Чудесен Съветник

/проповед/

Името е важно за Бог. Когато в шестия ден от сътворението Бог създаде животните и човека, първата задача която възложи на Адам беше той да даде имена на животните.

Защо Бог възложи тази задача на Адам? Защото имената са важни. Това в още по-голяма степен важи за имената на хора. Имената в Библията понякога се свързват смислово с нещо, случило се около раждането на човека. Исаак означава смях, защото Сара се засмя, когато чу ангелите да казват на Авраам, че Сара ще има син в старините си.

Яков означава „който без право замества“, защото при раждането хвана брат си Исав за петата, за да го измести, а по-късно му отне първородството и благословението.

Мойсей означава „изтеглен“, защото дъщерята на фараона го намери в реката и го изтегли от там.

Понякога имената се свързват с живота и дейността на човека. Такива са имената Симон Зелот, Йоан Кръстител, Андрей Първозвани, Йоан Златоуст, Александър Велики, Уилям Завоевателя, Василий Българоубиец.

Днес, на втория Адвент, ще прочетем един текст, състоящ се от няколко имена.

Исая 9:6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.

Това пророчество за идването на Месия е дадено от Исая 700 години преди Неговото раждането. От него разбираме, че детето което ще се роди ще има удивителни имена. Разбира се, този за когото говори Исая, е Исус.

Ние знаем, че името Исус e гръцкият вариант на еврейското име Йешуа, което означава Бог спасява. Но в пророчеството на Исая в ст. 6 Исус е описан с други 8 имена, подредени в 4 двойки: Чудесен Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността и Княз на Мира.

Днес и следващите три недели ще разгледаме всяко име по отделно. Ще се опитаме да погледнем на идващия Месия през очите на пророк Исая. Какво е видял той през телескопа на своето пророчество? Днес ще се спрем на първото име - Чудесен Съветник.

Първо, защо Исая нарече Исус Чудесен? Какво видя той в своето видение?

В края на предходната 8-ма глава Исая вижда една мрачна картина. Пророкът предупреждава, че северното царство Израел ще бъде нападнато от Асирия и племената на Завулон и Нефталим ще бъдат отведени в плен. Юда ще премине през период на скръб и тъмнина:

Исая 8:21 „После ще се взрат в земята, и ето – скръб и тъмнина, и страшен мрак, и ще бъдат хвърлени в черна нощ.“

Но точно тогава ще стане най-неочакваното нещо. От тази тъмнина и от завладените северни области ще излезе Чудесен Освободител, Месия, който ще поведе людете към победа и ще ознаменува началото на новата ера на светлина, радост и мир.

Исая 9:2 „Народите, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; за онези, които седяха в земята на мрачната сянка, изгря светлина.“

Кой щеше да бъде този източник на тази светлина? И защо Исая Го нарече Чудесен?

Исая видя една люлка, в която се роди Спасителят. „Защото ни се роди Дете“. Първото чудо, което видя Исая, беше славното чудо на Въплъщение. Осемстотин години по-късно Йоан щеше да напише:

Йоан 1:14 „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“

Раждането на Исус беше чудесно. Творецът стана творение. Чудесен идва от корена „чудо“. Исус е Чудесен заради чудото на въплъщение.

Св. Августин Блажени казва: „Творецът на човека се превърна в човек, за да може Той, Владетелят на звездите, да суче от гръдта на Своята майка, за да може Хлябът да гладува, Фонтанът да жадува, Светлината да спи, Пътят да се уморява от пътуване, Истината да бъде обвинена в лъжесвидетелство, Учителят да бъде бит с камшик, Основите да бъдат увесени на дърво, Силата да отслабне, Изцелителят да бъде наранен, Животът да умре.“

Клайв Стейпълс Луис посочва, че централното чудо, oтстоявано от християните е въплъщението. Те твърдят, че Бог стана човек.

Според един друг християнски автор, Джеймс Пакър, „Нищо в световната литература не е толкова фантастично като тази истина на Въплъщението“. Без чудесното въплъщение нямаше да има и възкресение.

Когато Гавраил се яви на Йосиф, той му каза да не се бои да вземе Мария за жена, защото:

Матей 1:21 „Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“

В тази люлка Бог ни подари Най-чудесният подарък – опрощение на греховете и вечен живот чрез вяра в Него.

Една 80-годишна старица била твърде немощна, за да купува подаръци за Рождество на своите близки и приятели. Затова купила Рождествени картички и пликове и приготвила по 20 лева за всеки плик. Надписала картичките, подписала се, а в послесов добавила: „Купи си сам подаръка.“ Сложила картичките в пликовете, надписала адресите и ги пратила по пощата.

Но след Рождество Христово намерила двадесетолевките в чекмеджето на бюрото. Всеки бил получил Рождествен поздрав от нея с надпис „Купи си сам подаръка“, но без парите!

За разлика от нея, Исус е Чудесен, защото Той сам плати цената за нашите грехове. Всички ние сме грешни и не заслужаваме да бъдем прославени от Бога. Заплатата на греха е смърт. Сами ние не можем да платим с пари или с добри дела, за да се изкупим от смъртта. Беше нужно съвършеният, Чудесен Божи Син да умре за нас.

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Няма нищо лошо в това да подаряваме и получаваме подаръци на Рождество. Нека обаче сме благодарни за най-Чудесния подарък, който дойде на земята като едно бебе в люлка.

Първо, чудесно раждане. Второ, чудесно служение. Исус е Чудесен поради Своето чудесно служение. Исая казва, „Син ни се даде“. Това не беше просто обикновен син, а Един, който се даде в служение на цялото човечество.

Още в началото на Своето служение, Исус обяви каква е целта на Неговата мисия:

Лука 4:18-19 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“

И Исус изпълни мисията си. Целият живот и служение на Христос бяха чудесни, защото бяха изпълнени с чудеса. Той изцеляваше болни, правеше слепи да прогледнат, неми да проговорят и куци да проходят. Освобождаваше обладани от демони хора. Превърна водата във вино, укротяваше бури, ходеше по вода, цялото творение му се починяваше. Възкресяваше мъртвите.

Исус правеше всичко това, за да повярваме, че Той е Божият Син – добрият пастир, който идва да даде изобилен живот.

Йоан 10:37-38 „Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.

И тези чудесни дела бяха едновременно възстановяване на нещо старо и преобраз на нещо ново:

Тим Келър казва: „Чудесата на Христос не представляваха отмяна, а възстановяване на естествения ред в природата. Те напомняха за състоянието на нещата преди грехопадението и бяха преобраз на онова, което отново ще бъде универсална реалност – един свят на мир и справедливост, без смърт, болести и конфликти“.

За този нов свят говореше Исус и в своето Чудесно поучение. То беше толкова възхитително, че всички го слушаха в захлас. Харесвам превода на Amplified Bible на...

Марк 1:22 „Те бяха безкрайно удивени от Неговото поучение, защото Той ги поучаваше като един, който има дадена Му от Бога власт, не като на книжниците.“ Учението на Исус няма аналог в историята.

Нека чуем какво казва швейцарският богослов Филип Шаф за учението на Исус Христос: „Без пари и оръжие, Исус от Назарет завладя повече милиони от Александър Велики, Цезар, Мохамед и Наполеон; без наука и образование той хвърли повече светлина върху човешките и божествените дела от всички философи и учени взети заедно; без да е учил ораторско майсторство, Той изрече такива слова на живот, които никой не е казвал преди или след Него, и предизвика ефект, който е непосилен за някой оратор или поет; без да напише един ред, Той предизвика перото на повече автори и предостави теми за повече проповеди, речи, дискусии, научни томове, произведения на изкуството и хвалебни химни, отколкото цялата армия от велики мъже от древността до наши дни.“

И така, Исус е Чудесен, защото навлезе в човешката история чрез едно чудесно раждане. Защото ни се роди Дете... Второ, в своето кратко служение Той извърши велики чудеса и изрече невероятни Божествени истини с авторитет, който идваше директно от Отца. Защото Син ни се даде...

Трето, Исус е Чудесен, защото Управлението ще бъде на раменете Му. Сега Той царува отдясно на Отца и един ден ще се върне да съди света.

Това управление е чудесно и уникално в човешката история. То започна с трънен венец.

Йоан 19:5 „И тъй, Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им каза: Ето Човека!“

Но само три дни по-късно, тръненият венец се превърна във венец от слава и чест:

Евреи 2:9 „Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

А когато Човешкият Син дойде отново, за да съди света, този венец ще бъде златен.

Откровение 14:14 „И видях, и ето бял облак, и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец, и в ръката Си – остър сърп.“

Златният венец е символ на царска власт, величие и слава. Бог даде това видение на Йоан, за да насърчи църквата, която минаваше през гонения и страдания. И това трябва да насърчи и нас днес!

Ние служим на един Чудесен Бог. Исус имаше чудесно раждане, чудесно служение и чудесно възкресение. Но някой ще каже, всичко това звучи много красиво и възвишено, но по какъв начин това ми помага днес?

Отговорът е, Исус не е отдалечен от всеки от нас. Той ни обича и има чудесен план и съвети за нас. Виждаме това и в нашия пасаж. Следващото име на Исус в списъка с имена в Исая 9:6 е Съветник. Той е не само Чудесен, но и Съветник.

Всъщност, Исус е Чудесен Съветник, защото ни разбира най-добре и се грижи за нас.

Евреи 4:15 „ Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“

Исус те познава и разбира най-добре. Когато понякога споделяме с приятели проблемите си, те се опитват да проявят съчувствие, но ако не са преживяли нашето страдание, трудно могат да се поставят на наше място, да ни утешат и дадат правилния съвет.

Исус обаче ни разбира. Той познава ума и мислите ти.

Евреи 4:16 казва: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.“

Може би се чувстваш предаден? И Той е бил предаден. Обвинен несправедливо? Той беше. Говорили ли са зад гърба ти? Понасял си удари? Чувствал си се самотен? Страхувал си се? Всичко това понесе и Той. Исус беше 100 процента човек като теб и мен. Той разбира през какво преминаваш.

И го е грижа.

Преди много години една бедна германска имигрантка в Америка седяла в чакалнята на една жп гара с децата си. Край тях минала жена и поразена от измъчения ѝ вид, спряла да я заговори. Германката ѝ казала, че мъжът ѝ е починал и сега ѝ е трудно сама с децата в непозната страна. Дамата пъхнала малко пари в ръката на бедната вдовица и казала: „Сама! Как така, Исус е с теб! Той никога няма да те остави сама!“ Десет години по-късно жената споделила, „Това ми даде смелост за целия ми живот. Като дете знаех, че Христос ме обича, но бях забравила за Него. Тази случайно изречена дума ме доведе обратно при него. Тя ми даде сила и дръзновение да преминавам през трудностите.“

Ако си забравил за Исус, иди при Него. Той ще се погрижи за всичко.

1 Петър 5:7 „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Иди при Него и ще се увериш – Той е най-добрият Съветник!

Но как мога да направя това? Първо, като изповядаш греховете си и го приемеш за свой Господ и Спасител. Това означава да му се довериш за Своето спасение и да се покориш на Неговата воля и съвет.

Но как да разбера каква е волята и какво ме съветва този Съветник?

Второто нещо, което е нужно да направиш, е да четеш всекидневно Словото Му, Библията. В този свят на размити ценности, упадъчен морал и духовен мрак, имаме нужда от Някой, който да свети и да ни показва пътя.

Псалм 119:105 „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“

Преди десетина дни лампата на стълбищната площадка под нас изгоря. Беше трудно да се качваме и слизаме по стълбите. Надявахме се до ден-два съседите отдолу да се погрижат и да сложат нова крушка. Но това не ставаше и всеки ден трябваше да вървим в тъмното. Една вечер, когато слизахме надолу, чух как Ваня изпъшка. В тъмнината беше помислила, че стълбите са свършили и си беше навехнала крака на последното стъпало. След още два дни сменихме крушката.

По същия начин ние имаме нужда от Божието Слово, което да осветява нашия житейски път, за да не се спънем и нараним.

Когато четем Словото Му, Бог ни говори конкретно в нашата ситуация как можем да правим добър избор. Но когато това Слово се вселява в нас, то не действа само! Ако ти си си поканил Исус в живота си, твоето тяло е храм на Святия Дух (1 Коринтяни 6:19). И Исус ни обещава, че Святият Дух ще ни насочва в истината:

Йоан 16:13 „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина.“

Сигурно си казваш, „Не съм чувал гласове, още по-малко Святият Дух да ми говори.“ Тогава нека те попитам: чувствал ли си вина, когато си вършел нещо грешно? Това е Святият Дух, който ти говори чрез съвестта ти. Част от работата му е да ни държи в правия път.

Или, идвал ли ти е изведнъж наум стих от Библията? Може би Святият Дух се е опитвал да те научи на нещо.

Случвало ли ти се е да се сетиш за познат или приятел и да се питаш как са те? Може би Святият Дух ти е напомнял да им се обадиш или да им пишеш съобщение? Святият Дух говори и днес. Той е нашият най-добър Съветник.

И накрая, Исус ни говори и съветва и чрез тялото Си – Църквата Христова. Всеки човек тук тази сутрин има проблеми. В края на службата, иди при някой и го попитай през какво преминава в момента. Може би ти си онази част от Тялото Му, която ще послужи на този човек и ще го посъветва. Или насърчи. Или просто ще помълчи с него.

Църквата трябва да е общност, в която хората да сме искрени за своите проблеми и болки. И където хората да си помагат да преминават през проблемите заедно. Въпросът е дали сме готови да изслушваме по-зрелите християни и да вземаме предвид съвета им.

Притчи 15:22 „Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.“

Търсиш ли добър съвет? Питаш ли по-зрелите от теб християни какво мислят за ситуацията, в която си? Исус може да използва тях, за да бъде най-добрият Съветник за теб!

Накрая, нека кажем отново: Исус е Чудесен, защото неговото раждане, живот, служение и възкресение бяха чудесни. Но Той е и наш Съветник. Днес Той ни говори чрез Словото, Святия Дух и църквата. Готов ли си да послушаш Неговите съвети?

Това може да спаси живота ти – преносно и буквално.

Трима шотландски редници и ефрейтор били обградени от германците по време на битка в един белгийски град през Първата световна война. Качили се на тавана на изоставена къща в очакване на сигурна смърт. Отвън чували как германците палят къщи, ограбват и убиват. Изведнъж ефрейторът казал: „Момчета, време е за църква. Хайде да си направим служба, може да ни е последната.“ Войниците се спогледали изненадано, но оставили пушките си в ъгъла. Ефрейторът извадил малък Нов завет от шинела си и зачел от него. Точно тогава отдолу долетяли силни викове, шум от разбиване на врата и счупен прозорец. Той свършил и на сериозното му лице се появила изкривена усмивка: „Не ме бива много в това, но трябва да довършим нещата. Нека да се помолим.“ Ефрейторът се изправил, а останалите коленичили и навели глава. С прости думи той предал всичко на Бога и Го помолил за сила, за да посрещнат съдбата си като мъже. Внезапно отвън някой разбил вратата. Чул се тържествуващ вик на немски, който замръзнал в тихо учудване. Никой не помръднал и ефрейторът продължил спокойно. След пауза, с голямо страхопочитание той започнал да изрича Господната молитва. Те дочули потропване на ботуши, явно врагът стоял пред тях. След миг на напрежение, вратата се затворила и стъпките се отдалечили. При сумрак четиримата мъже излезли, промъкнали се покрай вражеския фланг и незабелязано достигнали до първите постове на Британската армия.

Иди при Исус. Обърни се към Него за съвет.

Ако още не си го направил, защо не опиташ нещо ново? Насрочи си среща с Чудесния Съветник идната седмица. Седни с Него и излей сърцето си пред него. Кажи му какво става в живота ти. Няма болка, която Той да не може да отнеме. Няма проблем, който да не може да разреши. Защото Той е Чудесен Съветник!

Нека се помолим. 

_____________________
08.12.2019, 
БПЦ "Нов живот" Варна

Не пожелавай

/проповед/

Двама приятели се срещнали на улицата. Единият изглеждал тъжен и аха-аха да заплаче. Другият казал, „Хей, приятел, изглеждаш сякаш са ти потънали гемиите. Защо си толкова тъжен?“ Другият отговорил, „Ще ти кажа. Преди три седмици чичо ми умря и ми остави 50 000 лева. „Това не е изобщо лошо...!“ „Чакай, това е само началото. Преди две седмици един братовчед, когото никога не съм виждал, гушна букета и ми остави 95 хиляди, без данъци.“ „Ами че това е чудесно! Де да можеше и мой роднина да ми остави толкова пари!“ „Миналата седмица дядо ми почина. Наследих почти един милион.“ „Е, защо тогава си толкова унил?“ „Тази седмица – нищо!“

И така, днес ще говорим за последната от Десетте Божи заповеди.

Един пастор пристигнал на пастирска среща рано. Пасторът на църквата, където щяла да се състои срещата, бил отпред и слагал на таблото постера за проповедта в неделя. (Както и при нас, темата била Десетата заповед.) На постера било написано: „Бог е запазил най-доброто за най-накрая: „Не пожелавай.“ Първият пастор му казал, „Иска ми се да имахме табло като това в нашата църква.“

Не знам как сте се чувствали по време на тази поредица, но за мен беше едновременно интересно да изследвам заповедите, и неудобно. Неудобно, защото видях много от моите слабости и грешната си природа през тази поредица проповеди.

Преди да продължим с Последната заповед, нека преговорим отново всички заповеди, за които говорихме досега. Да нямаш други богове, не си прави кумир, не изговаряй напразно Божието име, пази съботния ден, почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай (aко ви е трудно да ги запомните, запомнете двете най-големи!).

Може би тази последна заповед от Декалога е най-малко притеснителната? Но дали е така, ще видим след малко. Нека я прочетем:

Изход 20:17 „Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“

С други думи, можем да я обобщим така:, „Не пожелавай каквото и да е, което не ти принадлежи“. Много от нас сигурно си мислят, „Това не ме засяга“. Или дори, „Дори и да пожелавам, какво толкова, това на никого няма да навреди.“

Но какво точно означава „пожелавам“

Първо, трябва да кажем, че не всяко пожелаване е грешно. Думата „пожелавам“ в Писанията може да се използва в положителен и отрицателен смисъл. Господ Исус твърде много желаеше да яде Пасхата с учениците (Лука 22:15). Павел силно желаеше да познава Христос по-интимно (Филипяни 3:7-11) и насърчаваше светиите в Коринт да копнеят за по-големите духовните дарби (1 Коринтяни 12:31). 

Но думата „пожелавам“ в Десетата заповед и на много други места в Словото има изцяло негативен смисъл. Тя може да се преведе като „копнея, ламтя, силно желая, завиждам“. Тоест, тя забранява силното желание да притежаваш това, което не е твое, което принадлежи на друг и което не можеш да придобиеш по законен начин.

Друга дефиниция на пожелаването е „неконтролируемо желание да притежаваш.“ Един пациент казал на доктора: Докторе, какви процедури за отслабване да спазвам? – Трябва да ставате по-рано. – От сън ли? – Не, от масата!“ – някои от нас страдат от неконтрулируемо желание да ядем!

На иврит думата „пожелавам“ означава не само, че човек иска силно да има нещо, но и че ще предприеме стъпки, за да го направи.

Също така, тук не става въпрос за нормалното желание да имаш неща. Сами по себе си, материалните притежания са неутрални. По-важният въпрос, на който трябва да си отговорим е, как да бъдем удовлетворени без да изпитваме неконтролируемо желание да притежаваме.

Това неконтролируемо, силно желание, този ламтеж да притежаваш нещо, което не ти принадлежи, Библията нарича грях. То е и идолопоклонство, защото издига нещо над Бог. Затова пожелаването е толкова сериозно, че Бог го е включил в Големите десет забрани.

Това е така, защото ако пожелаването не винаги води до извършване на грях, грехът най-често започва с пожелаване. Затова наричат пожелаването корен на всяко зло. Ако се замислим, ще видим че неспазването на Десетата заповед води до нарушаването на останалите девет.

Например, колко от вас са поставяли парите и притежанията пред Бога? (1-ва заповед)

Колко от вас са се покланяли на олтара на материализма и сте отказвали да се поклоните на Бога (2-ра заповед)

Мнозина са изричали напразно Божието име (с други думи са богохулствали) (3-та заповед)

Колко от вас не са пазели Господния ден, за да припечелят пари (4-та заповед)

Много хора не се отнасят добре или направо изоставят родителите си на стари години, защото нямат време за тях (5-та заповед)

Много хора днес не са между живите, защото някой е пожелал нещо, което им е принадлежало (6-та заповед)

Много семейства са били разделени поради прелюбодейство. Пожелаването и похотта са първи братовчеди (7-ма заповед).

Кражбата е крайният резултат от завистлив дух, отишъл твърде далеч (8-ма заповед).

Често хората лъжат и клюкарстват срещу хора, защото завиждат или ламтят да са като тях (9-та заповед).

Следователно, 10-та заповед води до пълно незачитане на закона.

Римляни 7:7-8 „Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“ 8 Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Но пожелаването отхвърля не само закона. Когато човек пожелава чуждото, той отхвърля способността на Господ Исус да снабди неговите нужди:

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

Преди няколко седмици по време на посещението ми в центъра за зависими, някой ме попита, какво ще направите, ако намерите 200 000 долара на земята? Отговорих им, че за мен няма дилема – не бих могъл да пожелая чуждото. Ще отида и ще предам парите в полицията. След това допълних, предполагам че и ти ще направиш така? Човекът, който ме попита, каза: „А-а, веднага ги вземам.“

Как мислите, как би се отразило такова едно бързо „забогатяване“ чрез присвояване на чуждото, особено на един зависим човек?

Когато уповаваме на Бога за нашите нужди, Той се грижи за всичко. Обратно, пожелаването на нещо, което не ти принадлежи, пречи на човек да бъде истински богат в Господа.

Освен че не зачита закона и пренебрегва обещанията на Господа, пожелаващото сърце разрушава живота.

След превземането на Йерихон Бог заповяда на израелтяните да посветят цялата плячка на него. Но един от израелтяните, Ахан, пожела от обреченото и взе от него. В резултат Божият гняв пламна срещу тях – те бяха победени от гайските мъже. Господ разкри причината за Божието наказание на Исус Навиев и Ахан трябваше да бъде убит с камъни и изгорен. Пожелаването има разрушителна сила!

То може да разруши не само физическия живот, но и да доведе до вечно осъждение:

Лука 12:15-21 „И им каза: Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. 16 И им каза притча: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17 Той размишляваше в себе си и си казваше: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си? 18 И каза: Ето какво ще направя – ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичкото си зърно и благата си. 19 И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели. 20 А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? 21 Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.“

Има два вида съкровища, които можем да събираме – земни и небесни, временни и вечни. Когато се вторачваме в земните съкровища, когато живеем, за да трупаме притежания, не само не можем да практикуваме щедрост, но и рискуваме да загубим живота си за вечността.

Освен, че води до престъпване на закона, отхвърля обещанията на Бога и разрушава живота, пожелаването води до експлоатация на човек от човека.

Михей 2:1,2 „Горко на онези, които измислят беззаконие и планират зло на леглата си! Щом се съмне, те го извършват, защото е в силата на ръката им. 2 Пожелават ниви и ги отнемат с насилие, къщи – и ги грабят; дори разграбват човека и къщата му, човека заедно с наследството му.“

3 Царе 21 глава разказва как цар Ахаав хвърля око на лозето на човек на име Навутей и му предлага да го закупи от него. Навутей отказва, тъй като това е бащиното му наследство. Ахаав си отива тъжен и огорчен, ляга и дори не му се яде? Защо? Защото иска да има това лозе! Тази мисъл не му дава мира!

Както беше казал някой, пожелаването вижда нещата винаги през лупа, която прави малките неща да изглеждат големи. Това нищо и никакво лозе се беше превърнало в смисъл на живота му!

Тогава Ахаав споделя с жена си Езавел за случилото се и и тя намисля пъклен план. Изпраща лъжесвидетели, които да обвинят Навутей, че е похулил Бога и царя. Навутей е убит с камъни и Ахаав си присвоява пожеланото от него лозе.

Днес това става чрез по-перфидни методи. Чрез схеми за имотни измами, изнудване, психически тормоз, физическо насилие и отвличания имотната мафия принуждава възрастни и психично болни хора да ѝ прехвърлят жилищата си. Жертви обаче са и млади и интелигентни хора.

Прeз 2011 г. в нacлeдcтвeнaтa къщa на Антоанета и Кръстьо Попови (брат и сестра) в София ce пoявявaт двaмa души, кoитo ce прeдcтaвят като oбщинcки cлужитeли, кoитo aктуaлизирaт дaннитe зa имoтнитe пaртиди в рaйoнa. Пoиcквaт coбcтвeницитe дa ce пoдпишaт върху кoпия oт cкици и дa пoтвърдят вeрнocттa нa дaннитe вътрe. Пo-къcнo cъщитe пoдпиcи ca прeнeceни пo eлeктрoнeн път върху прeдвaритeлeн дoгoвoр, в кoйтo Aнтoaнeтa и Кръcтьo Пoпoви ca явявaт прoдaвaч, a купувaч e нeпoзнaтa зa тях жeнa.

Cлeдвa ceдeмгoдишнa бoрбa дa cи върнaт coбcтвeнocттa, Пoпoви губят нa пъ рвa инcтaнция, пeчeлят нa втoрa, нo нa трeтa oтнoвo губят дeлoтo. Прeз мaй 2019 гoдинa бaгeрът влизa в двoрa и cъбaря къщaтa. Нa фaмилия Пoпoви прeдcтoи нoвa cъдeбнa бoрбa зa oбявявaнe нa прeдвaритeлния дoгoвoр зa нeдeйcтвитeлeн.

За тези престъпници Бог казва „Горко на онези, които измислят беззаконие и планират зло на леглата си!“ Могат да подкупят земния съд, но пред небесния няма да им се размине. Те ще си получат заслуженото.

Дотук видяхме, че неконтролируемото пожелаване на нещо, което не ти принадлежи е грях и идолопоклонство. То може да доведе до престъпване на закона. То пренебрегва обещанията на Бога, разрушава живота и води до експлоатация на човек от човека.

При разглеждането на всяка заповед дотук се опитахме не само да видим какъв грях те ни предупреждават да избягваме, но и какви положителни черти Бог иска да изграждаме в съответната област.

Например, вместо да лъжем, ние трябва да се стремим да говорим истината. Вместо да крадем трябва да полагаме честен труд. Вместо да прелюбодействаме, ние трябва да работим върху брака си. Вместо да убиваме ние трябва да ценим живота като Божи дар и да го защитаваме.

Какви положителни черти на характера иска Бог да изграждаме относно Десетата заповед?

Бог иска да имаме благодарно и доволно сърце. Това е обратното на пожелаващо и ламтящо сърце.

Филипяни 4:11-12 „Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.”

Как можем да изграждаме благодарно сърце?

Първо, като не се сравняваме с другите.

2 Коринтяни 10:12 „Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.“

Защо се сравняваме с другите? Защото за културата, в която живеем, ние сме това, което притежаваме. Но ние знаем, че нашата идентичност не се основава на нашите притежания, а на това кои сме в Христос.

Един човек излиза на улицата и махва на преминаващото в момента такси. Влиза вътре и шофьорът казва: „Точно навреме. Ти си точно като Гошо“. „Кой?“ „Гошо Асенов. Това е човекът, който правеше всичко както трябва. Както твоето махане за такси. И Гошо би го направил.“ Другият казал, „Е, всеки си има трески за дялане“ „Не и Гошо. Той беше страхотен спортист. Би могъл да стане световно известен тенисист или футболист. Можеше да пее оперни арии, а как танцуваше, като звезда на Бродуей!“ „Бил е голяма работа, а?“ „Паметта му работеше безотказно. Помнеше рождения ден на всеки човек. Знаеше всичко за виното. Можеше да поправи всичко.“ Не като мен. Когато сменям крушка спира тока на цялата махала.“ „Нищо чудно, че го помниш.“ „Ами, всъщност аз не съм срещал Гошо.“ „Тогава как знаеш толкова много за него?“ „Ожених се за неговата вдовица.“

Ако се сравняваш с другите, винаги ще намериш някой, който е по-богат или по-добър от тебе и това ще те комплексира. Или, напротив, винаги можеш да намериш някой, който е по-зле от тебе и това ще те накара да се възгордееш.

Освен да не се сравняваме, Бог иска да се радваме на това, което имаме.

Еклисиаст 5:18 „И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога.“

Щастието не се състои в преследването на още и още притежания. Щастието е в това да се наслаждаваш и да си удовлетворен от онова, което имаш.

Сигурно сте чували историята за богатия индустриалец, който видял един рибар да си почива на брега на морето, седнал до лодката си. Той го попитал, „Защо не ловиш риба?“ Рибарят отговорил, „Защото хванах достатъчно за днес.“ „Защо не хванеш повече, отколкото се нуждаеш?“ „Какво ще правя с нея?“ Индустриалецът нетърпеливо казал, „Можеш да спечелиш още пари, да купиш по-добра лодка, да отиваш на по-дълбоко и да улавяш повече риба.

Можеш да купиш мрежи, да улавяш повече риба и да направиш повече пари. Скоро ще имаш цяла флотилия от лодки и ще бъдеш богат като мен.“ Рибарят попитал, „Тогава какво ще правя?“ „Можеш да си почиваш и да се радваш на живота.“ Гледайки блажено към морето, рибарят отговорил, „Какво мислиш, че правя сега?“

1 Тимотей 6:17-19 „ На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; 18 да правят добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, 19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.“

Божието Слово ни предупреждава да не уповaваме на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно. Няма защо да се сравняваме с другите, но е важно да сме благодарни, да се радваме на това, което имаме и не на последно място - да го споделяме с другите.

Днес ние имаме много повече от хората в древността. Бог се радва, когато ние споделяме с радост това, над което ни е направил настойници. Даването е антидот и лек против материализма. Като даваш на другите, ти трупаш небесни съкровища.

Един човек умрял и отишъл на небето. Когато пристигнал там, видял един приятел да кара Мерцедес. Попитал Св. Петър какво е това и Св. Петър отвърнал: „Превозното средство, което получаваш на небето отговаря на това колко щедър си бил на земята. Този човек е бил много щедър.“ Човекът попитал, а аз какво ще получа? „Ти ще получиш мотор.“ Човекът се натъжил, до момента в който видял свещеника от кварталната църква да кара ролери.“

Даването с радост е възможно само тогава, когато нашият фокус е вечността:

2 Коринтяни 4:18 „ (ние) които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“

А единственият начин да имаш това разбиране, е като повярваш в Исус. Той каза:

Йоан 6:35 „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“

С други думи, да повярваш в Исус означава Той да е този, който удовлетворява глада на душата ти и жаждата на сърцето ти. Вярата е да кажеш, че имаш всичко в Исус, да си убеден, че Той ще задоволи всяка твоя нужда, да си удовлетворен в Него. Ако още не си положил вярата си в Него, защо не го направиш днес?!

Това ще те освободи от идолопоклонството и греха на силното, неконтролируемо пожелаване на нещо, което не е твое. Вярата ти ще те предпази от много други грехове. И вместо да се сравняваш с другите, ще си доволен от това, което имаш и ще го споделяш с радост с другите.

Една богата вдовица на милионер умряла. Хората се събрали около гроба. Някой казал, „Жалко, тя имаше толкова много, за което да живее. Друг казал, „Не, тя имаше много, с което да живее. Но нямаше нищо, за което да живее.“

А ти? За какво живееш?

Нека да се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

01.12.2019 г. 

Не лъжесвидетелствай

Проповед на Валентин Арнаудов

Матей 6:9-13

Слава на Бога! Десетте заповеди... Поредицата за десетте заповеди може да привършва, но нека не спираме да ги разглеждаме в сърцето си... Нека не спираме да мислим за тях... Не само от Неделя на Неделя, но всеки ден - ежедневно.

Както и преди сме си припомняли заповедите, които сме разглеждали... нека и сега да припомним, но този път не от първата, а от петата.

Коя е петата заповед? Шестата? Седмата? Осмата?

Не случайно първият въпрос е за петата заповед.

Как можем да обобщим първите четири заповеди?

А следващите шест?

В деня, когато брат Пеце проповядва за почитането на бащата и майката, тогава ние четохме първата заповед, насочена към ближния.

Ще разгледаме деветата заповед и аз искам да ви помоля -

Докато четем, моля ви, проверявайте в Библията - проверявайте стиховете, разгледайте контекста, погледнете дори запетаите. Нека църквата участва активно във всяка служба.

Деветата заповед. Деветата от десетте заповеди е описана не веднъж в Библията.

Първото място, в което тя е описана е в Изход 20:16

(Изход 20:16)

Спомням си, когато п-р Джош проповядва за заповедта "Не убивай.", също и п-р Трифон за "Не прелюбодействай." ...

Интересно е, че деветата заповед не е "Не лъжи", а...

(Изход 20:16)

Какво означава това свидетелстване, как са го разбирали израиляните по времето на Мойсей? Нека погледнем контекста.

Текстът е от Старият Завет. Мойсей и израиляните са излезли от Египет. Дошли са в Синайската пустиня. ГОСПОД им е дал десетте заповеди, както са записани в Изход 20 глава - Втората книга в Библията.

Ако погледнем Стария Завет в Библията, ще видим, че освен тези десет заповеди, ГОСПОД дава на израиляните още много наредби на закона. Проверих в Интернет, и видях не веднъж числото 613. Ако това е вярно - ако в Стария Завет наистина има 613 заповеди, със сигурност може да кажем, че те ще са в пълно съгласие, и няма да има противоречие между тях.

Та, какво означава "свидетелстване" и "свидетел", и има ли други заповеди, свързани със свидетелстването?

Има.

Във Второзаконие 17:6...

(Второзаконие 17:6)

Нека погледнем и Второзаконие 19:15

(Второзаконие 19:15)

Колко сериозно е това...

Можем ли да помислим - Какви са били мотивите и желанията на този човек, който е свидетелствал лъжливо за друг човек?

Колко греховно, колко лошо желание е... човек да каже лъжа за някой друг, желаейки неговата смърт... желаейки наказание за него...

Представяте ли си един човек да потрива ръце и да си мисли: "Сега ще излъжа за този, когото мразя, и дано бъде убит с камъни."

Ето колко е сериозно да помислим за това...

А в днешно време? В днешно новозаветно време?

Имало ли е в историята хора, които НЕСПРАВЕДЛИВО са били...

наказвани, хвърляни в затвора, убити, отхвърлени?

Имало ли е тежки последствия след нечия лъжа? Тежки последствия след нечие лъжесвидетелстване?

Спомням си от детството за Пинокио. Когато Пинокио лъжеше - носа му растеше.

В България може да се чуе и: "На лъжата - краката са къси."

Не е с толкова голямо значение - Как да опишем лъжата - с дълъг нос или с къси крака, колкото това - да кажем какви са последствията от лъжата...

Ако изляза навън, може да не видя хора с дълги носове или с къси крака... но може да видя хора с...

- разбити семейства

- разрушени приятелства

- несправедливи наказания

- тъга

- болка

- непростителност

За мен е интересно... когато отворим Библията, и погледнем - кое е първото зло, което е описано в Библията?

Мисля, че това не е грях, извършен от Адам или Ева.

Мисля, че е това, което стори змията...

ГОСПОД Бог заповяда на човека да не яде от дървото за познаване на доброто и злото. Бог каза на човека, че в деня, когато яде от него, непременно ще умре.

Змията, обаче...

Пося съмнение в жената... "Истина ли каза..."

А след това и излъга - "Никак няма да умрете!"

Змията пося съмнение. Змията излъга.

Ева й повярва и ето го последствието - Човечеството затъна в грях, и всеки на тази Земя се нуждае от Спасителя. Никой не може да спаси себе си сам. Всеки, колкото и да се старае да не греши... греши всеки ден... и света затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята на греха... и това - защо? Това е следствие на едно повярване на... лъжа...

Много сериозно последствие, когато Ева повярва на лъжата на змията.

Лъжата е грях, при който може да има много тежки последствия.

В днешно време, може да не дойде змия във физически образ и да ти шепне лъжи.

Може да дойде древната змия, която е дяволът и Сатана.

Може да дойде с желание да разбие семейството ти, приятелствата ти.

Може да дойде с това, което така често прави - да лъже.

Лъжата е от дявола.

В Йоан, 8ма глава, можем да прочетем как Исус говори с повярвалите в Него юдеи, за които, обаче, можем да видим,че искат да убият Исус, не разбират говоренето Му, не могат да слушат словото Му... Със сигурност - не са вярвали така, както Господ иска хората да вярват.

Исус говори с тях... и в Йоан 8:44 ... (Йоан 8:44)

Какви думи!

Дяволът е лъжец.

Когато говори лъжа, от своето си говори.

Дяволът е баща на лъжата.

Той не стоеше в истината, защото в него няма истина.

Той беше от началото... човекоубиец...

Това е истина.

Дяволът лъже.

И може да го прави чрез медии...

Чрез билбордове...

Чрез реклами...

Чрез телевизионни програми...

Може да лъже, използвайки нещо приятно за окото, шарено, изглеждащо така... красиво...

Едно от нещата, които Сатана иска за всички хора днес, е...

да лъжат...

Как един човек, обаче, може да излъже, и - Що е то - лъжа?

Лъжа е всеки път, когато обещаем да направим нещо и не го направим. (Матей 21:28-31)

Лъжа е, когато студенти, ученици преписват на изпит или контролна работа.

Лъжа е, ако във Фейсбук се представяме за едни, а всъщност сме други.

Лъжа е укриването на данъци.

Какво да кажем за 1ви Април?

В Интернет пише "Ден на шегата"

Шегата не е лошо нещо. Хумора е добро.

Лошо нещо е, когато на този ден - близки, приятели, роднини... се лъжат един друг, и после се смеят как някой се е "хванал на кукичката"

Ами казването на половин истина? Лъжа ли е? Има ли такова нещо като "полу-истина"?

[ПРИМЕР]

Нека се замислим за нещо... Лъжа е... всеки път, когато по време на песните, които пеем тук... пеем на Бог нещо, което не е истина, което не го мислим... което не излиза от сърцата ни...

Дали пеем - "Където искаш да отида - аз ще отида", или "Каквото искаш да направя - аз ще направя", или "Аз искам всеки миг да бъда с Теб, Господи"... ако го пеем, само защото се вижда текста на стената, или защото другите пеят... ако това са думи, излизащи от устата, но не и от сърцето... ако не мислим наистина това, което пеем... лъжем... лъжем Бога...

Лъжа е... ако подписваме документи или заявления с невярна дата, невярна информация в тях...

Когато пастор Трифон говори с мен за проповед за тази заповед... Аз не се чувствах много комфортно...

Защото тази година, лятото, на няколко пъти съгреших по подобен начин...

На документ или заявление, или нещо подобно... с невярна дата/информация или нещо написано, което всъщност не е така... нещо, написано, което не е истина... аз се подписах...

Молил съм Бог да ми прости. Покаял съм се.

В такива ситуации трябва твърдо да действаме за Божия слава. А не да падаме в изкушения.

Последствията след лъжа може да са много сериозни...

И в Новия Завет, също...

Петър се отрече от Исус, като каза, че не Го познава.

После излъга още два пъти.

Анания и Сапфира, примерно...

В Деяния 5 глава... какво става с тях? Анания излъга Светия Дух. Анания излъга не хора, а Бога. Анания умря. По-късно, Петър пита жена му, въпрос. И тя излъга. И тя също умира после.

В Старият Завет, в Притчи...

(Притчи 6:16-19)

От описаните седем неща, които са мерзост за душата на ГОСПОД...

Две от тях са свързани с лъжата...

Лъжата е грях, и много пъти - последствията след нея са били тежки.

Но, надежда има...

Има добри новини, и те са, че при Господа има прошка...

При Господа има надежда...

При Господа има възстановяване

Господ е милостив... Угодно Му е да оказва милост...

Можем да потърсим Бог за помощ.

Да се покаем от този грях - лъжата, и нека всеки да говори истина с ближния си.

Нека потърсим Истината. А Истината е личност. И тази личност е Исус Христос.

Като християни, нека говорим истина.

Нека говорим правда.

Нека говорим милост.

Нека говорим правосъдие.

Нека се замислим - това, което аз говоря - говоря ли го за Божията слава? Говоря ли го със страх от Бога?

Тази заповед, както и другите... сочат към следното - да възлюбим ближния си както себе си...

(Римляни 13:8-9)

Галатяни 5:14

Ако ние обичаме ближния си... нека да не го лъжем...

Ако ние обичаме ближния си... нека говорим истина с него...

Нека всяко нещо, което желаем да правят човеците на нас, същото и ние да правим на тях.

Нека обичаме Бога. Нека обичаме ближния. Нека се приближаваме повече към Господа.

Бог да ни благослови.

Проповед на Валентин Арнаудов

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

24.11.2019 г.