Кой командва парада (Исус Навиев 5:13 – 6:21)

/проповед/

Увод

Възрастни съпруг и съпруга били убити при катастрофа. Отишли в рая и там Св. Петър им направил туристическа обиколка. Довел ги го техния райски дом и казал: „Тук е вашата къща на брега на океана, там са тенис кортовете, басеина и двете игрища за голф. Ако се нуждаете от освежителни напитки, навсякъде наоколо са разположени минибарове“, казал Петър.

Като си тръгнал, старият мъж казал, „Видя ли, можеше да сме тук преди 10 години, ако не беше настоявала да правим упражнения три пъти седмично, да ядем глупавата овесена каша, пълнозърнест хляб и нискомаслена храна!“

Понякога подготовката за бъдещето може да е неподходяща. Но не и с Бог. Бог винаги ни подготвя за това, за което ни призовава. Това видяхме в 1 глава на Исус Навиев. Също там научихме, че Бог ни дава ни успех, ако сме му покорни. В историята с Раав разбрахме, че всеки грешник има бъдеще, стига да откликне на благата вест! Припомнихме си, че Когато откликнем на призива на Бога с вяра и покорство, даваме възможност на Бог да демонстрира силата си.

Днес ще разгледаме Исус Навиев 5 и 6 гл. – едни от най-запомнящите се глави в Стария завет, описващи битката за Ерихон в Обещаната земя. Ще видим няколко важни неща, които трябва да знаем, за да извоюваме нашите духовни победи. По-конкретно, ще говорим за това, че е важно да помним на кого е битката, в която участваме, че трябва да се съобразяваме с Божия начин на воюване и водене на боя и накрая, да не забравяме, че съдният ден идва. Първо,

1.     Помни кой командва парада.

След като получи доклада на двамата съгледвачи, подготви армията и прекоси Йордан, Исус Навиев отдели време за самоподготовка. Излезе в околностите на Ерихон, за да разузнае терена и да измисли план за битката. И там срещна един човек с меч в ръката.

Исус Навиев 5:13 „И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус пристъпи към него и му рече: Наш ли си или от враговете ни?“

Исус „повдигна очи“. Изразът издава елемент на изненада. И Исус пита човека, „Наш ли си или от враговете ни?“

Забележете отговора:

Исус Навиев 5:14 „Не, но за Военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз.“

Отговорът е „не“. Сякаш човекът отказва да отговори на въпроса, защото това не е правилният въпрос. Въпросът не е дали Господ е на страната на Исус Навиев или не. Правилният въпрос е дали Исус Навиев е на страната на Господа! Когато сме изправени пред битка – физическа, емоционална или духовна, важно е да сме сигурни, че сме на станата на Господа!

Вместо да се впускаш в битка сам и след това да се молиш Бог да ти помага, първо се увери, че това е битката на Господа. Четиридесет години по-рано евреите бяха забравили това правило. Когато послушаха 10-тимата съгледвачи и решиха, че не могат да завладеят земята, в резултат трябваше да се скитат 40 години в пустината.

Но на следващия ден решиха, че все пак ще влязат в Ханаан. Проблемът беше, че Бог не беше с тях. И въпреки предупрежденията на Мойсей, че ще бъдат победени, те не послушаха. „Тогава амаликчаните и ханаанците, които живееха на онази планина, слязоха и ги разбиха, и ги гониха до Хорма.“ (Числа 14:45)

Когато пратеникът каза, че е „Военачалник на Господнето войнство“, Исус Навиев реагира мигновено:

Исус Навиев 5:14 „И Исус падна с лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си? А Военачалникът на Господнето войнство рече на Исус: Събуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.“

Това не беше човек. Не беше и просто ангел, защото иначе Исус нямаше да събуе обущата си и да се поклони. Това беше не някой друг, а Бог. И още по-точно, това беше Христос. До Витлеем имаше още 1400 години, но ние знаем, че второто лице на Троицата, Христос, няма начало и съществува много преди сътворението.

Очевидно Исус беше дошъл с послание до Исус Навиев. Не знаем какво е било то, най-вероятно се е отнасяло до това как да спечели битката. Но най-важното беше, че Исус Навиев получи потвърждение, че битката е на Господа, не тяхна.

Градът, който трябваше да се завладее, не беше кой знае колко голям. Но той беше важна крепост. Ако завладееха нея, пътя им към останалата част на Ханаан щеше да бъде открит.

И началото на следващата глава ни пренася към сцената на битката.

Исус Навиев 6:1-2 „А Ерихон беше укрепен и затворен заради израиляните; никой не излизаше и никой не влизаше. И Господ каза на Исус: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.“

Битката още не се е състояла, но Бог говори в минало време за нея като вече състояла се. Когато загубим някоя битка, ние се обезсърчаваме. Но важно е да помним, че Господ вече е победил във войната. Ако си чел последната глава на Библията, ще знаеш че ние сме победители, стига да се бием на Божията страна.

Първо, помни кой командва парада и се увери, че битката е Негова. Второ,

2.     Божият начин на водене на битка.

Божията заповед относно това как да поведе боя изглеждаше доста странна:

Исус Навиев 6:3-5 „Ходете около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правите шест дена. И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмнливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите. И когато засвирят продължително с гръмнливата тръба, като чуете гласа на тръбата, целият народ да извика с гръмблив глас; и градската стена ще рухне до основи, и народът нека върси – всеки право напред.“

Във военните ръководства за водене на бой днес можете да откриете много ценни съвети, но маршируването около град седем дни и вдигането на шум, за да паднат стените, очевидно беше нечувана военна стратегия за победа.

В тази стратегия за победа основно място заема ковчега на завета. Това показваше, че битката беше на Господа. Основна роля в нея щеше да играе Бог. Единственото, което се искаше от Исус Навиев беше вяра да се придържа към тази меко казано, странна стратегия за победа, а от хората – вяра да следват Исус, въпреки своите съмнения.

А съмнения сигурно са имали. Но най-вероятно докато са обикаляли около града цяла седмица у тях все повече се е затвърждавало убеждението, че сами няма да могат да завладеят Ерихон. Стените на града са били високи и непристъпни, а след външната стена е имало още две вътрешни. Портите също били здрави и сигурни.

Затова, въпреки съмненията си, те са се надявали само на Бога. Не им е оставало нищо друго!

Като студент участвах в проект за културен обмен с американски студенти-християни. Към проекта организаторите направиха хор и поканиха всеки, който иска, да участва в него. Аз се записах. Цял месец учихме негърски спиричуъли и госпъл музика. Една от песните беше „Исус Навиев води битката за Ерихон“ – слушали ли сте я?

Току-що бях повярвал и още не бях чел историята в Библията, но много харесвах песента. Всъщност, тя би трябвало да се казва „Бог води битката за Ерихон“. Израел само марширува и извика, а Бог беше този, който събори стените. Бог направи така, за да подчертае че заслугата за нашите победи не е наша, а Негова.

Oт ст. 6 нататък четем инструкциите, които Исус Навиев предаде на свещениците и народа.

Исус Навиев 6:8-9 „И така, след като говори Исус на народа, седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби пред Господа, вървяха и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет ги следваше. И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража вървеше зад ковчега, докато свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите.“

Исус Навиев 6:10 „А Исус заповяда на народа: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума от устата ви до деня, когато ви кажа да извикате.“

Забележи също, че хората трябваше да пазят тишина, докато не чуят пронизващия звук на тръбите. Защо? Вероятно принципът тук е, че ние чуваме Божието слово най-добре в тишината.

Псалми 46:10,11 „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; ще се възвися между народите, ще се възвися на земята. 11 Господ на Силите е с нас; прибежище е за нас Якововият Бог.“

Когато Исус им предаде тази заповед на Господа, той не им каза, че стените ще паднат. Шест последователни дни те обикаляха около града и след всяка обиколка се връщаха в стана. Но на седмия ден не се върнаха в стана.

Исус Навиев 6:15 „А на седмия ден станаха рано, на зазоряване, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само този ден обиколиха града седем пъти. И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус каза на народа: Извикайте, защото Господ ви предаде града... (20) И тъй, народът извика, когато свещениците засвириха с тръбите; и като чу народът тръбния глас, нададе народът гръмлив вик и стената рухна до основи; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.“

Людете проявиха покорство и това беше угодно на Бог. Той спечели победата за тях.

Много хора се съмняват в достоверността на Библейското свидетелство за битката при Ерихон. Но през 50-те години британската археоложка Катлийн Кениън определила, че купчините тухли, намерени на мястото са от стената на града. Според изследователите причина за това е било земетресение, но то трябва да е било твърде необичайно.

Трусът трябва да е бил такъв, че да позволи на малка част от северната стена да остане непокътната, докато всичко останало е било разрушено. В северната стена археолозите открили няколко къщи. Ние можем да се досетим кой е живял в една от тях!

Какво щеше да стане, ако Исус Навиев и хората се бяха уморили и не бяха обиколили града седем пъти? Може би много хора не виждат отговор на молитвите си, защото са спрели да се молят една обиколка преди края! Може да правиш правилните неща, но да си спрял преди да видиш резултата.

Флорънс Чадуик, която станала известна с това, че преплувала Ламанша в двете посоки, решила да преплува 34-километровото разстояние между остров Каталина и брега на Калифорния. Тя щяла да бъде първата жена, при това на 34, която преплува тази отсечка.

Избрала датата 4 юли 1952 г. Няколко пъти трябвало да стрелят над вълните, за да прогонват акулите. След почти 16 часа във водата, Флорънс се оплакала, че не чувства крайниците си. Присвивала очи, за да види брега, но мъглата намалявала видимостта почти до нула.

Извикала на майка си и на треньора си в спасителната лодка, че не може да продължи. Те я насърчили да не се отказва, но когато погледнала там, където мислела че е брега, не видяла нищо. Предала се и била изтеглена от водата. Представете си как се е почувствала, когато открила, че е само на по-малко от километър от брега. Знаела, че физически можела да го направи.

И била права. Няколко седмици по-късно тя опитала отново. Пак имало мъгла, но въпреки това завършила плуването с рекордно време. Не само станала първата жена, която преплувала разстоянието в леденостудени води, но и подобрила мъжкия рекорд с два часа.

Дотук видяхме, че Бог командва парада и че Божият начин на водене на битка не е като човешкият, но е правилният начин. В никакъв случай трябва да се отказваме, защото може да сме в последната обиколка. Трето,

3.     Съдният ден идва.

Исус Навиев 6:21 „И обрекоха на изтребление с меч всички в града – мъже и жени, млади и стари, говеда, овце и осли.“

Заповедта, дадена в ст. 17 и изпълнена в ст. 21, че всеки трябва да умре ни смущава. Как може Бог да е толкова коравосърдечен! Какво са виновни малките деца и животните? Но ние трябва да имаме предвид, че Бог даде на жителите на Ерихон достатъчно време да се покаят и да се отвърнат от греха си.

Ханаанците практикуваха магьосничество, жертвоприношения на деца на бог Молох, извършваха всякакви сексуални извращения при поклонението на Астарта. Те имаха същата възможност като Раав и семейството ѝ да се спасят, но отказаха.

Те имаха предостатъчно време за това. Бог каза на Авраам, че ще може да завладее земята след като минат четири поколения, защото „беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си“ (Битие 15:16). В течение на времето нечестието на жителите на Ханаан се увеличаваше, докато тези ужасяващи практики станаха част от живота им. Времето за осъждение беше дошло.

По същия начин ще дойде осъждението и за невярващите в наше време. След като в Римляни 1 глава Павел изброява нечестивите практики на хора, които отказват да познаят Бога, във 2 глава той казва:

Римляни 2:2,5-6,8 „А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината... Бог, Който ще въздаде на всеки според делата му... гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.“ 

Защото Съдният ден ще дойде по-скоро, отколкото си мислим.

Един шотландски адвокат бил много нечестив човек. Веднъж взел под наем кон, но дали поради невнимание или при инцидент, убил животното. Естествено, собственикът настоял да му се заплати стойността, както и за компенсация за загубата на коня. Адвокатът признал отговорността си и казал, че ще плати, но в момента бил малко възпрепятстван да намери пари в брой. Би ли човекът приел писмена гаранция? „Разбира се“, казал той.

След което адвокатът казал, че трябва да му се даде дълга отсрочка. „Можете да определите срока“, казал кредитора. След което нечестивецът написал бележката. В нея се казвало, че трябва да плати обратно в Съдния ден. Кредиторът отнесъл въпроса в съда и там, в своя защита, адвокатът казал на съдията да погледне бележкат.а Той го направил и след това отговорил: “Гаранцията е напълно валидна, господине и тъй като това е денят на съда, постановявам да платите утре.“

Съдният ден ще дойде, когато най-малко го очакваш!

В заключение, ако искаме да имаме победа, ние трябва да помним, че Бог е този, който вече е спечелил битката. Той командва парада. Всичко е от Него, за Него и чрез Него. Второ, Бог не воюва по начина, по който ние си представяме, но неговият начин е винаги правилният. Ако искаме да чуем гласа Му и да имаме успех, трябва да пазим тишина и да не се отказваме. И накрая, не забравяй, че денят на осъждение идва. 

_____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

14.05.2023 г.

Реките на твоя живот (Исус Навиев 3)

/проповед/

Увод

В личния ни живот, а също и в живота на всяка нация има моменти, които наричаме решаващи. Те са свързани с големи промени или важни събития. Затова такива важни моменти в националната ни история се отбелязват с национални празници. Идеята е да си спомняме и да сме благодарни за това, което Бог е направил за нас в миналото.

Защото ние сме склонни бързо да забравяме.

Един човек на име Иван имал сериозен проблем с паметта. Един ден срещнал свой приятел, когото не бил виждал от много време. Поздравил го и казал, „Борко, помниш ли колко слаба памет имах?“ Борко отговорил, „Да, разбира се, че помня.“ Иван казал, „Ами, вече не е слаба. Ходих на един семинар, на който ни учеха как да помним по-добре. Беше супер и сега имам чудесна памет.“

Борко отговорил, „Това е страхотно! Как се казваше семинарът?“ Иван казал, „Ами, чакай малко, жена ми беше с мене, сега ще я питам.“ Обърнал се към жена си. После пак се обърнал към Борко и казал, „Как се казваше онова цвете с дългото стъбло, с бодлите и с червени цветове?“ Борко отговорил, „Имаш предвид розата ли?“ „Да, благодаря“, казал Иван. „Роза, как се казваше оня семинар, на който бяхме?“

Днес също ще говорим за едно събитие, което израелтяните щяха да си спомнят в своята история.

Дотук в 1-ва и 2-ра глави видяхме, че Бог ни подготвя за служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако изучаваме Словото и сме му покорни. Част от това покорство е, че ние трябва да поемем отговорността за нашата част от работата. Така направи и Исус Навиев, като изпрати двама съгледвачи, за да разузнаят Обещаната земя и конкретно Ерихон. В тази 2-ра глава видяхме, че има бъдеще за всеки грешник, който се покае и обърне към Бога, както направи Раав. Всеки грешник има бъдеще, стига да откликне на благата вест!

Днес ще разгледаме един важен момент от историята на Израел, когато израелтяните пресякоха река Йордан. Ще видим, че когато откликнем на призива на Бога с вяра и покорство, даваме възможност на Бог да демонстрира силата си.

1.     Понякога Бог действа по неочакван начин.

Исус Навиев 3:1-2а „Тогава Исус стана рано; и като вдигнаха стана от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да го преминат. А след три дни...“

Съгледвачите се бяха върнали с обнадеждаващ доклад. Исус Навиев заповядва на израелтяните да се преместят до брега на река Йордан, където да чакат по-нататъшни заповеди.

Израелтяните трябваше да чакат три дни, преди да преминат реката. Чакането беше трудно, но беше нужно, за да се подготвят за преминаването. Но през това време те сигурно са се питали, „Как ще преминем толкова много хора, с всичката си покъщина?“

Река Йордан беше само 30 м широка през по-голямата част от годината, но през пролетта ставаше пълноводна и широчината ѝ можеше да надхвърли километър и половина.

Сигурно някои казваха, „Да се върнем!“ Други може би подхвърляха, „На мен и от тази страна на реката ми изглежда доста добре.“ Някои сигурно разглеждаха различни начини на преминаване. Не можеха да преплуват реката. Не можеха да построят достатъчно салове или лодки за два милиона души. Нямаха време да построят мост.

Но точно когато сме изправени пред непреодолими препятствия, Бог показва своята сила. Ап. Павел казва, че Бог „според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим.“ (Ефесяни 3:20)

И често това става по нов, неочакван за нас начин.

Исус Навиев 3:2-4 „А след три дни военачалниците преминаха през стана и заповядаха на народа: Когато видите ковчега с плочите на завета на Господа, вашия Бог, и че свещениците левити го носят, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да вървите след него. Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние; не се приближавайте към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали по този път.“

Когато настъпи времето за тръгване, Бог даде на израелтяните специфични инструкции. Преди Бог използва облак през деня и огнен стълб през нощта като символи на Неговото присъствие, протекция и водителство. Сега Той щеше да ги води чрез ковчега на завета. Сега ковчегът символизираше присъствието и силата на Бога сред Неговия народ.

Той трябваше да води множеството, като по този начин Бог им показваше, че те трябва да завладеят земята не със своята сила, но с Неговата.         

Бог често ни води по неочаквани и дори парадоксални начини. Може да те накара да направиш нещо, което изглежда направо ирационално (накара ме да подаря китарата си на един приятел). Но не би ли трябвало да очакваме това от Бог? В края на краищата, Той е Бог на парадоксите!

Както казва Антъни Фортосис, „Той дойде при Своите Си, но Своите Му не Го приеха. Най-превъзвишеният дойде като превъплъщение на смирението. Най-богатият стана най-бедният, за да може бедните да станат богати. Не се храни 40 дни в пустинята, за да може ние да се храним с Хляба на живота. Учи ни да обичаме враговете си. Завладя голямо царство с оръжието на любовта. Лъвът стана Агне, за да може овцете да станат овчари. Сърцето му се съкруши, за да превързва съкрушените сърца.

Тялото му бе разчупено, за да може ние да сме цели. Ние идваме в света, за да живеем; Той дойде, за да умре. Господ на господарите стана най-ниският слуга, за да служи на хората. Беше отхвърлен, за да бъдем ние приети. Бит беше, за да бъдем ние изцелени. Беше осъден, за да бъдем ние оправдани. Беше изоставен от Отца, за да имаме ние достъп до Отца. Умря като невинен, за да може виновните да бъдат оневинени. Като се хващаме за живота, умираме; чрез смърт ние намираме живот.“ Слава на нашия Бог на парадоксите!

Когато преминаваме през трудности и се нуждаем от напътствие, трябва да се научим да сме чувствителни за водителството на този Бог на парадоксите! Понякога Бог ни изкарва от нашата зона на комфорт и ни призовава да направим нещо смело, неочаквано или ново.

Ако си изправен пред високите вълни на Йордан днес, това може да е реката на твоята възможност. Това може да е някой навик, желание, грях, критичен дух, непростителност... Бог чака да откликнеш и да нагазиш в реката.

2.     Бог иска да направим крачка на вяра.

Исус Навиев 3:5-8 „Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела. Исус говорѝ и на свещениците: Вдигнете ковчега с плочите на завета и минете пред народа. И така, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа. И Господ каза на Исус: Днес започвам да те прославям пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисей, така ще бъда и с теб. А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега с плочите на завета, следното: Когато стигнете до брега на Йордан, влезте и застанете във водата.“

Първо, вяра се изискваше от Исус Навиев. Неговата вяра е видна от това, че казва на хората да се приготвят, защото „утре Господ ще извърши сред вас чудни дела“, без самият той да знае какви ще са тези чудеса. Сигурно в този момент само е знаел, че Бог ще им помогне да пресекат Йордан, но е нямал представа как ще стане това. Но той вярваше, че Бог ще му даде напътствия, когато стане време за това.

Вярата на Исус се основаваше и на факта, че той вече беше преживял чудодейното преминаване на Червено море. Нашата вяра не е „скок в мрака“, както някои мислят; тя се основава на исторически факти. Имаме повече основания да вярваме на Библията, отколкото на кои да е други исторически извори. Вярата на Исус Навиев се основаваше не само на Божията заповед към него, но и на личната му опитност при разделянето на Червено море.

За разлика от него, повечето от израилтяните не бяха присъствали на това чудо или бяха твърде малки, за да имат спомени. Повечето от тях само бяха чували разкази за това чудо.

И досега Израел се беше придвижвал през пустинята. Обикновено това движение се описва с глагола „потеглям“ (иврит, „масса“). Но в Ис. Навиев 3:16 се казва, че те трябва да „преминат“ (“абар”). Това е нова дума и тя е използвана 21 пъти в следващите три глави. Това показва колко решителен е този момент от историята на еврейския народ.

Исус Навиев знае това. Затова заповядва в

Исус Навиев 3:9-13 „Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог. Исус каза още: По това ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и йевусейците. Ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя върви пред вас през Йордан. И така, сега изберете дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе. И щом стъпят във водата на Йордан краката на свещениците, които носят ковчега на Йехова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се раздели и ще застане на куп.“

Като говори на народа, Исус Навиев не се възползва от ситуацията, за да се изтъкне. Той е напълно фокусиран върху Божието обещание. Затова и Бог му се довери да го направи водач на Израел. Както някой е казал, „Ако един лидер трябва непрекъснато да напомня на хората, че той е лидерът, той не е.“

Исус Навиев направи крачка на вяра. За разлика от него, ханаанците отново си направиха оглушки. Те бяха чули за преминаването на Червено море, за манната и пъдпъдъците в пустинята, за победите над двамата аморейски царе. С това Бог ги предупреждаваше да се обърнат от своите идоли и да Му се поклонят. Както каза Раав, „сърцата им се стопиха“ при тези известия.

Сега, когато водите на Йордан щяха да се издигнат накуп, за да преминат израилтяните, Бог отново демонстрираше своята сила над езическия свят. Той обичаше тези народи и искаше те да се обърнат към Него с вяра и покорство. Въпреки огромните доказателства, те отказаха.

Но един друг народ откликна с вяра.

3.     Вярата ни е възможност Бог да демонстрира своята сила.

Исус Навиев 3:14-17 „И така, народът тръгна от шатрите си, за да преминат Йордан, следвайки свещениците, които носеха ковчега на завета и вървяха отпред. Когато носачите на ковчега стигнаха до Йордан и краката на свещениците се намокриха в края на водата (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жътвата), водата, която слизаше отгоре, се спря и се издигна на куп много надалеч, при град Адам, който е край Царетан; а водата, която течеше надолу към полското море, т. е. Соленото море, изтече и пресъхна. Тогава народът премина реката срещу Йерихон. А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо на сухо сред Йордан; и целият Израил преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.“

Това беше момент, който Бог искаше те да запомнят. Затова Той заповяда дванадесет мъже, по един от всяко племе, да вземат 12 камъка от реката и да ги натрупат на мястото, където народът щеше да лагерува (4:1-8). Друг паметник от дванадесет камъка бе издигнат от Исус Навиев  в коритото на Йордан.

При преминаването на Червено море, водите започнаха да се разделят, когато Мойсей вдигна своя жезъл. Сега, когато Израел преминаваше през река Йордан, не покорната ръка на водача, а покорните нозе на людете предизвестиха чудото.

Свещениците и целият народ се покориха на заповедта и поеха риска - закрачиха към реката. В същия момент, в който свещениците нагазиха във водата, тя се спря и се издигна на куп по-нагоре по течението. Според някои изследователи Бог е спрял водите, като е причинил срутване на бреговете на Йордан при град Адам. Не знам как го е направил Бог, но това си беше чудо.

Някой е казал, „Не можеш да откриеш нови океани ако нямаш смелостта да загубиш от поглед брега.“

Обикновено ние не обичаме да поемаме риск. Предпочитаме всичко да е предвидимо и познато. Не ни харесва да ни се налага да преминаваме през буйни реки. Но рискът е възможност Бог да се прослави.

И в живота често ни се налага да го правим. Болестите могат да са много драматично време на преминаване през води. За нас това може да е нещо ново и плашещо. Но не и за Бога. Той ни е обещал, че няма да отстъпи от нас и няма да ни остави. Даже и през долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти Си с мене.

Най-важното преминаване на Йордан за нас е когато вземаме решение да повярваме в Господ Исус Христос, да се обърнем към Него и да приемем Неговата прошка.

В нашата култура това може да изглежда плашещо, особено ако човек живее на село или в малък град.

Последният момент на преминаване през реката е смъртта. Павел я нарече „най-последният враг“ (1 Коринтяни 15:26). Но Христос е отнел жилото на смъртта! Той победи смъртта. И Той ще премине с нас дори през този Йордан.

За нас преминаване през Йордан беше решението ни да основем църква „Нов живот“. Въпреки, че бяхме служели вече 20 години сред студентите, това беше нещо ново и плашещо за нас. Водите на реката ни изглеждаха твърде буйни и непреодолими.

От друга страна, Божието водителство чрез различни хора през годините беше ясно. Поехме риска и Бог ни благослови с тази чудесна църква, чрез която Го виждаме да работи вече 10 години. Вярвам, че ще продължава да работи за това още много хора да намерят нов живот в Исус тук.

Още по-голям Йордан трябваше да прекосят нашите мисионери, когато решиха да се посветят на служение в страна, която не познават, да научат напълно непознат език и да се потопят в една толкова различна култура. Но днес Бог благославя служението на всеки един с растеж!

Нека когато се изправим пред поредния Йордан да помним, че макар и да изглежда страшен, това е също и вълнуващ момент, в който, ако направим крачка на вяра, ние можем да дадем възможност на Бог да извърши чудо.

Когато Израел премина през Йордан, Бог беше възвишен, Исус Навиев беше възвеличен (4:14), хората бяха мотивирани, а народите на Ханаан – уплашени до смърт.

Нека се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.05.2023 г.

Всеки грешник има бъдеще (Исус Навиев 2)

 /проповед/

Миналият път започнахме с новата поредица „Смела вяра“ върху Исус Навиев. Разгледахме 1 глава и видяхме, че Бог ни подготвя за служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако изучаваме Словото, ако го споделяме и размишляваме върху Него, и най-вече, ако постъпваме според него.

Mного хора, дори християни, се борят с неща от миналото си. Тези хора са се молили за прошка, но самите те не са простили на себе си и затова им е трудно да повярват, че Бог наистина им е простил. И мислите за предишните им грехове ги преследват. 

Те се обвиняват и казват, ако бях направил това или онова, сега животът ми щеше да е различен. Днес ще изследваме живота на една жена, която се е справила с миналото си. Тя се казва Рахав. Рахав е вземала лоши решения в миналото си. Била е проститутка. Въпреки това, всичко в живота ѝ се промени, когато дойде вярата.

Нека прочетем...

Исус Навиев 2:1 „Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“

След като в края на предходната глава Исус Навиев заповядва на Израил да се подготвят за пътя, тук той прави необходимата подготовка – изпраща двама съгледвачи. Това не е поради липса на вяра, напротив. Божиите обещания за успех не бива да ни приспиват и да водят до бездействие.

Освен това, Исус показва мъдрост, като ги изпраща тайно. Когато последният път съгледвачи бяха изпратени публично, те трябваше да доложат на целия народ и това доведе до обезсърчение и отказ да завладеят земята.

Макар и в текста да не е казано изрично, имаме основания да вярваме, че Исус Навиев е изпратил съгледвачите в покорство на Божия заповед. Забележете, че освен да огледат цялостния терен на земята те трябваше да отидат в най-големия и укрепен град, Ерихон.

Може би Бог искаше те не просто да отидат, за да получат информация, но и с още по-важна мисия. Така, както Исус трябваше по-късно да мине през Самария, за да се спаси самарянката, така и двамата съгледвачи трябваше да отидат в Ерихон, за да се спаси една блудница.

1.     Вярата може да се роди в най-неочаквани места.

Бог вече работеше в сърцето на Раав, беше я изобличил за грях, за правда и съд, и тя беше повярвала. Благата вест е за тези, които признават, че са грешници. И сега Бог изпращаше при нея пратеници, за да утвърди вярата ѝ.

Така че, първото нещо, което виждаме тук е как оперира Божията благодат. Тази глава е свидетелство за това, че Божият план за спасение надхвърля всякакви национални и етнически граници. Божията благодат е за всички – дори за най-безперспективните от човешка гледна точка хора.

Раав живееше в един езически град, в езическа култура. Нямаше откъде да получи подробна информация за живия Бог на Израел. На всичко отгоре беше проститутка. Но тя повярва и Бог я употреби.

Рик Уорън пише: „Авраам бе стар, Яков бе изпълнен с несигурност, Лия не бе привлекателна, Йосиф бе онеправдан, Мойсей заекваше, Гидеон бе беден, Самсон бе зависим, Раав бе неморална, Давид имаше извънбрачна връзка и различни семейни проблеми, Илия мислеше за самоубийство, Йеремия бе депресиран, Йона бе неохотен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител в най-добрия случай бе ексцентрик, Петър бе импулсивен и избухлив, Марта много се безпокоеше, самарянката имаше няколко неуспешни брака, Закхей бе мразен, Тома се съмняваше, Павел имаше лошо здраве, Тимотей бе срамежлив. Доста разнородни и неподходящи хора, но Бог употреби всеки един от тях в служението Си.”

Както казва народът ни, неведоми са пътищата Господни. Когато Бог иска да обърне някого към себе си, Той намира средства и начини. Понякога прави нестандартни неща.

„И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“ Макар и изборът им да изглежда странен, той не беше свързан с някакви неморални съображения. Това беше перфектното място да се скрият и останат анонимни.

Вярата може да се роди в най-неочаквани места. Второ,

2.     Вярата се основава на истината.

За да разберем мотивите на Раав, нека прочетем

Исус Навиев 2:9-11 „и им каза: Зная, че Господ ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас; понеже чухме как Господ е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили. Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. “

Тези думи показват вярата на Раав. Поради професията си тя е в уникалната позиция да е добре информирана за случващото се в съседство на Ерихон. Тя беше чула вестта за чудодейното преминаване през Червено море и унищожаването на армията на фараона преди 40 години.

Тя беше чула за неотдавнашното завладяване на двамата аморейски царе от Израел. Другите се ужасяваха от тези новини, но тя разбираше, че щом Израел се радваше на такова благоволение свише и печелеше победа след победа – очевидно истинският Бог бе на тяхна страна.

Раав бе убедена в това. Вярата идва от слушане. Може Раав да нямаше много знание, но тя беше размисляла над това, което бе чула, бе повярвала и сега вярата ѝ доведе до дела.

Много хора в България си мислят, че като отидат на литургия веднъж в годината и са взели причастие, вече са ОК с Бога и могат да правят каквото си искат. Други пък ходят на църква, но от живота им не личи, че са християни. Един новоповярвал човек написал до Данъчната служба: „Уважаеми господине, наскоро станах християнин и открих, че не мога да спя през нощта. Ето стоте лева, които ви дължа. Послепис: Ако продължа да страдам от безсъние, ще ви изпратя и останалите.”

Раав разбираше, че вяра без дела е мъртва вяра. В Новия завет тя е спомената сред героите на вярата в Евреи 11 гл.

Евреи 11:31 „С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.“ А Яков казва:

Яков 2:25 „Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?“

Ако Бог можа да спаси една религиозно непросветена жена, която носеше със себе си багажа от неморалното си минало, Той може да спаси всеки. Ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси (Исая 59:1). Нищо не е невъзможно за Бог!

Днес Раав обвинява всички, които чуват благата вест и разполагат с достатъчно информация, и въпреки това, отхвърлят поканата за спасение.

Първо, вярата идва на най-неочаквани места. Второ, вярата се основава на действие според истината. Трето,

3.     Вярата изисква решение и действие. (Вярата изисква решителност)

Исус Навиев 2:2-3 „Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята. И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да ѝ кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.“

Когато царят ти заповяда да изведеш навън съгледвачите, това не е молба. Тя можеше да се откаже от вярата си и да предаде съгледвачите или да им помогне. Тя избра да следва Бога, каквото и да ѝ струва това решение. Нещо повече, тя не можеше да разчита на ничия подкрепа.

По-лесно е да вярваш, ако хората около теб вярват. Тя имаше смелостта да се застъпи за правилната кауза дори когато никой не споделяше вярата ѝ. Хора като Раав са рядкост!

Раав зачеркна миналото си заради новооткритата си вяра в Бога на Израел. Тя не беше еврейка, но тъй като беше повярвала в Бога на Израел, тя разбираше че мястото ѝ е при Божия народ. В духовния смисъл на думата тя бе по-еврейка от много други, които се бяха родили евреи.

Исус Навиев 2:4-8 „Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха. Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете. Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там. И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града. А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата.“

Раав не само скри съгледвачите от техните преследвачи, но и както казваме, изпрати последните „за зелен хайвер“. Нейният живот нямаше да струва и пукната пара, ако нейната лъжа беше открита. Няма начин да не е съзнавала какъв риск поема, но тя рискува дори живота си заради своята вяра. Вярата ѝ бе толкова силна, че бе готова да направи каквото трябва дори ако трябва да плати с живота си.

Животът на един християнин или демонстрира автентичността на неговата вяра, или не. Когато животът на някой показва обратното на това, което изповядва, той няма спасителна вяра. Истинската вяра винаги има преобразяващ ефект върху живота на един човек.

И като прати преследвачите към р. Йордан, Раав отиде на покрива на къщата, за да поговори със съгледвачите.

Исус Навиев 2:12 „И сега, моля ви, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това, че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.“

Тя беше напълно открита относно желанието си нейното семейство да бъде пощадено.

Раав действа решително и според истината заради вярата си. И накрая тя трябваше да демонстрира вярата си.

Исус Навиев 2:14 „Мъжете ѝ отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената, и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.”

Мъжете ѝ се заклеват, че ще ѝ покажат милост, ако тя не ги издаде. Между другото, според преданието, а и според много изследователи, Салмон от племето на Юда, който се жени за Раав, е бил единият от съгледвачите. Ако е така, нищо чудно че се заклева да умре вместо Раав. Тук може да е имало нещо повече от чувство за дълг и справедливост.

Както и да е. Раав ги спуска с въже от къщата и им дава напътствия накъде да продължат, за да избегнат преследвачите. После завързва въже от червена прежда за прозореца, през който ги е спуснала, което ще е знак за израелтяните да пощадят тази къща и нейните обитатели. После съгледвачите изчезват и след тридневен престой в гората, се завръщат при Исус Навиев и докладват, че Господ вече е предал цялата земя в ръцете им.

Забележете, че Раав трябва да доведе семейството си в къщата. Трябва да е било голямо изпитание за нея да ги убеди да дойдат и да останат там. Не знаем колко дълго е трябвало да чакат до началото на нападението.

След това можете да си представите растящия натиск, докато за седем дни израелтяните маршируват около стените на Ерихон. Всеки ден, израелтяните са обхождат в кръг около целия град в пълна тишина, след което се връщат в лагера. Но на седмия ден стените падат – с изключение на онази част от стената, където се намира къщата на Раав, с червеното копринено въже, висящо от прозореца.

Заключение

В заключение, можем да кажем че вярата може да се роди на най-неочаквани места. Има бъдеще за всеки грешник, който се покае и се обърне към Бога. Вярата се основава на истината. Вярата трябва да доведе до решение, а решението – до действие. В резултат на това, вярата винаги бива възнаградена.

Исус Навиев 6:25 „А блудницата Раав, бащиното ѝ семейство и всичко, което имаше тя, Исус остави живи. Раав живее сред Израил и до днес, защото скри пратениците, които Исус изпрати да съгледат Йерихон.“

Тук виждаме, че Раав и семейството ѝ са спасени, както им обещаха. Тя не само получи избавление за себе си и семейството си, но бе напълно включена в общността на Божия народ. Тя се омъжва и има деца. Ако проследим родословието на Исус, ще видим че Раав е спомената в него. Ето това е Божия благодат!

Защото всеки грешник има бъдеще, когато повярва в нашия Спасител Исус Христос!

Греъм Сийд прекарва почти целия си живот в затвора. Бил е скинхед, футболен хулиган, участва в рейв събиране и е обвинен в убийство. Майка му се отказа от него, когато става на двадесет и една. Казва му, че е „син на дявола” и че е по-зъл като баща си, който изнасилвал и биел майка му. За нея той бил мъртъв. Израства с баба си и с дядо си. Баба му пиела и вземала наркотици. Живеел без надежда. Непрекъснато се опитвал да запълни тази празнина вътре в себе си с различни неща – наркотици, алкохол, секс и насилие. През 1996 година изпаднал в кома и животът му отивал към своя край. Когато извикали майка му в болницата, за да подпише документите да изключат машината, с чиято помощ дишал, там имало две момчета-християни. Те ѝ предложили да се помолят за сина ѝ. Направили го и след това Греъм се събудил от кома и започнал да дишам самостоятелно.

После отишъл на Алфа курс, за да провери „как стоят нещата“ с християнството. Там бил докоснат от Бога. Истината на благата вест го съкрушила и той предал живота си на Исус. От този ден се променил напълно. Имал желание да разказвам на хората за Исус. Вярата му довела до решение да служи. Три години по-късно основал служение в същата църква, което нарекал „Затворническо служение Емануил”. Бил поканен да посещава затвора, от който бил освободен. Започнал да се моли за съпруга. Три години по-късно се запознал с едно момиче на име Наташа. За него тя била сбъдната мечта. Родили им се двама сина. Продължил да основава Алфа групи в североизточна Англия. Днес Греъм е вече при Исус.

Нека се молим.

______________________

30.04.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Тайната на успеха (Исус Навиев 1)

 /проповед/

Нека разтворим нашите Библии. Какво е Библията? Библията се състои от 66 книги – 39 в Стария и 27 в Новия завеет. Старият завет съдържа пророчества за идването на Месия, а Новият гледа назад към дошлия вече Месия. Днес започваме нова поредица „Смела вяра“ върху книгата Исус Навиев. Това е шестата книга в Стария завет.

След грехопадението в Битие 3 гл., в ст. 15 Бог обеща, че ще изпрати Спасител, Месия. Оттогава досега дяволът се опитва да попречи това обещание да се сбъдне. Но Бог работи в историята и нашият Спасител дойде, умря и възкръсна, победи смъртта.

За да се случи това, Бог първо избра един човек, Аврам, и от него произлезе народа, от който щеше да се роди Месия. От Авраам се роди Исаак, а от него Яков. Яков роди 12 сина, които слязоха в Египет и там престояха в робство 400 години. Мойсей ги изведе от робство, но поради бунта си срещу Бога, те се скитаха 40 години в пустинята. Всичко това е описано в първите 5 книги на Стария завет, наречени Петокнижие, с автор Мойсей.

И стигаме до книгата Исус Навиев. Това е книга за ново начало за Божия народ. Мойсей току-що е умрял. Той е водил народа на Израел 40 години в пустинята, но поради греха при Мерива, не може да ги заведе в Обещаната земя. Сега е ред на Исус Навиев да поеме щафетата от него.

Това е голяма отговорност за Исус Навиев. Той трябва да замени Мойсей като лидер и да заведе народа в обещаната земя. В 1 глава на книгата ще видим как Бог подготвя тези, които призовава, обещава че ще е с нас, и ни разкрива тайната на успеха.

1.     Бог подготвя тези, които призовава.

Нека прочетем...

Исус Навиев 1:1-2 „След смъртта на Господния слуга Моисей Господ говорѝ на Исус, Навиновия син, Моисеевия служител: Слугата ми Моисей умря. Сега стани и мини през Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.“

Призивът към Исус Навиев може да изглежда изненадващ, но Бог беше го подготвял дълго за новата отговорност. Той беше роден като роб в Египет. Научаваме, че е най-големият син на Навий от племето на Ефрем. Фактът, че е първородният син означава, че животът му е бил застрашен на Пасха, но с вяра родителите му са помазали стълбовете и прага на вратата с кръв.

Неговото име се споменава за пръв път в Изход 17:8, когато Мойсей го избира да води израелтяните на бой с амаличаните. Исус Навиев направи това, което Мойсей му заповяда. Още тогава Бог го подготвяше за битките за завладяване на Обещаната земя.

След това в Изход 24 той придружава Мойсей на планината Синай, за да получи Десетте Божи заповеди и закона. В Числа 13-14 Исус Навиев е един от 10-те съгледвачи, изпратени да огледат Ханаан. Когато се върнаха, всички потвърдиха, че там текат мляко и мед, но десет от тях казаха, че няма да могат да я завладеят. Само Исус и Халев заявиха, че народът може и трябва да завладее земята.

Хората повярваха на мнозинството (още един случай, когато мнозинството греши!) и в резултат се скитаха 40 години в пустинята. Цяло едно поколение се размина с обещанието.

Както е казал Уилям Пен, „Правилното е правилно, дори когато всички са срещу него, а грешното е грешно дори когато всички са за него.“

Израилтяните повярваха на десетимата съгледвачи и в резултат видяха обещаната земя през крив макарон. В нея щяха да влязат техните деца, но без тях.

И малко преди да умре, вече на преклонната възраст от 120 години, Мойсей помоли Бог да даде на Израел лидер и Бог посочи Исус Навиев (Числа 27:15-21). Точно преди да влязат в Ханаан, Бог каза на Исус пред целия народ:

Второзаконие 31:7 „Бъди силен и смел; защото ти ще въведеш тези люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде и ти ще им я разделиш за наследство.“

Всички преминаваме през изпитания в живота си. И в такъв момент можем да се обезсърчим и да не продължим напред. Вместо това можем да ги преодоляваме с Божията сила. Тогава всяко преодоляно препятствие се превръща във възможност да преживеем Божията сила и да растем във вярата си.

Както е казал някой, не се моли за лесен живот, моли се да си силен. Не се моли за задачи, съответстващи на твоите възможности. Моли се за сила, която съответства на поставените ти задачи.

В моето служение често ми се е налагало да правя неща, за които мисля, че нямам сила да се справя. Но когато съм верен в малкото, Бог ме поставя над по-големи неща и ми дава сила да се справя.

И аз знам, че сега Бог подготвя тук някои от вас да бъдат бъдещи пастори, служители или лидери на групи за Библейско изучаване, за да заместите тези преди вас. И Бог ще ви използва по невероятен начин!

Бог ни подготвя за изпитания и задачи и обикновено подготовката не е много приятно преживяване.

В студен зимен ден един възрастен мъж отишъл до замръзнало езеро, изрязал дупка в леда и хвърлил въдицата. Прекарал така почти час без нищо да клъвне, когато младо момче дошло върху леда и изрязало дупка недалеч от него. Хвърлило въдицата си и след няколко минутки хванало голям шаран. Възрастният мъж не можал да повярва на очите си, но го отдал на чист късмет. Но малко по-късно момчето издърпало друга голяма риба.

Продължило да улавя риба след риба и накрая старият човек не се стърпял и казал, „Приятел, аз съм тук повече от час и нищо не е клъвнало. Ти си тук от няколко минути и вече хвана десетина риби. Как го правиш?“ Момчето отговорило, „Тяа а иш тейеити опли.“ „Какво каза?“, попитал възрастния мъж. Момчето отново казало, „Тяа а иш тейеити опли.“ Мъжът казал, „Виж, не разбирам какво казваш.“ Момчето изплюло съдържанието на устата си в ръката си и казало, „Трябва да държиш червеите топли.“

Първо, Бог подготвя тези, които призовава.

2.     Бог обещава, че ще е с нас.

Исус Навиев 1:3-6 „Всяко място, на което стъпят краката ви, ви го давам, както казах на Моисей. От пустинята и Ливан до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетите и до голямото море към залез слънце ще бъдат пределите ви. Никой няма да може да устои против тебе през всичките дни на живота ти. Както бях с Моисей, така ще бъда и с тебе. Няма да се отделя от тебе, нито ще те оставя. Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на този народ земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.“

Поставете се на мястото на Исус. Нямаше ли да ви се прииска да кажете, „Защо аз, нека някой друг да го направи!“

На потъващ кораб останали капитанът и трима моряци. Капитанът се обръща към моряците и казва, „Сигурно сте слушали за капитана, който бил казал, че той остава последен на потъващия кораб, но това са глупости. На борда има сал за трима моряци и аз ще съм на него. За да видя кой ще дойде с мене, ще задам на всеки ви по един въпрос. Този, който не успее да отговори, ще остане на кораба.

Ето първия въпрос: „Кой непотопяем кораб потъна, когато се сблъска с айсберг?“ Първият моряк отговорил: „Титаник, сър.“ Следващият въпрос: „Колко хора са загинали?“ Вторият моряк отговорил: „1517, сър.“ „Добре, а сега третият въпрос“ - и капитанът се обърнал към третия моряк. „Как са се казвали те?“

Исус Навиев беше изправен пред най-голямото предизвикателство на своя живот. Той знаеше, че е избран от Бог да бъде следващия водач, но въпреки това едва ли му е било лесно. Сигурно се е питал, ще се справя ли с тази огромна отговорност? Ами ако ме отхвърлят както отхвърляха толкова пъти Мойсей? Дали изобщо ще ме последват?

И точно тогава Бог увери Исус Навиев, че ще им даде „всяко място, на което стъпят краката“ им. Каза му, че „никой няма да устои против него и го насърчи да е силен и смел.

Днес виждаме вопиюща нужда от истински лидери, които са готови да платят цената на лидерството. Както казва Чарлз Суиндол, „Светът се нуждае от хора, които не могат да бъдат подкупени. Светът се нуждае от хора, чиято дума на две не става.

Хора, които слагат характера над богатството, които са непоколебими, които не се смесват с тълпата, които са честни в малки и големи неща, които не правят компромис с принципите си, които не казват „Направих го, защото всички останали го правят.“ Светът се нуждае от хора, които не се страхуват и не се срамуват да отстояват истината, когато тя е непопулярна.“

Бог знае през какво всеки от нас преминава. Той е с нас и няма да ни изостави. И веднага след като каза това на Исус Навиев, Бог добави още нещо. Той му разкри каква е тайната на успеха.

3.     Тайната на успеха.

Исус Навиев 1:7-9 „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш.

Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш.“

Исус Навиев беше военен човек. Той беше много добър войник, един от най-добрите военни командири на всички времена. Но ако четем между редовете ще видим, че той не беше кой знае колко харизматична фигура. Беше просто работяга, чията първа грижа беше да изпълни заповедта, дадена му от Бога.

Целият му живот се характеризираше с праволинейно покорство на Божиите заповеди. И точно поради това Исус Навиев имаше успех. Той стана успешен водач, защото постъпваше според написаното в книгата на закона.

Но обърнете внимание, че успехът който Бог обеща на Исус Навиев не се измерваше в материален просперитет. Ти може да си успешен в Божиите очи, но не и в очите на света.

Когато се роди третото ни дете и хората ни виждаха да се разхождаме с децата, понякога някой ни спираше и питаше, „И трите ли са ваши?“ И след утвърдителния отговор, човекът започваше да цъка с език и да ни оплаква: „Ох, горките, как ще се справяте в тази криза!“

За света истинското богатство се измерва в пари, не в деца, още по-малко в небесни съкровища.

Бог не обеща на Исус Навиев благоденствие. Той му обеща истински успех. И каква беше тайната на успеха според Бог?

Първо, Исус Навиев трябваше да познава Божието слово. Всичко зависеше от това дали той познава и изучава Словото. Той трябваше да познава книгата на закона, за да може да се ръководи от нея във всичко.

Ако Бог те призовава да се посветиш на някакво служение, най-добрата подготовка, която може да направиш е, да изучаваш Божието слово.

Второ, Исус Навиев трябваше да говори Божието слово: „тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти.“ Бог искаше той да включва Словото в своите разговори със своето семейство, приятели, съседи и с другите хора.

Но това не винаги е лесно. Днес всички говорят за толерантност. Всички трябва да сме толерантни към другите, особено към хората с различно мнение от нас. Разбира се, под толерантност се разбира да се въздържаме от споделяне на нашите християнски убеждения на работното място или на други места извън църквата.

Неотдавна се проведе конференция на Сдружение „Род“ за джендър политиките. ЛГБТИ общността организира веднага протест, обвинявайки организаторите в „неонацизъм, прикрит под църковен морал“. Значи християните трябва да си мълчат, а трансджендърите могат да използват реч на омразата?

Толерантността към злото не трябва да бъде приемана като добродетел. Ние трябва да изучаваме Словото и да говорим Словото. Към това Бог призова Исус Навиев. И Той призовава нас да направим Божието слово част от нашето ежедневие.

Трето, Исус Навиев трябваше да размишлява върху Божието слово „денем и нощем“. След познаването и говоренето на Словото, ние трябва да мислим върху него и по-точно да мислим как можем да го прилагаме в живота си. Целта на размишлението е приложението. Само когато Божието слово започне да променя нашите решения, ще започне да променя и поведението ни.

И забележете, Бог призова Исус Навиев да постъпва според „всичко, каквото е написано в нея“. С други думи, да се покорява напълно на Словото. Той трябваше не само да го знае, да го говори и да размишява върху него, но и да се покорява на Словото.

Бог каза: „да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш.“

Един баща попитал директора на един университет дали курсът на обучение не можел да се опрости, за да може синът му да го изкара за по-кратко време. Директорът отговорил: „Разбира се, но зависи какво искате да стане от вашия син. Когато Бог иска да направи дъб, заделя 100 години. Когато иска да направи тиква, го прави за 2 месеца.“

Ние произвеждаме твърде много тикви и не достатъчно дъбове. В България има около 100000 християни, но не много Исус Навиевци. Няма много християни, които без да се забелязват от другите просто се покоряват на Словото във всяка област от живота си.

Ние нямаме нужда от нови методи или от много умни хора, но от покорство, което се ръководи от живото Божие слово.

Когато Исус Навиев започваше своето служение като лидер, Бог го подготви предварително за това. И след като го призова, Той му обеща, че ще е с Него. Бог подготвя и теб за служението, на което те призовава и ти обещава, че ще е с теб. И Той ти обещава, че ще ти даде успех, ако изучаваш Словото, ако го споделяш и размишляваш върху Него, и най-вече, ако постъпваш според него.

Нека се помолим.

 ____________________________

23.04.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна