Friday, May 07, 2021

Божият изкупителен план (Лука 1)


/проповед/ 

Исая 7:14 „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“

Малахия 4:5-6 „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятие.“

Eвангелието от Лука е една от великите книги в Библията. Събитията от първите глави в Лука нарушават тишината, продължила 400 години. Лука започва своето евангелие със съобщението на ангел Гавриил до Захария – един възрастен свещеник, че той и жена му ще имат син, който ще дойде в духа на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към техните деца и ще подготви пътя на Господа.

Но преди да разгледаме това вълнуващо явяване на ангела и неговото съобщение, нека видим кой е Лука, какво прави евангелието от Лука толкова уникално и защо си струва то да се изучава.

Повечето историци са съгласни, че Лука е бил езичник. Най-вероятно е роден в сирийска Антиохия. От Колосяни 4:14 научаваме, че Лука е бил лекар, но той става също добър историк. Благодарение на това знаем кога точно се случват описаните от него събития (Лука 2:1-2, 3:1-2), а археологическите открития потвърждават точността на топонимите и самоличността на участниците в събитията.

От Деяния разбираме, че Лука е придружавал Павел по време на първото му идване в Европа. Лука остава във Филипи, докато Павел пътува в други части на Гърция. По-късно отново се присъединява към него, когато Павел отива в Ерусалим. Той е с него и по време на двете затворничества на Павел в Рим. Несъмнено Лука е използвал времето, за да събира информация от очевидци за живота на Исус. Затова ранните отци на Църквата наричат евангелието на Лука „евангелието, проповядвано от Павел.“

Това евангелие е най-дългата книга в Новия завет. Някои го смятат за най-хубавата книга, писана някога. Написано е между 59 и 63 г.сл.Хр. То е сходно по стил и структура с другата книга на Лука, „Деяния на апостолите“.

Повече от половината от евангелието съдържа материал, който не се споменава никъде другаде. Без Лука някои периоди от живота и служението на Христос биха останали неизвестни за нас.

Евангелието на Лука се фокусира повече върху отделните личности, отколкото другите евангелия. Например, Лука споменава 13 жени, които не се срещат в другите евангелия.

Също, евангелието описва по-голяма част от живота на Исус от другите евангелия. Интересен факт е, че от разказаните в евангелията 35 чудеса, извършени от Исус Христос, 20 са в Лука. От тях 7 се споменават само в това евангелие.

От всички 51 притчи, изречени от Христос, 35 откриваме в Лука. Деветнадесет от тях се срещат само в това евангелие. Интересен факт също е, че Лука включва 29 събития от живота на Исус, които не присъстват в останалите евангелия.

Само Лука е записал песните на Елисавета, Мария, Захария и Симеон, както и ангелския химн (2:14) при раждането на Исус. Само той разкрива съкровените мисли и чувства на участниците в събитията. Например, той ни казва, че Мария „скътваше всички тия думи в сърцето си.“ (2:51)

Лука пише от гледна точка на човек с езически произход, затова евангелието му е предназначено най-вече за езическа читателска аудитория. Като езически християни, то е особено важно и за нас.

И това прави евангелието му уникално. Това е обяснено още в увода:

Лука 1:1-4 „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.“

От това въведение разбираме, че Лука пише не само, за да даде на Теофил описание на историческите събития за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Той е селектирал и организирал материала в евангелието с цел да защити и разпространи християнската вяра.

Целта на Лука е да покаже, че в своята любов Бог има план за спасение на грешното човечество и че в съгласие с този план Исус Христос е дошъл, за да бъде Спасител на всички, не само за евреите. Спасението е достъпно за всички без значение към кой етнос, социална група или религия те принадлежат. Затова и нарекох поредицата ни върху Лука „Спасителят на света“.

През следващите седмици ще разглеждаме това уникално Евангелие. Вярвам, че това изучаване ще ни благослови и вдъхнови в християнския ни живот. Нека се помолим.

Молитва за Словото.

Както вече видяхме, Лука започва там, където Малахия завършва. Последните думи на Стария завет говорят за идването на Един, който ще приготви пътя за Господа. Лука започва своя разказ със съобщението, което Гавриил даде на Захария за раждането на Йоан.

Лука 1:5-7 „В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.“

От една страна виждаме, че Захария и Елисавета бяха невзрачни и незначителни хора. От гледна точка на техните съвременници беше неразбираемо защо Бог беше избрал точно тях да са родители на Йоан.

Захария не беше от знатен произход. Той не беше нито от Ерусалим, нито от Ерихон. Той беше от малко градче в хълмистата земя на юг от Ерусалим. А за евреите произходът беше важен. Спомняме си Натаниил, който като узна, че Исус е от Назарет, възкликна: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ (Йоан 1:46)

Освен това, Захария и Елисавета бяха бездетни. Много хора смятаха, че това е „наказание от Бога“ за минали грехове. Техните съвременници не биха предположили, че изпълнението на пророчеството на Малахия ще стане чрез тях.

Но има два други важни фактора, които имаха значение за Бог. Първо, Захария и Елисавета бяха от племето на Аарон, което Бог определи да служи като свещеници в Израил. И второ, което е още по-важно, те бяха „праведни пред Бога, ... ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.“ (Лука 1:6)

Те бяха благочестиви и живееха в покорство на Мойсеевия закон. Не че това беше достатъчно за тяхното спасение, защото знаем, че никой не може да се спаси чрез дела. Но тяхното покорство на закона ги отличаваше от другите. И Бог реши да ги благослови.

Лука 1:8-13 „И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади... Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.“

По онова време в Израил е имало около 20000 свещеници, разделени на много отряди, всеки от които се състоял от 1000 свещеници. За около две седмици в годината отрядите се редували да служат в Ерусалим. Захария отива в Ерусалим и чрез жребий е избран да послужи, като кади тамян на олтара в храма. Тази чест се падала най-много веднъж в живота на свещеник. Всеки копнеел за нея.

Можем да си представим чувствата, които Захария е изпитвал вечерта преди да да отслужи в храма. От една страна, трябва да се е радвал, че най-накрая мечтата му била на път да се изпълни. От друга страна, сигурно е размишлявал върху Левит 10 гл. където е описана смъртта на Аароновите синове Надав и Авиуд, които послужиха по непозволен начин в скинията. Сигурно е имал смесени чувства на радост и страх. Вероятно внимателно е повтарял наум как ще изпълни службата си, за да излезе жив от святото място.

Когато настъпва деня да послужи в храма, Захария влиза в светилището, за да покади. Отвън хората са се събрали да се молят Бог да изпрати Месия и установи Месианското царство.

Можете ли да си представите благоговението, с което Захария е влязал в светилището, едва осветено от светилника? Как би се почувствал ти, ако знаеш че само ти имаш достъп до това място, и изведнъж усетиш, че освен теб там има още някой? И то не човек, а ангел!

Първите думи на Гавриил са „Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута“. (ст.13) За каква молитва става въпрос? Склонни сме веднага да отговорим – молитвата за син, защото изречението продължава така: „твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син.“

Несъмнено той се е молил дълги години с тази молитва. Но вече е на преклонна възраст. Всяка надежда за наследник е била загубена. Сигурно отдавна е бил престанал да се моли за син. Но в своята милост Бог може да му казва, „Не съм забравил за твоята молитва. Скоро ще имаш син!“

Според други богослови тук ангелът има предвид молитвата, с която той като свещеник се моли от името на целия Израил – за идването на Месия. И смисълът е, тази молитва ще получи отговор, но преди това на Захария и Елисавета по чуден начин на старини ще се роди син и той ще е този, който ще обяви идването на Месия!

Той ще се казва Йоан, ще се изпълни със Святия Дух от майчината утроба, ще накара много израелтяни да се покаят и да се подготвят за идването на Месия. Думите на ангела показват, че именно Йоан ще бъде изпълнението на последното пророчество на Малахия.

Йоан ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и спиртно питие (ст.15). Той ще черпи вдъхновение от Святия Дух, не от спиртни напитки.

Как би реагирал ти на това обещание и пророчество на ангела?

Захария беше благочестив, покорен на закона и посветен служител. Но му беше трудно да повярва на такова чудно обещание.

Лука 1:18 „А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“

Той знаеше, че децата не се носят от щъркелите. Беше убеден, че Елисавета отдавна вече е преминала родилна възраст. Затова искаше ангелът да му даде някакъв знак в потвърждение на това, че обещанието ще се изпълни. И му бе даден знак, или по-точно казано, той самият стана този знак, защото онемя и се наложи да прави знаци, за да го разберат.

Когато свещеникът излизал от храма, трябвало да произнесе благословение върху множеството. Захария знаеше, че ще трябва да обясни какво се е случило вътре и най-вероятно се е страхувал, че никой няма да му повярва. Отнемайки речта му, Бог хем го наказва за неверието, хем го улеснява. Като го прави ням, Бог сам съобщава на другите, че предстои да се случи нещо чудесно.

Захария е знаел за свръхестествените раждания в Писанията. Така че, Бог  не обещаваше нещо, което не е правил. Авраам и Сара, Анна и Елкана, родителите на Самсон – всички те получиха син в напреднала възраст. Затова четем укор в думите на Гавриил:

Лука 1:19-20 „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовествам това. И ето, ще млъкнеш...“

С други думи, „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм Гавриил, аз стоя в Божието присъствие. Аз съм говорител на Бога. Нима се съмняваш в самия Бог?“

Захария не може да говори, започва да ръкомаха и да прави знаци, и тогава се казва, че „те разбраха, че е видял видение в храма.“ (ст.22)

Но с това мисията на ангел Гавриил не е свършила. Шест месеца по-късно той се явява на още един човек, на Мария. Срещите на Захария и на Мария с ангела ярко контрастират една с друга. Захария е мъж, Мария – жена. Захария и жена му са стари, а Мария – млада. Захария и Елисавета са женени, Мария е сгодена девица. Захария се усъмни в думите на ангела, а Мария повярва.

Гавриил се явява на Мария и ѝ съобщава, че по чудодеен начин ще роди дете, който ще бъде Месията на Израил.

Лука 1:32-33 „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край.“

Мария също има молба към ангел Гавриил, но не за знак, а за повече яснота. Захария се усъмни и искаше някакво доказателство, че той и жена му ще имат дете в напреднала възраст. Мария не се усъмни, но искаше разяснение какво трябва да направи, за да бъде осъществен Божия план. Тя искаше да знае как ще зачене, тъй като е девица. Нейната молба е много различна от молбата на Захария.

Гавриил ѝ обясни, че не е нужно да прави нещо, но че тя ще зачене в резултат на Божията чудодейна намеса. Това непорочно зачатие щеше да бъде чудо. Затова детето ще бъде наречено „Божие дете“ (ст.35)

Накрая ангелът я насърчи, че нейната сродница Елисавета е бременна в шестия месец. Това е свидетелство, че „за Бога няма невъзможно нещо.“ (ст.37). Отговорът на Мария пък е свидетелство за нейната вяра в Бога и покорството ѝ на Неговата воля:

Лука 1:38 „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал.“

Останалото е история. Следва мъчително пътуване на 100 км от Назарет до Витлеем на една бременна жена и мъжа ѝ, раждането на Спасителя, явяването на ангел на овчарите, тяхното посещение да се покланят на родения Месия, занасянето на детето Исус в храма, за да го представят пред Господа, и благодарността и пророкуването за предстоящото изкупление на Ерусалим на Симеон и Анна.

Какво научаваме от това първо разглеждане на евангелието на Лука?

Първо, научаваме че след първородния грях Бог не ни е изоставил. Той има план за изкуплението на човечеството. Въпреки голямата пауза от 400 години след последното пророчество на Малахия, Той продължава да работи в историята. И Лука разглежда раждането и живота на Христос като част от Божия план и цели в историята.

Второ, в центъра на човешката история е личността на Исус Христос. Той е нейна централна тема и ключ за разбиране на историята. В повествованието на Лука Ирод – една от най-могъщите фигури на онова време, почти не е споменат, защото за него Христос е само заплаха за царството му.

От друга страна, Захария, Елисавета и Мария са важни за Лука, защото те играят важна роля за раждането и служението на Господ Исус Христос. Едно от важните твърдения в Лука 1 гл. съдържа израза „пред Господа“. Елисавета и Захария бяха „праведни пред Бога“ (1:6). Йоан щеше да бъде „велик пред Господа“ (1:15). Бог измерва величието на хората по отношението им към Бога.

В крайна сметка, важно е не какво хората мислят за нас – колко значителни, важни, добри или велики сме ние, а какво Бог мисли за нас.

Говори се, че веднъж Наполеон загубил контрол над коня си и един редник скочил на пътя на коня и го укротил. След което Наполеон казал, „Благодаря, капитане.“ С тази едничка дума Наполеон повишил войника в чин от редник до капитан, но това станало, защото войникът сложил своя генерал на първо място. По същия начин Бог обещава да почете Своите слуги.

Всеки от нас ще застане пред Бог и ще бъде съден от Него.

Евреи 9:27 „И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд.“

Бог дойде на земята, за да ни разкрие Божията праведност и да ни предложи Своята праведност вместо нашия грях и бунт. Да ни предложи спасение и вечен живот вместо осъждение и вечна смърт.

Въпросът, който трябва да си зададе всеки от нас е къде съм аз по отношение на Бога. Дали Бог ме вижда като праведен, както счете Захария и Елисавета? Дали ни смята за велики, както направи с Йоан? В края на краищата, Божието одобрение или отхвърляне е единственото нещо в живота, което има значение.

Исус Христос дойде на земята, за да бъдем одобрени от Бога, като приемем Неговата праведност вместо нашия грях. Моята молитва е ти да получиш Божието благоволение чрез вяра в Неговия Син Исус Христос. Това е основното послание на евангелието на Лука.

И още нещо. Днес ние не очакваме първото, а второто идване на Месия. Между последното пророчество и първото идване на Христос имаше 400 години. Внезапно мълчанието бе нарушено и Месия дойде. Днес ние също живеем в период на „мълчание“.

Но Божиите обещания за второто идване на Христос са толкова сигурни, колкото факта, че Захария, Елисавета и Мария намериха надежда. Докато изследваме живота на тези, които очакваха Неговото идване, ние научаваме как да се подготвяме за Неговото завръщане. В това ни уверява новозаветното пророчество. Нека се помолим.

Monday, May 03, 2021

Защо Възкресение е ВЕЛИК ден

/проповед/

Семейството на малката Ани се върнало от църква в неделя и на гости им дошъл един невярващ приятел. Той решил да си направи майтап с Ани и я попитал, „Какво учехте днес на неделното училище?“ Тя казала, „Говорихме за Йона, който бил глътнат от голяма риба“. „Мислиш ли, че тази история с Йона е истина?“ Тя отговорила, „Разбира се, че е истина!“ „Наистина ли вярваш, че един човек може да бъде погълнат от голяма риба, да остане там дълго време и след това да излезе жив?“ Тя казала, „Да, вярвам. Историята е в Библията и ние я учехме в неделното“. „Добре, Ани, можеш ли да ми докажеш, че тази история е истина?“ Ани помислила за малко и казала, „Когато отида на небето, ще попитам Йона.“ Гостът попитал, „Ами ако Йона не е на небето?“ Тя го погледнала с усмивка и казала, „Ако не е на небето, ти го попитай!“

Вярвате ли в чудеса?

Днес ще говорим за чудото, на което се основава цялата ни вяра – чудото на възкресение! Затова, позволете ми отново да ви поздравя с...

Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Нека сега вземем Библиите си и се настроим на вълните на Божието слово.

Днес темата е страхотна, ще видим защо Възкресение Христово е наречено ВЕЛИК ден. Ще разгледаме един прекрасен пасаж, за да видим каква велика надежда имаме в нашия възкръснал Господ. Защото,

Жизнодавецът възкръсна! Победен е сатаната! / Нека всички да се радват, всички братя и сестри! / Няма вече смърт да плаши на човеците сърцата! / Днеска се земята грешна със Небето примири! / В ада демоните стенат от безсилно озлобление. / Ангелите химни пеят и победата вестят! / Всички вярващи ликуват и със чувства умилени / от възторг и светли песни на Христа венци плетат!

Днес сме се събрали, за да празнуваме Възкресение Христово. Неслучайно народът ни го е нарекъл Велик ден. Днес ще отдадем хвала на един Бог, който премести камъка в онзи първи Великден. Това е същият Бог, който премества камъни в нашия живот днес.

За целта ще използваме думата ВЕЛИК от Великден като акроним. С други думи, ще разгледаме пет аспекта на Възкресение Христово, които започват с тези пет букви – в, е, л, и, к.

Първата буква от Велик е „В“. В като Възкресение.

В - Възкресение дава надежда в един безнадежден свят

Милионерът Юджийн Ленг бил помолен да говори пред 59 шестокласници в училище в Източен Харлем. Г-н Ленд се запитал какво може да каже на тези ученици, повечето от които едва ли щели да завършат училище. Чудил се как ще накара тези предимно черни или пуерторикански деца дори да го погледнат.

Накрая смачкал бележките си и решил да им говори от сърце. Казал им: „Ако завършите училище ще платя за образованието на всички ви в колеж.“

В този миг животът на тези ученици бил променен. За първи път имали надежда. Един от тях казал: „Имах нещо, към което да се стремя, нещо, за което да се надявам. Това беше златно чувство.“ Почти 90% от тях завършили успешно гимназията.

Днес толкова много хора търсят прошка, надежда, смисъл. И добрата вест на Великден е, че Възкресение дава тази надежда в един безнадежден свят.

Матей 12:20-21 „смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа. И в Неговото име народите ще се надяват.“

Смазана тръстика, замъждял фитил. Вероятно в първоначалната си ревност те е изгарял силен огън да служиш на Бога и да свидетелстваш за Него. Но вятърът на живота е задухал и сега огънчето ти едва мъждука.

В Библията има много смазани тръстики и замъждяли фитили. Жена, застанала пред разярена тълпа, която иска да я накаже за греховете ѝ. Прокажен, който е карантиниран от обществото. Слепец, седнал край пътя. Парализиран, легнал на носилка. Жена с кръвотечение от десетки години.

Смазани тръстики и замъждяли фитили. Светът е много добър в това да пречупва тръстики и да угася замъждяли фитили. Но Исус каза, смазана тръстика няма да пречупя, замъждял фитил няма да угася. В Мое име ще имаш надежда.

И великото послание на Великден е, че ако Исус беше достатъчно мощен, за да премести камъка и да преодолее гроба, Той е достатъчно мощен да премести камъните и в твоя живот.

Възкресение ни дава надежда в лицето на един несправедлив свят. То ни дава сила и смелост във всяка ситуация, пред която сме изправени. Ние се нуждаем от това!

Един войник по време на сражение бил ранен в ръката. Командирът на взвода видял, че е ранен и му заповядал: „Дай ми пушката и бягай в тила!“

Войникът си дал пушката и хукнал към тила. Но не минал и 200 метра и се натъкнал на друга битка. Тръгнал да бяга наляво и попаднал в друга част от престрелката. Тогава се втурнал надясно, но и там попаднал в кръстосан огън.

Накрая се върнал до фронтовата линия и се провикнал: „‘син капитан, в тази битка няма тил!“

Когато говорим за бедите в този живот, в тази битка няма тил! Точно затова свидетелството за Великден е толкова прекрасна новина. Възкресение Христово, което потвърждава всяко дадено обещание от Исус, дава надежда и ни насърчава, когато всичко друго изглежда мрачно. В като Възкресение, което дава надежда.

Второ, Е като Емоции.

E - Емоциите на жените онази сутрин

Един мъж попитал приятеля си, „Какъв цвят са очите на пастора в твойта църква?“ Другият отговорил, „Не знам. Когато се моли, той си затваря очите. Когато проповядва, аз си затварям моите.“

Това е всичко друго, но не и ентусиазъм и глад за Словото, нали? Трябва да ви кажа, че когато хората спят, разговарят или се разхождат между редиците, това действа на всеки проповедник много обезсърчаващо. Така че, ако искаш да насърчиш проповедника, слушай внимателно проповедта! Ако искаш да го обезсърчиш, прави едно от тези неща.

Обезсърчени се чувстваха и учениците и жените след смъртта на техния Господ. Но това се промени в неделя сутринта! Рано в онази първа Възкресенска утрин, когато първи откриха празния гроб, те все още не разбираха какво това ще означава за света. Ние не можем да предполагаме винаги как нещата ще се развият! В петък те бяха съсипани, изоставени и уплашени. В неделя не можеха да си намерят място от радост!

На 23 март 2003 г., по време на войната в Ирак, Джесика Линч и нейният конвой попадат в засада. На 1 април тя все още се води изчезнала. Можете да си представите мъката, болката и объркването на нейното семейство, докато тя е в неизвестност и те не знаят дали детето им е живо или умряло. Но на 2 април до тях достига вестта, по време на смела спасителна мисия, редник Линч е спасена и изпратена у дома.

Можете ли да си представите вълнението в нейното семейство? Можете ли да си представите колко различно са се чувствали на 1 и 2 април? Тази, за която са мислили че е умряла, на следващия ден била намерена жива! Какъв драматичен обрат само за един ден!

Много от вас живеете в първия ден. Денят на изпитание. Получавате удари от всички страни. Ако си в първия ден, бъди насърчен, защото още на следващия ден може да е много различно!

Нещо повече - може да сте във втория ден, като учениците в съботата преди Възкресение. Връхната точка на изпитанието е преминала, но сега сте объркани, безсилни и обезсърчени. Вярата ви е отслабнала. Бъдещето изглежда мрачно и несигурно. Ако си в този ден, те насърчавам да поддържаш вярата си!

И всички ние сме в очакване на третия ден, деня на победата и добрите вести. Ден на обновена надежда. Ако не си още там, бъди сигурен, че идва, защото Исус Христос взе победата.

Дотогава, съхранявай надеждата и вярата. Може да видим победата в този живот. Но ако това не стане, като вярващи в Исус Христос ще я видим в бъдещия. Защото в този ден ще бъдем с Него. И това е вълнуващо!

Такива бяха емоциите и на жените, които отидоха до гроба. Е във Велик(ден) означава „емоции“. Нека сега видим какво точно беше онова, което смени настроението им на 180 градуса?

Л – Леглото в гроба, където е бил положен Исус.

В Евангелието на Матей четем, че когато жените стигнаха до гроба, ангелът ги покани да влязат вътре. Той каза, „Елате, вижте мястото, където е лежал Господ.“ (Матей 28:6)

Елате и вижте леглото Му. Разгледайте доказателствата. И Бог ни кани и днес да го направим. Да се уверим сами. Доказателства има, от нас се иска само да си направим труда да ги изследваме.

Празен гроб. Плащеница, оставена на леглото в гроба така, сякаш тялото е още в нея. Камък, тежък 1 тон, отвален от гроба. Над 515 свидетели. На толкова хора се е явил Исус след своето възкресение.

1 Коринтяни 15:3-6 „Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж...“

Ако можехме да ги поканим в нашата църква и им дадем само по 10 минути, за да разкажат как са видели възкръсналия Исус, трябваше да останем довечера, цялата нощ, утре целия ден и през нощта, вторник, сряда и четвъртък до към полунощ! Това са над 85 часа!

Всичко това показва, че Той е възкръснал. Празният гроб, отваленият камък, уплашените войници, които трябваше да изфабрикуват лъжата, че учениците са отвлекли тялото... Милиони хора през тези две хилядолетия са свидетелствали за това.

2 Тимотей 1:12 „защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.“

Обърнете внимание, че Павел не казва „в какво“, а „в кого съм повярвал.“

Аз мога да свидетелствам същото нещо. Аз съм изследвал нещата и съм убеден, че Исус е възкръснал и е жив, работи и днес в света и в моя живот.

И не само в моя. През всички тези векове Той е променял живота на милиони хора. Вярващи са били Исак Нютон, Галилео Галилей, Йохан Кеплер, Джордано Бруно, Леонардо да Винчи, Франсис Бейкън, Блез Паскал, Микеланджело, Луи Пастьор, Макс Планк, Франсис Колинс и много други учени.

Атеисти са решавали да докажат, че възкресението на Христос не се е случило и са били убедени от доказателствата в противното. Сред тях са журналистът Лий Стробъл, писателят Джош Макдауъл, Джейн Фонда, Мел Гибсън и др. Всички те повярват и решават да следват Исус Христос.

Моят най-добър приятел от гимназията също решава докато е в във Военноморското училище да докаже, че Бог няма. Прочита Библията и става вярващ!

Ангелът каза: „Елате, вижте мястото, където е лежал Господ.“ Л като леглото. Следващата буква във ВЕЛИК е И. И като изненада.

И - Изненадата на празния гроб.

Обичам да гледам клипове за деца, които са изненадани от техния татко или майка, които се завръщат неочаквано у дома от командировка или дълго пътуване. Гледали ли сте такива клипове? Радостта и изненадата са неописуеми. Защо?

Защото децата изобщо не предполагат, че техният татко или майка са се върнали и са в стаята. Изобщо не се надяват да ги видят. Дори не мислят за това. Точно затова изненадата е толкова голяма.

Толкова голяма беше изненадата и за учениците, когато Той се появи сред тях същата неделя.

Фактът, че Исус е жив, беше изненада за всички участници в събитията. Войниците бяха в неведение, а фарисеите трябваше да измислят план Б. Религиозните водачи, които вече мислеха, че са погребали този, който нарушава спокойствието им, бяха шокирани да открият, че Исус е победил греха и смъртта. Учениците не можеха да повярват на жените. Двама от тях побягнаха към гроба, за да се уверят със собствените си очи. Това показва, че Възкресение Христово е чудо, а не предварително режисирано събитие или родила се впоследствие конспиративна теория.

Всички участници в събитията бяха изненадани на Възкресение. Но фактът на празния гроб убеди учениците в неговата достоверност. Почти всички те умряха с мъченическа смърт заради тази истина.

И днес, ако проверите гробовете на създателите на големите световни религии, ще установите следното: Мохамед е все още в гроба; Буда е все още в гроба; Конфуций е все още в гроба. Само гробът на Христос е празен, защото Той възкръсна от мъртвите! Никой друг не го е направил и никой друг не може да претендира, че е Бог.

Възкресение Христово не е просто една от доктрините, в които ние вярваме. То е центърът на нашата вяра. Всичко зависи от това дали вярваш в него.

1 Коринтяни 15:14 „ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра.“

Често ние осъзнаваме това, когато животът ни зашлеви по лицето.

Дъщерята на родители-християни умряла. Това съсипало семейството. Но тогава Великден придобил ново значение. Бащата казал, „Докато не погледнеш смъртта в очите, Великден е просто дума, един хубав ден с боядисани яйца и козунаци. Но когато някой толкова ценен за теб умре, Великден се превръща във всичко за теб... в котва в яростна буря... канара, на която да стоиш... надежда, която те повдига над отчаянието и ти помага да продължиш.“

Всичко зависи от Възкресение. В най-мрачните мигове, когато мислим, че всичко е свършило, Великден ни дава надежда, че третият ден, денят на победата, идва.

Може би това, което чуваш сега, е изненада и за теб. Може би за пръв път чуваш за доказателствата на празния гроб. Ако е така, предизвиквам те като се върнеш вкъщи да изследваш фактите на Възкресение. Защото след изненадата на празния гроб трябва да дойде и твоя отговор на него. И като изненада. И накрая, К като кажете.

К - Кажете на другите

След като ангелът покани изненаданите жени в гроба, той им възложи най-важната задача:

Матей 28:7 „Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите.“

Те трябваше да отидат и да предадат добрата новина на другите.

Заповедта е дадена, но много хора решават да я пренебрегнат. Ние сме изследвали доказателствата и сме се убедили във факта на Неговата смърт и възкресение. Приели сме Го за Спасител и Господ. И на свой ред получихме същата задача – да отидем и да кажем на другите. И въпреки това си стоим на мястото и не използваме възможностите, които Бог ни дава.

Знаете ли как повечето хора решават да повярват в Исус Христос? Знаете ли кой е най-ефективният начин на евангелизиране? Той е същият, какъвто е бил и преди 2000 години. Най-ефективният начин на евангелизиране е когато един човек покани друг човек да дойде на църква с него.

Може би сте си мислели, че ще кажа, че най-ефективният начин е един човек да каже на друг човек за Исус Христос. И това би било още по-добре. Това би трябвало да е най-добрият начин на евангелизиране.

Но някъде са направили проучване и са установили, че 90% от случаите, когато някой се е посвещавал на Христос са били, когато е откликвал на поканата да дойде на църква.

Когато някой покани друг човек на църква, той чува благата вест и Святият Дух започва да го изобличава в сърцето. След време той кани Исус в сърцето си.

След като срещна Исус при кладенеца, самарянката отиде обратно в града и каза: „Елате да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила.“ (Йоан 4:29).

Това не означава, че не трябва да споделяме благата вест. Но означава, че хората стават много по-отворени да приемат благовестието, когато дойдат на църква и се срещнат с други християни.

На вратата те са посрещнати с любов. Почвата на сърцето им вече е подготвена. Докато слушат проповедта се чудят откъде проповедникът ги познава, защото говори лично за тях. И когато след проповедта някой сподели благата вест с тях, те са готови да повярват в Исус. Но всичко започва, когато някой ги покани на църква.

Ние сме заедно в тази мисия. Всички имаме определена роля.

1 Коринтяни 3:6 „Аз насадих, Аполос напои, но Господ възрасти.“

Всеки участва. Старите вярващи са садили, предишното поколение е поило, църквата се моли, приятелите канят, някой посреща на вратата, пасторът проповядва, хората говорят с новодошлите накрая. Всички ние правим това заедно. И Бог работи сред нас.

Святият Дух изобличава, обстоятелствата в живота им правят сърцето им да омекне. И не след дълго те откликват и се молят с молитвата за покаяние. Получават спасение и вечен живот с Исус Христос на небето. К като Кажете на другите.

Заключение

Днес, на Великден, разгледахме 5 аспекта на Възкресението. Видяхме, че Възкресение Христово дава надежда в един безнадежден свят. Вълнуващият обрат в емоциите на жените след възкресението ни напомнят, че денят на победата, когато ще бъдем с нашия Господ, идва.

Празният гроб, плащеницата, камъкът, свидетелите на възкресение и милионите променени животи са доказателство за истинността на Възкресение. Тя се потвърждава и от факта, че всички участници в събитията, включително учениците, бяха изненадани от него.

И след като възкръсна, живият Исус Христос ни заповядва да казваме на другите. Да ги каним на църква и заедно да участваме в делото на благовестие.

Накрая, нека завърша с една история. Преди около месец моят шурей и неговата позната бяха във Варна по работа. Жената ми разказа, че нейният брат на млади години бил много луд. Живеел за мига – отдавал се на удоволствия, купил си мощен мотор и станал рокер. Но след време на крака му се появила бучка, която растяла прогресивно. Отишли на лекар и се оказало, че е злокачествен тумор. Лекарите му казали, че трябва да ампутират крака му.

Когато той ѝ се обадил, за да ѝ съобщи новината, тя дълго плакала. След това намерила в интернет адреса на лекар, който бил спасил крака на една жена. Обърнали се към него и той оперирал успешно крака на брат ѝ. Макар и да е махнал мускули и жили и сега брат ѝ да е инвалид, неговият крак е спасен. Но не само това – когато разбрал за тумора, той се обърнал към Бога.

Започнал да чете Библията, прочел за възкръсналия Исус и повярвал в него. Получил надежда за спасение и вечен живот. След операцията вече живее нов живот. Помага на бедните, работи като доброволец и помага в манастирите. Предишният безгрижен, егоистичен и преследващ удоволствията човек се новородил в човек, който живее за Бога и за ближните.

Може би ти си тук днес и се нуждаеш от надеждата на Възкресение. Нуждаеш се от опрощение на греховете и ново начало. Нуждаеш се някой да отмести камъните в твоя живот. Гарантирам ти, че това може да направи само възкръсналия Господ. Затова Възкресение е велик ден!

Може би някой от тук присъстващите има нужда от това да се увери, че като умре също ще възкръсне и ще бъде с Бог завинаги. Какво е нужно да направиш?

Да признаеш, че си грешник, който се нуждае от Спасител, и да повярваш, че Исус Христос е този Спасител. Библията казва, „Ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“ (Римляни 10:9)

Готов ли си да изповядаш това? Нека се молим.

 ______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

02.05.2021 г.

Saturday, April 24, 2021

Отровата на змията (Притчи 23:31-35)

/проповед/

Някога ухапвала ли ви е змия? Аз не съм имал това „щастие“. Но от потърпевши знам, че дори да си хванал змията здраво, тя може да се изплъзне и да те ухапе. Първо съска и след това хапе. Ухапаното място се подува и отравя кожата. Боли, пулсира и причинява огромна болка. 

А познавате ли някого, който е бил ухапан и отровен от алкохол? За съжаление повечето ще кажем „да“ на този въпрос. Защото алкохолизмът вече е едва ли не национален спорт.

В България 1/3 от мъжете и 1/10 от жените консумират голямо количество алкохол всеки ден. По неофициални данни у нас има над 200000 алкохолици – много повече от наркозависимите. Познавам лично такива хора от центъра за зависими на Траката. Мъже и жени, които са се пропили брака си, загубили приятелите си и пропиляли живота си.

Децата в България вече започват да пият не на 15, а на 11 г. От време на време медиите съобщават за ученици, докарани в несвяст в болницата, след като са погълнали голямо количество алкохол. При лекари водят дори 3-4 годишни деца, на които родителите са дали да „опитат“ от тяхната чашка.

В условията на пандемия и локдаун се създадоха предпоставки за още по-висока употреба на алкохол у дома – понякога от скука, понякога поради страх за живота, здравето и несигурното бъдеще. Затова много психиатри предупреждават, че локауните ще убият повече хора от самия вирус.

Алкохолът е змия, чиято отрова е смъртоносна. Днес в поредицата „Мъдрост за всеки ден“ ще говорим за отровата на алкохола.

Докато учех в гимназията много от моите съученици пиеха не само вино и бира, но и твърд алкохол. Като излизахме си поръчвахме обикновено по една бира, някои пиеха по няколко. Може би щях постепенно да свикна и като повечето българи и аз да прегърна „славните традиции“ на битовия алкохолизъм. Но докато бях в казармата, се случи нещо, което ме предпази от това.

С един приятел от моя взвод през годишния отпуск отидохме на гости у тях в гр. Лом. Там се напихме с ракия. Никога дотогава не бях пил толкова. На сутринта се чувствах отвратително. Мисля, че това ми беше последното пиене на ракия! Още не бях християнин, но сякаш Бог бе допуснал да стане това, за да ме отврати от твърдия алкохол.

Друга важна причина беше, че у дома не се пиеше, освен ако нямахме гости. Имах добрия пример на моите родители.

Но какво трябва да бъде нашето отношение към употребата на алкохол като християни? Знаем, че в библейски времена хората са пиели вино. Също така знаем, че първото чудо на Исус беше когато Исус превърна водата във вино на сватбата в Кана Галилейска.

За да си отговорим на този въпрос, нека видим какъв е ефектът от употребата на алкохол. Опасностите и вредата от алкохола би трябвало да накарат всеки християнин да се замисли, преди да реши да пие.

Първо, пиенето на алкохол е унищожило живота на много хора. Алкохолът е наркотик, към който се пристрастяваш. В България всяка година има около 1000 катастрофи след като шофьор е пил преди да седне зад волана. В пияно състояние хора посягат и на живота си.

Да не споменаваме, че алкохолизмът води до анемия, повишен риск от ракови заболявания, инфаркт и инсулт, цироза, деменция, депресия, епилепсия, подагра. Тъй като алкохолиците често водят безразборен полов живот, това увеличава риска от заболявания, предавани по полов път.

Понеже потиска и имунната система, алкохолизмът води и до инфекциозни заболявания. Мит е, че ракията убива Ковид-19. Алкохолът отслабва имунната система и води до много други болести, което прави човек по-податлив на вируса. 

В САЩ половината от случаите с насилие над жените са станали след употреба на алкохол. Алкохолът не прощава. Отровата на змията е смъртоносна. Както гласи една китайска поговорка, първо човек взема питие, след това питието взема питие, а накрая питието взема човека.“

Алкохолът е опасен наркотик. Въпреки това, на бутилките не пише „Алкохолът убива“. Българите дават над 1,2 млрд. лева за алкохол годишно. Това е единственият наркотик в България, който не само законно се продава, но е и рекламиран дори по билбордове и на спортни състезания! Тези реклами свързват алкохола с щастието, богатството, престижа, успеха, зрелостта и дори сексуалното удовлетворение. Иронията е, че точно тези неща хроничното пиене унищожава.

Както някой е казал, „Пиенето е източило повече кръв, почернило повече семейства, продало повече къщи, банкрутирало повече хора, въоръжило повече престъпници, убило повече деца, свалило повече брачни халки, осквернило повече невинност, ослепило повече очи, изкълчило повече стави, детронирало повече разум, съсипало повече мъжество, обезчестило повече жени, разбило повече сърца, взривило повече животи, причинило повече самоубийства и изкопало повече гробове от всяка друга отровна напаст, която някога е надигала смъртоносните си вълни над света.“

Именно поради тези опасности книгата Притчи и Библията като цяло предупреждават за вредата от пиенето на алкохол.

Притчи 23:20-21;31-35 „Не бъди между онези, които се напиват с вино, между невъздържани хора, които преяждат с месо, 21 защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи... 31 Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко, защото после то хапе като змия и жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща; даже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта. Удариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме – и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?“

Какво научаваме от тези стихове? Научаваме, че редовното пиене (битовият алкохолизъм?) се отразява зле във физически, психически и финансов аспект на личността. И това не е всичко.

Галатяни 5:19-21 „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, 21 зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.

Следователно, алкохолът може не само да ограби човек физически, психически и финансово, но може да му отнеме и спасението. Отровата на змията често има последици за вечността!

Но има още. Не е нужно да се напиеш, за да предизвикаш Божия гняв. Дори само да накараш някой да се напие, ти вече си навличаш Божието осъждение.

Авакум 2:15 „Горко на онзи, който пои с вино ближния си, на тебе, който го изливаш от меха, докато ги опиеш…”

Но някой ще попита, нали евреите са пиели вино. Но виното, което са пиели не е като виното, което правят или купуват хората днес.

В древността евреите имали семейно лозе. Така е било и при траките и гърците. В СЗ хората пълнели някакъв съд с грозде и там то ферментирало, но било с много ниско алкохолно съдържание и в малки количества.

Включително на тържества. Сватбите например са продължавали цяла седмица. На сватбата в Кана Галилейска е било поканено цялото село. Средно в селата са живели по 500 човека. Ако поканиш толкова хора на сватба е нормално виното да свърши. На всеки сигурно са се падали по 1-2 чашки. Днес ако имаш пари можеш да си купиш неограничено количество алкохол. Тогава не е било така. Хората са пиели по малко, а и виното е било с по-малко алкохолно съдържание.

Едва 700 години по-късно арабските химици открили как да дистилират алкохол и така успели да увеличат алкохолното съдържание на 40-75%. В Стария и Новия завет хората са употребявали малко алкохол и то с алкохолно съдържание около 9-11%, а на сватба – със съдържание 2-3% алкохол.

Освен това, Плиний, Плутарх, Омир и Платон пишат, че виното било изварявано или разреждано с вода. Ако се извари, алкохолът се изпарявал и правели от него сироп, който по-късно можел също да се смеси с вода.

Смесването с вода било в съотношение средно 1:3 (1 част вино, 3 части вода). Омир дори говори за съотношение 1:20! Според някои учени само варварите по онова време пиели виното неразредено. Еврейската дума яин или гръцката дума ойнос означавали не само опияняващо вино, но и гъст, неопияняващ сироп, добит чрез изваряване на виното, за да могат да го съхраняват по-лесно в мяхове. Оттам го изстисквали и мажели върху хляб, или го разреждали с вода.

За такова разредено или „подправено“ вино става въпрос и в Притчи 23:30. В неканоничната Втора книга Макавейска, 15:39: „Не е сладко да пиеш отделно вино и веднага отделно вода; но вино смесено с вода е сладко и доставя наслада.“ Вероятно такова е било и виното, което Исус е направил от вода на сватбата в Йоан 2. Иначе Авакум би го обвинил, че е опил гостите, когато казва „Горко на онзи, който пои с вино ближния си, на тебе, който го изливаш от меха, докато ги опиеш“ (2:15)

Ще кажете, но защо са разреждали виното? Не са ли му отнемали вкуса така? Точно обратното! Знаете ли, че водата подсилва вкуса в две питиета – виното и кафето? Това е установено в лабораторни условия. С добавяне на вода се засилва вкуса и се убива горчивината. И разбира се, другата причина да добавят вода е била, за да увеличат количеството.

Имало и трета причина – да предотвратят напиването. Когато работиш на 45 градусова жега, се нуждаеш от много течности. Но ако пиеш неразредено вино, ще се напиеш. Затова понякога го смесвали в съотношение 1:20.

И четвърто, виното било използвано като антисептик. Малко вино било добавяно към водата, за да се дезинфекцира тя от изобилстващите в онзи климат бактерии. Учени от Университета в Орегън са открили, че виното открива и убива патогените е коли, салмонела, стафилококус.

Следователно в онези времена виното под форма на сироп или разредено е било дар от Бога, който е правил водата годна за пиене. Още една изява на общата Божия благодат! Днес обаче вече нямаме нужда да пием вино разредено с вода, защото живеем в един далеч по-дезинфекциран свят, особено след началото на пандемията

Въпреки това, днес алкохол се продава в промишлени количества в който и магазин да влезете. И най-обезпокояващото е, че се продава с реклами и дизайн, предназначен да привлича най-вече младите хора и децата!

В цялото Писание духовните лидери са предупреждавани за алкохола. В Стария завет на свещениците беше забранено да пият, докато служат в скинията и храма.

Левит 10:9 „Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или сикера – нито ти, нито синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения.“

На царете също бе заповядано да не пият вино.

Притчи 31:4-5 „Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие? 5 Да не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните.“

В Новия завет Павел пише на Тит, че „епископът трябва да бъде непорочен, ... не своеволен, нито гневлив, нито пияница, нито побойник...“

Виждаме, че тези на които е поверено Божието дело, трябваше или напълно да се откажат от употреба на вино, или силно да я ограничат.

Накрая, сигурно ще питате, ако някой християнин от време на време изпие бира или чаша вино, това грешно ли е? Ще го прати ли това в ада?

Не. Писанията казват, че ние не сме под закон. Ние сме свободни. Ако не се напиваме и не караме другите да се напиват, ние не сме под осъждението на Писанието. Но трябва да упражняваме свободата си внимателно.

1 Коринтяни 8:9 „Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите.“

Четох някъде, че един човек повярвал в Бога и тръгнал на църква. Но след няколко седмици, на Цветница, видял хора от църквата да пият бира в кръчма. Това го съблазнило. Казал си, как е възможно вярващи хора да пият! И спрял да ходи на църква.

Като се има предвид, че днес пиенето на алкохол се представя като необходимо забавление, много малко е нужно някой да се пристрасти към чашката. Достатъчно е детето ви или внучето ви да ви види да надигате бутилката. Децата на музикантите стават музиканти. Децата на лекарите – лекари. Какви стават децата на алкохолиците? Не употребявай своята свобода, за да съблазниш в робство по-слабите от теб.

В крайна сметка, алкохолът е заместителят на дявола за живот, изпълнен с Духа.

Ефесяни 5:18 „И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но се изпълвайте с Духа.“

Както алкохолът контролира алкохолика, така и Божият Дух трябва да изпълва и контролира нас.

Когато някой е пиян, му личи отдалеч, защото това афектира начина по който говори, ходи, мисли и постъпва.

По същия начин Святият Дух трябва да контролира всяка наша мисъл, дума и постъпка. Но как се изпълваме с Духа?

В Ефесяни Павел ни казва, че са нужни три предпоставки, за да може Святият Дух да обитава в нас богато.

Ефесяни 5:19-21 „но се изпълвайте с Духа; 19 и разговаряйте с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си 20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос, 21 като се подчинявате един на друг в страх от Христос.“

Първо, като пеем псалми, химни и духовни песни. Когато слушаме музика, която прославя Бога и ни издига в Неговото присъствие, ние каним Духа да обитава в сърцата ни. (Ефесяни 5:19)

Второ, като благодарим на Бога за всяко нещо. (Ефесяни 5:20). Една от причините, поради които хората посягат към бутилката е, че се опитват да затворят разочарованията от живота си в нея за малко. Те се измъчват от това, което нямат и не са постигнали. За разлика от това, Божиите хора трябва да се фокусират върху това какво са получили от Бог, върху Неговата любов и благословения.

И трето, ние трябва да се покоряваме един на друг в страх от Христос. Намери начин да служиш на другите. Този, който намира утеха в чашката се съсредоточава върху себе си. Християните трябва да се научат да се фокусират върху другите.

Така се изпълваме с Божия Дух. Но ако не сме християни? Какво да правим тогава?

Само след една седмица ние ще празнуваме най-великото събитие в историята, възкресението на Исус Христос. Ние знаем от извънбиблейски свидетелства, като историците Йосиф, Светоний и Тацит например, че то действително се е случило. А днес празнуваме едно друго историческо събитие, Цветница – деня в който Исус влезе в Ерусалим, отивайки към Голгота.

Библията потвърждава всичко това. И ако възкресението е факт, то потвърждава истинността на християнството и Божествената природа на Исус Христос.

Ще кажеш, „може и така да е, но какво ме засяга това?“ Проблемът е, че след първородния грях всеки от нас се ражда в грях и бунт срещу Бога.

Римляни 5:19 „чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината“. А грехът донесе и осъждението:

Римляни 6:23 „Защото заплатата на греха е смърт.“ Как тогава можем да се върнем обратно към нашия Създател?

В Деяния Петър ни казва:

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

Пусни Исус в сърцето си, изпълвай се с Духа и пий от Живата вода, не от отровата на заместителя!

Ейбрахам Линкълн бил известен като пълен въздържател. Веднъж един полковник му предложил питие. Линкълн му отговорил, че на смъртния си одър майка му го извикала и му казала да обещае, че никога няма да пие.

След това добавил, „Обещах на майка ми че няма да пия и до този час съм спазвал обещанието си! Нима ме съветвате да наруша това обещание?“ Полковникът отговорил, „Не, г-н Линкълн, за нищо на света не бих го направил. Това е едно от най-добрите обещания, които сте давал. Бих дал 1000 долара днес да бях дал такова обещание на моята майка и да го бях спазвал така, както вие сте го спазвал.“ Нека се молим.

 

Monday, April 19, 2021

Закон за реч на омразата би възродил комунизма


Относно допитване на Eвропейската комисия дали термините „реч на омразата“ и „престъпление на омразата“ да се включат в списъка с престъпления на ЕС, изпратих до
комисията следното мнение:

Протестирам срещу включването на термините „реч на омразата“ и „престъпление на омразата“ в списъка с престъпления на ЕС. „Реч на омразата“ е неясен термин, който е невъзможно да се дефинира. Той няма правни основания. Освен това, нещо което е „реч на омразата“ за един човек може да е „анти реч на омразата“ за друг. Законите за речта на омразата биха лишили хората от тяхната свобода на речта и възродили отново комунизма и тоталитаризма, този път в цяла Европа. Подобни абсурдни закони биха подкопали религиозните ни свободи и биха превърнали Европа в свят на Оруел. Тези закони ще се насочат върху същите хора, които се опитват да защитават. Това би бил краят на свободата такава, каквато я познаваме. Моля ви не правете това. В края на краищата, онова което има значение е не как хората се чувстват и дали техните чувства са наранени, когато чуят нечие мнение. Онова, което има значение е истината, а истината е невъзможна без културен дебат и сблъсък на мнения.

Можете да направите същото най-късно до 20 април т.г. тук


Възпитавай детето си (Притчи 22:6)

/проповед/

Всички ние, които сме родители, знаем, че ние възпитаваме децата си без значение дали си даваме сметка или не. Те копират всичко.

Някой някога е казал: „Преди да се оженя имах 3 теории за възпитаването на деца. Сега имам три деца и нито една теория.“

Един експерт по детско поведение често изнасял лекция на тема „Десетте заповеди за родители.“ Оженил се и станал баща. Заглавието на лекцията му се променило на „Десет съвета за родители.“ Дошлo и второто дете. Лекцията станала „Някои предложения за родители.“ Родило се третото дете. Говори се, че тогава лекторът спрял да чете лекции.

Днес в нашата поредица „Мъдрост за всеки ден“ върху Притчи ще говорим за възпитанието на деца. Като основен стих ще разгледаме

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Какво да кажем за този стих от Притчи? Всички ние се молим горещо да можем да възпитаме децата си в Господа. Затова е много болезнено, когато някои деца на християни излизат от църквата и забравят за своята вяра.

Понякога този стих се разглежда като нормативен – като гаранция, че ако сме добри родители, винаги ще възпитаме добри деца. Но не това казва стихът. А какво казва? Нека сега разгледаме този стих малко по-подробно.

1.     Познавай наклонностите на детето.

Един друг превод звучи така: „Приспособи обучението на детето ти така, че да е съобразно дадените му от Бога качества и наклонности; когато навлезе в зряла възраст няма да се отдели от обучението, което е получило.“

Всяко дете има естествени наклонности за добро и лошо, които са уникални за него. Знаете ли, че думата за „обучавай“ на иврит е същата като думата за небцето в устата? След раждането на дете в Израел акушерката натапяла пръста си в паста от фурми и с нея натривала небцето на новороденото бебе. Така предизвиквала неговата жажда и инстинкт да се храни.

Като родители ние трябва да предизвикаме жажда в децата си към правилните неща. Ако ви попитам коя е любимата ви храна, най-вероятно ще е нещо, което сте яли от малки. Задачата на родителя-християнин е да предизвика такава жажда у децата си към Божиите неща.

Второзаконие 6:5-7 „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Но дори когато даваме всичко от себе си, пак няма гаранция, че детето ни ще прегърне вярата. Има много фактори, които в крайна сметка ще повлияят на съдбата на детето ви. Но един от най-важните е начинът, по който децата са възпитавани.

Ако ги възпитавате сурово, без да им давате почти никаква свобода, има голяма вероятност децата да излязат от църква и да не се върнат. Но ако са възпитани да вярват в атмосфера на любов, даже и да се заблудят като блудния син, един ден ще се върнат при Господа.

Също, този стих в Притчи не казва да оставим детето да прави каквото си иска. Това е философията на дявола. Децата се нуждаят от обучение и насочване в правилната посока.

Но стихът говори за личните наклонности на детето. Всяко дете има различни способности, таланти и качества. Понякога се чудим как две деца от едни родители могат да бъдат толкова различни. Помните ли Авел и Каин? Авел обичаше Бога, а Каин беше упорит и решен да прави това, което си е наумил.

Дори близнаците могат да бъдат много различни! Спомнете си Яков и Исав. Исав бе груб, космат мъжкар, който обича да ловува. Яков се въртеше около кухнята с майка си и обичаше да готви повече, отколкото да ловува. И Исаак обичаше повече Исав, а Яков беше любимецът на мама. Когато някое дете ти прилича, е лесно да проявиш пристрастие. Трябва да се пазим от това.

Но идеята е, че всяко дете е различно. Затова децата трябва да се обучават в посоката, която е най-добра за тях.

Например, Деби е много добра с езиците. Още от малка говореше и превеждаше на големите от английски. Учудващо ли е тогава, че учи в чужбина и съпругът ѝ е чужденец? Мони и Стефан също владеят английски, но като майка си обичат повече да помагат на хората. Мони завършва тази година като физиотерапевт, а Стефан реши да кандидатства в Медицинския университет.

А защо аз реших да работя за благовестието в университета, а след това да стана и пастор? Когато повярвах у мен се формира дълбоко убеждение, че всички хора се нуждаят да чуят за Исус Христос. И когато ни предложиха да започнем служение на пълно работно време, не се колебах!

Като родители ние трябва да познаваме какви са естествените наклонности на нашите деца и да ги насочваме в посоката, подходяща за тях. Това означава, че трябва да прекарваме време с децата си, да играем игри и да се забавляваме заедно. Така не само ние ще ги опознаваме, но и те ще искат да прекарват време в дома с нас и няма да си мислят да правят глупости с приятелите си.

Първо, познавай наклонностите на детето.

2.     Дисциплинирай с любов

Притчи 13:24 „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.“

Може би най-голямата отговорност, която Бог ни дава, е да дисциплинираме нашите деца.

В една кампания за ограничаване на престъпността сред малолетните управата на един град разпространила 12 Правила за отглеждане на малолетни престъпници. Ето някои от тях:

„Още от ранна възраст давайте на детето всичко, което поиска. Така то ще порасне вярвайки, че светът му дължи нещо.

Когато казва лоши думи, смейте му се. Така ще си мисли, че това е интересно.

Никога не го обучавайте духовно. Чакайте да стане на 21 г. и след това го оставете сам да реши.

Избягвайте да използвате думата „погрешно.“ Това може да го комплексира. По-късно, когато го арестуват за откраднат автомобил, ще вярва че обществото е срещу него.

Вдигайте всичко, което той оставя на пода. Правете всичко вместо него. Така ще свикне да прехвърля отговорността върху другите.

Карайте се често в присъствието на децата си. Така те няма да се шокират, когато по-късно се разделите.

Давайте на детето всички джобни пари, които иска. Не го оставяйте само да започне да печели.

Задоволявайте всяка негова прищявка за храна, питиета и комфорт. Гледайте всяко плътско желание да е задоволено.

Подготовете се за живот на печал и огорчение. Вероятността за такъв е много голяма.

Дано тези предупреждения да са помогнали на много родители. Дано те помогнат и на вас.

Един фермер продал мулето си на друг човек. Обяснил му, че мулето е старо, затова той трябва да е много внимателен и нежен с него.

На следващия ден, в 10 ч., купувачът дошъл ядосан в дома на продавача и си поискал парите обратно. Продавачът попитал, „Какъв е проблемът?“ „Мулето седи посред хамбара и не иска да помръдне. Аз го моля внимателно, но ...“ Другият казал, „А, ела да ти помогна.“

Те отишли при мулето, продавачът взел една дебела гьостерица, ударил мулето с всичка сила отзад, и то станало. „Но аз мислех, че ти каза да съм много внимателен?“ „Да, но първо трябва да спечелиш вниманието му.“

Това говори ли ви нещо за обучаването на децата?

Някой е казал, „Времето, когато трябва да започнеш да коригираш децата е преди те да започнат да те коригират.“ Писанието говори недвусмислено за това:

Притчи 23:13,14 „Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре. 14 Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада.

Но кога да започнем да дисциплинираме децата си? Известна е фразата, че на детето липсват ли първите 7 години възпитание, трудно може да се поправи.

Според д-р Джеймс Добсън, най-добре да започнем, когато са на година и два месеца. Той смята, че децата са податливи на възпитание най-вече до 4 годишна възраст. След това бетонът се е втвърдил малко и ще трябва да работите повече, за да го разбиете.

Но как по-точно да го правим?

Когато във футбола някой извърши нарушение, какво прави съдията? Той не почервенява от гняв и не започва да крещи, че провинилият се е нарушил етиката и правилата. Просто свири нарушение. По същия начин, когато детето ти е извършило беля, не прогонвай мира от дома си. „Свири нарушение“ и не спори с детето. Дисциплинирай го.

Когато децата ни бяха малки, за най-големите провинения ги наказвахме по задните части с дървената лъжица. Те плачеха и ние плачехме с тях. Но след като сълзите преставаха, ги прегръщахме и им казвахме, че ги обичаме.

Първо, познавай наклонностите на детето и второ, дисциплинирай с любов.

3.     Насърчавай положителното поведение.

Децата се нуждаят не само от дисциплина, но и от насърчение.

Ако непрекъснато критикуваме детето, то се научава да осъжда. Ако го лишаваме от обич, то се научава да се бие. Ако му се присмиваме, то се научава да се срамува.

Ако обаче проявяваме търпимост към детето, то се научава да е търпеливо. Ако живее с насърчение, то се научава на увереност. Ако чува похвали, то се научава да харесва.

Ако се отнасяме справедливо с него, то се научава на справедливост. Ако живее в сигурност, се научава да има вяра. Ако живее с одобрение, се научава да се харесва. Ако живее с приемане, се научава да обича.

Мисля, че повече български родители и учители трябва да чуят това.

Аз самият съм учител и знам колко силен мотивиращ фактор за успех в живота може да е насърчението.

Една учителка имала в трети клас едно момченце, което било много сладко, но не се справяло добре с домашните. Един ден учителката спряла до него и му казала, „Константине, ти си много умен. Можеш да се справиш много добре в училище. Всъщност, ти си един от най-добрите ми ученици...“ Преди още да довърши изречението си, Константин казал: „Не знаех!“

От този момент нататък Константин започнал да се променя. Неговите домашни работи станали по-прегледни, работата му в клас вярна, и оценките му се подобрили значително. Всичко това заради една доза насърчение.

Божието слово казва в...

Ефесяни 6:4 „И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.“

Библията ни предупреждава да не обезсърчаваме децата. Ако обърнем първата част на тази заповед обратно, тя ще звучи така: „Бащи (и майки), изграждайте правилно отношението у децата си и ги насърчавайте. Не е лесно да си дете, затова нека още днес да намерим начин да насърчим децата си! Никога насърчението няма да е излишно!

Това насърчава децата да подобряват поведението си, но ние често забравяме да го правим. Много по-лесно ни е да критикуваме, отколкото да насърчим. Децата се нуждаят от насърчение колкото възрастните, даже може би повече.

Затова, когато видиш децата ти да правят нещо хубаво, ги похвали. Може да им кажеш, че се радваш да видиш, че правят това. Бъди конкретен. Устното насърчение ще повиши самочувствието на детето. Постоянната критика пък ще го намали.

Понякога детето ни се нуждае от подкрепа и успокоение. Възможно е то да преминава през емоционална буря поради някаква ситуация в училище или с приятелите. Можем да му помогнем, като го насърчаваме да споделя с нас, като сме добри слушатели, като казваме, че го обичаме.

Важен е също физическия контакт – потупване по гърба, прегръдка. Молитва на глас, за да чуят, че се молите за тях.

Втората част от заповедта в Ефесяни гласи: „възпитавайте (децата) в учение и наставление Господне.“

Ние трябва да учим децата си да познават Бога и да ги водим в църква. Много рядко родителите имат проблеми с децата, когато Библията се чете редовно у дома, когато на масата се казва молитва и вечерта цялото семейство се моли заедно. Повече беди с тийнейджъри има в семейства, в които молитвата се пренебрегва, Библията не се отваря, а посещението на църква е рядко.

Заключение

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път с познаване на неговия характер, с дисциплина, любов и насърчение. И то няма да се отклони от него, дори когато остарее.

Една класна ръководителка накарала учениците да напишат всеки името си отгоре на лист хартия. След това им казала да пуснат листа по редовете, а всички останали да напишат най-хубавото нещо, за което се сещат за този човек под името му. В края на часа всеки получил своя лист. Всички се зачели и на лицата им започнали да се появяват усмивки. „Наистина ли? Не съм знаел, че другите ме харесват толкова много!“

Няколко години по-късно един от учениците бил убит във война. Целият клас дошъл на погребението. Там била и тяхната класна. След погребението при нея дошли родителите на загиналото момче. Казали: „Искаме да ви покажем нещо“ – и бащата извадил портфейл от джоба си. „Намерили това у Марк когато бил убит.“

От портфейла извадили един износен лист хартия, очевидно сгъван и прегъван и залепван много пъти. Класната веднага разбрала кой е този лист.

„Благодаря ви много за това, което сте направили“, казала майката на войника. „Както виждате, Марк е ценял много този лист.“

Тогава всички предишни съученици на момчето започнали да се събират около тях. Някой казал, „И аз още пазя моя лист. Той е върху бюрото ми у дома“. Една жена казала, „Съпругът ми ме помоли да сложа неговия в сватбения ни албум.“ Друг се обадил, „И аз пазя моя – в бележника ми е.“ А една друга съученичка бръкнала в малка книжка и извадила оттам своя износен и скъсан лист хартия. „Аз си го нося с мене винаги. Мисля, че всички ние сме запазили листите си.“

Приятели, това което тази учителка е направила, трябва да направим всички ние. Нужно е да познаваме наклонностите на децата си и да ги дисциплинираме. Но нека не забравяме също, че нашите деца се нуждаят от насърчение и любов, за да са успешни в този свят. Възпитавай детето си! Нека се помолим!

 ____________________

18.04.2021 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна