Време за сеене (Матей 13)

 /проповед/

Някой е казал, че една картина струва колкото хиляда думи. Сигурно затова фейсбук и инстаграм са толкова популярни. Затова обичаме да правим снимки и имаме камера в телефоните си. Но по времето на Исус нямаше камери, нямаше фейсбук и инстаграм, aко имаше, щяхме да имаме запазена такава снимка. Затова хората са използвали словесни картини, истории. Разказването на истории е било много популярно.

Равините често използвали аналогии, за да предадат на учениците си важни истини. В 13 глава Исус разказва 7 притчи за царството. Той говори за началото на царството, разширяването на царството, съпротивата срещу царството, поданиците на царството и кулминацията на царството. Една трета от поученията на Исус са чрез използване на притчи.

Думата „притча“ (парабoле, гр.) означава „да поставя до“. С други думи, ако искаш да обясниш една трудна, абстрактна истина, до нея поставяш нещо известно и разбираемо. Правиш аналогия с естествения свят, за да може хората да разберат духовния свят.

Интересно е, че 4 от 7-те притчи в Матей 13 са свързани с ниви и сеене, което ни показва каква голяма част от живота на хората тогава е била свързана със земеделие. Аз лично нямам почти никакъв опит със сеене на култури. Но днес ще разгледаме тези притчи, за да видим как можем да бъдем активни сеячи на духовната нива.

Тринадесета глава започва с притчата за сеяча, на която днес няма да се спираме, тъй като съм проповядвал върху нея и можете да намерите проповедта в youtube канала ни или на блога ми.

Само ще кажа, че тя е и ключ за разбране на останалите. В нея Исус използва четири различни почви, за да опише 4 различни отклика на благата вест. Някои хора чуват благата вест, но не я разбират, защото тя не ги интересува. Други показват интерес, но скоро се отказват, защото нямат дълбок духовен интерес. Трети са прекалено загрижени за живота си. Само малцина откликват с вяра и когато го направят живота им е променен и в резултат те жънат духовна жътва.

Така че, чрез този остатък вярващи, Царството се разширява. Тук Исус ни показва какво е да инвестираме в живота на другите, да сеем Словото, да хвърляме семената, защото Бог може да ни изненада и от най-безперспективното на пръв поглед семе да се роди нов живот.

Царството се разширява. Но това предизвиква опозиция срещу Царството. Така стигаме до втората притча. Тук Исус използва друга аналогия – от семе, което се сее, в това, което семето произвежда – жито. Нека прочетем…

Матей 13:24-28 „Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?“

Думата за плевели на гр. е „зезениан“. Toзи плевел бил много разпространен в Палестина. Първите седмици било трудно да го различат от житото. Слугите често проверявали нивата, за да видят как расте житото и в началото всичко изглеждало добре.

В древността, ако някой иска да си отмъсти на някого за нещо, често той посявал този плевел в нивата му, за да задуши житото. Даже е имало закони, забраняващи това. И вече когато растението оформяло цвета си, тогава вече човек можел да различи плевела от житото.

Затова, когато слугите попитаха господаря дали иска да отидат да оплевят плевелите,

Матей 13:29 „А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.“

И плевелите, и житото растат заедно, затова господарят казва, нека изчакаме до края на сезона, тогава ще можем да ги различим и ще оплевим плевелите.

В църковната история е имало моменти, когато Църквата се е опитвала насила да изтръгне плевелите от нивата. Имало е движения, които са искали да накарат всички християни да вярват по начина, по който те вярват.

Това е грешно. Константин Велики вижда в небето кръстния знак и чува думите, „С този кръст върви и победи“. Той побеждава в битката и издава Миланския едикт, с който забранява преследването на християни. Но по-късно взема на прицел някои християнски групи, които се различават от основната християнска доктрина.

Кръстоносните походи са били насочени срещу мюсюлманите и евреите. Избивали са ги в името на Христос. Също, испанската инквизиция е убила невинни. Това е грешка. Исус казва:

Матей 13:30 „Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.“

И Исус разказва още една притча – притчата за синаповото зърно. И той използва някои елементи от първата, за да им обясни и тази притча. Тук много коментатори интерпретират погрешно тази притча, защото не я разглеждат в нейния контекст и връзка с предходните притчи.

Нека я прочетем:

Матей 13:31-32 „Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клоните му.“

Тук Исус не казва, че синаповото зърно буквално е най-малкото в света. Той говори за семената, познати в Близкия изток. Обикновено това семе не израства чак като дърво, а израства като храст. Но има един вид синапово семе, което израства в дърво високо до 3 метра и клоните му са достатъчно здрави, за да издръжат птица.

Вероятно Исус тук говори за тази разновидност. Исус иска да подчертае контраста между незабележимото начало и огромния растеж. Обикновено тази притча се интерпретира така: благата вест започва с 12 ученика на Исус, по-късно те са 120 в горницата. Това семе е посято на Петдесятница и то расте и прониква в цялата Римска империя и целия свят и светът може да се подслони в неговите клони. Това дърво е Църквата.

Проблемът е, че Исус не предлага обяснение на тази притча. За да я интерпретираме правилно, трябва да намерим нещо, което Той вече е обяснил и да го приложим към тази притча.

Първо, той казва, имаме птици. Но дали това са хората от света, които идват, за да бъдат спасени и да станат християни?

Помните ли, че в притчата за сеяча птиците дойдоха и изкълваха зърната, паднали край пътя? Там те символизират нечестивия, дявола. В притчите птиците не символизират добрите, а лошите, нечестивите. Чак до Откровение 18, когато великият Вавилон пада и става „свърталище на всякаква нечиста и омразна птица“ (18:2). Птиците са символ на злото в Писанието.

Какво да кажем за дървото? В Даниил 4, Езекиил и други места дървото е символ на светската власт, на империите. Така че, Исус казва, Божието царство е като синапово зърно, то ще расте. Но всички които се подслоняват в неговите клони не са непременно добри. Много зло ще се върши в името на Неговото царство.

Ще се случват чудесни неща, но и ужасни неща в името на Царя.

Това дърво ще бъде достатъчно голямо, за да подслони много хора и много религиозни системи, включително лъжеучения.

И минаваме към следващата притча:

Матей 13:33 „Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.“

В предишната притча се говори за външен растеж, а тук за вътрешен, скрит растеж. Когато еврейките правели хляб, след като втасвало тестото, те вземали малко от тестото и го запазвали. Когато пак правели хляб, слагали това втасало тесто в новото тесто и така квасът заквасвал цялото тесто.

Пак вземали малко тесто, оставяли го настрана до следващото приготвяне на хляб.

Популярната интерпретация на тази притча е отново, че тук се говори за църквата. Тя започва като нещо малко и постепенно завладява целия свят. Това е особено застъпено като разбиране в някои християнски деноминации, които вярват, че Църквата ще завладее света и ще установи Божието царство тук и сега. Ще християнизираме света.

Църквата наистина започна с една шепа хора. Исус се роди в периферията на Римската империя, в едно невзрачно градче, наречено Витлеем. Но така изпълни Писанията, защото трябваше да се роди в Давидовия град. Взе 12 мъже, нарече ги апостоли, после те станаха 120. На Петдесятница 3000 се присъединиха към Църквата. След това още 5000.

Коментаторите считат, че след няколко месеца Църквата е наброявала 20000 човека. Разпространила се е в цялата империя, а след това и в целия свят. И един ден, в Милениума Исус Христос ще царува над цялата земя.

Това е вярно. Но както птиците символизират нещо зло, квасът не звучи добре за евреите. Той също е символ на зло. На Пасха евреите трябваше да махнат кваса от домовете си. Жертвите трябваше да са без квас заради това, което той символизира. Той ферментира, прониква както злото.

Исус каза на учениците, „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите.“ (Матей 16:6) Първо учениците си казват, „Какво иска да каже, да не би да е гладен?“ Но авторът продължава и казва, че говори за учението на фарисеите (ст. 12).

Исус казва, малко  квас заквасва цялото тесто. За първи път споменава това в 1 Коринтяни 5:6, когато говори за неморалността в църквата. И казва, ако оставите покварата без да я адресирате, тя ще се разпространи като квас в цялото тесто.

Когато казва това в Галатия (Галатяни 5:9), говори за легализма, който също разрушава вярата.

Така че, квасът тук не е добро нещо. Да, Църквата ще продължава да расте, но това не винаги ще е добър растеж. Нека вземем нашата църковна история, при която виждаме как механично е покръстена цяла нация, барабар с езическите си вярвания, ритуали и обичаи. И до днес жънем горчивите плодове на синкретичната вяра на българина.

В клоните на Църквата има много птици – лъжеучители, еретици, номинални вярващи… И тези учения ще проникват – спасение чрез дела, молитви към светиите, легализъм… Тези хора се наричат християни, те са в клоните, те са в тестото, те са в короната на християнското дърво.

За тях един новороден християнин, един мормон и един дъновист са едно и също нещо. Но идва Съдния ден. Тогава Бог ще прибере житото в житницата си, а плевелите ще върже на снопове за изгаряне. Дотогава обаче ние трябва да имаме търпение и да проповядваме истината.

Матей 13:34-43 „Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. И Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века, а жътварите са ангелите.

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши [да слуша], нека слуша.”

Царството бе основано от Исус Христос. Той пося семето в Своите ученици, те посяха в живота на други, докато истината достигна до нас. Но тогава дойде Сатана и той се възпротиви на делото на Христос, като изпрати своите последователи да сеят полуистини и лъжи, за да създаде фалшиви доктрини.

Виждаме Царството да расте, но идва опозицията и лъжеученията. Това е положението сега. В края на времето всичко ще се оправи.

Какво означава това за нас? Днес не е време за съд, а време за благовестие. Днес е време за сеене. Не се притеснявай за съда, притеснявай се за благовестието. Сей семето.

Аз обичам да пътувам с влак, защото той предлага чудесна възможност за благовестие. Както знаем, България е малка, но БДЖ я прави (да изглежда) голяма. Има достатъчно време да кажеш добрата новина на всеки, който влезе в купето ти.

Но понякога имаме само малко време – при среща с познат на улицата, разговор с продавачката в кварталното магазинче… Нека се молим за мъдрост и водителство, за да знаем кога и какво да споделяме с хората.

Ние не знаем кой ще повярва и кой не, затова трябва да сеем навсякъде. Чарлз Спърджън е казал, „Би било хубаво ако Бог беше белязал с жълта черта на гърба всички, които ще повярват, но не е.“ Той може да види чертата, ние не можем.

Затова казва, „Идете в целия свят и проповядвайте благата вест.“

Останалите три притчи ще разгледаме на Библейското изучаване в сряда.

Нека се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.06.2025 г. 

Исус видя един човек (Матей 9:9)

/проповед/

Преди да прекъснем разглеждането на евангелието на Матей, за последно разгледахме края на Проповедта на планината – пасажа за разумния и неразумния строител в Матей 7 глава. В 8 и 9 глави четем за десет чудеса на Исус. Meжду тях Матей е избрал да вмъкне своето свидетелство как е повярвал.

Матей 9:9 „И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва.“

Матей пише как Бог в любовта Си го е призовал да стане ученик на Христос. В списъкът с дванадесетте апостоли Матей се нарича „Матей бирникът“. Той смирено не казва нищо друго за себе си. Остава делата му или другите да говорят за него.

За нас е по-добре ако има нещо, което е похвално, да не го изтъкваме, а да оставим другите да говорят за нас. Както казва известният баптистки проповедник от 19 в. Спърджън, „Когато тръбата трябва да затръби, ще се намери тръбач за нея, не я надувай сам ти.“

Вижте колко смирение, нежност и красота лъхат от тези думи: „И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва.“

Мисля, че неслучайно Матей поставя разказа за това как е повярвал веднага след разказа за чудото с изцеляването на паралитика. Първо виждаме как паралитикът вдига постелката си и си отива. А тук виждаме едно още по-голямо чудо – един друг, духовно парализиран човек, поробен от ламтежа за богатство, при заповедта на Христос, да изоставя своето занятие и притежания, за да последва своя Господар.

Как гледаш на своето спасение? Гледаш ли на него като на чудо на Божията милост и благодат? То е такова! Кажи си, „В своята милост, Исус погледна на мен грешника и извърши чудо, защото само чудо можеше да ме спаси.“

Може би и ти подобно на Матей можеш да видиш паралели между твоето обръщение и някое чудо, извършено от Исус. Може да е чудото с отварянето на очите на слепородения, или на ушите на глухия, или отвързването на немия език?

Замисли се не за Матей, а за себе си. Аз мисля за един човек на име Трифон, който откликна на Исус, когато Той ме призова като студент първа година в студентското общежитие. Ти може да се замислиш за един човек на име Иван Георгиев или Мартин Петров, или каквото е името ти. И да сложиш твоето име в текста и да кажеш, „И Исус, като минаваше оттам, видя един човек, на име Иван, или Георги, или Елена и т.н. Помисли как Исус ти казва, „Следвай Ме“ и как ти си станал и си Го последвал.

1.     Една случайна среща, довела до неочакван призив.

Първо, казва се, „Исус, като минаваше оттам.“ Сякаш, това се е случило случайно. Исус „просто“ е минавал оттам. От ст. 1 разбираме, че това се случва в Капернаум – „дойде в Своя Си град“. Той и преди често е минавал през града, но Матей е оставал в неверието си. Но точно сега, Исус видя този „човек на име Матей“ по друг начин.

Говорих с един човек и той ми каза: „Една позната ми говори за Бога и ми каза, трябва да дойдеш на църква, но останах безразлична. След няколко години срещнах друг човек и той също ми говори и ми каза, трябва да дойдеш на църква, но така и не отидох. След още няколко години друга жена ми каза, трябва да дойдеш на църква – тогава Бог ме докосна и застави да дойда. Оттогава не съм пропускала и така повярвах.“ Може даже да си израстнал в църква и много пъти да си чувал благата вест. Но в един определен ден Божията благодат те е докоснала и ти си бил променен!

Може да си слушал проповед на тема устояване във вярата или утеха в скръб, нещо съвсем различно от твоята ситуация, и точно тогава Святият Дух да те е изобличил за грях.

Забележете също, че по това време в Капернаум имаше много други грешници, но Христос не призова тях. Той ги виждаше, но погледна на Матей по един специален начин. Може би и в твоя случай в църквата е имало десетки други хора, но Бог е докоснал точно твоето сърце.

Може всичко това да ти изглежда неочаквано и случайно, но ако си свикнал да отиваш често в молитва в Неговото присъствие, в Светая светих, вече знаеш, че тези „случайности“ са целенасочени. Когато Исус минава и Неговият поглед срещне твоя, тази среща е насрочена от вечността и е според Божията вечна цел и предузнание.

Аз не знам какво е накарало всеки от вас, които сте тука, да дойдете в „Нов живот“. Не знам какво е накарало тези, които ни гледате сега, да кликнете на нашия канал.

Но вярвам, че ти си дошъл тук, за да може Господ Исус да види теб, „един човек на име Иван или Георги, или Николай, или Наталия“, или както се казваш. И се моля това да е деня, когато Го видиш и чуеш да ти казва „Следвай Ме“, и без колебание почувстваш желание да тръгнеш след Него. Да тръгнеш, да оставиш грешния живот зад себе си и да станеш последовател на Христос.

Призивът към Матей беше неочакван. Още повече, Матей не се молеше, не четеше Библията, не слушаше проповед, нито даваше милостиня в момента, когато Христос го призова. Напротив, не само че не даваше - но вземаше от хората против волята им данъците за техните римски окупатори. Като повечето бирници сигурно е вземал повече от определеното. Нищо не връзка човека така, както любовта към парите.

Най-вероятно той се е чувствал твърде недостоен да следва Христос. А и дори да се опиташе, другите апостоли щяха да го отхвърлят с презрение: „Как смееш ти да идваш с нас?“

Може и с теб да се е случило нещо подобно. Но както и да си повярвал, ти си бил блуден син или дъщеря, които са бягали от дома, докато не са били привлечени от Неговата бащина любов. Както с Матей, не ти потърси пръв Бога, а Той пръв потърси тебе.

На първо място, призивът към Матей изглеждаше напълно неочакван, но беше според Божията цел и предузнание, и получи отклик.

2.     Един проницателен поглед, който получи отклик.

„Като минаваше оттам…“ Може би Христос е спрял срещу бирничеството, погледнал е към Матей и в миг е видял целия грях и цялото зло в него. „Той видя човек на име Матей“. Това, което остава е скрито за нас е явно за Неговия пронизващ поглед. Но Исус видя не само това, което Матей е, но и това, което Матей може да бъде. Видя бъдеще и надежда в него.

Дотогава го наричаха Леви. Но Господ не видя човек на име Леви. Това беше старото му име. Той видя човек на име Матей. Приятелю, когато Бог погледна към теб, когато беше грешник, Той видя светия в теб и те възлюби като Своя бъдещ изкупен служител.

Пак по думите на Спърджън, вероятно когато Господ Исус е видял Матей с перо в ръка, как надлежно като добросъвестен чиновник отбелязва името и сумата, платена от всеки, си е казал: „Гледай колко добре си служи с перото, той ще напише първото от четирите евангелия.“

Аз не знам какво Исус е видял, когато е погледнал към теб със Своя проницателен поглед. Не знам какво е видял в мен. Боя се, че е видял само моите грехове и злото в мен. Но вярвам, че е видял също човек, който ще приеме благата вест и ще я споделя с другите.

Ако сега за първи път се замисляш за вярата в Исус, сигурно си казваш, „Какво ли вижда в мен Исус?“ Истината е, че Бог ни подготвя за служение дори докато сме невярващи. Лука беше подговен да напише своето евангелие, защото беше лекар, а Матей – от опита си като бирник.

В моя случай, аз се научих да свиря на китара и овлядях английски и Бог използва това след като повярвах, в моето служение. Може би в идните години Бог ще използва някоя конкретна дарба или умение за служение в църквата. Няма по-радостно събитие от момента, в който Исус е погледнал на нас и в милостта си ни е направил съдове за почетна употреба!

Исус „видя един човек на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене.“

Защо Исус избра Матей? Евреите не можеха да понасят римските идопоклонници да са господари над земята им. За събирането на данъци римляните можеха да наемат единствено хора, които не се интересуваха от общественото мнение. На бирниците се гледаше като на най-презрените родоотстъпници от обществото.

Но Исус каза „Върви след Мене“ на този бирник. За един господар нямаше да е уважително да го следват хора, които са утайката на обществото. Друго си е да те следва един назирей или фарисей с филактериите.

Но Исус не се интересува от това какво мислят хората и от това дали считат някого за почтен. Той има цялата чест и почит, затова за Него не е проблем да привлече при себе си даже човек на служба при римските окупатори.

Но ти може да кажеш, „аз не вярвам Той да призове мен“. Аз пък мисля, че Той ще го направи! Най-големият гонител на християните, Савел, беше призован от Бога и се превърна в най-големият благовестител. В наше време Бог призова иранската машина за насилие, безмилостния убиец и наркотрафикант, наречен Али Безсмъртния и днес той е един от най-големите евангелизатори сред българи и иранци в България.

Господ Исус обича да търси най-отхвърлените, за да им каже „Следвай Ме“. Неговият проницателен поглед те оглежда и ти казва: „Стани Мой служител. Повярвай в благата вест и ще те използвам“.

Един неочакван призив, един проницателен поглед и…

3.     Един прост призив, който стана отворена врата за благовестието.

„И рече“. Това беше един прост призив. Исус рече. Не Йоан или Яков, а „Той рече“. Не превъзходното говорене или мъдростта на някой проповедник (1 Коринтяни 2:4) спасява души, а когато Господ Исус Христос чрез Святия Дух казва на някого „Върви след Мене.“

„И той стана и Го последва.“ Без дълги литургии, без свещеническа йерархия, без спазване на традиции, а с едно простичко „Следвай Ме“. Това е пътят на спасение. Христос ти заповядва да напуснеш греха си, да Му се довериш и така да бъдеш спасен. Защото който вярва в Сина, има вечен живот (Йоан 3:36).

Няма нужда да търсиш чудеса и знамения, за да повярваш. Какво по-голямо чудо от това Христос да каже на мъртвото ти сърце, „Живей!“ и то да оживее!

„И рече му: Върви след Мене“ И той стана и Го последва.“ Матей Го последва веднага. Някои щяха първо да се погрижат да приберат парите от масата, но Матей не го направи. Не каза, „Момент, само да запиша и последните хора от опашката и да изчисля и впиша техния данък.“ Не, той стана и Го последва.

Когато един човек се обръща към Бога, той трябва да остави всяко грешно нещо, което прави. Ако има нещо грешно, каквото и да е – окултна литература, амулети, демонична музика, изхвърли всичко в най-близкия контейнер.

Престани да се занимаваш с незаконни неща и с търговия за сметка на духовното или физическото здраве на хората. Както една жена не може да е полубременна, така и един човек не може да е полу-покаян. Исус каза на Матей, следвай Ме. И той стана и Го последва.

Познавам един друг човек, не Матей, който се казва Трифон, на когото Господ каза, „Върви след Мене“ и той стана и Го последва. И ако помоля сега тук да се изправите всички, които сте Го последвали, надявам се няма да останат много седнали на мястото си.

„И рече: върви след Мене“. Този прост призив доведе до спасението на Матей. Но никой спасен човек не иска да отиде на небето сам. Затова, когато Господ Исус „видя един човек на име Матей“ и Му каза да Го последва, неговото спасение насърчи други бирници да дойдат при Исус. Христос искаше да привлече при Себе Си други бирници и грешници чрез „човека на име Матей“.

След това Матей отвори дома си и това даде възможност на приятелите му да чуят Исус. Матей откликна на простия призив и това се превърна в отворена врата за благовестието.

Матей си каза, „Какво мога да направя за моя нов Господар? Тук имам една голяма стая, в която съм складирал взети в залог предмети от хората, докато си платят налога. Хайде, Йоан, Андрей и Мария, елате и разчистете стаята! Сложете дълга трапеза, защото ще поканя на вечеря старите ми приятели, които знаят що за човек съм бил.“

И Матей каза на Исус, „Господи, искам да те следвам. И съм решил да поканя на угощение моите приятели. Би ли бил така добър да дойдеш и да говориш с тях? Ще направиш ли за тях това, което направи за мен? Ако Ти им кажеш, че съм станал Твой последовател, може би те ще кажат, искаме и ние да дойдем при Тебе!“

А сега искам да те попитам дали и ти направи това, когато дойде при Господ Исус? Ти, човече на име Петър, Иван, Мария, Наталия или както се казваш, доведе ли твоите приятели при Исус? Доведе ли децата си при Исус? Молитвите ти довели ли са съпруга ти при Исус? Твоите родители, твоя брат или сестра? Твоите съученици? Колеги на работното място? Помоли Господ да ти помогне да говориш убедително и със сила с някого от твоя кръг приятели и познати.

Не се срамувай от твоя Господар, но ги запознай с Него. Както Господ видя „човек на име Матей“ и видя теб, и покани теб на Своята трапеза, почни да каниш другите на Неговата трапеза. Може да не си бил сред бирниците, но не е ли най-голяма радост да знаем, че Той яде с грешници като всички нас! 

Молитва.

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

15.06.2025 г.

 

Силата на Духа

/проповед/

Битие 11:1-8

А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.

² След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха. ³ И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. ⁴ И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. ⁵ А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.

⁶ И Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят. ⁷ Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си. ⁸ Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. ⁹ Затова той бе наречен Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Йоан 14:16-17, 25-27

¹⁶ И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки – ¹⁷ Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде… ²⁵ Тези неща ви казах, докато още съм с вас. ²⁶ А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. ²⁷ Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.

Всички обичат да празнуват Рождество. Дори най-големите езичници празнуват Рождество и го наричат Коледа. Може да не знаят какво е истинското значение на празника и да не се интересуват от това. Същото се отнася и за Великден. Без значение дали вярват или не, хората обичат да се събират на яйца и козунаци. Но днес е Петдесетница и повечето хора нямат идея какво празнуваме. Дори в църквата много християни са в неведение какво точно се е случило на този ден.

А в онзи ден на Петдесетница, през 30 г.сл.Хр., последователите на един човек, наречен Исус, бяха събрани заедно в Ерусалим. Внезапно Божият Дух изпълни всеки от тях, а на главите им се появиха огнени езици. В този ден се роди Църквата. Но това събитие не е отразено от никой историк по това време.

Тези 120 ученици бяха обикновени мъже и жени, сред които имаше рибари, домакини, бивш бирник, земеделци и слугини. Но чрез тези обикновени хора Бог изгради Църква, която съществува вече 2000 години. За по-малко от 300 години тази малка и незначителна еврейска секта се превърна в официална религия на цялата Римска империя и днес Църквата на Исус Христос наброява повече от един милиард вярващи.

Как успяха да го направят? Какво се случи с тези 120 последователи в деня на Петдесетница в 30 г.сл.Хр.? Тези 120 човека влязоха в контакт с непознатия Бог на християните. Те установиха контакт със Святия Дух.

Днес е Петдесетница, един от най-големите християнски празници през годината. Днес празнуваме изливането на Святия Дух и раждането на Църквата. Но ако не беше дошъл на църква днес или ако не беше погледнал календара, може би и ти нямаше да знаеш, че днес е празник. Този празник обаче е не по-малко важен от Рождество, Великден или Възнесение Христово, но по някаква причина остава незабелязан. Защо?

Може би защото ни е трудно да разберем какво точно се е случило на този ден? Дали защото не сме преживяли своя лична Петдесетница? Или защото да говорим за Духа не е толкова привлекателно, колкото да говорим за роденото в ясли бебе, за пеещите в небето ангели, за даровете на мъдреците и за овчарите, пасящи стадото на хълмовете около Витлеем.

Или може би Петдесетница не привлича толкова внимание, защото не е толкова комерсиализиран празник или защото все още не е национален празник.

Но той е много важен за църквата и за тебе и мене. Ние не трябва да се страхуваме или да игнорираме Святия Дух, но да копнеем за Него. Същият този Дух се е движел по лицето на земята, когато Бог е създавал света. Същото това присъствие е придобило формата на бебе в яслите на Витлеем.

Същият Дух  е ходил по земята 33 години, поучавайки, изцелявайки и прогласявайки Божията любов на всички хора. И същият този Дух е в нас, работи в нас и в църквата, за да донесе Своята любов в този съкрушен свят.

Святият Дух е третото лице на Триединния Бог – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Бог Отец твори, Бог Син изкупва и Святи Дух, който обитава, просветлява и освещава. Бог е един, но в три лица. На Петдесетница празнуваме третото, Святия Дух.

В текста от Йоан, който прочетохме, Исус говори за Утешителя, който идва, за да води учениците в истината, да упреква света за грях и да носи Божията праведност в живота на отрудените и обременените. Божият Дух идва в нас, когато се покаем от греховете си и повярваме в смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос. И Той ни помага да израстваме в познание на истината за Бога.

Святият Дух дойде на земята със сила. Една сила може да е разрушителна, но може да бъде впрегната в полезно действие. Eнергията от 40 л. бензин например може да експлодира, когато в тях се пусне запалена клечка кибрит. Или може да бъде канализирана в двигателя на една Тойота чрез контролирано горене и да транспортира човек на 500 км.

Експлозиите са зрелищни, но контролираното горене има продължителен ефект и остатъчна мощ. Святият Дух работи по двата начина. На Петдесетница Той ескплоадира и присъствието Му падна върху учениците като огнени езици.

Деяния 2:2-4 „И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър… явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха дa говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Според един коментатор фученето на вятъра символизира силата на Духа да изобличава и обръща към вярата, огнените езици са символ на очистването на грешниците от греха, а говоренето на езици сочи към прогласяването на благата вест на много езици след раждането на църквата.

Тези зрелищни аудио и видео ефекти, това своеобразно шоу „Звук и светлина“ привлече вниманието на дошлите за празника и даде възможност на Петър да проповядва една пламенна проповед. Така хиляди животи бяха променени от тази експлозия на Божията сила.

Но Святият Дух работи и чрез църквата, която се роди на този ден. Той ни призовава да идваме в църква, да Му се покланяме, освещава ни чрез истината. Работи тихо в нас, докато ходим на работа, докато се грижим за децата си и служим на другите. Дава ни сила за служение.

Преди няколко години инженери, строящи нов мост над Ийст Ривър в Ню Йорк, открили, че разбитият корпус на кораб, потънал преди много години, лежи точно там, където трябвалo да бъдат изградени централните колони на моста. Докарали мощна машина, за да извади кораба, но той не помръдвал.

Тогава на един от инженерите хрумнала необичайна идея. Той казал, „Защо да не накараме прилива да вдигне кораба?“ Докато приливът бил слаб, завързали със здрави въжета корпуса на кораба. Другите краища закрепили към шлеп отгоре. С настъпването на прилива шлепът постепенно вдигнал потъналия кораб. След това корабът бил изтеглен в океана и потопен на място, което нямало да причини бъдещи проблеми.

Святият Дух е като прилив. Той идва тихо и неусетно, но със сила, за да можем да бъдем хората, които Бог иска и да извършим работата, към която Бог ни призовава.

И когато Духът дойде в нас, Той ни дава сила да сочим към Христос. Не към нас и нашите постижения, а към Господ Исус Христос. Святият Дух работи с нашия дух, за да ни даде Неговата праведност. Той ни изобличава за грях, показва ни че не сме толкова добри, колкото мислим и ни кара да коленичим в подножието на кръста и да молим за милост. И тогава Той идва, измива нашите грехове и прогонва нашия страх.

Римляни 8:15 „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче!“

Чрез Святия Дух ние сме осиновени в Божието семейство. Ставаме части от тялото Христово, Църквата.

И когато Святият Дух дойде в живота ни и в църквата, той ни помага да разпространяваме добрата новина, че Исус Христос умря и възкръсна и кани всички да повярват в Него. Духът не сочи към себе си, а към Христос. И Той ни помага ние да не сочим към себе си, а към Христос. Святият Дух прави църквата да бъде най-уникалната организация по лицето на земята.

Един християнин участвал в международна конференция. Всички участници трябвало да се представят. Когато дошъл неговият ред, той казал: „Аз работя за транснационална компания. Имаме клонове във всяка страна на света. Имаме наши представители в почти всеки парламент. Ние сме в бизнеса, свързан с мотивация и промяна на поведението.

Ние управляваме болници, кухни за бежанци и за бедните, кризисни центрове за бременност, университети, издателски къщи, старчески домове и сиропиталища. Ние се грижим за нашите клиенти от раждането им до тяхната смърт.

Занимаваме се със застраховки живот и застраховки за злополуки. Правим трансплантации на духовни сърца. Нашият първоначален Организатор притежава всички недвижими имущества на земята плюс колекция от безкрайно много галактики и съзвездия. Той знае всичко и живее навсякъде. Нашият продукт се предлага безплатно. (Няма достатъчно пари, които да могат да го купят.)

Нашият изпълнителен директор се роди в малко градче, работи като дърводелец, не притежаваше дом, беше неразбран от семейството си, мразен от враговете си, ходи по вода, бе осъден на смърт без процес и възкръсна от смъртта. Аз говоря с Него всеки ден.“

Църквата е най-удивителната организация в света! И ти и аз сме части от нея не защото ние сме направили нещо, a защото Святият Дух ни изобличи за грях, призова ни чрез благата вест, просветли ни чрез мъдростта си, обогати ни чрез даровете си, освети ни и ни пази във вярата, както прави с всички Христови последователи.

Ако Вавилон разбърка всички езици и постави вражда между хората, то Петдесетница даде на всички езика на любовта и ги кани отново в Божието семейство!

Силата на Святият Дух бе изявена на света на този ден преди 2000 години и тази сила присъства и днес чрез нас в църквата. Тази сила поразява разума, стопля сърцето, променя живота, завладява тялото, изостря ума, разширява душата, привдига духа и ни прави да сме повече, отколкото някога сме се надявали.

Тази сила подмладява старите, оживотворява мъртвите. Силата на Святия Дух разтърсва, радва, избавя и привдига. Когато Бог изпраща Духа Си, земята се обновява, хаосът се превръща в творение, Червено море се превръща в магистрала на свободата, вражеските армии отстъпват победени. Когато Бог изпраща Духа Си, едно младо момиче казва „Да“, Исус се ражда, живее и възкръсва, смъртта бива погълната победоносно  и животът никога повече не е същият.

Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух!

Родил ли си се от Духа? Ако не си, то сега можеш да се помолиш и Святият Дух ще влезе в тебе и ще те направи Свое обиталище. Той те кани обратно у дома в Божието семейство. Ще откликнеш ли? Нека се помолим!

Молитва.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

08.06.2025 г.

 

Половинчатото покорство (1 Царе 15)

/проповед/

Три века преди Христа един мъж на име Александър завладял почти целия познат тогава свят, използвайки военна сила, находчивост и дипломация. Веднъж Александър с малък отряд войници стигнали до силно укрепена крепост. Александър извикал да се покаже царят. Когато царят пристигнал, той поискал градът да се предаде.

Царят се разсмял: „Защо да се предам? Ти си безвреден!“ Но Александър предложил да направи на царя една демонстрация. Заповядал на мъжете си да се наредят в колона по един и да маршируват към една пропаст. Целият град се събрал и гледал мълчаливо как един по един войниците марширували без колебания към пропастта и умирали!

След като умрели 10 войника, Александър заповядал на останали да се върнат по местата си. Жителите на града и царят веднага се предали на Александър Велики. Те разбрали, че ако няколко мъже са готови да се самоубият при заповедта на този водач, тогава нищо не може да предотврати тяхната победа.

Ти готов ли си да бъдеш толкова покорен на владетеля на вселената Исус Христос?

Днес продължаваме с поредицата „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Днес ще говорим за покорството.

Израел притежаваше нещо, което никой друг народ не притежаваше. Техен цар беше Бог. Той ги избра. Той искаше да е техен Бог и Цар. И типично за човешката природа, Израел искаше нещо, което нямаше – човек за цар.

Бог избра Саул да стане първият цар на Израел. Бог изпрати пророк Самуил да намери Саул и да го помаже за цар. Но от самото начало Саул имаше проблем с покорството на заповедите на Бога.

От самото начало той демонстрираше половинчато покорство. Покоряваше се на някои заповеди на Бога, но не на всички. Веднъж нямаше търпение да изчака пристигането на пророк Самуил, влезе в ролята на свещеник и принесе всеизгаряне.

С това той престъпи Божиите наставления относно поклонението и принуди Самуил да каже:

1 Царе 13:13 „Безумие си сторил ти, като не опази повелението, което Господ, твоят Бог, ти заповяда.“

Първият цар на Израел трябваше да понесе ужасни последствия за това, че не се покори на Бога. Той се закорави в сърцето си и изпадна в греха на половинчато покорство. В резултат беше отхвърлен като цар. Изгуби царството си, а след това изгуби и живота си.

Днес ще разгледаме 1 Царе 15 и ще видим какви бяха причините за непокорството на Саул. Докато правим това, ще се опитаме да погледнем към нашия живот и нашето ходене и покорство на Бога.

1.     Половинчато покорство.

1 Царе 15:1-3 „След това Самуил каза на Саул: Господ ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; сега послушай гласа Господен. Така казва Господ на силите: Спомням си онова, което стори Амалик на Израил, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет. Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има и не го жали; но избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел.“

Заповедта ясно казваше, че Саул трябва да обрече на изтребление всичко. Какво направи Саул? Той порази амаликчаните, но пощади царя и най-добрите от овцете, говедата, агнетата и всичко, което беше добро (ст. 8-9).

И разказът продължава…

1 Царе 15:10 „Тогава Господнето слово дойде към Самуил: Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми.“

Самуил е натъжен и вика към Господа цяла нощ в молитва. На следващия ден Самуил отива при Саул и Саул му казва, че е изпълнил Господнята заповед. И тогава Самуил го конфронтира с думите:

1 Царе 15:14 „Какво значи тогава това блеене на овце в ушите ми и това мучене на говеда, което чувам?“

Тази сутрин искам да те попитам: следваш ли Божиите заповеди? Покорен ли си на Бога, когато никой не те вижда? Неотдавна в нашата църква на мъжките закуски разгледахме една поредица под надслова „Кой си, когато никой не те вижда?“ Доста конфронтиращо заглавие, нали?

Какво правиш, когато само Бог те вижда? Има ли област в твоя живот, която още не си предал на Бога?

Вярвам, че чрез този пасаж Бог иска да ни обърне внимание, че трябва да избягваме някои неща, които не са угодни на Бога. Може би Бог те призовава да спреш и да прегледаш живота си. Да си зададеш въпроса „Аз живея ли в покорство на Божието слово?“

Може да кажеш, „Аз ходя на църква, даже помагам и служа в църквата. Пея в хвалението, помагам в неделното, водя изучавания… Но доколкото знам, това не е критерий. Половинчатото покорство не е покорство.

Знам, че вие сте чудесна църква. Пасторското семейство е добър пример за лидери-слуги, те са ви научили да се учите от Исус как да служите на другите и да им помагате да се справят с изпитанията в живота си.

Но в църкви „Нов живот“ нашата цел не е да даваме на хората безплатен пропуск за небето и да им казваме, че могат да живеят по стария си начин. Нашата цел е да правим ученици на Христос, които израстват във взаимоотношенията си с Него.

А израстването е резултат от покорството. Според християнския богослов и мъченик Дитрих Бонхофер твърди, че покорството е акт на вяра. Той казва:

„Тревожи ли те това, че ти е толкова трудно да повярваш? Никой не трябва да се изненадва от това колко трудно е да повярва, ако в някаква област от живота си той съзнателно се съпротивлява или нарушава заповедите на Исус.“ Покорството е критерий за автентична вяра!

2.     Причини за непокорство.

В тази история Саул започна да се извинява за това, че е пощадил овцете и останалата плячка. Той казва, аз пощадих този добитък, за да можем да принесем голяма жертва на Бог.

1 Царе 15:22 „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни.“

Но как Саул стигна до непокорство?

Първо, той се покори на Господа половинчато. Той пощади цар Агаг и най-добрия добитък. Покорството на Саул не беше 100%. Може би беше 95%, но не беше пълно. Той казва:

1 Царе 15:20 „Послушах Господния глас и тръгнах по пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох царя на амаликчаните Агаг, а амаликчаните обрекох на изтребление.“

Саул остави Агаг жив и не ги изтреби, както Бог му заповяда. Тази грешка беше поправена едва в дните на Езекия.

Второ, Саул отрече вината си. Когато Самуил се срещна с него, той смело заяви, че се е покорил на Бога. Но блеенето на овцете и мученето на говедата го издаде. Както казва Числа 32:23, грехът ти ще те намери.

Не е необичайно за хора, които проявяват непокорство срещу Бога, да станат специалисти по отричане на вина. Някакси те успяват да убедят поне себе си, че всичко е наред, въпреки това, което знаят от Божието слово.

Трето, след като Самуил го хвана в крачка, Саул се опита да обвини другите хора.

1 Царе 15:20-21 „Послушах Господния глас… и доведох царя на амаликчаните Агаг… Но людете взеха от плячката овце и говеда, най-добрите от обречените неща, за да ги принесат в жертва на Господа, твоя Бог“.

Саул не само обвинява другите, но от тези му думи става ясно, че той знае какво Бог му е заповядал. Тук виждаме синдрома на Адам и Ева. Адам се опита да прехвърли вината на Ева, а тя – на змията.

Живеем в общество, в което сякаш сме свикнали да обвиняваме другите за проблемите си.

Ако човек си отреже пръста, докато реже салам на работа, виновен му е ресторантът. Ако някой пуши три кутии на ден за 40 години и умре от рак на белите дробове, виновна му е цигарената фабрика.

Ако някой се забие в крайпътно дърво, докато кара към къщи пиян, виновен му е барманът. Ако децата ни са непокорни, виновна е телевизията.

Представяте ли си обвиняем за убийство да каже в съда: „Съжалявам, наистина извърших ужасно престъпление, но аз просто съм жертва на средата, в която израстнах.“ И съдията да каже: „Да, съдът взема под внимание това и ви пуска под гаранция.“

Когато говорим за твоето непокорство на Бога, не са ти виновни другите. Не е виновно миналото ти. Не са виновни родителите ти. Не са ти виновни лошите другари. Всичко е между теб, Бог и тази книга.

Защо Саул прояви непокорство? Той се отвърна от Господа. Самият Господ свидетелства за това:

1 Царе 15:11 „Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми.“

Тук думата „разкаях се“ не означава, че Бог съжалява, че е позволил Саул да стане цар. Бог знаеше какво ще направи Саул, Той не беше изненадан. Но Божиите обещания и предупреждения са условни. Бог щеше да покаже милост и благодат на Саул, ако той бе показал покорство. Идеята тук е, че не Бог, а Божият план за Саул сега се е променил.

Защото същият този Саул, който беше пророк сред пророците, помазан цар на Израел, се отвърна от Господа. Това стана, защото той се възгордя в сърцето си.

В ст. 17 той беше малък в собствените си очи, а сега си издига паметник (ст. 12). И днес виждаме хора, най-вече политици, които си издигат паметници приживе. Но както казва Библията

Притчи 16:18 „Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането.“

Освен, че се отвърна от Господа и се възгордя, той се побоя от народа (ст. 24). Там, където няма страх от Бога, има страх от човеци.

1 Царе 15:24 „Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, защото престъпих Господнето повеление и твоите думи, понеже се побоях от народа и послушах неговия глас.“

Притчи 29:25 „Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.“

Срамуваш ли се да заявиш, че си християнин? Готов ли се да се огънеш, когато върху теб оказват натиск да се откажеш от християнските си принципи?

Един приятел ми разказа как по време на комунизма се е налагало да прави компромиси със съвестта си, за да разчита на израстване в професията си. Май и сега не е по-различно. Истинският последовател на Христос се стреми наистина да живее в покорство на Бога. Такива хора правят впечатление.

За съжаление, много християни си менят окраската като хамелеон. През седмицата се държат като светски човек, а в неделя се правят на християни.

За Саул религията беше много по-важна от покорството. В ст. 15 той казва, „мъжете пощадиха най-добрите от овцете и от говедата, за да принесат жертва на Господа.“ Той мислеше, че Господ ще е много щастлив да получи всички жертви и ще си затвори очите пред малкото непокорство с пощадяването на животните.

Може би си казваше, тези военни трофеи, заедно с Агаг, ще укрепят репутацията му. Но както е казал Чарли Чаплин, „“Безпокой се повече за съвестта си, отколкото за репутацията си, защото твоята съвест – това си ти, а репутацията ти е това, което другите мислят за теб. А това, което другите мислят за теб, си е техен проблем.”

3.     Цената на непокорството.

След като Саул показа непокорство и беше конфронтиран за сериозността на стореното, той призна греха си (ст. 24). Но това по-скоро беше съжаление, че са го хванали, а не покаяние за непокорството му.

Забележете, той помоли Самуил за прошка, но не помоли Бог за прошка.

2 Коринтяни 7:10 „Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт.“

Саул бе по-заинтересован да не изгуби достойнството си пред народа, затова каза на Самуил:

1 Царе 15:30 „Съгреших, но сега стори ми чест пред старейшините на народа ми и пред Израил и се върни с мене, за да се поклоня на Господа, твоя Бог.“

Но освен че загуби достойнството си, той щеше да загуби и това, което Бог му бе дал – царството. В ст. 26-29 виждаме, че макар и да продължи да царува до смъртта си, царството бе откъснато от него и бе дадено на Давид. Самуил също го избягваше до смъртта му (ст. 35). В крайна сметка, Саул загуби и живота си.

Интересен факт е, че в непокорството си Саул пощади живота на един амаличанин, Агаг. А накрая един амаличанин донася вестта за смъртта на Саул на Давид. По същия начин грехът, който пощадим в живота си, може да се върне и да донесе нашата смъртна присъда – ако не физически, то духовно.

Заиграването с греха обезоръжава светията. Ние трябва да си припомним думите на автора на Евреи, „нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита“ (Евреи 12:1). За християнина покорството не е по избор.

Нещо повече, непокорството ни може да доведе до ужасни последици и вбъдеще. Саул не изтреби амаличаните. Години по-късно един от техните наследници, Аман, реши да избие всички юдеи. Само намесата на Бог предотврати това.

Повече от всички жертви и религиозни ритуали, Бог иска ние да Му се покоряваме. Покоряваш ли се на Бога във всяка област от живота си?

Исус каза:

Йоан 14:21 „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби: а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си на него.“

Бог търси хора, които да Го следват. Бог търси хора, които да гледат сериозно на Словото Му и да живеят според принципите и заповедите, написани в тази Книга. Бог търси искрено покорство.

Може би ти си тук сега и си мислиш, „Моят духовен живот е пълен с възходи и падения. Един ден съм на върха, а следващия – на дъното.“

Всички ние преживяваме възходи и падения в ходенето си с Бога. Аз говоря тук за възходите и паденията, които идват от непокорство на Божиите заповеди. Не можеш да се изпълваш с Духа и да печелиш духовни победи, ако непрекъснато си непокорен на Бога. Ако покорството ти е половинчато.

Може би трябва да започнеш с Десетте заповеди и да изпиташ сърцето си. Само чрез покорство можеш да принасяш духовни плодове в живота си. Бог те е създал с цел да Го прославяш в живота си.

Саул продължи по разрушителния път на непокорство. Всички погрешни стъпки в живота му произлизат от непокорство. Някога той имаше Божието благословение. Бог го бе избрал за цар.

Бог му даде пророк, който му каза какво Бог иска от него. Но той реши да не се покори и да живее така, както смята за добре.

Вижте, Бог изпрати Своя Син Исус Христос да умре на кръста за греховете ни. Той го направи за всички нас. Той ни избра, за да получим Неговата милост. И ни даде Словото Си, за да ни ръководи в живота ни.

Въпросът е, къде си ти днес? Покоряваш ли се на това, което знаеш че Бог иска от тебе? Ако му се покоряваш, ще живееш. Ако решиш да живееш според своите разбирания, се обричаш на разрушение.

Телевизионен екип отишъл да заснеме огромните разрушения от урагана Андрю в южна Флорида. В един от кадрите, сред отломките и разрушенията се вижда една къща, останала здрава на основите си. Собственикът почиствал двора си.

Репортерът приближил и попитал: „Господине, как така единствено вашата къща е оцеляла?“ Той отговорил, „Построих я сам. Градих я според изискванията за строителство на щата Флорида. Спазвах стриктно всичко. Когато пише, че покривната конструкция трябва да бъде с размери 5 x 15 см, аз ги правих с размери 5 х 15 см.

Казаха ми, че ако спазвам всички изисквания за строителство, къщата ми ще издържи на урагана. Направих го, и тя наистина издържа. Предполагам, че никой друг тук не е спазвал изискванията.

Когато слънцето грее и небето е синьо, е изкушаващо да строиш живота си на нещо различно от напътствията на Божието слово. Но има само един начин да бъдеш готов за бурята.

Молитва

___________________

БПЦ "Нов живот" Варна

01.06.2025 г.

Израел иска цар (1 Царе 8)

/проповед/

Продължаваме с разглеждането на 1 Царе с поредицата проповеди „В търсене на цар“.

Един богат екцентрик умрял и оставил един милион долара наследство на своя племенник Джон. Когато адвокатът прочел завещанието, казал на Джон: „Според волята на чичо ви, изплащането на вашето наследство ще зависи от избора, който ще направите.“ Протегнал двете си ръце със стиснати юмруци и казал, кое избораш, дясната или лявата ръка?

Джон избрал дясната. Адвокатът отворил първо лявата, там имало златна и сребърна монета. Казал, „Ако беше избрал тази ръка, щеше да получиш значителен дял от една златна или сребърна мина в Чили.“ След това отворил дясната ръка, в нея имало една ядка и едно зърно кафе. Казал, „Тези представляват ядки или кафе в Бразилия на стойност 1 милион долара. Кое избираш? Джон избрал ядките.

Минала седмица, докато Джон успял да отиде в Бразилия, за да придобие наследството си. Междувременно пожар изгорил големия склад, в който се съхранявали наследените от Джон ядки, а цената на кафето се удвоила. Тъй като Джон не успял да застрахова притежанието си, скоро трябвало да банкрутира.

Едва намерил пари за полета до Ню Йорк или до Лос Анджелис, където можел да остане при един приятел. Той избрал Лос Анджелис. Малко преди да излети, самолетът за Ню Йорк застанал на пистата – бил чисто нов самолет. За полета до Ел Ей самолетът бил от 1928 г., отнело половин ден да го вдигнат от земята. Бил пълен с плачещи деца. Над Андите единият двигател паднал. Нашият човек допълзял до каютата и казал: „Пуснете ме да скоча, ако искате да се спасите. Дайте ми парашут.“ Пилотът се съгласил, но казал, „В този полет, ако някой иска да скочи, трябва да вземе два парашута.“

Джон скочил и докато падал се опитал да реши коя корда да дръпне. Накрая избрал тази отляво. Била ръждясала и направо се скъсала. Дръпнал другата дръжка. Парашутът се отворил, но въжетата се скъсали. В отчаянието си бедният човек извикал, „Свети Франциск, спаси ме!“

Внезапно една голяма ръка се протегнала от небето, хванала бедния човек за китката и той увиснал във въздуха. След което един нежен глас попитал: „Свети Франциск Хавиер или Свети Франциск от Асизи?

Ние често вземаме лоши решения и решения, за които съжаляваме. 

Много хора осъзнават, че животът им би бил много по-добър, ако са вземали мъдри решения. Особено болезнено е да осъзнаеш, че бедите, които са ти се струпали на главата са резултат от глупави решения, които са вземали в миналото.

Днес ще говорим за един такъв болезнен момент, но от историята на цял един народ. Ще говорим за народа на Израел. Минали са между 20 и 25 години от събитията, описани в 7 глава.

1.     Извинения, извинения.

1 Царе 8:1-5 „Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил. 2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вирсавее. 3 Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието. 4 Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха: 5 Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.“

Старейшините отправиха молба към Самуил и в нейна подкрепа изтъкнаха няколко аргумента или извинения. Винаги, когато искаме да оправдаем своето поведение, ние привеждаме аргументи, които в нашите очи са доста логични, но всъщност са просто извинения.

Някой е казал, че хората използват три вида извинения, когато са виновни за нещо. Първото е да отричат, че изобщо са участвали в това, за което ги обвиняват. Понякога отричат дори когато вината им е очевидна.

Второто извинение е, „Не е моя вина, той (тя) го направи!“ Човекът прехвърля вината върху някого другиго – съпруг, съпруга, родителя, работодателя и т.н.

Третото извинение е „Направих го, но…“ В този случай човекът обвинява обстоятелствата вместо себе си. Или е бил болен, или не му е било ясно какво точно трябва да направи, или се е счупила колата и т.н.

Следващата история илюстрира колко изобретателни са хората, но и същевременно до какви нелепи обяснения могат да стигнат, за да се оправдаят.

Офицерът в едно поделение пуснал войниците в отпуск. Девет от тях не се явили на сутрешната проверка. Първият от тях се върнал чак в 7 вечерта и казал: „Съжалявам, г-н полковник, но имах среща, загубих представа за времето и изпуснах автобуса си.

Но тъй като бях решен да се върна навреме, взех такси. На половината път колата се развали. Отидох в една ферма и убедих фермера да ми продаде кон. Както яздех към поделението, конят ми падна и умря. Ходих пеш последните 10 км и тъкмо пристигам.“

Макар и да не му повярвал, полковникът го порицал и го пуснал. Но след него следващите седем закъснели войници се върнали и всеки от тях разказал едно и също – как имал среща, изпуснал автобуса, наел такси, купил кон и т.н. До идването на деветия, полковникът вече бил изморен от тези обяснения и казал, „Е, с тебе какво се случи?“

„Г-н полковник, аз имах среща и изпуснах автобуса, затова хванах такси“.

„Чакай, извикал полковника, „само не ми казвай, че колата се е развалила. „Не, г-н полковник, колата не се развали. Но по пътя имаше толкова много мъртви коне, че беше трудно да преминем.“

Нека сега видим какви оправдания старейшините дадоха за това, че искат цар. Първо, те казват на Самуил, че той е твърде стар, за да ги води – „ти остаря“ (ст. 5).

По това време Самуил е между 65 и 70 г. – една доста преклонна за времето възраст. Според старешините той вече „си е изпял песента“ и не може да продължава да ги води.

Втората причина, която старейшините изтъкват за това да имат цар е, „синовете ти не ходят в твоите пътища.“ С други думи, твоите синове не стават за водачи. Това сигурно е засегнало Самуил.

Вероятно е било вярно, защото той не го отрича. Но въпреки това то изглежда като един удобен претекст, който трябва да скрие истинския им мотив – да отхвърлят теократичната система на управление в полза на това да имат цар.

Старейшините бяха много добри в търсене на извинения. Ако сложим ръка на сърцето си, трябва да признаем, че и ние понякога го правим.

В такъв момент, нека си припомним и да следваме примера на нашия Спасител. По думите на пророк Исая, Исус Христос “бе угнетяван и измъчван, но не отвори устата Си; като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си.“ (Исая 53:7)

Той беше без грях, но даде живота си за всеки, който повярва в Него!

2.     Когато следваме културата.

1 Царе 8:5 „както е у всички народи“.

В края на 5 ст. Виждаме истинската причина – те да бъдат като другите народи. Но Бог не създаде Израел, за да бъде като другите народи. Той трябваше да бъде различен от тях и да ги превъзхожда във всичко.

1 Йоан 2:15 „Не обичайте света, нито каквото е на света.“

Както християните днес, те не трябваше да обичат света и да следват неговите пътища. Но както тогава, така и днес има много вярващи, които следват света – мислят, говорят и се държат като невярващи. Защо? Защото вместо да четат Библията, да се молят и да слушат Божия глас, следват гласа на културата.

Търсиш ли Бога в молитва? Очакваш ли да чуеш Неговия глас?

Някои хора мислят, че няма смисъл да се молят, защото Бог не чува молитвите им. Не знам, може би си представят, че Бог е включил гласовата поща. И като Му се обадят, отсреща ще се чуе:

„Благодаря, че потърсихте небето. За английски, натиснете 1. За български, натиснете 2. За други езици, натиснете 3. Моля изберете една от следните възможности: Натиснете 1 за молба. Натиснете 2 за благодарност. Натиснете 3 за оплакване. Натиснете 4 за друго.

Съжалявам, в момента всички наши ангели и светии са заети, за да помагат на други грешници. Но вашата молитва е важна за нас и ще ѝ отговорим по реда на получаване. Моля останете на линията. Ако искате да говорите с Бог Отец, натиснете 1. Ако искате да говорите с Исус, натиснете 2. Ако искате да говорите със Святия Дух, натиснете 3.

За да откриете ваш близък на небето, моля натиснете 5, след което въведете неговото ЕГН. Ако получите отрицателен отговор, затворете и наберете регионален код 666.“

Ако си представяш, че е толкова трудно да се свържеш с Бога, искам да те успокоя – не е! Защото Бог няма гласова поща, а отговаря директно и лично!

Очевидно на израилтяните също липсваше комуникация с Бога. Бяха водени от съдии, а всички останали народи имаха царе. Затова желанието им да имат цар е разбираемо.

Хората си мислеха, че само ако и те имат цар, всичко ще се промени и те ще могат да дадат отпор на нападателите. Но проблемът беше, че това щеше да остави Бог в десета глуха.

Израелтяните искаха цар и смятаха, че той ще разреши проблемите им. Бяха го издигнали в идол. В източна Европа преживяхме нещо подобно с култа към личността на комунистическите диктатори по време на комунизма. Особено силен беше този култ в Румъния. Като дете отидох на екскурзия до Констанца и бях поразен от колко много места гледаше грейналата физиономия на Николае Чаушеску. До ден днешен явно не сме научили урока си и продължаваме да уповаваме на разни самозвани идоли и месии. 

Израелтяните още нямаха цар, но гледаха на него като на панацея. Никъде в текста те не казват, че очакват от Самуил да определи каква е Божията воля относно избора на цар. Не казват, че ще се молят за това, нито демонстрират смирение. Те искаха цар и го искаха сега.

Проблемът не беше, че Израел иска цар, а че забравиха Бога.

И как реагира Самуил на тяхното искане?

1 Царе 8:6 „Обаче на Самуил не му беше приятно, че казаха: Дай ни цар, който да ни съди.“

Еврейската дума за „не му беше приятно“ съдържа значението „виждам някакво зло в нещо.“ Самуил беше силно смутен от желанието на народа, и вероятно имаше защо. Вероятно Самуил се е обидил, че го смятат за прекалено стар, за да може да ги води.

Може да се е почувствал дълбоко наранен от молбата на старейшините. И той си тръгва убеден, че е отхвърлен от людете, на които е служил вярно цял живот. Като благочестив водач той сигурно се е измъчвал над случващото се и се е питал дали то не е заради това, че той се е провалил в нещо.

Може и да не сте се замисляли, но когато някой християнин не живее така, както подобава на последовател на Христос, пасторът страда и се пита, „Какво можех да направя, за да го предотвратя?“ Но може би най-важното беше, че Самуил видя какво отхвърлянето на Бога ще струва на Израел.

1 Царе 8:6-9 „…И Самуил се помоли на Господа. А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на людете за всичко, което ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, а Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях. Както постъпваха от деня, когато ги изведох от Египет, до днес, като Ме оставяха и служеха на други богове; така постъпват и с тебе. Сега послушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.“

Вместо да се защитава или да спори с хората, в края на 6 ст. Виждаме, че Самуил се помоли на Господа. В отговор Бог първо му показа, че проблемът не е в него, а в тяхното отношение. И второ, Бог му даде напътствия, които го смутиха.

Бог отговори на молитвата на Самуил. Тук виждаме, че Бог отговаря на нашите молитви. Понякога отговорът може да е „да“, друг път е „не“, а може да е и „не още“.

Павел казва на църквата във Филипи:

Филипяни 4:6 „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

Самуил се помоли и получи Божието водителство как да отговори на молбата на старейшините. Второ, получи насърчение в служението си. Бог напомни на Самуил, че те не отхвърлиха него самия, а Бог.

Желанието на Израел за цар беше много повече от просто желание да имат земен цар. Чрез него те отхвърляха Божието управление в живота си. Това не беше първият път, когато Израел отхвърляше Бога. Докато на планината Синай Мойсей получаваше закона, хората в долината поискаха Аарон да им „направи бог“ (Изход 32:1).

След като получиха отчета от съгледвачите на обещаната земя, людете зароптаха и си казаха: „Да си поставим началник и да се върнем в Египет.“ (Числа 14:4).

3.     Понякога Бог ни дава това, което искаме.

Самуил отиде при народа и ги предупреди какво ги очаква, ако имат цар.          

1 Царе 8:11-18 „Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му. 12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му. 13 Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб. 14 Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си. 15 Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. 16 Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи. 17 Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги. 18 В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.“

Как щяхте да реагирате вие, ако бяхте на мястото на израелтяните, когато Самуил им каза какво да очакват от своя цар? Щяхте ли да размислите?

Те трябваше да размислят и да се откажат. Но те си мислеха, че знаят по-добре от Бог кое е добро за тях. Послушаха сърцето си, не Божието предупреждение и продължиха да настояват за цар.

1 Царе 8:19-20 „Но народът не искаше да послуша Самуиловия глас, и каза: Не; но нека има цар над нас, за да бъдем и ние както всичките народи…“

Никой цар не можеше да направи за Израел това, което Бог беше направил. Те бяха неблагодарни, защото игнорираха многобройните доказателства за Божията доброта. Въпреки всичко, което Бог бе направил за Израел от момента, в който призова Авраам до завладяването на Обещаната земя, те решиха да обърнат гръб на Всемогъщия Бог и да си поставят един смъртен човек да управлява над тях. Те настояха на своето въпреки Божиите предупреждения.

Както казваме ние, българите, каквото си надробиш, това ще сърбаш. Някой друг пък е казал, „Внимавай за какво се молиш, Бог може да ти го даде.“

Разбира се, Бог може да ни прости греха на упорито настояване за нещо, ако помолим за прошка; но Той не премахва последствията от нашия избор. Понякога най-голямото осъждение, което Бог ни дава е да ни остави да правим каквото сме си наумили.

Забележете градацията в бунта на народа. Те започват като молят Самуил да им даде цар (ст. 6), а накрая не искат да го послушат, но искат да имат цар, който „да ни съди, и да ни предвожда, и да води боевете ни.“ (ст. 19-20)

Много преди това Бог бе казал на Израел, че един ден те ще имат цар. Той бе обещал на Авраам и Сара, че сред наследниците им ще има царе (Битие 17:6, 16). Яков също нарече Юда племето, от което ще произлезе царя (Битие 49:10).

Във Второзаконие 17 Бог бе пророкувал, че когато влязат в Обещаната земя, те ще поставят цар над себе си. И в това пророчество Той дава напътствия как този цар трябва да управлява.

Следователно, виждаме, че Бог казва на Израел, че той ще има цар. Това означава ли, че Израел има право да изисква цар? Не. Фактът, че нещо е пророкувано в Библията не означава, че то е добро и правилно. Предателството на Юда също е пророкувано, както и фактът, че Израел ще отхвърли Христос като Месия.

Но това не означава, че някое от тези две неща е добро или правилно. Само означава, че Бог иска да знаем, че тези неща са част от Неговия план за вечността.

1 Царе 8:21-22 „И Самуил, като изслуша всичките думи на народа, каза ги на Господа. А Господ каза на Самуил: Послушай гласа им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.“

Бог работи и осъществява целите си въпреки нашите провали!

Заключение

Какво можем да кажем в заключение?

Този пасаж ни напомня, че като Христови последователи не ни подобава да се оправдаваме и да изтъкваме извинения. Вместо да отричаме вината си, да я прехвърляме върху някого другиго или да обвинява обстоятелствата, по-добре да отидем при Бога в молитва.

Второ, тук научаваме, че когато следваме пътищата на света и се опитваме да имитираме културата, в която живеем, има опасност да бъдем заслепени и да не чуем Божия глас. Има голяма опасност да следваме грешни приоритети и да си издигнем идоли. Бог иска да пребъдваме в Словото, то да се вселява богато в нас, за да слушаме Неговия глас, не гласа на светската култура. Защото последното може да има трагични последствия.

И накрая, Бог ни обръща внимание, че е важно за какво се молим. Понякога ние се молим за неща, които не са добри за нас. Въпреки това, Бог може да ни ги даде, за да работи в характера ни и да ни дисциплинира и помага да израстваме духовно. Бог може да работи в историята и в нашия живот въпреки нашите провали. Това е добра новина!

Но още по-добре е, ако се молим да бъде Божията воля в живота ни. А за целта трябва да слушаме Божия глас.

Имало едно време един човек, който предизвикал Бог да говори. Изгори храста, както направи за Мойсей, Боже. И аз ще Те следвам. Срути стените, както направи за Исус Навиев, Боже. И ще се бия. Укроти вълните както направи в Галилея, Боже. И аз ще слушам.

И така човекът седнал до един храст, близо до стена, близо до морето и зачакал Бог да говори. И Бог чул човека и му отговорил. Изпратил огън не за храст, а за църква. Съборил стена, не от тухли, а от грях. Успокоил бурята, не на морето, а на една душа. И Бог зачакал човека да отговори. И чакал… чакал… чакал…

Но тъй като човекът гледал храсти, а не сърца; тухли, а не животи, морета, а не души, той решил, че Бог не е направил нищо. Накрая погледнал към Бог и попитал: „Загубил ли си силата си?“

Бог го погледнал и казал: „Загубил ли си слуха си?“ (Макс Лукадо в книгата си "Нежен гръм")

Нека се помолим.

___________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.05.2025 г.