Кой управлява вселената?

 "Слънцето има на повърхността си температура от 6000 градуса. В ядрото е 6 милиона градуса. Ако тази температура би била малко по-висока или по-ниска, животът на земята би изчезнал. 

Луната отстои на 384000 км от Земята. При по-голяма близост приливите и отливите на океаните биха били тъй големи и страшни, че биха наводнявали голяма част от континентите два пъти на денонощието като потоп.

Земята се върти около оста си със скорост /при екватора/ от 1600 км. в час. Ако тази скорост би била 160 км. в час, тогава денонощието би било десет пъти по-продължително. В такъв случай горещината на един-единствен летен ден би изгорила целия растителен свят, а студът на една-единствена зимна нощ би замразил и сковал всеки живот.

Земната ос е наклонена под ъгъл от 23°. Ако този наклон не съществуваше, както твърдят някои метереолози, океанските мъгли щяха да нахлуят от север на юг и биха натрупали големи количества лед по континентите. 

Ако земната атмосфера би била само малко по-тънка, тогава всички метеори, които всеки ден нахлуват във въздуха и изгарят, сега щяха да падат по земята като твърди тела и биха причинявали тежки повреди на земната повърхност. Знае се, че всекидневно падат върху земята около 10000 тона метеори. Но при силното триене с атмосферата те изгарят и падат въ ввид на прах. 

Какво да кажем за всичко това? Платон отговаря: "Един царствен Дух управлява вселената."" - Симеон Попов, из  "Защо вярвам в Бога"

Отиват ли на небето децата, които умират?

/проповед/

Един от въпросите, зададен в нашата поредица „Щом питаш...“ е “При грабването ще бъдат ли „грабнати“ и всички деца до 12 годишна възраст?” Библията не отговаря конкретно на този въпрос, но тъй като той е свързан с друг по-широк и по-важен въпрос, предпочитам и аз да разширя темата.

По-важният въпрос е „Отиват ли на небето децата, които умират?“ Този въпрос е особено важен за тези, които са загубили бебе или дете, или са направили аборт без да разбират, че това е грях и убийство.

Но този въпрос е важен и за всички, които ще бъдат призовани да послужат на някой, който е изгубил дете.

Спомням си, че като ученик бях дълбоко потресен от смъртта на момче от съседния клас. Беше починал в големи мъки, след изгаряне от вряла вода. Макар и да не познавах родителите му, дни наред се измъчвах от мисълта как ли се чувстват те при тази загуба. Тогава още не знаех, че смъртта не е краят и мисълта за безвъзвратната загуба на тези хора не ми даваше покой.

Може би някой тук е преживял загуба на дете или аборт, или познава семейства, които са загубили детето си. Ако някой те попита „Дали моето дете е на небето?“, какво ще му отговориш? Ние сме склонни да отговаряме, „Вярвам, че то е на небето.“ Но дали имаме Библейски аргументи за това?

За смъртта е трудно да се говори. Когато твой близък е отишъл при Господа, се чувстваш така, сякаш ти си единственият човек, на когото се е случило подобно нещо.

Една източна легенда разказва, че единственото дете на една жена умряло. Тя отила при пророк и го помолила да върне детето ѝ обратно. Пророкът ѝ казал да отиде и да вземе една шепа ориз от къща, в която смъртта още не е влизала. Ако го направела, той щял да ѝ съживи детето. От врата на врата тя питала, „Всички ли сте около масата – бащата, майката, децата, никой ли не липсва?“ Но винаги отговорът бил, че нечий стол е празен. Докато ходила от къща на къща, тъгата и скръбта ѝ станали по-поносими, защото разбрала, че смъртта е посетила всички семейства.

Още по-трудно е, когато става въпрос за бебе или дете. Много често ние или избягваме темата, или се изказваме неуместно и дори нараняваме семейството на детето. Ведъж една майка чула някой да казва на мъжа ѝ, „Може би Бог не е искал жена ти да има дъщеря“.

Някои казват, „Сигурно такава е била Божията воля.“ Но дали това ще помогне на семейството да престане да скърби за загубата? Смъртта на Исус на кръста също беше Божия воля, но тя беше също безкрайно болезнена и ужасна смърт. Да, Бог може да използва смъртта на дете и да извърши чудеса, но една смърт никога не е нещо добро.

Преди години синът на една служителка от църква във Варна умря при катастрофа. Това беше голяма трагедия за семейството и за цялата църква. На погребението дойдоха няколко десетки приятели на момчето. Бог използва това, което видяха и чуха, за да говори на сърцата им и някои от тях повярваха. Бог използва смъртта на това момче, за да извърши чудото на спасение.

Бог допуска смъртта на деца, за да се спаси семейството или други хора. Но ние трябва внимателно да подбираме думите си, когато искаме да дадем утеха на опечалените.

Но нека се върнем на въпроса къде отиват починалите деца, като разгледаме какво казва Библията по темата. Библията не отговаря директно на този въпрос. Но има стихове, които взети в тяхната съвкупност, могат да ни помогнат да разберем посланието на Божието слово.

Първото нещо, което трябва да кажем, когато говорим за вечната съдба на неродените или умрелите деца е, че

Животът започва при зачеване.

23 хромозоми от майката се свързват с 23 хромозоми от бащата и това наричаме фертилизация. С това генетичният състав на човека е вече определен. Но дали всеки заченат живот е вече личност?

Науката не може да отговори на този въпрос, но Библията е категорична.

Псалм 139:13-15 “Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма."

Тук виждаме, че Бог е познавал псалмистът докато той е бил още неоформен и „в тайна“ изграждан. Използването на лични местоимения тук показва, че преди раждането той е бил човешко същество. Както казва Спраул, „Писанието приема, че има континуитет на живота, започващ отпреди раждането и продължаващ след него.“

Бог казва на пророк Еремия, че той е отделен за Него отпреди раждането му. Това показва, че за Бог той е бил личност преди да е бил оформен в утробата.

В Псалм 51 Давид казва, че е бил грешен от мига на зачеването си. Но само личност може да има грешна природа. Една предчовешка маса от клетки не може да има морална природа.

Можем да посочим и други текстове, от които става ясно, че всеки заченат живот е вече личност. Следователно, смърт настъпила след момента на зачеване е смърт на личност. А всяка личност има вечна съдба. Това не е просто анонимна маса от тъкан, не е просто някакъв зародиш.

Второ, Бог е вложил Божия образ в човека, затова

Бог цени живота на човека.

Битие 1:26 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“

Всяко бебе е оформено по Божи образ и подобие. Фактът, че някои бебета никога не виждат бял свят не означава, че техният живот не е свещен. Животът на всеки човек е свещен и неприкосновен.

Бог цени живота на човека, но

Бог има специално отношение към децата.

Първо, ние вярваме, че поради първородния грях на Адам всички ние наследяваме греховната природа и сме под Божие осъждение:

Римляни 5:18-19 „чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци“.

Тук глаголът „дойде“ (гр. „катеста“) е в минало свършено време, което показва че когато Адам съгреши, Бог счете всички негови наследници за грешници, които се нуждаят от спасение.

Всички членове на човешката раса бяха представени от Адам в момента на изпитване в Едемската градина. Като наш представител Адам съгреши и Бог ни счете за виновни заедно с него.

Макар и Библията да не използва този термин, много богослови от времето на Августин наричат тази доктрина доктрината за „първородния грях“. Други използва термина „наследен грях.“

Много хора протестират срещу това, че са счетени за виновни поради нечий чужд грях. Но трябва да имаме предвид, че всеки е извършвал много грехове и Бог го държи отговорен за тях. Те ще са първата причина за осъждение в Съдния ден.

2 Кориняни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Второ, на мястото на Адам най-вероятно всеки от нас също би съгрешил. И трето, ако мислиш, че е нечестно да си представляван от Адам, тогава трябва да приемеш, че е нечестно да си представляван от Христос и Неговата праведност да е ... на теб.

Защото ето как продължава Павел в Римляни:

Римляни 5:19 „Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.“

Бог счита човешката раса за органично цяло, представено от Адам като негов родоначалник и счита изкупените чрез Христос като органично цяло, представени от Христос като глава на тялото Христово.

Освен наследена вина поради греха на Адам, ние наследяваме и грешна природа или грешно естество. В Ефесяни 2:3 Павел казва, че „по естество сме били чеда на гнева.“ С други думи, ние сме предразположени да грешим. Всеки, който е отглеждал деца, знае за какво говоря.

Това за възрастните. Но нека се върнем на децата. Какво става с едно дете, когато умре? И то ли е под осъждение?

Има библейски стихове, като например Второзаконие 1:39, които показват, че Бог не държи децата отговорни за греховете им, защото те не могат да различават доброто и злото и следователно нямат способността да правят информиран морален избор.

Оттук според мен (това е мое лично мнение, Библията мълчи по въпроса) същият принцип е приложим и за грабването. Ако по време на настъпването му ако някой е на 12 години или по-малко, аз вярвам, че въз основа на Своята благодат, Исус ще го вземе в Своето присъствие.

Но може би ще попитате, до каква възраст децата не са отговорни и не подлежат на наказание за греховете си? В юдеизма тази възраст е 12 години. Но Библията не дава директен отговор на този въпрос. Няма определена възраст, на която всеки човек изведнъж става отговорен и съзнаващ факта, че е грешник. Само Бог знае точно кога едно дете става отговорно.

Ето какво казва и...

Йона 4:11 „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?“

Следователно има период, в който децата не могат да различават между добро и зло и че самите те са грешници, които са нуждаят от спасение. Ако ние вярваме, че Бог плаче за грешниците и ги умолява да се примирят с Него, как би могъл същият този Бог да хвърли милиони бебета в ада?

Тогава как биват спасени децата? По същия начин, по който се спасяваме и ние – по благодат, но в този случай тя е върху тези, които не могат сами да повярват.

Един широко известен пример е случаят със сина на Давид и Витсавее във 2 Царе 12:15. Той е поразен от Господа и умира. В дните преди смъртта му Давид пости и се моли, надявайки се че Бог ще пожади детето. След смъртта му Давид се уми, яде хляб и се поклани на Бога. Когато го попитаха защо е реагирал така, Давид казва:

2 Царе 12:22-23 „Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.“

Oчевидно тук Давид няма просто предвид, че и двамата ще отидат в гроба. Давид се утешава при мисълта, че той „ще отиде при него“ във вечността. Неговата увереност в спасението на сина му е в ярък контраст със смъртта на втория му син Авесалом. Тогава той скърби, защото вярва че няма да види отново разбунтувалия се срещу него син, защото той е умрял в греха си.г

Aз не знам дали когато умре дете то отива на небето във формата на дете, но този теолог е прав, че ние ще можем да видим близките, включително децата си, които са отишли при Бога преди нас.

Тогава защо Бог не ни казва ясно, че всяко починало дете отива на небето? Както казва Ренди Алкърн, „Може би Бог предвижда изкривената логика и мисли, до които това може да ни доведе. Това може да отнеме от нас чувството за неотложност да видим децата си да дойдат с вяра при Христос. Може да ни направи по-малко загрижени за свещената и възложена ни от Бога задача да оказваме физическа и финансова помощ на непривилегированите и да донасяме благата вест до децата в света.“

Накрая, ако ти си преживял загуба на дете, имаш основателни причини да вярваш, че детето ти е на небето сега и очаква твоето пристигане. По-трудният въпрос е, ще бъдеш ли ти на небето с него? Твоето дете е било твърде малко, за да направи своя избор, но ти не си. Родители, чиито деца са на небето, не отиват автоматично там, когато умрат. За да видиш детето си отново и да се радваш на небесна среща с него, трябва да си новороден.

Нека се помолим.

_________________________

27.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Реките на твоя живот (Исус Навиев 3)

/проповед/

Увод

В личния ни живот, а също и в живота на всяка нация има моменти, които наричаме решаващи. Те са свързани с големи промени или важни събития. Затова такива важни моменти в националната ни история се отбелязват с национални празници. Идеята е да си спомняме и да сме благодарни за това, което Бог е направил за нас в миналото.

Защото ние сме склонни бързо да забравяме.

Един човек на име Иван имал сериозен проблем с паметта. Един ден срещнал свой приятел, когото не бил виждал от много време. Поздравил го и казал, „Борко, помниш ли колко слаба памет имах?“ Борко отговорил, „Да, разбира се, че помня.“ Иван казал, „Ами, вече не е слаба. Ходих на един семинар, на който ни учеха как да помним по-добре. Беше супер и сега имам чудесна памет.“

Борко отговорил, „Това е страхотно! Как се казваше семинарът?“ Иван казал, „Ами, чакай малко, жена ми беше с мене, сега ще я питам.“ Обърнал се към жена си. После пак се обърнал към Борко и казал, „Как се казваше онова цвете с дългото стъбло, с бодлите и с червени цветове?“ Борко отговорил, „Имаш предвид розата ли?“ „Да, благодаря“, казал Иван. „Роза, как се казваше оня семинар, на който бяхме?“

Днес също ще говорим за едно събитие, което израелтяните щяха да си спомнят в своята история.

Дотук в 1-ва и 2-ра глави видяхме, че Бог ни подготвя за служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако изучаваме Словото и сме му покорни. Част от това покорство е, че ние трябва да поемем отговорността за нашата част от работата. Така направи и Исус Навиев, като изпрати двама съгледвачи, за да разузнаят Обещаната земя и конкретно Ерихон. В тази 2-ра глава видяхме, че има бъдеще за всеки грешник, който се покае и обърне към Бога, както направи Раав. Всеки грешник има бъдеще, стига да откликне на благата вест!

Днес ще разгледаме един важен момент от историята на Израел, когато израелтяните пресякоха река Йордан. Ще видим, че когато откликнем на призива на Бога с вяра и покорство, даваме възможност на Бог да демонстрира силата си.

1.     Понякога Бог действа по неочакван начин.

Исус Навиев 3:1-2а „Тогава Исус стана рано; и като вдигнаха стана от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да го преминат. А след три дни...“

Съгледвачите се бяха върнали с обнадеждаващ доклад. Исус Навиев заповядва на израелтяните да се преместят до брега на река Йордан, където да чакат по-нататъшни заповеди.

Израелтяните трябваше да чакат три дни, преди да преминат реката. Чакането беше трудно, но беше нужно, за да се подготвят за преминаването. Но през това време те сигурно са се питали, „Как ще преминем толкова много хора, с всичката си покъщина?“

Река Йордан беше само 30 м широка през по-голямата част от годината, но през пролетта ставаше пълноводна и широчината ѝ можеше да надхвърли километър и половина.

Сигурно някои казваха, „Да се върнем!“ Други може би подхвърляха, „На мен и от тази страна на реката ми изглежда доста добре.“ Някои сигурно разглеждаха различни начини на преминаване. Не можеха да преплуват реката. Не можеха да построят достатъчно салове или лодки за два милиона души. Нямаха време да построят мост.

Но точно когато сме изправени пред непреодолими препятствия, Бог показва своята сила. Ап. Павел казва, че Бог „според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим.“ (Ефесяни 3:20)

И често това става по нов, неочакван за нас начин.

Исус Навиев 3:2-4 „А след три дни военачалниците преминаха през стана и заповядаха на народа: Когато видите ковчега с плочите на завета на Господа, вашия Бог, и че свещениците левити го носят, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да вървите след него. Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние; не се приближавайте към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали по този път.“

Когато настъпи времето за тръгване, Бог даде на израелтяните специфични инструкции. Преди Бог използва облак през деня и огнен стълб през нощта като символи на Неговото присъствие, протекция и водителство. Сега Той щеше да ги води чрез ковчега на завета. Сега ковчегът символизираше присъствието и силата на Бога сред Неговия народ.

Той трябваше да води множеството, като по този начин Бог им показваше, че те трябва да завладеят земята не със своята сила, но с Неговата.         

Бог често ни води по неочаквани и дори парадоксални начини. Може да те накара да направиш нещо, което изглежда направо ирационално (накара ме да подаря китарата си на един приятел). Но не би ли трябвало да очакваме това от Бог? В края на краищата, Той е Бог на парадоксите!

Както казва Антъни Фортосис, „Той дойде при Своите Си, но Своите Му не Го приеха. Най-превъзвишеният дойде като превъплъщение на смирението. Най-богатият стана най-бедният, за да може бедните да станат богати. Не се храни 40 дни в пустинята, за да може ние да се храним с Хляба на живота. Учи ни да обичаме враговете си. Завладя голямо царство с оръжието на любовта. Лъвът стана Агне, за да може овцете да станат овчари. Сърцето му се съкруши, за да превързва съкрушените сърца.

Тялото му бе разчупено, за да може ние да сме цели. Ние идваме в света, за да живеем; Той дойде, за да умре. Господ на господарите стана най-ниският слуга, за да служи на хората. Беше отхвърлен, за да бъдем ние приети. Бит беше, за да бъдем ние изцелени. Беше осъден, за да бъдем ние оправдани. Беше изоставен от Отца, за да имаме ние достъп до Отца. Умря като невинен, за да може виновните да бъдат оневинени. Като се хващаме за живота, умираме; чрез смърт ние намираме живот.“ Слава на нашия Бог на парадоксите!

Когато преминаваме през трудности и се нуждаем от напътствие, трябва да се научим да сме чувствителни за водителството на този Бог на парадоксите! Понякога Бог ни изкарва от нашата зона на комфорт и ни призовава да направим нещо смело, неочаквано или ново.

Ако си изправен пред високите вълни на Йордан днес, това може да е реката на твоята възможност. Това може да е някой навик, желание, грях, критичен дух, непростителност... Бог чака да откликнеш и да нагазиш в реката.

2.     Бог иска да направим крачка на вяра.

Исус Навиев 3:5-8 „Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела. Исус говорѝ и на свещениците: Вдигнете ковчега с плочите на завета и минете пред народа. И така, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа. И Господ каза на Исус: Днес започвам да те прославям пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисей, така ще бъда и с теб. А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега с плочите на завета, следното: Когато стигнете до брега на Йордан, влезте и застанете във водата.“

Първо, вяра се изискваше от Исус Навиев. Неговата вяра е видна от това, че казва на хората да се приготвят, защото „утре Господ ще извърши сред вас чудни дела“, без самият той да знае какви ще са тези чудеса. Сигурно в този момент само е знаел, че Бог ще им помогне да пресекат Йордан, но е нямал представа как ще стане това. Но той вярваше, че Бог ще му даде напътствия, когато стане време за това.

Вярата на Исус се основаваше и на факта, че той вече беше преживял чудодейното преминаване на Червено море. Нашата вяра не е „скок в мрака“, както някои мислят; тя се основава на исторически факти. Имаме повече основания да вярваме на Библията, отколкото на кои да е други исторически извори. Вярата на Исус Навиев се основаваше не само на Божията заповед към него, но и на личната му опитност при разделянето на Червено море.

За разлика от него, повечето от израилтяните не бяха присъствали на това чудо или бяха твърде малки, за да имат спомени. Повечето от тях само бяха чували разкази за това чудо.

И досега Израел се беше придвижвал през пустинята. Обикновено това движение се описва с глагола „потеглям“ (иврит, „масса“). Но в Ис. Навиев 3:16 се казва, че те трябва да „преминат“ (“абар”). Това е нова дума и тя е използвана 21 пъти в следващите три глави. Това показва колко решителен е този момент от историята на еврейския народ.

Исус Навиев знае това. Затова заповядва в

Исус Навиев 3:9-13 „Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа, вашия Бог. Исус каза още: По това ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и йевусейците. Ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя върви пред вас през Йордан. И така, сега изберете дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе. И щом стъпят във водата на Йордан краката на свещениците, които носят ковчега на Йехова, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се раздели и ще застане на куп.“

Като говори на народа, Исус Навиев не се възползва от ситуацията, за да се изтъкне. Той е напълно фокусиран върху Божието обещание. Затова и Бог му се довери да го направи водач на Израел. Както някой е казал, „Ако един лидер трябва непрекъснато да напомня на хората, че той е лидерът, той не е.“

Исус Навиев направи крачка на вяра. За разлика от него, ханаанците отново си направиха оглушки. Те бяха чули за преминаването на Червено море, за манната и пъдпъдъците в пустинята, за победите над двамата аморейски царе. С това Бог ги предупреждаваше да се обърнат от своите идоли и да Му се поклонят. Както каза Раав, „сърцата им се стопиха“ при тези известия.

Сега, когато водите на Йордан щяха да се издигнат накуп, за да преминат израилтяните, Бог отново демонстрираше своята сила над езическия свят. Той обичаше тези народи и искаше те да се обърнат към Него с вяра и покорство. Въпреки огромните доказателства, те отказаха.

Но един друг народ откликна с вяра.

3.     Вярата ни е възможност Бог да демонстрира своята сила.

Исус Навиев 3:14-17 „И така, народът тръгна от шатрите си, за да преминат Йордан, следвайки свещениците, които носеха ковчега на завета и вървяха отпред. Когато носачите на ковчега стигнаха до Йордан и краката на свещениците се намокриха в края на водата (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жътвата), водата, която слизаше отгоре, се спря и се издигна на куп много надалеч, при град Адам, който е край Царетан; а водата, която течеше надолу към полското море, т. е. Соленото море, изтече и пресъхна. Тогава народът премина реката срещу Йерихон. А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърдо на сухо сред Йордан; и целият Израил преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.“

Това беше момент, който Бог искаше те да запомнят. Затова Той заповяда дванадесет мъже, по един от всяко племе, да вземат 12 камъка от реката и да ги натрупат на мястото, където народът щеше да лагерува (4:1-8). Друг паметник от дванадесет камъка бе издигнат от Исус Навиев  в коритото на Йордан.

При преминаването на Червено море, водите започнаха да се разделят, когато Мойсей вдигна своя жезъл. Сега, когато Израел преминаваше през река Йордан, не покорната ръка на водача, а покорните нозе на людете предизвестиха чудото.

Свещениците и целият народ се покориха на заповедта и поеха риска - закрачиха към реката. В същия момент, в който свещениците нагазиха във водата, тя се спря и се издигна на куп по-нагоре по течението. Според някои изследователи Бог е спрял водите, като е причинил срутване на бреговете на Йордан при град Адам. Не знам как го е направил Бог, но това си беше чудо.

Някой е казал, „Не можеш да откриеш нови океани ако нямаш смелостта да загубиш от поглед брега.“

Обикновено ние не обичаме да поемаме риск. Предпочитаме всичко да е предвидимо и познато. Не ни харесва да ни се налага да преминаваме през буйни реки. Но рискът е възможност Бог да се прослави.

И в живота често ни се налага да го правим. Болестите могат да са много драматично време на преминаване през води. За нас това може да е нещо ново и плашещо. Но не и за Бога. Той ни е обещал, че няма да отстъпи от нас и няма да ни остави. Даже и през долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти Си с мене.

Най-важното преминаване на Йордан за нас е когато вземаме решение да повярваме в Господ Исус Христос, да се обърнем към Него и да приемем Неговата прошка.

В нашата култура това може да изглежда плашещо, особено ако човек живее на село или в малък град.

Последният момент на преминаване през реката е смъртта. Павел я нарече „най-последният враг“ (1 Коринтяни 15:26). Но Христос е отнел жилото на смъртта! Той победи смъртта. И Той ще премине с нас дори през този Йордан.

За нас преминаване през Йордан беше решението ни да основем църква „Нов живот“. Въпреки, че бяхме служели вече 20 години сред студентите, това беше нещо ново и плашещо за нас. Водите на реката ни изглеждаха твърде буйни и непреодолими.

От друга страна, Божието водителство чрез различни хора през годините беше ясно. Поехме риска и Бог ни благослови с тази чудесна църква, чрез която Го виждаме да работи вече 10 години. Вярвам, че ще продължава да работи за това още много хора да намерят нов живот в Исус тук.

Още по-голям Йордан трябваше да прекосят нашите мисионери, когато решиха да се посветят на служение в страна, която не познават, да научат напълно непознат език и да се потопят в една толкова различна култура. Но днес Бог благославя служението на всеки един с растеж!

Нека когато се изправим пред поредния Йордан да помним, че макар и да изглежда страшен, това е също и вълнуващ момент, в който, ако направим крачка на вяра, ние можем да дадем възможност на Бог да извърши чудо.

Когато Израел премина през Йордан, Бог беше възвишен, Исус Навиев беше възвеличен (4:14), хората бяха мотивирани, а народите на Ханаан – уплашени до смърт.

Нека се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.05.2023 г.

Историята на Лука продължава (Деяния 1:1-26)

 /проповед/

Тази сутрин започваме изучаването на книгата Деяния на апостолите. Може би някой от вас си спомнят, че преди няколко години изучавахме тази книга. Но си струва да се връщаме често към Деяния, защото тази книга описва ранната църква и от нейните свидетелства можем да почерпим много вдъхновение и практични уроци за нас като църква днес.

Деяния е и един исторически летопис. Той започва с картината за изливането на Духа на Петдесятница и раждането на църквата, след това се спира на служението сред езичниците, възникването на първата гръцка църква в Антиохия и началото на мисионерската дейност в целия тогаваше свят. Затова нарекох тази поредица проповеди „Раждането на Църквата“.

Говорейки за книгата Деяния като един летопис за раждането и първите години на Църквата, можем да кажем, че книгата бележи няколко прехода – географски, от Ерусалим до Рим; теологически – от Израел до раждането на църквата и етнически – от евреите към езичниците. Деяния е хроника на Божията сила, действаща по време на преследване. Тя е разказ за това как живият Христос влива нов живот и здраве в едно болно общество чрез никому неизвестни хора – точно както сме ти и аз.

Aвтор на Деяния е Лука, който е езичник, по занятие – лекар, а по призвание – историк. Още в увода той прави препратка към вече написаната от него биография на Исус, известна нам още като Евангелието на Лука.

Деяния 1:1-2 „Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна, до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал.“

Следователно, Деяния е продължението на евангелието от Лука. Тя продължава разказа за „всичко, което Исус вършеше и учеше“. Затова казваме, че книгата Деяния е недовършена книга. В известен смисъл тя не е довършена и днес и все още продължава да се пише. Лука продължава разказа оттам, където свършва в евангелието – от последните часове на земното служение на Исус, между Неговото възкресение и възнесение.

Днес ще 1-ва глава, за да видим 3 основополагащи принципа, на които Христос основа и построи църквата. Тези три принципа се отнасят за посланието, силата и мисията на вярващите. По-конкретно, те са следните: Посланието на вярващите е, че Христос възкръсна. Силата на вярващите им е дадена от Святия Дух. Мисията на вярващите е да установят небесното Царство.

Цялото повествование в книгата по-нататък развива тези три теми.

1.     Посланието на вярващите.

Деяния 1:3 „на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство“

Oще в самото начало Лука бърза да заяви, че християнството е учение, което се основава на исторически факти. Гръцката дума за доказателства е tekmeriois, което означава „сигурно доказателство, критерий за сигурност.“ Най-важното доказателство за достоверност на християнството е възкресението на Христос.

Как можем да сме сигурни в историческата достоверност на Възкресението?

Първо, Христос се явяваше на учениците 40 дни. Изразът, преведен като „им се явяваше“ на български, всъщност звучи така в оригинал: „беше виждан от тях“. При това, Лука използва думата оptomai, чието значение е „гледам втренчено“. С това Лука подчертава, че учениците са го виждали много пъти и всеки път Той е изглеждал по един и същ начин.

Всъщност, знаем за 10 явявания на учениците. Първите 5 са станали на първия ден, веднага след Възкресението, а останалите 5 – в последвалите 40 дни.

Той се яви на Мария в градината (Йоан 20:11-18), на жените по пътя обратно от гроба (Матей 28:9-10), на учениците в горницата (Йоан 20:19-23), отново на учениците, за да повярва Тома (Йоан 20:24-29), на седмина от тях на Галилейското езеро (Йоан 21:1-14), на повече от 500 наведнъж (1 Коринтяни 15:6), на учениците на Елеонския хълм (Деяния 1:9-12).

Освен, че Го видяха, учениците го чуха да им говори. Лука казва, че Той „им говореше за Божието царство“ (ст. 3). Очевидно Исус им се явяваше, за да им дава напътствия за Божието царство.

Не само Го видяха и чуха да им говори, но учениците можеха да докоснат Неговото възкресенско тяло. С помощта на рецепторите си те сами се убедиха в реалността на възкръсналото Му тяло. Дори съмненията на Тома, който отсъстваше при първото явяване, бяха бързо разсеяни.

Освен това, в Лука 10:41 четем, че учениците ядоха и пиха с Него. Те видяха как храната изчезва в тялото Му. Не е много лесно да имаш халюцинации, докато се храниш, нали?!

Ако аз виждам и чувам някого да ми говори, и ако седне и се храни с мен, дори да съм го мислил за мъртъв, ще призная, че е жив!

Затова и учениците повярваха, че Исус наистина е възкръснал. Тяхната убеденост ги направи смели да проповядват благата вест на същите хора, които бяха разпнали Исус. Реалността на Възкресение Христово превърна уплашените скептици в смели свидетели.

Апостол Йоан пише,

1 Йоан 1:1-2 „Това, което ... чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха... каквото сме видели и чули възвестяваме и на вас.“

През вековете много хора са се опитвали да докажат, че Исус не е възкръснал, но са се проваляли. Тези от тях, които са имали интелектуална почтеност, са били убеждавани в достоверността на фактите и са ставали християни.

Исус е живият Спасител! Буда умря и още е в гроба. Конфуций умря и още е в гроба. Мохамед умря и още е в гроба. Но когато отидем до гроба на Исус, там чуваме посланието на ангелите, „Няма Го тука; защото възкръсна, както и рече“ (Матей 28:6).

Исус се яви по пътя към Дамаск на най-яростния противник на вярата, наречен Саул и го направи огнен евангелизатор. Исус се яви на един университетски преподавател по английски език и литература, наречен Клайв Стейпълс Луис и го направи най-влиятелният съвременен християнски писател. Исус се яви на един син на фермер в щата Северна Каролина на име Били Греъм и го изпрати да печели милиони души за Христос.

Исус се яви и на нас и каза „Елате и Ме следвайте, и Аз ще ви направя ловци на човеци“. И Той все още продължава да се явява на хиляди хора днес.

2.     Мисията на вярващите.

Деяния 1:6-7 „И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството? А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт“.

Учениците изобщо не бяха наясно за природата на Царството, което Исус иска да установи. Те вероятно виждаха Месия като революционер, който ще поведе народа на бунт против римската власт, ще прогони римляните и ще основе земното царство на Давид. Някои от тях вече се виждаха като негови министри.

Затова и майката на Яков и Йоан помоли Исус да позволи на синовете ѝ да седнат отдясно и отляво на Него в Неговото царство.

И тук ги виждаме отново да го питат,

Деяния 1:6 „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?“

Но Исус им отговори, „Не е ваша работа да знаете кога ще основа Царството Си. Вашата задача е да бъдете свидетели за Мене в света.“

Но много хора се страхуват да свидетелстват.

Един баща попитал детето си, „За какво искаш да се молим преди лягане? Как върви в училище? Имаш ли проблеми?“ Детето казало „Не.“ „Децата не те ли тормозят за това, че си християнин?“ Отговорът бил пак „Не“. Бащата казал, „Децата винаги те тормозят, когато разберат, че си християнин!“ На което детето съвсем чистосърдечно отговорило, „Още една причина да не им казваш!“ 

Подобно на това дете, много хора не свидетелстват, защото не искат да носят последствията от това.

Други хора имат мотивация да свидетелстват, но не го правят по най-правилния начин. Като онзи бръснар, който вдигнал бръснача над намазаното с пяна лице на клиента и казал, „Готов ли си да се срещнаш с твоя Бог?“

Мисията на Църквата, на всеки Негов последовател, трябва да е да свидетелства за възкръсналия Исус.

Когато малко по-късно Исус се възнесе и облак Го скри от погледа им, се казва в

Деяния 1:10 „И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Исус не иска да стоим и да се взираме в небето, за да видим кога пак ще дойде. Той иска да изкупваме благовремието – да се молим, да свидетелстваме и да правим ученици, за да приближим настъпването на Царството.

Но въпросът е, как да го правим?

3.     Силата на вярващите.

Деяния 1:4-5 „И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.“

В Йоан 14 Исус вече беше обещал на учениците Си, че ще им изпрати Духа Си.

Йоан 14:16-17 „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“

И сега им каза, че когато дойде върху тях Святият Дух, ще приемат сила за свидетелство (Деяния 1:8).

А кога идва Святият Дух върху един човек? Първите ученици трябваше да чакат да дойде сила от Святия Дух. Но днес няма нужда да чакаме.

Кръщението със Святия Дух, за което говори Лука тук (ст. 5), става за вярващия в момента на спасение. Няма такова нещо като християнин, който няма Святия Дух. Според 1 Коринтяни 12:13 всеки вярващ става част от тялото Христово в момента, в който се кръсти и се изпълни с Духа:

1 Коринтяни 12:13 „[ние] се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло.“

Но също така, ние трябва да се изпълваме с Духа постоянно. За това е нужно посвещение, освещение и работа. Ако мислиш, че като идваш веднъж седмично на църква, това е достатъчно да се изпълваш с Духа, ще те разочаровам.

Храниш ли се всеки ден със Словото? Молиш ли се в Духа? Воден ли си от Исус в решенията, които вземаш? 

След като повярваме и Духът дойде в нас, ние имаме отговорността да поддържаме огъня на Святия Дух. И тогава Святият Дух ни дава сила за свидетелство.

Големият евангелизатор Чарлз Фини пише, че когато Бог го изпълва със Святия Дух, чувства такава сила свише, че само от няколко казани от него думи хора са се покайвали. Той казва: „Думите ми сякаш се захващаха като бодливи стрели за душите на хората. Режеха като меч. Разбиваха сърцето като меч. Мнозина могат да потвърдят това... Понякога се чувстваш изпразнен от тази сила. Отивах, говорех, но виждах че думите ми нямат този ефект. Наставлението ми също. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках за помощ и силата отново се връщаше върху мен.“

В Библията има един принцип и той е, че всеки път когато Бог изпраща някого да свърши нещо, Той му дава средствата да го направи.

Когато изпрати Мойсей да изведе людете от Египетско робство, Той му даде това, от което се нуждаеше за целта. Мойсей се оплакваше, че не може да говори, беше уплашен, но Бог му даде думи, даде му сила. Даде му свръхестествени чудеса, за да може да превърне жезъла в змия, да напълни Нил с жаби, да нанесе язвите върху Египет и да изведе Израил от робство.

Днес Неговата мисия към нас е да отидем по света и да проповядваме благата вест, като кръщаваме в името на Отца, Сина и Святия Дух и учим всички да пазят всичко, което ни е заповядал. Това е Великото поръчение.

Може това да изглежда невъзможна задача, но Бог се специализира във вършене на невъзможното. И Той прави невъзможното възможно, защото ни е дал Святия Дух.

Исус каза, „Няма да ви оставя, винаги ще бъда с вас.“ Святият Дух идва и ни утешава и насърчава. Той идва и ни подсказва какво да казваме на хората. Идва и ни дава сила да свършим работата, която Той има за нас.

Прости хора, които нямат богословско образование, които нямат всички отговори, но които са изпълнени с Духа имат повече сила от всички правителства, които са управлявали света.

Римската империя не можа да устои на обикновени хора като Петър и Павел, когато те бяха изпълнени с Духа. Светът днес няма шанс, ако църквата осъзнае, че източник на нейната сила е Бог.

В заключение, Бог Отец изпрати Бог Свети Дух на всички ученици на Божият Син, за да имаме цялата сила, която ни е нужна за посрещане на предизвикателствата на живота ни. Ако не си го направил още, време е да поканиш Святият Дух да поеме юздите на твоя живот.

Когато това стане, ще започнат да се случват интересни неща в живота ти.

Една майка прочела на малката си дъщеричка няколко библейски истории и след това я попитала какво мисли за тях. Момиченцето казало, „Много ми харесва! Никога не знаеш какво ще направи Бог следващия път.“

Когато Святият Дух поеме контрол, обезсърчените се разведряват, нечестните се изповядват, киселите се разсмиват, затворените се отварят, клюкарите си затварят устата, конфликтните се извиняват, спящите се събуждат, хладките се запалват, сухите кости се разтърсват и легналите се изправят.

Но преди всичко, възкръсналият Христос бива прославян.

Нека се молим.

_________________

08.01.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Кой си ти, Исус?

 Увод

Две близначета си говорили в утробата. Едното казало, „Вярваш ли в живота след раждането?“ Другото казало, „Разбира се, трябва да има живот след раждането, иначе какъв е смисълът да сме тука изобщо?“ Първото отговорило, „Аз не вярвам, защото никой не се е връщал от онзи свят, за да ми каже.“

Когато питам хората вярват ли в Бог, много от тях казват, „Не знам дали има Бог, не съм го виждал. Никой не се е връщал от онзи свят, за да ми каже има ли Бог или не.“

В училище учат децата на Библейски „легенди“ – за раждането на Исус Христос, за възкресението на Лазар, за смъртта и възкресението на Исус. На християнски празници по телевизията разказват за Библейския „мит,“ свързан със съответния празник. Има и такива, които вярват, че Исус е бил просто човек. А един мой приятел е убеден, че Исус е бил трак!  

По пътя към Ерусалим Исус попита учениците „Кой съм аз?“. И това е въпросът, на който всеки човек трябва да си отговори. Кой си ти, Исус?

И когато зададе този въпрос, Той получи различни отговори.

Матей 16:13-17 „А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син? А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Йеремия или един от пророците. Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата.

Едни казаха, че Исус е Йоан Кръстител, защото и Исус, подобно на Йоан, проповядваше покаяние от греховете. Но Исус беше много по-велик проповедник от Йоан и говореше с много по-голям авторитет. Йоан каза, че Исус е Този, Който беше преди него, на Когото той не е достоен да развърже ремъка на сандалите Му.

Други оприличиха Исус на Илия, защото и Илия вършеше чудеса и когато се молеше, небето се отваряше и затваряше. Исус също вършеше чудеса и имаше близко общение с Отца Си, и разговаряше с Него в молитва.

Някои пък го помислиха за Еремия. Еремия беше плачещият пророк, защото скърбеше поради греха на Юда и надвисналото над нея осъждение. Исус също се насълзяваше, когато виждаше тълпите като овце без пастир или когато видя своя приятел Лазар умрял.

Но всички тези предположения бяха погрешни, защото не може да сравним Исус с никой човек. Той е уникален, превъзходен, Име над всяко друго име, Богочовек, Цар на царете и Бог на боговете.

И тогава Исус попита учениците, „Да оставим другите, вие какво казвате?“ Защото не може други да отговорят вместо теб. Може да отлагаш, но не можеш да се криеш вечно, трябва да отговориш на този въпрос.

Много хора казват, че Исус е измислица, легенда. Но днес вече е невъзможно човек да се придържа към тази позиция. Защо? Защото за съществуването на Исус има повече исторически доказателства, отколкото за кой да е друг човек е световната история.

Кои са доказателствата, че Исус е бил историческа личност? Първо, има извънбиблейски доказателства. Римският историк Тацит говори пряко за Исус. Римският историк Светоний говори косвено за Него. Еврейският историк от първи век Йосиф Флавий казва следното, когато говори за Пилат Понтийски: „По същото време живя един Исус, мъдър човек, ако е редно да го наричам човек, защото той вършеше чудеса и учеше хората, които приемаха истината с радост. Той привлече много евреи и много езичници.” След това продължава и говори за Неговото разпятие и предполагаемо възкресение.

Има толкова много доказателства, че днес никой сериозен учен не се съмнява в историческия факт на съществуването на личността Исус Христос. Така че, теорията че Исус е легенда просто е несъстоятелна.

Ние знаем, че Исус е имал човешко тяло – хранил се е, пиел е, изморявал се е, изпитвал е болка, имал е човешки чувства – любов, радост, тъга. Израснал е в семейство, получил е занаят, имал е работа, бил е изкушаван, преживял е тежки загуби, страдал е, бил е измъчван и е умрял.

Много хора днес биха казали: „Добре, бил е просто един човек. Може би е бил велик религиозен учител, но нищо повече.”

Този скептицизъм на нашите сънародници прилича на отношението на съвременниците на Исус. Евреите са били страстни монотеисти. От всички народи е било най-трудно някой да убеди тях, че Исус е бил нещо повече от човек. В крайна сметка много от сънародниците Му са били убедени в Божествената Му природа от Неговото учение и Неговия живот.

Нека ги разгледаме накратко тук.

1.    Неговото учение.

То е най-чудното учение, което някога светът е познавал. То се съсредоточава върху самия Него. Повечето велики религиозни учители казват, „Не гледайте мен, гледайте Бога.“ A Исус, най-смиреният и най-скромният човек, който някога е живял, когато сочеше Бога на хората, сочеше Себе Си. Той каза: „Никой не идва при Отца освен чрез Мене.” (Йоан 14:6)

Всички хора чувстваме глад. Но ние изпитваме не само физически глад. Ние имаме и духовни нужди. Наричаме ги духовен глад. Според Фройд хората са гладни за любов. Юнг смята, че хората са гладни за сигурност. Според основателя на индивидуалната психология Алфред Адлер, хората са гладни за значимост. Исус казва: Аз съм хлябът на живота. Тоест, Той казва, че само когато повярваме в Него можем да удовлетворим духовния си глад.

Днес живеем във време на двугодишна пандемия, на икономическа несигурност, енергийна криза, на засилващо се отчуждение и самота. Много хора са депресирани, обезверени и отчаяни. Не виждат светлина в тунела. На тях Исус казва: Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Аз израстнах като атеист. Търсех щастието, но се лутах и не знаех къде мога да го намеря. Чувствах се като в игра на сляпа баба, в която с вързани очи трябва да намеря предмет или човек в стаята. Когато повярвах в Исус, изведнъж превръзката на очите ми падна и започнах да виждам светът и хората такива, каквито са. Престанах да се лутам в тъмното и започнах да стъпвам уверено в светлина.

Исус е твърдял, че прощава грехове, че приема поклонение, че ще възкръсне от смъртта, че е Съдията на света и че в Него съществува самият живот на Бога. Това са индиректни твърдения за Неговата Божествена природа. В края на своя земен живот Исус казва, „Аз съм пътят, и истината, и животът.“ (Йоан 14:6) Никой преди или след Него не е говорил така.

Мохамед е казвал кой е пътят, по който трябва да вървим. Буда твърдял, че е открил как да се справим със страданието. Но за разлика от тях, Исус не казва кой е пътят, а „Аз съм пътят“.

Това ни изправя пред голяма дилема. От една страна виждаме непостижимия пример на Исус и Неговият живот. На превъзходното му нравствено учение. От друга страна се замисляме дали подобно твърдение не идва от някой неуравновесен мегаломан, ако то не е истина.

Клайв Луис казва: „Ако отидехте при Буда и го попитахте, „Ти син ли си на Брахман?“ – той щеше да каже, „Сине мой, ти още си в долината на илюзията.“ Ако отидехте при Сократ и го попитахте, „Ти Зевс ли си?“ – той щеше да ти се изсмее. Ако отидехте при Мохамед и попитахте, „Ти Аллах ли си?“, той първо щеше да раздере дрехите си, а след това щеше да те обезглави.

Ако попитахте Конфуций „Ти раят ли си?“ – мисля, че той вероятно щеше да отговори, „Забележки, които не са съзвучни с природата, са проява на лош вкус.“ Другите религиозни водачи казват: това е пътят, това е истината, това е животът. Исус каза, „Аз съм пътят, и истината и животът.“ Той каза, “Който е видял Мен, видял е Отца. Който е приел Meн, приел е Отца.“

Едно петгодишно момиченце рисувало картина. Майка ѝ попитала: „Какво правиш?” Детето отговорило: „Рисувам Бога.” Майката казала: „Не бъди глупава, не можеш да нарисуваш Бога – никой не знае как изглежда Той.” Детето отвърнало: „След като свърша рисунката си, всички ще научат!” Исус казва: „Ако искате да знаете какъв е Бог, погледнете Мен.”

В Йоан 10:30 Исус каза, Аз и Отец сме едно. Юдеите, които го чуха, взеха камъни, за да го убият, защото знаеха, че Той твърди, че е Бог. На друго място каза, „Преди Авраам да се роди, Аз съм!“ (Йоан 8:58). Евреите веднага разбраха, че Той претендира, че съществува вечно, защото името „Аз съм“ е името на Бога (Изход 3:14). След Възкресението, съмняващият се Тома разбра, че Исус е Бог и възкликна, „Господ мой и Бог мой“ (Йоан 20:28). И Исус не коригира Тома. Мълчанието в този случай наистина беше признак на съгласие.

2.    Неговият живот.

Исус не само твърдеше, че е Бог. Неговият живот потвърждава истинността на Неговото учение.

Казват, че всички други религии вярват в свещена книга. Християните вярват в Личност. Тази удивителна Личност раздели историята на две – всичко се е случило или преди или след Христа.

Съвременниците му, които са познавали Исус, са били привличани от Неговата магнетична личност. Всички са се тълпяли да го слушат – и млади, и стари, мъже, жени, евреи и езичници. Представяте ли си какво е било да бъдеш край Исус?

Навсякъде тълпи са следвали Исус. Враговете му са се страхували от огромното му влияние. И днес характерът му и примерът му продължават да впечатляват милиони, които не биха се самоопределили като християни. Преди време списание „Тайм” писа: „Исус е най-трайният символ на чистота, саможертва и любов в историята на западното човечество.” Той е еталон за смирение, безкористност и любов.

Наистина, радикалната любов на Исус остава също ненадмината в човешката история. Той обедини Десетте Божи заповеди в две, като ни заповяда да обичаме Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила, и да обичаме ближния си като себе си. На Него принадлежат и шокиращите думи: „Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят.“ (Матей 5:44).

И това бяха не само думи. Исус поучаваше най-висшите стандарти на поведение и за разлика от други учители преди или след Него, ги спазваше. Той твърдеше, че няма грях. Всяка книга на Новия завет показва, че Неговите ученици, които са Го познавали интимно, са били съгласни с това. Дори неговите врагове – Юда, Пилат и фарисеите, не можеха да твърдят нещо различно.

Той беше без грях, но обичаше грешниците. Той демонстрира своята любов към нас в това, че още като бяхме грешници, умря за нас. (Римляни 5:8) На кръста каза за тези, които го измъчваха: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34)

Той вършеше всичко прекрасно. Достоевски Го описва като „безкрайно красив”. Чудесата, които вършеше бяха описани от очевидци в евангелията. Те не доказват Неговата Божественост, но са съзвучни с нея. Той изцеляваше, гонеше демони и съживяваше мъртъвци, и всичко правеше съвършено! Неговите чудеса потвърждаваха Неговото учение.

И тук идва най-интересното. С живота, смъртта и възкресението си Исус изпълни повече от 300 пророчества от Стария завет, изречени от различни хора в продължение на стотици години. Двадесет и девет от тях изпълни в един ден.

Дори да допуснем, че той е бил много умен шарлатанин, който е успял да направи така, че да симулира изпълнение на някои пророчествата, това не би било възможно с всички, защото Той е нямал контрол над много от тези неща. Като например това пророчество на Исая за точния начин на смъртта и погребението Му, писано 7 века преди раждането на Исус.

Исая 53:4,5,9 „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме... И определиха гроба Му между злодеите, но след смъртта Му – при богатия.“

Ако някой все пак смята, че Исус би могъл да предвиди как ще умре, какво да кажем за пророчествата за мястото, на което ще се роди или за Неговото възкресение?

Математически погледнато, вероятността един човек да изпълни само 8 от тези 300+ пророчества е 1 върху 10¹⁷. Вероятността един човек да изпълни 48 пророчества е 1 върху 10¹⁵⁷. А вероятността един човек да изпълни 300+ пророчества? Това може само Исус!

3.    Доказателства, които изискват присъда.

Преди няколко години излезе от печат на български книгата на Джош и Шон Макдауъл, „Доказателства, които изискват присъда“. Тази книга добавя нови факти към класическите апологетични въпроси и дава отговори и на съвременните предизвикателства към вярата.

Тук ние разгледахме някои от тези факти - извънбиблейски и библейски доказателства за Божествената природа на Исус. И те изискват нашата присъда. Очакват нашия отговор.

Исус попита учениците, „А вие какво казвате, кой съм Аз?“ (Матей 16:15)

Аз също искам да ти задам този въпрос: Кой е Исус Христос за теб?

На въпроса на Исус, Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16:16). Тогава Исус му каза, че това му е било открито от Отца, който е на небесата (ст.17). Само по Божията благодат и с Божието водителство ние можем да отговорим правилно на този въпрос!

Правилният отговор идва чрез Божие откровение, не от човешки предположения. Само Отец на небесата може да открие истината на сърцето ни.

Йоан 6:44 „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“

Не е случайно, че ти си днес тук. Бог е подредил така обстоятелствата в живота ти, че да чуеш това послание. И ти ще трябва да отговориш на въпроса „Кой е Исус за теб?“ Но това трябва да е не просто теоретична вяра, а вяра която да промени твоя живот.

Миналият път п-р Тим даде пример за истинска вяра от живота на прочутия акробат Блонден. Сега искам да ви разкажа една случка от българската история, която показва какво е истинска вяра.

Повечето от нас знаят и са виждали моста над река Бяла, строен от големия майстор Колю Фичето. Но знаете ли историята на неговото построяване?

Валията на Дунавския вилает, Мидхат паша, намислил да направи мост на река Янтра край Бяла. Искал да направи хаир на поданиците си. И възложил строежа на прочутия майстор Кольо Уста Фичето. През 1865 г. майсторът се наел с моста и го построил за две години. Сам изработил две фигури - лъв и двуглав орел - и ги вградил в каменния му парапет.

На откриването на моста Мидхат паша забелязал скулптурните фигури и попитал майстор Кольо Фичето какво означават, а той му отговорил: "Като правех тия фигури, благославях: мостът да бъде як и силен като лъв, да бъде издръжлив и несъкрушим като орел".

Десет години по-късно руските войски спрели до белокаменния мост. Не знаели каква е здравината му, дали ще издържи тежките оръдия и хиляден народ с коне. Повикали майстор Кольо Фичето и го попитали, „Можеш ли да гарантираш, че мостът е достатъчно здрав, за да минем с нашите оръдия?“ За да увери руснаците, че работата му е много здрава и солидно направена, Колю Фичето слязъл, застанал под моста, и дал знак на войските да минат с тежките си оръдия.

Вярваш ли в Исус? Вярваш ли, че Той е единственият мост към Отца и вечността? Кой е за теб Исус? От твоя отговор зависи дали и твоето свидетелство. Зависи дали други ще минат по моста Исус!

Молитва.  

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

16.01.2022 г.