Как да имаш щастливо семейство

/проповед/

Преди 2 дни отбелязахме Деня на християнското семейство. Затова днес искам да говорим за семейството. Чували ли сте този виц: В едно семейство майката казва на дъщеря си: - Ела да измиеш чиниите! - Maмo, аз съм родена за големи неща! - Добре. Ела да измиеш тенджерата!

Не само децата, но и мъжете не винаги помагат с чиниите. Но за ваше насърчение, мъже, според едно изследване, никоя жена не е застреляла съпруга си, докато е миел чиниите.

С Ваня имаме три вече пораснали деца, които са женени. Ние сме благословени да имаме вече четири внучета. Но колкото и опит да имам в семейните отношения, тази тема си остава предизвикателна. Все пак, в ден като този е важно да говорим за нея. 

Ще видим каква е Божията идея за брака и семейството, после ще поговорим за Божия план за семейството и накрая ще се опитам да дам някои практични насоки за щастлив брак и семейство.

1.     Бракът и семейството са Божия идея.

Когато говорим за семейството, трябва да кажем, че Бог създаде първото семейство в Едемската градина.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Преди да е имало градове, нации, държави, правителства, преди да е създадена писмеността, преди църквата, беше създадено семейството. Семейството е най-важната институция в света.

Първото чудо, което Исус извърши, стана на сватбата в Кана Галилейска. По този начин Исус подчерта колко важно е семейството. Защото, ако бъде разрушено семейството, нацията също ще се разпадне.

Днес много хора се страхуват от това какво ще стане, като приемем еврото, дали няма да има още по-голяма инфлация и ограбване на населението. Хората се страхуват за доходите си.

Но много по-важно от това какво ще се случи с еврото и какво се решава в София, Брюксел, във Вашингтон, Лондон или Берлин, е какво става с нашите семейства. Защото в семейството човек прави първите си стъпки и там се формира неговият характер. Там той научава първо как да различава добро от зло, формира се неговата ценностна система и поведение.

Затова днес искам да те попитам: изградено ли е твоето семейство на здрава основа?

Исус разказа притчата за човека, който е построил къщата си на канара. Твоята къща построена ли е на канара? Има ли сигурност в твоето семейство? Или то е разкъсвано от напрежение и всеки момент може да се разпадне?

На сватбата на Генади и Мартина бяхме седнали на една маса с две млади двойки. Едната от тях бяха женени, но другите не. Тези, които бяха без брак, имаха две деца – на 5 и 2 години. И аз срещам все повече двойки, които живеят без брак.

През 2021 г. в България е имало 1 540 541 семейства. Отделно е имало 324 591 двойки, които живеят на съвместни начала. Това прави една двойка на всеки пет семейства. Да не говорим, че често децата са отглеждани от самотен родител.

Едно от обясненията за по-малкото бракове е натиска на съвременната култура.

В Неемия 4:10 се казва, „отломките (боклуците) са много, не можем да градим стената“. Това е валидно и за съвременната култура.

Виждаме боклуци навсякъде. Боклук във филмите, в риалити шоутата, в социалните мрежи… Навсякъде пророците на съвременната поп култура говорят с присмех за семейството и за брака.

Днес селата се обезлюдяват и хората се заселват в градовете. Съпругът и съпругата работят често по 10-12 часа и не могат да се видят. Не прекарват достатъчно време с децата.

Днес много хора нямат намерение да се женят, защото ако се оженят, ще трябва при развод да делят имуществото си. Сватбите стават все по-малко, а разводите се увеличават. Някои вече предричат, че семейството напълно ще изчезне. Но Бог казва, че когато семейството се разпада, обществото също се разпада.

Сексът вече е сведен просто до физически апетит, който може да бъде задоволяван напълно, без нужда от какво да е посвещение в обвързване. Все едно си купуваш дюнер, за да задоволиш апетита си.

Но това не е Божията идея! Сексът е дар, даден ни от Бога, който да се използва само в брака. Но това е атака на дявола срещу семейството. Християнските семейства също са подложени на огромен натиск.

Днес има вече много книги за взаимоотношенията, за това как да имаме удовлетворяващ сексуален живот, но сме по-нещастни, по-съкрушени и наранени от всякога. Защо? Защото като общество не четем Книгата на книгите, Библията. А там Бог е изложил законите и постановленията за щастлив и успешен брак.

България се нуждае от библейска просвета. Нашите сънародници се нуждаят от това да основат браковете си върху тази книга. Колко повече ние, които сме последователи на Господ Исус Христос, трябва да даваме пример в това отношение!

В човешката история семейството се е доказало като най-устойчивата институция в света. Дори по времето на комунизма властите разбираха, че не могат да изградят здраво общество без здрави бракове.

След Октомврийската революция (1917) болшевиките виждат традиционното семейство като буржоазна институция, която поддържа неравенството и подчинението на жената. За да изградят „нов социалистически човек“ и нов тип отношения между половете, основани на равенство и колективизъм, те отменят църковния брак, улесняват получаването на развод, освобождават жената от „домашното робство“ и обявяват сексуална свобода.

Проповядват идеята, че любовта трябва да стане „като пиенето на чаша вода“. Легализират аборта. Но към края на 20-те, след ръста в разводите, огромния брой бездомни деца и социалните проблеми, се връщат отново към политики за възстановяване на традиционното семейство. 

Присмивали са се на брака като отживелица, но след това осъзнават колко важен е бракът. Бракът и семейството са Божия идея.

2.     Божията воля за семейство.

Бог ни показва в Словото идеала и целта на семейството.

Ездра 8:21 „Тогава прогласих пост …, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него … за нас, за чадата ни…“

Езра търсеше Божията воля за семействата на завръщащите се от Вавилонски плен в Ерусалим. Това трябва да правим и ние. Търсил ли си Божията воля за твоето семейство?

Падал ли си на колене, за да посветиш децата си на Господа? Имате ли време за молитва и четене на Словото като семейство? Или си прекалено зает или уморен?

За нашето семейство и нашите деца се води битка. Молитвата е нашето най-мощно оръжие срещу крепостите на врага в техния живот. Когато се молим за децата си, ние извикваме Божията сила в живота им.

Можем да се молим нашите деца да обичат Господа с цялото си сърце, ум, душа и сила, да бъдат изобличени за грях и доведени до искрено покаяние, да стоят върху Божията истина в една култура, която ги лъже; за протекция, покорство и духовен растеж, за простителност и любов в живота им.

Молиш ли се за децата си?

Ако не, какво ти пречи да го правиш? Знаеш ли, че статистически е доказано, че семейства, които четат Библията и се молят всяка вечер, и ходят на църква всяка неделя, имат само един развод на 400 брака?

Само във Варненска област през 2024 г. има 663 развода и 1421 сключени брака. Това означава че на всеки два брака има почти един развод.

Как може да се обърне тази тенденция? Как можем да разберем каква е Божията воля за нашия брак и семейство? Отговорът е: като предадем живота и сърцето си на Исус Христос!

Първо, когато предадеш живота си на Исус Христос, Той ще ти помогне да избереш правилния партньор в брака. Много християни се женят без да са сигурни, че техният партньор има страх от Бога и обича Исус. Така полагат полагат основите на провал от самото начало. Затова, внимавайте в кого се влюбвате и с кого излизате!

Библията казва, „Не се впрягайте заедно с невярващите“ (2 Коринтяни 6:14). Тези, които са опитвали, са се проваляли. Защо? Защото между съпрузите трябва да има духовно единство.

Бракът се състои от три личности: съпругът, съпругата и Бог. Както казва Еклисиаст, “тройното въже не се къса скоро“ (Еклисиаст 4:12).

Преди много години едно списание направило проучване сред млади мъже и един от въпросите бил, „Какво искате вашата приятелка да има на първата среща?“ Най-често срещаният отговор бил „хубава фигура“.

Това е естествено, защото

1 Коринтяни 11:7 казва, че „мъжът е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа“. Т.е., жената е най-красивото творение. Но според мен най-важно е тя да обича Господа с цялото си сърце и с целия си ум.

От друга страна, жените са привлечени от мъже, които знаят какво искат, които имат призив и работят, за да го постигнат. Защо?

1 Коринтяни 11:8-9 продължава така: „понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа.“ Мъжът бе създаден, за да обработва градината, да работи и да се грижи за прехраната на семейството си. А жената бе създадена за мъжа. 

Много хора се женят без да знаят каква е целта на брака. Но ако ти си предал живота си на Христос, ако четеш Словото и си Негов ученик, трябва да знаеш! Целта на брака е да прославя Бога, като отразява взаимоотношенията между Христос и Църквата.

Бог планира брака за хора, които притежават някаква зрялост. Някои са зрели на 17 години, а други са незрели хора на 50! По улиците на Варна виждам да се разхождат много незрели 40-50 годишни тийнейджъри.   

Второ, Божията воля е да скъсаме пъпната връв със старото семейство.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Първо човек трябва да остави баща си и майка си, т.е. да скъса пъпната връв с тях емоционално. Това означава ли, че вече няма нужда да ги почиташ и да се грижи за тях? Не, разбира се!

Трябва да продължаваш да почиташ родителите си и да се грижиш за тях. Но когато се ожениш, жена ти или мъжът ти трябва да бъде номер едно за тебе. Съпругът трябва да е най-важният човек за съпругата. (Някои жени смятат, че децата им са по-важни от съпруга им, друга грешка! Ти не си сключила завет с детето си, а с мъжа си!)

Твоят съпруг и твоята съпруга не са съвършени. Убедил си се в това на втория ден след сватбата. Когато за първи път си я видял с ролки на главата или тя те е видяла с гурели на очите. Спомням си, когато видях Ваня за първи път с ролки, без малко да се засмея, но се овладях.

Бракът не е само романтика, но Бог иска да сме верни един на друг.

В брака ставаме „една плът“. С Ваня вече сме женени 32 години. Толкова дълга е била нашата любов, толкова добре се познаваме, че започваме да си приличаме в мисленето и говоренето. Не знам дали си приличаме вече и външно – ако е така, значи съм станал много красив!

Когато си Христов последовател, ти трябва да се посветиш за цял живот на своя съпруг или съпруга. Докато смъртта ви раздели. Дори не си позволявай мисълта за напускане.

Няма проблем, през който преминавате двамата, в който Исус Христос да не може да ви помогне. Според една статистика, всеки трети мъж в България е изневерявал на жена си. Не знам колко жени изневеряват. Някои го наричат с невинната дума „кръшкане“, но Библията го нарича прелюбодейство. И добавя, че никой прелюбодеец няма да влезе в Божието царство. Това е сериозно!

За някои това може да е старомодно, но това е учението на Божието слово. Бог е същият вчера, днес и завинаги, в Него няма сянка на промяна. Мислите ли, че Бог ще се промени, за да се съобрази с нашите грехове? Както мразеше греха на Содом и Гомор, така Той мрази греха и днес.

Трето, когато двамата съпрузи предадат живота си на Христос, това ще внесе промяна във взаимоотношенията между тях. А според психолозите, взаимоотношенията на любов между родителите са ключа за успеха на семейството. Апостол Павел казва,

Ефесяни 5:33 „Тъй и всеки един от вас така да обича своята жена, както обича себе си, а жената да почита мъжа си.“ (НП)

Обърнете внимание, че според този стих за съпруга уважението е точно толкова важно, колкото е важна любовта за съпругата.

В книгата „Любов и уважение“ д-р Емерсън Егерих пише: „Защо на съпругата не е заповядано да обича съпруга си? Защото Господ я е създал, за да обича. Той няма защо да ѝ заповядва да обича съпруга си, при положение че това е първата причина да я сътвори. Бог не обича да се повтаря.“

По аналогичен начин, Бог е заповядал на мъжа да обича жена си, защото това не му идва отвътре. Жената има нужда от любов както има нужда от въздух, за да диша.

Мъжът също се нуждае от любов, но първичната нужда за него е уважението. Ако любовта за него е като храна, уважението е като водата. Без храна можем да издържим по-дълго, отколкото без вода!

Затова, жени, показвайте уважение към съпруга си. Почитайте го и му се възхищавайте. Уважавайте го и го издигайте пред другите. Той има нужда от безусловно уважение както вие имате нужда от безусловна любов.

Уважението, и то безусловното уважение е ключът за мотивирането на мъжа. Когато го направите, след като той преодолее първоначалния шок, това ще го подтикне да проявява безусловна любов към съпругата си.

3.     Как да имаме щастлив брак.

Някой ще каже, тогава как да спася брака си? Първо, ако не си го направил, предай живота си на Исус Христос. Покай се за греховете си. Бог те обича въпреки провалите ти и иска да ти прости, но ти трябва не само да го изповядаш, но и да започнеш да живееш нов живот с Божията сила и благодат в тебе.

Вземи решение да живееш в покорство на Божията воля. И Той ще ги помогне да бъдеш съпруга или съпругата, или детето, според Неговата воля.

Един човек се покаял на църковно събрание. Веднага се обадил на жена си, с която били в бракоразводно дело и помолил да се видят. Тя не знаела за какво иска да се видят, но казала „Добре“. Той я поканил да седнат в ресторанта, където са ходили преди и там се влюбили един в друг отново. Обадили се на адвокатите си и казали, че прекратяват делото.

Само Христос може да ни съедини в едно. Може би ти и съпругата ти не сте разделени, но сте духовно и емоционално отдалечени. Позволете на Христос да влезе в брака ви и да ви съедини отново в едно.

И след като оправите взаимоотношенията със съпруга и съпругата си, погрижете се и за децата си. Когато станат тийнейджъри, много деца се бунтуват срещу родителите си в търсене на своята идентичност.

Много важно е да им показвате, че не одобрявате грешните неща, но въпреки това ги обичате. И когато открият идентичността си, ще продължават да чувстват любовта ви.

Ако Христовата любов цари във вашия дом, вие ще имате чудесно семейство. Не е твърде късно да го направите, ако все още не сте! Покайте се за греховете си и приемете Христос в сърцето си. Доверете се на Бог, дори и да не разбирате всичко.

Ако вече с твоята съпруга или съпруг сте християни, тогава се препосветете на Бога. И след като го направите, предприемете тези две стъпки за изграждане на щастливо християнско семейство:

Първо, показвайте си Христовата любов един на друг. Казвай ѝ, че я обичаш. Казвай му, че го уважаваш. И след това го показвай. Защото любовта е действие. Това е същата любов, която Исус показа към теб и към мен на кръста.

1 Коринтяни 13:4-6 „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, ⁵ не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, ⁶ не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината.“

Второ, поучавай се в Божието слово. Направи Библията твоя настолна книга. Ставай и лягай с нея. Чети я и я изучавай. Запаметявай стихове. Четете я цялото семейство заедно с децата всяка вечер преди лягане. Молете се с децата и за брака си и децата в отклик на прочетеното. Това ще изгради у вас и у децата ви Библейски светоглед. Ще започнете да мислите така, както Бог мисли. Ще ставате повече и повече като Христос.

Може би си спомняте тази история от времето на цар Давид. Ковчегът на Завета символизираше Божието присъствие в Израел. Когато Израел се разбунтува срещу Бога след злополучното управление на Саул, филистимците го взеха. Давид го върна в Израел, когато започна управлението си. На връщане към Ерусалим Ковчегът престоя в дома на Овидедом три месеца. Книгата 2 Царе ни казва, че „ГОСПОД благослови Овидедом и целия му дом“.

Когато Христос е в центъра на нашия дом и семейство, Божият ковчег на завета е там и ни благославя.

Молитва

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

23.11.2025 г.

 

Защо вярвам в Ноевия потоп

/проповед/

Увод

Потопът често се изобразява в детските християнски книжки с картинки като едно радостно събитие, в което слон, жираф и лъв надничат над едно корабче, което си плува необезпокоявано в морската шир. Toва е доста подвеждащо и няма нищо общо с историческото събитие.

Филмът „Ной“, който излезе преди няколко години, също изкривява историята. Toва всъщност е фантасмагория, която е вдъхновена от Библейската история, но във филма има много неточности и небиблейски внушения. Като например, че причината за потопа е да бъде съден човека за това, което е причинил на земята. 

За повечето хора всемирният потоп е мит. Много вярват в локални потопи, но не и в Библейския разказ (ако изобщо са го чели).

Библията обаче описва глобален потоп, който покрива всички високи планини под небето и всичко, което диша.

Битие 7:18, 22 „Водите се усилваха и умножаваха много на земята, и ковчегът се носеше по повърхността на водите… Всичко на сушата, което имаше в ноздрите си дъх на живот, измря.“

Доказателства за Потопа

Има силни исторически доказателства, подкрепящи потопа. Знаете ли, че археолозите са открили 250 различни легенди за потопа от 250 различни култури?

В поредицата „Някой се опитва да те направи на маймуна“ Дейвид Мур твърди, че са открити 33 древни култури. В 33 от тях има легенда за потопа.

Например, в Хаваите има легенда, че дълго след смъртта на първия човек светът станал нечестиво, ужасно място. Останал само един добър човек, който се казвал Ну-у. Той направил голямо кану с къща върху него и я напълнил с животни. Водите придошли, покрили цялата земя и убили всички хора. Само Ну-у и семейството му били спасени.

С предаване на историята от поколение на поколение някои аспекти се изгубили, други се променили. Но всяка история прилича забележително много на Библейския разказ.

В 31 от тези легенди се твърди, че потопът е бил всемирен и че е разрушил всичко. В 32 се казва, че човекът е бил спасен някак от Бог в потопа. В 30 се твърди, че е помислено и за животните.

В 25 от тези 33 културни традиции се казва, че ковчегът е заседнал на планински връх. В 29 се описва изпращането на птица от ковчега, за да намери земя. В 30 от тях се казва, че дъгата е символ на Божествена благодат.

В 31 се казва, че първото нещо, което хората направили, щом стъпили на земята, било да се поклонят на Бога.

Смята се, че ако изолирани култури имат една и съща устна традиция, най-вероятно става въпрос за действително случило се историческо събитие.

Съществуват силни геологожки доказателства в подкрепа на потопа. Например, учените казват, че за формирането на Гранд Каньон в Щатите са били нужни милиарди години ерозиращо действие на река Колорадо.

Но знаете ли, че най-високата част на Гранд Каньон има по-голяма надморска височина от мястото, където извира река Колорадо? Това означава, че реката е трябвало да тече нагоре в продължение на милиони години, преди да ерозира ждрело, което е достатъчно дълбоко, за да започне да тече надолу.

Всъщност, Гранд Каньон най-вероятно е бил формиран в продължение на дни под огромно хидравлично налягане, причинено от водите в потопа.

Знаете ли, че на връх Арарат, който е висок 5165 м., са намерени морски вкаменелости? На Еверест в Хималаите също са открити морски вкаменелости.

Ако е имало глобален потоп бихме очаквали милиони и милиони тела на мъртви животни да бъдат пометени на различни места от огромния отток от потопа.

Следователно бихме очаквали оттичането да отложи тонове мъртви тела в големи гробове и да открием фосилни легла или гробища, пълни с всякакви видове мъртви животни, които след това бързо са затрупани от тонове кал.

В полупустинните плата Кару в Южна Африка е открито фосилно легло, което съдържа 800 милиарда скелети на гръбначни животни. В друго фосилно легло в Гейнсвил, Флорида, с размери 36 х 18 х 4.5 м са открити вкаменелости на акули, китове, морски крави, алигатори, костенурки, змии, миещи мечки, вълци, саблезъби тигри, слонове, носорози, коне, камили и др.

Въпросът е, как всички тези животни са се озовали във Флорида? Отговорът: те са били отложени там от оттичането на гигантски потоп.

В Аляска са открили стотици замръзнали мамути. Много от тях все още стоят в изправена позиция, с прясна храна в стомасите, а някои дори с тропически растения в устата. Някои от жителите на Аляска твърдят, че са яли месо от мамут. Използвали са трион, за да отрежат големи късове месо от тях.

Няма начин да се обяснят тези феномени освен с последствията от глобален потоп. При такъв катаклизъм въглищни нефтени залежи биха се формирали за много кратко време.

Битие 7:11 „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.“

Авторът Кен Хам пише, че „Ноевият потоп бил много по-унищожителен, отколкото всеки 40-дневен валеж от дъжд може да бъде. Писанието казва, че „всичките извори на голямата бездна“ са изгригнали.

Земната кора се е разтърсвала от земетресения, вулкани и гейзери от разтопена лава и вряла вода, действащи с опустошителна и ескплозивна сила. Тези изригвания престанали едва след 150-тия ден от потопа. Земята буквално е вряла и кипяла под водите почти 5 месеца!“

Тоест, водата е дошла не само от небето, както смятат мнозина, но и от под земята.

Много учени днес смятат, че на земята е имало един огромен континент (вж. Битие 1:9, „Да се събере в едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата.“) Но когато водата е изригнала, този супер континент се е разцепил на гигантски късове. Водата е продължила да изригва и в следващите месеци тези големи късове земя достигнали настоящото си положение и формирали днешните континенти. 

Битие 1:6-7 „И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог създаде простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.

Според много учени, преди потопа земята била обвита от парна обвивка, или простор. Очевидно над нея също е имало вода, може би под формата на ледени кристали. И когато изворите на бездната се отворили, в атмосферата били изхвърлена гореща вода, лава и пепел от вулканите. Това разтопило тази парна обвивка и от небето валяла кал върху цялата земя в продължение на 40 дни и 40 нощи.

Ако тази теория е вярна, тогава бихме очаквали по цялата земя преди потопа да има субтропичен климат, защото този парен простор създавал „парников ефект“ навсякъде.

Тази теория се подкрепя от фосилните данни. Например, на най-северните части на островите на Ванкувър са открили вкаменелости от палмови дървета. На островите Шпицберген са намерени листа от палмови дървета с дължина 3-4 м.

В Аляска са открили камили, лъвове, коне, мамути, тигри, бизони, овце, носорози и др. Те не живеят там днес, защото е студено. Но някога е било топло. На южния полюс са открили вкаменелости от гъсти гори с дървета, достигащи 3 м. в диаметър.

Освен всичко друго, парната обвивка е отразявала вредната радиация, идваща от слънцето, което е помагало на растенията и животните да живеят по-дълго. И това обяснява защо средната възраст на хората преди потопа била над 900 години.

Но след потопа възрастта започнала да намалява много бързо.

Освен това, преди потопа растенията и животните също живеели по-дълго и били по-големи. Мъхът достигал метър, aспержите достигали повече от 10 м. Хлебарките били над 30 см в диаметър. Представяш ли си да стъпиш върху някоя нощем?

Имало е миди над 60 см в диаметър, свине с размерите на крава, камили високи над 4 метра и т.н. Според някои динозаврите са гущери, които не спирали да растат, докато живеят. Т.е., динозаврите са остарели гущери.

Ноевият ковчег

Но да се върнем на потопа и Ноевия ковчег. Как е изглеждал той и как е могъл да оцелее в този катастрофичен потоп?

Ковчегът е можел да оцелее, защото е бил в състояние да преодолява вълни с височина 30 м. Бил е голям колкото футболен стадион – поне 137 м. дълъг, 23 м. широк и 14 м. висок. Възможно е освен Ной и синовете му, за построяването му да са помагали и други работници. Техните инструменти не са били никак примитивни.

Относно това как е възможно да събере толкова много животни, отговорът е, че те са пристигали при ковчега сами, сякаш водени от инстинкт за връщане у дома и сами са се качвали по рампата. Макар да става въпрос за свърхестествено събитие, можем да го сравним с внушителното миграционно поведение, което наблюдаваме в някои животни днес.

Животните са били млади, за да могат да оставят поколение след потопа. Затова не са представлявали проблем с размера си, нуждаели са се от по-малко храна и са отделяли по-малко отпадъци.

Средният ръст на динозаврите например е бил като на овца. Според ученият креационист Джон Удморап, за запазването на създадените видове, доведени от Бог в ковчега, са били необходими най-много 16000 животни. Освен това, в ковчега е трябвало да влязат само видовете родоначалници на сегашните видове.

Когато бяхме във възстановката на ковчега в Уилямстаун, Кентъки, бяхме удивени колко гениални системи за съхранение и разпределение на водата и храната би могъл да има ковчегът. Възможно е да е имало водопроводна система на водонапорен принцип, вентилационна система, задействана от вятъра или вълните, дозатори за зърното на животните и др.

Защо Бог унищожи земята?

Битие 6:5,8 „И … видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло… А Ной придоби Господното благоволение.“

Всички хора бяха покварени в сърцата си, затова Бог ги осъди на унищожение. Единствено Ной беше пощаден от Божието наказание. Ще кажете, как е възможно Бог да е толкова жесток? Но Божието слово казва, че няма праведен нито един (Римляни 3:23). По скоро въпросът трябва да е, защо Бог не ни унищожи всички?

Бог използва потопа, за да отдели и пречисти онези, които вярват в Него от другите, които не вярват. И за да не повтаряме същите грешки като съвременниците на Ной, Бог ни даде Своето слово.

От него разбираме, че

Матей 18:11 „Исус Христос дойде да спаси погиналото.“

Ноевият ковчег е символ на Исус Христос. Както Ной и семейството му се спасяват с ковчега, избавени от водите на потопа, така всеки, който повярва в Исус Христос като Господ и Спасител, ще бъде пощаден от идващия страшен съд над човечеството. Ще бъде избавен от огъня, който ще унищожи земята след последните дни.

2 Петър 3:7 „Така чрез същото слово и днешните небе и земя са пазени за огъня, съхранени до деня на страшния съд и на загиването на нечестивите човеци.“

Исус Христос прилича и по друго на Ноевия ковчег. Ной и семейството му трябваше да влязат през вратата на ковчега, за да се спасят и Господ затвори вратата след тях. Така и ние трябва да минем през Вратата Исус, за да се спасим и да не бъдем вечно отделени от Бога. Той каза,

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира“.

Заключение

В заключение, има безброй исторически и геоложки доказателства в подкрепа на Библейския разказ за потопа. Ако приемем буквално този разказ, той обяснява много иначе необясними феномени, които наблюдаваме на земята.

Ковчегът е можел да оцелее, защото е бил достатъчно голям. Имало е място за всички животни. Бог е изчислил всичко до най-малката подробност и е дал напъствия на Ной как да построи ковчега.

И най-накрая, ковчегът сочи към Исус. Как трябва да отговорим на историята за всемирния потоп и Ноевия ковчег?

Един мъж на име Робърт Фългъм написва есе на тема „Всичко, което трябва да зная, съм научил от Ноевия ковчег.“ Ето го:

1.     Не изпускай ковчега.

2.     Помни, че всички сме в кюпа (в лодката).

3.     Планирай предварително. Ной построи ковчега преди да завали дъжд.

4.     Бъди във форма. Когато си на 600 години някой може да те помоли да направиш нещо голямо.

5.     Не слушай критиците, просто се залови за работата, която трябва да се свърши.

6.     За по-сигурно, пътувай по двойки.

7.     Скоростта не е най-важната. Охлювите са били на борда заедно с леопардите.

8.     Помни, че ковчегът е построен от аматьори, а Титаник – от професионалисти.

9.     Без значение колко силна е бурята, когато си с Бог, винаги те очаква дъга.

Молитва.

_________________

09.03.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Смъртта не е краят (Битие 49:29-50:26)

/проповед/

Когато таткото на тригодишната Катя се прибрал у дома от работа, я заварил да плаче неутешимо – нейната костенурка била умряла. Жена му казала: „Аз не мога да я успокоя, ти се оправяй.“ Първо бащата казал, че ще отиде в магазина и ще й купи друга костенурка. Но Катя знаела, че животът не може да премине от една костенурка в друга и продължила да плаче.

Тогава баща й казал: „Знаеш ли какво, ще й направим погребение.“ Дъщеря му не знаела какво означава „погребение“, затова той й обяснил: „Погребението е голям фестивал в чест на костенурката.“ Тя не знаела какво означава „фестивал“, затова баща й казал: „Погребението е като рожден ден. Ще ядем торта и сладолед, ще пием Кока кола, ще купим балони и всички деца от квартала ще дойдат да играете заедно – само защото костенурката е умряла.“ Сълзите на Катя спрели и тя отново била щастлива.

Тогава се случило нещо невероятно. Те погледнали надолу и видели, че костенурката се движи.Тя била жива! Няколко секунди тя вървяла енергично, както винаги. Бащата не знаел какво да каже. Но Катя веднага се ориентирала в ситуацията. С цялата невинност на тригодишно дете, тя погледнала баща си и казала: „Тате, хайде да я убием“.

Моята първа среща със смъртта беше на погребението на баба ми. Бях малък и единственото нещо, което си спомням е воплите на жените и черните дрехи, с които бяха облечени хората. Цялата атмосфера беше тягостна и потискаща. Гледах всичко това и не можех да разбера защо трябва човек да си отива завинаги и да кара другите да страдат. Струваше ми се многонесправедливо.

Много години по-късно, баща ми почина в болницата. Беше болен от много болести и лекарите бяха безсилни. Обстановката пак беше потискаща. Благодарен съм, че поне можах да го изпратя в последния му час. Издъхна в моите ръце.

Днес, в информационния век в който живеем, хората си отиват от този свят без да им отдадем нужното внимание и достойнство. Повечето хора умират в неуютни болници, сред чужди хора, лекари и сестри, с тръби и катетри висящи от телата им, далеч от своите близки.

Яков умря в своето легло вкъщи, заобграден от тези които обича и тези, които го обичаха. Днес нуждата от специализирано лечение ни кара да отидем в болницата. И една неочаквана смърт ни откъсва от близките без да сме имали възможност да си вземем сбогом.

Може и да нямаме контрол над начина, по който идва смъртта, но можем да решим как да се отнасяме към нея. И от тази последна глава от Битие можем да научим повече за отношението, което Бог иска да имаме към смъртта, от всяка друга глава в Стария завет.

Първо, тук виждаме как се променя отношението на Яков към смъртта. В предходните глави Яков скърби за загубата на Рахил, а след това и за Йосиф, за когото предполага, че е умрял. Когато Вениамин трябваше да отиде в Египет, за да докаже почтеността на братята, Яков не разреши, защото се страхуваше да не изгуби и него.

Когато най-после Яков научи, че Йосиф е жив и той го видя, беше вече готов да умре. Но това щеше да стане чак след още 17 години в Египет.

Тогава Яков каза на синовете си:

Битие 49:29-32 Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон. 30 В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.

Тук за втори път Яков дава наставления да бъде погребан в пещерата в нивата на Махпелах в Ханаан, заедно с дядо си Авраам, баща си Исаак, техните жени и жена му Лия. След тези наставления той е готов да отиде при своя Господ:

Битие 49:33: „А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си. Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. “

Забележете, че само за Йосиф се казва, че е плакал и целувал лицето на баща си. И следдългата процедура по балсамиране и оплакване, характерна за египтяните, Йосиф искаразрешение от фараона да погребе баща си в Ханаан. Неговата молба е удовлетворена.

И Йосиф, придружен от голяма египетска делегация и своето семейство, пътуват до мястото за погребение. Самата погребална церемония е толкова внушителна, че прави силно впечатление на местните жители.

Битие 50:11: „А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим (Египетско ридание).

При Ададовия харман процесията спира и е организирана 7-дневна жалейка, проведена специално за да може египтяните да изкажат съболезнованията си за последен път. Оттам семейството на Яков отива до пещерата Махпелах, където в семеен кръг е погребан Яков.

След като са изпълнили волята на баща си, семейството се връща до Атадовия харман, откъдето заедно с египтяните отпътуват обратно за Египет.

Дотук говорихме за Йосиф и неговата скръб по баща му, но не казахме нищо за неговите братя. Какви чувства вълнуваха тях при неговата смърт?

Битие 50:15: „А когато видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили.“

Очевидно тяхната скръб остъпваше място на едно по-силно чувство – вина. В миналото те бяха разяждани от ревност и омраза към Йосиф и само присъствието на техния баща ги спираше да не посегнат на живота му. Но когато им се удаде сгоден случай, те се отърваха от него.

И сега, години по-късно, ги измъчваше вина. Още не бяха разбрали, че Йосиф им е простил,макар че бяха минали 17 години, в които той всекидневно им доказваше това. Те си казаха, че сега, когато Яков го няма, Йосиф ще си отмъсти, както те бяха чакали да са далеч от баща си, за да го елиминират. Затова те намислиха план.

Битие 50:16-18: „Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда: Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха... А Йосиф се разплака, когато му говориха. После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.“

Отговорът на Йосиф е пример за това как да отговаряме благочестиво на нечестивопреследване:

Битие 50:19-21: „А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде... Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви...“

Отмъщението принадлежи на Господа. Йосиф не можеше да си присвои прерогативите на Бога. Бог беше използвал злото, сторено от братята му, за добро. Как можеше Йосиф да се сърди!

Последните стихове на книгата ни пренасят след още 50 години. Йосиф е на сто и десет годинии е видял правнуците на Еврем. Синовете на Манасиевия син Махир са се родили на неговите колене. И малко преди смъртта си, подобно на баща си Яков, Йосиф казва на братята си: 

Битие 50:24: „Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“ 

И след това ги кара да се закълнат, че ще занесат костите му в Ханаан. И той, както Яков,вярваше, че в бъдеще Израел ще се върне в Обещаната земя. И двамата бяха балсамирани – тялото на Яков, за да бъде отнесено и погребано в Махпелах, а тялото на Йосиф – за да бъдатвърнати костите му в Ханаан след изхода от Египет.

И в книгата Изход 13 гл. виждаме как Мойсей изпълнява неговата воля. Смъртта на Яковпредизвика пътуване до Ханаан, за да могат израелтяните да погледнат още веднъж земята, в която щяха да се върнат при изхода. А смъртта на Йосиф непрекъснато им напомняше, че един ден този изход ще се състои. „Аз умирам; Бог ще ви посети и ще ви заведе ... в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“

Така стигаме до края на една епоха - епохата на патриарсите и края на една прекрасна книга. Тя започна със създаването на човека в съвършената градина и завършва с два ковчега – един в Ханаан и един в Египет. Какъв тъжен край! Ако Мойсей пишеше книга днес, най-вероятно нямаше да може да намери издател за нея. 

Но, всъщност, глава 50 не е краят на историята. Мойсей ще напише още 4 книги, а Бог ще вдъхнови написването на още 61 до завършването на Библията. И в последните глави на последната книга Откровение, ние отново се връщаме в рая.

Откровение 21:1-2: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, пременена за своя съпруг…”

Откровение 22:1-5 „река с вода на живот, бистра като кристал ... извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живота ...Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.“

Написвайки Битие, Мойсей искаше да каже и на нас, бъдещите поколения, че смъртта не е краят. Много години Яков гледаше на смъртта като на край. Смяташе, че смъртта ще го избави от всичките му неволи, затова я чакаше с такова нетърпение. Това мислят и тези, които избират самоубийството като край на своите страдания. Но трагедията е, че тази смърт е само началото на една необратима съдба.

Веднъж говорих с един човек и той заяви, че вярва в прераждането. Но аз му показах стиха в Евреи 9:27, където Библията казва: „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

В Египет Яков промени гледището си за смъртта. Той разбра, че даже и Бог да беше взел неговия любим син, един ден Яков щеше да го види отново. Защото има живот след смъртта!

Битие 49:33: А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.

В същото бяха убедени и Авраам и Исаак:

Битие 25:8 „И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.“

Битие 35:29: И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Твоето гледище за смъртта има голямо значение. Ако смъртта е краят, тогава няма смисъл да се стремиш към небето и да избягваш ада. Тогава самоубийството е изкушаваща опция. Ако няма живот след смъртта, тогава както казва светът, „яж, пий и се весели, защото утре ще умреш.“

Но ако гледаме на смъртта като начало, не край, тогава ние ще правим всичко възможно, за да изправим взаимоотношенията си с Бога чрез вяра в Сина Му. Тогава няма да се страхуваме от смъртта и няма да се притесняваме да говорим за нея. Дори можем да я приветстваме, защото тогава ще отидем в присъствието на Бога заедно с онези вярващи, с които сега сме разделени от смъртта.

Исус ни казва, че в дома на Отца Му Той е приготвил жилища за нас (Йоан 14:1-3). Те ще бъдат много по-прекрасни и просторни от най-добрите къщи и дворци на земята. Дори Версайският дворец е само тяхна бледа сянка!

Апостол Павел също ни насърчава с думите:

1 Солунци 4:16: „... сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; 17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.

Мойсей, Йоан и Павел говорят спокойно и с увереност за смъртта. Не е така с невярващите. Те всякак се стремят да избягват темата. Смъртта се нарича с ефемизми – ние не казваме, че хората умират, а че почиват или си отиват, или ни напускат. Дори лекарите не смеят да кажат на болния или близките му, че е болен от нелечима болест и умира. Хората намират утеха в скриването на истината от болния.

Трагедията с опита да се заобиколи темата за смъртта е, че умиращият прекарва последните дни и часове от живота си в заблуда. Вместо да си вземем сбогом и да кажем важните неща, ние използваме последните мигове, за да говорим за тривиални неща.

Вместо това, ако нашият близък е невярващ, можем да използваме последните му часове, за да му споделим благата вест и да го водим в молитва на покаяние. А ако е вярващ, можем даговорим с него с увереност за новия дом, в който ще се пресели. Мъката от раздялата винаги е голяма, но за вярващите тя е само временна. Eдин ден, ако упазим вярата, ще се видим отново. Ако сме убедени в това, тогава нашата вяра и радост в тъгата ще бъде искрена и видна за всички около нас.

Неотдавна видях следното фейсбук съобщение на вярващи от една от църквите ни в Америка:

“В 5:20 тази вечер нашия тати завърши състезанието си и си отиде у дома. Той беше удивителен човек и ние сме съкрушени, но щастливи, че неговата вяра сега стана виждане. Планираме възпоменателната служба да се проведе в понеделник вечерта, на 22 май. Допълнително ще съобщим точното време и място. Нямаме думи да изразим благодарността си за огромната любов и подкрепа, която получаваме от всички вас. Черпим сила от вашата подкрепа и ви благодарим от все сърце. Чет ви обичаше – обичаме ви и ние.

Джордж, Дани, Мери, Сюзън и Джейн”

Ние, вярващите в Исус, не бива да падаме в капана на отричането на смъртта и избягването на темата за нея. Яков и Йосиф гледаха на смъртта не като на край, но като начало. Те знаеха, чеедин ден ще се видят отново с тези, които обичат в присъствието на Господа.

Но не и братята на Йосиф. Те смятаха, че със смъртта на Яков Бог ще престане да се грижи за тях. Но научиха, че Божията любов не зависи от присъствието на дадени хора. Бог е суверен и може да се грижи за нас дори когато ни изглежда, че сме сами и нямаме ничия подкрепа.

Възможно е и ти да мислиш, че смъртта е краят. Да се опитваш да избягваш тази тема. Ако е така, тогава знай, че страхът от смъртта показва липса на вяра в библейското свидетелство за живота след смъртта. Можеш да криеш или потискаш този страх, но не можеш да го избягваш безкрайно.

Предлагам ти нещо друго: ти можеш да се учиш от хора като Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Те повярваха в Този, който един ден щеше да победи смъртта:

В Йоан 11:25,26 Исус каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

В нашия град има много магазини. От време на време те затварят и слагат надпис: „Затворено поради ремонт“. В продължение на месец-два обновяват интериора и след като отворят отново, не можем да ги познаем – изглеждат много различни! Нещо такова се случва и след смъртта на вярващ човек. Той излиза от тялото си, докато то се поправя и обновява. И при неговотовъзкресение вътрешният човек ще се нанесе в обновеното тяло.

В края на живота си известният евангелизатор Муди казва: „Някой ден ще прочетете във вестниците, че Дуайт Муди от Ийст Нортфийлд е мъртъв. Не вярвайте ни на една дума на това! В онзи момент ще бъда по-жив, отколкото съм сега. Ще съм се възнесъл високо, извън товастаро глинено обиталище в дом, който е безсмъртен – тяло, което смъртта не може да докосне. Тяло, подобно на Неговото славно тяло. Бях роден в плът през 1837 г. Родих се в Духа през 1856-та. Роденото от плътта може да умре. Роденото от Дух ще живее вечно.“

1 Коринтяни 15:55-58: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 56 Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

Нека се помолим.