Monday, December 11, 2017

Не си играй с огъня

/Проповед на тема "Изговаряй думи на живот" (Яков 3:1-12)/

Прочит на Яков 3:1-12.

Дотук имахме 5 срещи върху Посланието на Яков. Убедихме се, че то е много практично послание. Яков говори за това как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем благочестивживот и да не показваме пристрастия. Накрая разгледахме 5 принципа за истинска вяра. Помните ли кои бяха те? (вярата е повече от думи, чувства, мисли, от просто вяра; тя се доказва на дело). В пасажа, който прочетохме, Яков отново насочва вниманието ни към езика. Озаглавил съм темата "Изговаряй думи на живот". Нека се помолим.

Молитва за Словото.

Чели ли сте приказката за „Лошата дума“ на Ран Босилек?

Един дървар видял в гората мече в един трънак и му помогнал. Мечката дошла и в знак на благодарност му предложила да станат приятели. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:

— Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
— Не се ядосвай, Мецано — отговорил дърварят. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.
Домъчняло на мечката. Рекла му:
— Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
— По-силно, по-силно! — рекла мечката.
Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.
Дърварят си отишел.
Минали се години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
— Какво стана, Мецо, раната?
— Коя рана? — попитала мечката.
— Дето те ударих по главата.
— Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.

Езикът е голяма сила. В него има смърт и живот. С думи можем да привдигнем или да съборим човек. Събарянето става най-често, когато обсъждаме хората – в тяхно присъствие или тяхно отсъствие.

Някой беше казал, големите умове обсъждат идеи, посредствените умове обсъждат събития, амалките умове обсъждат хора. От кои си ти?!

В църквите, до които пише Яков, очевидно е имало много хора с „малки умове“, които клюкарствали зад гърба на другите и се наранявали с език.

Наранявал ли си някога с думи? Мисля, че няма човек, който да не го е правел! Ние избягваме грехове като убиване, крадене и пиянство, но посичаме хора с езика, който използваме. Съпрузи и съпруги взаимно се нараняват. Децата избухват срещу родителите си. Учители и ученици взаимно се обиждат. Дори политиците пред камерите не могат да укротят това зло.

Този грях не е чужд и на нас, християните!

В първа глава Яков казва, че който не обуздава езика си, неговото благочестие е суетно (ст.26).

Затова псалмопевецът възкликва в Пс. 141:3, „Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми.“

Тук, в началото на главата Яков се обръща към тези от читателите си, които имат желание да станат учители в църквата. И той ги предупреждава да помислят за отговорността, която има учителя. Той ще бъде съден по други критерии. Защо? Защото комуто много е дадено, много и ще се изиска.

Онзи ден гледах едно предаване по телевизията за бъдещето на християнството. Единият от участниците в разговора каза, че докато пловдивският митрополит Николай се разхожда с ролекс в луксозно Аудиняма как да има авторитет като духовен пастир.

Религиозните учители ще бъдат съдени по аршина, по който самите те учат другите да живеят. Ето защо слуховете за религиозни водачи, които стават жертва на алчност, похот или лъжа предизвикват такива скандали. Ние очакваме от тях повече, защото те са тези, от които се очаква да опазват високите Божии критерии за истина и любов.

Яков 3:2: Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“

Най-лесно се съгрешава с думи, с език. Затова ако си укротил езика, имаш контрол над цялото тяло, казва Яков.

И в следващите стихове той използва няколко метафори, за да покаже колко мощен инструмент е езикът. Първо, в ст. 3-4 той сравнява езика с юзда на кон и кормило на кораб.

Яков 3:3-5: Ако слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, можем да обръщаме и цялото им тяло. Ето, и корабите, макар и да са толкова големи и да са тласкани от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска кормчията. Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали.

Конят по онова време е бил най-мощната „машина“. Но юздата може да го насочва наляво, надясно, а ако се дръпне, притиска езика на коня и го кара да спре.

Корабът пък е бил най-големият движещ се съд по онова време. Интересна подробност е, че рулят на кораба бил във формата на език.

Супер-самолетоносачите клас „Нимиц“ на Военноморските сили на САЩ имат водоизместимост над 70,000 тона и са дълги от 210 до 333 м. Могат да се движат със скорост 30 възли с двигател 280000 конски сили. Имат около 6100 човека екипаж. Притежават излетни катапулти за изстрелване на самолети с маса 25000 кг. Но колкото и големи да са тези кораби, те се управляват от един човек с кормило, голямо една хилядна от размера на кораба. Едно малко кормило може да промени посоката на движение на тези огромни кораби.

По подобен начин езикът може да контролира и насочва нашия живот.

И след тези две метафори за езика като юзда и кормило на кораб, Яков сравнява езика с огън.

Яков 3:5-6 „Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва! А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.“

Лятото в България често виждаме по новините репортажи за големи горски пожари. Как започват тези пожари? Понякога причината е светкавица или искри от падащи камъни и скали. Но най-често причината е човешка небрежност - изхвърлен фас, стъкло, пластмаси или от недобре загасено огнище. Когато времето е сухо, пламъците лумват за секунди и могат да заличат цели декари. Движат се със скорост 22.5 км/ч и са често по-бързи от животни и хора. От съвсем малко огън се получава неконтролируем пожар.

По същия начин думите, изречени от нас могат да съсипят нечий живот или да разбият нечие семейство. И Яков дори казва, че езикът се запалва от ада. За него езикът е покварен от грехопадението. Ако не всички, то много грехове започват с изречени на глас или на ум думи.

Подобно на фас, изхвърлен върху сухи храсти, нашите думи могат да възпламенят хора.

Когато искрите полетят в домовете ни, избухва ослепителен пожар, който оставя дълбоки белези и продължителна болка.

Казана дума, хвърлен камък. А той, камъкът, понякога може да съкруши духа, да разбие сърцето.

Колко хора си обезобразил или убил с думите си?

Бързаме ли да критикуваме? Изграждаме ли с думи или събаряме? Живот или смърт има в езика ни?

Големият английски проповедник от 18 в. Джон Уесли винаги се носел много стегнато. Една неделна сутрин той си сложил вратовръзка с дълга, увиснала надолу дантела. След края на проповедта една жена дошла при него и казала: „Брат Уесли, отворен ли си да приемаш критика?“ Той отговорил, „Предполагам. Какво бихте искала да разкритикувате?“

Тя казала: „Дантелите на вашата вратовръзка са несъразмерно дълги за един Божи човек.“ И тя взела ножица и ги одрязала. Наоколо се разнесъл шепот, но Уесли спокойно попитал, „Мога ли да взема назаем ножицата ви за малко?“ След като тя му я подала, той казал: „Мадам, отворена ли сте за критика?“ Тя отговорила, „Предполагам, че да.“ Той казал, „Добре тогава, моля изплезете езика си.“

Езикът може да причини смърт и чрез клюкарстване. Клюкарството е разпространяване на непотвърдени факти за друг човек със желание да предизвикваме силно впечатление.

Една селянка злобно клюкарила друга жена и нейното семейство в селото. Един ден разбрала, че е грешала за тази жена и семейството й и отишла при мъдреца на селото, за да го попита как може да поправи стореното от нея зло. Мъдрецът й казал да си отиде, да заколи кокошките си, даоскубе перушината им и да ги сложи в торба. После трябвало да се върне при мъдреца, но по пътя да разпръсне перушината.

Тя сторила както ѝ заръчал. Когато се върнала при него, той й казал: „Сега иди и събери цялата перушина, която разпръсна.“ Жената била удивена от тази заповед и казала: „Досега вятърът е отнесъл перушината над цялото село и отвъд него.“ Мъдрецът й отговорил: „Същото е станало и с твоите безразсъдни думи. Те са като перушината, разпръсната на вятъра. Не можеш да я събереш.“

Клюкарството е като да развяваш мръсните дрехи на някого, за да привлечеш вниманието към себе си. Как го правим ли?

За член на семейството: „Той за нищо не става.“
За колежка на работата: „Толкова е мързелива, че ще се счупи, ако вземе да направи нещо.“
За човек в църквата: „Тоя направо ми ходи по нервите.“

Яков 3:7-8: „Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството, но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.“

Езикът е труден за опитомяване, казва Яков. Хората могат да опитомяват всякакви животни. Но няма човек, който да може да укроти езика си. Дори на най-съвършения светия понякога му се иска да си вземе обратно думите, които току-що е изрекъл. Той е буйно зло. Буйството е характерно задемоничния свят на злото. Мирът е характерен за Бог и неговото царство.

Езикът винаги иска да каже нещо. От него често излиза отрова, която довежда до смърт. И това не е всичко!

Яков 3:9-12 „С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода? Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.“

Яков недоумява как е възможно с един и същ език да хвалим Бога и да кълнем човеците. Кълнем тук може да означава „обиждам, говоря клюки, наранявам с думи“. Когато обиждаме хора, създадени по Божи образ, ние обиждаме и кълнем самия Бог. Това е вид лицемерие. Онова, което е на езика ни, е и на сърцето ни.

Дори да не обиждаш конкретен човек, внимавай какви думи излизат от устата ти. Използваш ли цинизми и псувни? Речта ти е огледало на сърцето ти. Чий си – Христов или принадлежиш на княза на този свят?

Затова Яков ни призовава да укротим езика си. Как можем да го направим?

Ние четем Библията по плана за четене всеки ден. Но може би ще е добре всеки ден от месеца да прочиташ също и една глава от Притчи 31. Ако вземеш това решение, след един месец ще си прочел цялата книга Притчи. Защо точно Притчи?

Защото там се говори много за езика.

Второ, като използваш акронима ДУМИ, опитай се да си зададеш тези 4 въпроса преди да говориш:

Д - Достоверно ли е? Отговаря ли на истината това, което се каниш да кажеш? Нужно ли е той да го знае?
У - Умиротворяващо ли е? Имаш ли мир да го кажеш? Би ли донесло то мир между теб и събеседника ти, или между него и Бога, между него и трети човек?
М - Милостиво ли е? В сърцето ти има ли любов и милост към този човек? Загриженост за него?
И - Инспириращо ли е? Биха ли думите ти вдъхновили човека или биха го съборили?

Нещо много важно: шансът ти да нараниш с думите си е право пропорционален на времето, през което устата ти е отворена.

Някой беше казал: „По-добре да замълчиш и да те помислят за глупак, отколкото да отвориш устата си и да премахнеш всякакви съмнения.“

Притчи 10:19: „В многото говорене грехът е неизбежен; а който въздържа устните си, е разумен.“

Бог ни е дал две уши, но един език, за да ни покаже, че трябва да сме бързи да слушаме, но бавни да говорим. Бог е сложил двойна ограда пред езика – зъбите и устните, за да ни научи, че е по-добре да внимаваме да не обидим някого с езика си.

Една жена имала проблем с гърлото и лекарят й предписал да не говори за 6 месеца. Тя имала 3 деца и съпруг и изглеждало невъзможно да не говори, но се справила. Когато й трябвал някой, надувала свирка. Когато искала да му каже нещо, пишела бележки. След 6 месеца гласът й се върнал. Попитали я как се е справила и тя отговорила: „Ще се изненадате ако ви кажа колко много бележки изхвърлих, преди да съм ги дала на някого. Да видя написани думите си преди да ги дам на някого имаше голям ефект върху мен.

Не е нужно и ние да не говорим 6 месеца. Но можем да се научим да поставяме наморник на устата си.

И накрая, Бог ни е дал езика не да събаря, а да изгражда. Да насърчаваме другите. Насърчаваш ли най-близките си? Някой беше казал, че не бива да се оплакваме от слабостите на нашия съпруг или съпруга, защото ако не са били те, те щяха да се оженят за някого, който е по-добър от нас.

Говориш ли думи на живот или говориш думи на смърт?

В университета един студент се запознал с колега, който имал голям червен белег по рождение върху половината си лице. След като се опознали, приятелят му най-накрая се осмелил да го попита от какво е белега. Другият отговорил, че като пораснал попитал баща си от какво е белега и той му отговорил: „Сине, този белег е там, където ангел е целунал лицето ти. Имаш го, за да мога винаги да те познавам в тълпата.“ И добавил, „Знаеш ли, почти съжалявам тези, които нямат белег по рождение.“

Бащата изговорил думи на живот на сина си и тези думи трансформирали живота му.

Ако искаш да си източник на думи на живот, а не думи на смърт, трябва да имаш правилни взаимоотношения с Бога. Това може да стане, като изповядаш с устата си, че Исус е Господ иповярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите. (Римляни 10:9)

Избери да говориш думи на живот, не на смърт.

Нека се помолим. 

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна
10.12.2017 г.

Friday, December 08, 2017

Български студент - автор на бакалавърския химн на Харвардския университет през 1894 г.

На днешния 8 декември (повечето) студенти мислят за това къде и как ще прекарат купона, как да се забавляват, хапнат и пийнат по-добре. Всъщност, като се замисля, това е характерно не само за този ден, но и изобщо за живота на младите хора днес.

И то е напълно закономерно. Там, където липсва знанието за и вярата в Бога, липсват християнските ценности, достойните каузи и възвишените стремежи.

Разбира се, и в миналото е имало хора, които да се покланят на мамона. Пълният търбух (днес - хладилник) е бил цел номер едно за много поколения българи.

Но за значителна част от студентството тогава характерни са били вярата в Бога, любовта към ближния и родолюбието. И ако днес все пак се намират такива студенти, огромното мнозинство са релативисти, агностици или просто хедонисти.

Много български студенти в началото на 20 в. се учат в престижни западно-европейски и американски университети. Връщайки се в България те посвещават силите си на строителството на едно модерно за времето си стопанство, политически, обществен и културен живот.

И днес много български студенти учат в чужбина. Някои от тях са сред най-добрите в конкуренция на студенти от цял свят. Но колцина са тези, които са оставили или оставят следа в своя университет? Колко от тях ще бъдат запомнени с нещо повече от "отличната диплома"?

Замислих се за това, когато ми попадна материал във в-к "Зорница" за Стоян Ватралски. Той е роден през 1860 г. в семейството на беден овчар от Вакарел. След освобождението постъпва в Научно-богословското училище в Самоков, основано от мисионери. През 1884 г. е изпратен да продължи образованието си в САЩ. Въпреки трудностите с езика, успешно завършва богословско училище във Вашингтон и постъпва в Харвардския университет.

Жаждата му за знания скоро привлича вниманието на неговите професори. Печели състезание по декламация и няколко награди по ораторство. Но безспорно най-голямото му постижение е написването на Бакалавърския химн на Харвардския университет през далечната 1894 г. Печели анонимния конкурс за химн в конкуренция с 560 студенти от своя випуск!

Стоян се превръща в сензация. Текстът на химна е отпечатан в най-големите тогавашни вестници.

След завършването си става поет, журналист и писател. Изнася проповеди в църкви, пише статии не само на религиозна тематика, но и за България. Канен е да пътува в много източни щати, пише за известни вестници. Става толкова известен, че когато през 1900 г. решава да се върне в България, същите поместат новина за заминаването му.

В България Ватралски продължава проповедническата си дейност. Изнася сказки, държи речи, пише статии. Основава Българо-Американското дружество. По време на Балканската война (1912-1912) пътува до Англия, където говори и пише в защита на България.

Любопитен факт е, че ден след негова публикация на тема "Трябва ли да сменим нашия календар?", правителството внася в Народното събрание законопроект за промяна на календара. Месец и половина по-късно България преминава към григорианския календар.

По негов почин в София са кръстени улиците "Братя Бъкстон", "Д-р Алберт Лонг", "Юджин Скайлер", "Джордж Вашингтон", "Макгахан", "Уошбърн" и "Уилям Гладстон".

Заради религиозните си убеждения остава неизвестен за широката публика. А колко много имаме нужда днес от точно такива примери!

По-долу помествам Бакалавърския химн на Харвардския университет от Ватралски с оригиналния текст на английски и превода на български, направен от автора.

Harvard Baccalaureate Hymn
Class N 94
By Stoyan Vatralsky
О Thou in whom we live and move
And have our being day by day,
Send forth Thy wisdom from above
To lead our steps and light our way.
Let Faith add depth to all we know,
Let Hope inspire and make us strong,
And Love, fulfilment of Thy law,
Exalt our souls past self and wrong.
Lo, Mammon leads the powers of night
And reigns supreme, while souls decay:
Espouse we, then, our brother’s right
And, strong in manhood, serve our day.
With open brows press to the van,
Erect before the worlds and Thee;
Thus stand for Virtue, Truth and Man,
And live Thy truth that makes man free.
O Lord of life, of wisdom source,
Guide this new life to-day begun
That, when each ends his fruitful course,
Both men and angels cry, Well done.
Harvard University
June 17,1894.
Ето химна преведен от автора на български език:
Харвардски бакалавърски химн
(На свършилия в 1894 г. клас)
O, Ти, Източник наш и Край,
Извор на знание и ум;
Мъдрост от свише ни предай
Да ни упътва в правий друм.
Днес стъпваме в живота ний нов
На битов труд и жизнен плод;
Надежда, Вяра и Любов
Нек оплодяват тоз живот.
На, днес цари в света Мамон
Над гинещи души в разврат:-
Нек сринем ний тоз златен трон
И вдигнем всеки паднал брат.
Да служим смело своя ве
С борби и труд, за общий бит
За правний дял на всек човек
В живота общ и плодовит.
Ти, Боже, дух и мощ ни дай
Да не се спрем пред трудности,
Та всички да творим до край
Човешките си длъжности
Университета Харвард,
7 юний, 1894 г.
съчинение и превод от:
Стоян Кръстов Ватралски.


Източници: в-к Зорница, брой 11, Година 141; Protestantstvo.comwww.evangelsko.infowww.168chasa.bgwww.bulgarian-orthodox-church.org.

Целта на истинското образование


"Образование, което свършва с ефикасността може да се окаже най-голямата заплаха за обществото... Ние трябва да помним, че интелигентността не е достатъчна. Интелигентност плюс характер - това е целта на истинското образование."
                                                                                                ~ Д-р Мартин Лутър Кинг.

“Education which stops with efficiency may prove the greatest menace to society. … We must remember that intelligence is not enough. Intelligence plus character—that is the goal of true education.”  
~ Dr. Martin Luther King, Jr.

Monday, December 04, 2017

Фалшива вяра или истинска вяра (Яков 2:14-26)

/проповед/

Това е петата проповед от поредицата "Действена вяра". След като говорихме за изпитанията и изкушенията, за качествата на благочестивия християнин (изпълнител на Словото, обуздава езика си, грижи се за бедните, пази себе си неопетнен от света и не проявява пристрастие), днес ще говорим за вярата. Как можем да имаме истинска спасителна вяра?

Днес много българи се смятат за християни, а не са. В този пасаж Яков говори за разликата между истински и фалшиви християни.

Пасажът 2:14-26 е най-спорният в книгата Яков. Много култове и секти използват този пасаж, за да внушат че трябва с дела да спечелиш спасението си. Но учението на Библията е, че ние сме спасени по благодат чрез вяра. И сега сякаш Яков идва и казва, не е само чрез вяра, но чрез вяра и дела. Какво иска да каже той? Кой е прав, Павел или Яков? Дори Мартин Лутер не е бил убеден, че Яков трябва да е в канона.

Истината е, че Павел и Яков говорят за две различни неща. Павел се бори срещу легализма и твърдението, че за да сме християни, трябва да спазваме всички ритуали на Мойсеевия закон.

Яков от друга страна критикува не легализма, а либерализма и схващането, че няма значение какво правиш, стига да вярваш.

И двамата използват думата „дела“, но имат предвид две различни неща. Под дела Павел има предвид делата на закона – обрязването, спазването на съботата и т.н. Когато Яков говори за дела, той има предвид начина на живот на християнина – дали той показва любов.

Павел се съсредоточава върху корена на спасението, Яков – върху плодовете от спасението. Павел говори за това, което става вътре в човека, а Яков – за това какво става извън човека. По делата им ще ги познаете.

Павел казва как да си сигурен, че си християнин. Яков казва как да накараш другите да са сигурни, че си християнин. Павел обяснява как можеш да станеш християнин. Яков обяснява как да се държиш като християнин.

Ефесяни 2:8-10: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да не се похвали никой. 10 Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Редът е: по благодат... чрез вяра... за добри дела. Не обратно.

Но как да знам, че съм автентичен вярващ? Яков ни дава 5 признака, по които да разберем дали притежаваме истинска вяра.

1    1. Истинската вяра не се доказва с думи.

Яков 2:14: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела. Може ли такава вяра да го спаси?“

Тук не се говори за човек, който наистина има вяра, а за такъв, който твърди, че има вяра. Той говори за вяратаси. Познава християнската терминология и говори убедително. В църквите има много хора, които твърдят, че са християни. Но като погледнеш живота им, отношението им и думите им, се питаш в какво се изразява християнството им.

За да си християнин обаче е нужно нещо повече от думи. “Не всеки, който ми казва «Господи, Господи», ще влезе в небесното царство.“ (Матей 7:21) Не всеки, който има рибка на колата или татуиран кръст на ръката е вярващ в главата. Рибка на колата и татуировка на ръката не значи промяна в същината.

Известният български футболист Благой Георгиев често се афишира като християнин. Говори с охота в интервюта за вярата си. По тялото си има татуировки на Исус и кръстове. След всеки отбелязан гол показва надпис под фланелката си, „Аз те обичам, Исус.“ В същото време той е известен с леконравното си поведение на плейбойИзневярата не е проблем за него.

Истинската вяра не се показва с думи.

2.    2. Истинската вяра не се свежда до чувства.

Много хора бъркат емоциите и чувствата с вяра. Но ти можеш емоционално да си докоснат без да направиш нещо в резултат на това. Може дори да чувстваш емпатия. Яков дава следния пример:

Яков 2:15: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“

И най-голямото състрадание не струва нищо, ако можеш да помогнеш, а не го правиш. Нужно е нещо повече от думи и чувства.

Благотворителна организация направила рекламна кампания под мотото „Не дарявай почти.“ Един от клиповете показвал човек с патерици, който се опитва да се качи по стълбите. Разказвачът казва: „Този мъж почти се научи да ходи в рехабилитационния център, който почти беше построен от хора, които почти дадохасредства за това.“ След пауза гласът продължава, „Почти дадоха. Но каква полза от почти даването? Същата, като от почти ходенето.“

Друг клип показва бездомен мъж, свил се на кълбо върху купчина дрипи. Той е завит с мръсно одеяло. Чува се глас, „Това е Йордан Колев. Днес някой почти купи на Йордан нещо за ядене. Някой почти го доведе в приют. Някой почти му даде топло одеяло.“ След пауза гласът добавя: „А Йордан Колев? Е, той почти изкара нощта.“

Истинската вяра не е вяра „почти“. Тя не само съчувства, но и помагаПоема инициативатаНе чака да я молят. Истинската вяра е практична. Тук Яков говори на християни. Когато станеш част от семейството, тиимаш отговорности.

1 Йоан 3:17: „Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“

Истинската вяра е щедра. Обръщат ли се към тебе хората в нужда? Колко християни биха ти се обадили презнощта, ако имат нужда от помощ? Ние доказваме вярата си не с думи и чувства, а на дело. По това се познава, че сме християни, ако имаме любов.

Яков 2:17: "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ Яков казва, ако искате да имате жива вяра, трябва да правите нещо повече от това да говорите и да чувствате.

3.    3. Истинската вяра е нещо повече от мисловен процес.

Но някой ще каже, за мен вярата е интелектуално занимание. Аз изучавам Библията, участвам в дебати по сложни богословски въпроси.

Яков 2:18: „А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“

Някои хора смятат, че вярата и делата са различни дарби на Духа. Те казват: Бог дава на някой да вярва, а на друг – да действаЗа всеки по нещо! Тези хора, казва Яков, са склонни да дебатиратТе казват, „Аз обичам интелектуалните упражнения, но не ме карай да правя нещо за някого.“ Обичам дебатите и разговорите, но оставям работата на другите.

На такива Яков отговаря, „покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“ (ст.18)

Вярата е видима. Ако ти си християнин, хората ще го забележат. Достатъчно е да видят как живееш.

Някой беше казал, вярата е като калориите. Не можеш да ги видиш, но знаеш, че са там по резултатите, които виждаш. По същия начин не можеш да видиш вярата, но виждаш резултатите от нея.

Ние, българите, сме скептични към думите. Прекалено дълго са ни лъгали в историята ни, за да приемаме всичко за чиста монета. Само видимата вяра ще промени отношението към християните и в частност къмпротестантството. Яков в това отношение прилича на българин. Той казва: „Ако си християнин, докажи го. Да видим, дали има покритие между думи и дела.

След битка военен свещеник видял един ранен войник да лежи на земята без някой да се е погрижил за раните му. Свещеникът го попитал: „Искаш ли да ти прочета нещо от Библията?“ Войникът отговорилядосано, „Не!“ „Мога ли да сторя нещо друго за теб?“ „Жаден съм“, казал войникът. Свещеникът му дал да пие от манерката си. „Нещо друго?“ „Студено ми е“. Свещеникът съблякал шинела си и завил войника с него. Отново попитал: „Нещо друго?“ „Нещо ми убива на главата.“ Свещеникът свалил кепето си и го сложил под главата на войника. „Нещо друго?“ Войникът го погледнал с просълзени очи и казал: „Мисля, че сега искам да ми почетеш от Библията.“

Фалшивата вяра си остава теоретична постановка. Истинската вяра е видима за хората. Тя е нещо повече от това, което казваме, чувстваме или мислим. Тя се доказва с делата ни.

2 Коринтяни 5:17: „Ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, всичко стана ново.“

Тази промяна не става мигновено, става постепенно.

Ако хванеш оголена жица и те удари ток 220 волта, ще го усетиш! Яката ще те разтърси. Как е възможно тогава Създателят на вселената да влезе в живота ти и да не те промени? Да не те разтърси из основи? Яков казва, че ако Бог не те е променил, най-вероятно Той не присъства в живота ти.

Представи си, че управляващите забранят християнството. Ако не вярваш, че може да се случи, ще ти припомня че в историята ни допреди 28 години имахме такъв период. Може пак да се случи. Представи си, че те арестуват за това, че си християнин. Ще има ли достатъчно улики срещу тебе, за да те осъдят?

Ще има ли хора, които ще свидетелстват в съда, че си им благовествал? Че си вършил добри дела без да очакваш нещо в замяна!? Че не си почитал партийния лидер, а си се покланял само на Бог? Ще съберат ли като улики от фейсбук стената ти поствани Библейски стихове, християнски мисли и клипове?

Ако си християнин, няма как това да остане незабелязано! Вярата ще промени живота ти. Истинската вяра не е само думи, чувства или мисли.

4.    4. Истинската вяра е нещо повече от това да вярваш в нещо.

Яков 2:19: „Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“

Много хора са убедени, че Бог съществува, че Библията е боговдъхновена и че Христос е Неговият Син. Те могат да цитират стихове и да обсъждат библейски доктрини. Но какво от това, казва Яков! Дори бесовете вярват в това.

Знаете ли, че дяволът е много добър богослов. Той вярва във всичко, написано в Библията. Дяволът вярва в Бога. Той познава Библията много по-добре от мен и теб. И демоните вярват, но треперят, защото разбират колко велик е Бог. И защото тяхната цел е да отклонят хората от истинската вяра.

Ако твоята вяра е фалшива, тогава според Яков и ти трябва да трепериш като бесовете. Но ако ти даже не трепериш, значи не осъзнаваш колко страшно е да имаш фалшива вяра.

Думата за „вярвам“ на гръцки е pisteuo и се превежда най-точно като „доверявам се на, разчитам на, посвещавам се напълно.“ Това е нещо повече от теоретично знание.

Аз вярвам, че Дарвин е съществувал, но не съм дарвинист. Много българи вярват, че има Бог, но не са християни. Ако ги попитате християни ли са, повечето ще отговорят утвърдително. Но ако ги попитате ходят ли на църква редовно, ще кажат „Не“. Четат ли Библията, молят ли се... Не! Важна ли е вярата за живота им? „Не.“

Яков ще каже, това е фалшива вяра. Истинската вяра не е нещо, което казваш, чувстваш, мислиш или дори вярваш. Какво тогава е истинската вяра?

5.    5. Истинската вяра е това, което правиш.

Съпругата на един мъж му казала, че видяла мишка в къщата и че трябва да я хване. Той имал капан за мишки, но нямали сирене и не искал да купи. Затова изрязал снимка на сирене от брошура на Била и гопоставил в капана. Казал си, „Ще заблудя мишката.“

Когато отишъл да провери капана на сутринта, намерил една красива мишка в капана. Но имало само един проблем. Това било картинка на мишкаСинът му видял какво бил направил и поставил картинката в капана.

Фалшивата тактика винаги произвежда фалшиви резултати. Фалшивата вяра е безполезна. За да е истинска вяра е нужно действие, не имитация на действие.

В следващите стихове Яков показва, че вярата е действиеВярата е глагол. Тя не е пасивна, а активна. Вярата е посвещение.

Яков показва това, като използва една илюстрация. Той посочва двама много различни човека – Авраам и Рахав. Авраам е мъж, Рахав е жена. Авраам е евреин, Рахав е езичничка. Авраам е патриарх, Рахав е проститутка. Авраам е известен. Рахав е никому неизвестна.

Какво означава това? Яков ни казва: няма значение кой си ти, стига да имаш най-важното нещо. Единственото, което обединяваше Авраам и Рахав беше вярата им. Тяхната вяра ги накара да действат.

Яков 2:20,21,25. „Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? ... блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

Бог поиска от Авраам да принесе сина си Исаак в жертва. Това не беше условие за спасението на Авраам. Той беше повярвал повече от 25 години преди това. Бог не изискваше дела, за да се спаси. Но Авраам трябваше да докаже вярата си на дело. И той се покори на Бога. Взе Исаак, нацепи дървата, построи олтар и беше готов да пожертва сина си.

Преди да се изкачат на хълма в местността Мория, Авраам каза на слугите си, че двамата с Исаак ще се върнат (Битие 22:5). Той знаеше, че някакси Бог щеше да го направи, дори ако трябваше да възкреси сина му от мъртвите. И образно казано, той го възкреси.

Точно преди Авраам да убие сина си, Бог му каза: „Аврааме, това беше тест за вярата ти.“ Постъпката на Авраам доказа вярата му.

След това Яков споменава Рахав. Историята за нея се намира в Исус Навиев 2. Рахав помага на съгледвачитена Израил, когато те идват да огледат Ерихон. С риск за живота си Рахав спасява живота на съгледвачите. В резултат тя става прародител на Исус.

Нашата вяра не зависи от делата ни, тя се доказва чрез делата ни.

Но понякога ни е трудно да постъпваме според вярата си. Страхуваме се, че ще ни се присмиват.

Мисионерът Хъдсън Тейлър пътувал с параход по реката, когато корабът е подхванат от течение и започва да се носи към бряг, обитаван от човекоядци. Капитанът дошъл при Тейлър и го помолил да се моли Бог да им е на помощ. Той отговорил: „Ще се помоля ако опънете платната, за да хванете вятъра.“ Капитанътотказал да стане посмешище, защото нямало никакъв ветрец.

Тейлър казал, „Няма да се моля освен ако не подготвите платната.“ Било сторено.

Докато се молил, се чуло почукване на вратата на каютата. „Кой е?“ Отвън отговорил гласът на капитана: „Молите ли се за вятър?“ „Да“, отговорил Тейлър. „Тогава спрете, защото имаме повече вятър, отколкото можем да овладеем.“

Много често като християни срещаме присмех, отхвърляне, презрение. Но само когато вярата ни е подкрепена от дела, тя е истинска вяра. Вяра без дела е мъртва.

Запитай се, аз наистина ли съм християнинКакви промени са настъпили в живота ми, след като повярвах?Различава ли се животът ми от живота на невярващите?

Хората казват, няма значение какво правиш, важно е да вярваш. Но Яков ни казва, че това не е вярно. Той не ни казва, че трябва да спечелим място в рая чрез добри дела. Той казва, че добрите дела доказват вярата ни.

Може би се съмняваш дали имаш истинска вяра. Ходиш на църква, четеш си Библията, молиш се... Но сигурен ли си, че ако умреш тази вечер ще отидеш на небето? Ти можеш да си сигурен. Защо? Заради Божията благодат.

Ако вярваш, че Исус е единственият път за спасение, ако вярваш че Той е платил цената за твоите грехове, ти си спасен по благодат чрез вяра. И ако го помолиш, Той ще ти даде благодат да живееш на дело вярата си. Да докажеш, че твоята вяра е истинска, не фалшива.

Нека се помолим. 

_________
БПЦ "Нов живот" Варна
03.12.2017 г.