Monday, October 25, 2021

Царството, и силата, и славата


/проповед/

Петгодишният Иванчо казал на баща си, че иска да има малко братче и предложил да помогне с каквото трябва. Баща му казал, „Моли се два месеца за братче и ти гарантирам, че Бог ще ти даде едно.“ Иванчо се съгласил и всяка вечер се молил в стаята си Бог да му даде братче.

Молил се така цял месец, но след това се разколебал. Питал в махалата и разбрал, че тези работи не стават така – молиш се и хоп – братче. И спрял да се моли. След още един месец майката на Иванчо влязла в болницата. Когато се върнала вкъщи, родителите му го повикали в спалнята. Той влязал без да очаква да види нещо, но до майка му имало малък вързоп. Баща му отвил вързопа и там имало не едно, но две бебета – две момченца. Майка му имала близнаци! Бащата на Иванчо го погледнал и казал: „Е, не се ли радваш, че се моли?“ Иванчо се замислил, после погледнал баща си и казал, „Да, но ти не се ли радваш, че спрях след първия месец?“ J

Как да се молим ефективно – за това говорим тези седмици в „Нов живот“. Правим това, като разглеждаме подробно Господната молитва. И ето, че достигнахме до последната тема в нашата поредица. Нека прочетем...

Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!“

Ние започнахме нашата молитва с хваление на Бога, като отбелязахме че Той е нашият Баща и почетохме Неговото свято име – Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето име. След това потвърждаваме, че Божиите приоритети са и наши – да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. След това приемаме Божието снабдяване за живота ни – дай ни днес насъщния хляб.

След това молим за Божията прошка и се посвещаваме да прощаваме на другите – прости ни дълговете, както ние простихме на нашите длъжници. След това търсим Божията протекция срещу изкушение и атаките на Сатана и влизаме в духовна битка – не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия. И накрая, се връщаме към хваление, издигайки царството, силата и славата на Бога – Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин.

Някои по-късни преписи на Новия завет не включват тази последна част от Господната молитва – „Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин.“ Затова и в някои преводи на Библията тези думи не присъстват в молитвата. Но тази възхвала е много древен текст, който е бил разпространен между евреите. Затова ние не трябва да изключваме този текст от нашето разглеждане.

Тези думи отговарят както на духа на Господната молитва, така и на учението на Библията. Сравнете например тази възхвала с молитвата на Давид в

1 Летописи 29:11 „Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.“

За разлика от човека, чието его се нуждае да бъде галено от комплименти, Бог не се нуждае от това. Въпреки това Той ни призовава да Го хвалим. Дори ни заповядва това. Защо? Не защото Той се нуждае от хваление, но защото ние се нуждаем да Го хвалим. Когато хвалим Бога, нещо става с нас.

Хвалението ни напомня за Божието величие и за Неговата слава. Променя перспективата ни и отношението ни към нещата от живота. Затова всяка наша молитва трябва да започва и да завършва с Бога. Всичко е от Него, чрез Него и за Него!

С тази заключителна част от Господната молитва ние изповядваме, че Бог притежава три неща: Твое е царството, и силата, и славата, амин. Тази възхвала се свързва смислово с първите три прошения в Господната молитва: SLIDE

Отче наш, Който си на небесата, да дойде Твоето царство

защото е Твое царството

Да бъде Твоята воля

защото е Твоя силата

Да се свети името Ти

защото е Твоя славата

 

Виждаме как царството, силата и славата на Бога рамкират цялата Господна молитва.

Когато изричаме тези думи, „Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин“, ние потвърждаваме че това се отнася само за Бог и за никой друг. Нека разгледаме първата част от това отдаване на слава на Бога.

1.     Твое е Царството, завинаги.

Най-прекрасната истина не е, че Исус ще бъде Цар, а че Той е Цар сега! Когато се молим с думите „Защото е Твое Царството“ ние признаваме факта, че Исус е Цар. Когато изповядваме, че Царството е Негово, ние признаваме че сме поданици на Царя. Ние доброволно признаваме правото Му да управлява нашия живот. Но това не е много лесно, защото ние държим сами да управляваме нашето „царство“.

Един ден лъвът си мислел за това колко важен е той като цар на джунглата. И както си мислел, решил да напомни на всички други животни кой е техния цар. Дошъл при жирафа и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Жирафът отговорил кротко, „Ти, о лъве!“ Окуражен от този отговор, лъвът отишъл при зебрата и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Зебрата отговорила със страхопочитание, „Е, как кой, ти си, лъве!“

На лъвът му станало още по-приятно и отишъл при слона и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Слонът протегнал хобота си, сграбчил лъва и няколко пъти го праснал о земята. Накрая го вдигнал и го захвърлил върху едно дърво. Зашеметеният и останал без сили лъв погледнал към слона и казал, „Е, не го вземай толкова лично!“

Ако ние изповядваме, че царството е на Бога, ние трябва да живеем така, че да се покоряваме на заповедите на Царя. Tогава Бог ще ни благославя. „Първо търсете Неговото царство и Неговата воля и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:33)

2.     Твоя е силата, завинаги.

В Стария завет Бог е наречен „Всесилен“ повече от 50 пъти. Думата, използвана там е „гебура“, което означава „сила, която носи победа“. Новият завет също недвусмислено потвържава този атрибут на Бога. В Новия завет за „сила“ е използвана гръцката дума „дунамис“, от която идва нашата дума „динамит“. Значението на думата е „експлозивна сила, способна да донесе чудодейни резултати.“

Според ап. Павел Божията сила е видна в Неговото творение.

Римляни 1:20 „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.“

Същата тази творческа сила подейства при възкресението на Христос, и е на разположение на нас, вярващите днес.

Ефесяни 1:19-21 „и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила, с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия.“

Когато съм слаб, аз копнея за Божията сила. Когато имам нужда Бог да изяви Своята сила в дадена ситуация, си припомням примери за проява на Неговата сила и мощ в Библията.

По думите на християнския автор Ерик Лади, „Силата на Бог не е отслабнала ни най-малко през последните 2000 години. Нашият Господ все още седи на Своя велик престол и полите Му все още изпълват храма. Той все още ходи по крилата на вятъра, Той все още язди върху могъщите херувими и Той все още е победителят от Голгота. Целият ад все още се превива под Неговата воля, и грехът и смъртта са изгубили своята сила върху тези, които почиват в сянката на Неговото присъствие. И този Бог, който усмиряваше бури, възкресяваше мъртъвци за живот и умножаваше риби и хлябове, за да нахрани хилядите, е същият Бог, който имаме днес.“

Затова с Господната молитва декларираме „силата е Твоя“. Когато изповядваме, че цялата сила е Негова, ние признаваме, че Той има силата да държи и крепи Своето Царство. Затова го наричаме Бог Вседържител. Ние изразяваме нашата увереност, че един ден Неговото царство ще победи всички други царства и ще бъде напълно реализирано.

И не само това. Дори днес, след като цялата сила е Негова, ние черпим сила от Него в нашите дела и взаимоотношения. Понякога обаче ние сме твърде горди, за да признаем, че се нуждаем от Божията сила.

Един мъж влязал в дома на приятел целият кървящ, тялото му цяло покрито със синини. Приятелят му изненадан възкликнал, „Какво е станало с тебе?“ Раненият му приятел казал, „Ами, вървях си по улицата, когато изведнъж пред мен се изпречиха двама гангстери и ми казаха да им дам всичките си пари. Но аз не исках да си дам парите, затова се млатих с тях. Бая бой изядох.“ Приятелят му го попитал, „И колко пари имаше?“ Онзи казал нещо, което го шокирало, „60 стотинки“. „Какво, бил си се само за 60 стотинки?“ „Точно така, - отговорил мъжът, „не исках да научат за финансовите ми затруднения.“

Не бъди твърде горд, за да искаш сила от Бог. Авторът на вселената има безкрайна сила и възможности, всичко зависи дали искаме от Него. Божието слово казва, „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.“ (Матей 7:7-8)

Канадският проповедник и автор Албърт Симпсън казва, „Бог има безкрайни ресурси. Единственото ограничение е в нас. Нашето искане, нашето мислене, нашите молитви са твърде малки. Нашите очаквания са твърде ограничени.“

Неговата сила е неограничена! Той ще ти я даде, ако я поискаш! Това правим, когато се молим с Господната молитва и казваме, „Защото е Твое царството, и силата, и славата.“

Така преминаваме към третия сегмент на заключителната възхвала в Господната молитва.

3.     Твоя е славата, завинаги, амин.

Понякога тази част от молитвата се нарича доксология. „Доксология“ е словосъчетание от две гръцки думи – докса („слава“) и логос („слово“) и означава „говоря слава“ или „словославя“. Следователно, доксологията е израз на хвала на Бога, изповед на благоговеене.

Хвалебни доксологии откриваме както в Стария, така и в Новия завети. Вече видяхме един стих на доксология, 1 Летописи 29:11 „Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.“

В Новия завет четем

Ефесяни 3:20-21 „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, 21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.“

Откровение 7:12 „Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарност и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.“

Също както и с Божията сила, виждаме Божията слава в творението. Виждаме Божията слава изявена и в историята на Израел. Виждаме Божията слава изявена, когато Той изпрати Своя единороден Син. „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).

И когато този свят премине, Божията слава ще изпълва нoвия Ерусалим: „И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.“ (Откровение 21:10,11)

Божията слава е в центъра на всичко. Бог иска цялата слава за себе си. Затова реформаторите възкликнаха, Soli Deo Gloria! Слава единствено на Бога!

Ние трябва да сме внимателни да отдаваме цялата слава на Бога. Един от най-големите треньори по американски футбол от 60-те години, Винс Ломбарди, се върнал у дома и си легнал при съпругата си Мери. И тя казала, „Боже, краката ти са студени!“ Той отговорил, „Скъпа, у дома можеш да ме наричаш Винс.“

Тази история ни разсмива, но всъщност никой от нас не би казал това. Но макар и да не бихме го казали, много често ние се държим така, все едно хората трябва да са благодарни на нас. Но ние трябва да насочваме хората към Исус. Само Той е достоен за хвала. За всяка една област от живота ни.

Последното нещо, което трябва да изследваме е заключителната дума „амин“. Думата „амин“ е възклицание на иврит, което изразява силно убеждение и дълбока увереност. „Амин“ означава „това наистина ще стане“, „да бъде“.

Когато думата „амин“ се употребява в молитва, тя има три значения. Първо, тя изразява убеждението, че думите на тази молитва са в съзвучие с Божията воля. Второ, тя изразява увереност, че небесният ни Баща е чул нашата молба. И трето, тя изразява нашата вяра, че небесният ни Отец може да посрещне нашите нужди, изразени в молитвата.

Заключение

В заключение, можем да кажем, че прославата на Бога в последната част на Господната молитва служи, за да подсили прежде споменатите молби. Както казахме, тя съответства и се свързва с първите три молби – да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се свети Твоето име. По този начин придава завършен вид на цялата молитва.

Доксологията в Господната молитва е също форма на хваление и благодарност. Обърнете внимание колко пълна е тя – Царството, силата и славата – всички те са Твои. Подобава на всеки християнин да не пести думите си, когато трябва да прослави Бога. Ние трябва да отдаваме слава на Бога винаги и във всичко, дори когато преминаваме през трудности и страдание.

Големият композитор Йохан Себастиан Бах е роден в семейство на музиканти. Наричат го петия евангелист, като по този начин го поставят редом до Матей, Марк, Лука и Йоан.

Йохан губи двамата си родители още на 10 годишна възраст. Но това не го сломява. Решава рано в живота си, че ще пише музика в прослава на Бога. На 17 години става органист в църквата. Скоро след това го правят ръководител на хвалението в църквата.

По време на служението си във Ваймар пише по една кантата всеки месец! А за три години пише, дирижира, оркестрира и представя със своя хор и оркестър по една нова кантата на седмица!

В началото на всеки ръкопис е записвал буквите “JJ”. Toва са инициалите на латинския израз Jesu Java, който означава „Исусе, помогни ми“. А на края на всеки ръкопис поставял буквите „SDG”, означаващи Soli Deo Gloria. Слава само на Бога.

Животът и делото на Бах ни напомнят, че целта на живота ни е да прославяме Бога с всичко, което правим. Въпреки всичко, което ни се случва. Когато отдаваме цялата слава на Бога, тогава Бог прославя нас. Не пропускай възможностите, които Бог ти дава, да го прославяш. Нека отдаваме слава на Бог винаги и завинаги, и да продължим да го правим заедно с ангелите и светиите и във вечността. Амин!

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

24.10.2021 г.

Thursday, October 21, 2021

Избави ни от лукавия


 /проповед/

Ние продължаваме с поредицата „Господната молитва“. Един баща учил детето си да казва Господната молитва преди лягане. След като я казал, го попитал, „Запомни ли я?“ То казало, „Да“. Баща му казал, „Добре, хайде, кажи я“. То почнало, „Отче наш, който си на небето, Доси Светиев е твоето име. Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Дай ни днес същия хляб и прости ни дълговете наши...“ J

Исус ни даде Господната молитва като модел за молитва, за да ни научи как да се молим. Първо видяхме, че преди да се помолим за нашите нужди, ние трябва да потвърдим вярата си, че Бог е нашият Татко, който е иманентен, но и трансцедентен, защото е на небето.

След това разгледахме бъдещия и сегашните аспекти на идването на Божието царство – в нашия живот и нашето благовестие. С п-р Тим видяхме, че първата молитва за нас самите е по-скоро изразяване на увереност, че Бог ще се грижи за нашите всекидневни нужди. Миналият път говорихме за нуждата да прощаваме, защото прошката ни освобождава от затвора на гнева и омразата. Само Исус може да ни помогне да прощаваме както Той е простил на нас.

Днес ще говорим за последната, четвърта молба насочена към нас, „избави ни от лукавия“. Ще видим кой е лукавия, как той е описан в Словото и как можем да се защитаваме от него.

Нека прочетем...

Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.“

Нека се помолим за Словото.

В нашите размишления ще се спрем на фразата „избави ни от лукавия.“ Тя е предшествана от израза „не ни въвеждай в изкушение“. Ние няма да разглеждаме сега подробно какво означава този израз. Ще кажем само следното: грехът е бунт срещу един свят Бог. Грехът е вътре в нас, затова повечето изкушения започват вътре в нас. Това са вътрешните ни желания, които могат да доведат до погрешни избори.

Както казва Солженицин, „линията, разделяща доброто от злото минава през сърцето на всяко човешко същество.“

Когато се молим с молитвата „не ни въвеждай в изкушение“, ние знаем, че не Бог е този, който ни изкушава. С тези думи ние всъщност се молим Бог да ни укрепи и даде съпротивителни сили срещу изкушението. Да ни води в праведност. Защо? Защото знаем своите минали грехове и с това казваме на Бог: не искам да изпадна в грях отново!

Ние търсим Неговата помощ в борбата с греха. Божието слово казва, „За всичко имам сила чрез Този, който ме укрепява“ (Филипяни 4:13). Исус е този, който може да ни освободи от вътрешните желания да грешим. С Негова помощ можем да имаме победа над греха.

Но какво означава изразът „избави ни от лукавия“? Когато ние се молим с тази молитва, първо ние признаваме, че имаме противник. Ние не знаем какви опасности ни дебнат всеки ден, затова отправяме зов за помощ към Бог. Искаме Неговата протекция срещу лукавия.

Няма област в живота, до която злото да не се е докоснало. Злото е влияело на нашия характер, то е наранявало нас и хората около нас, разрушавало е взаимоотношенията ни, променяло е в негативен план обстоятелствата в живота ни. Всъщност, злото е поразило цялото Божие творение.

Римляни 8:22-23 „Понеже знаем, че цялото създание въздиша и се мъчи досега. И не само то, но и ние, които имаме Духа в начатък, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, тоест изкупването на нашето тяло.“

1.     Сатана съществува

Господната молитва гледа на злото като на смъртоносна реалност. Но много християни не си дават сметка за духовната битка, в която ние участваме. Може би това се дължи в частност на факта, че телевизията и медиите представят злото като съществуващо само в света на фентъзито. В изобразителното изкуство и литературата пък той е представен като брадат, червен мъж с рога. Чудно ли е тогава защо днешният библейски неграмотен и скептичен човек не вярва в съществуването на Сатана?

Сайтът hardwarebg.com задава въпроса „Вярвате ли в Сатаната?“ Гласували са 167 човека и почти 72% от тях са отговорили отрицателно.

Наистина, за повечето хора Сатана е просто символ на злото, митичен зъл герой. В холивудските филми той се представя със зловещ външен вид. Но Библията казва, че дяволът се преправя на светъл ангел (2 Коринтяни 11:14).

В началото Сатана е бил мощно ангелско същество, мъдър и красив херувим на име Луцифер. Неговата гордост е довела до бунта му, описан в Исая 14:12-15 и Езекиил 28:11-17.

Исая 14:12-15 „Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето и: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще  седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбини на рова.“

Луцифер се възгордява поради своята мъдрост и красота и казва: „Ще бъда подобен на Всевишния.“ Той е искал да бъде равен на Бога и да получава поклонение. Поради грешното си сърце той е хвърлен от небето от неговия Творец.

Оттогава насам той е известен с еврейското си име Сатана, което означава „противник“. Ние го наричаме също дявол от гръцкото „diabolos”, което означава обвинител.

Ангелите, които се присъединиха към Сатана в неговия бунт против Бога обикновено са наричани зли духове или демони. Според Откровение 12:9 тези демони са изхвърлени от небето заедно със Сатана. Според Откровение 12:4 Сатана е завлякъл със себе си една трета от ангелите.

С греха на Сатана злото навлиза във вселената. По-късно Сатана ще излъже Адам и Ева, като изкриви Божиите думи. Те бяха създадени безгрешни, по Божи образ и подобие. Но също така бяха създадени свободни да избират дали да се покоряват на своя Създател. Тъй като те избраха да повярват на Сатана и да ядат от плода, забранен от Бог, чрез техния грях, грехът навлезе в човешкия род. Оттогава досега Сатана работи и върши зло във всяко поколение.

Трябва да помним, че Сатана е сътворено създание, поради което той изобщо не може да бъде равен на Бога. Въпреки че е основният противник на Бога, той не е равнопоставен на Бог по сила. Като сътворено същество, той е под Божия контрол. Той е подвластен на ограниченията, характерни за всяко създание. Той не може да е навсякъде по всяко време (не е вездесъщ), не е всесилен и не е всезнаещ като Бога.

2. Описание на Сатана.

Сатана има много „имена“ в Библията. Той е богът на този свят (2 Коринтяни 4:4), началникът на бесовете (Матей 9:34, 12:24), князът на този свят (Йоан 12:31), князът на въздушната власт (Ефесяни 2:2), бащата на лъжата (Йоан 8:44). Той е най-умелият лъжец на света.

През 1939 г. преди да избухне Втората световна война, Германия и Русия подписват пакта за взаимно ненападение Рибентроп - Молотов. Този пакт указвал как двете страни ще си поделят източна Европа помежду си. Но през 1941 г. без предупреждение Адолф Хитлер изпраща танковете си през Руската граница. Хитлер не се интересувал от това да спази обещанието си – договорът бил само временна мярка, докато можел да направи това, което иска. Сталин, от своя страна, възнамерявал да направи същото, но Хитлер го изпреварил. Доказателство е фактът, че Сталин се е подготвял само за нападение, не за отбрана.

Дяволът ще ти казва всичко, което искаш, за да те накара да направиш това, което иска да направиш. Той е бащата на лъжата. Дяволът нарушава всяко обещание, което прави. Никога не дава това, което ни обещава. Грехът може да е сладък за малко време, но накрая нагарча в устата.

Както е казал пуританския проповедник Томас Брукс, „Сатана обещава най-доброто, но плаща с най-лошото. Обещава чест, но плаща с безчестие. Обещава удовoлствие, но плаща с болка. Обещава печалба, но плаща със загуба. Обещава живот, но плаща със смърт.“ Сатана е бащата на лъжата.

3. Защита срещу Сатана.

Някои разчитат на ритуалите с кукери, за да прогонят силите на злото. Очевидно те могат да изплашат само гаргите и децата, но не и Сатана. Вместо това, ние трябва да сме подготвени за атаките на врага. Има много причини, поради които Сатана успешно използва изкуството на измамата. Първо, макар че той не е равен на Бога, той е творение от по-висш чин от този на хората (Евреи 2:7). Той беше създаден като ангел, а сред ангелите – като херувим.

Сатана има успех също и поради големия си опит. Той съществува от хиляди години и за това време е натрупал огромно количество знания.

Как можем да се защитаваме от атаките на врага.

Не подценявай противника

Писанието ни казва, че ние не трябва да се страхуваме от Сатана, защото „Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.“ (1 Йоан 4:4) Но твърде много християни се осланят на физическа сила, за да се избавят от Сатана. Нашата увереност не се основава на нас самите, или на нашата способност да противодействаме на злото, а на характера и силата на нашия небесен Отец, който ни избавя. Дори архангел Михаил не посмя да посрещне сам Сатана, но помоли Господ да го смъмри (Юда 9).

Избягвай изкушенията

Чрез Своя Дух нашият небесен Баща ни е дал здрав разум, който очаква да използваме, за да избягваме изкушенията.

1 Тимотей 6:11 „Но ти, Божий човече, бягай от тези неща и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.“

Съпротивлявай се в молитва

Яков 4:7 „И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас.“ Смисълът, който Яков влага в глагола „противете се“ означава „решително да се съпротивляваш“.

Апостол Петър съветва християните да не се предават на Сатана, но да му се съпротивляват, като остават твърди във вярата. (1 Петър 5:9)

Бъди подготвен

Най-добрата ни защита срещу злото е правилни взаимоотношения с Бога чрез прилагане на Неговото Слово. Библията ни предупреждава, че ние трябва да сме подготвени за атаките на дявола. Исус предупреди учениците, „Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.“ (Марк 14:38).

Павел предупреди Ефесяните:

Ефесяни 6:11 „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.“ Малко по-надолу той изрежда от какво се състои Божието всеоръжие. То ни е дадено, за да можем да устоим на атаките на нашия противник (Ефесяни 6:13-14).

Поясът или коланът (ст.14) на войника в Римската империя бил особено важен. Пристягал е туниката му и на него се крепял мечът и цялото му въоръжение. Той символизира истината, която държи всичко на неговото място. Тъй като Сатана зависи от заблудата, за да има влияние над нас, първата ни линия на защита е да знаем истината.

Броненият нагръдник на правдата защитавал жизненоважните органи (сърце, бели дробове, бъбреци). Именно правдата или праведността е тази, която ни защитава в тези жизненоважни области във взаимоотношенията ни с Бог. Всеки грях в живота ни оставя дупка в нагръдника, през който Сатана може да ни атакува.

Щитът на вярата бил голям, продълговат щит с размери 1,2 на 0,75 м. Зад него войниците можели да се пазят от стрелите на дявола. Какво представляват стрелите на дявола? Те включват злонамерени обвинения, подбуждащи ни към чувство за несъществуваща вина, спонтанно възникващите ни мисли на съмнение, непокорство, бунт, страст, злоба или страх.

С нашия „щит на вярата“ можем да угасим всички огнени стрели на дявола. Именно чрез вярата си във време на страх, съмнения и потиснатост намираме опора в Божиите обещания. Чрез вяра във време на изкушения черпим сили от Божията мощ. В „Пътешественикът от този свет до онзи” на Джон Бънян, бясът (звярът) Аполон се присмива над Християн, докато го заплашва: „Ей сега ще ти извадя душицата.“ „И в този момент, продължава Бънян – той изстреля пламтяща стрела към гърдите му, но Християн имаше щит в ръката си, с който я пресрещна, и така се предпази от опасността.“

Изповядваш ли Божиите обещания чрез вяра, когато си под обстрела на Сатана?

Шлемът на спасението е метафора, взета от шлема на римския войник. Той се изработвал от здрав метал и бил непробиваем от всяко оръжие на врага. Именно знанието, че сме спасени ни дава защита от двуострия меч на Сатана на обезсърчение и съмнение. Както пише Чарлз Ходж, „Това, което краси и предпазва християнина, което му позволява уверено и радостно да държи вдигната главата си, е фактът, че е спасен.“

Мечът на Духа е Божието слово. Божието слово е единственото нападателно оръжие. То може да бъде използвано ефективно в нашето благовестие само ако го познаваме. Мечът на Словото е предназначен да прониква през защитни стени, които хората издигат, да пробужда съвестта им и да ги подтиква към духовно пробуждане. Ние не трябва никога да се срамуваме да го използваме.

Заключение

Въпреки, че Сатана е князът на този свят, въпреки че той е князът на въздушната власт, въпреки че той е пълководецът на злите духове, той няма власт над Божиите деца, нито има сила да ги изкушава, освен ако Отец не му позволи.

А защо би му позволил Бог да го прави? Понякога, за да ни покаже колко голям е нашият грях и да ни накара да се засрамим от него. Друг път, за да ни очисти от всяка гордост. А понякога - за да ни подготви за мисията, която има за нас.

Той направи това с много известни личности. Авраам излъга за жена си. Яков беше измамник. Мойсей уби египтянин. Рахав беше проститутка. Давид извърши прелюбодейство. Павел преследва църквата. Петър се отрече от Христос.

Когато го направи, той загуби своята суетност, своята гордост, своята самоувереност, своята прибързаност и ненадеждност. Какво спечели? Смирение, нова увереност в Бога, изпитана смелост, ново посвещение да служи на Христос, готовност да използва опитността си, за да помага на другите.

Бог допуска Сатана да ни изкушава за наше добро.

Понякога Бог решава да избави от страдание някое Свое дете веднага. Понякога избира да остави своите деца да останат в страдание цял живот, но винаги ни превежда през него. И в края на краищата Той ще ни избави от злото, като ни вземе у дома при Себе Си.

Псалмистът изразява своята увереност така:

Псалми 121:7,8 „Господ ще те пази от всяко зло; ще пази душата ти. 8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и довека.“

Молитва

 __________________

БПЦ "Нов живот"

17.10.2021 г.

Monday, October 11, 2021

Прости ни дълговете


 /проповед/

Eдин шофьор поставил бележка под чистачката на колата, която бил паркирал на забранено място. На бележката пишело, „Обикалях карето 20 минути. Закъснявам за среща и ако не паркирам тук, ще загубя работата си. Прости ни нашите дългове.“

Когато се върнал при колата, намерил на нея квитанция за глоба и бележка от полицая: „Обикалям това каре от 20 години и ако не те глобя, ще си изгубя работата. „Не ни въвеждай в изкушение.“

Една учителка в неделното училище попитала децата, „Какво трябва да направите първо, преди да можете да бъдете простени?“ Едно дете отговорило, „Да съгрешим.“

Днес продължаваме с разглеждането на Господната молитва. Ще се спрем на втората молба относно това как да се молим за себе си. Нека прочетем Господната молитва до нея включително.

 Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.“

 Два стиха по-надолу, в Матей 6:14-15, Исус казва: „Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Поне на повърхността не изглежда хората да се тревожат много за греховете си. Но дълбоко в себе си хората копнеят за прошка.

Съвременната ню ейдж философия учи, че няма добро и зло, че трябва да се осланяме на нашето усещане и преценка за нещата, и че организираните религии са тези, които ни внушават чувство за вина.

 Ето например какво пише на сайта на Боуен център за „позитивна психология и психотерапия“ в София: „Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро, какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист. Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.“

С помощта на тези лъжеучители хората се опитват да заметат под килима чувството си за вина, но само християнството помага на човек да бъде освободен от вина.

В нашата молитва-модел, след като сме помолили нашия Отец да снабди нуждите ни, ние молим за прошка. „Прости“ идва след „Дай“. Забележете, че съюзът „и“ свързва молбата за ежедневния хляб с молбата за ежедневна прошка. Много от нас съзнават своята нужда от ежедневен хляб, но изобщо не се замислят за нуждата си от ежедневна прошка.

 Може би част от причината е традицията, установена в България, прошка да се взема и дава само на Сирни заговезни. Този празник се отбелязва в неделята 7 седмици преди Великден. Къде искрено, къде заради традицията, на този ден хората си искат прошка и смятат, че това е достатъчно. Господната молитва ни напомня, че трябва да прощаваме на всички винаги и за всичко.

Когато Петър попита Исус до колко пъти да прощаваме, когато някой ни съгреши, Той каза: „Седемдесет пъти по седем.“ С други думи, винаги. Какъв контраст между тези думи и думите на Ницше, "Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“

Молитвата за прошка

Ако сме искрени, когато се молим с молитвата „прости ни дълговете наши“ или „прости ни греховете“, тогава ние открито признаваме, че сме извършили грях. Някои християни се самозалъгват, че тъй като са спасени, вече няма нужда да молят за прошка и да изповядват греховете си. Но те грешат.

 1 Йоан 1:8-9 „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Християните продължават да грешат, затова имат нужда да изповядват всеки ден греховете си и да искат прошка.

Когато признаем нашата греховност, ние все едно казваме като Давид,

 Псалми 51:2-3,10 „Измий ме съвършено от беззаконието ми и ме очисти от греха ми.  Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене... Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“

Трябва да помним, че това е „семейна молитва“. Тя не се занимава с греховете на невярващите. Тя не се отнася до нашата позиция пред Бога, която е установена при нашето спасение. Тази молба се отнася до греховете на Божиите деца, които спъват нашето общение с Отца.

Никой невярващ не получава опрощение въз основа на това, че е простил на някой друг. Преди да получи прощение, той трябва да повярва в смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Когато повярваме ние получаваме спасение и прощение на нашите грехове. Но трябва да помним също, че ние няма да можем напълно да получим освещение в нашия християнски живот, ако не сме готови да прощаваме на тези, които ни нараняват.

 Как да прощаваме?

Когато сме изправени пред нуждата да простим, ние често откликваме по един от трите начина: казваме че не можем да простим, казваме че не искаме да простим или казваме, че искаме да простим.

Забележете, че Исус не каза на учениците да се молят „Господи, прости ми греховете и аз ще се опитам да простя на тези, които са ми съгрешили.“ Не, Исус им каза, че едва след като простят на другите, могат да получат самите те прошка. „Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Както казахме, тук не става въпрос че ще изгубим спасението си, ако не сме простили. Но тогава какво означава това, че Бог няма да ни прости, ако ние не простим?

Божието слово ни казва, че Бог е любов. Затова можем да заключим, че Неговото нежелание да ни прости в този случай е мотивирано от Неговата любов. Ще кажете, как така хем ни обича, хем няма да ни прости?

Когато Исус казва, че Отец няма да ни прости ако ние не прощаваме, това означава че Бог ще ни остави да ходим в нашия грях, докато не осъзнаем какво сме направили. Бог иска да извади на показ греха ни и да ни накара да се засрамим и отвратим от него. И често резултатът е изпълване с Духа, искрено покаяние, любов и простителност.

Понякога ние извиняваме липсата на прошка у нас с това, че човекът който ни е засегнал или наранил не заслужава да му простим. Но истината е, че никой не те е наранявал толкова, колкото ти си наранявал Бога!

 В Матей 18:23-35 Исус разказва притчата за непростителния слуга, за да илюстрира тази истина. Един цар преглежда своето счетоводство и открива, че един от неговите длъжници му дължи 17 милиона лева. Той не може да върне заема, затова царят заповядва да продадат него, жена му и децата му, заедно с цялото му имущество. Но мъжът идва и пада по лице на земята пред царя и казва, „Господарю, бъди търпелив с мен и ще изплатя всичко.“ Царят го съжалил и го пуснал и опросил дълга му.

Тогава този човек отива при един друг, който му дължал 3000 лв., хваща го за яката и поисква веднага да му се издължи. Този започва да моли за отсрочка, но кредиторът му не иска да чака. Заповядва човекът да бъде арестуван и вкаран в затвора, докато не си върне парите.

Приятелите му отиват при царя и му казват какво е направил кредиторът. Царят повиква същия този човек, на когото бил простил и му казал, „Ах ти, нещастнико! Аз ти простих огромен дълг, защото ти ме помоли. Не трябваше ли и ти да проявиш милост, както аз прових към теб?“

Тогава гневният цар изпраща този да бъде измъчван, докато не му плати последната стотинка.

Нашият небесен Баща ни е простил огромен дълг, който никога не можем да върнем. Това е нашият грях. Колко повече ние трябва да сме готови да прощаваме провиненията на хората спрямо нас.

Бог иска ние да не държим сметка за зло (1 Коринтяни 13:5) и да прощаваме толкова пъти, колкото е нужно. Ако отказваме да простим, това показва че у нас има обида, горчивина и гняв. Никое от тези неща не е черта на зрелия християнин.

 Какво прави прошката?

Но какво да кажем за случаите, когато у отсрещната страна няма покаяние и не иска да им простим? Ние пак трябва да им прощаваме, да не държим злоба в сърцето си, да не говорим лошо за тях, да сме готови да вършим добро и винаги да сме готови да им дадем прошка, ако помолят за нея.

Както казва американския епископ и автор Т.Д. Джейкс, „Прошката не оневинява извършителя. Прошката освобождава жертвата. Това е дар, който даваш на себе си.” Прошката е покорство на призива ти да следваш Христос.

Освен че ни освобождава от затвора на горчивината и омразата, прошката превръща нашите врагове в наши приятели.

Когато първите мисионери дошли в Алберта, Канада, срещнали яростна съпротива от младия вожд на племето кри, Маскипетун. Но той откликнал на благата вест и приел Христос. Малко след това член на племето Черни крака убил неговия баща.

Маскипетун отишъл в селото, където живеел убиеца и поискал той да бъде доведен пред него. Като застанал пред виновния мъж, той казал: „Ти уби баща ми, затова сега трябва ти да си мой баща. Ти ще яздиш най-добрият ми кон и ще носиш най-хубавите ми дрехи.“ В крайно удивление и покаяние, врагът му възкликнал, „Сине мой, сега ти ме уби!“ Той искал да каже, разбира се, че омразата в собственото му сърце била напълно изтрита от прошката и милостта на индианския вожд.

Оскар Уайлд казва, „Прощавайте на враговете си, така единствено може да ги обезоръжите.“

А когато не искаме да простим?

 Един мъж казал на своя пастор, „Знам, че съм християнин, но веднъж един човек ми направи нещо ужасно – нещо което не мога да простя или да забравя. Пасторът го попитал, „Сигурен ли си, че не можеш да му простиш?“ Той настоявал, че се е опитвал да му прости, но не можел. Пасторът казал, „Знаеш ли, аз съм се убедил, че често използваме думите „не мога“, но всъщност имаме предвид „не искам“. Дали и ти не искаш да кажеш, че не искаш, а не че не можеш да простиш? Ако е вярно, че не можеш да простиш на този човек, това показва че самият ти не си бил простен и само се заблуждаваш, че си християнин.“

Това разтърсило другия. Той помислил малко и смутено отвърнал, „Предполагам, че имаш право. Май не искам.“ Не след дълго той дошъл при пастора и му казал с радост, че най-накрая простил на човека, който го бил наранил.

Мартин Лутър Кинг казва, „Ние трябва да развием и поддържаме способност да прощаваме. Този, който не притежава силата да прощава, не притежава силата да обича.“

Когато Божията благодат влезе в сърцето ни, ни кара да прощаваме. Ние показваме дали сме били простени, като прощаваме. В крайна сметка, ако отказваш да простиш, може да има само една причина и тя е, че не си приел благодатта на Христос. Не си бил простен.

Когато Джон Уесли служил като мисионер в Америка, изпитвал затруднения в общуването с един генерал. Този генерал бил известен като горд човек с много груби обноски. Веднъж генералът му казал, „Аз никога не прощавам.“ Уесли отговорил, „Тогава, господине, надявам се че и никога не грешите.“

Библейският коментатор Уилям Баркли перифразира така тази молба в Матей 6 гл.: „Прости ни нашите грехове право пропорционално на простените от нас грехове на другите към нас.“ A един друг библейски учен прави още по-стряскащ превод: „Отче, прости ми дълговете само до степента, до която съм готов да простя на тези, които са съгрешили срещу мен.“

Когато ние откажем да простим тази част от Господната молитва се превръща в проклятие. Все едно се молим, „Моля Те, Господи, отнеси се с мен така, както аз се отнасям към моя ближен. Той беше неблагодарен към мен (макар и дори не една стотна от моята неблагодарност към Теб), но при все това не мога да забравя неговата неблагодарност. Отнеси се с мен, Господи, както аз се отнасям към него.“

Заключение: да прощаваме както Бог прощава на нас

 Псалм 86:5 „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават.“

Бог е прощаващ и добър и иска ние да приличаме на Него. Често ни е трудно да прощаваме и това влияе на живота ни. Не можем да спим, не можем да намерим покой, непростителността ни измъчва. Тя влияе и на нашите молитви. Причината е, че ние не можем да простим със собствени сили, но можем да прощаваме с Неговата простителност.

Холандката Кори тен Бум споделя своя опитност с прошката в книгата си „Скришно място.“ Тя пише, „Беше на една църковна служба в Мюнхен, на която говорих за прошката, когато го видях - предишния есесовец, най-жестокия от пазачите в концентрационния лагер Ревенсбрюк, където бях преживяла най-ужасните унижения и където собствената ми сестра беше умряла. Докато хората се разотиваха след богослужението, той дойде до мен, целият сияещ и ми каза с поклон: „Колко благодарен съм за вашето слово, госпожо! Само като си помисля, че Той е измил всички мои грехове!“

Протегна ръка, за да се здрависа с мен. И аз, която бях проповядвала толкова често за нуждата да прощаваме, оставих ръката си да виси отпусната. Когато в мен закипяха гневни и отмъстителни мисли, видях греха в тях. Исус Христос бе умрял за този човек, какво повече исках от него? Помолих се, Господи Исусе, прости ми и ми помогни да му простя. Опитах се да се усмихна и да вдигна ръката си. Не можех. Не чувствах нищо, нито топлина, нито милост. И затова отново се помолих наум. Исусе, не мога да му простя. Дай ми Твоята простителност. И когато поех ръката му, се случи най-невероятното нещо. От рамото през ръката ми сякаш потече електричество към неговата ръка, а в сърцето си почувствах огромна любов към този непознат. И открих, че изцелението на света зависи не от нашата прошка или нашата доброта, но от Неговата. Когато Той ни казва да обичаме враговете си, Той ни дава заедно със заповедта и самата любов.“

В заключение, ние имаме нужда да бъдем простени и да прощаваме. Непростителността не е решение, защото болката остава в нас. Да се правим, че не се чувстваме виновни също не разрешава проблема. Единствено Христос дава отговор на копнежа ни да бъдем простени и той е да приемем Него за наш Господ и Спасител и да прощаваме на другите, както Той е простил на нас. Прошката ни освобождава от затвора на гнева, и омразата.

Молитва.

__________________

10.10.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

Monday, September 27, 2021

Да дойде Твоето царство



/проповед/

Една мрачна нощ банда крадци проникнали в бижутерски магазин. Не откраднали нищо, само разменили етикетите с цените на всички бижута и си тръгнали. На следващия ден никой не забелязал, че те са били там, защото не оставили никакви следи. Клиентите дошли и хората давали огромни суми пари за боклуци, а други плащали няколко лева за бижута, които стрували няколко хиляди.

По същия начин някой е разменил етикетите на нашата планета. Ние непрекъснато сме бомбардирани с различни ценности от тези на Божието царство. Днес ще си говорим за истинските ценности в това Царство.

Нека преди това си припомним какво правихме миналия път. В първото си изучаване върху Господната молитва видяхме, че тя е модел за всяка истинска молитва. Започнахме с разглеждането на първите шест думи от нея, „Отче наш, Който Си на небесата.“

Казахме, че когато изричаме тези думи ние вярваме, че Бог е нашият Баща и че се отнасяме към Него като такъв, наш Татко. Не можем да се молим с Господната молитва без да сме се родили в Божието семейство и да имаме взаимоотношения с Господ Исус. Също така видяхме, че ние почитаме Бога, като се молим и живеем така, че да се свети името Му.

И след първата молба в Господната молитва веднага следва втората, „да дойде Твоето царство.“

Матей 6:9,10а А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство...

„Да дойде Твоето царство...“ Царство означава управление. За Господ Исус Божието царство беше най-важният приоритет. Той започна Своето служение с думите, „Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Мат. 4:17) Над 80 пъти в евангелията Исус говори за Царството. Затова не е изненадващо, че веднага след като сме влезли в Божието присъствие чрез хваление и сме казали, „да се свети Твоето име“, да утвърдим като най-важен приоритет Божието управление в нашия живот.

Но какво по-конкретно имаше предвид Исус, когато ни учи да се молим Царството Му да дойде?

Първо, когато се молим „да дойде Твоето царство“, ние признаваме, че Неговото царство или Неговото управление все още не е настъпило на земята. С тази молитва ние се молим за Второто идване на Исус на земята. Ние се молим Исус да дойде и да установи Своето царство на тази планета.

Ние гледаме напред към кулминацията на човешката история, когато Божията воля ще бъде както на небето, така на земята. Когато молитвата „да дойде Твоето царство“ получи отговор, Той ще влезе в притежание на царството Си. Тогава световните царства ще станат „царство на нашия Господ и на Неговия Помазаник; и Той ще царува до вечни векове.“ (Откровение 11:15)

Как ще стане това? Когато Христос се върне, Сатана ще бъде вързан и заключен в бездната за хиляда години. Когато разглеждахме Откровение видяхме това в началото на Откровение 20 глава. През това време Христос и Неговите светии ще управляват в света с праведност (Откровение 20:4). Няма да има неуспешни опити за съставяне на правителство, няма да има войни, корупция и политически компромати.

Исая описва хилядолетното царство като време, в което всички народи ще живеят в мир и дори хищниците ще живеят в мир помежду си (Исая 2:4)

В края на 1000 годишния период Сатана ще бъде пуснат от своята тъмница и ще му бъде позволено отново да изкушава и заблуждава хората на земята (Откр. 20:7,8). Накрая той ще събере народите в последен опит да отнемат контрола на земята от Христос. Тогава от небето ще падне огън и ще погълне враговете на Бога (Откр. 20:9). Сатана ще бъде хвърлен в езерото от огън и сяра (Откр. 20:10). Накрая Господ ще установи Своето пълно и окончателно управление над земята завинаги (Откровение 21:1-5).

Дотук говорихме за бъдещото изпълнение на тази част от Господната молитва, „да дойде Твоето царство.“ Нека сега видим какви са сегашните аспекти на тази молитва.

Първият настоящ аспект на молитвата Божието царство да дойде, е личен за всеки от нас. Когато изричаме тези думи, ние се молим Бог да управлява в нашия живот. В пълнота Неговото царство ще се установи едва когато Христос се върне на земята.

Но ние можем да преживяваме все по-осезателно проявленията на Неговото царство в нашия живот. Исус каза,

Лука 17:21 „Защото, ето, Божието царство е сред вас.“

В момента, в който ти си повярвал в смъртта и възкресението на Господ Исус Христос ти си се преселил от царството на мрака в царството на светлината и си минал под Негово управление:

Колосяни 1:13 „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“

Така че, ако си повярвал в Исус Христос, ти имаш двойно гражданство – ти си гражданин на България (или на страната, от която произхождаш) и гражданин на небесното царство. Ти се покоряваш на законите на страната, но и на Библейските истини. Лоялен си на страната си, но разбираш че принадлежиш на Божието царство. Цениш доброто от своята култура, но прегръщаш Библейските ценности.

Нациите се издигат и умират, но ние сме част от едно съвършено Царство, което ще съществува винаги, и чийто Архитект е Господ Бог всемогъщи. Когато се молим „да дойде Твоето царство“, ние се идентифицираме като поданици на Царя на царете.

И след като Исус е станал наш Цар, а ние – Негови поданици, идва и другия аспект на нашата молитва – ние вече сме отговорни да изявяваме Царството на земята.

Ако наистина копнеем да видим Бог да управлява над земята в един бъдещ момент, тогава следва че трябва да сме готови Той да извърши Своята воля чрез нас. Когато се молим „да дойде Твоето царство“, ние признаваме правото на Бог да управлява над всички хора, включително над нас. Това означава Неговите ценности да станат наши ценности и Неговите планове да станат наши стремежи.

Понякога това няма да е лесно, защото ценностите, традициите и обичаите на Царството ще са много различни от ценностите, традициите и обичаите, с които сме израстнали. Едно семейство емигрирало в Австралия. Запознали се с местно семейство и те ги поканили на гости с думите, „Донесете една чиния“. Имиграните си помислили, „Хм, странен обичай“, но решили че щом така е прието, така ще направят. Отишли с празна чиния и тогава им казали, че имали предвид да сложат нещо в чинията и така да дойдат!

Когато Керън дойде ѝ казахме, че на гости се ходи с някаква почерпка. Важно е чужденците да познават местната култура, особено ако са мисионери! Въпросът е, познаваме ли ценностите на Царството Божие? Покоряваме ли се под Неговото управление?

Не можем да се молим Той да управлява над другите, освен ако искрено не желаем да управлява във всяка област на нашия живот. Ако самите ние не съдействаме няма да има никакъв смисъл да се молим да дойде Царството Му! И обратно, колкото по-пълно се покоряваме на Божието управление в нашия живот, толкова по-ефективно Бог ще ни използва да прогласяваме Неговото царство на земята.

Така че, когато се молим „да дойде Твоето царство на земята“, ние се молим за разпространение на благата вест сред тези, които не познават Христос. Това е една евангелизационна молитва! С нея се молим Царството на Христос да се установи в живота на хора, които понастоящем са извън Царството.

В момента във Варна има около 1000 евангелски християни, което е едва 0.3%. Представяте ли си как би изглеждал живота в нашия град, ако имаше 5 процента християни? А 10? Или 30 %, като в Южна Корея?

Местната управа ще работи за благото на жителите, престъпниците ще се наказват, икономическото предприемачество ще се поощрява, световно известни компании ще се надпреварват да инвестират в града ни, производството и туризмът ще преживеят бум, жизненият стандарт ще нарастне в пъти, ще се строят нови училища и детски градини, по улиците ще се чува детска глъч, няма да има дупки по улиците и буйни треви в тротоарите, а в неделя автобусите ще се пукат по шевовете и ще има задръствания заради хората, които отиват на църква!

Искаш ли да видиш нашия град променен така? Искаш ли да видиш България променена под управлението на Христос?

Представете си един човек, който копае в чужда нива и мотиката удря на нещо твърдо. Започва да копае около него, разчиства пръстта и вижда ковчеже. Оглежда се наоколо, не се вижда никой. Изкопава още, за да може да отвори капака. Когато го прави, само дето не пада на земята. Цялото е пълно със злато, сребро, диаманти и скъпоценни камъни. Той заравя ковчежето, тича в града, обявява къщата си за продан, обявява колата си за продан, както и всичко останало, което притежава, само и само да може да придобие съкровището.

Когато Божието царство е наше съкровище, то се превръща в една всепоглъщаща страст (Матей 13:44).

Божието царство беше пръв приоритет за Исус. И Той иска то да е наш пръв приоритет и наша най-голяма страст.

А когато желаем страстно нещо, ние се молим за него. Когато се молим Божието царство да дойде на земята, ние трябва да имаме предвид и да се молим за няколко неща.

Първо, моли се за твоя живот. Моли се Бог да ти даде благодат да търсиш първо Неговото царство и Неговата праведност в твоя живот (Матей 6:33). Трябва да се покориш на Неговата воля за твоя живот и да Го питаш какво трябва да промениш в живота си, какви решения трябва да вземеш, за да се поставиш напълно под Неговото управление.

Второ, моли се за твоето семейство. Моли се за твоя съпруг или съпруга – да са под управлението на Исус, двамата да имате мъдрост за възпитанието в християнски дух на децата. Молете се за децата.

Трето, моли се за църквата си. Моли се за пастора, за ръководството, за служителите, за неделните учителки, за хвалението, за децата, тийнейджърите, за семействата, за възрастните.

Накрая, моли се за града си, за управата на града, за централните власти – за президента, за министър-председателя, за правителството, за парламента.

В заключение, за да се научиш как да се молиш, трябва да го правиш. Гледай сериозно на молитвата и отделяй време всеки ден за молитва. Исус ни даде модела за молитва – Господната молитва. Ние трябва да я използваме.

Дотук научихме, че трябва да започваме молитвата с „Отче наш, Който Си на небесата,“ за да си припомним за привилегията да имаме Бог на вселената за наш Баща. След това преминаваме към поклонение на Отца, като се молим „да се свети името Му.“

А сега казахме, че към това хваление прибавяме молитвата „да дойде Твоето царство.“ И винаги, когато се молим с тази молитва, ние се молим Божието управление да става все по-пълно в нашия живот, в нашето семейство и все повече невярващи хора да влизат под него. Това е евангелизационна молитва.

Когато Римската империя била в своя апогей, тя се разпростирала на огромна територия. Непрекъснато нейните армии завладявали нови територии. Когато нова територия преминавала под римски контрол, римляните използвали сила, за да направят тази територия да изглежда колкото може повече като Рим.

Изграждали римски храмове и налагали римската религия, която включвала поклонение на кесаря. Разпространявали римското образование, изкуства и култура. Строели римски бани. Такива има и във Варна. Правели всичко, за да направят територията като неизменна част от Рим.

Защо? Правели това, за да може ако дойде кесарят, да се чувства у дома си.

Същото е и с Божието царство. Божието царство е там, където всичко от небето е пренесено на земята, за да може Божието управление, поучение, поклонение, слава и сила да са изявени тук, на земята, и земята да изглежда точно като небето.

В края на краищата, Царят ще се върне тук един ден. Когато го направи, ние бихме искали Той да се чувства у дома си... точно както би се чувствал на небето.

Затова Исус се помоли, „Да дойде Твоето царство!“ Нека се молим и сега за това.

Молитва.

 __________________

26.09.2021 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна