Три съвета преди първия звънец

 /проповед/

След няколко дни е първият учебен ден. След много неизвестни заради коронавируса, децата се готвят за присъствени уроци в училище. Отново ще удари първия звънец и принудително разделените за дълго ученици отново ще се съберат заедно.

Една учителка казала на един ученик, „Защо не си миеш зъбите? Мога да видя какво си закусвал тази сутрин.“ Момчето казало, „Какво съм закусвал?“ Учителката казала, „Яйца.“ „Ами сгрешихте, това беше вчера.“

Днес учениците вече нямат бележници в училище, нали? В дните, когато още имаше хартиени бележници, един баща разглеждал бележника на сина си и казал: „Едно нещо определено е в твоя полза. С този бележник не е възможно да си преписвал.“

Малката Петя се върнала вкъщи от първия учебен ден. Майка ѝ я попитала, „Какво научи днес?“, тя отговорила: „Не много. Утре пак трябва да ходя.“

Отново в училище. Отново в реалността. След един срок на онлайн обучение, за едни това може и да е радост. Други ще трябва да се примирят.

По повод първия учебен ден искам да споделя някои мисли, които се надявам да помогнат не само на учениците, но и на по-големите.

Искам да говоря за три важни неща преди да удари първия звънец. Те може и да изглеждат като странни инструкции, но ако ги следваш, ще бъдеш благодарен, че си го направил. Първо, слушай какво ти се говори. Второ, не прави като другите деца. Трето, направи Исус Господар на твоя живот.

Слушай какво ти се говори

Притчи 1:8,9 „Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си, 9 защото те ще бъдат благодатен венец за главата   и и огърлица около шията ти.“

Внимавай какво ти говорят твоите родители, учители и хората с власт над тебе.

Едно момче казало на баща си, „Тате, директорът каза да те поканя на малко събрание в училище.“ „Колко малко е събранието, сине?“, попитал бащата. Момчето отговорило, „Ти, аз и директорът.“

Ако не внимаваш в училище, може да те поканят на такова събрание. Аз лично не съм имал това „щастие“, но на някои от моите съученици им се е случвало.

Един мъж се оплакал на друг, „Ех, трябваше да слушам какво ми говореше майка ми.“ „И какво ти говореше?“ „Не знам, не я слушах.“

В живота винаги трябва да слушаме и внимаваме какво ни се говори. Може тази инструкция да ни се струва странна, защото повечето деца не слушат възрастните. Но ако не го правим, може да си навлечем неприятности.

Нека ви кажа какво стана, когато веднъж не внимавах. Веднъж карах с колата и на светофарa видях, че светна жълто. Можех да спра, но си казах, ще дам газ и ще мина на жълто, преди да е станало червено. Но един друг шофьор решил да потегли преди да светне зелено и в резултат ме блъсна отстрани. Ръснах се яко за ремонт на колата. Слава на Бога, нямаше жертви.

Когато не внимаваш какво ти говори светофара, може да загазиш. Шофьорите често не внимаваме – някои си гледат в телефона, други си слагат грим, трети се карат с жена си... И така стават катастрофи.

Ученици, струва си да внимавате какво правите.

1 Петър 2:13 „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт...“

За вас, ученици, това означава да се покорявате на родителите, учителите, учителките в неделното, на полицията и т.н. Когато не внимавате на това, което ви се казва и не им се покорявате, си търсите белята.

Ако сте посещавали Априлското училище в Габрово сигурно сте видели „затвора“ под катедрата, където затваряли провинилите се ученици. Имало и надписи за непристойно поведение – невнимателен, нечист, неблагочинник, неприлежан, ленив, крадец, развращен, непокорен... В много училища имало и „пръчка послушанка“.

Днес, ако не внимаваш в час или не се подчиниш на учителя, най-много да ти напишат двойка или да те извикат на малко събрание с родителите ти.

Освен учителите, вие трябва да слушате най-вече вашите родители.

Притчи 1:8 „Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си.“

Ефесяни 6:1 „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно.“

Деца, покорявате ли се на родителите си? Когато ви кажат да направите нещо, правите ли го? Какво става, когато не изпълнявате? Наказват ли ви? Не знам вас, но мен са ме наказвали. Веднъж бяхме с майка ми на улицата. Като учителка тя срещаше много бивши и настоящи ученици и все я спираха да говорят. И сега пак срещна бивши ученици и се спряха да приказват. Казвала ми е, като говоря не искам да ме прекъсваш. Но кой да слуша. Явно по едно време ми е омръзнало да я чакам и я задърпах да тръгваме. Тогава разбрах, че съм сгрешил, но беше късно. Шамарът беше вече изяден.

Ако внимаваш на това, което ти казват, ще бъдеш възнаграден. Ще бъдеш благословен, ако правиш това, което искат от теб – без значение баща ти или майка ти, учителите, шефа на работното място или някой друг.

Бог ще те благослови за това, че внимаваш какво ти говорят хората с власт.

Първо, внимавай какво ти говорят. Втората странна инструкция е...

Не прави като другите деца

Това означава да не правиш всичко, което правят другите.

Един фермер видял много врани да кълват житото в нивата му. Затова взел пушката и стрелял по тях. Всички птици се разлетели с изключение на една, която останала да лежи ранена на земята.

Като отишъл до ранената птица, с удивление фермерът видял, че това е неговият папагал. Някакси той бил излязал от клетката и се присъединил към враните в нивата. Крилото му било счупено. Фермерът вдигнал ранения папагал и казал: „Поли, това става, когато ходиш с лоши приятели.“

Когато приближили къщата, малкото му момиченце изтичало, за да го посрещне. „Застреля ли някои врани, тате?,“ попитало то. Той казал: „Застрелях Поли“ и преди да може да каже нещо друго, папагалът казал, „Лоши приятели! Лоши приятели!“

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави.“

Най-малкото лошите приятели могат да те вкарат в беля.

Бенджамин Франклин е казал, „Който си ляга с кучета, ще стане с бълхи.“

Ако не искаш да имаш бълхи, не си играй с кучета, които имат бълхи. Ако не искаш да използваш лоши думи, не се движи в компанията на хора, които използват лоши думи. Ако не искаш да правиш бели, не се движи с хора, които правят бели.

Както казва българската поговорка, с какъвто се събереш, такъв ставаш.

Притчи 1:10 „Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!“

Баща ми ме е бил само веднъж в живота ми. Знаете ли за какво? Един ден приятели ме прилъгаха да отидем в лозята до блока и да пушим угарки, които намерихме на земята. Баща ми ме видял през балкона.

Ще има моменти, когато приятелите ви ще ви карат да пушите цигари или трева, да пиете алкохол, да опитате наркотик. Как ще реагирате? В центъра за зависими, където ходя, почти всички са започнали, след като някой техен „доброжелателен“ приятел им е предложил да опитат...

Някои хора ще ви изкушават с хитрост, но не се огъвайте под натиска. Не се поддавайте на изкушението. Не вършете зло!

Понякога е възможно и вашите родители, ако не са вярващи, да ви кажат да направите нещо, което е забранено в Словото. Например, да излъжеш, че не е у дома, ако го търси някой. Как трябва да постъпиш в такива случаи? Моли се за мъдрост как да реагираш. Моли се Бог да ти дава любов към родителите ти. Накрая в подходящо време обясни защо не можеш да направиш това, което искат от теб.

Изкушението да съгрешим и да направим нещо против нашата вяра и съвест винаги ще съществува. Важно е да не се поддаваме на него.

Веднъж един паяк направил красива паяжина в една стара къща. Поддържал я чиста, за да може мухите да идват и да се хващат в нея. В момента, в който хващал някой „клиент“, той го премахвал, за да не събуди подозрението на другите мухи.

Един ден една доста интелигентна муха прелетяла бръмчейки край чистата паяжина. Старият паяк излязал и казал, „Влез и седни с мен.“ Но доста интелигентната муха казала, „Не, господине, не виждам други мухи във вашата къща, няма да вляза сама.“

Скоро след това тя видяла на пода под паяжината много мухи да танцуват по парче кафява хартия. Мухата била очарована! Не се страхувала, защото там имало много други мухи. Затова решила да кацне там. Малко преди да кацне една пчела избръмчала и казала, „Не кацай там, глупачке! Това е капан за мухи!“

Но доста интелигентната муха отговорила, „Не ставай смешна. Тези мухи танцуват и си прекарват страхотно. Има много мухи. Толкова много мухи не могат да грешат.“ Можете да се досетите как е завършила тази история.

Тази доста интелигентна муха в края на краищата не е била изобщо интелигентна. Млади хора, бъдете умни. Само защото някой прави нещо, това не означава, че то е правилно. Мислете преди да направите нещо. Не следвайте тълпата. Не следвайте някои хора. Лошите приятели могат да ви забъркат в неприятности.

Първо, слушай какво ти говорят. Второ, не прави това, което правят другите. И трето...

3. Направи Христос Господ на твоя живот.

1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като Господ...“

Повечето родители се опитват да възпитават децата си без самите те да са чели Библията и да вярват в Бога. Но като нямат правилната основа, самите те не могат да различават между добро и зло. И после се чудят защо децата им повтарят, че дори надминават техните грешки в живота.

Ако българските майки знаеха колко много скърби с децата ще си спестят само ако ги водят на неделно училище в църква, пред всички църкви ще има стълпотворения от майки с деца. Но не знаят, защото няма кой да им каже. Кой друг, освен ние трябва да им кажем?

Римляни 10:14 „Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“

Днес виждаме как политиците с корумпираното си управление предизвикаха масови протести, които не стихват вече повече от два месеца. Ако техните родители ги бяха водили на църква като деца, днес щяха да управляват по различен начин.

Училището е важно. Но най-важното образование, което можете да получите в живота е в неделното училище и в църквата. Защо? Защото там научавате за Исус. А Исус е единствената личност, която може да те направи по-добър човек.

Но Исус прави много повече от това да ни превърне в добри хора. Той ни спасява от наказанието за нашите грехове. Той ни обещава, че ще ни даде дом в небето, ако Му се доверим за нашето спасение.

Йоан 14:2 „В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.“

Най-умните хора са тези, които правят Исус Господ на техния живот. Кой е Господарят на твоя живот? На кого се опитваш да подражаваш?

Навремето, когато ние бяхме тийнейджъри, пяхме песните и носихме прическите на Модърн Токинг, Си Си Кеч, Фалко, А-ха и Юръп. Преди известно време си направих труда да видя как се е развил живота им – някои от тях са с няколко брака или разведени и съвсем не изглеждат щастливи днес...

Днешните тийнейджъри слушат гангъм стайл, подражават на ютубъри, влогъри и инфлуенсъри – Лорън Грей, Итън Геймър, Елисавета Белобрадова, Теодор Михайлов, Венци Мицов... Някои следят световно известни актьори като Дуейн Джонсън-Скалата, Райън Рейнолдс и Марк Уолбърг.

Какви ли ще са тези идоли утре?

Гледах едно видео на Цветослав Цонев, в което той попита „Исус инфлуенсър ли е бил?“

Ето как отговаря на този въпрос историкът Уилям Леки: „Характерът на Исус не само е най-висшият пример за добродетел, но и най-силният стимул за нейното практикуване, и е оказвал толкова дълбоко влияние, че може да се каже, че простото описание на три години активен живот е направило повече за духовното възраждане и облагородяване на човечеството от всички трактати на философите и всички проповеди на моралистите.“

А Джеймс Хефли допълва: „Всички армии, които някога са марширували, и всички флоти, строени някога, и всички парламенти, които някога са заседавали, и всички царе които някога са управлявали взети заедно, не са повлияли на живота на човека на тази земя толкова мощно, както Този Единствен Живот.“

Никой друг, живял на тази планета, не е повлиявал на човечеството така, както Исус Христос. Исус е най-великият Инфлуенсър! И това е така, защото Той е Божият Син и Спасителят, който умря на кръста за нас!

Никой не може да се сравнява с Исус! Затова, млади хора, ако искате да следвате Някого, който наистина може да промени живота ви, следвайте Исус. Направи Го Твой Господ, Спасител, Цар, Господар и Герой! Вярвай в Него, доверявай Му се, покорявай Му се, бъди кръстен в Него и живей за Него!

Това може да изглежда странна инструкция за мнозина, но ако я следвате, ще имате успех в живота си.

Преди няколко години животът на едно момче се преобръща, когато наръгва най-добрия си приятел 14 пъти. Като по чудо момчето оживява след няколко операции. Извършителят казва: „Отидохме просто да се напушим... и се стигна до този скандал. Целият ми живот пропадна оттогава“.

Но той нямаше да намушка приятеля си, ако беше слушал какво му се говори, ако беше ходил на неделно училище и църква и ако следваше Исус!

Молитва.

 _________________

БПЦ "Нов живот" Варна

13.09.2020 г.

На какво ни учи Съединението

/проповед/

Увод – защо е важно Съединението?

Днес е 6 септември 2020 г. Навършват се 135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. За мен тази дата е двоен празник. Първо, защото съм българин и мога да си представя какво е хора с един език, история и култура да са принудени да живеят в две отделни държави.

Разбира се, аз не съм живял тогава. Но помня каква радост за германците беше, когато на 9 ноември 1989 г. падна Берлинската стена и хората от Източна Германия за пръв път можеха свободно да посетят своите роднини на запад. Други народи, като корейците и китайците, все още са принудени да живеят в две отделни държави.

Другата причина, поради която 6 септември е повод за празник за мен е, защото съм женен за жена от южна България. Без Съединението едва ли днес щяхме да се познаваме с моята прекрасна съпруга и да имам това хубаво семейство и тези забележителни деца, с които Бог ни е благословил.

За много българи датата 6 септември все още не говори почти нищо. Значението на този празник все още се подценява, включително от християните. Затова нека припомня какво всъщност празнуваме на 6 септември.

След Берлинският конгрес България е разделена на три – Княжество България, Източна Румелия като автономна на Турция област и Беломорието и Македония, които са върнати на Османската империя.

Нашите прадеди не могат да се примирят с това статукво. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да подготви обединението на Княжеството с Източна Румелия. Започва масова пропаганда за каузата на обединението. Създават се местни комитети. Въпреки несъгласието на Великите сили и противно на решенията от Берлинския конгрес, българите демонстрират блестяща дипломация в осъществяването на крайната цел. Намират воля да се противопоставят на силните на деня, за да съберат в едни граници и едно Отечество разпиления български народ.

На 6 септември в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон и майор Данаил Николаев. Военните застават на страната на надигналия глава народ. Арестуван е областният управител на Източна Румелия. Създадено е временно правителство, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно княз Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България.

Днес, когато обществото ни е разделено, деморализирано и объркано, когато България е в политическа, здравна и икономическа криза, ние имаме нужда отново да се поучим от уроците на историята. Имаме нужда да почерпим вдъхновение от онези събития в нея, в които корабът на България успешно е преодолявал подводните рифове и е доплавал до спасителния бряг. Съединението е едно от тези успешни начинания. Какви уроци можем да извлечем като нация и като вярващи хора от Съединението?

1.     Каузата на Съединението.

Първо, делото на Съединението е успяло, защото българите са се обединили около една кауза. Народът не желае да е разделен в две държави. В полза на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. Военните също са спечелени. Проведени са разговори и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Князът също дава подкрепата си. Съединението прави силата.

Единството е нужно и на Църквата днес. Когато невярващите виждат, че въпреки различията си отделните църкви работят заедно в единство, това ще направи ефективно нашето свидетелство.

1 Коринтяни 1:10 „Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.“

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Разбира се, не винаги обединените сили са успешни. Това е необходимо, но не е достатъчно условие за успех.

В Стария завет има много примери за неуспешни обединения. Във 2 Царе 10 цар Давид изпраща делегация при царя на амонците Анун, за да го утешат след смъртта на баща му. Анун решава, че Давид използва случая, за да изпрати шпиони и унизява пратениците. Давид е гневен поради поруганото достойнство на своите хора. Това води до дипломатически скандал.

Вместо да молят за прошка, амонците подсилват армията си с наемници от Сирия, от царя на Мааха и от Тов. Въпреки това огромно обединение, то не устоява срещу армията на Израил. Първо сирийците, а после и амонците побягват, а след още една голяма битка са принудени да сключат мир с Израил. Пасажът завършва така: „И сирийците не смееха повече да помагат на амонците.“ (ст.19)

Съюзите не винаги са успешни дори за Божия народ. Има случаи, когато самата Юда гледа или към Асирия, или към Египет за помощ, но впоследствие е завладяна от тези нации ( Исая 8, 30). Както казва пророк Исая, „Не наричайте съюз всичко, което този народ нарича съюз“ (Исая 8:12).

Може би най-известната библейска история, станала нарицателна за неуспешно обединяване е Вавилонската кула. След потопа Бог заповяда на хората да се плодят, размножават и напълнят земята (Битие 9:1), но те решиха да си направят висока кула, която да ги спаси от евентуален нов потоп. Обединиха се. С това те се възпротивиха на Божия план, отхвърлиха Бога и направиха себе си бог. В резултат бяха наказани с разбъркване на езиците. Въпреки техния бунт, в крайна сметка отново заселиха цялата земя и Божието намерение се осъществи, но по трудния начин.

За разлика от Съединението, по-късно България е опитвала на два пъти да обедини българите, останали извън територията ѝ, разчитайки на чужда помощ. И двата пъти се е проваляла. Очевидно само обединение на силите не е достатъчно. Какво още е нужно?

Нужно е обединяващата кауза да е и справедлива. Съединението бе успешно, защото защитаваше справедлива кауза. Бог беше на страната на Съединението, защото те уповаваха само на Него и не гледаха към чужди сили. Съединението се извършваше от вярващи хора – хора със страх от Бога и любов към отечеството. Това го прави родолюбиво и свято дело.

В манифеста за Съединението, княз Александър Батенберг казва: „призоваваме Всевишнего да пази и покровителствува България и да ни помага в трудните и усилни времена, които преминава страната ни. Нека всевишний Господ Бог ни бъде на помощ“.

Както казва Емил Джасим, „справедливата кауза винаги печели, дори и да не е популярна.“

Когато Бог застане зад една кауза и благослови едно дело, никоя друга нация, колкото и велика сила да е, не може да Му се противопостави. Русия реагира остро против Съединението, изтегля вътрешния министър на княжеството (руснак) и офицерите си от българската армия. Но България получава подкрепата на Лондон, който вижда задаваща се възможност да укрепи позициите си в страната и на Балканите и да отслаби руското влияние. Англия убеждава Турция да не се намесва.

Дори обявената война от Сърбия не може да успее срещу Съединението, защото хората знаят, че се бият за справедлива кауза. Хиляди се записват доброволци и с радост жертват живота си. Патриархът на българската литература по-късно възпява техния подвиг в стихотворението „Новото гробище на Сливница“:

„Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях. И те за теб  достойни, майко, бяха, и твойто име само кат’ мълвяха, умираха без страх.“

Когато в нашия живот се надяваме на себе си или на човеци, ние се проваляме. Но когато се надяваме на Бога, той ни дава успех. Въпросът е, има ли място Бог в нашия християнски живот? Ръководим ли се от Неговата истина, ценности и морал при вземане на решения в живота си? Някой беше казал:

„Вярвай в себе си и се обричаш на разочарование. Вярвай в приятелите си и те ще умрат и ще те напуснат. Вярвай в парите и може да ти ги отнемат. Вярвай в репутацията и някой клеветнически език може да я очерни. Но вярвай в Бога и никога няма да се посрамиш във времето или във вечността.“

Псалм 118:8,9 „По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека. 9 По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на князе.“

2.     Лидерите на Съединението.

Трето, Съединението беше успешно, защото имаше силни лидери, които са се нагърбили със задачата да поведат народа. Действията на 6-ти септември 1885 г. са организирани от няколко души, членове на Българския таен централен революционен комитет – Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов. 

Друг важен лидер е майор Николаев, най-висшият офицер в областта. На него се пада да установи контрол над Пловдив. В речта към своите подчинени той казва между другото: „Войници! Ето вече 5-6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е прямо подвластна на 500-годишния ни тиранин – султана...Тази нощ мен се падна честта да ви поведе против турското правителство. Аз ви заклевам в името на българския княз Александър І, в името на нашето знаме, че вие ще изпълните дълга си към отечеството и за потъпкването на турския полумесец. Да живее нашия вожд Александър І, да живее Съединена България!“ В отговор войниците извикват "Заклеваме се!", плачат и целуват знамето.“

Тези лидери знаеха как да накарат хората да им повярват и да прегърнат тяхната идея за Съединение. С личния си пример те показаха на многобройните си последователи, че в този момент е нужно да загърбят личния си интерес и да видят в мечтите си една нова, обединена България. Едно от техните най-важни качества беше тяхната жертвоготовност и тя увличаше другите.

a.     Жертвоготовност.

Когато говорим за жертвоготовност за Съединението, не може да не отдадем дължимото и на младия български владетел Александър Батенберг. Представете си какъв кураж е бил нужен на този 28-годишен мъж, без подкрепа на Великите сили и без обучена армия зад гърба си да обяви един акт, срещу който са се произнесли практически всички големи страни. Батенберг обаче рискува бъдещето си на княз и откликва на порива на народа си.

Подобно на Неемия, Исус Навиев, Халев, Давид и Йосия, той следваше максимата „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.“

Той обичаше българския народ и за него бе готов да жертва трона си. Още преди да стане български княз той жертва дори живота си за България, участвайки в Руско-турската война. Не само ролята му по време на Съединението, но цялото му кратко управление говорят за човек, който осъзнава историческата роля, която Бог му е отредил. В една своя прокламация той казва: „аз се реших да преклоня глава пред Божий промисъл и да посветя живота си да доведа България до изпълнението на определената й от историята задача."

Това ни навежда и към втората важна черта на лидерите на Съединението.

b.     Решителност.

Именно тази решителност в действията неутрализира съпротивата на злото. Това са хора, които са действали решително и бързо и така са деморализирали властите.

В „Строителите на съвременна България“ Симеон Радев пише: „То (правителството на И. Румелия) бе съвсем замаяно от бързото приближение на развязката. В провинцията властите бяха досущ деморализирани. "Администрацията, вяла и равнодушна; отнийде нямаме инструкции"“...

Когато съобщават на областния управител Кръстевич, че тази нощ ще бъде свален, от страх той казва „Нищо не съм чул“ и се съблича да си легне, защото иска революцията да го завари в леглото като човек, който нищо не е подозирал. (Симеон Радев, „Строителите“).

Решителността и дързостта на съединистите почива на тяхното убеждение, че Бог ще благослови делото им. Подобно на Павел те са вярвали, че „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява.“ (Филипяни 4:13)

В Библията също виждаме примери за решително изправяне срещу нечестието, греха и несправедливостта. След като цар Йосия намери в Господния дом книгата на закона и я прочете, раздра дрехите си, смири себе си пред Господа и се допита до него, и Бог му каза, че няма да види нищо от злото, което ще докара на Израил.

4 Царе 23:4,5 „Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил. 5 И премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.“

Вярата и решителността са важни за успеха на един лидер. Но ако те не са подкрепени от добра организация и желязна дисциплина, трудно ще видят реализирана крайната цел.

c.     Добра организация и желязна дисциплина

Съединението се подготвя трескаво от БТЦРК. Откриват се нови комитети, издава се вестник, търси се подкрепата на българското правителство и на правителствата на Великите сили. Първоначално датата, определена за Съединението е 15 септември, но в началото на месеца трима ученика от Панагюрище са арестувани за това, че развяват българското знаме в центъра на града с възгласи „Долу Румелия! Да живее Съединението“. Това кара организаторите да обявят по-ранна дата за завземане на конака и пощата.

Освен добрата организация прави впечатление и желязната дисциплина. Когато Чардафон тръгва със своята чета за Пловдив, той издава заповед до Пловдив никой да не говори, нито да пуши, за да не бъдат забелязани от властите.

След победата пък се създава временно правителство и се обявява обща мобилизация.

В Библията виждаме невероятна организация и дисциплина в Неемия 3 гл. След като завърналите се от плен евреи възстановяват храма и поклонението в него, е нужно да се възстанови стената на Ерусалим. С тази задача се захваща виночерпецът на Артаксеркс, Неемия.

Под негово ръководство цялата стена е разделена на отсечки и всеки гради на определено място. Докато строят, с едната ръка работят, с другата държат оръжието. Поставят стражи денем и нощем. (4:13,16,17) Така въпреки външната и вътрешната опозиция, те успяват да вдигнат стената за 52 дни.

3.     Каузите и лидерите днес.

Днес също имаме нужда от справедливи каузи и богоугодни лидери. Ние се намираме в изключително сложна ситуация с все още нестихнала световна пандемия и приближаваща икономическа криза. Прибавете към това протестите в България срещу корупцията, за ред, справедливост и законност. Имаме нужда някой да ни помогне да издигнем стената на сигурност и благоденствие за народа ни.

Политиците говорят за рестарт на системата, за свикване на ВНС, за нова конституция, за лустрация. Но през последните 2 десетилетия българите неуспешно търсят да намерят някой, който да не се е провалил като лидер сред тях.

Аз не знам дали България има нужда от всички идеи, които в момента се лансират. Но знам, че дори някои от тези идеи да се осъществят, ако Бог не участва в тях, няма да доведат до успешен край.

Псалм 127:1 „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят.“

Според християнския автор Лейтън Форд, съвременната постмодерна цивилизация може да се оприличи на гигантски космически кораб, изстрелян в орбита от две ракети – вяра в Божественото провидение и увереност в интелигентния порядък. Но взривът от изстрелването е изразходвал горивото на изстрелващите ракети и е разрушил системата за управление.

В резултат ние летим с невероятна скорост към бъдещето без да имаме инструменти, които да определят курса ни и да ни кажат къде сме били, къде сме и къде отиваме.

В тази ситуация имаме нужда от нещо повече от знания. Нуждаем се от командири на космическия кораб, наречен земя, които да накарат екипажа да повярва, че има бъдеще и надежда. Че има звезда, към която да се насочим.

Българският космически кораб също лети на свободен ход без цел и посока. Има нужда от командир на екипажа, който знае спасителната посока.

Затова е нужно първо да се върнем при Бога като нация. Няма по-голяма кауза от каузата на благовестието. Разбираш ли колко важно е това? Участваш ли в тази кауза? Споделяш ли благата вест на Исус Христос?

„Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“ Даваш ли дара на благата вест на тези около тебе?

Някой ще възкликне, че в днешния постмодерен свят не е възможно да се обединят много хора под знамето на Христовата вяра. Но е важно да се разбере, че не масите, а личностите правят историята.

Съединението ни показва, че когато има една критична маса от хора, които имат страх от Бога и които са обединени около справедлива кауза, те могат да излъчат и лидери, които да поведат хората за осъществяването на тази кауза.

Тези лидери трябва да действат решително, да създадат добра организация и дисциплина за осъществяване на целите си. Но най-вече, те трябва да бъдат излъчени от Църквата и да бъдат припознати за лидери от останалите. Трябва да са със страх от Бога, да имат любов към ближния и да са посветени да служат на другите.

Ако има някой, от когото тези лидери трябва да се учат, това е Исус Христос. Той можеше да накара хората да Му повярват и да прегърнат Неговото учение, да загърбят личния си интерес и да видят себе си и света по нов начин. Да вземат решение да се посветят на Неговата мисия и дори да жертват живота си, ако е нужно.

Той каза на бъдещите си последователи:

Марк 8:34,35 „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. 35 Защото, който иска да спаси живота си[a], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.“

Това проумяха Батенберг, майор Николаев и останалите лидери на Съединението. Разбираме ли го ние днес? Нека да се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

06.09.2020 г. 

Библията може да промени обществото ни

„И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.“ – апостол Павел

„Аз не зная под небето  друга книга, по  могъща и тъй всеобща, каквато е Библията…Там дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите трайни спътници в живота. Учудвам се, че тази свята книга  много слабо се знае у нас, не само от миряните, но и от духовниците.” - Иван Вазов

Никой обществен строй не е съвършен, защото се изгражда от грешни, несъвършени хора. Демокрацията работи само там, където има висок обществен морал. Висок обществен морал има само в нации, които са били повлияни от юдео-християнската традиция и ценности. А за да са повлияни от тях е нужно те да са библейски просветени.

За съжаление, макар и в миналото християнската просвета да е променила доста нравите у нас, след 45 години войнствен атеизъм и 30 години пост-комунизъм, днес не е така. За да постигнем едно по-справедливо общество и да просперираме като нация, нужно е Библията да заеме подобаващото си място в обществото. Нужна е християнска реформация.

Обществото се изгражда от отделни личности. За да се промени цялото общество, нужна е промяна първо на личността. Повечето хора считат Библията за отживелица. Но за 2000 години тя е доказала, че може да променя личности и оттам цели общества.

Както казва Станли Болдуин, „Библията е силен експлозив. Но тя действа по странен начин и никой жив човек не може да каже или да узнае как тази книга, докато е пътешествала по света, е разтърсила всяка душа поотделно на десет хиляди различни места и я е подбудила към нов живот, ново общуване, нова вяра, ново начало и ново упование.“

А ето какво казва Джон Куинси Адамс: „Толкова голямо е моето благоговеене пред Библията, че колкото по-рано децата ми започнат да я четат, толкова по-реални ще са надеждите ми те да станат полезни граждани за своята страна и уважавани членове на обществото.“

Първият от тези двама политици е бил министър-председател на Великобритания. Вторият е бил президент на САЩ. Може би няма да е зле и нашите политици да се влушат в техните думи. Те са убедени, че само Библията може да разтърси душата, да промени личността и да преобрази обществото.

Как става тази промяна? Започни с евангелията, след това прочети целия Нов завет. Накрая се върни и прочети Стария завет. Моли се Бог да ти открива смисъла на прочетеното. Обновявай ума си и позволи на Библията да те преобразява. Прилагай наученото в живота си. Намери библейски основана църква, в която да получаваш молитвена и житейска подкрепа.

През вековете милиони са го правили и са видели поразителни резултати. Разрушени бракове са били възстановявани. Поробени от зависимости хора са били освобождавани. Разтърсвани от страх, гняв и вина са познавали необясним вътрешен мир. Душевно и физически болни са били изцелявани.

Това не означава, че вярата в триединния Бог на Библията е гаранция за безметежен живот. Никой не е имунизиран срещу страдания. Но означава, че ще избегнеш много от страданията, които си причиняваш поради неразумни избори. Означава, че Бог ще бъде с теб и ще ти дава сили да преминеш през всяко изпитание. И най-накрая означава, че ще преживееш благословения, които никога не си вярвал, че са възможни.

Нужно е време и усилия. Християнството е за хора, които са достатъчно смели, за да си признаят, че се нуждаят от Бога. И когато една достатъчно голяма критична маса от личности бъде променена, ще бъде трансформирана и България. Затова, бъди смел. Дай шанс на Бог да промени обществото ни, като започне с теб!

Спасява ли ни водното кръщение?

/проповед/

 Един семинарист завършил духовната семинария и бил назначен за пастор. Веднага след това, заедно със съпругата си, той отишъл да посети родителите си. Майка му усетила, че снаха ѝ не е щастлива, но не искала да се намесва и се правила, че не вижда.  Като се сбогували, тя чула снаха си да казва: „Добре, можем да се отбием в църквата и ти да практикуваш водно кръщение с мен още само веднъж. Но помни това – когато трябва да отслужиш първото си погребение, няма да практикуваш с мен!“

 Преди около 4 години направихме първото водно кръщение в нашата църква. Оттогава не съм проповядвал за водното кръщение, макар че съм засягал темата в проповеди. Вярвам, че е дошло време отново да спра вниманието ви на водното кръщение.

Какво е водното кръщение? Думата “кръщение” е превод на гръцката дума “баптизо”, която означава „потапям“. Кръщението е действие, при което човек се потапя (‘baptizo’, гр.) във вода, след като вече е изповядал вяра в Господ Исус.

 Днес повечето от бебетата в България се кръщават в Православната църква. Преди няколко години започна инициатива за масово кръщение като част от кампания за насърчаване на раждаемостта. Бяха кръстени няколко стотин деца.

Но колко от техните родители ходят на църква? Колко от тях ще заведат след това децата си на неделно училище или ще ги запишат на вероучение? Колко от тези деца ще хванат в ръцете си Библия? Колко от тях през живота си ще чуят благата вест? Колко от тях наистина ще бъдат спасени?

Днес ще говорим за това какво представлява водното кръщение. Ще видим спасява ли ни самият акт на вземане на водно кръщение. Накрая ще се спрем на въпроса защо водното кръщение е важно и защо трябва да го правим.

 Исус ни заповяда да кръщаваме

Малко преди да възкръсне, Исус даде на учениците си Великото поръчение. Той каза:

Матей 28:18-20, „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“

Тук Исус поставя кръщението в контекста на правене на ученици. Следователно, не можем да изпълняваме Великото поръчение, ако пренебрегваме водното кръщение.

 Водното кръщение е външен израз на вътрешна вяра

След възкресението и възнесението на Исус, Той изпрати Святия Дух върху апостолите и така се роди Църквата. В онзи исторически ден на Петдесятница Петър се изправи и проповядва на събралите се хора и им каза, че този Исус, когото те са разпнали, Бог е направил Господ и Помазаник.

В отговор на въпроса им „Какво да сторим, братя?“, Петър казва:

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Тук Петър няма предвид, че водното кръщение носи прощение на греховете. Това се вижда и от факта, че в следващата глава Петър проповядва в храма и казва, „Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.“ (3:19) Тук изобщо не споменава кръщението.

Когато по-късно Петър проповядва в дома на Корнилий, казва:

Деяния 10:43 „За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.“

В тези и в много други стихове виждаме, че нашите грехове са простени чрез вяра (покаяние), отделно от водното кръщение. Tова е причината ние да не кръщаваме малки деца, а да ги представяме пред Господа, както бяха представени Самуил и Исус. Това е библейската практика.

Същевременно, идеята за некръстен вярващ е чужда на Новия завет. За апостолите има тясна връзка между вярата и кръщението. Каква е връзката? Вярата в Христос носи прощение на греховете. Водното кръщение е външен израз на вътрешната вяра.

 Последователността винаги е първо вяра, след това кръщение:

Деяния 2:41 „И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха.“

Деяния 8:12 „Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.“

В Деяния 16 Павел и Сила казаха на тъмничаря от Филипи:

Деяния 16:31 „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.“

И след това се казва:

Деяния 16:32-33 „И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. 33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.“

Поддръжниците на кръщението на бебета и малки деца използват този текст, за да покажат че в Библията има кръщение на деца. Но тук се казва, че които бяха в дома на тъмничаря са чули проповедта на Павел. От което заключаваме, че те са били на възраст достатъчно голяма, за да разберат посланието.

Следователно, водното кръщение е различно от спасителната вяра.

 Как да съм сигурен, че имам спасителна вяра?

Но какво е спасителна вяра? Как да си сигурен, че си спасен?

Първо, ти трябва да вярваш в смъртта и възкресението на Исус Христос:

1 Коринтяни 15:3-4 „...Христос умря за греховете ни според Писанията; 4 че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;“

Христос не умря, за да се чувстваме по-добре, да имаме по-щастлив брак или успех в бизнеса. Христос умря за нашите грехове. Защо трябваше да умира за греховете?

Защото поради първородния грях, ние сме заченати в грях. Ние сме врагове на Бога и ако умрем в греховете си, ще прекараме вечността във вечни мъки, отделени от Бога.

Но добрата новина е, че Исус Христос, Божият Син, дойде на света, за да понесе наказанието, което ние заслужаваме. Той живя съвършен живот и понесе нашия грях:

2 Коринтяни 5:21 „ Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Но всички ли ще се спасят от праведния Божи гняв срещу греха? Както видяхме, само тези, които са повярвали в Неговата смърт и възкресение ще бъдат спасени.

Нужно е да добавим още нещо. Да имаш спасителна вяра не означава да си теоретично съгласен с фактите на смъртта и възкресението. Спасителната вяра изисква покаяние, обръщане от греховете. Тя е да осъзнаеш, че сам не можеш да се спасиш и да повериш своята съдба за вечността на Исус. Да повярваш, че Той е платил цената, която ти заслужаваш.

Ти може да вярваш, че един добър доктор съществува. Може да вярваш, че има голяма практика. Но докато не оставиш живота си в неговите ръце, ти не вярваш истински в него.

Доверил ли си се напълно на Исус за спасението си? Ако да, тогава един от първите белези на твоята вяра трябва да е водното кръщение. Водното кръщение е външна изява на спасителната вяра.  

 Водното кръщение е символ

Вижте тази брачна халка. Тя не ме прави женен. Можех да се оженя без пръстен, или да нося пръстен без да съм женен. Моят брак се основава на посвещението, което ние с Ваня сме направили един на друг.

Но моят сватбен пръстен е символ на истината, че съм женен за Ваня. Той казва на жените: „Не съм свободен. Посветен съм на жена ми.“ По същия начин водното кръщение е публична изповед, която казва: „Не съм свободен. Посветен съм на моя Младоженец, Господ Исус Христос.“

Следователно, водното кръщение е символ, установен от Бога, с който един човек се идентифицира като последовател на Исус Христос.

Бог използва символи в словото си, за да покаже, че e в заветни отношения със своите последователи. В Мойсеевия закон се изискваше всички мъже да се обрязват като наследници на Авраам. Това беше символ на завета, който Яхве е сключил с него и с Божието семейство. Днес ние не живеем под закона на делата (Стария завет), а по закона на благодатта – Новия завет. Затова обрязването не е задължително, но е заменено от друг символ на принадлежност на Божието семейство – водното кръщение.

 Водното кръщение е публична изповед на вяра

В някои църкви се прави публична изповед, при която приемащите Исус се канят да излязат отпред и там да се помолят с молитва на покаяние. Но новозаветният начин да изповядаш вярата си е като се кръстиш в покорство на заповедта на Исус.

В Словото виждаме, че тази публична изповед става скоро след покаянието и приемането на Исус за Господ и Спасител. Но тъй като много хора изповядват вяра без да имат автентична вяра, в нашата църква аз се срещам за предварителен разговор с хората, които искат да вземат водно кръщение. Без живи взаимоотношения с Исус и променен живот не можем да вземем кръщение.

Една жена искала да вземе водно кръщение, но живеела с мъж без брак. Били заедно от 12 години и имали 8 годишна дъщеря. Попитала пастора какво да направи. Това било дилема, тъй като ако се ожени за мъжа, това би било бракосъчетание с невярващ, което е забранено. Но ако напуснела, щяла да разруши това което функционирало като семейство и да лиши дъщеря си от баща.

В края на краищата пасторът я посъветвал да се ожени за мъжа и да узакони с брак съвместното им съжителство. Но мъжът не се съгласил. В такъв случай единствената възможност тя да стане последовател на Исус била да напусне мъжа.

Направила го и пасторът я кръстил. Вярата ѝ в Христос я довела до трудното решение да се покори на Христос, вместо да живее в грях.

В случай на дете, което иска да бъде кръстено, то трябва не само да разбира какво е водното кръщение, но и да показва с поведението си, че е новородено. Трябва да е достатъчно голямо, за да разбира значението на кръщението и да си спомня събитието като момент, в който е предало живота си на Исус.

Понякога децата искат да вземат водно кръщение, защото техни приятели го правят. Но едно дете трябва да иска да вземе кръщение в покорство на Христос. Истинската вяра води до покорство.

Самият Исус Христос се покори на Своя Отец и се кръсти във водите на р. Йордан. С това той се идентифицира с тези, които дойде да спаси. И с това даде пример за нашето покорство в кръщение.

И както видяхме във Великото поръчение, Той заповяда всички Негови последователи да вземат водно кръщение. „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух.“

Някой може да каже, но аз се притеснявам да се кръстя пред толкова много хора! Можете ли да си представите невястата да каже на годеника си: „Наистина те обичам, но ми е неудобно да застана пред всички тези хора и да изповядам, че те обичам?“

Матей 10:32-33, „И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата. 33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата.“

 При водното кръщение ние се идентифицираме с Исус Христос

При своето кръщение Исус се идентифицира с нас. По същия начин, след като сме повярвали и когато ние се кръщаваме, ние се идентифицираме с Христос: „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.” (Гал. 3:27)

Просто интелектуално съгласие не е достатъчно. Трябва да влезем в единение с Него. Да има трайна промяна в живота ни. „Вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.”

Френският писател Анри Барбюс разказва за разговор, дочут от него в окоп, пълен с ранени войници по време на Първата световна война. Един от мъжете, на когото оставал само няколко минути живот, казал на друг: „Слушай, Доминик, ти си водил лош живот. Навсякъде те търси полицията. Но срещу мен няма обвинения. Името ми е чисто, затова ето, вземи моя портфейл, моите документи, моята идентичност, вземи доброто ми име, моят живот и ми дай твоите документи, за да отнеса всички твои престъпления с мен в смъртта.“

Благата вест е, че чрез Исус Бог ни отправя подобно предложение. Нещо чудесно се случва, когато се кръщаваме. Ние се идентифицираме с Исус. Публично декларираме нашето намерение да бъдем като Исус и да следваме Божията воля за живота ни. Когато се кръщаваме, животът ни се променя. Гледаме различно на нещата отпреди. Виждаме другите хора по различен начин. Водното кръщение ни дава сили да вършим нещата, които Исус иска да вършим тук и сега. Да обичаме, както Той ни възлюби. Подобно идентифициране е животопроменящо.

Именно защото отразява вече настъпила промяна в живота, водното кръщение е също символ на духовно новорождение и чистота:

„както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото” Ефес. 5:25,26)

 Водното кръщение е идентифициране с Тялото Христово

И това не е всичко. С водното кръщение ние се идентифицираме с Тялото Христово. Ние се кръщаваме в „един Дух да съставляваме едно тяло” (1 Кор. 12:13). Ние ставаме части на Неговото тяло, Църквата.

Ефесяни 4:4-6 „Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“

Водното кръщение на новоповярвал е и голямо насърчение за останалите в църквата. То им показва, че Бог продължава да спасява и да дарява нов живот и днес! Те виждат и се убеждават в трансформиращата сила на благата вест. Покорството на вземащия кръщение насърчава другите също да се покоряват на Христос.

Кръщението е външен белег за тези вътрешни реалности – единение с Христос и с Църквата, чистота и новорождение.

 Водното кръщение е погребение

И най-накрая, в същността си водното кръщение е погребение. То е акт на вяра, в който ние свидетелстваме пред Бога и човеците, че човекът който сме били преди е мъртъв и погребан, и ние сме възкресени като ново създание в Христос. С кръщението си ти казваш: „Господи, аз съм готов да изгубя всичко, дори живота си, за да Те следвам!“

Римляни 6:4 „Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”

Водното кръщение е погребение. Нашите братя и сестри в Близкия изток разбират най-добре това. Близките на вярващия може да проявяват някаква търпимост към вярата му. Но след като той вземе кръщение, веднага започват да го преследват. Той е заплашен със смърт или затвор. Иска се огромна смелост и вяра, за да направиш това.

Поне засега нашият живот не е заплашен, ако вземем водно кръщение. И въпреки това има християни, които се страхуват да го направят! Знаете ли, че християни, които не следват повелята на Исус да се кръщават много по-често отпадат от вярата от тези, които го правят. В края на краищата, ако ходенето ни в Духа не започне с най-основния акт на покорство, то се гради на погрешна основа. Това ще направи по-трудно покорното ни ходене в други области от живота.

Когато дойдем при Христос, Той измива нашия грях, срам и вина. Но ако ти имаш още вина за постъпки в миналото, може би това е защото още не си организирал едно прилично погребение за човека, който си бил някога!

2 Коринтяни 5:17: „Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.” Ако някой е присаден в Месия, той е напълно ново създание. Предишното му морално и духовно състояние е отминало.

Когато кажеш, че ходиш на църква, може твоите близки и познати да ти се присмеят и да те помислят за сектант или религиозен фанатик. Затова водното кръщение е онзи лакмус, който показва дали твоята вяра е автентична.

Следователно, водното кръщение е покорство на заповедта на Исус Христос, дадена във Великото поръчение. То е външен символ на вътрешната реалност на спасителната вяра. То е следване примера на Христос, идентифициране с Него и с Неговото тяло, Църквата Христова. То е публично погребение на стария човек и доказателство за автентична вяра.

Амин!

 ___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.08.2020 г.