Под този надслов от 23 до 25 октомври в х-л Лесопарка край Лясковец се проведе Националната конференция на БХСС. На събитието присъстваха повече от 60 студента от България, 2 студента от Босна и Херцеговина, 2 от Индия и 1 от Германия. За подкрепа бяха дошли и няколко завършили студенти от София и Варна.
Основните експозиции върху Посланието към Галатяните бяха изнесени от Никола Галевски – генерален секретар на Еxodus Македония. В подобаващо украсената за събитието зала в 5 поредни сесии той успя да провокира студентите да се замислят кои страни от тяхната национална идентичност могат да бъдат препъни-камък за благовестието и да поставят на първо място своята принадлежност към разпнатия и възкръснал Христос (Гал. 2:20). Така, както законът и миналото бяха накарали галатяните да отстъпят от истината, на Балканите ние също носим голям исторически ‘багаж’, който ни пречи да бъдем добро свидетелство за нашите колеги. Ако искаме Бог да ни използва за трансформиране на техния живот ние трябва да присъстваме реално в живота им, като ги опознаваме, обичаме и се грижим за тях.
Семинарите бяха не по-малко предизвикателни. Според Тим Отри святост е това, което Бог е искал да бъдем и тя се измерва в нашите взаимоотношения с Бога и с хората, а неин враг е нашата заетост. С присъщите си смирение и ерудиция, Вениамин Пеев ни предизвика да обезоръжаваме противниците на евангелието с Христовата любов. Доний Донев запозна студентите с начините, по които те могат да използват за Бога Google Wave и други подобни средства за онлайн комуникация и обмен на информация. След като се спряха на причините да благовестваме и на пречките за това, Петър Вълков и Триф Трифонов насърчиха студентите да използват нестандартни, креативни методи за благовестие в университета, като споделиха от своя опит и от живота на други студентски движения.
Особено запомнящ ще останат игрите в групи, подготвени от Ваня. Разделени на 4 отбора, студентите трябваше да преодолеят много препятствия и предизвикателства, като да познаят бягане по стръмен склон, да търсят скрити предмети, да допълват липсващи думи в стихове от Галатяните, да вървят с вързани очи, да стоят подпирайки се само на ръце, да скачат на въже по трима едновременно и др. Накрая всички бяха уморени, но безкрайно щастливи, че са успели да се справят като отбор.
Разбира се, на конференцията имаше и много други запомнящи се неща – сутрешната молитва, водена от Ники, малките дискусионни групи, хвалението (водено от Варненски и една босненска студентка), неформалното време, културната китка и т.н. Вярваме, че всичко в програмата е съдействало, за да можем да се изградим и да позволим на Бог да направи една истинска революция в нашата идентичност и взаимоотношеия.