Вяра: как да откликваме на Божието слово

/проповед/

Въпрос към тези от вас, които са шофьори: случвало ли ви се е да ви свърши бензина или дизела, докато карате колата? На мен не, но когато виждам стрелката да наближава нулата, си казвам, „Днес да не забравя да налея бензин или дизел съответно.“

Понякога гледаме на взаимоотношенията ни с Бог като на автомобилен резервоар. В известен смисъл аналогията работи, защото всички ние сме имали моменти, когато сме се чувствали духовно празни. И обратно, по време на хваление и поклонение, се чувстваме насърчени, сякаш духовния ни резервоар се е напълнил.

Но тази аналогия може и да е опасна. Вярата не е като автомобилен резервоар, който постоянно трябва да се пълни. Църквата не е бензиностанция, която служи само, за да зарежда твоята вяра.

Първите ученици също имаха това погрешно мислене. Те мислеха, че е възможно, даже необходимо да зареждат своя резервоар с вяра. Днес ще разгледаме Лука 17:1-10, но нека първо прочетем…

 Лука 17:5 „И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра.“

Учениците бяха като нас. Те мислеха, че ако могат да имат повече вяра, те ще могат да са по-добри ученици. Ние мислим същото. Често не сме удовлетворени от живота си. Имаме чувството, че можем да се справяме по-добре.

И си казваме, „Само ако имах повече вяра! Щях да съм по-добър ученик.“ И подобно на учениците, казваме същото на Бог – прибави ми още вяра!

 Нека прочетем Лука 17:1-10.

Може би стиховете в този пасаж звучат малко несвързано помежду си. Възможно е Лука да е използвал в него части от различни поучения на Исус. Или Исус наистина е казал това в едно поучение. Няма значение, защото Святият Дух е вдъхновил Лука да ги запише в тази последователност. Така че, това не е случайно.

В този пасаж Исус говори за отговорностите на учениците Си. Нека пак прочетем ст. 1 и 2:

 Лука 17:1-2 „И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.“

Исус тук ни предупреждава колко сериозен е грехът. Ние сме отговорни за нашите думи и постъпки. Трябва да внимаваме да не съблазним някого, това би бил сериозен грях.

Затова Той казва, „Внимавайте за себе си.“ (ст. 3)

Ние често си мислим, „Да, Бог ще отмъсти на тези, които карат другите да се съблазняват.“ Но не мислим, че ние може да сме виновни за това. Четем по-нататък:

 Лука 17:3-4 „Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако съгреши против тебе, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.“

Тук темата е различна. Исус ни напомня две неща:

Първо, ние трябва да отговаряме един пред друг, да казваме истината с любов. И второ, нужно е да прощаваме. Да показваме милост и благодат на другите. Нека припомним какво означават те. Милост е да не дадеш нещо на някого, който го е заслужил. Благодат е да дадеш нещо на някого, което той не е заслужил.

Това поучение е доста тежко за възприемане. Първо, как да внимаваме да не се превърнем в препъни камък за другите. А другото – за това колко важна е прошката. И сякаш понеже учениците са усетили всичко това като огромно бреме, което трябва да носят, в стих 5 те казват:

 Лука 17:5 „Придай (прибави) ни вяра.“

С други думи, сякаш казваха, „Не можем да направим всичко това. Не си ни дал достатъчно вяра. Моля те, Исусе, дай ни още вяра, иначе ще се провалим! Напълни резервоара ни с вяра!“

Лука 17:6 „А Господ рече: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тая черница: изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.“

Как мислите, дали този отговор се хареса на учениците? Те очакваха Исус да се помоли за тях Бог да им даде още вяра. Но Исус едва ли не им отговори саркастично.

Според някои богослови, значението на този 6-ти стих на гръцки език е, че учениците наистина са имали малко вяра, поне колкото синапово зърно. Ако е така, тогава този стих може да се перифразира така: „Вие имате вяра. Дори и да е малка, пак можете да вършите велики неща.“

С други думи, вие вече имате вяра, но не я използвате.

Учениците искаха грешното нещо. Те нямаха нужда от повече вяра, а от повече вярност. Между двете има голяма разлика.

„Представете си, че сте в кафене и спешно трябва да изпратите важен имейл или съобщение.  Поглеждате телефона си – Wi-Fi сигналът е само на една чертичка. Какво правите? Дали си казвате: „О, имам само една чертичка, няма смисъл да натискам „Изпрати“, сигналът ми е твърде малък, нищо няма да стане“?

Не, вие натискате бутона! Защо? Защото знаете, че дори една чертичка връзка е напълно достатъчна, за да премине съобщението. Важно е не дали имате пет чертички сигнал, а дали изобщо сте свързани с мрежата.

Учениците казаха на Исус: „Дай ни пет чертички вяра! Увеличи ни сигнала!“. А Исус им отговори: „Трябва ви само една чертичка, колкото синапово зърно. Защото силата не идва от вашия телефон (от вашата вяра), а от Мощния Сървър, към Когото сте свързани“.“

Вярата е дар от Бога. Той ни дава толкова вяра, колкото се нуждаем и тя никога не намалява. Да молим Бог да ни прибави още вяра е обида за Твореца.

От друга страна, вярността е нашият отклик на нашата вяра в Бог и Неговото слово. Вярност е това, което правим с нашата вяра. И това зависи от нас. Вярност е да си лоялен и покорен на този, в когото вярваш. Ние сме повярвали в Исус. Затова трябва да сме верни на Него.

Можем да кажем така: когато приемем Исус за наш Спасител, ние показваме вяра в Него. Когато приемем Исус за наш Господ(ар), ние показваме вярност към Него.

Исус трябва да е и двете – Той е наш Спасител, но и наш Господ. Не е достатъчно да кажем, „Благодаря, Исусе, че умря за мен. Ще се видим по-късно.“ Когато приемем спасението, в същия миг ние умираме. Вече не сме този човек, който сме били. Това символизира и водното кръщение – умиране за егото, за себе си, и възкръсване за нов живот с Исус.

Като вярващи трябва да дадем целия си живот, всяка част от него, на Бога. Трябва да кажем, „Боже, ето ме. Използвай ме според волята Си.“

Когато направим това, трябва да се стремим да сме Му верни. Когато Бог ни каже, че трябва да направим нещо, трябва да сме верни и покорни да го направим. Това не е въпрос на вяра, а на вярност от наша страна.

Като хора ние обичаме да се извиняваме. Казваме, „Още не съм готов. Не съм достатъчно подготвен. Трябва още да уча. Нуждая се Бог да ми даде още вяра.“

Но ако вече си християнин, ти си вече готов да направиш това, което Бог иска от тебе. Той е Бог, Той те познава. Ако не си готов, Той нямаше да те кара да го направиш. Ако си християнин, имаш Святия Дух. Имаш дарбата вяра. Трябва ти само да си верен. Покажи вярата си, като направиш крачка на вяра и се довериш на Неговата сила, не на твоята. Това е вярност.

Когато Лазар вече беше умрял от 4 дни и вече бе погребан, Исус дойде и заповяда на Марта да отвалят камъка. Марта реши да откликне, макар и да нямаше много вяра. Тя откликна на Божието слово, изречено от Исус. Направи тази крачка на вяра.

Когато направиш крачка на вяра, ти откликваш на Божието слово. Следователно, вярата е отклик на Божието слово.

И след време това решение да откликнеш се превръща в отношение - отношението винаги да си готов да откликваш положително на Божието слово.

Така, откликвайки на Неговото слово, ние влизаме във взаимоотношения с Бога. Започваме да Го опознаваме. И колкото повече аз Го познавам, толкова по-лесно става да откликвам в покорство на Него.

Обратно в нашия текст, за да ни даде правилната перспектива, Исус каза кратка притча:

 Лука 17:7-10 „А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш? Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш?

Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам. Също така и ние, когато извършим всичко, което ни е заповядано, трябва да кажем: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Бог не ни връчва медал за това, че сме били верни в следването ни на Бог. Нашите добри дела за Бога не могат да заплатят за нашето спасение. Защото вярността е просто част от нашата длъжностна характеристика като християни. Тя се подразбира от само себе си.

За един слуга се подразбира, че ще служи. Християнинът е слуга, следователно от него се очаква да служи и да бъде верен.

„Представете си, че започвате нова работа в офис. Проявявате страхотна инициатива: отивате сутринта, пускате компютъра навреме, изпращате три имейла и до обяд дори не сте закъснели.  Към 12:00 часа отивате при шефа си, заставате пред бюрото му, скръствате ръце и започвате да чакате. Той ви поглежда учудено: „Има ли нещо?“. А вие казвате: „Ами... изпратих имейлите. Няма ли да ме похвалите? Няма ли да ми пуснете едно стори в Инстаграм, че съм служител на месеца? Поне едно „Браво“?“. Шефът сигурно ще ви погледне и ще каже: „Чакай малко, приятелю, аз затова ти плащам заплата. Това ти е работата!“.

Често и ние с вас се държим така с Бог. Прочели сме три глави от Библията сутринта, не сме излъгали никого до обяд и вечерта заставаме пред Бог с молитва: „Господи, видя ли какво направих днес? Сега очаквам специално благословение, бонус и поне три чудеса в живота ми!“. Исус използва тази радикална притча за слугата, за да ни припомни: Когато вършим добро и сме верни, ние не правим „услуга“ на Бог. Ние просто живеем така, за както сме създадени.“

Ние сме създадени, за да откликваме на нашата вяра с вярност. Ако ни се струва, че нещо не е както трябва в ходенето ни с Бога, това не е липса на вяра. А е липса на вярност от наша страна.  Ако духовният ни резервоар е на изчерпване, не можем да дойдем в църква и да кажем, „Напълнете ме.“

Не можем да обвиняваме църквата за това. Вината не е на хвалебния тим, нито на пастора. Святият Дух обитава в нас, затова Бог може да работи най-ефективно вътре в нас, в сърцето ни. Стига да Му позволим.

Забелязали ли сте, че духовно най-зрели хора са тези, които са верни на Бога? Те вършат това, което Бог иска от тях. Те живеят за Него, не за себе си. Те не са загрижени за собствения си резервоар. Те знаят, че Бог ще се погрижи за тях.

Това е отношението, което искам да имам аз в моя живот. И това е отношението, което копнея да видя в нашето събрание. Искам нашата църква да е място, в което ние сме толкова заети да сме верни на Бога, че няма изобщо да се съмняваме дали резервоарът ни с вяра е пълен.

Всъщност, ще знаем че той е пълен, защото непрекъснато го използваме! Чак когато започнем да използваме вярата си разбираме, че тя никога няма да свърши. Дотогава само я трупаме за себе си и се тревожим, че ще я загубим.

Исус Христос каза, „Който изгуби живота си за мен, ще го намери.“ Изгубил ли си животът си?

През 1857 г. един млад мисионер, Хъдсън Тейлър, пътувал с кораб към Китай. Корабът попаднал в пълно безветрие край бреговете на Нова Гвинея. Течението бавно го носело към кораловите рифове, населявани от канибалски племена. Капитанът изчислил, че след кратко време корабът ще се разбие.

Той знаел, че Тейлър е човек на молитвата, и го помолил:

„Молете се Бог да изпрати вятър!“ Тейлър отговорил: „Ще се моля, но първо трябва да вдигнете платната.“ Капитанът почти се разгневил: „Да вдигна платната? Няма никакъв вятър! Екипажът ще ми се смее!“ Но накрая се съгласил.

Тейлър се оттеглил в каютата си и започнал да се моли. Не след дълго на вратата се почукало. „Господин Тейлър, стига сте се молили! Вятърът вече е толкова силен, че ако не свалим платната, ще ги скъсаме!“

Историята не е за това колко голяма е била вярата на Хъдсън Тейлър. Тя е за това, че той е отказал да се моли, без първо да направят това, което Бог вече очаква от тях. Да вдигнат платната.

Колко често и ние казваме: „Господи, дай ми повече вяра“, а Бог сякаш отговаря: „Първо вдигни платната. Направи това, което вече знаеш. Покори се на словото, което вече си чул.“

Не ни липсва още вяра. Често ни липсва първата крачка на послушанието. А когато малката вяра се превърне в покорство, Бог изпраща вятъра.

Нека се помолим.

__________________________

19.07.2026 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Как да раста във вярата

/проповед/

Бог иска ние да израстваме във вярата и да ставаме все по-христоподобни. Да изграждаме качествата на Исус в живота си. Но, както казва един автор, много християни остаряват без да порасват. Така и не свалят памперсите. Може би защото не искат да порастнат!

За да растеш във вярата е нужно да полагаш усилия. Иска се да се посветиш, не става автоматично! Нужно е да искаш да растеш и да вземеш решение да го правиш. И после, да постоянстваш в това решение.

Когато Исус каза на богатия младеж какво е нужно, за да бъде спасен, той се отказа. Друг път, когато

„Исус видя един човек на име Матей… и му каза: Върви след Мен“ (Матей 9:9) – той откликна – взе решение и тръгна след Него.

Той и другите ученици на Христос едва ли са разбирали напълно какви ще са последствията от тяхното решение. Те просто казаха „да“ на поканата на Исус да Го последват.

Не е нужно да разбираш всичко. Довери се на Исус и реши да Го последваш.

Хората се посвещаваме на различни неща. Някои неща, на които се посветиш, може да те унищожат. Други могат да те изградят като личност. Но винаги това, на което си посветен, те дефинира. Както казват, кажи ми на какво си посветен и ще ти кажа какъв ще бъдеш след 20 години. Ти се превръщаш в това, което си решил да следваш.

Но тъй като в нашата история много са ни лъгали, много българи се страхуват да се посветят на нещо. Просто плуват по течението. Или се посвещават на взаимно изключващи се неща, зад които стоят противоположни ценности.

Например, един млад човек иска да следва Исус, но същевременно иска да стане известен музикален изпълнител. От една страна иска да е слуга, а от друга – светлините на прожекторите да са насочени към него!

Или, някой може да си каже, аз искам моето дете да обича Исус, но в момента за него тренировките са по-важни от ходенето на църква!

Юда също искаше да следва Исус, но се покланяше на бога на парите. Исус каза, не можеш да служиш едновременно на Бога и на мамона!

Противоположените ценности могат да те объркат и в крайна сметка няма да си успешен нито в едното, нито в другото.

Ако изцяло пък се посветиш на светски цели, като богатство, власт и известност, в крайна сметка винаги ще бъдеш неудовлетворен. Всеки избор, който правиш, е важен.

Матей 6:19-21 „Недейте си събира съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето… защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

1.     Твоята отговорност.

За да станеш като Христос, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности и после да позволиш на Святия Дух да ти помага да реализираш тези решения.

Не може да очакваш нови резултати без да направиш някои промени. Ще трябва да се откажеш от някои стари навици и същевременно да изграждаш нови навици на тяхно място.

По принцип обичам да играя и да гледам футбол. Но когато повярвах реших, че няма да жертвам други важни неща като общение с вярващи и църковни събирания заради футболни мачове. Реших вече да не се покланям на бог футбол!

Ще трябва също съзнателно да променяш своето мислене и говорене. Ако си използвал цинизми и мръсни думи, трябва да изчистиш речта си от тях. Както казва Яков, „Може ли от един и същ извор да блика сладка и горчива вода?“ (Яков 3:11)

Ще кажеш, как да стане това? Святият Дух, който обитава в теб, ще ти помага за това.

Филипяни 2:13 „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“

Следователно, от една страна Святият Дух действа в нас, но ние имаме отговорността да „изработваме“ спасението си. Ти и Святият Дух ставате съработници. Той работи заедно с теб, не просто в теб.

Тук не става дума за това, че трябва сами да се спасим, а как да израстваме, след като Бог ни е спасил чрез вяра по благодат.

Бог ти е дал нов живот, сега ти си отговорен да го развиваш със страх и трепет. По същия начин, когато правиш физически упражнения ти развиваш тялото си, не получаваш ново тяло.

Да не се стремиш да растеш духовно означава да не разбираш, че твоят растеж има вечно измерение и въздействие върху другите.

2.     Промяна в мисленето.

Първото нещо, което трябва да промениш, ако искаш да промениш живота си, е да промениш начина си на мислене. Това е така, защото всичко, което правиш, е мотивирано от някакво решение, от някаква мисъл.

Зад външното поведение стои вътрешно убеждение.

Както казва най-мъдрият човек на земята, Соломон,

Притчи 4:23 “защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той.”

Това, върху което фокусираш мислите си, определя твоя живот и поведение. Затова ап. Павел ни наставлява да мислим само за добродетелни, праведни и чисти неща.

Филипяни 4:8 „В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение.“ (ЕRV-BG)

Това е нашата роля – да се фокусираме върху правилните неща.

Понякога човек може да промени поведението си или посоката си под външна принуда и под въздействието на страх. Във филма „Съучастникът“, наемният убиец Винсънт (Том Круз) заплашва таксиметровия шофьор Макс с пистолет и го принуждава да кара по маршрут, който не е негов избор. Макс кара известно време в тази посока. Но по-късно Винсънт се разсейва, Макс използва момента, блъска колата нарочно, успява да се отърве от похитителя и продължава живота си по своя път.

Това се случва, когато се опитваш да промениш живота си със силата на волята. „Ще се насиля да не вечерям… ще правя физически упражнения всеки ден… ще чета поне 10 страници на ден…“

Волята може да доведе до кратка промяна, но създава непрестанен вътрешен стрес, защото не си променил мислите си. Впоследствие се предаваш, прекъсваш диетата и преставаш да правиш упражнения. Бързо се връщаш към старото си ежедневие.

Но сега представете си друг сюжет на филма по-горе: Макс си кара таксито, изведнъж вижда човек, който отчаяно му маха с ръце да спре, а до краката му лежи тежко ранено дете. Макс светкавично отбива и спира, човекът извиква, че някой е прострелял сина му и го моли да го закара до най-близката болница. Макс бързо ги взема в колата и отпрашва в обратна посока към болницата.

Каква е разликата? Този път той сам е упражнил свободна воля и е решил да помогне, като промени посоката си на движение. Бързо е „пренастроил“ мислите си в съвсем друга посока. Променил е мислите си.

Ако искаш да имаш духовен растеж, първо трябва да промениш начина си на мислене. Да осъзнаеш необходимостта и да искаш силно да го направиш.

Римляни 12:2б „но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ или в по-съвременния превод, „а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си“.

Твоите мисли влияят на твоите чувства, а твоите чувства насочват поведението ти.

С други думи, ако искаме да израстваме в христоподобие, да ставаме като Христос, трябва да мислим като Него. Да имаме Неговия ум.

Когато Новия завет говори за покаяние, използва гръцката дума μετάνοια (метаноя), която буквално означава „промяна на ума/мисленето“.

Един човек бил изобличен за греха си на църковна служба и се покаял. На следващата сутрин отишъл при един свой познат, показал му един часовник и казал, „Познаваш ли този часовник?“ Онзи отвърнал, „Да, това е моят часовник! Загубих го преди 8 години. Ето, това са моите инициали. От кога го имаш и как се сдоби с него?“

Онзи отговорил, „Откраднах го“. След няколко секунди мълчание другият попитал, „Какво те накара да го върнеш сега?“ „Снощи се покаях и първото нещо, което направих тази сутрин е да дойда и да ти го върна. Ако не беше много късно, щях да дойда още снощи.“

Настъпи ли такава метаноя при теб, когато се покая? Отиде ли да си вземеш прошка от някого? Изостави ли греха, в който живееш? Ако не си, значи или си живял съвършен живот преди това, или остава другата възможност: твоето покаяние не е искрено!

Когато възприемеш начина, по който Бог мисли за теб, за греха, за Бога, за хората и творението, тогава ти се покайваш. Гледаш през очите на Христос. Всъщност, Библията ни заповядва да мислим като Исус Христос:

Филипяни 2:5 „Трябва да мислите както Христос Исус.“

Това означава да престанем да мислим егоистично, само за себе си. Това е незряло и детинско мислене.

1 Коринтяни 14:20 „Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора“.

Много хора се умиляват при вида на бебе. Но макар и да изглеждат сладки, бебетата са напълно егоистични. Те мислят само за своите нужди. За съжаление, по улиците на Варна виждам да ходят много бебета в панталони и рокли.

А ето какво казва Яков:

Яков 4:1-3 „ Знаете ли откъде идват тези боричкания и спорове помежду ви? Зараждат се от егоистичните ви страсти, които непрестанно воюват във вас. ² Желаете, но нямате и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното и тогава се карате и се биете.“

Хора се карат и бият по опашки в магазини, при съседски разпри, в семейни скандали… а понякога тези кавги свършват и с убийство.

Ние трябва да престанем да мислим по този незрял начин и да започнем да мислим зряло. Да мислим първо за другите и по-малко за себе си.

Филипяни 2:3-4 „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“

Няма никакво значение колко много четеш Библията, ако все още мисленето ти е егоцентрично. Да си християнин означава не само да вярваш и да си убеден, че Исус Христос е Божият Син, който дойде, живя и умря, заплащайки цената за твоя грях. Сатана също е убеден в това!

Да си християнин означава да имаш променен характер и поведение. Трябва да има единство на думи и дела, на убеждения и живот.

С други думи, християнството не е отвлечена философия, а начин на живот. В центъра на живота на един християнин е да мисли за другите, не за себе си. Защото и Христос

Матей 20:28 „не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“

Тоест, мисленето за другите е най-доброто доказателство за духовен растеж. Този начин на мислене е противоестествен и контракултурен. Не е лесно да се постигне, а сами изобщо не бихме се справили. Но слава на Бога, имаме Един, който иска да ни помогне - Святият Дух в нас!

3.     Позволи на Святия Дух да работи.

Но как работи Святият Дух? Aко си изпълнен с Духа ще искаш да се изпълваш и със Словото. Библията е най-важният инструмент, който Той използва. Библията е духовната храна, която трябва да приемаме. Когато се храним духовно със Словото, Той ни помага да усвояваме истините в Словото.

По думите на пастор Рик Уорън, „Божието слово генерира живот, създава вяра, води до промяна, плаши дявола, твори чудеса, изцелява наранения, изгражда характера, дава радост, преодолява трудности, побеждава изкушения, внася надежда, освобождава сила, очиства ума, извиква в съществуване и завинаги гарантира нашето бъдеще! Не можем да живеем без Божието слово!“

Не е достатъчно само да Го четем, нужно е да пребъдваме в Словото. Това означава редовно да имаме тихо време, в което да четем, размишляваме и запаметяваме стихове от него. Това ще помогне Словото да се вселява в нас богато и ще започне да променя мисленето ни и сами ще искаме да започнем да прилагаме неговите принципи в живота си. Така ще ставаме все по-христоподобни.

Защото Библията не ни е дадена за информация, а за трансформация!

Eдин свещеник скастрил млада жена и брат ѝ, че чели тази лоша книга Библията. Момичето отговорило: „Отче, до неотдавна брат ми беше лентяй, комарджия, пияница и така викаше вкъщи, че никой не можеше да го понася. Откакто започна да чете Библията, се хвана на работа, вече не отива в кръчмата, не се докосва до картите, носи вкъщи пари на старата си болна майка, а животът ни вкъщи е тих и спокоен. Как така тази „лоша книга“ произвежда толкова добри плодове?

Както казва Спърджън, „Или трябва да вярваш на всичко в Библията, или да не вярваш изобщо. Вярвай на тази Книга на Бог до последната буква или я отхвърли. Няма средно положение между двете. Не се задоволявай с нищо друго освен с вяра, която плува в дълбочините на Божественото откровение; вяра, която се плиска в локви вода е бедна в най-добрия случай. Тя е малко по-добра от сушата, но не става за нищо.“

В заключение, за да растеш във вярата, нужно е да вземаш решения, които са в синхрон с Библейските ценности. Второ, да промениш начина си на мислене. И трето – да оставиш Святия Дух да работи, като използва най-важния инструмент – Библията.

Молитва

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

11.01.2026 г.

Луи Пастьор за вярата в Бога

 “Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.” Луи Пастьор

Или както казва Вернер Хайзенберг, „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.“

Разликата между повърхностния поглед и задълбоченото изследване е като от небето до земята. Едно е да си чул нещо някъде, да си гледал някакво видео, да си извадил от контекста някакво изказване (например от Библията!) - и съвсем друго да посветиш живота си да изследваш нещата.

Един от учениците на професор Пастьор го попитал: - Вие, който сте размишлявали и изучавали толкова много как може да сте вярващ? - Тъкмо, защото много съм изучавал и размишлявал, запазих вярата си в Бога като бретонец. Ако обаче бях изучавал и размишлявал още повече, то бих стигнал до вярата на бретонката.

Силата на Словото на Исус (Лука 7:1-10)

/проповед/

Какво стана дотук в нашата поредица „От яслата до празния гроб“? Говорихме за раждането и представянето на Исус в храма. После разгледахме един епизод от детството на Исус, който ни напомни, че ние сме повярвали в един велик Бог, който не можем да вкарваме в калъпа на нашите очаквания, но трябва да бъдем винаги готови Той да ни изненадва и предизвиква в християнския ни живот. Миналият път Ваньо Атанасов говори върху притчата за блудния син и си припомнихме колко голяма и безусловна е Божията любов към нас.

Днес ще изследваме чудесата на Исус и ще се спрем на образа на един човек, който беше пример за смирение. Важно е да се учим от такива хора, защото днес те се срещат много рядко. За което говори и следния виц:

Двама монаси говорили за смирението. Първият казал, „Моля се, постя, размишлявам и изучавам религията от 20 години. Накрая достигнах нивото на смирение. Аз наистина съм едно нищо.“ Вторият кимнал и казал, „Аз също посветих живота си в служение на Бога. Аз също съм едно нищо.“ В този момент покрай тях преминал чистача с един моп. Дочувайки разговора им и чувствайки се доста духовен, той казал, „Знаете ли, и аз съм едно нищо.“ Двамата монаси погледнали настрани с отвращение и казали, „Тоя пък за какво се мисли, че и той да е нищо?“

За разлика от тези хора, човекът в евангелския разказ, който ще разгледаме днес, е пример за смирение. Освен, че беше много смирен, това беше и човек с голяма вяра.

Това не беше Илия, който извика огън от небето. Не беше Даниил, който влезе в рова с лъвовете, не беше Мойсей, който раздели Червеното море. Това беше един друг човек, който имаше непоклатима вяра. Имаше вяра колкото синапово зърно, която преместваше планини. И Исус видя в него удивителна вяра. И ако нещо удивява Исус, то си струва да го изследваме.

Ще разгледаме Лука 7:1-10.

Това е един забележителен момент от земното служение на Исус. И този разказ на Лука за него е белязан от Божието вдъхновение, власт и истина. Затова ви призовавам да го приемете като такъв. Нека се молим.

Исус отиде в Капернаум. Това беше малък град на Галилейското езеро, където беше „щаб квартирата“ на служението на Исус. Много от учениците, които Исус призова бяха от Капернаум. Toва беше родното място на бирника Матей. Вероятно и Петър живееше там. Исус често проповядваше в Капернаум и направи много чудеса там.

Освен търговско средище, тук бе разквартирувана и римска военна част, начело на която стоеше стотник. Четен в...

Лука 7:2 „А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.“

Стотниците са били римски капитани в армията, които са отговаряли за 100 (но много често за 60-80) войници. Те са били езичници, тяхната задача е била да съблюдават за реда и да потушават евентуални бунтове. Повечето стотници са били доста състоятелни, защото са получавали около 5 пъти по-голяма заплата от войниците.

Стотниците е трябвало да владеят изкуството на военното дело, за да могат да обучават войниците. Трябвало да е могат да вдъхновяват своите мъже, да са поне на 30 години и да са служели като войници, за да бъдат повишени в стотник. И най-вече те е трябвало да са грамотни, да могат да пишат и четат, за да могат да четат заповедите, които куриери са им носели. Имали са висок социален статут в обществото.

Удивителната вяра е подкрепена от дела

И тук виждаме един стотник, който има слуга, който може би е бил младо момче, което е било болно. Първото нещо, което виждаме в текста за него е впечатляваща любов и загриженост, която този влиятелен и богат човек показа към един слуга, който нямаше никакви права в тогавашния свят.

Според римските закони, господарят имаше право да убие слугата си и това често е ставало, ако слугата се разболее или нарани толкова, че повече не може да работи.

Но този стотник беше толкова загрижен за благосъстоянието на своя слуга, че изпрати послание до Исус, молейки Го да дойде и да изцели слугата му.

Когато говоря с много хора днес, почти всеки човек се оплаква от недобро отношение на работодателя към работниците му. Понякога поради независещи причини работодателят трябва да уволни работници, дори и да не иска. Много често обаче шефът на работното място се отнася некоректно към подчинените си. Сигурно и някои от вас са изпитвали подобно отношение.

Ако една фирма уважава себе си, подобни началници трябва да бъдат отстранявани. Когато вълкът влезе в кошарата, дълг на овчарят е да защити овцете.

Но този „работодател“ беше много различен. Той беше дълбоко загрижен за подчинените си, дори за слугата който работеше в къщата му. Затова се помоли на Исус да му помогне.

По-нататък, четем в

Лука 7:3-4 „И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата Му. И те дойдоха при Исус, та Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това.“

Защо казаха това? Евреите не общуваха с езичниците. Не общуваха и със своите окупатори. И въпреки това, тези юдейски старейшини идват при Исус от името на стотника и казват, Искаме да отидеш да го видиш, защото се казва в ст. 5, че „той обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.“

По онова време езичниците не можеха да влизат в храма, но можеха да влязат в синагогата да слушат Божието слово. Основният начин, който Бог използваше тогава, за да пръска Своята светлина, беше чрез системата от синагоги.

И стотникът реши да съдейства на Божието дело, като построи синагога! Стотникът даде своя дан, за да се построи център, от който да се проповядва Божието слово. Той имаше невероятна вяра, която бе подкрепена от дела.

Можем да се поучим от щедростта на този езичник. В ярък контраст с нея, днес една малка част от хората, които посещават църква, дават своя десятък.

Един ден телефонът на един пастор звъннал и отсреща казали, „Обаждаме се от НАП. Искаме да попитаме, има ли във вашата църква човек на име Георги Гочев?“ Пасторът казал, „Да, има такъв човек. Как мога да ви помогна?“

Ами през последната година той е декларирал, че е направил голямо дарение за вашата църква. Вярно ли е?“ Пасторът отговорил, „Ами, ще трябва да проверя с нашата счетоводителка. Колко е декларирал, че е дарил?“ „Десет хиляди лева. Вярно ли е това?“

Последвала дълга пауза. След това пасторът отговорил, „Вижте, обадете се утре и съм сигурен, че ще е вярно.“

Стотникът бе заинтригуван от юдейската вяра и реши да направи щедър жест - дари синагога на своите съграждани. И сега бе изпратил пратеници до Исус да го помолят да дойде в къщата му.

Когато Матей разказва същата история, той казва, че самият стотник е отишъл при Исус. Според повечето коментатори Матей има предвид, че стотникът е комуникирал с Исус чрез пратеници, макар и да не го споменава изрично. Това е било ясно за еврейската публика, за която той пише евангелието си.

По същия начин Матей казва, че Пилат е бичувал Исус, макар и самото бичуване да не е извършено лично от Пилат, а от римските войници (Матей 27:26).

Първо, стотникът имаше удивителна вяра, която бе подкрепена от дела на любов и загриженост за другите.

Второ, стотникът демонстрира невероятно смирение.

Той изпраща юдейските водачи при Исус – вероятно не защото е бил зает, а защото не се счита достоен да срещне Исус. Освен това, възможно е да е мислил, че Исус няма да иска да се срещне с езичник като него.

И тези еврейски водачи идват, за да се опитат да убедят Исус да отиде да изцели слугата на този стотник. И Исус тръгва към къщата на стотника.

Лука 7:6 „А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.“

Стотникът първо изпраща юдейските старейшини да поканят Исус в къщата му, а после изпраща и своите приятели, да кажат на Исус да не си прави труда да идва, защото той не заслужава Исус да влезе в къщата му.

Стотниците са били горди и арогантни хора, но този стотник беше много различен. Казва, че не заслужава да приеме Исус.

Лука 7:7 „затова и не счетох себе си достоен да дойда при Тебе, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Ела, и идва; и на слугата си: Направи това, и го прави.“

Стотникът е свикнал да казва на другите хора какво да правят. Какво ще кажеш да имаше такава власт? Да можеш да казваш на хората какво да правят?

Стотникът беше свикнал да издава заповеди и те да се изпълняват. По същия начин той самият е изпълнявал заповедите на тези над него. Получавал е заповедта, прочитал я е и я е предавал на своите подчинени, които от своя страна също са се подчинявали.

Много хора, когато са болни от нелечима болест, пътуват на големи разстояния, понякога на стотици километри, за да отидат на място, където мислят, че ще бъдат изцелени. Когато преди няколко седмици бях на лекар се заговорих с един друг пациент, който чакаше пред кабинета на доктора и се оказа, че той е от друго населено място, мисля че беше от Провадия.

Други отиват на поклоннически места, за които считат, че имат сила да изцеляват, като Кръстова гора например. Всяка година в навечерието на Кръстовден на 14 септември, хиляди вярващи се стичат там, за да се помолят за здраве, благополучие и изцеление на близките си. Счита се, че там е заровена частица от Христовия кръст и че това чудодейно място изцерява с Божия помощ.

Някои пътуват, за да се срещнат с някой изцелител. Но вярата на този стотник превъзхожда вярата на всички тези хора, защото той казва: аз няма нужда да ходя при Исус, нито е нужно Той да идва в дома ми. Тези думи издават голямо смирение.

Той би могъл да има много високо мнение за себе си. В края на краищата, служеше като стотник в най-голямата сила в света, Римската империя. Можеше да е горд със себе си и да се счита за достоен да приеме Исус в дома си. Но той не се смяташе за достоен дори да го приеме.

Всъщност, юдеите го смятаха за достоен, а той смяташе себе си за недостоен. Какво невероятно смирение е демонстрирал този човек!

Един известен проповедник казал на един приятел, че чувства че има проблем с гордостта и го попитал какво да направи. Той му казал, напиши на един плакат няколко стиха от Библията, окачи го на шията си и върви по улиците и високо рецитирай стиховете така, че всички да чуват. Той го направил и привлякъл доста презрителни усмивки. Накрая се върнал вкъщи и си казал, „Сигурен съм, че в града няма нито един друг човек, който би направил това.“

Павел каза, „Аз съм най-нищожният от апостолите“ (1 Коринтяни 15:9), „най-нищожния от всички светии“ (Ефесяни 3:8), „аз съм главният грешник“ (1 Тимотей 1:15)

И така, дотук казахме, че стотникът имаше удивителна вяра, подкрепена от дела и демонстрира невероятно смирение.

Трето, стотникът позна истинския Исус

Стотникът виждаше в Исус нещо, което имаше и той – той имаше власт и разбираше, че Исус също разполага като него с власт. Исус има власт над всичко – над физическите закони, над природните сили, над болестите и над Сатана и демоните. 

Стотникът разбираше също каква сила има в думите. И сега той срещаше този, който има сила да вдъхва живот в нежива природа и да съживява мъртъвци. Стотникът също бе поставен под власт и той разбираше какво е власт. Той разбираше, че в заповедта има сила, в думите има сила.

И той си казваше, както казвам на някого да отиде и да направи нещо и той го прави, Исусе, ти не трябва да си там, за да стане нещо.

Колко различно е това отношение от отношението на Мария и Марта, когато брат им Лазар умря. Исус дойде след 4 дни, в скръбта си те казаха, „Господи, ако беше тука брат ни нямаше да умре.“

Те не разбираха! Не беше нужно Исус да е там, за да спаси Лазар. Той можеше да го спаси от разстояние. Когато дойде, как възкреси Лазар? Той застана пред гроба, отвори устата си и заповяда: „Лазаре, излез!“

И този, който беше мъртъв от 4 дни, започна да диша, сърцето му заби, мозъкът му заработи и той излезе от гроба жив и здрав – чрез силата на словото на Исус Христос.

Разбираме ли ние силата на словото на Исус? Разбираме ли, че Той е Творецът на вселената?

Стотникът беше повярвал в Исус и осъзнаваше, че това е самият Син Божи! Този, който е създал вселената със слово, можеше да изцели и неговия слуга от разстояние. Само трябваше да изрече слово и чрез това слово човекът бе изцелен.

До този момент Исус беше присъствал физически във всяко чудо, което е извършвал. Той е бил там, докосвайки хората, полагайки ръце, дори плювайки на очите на слепеца. Всеки е знаел, че ако иска да му се случи чудо, той е трябвало да отиде и да се срещне с Исус.

Дори жената с кръвотечението си каза, само ако мога да докосна дрехата Му, ще мога да съм изцелена. Никой не е знаел, че може да бъде изцелен от разстояние. Това никога не беше ставало.

И този аутсайдер, този езичник имаше смелостта, имаше наивността да излезе с тази шокираща идея, с това революционно за времето си откритие, че Исус няма нужда да присъства физически на едно място, за да изцели човек.

Заключение

Един ден бих искал да се запозная с този стотник на небето. Защото това беше човек с удивителната вяра, която беше подкрепена от дела. Той изпитваше любов и загриженост към своя слуга в култура, в която слугите нямаха никакви права. Щедро съдейства на Божието дело, като построи синагога на своите съграждани.

Второ, стотникът демонстрира невероятно смирение. Въпреки материалното си благополучие и високото си социално положение, той не счете че е достоен да се срещне с Исус лично или да Го покани у дома си.

И накрая, стотникът осъзна, че Исус не е просто обикновен човек, а Автор на цялата вселена и пръв прозря, че не е нужно физически да присъства, за да извърши изцеление. Достатъчно беше само Неговото слово.

Известният проповедник и богослов Робърт Спроул разказва как в университета следвал богословие. Но тъй като трябвало да вземе още един предмет, избрал философия. Скоро съжалил за този си избор.

Професорът бил много скучен. Първият ден говорил за Дейвид Хюм, след това за Емануел Кант. И Спроул бил толкова отегчен, че седял най-отзад и вместо да слуша тези скучни лекции, четял проповеди на Били Греъм.

Но скоро след това професорът изнесъл лекция върху Св. Августин и неговата концепция за сътворението на вселената. Това грабнало вниманието на Спроул и той се заслушал. Професорът говорил, че според Августин Всесилният Бог е сътворил вселената ex nihilo, от нищото. Той не просто оформил предварително съществуваща материя, но от нищото създал цялата вселена.

Той го направил чрез „божественият фиат“. Спроул помислил, че професорът говори за италианската кола, но се оказало, че fiat на латински означава „нека да бъде“. Лекторът казал, че Бог е извикал в съществуване вселената чрез силата на Своя глас, казвайки „Нека бъде светлина“.

Спроул не вярвал на ушите си. За него това било като повторно обръщение, като откровение за трансцедентното величие и сила на Бог. И той излязал от залата, слязал долу при администрацията на колежа и се записал да следва философия. Защото очите му се отворили за Божията сила, който може да сътвори целия свят чрез своето слово.

Тази сила отговори на молитвата на стотника. Същата тази сила подейства на кръста, победи смъртта и възкреси Исус Христос. Днес Той е жив отдясно на Отца и ходатайства за нас пред Отца. Затова Неговата сила е и на наше разположение така, както беше на разположението на стотника.

Познаваш ли силата на словото на Исус?

Молитва.

 ______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

21.04.2024 г.

Праведният ще живее чрез вяра (Авакум 1-2)

/проповед/

Как да живеем, когато ни е връхлети лична трагедия?

Когато Израел беше нападнат варварски на 7 октомври от терористи на Хамас, стотици израелци бяха зверски избити, изнасилени и отвлечени. Много от нападателите се обаждат по телефоните на своите родители, за да се похвалят с „постиженията си“.

Един такъв разговор между терорист и родителите му беше публикуван от IDF, може да се слуша в youtube. Терористът се обажда от телефона на убита от него жена в кибуц до границата с Газа. Споделя снимки и казва на баща си да провери съобщението, което му е изпратил в WhatsApp, за да види снимки на всички, които е убил. После се хвали, „Виж колко много убих със собствените си ръце! Твоят син уби евреи! Убих 10 с ей тези ръце. Татко, 10 с ей тези ръце!“ Баща му отговаря, „Слава на Аллах!“

След като научават за „радостната новина“ от нападението, хиляди палестинци илизат по улиците на Газа да празнуват...

Израелският министър-председател Нетаняху излиза с обръщение, в което казва: „Ние бяхме нападнати с най-голямото нападение срещу евреи от Холокоста насам. Този 7 октомври се равнява на 29 дни като 11 септември. Пропорционално все едно някой да нападне Америка и да убие, изгори, осакати, изнасили или обезглави 50000 американци, и да вземе 10000 американски заложници, включително майки и деца.“

След около 5 месеца войната в ивицата Газа продължава. Нетаняху неотдавна заяви, „Израел ще продължава войната срещу Хамас до пълна победа.“

Освен тази война, в Украйна вече повече от 2 години се води война и умират хора. Как би се чувствал, ако това стане днес в България? Ще кажеш, само това ни липсва, и без друго имаме толкова много други проблеми. Живеем в трудни времена.

Затова имаме нужда от силна вяра. И тук на помощ ни идва книгата Авакум. Тя е написана около 605 г.пр.Хр., няколко години преди Юда да бъде завладяна и отведена в плен във Вавилон. Малко по-рано Юда е преживяла духовно съживление по времето на цар Йосия, но при последващите царе запада морално и духовно, преди да бъде завладяна от Вавилон.

Книгата на Авакум се състои само от 3 глави. В тях той тръгва от страх и стига до вяра. Преминава от обърканост към хваление, от тревога към поклонение. За по-задълбочено изучаване върху цялата книга можете да слушате проповедите ни върху Авакум отпреди няколко години. Но тъй като това е една обзорна проповед върху книгата, днес ще се спрем само на някои ключови стихове от първите две глави.

Авакум пише книгата във време на ширещо се беззаконие, липса на правосъдие и насилието срещу беззащитните и онеправданите. Именно поради това в началото Авакум отправя вик към Господа:

Авакум 1:2 „Докога, Господи, ще викам, а Ти не ще чуваш?“

Авакум моли Бог да накаже нечестивите в Юда за беззаконието, грабителството и насилието. И той получава отговор на молитвата си, но отговорът не е това, което е очаквал. Бог му отговаря, че ще изпрати страшните и ужасни вавилонци срещу Юда.

Авакум 1:6-7, 9 „Ето, Аз повдигам халдейците, онзи лют и нетърпелив народ, който прекосява надлъж и нашир земята, за да завладява селища, които не са негови. Страшни и ужасни са те... идат да насилстват; лицата им са насочени напред и събират пленници като пясък.“

Чувствал ли си се някога така? Ти питаш Бог кога ще ти помогне, а вместо да ти се разреши проблема, към него се прибавят куп други неприятности и нещастия?!

Затова, след като чува този изненадващ отговор на Бога, Авакум решава да си припомни някои важни истини за своя Създател.

Авакум 1:12 „Не си ли Ти отвека, Господи, Боже мой, Святи мой!... Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоя съд над нас; и Ти, Могъщи, си ги назначил за наше наказание.”

Когато се сблъскат със страдание и трудности, много християни се отказват от вярата, защото нямат правилна теология. Имат превратна представа за това кой е Бог.

Затова, сякаш за да припомни на себе си, но и на своите читатели кой е Бог, Авакум изрежда 5 важни атрибути на Бога. Той казва, че Бог е вечен и суверен над цялата вселена. Той е Господ или Яхве – личностният Бог на Израел. Нарича Го „Боже мой“, с други думи, заявява, че той е Негово създание. Бог е свят и съвършен. И накрая, Бог е могъщ и всесилен.

По същия начин, когато преминаваме през трудности, ние трябва да си припомним важни истини за Бога – че Той е мъдър, верен, силен, справедлив и благ. Иначе рискуваме да продължаваме да поставяме под съмнение кой е Той.

Много хора казват, че вярват в Бог, но всъщност не вярват в Бога на Библията. В някои църкви поучават, че ако вярваш в Бог, си имунизиран от нещастия. Ще бъдеш благословен с добро здраве и финансов просперитет.

Това е благовестие на евтината благодат. Това е по-скоро ню ейдж учение, но не и християнство. Ако вярваме само когато всичко върви по мед и масло, за какво ни е вярата тогава?!

Ето какво казва ап. Павел: „бил съм повече в труд и бичувания прекомерно, в тъмници още повече, много пъти и на смърт.” Той е бичуван, бит с камъни и тояги, претърпял е корабокрушения (2 Кор. 11:23,25).

В кой Бог вярваш?

Други хора вярват в бог, но техният бог е много малък. Затова разчитат на своите сили и рядко се сещат дори да се молят на Бог!

Знаеш ли какво щеше да се случи, ако Мойсей се беше замислил от какво се нуждае, за да изпълни Божията заповед да поведе народа на Израел към Обещаната земя? За храна за 3,5 милиона, колкото вероятно бяха тогава израелтяните, му трябваха 1500 тона храна, 4000 тона дърва за огън и 42 милиона литра вода на ден. И то в пустинята! Вие сметнете колко прави това за 40 години.

Мислите ли, че Мойсей е седнал да изчислява логистиката за пътуването, преди да изведе народа от Египет? Той имаше вяра, че Бог ще се погрижи за всичко, защото вярваше в един велик Бог.

В кой Бог вярваш?

Ние не знаем защо Бог допуска страдание в живота ни. Точно тогава, когато сме объркани и безпомощни, Авакум ни напомня да изповядаме основните библейски истини:

Бог е добър. Бог е свят. Бог е справедлив. Бог е всезнаещ. Бог е любов. Бог е вечен. Бог не прави грешки. Исус Христос е Божият Син. Исус умря на кръста и възкръсна от смъртта.

Възнесе се на небето. Един ден ще се върне на земята. Той изпрати Святия Дух, който е третото лице на Троицата. Аз съм запечатан с Духа. Бог е винаги с мен. Всичко съдейства за мое добро и за Божия слава. Бог ще завърши делото си в мен.

Дори само като казвам тези изречения, моята вяра укрепва!

Нашата вяра не е сляпа вяра. Бог се радва, когато децата Му търсят отговори за вярата си. Но не можем да знаем всичко. И не всички отговори идват веднага. Както казва Августин, „Разбирането е награда за вярата. Затова, стреми се не да разбереш, за да повярваш, а вярвай, за да можеш да разбереш.“

След като си припомня кой е Бог, Авакум естествено стига до най-важния въпрос, който го измъчва:

Авакум 1:13 „Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да търпиш беззаконието. Защо тогава гледаш злодейците? И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?” (ст.13)

Когато Бог разкрива своя план да изпрати безмилостните и арогантни вавилонци за осъждение на Юда, Авакум не може да повярва.

„Господи, знам, че изпращаш това наказание за нас и то е за наше добро. Но защо халдейците? Не са ли те още по-нечестиви от нас? Те са жестоки варвари, за тях човешкият живот не струва нищо. (ст. 16). Не можеш да допуснеш тези нечестивци да ни завладеят! Твоят лек е по-лош от болестта ни!”

Понякога ни се струва, че лекарството е по-лошо от болестта.

Ние често мрънкаме, че Бог не е справедлив към нас. Но Божията аритметика не е като нашата аритметика. За нас Бог често действа парадоксално, но какъв Бог щеше да е Той, ако можехме да отгатнем неговите ходове и да предвидим неговите решения?

„Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ.” (Исая 55:8).

За Авакум и най-грешните юдеи са „по-праведни” от „нечестивите халдейци” (ст.13).  За святия Бог всички ние сме грешни. За Авакум има степени на праведност. За святия Бог нашата себеправедност е като мръсна дреха. „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.” (1 Йоан 1:8)

Много невярващи днес питат: защо ако Бог е любящ и всесилен, допуска толкова много хора да страдат? Това е труден въпрос, особено ако човекът който го задава преминава през лична трагедия. 

Боже, защо допусна детето ми да стане наркоман? Защо гледаш безучастно, когато съпругът ми се напива и налита да ме бие? Защо мълчаливо гледаш как баща ми да страда от деменция?

Авакум искаше да знае защо Бог изпраща такова наказание на Израел. Днес, повече от 2 години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, много украинци се питат защо това се случи. И искат да знаят колко още ще продължава.

Авакум също зададе въпроса докога Вавилон ще напада и завладява другите народи.

Авакум 1:17 „Но дали затова ще изпразва мрежата си и непрестанно ще избива безмилостно народите?”

Авакум сравнява Вавилонската армия, предвождана от Навуходоносор с рибар, който лови риба, изпразва мрежата и пак я хвърля в морето. Вавилон завладява град след град, народ след народ и нищо не може да го спре. За него хората са като рибите, а мрежата е в ръката му. Познай кого ще улови той сега? Юда!

В лицето на това покъртително зло, Авакум се чуди кога ще свърши всичко това? Няма ли някой да спре Вавилон? 

Често и ние задаваме тези въпроси: Господи, докога ще се боря с толкова трудности в живота си? Ако само знаех кога ще свърши, би било по-лесно. Но ако не му се вижда края, не виждам как ще живея.

Авакум е искрен в своите въпроси към Бога. Не се крие зад заучена набожност. Той вярва в Бога, Той е уверен в своята вяра, но има сериозни въпроси, на които търси отговор.

Тогава идва решението. Какво е то?

Авакум 2:1 „На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата.”

В един момент Авакум решава да спре да говори за проблемите си и да позволи на Бог да говори. Подобно на часови, който стои на поста си, той застава в своята „кула“ в очакване на Божия отговор.

Не знам колко дълго Авакум е чакал. Но знам, че накрая Бог е отговорил.

При кого отиваш за сила и подкрепа, когато преминаваш през трудности? Може да отидеш да се оплачеш на приятел. Moже да отидеш на психиатър.

Един човек ходил на психиатър 15 години. И след толкова много терапия бил толкова гневен, егоцентричен и злобен, колкото първия ден, когато отишъл на терапия. Психиатърът му показал как емоционалните рани от детството афектират живота му на възрастен, но това не го променило.

Защо? Защото ние се нуждаем не от информация, а от трансформация. Нашите най-големи проблеми не са психологически, емоционални или социални. Със сигурност не са политически. Нашите най-големи проблеми са духовни.

Можем ли да се довериш на Бог? Чакаш ли Неговия отговор?

Когато го направиш, отговорът ще дойде, рано или късно. Мълчанието (1:13) ще бъде заменено с говорене (2:1).

Авакум отиде при Бог и Божият отговор не закъсня. Какъв беше той?

Бог каза на Авакум, че съдбата на враговете на Юда е в Божиите ръце. И каква ще е тя? Във 2 гл. Бог дава пет „горко”, които говорят за 5 явни грехове на Вавилон, за които той ще бъде наказан. Той ще отговаря за своите алчност, арогантност, кръвополитие, неморалност и идолопоклонство.

Ние вярваме в справедлив Бог. Бог показа на Авакум, че Вавилон ще бъде осъден. Всеки накрая ще си получи заслуженото, включително империите – и днешните такива.

Грабителят ще бъде ограбен, обиращият ще бъде обран, плячкосващият ще бъде плячкосан, проливащият кръв ще пролее собствената си кръв, изкусителят ще бъде изкусен, изтребителят ще бъде изтребен. Който копае яма, сам ще падне в нея; и който събаря ограда, него змия ще ухапе. (Екл. 10:8)

Но какво да правим докато Бог въздаде справедливост?

Нека прочетем ст. 4.

Авакум 2:4 „Ето, душата му се надигна, неспокойна е в него; а праведният чрез вяра ще живее.”

Какво означава всичко това за теб и мен?

Какво да правя, ако чужд агресор разруши дома ми? Праведният чрез вяра ще живее.

Какво да правя, ако отвлекат семейството ми в плен? Праведният чрез вяра ще живее.

Какво да правя, когато ме убиват? Праведният чрез вяра ще живее.

Осуалд Чеймбърс казва: „Вярата в моето избавление не е вяра в Бог. Вярата означава – без значение дали съм физически избавен или не, да се държа за убеждението, че Бог е любов. Някои неща се научават само в огнената пещ.“

Праведният ще живее чрез вяра.

За апостол Павел този стих е благата вест в синтезиран вид. Той го цитира два пъти, за да покаже че благата вест на Исус Христос има своя преобраз в Стария завет.

1500 години по-късно този стих помага на Мартин Лутер да стигне до прозрението, че спасението е по благодат чрез вяра, не чрез дела. Така се стига до Реформацията.

Праведният ще живее чрез вяра.

Вярата ни в смъртта и възкресението на Исус Христос ни прави праведни пред Бога. Ние сме изкупени от греха. Вярата ни в Исус ни дава сила не само да преминаваме през трудностите в нашия живот. Ако Исус е вратата, вярата е ключът, с който я отключваме, за да влезем в Страната на спасението и вечния живот.

Днес насилието, бедствията и беззаконието сякаш се умножават с всеки изминал ден. Но един ден земята ще се изпълни не с насилие, бедствия и беззаконие, а със славата на Господа.

Не знаем какво ни чака дотогава. Но можем да бъдем уверени, че Бог ще отсъди справедливо. И неговата присъда няма да се забави, но ще дойде на Неговото съвършено време. Защото праведният ще живее чрез вяра. Амин!

_____________

11.03.2024

БПЦ "Нов живот" Варна