Monday, October 21, 2019

Влязал ли си в Божията почивка?


/проповед/
Една карикатура показва Мойсей, който е слязал от Синай с двете плочи и десетте заповеди и казва на хората: „Имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че заповедите са само десет. Лошата е, че не можем да ги наричаме предложения.“
Заповедите са само десет, но Бог иска да гледаме сериозно на тях.
И въпреки това, днес ще видим, че има една, която се пренебрегва от повечето хора, дори от много християни.
Дотук разгледахме първите три заповеди. Видяхме колко важно е да се покланяме само на Бога, за да бъдем благословени във всяка област от живота си. Разбрахме, че идолите са безполезни, обсебващи и деформиращи характера и психиката на човека. Но ако стоим в свободата на Христос, ще имаме радост и ще бъдем освободени от товара на миналото и от страха от бъдещето.
Миналият път п-р Тим Отри говори за третата заповед и за това да как да почитаме Бога с речта си и живота си. Днес ще говорим за Четвъртата заповед.
От всички Десет заповеди, Четвъртата заповед е тази, която почти напълно се игнорира дори от посветените християни.
Ако някой християнин нарушава 6-та заповед – не убивай, какво би помислил за него? Или имаше капище на идол в двора на къщата си? Ами ако редовно нарушаваха 7-та заповед – не прелюбодействай? И 8-та, не кради?
Но ако редовно нарушават 4-та заповед, „Помни съботния ден, за да го освещаваш... не извършвай никаква работа...“ – защо тогава сме склонни да си затворим очите?
Защо считаме другите заповеди за валидни, а четвъртата – не? Или може би без да осъзнаваме сме загазили жестоко пред Бога?
За да отговорим на тези въпроси, нека първо да прочетем цялата Четвърта заповед:
Изход 20:8-11 „Помни съботния ден, за да го освещаваш. 9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; 10 а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти; 11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети..“
Това е ден, в който не трябва да се работи. Това е странна заповед. Защо Бог заповядва това? Можем да разберем другите – не убивай, не кради, не прелюбодейства, но тази? И Бог не само я включва в Десетте заповеди, но е много сериозен относно нея.
Знаете ли какво е било наказанието за неспазването ѝ? Смърт – „всеки, който работи в този ден, да бъде умъртвен.“ (Изход 35:2). Наказанието, че в неделя си изпрал прането е смърт?!
За да разберем важността на четвъртата заповед, нека разгледаме нейното значение. Думата, преведена „събота“ не означава „шестият ден“, както някои мислят, а идва от еврейския глагол „шабат“, който означава „спирам, преставам.“
Значението в нашия текст е „ден на спиране на работа“ или „ден за почивка“. Забележете, че на български последния ден от седмицата се нарича „не-деля“ (= „не работя“ или „ден на не-работене“). Тоест, нашите праотци са вложили подобен смисъл в думата, обозначаваща „седмия ден“.
Но защо тогава не трябва да се работи? Отговор откриваме малко по-нататък в книгата Изход. Там виждаме, че четвъртата заповед сочи към сътворението. Бог казва:
Изход 31:16-17 „И така, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. 17 То е знак между Мен и израилтяните завинаги; защото за шест дни Господ направи небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.“
На седмия ден от сътворението Бог си почина. С това Той създаде седмицата и установи съботния ден. Всички хора трябваше да следват Неговия пример – шест дни да работят и един ден да почиват. По този начин, пазейки съботата, израелтяните потвърждаваха, че Бог е Творец и Вседържец на света.
Но освен това за тях шабат беше знак за специалните взаимоотношения, които Израел имаше с Бог. Шабат напомняше за „вечния завет“, сключен на Синай. Съответно, неспазването на съботата показваше презрение към завета, който Бог сключи с Израел.
Но някой ще попита, какво общо има между нас и Израел? Ние живеем във времето на Новия завет. Какво ни засяга нас съботата? Трябва ли да спазваме Четвъртата заповед?
Отговорът дава ап. Павел в писмото си до църквата в Колос:
Кол. 2:16,17: „И така, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота, 17 които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово.
Съботата е сянка... Когато в криминалетата камерата показва сянката на човек, ние не виждаме всичко, но се досещаме кой може да е той. По същия начин, казва Павел, съботата е сянка или преобраз на „онова, което ще дойде.“ Какво има предвид?
Тук той говори за церемониалните закони на Стария завет, които са преобраз и символ на идването на Христос. Спазването на съботата е един от тези закони. Следователно, съботната почивка е преобраз на почивката, в която всички влизаме, когато повярваме в Христос:
Евреи 4:3,9-10 Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка... Следователно за Божия народ остава една съботна почивка. Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.“
Коя е тази почивка, в която влизат вярващите? Спасението! Съботата е преобраз на спасението. Каква е връзката между спасението и съботата?
За да си отговорим на този въпрос, трябва да зададем друг: какво правим, за да получим спасение? Нищо! Ние го получаваме даром. Бог го е изработил. Когато носиш подарък на някого за рождения му ден, той не трябва да направи нищо, за да го получи. Не трябва да ти помага да го купиш или изработиш, нито трябва да ти го плаща – иначе няма да е подарък.
Ти не му искаш парите. Не искаш и да ти каже: „Не заслужавам този подарък. Не съм достатъчно добър за него. Не мога да го приема!“ Ти не му го подаряваш, защото той го заслужава, а защото го обичаш.
Но на теб ти е струвало много време, усилия и пари, за да му го подариш.
По същия начин спасението е дар. Бог го е изработил чрез смъртта на Христос на кръста. С други думи, Четвъртата заповед беше дадена като преобраз на спасението, което получаваме безплатно в Христос.
Ефесяни 2:8,9 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да не се похвали никой.“
Филип Янси казва: „Не можем да направим нищо, за да накараме Бог да ни обича повече; не можем да направим нищо, за да накараме Бог да ни обича по-малко.“
Влязал ли си в тази почивка? Имаш ли този нов живот в Христос? Ако не си, Божието слово те призовава:
Евреи 4:7 „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“ Не закоравявайте, както сте правили в миналото. Приемете този дар на нов и изобилен живот в Христос.
Бог даде Четвъртата заповед на Израел, за да им покаже сянката на тяхното спасение. За да видят сянката на Неговия Син!
Но как да се отнасяме към нея ние, които вече сме влезли в тази почивка? Особено като имаме предвид колко напрегнат и динамичен е животът в голям град като нашия?
Знаете ли, че Световната здравна организация за първи път включи "преумората" в своята Международна класификация на болестите?
Една вечер, качвайки се в колата си, един човек без да иска затиснал с вратата на колата каишката на хрътката си, която била до нея. Потеглил, докато кучето било вързано за нея. То нямало много избор освен да тича с колата. За щастие, полицай забелязал колата да минава покрай него с хрътката, която описал като „бягащо с всички сила куче“. Той подгонил колата, спрял я и освободил кучето, но колата се движела с 40 км/ч. Кучето било добре, но дълго след това не искало да излиза на вечерна разходка.
Понякога и ние се чувстваме като хрътка, чиято каишка е затворена в бързо движеща се кола. Ние сме постоянно нападани от безпокойство, стрес и преумора. Това се отразява на тялото ни и често боледуваме. Събитията в живота ни следват едно след друго.
Звучи ли ви познато? Колко различно звучат думите на Исус:
Йоан 10:10 „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.“
Днес някои християни мислят, че след като Христос е изпълнил съботата, ние не трябва да мислим за нея изобщо. Други пък смятат, че ако не направим съботата ден на пълна почивка, ние ще отидем в ада.
Аз вярвам, че истината е някъде по средата. Съботата е дар от Бога, от който ние отчаяно се нуждаем. Ние имаме нужда от почивка.
Днес повечето хора имат два почивни дни – събота и неделя, но неделя е традиционно денят за неработене, за почивка. Защо неделя, а не събота? Възкресение Христово стана в неделя. Възкръсналият Господ се яви на учениците в неделя. Святият Дух слезе на Петдесетница в неделя.
Затова неделята е Господният ден. Християните от ранната църква са започнали да почиват и да се събират за поклонение в неделя.
Но никъде в Писанията не е заповядано да почиваме точно в неделя. Важен е принципът: Бог иска да работим шест дни и да почиваме един ден в седмицата. Без значение кой.
Познавам християни, които са толкова заети, че когато им се обадя да се видим, обикновено получавам извинение, че „тази седмица няма да мога.“ Като се замисля, и аз понякога съм давал такъв отговор!
Но като помисля за Исус, въпреки заетостта му, Той никога не създаде впечатление, че бърза. Никога не каза, „Не сега, не мога!“ Аз вярвам, че ключът към живот на мир посред лудото ежедневие е да открием смисъла на съботата.
Съботата е Божият подарък за работещия човек и една от главните му цели е да продължи живота му. Банката със спестявания от човешко съществуване е съботата.“
Бог е сътворил ден и нощ, за да ни предложи здравословния ритъм на работа и почивка. И Той ни казва, „помни моя ритъм: работи шест дни и на седмия почивай.
Но днес технологиите ни позволяват да пренебрегнем този ритъм. Електричеството ни позволява да работим и нощем. Колите и самолетите ни позволяват да се движим бързо. Научихме се да работим няколко неща едновременно, но сме забравили да почиваме.
Ние, хората, сме като лък със стрели. Ако държиш един лък непрекъснато опънат, накрая той ще се счупи. Но ако разхлабваш въжето, ще бъде готов за употреба, когато се нуждаеш от него. Всички ние се нуждаем от време за почивка. Бог ни е показал как. Съботата е Божият дар, който ни позволява да си починем и да се освежим.
Някой в този момент може да си помисли, ако съботата е време за почивка, какво правя тук? Защо не си останах в леглото?
Отговорът е, че най-важният аспект от съботата е поклонението. Поклонението ни помага да насочим нашия поглед към Бога. От това зависи дали ще можем да се освежим не само физически, но и духовно.
Мартин Лутер казва: „Духовната почивка, която Бог е определил с тази заповед е, че ние не само спираме да работим, но най-вече позволяваме на Бог да работи в нас...“
А Юджийн Питърсън описва съботата като „това освободено време и пространство, в което можем да се отдалечим от дейностите ни толкова, че да видим какво Бог прави.“
Затова поклонението в църква е важно. Някои хора идват на църква за проповедта и пренебрегват времето на поклонение. В нашата църква има даже такива, които идват на края на проповедта, за почерпката! Но Бог иска ние да търсим Неговото присъствие в поклонение, за да преживеем Неговото обновяващо действие в живота си.
Но поклонението изисква подготовка. За много семейства отиването на църква в неделя е преживяване, което се свързва по-скоро със стрес, отколкото с почивка. Може би е така именно защото не сме се подготвили предварително за богослужението.
В еврейските семейства по времето на Исус денят преди събота се е наричал „подготвителен ден“. Те са приготвяли всичко, за да не работят в съботата. Предварително са приготвяли храната (при това не са имали хладилници!), изпирали са дрехите.
Помислете колко по-лесно щеше да ви бъде, ако дрехите са приготвени за обличане от предната вечер и ако закуската и обядът са сготвени. Ако вие и децата сте си легнали навреме, за да можете да станете навреме в неделя.
Съботата е направена с цел ние да имаме време за почивка и поклонение. Исус казва, че „съботата е направена за човека, а не човека за съботата.“ (Марк 2:27)
В дните, когато още нямало обществен транспорт, двама богати братя решили да отидат до Ерусалим и да се поклонят на гроба на Исус. На отиване те пътували шест дни в седмицата, а седмия оставяли конете да си починат. Пристигнали в Ерусалим в късна есен и както си му е реда, отишли на Божи гроб. Но на връщане времето се развалило. Единият от братята се паникьосал, че няма да стигнат до дома преди първия сняг. Затова предложил на другия да започнат да пътуват и в неделите.
Възникнало разногласие относно това дали да почиват или да пътуват и в неделите. Накрая се разделили – единият пътувал седем дни, а другият само шест дни в седмицата. Този, който почивал в неделите, пристигнал първи у дома. Конят му бил отпочинал и можел да пътува много по-ефективно през останалите шест дни.
Не ние служим на съботата. Тя е направена, за да служи на нас.
Аз благодаря на Господа, че моите деца са научили този важен урок. За тях съботата (неделя) е време за почивка и поклонение на Господа. Неотдавна Стефан реши, че иска да кандидатства медицина.
Започна да ходи на курс по химия в събота, но се оказа, че курсът по биология, на който също би било добре да отиде, е в неделя. Той отказа, защото е посветил този ден на Господа. Вярвам, че Бог ще го благослови за това решение.
Как изглежда твоята събота? Оставяш ли време за почивка и поклонение в нея?
В заключение, четвъртата заповед често се подценява от съвременните християни. Но тя е включена в Десетте Божи заповеди, защото е изключително важна. Бог иска ние да следваме Неговия пример – шест дни да работим и на седмия да почиваме, защото Той е създал този здравословен за нас ритъм. Съботата е дар от Бога, от който се нуждаем.
Но съботата е също преобраз на спасението, което получаваме чрез вяра в делото на Христос на кръста. Влязал ли си в тази почивка? И ако да, посвещаваш ли съботата за почивка и поклонение на твоя Спасител? Нека се помолим.


__________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
20.10.2019 г.

Friday, October 11, 2019

Отношението ни към историята ни е прозорец към душата ни


"Oтношението на една нация към собствената ѝ история е като прозорец към душата ѝ. Не бихме могли да очакваме мъжете и жените от тази нация да се справят с големите задачи на настоящето, ако отказват да проявяват искреност, великодушие, непредубеденост и свободна и растяща интелигентност към миналото, което ги е направило това, което са." - Чарлз М. Андрюс

"A nation’s attitude toward its own history is like a window into its soul, and the men and women of such a nation cannot be expected to meet the great obligations of the present if they refuse to exhibit honesty, charity, open-mindedness, and a free and growing intelligence toward the past that has made them what they are" - Charles M. Andrews

Monday, October 07, 2019

Пази се от идоли


/проповед от поредицата "Десетте Божи заповеди"/
В началото искам да проверя нещо. Ще ви изредя няколко имена. Нека тези от вас, които знаят кои са тези хора, да си вдигат ръката, когато кажа съответното име.
Радко Петков, Нина Петрова, Жана Бергендорф (Гласът на България)
Атанас Кателиев, Слави Славчев, Християна Лоизу (X-Factor)
Леброн Джеймс, Ед Шийрън
Първите трима са победители в Гласът на България, а следващите трима - в X Factor. Последните двама са известни в цял свят.
Какво е общото между тях? Те са постигнали една своя мечта и са се превърнали в идол на хиляди, а последните двама - на милиони хора по света.
Миналият път говорихме върху Първата от Десетте заповеди. Коя беше тя? Видяхме, че aко я следваме, ще бъдем благословени в нашия живот, нашите взаимоотношения, финанси и дори когато преминаваме през трудности.
Днес ще разгледаме втората от Десетте Божи заповеди. Тя говори за идолите, които хората си издигат. Нека я прочетем заедно (четем в хор):
Изход 20: 4-6 „Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.”
Тази заповед казва две неща: 1) да не си правим идоли и 2) да се покланяме само на Бога.
Първо, не си прави кумир или идол.
Какво е идол? В библейския смисъл на думата, идол е всяко нещо, което се използва като обект на поклонение вместо истинския Бог. Идолопоклонството е поставянето на творението на мястото на Твореца.
На какво се покланяш ти? Около какво се върти животът ти? Кумирът не е непременно нещо лошо. Някои хора влагат идола си в банковата си сметка. Други паркират идолите си пред блока. Трети прекарват часове браузвайки в идола си.
Св. Августин е казал, „Идолопоклонството е да се покланяш на нещо, което трябва да бъде използвано и да използваш нещо, на което трябва да се покланяш.“
А Жан Калвин нарича сърцата ни фабрики за идоли. Какви идоли произвежда фабриката на твоето сърце?
От археологията знаем, че във всяка култура е имало идоли. По нашите земи не са намерени каменни фигури, което може би означава, че кумирите на българите в епохата на езичеството са били изработвани от дърво. Смята се, че са ги поставяли в специални езически храмове, наречени кумирници или капичи. Има открити 9 такива предхристиянски кумирници.
В Библията се говори за три основни идоли или езически божества. Ваал – богът на секса, Мамон - богът на парите и Молох – богът на огъня и слънцето, а според други той е също богът на насилието. Секс, пари и насилие. Дали е случайно, че повечето филми, които дават по TV са точно за това? Не мисля.
Други говорят за идолите на секса, стотачката и стомаха – т.н. несвятата троица.
Олтарите на днешните идоли няма да откриете в кумирниците на дунавска България или в капищата на Ханаан. Днес образите не са метални, а ментални. Нашият олтар е плоският екран, който включваме в контакта. На него гледаме и се покланяме на образите на секса, парите и насилието.
Покланяш ли се на този идол? Внимавай, защото и децата ти ще се научат да го се покланят на този олтар.
1 Йоан 5:21 „Дечица, пазете себе си от идоли.“ – казва ап. Йоан.
Нека видим как идолопоклонството се отразява на хората.
1. Първо, идолите са безжизнени и затова - безполезни.
Псалми 135:15-17 „Идолите на народите са сребро и злато, творения на човешки ръце. 16 Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; 17 уши имат, но не чуват; нито има дихание в устата им.“
Един мисионер в Индия веднъж видял група хора да чакат да влязат в езически храм. Щом се отворили вратите и те влезли вътре, той ги последвал и застанал пред идола. Хванал ръката му и помолил за тяхното внимание. После вдигнал пръстите пред очите му и казал, „Има очи, но не вижда, уши, но не може да чува, нос, но не може да мирише, ръце, но не може да пипа и уста, но не може да говори.“ В началото хората се сепнали, но след малко го аплодирали и засрамени от глупостта си, напуснали храма и се разотишли.
Когато бяхме в Япония, нашите мисионери там ни заведоха в шинтуистки храм, пред който на една стена хората бяха закачили листчета с молитви, отправени към духовете на техните предци. Колко тъжно, че японците отдават благословенията в живота си на действието на тези мъртви идоли.
Идолите са безжизнени и безполезни. И не е нужно да отидеш в Индия или Япония, за да откриеш фалшиви богове и идоли. България е пълна с тях.
Носи дадена марка дрехи и ще станеш популярен. Пий еди каква си бира и животът ще е лесен (мъжете знаят защо). Използвай еди каква си паста за зъби и ще имаш сексапил.
Винаги, когато се надяваш на нещо различно от Бога, ще останеш разочарован, защото идолите са безполезни. Те не могат да те направят щастлив. Те не могат да запълнят празнотата в твоето сърце. Само Бог може.
2. Второ, идолите са oбсебващи.
1 Коринтяни 12:2 „Вие знаете, че когато бяхте езичници, се отвличахте към немите идоли, както и да ви водеха.“ В един друг превод се казва: Преди да познаете Христос бяхте обсебени от мъртви идоли, които винаги ви заблуждаваха.
Когато разговарям с хора от центъра за зависими, някои казват, че са започнали да вземат дрога, защото са имали приятели, които използват опиати, но се справят добре в училище, работят и дори имат семейства. Виждали са ги да пушат само на партита, иначе са изглеждали напълно здрави. Гледали са по ТV филми и други предавания, където пушенето на трева например се представя в положителна светлина. И са си казали, какво пък, нищо няма да ми стане, ако опитам.
Но постепенно са се пристрастили. Станали са обсебени от наркотика. Наркотикът има разрушаващо въздействие не само върху физиката, но и върху психиката и духовното състояние на човека.
Идолите карат хората да се пристрастяват, да стават зависими от тях. Можеш да си зависим не само от цигарите, алкохола и наркотиците, но и от спорта, секса, работата, домашните любимци и дори от децата си.
Ще попитате, как да разбера дали моето дете не се е превърнало в идол за мен? Ако зависиш от привързаността и одобрението на детето си толкова, че сърце не ти дава да го дисциплинираш; ако се опитваш да контролираш и да предпазваш детето си от всяко възможно нараняване, разочарование, гняв, загуба, само и само то да е щастливо - тогава  твоето дете се е превърнало в твой идол. То те е обсебило.
Разбира се, всеки родител страда, когато детето му страда. Но когато не позволяваме на децата ни да понасят последствията от своите постъпки, ние не им позволяваме да се учат от грешките си.
Много семейства в България са издигнали олтар в дома си на този идол. И най-тъжното е, че дори хора които ходят на църква продължават да кадят и принасят жертви на този олтар.
А какво да кажем за един друг не по-малко опасен идол – идола на държавата?
В книгата си „Идоли за погубление“ Хърбърт Шлосберг пише: „Вместо „Отче наш, който си на небесата... дай ни днес ежедневния хляб, имаме държавата, която действа като мъдър родител, който „не само ще храни своите деца, но и ще ги възпитава, образова, утешава и дисциплинира, снабдява всичко, от което се нуждаят за своята сигурност.“
Така ние ставаме собственост на държавата. Родителите вече нямат думата във възпитанието на децата си. Ако държавата реши, че за тях е по-добре да ги отнеме и настани в приемно семейство, значи за тях това е по-добре!
Бизнесът също зависи от подаянията на държавата. Пенсионерите също уповават на държавата за по-големи пенсии, безплатен транспорт и лекарства. Това превръща държавата от Божи дар в идол.
И тогава, по думите на К.С. Луис, „няма смисъл да казваме на държавните служители да си гледат работата. Защото „Целият ни живот е тяхна работа“. „Държавата всъщност се превръща в този лош родител, който иска децата му да са зависими от него завинаги.“
Освен че са безполезни и правят хората зависими от тях,
3. Идолите влияят на твоята психика и оформят характера ти.
Псалми 115:8 „Подобни на тях ще станат онези, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях.“
Първо ние правим идола, а после той ни прави. Първо ние го оформяме, после той ни оформя. С какъвто идол се събереш, такъв ставаш.
Помните ли богатия управник, който дойде при Исус и го попита, „Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ Исус му даде един изненадващ отговор: „Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите... ела и Ме следвай!“ (Лука 18:18-23)
Защо му каза това? Защото Исус знаеше, че този човек се покланя на идола на парите. Кой е твоят идол? Може би някой навик, човек...?
Идолът ни влияе и оформя по своя образ и подобие. Идолът е безжизнен и прави нас безжизнени. Идолът е безполезен – отнема желанието ни да работим и да сме полезни за обществото. Идолът ни обсебва – постепенно ние започваме да обсебваме другите.
Идолът всъщност не ни формира, а деформира – психиката, характера, достойнството ни. След като ни е разочаровал и обсебил, идолът ни прави свои жертви. Ние не можем без него. Доскорошните дози вече не ни задоволяват, нуждаем се все повече и повече от него. Така постепенно се превръщаме в една морална развалина.
Идолите изместват твоето поклонение. Те те обсебват, разочароват и в края на краищата, ако продължаваш да им се покланяш, ще те унищожат.
Хиляди идолопоклонци са заровени във варненските гробища. И най-лошото е, че те са умрели без Бога и ще прекарат вечността в ада!
Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш.
И така, дотук говорихме за това, че на първо място, втората заповед ни казва да не си издигаме идоли. Нека сега да поговорим за втората част от заповедта – каква беше тя?
Покланяй се само на Бога.
Какво е поклонение? Гръцката дума за „поклонение“ е проскунео и означава „падам пред“ или „покланям се на“. Поклонението е действие или състояние на духа, в което ние отдаваме благоговейна почит и уважение на Бога.
Евреи 12:28-29 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който поглъща.
Но хората не знаят това и пускат в ход фабриката за идоли. И продължават да жертват времето, парите и усилията си на олтара на своя идол.
Някои хора се покланят на творението вместо на Твореца. Такива са например радикалните екоактивисти, които слагат думите в устата на Грета Тунберг. За тях природата е идол и бог.
Други се покланят на традициите и фалшивата религия. На сватба, кръщене или погребение те са решени да извършат всичко „както повелява традицията“, без значение дали тази традиция е добра или не.
Дори символът на християнството – кръстът, може да се превърне в идол. Много хора носят на врата си кръстче. Някои от тях не вярват в Христос, но използват кръста като тотем, който да им носи щастие и късмет. Това е идолопоклонство.
Трети се покланят на иконите, като очакват в живота им да настъпи някаква магическа транформация, изцеление или подобрение. Така също престъпват буквално втората заповед, която ни повелява да не си правим образ на нищо с цел да му се покланяме.
Ние изземваме функцията на Бога. Забравяме, че ние сме създадени по Божие подобие и се опитваме ние да създадем Бога по наше подобие. Защо правим това?
Много по-лесно е да променя моята представа за Бога, отколкото аз самият да се променя така, че да живея според стандартите на Бога.
В час по рисуване учителката попитала едно момиченце какво рисува и то казало: „Бог“. Учителката казала, „Никой не знае как изглежда Бог“. Момиченцето отговорило, „Ще разберат, когато свърша.“
Не правим ли и ние това, не рисуваме ли нашата собствена картина на Бога с начина, по който живеем?
Когато имаме идол, ние го контролираме. Хората искат да си имат бог, който да контролират.
Ние казваме, „Боже, ти ми дължиш това“, или „Аз заслужавам да ми дадеш това.“ Но всъщност така се опитваме да манипулираме Бога. Истината е, че Той е този, който ни контролира, не ние Него.
Защо трябва да се покланяме само на Бога? Защото истинското поклонение на Бога носи радост и удовлетворение.
Псалми 37:4 Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.
Много хора, които предават живота си на Бога в напреднал стадий от живота си, казват: „Единствено съжалявам, че не повярвах в Бога по-рано.“ Те се наслаждават на живота много повече, когато Бог е в него.
Римляни 14:17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.
Второ, ние се покланяме на Бога, защото Той ще ни избави.
Галатяни 5:1 „И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“
От какво ни избавя Бог? Той ни избавя от търсенето на одобрението на другите. Не можеш да угодиш на всички. Не се опитвай да се харесаш на цялата публика в твоя живот. Харесай се на публика от един – на Бог!
Бог ни избавя от миналото. Ние сме простени и освободени от товара на нашия грях. Имаме сила да разрушим вредните навици в настоящето.
И най-накрая, Бог ни избавя от страха от смъртта и бъдещето.
Можем ли да кажем като Павел „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка“? (Филипяни 1:21)
Майка обяснявала на малката си дъщеря как е умрял баща ѝ. Майката казала: „Бог дойде да вземе баща ти и ще дойде за нас, но не знам кога.“ Малкото момиченце казало: „Ако не знаем кога Бог ще дойде за нас, не мислиш ли че е по-добре да си приготвим багажа и да сме готови да тръгнем? Бог може да дойде когато не сме готови.“
Пази се от идоли. Те са безполезни, обсебващи и деформиращи характера и психиката на човека. Те водят към погибел. Стой твърдо в Христос и ще имаш радост. Ще бъдеш освободен от търсене на одобрение от другите, от товара на миналото и от страха от бъдещето. Амин!

Friday, October 04, 2019

Езичеството: смърт без надежда


"Езичеството може да се характеризира най-добре с думата "без". Мъже и жени, които се трудят без Библия, без неделя, без молитва, без песни на хваление. Те имат управители без правосъдие и без справедливост; домове без мир; бракове без святост; юноши и девойки без идеали и ентусиазъм; малки деца без чистота и без невинност; майки без мъдрост и себеконтрол; бедност без утеха или съчувствие; болест без навременна помощ или нежна загриженост; тъга и престъпност без лек; и най-лошо от всичко, смърт без надежда." - Розалинд Гофорт

* * *
A great without has been written on heathenism. Men and women are toiling without a Bible, without a Sunday, without prayer, without songs of praise. They have rulers without justice and without righteousness; homes without peace; marriage without sanctity, young men and girls without ideals and enthusiasm; little children without purity, without innocence; mothers without wisdom or self-control; poverty without relief or sympathy; sickness without skilful help or tender care; sorrow and crime without a remedy; and worst of all, death without hope. - Rosalind Goforth

Божиите камбанарии


През Втората световна война американските самолети отлитали от британските военно-въздушни бази на мисии над Германия. Често било трудно да намерят пътя за базата на връщане поради ужасните метереологични условия. Църквите с високите камбанарии обаче се виждали отвисоко. В мрачни дни американските пилоти използвали църквите, за да ги заведат у дома. Когато самолетите се спускали през сивото небе, църквите показвали на пилотите дали държат верния курс.
Десетте Божи заповеди са тези високи Божии камбанарии. Ако следваме тях, никога няма да се отклоним от курса към небесния ни дом. 



/Илюстрация - Димитър Русев/

Monday, September 30, 2019

Да нямаш други богове


(Бог няма да свири втора цигулка)
/проповед/
Имате ли домашен любимец? До нас има два магазина за домашни любимци, но ние не сме се отбивали, защото си имаме трима.
Една жена купила папагал от подобен магазин за домашни любимци. Искала да има компания, да има някой, с когото да си говори. На следващия ден донесла папагала в магазина и казала, „Той не иска да говори“. Магазинерът попитал, „Има ли огледало в клетката? Папагалите обичат огледала.“ Тя купила огледало и си тръгнала. На следващия ден пак дошла и казала, „Птицата все още не говори.“ „Имате ли стълба? Папагалите обичат да има стълба в клетката. Когато е щастлив, един папагал говори.“ Тя купила стълба и си отишла.
На следващия ден тя отново дошла и се оплакала, че нито огледалото, нито стълбата накарали папагала да говори. Управителят казал, „Знам от какво се нуждаете, птицата се нуждае от люлка. Люлката ще го направи щастлив и ще говори.“ С не особено голямо желание жената купила люлка и си тръгнала. Но на следващия ден отново се върнала. Имала угрижен вид. Казала: „Папагалът умря“. „Съжалявам, казал управителят, той каза ли нещо преди да умре?“ Жената отговорила, „Да, с тих глас ме попита, не продават ли храна в този магазин за домашни любимци?“
Понякога забравяме най-важното нещо. Днес искам да говоря за най-важното нещо. В следващите 10 богослужения ще разглеждаме Десетте Божи заповеди. Защо е важно да разглеждаме Декалога, както още са известни те?
Първо, Десетте Божи заповеди са част от Божието слово, а както знаем, цялото Слово е боговдъхновено и полезно за поука, изобличение, поправление  и наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16,17). Следователно, трябва да четем и изучаваме и тази част от Словото.
Но това не е единствената причина, поради която ще го направим. Важно е да изучаваме Десетте заповеди, защото те са моралните принципи, от чието спазване зависи бъдещето на страната ни.
Знаете ли, че в Китай властите вече заповядват на църквите да изтрият първата от десетте Божи заповеди, „да нямаш други богове“. Китайският президент Си Дзипин възразява против нея. Ако не се подчинят, църквите биват обвинявани в противодържавна дейност. Същото допреди 30 години беше и в България – нашият бог трябваше да бъде комунистическата партия. Съответно я докарахме до под кривата круша.
Бог даде Десетте заповеди на евреите три месеца след изхода им от Египет (Изход 19:1). Toй заповяда на Мойсей да подготви народа – да им заръча да се осветят, да изперат дрехите си и тогава на третия ден Той ще слезе от Синайската планина, за да им даде напътствия как да спазват завета, който са сключили с Него (Изход 19:10-11).
Изход 19:16-18 „А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, потрепера. Тогава Мойсей изведе народа от стана, за да посрещне Бога; и застанаха под планината. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл в огън на нея; и димът се вдигаше от нея като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше.“
Бог използва специални пиротехнически ефекти, за да обърне внимание на хората към тези важни заповеди. Тези заповеди бяха нужни на Израел, нужни са и на нас днес. Като говори на Израел, Бог се обръща и към нас днес.
Защото Десетте Божи заповеди внасят ред в един хаотичен свят.
Представете си Финал на шампионската лига. За наша изненада камерите показват терен, който не е разчертан с традиционните линии за вратарските полета и централният кръг и линия. Някои футболисти носят футболни екипи, други са облечени с шлемове и имат стикове като хокеисти, а трети – като каратисти. Съдийският сигнал прозвучава и всички започват да играят своя спорт. Настава същински хаос!
Спортни срещи без правила са немислими. Още по-лошо е, когато имаме общество без закони. 
Затова имаме нужда от Десетте Божи заповеди. Забележете, те не се казват „Десетте Божи предложения“, а Десетте Божи заповеди. Те са моралният компас за един деградирал и непрекъснато деградиращ свят. Те дават светлина в духовния мрак. Превръщат слепеца в зрящ човек. Превръщат дивака в човек, носещ Божия образ. Превръщат хората от сбирщина в народ.
Важността на Десетте заповеди е подчертана от включването им и в книгата Второзаконие. Веднага след изреждането на всяка от тях, Мойсей напомня на народа:
Второзаконие 5:22 „Тези думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака със силен глас; и друго не прибави. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мен.“
Бог ги написа на две плочи и ги даде на Мойсей. Бог написа на плочи това, което първоначално бе написал на сърцето на човека. В милостта си Той постави пред очите ни това, което грехът беше изтрил от душите ни. Божиите заповеди трябваше да бъдат написани отново в ума, за да може Святият Дух да напише Христовото писмо не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.“ (2 Коринтяни 3:3).
Според някои учени това е първият прецедент на изписване на текст не с клиновидно писмо или йероглифи, а с букви, защото ако Мойсей е можел да пише, Бог щеше да му каже, „Напиши тези думи.“ Няма доказателства за съществуваща азбука сред народите преди даването на Закона на планината Синай. Изнамирането на буквите най-вероятно е било свръхестествено дело.
Дотук видяхме, че чрез евреите Бог даде на цялото човечество Десетте заповеди, защото те са от изключителна важност за нас. Първите четири се отнасят за нашата любов към Бога и останалите 6 ни казват как да обичаме ближния си.
Затова Десетте заповеди са незаменими за обществото ни. Когато питам хората могат ли да ми кажат десетте заповеди, обикновено отговарят с „не убивай, не лъжи, не кради“. Почти никой не се сеща за първата заповед, а тя е основополагаща за всички останали.
Вече няколко поколения българи са я забравили. Но вижте какво казва
Второзаконие 6:6-7 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“
Бог казва: помнете тези думи и учете на тях децата си. Знаеш ли Божиите заповеди? Знае ли ги твоето дете?
Бог е създал вселената и всички физически закони в нея, като закона за гравитацията. Ако не се съобразяваш с него, ще пострадаш. Ако скочиш от 8-мия етаж, ти няма да анулираш Божия закон, той ще анулира тебе! Десетте заповеди са също Божии закони. Те ни дават пистата, по която да караме колата на живота. Ако ги пренебрегнем, рискуваме да катастрофираме.
Днес ще разгледаме първата от Десетте Божи заповеди. Нека я прочетем:
Изход 20:3 Да нямаш други богове освен Мене.
Тя не случайно е първата. Бог я е сложил на първо място, защото тя е най-важната. 
Заповедта е: поставяй Бог на първо място. Бог казва: Аз искам да съм приоритет номер 1 в твоя живот. Аз не само те създадох, но и дадох Своя Единороден Син да умре за теб! Аз се грижа всеки ден за теб. Да нямаш други богове! Няма да свиря втора цигулка.
Някой ще каже, „Какво означава да нямаме други богове освен Него? Аз мислех, че има само един Бог?“ Обърнете внимание, че думата „бог“ в стиха е написана с малко „б“. Има малки богове, които могат да се струпат в живота ни и да попречат на любовта и посвещението ни на Бога? Това може да е работата, парите, притежанията, интернет, хобито, спорта, децата, образованието.
В нашата страна много хора, включително в правителството и парламента мислят, че ние можем да разрешим проблемите в нашето общество, като заделяме повече средства за образование. Дали това е така обаче?
Един млад човек на няколко пъти бил залавян да краде железопътни релси. От местната община решили, че само образованието може да му помогне, затова гласували да му отпуснат стипендия да следва в университета. Той отишъл да следва и след няколко години се изучил. Излязал от университета и ... откраднал цяла влакова композиция!
Образоването на един грешник без промяна в сърцето му води само до по-умен грешник. Образованието е важно, но не може да разреши моралните проблеми на обществото.
Затова в първата заповед Бог не ни заповяда да уповаваме на образованието или на каквото и да е друго нещо, а да нямаме други богове!
Същото се отнася и за семейството. В живота си ние се нуждаем от здрава основа, за да имаме стабилно семейство. През 2017 г. в България разводите са били 36 % от сключените бракове. Повече от един на всеки три брака умира преждевременно. Защо? Защото липсва здравата основа.
Едно изследване на Харвардския университет показва колко благотворно е християнското влияние върху семейства, които са имали църковен брак, ходят на църква всяка седмица, четат Библията и се молят. Вместо един на всеки 3 брака да завършват с развод, само 1 на всеки 6 брака бива разтрогван. Струва ми се, че в България разводите сред християни са още по-рядко явление.
Божиите заповеди са важни във всяка област от живота! И те винаги са придружени от обещания. Какви са обещанията, свързани с най-важната от Десетте Божи заповеди?
Притчи 3:5-6 „и не се облягай на своя разум. 6 Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“
Един друг превод казва: „Във всичко, което правиш, поставяй Бог на първо място и Той ще увенчае усилията ти с успех.“
Матей 6:33 „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибавя.“
Това е основата за благословен живот.
Как обаче на практика можем да поставим Бог на първо място в живота си? Всеки от нас може да си отговори лесно на въпроса дали Бог е на първо място в живота му. Просто трябва да види къде е Бог в различните области от неговия живот – дали Той присъства в неговото всекидневие, взаимоотношения, финанси, изпитания.
Всекидневие
Колко време от своя ден посвещаваш на Господа?
Ефесяни 5:15,16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“
Имаш ли тихо време с Бога? Храниш ли се със Словото? Пребъдваш ли в молитва – молиш ли се през деня? Ходиш ли редовно на църква? Включваш ли се в служение в църквата?
Представете си мъж, който казва на жена си, че ще прекарва с нея време само един ден в седмицата. Дали тя ще е щастлива? Първата заповед не казва „Да нямаш други богове освен Мене в неделя“, нали?
На първо място, Бог иска да присъства в нашето всекидневие. Той се удоволства, когато ние копнеем за Неговото присъствие във всичко, което правим, дори в свободното ни време.
1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божия слава.“
Ти можеш да поставяш Бог на първо място не само когато четеш Библията, молиш се и ходиш на църква. Бог иска да е на първо място във всичко, което правиш. Дори когато си почиваш. Няма нищо лошо в това да имаш хоби – да ходиш на фитнес, да отглеждаш цветя, да бродираш, да ходиш на лозето или да следиш фейсбук. Но изпитвай сърцето си и виж – това занимание приближава ли те или те отдалечава от Господа?
Моят син и един приятел обичат да ходят на фитнес. Спортът е нещо добро. Но Бог иска ние да тренираме духа си, не само тялото си. Затова много се зарадвах, когато докато говорихме за инициативите които искаме да имаме през тази година, Пеце каза: „Искам със Стефчо да използваме контактите, които имаме, за да свидетелстваме на момчетата, които ходят в залата.“ Бог ни изпраща с мисия дори във фитнес залата!“
Не можем да пъхаме Бог в едно от чекмеджетата на скрина на своя живот. Той иска да е в целия скрин!
Освен във всекидневните ни занимания, Бог иска да е с нас в нашите...
Взаимоотношения
Притчи 13:20 „Ходѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“
Някой беше казал, кажи ми какви са приятелите ти и ще ти кажа що за човек си. Ако се събираш с мъдри, благочестиви, смирени и работливи хора, ти ще започнеш да приличаш на тях. И обратно, ако си губиш времето с лентяи, много е възможно да станеш като тях.
Когато преди няколко дни пристигнахме във Видима за националната среща на нашите църкви, видях на масите пред единствения магазин в селото няколко мъже да пият бира. На другия ден слязохме до магазинчето и тези мъже отново бяха там – седяха и пиеха бира. Като тръгвахме на третия ден някои от тях пак бяха там!
Сигурен съм, че те не са решили изведнъж да правят това. Запознали са се с приятел, който им е повлиял лошо. „Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави“ (1 Коринтяни 15:33). Бог иска ние да се учим от мъдрите.
Това означава ли да нямаме нищо общо с невярващи? Не, разбира се. Ние трябва да търсим възможности да свидетелстваме на тези, които живеят в духовен мрак. Да споделяме благата вест с тях и да ги каним на църква. Същевременно, Бог иска да си подбираме внимателно приятелите.
Има две групи хора, с които трябва да имаме взаимоотношения: такива, с които дружим, за да ни приближават към Бога и такива, с които дружим, за да приближаваме към Бога.
Една друга област, в която е много важно да отдаваме първото място на Бога са...
Финансите
Притчи 3:9-10 Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.
От тези стихове разбираме, че когато задържаме десятъка, ние показваме неуважение към Бога. В книгата Малахия 3 гл. Бог обвинява евреите, че като не дават десятъците си, ограбват Него.
В Новия завет Исус потвърди практиката на даване на десятък:
Матей 23:23 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.
Той разкритикува фарисеите, че не показваха милост и любов към бедните, но утвърди даването на десятък.
Апостол Павел увещаваше коринтската църква:
2 Коринтяни 9:7 „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“
Даването на Бога е акт на поклонение. Ако животът ти е една бъркотия, може би причината е точно тази – че не си почитал Бога с десятъците си. Ако искаш да промениш живота си, спри да обиждаш Господа и да Го ограбваш.
И накрая, освен във всекидневието ни, взаимоотношенията и финансите, Бог иска да нямаме други богове и в...
Изпитанията
Как реагираш, когато преминаваш през долината на мрачната сянка? Към кого се обръщаш първо за помощ, когато възникнат неочаквани проблеми? Молитвата не бива да е последното средство.
Един човек бил приет в болница. След изследванията докторът влязал при него и казал, че единственото нещо, което може да прави, е да се моли. Човекът отговорил, „Айде, до там ли я докарахме?“
Йона 2:7 „Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.“
Яков 5:13 „Зле ли страда някой от вас, нека се моли. Весел ли е някой, нека пее хваления.“
Как можеш да разбереш дали Бог е на първо място в живота ти? Когато спреш да се тревожиш! Тревогите са предупредителна светлина, че Бог не е на първо място в живота ти. Когато сложиш Бог на полагащото му се първо място и спазваш първата заповед, ще разбереш, че тревогите са неоснователни.
Един мъж попитал ядосано жена си: „Защо винаги се тревожиш, когато това изобщо не помага?“ Тя бързо му отговорила, „А-а, помага и още как! Деветдесет процента от нещата, за които се тревожа, никога не се случват.“
Един пътник крачил нервно напред-назад на терминала на летището, когато съобщили, че поради лошото време полетът ще се забави. Тогава погледът му се спрял на реклама за застраховка живот. Тя предлагала 100000 лева в случай на непредвидена смърт на борда на самолет. Застраховката струвала само 5 лева.
Той погледнал през прозореца към надвисналите мрачни облаци и помислил за семейството си у дома. За тази цена би било глупаво да не я купи, така че той се застраховал. След това потърсил място, където да хапне. Седнал в един китайски ресторант и си поръчал обяд. Обядът много му харесал, докато не отворил навитото на руло късметче към него. Там пишело: „Вашата неотдавнашна инвестиция ще ви донесе големи дивиденти.“
Оставаш ли тревогите да заемат първо място в живота ти? Ние сме повярвали в един велик и мощен Бог, който воюва на наша страна! Той иска в изпитания да уповаваме само на Него.
Да нямаш други богове! Спазването на тази заповед ще внесе ред в твоя хаотичен свят. Когато поставиш триединния Бог на първо място в своето всекидневие, взаимоотношения, финанси и изпитания, тогава всяко друго нещо в живота ти ще отиде на своето правилно  място. Това стана с моя живот и с живота на десетки други хора, които познавам. Това може да стане и с тебе!
Матей 6:33 „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“
Първата заповед е ключът за пълноценен живот с Господа.
Християнската авторка Лесли Флин казва: „Десетте заповеди могат да изглеждат твърде ограничаващи, но такава е всяка писта на летищата по света. При все това никой пътник не иска пилотът да не уцели тясната писта и да се приземи на няколко метра от целта в някое поле, река или редица от къщи. Тясната бетонна линия е наистина широкият път, който води към безопасно, комфортно приземяване. Следователно, на пръв поглед твърде ограничаващите Десет заповеди са ръководство за щастлив и пълноценен живот.“
Бог ще се погрижи за всичко!
През Втората световна война американските самолети отлитали от британските военно-въздушни бази на мисси над Германия. Често било трудно да намерят пътя за базата на връщане поради ужасните метереологични условия. Църквите с високите камбанарии обаче се виждали отвисоко. В мрачни дни американските пилоти използвали църквите, за да ги заведат у дома. Когато самолетите се спускали през сивото небе, църквите показвали на пилотите дали държат верния курс.
Десетте Божи заповеди са тези високи Божии камбанарии. Ако следваме тях, никога няма да се отклоним от курса към небесния ни дом. А до тогава, aко следваме Първата заповед, ще бъдем благословени в нашия живот, нашите взаимоотношения, финанси и дори когато преминаваме през трудности. Амин!
________________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
30.09.2019 г.