Monday, January 14, 2019

Божият булдозер (Марк 1:1-11)


/проповед/
В началото искам да ви задам една гатанка: кое е това нещо, което минава през градове, върви нагоре по хълмове и слиза в долини, но никога не се движи? Точно така, пътят!
А кое е това нещо, което пътува из целия свят, но стои в ъгъла? Отг.: марката!
Днес и ние започваме едно ново пътуване. Започваме разглеждането на Евангелието според Марк под надслова „Вървете след Мене“. Кой е авторът на тази книга?
Марк не е сред дванадесетте апостоли. Той е вярващ от ранната църква. Еврейското му име е Йоан, а езическото му прозвище е Марк. Той е син на Мария, в чийто дом вярващи са се събирали да се молят, и е братовчед на Варнава. Помага на Павел и Варнава в първото им мисионерско пътуване, но ги напуска в Памфилия.
Поради това по-късно Павел и Варнава влизат в остър спор дали да го вземат с тях на второто мисионерско пътуване. В резултат Варнава взема Марк със себе си, а Павел е придружен от Сила (Деян. 15:40). Години по-късно Марк вече е много по-зрял и Павел отново го взема за свой помощник (2 Тимотей 4:11).
Марк пише своето евангелие между 55 и 59 г.сл.Хр. – вероятно това е най-ранно написаното евангелие.  В Откровение 4:7 са описани четири живи същества или херувими, които приличат съответно на лъв, теле, човек и орел. Съществува традиция, според която всяко от четирите евангелия се свързва с едно от тези същества според стила и посланието им.
В много катедрали в Европа може да се видят барелефи на тези същества, държащи книга.  Според традицията съществото, което представлява евангелието на Марк е телето, тъй като то символизира работа и служение. Евангелието от Марк разкрива Исус като Божи Слуга, дошъл да извърши волята на Отца.
И тъй като един слуга е нископоставен, Марк не започва евангелието с разказ за раждането на Исус. Поради същата причина авторът не включва и родословието Му. За сметка на това в евангелието повече от 40 пъти се среща думата „веднага“ (еукус, гр.) – това е дума, която се използва при обръщение към слуга. В евангелието от Марк Служителят Исус работи усилено, за да върши волята на Отца.
Ударението е повече върху делата, а не върху думите на Исус. Затова се смята, че посланието е отправено най-вече към римляните, за които постиженията са по-важни от думите.
Интересен факт е, че това евангелие е най-превежданата книга в света. Когато мисионери отиват в народ, който никога не е чувал благата вест, първо те превеждат Марк – не само защото това е най-краткото евангелие, но и защото книгата е написана за хора, които не са запознати с юдеизма от първи век.
Сред библейските учени преобладава мнението, че Марк е използвал проповедите на Петър като източник на информация за евангелието. Те се позовават на ярките детайли в повествованието, които са характерни за стила на Петър. Освен това, в това евангелие присъстват повече фрази на арамейски, отколкото в другите три. Известно е, че Петър е говорил най-вече на арамейски.
За разлика от филмите и романите, Марк разкрива още в началото за какво ще говори в неговата книга:
Марк 1:1 „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син…“
Виждаме, че това е благовестие или добра новина за една историческа личност, за Христос или Месията, който е Божи Син и Бог.
И това начало на благовестието се крие още в Стария завет, защото Марк продължава:
Марк 1:2 „…както е писано в пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Това е цитирано от Малахия 3:1, а по-нататък цитатът е от Исая 40:3:
Марк 1:3 „глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“
В древността пътищата се строели по следния начин: камъните се отмествали встрани, неравностите се заравнявали, дупките се запълвали. Когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.
В ст. 4 научаваме, че този вестител е Йоан Кръстител, чийто празник чествахме тази седмица. Марк започва своето евангелие там, където завършва последната книга в Стария завет, Малахия. Следователно, с идването на Йоан Кръстител Бог нарушава мълчание от 300 години.
Кой е този Йоан? Той е син на Захария и Елисавета и братовчед на Исус.
Как този вестител или пратеник щеше да подготви хората за идването на Месия? Той ще вика в пустинята и ще призовава хората към покаяние: „Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“ (ст.3)
Днешните управници си поставят за цел да построят хубави пътища и магистрали в България. Страната ни наистина има нужда от добри пътни артерии. Но строителството на път е скъпо и изисква много работа. Нужна е предварителна оценка, трябва да се преодолеят много пречки, да се вземат под внимание много фактори.
По същия начин, подготвянето на нашите сърца за Господа изисква много работа, нужно е да направим оценка на състоянието на сърцето си, да преодолеем много пречки и да вземем предвид много фактори.
Ние често подценяваме тази подготвителна работа, която трябва да свършим. Всяко велико дело на Господа започва с велика подготовка. И Йоан Кръстител изпълни великолепно поставената му задача.  Както казва един библейски коментатор, „Йоан беше Божият булдозер, който построи тази магистрала.“
Какво направи той?  Той „кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.“ (ст.4) Неслучайно в евангелието от Матей Исус идентифицира пророк Илия с Йоан Кръстител (Матей 11:7-14).
Подобно на Илия, Йоан беше особняк.  Представете си, че каните Йоан Кръстител на гости. Той звъни на врата и вие отивате да отворите, очаквайки да влезе един изтупан господин, облечен в костюм на Армани и риза на Пиер Карден. Но отваряте и виждате един човек, който е облечен като просяк, с разрошена коса и мръсни обувки.
Каните го и го питате какво предпочита за ядене и той казва, „Ами аз съм свикнал да ям само скакалци и мед.“ И вие започвате да си мислите, тоя май ме занася…“
И се чудя за какво ли ще си говорите? Едва ли той ще се отличава с много изисквани маниери. Когато фарисеите и садукеите дойдоха при него, дали той ги приветства като почетни представители на религиозното статукво? Дали ги е попитал как върви работата им и какво мислят по сложни богословски въпроси? Не!
Той ги нарече „Рожби ехиднини“, които скоро ще бъдат хвърлени в огнените пламъци на ада (Матей 3:7-10). Това не беше много политически коректно изказване, нали?
И ако беше дошъл в нашата църква, дали щеше да проповядва просто за това да се обичаме един друг? Или щеше да проповядва огнена проповед за покаяние?
Един булдозер не се съобразява с препятствията; неговата задача е просто да ги разчисти от пътя.
Йоан не беше конформист. Той не се съобразяваше с това какво мислят другите. Той беше радикален за Исус. И Бог изпрати точно него да подготви пътя за идването на Исус. Би ли изпратил теб при твоите роднини и приятели?
Хората по природа са конформисти. Те са и консуматорски настроени. Изпитай сърцето си и виж защо си дошъл на църква - за да получиш нещо или за да служиш и да се покланяш на Бога?
Йоан живееше в пустинята, за да може сърцата на хората да са напоени с потоци води“. Той се хранеше с буболечки и мед, за да може те да се хранят с Хляба на живота. Живя оскъдно, за да могат те да натрупат небесни съкровища.
И Йоан дойде и кръщаваше. Думата „кръщавам“ (баптизо, гр.) означава потапям напълно. Евреите имаха обичай да кръщават езичници, които се обръщаха към юдеизма. Но юдеи да се кръщават в онова време беше равносилно да признаят, че са толкова далеч от Бога, колкото са езичниците. Това е само дело на Святия Дух!
Много хора днес обвиняват християните, че са лицемери – ходят на църква, но в личния си живот вършат грехове като другите. Нека всеки от нас си зададе въпроса – преживял ли съм истинско покаяние и новорождение? Виждат ли другите плодове на Святия Дух в живота ми?
Ако си новороден, твоето тяло е храм на Святия Дух. Ти си кръстен в Духа и Той работи в тебе. Всички виждат промяната в теб. Тогава е нужно да вземеш водно кръщение. Подобно на кръщението на Йоан, християнското кръщение демонстрира покаяние. Но то е много повече от това. Ние се кръщаваме в Христос, в Неговата смърт и възкресение (Римляни 6:3).
Йоан дойде и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете (ст.4).
Ако няма покаяние, няма прошка. Преди години един убиец бил осъден на смърт. Брат му, на когото държавата била много задължена за живота му в служение на народа, отправил до президента молба за помилване. Президентът го помилвал и човекът посетил брат си с решението за помилване в джоба си.
„Какво ще направиш“ – попитал го той, „ако получиш помилване?“ „Първото нещо, което ще направя“ – отговорил той, „е да открия съдията, който ме осъди, и да го убия. А след това ще открия основния свидетел и ще го убия.“ Брат му станал и напуснал затвора с решението за помилване в джоба си.
Покаянието не е просто съжаление за извършен грях. Юда съжаляваше, но се самоуби. Исав плака, но съжалението му не доведе до промяна в живота. Не бъди като тях. Бъди като блудния син, който се покая и се върна при своя Отец.  
Йоан проповядва покаяние, но в центъра на проповедта му беше Исус. Той сочеше към Исус, не към себе си.
Марк 1:7 „И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.“
Може би това ти изглежда като преувеличение. Но във времето на Йоан Кръстител се е смятало, че един равин може да изисква всичко от своя ученик, но не и да му свали сандалите. Това би било твърде много! А Йоан казва, че той не е достоен да направи даже това. Йоан е пример за смирение.
Един проповедник застанал на амвона, огледал малкото християни в църквата и казал, „Днес щях да проповядвам за смирението, но ще запазя проповедта за по-голяма аудитория.“
Конфуций е казал: „Смирението е здравата основа на всички добродетели.“ А Августин Блажени отбелязва: „Гордостта превърна ангелите в дяволи. Смирението превръща хората в ангели.“
Йоан подготви пътя за Господа. Но преди Исус да започне своето служение, трябваше да се случи още нещо. Нещо, което изненада най-много Кръстителя.
Марк 1:9-12 „И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан. 10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. 11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение. 12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
Защо Исус дойде да се кръсти? Нуждаеше ли се Той от покаяние и очистване от грехове? Не. Исус беше безгрешен. Но Той дойде да се кръсти, за да се идентифицира с грешните човеци.
И тогава от небето се чу глас: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“ (ст.11) И всички присъстващи разбраха, че Исус не е просто поредният човек, който се кръщава, но е съвършеният Син Божи, който се идентифицира с грешните човеци.
И в онези дни дойде Исус от Назарет в Галилея и бе кръстен от Йоан в Йордан.“
Исус беше обикновено еврейско име. Назарет беше обикновен провинциален град. Галилея се славеше с всичко друго, но не и с духовни учители. Йордан беше една река, които равините считаха недобра за очистване.
Но точно тогава небесата се разтвориха, Духът като гълъб слезе върху Него, дойде глас от небесата и каза: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“
Бог обича да показва славата си в смирена обстановка.
Историята познава много такива случаи. Един неизвестен монах от малкото градче Витенберг започна Реформацията. Обикновен пастир в Германия обяви политиката на Хитлер за идолопоклонство. Чернокож мъж в Америка нарече расовата сегрегация грях. Скромен пастир отказа да се отрече от вярата си в комунистическа България. Една медицинска сестра oснова движението на хосписите.
Ако си мислиш, че си никой, че имаш невзрачно минало, че произлизаш от неуки родители, от глухата провинция, че нямаш кой знае какви дарби и умения, знай – Бог обича точно такива хора!  Ти можеш да бъдеш Божи булдозер и да подготвяш пътя за Господа!
Можеш да подготвиш пътя за Господа сред тези, които познаваш. Да запретнеш ръкави и да се захванеш да отместваш камъните на заблудите, да запълваш дупките в умовете и да изравняваш неравностите в сърцата на тези около теб. Да призоваваш към покаяние. Готов ли си да го направиш? Готов ли си да бъдеш Божи булдозер?
По време на съживлението в Ирландия един неук човек повярвал в Исус Христос. Той можел само да разказва какво Господ е направил за душата му. Отишъл да работи в една мелница в Шотландия, където работили 1300 човека. Неговото просто свидетелство направило толкова огромно впечатление, че не по-малко от 600 човека повярвали в Христос.
Ако го направиш, цялата Троица ще ти дойде на помощ. Защото Бог идва там, където пътят е подготвен за Него!

_____________
БПЦ "Нов живот" Варна
13.01.2019


Wednesday, January 02, 2019

Едногодишен хронологичен план за четене на Библията

Прочит на Божията история

Едногодишен хронологичен план за четене на Библията

Ние, християните, знаем че Библията е боговдъхновеното Божие слово, чрез което Бог иска да познаем Божия характер, да обновяваме ума си, да знаем каква е Неговата съвършена воля и да се стремим към христоподобен живот. Известна е поговорката: „Или тази книга (Библията) ще те държи далеч от греха, или грехът ще те държи далеч от тази книга“.
Въпреки това, статистиката показва, че повечето хора, които изповядват вяра в Исус не са чели цялата Библия. Много хора започват да четат Библията, но след това се отказват поради огромния брой глави (1189) и стихове (31102). Но повечето от нас не осъзнават, че могат да прочетат Библията за една година, като четат по-малко от четири глави на ден!
Като разделите Библията на 365 всекидневни прочита, вашата цел на четене на Библията за една година може лесно да се постигне. Съществуват много и най-различни планове за четене на Библията за една година.
Планът, който предлагаме на вашето внимание, се нарича „Прочит на Божията история: едногодишен хронологичен план.“ Създаден е от д-р Джордж Гътри.
Този план взима съдържанието на Библията и го подрежда така, че да следва хронологичния ред на събитията. Тъй като датирането на някои книги или събития не е възможно, последователността представлява просто един опит да се даде на читателя поглед върху общото движение и развитие на голямата библейска история. Някои пасажи са разпределени в зависимост от темата (напр. Йоан 1:1-3 във втория ден на първата седмица и много от псалмите). Всяка седмица има по шест пасажа за прочит, така че да имате време да наваксате, ако е необходимо.
Можете да четете плана директно чрез Вашия мобилен телефон, таблет или компютър. Ако предпочитате да го имате на хартиен носител, можете да го свалите от тук:

Молитва на Били Греъм за Нова година

Молитва на Били Греъм, написана за Тhe Saturday Evening Post през 2008 г.
Translated from Billy Graham's Prayer for a New Year.

Отче наш и Боже наш, в началото на тази нова година, изправени пред бъдещето, изповядваме нуждата си от Твоето присъствие и Твоето водителство.
Всеки от нас има надежди и очаквания за годината пред нас - но само Ти знаеш какво тя ще ни донесе и само Ти можеш да ни дадеш сила и мъдрост, от които ще се нуждаем, за да посрещнем предизвикателствата ѝ. Затова помогни ни смирено да сложим ръцете си в Твоята ръка и да Ти се доверим, да търсим Твоята воля за живота си през идващата година.
Посред несигурността на дните пред нас, дай ни увереност в сигурността на непроменимата Ти любов.
Посред неизбежните житейски разочарования и болки, помогни ни да търсим в Теб стабилността и комфорта, от които ще се нуждаем.
Посред житейските изкушения и натиска на егоцентричния ни инат, помогни ни да не губим пътя, но да имаме смелост да вършим онова, което е правилно в Твоите очи, без значение каква цена трябва да заплатим.
И посред всекидневните ни занимания и дейности, отвори очите ни за мъката и несправедливостта в нашия страдащ свят, и ни помогни да откликнем със състрадание и саможертва за тези, които нямат приятели, които да им се притекат на помощ. Нека постоянно да се молим с молитвата на древния псалмопевец: "Господи, научи ме на пътя на Твоите наредби и аз ще го пазя до край." (Псалм 119:33)
Ние се молим за нашия народ и неговите лидери в тези трудни времена и за всички, които се стремят да донесат мир и справедливост на нашия опасен и измъчен свят. Ние се молим особено за Твоята защита за тези, които служат във въоръжените ни сили и Ти благодарим за тяхното посвещение да защитават нашите свободи, дори и с цената на собствения си живот. Бъди и с техните семейства и ги уверявай в Твоята любов и загриженост за тях.

Обедини разединената ни нация и ни дай виждане относно това какви искаш да бъдем. Твоето Слово ни напомня, че е "Блажен онзи народ, на когото Бог е Господ –
народът, който е избрал за Свое наследство." (Псалм 33:12). 

Докато гледаме назад към отминалата година, ние Ти благодарим за Твоята благост към нас, която е далеч по-голяма, отколкото заслужаваме. Нека никога не вземаме за даденост отминалите Ти добрини или да забравим всичките Ти милости към нас, но нека те ни водят към покаяние и към ново посвещение да те направим основа и център на нашия живот през тази година.

И Отче наш, ние Ти благодарим за обещанието и надеждата за тази нова година, и гледаме напред към нея с очакване и вяра. Това моля в името на нашия Господ и Спасител, който чрез Своята смърт и възкресение ни даде надежда както за този, така и за бъдещия свят. 
Амин.
____________________
Billy Graham Evangelisti Association, Billy Graham's Prayer for a New Year

Monday, December 31, 2018

Freedom of religion and the spread of the gospel



For freedom Christ has set us free; stand firm therefore, and do not submit again to a yoke of slavery. (Galatians 5:1)

“At 4 o’clock in the morning, the doorbell rang, then again and again. There were three strangers there – two were wearing suits and one a military uniform. “We have a search warrant”, said their leader, then he pushed me back and intruded into the sleeping house.
Within three hours they rummaged everything – books, beds, cabinets, drawers. When at about 7 the sunshine shone through the window, they ordered me to go with them for a ‘little inquiry’…”
Thank God, this is not a story of the present. But it is not fiction either. It’s a real story. This took place in the life of a Bulgarian pastor, Haralan Popov, in the first years of the communist regime.
But now the situation is very different, someone would say. Now we live in a democracy, none of these things happen. Freedom of religion is guaranteed by our Constitution: “All citizens shall be equal before the law. There shall be no privileges or restriction of rights on the grounds of race, national or social origin, ethnic self-identity, sex, religion…” (Article 6); “The practicing of any religion shall be unrestricted. (2) Religious institutions shall be separate from the State.” (Article 13)
Yet, in the last three months our parliament tried hard to violate these fundamental rights. Christians in Bulgaria had a sad reminder of a bygone communist past.
It all started with a parliamentarian bill sponsored by three political parties passed on first reading in October. The bill supposedly aimed at preventing religious terrorism but actually violated the freedom of religion, especially of the smaller denominations.
When I am writing this the bill has already been passed on second reading. Thanks to the peaceful protests, hundreds of letters to the MPs, pressure from abroad and the prayers of the saints, most of these restrictive texts were dropped out. Yet a few of these clauses remained in the new law. How would this affect the churches?
For now it looks like the evangelical churches won a victory. The relative freedom we have enjoyed will more or less continue. Bulgarian evangelicals can take a breath of fresh air. Yet, the fact that we are taking the win does not mean that we are blind to the fact of the totalitarian tendencies of the government.
All this is happening against the backdrop of a new wave of persecution in the Middle East, India, Northern Africa and China, and resurgence of nationalism in Europe. Would we have freedom of religion in Bulgaria in the long run? Would new restrictive measures hinder the spread of the gospel?
Opinions are split. Many fear that the Church won’t be able to do the Great Commission. Our wings will be cut off and we won’t be able to fly to the unreached; our legs will be amputated to go to the needy, our hands will be broken to reach the hungry.
Indeed, we have seen this in our history. During communism the Church survived but didn’t thrive. She was deprived of its best leaders, had no access to the public arena, and evangelism was a risky business. I myself learned about the existence of the evangelical churches only after the fall of communism.
On the other hand, there are other voices saying that the Church needs to be shaken up and sifted, so that the chaff is separated from the wheat (Matthew 3:12). The proponents of this view point to communist China where in the last 30 years Christianity has grown to more than 100 million adherents.
Though persecuted, the early church, also grew rapidly in number. Persecution caused many to flee and take the gospel to the ends of the Roman world.
If we believe that God is our King, no restrictions in secular laws should be able to hinder the gospel. Yet, are we ready to pay the price?
Personally, I think that as Christians we should treasure and defend our freedom of religion because God created us with this “unalienable right”. Religious freedom is rooted in the Scriptures and is at the heart of the gospel.
This is seen in the fact that God doesn’t coerce but invites his followers in a relationship with him. God is love, and love presupposes freedom. Christian commitment to religious freedom reflects our beliefs about the character of the Creator.
Secondly, the struggle for religious freedom is part and parcel of the second great commandment to love our neighbor (Matt. 22:38). God has given each human being dignity. When the basic human right of religious freedom is not granted, human dignity is damaged. 
And, last, restrictions on religious freedom hinder people from hearing the gospel and receiving the greatest gift imaginable, salvation and eternal life.
It is true that Christianity in China is growing rapidly in spite of restrictions and pressure from the state. Yet, how can we be sure that it will not grow even faster provided there is freedom of religion in the vast country. The rapid evangelization of South Korea is a case in point.
Back to our situation,ws should be  where it said that  and Chinar places in the world is to е църквата при Себе Си. Гото if the state continues to exert more control over the church in Bulgaria it is possible that some Christians would emigrate to places where they can have their unalienable rights granted. This would bless their receiving countries but will render Bulgarian society rather saltless.
At the same time, many churches would have to go underground. Other churchgoers would just be happy with state interference in church life. Orthodox propaganda would increase and state control would also grow. This might lead to a situation similar to what we had during communism.
Plato said, "The penalty good men pay for indifference to public affairs is to be ruled by evil men." Once we paid that penalty and we are still recovering from that evil. May God give us wisdom and courage to defend our religious freedom and make sure all Bulgarian citizens have access to the gospel.

Готов ли си за срещата?



/проповед/
 Един християнин бил доста ревностен за Бога, но бил твърде есцентричен, което се дължало на умствена изостаналост. Затова често скандализирал хората. Докато работел като бръснар, веднъж насапунисал един клиент, за да го обръсне. Взел бръснача, насочил го към него и попитал, „Готов ли си да срещнеш Бога?“ Изплашеният човек побягнал с пяната на лицето си.
Мислиш ли за срещата с Господ?
Някой беше казал: „Както вярваме, така мислим. Както мислим, така живеем. Както живеем, така пътуваме към вечността. Както пътуваме, така ще срещнем Господ.“
 Днес е последната служба за годината и предпоследния ден на 2018-та. Този месец празнувахме 4-те адвента в очакване на Рождество. Рождество Христово, раждането на Месията Йешуа сочи не само назад към историята към първото идване на Бог на земята.
Този велик празник насочва погледа ни и напред към Неговото второ идване. Защото Господ иде.
 Човечеството винаги е вярвало, че Бог по някакъв начин посещава земята. Още Адам знаеше, че ще дойде Потомъкът на жената. Енох, седмият след Адам, пророкува че „Господ идва с десетки хиляди Свои светии.“ Той вярваше, че Бог ще се яви в славата си на земята.
В Словото явно се посочват два начина за идването на Божия пратеник: веднъж Той трябваше да дойде като унизен, и веднъж като прославен. 
 Евреите отхвърлиха първия начин и очакваха Месия в слава. Когато Исус се яви като Агнец, слуга, смирен служител, те Го отхвърлиха. Заклеймиха нечуваната Му претенция да бъде Божият Син. Осъдиха Го на смърт заради богохулство. Не е лесно да се открие в пръстен съд златното съкровище.
При един възрастен съдия-следовател довели стар просяк, който извършил някакво дребно престъпление, за да прекара зимните месеци в затвора. Съдията познал в него свой стар приятел: „Ти ли си, Николай?“, попитал той. „Да“ – отговорил доведеният. „Аз съм Кирил. Помниш ли как преди 30 години заедно пътувахме от България за Англия?
Аз ти споделих, че нямам къде да преспя и ти ме взе в своя дом. Грижеше се за мен като роден баща. Сега аз ще те взема у дома. Ще платя гаранцията за теб.“ Благородният съдия открил в просяка своя добър приятел. Могат ли човеците да открият в презрения и разпнат Исус своя личен Спасител?
Господ ще дойде отново в слава. Но ние няма нужда да чакаме второто му идване, за да Го срещнем. Неговата покана е отправена постоянно към нас.  Исус каза: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ (Матей 11:28)
Аз ще ви дам почивка.
Още от зората на човечеството нашето безоблачно щастие в Едем се превърна в пустиня на раздора.  Когато сме лишени от мира, който идва от Бога чрез спасителната благодат на Христос, ние ставаме като риба на сухо. Разводите, алкохолизмът, наркоманията и неморалността са директен резултат от безпокойството на греха.
Това безпокойство е видимо навсякъде. Психолозите признават, че психологията е безпомощна да разреши менталните и нервни разройства на хората днес. Социолозите се съгласяват, че социологията не може да се справи с огромните проблеми в човешките взаимоотношения. Политическите лидери говорят за нравствената деградация в обществото, но нямат отговор кой или какво може да възвърне на нацията ни нравствените устои и да я насърчи да изгради морална почтеност.
Единствено Христос може не само да разреши проблемите на обществото и на всеки един от нас. „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“
Защо да умираш от жажда, когато си застанал на брега на реката с живата вода? Защо да умираш от глад, когато Хлябът на живота е на една ръка разстояние? Защо да живееш в бараката на духовната мизерия, когато Христос ти подарява имение на Божествения мир?
 Защо Бог отправя своята покана към нас и винаги е готов да ни посети със своя мир, покой и радост? Той ни оказва тази голяма чест, защото ни обича. Той ни обича и търси така, както добрият пастир търси и намира загубената овца.
Още в Едем Бог посещаваше човека и разговаряше с него. Това бяха щастливи мигове за Бог и човека. Но един ден Адам не се яви на уговорената среща. Престъпи Божията заповед и се скри. Но Бог продължи да го търси и продължава да търси всеки блуден син, който страда в безпокойство далеч от Бога.
 Мнозина откликват и идват на среща с него. Бог ни среща навсякъде. На улицата, в училище и университета, на работното място, в автобуса, във влака.
 Веднъж пътувахме с група студенти да празнуваме 8 декември в Шумен. Момчето, до което бях седнал, все още не беше повярвало в Бога. Имах възможност да му обясня благата вест. По-късно отново говорихме по време на партито и аз директно го попитах дали иска да приеме Исус за Свой Господ. Той отговори утвърдително и аз го водих в молитва на покаяние.
Бог ни среща и в молитвения дом. Словото, проповедта, песните, Господната трапеза и общението са Божиите пръсти, които карат клавишите на нашата душа да засвирят в хармония с Неговата съвършена мелодия.
Той ни среща и когато четем Библията. Мнозина я четат без да я разбират. Затова винаги трябва да се молим Святият Дух да ни открива значението на пасажа. Той е онзи Небесен Рудар, който ни помага да изкопаем чудни съкровища от Божията нива.
Бог ни среща и в изпитания, болести, нещастия и злополуки. Чрез тях Той събаря всички фалшиви опори в живота ни. Посочва ни заблужденията, в които сме попаднали и пътя, за да излезем от тях. Когато повярвах в Бога, за баща ми беше трудно да се примири с избора ми. Но когато по-късно здравето му се разклати, той се смири пред Бога и Го прие в сърцето си. Благодарен съм на Бог, че Той прояви милост към него.
Бог ни среща в болестите.  Бог ни среща и в смъртта. Момчето, което прие Христос на студентския празник, за което ви разказах преди малко, скоро след това почина при нещастен инцидент на кораб. Когато изпратили вещите му до родителите му, майка му отворила куфарчето и видяла до сгънатите дрехи Библия.
Дотогава не се интересувала от християнството, но в този момент с разтреперани пръсти взела Библията и решила, че иска да прочете Книгата, която толкова много ценил приживе нейният син. В резултат тя и нейният съпруг се обърнали към Господа и днес са посветени християни, части от тялото Христово в града ни.
Смъртта ни поставя пред нова действителност, където нашите материални ценности изглеждат като гнили плодове. Тя ни хваща за яката и ни довежда до Великия Съдия на всички човеци, пред Когото трябва да застанем открити, без маска и грим, и да дадем отчет за земния си живот.
 Пастор Симеон Попов разказва как в селото, където живеели с неговото семейство, имало един човек, който наглед бил много прост и незначителен. Но всички се бояли от него. Защо ли? Защото в дома си имал стар сандък, в който пазел скъсани картончета от цигарени кутии. По тях пишел сведения за съселяните си – кой какво е казал или направил, на коя дата, на кое място. Затова всички се страхували от него.
Какво ли ще бъде, когато се отворят небесните книги и там открием нашата пълна картина? Добре е да се замислим отсега и да се подготвим за тази среща!
Срещата с Бога ще е ужасно преживяване за непокаяните хора. Преди много години дадохме 100 лв. назаем на една позната. После дълго тя избягваше да ни срещне. Употребяваше всякакви трикове, за да ни избегне.
 Така са много хора с Бога. Чувстват се длъжници и не искат да Го срещнат. Натоварени са с грехове, затова Го избягват. Някои намират извинение в атеизма: няма Бог! Бертранд Ръсел казва: „Ако имаше Бог, щеше да много малко вероятно Той да e толкова притеснително суетен, че да се обижда от тези, които се съмняват в Неговото съществуване.“
Други се утешават с фалшивото успокоение, че Бог е някаква безличностна сила, пред която ние не отговаряме за делата си. Moже би с това се успокояват и вносителите на станалия вече нов закон за вероизповеданията.  
 Има и такива, които хем не вярват в Бога, хем Го обвиняват за всички несполуки и нещастия в живота си. Поставят Съдията на вселената на подсъдимата скаймейка и Го съдят.
Затова за тези хора смъртта е тема табу. Френският крал-слънце Людовик XIV забранил да се споменава думата „смърт“ в присъствието му. Веднъж придворният проповедник казал в проповедта си, „Всички човеци са смъртни.“ Тогава кралят се обадил, „Почти всички.“
Много българи отбягват да ходят на свиждане на болни и на погребения. Повечето не вземат децата си със себе си. Самите те не са чели Библията и не могат да предадат вярата си на децата си. И когато тези деца отраснат се държат така, сякаш едва ли не ще живеят вечно.
Според футуролога Хосе Луис Кордейро в следващите 20-30 години ще се появят такива технологии, които ще дадат възможност да се подмладяват хората и дори да бъде избегната смъртта. Според него отсъства биологичен предел за човешкия живот.
 И наистина, учените не знаят защо хората остаряват и умират. Но Библията казва, че хората умират поради първородния грях. „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12)
Но с греха в света навлезе не само физическата, но и духовната смърт. Общението ни с Бог беше прекъснато. Затова много хора днес бягат от Бога както Йон бягаше, когато Бог го призова да проповядва покаяние на Ниневия. Подобно на Адам те се крият от лицето на Бога. Подобно на Петър те се отричат от Него.
Но рано или късно смъртта ще ни доведе право пред Божия престол.
Имаш ли причина да бягаш от Бога? Сега е времето да изчистиш досието си. Но как можем да направим това? Как можем да се подготвим за срещата с Бога?
 Когато с Ваня очакваме гости, ние почистваме дома си. Пускаме прахосмукачката, измиваме пода и обърсваме праха. По същия начин, когато се готвим за посещението на Бог, ние трябва да почистим сърцето си. Това става, като го отворим за Божията истина, колкото и неприятна да е за нас. Сърце чисто сътвори в мен, Господи“ (Пс. 51:10).
Когато в покаяние Той ни даде ново сърце, Бог ще започне да обновява ума ни и да ни преобразява, така че да познаем Неговата воля и да предоставим телата си в служение на Него (Римляни 12:1,2).
Приготвил ли си сърцето си за Неговото идване?
 В дните, когато още нямало телефон и имейл, едно даровито момиче останало внезапно сираче. Добър роднина се заел да го издържа, за да учи в Софийския университет. Един ден той писал на студентката, че иска да я посети и да види как живее. Когато дошъл в квартирата ѝ, хазяйката му подала бележка.
В нея момичето му съобщавало, че е на Витоша с приятели и затова не може да го чака. Благодетелят оставил следната бележка: „Скърбя, че не си готова да жертваш няколко часа за мен. След това, което правя за теб, мисля, че имам право да видя как живееш и употребяваш моите средства. Спирам издръжката.“
Готов ли си да посрещнеш своя Вечен Благодетел? Този, който ти е дал живот, снабдява те с всичко необходимо и самият Той жертва живота си, за да можеш ти да прекараш вечността в Неговото присъствие?
 Изпитвай сърцето си. Като Йов ние трябва да извикаме към Бога: „Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.“ (Йов 13:23)
Павел каза: „Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?“ (2 Кор. 13:5)
Който безпощадно изпитва себе си, ще бъде пощаден по време на Божия изпит при Второто Му завръщане.
Срещата с Бога е най-великото преживяване, на което е способно човешкото сърце. След бомбардировките в Германия стотици хиляди семейства били пръснати и дълго след това се издирвали. Много се отказвали, смятайки своите роднини за загинали.
 Един 17-годишен младеж получил писмо с непознат женски почерк. Когато го отворил, извикал от изненада. Обаждала му се родната му сестра, която не бил виждал от 4 годишна възраст. Мислел, че е загинала. Съобщавала му деня и часа, когато ще пристигне, за да се видят. Той подредил стаята си, купил цветя и с разтуптяно сърце зачакал на гарата.
Влакът пристигнал. Слезли много пътници, мъже и жени. Но коя е сестра му? Когато всички се разотишли, към него се приближила една красива млада жена и го попитала как се казва. Той отговорил. Разплакана, тя извикала, „Братко мили!“ – бурно го прегърнала. Този момент младият ученик никога не забравил.
Ако срещата с близки е така трогателна, каква ли ще бъде нашата среща с Господ – Този, Който пръв ни възлюби и предаде живота Си за нас?
 Най-голямата трагедия е някой да се намира пред прага на рая и да си остане вън, неспасен! Млада жена сънувала кошмар и се събудила силно разтревожена за спасението на душата си. Знаела, че трябва да предаде сърцето си на Бога, но все се колебаела. Запалила нощната си лампа и написала в бележника си: След една година ще се предам на Бога.
Размислила малко, зачеркнала датата и написала: След 6 месеца. Пак ѝ се видяло много и написала: Един месец. Най-после решила: След една седмица аз непременно ще се предам на Бога.
На другата нощ отишла на едно парти и танцувала цяла нощ. На връщане към дома се простудила и само след една седмица починала. Последните ѝ думи били: „Късно, твърде късно...“
Колко трагично!  Но каква радост е, когато човек откликне на Божията покана! Един млад работник отишъл на църква. Там приел поканата да се предаде на Бога и веднага получил ново сърце.
На другия ден в завода, където работел станала експлозия. Няколко работници били убити, а други в безсъзнание били откарани в болница. Между тях бил и покаяният християнин. След малко той починал. Преди края си отворил за малко очи, видял своите домашни и пастора. Погледнал ги и прошепнал: „Добре, че не отложих!“
Нека благодарим на Бога, че ни дава възможност да се приготвим за Неговото идване. Той идва! Ще вземе църквата при Себе Си. Готов ли си за тази важна среща?


Monday, December 24, 2018

Поканата на Рождество (Maтей 1:18-21)


/проповед/
Това е предпоследната ни служба за тази година. Намираме се в навечерието на Рождество, когато в града ни всяка вечер има концерт или друга проява за празника. Парадоксът е, че тези които не вярват в Бога празнуват най-шумно и разточително – може би точно защото не разбират смисъла на празника. 
Нека прочетем Матей 1:18: „А рождението на Исус Христос беше така...“
В началото искам да ви задам въпрос. Как се роди Месията Исус? Как стана това? Матей ни казва, „Рождението на Исус Христос стана така...“ – в случай че се интересувате. И интересното нещо е, че още в началото на евангелието си, че като евреин Матей иска ние да знаем, че според него Исус е дълго очаквания Месия.
Какво означава Месия? Това е еврейска дума, а гръцкият ѝ еквивалент е... Христос, точно така. Христос не е фамилията на Исус. Това не са Мария и Йосиф Христови и синът им Исус. Христос е гръцката дума за дългоочаквания от евреите Месия.
Ето как се роди Месията. А какво означава Исус? Исус отново е гръцката транслитерация на еврейското Йешуа. Понякога може да сте чували някой да казва Йешуа вместо Исус и вие си казвате, „този пък какво се прави на много учен.“ Гърците не могат да изговорят Йешуа, затова до нас името на Месия е достигнало като Исус. По същия начин казваме и Исус Навиев. Би трябвало да наричаме и него Йешуа.
Така че, навсякъде в Новия завет и във всички песни, които пеем, ние всъщност признасяме името на Спасителя неправилно. Ако Бог не отговаря на молитвите ви, може би това е защото не изговаряте правилно името на Неговия Син J. Може би казва, „Вижте, няма да слушам вашите молитви, докато не се научите правилно да изговаряте името на Сина Ми. Не е Исус, а Йешуа.
Но за нас ще е много трудно да пренапишем Библията и всичките песни, а и Йешуа има 3 срички и ще е по-трудно да спазим ритъма им. „Йешуа, имам нужда от теб...“ Така че, ще се придържаме към Исус.
Но за да разберем значението на Рождествения разказ, ние трябва да разбираме, че Исус е кръстен на Исус Навиев. А какво означава Йешуа или Исус Навиев? Той беше воин, генерал, военен човек. И евреите в древността не очакваха още един Мойсей, защото и от първия си имаха достатъчно закони. Те очакваха един Исус Навиев – воин и цар, който да дойде и да ги освободи от техните потисници.
По-нататък в нашия разказ се казва:
„След като бе сгодена майка Му Мария за Йосиф, преди да бяха се събрали, тя се намери непразна от Святия Дух.“ Ако се беше родила преди първи век, може би тя може би щеше да бъде изгорена жива или убита с камъни, ако се открие, че е бременна без да е омъжена.
По онова време хората са се сгодявали когато са били на 10-11 г., а са се женили на 13-14 г. Ако си на 16 и още не си сгоден, всеки те съжалява. И така, тя е сгодена за Йосиф и родителите ѝ разбират, че тя е бременна. В първи век не са имали разрешение да изгарят хората на клада, но е можело да направиш други неща, ако откриеш, че жената за която си сгоден не ти е била вярна.
Другото нещо е, че Мария направо е била луда. Баща ѝ и майка ѝ ѝ казват, „Мария, кое от момчетата в селото е бащата?“ Тя казва, „А, не, няма мъж. Един ангел ми се яви...“ „А чудесно, миличка. Ами сега, какво да правим?“ Йосиф разбира, че Мария е бременна и че ангел ѝ е казал, че ще забременее от Святия Дух.
И той си казва, какво да правя с тази жена, за която щях да се женя, а сега тя ми излиза с тази невероятна история.
Матей 1:19 „А мъжът ѝ Йосиф, понеже беше праведен...
Той беше праведен, спазваше Закона. Законът казваше жена хваната в блудство да бъде изгорена или убита с камъни! Но той „.. не искаше да я изложи...“ Не искаше да я влачи до градския площад и да каже на всеослушание, че няма да се ожени за нея, защото тя не му е била вярна и е забременяла. По-нататък, „намисли да я напусне тайно.“ Той можеше да отиде при свещеник и да каже, „Така и така, случи се това, искам да разваля този договор...“
Матей 1:20 „Но когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насън и каза: Йосифе, сине Давидов (не че той беше син на цар Давид, но беше от неговия род), не бой се да вземеш жена си Мария (знам, че хората ще си помислят, че ти си бащата и че репутацията ти ще бъде застрашена, но въпреки това, вземи я); „защото заченатото в нея е от Святия Дух.“
Това е наистина важна част от историята. Никой не е очаквал това. Цялата идея девица да роди дете звучи абсурдно.  В ст. 23 Матей цитира думите на пророк Исая, „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син; и ще Го нарекат Емануил (което значи Бог с нас)“ и това е страхотно...
Но еврейската дума, използвана там за „девица“ означава просто младо момиче. Затова в Израел никой не е очаквал да е възможно девица да роди дете. Те не са си казвали, „Ами това ще да е Месия, защото Месия няма да има земен баща.“ Напротив, всеки е очаквал Месия да се роди от баща, който е наследник на Давид.
Това по-скоро напомня на гръцката митология, където боговете се съвокупляват с девици, за да се роди нещо средно между бог и човек. Например, знаете ли кой е бащата на Херкулес?  Негов баща е Зевс. А знаете ли кой е бащата на Елена от Троя? Пак Зевс! Така че, Бог да има дете от девица, това е гръцка, не еврейска идея.
Така че, ако учениците на Исус бяха измислили, че той е роден от девица, това нямаше да звучи правдоподобно! Ако Матей беше измислил това, то щеше да е контрапродуктивно за историята, защото рискуваше никой да не му повярва. Единствената причина той да е написал това е че това е била самата истина!
Вижте, хората не следват Исус заради това, че се е родил от девица. Те го следват, защото е възкръснал! Никой не си е казал след смъртта му, „Вижте, той умря, но помните ли, че се роди от девица. Дайте да вдъхнем живот на мита за него, като използваме раждането от девица!“
Но никой не е казал това, защото след като е умрял, те са очаквали той да си остане мъртъв.
 Така че, Матей не би си измислил това. Но той ни казва, че ангелът се е явил на Мария, после се е явил на Йосиф насън и му е казал: „Този син, който тя ще ти роди е специален. Той е заченат от Святия Дух. „Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус, Йешуа.“
Представям си, че Йосиф си мисли насън, „Това наистина ли ми се случва? Ангел да ми се яви и да ми каже, че ще ми се роди син, че аз не съм бащата, но да не се тревожа, той ще е дългоочаквания Месия и че трябва да му дам името Йешуа, Йешуа Навиев...“ 
За стотици години те са били потискани, били са части от други империи – от Асирия, Вавилон, Персия, Гърция, а сега от Рим. И Йосиф знае това.  И ангелът продължава, „Той е, Който ще спаси людете Си...“ И Йосиф казва, знам, че ще спаси людете си, нали това означава името Йешуа. Нали Йешуа Навиев заведе народа в Ханаан и изгони всичките му жители, всички потисници, за да може нашите люде да притежават земята и да определят собствената си съдба.
И ангелът продължава „...ще спаси людете Си от ...“ и Йосиф го прекъсва, „Знам от кого ще спаси людете си – от потисниците им, от тези които ги владеят, от Римска окупация... зная това от дете... и аз не мога да повярвам, че моят син ще е този, който ще ни поведе. Ние почти бяхме изоставили всяка надежда!
Нали всичко започна с Авраам, това беше преди 2000 години и всичко, което ни се случи после, помислихме, че Бог ни е забравил... И точно сега, да изпрати Месия, Йешуа... Йешуа Навиев, царя – воин...
Но ангелът продължава „ще спаси людете си от ... греховете им“. Хм, добре... Чакай малко... какво каза? „Ще спаси людете от греховете им.“ Но виж, ангеле, знам че си ангел, но това не е най-голямата ни нужда. Ние се нуждаем от спасение, но не от това. Ако направиш една анкета сред юдеите и ги попиташ от какво искат да бъдат спасени, никой няма да каже, „спаси ни от греховете ни“.
Не от това се нуждаем да бъдем спасени.  Очевидно ти не си чувал за пирамидата на потребностите на Маслоу. Чакай да ти я обясня, искаш ли? Ангеле, слушай внимателно. Най-основните ни нужди са физиологически. Ние се нуждаем от храна, вода, от всичко необходимо за оцеляването ни...
След това се нуждаем от сигурност и след като сме осигурили и тази нужда, се нуждаем от любов, от общност на която да принадлежим. И когато имаме и любов, се нуждаем от увереност, самоуважение, и най-накрая от самоусъвършенстване. Ангеле, виждаш ли „грях“ в този списък?
Ние наистина се нуждаем да бъдем спасени от някои неща, но грехът дори не присъства в списъка. Освен това, ние имаме една много сложна система за спасение от грях, която вече функционира.
Не знам дали си забелязал, това е храмът. Той е на висок хълм, не можеш да го пропуснеш. Ние можем да отидем в храма, за да принесем жертва за всеки грях за който можеш да се сетиш и така да бъдем простени. Не ни трябва друг, който да ни спасява от греховете.
Но нека ти кажа кой се нуждае от спасяване.  Рим се нуждае да бъде спасен от неговите грехове. Защото техните грехове край нямат. А ние се нуждаем от спасение от Рим. Нуждаем се от спасител с меч. Ние се нуждаем някой да ни спаси не от нашите грехове, а от Рим.
Но Йосиф не отговори така. Когато ангелът ти говори, ти не му отговаряш! Когато чуя някой да ми казва, Бог ми се яви, казвам, ами, не мисля. Лицето ти не се е стопило, това не е било Бог. Мисля, че Бог ми говори. Не, не, когато Бог говори, никой не пита, това Бог ли беше?
Когато Бог реши да говори, той не заеква, не говори с неразбираеми думи... Когато Бог се яви на Йосиф и той се събуди, той беше убеден, че това е било от Бога. И той направи това, което ангелът му заповяда. Взе Мария у дома като своя съпруга.
Знаете ли защо повечето от нас не са впечатлени от това, че Бог е изпратил Исус да ни спаси от нашия грях? Ние сме в известен смисъл като хората от първи век. ОК, това не е най-належащото в момента. Причината дори тези от нас, които са християни от много време не чувстваме почти нищо, когато чуем че Бог е изпратил Исус да ни прости греховете, е следната. Ангелът каза, „ще го наречеш Исус, защото той ще спаси людете си от греховете им.“ Но ние чуваме, „ще му дадеш името Исус, защото той ще прости на людете си греховете им.“
Така, ако не сме внимателни, ще сведем Рождество единствено до прощение. Може би дори целият ти християнски живот се свежда до това: никой не е съвършен, но Бог прощава; аз обърках конците, но Бог ще ми прости. Но посланието на Рождество и посланието до Йосиф насън и посланието на евангелията е много по-всеобхватно от това.
Ако свеждаш Рождество само до прошката, ти пропускаш най-важното послание на Рождество.  Защото Исус дойде не просто да ни избави от наказанието за греха или от последствията от греха. Всъщност, в повечето случаи ние носим последствията от греховете си. Исус дойде за да ни избави от властта на греха.
 Исус дойде в духа на Йешуа Навиев, воина, който дойде да ни избави от царството, от господството, от силата, робството на греха.
Когато беше в храма, доведоха при него една жена, хваната в прелюбодейство (Йоан 8).  Искаха да хванат Исус в крачка, довлякоха тази жена по стълбите до последното място, където искаше да бъде, в храма. Тя е на 25 метра от мястото, където жертваха животни за греховете, на 60 метра от светая светих, блъскат я на земята и казват, тази жена беше хваната в прелюбодейство, законът казва, че трябва да я убием с камъни, ти какво казваш?
Исус знаеше, че блъфират, че няма да я убият там, защото пред храма е забранено да се убиват хора. Но той им казва, добре, заведете я в долината Геена и я убийте. Но, тези от вас, които не сте извършвали грях, вие започнете екзекуцията. Всеки се умълчава, пита, жено, къде са твоите обвинители, тя казва, „Заминаха.“ След това ѝ казва с усмивка, „нито Aз те осъждам.“
С други думи, аз съм Божия Агнец, няма нужда да ходиш да жертваш агнета, аз ти прощавам. Не те осъждам, ти си простена. Само един може да прощава, Бог. Когато го обвиняваха как може да прощава грехове, Исус им каза, „Добро утро, Аз кой съм?“
Така че, Исус каза, нито Aз те осъждам. Но след това ѝ каза, нещо друго, което се пропуска: „отсега не съгрешавай вече.“ (ст.11)
Отсега не съгрешавай вече. Но възможно ли е това? Можем ли да не съгрешаваме? Можем ли да напуснем плена на греха? Можем ли да кажем не на греха?
 Исус говори на фарисеите и им казва нещо невероятно, „Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.“ Това звучи много повече от прошката, нали? Прошката ме занулява. Аз дойдох не просто да ви простя греховете, а да ви избавя от греха!
Правилно ме нарекоха Йешуа, Аз дойдох, за да ви избавя от нещо, а не просто да ви простя нещо.
По-късно ап. Павел, един брилянтен ум, фарисей, стана последовател на Исус.  В посланието си до църквата в Рим, той пише, „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло...“ (Рим. 6:12) Не позволявайте на греха да бъде вашия цар, вашия господар, „та да се покорявате на неговите страсти.“ Не позволявай на себе си да стоиш под властта на греха.
Павле, нима имаме избор? Да, имате избор. Затова дойде Исус, за да избави своите люде от греха.  И продължава, „Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата, но...“ – което означава, че има и друг път, че имаме избор. Той казва, „но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите“ (ст.13) – тук не става въпрос само за опрощаване на греховете, а за освобождение от греха.
И после Павел казва това, „Защото грехът няма да ви владее...“ За Павел грехът е като човек, като някаква сила, тук не говори за дявола, а за греха. Това означава, че ти се чувстваш така, сякаш в теб живеят двама човека. Единият казва Искам, другият – Не искам. Единият – Би трябвало да..., но другият – Не би трябвало да... Павел нарича това грях. И този грях в теб вече не е твой господар, ако ти си в Христос.
Най-накрая казва, защото заплатата, резултата от греха е смърт... Не трябва да си християнин, за да знаеш това. Грехът убива. Грехът винаги убива нещо.
Някои от вас имат брак, убит от греха. Други сте видели как поради липса на самоконтрол вашите финанси са били убити. Това е грях. Други сте преживели убийството на взаимоотношенията ви със сина ви или дъщеря ви, поради техния или вашия грях. Други сте минали през зависимост, която е убила взаимоотношенията ви с близък.
Поглеждате се в огледалото и не харесвате това, което виждате. (Цар Навуходоносор се погледна и видя животински образ). И вие не харесвате това, което виждате поради греха, защото грехът е убил начина, по който гледате на себе си. Винаги там, където има грях, нещо умира.
Дори простеният грях убива. Простеният грях продължава да убива. В затвора има хора, които са срещнали Бога, Той е простил грехът им, но те все още са в затвора. Дори простеният грях убива.
Исус дойде на света не просто да ни прости греха, но да бъде Йешуа, да бъде воинът-цар, който ще ни избави от господството, от силата, робството на греха. Защото заплатата на греха е, че винаги нещо умира.
 Това е дарът на Рождество. Дарът Божий е живот вечен, но и дар който получаваш веднага в този живот. Тук получаваш Божият живот, освобождение от силата и робството на греха. Дарът на Рождество не е просто прошка, а свобода от властта на греха, чрез Христос. Това е благата вест. Това е Рождество.
Чрез Христос можеш да имаш нов Господар. Чрез Христос вече имаш нов Господар – не Божият закон, а Божият Дух в теб.
Ако ти си станал християнин като дете, или като тийнейджър, или студент в университета като мен, или като възрастен, жена ти или мъжът ти са те завели на църква, молил си се с молитва на покаяние, повярвал си в Христос, и ако християнския ти живот се описва от непрекъсната борба, падения и молитви за прощение, ти можеш да се освободиш от греха
Знай, че грехът не е твой господар. Похотът не е твой господар. Липсата на себеконтрол в някои области не е твой господар. Алкохолът не е твой господар. Лекарствата с предписание не са твой господар. Гневът ти не е твой господар. Ревността ти не е твой господар. Навикът ти не е твой господар.
Когато ти стана християнин, ти беше изкупен в Христос. Исус дойде на този свят не просто, за да прости греха ти. Той дойде, за да те освободи от греха. Върви и не съгрешавай повече.
Затова всяка сутрин в живота си аз се моля с тази молитва: Господи, давам ти моите ръце, давам ти моите очи, давам ти моето мислене, давам ти моите уста, давам ти моите уши, давам ти моите крака. Искам да покоря цялото си аз на Теб. И искам да се съглася с Тебе тази сутрин, че грехът не е мой господар. И аз няма да покоря частите на моето тяло на някой, който не е вече мой господар.
Когато приемеш това в сърцето си, тогава ще ти се прииска да кажеш на всички, „Знаете ли, аз помня деня, часа, проповедта, пасажа, книгата, в която разбрах, че не трябва да живея като пленник на греха, защото ГРЕХЪТ НЕ Е МОЙ ГОСПОДАР!
Moжете да ми говорите, да ме примамвате, да ме прилъгвате, но грехът не е мой господар!
Ако ти все още не си християнин, може би дори не си сигурен в какво вярваш, започвал си да четеш Библията, но не я разбираш, раждането на девица е непонятно, нека ти кажа: грехът не трябва да е твой господар.
И ако някога се умориш от това да падаш, от това нещо, което сякаш те контролира, от това разрушително чувство в тебе, от тези разрушителни навици, имам страхотна новина за теб.
 Рождество е покана от твоя небесен Отец да влезеш във взаимоотношения с Него. Неговата ръка е протегната постоянно към тебе. И когато откликнеш, грехът вече няма да е твой господар. Защото ти не си под закон, а под благодат. Искаш ли да имаш нов Господар? Искаш ли Йешуа, а не грехът да те владее? Йешуа чака да откликнеш на поканата на Рождество!
Ще го наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им.
Небесни Отче, моля те помогни ни да превърнем това в реалност във всеки момент от живота си. Отвори очите на сърцето ни, за да видят реалността, в която сме живели дълги години. И точно сега, ако някой е бил в този ужасен цикъл на грях и прошка, грях и прошка, отвори очите му и му помогни да види, че оттук нататък той може да казва на греха „не, грехът не е мой господар.“
Когато Исус дойде, Той дойде като Йешуа, като Избавител, Воин, за да ме освободи от робството и господството на греха. Отвори очите ни, дай ни очи да видим, уши да чуем, и ни дай мъдрост да знаем какво да правим с тази извънредно добра новина. В името на Исус, амин.


_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
23.12.2018 г.