Излез от затвора "Непростителност"

/проповед/

Една неделна учителка тъкмо завършила урока си и искала да се увери, че децата са го разбрали. Тя казала, „Може ли някой да ми каже какво трябва да направим, преди да получим опрощение на греха ни?“ След кратко мълчание, от задните редици едно момченце казал. „Да съгрешим“.

Днес прошката не е на мода. Живеем в култура, която е ужасно фрагментирана. Отдавна отмина времето на масовата култура, когато всички гледахме и въздишахме пред екраните, гледайки един и същ филм. Всеки днес живее в своята социална мрежа и вижда само информация, която отговаря на неговите убеждения. Това разделя обществото на информационни „племена“.

Обществото се е поляризирало и е силно разделено по политически и религиозни въпроси, затова намирането на общ език става все по-трудно. Традициите и общите ценности отстъпват на глобализацията, а тя води от своя страна към засилена изолация.

Патриархалното семейство отдавна не е на мода. Децата растат под влияние на социалните мрежи и нямат търпение да избягат от дома си в търсене на любов и разбиране. Братя се карат за имоти. Роднини се виждат само на сватби и погребения.

Баща и син в тийнейджърска възраст не се разбирали добре и синът избягал от дома. Баща му започнал да го търси. Накрая, в последен, отчаян опит да го открие, сложил обява в местния вестник: „Скъпи Пако, да се видим пред редакцията на вестника наобяд. Всичко съм простил. Обичам те. Баща ти.“ На следващия ден пред редакцията се събрали 800 Паковци!

Днес във Варна растат много тийнейджъри, които са отчуждени от баща си и майка си. В Аспарухово, Чайка, Кайсиева градина и Владиславово има много хора, за които е трудно да простят. Както казва Лили Иванова, „Аз не прощавам, само Бог може да прости!“

А ние как сме с простителността? Докато благодарим на Бог за това, че е простил греховете ни, запазваме ли си правото да се гневим на тези, които са ни наранили?

Петър се опита да си запази това право, като попита Исус:

Матей 18:21 „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“

Исус тъкмо бе свършил да говори за това, че сме отговорни да покажем вината на брат, който е съгрешил срещу нас (18:15-17). Това може да изглежда логично, но какво да кажем за този, който се е извинил и продължава да върши същия грях? Петър мислеше, че всичко трябва да си има граници!

Но отговорът на Исус ни озадачава.

Матей 18:22 „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“

Както говорихме и преди няколко седмици, това е против естественото ни желание за отмъщение. Ние искаме да контролираме ситуацията, да става това, което искаме. Но желанието за контрол и желанието за отмъщение не са от Бога, те идват от плътта. И затова са израз на бунта на Сатана срещу Бога.

А прошката е точно обратното на желанието ни да сме в контрол. Затова да простиш означава да се откажеш от правото си да контролираш взаимоотношенията си.

За да покаже всичко това, Исус използва една притча.

Прочит Матей 18:23-35.

Един цар извикал хората да уредят сметките си. Един човек му дължал 10 000 таланта (250-300 милиона евро), но не можел да плати. Царят заповядал той и семейството му да бъдат продадени, за да се плати дълга. Мъжът помолил за състрадание и царят простил дълга. Забележете, царят не казал: „дайте му още време“ или „нека изработи план за плащане“... той простил дълга!! Същият този човек излязъл и намерил друг слуга, който му дължал 100 пеняза или 10 динария (20 евро), и поискал плащане. Този човек също помолил за отсрочка, но човекът не искал да прости дълга и го хвърлил в затвора. Царят чул за това и хвърлил и него в затвора!

Смисълът на притчата е ясен – ако нашият небесен Отец ни е простил толкова голям дълг колкото нашия грях, тогава ние трябва като него да прощаваме на другите много по-малки дългове.

Исая 43:25 „Аз, Аз съм, който изличавам твоите престъпления заради Себе Си...”

Бог е заличил нашите престъпления заради Своето име. Затова, заради Неговото име, ние също трябва да прощаваме. Защо заради Неговото име? Защото когато прощаваме, ние отразяваме Неговия характер. А това е угодно на Бога.

За Него е също така угодно неговите последователи да бъдат свободни, не хвърлени в затвора на непростителност. Както разбираме от тази притча, ако откажем да простим, небесният ни Баща ще направи с нас това, което немилостивият слуга направи – ще ни хвърли в затвора. Не че Бог буквално ще ни окове, но последствията от нашата непростителност ще го направят.

Кои са тези тъмничари, които ще ни държат оковани в нашата килия? Горчивина, гняв, ревност… А Бог ни заповядва да оставим всички тези неща, като простим.

Ако откажем да простим, може да изпаднем в депресия. Както казва един автор, „Депресията се подхранва от живот, пълен с непростени наранявания.“

Непростителността може да ни държи в затвора на вината. Исус показа ясно, че прошката, която търсим от Бога е свързана с  това дали ние прощаваме на другите. Ако не простим, няма да ни бъде простено.

Това не означава, че нашето спасение зависи от нашите дела. Но ако кажем, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат.

Нещо повече, ако кажем, че не можем да простим, може би не вярваме, че Бог може да прощава. Защото, ако твърдим, че сме били онеправдани толкова, че не можем да простим, как можем да сме уверени, че огромния ни дълг към Бог може да бъде опростен?

В крайна сметка, докато не си простил на твоя родител или твоето дете, на твоя съпруг или съпруга (а прошката е особено трудна в брака, когато знаеш че съпругът/а ти не я заслужават и могат да злоупотребят с нея), на твоя шеф, на твоя съсед, или дори на някого, който те е наранил физически, този човек се превръща в твоя „тъмничар“.

Авторът Люис Смийдс пише, „Ако кажем, че чудовищата (хората, които са извършили ужасно зло) не могат да бъдат простени, ние им даваме власт, която не трябва да имат – властта да държат живо злото в сърцата на тези, които са страдали най-много. Ние им даваме власт да осъждат своите жертви да живеят завинаги с болезнената памет за своето минало. Ние даваме на чудовищата последната дума. Ако ти не можеш или не искаш да простиш, ти се превръщаш в кукла на конци в ръцете на този, който те е наранил.”

За да излезем от този затвор, ние трябва да простим. Както казва ап. Павел,

Колосяни 3:13 „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие“

За да ти помогна да излезеш от твоя затвор, нека ти кажа какво прошката не е.

Първо, да простиш не означава да забравиш. Колкото по-дълбоко си бил наранен, толкова по-вероятно е да не го забравиш. Но ти можеш да простиш, дори да не можеш да забравиш.

Също, да простиш не означава да се помириш. Помирението винаги е за предпочитане, но за него са нужни двама човека. Но истината е, че съгрешилият може и да не се извини за причиненото зло.

Синът на наша позната бе убит в катастрофа, докато карал мотора си. 27-годишна жена отнема предимството на мотоциклетиста. Виновната така и не се е извинила. Вече няколко години след събитието, майката продължава да настоява за съд и възмездие. От нейните постове става ясно, че тя не е простила. Тази непростителност я изяжда отвътре.

Трето, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение или да си затвориш очите пред злото. Често хората не прощават, защото мислят, че така ще оправдаят постъпката на човека, който ги е наранил. Но прошката не извинява лошото поведение. Затова, когато учим децата ни да се извиняват за нещо, нараненото дете не бива да казва „няма нищо.“ То трябва да прости, но не трябва да казва, че няма нищо, защото има нещо!

Да простиш също не означава да дадеш амнистия. Когато прощаваме, ние се освобождаваме от желанието да отмъстим. Но поведението на другия може да има последствия, които той трябва да понесе. Убиецът, насилникът, крадецът, ще трябва да отговарят пред закона за престъплението си. Те ще трябва да отговарят и пред Бога.

Това прошката не е. Сега да видим какво прошката е.

Първо, да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Когато прощаваме, ние трябва да хвърлим списъка с тези, които са ни онеправдавали.

Двама бизнесмени, които в университета били съквартиранти, се срещнали на едно бизнес събитие, където били отишли със съпругите си. Тъй като не се били виждали от университета, останали да говорят цяла нощ в лобито на хотела. Знаели, че ще имат проблеми със съпругите си. На следващия ден, когато се видели, единият попитал: „Какво каза жена ти?“ Другият отговорил, „Щом влязох в стаята, жена ми стана исторична.“ „Искаш да кажеш истерична?“ „Не, точно исторична. Каза ми всичко лошо, което някога съм правил.“

Първо, прошката е да се откажеш да си го върнеш и да държиш сметка на този, който те е засегнал.

Второ, да простиш означава да не правиш квалификации, да не слагаш етикети. Махни етикета, на който пише, че този човек е лош и осъзнай, че той или тя са същите слаби, нуждаещи се и егоистични хора, какъвто си и ти. Имай състрадание.

И накрая, ние трябва да се молим Бог да благослови човека, който ни е засегнал. Прошката не е завършена, докато не сме изпълнили втората от двете най-големи заповеди да обичаме ближния като себе си.

Една жена, майка на 3 деца, била убита от любовницата на съпруга ѝ. Тяхната съседка, намразила убийцата. Казала, „Приятелката ми беше убита, а нейните деца останаха без майка. Имам всяко право да мразя убийцата.“ Всеки път, когато чувала името ѝ да се споменава по телевизията, настръхвала.

Извършилата престъплението била осъдена на доживотен затвор, но това не успокоило съседката. Всеки път, когато минавала покрай къщата на приятелката си, това отново разпалвало гнева ѝ.

Но някой я поканил на домашна група за Библейско изучаване. По време на дискусията Бог казал на тази жена, че тя трябва да прости. Тя протестирала, „Няма начин, тази жена уби майка на три деца!“

Накрая се предала. Написала писмо на убийцата в затвора, в което ѝ казвала, че ѝ прощава. Щом пуснала писмото в пощенската кутия, сякаш товарът ѝ се вдигнал от нея. Тогава, казва тя, разбрах, че гневът и горчивината, непростителността, ти пречат да преживееш истинска радост. Но това не било всичко.

Другата жена ѝ отговорила от затвора. „Съжалявам, че убих приятелката ти.“ Те започнали да си пишат и скоро се сприятелили. Съседката разбрала, че това което започнало като задължение в отговор на Божията заповед да прости, се превърнало в източник на Божия благодат в собствения ѝ живот. Тя била освободена от затвора „непростителност“. А жената в затвора станала за нея приятелка както убитата ѝ предишна приятелка.

Това е квинтесенцията на християнския живот. Неспособността да прости прибавя още повече нещастие към живота на засегнатия човек. Изборът е твой – дали да живееш автентичен християнски живот, или да си навличаш още повече неприятности. Знам, че си бил нараняван, но ти можеш да простиш.

В заключение, ако казваме, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат. Нежеланието да простим в крайна сметка ни хвърля в затвора на горчивина, гняв, ревност, вина и депресия.

Божията воля за нас е да прощаваме. Когато прощаваме, ние отразяваме Божия характер – неговата любов и благодат. Да простиш не означава да забравиш, да простиш не означава да се помириш, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение на злото. Да простиш също не означава да дадеш амнистия на провинилия се.

Да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Да простиш означава да не лепиш етикети. Да простиш означава да се молиш Бог да благослови човека, който те е засегнал.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.03.2026 г.

Излез от град Грях

 /Как да се върнем при Господа/

проповед

В началото искам да ви попитам, имало ли е време, когато си бил ревностен за Господа, но постепенно си охладнял за вярата? Когато си чел много повече Библията и си се молил повече? Бил си активен в служение, но вече не си? Идваш на църква, но вече я няма тази първоначална ревност?

Ако е така, то най-вероятно ти не си отпаднал от вярата, но си охладнял.  Духовното разложение е постепенен процес, не е като някой да те полее със студена вода през горещ летен ден. Дяволът е хитър, тактиката му е да те отдалечи от Бога постепенно.

Днес ще видим как ако това се отнася за нас, можем да се покаем и да се върнем до това блажено състояние, в което някога сме били.

Днес завършваме нашата поредица „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Давид вече беше помазан от Самуил за цар, но все още не беше се възкачил на трона. Все още трябваше да бяга от Саул. По-миналият път видяхме как Давид за малко да си отмъсти на стиснатия Навал, но благодарение на бързата намеса на съобразителната Авигея, той не оцапа ръцете си с кръв. А миналия път помощта на Брентън разгледахме и 28 глава на 1 Царе и видяхме как можем да сме покорни на Бога с цяло сърце.

Междувременно, без да се допита до Господа, Давид реши да избяга при филистимците, надявайки се че Саул ще престане да го търси там (1 Царе 27:1). Живееше в Сиклаг, филистимският цар Анхус го хареса и му се доверяваше.

След това филистимците се приготвиха за бой срещу Израел. Давид също се присъедини с мъжете си към филистимската армия, но филистимските началници му нямаха доверие, затова Анхус трябваше да го отпрати обратно.

Давид и неговите мъже тръгнаха обратно към Сиклаг, без да подозират какво е станало по време на тяхното отсъствие.

Много интересен е фактът, че по време на престоя му при филистимците, Давид не пише нито един псалм. Това е показателно – когато правиш компромис с вярата си, Бог не е пръв приоритет за теб.

Нека прочетем

1 Царе 30:1-6а „И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили. Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли. А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат. Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си.”

Всичко това се случи заради Давид. Давид потърси убежище при филистимците. После заповяда изтребването на всички и плячкосваше села чак до Египет, а лъжеше цар Анхус, че напада Израел.

Нищо чудно, че хората му бяха гневни. Филистимците го бяха отхвърлили. Амаликчаните бяха плячкосали града му. Той беше отговорен за всичко това. Цели 16 месеца бе живял във вражеска територия, но следваше своя разум. Беше се отдалечил от Бог.

Докато гледаше руините на Сиклаг, Давид осъзна тази болезнена истина. А тя е, че рано или късно Бог ще ни накара да отговаряме за нашето непокорство. Не можем да се измъкнем невредими от греха.

Давид трябваше да вземе решение дали да продължава да бяга от Бога и да правим компромиси с вярата си, или да се върне при Бога. Давид беше виновен за случилото се, но то беше същевременно израз на строгата Божия любов.

В тази 30-та глава виждаме три важни неща, които Давид направи, за да се върне при своя Бог. Ще ги разгледаме едно по едно, защото те са приложими за всеки християнин, който иска да се върне при първоначалната си ревност.

Първо нещо, което Давид направи, беше да си припомни Божията любов.

Припомни си Божията любов

Нека прочетем отново

1 Царе 30:6, но този път докрая: „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.“

В момент на най-голяма криза, Давид се укрепи в Господа.

Какво правиш, когато си достигнал дъното и няма никой, който да ти помогне? Как се укрепяваш в Господа?

Можеш да направиш това, като си спомниш кой е Бог, като си припомниш Божиите обещания и размишляваш върху Божията вярност в твоя живот.

Сега, когато бе загубил всичко, жените си, приятелите си, имота си, Давид се обърна към Този, когото не можеха да Му отнемат. Дори да загубиш всичко, ти си богат, защото имаш Бог! И обратно, колкото и богат да си, ако не познаваш Бога, ти си беден!

Както казват, не можеш да разбереш, че всичко от което се нуждаеш е Исус, докато Исус не стане всичко, което имаш. Когато нямаме към кого да се обърнем, разбираме че Бог е достатъчен, за да удовлетвори всичките ни нужди.

В своята милост, Бог допуска изпитания в живота ни, за да можем да се обърнем с цяло сърце към Него. Нидерландската авторка Кори Тен Бум, която е лежала в концлагер през ВСВ, казва: „Ние вярваме, че Бог е добър, но нашето разбиране за Неговата доброта е много повърхностно. Често съм чувала хората да казват, „Колко добър е Бог! Молихме се да не вали за църковния ни пикник и виж какво прекрасно време имаме! Да, Бог е добър когато изпраща благоприятно време. Но Бог е добър и когато позволи сестра ми Бетси да умре от глад пред очите ми в германския концлагер.“

Точно когато сме в беда се доказва нашата вяра. Когато всичко се сгромолясва около нас, ние имаме на наше разположение Бог – нещо, което светът не разбира. Невярващите могат да пренебрегват вярата ни, когато всичко е наред, но нямат отговор за това как може един християнин да свети в мрака във време на лична трагедия.

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той смирено потърси помощ от Бога.

Потърси помощ от Бога

След като си си припомнил кой е Бог, време е да потърсиш Неговата помощ.

1 Царе 30:8 „И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? А Господ му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко.“

Бог отговори утвърдително чрез жребий, при който първосвещеника използва двата камъка урим и тумим на ефода (нагръдника).

Някой ще каже, днес ние не разполагаме с урим и тумим. Как да разбера каква е Божията конкретна воля за определени неща в моя живот? Бог може да ти даде отговор по различен начин – първо, чрез Словото си. Бог няма да ви насочи към нещо, което противоречи на Неговото слово. Често получаваме отговор, докато четем Библията, и определен стих „оживява“ или става изключително приложим към вашата ситуация.

Само недейте да четете Библията като онзи, който се помолил Бог да му говори чрез Словото, отворил на произволна страница и там прочел „Юда отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Но този стих не му харесал и след това отново отворил на друга страница и прочел, „Иди и ти направи така. (Лука 10:37)“

Освен чрез  Библията, можем да получим потвърждение чрез Святия Дух, който дава мир относно даден избор, чрез отворени или затворени врати, чрез мъдър съвет от зрял християнин, чрез сънища… или комбинация от някои от тези. Но днес няма да отделяме много време на този въпрос.

По-важното тук е, че след 16 месеца живот при филистимците, най-накрая Давид престана да уповава на своя ум и сила, смири се и извика към Бога за помощ. Той се покая и веднага потърси Господа.

Не е лесно да се смириш, да си признаеш, че си сгрешил и да се покаеш. Но когато го направим, Господ ни посреща както бащата посрещна блудния си син, и ни дава много повече, отколкото сме искали.

Давид получи потвърждение да преследва амаликчаните, взе 400 от мъжете, откри неприятелската армия, изненада ги и спечели победа.

 „Давид отърва всичко, което бяха взели амаликчаните; също и двете си жени… Не им се изгуби нищо – ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, ни каквото и да било, заграбено от тях.“ (ст. 18)

Бог е Бог на благодатта! Поради греха си Давид изгуби всичко, но поради благодатта си Бог го възстанови!

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той потърси помощ от Бога и спечели победа. И трето, Давид възстанови прекъснатите си взаимоотношения.

Възстанови прекъснатите си взаимоотношения

Повече от година Давид бе далеко от своите приятели в Израел. Давид разбираше, че трябва да направи нещо за тези, на които беше обърнал гръб, докато беше при филистимците. Как го направи?

1 Царе 30:26 „А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.“

Той изпрати дарове от плячката на старейшините на Юда. Сякаш искаше да им каже, „Край на живота ми във вражеска територия. Връщам се у дома – нека този дар бъде доказателство за моите думи.“

Част от истинското покаяние е да осъзнаем, че сме наранили хора около нас и да направим каквото можем, за да възстановим взаимоотношенията си. Може това да означава да се обадиш по телефона или да отидеш при човека, за да си поискаш прошка. За възстановяването на взаимоотношения е нужно време и усилия от двете страни.

Ако си се отдалечил от Господа, ако си съгрешил срещу Него и срещу твой брат или сестра, не отлагай покаянието.  

В Родопите има няколко изолирани села, които се свързват с останалия свят чрез един-единствен път. Това ги прави труднодостъпни. По един път се стига до селото и по същия път трябва да се излезе от него. По същия начин, ако искаш да се върнеш при Бога, трябва да се обърнеш на 180 градуса и да се върнеш по пътя, по който си дошъл при Него. Това включва да си вземеш прошка от хората, които си пренебрегнал или срещу които си съгрешил по пътя.

Заключение

Днес разгледахме един епизод от живота на Давид, който започна с трагично събитие – отвличането на семействата на Давид и неговите мъже и плячкосването на техния град. Но тази трагедия бе израз на твърдата Божията любов. В резултат на нея, Давид си спомни за Божията любов, покая се, върна се при Бога и потърси помощ от Него.

Подобно на Давид, ние може да се отдалечим от Бога и да заживеем в град Грях. Това става неусетно.

Може да идваш на църква, но да не чувстваш радост и да нямаш желание да четеш Словото. Може дори да си престанал да ходиш на църква и да си се върнал към някои от предишните си грехове. Ако е така, тогава припомни си Божията любов. Покай се, смири се и потърси помощ от Бога. Не отлагай. Всеки отложен ден без покаяние ще прибавя нужда от още покаяние!

Обърни се кръгом и излез от град Грях. Извикай към Бога като Давид и възстанови взаимоотношенията си с всички, които си наранил по пътя.

Знаете ли как римляните наказвали понякога пленниците? Виргилий разказва, че те завързвали за тях лице в лице и ръка за ръка мъртвец, за да ходят с него, докато зловонието разрушавало живота на живия човек. Той постепенно умирал.

Без Христос ние сме приковани за мъртъв труп – нашата греховност. Само покаянието ни освобождава от сигурна смърт, защото животът и смъртта не могат да съществуват едновременно вечно.

Един човек се покаял на старини и тогава направил нещо неочаквано – признал си, че когато бил на 19 г. участвал в банков обир. Делото отдавна било прекратено поради давност. Но той настоял да възстанови откраднатата сума.

Това е истинско покаяние!

____________________

15.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Как в древна Гърция са се пазили от идиотски закони

Днес много от законите, които се приемат, не служат на обществото, а на лични и корпоративни интереси. В тази връзка, може би нашите политици е добре да чуят тази история:

Според легендата, в древна Гърция, за да се предотврати приемането на идиотски закони от идиотски държавници, законодателите трябвало да предлагат всички нови закони, докато стоят на платформа с въже около врата си. Ако законът се приемал, въжето се сваляло. Ако не се приемал, платформата се премахвала.

Красавицата и Звяра (1 Царе 25)

/проповед/

Чели ли сте приказката Красавицата и Звяра? Може би сте гледали филма на Дисни. В него, за да спаси баща си, едно интелигентно момиче на име Бел, заема неговото място като затворник в замъка на един Звяр, който всъщност е омагьосан принц. Въпреки страха си, Бел открива доброто сърце на принца, и с помощта на омагьосаните слуги, двамата намират истинската любов, като развалят магията. 

Днес ще разгледаме образа на една жена в Библията, която също е толкова интелигентна и красива като Бел.

Жената е Авигея. За нея научаваме само в тази глава, но тя е една от най-забележителните жени в Стария завет. Тя беше мъдра, решителна, търпелива и чувствителна жена. Беше много добър комуникатор. Вярвам, че това изучаване може да ни вдъхнови да изграждаме и ние тези качества в живота си на християни.

Вече казахме, че Давид бе помазан за цар на Израел, но все още не беше седнал на трона. Беше преследван от цар Саул, защото последният е полудял от ревност поради успехите на Давид. Всичко започна, когато Саул чу тълпите да пеят „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ (1 Царе 18:7)

Саул се разгневи, ревността му ставаше все по-силна и искаше да убие Давид. В 25 глава вече Давид и неговите 600 мъже бягат от Саул. Освен Авигея и Давид, в главата ще се запознаем с още един образ, мъжа на Авигея, Навал. Той ще играе ролята на Звяра.

В началото разбираме, че Самуил, последният съдия на Израел, умира и след погребението му Давид отива в пустинята Паран, която се намира на юг от Юда и на север от Синай. Това е същото място, откъдето Мойсей изпраща десет съгледвачи в Обещаната земя (Числа 13:3). 

Нека прочетем…

1 Царе 25:2-3 „ А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил. Името на човека беше Навал…

Навал беше богат животновъд. Името му означава „безумен“. Разбираме от текста, че той е опак и нечестив човек. Зъл до мозъка на костите си. От ст. 17 разбираме, че „той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.“ И този човек имаше прекрасна жена. Да се чуди човек как се е омъжила за него, но вероятно бракът им е бил уреден от родителите, каквато е била практиката тогава.

1 Царе 25:3 „а името на жена му – Авигея; и жената беше благоразумна и красива“

Истински Красавица и Звяр!

Навал е на Кармил и стриже овцете си. Давид и мъжете му са там вече няколко седмици и през това време са ги пазели от набезите на крадци. Имало е обичай по време на стриженето на овцете собственикът на стадото да се отблагодари за закрилата. Нещо като да дадеш бакшиш на сервитьора днес за добре свършената работа.

И по-надолу от 5-8 ст. разбираме, че  мъжете на Давид са се отнасяли много добре с овчарите и не са допуснали нищо от стадото да се изгуби. Затова щом научава, че Навал стриже овцете, Давид изпраща пратеници да вземат своя „бакшиш“.

Но в ст. 9-11 виждаме, че вместо да им се отблагодари, Навал ги обижда. Честта на Давид е засегната.

1 Царе 25:10 „Но Навал отговори на Давидовите слуги: Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат от господаря си.“

Навал е не само стиснат, зъл и нелюбезен, но и се проявява като безумен тук. Името му му подхожда. Не можеш да отговориш така на 600 воини, които бягат за живота си и които са ти помагали седмици наред, а сега са изгладнели.

Щом научава това, Давид е гневен, жадува да си отмъсти и повежда 400 от мъжете си въоръжени срещу Навал. И точно тогава на сцената се появява Авигея. Един от служите на Навал се връща, казва ѝ какво се е случило и я увещава да види какво може да направи, за да предотврати най-лошото.

Какво щяхте да направите, ако вие бяхте на мястото на Авигея?

Тя не само трябва да живее с този алчен глупак, но сега научава, че някой иска да убие него и целия му дом! Нейният живот също беше застрашен. Как щеше да реагираш ти? Да си вземеш багажа и да хванеш пътя?

1 Царе 25:18-19, 23 „Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини и ги натовари на осли. И каза на слугите си: Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. А на мъжа си Навал не каза нищо…

И Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, та се поклони доземи.“

Авигея не бяга да се спаси, а събира огромно количество хранителни продукти и отива да пресрещне Давид. Когато го вижда, пада на колене (ст. 23), показва уважение към Давид и поема вината върху себе си. Казва на Давид да не обръща внимание на Навал, защото „каквото е името му, такъв е и той“ (ст. 25). Накрая дори призовава Давид да не пролива кръв, за да не съжалява за това, когато стане цар (ст. 31)!

Какво научаваме от постъпката на Авигея?

Първо, колкото и големи да са различията в характерите на съпруга и съпругата, това не означава, че бракът е обречен.

Днес много двойки се женят и след няколко месеца или година-две решават, че не могат да живеят заедно поради „несъвместимост на характерите“. Едно изследване на разведени двойки година след развода показва, че 60% от мъжете и 73% от жените смятат, че са направили грешка и е трябвало да работят повече, за да спасят брака си.

В България на всеки два брака има един развод. Защо? Защото много хора не искат да положат усилия, за да го спасят и оздравят.

Много хора са повярвали на лъжата на дявола, че „тревата е по-зелена от страната на съседа“. Всъщност, това, което изглежда зелено, е тръни. Мнозина мислят, че разводът носи щастие. Щастието зависи от отношението на човека, не от обстоятелствата. Истината е, че повечето разведени хора чувстват вина, самота и тревожност.

Най-потърпевши от развода са децата. Те винаги биха предпочели родителите им да са заедно.

Ако преживявате трудности в брака си, изследвайте образа на Авигея!

Планът на Авигея сработва. Давид отменя нападението. Когато Авигея се връща, заварва Навал пиян. Безумният се е натряскал до козирката, както казваме.

Първо, несходството в характерите не прави един брак обречен. Второ,

Най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си

Това направи Авигея, когато отиде да пресрещне Давид по пътя. Обръщам се към жените: когато казахте „да“ на мъжа, за когото се омъжихте, вие приехте роля на човек, който му помага, подкрепя го и го издига. Това означава да го почитате (Ефес. 5:33) – да го уважавате безусловно.

Съпругът също има куп отговорности, но тях ще разгледаме в друга проповед. Но Бог те е направил да бъдеш „подходящ помощник“ (Бит. 2:18). Четох някъде, че този израз на иврит (ezer kenegdo) съдържа значение на парчета пъзел, които допълват липсващите парченца на мъжа и заедно те образуват цялата картина.

С други думи, когато жената подкрепя мъжа си, двамата стават една плът.

Ако има жена с основателна причина да не подкрепя мъжа си, това е Авигея. Защото мъжът ѝ не допринасяше с нищо в брака им, само се възползваше. Щяхме да разберем Авигея, ако тя беше срещнала на пътя Давид и беше казала,

„Давиде, аз не одобрявам ужасните неща, които мъжът ми е направил, моля те не наказвай и мене. Донесла съм ти храна, пощади живота ми и направи каквото искаш с мене. Само ме отърви от него!“

Но тя не го направи. И в текста четем, че десет дни след тази случка Навал умря. Може да е преживял инсулт или инфаркт. В текста просто се казва: „Господ порази Навал и той умря.“ (ст. 38)

Авигея ми прилича на жената от Притчи 31:

Притчи 31:10-12 „Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-ценна от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той не ще има недостиг на печалба. Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си.“

Авигея е пример за жените-християнки, защото тя носеше добро на мъжа си през целия си живот, макар че той не го заслужаваше.

Дотук казахме, че несходството на характерите не означава, че бракът няма бъдеще. Второ, най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си. И трето,

Бог може да работи в живота ти дори в лоши ситуации

Нека прочетем какво каза Давид, когато научи за смъртта на Навал.

1 Царе 25:39 „Благословен да бъде Господ, Който защити достойнството ми от обидата, която ми нанесе Навал, и въздържа слугата си да не стори зло…“

С други думи, Давид каза: „Навал ме обиди, но Бог ми помогна да не извърша зло.“

Това е интересно изказване, защото аз поне не си спомням в текста да е казано, че Бог е говорил на Давид, в сън или във видение. Нито пък да е изпратил ангели, които да го посъветват да не пролива кръв.   

Нещо повече, Давид даже не се помоли за съвет от Бога как да постъпи с Навал. Тогава как Бог въздържа Давид да не стори зло? Да, разбира се, Бог използва Авигея!

Бог може да работи в живота ни дори когато сме в ужасни ситуации. Авигея имаше труден брак и за нея щеше да е лесно да се затвори в себе си, да се депресира, да обвинява себе си, или родителите си, или дори Бог за нещастието си!

Можеше това да разклати вярата ѝ. Но в речта си пред Давид тя говори „в името на живия Господ“ (ст. 26) и изразява увереността си, че Господ ще благослови Давид с царството (ст. 28, 30).  Тук виждаме, че тя има пълно доверие в Бог!

Разбира се, от този текст не научаваме доколко посветена на Господа е била Авигея. Можем само да гадаем за молитвения ѝ живот. Но и от това, което знаем, можем спокойно да заключим, че тя е уповавала на Господа. Защото, ако вярата ѝ беше слаба, едва ли Бог щеше да я използва, за да въздейства на Давид да промени първоначалното си решение да накаже Навал.

Предполагам, че Авигея е уповавала на Бога и относно нейното оцеляване в ужасния ѝ брак.

Подобно на нея, ние също трябва да уповаваме на Бог да ни помага в нашите изпитания.

2 Коринтяни 4:8-9 „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.“

В този свят винаги ще имаме изпитания. Може да се спъваме и падаме, но не сме победени. Понякога може да не знаем какво да направим, но не стигаме до отчаяние. Може да бъдем преследвани, но Бог няма да ни изостави. Защо? Павел продължава: „Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.“ (ст. 10)

Авигея имаше ужасен брак, но не напусна съпруга си. Бракът е Божия идея. Бог иска мъжът и жената, които встъпват в брак, да останат в този съюз докато смъртта ги раздели. Авигея разбираше Божието намерение за брака. Тя никога не би напуснала съпруга си, колкото и лош да беше съвместния им живот.

1 Коринтяни 7:13-14, 16 „И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи… Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?“

Авигея не допусна нейната ситуация да се отрази на вярата ѝ в Бога. И Бог продължи да работи в живота ѝ! Нещо повече, благодарение на това, че се бореше за брака си и подкрепяше съпруга си въпреки неговото безумно поведение, в крайна сметка Бог я направи съпруга на бъдещия цар на Израел!

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, позволявам ли аз на трудностите в живота да засегнат вярата ми? Когато съм поставен в ужасна ситуация, това отнема ли радостта от спасението ми?

В крайна сметка, тези въпроси зависят от по-важния въпрос: имам ли лични взаимоотношения с Господ Исус Христос?

-

В заключение, в 1 Царе 25 гл. видяхме един алчен безумец, който заплати с живота си, един гневен Давид, който жадува за отмъщение и една мъдра жена, чиято брачна вярност бе възнаградена.

От живота на Авигея научаваме, че различията в характерите не означават, че бракът ни няма бъдеще. Второ, най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си, дори и той да не заслужава! И трето, Бог може да работи в живота ти дори в лоши ситуации.

Но тази история има още един аспект, забелязахте ли го? Давид представлява бясното човечество, което жадува за отмъщение и се носи с пълна скорост по пътя към самоунищожение. Авигея е преобраз на Господ Исус Христос, който ни посрещна на пътя към нашето унищожение, спря ни и каза, „Виж какво имам да ти предложа.“

И чрез смъртта си на кръста Той уталожи Божия гняв. Благодарение на Неговата жертва на кръста ние можем да бъдем простени.

Ако ти не си срещал още Исус Христос, искам да ти кажа, че Той стои на пътя точно пред теб. Той е там, дори да не го виждаш. Ръцете му са разтворени и Той те кани да размислиш, да се обърнеш от греха и да Му се довериш като Господ и Спасител. 

Днес е денят, когато можеш да положиш доверието си в Него. Бог те призовава, затова остави всичко друго и тичай при Кръста на Христос. Довери Му се за твоето спасение! Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен!

Молитва

________________________

01.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Империята отвръща на удара (1 Царе 24)

 /проповед/

Случвало ли ти се е да те наранят и да искаш да си го върнеш?

Телефонът на един преподавател в университета звъннал в 3 ч. през нощта. Той вдигнал и оттатък някой казал, „Аз съм вашия съсед, г-н Андреев. Вашето куче не спира да лае и не мога да спя от него.“ Преподавателят благодарил за обаждането и затворил телефона.

Следващата нощ телефонът на Андреев иззвънял точно в 3. Отсреща гласът казал, „Обажда се преподавателят в университета. Исках да ви кажа, че аз нямам куче.“ Империята отвръща на удара!

Да се ядосаш и да искаш да си го върнеш е естествено като дишането за повечето хора. Голямо е изкушението да го направиш! Естествената ни реакция е да си отмъстим, ако са ни направили мръсно. „Вече сме квит!“

Може би работодател ти е обещал една заплата, а ти е дал много по-малко. Може твой съученик или колега да те е разочаровал. Може дори някой в църква да те е наранил или да не е оценил усилията ти. И ти чакаш за възможност да му го върнеш.

В нашата природа е като ни обидят да бързаме да обидим. Ако ни зашлевят шамар, да си го върнем. И така влизаме в непрекъснат цикъл на мъст.

Понякога ние се извиняваме за отмъстителността си, като я представяме като право на справедливост. Казваме, „Имам право на възмездие“. „Нека види той какво  ми е причинил.“

Чувствал ли си се някога така? Ако да, то ти разбираш как се е чувствал Давид малко преди да стане цар. Ако някога някой може да спори, че има право на възмездие, това е описано в пасажа, който ще разгледаме сега. Моля отворете на 1 Царе 24 гл.

Ние изучаваме вече няколко седмици живота на Давид в Първо Царе. Дотук видяхме, че Саул завидя на военните успехи на Давид и се опита да го убие. След като тези намерения бяха потвърдени от Йонатан, Давид избяга.

И в 22 глава виждаме Давид, преследван от параноичния и отмъстителен Саул, да отива в пещерата Адулам. Той е обезсърчен и вика към Бога и излива душата си в песен, която е останала в нашите Библии като Псалм 57 и Псалм 142.    

Давид е загубил всичко и вика към Бога в молитва. И скоро Бог му изпраща помощ.

1 Царе 22:1 „и братята му, и целят му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.“

Скоро и други ги последват.

1 Царе 22:2 „И всички, които бяха притеснени, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.“

Давид успява да дисциплинира тези хванати „от кол и въже“ мъже в малка боеспособна армия, която става известна като „силните мъже на Давид“.

Давид отива при моавския цар, но когато научава от пророк Гад, че там няма да е в безопасност, отива в гората Арет в Юда.

1 Царе 23:14 „И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.“

Давид непрекъснато сменяше местонахождението си и Саул беше по петите му.

При това, Давид не беше направил нищо да заслужи това отношение от страна на Саул, който беше заслепен от ревност и омраза. И ако Давид искаше да си го върне, скоро щеше да му се удаде случай.

1 Царе 24:1-4 „След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.“

Очевидно той е влязал сам, без своята охрана.

Дали беше случайно, че Саул трябваше да влезе по нуждата си точно когато минаваше покрай същата пещера, където се криеше Давид? Мисля, че това не беше случайно, а беше оркестрирано от Бог, за да изпита Давид, да го обучи и да покаже неговото сърце.

1 Царе 24:4 „И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре.“

Сигурно мъжете с Давид бяха въодушевени и си представяха как животът им на беглеци най-накрая ще свърши и те ще станат част от свитата на бъдещия цар.

И кой щеше да обвинява Давид, ако бе извадил меча си и го бе забил в гърба на Саул заради цялото зло, което Саул му бе сторил и бе разрушил живота му поради своята ревност.

Но Давид направи нещо различно.

„…Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.“ (ст. 4)

Давид изтегли меча си, но не го заби в гърба на Саул.

Той отряза парче от мантията на Саул и след това се скри отново навътре в пещерата. Саул изобщо не усети нищо! (Имал е друга работа в момента 😊 )

Но след това Давид се почувства гузен. Имаше угризения на съвестта.

Четох за убийството на едно 15 годишно момче е убито. 41 години родителите търсят убийците. Накрая един от тях сам се предава на полицията. Защо го е направил толкова години след извършеното престъпление? Защото повече не е можел да се бори с угризенията на съвестта си.

Давид се почувства гузен за нещо много по-малко. Но той не можеше да повярва, че си е позволил да направи това.

1 Царе 24:6,7 „И рече на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник. С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да се вдигнат против Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и отиде по пътя си.“

Нима, Давид!? Това е човекът, който месеци наред се опитваше да те убие! И ти се чувстваш виновен, че си отрязал парче от мантията му?!

Но Давид се отнасяше с огромно уважение към царската институция. Макар и да изглеждаше дреболия, отрязването на парче от мантията на Саул беше безчестие към помазания от Бога цар.

Редно е и ние да се запитаме, не отрязваме ли понякога и ние част от характера, влиянието или позицията на човек с необмислени критики? Не би ли трябвало да скърбим също за нашето безразсъдно поведение, да се изповядаме и поправим?

Той разбра, че бе направил това поради натрупани гняв и горчивина, но след това се смути за това, че е позволил се води от чувствата си. Той до такава степен искаше да почита Бога в живота си, че почувства угризения, защото бе позволил грешното желание да надделее в него.

В случая важно е какво можем ние да научим от този разказ в Словото, когато сме толкова гневни на някого, че искаме да си отмъстим. Искаме да отвърнем на удара.

Как да се отнасяме към колегата на работа, който манипулира другите, за да те злепоставя и да изтъква себе си пред тях? Как да се отнасяме към близък човек, който ни е наранил, като е казал някои неверни неща по наш адрес?

Как да се отнасяме към „приятел“, който е взел назаем пари от теб и е обещал да ти ги върне, но не си видял и пукнат цент от тях? Или човек, който в гнева си те е ударил и те е наранил?

Как да се отнасяш към съпруг или съпруга, които са те изоставили и са те оставили сам да се грижиш за децата? Или към родител, който те е наранявал емоционално, физически или дори е злоупотребявал с теб сексуално?

Днес говорим за отмъщението.

Хората сме измислили различни начини, по които да си го връщаме на хора, които са ни засегнали.

Много хора прибягват до физическа саморазправа. Ако гледаш новините всяка вечер може да си помислиш, че това е нормалният начин хората да се справят със споровете си. Насилието е навсякъде – вижте войните около нас, домашното насилие, тормозът на деца от деца в училище, гневните шофьори, готови да се бият с някой, отрязал им пътя, дори саморазправите в парламента.

Други прибягват към словесни нападки.

Яков 3:5-8 „А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството, но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.“

Всички ние знаем колко опасен е езикът, но все пак го използваме. И веднъж изречеш ли водопада от думи, те не могат да бъдат върнати обратно.

Освен физическо или словесно нараняване, има още един вид отмъщение, да се държиш хладно с някого. Или го игнорираш и му даваш да разбере, че не искаш да имаш нищо общо с него.

Като в онази история, в която на един баскетболен мач влязъл нов играч като резерва и започнал да пази баскетболния съдия. Винаги където и да се движел по полето, този играч му правел заслон. Съдията не можел да се откъсне от него. Дори когато отборът му тръгвал в атака, играчът пак пазел съдията.

В почивката съдията отишъл при треньора на отбора и казал, „Може ли да те видя за малко, не знам как да ти го кажа, но един от твоите играчи непрекъснато ме пази.“ С лукава усмивка на лице, треньорът му казал, „Ами, аз винаги казвам на момчетата да пазят този, който най-много вреди на отбора.“

Ние също гледаме кой най-много ни е навредил и се държим хладно с него.

Но как според Библията трябва да се отнасяме към човека, който ни е наранил?

Първо, очаквай с теб да се отнасят зле. Същото измамливо и страшно болно сърце, което носеше Саул, носи всеки човек, включително ти. Ще се случва хората да се отнасят зле с нас, да ни нараняват, да ни причиняват огромна болка, да ни карат да се гневим и да предизвикват у нас емоции, на които никога не сме мислили, че сме способни. Конфликтите са неизбежни.

Но, както казва

Римляни 12:18, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“

Трябва да приемем истината, че няма как да се разбираме добре с всички. Има християни, които страдат от това, че не всички ги харесват. И те са готови да се огънат и да правят компромиси с принципите си, дори да загубят самоуважението си, само и само да са харесвани.

Но ако сме реалисти ще знаем, че някои конфликти са неизбежни и не трябва да се страхуваме от тях. Дори Исус не беше обичан от всички. Той имаше много врагове и те Го разпънаха на кръста. Но Бог Го възкреси и сега дава живот на всички, които повярват в Неговото име.

Важно е да внимаваш не ти да си причината за конфликта. Не търси за какво да се заядеш с хората. Ако ти се иска да кажеш нещо остро, задръж езика зад зъбите си. Смири се и търси мира.

Правилната, богоугодна реакция на грубо отношение не идва естествено. Затова Исус каза,

Матей 7:12 „И тъй, правете на другите това, което искате те да ви правят.“

Тази заповед е революционна. Рядкост са хората, които дори няма да имат желание да отвърнат на удара. Когато си наранен искаш да си го върнеш. Нашата човешка природа вика за възмездие.

Някой е казал: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ. А аз искам само да върша Божието дело.“

Най-вероятно, когато си наранен, и теб ще те споходи желание да вършиш Божието дело. Но един зрял, воден от Духа християнин, не се осланя на чувства. Той се ръководи от принципи.

Затова не уповавай на плътта. Мъжете на Давид му казаха,

1 Царе 24:4 „Ето деня, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще му сториш както ти се вижда за добро.“

Благодарение на своята почтеност и духовна зрялост, Давид не заби меча си в Саул. Давид не се поддаде на силното желание за отмъщение. Той бе воден от Духа, затова отказа да върне на Саул за злото, което му беше причинил.

Матей 5:44 „Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят“.

Инстинктът ни казва, „мрази врага“, но Бог ни казва, „обичай неприятелите си“. Не е лесно, но е възможно. Исус също се моли за неприятелите си на кръста с думите, „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Днес искам да ви предизвикам да си помислите за човек, който ви е много трудно да обичате, и да започнете да се молите за него. И ще се убедите, че е много трудно да мразиш някого, за когото се молиш.

По-нататък Саул излиза от пещерата и тръгва по пътя си. След него излиза Давид и се провиква:

1 Царе 24:7-8 „Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти? Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата, и едни рекоха да те убия, но аз те пожалих, защото си казах: Няма да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.“

Давид конфронтира параноичния Саул и поиска да „заровят томаховките“. Беше му омръзнало да живее като беглец и реши да говори на Саул. И ако Саул кажеше да го убият, така да бъде. Но той щеше да прекрати това веднъж завинаги.

Понякога ние трябва да направим това. Това не е лесно. Както казва Клайв Стейпълс Луис, „Всеки мисли, че прошката е чудесна идея, докато не му се наложи на него самия да прощава.“

Не е лесно, но е необходимо. Един от най-добрите начини да се справим с хора, които са ни наранили е да отидем и да говорим с тях.

Може и да не ги убедим, че грешат, но поне ще им кажем какви са фактите.

Вместо това ние сме склонни да оставим нещата както са, сякаш те сами ще се оправят. Но това няма да стане.

Давид каза, „Царю, нека ти кажа как стоят нещата. Аз не се опитвам да те убия, нито пък искам да ти отнема престола. Това са лъжи, които хората разпространяват за мене. Защо ги слушаш? Сега ще ти докажа. Ако исках да те убия, щях да го направя в пещерата. Но не го направих.“

Исус каза,

Матей 18:15 „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си.“​

Но много често ние правим точно обратното – вместо да отидем при човека, който е съгрешил срещу нас, ние отиваме при други хора, за да им се оплачем. Нужно е да говорим с този човек, не с другите.

Заключение

Давид е пример за човек, който остави възмездието там, където трябва - в ръцете на Бога. Освен него, още един направи това. Това беше Исус.

1 Петър 2:21-23 „понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“

Исус беше без грях, беше напълно невинен. Въпреки това, Той беше обиждан, бит, наранен и умъртвен с най-мъчителната смърт. И въпреки това, Той остави отмъщението и възмездието в Божиите ръце.

Защо могъщият Божи Син позволи да бъде малтретиран по толкова ужасен начин, без да си отмъсти?

1 Петър 2:24 „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.“

Исус позволи да бъде малтретиран без да си отмъсти заради теб и мен.

Той не си отмъсти, защото знаеше, че трябва да умре. В смъртта си Той пое наказанието за нашите грехове от Бога. Той не извърши грях, но бе наказан заради греховете на човечеството. Той умря, за да може ние да живеем чрез вяра в Него. Поради това можем да имаме спасение.

1 Йоан 2:2 „Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“

Чудното послание на благата вест е, че тъй като Исус доброволно отиде на кръста, без да си отмъщава за несправедливостта, нашите грехове са платени и ние можем да се изправим пред Бога чисти като сняг. Бог ни предлага вечност на небето. Но всеки човек трябва да вземе решение дали да приеме този дар или не. Той се приема чрез вяра и покаяние.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.02.2026 г. 

Истинският Приятел (1 Царе 18:1-9)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху 1 Царе „В търсене на Цар“. Разглеждаме живота на Давид. Миналия път с помощта на Жоро разгледахме една от най-интересните истории в Библията, победата на Давид над Голиат, записана в 1 Царе 17.

Днес ще разгледаме първите 9 стиха на 18 глава, за да видим как различни групи реагират на победата на Давид, а след това ще поговорим малко и за това какво характеризира истинското приятелство.

Прочит 1 Царе 18:1-9.

1.     Поклонение на герои.

Давид спасява Израел. Той побеждава героя на филистимците, Голиат и така се превръща в герой за Израел. Първата реакция е тази на тълпата, която пее: „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“

Това силно разстройва Саул, зъл дух го напада и на следващия ден той прави първия си опит да убие Давид.

Това е нормална реакция за една тълпа. Те сякаш казват, „Сауле, харесваме те, но вече си имаме нов герой.“ Всъщност, на мястото на стария идол, Саул, те издигат нов.

Това поставя началото на вражда между Саул и Давид, но също така подготвя капан за Давид. Защото поклонението на герои е винаги деструктивно.

Всъщност, тълпата не разбира какво се е случило с тази битка. Защо Бог допуска едно малко момче без оръжие и без военен опит или тактика да победи цяла армия?

Всъщност, не Давид, а Бог победи тази армия! Те трябваше да пеят не „Давид порази десетките си хиляди“, а „Спасението е от Господа“! Това беше правилният прочит на победата над Голиат и филистимците.

Когато едно момче побеждава великан и това води до победа над цяла армия, тук явно не става въпрос за човешки умения или военна тактика, а за това, че самият Господ е спечелил тази битка.

За хората е характерно да героизират личности. Но винаги, когато се покланяме на герои, това има разрушителен ефект. То води до разделение, завист и разочарование.

Поклонението на герои е голям проблем и за хората, които встъпват в брак. Те казват: „Най-накрая намерих някой, който ще ме спаси. Ура, той/тя ще ми оправи живота и ще ме направи щастлив.“

Това поклонение може да е и към децата. Те се превръщат в твоите герои. Някои прекалено амбициозни родители направо стресират децата си, защото ги карат да ходят на частни уроци, да учат, да спортуват, за да са „успешни“ в живота си.

Други родители пък превръщат детето си в единствения смисъл на живота си и се грижат то да има всичко, дори да не му се налага да работи. Така възпитават едно малко диктаторче, което после се превръща в голям диктатор. Това също има отрицателни последици за детето и за тях.

Героизирането на някой в твоя живот винаги води до разочарование.

Защо копнеем за известни личности и герои? Първо, защото те задоволяват нуждата ни от нещо по-голямо от незначителните ни животи… Но парадоксът е, че ние им се покланяме, защото животът ни е незначителен, но когато го правим, това ни кара да се чувстваме още по-ужасно.

Ние сме създадени, за да се покланяме на Бога. Но тъй като Бог отдавна не присъства в живота ни като секуларно общество, си измисляме герои, създаваме си звезди, правим си идоли, които ни карат да се чувстваме значими.

Гледах интервю на дъщерята на оперния певец Гюзелев, която разказа как в Париж случайно срещнала един от своите идоли, режисьора и сценарист Паоло Сорентино, и решила да отиде при него и просто да му каже, че много харесва филмите му. И когато го заговорила, той с неприязън казал, „А, не, моля ви се, моля ви се!“

Поклонението на герои води винаги до разочарование.

Същото е и в политиката. Едни от най-големите трагедии на 20 век, а и в 21-ви, са резултат от това, че народите решават, че искат да имат „спасител“. Вожд на народите, фюрер, дуче. Така се раждат диктаторите.

Винаги, когато се оженим за такъв „спасител“, или си „родим“ спасител, или изберем на избори „спасител“, това ще ни довърши.

Това е първата реакция на победата над Голиат. Но в текста виждаме и втората реакция. Тя е…

2.     Неприязън към героите.

Това е подходът на Саул. Неприязън, дори омраза към героите. Докато масите, простолюдието са склонни да героизират, да се покланят на личности, елитите преди и днес мразят героите.

Саул намрази Давид, защото той го караше да изглежда по-слаб лидер. В следващите няколко глави Саул прави всичко, за да може Давид да се изложи и провали. Обаче Давид продължаваше да се доказва като успешен служител и воин.

Причината, поради която елитите и властимащите не желаят хората да имат герои, е защото тези герои са високоморални личности, или в най-лошия случай по-морални от тях. Елитите са губещите в сравнение с героите.

И днес виждаме как мафията използва медиите си, за да омаскари всеки що годе свестен политик и да му попречи да спечели политическо мнозинство в парламента.

Днес повечето хора са съгласни, че за да функционира добре едно общество, то трябва да вярва в добродетели като честност, състрадание, саможертва, смелост, солидарност, приемане на различията и т.н.

В древността хората са се учели на добродетели от своите герои. От легенди и митове за героите, подобно на легендата за Крали Марко. Хората са слушали разкази за своите герои около огнището и са си казвали, „И аз искам да съм като тях.“

Но проблемът е, че героите ни карат да се чувстваме неловко. Затова управляващите като Саул мразят героите и разпространяват опорката, че „всички са маскари.“

Ако вярваме, че всички са маскари, че всички са лицемери, тогава няма нужда да подражаваме на нечий пример. Можем да правим каквото си искаме. И така се разпада обществото ни.

Саул се оскърби от думите „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ И намрази героя Давид. И какво стана с него? Той стана ли благороден? Не!

Следователно, прекаленото героизиране, поклонението на герои ни довършва, а омразата към героите подкопава обществото.

Ние имаме нужда от Спасител, но когато се обърнем към някой „спасител“, той ни разочарова.

В приказката „Пепеляшка“ на Шарл Перо, тя копнее за спасител и накрая красивият принц идва и става неин спасител. Но според феминистите, това я правило подвластна на него.

От друга страна, мъжете също имат проблем, като търсят спасение в жена. Помните ли друга приказка,  „Жабокът – принц“ от братя Грим. По думите на п-р Тим Келър, ние се чувстваме грозни, необичани и искаме това красимо момиче да се появи отнякъде, да ни целуне и да ни превърне в красив принц.

Всички ние се нуждаем от спасител. Но когато се обърнем към човек, за да ни спаси, той ни разрушава. А ако решим, че мразим всички герои и спасители, се разпадаме.

Какъв е отговорът тогава? Йонатан има напълно различен отговор от тълпата и от Саул.

3.     Да видиш истинския Герой.

Нека прочетем отново

1 Царе 18:1-4 „И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“

Йонатан също е привлечен от героизма, вярата и свидетелството на Давид. И Йонатан се привърза към Давид и го обикна. Но Йонатан не му се поклони, нито го намрази, защото позволи на героя да го смири. Нито тълпата направи това, нито Саул посмя да направи.

Всъщност, героите трябва да ни смиряват, затова много хора мразят героите. Но как се смири Йонатан? Той му даде мантията си и меча си. Но това беше царска мантия, той беше бъдещият цар!

С други думи, Йонатан му каза: „Ти заслужаваш да бъдеш цар! Ти си по-добър от мен.“

1 Царе 23:17 „ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе.“

Ние скоро ще имаме поредните избори за парламент, а след това и за президент. Представете си на балотажа за президентските избори, единият кандидат има 75% одобрение, а другият само 25% одобрение. И първият дава пресконференция, на която казва: „Мислех за изборите и смятам, че моят опонент е по-добър кандидат за президент от мен. Той има повече качества, по-мъдър и почтен от мен е, ще бъде много по-добър президент от мен. Правя си самоотвод, изберете него.“

Звучи нереално. Но точно това направи Йонатан. Йонатан беше наследникът на трона и имаше всички качества. Но той се смири пред този герой. Защо? Защото гледаше към Бога.

Когато Саул иска да убие Давид, Йонатан му казва:

1 Царе 19:5 „Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже … делата му са били много полезни за тебе; защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил.“

Йонатан беше разбрал какво се случи при победата над Голиат. Той не беше заслепен от героя Давид. Той разбра, че спасението е от Господа, не от Давид. Затова Давид не го смачка, а го смири.

Той не стана зависим от Давид, но само бе привлечен от него. Не е грях да си привлечен от примера на някой герой – например от примера на дякона Левски. Но е грях да го издигаш в култ.

Всъщност, Йонатан прозря, че Давид е преобраз на един по-добър Давид, по-голям Герой. Този помазан да бъде цар е чудесен преобраз на истински помазания Цар. Когато Йонатан видя Давид да поваля Голиат, той разбра, че неговият проблем не са великаните.

Ние сме привлечени от момчето, убило великана, от Св. Георги, който е убил ламята. Но нашият проблем не са великаните и драконите, а грехът и смъртта. Ние се нуждаем от един Герой, който рискува живота си и побеждава греха и смъртта. 

С други думи, отговорът не е нито поклонение на герои, нито омраза към героите. Отговорът е да видиш истинския Герой.

Няма лошо в това да имаш герои. Но ако не повярваш в благовестието, ти или ще превърнеш твоите герои в обект на поклонение, или ще ги намразиш.

А благата вест наистина говори за един Герой, Исус Христос.

Евреи 12:1-2 „нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.“ „Начинател“ (archēgos) тук означава „водач, основател, пионер“, с други думи, „герой“.

Давид победи Голиат не заради своята сила, а защото Бог го избра да представлява целия Израел. Неговата победа бе победа за Израел. Той бе водачът, начинателят на победата. По същия начин Исус е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

Йонатан успя да види отвъд Давид, видя Исус. Ако нашият поглед също е отправен към Исус, не е нужно нито да мразим героите, нито да се пристрастяваме към тях.

Това е, от което се нуждаем в нашите бракове, в нашите семейства, приятелства, политическа принадлежност… изобщо в живота ни.

Нека видим малко по-подробно какво означава това на практика в живота ни.

4.     Истинският приятел.

Приятелството на Давид и Йонатан е пример за нашите приятелства. Същевременно, Давид е и преобраз на Христос. Затова, можем да се учим от него на това как да бъдем ученици на Христос.

Но в приятелството на Давид и Йонатан виждаме две важни неща. Първо, истинският приятел е открит с теб.

Изразът „Йонатан се привърза към Давид“ (ст. 1) означава че душата на Йонатан се свърза с душата на Давид. Те споделяха най-дълбоките си мисли, страхове и надежди. Бяха напълно открити един с друг.

Като четат това, някои съвременни автори мислят, че тук е описана хомосексуална връзка. Може би, защото мъжете обикновено трудно разкриват чувствата си.

Но тези хора казват това, защото не разбират благата вест. Това бяха двама войни, но нещо бе променило тези войни и им позволи да са открити и уязвими един с друг.

Те принадлежаха на две различни класи. Единият бе пастир, другият бе царски син. Те трябваше да бъдат политически врагове. Те нямаха нищо общо… с изключение на едно нещо. За тях Бог бе по-важен от тях самите. Тяхното най-голямо желание бе да вършат Божията воля.

Бог бе помазал Давид, а не Йонатан за цар. И Йонатан си каза, щом Бог ми отнема царската корона, нека бъде така. Бог е моята награда! Както каза Йов, „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ (Йов 1:21)

Тъй като Давид и Йонатан обичаха Бог повече отколкото обичаха един друг, тяхната обич издържа изпита на времето.

Ако обичаш Бога повече, отколкото обичаш приятеля си, тогава ще имаш невероятно приятелство. Защото тогава ще правиш и казваш това, което е необходимо, без да се страхуваш да се откриеш, защото Бог е твоето спасение. Няма да се страхуваш да конфронтираш другия, защото Бог е твоята праведност.

Когато умирал от едра шарка, американският богослов и философ Джонатан Едуардс казал на дъщеря му да напише писмо на жена му, която нямала да успее да дойде да го види. „Предай най-дълбоката ми любов на скъпата ми съпруга и ѝ кажи, че необикновеният съюз, който просъществува толкова дълго между нас, бе духовен съюз, затова ще продължи вечно.“

Ако Бог е по-важен за теб от човека до тебе, тогава можеш да имаш истински приятелства. Ако Бог не е твоят спасител, ако не е твоят герой, тогава ще изпадаш в поклонение на измислени герои или в омраза към герои. Ще опитваш сам да се спасиш.

И второ, ако си открит с приятеля си, ти ще си и отчетен пред него, защото Бог е по-важен за теб, отколкото твоя приятел. В 20 гл. виждаме, че Йонатан направи това, когато обеща на Давид, че ще му съобщава какви са намеренията на баща му към него.

Ако искаш да имаш такива приятелства с християни, тогава трябва да имаш тези две неща – откритост и отчетност. Под отчетност имам предвид да споделяш със зрял брат или сестра в Господа за твои проблеми. Ако си отчетен пред някого, това може да промени живота ти!

Например, аз съм отчетен пред националния координатор на църква „Нов живот“ и пред мъжете, с които имам ученичество. Отчетността включва неща като колко време прекарвам всеки ден в четене на Словото и молитва, с какви грехове се боря и т.н.

Отчетност означава да изповядваш греховете си, например ако се бориш с гняв, непростителност, порнография, някой лош навик и т.н.

Разбира се, ти можеш да имаш приятели нехристияни. Но не можеш да имаш духовно единство с тях. Ако Христос е твоят център, нехристиянинът няма да те разбере. Ако Исус е твоят Спасител, можеш да имаш истински приятелства! Давид и Йонатан имаха такова истинско приятелство.

Заключение

В заключение, отговорът на Библията не е нито покланянето на герои, нито неприязанта към герои, а да видиш Героя отвъд героите. Йонатан прозря Героя отвъд героя. И това го направи герой. От друга страна, Саул искаше Йонатан да стане цар и това отне царството от него.

Това е благата вест. Саул бе религиозен, но когато се изправи срещу помазания за цар, се почувства засрашен. Може да си религиозен, морален и добър, но това не е достатъчно.

Единственият начин да си свободен е да позволиш на Христос да стане твой цар. Който иска да се издигне, ще се сниши. Ако искаш да управляваш, трябва да се покориш. Ако искаш да си щастлив, търси щастието на другите и Божията слава. Защото макар и да беше Бог, Исус Христос се смири, затова Бог го превъзвиши и Му даде име, което е над всяко друго име. Йонатан разбра това.

Ако Йонатан видя Исус в Давид, колко повече ние трябва да сме готови да сложим Исус на първо място. Защото когато Исус отиде да се бие с дракона, Той не се върна с главата му, както Давид се върна. Исус отиде и загуби главата си. Той загуби, но в крайна сметка победи. Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел.

Амин.

______________________

15.02.2026

БПЦ "Нов живот" Варна