Да загубиш Исус (Лука 2:41-52)

/проповед/

Гледали ли сте „Сам вкъщи“? В суматохата около заминаване на коледна почивка, едно семейство случайно забравя най-малкото си дете в къщата. Това може да се случи само във филм! Как може едно семейство да тръгне с колата, да отиде на летището, да си получи бордните карти, да влезе в самолета и чак когато самолетът е над океана, да разбере, че едно от децата им липсва!

Историята е наистина невероятна! Но тези от вас, които са родители, знаят какво е да загубиш дете. На колко от вас се е случвало?

Значи можете да си представите паниката, която те обзема, когато се обърнеш за една секунда и изгубиш детето от поглед.

Преди много години, когато децата ни още бяха малки, имахме летен проект за културен обмен между български, македонски и английски студенти. Още първият ден настанихме и регистрирахме студентите в общежитието. През това време трите ни деца бяха край нас. Казахме на студентите след като се регистрират да тръгват към ресторанта.

Когато свършихме с регистрацията и на последните студенти, се огледахме за нашите деца, за да отидем и ние в ресторанта. Но тогава за наш ужас видяхме само две от децата. Двегодишната ни дъщеря я нямаше!

Тръгнахме да я търсим навсякъде, разпитвахме в общежитието, минувачите навън, тичах по съседните улички... Накрая на бегом отидох в ресторанта. И там, седнала до един от македонските студенти, беше нашата дъщеричка!

Днешната евангелска история е също за едно изгубване – това на Исус!

Миналият път говорихме за раждането и представянето на Исус в храма. Днес продължаваме нашата поредица „От яслата до празния гроб“ с един епизод от детството на Исус.

Някога питали ли сте се какъв е бил Исус като дете? В евангелията имаме доста информация за раждането на Исус, но те мълчат относно събитията между раждането и началото на публичното му служение 30 години по-късно.

В евангелията няма нищо за този период с изключение на краткия пасаж в Лука, който ще разгледаме днес. Доста по-късно са написани апокрифните писания, които съдържат някои разкази за детството на Исус, но те не са автентични.

Те разказват, че Исус е имал свръхчовешка сила. Например, някои от приятелите му правят врабчета от кал, той ги съживява и те отлитат. Веднъж той се ядосва на децата и ги проклина и те умират. Или съсед, който се оплаква от Мария и Йосиф, и Исус го прави да ослепее.

Ние не можем да вярваме на тези разкази, но имаме пълно основание да вярваме на разказа на доктор Лука в 2:41-52.

Нека да прочетем първо

Лука 2:41-45 „И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.“

1.     „Бързаш, няма време“

Исус беше отгледан в семейството на благочестиви родители. Йосиф и Мария обичаха Бога, четяха Писанията, посещаваха синагогата и се молеха. Като повечето мъже, Йосиф е ходел в храма три пъти годишно, на Пасха, на Петдесетница и на Празника на шатрите.

За жените не е било задължително да отиват в Ерусалим за Пасха, но очевидно Мария е искала да присъства поне на този празник.

Исус е на 12 години, те са ходели там всяка година, така че Исус е знаел какво предстои. Пътят до Ерусалим е бил дълъг и за по-голяма сигурност, а и за да е по-весело, са пътували заедно с роднините и съседите.

Сигурно Мария му е напомнила отново да не се отдалечава от тях и да внимава да не се изгуби, на което Исус е отговорил, „Знам, мамо, знам че не трябва да разговарям с непознати. Добре, няма да напускам храма без да кажа на някого къде отивам. Да, ще кажа на родителите на приятелите ми, ако отивам на пазара. Да, ще бъда у дома за вечерята в 7.“

И Мария отговаря, „Запомни, ако ни изгубиш, стой където си. Ние ще те намерим.“ И си представям как Исус отговаря, „Мамо, аз съм на 12, нищо няма да се случи! Не изпадай в параноя!“

Те отиват за Празника, остават там 8 дни и си тръгват обратно.

Лука 2:43 „и като изкараха дните и се връщаха.“

Обърнете внимание, Йосиф и Мария бързаха да се върнат у дома. Може би защото платеният паркинг за камили в синята зона изтичаше.

Има такива християни. Нямат търпение като свърши служба веднага да си тръгнат. Вкъщи ги чака вкусен обяд. Може би бързат за „Сам вкъщи“. Някои бързат за работа. Други ще отидат в мола или на разходка в Морската.

Йосиф и Мария бързаха и в бързината забравиха да вземат Исус.

Ст. 43 „момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.“

Исус не бързаше. Той остана в двора на храма, защото това, което чу, го заинтригува.

Понякога е добре да не бързаме толкова много след църква, но да останем и да зададем въпроси на проповедника или на някой по-зрял във вярата. Много пъти християните не чуват какво им казва Бог, защото винаги бързат.

И не само след църква. Повечето от нас са прекалено заети – ходим на работа, някои дори на две работи, бързаме да заведем, а вечерта да вземем децата от градина или училище, грижим се за родителите си, някои учат второ висше... Стресирани сме и непрекъснато бързаме.

Както се пее в една песен, „Всеки ден с нещо си зает, бързаш, нямаш време. Всеки ден някъде напред ти си устремен.“

В този бяг, успяваш ли да имаш тихо време с Господа? Колко време прекарваш в четене на Библията и в молитва? Когато бързаме, пропускаме важните неща. И рискуваме да излезем сутринта, без да вземем Исус с нас.

В онзи ден в Ерусалим Йосиф и Мария бързаха и тръгнаха без Исус.

При подобни пътувания децата и жените тръгвали с кервана напред, за да може мъжете да се съобразяват с тяхната по-бавна скорост на придвижване. Мъжете вървели отзад.

Сигурно Йосиф е мислел, че Исус е с Мария, а Мария, че е със съпруга ѝ.

Пътят е бил 3-дневен. Когато вечерта спират, за да пренощуват, Йосиф и Мария тръгват един към друг, за да се намерят (ужас, тогава не е имало телефони!). И когато се срещат, можем отново да си представим разговора им:

Йосиф пита, „Исус с теб ли е?“ „Не, мислех че е с тебе“. „Не, не е с мене.“ „Как така не е с тебе?“ „Какво искаш да кажеш? Ти си му майка, трябва да гледаш да не се загуби.“ „Аз ли? Той е на 12, ти си му баща. Мислех, че искаш да имате време заедно, като баща и син.“

Случавало ли ти се е това? Губил ли си някога Исус? Миналата неделя говорихме за раждането на богочовека Исус. Когато за първи път прочете историята на Рождество и повярва в благата вест, Исус се е родил и в твоето сърце.

Ти си започнал да четеш Библията, да се молиш, да опознаваш все повече и повече Исус.

Но после, малко по малко, първоначалната ревност отлита, работата те поглъща, децата се разболяват, минаваш през труден период във взаимоотношенията със съпруга или съпругата ти... Оправдания винаги ще се намерят.

Вече не четеш Библията всеки ден, рядко ходиш на църква, губиш ентусиазъм да се молиш. Прекалено уморен си, за да четеш Библията на децата и да се молиш с тях преди лягане.

Може би това се е случило и с теб. И се обръщаш, и изведнъж осъзнаваш, че си загубил някъде по пътя Исус. Но си казваш, няма страшно, не може да е отишъл много надалеч.

2.     Имам Исус по наследство?

Същото си казаха Йосиф и Мария. И те тръгват да го търсят по роднините, при родителите на приятелите на Исус, за да видят дали някой не го е виждал по пътя.

Йосиф и Мария преминават през всички роднини и ги питат, „Виждали ли сте Исус?“ Те само повдигат рамене. Отнема им цял ден да минат през целия керван от пътници (ст. 44). Накрая разбират, че не е там.

В онази култура разширеното семейство е значило много. И все пак, първа отговорност за децата си – както тогава, така и сега, имат родителите. Йосиф и Мария бяха отговорни за сигурността на децата си. По същия начин като християни ние сме отговорни за взаимоотношенията си с Исус.

Затова не бива да търсим Исус сред нашите близки и приятели.

Много хора мислят, че щом са се родили в „християнски род“ и „християнска страна“, значи и те са християни. Казват, „Аз вярвам, че има някаква сила. Важно е човек да вярва в нещо.“

Много хора сe надяват, че Исус се предава по наследство. И ако прабаба им е била набожна, това автоматично им дава билет за рая. Уповават за спасението си на своя произход.

Подобно на Йосиф и Мария, те търсят Исус сред роднините. Но поне в моята Библия никъде не пише, че всеки, който е роден в „християнска страна“, ще се спаси. Там пише,

Римляни 10:9-10 „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“

Йоан 5:24 „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“

Както е казал Петко Славейков, „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете...“ Пенчо е във фейсбук, да чете не ще.

Нужна е лична среща с Исус. Вярата идва в резултат на решението на човек да приеме Исус Христос за Господ и Спасител и след това да се стреми да живее като Негов последовател. Вярата не е исторически или географски обусловена!

Йосиф и Мария преминавaт през всички роднини, съседи и приятели и разбират, че Исус не е там. И какво правят? Отиват там, където са го видели за последен път – в храма в Ерусалим. Връщането им отнема още един ден.

Лука 2:46-47 „И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше.“

Отиват там и какво да видят – Исус седнал разговаря с равини, задава въпроси и отговаря на техните въпроси, като ги удивява с мъдростта си.

3.     Исус предизвиква нашите очаквания.

Тук може би за първи път Исус предизвиква очакванията на хората. Разбира се, ние знаем кой е Исус и очакваме той да е в храма. Има и други деца, които показват завиден интелект в разговори с възрастни. Но за времето си това е било голям шок.

Исус е на 12 г., още не е преминал през официалната церемония Бар Митцва, за да стане мъж. Още не е пълнолетен, няма право да гласува. На тази възраст неговите приятели още са играели на стражари и апаши. А той?

Той разговаря със законоучителите за Бог, за закона и по други богословски теми. Това наистина е впечатляващо, защото равините са били дълбоки мислители и познавачи на Писанията. Все едно днес един петокласник да обсъжда проблеми на физиката с космически учен.   

И как реагират Неговите родители? Мария изтичва към Исус, прегръща Го и казва, с облекчение, но и с лек упрек, „Къде беше, търсехме те навсякъде!“ Може би Йосиф, със сериозен тон, застанал зад Мария със скръстени на гърдите ръце, е казал, „Млади момко, ще говорим за това когато се приберем вкъщи. Знаеш ли колко неприятности ни причини!“

Думите на Мария в текста са: „Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.“ (ст. 48)

Дали и с нас не е така? Винаги, когато се обърнем и установим, че Исус не е с нас, започваме да Го търсим. И Го намираме на място, където не сме очаквали. Виждаме Го да прави нещо, което не сме предполагали, че ще прави.

И как реагираме? „Защо направи това? Защо постъпи така с мен?“ Ние обвиняваме Исус, че не е бил там, където сме мислели, че ще бъде или че не е направил това, което сме мислили, че трябва да направи.

За Йосиф и Мария Исус беше техният син. Те дори знаеха, че Той ще бъде Божият Син. Защо за Мария беше толкова трудно да види Исус седнал в обкръжението на равини в двора на храма? Дали беше забравила това, което ангел Гавриил ѝ каза преди да се роди Исус?

Или мислеше, че Той още не е пораснал достатъчно, за да осъзнае своята мисия и да започне да я изпълнява?

По подобен начин ние може би сме чули вестта за това кой е Исус и сме повярвали в нея. Ние знаем, че Исус е Божият Син. Знаем, че Исус е дошъл на света, за да премахне преградата между Бога и нас и да ни даде мир с Бога.

Ние знаем, че Исус не е само наш приятел, но Той е Бог, който е създал вселената – земята, звездите, галактиките, животните и растенията.

Но когато Исус се появи на място, където не очакваме, ако прави нещо, което не очакваме, ние сме шокирани и объркани. Защо Исус е там? Опитваме се да Го вкараме в калъпа на нашите очаквания.

Понякога ние си мислим, че Исус е с нас, но същевременно не четем Библията, не се молим, разредили сме църква. Неговият глас става все по-тих на фона на шума от гласове, които се борят за вниманието ни.

Вече не Го виждаме в брата и сестрата, които имат нужда от помощ. Не Го виждаме в протегнатата за помощ ръка на уличния просяк. Не сме чувствителни за болката на бежанеца. Не се изправяме срещу несправедливостта и злото. Забравили сме, че сме „създадени в Христос Исус за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим.“ (Ефесяни 2:8,9)

Ако се чувстваме така, тогава ще трябва отново да се обърнем и да Го намерим. И да Му позволим да е такъв, какъвто Той е. Не да следваме нашата представа за Него, а да следваме истинския Исус там, където Той е.

Защото, ако се замислиш, че разбереш, че не Той, а ти си този, който трябва да се съобразява с Него.

Римляни 8:29 „Зaщото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.“

2 Коринтяни 3:18 „преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава, както от Духа Господен.“

Според едно изследване съпрузи, които са щастливо женени за дълъг период от време наистина заприличват един на друг. Дори да не си приличат в деня на сватбата, по-късно те добиват сходни външни черти.

Нещо повече, колкото по-щастливи са били, толкова по-голяма е приликата. Промяната явно се дължи на дълги години на споделени емоции и сходен начин на живот.

С минаване на времето, християните трябва все повече да заприличват на Исус. В края на краищата, ние сме невястата на Христос и споделяме Неговите емоции и начин на живот.

Ние сме съобразни с образа на Сина. Преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава.

Ние сме тези, които трябва да станем като Него. Не се опитвай да вкараш Исус в твоя калъп. Откажи се от своите очаквания.

Йосиф и Мария упрекнаха Исус, че не е там, където са очаквали да бъде. И как отговори Исус?

Лука 2:49 „Защо да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Ми?

Той не се оправда, не ги разкритикува за страха и безпокойството им. Вместо да се съобрази с очакванията им, Исус им напомни кой е Той. Това не беше лесно за Мария. Тя Го обичаше, Той беше неин син. Тя не искаше да му се случи нищо лошо.

Но ако тя Го обича, тя трябваше да Му позволи да върши Неговите дела, дори и да не разбира всичко. Тя трябваше да Му се довери, че дори когато не може да го намери, Той върши делото на Отца Си.“

Къде можем да намерим Исус? Той винаги е в дома на Своя Отец и сред онези, в които Бог обитава. Той ни говори чрез Словото Си. Открива ни се в поста и молитвата. Затова обявихме пост за цялата ни църква през следващата седмица. За да търсим лицето Му заедно, да бъдем с Него в дома на Отца.

По-късно, когато жената помаза нозете на Исус със скъпоценен нард и ги изтри с косата си, и хората започнаха да негодуват, да казват „не знае ли Той какво ни причинява?“, Той им отговаря, „Не знаете ли, че трябва да съм с тези, в които обитава моят Отец?“

Ако си изгубил Исус, ако Го търсиш, не стой „сам вкъщи“. Иди в дома на Отца. Той е там и те чака да се върнеш, амин!

Заключение

Този текст отправя предизвикателство и към нас. Той ни напомня, че трябва да минем на по-ниска предавка, да забавим скоростта, за да чуем Исус и да познаем волята Му.

Второ, ние имаме лична отговорност да развиваме взаимоотношенията си с Исус. Твоят произход няма да ти помогне, дори да си наследник на Евтимий Търновски. Когато един ден се изправиш пред съдния престол на Бога. Ключът за небето е твоята лична вяра!

И най-накрая, може би си склонен да гледаш на Исус като на дете. Искаш ти да Му казваш какво трябва да прави, къде да отиде, как да действа. Искаш да се впише в твоите очаквания. Господи, изцели тази болест. Господи, дай ми средства да погася този кредит. Господи, помогни ми да намеря подходящия човек, сега!

Бог ти казва: Остави Исус да порасне! Готов ли си да приемеш, че някои неща относно Бог и Исус ти никога няма да разбереш? Готов ли си да приемеш, че дори и тогава, когато не Го виждаш, Той е там, където трябва да бъде – в дома на Своя Отец, в онези, в които обитава Отец, вършещ делата на Своя Отец?

Позволи на Исус да може да те изненадва, когато се яви там, където най-малко Го очакваш. Амин!

 ______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

07.04.2024 г.

Смъртта не е краят (Битие 49:29-50:26)

/проповед/

Когато таткото на тригодишната Катя се прибрал у дома от работа, я заварил да плаче неутешимо – нейната костенурка била умряла. Жена му казала: „Аз не мога да я успокоя, ти се оправяй.“ Първо бащата казал, че ще отиде в магазина и ще й купи друга костенурка. Но Катя знаела, че животът не може да премине от една костенурка в друга и продължила да плаче.

Тогава баща й казал: „Знаеш ли какво, ще й направим погребение.“ Дъщеря му не знаела какво означава „погребение“, затова той й обяснил: „Погребението е голям фестивал в чест на костенурката.“ Тя не знаела какво означава „фестивал“, затова баща й казал: „Погребението е като рожден ден. Ще ядем торта и сладолед, ще пием Кока кола, ще купим балони и всички деца от квартала ще дойдат да играете заедно – само защото костенурката е умряла.“ Сълзите на Катя спрели и тя отново била щастлива.

Тогава се случило нещо невероятно. Те погледнали надолу и видели, че костенурката се движи.Тя била жива! Няколко секунди тя вървяла енергично, както винаги. Бащата не знаел какво да каже. Но Катя веднага се ориентирала в ситуацията. С цялата невинност на тригодишно дете, тя погледнала баща си и казала: „Тате, хайде да я убием“.

Моята първа среща със смъртта беше на погребението на баба ми. Бях малък и единственото нещо, което си спомням е воплите на жените и черните дрехи, с които бяха облечени хората. Цялата атмосфера беше тягостна и потискаща. Гледах всичко това и не можех да разбера защо трябва човек да си отива завинаги и да кара другите да страдат. Струваше ми се многонесправедливо.

Много години по-късно, баща ми почина в болницата. Беше болен от много болести и лекарите бяха безсилни. Обстановката пак беше потискаща. Благодарен съм, че поне можах да го изпратя в последния му час. Издъхна в моите ръце.

Днес, в информационния век в който живеем, хората си отиват от този свят без да им отдадем нужното внимание и достойнство. Повечето хора умират в неуютни болници, сред чужди хора, лекари и сестри, с тръби и катетри висящи от телата им, далеч от своите близки.

Яков умря в своето легло вкъщи, заобграден от тези които обича и тези, които го обичаха. Днес нуждата от специализирано лечение ни кара да отидем в болницата. И една неочаквана смърт ни откъсва от близките без да сме имали възможност да си вземем сбогом.

Може и да нямаме контрол над начина, по който идва смъртта, но можем да решим как да се отнасяме към нея. И от тази последна глава от Битие можем да научим повече за отношението, което Бог иска да имаме към смъртта, от всяка друга глава в Стария завет.

Първо, тук виждаме как се променя отношението на Яков към смъртта. В предходните глави Яков скърби за загубата на Рахил, а след това и за Йосиф, за когото предполага, че е умрял. Когато Вениамин трябваше да отиде в Египет, за да докаже почтеността на братята, Яков не разреши, защото се страхуваше да не изгуби и него.

Когато най-после Яков научи, че Йосиф е жив и той го видя, беше вече готов да умре. Но това щеше да стане чак след още 17 години в Египет.

Тогава Яков каза на синовете си:

Битие 49:29-32 Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон. 30 В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.

Тук за втори път Яков дава наставления да бъде погребан в пещерата в нивата на Махпелах в Ханаан, заедно с дядо си Авраам, баща си Исаак, техните жени и жена му Лия. След тези наставления той е готов да отиде при своя Господ:

Битие 49:33: „А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си. Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. “

Забележете, че само за Йосиф се казва, че е плакал и целувал лицето на баща си. И следдългата процедура по балсамиране и оплакване, характерна за египтяните, Йосиф искаразрешение от фараона да погребе баща си в Ханаан. Неговата молба е удовлетворена.

И Йосиф, придружен от голяма египетска делегация и своето семейство, пътуват до мястото за погребение. Самата погребална церемония е толкова внушителна, че прави силно впечатление на местните жители.

Битие 50:11: „А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим (Египетско ридание).

При Ададовия харман процесията спира и е организирана 7-дневна жалейка, проведена специално за да може египтяните да изкажат съболезнованията си за последен път. Оттам семейството на Яков отива до пещерата Махпелах, където в семеен кръг е погребан Яков.

След като са изпълнили волята на баща си, семейството се връща до Атадовия харман, откъдето заедно с египтяните отпътуват обратно за Египет.

Дотук говорихме за Йосиф и неговата скръб по баща му, но не казахме нищо за неговите братя. Какви чувства вълнуваха тях при неговата смърт?

Битие 50:15: „А когато видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили.“

Очевидно тяхната скръб остъпваше място на едно по-силно чувство – вина. В миналото те бяха разяждани от ревност и омраза към Йосиф и само присъствието на техния баща ги спираше да не посегнат на живота му. Но когато им се удаде сгоден случай, те се отърваха от него.

И сега, години по-късно, ги измъчваше вина. Още не бяха разбрали, че Йосиф им е простил,макар че бяха минали 17 години, в които той всекидневно им доказваше това. Те си казаха, че сега, когато Яков го няма, Йосиф ще си отмъсти, както те бяха чакали да са далеч от баща си, за да го елиминират. Затова те намислиха план.

Битие 50:16-18: „Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда: Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха... А Йосиф се разплака, когато му говориха. После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.“

Отговорът на Йосиф е пример за това как да отговаряме благочестиво на нечестивопреследване:

Битие 50:19-21: „А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде... Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви...“

Отмъщението принадлежи на Господа. Йосиф не можеше да си присвои прерогативите на Бога. Бог беше използвал злото, сторено от братята му, за добро. Как можеше Йосиф да се сърди!

Последните стихове на книгата ни пренасят след още 50 години. Йосиф е на сто и десет годинии е видял правнуците на Еврем. Синовете на Манасиевия син Махир са се родили на неговите колене. И малко преди смъртта си, подобно на баща си Яков, Йосиф казва на братята си: 

Битие 50:24: „Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“ 

И след това ги кара да се закълнат, че ще занесат костите му в Ханаан. И той, както Яков,вярваше, че в бъдеще Израел ще се върне в Обещаната земя. И двамата бяха балсамирани – тялото на Яков, за да бъде отнесено и погребано в Махпелах, а тялото на Йосиф – за да бъдатвърнати костите му в Ханаан след изхода от Египет.

И в книгата Изход 13 гл. виждаме как Мойсей изпълнява неговата воля. Смъртта на Яковпредизвика пътуване до Ханаан, за да могат израелтяните да погледнат още веднъж земята, в която щяха да се върнат при изхода. А смъртта на Йосиф непрекъснато им напомняше, че един ден този изход ще се състои. „Аз умирам; Бог ще ви посети и ще ви заведе ... в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“

Така стигаме до края на една епоха - епохата на патриарсите и края на една прекрасна книга. Тя започна със създаването на човека в съвършената градина и завършва с два ковчега – един в Ханаан и един в Египет. Какъв тъжен край! Ако Мойсей пишеше книга днес, най-вероятно нямаше да може да намери издател за нея. 

Но, всъщност, глава 50 не е краят на историята. Мойсей ще напише още 4 книги, а Бог ще вдъхнови написването на още 61 до завършването на Библията. И в последните глави на последната книга Откровение, ние отново се връщаме в рая.

Откровение 21:1-2: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, пременена за своя съпруг…”

Откровение 22:1-5 „река с вода на живот, бистра като кристал ... извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живота ...Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.“

Написвайки Битие, Мойсей искаше да каже и на нас, бъдещите поколения, че смъртта не е краят. Много години Яков гледаше на смъртта като на край. Смяташе, че смъртта ще го избави от всичките му неволи, затова я чакаше с такова нетърпение. Това мислят и тези, които избират самоубийството като край на своите страдания. Но трагедията е, че тази смърт е само началото на една необратима съдба.

Веднъж говорих с един човек и той заяви, че вярва в прераждането. Но аз му показах стиха в Евреи 9:27, където Библията казва: „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

В Египет Яков промени гледището си за смъртта. Той разбра, че даже и Бог да беше взел неговия любим син, един ден Яков щеше да го види отново. Защото има живот след смъртта!

Битие 49:33: А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.

В същото бяха убедени и Авраам и Исаак:

Битие 25:8 „И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.“

Битие 35:29: И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Твоето гледище за смъртта има голямо значение. Ако смъртта е краят, тогава няма смисъл да се стремиш към небето и да избягваш ада. Тогава самоубийството е изкушаваща опция. Ако няма живот след смъртта, тогава както казва светът, „яж, пий и се весели, защото утре ще умреш.“

Но ако гледаме на смъртта като начало, не край, тогава ние ще правим всичко възможно, за да изправим взаимоотношенията си с Бога чрез вяра в Сина Му. Тогава няма да се страхуваме от смъртта и няма да се притесняваме да говорим за нея. Дори можем да я приветстваме, защото тогава ще отидем в присъствието на Бога заедно с онези вярващи, с които сега сме разделени от смъртта.

Исус ни казва, че в дома на Отца Му Той е приготвил жилища за нас (Йоан 14:1-3). Те ще бъдат много по-прекрасни и просторни от най-добрите къщи и дворци на земята. Дори Версайският дворец е само тяхна бледа сянка!

Апостол Павел също ни насърчава с думите:

1 Солунци 4:16: „... сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; 17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.

Мойсей, Йоан и Павел говорят спокойно и с увереност за смъртта. Не е така с невярващите. Те всякак се стремят да избягват темата. Смъртта се нарича с ефемизми – ние не казваме, че хората умират, а че почиват или си отиват, или ни напускат. Дори лекарите не смеят да кажат на болния или близките му, че е болен от нелечима болест и умира. Хората намират утеха в скриването на истината от болния.

Трагедията с опита да се заобиколи темата за смъртта е, че умиращият прекарва последните дни и часове от живота си в заблуда. Вместо да си вземем сбогом и да кажем важните неща, ние използваме последните мигове, за да говорим за тривиални неща.

Вместо това, ако нашият близък е невярващ, можем да използваме последните му часове, за да му споделим благата вест и да го водим в молитва на покаяние. А ако е вярващ, можем даговорим с него с увереност за новия дом, в който ще се пресели. Мъката от раздялата винаги е голяма, но за вярващите тя е само временна. Eдин ден, ако упазим вярата, ще се видим отново. Ако сме убедени в това, тогава нашата вяра и радост в тъгата ще бъде искрена и видна за всички около нас.

Неотдавна видях следното фейсбук съобщение на вярващи от една от църквите ни в Америка:

“В 5:20 тази вечер нашия тати завърши състезанието си и си отиде у дома. Той беше удивителен човек и ние сме съкрушени, но щастливи, че неговата вяра сега стана виждане. Планираме възпоменателната служба да се проведе в понеделник вечерта, на 22 май. Допълнително ще съобщим точното време и място. Нямаме думи да изразим благодарността си за огромната любов и подкрепа, която получаваме от всички вас. Черпим сила от вашата подкрепа и ви благодарим от все сърце. Чет ви обичаше – обичаме ви и ние.

Джордж, Дани, Мери, Сюзън и Джейн”

Ние, вярващите в Исус, не бива да падаме в капана на отричането на смъртта и избягването на темата за нея. Яков и Йосиф гледаха на смъртта не като на край, но като начало. Те знаеха, чеедин ден ще се видят отново с тези, които обичат в присъствието на Господа.

Но не и братята на Йосиф. Те смятаха, че със смъртта на Яков Бог ще престане да се грижи за тях. Но научиха, че Божията любов не зависи от присъствието на дадени хора. Бог е суверен и може да се грижи за нас дори когато ни изглежда, че сме сами и нямаме ничия подкрепа.

Възможно е и ти да мислиш, че смъртта е краят. Да се опитваш да избягваш тази тема. Ако е така, тогава знай, че страхът от смъртта показва липса на вяра в библейското свидетелство за живота след смъртта. Можеш да криеш или потискаш този страх, но не можеш да го избягваш безкрайно.

Предлагам ти нещо друго: ти можеш да се учиш от хора като Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Те повярваха в Този, който един ден щеше да победи смъртта:

В Йоан 11:25,26 Исус каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

В нашия град има много магазини. От време на време те затварят и слагат надпис: „Затворено поради ремонт“. В продължение на месец-два обновяват интериора и след като отворят отново, не можем да ги познаем – изглеждат много различни! Нещо такова се случва и след смъртта на вярващ човек. Той излиза от тялото си, докато то се поправя и обновява. И при неговотовъзкресение вътрешният човек ще се нанесе в обновеното тяло.

В края на живота си известният евангелизатор Муди казва: „Някой ден ще прочетете във вестниците, че Дуайт Муди от Ийст Нортфийлд е мъртъв. Не вярвайте ни на една дума на това! В онзи момент ще бъда по-жив, отколкото съм сега. Ще съм се възнесъл високо, извън товастаро глинено обиталище в дом, който е безсмъртен – тяло, което смъртта не може да докосне. Тяло, подобно на Неговото славно тяло. Бях роден в плът през 1837 г. Родих се в Духа през 1856-та. Роденото от плътта може да умре. Роденото от Дух ще живее вечно.“

1 Коринтяни 15:55-58: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 56 Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

Нека се помолим. 

Тайната на благословения живот (Битие 48:1-49:28)

/проповед/

Прочит: Битие 48:8,9,20; 49:3-10;  22-24

Миналият път видяхме как Израил се засели в Египетската земя. Това беше в 46 гл. В следващата 47 глава виждаме как по време на глада семейството му живееше в благоденствие и се умножаваше. Когато стана на 147 години, Яков направи последни приготовления за смъртта си и закле Йосиф да го погребе в бащината му гробница в Ханаан. След обещанието на Йосиф, Израил му се поклoни и така изпълни пророческия сън на Йосиф.

Гл. 48 започва с известието, че Яков е болен. Йосиф отива при него с двамата си сина. В тази последна среща с Йосиф и неговите синове, а след това и с останалите синове на Яков, можем да научим важни принципи за живота на благословение, който Бог иска да имаме.

Нека да се помолим.

Четох за едно семейство, в което съпругата направила 5 неуспешни опита за убийство на съпруга си. Два пъти тя наела биячи да го бият по главата с бейзболна бухалка. Веднъж опънала въже на стълбите в къщата им, надявайки се той да се спъне и да умре от загуба на кръв. Два пъти наела убиец. Единият път той бил прострелян в главата, но като по чудо оцелял. Вторият път бил застрелян в гърдите, но се отървал само с незначителни наранявания. Щастлив семеен живот, нали?! Даже направили комедия за тях, която се казва: „Обичам те до смърт.“

Това е истински случай. Сигурно си казвате, как може такова нещо! Как са  допуснали да стигнат толкова ниско!

Бог иска най-доброто за нас. Но понякога питал ли си се, как така стигнах до положението, в което съм? Не винаги животът ни се развива както бихме искали. Развод, загуба на работа, прекъснати взаимоотношения, криза на средната възраст, непостигната цел, болест... ни карат да се питаме как допуснах всичко това? Понякога подобна равносметка може да доведе до депресия, друг път може да е стимул за ново начало.

Ако искаш да разбереш как си стигнал дотук и как можеш да отидеш там, където искаш да си,днешният пасаж може да ти помогне с ценни съвети. Не казвам, че ако ги следваш, ще станеш богат, здрав или известен. Библията не ни обещава това. Но ти можеш да се поставиш в позиция на благословение от Бога.

Въпреки ситуацията, в която си в момента, Бог иска ти да си благословен и да имашудовлетворяващ живот, за какъвто си създаден. От теб зависи дали ще застанеш под Божията десница, която се е вдигнала, за да те благослови!

1. Бог благославя тези, които са посветени и верни в това, което вършат

Битие 48 и 49 глава, откъси от които прочетохме в началото, са писани от Мойсей за израелтяните след 40 години скитане в пустинята. Те трябваше да насърчат хората преди да прекосят Йордан и да завладеят Обещаната земя.

Минали са 430 г. след идването на Яков в Египет. На израелтяните сигурно е правило впечатление, че някои от 12-те племена са по-многобройни от други; че някои племена обичат Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила, а други нехаят за духовните неща. Някои от тях щяха да получат големи територии земя в Ханаан, а други – нищо. И хората от последните сигурно са се почесвали по врата и са се питали „как стигнахме дотук?“

И когато са прочели глави 48 и 49, те са им обяснявали всичко и са давали напътствие на младите как да живеят така, че да бъдат благословени. В тези глави са изброени хора, чийтопример трябва да следваме, но и такива, чиито грешки да избягваме.

Нека да вземем например Рувим, първородният син на Яков, и Йосиф, единадесетият син. Обикновено първият син получаваше лидерската позиция то баща си и двоен дял от наследството. Но Рувим беше лишен от лидерство и наследство. Защо?

Той направи някои добри неща. Не позволи на братята си да убият Йосиф и предложи да го хвърлят в рова с намерението след това да го върне на баща му, но братята му го продадоха в робство. По-късно предложи Яков да убие двамата му сина, ако не върне Вениамин при второто пътуване до Египет. Рувим изглеждаше добър човек. Но Яков пророкува за него:

Битие 49:4: „Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, защото се качи на леглото на баща си, на постелята ми и я оскверни.“

Рувим e оприличен на малко поточе, което лесно пресъхва в жегата. Неговият проблем e непостоянството. На него не можеше да се разчита. Освен това беше узурпатор. Той се опита да си осигури ръководна роля в семейството, като спи с една от жените на баща си. Сам се дисквалифицира като лидер и Бог нямаше да го благослови с това, което искаше.

Йосиф беше негов антипод. Той беше верен на Бог, дълготърпелив в страдание, смирен пред властите и мъдър в лидерство. Затова Бог го благослови с първородството и двоен дял от наследството.

Битие 49:26: „Благословенията на баща ти превишаваха благословенията на праотците ми до високите върхове на вечните планини; те ще бъдат на Йосифовата глава, и на темето на превъзходния сред братята си.“

Йосиф беше верен, Рувим беше непостоянен. На кого приличаш повече ти? Спазваш ли обещанията си? Може ли да се разчита на теб? Имаш проблеми или ти си част от проблема?

Посвещението и вярността не ти гарантират бъдещето, за което се надяваш, но те поставят в позиция да получиш благословението, което Бог иска за теб.

Английският комик Еди Изард искал да събере пари за благотворителната организация Спорт Рилийф, бореща се с глада в света. За целта решил да участва в маратон. Но тъй като това не би било нищо необичайно, решил да направи нещо по-голямо. В рамките на 51 дни пробягал 34 маратона. Бил следен в туитър от повече от 750,000 човека и набрал повече от 200,000 лири!

Еди изобщо не е спортна натура. Даже е леко закръглен. Никога преди това не е участвал в маратон. След всяко бягане туширал болката от пришките и падналите нокти на краката с ледена вана. Неговото невероятно посвещение му помогнало да вдъхнови стотици хиляди хора по света!

Бог може да благослови и теб да постигнеш цел, която е съзвучна с Неговата воля за тебе. Но Той благославя тези, които са посветени и постоянни в това, което правят.

2. Второ, Бог благославя според Своята суверенна воля.

Яков благослови Йосиф с двоен дял, като на мястото на Рувим и Симеон постави Йосифовите синове Ефрем и Манасия. Той ги осинови и им даде права на наследници. Йосиф доведе синовете си при Яков и както повеляваше традицията, постави по-големия Манасия пред дясната ръка на Яков, а по-малкия – Ефрем, пред лявата му ръка. Разбира се, по-големият трябваше да получи по-голямото благословение. Но Яков кръстоса ръцете си и постави дясната си ръка върху главата на по-малкия брат.

Битие 48:17-19 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава; и рече Йосиф на баща си: „Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава.“

Когато Мойсей пише това, племето на Манасия е с 20000 души по-голямо от това на Ефрем. Но след няколко века племето на Ефрем щеше да стане най-голямото сред 10-те племена на северното царство, така че Ефрем стана синоним на Израел.

Защо стана така? В текста няма и намек, че в характера на Манасия е имало някакъв недостатък или че Ефрем е бил по-богобоязлив. За нас е мистерия на Божията суверенна воля защо Той благоволява повече в живота на един, отколкото на друг. Ние просто трябва да я приемем, без да се опитваме да си я обясним. Това ще ни предпазва от разочарование и завист към другите.

Завистниците умират, но завистта – никога, казва Молиер. А една българска поговорка казва: „Завистта е болест.“ Ако се молим да приемаме Божията воля дори когато не разбираме Неговите пътища, Бог ще ни излекува от тази болест.

Когато говорим за благословение, има още нещо, което знаем за Бог. И то е, че Бог обича да се прославя чрез по-малките и незначителни хора:

1 Коринтяни 1:27: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните...“

Бог избра Ефрем пред Манасия, Йосиф пред Рувим, Яков пред Исав, Исаак пред Исмаил, Лия пред Ревека...

Видяхме, че Бог благославя хора, които са постоянни и верни на Него. Второ, видяхме, че Бог благославя според суверенната си воля.

3. Трето, Бог благославя тези, които служат с ревност на Господа.

Както казахме, Рувим изгуби първородството си, защото беше непостоянен – „изврял си като вода“. И Яков продължава пророчеството си в 49 гл., като казва че следващите двама синове - Симеон и Леви, също ще загубят наследството си в Обещаната земя. Защо? Защото те избиха мъжете в Сихем, за да отмъстят за сестра си Дина.

Битие 49:5,7 „Симеон и Леви са братя; сечива насилствени са мечовете им... Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.“

Така и се случи. Племето на Симеон постепенно бе погълнато от племето на Юда и след няколко поколения вече не съществуваше. Племето на Леви също беше разпръснато, но получи 48 града и околната земя за паша. Как стана това? Те служеха пламенно на Господа!

Когато Мойсей се върна с плочите с Божиите заповеди от планината и завари израелтяните да танцуват около златното теле, призова:

Изход 32:26-28: „Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити. И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всеки меча на бедрото си, минете навсякъде от врата на врата през стана и убийте всеки брата си и всеки другаря си, и всеки ближния си. И левитите сториха според Мойсеевите думи; и в този ден паднаха от людете около три хиляди мъже.“

Ревността на левитите по-късно е демонстрирана и от внука на Мойсеевия брат Аарон –Финехас. Израелтяните бяха изпаднали в идолопоклонство, след като бяха изкушени отмадиамските жени. Бог наказа с мор народа. И докато всички плачеха пред шатъра за срещане, един мъж демонстративно доведе мадиамка и влезе с нея в своята шатра. Тогава Финехас влезе и уби с копие и двамата. Така морът престана, след като беше покосил 24000 души. И Господ каза:

Числа 25:11-13: „Финехас ... отвърна гнева Ми от израиляните, като показа ревност сред тях, подобна на Моята; така Аз не изтребих израиляните в ревността Си. Затова кажи му: Аз му давам Моя завет на мир; ще бъде на него и на потомството му след него завет за вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израиляните.“

Левитите наследиха ревността на бащите си. Те усърдно защитаваха Божията чест. В резултатбяха благословени - някои бяха избрани от Бог да станат свещеници, а останалите - да служат в храма.

Днес живеем в култура, в която всеки ден виждаме хора да казват или да вършат богухулни неща. Реагираме ли с ревност за Неговата чест, когато чуваме напразно споменаване на Божието име? Или когато се подиграват с Бога? Или говорят хули по Негов адрес? Можем като левитите да показваме ревност за Бога и тогава ще видим Неговите благословения в живота си.

4. И последно, Бог благославя тези, които водят живот на покаяние и трансформация.

Освен Йосиф, другият най-благословен син в благословията на Яков беше Юда. Той получи в наследство не само южното царство, но и му беше обещано един ден всички народи да му се покорят.

Битие 49:10: „Не ще се отнеме скиптърът от Юда и законодателят от чреслата му, докато не дойде Примирителят, и на Него ще се покоряват народите.“

Как стана това? От Юда се роди цар Давид и Бог каза, че царството на Давид ще трае вечно. Давид престана да царува през 971 г.пр.Хр. Но това пророчество се сбъдна през 1 в.сл.Хр., когато един друг негов наследник, Исус Христос, установи своето вечно царство. Яков пророкува идването на Месия 19 века преди да се случи!

Но не е ли удивителен изборът на Бога чрез Яков? На млади години Юда беше единнехранимайко. Той предложи да продадат Йосиф. После се ожени за ханаанка. Искаше да убие снаха си, след като беше преспал с нея.

Но тук вече Юда беше нов човек. Бог го беше променил чрез обстоятелствата, през които беше преминал. И когато намериха златната чаша у Вениамин, Юда каза: Битие 44:16 „Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти: ето, роби сме на господаря си...“

И когато Йосиф каза, че ще направи роб само Вениамин, той предложи сам да заеме неговото място. Юда показа, че се е покаял и е трансформиран от Божия Дух. И Бог го благослови и чрез него благослови целия свят с прощение на греховете и мир с Бога чрез Исус Христос.

Eдин евангелизатор бил на посещение при пациент в болницата, на когото били отстранили оперативно ларинкса, тъй като имал рак. Пациентът не изглеждал добре. Евангелизаторът му споделил благата вест – казал му, че той е грешник и заслужава да отиде в ада. Че трябва да повярва, че Исус е живял съвършен живот, умрял е за него на кръста и е възкръснал от мъртвите след три дни. И ако иска да е простен и спасен, трябва да покани Исус в живота си.

Пациентът не можел да говори, затова евангелизаторът казал: „Спасението е безплатен дар от Бога.“ След това извадил химикал от джоба си и казал: „Ако искам да ти подаря този химикал, какво трябва да направиш, за да стане той твой?“ Пациентът не можел да говори, затова сграбчил химикала.

Искаш ли да имаш благословен живот? Тогава хвани здраво Исус. Имай посвещението и вярността на Йосиф. Приемай суверенната Божия воля, дори когато не я разбираш. Показвай ревност за Исус като Финехас. Живей живот на покаяние и Божият Дух ще те трансформира като Юда.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

14.05.2017