Защо вярвам, че Библията е Божието слово

/проповед/

В книгата си „Не бой се, само вярвай“, пастир Божидар Игов разказва как по време на комунизма се снабдявали контрабандно с Библии. Ако милицията ги хванела, рискували затвор. Затова да пренасяш или получаваш Библии било много опасно начинание.

Мисионерите пристигали в посред нощ. С една-две коли и мисионерския автомобил излизали на 10-15 км извън града. В някоя горичка спирали, отваряли капака на двигателя на западната кола и се въртели около двигателя с подвижна лампа, имитирайки помощ на внезапно повредила се кола. През това време останалите пренасяли материала в техните коли. След прехвърлянето без бавене колите тръгвали в противоположни посоки.

След това имали мрежа от вярващи, които приемали пакетите и разпределяли материала в своя район. Паркирали на съседната улица и оттам пренасяли Библиите в небиещи на очи чанти. Работата на местните братя и сестри била не по-малко опасна, но те я вършели с радост. Някои били арестувани и дори осъдени на затвор, но всички с ентусиазъм разнасяли Божието слово.

Защо са рискували толкова? Защо хора са запомняли наизуст цели книги от Библията, само и само да останат със Словото, знаейки че в затвора ще им отнемат Библията?

Много хора днес считат Библията за отегчителна. Други - за архаизъм. Някои я смятат за наръчник с правила, който няма какво да каже на хората от 21 век. Защо тогава толкова много хора от тоталитарни държави се вълнуват, когато получат Библия? Защо Библията е толкова специална?

Тя е уникална книга, или по-скоро уникален сборник от книги. Тя е най-успешното, най-продаваното и най-популярно литературно произведение. Произведенията на Омир са преведени на около 60 езика, на Шекспир – на сто, а Библията на повече от две хиляди езика. Тя е световен бестселър.

Четенето на Библията е довело до вяра в Христос и е променила милиони хора. По думите на един политик тя е „силен експлозив“, а за псалмопевеца е по-ценна от злато. Днес ще видим, че това влияние на Библията се дължи на факта, че тя е боговдъхновена. Има много причини да вярваме, че Бог е авторът на Библията.

1.     Единство на посланието на Библията.

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“

Думата, която е преведена тук с „боговдъхновено”, е буквален превод на гръцката дума „теопнойстос”, която означава „вдъхнат от Бога”. С други думи, Библията е Божият говор. Разбира се, Той е използвал хора, които да запишат Неговите думи. Библията е писана в продължение на 1500 години от 40 човека. Сред тях има царе, учени, философи, рибари, поети, държавници, историци, лекари. Някои книги са исторически, други са поезия, пророчество. Има дори писма. И как тогава е вдъхновена от Бога?

Сградата на нашата църква е построена преди повече от 100 години от най-известния архитект на Варна, Дабко Дабков. Всъщност, той не е положил и една тухла. Други хора градели. Участвали много различни строители. Зад тях обаче стоял един ум, един архитект, едно вдъхновение. Така е и с Библията. Тя има много различни писатели, но един архитект, едно вдъхновение – сам Бог.

Въпреки, че е писана на три континента от толкова много автори, в продължение на толкова много време, посланието на Библията е едно: Бог е любящият ни Творец, ние сме грешни и имаме нужда от покаяние, спасението е възможно само по благодат, чрез вяра.

2.     Трудни за разбиране пасажи.

Това не означава, че в Библията няма трудни за разбиране места.

Лука 3:1-2 „В петнадесетата година от царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея… и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния… Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята.“

Знае се от историята, че 15-та година на Тиберий е 27 г.сл.Хр. Знаем също, че Лисаний е екзекутиран от Марк Антоний през 34 г.пр.Хр. Затова много хора са смятали, че Лука е сгрешил. Но неотдавна са намерени надписи, според които един друг Лисаний е бил четверовластник на Авилиния точно по времето, за което пише Лука. Следователно, Лука е прав!

Има и други трудни за разбиране пасажи. Например, много хора казват, как е възможно Бог, който е любов, да допуска добри хора да страдат. По този въпрос сме говорили в други проповеди и сега няма да даваме подробен отговор. Ще кажа само това: Бог не ни изпраща страдания, за да ни измъчва. Понякога обаче Той позволява да страдаме, защото сме се отдалечили от Него.

Както казва К.С. Луис, „Страданието е Божият мегафон, с който Той иска да пробуди за вярата един заспал свят“. Но понякога страданието е просто следствие на факта, че живеем в паднал свят. Дяволът използва страданието, за да посее съмнение за вярата ни.

Всъщност, именно страданието е доказателство за Неговото съществуване. Фактът, че ние страдаме, че страдаме, означава че вътрешно в себе си знаем, че нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Копнеем за един свят, който сме изгубили. От Библията разбираме, че Бог е създал човека, за да общува с него, но следствие на първородния грях ние сме се отдалечили от Бога и днес търпим последствията от него – смърт, болка и страдание.

3.     Автентичността на ръкописите и на свидетелствата.

Една често изтъквана причина за неверието в Библията е, че древните ръкописи са манипулирани. Интересно е обаче да знаем, че за никой друг древен документ не са открити толкова много манускрипти, колкото от Библията. Има намерени 24000 ръкописи, някои от които датират от началото на 2 век!

Това е позволило на библейските учени да изследват текста и да установят, че учението в Библията е такова, каквото е било в оригиналните документи.

Друга атака срещу автентичността на Библейските книги е, че авторите на Новия завет са имали мотиви да излъжат. Всъщност е точно обратното – поради своето свидетелство те не само не са спечелили нищо, но и са загубили всичко.

Според детектива Джим Уолъс, за да е истинно едно свидетелство, свидетелят трябва да е присъствал на събитията, да е бил искрен в миналото и да има допълнителни доказателства за неговите твърдения. Повечето от новозаветните автори са умрели с мъчителна смърт за свидетелството, че Исус е умрял и възкръснал от мъртвите. Съмнявам се, че някой би скалъпил лъжа, ако знае че тя ще доведе до страдания и смърт.

Евреи 11:35-37 „те не приемаха да бъдат избавени… изпитваха подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, умираха заклани с меч…“

Досега не съм срещнал някой, който да е бил готов да умре за лъжа. Съветникът на президента Никсън, Чък Колсън казва, че скандалът Уотъргейт му е помогнал да повярва, че Библията е истинна. Той наблюдавал как 10 от най-мощните мъже на САЩ набързо се отказали от конспирацията си под натиска от властите.

Друга причина, поради която Библията е Божието слово е, че първите вярващи са считали именно нейните книги за авторитетни. Библейският учен Ф. Брус казва, че в канона са влизали книги, които вече църквата е признала за авторитетни. Когато през 140 г. еретикът Марсион съставил свой собствен канон, ранните отци като Ириней заявили, че той „oсакатил евангелието“, като премахнал някои текстове от него.

Днес много хора вярват, че освен четирите евангелия, има много други евангелия и книги, които целенасочено не са били включени в Библейския канон. Но дори да не разполагахме с нито един оцелял препис на новозаветните книги, почти целия Нов завет може да бъде възстановен от цитати, открити в съчиненията на ранните отци. Дан Уолъс, специалист по гръцки език, казва че ние разполагаме с повече от 1 милион цитати на библейския текст от техните творби.

4.     „Нямам нужда някой да ми казва какво да правя с живота си!“

Има още една причина, поради която много хора не искат да вярват в Библията. Биха могли, но не искат. Защо ли? Защото, както видяхме в стиха от 2 Тимотей, Библията не само претендира, че е Божие слово, но и че е полезна за поучение, изобличение и поправление в правдата.

Съвременният човек не иска някой да му казва какво да прави с живота си. Но Библията заявява недвусмислено, че ние можем да имаме един добър и удовлетворяващ живот само ако следваме нейните напъствия.

Преди няколко седмици пътувах във влака и разговарях с един мъж. Той каза: „Аз вярвам в Бога, но не искам някой да ми казва какво да правя. Всичко е въпрос на вътрешно убеждение.“ Спомням си и един друг разговор в център „Ренесанс“. Там срещнах един млад човек, който каза, че вярвал в Бога, но не и в Библията, защото не харесвал правилата в нея. Явно богът в който вярват тези мъже не е Бога на Библията! Хората мислят, че Библията ограничава тяхната свобода. Дали наистина е така?

Представи си следната ситуация. Твой приятел – футболен съдия ти се обажда и те моли да го заместиш да свириш първото полувреме на мач между два училищни отбора. Мачът е на следващия ден, но той е зает и ще дойде за второто полувреме.

Искаш да откажеш, защото дори не знаеш всички футболни правила, но той ти се примолва и в крайна сметка се съгласяваш. Мачът започва. Ти нямаш свирка, границите на терена не са отбелязани, двата отбора нямат екип и не можеш да различиш кой от кой отбор е. На всичко отгоре, някои от децата знаят правилата по-добре от тебе и спорят с тебе при твои неправилни отсъждания.

Скоро настава пълен хаос. Едни крещят, че топката е била вътре. Други викат, че има аут. Оставяш ги да се оправят сами, защото не си сигурен каква е истината.

Някой нарушава правилата, започват да се карат и настъпва меле, защото другият отбор иска фал. До края на полувремето две момчета лежат на терена, а останалите крещят един на друг и най-вече на тебе.

Но за второто полувреме идва твоят приятел. Казва им докъде е игрището и надува свирката. Играта е подновена и всичко е под контрол. Става невероятен мач – нищо подобно на първата част!

По същия начин Бог не ни дава правила, за да вгорчи живота ни и да ограби свободата ни, а за да се радваме на живота в пълнота. Мачът на нашия живот може да е много по-интригуващ, ако всички ние спазваме правилата, дадени ни от Автора на живота.

Един човек казал, че не чете Библията, защото тя му пречела на работата. Някой го попитал: „Какво работиш?”, на което той отговорил: „Джебчия съм.”

Ако Библията ограничава нещо, то това е престъпността и беззаконието!

Иван Вазов за Библията: „Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща каквато е Библията... Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота.“

5.     Бог продължава да говори днес.

Вярвам в Библията не само защото Бог е говорил чрез нея в миналото чрез пророците и апостолите. Но вярвам, защото Той продължава да говори чрез Библията. Някой е нарекъл Библията „Божието любовно писмо към човечеството“.

Не знам дали все още хората изпраща любовни писма. В началото на приятелството ми с Ваня си пишехме много през лятната ваканция. Всеки ден проверявах пощенската кутия, за да видя имам ли писмо от нея. После жадно четях всяка дума. Толкова я обичах, че обичах дори почерка ѝ!

После ми се наложи да пътувам за една седмица до Унгария за християнска конференция. Конференцията беше в един конферентен център край едно село. Програмата беше натоварена, нямахме много време да слизаме до селото. Освен това, знаех че аз ще се върна при нея преди да е получила моето писмо. Затова всеки ден пишех писма на Ваня и след като се върнах, ѝ ги дадох всичките накуп.

Днес вече не си изпращаме писма, но обичаме да си пишем любовни послания и да ги четем и препрочитаме. Когато чета писмо или послание от Ваня, тя сякаш идва при мен. По същия начин ние четем Библията, защото така идваме при Исус. Исус е Словото! Чрез него Бог Святи Дух ни говори, а ние отговаряме в молитва и с живота си.

Святият Дух продължава да говори и днес. Мартин Лутер е казал, „Библията е жива. Тя ми говори. Има нозе и тича след мен. Има ръце и ме хваща.“

Когато Библията говори, Бог дава вяра на онези, които още не са християни.

Римляни 10:17 „вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“

Веднага след промените, един мой приятел-атеист, докато учел в Морското училище, решил да прочете Библията, за да докаже, че няма Бог. В резултат повярвал в Бога и беше няколко години служител в църква.

Йоан 20:31 „А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“

Второ, Библията говори и на вярващите. Когато изучаваме Библията, общуваме с Исус и Той говори на сърцата ни. Храни душата ни. Просвещава ума ни. Затова в нашата църква насърчаваме всеки да се включи в плана за четене на Библията. И когато четем, да подхождаме към Словото с очакване Бог да ни говори.

Рик Уорън е казал, че „четенето на Библията поражда живот, произвежда промяна, изцелява наранявания, изгражда характера, преобразява обстоятелствата, придава радост, побеждава трудностите, поразява изкушенията, вдъхва надежда, освобождава сила, променя мисленето”.

Четенето на Библията наистина променя човека! И това е още едно доказателство, че Библията има за автор не някой друг, а самият Бог!

Заключение

В заключение, днес разгледахме някои от причините, поради които можем да вярваме в Библията. Въпреки това, че се състои от 66 книги, които са писани от много автори в продължение на много столетия, тяхното послание е едно и също: Бог е свят, ние сме грешни и заслужаваме смърт, единственият път за спасение е вяра в Исус Христос.

Второ, трудните на пръв поглед пасажи могат да бъдат обяснени при задълбочено изучаване на текста и историческия контекст, в който са писани книгите. Можем да сме сигурни за тяхната автентичност поради хилядите намерени ръкописи.

И трето, Библията говори и днес! И ако и днес има много хора, които отхвърлят нейното свидетелство, то е не защото не могат, а защото не искат да повярват в него. Въпреки това, Бог говори чрез Своето слово и привлича нови души към спасение.

Американският президент Джон Куинси Адамс казва: „Толкова голямо е моето благоговеене пред Библията, че колкото по-рано децата ми започнат да я четат, толкова по-реални ще са надеждите ми те да станат полезни граждани за своята страна и уважавани членове на обществото.“

Само Библията може да разтърси душата, да промени личността и да преобрази обществото. Може би някои от вас са нови във вярата и все още не са прочели Библията. Ако искаш да видиш тази промяна в теб, започни да четеш Библията още днес!

Започни с евангелията, след това прочети целия Нов завет. Накрая се върни и прочети Стария завет. Моли се Бог да ти открива смисъла на прочетеното. Обновявай ума си и позволи на Библията да те преобразява. Прилагай наученото в живота си. 

Или може би досега си смятал Библията за отегчителна и си отхвърлял Бога? Ако това се отнася за теб, Той говори на теб сега. Ако все още не си повярвал в Исус Христос, днес можеш да го направиш. Можеш да се помолиш с мен и да повтаряш тази молитва.

_________________________

23.02.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Как България стигна до своя Златен век

 

Християнските мисионери Константин-Кирил Философ и Методий създават глаголицата. Първите думи, които превеждат на български са "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог." (Евангелие на Йоан, 1 глава, 1 стих). На гения на Константин-Кирил дължим не само буквите, но и много нови думи, неприсъствали дотогава в речта ни, но нужни да изразят сложните богословски идеи в Библията.

След глаголицата възниква и кирилицата, която използва гръцки букви и добавя глаголски букви за специфичните български звуци. С въвеждането на глаголицата и особено след постепенното ѝ изместване от по-лесната за писане кирилица се превежда Новия завет и друга християнска книжнина, обучават се свещеници и се изпращат мисионери в Киевска Рус, Сърбия и други страни.

Именно това е периодът от края на IX и първите десетилетия на X век, в който България изживява изключителен културен подем, известен като “Златен век”. В основата му е духовното възраждане на народа ни. Както казва Константин-Философ в "Проглас към Евангелието":

„Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души,
и готови са за плена на вечната мъка.“

Затова, днес празнуваме деня не само на българската азбука, но и на християнската просвета. Честит 24 май!

Празник на Словото

24 май е първо празник на Словото, преди да е празник на буквите, словата, просветата и културата. Защото ако един народ и една култура не градят бъднините си върху непоклатимата основа на Божието Слово, Библията, те са обречени на деградация, поквара, разпад и забрава. Историята и настоящето го доказват. Честит празник на Божието Слово!

✧✧✧

"Братя, бащи и синове! Послушайте внимателно, защото днешният празник не ще мине така просто, но ще ни даде някаква духовна храна, която храни не тялото, а весели душата. Да послушаме и да се удивяваме на милостта и Божието човеколюбие; как [Той] желаейки нашето спасение, обикаля и търпи страдания..." 

- Из "Учителното евангелие", Константин Преславски

✧✧✧

"Аз се Богу моля с тия думи:

Боже, светотворче, що създаде

видим свят и дивен свят невидим!

Господ-Дух прати ми Ти в сърцето

да ме лъхне с пламенното слово - 

ето в прави път да тръгнат всички

живи в Твойта заповед пречиста!“

– Из „Азбучна молитва“, Константин Преславски

✧✧✧

„Понеже светият Божи човек Константин, т.е. Философът, положи много труд, като устрои писмена за словенските книги и преведе избор от Евангелието и Апостола... затова и влезе в безконечния живот и получи светлина като награда за своите дела.“ 

- Из „Богословие – Пролог“, Йоан Екзарх

✧✧✧

 “В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога.Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.” 

- Из Библия, Евангелие на Йоан 1:1-4

✧✧✧

„Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща, каквато е Библията...Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни,а добродетелите са трайни спътници на живота.“ 

- Иван Вазов

Библията в сравнение с другите книги

 

„Библията превъзхожда всяка друга книга така, както една река превъзхожда един ручей. Библията превъзхожда всяка друга книга така, както слънцето превъзхожда по яркост една свещ. Библията превъзхожда всяка друга книга така, както крилата на орел превъзхождат крилата на врабче. Тя е свръхестествена по произход, вечна по продължителност, неоценима по стойност, неизмерима по влияние, безкрайна по обхват, божествена по авторство, човешка по записване, възобновяема по сила, непогрешима по авторитет, универсална по теми, лична като приложение и вдъхновена в пълнота. Това е Книгата, която е извървяла повече пътеки, пропътувала повече магистрали, почукала на повече врати и говорила на повече хора на родния им език от всяка друга книга, която този свят познава или ще познава.” – Смит Уигълсуърт

Библията може да промени обществото ни

„И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.“ – апостол Павел

„Аз не зная под небето  друга книга, по  могъща и тъй всеобща, каквато е Библията…Там дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите трайни спътници в живота. Учудвам се, че тази свята книга  много слабо се знае у нас, не само от миряните, но и от духовниците.” - Иван Вазов

Никой обществен строй не е съвършен, защото се изгражда от грешни, несъвършени хора. Демокрацията работи само там, където има висок обществен морал. Висок обществен морал има само в нации, които са били повлияни от юдео-християнската традиция и ценности. А за да са повлияни от тях е нужно те да са библейски просветени.

За съжаление, макар и в миналото християнската просвета да е променила доста нравите у нас, след 45 години войнствен атеизъм и 30 години пост-комунизъм, днес не е така. За да постигнем едно по-справедливо общество и да просперираме като нация, нужно е Библията да заеме подобаващото си място в обществото. Нужна е християнска реформация.

Обществото се изгражда от отделни личности. За да се промени цялото общество, нужна е промяна първо на личността. Повечето хора считат Библията за отживелица. Но за 2000 години тя е доказала, че може да променя личности и оттам цели общества.

Както казва Станли Болдуин, „Библията е силен експлозив. Но тя действа по странен начин и никой жив човек не може да каже или да узнае как тази книга, докато е пътешествала по света, е разтърсила всяка душа поотделно на десет хиляди различни места и я е подбудила към нов живот, ново общуване, нова вяра, ново начало и ново упование.“

А ето какво казва Джон Куинси Адамс: „Толкова голямо е моето благоговеене пред Библията, че колкото по-рано децата ми започнат да я четат, толкова по-реални ще са надеждите ми те да станат полезни граждани за своята страна и уважавани членове на обществото.“

Първият от тези двама политици е бил министър-председател на Великобритания. Вторият е бил президент на САЩ. Може би няма да е зле и нашите политици да се влушат в техните думи. Те са убедени, че само Библията може да разтърси душата, да промени личността и да преобрази обществото.

Как става тази промяна? Започни с евангелията, след това прочети целия Нов завет. Накрая се върни и прочети Стария завет. Моли се Бог да ти открива смисъла на прочетеното. Обновявай ума си и позволи на Библията да те преобразява. Прилагай наученото в живота си. Намери библейски основана църква, в която да получаваш молитвена и житейска подкрепа.

През вековете милиони са го правили и са видели поразителни резултати. Разрушени бракове са били възстановявани. Поробени от зависимости хора са били освобождавани. Разтърсвани от страх, гняв и вина са познавали необясним вътрешен мир. Душевно и физически болни са били изцелявани.

Това не означава, че вярата в триединния Бог на Библията е гаранция за безметежен живот. Никой не е имунизиран срещу страдания. Но означава, че ще избегнеш много от страданията, които си причиняваш поради неразумни избори. Означава, че Бог ще бъде с теб и ще ти дава сили да преминеш през всяко изпитание. И най-накрая означава, че ще преживееш благословения, които никога не си вярвал, че са възможни.

Нужно е време и усилия. Християнството е за хора, които са достатъчно смели, за да си признаят, че се нуждаят от Бога. И когато една достатъчно голяма критична маса от личности бъде променена, ще бъде трансформирана и България. Затова, бъди смел. Дай шанс на Бог да промени обществото ни, като започне с теб!

В началото беше Словото (Йоан 1:1-14)

/проповед/

Виц. Първи учебен ден. Ученик държи химикал в ръцете си и пита седящия до него: „Брат, откъде се сменяше за кирилица?“ „Не помня, брат. Питай даскала.“

Увод: Днес е 24 май. Училищата са пусти, класните стаи са празни, абитуриенти няма да има. Но въпреки това, ние имаме повод да празнуваме и да кажем: Честит празник на българската писменост, книжовността и християнската просвета! За някои това е просто празник на българската азбука. Буквите са важни, те са формата, но още по-важно е съдържанието, което се предава с буквите.

Като християни ние знаем, че нашата азбука е създадена, за да достигне до нас преведеното на български език непогрешимо Божие Слово. „В началото беше Словото.“ Това са първите думи, които Константин-Кирил Философ превежда на български! „В началото беше Словото“ и то, Словото, е темелът, върху който се изгражда всяко успешно общество. Затова 24 май е най-вече празник на християнската просвета.

Тези думи са препратка към разказа за сътворение в Битие 1 гл. Но вместо „в началото Бог сътвори небето и земята“, Йоан казва, „В началото ... Словото. Кое е това Слово? За гърците това е бил рационалният принцип, който управлява цялата вселена. Евреите от друга страна, използват думата, когато говорят за Бога.

И Йоан продължава – това Слово беше у Бога, тоест то не беше Бог Отец. И това слово беше Бог. Това озадачаващо твърдение в първия стих на евангелието е дешифрирано малко по-надолу в главата. Там разбираме, че Йоан говори за второто лице на Божествената Троица - Божия Син Исус Христос.

В началото беше Словото. И всичко изглеждаше прекрасно. Но от Битие 3 гл. човекът обърна гръб на Бога и Бог предаде хората на „развратен ум да вършат това, което не е прилично“ (Римляни 1:28). В различна степен това се отнася за всички народи и етноси. Не правим изключение и ние, българите.

Затова днес, на 24 май, ми се ще да си спомним отново за делото на братята Кирил и Методий, и техните ученици. Ще направим това в светлината на Божието слово. Ще разгледаме именно Йоан 1:1-14, за да видим какво Библията е донесла на нашите предшественици и каква промяна може да извърши в нашия народ днес.

1. Словото носи светлина (Йоан 1:4-5,8-9)

Представете си следната картина: Празник е. Целият град се стича с радостна глъчка към близката дъбрава, където е издигнато капището. Пред него има огромен, забит в земята меч. Местният болярин, който е и жрец, пристъпва към него, коленичи и отправя молитва към него за помощ в предстоящата битка с врага. След това дава знак и няколко юнаци заколват приготвените за жертвоприношението животни. Той поръсва с кръвта им меча и ги хвърля в огромния огън, запален в средата на сборището.

Всички са във възторг, но кулминацията тепърва предстои. Встрани са вързани и няколко роби и деца, които са приготвени за жертва на боговете. Случаят е важен – предстои война, затова са нужни и човешки жертви. Страдалците плачат и викат за помощ, но радостните възгласи на тълпата заглушават техния плач. Слънцето, месечината и всички стихии трябва да бъдат омилостивени. Един след друг, първо големите, а след това и децата са убити с камъни. Жрецът издига ръце към небето в екстаз и се покланя. Цялото множество коленичи и отдава почит на идолите.

След като жертвоприношенията са приключили, започва веселбата. Под звуците на гусли хората подемат бесовски песни. Момци с калпаци и девойки с кръшни снаги излизат напред и се хващат на хорото. Хората се черпят с вино, поднесено в обковани със сребро и злато черепи на убити войници в предишни боеве. Не забравят да възлеят и на идолите. Настроението се повишава, съзнанието се замъглява и постепенно тълпата преминава в оргия...

Сигурно вече се чудите кой е този див и варварски народ? Това не е разказ на очевидец в древността, а мой опит за възстановка по сведения на презвитер Козма, патриарх Фотий, Теофан, арабския автор Ибн-Фадлан, Теофилакт Охридски и др. Тези сведения се отнасят не за някой друг, а за ... българите.

Според неподправените исторически свидетелства вярата на българите до 864 г. се определя като елинизирана варварска религия с човешки жертвоприношения и мистически обряди. Нашите предци са се покланяли на слънцето, луната и другите звезди, не на Тангра, както сме учили в училище. Покланяли са се на слънцето, но не са виждали истинската Светлина. Живели са в духовен мрак.

Само няколко години по-късно патриарх Фотий ще напише в "Окръжно послание до източните патриарси": "Но и българите, народ варварски и христоненавистен станаха толкова много склонни към богопознание и питомност, че като се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се обърнаха към Християнската вяра."

Как така от езически нашият народ е възприел един съвсем различен светоглед и начин на живот само няколко години по-късно?

Отговорът дава апостол Йоан:

Йоан 1:1-4 „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. 4 В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.“

„В началото беше Словото...“ Оттук захваща своя превод на Библията Константин-Кирил Философ, използвайки за това дадената му от Святия Божи Дух глаголица.

И дотогава в българските земи е имало християнски общности. Знаем, че ап. Павел е минавал през тях, а ап. Андрей е проповядвал по бреговете на Черно море. В края на 4 и началото на 5 век Никита Ремесиански е проповядвал сред траките.

Но до идването на Аспаруховите българи в църквите по нашите земи се проповядвало предимно на гръцки език. Ползвали са се гръцки ръкописи на Стария и Новия завет, но те са били разбираеми за малцина.

Както пише Черноризец Храбър за българите в съчинението си „За буквите“, „бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат словенската реч с римски и гръцки букви без устроение.“

Когато по поръка на императора Константин-Кирил Философ е изпратен във Великоморавия през 862 г., той приема този призив. С тази цел и с Божията помощ създава глаголицата, която по-късно намира своето разпространение в България.

Благодарение на глаголицата и особено на опростяването ѝ в кирилица, Божието слово става разбираемо за всички българи. То е онзи двуостър меч, който „пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва тайните и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12)

За силата на Библията да променя не само хора, но и цели нации, големият български писател Иван Вазов казва: „Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща каквато е Библията... Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота.“

Днес много се спори за това какви са били по народност Солунските братя. Изтъква се, че първоначално те са изпратени като мисионери не в България, а в Моравия от византийския император Михаил III. Спори се и за мотивите на цар Борис да се покръсти през 864 г.

Но по-важно е, че нашите просветители Кирил и Методий, заедно с техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий са били посветени християни. Техните сърца са скърбяли, като са виждали българите и другите народи около тях да тънат в мрака на невежество, идолопоклонство и суеверие.

Каквито и да са били конюнктурните съображения по онова време, истината е че вярата в Бога е била онази движеща сила, накарала блестящите умове на Кирил, Методий и техните ученици да създадат българската азбука. За да може тя да стане средството, чрез което Светото Писание да достигне до българите в обширната Българска държава.

Ако ние днес сме народ със своя култура, държава и история – то това дължим на дейността на Солунските братя и на техните ученици. Те изведоха нашия и много други народи от мрака на езичеството и религиозното невежество и ги насочиха в пътя на Христовата светлина.

Озарени от тази светлина, нашите прадеди превръщат страната ни в мисионерски център. В книжовните школи в Преслав, Охрид, а по-късно и в Търново, се обучават свещеници. В скрипториите на по-големите манастири се превеждат, пишат и преписват религиозно-философски произведения, жития и книги. Въпреки съпротивата на Сатана, умовете се просвещават, светогледите се променят. Езичеството отстъпва територия.

Както Константин Величков казва в стихотворението си „Св. Кирил и Методий“, „Вий пръснахте между нас/ светлото ученье ново,/ първи път от ваший глас / чухме името Христово.“

В началото беше Словото. Бог изговори Слово и каза, да бъде Светлина. И стана светлина. Преди 1155 години тя огря и разпръсна тъмнината по нашите земи. Но не напълно. „Светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана (ст.5)“

Това са хората, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Исус Христос (2 Кор. 4:4). Както по времето на Кирил и Методий, така и сега все още има хора, които живеят без Бога.

Да живееш без Бога означава да живееш в мрак. Такъв човек не знае защо живее, откъде идва и къде отива. По думите на Симеон Попов, той е като кух орех – отвън хубав, а отвътре – нищо.

Истинската светлина е Словото Исус Христос. Само тя може да освети сърцето на човека и да извади на показ всичко в него. „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9)

Затова на днешния празник е редно да се запитаме, осветявам ли аз сърцето си със светлината на Словото? Какво виждам там, когато го чета?

2. Словото дава живот (ст.3,4)

Но за да е възможно тази Светлина да озари сърцето ни, нужно е да разберем, че Той е първопричината за всичко. Йоан казва:

Йоан 1:3,4 „Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.“

При сътворението Бог изрече Слово и извика в съществуване живота в различните му форми. Бог е източникът на живота за всяко създание и за всичко, което съществува. Той е фонтанът на живота. И Той дава не само физически живот, но и възражда за нов духовен живот. Думата живот се използва 36 пъти в евангелието на Йоан.

Както Словото, Логосът, е било източник на живот при сътворението, както продължава да вдъхва в ноздрите на всеки човек дъха на живота (Битие 2:7), така Исус Христос е източник на живот за душата. Ефесяни 2:1 казва, „И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове.“

Именно този живот на новорождение е причината България да бъде възродена и трансформирана от една езическа и варварска страна в държава, която достига своя златен век и се нарежда до най-напредналите в духовно отношение държави в света. 

Но как ние получихме този нов живот? За него бе пролята скъпоценна кръв. Бог изпрати Своя Единороден Син на кръста.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Тази праведност се постига не чрез дела, тя е резултат от вяра в спасителното дело на Исус на кръста. Там Исус нанесе фатален удар на смъртта, за да отвори дверите към нов живот.

Йоан описва така този най-велик момент в човешката история:

Йоан 1:12-13 „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

Братя и сестри, приятели, Исус дойде при нас, за да можем ние да отидем при Отца. Исус стана човек, за да може ние да станем христоподобни. Исус бе арестуван, за да бъдем ние свободни. Исус бе осъден, за да може ние да бъдем амнистирани. Исус бе прободен, за да можем ние да бъдем изцелени. Исус стана беден, за да бъдем ние богати в Него. Исус изпи горчивата чаша, за да можем ние да пием Живата вода. Исус взе нашия грях, за да облечем Неговата праведност. Исус каза: „Свърши се!”, за да можем ние да имаме ново начало. Исус умря, за да можем ние да имаме живот.

И най-удивителното е, че Неговата саможертва за човечеството кара всеки, който повярва в Него, да промени живота си. И често тази промяна на свой ред изисква жертва за другите.

Как иначе да обясним саможертвата за вярата, свободата и благоденствието на народа ни на такива достойни личности като първият мъченик за вярата Боян-Енравота, Евтимий Търновски, Васил Левски, Христо Ботев, Кочо Чистеменски, Харалан Попов, Димитър Пешев, митрополит Неофит, десетки свещеници и много пастири?

Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“

Един човек загубил жена си и единствения си син. Един ден видял да гори в пламъци къщата на съседите. Възрастната жена, собственик на къщата, била спасена, но в нея оставал нейния внук. Съседът не се поколебал. Влязал в къщата, грабнал детето и се спуснал по желязна тръба по фасадата на къщата, но жестоко изгорил двете си ръце на нажеженото желязо. Скоро след пожара бабата на детето починала и докато градският съвет се чудел какво да прави, се явили двама мъже, които поискали попечителство над детето. Единият бил баща, който изгубил сина си и искал да осинови момчето. Другият бил съседът. Той просто показал изгорените си ръце. Това било достатъчно. Градският съвет дал момчето на него.

Днес за настойничество над умовете и сърцата на българите се състезават много религии и идеологии. Но само Христос идва при нас и показва двете си пробити от гвоздеите на Голгота ръце.

Той дойде на земята и стана един от нас, за да умре за теб и мен. Йоан казва:

Йоан 1:14 „Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.“

Но веднъж въплътено в личността на Исус Христос, То продължава да живее чрез Неговите ученици, които продължават делото на благовестие на своя Учител. Тези, които го познаят и приемат, биват трансформирани от Неговата слава.

3. Словото работи и днес.

Да, Словото дойде и заживя между нас, но не всеки го позна. „Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. У Своите Си дойде, но Своите Му не го приеха.“ (ст.10,11)

В човешкото битие има един тъжен факт. Колкото повече постигаме, толкова повече забравяме благодарение на Кого сме това, което сме. Не правим изключение и ние, българите.

Днес, макар и свободен политически, нашият народ пъшка под робството на греха. Нашата родина е раздирана от корупция, от скандали, от убийства, кражби и изнасилвания. Наркомания, порнография, проституция, алкохолизъм и хазарт вземат тежък данък и изсмукват живителните сили на България.

Днес, в условия на пандемия българите са уплашени и несигурни - за живота си, за работата си, за хляба си, за утрешния ден. Защо е така? Защото ние сме обърнали гръб на Спасителя и отново сме станали христоненавистен народ. Забравили сме оръжието, което може да ни направи силни – Божието Слово!

Имаме нужда да се въоръжим с меча на Словото, който пронизва душата и духа, да се огледаме в огледалото на вътрешния ни човек.

Но как да го направим? Какво щяха да ни посъветват Константин Кирил Философ и брат му Методий? Мисля си, че те биха казали...

... Бяха нужни десетки години труд и огромни усилия, за да може езическият ни народ да се обърне към християнството. Бе нужно кръвта на мъчениците да напои земята, за да може от нея да израстнат цветята на вярата и промяната.

Затова, не се отчайвайте. За Бога няма нищо невъзможно. Първо, нужно е покаяние. Нужни са пост и молитва.

2 Летописи 7:14 „и народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.“

Ние като църква трябва да се покаем за греховете си – нашите и на народа си. И след това, биха казали Солунските братя, посветете се на делото на благовестието, като тичате с постоянство в призива, който Бог ви дава към прицелната точка Исус:

Евреи 12:1-2 „Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, 2 като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“

Братя и сестри, представете си как ще изглежда България, ако само 10% от българите вярваха в Исус Христос и имаха страх от Бога? А ако бяха 30? 50%?

Миналата година средно на ден са умирали 296 българи. Колко от тях са имали възможност да чуят благата вест? Колко от тях са били спасени?

Ако ние като църква се покаем и работим посветено за разпространение на благовестието, нашата родина ще изглежда като райска градина. И още по-важно, десетки, може би стотици хиляди безценни души ще бъдат спасени и освободени от робството на греха и страха.

Йоан 8:31,32 „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

1 Йоан 4:18 „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха.“

Искрено покаяние, усърдна молитва и неуморна работа – това биха казали Исус Христос и нашите християнски просветители. Някой ще каже, това е прекалено висока цена. Не съм готов да я платя. Трябва да гледам семейство, да работя, да се грижа за възрастните си родители...

Но ако ние започваме и завършваме деня си със Словото, преведено от Кирил и Методий, достатъчно е само да помолим Святия Божи Дух да действа чрез нас и да Му се покоряваме – там, където сме. На едни е дадено да са на фронтовата линия и да завладяват територия за Бога, а на други – да работят в тила. Да се трудят тихо и невидимо зад кулисите за напредъка на благовестието. Но всички ние сме войници в Христовата армия, а в нея няма уволнение!

Били Греъм казва: „Ние сме Библиите, които светът чете. Ние сме веруюто, от което светът се нуждае. Ние сме проповедите, които светът чува.“

Може би тези около тебе няма да прочетат друга библия освен тебе. Какво четат, когато общуват с теб?

„И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“

Това биха ни казали и братята от Солун и техните ученици. Идете.

Ако Словото на благовестието успя да трансформира всяко общество, до което се докосна през тези 2000 години, то може да го направи и днес! Затова и в църква „Нов живот“ продължаваме да насърчаваме, мотивираме и предизвикваме хората да четат, изучават и прилагат Словото! „В началото беше Словото.“

Заключение

В началото беше Словото и то промени българския народ. Днес, когато ние отстъпихме от него, можем да бъдем променени отново. Нуждаем се от нови Кирило-Методиевци, които безстрашно да декларират победата на възкръсналия Христос над всички демонични сили и човешки философии. Готов ли си да бъдеш един от тях?

Когато Константин Философ е изпратен на диспут с мюсюлманите, при пристигането си вижда, че за да поругаят и осмеят тамошните християни, те са нарисували демонски образи отвън върху вратите на всички християни. Тогава домакините му лукаво го питат, „Философе, можеш ли да разбереш какво значи това?“

Константин Кирил им отговаря: „Виждам демонски образи и си мисля, че вътре живеят християни, поради което демоните стоят отвън, понеже не могат да живеят с тях. А където няма този знак отвън, там демоните спокойно си живеят с обитателите на дома.“

Нека да се молим и да работим, за да може Животът да съживява мъртвите и Светлината да изгрее в мрака, за да бъдат прогонени демоните от нашето мило отечество. Амин!

_________

24.05.2020 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Църквата през очите на апостол Павел (Колосяни 4:7-18)

/проповед/

Eто, че достигаме до последната 17-тa тема от поредицата „Христос е достатъчен“ върху Посланието на ап. Павел към колосяните. За мен беше едно вълнуващо пътуване и не ми се иска то да свършва. Какво видяхме дотук накратко?

Основната тема е, че като вярващи ние имаме пълнота в Христос. В първа глава видяхме, че Христос е образ на невидимия Бог и в Него Отец е благоволил да всели съвършената пълнота. Ако разберем това, тогава няма да търсим други източници на духовна сила и спасение, но ще имаме пълнота в Него. Христос е достатъчен!

Във 2 гл. Павел защитава благовестието от (коронавируса на) празните философии, нахлули в Колоската църква. Нито аскетизмът, нито легализмът, скритото познание на гностицизма, нито човешките традиции могат да ни донесат спасение и удовлетворение в духовния ни живот. В 3 гл. и началото на 4 гл. Павел ни показва как можем да приложим истината, че ние имаме пълнота в Христос в 5 области от нашия живот – в личните ни взаимоотношения с Бог, в църквата, в дома, на работното място и във взаимодействието ни с невярващите.

Днес ще разгледаме Колосяни 4:7-18. Така че, може да си отворите Библиите (стр. 1697 от изданието на Библията в нашата църква, ако използвате такова). Днес ще говорим за това как трябва да изглежда църквата според ап. Павел. Нарекъл съм проповедта „Църквата през очите на ап. Павел.“

Когато се чуваме с роднини или приятели по телефона, се питаме как сте, как са всички в семейството, предаваме поздрави, пожелаваме им приятно прекарване на празниците и т.н.

Нещо подобно прави Павел тук, той изпраща поздрави до хора в църквата. Може те да ни изглеждат много тривиални и да не виждаме нищо особено в тях. Това са тези пасажи, през които обикновено преминаваме транзит.

Все едно пътуваме с колата от Варна за Велико Търново, няма почти нищо интересно, за да спираме, освен да налеем бензин на ОМВ в Търговище. Не си губим времето да спираме, за да имаме повече време в Търново. По подобен начин се чувстваме, когато четем и тези 12 стиха.

Но от тези поздрави можем да научим важни истини за това как според апостола трябва да изглежда една местна църква. Също като нашата църква, църквата в Колос е само на няколко години, когато Павел пише писмото. И Павел им пише това писмо, за да им напомни да останат верни на Христос.

х 4 Нека прочетем Колосяни 4:7-18. Молитва за словото.

За много хора църквата е сграда. Но в България много църковни сгради са били превърнати в джамии при завладяването ни от Османската империя. Явно църквата не е сградата.

За други тя се свежда до традицията. В нашето семейство имаме някои традиции. Например, да се снимаме пред елхата на Рождество. Това е страхотна традиция, но тя не е съществен елемент от нашето семейство. Ако я пропуснем някоя година, пак ще сме си семейство. Същото е и с църквата. В църквата има някои традиции, без които тя не може, като кръщение и Господна трапеза, но църквата е много повече от това.

За трети църквата е конспирация на богатите, за да държат в подчинение бедните. Но тогава защо в началото в нея е имало изключително само бедни хора, а богатите са се опитвали да унищожат църквата? Църквата не е спазване на определени правила. Правила има и извън църквата.

И накрая, църквата не е светски клуб или място за развлечение. Църквата не може да се мери с развлекателния продукт, който създават медиите. И не е нейна работа. Целта на съществуване на нашата Църква е да създаваме ученици, да основаваме църкви и да разширяваме Царството. Точка.

Сега нека видим какво църквата е. В тези стихове виждаме, че местната църква трябва да функционира като семейство и отбор, основани на Словото и посветени на молитва. 

1.     Църквата е семейство.

В заключителните си поздрави, Павел използва два пъти израза „любезен брат“ и общо три пъти думата „братя“ (ст.7,9,15). В цялото послание той използва местоимението „вие“ (с формите му ви и вас) общо цели 46 пъти!

Ние вече видяхме, че в първа глава Павел споменава, че се труди неуморно, за да представи всеки човек съвършен в Христос (1:28,29). Той е в „голяма борба“, тоест, е загрижен за духовното здраве на братята и сестрите в църквата. От всяка негова дума личи, че за него те са неговото духовно семейство!

Принадлежността ни към Божието семейство е още по-ясно изявена в Римляни 8:18, където Павел казва, че сме приели Дух на осиновение. С други думи, ние сме осиновени в Божието семейство. В Ефесяни 2:19 казва, че вярващите не са вече странници и пришълци, а „членове на Божието семейство.“

Ние сме семейство, а семейството е общност от хора, които се познават, обичат и подкрепят. Точно това е значението на думата „църква“. На гръцки език еклесия, означава „общност от вярващи.“ Не сградата, а ние сме храм на Святия Дух. Той обитава там, където „двама или трима са събрани в Негово име“.

В ранната църква вярващите се събираха по домовете, не в специални сгради. В нашия текст Павел споменава „Нимфа с домашната църква.“ Филимон също е приемал църква да се среща в дома му в Колос (Филимон 2).

Това не означава, че ние трябва да се откажем от идеята да построим сграда и да започнем да се събираме само по домовете. Но трябва да разглеждаме Църквата като събрание от вярващи. Църквата сме ние, заедно с нашите братя и сестри. А братята и сестрите се познават по име.

Когато българският национален отбор по футбол спечели бронзовите медали на световното през 1994 г., бе ръководен от треньора Димитър Пенев. Стратегът, както галено всички го наричат, е много добър треньор, но има една слабост – трудно помни имена. По време на разбор на един мач изтърсва прочутия си бисер „Жоро Вратаря, тези двамата и онези тримата.“ За разлика от него, вярващите в Колос знаеха имената си. Затова и Павел ги споменава поименно.

Понякога членовете на едно семейство могат да бъдат много различни и това да води до конфликти. Един баща казал: „Кой може да забрави безсмъртните думи на Уинстън Чърчил: Ще се бием на плажовете, ще се бием на площадките за приземяване, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием в хълмовете.“ Звучи точно като нашата семейна ваканция.

Различия и конфликти има и в църковните семейства, но те могат да бъдат преодолявани с помощта на възкръсналия Христос, който е между нас. В Колос имаше евреи като Аристарх, Марк и Исус Юст, а останалите бяха езичници. Извън църквата тези две групи не общуваха помежду си, но в църквата бяха братя. Някои бяха свободни граждани, други като Онисим – роби. Имаше образовани и необразовани. Имаше всякакви хора. Но всички те бяха едно семейство.

Сред нас е същото. В „Нов живот“ имаме българи, англичани, македонци, руснаци, украинци и германци. Имаме бебета, деца, младежи, възрастни и хора на преклонна възраст. Имаме образовани и по-малко образовани. Имаме хора от най-различни професии, с различни таланти и дарби. Но имаме един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“ (Ефесяни 4:6). Ние сме различни, както пръстите на моята ръка са различни. Поотделно не могат да направят почти нищо, но когато се свият в юмрук, стават сила!

В Колосяни 3:11 видяхме, че в „новия човек „няма ни грък, ни юдеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободен; но Христос е всичко и във всичко.“ Единството, което никоя човешка институция не може да постигне – нито ООН, нито УНИЦЕФ, нито ЕС, е възможно само поради благата вест.

Нашата църква е малка, но тепърва ще расте по брой. Затова нека внимаваме да няма хора, които да остават без внимание и без любов. Насърчавам те да се сприятеляваш с хора, които може би не те привличат много. Покани някого на вечеря. Разкажи му как си повярвал. Оглеждай се за хора, които не са твоя тип и ги поздрави след службата. На небето ще бъдеш с хора „от всеки народ, и от всички племена, хора и езици“ (Откр. 7:9). Защо не се запознаеш с тях още сега! Всички ние сме едно семейство!

2.     Църквата е отбор.

Църквата е семейство. Но Църквата е и отбор. Нужни са общи усилия, за да може една местна църква да изпълнява целта си да прави ученици на Христос. Ако използваме футболна аналогия, можем да кажем, че в Църквата в Колос Павел беше играещ треньор, но освен него имаше още много други играчи. И тук Павел изрежда един еклектичен списък от 11 различни играчи в отбора на Колос, които Павел назовава по име.

Първо, това беше Тихик. Смята се, че той е бил един от седемдесетте ученици. Павел го нарича „любезният брат и верен служител и съработник в Господа“ (ст.7). Тихик е роден в Мала Азия. Той придружава Павел по време на третото му мисионерско пътуване (Деян. 20:4). Той е с Павел по време на първото му затворничество в Рим. Очевидно Павел му има голямо доверие, защото на него е поверено да занесе писмата до Ефесяните и Колосяните и да им съобщи за състоянието на апостола.

Следващият съотборник на Павел е Онисим. Той е избягал роб от Колос, когото Павел довежда до Христа по време на домашния си арест в Рим. Сега Павел го изпраща с Тихик обратно на господаря му Филимон и моли Филимон да го приеме като брат в Христа. Това разбираме от писмото на Павел до Филимон. В нашия пасаж Павел нарича Онисим „верния и любезен брат“ (ст.9).

В ст. 10 Павел предава поздрави от „Аристарх, който е затворен с мене“. Аристарх е евреин от Солун. Той е ревностен последовател на Павел, следвал го е във всички пътувания, служел му е в затвора и му е помагал да проповядва в Рим. Вероятно затова е бил хвърлен в затвора. Обезглавен е с Павел в Рим при Нерон.

Следва Марк, за когото в ст. 10 научаваме, че е племенник на Варнава. По време на първото мисионерско пътуване Марк изоставя Павел и Варнава (Деян. 13:13). Варнава иска да го вземат на второто пътуване, Павел е против и това води до тяхното разделяне (Деян. 15:36-41). Но тук, 12 години по-късно, Павел казва на Колосяни да го приемат и той да бъде насърчен и възстановен.

Следващият в отбора е Исус Юст. Той е евреин. Юст е латинско име, с него е бил известен между римляните, а Исус – еврейско. Споменат е единствено тук в Библията. Павел го нарича „съработник за Божието царство“ и един, който му е носил утеха.

За Епафрас вече говорихме в Кол. 1:7-8. Вероятно той е повярвал по време на двугодишния престой на Павел е Ефес, когато той е поучавал в училището на Тираний (Деян. 19:1-10). След това се връща в Колос и основава църква там, както и в съседните Лаодикия и Йерапол. Когато възникват проблеми с лъжеучителите, Епафрас отива в Рим, за да получи напътствия от Павел. Павел го нарича „служител на Исус“ (ст.12), който „усърдно се моли... и се труди много за вас и за тези, които са в Лаодикия и в Йерапол“ (ст.12,13).

Следващият в списъка е Лука. Тук научаваме, че той е бил лекар. Лука е сподвижник на Павел. Той е от езически произход, роден в Киринея, умрял в Ахая. Той е освен това историк. На него дължим почти ¼ от Новия завет. Умрял е след мъченичеството на Павел на 84 г. Като лекар е придружавал Павел и вероятно се е грижил за неговото здраве.

Димас е споменат на още две места, Филимон 1:24 и 2 Тим. 4:10. Във Филимон Павел го нарича съработник, но във 2 Тимотей съобщава: „Димас ме остави, като обикна сегашния свят...“ Може би Павел вече е предчувствал измяната на Димас, затова в нашия пасаж не казва нищо насърчително за него. Докато Марк ни показва, че винаги има надежда за възстановяване, Димас е предупреждение, че и най-верният ни приятел може да ни изостави.

Като част от отбора Павел предава поздрави и до църквата в Лаодикия и домашната църква на Нимфа. Архип, който е споменат в ст.17 вероятно е син на Филимон и може да е пастирувал църквата в Колос в отсъствието на Епафрас. Павел го насърчава да изпълнява поетата отговорност.

Виждаме, че Павел не е бил „човекът-оркестър“. За него църквата е отбор. Той е разчитал на отборните усилия на много съработници. В Колос и Лаодикия е имало много активни играчи и треньорът е можел да прави много смени, ако се наложи.

От Павел днес могат да се учат не само футболните треньори, но и лидерите в църквата. Той е знаел как да насърчи и мотивира хората да работят за каузата на благовестието. Защото църквата трябва да е отбор, не да зависи от уменията и усилията само на един човек.

Казват, че в много църкви днес 80 % от работата се върши от 20 % от хората. Останалите 80% идват на църква, слушат хвалението и проповедта и после си тръгват без да дават нищо от себе си.

Аз благодаря на Бог за всички, които с радост се включвате в живота на църквата според дарбите, дадени ви от Святия Дух. Имаме проповедници, водещи дискусии, лектори, хваление, евангелизатори, медиен тим, учителки в неделното, разпоредители, отговорници за молитвата, отговорниците за дарението, тим по чистотата...

Ако ти още търсиш своето място в нашия отбор, просто виж на коя позиция още няма играч и дали Бог не те призовава да я заемеш. После ела и говори с мен или някой друг от лидерите. Насърчавам те да преминеш курса по ученичество. За проповедниците и лидерите на служения сме изготвили специална стажанска програма, която ще ни помогне да се мултиплицираме като църква и да изпратим още отбори, които да се борят за каузата на благовестието.

3.     Църквата се основава на Словото и молитвата.

Ап. Павел пише това писмо под диктовката на Святия Дух, то става част от Божието слово и го изпраща чрез Тихик до църквата в Колос, като им казва:

Колосяни 4:16 „И като прочетете това послание помежду си...“

Още от създаването на църквата на Петдесетница, местната църква винаги се основава върху живото и непогрешимо Божие Слово. Църквата в Колос щеше да прочете това писмо пред всички, след това вярващите щяха да го научат наизуст и да го прилагат в живота си и да го предадат на другите и да получат друго писмо.

За църквата в Ерусалим в Деяния 2:42 се казва, че „те постоянстваха в поучението на апостолите“. Те се посветиха на Библията. Ако една църква пренебрегне Божието слово и не постоянства в поучението на Библията, от смъртта ѝ я дели само едно поколение. Когато една църква издигне традицията и преданието над Словото, тогава тя престава да е жива църква, в която действат дарбите на Духа.

В „Нов живот“ ние обичаме Библията. „Това слово е боговдъхновено и и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ (2 Тим. 3:16,17). Ние трябва да се отнасяме сериозно към Божието слово. Не вземай себе си насериозно, но вземай Божието слово насериозно. Sola Scriptura!

Ако искаме нашата църква да расте, ние трябва да постоянстваме в поучението. Един от любимите ми стихове като повярвах беше Колосяни 3:16, „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се...“

Евангелизаторът Джордж Мюлер, който бил известен със силната си вяра, споделил: „Първите три години след обръщението си аз пренебрегвах Божието слово. Но откакто започнах прилежно да го изследвам, Бог ме благославя по невероятен начин. Чел съм Библията стотина пъти и всеки път с нарастващо удоволствие!“

Освен че се основаваше на Словото, църквата в Колос вярваше и в силата на молитвата. Павел се молеше често за колосяните (1:3,9), а тук той поощрява Епафрас „който ... всякога усърдно се моли за вас“ (4:12). Тук за „усърдно се моли“ на гръцки е употребен глагола агонидзо, от който идва нашата дума ‚агония‘, а значението буквално е „боря се в ръкопашен двубой“.

А в следващия ст.13 се казва, че „той (Епафрас) се труди много за вас.“ Тези думи буквално описват болката, която се изпитва по време на борбата. От това разбираме, че служението на Господа не е игра. Ние участваме в битка с невидимите сили на злото, които искат да унищожат Божието дело.

В духовните битки някои отговори се дават само след усърдна борба. Така че, продължавай да се бориш. Може да ти се струва, че Бог не го е грижа за неспасения ти съпруг, продължавай да се бориш. Може да ти се струва, че Бог не чува молитвите ти за непослушното ти дете, за неспасените ти приятели, за това че нямаш работа – продължавай да се бориш.

Не се съмнявай в Неговата милост. Продължавай да се бориш.

Знаете ли каква е разликата между световно известните цигулари-солисти, професионалните цигулари и добрите цигулари? Музикантите от всяка група посвещават различно време на свиренето. До 20-годишна възраст добрите музиканти имат натрупани 4000 часа свирене; много добрите – 8000 часа, а елитните музиканти – 100000 часа. Постоянството е ключът към успеха. Това е вярно за всяка професия. Вярно е и за молитвата.

Някои неща Бог дава само след упоритост. Както Яков се бори с Бога във Фануил, за да придобие благословение от Него, Павел се бореше за колосяните. По същия начин Той иска ние също да сме усърдни и упорити в молитва.

Не че Бог не иска да ни даде благословенията си. Но подобно на баща, който спира с ръка детето, за да види колко силно то иска нещо, Бог се бори с нас в молитвите ни, за да види колко силно искаме да ни отговори. Ако съдията, който изобщо не го беше грижа дали бедните ще получат справедливост, в крайна сметка отдаде правото на вдовицата, колко повече Небесният Съдия, който те обича толкова много и който е платил твоя дълг, ще те чуе, когато се молиш.

Eдин пастор имал папагал. Папагалът повтарял само едно, „Нека да се молим, нека да се молим.“ Пасторът се опитвал да го учи да казва други неща, но без успех. Той научил, че един от неговите дякони също имал папагал. Онзи папагал казвал само „Нека да се целунем. Нека да се целунем.“

Пасторът решил да покани дякона и неговия папагал на гости. Когато дяконът пристигнал, те сложили папагалите в една клетка, за да видят какво ще стане. Папагалът на дякона казал, „Нека да се целунем. Нека да се целунем.“ Папагалът на пастора казал, „Благодаря ти, Господи. Молитвите ми са отговорени.“

Виждаме, че за Павел Църквата трябва да е посветена на Словото и молитвата. Ние можем да имаме пълнота в Живото Слово Христос чрез усърдно изучаване на писаното Слово, Библията и практикуване на изреченото Слово, молитвата.

Често църквата прилича на футболен стадион, в който 22 човека, които отчаяно се нуждаят от почивка, играят пред очите на 22000 зрители, които отчаяно се нуждаят от раздвижване. Но това не би трябвало да е така! За Павел църквата не е сграда.

Тя е семейство, в което макар и да са много различни, всички се познават, подкрепят и обичат. Тя е отбор от съмишленици, в която всеки е посветен да служи на Христос и на останалите. Християнството не е за зрители. Бог иска да излезеш на терена. И накрая, църквата е основана на Словото и усърдната молитва едни за други. Само тогава една църква може да расте в зрялост и да печели духовни битки за умовете и сърцата на хората. И само тогава можем да преживеем истината, че Христос е достатъчен. Амин!

______________________ 

БПЦ "Нов живот" - Варна
10.05.2020 г.