Български студент - автор на бакалавърския химн на Харвардския университет през 1894 г.

На днешния 8 декември (повечето) студенти мислят за това къде и как ще прекарат купона, как да се забавляват, хапнат и пийнат по-добре. Всъщност, като се замисля, това е характерно не само за този ден, но и изобщо за живота на младите хора днес.

И то е напълно закономерно. Там, където липсва знанието за и вярата в Бога, липсват християнските ценности, достойните каузи и възвишените стремежи.

Разбира се, и в миналото е имало хора, които да се покланят на мамона. Пълният търбух (днес - хладилник) е бил цел номер едно за много поколения българи.

Но за значителна част от студентството тогава характерни са били вярата в Бога, любовта към ближния и родолюбието. И ако днес все пак се намират такива студенти, огромното мнозинство са релативисти, агностици или просто хедонисти.

Много български студенти в началото на 20 в. се учат в престижни западно-европейски и американски университети. Връщайки се в България те посвещават силите си на строителството на едно модерно за времето си стопанство, политически, обществен и културен живот.

И днес много български студенти учат в чужбина. Някои от тях са сред най-добрите в конкуренция на студенти от цял свят. Но колцина са тези, които са оставили или оставят следа в своя университет? Колко от тях ще бъдат запомнени с нещо повече от "отличната диплома"?

Замислих се за това, когато ми попадна материал във в-к "Зорница" за Стоян Ватралски. Той е роден през 1860 г. в семейството на беден овчар от Вакарел. След освобождението постъпва в Научно-богословското училище в Самоков, основано от мисионери. През 1884 г. е изпратен да продължи образованието си в САЩ. Въпреки трудностите с езика, успешно завършва богословско училище във Вашингтон и постъпва в Харвардския университет.

Жаждата му за знания скоро привлича вниманието на неговите професори. Печели състезание по декламация и няколко награди по ораторство. Но безспорно най-голямото му постижение е написването на Бакалавърския химн на Харвардския университет през далечната 1894 г. Печели анонимния конкурс за химн в конкуренция с 560 студенти от своя випуск!

Стоян се превръща в сензация. Текстът на химна е отпечатан в най-големите тогавашни вестници.

След завършването си става поет, журналист и писател. Изнася проповеди в църкви, пише статии не само на религиозна тематика, но и за България. Канен е да пътува в много източни щати, пише за известни вестници. Става толкова известен, че когато през 1900 г. решава да се върне в България, същите поместат новина за заминаването му.

В България Ватралски продължава проповедническата си дейност. Изнася сказки, държи речи, пише статии. Основава Българо-Американското дружество. По време на Балканската война (1912-1912) пътува до Англия, където говори и пише в защита на България.

Любопитен факт е, че ден след негова публикация на тема "Трябва ли да сменим нашия календар?", правителството внася в Народното събрание законопроект за промяна на календара. Месец и половина по-късно България преминава към григорианския календар.

По негов почин в София са кръстени улиците "Братя Бъкстон", "Д-р Алберт Лонг", "Юджин Скайлер", "Джордж Вашингтон", "Макгахан", "Уошбърн" и "Уилям Гладстон".

Заради религиозните си убеждения остава неизвестен за широката публика. А колко много имаме нужда днес от точно такива примери!

По-долу помествам Бакалавърския химн на Харвардския университет от Ватралски с оригиналния текст на английски и превода на български, направен от автора.

Harvard Baccalaureate Hymn

Class N 94

By Stoyan Vatralsky

О Thou in whom we live and move
And have our being day by day,
Send forth Thy wisdom from above
To lead our steps and light our way.

Let Faith add depth to all we know,
Let Hope inspire and make us strong,
And Love, fulfilment of Thy law,
Exalt our souls past self and wrong.

Lo, Mammon leads the powers of night
And reigns supreme, while souls decay:
Espouse we, then, our brother’s right
And, strong in manhood, serve our day.

With open brows press to the van,
Erect before the worlds and Thee;
Thus stand for Virtue, Truth and Man,
And live Thy truth that makes man free.

O Lord of life, of wisdom source,
Guide this new life to-day begun
That, when each ends his fruitful course,
Both men and angels cry, Well done.

Harvard University
June 17,1894.

Ето химна преведен от автора на български език:

Харвардски бакалавърски химн
(На свършилия в 1894 г. клас)

O, Ти, Източник наш и Край,
Извор на знание и ум;
Мъдрост от свише ни предай
Да ни упътва в правий друм.

Днес стъпваме в живота ний нов
На битов труд и жизнен плод;
Надежда, Вяра и Любов
Нек оплодяват тоз живот.

На, днес цари в света Мамон
Над гинещи души в разврат:-
Нек сринем ний тоз златен трон
И вдигнем всеки паднал брат.

Да служим смело своя ве
С борби и труд, за общий бит
За правний дял на всек човек
В живота общ и плодовит.

Ти, Боже, дух и мощ ни дай
Да не се спрем пред трудности,
Та всички да творим до край
Човешките си длъжности

Университета Харвард,
7 юний, 1894 г.

съчинение и превод от:
Стоян Кръстов Ватралски.

Източници: в-к Зорница, брой 11, Година 141; Protestantstvo.com, www.evangelsko.info, www.168chasa.bg, www.bulgarian-orthodox-church.org.

Само Христос (Solus Christus)

/проповед/

Продължаваме да говорим за петте основополагащи принципа на Реформацията. Първите три бяха „само Писанието, само вяра и само благодат.“ Казахме, че Писанието е най-висшият авторитет за нашата вяра; че се спасяваме само чрез вяра в смъртта и възкресението на Божия Син, само по благодат, не чрез дела. Днес ще говорим за четвъртия принцип, само Христос (Solus Christus). Само Исус Христос е нашият Господ, Спасител и Цар.

Чували ли сте израза „всички пътища водят до Рим“? Използваме често тази метафора за да покажем, че за постигането на дадена цел може да има различни подходи. В разговор един човек казал, "Всички пътища водят до Рим". Някой шеговито отговорил, „Ако всички пътища водят до Рим, тогава как се излиза оттам?“

Подобно на тази метафора, много хора мислят, че всички религии водят до Бога. Но как е възможно това, когато те са толкова различни? Ако говорим за пътуване, ние смятаме, че е абсурдно да се твърди, че всички пътища водят до Варна, например. Или че всички полети водят до Рим.

Представи си следната ситуация. Отиваш в някоя туристическа агенция и казваш, „Искам да летя до Рим, какви полети можете да ми предложите?“ Служителката поглежда в компютъра и казва: „Има полет до Амстердам на 26 октомври от 7:00 ч. Ти питаш, „Отива ли до Рим?“ „Не, но в самолета предлагат много вкусна храна.“ Ти казваш, „Но аз трябва да отида в Рим.“ Тогава служителката отговаря: „В такъв случай ще ви предложа Луфтханза.“ „Луфтханза“ лети ли от Варна до Рим?“ „Не, но те се славят като компанията, чийто полети не закъсняват.“ Ти започваш да нервничиш и отсичаш: „Трябва ми компания, която лети до Рим.“

Служителката обидено възразява, „Но, господине, всички полети отиват до Рим.“

Как ще се почувстваш? Аз бих си помислил, че или ми се подиграват, или срещу мен е невменяем човек, затова бързо ще си изляза от агенцията. Защото всички здравомислещи хора знаят, че не всички пътища водят до Рим. Защо тогава много хора вярват, че всяка религия води до Бога?

Днес живеем във века на релативизма, в който единствената абсолютна истина за много хора е, че няма абсолютни истини. И когато ние, християните, заявим, че Исус е единственият път за спасение, с възмущение, насмешка или пренебрежение отхвърлят тази истина.

Когато преди 2000 г. Исус дойде, Той също беше посрещнат с възмущение, когато заяви: „Аз съм пътя, истината и живота и никой не дохожда до Отца освен чрез Мене.“ Само Христос води до Бога. Защо това твърдение продължава да разделя хората днес?

Една от причините е, че хората имат достъп до много информация и са привлечени от най-различни учения, философии и религии. И наистина, във всяка религия има зрънца истина. Проблемът е, че те са примесени с много неистини и полуистини. Вече казахме, че единствен авторитет за нас по въпросите на вярата е боговдъхновената Библия. Sola Scriptura. Бог ни говори чрез нея, за да ни каже, че Той самият изключва съществуването на други пътища до Себе Си освен Исус Христос. Уникалността на християнството се съдържа в уникалността на самия Исус.

Някой е казал: „Религиозните водачи на много религии казват, „Следвай ме и аз ще ти покажа как да откриеш истината.“ Исус каза, „Аз съм истината.“ Религиите казват, „Следвай ме и аз ще ти покажа пътя за спасение.“ Исус каза, „Аз съм пътя към вечен живот.“

Другите религии казват, „Следвай ме и аз ще ти покажа как да бъдеш просветен.“ Исус каза, „Аз съм светлината на света.“ Другите религии казват, „Следвай ме и аз ще ти покажа много врати, които водят към Бога.“ Исус каза, „Аз съм Вратата.“ И добавя, „Следвай Ме.“

Всяка друга религия се основава на дела, които хората вършат, за да спечелят милостта на Бога. Те дават милостиня, строят параклиси и чешми, ходят на поклонение в манастири, в Ерусалим или в Мека, целуват икони, избягват яденето на определени храни, медитират... Това са опити на хората да достигнат до Бога.

Но Исус Христос е Бог, който достига до нас, хората. Защо Исус Христос е единственият Спасител?

Първо, Исус Христос беше избран от Бога да бъде Спасител. 1 Петър 2:4 казва „...при Когото, като идвате като при жив камък, отхвърлен от човеците, но от Бога избран и скъпоценен“. Само Христос е избран от Бога.

Второ, Исус Христос е единственият, който дойде от небето и се върна там. „И никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от небето, т. е. Човешкият Син, Който е на небето.“ (Йоан 3:13)

Евреи 4:15 ни казва, че Той живя съвършен живот. „...имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“

По-нататък: Той е единствената жертва за грях. „...ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния. (1 Йоан 2:2).

Само Той изпълни закона и пророците (Матей 5:17). Той е единственият човек, който победи завинаги смъртта (Евреи 2:14–15). Той е единственият посредник между Бог и човеците (1 Тимотей 2:5). Той е единственият човек, когото Бог е „превъзвиши ... над всяко друго име“ (Филипяни 2:9).

Само Христос. Solus Christus.

Самият Исус нарече себе си вратата към кошарата, хляба от небето, живата вода, възкресението и живота. И след това доказа думите си, като умря, беше погребан, и след три дни възкръсна и се яви на повече от 500 човека.

Апостолите също проповядваха истинността на възкресението. Петър каза, „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деяния 4:12)

Йоан уверява, „Пиша на вас, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.“ (1 Йоан 2:12) Никой освен Исус не може да прощава грехове.

В книгата „Обикновено християнство“ Клайв Стейпълс Луис пише: „Ако този, който го твърди (че прощава грехове) не е Бог, то наистина е толкова абсурдно, че чак е смешно. Всички можем да разберем как човек прощава обиди, насочени срещу него. Настъпиш ме и аз ти прощавам, откраднеш ми парите и аз ти прощавам. Но какво да мислим за човек, когото не са обрали или настъпили, и който обявява, че ти прощава, задето си настъпил другиго или си откраднал нечии пари? 

Магарешка тъпота е най-мекото определение, което би трябвало да дадем за държанието му. И все пак Исус е постъпил точно така. Казал е на хората, че греховете им са простени и изобщо не се е посъветвал с другите, които безспорно са пострадали от техните грехове. Без всякакво колебание се е държал така, сякаш Той е най-силно засегнатата страна при всички постъпки. 

Това има смисъл само ако Той наистина е Бог, Чиито закони се нарушават и Чиято любов се наранява с всеки грях. В устата на някой, който не е Бог, тези приказки биха свидетелствали за глупост и самомнение, ненадминати в световната история.“

Само Исус може да прощава грехове, защото Той наистина е Бог.

Никейският символ на вярата казва: „Вярвам в ... един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.“

А в символ-веруюто на нашата църква се казва: "Исус Христос – Той е Божият единствен Син; единствен по рода си. Писанията учат, че Той е Бог, открил се в плът. В Своята Божествена природа Той е същински Бог, а в Своята човешка природа – същински човек. Той е Този, който някога беше разпнат за човешкия грях и сега е възкресен и прославен Спасител и Господ, посредник между Бога и човека и даващ достъп до Отца чрез Своето застъпничество. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Него."

Вечният живот на небето е възможен само чрез Христос. „Това е вечен живот: да познаят Теб, единствения истинен Бог и Исус Христос, когото Ти изпрати.“ (Йоан 17:3) Solus Christus. Спасението е възможно само чрез Исус Христос. Вярваш ли в това?

Другите религии казват, „Прави“. Христос казва, „Направено е.“

Това разграничение личи ясно като сравним една притча, разказвана от Исус, с една история от будистката литература. И в двете истории се разказва за синове, които са се разбунтували и са напуснали дома, но след това са разбрали, че са сгрешили и са решили да се върнат и да се помирят със семействата си.

В будистката история блудният син трябва да работи като слуга години наред, за да плати за миналите си грешки. В библейската история блудният син е топло посрещнат от любящия си баща и получава незаслужена благодат и прошка. Всички останали религии казват, ти трябва да работиш за своето спасение; християнството казва - спасението е по благодат чрез вяра.

Между религиите има много други разлики. Християнството казва, че има един вечен, личностен и триединен Бог, който е създал вселената. Индуизмът казва, че всичко е бог. Ти си бог, аз съм бог, столът на който седиш е бог.Ислямът отрича, че Исус е Бог и че е умрял за нашите грехове. Буда може би не е вярвал в Бога! Всички тези твърдения не може да са истина едновременно.

Следователно, не е вярно, че религиите си приличат в главното. Както казва Рави Закарайъс, „В най-добрия случай, всички религии си приличат само привидно, но се различават в същността си.“

Може другите религии да предлагат мъдри мисли и полезни прозрения, но само Исус Христос като съвършения Божи Син е способен да предложи себе си като принос за грях. Никой друг религиозен водач дори не си е помислял да го направи.

Да, мнозина са твърдели, че са вторият Христос. Oт 18-ти век досега около 30 човека са се смятали за реинкарнация или второто идване на Христос. Но  е нелогично да вярваме, че Бог ще отиде в единия край на земята и ще каже, „Ето един път, чрез който можете да се примирите с мене“. А после ще отиде от другата страна и ще каже, „Това е човекът, чрез когото може да се примирите с Мене.“ Бог не е шизофреник!

Бог промисли да ни даде път, по който да Го намерим и следваме и ни каза за този път по свръхестествен начин, като изпрати Исус Христос да влезе в човешката история.

Други казват, християнството е добра философия. Тя ни дава морала и етиката, които са необходими на човечеството, за да оцелеем.

Но, както казва Закарайъс, Исус Христос не дойде, за да направи лошите хора добри, а за да направи мъртвите хора живи. „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“ (Йоан 5:24)

Защо хората не искат да приемат, че Исус Христос е единственият път за спасение? Защо ни обвиняват в тесногръдие? Защото предпочитат да живеят в греха си, отколкото да признаят моралния си банкрут и да се променят. За това се иска сила на духа, доблест и мъжество.

Затова си измислят утешителни философии, които временно им вършат работа. Като тази, че няма абсолютна истина. Всичко е субективно. Аз вярвам в моя бог, ти вярваш в твоя бог, не е ли това чудесно!?

Когато се роди бебето на приятелско семейство, му се появи жълтеница. Това е често срещано заболяване след раждане. Причината е повишаването на билирубинът в кръвта на новороденото, което кара кожата му да пожълтява. Педиатърът им казва, че тази болест е опасна, но лечението е лесно. Достатъчно е да се облъчи с ултравиолетова светлина и това ще върне количеството билирубин в нормата.

Но моите приятели казват, „Това ни звучи прекалено лесно. Не може ли вместо това да намажем детето със сапун и да го потопим в белина? Ако го правим редовно, сигурно детето ще възвърне нормалния цвят на кожата си?“ Но докторът сигурно би казал, „Не, има само един начин да го излекувате.“

Те биха могли да отговорят, „Ами ако просто го игнорираме и се преструваме, че всичко е ОК? Жълтеницата е вашата истина, докторе, не нашата истина. И ако истински вярваме в това, нещата ще се оправят.“

Докторът би казал, „Вие поставяте в риск здравето на детето, ако направите това. Има само един начин да го излекувате. Колебаете се, защото изглежда прекалено лесно, но вижте дипломите, които висят на стената ми. Завършил съм варненския Медицински университет и съм използвал знанията си оттам, за да излекувам стотици бебета. Доверете ми се!“

Би ли някой обвинил тези родители, че са тесногръди, ако се доверят на доктора и се съгласят на единственото лечение, което ще излекува бебето им? Това не е тесногръдие, а рационално поведение, съобразяващо се с фактите.

Или приспособяваме нашите желания към истината, или приспособяваме истината към нашите желания. Ос Гинес

Всички ние сме болни от болестта наречена грях. Причината да се обърнем към Христос за нашето спасение е, че Той е великият Лекар, който притежава единственото лекарство. Можем да се опитваме да намажем греха си с добри дела, но това няма да помогне.

Можем да го игнорираме и да се надяваме, че ще изчезне, но и това няма да помогне. Само великият Лекар ни предлага лечение, което ще изтрие петното на нашия грях.

За да получим Божия дар на спасение ние трябва да гледаме само към Исус. Трябва да вярваме, че като умря на кръста, Исус плати за нашия грях. Да вярваме в Неговото възкресение. „А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват. (Рим. 3:22)

Мартин Лутер: „В живота си Христос е пример за това как да живеем. В смъртта си Той е жертва за нашите грехове. Във възкресението си Той е победител. Във възнесението си – Цар. В застъпничеството си –първосвещеник.“

Приятели, ние сме чули благата вест, че само Исус е пътят за спасение. Ако ти си тук и си чул това, предал ли си животът на Исус?

Eдин пастор проповядвал в църква. На края на богослужението един човек дошъл при него и казал, „Не ми хареса начина, по който говорихте за кръста. Мисля, че вместо да наблягате на смъртта на Христос, би било много по-добре да проповядвате за Исус като учител и пример за нас. 

Проповедникът отговорил, „Ако представя Христос по този начин, ще искаш ли да го следваш?“ „Разбира се“, казал човека без ни най-малко да се съмнява. „Добре тогава – казал проповедника – нека направим първата стъпка. Той не извърши никакъв грях. Можеш ли да последваш неговия пример? Можеш ли да твърдиш това за себе си?“ Човекът се объркал и изненадал. „Е, не, признавам, че греша.“ Тогава пасторът отговорил, „Тогава най-голямата ти нужда е от Спасител, не от пример.“

Вярваш ли в Исус като Господ и Спасител? Готов ли си да отидеш при единствения Лекар, който може да изцели твоята болест, греха ти? Ако да, тогава вземи единствения полет, който отива до духовния Рим - новото небе и новата земя. Solus Christus.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

22.10.2017 г.

Само благодат (Sola Gratia)

/проповед от п-р Джош Прово/

Много съм благодарен, че още веднъж имам привилегията да ви видя, преди да заминем за Америка за шест месеца.  Всеки път, когато сме тука, съм радостен от хвалението и съм впечатлен от вярата ви.  Макар и да ни е трудно да се разделим, се утешавам със знанието, че когато заживеем в Шумен, ще се виждаме доста по-често!

Днес говорим за благодатта.  Ще срещнем нея в живота на Мартин Лутер и ще я срещнем в страниците на Божието слово.  Преди да започнем, нека да се помолим.

Да ви припомня, че в момента сме в средата на петседмична поредица върху Протестантската реформация.  Преди две седмици разбрахте, че Библията е единствената ни основа, а не традициите на хората.  Миналата неделя научихте, че спасението идва само чрез вяра, а не посредством добри дела.  Аз изслушах тези две проповеди в YouTube и си припомних отново колко е велика нашата вяра и колко е достатъчна Библията.

Днес е третата част от тази поредица и ще говорим върху темата благодат.  Какво точно представлява благодатта?  Благодатта е да получиш нещо хубаво, което не заслужаваш.  Срещаме тази благодат много пъти в живота на Мартин Лутер, основателя на Протестантската реформация.

През изминалите седмици разбрахме, че Лутер става вярващ през 1513г.  През 1517г. той приковава своите 95 оплаквания, които има срещу папата, към вратата на църквата на университета.  В продължение на следващите четири години взаимоотношенията му с папата стават все по-сложни.  Лутер продължава да пише и да проповядва, че спасението идва само чрез вяра, а не чрез купуването на индулгенции.  Най-после, през 1521г., Лутер застава пред краля на тогавашната Римска империя в опит да защити вярванията си.  Въпреки че той успешно и ясно успява да се защити, той бива отлъчен от католическата църква и избягва в един замък, където живее в продължение на следващата година.

В рамките на тази една година той започва да работи върху нещото, което всъщност се превръща в най-важната задача на живота му, т.е. превеждането на Новия завет от старогръцки на тогавашния немски език.  Той завършва превода на Стария завет след още 14 години.  Благодарение на новата преса на Гутенберг все повече хора имат достъп до Библията и много хора приемат Христос.  Според мен едно от най-важните постижения на който и да говорим език е да има собствен превод на Библията.  Аз съм толкова благодарен, че в България има няколко прекрасни превода на Библията и съм благодарен, че в църкви Нов живот изучаваме Божието слово по разбираем, съвременен български език.  Благодарение на Лутер германците придобиват тази привилегия.

След още няколко години Лутер се оженва за една бивша монахиня, която се казва Катерина.  Това пренебрегва стария обичай, според който свещениците нямат право да се женят.  Лутер осъзнава, че тази забрана не е в Библията и затова решава да не я спазва.  Аз лично съм много благодарен за тази негова постъпка и за промяната, която тя довежда със себе си!  На Мартин и Катерина им се раждат 6 деца, четири от които изживяват детството си.

След сватбата си Лутер се захваща с оформяването на новото вероизповедание: лутеранство.  И тук трябва да кажем, че на Лутер не му се е искало да се използва това име.  Той предпочита по-простото име: евангелски църкви.  Днес по света има различни видове евангелски църкви, които понякога са в съгласие помежду си, но понякога не са.  В България някои евангелски църкви имат добри репутации, други -  не толкова!  Също, понеже много църкви се числят към евангелските църкви, е много трудно да се определи какво точно означава думата „евангелски“.  Всъщност това е гръцката дума за блага вест.  Евангелските църкви са тези, които вярват в благата вест от все сърце.  Понеже нашите църкви „Нов живот“ вярват и проповядват благата вест, то те с право може да се наричат „евангелски църкви“.

Въпреки че Лутер предпочита това название, от самото начало тези църкви, за които говорихме по-рано, започват да се наричат лютерански църкви.  Има много такива църкви по света до ден днешен, включително и в България.  В нашата страна има лютерански църкви в София, Варна и Шумен.  По какво са се различавали тези църкви от тогавашните католически църкви?  Според мен най-голямата разлика е била в това, че цялата служба се е провеждала на местния език, тоест, на немски вместо на латински.

Чрез Божията благодат Мартин Лутер успява да направи много, много добри неща през своя живот.  Според мен днес светът е по-хубаво място, защото той е живял на него.  Но има и няколко неприятни неща, които трябва да споменем за него.  И въпреки тях, на мен ми се струва, че дори тези по-неприятни неща в неговия живот сочат към благодатта Господна! 

През 1539г. Княз Филип решава, че иска да се ожени за слугинята на жена си.  Той напомня ли ви някого от Библията?  Авраам прави същото, като взема за жена Агар, слугинята на Сара!  Това беше лоша идея тогава, и със сигурност е била лоша идея и за този княз.  Князът поисква благословията на Лутер.  Лутер не подкрепя този брак, но казва на княза, че ако наистина иска да се ожени отново, ще трябва да се ожени тайно.  И какво мислите прави Филип? Прави точно това, което му препоръчва Лутер. След известно време обаче владетелят решава, че иска да обнародва случилото се.  Лутер строго го предупреждава, че не може да признае какво е сторил.  Защо?  Защото тогава хората ще разберат, че Лутер е препоръчал на княза да си вземе втора жена!  Лутер казва, че князът трябва да измисли една „добра, силна лъжа“ и да се измъкне от неудобното положение.  Сериозно ли, бе?

И тук трябва да кажа, че в последните години от живота си, Лутер изпитва все повече и повече физическа болка.  Същевременно той става все по-кисел.  Не казвам, че това е било извинение, но сигурно болката му е била един от факторите, които са играли роля в по-грубия му тон.  Преди много години попаднах на един страхотен уебсайт, който е събрал и е издал много от обидните думи, казани от Мартин Лутер.  Неотдавна подбрах седем от тези, които харесвам най-много.  Ето ги…

„Мисля, че всички бесове едновременно са се вселили у теб!“ „Това, което казваш, е богохулство и поради това заслужаваш да умреш 1,000 пъти!“ „Ти си белият дявол и една лъскава Сатана!“ „Слепи къртици!“ „Ти си магарето на дявола!“ „Ти си по-глупав от парче дърво!“ И любимото ми: „Не бих мечтал да те осъдя или да те накажа, но ще кажа само, че си роден от дупето на дявола!“

Уау!  Радвам се, че той не си е мечтал да осъди някого!  Според мен най-лошата му постъпка не са горепосочените думи по адреса на папата, а как се отнася към евреите.  През 15-ти и 16-ти век евреите не са били много популярни.  90 години преди да се роди Мартин, евреите били изгонени от неговия район в Германия.  Лутер казва, че иска евреите да приемат Исус.  Но ако не искат да Го приемат, трябва да им се даде „остра милост“.  За Лутер хората трябва да изгорят синагогите, да забранят на равините да проповядват, да присвоят земите на евреите, да крадат парите им и или да ги поробят, или да ги експулсират.

Лутер се придържа към това свое вярване в продължение на много години.  Дори последната му проповед, дадена три дена преди смъртта му, е срещу евреите.  Можем да кажем, че неговите постъпки съответстват предразсъдъците на сънародниците му, но това не е извинение.  Човек, който казва, че е вярващ, трябва да обича невярващите, както Исус ги обича.  И най-вероятно неговата гледна точка относно евреите ви напомня на гледната точка на един друг мъж.  Адолф Хитлер.  За съжаление, Хитлер се възползва от сърдитите думи на Лутер, за да оправдае своето преследване на евреите в страните под властта му.

Както виждаме, живота на Мартин Лутер е бил смесица от добро и лошо, от любов и омраза.  Но аз съм убеден, че неговият живот много добре обрисува благодатта на Бога.  Големият въпрос, който стои пред нас сега, е следният: 

Какво означава „само благодат“? Според Лутер само благодат означава, че получаваме спасение не поради неща, които сме направили, а поради безвъзмездния подарък на Господа.  Според мен тази благодат е най-разпространената тема в цялата Библия.  Още повече – аз съм уверен, че срещаме Божията благодат върху всяка страница на Неговото слово- от Битие до Откровение!

Но има хора, които биха били скептични към това мое твърдение; те биха казали, че Бог наистина е пълен с благодат в Новия завет, но в Стария завет Той е твърде жесток.  Чували ли сте нещо подобно?  Не е ли Бог жесток в Стария завет?  Нека видим!  В първите глави на Библията разбираме, че Адам и Ева съгрешават срещу Господа и поради този първороден грях всичко лошо навлиза в света.  Поради тяхната постъпка те заслужават болка, страдание и смърт.  Те са голи и засрамени, и не заслужават нищо добро от Бога, срещу Когото са се разбунтували.  

Но какво прави Бог за тях?  Да, естествено, Бог ги наказва.  Но след това Бог прави две други неща за тях.  Той ги облича с кожата на убитото заради тях животно.  И Той им обещава, че един ден Някой ще дойде и ще ги освободи от последиците на греха им.  Адам и Ева на заслужаваха нищо добро, но получиха едно от най-важните обещания в Библията.

Да помислим за живота на пророк Йона.  Помните ли неговата история?  Той е онзи, който бе погълнат от голяма риба, понеже бягаше от заповедта на Господ.  Бог му бе заповядал да отиде до Ниневия, защото планираше да съсипи града, освен ако хората не се покаеха.  Проповядването на Йона трябваше да бъде за тях предупреждение за идното унищожение.  Но Йона реши да избяга.  Поради този бунт той заслужи смърт.  Но какво му даде Бог?  Една огромна риба, която го погълна и опази за три дена, след което го повърна на брега. Благодат!  

Йона пристигна в Ниневия и проповядва за яростта на Бог.  Хората силно се побояха от неговите думи и се обърнаха към Бога.  Но имаше проблем.  Йона намрази жителите на Ниневия и искаше Бог да ги убие.  И тъй като нямаше огън и жупел в небето, Йона разбра, че Бог бе простил греховете им.  Каква бе неговата реакция?  Той се ядоса!  В Йона 4:2 четем: 

„И Йона се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив“.  Като че ли Йона казва: „Боже, винаги правиш това!  Искам да убиеш моите врагове, но Ти все се смиляваш над тях!  Ето заради това не исках да дойда въобще на това място!“  Благодат!

В пустинята израелтяните направиха много глупави неща.  В една от главите в Стария завет четем, че израелтяните бяха обезсърчени, загдето Мойсей беше извън лагера за 40 дена.  Какво направиха?  Направиха си златно теле и се поклониха на него! Казаха: „Този е богът, О Израилю, който те изведе от Египетската земя.“  Глупости!  Бог бе готов да изтреби целия лагер, но вместо това реши да прояви милост спрямо тях.  Впоследствие Бог каза за Себе си: 

„Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях.“  Благодат!

Благодатта на Бог се вижда ясно на всяка страница на Библията, ако знаеш как изглежда тя.  Не само се вижда на всяка страница, но тя също се изпитва от всеки човек по света!  Една реч, изречена от Павел, хубаво описва това понятие.  Тя се намира в Деяния 17:23-28. По какъв начин виждаме Божията благодат в тези стихове?  Има някои ключови думи, които изтъкват тази благодат. 

Първо, Павел споменава „непознатия Бог“. За тях Бог не беше познат.  За дълги векове те се бяха покланяли на Този, Който не им бе разкрит.  Но сега, Той разкрива Себе си!  Ние не заслужаваме да познаваме Бог. Но въпреки това Бог ни се открива. Това е благодат!  Виждаме, че Бог „е направил света и всичко, което е в него“.  Нашият свят си има проблеми.  Нашият свят е опасен.  Има отровни змии и има природни бедствия.  Но виждали ли сте снимка на планетата Марс? Марс е една замразена безвъздушна пустиня!  Бог създаде за нас съкровище!  Също разбираме от тези стихове, че Бог няма нужда от нищо.  В това се корени благодатта, нали?  Ако Бог имаше нужда от нещо, то ние щяхме да имаме някаква сделка с Него.  Той ще се грижи за нас, докато ние правим неща за Него.  Но не е така!  Бог е Бог и не се нуждае от нищо от нас!  Не заслужаваме нищо от Него, понеже нямаме нищо, от което Той се нуждае.  Това е благодат!

Виждаме в същия стих, че Той ни дава живот и дихание.  Знаяхте ли, че всяко вдишване е подарък от Бог?  Ако се събудихте тази сутрин, значи сте изпитали благодатта на Бога!  Всеки човек всеки миг буквално вдишва благодатта на Бога!  Разбираме от следващия стих, че Бог непрекъснато насочва историята.  В 1984г. имало компютърен проблем в Русия.  Техният радар посочил, че Америка била изстреляла ядрена бомба към тях.  Съответно, руснаците се приготвили да изстрелят няколко бомби към въображаемия нападател.  Но един единствен офицер решил да почака, понеже имало шанс всичко да е било просто компютърна грешка.  Неговото решение спасило целия свят!  Но според Библията то не е просто съвпадение, защото Бог опазва и насочва народите.  Благодат!  В 27-ми стих ни се разкрива, че Бог е близо до всеки един от нас.  Ние не заслужаваме присъствието на Бог.  Бог има право да живее в спокойствие на небето и да ни остави да се унищожаваме едни други.  Но Той е близо до нас!  Това е благодат!   Павел затваря тази част от своята реч със заключението, че в Него живеем, движим се и съществуваме.  Всичко това е подарък от Господа!

Представете си, че един атеист идва при вас и ви казва, че ако има Бог, тогава този Бог никога не е направил нищо за него.  Той говори глупости!  Всичко, което имаме, и всичко, което сме, е подарък от нашия Създател.  Не заслужаваме нищо, но имаме толкова много!  Причината, поради която много хора не усещат благодатта на Бог, е, че те не признават своя грях и недостойнство.  Ако мисля, че съм добър, то това означава, че заслужавам това, което имам, и дори повече!  Но ако призная, че съм бунтовник, който се проваля всеки ден, осъзнавам, че Бог е твърде щедър към мен.

Аз твърдя, че всеки християнин, мюсюлманин, индус, будист, Мормон и атеист изпитва Божията благодат всеки миг всеки ден.  Всичко добро е Божията благодат.  Но това означава ли, че всеки човек ще ходи на небето?  Не!  Във всеки горепосочен пример, има условие, свързано с благодатта.  Адам и Ева трябваше да признаят греха си.  Жителите на Ниневия получиха Божията милост, след като се покаяха.  По-рано прочетохме Изход 34:6-7.  Вижте какво казва втората част на седмия стих: „но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение.“  Бог опрощава греха, но само ако хората търсят прошка.  В своята реч в Деяния 17-та глава Павел казва: „А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.“  Всеки човек изпитва Божията благодат, но небето принадлежи само на тези, които се уповават на Исус Христос!

За вярващите моето единствено предизвикателство е да признаем кои сме.  Вярвам, че не можем да разберем благодатта на Бога, без да разберем греха.  Но според мен ние разбираме нашия грях по-добре тогава, когато опознаваме Христос по-добре. Тогава ние не само разбираме своето недостойнство, но и също разбираме все по-добре колко велик е нашият Бог. С времето се сблъскваме с истината, че пропастта между нас и Бог е много по-голяма, отколкото сме си мислили. Но нещо хубаво се случва, когато разберем тези две истини.  Разбираме, че изкуплението ни е по-силно, отколкото някога сме си представили!  Ето защо аз проповядвам, че сме грешници.  Не ми е приятно да говоря за това, но когато наистина разберем кои сме и когато наистина разберем кой е Бог, тогава наистина разбираме силата на кръста!

Благодатта на Бог е това: макар че не заслужаваме обич, ние сме обичани.  Макар че сме бунтовници, ние сме простени.  Макар че не заслужаваме нищо отгоре, ние сме живи и здрави.  И макар че заслужаваме вечна смърт, Бог ни е обещал вечен живот.   Тази благодат се вижда ясно в живота на Лутер, понеже Бог го използва да благослови света, въпреки че Лутер е допускал много грешки. 

И ако си тук, и никога не си се уповавал на Исус Христос, искам да знаеш, че Бог те обича.  Той те обича, но няма да те спаси, освен ако имаш вяра в Него.  Трябва да изповядаш, че си грешник и трябва да положиш вярата си в Него.  Твоята прошка беше изкупена на кръста, когато Исус умря за теб и за всички нас.  И твоят нов живот бе осигурен, когато Исус възкръсна от смъртта.  И Библията казва, че щом положиш вярата си в Него, ще получиш най-великия дар на света.  Благодатта.

----

Проповед на п-р Джош Прово в БПЦ "Нов живот" Варна

15.10.2017 г.

Деветдесет и петте тезиса на Мартин Лутер

От любов и загриженост към истината и с цел нейното пълно разбиране, следните тезиси ще бъдат обект на публична дискусия във Витенберг под председателството на преподобния отец Мартин Лутер, августинец, магистър по свещено богословие и надлежно назначен преподавател по тези предмети в това място. Той моли онези, които не могат да присъстват лично, за да разискват темата устно, да го направят писмено.

1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза: „Покайте се“, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние.

2. Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение), отслужено от свещеника.

3. Въпреки това значението й не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно, освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта.

4. Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство.

5. Папата няма воля, нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон.

6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или най-много той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи вината остава непростена.

7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар.

8. Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите.

9. Така Святия Дух, чрез папата, е добър към нас, защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост.

10. Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено.

11. Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище явно са били посяти, докато епископите са спяли.

12. В миналото каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние.

13. Умиращите са освободени чрез смъртта от всички наказания, като вече са умрели за каноническите закони и имат правото да бъдат освободени от тях.

14. Несъвършено благочестие или любов от страна на умиращия непременно носи голям страх със себе си; и колкото по-малка е любовта, толкова по-голям е страхът.

15. Този страх или ужас е достатъчен по само себе си (да не кажа от други неща) да причини наказанието на чистилището, защото е близо до ужаса на отчаянието.

16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението.

17. Изглежда, като че за душите в чистилището страхът трябва непременно намалява, а любовта да расте.

18. Още повече не изглежда да е доказано нито чрез аргументи, нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов.

19. Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него.

20. Ето защо папата, когато използва думите „пълно опрощение на всяко наказание“, няма предвид „всяко наказание“, а само онези, наложени от него.

21. Така тези проповедници на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папските индулгенции.

22. Даже папата не опрощава никакво наказание на душите в чистилището, което според канона те е трябвало да изтърпят в този живот.

23. Ако опрощаването на всички наказания, каквито и да са те, въобще може да бъде дадено на някого, със сигурност ще бъде дадено само на най-съвършените, които са малцина.

24. По тази причина повечето хора са явно заблудени, че това сляпо и високозвучно обещание ще ги освободи от наказание.

25. Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта, която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория.

26. Папата прави добре, когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях.

27. Онези които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето, душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини.

28. Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчност и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка.

29. Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва.

30. Никой не е сигурен в цялостта на своето разкаяние, а много повече в това, че е приел пълно опрощение.

31. Човекът, който всъщност купува индулгенции, е рядкост, точно както този, който се кае; наистина той е твърде голяма рядкост.

32. Тези, които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение, защото имат индулгенции, ще бъдат проклети за вечността заедно със своите учители.

33. Хората трябва да се пазят особено от онези, които казват, че папските опрощения са онази безценна дарба от Бога, чрез която човек може да бъде примирен с Него.

34. Защото милостта на индулгенциите се отнася само за наказанията, изисквани от тайнства, установени от хора.

35. Тези които проповядват, че не е нужно разкаяние за онези, които искат да купят души от чистилището или право на изповед, проповядват нехристиянска доктрина.

36. Всеки истински покаял се християнин има правото на пълно опрощение на наказание и вина, даже без индулгенция.

37. Всеки истински християнин, било той жив или мъртъв, участва в благословенията на Христос и на църквата, като това му е дадено от Бога дори без индулгенции.

38. Въпреки това папското опрощение и благословение не бива да бъдат пренебрегвани, защото те са, както вече казах (Тезис 6), изява на Божествена прошка.

39. Безкрайно трудно е, дори за най-учените богослови, едновременно да възхвалят пред народа драгоценността на индулгенциите и нуждата от истинно покаяние.

40. Християнинът, който е истински разкаян, търси и иска да плати наказанието за своите грехове; цената на индулгенциите, обаче, омаловажава наказанията и кара човек да ги мрази.

41. Папските индулгенции трябва да се проповядват внимателно, за да не би хората погрешно да мислят, че те са за предпочитане пред други добри дела на любов.

42. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата няма предвид това, че купуването на индулгенции трябва по някакъв начин да бъде сравнявано с делата на милост.

43. Християните трябва да бъдат поучавани, че онзи, който дава на бедните или заема на нуждаещите се, прави по-добро дело от онзи, който купува индулгенции.

44. Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание.

45. Християните трябва да бъдат поучавани, че който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв.

46. Християните трябва да бъдат поучавани, че освен ако нямат повече от достатъчно, трябва първо да отделят за нуждите на семейството си, а не да пилеят за индулгенции.

47. Християните трябва да бъдат поучавани, че купуването на индулгенции е свободен избор, а не заповед.

48. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата, в даването на индулгенции, има нужда и за това желае техните искрени молитви повече, отколкото парите им.

49. Християните трябва да бъдат поучавани, че папските индулгенции са от полза само ако не влагат упованието си в тях, а са вредни, ако заради тях изгубят страх от Бога.

50. Християните трябва да бъдат поучавани, че ако папата знаеше за изнудванията на проповедниците на индулгенциите, той би предпочел катедралата „Свети Петър“ да изгори до пепел, вместо да бъде построена с кожата, плътта и костите на неговите овце.

51. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата би желал да даде всичките си пари, даже ако е нужно да продаде катедралата „Свети Петър“, на онези, от които амбулантни търговци на индулгенции са присвоили пари.

52. Напразно е човек да се уповава на спасение чрез индулгенции, дори ако пратеникът на епископа или дори папата, предложи душата си като гаранция.

53. Враговете на Христа и на папата са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово в някои църкви, за да може индулгенции да се проповядват в други.

54. Божието слово е ощетено, когато в една и съща проповед, еднакво или повече време се посвещава на индулгенциите, отколкото на Божието Слово.

55. Със сигурност папското отношение е, че ако индулгенциите, които са много незначително нещо, се празнуват с една камбана, с една процесия и една церемония, то Благовестието, което е най-великото нещо, би трябвало да се проповядва със сто камбани, сто процесии и сто церемонии.

56. Истинските съкровища на църквата, от които папата раздава индулгенции, не са достатъчно разисквани и познати сред Христовия народ.

57 Че индулгенциите не са преходни съкровища е ясно, защото много продавачи на индулгенции не ги разпространяват безплатно, а само ги събират.

58. Нито са заслужили делата на Христос и на светиите, защото даже без папата последните винаги дават благодат на вътрешния човек, и кръст, смърт и ад за външния.

59. Свети Лоренцо казва, че бедните в църквата са съкровището на църквата, но той говори според използването на думата в своето си време.

60. Без нужда от изследване казваме, че ключовете на църквата, дадени чрез делата на Христос, са това съкровище.

61. Защото е ясно, че властта на папата сама по себе си е достатъчна прошка за наказания и обстоятелства, определени от него.

62. Истинското съкровище на църквата е най-святото Благовестие и Божията благодат.

63. Но това съкровище е естествено най-противно, защото прави първите да бъдат последни.

64. От друга, страна съкровището на индулгенциите е естествено най-приемливо, защото прави последните да бъдат първи.

65. Тогава съкровищата на благовестието са мрежи, с които преди са се ловяли хора на богатството.

66. Съкровищата на индулгенциите са мрежи, с които днес се лови богатството на хората.

67. Индулгенциите, които демагозите твърдят, че са най-великата благодат, са всъщност разбирани като такива, само доколкото те носят печалба.

68. А всъщност те са най-незначителната благодат в сравнение с благодатта на Бога и благочестието на кръста.

69. Епископи и кюрета са принудени да приемат пратениците на папските индулгенции с всички почести.

70. Но те са повече принудени да напрягат очи и уши, да не би тези мъже да проповядват свои сънища вместо това, за което папата ги е пратил.

71. Нека онзи, който говори против истината за папските индулгенции, да бъде анатемосан и проклет.

72. Нека онзи, който се пази против проповедниците на похот и разрешително на проповедниците на индулгенции, да бъде благословен.

73. Точно както папата справедливо се гневи срещу тези, които по какъвто и да е начин планират ощетение на продажбата на индулгенции,

74. Още повече той възнамерява да се гневи срещу тези, които използват индулгенциите като претекст да планират ощетяване на светите любов и истина.

75. Да се счита, че папските индулгенции са толкова велики, че могат да оправдаят човек, даже ако той е направил невъзможното и е осквернил Божията майка в гняв, е лудост.

76. Ние казваме противното, че папските индулгенции не мога да отменят дори и най-малките простими грехове във връзка с виновността.

77. Да се каже, че даже Свети Петър, ако бе сега папа, не би могъл да даде по-голяма благодат, е богохулство срещу Свети Петър и папата.

78. Казваме противното, че даже ако сегашният папа или който и да е папа има по-голяма благодат на разположение, то това е благовестието, духовна сили, дарби на изцеление, и т.н., както е писано.

79. Да се каже, че кръстът изобразен с папския герб и поставен от проповедниците на индулгенции като равен по значение на Христовия кръст, е богохулство.

80. Епископите, кюретата и богословите, които позволяват такова говорене да се разпространява между хората, ще отговарят за това.

81. Това разюздано проповядване на индулгенции създава трудности даже и за образованите хора да опазят почеста, която трябва да се отдава на папата от клевети или проницателните въпроси на миряните.

82. Подобно на „Защо папата не изпразни чистилището заради святата любов и нуждата на душите, които са там, а не да оправдава безкраен брой души заради клети пари, с които да построи църква?“

83. Отново „Защо погребения и годишни панихиди за мъртвите продължават и защо той не върне или позволи да се вземе от даренията за тях, след като е грешно да се дава молитва за оправданите?“

84. Отново „Каква е новото благочестие на Бога и на папата, че заради пари те позволяват на нечестивеца и враговете им да изкупят от чистилището благочестивата душа на Божия приятел, а не по скоро заради нуждата на тази благочестива и възлюбена душа да я освободи само заради любовта?“

85. Отново „Защо каноните за покаяние, дълго след като са били отменени и мъртви по същина и чрез неизползване, сега се удовлетворяват чрез раздаване на индулгенции, като че ли те са все още живи и в сила?“

86. Отново „Защо папата, чието богатство днес е по-голямо от богатството на най-богатия Красий, не построи тази катедрала Свети Петър със свои пари, а не с парите на бедните вярващи?“

87. Отново „Какво опрощава папата на тези, които чрез съвършено покаяние вече имат право на пълна прошка и благословения?“

88. Отново „Какво по-голямо благословение може да дойде за църквата, ако папата би дал тези прошки и благословения на всеки вярващ, по сто пъти на ден, както той сега прави по веднъж?“

89. Отново „След като папата търси спасението на души повече от пари чрез своите индулгенции, защо прекратява индулгенции и прошки дадени преди, когато те имат същата полезност.“

90. Да се възпрат тези доста остри аргументи на миряните само чрез сила и да не се разрешат чрез даване на причина, е все едно да се изложат църквата и папата на присмеха на техните врагове и да се направят християните нещастни.

91. Ако индулгенциите се проповядват според духа и намеренията на папата, всички тези съмнения ще бъдат разпръснати. Наистина, те не биха съществували.

92. Отмахнете всички тези пророци, които казват на Христовия народ: „Мир, мир“ , а ето мир няма.

93. Благословени да са тези пророци, които казват на Христовия народ: „Кръст, кръст“, а кръст няма.

94. Християните трябва да се увещават да бъдат прилежни да следват Христос, Главата им, чрез наказания, смърт и ад.

95. И така да са уверени за влизане в небе чрез много скръб, а не чрез лъжлива сигурност за мир.

Превод: Д-р теол. Доний К. Донев.

Tекстът е публикуван в сайта "Ценности и общност."