Краят на историята (Даниил 11:36-12:13)

Днес завършваме поредицата върху книгата Даниил. Вече видяхме, че от 7-ма до 12-та глави са пророчества за бъдещите времена. Заедно с някои глави в Исая, Езекиил и Захария, те спадат към т.н. апокалиптична литература (гр. „апокалипсис“ – откровение). В НЗ такива са Матей 24 гл., Марк 13, Лука 21, както и книгата Откровение. Тези книги съдържат видения, сънища и пророчества, в които изобилстват странни създания, предмети или енигматични числа, чрез които те предават своето послание.

Миналият път с п-р Джош видяхме, че след като Даниил пости и се моли, Бог му даде четири утешителни думи и му разкри ново видение за княза на Персия (Даниил 10). Това видение представлява увод към пророчествата в 11-та и 12-та глави.

Както и предходните глави, Даниил 11 съдържа пророчества както за близкото, така и за далечното бъдеще. Първите 35 стиха говорят за събития (северният цар и южният цар, съответно Сирия и Египет), които са бъдещи за Даниил, но са история за нас. А следващите 10 стиха до края на главата, както и цялата 12-та глава, бяха не само бъдещи за Даниил, но са бъдещи и за нас днес.

Това е видно от факта, че в 11:36 започва съвсем нова сюжетна линия и описва събития, които още нямат аналог в световната история.

Повечето библейски изследователи смятат заедно с преводача на Вулгата Йероним, че Даниил 11:36 до края на книгата съдържа пророчества „за Антихрист, който предстои да се издигне в края на времената.“

Ние вече говорихме в Даниил 8 за Антиох Епифан, който е преобраз на последния Антихрист. Този последен Антихрист ще преследва Църквата в последните времена, преди второто идване на Христос.

Даниил 11:36 „И царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни.“

В края на историята ще се издигне политически лидер, който е „малкият рог“ от Даниил 7:8 и „князът, който ще дойде“ от 9:26. Тук виждаме, че той ще прави каквото си иска, ще говори надменно против Бога и известно време ще има успех. По-нататък научаваме, че той няма да почита нито бащините си богове, нито някакъв друг бог, но ще се възвеличи над тях.

Той ще се уповава на военната си мощ и първоначално ще побеждава в битки. Ще установи своята щаб-квартира върху „славния свят хълм“ (ст.45), т.е. в Ерусалим, но накрая ще бъде победен, когато Христос се завърне в слава.

Векове по-късно Павел ще напише за тайнствена личност, наречена от него „човек на греха... „който се противи и се превъзнася над всичко, което се нарича бог, или на което се отдава поклонение, за да седне (както Бог) в Божия храм и да представя себе си за Бог.“ (2 Сол. 2:4).

Някои са се опитвали да идентифицират Антихрист със Сталин, Хитлер, Мусолини, Горбачов, Саддам Хюсеин, Путин. Но по-вероятно е той да е още по-харизматичен, арогантен и амбициозен политик. Може би той ще е най-големият военен, икономически и политически гений, който някога е живял. Той ще бъде атеист, който ще отхвърля всяко духовно наследство и ще се покланя на бога на властта, парите и военната сила.

Даниил 11:38-39: „А вместо тях ще почита бога на крепостите. Да, със злато и сребро, със скъпоценни камъни и със скъпи дарове ще почита един бог, когото бащите му не са познавали. С помощта на един чужд бог той ще нападне най-силните крепости; ще умножи славата на онези, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях за награда.“

По-нататък пророчеството описва как срещу него ще се изправят южният цар и северният цар в последна битка. Вероятно това е битката при Армагедон. За пореден път „славната земя“ ще бъде завладяна, а Aнтихрист ще опустоши много страни чак до Северна Африка (ст.40-43).

Други Старозаветни пророчества също говорят за голяма военна експедиция на коалиция от нации, врагове на Бога, срещу Израел и Ерусалим. Накрая злото няма да бъде оставено да триумфира: „краят му ще го постигне и не ще има кой да му помогне.“ (ст. 45) Бог ще спаси своя народ и ще унищожи неговите противници.

Бог показа на Даниил, че макар и силите на злото да изглеждат непобедими, Бог е в контрол. Той ще защити верния остатък – тези, „които познават своя Бог“ (Даниил 11:32). Ще ги подкрепи в борбата срещу злото.

Как можем да имаме тази увереност и надежда в победата на правдата? Като пребъдваме в Него.

Ако живееш заедно с друг човек, го опознаваш. Ние трябва да се научим да живеем с Бога! Исус каза, „Пребъдвайте в Мене“ (Йоан 15:4). Ако правим това – ако прекарваме време със Словото Му, ако се молим, ако сме посветени на тялото Христово – тогава Бог ще ни укрепи и уякчи (11:1).

Когато пребъдваме в Бога, дори ужасни на пръв поглед неща като новия проектозакон, могат да бъдат използвани от него за доброто на тези, които Го обичат и уповават в Него.

Веднъж един хвалебен състав от Индийска църква пътувал до Тикапур, Непал, за да посети църковна конференция. Часове преди да се върнат в Индия, полицията арестувала техния водач и конфискувала вана им. С него няколко офицери от полицията решили да отидат до друг град на около 240 км. Докато пътували през гората, разбойници нападнали вана. Те мислили, че в колата пътуват християни и планирали да ги убият и да откраднат инструментите им. Но полицаите скочили от вана и започнали да стрелят по разбойниците, обръщайки ги в бяг.

Когато лидерът на хвалебната група казал на полицейския началник в Тикапур, че Бог е използвал арестуването му, за да запази живота на християните, началникът се съгласил, че тимът е благословен и решил да ги освободи. После пасторът успял да свидетелства на полицейския началник и на други офицери, и да се моли с тях. Бог работи по мистериозни начини.

Бог разказа на Даниил какво ще се случи през следващите столетия и в края на времето. Даниил получава това пророчество в края на плена. Юдеите вече се готвят да се завърнат в родината. Те виждат, че идва края на тяхното страдание. Усещат го във въздуха! „Само веднъж да се върнем у дома, всичко ще се нареди!“

Но пророчеството не е свършило. Оказва се, че страданията за Божиите последователи не свършват дотук.

Даниил 12:1 „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне, и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откакто народ същствува до онова време...“

Това пророчество смущава и тревожи юдеите. И накрая за капак, архангел Михаил казва, че „ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откакто народ съществува до онова време...“

Представям си как всички помръкват. „Какво, няма ли нещата да вървят към по-добро?“

Днес много българи оптимистично вярват, че историята се движи към прогрес. Двадесет и първи век ще е по-добър от двадесетия! Може и да се развиваме бавно, но ще става по-добре. Ще се справим с корупцията, ще направим необходимите реформи, ще влезем в Шенген, ще си оправим образованието и здравеопазването, ще има мир и благоденствие.

И наистина, през последните 30 години много неща се промениха в България. Вече имаме свобода на словото, печата и религиите, имаме политически плурализъм, магазините ни са пълни със стока, имаме коли, интернет, телефони, Макдоналдс и Старбъкс. Движим се в правилната посока!

Но когато четем Даниил виждаме, че въпреки технологичния прогрес, нещата продължават да се влошават.

„Ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало...“

Напливът на емигранти мюсюлмани в Европа, ислямският тероризъм, анексията на Крим и източна Украйна от Русия, надигането на национализма в Европа, настъплението на джендър идеологията, заглушената медийна свобода, новият проектозакон за вероизповеданията, пълзяща диктатура в страната – и това е само върхът на айсберга.

От гледна точка на пророк Даниил, нещата вървят към по-лошо. Но сред лошото ще има и нещо хубаво:

Даниил 12:10 „Мнозина ще се чистят и избелеят, и ще бъдат изпитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат.“

Мнозина ще се чистят и избелеят...

Има два вида хора – тези, чийто характер се усъвършенства по време на страдания и други, които са така обсебени от злото на деня, че ще останат слепи за вечността. Те стоят на железопътната линия и не виждат, че влакът приближава. Карат колата със слушалки в ушите, надули музиката, нехаещи за опасността.

„... и никой от нечестивите няма да разбере“

Но опозицията, преследването, трудностите в семействата, зависимостите – страданията ще извадят наяве най-доброто от нас. „Мнозина ще се чистят и избелят, и ще бъдат изпитани“.

Погледнете как след атаката срещу християните много църкви обединиха усилия в борбата за човешки права и религиозна свобода. Много хора чуха, че в България има протестанти. Започнаха да си задават духовни въпроси.

Дали огънят не започва да ни пречиства? Но още сме само в периферията му.

В една църква в групата за Библейско изучаване разглеждали книгата на Малахия. Когато стигнали до трета глава, до стих 3, той казвал: “ Той ще седне като един, който топи и пречиства среброто.“(Мал. 3:1 – 3). Този стих озадачил християните и те се зачудили какво иска да каже за характера и природата на Бог това изречение. Една жена предложила да отиде и да научи повече за начина на пречистване на среброто и да се върне да разкаже.

Тази жена отишла при един ковач на сребро и се уговорили да го наблюдава, докато работи. Тя не споделила каква е причината на любопитството й. Докато гледала ковача, той държал парче сребро над огъня, оставяйки го да се нагрее. Ковачът  й обяснил, че при пречистването среброто е нужно да се държи в средата на огъня, там дето пламъците са най-горещи, за да изгорят всичко нечисто.

Жената се замислила за Бог, който ни държи на такова горещо място и за стиха, който казва: “ Той ще седне като един, който топи и пречиства среброто.“ Тя попитала ковача на сребро, дали е вярно, че той трябва да седи през цялото време пред огъня, докато то се пречиства. Човекът отговорил, че не само трябва да седи там, но и трябва да го гледа внимателно през цялото време. Защото, ако среброто се остави дори и миг повече в пламъците, ще бъде унищожено.

Жената се умълчала за миг. После попитала: „Кога разбираш, че среброто е пречистено?“ Той се усмихнал на това и отвърнал: „О, това е лесно! Когато видя отражението си в него…“

Бог ни пречиства, за да отразяваме по-добре Неговия образ!

Даниил 12:11,12 „И от времето, когато се премахне всекидневната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни.“

В историята много хора са се опитвали да правят предсказания въз основа на тези числа за края на историята и идването на Христос, но никой не е успял досега. Някои ги свързват отново с гоненията по време на Антиох Епифан. Най-вероятно е тези числа да имат символичен смисъл, който ще ни се изясни, когато Бог на своето време реши да го направи!

Най-важното, което те обаче ни казват е: след този период бедите и страданията ни ще престанат. Важно е да имаме дълготърпение. И смелост да сме различни за Исус, докато Той се върне. Може да остава много, а може да сме на финалната права. И в двата случая, уповавай на Него и продължавай да играеш мача. Когато Съдията реши, ще свири край на мача.

И когато Христос дойде отново, ще възкръснеш за вечен живот и ще влезеш в своето наследство.

Даниил 12:13 „Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си.“

Но ти си иди...

Когато нашите деца бяха малки, Ваня ги слагаше в скута си с лице към себе си, накланяше ги назад, а после отново ги придърпваше до себе си и им казваше: „Иди си, ела си“. Те много се забавляваха и искаха да играят отново и отново. Тук обаче Гавриил не предлага на Даниил да играят на игра. Той му казва, че това е последното видение и е време той да си отиде и да се захване с обичайните си дела.

И най-вече, да живее с увереност, че Бог ще се намеси в историята, всеки Христов последовател ще се успокои и ще влезе в наследство на дела си. Да, може и сега да не виждаме това наследство, но накрая, след второто възкресение, то ще бъде наше.

Даниил 12:1 „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата.“

Ако името ти е записано в регистрите на Божието семейство, ти си записан за спасителната мисия на Бога. А как може да си записан в книгата? Като положиш вярата и упованието си в Бога.

Откровение 3:5 „Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели.“ Това е пропускът за вечността.

Но повечето хора изобщо не се замислят за вечността.

Името на британския политик е Уилям Гладстон е известно в България, тъй като той е свързан с борбите за освобождение на българския народ. Публикува полемичната си брошура „Българските ужаси и Източният въпрос“ и допринаса за утвърждаването на България като независима нация през 1878 г. Той бил четири пъти министър-председател на Великобритания и е смятан за един от най-великите британски министър-председатели.

Веднъж Гладстон срещнал младеж, който искал да учи право и да работи за правителството. Попитал го за какво мечтае. Пълен с амбиция и енергия, младежът отговорил: „Първо ще завърша право, след това ще вляза в управлението.“ Гладстон попитал, а после? „Ще служа на страната си.“ А след това, попитал Гладстон. „Може би ще добия слава и богатство.“ „А след това?“ „Предполагам, че ще се пенсионирам и ще се радвам на придобитото.“ „А след това?“ „Какво искате да кажете? Предполагам, че след това ще умра.“ „А след това?“ Последвала тишина. Тогава Гладстон отбелязал, „Млади човече, по-добре започнете отначало и помислете отново върху живота.“

Мислиш ли за след това?

Даниил 12:2 „Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение.“

Това е единствената директна препратка към възкресението в Стария завет. И когато в Йоан 11 Исус казва „Аз съм възкресението и животът“, неговите слушатели го чуват в контекста на тази глава в Даниил. Даниил не е можел да има пълното знание, но пророчеството се основава на възкресението на Исус.

При Инкерманското сражение край Севастопол, по време на Кримската война, един войник едва успял да допълзи до палатката си, след като бил повален от куршум. Когато го открили, той лежал по лице с отворена Библия пред него, а ръката му била здраво прилепнала за Йоан 11 заради кръвта му, която я покривала.

Когато вдигнали ръката му, буквите от страницата ясно се виждали върху нея. С това вечно живо обещание на ръката, те го положили във войнишкия гроб. Думите били: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мене, ако и да умре, ще живее.“ Скоро нашият Господ ще дойде, за да приеме Своите Си, без значение дали те са живи или мъртви.

Даниил не би могъл да напише по-въздействащ край на книгата си от това да позволи на читателите си да зърнат мъничко от бъдещето възкресение и да ги насърчи да се посветят да вършат своите дела с увереност в собственото си възкресение.

„и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си.“ Това е блага вест! Именно това се нуждаеха да чуят евреите в плена в 6 в.пр.Хр. Това се нуждаем да чуем и ние.

Нашата надежда е във възкресението!

И това ни връща към основната мисъл в цялата книга. След всичко казано, виждаме че Бог е в контрол, до края на историята. Амин!

Молитва: Милостиви Боже, още във 2 гл. на Даниил, Навуходоносор те почете, когато каза на Даниил, „Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, и откривател на тайни...“ Тази сутрин ние също повтаряме тези думи и ти благодарим за книгата Даниил. Благодарим ти за всички тези истории и видения, които разкриват, че ти си в контрол. Господи, помогни ни когато се потопим в нашето ежедневие да не губим дълбочина на полето. Помогни ни да живеем с увереност, че ние сме твои и един ден ще влезем в нашето наследство, което си приготвил за нас отпреди създанието на света. Амин!

______________________
БПЦ "Нов живот" Варна
16.12.2018 г.

Смъртта не е краят (Битие 49:29-50:26)

/проповед/

Когато таткото на тригодишната Катя се прибрал у дома от работа, я заварил да плаче неутешимо – нейната костенурка била умряла. Жена му казала: „Аз не мога да я успокоя, ти се оправяй.“ Първо бащата казал, че ще отиде в магазина и ще й купи друга костенурка. Но Катя знаела, че животът не може да премине от една костенурка в друга и продължила да плаче.

Тогава баща й казал: „Знаеш ли какво, ще й направим погребение.“ Дъщеря му не знаела какво означава „погребение“, затова той й обяснил: „Погребението е голям фестивал в чест на костенурката.“ Тя не знаела какво означава „фестивал“, затова баща й казал: „Погребението е като рожден ден. Ще ядем торта и сладолед, ще пием Кока кола, ще купим балони и всички деца от квартала ще дойдат да играете заедно – само защото костенурката е умряла.“ Сълзите на Катя спрели и тя отново била щастлива.

Тогава се случило нещо невероятно. Те погледнали надолу и видели, че костенурката се движи.Тя била жива! Няколко секунди тя вървяла енергично, както винаги. Бащата не знаел какво да каже. Но Катя веднага се ориентирала в ситуацията. С цялата невинност на тригодишно дете, тя погледнала баща си и казала: „Тате, хайде да я убием“.

Моята първа среща със смъртта беше на погребението на баба ми. Бях малък и единственото нещо, което си спомням е воплите на жените и черните дрехи, с които бяха облечени хората. Цялата атмосфера беше тягостна и потискаща. Гледах всичко това и не можех да разбера защо трябва човек да си отива завинаги и да кара другите да страдат. Струваше ми се многонесправедливо.

Много години по-късно, баща ми почина в болницата. Беше болен от много болести и лекарите бяха безсилни. Обстановката пак беше потискаща. Благодарен съм, че поне можах да го изпратя в последния му час. Издъхна в моите ръце.

Днес, в информационния век в който живеем, хората си отиват от този свят без да им отдадем нужното внимание и достойнство. Повечето хора умират в неуютни болници, сред чужди хора, лекари и сестри, с тръби и катетри висящи от телата им, далеч от своите близки.

Яков умря в своето легло вкъщи, заобграден от тези които обича и тези, които го обичаха. Днес нуждата от специализирано лечение ни кара да отидем в болницата. И една неочаквана смърт ни откъсва от близките без да сме имали възможност да си вземем сбогом.

Може и да нямаме контрол над начина, по който идва смъртта, но можем да решим как да се отнасяме към нея. И от тази последна глава от Битие можем да научим повече за отношението, което Бог иска да имаме към смъртта, от всяка друга глава в Стария завет.

Първо, тук виждаме как се променя отношението на Яков към смъртта. В предходните глави Яков скърби за загубата на Рахил, а след това и за Йосиф, за когото предполага, че е умрял. Когато Вениамин трябваше да отиде в Египет, за да докаже почтеността на братята, Яков не разреши, защото се страхуваше да не изгуби и него.

Когато най-после Яков научи, че Йосиф е жив и той го видя, беше вече готов да умре. Но това щеше да стане чак след още 17 години в Египет.

Тогава Яков каза на синовете си:

Битие 49:29-32 Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон. 30 В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.

Тук за втори път Яков дава наставления да бъде погребан в пещерата в нивата на Махпелах в Ханаан, заедно с дядо си Авраам, баща си Исаак, техните жени и жена му Лия. След тези наставления той е готов да отиде при своя Господ:

Битие 49:33: „А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си. Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. “

Забележете, че само за Йосиф се казва, че е плакал и целувал лицето на баща си. И следдългата процедура по балсамиране и оплакване, характерна за египтяните, Йосиф искаразрешение от фараона да погребе баща си в Ханаан. Неговата молба е удовлетворена.

И Йосиф, придружен от голяма египетска делегация и своето семейство, пътуват до мястото за погребение. Самата погребална церемония е толкова внушителна, че прави силно впечатление на местните жители.

Битие 50:11: „А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим (Египетско ридание).

При Ададовия харман процесията спира и е организирана 7-дневна жалейка, проведена специално за да може египтяните да изкажат съболезнованията си за последен път. Оттам семейството на Яков отива до пещерата Махпелах, където в семеен кръг е погребан Яков.

След като са изпълнили волята на баща си, семейството се връща до Атадовия харман, откъдето заедно с египтяните отпътуват обратно за Египет.

Дотук говорихме за Йосиф и неговата скръб по баща му, но не казахме нищо за неговите братя. Какви чувства вълнуваха тях при неговата смърт?

Битие 50:15: „А когато видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили.“

Очевидно тяхната скръб остъпваше място на едно по-силно чувство – вина. В миналото те бяха разяждани от ревност и омраза към Йосиф и само присъствието на техния баща ги спираше да не посегнат на живота му. Но когато им се удаде сгоден случай, те се отърваха от него.

И сега, години по-късно, ги измъчваше вина. Още не бяха разбрали, че Йосиф им е простил,макар че бяха минали 17 години, в които той всекидневно им доказваше това. Те си казаха, че сега, когато Яков го няма, Йосиф ще си отмъсти, както те бяха чакали да са далеч от баща си, за да го елиминират. Затова те намислиха план.

Битие 50:16-18: „Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда: Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха... А Йосиф се разплака, когато му говориха. После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.“

Отговорът на Йосиф е пример за това как да отговаряме благочестиво на нечестивопреследване:

Битие 50:19-21: „А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде... Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви...“

Отмъщението принадлежи на Господа. Йосиф не можеше да си присвои прерогативите на Бога. Бог беше използвал злото, сторено от братята му, за добро. Как можеше Йосиф да се сърди!

Последните стихове на книгата ни пренасят след още 50 години. Йосиф е на сто и десет годинии е видял правнуците на Еврем. Синовете на Манасиевия син Махир са се родили на неговите колене. И малко преди смъртта си, подобно на баща си Яков, Йосиф казва на братята си: 

Битие 50:24: „Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“ 

И след това ги кара да се закълнат, че ще занесат костите му в Ханаан. И той, както Яков,вярваше, че в бъдеще Израел ще се върне в Обещаната земя. И двамата бяха балсамирани – тялото на Яков, за да бъде отнесено и погребано в Махпелах, а тялото на Йосиф – за да бъдатвърнати костите му в Ханаан след изхода от Египет.

И в книгата Изход 13 гл. виждаме как Мойсей изпълнява неговата воля. Смъртта на Яковпредизвика пътуване до Ханаан, за да могат израелтяните да погледнат още веднъж земята, в която щяха да се върнат при изхода. А смъртта на Йосиф непрекъснато им напомняше, че един ден този изход ще се състои. „Аз умирам; Бог ще ви посети и ще ви заведе ... в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“

Така стигаме до края на една епоха - епохата на патриарсите и края на една прекрасна книга. Тя започна със създаването на човека в съвършената градина и завършва с два ковчега – един в Ханаан и един в Египет. Какъв тъжен край! Ако Мойсей пишеше книга днес, най-вероятно нямаше да може да намери издател за нея. 

Но, всъщност, глава 50 не е краят на историята. Мойсей ще напише още 4 книги, а Бог ще вдъхнови написването на още 61 до завършването на Библията. И в последните глави на последната книга Откровение, ние отново се връщаме в рая.

Откровение 21:1-2: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, пременена за своя съпруг…”

Откровение 22:1-5 „река с вода на живот, бистра като кристал ... извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живота ...Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.“

Написвайки Битие, Мойсей искаше да каже и на нас, бъдещите поколения, че смъртта не е краят. Много години Яков гледаше на смъртта като на край. Смяташе, че смъртта ще го избави от всичките му неволи, затова я чакаше с такова нетърпение. Това мислят и тези, които избират самоубийството като край на своите страдания. Но трагедията е, че тази смърт е само началото на една необратима съдба.

Веднъж говорих с един човек и той заяви, че вярва в прераждането. Но аз му показах стиха в Евреи 9:27, където Библията казва: „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

В Египет Яков промени гледището си за смъртта. Той разбра, че даже и Бог да беше взел неговия любим син, един ден Яков щеше да го види отново. Защото има живот след смъртта!

Битие 49:33: А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.

В същото бяха убедени и Авраам и Исаак:

Битие 25:8 „И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.“

Битие 35:29: И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Твоето гледище за смъртта има голямо значение. Ако смъртта е краят, тогава няма смисъл да се стремиш към небето и да избягваш ада. Тогава самоубийството е изкушаваща опция. Ако няма живот след смъртта, тогава както казва светът, „яж, пий и се весели, защото утре ще умреш.“

Но ако гледаме на смъртта като начало, не край, тогава ние ще правим всичко възможно, за да изправим взаимоотношенията си с Бога чрез вяра в Сина Му. Тогава няма да се страхуваме от смъртта и няма да се притесняваме да говорим за нея. Дори можем да я приветстваме, защото тогава ще отидем в присъствието на Бога заедно с онези вярващи, с които сега сме разделени от смъртта.

Исус ни казва, че в дома на Отца Му Той е приготвил жилища за нас (Йоан 14:1-3). Те ще бъдат много по-прекрасни и просторни от най-добрите къщи и дворци на земята. Дори Версайският дворец е само тяхна бледа сянка!

Апостол Павел също ни насърчава с думите:

1 Солунци 4:16: „... сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; 17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.

Мойсей, Йоан и Павел говорят спокойно и с увереност за смъртта. Не е така с невярващите. Те всякак се стремят да избягват темата. Смъртта се нарича с ефемизми – ние не казваме, че хората умират, а че почиват или си отиват, или ни напускат. Дори лекарите не смеят да кажат на болния или близките му, че е болен от нелечима болест и умира. Хората намират утеха в скриването на истината от болния.

Трагедията с опита да се заобиколи темата за смъртта е, че умиращият прекарва последните дни и часове от живота си в заблуда. Вместо да си вземем сбогом и да кажем важните неща, ние използваме последните мигове, за да говорим за тривиални неща.

Вместо това, ако нашият близък е невярващ, можем да използваме последните му часове, за да му споделим благата вест и да го водим в молитва на покаяние. А ако е вярващ, можем даговорим с него с увереност за новия дом, в който ще се пресели. Мъката от раздялата винаги е голяма, но за вярващите тя е само временна. Eдин ден, ако упазим вярата, ще се видим отново. Ако сме убедени в това, тогава нашата вяра и радост в тъгата ще бъде искрена и видна за всички около нас.

Неотдавна видях следното фейсбук съобщение на вярващи от една от църквите ни в Америка:

“В 5:20 тази вечер нашия тати завърши състезанието си и си отиде у дома. Той беше удивителен човек и ние сме съкрушени, но щастливи, че неговата вяра сега стана виждане. Планираме възпоменателната служба да се проведе в понеделник вечерта, на 22 май. Допълнително ще съобщим точното време и място. Нямаме думи да изразим благодарността си за огромната любов и подкрепа, която получаваме от всички вас. Черпим сила от вашата подкрепа и ви благодарим от все сърце. Чет ви обичаше – обичаме ви и ние.

Джордж, Дани, Мери, Сюзън и Джейн”

Ние, вярващите в Исус, не бива да падаме в капана на отричането на смъртта и избягването на темата за нея. Яков и Йосиф гледаха на смъртта не като на край, но като начало. Те знаеха, чеедин ден ще се видят отново с тези, които обичат в присъствието на Господа.

Но не и братята на Йосиф. Те смятаха, че със смъртта на Яков Бог ще престане да се грижи за тях. Но научиха, че Божията любов не зависи от присъствието на дадени хора. Бог е суверен и може да се грижи за нас дори когато ни изглежда, че сме сами и нямаме ничия подкрепа.

Възможно е и ти да мислиш, че смъртта е краят. Да се опитваш да избягваш тази тема. Ако е така, тогава знай, че страхът от смъртта показва липса на вяра в библейското свидетелство за живота след смъртта. Можеш да криеш или потискаш този страх, но не можеш да го избягваш безкрайно.

Предлагам ти нещо друго: ти можеш да се учиш от хора като Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Те повярваха в Този, който един ден щеше да победи смъртта:

В Йоан 11:25,26 Исус каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

В нашия град има много магазини. От време на време те затварят и слагат надпис: „Затворено поради ремонт“. В продължение на месец-два обновяват интериора и след като отворят отново, не можем да ги познаем – изглеждат много различни! Нещо такова се случва и след смъртта на вярващ човек. Той излиза от тялото си, докато то се поправя и обновява. И при неговотовъзкресение вътрешният човек ще се нанесе в обновеното тяло.

В края на живота си известният евангелизатор Муди казва: „Някой ден ще прочетете във вестниците, че Дуайт Муди от Ийст Нортфийлд е мъртъв. Не вярвайте ни на една дума на това! В онзи момент ще бъда по-жив, отколкото съм сега. Ще съм се възнесъл високо, извън товастаро глинено обиталище в дом, който е безсмъртен – тяло, което смъртта не може да докосне. Тяло, подобно на Неговото славно тяло. Бях роден в плът през 1837 г. Родих се в Духа през 1856-та. Роденото от плътта може да умре. Роденото от Дух ще живее вечно.“

1 Коринтяни 15:55-58: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 56 Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

Нека се помолим. 

"Господ иде" - БПЦ „Нов живот” Варна

/проповед/

Нека прочетем 2 Петър 3:3-15:

3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: 4 Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието.

5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата, 6 но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина. 7 Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци. 8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години - като един ден. 9 Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние. 10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие, 12 като очаквате и копнеете за идването на Божия ден, когато небето възпламенено ще се разпадне и стихиите нажежени ще се стопят! 13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. Призив към търпение

14 Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си. 15 И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение;

В началото на 3 гл. Петър цитира един от аргументите на лъжеучителите за това, че Второ пришествие на Христос няма да има. Те казват: “Всичко си стои така, както е било от началото на създанието.” (2 Пет. 3:4)

Всичко си стои така, нищо не се е променило. Нищо ново под слънцето. Това е рефрен, с който обикновено описваме монотонността в живота. Наистина, много неща сякаш се повтарят в човешката история. Хората са все така грешни, както и в зората на човечеството, в живота има много болка, мъка, страдание.

1. Живеем под знака на колосални промени.

И все пак, много неща се променят. Светът преди потопа е бил различен от днешния свят. Атмосферата е била много по-благоприятна за живот. Растителността е била повсеместна и не е имало пустини. Животинският свят първоначално не е имал толкова много подвидове. Но пък е имало динозаври. Хората са живели много по-дълго (Матусал - 969 г.), докато постепенно възрастта им е станала 70, а където има сили и 80 г.

Това списание (показвам) съдържа много интересни статии за времето отпреди Потопа. Той е довел до големи катаклизми в природата, до създаването на новите континенти, подвидове в животинския и растителния свят, до появата на дъжд и сняг, на периодичните земетръси, наводнения и пожари.

Светът се променя и то с бързи темпове. Но най-великата промяна ще бъде явлението на Господ Исус Христос. Както и по времето на Петър, мнозина се присмиват на нас, християните, че говорим за „деня на Яхве”, когато Той „ще дойде като крадец” (2:10). Обвиняват ни, че хвърчим в облаците и говорим за вяра, вечен живот и спасение на душите... Понякога не само невярващите, но и вярващите се объркват, когато стане дума за последното време и съпътстващите го събития.

Един професор в богословски университет обяснявал различните гледища – предмилениалното, грабването преди Голямата скръб, посред Голямата скръб, след Голямата скръб. Накрая един студент толкова се объркал, че кръстосал ръце, седнал и казал: „А.С.У.” Професорът го попитал: „Какво означава това?” Студентът казал: „Аз Съм Объркан”. Професорът казал: „Объркан” не започва с „у”. Студентът отговорил: „Не знаете колко много съм объркан!”

Невярващите не ни разбират и ни се присмиват. Обвиняват ни, че нямаме здрава почва под нозете си. Но нали и най-здравата почва под краката на днешния човек тъй бързо се рони? Допреди 25 г. ние живеехме в затвора на тоталитаризма и се страхувахме от трета световна война. Днес живеем в друг свят – вече ни плаши неограничената дори от разума или съвестта свобода, превръщаща се на свой ред в тирания – тиранията на хуманизма!  

Технологично също нещата се движат главоломно напред. Днес не можем да си представим света без климатици, мобилни телефони, интернет. А само преди 50 г. малко български семейства са имали телевизор. Днес живеем в глобално село, но сме повече от всякога фрагментирани и раздирани от противоречия.

2. Всяко нещо, което има начало, има и край.

Това е общовалиден природен закон. Всяко растение и животно се ражда и умира. Всеки човешки живот има начало и никой не се съмнява, че рано или късно ще дойде земният му край. Може да не го иска, да не говори за това, да не ходи на погребения, но краят идва.

Същото е и с градовете. Ние строим здания и се надяваме те да пребъдват за поколенията, но рано или късно те се превръщат в руини. Миналата седмица бях в Свищов. В началото на 19 в. този град е бил цветущ и проспериращ, но през 1810 г. е изпепелен от руската армия. Изгорени са и двете най-големи православни църкви.

При ремонта на ларгото във Варна пък строителите се натъкнаха на руините на стара градска стена. Днес се захласваме по археологическите разкопки, но даваме ли си сметка, че те свидетелстват за това, че и най-цветущите селища се превръщат един ден в развалини?

Не само градовете умират – същото е с държави, народи и цялото човечество. Всъщност, науката вече е доказала, че дори вселената се разширява и един ден ще умре. Ние знаем, че това ще стане, когато Господ дойде в своята слава.

3. Предстои идването на Господ Исус в слава (признаци на последното време).

Не само ап. Петър, но цялата Библия говори за Господното пришествие. Както СЗ е пълен с пророчества за първото идване на Исус, така и двата завета, СЗ и НЗ изобилстват с пророчества за Второто пришествие. Някой изчислил, че в СЗ има 1845 препратки към Второто идване на Христос, а в 17 книги то е основна тема. В 260-те глави на НЗ има 318 препратки към Второто идване на Христос – или 1 от всеки 30 стиха! 23 от 27-те книги на НЗ споменават това велико събитие. За всяко пророчество в Библията за първото идване има 8, които се отнасят за второто!

Във 2 Петър 3 апостолът предупреждава читателите си, че Господният ден ще дойде „като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите, нажежени, ще се стопят, и земята, и делата по нея ще изгорят. (3:10). Това ще стане внезапно, но то ще бъде предшествано от няколко други събития:

            а) Признак 1: Криза в отношенията между народите. „И ще чуете за войни и слухове за войни; ... ще се повдигне народ против народ и царство против царство” (Мат. 24:6,7). Непрекъснато до нас достигат новини за нови войни. Знаете ли колко войни е имало през 20 и 21 в.? 263! През 20 в. от войни са умрели 160 млн. човека. И днес на 500 км. от нас, в една от най-големите европейски страни, се води война. Хората искат мир, не могат да повярват че в 21 в. има войни, но този факт също сочи към идването на Исус.

б) Признак 2: Икономическа криза. В евангелието от Матей Исус предупреждава, че „на разни места ще има глад...” (Мат. 24:7). Населението на земята расте непрекъснато, а източниците за прехрана не растат с тази бързина. Един на 9 хора в света не си дояжда.  3,1 млн. деца умират от недохранване всяка година. В Европа през 20 в. два пъти е имало глад (1916-20 и 1940-47). Българи също са измирали от глад по време на гладомора в Украйна (1932-33).

в) Признак 3: Криза в природата. „... на разни места ще има глад и трусове.” (Мат. 24:7). Господ Исус предсказва много земетресения и други подобни явления в небето. Би трябвало земетресенията постепенно да намалеят и изчезват, защото земната кора все повече и повече изстива и се втвърдява. Макар и да ни се струва, че никога не е имало толкова много земетресения, както през последните 100 г., не можем да знаем със сигурност, тъй като преди това не са правени замервания. Но също както и при войните, възможно е интензитетът на земетресенията да се повиши. Това, казва Библията, ще е характерно за времето непосредствено преди идването на Христос, наречено Голямата скръб. „...защото през онези дни ще има такава скръб, каквато не е имало досега от началото на създанието.” (Марк 13:19)

г) Признак 4: Духовна криза и много лъжеучители. Днес хората са повече от всякога объркани, защото вярват на много лъжеучители в църквите и извън тях. Говорих с един човек и той ми каза: „Всеки претендира, че неговата религия е единственият път за спасение. На кого да вярвам?” Хората вярват в гурута, псевдо месии, които изместват образа на Господ Исус. Това също е признак на последното време.

д) Признак 5: Създаване на еврейската държава. На 14 май 1948 г. стана едно чудо. По решение на други страни (ООН) бе създадена независима еврейска държава. Защо чудо? Защото тя не беше съществувала цели 2535 г.! Изпълни се библейското пророчество. Исус нарече Израел е „изсъхнала смокиня”. Пророчеството в Библията казва, че когато тя почне да се раззеленява, Второто идване на Исус Христос е пред прага (Езек. 36). Смята се, че броят на вярващите в Израел е нарастнал от по-малко от 200 през 1967 г. до 15000 днес. През последните 20 г. повече евреи са повярвали в Йешуа отколкото когато и да било от времето на Деяния на апостолите.

е) Признак 6: Знамения в небето. „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Овешкия Син..” (Мат 24:29-30)

ж) Признак 7: Проповядването на евангелието на всички народи. „Обаче трябва първо да се пропоядва благовестието на всичките народи.” (Марк 13:10). Все още сигурно не всеки човек и не всяка етническа група е чула благата вест. Павел обаче говори за ‘благовестието, което ... е било проповядвано на всяко създание под небесата.” (Кол. 1:23). Той едва ли има предвид, че  буквално всеки човек е чул благата вест, но по-скоро ще представители от почти всички тогавашни народи са чули евангелието. Колко повече днес, във времето на глобалното село, благовестието може да достигне и до най-отдалеченото кътче на света.

4. Предстои идването на Антихрист. Светът сякаш сам подготвя почвата за неговата власт. Всеобщата природна, икономическа, социална и духовна криза сякаш засилват желанието за обединение на нациите. След разпадането на двуполюсния модел и все по-очевидната абдикация на САЩ от ролята на световен полицай, днес към световно господство се стремят Русия, Китай и Европейския съюз. Мнозина предричат, че столицата на последния, Брюксел, ще се превърне в седалище на Антихрист. Поводът: Библията говори за възстановяването на Вавилон (Зах. 5:7-11), а сградата на Европейския парламент наподобява непостроената Вавилонска кула. Други предполагат, че Антихрист ще дойде от страна, богата на петрол и с оглед на последните събития, започват да сочат към Русия.

Антихрист според Библията е звяр, който излиза от морето. Морето е метафора на народите, които също като него се вълнуват и никога не са спокойни. С него светът ще направи последен опит да излезе от своите кризи със собствени сили. Но напразно. Истинският Спасител иде от горе, от небето. Антихрист ще носи 10 корони (Откр. 13:1), което означава, че ще има пълна, неограничена власт. Неговата пропаганда чрез медиите ще бъде оглушителна и убедителна. Ще бъде уважаван и ухажван от всички. Ще го следят с всеобщо удивление, както са следели Хитлер на времето и както мнозина днес следят Путин. Но той ще се самозабрави и ще поиска да бъде обожаван. Когато вярващите откажат, ще бъдат подложени на жестоко преследване през втората половина на неговото управление. 

Затова Петър призовава християните към дълготърпение и святост: „Трябва да водите свят живот, в благочестие, като очаквате и желаете идването на Божия ден... старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си” (3:11,14).

Когато се изпълни и този белег, Исус ще дойде отново. И никой не ще може да попречи на Неговото идване.

Когато татарите завладели Краков през 1241 г, в този град отмервали времето не чрез камбана на часовник, а с тръбен звук. Една стрела, изстреляна от татарите, прекъснала тръбния сигнал по средата. На обяд по полското радио всеки ден се чува същия прекъснат по средата звук. Краят на света обаче ще дойде при сигнала на тръбата на Гавраил. Никой няма да го спре. Той ще завърши песента си.

5. Тогава Христос ще дойде внезапно. Ще премахне властта на Антихрист и ще установи Своето царство на правда, мир и радост в Святия Дух. И това идване ще бъде коренно различно от първото идване на Христос. Тогава той дойде инкогнито, като малко дете във витлеемска ясла. Сега  ще дойде в небесна слава. Тогава дойде като слуга. Сега ще се яви като Господар. Преди беше сеяч на добрите семена. Сега ще бъде жътвар. Преди беше работодател и даваше всекиму задача. Сега ще поиска сметка от всички и ще раздава награди или наказания. Преди беше Спасител, сега ще бъде Съдия. Преди беше Божият Агнец, който беше заклан заради нашите грехове. Сега ще бъде Лъв, който ще порази враговете Си. Преди дойде да живее между нас. Сега идва да прибере нас при Себе Си.

Тогава подигравателите ще замлъкнат, а Христос ще се смее последен. Обвиняващите Го, че се бави, ще го молят да забави съда. Мразещите Исус ще искат милост, но ще получат осъждение. Лъжеучителите ще се каят, но ще видят погибел.

Както преди време светът загина, „потопен от водата”, така „и днешните небе и земя са пазени за огъня, съхранени до деня на страшния съд и на загиването на нечестивите човеци.” (2 Пет. 3:6,7)

А вярващите ... те ще ликуват и празнуват победата на Исус. Ние се радваме само тогава, когато очакваме да дойде някой, когото обичаме. Има ли някой, който да заслужава нашата пълна любов като нашия велик Спасител?

След малко ще приемем Господната трапеза и ще си спомним за Господ Исус, за Неговите страдания и смърт за нашето спасение. Но не само това. Когато правим това, ние си спомняме и за Неговото предстоящо идване. Тогава ще се отпразнува величествената Господна вечеря в новото небе и новата земя.

Историята върви в своя неумолим ход. Предстоят велики събития. Ние вървим напред, през изпитания към слава. През скърби към нестихваща радост. Затова Петър ни напомня думите, изговорени по-напред от святите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, дадена чрез изпратените ни апостоли” (3:2), „да се намерим чисти и непорочни пред Него” (3:14).

Защото Исус идва! Господ иде!

- край -

БПЦ "Нов живот" - Варна

3 май 2015 г.