Каква е Божията воля за моята мисия

 /проповед/

По време на една проповед за смъртта и последния съд, пасторът се разгорещил и извикал, „Всеки член на тази църква ще умре и ще се изправи пред съда.“ Поглеждайки надолу към първия ред, той забелязал мъж с широка усмивка на лицето. Проповедникът повторил още по-силно, „Всеки член на тази църква ще умре и ще се изправи пред съда!“ Мъжът кимнал и се усмихнал още повече. Това наистина вбесило проповедника. Той ударил силно амвона и пак извикал ултимативно, „Всеки член на тази църква ще умре и ще се изправи пред съда!!!“

Макар че всички останали в събранието изглеждали сериозни, мъжът отпред продължавал да се усмихва. Накрая проповедникът слязал от сцената, застанал пред мъжа и извикал, „Казах, че всеки член на тази църква ще умре!“ Мъжът се ухилил. След службата проповедникът отишъл при мъжа и казал, „Не разбирам, винаги когато казвах „Всеки член на тази църква ще умре, вие се усмихвате. Защо? „Аз не съм член на тази църква“, отговорил мъжът.

Без значение от коя църква си, трябва да те вълнува, че един ден ще се изправиш пред Съдния престол на Бога и ще отговаряш за живота си. Защото Бог ти го е дал с цел!

Ти не си случайно на тази планета. Бог те е създал, за да изпълниш определена задача. И тази задача е наречена мисия. Думата мисия произлиза от латинската дума „mittere“, което означава „изпращам“. Да си християнин означава, че си изпратен в света като представител на Исус Христос. Исус казва,

Йоан 20:21 „Както Отец прати Мен, така и Аз изпращам вас.“

Докато беше на земята, Исус имаше ясното разбиране за Своята мисия. Още като дете, когато родителите Му го загубиха по време на пътуването до храма, Той каза, „Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?“ (Лука 2:49)

В края на Своя земен път, на кръста Той каза, „Свърши се“ (Йоан 19:30). И тези две изказвания рамкират един пълноценно изживян живот, посветен на изпълнение на мисията, дадена Му от Отец.

Каква беше Неговата мисия? „Да разруши делата на дявола (1 Йоан 3:8) и да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:10), за да може повече хора да дойдат при Отца (Йоан 14:6). И мисията на Исус, докато Той живя на земята, сега е наша, защото ние сме Христовото тяло. Това, което Той вършеше във физическото си тяло, ние продължаваме да правим като Негово духовно тяло.

2 Коринтяни 5:18 „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение.“

От своето раждане всеки човек е в състояние на бунт срещу Бога поради първородния грях, който е наследил. Поради това Бог иска да примири със Себе Си всеки човек. И Той ни е възложил тази мисия на помирение, която Исус започна на земята.

Той ни казва, „Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ И след като го направим, след като отидем при Него, Той ни призовава да отидем за Него.

Марк 16:15 „И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.“

Идете по целия свят...

Тези думи на Исус не са наречени „великото предложение“. Те са известни като Великото поръчение и са записани в пет различни книги – в четирите евангелия и в Деяния на апостолите.

Неотдавна чухме за една „петкратна експертиза“ на нашата прокуратура. Аз не знам дали на нея може да се вярва, но когато Бог повтори петкратно нещо, когато петкратната експертиза е на Бога, по-добре да не я подминаваме с лека ръка.

Мислил ли си някога, че ти имаш отговорност за невярващите от твоето обкръжение? Бог казва в Езекиил 3, че ние трябва да сме като часови на пост на градската стена. Ако един часови или страж види опасност, той трябва да предупреди хората в града. Ако те пренебрегнат предупреждението, отговорността за бедствието ще падне на тях. Ако обаче той заспи на поста или не внимава, Бог ще го държи отговорен за разрушенията и загубения човешки живот.

Бог те е поставил да си часови на стената. Кои са хората в твоята сфера на влияние? Семейството ти, съседите, колегите. Ти си отговорен да им представиш благовестието и да им дадеш възможност да се покаят.

Следователно, всеки от нас, който се нарича ученик на Христос, има голяма отговорност. Но също така за нас трябва да е чест и радост да сме съработници на Бога и на нас да е поверено „посланието на примирението“ (2 Коринтяни 5:19).

Това е най-големият подарък, който може да подариш на някого – да му кажеш за Исус. Ако твой приятел има рак и ти знаеш лек за него, би било престъпно да не му кажеш тази животоспасяваща информация. Още по-лошо е да не му кажеш как може да се помири с Бога и да има спасение и вечен живот в Неговото присъствие!

Когато четиримата прокажени видяха, че сирийската армия е изоставила стана с много храна и плячка в него, а вътре в града техните сънародници умираха от глад, те споделиха храната и плячката с тях (4 Царе 7). Колко повече нашите близки се нуждаят да се нахранят с Хляба на живота!

Понякога ние забравяме, че невярващите ни познати са безнадеждно изгубени и вървят към вечно осъждение от Бога. Защото

Деяния 4:12 „чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“

Така че, твоята мисия има вечна стойност. Тя е по-важна от всяка друга цел или задача, която имаш на земята. Последствията от мисията ти ще траят вечно. Последствията от работата ти – не. Затова трябва да изкупваме благовремието и да се хванем за работа, докато е още ден.

Представи си радостта ти, когато на небето срещнеш хора, на които си казал благата вест!

Това, че твоята мисия е по-важна от твоята работа не означава, че трябва да напуснеш работата си и да станеш пастор или служител на пълно работно време в християнска организация. Нашата работа е служение и нашето служение е работа. Каквото и да работиш, моли се Бог да ти дава думи и подход, с които да споделяш благата вест с хората на работното ти място.

Какво по-добро място от това да проповядваш благовестието на всяко създание, което Бог е пратил в работата ти! Средно един човек прекарва 90000 часа на работа. Това е повече време, отколкото имаш със семейството си!

Някой е казал, че „най-добрият начин да използваме живота си е да го посветим на нещо, което ще пребъде.“ Всичко около нас един ден ще изчезне, само Божието царство ще пребъде. Затова посвети живота си на изграждане на Божието царство – първо у тебе, след това в дома ти и после у хората около теб.

И обратно, ако не изпълняваме поверената ни от Бога мисия, ние ще пропилеем живота си. На земята има хора, които единствено ти ще можеш да достигнеш. За някои от тях само ти ще си разтворена Библия, друга няма да имат възможност да прочетат. Дори и само на един човек да повлияеш за Исус и той да се спаси, ти ще си повлиял за вечността.

Ако все още не си го направил, защо не започнеш още днес да се молиш Бог да ти покаже кого е поставил в живота ти, за да му подариш благата вест?

Твоята мисия да споделяш благовестието е не само отговорност, но и радост и привилегия. Нещо повече, знаеш ли че Божието разписание за настъпването на края на света е свързано с изпълнението на твоята мисия?

Исус каза,

Матей 24:14 „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.“

Никой, дори Исус не знае деня или часа, когато ще настъпи Второто идване на Исус. Но Библията ни казва, че Той няма да се върне, докато всеки който Бог иска да чуе благовестието, не го чуе. Както казва Тони, всеки път когато споделям благата вест се чудя дали това няма да е последният човек и дали Исус няма да дойде след това.

Някой ще попита, как мога да правя това, когато имам толкова други отговорности! Виж, Сатана иска да правиш всичко друго, освен да споделяш вярата си. Винаги се притеснявам, когато някой ми предлага много добри неща. Защото добрите неща често ни отклоняват от най-доброто!

Затова, ако искаш да изпълниш мисията на твоя живот, нужно е да изоставиш своите планове и да приемеш Божия план за твоя живот. Да кажеш, не моята воля, а Твоята да бъде! Да му предадеш всички свои мечти, планове и амбиции така, както носещият кръста към Голгота човек се е отказвал от всички своите земни мечти и амбиции, защото е знаел, че само няколко часа по-късно ще е мъртъв.

Галатяни 2:20 „Съразпнах се с Христос и сега не аз живея, но Христос живее в мене.“

С други думи, вместо да се молиш на Бог, излагайки му дълъг списък от неща, които искаш, да му дадеш бял лист с твоя подпис отдолу и да кажеш: „Исусе, ти попълни празните редове.“

Най-накрая, когато говорим за изпълнение на нашата мисия и на Великото поръчение на Исус, това неизменно е свързано с молитвата.

Молитвата е най-важният инструмент за твоята мисия в света. Хората могат да отблъснат опитите ти да покажеш любов. Хората могат да отхвърлят твоето послание. Но хората са беззащитни срещу нашите молитви.

В опустошителната война, която Русия води срещу Украйна, се използват много оръжия. Но едно оръжие, което украинските сили получиха през последните месец-два обещава да наклони везните в тяхна полза. Това са т.н. химарси. Това е високомобилна артилерийска система, която може точно да поразява цели на разстояние до 80 км. Отклонението е само 1-3 метра!

Знаеш ли, че молитвата е още по-точно високоточково оръжие от химарсите?! Подобно на междуконтинентална ракета, ти можеш да се застъпиш в молитва за даден човек дори той да е на другия край на земята. Отклонението е нула сантиметра!

Може да се молиш за възможности и смелост за свидетелстване, за това Бог да подготвя почвата на сърцата на хората, на които ще свидетелстваш, за покаяние сред нашите сънародници, за повече работници на нивата.

Матей 9:38 „затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“

Молитвата, както и цялостната ни мисия, изискват усилия. Нужно е да сеем със сълзи, за да пожънем с радост.

Псалм 126:5,6 „Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. 6 Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.“

Знаете ли за Сахел? Сахел е савана, граничната зона в Африка между Сахара на север и по-плодородния район на юг. В Сахел дъждове падат само през 4 месеца – май, юни, юли и август. След това следва 8 месеца суша. Земята се нацепва от сушата, както и ръцете и краката на хората. Вятърът от Сахара разнася праха на хиляди метри във въздуха. Влиза в устата ти, влиза в часовника ти и той спира. Храна може да се отглежда само през тези 4 месеца. Хората отглеждат сорго, житно растение.

Октомври и ноември са хубави месеци. Хамбарите са пълни след успешната жътва. Хората пеят и танцуват. Ядат два пъти на ден. Соргото се стрива между два камъка и така се прави брашно, а след това от него се приготвя каша. Тя се яде гореща. С пръсти я оформят в малки топчета, овалват ги в малко сос и ги хвърлят в устата си. Храната ги засища и могат да спят.

Идва декември и хамбарите започват да се изпразват. Много семейства пропускат сутрешното ядене. До януари по-малко от едно на всеки петдесет семейства яде два пъти на ден. До февруари вечерята също намалява. Количеството става още по-оскъдно през март и децата започват да се разболяват. Не може да си здрав с половин ядене на ден.

Април е месецът, когато през нощта се чува плача на бебета. Повечето от дните минават само с една чаша каша вечер. След това, неизбежното се случва. Някое шест или седемгодишно момче ще дойде тичайки при баща си и развълнувано ще каже, „Тате! Тате! Имаме зърно!“ „Сине, знаеш че не сме имали зърно от седмици.“ „Напротив, имаме“, НАСТОЯВА МОМЧЕТО. „в плевнята с козите – там на стената има една кожена торба. Аз се протегнах и вкарах ръката си вътре. Тате, там има зърно! Дай го на мама, за да направи брашно и довечера нашите коремчета могат да спят!“

Бащата стои безмълвен. „Сине, не можем да направим това“, отговаря той тихо. „Това е семето за следващата година. Само то може да ни помогне да не умрем от гладна смърт. Чакаме дъжда и тогава ще го използваме.“

Дъждът най-накрая идва през май и тогава момчето гледа как баща му взема торбата от стената и прави най-неописуемото нещо, което може да си представиш. Вместо да нахрани своето крайно отслабнало семейство, той отива на полето и със сълзи, стичащи се по лицето му, взема от зърното и го хвърля. Той го разпръсва в калта! Защо? Защото вярва в жътвата.

Жътвата е негова, той я притежава. Той може да прави с нея каквото иска. Самото сеене е толкова болезнено, че той плаче. Но както казват африканските пастори, когато проповядват върху Псалм 126, „Братя и сестри, това е Божият закон на жътвата. Не очаквайте да се радвате по-късно, освен ако не сте готови да сеете в сълзи.“

И аз искам да те попитам, колко ще ти струва да сееш в сълзи? Не искам да кажа просто да дадеш на Бог нещо от твоето имане, но да намериш начин да кажеш, „Аз вярвам в жътвата, затова ще дам немислимото. Светът ще ме нарича неразумен, но аз трябва да сея въпреки това, за да мога един ден да празнувам с радостни песни.

В заключение, след като отидем при Него, Той ни призовава да отидем за Него. Да станем ловци на човеци. Нашата мисия е отговорност. Ние имаме отговорност да казваме на невярващите за Исус. Бог те е поставил да си часови на стената и да предупреждаваш за опасността от ада. Нашата мисия е и болка, и жертва.  

Но нашата мисия е не само отговорност, болка и жертва; тя е и радост, и привилегия. И тя има вечна стойност. Най-важният инструмент за твоята мисия в света е молитвата. Нека се молим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

31.07.2022 г.

Каква е Божията воля за моето семейство?

/проповед/

Дядо Стойко празнувал 100-тния си юбилей. Един от дошлите на празника роднини го попитал, „Дядо Стойко, кажи ни как така изглеждаш толкова запазен на 100 години?“ Той отговорил, „Много просто, всеки ден се разхождам на чист въздух вече 75 години.“

Хората били впечатлени и попитали как успява да поддържа този строг спортен режим. Той отговорил, „С жена ми сме женени от 75 години. На първата брачна нощ тържествено си обещахме, че когато имаме спор, този който загуби спора ще излиза да се разходи.“

Има какво да научим от нашите дядовци и баби. Но днес семейството не е това, което беше!

Днес то е под непрекъснат артилерийски обстрел от дявола. Той се опитва да го предефинира така, че вече семейството да не е един мъж, една жена и деца. В някои страни всичко вече трябва да минава за семейство – съжителството на съвместни начала било семейство, две жени, двама мъже... Може да е мъж и някой друг, който е бил мъж, но вече не е. Почти всяко отклонение, за което можете да се сетите, и за което не можете да се сетите, днес се счита от някои за семейство...

Но ние знаем от Божието слово, че семейството е Божия идея. То е първата институция, създадена от Бог.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Виждаме, че семейството се състои от един мъж, една жена и техните деца. И каква е целта, с която Бог създаде семейството? Изобщо, каква е целта на нашия живот?

Често, увлечени в ежедневието ние забравяме, че сме тук на земята с цел. И целта на живота ни трябва да бъде да познаем Бога и да правим познат от другите. Или най-общо казано, ние сме създадени, за да прославяме Бога с живота си.

Същото е валидно и за семейството. Божия          та воля е всяко семейство да носи слава на Бога. Но преди да разгледаме как можем да прославяме Бога в християнския си брак, нека видим каква е Божията воля за брак на християнин с невярващ.

1.     Как да почитаме Бога в брак с невярващ?

Първо, ако ти си повярвал след сватбата и съпругът/а ти е невярващ/а, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.

1 Коринтяни 7:12-14 „А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска. 13 И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж.“

С други думи, макар и Божието слово да не ни обещава това във всички случаи, невярващият брачен партньор може да бъде променен чрез благочестивото поведение на партньора си и да повярва в Исус.

Но как да бъдем наистина ароматно ухание и да влияем за Исус на нашия брачен партньор?

Известният християнски апологет Лий Стробъл е бил дълго в подобна ситуация разказва как жена му Лесли е повлияла да приеме Исус. Един ден тя обявява, че е станала последовател на Исус. За него това е ужасна новина и така започва една турбулентна фаза в брака им.

Той непрекъснато ѝ се подиграва, тя също е правила много грешки. Той обмисля развод, но малко преди да се разделят Лесли започва да живее по начин, който вече го привлича към вярата, а не го отблъсква. Ето някои от нещата, които той споделя за промяната, която е настъпила в нея:

„Лесли никога не се опитваше да скрие, че обича Исус и че иска да израства във взаимоотношенията си с Него. Но тя беше достатъчно мъдра да работи върху духовния си растеж, когато не съм в стаята.

Второ, забелязах че с времето посвещението ѝ на Христос всъщност усилваше любовта ѝ към мен и я караше да удвои усилията си да бъде грижовна и съобразителна съпруга. Виждах, че за нея все още бях най-важният човек в живота ѝ.

Също, Лесли не се съсредоточаваше върху моите недостатъци и най-вече върху това, че не съм християнин. Тя осъзна, че това ме огорчава и започна да набляга на това, което харесва у мене. Тя отказваше да ме дефинира като атеист, опитваше се да ме вижда през Божиите очи – като ценно Негово създание, за което Бог копнее да се върне при него.

Тя отказа да отговаря на моя сарказъм по същия начин. Прощаваше ми, говореше истината, проявяваше смирение, беше истински слуга – с една дума, прилагаше християнски принципи в живота си.

И не на последно място, тя имаше реалистични очаквания за мен. Не си въобразяваше, че като стана християнин ще бъда съвършения съпруг. Така и стана...“

Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг да стане християнин веднага. Но започни да работиш по въпроса още днес и Бог може да те изненада!

1 Петър 3:1 „Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да бъдат спечелени без словото чрез поведението на жените си.“

Дотук говорихме за семейства между християнин и невярващ. Освен ако Бог не ти е дал дарбата безбрачие, Божията воля за всеки несемеен новоповярвал човек е той или тя да се ожени/омъжи за християнин.

2 Коринтяни 6:14 „Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?“

След като сме се съединили в брачен съюз пред Бога и свидетели,

2.     Божията воля е да Го прославяме в нашето семейство.

Eто как изразява това Малахия:

Малахия 2:15-16 „ Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство.“

Това е Божията воля за семейството. Той свързва мъж и жена в плът и дух, за да имат набожно потомство, което да обича Бога и да го прославя в живота си.

Така че, целта на семейството, подобно на целта на живота ни, е да прославяме Бога. Това не става от самосебе си. То не става дори просто защото ходиш на църква и децата ти ходят на неделно училище и на тийн група. То става, когато показваш Божията любов в семейството си.

Един журналист изучавал живота на амишите, за да напише статия за тях. Докато наблюдавал децата в двора на училището, той забелязал че те не викали и не крещели. Това го удивило. Отишъл при директора и споделил, че нито веднъж не е чул едно дете на амиши да крещи. После попитал директора защо според него е така. Директорът отговорил, „Ами, някога чувал ли сте възрастен амиш да крещи?“

Можеш да възпитаваш деца, които да прославят Бога по много начини. Когато разказваш на децата си как Бог е бил верен към теб и ти е помагал в живота. Когато насочваш вниманието им към прекрасното творение, което е създал и как Той действа дори в малките неща в живота. Когато си пример за децата си като служиш ентусиазирано в църква.

Защо Бог иска ние да имаме семейства, които да носят слава на Бога? Защото християнското семейство е най-доброто средство за евангелизиране на света. След като сме чули благата вест и сме познали Бога, Бог ни заповядва да донесем тази вест до хората, които не Го познават.

Ние не сме познали Бога, за да бъдем благословени само ние и нашите семейства, а за да бъдат благословени и тези около нас. Бог иска чрез нашите семейства да показваме Неговата любов и простителност. Иска да служим на тези около нас. Така отдаваме славата на Бога.

Преди десетина дни Рита и Тони ми казаха, че тяхна съседка е болна от рак в напреднал стадий и може да умре скоро. Рита ме попита дали мога да се срещна с нея и аз с радост отидох.

Говорихме известно време, обясних ѝ защо трябва да вярва, че Исус Христос е наистина Божият Син, който умря и възкръсна, и че само вярата в триединния личностен Бог може да ѝ даде спасение, дори да не бъде изцелена сега. Тя изповяда, че вярва, след което се помолихме за нея.

Рита и Тони са добър пример за семейство, което показва Божията любов. Тя е видна не само от болната им съседка. Защото тя ще разкаже на другите съседи, на своите деца и внуци. Бог се прославя, когато показваме Неговата любов към тези около нас.

3. В семейството получаваме любов и грижа.

Първо, Божията воля за нас е да сключим брак с християни. Второ, Бог иска да възпитаваме набожно потомство.

Трето, семейството трябва да е място, където ние да получаваме любов и грижа. Любовта и грижата изискват време. Те не се случват между другото. Не можеш да показваш любов, докато гледаш телевизия или стоиш пред компютъра.

Не можеш да показваш любов и грижа, ако не си говориш с човека до тебе. Духовната грижа изисква да четете заедно Библията, да се молите заедно, да хвалите Бога заедно, да се храните и общувате помежду си, дори да играете заедно.

Когато децата ни бяха малки най-любимото ни време беше, когато играехме на настолни (и не само) игри с тях. Заедно със забавлението имахме възможност да ги опознаваме, да си говорим за християнски ценности и да прекарваме време с тях.

Колкото повече време имате с вашите деца, толкова по-голямо ще е влиянието ви върху тях. С развитието на технологиите някои родители днес общуват повече по месинджър с децата си, отколкото на живо. Така техните взаимоотношения стават все по-плитки и неангажиращи.

В Америка издали книга със съвети на децата към техните родители. Редакторът събрал в нея неща, които децата искат да кажат на родителите си. Книгата се казва, „Винаги ме целувай за лека нощ: напътствия за отглеждане на съвършения родител.“ Ето някои от нещата, които децата казали:

„Връщай се рано у дома.“ „Не говори по телефона, докато разговаряш с мен.“ „Може ли понякога да си поиграеш с мен, вместо да ми казваш „не“?“ „Ако ми се ядосаш не забравяй да ми простиш.“

Децата искат да знаят, че са обичани. Те се нуждаят от нашето внимание с грижи.

Днес обаче много майки убиват децата си още в утробата. Други си мислят, че като им сложат бутилка с мляко пред тях това са достатъчни грижи. Трети изобщо не искат да имат деца, за да не им пречат на плановете и кариерата.

Истината е, че егоизмът притъпява нашата човечност, разрушава нашите семейства и разкъсва самата тъкан на цивилизацията. Само Бог може да обърне тази тенденция и това може да стане, когато го пуснем в живота си и в нашите семейства.

4. Семейството трябва да изгражда Божиите ценности и характер.

Накрая, Божията воля за семейството е в него ние да се научаваме на християнски ценности и христоподобен характер.

Каква е основната задача на всеки родител-християнин? Да помогне на децата си да осъзнаят, че те не са центърът на вселената. Те не са тука, за да им служат, но за да служат. От нас се иска да ги научим да не са егоисти и да уважават другите хора. Да ги научим да се грижат за другите. Да бъдат почтени. Всичко това те трябва да научат от вас, родители, не от училище и не дори от църквата.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее.“

Второзаконие 6:6-7 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Като учиш детето си да ти се покорява, един ден то ще знае как да се покорява на Бога. Покорството е един от най-важните уроци в живота. Ако учиш децата си да ти се покоряват само когато им харесва, те няма да са подготвени за живота. И със сигурност няма да са подготвени за взаимоотношения с Бога.

Аз с удивление слушам как някои родители казват, „Не мисля, че трябва да карам децата си да идват на църква, когато не им се ходи. Страхувам се, че ако го направя, ще ги отблъсна от християнството. Нека сами да решат.“

Искам да ви задам въпрос: могат ли децата да преценят на ранна детска възраст кое е добро за тях и кое не? В състояние ли са те да направят информиран избор? Ако не познават Божията любов и Неговия морален закон как очаквате по-късно да правят морален избор? Как ще станат добри хора, когато нямат страх от Бога?

Понякога родителите повярват по-късно, когато децата са вече по-големи. Нормално е ако никога не са идвали на църква да не им се ходи. Все едно да очакваме от едно дете, което никога не е яло сладолед, да обича сладоледа.

Не можем да очакваме училището и църквата да правят това, което ние трябва да правим в семейството си. Ако искаш да подобриш семейния си живот, ето някои простички неща, които могат да ти помогнат.

Като за начало, изградете навика да четете Библията и да се молите с децата си всяка вечер преди лягане. Можете да им прочитате пасаж от Словото, след което да им задавате 2-3 въпроса за наблюдение, разбиране и приложение на текста. Накрая можете да се помолите те да прилагат научения урок в живота си.

Например, ако четете притчата за талантите, може да ги питате дали са доволни от начина, по който те използват талантите си за Божия слава. Ако четете Господнята молитва в Матей 6, можете да ги насърчите да я научат и да си я казват всеки ден.

С нашите деца организирахме състезания по учене на Библейски стихове. Можете освен Библията да четете и друга християнска литература – Хрониките ная Нарния, например. Можете да говорите за разликата между Библейските ценности и ценностите в нашата култура. Да обсъждате случки от живота им в училище и да ги питате как според Исус би трябвало да реагират.

Можете да ги запознаете с Библейския възглед за брака, за хомосексуализма, за секса и т.н. Можете да говорите за това колко важно е да служим на другите. Важно е децата ви да виждат, че и вие имате тихо време с Бога. След много години на семейни срещи с Бога, когато пораснаха, нашите деца започнаха сами да имат тихо време за четене на Словото и молитва.

Можете да ги вземате със себе си, когато помагате на някого в нужда. Внимавайте колко време децата ви прекарват в интернет и телевизията и какво гледат. Гледайте заедно някои предавания и обсъждайте моралните въпроси, повдигнати в тях.

Макс Лукадо разказва в книгата „Окото на бурята“ история за два кораба, които напускат пристанището на Мемфис по едно и също време и тръгват по р. Мисисипи към Ню Орлиънс. Докато пътували успоредно един на друг, моряците от единия кораб започнали да отправят закачливи подмятания към другия кораб, че се движил като охлюв. Онези им отвърнали.

Разменили си предизвикателни реплики и решили да се състезават. И състезанието започнало. Била яростна надпревара, докато единият кораб започнал да изостава. Имал достатъчно въглища за пътуването, но не и за състезание. Тогава един изобретателен моряк взел част от товара на кораба и го хвърлил в пещта.

Когато другите моряци видели, че товарът горял като въглища, започнали да хвърлят в пещта материалите, които трябвало да транспортират. Накрая победили в състезанието, но изгорили товара си.

Лукадо казва, „Бог е поверил и на нас товар: деца, съпрузи... Нашата задача  е да свършим своята част от работата, за да може нашият товар да стигне до своята дестинация.“ Твоето семейство е ценен товар и Бог ти е дал отговорността да избягваш да се състезаваш в живота, но да успееш да донесеш до него този скъпоценен товар.

Бог иска да го прославяме в браковете си, като възпитаваме децата във вяра, като показваме любов и грижа и изграждаме християнски ценности и характер у себе си и у децата си. Амин!

 ________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.07.2022 г.

Каква е Божията воля за моята вечна съдба?

/проповед/

Днес започваме нова поредица проповеди върху Божията воля за нашия живот. Някои християни имат странни идеи за това как да открият Божията воля за живота си. Един човек искал да разбере каква е Божията воля за него. Затова седнал до прозореца, отворил Библията и оставил вятърът да разтвори страниците ѝ, след това избрал случаен стих, като сложил пръст върху страницата. Там прочел, „Юда отиде и се обеси.“ Ужасен, той затворил Библията и опитал отново. Този път пръстът му попаднал на тези думи, „Иди и ти направи същото.“ Още по-ужасен, той бързо опитал трети път и методът на вятъра и пръста го отвел до стиха, който казвал, „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“

Ние обаче няма да използваме този метод. J Ще разгледаме какво Бог иска в различни области от живота ни.

Стартираме с темата „Каква е Божията воля за моята вечна съдба.

Нека се помолим за Словото.

И така, днес ще разсъждаваме на тема "Каква е Божията воля за моята вечна съдба?" 

Един мъж решава да присъства на раждането на детето си. Влиза в родилното, моментално припада. Свестяват го. Почнала жена му да ражда, той пак на земята, пак свестяване и така няколко пъти. Свестили му и му викат:

-        Поздравления, станахте баща!

-        Какво е?

-        Момиче!

-        Ох, слава Богу... поне няма да се мъчи като мен.

Ако раждането на човек е свързано с толкова болка и мъчение, трябва да си зададем въпроса, защо изобщо се раждаме. Задавал ли си си въпроса, Защо съм се родил на този свят? Какъв е смисълът на живота?

Много хора мислят, че тяхното съществуване се рамкира от люлката и гроба. Да, това е земният ни живот, но той не е всичко. Както казва един автор, животът на земята е генерална репетиция преди истинското изпълнение. Ти и аз ще прекараме много повече време от другата страна на смъртта, във вечността, отколкото тук. Животът ни тук е последната тренировка преди мача, подготовка за живота във вечността.

Най-дълго живелият на човек земята в наши дни e … не е Лили Иванова. Това е французойката Жан Калмон. Тя е живяла 122 години и 164 дни. Родена е през 1875 г. и е починала през 1997 г.

Преживяла е Aприлското въстание, откриването на ел. крушка от Томас Едисон, изобретяването на кока-колата, аспирина и на баскетбола, Първата и Втората световни войни, раждането на автомобила и компютъра, преживяла е студената война, падането на Берлинската стена и дори световното по футбол през 1994, на което България спечели бронза!

Но дори тези 122 години са миг в сравнение с вечността. Още от край време човек се измъчва от екзистенциалния въпрос защо изобщо се раждам, като ще умра.

Но работата е там, че ти не си създаден, за да умреш. Ти си създаден за вечността. Божията воля е ти да прекараш вечността заедно с Него на небето. И това е закодирано в сърцето ти.

Еклисиаст 3:11 „Той е... вложил вечността в сърцето им“.

Какво иска да каже Соломон? Според мен смисълът на тези думи е, че Бог е вложил в нас инстинкт за безсмъртие. Това е така, защото Бог ни е създал по Своя образ. Той е вечен и иска ние да живеем вечно. Макар и да знаем, че всеки рано или късно умира, смъртта ни се струва неестествена и несправедлива. Причината да се чувстваме така е, че Бог е вложил копнеж по вечността в нашия ум.

Ние не сме създадени за кратък живот на земята. Затова и ние, християните, не се чувстваме у дома си никъде. Създадени сме за нещо много по-добро. Една риба никога няма да е щастлива, докато живее на сушата, защото е създадена да живее във вода. Един орел никога не би се чувствал удовлетворен, ако не му е позволено да лети.

Когато сърцето ни спре да бие, това ще е краят на нашето време на земята. Но няма да е нашият край. Земното ни тяло е само временно обиталище на твоя дух. Библията го нарича „хижа“, а говори за бъдещото ни тяло като за „вечен дом“:

2 Коринтяни 5:1 „Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесната ни хижа, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. (ВОВ)

Ние сме свикнали тук на земята с много възможности. Понякога пред нас има голяма дилема какво да изберем да учим или да работим. За разлика от земята, вечността предлага само две възможности: рая или ада.

И къде ще я прекараш зависи не от това колко добри дела си направил, колко дървета си засадил и дали си живеел здравословен начин на живот (не, че това са лоши неща!). Но зависи от това дали си вярвал в Божия Син Исус Христос на земята и дали си имал взаимоотношения с него.

Ефесяни 2:8 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; не чрез дела.“

Йоан 17:3 „А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“

Ако ти си казал да на Исус и ако си Го познал и имаш взаимоотношения с Него, ще прекараш останалата част от вечността с Бога. Ако отхвърлиш Неговата любов, прощение и спасение, ще прекараш вечността завинаги отделен от Бога.

Клайв Луис казва, „Има два вида хора. Тези, които казват на Бога „да бъде волята Ти“ и онези, на които Бог казва „Да бъде волята ти.“ Такива, които се покоряват на Исус като Господ и такива, които са избрали да живеят без Него тук и във вечността. Най-голямата трагедия не е смъртта тук, на земята, а вечната смърт, към която вървят с бързи крачки милиони хора.

Когато проумееш, че животът е нещо повече от тук и сега и осъзнаеш, че той е само подготовка за вечността, ще започнеш да живееш различно. Ще гледаш на всичко през призмата на вечността.

Изведнъж много неща, които преди са ти се стрували важни, ще започнат да ти се струват дребни и недостойни за вниманието ти. Колкото по-близо си до Бога, толкова по-незначително ще ти се струва всичко останало.

Когато живееш мислейки за вечността, ще се променят и ценностите ти. Важни за теб ще станат вечните, не временните ценности. К. С. Луис казва, „Всичко, което не е вечно, е вечно безполезно.

2 Коринтяни 4:18 „които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“

Ето някои промени, които ще настъпят у тебе, когато Святият Дух започне да те освещава. Хората ще станат за теб по-важни от други неща, които си преследвал преди, като кариерата и материалното благополучие. Ще започнеш да използваш времето и парите си по-мъдро.

Няма да се нервираш, когато попаднеш в задръстване и закъсняваш (защото знаеш, че времето е на Бога и щом Той допуска да закъснееш, значи има причина).

Когато повярваш, Святият Дух ще започне да изработва в теб плода на Духа и да прави характера ти по-христоподобен.

Приоритетите ти ще се променят. Забавленията, бързата печалба, алкохолът, модните течения, селфитата и съмнителните ценности на този свят вече няма да те вълнуват. Ще насочиш вниманието си към взаимоотношенията, семейството и служението в църква.

Една популярна сентенция е, „Веднъж се живее!“ Този израз предполага, че след смъртта настъпва краят. Подтекстът е, „Живей докато си млад и опитай от всички удоволствия, без да се притесняваш за последствията от действията си.“

И наистина, ако постъпките ти нямат дългосрочно въздействие, тогава защо да не се отдадеш на егоцентрично задоволяване на най-ниските си страсти?

Но фактът, че смъртта не е краят, променя всичко! Смъртта е само преход към вечността и затова всички твои постъпки на земята имат вечни последствия. Всяко дело в нашия живот дърпа струна, която ще прозвучи във вечността.

Но ако твоят хоризонт се простира само до 70-80 години на земята, ти няма как да живееш пълноценно. Нашето съществуване е като един айсберг. Хората виждат само онази част от айсберга, която е над водата. Вечността е всичко останало, което не виждаш на повърхността. Имаш ли очи за него?

Ние не можем да си представим как ще изглежда вечността с Бога. Библията казва,

1 Коринтяни 2:9 „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят."

Нашият ум не може да проумее величието на небето. Все едно да се опитваме да опишем интернет на една мравка. Не са изнамерени думи, които да опишат вечността.

Но Бог ни е дал да видим част от нея в Словото Си. В него ни казва, че Бог подготвя вечен дом за нас. Там ще се срещнем с наши близки, които са вярващи. Там няма да има скърби, болки и страдания. Дори работата, която ще ни бъде възложена, ще ни носи само наслада.

Противно на популярното мнение, на небето няма да лежим на някой облак и да свирим на арфа! Ще имаме пълноценно, неограничено и безкрайно общение с Бога, но и ще работим за нашия Цар.

Божията воля за теб е да повярваш и да предадеш живота си на Цар Исус още тук, на земята. И Той иска да те благослови не само тук, но във вечността. Защото „Намеренията на ГОСПОДА стоят твърди до века, мислите на сърцето Му – от род в род.“ (Псалм 33:11).

От теб зависи дали ще Му позволиш да те благослови. Какво трябва да направиш? Той иска да види у теб автентична вяра, която се доказва чрез делата на твоя живот. Защото вяра чрез дела е мъртва.

Божията воля е да приемеш Исус не само за Спасител, но и за Господ. Както някой беше казал, да Му се поклониш два пъти – веднъж като Спасител, и втори път, като твой Господар. Да изпълняваш волята Му тук на земята и да трупаш съкровища за вечността.

Какъв съпруг си ти, какъв родител си ти на твоите деца, съвестно ли си гледаш работата на работното място, какъв приятел си, служиш ли в църква с дарбите, които Бог ти е дал.

Много християни са всеотдайни, когато става въпрос за децата и внуците им – дават мило и драго за тях - но са далеч по-пестеливи, когато от тях се нуждае духовното им семейство. Това е погрешно. Божията воля е ние „да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“ (Галатяни 6:10).

Как можем да правим добро на нашето духовно семейство! Ако някой е болен, моли се за него и му се обади да го питаш от какво има нужда. Ако някой е обезсърчен, насърчи го със стих от Словото. Ако някой има нужда от помощ, помогни му.

Изобщо, нашият живот на земята може да се оприличи на настойничество. Бог ни е дал време, енергия, интелигентност, възможности, взаимоотношения и ресурси. И той ни е поверил тези дарове, за да служим на Него и на другите чрез тях.

Псалм 24:1 „Господня е земята и всичко, което има в нея, вселената и тези, които живеят в нея.“

Преди години бяхме в Америка на посещение на различни църкви. В един от градовете, които посетихме, домакините ни дадоха ключовете за тяхната къща и ни казаха да използваме всичко, което искаме.

Така и направихме – използвахме кърпите за баня и чиниите, спахме в леглата им, вземахме от храната в хладилника и в шкафа, използвахме гаража за колата, с която пътувахме, гледахме филми на домашното им кино, правехме си пуканки с машината им за пуканки. През цялото време обаче знаехме, че къщата не беше наистина наша и се грижихме да поддържаме всичко чисто и спретнато.

В света хората казват, „Ако нещо не е твое, не се грижи за него.“ Християните обаче живеем според един по-висш стандарт. „Тъй като Бог го притежава, трябва да се грижа възможно най-добре за него.“

1 Коринтяни 4:2 „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен.“

Исус често сравняваше живота с настойничество. В историята за талантите (Матей 25:14-29) един богаташ поверява богатството си на своите слуги, докато отсъства. Когато се връща, оценява понесената отговорност от всеки слуга и определя подобаваща награда. Собственикът казва: „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря (Матей 25:21)

Можем да кажем, че ако живеем като добри настойници над Божиите дарове, това вече е доказателство за автентична вяра. Божията цел за твоя живот не е материално благоуспяване. Нещо повече, верността към Бога не гарантира успех в кариерата или дори служението.

Павел беше верен, но зeмният му път завърши в затвора и според преданието е обезглавен. Йоан Кръстител беше верен, но също беше обезглавен. Милиони верни хора са умрели заради вярата си. Но краят на живота тук на земята не е краят!

В Божиите очи най-големи герои на вярата са тези, които се отнасят към този живот като към временно назначение и служат като верни настойници над дадената им Божия благодат. Божията воля за нашата вечна съдба е когато си тръгнем от тази планета да чуем думите, „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря (Матей 25:21)

Един мисионер завършил своето служение и се завърнал в Америка със същия кораб, с който пътувал президентът на САЩ. Да посрещнат президента били дошли много хора. Бил строен военен оркестър, постелен бил червен килим, веели се много знамена, имало много журналисти, дошли да отразят събитието. Мисионерът обаче напуснал кораба незабелязан.

Пълен със самосъжаление и недоволство, започнал да се оплаква на Бога. Тогава Бог му казал, „Дете мое, ти още не си достигнал у дома. Няма да минат и две секунди, след като отидеш на небето и ще извикаш: - Защо отдавах толкова голяма важност на неща, които са били временни? Къде ми беше умът? Защо пропилях толкова много време, енергия и грижи за тленните неща?

Как живееш живота си? Пропиляваш ли време, енергия и грижи за временните неща? Божията воля е да осъзнаеш, че постъпките ти в този живот са съдбата ти в идния живот. Нека живеем като добри настойници над Божиите дарове в нашия живот. Всеки ден да живеем така, сякаш е последният ден от живота ни. Така ще бъдем подготвени за вечността. Амин!

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

10.07.2022 г.

Божието царство

/проповед/

Трима специалисти – лекар, инженер и политик, разговаряли за това коя е най-древната професия. Лекарят казал, „Библията казва, че Бог е взел реброто от Адам, за да създаде жената. Тъй като за това е била нужна хирургическа операция, очевидно първата професия е била медицината.

Инженерът отговорил, „Не, не. Библията също казва, че Бог е създал света от нищото и от хаоса. За да направи това, явно Бог е бил инженер. Затова най-древната професия е инженер.

Политикът се усмихнал самодоволно и се наклонил дискретно напред. „А кой според вас създаде хаоса?“

Аз не мога да претендирам, че моята професия е най-древната, защото в университета учех филология. Предполагам, че тази професия е възникнала след Вавилонската кула. Но в университета се случиха две важни неща за мен – повярвах в Исус и срещнах бъдещата си съпруга.

След като се покаях и приех Исус като мой Спасител, ми подариха Библия и започнах жадно да я чета. Започнах от евангелието на Матей, преминах всички евангелия, Деяния на апостолите, писмата и след като стигнах до Откровение, минах на Стария завет.

И ми направи впечатление, че на много места се казва, че Исус e дошъл да проповядва за / и да установи Божието царство. Само в Новия завет фразата „Божието царство“ се среща над 70 пъти, а само в евангелието на Матей – над 30 пъти. Затова за нас като християни е важно да разбираме какво означава този израз – „Божието царство“.

Днес завършваме поредицата „Какво е Църквата?“. Говорихме за Църквата като невястата Христова, тялото Христово, Божието семейство, Божия народ, стадото Христово, храма на Святия Дух, солта и светлината, Лозата и пръчките. Днес ще говорим за Църквата като „Божието царство“.

Не съм слушал много проповеди за Божието царство и нямах ясна представа какво означава този израз. Например, в Марк 1:15 се казва:

Марк 1:15 „Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието.“

За нова държава ли говори Исус? Нова царска династия ли иска да основава? Нов авторитаризъм? Преди няколко месеца един диктатор в Европа нападна съседна на него държава, за да установи авторитарно управление там. Това ли искаше Исус?

Но когато по-късно учех богословие, един от предметите, „Въведение в Новия завет“ ми помогна да разбера значението му. Тогава ми светна, че Божието царство не е просто един компонент от вярата ни, а е самата основа на нашата вяра.

В Матей 9:35 виждаме, че Исус не само обикаляше и проповядваше благовестието на царството, но „и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.“ Неговото послание беше подплатено от Неговото служение. Всичко, което Исус правеше, подкрепяше това, което Той говореше.

Библията казва, че от грехопадението досега Сатана е князът на този свят (Йоан 14:30). В света днес има много монархии и републики. До 1946 г. България е царство, монархия. След това комунистите завземат чрез терор властта и организират незаконен референдум, на който хората гласуват България да премине към републиканско управление.

Но без значение каква е формата на управление на отделните държави, според Библията всички те са част от управлението на Сатана.

И когато Исус дойде на земята, Той заяви, че с Него Божието царство е дошло на земята и че Той е Помазаникът, който ще разруши царството на Сатана. Исус дойде, за да възстанови Своето управление. И когато Той прогласи, че „Божието царство наближи“, това беше като десен прав в лицето на Сатана.

И битката за царството започна веднага. Още в началото на своето служение, веднага след кръщението си, Исус беше изкушаван от Сатана 40 дни в пустинята.

И Исус излезе в Галилея и прогласяваше, че Божието царство наближи и призоваваше към покаяние. И веднага след това демонстрира на дело това, което прогласяваше. В синагогата в Капернаум Исус „поучаваше като един, който има власт“ (Марк 1:22). След това заповяда на нечистия дух в да излезе от един човек.

Преди това в Капернаум и Галилея е имало хора, хванати от нечист дух, но никой не е можел да им помогне. И когато демонът попита Исус „Нима си дошъл да ни погубиш?“, той вече знаеше отговора на въпроса. „Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола“ (1 Йоан 3:8)

С всичко, което казваше и правеше, Исус обявяваше война на царството на мрака, което беше установено веднага след грехопадението. Всичко, което Бог създаде беше добро. И Бог създаде човека, венеца на творението и каза, че това е „твърде добро“ (Битие 1:31).

Даде му мандат да управлява творението и имаше интимни взаимоотношения с него. Но след това Сатана се яви на сцената и създаде фалшиво царство на земята. В Божието царство под управлението на Бог като любящ Цар, имаше ред, красота, интимност и здраве.

Веднага след като Адам и Ева паднаха в изкушението на Сатана, виждаме как в света навлязоха смърт, грях, войни, убийства и болести. Хората станаха поданици на Сатана, който узурпира властта.

Така, както в момента Русия краде ресурсите на Украйна от завладяните територии, така Сатана започна да се разпорежда с Божиите ресурси. Хората станаха поданици на ново царство – царството на мрака.

В това царство всичко е обърнато с краката нагоре – на истински ценните неща се присмиват, а за евтините дрънкулки са готови даже да умрат.

През една мрачна нощ банда крадци влезли в бижутерски магазин, но не за да крадат бижута. Внимателно обиколили целия магазин и променили етикетите с цените, след което си тръгнали. На другия ден персоналът не забелязал, че са идвали крадци, те действали много внимателно. Влезли клиентите и хората започнали да дават цяло състояние за дрънкулки, а други плащали само няколко лева за бижута, струващи хиляди лева.

По същия начин някой е променил етикетите с цените на нашата планета. Непрекъснато ни бомбардират с различни ценности от тези на Божието царство. Това е фалшиво царство с фалшиви ценности.

В това фалшиво царство всичко е ужасно сбъркано – затова има толкова много разрушени взаимоотношения, скръб, самота, убийства, неморалност, срам, страх, депресия и болести.

Но още в Битие 3 Бог обяви, че един ден ще изпрати някой, който ще нанесе фатален удар на Сатана и царството му. И няма да спре, докато, както казва Откровение 11:15, „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове.“

И когато Исус дойде на света, Той дойде като Божия Помазаник, който да нанесе този смъртоносен удар на Сатана. И когато се изправи в синагогата в Назарет, Исус прочете това пророчество от Исая:

Лука 4:18-19 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“

С тези думи той показа на царството на този свят, че Бог е дошъл да си вземе обратно своето – теб и мен и всички, които Му принадлежат.

Мога да си представя какво е било в Буча, Ирпен, Краматорск и много други украински села и градове, временно завзети от руснаците. По улиците преминават руски танкове и друга бойна техника. Хората се крият в домовете и в мазите, умирайки от жажда и глад, в постоянен страх да не влязат в тяхната къща или блок, и да започнат да убиват, изнасилват и мародерстват.

Но след това местните чуват, че украинците ще предприемат контранастъпление, за да отблъснат руските окупатори и да си върнат тези градове. И хората започват да живеят с надежда, че един ден тиранията ще свърши. Това е добрата вест за идването на Божието царство, която Исус донесе в началото на служението Си.

Добрата вест е, че един ден силата на злото, лъжата и убийствата ще бъде сломена и Божието царство ще разбие царството на мрака и ще вземе своето. И вече няма да има страдание, болка и сълзи. Всяко потисничество ще престане. Войните ще спрат.

Легендата говори, че когато преплувал Дунав, кан Аспарух е забил меча си в земята и е произнесъл думите „Тук ще бъде България!“ По същия начин в Христос Бог заби знамето си на планетата Земя и обяви пред цялата вселена, „Обявявам тази земя за Моя“ (Гордън Фий)

И навсякъде, където Исус отиваше, демоните се активизираха, защото Той идваше като освободител от робството на царството на дявола.

И когато Исус възкръсна от смъртта и изля Духа си на Петдесетница, Той ни даде власт да прокламираме Божието царство на света. Исус дойде, за да установи Божието царство и като поданици на Цар Исус ние сме призовани да продължим служението Му.

И виждаме, че добрата новина за Царството Божие беше и централно послание в служението на апостолите и на цялата църква през вековете.

Но трябва да разбираме, че макар и Божието царство да е тук, то не е дошло още в пълнота. Сатана все още прави поразии, ние все още се борим с греха. Ние можем да имаме победа над греха и демоничната съпротива, но истината е, че няма да бъдем напълно свободни от ефекта на греха, докато Исус не дойде и не възстанови в пълнота Своето Царство.

Исус каза в

Матей 12:28 „Но ако Аз изгонвам бесовете чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло върху вас.“ Царството е тук, но това още не е краят, за който се молим.

А какво ще стане, когато дойде краят? Павел казва:

1 Коринтяни 15:24 „Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.“

С други думи, Царството е хем тук, хем не е още тук.

Често идването на Божието царство се сравнява с десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г. във Втората световна война. Тогава съюзниците завладяват Нормандия и сломяват съпротивата на нацистка Германия. Тя вече е победена, но в предсмъртната си агония продължава да се бие.

Пълната победа идва на 8 май 1945 г. с подписване на капитулацията на Германия. За съжаление обаче, жертвите в тази последна година от войната не са по-малко от предходните.

Ние сега живеем в подобен период – времето между обявяването на Царството и установяването на Царството. Макар и да имаме пълна победа, князът на този свят продължава да върши поразии.

Ние често се молим за болните. Понякога Бог ги изцелява, защото Царството вече е реалност. Но друг път Той не ги изцелява, защото то не е настъпило в пълнота.

И посланието на Царството днес продължава да бъде „Покайте се, защото Божието царство наближи.“ Днес ние сме продължители на мисията на Исус. Той иска ние да продължаваме да призоваваме хората към покаяние.

Така че, ние имаме двойно гражданство – тук на земята, и на небето. Ние сме граждани на Р България, но сме и поданици на Царя. И ако е така, трябва да се покоряваме не само на земните власти, но първо и най-вече на нашия небесен Цар.

И там, където законите на България влизат в противоречие със законите на Царството, предимство имат законите на Царството!

Например, в миналото почти в целия свят робството е било напълно законно. Педофилията – също. Нацизмът и комунизмът са били законни. Дори холокостът, избиването на евреите през ВСВ, е бил законен. Сегрегацията и апартейдът са били законни. Сега искат да направят законни и еднополовите бракове.

И обратното – когато Библията ни призовава към нещо, понякога законът го забранява. Например, проповядването на Библията в училищата и университетите, което всеки последовател на Исус трябва да прави, е забранено от закона на образованието. В такива случаи трябва да се покоряваме на Бога, не на властите.

Затова, когато се включим в мисията на Исус да прогласяваме Царството, е нормално да очакваме съпротива. Но трябва да очакваме и Бог да върши чудеса, защото Неговото царство е вече тук!

Ние имаме невероятната възможност като църква и отделни вярващи да предаваме с думи и живот посланието за Божието царство на нашите семейства, съседи, приятели и колеги.

И аз вярвам, че когато го правим, ще виждаме хора да излизат от царството на мрака и да влизат в Царството на светлината. Вярвам, че когато го правим, тази зала скоро ще ни стане тясна!

Вярвам, че ще виждаме хора да се изцеляват и новораждат. Ще виждаме хора да получават радостта от спасението и надеждата за вечен живот.

Един известен проповедник бил на парти послучай двадесет-годишнината от завършването на неговия клас. Един от приятелите му го дръпнал настрана. В училище те били много близки, играели футбол заедно, прекарвали много време заедно. Той му казал, че преди една година имал най-невероятното преживяване в живота си. Станал християнин!

Обяснил каква промяна е настъпила в живота му и новата радост, която изпитва сега, когато има лични взаимоотношения с Исус. Тогава приятелят му казал, „Знаеш ли, аз също съм християнин!“ Онзи го попитал, „Така ли, кога стана християнин?“

„Ами, предполагам още като дете.“ Тогава другият го попитал: „Ако си бил християнин когато бяхме в гимназията, как така никога не си ми казвал за Исус?“

Ако си християнин, знаят ли за това твоите бивши съученици и настоящи работници?

Всичко започва от нас. Какъв е твоят отклик на Божието царство и на Неговото управление? Ако Бог е Цар, ще станеш ли Негов верен поданик? Той иска да отхвърлиш страха, гнева и срама, да приемеш Неговата любов, мир и радост, и да ги споделяш с другите. Амин!

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

03.07.2022