Бонхофер за това какво е да си християнин

Да си християнин не означава толкова внимателно да избягваш греха, колкото смело и активно да вършиш Божията воля.

Дитрих Бонхофер

Удоволствие без Бог

Удоволствие без Бог, без свещени граници, ще те накара да се почувстваш още по-празен от преди. Това е потвърдена в опита Библейска истина. Най-самотните хора на света са сред най-богатите и най-известните личности, които така и не са намерили граници, с които да живеят. Виждал съм това много пъти.

Рави Закарайъс

*** 

Pleasure without God, without the sacred boundaries, will actually leave you emptier than before. And this is biblical truth, this is experiential truth. The loneliest people in the world are amongst the wealthiest and most famous who found no boundaries within which to live. That is a fact I've seen again and again. 

Ravi Zacharias

Любовта е… (1 Коринтяни 13:4-8)

/проповед/

Днес продължаваме с поредицата „Любовта е...“ върху 1 Коринтяни 13 гл. Нека да се помолим.

Молитва за Словото.

Един проповедник проверил какво пише за любовта в една енциклопедия и открил само една статия за любовта. В нея под любов се имало предвид чувства и секс. След това отворил на „чувства“ – в цялата статия думаталюбов била спомената само веднъж. След това проверил и думата секс. Под нея имало 12 статии и в тях открил думата любов само в един параграф.

Джон Ленън и Пол Макартни бяха казали в една своя песен, „Всичко от което се нуждаете е любов.“ В името налюбовта са изпети милиони песни, написани са стотици хиляди стихотворения, направени са хиляди филми. На всеки език думата „любов“ звучи еднакво вдъхновяващо, хора от всички националности жадуват за нея.

Но това не са песни, стихове и филми за любовта, а за похотта.

Мисля, че много хора не разбират какво всъщност е любовта. В църквата в Коринт също е имало хора, които са объркани и не са знаели какво наистина означава любов.

Те бяха станали християни, защото бяха откликнали на факта, че Бог ги възлюби и изпрати Своя единороден Син. Апостол Йоан пише,

Йоан 4:40: В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

Следователно, тези християни знаеха какво е любов, защото Бог ги беше възлюбил първо. Но след като беше минало известно време, те бяха забравили какво е любовта. Затова Павел посвети цяла глава в писмото си, за да им каже какво е любовта.

1 Коринтяни 13 е толкова поетична, красива и изящна глава, че е една от най-известните части от Библията. Толкова е популярна, че често се използва в проповеди при встъпване в брак. Хората обичат тази глава, защото тя отговаря по един много въздейсващ начин на въпроса какво е любовта.

И като я прочетеш, си казваш: Да, точно това е любовта!

Един богослов даже я нарича „портрет, на който позира самият Христос“.

Какво казва тя, какво е любовта? Миналият път видяхме, че в началото Павел каза, че любовта е нещо много по-велико от дарбите, знанието, вярата и щедростта. Тя е акт на волята, не чувство. Тя е един по-превъзходен път.

По-нататък Павел казва:

1 Коринтяни 13:4,6,7: „Любовта дълго търпи и е милостива; 6 любовта не завижда ... и се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

1 Коринтяни 13:4-8а ни показва какво любовта е. Следващата седмица ще видим какво любовта не е.

„Любовта дълго търпи и е милостива.“

Интересна е последователността, в която са написани тези характеристики на любовта. Павел би могъл да каже, че любовта е милостива и дълготърпелива, но това не е начинът, по който Святият Дух му е казал да ги подреди.

Любовта първо е търпелива, а след това е милостива. Първо е търпението.

В нашия превод се казва „дълго търпи“. Гръцката дума в този пасаж всъщност е сложна дума, съставена от две думи „дълъг“ и „гняв“. Но да не си помислите, че Павел казва, че за да демонстрираш любов, трябва да си гневен дълго време. Изразът не означава това.

Значението е, че е нужно много, за да накараш този човек да се ядоса. Трябва да го влачиш дъъъъълго време по пътя, преди да побеснее. Такива хора страдат дълго, преди да им причернее.

Ако обичаш някого, понякога се случва да го ядосаш, нали? Всъщност, хората които най-много обичаш могат да те ядосат най-много. Те знаят най-добре какво да направят, за да те вбесят.

Но когато хората ни ядосват и дразнят, ние се изкушаваме не само да се ядосаме. Понякога истински им се сърдим.

Но Бог казва, че истинската любов не допуска това. Истинската любов е търпелива, когато някой я дразни. Истинската любов е дълготърпелива.

1 Петър 4:8: „Любовта покрива множество грехове“.

Или, можем да кажем така: Любовта покрива множество раздразнения. Любовта покрива множество досади. Любовта пренебрегва много неща, които иначе биха ни накарали да се държим лошо.

Това е, което хората очакват от нас, християните, защото това очакват от Бог.

Миналият път ви разказах за онзи актьор, който играл ролята на Исус, вървящ към Голгота. Когато зевзекът на улицата започнал да се подиграва с него, той не се стърпял, хвърлил кръста и му ударил един юмрук в зъбите. Режисьорът поискал да го уволни, но той се примолил да му дадат още един шанс. На другия ден зевзекът отново започнал да му се подиграва и актьорът стискал зъби и юмруци, едва се сдържал да не се нахвърли върху него. Но накрая му казал, „Ще ми паднеш ти след възкресението!“

Това ни разсмива, защото знаем, че този актьор не се е държал по християнски. Той не е страдал дълго както Исус би го направил. Този актьор не показал любов.

Истинската любов покрива множество грехове.

Но любов, която само страда дълго, когато е раздразнена, не е истинска Божия любов.

Твърде често християните мислят, че като търпят дълго, това е достатъчно. Но дългото търпение е точно това –търпиш дълго, стискаш зъби, докато бавно накрая ти прикипява.

Божията любов обаче е дълго търпелива и милостива. Тя не остава пасивна в страданието... тя прави нещо по въпроса. Тя протяга ръка към човека, който те обижда и казва: „Грижа ме е за теб.“

Проповедник разказал историята за мъж, чиято кола била ударена от колата на жена, която влязла в неговата лента и ламарините на двете коли се опрели една в друга. Докато чакали да дойде КАТ, жената избухнала в сълзи. Знаела, че тя е виновна за катастрофата. На всичко отгоре тя карала чисто нова кола. Как щяла да каже на съпруга си?

Когато дошла полицията, тя трябвало да извади документите на колата от жабката. И в тях, с голям мъжки почерк, било написано: „В случай на злополука, помни, скъпа, аз обичам теб, не колата.“

Какво ни показва тази бележка?

Първо, съпругът е знаел, че жена му не е добър шофьор. Второ, той я обичал толкова много, че когато се случила злополуката, той искал тя да знае, че обича нея, не колата.

Той бил готов не само да страда дълго заради лошите й шофьорски умения. Той сложил бележка в колата, в която пишело, че тя означава много за него, дори и да удари колата.

Павел казва на вярващите в Коринт, че Бог ги обича точно така. Той страда дълго, когато те се провалят. Но той им показва милост, когато им прости. Ние трябва да се научим да се обичаме един друг по същия начин.

Тази любов може да промени живота на хората.

Младежи организирали състезание по тенис на маса в църквата за невярващи тинейджъри. По време на финала резултатът бил равен и оставали само 3 точки до края. Точно тогава едно от момичетата грабнало топчето и избягало с него. Единият от играещите разказва: „Първата ми реакция беше да й се развикам гневно.“

Но се сетих, че същия следобяд бяхме разглеждали пасажа в 1 Коринтяни 13, където се казва, че „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня.

Затова любезно помолих момичето да върне топчето и след това другият играч и аз се пошегувахме с нея, докато накрая тя хвърли топчето на масата. Благодарихме й и довършихме играта.

Няколко часа по-късно, след като гледали евангелизационен филм, тя излязла отпред с още 6 тинейджъри, за даприеме Исус. По-късно тя казала: „Израстнах в семейство, в което никой не ходи на църква. Научих се да привличам вниманието на хората, като ги карам да се ядосват. Но тази вечер видях нещо различно.

Когато взех топчето от тези момчета, те не ми се ядосаха. Не се опитаха да ми го върнат. Видях нещо различно в тези момчета и точно тогава реших, че искам да имам това, което те имаха.“

Втората фраза в 1 Коринтяни 13, която ни казва какво е любовта, казва: „Любовта ... се радва заедно с истината“ (ст.6).

Психологът Робърт Фелдмън от Университета в Масачузетс направил експеримент, за да види колко често хората лъжат. Записал с видеокамера 121 двойки студенти, които току-що са се срещнали. След 10 минутен разговор, показали на всеки участник видеото и го помолили да сподели дали не е казал нещо невярно за себе си.

Веднага след разговора повечето от студентите били сигурни, че са говорили истината. Но когато ги накарали да гледат видеото, 60% от тях осъзнали, че са казали поне една лъжа. Средно повечето излъгали 2 или 3 пъти в 10 минутен разговор с непознат.

Явно лъжата е по-често срещана, отколкото ни се иска. Виждаме отражение на това явление и в политическия и обществения ни живот. Затова Павел ни съветва в Ефесяни 4:25, “като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.”

Защо лъжат хората? Поради различни причини. Защото са нечестни, защото се страхуват, защото искат да впечатлят някого, както в горната история. С една дума, хората лъжат, защото искат другите да ги харесват.

Но понякога хората лъжат, защото не се интересуват дали другият ще ги хареса. Защото не уважават или не харесват събеседника си.

Но тук Бог казва: когато се научите да обичате така, както трябва, ще предпочитате истината пред лъжата. Щеотхвърлите лъжата и ще говорите истината.

Но истината, която изричаме, трябва да е подправена с любов, защото истината без любов е отровна и разрушителна. Затова Ефесяни 4:15 казва, че трябва да говорим истината с любов.

Всъщност, Бог казва на коринтяните: Толкова много ви обичам, че ви казвам истината. Вие бяхте грешници и вие отивахте към ада. Но аз ви възлюбих твърде много, за да оставя това да се случи. Затова когато повярвахте, покаяхте се, изповядахте Исус, аз ви простих. Простих ви, за да можем да прекарваме време заедно.

Следователно, в 1 Коринтяни 13 Павел казва, че ние трябва да обичаме по същия начин. Като казваме истината на хората, но с любов, защото искаме да им простим. А искаме да им простим, защото искаме да прекарвамевреме с тях.

Като пастор моя отговорност е да ви казвам истината. Ако ти се наричаш християнин и в живота ти има грях, от който ти не си се е покаял, ако отказваш да се промениш, този грях унищожава живота ти. Исус, на когото служа, ме задължава с любов да ти кажа истината, с цел да се покаеш. Вече съм го правил с някои хора.

Ако тези хора не скъсат с греха и продължават да злоупотребяват с името Христос и да хвърлят петно върху Неговото тяло, църквата, тогава ще съм принуден да приложа църковна дисциплина, както пише ап. Павел:

1 Коринтяни 5:11-13: „да нямате нищо общо с никого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител; с такъв дори да не ядете заедно. Защото, каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.“

Целта на църковната дисциплина е този човек да се покае и да се върне при Христос и в църквата. Това е проява на любов!

Следователно, в 1 Коринтяни 13 Павел казва, че ние трябва да обичаме по същия начин. Като казваме истината на хората, но с любов, защото искаме да им простим. А искаме да им простим, защото искаме да прекарваме време с тях.

И накрая, в 1 Коринтяни 13 Павел ни казва, че любовта притежава някои характеристики, които са винаги верни. Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“

Накратко, любовта никога не се предава, никога не спира, винаги върши тези неща. Тя вижда грозния грях в живота на другите и те кара да я споделиш с тях.

Любовта понася всичко. Тя казва на тези, които обича, че каквото и да направят, няма да спре да ги обича. Аз казвам на моите деца, че каквото и да направят, винаги ще продължавам да ги обичам.

Любовта винаги се доверява и се надява. Ако те обичам, тогава аз ще ти вярвам. Но не казахме ли преди малко, че хората са склонни да лъжат? Да, но доверието на любовта е по-дълбоко от това дали някой те лъже или не. Може да си ме излъгал или да си ме наранил, или да не си удържал на думата си.

Но ако те обичам, аз пак вярвам в теб. Вярвам, че ти си способен да бъдеш нещо по-добро от това, което си сега.Защото така гледа Бог и на мен.

Любовта всичко търпи. Любовта никога не отпада. Докато има възможност да помогнем на човека, когото обичаме да стане това, което знаем че може да бъде, няма да се предадем.

Гледаш ли така на хората до теб?

Така изглежда истинската любов, защото това е любовта, която Бог храни към нас. Той никога не ни изоставя.

2 Петър 3:9 „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“

Любовта никога не се предава. Любовта вижда грозния грях в живота ни, но това няма значение, защото любовта не вижда другите такива, каквито са, а такива, каквито могат да станат. Любовта, която не се предава, може да има много въплъщения. Тя е:

·     Баща и майка, които прегръщат завърналата се дъщеря, след като тя е избягала от дома и е изкарвала прехраната си като проститутка.

·     Син, който се грижи за болния си обездвижен баща и всеки ден благодари на Бога, че му е дал точно този баща.

·     Съпруга, която е често малтретирана от пияния си съпруг, но продължава да се грижи и моли за него.

·     Съпруг, който казва, че харесва изкривената уста на съпругата си, на която е отстранен тумор, но заедно с него е изрязан и лицев нерв, след което се навежда над нея и изкривява устни, за да я целуне и да й покаже, че тяхната целувка все още е възможна.

Така ни обича Бог. Той вижда изкривения ни живот, но въпреки това ни обича. Така трябва и ние да се обичаме един друг. Но ти не можеш да обичаш по този начин, докато първо не разбереш с каква любов Бог те е възлюбил.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот", Варна

18.09.2017

Любовта е... акт на волята (1 Коринтяни 13:1-3)

/проповед/

В една църква за Великден направили театрална постановка за смъртта и възкресението на Христос. На Великден я поставили на градския площад. Когато актьорът, който играел ролята на Христос, понесъл кръста си към Голгота, един от тълпата започнал да му се подиграва и обижда. Накрая актьорът не издържал, захвърлил кръста, отишъл до шегаджията и му забил един юмрук в лицето.\

След края на представлението режисьорът му казал: „Знам, че този човек ти лазеше по нервите, но ще трябва да те уволня. Просто не можем да си позволим да се държиш така, докато играеш ролята на Исус.“ Актьорът казал: „Моля те, дай ми още един шанс. Мога да се справя, ако се случи отново.“ Режисьорът решил да му даде още един шанс.

На следващия ден той отново понесъл кръста нагоре по улицата. И разбира се, зевзекът отново се появил. Aктьорът се опитвал да се владее, но едва се сдържал. Стискал гневно юмруци и аха да се хвърли върху зевзека. Накрая погледнал към него и казал: „Ще ми паднеш ти след възкресението.“

Понякога е трудно за тези, които изповядват, че са християни, да се държат както подобава на християни. Опитваме се да си носим кръста, но ако някой „ни сложи кръста“, често губим търпение и се държим по същия начин, по който и светът.

Но Библията учи, че ние трябва да сме хора, които демонстрират любов във всички наши взаимоотношения с другите.

Ефесяни 4:2 ни съветва да живеем „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като се търпите един друг с любов.“

Евреи 12:14 „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.“

Не е лесно да обичаме всички, особено някои хора. Но доколкото е възможно, ние трябва да живеем в мир и хармония с другите.

Днес започваме поредица от 4 проповеди върху 1 Коринтяни 13, главата за любовта в Библията, която съм нарекал „Любовта е...“. Моята молитва е те да ни помогнат да видим как да се отнасяме към другите хора. Днес ще разгледаме първите три стиха. В последния стих на предходната 12 глава Павел прави преход към тях с думите: „А сега ще ви покажа един по-превъзходен път.“ С други думи, ще ви говоря за най-добрия начин, по който можете да се справите във всяка ситуация, а именно, когато прилагате любов.

След което посочва, че любовта е по-важна от 4 други неща, които християните считат за важни.

ВАЖНОСТА НА ЛЮБОВТА

Първо, в ст. 1 Павел казва, че любовта е по-важна от духовните дарби. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ (1 Коринтяни 13:1)

На Петдесятница, когато Петър проповядва първата благовестителска проповед, Бог даде на апостолите дара да говорят езици, които никога не са учили, за да може хората, които ги чуват, да разберат какво се казва.

Но тук, в 1 Коринтяни, Павел казва, че ако Бог му даде дарбата да говори всеки човешки език и дори небесния език на ангелите, но няма любов, той би бил само звънтяща мед или дрънкащ кимвал. Какво иска да каже с това?

През 1 век пред входа на повечето езически храмове имало голям гонг или чинели. Когато хоратаидвали да се покланят, ги удряли, за да събудят езическите богове и те да чуят техните молитви. Тоест, Павел казва, че дори да може да говори с най-голямото красноречие на всички езици, но ако няма любов, животът му ще е толкова безсмислен, колкото и нелепото удряне по гонг с цел да събудиш несъществуващи богове.

Както виждаме, любовта е по-важна от всяка духовна дарба.

След това в ст. 2 Павел казва, че любовта е по-важна от знанието.

1 Коринтяни 13:2: „И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание... а любов нямам, нищо не съм.“

Павел казва, че дори да знаеш всичко – да си специалист по микробиология, медицина, филология, психология и каква да е друга 'логия', но нямаш любов, ти не си нищо.

Защо? Защото, както казва пак Павел в 8 гл. 1 ст. на същото послание, „знанието възгордява, а любовта назидава.“

Знанието е важно. Днес ние знаем много повече от преди. Но е мит, че образованието ще промени обществото. За да се промени обществото е нужно първо да се променят сърцата на хората. Ние се нуждаем много повече от любов, отколкото от знание.

Трето, Павел казва, че любовта е по-важна от вярата. Той не казва, че вярата не е важна, а че любовта е по-важна. Той каза: „ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“ (ст.2)

Каква вяра имаш ти? Вярваш ли, че триединният Бог е творецът на този свят? Че Исус Христос е Неговият единороден Син, че Той дойде на света, за да живее безгрешен живот, че умря, беше погребан и възкръсна на третия ден?

Вярваш ли, че Той сега е отдясно на Отца и приготвя място за нас, царува над нас, застъпва се за нас пред Отца и един ден ще се върне отново?

Ако вярваш във всичко това, радвам се за тебе. Но Библията учи, че ако вярваш във всичките правилни неща, но нямаш любов, ти си нищо. Дори вярата нищо не струва, ако не е подплатена с любов.

Спомняте ли си притчата за добрия самарянин? Свещеникът и левитът имаха вяра. Проблемът беше, че те нямаха любов. Те отминаха без да помогнат на ранения ограбен човек.

Галатяни 5:6: „Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.“

Четвърто, Павел казва, че любовта е по-важна от щедростта.

1 Коринтяни 13:3 „И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза?“

Забележете, че Павел не казва, „Ако дам 10 %.“ Той казва: „Ако дам всичките си спестявания, пенсионната си застраховка, апартамента, колата и вилата, ако раздам всичко на бедните и дори жертвам себе си, но нямам любов, тогава няма никаква полза.“

Щедростта сама по себе си е нещо добро, но само щедрост не е достатъчна. Ние непрекъснато срещаме просяци по улицата. Тук, в църква, също са идвали да просят. Дори веднъж ми се обадиха по телефона от Ямбол, за да помогна на някакъв човек. Българската Коледа и други кампании също са добри каузи.

Но защо даваш? Защото пасторът проповядва, че даването е нещо добро? Или защото се чувстваш виновен, че не даваш? Защото искаш да впечатлиш другите? Да впечатлиш Бога?

Ако давам само разчитайки, че ще бъда облагодетелстван и без любов, даването е напразно. То трябва да е мотивирано от любов – любов към Бога и любов към хората.

Следователно, Павел казва, че любовта е по-важна от духовните дарби, по-важна от знанието, по-важна от вярата и по-важна от щедростта.

ПРАКТИКУВАНЕ НА ЛЮБОВ

Очевидно любовта е много важна – може би по-важна, отколкото сме мислили. Исус каза:

Йоан 13:34: „Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“

Забележете, че това е заповед, не предложение. Бог никога не ни заповядва да направим нещо, което не можем да направим.

Светът ни казва, че любовта е нещо, което просто се случва. Ти се влюбваш до уши така внезапно, както се спъваш в някоя счупена плочка и се оклепваш в калта до уши. Не си го планирал, то просто се случва.

В една стара песен на Елвис Пресли се казва „Не мога да не се влюбя в теб.“ Друга песен казваше, „Не съм вярвал, че мога да обичам така. Но ето… Случва се сега.“ А в друга се пее: „Обичам те. Как се казваш?“ Текстът е много дълбок…

Днес всеки втори брак у нас завършва с развод. Но статистиката не казва още колко семейства живеят разделени без формално бракът да е разрогнат. Просто единият решава, че повече не обича другия и трябва да се разделят. Това е представата на света за любовта.

Библията обаче поучава, че любовта е нещо, което можем да контролираме. Бог ни заповядва да се обичаме един друг. Това означава, че ние можем да вземем решение да обичаме даден човек. Любовта не е чувство, тя е глагол. Любовта е акт на волята.

Що за любов е това?

Филипяни 2:4: „Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.“ С други думи, това е жертвоготовна любов. Любовта, с която Исус ни възлюби.

Грижи се за другите така, както се грижиш за себе си. Бъди безкористен. Какво означава това?

Първо, започни с твоето семейство. Ти трябва да обичаш съпруга или съпругата си повече от всичко друго след Бога. Да си по-мил, нежен и внимателен с нея или него дори ако той или тя се държи като идиот.

След това започни да се отнасяш по същия начин с децата си, родителите си, свекъра и свекървата и тъста и тъщата.

От семейството тази любов трябва да се насочи към църковното семейство и към света. Исус каза:

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Така светът ще разбере, че посланието на Исус е валидно.

Известният южноафрикански борец за правата на човека и англикански епископ 

Дезмънд Туту е казал, „Божията мечта е ти и аз и всички ние да разберем, че сме семейство, че сме създадени за съобщност, за доброта и състрадание. Алберт Айнщайн добавя: „Нашата задача трябва да бъде да се освободим, като разширим нашия кръг от състрадание да включва всички живи същества, цялата природа и нейната красота.

Ако наистина се обичаме един друг така, както Исус ни възлюби, ние трябва да имаме същото състрадание към хората, което имаше и Исус.

Бил ли си някога толкова въвлечен в нещо, че напълно да се идентифицираш с него? Да състрадаваш означава точно това – да съчувстваш, да участваш в нечий живот. 

Състрадателният човек си задава въпроси като: „Какво ли е да си дълбоко наранен и никой да не знае, и да не се чувстваш спокоен да им кажеш? Какво ли е да си болен и да знаеш, че няма да оздравееш, а толкова много ти се живее? Какво е чувството да си инвалид? А да си малцинство? Какво е мъжът ти да се напива и да те бие? Да не се разбираш със съпруга си?

Загрижени ли сме за товара, който носят хората и помагаме ли да носят товара си? Това има предвид Исус, когато говори за това да обичаме другите така, както Той обича нас.

Състрадание. Практикуване на любов. Акт на волята.

Един мисионер отишъл в Индия, но тъкмо започвал да учи езика и се разболял от туберкулоза и трябвало да отиде в болница. Хигиената в болницата не била на висота, имало много пациенти и било трудно. Но мисионерът решил да направи каквото зависи от него. Взел със себе си християнски книги и брошури и се опитал да свидетелства на пациентите.

Но това било трудно, защото още не знаел добре езика и той се обезсърчил. Никой не вземал от неговите брошури. Поради болестта си щял да бъде там дълго време. Но как щял да бъдемисионер в страна, където никой не го слушал?

Заради туберкулозата си всяка нощ в 2 ч. той се събуждал от хронична кашлица. Когато се събудил една нощ забелязал от другата страна на редицата между леглата старец, който се опитвал да стане от леглото. Той се свивал на топка и се засилвал, но така и не успявал да стъпина крака. Бил твърде слаб.

След няколко опита старецът се отпуснал и се разплакал. На сутринта мисионерът разбрал защо старецът плакал. Той се опитвал да стане, за да отиде до тоалетната, но нямал сили за това. Леглото му било цялото в екскременти и във въздуха се носела миризма.

Другите пациенти се присмивали на стареца. Медсестрите дошли да почистят леглото и също били много груби с него. Една от тях даже го зашлевила през лицето. Старият човек само лежал и хлипал.

През следващата нощ около 2 ч. мисионерът отново се събудил от кашлицата си. Погледнал през пътеката и видял, че старецът пак се опитва да стане от леглото. Макар и неохотно, мисионерът успял да стане, отишъл до леглото на стареца и му помогнал да се изправи.

Но той бил твърде слаб, за да върви, затова мисионерът го вдигнал на ръце и го понесъл като бебе. Той бил толкова лек, че не било много трудно да го носи. Занесъл го до тоалетната, която представлявала една дупка в пода. Застанал зад него и го държал, докато той се погрижи за себе си.

След това го занесъл обратно до леглото му и го сложил да лежи. Докато се обръщал да отиде до своето легло, старецът протегнал ръка, хванал лицето му, дръпнал го по-близо и го целунал по бузата и казал нещо, вероятно „Благодаря.“

Когато се събудил на следващата сутрин до леглото му имало пациенти, които чакали да се събуди и го попитали дали могат да прочетат от книгите и брошурите, които е донесъл. Други задавали въпроси за Бога, на който той се покланя и за Неговия Син, който е дошъл на света, за да умре за техните грехове.

През следващите няколко седмици мисионерът раздал цялата литература, която бил донесъл със себе си. През месеците, докато бил в болницата, много от пациентите, лекарите и медицинските сестри приели Исус за свой Спасител.

Какво направил той? Той не проповядвал проповед. Дори не можел да комуникира добре на езика им. Не можел да ги убеди с красноречието си, нито да им покаже нещо, с което да ги спечели. Той само пренесъл един стар човек до тоалетната. Всеки може да направи това.

Някой е казал: „Хората няма да ги е грижа колко знаеш докато не узнаят колко много те е грижа.“

Има един по-превъзходен път – това е пътят на любовта. Любовта, която е акт на волята, не чувство. Твърдо решение да обичаш, не романтично влюбване.

Тази любов е пътят на Исус Христос. Ако си дошъл тук и не познаваш Исус като Пътя, истината и живота, ако не Го познаваш като Твой Спасител, искам да отправя Неговата покана към теб. И всички ние ще се молим ти да откликнеш, докато се изправяме и пеем тази песен.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

11.06.2017