Отговорностите на бащата

/проповед/

 

Децата в едно семейство молили родителите си да им вземат хамстер. След като ги врънкали дълго и обещали те да се грижат за тях, родителите им им подарили хамстер. Нарекли го Нати. След като два месеца майката сама чистила и хранела домашния любимец, говорила с едни хора да им го подари.

Децата приели новината за заминаването на Нати леко, макар че едното казало: „Доста време живя с нас, ще ни липсва.“ „Да – отговорила майката – но той изисква твърде много работа за един човек. И тъй като аз съм този човек, аз реших той да си отиде.“ Другото дете казало: „Може би ако не ядеше толкова много и не създаваше такъв безпорядък, можем да го задържим?“

Но майката била непреклонна. „Време е да заведем Нати в новия му дом.“ И добавила – „идете и донесете клетката му“. Децата извикали в един глас ужасени „Нати? Ние мислехме, че каза „тати“!“ После се разплакали.

Само защото някои бащи са абдикирали от отговорностите си не означава, че бащите са непотребни!

Четиригодишните казват: моят татко може да направи всичко! Седемгодишните – моят татко знае много! 12-годишните – е, татко не знае толкова много. 14-годишните: татко е твърде старомоден. 21-годишните: Моят старец не е в час. 30-годишните: какво мисли татко за това? 35-годишните: нека питаме татко, преди да вземем решение.

Не е лесно да си баща в днешния свят. Светът ни кара да сме успешни, да дадем най-доброто на семейството си, да се сравняваме с другите… Много мъже имат погрешен образ за баща, наложен им от светската култура.

Бащата е важен. Повече от 70% от децата на вярващи родители продължат да ходят на църква, когато пораснат. Този процент пада до около 55%, когато само бащата е вярващ и ходи на църква. А ако само майката ходи на църква, само около 15% от децата ще продължат да ходят на църква, след като пораснат.

Децата гледат за духовно ръководство към баща си. Затова, татковци, от вас зависи дали децата ви ще вземат правилни решения.

1.     Бащата като мъж на  Бога

Исус Навиев ни напомни, че е наш избор на кого ще служим. Това се отнася и за нас, бащите.

Исус Навиев 24:15 „изберете днес кому искате да служите“

Ефесяни 5:1 „И тъй, подражавайте на Бога като любезни чада“.

Как бащата може да бъде мъж на Бога? Бащи, ще ви дам три „П“-та, за да го запомните по-добре.

Присъствие: Ние като бащи трябва да присъстваме в живота на нашите деца.

Провели проучване сред децата в началния курс и ги попитали кое харесват най-много у своите татковци. Ето техните отговори:

Когато прекарва време с мене, когато ме изслушва, когато играе с мене, че ме кани да ходим заедно на различни места, че ме оставя да му помагам, че се отнася добре с мама, че ми позволява да кажа какво мисля, че се държи добре с приятелите ми, че ме наказва само когато заслужавам и че не се страхува да признае, че е сгрешил.

Пет от тези отговори изискват време, което да прекарваме с децата си. Децата изписват думата любов така: „В-Р-Е-М-Е“. Ние трябва активно да участваме в живота на децата ни. Колкото и подаръци да им подаряваме на рождените дни и от време на време, това не може да замени нашето присъствие.

Прекарвате ли време с децата си? Някои татковци ми казват, че нямат никакво време с децата, защото се връщат късно след работа. Молете се това да се промени.

А оставяте ли ги да ви помагат в различни неща? Преди няколко седмици Брентън започна да прави курник и покани Джейми да му помага. Той беше много горд, че помага на баща си в този проект.

Според детския психолог Джеймс Добсън, средностатистическият баща прекарва по-малко от минута на ден в разговор със своите деца…

Нашият небесен Баща иска да разговаря с нас всеки ден. Той ни заповядва да се молим непрестанно (1 Солунци 5:17). Той иска да знае проблемите ни, надеждите ни, мечтите ни, и кошмарите ни. Той има време за нас. По същия начин иска и ние да имаме време за нашите деца.

Освен Присъствие, децата ни трябва да виждат в нас…

Почтеност: Ние трябва да се грижим като духовен глава за духовното наставление на децата си. Но освен да ги наставляваме, трябва и да живеем това, което ги поучаваме. Във вторник вечер трябва да се държим по същия начин, по който се държим в неделя сутрин в църква. Защото нашите деца четат разтворената книга на нашето поведение вкъщи.

Един баща бил обикновен автомонтьор, който едва свързвал двата края, но държал на честното си име. Един ден в сервиза му богат бизнесмен докарал луксозния си джип. Колата имала сериозен проблем с електрониката. Заедно с бащата в сервиза бил и 12-годишният му син, който чистел инструментите и попивал всяка дума на баща си.

Докато разглобявал таблото на автомобила, бащата открил, че под една от корите била скрита пачка с евро. Били 5 000 евро в големи банкноти, вероятно забравени от бизнесмена.

Очите на сина му светнали:
– Татко! С тези пари можем да платим кредита, да ми купиш лаптоп за училище и да отидем на море! Този човек е милионер, няма и да разбере, че ги няма!

Бащата погледнал пачката, после погледнал сина си право в очите и казал:
– Синко, тези пари не са наши. Може да сме бедни, но хлябът на масата ни се пече с честен труд.

Когато бизнесменът дошъл да вземе джипа си, бащата му дал ремонтираната кола... заедно с намерените пари. Бизнесменът замълчал, изненадан. Впечатлен от честността, той не само платил щедро за ремонта, но и оставил на автомеханика голям бакшиш от 500 евро пред очите на момчето.

Почтеният баща може да не остави на децата си апартаменти или банкови сметки, но ще им остави най-голямото наследство – ще ги научи на честност.

Присъствие, почтеност… И третото „П“…

Подражаване: Най-висшият призив на бащата е да отразява Божията благодат, дисциплина и безусловна любов.

Както някой е казал, „Едно дете е малко вероятно да нарече Бог свой Баща, освен ако не види нещо от Бог в своя баща.“

1 Йоан 4:8 „Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.“

Нашите деца разбират кой е Бог по това как ние се отнасяме с тях. Те имат нужда да видят Божията любов в нас – към тях и към нашата съпруга. (Както се отнасяме към съпругата си, така и нашите синове един ден ще се отнасят с жените.)

Ако се стремим да правим това – ако присъстваме в живота на децата ни, ако сме почтени и живеем на дело вярата си и ако подражаваме на нашия Небесен Отец, това ще ни направи успешни бащи!

А ако не можем да имаме деца? Спомнете си, че именно в такива ситуации Бог ни подготвя за големи благословения. Ана дълго страдаше за това, че няма деца. Но когато предаде този си копнеж на Бога и направи оброк на Господа да посвети детето си в служение на Бога, Бог чу молитвата ѝ и тя роди Самуил.

По-късно Самуил се превърна в съдия и пророк на Израил, който помаза първия цар, Саул.

Първо е покорството и след това благословението. Покорството предхожда благословението.

Когато ние подражаваме на Бога, тогава децата ни виждат колко реален е Бог. Ние не сме призовани като родители да даваме на децата си всичко, което искат. Ние сме призовани да им даваме това, от което имат нужда. Всички деца се нуждаят от Бога!

Колко често децата ни са ни виждали на колене в молитва пред Бога? Дяволът мрази християнските семейства и се опитва всячески да ги унищожи. Ние трябва да воюваме в молитва за дома и семейството си!

Бащата е Божий мъж, когато тези 3 „П“-та характеризират живота му – присъствие в живота на децата, почтеност във всичко и подражаване на Бога.

Ако трябва в една дума да обобщим ролята на бащата, тя е…

2.     Бащата като свещеник в семейството (да се поучим от примера на Йов)

Бог е призовал бащата да е духовен глава на семейството си.

Спомнете си Йов (неотдавна разглеждахме книгата Йов). Като свещеник на семейството, Йов се молеше на Бога за децата си и принасяше жертви за тях.

Йов 1:5 „Йов пращаше за чадата си и ги освещаваше, като ставаше рано сутрин и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях…

Той ставаше рано сутрин да се моли за децата си. Поверявал ги е на Бога още от изгрев слънце. Колко от вас, бащи, ставате рано, за да се молите за децата си? Принасяш ли молитвата си като жертва за децата си сутрин?

Да си свещеник у дома означава да наставляваш децата си в Божиите истини и да живееш според тези истини. Да ставаш преди всички, да водиш семейството си на църква и децата си до олтара. Защото, както казва Джордж Хърбърт, „Един баща струва колкото сто учители!“

Твоят дом, татко, трябва да бъде малка църква, малка семинария, в която ти си поставен да служиш като свещеник, пророк и преподавател и да изявяваш на децата си истината на Божието слово. Учи ги да наизустяват десетте заповеди, Господнята молитва, ключови стихове и истини от Словото.

Наставлявай ги относно необходимостта от новорождение и лично покаяние. От малки трябва да знаят, че Исус дойде, за да умре и плати цената за техния грях чрез вяра в Него. Говори им за изкупителната кръв на Христос и за силата на нейното действие. Води децата и съпругата си в молитва. Създавай у дома атмосфера, която е пропита с благоуханието на Христос.

Ако не поемеш ролята на любящ духовен водач в семейството си, не можеш да бъдеш истински глава на семейството си.

И тогава каква полза от това, че си научил детето си на разни умения, че си го дал да спортува, да свири на пиано или да учи чужд език, ако не си се погрижил за вечната му душа!

Не искам да съм на мястото на баща, чиито деца осъзнават в зряла възраст, че баща им дори не се е опитал да им разкаже кой е Бог и как иска ние да живеем.

Много български бащи казват, „Аз не вярвам, нека жена ми се погрижи за това.“ Или, „Аз вярвам, но нямам време да възпитавам децата в страх от Господа.“ Такъв баща кара дяволът доволно да потрива ръце.

Много бащи дават на децата си да опитат вино или бира на 3 годинки. Когато стане на 5 години, бащата на драго сърце ще му купи костюм на Спайдърмен. Когато е на 7, ще го водят на тренировки в сряда и в неделя. Когато е на 9, телефонът ще бъде негов пръв приятел.

Когато е на 13, ще каже на родителите си, че неговите съученици си лягат в 1 ч. и те ще му позволят да си ляга когато иска.

Когато са на 16, ще му подарят кола. И един ден ще му се обадят от районното МВР и ще кажат: „Синът ви е при нас. Доста е загазил.“ И бащата ще извика в телефона: „Моето момче? Загазило? Това не може да е моят син.“ Но е.

Поуката е, че желязото се кове, докато е горещо.

Помните ли Михаела – момичето, участвало като примамка в жестокото убийство на Младежкия хълм в Пловдив? Оказа се, че баща ѝ е бил запален любител на конспиративни теории и очевиден почитател на чашката.

В профила му изпъкват редовни гаври с украински бежанци, расистки колажи срещу емигрантите и бленуване по тоталитарното минало. Запива щерка си когато е само на 11 години. Заплашва, че aко някой посегне на дъщеря му, ще отсече ръката му. Казва „Бог прощава, аз не!“

Чудно ли е, че дъщерята на този човек става основният подстрекател тийнейджърите да инквизират зловещо този нищо неподозиращ човек?! Oмразата срещу малцинствата и чужденците се предава от родители на децата им и неусетно се превръща в насилие срещу всеки произволен човек.

Като него са хиляди в България. Как стигнахме до тука? Защо бащите не само абдикират от отговорността си да възпитават, но и с лошия си пример осакатяват морално и духовно децата си? Отговорът е: защото са пренебрегнали Ръководството за възпитание – Библията. Ако я четяха, щяха да се справят много по-добре с ролята си на баща. Библията казва в…

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Ролята на църквата и на всеки от нас, всеки отделен вярващ е, да свидетелстваме на татковците около нас за Бащата на бащите, за нашия Авва. Защото тяхната роля за промяна в семейството и оттам в обществото е ключова!

В заключение, бащата християнин трябва да е мъж на Бога. Това означава той да присъства в живота на своите деца. Не само да ги наставлява, но и да живее това, което ги поучава. Да отразява Божията благодат, дисциплина и безусловна любов. С една дума, бащата трябва да е свещеникът в семейството – да се моли, да наставлява и да дава пример като духовен водач в семейството. Амин!

________________________

27.09.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Докато смъртта ни раздели

 

Увод

Един мъж казва на приятеля си: „Жена ми каза, че бракът ни ще продължи, докато смъртта ни раздели.“ Приятелят му го пита: „И как вървят нещата?“ Мъжът въздиша и отговаря: „Ами, струва ми се, че вече започна да губи търпение, а и честно казано... напоследък започвам да се чувствам доста несигурно, когато тя е в кухнята.“

Както видяхме и от тази история, във всяко семейство има проблеми от време на време. Библията казва, че всички ние сме грешници, никой не е съвършен, затова няма съвършен брак.

Затова е важно да знаем какво Библията казва за брака – за библейските основания за брака и за ролите в него. Ще разгледаме ролите в брака следващите седмици, а днес искам да говорим за библейските основания на брака.

Какво означава брака и как можем да имаме успешен брак във време, което се характеризира с разтрогнати връзки и разводи?

Нека първо видим какво е брака. Ето една добра според мен дефиниция: „Бракът е установено заветно взаимоотношение между един мъж и една жена, основано на публичен обет за доживотна вярност.“ Тук виждаме три неща.

1.     SLIDE Бракът е установено заветно взаимоотношение.

На първо място, бракът е установена, заветна връзка. Когато казваме, че това е „установена“ връзка, имаме предвид, че в брака има определен ред или разграничение на ролите. „Заветно взаимоотношение“ пък означава, че между двамата брачни партньори има сключен свещен завет.

SLIDE Първо, бракът е картина на установените взаимоотношения между Троицата.

Битие 1:26-27 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. ²⁷ И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“

Интересното тук е, че Бог говори за себе си в мн. ч. Единството на мъжа и жената в брака сочи към единството на Бог в Троицата. Бог е един, но е в три Личности. Съпругът и съпругата са една плът, но две личности.

Бог е установил порядък в Троицата. Отец, Син и Святия Дух са равни, но Синът доброволно се покорява под Отца, а Святият Дух доброволно прославя Христа. В триединството има съвършена любов и субординация сред трите личности на Бога.

По същия начин в брака има порядък. Съпругът и съпругата са равнопоставени партньори в брака, но Бог е установил ред и там.

SLIDE 1 Коринтяни 11:3 „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“

Мъжът е глава на жената, Христос е глава на мъжа, а Бог е глава на Христос. Но и мъжът, и жената са взаимнозависими.

SLIDE 1 Коринтяни 11:11-12 „Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа; защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.“

Жената идва от мъжа, а мъжът се ражда от жената. Виждаме как в брака има ред, равнопоставеност и взаимозависимост, както и в Троицата.

SLIDE Бракът е умален образ на заветните взаимоотношения на Бог с неговите люде.

В СЗ бракът е картина на заветните отношения на Бог с неговия народ.

Исая 54:5 „Защото твой съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на силите; и Изкупителят ти е Святият Израилев, Който е наречен Бог на цялата земя.“

Тук и на много други места Бог използва метафората на брака, за да илюстрира заветните взаимоотношения с Израил.

SLIDE В НЗ бракът е картина на взаимоотношенията между Христос и Неговата църква. Йоан Кръстител казва в

Йоан 3:28-29 „Не съм аз Помазаникът, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца.“

В Откровение на Йоан 19:6-9 виждаме славната картина на сватбата на Агнеца с невястата, Църквата. Следователно, бракът е картина на нещо много по-голямо от самия него. Той е важен, но сочи към една още по-велика реалност. Бракът не е просто договор, той е установени заветни взаимоотношения, които трябва да отразяват Божиите установени взаимоотношения в Троицата и Божиите заветни взаимоотношения с Неговите люде.

2.     SLIDE Бракът е между един мъж и една жена.

В миналото всеки е вземал за даденост тази азбучна изстина. Но днес някои я подлагат на съмнение. В някои страни еднополовите бракове вече са легализирани.

Но какво казва Библията по въпроса?

Битие 2:18 „И Господ каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.“

Тук се казва, че не е добре за човека да е сам. Това е първото „не е добре“ в Библията. И Бог веднага се погрижи да създаде помощник на мъжа – не роб или слуга, но някой който да му помага и да го подкрепя. И мъжа, и жената са създадени по Божий образ и са равнопоставени в това взаимоотношение.

Те трябваше да се плодят, да се размножават и да населят земята, но това трябваше да става в контекста на брака. Бракът беше създаден като институция веднага след сътворението – много преди Бог да установи други институции като държавата и църквата. Това ни показва, че семейството е много важно за Бога.

SLIDE Битие 2:21 „Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.“

Както казва библейският коментатор Матю Хенри, „Жената не беше направена от главата му, за да управлява над него, нито от нозете му, за да я тъпче, но от страната му, за да е равна с него, под мишницата му, за да бъде защитена и близо до сърцето му, за да бъде обичана.“

На урока в неделното училище децата учили, че Ева била създадена от реброто на Адам. Няколко дни по-късно, когато го заболял корема, едно от момченцата казало: „Мамо, мисля че ще имам жена.“

Видяхме, че бракът беше установен като институция веднага след сътворението като съюз между един мъж и една жена. В Новия завет виждаме, че Исус потвърди тази истина.

SLIDE Марк 10:6-8 „от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и двамата ще бъдат една плът…“

Поради всичко това, хомосексуализмът е заклеймен като грях.

SLIDE Левит 18:22 „С мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота.“

Когато Павел пише за последствията от отхвърлянето на Бога на църквата в Рим, казва:

SLIDE Римляни 1:26-27 „Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже…“

Библията осъжда хомосексуалните отношения като грях и форма на сексуална неморалност и не приема еднополовите връзки за брак. Бракът е само между мъж и жена.

Дотук видяхме, че бракът е установени, заветни взаимоотношения между един мъж и една жена. Трето, бракът се основава на публичен обет за доживотна вярност.

3.     SLIDE Бракът е публична институция.

Важно е да разберем, че бракът не е личен въпрос. За да се сключи брак е нужно да се направи публичен обет, признат от властите.

След като Бог направи жената, за да бъде тя помощник на мъжа, четем в…

Битие 2:22-23 „И Господ Бог … я доведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа е взета.“

Тук Бог представя Ева на Адам. Това е първата брачна церемония! Тя е публична, защото е извършена пред Бог като върховна власт. Други свидетели не е имало, ако не броим жирафите, слоновете и динозаврите наоколо. Това е истински брак!

Слушах по радиото дебат на тема трябва ли да има брачна церемония и сватба или хората могат да живеят заедно и без брак, стига да се обичат. Познайте коя позиция победи в дебата! Точно така, втората…

Но ето Библейската истина: всякакви лични обети, обещания, уверения между двамата са всичко друго, но не и брак. За да има брак е нужно да има публичен обет между мъжа и жената, признат от властите в съответната държава.

Това виждаме и от следващия 24-ти стих:

SLIDE Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Това „оставяне“ от страна на мъжа и на жената е публичен акт. Те обявяват на своите роднини и приятели, че напускат семейството в което са родени, за да създадат друго. Което означава също, че преди това е нужна и благословията на родителите!.

И чак когато това оставяне стане факт, мъжът и жената ще се привържат (глаголът е „даваг“, прилепвам) един към друг емоционално, психически и духовно, и ще могат да станат една плът, т.е. да консумират брака си.

Тоест, о-ставянето става преди ставането една плът. Днес хората слагат каруцата пред коня, което им създава много проблеми. Именно затова разводът е толкова болезнен, защото е все едно да се опиташ да разлепиш два залепени листа. Не можеш да го направиш, без да нараниш и двата.

Според Джеймс Сиси, автор на книгата „Войната за чистотата“, консумирането на брака чрез полово единение е всъщност подпечатване или ратифициране на брачния завет. Защо?

SLIDE В древни времена в Близкия изток, когато се сключвали споразумения, след края на преговорите се заколвали жертвени животни. После животното се разсичало на две половини, а сключващите съглашението преминавали по окървавената почва между тях, като изричали думите: „Нека това, което сполетя животното, да се случи с онзи от нас, който дръзне да наруши завета!“

Ще кажете, какво общо има това с брака? От огромно значение е, че брачният завет се консумира именно с полово сношение – така единството между двамата се подпечатва с проливане на кръв.

Може би затова Бог е създал мъжа и жената именно така – като мъжкото тяло пробожда, а женското бива прободено. Така ние изговаряме клетвата с нашите венчални обети, а после я подпечатваме с нашите тела. Както казва един друг автор, „сексът е Божият печат.“

Някой ще попита, след заветното консумиране на брака трябва ли да го правим пак? Много мъже се оплакват, че трябва дълго да умоляват съпругата си, преди да се наслаждават на полов акт. Отговорът е, че и след заветното консумиране сексът продължава да служи като израз на заветното единство и отражение на единството на Отец, Сина и Духа, и единството между Христос и църквата.

Ако от нас се очаква да вземаме често участие в Господната трапеза и да си припомняме нашия завет в Христовата кръв, защо ни е трудно да схванем, че бракът включва и редовното и постоянно изражение на заветна любов и вярност чрез половото сношение? Както казва Павел,

SLIDE 1 Коринтяни 7:5 „Не се лишавайте един от друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време.“

Виждаме, че бракът е създаден да бъде най-интимният съюз. Съпругът и съпругата стават едно, както Бог е един. И това става не чрез семейна или кръвна връзка, а чрез брачен обет.

И Исус казва,

SLIDE Марк 10:9 „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“

Това е една от причините, поради които на християните е заповядано да се женят само за християни. Бог ви свързва да сте едно физически, социално, емоционално и духовно. Но вярващ и невярващ не могат да са едно в духовен смисъл, затова ако се ожениш за невярващ, ти ще бъдеш лишен от този важен аспект на единството, който Бог е планирал за теб.

И Божият план е бракът да е до смъртта на единия от двамата. Затова бракът трябва да се характеризира с доживотна вярност, която изразяваме с нашата брачна клетва или обет: „докато смъртта ни раздели“. Бракът е посвещение за цял живот.

Брачният обет не е: Аз ……., вземам теб ……….. за моя жена, да те имам в добро и зло, в богатство и бедност, в здраве и болест… докато любовта ни свързва/ докато те харесвам / докато ми омръзнеш… Не, бракът е доживот.

SLIDE Брачният завет включва и обещание за сексуална вярност. Седмата заповед е „Не прелюбодействай!“ (Изход 20:14)

Най-мъдрият човек на земята е казал,

Притчи 5:15, 18 „Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец… Да бъде благословен твоят извор и се весели с жената на младостта си.“ 

Брачният обет е сърцевината на брачните взаимоотношения. „Аз обещавам да съм ти верен… Аз обещавам да съм ти вярна.“ Авторът Уолтър Уонгърин казва, „Даденото обещание, обещание което правим пред свидетели, което е било чуто и запомнено, и на което се доверяваме – това е основата на брака. Не емоциите. Не дори любовта. Не физическите желания, личните нужди или сексуалността. Не практическата страна на съвместния живот… А обещанието, обетът, е това, което прави брака.“

SLIDE Бракът е картина на взаимоотношенията в Троицата и на взаимоотношенията на Бог с неговия народ. Затова бракът е доживотно посвещение и посвещение за сексуална вярност. Разводът разрушава обета за посвещение за цял живот и картината на Божието единство.

Прелюбодейството разрушава обета за сексуална вярност и картината на Божията вярност към людете му. Бракът е свидетелство за тези истини за Бога. Той е установени заветни взаимоотношения между един мъж и една жена, основани на публичен обет за доживотна вярност.“

Заключение

Накрая, как можем да приложим в живота си тези истини?

Първо, бракът е Божия идея, следователно ние трябва да утвърждаваме библейските основи на брака. Не да сме политически коректни, а библейски коректни. Ако някой ни пита дали одобряваме хомосексуалните бракове, да отговорим че поддържаме Библейското гледище за брака, след което да споделим дефиницията за брака, която разгледахме днес.

Второ, Бог е замислил брака да бъде контекстът, където мъжът и жената могат да бъдат максимално интимни помежду си. Затова един вярващ не трябва да се жени за невярващ.

Трето, бракът е посвещение за цял живот, докато смъртта ни раздели. Затова не трябва да встъпваме в него лековато, но да го правим след много молитва и съветничество. Затова в нашата църква аз се срещам с младата двойка за предбрачно съветничество преди да ги венчая.

И накрая, бракът е умалена картина на Бог, затова той е свещен и трябва да спазваме брачния си обет дори когато стане много трудно. И да не се лишаваме от полово сношение, защото сексът е израз на нашето единство, на единството в Троицата и на Христос с църквата.

Бракът е един от най-големите дарове за хората. Но в нашата култура сме изгубили много от аспектите на този дар, защото сме изоставили Библейските основи за брака. Но ако ги разбираме, ще можем да имаме добри бракове и с това да влияем на културата около нас.

Молитва.

________________________

20.09.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна 

Уроци за учебната година и не само

/проповед/

Увод

В навечерието на 15 септември сме. Един мъж казал: „Преди много години на тази дата ме излъгаха, че ако уча няма да работя…“ А една жена писала: „Чудя се как съм завършила училище без родителите ми да са ме поздравявали във фейсбук за първия учебен ден…“

Само след няколко дни започва учебната година. Повечето деца не обичат да ходят на училище. Май родителите се вълнуват повече от децата. От вълнения покрай първия учебен ден едни родители взели букета, но забравили да вземат детето.

Деца, вие радвате ли се, че свършва ваканцията и отивате на училище? Може би сега не ви харесва, но след време ще видите и добрите страни на живота в училище.

Снощи бях на среща на класа от гимназията. Догодина ще станат 40 години от завършването ни! Не мога да повярвам, че  са минали толкова много години. Макар и да не ми харесваха някои от предметите, които изучавахме, обичах да ходя на училище, най-вече за да се видя със съучениците ми.

Затова организирам и ходя на срещи на класа. И всеки път имаме много хубави разговори за вярата!

Деца, вдругиден вие се връщате в училище (някои отиват за първи път). Може и да не ви харесва, но нямате избор! Затова искам да ви напомня три важни неща, които би трябвало да знаете и които биха ви помогнали да имате едно пълноценно време в училище.

Първо, да почитате родителите си. Второ, да не се водите по акъла на съучениците си и трето, да направите Исус ваш Господ и Спасител.

1.     Почитайте родителите си.

Изход 20:12: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята…“

Колосяни 3:20: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.“

Тук не пише покорявайте се само от време на време, или само когато сте съгласни. Покорявайте се във всичко (стига то да не противоречи на Словото)! Ако не слушате родителите си, може да си имате неприятности.

Едно момче казало на баща си: „Тате, директорката ми каза да те поканя на малка родителска среща в училище“. „Колко малка, сине?“ „Аз, ти и директорката.“

И аз трябваше да науча по трудния начин, че трябва да слушам нашите. Майка ми ми казваше да не бягам вкъщи. Но веднъж, докато се гонехме със сестра ми, съборих и счупих телевизора. После баща ми се върна от работа … и оттогава не съм бягал вкъщи.

1 Петър 2:13 „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт…“ Това означава да се покорявате на всички – на родителите си, на учителите, на учителките в неделното и т.н.

Навремето ни изпращаха при директора за непристойно поведение в клас. Някои учители дори ни стискаха по врата или ни дърпаха ушите, за да ни накажат. Сега, за добро или зло, това е забранено. Но както и да ви наказват сега, няма да е приятно.

1 Петър 2:17 „Почитайте всички хора…“

В училището, където учиш, има най-различни учители. Млади и стари, опитни и неопитни, морални и неморални, строги и либерални. Но всеки от тях е създаден по Божи образ и подобие и като такъв има достойнство, което трябва да уважаваш – без значение дали харесваш човека или не!

Да уважаваш учителите обаче не означава да се съгласяваш с всичко, което ти преподават!

Една учителка по биология казала на учениците: „Деца, вселената е възникнала напълно случайно от хаоса. Няма никакъв Създател.“ Един ученик вдигнал ръка и казал, „Г-жо, когато видим една картина, ние знаем, че тя е нарисувана от художник. Когато видим една сграда, знаем че е проектирана от архитект. Ако картината и сградата не могат да възникнат случайно, как вярваме че е възможно тази сложна вселена и всички комплексни форми на живот на земята да са възникнали случайно?!“

Можем да се отнасяме с уважение дори когато не сме съгласни с някого.

Но ако почитаме родителите, учителите и другите хора, на които Бог е дал власт над нас, това ще ни спести много проблеми. Научете този принцип, той е валиден за целия живот. Ако го спазвате, ще бъдете благословени!

Когато родителите ни казват да учим и да си напишем домашното, когато ни казват да си подредим стаята и да почистим с прахосмукачка, когато ни събуждат рано за църква, покорявайте се.

2.     Не се водете по акъла на съучениците си.

Това означава да не правиш всичко, което правят другите и да не се огъваш под натиска на другите.

Римляни 12:2 „И недейте се съобразява с този свят, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си.“

Притчи 1:15 „сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им“.

Когато аз бях ученик се случваше някой учител да не дойде за час. Правилото беше да го изчакаме 15 минути и ако не дойде, тогава часът може да се счита за свободен. Но се случваше някой съученик да каже, „Какво ще чакаме, хайде да се пръждосваме оттука.“

Знаех, че не е правилно, но понякога съм се поддавал на натиска и съм тръгвал с останалите. Какъв срам беше, когато веднъж учителят се върна и чете конско на всички!

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Някой е казал, „Ако си легнеш с кучета, ще се събудиш с бълхи.“ Ако не искаш да имаш бълхи, не си играй с бездомни кучета. Ако не искаш да ругаеш, не се движи със съученици, които ругаят. Ако не искаш да си навличаш бели, не играй с беладжии.

Ако някой ти каже, „Ела да направим еди какво си…“ и знаеш, че това не е редно, не отивай!

Един паяк изплел красива паяжина в една стара къща. Той я поддържал чиста и лъскава, за да влизат мухи в нея. В минутата, в която хванел „клиент“, той го изяждал до шушка, така че останалите мухи да не се усъмнят.

Тогава един ден покрай чистата паяжина прелетяла с бръмчене една сравнително интелигентна муха. Старият паяк излязъл и казал: „Влез и поседни с мен.“ Но сравнително интелигентната муха отговорила: „Не, господине. Не виждам други мухи в къщата ви, а аз няма да влизам сама.“

Малко след това тя видяла долу на пода голяма тълпа от мухи, които танцували върху парче кафява хартия. Тя се зарадвала! Не се уплашила, тъй като там имало много други мухи. ТАКА ЧЕ ТЯ СЕ НАСОЧИЛА ЗА КАЦАНЕ.

Точно преди да кацне, една пчела прелетяла бързо покрай нея и извикала: „Не кацай там, глупачке! Това е лепкава лента за мухи!“ Но сравнително интелигентната муха отвърнала: „Не ставай смешна. Тези мухи танцуват и си прекарват добре. Има голяма тълпа. Толкова много мухи не могат да грешат.“ И сами можете да се сетите за останалата част от историята.

Така че, бъдете умни. Това, че всички правят нещо, не го прави правилно. Не следвайте тълпата.

3.     Направете Христос Господ на вашия живот.

Колосяни 2:6-7 “ И така, както сте приели Христос Исус, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение.“

Деца, ако сте до 12 годишна възраст, насърчавам всички да ходите на неделно училище. Там ще научите кой е Исус, какво е направил за вас и защо трябва да се учите от Него. Неделното училище е голямо благословение за нашата църква. Насърчавам ви да каните в него и други ваши приятели от училище! Ако повече деца ходят на неделно, в България ще има по-малко лентяи, хулигани и престъпници!

Но знаете ли, че не винаги е имало неделно училище?

Движението на неделните училища било основано от един издател на вестник в Англия, Робърт Райкс. През 1780 г. той забелязва, че много бедни деца работят шест дни в седмицата, а в неделя, единствения си свободен ден, скитат по улиците, без образование и без никакво духовно наставление. Това го подтиква да започне да организира занятия в неделя, като наема учители, които да учат децата да четат и да използват Библията като основен учебник.

Но тогава архиепископът на Кентърбъри свикал епископите, за да обсъдят какво може да се направи, за да бъде спряно това. Според него това било нарушение на Изход 20:8 („Помни съботния ден, за да го освещаваш“).

Въпреки тази съпротива движението не само оцеляло, но се разраснало изключително бързо.

Трябва да сме благодарни, че имаме учители, които жертват време, труд и усилия, за да подготвят и провеждат уроците в неделното училище!

Но само неделното училище не е достатъчно. Затова се обръщам към родителите. Не е достатъчно децата ви да чуват за Бог веднъж седмично.

Установете време за семейна дискусия върху Библията и молитва всяка вечер или поне 2-3 пъти седмично. За нас като родители това е било най-пълноценното време, което сме имали с децата си.

Започнете с най-известните истории в Библията, а след това говорете и за други пасажи. Питайте децата какво биха направили те на мястото на библейските герои и какво научават от този пасаж за Бог, за Исус, за греха и т.н.

Моят зет Брентън беше научил Джейми и Руби (на 5 и 3 години съответно) да казват наизуст адаптираната за деца версия на Уестминистърския катехизис! Те знаят повече за Бог от някои възрастни тук!

Изградете навик у децата си да четат Библията и да се молят всеки ден. Когато Исус е техен Господ, те не само ще станат по-добри хора, но когато повярват в Него, ще бъдат спасени за вечността!

Много от децата и тийнейджърите имат любими филмови звезди. Кои са вашите? Моите внуци обичат Пес Патрул. По-големите от вас може би гледате „Отвътре навън 2“?

Или, ако гледате футбол, може би харесвате Меси или Роналдо? Букайо Сака, Марк Геи и Жереми Доку? Когато Доку отбеляза гол в Шампионска лига и журналистите започнаха да го превъзнасят като „новата голяма звезда“, той отговори: „Не гледайте към мен. Гледайте към Исус.“

Към кого гледаш ти? От кого се учиш? Всеки човек рано или късно разочарова. Само Исус никога няма да те разочарова, защото Той е Бог – Божият Син и Спасителят, който умря на кръста за нас!

Затова, скъпи деца и тийнове, направете Исус ваш Господ, Спасител, Цар, Учител и Герой! Вярвайте в Него, доверявайте Му се, покорявайте му се и живейте за Него!

Преди години едно 9-годишно дете обрало банка. Представяте ли си? Дете на 9 години! Това е най-младият банков обирджия в световната история. Но той нямаше да обере банка, ако бе почитал родителите си, ако не се водеше по акъла на приятелите си и ако беше направил Исус Свой Господ и Спасител.

Молитва

___________________

13.09.2026

БПЦ "Нов живот" Варна

Войната срещу силите на мрака

/проповед/

Братя и сестри, ние сме във война.

Всяка война е носила на човечеството терор, варварство, жестокост, агонизиращи умиращи и безнадеждни поробени или опечалени мъже, жени и деца. Недалеч от нас се води една война от ново поколение – с дронове и изкуствен интелект се поразяват обекти на противника. Докато Русия, която започна войната, насочва ракетите си срещу гъсто населени райони, Украйна неутрализира нефтопреработвателните предприятия. Но всичко това носи огромни разрушения, жертви и скръб.

Но колкото и да е отвратителна войната, не бива да забравяме че освен жестокост и варварство тя изважда на преден план и най-достойни и благородни постъпки, като саможертва, посвещение, любов и изобретателност в лицето на невъзможни трудности. Тези постъпки са възпяти в песни, легенди и стихове, като тези от „Опълченците на Шипка“ на Вазов:

„защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!“

По време на война много хора проявяват героизъм. Но Библията осъжда войнстващия дух.

Яков 4:1-2 „Откъде произлизат боеве и откъде – препирни, между вас? Не е ли оттам – от вашите сладострастия, които воюват в телесните ви части? ² Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.“

Но интересното е, че за да изобрази природата на християнския живот, Святият Дух използва метафората на войната. И това е много подходяща метафора, защото същата смелост, жертвоготовност, лоялност, издържливост, изобретателност и сила да се биеш до края, трябва да характеризира живота на християнина.

Всъщност, християнският живот е война. Другите войни бледнеят на фона на тази истинска война, в която се впуска всеки християнин, когато предаде лоялността си на Исус. Затова преди да повярва, всеки трябва да помисли за цената, която трябва да плати. Защото когато признаеш Исус за Спасител и Господ, ти се вливаш в редиците на армия.

И тук няма възможност за уволнение. Можеш да дезертираш, но не и да се уволниш.

Борбата срещу света

Апостол Йоан казва, че има три фронта, от които можеш да очакваш атаки.

1 Йоан 2:16 „Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надмеността в живота, не е от Отца, но от света.“

Апостолът говори за три похоти – на плътта, на очите и на гордостта (смъртоносното трио).

Какво е похот? Похотта е желание, което е превърнато в бог. Но ако основна цел в живота ти е да ядеш (да спортуваш, да спиш, да правиш секс, да играеш на компютърни игри и т.н.), това е идолопоклонство, защото то нарушава твоето служение и посвещение на Бога.

С помощта на Ивайло Генчев вече видяхме как да водим битка с изкушенията. Но светският дух не се заключава само в притежанията и физическите удоволствия, които сме превърнали в бог, на който се покланяме.

Като християни ние сме обградени от светски хора, чийто начин на живот ще се сблъсква с нашия начин на живот. Някои ще ни отхвърлят, други ще ни намразят или дори унижават. Исус каза,

Йоан 16:33 „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“

В резултат на това някои християни прекъсват почти всички свои контакти с нехристияни и се затварят в своето християнско гето. Манастирите са паметници, свидетелстващи за това. Модерният начин на изолиране от света е да банваш приятели във фейсбук, които са те наранили с изказванията си.

Но Исус не ни призовава към изолация. Ние не трябва да сме от света, но сме В света.

С Ваня отидохме на разходка в Морската и седнахме в едно заведение на цаца и картовки. Когато ни ги донесоха, и двете бяха безсолни затова посегнах към солницата, но тя нищо не пускаше. Взех солницата от съседната маса – също без успех.

И тогава погледнах в дупчиците – всички бяха запушени от залепналата от влагата сол в тях. Взех клечка за зъби и ги пробих. Така успях да осоля цацата и картовките.

Когато ние сме в запечатани солници, не можем да бъдем сол на света. Когато светлината е под шиника, тя става безполезна, защото никой не я вижда.

Когато се затворим в стените на нашата църква, ние се превръщаме в обсадена църква. И дяволът харесва това.

Следователно, в нашата битка със света, ние трябва да мразим и отхвърляме неговия дух. Трябва да сложим решителен край на склонността си да се покланяме на храна, сън, секс или красиви притежания и репутация. И това може да стане само когато позволим на Исус да стане наш Господ.

И когато възникне конфликт между покорството ни на Христос и нещо друго, което по принцип не е лошо, Христос трябва да получи първенство. Например, може много да ни се ходи на плаж и единственото свободно време, което имаш да е по време на църковната служба или друго събитие в църква. Твоят избор показва на кой бог се покланяш.

Понякога, когато попитам някого, защо не дойде на служба или на Библейско изучаване, той казва, „Бях уморен“. Но вместо да легне рано и да се наспи, същият този човек си ляга късно, защото гледа тв или браузва в интернет!

Или, някои студенти се страхуват, че ако дойдат на църква по време на сесия, няма да имат време да се подготвят за изпит. Така страхът заплашва да победи вярата.

Само когато възприема отношението на войник и престана да се тревожа за последствията и се подчинявам на заповеди, моят страх може да се изпари и да си върна мира. Да, може и да ми е трудно на изпита, но на кого е лесно по време на война! Павел казва на Тимотей,

2 Тимотей 2:3 „Съучаствай в страданията като добър воин Исус Христов.“

Битката срещу плътта

Когато Павел използва думата „плът“ той има предвид не само желанията на плътта, но и навиците, инстинктите и нагласите на ума и тялото, които носим в себе си от времето преди да срещнем Христос. Когато говорихме за святост казахме, че няма конфликт между това да се предаваме на Святия Дух и да предприемем активни стъпки да преодолеем тези стари навици.

Римляни 7:23 „но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“

Тук отново виждаме, че ние трябва да воюваме непрекъснато. И много християни се обезсърчават и губят битката именно тук, защото във война високият морал е жизнено важен за победата.

Ние можем да бъдем ранени в битката. Можем да бъдем повалени. Но истинският войник е този, който става отново и продължава да се бие.

Чували ли сте за полк. Константин Каварналиев? В Междусъюзническата война през 1913 г. гръцката армия атакува и изгаря до основи гр. Кукуш в Македония. Местното българско население е заплашено от клане и хиляди жени, деца и старци хукват на север в опит да достигнат пределите на Стара България.

Единствената пречка пред гръцката армия да ги настигне и избие в гръб е тесният планински проход край Дойран. Точно там полковник Каварналиев организира своята отчаяна отбрана. Българите се бият в съотношение 1:14 и задържат гърците цели три дни – достатъчно време, за да може колоните от бежанци да преминат границата.

В последния ден полковник Каварналиев е ранен от шрапнел в крака. Въпреки острата болка и кръвозагубата, отказва да отиде в лазарета. Превързва крака си, качва се отново на коня и продължава да препуска по бойната линия, за да командва и окуражава войниците. Спасява живота на хиляди.

Когато животът ни за вечността е заложен на карта, когато силите ни са на привършване, вместо да се предадем и вдигаме бялото знаме, можем да погледнем към нашия Генерал Исус Христос, който даде живота си за нас, за да бъдем ние спасени от унищожение от пълчищата на Сатана.

Римляни 8:1-2 „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. ² Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.“

Отпаднал ли си? Обезсърчен ли си? Гледай към Генерала! Напомняй си, че няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус!

Ако е грешка да се предаваш на обезсърчението, друга голяма грешка е да си твърде сигурен в себе си.

1 Коринтяни 10:12 „Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“

Най-важното е да си нащрек. Самоувереността и обезсърчението са двете страни на една и съща монета. Не ти си важен. Ти си просяк, когото Бог е поканил на царската трапеза. Бог те е направил царски свещеник. Радвай се в Бога. Бог набира просяци и ги въоръжава да бъдат войници в Неговата армия.

Битката против силите на мрака

В Ефесяни апостол Павел казва,

Ефесяни 6:12 „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите.“

Как водим борба срещу духовните сили на нечестието? Малко преди това Павел дава отговора:

Ефесяни 6:10 „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.“

Аз мога успешно да се противопоставя на Сатана, когато заяквам в Господа. А заяквам в Господа, когато правя това, което Той ми казва вярвайки, че Той ще ми помогне. Моята сила се крие в моето покорство. Бог е с мене! Силата, която възкреси Исус, е на наше разположение!

В стратегията ни за победа не трябва да подминаваме още едно нещо.

Ефесяни 6:18 „И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.“

Както казва Джон Уайт, „Легионите на Сатана се ужасяват от молитвата. Сатана трепери, когато види най-слабия светия коленичил.“

В книгата си „Шипка“ Яна Язова описва как по време на августовските боеве на Шипка през 1877 година, генерал Столетов изпраща множество конници-пратеници, за да поискат спешни подкрепления от ген. Радецки в щаба в Габрово.

Но Радецки се подлъгва от заблуждаваща маневра на турската армия и насочва основните резерви към Елена, откъдето смята, че Сюлейман паша ще се опита да пробие. В крайна сметка настоятелните „пощальони“ помагат на Радецки да осъзнае смъртоносната опасност за Шипка и да прехвърли войските си там. Победата на Шипка се оказва решителна за победата във войната.

Нашите молитви са тези „пощальони“, които призовават Бог да изпрати Своята небесна армия от ангели на помощ срещу пълчищата на Сатана.

Когато Даниил се молеше в продължение на 3 седмици, Бог изпрати ангел, който да донесе послание до него въпреки съпротивата на Сатана. Виждаме, че молитвите на светиите водят до битки в небесни места.

В края на краищата, ние знаем, че „боят е на Господа“ (1 Царе 17:47). Нашите битки са част от война. Начело на нашата армия е Непобедимия. Той познава войниците си по име и е загрижен за тяхната безопасност и здраве.

Всъщност, ние участваме във война, която е вече спечелена. Това стана, когато Исус излезе от една запечатана гробница.

Ние с нетърпение очакваме да свърши войната в Украйна. С нетърпение хората са очаквали и края на Втората световна война. Когато съюзниците са завладели Европа, целият свят е разбрал, че войната е свършила. Все още са предстоели месеци на боеве и смърт, опасности и болка, бомбардировки. Но краят е бил дошъл. Може би само Хитлер се е съмнявал в това.

Сега сме в същата позиция. Последният десант предстои. Павел казва,

1 Коринтяни 15:57 „но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ще има моменти, когато няма да се чувстваш като част от побеждаваща армия. Ще се чувстваш сам и безпомощен. Затова битката в същността си е битка на вяра.

1 Йоан 5:4 „и тази е победата, която е победила света, нашата вяра.“

Евреи 11:33-34 „които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, ³⁴ угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

Затова…

2 Тимотей 2:3-4 „ Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос. ⁴ Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.“

За да угоди на този, който го е записал за войник… Заплитам ли се в житейски работи? Дали светските грижи не заглушават словото? Или съм изцяло на разположение на моя Командир?

Това е последната битка. Когато победим вече няма да има други. Ще имаш възможност да маршируваш с една победоносна армия в стъпките на Владетеля на времето и вечността.

Молитва

______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

30.08.2026 г. 

Благодари на Бог за понеделник

/проповед/

 /илюстрация - AI/

Увод

Един се обажда в полицията:

–       Ало, полицията ли е? – Да. – Тук ме държат насила! – Къде си? – На работа.

Обичаш ли си работата? Или и тебе те държат насила там? 😊 Надявам се, че тук има такива хора, които отиват с удоволствие на работа!

По-често обаче срещам хора, чието неудовлетворение от работата хвърля сянка над целия им живот. Цял ден се измъчват на работното си място. В края на деня се връщат от работа и си го изкарват си на съпруга/та или на децата. И нямат търпение да се пенсионират.

На работното ни място прекарваме около 56 000 часа за целия си живот. И това в случай, че работим 8 часа, 5 дни в седмицата. Но не винаги е било така.

През 1919 г. правителството на Теодор Теодоров подготвя Царски указ, утвърден от цар Борис III, с който се въвежда 8 часов работен ден. Но дотогава работният ден не е бил регулиран със закон. В различните фабрики и земеделски стопанства хората са работили по 10, 12 и дори 14 часа на ден.

А през 19 в. е било още по-трудно! Ето как са изглеждали задълженията на един чирак в занаятчийството в епохата на Възраждането:

Чиракът е трябвало да отвори дюкяна или работилницита в 4-5 ч. сутринта. Работният ден е продължавал 14-16 часа, от изгрев до залез слънце (или докато свърши газта в газената лампа). Почивало се само в неделя или на големите християнски празници.

Преди майсторът да прекрачи прага, чиракът е трябвало да отвори кепенците, да запали печката или огнището, да донесе дърва или въглища, да почисти и измете, да напръска пода с вода, за да не се вдига прах.

След това трябвало да донесе с кобилица или тежки бакъри с прясна вода от градската чешма – както за нуждите на занаята, така и за пиене и миене на майстора. Следвало подреждане на инструментите, за да може майсторът да започне работа веднага.

Ще кажете, сигурно заплатата поне е била добра! Всъщност, чиракът не получавал заплата. Работил срещу подслон, храна, дрехи веднъж в годината и правото „да открадне занаята“.

Така са работили нашите пра-пра-пра дядовци. Колко от вас бихте се радвали на такава работа? Можете ли да си представите да работите при такива условия? И да сте щастливи?

Работата – благословение, не проклятие

Днес работата крие също опасности. Според статистиката през 2025 г. е имало 2356 злополуки на работното си място. Смъртните злополуки са 76. През последните 10 г. в България са станали 28000 трудови злополуки. Около 70% от заетите у нас са изложени на стрес на работното място.

След всичко казано може да се запитаме как изобщо може трудът да е нещо добро. Понякога отиваме на работа, и караме на автопилот – ден да мине, друг да дойде.

Както шеговито е казал поетът Робърт Фрост, „Мозъкът е удивителен орган – започва да работи в момента на ставане сутрин и не спира докато не влезеш в офиса.” А Джером Джером е казал, „Харесвам работата, тя ме очарова. Мога да седя и да я гледам с часове.“

Затова много хора мислят, че работата е Божие проклятие. Но макар и грехопадението да доведе до последствия, които промениха труда, трябва да знаем, че трудът датира от преди грехопадението.

В началото … Бог работеше. Шокира ли ви това? Той сътвори небето и земята и всичко на нея, включително човека.

Бог възложи и на Адам и Ева работа преди грехопадението. Той трябваше да даде имена на животните, а след това двамата трябваше да ги подчинят, да се грижат за Едемската градина и да си приготвят храна от растенията, който Той им осигури.

Бог продължава да работи и днес. Псалм 121 ни напомня, че „Онзи, Който те пази, няма да задреме.“ (ст. 3)

Исус също работи. До 30-годишна възраст Той беше дърводелец, а след това изработи спасение за света, като умря и възкръсна от смъртта. Исус каза:

Йоан 5:17 „Отец Ми работи досега, и Аз работя.“

Ние сме създадени по Божий образ, затова Бог иска от нас също да работим. Бог иска да работим, защото иска да ни благослови. Той знаеше, че работата ще бъде за нас предизвикателство, но знаеше също, че тя ще донесе радост и награда повече от всичко друго на света.

Авторът на Еклесиаст изразява това така: „Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благото на всичкия си труд, в който се труди под слънцето, през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.” (Екл. 5:18).

Работата и трудът са благословение и дар от Бога! Но за да можем наистина да оценим този дар, ние трябва първо да сме повярвали в Този, който създаде работата. Защото работата трябва да е съвместно усилие между Бог и нас. Както казва Псалм 127,

Псалм 127:1 „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.“

В Новия завет също ни увещава многократно да работим. Павел казва на солунците:

2 Солунци 3:10 „Защото и когато бяхме при вас, заръчвахме ви това: ако някой не иска да работи, не трябва и да яде.“

Някой може да каже: „Добре, разбирам че Бог ни заповядва да работим, но какъв е смисълът? Защо да работя?

Работата като служение

Първо, ние сме създадени, за да работим.

Ефесяни 2:10 казва, „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим.“

Ние сме създадени от Бога, за да вършим добри дела, т.е. да работим и с работата си да Го прославяме. Без значение какво работим, всичко което правим трябва да Му носи слава.

1 Коринтяни 10:31 „И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

Колосяни 3:23 „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци.“

Работиш ли така, все едно работиш за Господа? Или чакаш шефа да влезе, за да влезеш в работен режим?!

Освен да прославяме Господа, чрез работата ние издържаме нашите семейства.

1 Тимотей 5:8 „Ако някой не промишлява за своите, и особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.“

Работим също, за да издържаме тези, които не могат да работят – хората в неравностойно положение. Част от твоите пари отиват за социални помощи. Отделно в нашата църква има няколко човека, които са чувствителни за нуждите на бедни хора и те стимулират и останалите да дават за нуждаещите се.

Не става въпрос за тези, които не искат да работят, а за тези, които не могат да работят. Защото, както казва апостолът,

Ефесяни 4:28 „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има какво да отдели и на този, който е в нужда.“

Ние работим, за да подкрепяме служението на църквата и нейните евангелизационни прояви. Нашата църква е даваща църква, но ние трябва да работим за това вбъдеще да можем да издържаме и бъдещите пастори и проповедници. Апостол Павел пише,

1 Тимотей 5:17-18 „Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено онези, които се трудят в словото и поучението; защото Писанието казва: „Да не връзваш устата на вола, когато вършее“; и: „Работникът заслужава заплатата си.“

Работим и за да се грижим като настойници за това, което Бог ни е поверил. В притчата за талантите, за тези, които са се доказали като верни и плодоносни, се казва:

Матей 25:21 „Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.“

Много жени страдат от това, че заради отглеждането на децата си нямат време за професионална реализация. Но искам да ви насърча с историята на майката на Джон Уесли – Сузана Уесли. Тя никога не проповядвала пред хиляди хора. Не написала книги. Не била известен богослов.

Но вярно отгледала и възпитала деветнадесет деца, отделяла време за молитва и за Божието слово с тях. От това "малко" служение Бог издигнал Джон и Чарлз Уесли – двама от хората, които променили духовната история на Англия. Хората са виждали само една майка в кухнята. Бог е виждал човек, верен в малкото.

И на последно място (но не и по значение), ние работим, за да свидетелстваме за Бога. Ние сме сол и светлина на работното си място.

Матей 5:16 „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“

Не знам как се чувствате в понеделник сутрин, в началото на новата седмица. Ако не сте въодушевени да изкарате още една работна седмица, ви препоръчвам книгата на Марк Грийн „Благодари на Бог, че е понеделник“. Разбира се, под „понеделник“ авторът има предвид цялата работна седмица.

В нея той казва приблизително следното, „Бог ти плаща, за да стоиш 8 часа на работното си място и да благовестваш на някого, на когото Той плаща да стои там 8 часа и да не може да избяга.“

Думите са важни, но най-силното свидетелство за колегите ти е отношението ти към твоята работа. Както казва един друг автор, „Невярващите ти колеги ще изградят мнението си за Исус Христос и за църквата по начина, по който се отнасяш към ежедневните си отговорности. Тях не ги е грижа как се държиш в неделя сутрин между четирите стени на твоята църква.“

Даваш ли всичко от себе си в работата си? Стремиш ли се да работиш качествено? Благодариш ли на Бог за понеделник?

Много важно е също и отношението ти към шефа и колегите на работното място. Някой ще каже, „Ами ако шефът ми се отнася зле към мене?“ „Ами ако ми забавя заплатата?“ „Трябва ли да проявявам християнска любов и към него?“

Отговорът е, „Разбира се! Такива хора най-много се нуждаят от твоето свидетелство“. Такива нечестиви човеци се нуждаят от Исус, иначе ще отидат в ада! Твоето свидетелство на работното ти място може да е единствената възможност да видят какво е истинско християнство.

Друг може да попита, „Ами ако работата ми не ми дава никаква възможност за професионално израстване и кариерно развитие? Пак ли трябва да свидетелствам за Христос и да показвам любов?“

За християните няма безперспективна работа. Спомнете си Йосиф. Стана слуга, уж нямаше възможност за кариерно развитие, но му повериха да се грижи за цялото стопанство на началника на телохранителите. Дори когато несправедливо бе обвинен и го вкараха в затвора, Бог пак го издигна и го постави над цял Египет!

Може би Павел това има предвид, като казва…

Колосяни 3:24 „понеже знаете, че в награда ще получите от Господа наследството…“

Може да кажеш, това говори за бъдещата награда на небето. Както казват (на английски Pie in the sky when you die), „Сладкиш на небето ще получиш за което.“ Но тук става въпрос за повече от небесна награда. Не е само сладкиш на небето, но и „стекът вече се пече, докато времето тече“.

Исус каза,

Лука 16:10 „Верният в най-малкото и в много е верен“.

Следователно, ние работим, за да прославяме Бога и да Му служим, да издържаме семействата си и тези, които не могат да работят, да подпомагаме служението на църквата, за да сме добри настойници на Божията благодат и да сме сол и светлина на света.

С две думи, ние работим поради две основни причини – да прославяме Бога и да служим на хората.

Както Мартин Лутер е казал: „Стопанката, която мете кухнята си върши Божията воля точно толкова, колкото монахът, който се моли – не защото тя може да пее християнски химн докато мете, а защото Бог обича чистия под. Обущарят-християнин върши християнското си задължение не като поставя малки кръстчета на обувките, а като прави добри обувки, защото Бог се интересува от майсторската изработка.“

Когато работим по този начин, работата ни се превръща в служение и получава вечно измерение.

Но възниква още един въпрос - колко часа на ден и какво иска Бог да работим?

Работа, не хамалогия (колко и какво да работим)

По улиците или метрото на големите градове в Япония може да се видят спретнато облечени офис служители, които лежат безпомощно като трупове. Този феномен се нарича роджо-не (буквално, „спане на пътя“). Каква е причината? Това е следствие на крайно физическо изтощение. Ако изпуснат последния влак за дома, заспиват там, където ги застигне умората.

Бог благославя трудолюбието и съвестното отношение към работата, но Той не очаква от нас да работим докато припаднем. Или да сме толкова обсебени от работата си, че нашите семейства да страдат. Затова Бог установи съботата.

Изход 20:9 „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа.“

Бог ни казва да работим шест дни. Официално от 1974 г. в България имаме 5-дневна работната седмица (учениците продължават да учат 6 дни до началото на 90-те). И сега има много дребни бизнеси, които работят 6, даже 7 дни! Но ако работиш 5 дни, може да използваш шестия да свършиш нещо вкъщи или на село/на вилата.

Според някои семейни терапевти, ако мъжът работи повече от 9 часа, пет дни от седмицата, той трудно би имал някакво положително влияние върху семейството и децата си.

Също, има някои професии, които християните не бива да упражняват. Например, не може да се изхранваш, като практикуваш трафик на хора, сводничество, разпространение на наркотици, лихварство, черно тото и др.

Грях е да работиш на черно, например да си таксиметров шофьор или майстор и да работиш без да декларираш доходите си, или да работиш нещо без съответната правоспособност. Защо? Защото така нарушаваш закона на страната, а с това и принципа в

Матей 22:21, „Отдавайте кесаревото на кесаря“.

Също, не бива да работиш нещо, което е законно, но за което съвестта ти те осъжда. Павел казва,

Римляни 14:23 „всичко, което не става по убеждение, е грях.“

Един човек от нашата църква работеше в печатница, в която се печатаха реклами на казина и игрални зали и нямаше мир за това, и напусна. Друг напусна работа, в която работеше в неделя и не можеше да идва на църква. Един добър критерий за това какво можем и какво не можем да работим е да си зададем въпроса, „Какво би направил Исус на наше място?“

Заключение

В заключение, всяка професия и всяка работа е служение. Работата ни има вечно измерение, когато работим за пред Бога и за Негова слава. Няма светска и свещена работа. „Господня е земята и всичко, що има в нея“ (Псалм 24:1). Твоята вяра ще освети всяка работа, ако чрез нея искаш да служиш на хората и да прославяш Бога.

Нашата стойност не се определя от нашата работа. В Божието царство работата на един доктор не е по-ценна от работата на един боклукчия. Работата на един учител не е по-достойна от тази на един продавач. Нашата стойност се определя от нашите взаимоотношения с Исус Христос. Не от това какво правим, а от това кои сме ние в Него. Всички сме еднакво ценни в Неговите очи.

Той ни оценява по това доколко се грижим за нашето семейство финансово и духовно, дали участваме в служение, дали помагаме на нуждаещите се, дали сме сол и светлина в света и дали израстваме във вярност на нашия Господ и Му служим, защото Той ни послужи, като умря на кръста за нас. Това е нашата работа. Дано имаме вярата, силата, мъдростта и смелостта да я вършим добре, амин!

Един пътник срещнал трима каменоделци, които вършели една и съща работа. Попитал първия:
– Какво правиш?
Той отговорил раздразнено:
– Дялам камъни.

Попитал втория:
– А ти какво правиш?
– Изкарвам прехраната на семейството си.

Попитал третия:
– А ти?
Той се усмихнал и казал:
– Строя катедрала, в която поколения хора ще се покланят на Бога.

Какво правиш на твоята работа – дялаш камъни или строиш катедрала? Благодариш ли на Бога за понеделник?

Молитва

______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

23.08.2026 г.