Monday, October 16, 2017

Само благодат (Sola Gratia)

/проповед от п-р Джош Прово/

Много съм благодарен, че още веднъж имам привилегията да ви видя, преди да заминем за Америка за шест месеца.  Всеки път, когато сме тука, съм радостен от хвалението и съм впечатлен от вярата ви.  Макар и да ни е трудно да се разделим, се утешавам със знанието, че когато заживеем в Шумен, ще се виждаме доста по-често!

Днес говорим за благодатта.  Ще срещнем нея в живота на Мартин Лутер и ще я срещнем в страниците на Божието слово.  Преди да започнем, нека да се помолим.

Да ви припомня, че в момента сме в средата на петседмична поредица върху Протестантската реформация.  Преди две седмици разбрахте, че Библията е единствената ни основа, а не традициите на хората.  Миналата неделя научихте, че спасението идва само чрез вяра, а не посредством добри дела.  Аз изслушах тези две проповеди в YouTube и си припомних отново колко е велика нашата вяра и колко е достатъчна Библията.

Днес е третата част от тази поредица и ще говорим върху темата благодат.  Какво точно представлява благодатта?  Благодатта е да получиш нещо хубаво, което не заслужаваш.  Срещаме тази благодат много пъти в живота на Мартин Лутер, основателя на Протестантската реформация.

През изминалите седмици разбрахме, че Лутер става вярващ през 1513г.  През 1517г. той приковава своите 95 оплаквания, които има срещу папата, към вратата на църквата на университета.  В продължение на следващите четири години взаимоотношенията му с папата стават все по-сложни.  Лутер продължава да пише и да проповядва, че спасението идва само чрез вяра, а не чрез купуването на индулгенции.  Най-после, през 1521г., Лутер застава пред краля на тогавашната Римска империя в опит да защити вярванията си.  Въпреки че той успешно и ясно успява да се защити, той бива отлъчен от католическата църква и избягва в един замък, където живее в продължение на следващата година.

В рамките на тази една година той започва да работи върху нещото, което всъщност се превръща в най-важната задача на живота му, т.е. превеждането на Новия завет от старогръцки на тогавашния немски език.  Той завършва превода на Стария завет след още 14 години.  Благодарение на новата преса на Гутенберг все повече хора имат достъп до Библията и много хора приемат Христос.  Според мен едно от най-важните постижения на който и да говорим език е да има собствен превод на Библията.  Аз съм толкова благодарен, че в България има няколко прекрасни превода на Библията и съм благодарен, че в църкви Нов живот изучаваме Божието слово по разбираем, съвременен български език.  Благодарение на Лутер германците придобиват тази привилегия.

След още няколко години Лутер се оженва за една бивша монахиня, която се казва Катерина.  Това пренебрегва стария обичай, според който свещениците нямат право да се женят.  Лутер осъзнава, че тази забрана не е в Библията и затова решава да не я спазва.  Аз лично съм много благодарен за тази негова постъпка и за промяната, която тя довежда със себе си!  На Мартин и Катерина им се раждат 6 деца, четири от които изживяват детството си.

След сватбата си Лутер се захваща с оформяването на новото вероизповедание: лутеранство.  И тук трябва да кажем, че на Лутер не му се е искало да се използва това име.  Той предпочита по-простото име: евангелски църкви.  Днес по света има различни видове евангелски църкви, които понякога са в съгласие помежду си, но понякога не са.  В България някои евангелски църкви имат добри репутации, други -  не толкова!  Също, понеже много църкви се числят към евангелските църкви, е много трудно да се определи какво точно означава думата „евангелски“.  Всъщност това е гръцката дума за блага вест.  Евангелските църкви са тези, които вярват в благата вест от все сърце.  Понеже нашите църкви „Нов живот“ вярват и проповядват благата вест, то те с право може да се наричат „евангелски църкви“.

Въпреки че Лутер предпочита това название, от самото начало тези църкви, за които говорихме по-рано, започват да се наричат лютерански църкви.  Има много такива църкви по света до ден днешен, включително и в България.  В нашата страна има лютерански църкви в София, Варна и Шумен.  По какво са се различавали тези църкви от тогавашните католически църкви?  Според мен най-голямата разлика е била в това, че цялата служба се е провеждала на местния език, тоест, на немски вместо на латински.

Чрез Божията благодат Мартин Лутер успява да направи много, много добри неща през своя живот.  Според мен днес светът е по-хубаво място, защото той е живял на него.  Но има и няколко неприятни неща, които трябва да споменем за него.  И въпреки тях, на мен ми се струва, че дори тези по-неприятни неща в неговия живот сочат към благодатта Господна! 

През 1539г. Княз Филип решава, че иска да се ожени за слугинята на жена си.  Той напомня ли ви някого от Библията?  Авраам прави същото, като взема за жена Агар, слугинята на Сара!  Това беше лоша идея тогава, и със сигурност е била лоша идея и за този княз.  Князът поисква благословията на Лутер.  Лутер не подкрепя този брак, но казва на княза, че ако наистина иска да се ожени отново, ще трябва да се ожени тайно.  И какво мислите прави Филип? Прави точно това, което му препоръчва Лутер. След известно време обаче владетелят решава, че иска да обнародва случилото се.  Лутер строго го предупреждава, че не може да признае какво е сторил.  Защо?  Защото тогава хората ще разберат, че Лутер е препоръчал на княза да си вземе втора жена!  Лутер казва, че князът трябва да измисли една „добра, силна лъжа“ и да се измъкне от неудобното положение.  Сериозно ли, бе?

И тук трябва да кажа, че в последните години от живота си, Лутер изпитва все повече и повече физическа болка.  Същевременно той става все по-кисел.  Не казвам, че това е било извинение, но сигурно болката му е била един от факторите, които са играли роля в по-грубия му тон.  Преди много години попаднах на един страхотен уебсайт, който е събрал и е издал много от обидните думи, казани от Мартин Лутер.  Неотдавна подбрах седем от тези, които харесвам най-много.  Ето ги…

„Мисля, че всички бесове едновременно са се вселили у теб!“ „Това, което казваш, е богохулство и поради това заслужаваш да умреш 1,000 пъти!“ „Ти си белият дявол и една лъскава Сатана!“ „Слепи къртици!“ „Ти си магарето на дявола!“ „Ти си по-глупав от парче дърво!“ И любимото ми: „Не бих мечтал да те осъдя или да те накажа, но ще кажа само, че си роден от дупето на дявола!“

Уау!  Радвам се, че той не си е мечтал да осъди някого!  Според мен най-лошата му постъпка не са горепосочените думи по адреса на папата, а как се отнася към евреите.  През 15-ти и 16-ти век евреите не са били много популярни.  90 години преди да се роди Мартин, евреите били изгонени от неговия район в Германия.  Лутер казва, че иска евреите да приемат Исус.  Но ако не искат да Го приемат, трябва да им се даде „остра милост“.  За Лутер хората трябва да изгорят синагогите, да забранят на равините да проповядват, да присвоят земите на евреите, да крадат парите им и или да ги поробят, или да ги експулсират.

Лутер се придържа към това свое вярване в продължение на много години.  Дори последната му проповед, дадена три дена преди смъртта му, е срещу евреите.  Можем да кажем, че неговите постъпки съответстват предразсъдъците на сънародниците му, но това не е извинение.  Човек, който казва, че е вярващ, трябва да обича невярващите, както Исус ги обича.  И най-вероятно неговата гледна точка относно евреите ви напомня на гледната точка на един друг мъж.  Адолф Хитлер.  За съжаление, Хитлер се възползва от сърдитите думи на Лутер, за да оправдае своето преследване на евреите в страните под властта му.

Както виждаме, живота на Мартин Лутер е бил смесица от добро и лошо, от любов и омраза.  Но аз съм убеден, че неговият живот много добре обрисува благодатта на Бога.  Големият въпрос, който стои пред нас сега, е следният: 

Какво означава „само благодат“? Според Лутер само благодат означава, че получаваме спасение не поради неща, които сме направили, а поради безвъзмездния подарък на Господа.  Според мен тази благодат е най-разпространената тема в цялата Библия.  Още повече – аз съм уверен, че срещаме Божията благодат върху всяка страница на Неговото слово- от Битие до Откровение!

Но има хора, които биха били скептични към това мое твърдение; те биха казали, че Бог наистина е пълен с благодат в Новия завет, но в Стария завет Той е твърде жесток.  Чували ли сте нещо подобно?  Не е ли Бог жесток в Стария завет?  Нека видим!  В първите глави на Библията разбираме, че Адам и Ева съгрешават срещу Господа и поради този първороден грях всичко лошо навлиза в света.  Поради тяхната постъпка те заслужават болка, страдание и смърт.  Те са голи и засрамени, и не заслужават нищо добро от Бога, срещу Когото са се разбунтували.  

Но какво прави Бог за тях?  Да, естествено, Бог ги наказва.  Но след това Бог прави две други неща за тях.  Той ги облича с кожата на убитото заради тях животно.  И Той им обещава, че един ден Някой ще дойде и ще ги освободи от последиците на греха им.  Адам и Ева на заслужаваха нищо добро, но получиха едно от най-важните обещания в Библията.

Да помислим за живота на пророк Йона.  Помните ли неговата история?  Той е онзи, който бе погълнат от голяма риба, понеже бягаше от заповедта на Господ.  Бог му бе заповядал да отиде до Ниневия, защото планираше да съсипи града, освен ако хората не се покаеха.  Проповядването на Йона трябваше да бъде за тях предупреждение за идното унищожение.  Но Йона реши да избяга.  Поради този бунт той заслужи смърт.  Но какво му даде Бог?  Една огромна риба, която го погълна и опази за три дена, след което го повърна на брега. Благодат!  

Йона пристигна в Ниневия и проповядва за яростта на Бог.  Хората силно се побояха от неговите думи и се обърнаха към Бога.  Но имаше проблем.  Йона намрази жителите на Ниневия и искаше Бог да ги убие.  И тъй като нямаше огън и жупел в небето, Йона разбра, че Бог бе простил греховете им.  Каква бе неговата реакция?  Той се ядоса!  В Йона 4:2 четем: 

И Йона се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив“.  Като че ли Йона казва: „Боже, винаги правиш това!  Искам да убиеш моите врагове, но Ти все се смиляваш над тях!  Ето заради това не исках да дойда въобще на това място!“  Благодат!
В пустинята израелтяните направиха много глупави неща.  В една от главите в Стария завет четем, че израелтяните бяха обезсърчени, загдето Мойсей беше извън лагера за 40 дена.  Какво направиха?  Направиха си златно теле и се поклониха на него! Казаха: „Този е богът, О Израилю, който те изведе от Египетската земя.“  Глупости!  Бог бе готов да изтреби целия лагер, но вместо това реши да прояви милост спрямо тях.  Впоследствие Бог каза за Себе си: 
ГосподГоспод, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях.“  Благодат!
Благодатта на Бог се вижда ясно на всяка страница на Библията, ако знаеш как изглежда тя.  Не само се вижда на всяка страница, но тя също се изпитва от всеки човек по света!  Една реч, изречена от Павел, хубаво описва това понятие.  Тя се намира в Деяния 17:23-28. По какъв начин виждаме Божията благодат в тези стихове?  Има някои ключови думи, които изтъкват тази благодат. 
Първо, Павел споменава „непознатия Бог“. За тях Бог не беше познат.  За дълги векове те се бяха покланяли на Този, Който не им бе разкрит.  Но сега, Той разкрива Себе си!  Ние не заслужаваме да познаваме Бог. Но въпреки това Бог ни се открива. Това е благодат!  Виждаме, че Бог „е направил света и всичко, което е в него“.  Нашият свят си има проблеми.  Нашият свят е опасен.  Има отровни змии и има природни бедствия.  Но виждали ли сте снимка на планетата Марс? Марс е една замразена безвъздушна пустиня!  Бог създаде за нас съкровище!  Също разбираме от тези стихове, че Бог няма нужда от нищо.  В това се корени благодатта, нали?  Ако Бог имаше нужда от нещо, то ние щяхме да имаме някаква сделка с Него.  Той ще се грижи за нас, докато ние правим неща за Него.  Но не е така!  Бог е Бог и не се нуждае от нищо от нас!  Не заслужаваме нищо от Него, понеже нямаме нищо, от което Той се нуждае.  Това е благодат!
Виждаме в същия стих, че Той ни дава живот и дихание.  Знаяхте ли, че всяко вдишване е подарък от Бог?  Ако се събудихте тази сутрин, значи сте изпитали благодатта на Бога!  Всеки човек всеки миг буквално вдишва благодатта на Бога!  Разбираме от следващия стих, че Бог непрекъснато насочва историята.  В 1984г. имало компютърен проблем в Русия.  Техният радар посочил, че Америка била изстреляла ядрена бомба към тях.  Съответно, руснаците се приготвили да изстрелят няколко бомби към въображаемия нападател.  Но един единствен офицер решил да почака, понеже имало шанс всичко да е било просто компютърна грешка.  Неговото решение спасило целия свят!  Но според Библията то не е просто съвпадение, защото Бог опазва и насочва народите.  Благодат!  В 27-ми стих ни се разкрива, че Бог е близо до всеки един от нас.  Ние не заслужаваме присъствието на Бог.  Бог има право да живее в спокойствие на небето и да ни остави да се унищожаваме едни други.  Но Той е близо до нас!  Това е благодат!   Павел затваря тази част от своята реч със заключението, че в Него живеем, движим се и съществуваме.  Всичко това е подарък от Господа!
Представете си, че един атеист идва при вас и ви казва, че ако има Бог, тогава този Бог никога не е направил нищо за него.  Той говори глупости!  Всичко, което имаме, и всичко, което сме, е подарък от нашия Създател.  Не заслужаваме нищо, но имаме толкова много!  Причината, поради която много хора не усещат благодатта на Бог, е, че те не признават своя грях и недостойнство.  Ако мисля, че съм добър, то това означава, че заслужавам това, което имам, и дори повече!  Но ако призная, че съм бунтовник, който се проваля всеки ден, осъзнавам, че Бог е твърде щедър към мен.
Аз твърдя, че всеки християнин, мюсюлманин, индус, будист, Мормон и атеист изпитва Божията благодат всеки миг всеки ден.  Всичко добро е Божията благодат.  Но това означава ли, че всеки човек ще ходи на небето?  Не!  Във всеки горепосочен пример, има условие, свързано с благодатта.  Адам и Ева трябваше да признаят греха си.  Жителите на Ниневия получиха Божията милост, след като се покаяха.  По-рано прочетохме Изход 34:6-7.  Вижте какво казва втората част на седмия стих: „но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение.“  Бог опрощава греха, но само ако хората търсят прошка.  В своята реч в Деяния 17-та глава Павел казва: А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.“  Всеки човек изпитва Божията благодат, но небето принадлежи само на тези, които се уповават на Исус Христос!
За вярващите моето единствено предизвикателство е да признаем кои сме.  Вярвам, че не можем да разберем благодатта на Бога, без да разберем греха.  Но според мен ние разбираме нашия грях по-добре тогава, когато опознаваме Христос по-добре. Тогава ние не само разбираме своето недостойнство, но и също разбираме все по-добре колко велик е нашият Бог. С времето се сблъскваме с истината, че пропастта между нас и Бог е много по-голяма, отколкото сме си мислили. Но нещо хубаво се случва, когато разберем тези две истини.  Разбираме, че изкуплението ни е по-силно, отколкото някога сме си представили!  Ето защо аз проповядвам, че сме грешници.  Не ми е приятно да говоря за това, но когато наистина разберем кои сме и когато наистина разберем кой е Бог, тогава наистина разбираме силата на кръста!
Благодатта на Бог е това: макар че не заслужаваме обич, ние сме обичани.  Макар че сме бунтовници, ние сме простени.  Макар че не заслужаваме нищо отгоре, ние сме живи и здрави.  И макар че заслужаваме вечна смърт, Бог ни е обещал вечен живот.   Тази благодат се вижда ясно в живота на Лутер, понеже Бог го използва да благослови света, въпреки че Лутер е допускал много грешки. 

И ако си тук, и никога не си се уповавал на Исус Христос, искам да знаеш, че Бог те обича.  Той те обича, но няма да те спаси, освен ако имаш вяра в Него.  Трябва да изповядаш, че си грешник и трябва да положиш вярата си в Него.  Твоята прошка беше изкупена на кръста, когато Исус умря за теб и за всички нас.  И твоят нов живот бе осигурен, когато Исус възкръсна от смъртта.  И Библията казва, че щом положиш вярата си в Него, ще получиш най-великия дар на света.  Благодатта.
----
Проповед на п-р Джош Прово в БПЦ "Нов живот" Варна
15.10.2017 г.

Sunday, October 15, 2017

Деветдесет и петте тезиса на Мартин Лутер

От любов и загриженост към истината и с цел нейното пълно разбиране, следните тезиси ще бъдат обект на публична дискусия във Витенберг под председателството на преподобния отец Мартин Лутер, августинец, магистрат по свещено богословие и надлежно назначен преподавател по тези предмети в това място. Той моли онези, които не могат да присъстват лично, за да разискват темата устно, да го направят писмено.

1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза: „Покайте се“, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние.
2. Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение), отслужено от свещеника.
3. Въпреки това значението й не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно, освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта.
4. Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство.
5. Папата няма воля, нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон.
6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или най-много той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи вината остава непростена.
7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар.
8. Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите.
9. Така Святия Дух, чрез папата, е добър към нас, защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост.
10. Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено.
11. Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище явно са били посяти, докато епископите са спяли.
12. В миналото каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние.
13. Умиращите са освободени чрез смъртта от всички наказания, като вече са умрели за каноническите закони и имат правото да бъдат освободени от тях.
14. Несъвършено благочестие или любов от страна на умиращия непременно носи голям страх със себе си; и колкото по-малка е любовта, толкова по-голям е страхът.
15. Този страх или ужас е достатъчен по само себе си (да не кажа от други неща) да причини наказанието на чистилището, защото е близо до ужаса на отчаянието.
16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението.
17. Изглежда, като че за душите в чистилището страхът трябва непременно намалява, а любовта да расте.
18. Още повече не изглежда да е доказано нито чрез аргументи, нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов.
19. Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него.
20. Ето защо папата, когато използва думите „пълно опрощение на всяко наказание“, няма предвид „всяко наказание“, а само онези, наложени от него.
21. Така тези проповедници на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папските индулгенции.
22. Даже папата не опрощава никакво наказание на душите в чистилището, което според канона те е трябвало да изтърпят в този живот.
23. Ако опрощаването на всички наказания, каквито и да са те, въобще може да бъде дадено на някого, със сигурност ще бъде дадено само на най-съвършените, които са малцина.
24. По тази причина повечето хора са явно заблудени, че това сляпо и високозвучно обещание ще ги освободи от наказание.
25. Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта, която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория.
26. Папата прави добре, когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях.
27. Онези които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето, душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини.
28. Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчност и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка.
29. Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва.
30. Никой не е сигурен в цялостта на своето разкаяние, а много повече в това, че е приел пълно опрощение.
31. Човекът, който всъщност купува индулгенции, е рядкост, точно както този, който се кае; наистина той е твърде голяма рядкост.
32. Тези, които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение, защото имат индулгенции, ще бъдат проклети за вечността заедно със своите учители.
33. Хората трябва да се пазят особено от онези, които казват, че папските опрощения са онази безценна дарба от Бога, чрез която човек може да бъде примирен с Него.
34. Защото милостта на индулгенциите се отнася само за наказанията, изисквани от тайнства, установени от хора.
35. Тези които проповядват, че не е нужно разкаяние за онези, които искат да купят души от чистилището или право на изповед, проповядват нехристиянска доктрина.
36. Всеки истински покаял се християнин има правото на пълно опрощение на наказание и вина, даже без индулгенция.
37. Всеки истински християнин, било той жив или мъртъв, участва в благословенията на Христос и на църквата, като това му е дадено от Бога дори без индулгенции.
38. Въпреки това папското опрощение и благословение не бива да бъдат пренебрегвани, защото те са, както вече казах (Тезис 6), изява на Божествена прошка.
39. Безкрайно трудно е, дори за най-учените богослови, едновременно да възхвалят пред народа драгоценността на индулгенциите и нуждата от истинно покаяние.
40. Християнинът, който е истински разкаян, търси и иска да плати наказанието за своите грехове; цената на индулгенциите, обаче, омаловажава наказанията и кара човек да ги мрази.
41. Папските индулгенции трябва да се проповядват внимателно, за да не би хората погрешно да мислят, че те са за предпочитане пред други добри дела на любов.
42. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата няма предвид това, че купуването на индулгенции трябва по някакъв начин да бъде сравнявано с делата на милост.
43. Християните трябва да бъдат поучавани, че онзи, който дава на бедните или заема на нуждаещите се, прави по-добро дело от онзи, който купува индулгенции.
44. Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание.
45. Християните трябва да бъдат поучавани, че който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв.
46. Християните трябва да бъдат поучавани, че освен ако нямат повече от достатъчно, трябва първо да отделят за нуждите на семейството си, а не да пилеят за индулгенции.
47. Християните трябва да бъдат поучавани, че купуването на индулгенции е свободен избор, а не заповед.
48. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата, в даването на индулгенции, има нужда и за това желае техните искрени молитви повече, отколкото парите им.
49. Християните трябва да бъдат поучавани, че папските индулгенции са от полза само ако не влагат упованието си в тях, а са вредни, ако заради тях изгубят страх от Бога.
50. Християните трябва да бъдат поучавани, че ако папата знаеше за изнудванията на проповедниците на индулгенциите, той би предпочел катедралата „Свети Петър“ да изгори до пепел, вместо да бъде построена с кожата, плътта и костите на неговите овце.
51. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата би желал да даде всичките си пари, даже ако е нужно да продаде катедралата „Свети Петър“, на онези, от които амбулантни търговци на индулгенции са присвоили пари.
52. Напразно е човек да се уповава на спасение чрез индулгенции, дори ако пратеникът на епископа или дори папата, предложи душата си като гаранция.
53. Враговете на Христа и на папата са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово в някои църкви, за да може индулгенции да се проповядват в други.
54. Божието слово е ощетено, когато в една и съща проповед, еднакво или повече време се посвещава на индулгенциите, отколкото на Божието Слово.
55. Със сигурност папското отношение е, че ако индулгенциите, които са много незначително нещо, се празнуват с една камбана, с една процесия и една церемония, то Благовестието, което е най-великото нещо, би трябвало да се проповядва със сто камбани, сто процесии и сто церемонии.
56. Истинските съкровища на църквата, от които папата раздава индулгенции, не са достатъчно разисквани и познати сред Христовия народ.
57 Че индулгенциите не са преходни съкровища е ясно, защото много продавачи на индулгенции не ги разпространяват безплатно, а само ги събират.
58. Нито са заслужили делата на Христос и на светиите, защото даже без папата последните винаги дават благодат на вътрешния човек, и кръст, смърт и ад за външния.
59. Свети Лоренцо казва, че бедните в църквата са съкровището на църквата, но той говори според използването на думата в своето си време.
60. Без нужда от изследване казваме, че ключовете на църквата, дадени чрез делата на Христос, са това съкровище.
61. Защото е ясно, че властта на папата сама по себе си е достатъчна прошка за наказания и обстоятелства, определени от него.
62. Истинското съкровище на църквата е най-святото Благовестие и Божията благодат.
63. Но това съкровище е естествено най-противно, защото прави първите да бъдат последни.
64. От друга, страна съкровището на индулгенциите е естествено най-приемливо, защото прави последните да бъдат първи.

65. Тогава съкровищата на благовестието са мрежи, с които преди са се ловяли хора на богатството.
66. Съкровищата на индулгенциите са мрежи, с които днес се лови богатството на хората.
67. Индулгенциите, които демагозите твърдят, че са най-великата благодат, са всъщност разбирани като такива, само доколкото те носят печалба.
68. А всъщност те са най-незначителната благодат в сравнение с благодатта на Бога и благочестието на кръста.
69. Епископи и кюрета са принудени да приемат пратениците на папските индулгенции с всички почести.
70. Но те са повече принудени да напрягат очи и уши, да не би тези мъже да проповядват свои сънища вместо това, за което папата ги е пратил.
71. Нека онзи, който говори против истината за папските индулгенции, да бъде анатемосан и проклет.
72. Нека онзи, който се пази против проповедниците на похот и разрешително на проповедниците на индулгенции, да бъде благословен.
73. Точно както папата справедливо се гневи срещу тези, които по какъвто и да е начин планират ощетение на продажбата на индулгенции,
74. Още повече той възнамерява да се гневи срещу тези, които използват индулгенциите като претекст да планират ощетяване на светите любов и истина.
75. Да се счита, че папските индулгенции са толкова велики, че могат да оправдаят човек, даже ако той е направил невъзможното и е осквернил Божията майка в гняв, е лудост.
76. Ние казваме противното, че папските индулгенции не мога да отменят дори и най-малките простими грехове във връзка с виновността.
77. Да се каже, че даже Свети Петър, ако бе сега папа, не би могъл да даде по-голяма благодат, е богохулство срещу Свети Петър и папата.
78. Казваме противното, че даже ако сегашният папа или който и да е папа има по-голяма благодат на разположение, то това е благовестието, духовна сили, дарби на изцеление, и т.н., както е писано.
79. Да се каже, че кръстът изобразен с папския герб и поставен от проповедниците на индулгенции като равен по значение на Христовия кръст, е богохулство.
80. Епископите, кюретата и богословите, които позволяват такова говорене да се разпространява между хората, ще отговарят за това.
81. Това разюздано проповядване на индулгенции създава трудности даже и за образованите хора да опазят почеста, която трябва да се отдава на папата от клевети или проницателните въпроси на миряните.
82. Подобно на „Защо папата не изпразни чистилището заради святата любов и нуждата на душите, които са там, а не да оправдава безкраен брой души заради клети пари, с които да построи църква?“
83. Отново „Защо погребения и годишни панихиди за мъртвите продължават и защо той не върне или позволи да се вземе от даренията за тях, след като е грешно да се дава молитва за оправданите?“
84. Отново „Каква е новото благочестие на Бога и на папата, че заради пари те позволяват на нечестивеца и враговете им да изкупят от чистилището благочестивата душа на Божия приятел, а не по скоро заради нуждата на тази благочестива и възлюбена душа да я освободи само заради любовта?“
85. Отново „Защо каноните за покаяние, дълго след като са били отменени и мъртви по същина и чрез неизползване, сега се удовлетворяват чрез раздаване на индулгенции, като че ли те са все още живи и в сила?“
86. Отново „Защо папата, чието богатство днес е по-голямо от богатството на най-богатия Красий, не построи тази катедрала Свети Петър със свои пари, а не с парите на бедните вярващи?“
87. Отново „Какво опрощава папата на тези, които чрез съвършено покаяние вече имат право на пълна прошка и благословения?“
88. Отново „Какво по-голямо благословение може да дойде за църквата, ако папата би дал тези прошки и благословения на всеки вярващ, по сто пъти на ден, както той сега прави по веднъж?“
89. Отново „След като папата търси спасението на души повече от пари чрез своите индулгенции, защо прекратява индулгенции и прошки дадени преди, когато те имат същата полезност.“
90. Да се възпрат тези доста остри аргументи на миряните само чрез сила и да не се разрешат чрез даване на причина, е все едно да се изложат църквата и папата на присмеха на техните врагове и да се направят християните нещастни.
91. Ако индулгенциите се проповядват според духа и намеренията на папата, всички тези съмнения ще бъдат разпръснати. Наистина, те не биха съществували.
92. Отмахнете всички тези пророци, които казват на Христовия народ: „Мир, мир“ , а ето мир няма.
93. Благословени да са тези пророци, които казват на Христовия народ: „Кръст, кръст“, а кръст няма.
94. Християните трябва да се увещават да бъдат прилежни да следват Христос, Главата им, чрез наказания, смърт и ад.
95. И така да са уверени за влизане в небе чрез много скръб, а не чрез лъжлива сигурност за мир.

Превод: Д-р теол. Доний К. Донев.
Tекстът е публикуван в сайта "Ценности и общност."

Monday, October 09, 2017

Само вяра (Sola Fide)

 Миналият път започнахме поредицата „Петте стълба на Реформацията“ с послание за първия стълб – само Писанието. Казахме, че Писанието е най-висшият авторитетза нашата вяра, защото то се състои от свидетелства на очевидци (то е исторически достоверно), защото Исус също се покоряваше на Писанието, защото е боговдъхновено и поради това безгрешно.

Днес продължаваме с втория стълб на Реформациятасамо вяра. Тоест, спасението е възможно само чрез вяра. На латински, Sola Fide.

Нека да се помолим.

Принципът "само вяра" или "Sola Fide" ни довежда до същността на диспута между католици и протестанти и православни и протестанти. Тази доктрина е толкова важна, че Лутер я нарича „доктрина, чрез която една църква стои или пада“. Както казва християнският богослов и писател Джеймс Пакър, „църква която не приема оправданието чрез вяра едва ли може да се нарече църква.“

Римляни 1:17: „Защото в него (в благовестието) се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“

Какво означава това? Това означава, че целият християнски живот е живот на вяра. Ти влизаш във взаимоотношения с Христос чрез вяра и продължаваш чрез вяра да вървиш по пътя.

Докато проповядвал Римляни, Мартин Лутер стигнал до този стих и накрая разбрал, че онова което търсил – праведността – не може да бъде постигнато чрез външни прояви на набожност или вътрешни дисциплини на душата. Онова, от което той се нуждаел, Бог го вече е дал и то е достъпно само чрез вяра. Sola Fide.

"В него се открива правдата..." Да получиш праведност означава да си оправдан. Но какво означава това?

Думата „оправдавам“ означава „декларирам праведен. Това е термин от съдебната практика. С приближаването на края на процеса, след като е изслушал всички свидетели, съдията трябва да произнесе присъдата си. Да оправдае човек означава той да не е виновен пред закона.

Когато ти повярваш в Исус Христос като Спасител, Бог те обявява за невинен от грях. Тази присъда е изцяло Божие дело, въз основа на смъртта на Исус на кръста и се получава от нас чрез вяра. Нищо от това, което правиш или което някога ще направиш не може да допринесе за твоето спасение. Бог действа от името на грешника. Виновният грешник сега е обявен за праведен в Божиите очи.

Гледали ли сте филма Jump Cut? В него главният герой открива лентата на своя живот. Започва да я гледа и с ужас установява, че в него има много нелицеприятни, направо грозни сцени – вижда се как се бие с приятеля си, как удря шамар на жена си, как се кара с баща си. Тогава решава да изреже от лентата всички тези лоши моменти. Започва да реже и да снажда

Много хора си мислят, че сами могат да изрежат греха от своя живот и да се представят пред другите и пред Бога като съвършени. Не, ти не можеш да изрежеш греха си. Но ако повярваш в Исус, няма да има нужда да го правиш. В Неговите рани си изцелен. В Неговата смърт си оправдан.

Доктрината, че сме спасени само чрез вяра, радикално променя живота на Мартин Лутер. Той пише: „Силно копнеех да разбера Павловото послание към Римляните, но на пътя ми се изправяше този израз „правдата на Бога“. Аз я разбирах в смисъл, че Бог е праведен и се отнася справедливо към нас, като наказва неправедните.

И макар и да бях безупречен монах, аз стоях пред Бога като грешник с угризения на съвестта и нямах увереност, че моите заслуги ще уталожат гнева на Бога. Затова азне обичах този справедлив и гневен Бог, но по-скоро го празех и мърморех срещу него. Но въпреки всичко се бях хванал здраво за Павел и имах силно желание да разбера какво има предвид.

Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията правда и твърдението „праведния ще живее чрез вяра“. Тогава разбрах, че Божията правда е правда, чрез която Бог в милостта си ни оправдава чрез вяра по благодат. Начаса се почувствах новороден и сякаш бях влязал през разтворените райски двери.

Цялото Писание доби ново значение. Докато преди изразът „Божията правда“ ме изпълваше с омраза, сега той стана неизразимо сладък, разкривайки Божията любов. Този пасаж на Павел стана за мен райски двери."

Доктрината, че сме оправдани чрез вяра е централна за християните. Ако не я разбираш, не можеш да кажеш, че разбираш благата вест. Лутер я наречекрайъгълният камък на християнството. Тя отговаря на въпроса как човек може да бъде праведен пред Бога.

Сега нека прочетем два пасажа. Може ли някой да прочете Йоан 3:36, а след това друг да прочете Римляни 10:9,10?

Йоан 3:36: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“

Римляни 10:9,10: „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.“

"Ако повярваш... ще се спасиш." Не се казва "ако направиш нещо" - ако вършиш добри дела, ако даваш милостиня, ако запалиш свещ пред иконата на Богородица, ако построиш параклис, ще се спасиш. Добрите дела са нещо, което всеки от нас трябва да върши, за да потвърди искреността на вярата си. Както казва Павел, ние "сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. (Ефесяни 2:10) Но добрите дела сами по себе си не са изискване за спасение. 

Защо добрите дела не могат да ни спасят?

Първо, добрите дела не могат да отменят твоя грях. Вярно е обратното – че грехът ти съсипва добрите ти дела. Представи си, че си поканил гост и правиш бъркани яйца за обяд. Започваш да готвиш и гостът ти усеща някаква неприятна миризма, която идва от кухнята. Той пита, защо мирише толкова лошо?

Ти казваш: „А, нищо, едно от яйцата беше развалено. Но не се тревожи, аз го разбърках и добавих още няколко добри яйца. Те ще убият лошата миризма и вкус. Смяташ ли, че гостът ти ще яде яйцата? Няма да се докосне до тях! Пари да му даваш, пак няма да ги вкуси. Защо? Защото добрите неща не отменят развалените. Обратно – развалените съсипват добрите.

Същото е вярно и за духовната област. Не можеш да си толкова добър, че да заличиш отвратителния ефект от собствените си грехове. Каквото и да правиш, все ще смърди.

Второ, добрите дела не могат да те спасят, защото Бог изисква абсолютно съвършенство. Яков 2:10, „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Библията казва, че е достатъчен един грях, за да отидеш в ада.

Нека предположим, че ти си правил само 3 гряха на ден. Това е невъзможно за повечето от нас, защото обикновено ние извършваме далеч повече. Но нека предположим, че ти си много добър човек. Три гряха на ден прави повече от 1000 година. Ако живееш 70 години, към края на живота си ще имаш 70000 грехове.

Нека сега предположим, че тези грехове са глоби за превишена скорост. Ако те спре някой много честен и строг полицай (да си представим, че такъв има) за нарушение и открие, че си карал с превишена скорост 70000 пъти, какво ще направи с теб? Ще ти вземат колата и ще те вкарат в затвора. Защо мислиш, че Бог ще реагира различно?

Освен това, ти никога не можеш да си сигурен, че си направил достатъчно, за да се спасиш. Затова повечето религиозни хора не са уверени в спасението си. Те искрено вярват, че ако са добри, Бог ще ги заведе в рая. Но както вече видяхме, колкото и добри дела да вършиш, те не могат да заличат греховете ти.

И накрая, добрите дела не спасяват, защото ако можеха да спасяват, тогава ти нямаше да имаш нужда от ИсусЗащо Исус да умира на кръста, ако някакси можеш да се спасиш без него? Когато отидем на небето, никой няма да може да каже: „Ти и аз, Исусе, се справихме добре. Ти умря на кръста, а аз върших добри дела“.

На кръста Исус каза, „Свърши се“. Цената е платена. Ние не можем да добавим нищо.

Другите религии казват „Прави и ще се спасиш!“ Исус казва, „Направено е. Повярвай и ще се спасиш.“ Иска се само вяра. Sola Fide!

Нека кажа още нещо. Когато хората днес говорят за „вяра“, те обикновено имат предвид „ирационално посвещение на нещо, въпреки силните доказателства за противното.“ Например, любимият ти футболен отбор продължава да губи, но ти казваш на твоите приятели: „Аз вярвам в моя отбор!“ Или да вярваш в еволюциятавъпреки всички аргументи в подкрепа на сътворението. Това не е вяра, това е бягство от истината!

Също, ние можем да вярваме, че нещо е истина без да имаме лично посвещение на тази истина. Например, аз вярвам, че 6 х 4 = 24, но това лично не ме засяга. Много хора вярват във фактите на благовестието, но не се посвещават на него.

Да повярваш в Исус означава не само да познаваш фактите на благовестието и да ги приемаш за истинни. Спасителна вяра имаш тогава, когато решиш, че се доверяваш само на Исус за своето спасение. Това означава да имаш лични взаимоотношения с Исус.

Новозаветната вяра не е просто интелектуално съгласие, но включва лично доверие. Първо, ти трябва да си убеден, че си грешник и че се нуждаеш от спасение. Второ, да приемеш, че само Христос е платил цената за твоя грях и ти предлага спасение. Това става, когато вземеш съзнателно решение да се довериш на Христос като Твой Спасител.

Ние се оправдаваме само чрез вяра. Нашето оправдание се основава на четири неща: Божията благодат (Римляни 3:24, Ефесяни 2:8), кръвта на Исус (оправдахме се чрез Неговата кръв, Римляни 5:9), не е чрез дела („на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.“ Римляни 4:5) и е само чрез вяра („И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“ Римляни 3:28).

Дотук казахме, че оправданието е, когато Бог декларира, че си праведен. То става чрез вяра, не чрез дела, защото добрите дела не отменят греха ни, Бог изисква абсолютно съвършенство и накрая, защото иначе казваме, че Исус е умрял напразно. Казахме също, че вярата не е ирационално посвещение на нещо, изисква лично посвещение и лично решение да се довериш на Исус за твоето спасение.

Когато го направиш, Бог те оправдава и ти си простен. Това повдига въпроса, едно и също нещо ли са оправданието и прощението?

Понякога хората смятат, че оправданието и прощението са едно и също нещо, но те не са. Вярно е, че те се случват по едно и също времеНе може да си оправдан без да си простен. И не може да си простен без да си оправдан. Но те не са едно и също нещо.

Прошката е изваждането на греха от твоето досиеОправданието е добавянето на праведност към досието ти.

Ако ти си невярващ и Бог ти даде бележник, в който ти пише оценки за всичко, което правиш в живота си, как ще изглежда този бележник? Ще бъде покритотгоре до долу с двойки за всичките ти грехове. Бог дава на теб и на всички хораоценка „Слаб“. Ти се проваляш на всеки тест. Но когато повярваш в Исус, твоята оценка „Слаб“ е изтрита и греховете ти изчезват.

Но каква оценка да ти даде тогава БогТройка (задоволителен)? Четворка (добър, но не достатъчно)? Не, в момента в който твоята голяма Двойка е изтрита (това е прошка), Бог ти дава „Отличен“ (това е оправдание). Ти получаваш оценката, която Исус е заслужил, защото Той е завършил с пълно отличие. Защо?

Защото си много добър? Не. Ако те остави да се справяш сам, ти ще се провалиш. Ти получаваш Отличен, защото си съединен с Христос.

Галатяни 2:20: „Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, а Христос живее в тебе. И животът, който живея, го живея с вярата, която е в Божия Син, който ме възлюби и предаде себе си за мене.“

Божията праведност е станала твоя праведност. Ти си напълно простен и оправдан.

Римляни 8:33-34: „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? 34 Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?

Кой ще ме обвини? Враговете ми? Не, Бог ме е оправдал.
Приятелите ми? Не, Бог ме оправда.
Демоните? Не, Бог ме оправда.
Сатана ли? Не, Бог ме оправда.
Исус ли? Не, Той умря за мен.

Греховете ми ли? Какви грехове? Те са заличени завинаги. Започнах начисто. 

Съвестта ми ли ще ме осъди? Може тук на земята да се чувствам така. Но досието ми на небето е чисто. Аз съм простен и оправдан. Аз съм праведен в очите на Бога, чрез вяра в Исус Христос.

Аз може и да се съмнявам, но Бог не се съмнява.

Един свещеник бил съгрешил много и макар че изповядвал греха си, не се чувствал простен. Една жена от църквата му винаги му казвала: „Господ ми каза...“ Не че той не й вярвал, защото тя обикновено била права, но тя наистина му лазела по нервите. Един ден той й казал: „Ако Бог ти говори, попитай Го какво съм направил преди години.“ След няколко дни тя дошла при него. „Е, казал той, попита ли Го?“ „Да“, отговорила жената. „И какво ти каза?,“ попитал свещеникът. „Каза, че не си спомня“.

Бог всъщност не може да забрави, защото Той знае всичко винаги. Той не страда от амнезия. Но той не помни в смисъл, че за Него нашите грехове са вече заличени. Ние сме оправдани.

Ти няма защо да чувстваш постоянна вина, след като си се покаял. Но това не означава, че можеш да продължаваш да грешиш. Това не е истинско покаяние!

Един мъж изгубил портфейла си. Няколко дни по-късно получил писмо: „Господине, аз намерих портфейла ви. Чувствам се толкова виновен, че връщам част от парите ви. Ако вината продължи да ме преследва, ще изпратя още малко пари.“

Благодаря на Бога, Христос дойде не за здравите, а за болните. Не за святите, а за грешните. За крадците, лъжците, убийците, изнасилвачите, идолопоклонците, егоистите, пияниците, зависимите и лицемерите. За всеки от нас!

Всичко, което аз не съм, Той е. Всичко, което съм и не трябва да бъда, Той прощава и заличава.“ Спасен съм чрез вяра. Sola Fide.

Къде щеше да бъдеш ти, ако Бог не прощаваше грешниците? Вероятно там, където беше и Мартин Лутер – лазейки на колене, горещо молейки се на Бога, превит под тежкия товар на греха. Реформацията ни казва точно това – че Бог оправдава нечестивите.

Нека ти задам въпроса директноКъде си ти днес по отношение на Бога? Простен ли е твоят грях или животът ти е една бъркотияБил ли си оправдан само чрез вяра?

В един християнски химн се казва, че всичко, което Той иска е да чувстваш нуждата си от Него. Помисли за това. 

Единственото изискване е да признаеш нуждата си от Исус. Нуждаеш ли се от Него? Ако отговорът е да, тогава ела при Исус ще откриеш, че Той ще те приеме такъв, какъвто си. 

Sola FIde е доктрината, на която една църква стои или пада. Това е също истина, на която ние стоим или падаме. Приемаш ли тази истина? Ако заставаш върху нещо друго освен Исус, ти изобщо не стоиш твърдо в спасението. Но ако се довериш на Исус с цялото си същество, тогава ще стоиш твърдо даже всичко друго около теб да се разпада

Нека се помолим.

--------------
БПЦ "Нов живот" Варна
08.10.2017