Sunday, October 27, 2013

Кога ще си научим урока?


Нещо недопустимо се случи в нашата мила татковина. Няколко студенти окупираха ‘меката на знанието’, майката-хранилница на образованието, нашата Алма матер. От петък Софийският университет е окупиран и заключен с вериги.

Студентите търсят морална отговорност от проф. Токушев за връщането на Пеевски в парламента, искат да разберат кой назначи този ‘успял българин’ за председател на ДАНС и кой управлява държавата. Настояват, че ще държат Ректората окупиран до разпускането на 42-то народно събрание.

Изведнъж пеевски медии, съвестни граждани и възмутени студенти ревнаха в един глас: „Как е възможно шепа хора да окупират най-старото висше училище в страната? За кои се мислят те?”

Ректорът проф. Илчев каза, че всеки имал право да протестира, но не и за сметка на останалите. Студентският съвет към СУ като ехо също изрази ‘принципно съгласие’ с правото на всеки да има мнение, но виждате ли, това не бил начинът.

В неделя Петното, представители на БКП/БСП, Атака и футболни агитки счупиха част от загражденията, за да ‘говорят’ с протестиращите. Повиканата полиция се показа за респект и си отиде. До саморазправа и сблъсъци не се стигна.

За кои се мислят тези студенти, наистина!?

Сигурно много хора си задават този въпрос. Дали обаче разбираме напълно какво се случи през тези няколко дни?

Набеждават ги, че са окупирали сградата на СУ. Но истината е, че тя, заедно с цялата система на образование от десетилетия е окупирана от други хора, които не дават и пукната пара за българското образование.

Нещо повече, стратегията на монополизираното ни от същите тези кукловоди образование в момента е: колкото по-прост е народът, толкова по-добре.

Обвиняват ги, че създават неудобства. Но не им е неудобно, че хората у нас свикнаха да живеят без морал и без съвест, неспособни да различават добро от зло.

Присмиват им се, че били малко. Но забравят, че не масите, а личностите променят историята. За няколко века дванадесетте апостоли на Иисус Христос преобразиха човешката история.

Граждани на Манила препречват пътя на танк и
проправят пътя за успешна 'съпротива на ненасилието',
свалила от власт диктатора Маркос.
Няколко човека бяха достатъчни, за да настъпи Реформацията и великото духовно съживление в Западна Европа. Няколко човека срутиха империята на злото СССР. Няколко човека легнаха пред танковете на диктатора Маркос и извоюваха свободата на Филипините.

Някога великата Маргрет Тачър каза: „Никога не се съмнявайте, че малка група мислещи, посветени граждани може да промени света. Всъщност, те са единственото нещо, което някога го е правило.” Няколко човека...

Тези дни няколко човека окупираха СУ. Те нямат какво да губят. Образованието ни е на едно от последните места в Европа. Като всичко останало. С изключение на абортите, употребата на наркотици, алкохол и цигари, разводите и смъртността. Там сме на първо.

Студентите (мислещата част сред тях) повлякоха крак. Окупацията в университета може да предизвика ефекта на доминото. Театрите вече заявиха с декларации своята солидарност и готовност също да спуснат кепенците.

Сега идва ред и на всички останали – лекари, учители, държавни служители, спортисти, художници... Само окупация ще спаси отдавна окупираната ни от мафията родина. Само окупация с вериги ще строши веригите на беззаконието и задкулисните сделки.

Студентите ни предадоха урок по родолюбие, саможертва и морал. Олигарсите и техният обслужващ персонал в парламента и правителството имат за какво да се притесняват! Защото когато студентите въстанат, правителствата падат.

Въпросът е дали сме си научили урока.