Белезите, които избавят (Йов 42)

/проповед/

Днес завършваме нашата кратка поредица „Уроци на Йов“ върху книгата Йов – една от най-древните книги в Библията. За Йов се смята, че е бил съвременник на Авраам, живял около 2200 г.пр.Хр.

За кратко време Йов загуби всички хора, които обичаше, имуществото си и здравето си. Ужасната му болест сигурно е бледнеела в сравнение със загубата на децата му. Скръбта и болката бяха толкова големи, че Йов сигурно се е чудел дали някога ще престанат. Но за негова изненада, в края на книгата той се среща лице в лице с живия Бог.

Нещо такова преживява една американка - Лиса Биймър, съпругата на една от жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Съпругът ѝ Тод е в четвъртия самолет. След като разбират, че три други самолета са се разбили в обществени сгради, Тод и други пътници решават, че ще се бият с похитителите. Благодарение на тяхната саможертва самолетът пада и се разбива в поле в Пенсилвания.

Президентът Джордж Буш младши отдава почит на подвига на тези пътници, като кани Лиса Биймър да присъства на ежегодната среща „Състояние на съюза“, на която президентът на Америка запознава Конгреса със състоянието на страната. Последват много покани от токшоута с милиони зрители. Отново се среща с президента и съпругата му. Скоро след това написва бестселър за спомените си за 11 септември.

Можете ли да си представите внезапната промяна в живота на Лиса Биймър? На 10 септември тя просто е майка на две деца и в първите месеци на бременност с трето. Ако някой ѝ беше казал, че само след 4 месеца ще познава президента на САЩ, сигурно щеше да му се изсмее!

Сигурно тя би разменила популярността за поне още един ден с нейния съпруг! Цената на срещата ѝ с президента е твърде голяма – скръбта по загубата на нейния съпруг.

Йов също щеше да стигне до най-важната среща в живота си след голяма лична трагедия. Той загуби в един ден всичките си 10 деца. Но към края на житейския си път той е още по-изненадан от Лиса Биймър, когато се среща лице в лице с живия Бог.

Както видяхме през последните три седмици, след трагедията в живота на Йов той е посетен от своите приятели. Цели 35 глави те водят спор относно причините за страданието на Йов. И в края на книгата Бог отговаря на техния спор, но не като отговаря на техните въпроси, а просто като се явява.

Най-накрая Йов може да говори с Бог, но го прави като един дълбоко променен и смирен човек. Вече не настоява за отговор от Бога. Не настоява, че не заслужава да страда, защото е праведен човек.

Йов 42:1-6 „Тогава Йов отговори на Господа: ² Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. ³ Наистина, кой е този, който  помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. ⁴ Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. ⁵ Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

Ако ти преминаваш в момента в скръб или страдание, тази глава ще ти помогне да научиш важни житейски уроци и истини, които са помагали на много поколения християни. Първият от тях е, че…

1.     Единственият подходящ отклик на великия Бог е страхопочитание.

Да срещнеш Бог не се случва всеки ден. Но в Библията виждаме различни хора да се срещат с Бог. Можем да научим много от техните реакции.

Адам и Ева се крият от Бога. Мойсей се бои да погледне към Бога в горящата къпина. Исая казва, „Горко ми! Загинах!“ Даниил пада с лицето си на земята, вцепенен от страхопочитание. Петър пада на колене и казва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Савел е толкова разтърсен от срещата с Исус по пътя към Дамаск, че три дни не яде и не пие.

Когато се срещне с живия Бог, и най-големият богохулник и неверник престава да се смее… Осъзнава библейската истина, че „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ (Притчи 1:7)

Никой – нито човек, нито човешко творение, не може да устои пред мощния Бог.  

Днес ние се опитваме да съхраняваме архитектурни паметници, които някога са били просто обикновени сгради. Държавата дава милиони за това. Оплакваме други, които алчни инвеститори разрушават.

Разбира се, добре е да съхраняваме историческите си паметници. Но трябва да знаем също, че един ден „камък върху камък“ от всичко това няма да остане (Лука 21:6). Достатъчно е Бог само да развърже стихиите си.

Когато преди години стана наводнението в Аспарухово, отидохме на място, за да помагаме на бедстващите. Цели коли и къщи бяха погребани под придошлите пясъци на свлачището, причинено от наводнението.

Бог е мощен и е нужно да пристъпваме със смирение и страхопочитание пред Него. Страхопочитанието е здравословен страх.

Например, огънят дава топлина и светлина, но благодарение на здравословния страх от огъня ти няма да си пъхнеш ръката в него. По подобен начин страхът от Господа означава да уважаваш Неговата святост и сила и това да ръководи постъпките ти така, че да избягваш духовно нараняване.

Когато осъзнаем колко могъщ е Бог, ние заприличваме на Йов. Всичките ни въпроси и оплаквания се превръщат в чисто благоговеене.

След всички спорове и аргументи, сега е дошло времето Йов да отговори на Бог. Но той може да каже само това:

Йов 42:5-6 „Слушал бях за Тебе само с ухото си, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

И млъква. В момента, в който вижда Бог и осъзнава колко велик е Той, Йов може само да откликне със здравословен страх.

2.     Бог ни обича толкова много, че ни дава Своята благодат.

Когато Йов вижда приближаващите облаци (Бог му говори от бурята, Йов 38:1), това сигурно го е смутило. От думите на Елиу разбираме, че това са били впечатляващи облаци, с гръмотевици и светкавици. Гледката е спирала дъха.

Но Йов не беше наранен, напротив! След като Бог се присъединява към разговора, Йов е благословен с деца, имущество и богатство. Неговият престиж и почтеност са възстановени.

Йов 42:16-17 „След това Йов живя стои четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения. И тъй, Йов умря стар и сит от дни“

Що за Бог е това, който се явява на съд, установява вината на човек и след това го благославя повече, отколкото този човек би могъл да мечтае?

Такъв е нашият Бог!

Библията казва, че всички ние сме намерени за виновни в Божия съд:

Римляни 3:23 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. Но ето как продължава следващия стих:

Римляни 3:24 „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус.“

Един 90-годишен старец отишъл в едно издателство, за да покаже ръкопис за книга и да попита дали от издателството мислят, че книгата си струва да се публикува. Издателят прочел ръкописа и му казал, че е харесал книгата. На следващия ден оставил съобщение на съпругата му, че издателството се е съгласило на аванс от $90000.

Когато се срещнал с издателя няколко дни по-късно, старецът изглеждал притеснен. Казал, че с всичките си разходи за здравето си, няма как да даде на издателството толкова пари. Отнело известно време, но накрая издателят уверил стареца, че издателството ще даде $90000 на него, не обратно!

Каква радост е да разберем, че вместо да трябва да платим на Бог огромна сметка за извършените от нас грехове, Бог е решил да ни даде безценния дар на благодатта – Той вече е изплатил напълно нашите грехове.

Йов 42:7-8 „А когато Господ изговори тези слова на Йов, Господ рече на Теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против тебе и против двамата ти приятели; защото не сте говорили за Мене това, коете е право… слугата Ми Йов ще се помоли за вас… за да не постъпя с вас според безумието ви…“

След като Йов е получил тази Божия благодат, Бог му заповяда да покаже на свой ред благодат към приятелите си. Той трябваше да се моли за тях и да им помогне да възстановят взаимоотношенията си с Бог и с него самия.

Виждаме, че ние получаваме Божията благодат не за да я задържим за нас, а да я предадем нататък!

3.     Единствено правилният отклик: покорство.

Йов получи само една заповед от Бога – да се моли за приятелите си. В резултат Йов получи благодат и на свой ред трябваше да я предаде на приятелите си. Йов бе простен и от него се очакваше да прости. От ст. 10 до края на главата и книгата виждаме всички благословения, които Бог е излял върху Йов (даде му двойно, отколкото имаше преди) и даровете, които приятелите му са му дали (сребро и злато) . И от това разбираме, че Йов се е покорил на Божията заповед.

Но Бог подхожда индивидуално с всеки. На Адам и Ева заповяда да се плодят и да заселят земята извън Едемската градина. На Мойсей – да изведе народа си. На Исая – да пророкува и води народа. На учениците на Исус Той заповяда да занесат благата вест до краищата на земята.

Но за всеки последовател Божията заповед беше съобразена с неговата ситуация. Някои се страхуваха. Мойсей помоли Бог да изпрати друг. Гидеон на два пъти искаше знамения от Бог, за да се увери, че Бог ще е с него. Но въпреки страховете на някои от най-великите личности в Библията, всички те се покориха. Защото когато Бог заповядва нещо, Той приема само покорството.

Понякога Божиите заповеди изглеждат странни и нелогични. Филип трябваше да отиде в пустинята, за да се срещне с етиопския евнух. Петър трябваше да отиде в дома на един езичник. На Павел се наложи да промени маршрута си и да тръгне към Европа. Йов трябваше да прости и възстанови приятелите си, за да започне всичко отначало.

А за теб? Може Бог да ти заповядва да направиш нещо простичко, а може да е нещо, което ще промени твоя живот. Може да е просто да отидеш при някого и да споделиш вярата си, или да насърчиш някого, а може да е да вземеш водно кръщение, да отвориш дома си или да се посветиш на служение.

Но запомни, че каквато и да е заповедта, Бог приема само един отговор – трябва да се покориш.

Ако дори хилядолетни исторически паметници не могат да устоят срещу Божиите стихии, ще бъде разумно да не се изправяме срещу могъщия Бог.

И когато се покориш на Бога, който те обича, това означава да имаш най-удовлетворяващия живот, който можеш да си представиш.

Едно момче се върнало вкъщи един горещ следобед. Живеело в южна Флорида и зад къщата им имало езеро и през лятото той често се разхлаждал там. В движение хвърлил обувките, съблякал ризата и чорапите и се отправил към езерото.

Майка му го забелязала и излязла, за да види дали е добре. Докато гледала как синът ѝ плува навътре в езерото, видяла един алигатор да се движи от другия бряг към сина ѝ! Започнала да крещи и момчето се спряло. Разбрало каква опасност го грози и заплувало с всички сили обратно към брега. И точно когато стигнало до майка си, алигаторът го настигнал.

Започнала яростна борба. Майка му го дърпала за ръцете, а от водата алигаторът го дърпал за краката. Водата бързо се оцветила в кръв.

Един фермер, който минавал наблизо, чул виковете и се втурнал да помогне. Застрелял алигатора и помогнал на майката да се обади за помощ. Момчето оцеляло и след няколко седмици в болницата, най-накрая можел да говори с репортер.

Репортерът попитал дали момчето може да му покаже къде го е бил захапал алигаторът. С типичната момчешка гордост, то показало заздравяващите рани. Но след това казал, „Чакай малко, виж и тези!“ И запретнало ръкавите си, за да покаже белезите по ръцете си. „Имам големи белези и по ръцете! Те са защото мама за нищо на света нямаше да ме пусне.“

Книгата Йов ни напомня, че в живота ще имаме болка. Понякога болката е толкова голяма, че се чудим дали ще можем да продължим. Но когато погледнем към белезите, които са ни останали, някои от тях са от времето, когато Бог не е искал да ни пусне.

Довери Му се и Му се покорявай във всичко. Белезите, които Той ни е оставил, са били с цел да ни избави.

Молитва.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

21.06.2026 г.

С такива приятели нямаш нужда от врагове (Йов 4-6)

/проповед/

Двама приятели били в гората на лов. Изневиделица от храстите се появила мечка. Първият започнал трескаво да си обува маратонките. Приятелят му попитал, „Какво правиш? Не знаеш ли, че не можеш да надбягаш мечка? „Не ми трябва да надбягвам мечката. Просто трябва да надбягам теб.“

Много приятели са като този, когато играта загрубее, си плюят на петите и дим да ги няма.

Някой е измислил интересна нова дума, думата frenenemy, която можем да преведем като „приятераг“. Може би някой стендъп комик за първи път я е измислил. Интересна дума, която описва някои хора. Приятераг означава комбинация от приятел и враг. Подходяща е, когато не можеш да кажеш дали един човек ти е приятел, или враг. Който показва приятелско лице, но всъщност ти е враг. Двуличен човек.

Днес продължаваме с поредицата „Уроци от Йов“ върху книгата Йов. Ще говорим за приятелството. Библията говори на много места за приятелството.

Притчи 18:24 „има приятел, който стои по-близко и от брат.“

Притчи 17:17 „Приятел обича всякога и е роден брат във всяко време на нужда.“

Имаме добрите примери на приятелството на Давид и Йонатан, за което говорихме докато разглеждаме 1 Царе, за приятелството на Илия и Елисей, Павел и Тимотей.

Но Библията говори не само за добрите, но и за лошите приятели:

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Всички от опит знаем как лошите приятели ни отдалечават от Бога. С такива приятели нямаш нужда от врагове. Но днес няма да говорим за това как да избягваме лошите приятели, това е тема на друга проповед. Ще се опитаме да видим какви приятели сме ние, като разгледаме „приятелите“ на Йов - Елифаз, Билдад и Софар. 

Ние вече видяхме как Бог позволи на дявола да отнеме всичко от Йов, един праведен и непорочен мъж, и да го накара да страда, за да изпита вярността му на Бога.

Веднага след това тримата приятели на Йов идват, за да го утешат.

Йов 2:11-13 „А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааметеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат. И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. И седяха при него на земята седем дена и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че страданието му е много голямо.“

Ако просто продължаха да слушат и да утешават приятеля си, щяха да бъдат включени в списъка със страхотни приятели в Библията. Но за нещастие, не го направиха.

Щом си отвориха устата и се опитаха да помогнат на Йов с лошата си теология и горди изказвания, се превърнаха в пример за ужасни приятели.

Както казваме, с такива приятели нямаш нужда от врагове. Те сториха повече вреда на приятеля си, отколкото неговите врагове.

Думите им накараха човека с непоколебима вяра Йов да се съмнява и дори да обвинява Бога в жестокост.

Понякога, ако не внимаваме, с подобно отношение, вместо да насочим хората към Бога, можем да ги отблъснем от Него.

Понеже нямаме време да изследваме и тримата, бих искал да се фокусираме на първия приятел, Елифаз, и да видим какви поуки можем да вземем от него за това как да бъдем добри приятели.

1.     Фокусиране върху грешките на другите.

Елифаз разсъждава дали да говори или не, но решава че не може да се сдържи да не говори. И първото нещо, което пита Йов е, като си помагал на толкова много хора, защо сега не можеш да помогнеш на себе си?

Йов 4:3-6 „Ето, ти си съветвал мнозина и немощни ръце си укрепил. Твоите думи са привдигали падащия, и отслабнали колене си укрепял. А сега това те сполетя, и ти се отчая, достигна те, и се сломи.“

Този въпрос ми прилича на упрека на минаващите край кръста, докато Исус виси на него: „Ако си Божий Син, слез от кръста!“

И след тази първа грешка, идва и втората грешка на Елифаз:

Йов 4:7-8 „Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, и къде са били изтребвани праведните. Доколкото съм аз видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.“

Елифас обвинява Йов за неговите проблеми, като твърди че никой не е погинал или страдал, без да е виновен сам той и без да си го заслужава. Това обаче е грешна теология!

Разбира се, Йов не беше съвършен. Но Библията казва, че всички сме грешни и всички заслужаваме да страдаме и даже заслужаваме смърт. Затова всеки момент на мир и спокойствие се дължи на Божията благодат, а не на нашата праведност или на нашите заслуги.

Но проблемът е, че нашата гордост ни кара да виждаме грешките у другите. Всъщност, често ние критикуваме у другите точно тези неща, които не харесваме у себе си. Защо? За да не се налага да се изправяме срещу тях. Болезнено е да признаеш собствените си провали – това може да доведе до срам, чувство за малоценност и несигурност.

От друга страна, като осъждаме грешките на другите, това действа като успокоително – кара ни да се чувстваме по-добри и „по-морални“ на фона на другите.

Затова Исус каза

Матей 7:5 „Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“

Ако го правим, ако сме искрени за своите грешки и провали, вместо да ни избягват, хората ще ни търсят като приятели. Както казва К.С. Луис, „Приятелството се ражда в момента, когато един казва на друг: „Какво? И ти ли? Мислех, че съм единственият.“

Елифаз обвини Йов за неговите проблеми. Кой се нуждае да чува такива думи от приятел? Има си време за корекция, но първо хората се нуждаят да бъдат изслушани!

2.     Маска на вярващ.

Следващия урок, който научаваме от Елифаз е, че не всеки, който звучи като много духовен и като много вярващ, наистина е такъв. Лесно е да се имитира вяра.

Йов 5:8-16 „Но аз Бога ще потърся и делото си ще възложа на Бога, Който върши велики и неизследими дела… дава дъжд по лицето на земята… възвишава смирените… въздига в безопасност нажалените… осуетява кроежите на хитрите… избавя сиромаха от меча…“

Макар и това, което Елифаз казва да е вярно, той не е искрен. И не това Йов се нуждаеше да чуе в момента. Йов знаеше всичко това по-добре от Елифаз! Той не се нуждаеше от проповед, а от състрадание!

Елифаз продължава да обвинява Йов, че той е причина за собствените си проблеми. Някой е казал, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа.“

Холивудските филми често изобразяват християни, които са горди, арогантни и егоистични, и които обичат да използват християнски клишета като „Моля се за теб“, „Бог те обича“ и „Не се тревожи, всичко си има цел.“

Макар и тези стереотипи да не ни харесват, трябва да признаем, че в тях има доста истина.

Аз също казвам на хората „Ще се моля за теб“ и макар и да го казвам искрено, понякога забравям за обещанието си. Затова реших да не оставям някоя нужда, без да се помоля веднага, когато разбера за нея.

Понякога като християни ние казваме на хората, че Бог ги обича, но не им даваме помощта, от която се нуждаят. Така само обличаме в духовни дрехи нашият егоцентризъм. Хората чувстват това и това ги отдалечава от Бога.

Нещо повече, може да използваме библейски цитати, но това не означава, че винаги сме прави или че мотивите ни са правилни. В историята Библията е била използвана, за да се оправдаят неща като робството, нацизма, геноцида, расизма, апартейда, а сега и войната на Русия в Украйна.

Ние трябва да познаваме Писанията и да учим стихове наизуст. Но цитирането на Библията не винаги означава, че сме в „духа на Словото“.

Ако искаме наистина да помогнем на приятел, преди да попитаме Бог какво да кажем, по-добре е да помолим Бог да промени нашето сърце.

3.     Тръни или плодове?

Накрая, виждаме, че приятелството на Елифаз повече навреди, отколкото помогна на Йов. То даваше тръни вместо плодове.

Йов отговаря така на Елифаз:

Йов 6:4 „Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; заплахите на Бога са се опълчили против мене.“

Йов сякаш е взел присърце думите на Елифаз и тук виждаме, че вместо да вижда Бог като приятел, той започва да гледа на Него като на враг.

Той знае, че неговият грях не е по-голям от греха на кой да е друг човек и не може да си обясни защо страда, освен ако Бог не го мрази.

Елифаз напомня за някои християни. Когато някой невярващ потърси подкрепа от християнин и започне да споделя проблемите си с него, той или тя веднага започват да го обвиняват и осъждат. Затова много хора не могат да понасят християните. И може би затова някои не искат да дойдат на църква.

Тук нямам предвид да говорим само за Божията любов на невярващите. Далеч съм от мисълта да споделяме само онези неща от Библията, които биха ги накарали да се чувстват добре. Това правят проповедниците на евангелието на просперитета.

Когато казваме на хората, че само ако спрат да се оплакват, ако тръгнат на църква и си намерят работа, тогава проблемите им ще изчезнат - това е точно онова, което проповядва евангелието на просперитета.

Но колкото и духовен да си, проблемите няма да изчезнат изневиделица. Йов разбираше това. Той знаеше, че Бог дава и Бог взема. Бог е в контрол на всичко.

Разбира се, че има време и място за укоряване, за коригиране и назидаване, но не можем да започнем „от вратата за главата“. Първо трябва да покажем любов и загриженост, да насърчим и да изслушаме човека.

Такова отношение именно може да привдигне падналия човек. Не двулично, фалшиво приятелство като това на Елифаз, а истинско христоподобно приятелство, което се стреми да привдига другите.

В началото приятелите на Йов започнаха добре. В гл. 2 те дойдоха, изслушаха Йов, плакаха с него и се молиха с него.

Ако бяха продължили да изговарят думи на живот, вместо думи на смърт, днес нямаше да ги посочваме като пример за ужасни приятели. Щяхме да гледаме на тях като на пример за прекрасни приятели. Щяхме да слушаме проповеди за това как да имитираме техния пример, а не как да го избягваме.

Затова, нека изпитаме сърцето си и да видим що за приятел сме ние. Дали приличаме на Елифаз от глава 2, или на Елифаз от глави 4 и 5? Нашето приятелство помага ли на хората или ги наранява? Плодове ли носи или тръни? Приятел ли сме или приятераг?

Вместо да се фокусираме на провалите на другите, да се преструваме на духовни без да помагаме и без да принасяме плод, нека се стремим да се поучим от примера на Исус като приятел.

Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел и ще те учи как ти да бъдеш добър приятел.

Първо, Той ще те научи, че добрият приятел е искрен, не слага маски. Второ, ще те научи, че добрият приятел се притичва на помощ. Приятел в нужда се познава.

Притчи 17:17 „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.“

И трето, добрият приятел ще има жертвоготовна любов, подобно на любовта на Христос към нас. „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13)

Исус демонстрира именно тази агапе любов. Той умря, но три дни по-късно възкръсна от мъртвите и днес живее в тези, които са го приели за Свой Господ и Спасител. Както казва ап. Павел, „Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене…“ (Галатяни 2:20)

А както казва Аристотел, „Приятелството е една душа, която живее в две тела.“ Ако Христос живее в тебе, Той ще е най-добрият ти приятел и Той ще те учи как да си добър приятел за другите.

Един британски вестник предложил награда за най-добрата дефиниция за приятел. Сред хилядите отговори, които получили, били следните:

Приятел е този, който умножава радостите, разделя тъгата, и чиято честност е ненарушима.

Приятел е този, който разбира нашето мълчание.

Приятелят е като часовник, който е верен през цялото време.

Победителят бил този, който казал: „Приятел е този, който идва, когато целият свят си отива.“

Молитва.

_____________________

15.06.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна 

Повален, но не сломен (Йов 1-2)

/проповед/

Чували ли сте истории за хора, които са загубили всичко, но след това са успели да го възстановят?

 Когато разглеждахме книгата 1 Царе, в 30 гл. видяхме, че Давид загуби всичко, но след като се обърна към Господа, Той му помогна да си възвърне загубеното.

Или да вземем Мойсей. След като уби египтянина, той избяга в пустинята и по този начин загуби дома си, положението си на принц и бъдещето си в Египет, и заживя като никому неизвестен овчар. Но по-късно поведе народа на Израел, за да ги изведе от робство.

Един друг известен човек, Стийв Джобс, е уволнен от компанията Епъл, която самият той е съосновал. Губи позицията и влиянието си.  Стартира нова компания NeXT, която е придобита от Епъл и така се връща, за да стане изпълнителен директор на Епъл, за да създаде iPhone и да поведе Епъл към рекорден успех.

Това ми напомня на Йов. Той получи много удари в живота, загуби всичко – загуби своето семейство, загуби богатството си, загуби здравето си, даже загуби дома си, но намери прибежище в Божията благодат.

 И друг път съм давал пример с Джони Ериксън Тада. През 1967 г., на 17-годишна възраст, Джони скача в плитки води, чупи гръбнака си и остава парализирана от раменете надолу (квадриплегия). Първоначално тя преминава през дълбок период на гняв, депресия и суицидни мисли, борейки се да приеме новата реалност.

В процеса на рехабилитация, Джони започва да се учи да рисува, държейки четката с устата си. Но най-вече, през този период тя упорито търси Бог. Джони намира прибежище в Божията благодат.

 Книгата Йов започва с два епизода на страдание в първите две глави. А следващите глави съдържат дълги разговори и дебати между Йов и неговите приятели. Те обсъждат природата на страданието и защо Бог позволява лоши неща да се случват.

Не е добра идея да спориш с някой, който страда. Това не е добър подход. След две седмици ще говорим повече за това. Но тези приятели първоначално не казват нищо. Цели седем дни просто седят с Йов. Просто са там с него.

Но след това започват да говорят и да го критикуват. Като боксьор, който е повален на ринга и от всички страни му викат и го обиждат. Приятелите на Йов не му помагат, не го насърчават. Ако се опитваш да помогнеш на някого, който преминава през физическа болка, не се опитвай да му обясниш всичко. Това няма да донесе изцеление. Просто го изслушай.

В първите две глави можем да видим 3 фази от страданието на Йов. Те ни помагат да си отговорим на важни въпроси като как да преживея загуба, мога ли да науча нещо от нея? И мога ли да се покланям на Бога посред страдание?

Затова съм нарекъл тази кратка поредица проповеди, „Уроци от Йов“. Йов може да ни научи на важни уроци!

 Книгата Йов е антитеза на приказката Пепеляшка или класическата история за успех от нулата. Чували сме за хора, които са живели в крайна бедност, сираци от домове, които с упорит труд стават известни в областта си.

Сещам се за Георги Господинов – един писател, който тръгва от малко населено място, от Ямбол, без да има гръб в литературата, и с упорит труд става един от най-превежданите български автори, и спечелва престижната международна награда „Букър“.

Ние харесваме да слушаме такива истории и да гледаме биографични филми за успели хора. Но не ни харесва да четем истории като тази. Това е история не за успех от нулата, а за човек, тръгнал от успеха и стигнал до нулата.

Йов губи всичко, но неговият отклик е запомнящ се. Когато попитали Клайв Луис, защо праведни хора страдат, той отговорил: „Защо не? Те са единствените, които могат да го понесат.“

Искам да видим как Йов понася страданието, защото това е пример за нас, вярващите.

И така, тук виждаме 3 фази. Първата фаза е неговият живот преди да го връхлетят поредица от ужасни нещастия.

 Живот на изобилие

Йов 1:1 „Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога и странеше от злото.“

Йов беше непорочен. Това не означава, че е бил без грях, а че е бил морален и почтен човек. „Праведен“ тук означава човек, който не е криволичил от пътя, по който върви. Йов е споменат в Езекиел 14:14-20, в компанията на Ной и Даниил като единствените трима праведници, които биха избегнали Божия съд над нечестивия Израил.

Освен, че беше непорочен и праведен, Йов се боеше от Бога и странеше от злото. Когато се боиш от Бога, ти страниш от злото.

Животът на Йов е доказателство, че не е вярно, че благочестивите хора не страдат. Този човек е толкова праведен и благочестив, че Бог се хвали с него на дявола. Два пъти казва, „Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов?“ (1:8, 2:3)

Следователно, не можем да заключим, че винаги когато християнин страда, това е защото Бог го наказва за извършен грях, или за това, че няма достатъчно вяра. Книгата Йов ни показва, че няма винаги директна причинно-следствена връзка между страданието и праведността. Ако имаше, тогава Йов не би страдал нито ден от живота си.

Понякога най-добрите хора преминават през най-голямо страдание и обратно, най-големите негодници понякога си живеят живота.

Йов беше непорочен, но въпреки това, беше поразен.

 Йов 1:13-19 „И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, дойде вестител при Йов и каза: Както оряха воловете и ослите пасяха при тях, савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

Докато още говореше, дойде друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти както ядяха и пиеха вино в къщата на най-големия си брат, ето, задуха силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата и тя падна върху чадата и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.“

Няколко бедствия сполетяват Йов почти едновременно. Те спадат към три категории – тероризъм, природни бедствия и болести.

В първите стихове се говори за савците и халдейците. Савците са племе в Арабия, а халдейците – номадско племе от Вавилония. Първо савците нападат и откарват воловете и ослите. След това идват халдейците и откарват камилите, като избиват слугите. Това си е тероризъм!

Днес светът също страда от международен тероризъм. Най-кървавият терористичен акт в Европа за 20 в. е атентатът в църквата „Света Неделя“ в София през 1925 г., когато загиват 134 души.

 От 11 септември досега в Европа и Америка са извършени стотици терористични атаки. На 18 юли 2012 година на летище Сарафово край Бургас беше извършен първият терористичен акт в най-новата история на България. Бяха убити петима израелци и българският им шофьор, загина и самият терорист. 38 души бяха ранени.

Всяка година от терористични атаки умират между 20000 и 24000 души. 

 Второто нещастие, което се случва в историята са природните бедствия. Четем, че светкавица от небето или както е описана тук, огън от Бога пада и изгаря овцете и слугите, а после силен вятър удря къщата и я разрушава.

Винаги е имало природни бедствия. От природни бедствия (земетресения, наводнения и т.н.) умират всяка година около 90000 човека. Защо Бог допуска това?

И трето, болести.

 Йов 2:7 „Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви от стъпалата на нозете му до темето му. И той си взе парче от счупен глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепел.“

Това е състоянието на Йов в останалата част на книгата. Той страда, не може да спи, разтърсва се от спазми, има кошмари. Не знаем точно от какво е бил болен Йов. Няколко лекари и коментатори са се опитвали да диагностицират пост фактум неговото състояние.

Някои казват, че това е ранна фаза на проказа, други казват, че е бъбречна недостатъчност, според трети е рядка кожна болест. Но най-много се обединяват около диагнозата елефантиаза (лимфатична филариоза или още слонова болест). Може да прочетете в гугъл какви са симптомите.

Както праведният и непорочен Йов се радва на живота си, хапва си суджуци и създърма със семейството си, и изведнъж всичко това е отнето.

Йов е показан седнал в пепелта, как се чеше с парче от счупен глинен съд. Пепелта показва, че той е в градското сметище извън града. Този виден гражданин Йов живее в сметището и чеше раните си, които го сърбят.

Йов се е превърнал в утайка на обществото. Toй вярва в Бога. Какво трябва да направи? Това ни отвежда до втората фаза,

 Откликът на Йов

Йов 1:20 „Тогава Йов стана, раздра дрехата си (жест, изразяващ дълбока скръб в културата на Близкия изток от това време) и обръсна главата си (стриженето или бръсненето на главата като естествена украса на главата говори, че човекът е загубил славата си и е също израз на скръб), и като падна на земята, се поклони.“

Може би сте виждали хора, които не могат да понесат смъртта на близък, да падат на земята под тежестта на ужасната вест. Това ни показва, че Йов не е свръх духовен, невъзмутим стоик. Той е разтърсен до мозъка на костите си.

Ако текстът свършваше дотук, това би било разбираемо. Но той не спира дотук, но продължава със спиращо дъха описание. Защото продължава така: „и се поклони“.

Той скърбеше, разкъса робата си, падна на земята и се поклони.

 Йов 1:21 „И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.  Във всичко това Йов не съгреши и не обвини безумно Бога.“

Как е възможно това! Когато си загубил децата си, здравето си и цялото си богатство, всичко най-лошо ти се е случило, може ли да се покланяш на Бога?

Да, може! Болката или кара хората да се приближат до Бога, или да се отдалечат от Бога. Болката и страданията или ще прекършат гръбнака ти, или ще превържат коляното ти.

Някои се огорчават поради страданието си. Затварят се в себе си, самосъжаляват се, оплакват се, гневни са на живота. Сигурно познавате такива хора.

Други хора понасят мълчаливо трудностите, минават през бурите, просто са уморени. Стават фаталисти или нихилисти, не виждат смисъл в живота, всичко е суета, както казва Соломон в Еклисиаст.

Но има още една група хора, които трудностите каляват. Усъвършенстват характера си. Един мой познат е роден в християнско семейство, чел е Библията и е вярвал в Бога.

Но като тийнейджър става бунтар, заживява както си иска. Върши всеки възможен грях, за който можете да се сетите – злоупотребява с алкохол и наркотици, живее в разврат, извършва кражби… Но в един момент го погва полицията и е на крачка да бъде осъден и да лежи в затвора.

Това го отрезвява и препосвещава живота си на Господа. Започва да чете и изучава Словото, има мир с Бога. Жени се и днес с жена си са част от църква и служат активно в нея.

Трудностите и страданията го приближават до Бога и усъвършенстват характера му. Понякога Бог успокоява бурята. Но по-често Бог успокоява своите деца в бурята.

Когато преминаваме през трагедия се разкрива истинската ни същност. Един собственик на много ресторанти по време на Ковид казал: „Мога да изгубя целия си бизнес. Но аз дойдох гол на този свят и ще напусна със спасение.“ Това е дори по-добро изказване от думите на Йов. „Гол дойдох, гол ще си отида.“

С думите си Йов също се приближава към Бога и намира прибежище в Божията благодат. Следователно, първата стъпка на това да намериш прибежище в Божията благодат е  да се поклониш на Бога, когато си склонен да се паникьосваш.

Когато чувстваш първите симптоми на тревожност, не им се поддавай. Нормално е да чувстваш страх, но не се предавай на страха. Дошъл си с нищо и ще напуснеш този свят с нищо. Така че, каквото имаш тук и сега, бъди благодарен за него.

Ако си здрав, благодари Му за здравето си. Ако си загубил работата си, но имаш семейство, благодари Му за твоето семейство. Покланяй се, вместо да се паникьосваш.

И ако откликът на Йов бе поклонение, откликът на жена му беше негодувание.

Йов 2:9 „Тогава жена му му каза: Още ли държиш на своята непорочност (ти, г-н Непорочен и праведен)? Похули Бога и умри.“ Чудесен съвет от страна на съпругата! „А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“

С други думи, тя му казва, стига си се правил на толкова свят! По-добре Бог да те убие! Тя му казва, че е по-добре да умре, отколкото да живее така. По-добре похули Бога, пък да става каквото ще!

Тук е добре да кажем, че г-жа Йовова (жената на Йов) е била може би незаслужено обвинявана от много проповедници и библейски коментатори. Августин Блажени например я нарича Diaboli Adjutrix, което ще рече „адвокат на дявола“.

Според Йоан Златоуст тя е най-добрият бич на дявола. Защо дяволът му е оставил тази жена, а всички останали е убил? Защото е решил, че тя ще е добър бич, с който да му причинява още повече болка, отколкото от всяко друго нещо.

Жан Калвин я нарича organum Satani, превъплъщението на Сатана. Но може би трябва да сме малко по-милостиви към нея. Не само Йов загуби децата си, това бяха и нейните деца. В един миг тя изгуби десет деца. Изгуби здравия си съпруг. Загуби своето богатство.

Тя просто реагира много емоционално. Понякога, когато човек получи ужасни новини, той избухва и изрича нелицеприятни думи.

Всъщност, нашият мозък е програмиран така, че да дава надмощие на емоциите ни. Всеки сигнал, който получаваме чрез нашето зрение, слух или осезание влиза в мозъка в основата на гръбначния мозък, така че преди да достигне до челния дял на мозъчната кора, където се формира рационалното мислене, първо преминава през лимбичната система, където се формират нашите емоции. Т.е., ние сме програмирани да реагираме емоционално преди да можем да мислим рационално.

Затова, когато хората чувстват болка, реагират и избухват. Разбира се, с това не искам напълно да я оневиня, защото това си е лош съвет. Да похулиш Бога когато и да е не е добре. И може би дори тя не е съзнавала, че точно това Сатана се е надявал да стане.

Защото, той казва на Бог: „Отнеми здравето от Йов и той ще Те похули в лицето ти.“ Йов не го направи, но жена му го направи. И когато тя каза, похули Бога и умри, сигурно Сатана и всичките му дяволи са си казали, Да, Йов, послушай жена си! Защото Сатана се беше хванал на бас с Бога за това.

Виждаме, че добри хора понякога могат да дадат лош съвет. Добри хора, които са твои близки, могат да ти дадат лош съвет. Когато преминаваш през криза можеш да получиш много съвети от хора, които иначе ти мислят доброто, но понякога тези съвети са лоши.

Когато Исус обяви, че отива на кръста, за да пострада и умре, Петър придърпа Исус настрана и каза, „Бог да ти се смили, господи; тoва няма да стане с Тебе.“ Исус се обърна и каза, „Махни се от Мене, Сатана“.

Хората не мислят както Бог мисли. Исус го укори, както Йов укори жена си.

Eдин мъж казал на приятеля си: Ако жена ти ти каже: Не искам нищо за рождения си ден, не прави нищо. Това ще покаже, че си добър слушател.

Добронамерени хора понякога дават лоши съвети.

Когато страдаме и някой ни дава лош съвет, ние сме изкушени да се вслушаме и да последваме съвета им, защото обичаме този човек. Адам послуша Ева. Авраам послуша Сара. И двете дадоха лош съвет. Но изкушението за двамата да послушат съвета беше силно поради чувствата им.

Може би говоря на някого сега, който си мисли да се откаже, да се предаде. Стигнало ти е до тука, загубил си толкова много, може би си загубил близък, когото обичаш. Всички сме преживявали това. Това е най-лесното нещо, но е и най-лошото, което може да направиш.

Моля се Бог да ти даде благодат да преминеш през това страдание, не покрай него, за да отидеш на отсрещния бряг. Най-добрият изход е да преминеш през него. Един преподавател по история в университета казал, „Ако Колумб се беше върнал обратно, никой нямаше да го обвинява. Но и никой нямаше да го помни. Така че, ако искаш да те запомнят, понякога трябва да страдаш. Това е положението.

И ще гледаш към този момент от живота си като към време, в което Бог е изработил нещо уникално у теб, докато то те е приближавало до Бога.

Дотук говорихме за две фази – непорочният живот на Йов и двата отклика – на Йов и на жена му - поклонение и негодувание.

И третата фаза е решението на волята на Йов.

 Решението на волята

Нека прочетем отново

Йов 2:10 „А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“

Йов укори жена си. Сигурно не му е било лесно да го каже. Когато казва, че говори като безумна жена той няма предвид, че тя е глупава, а по-скоро, че разсъждава без да взема предвид Бога.

И после виждаме изказване, което показва добра теология. Доброто ли ще приемаме от Бога а злото да не приемаме? С други думи, да казваме само „да, Боже, давай ми само добри неща“ ли?

Бог ни дава толкова много добри неща. Не можем ли от време на време да получаваме и някои лоши неща от Неговата ръка? Така няма ли да оценим още повече добрите?

Когато времето е прекалено студено или прекалено горещо, оценяваме колко хубаво е да е просто топло! Когато се разболеем, оценяваме повече какво е да сме здрави. Когато загубим близък, оценяваме колко благословени сме били с него. (Добре е да го правим преди да го загубим!) Вече пета година хората в Украйна са принудени да живеят под бомбите и оценяват много добре какво е да имаш мирно небе над главата си.

 Бог допуска страданието с цел. Спърджън казва: „Вярвам, че най-коравосърдечните и най-необичащи християни в целия свят са тези, които не са преживявали много нещастия. И тези, които са най-състрадателни, любящи и христоподобни са онези, които са преживяли най-много злини. Най-лошото нещо, което може да ни се случи е да имаме житейски път, който е прекалено гладък.“

Бог ни дава дози болка от време на време с цел да ни променя.

И това ни води до втория принцип на намиране на прибежище в благодатта. Първият беше да се поклоним на Бога, когато се тревожим.  Вторият е този: във време на криза истината е тази, която ще те направи силен.

Истината ще те направи силен. Исус каза, „истината ще ви направи свободни“. Здравата теология, истините на Библията ни правят стабилни и силни.

Псалм 119:28 „Душата ми се топи от тъга; укрепи ме според словото Си.“

Все още около нас се водят войни. Все още преминаваме през изпитания като личности и като нация. Но вместо да питаме как мога да изляза от това положение, по-добре да се запитаме, какво мога да науча от това?

В заключение, Йов беше разтърсен, но не беше изоставен. Йов беше повален, но не беше сломен. Йов бе ударен, но се изправи – така, както го направи и Джони Ериксън Тада. Когато говорим за изпитания и страдания, ти или се намираш в такова в момента, или си излязал от такова, или ще влезеш в такова изпитание.

Защо се случват тези неща, защо Бог ги позволява? Защото Бог се интересува повече от твоя характер, отколкото от твоя комфорт. Бог е по-заинтересован да те направи свят, отколкото да те направи щастлив.

Той иска да си щастлив и ти гарантирам, че когато станеш свят, ще станеш щастлив. Едното следва другото. Бог работи.

Шотландският пастор от 16 в. Самюъл Ръдърфорд е казал: „Защо да треперя от плуга на моя Господ, който разорава дълбоко моята душа? Той не го прави без цел, той иска да види плод.“

Защо Бог оре толкова дълбоко в живота ми? Причинява ми болка! Защото Бог иска да получи плод, жътва от тази нива. Той ще изработи нещо добро в живота ти от тази скръб.

Може даже не познаваш Господа лично. Или като моя познат си се отдалечил от Него и си вършел своите неща, но се надявам Бог да е приковал вниманието ти сега. Бог не говори, Той вика на този свят. Някои хора се събуждат. Може би това си ти. Ако е така, ще те водя в проста молитва.

Ако се помолиш с тази молитва чрез вяра, Бог ще ти отговори. Защото когато поканиш Бог да влезе в теб и да те промени, Той обича да отговаря на такива молитви. И ако Му позволиш, Той ще промени живота ти. Ела при Него с вяра и Му кажи, че съжаляваш за греховете си. И Той ще дойде и ще те промени завинаги.

Сега ще се помолим. Ако искаш да преживееш тази промяна, или да се върнеш при Него, защото си се отдалечил като в онова свидетелство, което ви разказах, можеш да направиш това. Без значение дали си тук или ни гледаш онлайн. Можеш да се докоснеш до небето, като говориш с Бога.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

31.05.2026 

Петдесетница, 24 май и ние

/проповед/

Увод

Днес е Петдесетница, но днес е и 24 май! Честит двоен празник! Следващия път, когато двата празника ще бъдат на една дата, ще бъде чак през 2043 година. Затова днес искам да използвам възможността да говоря и за двата празника. Това ще е проповед две в едно! Ще говорим за едно проклятие, след това за едно чудо, и след това за българското продължение на това чудо. Надявам се, че тези размишления ще ни помогнат да видим къде е нашето място в действието на Святия Дух в историята.

1.     Проклятието на Вавилон.

Преди да стигнем до Петдесетница, нужно е да обясним защо имаше нужда от нея.  

В началото Бог създаде човека, за да общува с него, да го постави за настойник над Своето творение и така човекът да го прославя в живота си. Но след първородния грях човечеството се отдалечи от Бога. Господ видя, че покварата се умножава и че „всички мисли на сърцето на човека клонят постоянно към зло.“ (Битие 6:5) Светът се разврати пред Бога и се напълни с насилие (ст. 11). Затова Бог реши да изтреби човеците, с изключение на праведното семейство на Ной, защото „Ной придоби Господното благоволение“ (ст. 8)

После, около 2200 години преди Христа, т.е. около двеста години след потопа, хората отново забравиха за Бога. Толкова се възгордяха, че решиха да си изградят кула до небето, за „да си спечелят име“.

Кулата трябваше да се превърне в паметник на човешката мощ и единство, но се превърна в паметник на човешката глупост и суета.

Според някои, това беше опит да изградят един мощен център-небостъргач, в който да се защитят срещу нов потоп, макар че Бог беше обещал на техните бащи, наследници на Ноевите синове, че няма да повтори това наказание (Битие 9:15, Бог сключи завет с хората потоп вече да не опустоши земята и даде знак - дъгата). Но когато не се учиш от уроците на историята, ще трябва да ги преживееш отново!

Целта на жителите на Вавилон бе да останат единни. Това единство обаче беше в разрез с Божията заповед да се разпръснат и да заселят цялата земя.

Не всяко единство е от Бога. Има единство, което се основава на идолопоклонство, експлоатация, грабителство и алчност. Бог издига и Бог сваля царе.

Освен това, като мост между небето и земята, кулата трябваше да се превърне във фалшив храм. По този начин хората претендираха, че притежават божествена сила.

В крайна сметка проклятието на Вавилон над човешката гордост беше и Божия защита срещу нова пълна поквара на човечеството. Бог знаеше, че с един общ език и цел, „не ще може вече да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.“ (Битие 11:6) Тяхното разпръскване беше предпазна мярка срещу повторение на неoбузданото зло отпреди потопа.

Освен това, разпръсването им по земята не беше осуетяване на Божия план, а напротив – метод за Неговото изпълнение. Бог беше заповядал на Ной и синовете му да „напълнят земята“. Така хората изпълниха Божия план и създадоха разнообразни езици, култури и народи.

Това подготви сцената за призоваването на Авраам да излезе от народа си, да постави начало на богоизбрания народ и да се превърне в благословение за всички народи.

След което в продължение на стотици години Бог изпраща Своите пророци, за да даде Своя закон, който да служи като детеводител на Неговия народ и другите народи по пътя към спасение. Но Израил непрекъснато изневеряваха на своя Бог и тръгваха след идолите на съседните народи. В милостта си Бог ги наказваше като любящ баща и пак ги връщаше при Себе Си.

И именно чрез един от тези пророци, пророк Йоил, Бог бе обещал, че Святият Дух ще се излее върху всички Божии люде.

Йоил 2:28,32 „И след това ще излея Духа Си върху всяка плът…И всеки, който призове името Господне, ще се избави.“

2.     Чудото на Петдесетница

И 2200 години след потопа, това пророчество се изпълни! Бог изпрати Своя Единороден Син за спасението на всеки, от всеки народ и език, който повярва в Него. Около 30 г.сл.Хр. Исус изпълни спасителната си мисия - бе разпнат и на третия ден възкръсна. След това се яви на учениците и им заповяда да чакат обещаното от Отца.

Исус каза на учениците,

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене…“

Те трябваше да очакват Божият Дух, който да им даде сила за свидетелство.

В покорство на Божията заповед, учениците се бяха събрали за молитва. И тогава шум като фучене на силен вятър преминава като ураган през къщата. Било е впечатляваща гледка. Може би именно този шум е привлякъл тълпата пред къщата. И звукът е придружен от светлина:

Деяния 2:3 „И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.“

Огънят символизираше Божието свято присъствие. Беше дошло времето за изпълнение на пророчеството на пророк Йоил за изливането на Святия Дух. И това беше началото на изливането.

Учениците с удивление гледаха как тези огнени езици спираха върху всеки от тях. Moжете ли да си представите изумлението, изписано на лицата на апостолите? А на свидетелите на тази необичайна гледка? Такова чудо няма друг аналог в Библията. Така се роди Църквата!

„И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ (ст. 4)

Тук „други езици“ означава съществуващи езици, говорени от юдеите, дошли за празника от всички краища на Римската империя. Текстът говори сам за себе си.

Деяния 2:5-11 „А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.“

Святият Дух даде способност на учениците на Исус да говорят езици, които никога не са учили, за да донесат Словото и благата вест до хора, които разбират тези езици. Защото в Ерусалим на празника е имало юдеи от цялата Римска империя.

В разказа си Лука набляга на космополитния състав на множеството, като използва израза „от всеки народ под небето“ (ст. 5). Макар че всеки народ по света не е присъствал в буквалния смисъл на думата, там има негови представители. Защо? Защото когато ги изброява, Лука включва потомци на тримата сина на Ной - Сим, Хам и Яфет.

Например, повечето народи, споменати тук произлизат от Сим. Родоначалник на Египет и Либия е Хам, а критяните и жителите на Рим водят началото си от Яфет.

Следователно, в онзи ден на Петдесетница целият свят е присъствал там чрез представителите на различните народи. Затова богословите казват, че Петдесетница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Във Вавилон човешките езици са размесени, а народите – пръснати.

В Ерусалим езиците не са премахнати, но езиковата бариера е преодоляна от Святия Дух, което позволява единство в разнообразието. Сега народите могат да бъдат обединени в Христос. И това ще е предвкусица за онзи велик ден, когато изкупените ще са от „всеки народ и от всички племена и езици“.

3.     Продължението на Петдесетница

Дотук видяхме как Святият Дух беше излян за всички, но … далеч не всички чуват веднага за това велико събитие, преобърнало проклятието на Вавилон. Историята на човечеството е  изпъстрена с неизброими препятствия и обрати пред силите на доброто, които като река през речни камъни малко по малко си проправят път към морето на Божията любов.

Скоро след раждането на църквата на Петдесетница и слизането на Святия Дух, църквата в Ерусалим е подложена на гонения и апостолите и много вярващи са принудени да се пръснат в различни краища на Римската империя.

Това става в изпълнение на пророчеството в

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Апостолите отиват наистина до края на земята, за донесат благата вест на тамошните народи. Aндрей и Филип стигат до Скития (Украйна и Русия), а Вартоломей – до Армения и Индия, Симон и Матей до Персия, Тома до Персия и Индия. 

Но макар и да чуват благовестието, малко са народите, които имат Божието слово преведено на техните езици.

Важно е да знаем, че по това време в християнския свят съществува триезичната ерес, че Бог може да бъде славословен само на трите смятани за свещени езици - еврейски, гръцки и латински.

До идването на Аспаруховите българи в църквите по нашите земи се проповядвало предимно на гръцки език. Ползвали са се гръцки ръкописи на Стария и Новия завет, но те са били разбираеми за малцина.

Както пише Черноризец Храбър за българите в съчинението си „За буквите“, „бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат словенската реч с римски и гръцки букви без устроение.“

Затова в 9 в. Константин-Кирил Философ води полемики в защита на славянската писменост срещу триезичието. Той изтъква както библейски, така и философски доводи. Известни са думите му:

„Не пада ли еднакво дъжд за всички? Също слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?”

Когато по поръка на императора Константин-Кирил Философ е изпратен във Великоморавия през 862 г., той приема този призив. С тази цел и с Божията помощ създава глаголицата, която по-късно намира своето разпространение в България.

Благодарение на глаголицата и особено на опростяването ѝ в кирилица, Божието слово става разбираемо за всички българи. То е онзи двуостър меч, който

Евреи 4:12 „пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва тайните и намеренията на сърцето.“

Днес празнуваме Петдесетница, празника на Духа и на Словото. Но по един дълбоко символичен начин, точно днес празнуваме и 24 май - празник на Словото, писмеността и Библията. За нас, българите, това е продължението на Петдесетница.

Делото на Кирил и Методий е в същността си Петдесетническо – борба да се преведат Писанията и на български език, за да станат те разбираеми за голяма част от славянството в източна Европа.

Така, както апостолите започнаха да просвещават езичниците в деня на Петдесетница, така създаването на глаголицата и кирилицата доведе до духовно просвещение на българите и на много други народи.

Но това продължение на първата Петдесетница не е свършило. Много хора днес все още не са чули благата вест и не за били ужилени в сърцата (Деяния 2:37), за да кажат: „Какво да сторим, за да се спасим?“

Мисията на Петдесетница продължава. Затова и днес ние имаме нужда от силата на Святия Дух. Днес Исус ни казва: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене – както във Варна, така и в цяла България, и Балканите, и до края на земята.“

И днес ние се нуждаем от огъня на Святия Дух. Тези 120 ученици, които бяха в горницата, когато падна Духа на тях, бяха обикновени мъже и жени. Сред тях имаше рибари, домакини, бивш бирник, земеделци и слугини. Но чрез тези обикновени хора Бог изгради Църква, която съществува вече 2000 години.

Днес стотици милиони изповядват името на Христос. Същата сила и същия огън е и на наше разположение. И ние сме обикновени хора – студенти, учители, лекари, графични дизайнери, администратори, счетоводители, IT специалисти… от нас зависи да вземем огъня на Святия Дух и в Неговата сила да занесем Словото Му в нашите семейства и на работното ни място!

Силата на Святия Дух разтърсва, радва, избавя и привдига, оживотворява мъртвите и променя живота.

Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух!

Родил ли си се от Духа? Ако не си, то сега можеш да се помолиш и Святият Дух ще влезе в тебе и ще те направи Свое обиталище. Ще те изпълни със сила и ще преживееш твоята Петдесетница. Ще ти даде дом – Църквата Христова и ще те изпрати на мисия да правиш други ученици. Ще откликнеш ли? Ще продължиш ли делото на Петдесетница?

Както казваше министър-председателят Гюров, „Животът е като пиеса. Не е важно колко е дълга, а колко добре е изиграна.“

Молитва

 __________________

24.05.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна