Краят на историята (Даниил 11:36-12:13)

Днес завършваме поредицата върху книгата Даниил. Вече видяхме, че от 7-ма до 12-та глави са пророчества за бъдещите времена. Заедно с някои глави в Исая, Езекиил и Захария, те спадат към т.н. апокалиптична литература (гр. „апокалипсис“ – откровение). В НЗ такива са Матей 24 гл., Марк 13, Лука 21, както и книгата Откровение. Тези книги съдържат видения, сънища и пророчества, в които изобилстват странни създания, предмети или енигматични числа, чрез които те предават своето послание.

Миналият път с п-р Джош видяхме, че след като Даниил пости и се моли, Бог му даде четири утешителни думи и му разкри ново видение за княза на Персия (Даниил 10). Това видение представлява увод към пророчествата в 11-та и 12-та глави.

Както и предходните глави, Даниил 11 съдържа пророчества както за близкото, така и за далечното бъдеще. Първите 35 стиха говорят за събития (северният цар и южният цар, съответно Сирия и Египет), които са бъдещи за Даниил, но са история за нас. А следващите 10 стиха до края на главата, както и цялата 12-та глава, бяха не само бъдещи за Даниил, но са бъдещи и за нас днес.

Това е видно от факта, че в 11:36 започва съвсем нова сюжетна линия и описва събития, които още нямат аналог в световната история.

Повечето библейски изследователи смятат заедно с преводача на Вулгата Йероним, че Даниил 11:36 до края на книгата съдържа пророчества „за Антихрист, който предстои да се издигне в края на времената.“

Ние вече говорихме в Даниил 8 за Антиох Епифан, който е преобраз на последния Антихрист. Този последен Антихрист ще преследва Църквата в последните времена, преди второто идване на Христос.

Даниил 11:36 „И царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни.“

В края на историята ще се издигне политически лидер, който е „малкият рог“ от Даниил 7:8 и „князът, който ще дойде“ от 9:26. Тук виждаме, че той ще прави каквото си иска, ще говори надменно против Бога и известно време ще има успех. По-нататък научаваме, че той няма да почита нито бащините си богове, нито някакъв друг бог, но ще се възвеличи над тях.

Той ще се уповава на военната си мощ и първоначално ще побеждава в битки. Ще установи своята щаб-квартира върху „славния свят хълм“ (ст.45), т.е. в Ерусалим, но накрая ще бъде победен, когато Христос се завърне в слава.

Векове по-късно Павел ще напише за тайнствена личност, наречена от него „човек на греха... „който се противи и се превъзнася над всичко, което се нарича бог, или на което се отдава поклонение, за да седне (както Бог) в Божия храм и да представя себе си за Бог.“ (2 Сол. 2:4).

Някои са се опитвали да идентифицират Антихрист със Сталин, Хитлер, Мусолини, Горбачов, Саддам Хюсеин, Путин. Но по-вероятно е той да е още по-харизматичен, арогантен и амбициозен политик. Може би той ще е най-големият военен, икономически и политически гений, който някога е живял. Той ще бъде атеист, който ще отхвърля всяко духовно наследство и ще се покланя на бога на властта, парите и военната сила.

Даниил 11:38-39: „А вместо тях ще почита бога на крепостите. Да, със злато и сребро, със скъпоценни камъни и със скъпи дарове ще почита един бог, когото бащите му не са познавали. С помощта на един чужд бог той ще нападне най-силните крепости; ще умножи славата на онези, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях за награда.“

По-нататък пророчеството описва как срещу него ще се изправят южният цар и северният цар в последна битка. Вероятно това е битката при Армагедон. За пореден път „славната земя“ ще бъде завладяна, а Aнтихрист ще опустоши много страни чак до Северна Африка (ст.40-43).

Други Старозаветни пророчества също говорят за голяма военна експедиция на коалиция от нации, врагове на Бога, срещу Израел и Ерусалим. Накрая злото няма да бъде оставено да триумфира: „краят му ще го постигне и не ще има кой да му помогне.“ (ст. 45) Бог ще спаси своя народ и ще унищожи неговите противници.

Бог показа на Даниил, че макар и силите на злото да изглеждат непобедими, Бог е в контрол. Той ще защити верния остатък – тези, „които познават своя Бог“ (Даниил 11:32). Ще ги подкрепи в борбата срещу злото.

Как можем да имаме тази увереност и надежда в победата на правдата? Като пребъдваме в Него.

Ако живееш заедно с друг човек, го опознаваш. Ние трябва да се научим да живеем с Бога! Исус каза, „Пребъдвайте в Мене“ (Йоан 15:4). Ако правим това – ако прекарваме време със Словото Му, ако се молим, ако сме посветени на тялото Христово – тогава Бог ще ни укрепи и уякчи (11:1).

Когато пребъдваме в Бога, дори ужасни на пръв поглед неща като новия проектозакон, могат да бъдат използвани от него за доброто на тези, които Го обичат и уповават в Него.

Веднъж един хвалебен състав от Индийска църква пътувал до Тикапур, Непал, за да посети църковна конференция. Часове преди да се върнат в Индия, полицията арестувала техния водач и конфискувала вана им. С него няколко офицери от полицията решили да отидат до друг град на около 240 км. Докато пътували през гората, разбойници нападнали вана. Те мислили, че в колата пътуват християни и планирали да ги убият и да откраднат инструментите им. Но полицаите скочили от вана и започнали да стрелят по разбойниците, обръщайки ги в бяг.

Когато лидерът на хвалебната група казал на полицейския началник в Тикапур, че Бог е използвал арестуването му, за да запази живота на християните, началникът се съгласил, че тимът е благословен и решил да ги освободи. После пасторът успял да свидетелства на полицейския началник и на други офицери, и да се моли с тях. Бог работи по мистериозни начини.

Бог разказа на Даниил какво ще се случи през следващите столетия и в края на времето. Даниил получава това пророчество в края на плена. Юдеите вече се готвят да се завърнат в родината. Те виждат, че идва края на тяхното страдание. Усещат го във въздуха! „Само веднъж да се върнем у дома, всичко ще се нареди!“

Но пророчеството не е свършило. Оказва се, че страданията за Божиите последователи не свършват дотук.

Даниил 12:1 „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне, и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откакто народ същствува до онова време...“

Това пророчество смущава и тревожи юдеите. И накрая за капак, архангел Михаил казва, че „ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откакто народ съществува до онова време...“

Представям си как всички помръкват. „Какво, няма ли нещата да вървят към по-добро?“

Днес много българи оптимистично вярват, че историята се движи към прогрес. Двадесет и първи век ще е по-добър от двадесетия! Може и да се развиваме бавно, но ще става по-добре. Ще се справим с корупцията, ще направим необходимите реформи, ще влезем в Шенген, ще си оправим образованието и здравеопазването, ще има мир и благоденствие.

И наистина, през последните 30 години много неща се промениха в България. Вече имаме свобода на словото, печата и религиите, имаме политически плурализъм, магазините ни са пълни със стока, имаме коли, интернет, телефони, Макдоналдс и Старбъкс. Движим се в правилната посока!

Но когато четем Даниил виждаме, че въпреки технологичния прогрес, нещата продължават да се влошават.

„Ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало...“

Напливът на емигранти мюсюлмани в Европа, ислямският тероризъм, анексията на Крим и източна Украйна от Русия, надигането на национализма в Европа, настъплението на джендър идеологията, заглушената медийна свобода, новият проектозакон за вероизповеданията, пълзяща диктатура в страната – и това е само върхът на айсберга.

От гледна точка на пророк Даниил, нещата вървят към по-лошо. Но сред лошото ще има и нещо хубаво:

Даниил 12:10 „Мнозина ще се чистят и избелеят, и ще бъдат изпитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат.“

Мнозина ще се чистят и избелеят...

Има два вида хора – тези, чийто характер се усъвършенства по време на страдания и други, които са така обсебени от злото на деня, че ще останат слепи за вечността. Те стоят на железопътната линия и не виждат, че влакът приближава. Карат колата със слушалки в ушите, надули музиката, нехаещи за опасността.

„... и никой от нечестивите няма да разбере“

Но опозицията, преследването, трудностите в семействата, зависимостите – страданията ще извадят наяве най-доброто от нас. „Мнозина ще се чистят и избелят, и ще бъдат изпитани“.

Погледнете как след атаката срещу християните много църкви обединиха усилия в борбата за човешки права и религиозна свобода. Много хора чуха, че в България има протестанти. Започнаха да си задават духовни въпроси.

Дали огънят не започва да ни пречиства? Но още сме само в периферията му.

В една църква в групата за Библейско изучаване разглеждали книгата на Малахия. Когато стигнали до трета глава, до стих 3, той казвал: “ Той ще седне като един, който топи и пречиства среброто.“(Мал. 3:1 – 3). Този стих озадачил християните и те се зачудили какво иска да каже за характера и природата на Бог това изречение. Една жена предложила да отиде и да научи повече за начина на пречистване на среброто и да се върне да разкаже.

Тази жена отишла при един ковач на сребро и се уговорили да го наблюдава, докато работи. Тя не споделила каква е причината на любопитството й. Докато гледала ковача, той държал парче сребро над огъня, оставяйки го да се нагрее. Ковачът  й обяснил, че при пречистването среброто е нужно да се държи в средата на огъня, там дето пламъците са най-горещи, за да изгорят всичко нечисто.

Жената се замислила за Бог, който ни държи на такова горещо място и за стиха, който казва: “ Той ще седне като един, който топи и пречиства среброто.“ Тя попитала ковача на сребро, дали е вярно, че той трябва да седи през цялото време пред огъня, докато то се пречиства. Човекът отговорил, че не само трябва да седи там, но и трябва да го гледа внимателно през цялото време. Защото, ако среброто се остави дори и миг повече в пламъците, ще бъде унищожено.

Жената се умълчала за миг. После попитала: „Кога разбираш, че среброто е пречистено?“ Той се усмихнал на това и отвърнал: „О, това е лесно! Когато видя отражението си в него…“

Бог ни пречиства, за да отразяваме по-добре Неговия образ!

Даниил 12:11,12 „И от времето, когато се премахне всекидневната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни.“

В историята много хора са се опитвали да правят предсказания въз основа на тези числа за края на историята и идването на Христос, но никой не е успял досега. Някои ги свързват отново с гоненията по време на Антиох Епифан. Най-вероятно е тези числа да имат символичен смисъл, който ще ни се изясни, когато Бог на своето време реши да го направи!

Най-важното, което те обаче ни казват е: след този период бедите и страданията ни ще престанат. Важно е да имаме дълготърпение. И смелост да сме различни за Исус, докато Той се върне. Може да остава много, а може да сме на финалната права. И в двата случая, уповавай на Него и продължавай да играеш мача. Когато Съдията реши, ще свири край на мача.

И когато Христос дойде отново, ще възкръснеш за вечен живот и ще влезеш в своето наследство.

Даниил 12:13 „Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си.“

Но ти си иди...

Когато нашите деца бяха малки, Ваня ги слагаше в скута си с лице към себе си, накланяше ги назад, а после отново ги придърпваше до себе си и им казваше: „Иди си, ела си“. Те много се забавляваха и искаха да играят отново и отново. Тук обаче Гавриил не предлага на Даниил да играят на игра. Той му казва, че това е последното видение и е време той да си отиде и да се захване с обичайните си дела.

И най-вече, да живее с увереност, че Бог ще се намеси в историята, всеки Христов последовател ще се успокои и ще влезе в наследство на дела си. Да, може и сега да не виждаме това наследство, но накрая, след второто възкресение, то ще бъде наше.

Даниил 12:1 „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата.“

Ако името ти е записано в регистрите на Божието семейство, ти си записан за спасителната мисия на Бога. А как може да си записан в книгата? Като положиш вярата и упованието си в Бога.

Откровение 3:5 „Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели.“ Това е пропускът за вечността.

Но повечето хора изобщо не се замислят за вечността.

Името на британския политик е Уилям Гладстон е известно в България, тъй като той е свързан с борбите за освобождение на българския народ. Публикува полемичната си брошура „Българските ужаси и Източният въпрос“ и допринаса за утвърждаването на България като независима нация през 1878 г. Той бил четири пъти министър-председател на Великобритания и е смятан за един от най-великите британски министър-председатели.

Веднъж Гладстон срещнал младеж, който искал да учи право и да работи за правителството. Попитал го за какво мечтае. Пълен с амбиция и енергия, младежът отговорил: „Първо ще завърша право, след това ще вляза в управлението.“ Гладстон попитал, а после? „Ще служа на страната си.“ А след това, попитал Гладстон. „Може би ще добия слава и богатство.“ „А след това?“ „Предполагам, че ще се пенсионирам и ще се радвам на придобитото.“ „А след това?“ „Какво искате да кажете? Предполагам, че след това ще умра.“ „А след това?“ Последвала тишина. Тогава Гладстон отбелязал, „Млади човече, по-добре започнете отначало и помислете отново върху живота.“

Мислиш ли за след това?

Даниил 12:2 „Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение.“

Това е единствената директна препратка към възкресението в Стария завет. И когато в Йоан 11 Исус казва „Аз съм възкресението и животът“, неговите слушатели го чуват в контекста на тази глава в Даниил. Даниил не е можел да има пълното знание, но пророчеството се основава на възкресението на Исус.

При Инкерманското сражение край Севастопол, по време на Кримската война, един войник едва успял да допълзи до палатката си, след като бил повален от куршум. Когато го открили, той лежал по лице с отворена Библия пред него, а ръката му била здраво прилепнала за Йоан 11 заради кръвта му, която я покривала.

Когато вдигнали ръката му, буквите от страницата ясно се виждали върху нея. С това вечно живо обещание на ръката, те го положили във войнишкия гроб. Думите били: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мене, ако и да умре, ще живее.“ Скоро нашият Господ ще дойде, за да приеме Своите Си, без значение дали те са живи или мъртви.

Даниил не би могъл да напише по-въздействащ край на книгата си от това да позволи на читателите си да зърнат мъничко от бъдещето възкресение и да ги насърчи да се посветят да вършат своите дела с увереност в собственото си възкресение.

„и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си.“ Това е блага вест! Именно това се нуждаеха да чуят евреите в плена в 6 в.пр.Хр. Това се нуждаем да чуем и ние.

Нашата надежда е във възкресението!

И това ни връща към основната мисъл в цялата книга. След всичко казано, виждаме че Бог е в контрол, до края на историята. Амин!

Молитва: Милостиви Боже, още във 2 гл. на Даниил, Навуходоносор те почете, когато каза на Даниил, „Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, и откривател на тайни...“ Тази сутрин ние също повтаряме тези думи и ти благодарим за книгата Даниил. Благодарим ти за всички тези истории и видения, които разкриват, че ти си в контрол. Господи, помогни ни когато се потопим в нашето ежедневие да не губим дълбочина на полето. Помогни ни да живеем с увереност, че ние сме твои и един ден ще влезем в нашето наследство, което си приготвил за нас отпреди създанието на света. Амин!

______________________
БПЦ "Нов живот" Варна
16.12.2018 г.

Нуждаеш ли се от приятел?

Един английски вестник обявил конкурс за най-добро определение за приятел. Наградата спечелило следното определение: „Приятел е този, който идва при теб когато всички останали те изоставят.”

В живота има много случаи, когато оставаме сами и всички са срещу нас. Моите деца са ми разказвали за деца от техните класове, които всички избягват, защото имат физически недъг. Децата ми обаче са възпитани да не се притесняват от това и са ставали едни от първите им приятели. Представяте ли си каква утеха е било за тези деца да видят, че някой ги разбира и че не са сами!

Никой не може да живее без приятели. В Южна Америка даже са обявили Международен ден на приятелството – 30 юли. В нашия текст днес ще говорим за приятелството. Исус е казал на учениците, че ще трябва временно да се разделят, но след това Той ще се върне, за да ги вземе. Той ги е утешил, като им е заръчал да вярват в Неговото присъствие сред тях, в Неговите обещания, че ще им даде Святия Дух и ще приготви за тях стаи в небето и накрая, да вярват в това, че Той е единственият път към небето.

Но учениците все още бяха уплашени и разтревожени. Те се нуждаеха от приятел и Исус им казва, че Той наистина е техен приятел. Но дали те искат да бъдат негови приятели? Въпросът е, готови ли са те да бъдат Негови приятели? Тази сутрин е добре да се запитаме и ние – какво означава да сме приятели с Него и готови ли сме да бъдем Негови приятели?

1. Да сме приятели с Него означава да прекарваме време с Него, да сме свързани с Него.

Случвало ли ви се е да искате да сте непрекъснато с някого? Когато имаме приятел, искаме да сме постоянно с него. Да вършим неща с него. Така е и с Исус. Той иска да сме свързани с Него. Да пребъдваме в Него. На старогр. ‘пребъдвам’ (мено) означава ‘стоя в дадено място, взаимоотношение или очакване; оставам, постоянен съм’. Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас (ст.4). По какъв начин стоим в Исус? Как сме свързани с Исус?

А. Ние сме свързани с Него, когато четем и изучаваме Словото. Един млад пастор поканил известния богослов д-р Камбъл Моргън да проповядва в неговата църква. След проповедта, впечатлен от нея, той го попитал: „Как успявате да вникнете толкова добре в текста?” „И да ти кажа, едва ли ще го направиш.” Пасторът казал: „Опитай.” „Преди да изуча книга от Библията, я прочитам 50 пъти.”

Какво означава да изучаваме Словото? Това означава след като сме прочели пасажа поне 3 пъти, да се опитаме да отговорим на въпросите: какво научавам за Бога/ човек/ греха/ Сатана/ спасението. Или да си отговорим на въпросите: какво става / означава / означава за мене (наблюдение, тълкуване, приложение).

Мартин Лутър казва: „Изучавам Библията така, все едно събирам ябълки. Първо разтърсвам цялото дърво, Библията, за да паднат най-зрелите ябълки. След това разклащам всеки клон, отделните книги, след това всяко по-малко клонче – отделните глави. След това поглеждам по най-малките клончета и под всеки лист – внимателно изследвам параграфите, изреченията и думите за тяхното значение.”

Когато изучаваме Неговото слово, ние ще Го познаваме интимно и Неговите мисли ще са наши мисли, Неговата болка ще е наша болка и Неговите радости, наши радости.

Майка изпратила момчето си да купи хляб, но то се забавило повече, отколкото било нужно. Когато накрая се върнало, майка му го попитала: „Къде беше? Ужасно се изплаших за тебе!” „Ами, видях едно момченце да плаче, защото колелото му се счупило. Затова се спрях да му помогна.” „Не знаех, че знаеш как да поправяш колелета.” „Не зная как, просто стоях там и плачех с него.” Ако изучаваме Словото, ще плачем за греха в нас и в другите...

Б. Освен като изучаваме Библията, на второ място, ние сме свързани с Исус, когато се молим. Писанието ни насърчава да се молим непрестанно (1 Солунци 5:17). Добър пример за нас е Даниил, който се молеше 3 пъти дневно дори с риск за живота си. И тук виждаме, че когато се молим, Бог ще отговаря на молитвите ни. „Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде (ст.7). Понякога отговорът е ‘не’ или ‘не още’. Кога Бог не отговаря на молитвите с да? Когато не се молим изобщо, когато се молим за нещо, което той не е обещавал, или с егоистични подбуди, или когато живеем в грях.

2. Да сме приятели с Него означава да принасяме плод (внасяме промяна)

„Опусът на Г-н Холанд” е филм за един разочарован композитор от Портланд, Орегон, който става учител по музика през 1960-те. Той мечтае да стане известен като класически музикант и смята, че преподавателската работа е само временна. Той иска да напише опус или концерт, затова след работа композира на пианото си. Но с нарастването на семейните и работните ангажименти (откриват, че малкият му син е глух), г-н Холанд разбира че мечтата му да остави музикално наследство ще си остане химера. В края на филма борда на училището решава да ореже разходите за часове по музика. Той вече е повярвал в това, което прави, затова започва борба за запазването на учителското си място, но всичко е напразно. Нещо, което започва като отклонение от неговата кариера, се е превърнало в 35-годишна мисия, през която той се раздава за своите ученици. Няколко дни след разпускането на децата за лятна ваканция, -н Холанд се връща в класната стая, за да си вземе нещата. Той е изкарал последния си час. Със съжаление и мъка той събира нещата, които му навяват спомени за часовете, прекарани с учениците му. Жена му и синът му идват, за да му помогнат. Когато те излизат от стаята и тръгват по коридора, г-н Холанд чува някакъв шум идващ от актовата зала. Тъй като знае, че училището е затворено, той отваря вратата, за да види какво става. За свое голямо удивление, той вижда залата пълна с предишни негови ученици и колеги, и голям плакат на който е написано: „Довиждане, г-н Холанд.”

Всички се изправят на крака и с бурно аплодират, докато оркестърът, съставен от минали и настоящи членове, свири песни, учени под негово ръководство.

Жена му, която е знаела за изненадата отива на сцената, за да запълни времето, докато дойде водещата - самата губернаторка на Орегон. Тя е същата ученичка, на която преди време г-н Холанд е помогнал да повярва в себе си в първата година от обучението й. Тя идва, обръща се към всички с думите: „Г-н Холанд имаше огромно влияние в моя живот и в живота на много други и въпреки това ми се струва, че той смята, че е живял голяма част от живота си напразно. Носеха се слухове, че той през цялото време работеше върху тази негова симфония, която трябваше да го направи известен и богат. Но г-н Холанд не е богат и не е известен извън нашия малък град. Затова сигурно лесно би сметнал, че се е провалил, но ще сгреши. Защото мисля, че той постигна много по-голям успех от славата и богатството. Огледайте се наоколо. В тази зала няма човек, когото да не сте докоснали и всеки от нас е по-добър човек поради вас. Ние сме вашата симфония, г-н Холанд. Ние сме медодията и нотите на вашия опус. Ние сме музиката на вашия живот.

„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод” (ст. 5). Когато сме свързани с истинската лоза, нашият живот принася плодове и внася промяна в живота на тези около нас. Как става това?

А.Това става естествено, няма нужда да се напъваме. Ние просто трябва да стоим свързани с лозата. Тогава нейните сокове ще текат в нашия живот и ние ще раждаме плодове.

Б. Трябва да знаем, че даже да принасяме плод, Той ще ни подрязва. Защо? За да принасяме повече плодове; „Всяка пръчка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод” (ст. 2). Той отрязва не само това, което е лошо в нас и което може да ни навлече неприятности (идолопоклонство, лоши навици, суеверие, окултизъм, грехове), но подрязва и добрите неща, за да се наслаждаваме на най-доброто.

Кои са тези добри неща, които пречат на най-доброто? Желанието ни да сме информирани за всичко (тв, фейсбук, др.) по всяко време, хоби което отнема времето и средствата ни, желание да осигурим комфорт на семейството си и т.н. Някой беше казал: „Много добри неща ни пречат да вършим най-доброто.”

В. Не можем да принасяме плод без него (ст.5,16). „Отделени от Мене, не можете да сторите нищо”. Много хора мислят, че могат да направят нещо без да са свързани с Исус. Въпросът е дали можем да сме успешни от гледна точка на вечността без Него!

Г. Исус казва, че принасянето на плод е същностна черта на ученичеството (ст.8)

Д. Принасянето на плод носи радост. „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да зстане пълна” (ст. 11). Удовлетворението от плодовете, които даваме за Исус е невероятно. Но има и още нещо – Той ни дава увереност, че сме не слуги, а негови приятели (15,16) Царят на вселената те нарича ‘приятел’!

3. Да сме приятели на Исус означава не само да сме свързани с Него, не само да принасяме плод, но и да показваме истинска жертвоготовна (агапе) любов

Исус казва в ст. 13: „Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си.” С това той отново говори на учениците си за предстоящата си смърт. Какво означава това за нас?

А. Истинската любов изисква покорство – „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми” (ст.10)

Б. Истинската любов е да споделяш любовта на Исус с другите; да бъдеш приятел с другите; това е споделено приятелство.

В. Прочетох история за двама войника по времето на Първата световна война, които били неразделни. Заедно се записали в армията, заедно били обучавани, заедно отишли на фронта и се били рамо до рамо в окопите. По време на атака единият от тях бил критично ранен в поле с бодлива тел и не успял да се върне в окопите. Наоколо всичко било под обхвата на вражеския огън и било равносилно на самоубийство някой да се опита да го спаси. Но неговият приятел решил да направи точно това. Сержантът му казал: „твърде късно е, не можеш да го спасиш, най-много и ти да умреш”. Но мъжът отишъл. След няколко минути се върнал, носейки приятеля си, но самият той бил смъртоносно ранен. Сержантът бил ядосан, но и дълбоко развълнуван. Само измърморил: „Язък! Той е мъртъв и ти си пътник. Не си струваше усилията.” С последен дъх умиращият войник казал: „Напротив, струваше си, сержант. Когато се добрах до него, единственото което той каза беше: Знаех, че ще дойдеш”.

Заключение. Днес научихме две важни истини. Първо, че Исус ни нарича приятели. Второ, научихме че за да сме приятели на Исус, ние трябва да пребъдваме в Словото му и молитва, да принасяме плодове и да имаме жертвоготовна любов към другите.

Тази сутрин искам да те попитам: приятел ли си с Исус? Нека се помолим.

2.03.2014,

БПЦ „Нов живот” Варна