Friday, November 15, 2019

8. Не кради


/проповед/
И така, продължаваме с поредицата Десетте Божи заповеди. Защо е важно да говорим за тях? Не защото спазването на закона ще ни спаси. Важно е да говорим за тях, защото те са моралните принципи, от чието спазване зависи автентичността на вярата ни. Десетте заповеди са ръководство за щастлив и пълноценен живот, защото внасят ред в един хаотичен свят.
Дотук говорихме за 7 от Десетте заповеди. Кои бяха те? (Първите 4 са относно вертикалните ни взаимоотношения с Бога и святостта на Бога: да нямаш други богове, не си прави кумири, не споменавай напразно Божието име, помни съботния ден; следващите 6 – относно хоризонталните взаимоотношения с ближния. Дотук говорихме за: почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай).
Днес ще говорим за Осмата заповед, „Не кради“ (Изход 20:15). Toва е най-кратката заповед в Декалога, състояща се само от 7 букви. Но тя обхваща всички останали. Какво искам да кажа?
Убийството е кражба на живота на друг човек. Прелюбодейството е кражба на съпруга или съпругата на друг човек. Пожелаването е желанието да откраднеш това, което принадлежи на друг човек. Лъжесвидетелстването е кражба на правосъдие и т.н.
Днес ще видим какво е кражба, как крадем от Бога и накрая как да печелим притежания по правилен начин.
Нека се помолим.
Обикновено децата изучават Десетте заповеди в неделното училище. Но тъй като повечето от нас не са ходили в неделно училище, затова трябва да преминем този урок сега.
Eдна неделна учителка преподавала на децата урок за разликата между добро и зло. „Деца, нека да разгледаме един пример“, казала тя. „Ако аз бръкна в джоба на един мъж, извадя портфейла му и взема всичките му пари, каква ще съм?“ Малкият Петьо вдигнал ръка. „Аз знам, аз знам“. Учителката казала, „Добре, Петьо, кажи каква ще съм аз“. С уверена усмивка Петьо казал, „Ти ще си жена му.“
Мисля, че няма човек сред нас, който да не е ставал жертва на кражба. Кой тук е бил обиран, на улицата, в автобуса или друго място (покажете с вдигане на ръка)? На кого са му открадвали  колелото? Моето колело беше само на една седмица, когато отидох с приятели в лунапарк. Имаше някакво стрелбище с електронни мишени. Оставихме колелетата и влязохме само за 5 минути. Като излязохме, моето колело липсваше.
На кого се е случвало да откраднат колата? Да са ви открадвали нещо от колата? Преди няколко седмици на един мой фейсбук приятел от Сърбия му откраднаха компютъра от колата. На нас са ни крали дрехи от колата. А от къщи?
Много е болезнено да ти откраднат нещо. Чувстваш се наранен, объркан, гневен. Така че, разбирам човека, който написал на вратата на къщата си, „Кучето не е зло, но има много слаби нерви.“
Всички ние сме ставали жертва на грабеж. Повечето от нас мислят, че сме само жертви, че нямаме проблем с краденето и спазването на осмата заповед. В края на краищата, не сме разбивали къщи и задигали ценни вещи от тях, не сме обирали банка.
Двама крадци влезли с пистолети в магазин. Първият извикал, „Никой да не мърда!“ Партньорът му мръднал. Изненадан, първият го застрелял.
Ние не сме извършвали обири. Но дали само това се има предвид в тази заповед? Има много други начини да крадеш!
Можеш да крадеш, като намериш портмоне с пари на улицата и не го предадеш на полицията. Можеш да крадеш, като ти върнат по-голямо от нужното ресто и мълчаливо си прибереш парите. Крадеш, като пътуваш без билет в автобуса. Ти крадеш, като използваш торенти да сваляш безплатно филми, музика и програми, като използваш канцеларски материали от офиса вкъщи, като не връщаш заета книга...
Кражбите не са ново явление в нашата действителност. Георги Марков разказва, че „кражбите са едно от най-типичните явления, придружаващи строителството на социализма или комунизма в цяла Източна Европа... От средата на 50-те години насам, присвояването на обществени средства или просто краденето от държавата се превърна в масово явление. Всеки гражданин, който по някакъв начин докосваше меда, се опитваше най-малко да си оближе пръстите. Хората задигаха от държавата всичко, което можеше незабелязано да изчезне...“
По времето на комунизма беше популярен следният виц: Един човек работел във фабрика 20 години. Всяка вечер, когато напускал фабриката, бутал пред себе си количка със слама и минавал пред охраната на изхода. Пазачът поглеждал в сламата, не намирал нищо и оставял човека да премине.
В деня на пенсионирането си човекът дошъл при пазача както обикновено, но без количката. Тъй като били станали приятели с годините, пазачът му казал: „Човече, виждал съм те да излизаш оттук всяка вечер в продължение на 20 години. Знам, че крадеш нещо. Сега, когато си вече пенсиониран, кажи ми какво е. Това направо ме подлудява. Онзи се усмихнал и казал, „Колички“.
1.     Какво е кражба?
Когато бяхме студенти, с Ваня ми вече бяхме женени и живеехме в студентското общежитие на етаж за семейства. На етажа имаше малка кухничка с общ хладилник за всички семейства. Но както можеше да се очаква, някои продукти от хладилника на семействата започнаха да изчезват. Когато изчезна кашкавалът на едно семейство, което следваше богословие, мъжът написа на хладилника: „8. Не кради!“
Ако трябва да дефинираме кражбата, това е отнемане на нещо, което принадлежи на някого другиго. При комунизма собственик на почти всичко е държавата. При капитализма – отделният човек. Според Библията, истинският собственик на всичко, което имаме, е Бог:
Псалми 24:1 „Господня е земята и всичко, което има в нея, вселената и тези, които живеят в нея.“
Виждаме, че според Библията дори ние не принадлежим на себе си, а на Бога. Ние сме само настойници над Божията собственост. И ние сме отговорни как я стопанисваме. Когато някой отнеме собствеността, която Бог е поверил на другиго, той извършва грях:
Исая 61:8 „Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабителство с неправда.“
Може да се каже, че кражбата е най-често срещаният грях. Хората крадат всичко – от запалки, самобръсначки, козметика, бельо и бебешко мляко, до хора! По данни на организацията Missing Children Europe, само в ЕС всяка година са отвличани 250000 деца!
Защо има толкова много кражби? Защото всички ние обичаме да получаваме безплатни неща. Опашките пред промоциите на напитки в центъра на Варна са доказателство за това.
Един човек сложил обява във в-к „Позвънете“: „Продавам Фолксваген и ремарке за 2000 лв.“, но дълго време никой не се обадил. След това променил обявата на „Продавам Фолксваген за 2000 лв. Получавате безплатно ремарке.“ Продал ги още на следващия ден.
Много хора се оправдават с думите, „Всички крадат, аз да не съм най-големия балама.“ За друго оправдание пише Георги Марков: „Най-големият крадец тук е държавата, така че няма нищо грешно, ако човек се опита да си върне малко от откраднатото.“
Днес най-големият собственик не е държавата, а големите корпорации. Смята се, че чрез завишени цени на горивата, като монополист, компанията Лукойл краде от джобовете на българите около 1 милиард лева годишно и това е покровителствано от правителството. Всеизвестен е фактът, че Лукойл не е платил и един лев данъци в държавния бюджет. Всичко това е в нарушение на закона.
Ние с право негодуваме срещу такива несправедливости. Но какво да кажем за себе си? Плащаме ли ние данъците, които дължим? Виждаме ли гредата в собственото си око?
Вече стана дума, че всичко което притежаваме, принадлежи на Бога. Когато някой краде от човек, фирма или от държавата, индиректно той краде от Бога. Но ние, християните, сме виновни и за кражби, насочени директно срещу Бога.
2.     Кога крадем от Бога?
Една от често срещаните кражби срещу Бога е недаването на десятък.
Малахия 3:8,10 „Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите... Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.
Крадеш ли от Бога по този начин?
Друг широко разпространен начин за крадене от Бога е, когато крадем от времето, което ни е дал. Това правим, като го използваме за неща, които не ни изграждат и нямат стойност за Царството.
Ефесяни 5:15,16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“
Ние крадем от Бога също, като не използваме нашите „таланти“.
В притчата за талантите Исус разказва за един богат човек, който отива на път и оставя бизнеса си на грижата на трима служители. Дава им пари (таланти, един от които е равен на 20-годишна заплата!) според техните способности. Двама от тях работят добре и получават печалба, но третият е мързелив и не прави нищо (Матей 25:14-18). Когато се връща, господарят им е доволен от първите двама и ги награждава, а от третия отнема поверените му пари и го наказва.
Когато повярваме в Бога, Бог ни дава духовни дарби. Всеки християнин притежава поне една духовна дарба. Въпросът е, използваш ли дарбата (дарбите), която Бог ти е дал? Ако не, ти крадеш от Бога.
И така, дотук видяхме, че кражбата е престъпление и грях. Бог ни заповядва да не отнемаме това, което не ни принадлежи – нито от Него, нито от настойниците, на които го е поверил. Кой тогава е правилният начин да придобиваме притежания?
3.     Как да придобиваме притежания по правилния начин.
Бог иска да спрем да крадем и да започнем да придобиваме средства по правилния начин. Бог е дал три основни начини за законово придобиване на притежания.
Ефесяни 4:28 „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.“
Първият е чрез заплата за положен труд. Ако си изкарваш прехраната с честен труд, ще имаш не само за себе си, но и за хората в нужда.
Много хора, дори християни, смятат че трудът е проклятие. Древните гърци са вярвали, че трудът е само за робите. Но трудът не е проклятие, защото не е резултат от грехопадението. Трудът предхожда грехопадението.
Битие 2:15 „И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.“
При комунизма липсата на адекватно възнаграждение беше силно демотивиращ труда фактор, който превърна традиционно трудолюбивия българин в безскрупулен авантаджия. Спомняте ли си вица, „Ние се правим, че работим, а държавата се прави, че ни плаща“?
Но Бог ни е създал, за да работим и творим. Трудът е дар, не проклятие. Трудът дава смисъл на живота ни. След грехопадението хората започнаха да си изкарват прехраната си с пот на челото. Но Исус освети труда, и промени отношението ни към работата. В писмото си до колосяните апостол Павел ги напътства: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци.“ (Колосяни 3:23)
Освен чрез труд, ние придобиваме притежания като приемаме подаръци.
Лука 6:38 „давайте и ще ви се дава.“ Всички ние получаваме подаръци от приятели и роднини. В това няма нищо лошо. Някои хора се чувстват неудобно и не приемат подаръка, който приятели им дават от сърце. Ако ти се чувстваш така, знай че като отхвърляш подаръка, ти отнемаш благословението на този, който ти го дава. Защото,
Деяния 20:35 „По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш.“
Освен това, в същността си неприемането на подарък е фалшиво смирение. Запитай се дали твоята гордост не ти пречи да приемеш услуга или подарък от някого. Трябва да се научим да получаваме, не само да даваме.
Третият начин да получаваме придобивки е в резултат от молитва. Ние се молим с Господнята молитва: „Дай ни днес ежедневния хляб...“
Бог ни насърчава да се молим за посрещане на нашите физически нужди, защото Той е загрижен за доброто на своите деца. И Той обещава:
Йоан 14:14 „Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.“ Тук ключов израз е „в Мое име.“ Не всичко, което можем да поискаме, е съобразно Божията воля. Но ако се молим за нещо, което ни е нужно и което би прославило Бог в живота ни, Той ни е обещал, че ще ни снабди с него.
Тази седмица с жена ми си говорихме, че сме в служение вече 27 години, децата ни вече са големи и за всичките тези години Бог не ни е оставял без пари за храна или за наем.
Един проповедник разказва, че в годините, когато бензинът бил много скъп, той имал кола, която харчела много бензин. Затова той решил да я продаде и да купи по-малка и икономична кола. Помолил се на Бога. Тогава му се обадили семейство мисионери, които заминавали на мисия и казали, че чувстват че Бог им говори да им дадат тяхната Тойота. Едно друго семейство от църквата им се обадило, че катастрофирали с тяхната кола и питали дали могат да купят неговата кола. Той им продал колата си и дал парите на мисионерското семейство.
Бог не само ни дава увереност в Словото Си, че ще се погрижи да снабди нашите нужди. Ако Го потърсим в молитва, Той често ни изненадва с много повече, отколкото сме поискали от Него.
Ефесяни 3:20 „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.
Хората, които не познават Христос, често се поддават на импулса да вземат нещо, което не им принадлежи. Те са като човек, който събира трохи под масата, без да знае, че е поканен да седи на нея и да участва в пиршеството.
Такъв бях и аз до 20-та си година. Ако виждах нещо дребно, оставено безстопанствено, нямах скрупули да си го присвоя. Веднъж даже откраднах само подлистника от грамофонна плоча на Ерос Рамацоти, защото исках да имам текстовете на песните му. Мислех си, какво пък, не крада плочата, а само един лист хартия. Но през цялото време сърцето ми биеше до пръсване.
Но когато Исус дойде в живота ми, той ме освободи от този грях. Вече не посягам към чуждото, но всеки ден Той ме учудва отново и отново, като ми прави безброй подаръци. Колко съм благодарен, че съм свободен от изкушението да крада!
Ако още не си дошъл при Исус и се изкушаваш да крадеш, иди при Него! Той може да освободи всеки човек от този и всеки друг грях. Защо ли?
Защото Той умря на кръста, за да плати нашия грях. Исус стана беден, за да може ние да се обогатим в Него. Фарисеите отвлякоха Исус от градината, за да може ние да отидем в небесната градина. Пилат се изкуши да открадне свободата Му, за да може ние днес да сме свободни от изкушението да крадем. Войниците откраднаха дрехите Му, за да може Той да ни подари дрехи на праведност. Сатана открадна живота Му, за да може ние днес да имаме вечен живот. Исус победи смъртта и възкръсна, за да може ние да победим всяко изкушение и всеки грях!
Заключение
В заключение, Осмата заповед забранява най-често срещания грях, кражбата. Кражбата е грях, защото отнемането на нещо от друг човек е индиректна кражба от Бога. Тя е престъпление срещу някого, когото Бог е поставил за настойник над откраднатото. Вместо това Божията воля е да си изкарваме прехраната с честен труд, да приемаме подаръци и да се молим за физическите си нужди.
Освен това, ние, християните, сме виновни за кражба директно от Бога, когато не даваме десятък, крадем от времето или не използваме духовните си дарби. Нужно е да се покаем и да инвестираме всичко, което имаме в Неговото царство.
Четох за един художник от 19 в., който бил заловен да пазарува в кварталната зарзаватчийница с направени от него фалшиви банкноти от $20. Заедно с фалшивите банкноти, полицията конфискувала от апартамента му три портрета и ги продала на търг за $16000. Иронията била, че на художника му отнело да нарисува една банкнота толкова, колкото да нарисува един портрет!
Рано или късно, крадецът бива залавян. Затова, нека инвестираме в небето, не в греха. Нека се молим!

_______________
БПЦ "Нов живот" - Варна
17.11.2019 г.