Християнинът и невярващите (Колосяни 4:2-6)

/онлайн проповед/

Учителка попитала децата в неделното „Ако си продам колата и дам всички пари на църквата ще отида ли на небето?“ Децата отговорили, „Не!“. „Ако чистя дома си всеки ден, ако се грижа да съм чиста и спретната, ще отида ли на небето?“ Отново отговорът бил „Не!“. „Добре, казала тя, „как мога да отида на небето?“ Най-отзад в стаята се обадило едно петгодишно момченце: „Първо трябва да умреш.“

Всъщност, Библията ни казва, че ние ставаме жители на Божието царство веднага, щом приемем за наш Цар възкръсналия Господ Исус Христос. Не е нужно да сме умрели, за да сме Христови. Но веднъж станем ли Негови, Той иска да живеем за Негова слава и да сочим към Него. Да свидетелстваме с думи и живот.

Днес ще говорим за благовестието. Това е предпоследната ни среща върху Колосяни и ще разгледаме последните наставления на Павел към тази църква в Колосяни 4:2-6.

В първите две глави Павел показа, че в Христос Бог е вселил съвършената пълнота и чрез Него е примирил всичко със Себе Си. Христос е достатъчен за нашето спасение. А в последните 4 проповеди разгледахме трета глава на Колосяни, където Павел дава практични насоки как да живеем като примирени с Бога, Божии избрани, святи и възлюбени хора.

Той ни насърчава да се облечем в любовта, която свързва всичко в съвършенство, за да царува Христовия мир посред нас. Павел им напомни, че Христовата любов намира практично изражение не само в църквата, но и трябва да е в основата на взаимоотношенията в семейството и на работното място.

Днес ще говорим за това какво трябва да е нашето отношение към невярващите. Аз съм озаглавил моите размишления „Християнинът и невярващите.“

Нека прочетем текста в Колосяни 4:2-6.

Колосяни 4:2-6 „Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение. 3 Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, така че да говоря тайната, която е в Христос, за която съм и в окови, 4 да я изявя така, както трябва да говоря. 5  Подхождайте с мъдрост в отношенията си с външните, като изкупвате благовремието. 6 Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“

Основна тема на тези стихове е нашето благовестие. Преди да продължа, искам да ви попитам,

Какво си мислите, когато чуете думата благовестие? Можете да пишете в чата под видеото вашите отговори сега. Ще оставим 2-3 минути и след това продължаваме.

Много от нас се страхуват да споделят вярата си. Всички ние сме били в ситуации, в които сме можели да споделим нещо за вярата си, но поради страх сме оставали безмълвни. Освен със страховете си, ние изпитваме и вина – вина поради пропуснатите възможности.

И аз си спомням много такива случаи в моя живот. Веднъж един невярващ познат, който беше дошъл на църква, ме попита, „Ти наистина ли вярваш в това, което проповядваш?“ Аз отговорих, че наистина вярвам в Бога, но ... спрях дотам. Можех да продължа и да му кажа защо вярвам, как Бог се е проявявал в живота ми; можех да спомена за историческата достоверност на Писанията и очевидците на Възкресение. Но не го направих.

Когато се страхуваме от нещо, ние изтъкваме доводи, за да извиним поведението си. Хората, които не благовестват, казват: „Аз нямам благовестителска дарба, не съм красноречив. A и не познавам добре Библията. Какво ще им отговоря, ако ми зададат въпрос? По-добре просто да им свидетелствам с живота си.“

Ако ти разсъждаваш така, ти допускаш, че ще си по-ефективен от Исус и Павел, защото те не само свидетелстваха с живот, но и назидаваха с думи хората да се обърнат към Бога.

От друга страна, има и такива, които аз наричам „рекламни агенти за Исус“. Те са толкова ревностни за вярата, че държат да кажат всичко, което знаят, дори когато техният събеседник не проявява интерес. И той остава с убеждението, че всички вярващи са религиозни фанатици. И за съжаление, от този момент нататък ги заобикаля отдалече.

Но Господ не иска да сме нито мълчаливи свидетели, нито нападателни и агресивни рекламни агенти. Той иска ние да бъдем мъдри в нашето свидетелство, да живеем благочестиво и да използваме всяка възможност да говорим любезно с невярващите за Исус.

В ст. 5 „отнасяйте се“ буквално означава „ходете“. Стихът може да се преведе така: „Ходете (обхождайте се) с мъдрост към външните“. Ходенето и говоренето вървят заедно. Те са като двете крила на самолет – ако едното липсва, самолетът ще падне. Ако само ходим без да говорим, хората ще мислят, че сме просто добри хора. А ако само говорим без да ходим, хората ще ни мислят за лицемери.

Сега е време за втория ми въпрос към вас. Той е следният:

Ако „ходя“ в Библията е синоним на „живея, обхождам се“, какво означава да ходим с мъдрост? Нека отново оставим 2-3 минути, в които можете да запишете отговорите си в чата под видеото.

Мъдрост в Библейски смисъл е нещо повече от знание. Знание за нещата получаваме, когато четем Библията. Мъдрост е да действаме правилно, имайки това знание. Знанието разбира, че светофарът свети червено, но мъдростта е тази, която натиска спирачките. Знанието знае Десетте Божи заповеди, но мъдростта им се починява. Мъдростта се покорява на Божиите заповеди. Страхът от Господа е начало на мъдростта (Притчи 1:7).

Когато Павел казва, че ние трябва да ходим с мъдрост към външните, това означава да живеем в покорство на Божието слово. Ако го правим, другите ще виждат Христос в нас и това ще ги привлича към Него.

Преди няколко години в нашата църква стартирахме безплатен курс по английски с цел да служим на хората от града ни. Стараем се да сме добро свидетелство за Бога. Хвърляме много усилия за подготовка. Веднъж една жена от курса ми каза: „Когато видях реклама на курса, си помислих, че това е само стръв за хващане на наивници във вашата секта. Реших да дойда само 1-2 пъти. Но когато дойдох, бях изумена от нивото на подготовка и любовта ви към хората. Не се опитвате да ни вербувате, не налагате вярата си, а я споделяте съвсем деликатно. Това ме спечели за вас.“

Хората ни наблюдават. За да се отнасяме мъдро е нужно да се научим да ходим мъдро пред другите. Мъдрото ходене има две страни – вътрешна и външна. То започва с вътрешния молитвен живот и след това намира външна изява чрез нашето свидетелство.

Вътрешният молитвен живот.

Нашият молитствен живот е основата за мъдрост в благовестието ни.

Колосяни 4:2 „Постоянствайте в молитвата и бдете...“

Молитвата е първата стъпка за изграждане на мъдро отношение в благовестието. Преди да говориш на някого за Бога, говори на Бог за него.

В книгата си „Концентричните кръгове на загрижеността“ Оскар Томпсън съветва читателите си да направят списък от хора, които да подредят в концентрични кръгове. В центъра си ти – първо ти трябва да имаш правилни взаимоотношения с Бог, преди да станеш Негов свидетел.

В следващия кръг е твоето семейство, след това твоите роднини, близки приятели, съседи, колеги, познати и накрая човекът Х - някой, когото не познаваш.

След това авторът съветва читателя да запише нуждите на всеки човек и да се моли Бог така да подреди обстоятелствата в живота му, че да го приближи към Него.

Предизвиквам ви да приложите този съвет. Молете се Бог да ви използва да покажете Неговата любов и да ви дава възможности и смелост да говорите за Него. Междувременно бъдете чувствителни и откликвайте на нуждите на хората от тези концентрични кръгове.

Някой може да каже, не зная как да се моля. В тази връзка, християнският автор Макс Лукадо напомня: "Нашите молитви могат да са нескопосани. Нашите опити могат да са немощни. Но тъй като силата на молитвата е в Този, който я чува, а не в този, който я изрича, нашите молитви водят до промяна."

Концентричните кръгове на Томпсън ни напомнят колко важни са взаимоотношенията за ефективното благовестие. В контекста на взаимоотношения невярващите могат да видят промяната, която Святият Дух изработва в твоя живот.

Един тийнейджър повярвал в Бога и попитал пастора как да каже на невярващите си родители. Пасторът го посъветвал да не бърза да им казва, но да започне да им се подчинява с радост. Да си чисти стаята без да му се казва. Да предлага той да измие чиниите след ядене. Да пуска прахосмукачката без да го молят. С готовност да се прибира у дома навреме.

След като родителите му се свестят от получения шок, те ще го попитат какво е станало. Тогава да им каже!

По-нататък, Павел казва: „Постоянствайте в молитвата и бдете в нея с ... благодарност.“ (ст.2). Следващият ми въпрос към вас е:

Защо Павел ни съветва да се молим с благодарност (ст.2)? Запишете вашите отговори в чата и ще продължим.

Понякога е по-лесно да свидетелстваме за Исус на непознат в автобуса или самолета, защото не ни познава. Но за да е ефективно нашето свидетелство пред нашето семейство, роднини и приятели, ние трябва да сме готови да си вземем прошка, ако сме сгрешили. Трябва да сме готови да им помагаме и служим с радост, която идва от Господа. Да показваме, че имаме Божия мир в живота си, когато сме поставени в ситуация на стрес – у дома, на работното си място или другаде.

Как всичко това се свързва с благодарността (ст.2)? Когато предадеш кормилото на твоя живот в ръцете на Бога, Неговото присъствие ще стане реално в живота ти. Неговият мир ще е с тебе. Тревогите и страхът ще изчезнат. От човек, който се оплаква и мърмори, ще се превърнеш в благодарен и удовлетворен човек. Ще служиш на другите с радост. А това неминуемо ще бъде забелязано:

Филипяни 2:14-16 „Вършете всичко без роптание и без пререкание, за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота...“

Това отношение прави впечатление и отваря вратата за благовестието. Това е вътрешната страна на мъдрото ходене пред невярващите.

Външният живот на благовестие.

Втората страна на мъдрото ходене е външното или вербалното благовестие.

Колосяни 4:3 „Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, да разгласим тайната, която е в Христа, за която съм и в окови, да я изявя така, както трябва да говоря.“

Първо, забележете, че макар и да е в затвора, да е в социална изолация, Павел не иска от колосяни да се молят за неговото освобождаване. Той се моли за това да използва възможностите да разгласи тайната, която е в Христа.

Коя е тази тайна? Че в Христос не само евреите, но и езичниците могат да имат спасение. С други думи, той иска те да се молят за Неговото благовестие сред езичниците.

Като Павел ние трябва да се молим за отворени врати за благовестието, но също така се нуждаем от смелост да говорим за Христос, когато вратата се отвори. Ако Бог отвори врата и ние не влезем през нея, възможността ще бъде пропиляна.

В ст. 5 се казва, че мъдрото отнасяне към невярващите означава да използваме благовремието. Буквално текстът гласи „като изкупвате благовремието“. Това е като да отидеш да пазаруваш в Била рано сутринта в деня на промоции, преди най-евтините стоки да се разпродадат. По същия начин мъдрият благовестител реагира своевременно и използва всяка възможност, за да изяви вярата си.

Аз рядко пътувам с такси или в автобус, но ми се случва. Понякога заговарям шофьора или човека до мене и успявам да споделя нещо за вярата си. Но не винаги успявам. Веднъж един шофьор започна да се оплаква от разбитите улици и аз се съгласих с него. Но като слязох от колата, си рекох, трябваше да му кажа: „Да, улиците са такива, защото и в сърцата ни има дупки. Дупки, които могат да бъдат запълнени само от Божието присъствие в нашия живот. Физическата реалност е отражение на липсата на вяра в живота ни.“

Веднъж със Стефан се връщахме от някъде и се наредихме да си купим дюнери. На опашката зад нас имаше един млад човек, който очевидно не беше българин. Заговорих го, оказа се, че е студент от Ангола в Морското училище. Говорихме по-малко от минута, но за това време успях да му кажа, че съм пастор, да го поканя на църква, да му дам визитката си и да го насърча да се обади, ако има нужда от помощ.

Важно е да използваме всяка възможност, за да споделяме вярата си. Ако не го правим, може да нямаме друга възможност. Когато се нанесохме в апартамента, където живеем сега, се запознах с един от възрастните хора във входа. Той се оказа поет. Покани ме у тях и ми чете от своите стихотворения. Подари ми книгата си, аз също му подарих моята J. Макар и да не бях съгласен с всичко написано, това ми даде възможност в няколко срещи да му споделя за вярата си. Преди няколко месеца той почина. Бог знае дали в последните си мигове е повярвал, но поне знам, че съм направил всичко възможно, за да споделя вярата си.

Освен да използваме благовремието, не по-малко важно е какво и как да говорим, когато такава възможност се появи.

Колосяни 4:6: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“

Това, което говорите... И тук искам да ви задам още един въпрос:

Кои са основните моменти от благовестието?

Нека отново отделим 2-3 минути за размисъл и дискусия в чата.

И така, кои са основните моменти в благовестието? Бог създаде нас, хората, но ние се разбунтувахме срещу Бога. Това ни отчужди от Него. Тъй като Бог е свят и справедлив, Той не може да подмине нашия грях. Наказанието трябва да бъде понесено. Наказанието за нашия грях е физическа и духовна смърт, което означава да прекараме вечността отделени от Бога, в ада. Ние не можем да платим наказанието с добри дела или пари. Затова в любовта си Бог изпрати Своя Син Исус Христос, който е напълно Бог и напълно човек. Той живя съвършен живот, умря на кръста вместо нас и плати цената за греха. Бог го възкреси и сега Той предлага прошка и вечен живот на всеки грешник, който повярва в Него.

Добре е когато казвате тези истини, да ги илюстрирате със стихове – Римляни 3:23, Римляни 6:23, Ефесяни 2:8-9 и Йоан 3:16.

Когато споделяме благовестието е важно да кажем, че спасителна вяра е не просто да приемеш за истина фактите на смъртта и възкресението на Христос, но и да обърнеш гръб на живота в греха и да се покоряваш на Божието господство. Истинско покаяние означава обръщане на 180 градуса, промяна в живота. Mнозина отлагат своето покаяние, защото не искат да се разделят с живота си в греха. Но, както казва Муди, „Ако Божието днес е твърде скоро за твоето покаяние, твоето утре може да е твърде късно за Божието приемане.“

И накрая, важно е как споделяме истините на благовестието.

Павел казва: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“

„Да бъде винаги с благодат...“ Това означава нашите думи да са изявени с отношение на любов, а не да са казани с високомерие или осъждане.

А какво означава това, което говорим да е подправено със сол?

„...подправено със сол“. По времето на Павел солта се е използвала като консервант, което означава, че нашата реч трябва да е изчистена от всяка поквара. Другото качество на солта е, че се използва като подправка, която прави храната по-вкусна. Когато споделяме благата вест, това би трябвало да стимулира апетита на хората и те да поискат да чуят още.

В това отношение помага, ако имате приготвени илюстрации и сравнения. Например, когато ви питат защо християнството е толкова тесногръдо и настоява, че има само един път към Бога, можете да попитате: „Когато отидете на лекар, какво предпочитате – лекарят да ви каже, че няма определена диагноза, но вие можете да си изберете от какво да се лекувате. Или предпочитате ясно да ви диагностицира и да предпише точното лекарство?

За да покажете, че Бог е справедлив и любящ едновременно, можете да разкажете за справедливия съдия, който трябвало да осъди собствения си син за престъпление, но тъй като го обичал, заел неговото място на подсъдимата скамейка.

И накрая, Павел казва...

„за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“

Ние трябва да сме чувствителни и да знаем кога и какво да кажем. Всеки се бори с различни грехове и има различни въпроси. На един е нужно да разясните по-добре какво означава Божията благодат, а на друг какво е грях и защо той е толкова сериозно престъпление срещу Бога.

Важно е да помним, че най-важното за всеки човек е да осъзнае, че е грешник и че трябва да има лични взаимоотношения с Христос, за да се спаси. Хората често повдигат други въпроси, за да отклонят темата на разговора. В такъв случай можем да кажем: „Това е добър въпрос. Ако ти отговоря ще повярваш ли в Христос?“

Нашата мисия е да свидетелстваме на нашите познати за Христос. От това зависи бъдещето на църквата ни. Някой беше казал: „Огън, който не се разпространява, ще угасне. Църква, която не евангелизира, ще умре.“

Заключение

Исус иска ние да бъдем мъдри в нашето свидетелство. Това означава да живеем в покорство на Божието слово. Да се молим за тези, с които искаме да споделим вярата си, за възможности за благовестие и смелост да го правим.

Нашето благовестие трябва да е придружено от отношение на любов, чувствителност и подправено със солта на предварително приготвени илюстрации.

Преди много години един адвокат посетил християнин във връзка с едно дело. Преди двамата да се разделят, християнинът му казал: „Често съм искал да те попитам нещо, но не съм се решавал.“ „Какво искаш да знаеш?“, попитал адвокатът? Човекът отговорил, „Чудя се защо не си християнин.“ Човекът казал, „Знам достатъчно за Библията, за да разбера, че тя казва, че пияниците няма да влязат в Божието царство, а ти знаеш каква е слабостта ми!“ „Ти избягваш въпроса ми“, казал вярващият. „Ами, всъщност, никой не ми е обяснявал как да стана християнин.“ Християнинът взел една Библия, прочел някои пасажи, които показват, че сме под осъждение, но че Христос дойде, за да спаси изгубените, като умря на кръста за техните грехове. Казал му, „Можеш да бъдеш простен, ако приемеш Исус като твой Заместител и Изкупител. Ако искаш, мога да те водя в молитва.“ Адвокатът се съгласил и когато дошъл негов ред да се моли, казал, „О, Исусе, аз съм роб на алкохола. Един от твоите слуги ми показа как да бъда спасен. О, Боже, прости ми греховете и ми помогни да преодолея силата на този ужасен навик в живота ми.“ Точно там той бил новороден. Този адвокат бил Скофилд, който по-късно редактирал Библията с препратки, която носи неговото име.

Ако ти си последовател на Исус, Той иска да се обхождаш мъдро в молитва и благовестие с невярващите. Това правеше Исус, това правеше и Павел. Да се учим от техния пример!

Молитва.

____
Проповед в БПЦ "Нов живот" - Варна

Голяма радост в онзи град (Деян. 8:1-8)

/проповед/

Увод

В края на емоционална проповед за ползите от въздържателството, един проповедник извикал, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“

И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка, „Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.

Някои хора намират радост само в алкохола. Но нашата радост като християни е в Святия Дух. Въпреки това, често животът дори на християните сякаш е лишен от истинска, неподправена радост. Особено в големите градове, къкъвто е Варна.

В един голям град можеш да видиш всичко. Можеш да видиш просяци и скъпи коли, грозни блокове и красиви къщи, неугледни гета и богати квартали, страдащи и усмихнати хора. В града има какво ли не, но един град рядко се характеризира с голяма радост. Има места, където хората работят, живеят, места където отбелязват дати и годишнини, но не и места на голяма радост.

От време на време има изключения. Като варненец помня първия митинг след като комунистите организираха вътрешно партийния преврат през ноември 1989 г. Целият град сякаш се стече на централния площад. Пеехме 45 години стигат, скандирахме „демокрация“, скачахме, прегръщахме се, радвахме се, че вече можем да сме част от свободния свят. В онзи ден имаше голяма радост в града.

Днес ще говорим за един друг град, в който настъпи голяма радост. Преди това, нека си припомним какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния. Святият Дух вече се е разкрил по мощен и чуден начин. Накарал е мъже и жени да идват при Исус и църквата нараства. Видяхме как той строго наказа двама души, които излъгаха Бога (Анания и Сапфира, 5 гл.). Видяхме Петър и Стефан, пълни с Духа да проповядват Христос. Стефан показа, че храмът и законът се изпълняват в Христос, а мъченическата му смърт оказа влияние за разпространението на благата вест

Сега ще разгледаме делото на Филип, който също беше изпълнен с Духа и беше призован от Духа да донесе благовестието и с това радостта от присъствието на Господа в един град. Ще видим как можем да бъдем насърчени от него, за да даряваме радост на хората в нашия град.

Нека прочетем Деяния 8:1-4.

Деяния 8:1-4: „А Савел одобряваше убиването му (на Стефан – моя бел.). И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.“

1. Радост, родена в страдание

Първото нещо, което виждаме тука, е че след убийството на Стефан се развихри гонение срещу църквата в Ерусалим. В атаката си срещу църквата дяволът се престарава и тя има обратен ефект - гонението води до разпръсване. Интересен щрих, който Лука добавя е, че се разпръскват „всички, с изключение на апостолите.“ (ст.1) Гонени са преди всичко гръцките евреи, които са по-радикално настроени и които нямат какво да губят.

След като в 1:8 последователите на Христос са получили поръчение от него да бъдат свидетели за него „в цяла Юдея и Самария”, сега заръката е изпълнена. Така думите на Стефан, че значението на храма и Йерусалим ще избледнее, се оказаха пророчески. Христос призова Своя народ да поеме на път и тръгна заедно с вярващите.

Често се питаме защо Бог допуска страдание и гонения, но после разбираме че това е съдействало за разпространение на християнството.

Днес в света също има много християни, които са преследвани и които трябва да търсят убежище в други страни. В България предимно икономическите изгоди принуждават много християни да търсят препитание другаде.

Там, където отиват, те основават църкви и донасят съживление със себе си. Например, много хора от църквата на п-р Веско Лазаров от Шумен са в Дуисбург, Германия и там са основали своя църква! Сега се събират в католическа църква, която доскоро не е била действаща църква.

В Деяния видяхме, че мъченичеството на Стефан доведе до гонение, гонението предизвика разпръскване, а разпръскването – разпространение на благовестието. Благовестие – гонение – разпръскване – благовестие. Това е Божият модел за растеж на църквата! Страданието е почвата, в която поникват семената на радостта.

2. Радост след покорство

Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.“

И тук на сцената излиза Филип. Кой е той? Подобно на Стефан, Филип също беше част от седемте, натоварени с обществени отговорности (6:5). Той не беше пастор, не беше евангелизатор, не беше учил богословие, говореше с акцент и беше възпитан в гръцката култура. Той не беше типичният мисионер.

Но Филип беше изпълнен с Духа и с мъдрост и имаше благовестителска дарба. И когато Бог го призова да отиде в Самария и проповядва, той беше чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога. Филип каза, „Ето ме, Господи, изпрати мен!“

Освен това, в списъка със седемте дякони в Деяния 6 глава, той е споменат непосредствено след Стефан. Оттук заключаваме, че те сигурно са се познавали и са били приятели. Представяте ли си какво е чувствал Филип, докато е гледал как убиват приятеля му! Този случай го превърна в пламенен евангелизатор!

И той отиде на север, в непознатата за него Самария. Какво знаем за този град? Това е столицата на северното царство Израел след отделянето му от Юда през 10 в.пр.Хр. Оттогава датира и враждебността между двете царства. Когато северното царство е завладяно от Асирия през 722 г.пр.Хр., хиляди са депортирани, а на тяхно място са докарани чужденци. Следствие на смесени бракове самаряните започват да почитат и езическите богове на новите заселници.

През 4 в.пр.Хр. те построяват свой алтернативен храм на хълма Геразим и отхвърлят всички старозаветни писания с изключение на Петокнижието. Затова самаряните са презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни отстъпници, еретици и разколници.

И все пак, Филип отиде в Самария. Защо? Защото искаше да донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в Деяния 1:8, „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Той остави своя дом, своята култура, своите приятели, своите планове и своите предразсъдъци.

Филип отиде с желание в Самария. Макар и лишени от голяма част от Божието откровение, самаряните очакваха да дойде Месия. И Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5) и да върши чудеса и знамения.

Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, роднини и приятели, „Бог те обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“

Ако го правиш, ще виждаш как демоничното присъствие напуска хората и те престават да богохулстват, речта им започва да бъде подправена със сол. Изоставят разврата, намразват всяка нечистота, престават да лъжат и крадат, да завиждат и мразят другите.

Това стана в Самария и градът се промени! Нямаше ги вече обичайните измами, кражби, пиянство, насилие и разврат. Благата вест ги беше очистила от всяка неправда, много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.

Чувствителен ли си за водителството на Духа? Покоряваш ли се на Бога? Може би Бог те изпраща някъде, където не би искал да отидеш. В краен квартал, в по-малък град или село, в чужбина. Но не ти достига смелост да Му се покориш.

Помисли искаш ли да спираш действието на Духа в живота на много хора на това място? Ако ти не отидеш, Бог ще изпрати друг! Нима искаш да пропуснеш да си част от голямата радост на това място?

3. Радост в истина и сила

Филип проповядва Христос, хората го слушаха внимателно и в резултат Лука казва, че в града е настъпила „голяма радост“. Там, където истината се проповядва в силата на Святия Дух, там има покаяния и съживление, там има радост!

През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в Китай наброявала по-малко от 1 милион души във всички протестантски църкви. Последвали години на преследване на църквата. По време на културната революция през 60-те и 70-те, комунистите затворили всички църкви. Както в България, комунистическата партия се опитала да унищожи християнството. Много хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.

Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата, горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през 80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и села!

Истинско съживление без радост в Господа е невъзможно така, както е невъзможна пролет без цветя или утро без светлина (Спърджън).

Исус каза, „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Но ако солта остане в солницата (показвам), тя е безполезна. Представете си, че всички ние сме зрънца сол в солница. Представете си до тях тенджера със завряла супа на котлона. И зрънцата сол си казват, „Не искам да отивам там. Супата е гореща! Ако падна в нея, ще се разтопя.

Тук ми харесва повече. Тук съм в безопасност. Тук ми е комфортно. Наоколо има прекрасна гледка през стъклото, а над нас има хубаво сребристо кубе с малки отвори, през които преминава светлина. Тук ни е добре. В супата има огромни парчета картофи, моркови и месо. Знаете ли как боли, когато си блъснеш главата в огромен морков! Не ми харесва в супата. Ще си остана където съм.“

Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод... Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми.“

Филип и ранните християни отидоха там, където беше Исус. Отиваме ли ние там, където Исус ни призовава да бъдем? Следваме ли Го, дори когато отива на места, където не ни се иска да бъдем? Говорим ли истината на Словото в силата на Духа?

4. Радост в молитва с очакване

Когато Филип дойде в Самария, той едва си беше отворил устата и започнал да проповядва и хората с радост приеха благовестието и повярваха в Христос, тъй че „настана голяма радост в онзи град.“

Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.

И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра жътвата.

Няма пряк път към радостта на съживлението. Ивън Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на което повярвали повече от 100000 човека.

Дейвид Лойд Джордж, който по-късно става министър-председател на Англия казва на митинг, че съживлението в Уелс вдъхва надежда, че на следващите избори Уелс ще се обяви категорично против корупцията на високите етажи във властта.

Оттам вълната на радостно съживление преминава океана. През 1904 г. вестниците в Атланта (Джорджия) отразяват невероятната вълна на молитвено съживление, която преминава през града. Магазини, фабрики, офиси и дори кръчми затварят, за да може хората да участват в молитвените събрания.

Преди малко ви разказах за растежа на църквата в Китай. Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г. норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се събират в ручейче на планинския връх.

Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей 18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“

През ноември 1930 г. Мария обявила, „Голямо съживление идва скоро в северен Китай.“ През 1932-ра 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.

Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за града ти не са напразни. Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за твоя съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща или майка и те още не са повярвали, някой друг може да го направи. Един сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).

И аз вярвам, че в нашия град ще видим по-добри времена за благовестието. Ще видим голяма радост в града поради работата, извършена от светиите преди нас. Защото аз не вярвам, че молитвите на Амплий, ученик на апостол Андрей, който е пръв епископ на Варна от 56-59 г.сл.Хр., са били напразни.

Аз не вярвам, че всички молитви на вярващите от първата евангелска църква – Методистката църква, основана от Уесли Притимън през 1857 г. във Варна, са били напразни! Не вярвам, че страданията на вярващите по време на комунистическите репресии срещу църквите във Варна са били напразни. Не вярвам, че евангелизациите с Джони Нойер и други евангелизатори в края на 80-те и по-късно са били напразни!

Не вярвам, че молитвите на хилядите вярващи в 20+ църкви във Варна са напразни! Не вярвам, че молитвените събирания на пасторите в града всеки вторник са напразни! Не вярвам, че евангелизациите на БХСС и Студентски живот в университетите са били напразни! Не вярвам, че Походът за семейството, детските евангелизации и всички други инициативи по места са напразни.

За това постим и се молим и ние. Вярвай, голяма радост ще дойде в града ни.

Може би тя ще дойде чрез чужденец. Може би ще дойде чрез ром или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните ненавиждаха. Може би интелигенцията на Варна ще повярва чрез някой неук варненец. Културните хора честа се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър, Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и Самария. Но Божията сила и Божията истина беше с тях.

Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство и изявена в истина и сила.

Затова, нека приемаме страданията с покорство, нека се молим с очакване и ще видим Божията сила и истина изявени. И един ден ще настъпи радост в града ни!

Нека се молим!

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

3D свидетелство - проповед в "Нов живот"

Как да преодолеем страха да свидетелстваме за Исус

/проповед/

Текст: Йоан 1:35-41

На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си. 

36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!         

37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.    

38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?  

39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.   

40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

Едно проучване относно това кои са най-големите пречки за християните да свидетелстват показало следните резултати: 9 % не свидетелстват, защото са твърде заети и забравят да го правят. 21 % не знаят какво да кажат. 12 % казали, че техният живот не е добро свидетелство. Най-голямата група, 51 % казали, че се страхуват как отсрещната страна ще реагира!

Основна пречка за благовестието е страхът какво ще си помислят хората. Дали няма да се обидят. Дали няма да ги нараним. Ние се притесняваме, че ще ни обявят за нетолерантни и сектанти. Това ни кара да свием платната. Да си мълчим.

Някой беше казал: „Сред поколение, което вика за отговори, християните заекват.“ Понякога ние дори не заекваме. Страх ни е да си отворим устата.

По време на служението на Исус на земята Той проповядваше на множествата и те го следваха навсякъде, защото бяха като „овце без пастир“. Днес ние имаме най-великият Пастир, но се страхуваме да говорим за Него. Можете ли да си представите стадо, в което овцете мълчат и не блеят!? В природата няма такова, но в църквата – има. Мълчанието на агнетата...

И докато ние мълчим, хората си отиват от този свят. Знаете ли колко хора умират всяка година в света? 56 милиона! Ние сме на едно от челните места по смъртност. В България годишно умират 110-115,000 души, седем на час, един на всеки 9 мин. Докато ние днес сме на църква ще умрат повече от 20 човека. Колко от тях са чули благата вест?

Задачата на благовестието е неотложна! Нашият живот трябва да бъде живо свидетелство. За да стане това възможно е нужно да свидетелстваме с дела, но и с думи. Защото:

Римляни 10:14: „как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“

С Божията помощ ние можем да бъдем свидетели за Него. Можем да преодолеем нашите страхове и от мълчаливи агнета да се превърнем във високоговорители за Христос! За целта е нужно данаправим три неща.

Погледни нагоре

За да преодолем притеснението си, първо се нуждаем от Святия Дух. Имаш ли Святия Дух?

Галатяни 3:14 казва, че ние приемаме Духа, който Бог е обещал, чрез вяра. 

След като се покаем от греха и изповядаме вяра в Исус Христос като наш Господ и Спасител, ние се новораждаме и Духът на Бога започва да обитава в нас. Ако обаче постоянно Го наскърбяваме с непокорство, нежелание да следваме Неговата воля, Той бива „угасен“.

Вместо това ние трябва непрекъснато да се изпълваме с Духа. Как го правим? Като се молим, като четем и изучаваме меча на Духа – Словото Божие, като сме активни участници в койнонията или църковното общение, когато служим един на друг.

Без Святия Дух, колкото и да се опитваш да говориш, думите ти ще увисват във въздуха. Ще ти липсва убедителност. Все едно да се опитваш да срежеш с тъпото на ножа диня. Святият Дух е като остър нож, който пробива кората и достига до сърцевината. Той е мечът, с който се бием срещу силите на нечестието.

Как да добием тази сила и ефективност? Погледни нагоре. Покай се, приеми Святия Дух и се изпълвай с Него всекидневно. Тогава страхът ще изчезне, ще се заслушат в думите ти, ще започнат да разбират какво им казваш и ще искат още и още.

И колкото повече свидетелстваме, толкова повече се изпълваме с Духа. Неговият ум, характер, идентичност, стават наши ум, характер и идентичност.

Обикновено страховете и притесненията ни са продиктувани от нашата гордост. Мислим си дали няма да се изложим, дали няма да започнат да ни избягват, дали няма да ни обидят и наранят. Но когато погледът ми е насочен нагоре, към Христос, тогава Той живее в мене и моето „аз“ няма вече думата.

Неотдавна в домашната група разгледахме образа на Йоан Кръстител. Той е прекрасен пример за човек, който не беше загрижен за своята репутация, а за репутацията на Исус. Колко освобождаващо би било и ние да не мислим за себе си, както правеше Йоан Кръстител. Смирението намалява притеснението.

Смирение е не да мислиш за себе си като за по-малък, а да мислиш по-малко за себе си. Смирение е да се наведеш и да се поклониш на Исус. Тогава свидетелстването за Исус е лесно.

Ходили ли сте в църква „Рождество Христово“ в Арбанаси? За да влезеш в нея, трябва да се наведеш, защото вратата е ниска. Не е ли това прекрасен символ на покаянието и смирението, когато ставаме християни? Погледни нагоре, смали себе си, остави Святият Дух да живее в теб и да те води в твоето свидетелство. Това е първото измерение на свидетелстването.

Погледни наоколо

Второ, освен че можем да вземем сила отгоре, ние трябва да познаваме тези, на които искаме да свидетелстваме.

Ние си мислим, че познаваме хората до нас. Затова правим две основни грешки: или не задаваме въпроси, или отговаряме на въпроси, които те не задават. Някой написал с графити на една стена: „Исус е отговорът“. Друго добавил отдолу: „Кой е въпросът?“ Както казва Джеймс Сайър, всеки наш познат е една„вселена до нас“. Какво правиш, за да опознаеш тази вселена?

На външен вид хората изглеждат прекрасно. Но под тази гладка обвивка се вихрят бури от вътрешни конфликти, болка, страдание и болезнени въпроси. Един от най-известните и богати музиканти,Фреди Меркюри, изразява тази вътрешна неудовлетвореност и метафизично търсене с въпроса: „Някой знае ли защо живеем?“

Как да разберем какво вълнува нашите приятели? Попитали един евангелизатор, „Как знаеш какво да мислят хората?“ Той отговорил: „Питам ги“.

Можем да се поучим от евангелизатора пар екселанс, Исус. В Йоан 1:38 Той вижда, че двама от учениците на Йоан Кръстител го следват и им казва: „Какво търсите?“

Исус владееше до съвършенство изкуството да задава отворени въпроси, които провокираха събеседниците да разкрият сърцето си. Можем да изследваме евангелията и да се учим от Него. Да изследваме цялото Слово и да се учим от примера на апостолите.

И не само това. Добре е да четем и съвременна литература, която често отразява вярванията на съвременниците ни. Често хората не могат да артикулират, да обяснят в какво точно вярват.Добрите писатели могат да ни помогнат да се ориентираме.

Какво казват те? Ето какво е „Кредотo“ на английския журналист Стийв Търнър, послужило като своеобразно „символ-верую“ на постмодернизма.

Ние вярваме в Маркс, Фройд и Дарвин.

Ние вярваме, че всичко е окей,

стига да не нараняваме някого.

...

Ние вярваме в секса преди, по време и след брака.

Ние вярваме в терапията на греха.

Ние вярваме, че прелюбодейството е забавно.

Ние вярваме, че содомията е окей.

...

Ние вярваме, че нещата отиват на добре

въпреки примерите за обратното.

Ние вярваме, че в хороскопите, НЛО и огънатите лъжици има нещо.

Исус е бил добър човек точно като Буда,

Мохамед и като нас.

Той е бил добър морален учител...

...

Ние вярваме, че всички религии са едно и също нещо.

...

Ние вярваме, че след смъртта идва Нищото,

Защото когато попиташ мъртвите какво става,

Те не казват нищо.

Ако смъртта не е краят, ако мъртвите са излъгали,

То непременно всички отиват на небето

С изключение може би на

Хитлер, Сталин и Чингиз хан.

Ние вярваме, че човекът в същността си е добър.

Само дето поведението му го издава.

Вината за това е на обществото.

Вината за състоянието на обществото е в условията.

Вината за условията е на обществото.

Ние вярваме, че всеки човек трябва да открие истината,

която е правилна за него.

Реалността ще се приспособи към нея.

Вселената също ще се приспособи.

Историята ще ги последва.

Ние вярваме, че няма абсолютна истина

с изключение на истината,

че няма абсолютна истина…

Не споделят ли този релативизъм много от съвременните българи? От хората на твоето работно място, на университетската скамейка, в твоя клас?

Какво бихме научили за тези вселени до нас, ако започнем да задаваме въпроси? Как изглеждат те? Ето един обобщен образ на някой, който може би има подобни търсения и очаква да научи повече за християнската вяра. Това е потенциалният член на църква „Нов живот“. Нарекох го Ники Новоживотов.

Ники Новоживотов

На 35 г.

Семеен с едно дете (1.2 деца)

Висшист

Работи като учител, преподавател, служител

Не си харесва работата и заплащането

Живее в широк център

Оплаква се от бюрокрацията, дупките по пътищата и липсата на места за паркиране

Негов най-голям приоритет са здравето и приятелите

Мисли за емиграция

Скептичен по отношение на организираната религия

Вярва в „бог като сила, енергия“

Вярва в себе си

Обича съвременна музика (поп, рок)

Обича да ходи на театър и кино, но го прави рядко

Обича салатка и ракийка

Предпочита по-голяма група, за да може да се скрие и запази анонимността си

Живее в собствен апартамент, купен на кредит

Обича да гледа Шампионска лига

Обича да пътува до нови места

Ники Новоживотов е потенцилна част от тялото Христово. Напомня ли ти той за някои от твоите познати? Може би някой от тях знае, че ходиш на църква и очаква да научи повече за вярата, но се притеснява сам да те пита. Очаква ти да го попиташ. Твоят въпрос може да ти спечели най-голямата награда – радостта този човек да прекара вечността на небето.

Веднъж попитали носителя на Нобелова награда Изодор Раби как е станал учен. Той отговорил, че всеки ден след училище майка му разговаряла с него за това как е минал денят му. Не я интересувало какво е научил през деня, но винаги питала: „Днес зададе ли поне един добър въпрос?“ „Задаването на добри въпроси ме направи учен“, отговорил Раби.

Дотук говорихме за първите две измерения на свидетелстването.

Погледни напред

За да сме ефективни свидетели, ние трябва да се смирим и да гледаме нагоре, да получим Святия Дух. След това, да погледнем наоколо и да опознаем съвременната култура. Накрая, ние се нуждаем от още едно измерение в свидетелстването ни. Ние трябва да гледаме напред – към нашата цел, Исус.

В Йоан 1 гл. Исус попита двамата ученици „Какво търсите?“ В отговор на въпроса на Исус те му отговориха с въпрос: „Учителю, къде живееш? Каза им: „Елате и ще видите. И така, те дойдоха и видяха къде живее, и останаха  при Него този ден.“ (Йоан 1:38,39).

Хората имат духовни търсения, но са объркани и живеят без цел. Ето какво казва българската рап-група IMP:

„Живях близко до ръба - там се чувствах жив. Погребах миналото си и отново се родих. Създавах името си, както грешник сковава кръста си и просто по човешки се търсех на сек'ви места. Срещах хора, които привидно споделяха същността ми, но се оказа след това, че ме отклоняват от целта... Живея за момента далеч от всяк'во мнение, а средата ме превръща в нейно олицетворение.“

Влияе им средата. Нямат цел, нямат идеали, не виждат смисъл,вървят напосоки, като хаотични атоми. Но както каза Исус, „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?“ (Лука 6:39)  От нас се иска да им покажем, че крайната цел на пътуването ни е Исус.

Хората смятат, че Исус е просто малка гара по пътя към вечността и че няма крайна цел на пътуването. Че животът няма трансцедентен смисъл. Попитали един студент дали има истина: „Днес няма проблем да търсиш истината, стига да не я намериш. Важно е търсенето. Пътувай си, но не пристигай никъде.“

Исус обаче каза, че Той не е просто една спирка по пътя. Той е Този, при когото търсенето спира. Той е крайната дестинация за тази объркана нация. Той е Пътят, Истината и Животът. Затова е важно да помолим хората да изследват Исус. Да прочетат евангелието на Йоан или Марк. И след това да ги питаме какво ги е впечатлило, какво мислят.

Ако имаме тези три измерения в нашето свидетелстване – силата на Святия Дух, умението да общуваме и задаваме въпроси и крайната цел Исус, тогава то ще стане естествено. Парализиращият страх ще бъде заменен със заразителна радост.

Андрей, братът на Петър, беше такъв свидетел. Погледна нагоре, огледа се наоколо и погледна напред. Четем, че когато чу за Исус и Го последва, „Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия!“ (Йоан 1:40-41). Андрей не можеше да сдържи радостта си от това откритие. Трябваше да каже на брат си!

Той беше осъзнал какво богатство притежава! Как да не го сподели с другите?

Нашата цел е да сочим към Исус. Гледай напред, споделяй целта си с другите. Това ще ти донесе радост.

Но някой ще каже: Аз имам много други проблеми. Болен съм и не ми е до свидетелстване. Страхувам се, че ще ме уволнят. Или, много съм зает, не мога да мисля за това... Но дори когато имаме проблеми, когато сме немощни, дори с малко знания и сили, ние можем да сочим към целта.

Един човек пътувал с кораб, но се разболял от морска болест. Докато му се повдигало, чул че човек паднал зад борда. Чудел се дали може да направи нещо, за да го спаси. Докопал едно фенерче и осветил морските вълни през люка.

Давещият се бил спасен. Когато нашият човек преодолял морската болест, един ден се качил на палубата и заговорил спасения човек. И той му разказал, че в деня на премеждието вече се бил отказал да се бори и чувствал как потъва, но с последни сили показал ръката си над повърхността на водата. Точно тогава някой насочил светлина и осветил ръката му. Тогава спасителят го хванал за ръката и го издърпал в спасителната лодка.

Нищо и никакво нещо – да държиш фенерче, но то спасило човешки живот. Ако не можеш да направиш нещо голямо, дръж светлината за някой загиващ просяк или пияница, който може да бъде спасен от разрушителния си навик.

Нека вземем фенерчето на евангелието и да отидем в мрачните улици и апартаменти, за да осветим Христос пред очите на хората. Да сочим към целта, Исус.

Нека да се помолим.

07.02.2016, 

БПЦ "Нов живот"