви лични обети, обещания, уверения между двамата са всичко друго, но не и брак. За да има брак е нужно да има публичен обет между мъжа и жената, признат от властите в съответната държава.

Това виждаме и от следващия 24-ти стих:

SLIDE Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Това „оставяне“ от страна на мъжа и на жената е публичен акт. Те обявяват на своите роднини и приятели, че напускат семейството в което са родени, за да създадат друго. Което означава също, че преди това е нужна и благословията на родителите!.

И чак когато това оставяне стане факт, мъжът и жената ще се привържат (глаголът е „даваг“, прилепвам) един към друг емоционално, психически и духовно, и ще могат да станат една плът, т.е. да консумират брака си.

Тоест, о-ставянето става преди ставането една плът. Днес хората слагат каруцата пред коня, което им създава много проблеми. Именно затова разводът е толкова болезнен, защото е все едно да се опиташ да разлепиш два залепени листа. Не можеш да го направиш, без да нараниш и двата.

Според Джеймс Сиси, автор на книгата „Войната за чистотата“, консумирането на брака чрез полово единение е всъщност подпечатване или ратифициране на брачния завет. Защо?

SLIDE В древни времена в Близкия изток, когато се сключвали споразумения, след края на преговорите се заколвали жертвени животни. После животното се разсичало на две половини, а сключващите съглашението преминавали по окървавената почва между тях, като изричали думите: „Нека това, което сполетя животното, да се случи с онзи от нас, който дръзне да наруши завета!“

Ще кажете, какво общо има това с брака? От огромно значение е, че брачният завет се консумира именно с полово сношение – така единството между двамата се подпечатва с проливане на кръв.

Може би затова Бог е създал мъжа и жената именно така – като мъжкото тяло пробожда, а женското бива прободено. Така ние изговаряме клетвата с нашите венчални обети, а после я подпечатваме с нашите тела. Както казва един друг автор, „сексът е Божият печат.“

Някой ще попита, след заветното консумиране на брака трябва ли да го правим пак? Много мъже се оплакват, че трябва дълго да умоляват съпругата си, преди да се наслаждават на полов акт. Отговорът е, че и след заветното консумиране сексът продължава да служи като израз на заветното единство и отражение на единството на Отец, Сина и Духа, и единството между Христос и църквата.

Ако от нас се очаква да вземаме често участие в Господната трапеза и да си припомняме нашия завет в Христовата кръв, защо ни е трудно да схванем, че бракът включва и редовното и постоянно изражение на заветна любов и вярност чрез половото сношение? Както казва Павел,

SLIDE 1 Коринтяни 7:5 „Не се лишавайте един от друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време.“

Виждаме, че бракът е създаден да бъде най-интимният съюз. Съпругът и съпругата стават едно, както Бог е един. И това става не чрез семейна или кръвна връзка, а чрез брачен обет.

И Исус казва,

SLIDE Марк 10:9 „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“

Това е една от причините, поради които на християните е заповядано да се женят само за християни. Бог ви свързва да сте едно физически, социално, емоционално и духовно. Но вярващ и невярващ не могат да са едно в духовен смисъл, затова ако се ожениш за невярващ, ти ще бъдеш лишен от този важен аспект на единството, който Бог е планирал за теб.

И Божият план е бракът да е до смъртта на единия от двамата. Затова бракът трябва да се характеризира с доживотна вярност, която изразяваме с нашата брачна клетва или обет: „докато смъртта ни раздели“. Бракът е посвещение за цял живот.

Брачният обет не е: Аз ……., вземам теб ……….. за моя жена, да те имам в добро и зло, в богатство и бедност, в здраве и болест… докато любовта ни свързва/ докато те харесвам / докато ми омръзнеш… Не, бракът е доживот.

SLIDE Брачният завет включва и обещание за сексуална вярност. Седмата заповед е „Не прелюбодействай!“ (Изход 20:14)

Най-мъдрият човек на земята е казал,

Притчи 5:15, 18 „Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец… Да бъде благословен твоят извор и се весели с жената на младостта си.“ 

Брачният обет е сърцевината на брачните взаимоотношения. „Аз обещавам да съм ти верен… Аз обещавам да съм ти вярна.“ Авторът Уолтър Уонгърин казва, „Даденото обещание, обещание което правим пред свидетели, което е било чуто и запомнено, и на което се доверяваме – това е основата на брака. Не емоциите. Не дори любовта. Не физическите желания, личните нужди или сексуалността. Не практическата страна на съвместния живот… А обещанието, обетът, е това, което прави брака.“

SLIDE Бракът е картина на взаимоотношенията в Троицата и на взаимоотношенията на Бог с неговия народ. Затова бракът е доживотно посвещение и посвещение за сексуална вярност. Разводът разрушава обета за посвещение за цял живот и картината на Божието единство.

Прелюбодейството разрушава обета за сексуална вярност и картината на Божията вярност към людете му. Бракът е свидетелство за тези истини за Бога. Той е установени заветни взаимоотношения между един мъж и една жена, основани на публичен обет за доживотна вярност.“

Заключение

Накрая, как можем да приложим в живота си тези истини?

Първо, бракът е Божия идея, следователно ние трябва да утвърждаваме библейските основи на брака. Не да сме политически коректни, а библейски коректни. Ако някой ни пита дали одобряваме хомосексуалните бракове, да отговорим че поддържаме Библейското гледище за брака, след което да споделим дефиницията за брака, която разгледахме днес.

Второ, Бог е замислил брака да бъде контекстът, където мъжът и жената могат да бъдат максимално интимни помежду си. Затова един вярващ не трябва да се жени за невярващ.

Трето, бракът е посвещение за цял живот, докато смъртта ни раздели. Затова не трябва да встъпваме в него лековато, но да го правим след много молитва и съветничество. Затова в нашата църква аз се срещам с младата двойка за предбрачно съветничество преди да ги венчая.

И накрая, бракът е умалена картина на Бог, затова той е свещен и трябва да спазваме брачния си обет дори когато стане много трудно. И да не се лишаваме от полово сношение, защото сексът е израз на нашето единство, на единството в Троицата и на Христос с църквата.

Бракът е един от най-големите дарове за хората. Но в нашата култура сме изгубили много от аспектите на този дар, защото сме изоставили Библейските основи за брака. Но ако ги разбираме, ще можем да имаме добри бракове и с това да влияем на културата около нас.

Молитва.

________________________

20.09.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна