Wednesday, August 15, 2018

How to become immortal


A few years ago I took part in an evangelistic mission’s week in Armenia. Afterwards some students sent their questions about God and Christianity and I answered them. Just ran across one of them and decided to post it here.

Question:

I will consider myself succeeded in case I do a cultural revolution immortalizing my name. I think it will be possible if I could find and present a new perfect figure in a way that all could understand.

Answer:

We all want to succeed. The question is how we define success. It seems that to you success is to do something for your nation and the world that will be remembered by the future generations. There’s nothing wrong with dreaming to make the world a better place. There have been some great men who have brought about significant political and cultural changes in their countries. People like Apostle Paul, Copernicus, Marthin Luther in Germany, Isaac Newton, Tyndale and Wilberforce in England, George Washington and Martin Luther King in America, and many others come to mind.

Yet, we need to be careful with revolutions. Revolution is a radical change in society that is usually made suddenly and often accompanied by violence. The Russian revolution in 1917 led to the establishment of a totalitarian communist rule which caused the death of 20 million Russians through mass executions, famine, concentration camps, extermination, deportation, golodomor, etc.

The term ‘cultural revolution’ is associated with a social-political experiment that took place in China from 1966-1969, which led to a mass purge of all ‘liberals’ within the Communist Party of China and to persecution, public humiliation, torture and seizure of property of millions others. It was set into motion by Mao Zedong, Chairman of the Communist Party who hoped to get rid of all his rivals and establish a non-class society. During his rule, through starvation or repressions died 78 mln. people…

Let us not forget either that the first genocide of the 20th century was the crime of the Young Turk revolution in which 1.5 or more Ottoman Armenians died. Hitler also came in power with the promise to change Germany and the world, and make a name for himself. As a result, 12 mln. people were killed in concentration camps, 70 mln. died in the WW2.

All these men wanted to change society and history, and they did. For sure today we remember their names. But I guess you don’t want to be remembered like that. What was the problem? Why did their rules lead to such horrible consequences?

They all had in common the desire to become famous, to make their name immortalized. And that was actually their mistake. Their driving force was not the desire to serve others but to use others as a means of making themselves gods. They didn’t offer humbly their service to humanity but wanted their pride to be gratified by being served. Pride is the most serious but also the most subtle sin. It often is not even recognized as existing.

In contrast, Apostle Paul, Copernicus, Marthin Luther, Isaac Newton, Tyndale, Wilberforce and the like were driven by their faith in God and desire to serve God and humanity. They didn’t want to ‘immportalize themselves’ but rather to make God’s name famous. They changed the world not through taking the lives of others but actually through sacrificing (sometimes physically) themselves.

The greatest ‘revolutionary’ in human history is Jesus Christ. He came to serve, not to be served (Gospel of Matthew, ch. 20, v 28). His ‘recipe for success’ in life consists of two simple principles (the greatest commandments) in the Gospel of Matthew, ch. 22, vs 37-40: “‘Love the Lord your God with all your heart and with all your soul and with all your mind.’This is the first and greatest commandment. And the second is like it: ‘Love your neighbor as yourself.’ 

You cannot love God unless you know Him. You cannot know Him unless you’ve read his love letter to you, the Bible. This is where you can start. When I did this I was captivated by the attraction of his personality.

I realized that I am here for a purpose – to live in a way that gives glory to my Maker. And I try to do it through loving those around me – my family, my colleagues, and the people I meet every day. I don’t know whether the future generations will remember my name and that doesn’t concern me very much.

Jesus has promised to give salvation and eternal life to anyone who believes in Him and that’s much more. “For God so loved the world that he gave his one and only Son, that whoever believes in him shall not perish but have eternal life” (Gospel of John, ch. 3, v. 16).

Jesus not only lived a perfect life, but he died and rose again to pay the price for all our crimes and failures. His resurrection, witnessed by more than 500 people, the Bible and famous historians such as Tacitus and Josephus is the guarantee that his teaching is trustworthy. He not only gives eternal life but also promises to give you satistaction and make your life complete here, on earth.

So, it is not necessary for you to ‘find and present a new perfect figure’ to humanity, neither to make your name immortal. The Bible says that all have sinned and fallen short of the glory of God. Nobody’s perfect. All you need to do is to put your trust in Jesus. And then he will help you use your potential for His glory.

Sources:

Wikipedia, World War II Casualties, http://en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_casualties
Wikipedia, Young Turk Revolution, http://en.wikipedia.org/wiki/Young_Turk_Revolution
Wikipedia, Cultural Revolution, http://en.wikipedia.org/wiki/Cultural_Revolution
The 50 Most Influential Christians of All Time, http://brainz.org/50-most-influential-christians-all-time/



Молитва за Варна

Днес е денят на Варна.

Нека на този ден се молим за нашия град. Нека поканим Бог в града ни и Неговото присъствие да е толкова осезателно, че хората да осъзнаят, че са изгубени и да започнат да Го търсят. Да се молим Бог да ни очиства от всеки грях, за да можем в смирение и със съкрушени сърца да Му се покоряваме, да свидетелстваме и да се молим, да викаме към Бога и да постим за нашия град. Хората да гладуват и да жадуват за правдата, за покаяния сред съгражданите ни и за съживление в града ни.

Да се молим за страх от Бога у кмета, районните кметове, общинските съветници, служителите в Община Варна и районните кметства, за директорите на болниците и училищата, ректорите на университетите, директора на Областна дирекция на МВР Варна, за служителите в институциите. Да се молим Бог да пази учениците и студентите от деструктивното влияние на наркотиците, алкохола, хазарта и порнографията. Училищата и университетите ни да се превърнат в места, където се издига Божията истина. Да се молим Бог да издига авторитета на институцията семейство, за здрави християнски бракове и за възпитание на децата в страх от Господа.

Бог да пази града ни от наводнения, земетресения, пожари, циклони, градушки и свлачища. Нека на този ден се молим Бог да излее благодатен дъжд над града ни и да ни даде благоденствие. Да бъде Неговата воля, да дойде Неговото царство, както на небето, така и във Варна, амин!

Monday, August 13, 2018

Фейк религия vs автентична вяра (Деяния 19:8-27)


/проповед/
Продължаваме с нашата поредица „Неудържимите“. Те са неудържими, защото са движени от слезлия на Петдесетница Святи Дух, когато се ражда Църквата Христова. Нейният бърз растеж предизвиква преследване и вярващите в Христос се пръскат из цялата римска империя. За пръв път те са наречни християни в Антиохия. Междувременно Исус се е открил на Савел и го прави „съд, избран да разгласява Божието име пред народи и царе, и пред израиляните“ (9:15). Премахнал е пречките за присъединяване на езичници към църквата чрез решенията на църковния събор в 15 гл. Пътят за благовестието е открит.
Святият Дух изпраща Варнава и Савел и те тръгват на път. Минават през Кипър, Антиохия, Икония, Листра и Дервия. лед тази първа обиколка осъществяват втора такава, като основават църкви във Филипи, Солун, Берия и Атина. Миналият път п-р Джош говори за „Града на идоли“ – Атина. Научихме от Павел, че в стратегията си за благовестие е нужно първо да намерим допирни точки с културата на невярващите, след което да им кажем кой е Бог и да ги предизвикаме да приемат Исус, който ще съди света.
В 18-та глава виждаме, че от Атина Павел отиде в друг голям град – Коринт, с население 750,000 жители. Оттам Павел се върна в Ерусалим и от ст. 23 на 18 глава започва третата му мисионерска обиколка.
В началото на 19-та глава четем, че Павел идва в Ефес. Ако трябва да сравним Атина, Коринт и Ефес, можем да кажем следното. Атина е интелектуалното средище на древността – градът, където се заражда демокрацията. Коринт е търговското средище – през него преминават търговски пътища във всички посоки. Ефес е политически център на провинция Азия, но преди всичко е основен религиозен център в Римския свят. Ефес е бил с население 300 000 души и за Павел има много работа. Той остава там цели 3 години.
огато ап. Павел отиде в Ефес, той се сблъска с различни прояви на религиозност. Ще разгледаме ст. 8-27 и ще видим как апостолът използва всяка отворена врата за благовестието, как това предизвика яростна демонична съпротива сред религиозните хора, но най-накрая благата вест надделя над фалшивата религия. Молитвата ми е да се насърчим да влезем през вратата на възможности, отварящи се пред нас, за да покажем превъзходството на автентичната вяра над фейк религията.
Нека се помолим.
1.     Отворена врата за благовестието.
Ето какво казва Павел в първото си послание до коринтяните, писано от Ефес:
1 Кор. 16:8-9 „А ще се бавя в Ефес до Петдесетница; защото ми се отвори голяма врата за работа, има и много противници.“
В Ефес Павел видя много възможности за благовестието и не можеше да не ги използва. Ние също живеем в град, в който има отворена врата за благовестието.
Ефес беше град на възмутителна греховност дори за стандартите на нашия 21 век. Според редица коментатори, моралът на хората бил като този на животните. Един философ казва: „Жителите на Ефес не стават за нищо друго, освен да бъдат издавени... Причината, поради която не мога да се усмихна или засмея е, че живея сред такова ужасно нечестие“.
Това било място на духовен мрак. Как щеше да реагираш ти, ако попаднеш в такова място? За разлика от много християни, Павел не се уплаши. Той видя в този мрак възможности за благовестието.
Ние не обичаме да живеем в тъмното. Инстиктивно се насочваме към добре осветените места. Казваме, „Не мога да живея в тази страна, тук има толкова много престъпност и корупция!“ Или, „Не искам да работя с такъв ужасен шеф и такива непоносими колеги. Ще си потърся нова работа!“ Когато корабът потъва, християните са сред първите, които скачат на спасителната лодка!
Все едно ел. крушка да каже, „Не искам да ме поставят в тъмна стая.“ Но тогава каква ще е ползата от нея?!
Разбира се, ние трябва да избягваме места, където има опасност да се подхлъзнем във вярата си. Но Бог не иска и да сме духовни отшелници. Ние трябва да сме в света, не от света. И Той ни е поставил точно пред вратата на възможности. Ще влезем ли през нея?
Колкото по-тъмна е стаята, толкова по-ясно нашата светлина ще бъде видяна. Твоята светлина не изпъква тук, в църква, където има други светлини, а на работното ти място. Влез през тази врата и можеш да си онзи лъч светлина, в който ще се втренчат всички, и сами ще пожелаят да имат тази светлина.
В горния стих се казва, че Павел искаше да остане до Петдесетница. Защо? Защото по това време през май месец се провеждаше Фестивалът на Диана. Хора от цялата Римска империя се стичаха към града. Павел не би изпуснал такава възможност!
Веднъж в София с един приятел християнин пътувахме с автобус до Студентски град. Икарусът беше претъпкан със студенти, както е претъпкан с хора този автобус на снимката. Решихме да използваме тази възможност за благовестието. Сещате ли се какво направихме? Моят приятел започна да ми задава въпроси за вярата, а аз отговарях – какво е нужно за спасението, защо съм сигурен, че Бог съществува, Исус Христос наистина ли е умрял и възкръснал, защо Бог допуска добри хора да страдат и т.н. На връщане си разменихме ролите. Мисля, че много хора трябва да са ни благодарни, че им запълнихме пътуването със смислен разговор!
Но много често, вместо да използваме тези възможности, ние си губим времето в празни приказки. За разлика от нас, Павел не си губи времето във Ефес.
Деяния 19:10 „И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.“
За две години всеки човек чу благата вест. Не всички повярваха, но всички имаха възможност, защото Павел видя отворена врата за благовестието и я използва.
2.     Съпротива срещу благовестието.
Вече казахме, че Ефес беше град на безсрамно нечестие и грях. Но ще ви изненадам ли, ако кажа, че Ефес беше и много религиозен град? Не би трябвало това да е изненада за вас, защото религията е един от главните инструменти в работилницата на дявола. Павел се сблъска с поне три вида религия:
-        Религия, която не спасява.
Деяния 19:8 „И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за Божието царство.“
Както винаги, и тук Павел отиде първо в синагогата. Три месеца им показваше, че тяхната религия е недостатъчна. Старият завет им бе даден, за да ги насочи към идващия Месия. Той беше дошъл в лицето на Исус Христос, но те не го познаха. Вместо това Го отхвърлиха и Го убиха. Те имаха закона, но законът не можеше да ги спаси. Законът само изяви греха им.
Тяхната религия беше само варосана гробница  - красива отвън, но куха отвътре.
Във Варна виждам много такива хора. Външно те изглеждат много набожни, докато се кръстят, целуват иконите и палят свещи в православните църкви или пеят хваление и се молят в протестантските църкви. Някои дори работят в организации в обществена полза. Но дори да направят света по-добро място за живеене, каква полза от това, ако след това ще отидат в ада!
Защото адът е неизбежният край на живота без Христос.
Павел каза на хората в синагогата: не се задоволявайте с празни ритуали, когато можете да имате взаимоотношения с Исус Христос, Божия Син! Как реагираха те?
Деяния 19:9 „А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, та разискваше всеки ден в училището на Тиран.“
Някои повярваха, повечето упорито се съпротивляваха и след 3 месеца Павел прецени, че вратата за благовестието там е затворена. Затова почука на друга врата. Отиде при езичниците, като нае зала в „училището на Тиран“. Тиран най-вероятно е бил учител, който е разполагал с къща, в която е преподавал философия и реторика. Павел е наел помещението в неизползваните най-горещи часове от 11 до 17 ч.
И така, първо Павел срещна хора с религия, която не спасява.
-        Второ, той се сблъска с религия, която имитира.
Деяния 19:11,12 „При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; дотолкова, че когато носеха по болните кърпи или престилки, до които се е докоснало неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, злите духове излизаха.“
Бог и днес върши чудеса. Но тук Лука не описва тези явления просто като „чудеса“ (гр. динамейс), а добавя прилагателното тихоусас със значение „особени“, „изключителни.“ В цялата книга Деяния Бог върши особени чудеса, защото това е особено време, в което посланието на апостолите е нужно да бъде потвърдено.
Но какви са тези кърпи и престилки? От 18 глава разбираме, че Павел е бил майстор на шатри. В този горещ климат физическата работа предизвиква обилно потене. Неговите дрехи са били полепнали по тялото му от пот. Той е бършел лицето си с кърпи. Тъй като палатките са били изработвани от животинска кожа, Павел е слагал престилка, за да не изцапа дрехите си с нея.
И хората забелязали, че когато болен или обладан от дух се допре до тях, били изцелявани. Защо Бог използва точно тези мръсни кърпи и престилки? Те нямаха някаква магическа сила сами по себе си. Но те принадлежаха на човека, който проповядваше разпнатия и възкръснал Христос. Там, където се прогласява името на Исус, Той върши чудеса.
о тези автентични Божии чудеса имаха и своя фейк имитация:
Деяния 19:13,15 „А някои и от скитащите се юдейски заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тези, които имаха зли духове... Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исус признавам, и Павел зная; но вие кои сте?“
И днес има хора, които се опитват да имитират чудеса. Миналата седмица с моето семейство минахме през с. Шипка и се отбихме да покажем църквата на бъдещия ни зет. Малко след входа отдясно имаше съд, пред който пишеше „светена вода“. Точно докато гледах натам, две жени си натопиха ръцете и си измиха лицето. Как мислите, дали тази „чудодейна“ вода е подействала в техния живот?
В една друга църква се предлага светена вода в брандирано за целта пластмасово шишенце - от едната страна с лика на Богородица, от другата - с кръста. Всичко само за левче!
Светена вода, свещи, мощи на светии, чудодейни икони – превъплъщенията на фейк религията нямат край. Ако ти си християнин, нека ти напомня, че когато Бог те е спасил, не ти е отнел мозъка. Той иска да продължаваме да го използваме!
„Но злият дух в отговор им рече: Исус признавам, и Павел зная; но вие кои сте?“
Деяния 19:16 „И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и ги завладя, и надви над тях, така че голи и ранени избягаха от онази къща.“
Фалшивите християни не бива да си мислят, че ще им се размине, ако се преструват, че са в изправни взаимоотношения с Христос. Сатана не се страхува от теб или от мен, а от Бога. Затова трябва да се изпълваме с Духа. Имаш ли Духа?
Този фалшив опит за екзорсизъм беше неуспешен.
Деяния 19:17 „И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господ Исус се възвеличаваше.“
Както е казал някой, „можеш да заблуждаваш всички хора известно време; можеш да заблуждаваш известен брой хора през цялото време; но не можеш да заблуждаваш всички хора през цялото време.“ Хората разпознават кое е автентично и кое – фалшиво.
Деяния 19:18,19 „И мнозина от повярвалите идваха, та се изповядваха и изказваха делата си. Мнозина още и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.“
Тези хора се бяха покаяли, но все още не бяха се отделили напълно от света. Все още не бяха изхвърлили своите книги за „научен комунизъм“, списания за астрология и окултни науки и своите записи с филми на ужасите и с дед метал музика.
Тези новоповярвали видяха демоничната атака върху фалшивите християни и бяха убедени, че незабавно трябва да се сбогуват с греха, от който все още не са бяха отказали. Когато Исус се възвеличава, грехът отминава.
Ако ти си новоповярвал, тогава знай, че Бог иска да те промени. Той иска ти да се откажеш от някои от старите неща заради Него и да ги замениш с нови. Тук новоповярвалите изгориха книгите си на обща стойност петдесет хиляди сребърници. Ако един сребърник е надницата за 1 ден, то тази сума се равнява на заплатата на 140 човека за една година!
Може би някои от вас трябва да отидете вкъщи и да изхвърлите нещо! Други, на мястото на непростителност и горчивина да сложите прошка и радост. Трети – да съблечете егото и да облечете смирение. Не мислете за цената – тя си струва. Струва си да се откажете от нещо, за да покажете на Бог, че Той заслужава да бъде прославен!
Интересно е също, че демоните казаха, че познават Павел. Познават ли демоните теб? Страхуват ли се от твоето свидетелство? Заплаха ли си за тях изобщо? Бих искал силите на мрака да познават църква „Нов живот“ Варна и да следят с тайните си служби какво правим. Да проверяват уебсайта ни. Да стенат от безсилие пред молитвите ни.
Павел се изправи пред религията, която не беше достатъчна и пред религията, която беше имитация на вярата. Трето, той се изправи пред
-        Религията, която беше идолопоклонство
Деяния 19:26-28 „И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, този Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тези, които са с ръка направени. И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си онази, на която се кланя цяла Азия и вселената се кланя. Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха, казвайки: Велика е Ефеската Диана!“
В Ефес се намираше великолепният храм на Диана. Коя е тази Диана? Тя е богинята на плодородието в древна Гърция. В центъра на поклонението на Диана беше сексът. Това беше най-разпространената религия в Ефес, а нейният храм беше 4 пъти по-голям от Партенона в Атина. Бил е едно от 7-те чудеса на света. Сексуалната индустрия винаги е била печеливша.
Но това беше езически култ и отвратително идолопоклонство. Стотици жени-свещеници бяха достъпни срещу заплащане. Това беше проституция в името на поклонението. Това беше едно от най-крайните извращения на фейк религията.
Което ни довежда до последната точка. Дотук видяхме, че в Ефес имаше отворена врата за благовестието. То доведе до съпротива. Трето,
3.     Победа за благовестието.
Деяния 19:23-26 „А по онова време се надигна голямо размирие... Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни модели на капището на Диана и докарваше немалко печалба на занаятчиите, като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, рече: О, мъже, вие знаете, че от тази работа иде нашето богатство. И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, този Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тези, които са с ръка направени.
Павел проповядва в училището на Тиран, а малко по-надолу е храмът на Диана със 100 огромни колони, издигащи се до небето и за чието построяване са били нужни 220 години.
Представете си, че вървим по централната улица на Ефес и аз ви казвам „Виждате ли тази малка църквичка там? Пасторът на църквата се казва Павел. Той ще направи така, че да унищожи религията на Диана.“ Вие сигурно ще кажете, „Ти си луд, това никога няма да стане.“
Но точно това Бог направи чрез Павел.
Бог ги спаси чрез проповедите на Павел и те не се нуждаеха от Диана повече. Някой си Димитри с кохортата му бяха забогатели, като правеха и продаваха статуи на Диана, но продажбите бързо падаха. Те се страхуваха не за религията си, а за парите си!
Един баща писал на бившия годеник на дъщеря му:
„Скъпи Боби, не мога да спя, откакто развалих годежа ти с дъщеря ми. Ще ми простиш ли? Бях прекалено чувствителен относно твоите татуировки и пробития ти нос. Сега си давам сметка, че моторите не са толкова опасни и наистина не трябваше да реагирам по този начин на факта, че нямаш работа. Сигурен съм, че има много други добри хора, които като теб живеят по пейките в градската градина. Разбира се, тя е само на 18 години и би могла да отиде да учи в Оксфорд с пълна стипендия, но тя иска да се омъжи за теб! Но човек не може да научи всичко за живота от книгите. Понякога забравям колко изостанал съм от всичко. Сгреших, сглупих... но се осъзнах и можеш да имаш моята благословия да се ожениш за дъщеря ми. Искрено твой, бъдещият ти тъст. ПС. Поздравления за спечелването на лотарията тази седмица!
Светът се върти около парите. И много от професиите са свързани с обслужване на фейк религията.
В Ефес Павел направи дявола безработен. Той не организира митинг или поход, и не просто проповядва в църквата... но се захвана да печели души за Господа и те престанаха да ходят на тези места!
Да, храмът на Диана остана да съществува още 2 века, но през 262 г. беше разрушен от готите и повече не беше възстановен. Вероятно поради липса на заинтересовани последователи!
Но Църквата на Исус Христос продължава да живее! Когато благовестието се сблъска с фейк религията, тя винаги отстъпва. Това може да стане и тук, в нашия град!
Ние днес се вълнуваме дали ще бъде приета Истанбулската конвенция, дали ще озаконят хомосексуалните бракове. Искаме да се забранят абортите. Да се изкорени корупцията. Но има един по-добър начин да се борим срещу извращенията на джендъризма, всяка друга крепост в умовете и всяко нечестие в живота на хората. И той е – като печелим души за Господа.
Можем да забраним всичко – абортите, алкохола, наркотиците, корупцията... Но ако привлечем тези хора към Господа, и те самите започнат да благовестват на другите, тогава градът ни и нацията ни ще бъде променена. Бракове ще се възстановяват, блудните синове ще се завръщат в бащината къща, българите ще обикнат и ще остават да живеят в страната си. Ще затворят врати заведенията за алкохол, проституция и хазарт.
Има отворена врата за благовестието. Ще влезеш ли през нея? Пред нас има много възможности, и да, има и много съпротива, но ние можем да я преодолеем в името на Исус.


___________
БПЦ "Нов живот" Варна
12.08.2018 г.

Monday, August 06, 2018

Град на идоли (Деяния 17:16-34)

/проповед на п-р Джош Прово/

Много ми е драго пак да имам привилегията да ви споделя от Словото Божие.  За мене проповядването е сред най-забавните части от моята работа като основател на църкви.  Докато проповядването ми е много забавно, има една задача, която не ми се удава – да говоря с непознати хора за Христос.  Много ми е трудно да се приближа към някой непознат и да започна разговор.  Само с мене ли е така?
Ето я снимка, която Лидия наскоро постна във Фейсбук.  Тя качи снимката, защото показва колко много децата се забавляват, докато карат кънки.  Но ако се вгледаш внимателно, ще видиш мен зад децата.  Аз стоя неловко с ръце в джобовете.  Какво правя аз на снимката?  Аз се опитвам да събера достатъчно смелост, за да говоря с мъжа, седнал на пейката.  Исках да му говоря за Исус.  Но както казва Исус, духът е бодър, а тялото- немощно, нали?
Някога озовавали ли сте се в такава ситуация?  Може би се чудиш как свърши тази история? След известно време аз се реших да му говоря.  За около половин час говорехме по различни теми и дори говорихме за Христос.  За жалост, той беше толкова пиян, че едва ли помни нашия разговор!
В днешната глава на книгата Деяния на апостолите виждаме как апостол Павел успява да сподели благата вест с непознати хора от различни поприща, с различни мирогледи и с различни предразсъдъци за Бога на Библията.  И същевременно ще открием трите най-срещани реакции, които някой може да има спрямо благата вест.  Готови ли сте да видим какво има Божието Слово за нас днес?
Преди да се потопим в Словото, нека се помолим.
Днес ще се съсредоточим върху втората половина от Деяния 17.  Преди да прочетем този пасаж, искам да ви дам малко предистория.
Досега в нашата поредица „Неудържимите“ сме видели как Святият Дух се спусна на последователите на Исус и как с Неговата сила започва да проповядва благата вест първо в Йерусалим и след това в цялата Юдея, в Самария и в съседните Римски провинции.  Един от повратните моменти в историята на ранната църква е обръщението на Павел на пътя към Дамаск.  Той се превръща от безпощаден преследвач в страстен последовател.  В днешната глава Павел е по средата на второто си мисионерско пътешествие.
В първата част от днешната глава Павел, заедно с Тимотей, Сила и други мисионери, носят благовестието в градовете на Солун и Берия.  Много хора в Берия се обръщат към Христос и там се основава нова църква.  Но скоро след това ревниви юдеи от Солун идват в Берия, за да настървят хората против Павел и да угасят новото движение.  Библията ни казва, че веднага братята изпратиха Павел и няколко придружители на юг към Атина.  Когато Павел пристига в безопасност в Атина, изпраща тези, които са го придружили да отидат пак в Берия, за да кажат на Сила и Тимотей да дойдат при него колкото се може по-скоро.
Не ни се разкрива защо братята са изпратили Павел, а пък Тимотей и Сила са останали.  Моята догадка е, че като главен говорител, Павел е бил главната мишена на мъжете от Солун.  Ако Павел замине, най-вероятно преследването би утихнало.  И според мен Сила и Тимотей са останали там, за да могат в относително спокойствие да поучават новоповярвалите.
Сега може ли някой да прочете ст.16-21 от Деяния 17-та?
Не можем да кажем със сигурност дали Павел е планирал да престои в Атина или не.  Но в днешните стихове ни се набива на очи, че Павел не пропилява времето си.  Докато чака двамата си съработници, не се опъва на шезлонг на плажа, нито ходи на екскурзия, за да разгледа известните атински забележителности.  Той използва всяка възможност да разпространи добрата новина на Исус Христос.
Преди да разберем стратегията на Павел, трябва да си спомним какъв град е Атина.  Всички ние знаем, че Атина е град, известен с дълбока история и с това колко много философи са произлезли от него.  И макар че в първия век разцветът на Атина бе в миналото, жителите все още се гордееха с историята си, с престижните си училища и с множеството си богове. 
Атина преди всичко бе град на идоли.  Един древен историк казва, че в Атина по-лесно е да срещнеш някой бог, отколкото човек.  Ако би се разходил в древна Атина, би бил обкръжен от всякакви светилища, продавачи на идоли, жреци, жертвеници и капища.  Атина е бил град напълно отдаден на идолопоклонничеството. 
В нашето общество можем да се гордеем, че вече живеем в просветено време и вече не се покланяме на такива лъжливи богове.  Но ако мислиш, че нашият свят е толкова по-просветен, тогава за да се разубедиш, просто трябва да се разходиш в центъра на Варна или Шумен.  Ако вървиш по една улица за пет минутки, ще попаднеш на много заведения, посветени на лъжливи богове.  Ще преминеш игрални зали, в които хората принасят спестяванията си, покланяйки се на боговете на пари и развлечение.  Ще преминеш заведения, в които се предлага бърз кредит.  До половин час можеш да имаш хиляди лева, стига да не питаш за лихвата.  Там хората се покланят на бога на материализма. 
Колко магазини ще видиш, които рекламират разни стоки със снимки на разголени жени?  Пастор Тим Отри разказва следния случай: имало екип от американски студенти, служещи в Свищов.  Те вървели по улицата и преминали покрай магазин с реклама с разголена жена.  Разтревожен, един студент попитал какъв магазин е това и за какво е тази реклама.  Тим прочел рекламата и отвърнал: „Не е ли ясно?  Това е реклама за фъстъци!“  Може би не се покланяме на боговете Юпитер или Хермес, но колко много хора живеят само и само за бога на плътското удоволствие?
Преди три месеца влязох в една свищовска книжарница.  Открих пълна етажерка от книги за източни религии, Ню Ейдж и всякакъв вид духовност.  Можеш там да научиш за кристали, аури и хороскопи, но една известна книга не се продава там.  Библията.  Както написа моят най-любим български писател: „Ние сме изправени пред духовен тюрлюгювеч“.   Съгласни ли сте с неговото твърдение?
Добре, сега сме готови да разгледаме как е постъпил Павел, докато е изчакал Тимотей и Сила.  Библията ни казва, че влизаше в синагогата, за да говори със събралите се евреи.  Нали това е обичаят на Павел, когато влезе в нов град?  Когато говори със сънародниците си, опитва се да ги убеди, че Исус е обещаният в Стария завет Месия и че само чрез Неговата изкупителна смърт имаме нов живот.  Така правеше той най-вероятно всеки съботен ден. 
Какво правеше той в другите шест дни на седмицата?  Стих 17 ни казва, че всеки ден Павел беседваше по пазара с онези, които се случеше да среща.  По това време хората се събират на пазара, за да дискутират важни въпроси.  Именно там отива Павел, за да сподели благата вест с тези, които биха слушали.
Какво ни казва това за стратегията му?  Това ни учи, че ако искаш да споделиш благата вест с много хора, то трябва да бъдеш там, където има събрали се хора.  И ако хората на пейката са трезвени, още по-добре!  В Шумен важна част от нашата задача е да намерим местата, където хората се събират и беседват.  Там ще бъдат най-подготвени да беседват за Библията.
Днешният пасаж ни казва, че след известно време местните философи започват да чуват, че в града е дошъл нов проповедник.  Стих 18 ни казва, че едни от епикурейците и стоиците застават при него и го разпитват за учението му.  Те твърдят, че Павел е празнословец.  В древния гръцки език тази дума буквално означава „птичка, която кълве семена“.  Думата се употребява преносно за човек, който събира информация от различни места и я разпространява, без да разбира за какво говори. 
Кои са тези епикурейци и стоици?  Те са две от главните философски школи в Атина.  Епикурейците вярват, че най-достойните цели са щастието и плътското удоволствие.  За тях боговете съществуват, но не се интересуват от създанието.  За разлика от тях Стоиците вярват, че всичко е бог.  Това е т.нар. пантеизъм.  За тях най-важното качество е логичността и една от най-главните им цели е да живеят в хармония с природата, тъй като природата е божествена.  Тези две школи нямат много общо, но и двете вярват, че няма живот след смъртта.  Затова когато Павел говори за възкресението от смъртта, те му се присмиват. 
Най-общо казано сред тези „мъдреци“ има хора, които живеят за временно щастие и сексуално удоволствие.  Има хора, които мислят, че на боговете не им пука за нас.  Има хора, които вярват, че цялата природа е част от бога.  И има хора, които вярват, че няма нищо след този живот.  Какво мислите?  Има ли такива хора и в нашия край?
Много ми е интересно как философите казват, че Павел говори за чужди богове, защото говори за Исус и възкресението.  Много богослови твърдят, че тези философи са криворазбрали посланието на Павел, като мислят, че Павел говори за един бог и една богиня.  Богът се казва Исус и богинята се казва Възкресението.  На гръцки език думата за възкресение е анастасия и е женски род.
В книгата Деяния понякога Павел говори на тези, които знаят наизуст цели книги на Стария завет.  А пък понякога говори на тези, които не разбират, че възкресението е събитие, а не богиня.  Съответно когато ние се опитаме да говорим за духовни неща, не бива да предположим, че даден човек разбира нашите термини по същия начин.  Например мюсюлманското разбиране на Троица е, че се състои от Бог Отец, Исус и Мария.  Мормоните вярват, че Исус е батко на Сатана.  Не се шегувам.
Пак да обърнем внимание на днешната глава.  Виждаме в ст.20, че тълпата от философи вземат Павел и го завеждат в Ареопага, която е голяма зала, където големците дискутират спорни въпроси.  Най-голямата част от днешния пасаж е посветена на проповедта на Павел пред тълпата в Ареопага.
Може ли някой да чете от ст.22-31 включително?
Искам да изтъкна четири черти на тази известна проповед.  Първо, забележете как Павел намира връзка между тяхното вярване и Библията.  Вижте какво пише в ст.22-23.  Атиняните са издигнали жертвеници на безбройни лъжливи богове.  Но в случай, че са забравили някого, те са създали жертвеник и на бога, за когото никога не са чули.  Сигурно това за тях е някакъв езически начин да избегнат гнева на непознатия бог.  Но за Павел това е страхотен мост към Христос.  Павел им заявява, че е дошъл в техния град, за да им разкрие кой е Този непознат Бог.
В 20-ти век имаше мисионер в джунглите на Нова Гвинея на име Дон Ричардсън.  Дон Ричардсън сега е на 83 години и живее в Канада.  Той описва колко е била отчайваща работата сред племето Сауи в джунглата.  За седем години споделял благата вест, без да има видим успех.  Защо?  Защото в това племе предателството беше считано за положителна черта.  Затова когато Ричардсън говори за разпятието, хората помислиха, че Юда е положителен образ, понеже успешно предаде Исус.  На края на седмата година семейство Ричардсън беше готово да се отказва от мисионерската си дейност поради липсата на успех и поради непрекъснатата война между различните местни племена.
Племето Сауи не искаше семейството да напусне джунглата.  Затова обещаха да се примиряват един с друг.  За да докажат, че никога няма да се бият отново, племената преведоха невероятна церемония.  В тази церемония племената разменят по едно дете от всяко село.  Тези деца се наричат деца на мира.  Според тях ако баща е готов да дава детето си, наистина можеш да му се доверяваш.  Ричардсън разбра, че това е повод да обясни как нашият Бог изпрати Своя единороден Син, за да не погине нито един.  Племената най-после разбраха каква е любовта на Бога.  Множество станаха християни.
Когато водим разговор с някого с цел да споделим благата вест, трябва да намерим този мост към Христос.  За Павел това е жертвеникът на непознатия бог.  За Дон Ричардсън е детето на мира.  Вярвам от все сърце, че винаги има мост към благата вест.  Ние просто трябва да се молим Бог да ни го разкрие и да следваме ръководството на Святия Дух.
Втората черта на тази проповед е, че Павел започва от тяхната начална точка (или от това, което им е известно?).  Вижте какво ни казва ст.24: Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята…“  Павел не им разправя за най-убедителните старозаветни пророци за идването на Исус.  Не им казва: „Нали си спомняте какво ни е казал пророк Михей?“.  Не, вместо това Павел започва от самото начало и им обяснява как има само един Бог и как този Бог сътвори небето и земята.
Когато говорим с някого за Исус, хубаво е да знаем горе-долу какво вече разбира онзи човек за Господа.  Аз използвам инструмент, създаден от д-р Джеймс Енгел.  Неговият инструмент се нарича Скалата (с ударение на първото ‚а‘!) на Енгел.  Всъщност става въпрос за скала, представлявана от права линия.  Точката „0” е когато човек приема Христос като личен Спасител.  Положителната страна от линията е постепенният растеж във вярата.  Можем да кажем, че „+10“ е зрелият вярващ.  Отрицателната страна представлява човека, който досега не е повярвал в Христос.  „-10“ е човекът, който никога не е чул, че има Бог.  И като човекът постепенно разбира по-точно какъв е Бог и каква е благата вест, се придвижва все по-близо до точката „0“.
Разбира се, полезността на такъв инструмент е доста ограничена.  Ние не можем да знаем какво се случва в сърцето на някого и затова е невъзможно да му възложим точна цифра.  За мене предимството на такъв инструмент е, че ни помага да се радваме в „малките“ победи.  В Шумен досега не сме видели нито един човек да приеме Христос.  Но слава на Бога има хора, които - според мен - са се преместили малко по-близо до истинска вяра в Исус.
За нас важното е да си припомним, че трябва да работим с хората там, където са сега.  Например ако споделя благата вест с някого, израснал в православен дом, това би изглеждало доста по-различно от това да споделя с мюсюлманин.  И бих споделил с мюсюлманин по един начин, докато с атеист бих споделил по съвсем различен начин.  Понеже времето изтича, трябва да продължим.
Третата черта на проповедта в Ареопага е следната:  Павел изтъква Божиите качества.  Павел съвсем накратко разказва за това какъв е Бог, в Когото вярва.  По този начин ясно различава своя Бог и боговете на атиняните.  В ст.24 казва, че нашият Бог е създател на всичко.  Няма бог на морето, бог на слънцето, бог на мълнията или бог на виното.  Има само един Бог и Той е господар на цялата вселена.  В ст.25 разбираме, че нашият Бог няма нужда от нашата помощ.  В град Нешвил посетих хиндуистки храм и там бях обкръжен от идоли.  Пред всеки кумир имаше празна чиния.  Разбрах, че всяка вечер жрецът поставя храна пред идолите в случай, че огладнеят през нощта.  Попитах жреца дали понякога похапват, докато никой не гледа.  Той ми отвърна, че никога не се е случило и затова всяка сутрин изхвърля неядената храна.  Ами, понякога и на мене не ми се яде!
Павел продължава да казва в ст.25, че нашият Бог е дарителят на всичко добро.  В ст.26 допълва, че Бог създаде цялата човешка раса и е поставил всеки народ в пределите му.  В ст.27 казва, че Бог не стои далече от нас.  Той не е като Зевс, който живее на далечен връх и само идва, когато иска нещо от простолюдието.  Нашият Бог желае да се познава.  Той е личен.  Ние бяхме създадени, за да имаме лично взаимоотношение със Създателя.  Павел дори казва, че в един смисъл не сме част от Неговия род.  Ние сме създадени по Неговото подобие.  И- според Новия завет- когато повярваме в Исус, ние сме осиновени от Бога и Той ни става Баща.  В тези стихове ни се набива на очите, че нашият Бог е уникален.  Той изцяло е достоен за нашето поклонение. 
Последната черта на тази проповед е, че на края Павел предизвиква хората да приемат Онзи, изпратен от Бог Отец.  Казва, че един ден Бог ще съди света и че можем да побегнем това съдене само ако приемем онзи Исус.  И с какво Бог доказва, че Исус е единственият Път?  Павел казва, че Бог Го е възкресил от мъртвите.  И тук стигаме до първоначалния спор, който философите имат с Павел.  Техният дълбоко вкоренен мироглед казва, че няма живот след смъртта.  Но Павел казва не само, че Христос възкръсна, но и също, че всеки човек, който уповава в Него, ще живее вечно.
Досега Павел им е обяснил благата вест и ги е поканил да я приемат.  Единственото, което предстои да видим, е тяхната реакция.  Тяхната реакция се вижда в ст.32-34.
Може ли още един доброволец да прочете тези последни три стиха?
Според тези три стиха хората в Ареопага откликнаха на благата вест по три различни начина.  И аз съм убеден, че срещаме тъкмо тези три отклика и днес.  Някои, като изслушат благата вест, се присмиват.  Така беше преди 2 000 години и е така днес.  Има и няколко, които се колебаят и искат да научат повече.  И слава Богу има хора, които приемат Христос и стават Неговите последователи.  Последният стих ни казва, че имаше неколцина новоповярвали.  Историкът Евсевий твърди, че Дионисий, споменат в последния стих, впоследствие става първият епископ на църквата в Атина!
Какви констатации да извадим от Деяния 17-та глава?  По какъв начин постъпките на Павел могат да ни вдъхновяват?  Ето няколко кратки извода.  Нека да прекарваме времето си мъдро, като споделяме благата вест с колкото може повече хора.  И когато Бог ни дава отворена врата да ги заговорим, нека да търсим подходящ мост от обикновеното до духовното.  И в моя опит най-често намираме този мост, когато искрено слушаме събеседника си. 
Да се радваме дори в малките стъпки, които някой прави към Христос.  Кой от нас прие Христос, след като чу за Него за пръв път?  В същия ред на мисли да не се обезсърчаваме, когато някой се колебае за Христос.  Понякога колебаещите се стават най-убедените и най-убедителните вярващи!  И да не се отчайваме, когато мнозинството ни смята за луди.
Нашата задача е да споделяме благата вест.  Задачата на Святия Дух е да ги привлича към Себе Си.  Задачата на слушателите е да откликват на благата вест.  Не можем да контролираме реакциите на други хора и хич не можем да контролираме Святия Дух.  Нека бъдем като Павел, като споделяме с неспасените причината, поради която имаме надежда.  И нека се уповаваме, че ако сме верни, Божието царство ще се разрасне!
Нека се помолим.

П-р Джош Прово
 ---------------------
БПЦ "Нов живот" Варна
05.08.2018 г.


Monday, July 30, 2018

Три разговора за благовестието (Деяния 16:13-34)



/проповед/
Преди да се възнесе Исус Христос каза на своите ученици, че благовестието ще достигне до Ерусалим, цяла Юдея, Самария и до края на земята. На Петдесетница Святият Дух се изля върху 70-те ученици и се роди църквата. След проповедите на Петър църквата достигна 5000 човека. Святият Дух използва Филип за пробив в Самария и Африка, а Петър бе изпратен да донесе благовестието на езичниците в лицето на Корнилий. 
Две важни победи бяха обръщението на гонителя на църквата Савел и решението на Ерусалимския събор да не се изисква спазването на Мойсеевия закон от повярвалите езичници. Пътят за благовестието беше разчистен и Павел и Варнава осъществиха първата мисионерска обиколка.
Святият Дух продължи да действа мощно в следващите поколения вярващи, както видяхме във видеото преди малко. Те бяха неудържими.
Според библейски учени до 325 г. половината население на Римската империя са християни. И всичко това започна с дванадесет мъже, които нямаха власт, нямаха пари и не бяха известни. Но те бяха абсолютно убедени, че Исус е възкръснал от смъртта и бяха движени от Неговия Святи Дух.
Ключът за успеха беше, че всеки повярвал, а не само една шепа апостоли, разнасяха евангелието. Разпръснатите от гонението говореха на всички в градовете, където пристигаха, печелеха тяхното благоволение и Господ прибавяше нови души към Царството. Както казва един автор, най-забележителното нещо е анонимността при разпространяването на ранното християнско движение.
Но как точно обикновените християни като теб и мен правеха това? Те следваха примера на тези, чрез които бяха повярвали. Днес ще разгледаме три благовестителски разговора на Павел в Деяния 16 глава. Но преди това малко предистория.
След Ерусалимския събор, Павел, Варнава, Юда и Сила са изпратени да предадат неговите решения на вярващите в Антиохия. След това Павел и Варнава решават да обиколят отново градовете, където са били и да насърчат създадените от тях местни църкви. Варнава иска да вземат със себе си Марк, но Павел не е съгласен, защото Марк ги е изоставил преди. Затова Варнава отплава за Кипър с Марк, а Павел и Сила тръгват към градовете на днешна Мала Азия. Това е второто мисионерско пътуване на ап. Павел. Четем всичко това в края на Деяния 15 гл.
По-нататък в 16-та глава виждаме, че от Листра вземат със себе си ученик на име Тимотей, преминават през градовете на Силиция, Галатия и Фригия. Святият Дух им забранява да отидат в Азия (не континентът, това е само провинция в днешна северозападна Турция). Не им позволява да отидат и на север към Витиния, но изпраща на Павел видение: „Един македонец стоеше и му се молеше, казвайки: Ела в Македония и помогни ни.“ (Деяния 16:9)
Виждаме, че Бог затваря едни врати, но отваря други и е добре да следваме Неговите напътствия, ако искаме да имаме успех! Това правят Павел, Сила и Тимотей и стигат до Троада, където към тях се присъединява и авторът на Деяния, Лука. От Троада отплават за Македония. Преминават през остров Самотраки, пренощуват в Неапол (днешна Кавала) и оттам отиват в главния град на тази област, гр. Филипи.
Сега ще разгледаме три важни благовестителски разговора по време на престоя на апостолите във Филипи. Те се намират в Деяния 16:13-34. Ще видим какво можем да научим от тях за нашето лично свидетелство.
Молитва.
Деяния 16:13-14 „A в събота излязохме вън от портата на едно място край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове, слушаше; и Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше.“
Първи разговор
Коя беше Лидия? Тя е богата бизнесменка от Тиатир, град в Мала Азия, който се слави с багрилата си. Лидия явно доставя от производител в Тиатир и продава тези платове. Научаваме, че тя е богобоязлива, но все още не е последовател на Христос.
Как повярва тя? Павел провежда евангелизационно Библейско изучаване с група жени, една от които е тя и Господ отваря сърцето ѝ.
Ст. 14 казва, Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше. С други думи, Господ е събудил вътрешното ѝ зрение, за да прогледне и да повярва в Исус. Павел проповядва, но спасителната първа крачка е направена от Бога!
Деяния 16:15: „И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.“
Втори разговор
Деяния 16:16-18 „И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си докарваше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше след Павел и нас и викаше, казвайки: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.“
Това момиче е противоположност на Лидия. Най-вероятно тя е била тийнейджърка. Тя е демонично обладана и е робиня, с други думи тя е под двойно робство – духовно и икономическо робство. Господарите се възползват от нея. Павел не я среща на молитвено събрание. Тя е слугиня и да иска, не може да отиде, но дори да можеше, няма желание да отиде.
Как е спасено това момиче? Павел се моли за освобождение, демонът излиза от нея, тя е освободена, но не всички са щастливи от този факт. Когато прогонва духа, който я е обсебил, Павел прогонва и източника на печалби в нея.
Трети разговор
Деяния 16:19-24: „А господарите ѝ, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и много смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим. На това народът вкупом се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите, и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво; който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.“
Тук срещаме третия човек, началника на тъмницата. Кой е той? Началниците на затвори обикновено са римски войници, които са се проявили със смелостта си и като награда при пенсиониране получават правото да управляват затвори.
Следователно, този началник е стар, закален в битки и най-вероятно циничен човек, принадлежащ към средната класа. Той затваря Павел и Сила в най-вътрешната тъмница, което обикновено означава в най-ниската и отвратителна част на затвора. Там, където е тъмно, влажно и където се стичат всички фекалии.
Краката им са стегнати в клади, които представляват дъски с дупки за краката така, че като се вкарат вътре да не могат да се извадят. Дупките са пробити на различни разстояния така, че краката да могат да бъдат силно разкрачени, което причинява ужасна болка. Това принуждава затворникът да лежи по гръб на студената земя, след жестоко бичуване. Как би се чувствал ти на мястото на апостолите? Нека видим какво правеха те в това състояние.
Деяния 16:25-27: „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно настана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука.“
Защо Павел е все още там? Той е невинен, не трябва да е затворен. Сега вратите са отворени, оковите са развързани. Когато нещо подобно се случи на Петър в Деяния 12, Бог изпрати ангел, който му каза да излезе. Защо Павел и Сила не бягат? Някои смятат, че това са небивалици.
Но които уповават на милостивия всесилен Бог, виждат тук не небивалици, а възможности, защото Бог прави всичко за добро. В случая целта е началникът на тъмницата да приеме вярата. И ако затворът беше цената, която Павел и Сила трябваше да платят, те бяха готови да го направят!
Това разтърсва тъмничния началник:
Деяния 16:29: „Тогава начаникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; и изведе ги вън, и рече: Господа, какво трябва да сторя, за да се спася?
Да сториш? Нищо не можеш да направиш. Спасението не е нещо, което правиш, а нещо, което е направено за теб. „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти.“ Това е най-краткото обяснение на благата вест, което е записано в Библията.
Какво означава да повярваш в Христос?
Илюстрация: Aз седя на моето столче, там си ми е удобно. Аз вярвам на себе си, не на Христос. Хората ми говорят за Бога, аз вярвам, че той съществува, от време на време когато имам проблеми се моля на Бога, оставям проблемите си на него и той ги носи, но този стол не ме носи – защо? Защото не съм седнал в него. Трябва да му се доверя напълно за живота и спасението си. (сядам) Едва когато го направя, той може да поеме товара ми. Спасението е като ръка на бедняк, която се протяга, за да приеме дара на цар. Преди много години аз бях този бедняк. Не заслужавах този дар тогава, не го заслужавам и днес.
Деяния 16:32-34: „И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта, та им изми раните; и без забавяне се кръсти, той и всичките негови. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.“
В тази глава четем истории за трима човека, които бяха спасени.
Сигурно много хора са повярвали в Христос, докато Павел е бил във Филипи. Но защо точно тези три истории са включени в Библейския разказ за тези събития?
Те са записани, за да ни покажат, че благовестието е за всеки. Това бяха трима напълно различни хора: една богата религиозна жена, една бедна слугиня и един тъмничар.
Много хора казват, че хората ставали християни само когато са в нужда. Че вярата в Бога била емоционална патерица са слабите и жалките хора. Това е мит! Спомням си, че една жена ми каза: „Аз повярвах не защото преминавах през трудности, а напротив – защото разбрах, че само Бог може да оркестрира всички благословения, които се случваха в живота ми.
В Деяния 16 сред повярвалите имаме представители на богатата класа и средната класа.
Истината е, че всички ние – богати и бедни, черни и бели, стари и млади, религиозни и нерелигиозни, бивши комунисти и демократи, русофили и русофоби, всички имаме един проблем – грях. И всички имаме една надежда за спасение – Исус. Църквата е мястото, където най-различни хора идват при Христос и там намират единство, което не могат да имат на друго място.
Евреите са благодаряли всяка сутрин на Бога, че не ги е направил езичник, жена или роб. Това бил най-големият кошмар на мъжете евреи. Но ето, че сега представители на тези три презрени прослойки получават избавление и са обединени в Христос. Всички са вече едно в Христос Исус (Гал. 3:28).
В църквата всички са братя и сестри в Христос. 
Не знам кой си ти, какво си правил и колко далече си бил от Бога. Но знам, че ако повярваш в Господ Исус Христос, ще бъдеш спасен. Защото „няма 'вече' юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.“ (Галатяни 3:28).
Хората в Деяния 16 глава бяха много различни. Лидия беше религиозна и Павел я привлече, като изследва Библията с нея.
Във Варна има много хора, които са религиозни. Те може да са православни, а може и да се интересуват от източни религии. Познавам човек, който вярва в орфизма. Те са отворени да разговарят върху духовни теми, а някои биха дошли и на църква. Какво можем да направим за тях?
Най-добрият начин да ги привлечем към Бога е да ги запознаем с Библията. Можем да ги поканим на църква, или ако не са готови да дойдат, да ги поканим на Библейското изучаване във вторник. Или да ги поканим на гости и да прочетем нещо от Библията заедно. Да им покажем стихове, които предварително сме подбрали и да ги питаме: какво според теб става тук, какво означава това, което става? Какво означава за теб лично?
Моли се по време на изучаването Господ да отвори сърцето на този човек. Той е този, който има инициативата. Спасението принадлежи на Господа. Но вярата идва от слушане на Божието слово – това е нашата отговорност. Всеки може да направи това!
Но какво да правим с хората, които не биха дошли на църква и на библейско изучаване? Които изобщо не проявяват интерес, както слугинята и надзирателя ? Слугинята не може физически да дойде. Началника на надзирателите е циничен и не се интересува от религия.
В България на църква ходят редовно едва около 5-6 процента от хората. А останалите? Много хора са разочаровани от църквата и не искат да чуват за нея. Тогава какво да правим?
Колкото и да се стремим да сме модерни, колкото и да обновяваме стила на поклонение, колкото и мултимедия да включваме, повечето хора не биха дошли на църква даже когато преминават през изпитания и лични трагедии. Вместо да „усъвършенстваме продукта“, можем да достигаме до хората извън църквата.
Ако аз живея в мюсюлманска страна, за нищо на света не бих отишъл в джамия. Може имамът да е много забавен, може да са ме поканили на някой мюсюлмански празник, може да преминавам през трудности, може да провеждат интересни семинари. Не искам да имам нищо общо с исляма, освен да чета за него и да се уча как да благовествам на мюсюлмани.
Как тогава да достигаме до тези хора? Също както Павел, ние трябва да се сприятелим с тях и да станем част от живота им. Ако хората виждат, че сте различни, те ще бъдат заинтригувани и ще искат да общуват с вас. Джош ми разказа, че в един ден двама различни съседи са поканили цялото им семейство на гости. Те са видели нещо различно в тях!
А какво да правим със скептиците като началника на надзирателите? Павел разбра, че Бог е назначил това страдание, за да може да достигне до началника на надзирателите, затова не избяга, когато земетресението разтвори вратите и счупи веригите. Той продължи да хвали Бога.
Замисли се – какво ще стане, ако посред болката, през която преминаваш, ти се запиташ не „Господи, с какво съм сгрешил, че така ме наказваш?“, а „Господи, в живота на кого се опитваш да ме използваш?“
Йоан 16:33: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“
Един от начините Бог да победи света е чрез нашата болка, защото чрез нея той помага на някой друг да види надеждата, радостта и вътрешната красота, която имаш в Бога. А красотата привлича!
Като перлите. Красотата на перлите е възхитителна. Трудно можеш да отделиш поглед от тях. Но знаеш ли как се образува перлата?
В началото тя е само една песъчинка. Когато песъчинката случайно попадне в тялото на мидата, тя започва да я дразни. Понеже мидата не може да изхвърли чуждото тяло или да облекчи болката, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива. Но това пак не облекчава страданието на мидата. Но един ден някой изважда мидата от водата и я разтваря. Скъпоценният камък вътре е удивително красив и притежава огромна стойност – и всичко това благодарение на голямото страдание на мидата.
Бог използва твоето страдание, за да работи в живота на другите!
Павел и Сила не спряха да хвалят Бога дори в затвора и това спечели тъмничния началник и семейството му за Христос. Днес, ако преминаваш през страдание, не спирай да хвалиш Бога! Продължавай да го хвалиш на улицата, у дома, на работното си място. Показвай благодарност и радост и това ще прави впечатление - не само на религиозните, но и на поробените от греха и на скептиците.
Нека решим в най-голямото зло да се прояви най-голямото добро, за да може нашите познати да видят най-великия Спасител! Амин!

___
БПЦ "Нов живот" Варна
29.07.2018 г.