Християнинът като родител

/проповед/

Днес продължаваме с поредицата „Истински връзки в един безжичен свят“. Миналият път говорихме за взаимоотношенията между съпрузите – aко си пропуснал можеш да гледаш и слушаш проповедта в youtube канала на църквата ни. Днес ще се спрем на възпитанието на децата. И когато казах „възпитание на деца“, се сетих за една история.

Един каубой яздил коня си в дивия запад и неочаквано на пътя пред него видял да лежи неподвижно индианец. Дясното му ухо било допряно до земята и той мърморел на себе си, „M-м-м, един дилижанс. Трима човека вътре, двама мъже и една жена, 4 коне. 3 сиви, един черен. Дилижансът се движи на запад...“

Каубоят бил удивен и казал, „Това е невероятно, брато! И можеш да познаеш всичко това само като слушаш земята? Индианецът отговорил, „М-м-м, не! Дилижансът ме прегази преди 30 минути.“

Да си родител не е лесно. Родителството изисква много физическа работа – чистене, пране, училищни проекти, спорт, репетиции, участие в тържества... Понякога се чувстваме като прегазени от дилижанс.

Освен това, да си родител в България не е лесно. Годините на терор и комунистическо управление нанесоха голям удар на българското семейство. В годините на прехода към демокрация възпитанието на децата бе отражение на слободията, която настъпи в обществото след падане на желязната завеса.

Тези деца, които се родиха през деветдесетте, са родители на днешните деца. Освен за негативното влияние на телевизията, днес трябва да внимаваме и за опасностите, които крият интернет и социалните мрежи. Като прибавим към това и влиянието на трансджендър организациите, които се опитват да объркат децата още от училище, картината никак не е oптимистична.

Пред нас като родители-християни има много предизвикателства. Затова нашата най-важна задача е да отгледаме и възпитаме децата си така, че да посветят живота си на Господа.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и не ще се отклони от него, когато остарее.“

За целта, ще разгледаме три основни предизвикателства, която стоят пред нас като родители. И се надявам това, което ще споделя, да запали искрата и да ни мотивира да станем поне малко по-добри в отглеждането на децата ни.

1.      Родителите-християни трябва да познават Словото.

Второзаконие 6:1-2 „А ето заповедите, наредбите и законите, които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я заселите, за да се боиш от Господа, твоя Бог, да пазиш всичките Му наредби и заповедите Му, които ти давам – ти, синът ти и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.“

Тук Мойсей казва на израилтяните, че те трябва да познават заповедите на Господа, за да знаят как да ги спазват. Това изглежда като даденост.

Разбира се, всеки християнин трябва да знае в кого е повярвал и да чете и изучава Словото. Но правим ли го? Ако го правим, ако изучаваме Библията, там ще намираме мъдрост за всяка област от живота си, включително за това как да възпитаваме нашите деца.

Освен, че трябва да познаваме Словото, Мойсей казва, че е необходимо още нещо.

Второзаконие 6:6 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти.“

С други думи, ние трябва да ценим и почитаме Словото, да считаме за привилегия, че го имаме, да го изучаваме и запаметяваме. Защото, ако не познаваме Словото, това ще доведе до разпад на семейството и на църквата, а оттам и на обществото.

Днес много хора са библейски непросветени. Има християни, които четат от дъжд на вятър Библията. В църква имаме план за четене на Библията всяка година. Като четем заедно, това ни помага да сме сериозни и посветени със Словото. Но не всички го правят. Ако не цениш Словото и не се стремиш да го познаваш, тогава дали наистина си преживял новорождение?

Колко повече това се отнася за родителите. Родителите трябва да познават Словото, за да могат да го предават на децата и да се аргументират защо някои неща са грешни, а други правилни.

Второзаконие 6:20-22 „Когато в идните времена синът ти те попита: Какво значат наредбите, повеленията и законите, които Господ, нашият Бог, ви е заповядал? – тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараон в Египет; а Господ ни изведе от Египет със силна ръка; и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса...“

Чрез Мойсей тук Бог продължава с наставленията за народа преди да влязат в Обещаната земя. И тук Той им казва нещо много важно: когато децата ви попитат защо трябва да спазваме всички тези закони и повеления, разкажете им какво направих за вас. Бъдете свидетели за Моята сила и слава.

Какво ще кажеш на децата си, когато те попитат защо ти си станал християнин? Как ще ги насърчиш да търсят Бога и един ден да вземат решение да приемат Исус за Свой Господ и Спасител?

Как ще им обясниш защо е важно да се покоряват на родителите си? И защо трябва да ходят на църква? Имаш ли Библейски аргументи защо Бог иска те да се пазят чисти и неопетнени за своя съпруг и съпруга в брака? Или защо като християни трябва да внимават какво говорят, как се държат и как се обличат?

Но ако не познаваме Словото, какво ще предадем на децата си? Всичко започва у дома. Не очаквай светското училище да свърши твоята работа. Всичко зависи от родителите. Когато децата видят, че родителите им гледат сериозно на вярата си, че демонстрират Христовата любов и покорство на Словото, и те ще го правят.

Второзаконие 6:5 „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с всичката си сила.“

Ако ние обичаме Бога така, тогава ще можем да научим и децата си да го правят.

2.      Родителите-християни трябва да предават на децата си Словото.

Второзаконие 6:7 „и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Във Второзаконие 31 пъти се говори, че родителите трябва да учат децата си. Авраам, Мойсей и Исус Навиев бяха учители. Най-важната роля на родителя е като учител!

В много семейства мъжът е невярващ и жената е духовният лидер в семейството. Но дори някои мъже-християни са абдикирали от ролята си на духовен водач. Но отговорността да бъдем духовен глава и да поучаваме нашите деца е на мъжете!

Ролята на църквата е да подкрепя родителите в този процес, не да им върши работата. Как мислиш, ако децата ти чуват за Бога само веднъж седмично в неделното училище, дали това ще е достатъчно да неутрализира всички лъжи на дявола, които чуват през останалото време?

От този и много други стихове виждаме, че обучението в Божия закон трябва да става през цялото време, което прекарваме с децата си. Когато ходим с тях, когато ядем с тях, когато си лягаме, когато ставаме и т.н.

Когато се разхождаме навън, можем да обръщаме внимание на децата колко съвършено и прекрасно Бог е направил всичко – небето, слънцето, дърветата, морето и т.н. Преди да си лягате, отделете време за семейна дискусия върху кратък пасаж от Библията и молитва.

Молете се заедно – за контролните и класните, изпитванията, лошите деца, тренировките, за всеки проблем. Това ще даде възможност на детето ви да види как Бог се прославя и отговаря на молитвите.

Най-добре е и майката, и бащата да участват в поучението на децата. Иначе, ако бащата говори едно, а майката друго, децата се объркват.

Едно дете попитало майка си: - Мамо, ние, хората, откъде произлизаме? Майката: - Ами Бог ни е създал. Детето: - А татко защо казва, че сме произлезли от маймуните? Майката: - Той говори за неговата рода!

На кого да вярва детето!?

Християнската просвета трябва да започва веднага след раждане. Никога не е прекалено рано! Няма лошо да им четете народни приказки, те обогатяват речника и много от тях учат на християнски добродетели.

Но преди всичко четете на децата от детската Библия. Пускайте им филмчета от поредицата „Библия за деца“. Стимулирайте ги да учат Библейски стихове наизуст.

Исус Навиев 24:15 „изберете днес на кого искате да служите – на боговете ли, на които са служили бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на Господа.“

Израелтяните се съгласиха да следват Господа, но след това в книгата Съдии виждаме, че те бяха забравили за Бога. И поколението, което дойде след тях не познаваше Господа, нито знаеше какво Той е направил за Израел.

Какъв е изводът? Ако не учите децата си на Словото, тик-ток и видеоигрите ще ги учат на техните „ценности“. С кого прекарват повече време децата ви?

Телевизията и интернет учат децата на погрешни ценности и приоритети. Например, много хора мислят, че децата са най-важни в семейството, че всички трябва да ги обичат и да задоволяват техните прищевки. Че каквото искат, трябва да им бъде осигурено.

За всичко угаждат на децата си, с изключение на едно нещо. Когато сутринта трябва да ходят на училище, родителите им ги будят, въпреки че децата протестират. Но когато в неделя трябва да станат за църква в 9 ч., и пак не им се става (!), някои родители ги оставят в леглата и идват на църква сами!

Родители, не знам дали си давате сметка колко важно е да идвате редовно на църква и да водите децата си с вас на църква. Ваше задължение е да ги водите и на неделно, и на младежко, дори и да не им се ходи или да имат да си пишат домашното.

Ако родителите се притесняваха толкова за вечната съдба на децата си, колкото за това в кое училище ще влязат след 7 клас, или в кой университет ще постъпят след средно образование, тогава в християнските семейства почти нямаше да има деца, които да отпадат от вярата, след като пораснат.

Матей 6:21 „защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

И където е сърцето ти, там ще бъде и сърцето на твоето дете.

3.      Родителите трябва да прилагат в живота си Словото.

Второзаконие 6:10;12-13 „А когато Господ, твоят Бог, те въведе в земята... 12 внимавай да не забравиш Господа... 13 От Господа, твоя Бог, да се боиш, Нему да служиш...“

Ние служим на Бога, като свидетелстваме с думи и живота си за Него. Нашата любов е доказателство за автентичността на нашата вяра.

1 Йоан 4:7 „всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога.“

Същото се отнася и за семейството. Децата наблюдават и виждат всичко. Те виждат как се отнасяш със съпругата или съпруга си. От начина, по който говориш за работата си разбират какъв си на работното си място. Виждат как реагираш в трудности. От това, което говориш за хората разбират дали ги уважаваш или не.

Децата се объркват ако забележат, че родителите им говорят едно, а вършат друго. Нашите дела говорят много по-силно от нашите думи. Затова е важно да видим как да прилагаме Словото в отношението ни към децата ни.

Важно наставление виждаме в посланието на ап. Павел към ефесяните:

Ефесяни 6:4 „И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в дисциплина и наставление Господне.“

Павел съзнава колко деликатна е детската личност. Някои родители злоупотребяват с властта си, като имат прекалено високи изисквания към децата си. Това огорчава децата и по-късно те се превръщат в безразлични, гневни и отмъстителни хора.

И без това детето ти се сблъсква всеки ден с много обезсърчители. Но проблемът е, че на много от нас ни идва отвътре да критикуваме и обезсърчаваме. Как можем да се справим с това?

Цар Давид казва,

Псалм 139:14 „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.“

Този стих ни напомня, че децата ни са чудно устроени. Те са Божие чудо, Бог ги е предузнал, предопределил и ги е създал за Своя слава. Напомняй си често това! Затова, отнасяй се с уважение към децата си.

Някой е казал, че ако едно дете живее с критика, то ще се научи да осъжда. Ако едно дете живее с враждебност, то ще се научи да се бие. Ако едно дете живее с присмех, то ще се научи да е срамежливо. Ако едно дете живее със срам, то ще се научи да се чувства виновно. Ако едно дете живее с търпимост, то ще се научи да е търпеливо. Ако едно дете живее с насърчение, то ще се научи на увереност. Ако едно дете живее с похвали, то ще се научи да оценява другите. Ако едно дете живее със справедливост, то ще се научи на правосъдие. Ако едно дете живее в сигурност, то ще се научи на вяра.

Уважение не означава, че родителят и детето са приятели, както тръби съвременната култура. Божието слово казва в...

Ефесяни 6:1 „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; защото това е право.“

Покорството на децата произтича от самата природа – „това е право“. Всички цивилизации ценят признаването на родителския авторитет като задължително условие за съществуването на устойчиво общество. Освен това, родителите са тези, които представят Бога пред децата. Затова децата трябва да ги почитат и да признават дадения им от Бога авторитет.

Също, уважение не означава, че наказанието няма своето място. По-нататък Павел продължава:

Ефесяни 6:4 „Възпитавайте децата в дисциплина и наставление Господне“. „Дисциплина” означава „обучение чрез назидание и дори наказание”, а „наставление” – възпитание чрез думи”.

Докато в древността хората са прибягвали до доста жестоки наказания, днес много хора отиват в другата крайност, като смятат, че наказанието е отживелица, особено физическото. Но вижте какво казва словото: „Който щади тоягата си, мрази сина си. Но който го обича, наказва го с време” (Притчи 13:24).

Важен съвет: Когато наказвате дете, първо трябва да се овладеете... Какво право имате да кажете на детето си, че трябва да бъде наказано, когато очевидно от наказание се нуждаете самите вие?

Наказанието трябва да бъде адекватно на провинението, защото децата имат вродено чувство за справедливост. В противен случай те ще се обезсърчат. И много важно: да не забравяме, че макар и ние често да се проваляме пред нашия небесен Отец, Той ни прощава. Затова нека и ние прощаваме и показваме благодат на нашите деца.

Уважение, дисциплиниране, и трето – насърчение. Всеки се нуждае от насърчение и признание за своите постижения, но малко хора са изразили тази нужда толкова ясно, колкото едно момченце, което казало на баща си: „Тате, хайде да играем на дартс. Аз ще хвърлям стрелите, а ти ще казваш „Чудесно!“

Като родители ние показваме любов към децата си най-вече чрез тези три отношения: уважение, дисциплина, насърчение. И трите са много важни. Но почти нищо не може да допринесе за процъфтяването на детската личност и развитието на нейните дарби така, както насърчението от страна на любящи и разбиращи родители.

Насърчението е мощно оръжие и ако то се използва по правилен начин, може да повлияе по невероятен начин върху живота на детето.

Заключение

Родителството не е лесна работа. Има дни, когато се чувстваме като смазани. Може би си доста обезсърчен от твоето родителство. Но с Божията помощ ти можеш да станеш добър родител. Това е възможно, ако правиш тези три неща.

Първо, да познаваш добре Словото, да го цениш, да го изучаваш и запаметяваш.

Второ, Бог иска да предаваш на децата си Словото. Обучението в Божия закон трябва да започва още с раждането, да става през цялото време, в него да участват бащата и майката. Важно е да приучим децата си отрано да ходят на църква.

И трето, родителите трябва да прилагат в живота си Словото. Делата говорят по-силно от думите. Избягвай да имаш неразумни изисквания към децата си, отнасяй се с уважение към тях и ги наказвай реципрочно, като показваш благодат и без да губиш контрол.

И не забравяй, че насърчението е мощно оръжие, което може да повлиее по невероятен начин върху живота на детето.

Една жена трябвало да излезе и да остави децата си сами вкъщи.  Затова казала на по-голямото си момченце Бенджамин да се грижи за своето сестриче Сали, докато я нямало. Бенджамин искал да се погрижи добре за своето сестриче. Той намерил няколко шишенца с цветно мастило и решил да нарисува портрет на своето сестриче. Когато майка му се върнала, по масата, столовете и пода, навсякъде имало мастилени петна. Майка му огледала пораженията без да каже дума и после видяла картината. Взела я в ръка и възкликнала: „Ами че това е Сали!” После се навела и целунала сина си.

През 1763 г. 25-годишният Бенджамин Уест бил избран за личен художник на английския крал Джордж III. Toй станал един от най-прочутите художници на своето време. В отговор на въпроса как е станал художник, той казал: „Целувката на майка ми ме направи художник.” Нейното насърчение постигнало много повече отколкото би могло да постигне едно порицание.”          

Молитва.

Край

___________________

14.07.2024 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна и БПЦ "Нов живот" - Шумен

Симфонията на християнския брак

/проповед/

Днес продължаваме с втората тема от поредицата „Истински връзки в един безжичен свят“. След като видяхме някои важни истини за християнина като служител, днес ще говорим за християнина като съпруг и християнката като съпруга.

С други думи, ще говорим за брака. Християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония. Единственият начин това да стане възможно е чрез присъствието на Бога в него.

Но поне от 8 десетилетия българското семейство боледува. Броят на разводите през 2023 г. е почти наполовина на броя на сключените бракове. Бракът умира oще в тийнейджърска възраст и далеч не доживява до сребърна сватба; средно продължава 15.4 години.

Бракът е Божия идея. Бог проведе първата брачна церемония в Едемската градина. Бракът е Божият начин хората да създават поколение и да бъдат щастливи и удовлетворени.

Но това, което Бог започна като едно очарование, днес хората са превърнали в голямо разочарование. А бракът би трябвало да е предвкусица за небето на земята – най-близкото нещо до рая, което можем да познаваме. Защото бракът е символ на нашите взаимоотношения с Исус Христос.

Спърджън е казал, че когато съпругът и съпругата следват Божиите предписания за своя брак, тогава ангелите се чувстват у дома си в него. Дяволът знае, че ако подкопае брака, той ще подкопае църквата, а от там обществото и целият световен ред.

Затова бракът и семейството са важни. Божието слово сравнява взаимоотношенията в брака с взаимоотношенията между Исус и Неговата невяста, Църквата. Днес ще видим как трябва да изглеждат съпругът и съпругата в светлината на Библията.

За целта ще разгледаме последователно какви според Библията са задълженията на съпруга и на съпругата в християнския брак. Днес, на празника на по-голямото ни семейство – църквата, ще говорим за взаимоотношенията в малкото - между съпруга и съпругата. Следващият път ще разгледаме и задълженията им като родители.

И така, нека първо видим какви са

1.     Задълженията на съпруга в християнския брак.

Нека прочетем...

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата.

Първо, Божието слово заповядва на мъжете да бъдат глава или лидер на съпругата. Както Исус води църквата, така и мъжът трябва да води своята жена. Лидерът не е някакъв деспот или диктатор. Мъже, ние не бива да използваме Библията, за да бием с нея жена си по главата и да я караме да се покорява. Покорството е възможно само когато е доброволно.

Библията възлага на мъжа отговорността да е глава на семейството или лидер в брака. Но това право може да принадлежи на мъжа само ако той спечели уважението на своята съпруга.

Брачните взаимоотношения не са като закона за движение по пътищата. Когато караш кола и си на път с предимство, обикновено преминаваш и очакваш другите участници в движението да се съобразяват с тебе и да ти отдават предимство. Но в брака не е така. Ако вземаш за даденост, че жена ти винаги трябва да се съобразява с тебе и да ти се покорява, едва ли ще получиш покорство!

Днес много мъже-християни се опитват да командват жените си. Това е моделът, който те са видели от своите родители и който подсъзнателно копират. Но това не е библейският модел. Лидерството не е командорене. Има голяма разлика между началника и лидера.

Началникът заставя, лидерът обучава. Началникът зависи от властта си, лидерът – от добрата воля на другите. Началникът всява страх, лидерът – ентусиазъм. Началникът казва „Аз“, лидерът казва „ние“. Началникът знае как да се направи, лидерът показва как да се направи. Началникът казва „Отивай“, лидерът казва „Нека да отидем“.

В едно семейство бащата е лидерът на състава и ако някой бърка нотите, отговорността е на бащата! Както казва един проповедник, „Ева съгреши, но Бог потърси Адам.“ Най-големият проблем днес не е непокорството на съпругите, а липсата на автентично лидерство у съпруга.

Наш най-висш пример за лидерство е Исус. Исус разреши спора на учениците кой е най-важен, като препаса престилка, коленичи и започна да мие миризливите им крака.

Истинското лидерство е съчетание на отговорност със служение. Някои от нас тук трябва да си отидат вкъщи и образно казано (или може би буквално!) да измият краката на жена си! С други думи, да се извинят, да вземат пример от Словото и да започнат да водят семейството си с любов.

Така достигаме до второто нещо, което всеки мъж трябва да дава на жена си – любов.

Ефесяни 5:25 „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“

Ако трябва да обичаме съпругата си както Христос възлюби църквата, каква трябва да е тази любов? Христос възлюби църквата с жертвоготовна любов – Той „предаде Себе Си за нея“. Той умря за Църквата. Следователно, ние също трябва да сме готови да умрем за нашата съпруга.

Ако сме честни, трябва да признаем, че ние сме доста егоистични. Някои мъже са като кърлеж в куче – там са само за това, което могат да получат. Проблемът в брака е, че има два кърлежа и няма куче!

Ст. 25 ни казва, че ние трябва да сме готови да се откажем от всичко за нашата съпруга.

Може да кажеш, „Аз работя здраво цяла седмица, имам право да си правя каквото си искам в свободното време.“ Ако си мъж и разсъждаваш така, това по-скоро са думи на разглезено дете, не като отговорен мъж.

Любовта на мъжа към жена му трябва да освещава и да кара жената да разцъфва.

Ефесяни 5:26-27 „за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна.“

Моята съпруга е най-добрата, най-красивата и лъчезарна християнка, която съм срещал. И аз имам отговорност от Бога да ѝ помагам да става още по-добра, да израства в святост. Трябва да внимавам да не я водя в път, който ще я омърси. Любовта ми трябва да я кара да разцъфва и да се разхубавява още повече отвътре и отвън.

Съпругът трябва да се запита, „Жена ми по-добра християнка и по-добра личност ли е, откакто се омъжи за мен?“ Ако отговорът е „не“, ти не изпълняваш задължението си на любящ съпруг.

Освен, че трябва да е глава на жената и че неговата жертвоготовна любов трябва да я стимулира да израства като личност в Христос, съпругът трябва да се грижи за съпругата си и да я защитава.

Ефесяни 5:28-29 „така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“

Жената е по-слабият съд, затова съпругът трябва да се грижи за нея и да я защитава физически и емоционално. Мъжът не трябва да се възползва от слабостите и емоционалните дупки на жена си, а да ѝ помага в слабостта ѝ. С други думи, според Библията, когато жена ви я боли, вас също трябва да ви боли!

Както мъжът храни и се грижи за своето тяло, така трябва да се грижи за прехраната и здравето на жена си. С една дума, да се грижи нуждите ѝ (физически, финансови и т.н.) да са посрещнати. И тъй като и двамата са една плът, когато мъжът се грижи за нейните нужди, той също ще се чувства по-добре.

Някой мъж може да възкликне, „Има ли мъж, който може да прави всичко това? И аз имам право на малко щастие!“ Бог не иска да си щастлив, а да си свят и да пазиш завета, който си сключил с твоята съпруга. Всички семейства имат проблеми, но не всички имат посвещение да ги разрешават.

Или, може би си казваш, „Ние вече не чувстваме любов един към друг.“ Тогава знай, че посвещението не се основава на чувствата, а обратно, чувствата се основават на посвещението. Имаш ли посвещение в брака?

Нещо важно, което ние, мъжете, трябва да помним: мъже, научете се да контролирате гнева си. Понякога се случва да избухваме, а това не е проява на любов.

Една жена казала на приятелката си, че мъжът ѝ е като вулкан, за нищо нещо избухва и това я разтройва толкова много, че я кара да ослабва. Приятелката ѝ я попитала дали смята да говори с него за това и тя казала, “Да, веднага щом ги сваля до 55 кг.“

Някои мъже се затварят в себе си и не говорят, но после обикновено избухват. Ние трябва да се научим да комуникираме, да споделяме какво ни ядосва и да молим Бог да ни помага в тези ситуации. Да насочваме гнева към проблема, не срещу най-близкия си човек.

Контролирай гнева си. Не забравяй, че мъжът и жената се различават не само физиологически, но и психологически. Някой е казал, че мъжът и жената говорят на различни езици, затова понякога трудно се разбират.

В тази връзка, с помощта на изкуствения интелект вече са разработили преводач на думите на жените за мъже, който дешифрира и превежда фини нюанси в начина на изразяване на жените. С помощта на този преводач можеш да разбереш какво има предвид жена ти.

Например, ако жена ти каже, „Това ли ще обличаш?“ (поглеждам някой въображаем човек отгоре до долу, докато го казвам), това означава „Веднага си сложи нещо друго!“ Ако ти каже, „Добре съм,“ това означава „Не съм добре!“ Или „Ще съм готова след 5 минути“, в превод това означава „Ще съм готова след 30 минути.“

Този чудесен GPT преводач може да превежда даже думите на мъжете за жените. Например, ако един мъж попита, „Имаш ли нещо против тази вечер да отида да гледам мача с момчетата?“, това означава „Ти си чудесна, невероятна жена, грижиш се за мен и целия ни дом, и макар че ще ми липсваш довечера, искам да гледам мача с моите приятели.“

Или, ако мъжът казва, „Добре съм“, това означава „Добре съм, наистина. Стига си ме гледала.“

Можете да го ползвате в интернет, но за съжаление, това е шега, която е заложена в изкуствения интелект. Никой още не е изобретил истински преводач за думите на жените и мъжете. Затова, мъже, внимавайте какво, как и кога го казвате. И дали изобщо да го казвате. Не казвайте всичко, което ви идва наум. Не е добра идея да разтоварвате самосвала, ако е натоварен с нещо неприятно.

И така, запомнете, лидерство, любов, грижа.

Нека сега да се върнем отново на ст. 22 и да видим какви са

2.     Задълженията на съпругата в християнския брак.

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа.“

Жената трябва да се покорява на мъжа, защото това е библейско и защото така тя може да бъде това, за което е създадена. Бог е направил мъжа така, че той да управлява дома. Но дяволът се опитва да накара жената да се фокусира на слабостите на мъжа си, за да не му се покорява.

Жени, когато се омъжихте, вие сте били привлечени от нещо във вашия съпруг. Но после с времето сте забелязали други неща у него, които не ви харесват. Как сте можели да предположите, че той има навика да държи клечка за зъби в устата си? Или още по-лошо, да предвидите, че вашият строен футболист ще се измени толкова много, че самият той ще заприлича на футболна топка?

Дяволът ще се опита да го дисквалифицира в твоите очи и да ти каже да не му се покоряваш, защото той не го заслужава. Но ако го направиш, ти ще му помогнеш да бъде това, което трябва да бъде. Ако не се покориш, той или ще се предаде и ще те остави ти да бъдеш лидер в дома, или непрестанно ще спорите за надмощие. И в двата случая очаквай експлозии.

Също, ако не се покоряваш на съпруга си, тя няма да имаш авторитет над децата си, защото самата ти не си под авторитет. Същото се отнася и за мен като пастор – как мога ефективно да водя църквата, ако самият аз не съм под авторитета на Бога?

И накрая, самата ти ще си объркана, защото дълбоко в себе си знаеш, че той трябва да е лидерът в дома.

Освен, че е библейско, да се покоряваш на съпруга си е и проява на здрав разум. Защо?

Някои жени приемат покорството за дискриминационно. Мислят, че християнството е направило от жената робиня.

Точно обратното! Когато Исус започна служението си, жената се считаше просто за собственост на мъжа така, както той притежаваше земя, къща и животни. Всеки ден евреите са благодарили на Бога, че не са езичник, роб и жена.

Павел пише,

Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“

Това означава, че в Божието семейство всички са еднакво ценни и с равни права. Но равни права не означава една и съща роля и отговорност.

Всъщност, да се покориш означава „да си под някой друг“. Всеки от нас, не само жените, сме поставени под определена власт. Всички трябва да се покоряваме на властите.

Бог е установил власт в дома. Да се покоряваш означава да признаеш, че Бог те е поставил под властта, която Бог е установил в дома. Да се покоряваш означава да се отнасяш към съпруга си с уважение. В църквата заповедта е да се подчиняваме един на друг. (Ефесяни 5:21) Но в семейството Божият план е жената да се покорява на мъжа.

1 Коринтяни 11:3 „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“

Ние знаем, че Христос е единосъщен на Бог Отец, но Библията казва, че Той се покорява на Бог Отец. По същия начин мъжът и жената са единосъщни, с една природа, но с различен ранг.

Исус, „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога.“ (Филипяни 2:6)

Исус се покори и не счете това за обидно. Във всяка група трябва да има лидер, който да носи отговорността. Това важи за фирмите, за правителството, и за църквата.

Да си в позиция на покорство не те прави по-малко духовен или по-маловажен. Но когато стане време да се вземе решение, основната отговорност трябва да се носи само от един човек. Иначе настъпва хаос. Същество с две глави е чудовище. То ще ви дърпа в две различни посоки като сиамски близнаци.

Днес в повечето семейства цари хаос, защото много съпрузи отказват да се покоряват на Бога, и много жени отказват да се покоряват на мъжа си. Съответно, децата им също отказват да се покоряват на родителите си и на свой ред се превръщат в лоши съпрузи и съпруги!

В църква, ако пасторът не делегира отговорност и се бърка в работата на ръководителите на хвалението, на неделното училище или на младежкото, тогава за какво са те? Успешният лидер се обгражда с хора, които могат да свършат определена работа по-добре от него самия.

В кои роли ти си най-добър в брака си? Ваня по-добре се оправя с парите от мен, затова тя е финансовият директор в нашето семейство. Обикновено жените са също по-добри с децата, с грижата за дома и подредбата на дома, имат по-добро естетическо чувство и т.н.

Всеки трябва да прави това, в което е по-добър от другия. Мъдър е този мъж, който освобождава жена си да бъде това, което Бог я е направил да бъде.

Освен, че покорството на жената е библейско и проява на здрав разум, то носи и удовлетворение.

Днес много се говори за еманципация, феминизъм и освобождението на жените от тиранията на мъжете. Гей организациите работят за заличаване на различията между мъжа и жената. Но въпросът е, кога една жена е най-свободна?

Кога е най-свободна една риба? Когато се освободи от водата и излезе на сушата, или във водата, за която е създадена? Кога е най-свободен един влак? В полето или по релсите, за които е създаден? Кога е най-свободен един пианист? Когато спазва нотите на произведението, или когато произволно удря клавишите?

Една жена е най-свободна, когато изпълнява ролята си, която Творецът ѝ е дал.

Някой е казал, „Простата жена превръща мъжа си в роб и става жена на роб. Умната жена превръща мъжа си в крал и става кралица.“

Но какво да прави една жена, когато съпругът ѝ е невярващ? Как да се покорява на невярващ човек?

Първо, ако ти си повярвала след сватбата и съпругът ти е невярващ, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.

1 Коринтяни 7:13-14 „жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената.“

Същото важи и за невярваща съпруга и вярващ съпруг, но това са по-редки случаи. Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг да стане християнин веднага. Започни да работиш по въпроса още днес и Бог може да те изненада!

Но какво да правиш, за да се промени той?

1 Петър 3:1-2 „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведението на жените си, като видят, че вие живеете в боязън и чистота.“

Ако жената непрекъснато натяква на мъжа си да се промени и му мели сол на главата да гледа задълженията си на мъж, ще постигне обратния ефект. Но ако му се покорява, ще го направи истински лидер.

Разбира се, покорството не означава, че ако мъжът злоупотребява с жената, тя да не прави нищо, за да се защити. Но дори когато невярващият ти съпруг не показва любов и уважение към теб, покорявай му се, доколкото е възможно, не отвръщай на злото със зло, а показвай Божията благодат.

Може би си казваш, „Съпругът ми не заслужава да му се покорявам!“ И ще си права! Точно това означава благодат – да получиш нещо, което не заслужаваш. Бог призовава жените въпреки това да се покоряват. Ти се покоряваш на съпруга си, защото по този начин се покоряваш на Бога. Такова покорство е красиво в Божиите очи.

Заключение

В заключение, казахме, че християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония, в която мъжът е лидер на съпругата, показва жертвоготовна любов и се грижи за нейното духовно, физическо и емоционално здраве, като контролира гнева си. Жената-християнка се покорява на мъжа си, защото това е библейско, проява е на здрав разум и носи и удовлетворение. Когато една християнка се покорява на съпруга си, по този тя начин се покорява на Бога.

Заповедта при невярващ съпруг е жената да не го напуска. Както жените, така и мъжете не бива да отвръщат на злото със зло, а да показват Божията благодат. Моли се за своя брак и дори и да не стане веднага прекрасна симфония, ще видиш как постепенно мелодията ще става все по-красива, амин!

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.07.2024 г. 

Християнинът като служител

/проповед/

Днес ще говорим за християнина като служител или с други думи, ще видим за какво сме създадени. Знаеш ли каква е твоята цел? Защо си тук на тази планета?

Като малък не съм се замислял над тези въпроси, разбира се. Но като тийнейджър този въпрос много ме измъчваше и не можеш да намеря отговор. Тогава не знаех, че Бог съществува. В училище ни учеха, че целта на живота ни е да сме верни служители на Партията, но това ни минаваше покрай ушите, защото виждахме цялото лицемерие и пошлост на онзи строй. Затова мислех, че съм се родил, за да живея за мига.

Но когато повярвах, малко по малко започна да ми просветва. Разбрах, че съм създаден, за да служа на Бога. Ти също си създаден, за да служиш на Бога!

 Преди архитектите да проектират нова сграда, питат: „Каква ще бъде нейната цел? За какво ще се използва?“ Преди Бог да те създаде, той е решил каква роля ще изпълняваш на земята. Определил е как иска да Му служиш и те е създал за тези задачи.

Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела.“

 Знаеш ли, че от гръцката дума „творение“ (гр. poiema) произлиза думата „поема, стихотворение“? Ти си Божието стихотворение. Създаден си като неповторим шедьовър. Бог внимателно е изградил твоето ДНК, за да съответства на твоята цел.

„Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен.“ (Псалм 139:13)

И след като те е създал точно такъв, Бог ти е дал определени дарби и таланти, с които да Му служиш. Но въпросът е, как служим точно на Бога?

 Ние служим на Бога, като служим на околните. В нашата егоцентрична култура думата „слуга“ извиква негативни емоции. Ако някой не иска да свърши нещо, за което е помолен, казва: „Да не съм ти слуга!“ Да си слуга се счита за голямо падение и обида.

Исус обаче мери величието със слугуване, не със статут. Той каза, „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи“ (Марк 10:45) и в последната вечер преди да бъде предаден демонстрира на учениците си как да служат в смирение, като изми техните крака.

Виждаме, че Бог определя твоето величие по това на колко души служиш, не колко души служат на теб. Още по-малко Бог определя твоето величие по това колко души гласуват за теб на избори.

Както казва Рик Уорън, „Хиляди книги са написани за водачи, но много малко за слуги. Всеки иска да води; никой не иска да бъде слуга. Искаме да бъдем генерали, не редници.“

 За да можеш да служиш, се иска да имаш сърце на слуга. Това означава когато Бог те постави в ситуация, в която да послужиш на някого, да го направиш дори когато знаеш, че не си създаден точно за този вид служение. Това е Божият начин да изпита твоето сърце.

Например, ако видиш някой паднал в канавката, Бог очаква да му помогнеш, не да кажеш, „Съжалявам, аз нямам дарбата изваждане от канавки J. Тоест, нямам дарбата милосърдие.“ Ако наоколо няма човек, който да има нужната дарба за дадено служение, Бог може да те призове ти да послужиш.

 Ако имаш сърце за служение, това показва зрялост на характера. Например, не се изисква специален талант или дарба да прибереш боклука или подредиш столовете след службата. Иска се само да имаш сърце на слуга.

По какво разпознаваме дали един човек има сърце на слуга? Исус каза,

Матей 7:16 „По плодовете им ще ги познаете.“

Днес ще видим, че 1) служителите са на разположение да служат, 2) служителите вършат всяка задача с еднакво посвещение и 3) служителите остават на заден план.

1.      Служителите са на разположение да служат.

Слугите не запълват времето си с други задачи, които биха им попречили да бъдат на разположение. Те са винаги готови да помогнат, ако ги помолиш. Те са като войник, който е винаги готов да изпълни своя дълг.

2 Тимотей 2:4 „Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.“

Ще кажеш, днес няма такива хора. Но аз ще ти кажа, че има! Когато правихме анкетата кой иска да се включи в различните служения в църква, Снежи каза че иска да помага с прочита на пасаж от Словото в началото на всяко богослужение. Днес тя се грижи за останалите, които четат, избира пасаж, комуникира с тях, а ако някой в последния момент не дойде, знам че винаги тя е на линия и на нея може да се разчита.

Ще кажеш, да, и аз мога да помагам, но не винаги ми е удобно да служа.

Aз също понякога се провалям в това. Преди няколко дни Ваня ме помоли да измия прозорците. Беше точно докато писах тази проповед. Казах ѝ, няма как, след малко ще излизам за среща и нямам време. Но после си казах, „Какъв лицемер си! Пишеш проповед за слуги, а правиш точно обратното, бягаш от възможност да послужиш на жена си! Погледнах часовника, видях че все пак имам 30 мин. и започнах прозорците. Като се върнах довърших работата си.

Ако служиш единствено когато ти е удобно, ти не си истински слуга. Истинските слуги правят нужното дори когато е неудобно за тях.

С други думи, да си слуга означава да се откажеш от правото си да определяш дневния си ред и да оставиш Бог да променя програмата ти и да те прекъсва, когато пожелае. (бебетата в семейството са добър тренинг за това)

Ако в началото на всеки ден си напомняш, че си слуга на Бога, тогава прекъсванията няма да ти пречат, защото ще гледаш на тях като на възможности за служение. Затова с радост ще ги приемаш.

 Да си слуга означава също да мислиш повече за другите, отколкото за себе си и да търсиш начини да помагаш на другите. Когато видиш нужда, ще правиш всичко възможно, за да помогнеш.

Галатяни 6:10 „И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.“

Тук Бог казва, че не само трябва да служим на другите, но и да направим свой приоритет да се грижим най-вече за нашето духовно семейство, за нашите братя и сестри.

Понякога пропускаме възможности да послужим на някого, защото ни липсва чувствителност. И ако не реагираме навреме, даже да се сетиш и да се обадиш по-късно с желание да помогнеш, тогава вече е късно. Както казва Соломон,

 Притчи 3:28 „Не казвaй на ближния си: иди си, върни се пак утре и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае.“

На разположение ли си да служиш на другите?

Вижте какво казва основателя на Методистката църква Джон Уесли: „Направи цялото добро, което можеш, като използваш всички средства, с които разполагаш, по всички възможни начини, на всички възможни места, по всяко възможно за теб време, докато можеш“.

Такива са истинските слуги. За хората това може да е най-глупавото нещо, но за Бог това е истинско величие.

 Един пастор казва, „Започни да служиш, като търсиш малки задачи, които никой друг не иска да върши. И след това ги върши така, сякаш са велики неща, защото Бог наблюдава.“

Ако виждаш, че има някаква нужда, или някой те моли да направиш нещо, не казвай „В момента не мога. Но някой ден ще го свърша.“ Когато има нужда да се направи нещо по ел. инсталацията в църква, се обаждаме на Ваньо Атанасов. И колкото и да е уморен след работа, той идва и свършва задачата.

Бог очаква да направим това, което можем. По-добре да помогнем несъвършено, отколкото да си останем с най-доброто намерение, но да не направим нищо.

Някои християни се притесняват, че служенето е само за най-способните и най-надарените. Но Исус никога не е казвал, „Който не може да направи нещо, по-добре да не се захваща с него.“ Но в началото всички се учим как да правим нещата.

В нашата църква се придържаме към принципа, че по-добре да насърчим повече хора да се включат в служение, отколкото да запазим служенията само за няколко служители.

2.      Служителите вършат всичко с посвещение.

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

Няма значение какво правиш и в коя област служиш. Без значение дали проповядваш, водиш библейско изучаване, организираш парти или чистиш църквата, всичко трябва да вършиш възможно най-добре, за Божия слава. В Божието царство няма недостойна работа или служение, всяко служение е важно. Знаеш ли защо?

Защото служението е важна част от изграждане на христоподобен характер.

Нашият Господ ни показа как да служим с посвещение. Той специализира във вършенето на черната работа, от която другите се пазеха: миене на крака, помагане на деца, грижа за прокажените, слепите, бедните и отхвърлените. Никоя работа не беше под Неговото достойнство, защото Той дойде да служи.

 Обръщам се специално към мъжете и искам да ги попитам: мъже, има ли някоя работа, за която казвате на вашата съпруга, „Това е женска работа“? Искам да се обърна и към тийнейджърите и младите хора и да ги попитам: има ли нещо, което вашите ви карат да свършите, и вие отказвате или отлагате, докато някой друг го свърши?

Макар и да не им харесваше, нашите деца миеха чинии (някои още го правят), бършеха праха, изхвърляха буклука, пускаха прахосмукачка и миеха пода. Когато не са на училище, повечето деца и тийнейджъри днес играят онлайн игри или гледат видеа в тик-ток. Когато родителите ги помолят да свършат нещо, те се скатават (крият) като Йона, когато Бог му възложи задача.

Едно дете казало на баща си, „Тате, защо другите деца не правят нищо вкъщи, а аз трябва да чистя?“ Бащата казал, „Защото те не живеят тук.“ Ако не приучавате децата си на труд, те ще израстнат мързеливи.

Исус служеше в ролята на най-ниско поставен слуга и очаква и от нас да вършим същото. Както казва отново Рик Уорън, „малките задачи често разкриват голямо сърце и зад всяка малка задача се открива голяма възможност.“

Защо не поискаш от Бог да ти покаже кое е онова нещо, което никой не иска да свърши и да го свършиш с радост? Може би това ти отношение ще доведе до верижна реакция у останалите?

В притчата за талантите господарят похвали своите верни слуги с думите:

 Матей 25:21 „Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя.“

В Божието царство е точно обратното на комунизма. При комунизма се взема от тези, които имат и се дава на тези, които нямат. В Божието царство „на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.“ (Матей 25:29). Това показва колко несъвместими са двата светогледа. Единият краде от посветените, другият възнаграждава посветените!

В тези стихове виждаме, че Бог се радва и възнаграждава верните и посветените служители. Той се радва да вижда слуги, които изпълняват отговорностите си и спазват обещанията си. Които не оставят днешната работа за утре.

Верността и посвещението са много редки качества днес, във времето на бързия интернет, на краткотрайните увлечения и на неотложните ангажименти. Повечето хора лесно се посвещават, но нарушават своите обещания без никакво чувство за угризение.

Дори в църквите често се случва в последния момент да се налага да се импровизира, защото някой не се е подготвил, не се е явил и дори не се е обадил да предупреди, че няма да дойде.

Могат ли другите да разчитат на теб? Поел ли си обещания, които не си изпълнил? Ако да, имай предвид че така Бог изпитва твоята вярност и посвещение.

 Ако минеш успешно този изпит, попаднал си в добра компания. Авраам, Мойсей, Самуил, Давид, Даниил, Павел и други – всички те бяха верни и посветени слуги на Бога. Тогава Бог обещава да възнагради твоето посвещение не само тук, но и във вечността. Думите „Хубаво, добри и верни слуго!” се отнасят и за теб!

И на последно място,

3.      Служителите остават на заден план.

Те не привличат внимание върху себе си. Вместо да обличат безупречния костюм на лидер, те препасват оцапаната престилка на слуга. Дори да получат признание за служението си, те смирено благодарят, но не се главозамайват и продължават да вършат работата си.

Павел разобличи служенето с цел привличане на внимание.

Ефесяни 6:6 „Не работете само за очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля, като на Господа, а не на човеци.“

Този, а и други подобни стихове съдържат в себе си сърцевината на т.н. „протестантска трудова етика“, която е революционизирала мисленето и променила икономически цяла западна Европа и Америка. Когато работиш смирено така, както на Господа, твоят труд дава плодове.

Обратно, когато всичко е само представление, „само за очи“, ние вече сме получили наградата си тук и се лишаваме от наградата от нашия Отец, който е на небесата (Матей 6:1).

Понякога съм чувал християни да казват, „Толкова много се старая, а една добра дума не съм чул.“ Ние трябва да насърчаваме усилията на всеки служител, насърчението е важно. Но дори да липсва признание за труда ни, нашето служение не трябва да зависи от това. Истинските слуги не служат за чуждото одобрение. Те живеят за аудитория от една Личност, Христос.

Истинските слуги не се блазнят от светлината на прожектора. Те са благодарни да останат в сянка. 

 Пример за това е Йосиф. Той не привлича внимание върху себе си, а тихо служи в дома на Петефрий. След фалшивото обвинение и хвърлянето му в затвора, той служи на началника на затвора, след това на фараоновия хлебар и виночерпец. И Бог благослови служението му. Когато фараонът го издигна, Йосиф запази сърцето си на слуга, дори по отношение на братята си, които го бяха предали. Не се главозамая.

Виждаме обаче как много съвременни лидери започват като слуги, но завършват като звезди. Заслепяват се от светлината на прожекторите и се пристрастяват към славата. Но слава и значимост са две различни неща.

Може би ти служиш вече с години в някакво служение и почти никой не забелязва труда ти. Може би се чувстваш неоценен, но знай: Бог вижда всичко. Той те е поставил там с цел. Твоето служение е важно за Него и за Царството. Затова, не се отказвай. Стой в служението си, докато Бог не реши да те премести. Той ще те уведоми, ако иска да бъдеш някъде другаде.

 Хората искат да бъдат известни, но Бог иска да бъдем значими. Можем да направим аналогия с частите на тялото. Има няколко видими части на тялото, без които можеш да живееш. Скритите части от тялото ти обаче са незаменими. Същото важи и за Христовото тяло. Най-значимото служение често не се вижда. Павел казва,

1 Коринтяни 12:22 „тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими“.

Хората обичат да поставят в своята „Зала на славата“ най-известните спортисти, музиканти, художници, дейци в различни сфери на обществения живот. Но на небето Бог ще постави в Своята „Зала на славата“ някои от най-неизвестните и непознати служители.

Това ще са без съмнение хора, за които не сме чували на земята – такива, които са работили с деца със затруднено развитие и с инвалиди, които са почиствали възрастни хора, които са се грижили за болните и са служили по други незабележими начини.

Затова, не се обезсърчавай, ако служението ти остане незабелязано или се приема за даденост. Продължавай да служиш на Бога!

 1 Коринтяни 15:58 „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.“

Бог забелязва дори най-малкото служение и ще го възнагради!

Заключение

И така, в заключение, нека обобщим какви служители Бог очаква от нас да бъдем. Той иска да сме служители, които са на разположение да служат. Които гледат на Божиите прекъсвания като на възможности за служение, мислят повече за другите, отколкото за себе си и като видят нужда, правят всичко възможно, за да помогнат.

Второ, служителите вършат всичко с посвещение. На тях може да се разчита. Те разбират, че служението е важна част от изграждане на христоподобен характер.

И последно, служителите не привличат внимание върху себе си. Не се главозамайват от успеха. Те разбират, че дори и да не получават одобрение и насърчение, Бог ги е поставил там с цел и тяхното служение е важно за Него.

Някой може да каже, това е невъзможно! Такива хора има само във филмите и в научната фантастика! Как мога винаги да съм на разположение, да върша всичко с посвещение и да съм насърчен въпреки липсата на насърчение?

 Мисля си, че всичко това е възможно, ако ти за теб е вярно едно простичко нещо: ако определяш идентичността си в Христос. Ако можеш с Павел да кажеш,

Галатяни 2:20 „Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, а Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“

Ако знаеш кой си в Него, тогава ти знаеш, че си обичан и приет по благодат. Това ти помага да приемаш задачи, които несигурните хора биха отказали.

Исус е нашият най-върховен пример за слуга. Той изми нозете на Своите ученици въпреки това, че тази задача бе лишена от какъвто и да било престиж. Исус знаеше кой е и тази задача не застраши Неговия имидж.

Знаеш ли кой си и на кого служиш?

Американският дипломат Джон Гълбрайт разказва за посвещението на неговата икономка Емили Уилсън. След един изнурителен ден той помолил Емили да приема всички обаждания, докато взема дрямка. Малко след това телефонът иззвънял – бил президентът Линдън Джонсън. Джонсън казал, ‚Дай ми Кен Гълбрайт, тук е Линдън Джонсън.“ Икономката казала, „Той спи, г-н президент“. Каза да не го безпокоя.“ „Събудете го, искам да говоря с него.“ Емили отговорила, „Не, г-н президент. Аз работя за него, не за вас.“ Когато Джон Гълбрайт след това върнал обаждането, президентът едва успявал да скрие своето възхищение. Казал, „Кажи на тази жена, че я искам тук в Белия дом.“

За кого работиш ти? Кой ти дава твоята идентичност?

Когато основеш своята ценност и идентичност на взаимоотношението си с Христос, ставаш свободен от очакванията на околните и това ти позволява действително да им служиш най-добре. Амин!

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

30.06.2024 г.