Уроци за учебната година и не само

/проповед/

Увод

В навечерието на 15 септември сме. Един мъж казал: „Преди много години на тази дата ме излъгаха, че ако уча няма да работя…“ А една жена писала: „Чудя се как съм завършила училище без родителите ми да са ме поздравявали във фейсбук за първия учебен ден…“

Само след няколко дни започва учебната година. Повечето деца не обичат да ходят на училище. Май родителите се вълнуват повече от децата. От вълнения покрай първия учебен ден едни родители взели букета, но забравили да вземат детето.

Деца, вие радвате ли се, че свършва ваканцията и отивате на училище? Може би сега не ви харесва, но след време ще видите и добрите страни на живота в училище.

Снощи бях на среща на класа от гимназията. Догодина ще станат 40 години от завършването ни! Не мога да повярвам, че  са минали толкова много години. Макар и да не ми харесваха някои от предметите, които изучавахме, обичах да ходя на училище, най-вече за да се видя със съучениците ми.

Затова организирам и ходя на срещи на класа. И всеки път имаме много хубави разговори за вярата!

Деца, вдругиден вие се връщате в училище (някои отиват за първи път). Може и да не ви харесва, но нямате избор! Затова искам да ви напомня три важни неща, които би трябвало да знаете и които биха ви помогнали да имате едно пълноценно време в училище.

Първо, да почитате родителите си. Второ, да не се водите по акъла на съучениците си и трето, да направите Исус ваш Господ и Спасител.

1.     Почитайте родителите си.

Изход 20:12: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята…“

Колосяни 3:20: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.“

Тук не пише покорявайте се само от време на време, или само когато сте съгласни. Покорявайте се във всичко (стига то да не противоречи на Словото)! Ако не слушате родителите си, може да си имате неприятности.

Едно момче казало на баща си: „Тате, директорката ми каза да те поканя на малка родителска среща в училище“. „Колко малка, сине?“ „Аз, ти и директорката.“

И аз трябваше да науча по трудния начин, че трябва да слушам нашите. Майка ми ми казваше да не бягам вкъщи. Но веднъж, докато се гонехме със сестра ми, съборих и счупих телевизора. После баща ми се върна от работа … и оттогава не съм бягал вкъщи.

1 Петър 2:13 „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт…“ Това означава да се покорявате на всички – на родителите си, на учителите, на учителките в неделното и т.н.

Навремето ни изпращаха при директора за непристойно поведение в клас. Някои учители дори ни стискаха по врата или ни дърпаха ушите, за да ни накажат. Сега, за добро или зло, това е забранено. Но както и да ви наказват сега, няма да е приятно.

1 Петър 2:17 „Почитайте всички хора…“

В училището, където учиш, има най-различни учители. Млади и стари, опитни и неопитни, морални и неморални, строги и либерални. Но всеки от тях е създаден по Божи образ и подобие и като такъв има достойнство, което трябва да уважаваш – без значение дали харесваш човека или не!

Да уважаваш учителите обаче не означава да се съгласяваш с всичко, което ти преподават!

Една учителка по биология казала на учениците: „Деца, вселената е възникнала напълно случайно от хаоса. Няма никакъв Създател.“ Един ученик вдигнал ръка и казал, „Г-жо, когато видим една картина, ние знаем, че тя е нарисувана от художник. Когато видим една сграда, знаем че е проектирана от архитект. Ако картината и сградата не могат да възникнат случайно, как вярваме че е възможно тази сложна вселена и всички комплексни форми на живот на земята да са възникнали случайно?!“

Можем да се отнасяме с уважение дори когато не сме съгласни с някого.

Но ако почитаме родителите, учителите и другите хора, на които Бог е дал власт над нас, това ще ни спести много проблеми. Научете този принцип, той е валиден за целия живот. Ако го спазвате, ще бъдете благословени!

Когато родителите ни казват да учим и да си напишем домашното, когато ни казват да си подредим стаята и да почистим с прахосмукачка, когато ни събуждат рано за църква, покорявайте се.

2.     Не се водете по акъла на съучениците си.

Това означава да не правиш всичко, което правят другите и да не се огъваш под натиска на другите.

Римляни 12:2 „И недейте се съобразява с този свят, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си.“

Притчи 1:15 „сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им“.

Когато аз бях ученик се случваше някой учител да не дойде за час. Правилото беше да го изчакаме 15 минути и ако не дойде, тогава часът може да се счита за свободен. Но се случваше някой съученик да каже, „Какво ще чакаме, хайде да се пръждосваме оттука.“

Знаех, че не е правилно, но понякога съм се поддавал на натиска и съм тръгвал с останалите. Какъв срам беше, когато веднъж учителят се върна и чете конско на всички!

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Някой е казал, „Ако си легнеш с кучета, ще се събудиш с бълхи.“ Ако не искаш да имаш бълхи, не си играй с бездомни кучета. Ако не искаш да ругаеш, не се движи със съученици, които ругаят. Ако не искаш да си навличаш бели, не играй с беладжии.

Ако някой ти каже, „Ела да направим еди какво си…“ и знаеш, че това не е редно, не отивай!

Един паяк изплел красива паяжина в една стара къща. Той я поддържал чиста и лъскава, за да влизат мухи в нея. В минутата, в която хванел „клиент“, той го изяждал до шушка, така че останалите мухи да не се усъмнят.

Тогава един ден покрай чистата паяжина прелетяла с бръмчене една сравнително интелигентна муха. Старият паяк излязъл и казал: „Влез и поседни с мен.“ Но сравнително интелигентната муха отговорила: „Не, господине. Не виждам други мухи в къщата ви, а аз няма да влизам сама.“

Малко след това тя видяла долу на пода голяма тълпа от мухи, които танцували върху парче кафява хартия. Тя се зарадвала! Не се уплашила, тъй като там имало много други мухи. ТАКА ЧЕ ТЯ СЕ НАСОЧИЛА ЗА КАЦАНЕ.

Точно преди да кацне, една пчела прелетяла бързо покрай нея и извикала: „Не кацай там, глупачке! Това е лепкава лента за мухи!“ Но сравнително интелигентната муха отвърнала: „Не ставай смешна. Тези мухи танцуват и си прекарват добре. Има голяма тълпа. Толкова много мухи не могат да грешат.“ И сами можете да се сетите за останалата част от историята.

Така че, бъдете умни. Това, че всички правят нещо, не го прави правилно. Не следвайте тълпата.

3.     Направете Христос Господ на вашия живот.

Колосяни 2:6-7 “ И така, както сте приели Христос Исус, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение.“

Деца, ако сте до 12 годишна възраст, насърчавам всички да ходите на неделно училище. Там ще научите кой е Исус, какво е направил за вас и защо трябва да се учите от Него. Неделното училище е голямо благословение за нашата църква. Насърчавам ви да каните в него и други ваши приятели от училище! Ако повече деца ходят на неделно, в България ще има по-малко лентяи, хулигани и престъпници!

Но знаете ли, че не винаги е имало неделно училище?

Движението на неделните училища било основано от един издател на вестник в Англия, Робърт Райкс. През 1780 г. той забелязва, че много бедни деца работят шест дни в седмицата, а в неделя, единствения си свободен ден, скитат по улиците, без образование и без никакво духовно наставление. Това го подтиква да започне да организира занятия в неделя, като наема учители, които да учат децата да четат и да използват Библията като основен учебник.

Но тогава архиепископът на Кентърбъри свикал епископите, за да обсъдят какво може да се направи, за да бъде спряно това. Според него това било нарушение на Изход 20:8 („Помни съботния ден, за да го освещаваш“).

Въпреки тази съпротива движението не само оцеляло, но се разраснало изключително бързо.

Трябва да сме благодарни, че имаме учители, които жертват време, труд и усилия, за да подготвят и провеждат уроците в неделното училище!

Но само неделното училище не е достатъчно. Затова се обръщам към родителите. Не е достатъчно децата ви да чуват за Бог веднъж седмично.

Установете време за семейна дискусия върху Библията и молитва всяка вечер или поне 2-3 пъти седмично. За нас като родители това е било най-пълноценното време, което сме имали с децата си.

Започнете с най-известните истории в Библията, а след това говорете и за други пасажи. Питайте децата какво биха направили те на мястото на библейските герои и какво научават от този пасаж за Бог, за Исус, за греха и т.н.

Моят зет Брентън беше научил Джейми и Руби (на 5 и 3 години съответно) да казват наизуст адаптираната за деца версия на Уестминистърския катехизис! Те знаят повече за Бог от някои възрастни тук!

Изградете навик у децата си да четат Библията и да се молят всеки ден. Когато Исус е техен Господ, те не само ще станат по-добри хора, но когато повярват в Него, ще бъдат спасени за вечността!

Много от децата и тийнейджърите имат любими филмови звезди. Кои са вашите? Моите внуци обичат Пес Патрул. По-големите от вас може би гледате „Отвътре навън 2“?

Или, ако гледате футбол, може би харесвате Меси или Роналдо? Букайо Сака, Марк Геи и Жереми Доку? Когато Доку отбеляза гол в Шампионска лига и журналистите започнаха да го превъзнасят като „новата голяма звезда“, той отговори: „Не гледайте към мен. Гледайте към Исус.“

Към кого гледаш ти? От кого се учиш? Всеки човек рано или късно разочарова. Само Исус никога няма да те разочарова, защото Той е Бог – Божият Син и Спасителят, който умря на кръста за нас!

Затова, скъпи деца и тийнове, направете Исус ваш Господ, Спасител, Цар, Учител и Герой! Вярвайте в Него, доверявайте Му се, покорявайте му се и живейте за Него!

Преди години едно 9-годишно дете обрало банка. Представяте ли си? Дете на 9 години! Това е най-младият банков обирджия в световната история. Но той нямаше да обере банка, ако бе почитал родителите си, ако не се водеше по акъла на приятелите си и ако беше направил Исус Свой Господ и Спасител.

Молитва

___________________

13.09.2026

БПЦ "Нов живот" Варна

Войната срещу силите на мрака

/проповед/

Братя и сестри, ние сме във война.

Всяка война е носила на човечеството терор, варварство, жестокост, агонизиращи умиращи и безнадеждни поробени или опечалени мъже, жени и деца. Недалеч от нас се води една война от ново поколение – с дронове и изкуствен интелект се поразяват обекти на противника. Докато Русия, която започна войната, насочва ракетите си срещу гъсто населени райони, Украйна неутрализира нефтопреработвателните предприятия. Но всичко това носи огромни разрушения, жертви и скръб.

Но колкото и да е отвратителна войната, не бива да забравяме че освен жестокост и варварство тя изважда на преден план и най-достойни и благородни постъпки, като саможертва, посвещение, любов и изобретателност в лицето на невъзможни трудности. Тези постъпки са възпяти в песни, легенди и стихове, като тези от „Опълченците на Шипка“ на Вазов:

„защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!“

По време на война много хора проявяват героизъм. Но Библията осъжда войнстващия дух.

Яков 4:1-2 „Откъде произлизат боеве и откъде – препирни, между вас? Не е ли оттам – от вашите сладострастия, които воюват в телесните ви части? ² Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.“

Но интересното е, че за да изобрази природата на християнския живот, Святият Дух използва метафората на войната. И това е много подходяща метафора, защото същата смелост, жертвоготовност, лоялност, издържливост, изобретателност и сила да се биеш до края, трябва да характеризира живота на християнина.

Всъщност, християнският живот е война. Другите войни бледнеят на фона на тази истинска война, в която се впуска всеки християнин, когато предаде лоялността си на Исус. Затова преди да повярва, всеки трябва да помисли за цената, която трябва да плати. Защото когато признаеш Исус за Спасител и Господ, ти се вливаш в редиците на армия.

И тук няма възможност за уволнение. Можеш да дезертираш, но не и да се уволниш.

Борбата срещу света

Апостол Йоан казва, че има три фронта, от които можеш да очакваш атаки.

1 Йоан 2:16 „Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надмеността в живота, не е от Отца, но от света.“

Апостолът говори за три похоти – на плътта, на очите и на гордостта (смъртоносното трио).

Какво е похот? Похотта е желание, което е превърнато в бог. Но ако основна цел в живота ти е да ядеш (да спортуваш, да спиш, да правиш секс, да играеш на компютърни игри и т.н.), това е идолопоклонство, защото то нарушава твоето служение и посвещение на Бога.

С помощта на Ивайло Генчев вече видяхме как да водим битка с изкушенията. Но светският дух не се заключава само в притежанията и физическите удоволствия, които сме превърнали в бог, на който се покланяме.

Като християни ние сме обградени от светски хора, чийто начин на живот ще се сблъсква с нашия начин на живот. Някои ще ни отхвърлят, други ще ни намразят или дори унижават. Исус каза,

Йоан 16:33 „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“

В резултат на това някои християни прекъсват почти всички свои контакти с нехристияни и се затварят в своето християнско гето. Манастирите са паметници, свидетелстващи за това. Модерният начин на изолиране от света е да банваш приятели във фейсбук, които са те наранили с изказванията си.

Но Исус не ни призовава към изолация. Ние не трябва да сме от света, но сме В света.

С Ваня отидохме на разходка в Морската и седнахме в едно заведение на цаца и картовки. Когато ни ги донесоха, и двете бяха безсолни затова посегнах към солницата, но тя нищо не пускаше. Взех солницата от съседната маса – също без успех.

И тогава погледнах в дупчиците – всички бяха запушени от залепналата от влагата сол в тях. Взех клечка за зъби и ги пробих. Така успях да осоля цацата и картовките.

Когато ние сме в запечатани солници, не можем да бъдем сол на света. Когато светлината е под шиника, тя става безполезна, защото никой не я вижда.

Когато се затворим в стените на нашата църква, ние се превръщаме в обсадена църква. И дяволът харесва това.

Следователно, в нашата битка със света, ние трябва да мразим и отхвърляме неговия дух. Трябва да сложим решителен край на склонността си да се покланяме на храна, сън, секс или красиви притежания и репутация. И това може да стане само когато позволим на Исус да стане наш Господ.

И когато възникне конфликт между покорството ни на Христос и нещо друго, което по принцип не е лошо, Христос трябва да получи първенство. Например, може много да ни се ходи на плаж и единственото свободно време, което имаш да е по време на църковната служба или друго събитие в църква. Твоят избор показва на кой бог се покланяш.

Понякога, когато попитам някого, защо не дойде на служба или на Библейско изучаване, той казва, „Бях уморен“. Но вместо да легне рано и да се наспи, същият този човек си ляга късно, защото гледа тв или браузва в интернет!

Или, някои студенти се страхуват, че ако дойдат на църква по време на сесия, няма да имат време да се подготвят за изпит. Така страхът заплашва да победи вярата.

Само когато възприема отношението на войник и престана да се тревожа за последствията и се подчинявам на заповеди, моят страх може да се изпари и да си върна мира. Да, може и да ми е трудно на изпита, но на кого е лесно по време на война! Павел казва на Тимотей,

2 Тимотей 2:3 „Съучаствай в страданията като добър воин Исус Христов.“

Битката срещу плътта

Когато Павел използва думата „плът“ той има предвид не само желанията на плътта, но и навиците, инстинктите и нагласите на ума и тялото, които носим в себе си от времето преди да срещнем Христос. Когато говорихме за святост казахме, че няма конфликт между това да се предаваме на Святия Дух и да предприемем активни стъпки да преодолеем тези стари навици.

Римляни 7:23 „но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“

Тук отново виждаме, че ние трябва да воюваме непрекъснато. И много християни се обезсърчават и губят битката именно тук, защото във война високият морал е жизнено важен за победата.

Ние можем да бъдем ранени в битката. Можем да бъдем повалени. Но истинският войник е този, който става отново и продължава да се бие.

Чували ли сте за полк. Константин Каварналиев? В Междусъюзническата война през 1913 г. гръцката армия атакува и изгаря до основи гр. Кукуш в Македония. Местното българско население е заплашено от клане и хиляди жени, деца и старци хукват на север в опит да достигнат пределите на Стара България.

Единствената пречка пред гръцката армия да ги настигне и избие в гръб е тесният планински проход край Дойран. Точно там полковник Каварналиев организира своята отчаяна отбрана. Българите се бият в съотношение 1:14 и задържат гърците цели три дни – достатъчно време, за да може колоните от бежанци да преминат границата.

В последния ден полковник Каварналиев е ранен от шрапнел в крака. Въпреки острата болка и кръвозагубата, отказва да отиде в лазарета. Превързва крака си, качва се отново на коня и продължава да препуска по бойната линия, за да командва и окуражава войниците. Спасява живота на хиляди.

Когато животът ни за вечността е заложен на карта, когато силите ни са на привършване, вместо да се предадем и вдигаме бялото знаме, можем да погледнем към нашия Генерал Исус Христос, който даде живота си за нас, за да бъдем ние спасени от унищожение от пълчищата на Сатана.

Римляни 8:1-2 „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. ² Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.“

Отпаднал ли си? Обезсърчен ли си? Гледай към Генерала! Напомняй си, че няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус!

Ако е грешка да се предаваш на обезсърчението, друга голяма грешка е да си твърде сигурен в себе си.

1 Коринтяни 10:12 „Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“

Най-важното е да си нащрек. Самоувереността и обезсърчението са двете страни на една и съща монета. Не ти си важен. Ти си просяк, когото Бог е поканил на царската трапеза. Бог те е направил царски свещеник. Радвай се в Бога. Бог набира просяци и ги въоръжава да бъдат войници в Неговата армия.

Битката против силите на мрака

В Ефесяни апостол Павел казва,

Ефесяни 6:12 „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите.“

Как водим борба срещу духовните сили на нечестието? Малко преди това Павел дава отговора:

Ефесяни 6:10 „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.“

Аз мога успешно да се противопоставя на Сатана, когато заяквам в Господа. А заяквам в Господа, когато правя това, което Той ми казва вярвайки, че Той ще ми помогне. Моята сила се крие в моето покорство. Бог е с мене! Силата, която възкреси Исус, е на наше разположение!

В стратегията ни за победа не трябва да подминаваме още едно нещо.

Ефесяни 6:18 „И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.“

Както казва Джон Уайт, „Легионите на Сатана се ужасяват от молитвата. Сатана трепери, когато види най-слабия светия коленичил.“

В книгата си „Шипка“ Яна Язова описва как по време на августовските боеве на Шипка през 1877 година, генерал Столетов изпраща множество конници-пратеници, за да поискат спешни подкрепления от ген. Радецки в щаба в Габрово.

Но Радецки се подлъгва от заблуждаваща маневра на турската армия и насочва основните резерви към Елена, откъдето смята, че Сюлейман паша ще се опита да пробие. В крайна сметка настоятелните „пощальони“ помагат на Радецки да осъзнае смъртоносната опасност за Шипка и да прехвърли войските си там. Победата на Шипка се оказва решителна за победата във войната.

Нашите молитви са тези „пощальони“, които призовават Бог да изпрати Своята небесна армия от ангели на помощ срещу пълчищата на Сатана.

Когато Даниил се молеше в продължение на 3 седмици, Бог изпрати ангел, който да донесе послание до него въпреки съпротивата на Сатана. Виждаме, че молитвите на светиите водят до битки в небесни места.

В края на краищата, ние знаем, че „боят е на Господа“ (1 Царе 17:47). Нашите битки са част от война. Начело на нашата армия е Непобедимия. Той познава войниците си по име и е загрижен за тяхната безопасност и здраве.

Всъщност, ние участваме във война, която е вече спечелена. Това стана, когато Исус излезе от една запечатана гробница.

Ние с нетърпение очакваме да свърши войната в Украйна. С нетърпение хората са очаквали и края на Втората световна война. Когато съюзниците са завладели Европа, целият свят е разбрал, че войната е свършила. Все още са предстоели месеци на боеве и смърт, опасности и болка, бомбардировки. Но краят е бил дошъл. Може би само Хитлер се е съмнявал в това.

Сега сме в същата позиция. Последният десант предстои. Павел казва,

1 Коринтяни 15:57 „но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ще има моменти, когато няма да се чувстваш като част от побеждаваща армия. Ще се чувстваш сам и безпомощен. Затова битката в същността си е битка на вяра.

1 Йоан 5:4 „и тази е победата, която е победила света, нашата вяра.“

Евреи 11:33-34 „които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, ³⁴ угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

Затова…

2 Тимотей 2:3-4 „ Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос. ⁴ Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.“

За да угоди на този, който го е записал за войник… Заплитам ли се в житейски работи? Дали светските грижи не заглушават словото? Или съм изцяло на разположение на моя Командир?

Това е последната битка. Когато победим вече няма да има други. Ще имаш възможност да маршируваш с една победоносна армия в стъпките на Владетеля на времето и вечността.

Молитва

______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

30.08.2026 г. 

Благодари на Бог за понеделник

/проповед/

 /илюстрация - AI/

Увод

Един се обажда в полицията:

–       Ало, полицията ли е? – Да. – Тук ме държат насила! – Къде си? – На работа.

Обичаш ли си работата? Или и тебе те държат насила там? 😊 Надявам се, че тук има такива хора, които отиват с удоволствие на работа!

По-често обаче срещам хора, чието неудовлетворение от работата хвърля сянка над целия им живот. Цял ден се измъчват на работното си място. В края на деня се връщат от работа и си го изкарват си на съпруга/та или на децата. И нямат търпение да се пенсионират.

На работното ни място прекарваме около 56 000 часа за целия си живот. И това в случай, че работим 8 часа, 5 дни в седмицата. Но не винаги е било така.

През 1919 г. правителството на Теодор Теодоров подготвя Царски указ, утвърден от цар Борис III, с който се въвежда 8 часов работен ден. Но дотогава работният ден не е бил регулиран със закон. В различните фабрики и земеделски стопанства хората са работили по 10, 12 и дори 14 часа на ден.

А през 19 в. е било още по-трудно! Ето как са изглеждали задълженията на един чирак в занаятчийството в епохата на Възраждането:

Чиракът е трябвало да отвори дюкяна или работилницита в 4-5 ч. сутринта. Работният ден е продължавал 14-16 часа, от изгрев до залез слънце (или докато свърши газта в газената лампа). Почивало се само в неделя или на големите християнски празници.

Преди майсторът да прекрачи прага, чиракът е трябвало да отвори кепенците, да запали печката или огнището, да донесе дърва или въглища, да почисти и измете, да напръска пода с вода, за да не се вдига прах.

След това трябвало да донесе с кобилица или тежки бакъри с прясна вода от градската чешма – както за нуждите на занаята, така и за пиене и миене на майстора. Следвало подреждане на инструментите, за да може майсторът да започне работа веднага.

Ще кажете, сигурно заплатата поне е била добра! Всъщност, чиракът не получавал заплата. Работил срещу подслон, храна, дрехи веднъж в годината и правото „да открадне занаята“.

Така са работили нашите пра-пра-пра дядовци. Колко от вас бихте се радвали на такава работа? Можете ли да си представите да работите при такива условия? И да сте щастливи?

Работата – благословение, не проклятие

Днес работата крие също опасности. Според статистиката през 2025 г. е имало 2356 злополуки на работното си място. Смъртните злополуки са 76. През последните 10 г. в България са станали 28000 трудови злополуки. Около 70% от заетите у нас са изложени на стрес на работното място.

След всичко казано може да се запитаме как изобщо може трудът да е нещо добро. Понякога отиваме на работа, и караме на автопилот – ден да мине, друг да дойде.

Както шеговито е казал поетът Робърт Фрост, „Мозъкът е удивителен орган – започва да работи в момента на ставане сутрин и не спира докато не влезеш в офиса.” А Джером Джером е казал, „Харесвам работата, тя ме очарова. Мога да седя и да я гледам с часове.“

Затова много хора мислят, че работата е Божие проклятие. Но макар и грехопадението да доведе до последствия, които промениха труда, трябва да знаем, че трудът датира от преди грехопадението.

В началото … Бог работеше. Шокира ли ви това? Той сътвори небето и земята и всичко на нея, включително човека.

Бог възложи и на Адам и Ева работа преди грехопадението. Той трябваше да даде имена на животните, а след това двамата трябваше да ги подчинят, да се грижат за Едемската градина и да си приготвят храна от растенията, който Той им осигури.

Бог продължава да работи и днес. Псалм 121 ни напомня, че „Онзи, Който те пази, няма да задреме.“ (ст. 3)

Исус също работи. До 30-годишна възраст Той беше дърводелец, а след това изработи спасение за света, като умря и възкръсна от смъртта. Исус каза:

Йоан 5:17 „Отец Ми работи досега, и Аз работя.“

Ние сме създадени по Божий образ, затова Бог иска от нас също да работим. Бог иска да работим, защото иска да ни благослови. Той знаеше, че работата ще бъде за нас предизвикателство, но знаеше също, че тя ще донесе радост и награда повече от всичко друго на света.

Авторът на Еклесиаст изразява това така: „Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благото на всичкия си труд, в който се труди под слънцето, през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.” (Екл. 5:18).

Работата и трудът са благословение и дар от Бога! Но за да можем наистина да оценим този дар, ние трябва първо да сме повярвали в Този, който създаде работата. Защото работата трябва да е съвместно усилие между Бог и нас. Както казва Псалм 127,

Псалм 127:1 „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.“

В Новия завет също ни увещава многократно да работим. Павел казва на солунците:

2 Солунци 3:10 „Защото и когато бяхме при вас, заръчвахме ви това: ако някой не иска да работи, не трябва и да яде.“

Някой може да каже: „Добре, разбирам че Бог ни заповядва да работим, но какъв е смисълът? Защо да работя?

Работата като служение

Първо, ние сме създадени, за да работим.

Ефесяни 2:10 казва, „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим.“

Ние сме създадени от Бога, за да вършим добри дела, т.е. да работим и с работата си да Го прославяме. Без значение какво работим, всичко което правим трябва да Му носи слава.

1 Коринтяни 10:31 „И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

Колосяни 3:23 „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци.“

Работиш ли така, все едно работиш за Господа? Или чакаш шефа да влезе, за да влезеш в работен режим?!

Освен да прославяме Господа, чрез работата ние издържаме нашите семейства.

1 Тимотей 5:8 „Ако някой не промишлява за своите, и особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.“

Работим също, за да издържаме тези, които не могат да работят – хората в неравностойно положение. Част от твоите пари отиват за социални помощи. Отделно в нашата църква има няколко човека, които са чувствителни за нуждите на бедни хора и те стимулират и останалите да дават за нуждаещите се.

Не става въпрос за тези, които не искат да работят, а за тези, които не могат да работят. Защото, както казва апостолът,

Ефесяни 4:28 „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има какво да отдели и на този, който е в нужда.“

Ние работим, за да подкрепяме служението на църквата и нейните евангелизационни прояви. Нашата църква е даваща църква, но ние трябва да работим за това вбъдеще да можем да издържаме и бъдещите пастори и проповедници. Апостол Павел пише,

1 Тимотей 5:17-18 „Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено онези, които се трудят в словото и поучението; защото Писанието казва: „Да не връзваш устата на вола, когато вършее“; и: „Работникът заслужава заплатата си.“

Работим и за да се грижим като настойници за това, което Бог ни е поверил. В притчата за талантите, за тези, които са се доказали като верни и плодоносни, се казва:

Матей 25:21 „Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.“

Много жени страдат от това, че заради отглеждането на децата си нямат време за професионална реализация. Но искам да ви насърча с историята на майката на Джон Уесли – Сузана Уесли. Тя никога не проповядвала пред хиляди хора. Не написала книги. Не била известен богослов.

Но вярно отгледала и възпитала деветнадесет деца, отделяла време за молитва и за Божието слово с тях. От това "малко" служение Бог издигнал Джон и Чарлз Уесли – двама от хората, които променили духовната история на Англия. Хората са виждали само една майка в кухнята. Бог е виждал човек, верен в малкото.

И на последно място (но не и по значение), ние работим, за да свидетелстваме за Бога. Ние сме сол и светлина на работното си място.

Матей 5:16 „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“

Не знам как се чувствате в понеделник сутрин, в началото на новата седмица. Ако не сте въодушевени да изкарате още една работна седмица, ви препоръчвам книгата на Марк Грийн „Благодари на Бог, че е понеделник“. Разбира се, под „понеделник“ авторът има предвид цялата работна седмица.

В нея той казва приблизително следното, „Бог ти плаща, за да стоиш 8 часа на работното си място и да благовестваш на някого, на когото Той плаща да стои там 8 часа и да не може да избяга.“

Думите са важни, но най-силното свидетелство за колегите ти е отношението ти към твоята работа. Както казва един друг автор, „Невярващите ти колеги ще изградят мнението си за Исус Христос и за църквата по начина, по който се отнасяш към ежедневните си отговорности. Тях не ги е грижа как се държиш в неделя сутрин между четирите стени на твоята църква.“

Даваш ли всичко от себе си в работата си? Стремиш ли се да работиш качествено? Благодариш ли на Бог за понеделник?

Много важно е също и отношението ти към шефа и колегите на работното място. Някой ще каже, „Ами ако шефът ми се отнася зле към мене?“ „Ами ако ми забавя заплатата?“ „Трябва ли да проявявам християнска любов и към него?“

Отговорът е, „Разбира се! Такива хора най-много се нуждаят от твоето свидетелство“. Такива нечестиви човеци се нуждаят от Исус, иначе ще отидат в ада! Твоето свидетелство на работното ти място може да е единствената възможност да видят какво е истинско християнство.

Друг може да попита, „Ами ако работата ми не ми дава никаква възможност за професионално израстване и кариерно развитие? Пак ли трябва да свидетелствам за Христос и да показвам любов?“

За християните няма безперспективна работа. Спомнете си Йосиф. Стана слуга, уж нямаше възможност за кариерно развитие, но му повериха да се грижи за цялото стопанство на началника на телохранителите. Дори когато несправедливо бе обвинен и го вкараха в затвора, Бог пак го издигна и го постави над цял Египет!

Може би Павел това има предвид, като казва…

Колосяни 3:24 „понеже знаете, че в награда ще получите от Господа наследството…“

Може да кажеш, това говори за бъдещата награда на небето. Както казват (на английски Pie in the sky when you die), „Сладкиш на небето ще получиш за което.“ Но тук става въпрос за повече от небесна награда. Не е само сладкиш на небето, но и „стекът вече се пече, докато времето тече“.

Исус каза,

Лука 16:10 „Верният в най-малкото и в много е верен“.

Следователно, ние работим, за да прославяме Бога и да Му служим, да издържаме семействата си и тези, които не могат да работят, да подпомагаме служението на църквата, за да сме добри настойници на Божията благодат и да сме сол и светлина на света.

С две думи, ние работим поради две основни причини – да прославяме Бога и да служим на хората.

Както Мартин Лутер е казал: „Стопанката, която мете кухнята си върши Божията воля точно толкова, колкото монахът, който се моли – не защото тя може да пее християнски химн докато мете, а защото Бог обича чистия под. Обущарят-християнин върши християнското си задължение не като поставя малки кръстчета на обувките, а като прави добри обувки, защото Бог се интересува от майсторската изработка.“

Когато работим по този начин, работата ни се превръща в служение и получава вечно измерение.

Но възниква още един въпрос - колко часа на ден и какво иска Бог да работим?

Работа, не хамалогия (колко и какво да работим)

По улиците или метрото на големите градове в Япония може да се видят спретнато облечени офис служители, които лежат безпомощно като трупове. Този феномен се нарича роджо-не (буквално, „спане на пътя“). Каква е причината? Това е следствие на крайно физическо изтощение. Ако изпуснат последния влак за дома, заспиват там, където ги застигне умората.

Бог благославя трудолюбието и съвестното отношение към работата, но Той не очаква от нас да работим докато припаднем. Или да сме толкова обсебени от работата си, че нашите семейства да страдат. Затова Бог установи съботата.

Изход 20:9 „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа.“

Бог ни казва да работим шест дни. Официално от 1974 г. в България имаме 5-дневна работната седмица (учениците продължават да учат 6 дни до началото на 90-те). И сега има много дребни бизнеси, които работят 6, даже 7 дни! Но ако работиш 5 дни, може да използваш шестия да свършиш нещо вкъщи или на село/на вилата.

Според някои семейни терапевти, ако мъжът работи повече от 9 часа, пет дни от седмицата, той трудно би имал някакво положително влияние върху семейството и децата си.

Също, има някои професии, които християните не бива да упражняват. Например, не може да се изхранваш, като практикуваш трафик на хора, сводничество, разпространение на наркотици, лихварство, черно тото и др.

Грях е да работиш на черно, например да си таксиметров шофьор или майстор и да работиш без да декларираш доходите си, или да работиш нещо без съответната правоспособност. Защо? Защото така нарушаваш закона на страната, а с това и принципа в

Матей 22:21, „Отдавайте кесаревото на кесаря“.

Също, не бива да работиш нещо, което е законно, но за което съвестта ти те осъжда. Павел казва,

Римляни 14:23 „всичко, което не става по убеждение, е грях.“

Един човек от нашата църква работеше в печатница, в която се печатаха реклами на казина и игрални зали и нямаше мир за това, и напусна. Друг напусна работа, в която работеше в неделя и не можеше да идва на църква. Един добър критерий за това какво можем и какво не можем да работим е да си зададем въпроса, „Какво би направил Исус на наше място?“

Заключение

В заключение, всяка професия и всяка работа е служение. Работата ни има вечно измерение, когато работим за пред Бога и за Негова слава. Няма светска и свещена работа. „Господня е земята и всичко, що има в нея“ (Псалм 24:1). Твоята вяра ще освети всяка работа, ако чрез нея искаш да служиш на хората и да прославяш Бога.

Нашата стойност не се определя от нашата работа. В Божието царство работата на един доктор не е по-ценна от работата на един боклукчия. Работата на един учител не е по-достойна от тази на един продавач. Нашата стойност се определя от нашите взаимоотношения с Исус Христос. Не от това какво правим, а от това кои сме ние в Него. Всички сме еднакво ценни в Неговите очи.

Той ни оценява по това доколко се грижим за нашето семейство финансово и духовно, дали участваме в служение, дали помагаме на нуждаещите се, дали сме сол и светлина в света и дали израстваме във вярност на нашия Господ и Му служим, защото Той ни послужи, като умря на кръста за нас. Това е нашата работа. Дано имаме вярата, силата, мъдростта и смелостта да я вършим добре, амин!

Един пътник срещнал трима каменоделци, които вършели една и съща работа. Попитал първия:
– Какво правиш?
Той отговорил раздразнено:
– Дялам камъни.

Попитал втория:
– А ти какво правиш?
– Изкарвам прехраната на семейството си.

Попитал третия:
– А ти?
Той се усмихнал и казал:
– Строя катедрала, в която поколения хора ще се покланят на Бога.

Какво правиш на твоята работа – дялаш камъни или строиш катедрала? Благодариш ли на Бога за понеделник?

Молитва

______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

23.08.2026 г.

Святост: борбата за освещение

/проповед/

Увод

Когато чуете думата „святост“, какво ви идва наум?

За много хора тя предизвиква асоциации като: дълги часове в молитва, никакъв хумор, никакъв секс в брака (!), строги пости, ходене в Света гора, ставане в 4 сутринта, строг костюм и брада за мъжете, забрадка за жените... Сякаш святостта е живот, изпълнен единствено със забрани, лишения и тежка дисциплина.

Тези представи ни карат да мислим, че святостта може да се постигне само чрез болезнен и мъчителен процес. И макар да има известна истина в това – защото следването на Христос изисква себеотричане – твърде често свеждаме святостта до външен вид или до списък от правила, които трябва да спазваме.

Но дали това наистина е библейската представа за святост? Или сме пропуснали нещо много по-дълбоко?

Какво е освещение?

Първо, нека видим какво е освещение? Ето една добра дефиниция:

Освещението е Божието дело в живота на вярващия, чрез което той бива отделен за Бога и постепенно преобразяван в Христовия образ чрез действието на Светия Дух и послушанието към Божието Слово. Самата дума „свят“ (гр. hagios) означава “отделен, посветен“.

Освещението обхваща цялата ни личност. То променя нашия ум. Както казва Павел,

Римляни 12:2 „преобразявайте се чрез обновяване на ума си“.

То променя и нашите емоции. Християнин който се освещава има все повече и повече любов, радост, мир, дълготърпение и т.н. Освещението се отразява и на нашата воля. Бог работи в нас, за да желаем да изработваме освещението си според Неговото благоволение (Филипяни 2:13).

Освещението е процес

Всеки от нас е заченат в грях и като такъв е враг на Бога и под Божия гняв и осъждение.

Но когато ти си чул благата вест, ти си откликнал на нея – покаял си се за греховете си и си се доверил на Христос за твоето спасение. Бог е вложил Духа Си и нов живот в теб. Ти си се новородил. В момента, в който това е станало, ти си бил оправдан и осиновен от Отец. Ти си станал член на Божието семейство.

В момента на нашето новорождение настъпва промяна  в живота ни, която Павел нарича „окъпване“ и „обновяване на Святия Дух“ (Тит 3:5). Ние не можем да продължаваме да грешим, защото силата на новия живот не ни дава да се предадем на живот в грях.

Тази първоначална промяна е първата фаза на освещаването. Тази първа стъпка в освещаването включва решително скъсване с поробващата сила на греха. Вярващият вече не обича да греши.

Римляни 6:11-12 „Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус. ¹² И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.“

Мъртви за греха означава, че чрез силата на Святия Дух и възкресенския живот на Христос в нас, ние можем да преодоляваме греховни постъпки, навици или изкушения. Грехът вече не е наш господар, какъвто е бил преди да станем християни, макар и да не е изцяло изкоренен от живота ни.

Т.е., ние не можем да кажем, „Аз съм напълно свободен от грях“, защото нашето освещение няма да бъде напълно завършено тук на земята.

Представете си човек, който претърпява успешна операция на счупен крак. Хирургът е свършил работата си отлично. Костта вече е наместена. Но на следващия ден човекът още не може да тича.

Следват месеци на рехабилитация. Болезнени упражнения. Понякога има напредък, понякога застой. Понякога дори пада. Но всяка седмица ходи малко по-добре.

Никой не казва: "Операцията не е била успешна, защото още куца." Но никой не казва и: "След като операцията е успешна, няма нужда от упражнения."

Така е и с освещението. Христос вече е победил греха и ни е дал нов живот. Но ние ежедневно се учим да ходим в този нов живот. Още не сме напълно изцелени.

Следователно, ние не можем да кажем, че след като сме повярвали, вече сме свободни от грях. От друга страна, един християнин никога не трябва да казва, „Този грях ме победи. Предавам се. Имал съм избухлив характер 35 години и ще си остана такъв докато умра, затова ще трябва да свикнете с мен такъв, какъвто съм!“

Да кажеш това означава да кажеш, че си под властта на греха и да го оставиш да царува в тялото ти. Това противоречи на Библията, защото както видяхме, тя казва, че трябва да се считаме мъртви за греха и живи за Бога в Христос Исус.

Така че, нашата задача като християни е да израстваме в освещение така, както преди сме израствали в греха.

Римляни 6:19 „както предоставяхте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предоставете частите си като слуги на правдата, която докарва святост.“

С други думи, Павел ни назидава да заприличваме повече и повече на Христос. Както казва апостолът,

Филипяни 3:13-14 „ Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, ¹⁴ впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“

Този процес на освещаване продължава до края на нашето земно съществуване, когато душата ни се освободи от греха и отиде в присъствието на Бога в небесния Ерусалим, където „няма да влезе нищо нечисто“ (Откровение 21:27). Но напълно завършено нашето освещаване ще бъде, когато Господ Исус се завърне и получим възкресенското си тяло.

Можем да онагледим това с тази диаграма. Преди обръщението си ние сме роби на греха. В момента на обръщение започва нашето рязко освещаване, но то продължава на приливи и отливи през християнския ни живот, докато не достигне пълнота при смъртта.

Виждаме, че процесът на освещаване не е винаги възходяща линия, има възходи и спадове. Но понякога, ако вярващият не чете и не се покорява на Словото, ако не се моли, ако пренебрегва събиранията с други вярващи и слуша лошо поучение, може за много години почти да не израства в освещение.

Вече казахме, че тук на тази земя ние не можем да постигнем пълно освещение.  Но тогава как да разбираме стихове, като молитвата на Павел за солунците, „А сам Бог на мира да ви освети напълно“ (1 Солунци 5:23) и заявлението на Йоан, че „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава“ (1 Йоан 3:6)? Или Матей 5:48: „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ Тези стихове говорят ли, че е възможно някои християни да постигнат перфектен и безгрешен живот?

Когато Исус ни заповядва да сме съвършени, както нашият небесен Отец е съвършен (Матей 5:48), това показва Божия абсолютен морален стандарт за чистота, към който трябва да се стремим. Фактът, че не можем да го постигнем не означава, че Бог ще го понижи.

Относно 1 Йоан 3:6, „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава“, тук глаголите в сегашно време показват продължително или обичайно действие. По-добрият превод е „Всеки, който пребъдва в Него, не продължава да греши. Т.е., той трябва да се стреми да не греши. Ако тези стихове доказваха че е възможно да сме съвършени и без грях, тогава всички християни щяха да са съвършени и без грях.

Следователно, няма убедителни стихове, които да учат, че е възможно някой да е напълно освободен от грях в този свят. Както казва Соломон,

Притчи 20:9, „Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си?“

Исус също ни заповяда да се молим с молитвата „прости ни дълговете (греховете), както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Матей 6:11-12). Всеки вярващ трябва да се моли с подобна молитва всеки ден.

Но фактът, че освещението не може да бъде завършено в този живот не означава, че не трябва да се стремим към святост или израстване в освещение, или да загубим надежда че можем да отбележим някакъв напредък в християнския си живот. Това противоречи на много пасажи, които казват че възкресенската сила на Христос може да ни помага да преодоляваме греха в живота си.

Като израстваме в зрялост в Христос, ние се очистваме от много грехове като грешно говорене или грешни постъпки. Като невярващ уж внимавах за речта си, но все пак бях ходил в казармата и понякога казвах доста цинични неща. Когато повярвах, Бог очисти говоренето ми от профанизми.

Но макар и да се очистваме от грешно говорене и грешни постъпки, в нас все още остават грешни отношения и мотиви на сърцето като гордост, егоизъм, липса на смелост, липса на хъс в любовта на Бога и към ближния, непълно доверие в Бога и т.н.

Когато Йов дойде в присъствието на Бога, можа единствено да каже, „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“ (Йов 42:5-6)

Колкото по-осветен един човек е, толкова по-съобразен с образа на Исус е той, толкова по-голяма е любовта му към Бог и толкова повече ще мрази греха у себе си и у другите.

Божията и нашата роля в освещението

В процеса на освещение Бог и човек си сътрудничат. Но освещението е най-вече Божие дело:

1 Солунци 5:23 „А сам Бог на мира да ви освети напълно.“

Как прави това Бог? Важно е да разбираме, че и трите личности на Троицата работят за нашето освещение. Бог Отец ни освещава първо, като ни кара да желаем Неговата воля и като ни дава сила да я вършим.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“ Така че, ролята на Отец е да ни дисциплинира като Негови деца да израстваме в освещение.

Ролята на Божият Син Исус Христос пък е, че първо, Той изработи нашето освещаване за нас.  Затова Павел казва, че Христос „стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).

А Святият Дух е този, който работи в нас, за да ни променя и освещава, и да ни дава по-голяма святост. Той произвежда в нас плода на Духа – тези черти на характера, които съдействат за по-голямо освещение. Библията казва, че ако ходим в Духа, ние растем в освещение. Така откликваме все повече на водителството на Святия Дух в живота ни.

А каква е нашата роля в процеса на освещение? Първо, богословите говорят за т.н. пасивна роля в освещението. Виждаме това в текстове, които ни насърчават да се доверяваме на Бога или да се молим и да искаме Той да ни освещава.

Например, Павел казва:

Римляни 6:13 „представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите“.

Някои мислят, че това е единственият път за освещение, но такъв начин на мислене може да насърчи християните да са лениви и да пренебрегват своята активна роля.

А какво се разбира под активна роля? Активната роля е описана в стихове като…

Римляни 8:13 „ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.“

Павел подчертава, че ние можем да правим това чрез Духа. Но също той казва, че трябва да го правим! Заповедта не е към Святия Дух, а е отправена към нас!

Тази активна роля има много аспекти. Ние трябва да „търсим … освещение, без което никой няма да види Господа.“ (Евреи 12:14). Ние трябва да се въздържаме от блудство, защото това е Божията воля (1 Солунци 4:3), да се очистваме от всяка плътска и духовна нечистота (2 Коринтяни 7:1) и т.н.

Този стремеж да се покоряваме на Бога и да се освещаваме изисква големи усилия от наша страна, затова Петър казва „положете всяко старание“, за да изработвате чертите на характера, които вървят с освещението. Виждаме, че Новият завет не предлага пряк път към освещение, но ни насърчава да се предаваме на изучаване и размишление върху Библията, молитва, поклонение, свидетелство, общение и самодисциплина.

Важно е да продължаваме да израстваме както в пасивното доверие в Бога да ни освещава, така и в нашия активен стремеж за святост и за по-голямо покорство в живота ни. Защото, ако пренебрегнем активното покорство на Бога, ние сте превръщаме в пасивни и лениви християни. А ако пренебрегнем пасивното доверяване и предаване на Бога, ние ставаме горди и самоуверени.

Вярата и покорство вървят ръка за ръка! Както говорихме преди няколко седмици, имаме нужда не само от вяра, но и от вярност!

Нека не забравяме също, че  освещението е възможно само в контекста на общение, в контекста на църквата. Вижте какво казва авторът на Евреи:

Евреи 10:24-25 „и нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“

А Петър казва, че заедно християните се съграждаме в духовен дом, за да станем свято свещенство и заедно ние сме свят народ (1 Петър 2:5, 9).

Според Павел, да живеем „достойно за званието, за което бяхме призвани“ (Ефесяни 4:1), означава да живеем в общност, „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов, и се стараете чрез свръзката на мира да опазите единството на Духа.“

Когато стане това, тялото Христово функционира като едно цяло, в което всяка част действа съразмерно“, за да се освещава цялото тяло. Затова не е случайно, че плодът на Духа включва качества, които изграждат общността, като любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ (Галатяни 5:22-23).

Заключение

В заключение, ние трябва да израстваме в освещение, защото това е начинът да показваме любовта си към Бог и да сме угодни на Него. Както казва Исус,

„Йоан 14:15 „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“

Само когато се освещаваме, ние можем да имаме чиста съвест пред Бога и да бъдем съд за почетна употреба. И само тогава нашият живот може да е ефективно свидетелство за невярващите. И не на последно място, освещението ще ни носи огромна радост. Колкото повече израстваме в христоподобие, толкова повече ще преживяваме радостта и мира, които са част от плода на Духа. И толкова повече ще се приближаваме към живота, който ще имаме на небето!

Разказват, че когато Микеланджело видял огромен блок мрамор, хората му казали, че той е безполезен. Но Микеланджело отвърнал: "Аз виждам ангела вътре и ще го освободя."

След това с години удрял с чука и длетото. Всеки удар премахвал нещо, което е излишен материал за статуята.

По подобен начин Бог работи с нас. Всеки път, когато допуска изпитание, изобличение чрез Словото или дисциплина, Той не се опитва да ни нарани. Той отсича всичко, което не прилича на Христос.

Понякога ударите болят. Но Бог никога не удря напразно. Всеки удар има една цел – един ден да бъдем напълно съобразени с образа на Неговия Син.

Затова не се обезсърчавай, ако още не си това, което искаш да бъдеш. Ако принадлежиш на Христос, Великият Скулптор още не е приключил с теб! Със всеки удар ти се приближаваш към небето!

 Молитва.

 _______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

16.08.2026 г.