Святост: борбата за освещение

/проповед/

Увод

Когато чуете думата „святост“, какво ви идва наум?

За много хора тя предизвиква асоциации като: дълги часове в молитва, никакъв хумор, никакъв секс в брака (!), строги пости, ходене в Света гора, ставане в 4 сутринта, строг костюм и брада за мъжете, забрадка за жените... Сякаш святостта е живот, изпълнен единствено със забрани, лишения и тежка дисциплина.

Тези представи ни карат да мислим, че святостта може да се постигне само чрез болезнен и мъчителен процес. И макар да има известна истина в това – защото следването на Христос изисква себеотричане – твърде често свеждаме святостта до външен вид или до списък от правила, които трябва да спазваме.

Но дали това наистина е библейската представа за святост? Или сме пропуснали нещо много по-дълбоко?

Какво е освещение?

Първо, нека видим какво е освещение? Ето една добра дефиниция:

Освещението е Божието дело в живота на вярващия, чрез което той бива отделен за Бога и постепенно преобразяван в Христовия образ чрез действието на Светия Дух и послушанието към Божието Слово. Самата дума „свят“ (гр. hagios) означава “отделен, посветен“.

Освещението обхваща цялата ни личност. То променя нашия ум. Както казва Павел,

Римляни 12:2 „преобразявайте се чрез обновяване на ума си“.

То променя и нашите емоции. Християнин който се освещава има все повече и повече любов, радост, мир, дълготърпение и т.н. Освещението се отразява и на нашата воля. Бог работи в нас, за да желаем да изработваме освещението си според Неговото благоволение (Филипяни 2:13).

Освещението е процес

Всеки от нас е заченат в грях и като такъв е враг на Бога и под Божия гняв и осъждение.

Но когато ти си чул благата вест, ти си откликнал на нея – покаял си се за греховете си и си се доверил на Христос за твоето спасение. Бог е вложил Духа Си и нов живот в теб. Ти си се новородил. В момента, в който това е станало, ти си бил оправдан и осиновен от Отец. Ти си станал член на Божието семейство.

В момента на нашето новорождение настъпва промяна  в живота ни, която Павел нарича „окъпване“ и „обновяване на Святия Дух“ (Тит 3:5). Ние не можем да продължаваме да грешим, защото силата на новия живот не ни дава да се предадем на живот в грях.

Тази първоначална промяна е първата фаза на освещаването. Тази първа стъпка в освещаването включва решително скъсване с поробващата сила на греха. Вярващият вече не обича да греши.

Римляни 6:11-12 „Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус. ¹² И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.“

Мъртви за греха означава, че чрез силата на Святия Дух и възкресенския живот на Христос в нас, ние можем да преодоляваме греховни постъпки, навици или изкушения. Грехът вече не е наш господар, какъвто е бил преди да станем християни, макар и да не е изцяло изкоренен от живота ни.

Т.е., ние не можем да кажем, „Аз съм напълно свободен от грях“, защото нашето освещение няма да бъде напълно завършено тук на земята.

Представете си човек, който претърпява успешна операция на счупен крак. Хирургът е свършил работата си отлично. Костта вече е наместена. Но на следващия ден човекът още не може да тича.

Следват месеци на рехабилитация. Болезнени упражнения. Понякога има напредък, понякога застой. Понякога дори пада. Но всяка седмица ходи малко по-добре.

Никой не казва: "Операцията не е била успешна, защото още куца." Но никой не казва и: "След като операцията е успешна, няма нужда от упражнения."

Така е и с освещението. Христос вече е победил греха и ни е дал нов живот. Но ние ежедневно се учим да ходим в този нов живот. Още не сме напълно изцелени.

Следователно, ние не можем да кажем, че след като сме повярвали, вече сме свободни от грях. От друга страна, един християнин никога не трябва да казва, „Този грях ме победи. Предавам се. Имал съм избухлив характер 35 години и ще си остана такъв докато умра, затова ще трябва да свикнете с мен такъв, какъвто съм!“

Да кажеш това означава да кажеш, че си под властта на греха и да го оставиш да царува в тялото ти. Това противоречи на Библията, защото както видяхме, тя казва, че трябва да се считаме мъртви за греха и живи за Бога в Христос Исус.

Така че, нашата задача като християни е да израстваме в освещение така, както преди сме израствали в греха.

Римляни 6:19 „както предоставяхте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предоставете частите си като слуги на правдата, която докарва святост.“

С други думи, Павел ни назидава да заприличваме повече и повече на Христос. Както казва апостолът,

Филипяни 3:13-14 „ Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, ¹⁴ впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“

Този процес на освещаване продължава до края на нашето земно съществуване, когато душата ни се освободи от греха и отиде в присъствието на Бога в небесния Ерусалим, където „няма да влезе нищо нечисто“ (Откровение 21:27). Но напълно завършено нашето освещаване ще бъде, когато Господ Исус се завърне и получим възкресенското си тяло.

Можем да онагледим това с тази диаграма. Преди обръщението си ние сме роби на греха. В момента на обръщение започва нашето рязко освещаване, но то продължава на приливи и отливи през християнския ни живот, докато не достигне пълнота при смъртта.

Виждаме, че процесът на освещаване не е винаги възходяща линия, има възходи и спадове. Но понякога, ако вярващият не чете и не се покорява на Словото, ако не се моли, ако пренебрегва събиранията с други вярващи и слуша лошо поучение, може за много години почти да не израства в освещение.

Вече казахме, че тук на тази земя ние не можем да постигнем пълно освещение.  Но тогава как да разбираме стихове, като молитвата на Павел за солунците, „А сам Бог на мира да ви освети напълно“ (1 Солунци 5:23) и заявлението на Йоан, че „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава“ (1 Йоан 3:6)? Или Матей 5:48: „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ Тези стихове говорят ли, че е възможно някои християни да постигнат перфектен и безгрешен живот?

Когато Исус ни заповядва да сме съвършени, както нашият небесен Отец е съвършен (Матей 5:48), това показва Божия абсолютен морален стандарт за чистота, към който трябва да се стремим. Фактът, че не можем да го постигнем не означава, че Бог ще го понижи.

Относно 1 Йоан 3:6, „Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава“, тук глаголите в сегашно време показват продължително или обичайно действие. По-добрият превод е „Всеки, който пребъдва в Него, не продължава да греши. Т.е., той трябва да се стреми да не греши. Ако тези стихове доказваха че е възможно да сме съвършени и без грях, тогава всички християни щяха да са съвършени и без грях.

Следователно, няма убедителни стихове, които да учат, че е възможно някой да е напълно освободен от грях в този свят. Както казва Соломон,

Притчи 20:9, „Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си?“

Исус също ни заповяда да се молим с молитвата „прости ни дълговете (греховете), както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Матей 6:11-12). Всеки вярващ трябва да се моли с подобна молитва всеки ден.

Но фактът, че освещението не може да бъде завършено в този живот не означава, че не трябва да се стремим към святост или израстване в освещение, или да загубим надежда че можем да отбележим някакъв напредък в християнския си живот. Това противоречи на много пасажи, които казват че възкресенската сила на Христос може да ни помага да преодоляваме греха в живота си.

Като израстваме в зрялост в Христос, ние се очистваме от много грехове като грешно говорене или грешни постъпки. Като невярващ уж внимавах за речта си, но все пак бях ходил в казармата и понякога казвах доста цинични неща. Когато повярвах, Бог очисти говоренето ми от профанизми.

Но макар и да се очистваме от грешно говорене и грешни постъпки, в нас все още остават грешни отношения и мотиви на сърцето като гордост, егоизъм, липса на смелост, липса на хъс в любовта на Бога и към ближния, непълно доверие в Бога и т.н.

Когато Йов дойде в присъствието на Бога, можа единствено да каже, „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“ (Йов 42:5-6)

Колкото по-осветен един човек е, толкова по-съобразен с образа на Исус е той, толкова по-голяма е любовта му към Бог и толкова повече ще мрази греха у себе си и у другите.

Божията и нашата роля в освещението

В процеса на освещение Бог и човек си сътрудничат. Но освещението е най-вече Божие дело:

1 Солунци 5:23 „А сам Бог на мира да ви освети напълно.“

Как прави това Бог? Важно е да разбираме, че и трите личности на Троицата работят за нашето освещение. Бог Отец ни освещава първо, като ни кара да желаем Неговата воля и като ни дава сила да я вършим.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“ Така че, ролята на Отец е да ни дисциплинира като Негови деца да израстваме в освещение.

Ролята на Божият Син Исус Христос пък е, че първо, Той изработи нашето освещаване за нас.  Затова Павел казва, че Христос „стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).

А Святият Дух е този, който работи в нас, за да ни променя и освещава, и да ни дава по-голяма святост. Той произвежда в нас плода на Духа – тези черти на характера, които съдействат за по-голямо освещение. Библията казва, че ако ходим в Духа, ние растем в освещение. Така откликваме все повече на водителството на Святия Дух в живота ни.

А каква е нашата роля в процеса на освещение? Първо, богословите говорят за т.н. пасивна роля в освещението. Виждаме това в текстове, които ни насърчават да се доверяваме на Бога или да се молим и да искаме Той да ни освещава.

Например, Павел казва:

Римляни 6:13 „представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите“.

Някои мислят, че това е единственият път за освещение, но такъв начин на мислене може да насърчи християните да са лениви и да пренебрегват своята активна роля.

А какво се разбира под активна роля? Активната роля е описана в стихове като…

Римляни 8:13 „ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.“

Павел подчертава, че ние можем да правим това чрез Духа. Но също той казва, че трябва да го правим! Заповедта не е към Святия Дух, а е отправена към нас!

Тази активна роля има много аспекти. Ние трябва да „търсим … освещение, без което никой няма да види Господа.“ (Евреи 12:14). Ние трябва да се въздържаме от блудство, защото това е Божията воля (1 Солунци 4:3), да се очистваме от всяка плътска и духовна нечистота (2 Коринтяни 7:1) и т.н.

Този стремеж да се покоряваме на Бога и да се освещаваме изисква големи усилия от наша страна, затова Петър казва „положете всяко старание“, за да изработвате чертите на характера, които вървят с освещението. Виждаме, че Новият завет не предлага пряк път към освещение, но ни насърчава да се предаваме на изучаване и размишление върху Библията, молитва, поклонение, свидетелство, общение и самодисциплина.

Важно е да продължаваме да израстваме както в пасивното доверие в Бога да ни освещава, така и в нашия активен стремеж за святост и за по-голямо покорство в живота ни. Защото, ако пренебрегнем активното покорство на Бога, ние сте превръщаме в пасивни и лениви християни. А ако пренебрегнем пасивното доверяване и предаване на Бога, ние ставаме горди и самоуверени.

Вярата и покорство вървят ръка за ръка! Както говорихме преди няколко седмици, имаме нужда не само от вяра, но и от вярност!

Нека не забравяме също, че  освещението е възможно само в контекста на общение, в контекста на църквата. Вижте какво казва авторът на Евреи:

Евреи 10:24-25 „и нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“

А Петър казва, че заедно християните се съграждаме в духовен дом, за да станем свято свещенство и заедно ние сме свят народ (1 Петър 2:5, 9).

Според Павел, да живеем „достойно за званието, за което бяхме призвани“ (Ефесяни 4:1), означава да живеем в общност, „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов, и се стараете чрез свръзката на мира да опазите единството на Духа.“

Когато стане това, тялото Христово функционира като едно цяло, в което всяка част действа съразмерно“, за да се освещава цялото тяло. Затова не е случайно, че плодът на Духа включва качества, които изграждат общността, като любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ (Галатяни 5:22-23).

Заключение

В заключение, ние трябва да израстваме в освещение, защото това е начинът да показваме любовта си към Бог и да сме угодни на Него. Както казва Исус,

„Йоан 14:15 „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“

Само когато се освещаваме, ние можем да имаме чиста съвест пред Бога и да бъдем съд за почетна употреба. И само тогава нашият живот може да е ефективно свидетелство за невярващите. И не на последно място, освещението ще ни носи огромна радост. Колкото повече израстваме в христоподобие, толкова повече ще преживяваме радостта и мира, които са част от плода на Духа. И толкова повече ще се приближаваме към живота, който ще имаме на небето!

Разказват, че когато Микеланджело видял огромен блок мрамор, хората му казали, че той е безполезен. Но Микеланджело отвърнал: "Аз виждам ангела вътре и ще го освободя."

След това с години удрял с чука и длетото. Всеки удар премахвал нещо, което е излишен материал за статуята.

По подобен начин Бог работи с нас. Всеки път, когато допуска изпитание, изобличение чрез Словото или дисциплина, Той не се опитва да ни нарани. Той отсича всичко, което не прилича на Христос.

Понякога ударите болят. Но Бог никога не удря напразно. Всеки удар има една цел – един ден да бъдем напълно съобразени с образа на Неговия Син.

Затова не се обезсърчавай, ако още не си това, което искаш да бъдеш. Ако принадлежиш на Христос, Великият Скулптор още не е приключил с теб! Със всеки удар ти се приближаваш към небето!

 Молитва.

 _______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

16.08.2026 г.

Водителство: как да вървим в Божията посока

/проповед/

Преди няколко седмици, след нашето богослужение, с три момчета от църква тръгнахме с колата за Русе, където трябваше да проповядвам на тяхното вечерно богослужение. Тъй като пътят е доста дълъг, решихме да тръгнем рано, за да пристигнем навреме за службата. Качихме се в колата, аз сложих набързо адреса в gps-a и потеглихме.

Първо карахме по магистралата и след Шумен отбихме по първокласния път. Всичко изглеждаше чудесно, докато gps-a не ни накара да излезем от главния път и започнахме да минаваме през малки селца. Това леко ме озадачи, но тъй като се движихме на северозапад, си казах, gps-a знае по-добре от мен, сигурно този път е по-кратък.

Най-накрая gps-а ни изпрати в едно село и ни заведе до един път без изход, където трябваше да е уж нашата дестинация…

Оказа се, че в селото има улица със същото име и номер, като улицата на която беше църквата в Русе. Когато съм написал адреса, в бързината не съм забелязал, че улицата и номера са правилни, но не и населеното място! Бяхме се озовали в едно село на около 40 минути от Русе. Понеже беше в правилната посока, никой от нас не се беше усъмнил! Добре, че имахме достатъчно време да коригираме грешката и пак да пристигнем навреме!

Често в живота ние се лутаме, защото не сме сигурни за посоката. Мислим, че се движим в правилната посока, докато не се окажем в задънена улица.

Като християни знаем, че не можем да разчитаме на себе си, затова се молим за Божието водителство. Но как да сме сигурни, че сме в Божията воля и че решенията, които вземаме са правилни? Как да сме сигурни, че вървим в посоката, зададена ни от Бог?

За целта ще разгледаме един пасаж, от който можем да научим много за Божието водителство. Нека отворим Библиите си на Битие 24:1-63.

Молитва за Словото

В тази глава виждаме не само, че Бог дава водителство по важен въпрос като брака, но и принципите, на които това водителство се основава. В тази глава виждаме четири принципа, които доведоха до Божието водителство. Ако ги следваме, можем да имаме успех, когато се молим Бог да ни води.

1.     Познаване на Словото

За да познаваме много добре Божията воля и Неговите цели, за да вземаме правилни решения в живота си, е нужно най-вече да познаваме Божието слово – не само да го четем, но и да го изучаваме. Едва когато знаеш какъв е Божият план, Неговите принципи и цели, ще можеш да получаваш Божието водителство.

Авраам познаваше Божията воля и това му помогна да направи първата стъпка, за да получи водителство от Него.

Битие 24:1-4 „А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко, Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми; и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.“

Авраам вече е в напреднала възраст и той предприема стъпки, за да види осъществяването на Божия план чрез Исаак. За да получи заветните благословения, Исаак трябва да се ожени и да има деца. Авраам не седи със скръстени ръце, но започва да се оглежда за жена за Исаак.

Някои хора мислят, че за да получиш Божието водителство не трябва да правиш нищо. Например, да си безработен и да очакваш Бог да ти намери работа без ти да си мръднеш пръста да търсиш. Но това е небиблейско. Бог иска ние да свършим нашата част от работата, но да го направим като сме водени чрез познаване на Неговото слово.

Това прави Авраам. Той не търси жена за сина си воден от човешки стандарти и желания, а от Божието слово. Затова в ст. 3 и 4 той настоява жената на Исаак да е от неговия род, а не от ханаанците. Защо той настояваше за това?

Защото знаеше от Божието слово, че Бог не би благословил брак с ханаанка. До този момент Бог не беше забранил конкретно такъв брак. Той не беше дал и конкретни насоки относно това за кого да се ожени Исаак. Но Бог беше открил на Авраам, че ханаанците са нечестив народ, който ще бъде осъден. Това беше достатъчно на Авраам да знае, че женитбата за ханаанка не беше опция.

Авраам нямаше конкретна заповед от Божието слово, но имаше достатъчно информация, за да знае направи разумен избор. И той приложи библейски принципи към ситуацията. 

Много пъти ние сме в подобна ситуация – нямаме конкретна заповед от Божието слово, но можем да прилагаме принципи от Божието слово и да сме сигурни, че сме в Божията воля.

Например, няма конкретна заповед или правило, която да ми казва какво да гледам по телевизията или в социалните мрежи, но мога да получа Божието водителство и да вземам мъдри решения, като прилагам библейски принципи като чистота, праведност, почтеност и т.н.

Авраам успя да направи тези първи стъпки в правилната посока, защото познаваше Божието слово. Същото важи и за нас.

Казахме, че първият принцип за получаване на Божието водителство е да познаваме Божието слово. Вторият приницип за получаване на Божието водителство е…

2.     Посвещение на Божията воля

Едно е да познаваш Словото чрез Него и да знаеш каква е Божията воля. Съвсем друго е да си напълно посветен да вършиш Неговата воля без да правиш компромиси. Битие 24 гл. ни показва, че Бог ни води тогава, когато сме посветени на Неговата, не на нашата воля, без значение колко трудно понякога е да следваме Неговата воля. В следващите два стиха виждаме как Авраам показа посвещение, което е необходимо, за да сме водени от Бога.

Битие 24:5-6 „А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде с мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в земята, откъдето си излязъл?“

Слугата иска да знае какво да прави, ако той следва принципите на Божието слово и въпреки това, нещата се развият не по план. Той пита дали Авраам би променил решението си и посвещението си да следва Божията воля, ако жената откаже да дойде. Авраам казва, че каквото и да стане, Исаак не трябва да напуска Обещаната земя. Той е посветен напълно да следва Божията воля.

Надявам се, че и вие ще имате същото отношение на безкомпромисно посвещение на Бога, когато сте в подобна ситуация.

Какво ще направиш, ако ти предложат повишение в работата, но то е свързано с изискването да криеш приходи или други морални компромиси? Или ако твоят годеник ти каже, че не е кой знае какво да преспите веднъж преди сватбата?

Единственият начин да сме сигурни за Божието водителство е да сме посветени и отдадени на Божията воля. Виждаме това на много други места в Библията. Например,

Притчи 3:6 „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“

Понякога християните се молят, цитират Библията и говорят за това, че търсят Божията воля. Но всъщност те търсят Божието одобрение за своя план и своята воля.

Както някой е казал, има две групи хора: едните казват на Бог, „да бъде Твоята воля“. На другите Бог казва, „да бъде твоята воля“. Тоест, Бог оставя хората да понесат последствията от глупавите си решения, когато отхвърлят Неговата воля.

Бог ще работи свръхестествено в живота ти, за да осъществи плана си, както го направи с Исаак и Ревека, но само ако твоят стремеж е да вършиш Неговата воля.

Представете си платноходка, която се опитва да гребе срещу течението сама. Това би било изтощително и бавно. Но когато разпъне платната, тя улавя посоката и силата на вятъра и се движи напред. Посвещението е като разпъването на платната, а вятърът в случая е Божията воля. Ако се посветим да следваме Неговата посока, той ще ни дава сила да се движим напред.

Казахме, че първият принцип за получаване на Божието водителство е да познаваме Неговата воля. Вторият принцип да имаме Божието водителство е посвещение да следваме Неговата воля. Третият принцип за получаване на Неговото водителство е…

3.     Упование в Неговите пътища

Упованието е съществено за да бъдеш воден от Бога. Не можеш да останеш задълго посветен и отдаден, и да чакаш Бог да даде отговор, освен ако не уповаваш на Него. Ти трябва да Му се довериш, че Той ще снабди всичко, необходимо за извършване на Неговата воля, по Своя начин. Това направи Авраам. Той се довери на Бога в намирането на жена за Исаак извън Ханаан, въпреки че това беше много малко вероятно. Вижте какво каза той.

Битие 24:7-8 „Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми от там. Но ако жената не иска да дойде с тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само не връщай сина ми там.“

В ст. 7 Авраам си припомня, че Бог му е обещал потомство и земя. И щом Бог е дал обещание, Авраам очаква Бог да го спази, като даде жена на Исаак. Той е уверен, че Бог ще го направи и тази увереност се основава на конкретно Божие слово и обещание, не на лично негово желание.

Много хора казват, че уповават на Бога, но обикновено те уповават на Бога за нещо, което те искат.

Представете си двама строители. Първият отива при Главния архитект, но само за да поиска пари, материали и разрешение за своя проект. Той казва, че вярва на Архитекта, но всъщност иска от Него просто да подпише чертежа, който сам е измислил. Когато къщата започне да се руши поради лоши основи, той се сърди на Архитекта.

Вторият строител отива при Архитекта с празен лист. Той знае, че неговият собствен опит е нищожен. Той казва: "Покажи ми Твоя чертеж (Словото) и ме научи как да строя по него". Той не иска материали за своите капризи, а следва стриктно всяка линия от плана, дори когато не разбира защо определена стена трябва да бъде толкова дебела. Той уповава на авторитета и знанието на Проектанта, а не на своите виждания. Затова неговата къща е здрава и стабилна.

Бог почита тези, които уповават на Неговото слово, не на себе си!

Авраам вярва, че Бог ще снабди сина му Исаак със съпруга по време на това пътуване, колкото и невероятно да изглежда. Каква е вероятността слугата на Авраам да измине 800 км, да срещне една привлекателна жена от семейството на Авраам и да убеди нея и семейството ѝ да отиде в далечна страна и да се ожени за мъж, която тя и семейството ѝ никога не са виждали?

По човешки бихме казали, „Това е невъзможно!“ Но в ст. 7 Авраам очевидно очаква Бог да направи точно това, като изпрати ангел, който да води слугата му. Той не се доверява на своето разбиране, а на Бога. Това упование е жизнено важно, за да си воден от Бога, както виждаме тук и на други места в Библията, например…

Притчи 3:5 „Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.“

Не можеш да бъдеш воден от Бога, освен ако не си посветен на Него, не уповаваш в Него и не вярваш, че Той ще извърши волята си в твоя живот. Без значение дали търсиш Божията воля относно твоя брачен партньор, работа, служение или нещо друго, ние трябва да се доверим на Бог, че Той ще подреди така обстоятелствата, че да извърши волята Си на Своето време и по Своя начин.

Битие 24:8 „Но ако жената не иска да дойде с тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само не връщай сина ми там.“

Тук Авраам признава, че нещата могат да се развият другояче. Това не означава, че на Авраам му липсва доверие в Бога, а че той разбира, че Бог може да работи по различен начин от неговите очаквания.

Той все още очаква Бог да снабди сина му със съпруга и да изпълни обещанието си за потомство, защото повтаря желанието си Исаак да не се връща в земята на роднините си. По един или друг начин Бог ще изпълни волята Си, но това ще стане без Неговите люде да правят компромис с Неговото слово!

След всички тези условия от страна на Авраам, слугата му се съгласява да изпълни поставената му задача. Той се заклева по установения от тогавашната култура начин, чрез поставяне на ръката си под бедрото на Авраам.

Дотук говорихме за три принципа за получаване на Божието водителство. Първо, трябва да познаваме Божието слово. Второ, да сме посветени на Божията воля. И трето, да уповаваме на Божиите пътища. Има още един важен принцип за получаване на водителство от Бога.

Четвъртият принцип за получаване на Божието водителство е…

4.     Да се молим за Божията мъдрост

Слугата на Авраам не взе за даденост, че той ще разпознае кого Бог е приготвил за съпруга за Исаак.

Той се подготвя за път, взема камили и отива в града на Нахор. Пристига точно когато жените отиват да си налеят вода от извора. И там той се моли за водителство и мъдрост. Поиска Небесният GPS да му покаже точната жена.

Битие 24:12,14 „Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи милост към господаря ми Авраам… Нека момата, на която кажа: Моля, наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти, - тя нека е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към моя господар.“

Забележете, че след като е пропътувал 800 км на гърба на камила, слугата пристига на точното място, за да срещне Ревека. Какъв късмет, а! Не, точната дума е какво Божие провидение! Каква промисъл от Бога!

Бог бе аранжирал съвършено обстоятелствата, за да се изпълни Неговата воля. Знанието, посвещението и упованието на Авраам в Бога не бяха напразни. Бог работеше зад завесата.

Аз вярвам, че Бог ще подреди така обстоятелствата, че Неговата воля да се изпълни успешно в нашия живот, ако ние свършим нашата част – ако познаваме Словото Му, ако сме посветени на волята Му, ако уповаваме на Неговите пътища и ако се молим за мъдрост.

Вярвам, че Бог ни говори и подреди така обстоятелствата в нашия живот, че да основем църква Нов живот във Варна. Това не беше моят план, нито нашият план, но Бог работеше зад завесата. Сигурен съм, че много от вас можете да погледнете назад в живота си и да видите как Бог ви е водил и подреждал обстоятелствата по забележителен начин!

Насърчително е да видим колко мощен и мъдър е нашият Бог, докато ни е водил в живота ни.

Слугата на Авраам разбра, че Бог му дава възможност да изпълни мисията си, затова се моли за водителство в ст. 12-14. Много християни днес пропускат Божието водителство и възможностите, които Бог ни дава, защото не се молят. Често в живота вземаме решения, които се основават на нашата мъдрост. Ние трябва да признаем, че не притежаваме мъдрост да вземаме правилни решения по важните въпроси, затова трябва да се молим!

Когато в църква имаме нужда от някакъв ремонт, не тръгвам да го правя сам, защото знам, че ще стане още по-лошо от преди, понеже аз не разбирам от строителство. Вместо това питам Пешо или Ваньо какви материали са необходими и как точно трябва да се направи ремонта, защото те имат отговорите на моите въпроси. След което вземаме решение кой, кога и как да го направи.

По същия начин, когато не знаем какво решение да вземем във важна житейска ситуация, ние се молим на Този, който има отговорите. Можем да имаме Божието водителство само когато търсим Божията мъдрост. Трябва да се молим, очаквайки че Бог наистина ще ни даде мъдрост.

След като Авраам и слугата му приложиха тези 4 принципи, Бог им даде успех. Изпрати им Ревека, която напои слугата и камилите му, покани го у дома си и след като слугата разказа на домашните ѝ защо е дошъл, те отговориха:

Битие 24:50-51 „… от Господа дойде това… Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е казал.“ Бог даде успех на мисията.

Когато се лутаме и не знаем в коя посока да поемем, нека попитаме небесния GPS!

Известният проповедник Чарлз Спърджън използва следната илюстрация: Преди да познаем Бога, нашата воля е като стрелка на компас, която се върти хаотично или сочи към земни неща. Покорството и новорождението са като магнит, който привлича стрелката и я насочва безусловно към Север – Божията съвършена воля.

Нищо не може да попречи на Бог да осъществи волята си и да изпълни обещанието си. Единствената пречка можем да сме ние, ако не познаваме Словото, не се покоряваме на волята Му, не уповаваме в Него и не се молим за мъдрост.

Молитва.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

09.08.2026 г. 

Молитва за житейска мъдрост от Райнхолд Нийбур

Боже, давай ми спокойствие
да приемам нещата,
които не мога да променя;
смелост да променям
нещата, които мога да променя;
и мъдрост да ги различавам.

Да живея ден за ден,
да се наслаждавам на всеки миг,
да приемам трудностите
като път към мира.

Да приемам като Него този грешен свят
такъв, какъвто е,
а не такъв, какъвто бих искал да бъде.

Да се доверявам, че Той ще направи
всичко добро,
ако се покорявам на Неговата воля,

за да бъда достатъчно щастлив
в този живот
и безкрайно щастлив с Него
във вечността.

Амин.

Райнхолд Нийбур (1926 г.)

Вяра: как да откликваме на Божието слово

/проповед/

Въпрос към тези от вас, които са шофьори: случвало ли ви се е да ви свърши бензина или дизела, докато карате колата? На мен не, но когато виждам стрелката да наближава нулата, си казвам, „Днес да не забравя да налея бензин или дизел съответно.“

Понякога гледаме на взаимоотношенията ни с Бог като на автомобилен резервоар. В известен смисъл аналогията работи, защото всички ние сме имали моменти, когато сме се чувствали духовно празни. И обратно, по време на хваление и поклонение, се чувстваме насърчени, сякаш духовния ни резервоар се е напълнил.

Но тази аналогия може и да е опасна. Вярата не е като автомобилен резервоар, който постоянно трябва да се пълни. Църквата не е бензиностанция, която служи само, за да зарежда твоята вяра.

Първите ученици също имаха това погрешно мислене. Те мислеха, че е възможно, даже необходимо да зареждат своя резервоар с вяра. Днес ще разгледаме Лука 17:1-10, но нека първо прочетем…

 Лука 17:5 „И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра.“

Учениците бяха като нас. Те мислеха, че ако могат да имат повече вяра, те ще могат да са по-добри ученици. Ние мислим същото. Често не сме удовлетворени от живота си. Имаме чувството, че можем да се справяме по-добре.

И си казваме, „Само ако имах повече вяра! Щях да съм по-добър ученик.“ И подобно на учениците, казваме същото на Бог – прибави ми още вяра!

 Нека прочетем Лука 17:1-10.

Може би стиховете в този пасаж звучат малко несвързано помежду си. Възможно е Лука да е използвал в него части от различни поучения на Исус. Или Исус наистина е казал това в едно поучение. Няма значение, защото Святият Дух е вдъхновил Лука да ги запише в тази последователност. Така че, това не е случайно.

В този пасаж Исус говори за отговорностите на учениците Си. Нека пак прочетем ст. 1 и 2:

 Лука 17:1-2 „И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.“

Исус тук ни предупреждава колко сериозен е грехът. Ние сме отговорни за нашите думи и постъпки. Трябва да внимаваме да не съблазним някого, това би бил сериозен грях.

Затова Той казва, „Внимавайте за себе си.“ (ст. 3)

Ние често си мислим, „Да, Бог ще отмъсти на тези, които карат другите да се съблазняват.“ Но не мислим, че ние може да сме виновни за това. Четем по-нататък:

 Лука 17:3-4 „Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако съгреши против тебе, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.“

Тук темата е различна. Исус ни напомня две неща:

Първо, ние трябва да отговаряме един пред друг, да казваме истината с любов. И второ, нужно е да прощаваме. Да показваме милост и благодат на другите. Нека припомним какво означават те. Милост е да не дадеш нещо на някого, който го е заслужил. Благодат е да дадеш нещо на някого, което той не е заслужил.

Това поучение е доста тежко за възприемане. Първо, как да внимаваме да не се превърнем в препъни камък за другите. А другото – за това колко важна е прошката. И сякаш понеже учениците са усетили всичко това като огромно бреме, което трябва да носят, в стих 5 те казват:

 Лука 17:5 „Придай (прибави) ни вяра.“

С други думи, сякаш казваха, „Не можем да направим всичко това. Не си ни дал достатъчно вяра. Моля те, Исусе, дай ни още вяра, иначе ще се провалим! Напълни резервоара ни с вяра!“

Лука 17:6 „А Господ рече: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тая черница: изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.“

Как мислите, дали този отговор се хареса на учениците? Те очакваха Исус да се помоли за тях Бог да им даде още вяра. Но Исус едва ли не им отговори саркастично.

Според някои богослови, значението на този 6-ти стих на гръцки език е, че учениците наистина са имали малко вяра, поне колкото синапово зърно. Ако е така, тогава този стих може да се перифразира така: „Вие имате вяра. Дори и да е малка, пак можете да вършите велики неща.“

С други думи, вие вече имате вяра, но не я използвате.

Учениците искаха грешното нещо. Те нямаха нужда от повече вяра, а от повече вярност. Между двете има голяма разлика.

„Представете си, че сте в кафене и спешно трябва да изпратите важен имейл или съобщение.  Поглеждате телефона си – Wi-Fi сигналът е само на една чертичка. Какво правите? Дали си казвате: „О, имам само една чертичка, няма смисъл да натискам „Изпрати“, сигналът ми е твърде малък, нищо няма да стане“?

Не, вие натискате бутона! Защо? Защото знаете, че дори една чертичка връзка е напълно достатъчна, за да премине съобщението. Важно е не дали имате пет чертички сигнал, а дали изобщо сте свързани с мрежата.

Учениците казаха на Исус: „Дай ни пет чертички вяра! Увеличи ни сигнала!“. А Исус им отговори: „Трябва ви само една чертичка, колкото синапово зърно. Защото силата не идва от вашия телефон (от вашата вяра), а от Мощния Сървър, към Когото сте свързани“.“

Вярата е дар от Бога. Той ни дава толкова вяра, колкото се нуждаем и тя никога не намалява. Да молим Бог да ни прибави още вяра е обида за Твореца.

От друга страна, вярността е нашият отклик на нашата вяра в Бог и Неговото слово. Вярност е това, което правим с нашата вяра. И това зависи от нас. Вярност е да си лоялен и покорен на този, в когото вярваш. Ние сме повярвали в Исус. Затова трябва да сме верни на Него.

Можем да кажем така: когато приемем Исус за наш Спасител, ние показваме вяра в Него. Когато приемем Исус за наш Господ(ар), ние показваме вярност към Него.

Исус трябва да е и двете – Той е наш Спасител, но и наш Господ. Не е достатъчно да кажем, „Благодаря, Исусе, че умря за мен. Ще се видим по-късно.“ Когато приемем спасението, в същия миг ние умираме. Вече не сме този човек, който сме били. Това символизира и водното кръщение – умиране за егото, за себе си, и възкръсване за нов живот с Исус.

Като вярващи трябва да дадем целия си живот, всяка част от него, на Бога. Трябва да кажем, „Боже, ето ме. Използвай ме според волята Си.“

Когато направим това, трябва да се стремим да сме Му верни. Когато Бог ни каже, че трябва да направим нещо, трябва да сме верни и покорни да го направим. Това не е въпрос на вяра, а на вярност от наша страна.

Като хора ние обичаме да се извиняваме. Казваме, „Още не съм готов. Не съм достатъчно подготвен. Трябва още да уча. Нуждая се Бог да ми даде още вяра.“

Но ако вече си християнин, ти си вече готов да направиш това, което Бог иска от тебе. Той е Бог, Той те познава. Ако не си готов, Той нямаше да те кара да го направиш. Ако си християнин, имаш Святия Дух. Имаш дарбата вяра. Трябва ти само да си верен. Покажи вярата си, като направиш крачка на вяра и се довериш на Неговата сила, не на твоята. Това е вярност.

Когато Лазар вече беше умрял от 4 дни и вече бе погребан, Исус дойде и заповяда на Марта да отвалят камъка. Марта реши да откликне, макар и да нямаше много вяра. Тя откликна на Божието слово, изречено от Исус. Направи тази крачка на вяра.

Когато направиш крачка на вяра, ти откликваш на Божието слово. Следователно, вярата е отклик на Божието слово.

И след време това решение да откликнеш се превръща в отношение - отношението винаги да си готов да откликваш положително на Божието слово.

Така, откликвайки на Неговото слово, ние влизаме във взаимоотношения с Бога. Започваме да Го опознаваме. И колкото повече аз Го познавам, толкова по-лесно става да откликвам в покорство на Него.

Обратно в нашия текст, за да ни даде правилната перспектива, Исус каза кратка притча:

 Лука 17:7-10 „А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш? Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш?

Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам. Също така и ние, когато извършим всичко, което ни е заповядано, трябва да кажем: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Бог не ни връчва медал за това, че сме били верни в следването ни на Бог. Нашите добри дела за Бога не могат да заплатят за нашето спасение. Защото вярността е просто част от нашата длъжностна характеристика като християни. Тя се подразбира от само себе си.

За един слуга се подразбира, че ще служи. Християнинът е слуга, следователно от него се очаква да служи и да бъде верен.

„Представете си, че започвате нова работа в офис. Проявявате страхотна инициатива: отивате сутринта, пускате компютъра навреме, изпращате три имейла и до обяд дори не сте закъснели.  Към 12:00 часа отивате при шефа си, заставате пред бюрото му, скръствате ръце и започвате да чакате. Той ви поглежда учудено: „Има ли нещо?“. А вие казвате: „Ами... изпратих имейлите. Няма ли да ме похвалите? Няма ли да ми пуснете едно стори в Инстаграм, че съм служител на месеца? Поне едно „Браво“?“. Шефът сигурно ще ви погледне и ще каже: „Чакай малко, приятелю, аз затова ти плащам заплата. Това ти е работата!“.

Често и ние с вас се държим така с Бог. Прочели сме три глави от Библията сутринта, не сме излъгали никого до обяд и вечерта заставаме пред Бог с молитва: „Господи, видя ли какво направих днес? Сега очаквам специално благословение, бонус и поне три чудеса в живота ми!“. Исус използва тази радикална притча за слугата, за да ни припомни: Когато вършим добро и сме верни, ние не правим „услуга“ на Бог. Ние просто живеем така, за както сме създадени.“

Ние сме създадени, за да откликваме на нашата вяра с вярност. Ако ни се струва, че нещо не е както трябва в ходенето ни с Бога, това не е липса на вяра. А е липса на вярност от наша страна.  Ако духовният ни резервоар е на изчерпване, не можем да дойдем в църква и да кажем, „Напълнете ме.“

Не можем да обвиняваме църквата за това. Вината не е на хвалебния тим, нито на пастора. Святият Дух обитава в нас, затова Бог може да работи най-ефективно вътре в нас, в сърцето ни. Стига да Му позволим.

Забелязали ли сте, че духовно най-зрели хора са тези, които са верни на Бога? Те вършат това, което Бог иска от тях. Те живеят за Него, не за себе си. Те не са загрижени за собствения си резервоар. Те знаят, че Бог ще се погрижи за тях.

Това е отношението, което искам да имам аз в моя живот. И това е отношението, което копнея да видя в нашето събрание. Искам нашата църква да е място, в което ние сме толкова заети да сме верни на Бога, че няма изобщо да се съмняваме дали резервоарът ни с вяра е пълен.

Всъщност, ще знаем че той е пълен, защото непрекъснато го използваме! Чак когато започнем да използваме вярата си разбираме, че тя никога няма да свърши. Дотогава само я трупаме за себе си и се тревожим, че ще я загубим.

Исус Христос каза, „Който изгуби живота си за мен, ще го намери.“ Изгубил ли си животът си?

През 1857 г. един млад мисионер, Хъдсън Тейлър, пътувал с кораб към Китай. Корабът попаднал в пълно безветрие край бреговете на Нова Гвинея. Течението бавно го носело към кораловите рифове, населявани от канибалски племена. Капитанът изчислил, че след кратко време корабът ще се разбие.

Той знаел, че Тейлър е човек на молитвата, и го помолил:

„Молете се Бог да изпрати вятър!“ Тейлър отговорил: „Ще се моля, но първо трябва да вдигнете платната.“ Капитанът почти се разгневил: „Да вдигна платната? Няма никакъв вятър! Екипажът ще ми се смее!“ Но накрая се съгласил.

Тейлър се оттеглил в каютата си и започнал да се моли. Не след дълго на вратата се почукало. „Господин Тейлър, стига сте се молили! Вятърът вече е толкова силен, че ако не свалим платната, ще ги скъсаме!“

Историята не е за това колко голяма е била вярата на Хъдсън Тейлър. Тя е за това, че той е отказал да се моли, без първо да направят това, което Бог вече очаква от тях. Да вдигнат платната.

Колко често и ние казваме: „Господи, дай ми повече вяра“, а Бог сякаш отговаря: „Първо вдигни платната. Направи това, което вече знаеш. Покори се на словото, което вече си чул.“

Не ни липсва още вяра. Често ни липсва първата крачка на послушанието. А когато малката вяра се превърне в покорство, Бог изпраща вятъра.

Нека се помолим.

__________________________

19.07.2026 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Как да свидетелстваме за Исус (Деяния 1:3-11)

 /проповед/

Продължаваме с поредицата „Борбата“ в християнския живот. Днес ще говорим за нашето свидетелство.

Средностатистическият християнин ще чуе около 4000 проповеди, ще изпее 20000 песни и ще се моли в 8000 публични молитви в живота си, но ще доведе нула грешници до вяра в Исус Христос. Това е отрезвяващата и тъжна статистика.

 Не знам дали е възможно да си християнин и да не благовестваш. Християнин, който не благовества е като огън, който не изгаря. Такова нещо няма!

Отнася ли се тя и за тебе? Ако никога не си участвал в това да доведеш някого при Исус, ти си пропуснал една от най-прекрасните опитности в живота.

Да споделиш Исус с друг човек и да видиш как Бог променя живота му не може да се сравни с нищо друго!

Тук, разбира се, няма такива хора, присъстващите се изключват! Или може би не? Според едно изследване, до 3 години след като някой стане християнин, вече няма невярващи приятели. Има много причини за това, но резултатът е че християните губят контакт с други хора.

Последната заповед, която Исус даде на Своите последователи непосредствено преди Своето възнесение е т.н. Велико поръчение:

 Матей 28:19-20 „И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин“

Ако това са последните думи на Исус към Неговите последователи, това означава че те би трябвало да са много важни за нас!

Апостолите взеха присърце тази заповед и само за няколко години църквата в Ерусалим нарастна от 120 на 20000 члена.

Нека сега прочетем заедно Деяния 1:3-11 и да видим какво е накарало тези 12 обикновени мъже да преобърнат света с главата надолу.

 Деяния 1:3-11 „на които [aпостолите] и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?

 А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

 И като изрече това, и те го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаще, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

В следващата 2-ра глава Петър проповядва огнена проповед и 3000 души откликнаха на поканата да приемат Исус. По какво тези християни се различаваха от нас днес? В края на краищата, те имаха същото послание като нас. Може би разликата беше в тяхната вяра. Те бяха истински убедени в това, което бяха видели и чули.

Днес искам да говоря за три факта, в които ранните християни бяха убедени и как това ги промени. Първо,

1.     1. Те вярваха, че Исус е възкръснал.

Деяния 1:3-4 „като им се явяваше… за което… чухте от Мене“

Павел казва, че Исус се е явил на Петър, след това на дванадесетте, а накрая и на повече от 500 вярващи, включително на него.

Когато миналата година България стана световен вицешампион по волейбол, много от нас споделиха тази радостна вест във фейсбук. Колко повече би трябвало да споделим вест като възкръсването на човек! Това си беше послание, което си заслужаваше да бъде споделяно. Защо не споделяме тази най-велика новина?

Както е казал някой, „ние нямаме тайна, която да крием, а история, която да възвестяваме. Благата вест не е нещо, което идваме в църква да чуем, тя е нещо, което излизаме от църква, за да кажем.

 Учениците в 1-ви век не можеха да не говорят за това. Те си казваха, „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя, тълкувайки Писанията?... Господ наистина възкръснал…“ (Лука 24:32,34)

Но ние днес сякаш сме изгубили този пламък в сърцето. Колко от нас наистина се чувстват отговорни да го правят? Ние трябва да разберем, че няма кой друг освен тези, които вече познават Исус, могат да говорят за Него!

Изпълнен ли си с Духа? Изобразен ли е в тебе Христос? Ако Христос живее в тебе, това ще кара хората да жадуват за същото.

 Един млад търговски представител бил разочарован, защото загубил голяма сделка и казал на мениджъра по продажбите: „„Предполагам, че това само доказва старата поговорка: можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“

Мениджърът му отвърнал: „Момче, послушай съвета ми: твоята работа не е да го накараш да пие. Твоята работа е да го накараш да ожаднее.“

Същото важи и за благовестието. Животът ни трябва да бъде толкова изпълнен с Христос, че да поражда жажда за благата вест у другите. Не всички ще признаят, че са жадни, но ще има и такива!

Позициите на една държава се споделят в чужбина чрез посланика ѝ. Ние сме посланиците, гражданите на небето (Филипяни 3:20), които Бог изпраща, за да предадем Божието послание на другите.

Няма друг, Бог разчита на нас! Ако нашите приятели и роднини загинат поради липса на знание, отговорността ще лежи върху нас.

Ако наистина вярваме, че Исус е възкръснал, трябва да споделяме това послание с всеки, който би ни изслушал. Когато говорих с едни хора, че Исус наистина е възкръснал, единият ме попита, „Ама ти май наистина вярваш!“ Казах, че ако не вярвах, нямаше да му говоря.

Често говоря и с моята фризьорка за Бога. Един пастор отишъл да се подстриже. Казал, че е пастор, че вярва в Исус и че на следващия ден трябва да отслужи погребение.  Тя му казала, че веднъж ѝ предложили 150$, за да подстриже мъртвец за погребението му, но тя не се съгласила. Той попитал защо и тя отговорила, че не иска да докосва мъртъвци, защото се страхува, че могат да се изправят в леглото.

Тогава пасторът казал, „Познавам един, който го направи.“ Тя казала, „Шегуваш се“. Той отговорил, че не се шегува и ѝ разказал благата вест. Когато свършила да го подстригва, тя попитала дали ще се върне отново, защото иска да знае повече.

Може би не винаги ще можеш толкова елегантно да насочиш разговора към Исус, но с практиката става по-лесно!

2.   2. Те вярваха, че Исус управлява.

И това им даваше съзнанието, че са хора с мисия. Когато учениците попитаха Исус кога ще възвърне царството на Израил, Исус отговори:

Деяния 1:7-8 „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената си власт… ще бъдете свидетели за Мене…“

Апостолите си мислеха, че Исус е дошъл да възстанови славното царство на Израил от времето на Давид и Соломон, но Исус имаше нещо друго предвид под „царство“. Той говореше за духовно царство, в което Бог ще царува в сърцата на своя народ.

Но след Петдесетница апостолите разбраха много добре, че Исус е Господар над цялата земя и че Великото поръчение не е предложение, а е заповед! Ние също имаме мисия като Божий народ.

Тактиката за победата ни е дадена от Исус – започни от своето семейство (Ерусалим), след това отиди при съседите и приятелите (Юдея и Самария) и накрая достигни до всички около тебе (хора от всяка част на света)

Някой си мисли, много добре звучи, но как да го направя? Чувствам се много слаб и неподготвен! Може би се чувстваш така, защото не използваш оръжието, което Бог ти е дал.

Исус не ни изпраща на мисия невъоръжени. Той ни е дал пълното бойно въоръжение – меча на Духа, щита на вярата, бронения нагръдник на правдата. Библията описва борбата за печелене на души като духовна битка. Павел казва:

 Ефесяни 6:11-12 „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.“

Исус Христос е нашият главнокомандващ и Той ни призовава да участваме в доброто войнстване, да си носим кръста и да достигаме до изгубените с добрата новина! Ако още не си го правил, време е да се включиш!

Големият евангелизатор Дуайт Муди обещал пред Бога, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на ден. Защо не започнеш, като обещаеш, че ще свидетелстваш на един човек седмично!

Исус е наистина Господ! Ако Той наистина управлява в живота ни, тогава ще правим всичко което можем, за да изпълняваме Великото поръчение.

В Деяния 1 има още едно дълбоко убеждение, което християните от ранната църква притежаваха.

3.   3. Те вярваха, че Исус ще дойде отново.

И това им даде стимул да говорят за Него. След като Исус се възнесе, ангелите им казаха:

Деяния 1:11 „Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Учениците изобщо не се усъмниха в думите на ангелите. Те повярваха с цялото си сърце, че Исус ще се върне. Всъщност, повечето си мислеха, че Исус ще се върне, докато са още живи. Затова може би е отнело доста време да бъде написан Новия завет.

Повечето ученици не са разбирали, че тези писания ще трябва да бъдат запазени и да служат на поколения след тях. Но тяхната вяра, че Исус ще дойде отново ги мотивираше да достигат до всеки човек, на всяко място където отиват.

Ако вярвахме във Второто идване толкова силно, колкото учениците, това щеше да преобрази коренно живота ни! Това би трябвало да ни мотивира да споделяме благата вест с всеки, за да може той да е подготвен за този ден.

Исус каза:

 Матей 24:36, 42 „А за онзи ден и час никой не знае… Затова, бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“

За онзи ден и час никой не знае. Но явно някои са дарени със „специално откровение“ от Господа и знаят! Исус каза, че в последно време ще се явят много лъжепророци. Много са пророкували, че Исус ще се върне на определена дата в историята.

 Известен е случая с основоположника на Адвентистите от седмия ден, Уилям Милър, който вярва че Исус ще се върне на 22 октомври 1844 г. Това довежда до паника на финансовите пазари. В навечерието на датата хората престават да работят и очакват почервеняване на небето и края на света. Но денят отминава и мнозина са разочаровани.

Основателят на Църквата на последния завет, руснакът Висарион, предсказва че Исус се е завърнал в негово лице в 2012 г. Един южноафриканец, пророк Джошуа Мхлакела, пророкува че Христос ще се завърне на 23 и 24 септември 2025 г. Общо в света досега е имало над 1000 лъжепророчества за идването на Исус, които разбира се, не са се сбъднали. Много хора са били излъгани и разочаровани.

Но когато дойде Исус Христос, ние няма да бъдем разочаровани, защото ще стане точно така, както е писано. Ние живеем в свят, пълен с изгубени души, които един ден ще застанат пред Съдния престол без да са повярвали в Него, ако не изпълним мисията си да им казваме за Исус.

Според едно изследване, 75-90 % от хората, които са решили да дойдат на църква, са го направили след покана на приятел или роднина. Само 2-3% идват след като са били на евангелизационно събитие и само 5-6 % са дошли, след като са чули онлайн проповедника.

Какво ни говори това?

Великото поръчение е заповед до всяко Божие дете – да сподели добрата вест за спасение на Исус с всеки, който би слушал. Думата „идете” се появява 1514 пъти в Библията. Исус каза: „Идете и кажете... Идете и поканете... Идете и правете ученици.”

Това направиха група младежи от нашата църква, като отидоха в две села. Споделиха Божията любов, като раздадоха продукти на хората и им казаха за Исус.

 1 Йоан 3:18 „Дечица, да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.“

Устното свидетелство е важно, но то трябва да е подкрепено от променен живот. Думите и делата са като двете крила на самолет – не може без едното. Един човек от църква ми каза, че бил провокиран да дойде на църква от промяната, която видял в един близък, който тръгнал на църква.

Това беше мисията на Исус – да потърси и спаси погиналото. Не можем просто да си идваме на църква и да мислим, че следваме примера на Исус. Трябва да разберем, че е нужно да направим нещо, за да достигнем до хората от нашето обкръжение с посланието за Божията любов. И това няма да стане изведнъж.

Ние празнуваме 13 години църква „Нов живот“. Когато с Ваня основахме църквата, бяхме само с още едно семейство, и по-късно то си тръгна! Но други дойдоха – един по един, семейство след семейство. Но това ще се случва само ако вярваме в това, в което учениците на Исус вярваха в първи век.

Първо, те вярваха, че Исус е възкръснал и това ги въоръжи с послание.

Второ, те вярваха че Исус управлява и това им даде мисия.

Трето, те вярваха, че Исус ще се върне и това им даде мотивация.

Ако ти си повярвал в Исус Христос и досега не си споделял за вярата си с някого, или отдавна си загубил огъня и не си го правил, зарадвай сърцето на Бога! Започни да споделяш най-голямото богатство, което имаш с другите.

Или, може би тук има някой, който е готов да предаде живота си на Исус. Ако това си ти, ако знаеш, че се нуждаеш кръвта на Исус да умие греховете ти, насърчавам те да се помолиш заедно с мене с тази молитва и самият ти да станеш свидетел за Исус. Нека се молим!

Молитва

_________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

12.07.2026 г.