Как да свидетелстваме за Исус (Деяния 1:3-11)

 /проповед/

Продължаваме с поредицата „Борбата“ в християнския живот. Днес ще говорим за нашето свидетелство.

Средностатистическият християнин ще чуе около 4000 проповеди, ще изпее 20000 песни и ще се моли в 8000 публични молитви в живота си, но ще доведе нула грешници до вяра в Исус Христос. Това е отрезвяващата и тъжна статистика.

 Не знам дали е възможно да си християнин и да не благовестваш. Християнин, който не благовества е като огън, който не изгаря. Такова нещо няма!

Отнася ли се тя и за тебе? Ако никога не си участвал в това да доведеш някого при Исус, ти си пропуснал една от най-прекрасните опитности в живота.

Да споделиш Исус с друг човек и да видиш как Бог променя живота му не може да се сравни с нищо друго!

Тук, разбира се, няма такива хора, присъстващите се изключват! Или може би не? Според едно изследване, до 3 години след като някой стане християнин, вече няма невярващи приятели. Има много причини за това, но резултатът е че християните губят контакт с други хора.

Последната заповед, която Исус даде на Своите последователи непосредствено преди Своето възнесение е т.н. Велико поръчение:

 Матей 28:19-20 „И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин“

Ако това са последните думи на Исус към Неговите последователи, това означава че те би трябвало да са много важни за нас!

Апостолите взеха присърце тази заповед и само за няколко години църквата в Ерусалим нарастна от 120 на 20000 члена.

Нека сега прочетем заедно Деяния 1:3-11 и да видим какво е накарало тези 12 обикновени мъже да преобърнат света с главата надолу.

 Деяния 1:3-11 „на които [aпостолите] и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?

 А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

 И като изрече това, и те го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаще, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

В следващата 2-ра глава Петър проповядва огнена проповед и 3000 души откликнаха на поканата да приемат Исус. По какво тези християни се различаваха от нас днес? В края на краищата, те имаха същото послание като нас. Може би разликата беше в тяхната вяра. Те бяха истински убедени в това, което бяха видели и чули.

Днес искам да говоря за три факта, в които ранните християни бяха убедени и как това ги промени. Първо,

1.     1. Те вярваха, че Исус е възкръснал.

Деяния 1:3-4 „като им се явяваше… за което… чухте от Мене“

Павел казва, че Исус се е явил на Петър, след това на дванадесетте, а накрая и на повече от 500 вярващи, включително на него.

Когато миналата година България стана световен вицешампион по волейбол, много от нас споделиха тази радостна вест във фейсбук. Колко повече би трябвало да споделим вест като възкръсването на човек! Това си беше послание, което си заслужаваше да бъде споделяно. Защо не споделяме тази най-велика новина?

Както е казал някой, „ние нямаме тайна, която да крием, а история, която да възвестяваме. Благата вест не е нещо, което идваме в църква да чуем, тя е нещо, което излизаме от църква, за да кажем.

 Учениците в 1-ви век не можеха да не говорят за това. Те си казваха, „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя, тълкувайки Писанията?... Господ наистина възкръснал…“ (Лука 24:32,34)

Но ние днес сякаш сме изгубили този пламък в сърцето. Колко от нас наистина се чувстват отговорни да го правят? Ние трябва да разберем, че няма кой друг освен тези, които вече познават Исус, могат да говорят за Него!

Изпълнен ли си с Духа? Изобразен ли е в тебе Христос? Ако Христос живее в тебе, това ще кара хората да жадуват за същото.

 Един млад търговски представител бил разочарован, защото загубил голяма сделка и казал на мениджъра по продажбите: „„Предполагам, че това само доказва старата поговорка: можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“

Мениджърът му отвърнал: „Момче, послушай съвета ми: твоята работа не е да го накараш да пие. Твоята работа е да го накараш да ожаднее.“

Същото важи и за благовестието. Животът ни трябва да бъде толкова изпълнен с Христос, че да поражда жажда за благата вест у другите. Не всички ще признаят, че са жадни, но ще има и такива!

Позициите на една държава се споделят в чужбина чрез посланика ѝ. Ние сме посланиците, гражданите на небето (Филипяни 3:20), които Бог изпраща, за да предадем Божието послание на другите.

Няма друг, Бог разчита на нас! Ако нашите приятели и роднини загинат поради липса на знание, отговорността ще лежи върху нас.

Ако наистина вярваме, че Исус е възкръснал, трябва да споделяме това послание с всеки, който би ни изслушал. Когато говорих с едни хора, че Исус наистина е възкръснал, единият ме попита, „Ама ти май наистина вярваш!“ Казах, че ако не вярвах, нямаше да му говоря.

Често говоря и с моята фризьорка за Бога. Един пастор отишъл да се подстриже. Казал, че е пастор, че вярва в Исус и че на следващия ден трябва да отслужи погребение.  Тя му казала, че веднъж ѝ предложили 150$, за да подстриже мъртвец за погребението му, но тя не се съгласила. Той попитал защо и тя отговорила, че не иска да докосва мъртъвци, защото се страхува, че могат да се изправят в леглото.

Тогава пасторът казал, „Познавам един, който го направи.“ Тя казала, „Шегуваш се“. Той отговорил, че не се шегува и ѝ разказал благата вест. Когато свършила да го подстригва, тя попитала дали ще се върне отново, защото иска да знае повече.

Може би не винаги ще можеш толкова елегантно да насочиш разговора към Исус, но с практиката става по-лесно!

2.   2. Те вярваха, че Исус управлява.

И това им даваше съзнанието, че са хора с мисия. Когато учениците попитаха Исус кога ще възвърне царството на Израил, Исус отговори:

Деяния 1:7-8 „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената си власт… ще бъдете свидетели за Мене…“

Апостолите си мислеха, че Исус е дошъл да възстанови славното царство на Израил от времето на Давид и Соломон, но Исус имаше нещо друго предвид под „царство“. Той говореше за духовно царство, в което Бог ще царува в сърцата на своя народ.

Но след Петдесетница апостолите разбраха много добре, че Исус е Господар над цялата земя и че Великото поръчение не е предложение, а е заповед! Ние също имаме мисия като Божий народ.

Тактиката за победата ни е дадена от Исус – започни от своето семейство (Ерусалим), след това отиди при съседите и приятелите (Юдея и Самария) и накрая достигни до всички около тебе (хора от всяка част на света)

Някой си мисли, много добре звучи, но как да го направя? Чувствам се много слаб и неподготвен! Може би се чувстваш така, защото не използваш оръжието, което Бог ти е дал.

Исус не ни изпраща на мисия невъоръжени. Той ни е дал пълното бойно въоръжение – меча на Духа, щита на вярата, бронения нагръдник на правдата. Библията описва борбата за печелене на души като духовна битка. Павел казва:

 Ефесяни 6:11-12 „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.“

Исус Христос е нашият главнокомандващ и Той ни призовава да участваме в доброто войнстване, да си носим кръста и да достигаме до изгубените с добрата новина! Ако още не си го правил, време е да се включиш!

Големият евангелизатор Дуайт Муди обещал пред Бога, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на ден. Защо не започнеш, като обещаеш, че ще свидетелстваш на един човек седмично!

Исус е наистина Господ! Ако Той наистина управлява в живота ни, тогава ще правим всичко което можем, за да изпълняваме Великото поръчение.

В Деяния 1 има още едно дълбоко убеждение, което християните от ранната църква притежаваха.

3.   3. Те вярваха, че Исус ще дойде отново.

И това им даде стимул да говорят за Него. След като Исус се възнесе, ангелите им казаха:

Деяния 1:11 „Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Учениците изобщо не се усъмниха в думите на ангелите. Те повярваха с цялото си сърце, че Исус ще се върне. Всъщност, повечето си мислеха, че Исус ще се върне, докато са още живи. Затова може би е отнело доста време да бъде написан Новия завет.

Повечето ученици не са разбирали, че тези писания ще трябва да бъдат запазени и да служат на поколения след тях. Но тяхната вяра, че Исус ще дойде отново ги мотивираше да достигат до всеки човек, на всяко място където отиват.

Ако вярвахме във Второто идване толкова силно, колкото учениците, това щеше да преобрази коренно живота ни! Това би трябвало да ни мотивира да споделяме благата вест с всеки, за да може той да е подготвен за този ден.

Исус каза:

 Матей 24:36, 42 „А за онзи ден и час никой не знае… Затова, бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“

За онзи ден и час никой не знае. Но явно някои са дарени със „специално откровение“ от Господа и знаят! Исус каза, че в последно време ще се явят много лъжепророци. Много са пророкували, че Исус ще се върне на определена дата в историята.

 Известен е случая с основоположника на Адвентистите от седмия ден, Уилям Милър, който вярва че Исус ще се върне на 22 октомври 1844 г. Това довежда до паника на финансовите пазари. В навечерието на датата хората престават да работят и очакват почервеняване на небето и края на света. Но денят отминава и мнозина са разочаровани.

Основателят на Църквата на последния завет, руснакът Висарион, предсказва че Исус се е завърнал в негово лице в 2012 г. Един южноафриканец, пророк Джошуа Мхлакела, пророкува че Христос ще се завърне на 23 и 24 септември 2025 г. Общо в света досега е имало над 1000 лъжепророчества за идването на Исус, които разбира се, не са се сбъднали. Много хора са били излъгани и разочаровани.

Но когато дойде Исус Христос, ние няма да бъдем разочаровани, защото ще стане точно така, както е писано. Ние живеем в свят, пълен с изгубени души, които един ден ще застанат пред Съдния престол без да са повярвали в Него, ако не изпълним мисията си да им казваме за Исус.

Според едно изследване, 75-90 % от хората, които са решили да дойдат на църква, са го направили след покана на приятел или роднина. Само 2-3% идват след като са били на евангелизационно събитие и само 5-6 % са дошли, след като са чули онлайн проповедника.

Какво ни говори това?

Великото поръчение е заповед до всяко Божие дете – да сподели добрата вест за спасение на Исус с всеки, който би слушал. Думата „идете” се появява 1514 пъти в Библията. Исус каза: „Идете и кажете... Идете и поканете... Идете и правете ученици.”

Това направиха група младежи от нашата църква, като отидоха в две села. Споделиха Божията любов, като раздадоха продукти на хората и им казаха за Исус.

 1 Йоан 3:18 „Дечица, да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.“

Устното свидетелство е важно, но то трябва да е подкрепено от променен живот. Думите и делата са като двете крила на самолет – не може без едното. Един човек от църква ми каза, че бил провокиран да дойде на църква от промяната, която видял в един близък, който тръгнал на църква.

Това беше мисията на Исус – да потърси и спаси погиналото. Не можем просто да си идваме на църква и да мислим, че следваме примера на Исус. Трябва да разберем, че е нужно да направим нещо, за да достигнем до хората от нашето обкръжение с посланието за Божията любов. И това няма да стане изведнъж.

Ние празнуваме 13 години църква „Нов живот“. Когато с Ваня основахме църквата, бяхме само с още едно семейство, и по-късно то си тръгна! Но други дойдоха – един по един, семейство след семейство. Но това ще се случва само ако вярваме в това, в което учениците на Исус вярваха в първи век.

Първо, те вярваха, че Исус е възкръснал и това ги въоръжи с послание.

Второ, те вярваха че Исус управлява и това им даде мисия.

Трето, те вярваха, че Исус ще се върне и това им даде мотивация.

Ако ти си повярвал в Исус Христос и досега не си споделял за вярата си с някого, или отдавна си загубил огъня и не си го правил, зарадвай сърцето на Бога! Започни да споделяш най-голямото богатство, което имаш с другите.

Или, може би тук има някой, който е готов да предаде живота си на Исус. Ако това си ти, ако знаеш, че се нуждаеш кръвта на Исус да умие греховете ти, насърчавам те да се помолиш заедно с мене с тази молитва и самият ти да станеш свидетел за Исус. Нека се молим!

Молитва

_________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

12.07.2026 г. 

Стратегия за благовестие (Деяния 18-19)

 /проповед/

Светът, в който живеем се променя с бързи темпове. Променят се и нашите градове. Като в този виц:

След 20 години двама полицаи в Берлин спират една кола за проверка. Взимат документите на шофьора, дръпват се малко настрани и започват да обсъждат:

- Мохамед, тоя нещо ми изглежда подозрителен.

- Да бе, Али, и на мен. Какво е това име - Юрген?

Урбанизацията, е една от отличителните черти на нашето време. През 1980 има само 225 града с население над 1 млн души; сега повече от 500. Това е огромно предизвикателство за църквата, защото в големите градове наблюдаваме разпад на традиционната религия, морална деградация, анонимност, бедност, безработица, престъпност и насилие.

Ние също живеем в голям град и е нужно да видим какво можем да научим от Словото, за да бъдем ефективни в служението си. Днес в нашата поредица „Раждането на църквата“ върху Деяния на апостолите, ще разгледаме един пасаж, който хвърля светлина върху този въпрос.

Ако проследим служението на ап. Павел в Деяния, ще видим че той съвсем съзнателно се е местил от град в град. По време на първата мисионерска обиколка той посещава градовете Саламин и Пафос (Кипър), Антиохия, Икония, Листра и Дервия в Галатия. През втората мисионерска обиколка – Филипи, Солун, Берия (Македония), Атина и Коринт (Ахая).

През по-голямата част от третата обиколка насочва вниманието си към Ефес. С какво тези градове са привлекли вниманието му?

Атина е интелектуалното и религиозно средище на древността – Сократ, Платон, Аристотел, Епикур и Зенон, там се заражда демокрацията, но както казахме миналия път, той е и голям център за религиозно поклонение.

Коринт (750000 души) е бил търговски център – през него преминават търговски пътища във всички посоки. Може би точно затова е град на покварата. В храма на Афродита (Венера – богинята на любовта) служели хиляди проститутки. „Коринтиозомай” означава „да бъдеш безнравствен”. Може да се каже, че Коринт е бил панаирът на суетата в Римската империя.

Ефес (500000 души) е също прочут с търговията си, но е и политически център на провинция Азия. Преди всичко обаче Ефес е основен религиозен център в Римския свят.

Ефес е ‘пазач на храма на великата Артемида’ (19:35), богиня на лова и плодородието. Градът пази някакво нейно гротескно изображение, най-вероятно това е паднал метеорит. До него е изграден великолепен храм, който е 4 пъти по-голям от Партенона в Атина.

Като посещава тези три града, Павел повещава центровете на познанието, търговията и религията. Миналият път разгледахме срещата на Павел с атинските философи. В 18 и 19 глави Лука разказва за посещенията на Павел в Коринт (18 гл.) и Ефес (18:18 и сл. и 19:1 и сл.). Ще видим каква стратегия за благовестие имаше той и какви уроци можем да научим от служението на Павел в тези два града.

Нека прочетем първо Деяния 18:4-11 и Деяния 19:8-10

Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Бог възнаграждава труда на благовестителската нива.      

Повествованието в двете глави се развива по сходен начин:

Първо по обичая си Павел благовества на юдеите в синагогата. Тяхната съпротива и неверие карат апостола да отърси праха от себе си и да се обърне към езичниците. Така той изпълнява поръката на нашия Господ Исус Христос на учениците, когато ги изпраща по двама:

Лука 9:5 „ И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.“

Струва ли си да продължаваш да чукаш на една врата, ако тя е заключена? Повечето от нас ще кажат „не“ и мнозина сигурно биха се разочаровали и отказали да благовестват изобщо. Случвало ли ти се е след като удариш на камък с благата вест да си помислиш: „Явно не е Божията воля, щом не виждам никакъв отклик!“ „Може би благовестието е за други, които са много по-добри говорители от мене!“

Павел знаеше, че както отхвърлиха неговия Господ, така ще отхвърлят и него. Същевременно, той съзнаваше, че разполага с ограничено време и се стремеше да използва благовремието максимално ефективно за Господа. Същото трябва да правим и ние. Святият Дух тук ни насърчава чрез Павел да чукаме на различни врати, докато някоя от тях се отвори!

Павел редовно прекарваше време в молитва и Бог му даваше водителство къде да инвестира усилията си. При един по-ранен случай Святият Дух им забрани да проповядват Словото в провинция Азия и Витиния, и те бяха насочени към Македония (Деяния 16:6-10)

Това означава ли да преставаме да се молим за членове на семействата ни и за приятели, които упорито отхвърлят благата вест? Не, разбира се. Ние трябва да продължаваме да се молим някой друг да напои семената на вяра, които ние сме засяли.

Нека представяме тази молитвена нужда за промяна на сърцето им и да приемат благата вест преди да издъхнат. Божието слово ни заповядва да се молим един за друг, защото „ Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“ (Яков 5:16)

Преди няколко години ние направихме Операция „Рождествено дете“ в село Невша. След нея искахме да имаме последваща работа с децата и говорихме с кметицата, но въпреки обещанията, дали заради пандемията или заради други страхове, по-късно тя не ни разреши да продължим работата. Бог затвори тази врата, поне временно и ние съсредоточихме усилията си на други места.

Понякога Бог може да затваря една врата, защото още не е дошло времето за служение там. Друг път причината може да е неподготвеност на служителите, Божията протекция за живота ни. Или Бог може да чака да вземем ключа за дадена врата, като го хвалим, постоянстваме в молитва и добием смелост за това.

След като Бог затвори една врата пред Павел, отвори други. Бог възнагради труда и усилията на благовестителската нива на Павел. След като срещна съпротивата на юдеите, той намери „отворени врати“ сред езичниците. В Коринт той използва дома на Тит Юст, а в Ефес – училището на някой си Тиран, който вероятно е бил повярвал учител по реторика или философия (18:6-7; 19:9).

След като взе това „крайно решение“ да пренасочи своите усилия към езичниците, Бог му даде многократни потвърждения, че е направил правилното нещо. Първо, и в двата града мнозина чуват благата вест и приемат вярата (18:8; 19:10).

Второ, и в двата града Исус потвърди словото Си и насърчи Своя апостол. В Коринт това стана с нощно видение:

Деяния 18:9-10 „Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне да ти стори зло“

В Ефес – с чудеса и знамения:

Деяния 19:11-12 „При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.“

Забележете, че успехът на благовестителската нива не означаваше липса на опозиция. И в Коринт, и в Ефес не се размина без смут и бунтове. Животът на Павел беше заплашен. Но и в двата града римските власти пренебрегнаха исканията на противниците на благата вест и я обявиха за законна: в Коринт чрез управителя Галион, а в Ефес – чрез градския писар (18:12 и сл.; 19:35 и сл.). Това беше много важно с оглед на по-нататъшната благовестителска активност.

Бог благослови труда на Павел за каузата на благовестието. Неговата упоритост бе възнаградена с отворени врати и той остана 2 години в Коринт и малко повече, (може би дори 3 г.) в Ефес. Божието дело в тези градове напредваше.

2.     Важността на правилната доктрина.

И така, първото нещо, което видяхме е, че Бог иска да сме посветени на споделянето на благата вест и той отговаря, като отваря врати за благовестие. Второ, за да го правим ние трябва да имаме правилна доктрина и да споделяме пълното евангелие. Може би за да подчертае това, Лука включва два любопитни епизода в разказа си.

Първият е за юдеин на име Аполос, който идва в Ефес (18:24) и поучава прилежно Господния път, но познава само Йоановото кръщение (ст.25б). Но Йоан е старозаветен пророк. Аполос е бил запознат очевидно с Йоановото свидетелство и старозаветните пророчества за Исус като Месия, но познанията му не са пълни. Затова Прискила и Акила му излагат по-точно Божия път (ст. 26). Най-вероятно Аполос е знаел за кръщението на Йоан, но не и за Великото поръчение и за кръщението в името на Отца, Сина и Духа. Така той е подготвен за по-мащабно служение.

Другият интересен случай виждаме в началото на 19 глава.

Деяния 19:1-7 „А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. А те всички бяха около дванадесет мъже.“

Отново, тук Павел среща последователи на Йоан Кръстител, не на Исус.

Тук според някои имаме пример за двустепенно посвещаване – първо идва вярата, а после приемането на Святия Дух. Но според други тук не можем да търсим образец за такова двуетапно посвещаване.

Ето какво казва известният богослов и автор Майкъл Грийн: „Кристално ясно е, че тези ученици в никакъв случай не са били християни, защото още не са повярвали в Исус. Когато ги среща, Павел първо ги смята за вярващи, защото те му казват, че са ‘ученици’, но после по нищо в поведението им явно не е личало в тях да пребъдва Духа, затова той им задава тези два важни въпроса: дали са приели Духа, когато са повярвали и в какво са се кръстили.“

Първият въпрос предполага, че не могат да повярват, ако не са приели Духа. Това е същото като да си пиян, без да си пил – това просто не е възможно! Тоест, който е повярвал, вече е получил Духа (Гал. 3:2). Който е кръстен трябва да е повярвал и да е приел Духа. Няма как да си повярвал и да си бил кръстен, но да не си приел Духа.

Следователно, този пасаж не казва, че първо идва вярата, а после приемането на Святия Дух. Двете стават едновременно.

Галатяни 3:2 „Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?“

Ние скоро ще направим водно кръщение на Националната конференция на нашите църкви. Ще се радвам да има хора и от нашата църква, които да се кръстят. Но нека кажем отново: самото водно кръщение не ни спасява. То е само външен белег и символ на вече случила се вътрешна реалност – покаяние и вяра в Господ Исус Христос.

Обратно в пасажа в Деяния 19, тези ученици отговарят: ‘даже не сме чули да има Св. Дух’. Те имат предвид не, че изобщо не знаят за Духа, а че не знаят дали Йоановото пророчество се е изпълнило, дали Месия е дошъл. В неведение са за Петдесятница. Накратко, те все още живеят според Стария завет. Не разбират, че Исус е поставил началото на нова епоха, епохата на изливането на Святия Дух.

Днес има много хора, които имат само откъслечни познания за християнството. Прочели са 2-3 глави от Библията, гледали са 2-3 филма на Рождество Христово и всичко им е ясно.

По думите на Дейвид Дънинг, "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него те му изглеждат полезни и точни знания.”

Такива хора са готови да спорят, но всъщност са заблудени. Защото селективните знания са силно подвеждащи. И защото подсъзнателно бягат от истината. Не могат да понесат челния сблъсък със святостта на живия Бог!

Приличат на поддръжниците на атеистичния тоталитаризъм, които защитават капищата на комунизма (т.н. „паметници“), с които е осеяна нашата родина. Отново, прочели и повтарящи като папагали селективно поднесена информация, която всъщност е дезинформация. Защо? Защото не искат да се изправят пред истината. Не могат да понесат челния сблъсък с истината.

Понякога дори високо интелигентни хора могат да станат жертва на дезинформация или дори да вярват в суеверия.

Един американски учен посетил датският физик Нилс Бор, носител на Нобелова награда. С удивление видял над бюрото на учения закачена за стената конска подкова. Американецът подхвърлил, „Нали не вярвате, че подковата ще ви донесе късмет, професор Бор?“ След което Бор се усмихнал и казал, „Изобщо не вярвам в това, приятелю. Но ми казаха, че тази подкова ще донесе щастие на човек независимо от това дали вярва или не вярва.“

С други думи, Нилс Бор казвал, „Не вярвам на тези глупости за конската подкова, но предполагам, че има някаква вероятност да е така.“

Когато човек не вярва в Божието слово, може да повярва във всичко. Дори в кемтрейлс и в плоската земя!

За да бъдем добре подготвени и да познаваме Словото е нужно да практикуваме дисциплината на всекидневно тихо време. Неделните служби не могат да заменят времето за четене на Словото и молитвата! Понякога дори християни стават лесни жертви на лъжеучителим, защото не познават Библията.

1 Йоан 4:1 „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.“

В заключение виждаме, че стратегията на ап. Павел за благовестие включваше целенасочени и упорити усилия в опит да се намери отворен прозорец за благата вест. След като това ставаше, той продължаваше да проповядва и убеждава. Това пораждаше опозиция, но заедно с това мнозина чуваха и приемаха вярата. Бог насърчаваше Павел, като потвърждаваше Словото си с видения, чудеса и знамения.

Бог иска да не се отказваме при първия неуспех, но неуморно да продължаваме да сеем семената на вяра, докато видим „отворен прозорец“ и отклик на Словото. Но за да стане това, ние трябва да сме подготвени и добре да познаваме Божието слово.

Накрая ще завърша с поемата „Наковалнята на Божието слово“ от Джон Клифърд:

„Минавах снощи край вратата на ковач

И звън на наковалня ми се счини.

Надникнах и на пода стари чукове видях

износени от биене с години.

"Колко наковални имаш", попитах аз,

че са чуковете толкоз изхабени?

"Една" – отвърна и след туй добави,

„Наковалнята износва чуковете, ясно като ден е.“

Векове наред те бият върху нея.

Удари се сипят, но при все това

наковалнята е невредима...

а чуковете веч‘ са похабени.“

 

Марк 13:31 „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“

 

Молитва.

________________

10.09.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Християнинът и невярващите (Колосяни 4:2-6)

/онлайн проповед/

Учителка попитала децата в неделното „Ако си продам колата и дам всички пари на църквата ще отида ли на небето?“ Децата отговорили, „Не!“. „Ако чистя дома си всеки ден, ако се грижа да съм чиста и спретната, ще отида ли на небето?“ Отново отговорът бил „Не!“. „Добре, казала тя, „как мога да отида на небето?“ Най-отзад в стаята се обадило едно петгодишно момченце: „Първо трябва да умреш.“

Всъщност, Библията ни казва, че ние ставаме жители на Божието царство веднага, щом приемем за наш Цар възкръсналия Господ Исус Христос. Не е нужно да сме умрели, за да сме Христови. Но веднъж станем ли Негови, Той иска да живеем за Негова слава и да сочим към Него. Да свидетелстваме с думи и живот.

Днес ще говорим за благовестието. Това е предпоследната ни среща върху Колосяни и ще разгледаме последните наставления на Павел към тази църква в Колосяни 4:2-6.

В първите две глави Павел показа, че в Христос Бог е вселил съвършената пълнота и чрез Него е примирил всичко със Себе Си. Христос е достатъчен за нашето спасение. А в последните 4 проповеди разгледахме трета глава на Колосяни, където Павел дава практични насоки как да живеем като примирени с Бога, Божии избрани, святи и възлюбени хора.

Той ни насърчава да се облечем в любовта, която свързва всичко в съвършенство, за да царува Христовия мир посред нас. Павел им напомни, че Христовата любов намира практично изражение не само в църквата, но и трябва да е в основата на взаимоотношенията в семейството и на работното място.

Днес ще говорим за това какво трябва да е нашето отношение към невярващите. Аз съм озаглавил моите размишления „Християнинът и невярващите.“

Нека прочетем текста в Колосяни 4:2-6.

Колосяни 4:2-6 „Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение. 3 Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, така че да говоря тайната, която е в Христос, за която съм и в окови, 4 да я изявя така, както трябва да говоря. 5  Подхождайте с мъдрост в отношенията си с външните, като изкупвате благовремието. 6 Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“

Основна тема на тези стихове е нашето благовестие. Преди да продължа, искам да ви попитам,

Какво си мислите, когато чуете думата благовестие? Можете да пишете в чата под видеото вашите отговори сега. Ще оставим 2-3 минути и след това продължаваме.

Много от нас се страхуват да споделят вярата си. Всички ние сме били в ситуации, в които сме можели да споделим нещо за вярата си, но поради страх сме оставали безмълвни. Освен със страховете си, ние изпитваме и вина – вина поради пропуснатите възможности.

И аз си спомням много такива случаи в моя живот. Веднъж един невярващ познат, който беше дошъл на църква, ме попита, „Ти наистина ли вярваш в това, което проповядваш?“ Аз отговорих, че наистина вярвам в Бога, но ... спрях дотам. Можех да продължа и да му кажа защо вярвам, как Бог се е проявявал в живота ми; можех да спомена за историческата достоверност на Писанията и очевидците на Възкресение. Но не го направих.

Когато се страхуваме от нещо, ние изтъкваме доводи, за да извиним поведението си. Хората, които не благовестват, казват: „Аз нямам благовестителска дарба, не съм красноречив. A и не познавам добре Библията. Какво ще им отговоря, ако ми зададат въпрос? По-добре просто да им свидетелствам с живота си.“

Ако ти разсъждаваш така, ти допускаш, че ще си по-ефективен от Исус и Павел, защото те не само свидетелстваха с живот, но и назидаваха с думи хората да се обърнат към Бога.

От друга страна, има и такива, които аз наричам „рекламни агенти за Исус“. Те са толкова ревностни за вярата, че държат да кажат всичко, което знаят, дори когато техният събеседник не проявява интерес. И той остава с убеждението, че всички вярващи са религиозни фанатици. И за съжаление, от този момент нататък ги заобикаля отдалече.

Но Господ не иска да сме нито мълчаливи свидетели, нито нападателни и агресивни рекламни агенти. Той иска ние да бъдем мъдри в нашето свидетелство, да живеем благочестиво и да използваме всяка възможност да говорим любезно с невярващите за Исус.

В ст. 5 „отнасяйте се“ буквално означава „ходете“. Стихът може да се преведе така: „Ходете (обхождайте се) с мъдрост към външните“. Ходенето и говоренето вървят заедно. Те са като двете крила на самолет – ако едното липсва, самолетът ще падне. Ако само ходим без да говорим, хората ще мислят, че сме просто добри хора. А ако само говорим без да ходим, хората ще ни мислят за лицемери.

Сега е време за втория ми въпрос към вас. Той е следният:

Ако „ходя“ в Библията е синоним на „живея, обхождам се“, какво означава да ходим с мъдрост? Нека отново оставим 2-3 минути, в които можете да запишете отговорите си в чата под видеото.

Мъдрост в Библейски смисъл е нещо повече от знание. Знание за нещата получаваме, когато четем Библията. Мъдрост е да действаме правилно, имайки това знание. Знанието разбира, че светофарът свети червено, но мъдростта е тази, която натиска спирачките. Знанието знае Десетте Божи заповеди, но мъдростта им се починява. Мъдростта се покорява на Божиите заповеди. Страхът от Господа е начало на мъдростта (Притчи 1:7).

Когато Павел казва, че ние трябва да ходим с мъдрост към външните, това означава да живеем в покорство на Божието слово. Ако го правим, другите ще виждат Христос в нас и това ще ги привлича към Него.

Преди няколко години в нашата църква стартирахме безплатен курс по английски с цел да служим на хората от града ни. Стараем се да сме добро свидетелство за Бога. Хвърляме много усилия за подготовка. Веднъж една жена от курса ми каза: „Когато видях реклама на курса, си помислих, че това е само стръв за хващане на наивници във вашата секта. Реших да дойда само 1-2 пъти. Но когато дойдох, бях изумена от нивото на подготовка и любовта ви към хората. Не се опитвате да ни вербувате, не налагате вярата си, а я споделяте съвсем деликатно. Това ме спечели за вас.“

Хората ни наблюдават. За да се отнасяме мъдро е нужно да се научим да ходим мъдро пред другите. Мъдрото ходене има две страни – вътрешна и външна. То започва с вътрешния молитвен живот и след това намира външна изява чрез нашето свидетелство.

Вътрешният молитвен живот.

Нашият молитствен живот е основата за мъдрост в благовестието ни.

Колосяни 4:2 „Постоянствайте в молитвата и бдете...“

Молитвата е първата стъпка за изграждане на мъдро отношение в благовестието. Преди да говориш на някого за Бога, говори на Бог за него.

В книгата си „Концентричните кръгове на загрижеността“ Оскар Томпсън съветва читателите си да направят списък от хора, които да подредят в концентрични кръгове. В центъра си ти – първо ти трябва да имаш правилни взаимоотношения с Бог, преди да станеш Негов свидетел.

В следващия кръг е твоето семейство, след това твоите роднини, близки приятели, съседи, колеги, познати и накрая човекът Х - някой, когото не познаваш.

След това авторът съветва читателя да запише нуждите на всеки човек и да се моли Бог така да подреди обстоятелствата в живота му, че да го приближи към Него.

Предизвиквам ви да приложите този съвет. Молете се Бог да ви използва да покажете Неговата любов и да ви дава възможности и смелост да говорите за Него. Междувременно бъдете чувствителни и откликвайте на нуждите на хората от тези концентрични кръгове.

Някой може да каже, не зная как да се моля. В тази връзка, християнският автор Макс Лукадо напомня: "Нашите молитви могат да са нескопосани. Нашите опити могат да са немощни. Но тъй като силата на молитвата е в Този, който я чува, а не в този, който я изрича, нашите молитви водят до промяна."

Концентричните кръгове на Томпсън ни напомнят колко важни са взаимоотношенията за ефективното благовестие. В контекста на взаимоотношения невярващите могат да видят промяната, която Святият Дух изработва в твоя живот.

Един тийнейджър повярвал в Бога и попитал пастора как да каже на невярващите си родители. Пасторът го посъветвал да не бърза да им казва, но да започне да им се подчинява с радост. Да си чисти стаята без да му се казва. Да предлага той да измие чиниите след ядене. Да пуска прахосмукачката без да го молят. С готовност да се прибира у дома навреме.

След като родителите му се свестят от получения шок, те ще го попитат какво е станало. Тогава да им каже!

По-нататък, Павел казва: „Постоянствайте в молитвата и бдете в нея с ... благодарност.“ (ст.2). Следващият ми въпрос към вас е:

Защо Павел ни съветва да се молим с благодарност (ст.2)? Запишете вашите отговори в чата и ще продължим.

Понякога е по-лесно да свидетелстваме за Исус на непознат в автобуса или самолета, защото не ни познава. Но за да е ефективно нашето свидетелство пред нашето семейство, роднини и приятели, ние трябва да сме готови да си вземем прошка, ако сме сгрешили. Трябва да сме готови да им помагаме и служим с радост, която идва от Господа. Да показваме, че имаме Божия мир в живота си, когато сме поставени в ситуация на стрес – у дома, на работното си място или другаде.

Как всичко това се свързва с благодарността (ст.2)? Когато предадеш кормилото на твоя живот в ръцете на Бога, Неговото присъствие ще стане реално в живота ти. Неговият мир ще е с тебе. Тревогите и страхът ще изчезнат. От човек, който се оплаква и мърмори, ще се превърнеш в благодарен и удовлетворен човек. Ще служиш на другите с радост. А това неминуемо ще бъде забелязано:

Филипяни 2:14-16 „Вършете всичко без роптание и без пререкание, за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота...“

Това отношение прави впечатление и отваря вратата за благовестието. Това е вътрешната страна на мъдрото ходене пред невярващите.

Външният живот на благовестие.

Втората страна на мъдрото ходене е външното или вербалното благовестие.

Колосяни 4:3 „Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, да разгласим тайната, която е в Христа, за която съм и в окови, да я изявя така, както трябва да говоря.“

Първо, забележете, че макар и да е в затвора, да е в социална изолация, Павел не иска от колосяни да се молят за неговото освобождаване. Той се моли за това да използва възможностите да разгласи тайната, която е в Христа.

Коя е тази тайна? Че в Христос не само евреите, но и езичниците могат да имат спасение. С други думи, той иска те да се молят за Неговото благовестие сред езичниците.

Като Павел ние трябва да се молим за отворени врати за благовестието, но също така се нуждаем от смелост да говорим за Христос, когато вратата се отвори. Ако Бог отвори врата и ние не влезем през нея, възможността ще бъде пропиляна.

В ст. 5 се казва, че мъдрото отнасяне към невярващите означава да използваме благовремието. Буквално текстът гласи „като изкупвате благовремието“. Това е като да отидеш да пазаруваш в Била рано сутринта в деня на промоции, преди най-евтините стоки да се разпродадат. По същия начин мъдрият благовестител реагира своевременно и използва всяка възможност, за да изяви вярата си.

Аз рядко пътувам с такси или в автобус, но ми се случва. Понякога заговарям шофьора или човека до мене и успявам да споделя нещо за вярата си. Но не винаги успявам. Веднъж един шофьор започна да се оплаква от разбитите улици и аз се съгласих с него. Но като слязох от колата, си рекох, трябваше да му кажа: „Да, улиците са такива, защото и в сърцата ни има дупки. Дупки, които могат да бъдат запълнени само от Божието присъствие в нашия живот. Физическата реалност е отражение на липсата на вяра в живота ни.“

Веднъж със Стефан се връщахме от някъде и се наредихме да си купим дюнери. На опашката зад нас имаше един млад човек, който очевидно не беше българин. Заговорих го, оказа се, че е студент от Ангола в Морското училище. Говорихме по-малко от минута, но за това време успях да му кажа, че съм пастор, да го поканя на църква, да му дам визитката си и да го насърча да се обади, ако има нужда от помощ.

Важно е да използваме всяка възможност, за да споделяме вярата си. Ако не го правим, може да нямаме друга възможност. Когато се нанесохме в апартамента, където живеем сега, се запознах с един от възрастните хора във входа. Той се оказа поет. Покани ме у тях и ми чете от своите стихотворения. Подари ми книгата си, аз също му подарих моята J. Макар и да не бях съгласен с всичко написано, това ми даде възможност в няколко срещи да му споделя за вярата си. Преди няколко месеца той почина. Бог знае дали в последните си мигове е повярвал, но поне знам, че съм направил всичко възможно, за да споделя вярата си.

Освен да използваме благовремието, не по-малко важно е какво и как да говорим, когато такава възможност се появи.

Колосяни 4:6: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“

Това, което говорите... И тук искам да ви задам още един въпрос:

Кои са основните моменти от благовестието?

Нека отново отделим 2-3 минути за размисъл и дискусия в чата.

И така, кои са основните моменти в благовестието? Бог създаде нас, хората, но ние се разбунтувахме срещу Бога. Това ни отчужди от Него. Тъй като Бог е свят и справедлив, Той не може да подмине нашия грях. Наказанието трябва да бъде понесено. Наказанието за нашия грях е физическа и духовна смърт, което означава да прекараме вечността отделени от Бога, в ада. Ние не можем да платим наказанието с добри дела или пари. Затова в любовта си Бог изпрати Своя Син Исус Христос, който е напълно Бог и напълно човек. Той живя съвършен живот, умря на кръста вместо нас и плати цената за греха. Бог го възкреси и сега Той предлага прошка и вечен живот на всеки грешник, който повярва в Него.

Добре е когато казвате тези истини, да ги илюстрирате със стихове – Римляни 3:23, Римляни 6:23, Ефесяни 2:8-9 и Йоан 3:16.

Когато споделяме благовестието е важно да кажем, че спасителна вяра е не просто да приемеш за истина фактите на смъртта и възкресението на Христос, но и да обърнеш гръб на живота в греха и да се покоряваш на Божието господство. Истинско покаяние означава обръщане на 180 градуса, промяна в живота. Mнозина отлагат своето покаяние, защото не искат да се разделят с живота си в греха. Но, както казва Муди, „Ако Божието днес е твърде скоро за твоето покаяние, твоето утре може да е твърде късно за Божието приемане.“

И накрая, важно е как споделяме истините на благовестието.

Павел казва: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“

„Да бъде винаги с благодат...“ Това означава нашите думи да са изявени с отношение на любов, а не да са казани с високомерие или осъждане.

А какво означава това, което говорим да е подправено със сол?

„...подправено със сол“. По времето на Павел солта се е използвала като консервант, което означава, че нашата реч трябва да е изчистена от всяка поквара. Другото качество на солта е, че се използва като подправка, която прави храната по-вкусна. Когато споделяме благата вест, това би трябвало да стимулира апетита на хората и те да поискат да чуят още.

В това отношение помага, ако имате приготвени илюстрации и сравнения. Например, когато ви питат защо християнството е толкова тесногръдо и настоява, че има само един път към Бога, можете да попитате: „Когато отидете на лекар, какво предпочитате – лекарят да ви каже, че няма определена диагноза, но вие можете да си изберете от какво да се лекувате. Или предпочитате ясно да ви диагностицира и да предпише точното лекарство?

За да покажете, че Бог е справедлив и любящ едновременно, можете да разкажете за справедливия съдия, който трябвало да осъди собствения си син за престъпление, но тъй като го обичал, заел неговото място на подсъдимата скамейка.

И накрая, Павел казва...

„за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“

Ние трябва да сме чувствителни и да знаем кога и какво да кажем. Всеки се бори с различни грехове и има различни въпроси. На един е нужно да разясните по-добре какво означава Божията благодат, а на друг какво е грях и защо той е толкова сериозно престъпление срещу Бога.

Важно е да помним, че най-важното за всеки човек е да осъзнае, че е грешник и че трябва да има лични взаимоотношения с Христос, за да се спаси. Хората често повдигат други въпроси, за да отклонят темата на разговора. В такъв случай можем да кажем: „Това е добър въпрос. Ако ти отговоря ще повярваш ли в Христос?“

Нашата мисия е да свидетелстваме на нашите познати за Христос. От това зависи бъдещето на църквата ни. Някой беше казал: „Огън, който не се разпространява, ще угасне. Църква, която не евангелизира, ще умре.“

Заключение

Исус иска ние да бъдем мъдри в нашето свидетелство. Това означава да живеем в покорство на Божието слово. Да се молим за тези, с които искаме да споделим вярата си, за възможности за благовестие и смелост да го правим.

Нашето благовестие трябва да е придружено от отношение на любов, чувствителност и подправено със солта на предварително приготвени илюстрации.

Преди много години един адвокат посетил християнин във връзка с едно дело. Преди двамата да се разделят, християнинът му казал: „Често съм искал да те попитам нещо, но не съм се решавал.“ „Какво искаш да знаеш?“, попитал адвокатът? Човекът отговорил, „Чудя се защо не си християнин.“ Човекът казал, „Знам достатъчно за Библията, за да разбера, че тя казва, че пияниците няма да влязат в Божието царство, а ти знаеш каква е слабостта ми!“ „Ти избягваш въпроса ми“, казал вярващият. „Ами, всъщност, никой не ми е обяснявал как да стана християнин.“ Християнинът взел една Библия, прочел някои пасажи, които показват, че сме под осъждение, но че Христос дойде, за да спаси изгубените, като умря на кръста за техните грехове. Казал му, „Можеш да бъдеш простен, ако приемеш Исус като твой Заместител и Изкупител. Ако искаш, мога да те водя в молитва.“ Адвокатът се съгласил и когато дошъл негов ред да се моли, казал, „О, Исусе, аз съм роб на алкохола. Един от твоите слуги ми показа как да бъда спасен. О, Боже, прости ми греховете и ми помогни да преодолея силата на този ужасен навик в живота ми.“ Точно там той бил новороден. Този адвокат бил Скофилд, който по-късно редактирал Библията с препратки, която носи неговото име.

Ако ти си последовател на Исус, Той иска да се обхождаш мъдро в молитва и благовестие с невярващите. Това правеше Исус, това правеше и Павел. Да се учим от техния пример!

Молитва.

____
Проповед в БПЦ "Нов живот" - Варна

Когато искат от теб невъзможното (Даниил 2:1-30)

/проповед/

Добре дошли на втората тема от поредицата „Даниил: смелостта да си различен“. Миналият път видяхме как Даниил реши да не направи компромис с вярата си. Направи го смирено, като помоли началника на скопците да намерят разрешение на казуса. Така увлече с примера си и другите. В резултат еврейските студенти получиха знание и мъдрост, а на Даниил Бог даде умението да тълкува видения и сънища. Царят не намери подобни на тях четиримата и ги назначи на служба при себе си.

Бог винаги те изпитва преди да те благослови. Преди Бог да ти даде власт, сила, влияние, позиция, той иска да види дали си готов да носиш тази отговорност. И ще видим как Даниил преминава през големи изпитания в живота си и след всяко изпитание е повишен. Вече видяхме как беше издигнат след първото изпитание като юноша на около 15 години. Когато е на 85 г. той става вторият по влияние човек във Вавилонската империя.

Днес ще прочетем пасаж, в който Даниил беше изправен отново пред голямо предизвикателство. Този път от него се искаше да направи невъзможното. Беше изправен пред невъзможна ситуация.

И в този критичен момент Бог помага на Даниил да спаси не само себе си и своите приятели, но и много други хора. Даниил направи 4 важни неща, които осигуриха успеха му. Това са важни стъпки, които можем да предприемем и ние, когато сме поставени пред невъзможна ситуация.

Когато шефът иска нещо невъзможно от нас, ние си казваме: Това е невъзможно, как ще го направя? Нямам връзките, нямам умението. Шефът влиза и ти казва, отчетът ми трябва до четвъртък. И ти си казваш, да, добре, все до някой четвъртък ще е готов... Много пъти в живота си ще си изправен пред невъзможна ситуация. Какво можеш да направиш тогава?

Но как се стигна до тази ситуация в Даниил 2 гл.? Нека прочетем...

Даниил 2:1-6 „И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него. Тогава царят заповяда да свикат врачовете и гледачите, чародейците и халдейците, за да разтълкуват сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя. И царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава; искам да разбера съня. Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си, и ние ще обясним значението му. В отговор царят рече на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми обясните съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви ще се обърнат на бунища; но ако обясните съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест.“

Да се тълкуват сънища по онова време се е смятало за наука. Тези експерти в магическите науки са вярвали, че сънят и неговото продължение следват емпирични закони, които могат да бъдат установени. Изучавали са огромни наръчници за тълкуване на сънищата. Това обучение са преминали и Даниил, Седрах, Месах и Авденаго.

Най-вероятно царят е забравил подробностите от съня и иска да си ги припомни. Той подозира, че тълкувателите са шарлатани, затова иска да му разкажат съня. Но изискванията му са неразумно високи. „Това нещо, което царят изисква, е мъчно; и няма друг, който би могъл да го обясни пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците.“ (ст.11)

След този отговор на тълкувателите царят се разгневява толкова много, че заповядва всички те да бъдат умъртвени. Указът е издаден и страшната новина достига до Даниил.

Това е критичен момент. Защо царят е толкова раздразнителен?

За хората е характерно, че ние искаме да знаем бъдещето. Причината е, че ако знаем какво ни очаква, мислим че можем да имаме повече контрол над него или да сме подготвени за него. Но Бог не иска ти да имаш контрол над бъдещето, а да уповаваш в Него.

Колкото по-несигурен се чувства един човек, толкова повече контрол иска да упражнява. Затова и днес хората ходят на сеанси с медиуми, ходят да им гледат на ръка, на боб, четат хороскопи, за да разберат какво ги очаква в бъдеще.

Но Бог казва, никой не знае бъдещето освен Мене. Всеки, който ти казва, че може да познае бъдещето, лъже. Никой не можеше да предскаже катастрофата край Своге предния ден. Бог ни разкрива само това, което иска да направя в даден момент и иска да му се доверя за всичко останало.

Всички астролози и гледачи са шарлатани и лъжци. Те са използвани от Сатана, за да заблудят хората. (Исая 44:25, Левит 20:6) Във Второзаконие се казва, че всеки, който е лъжепророк, ще бъде умъртвен. Толкова сериозно е това.

И накрая, тестът за един пророк е да говори 100 процента истината (Втор. 18:21-22).

Един отишъл при гледачка и тя му казала: „Ти имаш с-с-с-с...“ „Да, имам сестра“. „И тя се казва „Д-д-д-д-д...“ „Да, Даниела! Как позна!“ Защо да плащаш за нещо, което вече знаеш!

И така, Навуходоносор има този смущаващ сън, вика всичките гледачи и те се провалят. Той издава указ, с който заповядва те да бъдат умъртвени. И от ст. 14 до 30 на сцената излиза Даниил и казва, нека аз да опитам. Усамотява се, моли се и Бог му разкрива царския сън. Това е свръхестествено. Невъзможно е някой да го направи.

И Бог му разкрива не само съня, но и значението, той го казва на царя, царят почита Даниил и той и приятелите му са повишени. Нека видим кои са тези четири неща, които Даниил направи, когато получи тази задача. Запишете си ги, защото ще ви се налага много пъти да сте изправени пред невъзможното.

1. Ориентирай се в ситуацията.

Даниил 2:14-16 „Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязал да убие вавилонските мъдреци. Той каза на царския началник Ариох: Защо е издал царят такъв строг указ? Тогава Ариох разказа работата на Даниил. И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Даниил е само на 17 години. Най-могъщият владетел на планетата е заповядал да бъде убит. Идват да го убият и той отговаря с благоразумие и мъдрост. Не се паникьосва, но пита защо е взето такова решение.

Когато някой иска невъзможното от теб, ориентирай се в ситуацията. Попитай човека какво го е накарало да иска това. Запознай се с фактите.

Във втората година от царуването си, Навуходоносор е подел нови завоевателни кампании и се страхува, че няма да се справи. И сега го измъчва сън, който е от голяма важност, но не може да си спомни подробностите.

Според източните суеверия да не можеш да си спомниш съня е лоша поличба и означава, че твоят бог ти е ядосан. Неговото безпокойство го прави раздразнителен и той иска невъзможното от гледачите и чародейците – да му кажат какъв е сънят му. Вероятно Ариох е доверил всичко това на Даниил.

Може би твоят шеф се страхува от нещо и това го е направило раздразнителен и ти е поставил непосилна задача. Трябва да свършиш това до еди кога си. И ти си казваш, как е възможно да иска това от мен!? Много е вероятно той също да е изправен пред невъзможни срокове от неговия шеф. Трябва да знаеш защо той иска от тебе невъзможното.

Даниил попита: защо е издал царят такъв строг указ?

И след като попиташ защо, помоли за време, за да свършиш задачата.

Даниил 2:16 „Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Това е важно, защото си подложен на стрес, ти си склонен да реагираш импулсивно. Ако си претърпял катастрофа, когато излезеш от колата ти не мислиш рационално. Под влияние на преживяното може да вземеш погрешно решение. По-добре е да вземеш правилно решение, отколкото бързо решение.

Затова, когато си изправен пред невъзможна ситуация, не бързай. Поеми си дъх, успокой се, говори с Бога, ориентирай се в ситуацията. Даниил поиска време, за да може Бог да му разтълкува значението на съня. Но не отложи срещата, веднага отиде при царя, който бе поискал неговата смърт. Доста смело от негова страна!

Кое е онова нещо, което трябва да направиш веднага, но все отлагаш? Отлагаш с години, защото е болезнено да го решиш... Може би е семеен проблем. Знам, че трябва да го реша, но знаеш ли какво ще стане, ако повдигна въпроса? И ти го замиташ под килима, докато килимът не се надигне и се спънеш в него. Може би е лош навик, малък недостатък. Но когато отлагаш да се справиш с него, той се влошава.

Казваш, „Времето лекува раните,“ но това не е вярно. Ако имаш рак, отлагането няма да го излекува. Трябва да се оперираш колкото може по-скоро.

Първо, ориентирай се в ситуацията. Не се паникьосвай, питай защо искат това и спечели време. Иди при източника на проблема веднага.

2. Моли се и поискай молитвена подкрепа.

Даниил знаеше, че той ще се моли цял ден и цяла нощ. Но това беше въпрос на живот и смърт, затова той поиска и приятелите му да го подкрепят в молитва.

Даниил 2:17,18 „Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа това на другарите си Анания, Мисаил и Азария, за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.“

Имаш ли молитвени партньори? А някой би ли ти се обадил ти да се молиш за него?

Ако утре си направиш изследвания и се окаже, че не дай си Боже, си болен от тежка болест, на кои трима човека ще се обадиш първо да се молят за тебе? Ако не знаеш на кого да се обадиш, тогава още сега помоли няколко човека да се молят за тебе.

Всеки се нуждае да има молитвена подкрепа преди да настъпи кризисния момент. Рано или късно ще попаднеш в долината на мрачната сянка. Затова се подготви за него.

Даниил знаеше към кого да се обърне за молитвена подкрепа. Групата за Библейско изучаване е най-естественото място, където можеш да помолиш хората да се молят за тебе. Ако още не си част от нея, може би е време да преразгледаш приоритетите си!

И когато се молиш, очаквай Бог да ти помогне по свръхестествен начин. Очаквай да направи нещо, което не зависи от твоите сили, логика, таланти или възможности. Когато нямаш парите за животоспасяваща операция, когато нямаш връзките, образованието, отговорите, ти се нуждаеш от Божията помощ. И Бог се удоволства, когато ти се молиш, когато си в невъзможна ситуация, защото тогава Той може да се покаже силен в твоята слабост.

Докато Даниил и приятелите му бяха във Вавилон, един друг Божи човек бе оставен от завоевателите в Ерусалим. Това беше пророк Еремия. Тогава Бог му каза:

Еремия 33:3 „Извикай към Мене, и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“

Точно от това се нуждаеше Даниил.

Ориентирай се в ситуацията - не се паникьосвай, но попитай защо и спечели време, за да намериш разрешение на проблема. И второ, моли се и помоли за молитва.   

3. Поклони се на Бога.

Поклонението не се заключава в пеене на песни на Бога. Има хиляди начини да се покланяш на Бога. Когато работиш или си почиваш, когато говориш или мълчиш, когато караш колата или готвиш, ти можеш да се покланяш на Бога. Ти се покланяш, когато благодариш на Бога.

Това означава, че вместо върху невъзможната ситуация, се фокусирам върху всесилния Бог. Не гледам на проблема, а на Този, който може да разреши проблема.

Това направи Даниил. След като помоли приятелите му да се молят, той отиде да се моли.

Даниил 2:19 „И се откри тайната на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил благослови небесния Бог.“

Тук виждаме как да се молим, когато сме изправени пред невъзможна ситуация. Даниил се моли цяла нощ. Молил ли си се цяла нощ за нещо? Молитвата разкрива кое е важно за теб. И ако нещо е много важно, ти ще се молиш дни и нощи наред.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация и се поклони на Бога. Как го направи? Първо, той се поклони, като му благодари за това, което е:

Даниил 2:20 „И рече: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.“

Можем да издигаме Бога в молитва, като изреждаме Неговите Божествени атрибути: Той е безкраен, непроменим, самодостатъчен, всесилен, всезнаещ, вездесъщ, добър, милостив и състрадателен, дълготърпелив, всемъдър, верен, справедлив, любящ и свят.

Това е поклонение. Но не само. Ние се покланяме на Бога не само за това, което е, но и за това, което прави.

Даниил 2:21 „Той сменя времената и сезоните; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

Трето, ние се покланяме на Бога и за това, което е направил за нас, което прави за нас и което ще направи за нас.

Даниил 2:21 „На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, за което Те молихме, защото си ни открил съня на царя.“

Толкова съм благодарен, Боже. Слава да е на Твоето име!

4. Погрижи се за другите.

Последно, Даниил използва това, което Бог му показа, за да избави другите. Бог не иска да избави само теб в невъзможната ситуация, в която си, но иска да спаси и други хора. Иска да спаси целия свят. Бог иска да спаси твоето семейство, твоите приятели, твоите колеги. Бог иска да спаси и твоите приятели.

Бог не дискриминира по пол, цвят на кожата, национална принадлежност. Той се грижи за всички. И Той направи това чрез Своя Син Исус Христос.

Всъщност, Даниил е преобраз на Христос. В този пасаж виждаме много паралели между двамата. Даниил се помоли на Бога. Христос също се молеше на Отца. Даниил се смири и прослави Бога. Христос се смири и прослави Бога. Даниил спаси много хора. Христос спасява всички, които вярват в Него.

Но между двамата има и разлики. Даниил означава „Бог е мой Съдия“. Христос е неговият и нашият Съдия. Даниил притежаваше Божия мъдрост. Христос е Божия сила и Божия премъдрост. Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Христос говори чрез видения и сънища. Даниил зададе въпроси, за да се ориентира в ситуацията. Христос задаваше въпроси, за да ни ориентира в ситуацията. Даниил помоли царя за време. Христос притежава цялото време. Даниил спаси себе си и другите. Христос предаде себе си в жертва за другите.

Вярваш ли в смъртта и възкресението на Христос? Защото Той, също като своя преобраз, е историческа личност.

Даниил спаси себе си, но заедно с това се погрижи за много други хора. Бог му каза: „Данииле, аз ще те спася, но искам да спася и други хора чрез тебе.“

Даниил 2:24 „И тъй, Даниил влезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, каза му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя, и аз ще обясня на царя значението на съня.“

Даниил влетя в стаята на Ариох и извика: „Спри екзекуцията! Успях, успях! Снощи докато се молих Бог не само ми каза какъв е сънят на царя, но и какво значи. Заведи ме при царя.

Бог иска да спаси не само теб. Той иска да спаси и другите. Това се нарича свидетелство. Това е мисията на църквата. Ние искаме чрез нас Бог да спаси всички хора. Все повече хора намират Бог в църкви „Нов живот“. Защо? Защото Бог обича всички и иска всички да се спасят. Всички хора да разберат каква е целта на живота им.

Всяка седмица преди да седна да се подготвям за проповедта си, се моля Бог да ми покаже какво е нужно да кажа, за да се спасят още хора. Да се спасят за вечността, да се спасят от беди, нараняване, скърби, страхове... Това е и твоята мисия – да работиш за спасението на хора в света.   

Накрая Ариох въведе Даниил при царя и му каза, че е намерил един юдейски пленник, който знае значението на съня на царя. И царят погледна към това 17 годишно момче и попита: „Наистина ли? Можеш ли да направиш това? Нещо май ме будалкате?“ Царят основателно беше скептичен.

Даниил смирено отдаде славата на Бога.

Даниил 2:27-30 „В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да открият на царя ни мъдреци, ни гледачи, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносор онова, което има да стане в идещите дни... Колкото за мене, тази тайна ми се откри не защото имам повече мъдрост от останалите живи, а за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.“

Има Бог на небесата. Може яко да си я закъсал, но има Бог на небесата. Може да си мислиш, че това е краят, но има Бог на небесата. Moже да си сам и да няма кой да те погледне в старостта ти, но има Бог на небесата.

Това е онова, което ни дава надежда. Бог може да направи това, което за нас е невъзможно. „Никой от тези хора не може да открие тайната ти, царю, но има Бог на небесата, който разкрива тайни.“ И Бог разкри тази тайна на мен не защото съм нещо повече от другите, а за да може ти, царю, да разбереш.“

Това се казва смело свидетелство. На 17 години, Даниил не се тупа в гърдите, отдава славата на Бога. Ако аз бях на 17 и се молех, сигурно щях да кажа, „Царю, снощи се молех, и както се молех, видях във видение твоя сън и Бог ми го разтълкува. Отдавам цялата слава на Бога. Все пак, ако не бях седнал да се моля цяла нощ, днес нямаше да съм с отговора пред теб!“

Даниил не каза това. Той смирено отдаде славата на Бога.

Ако правиш това, Бог ще благослови живота ти така, както не си предполагал, че може да го направи. Не аз съм важен, Бог направи това!

Добрият свидетел е като пътен знак. Няма значение дали е стар, нов, красив или грозен. Той трябва да сочи в правилната посока и да има ясно послание.

Това означава да си свидетел. Да сочиш към Бога. Да разказваш Неговата добра новина, Неговата блага вест. Където и да си - в Макдоналдс, в Старбъкс, в Албата, в Норда, сочи към Бога. В университета, в училище, сочи към Бога. На работното място, в болницата, в колата, в автобуса, сочи към Бога.

В каквато и област Бог да ти е дал успех, Той ти го е дал, за да сочиш към Него. И колкото повече го правиш, толкова повече Бог ще разширява кръга от хора, над които да влияеш за Него.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация. И той направи тези 4 неща: ориентира се в ситуацията, помоли се и поиска молитвена подкрепа, поклони се на Бога и използва откровението, за да избави другите. И Бог му даде успех. Ти също можеш да имаш успех. Защото за Бога няма нищо невъзможно!

***

БПЦ "Нов живот" Варна
30.09.2018 г.