Една по-добра нова година

/проповед/

Едно семейство с три малки деца едва свързвали двата края. Децата се разболели от шарка, после от варицела и накрая от заушка, вече нервите на майката не издържали. Тогава родителите на майката предложили да гледат децата за няколко часа, докато таткото и майката излязат за малко.

Най-голямото дете на 4 години попитало баща си, „Защо ще стоим с дядо и баба?“ „Защото майка ти се нуждае от почивка. Ще я заведа някъде да си почине.“

Родителите закарали децата при баба и дядо им. Дядо им бил пастор и в неделя ги взели с тях на църква. След богослужението един човек дошъл при децата и казал: „Какви сладки дечица. Къде са родителите ви?“

Най-големият потърсил с поглед дядо си, но той се здрависвал с хората, а баба ѝ също говорила с няколко човека. Най-накрая той казал сериозно, „Те отидоха на мястото за почивка.“

Всички ние се нуждаем от почивка от време на време. Особено след неприятности и проблеми в живота.

Прочетохте ли новините от тези дни? Може би най-фрапиращата е зверската катастрофа до пазар Чаталджа, при която загинаха две жени. А с новините за варварски нападения и смъртта на мирни хора в Украйна вече сякаш свикнахме…

Не успяха да приемат крадливия бюджет, но …. Лоши неща ще продължават да се случват. Но ние трябва да знаем, че…

1.     Ние можем да имаме по-добър живот.

През новата година лоши неща ще продължават да се случват. Това е така, защото дяволът съществува и има власт. Той е убиец и лъжец. Той се опита да изкушава Исус в пустинята, но се провали, защото Исус познаваше врага си и беше подготвен.

И ако Сатана е взел на прицел Исус какво ни кара да мислим, че няма да преследва и нас?

Един човек имал куче, което често се нахвърляло върху други кучета и винаги другите го побеждавали. Един път един човек му казал, „Твоето куче май не е добър борец.“ Човекът отговорил, „А, той е добър борец, но няма ясна преценка за кучетата, с които започва да се бие.“

Дяволът е голямо, зло куче. Той е по-силен от теб, но Бог ни дава стратегията за победа над врага.

Яков 4:7-8 „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас.“

Единственият начин да се съпротивляваме успешно на дявола е като се приближаваме до Бога чрез четене на Словото, чрез хваление, поклонение и молитва.

Лоши неща се случват не само заради дявола, но и заради греха – нашия грях и греха на другите.

Галатяни 6:7 „каквото посее човек, това и ще пожъне“.

Греховете, които правим, ни афектират. Рано или късно плащаме за греха си.

Когато бях малък с децата от блока намерихме фасове и решихме да ги пушим. Но баща ми видял през терасата и след това изядох един звучен шамар. Платих си за греха. Когато посееш зло, ще пожънеш зло.

Ние сме афектирани не само от нашия грях, но и от греховете на другите.

Преди няколко седмици на магистрала Тракия лек автомобил премина през мантинелата и се заби челно в насрещно движеща се кола. Водачката е загубила контрол над автомобила, удря се в мантинелата, прескача я и се сблъсква с кола в другото платно. На място загиват тя и семейството в другата кола. Детето им е оцеляло, но е в болницата.

Защо тази жена е загубила управление? Алкохол? Дрога? Преумора и разсейване? Лоша настилка?

През декември са загинали при катастрофи 6 човека. За цялата година са над 400…

Понякога причината може да е просто лошо стечение на обстоятелствата. Но много често причината е грехът. А грехът убива.

Понякога лоши неща се случват и защото Бог иска да ни дисциплинира.

Евреи 12:5-6 „Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито отпадай духом, когато те изобличава Той защото Господ наказва онзи, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

Наказанието или дисциплинирането от Господа хич не ни харесва, но е за наше добро. Както в примера с баща ми по-горе.

Бог ни дисциплинира, защото ни обича. Той ни дисциплинира, за да осъзнаем грешката си и да не грешим повече.

Има ли надежда за промяна? Можем ли да имаме един нов живот, един по-добър живот? Точно сега, на прага на новата година, Бог ни дава надежда, че можем.

Псалм 1:1-3 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; 2 а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. 3 Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.“

Братя и сестри, ние можем да благоуспяваме в Господа! Господ може да ни вдигне от блатото на посредствения живот и да ни постави в хора на небесните ангели, които пеят, „Свят, свят, свят е Господ Бог всемогъщи!“

Първо, лоши неща ще се случват, но въпреки това Исус може да ни благослови. Можем да имаме по-добър живот! Второ, през новата година…

2.     Показвай любов.

След като каза коя е най-голямата и първа заповед, Исус продължи…

Матей 22:39 „А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си като себе си“.

Йоан 13:34 „Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“

Ако има нещо, което характеризира живота на християнина, това трябва да е любовта към ближния.

Исус обичаше хората. Той им служеше, обръщаше им внимание, разговаряше с тях, вършеше добро, изцеляваше ги. Ние трябва да следваме Неговия пример.

И колкото повече показваме на практика любов към другите, толкова по-добър ще е животът ни през новата година.

Преди няколко дни гледах филма „Проповедникът с картечница“. Той е създаден по истински случай. Главният герой Сам Чайлдс е бивш престъпник, който предава живота си на Господа и решава да замине за Източна Африка и да помага за възстановяване на домовете, разрушени от гражданска война.

Там той е поразен от неописуемите ужаси, на които е подложено беззащитното население и най-вече децата. Сам създава сиропиталище там насред територията, контролирана от т.н. „Божия съпротивителна армия” – това са ренегатски милиционерски части, които принуждават още невръстни деца да станат войници и да убиват.

Сам Чайлдс не само спасява тези деца, но и провежда въоръжени мисии дълбоко във вражеска територия, за да освободи други отвлечени деца. Това е наистина разтърсваш пример за жертвоготовна любов.

Между другото, добре би било повече християни да отидат в Африка поне за малко – не непременно като служение, а дори само за да видят мизерията, в която живеят хората там! Мисля, че след като отидох в Кот д‘Ивоар, станах по-благодарен за всичко, което имаме тук.

Но не е нужно да отидеш в Африка и да жертваш живота си като Сам Чайлдс, за да показваш Божията любов на хората!

Един смс или едно обаждане, с което да питаш някой как е, да изслушаш някого, да се молиш за някого и после да му кажеш, че си мислил за него и си се молил за него – това всеки от нас може да направи!

Когато показваш любов и служиш на другите, Бог го изпълва със смисъл. Това ти дава радост и удовлетворение. Колкото повече го правиш, толкова по-добър и удовлетворяващ живот ще имаш през тази нова година.

Първо, Бог ни дава надежда за по-добър живот. Второ, Той ни призовава да показваме любов. Трето, през новата година…

1.     Говори с Бога.

През новата година вземи решение да прекарваш време с Бога.

Псалм 121:1-2 „Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми.  Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.“

Обръщай се към Бога в молитва и Той ще ти помага в трудностите. Добре е да имаш приятели, които да ти помагат, но най-добрият ни помощник е Господ. Той ни познава най-добре. Знае нашите радости и болки и ни обича най-много. Бог се грижи за своите деца и иска да ни благослови. И Той отговаря на нашите молитви!

Макс Лукадо, в книгата си „В окото на бурята“, разказва за пътуване от една лекция към друга. Той бил пътувал от Сан Антонио до Бостън и говорил на събрание в Бостън. След това трябвало да лети нататък към Едмънтън, Канада, за да изнесе лекция и там.

Когато самолетът му кацнал в Минеаполис и трябвало да се прехвърли на друг, той си мислел колко уморен и гладен е, колко пренаселен е бил самолетът, как го боли гърбът, а умът му е замъглен. Колкото и да се опитвал, дори не можел да си спомни кой трябва да го посрещне на летището в Канада.

Докато вървял към изхода за следващия си полет, видял в далечината „Макдоналдс“ и си помислил: „Това изглежда примамливо. Може би ще отида дотам и ще си купя един хамбургер — поне малко ще утоли болката от глада ми.“

После пише: „Отминах нещо по-добро. Отминах телефон (това става преди да е имало мобилни телефони) и реших да се обадя вкъщи. Обадих се и жена ми вдигна телефона. Убеден съм, че когато жена ми отиде на небето, тя ще бъде на рецепцията, посрещайки всички, защото когато тя отговаря на телефона, просто те кара да се чувстваш добре.“

Той продължава: „Просто поговорих с нея. Разрешихме световни въпроси. Говорихме за времето в Сан Антонио и времето в Нова Англия. Говорихме за това какво са правили момичетата, когато са отишли на училище през този ден, и че едната от тях щяла да покани приятелка да прекара вечерта у нас.“

„Говорихме за такива неща от световно значение — каза той. — И след като приключих разговора с нея, наистина се почувствах добре. После тя подаде слушалката на една от дъщерите ни, която ми разказа за своя ден. Когато свърши, тя каза: ‘Обичам те, тате.’“

И той каза: „Беше хубаво да бъда обичан.“ После слушалката преминала към следващата дъщеря и тя поговорила с него известно време, а накрая казала: „Липсваш ми, тате.“ И той каза: „Беше хубаво да ми липсват.“

След това той каза: „Подадоха телефона на шестмесечното ни бебе и аз говорих с бебето по телефона. Гуках и говорех на бебешки, а хората, които минаваха покрай мен, ме гледаха странно. Но беше хубаво да ми гука обратно. После затворихме и аз тръгнах към следващия изход.“

Той си спомня: „Забравих колко бях гладен. Забравих колко бях уморен, защото се бях обадил вкъщи — и това промени всичко.“

После добавя: „Може би всички ние трябва да се обаждаме у дома по-често. И имам предвид не само земния ни дом.

Ако го правите, ще откриете, че слушащото ухо на Бог е толкова жадно да говори с вас — и Той ще ви накара да се чувствате добре от главата до петите ви. И когато растете в любовта, ще откриете, че страховете ви изчезват.“

Братя и сестри, ако искате новата година да е по-добра и успешна за вас, тогава се научете да разговаряте с Господа и да търсите лицето Му. Обаждайте се у дома. Обаждайте се винаги, когато можете. Когато сте близо до Божието сърце, ще чувствате Неговия ритъм, Неговата грижа и Неговата любов.

Преди много години някой написал статия за това как би изглеждал перфектния свят. В нея написал, че в един перфектен свят най-добрите футболисти в света ще се оплакват, защото учителите подписват договори за милиони долари. В един перфектен свят пържените картофки ще имат калории, но ще се консумират с кетчуп, който ги неутрализира. В един перфектен свят заплатите на служителите ще бъдат винаги по-големи от техните очаквания.

Но, истината е, че ние не живеем в перфектен свят. Този свят никога няма да е съвършен. Но нашият живот може да стане много по-добър в него, ако правим тези три неща – ако имаме надежда, че Бог е по-силен от дявола, ако имаме любов към ближния и ако разговаряме с Бога в молитва.

Молитва

_____________________

04.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Кой управлява вселената?

 "Слънцето има на повърхността си температура от 6000 градуса. В ядрото е 6 милиона градуса. Ако тази температура би била малко по-висока или по-ниска, животът на земята би изчезнал. 

Луната отстои на 384000 км от Земята. При по-голяма близост приливите и отливите на океаните биха били тъй големи и страшни, че биха наводнявали голяма част от континентите два пъти на денонощието като потоп.

Земята се върти около оста си със скорост /при екватора/ от 1600 км. в час. Ако тази скорост би била 160 км. в час, тогава денонощието би било десет пъти по-продължително. В такъв случай горещината на един-единствен летен ден би изгорила целия растителен свят, а студът на една-единствена зимна нощ би замразил и сковал всеки живот.

Земната ос е наклонена под ъгъл от 23°. Ако този наклон не съществуваше, както твърдят някои метереолози, океанските мъгли щяха да нахлуят от север на юг и биха натрупали големи количества лед по континентите. 

Ако земната атмосфера би била само малко по-тънка, тогава всички метеори, които всеки ден нахлуват във въздуха и изгарят, сега щяха да падат по земята като твърди тела и биха причинявали тежки повреди на земната повърхност. Знае се, че всекидневно падат върху земята около 10000 тона метеори. Но при силното триене с атмосферата те изгарят и падат въ ввид на прах. 

Какво да кажем за всичко това? Платон отговаря: "Един царствен Дух управлява вселената."" - Симеон Попов, из  "Защо вярвам в Бога"

Отиват ли на небето децата, които умират?

/проповед/

Един от въпросите, зададен в нашата поредица „Щом питаш...“ е “При грабването ще бъдат ли „грабнати“ и всички деца до 12 годишна възраст?” Библията не отговаря конкретно на този въпрос, но тъй като той е свързан с друг по-широк и по-важен въпрос, предпочитам и аз да разширя темата.

По-важният въпрос е „Отиват ли на небето децата, които умират?“ Този въпрос е особено важен за тези, които са загубили бебе или дете, или са направили аборт без да разбират, че това е грях и убийство.

Но този въпрос е важен и за всички, които ще бъдат призовани да послужат на някой, който е изгубил дете.

Спомням си, че като ученик бях дълбоко потресен от смъртта на момче от съседния клас. Беше починал в големи мъки, след изгаряне от вряла вода. Макар и да не познавах родителите му, дни наред се измъчвах от мисълта как ли се чувстват те при тази загуба. Тогава още не знаех, че смъртта не е краят и мисълта за безвъзвратната загуба на тези хора не ми даваше покой.

Може би някой тук е преживял загуба на дете или аборт, или познава семейства, които са загубили детето си. Ако някой те попита „Дали моето дете е на небето?“, какво ще му отговориш? Ние сме склонни да отговаряме, „Вярвам, че то е на небето.“ Но дали имаме Библейски аргументи за това?

За смъртта е трудно да се говори. Когато твой близък е отишъл при Господа, се чувстваш така, сякаш ти си единственият човек, на когото се е случило подобно нещо.

Една източна легенда разказва, че единственото дете на една жена умряло. Тя отила при пророк и го помолила да върне детето ѝ обратно. Пророкът ѝ казал да отиде и да вземе една шепа ориз от къща, в която смъртта още не е влизала. Ако го направела, той щял да ѝ съживи детето. От врата на врата тя питала, „Всички ли сте около масата – бащата, майката, децата, никой ли не липсва?“ Но винаги отговорът бил, че нечий стол е празен. Докато ходила от къща на къща, тъгата и скръбта ѝ станали по-поносими, защото разбрала, че смъртта е посетила всички семейства.

Още по-трудно е, когато става въпрос за бебе или дете. Много често ние или избягваме темата, или се изказваме неуместно и дори нараняваме семейството на детето. Ведъж една майка чула някой да казва на мъжа ѝ, „Може би Бог не е искал жена ти да има дъщеря“.

Някои казват, „Сигурно такава е била Божията воля.“ Но дали това ще помогне на семейството да престане да скърби за загубата? Смъртта на Исус на кръста също беше Божия воля, но тя беше също безкрайно болезнена и ужасна смърт. Да, Бог може да използва смъртта на дете и да извърши чудеса, но една смърт никога не е нещо добро.

Преди години синът на една служителка от църква във Варна умря при катастрофа. Това беше голяма трагедия за семейството и за цялата църква. На погребението дойдоха няколко десетки приятели на момчето. Бог използва това, което видяха и чуха, за да говори на сърцата им и някои от тях повярваха. Бог използва смъртта на това момче, за да извърши чудото на спасение.

Бог допуска смъртта на деца, за да се спаси семейството или други хора. Но ние трябва внимателно да подбираме думите си, когато искаме да дадем утеха на опечалените.

Но нека се върнем на въпроса къде отиват починалите деца, като разгледаме какво казва Библията по темата. Библията не отговаря директно на този въпрос. Но има стихове, които взети в тяхната съвкупност, могат да ни помогнат да разберем посланието на Божието слово.

Първото нещо, което трябва да кажем, когато говорим за вечната съдба на неродените или умрелите деца е, че

Животът започва при зачеване.

23 хромозоми от майката се свързват с 23 хромозоми от бащата и това наричаме фертилизация. С това генетичният състав на човека е вече определен. Но дали всеки заченат живот е вече личност?

Науката не може да отговори на този въпрос, но Библията е категорична.

Псалм 139:13-15 “Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма."

Тук виждаме, че Бог е познавал псалмистът докато той е бил още неоформен и „в тайна“ изграждан. Използването на лични местоимения тук показва, че преди раждането той е бил човешко същество. Както казва Спраул, „Писанието приема, че има континуитет на живота, започващ отпреди раждането и продължаващ след него.“

Бог казва на пророк Еремия, че той е отделен за Него отпреди раждането му. Това показва, че за Бог той е бил личност преди да е бил оформен в утробата.

В Псалм 51 Давид казва, че е бил грешен от мига на зачеването си. Но само личност може да има грешна природа. Една предчовешка маса от клетки не може да има морална природа.

Можем да посочим и други текстове, от които става ясно, че всеки заченат живот е вече личност. Следователно, смърт настъпила след момента на зачеване е смърт на личност. А всяка личност има вечна съдба. Това не е просто анонимна маса от тъкан, не е просто някакъв зародиш.

Второ, Бог е вложил Божия образ в човека, затова

Бог цени живота на човека.

Битие 1:26 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“

Всяко бебе е оформено по Божи образ и подобие. Фактът, че някои бебета никога не виждат бял свят не означава, че техният живот не е свещен. Животът на всеки човек е свещен и неприкосновен.

Бог цени живота на човека, но

Бог има специално отношение към децата.

Първо, ние вярваме, че поради първородния грях на Адам всички ние наследяваме греховната природа и сме под Божие осъждение:

Римляни 5:18-19 „чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци“.

Тук глаголът „дойде“ (гр. „катеста“) е в минало свършено време, което показва че когато Адам съгреши, Бог счете всички негови наследници за грешници, които се нуждаят от спасение.

Всички членове на човешката раса бяха представени от Адам в момента на изпитване в Едемската градина. Като наш представител Адам съгреши и Бог ни счете за виновни заедно с него.

Макар и Библията да не използва този термин, много богослови от времето на Августин наричат тази доктрина доктрината за „първородния грях“. Други използва термина „наследен грях.“

Много хора протестират срещу това, че са счетени за виновни поради нечий чужд грях. Но трябва да имаме предвид, че всеки е извършвал много грехове и Бог го държи отговорен за тях. Те ще са първата причина за осъждение в Съдния ден.

2 Кориняни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Второ, на мястото на Адам най-вероятно всеки от нас също би съгрешил. И трето, ако мислиш, че е нечестно да си представляван от Адам, тогава трябва да приемеш, че е нечестно да си представляван от Христос и Неговата праведност да е ... на теб.

Защото ето как продължава Павел в Римляни:

Римляни 5:19 „Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.“

Бог счита човешката раса за органично цяло, представено от Адам като негов родоначалник и счита изкупените чрез Христос като органично цяло, представени от Христос като глава на тялото Христово.

Освен наследена вина поради греха на Адам, ние наследяваме и грешна природа или грешно естество. В Ефесяни 2:3 Павел казва, че „по естество сме били чеда на гнева.“ С други думи, ние сме предразположени да грешим. Всеки, който е отглеждал деца, знае за какво говоря.

Това за възрастните. Но нека се върнем на децата. Какво става с едно дете, когато умре? И то ли е под осъждение?

Има библейски стихове, като например Второзаконие 1:39, които показват, че Бог не държи децата отговорни за греховете им, защото те не могат да различават доброто и злото и следователно нямат способността да правят информиран морален избор.

Оттук според мен (това е мое лично мнение, Библията мълчи по въпроса) същият принцип е приложим и за грабването. Ако по време на настъпването му ако някой е на 12 години или по-малко, аз вярвам, че въз основа на Своята благодат, Исус ще го вземе в Своето присъствие.

Но може би ще попитате, до каква възраст децата не са отговорни и не подлежат на наказание за греховете си? В юдеизма тази възраст е 12 години. Но Библията не дава директен отговор на този въпрос. Няма определена възраст, на която всеки човек изведнъж става отговорен и съзнаващ факта, че е грешник. Само Бог знае точно кога едно дете става отговорно.

Ето какво казва и...

Йона 4:11 „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?“

Следователно има период, в който децата не могат да различават между добро и зло и че самите те са грешници, които са нуждаят от спасение. Ако ние вярваме, че Бог плаче за грешниците и ги умолява да се примирят с Него, как би могъл същият този Бог да хвърли милиони бебета в ада?

Тогава как биват спасени децата? По същия начин, по който се спасяваме и ние – по благодат, но в този случай тя е върху тези, които не могат сами да повярват.

Един широко известен пример е случаят със сина на Давид и Витсавее във 2 Царе 12:15. Той е поразен от Господа и умира. В дните преди смъртта му Давид пости и се моли, надявайки се че Бог ще пожади детето. След смъртта му Давид се уми, яде хляб и се поклани на Бога. Когато го попитаха защо е реагирал така, Давид казва:

2 Царе 12:22-23 „Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.“

Oчевидно тук Давид няма просто предвид, че и двамата ще отидат в гроба. Давид се утешава при мисълта, че той „ще отиде при него“ във вечността. Неговата увереност в спасението на сина му е в ярък контраст със смъртта на втория му син Авесалом. Тогава той скърби, защото вярва че няма да види отново разбунтувалия се срещу него син, защото той е умрял в греха си.г

Aз не знам дали когато умре дете то отива на небето във формата на дете, но този теолог е прав, че ние ще можем да видим близките, включително децата си, които са отишли при Бога преди нас.

Тогава защо Бог не ни казва ясно, че всяко починало дете отива на небето? Както казва Ренди Алкърн, „Може би Бог предвижда изкривената логика и мисли, до които това може да ни доведе. Това може да отнеме от нас чувството за неотложност да видим децата си да дойдат с вяра при Христос. Може да ни направи по-малко загрижени за свещената и възложена ни от Бога задача да оказваме физическа и финансова помощ на непривилегированите и да донасяме благата вест до децата в света.“

Накрая, ако ти си преживял загуба на дете, имаш основателни причини да вярваш, че детето ти е на небето сега и очаква твоето пристигане. По-трудният въпрос е, ще бъдеш ли ти на небето с него? Твоето дете е било твърде малко, за да направи своя избор, но ти не си. Родители, чиито деца са на небето, не отиват автоматично там, когато умрат. За да видиш детето си отново и да се радваш на небесна среща с него, трябва да си новороден.

Нека се помолим.

_________________________

27.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Реките на твоя живот (Исус Навиев 3)

/проповед/

Увод

В личния ни живот, а също и в живота на всяка нация има моменти, които наричаме решаващи. Те са свързани с големи промени или важни събития. Затова такива важни моменти в националната ни история се отбелязват с национални празници. Идеята е да си спомняме и да сме благодарни за това, което Бог е направил за нас в миналото.

Защото ние сме склонни бързо да забравяме.

Един човек на име Иван имал сериозен проблем с паметта. Един ден срещнал свой приятел, когото не бил виждал от много време. Поздравил го и казал, „Борко, помниш ли колко слаба памет имах?“ Борко отговорил, „Да, разбира се, че помня.“ Иван казал, „Ами, вече не е слаба. Ходих на един семинар, на който ни учеха как да помним по-добре. Беше супер и сега имам чудесна памет.“

Борко отговорил, „Това е страхотно! Как се казваше семинарът?“ Иван казал, „Ами, чакай малко, жена ми беше с мене, сега ще я питам.“ Обърнал се към жена си. После пак се обърнал към Борко и казал, „Как се казваше онова цвете с дългото стъбло, с бодлите и с червени цветове?“ Борко отговорил, „Имаш предвид розата ли?“ „Да, благодаря“, казал Иван. „Роза, как се казваше оня семинар, на който бяхме?“

Днес също ще говорим за едно събитие, което израелтяните щяха да си спомнят в своята история.

Дотук в 1-ва и 2-ра глави видяхме, че Бог ни подготвя за служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако изучаваме Словото и сме му покорни. Част от това покорство е, че ние трябва да поемем отговорността за нашата част от работата. Така направи и Исус Навиев, като изпрати двама съгледвачи, за да разузнаят Обещаната земя и конкретно Ерихон. В тази 2-ра глава видяхме, че има бъдеще за всеки грешник, който се покае и обърне към Бога, както направи Раав. Всеки грешник има бъдеще, стига да откликне на благата вест!

Днес ще разгледаме един важен момент от историята на Израел, когато израелтяните пресякоха река Йордан. Ще видим, че когато откликнем на призива на Бога с вяра и покорство, даваме възможност на Бог да демонстрира силата си.

1.     Понякога Бог действа по неочакван начин.

Исус Навиев 3:1-2а „Тогава Исус стана рано; и като вдигнаха стана от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да го преминат. А след три дни...“

Съгледвачите се бяха върнали с обнадеждаващ доклад. Исус Навиев заповядва на израелтяните да се преместят до брега на река Йордан, където да чакат по-нататъшни заповеди.

Израелтяните трябваше да чакат три дни, преди да преминат реката. Чакането беше трудно, но беше нужно, за да се подготвят за преминаването. Но през това време те сигурно са се питали, „Как ще преминем толкова много хора, с всичката си покъщина?“

Река Йордан беше само 30 м широка през по-голямата част от годината, но през пролетта ставаше пълноводна и широчината ѝ можеше да надхвърли километър и половина.

Сигурно някои казваха, „Да се върнем!“ Други може би подхвърляха, „На мен и от тази страна на реката ми изглежда доста добре.“ Някои сигурно разглеждаха различни начини на преминаване. Не можеха да преплуват реката. Не можеха да построят достатъчно салове или лодки за два милиона души. Нямаха време да построят мост.

Но точно когато сме изправени пред непреодолими препятствия, Бог показва своята сила. Ап. Павел казва, че Бог „според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим.“ (Ефесяни 3:20)

И често това става по нов, неочакван за нас начин.

Исус Навиев 3:2-4 „А след три дни военачалниците преминаха през стана и заповядаха на народа: Когато видите ковчега с плочите на завета на Господа, вашия Бог, и че свещениците левити го носят, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да вървите след него. Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние; не се приближавайте към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали по този път.“

Когато настъпи времето за тръгване, Бог даде на израелтяните специфични инструкции. Преди Бог използва облак през деня и огнен стълб през нощта като символи на Неговото присъствие, протекция и водителство. Сега Той щеше да ги води чрез ковчега на завета. Сега ковчегът символизираше присъствието и силата на Бога сред Неговия народ.

Той трябваше да води множеството, като по този начин Бог им показваше, че те трябва да завладеят земята не със своята сила, но с Неговата.         

Бог често ни води по неочаквани и дори парадоксални начини. Може да те накара да направиш нещо, което изглежда направо ирационално (накара ме да подаря китарата си на един приятел). Но не би ли трябвало да очакваме това от Бог? В края на краищата, Той е Бог на парадоксите!

Както казва Антъни Фортосис, „Той дойде при Своите Си, но Своите Му не Го приеха. Най-превъзвишеният дойде като превъплъщение на смирението. Най-богатият стана най-бедният, за да може бедните да станат богати. Не се храни 40 дни в пустинята, за да може ние да се храним с Хляба на живота. Учи ни да обичаме враговете си. Завладя голямо царство с оръжието на любовта. Лъвът стана Агне, за да може овцете да станат овчари. Сърцето му се съкруши, за да превързва съкрушените сърца.

Тялото му бе разчупено, за да може ние да сме цели. Ние идваме в света, за да живеем; Той дойде, за да умре. Господ на господарите стана най-ниският слуга, за да служи на хората. Беше отхвърлен, за да бъдем ние приети. Бит беше, за да бъдем ние изцелени. Беше осъден, за да бъдем ние оправдани. Беше изоставен от Отца, за да имаме ние достъп до Отца. Умря като невинен, за да може виновните да бъдат оневинени. Като се хващаме за живота, умираме; чрез смърт ние намираме живот.“ Слава на нашия Бог на парадоксите!

Когато преминаваме през трудности и се нуждаем от напътствие, трябва да се научим да сме чувствителни за водителството на този Бог на парадоксите! Понякога Бог ни изкарва от нашата зона на комфорт и ни призовава да направим нещо смело, неочаквано или ново.

Ако си изправен пред високите вълни на Йордан днес, това може да е реката на твоята възможност. Това може да е някой навик, желание, грях, критичен дух, непростителност... Бог чака да откликнеш и да нагазиш в реката.

2.     Бог иска да направим крачка на вяра.

Исус Навиев 3:5-8 „Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела. Исус говорѝ и на свещениците: Вдигнете ковчега с плочите на завета и минете пред народа. И така, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа. И Господ каза на Исус: Днес започвам да те прославям пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисей, така ще бъда и с теб. А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега с плочите на завета, следното: Когато стигнете до брега на Йордан, влезте и застанете във водата.“

Първо, вяра се изискваше от Исус Навиев. Неговата вяра е видна от това, че казва на хората да се приготвят, защото „утре Господ ще извърши сред вас чудни дела“, без самият той да знае какви ще са тези чудеса. Сигурно в този момент само е знаел, че Бог ще им помогне да пресекат Йордан, но е нямал представа как ще стане това. Но той вярваше, че Бог ще му даде напътствия, когато стане време за това.

Вярата на Исус се основаваше и на факта, че той вече беше преживял чудодейното преминаване на Червено море. Нашата вяра не е „скок в мрака“, както някои мислят; тя се основава на исторически факти. Имаме повече основания да вярваме на Библията, отколкото на кои да е други исторически извори. Вярата на Исус Навиев се основаваше не само на Божията заповед към него, но и на личната му опитност при разделянето на Червено море.

За разлика от него, повечето от израилтяните не бяха присъствали на това чудо или бяха твърде малки, за да имат спомени. Повечето от тях само бяха чували разкази за това чудо.

И досега Израел се беше придвижвал през пустинята. Обикновено това движение се описва с глагола „потеглям“ (иврит, „масса“). Но в Ис. Навиев 3:16 се казва, че те трябва да „преминат“ (“абар”). Това е нова дума и тя е използвана 21 пъти в следващите три глави. Това показва колко решителен е този момент от историята на еврейския народ.

Исус Навиев знае това. Затова заповядва в

Исус Навиев 3:9-13 „Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог. Исус каза още: По това ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и йевусейците. Ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя върви пред вас през Йордан. И така, сега изберете дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе. И щом стъпят във водата на Йордан краката на свещениците, които носят ковчега на Йехова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се раздели и ще застане на куп.“

Като говори на народа, Исус Навиев не се възползва от ситуацията, за да се изтъкне. Той е напълно фокусиран върху Божието обещание. Затова и Бог му се довери да го направи водач на Израел. Както някой е казал, „Ако един лидер трябва непрекъснато да напомня на хората, че той е лидерът, той не е.“

Исус Навиев направи крачка на вяра. За разлика от него, ханаанците отново си направиха оглушки. Те бяха чули за преминаването на Червено море, за манната и пъдпъдъците в пустинята, за победите над двамата аморейски царе. С това Бог ги предупреждаваше да се обърнат от своите идоли и да Му се поклонят. Както каза Раав, „сърцата им се стопиха“ при тези известия.

Сега, когато водите на Йордан щяха да се издигнат накуп, за да преминат израилтяните, Бог отново демонстрираше своята сила над езическия свят. Той обичаше тези народи и искаше те да се обърнат към Него с вяра и покорство. Въпреки огромните доказателства, те отказаха.

Но един друг народ откликна с вяра.

3.     Вярата ни е възможност Бог да демонстрира своята сила.

Исус Навиев 3:14-17 „И така, народът тръгна от шатрите си, за да преминат Йордан, следвайки свещениците, които носеха ковчега на завета и вървяха отпред. Когато носачите на ковчега стигнаха до Йордан и краката на свещениците се намокриха в края на водата (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жътвата), водата, която слизаше отгоре, се спря и се издигна на куп много надалеч, при град Адам, който е край Царетан; а водата, която течеше надолу към полското море, т. е. Соленото море, изтече и пресъхна. Тогава народът премина реката срещу Йерихон. А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо на сухо сред Йордан; и целият Израил преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.“

Това беше момент, който Бог искаше те да запомнят. Затова Той заповяда дванадесет мъже, по един от всяко племе, да вземат 12 камъка от реката и да ги натрупат на мястото, където народът щеше да лагерува (4:1-8). Друг паметник от дванадесет камъка бе издигнат от Исус Навиев  в коритото на Йордан.

При преминаването на Червено море, водите започнаха да се разделят, когато Мойсей вдигна своя жезъл. Сега, когато Израел преминаваше през река Йордан, не покорната ръка на водача, а покорните нозе на людете предизвестиха чудото.

Свещениците и целият народ се покориха на заповедта и поеха риска - закрачиха към реката. В същия момент, в който свещениците нагазиха във водата, тя се спря и се издигна на куп по-нагоре по течението. Според някои изследователи Бог е спрял водите, като е причинил срутване на бреговете на Йордан при град Адам. Не знам как го е направил Бог, но това си беше чудо.

Някой е казал, „Не можеш да откриеш нови океани ако нямаш смелостта да загубиш от поглед брега.“

Обикновено ние не обичаме да поемаме риск. Предпочитаме всичко да е предвидимо и познато. Не ни харесва да ни се налага да преминаваме през буйни реки. Но рискът е възможност Бог да се прослави.

И в живота често ни се налага да го правим. Болестите могат да са много драматично време на преминаване през води. За нас това може да е нещо ново и плашещо. Но не и за Бога. Той ни е обещал, че няма да отстъпи от нас и няма да ни остави. Даже и през долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти Си с мене.

Най-важното преминаване на Йордан за нас е когато вземаме решение да повярваме в Господ Исус Христос, да се обърнем към Него и да приемем Неговата прошка.

В нашата култура това може да изглежда плашещо, особено ако човек живее на село или в малък град.

Последният момент на преминаване през реката е смъртта. Павел я нарече „най-последният враг“ (1 Коринтяни 15:26). Но Христос е отнел жилото на смъртта! Той победи смъртта. И Той ще премине с нас дори през този Йордан.

За нас преминаване през Йордан беше решението ни да основем църква „Нов живот“. Въпреки, че бяхме служели вече 20 години сред студентите, това беше нещо ново и плашещо за нас. Водите на реката ни изглеждаха твърде буйни и непреодолими.

От друга страна, Божието водителство чрез различни хора през годините беше ясно. Поехме риска и Бог ни благослови с тази чудесна църква, чрез която Го виждаме да работи вече 10 години. Вярвам, че ще продължава да работи за това още много хора да намерят нов живот в Исус тук.

Още по-голям Йордан трябваше да прекосят нашите мисионери, когато решиха да се посветят на служение в страна, която не познават, да научат напълно непознат език и да се потопят в една толкова различна култура. Но днес Бог благославя служението на всеки един с растеж!

Нека когато се изправим пред поредния Йордан да помним, че макар и да изглежда страшен, това е също и вълнуващ момент, в който, ако направим крачка на вяра, ние можем да дадем възможност на Бог да извърши чудо.

Когато Израел премина през Йордан, Бог беше възвишен, Исус Навиев беше възвеличен (4:14), хората бяха мотивирани, а народите на Ханаан – уплашени до смърт.

Нека се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.05.2023 г.

Историята на Лука продължава (Деяния 1:1-26)

 /проповед/

Тази сутрин започваме изучаването на книгата Деяния на апостолите. Може би някой от вас си спомнят, че преди няколко години изучавахме тази книга. Но си струва да се връщаме често към Деяния, защото тази книга описва ранната църква и от нейните свидетелства можем да почерпим много вдъхновение и практични уроци за нас като църква днес.

Деяния е и един исторически летопис. Той започва с картината за изливането на Духа на Петдесятница и раждането на църквата, след това се спира на служението сред езичниците, възникването на първата гръцка църква в Антиохия и началото на мисионерската дейност в целия тогаваше свят. Затова нарекох тази поредица проповеди „Раждането на Църквата“.

Говорейки за книгата Деяния като един летопис за раждането и първите години на Църквата, можем да кажем, че книгата бележи няколко прехода – географски, от Ерусалим до Рим; теологически – от Израел до раждането на църквата и етнически – от евреите към езичниците. Деяния е хроника на Божията сила, действаща по време на преследване. Тя е разказ за това как живият Христос влива нов живот и здраве в едно болно общество чрез никому неизвестни хора – точно както сме ти и аз.

Aвтор на Деяния е Лука, който е езичник, по занятие – лекар, а по призвание – историк. Още в увода той прави препратка към вече написаната от него биография на Исус, известна нам още като Евангелието на Лука.

Деяния 1:1-2 „Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна, до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал.“

Следователно, Деяния е продължението на евангелието от Лука. Тя продължава разказа за „всичко, което Исус вършеше и учеше“. Затова казваме, че книгата Деяния е недовършена книга. В известен смисъл тя не е довършена и днес и все още продължава да се пише. Лука продължава разказа оттам, където свършва в евангелието – от последните часове на земното служение на Исус, между Неговото възкресение и възнесение.

Днес ще 1-ва глава, за да видим 3 основополагащи принципа, на които Христос основа и построи църквата. Тези три принципа се отнасят за посланието, силата и мисията на вярващите. По-конкретно, те са следните: Посланието на вярващите е, че Христос възкръсна. Силата на вярващите им е дадена от Святия Дух. Мисията на вярващите е да установят небесното Царство.

Цялото повествование в книгата по-нататък развива тези три теми.

1.     Посланието на вярващите.

Деяния 1:3 „на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство“

Oще в самото начало Лука бърза да заяви, че християнството е учение, което се основава на исторически факти. Гръцката дума за доказателства е tekmeriois, което означава „сигурно доказателство, критерий за сигурност.“ Най-важното доказателство за достоверност на християнството е възкресението на Христос.

Как можем да сме сигурни в историческата достоверност на Възкресението?

Първо, Христос се явяваше на учениците 40 дни. Изразът, преведен като „им се явяваше“ на български, всъщност звучи така в оригинал: „беше виждан от тях“. При това, Лука използва думата оptomai, чието значение е „гледам втренчено“. С това Лука подчертава, че учениците са го виждали много пъти и всеки път Той е изглеждал по един и същ начин.

Всъщност, знаем за 10 явявания на учениците. Първите 5 са станали на първия ден, веднага след Възкресението, а останалите 5 – в последвалите 40 дни.

Той се яви на Мария в градината (Йоан 20:11-18), на жените по пътя обратно от гроба (Матей 28:9-10), на учениците в горницата (Йоан 20:19-23), отново на учениците, за да повярва Тома (Йоан 20:24-29), на седмина от тях на Галилейското езеро (Йоан 21:1-14), на повече от 500 наведнъж (1 Коринтяни 15:6), на учениците на Елеонския хълм (Деяния 1:9-12).

Освен, че Го видяха, учениците го чуха да им говори. Лука казва, че Той „им говореше за Божието царство“ (ст. 3). Очевидно Исус им се явяваше, за да им дава напътствия за Божието царство.

Не само Го видяха и чуха да им говори, но учениците можеха да докоснат Неговото възкресенско тяло. С помощта на рецепторите си те сами се убедиха в реалността на възкръсналото Му тяло. Дори съмненията на Тома, който отсъстваше при първото явяване, бяха бързо разсеяни.

Освен това, в Лука 10:41 четем, че учениците ядоха и пиха с Него. Те видяха как храната изчезва в тялото Му. Не е много лесно да имаш халюцинации, докато се храниш, нали?!

Ако аз виждам и чувам някого да ми говори, и ако седне и се храни с мен, дори да съм го мислил за мъртъв, ще призная, че е жив!

Затова и учениците повярваха, че Исус наистина е възкръснал. Тяхната убеденост ги направи смели да проповядват благата вест на същите хора, които бяха разпнали Исус. Реалността на Възкресение Христово превърна уплашените скептици в смели свидетели.

Апостол Йоан пише,

1 Йоан 1:1-2 „Това, което ... чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха... каквото сме видели и чули възвестяваме и на вас.“

През вековете много хора са се опитвали да докажат, че Исус не е възкръснал, но са се проваляли. Тези от тях, които са имали интелектуална почтеност, са били убеждавани в достоверността на фактите и са ставали християни.

Исус е живият Спасител! Буда умря и още е в гроба. Конфуций умря и още е в гроба. Мохамед умря и още е в гроба. Но когато отидем до гроба на Исус, там чуваме посланието на ангелите, „Няма Го тука; защото възкръсна, както и рече“ (Матей 28:6).

Исус се яви по пътя към Дамаск на най-яростния противник на вярата, наречен Саул и го направи огнен евангелизатор. Исус се яви на един университетски преподавател по английски език и литература, наречен Клайв Стейпълс Луис и го направи най-влиятелният съвременен християнски писател. Исус се яви на един син на фермер в щата Северна Каролина на име Били Греъм и го изпрати да печели милиони души за Христос.

Исус се яви и на нас и каза „Елате и Ме следвайте, и Аз ще ви направя ловци на човеци“. И Той все още продължава да се явява на хиляди хора днес.

2.     Мисията на вярващите.

Деяния 1:6-7 „И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството? А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт“.

Учениците изобщо не бяха наясно за природата на Царството, което Исус иска да установи. Те вероятно виждаха Месия като революционер, който ще поведе народа на бунт против римската власт, ще прогони римляните и ще основе земното царство на Давид. Някои от тях вече се виждаха като негови министри.

Затова и майката на Яков и Йоан помоли Исус да позволи на синовете ѝ да седнат отдясно и отляво на Него в Неговото царство.

И тук ги виждаме отново да го питат,

Деяния 1:6 „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?“

Но Исус им отговори, „Не е ваша работа да знаете кога ще основа Царството Си. Вашата задача е да бъдете свидетели за Мене в света.“

Но много хора се страхуват да свидетелстват.

Един баща попитал детето си, „За какво искаш да се молим преди лягане? Как върви в училище? Имаш ли проблеми?“ Детето казало „Не.“ „Децата не те ли тормозят за това, че си християнин?“ Отговорът бил пак „Не“. Бащата казал, „Децата винаги те тормозят, когато разберат, че си християнин!“ На което детето съвсем чистосърдечно отговорило, „Още една причина да не им казваш!“ 

Подобно на това дете, много хора не свидетелстват, защото не искат да носят последствията от това.

Други хора имат мотивация да свидетелстват, но не го правят по най-правилния начин. Като онзи бръснар, който вдигнал бръснача над намазаното с пяна лице на клиента и казал, „Готов ли си да се срещнаш с твоя Бог?“

Мисията на Църквата, на всеки Негов последовател, трябва да е да свидетелства за възкръсналия Исус.

Когато малко по-късно Исус се възнесе и облак Го скри от погледа им, се казва в

Деяния 1:10 „И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Исус не иска да стоим и да се взираме в небето, за да видим кога пак ще дойде. Той иска да изкупваме благовремието – да се молим, да свидетелстваме и да правим ученици, за да приближим настъпването на Царството.

Но въпросът е, как да го правим?

3.     Силата на вярващите.

Деяния 1:4-5 „И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.“

В Йоан 14 Исус вече беше обещал на учениците Си, че ще им изпрати Духа Си.

Йоан 14:16-17 „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“

И сега им каза, че когато дойде върху тях Святият Дух, ще приемат сила за свидетелство (Деяния 1:8).

А кога идва Святият Дух върху един човек? Първите ученици трябваше да чакат да дойде сила от Святия Дух. Но днес няма нужда да чакаме.

Кръщението със Святия Дух, за което говори Лука тук (ст. 5), става за вярващия в момента на спасение. Няма такова нещо като християнин, който няма Святия Дух. Според 1 Коринтяни 12:13 всеки вярващ става част от тялото Христово в момента, в който се кръсти и се изпълни с Духа:

1 Коринтяни 12:13 „[ние] се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло.“

Но също така, ние трябва да се изпълваме с Духа постоянно. За това е нужно посвещение, освещение и работа. Ако мислиш, че като идваш веднъж седмично на църква, това е достатъчно да се изпълваш с Духа, ще те разочаровам.

Храниш ли се всеки ден със Словото? Молиш ли се в Духа? Воден ли си от Исус в решенията, които вземаш? 

След като повярваме и Духът дойде в нас, ние имаме отговорността да поддържаме огъня на Святия Дух. И тогава Святият Дух ни дава сила за свидетелство.

Големият евангелизатор Чарлз Фини пише, че когато Бог го изпълва със Святия Дух, чувства такава сила свише, че само от няколко казани от него думи хора са се покайвали. Той казва: „Думите ми сякаш се захващаха като бодливи стрели за душите на хората. Режеха като меч. Разбиваха сърцето като меч. Мнозина могат да потвърдят това... Понякога се чувстваш изпразнен от тази сила. Отивах, говорех, но виждах че думите ми нямат този ефект. Наставлението ми също. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках за помощ и силата отново се връщаше върху мен.“

В Библията има един принцип и той е, че всеки път когато Бог изпраща някого да свърши нещо, Той му дава средствата да го направи.

Когато изпрати Мойсей да изведе людете от Египетско робство, Той му даде това, от което се нуждаеше за целта. Мойсей се оплакваше, че не може да говори, беше уплашен, но Бог му даде думи, даде му сила. Даде му свръхестествени чудеса, за да може да превърне жезъла в змия, да напълни Нил с жаби, да нанесе язвите върху Египет и да изведе Израил от робство.

Днес Неговата мисия към нас е да отидем по света и да проповядваме благата вест, като кръщаваме в името на Отца, Сина и Святия Дух и учим всички да пазят всичко, което ни е заповядал. Това е Великото поръчение.

Може това да изглежда невъзможна задача, но Бог се специализира във вършене на невъзможното. И Той прави невъзможното възможно, защото ни е дал Святия Дух.

Исус каза, „Няма да ви оставя, винаги ще бъда с вас.“ Святият Дух идва и ни утешава и насърчава. Той идва и ни подсказва какво да казваме на хората. Идва и ни дава сила да свършим работата, която Той има за нас.

Прости хора, които нямат богословско образование, които нямат всички отговори, но които са изпълнени с Духа имат повече сила от всички правителства, които са управлявали света.

Римската империя не можа да устои на обикновени хора като Петър и Павел, когато те бяха изпълнени с Духа. Светът днес няма шанс, ако църквата осъзнае, че източник на нейната сила е Бог.

В заключение, Бог Отец изпрати Бог Свети Дух на всички ученици на Божият Син, за да имаме цялата сила, която ни е нужна за посрещане на предизвикателствата на живота ни. Ако не си го направил още, време е да поканиш Святият Дух да поеме юздите на твоя живот.

Когато това стане, ще започнат да се случват интересни неща в живота ти.

Една майка прочела на малката си дъщеричка няколко библейски истории и след това я попитала какво мисли за тях. Момиченцето казало, „Много ми харесва! Никога не знаеш какво ще направи Бог следващия път.“

Когато Святият Дух поеме контрол, обезсърчените се разведряват, нечестните се изповядват, киселите се разсмиват, затворените се отварят, клюкарите си затварят устата, конфликтните се извиняват, спящите се събуждат, хладките се запалват, сухите кости се разтърсват и легналите се изправят.

Но преди всичко, възкръсналият Христос бива прославян.

Нека се молим.

_________________

08.01.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна