Sunday, February 18, 2018

Работата - скука, проклятие или дар (Еклисиаст 2:17-26)

Човек може да си загуби работата без ни най-малко да очаква. Едно момиче било уволнено, защото мениджърът й видял нейна публикация във фейсбук, в която тя казвала, че работата й е отегчителна.

Била повикана в офиса на мениджъра и там ѝ връчил следното писмо: „След това, което казахте във фейсбук, тъй като не сте щастлива и работата не ви харесва, ние смятаме, че е по-добре да прекратим трудовите ви взаимоотношения с компанията.“

Била уволнена, защото била отегчена от работата си. В такъв случай, добре че Соломон беше цар, защото той в голяма степен каза същото за своята „работа.“ За него работата беше нещо повече от просто скучна и отегчителна.

Еклисиаст 2:17: „Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата (или работата), които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.“

За Соломон работата беше не само скучна, но и безмислена.

Но той беше цар. Притежаваше всичко, за което човек може да мечтае. Как може да се отегчи?

Както казва eдин политик, „аз придобих повече богатство, власт и престиж от повечето хора. Но човек може да има всичко и пак да чувства празнота.“ Това са лоши новини за младите хора.

Защото повечето млади хора са настроени меркантилно и поставят високата заплата и парите на едно от първите места в своята ценностна система. Те си мислят, че колкото по-богати са, толкова повече неща  могат да имат и толкова по-щастливи могат да бъдат.

Но Соломон казва на младите хора: това е химера!

Богатството не само не носи удовлетворение. Голямото богатство може и да е опасно за живота. На 7 март 2003 г., на входа на централата на Мултигруп, е убит Илия Павлов. Това е само едно от многото показни убийства на прехода.

Соломон казва, „тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.“ (ст.17)

Но какво прави една работа отегчителна? Първо, работата се състои в безкрайно повтарящи се едно след друго неща. Второ, в нея няма никакво кариерно развитие и израстване. Трето, никой не ти казва едно благодаря за това, което вършиш. И четвърто, не ти остава време за никакъв личен живот.

Но истината е, че скуката и отегчението са въпрос на лично отношение.

Например, в Америка в края на 19-ти век от служителите в канторите изисквали спазването на следните правила: да метат пода, да бършат праха от мебелите, да пълнят лампите с газ, да почистват комините, дамият веднъж седмично прозорците; всеки чиновник трябвало да си носи кофа вода и въглища; да си подостря моливите.

Кантората отваряла в 7 сутринта и затваряло в 9 вечерта с изключение на неделя. От всеки работник се очаквало да посещава църква и да допринася за Божието дело. Служител, който си върши работата безукорно в продължение на 5 години и се смята от съгражданите си за добър християнин, ще получи увеличение от 5 цента на заплатата (= $1.5 днес), ако печалбата на предприятието го позволява.

Кажете ми сега, колко от вас биха кандидатствали за такава работа?

Да, така си и мислех. В сравнение с тези, които са работили тогава, ние сме в много по-привилегированоположение.

Но онова, което искам да кажа е, че скуката е въпрос на гледна точка. Всичко зависи от отношението ти към работата.

Тук, както и в цялата книга Еклисиаст, Соломон рисува картина на нещата от света, които ни поробват. Миналият път видяхме, че преследването на образованието, удоволствието и мъдростта също не може да ни направи удовлетворени.

Соломон има какво да каже и за други неща под слънцето, които могат да се превърнат в идол и да ни поробят. И след като ги споменава, той обяснява защо тези неща ще ни разочароват.

Всяко нещо на тази земя рано или късно ще ни омръзне. Всички тези неща ще изглеждат празни и безсмислени. И те ще изглеждат празни и безсмислени, докато живеем без Бога.

Еклисиаст 2:24-25: „ Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка. 25 Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?

С други думи, ако поставиш Бог в центъра на живота си, всичко останало ще си дойде на мястото. Ако не го направиш, то няма да си е на мястото!

1 Коринтяни 15:58: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.“

На кого пише Павел тук? На пастори и служители в църквата ли? Не! Той пише на рибари, фермери, търговци, домакини... На колосяните пък казва: „каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус...“ (Колосяни 3:17)

Павел ни казва, че трябва да вършим всичко в името на Исус.

Онзи ден се видях с позната и попитах, как сте? Тя каза: „Ами при нас нищо ново. Работим, и за какво работим, и ние не знаем.“ Тя не виждаше смисъл от работата. Тя се смята за православна християнка, но не разбира, че смисълът на труда е да вършим всичко за Исус.

Но ако вършиш всичко в името на Исус, това ще промени отношението ти към работата. А това е важно, защото 1/3 от живота ни минава на работното място! И така, ако работиш за Исус, ето как би изглеждалоотношението ти към работата.

Първо, ако вършиш задълженията си в името на Исус, няма най-важната ти цел да е да трупаш притежания, власт или престиж.

Разбира се, сами по себе си, притежанията, властта и престижът не са нещо лошо. Но те не трябва да са мотивът, с който ние работим като християни. Нашата работа принадлежи на Исус, не на нас. За Исус е важно не какво работим, а кои сме ние. Нашият успех не се измерва с работата ни.

С други думи, работата е средство, не цел.

Второ, ако вършиш всичко за Исус, ти ще работиш, защото ти е приятно да го правиш.

Ние сме създадени от Бога, за да работим. След като Бог създаде Адам и Ева, той ги постави в Едемската градина и им постави задача да я обработват и пазят (Битие 2:8,15). Това стана преди грехопадението, следователно работата не е следствие на грехопадението. Тя не е проклятие. Той е част от Божия план за нас, а всичко, което Бог иска за нас е добро. Трудът, работата, са дар за нас!

Бог не ни е направил, за да седим със скръстени ръце и да мързелуваме. Както пише Иван Вазов в стихотворението „Да работим!“, „мързелът е враг, другар всегдашен на теглата, брат е на срамът.“

Тези думи на патриарха на българската литература се подкрепят и от науката. Изследвания показват, че хората които продължават да работят след пенсиониране са по-здрави от тези, които не вършат нищо. На какво се дължи това?

Учените обясняват, че когато работиш, ти си поставен често в стресови ситуации,  трябва да се справяш с различни трудности. И когато си под стрес, в организма се освобождават хормоните адреналин и норадреналин, които ускоряват пулса, вкарват повече кислород в белите дробове и отделят енергия. Тези хормони причиняват отделянето на химикалите серотонин и ендорфин, които ни карат да се чувстваме добре след добре свършена работа.

Помня, че когато баща ми се пенсионира, не го свърташе в апартамента. Намираше си работа, направи един ремонт, но след като ремонтните работи свършиха, отново нямаше какво да прави.

Не издържа по цял ден да стои без работа. Затова започна да ходи на село, за да обработва малко парче земя. Почти всяка седмица пътуваше на 60 км. от Варна и това му доставяше удоволствие. Работеше до последно, макар че накрая краката не го държаха много и имаше много болести. Ние сме създадени, за да работим. Трудът е дар, не проклятие.

Трето, ако вършиш всичко за Исус, тогава ще работиш, за да издържаш семейството си.

1 Тимотей 5:8 ни казва, че мъж, който не издържа семейството си, е по-лош и от неверник. Но някои хора бъркат грижата за семейството с купуване на притежания за семейството.

Един пастор разказва как веднъж извикал техник да поправи машината им за филтрация на вода. Той живеел в малък град и техникът трябвало да дойде от големия съседен град. Пасторът го попитал, „Сигурно предпочитате да работите с клиенти в големия град?“ Техникът отговорил:

„Точно обратното. В големия град хората имат повече пари, но ги използват, за да купуват разни джаджи – купуват последни модели айфони на децата си, карат лъскави коли, ходят на почивка в чужбина. И докато се усетят, са вече затънали до шията в борчове. Трябва да работят извънредно, за да ги погасят. Понякога се налага да ги чакаме доста, докато си платят ремонта.“

Тези хора бъркат издръжката с купуване на по-големи и по-скъпи неща за семейството. В резултат, техните деца ги виждат рядко.

Когато работиш за Исус, няма да се стремиш към пари, власт и притежания. Ще съзнаваш, че работиш, за даиздържаш семейството си и работата ще ти доставя удоволствие.

И още нещо. Ако Исус е в центъра на твоята работа, ще работиш, за да можеш да даваш за Божието дело.

Притчи 3:9,10: „Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.“

За вярващия даването на десятък и дарение трябва да е радост, а не задължение.

Веригата за бързо хранене KFC е създадена от полковник Харлънд Сандърс през 1952 г. Той имал ресторант, който фалирал, след като построили магистрала и тя поела целия трафик от неговата улица. Едно от най-любимите ястия в ресторанта му било специално приготвено от него пиле с 11 билки и подправки. Затова той направил франчайзинг с тази уникална рецепта.

Но преди това, обещал на Бога, че ако Бог му даде успех, ще дава 50% от доходите си на Бога. И Бог му дал успех! Църквата към която принадлежал, била изобилно благословена. Той създал Библейски колежи, плащал стипендии за обучение на студенти, за да стават пастири и служители. За полковник Сандърс било радост да дава на Бога.

Ние работим не само защото сме създадени за да се трудим, не само за да се грижим за семейството си и дадаваме за църквата. Когато работиш като за Исус, ще работиш така, че да заделяш „за този, който има нужда“ (Ефесяни 4:28).

Румънският пастор Ричард Вурмбранд, прекарал години в лагерите на смъртта, разказва, че там е видял вярващи да проявяват нечувана щедрост. Давали им една филия хляб седмично и водниста супа всеки ден и те решили да дават десятък от тях. Всяка десета седмица давали филията хляб на по-слабите каторжницикато техен десятък на Господа.

Но грижата за хора в нужда е не само грижа за физическите им нужди. Когато работиш за Исус, ще сочиш и говориш за Исус на колегите си.

В книгата си „Благодаря на Бога, че е понеделник, Maрк Грийн казва: „Бог ти плаща, за да свидетелстваш на колегите си на работното си място. Плаща и на колегите ти да стоят 8 часа в офиса с теб, за да чуят вестта за спасение.“

Затова Бог те е поставил на това място. Може би ти ще си единственият християнин, когото те ще срещнат през живота си и който може да им каже благата вест. Това е най-добрият начин, по който можеш да им покажеш Божията любов.

Ако правиш всичко това – ако работиш не за пари и слава, а за Исус, тогава работата ти няма да е отегчителна. Ще гледаш на нея като на дар, не като проклятие. Тя ще ти носи удоволствие.

Ще работиш, за да издържаш семейството си, за да заделяш за Божието дело и за бедните. И най-накрая, щесвидетелстваш за Исус с думи и живота си, и ще показваш Божията любов на твоите колеги.

И ако правиш това, тогава те ще видят Исус в теб и ще прославят Бога:

Матей 5:16: „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“

Когато хората знаят, че сме християни и виждат, че си вършим съвестно работата, това би трябвало да ги накара поне малко да поревнуват за онова, което имаме в Исус.

Соломон разбра, че всяка работа под слънцето без Бога, е безсмислена и напразна. Нещо повече, тя се превръща в отегчително занимание и дори в проклятие.

Но тогава, когато поставим Бог в центъра на нашия живот, работата ни придобива нов смисъл. Започваме да гледаме на нея като на Божи дар. И тя носи удовлетворение, даже да е най-нископлатената и непривлекателна работа.

Мартин Лутър Кинг е казал: „Ако един човек е призован да бъде уличен метач, той трябва да мете така, както Микеланджело е рисувал, или както Бетовен е композирал музика, или както Шекспир е писал поезия.“

Той трябва да мете улиците толкова добре, че всички земни и небесни същества да спират и да казват, „Тук живя един велик метач, който върши добре работата си.“ 

Молитва.

--------------
БПЦ "Нов живот" Варна
18.02.2018 г.

Monday, February 12, 2018

Какво те прави щастлив? (Еклисиаст 1:12-2:17)

/проповед/

На съвет на факултета в християнски университет се появява ангел и казва на декана, че за безкористното му поведение и всеотдайната му работа Господ ще го възнагради и той може да избере между богатство, мъдрост или красота. Без да се колебае, деканът избира мъдрост.

Готово! - казва ангелът и изчезва в облак от дим. Всички присъстващи се обръщат към декана, който седи обграден от лек ореол от светлина. Накрая един от колегите му прошепва, „Кажи нещо.“ Деканът ги поглежда и казва, „Трябваше да избера парите.“

Какво е нужно, за да те направи щастлив? Ако имаш богатството на най-богатия българин Васил Божков ще си щастлив ли? Ще си щастлив ли, ако си успешен като Стоичков? Ще те ощастливи ли да си красив като Анджелина Джоли? Сигурно ще кажеш, „Не знам, но ми се щеше да опитам.“

Не са много хората, които притежават богатство, успех и красота като тези. Третият цар на Израел, Соломон, беше един от тях. Той притежаваше всичко. Имаше хиляда жени и наложници, огромнобогатство, международен авторитетнечувана мъдрост. Но нямаше причина да живее. Не беше щастлив. Той беше като някой амбициозен и надарен човек, който се е качил на стълбата на успеха и мисли дали да не скочи от нея.

Миналия път видяхме как в търсене на смисъла Соломон изследва нещата под слънцето, за да достигне до извода, че всичко е суета. Поколенията минаватвятърът неспирно духа накъдето си иска, всичко за човека е досадно, нищо ново под слънцето, всичко е обречено на забрава.

В пасажа, който ще разгледаме сега, от 1:12 до 2:17, той се вглежда в своя житейски опит. Соломон търси удовлетворение в три неща: образованието, удоволствието и мъдростта. Той ни помага да видим, че когато гледаме на всички неща в живота си като на Божии дарове, ние можем да намерим удовлетворение.

1.     Образованието не може да ни направи щастливи.

Еклисиаст 1:12-15: „Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Йерусалим; 13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. 14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра. 15 Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.“

Тук Соломон ни казва, че е предал сърцето си да издири мъдростта относно всичко, което става под небето (ст.13). С други думи, той се впуска да изследва законите във вселената. Предполагам, че е изучавал различни науки – математика, астрономия, физика, философия, теология, литература, музика, изобразително изкуство.

И макар и да е изучил всички тези науки, този труд му се е видял тежък (ст.13), защото много неща не могат да бъдат доказани, като аксиомите например. Макар и да е най-мъдрият човек на земята, всичко за него е хебел или „суета“. Изкривената му представа не може да се изправи. В ума му съществуват много бели полета (ст.15).

Когато Бог даде мъдрост на Соломон, Той го направи най-мъдрият човек на земята (3 Царе 4:30). И тук Соломон се вглежда в постигнатото и заявява, „Ето, станах велик и умножих мъдростта си повече от всички, които са били преди мене“ (ст.16). Ако живееше днес, сигурно щеше да ни каже, „Чували сте за Сократ, Платон и Аристотел, нали? Мислите, че са много умни!?“

С други думи, той самият не може да открие щастието в образованието, при все че вярваше в Бога.

А какво да кажем за атеистичното образование, през което преминаваме днес? По думите на архимандрит Борис Неврокопски, нашето училище "взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак."

Дори Соломон се отказа да дири щастие в образованието и го нарече "гонене на вятъра". Представяш ли си да играеш на гоненица с вятъра? Можеш ли да го хванеш в шепите си? Това е невъзможно! И това занимание „под слънцето“ довежда до „много тъга“ и „трупа печал“ (ст.18). Както е казал Сократ, „знам, че нищо не знам.“

Това води проповедника до желанието да познае лудостта:

Еклисиаст 1:17: „И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието, но узнах, че и това е гонене на вятъра.“

Но в Писанието „лудост“ и „безумие“ са по-скоро аморално поведение, не психически отклонения. Въпреки мъдростта си, Соломон решава да вкуси от живота на безумния човек. Така стигаме доследващата област, в която Соломон търси удовлетворение, удоволствията.

2.     Удоволствията не могат да ни направят щастливи.

Днес много хора живеят за удоволствията. Следват философията „живей за мигаКакто пее Тони Димитрова, „Веднъж се обича, веднъж се живее.“

Соломон реши да опита тази философия на хедониста и да вкуси от всички удоволствия, които животът предлага. Но скоро разбра, че те вгорчават живота.

Първо, той опита с хумора. „Казах за смеха: Глупост е. И за веселбата: Каква полза от нея?“ (ст.2)

Не знам какви шоута на комици е гледал Соломон, но ако са били с толкова лош вкус като тези, които дават по телевизията, го разбирам защо ги нарича „глупост“. Може би си мислиш, че известните комици са много щастливи само защото карат хората да се смеят? Дори и на сцената да забравят за своите проблеми, накрая завесата се спуска, маската пада и празнотата отново идва.

Както се пее в хита на Васил Найденов, „Клоунът“, „Превива цирка кръглия си гръб / щом клоунът танцува неуморно / но външността излята във калъп / разпада се в тясната гримьорна. / На масата е другото лице / разтегнато от смях, наивно бяло, / а истинското в двете му ръце / пред матовото тройно огледало.

След като вижда, че веселбата не помага да прогони празнотата, Соломон опитва да се весели с вино (ст.3). И това не помага. Тогава се захваща с големи строителни проекти:

Еклисиаст 2:4-6 „Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя; направих си градини и паркове и насадих в тях всякакви плодни дървета; направих си водоеми, за да поя от тях насадения с дървета лес.“

Цар Соломон сигурно е искал да си построи своя Едемска градина. Строителната му програма наистина е впечатляваща. Сгради, водоеми, паркове, градини... Само за строежа на храма е използвал 153000 работници в продължение на 7 години!

Ние, Българите, се славим като добри строители от древни времена. Археолозите казват, че първата столица на дунавска България, Плиска, е заемала най-голяма площ сред средновековните градове на Европа – 23 км2! Имала е външен и вътрешен град, всеки със своя крепостна стена. Сред най-красивите сгради в нея били голямата базилика, големият дворец, цитаделата и канския дворец.

Всеки от Българските канове и царе, които са я обитавали, са я правели все по-хубава и хубава. И колкото и горди да са били с построеното, едва ли тази гледка ги е правела щастливи.

Защото това са просто „неща под слънцето“. Притежания, които не носят щастие. Освен огромен дворец, храма и всичко останало, построено от него, Соломон притежаваше много други неща:

Еклисиаст 2:7-8: „купих си слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми; имах още едър и дребен добитък повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим. Събрах си и сребро, и злато, и скъпоценности на царе и области; набавих си певци и певици и насладите за човешките чада – наложници твърде много.“

Соломон имаше слуги, добитък, сребро и злато, наложници, музиканти, които не можеше да изброи. Но нито едно от тези неща не му донесе щастие или радост. Всички знаем поговорката „щастието с пари не се купува“. Но въпреки това, се стремим към притежанията. Както беше казал някой, „Искам само да имам възможност да докажа, че щастието не се купува с пари.“

Един ден двама стари приятели се срещнали на улицата. Единият изглеждал много тъжен. Приятелят му го попитал, „Какво е станало с тебе? Тъжният човек казал, „Сега ще ти обясня. Преди три седмици чичо ми умря и ми завеща 40000 евро.“ „Това са много пари!‘, казал приятелят му. „Да, но преди две седмици, един братовчед, когото никога не съм виждал, умря и ми остави 85000 евро чисто.“ Приятелят му отговорил, „Тогава си много благословен.“ „Ти не разбираш – отговорил тъжният човек. „Миналата седмица леля ми се спомина. Наследих почти 250000 от нея.“ Приятелят му вече бил наистина объркан и казал, „Тогава защо си толкова тъжен?“ „Тази седмица не получих нищо!“

Повечето сте чели романа „Тютюн“ на Димитър Димов. В него главният герой Борис Морев прави главоломна кариера. С безскрупулни средства и хладна пресметливост бедният, но амбициозен младеж става генерален директор на „Никотиана“. Обсебеността му от парите му пречи да се посвети на жената, която обича и същевременно го кара да се ожени по сметка, лишавайки от любов своята съпруга.

След като е загубил любовта си, намира утеха в алкохола. Така материалното богатство погубва Борис. Той умира в Гърцияпогребан от неколцина хора, които не го обичат. На дървен кръст е написано с тебешир името му, което първият дъжд ще измие. Така той не оставя никаква следаслед себе си.

Матей 6:19-21: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. 20 А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; 21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

Където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Къде е твоето сърце?

Соломон отдаде сърцето си на удоволствията, строителните програми, виното и притежанията, но нищо не му донесе щастие. Някой може да помисли, че поне 700-те жени и 300-те наложници сасложили край на търсенето на удовлетворение.

Всъщност, те сложиха край на взаимоотношенията му с Бога, но не и на търсенето на смисъл и щастие. Жените само увеличиха отегчението, празнотата и объркването му.

Дяволът използва много успешно днешната порно индустрия, заблуждавайки мъжете, че като гледат тези филми, ще станат сексуално удовлетворени. Всъщност, специалисти сочат като една от причините за стерилитета у мъжете именно порнографията.

Причината? При гледане на порно се отделя допамин – невротрансмитера, който ни кара да чувстваме удоволствиеКолкото по-често се гледа порнография, толкова повече допамин е необходим на мозъка, за да чувства същото удоволствие и толкова по-трудно мъжът откликва на сексуална стимулация.

Соломон търсеше все по-силни дразнители, но все още беше велик цар:

Еклисиаст 2:9-11: „Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен. 10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд. 11 Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.“

Соломон имаше всичко, което можеше да пожелае. Но нищо не му носеше удовлетворение. Всичко под слънцето беше безсмислено. На думите на Исус „какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марк 8:36) Соломон би отговорил, „Нищо. Не се ползва нищо. Нищо няма да помогне. Можеш да печелиш колкото искаш, да харчиш колкото искаш, да трупаш още и още, да ядеш повече, да пиеш повече, да грешиш повече, но никое от тези неща няма да ти донесе смисъл.

Видяхме, че преследването на образование и преследването на удоволствие са напразни. Трето,

3.     Мъдростта не може да ни направи щастливи.

Според някои коментатори, като един добър проповедник, Соломон обяснява и след това повтаря обясненото. Затова подхваща темата за мъдростта отново в 2:12-16. Но на мен  ми се струва, че докато в предходния пасаж от първа глава той разглежда натрупването на знания, образованието, тук се съсредоточава върху мъдростта като приложено в живота знание.

Той признава, че „мъдростта превъзхожда безумието,“ но дори тя е осъдена на хебел, на суета и забрава. Смъртта, тази неканена гостенка, покосява мъдри и глупави, праведни и нечестиви, вярващи и невярващи. Пред смъртта всички са равни, така че, защо да се стремим към мъдрост?

И не само това. Мъдрият и глупецът са не само равни пред смъртта, но и двамата ще бъдат забравени. „Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени.“ (ст.16).

Интелектуалците се гордеят със своите постижения в науката и очакват, че поне идните поколения ще ги помнят. Но Соломон казва, че това е илюзия. И ученият, както и просякът, ще бъдат забравени. Всъщност, често безумните се помнят повече от мъдрите. Колкото по-луд и безумен си, толкова повече пишат за теб и те дават по телевизията!

И как реагира на всичко това Соломон? Той намрази живота. Той не казва „Мразя живота“, а „намразих живота“ (ст.17).

Това е неизбежната реакция на човека, тръгнал да търси щастието в знанието, удоволствията и мъдростта без БогаДнес ние разполагаме с много повече знания, от времето на Соломон отпреди 3000 години. В лаптопа си един човек може да сложи повече книги, отколкото е имало в Охридската и Преславската и всички древни книжовни школи взети заедно!

Днес имаме много повече време за забавления. Само да желаем, най-великите мъдреци на света са само на едно кликване разстояние. Но заедно с това, никога преди не е имало толкова много нещастни хора, толкова много неграмотни хора, толкова много гладни, болни и отхвърлени.

Цялото натрупано знание не може да ни предпази от тероризъм, войни и конфликтиХарчим милиони за анти-СПИН кампании, но въпреки това, че хората са осведомени, имат безразборни полови връзки.

Имаме повече бизнес консултанти от всякога преди, но непрекъснато стават фалити. Навсякъде се говори за здравословен начин на живот, но здравето на хората се влошава. На пазара има много книги за брака, но въпреки това браковете се разпадат повече от когато и да било.

Още преди 3000 г. Соломон достигна до тази истина. Нито знанието, нито удоволствията, нито мъдростта – сами по себе си, могат да донесат щастие и смисъл в живота. Постиженията не носят удовлетворениеПокорените върхове са суета. Защото, както някой беше казал, когато стигнеш до върха, там няма нищо.

Еклисиаст 1:11б: „И ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.“

Какво означава всичко това за нас днес? Нима трябва да се откажем от образованието? И да обърнем гръб на всяко удоволствие? Да не се стремим към мъдрост от Бога?

Отговорът е в края на 2-ра глава:

Еклисиаст 2:26: „Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост“. Всеки добър дар е отгоре, от Отца на висините (Яков 1:17). Бог е този, който дава добри неща в живота ни. Това са негови дарове.

Той ти е поверил много неща – пари, кола, апартамент, мебели, облекло... Както с образованието, удоволствията и мъдростта, ти можеш да имаш удовлетворение и в тези неща, ако гледаш на тях като на Божии дарове. И ако ги използваш, за да принасяш слава на Исус.

Един вярващ бил попитан как така той дава толкова много за Божието дело и пак притежава голямо богатство. Той отговорил: „Ами, аз го загребвам и изхвърлям навън, а Бог го загребва и изхвърля навътре, а Той има по-голяма лопата.“

Ако споделяш Божиите дарове с другите, ще установиш, че си намерил това, което си търсил. Няма по-голямо щастие от това да даряваме на другите това, което Бог дарява на нас. Няма по-голямо удовлетворение от това да използваш нещата под слънцето за Този, който е над слънцето

Нека се помолим.