Saturday, June 16, 2018

Ако наричаш доброто зло...

Който бърка доброто със зло е враг на доброто. - Едмънт Бърк

One that confounds good and evil is an enemy to good. - Edmund Burke

Friday, June 15, 2018

Голяма радост в онзи град (Деян. 8:1-8)



/проповед/

Увод

В края на емоционална проповед за ползите от въздържателството, един проповедник извикал, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“

И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка, „Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.

Някои хора намират радост само в алкохола. Но нашата радост като християни е в Святия Дух. Въпреки това, често животът дори на християните сякаш е лишен от истинска, неподправена радост. Особено в големите градове, къкъвто е Варна.

В един голям град можеш да видиш всичко. Можеш да видиш просяци и скъпи коли, грозни блокове и красиви къщи, неугледни гета и богати квартали, страдащи и усмихнати хора. В града има какво ли не, но един град рядко се характеризира с голяма радост. Има места, където хората работят, живеят, места където отбелязват дати и годишнини, но не и места на голяма радост.

От време на време има изключения. Като варненец помня първия митинг след като комунистите организираха вътрешно партийния преврат през ноември 1989 г. Целият град сякаш се стече на централния площад. Пеехме 45 години стигат, скандирахме „демокрация“, скачахме, прегръщахме се, радвахме се, че вече можем да сме част от свободния свят. В онзи ден имаше голяма радост в града.

Днес ще говорим за един друг град, в който настъпи голяма радост. Преди това, нека си припомним какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния. Святият Дух вече се е разкрил по мощен и чуден начин. Накарал е мъже и жени да идват при Исус и църквата нараства. Видяхме как той строго наказа двама души, които излъгаха Бога (Анания и Сапфира, 5 гл.). Видяхме Петър и Стефан, пълни с Духа да проповядват Христос. Стефан показа, че храмът и законът се изпълняват в Христос, а мъченическата му смърт оказа влияние за разпространението на благата вест

Сега ще разгледаме делото на Филип, който също беше изпълнен с Духа и беше призован от Духа да донесе благовестието и с това радостта от присъствието на Господа в един град. Ще видим как можем да бъдем насърчени от него, за да даряваме радост на хората в нашия град.

Нека прочетем Деяния 8:1-4.

Деяния 8:1-4: „А Савел одобряваше убиването му (на Стефан – моя бел.). И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.“

1. Радост, родена в страдание

Първото нещо, което виждаме тука, е че след убийството на Стефан се развихри гонение срещу църквата в Ерусалим. В атаката си срещу църквата дяволът се престарава и тя има обратен ефект - гонението води до разпръсване. Интересен щрих, който Лука добавя е, че се разпръскват „всички, с изключение на апостолите.“ (ст.1) Гонени са преди всичко гръцките евреи, които са по-радикално настроени и които нямат какво да губят.

След като в 1:8 последователите на Христос са получили поръчение от него да бъдат свидетели за него „в цяла Юдея и Самария”, сега заръката е изпълнена. Така думите на Стефан, че значението на храма и Йерусалим ще избледнее, се оказаха пророчески. Христос призова Своя народ да поеме на път и тръгна заедно с вярващите.

Често се питаме защо Бог допуска страдание и гонения, но после разбираме че това е съдействало за разпространение на християнството.

Днес в света също има много християни, които са преследвани и които трябва да търсят убежище в други страни. В България предимно икономическите изгоди принуждават много християни да търсят препитание другаде.

Там, където отиват, те основават църкви и донасят съживление със себе си. Например, много хора от църквата на п-р Веско Лазаров от Шумен са в Дуисбург, Германия и там са основали своя църква! Сега се събират в католическа църква, която доскоро не е била действаща църква.

В Деяния видяхме, че мъченичеството на Стефан доведе до гонение, гонението предизвика разпръскване, а разпръскването – разпространение на благовестието. Благовестие – гонение – разпръскване – благовестие. Това е Божият модел за растеж на църквата! Страданието е почвата, в която поникват семената на радостта.

2. Радост след покорство

Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.“

И тук на сцената излиза Филип. Кой е той? Подобно на Стефан, Филип също беше част от седемте, натоварени с обществени отговорности (6:5). Той не беше пастор, не беше евангелизатор, не беше учил богословие, говореше с акцент и беше възпитан в гръцката култура. Той не беше типичният мисионер.

Но Филип беше изпълнен с Духа и с мъдрост и имаше благовестителска дарба. И когато Бог го призова да отиде в Самария и проповядва, той беше чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога. Филип каза, „Ето ме, Господи, изпрати мен!“

Освен това, в списъка със седемте дякони в Деяния 6 глава, той е споменат непосредствено след Стефан. Оттук заключаваме, че те сигурно са се познавали и са били приятели. Представяте ли си какво е чувствал Филип, докато е гледал как убиват приятеля му! Този случай го превърна в пламенен евангелизатор!

И той отиде на север, в непознатата за него Самария. Какво знаем за този град? Това е столицата на северното царство Израел след отделянето му от Юда през 10 в.пр.Хр. Оттогава датира и враждебността между двете царства. Когато северното царство е завладяно от Асирия през 722 г.пр.Хр., хиляди са депортирани, а на тяхно място са докарани чужденци. Следствие на смесени бракове самаряните започват да почитат и езическите богове на новите заселници.

През 4 в.пр.Хр. те построяват свой алтернативен храм на хълма Геразим и отхвърлят всички старозаветни писания с изключение на Петокнижието. Затова самаряните са презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни отстъпници, еретици и разколници.

И все пак, Филип отиде в Самария. Защо? Защото искаше да донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в Деяния 1:8, „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Той остави своя дом, своята култура, своите приятели, своите планове и своите предразсъдъци.

Филип отиде с желание в Самария. Макар и лишени от голяма част от Божието откровение, самаряните очакваха да дойде Месия. И Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5) и да върши чудеса и знамения.

Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, роднини и приятели, „Бог те обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“

Ако го правиш, ще виждаш как демоничното присъствие напуска хората и те престават да богохулстват, речта им започва да бъде подправена със сол. Изоставят разврата, намразват всяка нечистота, престават да лъжат и крадат, да завиждат и мразят другите.

Това стана в Самария и градът се промени! Нямаше ги вече обичайните измами, кражби, пиянство, насилие и разврат. Благата вест ги беше очистила от всяка неправда, много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.

Чувствителен ли си за водителството на Духа? Покоряваш ли се на Бога? Може би Бог те изпраща някъде, където не би искал да отидеш. В краен квартал, в по-малък град или село, в чужбина. Но не ти достига смелост да Му се покориш.

Помисли искаш ли да спираш действието на Духа в живота на много хора на това място? Ако ти не отидеш, Бог ще изпрати друг! Нима искаш да пропуснеш да си част от голямата радост на това място?

3. Радост в истина и сила

Филип проповядва Христос, хората го слушаха внимателно и в резултат Лука казва, че в града е настъпила „голяма радост“. Там, където истината се проповядва в силата на Святия Дух, там има покаяния и съживление, там има радост!

През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в Китай наброявала по-малко от 1 милион души във всички протестантски църкви. Последвали години на преследване на църквата. По време на културната революция през 60-те и 70-те, комунистите затворили всички църкви. Както в България, комунистическата партия се опитала да унищожи християнството. Много хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.

Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата, горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през 80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и села!

Истинско съживление без радост в Господа е невъзможно така, както е невъзможна пролет без цветя или утро без светлина (Спърджън).

Исус каза, „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Но ако солта остане в солницата (показвам), тя е безполезна. Представете си, че всички ние сме зрънца сол в солница. Представете си до тях тенджера със завряла супа на котлона. И зрънцата сол си казват, „Не искам да отивам там. Супата е гореща! Ако падна в нея, ще се разтопя.
Тук ми харесва повече. Тук съм в безопасност. Тук ми е комфортно. Наоколо има прекрасна гледка през стъклото, а над нас има хубаво сребристо кубе с малки отвори, през които преминава светлина. Тук ни е добре. В супата има огромни парчета картофи, моркови и месо. Знаете ли как боли, когато си блъснеш главата в огромен морков! Не ми харесва в супата. Ще си остана където съм.“

Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод... Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми.“

Филип и ранните християни отидоха там, където беше Исус. Отиваме ли ние там, където Исус ни призовава да бъдем? Следваме ли Го, дори когато отива на места, където не ни се иска да бъдем? Говорим ли истината на Словото в силата на Духа?

4. Радост в молитва с очакване

Когато Филип дойде в Самария, той едва си беше отворил устата и започнал да проповядва и хората с радост приеха благовестието и повярваха в Христос, тъй че „настана голяма радост в онзи град.“

Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.

И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра жътвата.

Няма пряк път към радостта на съживлението. Ивън Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на което повярвали повече от 100000 човека.

Дейвид Лойд Джордж, който по-късно става министър-председател на Англия казва на митинг, че съживлението в Уелс вдъхва надежда, че на следващите избори Уелс ще се обяви категорично против корупцията на високите етажи във властта.

Оттам вълната на радостно съживление преминава океана. През 1904 г. вестниците в Атланта (Джорджия) отразяват невероятната вълна на молитвено съживление, която преминава през града. Магазини, фабрики, офиси и дори кръчми затварят, за да може хората да участват в молитвените събрания.

Преди малко ви разказах за растежа на църквата в Китай. Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г. норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се събират в ручейче на планинския връх.

Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей 18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“

През ноември 1930 г. Мария обявила, „Голямо съживление идва скоро в северен Китай.“ През 1932-ра 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.

Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за града ти не са напразни. Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за твоя съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща или майка и те още не са повярвали, някой друг може да го направи. Един сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).

И аз вярвам, че в нашия град ще видим по-добри времена за благовестието. Ще видим голяма радост в града поради работата, извършена от светиите преди нас. Защото аз не вярвам, че молитвите на Амплий, ученик на апостол Андрей, който е пръв епископ на Варна от 56-59 г.сл.Хр., са били напразни.

Аз не вярвам, че всички молитви на вярващите от първата евангелска църква – Методистката църква, основана от Уесли Притимън през 1857 г. във Варна, са били напразни! Не вярвам, че страданията на вярващите по време на комунистическите репресии срещу църквите във Варна са били напразни. Не вярвам, че евангелизациите с Джони Нойер и други евангелизатори в края на 80-те и по-късно са били напразни!

Не вярвам, че молитвите на хилядите вярващи в 20+ църкви във Варна са напразни! Не вярвам, че молитвените събирания на пасторите в града всеки вторник са напразни! Не вярвам, че евангелизациите на БХСС и Студентски живот в университетите са били напразни! Не вярвам, че Походът за семейството, детските евангелизации и всички други инициативи по места са напразни.

За това постим и се молим и ние. Вярвай, голяма радост ще дойде в града ни.

Може би тя ще дойде чрез чужденец. Може би ще дойде чрез ром или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните ненавиждаха. Може би интелигенцията на Варна ще повярва чрез някой неук варненец. Културните хора честа се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър, Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и Самария. Но Божията сила и Божията истина беше с тях.

Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство и изявена в истина и сила.

Затова, нека приемаме страданията с покорство, нека се молим с очакване и ще видим Божията сила и истина изявени. И един ден ще настъпи радост в града ни!

Нека се молим!

_________
БПЦ "Нов живот" Варна



Monday, June 11, 2018

Изпълваш ли се с Духа? (Деяния 6:8-7:60)



Дотук видяхме как Духът се изля на Петдесятница и какъв беше ответният удар на Сатана – вътре в църквата лицемерие, външен натиск чрез арест, заплахи и побой над апостолите и най-коварната дявоска тактика - отклоняване от попрището. Въпреки това апостолите проявиха духовна прозорливост, смелост и мъдрост, покориха се на властта на Исус и неутрализираха тези атаки. Църквата продължаваше да расте в Ерусалим.
Предстоеше Святият Дух да разпрати вярващите по широкия свят, а апостол Павел щеше да стане избрания от Бога инструмент за това. Но преди това Лука обяснява как са положени основите на мисията на Христос сред езичниците. Първият, който подготвя почвата за това развитие е мъченикът Стефан. В 6 и 7 глава ще видим кои бяха неговите качества, които Бог използва, за да даде тласък на делото на благовестието и как ние можем да изграждаме тези качества у себе си.
Прочит Деяния 6:8-15; 7:44-52.
Молитва за Словото.
Преди 20-тина години си купихме къща, в която има ел. инсталация, но никога не е имало ток. На лампите имаше крушки, но почти 4 десетилетия те не са светели. Били са безполезни. Причината е, че къщата не е била свързана с преносната електрическа мрежа. Но в момента, в който открихме партида, направихме изкоп и прокарахме кабел от електрическия стълб до къщата, по него потече ток и лампите в къщата светнаха. Те вече бяха свързани с източника на ток. Цялата къща грейна. В нея вече имаше живот.
Същото е и с Духа. Там, където е Духът на Господа, там има светлина и живот. Защото Бог е източникът на живот (Йоан 1:4).
Аз можеше да сложа моите пръсти в ел. таблото, за да произведа ток. Можеше да се опитам да ги затопля с длани или дори да ги загрея, като запаля огън. Но това нямаше да помогне. По същия начин ние, християните, не можем да направим нищо чрез собствените си сили. Нуждаем се от Духа на Господа. „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми – казва Господ на силите.“ (Захария 4:6).
На стената на един манастир било написано:
Наричате Ме Господар, но не Ми се покорявате. Наричате Ме Светлина, но не Ме виждате. Наричате Ме Пътя, но не ходите по Мене. Наричате Ме Живот, но не Ме желаете. Наричате Ме Мъдър, но не Ме следвате. Наричате Ме Справедлив, но не Ме обичате. Наричате Ме Богат, но не просите от Мене. Наричате Ме Вечния, но не Ме търсите. Наричате Ме Милостив, но не Ми се доверявате. Ако ви осъдя, не Ме обвинявайте.
Това не би могло да се каже за един човек, изпълнен с Божия Дух.
Такъв човек беше Стефан. Кой беше той? Той вече ни е представен от Лука като един от седмината, избрани от апостолите да разпределят помощите за вдовиците и бедните в началото на 6 гл. За Стефан авторът казва, че той е „пълен с вяра и със Святия Дух“ (6:5), а в началото на нашия пасаж отново е характеризиран като „пълен с благодат и сила“ (6:8).
Представяте ли си какво изумително съчетание е това? От една страна, той беше щедър и милостив човек, а от друга, „вършеше големи чудеса и знамения между людете“ (6:8). Същият този стих в един от преводите на Библията е преведен така: „Стефан, преливащ от Божията благодат и енергия, вършеше чудеса...“
Чашата на Стефан преливаше. Той живееше изобилен живот. Всяка нова капка, която Бог наливаше в чашата му, трябваше да докосне живота на друг човек. Ако я задържеше за себе си, той щеше да експлоадира! Той трябваше да напои напуканите устни на някой друг, който копнееше за Святия Дух, за Божието присъствие. И всеки, който се докоснеше до него и пожелаеше този дар, Духа Божий, биваше трансформиран от Неговата сила и благодат.
Ако ние попитаме някого с какво сме пълни, какво ще каже този човек? Тъжната истина, валидна за повечето от нас е, че ние сме пълни с нас самите – с нашето плътско естество.
Но Стефан бе пълен с Духа. Как бе станало това изпълване? Как се изпълваме с Духа?
Проповедникът Чарлз Фини пише: „В молитва Святият Дух премина през мен, сякаш през тялото и душата ми. Веднага почувствах такава сила отгоре, че няколко думи, споменати тук и там на отделни хора, довеждаха до мигновени обръщения. Думите ми сякаш се забиваха като остри стрели в душите на хората. Разсичаха ги като меч. Съкрушаваха сърцата им като чук.
Понякога обаче бях изпразнен от тази сила. Говорех, но не виждах спасени хора. Молих се, но пак нямаше резултат. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках към Бога за помощ. Силата се връщаше върху мене.“
Макар и да не е записано, мисля си, че Стефан също е прилагал духовните дисциплини на поста и молитвата. И той беше толкова изпълнен с Духа, че щеше да се пръсне. Подобно на Еремия, на Петър, на Павел по-късно, Стефан трябваше да сподели това, което го изгаряше отвътре.
Той беше изпълнен с вяра в Бога, беше покорен на Божия Дух, пълен с благодат към другите и демонстриращ голяма духовна сила. Той живееше с едничката мисъл да даде това богатство, което имаше, на повече хора. Трябваше да споделя евангелието.
Той вършеше чудеса, защото Духът течеше през него. Чрез него хора се прибавяха към църквата. И това не се хареса на юдеите. Неговото служение предизвика ожесточена съпротива. И те се надигнаха и спореха със Стефан (6:9). Но явно не знаеха с кого си имаха работа! Пред тях беше един изпълнен с Духа мъж! Затова те „не можаха да устоят срещу мъдростта и Духа, с който говореше.“ (6:11).
И днес изпълнените с Духа на Бога са пълни с Неговото слово и са готови да дадат отговор на всеки, който ги пита за тяхната надежда (1 Петър 3:15)
Въвлечени в открит спор, враговете на Стефан се заеха да го очернят. Когато аргументите не достигат, калта изглежда чудесен заместител.
Деяния 6:11,12 „Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога. И подбудиха людете, старейшините и книжниците, и като налетяха върху него, уловиха го и го докараха на синедриона.“
Когато живеем чрез Духа, ще има опозиция. Когато не могат да ни оборят, или ще ни игнорират, или ще ни обиждат, или ще ни клеветят, както наклеветиха Стефан. И тогава нашият характер е този, който трябва да издържи теста. Не по-малко важно от това, което казваш е начина, по който го казваш. Дали отговаряш с любов на твоите критици.
Както беше казал някой, животът ти вика толкова силно, че не чувам думите, които казваш.
Стефан устоя на обвиненията, защото беше изпълнен с Духа. Какво изпълва теб?
Дуайт Муди казва: „Убеден съм, че в мига когато сърцата ни се изпразнят от гордост, егоизъм и амбиция, и всичко противно на Божия закон, Святият Дух ще изпълни всяко ъгълче на сърцата ни. Но ако сме пълни с гордост, самонадеяност, амбиции и със света, няма място за Духа на Бога. Ние трябва да се изпразним, преди да се напълним.“
Стефан беше изоставил делата на плътта и живееше за Исус. За него бяха валидни думите на Павел, „за мен да живея е Христос, а да умра - придобивка.“ (Филипяни 1:21)
Той се идентифицираше с Христос. Затова обвиненията срещу него бяха същите, които те бяха отправили към Исус: „Този човек непрестанно говори думи против това свято място и против Закона“ (ст.13). Това бяха тежки обвинения. Защо те бяха гневни на Стефан? Защото за евреите няма нищо по-свято от техния храм и техния Закон.
Да, Исус беше казал, „Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще го съградя друг, неръкотворен“ (Марк 14:58), но както Йоан отбелязва, „Той говореше за храма на тялото Си“ (Йоан 2:21). Възкръснало от смъртта, Неговото тяло щеше да се превърне в нов Божи храм, заменил стария. А след като се възнесе и изпрати Духа, Негово тяло стана Църквата.
Какво да кажем за Закона? Исус каза, „Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).
Следователно, храмът и Законът щяха да намерят своето осъществяване в Исус. Стефан проповядваше това, което Исус беше поучавал, но те го разбираха буквално. В злобата и завистта си религиозните хора го обвиняваха в еретично учение и национално предателство.
А ние? Обвиняват ли и нас в същите неща? Случвало ли ти се е да те смятат за национален предател за това, че не си православен? Казвали ли са ти, че си еретик, щом четеш Библията? Или фанатик за това, че се опитваш да живееш според Божиите заповеди?
Или може би това, за което са те критикували, е вярно? Ако е така, то трябва да признаеш вината си, да се покаеш и да продължиш нататък. Но ако са клевети, можеш да ги обориш с християнския си характер.
Стефан отговори, като започна оттам, където бяха хората, за да ги доведе дотам, където трябваше да бъдат. Те почитаха историята си, затова той започна с историята. Започна с Авраам и ги доведе до Мойсей и храма. И показа, че същият този Мойсей каза на израилтяните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене.“ (7:37)  Показа, че както бащите им не са послушали Мойсей, така и те сега не слушат и отхвърлят Исус.
Ние също трябва да познаваме начина на мислене и светогледа на невярващите, за да можем да ги доведем до вяра в Христос. Това означава да задаваме въпроси, да изслушваме, да четем и да се образоваме, но също и да свидетелстваме, да просвещаваме, да умоляваме хората да се обърнат към Христос.
Стефан непрекъснато ходеше в Духа – говореше, убеждаваше, вършеше чудеса, молеше се, четеше Словото. Това трябва да правим и ние.
Ефесяни 5:19 „и разговаряйте се с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си.“ Изпълвайте се с Духа.
Но някой ще каже, как точно става изпълването, какво се случва, когато Духът идва върху теб?
Илюстрация – https://www.youtube.com/watch?v=JpXwt7PsKLE
Преди няколко месеца гледахме филма Случаят Христос“, заснен по истински случай. Основният герой в него, Лий Стробъл, е бил редактор във вестник „Чикаго Трибюн“. Той започва да изследва доказателствата за християнската вяра като интервюира известни учени-християни от различни области на познанието. Онова, което му прави най-силно впечатление е характерът на светиите – на изпълнените с Духа християни.
Доказателствата изисквали присъда и знаете ли какво повлияло най-много за решението му? Святият Дух, който изпълвал жена му. Нейното свидетелство и променен живот го накарали да започне това проучване и в края на краищата Христос победил. Лий се убедил, че Исус е възкръсналият Божи Син.
Свидетелстваш ли с живота си на тези около теб, които търсят Истината?
Стефан свидетелстваше с живота си на всички, събрали се в синедриона.
Деяния 6:15: „И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.“
Неговото лице сияеше като лице на ангел. Обърнете внимание, точно така беше озарено лицето и на Мойсей, когато той слезе със Закона от Синайската планина (Изх. 34:29 и сл.). Така Бог показа на присъстващите, че одобрява не само начина, по който Мойсей служи на Закона, но и духа, в който Стефан го тълкува!
Лицето на Стефан беше озарено като на ангел. Той беше изпълнен с Духа и това беше видно даже на лицето му. Какво разкрива нашето лице за нас?
Лицето на Стефан сияеше като на ангел. И той започна своята защитна пледоария. Припомни им историята, за да им покаже, че Бог не обитава в ръкотворни храмове. Накрая дръзко заяви, че те повтарят грешките на бащите си, като отхвърлят учението на апостолите:
Деяния 7:51-53: „Коравовратни (в някои преводи „твърдоглави“) и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, вие, които приехте закона чрез ангелското служене, и не го опазихте.“
В своята себеправедност юдеите отказваха да се покорят на Духа и да приемат истината за смъртта и възкресението на Исус Христос. Макар и да държаха на телесното обрязване, в сърцето си те бяха все още необрязани езичници и бяха глухи за истината. Те смятаха, че чрез спазване на Закона щяха да придобият праведност, но се лъжеха.
Яков 2:10 „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Затова Павел каза,
Филипяни 3:8,9 „считам всичко за измет, само Христос да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, ...“
Днес много българи смятат, че българщината, православието или славянството ги правят християни. Щом са се родили българи, щом България е православна страна и принадлежи към славянското семейство, имат запазено място на небето.
Като евреите, те смятаха, че имат монопол над истината и над Духа. Но въпросът е не дали ти имаш монопол над Святия Дух, а дали Святият Дух има монопол над теб!
Нашите съвременници се нуждаят да чуят думите на Стефан и да видят променен, христоподобен характер у нас. Да видят лицата ни озарени от Духа, който ни изпълва и прелива в тях. Само така могат да познаят, че Исус е жив и днес и че само Той дава оправдание и вечен живот.
С какво си изпълнен днес? Какво изпълва твоето сърце, ум, душа и дух? Изявен ли е Святият Дух в живота ти? Озарява ли Неговото присъствие твоето лице? Ела, изпразни всичко друго от себе си пред Него и остави Той да те изпълни със Своя Дух.
Молитва за изпълване с Духа.
Край

____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
10.06.2018 г.

Monday, June 04, 2018

Oтветният удар на Сатана (Деяния 4:32-6:7)

/проповед/
Гледали ли сте „Империята отвръща на удара“ – това е петият епизод от сагата „Междузвездни войни“? Злата Галактическа империя е създала унищожително оръжие - космическата станция „Звездата на смъртта“. За да спасят галактиката, група борци за свобода от Бунтовническия съюз разрушават „Звездата на смъртта“. В отговор имперските сили осъществяват масирана атака срещу Бунтовническия съюз. Дард Вейдър преследва приятелите на Люк Скайуокър, Хан Соло и принцеса Лея, докато Люк Скайуокър се учи при учителя Йода как да използва Силата. Когато Вейдър залавя приятелите на Люк, той трябва да реши – дали да завърши обучението си, или да се изправи срещу Вейдър и да ги спаси.
Империята отвръща на удара. Това заглавие е станало нарицателно за човек, общност или държава, които са въплъщение на злото и отвръщат за сторено добро. Това става в пасажа, който ще разгледаме днес.
Какво стана дотук? Възкръсналият Исус заповяда на апостолите да стоят в Ерусалим, докато дойде Святия Дух и се облекат в сила. Това стана на Петдесятница. Духът дойде придружен от знамения и чудеса и Петър проповядва мощно, след което към църквата се присъединиха 3000 души. В 3 гл. видяхме как Духът продължава да действа и чрез Петър изцели куция пред храма, което предизвика удивлението на тълпата. Петър отново се изправи и показа, че това е дело на Бога, и ги призова да се покаят. Това предизвика реакцията на свещениците, които арестуваха Петър и Йоан и им забраниха да говорят за Исус, на което Петър и Йоан отговориха, „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога!“ Те бяха освободени, църквата ревностно се помоли да продължават да проповядват с пълна дързост.
Днес продължаваме с пасажа във втората част на 4-та глава до началото на 6-та, за да разгледаме как Сатана отговори на раждането и растежа на църквата.
През последните 20-тина година стана популярен празникът Хелоуин, когато много младежи се обличат с различни костюми, включително като дявола. Ако не вярвате, тогава посетете карнавален онлайн магазин „Нещото“. Там предлагат костюм на дявол за Хелоуин. Костюмът се състои от червено, сатенено наметало с висока яка, и златни орнаменти, с дължина 125 см, имитация на елек с огнен принт и връзки за завързване, черно, дантелено жабо, малки дяволски рога, на ластик. Струва само 39 лв. Как 0да не си го купиш!
За съжаление, много хора днес мислят, че Сатана е измислен образ, герой от маскарад на Хелоуин. Но Сатана съществува!
Ние като християни знаем това най-добре. Но при нас има една друга опасност. Много християни смятат, че след като Исус е победил дявола на кръста, те са имунизирани срещу атаките на дявола. Но Библията казва, че той е князът на този свят. Той не само съществува, но и има старателно разработена стратегия. Тази стратегия включва нападения на три фронта – физическо насилие, нравствена поквара или компромиси.
Тази стратегия виждаме много добре илюстрирана в настоящия пасаж. Тези глави ни показват, че оръжията на Сатана са гоненията, подмолната дейност или отклонението от истинското поприще. Ще видим как апостолите дадоха отпор на тези атаки и какво можем да научим от тях за нашето духовно воюване.
Защото, на Сатана му липсва въобръжение. Неговата тактика не се е променила вече 2000 години!
Тактика 1 на Сатана: вътрешна опозиция
Тя е илюстрирана в пасажа 4:32-5:11.
Лука току-що е споменал, че в отговор на молитвите от предходния пасаж вярващите наново са се изпълнили със Святия Дух (ст.31). И плодовете не закъсняват – апостолите свидетелстват с голяма сила за възкресението на Господа и голяма благодат почива на тях (ст.33). И не само това. Присъствието на Духа се проявява в цялостния живот на християнската общност.
Те имат „едно сърце и душа“ (4:32), имат любов помежду си дотолкова, че споделят материалните си блага – „всичко им беше общо“. Може би някои от вас ще си кажат, това вече сме го живели, мерси!
Но едва ли тук Лука призовава към отхвърляне на частната собственост и установяване на някакъв християнски комунизъм. Продаването на имоти в ст. 34 ставаше само когато имаше нужда да се задоволят нуждите на крайно нуждаещите се. Частната собственост продължаваше да съществува. Освен това, за разлика от комунизма, даването тук беше доброволно. Насилственото отнемане на частна собственост никога не е било Божия идея!
Основното тук е сплотеността в любовта на вярващите в ранната църква. И тук Лука ни дава два противоположни примера– Варнава, чиято щедрост и великодушие допринасят в християнската общност да няма бедност, и Анания и Сапфира, чиято алчност и лицемерие подкопават това единство. По-нататък в Деяния ще срещнем Варнава отново.
Разказът за Анания и Сапфира е пример за честността на Лука като историк, който не премълчава неудобните истини за църквата през този период. Да, въпреки действието на Духа, ранната църква не е била идеална.
Какво виждаме в ст. 1-11? За разлика от Варнава, Анания дава на апостолите само част от парите, получени при продажбата на имота. На пръв поглед, той не е сторил нищо лошо. Двамата с жена му Сапфира не са били длъжни да продават нивата, а след като са я продали, да предоставят част, нежели всички пари от нея. Но има още нещо.
Глаголът за „задържам“ тук е носфизомай, което означава „присвоявам“. Същата дума е употребена в Септуагинта и за греха на Ахан в Исус Навиев 7:1, когато той открадна от обреченото след превземането на Йерихон.
Това вероятно означава, че Анания и Сапфира са били обещали да предоставят на Църквата цялата стойност от продажбата. Така те де факто крадат от църквата.
Второ, те са лъжци, защото твърдят, че дават всичките пари. Те се водят не от желанието да помогнат на сиромасите, а да си спечелят името на благородни и щедри хора.
Това е първата тактика на дявола в нашия пасаж. Империята се опита да отвърне на удара.
По време на Троянската война гърците дълго не успявали да завладеят Троя. Най-накрая успели, като проникнали зад стените ѝ с дървен кон. Те вкарали воини в туловището на коня, после се престорили, че бягат и оставили троянците да изтеглят коня вътре в града. Посред нощта воините излезли и отворили портите на чакащата отвън гръцка армия.
Анания и Сапфира бяха троянския кон на дявола в Църквата. Един дявол в църквата може да стори много повече от хиляди дяволи извън нейните граници.
Като съзря коварните кроежи на Сатана, Петър заяви на Анания: „Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?“ (ст.3). Тук виждаме, че Святият Дух е първо личност (можем да лъжем само личности), и второ – Той има божествена природа. Когато лъжем Святия Дух, лъжем Бога (ст.4).
Веднага Божието наказание застига Анания – „той падна и издъхна“ (ст.5). Същото става с нищо неподозиращата му съпруга, която идва след 3 часа да го потърси. В резултат „голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.“ (ст.11)
Някои са възмутени как може за такова нещо Бог да убие двама души. Но ние трябва да имаме предвид, че Анания и Сапфира извършиха тежък грях. Те откраднаха от тялото Христово, тоест от Бога, и излъгаха Бога. Лъжата беше насочена и срещу църквата и целеше да подкопае общението, без което църквата не можеше да изпълнява заповедта да прави ученици.
Това ни показва колко много Исус ревнува за своята невяста и копнее тя да е без петно, бръчка и недостатък!
Историята на Анания и Сапфира ни учи, че в Църквата трябва да има дисциплина. Но как да я прилагаме? Исус ни показва кои са последователните етапи на прилагане на църковна дисциплина:
Матей 18:15-17 „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; но ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.“
С други думи, ако липсва покаяние, Бог ни заповядва да отлъчваме такъв човек от тялото – за да съхраним общението в тялото и второ, за да накараме съгрешилия да се опомни и покае.
Това е първата тактика на дявола, която той използва тука – той се опита да подкопае църквата с лъжа отвътре. И днес той използва лицемерието на тези, които само на думи са вярващи. И днес църквата трябва да бъде все така бдителна.
Християните в ранната църква проявиха бдителност и в резултат на това делото на неудържимите чрез силата на Духа продължи с пълна сила. Чрез апостолите Бог извършваше чудеса и знамения.
В Ерусалим докарваха болни и измъчвани от нечисти духове за изцеление. Това доведе до присъединяване на много хора към Църквата. Но имаше и такива, които предпочитаха да стоят настрана.
Както казва Джон Стот, „присъствието на живия Бог, независимо дали се проявява в проповеди, в чудеса или и в двете, стряска едни и привлича други.“ 
Империята отвърна на удара. Но първата тактика на Сатана тук не проработи и това даде нова сила на апостолското служение. Това предизвика втора атака от страна на властите. Ядосани и изпълнени със завист (ст. 17) те решиха да не стоят със скръстени ръце.
Тактика 2 на Сатана: външна опозиция
Деяния 5:18-25 „сложиха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница. Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: „Идете, застанете в храма и говорете на людете всичките думи на този живот. Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с онези, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израиляните, правиха в тъмницата да доведат апостолите. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво и стражарите, стоящи при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение и се чудеха какво ще последва от това. Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.“
Сега в тъмница са хвърлени не само Петър и Йоан, но повечето, ако не и всички апостоли. Какво мислите са правили апостолите в тъмницата? Аз съм сигурен, че те се молеха за избавление!
Тогава Бог изпрати ангел, който ги изведе и им заповяда да отидат и проповядват в храма. Не вярвате, че ангел може да го направи?
Мисионерът Джон Полък и съпругата му отишли на мисия в островите Нови хибриди в Южния Тих океан. Те били първите бели мисионери, които местните хора виждали. Като пристигнали шаманът се уплашил от тях и казал на хората, че те са дошли да убият бебетата им. Затова през първата нощ туземците обкръжили хижата на мисионерите и се готвили да ги убият. Цялата нощ Джон и жена му стояли на колене в молитва и туземците не ги нападнали. С времето те научили езика, спечелили доверието на хората и много от тях повярвали в Христос. Вождът също станал християнин и Джон го попитал, „Винаги съм се чудел защо не ни нападнахте през онази първа нощ, когато ни бяхте обградили с копията си? Вождът казал, „Откъде взехте всички тези мъже?“ Джон казал, „Бяхме само аз и жена ми.“ Вождът отговорил, „О, не. Цялата нощ виждахме голяма група мъже с копия в ръцете, които бяха обкръжили хижата ви. Беше ни страх и затова не нападнахме.“
Когато ние сме немощни и безсилни, тогава е време да извикаме към Бога. Когато нещо изглежда невъзможно за нас, за Бог то е възможно!
Писателят Тоузер казва, „Бог търси хора, чрез които Той може да направи невъзможното. Колко жалко, че ние планираме само нещата, които сами можем да вършим.”
Ангелът освободи апостолите, и когато ги доведоха пред синедриона, заслепен от злоба, първосвещеникът ги обвини в нарушение на заповедта да не поучават в името на Исус. Това е мълчаливо признание, че синедрионът е безсилен пред Божия замисъл.
Какъв беше отговорът на апостолите? „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците! (ст.29).
Християните са призовани да се подчиняват на властите. Но ако тези власти злоупотребяват с дадените им от Бога права, ако налагат онова, което Бог забранява, или забраняват наложеното от Него, дълг на християнина е да не се починява на човешката власт, а на Божията.
С една дума, апостолите казаха: вие убихте Исус, но Бог го възкреси и го възвиси до десницата си за Началник и Спасител. И Бог изпрати Святия Дух като свидетел, и направи и нас – изпълнените с Духа вярващи, Негови свидетели. Така че, съжаляваме, но няма как да се съобразяваме с вашите заповеди.
Представете си как се чувстваха садукеите и свещениците! Те „се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият“ (ст.33). Но Бог отново показва, че командва парада. Той не би допуснал църквата да бъде обезглавена малко след раждането ѝ.
На сцената се появява фарисеят Гамалиил, сред чиито ученици е и Савел от Тарс (22:3). Със своята начетеност, мъдрост и сдържаност призовава синедриона да внимава какво ще предприеме, като има предвид отминалите събития с бунтовете на Тевда и галилеянина Юда.
Според историка Йосиф Флавий наистина са съществували двама бунтовници с такива имена. Гамалиил напомня, че те са привлекли много последователи, но след тяхното убийство, последователите им се разпиляват и движението им изчезва. Ако и това намерение е от човеци, казва Гамалиил, то ще се провали. А ако е от Бога, „пазете се да не би да се намерите и богопротивници.“ (ст.39)
След като са бити, апостолите са освободени. И вместо да си потърсят правата или да пуснат жалба в съда, те си отидоха „възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.“ (ст.41) Защо? Защото си спомниха думитена Исус:
„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно... радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата; понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.“ (Матей 5:10,12)
Какъв беше резултатът от тази втора атака на Сатана?
Деяния 5:42 „И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е Помазаникът.“
Това е вторият провален опит на дявола да разруши Църквата с гонение отвън. Сатана никога не се отказва да убие църквата. При управлението на Нерон християните са хвърляни в тъмница и избивани. Домициан упражнява натиск върху християните, отказали да му се кланят като на бог. Марк Аврелий смята християните за опасни и безнравствени и си затваря очите за насилието на тълпата срещу тях. Траян избива хиляди, отказали да принасят жертви на императора. Диоклециан издава четири указа, целящи да унищожат християнството напълно.
Преди няколко десетилетия много свещеници и пастори бяха избити без съд и присъда, осъдени на смърт или хвърлени в концлагерите и затворите на комунистическия терор. Днес държавата пак се опитва да обезсили или унищожи църквата,макар и с по-изтънчени методи.
Ние обаче не бива да се страхуваме, че Църквата няма да оцелее. Както казва Тертулиан на управниците в Римската империя, „Избивайте ни, изтезавайте ни, заклеймявайте ни, стрийте ни на прах... Колкото повече ни мачкате, толкова повече ние израстваме: семето е кръвта на християните. Епископ Фесто Кивенгере от Уганда добавя, „Ако не кърви, Църквата не може да благославя.“
И достигаме до третото, най-лукавото нападение на дявола. След като не е успял да победи църквата с поквара и гонения, сега опитва да отклони вниманието на апостолите.
Трета тактика на Сатана: отклоняване на вниманието
Как го прави? В началото на 6-та глава четем, че в Църквата в Ерусалим се надига недоволство заради това, че вдовиците на гръцките юдеи били пренебрегвани при раздаването на помощи.
Забележете, че апостолите не взеха решение на своя глава, но свикаха всички ученици, за да могат всички заедно да разрешат проблема. А проблемът не беше, че социалната дейност е по-малко важна от устното прогласяване. И двете са важни за разрастването на църквата.
Но тук трябва да запомним, че всеки трябва да служи според своя призив от Бога и да не се отклонява от него. А Божия призив към апостолите беше да проповядват благата вест. Затова те предлагат да се изберат „седем души с добро име, изпълнени с Божия Дух и с мъдрост“ (ст.3), които да организират раздаването на храна за нуждаещите се. Какво научаваме от това?
Бог призовава всички вярващи за служение, но изисква различни неща от различните хора. Ние не бива да бъдем отклонявани от основния си призив, който е свързан с дарбите, които ни е дал Святия Дух и задачата, която Бог ни е поставил.
Преди много години Студентското християнско движение на Япония се залавя да превежда New Bible Comentary. Тази иначе похвална инициатива води до занемаряване работата с групите за Библейско изучаване.
Знаеш ли в какво служение те е призовал Бог? И второ, допускаш ли да се отклониш от този призив?
Апостолите не допуснаха това да се случи. Така и тази тактика на Сатана е осуетена. След мъдрото решение на апостолите, виждаме плодовете отново не закъсняват:
Деяния 6:7 „И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.“
Когато Святият Дух изпълва вярващите, дори някои от най-големите противници на Христос биват покорени под неговата власт. Нищо не може да спре неудържимите!
В заключение, видяхме три тактики, които Сатана използва в цялостната си стратегия да разруши Църквата. Чрез Анания и Сапфира той се опита да я подкопае отвътре с лъжа и лицемерие. Чрез свещениците и садукеите се опита да я разрушисъс сила отвън. Накрая чрез роптаещите вдовици се опита да отклони апостолите от проповедта и молитвата.
Само един от тези три опити да беше успял, църквата щеше да бъде унищожена още в зачатък. Слава на Бога, апостолите проявиха бдителност и не се оставиха да бъдат излъгани от хитрия дявол.
Днес ние се нуждаем от духовната прозорливост на апостолите, за да разпознаваме кое е от Святия Дух и кое от злите духове. Имаме нужда и от вярата им в Исус, 
защото само чрез Неговата власт можем да неутрализираме делата на дявола.
Нека се помолим.
---
БПЦ "Нов живот" Варна
03.06.2018 г.

Monday, May 28, 2018

Повече от сребро или злато (Деяния 3-4)


/проповед/
Миналата седмица говорихме върху Деяния 2 гл. Видяхме пристигането на Святия Дух на планетата земя, ознаменувано с фучене на вятър и разделени огнени езици върху главите на учениците, които след това заговориха чужди езици.
И те излязоха на улицата и започнаха да разпространяват вестта за изкуплението на Христос на тези 15 езици. И Петър се изправи и в свръхестествената сила на Духа проповядва своята първа проповед, което доведе до 3000 новоповярвали, които се кръстиха и се посветиха на поучението на апостолите. Роди се Църквата.
Днес продължаваме с 3 глава. Нека прочетем 3:1-10:
Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата, 2 някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма. 3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
4 А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни. 5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях. 6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи. 7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила.
8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога. 9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога; 10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него.
Какво виждаме в този пасаж? Няколко дни след Петдесятница, в 3 следобяд Петър и Йоан отиват в храмавероятно да се молят, а може би и с надеждата да проповядват отново благата вест. Но точно там ги среща един сакат по рождение човек, който е на повече от 40 години (4:22) и им иска милостиня.
Петър и Йоан бързат да не изпуснат службата, и този човек сякаш им пречи на плановете. Какво бихте направили на тяхно място?
Преди няколко години, вярващите от един град отивали на църква, когато видели недалеч от вратата на църковната сграда един скитник да лежи на земята. Около него били разхвърляни празни бирени бутилки, на очите си бил захлюпил изпокъсана шапка, а през дупките на обувките му се виждали пръстите на краката. Никой от отиващите на църква не се спрял да попита дали могат да помогнат с нещо.
След около половин час хората ужасени видели как скитникът влязал в църквата, отишъл отпред и застанал зад амвона. Скитникът не бил никакъв скитник. Това бил техният пастор.
Той започнал да проповядва върху историята за добрия самарянин, в която се разказва за един пребит и кървящ човек, който лежи край пътя, и как религиозните хора преминават от другата страна на пътя. Те били точно като хората от църквата – твърде заети, за да ходят на църква, за да се спрат и помогнат на човека в нужда.
Петър и Йоан също бързаха за църква и куцият щеше да ги забави. Но за разлика от хората от онази църква, апостолите не се отвратиха от него и спряха. И Петър каза, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи!“ (Деян. 3:6)
Забележете, че той не поиска да бъде изцелен. Той искаше да му дадат 10-20 стотинки, с надеждата, че към края на деня ще събере достатъчно, за да си купи хляб. Защо тогава Петър му предложи да го изцели?
Защото Святият Дух в него му каза, че той може да даде на този човек нещо много по-скъпо от пари. И Петър с радост го направи!
Аз съм се молил за изцелителна дарба. Ако можех да изцелявам в името на Исус, щях да правя това постоянно. Щях да обикалям по болниците на страната, или като Илия Миланов щях да организирам изцелителни служби. Но аз нямам тази дарба. Ако някой я има, да ми се обади след служба.
За разлика от мен, апостолите демонстрираха знамения, чудеса и велики дела (2 Коринтяни 12:12). Като Исус те можеха само да докоснат болните и да ги изцеляват.
Може би си мислиш, аз не мога да направя това, което Петър направи. В края на краищата, той беше апостол. Но грешиш!
Защото Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам.“ (ст.6)
Ако ти си повярвал в Христос, ако си Негов последовател, тогава трябва да служиш на Христос. А ти служиш на Христос, като служиш на другите.
Матей 25:40: „Понеже сте направили това на един от тези най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.“
Може би си мислиш, че като идваш на църква всяка неделя, участваш в хвалението, молиш се, вземаш Господна трапеза и си чул проповедта, ти служиш на Бога.
Исус също ходеше на редовно на синагога, но Той служеше през цялата седмица. Той ядеше с бирници и грешници, разговаряше с проститутки, изцеляваше слепци и дори докосваше прокажени. Така Той служеше на Бога. И Той днес ни казва,
Матей 9:13 „Но идете и научете се какво значи: „Милост искам, а не жертва.“
Петър можеше да каже на куция, „Нямам пари, съжалявам, не мога да ти помогна.“ Да, той нямаше пари, но имаше Святия Дух. Затова каза, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам.“
Въпросът, който искам да ти задам днес е, „Какво имаш ти?“ Може да не можеш да пееш, да проповядваш или да даваш голям десятък за църквата. Но Бог не се интересува от това какво нямаш, а от това какво имаш.
В нашата църква има хора, които служат по различни начини в тялото. Някои помагат в неделното, други в кухнята, трети с безплатни прегледи, други с транспорт. Но има и такива, които не правят много за Исус, защото мислят, че няма какво дадат. Че Бог не може да ги използва.
Ако и ти мислиш така, помни че Бог може да използва всеки. Виж какви хора Бог използва в Библията: Ной обичаше да си пийва, Авраам беше твърде стар, Исаак беше съновидец, Яков беше лъжец, Лия беше грозна, Мойсей заекваше, Гидеон беше страхливец, Самсон беше женкар, Рахав беше проститутка, Тимотей беше твърде млад, Давид беше убиец, Йов беше в банкрут, Петър се отрече от Христос, Марта се тревожеше за всичко, самарянката се беше развела няколко пъти, Закхей беше нисък, а Лазар беше мъртъв!
Ето няколко идеи за неща, което можеш да правиш в църква „Нов живот“.
Ако си физически силен, можеш да помагаш за свършване на някоя тежка физическа работа в домовете на възрастните жени в църква. Ако имаш кола, можеш да караш до църква и обратно трудно подвижни хора. Ако можеш да си служиш с компютър, можеш да помагаш с поддръжка на сайта, youtube канала и фейсбук групата на църква.
Ако можеш да готвиш, можеш да носиш храна в църква. Ако имаш апартамент или къща, можеш да стартираш домашна група към църква. Ако имаш телефон, може да се обаждаш на хората, които отдавна не са идвали на църква и да им казваш, че са липсвали на останалите.
Бог не призовава квалифицираните. Той квалифицира призованите!
И когато си призован и служиш на другите, не забравяй като Петър да вършиш всичко в името на Исус Христос. Той каза: „в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи!“ (ст.6) Петър не вършеше това за своя слава, или за да се почувства добре. Той го направи за Исус.
Колосяни 3:17: „И каквото и да вършите, на думи или на дело, вършете всичко в името на Господа Исуса, като благодарите чрез Него на Бога Отца.“
Един баскетболен треньор, който спечелил повече титли от всеки друг треньор, бил попитан за тайната на неговия успех. Той казал: „Тайната на моя успех ли? Много неща, но ето едно от тях: насърчавам играчите да благодарят на този, който им е направил асистенция. Ако някой получи пас, след който отбележи кош, искам да намигне или да посочи този, който е подал паса.
Това става на небето, когато сочиш към Исус, когато вършиш добро. Исус каза, „Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели.“ (Лука 12:8)
Представяте ли си! Всеки път, когато направиш нещо хубаво за другите и изповядаш Исус, Исус ти намига. Той сочи към тебе. Исус споменава твоето име пред всички ангели. Има ли по-голяма награда за нас?!
Петър посочи към Исус, за да насочи хората към Исус. И когато ентусиазмът на изцеления привлече тълпата, Петър каза:
Деян. 3:12-16 „Израиляни, защо се чудите за този човек или защо се взирате на нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи? Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя си Исус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе решил да Го пусне. Но вие се отрекохте от Святия и Праведния, и като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Начинателя на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели. И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате.“
Петър каза: „Всичко, което правя, го правя за Исус. Защо Петър искаше тълпата да гледа към Исус? Защото Исус имаше нещо, което Петър нямаше. Исус можеше да даде на хората прощение за греховете и освежителни времена от лицето на Господа (ст.19). Петър искаше те да получат този дар.
Някои християни си мислят, че ние сме някакъв клуб, в който идваме да си убиваме времето всяка неделя. Имаме си хубава програма, хубава макар и малка зала и така си ни е добре. Но това ли е целта на църквата? Не ни ли заповяда Исус малко преди да се възнесе, „И тъй, идете, правете ученици от всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал..? (Матей 28:19,20)
Исус иска ние да излезем от тези стени и да завладяваме територия за Него. Затова целта на нашата църква е да създаваме ученици, да основаваме църкви и да разширяваме Царството.
Петър можеше да си каже, след първата ми проповед дойдоха 3000 човека в църква, това е предостатъчно. Няма нужда да казвам за Исус на други.
Не, той каза:
Деяния 3:17-19: „И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание; но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Помазаник ще пострада. Затова, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.“
Петър виждаше все още много хора, които не са се покаяли, затова се опита да ги убеди да се обърнат към Исус. Той разбираше, че основната му мисия е да води хора към Исус. Toй беше от тима на „Неудържимите“. Нищо не можеше да го спре. Даже арестуването им с Йоан от свещениците и садукеите, за което четем в следващата глава, не можа да ги спре.
Напротив, използваха случая, за да споделят благовестието и с тях. Заявиха им, че те са като зидари, които са пренебрегнали крайъгълния Камък Исус, а после заявиха, че:
Деяния 4:12: „... чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[a] човеците, чрез което трябва да се спасим.“
Дори когато им забраниха да говорят, казаха: „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.“ (Деян. 4:19,20)
Безсилни, свещениците бяха принудени да ги пуснат и тяхната поява насърчи и мобилизира още повече църквата и те се помолиха Бог да им даде да говорят Словото с пълна дързост. Те бяха неудържими!
Да говорим с пълна дързост за Исус - това е нашата основна мисия. Защото Църква, която не евангелизира, е само на едно поколение от изчезване.
В началото ви попитах, Какво имаш ти? Петър каза, каквото имам, това ти давам. Какво имаме ние?
Ние имаме същия Дух, който Петър имаше. Имаме уникални дарби, които Бог може да използва. Имаме същото послание, което Петър имаше.
Една църква може да има много хубава сграда, може да има много имоти, но ако няма най-великото послание на света, няма нищо. Какво е посланието? Че Исус ни предлага възможност да изкупи живота ни и да ни даде бъдеще и надежда за вечността чрез жертвата си на кръста.
Ти може и да не можеш да се върнеш назад и да имаш едно ново начало, но можеш да започнеш оттук и да имаш един нов край.
Петър каза, покайте се и обърнете се... Трябва да признаем греха си и да вземем осъзнато решение да променим живота си за Бога. Ако не го направим, няма как да имаме ново начало.
Ако в църквата ни дойде някой, който иска да бъде част от църквата, посветен е да идва на църква, на библейски изучавания, на молитвени събрания, и изобщо на всички прояви, които организираме, но казва, че не вярва в Бог, защото е чел твърде много Дан Браун или е гледал твърде много Discovery, какво ще му кажеш?
Един християнин отговорил, ами като не е християнин, да ходи при себеподобните си – да се събира с хора в клубове по интереси.
Надявам се, не мислите така! Проблемът с това мислене е, че тези хора не си дават сметка за последното нещо, което ние християните имаме! Вече казахме, че имаме същия Дух като Петър, имаме уникални дарби, които Бог ни е дал да използваме, и същото послание, с което Петър проповядва. Но ние имаме още едно предимство. Знаете ли кое е то?
Това е нещото (показвам Библията). Това не е просто Библия. Това е Божието слово!
Евреи 4:12: „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“
Има сила в тази книга. Божието слово има сила да променя хората. То промени апостолите и промени слушателите на Петър: „А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.“ (4:4).
Същото това Слово промени мен, променило е много от вас и продължава да променя хората. Аз съм виждал атеисти да стават християни. Когато Словото издири помислите и намеренията на сърцата на хората, те или се убеждават от нуждата си от Христос и стават християни, или си отиват, защото не могат да понасят да се проповядва повече.
Тази книга, която ти и аз имаме, притежава сила да трансформира животи. И точно защото вярваме в тази Книга, ние не се притесняваме, когато тук влезе атеист, хомосексуалист, проститутка, прелюбодеец или който и да е друг. Напротив, каним тези хора, за да им кажем, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос, покай се и ходи във вяра!
Амин!
..........................
БПЦ "Нов живот" Варна
27.05.2018 г.