Кой е създал империите?

"Империите и нациите са две различни неща. Бог разруши империята на Вавилон и раздели хората на нации (Битие 10). Бог създаде нациите, не империите. Бог създаде нациите и им даде определени граници, за да живеят в мир помежду си. Империите са тези, които водят завоевателни войни. Империализмът е луциферианска идея." - Вишал Мангалвади

Библията може да промени обществото ни

„И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.“ – апостол Павел

„Аз не зная под небето  друга книга, по  могъща и тъй всеобща, каквато е Библията…Там дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите трайни спътници в живота. Учудвам се, че тази свята книга  много слабо се знае у нас, не само от миряните, но и от духовниците.” - Иван Вазов

Никой обществен строй не е съвършен, защото се изгражда от грешни, несъвършени хора. Демокрацията работи само там, където има висок обществен морал. Висок обществен морал има само в нации, които са били повлияни от юдео-християнската традиция и ценности. А за да са повлияни от тях е нужно те да са библейски просветени.

За съжаление, макар и в миналото християнската просвета да е променила доста нравите у нас, след 45 години войнствен атеизъм и 30 години пост-комунизъм, днес не е така. За да постигнем едно по-справедливо общество и да просперираме като нация, нужно е Библията да заеме подобаващото си място в обществото. Нужна е християнска реформация.

Обществото се изгражда от отделни личности. За да се промени цялото общество, нужна е промяна първо на личността. Повечето хора считат Библията за отживелица. Но за 2000 години тя е доказала, че може да променя личности и оттам цели общества.

Както казва Станли Болдуин, „Библията е силен експлозив. Но тя действа по странен начин и никой жив човек не може да каже или да узнае как тази книга, докато е пътешествала по света, е разтърсила всяка душа поотделно на десет хиляди различни места и я е подбудила към нов живот, ново общуване, нова вяра, ново начало и ново упование.“

А ето какво казва Джон Куинси Адамс: „Толкова голямо е моето благоговеене пред Библията, че колкото по-рано децата ми започнат да я четат, толкова по-реални ще са надеждите ми те да станат полезни граждани за своята страна и уважавани членове на обществото.“

Първият от тези двама политици е бил министър-председател на Великобритания. Вторият е бил президент на САЩ. Може би няма да е зле и нашите политици да се влушат в техните думи. Те са убедени, че само Библията може да разтърси душата, да промени личността и да преобрази обществото.

Как става тази промяна? Започни с евангелията, след това прочети целия Нов завет. Накрая се върни и прочети Стария завет. Моли се Бог да ти открива смисъла на прочетеното. Обновявай ума си и позволи на Библията да те преобразява. Прилагай наученото в живота си. Намери библейски основана църква, в която да получаваш молитвена и житейска подкрепа.

През вековете милиони са го правили и са видели поразителни резултати. Разрушени бракове са били възстановявани. Поробени от зависимости хора са били освобождавани. Разтърсвани от страх, гняв и вина са познавали необясним вътрешен мир. Душевно и физически болни са били изцелявани.

Това не означава, че вярата в триединния Бог на Библията е гаранция за безметежен живот. Никой не е имунизиран срещу страдания. Но означава, че ще избегнеш много от страданията, които си причиняваш поради неразумни избори. Означава, че Бог ще бъде с теб и ще ти дава сили да преминеш през всяко изпитание. И най-накрая означава, че ще преживееш благословения, които никога не си вярвал, че са възможни.

Нужно е време и усилия. Християнството е за хора, които са достатъчно смели, за да си признаят, че се нуждаят от Бога. И когато една достатъчно голяма критична маса от личности бъде променена, ще бъде трансформирана и България. Затова, бъди смел. Дай шанс на Бог да промени обществото ни, като започне с теб!

Вацлав Хавел: Битката за морала не е изгубена

ИЗ "ЛЕТНИ РАЗМИШЛЕНИЯ"
Вацлав Хавел

Връщането на свободата в една морално напълно разложена среда предизвика явления, които можеха да се очакват, но въпреки това надминаха представите ни. Става дума за огромния и почти ослепителен взрив на всички възможни лоши човешки качества.

Правилата, ако могат така да се нарекат, които авторитарният режим беше създал, са премахнати. Новите правила на свободно поетата отговорност към общото и за общото, все още не са създадени. Те и не могат да бъдат създадени, защото такова нещо се ражда и култивира в продължение на дълги години.

Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.

Появиха се и още по-сериозни и опасни явления: национална недоброжелателност с признаци дори на фашизъм, безбожна демагогия, интригантство и съзнателно лъгане, непримирим и безогледен сблъсък на лични интереси, жажда за власт и крайна амбициозност, фанатизъм от най-различен характер, мафия, всеобщ недостиг на толерантност, липса на вкус, на чувство за мярка и на размисъл.

Аз обаче отново и отново се убеждавам, че в нашето общество е скрит огромен потенциал от добра воля. Само дето тази добра воля е някак си атомизирана, наплашена, задавена и объркана от ситуацията; осакатена и безпомощна. Тя сякаш не знае на какво да се опре, как да започне, къде и по какъв начин смислено да се реализира.

Говори се, че всеки народ има такива политици, каквито заслужава. В определен смисъл това е така: политиците действително са огледало на обществото и въплъщение на неговите възможности. Но същевременно - което е парадоксално - валидно е и обратното: обществото също е огледало на своите политици.

Впрочем от политиците до голяма степен зависи кои сили в обществото ще освободят и кои ще потиснат; дали ще се опрат на по-доброто или на по-лошото у всеки човек поотделно.

Непрекъснато някой ме съветва да се преструвам, когато се налага. Да се съобразявам с политическите капризи на деня, пък ако трябва и да полаская тогова-оногова само защото ще му бъде приятно. Непрекъснато слушам и съвети от друг вид. Например как трябвало да бъда по-твърд, по-решителен, понякога да ударя по масата, на някого да изкрещя или, с други думи, в интерес на общото благо да предизвикам малко страх, дори малко ужас.

Знам обаче, че ако искам да остана верен на себе си и на своето разбиране за политиката, не трябва да обръщам внимание на такива съвети. Откровеността никога не може да се наложи чрез увъртане, истината - чрез лъжа, а демократичният дух - чрез авторитарно нареждане.

Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено становище. Приемам дадено мое мнение да изглежда "левичарско", друго пък - "десничарско". И да си призная - все ми е едно.

Едно от моите изненадващи познания в областта на "високата политика" е, че проявата на вкус е по-важна от каквото и да било политоложко образование. В политиката много по-важни са такива неща като вживяването в другия, умението да го заговориш, способността бързо да се ориентираш не само в проблемите на хората, но и в душите им.

Не е истина, че принципният човек не става за политик. Стига неговата принципност да е допълнена с търпеливост, размисъл, мярка и умение да разбира останалите.

Не е вярно, че в политиката успяват само безчувствените циници, фукльовците, нахалниците и грубияните. Действително всички тях политиката ги привлича, но в крайна сметка тежест имат единствено почтеността и възпитанието.

Признавам, че културният упадък ме ужасява повече от икономическия. Той повече се вижда и по някакъв начин "физически" тормози човека. Много повече би ми пречило, ако, да речем, кръчмата, в която ходя, е мръсна и с мен се държат просташки, отколкото ако не мога да я посещавам всеки ден и да си поръчвам най-скъпите ястия.

Никой не може да ме убеди, че медицинската сестра ще започне да се отнася по-добре към пациента, едва когато е по-добре заплатена. Че единствено по-скъпото жилище може да бъде по-уютно. Че само богатият търговец може да бъде учтив и че единствено преуспяващият фермер може да се отнася човешки към добитъка.

Злото ще съществува винаги, човешката мъка - също. Политическата арена постоянно ще привлича безотговорни авантюристи, честолюбиви люде и мошеници. Дори унищожаването на планетата няма да престане току-така. Нито аз, нито който и да било друг ще спечели тази война един път завинаги. Най-много тук-там да бъде спечелена някоя отделна битка. Дори и това не е сигурно.

И все пак ми се струва, че има смисъл усилията ни да не спират. Тази война е водена столетия наред и да се надяваме, че ще продължи да се води още векове. Тя трябва да бъде водена заради принципа, защото това е правилно. Или ако щете, защото Господ го желае. Това е вечна, никога несвършваща война.

Малко са хората с толкова нищожни илюзии, каквито са моите. Чувствам се обаче задължен да отстоявам онова, което смятам за добро и правилно. Не знам ще успея ли, или не да променя нещо в тази посока. Допускам и двете възможности. Не допускам само едно: че е безсмислено човек да се бори за доброто.

Никога няма да изградим правова и демократична държава, ако едновременно не изграждаме държава човешка, нравствена, духовна и културна - колкото и ненаучно да звучи това в ушите на политолога.

И най-добрите закони, и най-добре измислените демократични механизми не гарантират нито законността, нито свободата, нито човешките права, щом не са подплатени с определени човешки ценности. Какъв смисъл би имал например един закон, който никой не уважава, никой не защитава и никой не изпълнява?

Знаем от собствения си неотдавнашен опит какво може да стане с един напълно почтен закон, ако той попадне в ръцете на един непочтен съдия, и колко лесно непочтените хора могат да използват демократичните институции за установяване на диктатура и терор.

Законът сам по себе си и демократичните институции сами по себе си са безсилни, ако зад тях не застанат волята и смелостта на порядъчните хора, които да не разрешават злоупотреби.

Ще продължа да говоря до втръсване и напук на снизходителните усмивки за отговорността и морала, лице в лице със сегашния обществен маразъм.

И днес, както и преди, нямам причина да смятам тази своя битка за обречена. Със сигурност може да бъде изгубена само една битка - тази, от която предварително си се отказал.

_______________________________

Източник: Mariana Tsoneva, Facebook

Позиция на БПЦ "Нов живот" - Варна

Ние от Българска протестантска църква "Нов живот" - Варна изразяваме своята загриженост във връзка с излъчения материал по Нова ТВ за евангелски пастори, които участват в схема за купуване на гласове за Парламентарните избори в неделя.

Участието в корупционни практики противоречи на Библейските принципи, в които ние като християни вярваме. Тези действия са крайно неприемливи и хвърлят петно върху цялата християнска общност в страната.

Като част от тази общност църква "Нов живот" - Варна се разграничава и осъжда подобни действия. В своята дейност работим за възраждане на честността, морала, достойнството и родолюбието в нашия народ чрез християнска просвета, социална дейност и обществена активност.

Призоваваме уличените в това престъпление да се покаят и да си подадат оставките като духовни лидери на църковни общности. Надяваме се, че прокуратурата ще си свърши работата и виновните ще бъдат наказани. Молим се Бог да благослови България с духовни и политически лидери, които имат страх от Бога и служат на своето Отечество.

Кога ще си научим урока?

Нещо недопустимо се случи в нашата мила татковина. Няколко студенти окупираха ‘меката на знанието’, майката-хранилница на образованието, нашата Алма матер. От петък Софийският университет е окупиран и заключен с вериги.

Студентите търсят морална отговорност от проф. Токушев за връщането на Пеевски в парламента, искат да разберат кой назначи този ‘успял българин’ за председател на ДАНС и кой управлява държавата. Настояват, че ще държат Ректората окупиран до разпускането на 42-то народно събрание.

Изведнъж пеевски медии, съвестни граждани и възмутени студенти ревнаха в един глас: „Как е възможно шепа хора да окупират най-старото висше училище в страната? За кои се мислят те?”

Ректорът проф. Илчев каза, че всеки имал право да протестира, но не и за сметка на останалите. Студентският съвет към СУ като ехо също изрази ‘принципно съгласие’ с правото на всеки да има мнение, но виждате ли, това не бил начинът.

В неделя Петното, представители на БКП/БСП, Атака и футболни агитки счупиха част от загражденията, за да ‘говорят’ с протестиращите. Повиканата полиция се показа за респект и си отиде. До саморазправа и сблъсъци не се стигна.

За кои се мислят тези студенти, наистина!?

Сигурно много хора си задават този въпрос. Дали обаче разбираме напълно какво се случи през тези няколко дни?

Набеждават ги, че са окупирали сградата на СУ. Но истината е, че тя, заедно с цялата система на образование от десетилетия е окупирана от други хора, които не дават и пукната пара за българското образование.

Нещо повече, стратегията на монополизираното ни от същите тези кукловоди образование в момента е: колкото по-прост е народът, толкова по-добре.

Обвиняват ги, че създават неудобства. Но не им е неудобно, че хората у нас свикнаха да живеят без морал и без съвест, неспособни да различават добро от зло.

Присмиват им се, че били малко. Но забравят, че не масите, а личностите променят историята. За няколко века дванадесетте апостоли на Иисус Христос преобразиха човешката история.

Граждани на Манила препречват пътя на танк и
проправят пътя за успешна 'съпротива на ненасилието',
свалила от власт диктатора Маркос.

Няколко човека бяха достатъчни, за да настъпи Реформацията и великото духовно съживление в Западна Европа. Няколко човека срутиха империята на злото СССР. Няколко човека легнаха пред танковете на диктатора Маркос и извоюваха свободата на Филипините.

Някога великата Маргрет Тачър каза: „Никога не се съмнявайте, че малка група мислещи, посветени граждани може да промени света. Всъщност, те са единственото нещо, което някога го е правило.” Няколко човека...

Тези дни няколко човека окупираха СУ. Те нямат какво да губят. Образованието ни е на едно от последните места в Европа. Като всичко останало. С изключение на абортите, употребата на наркотици, алкохол и цигари, разводите и смъртността. Там сме на първо.

Студентите (мислещата част сред тях) повлякоха крак. Окупацията в университета може да предизвика ефекта на доминото. Театрите вече заявиха с декларации своята солидарност и готовност също да спуснат кепенците.

Сега идва ред и на всички останали – лекари, учители, държавни служители, спортисти, художници... Само окупация ще спаси отдавна окупираната ни от мафията родина. Само окупация с вериги ще строши веригите на беззаконието и задкулисните сделки.

Студентите ни предадоха урок по родолюбие, саможертва и морал. Олигарсите и техният обслужващ персонал в парламента и правителството имат за какво да се притесняват! Защото когато студентите въстанат, правителствата падат.

Въпросът е дали сме си научили урока.