Monday, June 29, 2020

Добрият избор (Малахия 3:6-12)


/проповед/
Миналият път в поредицата „Върнете се при Мене“ говорихме за това, че Бог иска да сме нетолерантни към греха и да имаме любов към хората. Исус Христос беше нетърпим към греха и демонстрира това при своето първо идване, когато изгони търговците от храма. Но когато дойде втори път, ще бъде още по-страшно. „И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на  пречиствач и като сапуна на тепавичари.“ (Малахия 3:2)
Казахме също така, че макар и Бог да иска всеки човек да се покае и примири с Него, Той ни обича толкова много, че не може насила да ни накара да Го обичаме. Той ни е създал със свободна воля и винаги ни дава избор.
Понякога изборът е много лесен. Един човек влязал в дюнерджийница и казал на продавача: „Дайте ми един пилешки дюнер.“ Продавачаът попитал, „Ще го ядете или за вкъщи?“ Човекът отговорил: „И двете.“
Всеки ден ние правим много избори. Избираме какво да ядем и какво да облечем, как да прекараме времето си. Бог ни е създал способни да правим избори.
Ти си направил много избори дори тази сутрин и най-вече, взел си решение да дойдеш на църква. Решил си да дойдеш и да Му се поклониш, да се молиш, да слушаш Словото и да имаш общение, защото си искал да Го почетеш.
А ако ти си християнин, ти вече си направил най-важния избор в живота си – да повярваш в Господ Исус Христос. Поклонил си Му се два пъти – като на Спасител и като на Господ. Взел си водно кръщение, за да засвидетелстваш пред другите, че си умрял за греха и си се новородил за нов живот.
И си започнал живот на ученик на Христос. Характерно за ученика на Христос е, че той обича Своя Учител „с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Матей 22:37) Но как мога да знам дали обичам Исус с цялото си сърце?
Матей 6:21 „защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ Виждаме, че според Библията един от начините, по който можем да разберем дали сме дали цялото си сърце на Исус е да видим къде е съкровището ни.
Предполагам всички сте чували как в Африка ловят маймуни. В стъклена кутия пробиват малък отвор, колкото да влезе ръката на маймуната, а вътре слагат банан или фъстъци. Когато маймуната види банана, пъха ръката си през отвора и грабва банана, след което се опитва да я извади, но не може. Юмрукът ѝ е по-голям от отвора.
Единственият начин да се освободи от капана е като хвърли храната. Дори да я удрят по главата, тя за нищо на света не пуска банана! Защо? Защото за нея бананът е по-голямо съкровище от свободата ѝ и от живота ѝ. Така ловците я хващат.
По същия начин можеш да разбереш каква част от сърцето ти принадлежи на Бога като започнеш с портфейла си.
Според Библията отношението ти към парите е директно свързано с твоето ученичество. Знаем това, тъй като в Библията има повече стихове за парите и материалните притежания, отколкото общо за рая и ада. От 38-те притчи, които Исус разказа, 16 се отнасят до парите. В Библията има по-малко от 300 стиха за молитвата, по-малко от 500 за вярата, но повече от 2000 за богатството и притежанията!
Бог се интересува от твоите пари не защото има нужда от тях, а защото ти имаш нужда от тях. И тъй като ти си важен за Него, твоите пари също са важни за Бог.
Затова в Малахия Бог укори израелтяните за това, че задържат десятъците.
Малахия 3:7,8 „От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте. Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите. Но вие казвате: Къде да се върнем? 8 Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите.“
Израелтяните са изоставили Божия закон и са се подиграли с Бог и Словото Му. Въпреки това Бог продължава търпеливо да ги назидава да се върнат при Него. Върнете се при Мене. И след като отново отговарят предизвикателно, Той заявява: „Вие Ме крадете“!
Фактът, че те не даваха приносите си на Бога означаваше, че нещо друго бе станало тяхно съкровище. Затова Бог им каза: „Покажете ми, че сте избрали Мен, като ми давате от притежанията си.“
Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите.“ Нека разгледаме 4 причини, поради които е важно да даваме десятък.
1. Бог е най-важен за нас.
Бог иска да му даваме първите плодове от труда си, защото така Му показваме, че Той е най-важен за нас.
Един мисионер чул, че някой чука на вратата му. Отворил и на прага видял момче, което държало голяма риба в ръката си. То казало, „Ти ни научи, че трябва да даваме десятък. Ето, вземи, това е моя десятък.“ Мисионерът благодарил, взел рибата и попитал, „Ако това е твоят десятък, къде са останалите 9 риби?“ Момчето се усмихнало и казало, „А, те са още в реката. Сега отивам да ги хвана.“
Но какво е десятъкът? Както името показва, десятък е даване на първите 10% на Бога. Някой ще каже, това не е ли старозаветна заповед?
Всъщност, десятъкът предхожда даването на закона. В Битие Бог казва, че Аврам е дал на царя на Салим, Мелхиседек, 1/10 от плячката от спечелената битка. А в Евреи научаваме, че Мелхиседек е преобраз на Христос. В известен смисъл можем да кажем, че Аврам е дал десятък на Исус.
А дали Исус одобрява даването на десятък?
Матей 23:23 „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.“
Исус каза: хубаво, че давате десятък, но трябваше да правите и другото. Десятъкът не е извинение за неморален живот!
Както казва един проповедник, „Авраам беше първи в даването на десятък. Яков продължи тази практика. Мойсей я заповяда. Малахия я потвърждава. Исус я препоръча. Кой съм аз да я отменям?“
Виждаме, че Бог винаги е почитал и приемал дара на десятъка.
Освен това, Новият завет винаги изисква повече, отколкото стария. Вместо „не убивай“, днес заповедта е „не се гневи без причина“. Вместо „не прелюбодействай“, „не пожелавай.“ (Матей 5). По същия начин Бог иска да даваме много повече от 10 процента. Той иска да му дадем себе си!
За нас днес даването на десятък не трябва да е задължение, а радост. Не принуда, а лично решение. Десетте процента би трябвало да са минимум в нашето даване.
2 Коринтяни 9:7 „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“
Ако даването ни не е свободен избор, а по принуждение, тогава ние приличаме на човек, който подарява подарък на приятел и казва: „Всъщност, аз не исках да ти купя това, но ми казаха, че трябва. Затова, ето, вземи.“
Наш основен мотив би трябвало да бъде любовта и благодарността към Бога.
2. Бог е собственик на нашите притежания.
Второ, освен че с десятъка показваме че Бог е най-важен за нас, с това свидетелстваме, че Бог е собственик на нашите притежания.
Псалм 24:1 казва: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея.” Затова всичко, което имаме, е Негово. Ние не Му даваме от нашите притежания, а Му връщаме 1/10 от тях.
Но за съжаление не всички християни мислят така. Дори сега, тук, в тази зала, има три групи хора. Първата група смята, че всичко което имат е тяхно. „Аз съм го спечелил, затова мога да пусна нещо в дискуса, мога да дам лев-два, но не съм длъжен.“
Втората група казва: „Десятъкът принадлежи на Бога, а останалите 90% са мои. В покорство на заповедта ще дам 10%, а с останалите ще правя каквото си искам“.
Третата група казва: „Всичко принадлежи на Бога – десятъкът и всичко останало. Ще Му върна това, което е заповядал и Той ме прави настойник над останалите пари. Това, че давам десятък не ми дава право да правя каквото си искам с останалите пари. Трябва да се моля за това за какво давам всеки лев и да съм добър настойник на парите, които Бог ми дава. Един ден Бог ще ме съди за начина, по който използвам към парите.
Първата група казва: ще давам на Бога когато си искам. Втората – Ще давам на Бога, защото съм длъжен да давам. Третата – Всичко е Божие и Той дава на мене!
Един баща купува на сина си хамбургер и му го дава. След това посяга да си вземе да опита едно картофче. Със светкавична реакция синът му удря през ръката баща си и казва: „Не ми пипай пържените картофки.“ Но той явно не разбира, че баща му е купил картофките и той е техният собственик. Синът също принадлежи на бащата.
Баща му би могъл да се ядоса и никога повече да не му купува картофки, за да го научи на уважение. Или би могъл също да му купи толкова картофки, че да му приседнат.
Често ние сме като това дете по отношение на нашите притежания. Бог е собственик на всичко, но ние му даваме само едно-две картофчета, само и само да продължи да ни благославя.
3. Даването на десятък показва дали се доверяваме на Бога.
Трето, чрез даването Бог иска да види дали се доверяваме на Него или ... на нашата банкова сметка. Нека прочетем отново
Малахия 3:10: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“
С други думи, почитайте ме с десятъците си и вижте дали няма да почета жертвите ви. Опитайте Ме сега за това. Покажете ми, че наистина ми се доверявате.
Един човек сънувал ужасен сън. Сънувал, че Господ взел дарението му в църква, умножил го по десет и Му казал, че това ще е седмичният му доход. Скоро след това той загубил телевизора си, новата си кола и не можел да плаща вноските за апартамента. В края на краищата, какво може да направи човек с 10 лева на седмица!“
Ако Бог вземе твоето дарение, умножи го по десет и трябва да живееш с тези пари за една седмица, колко лева ще са това?
Сигурно си мислиш, ако дам 10%, няма да останат достатъчно, за да покрия всичките си разходи. Но това е лъжа на дявола, за да не те остави да се довериш напълно на Бога.
Илюстрация с 10 х 1 лев. 1 лев за Бога и 9 за мен. После Бог добавя още 1 и още 1. Не знам как го прави, не разбирам как става, но не е нужно да разбирам. Важното е, че Той го прави и аз имам вече 11 лева! Ако се науча да уповавам на Бога повече с моите финанси, Бог ще ме благослови повече!
След завършване на университета с Ваня се посветихме на пълно служение. Малко след като започнахме работа настана хипер инфлация. Бяха трудни времена. През цялото време сме живяли скромно, но никога не сме били в недоимък. Вярвам, че до голяма степен това се дължи на факта, че винаги първо сме заделяли десятък, а след това сме разпределяли остатъка за нашите нужди.
Когато се доверим на Него, Той се грижи за нас. Това е добрият избор. Ако доверяването ни стане навик, това ще трансформира живота ни.
Наум 1:7 „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие и познава уповаващите на Него.“
4. Чрез даването Бог ни променя.
Чрез даването на 10% ние показваме, че Бог е най-важен за нас, че Той е собственик на нашите притежания и че се доверяваме на Него. Има още причини, но ще разгледаме само още една. Бог иска да даваме десятък, защото така Той ни променя.
Даването на десятък ни променя! Различни изследвания на запад показват, че огромната част от дарения за благотворителни организации се дава от християни. Когато даваме на Бога, това ни променя. Прави ни по-милостиви и по-чувствителни за нуждите на другите.
Някой е казал: „Десятъкът не е Божият начин да правим пари. Десятъкът е Божият начин да правим хора.“
Един вярващ казал, че никога повече няма да стъпи в църквата, където ходел, защото там говорили само едно: давайте, давайте, давайте.
Но както отбелязва президентът на Принстънския университет д-р Джеймс Маккорд, „Аз не мога да се сетя за по-добра дефиниция на християнството от тази: давайте, давайте давайте. Убеден съм, че когато се научим да даваме, ние ставаме истински човеци.“
С даването на десятък Бог не ни кара да се откажем от нашите притежания. Той ни кара да се откажем от нашия стремеж да притежаваме. Всеки, който се упражнява в даване на десятък израства във вяра.
Мисионерът Джим Елиът казва: „Не е глупак този, който дава това, което не може да задържи, за да спечели онова, което не може да загуби.”
И парадоксът е, че точно когато даваш най-много, Бог също те благославя най-много.
Малахия 3:10-11 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите.
Бог възнаграждава своите люде, когато те Му се доверят и дадат от първите плодове на Него. И Той казва, че ще разкрие небесните отвори, за да излее благословение по-голямо, отколкото можеш да получиш! „Ще взема 90-те % и ги направя повече от предишните 100!“
Знаете ли, че Уилям Колгейт (Колгейт-Палмолив), Джеймс Крафт (Крафт фуудс) и Хенри Хайнц (кетчуп) са били посветени християни? И тримата са започнали с даване на 10% и Бог толкова е благословил техния бизнес, че когато са умрели вече са дарявали почти 100% от приходите си!
„Донесете всички десятъци...“ После Той казва, че ще „смъмри онзи, който поглъща“ (ст.11). Израелтяните имаха много „поглъщачи“ на техните посеви – наводнения, суши, скакалци, вражески набези. И Бог каза, сложи Мен на първо място и Аз ще смъмря тези врагове на твоите финанси.
Сред нас май няма фермери, но повечето от нас имаме други врагове на нашите финанси. Имената им са наем, такси за обучение, ремонт на колата, сметки за лекарства, ток и вода. И сигурно вече някои от вас си казват, „Не мога да прибавя и десятъка към останалите си разходи.“
Но аз не ти казвам това, за да увелича товара ти. Казвам ти го, за да бъдеш освободен. За да си свободен, трябва да приемеш това слово. Никой християнин не може да мине метър относно десятъка. Когато даваш десятък, винаги ще бъдеш благословен и обратно – когато не даваш, винаги ще има проклятие.
Малахия 3:9 „Вие сте наистина проклети, защото вие – да!, – целият този народ, Ме крадете.“
Никой не е загубил от това, че е служил с цяло сърце на Бога. Никой не е спечелил от това, че му е служил половинчато.
Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите…”
Заключение
В едно вярващо семейство бабата дала на внучето си 10 монети по един лев. То си отишло в стаята. Майка му отишла след него да види какво ще направи с парите. Момченцето седнало да брои парите. Тя чула, че казва, че първият лев е на Бога. И като преброило всичките и стигнало до последния лев, казало: „Този лев също е на Бога.“ Мислейки, че момченцето не разбира точно учението за десятъка, майката казала: „Не, момчето ми, твоят десятък за Бога трябва да е само един лев.“ Момчето я погледнало и казало: „Знам... но първият лев дадох на Бог, защото така трябва. А последният му давам, защото искам.“
Бог е Бог, който дава. Той ни е дал живот. И най-големият Му дар е жертвата на Собствения Му Син. Той ни даде Сина Си, защото избра да го направи. Той ни даде Сина Си, защото искаше да го направи. Даде ни Сина Си, защото ни възлюби. И даването на десятък е начина, по който ние Му показваме, че Го почитаме. И че искаме да се научим да даваме като Него. Амин.
 ____________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
29.06.2020 г.

Monday, June 22, 2020

Трябва ли християните да са толерантни (Малахия 2:17-3:5)


/проповед/
Преди време говорихме с един мой познат oт Западна Европа за миналото и стана въпрос за това какви сладки се продаваха в магазините. Спомних си за негърчетата, които се считаха за деликатес и наистина бяха много вкусни. Като му споменах за тях, целият почервеня, смути се и не знаеше как да реагира. Тогава осъзнах, че съм направил грешка, като съм споменал, че „харесвам негърчета“!
Днес живеем във века на политическата коректност. Много се говори за това да сме толерантни едни към други. Но малко хора разбират какво наистина означава толерантност.
До преди 20-тина години дефиницията за толерантност беше да си готов да позволиш да съществува мнение или поведение, с които не си съгласен. Както казва Волтер, не съм съгласен с тoва, което казваш, но ще защитавам с живота си правото ти да го казваш.“
Но парадоксът е, че точно тези които издигат знамето на толерантността, често са най-нетолерантни. Ако някой християнин си позволи да цитира Библията и да напомни за вечните Христови истини, веднага бива сочен с пръст и набеден за нетолерантен, политически некоректен, а напоследък – за фашист и за расист! Защо е така?
Защото в днешния постмодерен свят дефиницията за толерантност е променена. Днес да си толерантен означава, че от теб се очаква да одобряваш всеки начин на живот и всеки светоглед. Нямаш право да казваш, че твоите вярвания са универсално истинни и че са валидни за всички хора. Ако се аргументираш с Библията те обвиняват в реч на омразата.
Или най-малко, в тесногръдие. Но както посочва Били Греъм, животът е немислим без ясни и „тесногръди“ закони. Водата замръзва при 0 градуса и кипва при 100 градуса. Не замръзва на - 5 и не кипва на 80 или 200 например. В математиката 2 + 2 прави 4, не 3 и ½. В геометрията правата линия е най-късото разстояние между две точки. Компасът винаги сочи на север.
Ако летите със самолет, не бихте искали пилотът да е със либерални възгледи и да смята, че не е проблем да приземи самолета на няколко метра извън пистата. В живота има нужда от абсолюти. Но привържениците на „новата толерантност“ не са съгласни.
Тя прокламира, че всички мнения са равни и че истината е относителна. Всяко поведение трябва да се приема като нормално и да се отнасяме към него с уважение. Днес все повече българи също смятат, че толерантността е най-важната ценност. Някои нехристияни обвиняват Бог, че е нетолерантен. Казват, че ние, християните, също сме нетолерантни, когато твърдим, че няма друг път към небето освен Исус.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че с думата толерантност се злоупотребява. Трябва ли да сме толерантни към всеки, без значение в какво вярва и какво прави?
Например, да проявяваме ли толерантност към Мартин Стоянов, изнасилил и пребил до смърт 7-годишно момиченце от с. Сотиря. Или към учителя по музика Стоян Владев, изнасилвал цели 3 години дъщеря си?
Нужно ли е управляващите в САЩ да проявяват толерантност към насилието, вандализма и тероризма на културните марксисти от BLM и Антифа? Трябва ли да сме толерантни към такива сатрапи като Хитлер, Сталин или Мао Дзедун? Към садистичните надзиратели в Белене Николай Газдов и Юлияна Ръжгева?
Наистина, ние имаме проблем с човек, който изнасилва или убива деца. Недоумяваме как можем да гледаме спокойно как някой убива, пали и руши обществено и частно имущество. Не можем да сме толерантни към диктатор, убил десетки милиони хора. Не можем да понасяме човек, който убива за удоволствие беззащитни хора.
Нито пък Бог може. Добрата новина е, че Бог не толерира злото. Той никога няма да каже, че злото няма значение. Виждаме това в последната книга на Стария завет, Малахия. Малахия е написана около 450 г.пр.Хр. Израилтяните са се върнали от Вавилонски плен, те са в земята си, но са обхванати от духовна апатия, която е довела до цинизъм и неморалност. Дори оскверняваха завета, сключен с Бога, като се развеждаха с жените си и се женеха за езичнички. И миналият път ние говорихме именно за това как да пазим брачния завет, като се женим за вярващи и като съхраняваме и работим върху брака си.
И в края на 2 глава Малахия продължава своето политически некоректно послание с четвъртия диспут с людете.
Малахия 2:17 „Дотегнахте на Господа с думите си; но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, че казвате: Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и Той благоволява в тях; иначе, къде е Бог на правосъдието?“
Всъщност, те казваха, „ОК, ние вършим зло, но тогава защо Бог не ни осъжда? Щом Бог не реагира, значи толерира злото. Следователно, тези които вършат зло, са добри!
Какъв е отговорът на Бога на всичко това?
Малахия 3:1 „Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мен; и Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, иде, казва Господ на Силите.“
Ето първото изпълнение на това пророчество. (видео от филма „Исус“, "Исус влиза в храма
Храмът бе превърнат в пазар. Всичко бе започнало поради необходимост. Хората се нуждаеха да купуват животните на място и да обменят пари. Но всичко се беше обърнало на схема за правене на пари. Там, където трябваше да бъде святото Божие присъствие, властваше злото и несправедливостта. И Исус беше гневен.
„Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде“. Това пророчество се сбъдна с първото идване на Христос. Откъде знаем това? Храмът е разрушен в 70 г.сл.Хр. и до ден днешен не е възстановен. Исус влезе в храма няколко дни преди своята смърт и Възкресение.
Днес много свещенослужители в най-голямото вероизповедание у нас са се превърнали в търговци, а църквата която представляват – в стопанска организация. Продава се почти всичко – от свещи, икони, светена вода, календарчета и сувенири, до молитва, отслужване на кръщене, венчавка, погребение и панихида.
Ако Исус беше влязал в някой православен храм и бе прогонил търговците, какви според вас щяха да бъдат заглавията в новините? „Исус е нетолерантен!“ Скандално: Исус безчинства в храма. Или Исус бесен в храма.“
Но ако си мислите, че Исус е бил нетолерантен при първото си идване, какво остава за второто?!
Малахия 3:2-3 “но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичари. Ще седне като някой, който топи и пречиства сребро, и ще очисти синовете Левиеви и ще ги претопи като злато и сребро...
И продължава, като казва че ще накаже грешниците и злотворците:
Малахия 3:5 „И Аз, като се приближа към вас за съд, бързо ще заявя против магьосниците, против прелюбодейците, против тези, които се кълнат лъжливо, против онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и  сирачето, и против онези, които онеправдават чужденеца и не се боят от Мене, казва Господ на Силите.“
Ако си мислите, че първият път Исус беше нетолерантен, само вижте какво ще направи втория път.
Затова днес ми се иска да излезем от непосредствения контекст на Малахия и да поговорим за толерантността. Ще видим трябва ли християните да са нетолерантни, след като Исус беше нетолерантен? Накрая ще отговорим на въпроса как Исус иска да живеем. Как би искал да изглежда репортажа в новините за нашия живот.
И така, трябва ли християните да са толерантни? Или, заповядано ли ни е да сме толерантни? Не, на нас като християни ни е заповядано да имаме любов.
1 Йоан 4:7 „Любезни, да любим един другиго; защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.“
Каква е разликата между толерантността и любовта?
Толерантност е да понасяш хората, въпреки че не си съгласен с тях. Любов е да достигаш до хората с благата вест и да им служиш. Толерантността е пасивна. Любовта е активна. Толерантността не се грижи за другите и не им помага. Любовта достига до другите, за да им помага. Тя казва: Нека бъда сол и светлина. Ще направя всичко, което мога, защото те обичам. И това може да означава, че няма да толерирам злото, което възнамеряваш да направиш.
Като родители ние правим това, нали? Ние не толерираме всичко, което децата ни правят. Ако го правехме, нямаше да ги обичаме. Когато нашите деца бяха малки често им казвахме, че едно от най-отвратителните неща за нас е да ни лъжат. Затова когато сме разбирали, че някой лъже, сме били по-строги в дисциплинирането, отколкото ако просто си признае, че е извършил нещо нередно.
Толерантност в лицето на злото е самото зло. Мълчаливото съгласието със злото те прави съучастник в престъплението, извършвано от злото.
Ние сме призовани да спазваме по-висок стандарт. Да сме нежни с хората, но твърди с греха. Такъв беше Исус – нежен с хората, но твърд с греха.
Както отбелязва Дороти Сейърс, „В света този грях се нарича толерантност, а в ада – отчаяние. Толерантността не вярва в нищо, не я е грижа за нищо, не се стреми да знае нищо, не се интересува от нищо, не се радва на нищо, не мрази нищо, не намира цел в нищо, не живее за нищо и остава жива, защото няма нищо, за което да умре.“
Защото любов означава да търсиш това, което е добро за хората. „Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия“ (1 Кор. 10:24). Исус обичаше хората, затова беше нетолерантен към грешното им поведение.
В пасажа, който разглеждаме, свещениците и израелтяните казаха на Малахия, „Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и Той благоволява в тях...“ Това казват и много българи днес. Те наричат доброто - зло и злото - добро. Нямат морален ориентир, защото не познават Пътя, Истината и Живота. Толерантни са към злото. Но Исая каза:
Исая 5:20 „Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!“
Исус наричаше нещата с истинските им имена. Ако искаме да разберем за какво трябва да сме нетолерантни, можем да се учим от Него. Кои са нещата, срещу които Исус проявяваше нетърпимост?
Исус проявяваше нетърпимост към кражбите. В храма свещениците злоупотребяваха с хората. Те контролираха реда за получаване на разрешителни от търговците и не допускаха да се появят алтернативни места за търговия. Държаха монопола за обмяна на валута. В храма беше неприемливо да се плаща с пари с образа на императора, затова техен човек обменяше римските денарии в шекели. Срещу всичко това свещениците получаваха своя дял. Корупцията процъфтяваше.
Малахия 3:5 „Бог е против онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и против онези, които онеправдават чужденеца.
Също, Исус прояви нетърпимост към тези, които пречеха на поклонението. Поклонението е първата ни отговорност като християни: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ (Марк 12:30,31)
Покланяш ли се на Бога? Имаш ли тихо време с Него всеки ден? Имаш ли място, където да се оттеглиш в тишина и да го съзерцаваш с радостно преклонение? Проблемът беше, че в храма нямаше тишина. Навсякъде имаше животни. Представете си, че ви кажа, хайде да се молим и изведнъж чувате това (шум от блеене на овца, мучене на крава...)
Исус каза, махнете тези животни оттук. Това е дом на молитва, вие сте го обърнали на пазарище.
Исус беше нетолерантен и към лицемерието. Всички ние понякога казваме едно нещо, а имаме предвид друго. Трябва смирено да признаем това. Но Исус беше особено против себеправедното лицемерие. Той не понасяше, когато някой се преструва, че няма грях и слага маската на себеправедност.
Исус каза на фарисеите, „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото почиствате външността на чашата и блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и насилие.“ (Матей 23:25)
Има и такива, които казват, не искам да ходя на църква, защото там има толкова много лицемери. Но поне ние, християните, не се преструваме, че сме безгрешни и търсим опрощение от Бог. „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.“ (1 Йоан 1:8) Всъщност, истинските лицемери са тези, които смятат, че нямат нужда някой да им прощава греховете, защото нямат такива!
Църквата не е за тези, които се мислят за праведни. Църквата е болница за грешници, не музей за светци. Божието слово казва, че вече няма никакво осъждение за тези, които са в Исус Христос. Но въпреки стремежа си към святост ние понякога можем да се спънем и да извършим грях. Затова се нуждаем от Христос.
Исус не понасяше също, когато хората засенчваха Божията слава с преданията и традициите си.
Марк 7:13 „И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.“
По време на службата в стара синагога в Източна Европа, докато рецитирали молитвата-Шема от Второзаконие 6:4-9, „Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“... половината от вярващите ставала, а другата оставала седнала.
Седналите започвали да крещят на тези, които са се изправили, а изправените крещели на седящите. Равинът не знаел какво да направи. Тогава хората предложили да попитат един 98 годишен човек, който бил от основателите на синагогата, каква точно била истинската традиция. Равинът отишъл до дома на стареца с представител на всяка фракция на събранието.
Този, който бил от ставащите по времето на молитвата, попитал, „Трябва ли да ставаме по време на молитвата?“ Старецът отговорил, „Не, това не е нашата традиция“. Другият, който бил от седящите, попитал, „Трябва ли да сме седнали по време на молитвата?“ Старецът отговорил, „Не, това не е нашата традиция“. Тогава равинът попитал стареца, „Вярващите всеки път спорят, крещят един на друг и не могат да се разберат дали тярбва да седят или да се изправят. „Старецът го прекъснал, възкликвайки „ТОВА е нашата традиция!“
В някои църкви има само традиции и ритуали, но не и християнска проповед. Ходенето на църква, песните и молитвата също може да се правят не от убеждение и с радост, а да се сведат до една традиция. Исус беше нетолерантен към всичко, което засенчваше Божията слава.
Исус беше нетолерантен и към тези, които заблуждават хората, и особено младите хора. „А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.“ (Марк 9:42)
Много от хората днес смятат, че християнството е архаизъм. Те са възпитани в атеизъм още от детската градина. След това в училище изучават еволюцията като факт (!) и в университета вече са със съвършено манипулирано съзнание. Но те просто не са чули истината.
Спомням си, че когато падна Берлинската стена, сестра ми ми даде едно копие на „Нашият ежедневен хляб“ – християнско издание с кратки размисли и молитви за всеки ден. Това беше първата християнска книжка, която четях в живота си. И докато я четях си мислех колко промит е бил моят мозък от заблудите на атеизма! Чувствах как с всяко изречение от очите ми падат люспите на заблуда!
Днес много хора имат духовни търсения, но са привлечени от източни религии, дъновизъм, от екстрасенси, врачки, магьосници. Но Бог им каза чрез Малахия:
Малахия 3:5 „И Аз, като се приближа към вас за съд, бързо ще заявя против магьосниците.“ Такива хора вече са окачили камък на шията си, но хвърлят въжето, за да повлекат и други след себе си.
Исус не толерираше тези, които заблуждават другите.
Исус не беше толерантен и към сексуалната неморалност (ст.5) Както споменахме и миналия път, всяка сексуална активност извън брака между мъж и жена според Бог е проблем. Секс преди или извън брака е грях. Защо?
Защото, по думите на апологета Франк Турек, сексът е като огън. Огънят в огнището е нещо прекрасно, той те топли. Но ако запалиш огън някъде другаде в къщата, той ще изпепели къщата. Сексът не е просто физическа активност, както се твърди. Сексът има не само физически, но и емоционален и духовен аспект. Той е прекрасен, но извън дадените му от Бога граници той ще изгори къщата ти.
Може би не веднага, но в крайна сметка ще го направи. И Исус дори вдигна летвата в Новия завет и каза, „че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Матей 5:28)
И мъжете тук ще кажат, това е невъзможно! Затова имаме нужда от Исус! Наша отговорност е да сме верни. Да правим това, което е правилно и да оставим резултата на Бога. Да не толерираме греха у приятелите си, но да ги предупреждаваме с твърда любов. Това означава да си „сол и светлина“.
Исус беше нетолерантен изобщо към греха, не само към сексуалния грях. Затова и дойде на земята.
Maтей 20:28Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ Исус не остана пасивно в небето да толерира нашия грях. Той пое инициативата и направи нещо, за да ни спаси от греха. Стана един от нас. Творецът влезе в творението си. Това означава и името Исус – Бог спасява!
Цялата история на Библията може да се изрази с една дума – изкупление. От изгубения рай в Битие до изкупения рай в Откровение виждаме историята на изкуплението на човечеството. И целият Стар завет проследява родословието на Месия чак до Малахия. И след това, преди 2000 г. идва Исус, за да живее съвършен живот и да плати цената за нашия грях.
Как трябва да живеем?
И така, трябва ли християните да са толерантни? Ние трябва да сме нетолерантни към злото. Защо? Защото любовта ни кара да сме нетолерантни към злото.  Нека сега разгледаме втората точка: как трябва да живеем?
Ако в края на живота си за теб направят репортаж, какво ще е заглавието на репортажа?
1 Коринтяни 6:19 „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога?“
Къде е истинският храм? Истинският храм на Бога днес си ти. Ако си истински вярващ, ти си храм на Святия Дух.
Старият храм е разрушен. Днес ти и аз сме храмове на Св. Дух. Въпросът е, ако Бог дойде днес, ще се наложи ли да чисти твоя храм? Какъв храм ще намери? Храм на молитва? Или храм на материализъм? Храм на поклонение или храм на егоизъм? Четеш ли Библията, размишляваш ли върху Словото или не можеш да издържиш повече от минута без да погледнеш телефона си?
На мен ми е трудно, признавам. Ако Бог дойде днес, ще трябва да очисти моя храм. На кого е посветен твоя храм – на Бога или на теб?
Какъв храм виждат хората, която те срещнат?
Малахия 3:2 „но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви?“
Господният ден ще дойде като крадец. Може би някой си казва, Не ми се вярва Бог на любовта да изпрати мен в ада за това, че не съм вярвал в Христос. По-добре реши сега да се поклониш на Бога, защото след това ще е късно. Адът е реалност.
Защото, ако нямаше ад, защо тогава Христос умря с тази брутална смърт? От какво ни спасяваше?
Бог иска всеки да бъде спасен. Но Той ни обича твърде много, за да ни накара насила да влезем в рая. Това би било проява на липса на любов. Защото любовта уважава свободната воля.
Представете си младеж, който преследва едно момиче, защото иска да се ожени за него. Първоначално тя се опитва всячески да му покаже, че не желае компанията му. Но той е настоятелен. Един ден я хваща натясно и я пита ще излезе ли с него. Тя му казва: „Виж, харесвам те, но само като приятел.“ Но това не го спира, този младеж продължава да я преследва и накрая ѝ казва: „Обичам те толкова много, че ще те накарам насила да ме обичаш.“ Ще направи ли момичето това? Не, човек не може да обича насила.
Ако този младеж наистина я обичаше, какво щеше да направи? Да я остави на мира. Точно това Бог прави с нас. Той ни изпраща картички, писма, цветя, за да ни каже, че съществува. Говори ни с творението си, в съвестта ни, дал ни е Библията, изпратил е Исус, изпратил ни е Святия Дух, на някои места изпраща сънища и видения. Но ако не желаем присъствието Му, в края на краищата Той ще каже, нека бъде както искаш.
Както казва К. С. Луис, „Има два вида хора – такива, които казват на Бога, Нека бъде Твоята воля и такива, на които Бог казва: „Нека бъде твоята воля.““
Дори един всесилен Бог не може да накара свободни същества да го заобичат. Насила хубост не става. Какъв човек си ти?
Накрая, ние сме призовани да сме нетолерантни към злото и да обичаме другите. Да бъдем храм на Святия Дух.
Господи, благодаря ти, че можем да проповядваме Твоята истина. Моля се да ни помогнеш да живеем истината, дори когато ни обвиняват в нетолерантност. Защото Ти беше нетолерантен към греха. Ти умря с ужасна смърт, за да можем да те познаем и да се примирим с Тебе. Да имаме Твоята любов, за да виждат хората в нас Твой храм. Амин.
______________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
21.06.2020 г. 

Monday, June 15, 2020

Не осквернявай завета (Малахия 2:10-16)


/проповед/
Вземете си Библиите, насърчавам ви да си ги носите и да не чакате да видите текста на екрана. Визуалните средства са нужни, но е добре всеки от нас да не свиква да не търси сам пасажите. Всеки християнин трябва да се научи да работи със Словото. Аз не разбирам как може някой да ходи на църква от години и да не знаее къде се намира всяка книга на Библията.
И така, миналата седмица казахме, че свещениците по времето на Малахия не са вземали присърце Словото на Господа, отнесли са се с презрение и апатия към Него, отклонили са се от пътя и са накарали хората да се спъват в закона, затова Бог ги е проклел. Видяхме, че за да избегнем съдбата на тези свещеници, Бог иска да откликнем на Неговото слово, да почитаме святото Му Име и да бъдем Негови свещеници навсякъде, където сме – в нашия дом, на работното ни място, навсякъде където отиваме.
Един млад мъж прави предложение на своята приятелка. Държи пръстен в ръка и казва: „Скъпа, обичам те толкова много. Искам да се омъжиш за мен. Аз нямам кола като Иван Гочев. Нямам яхта като него. Нямам и толкова голяма къща като неговата. Нямам парите на Иван Гочев, но те обичам с цялото си сърце.“ Тя го погледнала в очите и казала: „Аз също те обичам, но би ли ми казал нещо повече за Иван Гочев?“
Ние се смеем, но за съжаление този виц показва колко неправилно е отношението към брака в нашето общество. Днес в нашия пасаж в Малахия 2:10-16 ще говорим за брака. Ще видим, че бракът не е просто договор, а завет между съпруга и съпругата, на който Бог е свидетел и пред когото те двамата са отговорни. Ще говорим как да можем да пазим този завет, за да не го оскверним. Нарекъл съм проповедта „Не осквернявай завета“.
И така, в ст. 10 на 2 гл. Малахия въвежда третия си диспут с израилтяните с описание на осквернения завет между Бог и Израил.
Малахия 2:10 „Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се отнасяме коварно всеки против брат си и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?“
В началото Малахия изтъква, че Бог е духовният Баща на Израил, с когото Авраам и Яков са сключили завет на вярност. Виждаме това на много места в Писанието, например в Исая 43:1 „А сега така казва Господ, Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти.“
Бог ги създаде като народ и ги избра, за да бъдат негов свят народ и чрез тях благовестието да достигне до другите народи. И тъй като Бог е техният Баща, всички израиляни са братя и сестри. Затова трябва да се отнасят един към друг като към братя.
Но те бяха започнали да се отнасят коварно против братята си и да оскверняват този завет? Как го правеха?
Малахия 2:11 „Юда постъпи коварно и мерзост се извърши в Израил и в Ерусалим; защото Юда оскверни светилището, което Господ люби, като се ожени за дъщеря на чужд бог.“
Какво всъщност беше станало? Когато Юда се върна от вавилонски плен, мъжете видяха местните красавици. Филистимките от Азот, амонките и моавките се обличаха и държаха твърде предизвикателно (Неемия 13:23). И привлечени от тяхната хубост и предизвикателно държане, мъжете бяха тръгнали след тях. В много случаи те се развеждаха с жените си израелянки и се женеха за тези жени, които се покланяха на идоли.
От един друг съвременник на Малахия – Ездра, научаваме че някои свещеници също са се развеждали и женили за езичнички. Тези, които трябваше да служат за пример, се бяха превърнали в клопка и проклятие. Вместо да показват пътя към Господа, те се бяха отклонили и караха мнозина да се спъват. И Бог ги прокълна. Защо?
Защото Божият план за вярващите винаги е бил те да се женят за вярващи.
2 Коринтяни 6:14 „Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?“
Идеята тук е заимствана от Второзаконие 22:10, където се казва „Да не ореш с вол и осел заедно.“ Волът е чисто животно, а оселът нечисто. Впрегнати заедно те не биха свършили работа, защото са несъвместими – тяхната природа и темперамент са безкрайно различни.
В българската народна приказка „Добрият урок“ се разказва как един орач отишъл да оре с два вола. Станало пладне, той пуснал воловете да починат и полегнал да дремне, но докато спял един вълк нападнал и изял единия вол. Като се събудил орачът видял каква беда го е сполетяла, хванал вълка и го впрегнал заедно с другия вол. Волът си знаел работата, ходел кротко в браздата и теглил ралото. Вълкът обаче се дърпал насам-натам и оръчът го биел с остена. Но като видял, че е безсмислено, пуснал вълка и го проклел, че отсега нататък волът ще го муши с роговете си и той никога няма да напада вол.
Не може да впрегнеш две различни животни в един впряг. По същия начин не може вярващ да се впрегне в брачното рало с невярващ и двамата да вървят в една посока, да служат на Господа като дърпат неговия лек товар в тандем.
„...защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?“
Затова ако ти твърдиш, че обичаш Бога и след това доброволно решиш да се свържеш с нехристиянин в най-интимния съюз на земята, ти оскверняваш Божията святост. Защо Бог казва това? Защото Той те обича! „Аз те възлюбих“
Той не иска никой да заеме мястото, което му се полага на трона на твоя живот. Не иска да вземаш решение, за което да съжаляваш цял живот. И по-нататък показва колко сериозни може да са последствията от това решение:
Малахия 2:12 „Господ ще изтреби от Якововите шатри човека, който прави това, както онзи, който поучава това, така и онзи, който го слуша, и онзи, който донася принос на Господа на силите.“
Тези, които се женят за невярващ, все едно карат Бог да обърне гръб на тях!
Разбира се, аз не казвам, че е невъзможно за невярващ съпруг/а да повярва в Христос. Виждал съм това да става. Освен това, сред вас има хора, които са повярвали след като са се оженили. Ако твоят съпруг/а не вярват в Бога, моли се редовно за него/нея и изпълнявай...
1 Петър 3:1 „Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да бъдат спечелени без словото чрез поведението на жените си.“ Следвай този съвет и се моли за съпруга си, а останалото остави на Господа.
И второ, ако си женен за невярващ, не се опитвай да прекратиш брака. Защо?
1 Коринтяни 7:14 „Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.“
Но ако още не си женен, не осквернявай завета си с Господа. Ако ти предстои да избереш брачен партньор, вземи решение да не се жениш за човек, който не обича Господ Исус.
Дори да си тийнейджър, не е никак рано да вземеш това решение сега. Най-добре е дори да не излизаш на среща с невярващо момче или момиче. Ако все още се колебаеш дали да последваш този съвет, спомни си Соломон. Той се ожени за езичнички, те отвърнаха сърцето му от Бога и наклониха сърцето му към други богове. (3 Царе 11:1-4)
Това често се случва и днес с младите хора, защото не са напълно посветени на Исус. И когато дойде изкушението, правят компромис, оставят чувствата им да ги ръководят в избора им и дават сърцето си на невярващ.
В крайна сметка това често води до духовно охлаждане. Именно това се беше случило със свещениците и народа на Израил по времето на Малахия. Затова присъдата на Господа беше толкова сериозна.
Ако ти си сключил завет за вярност с Бога, можеш да вземеш решение да не се впрягаш в брачен съюз с невярващ човек.
И след като е предупредил за последствията от оскверняването на завета чрез женитба с невярващ, Малахия продължава с другото престъпление срещу завета на своите сънародници:
Малахия 2:13-16 „Правите още и това: Покривате олтара на Господа със сълзи, с плач и с въздишки, поради което Той не поглежда вече приноса, нито го приема с благоволение от ръката ви. И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел между тебе и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветна жена. Не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си. Защото – казва Господ, Израилевият Бог, - Аз мразя напускане и онзи, който покрива дрехите си с насилие – казва Господ на силите. Затова, внимавайте в похотта си, да не би да постъпвате невярно.“
Бог мрази напускане, но израеляните напускаха своите жени и се женеха за езичнички.
Същото правят днес много българи. Напускат своите съпруги или съпрузи. Днес в България разводът се смята за нещо напълно нормално. Но не винаги е било така.
Въпреки оскъдните сведения, най-вероятно до приемане на християнството за официална религия от цар Борис I в България е практикувана бигамия, т.е. брак на един мъж с две съпруги. Това научаваме от Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“. Свидетелство за бигамия се открива в Чивидалското евангелие, където боляринът Сондоке описва родствениците си и споменава двете си жени. Според други изследователи мъжете са имали една съпруга, но е било позволено да имат наложници.
С навлизане на християнството Библейската проповед сред простолюдието постепенно променя отношението и разкрива на хората Библейската концепция за святостта на брака. Издига се ролята на жената. Многоженството се отменя и се утвърждава женитбата между един мъж и една жена.
Това отношение продължава до комунистическия преврат в България през септември 1944 г. Макар и вече да е имало разводи, като цяло дотогава се е смятало, че бракът е посвещение за цял живот и разводът не е опция.
Но всичко се променя в началото на 50-те години. С поредица закони и с налагането на комунистическата идеология много християнски ценности са отхвърлени като анахронизъм. Сред тях и посвещението в брака и срама, който носи развода.
На развода вече се гледа като на допустим порок, подобно на цигарите и ракията.
Интересно е обаче друго. Тогава, когато браковете са били най-силни, България също е била най-силна. И обратно, когато имаме разпад на християнските бракове, имаме разпад и в обществото ни.
В своята книга „Възход и падение на Римската империя“ Едуард Гибън посочва 5 основни причини за краха на тази велика империя. Две от тях са много интересни. Първата е бързото разпространение на развода и отхвърлянето на святостта на брака като основа за обществото. И второ, израждането на християнството от жива вяра във формална традиция след превръщането му в официална религия.
Един от факторите Рим да бъде разрушен е разрушаването на брака и загубата на вярата. Същата зависимост наблюдаваме и в нашата история. Фултън Шийн казва: Една цивилизация, в която разводът е станал норма, е разрушена цивилизация. Може да са нужни няколко десетилетия, докато пропукванията в семейството доведат до трусове в политическия ред. Но човек не бива да заключава, че щом надгробният камък още не е издигнат, тази цивилизация не е вече мъртва. „Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв.“ (Откр. 3:1)
Затова Малахия казва: „Не се развеждай!“ Бог мрази напускане. Но е важно да разберем, че Той мрази развода, не разведените хора. Някои от вас са преживели развод и в момента изпитвате голяма болка. Каквито и да са били обстоятелствата при развода ви, Бог не ви мрази. Той ви обича.
Да, Бог мрази развода, но това не е единственото нещо, което Той мрази.
Притчи 6:16-19 „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата  Му: 17 надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, 18 сърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло, 19 неверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя.“
Освен това, нужно е да отбележим, че има случаи, когато Бог разрешава развода. Първо, ако невярващият съпруг/а иска да напусне, вярващият може да му даде развод.
1 Коринтяни 7:15 „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“
И второто изключение виждаме в
Матей 5:32 „А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.
Засегната страна може да напусне, казва Исус, но Бог винаги желае помирение и възстановяване на брачния завет.
Но сигурно някой ще си каже, пасторе, ти говориш за женитбата, но аз съм вече на години и не мога да се оженя. Искам да ти кажа, че това че не си женен или омъжена не те прави второ качество човек. Бог те обича такъв, какъвто си. Развивай се като личност, служи на Бога в църква. Макар и женитбата да е в Божия план за човека, тя не е негова върховна цел. Върховна цел за християнина е не да се ожени, а да принася слава на Бога.
Освен това, някои имат дарбата да не се женят. Апостол Павел казва, че такъв човек има предимството да „се грижат за това, което е Господне, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е светско, как да угажда на жена си.“ (1 Коринтяни 7:32,33)
Извън тези изключения, бракът е важен за Бога. Като разтрогваме брака, ние оскверняваме завета си със святия Бог. Затова Той ни предупреждава: „внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.“
Но днес малко хора разбират какво е всъщност бракът, защото са с промито съзнание. Филмите, театралните постановки, телевизионните шоута, интернет ни убеждават, че бракът не е толкова важен. Втълпява се на хората, че съжителството на свободни начала е съвсем в реда на нещата. Дори се разпространява лъжата, че съвместният живот преди брака помагал да не се стига до развод. Да не говорим, че най-висши постове в държавата често се заемат от хора, които живеят в блудство.
Но истината е съвсем друга. Макар и повечето от хората, които съжителстват без брак да планират да се оженят, по-малко от половината го правят. А сред тези от тях, които все пак стигат до женитба, разводите са 50% повече, отколкото при двойки, които не са живели заедно преди брака.
Друг мит е, че 50% от браковете завършват с развод, но и това не е истина. През 2019 г. във Варна са сключени 2060 брака, а разводите са 791. Реално броят на разводите е много по-малък спрямо абсолютния брой бракове в момента.
Доказано е, че сред християните посвещението на техния партньор е много по-силно и удовлетворението в брака е по-голямо. Това е така, защото те имат различна ценностна система. Те вярват, че трябва да се раздават в брака си. Вярват, че ще отговарят пред Бога. Вярват, че бракът е свят, защото Бог е създал брачната институция.
Малахия предупреди своите съвременници, че Бог е свидетел между тях и жената на младостта им. Внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно. Внимавайте да не оскверните завета с Мене.
Исус добави:
Матей 19:4-6 „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъжко и женско създание и е казал: 5 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“? 6 Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“
Ще кажете, ами какво да правим, ако любовта ни охладнее? Ако нещо се случи и изведнъж осъзнаем, че не се привличаме? Ако другият толкова ни е наранил, че вече не го понасяме?
Но всичко това се променя, когато Бог влезе в картината. Ако съпрузите осъзнаят, че трябва да обичат другия заради Бог, това им дава сили да го правят. Бог има активна роля в запазването на християнските бракове.
А нашата роля е да пазим завета с брачния си партньор. Можем да го направим, като се посветим да развиваме взаимоотношенията си с Бога и да изграждаме христоподобен характер. Можем да го направим, като се посветим на брачния си партньор каквото и да става.
Една възрастна двойка обсъждали какво да правят за 50-та си годишнина в супермаркета. Момичето на касата ги чуло и казало, „Не мога да си представя да съм омъжена за един мъж 50 години.“ На което възрастната жена мъдро отговорила, „Ами, скъпа, омъжи се чак когато можеш да си го представиш.“
Разводът не е опция. Дори не го споменавай на шега, нито пред съпруга/та си, нито пред децата си. Не флиртувай с представители на другия пол, внимавай какво гледаш по телевизията и в интернет, научи се да прощаваш, да споделяш. Насърчавай другия и най-вече, бъди слуга на другия.
На младини един мъж бил много срамежлив. Един ден той видял едно момиче, но бил твърде стеснителен, за да я заговори. Отишъл в цветарския магазин и поръчал да ѝ изпратят една червена роза без картичка с име към нея. Той правил това цяла седмица. Накрая тя отишла в цветарския магазин, за да разбере кой ѝ изпраща рози. Впоследствие се срещнали и започнали да излизат, а тя продължила да получава рози всеки ден. След това се оженили и жената си помислила, че вече розите ще престанат, но те продължили да идват. Когато били на меден месец, розите все още идвали. Тя си мислела, че ще престанат, когато се приберат, но те не престанали.
Всеки ден от съвместния им живот тя получавала по една роза. Но след това съпругът ѝ умрял. На следващия ден дошла още една роза. Мислейки, че цветарката не знае, че мъжът ѝ е умрял, тя се обадила по телефона да ѝ каже, че е починал и че вече може да спре да изпраща рози. Цветарката отговорила: „Вие не разбирате. Преди да почине той се погрижи за всичко. Ще получавате по една роза всеки ден от живота си.“
Приятели, без значение какво сте правили или не сте направили в живота си, без значение дали сте били виновни за развода си, без значение колко болка сте причинили и преживяли, Бог иска да простите, за да може сърцето ви да е отново чисто в Божиите очи.
Това е смисълът на християнството.
Исая 61:3 „Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; 2 да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени; 3 да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух; за да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той.“
Йоан 3:17 „Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде света спасен чрез Него.“
Божият план за брака е един мъж и една жена да се посветят един на друг до края на живота си да изграждат семейство и да живеят в брак, който им помага да бъдат това, което Бог иска да бъдат. А за тези, които са минали през развод, Исус дойде, за да изцели съкрушените ви сърца и да ви утеши във вашето отчаяние и скръб. И го прави, като ни очиства от нашия грях и ни дава сили да продължим.
Амин.
________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
14.06.2020 г.