Стани, стани юнак балкански

/проповед/

Честит 1 ноември! Днес е денят на народните будители. На тази дата ние си припомняме за тези книжовници, свещеници, просветители, учители и революционери, които със своето слово и дело събуждат българския народ за знание, свобода и национално самосъзнание през епохата на Възраждането и преди нея.

 Един от тях е Добри Чинтулов, авторът на „Стани, стани юнак балкански“. С текста на тази своя песен той призовава своите сънародници да се събудят от „сън дълбок“, да отхвърлят чуждия потисник и да извоюват своята свобода.

Той не може да гледа как „сълзи кървави пролива във робство милий наш народ“. И макар и тази песен да има за цел национално самоосъзнаване и отхвърляне на чуждия гнет, този призив почива на дълбоката вяра на поета, че Бог съществува („да го избави вишний Бог“).

Чинтулов е завършил духовна семинария, така че е бил запознат с Библията. А Словото Божие казва, че Бог е определил „пределите на заселищата“ на народите, „за да търсят Бога“, та дано биха Го усетили и намерили“ (Деяния 17:26-27).

Следователно, Чинтулов и всички други народни будители са изхождали от дълбокото си убеждение, че политическата свобода трябва да е функция на духовната свобода.

Затова и ние наричаме възрожденците „будители“. И щом през 19 в. е имало нужда от будители, значи хората са били изпаднали в дълбок сън. И тук не става въпрос за физическо заспиване, а по-скоро за духовна летаргия или дори духовна смърт.

Както казва ап. Павел на ефесяните,

 Ефесяни 5:14: „Затова казва: Събуди се, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и Христос ще те осветли.“

Тези думи са предупреждение към нас, вярващите, да не изпадаме в духовна летаргия, като правим компромис с библейските ценности и приоритети и се връщаме обратно към делата на плътта.

Според някои коментатори този стих е цитат от ранен християнски химн, който се пеел по време на кръщение като насърчение за новопокръстените, които преминават от духовна смърт към живот с Бога.

Днес по-голяма част от народа ни също спи дълбок зимен сън. Нашите сънародници се наричат православни християни, но много от тях дори не вярват, че Исус Христос е Бог, дошъл в плът, който е умрял и възкръснал от смъртта. Такива хора са духовно мъртви и се нуждаят от духовно пробуждане.

Тази духовна смърт се отразява на всяка сфера от обществения живот. Днес ние често говорим за икономическа криза, за демографска катастрофа, за политическо разделение, за корумпирани и неадекватни управляващи, тежка бюрокрация, за пробити служби за сигурност и липса на национален идеал.

Исая казва в…

Исая 24:5-6 „Земята също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, нарушиха вечния завет… Затова жителите на земята изгоряха и малцина са останали.“

Нашият народ днес не страда от липса на ресурси, а от духовна апатия, от съня на безверието и забравата на Бога.

Затова днес ви предлагам да разсъждаваме върху това: какво е нужно, за да може българският народ да се възроди духовно. Как може България отново да е онзи юнак балкански, който става, за да разкъса робските вериги – но този път не борейки се срещу политическото робство, а за духовно освобождение и обновление?

За целта като отправна точка ще разгледаме един стих, който можем да наречем „Божията програма за съживление“. Но да видим първо историческия контекст.

След като Соломон се възкачва на трона (970 г.пр.Хр.), в изпълнение заръката на баща си Давид, той се захваща да построи храма. Строителството продължава 7 години, докато всичко е завършено.

Тогава, в 2 Летописи 5-7 се внася ковчега в храма и Соломон се моли с една дълга молитва, за да посвети храма на Господа. От небето слиза огън – можете ли да си представите когато ние се молим да слезе огън от небето!? Тогава слиза огън, явява се Господната слава и всички принасят много жертви на Господа.

В целия Израил е обявен празник за седем дни, а на осмия свикват тържествено събрание. И след това Господ се явява на Соломон и му казва, че е чул молитвата му и ще благослови народа си, но ако спазват следните неща:

2 Летописи 7:14 Ако…„и народът Ми, който се нарича с Моето име, смири себе си, та се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.“

Смирение

Първото изискване за изпълнение на Божията програма за благословение за всеки народ е следното: „народът Ми, който се нарича с Моето име, смири себе си“. Ние трябва да се откажем от нашата гордост и да се смирим.

Това не е лесно! Българите обикновено се смятат за добри хора. И това е огромен проблем. За да се смирим, ние трябва да признаем, че в нас няма нищо добро. Всеки човек трябва да се изправи пред тази истина. Трябва да осъзнаем, че не можем да направим нищо без Бога. Защо? Защото Бог не отговаря на молитвите на горделивите.

Яков 4:6 „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“

Ние трябва да прегледаме сърцето си, защото гордостта издига егото и изключва Бога.

Молитва

 След като се смирим, втората заповед към нас е да се молим. Това изглежда по-лесно от смиряването, защото знаем как да се молим. Но правим ли го? В Господнята молитва Исус ни учи първо да се поклоним на величието на Бога, а едва след това да се фокусираме на нашите нужди. Соломон също следва този модел, когато се помоли във

2 Летописи 6:14, 17 „Господи, Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе… (и после се помоли) нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давид.“

Братя и сестри, ако искаме да видим духовно съживление в народа си, ако искаме да го видим да „стане, да се събуди от сън дълбок“, и да преживее духовна реформация, ние трябва да се смирим и да се молим.

Затова участваме в Националната и регионалните молитви, затова се молим на всяко наше събиране и след малко ще се молим отново за народа си!

Да търсим лицето Му

 По-нататък в нашия програмен стих, Бог ни заповядва да „търсим лицето Му“.

Търсим нещо, което е много ценно за нас. Както жената, когато търсеше изгубената си драхма или пастира, който имаше 100 овце, изгуби една, остави другите 99 и отиде да търси изгубената. Когато си загубил нещо, всичко останало остава на заден план. Упорито търсиш, докато го намериш.

Матей 7:7 „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.“

Еремия 29:13 „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.“

Но как търсим Божието лице? Когато едно бебе се протяга да докосне лицето на баща си, то иска да почувства кожата му, защото така го опознава. По същия начин ние търсим Бога, когато кажем, „Господи, искам да те познавам в цялото ти величие и светлина!“

В Библията изразът „търся лицето на някого“ се използва със значение „желая аудиенция при царя“ или „искам да се срещна с Бога“.

 Псалм 27:8 „Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.“

Да търсим Господа означава да се стремим да разберем Неговата воля и да съобразим нашата с Неговата.

Търсиш ли активно аудиенция с Цар Исус, за да вършиш Неговата воля? След като повярва промени ли приоритетите си, за да можеш да се срещаш с Него – насаме и в събрание?

Някои вярващи, от неразбиране или духовна гордост, смятат че нямат нужда да ходят на църква или на домашна група. Попитах един човек, който отдавна не беше идвал на църква как е и той ми каза, че е много добре и че Бог го радва. Но Бог ни радва не за да задържим тази радост в нас, а да я споделяме с другите, за да ги насърчим във вярата им и да го прославим в събрание!

Търсиш ли Господа? Добрата новина е, че не е трудно да Го намерим!

 Ефесяни 2:13 „А сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос.“

Дотук казахме, че Божията програма за съживление сред народа ни е да се смирим, да се молим и да търсим Неговото лице. Има още едно условие – да се върнем от нечестивите си пътища.

 Истинският тест за това дали сме се покаяли и сме повярвали в Исус Христос е дали сме се отвърнали от греха и сме се обърнали към Бога. Тук вече трябва да се включи нашата воля. Първо се смиряваме и се молим, търсим Божието лице и когато Го намерим вече няма да имаме желание да се връщаме към греховете си, които натъжават нашия Небесен Отец.

Как разбираме дали сме се молили и търсили Божието лице достатъчно? Когато сме готови да направим всичко, каквото и да ни струва, за да вършим Божията воля.

Както Божият народ в Стария завет често обръщаше гръб на Бога, ние също сме склонни да го правим. Те тръгваха след идоли, ние също. Трябва да разберем, че всичко което ни пречи да станем това, което Бог иска да бъдем, е „нечестиви пътища“ в Божиите очи.

 Представете си, че след изборите патриархът е поканен да открие новото Народното събрание с молитва и тогава той произнесе следната молитва: „Небесен Отче, идваме при Теб днес, за да помолим за Твоята прошка и да търсим Твоето лице и водителство. Знаем, че Словото Ти казва „Горко на тези, които наричат злото добро“, но ние сме правили точно това.

Изгубили сме духовните си ценности. Изповядваме, че сме се подиграли на абсолютната истина на Словото Ти и сме я нарекли плурализъм. Покланяли сме се на други богове и сме нарекли това мултикултурализъм. Одобрили сме перверзията и сме я нарекли алтернативен начин на живот. Убивали сме неродените и сме го наричали избор. Пренебрегвали сме дисциплинирането на децата си и сме нарекли това изграждане на самочувствие. Злоупотребявали сме с властта и сме нарекли това политически опит.

Пожелавали сме притежанията на ближния и сме го нарекли амбиция. Замърсили сме ефира с профанизъм и сме го нарекли свобода на израза. Осмивали сме вечните ценности на нашите бащи и сме го нарекли просвещение.

Изпитай ни, Боже, и познавай сърцата ни; опитай ни и виж дали има в нас нечестив път. Очиствай ни от всеки грях и ни освободи. Води тези мъже и жени, изпратени тук от народа ни, които са поставени от Теб, да управляват нашата страна. Дай им Твоята мъдрост да управляват и нека техните решения да ни напъстват в центъра на Твоята воля, амин!“

Би било хубаво някой да произнесе такава молитва в нашия парламент. Всъщност, тя е казана от един пастор в сената на щата Канзъс. Но може един ден подобна молитва да бъде произнесена и в нашето Народно събрание!

Бог иска не да се обясняваме, не да се извиняваме за греха си, нито да се сравняваме с другите. Той иска просто да признаем греха си и да се обърнем от него! Ако искаш най-доброто от Бога в живота ти, отстрани нечестивите пътища, които ти пречат да получиш отговор на молитвите си!

Бог няма да отвори небето и да ни благослови, докато упорстваме в нашия грях. Ако се заиграваш с греха, изповядай го и се покай още сега! Може би таиш непростителност към някого. Спри да се държиш като негов съдия и му прости!

Или пазиш някои мрачни тайни от Бога и от близките си? Изкарай ги на светло. Предай всичко на Бога.

Когато Божиите люде следват Божията програма, те ще получат Божиите обещания. В разглеждания от нас стих във 2 Летописи 7, се казва че тогава Бог ще послуша от небето, ще прости греха ни и ще изцели земята ни.

Когато Израил последва Божията програма, Бог изцели земята им. По време на управлението на цар Ахав върлуваше глад, но само след молитвите на Илия заваля дъжд. Тук думата „изцели“ означава „поправи“, „възстанови“.

Много и от нас се нуждаят от поправяне и възстановяване. Ние копнеем да бъдем изцелени не само физически, но също емоционално и духовно. България има нужда от изцеление, за да се изправи и да стане отново благословен „юнак балкански“. 

 Духовното съживление обаче започва от нас – първо индивидуално от всеки от нас, защото всеки от нас е „храм на Святия Дух“. След това то се предава на църквата, от църквата в местната общност, оттам в целия град и накрая до другите градове и села. Готов ли си това съживление да започне от теб?

 Когато някой получи сърдечен удар, лекарите понякога използват дефибрилатор, за да рестартират сърцето. Поставят електродите върху гърдите. През тях преминава електрически импулс, който предизвиква рязък тласък с надеждата сърцето да започне да бие отново.

Израил трябваше да премине през суша, скакалци и мор (2 Летописи 7:13), за да може да рестартира сърцето на пациента Израил, да го събуди от сън и той да преживее съживление.

Може би затова и ти си преминавал през различни рязки тласъци. Може би си ударил дъното, защото Бог е искал да ти обърне внимание на себе си. Ти питаш, „Защо, Господи?!“, и Той отговаря, „Защото искам да рестартирам сърцето ти; да те съживя от духовна смърт.“

Може да не си откликвал на по-нежна терапия. Бог те обича, точно затова не иска да останеш в духовна летаргия или духовна смърт. Иска да се съживиш, да се изправиш, да се отърсиш от греха и да поставиш Исус в центъра на твоя живот!

В центъра на живота на народния будител Добри Чинтулов също е бил Исус. Той завършва  Одеската духовна семинария, където по сведения на Никола Табаков, „се отличавал с добро сърце, откровен характер и бил винаги скромен и тих, поради което печелил симпатии всред своите другари и учители.“ 

 След това Добри се връща в родния Сливен, реорганизира училището и започва да преподава по класната метода, реформира дори местните църкви, както въвежда български език в тях! Това предизвиква опозицията на гръкоманите и той напуска родния си град, за да продължи делото си в Ямбол.

По време на Априлското въстание неговите песни „Стани, стани, юнак балкански“, „Къде си, вярна ти любов народна?“ и др. го превръщат във вдъхновител на борбите за национална свобода. С живота си той се придържа към Божията програма за благословение – смирява себе си, моли се и търси Божието лице и Неговата воля, страни от греха. Тогава случайно ли е, че и днес неговите песни се помнят и пеят?

Днес ние имаме нужда от хора като Чинтулов, които следват Божията програма за съживление. Хора, които да се смирят пред Бога, да се молят, да търсят Божието лице и да се върнат от нечестивите си пътища.

Ако всеки от нас го направи, тогава Църквата ще има силно влияние, което ще се усети във всяка сфера на обществения живот. Тогава България може да бъде онзи юнак балкански, който става, за постигне духовно освобождение и обновление.

Молитва.

________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

01.11.2026 г. 

Реформацията даде Библията и на българите

 

Днес е денят на Реформацията. На този ден през 1517 г. Мартин Лутер забива 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг в знак на протест против небиблейските и нехристиянски учения на Католическата църква. Това дава началото на реформи не само в Църквата, но и в цяла Западна Европа.

Макар България да не преживява Реформацията по същия начин като западноевропейските страни, нейният отзвук достига и до нашите земи през XIX век. Първите протестантски мисионери идват в България в началото на столетието, а през 1864 г. в Банско е основана първата протестантска църква. Най-значимият принос на Реформацията за българския народ е разпространението на Библията на разбираем български език. През 1840 г. Неофит Рилски превежда Новия завет, а през 1871 г. е отпечатана Цариградската Библия – плод на съвместния труд на американски мисионери и български книжовници. Така един от основните принципи на Реформацията – всеки човек да има достъп до Божието слово на своя език – става реалност и за българите.

Но влиянието на евангелските християни не се ограничава до духовния живот. Те участват активно в националноосвободителното движение – помагат на революционери, разпространяват писма и позиви, включват се в подготовката на Априлското въстание. Евангелистът Стоил Финджиков изработва прочутото Черешово топче. След потушаването на въстанието протестантски мисионери и български евангелисти съдействат зверствата в Батак да станат известни на света чрез публикациите на Макгахан и докладите на Скайлер. Лейди Амелия Странгфорд организира мащабна хуманитарна помощ за пострадалите, включително възстановяването на Батак.

Затова Реформацията е важна и за нас, българите. Тя не е просто европейско историческо събитие, а част от духовното и общественото наследство на нашия народ. Напомня ни, че Божието слово трябва да бъде достъпно за всеки, че вярата е лична отговорност и че истинското християнство се проявява не само в църквата, но и в любов, смелост, милосърдие и служение на обществото. Реформацията не е само история, която трябва да помним, а призив да продължаваме да живеем според Божието слово!

 

Бъди страж на портата

/проповед/ 

Мъж и жена отишли да пазаруват в мола. След малко жената забелязала, че мъжът ѝ го няма и понеже трябвало да купуват много неща, се обадила по телефона да види къде е. Като вдигнал тя попитала, „Къде си, знаеш че имаме да правим много неща!“ Той отговорил, „Помниш ли магазина за бижута, в който отидохме преди 10 години и ти се влюби в онова колие с диаманти? Тогава не можех да си го позволя и казах, че един ден ще ти го купя?“ Жената се задавила от вълнение и казала, „Да, помня този магазин!“ „Ами, аз съм в магазина за телефони до него.“

Днес ще говорим за телефоните, без които сякаш не можем.

Никоя майка и татко не са държали новороденото си бебе в ръцете си и не са си казали, „Един ден ще ти дадем телефон“.

Това изглежда нормално и необходимо. За да знаем къде е детето ни, за да сме във връзка. Но не сме си и помисляли, че един ден детето ни ще скролва през нощта телефона, и образите ще го карат да се сравнява с другите и да е депресирано.

Не сме си представяли, че ще кликне на порнографски сайтове, ще има прилив на допамин и няма да има с кого да сподели за това. Не сме се и замисляли, че ще има алгоритми, които са направени, за да хванат в капан децата ни, да ги излъжат и да ги превърнат в зависими деца.

Но да си го признаем, някакси неусетно и ние се пристрастихме. Не сме го искали, но стана. Искам да говорим за това как да използваме мъдро тези устройства.

Телефоните изглеждат много необходими. Те помагат в много неща, трябва да признаем това. Ние през ден се чуваме и виждаме с нашите внуци през океана. Можем да се свържем с хората от църква, чрез приложението на църквата ни или фейсбук групата можем да споделим молитвени нужди, можем да поръчаме такси, да поръчаме храна през телефона, която да ни донесат вкъщи, можем да си купим билет за концерт, самолетен билет, дори автомобил!

Можем да знаем къде са децата ни и възрастните ни родители с деменция по всяко време. На времето нямаше телефони. Родителите не се притесняваха къде децата им скитат през деня. Вечерта само се провикваха от балкона да се прибираме за вечеря.

Технологиите ни дават много, но и много отнемат. Най-голямата загуба е, че може да прекараш години от живота си … в скролване. В следене на хора, които може би никога няма да срещнеш.

Когато говоря като пастор, аз знам, че и аз съм застрашен на това нещо. Опитвам се да го ограничавам оттук-оттам, но това не работи дългосрочно. Ако искаме да сме свободни, трябва да приложим по-драстични средства.

Така че, ако ти се чувстваш като хванат в капан, или твоето семейство е така, искам да ти кажа, че ти можеш да имаш свобода в Христос.

Исус каза,

Йоан 8:36 „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“

Нека се помолим.

Родители, вашият духовен враг дявола атакува вашите деца. Той иска да излъже децата ви и да открадне тяхната радост, невинност и да разруши живота им. Но той идва и за вас. Князът на тъмнината, бащата на лъжата идва, за да открадне, да заколи и да погуби (Йоан 10:10).

Той гледа кого може да погълне. Той търси млади и стари, малки и големи. Ако си в училище и търсиш нещо истинско, той идва за теб. Ако си завършил университета и започваш работа, той идва за теб. Ако си пенсионер и знаеш и две, и двеста, но си пленен от фейсбук, той идва за теб.

Ако си от моето поколение и знаеш какво е да изядеш половин топъл хляб на път от магазина до вкъщи, той идва за теб.

Има много добро в тези устройства, те са добър помощник и благословение. Но могат да бъдат също нещо, което те разсейва от най-важните неща и което разрушава живота ти и свидетелството ти.

1 Петър 5:8-9 „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви по целия свят.“    

Бъдете трезвени, будни. Съпротивлявайте се на дявола, защото обективно погледнато, той печели територия в живота на нашите деца. Печели територия в нашия живот.

Казват, че днешните млади са най-депресираните, най-тревожните, най-самотните хора в сравнение с предишните поколения. Живеят без цел и посока, на ръба на отчаянието.

Отново малко статистика: тийнейджъри, които прекарват 4 и повече часа дневно пред екран, два пъти по-вероятно се поддават на безпокойство и депресия. Те са депресирани, самотни и наранени и се стремят да компенсират това с живот пред екрана, но така дяволът ограбва радостта им.

Децата се сблъскват с порнография средно на 12 г. Колкото по-рано им давате телефон, толкова повече се увеличава вероятността да видят нещо, което ще увреди мозъка им и ще ограби интимността, за която копнеят.

На 13 години повече от 53% от момичетата не харесват тялото си. На 17 г. този процент стига до 78%. Непрекъснато се сравняват с други момичета, които приличат на Барби.

Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. Дяволът използва технологиите, за да ви отклони от Бога и от хората и да разруши душата ви. Какво можем да направим? Как да защитим нашите деца? И себе си?

Първо да ви попитам, колко от вас заключвате входната си врата преди да си легнете? Защо го правите?

Ние заключваме вратата, за да защитим тези, които обичаме и имуществото си. Но даваме на децата си устройство, което им отваря широко вратата към дигиталния свят.

В Стария завет във всеки голям град с крепостни стени е имало човек, който бил пазач на портата. Неговата задача била да контролира какво влиза и какво излиза от града, така че да влизат само добри неща, а опасните да остават отвън портите.

Днес твоят дом има порти, но те вече не са същите. Входната врата не е основният вход. Главният вход сега е в ръцете ти и в джоба ти. Той е под възглавницата на детето ти нощем.

Дяволът няма нужда да чука на вратата ти. Той просто трябва да има достъп до твоето устройство. Ако оставиш портата отворена, дяволът ще влезе през нея. Затова, твоята работа, тате, твоята работа, мамо, твоята работа, младежо, е да защитиш портата.

В книгата Неемия четем как през 5 в.пр.Хр., Ерусалим е разрушен, крепостните стени са съборени, портите са изгорени. И Бог призовава Неемия да възстанови стената и да издигне отново порти на нея.

Неемия се отнася много сериозно към тази мисия от Бога да защити пробойните в стената.

Неемия 4:13 „Затова поставих зад най-ниските места в стената, при откритите места – поставих народа по семейства – с мечовете им, с копия и с лъкове.“

Той казва, „Стената тук е незащитена – семейството на Ковачеви, вземете си оръжията и стойте на пост, не пускайте враговете да влязат. И тук има открито място, вие, Зидарови, можете ли да застанете тук, вземете оръжията си и ще пазите вашите близки.

Там, където имаше пробойни, открити и незащитени места, семействата застанаха с оръжията си, за да защитават своите семейства. И след това Неемия казва,

Неемия 4:14 „И като разгледах, станах и рекох на първенците и началниците, и на останалите от народа: Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.“

Помнете нашия Господ, който е добър и мощен, и стойте на стража на най-уязвимите места, бийте се за семействата си.

Днес можем да кажем: стойте на стража, следете какво виждат децата ви, контролирайте какво чуват, следете какви гласове оформят техния светоглед – какво вярват за това кои са те, кой е Бог и какъв е смисълът на живота.

Следете за алгоритмите, които ги моделират по образа на този мрачен и съсипан свят, вместо по образа на Исус. Как да направим това?

Ако ние сме стража на портата, как да стоим на нашия пост?

Когато бях в казармата, бях часови в караула на Щаба на флота. Осем часа в денонощието дежурях, като четири от тях бяха в щаба. Но тъй като през нощта много ми се спеше и така или иначе никой не идваше, се облягах на стената и дори съм се унасял на пост!

Но врагът на семействата ни не спи и чака само това – да заспим. И аз се страхувам, че повечето от родителите-християни или спят на своя пост, или изобщо не са там! И така, как да бъдем съвестни родители, които бдят на своя пост?

Подобно на Неемия, първото нещо, което трябва да направим, е да направим оглед, оценка на портите. Трябва да видим какви устройства (телефони, таблети, друго?) има в дома ни и какви приложения използват децата ни. Може да имат приложения, за които нямаме никаква представа.

Има някои приложения за чат, които изглеждат безобидни, но те могат да си чатят с непознати и съобщенията изчезват веднага. Има приложения за игри, които изглеждат невинни, но съдържат сексуални теми. Чатове без никакви филтри за възраст. Добре е да видите какво имат в телефона си.

След това, трябва да видите до кои пароли имате достъп. Знаете ли кой е четирицифреният код, с който се отваря телефона на детето ви? Първото нещо, което трябва да направите за домашна работа, е да направите оценка на портите.

И дори да присъствате активно в живота на децата си, може да намерите неща, за които не знаете. Като родители ние трябва да се образоваме, защото не можеш да защитаваш нещо, което не познаваш. Трябва да знаеш къде са пробойните в стената, за да застанеш на пост там и да държиш злото извън живота на детето ти.

Второ, трябва да укрепиш стената. Първото нещо, което трябва да направиш тук е нещо, за което сигурно децата ви ще ви се сърдят отначало, но то е важно: колкото може повече да отложите момента, когато те ще имат телефон. Ще кажете, на колко години трябва да е детето, за да има телефон?

Преди да отговоря на този въпрос искам да ви задам друг въпрос: кой плаща за телефона? Ако детето не го купува с негови пари, това не е неговият телефон. Ако вие като родители сте платили за него, телефонът е ваш. Всъщност, ти даваш назаем твоя телефон на детето ти.

И тъй като телефонът е ваш, вие определяте правилата. Казвате им, че може да го използват еди колко си време, след това го вземате вие. Всички пароли контролирате вие.

На каква възраст може да имат телефон? Библията казва, че не трябва да имат телефон преди… Библията не ни казва това, разбира се. Затова трябва да сме мъдри.

Когато Деби беше на 12-13 години вече много деца в класа ѝ имаха смарт телефони. Но нейният първи мобилен телефон тя получи на 18-тия си рожден ден, и той не беше смартфон! Самите ние с Ваня също целенасочено не си вземахме смартфони дълго след като се появиха и карахме с възможно най-евтините телефони с клавиши.

Но специалистите вдигат възрастта, някои казват не им давайте телефон преди да станат на 14, други говорят за 16 г… Разбира се, децата ви няма да харесат това. Ще кажат, „Караш ме да изглеждам странно“.

Но ще ви кажа, надявам се че карате децата ви да изглеждат „странно“. Защото, виждали ли сте как изглежда „нормалното“? Ако се страхуваш, че детето ти ще изглежда странно, се страхуваш от грешното нещо. „Нормалните“ не знаят кои са, откъде идват, къде отиват. Не знаят какъв е смисъла на живота им. Не знаят кой е Бог. „Нормалните“ не знаят защо са създадени от Бога. Наистина ли искаш децата ти да са „нормални“?!

Трябва да искаш да си различен от това. Да си отделен, казва Библията. Една от причините, поради които говорим толкова много за това, че трябва да си в домашна група, е за да си с други хора, които са „странни“ в очите на невярващите. Така може да имаш подкрепа и насърчение да си в света, но да не си от него.

Хората питат, как се справяхте с три деца и толкова активно служение? Отговорът е, че не сме се справяли сами. Общността ни помагаше. Събирахме се 10 семейства на група, ние им помагахме с техните деца, те с нашите. Студентите също ни помагаха. Други хора в църква ни помагаха.

Добре е ние, различните, да се събираме и да си помагаме. Затова, забавѝ колкото можеш повече купуването на телефон.

Второто нещо, което можете да направите е, да активирате родителския контрол и филтриране на съдържание за възрастни. Ако не знаете как, питайте младите хора в църква. Аз съм го направил на моя телефон, лесно става.

Също, много важно е да имате чести разговори, не да им проповядвате веднъж по темата и да мислите, че сте си свършили работата. Не им се карайте, говорете спокойно. Говорете за изкушенията в дигителния свят, питайте ги как са в тази област.

И не на последно място, поставете граници кога и къде децата ви могат да използват телефон. Колко дълго могат да скролват в тик-ток? Колко дълго могат да играят в Роблокс? Може би е по-добре да не им позволявате да играят. Добре е да поставите граници и за себе си, не само за вашите деца.

Може да кажете, никакви телефони по време на вечеря. Може да им кажете, тъй като това е вашият телефон, не техният, да оставят телефона си във вашата спалня в 10 ч. вечерта.

И може би най-важното е, вие да давате пример за това как да използват телефона си. Децата стават това, което виждат. Много от тях могат да ви кажат, „Татко или мамо, и ти стоиш много на телефона!“

Децата гледат какво правим, не какво им казваме. Ако си родител, трябва да даваш добър пример и самият ти да имаш добри навици за използване на устройства.

Някои си казват, „Е, аз не съм родител.“ Ако това си ти, запитай се, как ми се отразява използването на телефона? Карат ли ме социалните медии да се сравнявам с другите, да се гневя, да изпитвам похот, да си губя времето, да осъждам другите?

Бъди честен със себе си. Ако си бръкнеш в окото веднъж без да искаш, няма да си кажеш, колко е приятно, я да го направя пак. Ще спреш да го правиш. Когато нещо „ти бърка в окото“ заради телефона, премахни го.

Блокирай съдържание за възрастни. Аз съм го направил, защото не искам да гледам неща, които не са добри за мен. Ако имам силата да елиминирам изкушението днес, защо трябва да ми се налага да му се съпротивлявам вбъдеще? Не си бъркай в окото отново и отново!

Ти знаеш слабите си места. Бъди мъдър и елиминирай всичко, което ще те кара да се чувстваш уязвим.

Така че, сложете времеви граници на децата си, сложете пароли на телефона им, може да трябва да изтриете някои приложения, с които си губят времето или ги карат да се сравняват с другите.

Но основното е това: ти си стражата на портата. От теб се иска да защитаваш близките си от врага, който се опитва да влезе. Павел каза на старейшините в Ефес това:

Деяния 20:28 „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи…“

Внимавайте за тези, които обичате. Вие сте призовани да внимавате за стадото си – за тези, за вашето семейство и за вашите приятели. Ти си стражата на портата и ти не си сам! Този, който пази портите на небето и земята, пази и твоя дом. И ако Той е с теб, никой враг няма да проникне вътре.

И сега, когато Бог започва да прави нещо ново, когато виждаме интерес към Бога у много млади хора, дяволът иска да отговори на „удара“. Той обещава по-мощни телефони, които уж ще ти дадат повече приятели, повече удоволствие, но всъщност ще те направят по-нещастен и депресиран.

Хората днес са уморени от ментета – от фалшиви удоволствия, от фалшиви връзки, от плитки разговори. Те копнеят за нещо истинско, копнеят за лични взаимоотношения, копнеят да бъдат приети и обичани. Да излязат от затвора на стрес, безпокойство и депресия.

Преди хората казваха, „Око да види, ръка да пипне“. Но сега вече и това не е вярно, защото с AI има толкова неща, които изглеждат истински, но не са. Виждаш някой да говори на екрана, но всъщност не той го е казал, някой друг му го слага в устата.

Преди няколко години дума на годината беше „пост-истина“. Сякаш вече няма истини. Но истина има, но не можеш да я намериш в този свят. Истината не е нещо, не е някаква идея, а е Личност. И тя се казва Исус. Хората копнеят за Тази Истина.

Аз се моля не само младите, но всички да намерят надежда и изцеление в Исус.

Затова, бъди силен и смел. Постави граници. Това нещо (телефона) не може да ти предложи най-ценните неща в живота. Те не са в екрана. Най-важните неща стават в лично общуване лице в лице, в покорство на Бога и в показването на Неговата любов.

Бог изпрати Своя Син на земята, за да ни открие Кой е Той. Той се казва Исус. Той дойде за хората, които са съкрушени, съсипани, изгубени и грешни. За хора като мен и теб. И ще познаете истината,  и истината ще ви направи свободни.

Молитва

__________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

25.10.2026 г.

Децата са Божи дар

/проповед/

Разгледахме библейските основи на брака. След това говорихме за отговорностите на бащата и за високия призив на майката. След като разгледахме родителите, най-естественото е да посветим време и на децата.

Група бъдещи бащи чакали в чакалнята на болницата, докато съпругите им раждали.

Една медицинска сестра излязла и казала на един от мъжете:

— Поздравления! Съпругата ви току-що роди близнаци!

— Какво съвпадение! — възкликнал той. — Аз работя за фирма, която се казва „Близнаци“!

След няколко минути излязла друга сестра и казала на другия мъж:

— Поздравления! Вие сте баща на тризнаци!

— Невероятно! — възкликнал той. — Аз работя за 3M!

В този момент третият мъж пребледнял, свлякъл се от стола и легнал на пода.

— Какво ви става? Да не ви е лошо? — попитал някой.

— Не... — отвърнал той. — Просто работя за 7-Up!

Някой е казал, че можеш да разбереш много за един народ от начина, по който той гледа на децата. Макар и вече рядко да има някой по 7 деца, българите обичат децата си и не дават косъм на падне от главата им. Понякога дори прекаляват със своята свръх грижовност към децата си.

В психологията даже има термин за това: родители-хеликоптери. Това са  родители, които символично „кръжат“ над децата си през цялото време, контролират всяка тяхна стъпка и се намесват в живота им, за да ги предпазят от всякакви трудности или провали.

Днес просто приемаме за даденост, че невинността и уязвимостта на децата ги прави същества с особена стойност и подлежащи на особена грижа. Но в древна Гърция и Рим децата били считани за неличности.

Възпитанието на децата било сурово, а жестокият бой бил нормална част от обучението. В Рим бащата на всяко дете имал право да го убие за каквото си иска, докато то станело пълнолетно. Изоставянето на нежелани деца било разпространена практика.

Знаем от Стария завет, че езическите народи са жертвали децата си на своите идоли. Това ярко контрастира с отношението към децата в Израил. Евреите са учели децата си, че Бог е един и че всеки човек трябва да обича и да се покорява на Бога:

Второзаконие 6:4-5 „Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; 5 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“

В ст. 8-9 виждаме как родителите са предавали това знание на децата си.

Второзаконие 6:8-9 „Да ги вързваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти.“

Родителите прикрепвали към бицепсите си (близо до сърцето) и на главата си (близо до ума) две малки черни кожени кутийки, наречени тфилин – това са т.н. филактерии, за които говори и Исус. Тези кутийки съдържали навити пергаментови свитъци с текстове от Тората. Такива кутийки били намерени в Кумранските пещери заедно с находката на свитъците от Исая.

Родителите в Израил са гледали сериозно на задължението си да разкажат за Бога на Израил на децата си.

Днес повечето родители гледат да осигурят материално децата си и да им дадат образование, но не и Божието слово, тъй като самите те са невежи относно него и много от тях не вярват в Бога.

Децата обаче са дар и ние трябва да се погрижим най-вече за тяхната безсмъртна душа.

Исус обича децата, следователно и ние трябва да ги обичаме и да се грижим за тях, а не да ги вземаме за даденост.

Матей 18:5 „който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.“

1.     Децата са Божи дар

Псалм 127:3 „Ето, наследство от Господа са чадата и награда от Него е плодът на утробата.“

Тук виждаме, че децата идват директно от Божията ръка. Те са дар на благодатта, изпратен от небето на земята. Библията казва, че Бог поема лична отговорност да създаде живот в утробата.

Второзаконие 7:13 „ще благослови и плода на утробата ти“.

Децата са наследство от Господа. Ние казваме, че оставяме поколение след себе си. Освен ако не си много известна личност, хората няма да си спомнят дълго за теб, но ще те помнят чрез твоите деца.

Но въпросът е, какво наследство сме оставили? Дали децата ни ще ни карат да се гордеем или да се срамуваме? Зависи най-вече от нас като родители – от възпитанието и примера, който сме им дали. А възпитанието и примерът зависят от светогледа на родителите.

Бог благославя тези семейства, в които бащата и майката са вярващи и имат правилните приоритети - покланят се на истинския Бог, а не на бога на парите и притежанията, показват Божията любов един към друг и към децата си, и ги възпитават в Божиите истини и ги насърчават един ден да предадат живота си на Бога и да се посветят на служение в църквата.

И не на последно място, Бог благославя тези деца, които почитат родителите си.

Изход 20:12 „Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.“

Не е без значение това, което казва ап. Павел, че това е първата заповед с обещание. Ние трябва да почитаме нашите родители, но също и нашите дядовци и баби. Благословени са тези семейства, които предават благочестието като наследство на следващите поколения. И Бог да благослови тези баби и дядовци, които инвестират време, усилия и молитви в живота на своите внуци и правнуци.

Някой ще каже, ами какво да правят семействата, които не могат да имат деца? Ако Бог ги е лишил от плода на утробата и от наследство, както се казва в Псалм 127:3, това означава ли че Бог ги наказва? Не, този псалм не казва това. Той просто казва, че децата са благословение от Господа. Но какво да кажем за тези двойки, които много искат да имат деца, но не могат?

 Те могат да си осиновят дете, да станат приемни родители, или да станат учители (включително в неделното), да помагат в детските партита, които организираме за Рождество, да започнат служение сред деца… Има толкова много деца, за които няма кой да се грижи. Такива двойки могат да показват любовта на Исус към децата и пак да бъдат благословени.

Една от най-големите радости в живота е да виждаш как растат децата ти. Гледаш ги, одрали са ти кожата, малко твое копие, но същевременно са много различни. Може да ходят като теб, да говорят като теб, да се смеят като теб, но са си отделна личност.

Емил Димитров навремето пееше в една песен, „Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън… Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял напразно.“

И това е така. Библията казва, че ние сме създадени в Христос Исус за добри дела (Ефесяни 2:10). Колко повече, ако си оставил след себе си деца, които обичат Господа и вървят по тесния път на вярата, не си живял напразно!

3 Йоан 4 „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.“

За мен няма по-голяма радост от това да видя, че и трите ни деца служат със своите съпрузи и съпруга на Бога.

Децата са дар Божий! Бог ни дава деца, за да ги възпитаваме, но и за да им се радваме. Да си родител е привилегия! Исус обича децата, ние също трябва да ги обичаме – не само нашите, но и чуждите.

2.     Децата са като стрели

Псалми 127:4 „Както са стрелите в ръката на войника, така са чадата на младостта.“

Стрелите са малки, но са мощно оръжие в ръцете на добрия войник. Помислете какъв потенциал се крие в нашите деца. За да порази целта, една стрела трябва да е наострена. По същия начин ние трябва да острим нашите деца. Една стрела може да бъде изстреляна много далеч. Колко далеч ще стигнат вашите деца?

Също, стрелецът трябва да се прицели, за да улучи целта. Вие в какво се целите?

В миналото, а и днес един занаятчия прекарва много часове в изработване на стрелите. Внимателно подбира точното дърво, изрязва го с точност до необходимия размер, след което прекарва часове в полиране, оформяне и поставяне на перата и върха.

Стрелецът внимателно се прицелва, защото случайно изстреляна стрела може да причини сериозна вреда.

Някой е казал, „Родителите не бива да си играят с децата си така, както идиоти си играят с остри инструменти.“ Твърде много родители подхождат несериозно към децата си, а после се чудят защо те не израстват като достойни хора.

Повечето родители-християни си поставят много ниски цели за своите деца. Те се молят децата им да не пушат, да не пият, да не вземат наркотици, да не водят неморален живот и да не вършат глупости. Добре е да им говорим за тези неща и да се молим за тях, но те са „ниска топка“ за деца на християни!

Ние трябва да възпитаваме деца, които да променят хората около тях за Христос! Когато дъщеря ни Моника играеше баскетбол, често ставаше MVP на мача. Ние трябва да се молим Бог да направи нашите деца MVP(J), да са най-полезните играчи за Исус!

Ние понякога се задоволяваме да видим децата си да намерят работа, да се оженят за правилния човек и да имат деца. Но аз ви предизвиквам да се молите, да ги вдъхновявате и да работите за това децата ви да служат на Бога!

Плутарх е казал, „Децата не са чува̀ли, които трябва да бъдат напълнени, а факли, които трябва да бъдат запалени.“ Вдъхновяваш ли децата си да носят Божията светлина до другите?

А това няма да стане от само себе си. Вие трябва да ги изостряте и да ги насочвате в правилната посока. Отделяте ли време за това?

Една майка отишла с трите си деца на фаст фууд ресторант. Но понеже имало много хора, трябвало да седнат на отделни маси. Когато донесли храната на осемгодишната ѝ дъщеря, тя се провикнала към майка си, която седяла през една маса: „Мамо, хората не се ли молят за храната тук?“

В целия ресторант настъпила тишина и преди майката да съобрази какво да отговори, мъжът зад щанда с храната отговорил: „Молим се. Ти ни води в молитва.“ Всички хора навели глава. Момичето навело глава и високо казало, „Боже, Ти си добър и милостив Бог. Благодаря, че се грижиш за ежедневния ни хляб. Благослови тази храна, амин!“

Първо, децата са Божи дар. Второ, децата са като стрели, които трябва да наостряме и насочваме. И трето…

3.     Децата са силата на дома

Псалми 127:5 „Блажен онзи човек, който е напълнил колчана си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си при градската порта.“

Колчанът е калъф, в който се носят стрелите. Както един ловец или воин се чувства сигурен, когато колчанът му е пълен със стрели, така колкото повече деца има човек, толкова по-благословен е той. Този стих казва, че многодетните семейства са специален белег за Божие благословение.

Но колко пълен трябва да е колчанът ни? Разбира се, Библията не конкретизира колко деца трябва да имаме, но навсякъде където говори по темата, децата винаги са представени като благословение.

Не всички семейства в Библията са големи. Захария и Елисавета имаха само едно дете – Йоан Кръстител. Исаак и Ревека имаха две деца – Яков и Исав. Но повечето семейства в Библията са многодетни.

Това е много различно от разбирането за нормално семейство днес. В миналото в България повечето семейства са били многодетни. Децата тогава са били „пенсионното осигуряване“ за своите родители – те са се грижили за тях на стари години. Но в 20 в. и особено с идването на властта на Отечествения фронт това се променя и раждаемостта рязко спада, абортите са узаконени.

Повечето семейства имат обикновено 2 деца. След промените тенденцията за намаляване на раждаемостта продължи. Днес около 60% от семействата имат 1 дете и само 35% - две.

 Но Бог не определя колко деца трябва да имаш. Има големи и малки колчани. Прецени какъв размер колчан искаш да имаш и след това помоли Бог да ти помогне да го напълниш. Зависи също от възрастта и здравето на родителите.

Но е важна и мотивацията. По-малко деца изглежда като по-малко работа, но дали винаги е по-доброто решение? Нека това е повод за размисъл за всеки, на когото предстои да встъпи в брак или вече е семеен, но все още е в детеродна възраст.

Неотдавна посетих един възрастен човек, който беше в болницата и който има малка пенсия и няма други наследници, освен един осиновен син, който обаче няма желание да се грижи за него.

Дори да имаш голяма пенсия, пак не е сигурно, че ще се грижат добре за тебе в някой хоспис или старчески дом. Но ако имаш деца, които те почитат като родител, ти може да си по-спокоен за старините си, отколкото ако имаше 5000 евро пенсия.

По-нататък стихът казва, че такъв човек „няма да се посрами, когато говори с неприятелите си при градската порта.“ В древността градските порти са били мястото, където са се сключвали сделки и са се решавали съдебни спорове. Баща с много деца има много защитници, когато е фалшиво обвинен. Те ще свидетелстват за доброто му име.

Тук семейството е обединено, за да се защитава срещу всички атаки. Забележете, че не се казва нищо за пари или власт. Божието благословение не се състои в богатство и притежания, но в щастливо и сплотено семейство, което се обединява при опасност.

Това е предупреждение за тези от нас, които са склонни да са работохолици. Ако перифразираме друг стих, можем да кажем: „какво ще ползва човека, ако придобие целия свят, а изгуби семейството си?“ Не съм виждал някой да каже на смъртното си легло, „Трябваше да прекарам повече време в офиса.“ Но много казват, „Искаше ми се да съм прекарвал повече време със семейството си.

Добре е да научим това докато още можем да променим живота си. Нужно е да имаме балансиран живот и правилни приоритети. Първо Бог, след това семейството, след това работата.

Разбира се, отглеждането на деца не е лесно.

Притчи 14:4 „Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви.“

Децата са товар, не само благословение. Изискват много работа и усилия. В началото са пасив, но после стават актив и носят добавена стойност 😊.

В заключение, децата са дар от Бога! Те са създадени от Бога, не от хората. Затова децата не са собственост на родителите. И тъй като са Божии, ние трябва да ги посветим обратно на Бога.

Правим това, като показваме Божията любов един към друг и към децата си, като ги възпитаваме в Божиите истини и ги насърчаваме един ден да предадат живота си на Бога и да се посветят на служение в църквата. Бог благославя такива родители, като превръща децата им в достойни личности.

Второ, ние трябва да „изостряме“ нашите деца, т.е. да ги възпитаваме в учение и наставление Господне. Да говорим колко важно е въздържанието преди брака и верността в него. Ние трябва да учим нашите деца, че истинската любов чака. Това беше написано на пръстена, който подарихме на Деби, когато стана на 18 г.

Трябва да ги учим да ценят брака и семейството, да разбират че да си добър баща е по-важно от това да имаш много пари и да съзнават високия призив на майката. Да знаят, че сексуалната разпуснатост води само до беди и проблеми, и че децата си струват целия труд, време и усилия.

 И трето, децата са благословение и придават сила на дома ни.

Ние трябва да се молим за мъдрост какъв размер колчан искаме да имаме и за това Бог да го напълни за благословение на дома ни. Същевременно, имаме отговорност да подкрепяме самотните родители. Често техният товар е голям, защото те не могат да постигнат картината на благословеното семейство от Псалм 127. Те се нуждаят от нашата подкрепа, не от критики.

Живеем в свят, в който децата са изложени на много рискове – дрога, интернет зависимост, трафик на деца, проституция, лошия пример и натиск от деца на невярващи родители и какво ли още не! Не е лесно да си дете, затова нека насърчаваме нашите деца и децата в църква. И да насърчаваме родителите да изучават и да прилагат Божието слово, за да имат благословени бракове и семейства.

Представете си скулптор, който спира пред груб, прашен блок от чист бял мрамор. За света това е просто обикновен камък. Но майсторът вижда скрития му потенциал, плаща огромна цена и го прибира в ателието си.

„Ето, наследство от Господа са децата...“ Нашите деца са този безценен, чист мрамор. Те са Божий дар, но идват при нас сурови и неоформени.

Като добър скулптор, добрият родител инвестира всеки ден от своето време, своите сълзи и своята пот. Всеки ден застава пред детето с единствения съвършен инструмент – Божието слово.

С всеки верен удар на длетото – когато ги учите на истината, когато налагате библейски граници и се молите с тях на колене – грубите ръбове на светския егоизъм се изглаждат. Това е изтощителен, невидим труд. Често ръцете ви ще отслабват и ще се питате: „Има ли смисъл?“

Но когато годините минат, скулпторът оставя инструментите. Грубият камък го няма. На негово място стои шедьовър – силен, красив характер, готов да устои на бурите на живота.“

 Скъпи родители, Бог ви е поверил Своите стрели. Не ги оставяйте в калта на този свят. Вземете длетото на Божията истина. Изострете ги и ги насочвайте добре. Инвестирайте живота си в тях. Нека възпитаме поколение, което познава Божието слово и отразява славата на своя Творец! Амин.“

_________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.10.2026 г.

Три години от кървавото нападение на Хамас срещу Израел

 

Днес, 3 години след клането на 7 октомври, продължават да се чуват „състрадателни“ гласове, че и двете страни просто искат да се избиват. Че и двете страни са виновни.

Но да се поставя знак на равенство пред лицето на злото е само по себе си неморално. Защото едната страна беше тази, която започна непровокирана война, не другата. Едната страна иска да увеличава цивилните жертви, а другата се стреми да ги минимизира. Ако едната страна положи оръжия, ще има мир. Ако другата го направи, ще има повече кръвополития.

Лозунгът „от реката до морето Палестина ще е свободна“ е призив за смърт на Израел. Това е лицето на абсолютното зло. Когато една страна нападне друга, но след това започне да губи войната, не може да искаме агресорът да има право да диктува условията за сключване на мир.

Три години от нападението на Хамас срещу Израел, войната все още продължава. Но сред ужасите на смърт, болка и агония, има и надежда. „Където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляни 5:20). Повече и повече евреи си задават въпроса защо им се случва това и започват да четат Новия завет. Все повече от тях се обръщат с вяра към Исус Христос.

Днес се моля за безусловно предаване на Хамас и освобождаване на останалите в плен заложници, за изцеление и утеха за всички пострадали от този чудовищен терор и за това повече хора в Израел и ивицата Газа да приемат Исус като свой Спасител и Господ.

Високият призив на майката

/проповед/

Продължаваме с поглед фокусиран на семейството. След като говорихме за Библейските основания за брака и семейството и за бащата като мъж на Бога, свещеник и глава на семейството, днес искам да разсъждаваме заедно за майчинството. Ще говорим за това какво означава да си майка в светлината на Библията. Ще видим, че да си майка е не само радост и привилегия, но и висок призив.

Баща и син си говорили и бащата попитал сина какво иска за рождения си ден. Момчето казало, че иска братче. И неговото желание се изпълнило! Точно преди рождения му ден, майка му родила още едно момченце.

Следваща година бащата пак попитал сина си, „Сине, какво искаш за рождения ти ден?“ Този път момченцето се подвоумило. Накрая отговорило, „Тате, всъщност много искам да имам пони, но се страхувам, че това ще е твърде трудно за мама!“

Не е лесно да си майка (не че аз съм бил!)! Една майка казала на приятелка: „Преди да се омъжа имах три теории за отглеждането на деца. Сега имам три деца и нито една теория.“

Наистина, не е лесно да си майка! За да видим какво означава да си майка-християнка, днес ви предлагам да разгледаме живота на майката на един познат библейски образ, Тимотей. За него научаваме от апостол Павел.

Тимотей – детето на Павел във вярата

Доколкото знаем, Павел не се е женил и не е имал деца. Но той е имал едно дете във вярата (Филипяни 2:19-22). Това е Тимотей. Това трябва да е насърчение за тези от нас, които са несемейни или по някаква причина не могат да имат биологични деца – Божието слово ви насърчава да имате деца във вярата.

Павел имаше духовно дете и той беше като негово собствено дете! За него Павел казва, че е служил с него в делото на благовестието и неговата вярност е изпитана.

Но как Тимотей достигна тази зрялост, че да стане толкова ценен служител, който да помага в пътуванията на Павел за основаването на църкви и след това за тяхното организиране и водене като пастир?

Деяния 16:1-3 „После пристигна и в Дервия, и в Листра; и ето, там имаше един ученик, на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, и на баща грък. Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.“

Тук за първи път се запознаваме с Тимотей. От тези стихове разбираме, че майка му е била еврейка, но баща му е бил езичник. Мойсеевият закон забраняваше на евреи да се женят за чужденки или да дават дъщерите си на езичници. Но този закон не се спазваше много стриктно от евреите, които живееха сред езическите народи. И тъй като бащата на Тимотей е бил езичник, вероятно по тази причина Тимотей не е бил обрязан.  

По-нататък, научаваме следното за Тимотей:

2 Тимотей 1:3-5 „Благодаря на Бога…, като непрестанно те споменавам в молитвите си нощем и денем, и спомняйки си сълзите ти, копнея да те видя, за да се изпълня с радост. Понеже си припомням твоята нелицемерна вяра, която първо я имаше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.“

Виждаме, че основна причина Тимотей да има одобрен характер на служител е майка му Евникия и баба му Лоида.

Предизвикателствата на майчинството

Но не мислете, че на Евникия ѝ е било лесно. На никоя майка не ѝ е лесно. Майчинството крие много предизвикателства! Първо трябва 9 месеца да носиш бебето в себе си (мъже, представете си какво означава това!), след това да го родиш в непоносими болки, траещи часове, след това идват възстановяването от родилната травма, хормоналния срив, следродилното кървене, нерядко следродилната депресия, после идват предизвикателствата с кърменето, безкрайните безсънни нощи, смяната на памперси, ужасните две годинки и какво ли още не!

Основателят на „Фокус на семейството“, д-р Джеймс Добсън разказва как когато техният син Райън бил още бебе, бил болен цяла седмица. Един ден той плакал цял ден, бил ужасен ден за Шърли, жената на Добсън. Докато сменяла памперси, телефонът иззвънял и Шърли се протегнала да го вдигне преди да затвори памперса. Точно тогава дошла атаката от диария…

Тя изчистила мръсотията, сложила на бебето нов памперс и го облякла в чисти дрешки. Занесла го във всекидневната и го нахранила. Докато го оригвала, той повърнал върху нея и върху дивана. Добсън пише: „Когато се прибрах вкъщи можех да усетя аромата на майчинство да се носи навсякъде.“

За всички тези жертви, които правят майките, но и най-вече заради нашия брачен завет с тях, ние татковците, трябва да им благодарим, да ги разбираме и да се грижим за тях също с жертвоготовна любов.

Защото майките дават всичко от себе си за децата си. Те се грижат не само за физическото здраве на детето си, но и за неговото бъдеще. Те искат най-доброто за децата си – най-хубавите играчки, най-хубавите дрехи и обувки, най-хубавото легло и стая… След това искат децата им да влязат в най-доброто училище, след което да завършат престижен университет и да станат успешни в живота. Някои отсега им купуват апартамент (в който детето я ще живее, я не).

Майките, а и бащите, гледат да осигурят бъдещето на децата си. Но пренебрегват опасностите, които крие живота за тяхната душа.

Следната история добре илюстрира това.

Една патица тръгнала да пресича пътя със своите патенца. Първата кола спряла, след нея спрели всички останали и търпеливо зачакали патицата да премине с патенцата си. Изведнъж, на средата на пътя майката спряла, като че ли парализирана от страх при гледката на страшните коли. Хората започнали да викат, „Давай, давай…“ Накрая патицата се успокоила и повела малките си в безопасност от другата страна на пътя.

Всичко изглеждало добре. Патенцата били в безопасност. Но историята не свършва дотук. Патицата продължила пътя си и приближила шахта. Без да се замисли, тя смело стъпила върху шахтата с големите си крака. Не преценила, че краката на патетата били много по-малки. Бебетата-патета вярно последвали майка си и едно след друго паднали между цепнатините на шахтата.

Много майки приличат на тази патица. Те се стараят да преведат децата си на отсрещния тротоар. Мислят само за това как да стигнат там. Но призива на майчинството е много по-висок от това. Една майка-християнка трябва да мисли не само за физическото здраве и финансовото добруване на децата си, но и за тяхното духовно благополучие. Тя трябва да предвижда опасностите, да споделя с децата си вярата си в Христос и да се моли за тяхното спасение.

Лоида и Евникия също правеха всичко, за да споделят вярата си с Тимотей. И едва ли е било лесно.

Какво Евникия направи за Тимотей

Баща му не е бил вярващ. Той не е участвал в духовното възпитание на сина си. Сигурно са имали пререкания с него. Бащата може би е казвал, „Ти си ходи на църква, но не говори на сина ни. Като порасне той сам ще реши дали да вярва или не.“

Днес подобен разговор водят често някои от вас с невярващите си съпрузи. Тези мъже не разбират, че ако не насочат детето си в пътя на вярата, дяволът няма да остави детето само да реши. Преди той използваше идеологическия контрол от държавата, а сега използва хипер-консумеризма и секуларизма, за да оформя светогледа на децата. Но детето ти не трябва да гладува и жадува за богатство, а за правда!

Въпреки своя невярващ съпруг, Евникия бе решена да предаде надеждата си за небето на Тимотей.

А) Любов към Словото

Преди малко четохме от първа глава на Второто послание на Павел до Тимотей. Малко по-нататък в това писмо до Тимотей Павел му заръчва:

2 Тимотей 3:14-15 „А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те умъдрят за спасение чрез вяра в Христа Исуса.“

Евникия е възпитавала малкия Тимотей в респект към Словото. Някои християни чакат децата им да станат първи клас, за да им купят детска Библия. Знаете ли от каква възраст Евникия е учела на Словото Тимотей? Думата за „детинство“ тук е същата, като старогръцката дума „Младенец“ βρέφους (brephous – бебе, новородено). Излиза, че Евникия е говорила на Тимотей за Бога още от невръстна възраст!

Първите години са критични за вярата на едно дете. Желязото се кове докато е горещо. Английският поет Александър Поуп е казал, „Накъдето се огъне клона, натам се накланя дървото.“ Когато минавам по съседната улица до църква, там има едно неестествено наклонено дърво към oтсрещния тротоар. Дали поради буря или нарочно (за да не влиза в прозорците на къщата) някой го е наклонил натам и така си е расло.

Същото е и с детето. Накъдето го насочиш като малко, натам ще се развива. Ако създадеш интерес у него към Писанието, като порасне ще има респект към Библията и ще я чете. Ако създадеш у него интерес към алкохола (съзнателно или не, просто като пиеш пред него), скоро ще тръгне по твоите „стъпки“.

Никога не е рано да започнеш да четеш Библията на детето си. Някои християни практикуват четене на Библейски стихове на детето още докато е в утробата. Знаете ли, че към 20-та седмица слухът на бебето е развит и то може да чува гласове извън утробата? Четенето на Библията на глас помага на бебето да свикне с гласа на бащата и майката и носи спокойствие на майката.

Евникия предаваше своята нелицемерна вяра (2 Тимотей 1:5) на Тимотей. Много хора мислят, че щом са родени в България, са християни. Но вярата не се предава по наследство, тя се научава.

Б) Автентична вяра

Евникия знаеше това, затова поучаваше всеки ден детето си във вярата. Но тя не само го поучаваше. Тя се стремеше не само да говори за вярата, но да живее вярата си. Евникия знаеше, че вяра без дела е мъртва вяра. Тя разбираше, че не е достатъчно да изчита на Тимотей свитък след свитък и да ходят на синагога веднъж седмично. Тимотей трябваше да види у нея автентична вяра!

Не можеш да имитираш вяра пред детето си. Може да идваш на църква и да пееш с пълно гърло „Покланям се“, но ако после да се върнеш вкъщи и крещиш на съпруга и детето си, това двуличие едва ли ще изгради у него силна вяра.

Виждаме, че Евникия не беше само майка, която се грижи детето да е облечено, нахранено и в безопасност. Тя възпитаваше сина си в учение и наставление Господне и с богобоязливия си характер беше пример за подражание!

Той виждаше как тя ходи с Бога, живее за Христос, изучава Словото и всекидневно го поучава в Божията истина. Виждаше как тя изповядва греха си и се покайва, когато е съгрешила. Виждаше как се покорява на съпруга си във всичко. Виждаше как всеки ден коленичи да се моли.

Не си спомням моята майка да ми е говорила за вярата, но си спомням много други неща. Цял живот майка ми се е държала достойно, почитала е баща ни, уважавала е хората, грижила се е за слабите, възпитавала ни е в трудолюбие, внимавала е какво гледаме по телевизията. Била е пример за благочестива майка-християнка за нас. И също, виждал съм я как коленичи и се моли. И макар и тогава да ми беше смешно (!), вярвам че днес съм тук благодарение на нейните молитви!

В) Желание да служи

Освен, че го учеше на Писанията и показваше автентична вяра, Евникия влагаше в него желание да служи на Бога.

Деяния 16:3 „Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.“

Тимотей с радост прие поканата на Павел да го придружава в неговите мисионерски пътувания. Това стана, защото майка му му беше говорила отрано колко благословено е да служиш на Господа.

Когато децата ни бяха малки, ние служехме с Българския християнски студентски съюз. Децата ни бяха с нас навсякъде – у нас се провеждаха групи за изучаване на Библията, водехме ги на конференции, срещи на екипа, на срещи за ученичество…

И тримата днес са в служение, не само защото знаеха и вярваха в Бога от деца, но и защото се убедиха от малки колко благословено е да служиш на Господа от примера на родителите им. Спомням си, че Деби от малка искаше да стане мисионер. Отиде да учи за мисионер, омъжи се за мисионер и днес служи навсякъде, където Бог прати семейството им.

Тимотей също не знаеше къде Бог ще го изпрати. Той знаеше обаче, че дълго няма да вижда майка си и приятелите си (месинджър още го нямаше!), и може би за последен път вижда баба си. Знаеше, че ще среща много изпитания. Но виждаше примера на майка си и на Павел, и искаше да е като тях – напълно предаден на Божия призив за живота си.

Евникия беше жена, която се стремеше да изпълни високия призив, който Бог има към майките. Тя обичаше Тимотей толкова, че споделяше Писанията и вярата си с него.  Евникия обичаше Христос толкова, че живееше за него и даваше пример на Тимотей. И накрая, тя обичаше Бога толкова, че остави сина ѝ да последва своя призив. Подобно на Анна, посвети сина си в служение на Бога.

Спомням си още колко тежко беше за Ваня да остави детето си да отиде на другия край на света, следвайки своя призив. Но от сълзите на майката израснаха много плодове на вярата, които станаха благословение за мнозина.

Евникия живееше според високия призив на Бога към майката. И забележете, тя правеше всичко това без помощта и насърчението на съпруга си. Бащата на Тимотей вероятно не е бил лош човек. Сигурно е имал много хубави качества. Но той не се грижеше за духовното възпитание на сина си. Това трябваше да прави майка му (и нейната майка).

Затова, ако си самотна майка, или съпруга на невярващ съпруг, не се отчайвай! Ти можеш да си Евникия за твоите деца! А всички ние, останалите, имаме отговорност да помагаме за духовното възпитание на децата на такива майки, когато бащата не го прави.

Може би съм толкова загрижен за такива майки, защото и моят баща не допринасяше за духовното ми развитие, макар че преди смъртта си се покая, и благодаря на Бога за това! Така че, аз съм безкрайно благодарен на моята майка, която въпреки напредналата си възраст и болестта си, продължава да ме подкрепя с присъствието си на църква!

Затова, грижете се за тези сестри. Детето, седнало до тях, един ден може да е втори Тимотей! Чудя се кой ще бъде Павел за него?

Скъпи майки (и бъдещи майки!), Бог ви е дал висок призив като жени-християнки – не само да родите и отгледате деца, да се грижите за техните физиологически нужди, но и като Евникия да съзнавате духовните опасности и да ги подготвите за тях, като споделяте вярата си, живеете автентичен живот като християнка и ги подготвяте за служение.

Да се помолим.

 

___________________

04.10.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна