Поданикът на Божието царство (Матей 5:1-12)

/проповед/

Двама приятели се срещнали. Единият изглеждал отчаян, aха-аха да заплаче. Приятелят му попитал: „Какво става с теб, стари приятелю, защо си така посърнал?“ Човекът казал: „Ами преди три седмици чичо ми почина и ми остави четиридесет хиляди долара.“

„Това са много пари.“

— Но виждате ли, преди две седмици един братовчед, когото дори не познавах, почина и ми остави осемдесет и пет хиляди долара, безвъзмездно и безвъзмездно.

„Това звучи като огромно благословение.“

„Ти не разбираш!“ – прекъсна го той. „Миналата седмица пралеля ми почина. Наследих почти четвърт милион от нея.

Сега приятелят на мъжа бил наистина объркан. — Тогава защо изглеждаш толкова мрачен?

„Тази седмица – нищо!“

И днес ще говорим за блажените хора, но в малко по-различен смисъл!

Знаем, че Исус е изнесъл Проповедта на планината край пътя, който опасва Галилейското езеро. В северозападната част на езерото се намира един хълм, висок стотина метра, наречен „Хълм на блаженствата“. Смята се, че точно там Исус е изнесал тази своя най-знаменита проповед. Наречена е Проповедта на планината – според някои не толкова заради надморската височина на мястото, а заради величието на нейното съдържание.

В 111 стиха Исус изрича това, което наричат „Манифест на Царството“. Започва с блаженствата и след това продължава с радикално послание за заветни взаимоотношения с един любящ Бог.

Посланието на цялата Проповед, но особено на блаженствата преобръща с главата надолу доминиращата философия на света. Днешната култура ни казва, че блажени са гордите. Исус каза, „Блажени бедните по дух.“ Културата казва, „Блажени са безмилостните.“ Исус каза, „Блажени милостивите“. Културата казва, „Блажени са нечестните.“ Исус каза, „Блажени чистите по сърце“. Културата казва, „Блажени са тези, които се бият.“ Исус каза, „Блажени миротворците.“ Културата казва, „Блажени са гонещите.“ Исус каза, „Блажени гонените.“

Днес ние имаме огромна нужда да прегърнем това радикално учение на дърводелеца от първи век, ако искаме да имаме променено сърце.

Думата „блаженство“ е синоним на думата благословение и означава „чувство или състояние на върховно благословение.“

Според християнския автор Макс Лукадо блаженство е „свещена радост, това което Бог би правил в най-смелите ти мечти. Това са добри вести, влизащи през задната врата на сърцето ти. Това е онова, за което винаги си мечтаел, но никога не си очаквал. Това е сбъдването на онова, което е твърде хубаво, за да е истина. Това е да имаш Бог за твой най-голям фен и твой най-голям приятел. То е свещено, защото само Бог може да ти го дари. То е радост, която те кара да тръпнеш.“

Именно тази свещена радост Исус обеща в Проповедта на планината. Тези 8 качества, за които говори Исус в блаженствата, са Христовата препоръка какъв трябва да бъде всеки християнин. Те обрисуват идеала за всеки поданик на Божието царство. Може да се каже, че блаженствата представляват процеса, чрез който Бог води всеки вярващ да преживее нов живот в Христос.

Кои са стъпките в този процес на обновление?

1.     Осъзнай духовното си състояние.

Матей 5:3 „Блажени нищите по дух, защото е тяхно царството небесно.

Първо, ние трябва да разберем в какво състояние се намираме. Исус обеща небесното царство на тези, които са нищи по дух. Материалната бедност, казват, не е порок, но тя не е и добродетел. (Нито пък богатството може да ни осигури вход в Божието Царство.) Но духовната бедност, за която тук става въпрос, означава нещо друго.          

Да си нищ по дух означава по думите на Джон Стот, „да признаеш пред Бога своята духовна бедност, дори своя духовен банкрут.“ Да имаш съкрушен и смирен дух, защото разбираш, че всички сме грешници и се намираме под свещения гняв на Бога.

Нямаме какво да предложим, нямаме какво да защитаваме, нямаме с какво да купим Божието благоволение. Можем единствено като бирника в притчата на Исус да извикаме, „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“

Само на такива се дава Божието царство. Божието спасение е незаслужен дар, затова той трябва да се приеме със смирение. Както казва Спърджън, „Начинът да се издигнем до Царството е да се снижим в самите себе си.“ Да осъзнаем, че стоим пред святия Бог.

Трима младежи влезли в катедралата Нотр Дам. Двамата казали на другия, че не може да си направи майтап със свещеника, като влезе в изповедалнята и си измисли нещо. Той приел предизвикателството и влязал, но свещеникът разбрал, че го лъже. Затова му казал за наказание да отиде при разпятието, да погледне в очите статуята на Исус и да каже три пъти „Не ме интересува какво си направил за мен.“ Младежът отишъл със смях, казал го веднъж, казал го втори път, но на третия път не можал… Осъзнал, че е грешник, застанал пред святия Бог. Върнал се в изповедалнята и се изповядал искрено на свещеника. След това повярвал и станал свещеник, а после и архиепископ на Париж.

Първо, осъзнай какво е духовното ти състояние. Второ…

2.     Покай се за греховете си.

Матей 5:4 „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

След като си се осъзнал в какво духовно състояние се намираш, идва ред на покаянието. Както ни се струва странно нисшия по дух да преживее тази свещена радост, така и изглежда парадоксално скръбта да поражда радост. Как може скърбящите да са благословени?

Тук Христос няма предвид скръб по близък човек, а скръбта на покаянието. Това е скръб поради загубата на твоята невинност и праведност. Исус плака поради греховете на другите и последствията от осъждението и смъртта. Но не само чуждите грехове трябва да предизвикват сълзи у нас, но и нашите собствени грехове. Павел каза, „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ (Римляни 7:24)

Когато скърбиш така за своята греховност, ще бъдеш утешен само когато получиш прошката на Бога. Но не е достатъчно просто да скърбим за нашата греховност, нужно е и покаяние.

Покаянието не е съжаление за нещо, което си направил. Покаяние е да спреш да го правиш. Да спреш да грешиш. Искрената скръб по нашия духовен банкрут предизвиква Божията прошка, която очиства сърцата ни и възстановява взаимоотношенията ни с нашия небесен Отец.

Исус казва, че не дойде да осъди света, но да даде живот. Когато ние скърбим по греха и се покаем искрено за него, тогава Бог ни дава благодат и ни възстановява.

3.     Приличай на Спасителя.

Бог ни разкрива нашия грях. „Божията благост е назначена да те води към покаяние.“ (Римляни 2:4)

След като се новородим и Бог ни осинови в Своето семейство, Той продължава да работи в нас, за да ни трансформира в зрели последователи на Христос. Това не е външна промяна като в тв програмите от сорта „Преобразяване на дома“, а вътрешна промяна на сърцето и ума.

Хората се стремят да намерят щастие в материалните неща. Купуват си кола и се снимат до нея, за да се похвалят във фейсбук. Купуват си нови дрехи, нови джаджи.

През 5 в. един човек на име Арений решил да живее свят живот. Той напуснал разкоша на египетското общество и станал отшелник в пустинята. Но винаги, когато посещавал великия град Александрия, се отбивал да се разходи през нейните базари. Когато го попитали защо, той обяснил, че сърцето му се радва при гледката на всички неща, от които не се нуждае.

Истинското блаженство, свещената радост не зависи от материалните неща или обстоятелствата, а ни е обещана в блаженствата.

Нека сега разгледаме последните 6 блаженства в две групи по три.

Матей 5:5-7 „Блажени кротките, … които гладуват и жадуват за правдата…милостивите.“

Тези три не звучат много привлекателно. Да си кротък, да гладуваш и да си милостив не ти идва отвътре. Въпреки това, наградата от тях е страхотна!

Какво е кротост? Това не е слабост. Сам Исус се нарече „кротък и смирен на сърце“ (Матей 11:29). Според д-р Лойд-Джоунс кротост е „смирено и нежно отношение към другите, което се определя от правилната ни преценка за нас самите.“

Много по-лесно е да се признаем за грешници пред Бога, но колко по-трудно е да позволим на други да казват за нас, че сме грешни! Ние инстиктивно реагираме срещу това. Пак по думите на Лойд-Джоунс, „кроткостта е верен възглед за самите нас, който води до уважение към другите.“

За света кротостта води до загуби, но Исус обеща голямо наследство – кротките ще наследят земята. Както каза ап. Павел, ние християните често сме „като сиромаси, но обогатяващи мнозина; като че нищо нямаме, но притежаващи всичко.“ (2 Коринтяни 6:10)

Какво означава на практика да имаме кротост? Например, когато ни обиждат, да не се обиждаме за наранената си гордост и да не си го връщаме. Означава също да благодарим на Бога във всяко обстоятелство, като възможност да Му се покорим. Кротостта би била слабост, ако се предаваме на греха. Но ако тя е мотивирана от благочестие, тя е сила.

По-нататък, тези които гладуват и жадуват за правдата са хора, чийто главен стремеж не е материален, а духовен. Които търсят първо Божието царство и Божията правда. Какво означава да търсиш Божията правда?

Първо, да търсиш оправдание, правилни взаимоотношения с Бога. Второ, да имаш характер и поведение, които са праведни и угодни на Бога. Но това не е всичко.

Библейската правда е нещо повече. Християните сме призовани да гладуваме за правда в цялото общество – да се стремим и да работим за освобождение от потисничество, за граждански права, за справедливост в съда, за почтеност в бизнеса, дома и навсякъде другаде.

Ще кажеш, какво мога да направя аз в тази корумпирана страна! Ти не можеш, но Бог в тебе може!

Както казва Лутер, „Заповедта, която ви е дадена, не е да допълзите до някой ъгъл или в пустинята, а да избягате оттам, ако сте били там, и да предоставите ръцете, нозете и цялото си тяло, и да задействате всичко, което имате и можете да направите.“

Гладуваш ли за правда?

Може би няма по-голяма тайна за напредъка в християнския живот от един здрав, духовен апетит. И ако виждаме бавен напредък в нашия християнски живот, дали причината не е, че имаме притъпен апетит? Както казва Стот, „не е достатъчно да скърбим за минал грях; трябва да гладуваме и за бъдещата правда.“ И ако гладуваме, Исус ни обещава, че ще се наситим!

По-нататък, милостта е състрадание към хората, намиращи се в нужда. Милост е да не получим нещо, което заслужаваме. Благодат е да получим нещо, което не заслужаваме. Милостта води до облекчение, а благодатта до прошка.

Исус постоянно проявяваше състрадание. Бог е милостив и проявява милост винаги. И Той иска и ние, гражданите на Неговото царство да проявяваме милост.

Веднъж една майка се обърнала към Наполеон с молба да помилва сина ѝ. Императорът отговорил, че младежът е извършил престъпление два пъти и справедливостта изисква смърт. „Но аз не търся справедливост“, обяснила майката. — Аз моля за милост. "Но вашият син не заслужава милост", отговори Наполеон.

— Господине — извикала жената, — нямаше да е милост, ако я заслужаваше, а милостта е всичко, за което моля.

— Добре тогава — казал императорът, — ще се смиля. И той пощадил сина на жената.

Последните три характеристики са чистите по сърце, миротворците и гонените. И трите описват характера и служението на Исус Христос. И Бог обещава специално благословение за тези, които демонстрират христоподобие.

Когато говори за чистота на сърцето, Исус има предвид не спазване на церемониална чистота, а вътрешна и нраствена чистота.

Давид каза, „Сърце чисто сътвори в мене, Боже“ (Псалм 24:3,4)

Идеята тук е свързана с искреността. Когато един човек има чисто сърце, в неговите взаимоотношения с Бога и човека няма фалш. Такъв човек е напълно искрен. Неговите мисли и мотиви са чисти, без примеси на нещо низко или недостойно. Лицемерието и измамата му са противни. У него няма притворство и коварство.

Имаш ли такъв открит живот? Или се изкушаваш да слагаш маска и да играеш роли според случая? Това е изключително важно, защото само чистите по сърце ще видят Бога, ще видят славата Му в отвъдния живот. Защо ли? Защото само те могат да издържат на ослепителната Му светлина, от която всяка тъмнина на измама ще изчезне.

Ако имаме чистота на сърцето, тогава ние ще бъдем и миротворци (ст. 9). Откровеността е съществена за помирението. Според това блаженство всеки християнин трябва да бъде миротворец в обществото и в църквата.

Исус щеше да каже по-късно, че не е дошъл да донесе мир на земята, а нож. Конфликтът относно вярата дори в семействата ни понякога е неизбежен. Но тук става въпрос за това, че самите ние не бива никога да ставаме причина за конфликти. Исус иска ние да търсим мира и да се стремим, доколкото зависи от нас, да живеем в мир с всичките човеци (Римляни 12:18).

Бог е авторът на мира. Христос дойде, за да създаде в Себе Си от двата (юдеина и езичника) един нов човек и така да установи мир (Ефесяни 2:15). Ние трябва да бъдем миротворци, но най-вече, трябва да се стремим да примиряваме хората с Бога. С други думи, трябва да бъдем благовестители.

Наскоро срещнах една възрастна жена от нашия вход пред блока. Бързах, но усетих, че тя иска да си поговори с някого. Поздрави ме за новата година, аз поздравих нея и от дума на дума, ме попита какво мисля за прераждането.

Споделих библейската позиция, че Библията отхвърля такава възможност и след това казах: Нужно е да вярваме в смъртта и възкресението на Исус Христос. И след като сме повярвали, да четем Библията, да се молим и да живеем според написаното в нея. Тя приемаше, слава на Бога. Но има други, които не приемат и отхвърлят благата вест.

Затова не е странно, че Исус преминава от миротворство към гонения. Следващото блаженство е

Матей 5:10,12 „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно… радвайте се и веселете се, защото голяма е награда ви на небесата.“

Колкото и усилено да се опитваме да постигнем мир с някои хора, те отказват да живеят в мир с нас. Понякога дори започват да ни клеветят заради вярата ни. Гонението е сблъсък между две ценностни системи. И как искаше Исус да реагират учениците Му?

Матей 5:12 „радвайте се и веселете се!“

Не отмъщавайте, не оплаквайте се, а радвайте се. Защо?

Матей 5:12 „… защото голяма е наградата ви на небесата.“

Може да изгубиш всичко на земята, но ще наследиш всичко на небето – не като награда за твоите заслуги, а като незаслужена награда.

Всъщност, гонението е свидетелство за християнска автентичност, защото „така гониха пророците, които бяха преди вас“ (ст. 12).

Но главната причина, поради която трябва да се радваме е, защото страдаме заради Исус, заради нашата вярност на Христос. Както казва един богослов, „раните и ударите са медали за чест.“ Това е двойно блаженство, съдържа се в цели три стиха.

Всеки християнин трябва да бъде миротворец и всеки трябва да очаква противопоставяне. Християните винаги са били недолюбвани и гонени, затова това не бива да ни изненадва. По-скоро трябва да се изненадваме, ако при нарастване на антихристиянските настроения в обществото няма гонения.

Заключение

Блаженствата рисуват един подробен портрет на Христовия ученик и процеса, през който преминаваме, за да преживеем новия живот в Христос. Най-напред е нужно един човек да застане на колене, да признае духовната си бедност пред Бога и да скърби за греха си.

Когато го направи, това го прави смирен, кара го да гладува и да жадува за правда и да израства в благодат. Той вече не може да остане безразличен за болката на хората, проявява милост към страдащите. Той е открит и се опитва да бъде миротворец. И вместо благодарност, той ще среща съпротива и ще бъде гонен. Такъв е човекът, който е блажен и има Божието одобрение. Такъв е поданикът на Божието Царство.

Молитва.

 

Подготви ли се за Царството? (Матей 3)

/проповед/

Когато започваме нещо, ние трябва да се подготвим за него. Студентите се подготвят за изпит, като четат за него. Спортистите се подготвят за олимпийските игри, като тренират усилено 4 години. Когато правиш сладкиш, трябва да подготвиш тавата – да я намажеш с олио, за да не залепне сладкиша. Когато боядисваш, трябва да подготвиш стената, като положиш грунд. Всичко си иска подготовка.

Подготовката е важна дори за един пастор. Един пастор получил обаждане, че внезапно е умряла жена от църквата. Нямал време да се подготви за погребението, затова намерил в компютъра последната проповед за погребение, която проповядвал и с функцията „намери и замени“ сложил името на жената, която починала – Величка вместо името на жената от предишната проповед, Мария.

Всичко вървяло добре до момента, когато стигнал до края на проповедта, където трябвало да прочете апостолската изповед на вярата. Той обявил, че Исус е заченат от Святия Дух и е роден от дева Величка.

Пасажът, който ще разгледаме днес също говори за подготовка. Не за изпит или състезание, за готвене или боядисване, а за идването на едно царство. Както вече сте разбрали, ние говорим за духовно Царство. Но както при студентите и спортистите, тази подготовка не идва отвътре. Става въпрос за вътрешна, духовна подготовка, която има и външно измерение. Но тя е съществена, ако искаме да сме подготвени за Царството.

Така че, днес ще говорим за това: Цар Исус ни призовава да се подготвим за Неговото идващо Царство. 

Основна роля в тази подготовка имаше Йоан Кръстител. Той дойде, за да подготви пътя за царя, като призове хората към покаяние. Ще разгледаме три неща: призивът за покаяние, плодовете на покаяние и Духът на покаяние.

1.     Призивът за покаяние.

Матей 3:1-2 „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня. Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

Миналият път започнахме разглеждането на Матей с родословието на Исус в 1 гл. Видяхме, че Неговото идване беше пророкувано, че Той беше наследник на Авраам и Давид и че нашият Цар може да се познае по благодатта.

Втора глава говори за посещението на мъдреците, което разгледахме в навечерието на Рождество и завършва със завръщането на Йосиф, Мария с малкия Исус в Назарет. Днес ще разгледаме част от трета глава. Между края на втора и началото на трета глава са минали доста години. Тук Матей насочва вниманието ни към служението на Йоан Кръстител.

В евангелието на Лука 1 гл. четем за чудодейното раждане на Йоан в семейството на свещеника Захария и Елисавета. Но Матей захваща своя разказ за Йоан Кръстител без никакви предисловия. Веднага научаваме, че той е дошъл, за да подготви пътя за идването на Царя. И той прави това, като проповядва в Юдейската пустиня.

Сега, това не е най-приятното място за провеждането на публични събития. Едва ли Йоан е можел да си наеме там квартира и едва ли кетърингът е бил много добър! Но Йоан избра пустинята, за да покаже, че Божият народ е все още в пустинята. Бяха в Обещаната земя, но духовно все още бяха в своите грехове и непокорство.

Защото когато Божиите люде съгрешат, Бог ги изпраща да се скитат в пустинята. Когато Адам и Ева съгрешиха в Едем, Бог ги прогони от градината в пустинята. По-късно, когато Божиите люде отказаха да се покорят и да влязат в Обещаната земя, Бог ги остави да се скитат в пустинята 40 години, докато всички, които се бунтуваха, измряха.

Когато царете на Израел и Юда водеха людете в грях и идолопоклонство, Бог ги изпрати в плен в Асирия и Вавилон. След като се върнаха от Вавилон в Обещаната земя, духовно те пак бяха в пустинята. Бореха се с грехове и непокорство, затова Йоан беше изпратен, за да подготви пътя за идването на Царя.

Той направи това, като ги призова да се покаят. „Покайте се“ са първите записани думи на Йоан. Покаянието е основната тема на неговата проповед. Гръцката дума за покаяние е „метаноя“ и тя означава „промяна на ума“, която произлиза от промяна на сърцето.

Не просто да си промениш мнението за нещо. Покаяние е да намразиш твоя грях, да се погнусиш от него и да промениш напълно живота си. Погледни на грешните избори и постъпки, които си правил и реши, че те вече са зад гърба ти! Защото, това ли би искал да мислиш, да кажеш или правиш в момента, в който Христос се върне на земята и те призове в Своето присъствие?

Избягвай местата, които те изкушават да съгрешиш. Човек рядко се озовава изведнъж в греха без да знае как е стигнал дотам. Обикновено той прави малки стъпки. Четох, че е мит, че жабата може да бъде сварена, ако постепенно се увеличава температурата на водата в тенджерата, защото жабата ще скочи, когато повече не може да понася горещината. Но с хората става точно така, биват постепенно сварени в греха!

Йоан Кръстител им казва: „Покайте се, за да се подготвите за идването на Царя! Божието Царство наближи. Царят е тук! И виждаме от ст. 13 нататък, че Исус идва да се кръсти при Йоан. И когато започне Своето служение, Исус ще призове хората със същите думи: „Покайте се, защото наближи небесното царство. (Матей 4:17)

Какво е Небесното Царство? Това не е някакво физическо царство, като Обединеното кралство. То не е място, а сила, управление. Управление на Бога. И там, където Бог управлява, Той владее над сърцата на хората. Божието царство е тук тази сутрин и навсякъде, където Божиите люде са събрани, за да прогласят евангелието на Исус Христос, където хора се покайват и предават на управлението на Царя.

Думите на Йоан са всъщност изпълнение на старозаветно пророчество. Тъй като Матей пише предимно до юдеи, които познават старозаветните пророчества, той цитира това пророчество от Исая 40:3:

Матей 3:3 „Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него.“

Тези думи са писани 700 години преди Йоан да излезе на сцената и да каже, „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“

Посланието на Йоан беше, „Покайте се, защото наближи небесното царство. Може би Йоан беше груб и недодялан за някои, носеше дрехи от камилска козина, живееше в пустинята, хранеше се със скакалци и див мед. Но духовната му храна беше богата. Той знаеше, че Царят Исус Христос идва.

И хората идваха от цялата околност да се кръстят в Йордан, като изповядваха греховете си. Това беше кръщение с вода за покаяние (ст. 11).

В старозаветни времена хората познаваха кръщението за очистване. Винаги, когато човек беше нечист, той се нуждаеше от кръщение, oт ритуално умиване. Например, при погребение на близък, ако си имал контакт с мъртвия, ти ставаш нечист и тогава е било нужно да се кръстиш или умиеш, за да се очистиш.

Но с кръщението за покаяние Йоан Кръстител показва, че нечистотата е не само физическа, като при докосване на мъртвец, но и духовна, затова човек трябва да се очисти от греховете си, а покаянието е важна част в този процес.

Но по какъв начин това беше подготовка за идващия Цар?

В древността, когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

И днес правим това. Когато на посещение идва държавен глава или друг високопоставен гост, се ремонтират и почистват булеварди и се поставят знамената на страната му. Има засилена полицейска охрана.

Подготовката за идващия Цар на царете трябва да е още по-сериозна. Въпросът е, готови ли сме за Неговото пристигане? Как се подготвяме? Йоан Кръстител ни казва, че е нужно да се покаем за греха си. Не просто външно да се измием с вода, а да се очистим духовно. Това изисква не просто да преминеш формален ритуал, а да даваш духовни плодове.

2.     Плодове на покаяние.

Матей 3:7-8 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.“

Тук за първи път в евангелието Матей споменава фарисеите. Фарисеите бяха юдейска секта, възникнала през 2 в.пр.Хр., която стриктно спазваше закона. Те се считаха за праведни, гордееха се, че са наследници на Авраам, но не принасяха плодове, съответстващи на покаяние. Затова Йоан ги нарече „Рожби ехиднини“ или „деца на змии“. Той каза: „Не е достатъчно да сте биологични наследници на Авраам. За да сте подготвени за идването на Царя, трябва да принасяте духовни плодове.

Макар и да спазваха буквата на закона, всъщност те го нарушаваха. Ще кажете, как така? Както казва един библейски учен, „легализмът на фарисеите с предписания за най-дребните неща в живота не правеше закона труден, а твърде лесен за изпълнение… Истината е, че е по-лесно да очистиш външността на чашата, отколкото да очистиш сърцето си.“

Фарисеите не разбираха, че законът изисква не само спазване на външни правила, но най-вече милост, справедливост и любов към Бога и човеците. Така, вместо да е детеводител, който да ги доведе до Христос, законът за тях се бе превърнал в препъни камък.

Не можеш да сведеш закона само до спазване на принципи и методи. Отбелязваш квадратчето и вече си праведен пред Бога. Я да видим? Запалих свещ за близките ми, причестих се, отидох на гробищата на задушница, постих по време на великите пости, сега Боже, трябва да ме благословиш.

Но за да изпълняваме целия закон, ние трябва да сме съвършени, тъй като небесният ни Отец е съвършен. Това трябва да те доведе до разбирането, че ти не можеш да се справиш сам и имаш нужда от Спасител. Имаш нужда от благодат. Точно това проповядваше Йоан Кръстител. Това после щеше да каже и Исус. И това е посланието на Църквата оттогава до днес!

Покаянието не ни идва отвътре. Както казва пастор Джон Макартър, „Целта на християнското послание е да конфронтира греха на грешника, за да бъде той призован към покаяние и прошка. Грешникът не харесва това.“

Също, не можеш да си кажеш, ще отида на църква, ще пея песните с всички, ще издържа проповедта, колкото и да ми е безинтересна, ще кажа „амин“, ще отбележа правилното квадратче.

Бог изисква нещо много повече, иска да види съкрушено сърце! Иска да намразиш и да се погнусиш от греха си, да се обърнеш от него и да прегърнеш благодатта, която Той ти предлага в Исус Христос.

На нашето лозе имахме доста плодни дръвчета. Но за 20-тина години повече изсъхнаха и накрая ги изкоренихме. Причината? Почвата на това място е доста пясъчлива. Иска се много торене и поливане, за да може дръвчетата да дават плодове.

За да имаш такива плодове, съответстващи на покаяние, ти трябва да се погрижиш за своите корени. Те трябва да растат в плодородната почва на благодатта на разпнатия Спасител. Тогава промяната на сърцето ще доведе и до промяна на ума, а тя ще се изяви в принасяне на плодове на променен живот.

Затова, не разчитай на религията на легализма, на своята сила, защото плодовете ти ще бъдат такива, каквито винаги са били досега. Най-глупавото нещо е да правиш едно и също нещо и да очакваш промяна. Стреми се към благодатта на Исус Христос!

Ники Гъмбъл, основателят на Алфа групите, разказва как веднъж посадил круша в двора си. Почти всеки ден проверявал дали не се е появил плод на него. Един ден негов приятел решил да се пошегува с него и завързал с въженце голяма ябълка за един от клоните. 😊

Сега, ние знаем, че крушовите дървете не раждат ябълки. Бананите не растат на сливи. Кленът не може да върже череши.

Но точно това се опитваха да правят фарисеите. Те се опитваха да привържат някакви ябълки, банани и череши към живота си и да кажат: „Вижте какви дела върша.“ Но всъщност, си оставаха същите безплодни дървета, които раждаха гнили плодове. Такива дървета биват отсичани и хвърляни в огъня (ст. 10)

Цар Исус иска да види добри плодове в живота ти. Но за да стане това, е нужно време. Нужно е корените на дървото на твоя живот да се простират дълбоко в плодородната почва на евангелието. Трябва да признаеш нуждата си от Исус, да се покаеш от греха си и да погледнеш с вяра към Христос. Тогава промяната в сърцето ти ще доведе до промяна в ума ти, което ще се прояви в промяна в живота ти.

Но как точно може да стане това? Как да се подготим за Царя?

3.     Дух на покаяние.

Матей 3:11 „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

Тук Йоан Кръстител говори за две кръщения – кръщение с вода и кръщение с огън. Той не ги противопоставя, но показва, че макар едното да е свързано с другото, те са различни. Едното сочи и се изпълнява в другото.

И днес вземаме водно кръщение. Когато потопим някого във водата, това не го променя магически. Ако има някаква разлика, тя е че преди потапянето той е бил сух грешник, а след излизането от водата е мокър грешник. Водното кръщение е външен белег на вътрешна реалност – на покаянието и действието на Святия Дух, който Исус изпраща в живота ни.         

Богословите спорят относно точното значение на израза „кръщение с огън“. Според някои то е именно даването на Святия Дух на вярващия, който подобно на огън ще изгори безполезната плява на сърцето и ще остави чистото зърно да подхранва живота на вярващия (ст. 12). Според други, Бог ще кръсти със Святия Дух тези, които искат да станат Негови последователи, а останалите ще бъдат кръстени с огъня на гняв и осъждение.

Тази интерпретация като че ли е най-добра поради контекста на осъждение в тези стихове. Но която и интерпретация да приемем, очевидно Йоан ни казва тук, че за да станат поданици на Цар Исус, хората трябваше първо да се покаят.

Виждаме това и в цялата история на църквата. Във всяка нация, език и култура, служението на Църквата е било да води хората към изповед на греховете и покаяние. Не формално покаяние, а искрено покаяние под действието на Святия Дух, който изобличава за грях. Това води до промяна на сърцето, на ума, а оттам и до промяна на живота.

Eдин мъж повярвал в Исус Христос. В резултат на това той признал, че е участвал в банков обир, когато бил на 19 години. Тъй като давността по случая била изтекла, той не можел да бъде осъден за престъплението. Въпреки това, той вярвал, че взаимоотношенията му с Христос изискват да направи признания. Дори той доброволно изплатил своя дял от откраднатите пари!

Днес под влияние на масмедиите хората интиутивно избягват покаянието. Стремежът е да се чувстваме по-добре, а покаянието казват, ще ни кара да се чувстваме мизерно. Но Библията казва, че ние се нуждаем именно от покаяние, за да се почувстваме добре! И най-вече, ние се нуждаем от покаяние, за да се подготвим за идването на Царя!

Защото Царят на царете Исус, вечният Божи Син, взе човешки образ. Роди се като Давидовият Син, законен наследник на трона на Израел. Бе презрян, отхвърлен и разпнат от нечестиви човеци. Но Царят победи греха, смъртта и Сатана и възкръсна победоносно.

И Той установи Своето царство на земята, Църквата Христова, и обеща, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Той се възнесе и царува отдясно на Отца, полагайки враговете си под нозете си. Небесното царство е тук, но то идва в своята пълнота и слава. Ти готов ли си за идването на Царя?

Изповядай греховете си и се покай. Позволи на Святия Дух да те води и принасяй плодове за Царството.

Молитва.

_________________________

12.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Посланието на пророка (Еремия 3)

/проповед/

Гледали ли сте филма „Огнените колесници“? Когато сестрата на олимпийския шампион Ерик Лидъл идва при него и му казва да остави състезанията си и да отиде в Китай, а той през това време се подготвя за олимпиадата, той отказва и тя мисли, че той не е духовен. Че е плътски християнин, бяга вместо да ходи на църква. Той ѝ казва, Джени, знам че Бог ме е направил с цел, но Той също ме е направил да съм бърз. Когато бягам, чувствам че Бог се удоволства.

Той знаел, че Бог го е направил да бъде мисионер, но го е направил също бърз, за да е лекоатлет и че той може да е удовлетворен само тогава, когато прави това, което  Бог иска да прави.

Еремия беше призован да бъде пророк. Чувствал е че Бог се удоволства в това, но също е чувствал вътрешен натиск, защото е трябвало да предаде трудно послание. Той обичаше хората си, сърцето му беше съкрушено за тях, затова им предаде Божието послание, но хората бяха толкова незаинтересовани… Това е съкрушило сърцето му, затова го наричат пророкът със съкрушеното сърце или плачещият пророк.

Това отношение не веднъж го кара да напусне служението си. Да каже, „Боже, дотук съм. Никога вече няма да изговарям Твоето слово“. Но веднага след това казва, „тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.“ (Еремия 20:9).

Още един мъж се опита да се откаже. Казва се Йона, но поради обратната причина. Еремия искаше да се откаже, защото обичаше народа си и не можеше да понесе Бог да го осъди. Йона мразеше ниневийците, а Бог искаше да им прости, затова той си каза, „Без мене!“ Но Бог си има начини да ни накара да направим нещо и използва едно интересно превозно средство да го закара до земята, за да извърши Неговата воля.

Еремия беше доста млад и неопитен, каза: „Боже, аз съм само дете“. Бог му каза, „Не казвай: Дете съм… Ето, сложих думите Си в устата ти“ (1:7,9).

Днес ще разгледаме гл. 3, второто пророческо послание, дадено с много страст и дързост от Еремия, макар и да не му беше лесно. 

Един човек посетил строеж и там видял трима каменоделци. И тримата вършели една и съща работа. Човекът попитал първия каменоделец, „Какво правиш?“ Той отговорил, „Дялам камъни.“ След малко отишъл при втория и го попитал същото, „Какво правиш?“ и той казал, „Правя стена“. Отишъл при третия и попитал „Какво правиш?“ Той отговорил, „Строя катедрала.“

И тримата вършели една и съща работа, но единият мислил, че дялка камъни, а другият – че строи катедрала. Ако попитахме Йона какво прави, сигурно щеше да отговори, „Дялам камъни. Правя каквото Бог ми каза“, но без страст и емоция. Ако попитаме Еремия, щеше да каже, „Строя катедрала.“ В тези глави има много патос.

Надявам се, че сте прочели трета глава вкъщи. Нека сега прочетем

Еремия 3:6-8,10 „Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли ти какво стори отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудстваше там.“ И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда, видя това. И видях, че когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, пак не се уплаши, но отиде и тя да блудства… А при всичко това сестра ѝ, невявярната Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ.“

Ако не се учиш от историята, си осъден да я повториш.“ Дванадесетте племена на Израел се бяха разделили на две царства – 10 в северното и 2 в южното. Десетте племена на север вече бяха отведени в плен от сирийците в 722 г.пр.Хр. Двете племена на Юда видяха това и бяха уплашени до смърт. Но вместо да се обърнат към Бога, те не си взеха поука и в 586 г.пр.Хр. те щяха да повторят историята. Вавилонците щяха да ги отведат в плен за 70 години.

Затова Бог казва, че Юда беше по-лоша от Израел, защото видя, но не си направи изводите. Апостол Павел казва,

1 Коринтяни 10:11 „ А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас.“

Той има предвид книгите на Стария завет, в това число и Еремия. Това е написано, за да може чрез Писанията да получим надежда.

Библията е най-продаваната книга в света, но сигурно най-малко четената и практикуваната.

Колко от вас са второ или трето дете в семейството? Второто дете в семейството, да не говорим следващите, имат достатъчно време да гледат и да се учат да не правят пакостите на най-голямото, за да не бъдат наказани. Правехте ли го?

Ако си бил трето дете и не си се учил от брат си и сестра си, значи си по-лош и от Юда! Повечето от нас се учат по трудния начин. В края на краищата, научаваме, че не е много разумно да се бунтуваме срещу родителите си.

Еремия 3:10-13 „Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ. И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда. Иди и прогласи тези слова на север, като речеш: Върни се, отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ, - и аз няма да стоваря гнева Си върху тебе, защото съм милостив – казва Господ, - и не ще пазя гняв завинаги. Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог, и безогледно си отивала при чужденците под всяко зелено дърво, че не си послушала гласа Ми – казва Господ.“

Тук Бог им казва да направят две неща: да изповядат и да се покаят. „Само признай беззаконието си.“ Кажи, че си го направил!

Как не ни се откъсват от устата тези думи! Не бях аз, той беше!

Бог им казва, само си признайте. И второ, „Върнете се“. Това иска Бог от нас.

Притчи 28:13 „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост.“

Ако си търсиш извинения за твоите провали и твоите грехове, няма да имаш мир. За да се очистиш от грях, трябва да кажеш: да, направих го, сгреших. Двете най-трудни за изричане думи на български са „Аз сгреших“. Особено когато трябва да го кажеш на съпруга или съпругата си, или на децата си.

Тук Бог не говори на вавилонците, асирийците или друг езически народ, а на Своите люде, които твърдят, че Го следват.

В Новия завет виждаме подобно послание към църквата в Ефес. Исус ѝ казва, ти си вършила прекрасни неща, но си оставила първата си любов, затова, „спомни си откъде си паднал и покай се, и действай според първите си дела“ (Откровение 2:5).

Спомни си, покай се и се поправи. Това казва Бог и на хората в Еремия 3. „Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа и безогледно си отивала под всяко зелено дърво“ и по-нататък…

Еремия 3:14 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ.“

Една жена не била плакала 18 години. Тя имала синдрома на Сьогрен. Това е хронично автоимунно смущение, което се получава следствие на атаките на антителата на имунната система срещу жлезите, произвеждащи секрети в очите, устата и други части на тялото. И тя не можела да пророни и една сълза.

Но тук виждаме хора, които не скърбят за греха си, защото сърцето им е закоравяло и с времето станало все по-трудно да признаят вината си и да се покаят.

Затова е важно когато Бог ни изобличи за грях, в същия момент да кажем, „Господи, прости ми! Помогни ми да се обърна от греха си.“ Иначе с времето около сърцето ни ще се образува една твърда кора и ние ще останем безчувствени за Святия дух.

По-нататък четем…

Еремия 3:14-15 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ, - защото Аз съм ви съпруг; и ще ви взема – един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион; и ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум…“ И малко по-надолу,

Еремия 3:17 „В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; и всички народи ще се съберат в него в Ерусалим, в името Господне.”   

Тези стихове ни помагат да погледнем отвъд времето на Еремия към един бъдещ момент. Като че ли Еремия ни връчва бинокъл и казва, погледни през него. Голяма част от книгата Еремия рисува една потискаща картина на надвиснали буреносни облаци на осъждение на хоризонта.

Но от време на време облаците се разсейват и слънчевите лъчи се прокрадват през тях. Толкова е хубаво в мрачен ден да видиш малко слънце! И това става, когато Бог ни помага да видим отвъд осъждението с приближаващата окупация от Вавилон. В тези стихове се повтарят изразите „в онези дни“, „в онова време“, „в онези дни“. За кои дни става дума тука? За дните, когато Израел се покае, когато земята се възстанови.

Не само Еремия, но и почти всички останали пророци в СЗ говорят за време, когато Израел ще се възроди. В земята ще царува правеност. Израел вече няма да е разделен на 10 северни и 2 южни племена, всички ще бъдат едно. Много езичници ще се присъединят към Израел и ще се изкачат на планината Сион. И над тях ще има управление на мир и праведност.

Всички тези пророчества говорят за милениума – 1000-годишното царство на Христос на земята.

В ст. 14 Бог казва, „върнете се, защото Аз съм ви съпруг“. Той използва метафората на семейството, за да покаже, че иска да има заветни взаимоотношения с народа си. Бог не се интересува от външните ритуали и обряди на религията.

Бог не е религиозен! Религията разделя хората, защото всеки държи на своя ритуал и външни форми на религиозност. Когато хората чуят за християнство, те си представят именно това. Понякога ме питат какво се прави на даден църковен празник. Аз им отговарям, че не знам и те се учудват, „Нали си пастор, как така не знаеш!“ Но аз самият не харесвам религията.

Също, в ст. 15 Бог казва, „ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум.“

Бог се грижи за Своите люде, като им дава душегрижители. Бог дава дарби на служителите си, за да се грижат за Неговите люде. За да станат те зрели последователи на Христос – хора, които могат да го нарекат „мой Отец“.

Не е ли интересно това? Защото в Стария завет Бог не се разглежда като баща на всеки отделен вярващ, а като Отец на нацията Израел. Мойсей не е наречен „моят син“ от Бог, а „моят слуга“. Същото се отнася и за Давид. Народът на Израел е наречен „моят син“.

Когато Мойсей отиде при фараона, каза, „Така говори Яхве: Израил Ми е син, първородният Ми.“ (Изход 4:22)

В Еремия 31:9 Бог казва, че е „Отец на Израил“.

Нещо повече, един евреин не можеше да изрече Божието име. Затова не знаем с точност как се е произнасяло. Четирите съгласни YHWH, т.н. тетраграматон, от които идва Яхве, означава на иврит „съществуване“ и може да се преведе „Аз съм който съм“.

Но по онова време силно вярващите евреи се покланяли и така произнасяли вместо името на Бог думата „Хашем“, което просто означава „Името“. С други думи, не мога да произнеса името, но Господи, ти знаеш какво имам предвид.

Не е било възможно някой да нарече Бог „Отец“. И стигаме до Новия завет и виждаме в евангелията как Исус нарича Бог „Отче Мой“. Исус нарича Бог Отец повече от 100 пъти. Само в евангелието на Йоан – повече от 60 пъти! И след това дава право на нас, Неговите последователи, да наричаме Бог така.

И най-накрая Бог отново призовава израелтяните да се покаят:

Еремия 3:22-23 „Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог. Наистина, напразно е очакваното от хълмите и от многото планини спасение; наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израил.“

Забележете, че след апела на Господ в ст. 22, речта преминава в 1 л. мн. ч. – „Ето, ние идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог…“ Сякаш в отговор на Господ, народът откликва и тази молитва продължава до края на главата.

Според някои богослови това се отнася до бъдещето, когато Израел се покае, което ще стане по време на Голямата скръб. Но сякаш по-вероятно обяснение е, че съвременниците на Еремия се молят тук, но това са само думи, без промяна на живота.

Те са чули това послание и казват, „Да, така е, много сме лоши, съжаляваме, Боже“, но след това забравят и не се променят. И по-нататък, в гл. 7, те ще повтарят като мантра „Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това.“ Отиваме на църква! Но Бог ще им каже отново, „Не се уповавайте на лъжливи думи“! (ст. 4)

Дълго след като извърши греха с Витсавее и уби съпруга ѝ Урия, у Давид нямаше никаква промяна. Трябваше да бъде конфронтиран от пророк Натан, за да се покае истински и да каже, „Съгреших!“

Вероятно и тук хората се почувстваха виновни, ронеха сълзи, но не се промениха. Съжалението не е покаяние!

Всички предполагам сте чували за скаутите – едно младежко движение за усъвършенстване и развитие на личностните качества на младежите. Те работят както с момчета, така и с момичета. За да набере средства за скаутите, едно 13 годишно момиче скаут продало 11000 кутии със сладки за по-малко от 2 месеца. Когато я попитали как е успяла да постигне това, тя казала: „Трябва да гледаш хората в очите и да ги накараш да се чувстват виновни.“

И тук хората се чувстваха виновни, но това беше само поза, защото в следващата 4-та глава четем пророчество за осъждение.

Нека и ние се замислим. Защото ние, християните, сме много добри в овладяване на религиозния жаргон, но не сме много усърдни в прилагане на наученото!

В заключение, в тази глава Бог казва на Своите люде, „Върнете се! Обновете се!“ Но ако не го направите, ще ви опустошат. Признайте греха си и се покайте!

Въпреки младостта си, на 21 г. цар Йосия започна духовно обновление и съживление в нацията, но то не продължи дълго. То засегна повече ритуалите, отколкото сърцата.

Мъж и жена се пенсионирали и си купили каравана с круиз контрол. Круиз контролът ви позволява да настроите колата на определена скорост и тя сама я поддържа. Те за първи път имали такова нещо и нямали търпение да я пробват. Тръгнали на почивка за Гърция. Мъжът карал няколко часа, но се уморил и казал на жена си: „Твой ред е да караш, аз ще дремна малко.“ Той отишъл отзад, заспал, тя включила на круиз контрол и карала така доста километри. Когато се качили на магистралата, тя решила да стане и да отиде отзад в тоалетната. Toва казала на Пътна полиция след катастрофата.

Тя решила, че круиз контрол означава автопилот. И двамата са добре. Но каква е поуката?

Много хора си казват, „Аз съм се покаял, плакал съм пред Бога. Взел съм водно кръщение.“ Сега животът ми е на круиз контрол. Оставям го на автопилот. Но за да израстваме в Христос е нужно да вземем решение и да започнем да правим стъпки за промяна. Да четем Словото всеки ден, да общуваме с братята и сестрите, да казваме на другите за Бога. Растежът не става автоматично.

Да си християнин е като да плуваш срещу течението. В момента, в който престанеш да плуваш, течението те отнася назад. Започваш да отпадаш. Продължавай да плуваш. Бог ще ти дава сила.

Нека се помолим!

_____________________

10.11.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

Истинското покаяниe (Неемия 9)

/проповед/

Увод

Кой е Бог за теб? За непросветените Той е просто сила.  Някои си го представят като дух във вълшебната лампа на Аладин. При всяко щракане на пръстите той се явява и изпълнява желанието ни.

А за нас? Какво е Бог за нас, вярващите? Дали и ние не сме „опитомили“ Бога според собствените си разбирания? Както пише един християнски автор, „За Църквата Бог е станал доста незначителен и тривиален. Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен.“

Сякаш сме си направили едно малко богче, което да прави това, което му кажем. Ние не благоговеем толкова, колкото би трябвало, пред Неговото величие. Величаем Го с устни за Неговата мощ, но не я използваме в живота си. Вземаме за даденост благодатта Му и тя вече не ни удивлява.

Сякаш искаме не толкова Отец на небесата, колкото един добричък дядо в небето, който иска всички да са щастливи и да се забавляват. Но това съвсем не е библейската представа за Бога.

 Когато стигаме до Неемия 9, виждаме едни съвсем различни хора. Както видяхме, изграждането на стената не беше единственото чудо в тази книга. В гл. 8 Ездра прочете и разтълкува Божия закон на народа, който беше застанал прав, и след това празнуваха празника шатроразпъване.

И в гл. 9 те събраха шатрите и се събраха за пост, изповядаха греховете си и се поклониха благоговеейки пред Бога, Неговите чудни дела в историята и удивителната Му благодат въпреки техните грехове.

Нека и ние сега се изправим, за да се помолим за Божието слово.

Молитва.

В християнския живот скръбта и радостта трябва винаги да присъстват. Ние не сме създадени, за да скърбим за греха, Бог иска да се радваме в Неговото спасение. Но пътят към истинското ликуване води през долината на скръбта за греха.

В Неемия 9 виждаме как хората навлязоха в долината на скръбта за греха и това беше угодно на Бога. Днес искам да говоря за природата на истинското покаяние. Ще видим, че истинското покаяние е предизвикано от Словото и Божието дело, истинското покаяние скърби за греха и признава ужасните последствия от него и трето, истинското покаяние изцяло уповава на Божията благодат.

1.      Истинското покаяние се основава на Словото и Божието дело.

В 8 глава, след като стената се съгради, Неемия се фокусира на Божието слово:

Неемия 8:8 „Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.“

И след като хората чуха Божието слово, в 9 глава виждаме техния отклик. Ние не можем да познаем Бога и да разберем Неговия характер, нито да вникнем в дълбините на нашия грях, както го направиха людете в Неемия, ако Божието слово не заработи в ума ни и Божият Дух не предизвика сърцата ни към промяна.

Затова е нужно всеки ден да четем Словото.  Четенето на Библията е като миенето на зъбите. Знаем, че трябва да го правим всеки ден, но някои хора започват чак когато ги заболи и получат духовен кариес.

Не можеш да кажеш, вече съм си мил зъбите 500 пъти, нямам нужда да го правя отново. По същия начин не казвай, чел съм Библията вече 2-3 пъти, нямам нужда да я чета отново. Тя е, която почиства боклука в ума ти и ти помага да видиш греха си и да осъзнаеш, че имаш нужда от промяна.

Хората тук ясно разбраха, че са съгрешили срещу Бога, защото чуха Неговия закон и се огледаха в огледалото на Словото.

И когато това стана, откликнаха с искрена скръб за греховете си. И четем в

 Неемия 9:1 „След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.“

Постът не е приятно преживяване. Бог ни е направил така, че да изпитваме глад и жажда, и когато те не са задоволени, изпитваме болка!

Неемия казва, че хората постеха, облечени с вретища. Вретището беше дреха, направена от козя козина. Тя е много груба и при търкане силно възпалява кожата. Измъчваният от глад човек сядал на земята, облечен в тази ужасно груба дреха, вземал в шепа пепел и пръст от земята, и поръсвал главата си. Не е много забавно, нали?

Изповедта не беше нещо мимолетно и лековато. Те се изповядваха, признавайки своя грях и фактът, че грехът ги владее и че са се провалили пред святия Бог. Когато Исая видя видението със святия Бог със серафимите, които Му се покланяха, той възкликна: „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5).

В Лука 5 гл., когато Петър срещна Исус, се засрами от своята грешна природа в присъствието на Бог, дошъл в плът на земята.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, „Как аз откликвам и осъзнавам ли сериозността на собствения си грях?

Израелтяните имаха традиция да показват, че са разбрали сериозността на греха си, като носят това неудобно облекло, като си посипят главата с пепел и като постят. Аз не ви карам да правим всички тези неща, но когато вникнем в сериозността на нашия грях и осъзнаем колко свят е Бог, не можем да гледаме на греха като на нещо тривиално.

2.      Истинското покаяние се изправя срещу грозната истина на греха.

Неемия 9:2 „Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.“

В книгата си „Изповеди“ Св. Августин Блажени пише как като младеж той водил един доста аморален живот. Бил професор по реторика в Милано. От майка си той знаел за Бога, но не бързал да се покае за греховете си. Молил се с тази молитва: „Господи, направи ме добър, но не още.“ По-късно тя преминала в молитвата „Господи, направи ме добър, но не напълно.“ Накрая, когато се покаял с цялото си сърце пред Бога, молитвата станал: „Господи, направи ме добър.“ (точка)

 Когато четем молитвата, която съставлява голяма част от тази 9-та глава, виждаме че те не гледаха лековато на греха. Те дори се идентифицираха със своите бащи и с техните грехове, които самите те не бяха извършили. Те направиха това поради две причини.

Първо, те искаха да признаят пред Бога, че онова което те бяха направили беше грешно. Например, аз не съм лично отговорен за избиването и насилственото покръстване на турци от българите в Тракия през Първата световна война.

Но това не ми пречи категорично да заявя, че това са ужасни грехове (макар и извършвани като отмъщение на подобни зверства на турците) и че ксенофобията и расизмът трябва да се отхвърлят и заклеймят.

Второ, което е може би още по-важно: израелтяните признаваха, че в тях има същата склонност да вършат зло. Макар и аз да не съм избивал хора, аз съм убивал с думи, аз съм подронвал достойнството на хора. Мога да се идентифицирам с опасността да смятам другите за по-малко достойни от мен.

Мога да разбера страха от различните от нас. Не ми е трудно да си представя как и аз бих могъл да оценявам другите по външния вид. И ако си сложиш ръката на сърцето, и ти ще можеш да се идентифицираш с това.

С тази молитва израелтяните искат да се очистят от своите грехове и от греховете на тези преди тях. Те изповядват своята арогантност, инат, гордост, неблагодарност, богохулство, идолопоклонство, беззаконие, убиването на пророците... Беше дошлo време за съграждане и възстановяване – не само на стената, но и на връзката между Бог и хората.

Обърнете внимание, че те не казват просто „Прости ни за всичко, което сме вършили.“ „Прости ни дълговете“. Някой ще каже, не ни ли заповяда Исус точно така да се молим, „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“?

Да, но това което Той ни даде беше модел на молитва, в който изповедта е съществена част от молитвата. Той нямаше предвид да не мислим върху дълбочината и сериозността на греха.

Навремето имаше една песен на „Тake That”, в която се казваше, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам да се върнеш при мен.“

Това е ужасно послание. С други думи, няма значение какво съм казал и направил, важното е да сме пак заедно. Понякога ние също отиваме към Бога с такова разбиране. Не искаме да се изправим срещу реалността на грознотата на греха си. Не се замисляме как той наранява святия Бог и как ни унищожава отвътре, за това че не сме човекът, за който ни мислят.

Искаме да пропуснем тази част. Извиняваме се пред Бога с думите, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам Твоето присъствие да се върне при мене.“ Не, истинското покаяние се изправя пред грозната истина. То има смелостта да я погледне в очите и да я изрече с точното ѝ име.

И когато го направим, ние признаваме, че не заслужаваме нищо добро от Бога. Не можеш да четеш тези редове, в които се говори за непрекъснатите провали на Израил и непрекъснатата прошка и благодат от Бога, без да се удивяваш как е възможно това! Защото Той е толкова различен от мен и теб! Той винаги е готов да даде благодат на тези, които не я заслужават.

3.      Истинското покаяние познава Божия характер и гледа към Божията благодат.

В тази молитва, с която левитите водят народа, виждаме как те славят Бога за това Кой е Той, за Неговата същност и характер.

Неемия 9:5 „После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.“

Те благославят Божието славно име, след което започват да прославят Бога за Неговите божествени атрибути. В ст. 7-8 Бог е разкрит като суверенен. Бог е Този, който ни избира, както е избрал Аврам, който работи в историята, за да извърши Своите цели.

В ст. 9-10 Бог е Този, който откликва на нашите викове за помощ. Той е справедлив – въздава на хората за техните постъпки и така принася слава на Своето име.

В ст. 11-12 виждаме Бог като Един, който снабдява своите деца от Своето богатство в слава, води ги и ги защитава. В ст. 13-15 виждаме, че Бог благоволява да разговаря с нас, че е загрижен за нашето благоденствие и че установява насоки и граници, в които да живеем така, че да Му принасяме слава.

И накрая, от 16-31 стих са изредени греховете на Израил в историята и как Бог в милостта си винаги ги възстановява. Тук са застъпени темите за нашия грях и Божия характер. В тези стихове Бог е описан като прощаващ, милостив, жалостив, дълготърпелив, многомилостив, милосърден, като даващ водителство, снабдител (както на материалните им нужди, така и на земя, която подготвя за тях).

 Гръцкият философ от 6 в.пр.Хр. Ксенофан се оплакал от неморалността на гръцките богове, като посочил че Омир приписал на боговете „всичко, което е срамно и безобразно сред хората“: те крадат, прелюбодействат и се мамят един друг.“ Не е чудно тогава, че Павел открива по време на своите мисионерски пътувания, че много езичници са се обърнали към юдеизма. Те видели, че Богът на юдеите превъзхожда във всичко техните стари богове.“

Бог е добър и любящ Бог. Това казват в молитвата си израелтяните. Дори когато ги предава в ръцете на угнетителите им, Той го прави, за да ги дисциплинира. Защото “Господ наказва този, когото обича“ (Евреи 12:6)

Той откликва на техните викове за помощ и накрая, изпраща избавители, за да ги отърве от техните угнетители. Той прави това много пъти, което ни води към основното послание в тази част, а именно, че истинското покаяние протяга ръце към удивителната Божия благодат. В своето покаяние израелтяните казваха: ние се провалихме тотално, но в благодатта си Ти ни прости и ни възстанови.

 В Своята благодат Бог ни прощава винаги, когато отидем с искрено покаяние при Него. За него няма безнадежден случай, няма невъзможна кауза. Затова благодатта е толкова удивителна.

Тя може да срещне жена, хваната в самото прелюбодейство (като в тази картина на Никола Пусен) и заслужаваща презрението на цялата общност и смърт, да я погледне в очите и да каже: „Не те осъждам“ (Йоан 8:11).

Тя може да срещне една жена при кладенеца – жена с минало и лоша репутация и да ѝ предложи всичко, за което някога е мечтала – вода, която задоволява най-голямата ѝ жажда.

Хората на Ерусалим познаваха своята превратна история, но знаеха също как Божията благодат се беше изливала върху техния народ, за да ги възстановява и изцелява. И знаете ли още какво тази непонятна, неповторима и удивителна благодат може да направи?

Тя може да достигне човек, който е провалил напълно живота си и да каже, „Елате всички, които сте отрудени и обременени, и ще ви дам почивка“.

Тя може да вземе блудния син в ръцете си и да каже, „докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“

Тя може да погледне на теб и мен, които сме давали обещания на Бога и сме ги нарушавали, и сме се държали така, сякаш не сме Божии деца, и да ни предложи прошка отново!

Удивителна благодат, по-велика от всеки мой грях, как мога да я опиша? Тя отнема моя товар, тя освобождава духа ми. Тя бе изляна на Голгота, където бе пролята кръвта на Агнеца. Той изостави Своя трон и проля кръвта си за човеците. Вторият Адам умря, за да може първият Адам да живее. Удивителна благодат. Бях изгубен, но сега съм намерен, бях сляп, но сега виждам!

Но трябва да кажем още нещо. Благодатта е безплатна, но тя не е евтина. Тя струва на Исус всичко и ни призовава към жертвоготовна любов. Спасението е хем безплатно, хем много скъпо. Същият Исус, който каза на разбойника на кръста, че след малко ще го види в рая, каза на тези, които искат да го следват, да пресметнат цената. Същият Исус, който каза на жената, че не я осъжда, също ѝ каза, „иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“

В ст. 2 хората се подготвиха за тази молитва. Те разбираха, че трябва да се справят с някои проблеми, преди да дойдат при Бога и да искат прошка. Изповедта не се състоеше само в празни думи, но те трябваше да бъдат подкрепени и от дела. Трябваше да се направят някои трудни стъпки. Toгава разбираме дали едно покаяние е истинско.

Тези хора разбираха, че когато благодатта е дадена даром, единственият възможен отклик е животът им да бъде напълно променен от тази благодат.

 Едни съпрузи не се обичали истински. Мъжът имал високи изисквания към жена си и приготвил правила, които тя трябвало да следва. Той настоявал тя да ги прочита всеки ден и да се подчинява безпрекословно. Сред правилата му имало такива подробности като кога т трябва да става сутринта, кога закуската му трябва да е сервирана, как трябва да върши домашната работа. След няколко дълги години, съпругът умрял.

След като минало време, жената се влюбила в друг мъж, който я обичал много. Скоро те се оженили. Съпругът правел всичко, за да направи новата си съпруга щастлива, като често я обсипвал с подаръци, свидетелстващи за неговата любов.

Един ден, докато той чистил къщата, тя намерила в едно чекмедже списъка със заповедите, които първият ѝ съпруг бил написал за нея. Докато го преглеждала, изведнъж се сетила, че макар и настоящият ѝ съпруг да не ѝ бил дал никакъв списък, тя правела всичко, което първият ѝ съпруг изисквал. Тя осъзнала, че е толкова посветена на този мъж, че най-дълбокото ѝ желание е да го радва поради любовта ѝ, не от задължение.

Единственият възможен отклик на Бога е да бъдем променени от Неговата благодат!

Тук отново виждаме, че трябва да има баланс между Божието действие и готовността на хората.

В глава 10, която няма да разглеждаме, четем подробно за завета, който те сключват с Бога в ст. 38.

 Неемия 9:38 „Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.“

В този завет те обещават да пазят Божия закон, да не се женят за чужденки, за да не стават като другите народи, да пазят съботата свята, да носят приносите си в Божия дом, да дават десятъците си от първите плодове, да посвещават първородните си синове и да дават най-доброто от това, което имат на Бога.

Заключение

Всичко това се случи, защото те ясно разбраха кой е този Бог, на когото служат и който ги беше избрал. Знаем ли ние кой ни е избрал?

Или и за нас Бог е станал доста незначителен и тривиален, Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен – както се казва в мисълта, с която започнах?

Ако виждаш нещо от това в живота си, трябва да знаеш, че има лек за него. И той е в това: да имаш правилно разбиране върху Божието слово за това кой е Бог и какви са Неговите обещания. За да достигнеш до истинско покаяние.

И след това да казваш „Да“ на Святия Дух всеки път, когато Той те нуди да израстваш в покорство на Бога. Само така ще можеш да се радваш в живота си на удивителната Божия благодат, която прави от окаяните грешници, които сме ние хора, които са поканени да влязат в Божието присъствие и да станат деца на Бога.

 ____________________

08.09.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна