Показват се публикациите с етикет Бог. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бог. Показване на всички публикации

вторник, март 14, 2023

Непокорният вярващ (Йона 1)



/проповед/

Днес стартираме поредица проповеди върху книгата Йона. Това е уникална книга сред малките пророци в СЗ. Обикновено пророците записват пророческите послания на Бог към народа на Израел или други нации. Тази книга е за живота на пророк Йона, не за неговото послание. Книгата ни поразява със своята искреност – колко от нас биха написали книга за това как сме бягали от Бога в своето непокорство?

Основно действащо лице в нея е Бог, не Йона. В книгата виждаме темата за греха на непокорството, покаянието, благодатта и надеждата. Днес ще разгледаме първа глава от книгата Йона. Темата ни днес е „Непокорният вярващ”.

Според някои тази случка трябва да се тълкува алегорично. Но Библията не се отнася към нея по този начин. Самият разказ е написан като исторически и не съдържа никакво указание, че трябва да се възприема като мит, легенда или алегория.

4 Царе 14:25 споменава Йон като историческа личност, живяла през 8 в.пр.Хр. и пророкувал в Северното царство Израел около 75 г. след Елисей. Това е било време, когато Израел е възвърнал своята сила и просперитет. Цар Йеровоам II успява да победи Сирия, Моав и Амон и с това да установи време на просперитет за царството.

Исус също възприема Йон като историческа личност, като потвърждава, че Йоновата проповед става причина за покаянието на жителите на Ниневия. Исус дори сравнява тази история със собствената си смърт и възкресение: “Защото, както Йон беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. (Мат. 12:40,41)

Но нека видим какви уроци можем да научим от тази глава относно това какво се случва, когато един вярващ се разбунтува против Бога. Първо ще се запознаем с истинската природа на непокорството. После ще разгледаме ужасните последствия и накрая ще видим какъв е трагичният му край.

  1. Истинската природа на непокорството (ст. 1-3)

Йона 1:1-3 “Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.

Истинската природа на непокорството е видна от казаното в ст. 3. “Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие”. Меко казано, съдбата на Ниневия ни най-малко не го интересуваше. Нещо повече, той ги мразеше, тъй като те бяха най-големите и опасни врагове за Израел. Все едно Бог да изпрати един български свещеник да вика пред Високата порта в Цариград през май 1876 г. Турското правителство да се покае за кръвопролитията по време на Априлското въстание.

Затова той реши да тръгне в противоположната посока. Изтегли си парите от банковата сметка, тръгна без да казва на жена си, децата и приятелите, измина цели 80 км до Йопия, купи билет за кораба и изтощен легна да спи в трюма.

Когато ти и аз изберем да не се покорим на Бог, ние тръгваме в противоположна на неговата посока. Но трябва да разберем, че по този начин тръгваме по пътя на Сатана, пътя на непокорството. Исус каза: “Който не е с Мене, е против Мен” (Мат. 12:30а).

Моряците имат една приказка: “На борда на кораба има само 2 неща –труд или смут. Същото се отнася и за християнския живот – в него има или труд, или смут.

Понякога бунтът е явен и открит, както с Йона (Ваня, когато избягва откъщи). Друг път може да е скрит и завоалиран, но си остава бунт (аз, когато просто не общувах с родителите си).

Истинската природа на бунта е, че ние избираме пътя на Сатана, а не Божия път. Ние избираме пътя на бедите, a не на благословението; пътя на тъгата, а не на радостта; пътя на смъртта, а не на живота! Без значение дали това става като вършим погрешно нещо или не вършим правилното нещо, ние избираме, като Йона, да избягаме от Него.

  1.  Ужасните последствия от непокорството (ст. 4-10)

 А.  ЗАГУБА НА ОБЩЕНИЕТО (ст. 5-6).

Йона 1:5-6 „Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.“

Взаимоотношенията на Йона с Бог бяха достигнали толкова ниско ниво, че дори когато животът му беше застрашен, той не искаше да се моли! Неговият бунт бе нарушил взаимоотношенията му с Бог, защото непокорството е грях, а грехът винаги нарушава взаимоотношенията с Бог.

Един ден снабдяването с вода в един университет спряло. Извикали водопроводчик, но той не успял да открие повредата. Обадили се на ВиК и оттам изпратили екип да установи причината. След като минали по трасето на водата най-накрая те открили причината. На км и половина от университета, там където тръбата за университета се свързвала с големия водопровод за града, открили че огромна жаба е заседнала в малката тръба и била запушила притока на вода. Вероятно тя е живяла във водата като попова лъжичка, но когато станала голяма, тялото й заседнало в тръбата. 

Същото става и с нашето непокорство срещу Бога. То може да започне като нещо незначително, но с течение на времето да порасне толкова, че напълно да прекъсне нашето взаимоотношения с Бога. Тогава, подобно на Йона, ще ни бъде трудно дори да се молим на Бога, когато сме във време на нужда!

Б.  ЗАГУБА НА СВИДЕТЕЛСТВОТО (ст.7-10)

Йона 1:9-10 „После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)“

Обърнете внимание на ст. 9 и 10. Когато Йона заяви, че ‘се бои от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата’, за моряците беше трудно да разберат как е възможно той да се бунтува срещу Бога. Свидетелството на Йона носеше всичко друго, само не и слава на неговия Бог.

И днес мнозина тръбят, че са намерили Пътя, Истината и Живота, но понякога е трудно да им повярваме, защото онова което правят не отговаря на онова, което говорят. Както се пееше в онази песен, те ‘не практикуват това, което проповядват’. И не можем да разберем как е възможно да проявяват такова непокорство.

Все едно Асоциацията на сърдечните хирурзи в България да се събере на конференция и да обсъжда колко важно за сърцето е да се храним с нискокалорични храни, а в почивките да набиват чизбургери, кола и пържени картофки.

Или, свещеници които са бивши и настоящи агенти на Държавна сигурност да проповядват в църква без да са се покаяли за това.

Когато решим да се противим на Божията воля за нашия живот, ние ще загубим своето свидетелство за Исус. Исус не само каза: „Който не е с мен, е против мен”. Той добави: „Който не събира с Мене, разпилява” (Мат. 12:30б).

Когато се бунтуваме срещу Бога, вместо да привличаме хората към Исус, ние ще ги отдалечаваме от Исус. Вместо да ги събираме около Него, ние ще ги разпиляваме далеч от Него. И уви, не е нужно да се отдалечим твърде далеч от Бога, за да накърним нашето свидетелство!

Група младежи решили да разгледат въглищна мина. Едно от момичетата била облечена в бяла рокля и другите се опитали да я накарат да се преоблече. Тя се обърнала към един стар миньор, който щял да бъде техен гид и го попитала: „Не мога ли да сляза с бяла рокля в мината?“ Той отговорил, „Нищо няма да ти попречи да слезеш там облечена в бяла рокля, но ще е много трудно да излезеш с оттам с бяла рокля.

Нищо не пречи на християнина да носи със себе си добро свидетелство там, където отива. Но ще му е много трудно да се върне с добро свидетелство от съмнителни места. Още по-трудно ще му е, ако се бунтува срещу Бога и бяга в противоположна посока.

Не е нужно да се отдалечаваме прекалено много от Бога, за да започне свидетелството ни да отблъсква хората от Христос, вместо да ги привлича към Него!

  1.  Трагичният край на непокорството (ст. 11-15)

Йона 1:11-15 „Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.) И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал. И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.“

В цялата първа глава виждаме падението на Йона. Всичко започва, когато той решава да не се покори на Бога. В това движение надолу Йона ‘слезе’ в Йопия (ст.3), ‘слезе и легна в дъното на кораба’ (ст.5), беше изхвърлен долу в морето (ст. 15) и потъна още по-надълбоко, докато не го погълна ‘голяма риба’ (ст. 17). Неговото непокорство го доведе до най-дълбоко отчаяние.

„Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление.” (Гал. 6:7-8а)

Не можеш да посееш лоши навици и да пожънеш добър характер; не може да посееш нечестност и да пожънеш почтеност; не може да посееш жестокост и да пожънеш милост; не може да посееш алчност и да пожънеш щедрост; и не можеш да посееш непокорство против Бог и да пожънеш благословение от Бог. Йона пося непокорство, затова и пожъна унищожение!

Той беше толкова отчаян и безнадежден, че когато го попитаха какво да направят, за да се успокои морето, вместо да се обърне с покаяние към Бога, той предпочете да бъде изхвърлен в морето и с това да сложи край на живота си!

Най-парадоксалното е, че точно с този си акт той се превърна в преобраз на Исус. Той беше готов да жертва живота си, за да спаси моряците. По същия начин Исус пожертва живота Си, за да спаси света. Йона бе „погребан“ в корема на риба и бе „възкресен“ на третия ден. Исус бе погребан в гроб и бе възкресен на третия ден.

Но Йона направи това от отчаяние. Тъй като бе избрал да бяга от Бога, източника на всяка надежда, той достигна до безнадеждно заключение. Докато Божиите деца ще имат винаги надежда за вечността в Христос, трагичният край на християнина който се бунтува против Бога е този, че той ще загуби своята надежда в този живот!

Каква трагедия е да очакваш прекрасен живот на небето, но да трябва да понасяш окаян живот на земята!

Коркова тапа, поставена във вода ще плува на повърхността на водата. Ако я потопите на 3 м под водата, или на 15 м, или дори на 30 м под водата и след това я пуснете, тя ще изплува. Но ако я пуснете на 60 м дълбочина, не може да изплува. Коркът ще поеме водата поради налягането, упражнено върху него и ще натежи.

Същото е и с християнина, който потъне до дълбините на непокорството и греха. Колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-малка е вероятността той да изплува и да възстанови правилните си взаимоотношения с Бог. Налягането, упражнявано от продължителното непокорство може до такава степен да разруши съвестта на християнина, че той да се намери в дълбините на отчаянието!

Заключение: Но обърнете внимание на ст. 17. Бог не желаеше да остави Йона да умре в дълбините на морето. По същия начин Бог не желае ти или аз да загинем в дълбините на отчаянието.

Бог работи в живота на Йона, за да го призове от живот на непокорство към живот на покорство; от живот на отчаяние към живот на надежда; от живот на беди към живот на благословения; и той ще направи същото със Своите деца днес. Библията казва: „Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.” (Евр. 12:6).

Както някой беше казал, „Понякога трябва да ни повалят по гръб, преди да погледнем нагоре”. Бог трябваше да повали Йона на гръб, за да го накара да погледне нагоре. И той ще направи същото с децата си днес!

Един наш познат във Варна, завършил студент, повярва чрез студентската група. Но реши малко след дипломиране да престане да ходи на църква. Когато говорих с него, той ми каза че църквата е прекалено свята за него, той се чувства прекалено грешен. Това звучи като смирение, но всъщност е прикрита гордост. С други думи, той казваше, че жертвата на Исус на кръста не беше достатъчна, за да покрие неговите грехове.

Той живя в бунт няколко години. След няколко седмици го срещнах. Каза ми, че вече е тръгнал на църква, защото бил паднал толкова ниско, че достигнал дъното. Очевидно той беше паднал по гръб и беше погледнал нагоре, слава на Бога.

Има ли област в твоя живот, в която живееш в бунт с Бога? Не чакай да бъдеш повален по гръб на земята, за да погледнеш нагоре! Изповядай непокорството си срещу Бога и поискай неговата прошка! Същият Бог, който даде на Йона втори шанс, иска да даде втори шанс и на тебе.

Може би вече си повален по гръб на земята. Подобно на Йона ти си достигнал дъното! Не се отчайвай! Бог може да те освободи от безнадеждността на корема на рибата и да те положи на сушата на правилните взаимоотношения с Него. Той може да го направи, ако изповядаш греха си, ако се покаеш за своето непокорство и отново се посветиш да живееш за Негова слава.

______________________

12.03.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна


понеделник, септември 19, 2022

Къде е Бог, когато преминавам през депресия?

 /проповед/



Един бизнесмен на смъртния си одър извикал приятеля си и му казал: „Пешо, искам да ми обещаеш, че когато умра, ще кремираш тленните ми останки.“ Пешо казал, „И какво искаш да направя с въглените?“ Той отговорил, „Просто ги сложи в един плик и ги изпрати по пощата на НАП.“ На плика напиши, „Сега вече имате всичко.“ Колко депресиращо!

Една учителка казала на децата, „Ученици, в живота на мравките има един чудесен пример. Всеки ден мравката отива да работи и работи цял ден. Всеки ден мравката е заета. И накрая какво става?

Малкият Иванчо казал, „Някой стъпва върху нея.“

Може би някой от тук присъстващите днес също се чувства така, сякаш е настъпан от някои хора или обстоятелства. Може би някой и сега преминава през депресия.

Moже би ти сега се чувстваш тъжен, празен, без надежда, обременен... Може да е лека депресия, а може и да е клинична, съпътствана с други симптоми като потиснато настроение, загуба на интерес, загуба или наддаване на тегло, безсъние, безпокойство, умора, чувства на вина, трудна концентрация, суицидни мисли.. Ако тези симптоми продължават седмици наред, може да става въпрос за клинична депресия.

Често причините са физически, като ниска захар и желязо, хормонален дисбаланс, липса на сън. Жените по-често се депресират от мъжете и една от причините е, че те преминават през повече физически промени в тялото си от мъжете.

Ако преминаваш през депресия искам да ти кажа, че това не срамно. Много хора в Библията също са били депресирани.

Като водач на Израил, Мойсей често изпадаше в депресивни мисли. Мине не мине ден, и някой все се оплакваше за нещо. „Искаме вода!‘ „Умираме от глад“. „Искаме нормална храна, мразим тази манна!“ Ако си заобиколен от тайфа хронични мрънкачи ще е трудно да не се депресираш.

Йов също беше депресиран. Той изгуби всичко и прокле деня, в който се е родил.

Йов 3:11 „Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?“

Давид беше депресиран.

Псалм 6:2-3 „Смили се над мене, Господи, защото изнемощях; изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми. 3 Също и душата ми е твърде смутена; но Ти, Господи, докога?“

Апостол Павел беше депресиран. Във 2 Коринтяни 12 научаваме, че на него му е даден трън в плътта, вероятно за да го държи смирен. Но Павел не харесваше този трън. Никой не обича тръни, които са забити в тялото им или в духа им. Павел каза, че това е пратеник от Сатана, изпратен за да го измъчва.

Ние не знаем какъв е бил този трън, но знаем, че Бог е позволил на Сатана да измъчва Павел, както позволи на Сатана да измъчва и Йов. Сатана не може да работи срещу един вярващ без позволението на Бог.

Това би трябвало да ни успокоява. Защото Сатана е впрегнат и Бог дърпа юздите, когато види, че той се самозабравя.

Почти всеки се среща с депресията. Но депресията може да бъде победена! Бог чува нашите викове и отговаря на нашите молитви.

Псалм 40:1-2 „Чаках с търпение Господа; и Той се приклони към мен; и послуша вика ми, 2 и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта...“

За Йов се казва, че в края на живота си той беше благословен повече, отколкото в началото. Бог утеши и Павел с думите, „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ (2 Коринтяни 12:9)

Както казва един проповедник, „Бог не даде на Павел обяснение, а надежда.“ Ние не живеем с обяснения, а с надежда! Каква беше надеждата, която му даде? Че Неговата благодат ще му помага и укрепва в болката.

Божията благодат е достатъчна и за нас. Нужно е да се доверим на това Божие обещание и да се молим. Депресията не е приятно преживяване, но с Божията благодат тя може да бъде преодоляна.

Но как на практика може да стане това?

Първо, спри да се оплакваш.

Веднъж чаках на опашка за регистриране на коли. Там имаше един мъж, който непрекъснато мърмореше – колко бавно работят служителите, как закъсняват да отворят след почивката, как компютрите им все забивали...

„Оплакването е като лош дъх, забелязваш го, когато излиза от устата на някой друг, но не от твоята собствена уста.“ – Уил Боуен.

Някои хора не могат да живеят, без да мърморят и да се оплакват.

Филипяни 2:14 „Вършете всичко без да се оплаквате или спорите.“ (Съвременен превод)

Бог ни заповядва да спрем да се оплакваме за всичко. Мърморенето и оплакването само влошава нещата, не ги подобрява. Оплакването не е угодно на Бога. Бог не се впечатли, когато народът на Израил се оплакваше.

Апостол Павел казва в 1 Коринтяни 10, че макар и всички израилтяни да са били свидетели на чудесата и да са яли манна, Бог не благоволи в повечето от тях. Причината? Защото роптаеха. Затова „ги повали с мор в пустинята“. (ст. 5)

Бог не обича роптаенето и натякването, особено когато днес живеем по-добре от всякога. Освен това, помни че когато си изкушен да разкажеш за своите неволи на други хора, половината не се интересуват от това, а останалите се радват, че най-накрая си получил това, което заслужаваш J.

Вместо да се оплакваме за това, което нямаме или което не ни харесва, по-добре да видим какво имаме и да благодарим на Бога за него.

Eдин тийнейджър гледа смартфона си от миналата година и си мисли, че вече е остарял, иска нов. Друг човек използва обикновен мобилен телефон от 10 години и е благодарен, че го има. Това е разликата между негативното и позитивното мислене. Ако се фокусираме върху доброто, това ще ни помага да преодоляваме депресията в живота.

Когато чета коментарите на много хора във фейсбук, понякога си мисля, че ние сме нация от оплаквачи. Оплакваме се за най-малкото нещо! В същото време, за два месеца работа с украинци не чух едно оплакване от тях, а те са във война!

Понеже мърморенето и оплакването е в кръвта ни, около нас все ще се намерят хора, които да ни обезсърчат с негативизма си. Според едни изследвания 77% от всичко, което мислим е негативно и контрапродуктивно за нас. Децата чуват от родителите си „Не, не може“ 148,000 пъти преди да станат на 18 г. Ние подсъзнателно сме програмирани да мислим негативно.

Ако има такива хора в твоето обкръжение, по-добре разреди срещите с тях. Отделяй се от тези, които те унижават или събарят емоционално или духовно.

Притчи 12:26 „Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.“

1 Коринтяни 15:33 „Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Избирай приятелите си разумно. Не е добре да си с негативни хора. Ясно е, че не можеш да ги избягваш напълно, но доколкото зависи от теб, стой далеч от тях.

Първо, спри да се оплакваш. Второ,

Настрой  се на правилната честота.

Коя телевизия гледаш? Може би Ринг Тв, ако си фен на спорта. Или History Channel, ако се интересуваш от история, или National Geographic, ако си падаш по природата. Без значение кой е любимият ти канал, би трябвало да си на честотата на Бога и да останеш на нея цял живот.

Хората гледат много предавания и се мислят за много интелигентни. Вярно е, много от тях имат забележителни познания в някои области. Аз съм удивен колко много неща някои хора знаят и помнят, когато гледам „Последният печели.“ Но в редките случаи, когато им задават въпроси върху Библията, обикновено не знаят отговорите. Защо? Защото не са я чели!

Както казваше един мой познат, не е умен този, който чете много, а този, който знае какво да чете. Никой не е истински образован, докато не познае Бога чрез Неговия Син Исус Христос.

Mного наши сънародници твърдят, че вярват в Бога и са християни. Но когато ги запиташ как си представят Бога, обикновено отговорът е, „Той е сила.“ И аз си мисля, по какво този отговор се различава от отговора на атеиста, който твърди, че вселената е продукт от действието на слепи, хаотични сили?

По думите на п-р Симеон Попов, „Има някаква сила“ е жалко обяснение на съществуването на Бога. Днес се говори много за възобновяеми източници на енергия като вятъра и слънцето. Вятърът е въздух, който когато се превърне в урагани и тайфуни става велика сила.

Атомната енергия е сила, която едновременно пленява и ужасява човешките умове. В момента има голяма опасност от авария в най-голямата АЕЦ в Украйна, „Запорожие“ поради това, че тя беше обстрелвана от ракети. На територията на централата се намират руски войници, а сградата се използва и като склад за военна техника...

Атомът е сила. Тогава защо не изградим капище и да се покланяме на бог „Атом“?!

Всички тези сили обаче се подчиняват на физически закони. Но има една Сила, или по-скоро една Личност, която е създала тези закони. Която управлява природата и движи историята към нейния край, второто идване на Божия Син Исус Христос.

Други си представят Бог като беловлас старец, като „дядо Боже“, който е полегнал на облак и наблюдава безучастно какво става на земята в компанията на ангели. Това е абсурдна идея, дължаща се на покъртителна непросветност.

Богът на Библията е триединен личностен Бог, който като бащата в Лука 15 глава чака блудните синове и дъщери да се върнат при Него, за да ги дари със своите добри дарове.

Матей 7:11 „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!

Нещо, което ми помага, когато съм потиснат е увереността, че имам един Баща, който ме обича безусловно. Той не си затваря очите пред моите провали, но също така няма да ме осъди, защото съм в Христос. Той знае всичко за мен и ме обича въпреки моите грешки.

Той знае за всичко, през което преминаваш. Съчувства ти, когато страдаш, когато те боли и когато плачеш. Той може да ти помогне, когато си депресиран. Но как можеш да се свържеш с Него?

Ние се свързваме с Небесния си Баща чрез Неговия Син Исус Христос.

Йоан 14:6 „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“

Римляни 5:1 „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ние се свързваме с Бог Отец чрез вяра в Господ Исус Христос и като се предадем на Него. Вярваш ли, че Исус е Синът на живия Бог? Вярваш ли, че Той умря на кръста, за да те спаси от твоите грехове?

Ако вярваш, предай живота си на Него и се покорявай на Неговите заповеди. Вземи водно кръщение, чети Словото, моли се, изпълвай се с Духа Му и Го остави да те води.

Дотук казахме, че ако искаме да победим депресията, трябва да спрем да се оплакваме и да сме настроени на честотата на Бога.

Трето, фокусирай се върху другите хора, не върху себе си.

Много често нашите мисли егоистично са насочени само към нас самите. Един известен автор на романи срещнал стар приятел. След като се разхождали два часа, писателят казал, „След като говорихме достатъчно дълго за мен, нека поговорим за теб! Какво мислиш за последния ми роман?“

Всеки път, когато се фокусираме върху себе си, губят не само хората около нас, но и самите ние! Докато беше на земята, Исус Христос беше загрижен за другите:

Матей 9:36 „А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“

Като последователи на Исус Христос, ние също трябва да сме загрижени за другите.

Римляни 12:15 „Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат.“

Известната певица Мадона казва в едно интервю, „Може да си мислите, че животът ми е очарователен. Аз съм богата и известна. Имам талантлив и великолепен съпруг, и две красиви деца. Мога да продължавам... Но ако виждате само това, не виждате цялата картина. Аз също имам моменти на съмнения и слабости... Моменти, когато сплетнича и завиждам.“

Според Мадона, лекът за тази болест е добротата. „Когато си депресиран или се чувстваш хванат в капан, излез от себе си и направи нещо добро за някого“, пише тя. „Може да е просто да кажеш една добра дума или да прегърнеш някого.“

С много неща може да не сме съгласни с Мадона, но тук тя казва нещо, което ние би трябвало вече да знаем. Бог ни е поставил тук, където сме, за да благославяме другите.

Бог ни е поставил тук, за да си помагаме един на друг... за да показваме любов един към друг. И когато благославяме другите, благославяме и себе си.

Притчи 11:25 „Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.“

Бог иска ние да сме глътка свеж въздух за другите. Да сме лекарството, което лекува болни сърца.

Един проповедник отишъл за риба. Цял ден се опитвал, но не хванал нищо. Накрая видял един стар рибар, чиято чанта била пълна с риба. Попитал го как е успял да улови толкова много риба.

Старият рибар отговорил: „В риболова има три правила, които трябва да следваш: първо, гледай да си колкото се може по-незабележим; второ, гледай да си още по-незабележим; трето, гледай да си съвсем незабележим.

Проповедникът се отдалечил, размишлявайки върху казаното от стария рибар. Казал си, „Това е най-добрият съвет, който съм чувал, за да стана успешен ловец на хора. Трябва да съм колкото се може по-незабележим и да направя Исус Христос видим от всички.“

И това е най-добрият съвет, който знам за това как да се отървем от депресията в живота си. Да престана да мисля за себе си и да изпълня ума си с мисли за Христос и другите. Колкото повече се уча да обичам Христос и другите, толкова по-малко депресиран ще съм аз.

Нека се помолим.

 __________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

18.09.2022 г.

понеделник, януари 17, 2022

Кой си ти, Исус?


 Увод

Две близначета си говорили в утробата. Едното казало, „Вярваш ли в живота след раждането?“ Другото казало, „Разбира се, трябва да има живот след раждането, иначе какъв е смисълът да сме тука изобщо?“ Първото отговорило, „Аз не вярвам, защото никой не се е връщал от онзи свят, за да ми каже.“

Когато питам хората вярват ли в Бог, много от тях казват, „Не знам дали има Бог, не съм го виждал. Никой не се е връщал от онзи свят, за да ми каже има ли Бог или не.“

В училище учат децата на Библейски „легенди“ – за раждането на Исус Христос, за възкресението на Лазар, за смъртта и възкресението на Исус. На християнски празници по телевизията разказват за Библейския „мит,“ свързан със съответния празник. Има и такива, които вярват, че Исус е бил просто човек. А един мой приятел е убеден, че Исус е бил трак!  

По пътя към Ерусалим Исус попита учениците „Кой съм аз?“. И това е въпросът, на който всеки човек трябва да си отговори. Кой си ти, Исус?

И когато зададе този въпрос, Той получи различни отговори.

Матей 16:13-17 „А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син? А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Йеремия или един от пророците. Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата.

Едни казаха, че Исус е Йоан Кръстител, защото и Исус, подобно на Йоан, проповядваше покаяние от греховете. Но Исус беше много по-велик проповедник от Йоан и говореше с много по-голям авторитет. Йоан каза, че Исус е Този, Който беше преди него, на Когото той не е достоен да развърже ремъка на сандалите Му.

Други оприличиха Исус на Илия, защото и Илия вършеше чудеса и когато се молеше, небето се отваряше и затваряше. Исус също вършеше чудеса и имаше близко общение с Отца Си, и разговаряше с Него в молитва.

Някои пък го помислиха за Еремия. Еремия беше плачещият пророк, защото скърбеше поради греха на Юда и надвисналото над нея осъждение. Исус също се насълзяваше, когато виждаше тълпите като овце без пастир или когато видя своя приятел Лазар умрял.

Но всички тези предположения бяха погрешни, защото не може да сравним Исус с никой човек. Той е уникален, превъзходен, Име над всяко друго име, Богочовек, Цар на царете и Бог на боговете.

И тогава Исус попита учениците, „Да оставим другите, вие какво казвате?“ Защото не може други да отговорят вместо теб. Може да отлагаш, но не можеш да се криеш вечно, трябва да отговориш на този въпрос.

Много хора казват, че Исус е измислица, легенда. Но днес вече е невъзможно човек да се придържа към тази позиция. Защо? Защото за съществуването на Исус има повече исторически доказателства, отколкото за кой да е друг човек е световната история.

Кои са доказателствата, че Исус е бил историческа личност? Първо, има извънбиблейски доказателства. Римският историк Тацит говори пряко за Исус. Римският историк Светоний говори косвено за Него. Еврейският историк от първи век Йосиф Флавий казва следното, когато говори за Пилат Понтийски: „По същото време живя един Исус, мъдър човек, ако е редно да го наричам човек, защото той вършеше чудеса и учеше хората, които приемаха истината с радост. Той привлече много евреи и много езичници.” След това продължава и говори за Неговото разпятие и предполагаемо възкресение.

Има толкова много доказателства, че днес никой сериозен учен не се съмнява в историческия факт на съществуването на личността Исус Христос. Така че, теорията че Исус е легенда просто е несъстоятелна.

Ние знаем, че Исус е имал човешко тяло – хранил се е, пиел е, изморявал се е, изпитвал е болка, имал е човешки чувства – любов, радост, тъга. Израснал е в семейство, получил е занаят, имал е работа, бил е изкушаван, преживял е тежки загуби, страдал е, бил е измъчван и е умрял.

Много хора днес биха казали: „Добре, бил е просто един човек. Може би е бил велик религиозен учител, но нищо повече.”

Този скептицизъм на нашите сънародници прилича на отношението на съвременниците на Исус. Евреите са били страстни монотеисти. От всички народи е било най-трудно някой да убеди тях, че Исус е бил нещо повече от човек. В крайна сметка много от сънародниците Му са били убедени в Божествената Му природа от Неговото учение и Неговия живот.

Нека ги разгледаме накратко тук.

1.    Неговото учение.

То е най-чудното учение, което някога светът е познавал. То се съсредоточава върху самия Него. Повечето велики религиозни учители казват, „Не гледайте мен, гледайте Бога.“ A Исус, най-смиреният и най-скромният човек, който някога е живял, когато сочеше Бога на хората, сочеше Себе Си. Той каза: „Никой не идва при Отца освен чрез Мене.” (Йоан 14:6)

Всички хора чувстваме глад. Но ние изпитваме не само физически глад. Ние имаме и духовни нужди. Наричаме ги духовен глад. Според Фройд хората са гладни за любов. Юнг смята, че хората са гладни за сигурност. Според основателя на индивидуалната психология Алфред Адлер, хората са гладни за значимост. Исус казва: Аз съм хлябът на живота. Тоест, Той казва, че само когато повярваме в Него можем да удовлетворим духовния си глад.

Днес живеем във време на двугодишна пандемия, на икономическа несигурност, енергийна криза, на засилващо се отчуждение и самота. Много хора са депресирани, обезверени и отчаяни. Не виждат светлина в тунела. На тях Исус казва: Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Аз израстнах като атеист. Търсех щастието, но се лутах и не знаех къде мога да го намеря. Чувствах се като в игра на сляпа баба, в която с вързани очи трябва да намеря предмет или човек в стаята. Когато повярвах в Исус, изведнъж превръзката на очите ми падна и започнах да виждам светът и хората такива, каквито са. Престанах да се лутам в тъмното и започнах да стъпвам уверено в светлина.

Исус е твърдял, че прощава грехове, че приема поклонение, че ще възкръсне от смъртта, че е Съдията на света и че в Него съществува самият живот на Бога. Това са индиректни твърдения за Неговата Божествена природа. В края на своя земен живот Исус казва, „Аз съм пътят, и истината, и животът.“ (Йоан 14:6) Никой преди или след Него не е говорил така.

Мохамед е казвал кой е пътят, по който трябва да вървим. Буда твърдял, че е открил как да се справим със страданието. Но за разлика от тях, Исус не казва кой е пътят, а „Аз съм пътят“.

Това ни изправя пред голяма дилема. От една страна виждаме непостижимия пример на Исус и Неговият живот. На превъзходното му нравствено учение. От друга страна се замисляме дали подобно твърдение не идва от някой неуравновесен мегаломан, ако то не е истина.

Клайв Луис казва: „Ако отидехте при Буда и го попитахте, „Ти син ли си на Брахман?“ – той щеше да каже, „Сине мой, ти още си в долината на илюзията.“ Ако отидехте при Сократ и го попитахте, „Ти Зевс ли си?“ – той щеше да ти се изсмее. Ако отидехте при Мохамед и попитахте, „Ти Аллах ли си?“, той първо щеше да раздере дрехите си, а след това щеше да те обезглави.

Ако попитахте Конфуций „Ти раят ли си?“ – мисля, че той вероятно щеше да отговори, „Забележки, които не са съзвучни с природата, са проява на лош вкус.“ Другите религиозни водачи казват: това е пътят, това е истината, това е животът. Исус каза, „Аз съм пътят, и истината и животът.“ Той каза, Който е видял Мен, видял е Отца. Който е приел Meн, приел е Отца.“

Едно петгодишно момиченце рисувало картина. Майка ѝ попитала: „Какво правиш?” Детето отговорило: „Рисувам Бога.” Майката казала: „Не бъди глупава, не можеш да нарисуваш Бога – никой не знае как изглежда Той.” Детето отвърнало: „След като свърша рисунката си, всички ще научат!” Исус казва: „Ако искате да знаете какъв е Бог, погледнете Мен.”

В Йоан 10:30 Исус каза, Аз и Отец сме едно. Юдеите, които го чуха, взеха камъни, за да го убият, защото знаеха, че Той твърди, че е Бог. На друго място каза, „Преди Авраам да се роди, Аз съм!“ (Йоан 8:58). Евреите веднага разбраха, че Той претендира, че съществува вечно, защото името „Аз съм“ е името на Бога (Изход 3:14). След Възкресението, съмняващият се Тома разбра, че Исус е Бог и възкликна, „Господ мой и Бог мой“ (Йоан 20:28). И Исус не коригира Тома. Мълчанието в този случай наистина беше признак на съгласие.

2.    Неговият живот.

Исус не само твърдеше, че е Бог. Неговият живот потвърждава истинността на Неговото учение.

Казват, че всички други религии вярват в свещена книга. Християните вярват в Личност. Тази удивителна Личност раздели историята на две – всичко се е случило или преди или след Христа.

Съвременниците му, които са познавали Исус, са били привличани от Неговата магнетична личност. Всички са се тълпяли да го слушат – и млади, и стари, мъже, жени, евреи и езичници. Представяте ли си какво е било да бъдеш край Исус?

Навсякъде тълпи са следвали Исус. Враговете му са се страхували от огромното му влияние. И днес характерът му и примерът му продължават да впечатляват милиони, които не биха се самоопределили като християни. Преди време списание „Тайм” писа: „Исус е най-трайният символ на чистота, саможертва и любов в историята на западното човечество.” Той е еталон за смирение, безкористност и любов.

Наистина, радикалната любов на Исус остава също ненадмината в човешката история. Той обедини Десетте Божи заповеди в две, като ни заповяда да обичаме Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила, и да обичаме ближния си като себе си. На Него принадлежат и шокиращите думи: „Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят.“ (Матей 5:44).

И това бяха не само думи. Исус поучаваше най-висшите стандарти на поведение и за разлика от други учители преди или след Него, ги спазваше. Той твърдеше, че няма грях. Всяка книга на Новия завет показва, че Неговите ученици, които са Го познавали интимно, са били съгласни с това. Дори неговите врагове – Юда, Пилат и фарисеите, не можеха да твърдят нещо различно.

Той беше без грях, но обичаше грешниците. Той демонстрира своята любов към нас в това, че още като бяхме грешници, умря за нас. (Римляни 5:8) На кръста каза за тези, които го измъчваха: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34)

Той вършеше всичко прекрасно. Достоевски Го описва като „безкрайно красив”. Чудесата, които вършеше бяха описани от очевидци в евангелията. Те не доказват Неговата Божественост, но са съзвучни с нея. Той изцеляваше, гонеше демони и съживяваше мъртъвци, и всичко правеше съвършено! Неговите чудеса потвърждаваха Неговото учение.

И тук идва най-интересното. С живота, смъртта и възкресението си Исус изпълни повече от 300 пророчества от Стария завет, изречени от различни хора в продължение на стотици години. Двадесет и девет от тях изпълни в един ден.

Дори да допуснем, че той е бил много умен шарлатанин, който е успял да направи така, че да симулира изпълнение на някои пророчествата, това не би било възможно с всички, защото Той е нямал контрол над много от тези неща. Като например това пророчество на Исая за точния начин на смъртта и погребението Му, писано 7 века преди раждането на Исус.

Исая 53:4,5,9 „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме... И определиха гроба Му между злодеите, но след смъртта Му – при богатия.“

Ако някой все пак смята, че Исус би могъл да предвиди как ще умре, какво да кажем за пророчествата за мястото, на което ще се роди или за Неговото възкресение?

Математически погледнато, вероятността един човек да изпълни само 8 от тези 300+ пророчества е 1 върху 1017. Вероятността един човек да изпълни 48 пророчества е 1 върху 10157. А вероятността един човек да изпълни 300+ пророчества? Това може само Исус!

3.    Доказателства, които изискват присъда.

Преди няколко години излезе от печат на български книгата на Джош и Шон Макдауъл, „Доказателства, които изискват присъда“. Тази книга добавя нови факти към класическите апологетични въпроси и дава отговори и на съвременните предизвикателства към вярата.

Тук ние разгледахме някои от тези факти - извънбиблейски и библейски доказателства за Божествената природа на Исус. И те изискват нашата присъда. Очакват нашия отговор.

Исус попита учениците, „А вие какво казвате, кой съм Аз?“ (Матей 16:15)

Аз също искам да ти задам този въпрос: Кой е Исус Христос за теб?

На въпроса на Исус, Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16:16). Тогава Исус му каза, че това му е било открито от Отца, който е на небесата (ст.17). Само по Божията благодат и с Божието водителство ние можем да отговорим правилно на този въпрос!

Правилният отговор идва чрез Божие откровение, не от човешки предположения. Само Отец на небесата може да открие истината на сърцето ни.

Йоан 6:44 „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“

Не е случайно, че ти си днес тук. Бог е подредил така обстоятелствата в живота ти, че да чуеш това послание. И ти ще трябва да отговориш на въпроса „Кой е Исус за теб?“ Но това трябва да е не просто теоретична вяра, а вяра която да промени твоя живот.

Миналият път п-р Тим даде пример за истинска вяра от живота на прочутия акробат Блонден. Сега искам да ви разкажа една случка от българската история, която показва какво е истинска вяра.

Повечето от нас знаят и са виждали моста над река Бяла, строен от големия майстор Колю Фичето. Но знаете ли историята на неговото построяване?

Валията на Дунавския вилает, Мидхат паша, намислил да направи мост на река Янтра край Бяла. Искал да направи хаир на поданиците си. И възложил строежа на прочутия майстор Кольо Уста Фичето. През 1865 г. майсторът се наел с моста и го построил за две години. Сам изработил две фигури - лъв и двуглав орел - и ги вградил в каменния му парапет.

На откриването на моста Мидхат паша забелязал скулптурните фигури и попитал майстор Кольо Фичето какво означават, а той му отговорил: "Като правех тия фигури, благославях: мостът да бъде як и силен като лъв, да бъде издръжлив и несъкрушим като орел".

Десет години по-късно руските войски спрели до белокаменния мост. Не знаели каква е здравината му, дали ще издържи тежките оръдия и хиляден народ с коне. Повикали майстор Кольо Фичето и го попитали, „Можеш ли да гарантираш, че мостът е достатъчно здрав, за да минем с нашите оръдия?“ За да увери руснаците, че работата му е много здрава и солидно направена, Колю Фичето слязъл, застанал под моста, и дал знак на войските да минат с тежките си оръдия.

Вярваш ли в Исус? Вярваш ли, че Той е единственият мост към Отца и вечността? Кой е за теб Исус? От твоя отговор зависи дали и твоето свидетелство. Зависи дали други ще минат по моста Исус!

Молитва.  
____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна
16.01.2022 г.

четвъртък, март 12, 2020

Библията за коронавируса, тялото и душата

Тези дни получаваме всеки ден инструкции как да се предпазим от коварния вирус COVID-19. Личната хигиена, правилното хранене, ограничаване на контактите - това са все важни неща. Цялото внимание е насочено към това как да защитим тялото си от коронавируса. Четем и следваме сляпо всички съвети, много от които са безполезни. Парализирани сме от страх да не се заразим случайно и да умрем. 
Но не забравихме ли нещо? Правим ли нещо за душата си? Грижим ли се за нейното здраве? Грижата за тялото е важна, но то така или иначе ще умре. Душата е безсмъртна. Ние не сме тяло с душа. Ние сме душа в тяло. Тялото е временна обвивка на вечната ни същност. Интересува ли ни къде ще прекараме вечността? 
Бог е любов. Той иска всички да се спасят. Затова Той "толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. (Йоан 3:16). Но също така Бог е свят Съдия. Той ще съди живите и мъртвите в края на времената. 
Затова Библията ни предупреждава: "Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла." (Матей 10:28) 
Ако си повярвал в Христос, няма причина за паника или страх. "Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесното ни жилище, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен." (2 Коринтяни 5:1)
Но ако досега си отхвърлял свидетелството на християните, не е ли крайно време да се замислиш за съдбата си за вечността? Всички ние сме заченати в грях. По рождение сме врагове на Бога. Докога ще се бунтуваш срещу твоя Създател? Не е ли време да се покаеш и да се помириш с Него?
Как можеш да го направиш? "Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш." (Римляни 10:9).
"Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си – и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." (Колосяни 1:19,20).
Нека се грижим за телесното си здраве, но да направим приоритет грижата за безсмъртната си душа. Страхът от Бога прогонва страха от смъртта и всеки друг страх. 
Апостол Павел, който познаваше лицето на смъртта по-добре от всеки един от нас, е казал: "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. (Филипяни 4:6,7)
Моята молитва е в тези смутни дни на масова истерия Божият мир да пази сърцето и мислите ти в Христос Исус. Нека да не пренебрегваме съветите на лекарите и да уповаваме на Бога за нашето телесно здраве. Но нека също така направим приоритет духовното си спасение и да се подготвим за вечността. Амин!

понеделник, септември 30, 2019

Да нямаш други богове


(Бог няма да свири втора цигулка)
/проповед/
Имате ли домашен любимец? До нас има два магазина за домашни любимци, но ние не сме се отбивали, защото си имаме трима.
Една жена купила папагал от подобен магазин за домашни любимци. Искала да има компания, да има някой, с когото да си говори. На следващия ден донесла папагала в магазина и казала, „Той не иска да говори“. Магазинерът попитал, „Има ли огледало в клетката? Папагалите обичат огледала.“ Тя купила огледало и си тръгнала. На следващия ден пак дошла и казала, „Птицата все още не говори.“ „Имате ли стълба? Папагалите обичат да има стълба в клетката. Когато е щастлив, един папагал говори.“ Тя купила стълба и си отишла.
На следващия ден тя отново дошла и се оплакала, че нито огледалото, нито стълбата накарали папагала да говори. Управителят казал, „Знам от какво се нуждаете, птицата се нуждае от люлка. Люлката ще го направи щастлив и ще говори.“ С не особено голямо желание жената купила люлка и си тръгнала. Но на следващия ден отново се върнала. Имала угрижен вид. Казала: „Папагалът умря“. „Съжалявам, казал управителят, той каза ли нещо преди да умре?“ Жената отговорила, „Да, с тих глас ме попита, не продават ли храна в този магазин за домашни любимци?“
Понякога забравяме най-важното нещо. Днес искам да говоря за най-важното нещо. В следващите 10 богослужения ще разглеждаме Десетте Божи заповеди. Защо е важно да разглеждаме Декалога, както още са известни те?
Първо, Десетте Божи заповеди са част от Божието слово, а както знаем, цялото Слово е боговдъхновено и полезно за поука, изобличение, поправление  и наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16,17). Следователно, трябва да четем и изучаваме и тази част от Словото.
Но това не е единствената причина, поради която ще го направим. Важно е да изучаваме Десетте заповеди, защото те са моралните принципи, от чието спазване зависи бъдещето на страната ни.
Знаете ли, че в Китай властите вече заповядват на църквите да изтрият първата от десетте Божи заповеди, „да нямаш други богове“. Китайският президент Си Дзипин възразява против нея. Ако не се подчинят, църквите биват обвинявани в противодържавна дейност. Същото допреди 30 години беше и в България – нашият бог трябваше да бъде комунистическата партия. Съответно я докарахме до под кривата круша.
Бог даде Десетте заповеди на евреите три месеца след изхода им от Египет (Изход 19:1). Toй заповяда на Мойсей да подготви народа – да им заръча да се осветят, да изперат дрехите си и тогава на третия ден Той ще слезе от Синайската планина, за да им даде напътствия как да спазват завета, който са сключили с Него (Изход 19:10-11).
Изход 19:16-18 „А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, потрепера. Тогава Мойсей изведе народа от стана, за да посрещне Бога; и застанаха под планината. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл в огън на нея; и димът се вдигаше от нея като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше.“
Бог използва специални пиротехнически ефекти, за да обърне внимание на хората към тези важни заповеди. Тези заповеди бяха нужни на Израел, нужни са и на нас днес. Като говори на Израел, Бог се обръща и към нас днес.
Защото Десетте Божи заповеди внасят ред в един хаотичен свят.
Представете си Финал на шампионската лига. За наша изненада камерите показват терен, който не е разчертан с традиционните линии за вратарските полета и централният кръг и линия. Някои футболисти носят футболни екипи, други са облечени с шлемове и имат стикове като хокеисти, а трети – като каратисти. Съдийският сигнал прозвучава и всички започват да играят своя спорт. Настава същински хаос!
Спортни срещи без правила са немислими. Още по-лошо е, когато имаме общество без закони. 
Затова имаме нужда от Десетте Божи заповеди. Забележете, те не се казват „Десетте Божи предложения“, а Десетте Божи заповеди. Те са моралният компас за един деградирал и непрекъснато деградиращ свят. Те дават светлина в духовния мрак. Превръщат слепеца в зрящ човек. Превръщат дивака в човек, носещ Божия образ. Превръщат хората от сбирщина в народ.
Важността на Десетте заповеди е подчертана от включването им и в книгата Второзаконие. Веднага след изреждането на всяка от тях, Мойсей напомня на народа:
Второзаконие 5:22 „Тези думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака със силен глас; и друго не прибави. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мен.“
Бог ги написа на две плочи и ги даде на Мойсей. Бог написа на плочи това, което първоначално бе написал на сърцето на човека. В милостта си Той постави пред очите ни това, което грехът беше изтрил от душите ни. Божиите заповеди трябваше да бъдат написани отново в ума, за да може Святият Дух да напише Христовото писмо не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.“ (2 Коринтяни 3:3).
Според някои учени това е първият прецедент на изписване на текст не с клиновидно писмо или йероглифи, а с букви, защото ако Мойсей е можел да пише, Бог щеше да му каже, „Напиши тези думи.“ Няма доказателства за съществуваща азбука сред народите преди даването на Закона на планината Синай. Изнамирането на буквите най-вероятно е било свръхестествено дело.
Дотук видяхме, че чрез евреите Бог даде на цялото човечество Десетте заповеди, защото те са от изключителна важност за нас. Първите четири се отнасят за нашата любов към Бога и останалите 6 ни казват как да обичаме ближния си.
Затова Десетте заповеди са незаменими за обществото ни. Когато питам хората могат ли да ми кажат десетте заповеди, обикновено отговарят с „не убивай, не лъжи, не кради“. Почти никой не се сеща за първата заповед, а тя е основополагаща за всички останали.
Вече няколко поколения българи са я забравили. Но вижте какво казва
Второзаконие 6:6-7 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“
Бог казва: помнете тези думи и учете на тях децата си. Знаеш ли Божиите заповеди? Знае ли ги твоето дете?
Бог е създал вселената и всички физически закони в нея, като закона за гравитацията. Ако не се съобразяваш с него, ще пострадаш. Ако скочиш от 8-мия етаж, ти няма да анулираш Божия закон, той ще анулира тебе! Десетте заповеди са също Божии закони. Те ни дават пистата, по която да караме колата на живота. Ако ги пренебрегнем, рискуваме да катастрофираме.
Днес ще разгледаме първата от Десетте Божи заповеди. Нека я прочетем:
Изход 20:3 Да нямаш други богове освен Мене.
Тя не случайно е първата. Бог я е сложил на първо място, защото тя е най-важната. 
Заповедта е: поставяй Бог на първо място. Бог казва: Аз искам да съм приоритет номер 1 в твоя живот. Аз не само те създадох, но и дадох Своя Единороден Син да умре за теб! Аз се грижа всеки ден за теб. Да нямаш други богове! Няма да свиря втора цигулка.
Някой ще каже, „Какво означава да нямаме други богове освен Него? Аз мислех, че има само един Бог?“ Обърнете внимание, че думата „бог“ в стиха е написана с малко „б“. Има малки богове, които могат да се струпат в живота ни и да попречат на любовта и посвещението ни на Бога? Това може да е работата, парите, притежанията, интернет, хобито, спорта, децата, образованието.
В нашата страна много хора, включително в правителството и парламента мислят, че ние можем да разрешим проблемите в нашето общество, като заделяме повече средства за образование. Дали това е така обаче?
Един млад човек на няколко пъти бил залавян да краде железопътни релси. От местната община решили, че само образованието може да му помогне, затова гласували да му отпуснат стипендия да следва в университета. Той отишъл да следва и след няколко години се изучил. Излязал от университета и ... откраднал цяла влакова композиция!
Образоването на един грешник без промяна в сърцето му води само до по-умен грешник. Образованието е важно, но не може да разреши моралните проблеми на обществото.
Затова в първата заповед Бог не ни заповяда да уповаваме на образованието или на каквото и да е друго нещо, а да нямаме други богове!
Същото се отнася и за семейството. В живота си ние се нуждаем от здрава основа, за да имаме стабилно семейство. През 2017 г. в България разводите са били 36 % от сключените бракове. Повече от един на всеки три брака умира преждевременно. Защо? Защото липсва здравата основа.
Едно изследване на Харвардския университет показва колко благотворно е християнското влияние върху семейства, които са имали църковен брак, ходят на църква всяка седмица, четат Библията и се молят. Вместо един на всеки 3 брака да завършват с развод, само 1 на всеки 6 брака бива разтрогван. Струва ми се, че в България разводите сред християни са още по-рядко явление.
Божиите заповеди са важни във всяка област от живота! И те винаги са придружени от обещания. Какви са обещанията, свързани с най-важната от Десетте Божи заповеди?
Притчи 3:5-6 „и не се облягай на своя разум. 6 Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“
Един друг превод казва: „Във всичко, което правиш, поставяй Бог на първо място и Той ще увенчае усилията ти с успех.“
Матей 6:33 „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибавя.“
Това е основата за благословен живот.
Как обаче на практика можем да поставим Бог на първо място в живота си? Всеки от нас може да си отговори лесно на въпроса дали Бог е на първо място в живота му. Просто трябва да види къде е Бог в различните области от неговия живот – дали Той присъства в неговото всекидневие, взаимоотношения, финанси, изпитания.
Всекидневие
Колко време от своя ден посвещаваш на Господа?
Ефесяни 5:15,16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“
Имаш ли тихо време с Бога? Храниш ли се със Словото? Пребъдваш ли в молитва – молиш ли се през деня? Ходиш ли редовно на църква? Включваш ли се в служение в църквата?
Представете си мъж, който казва на жена си, че ще прекарва с нея време само един ден в седмицата. Дали тя ще е щастлива? Първата заповед не казва „Да нямаш други богове освен Мене в неделя“, нали?
На първо място, Бог иска да присъства в нашето всекидневие. Той се удоволства, когато ние копнеем за Неговото присъствие във всичко, което правим, дори в свободното ни време.
1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божия слава.“
Ти можеш да поставяш Бог на първо място не само когато четеш Библията, молиш се и ходиш на църква. Бог иска да е на първо място във всичко, което правиш. Дори когато си почиваш. Няма нищо лошо в това да имаш хоби – да ходиш на фитнес, да отглеждаш цветя, да бродираш, да ходиш на лозето или да следиш фейсбук. Но изпитвай сърцето си и виж – това занимание приближава ли те или те отдалечава от Господа?
Моят син и един приятел обичат да ходят на фитнес. Спортът е нещо добро. Но Бог иска ние да тренираме духа си, не само тялото си. Затова много се зарадвах, когато докато говорихме за инициативите които искаме да имаме през тази година, Пеце каза: „Искам със Стефчо да използваме контактите, които имаме, за да свидетелстваме на момчетата, които ходят в залата.“ Бог ни изпраща с мисия дори във фитнес залата!“
Не можем да пъхаме Бог в едно от чекмеджетата на скрина на своя живот. Той иска да е в целия скрин!
Освен във всекидневните ни занимания, Бог иска да е с нас в нашите...
Взаимоотношения
Притчи 13:20 „Ходѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“
Някой беше казал, кажи ми какви са приятелите ти и ще ти кажа що за човек си. Ако се събираш с мъдри, благочестиви, смирени и работливи хора, ти ще започнеш да приличаш на тях. И обратно, ако си губиш времето с лентяи, много е възможно да станеш като тях.
Когато преди няколко дни пристигнахме във Видима за националната среща на нашите църкви, видях на масите пред единствения магазин в селото няколко мъже да пият бира. На другия ден слязохме до магазинчето и тези мъже отново бяха там – седяха и пиеха бира. Като тръгвахме на третия ден някои от тях пак бяха там!
Сигурен съм, че те не са решили изведнъж да правят това. Запознали са се с приятел, който им е повлиял лошо. „Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави“ (1 Коринтяни 15:33). Бог иска ние да се учим от мъдрите.
Това означава ли да нямаме нищо общо с невярващи? Не, разбира се. Ние трябва да търсим възможности да свидетелстваме на тези, които живеят в духовен мрак. Да споделяме благата вест с тях и да ги каним на църква. Същевременно, Бог иска да си подбираме внимателно приятелите.
Има две групи хора, с които трябва да имаме взаимоотношения: такива, с които дружим, за да ни приближават към Бога и такива, с които дружим, за да приближаваме към Бога.
Една друга област, в която е много важно да отдаваме първото място на Бога са...
Финансите
Притчи 3:9-10 Почитай Господа от имота си и от първото на целия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.
От тези стихове разбираме, че когато задържаме десятъка, ние показваме неуважение към Бога. В книгата Малахия 3 гл. Бог обвинява евреите, че като не дават десятъците си, ограбват Него.
В Новия завет Исус потвърди практиката на даване на десятък:
Матей 23:23 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.
Той разкритикува фарисеите, че не показваха милост и любов към бедните, но утвърди даването на десятък.
Апостол Павел увещаваше коринтската църква:
2 Коринтяни 9:7 „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“
Даването на Бога е акт на поклонение. Ако животът ти е една бъркотия, може би причината е точно тази – че не си почитал Бога с десятъците си. Ако искаш да промениш живота си, спри да обиждаш Господа и да Го ограбваш.
И накрая, освен във всекидневието ни, взаимоотношенията и финансите, Бог иска да нямаме други богове и в...
Изпитанията
Как реагираш, когато преминаваш през долината на мрачната сянка? Към кого се обръщаш първо за помощ, когато възникнат неочаквани проблеми? Молитвата не бива да е последното средство.
Един човек бил приет в болница. След изследванията докторът влязал при него и казал, че единственото нещо, което може да прави, е да се моли. Човекът отговорил, „Айде, до там ли я докарахме?“
Йона 2:7 „Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.“
Яков 5:13 „Зле ли страда някой от вас, нека се моли. Весел ли е някой, нека пее хваления.“
Как можеш да разбереш дали Бог е на първо място в живота ти? Когато спреш да се тревожиш! Тревогите са предупредителна светлина, че Бог не е на първо място в живота ти. Когато сложиш Бог на полагащото му се първо място и спазваш първата заповед, ще разбереш, че тревогите са неоснователни.
Един мъж попитал ядосано жена си: „Защо винаги се тревожиш, когато това изобщо не помага?“ Тя бързо му отговорила, „А-а, помага и още как! Деветдесет процента от нещата, за които се тревожа, никога не се случват.“
Един пътник крачил нервно напред-назад на терминала на летището, когато съобщили, че поради лошото време полетът ще се забави. Тогава погледът му се спрял на реклама за застраховка живот. Тя предлагала 100000 лева в случай на непредвидена смърт на борда на самолет. Застраховката струвала само 5 лева.
Той погледнал през прозореца към надвисналите мрачни облаци и помислил за семейството си у дома. За тази цена би било глупаво да не я купи, така че той се застраховал. След това потърсил място, където да хапне. Седнал в един китайски ресторант и си поръчал обяд. Обядът много му харесал, докато не отворил навитото на руло късметче към него. Там пишело: „Вашата неотдавнашна инвестиция ще ви донесе големи дивиденти.“
Оставаш ли тревогите да заемат първо място в живота ти? Ние сме повярвали в един велик и мощен Бог, който воюва на наша страна! Той иска в изпитания да уповаваме само на Него.
Да нямаш други богове! Спазването на тази заповед ще внесе ред в твоя хаотичен свят. Когато поставиш триединния Бог на първо място в своето всекидневие, взаимоотношения, финанси и изпитания, тогава всяко друго нещо в живота ти ще отиде на своето правилно  място. Това стана с моя живот и с живота на десетки други хора, които познавам. Това може да стане и с тебе!
Матей 6:33 „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“
Първата заповед е ключът за пълноценен живот с Господа.
Християнската авторка Лесли Флин казва: „Десетте заповеди могат да изглеждат твърде ограничаващи, но такава е всяка писта на летищата по света. При все това никой пътник не иска пилотът да не уцели тясната писта и да се приземи на няколко метра от целта в някое поле, река или редица от къщи. Тясната бетонна линия е наистина широкият път, който води към безопасно, комфортно приземяване. Следователно, на пръв поглед твърде ограничаващите Десет заповеди са ръководство за щастлив и пълноценен живот.“
Бог ще се погрижи за всичко!
През Втората световна война американските самолети отлитали от британските военно-въздушни бази на мисси над Германия. Често било трудно да намерят пътя за базата на връщане поради ужасните метереологични условия. Църквите с високите камбанарии обаче се виждали отвисоко. В мрачни дни американските пилоти използвали църквите, за да ги заведат у дома. Когато самолетите се спускали през сивото небе, църквите показвали на пилотите дали държат верния курс.
Десетте Божи заповеди са тези високи Божии камбанарии. Ако следваме тях, никога няма да се отклоним от курса към небесния ни дом. А до тогава, aко следваме Първата заповед, ще бъдем благословени в нашия живот, нашите взаимоотношения, финанси и дори когато преминаваме през трудности. Амин!
________________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
30.09.2019 г.