Истинският Приятел (1 Царе 18:1-9)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху 1 Царе „В търсене на Цар“. Разглеждаме живота на Давид. Миналия път с помощта на Жоро разгледахме една от най-интересните истории в Библията, победата на Давид над Голиат, записана в 1 Царе 17.

Днес ще разгледаме първите 9 стиха на 18 глава, за да видим как различни групи реагират на победата на Давид, а след това ще поговорим малко и за това какво характеризира истинското приятелство.

Прочит 1 Царе 18:1-9.

1.     Поклонение на герои.

Давид спасява Израел. Той побеждава героя на филистимците, Голиат и така се превръща в герой за Израел. Първата реакция е тази на тълпата, която пее: „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“

Това силно разстройва Саул, зъл дух го напада и на следващия ден той прави първия си опит да убие Давид.

Това е нормална реакция за една тълпа. Те сякаш казват, „Сауле, харесваме те, но вече си имаме нов герой.“ Всъщност, на мястото на стария идол, Саул, те издигат нов.

Това поставя началото на вражда между Саул и Давид, но също така подготвя капан за Давид. Защото поклонението на герои е винаги деструктивно.

Всъщност, тълпата не разбира какво се е случило с тази битка. Защо Бог допуска едно малко момче без оръжие и без военен опит или тактика да победи цяла армия?

Всъщност, не Давид, а Бог победи тази армия! Те трябваше да пеят не „Давид порази десетките си хиляди“, а „Спасението е от Господа“! Това беше правилният прочит на победата над Голиат и филистимците.

Когато едно момче побеждава великан и това води до победа над цяла армия, тук явно не става въпрос за човешки умения или военна тактика, а за това, че самият Господ е спечелил тази битка.

За хората е характерно да героизират личности. Но винаги, когато се покланяме на герои, това има разрушителен ефект. То води до разделение, завист и разочарование.

Поклонението на герои е голям проблем и за хората, които встъпват в брак. Те казват: „Най-накрая намерих някой, който ще ме спаси. Ура, той/тя ще ми оправи живота и ще ме направи щастлив.“

Това поклонение може да е и към децата. Те се превръщат в твоите герои. Някои прекалено амбициозни родители направо стресират децата си, защото ги карат да ходят на частни уроци, да учат, да спортуват, за да са „успешни“ в живота си.

Други родители пък превръщат детето си в единствения смисъл на живота си и се грижат то да има всичко, дори да не му се налага да работи. Така възпитават едно малко диктаторче, което после се превръща в голям диктатор. Това също има отрицателни последици за детето и за тях.

Героизирането на някой в твоя живот винаги води до разочарование.

Защо копнеем за известни личности и герои? Първо, защото те задоволяват нуждата ни от нещо по-голямо от незначителните ни животи… Но парадоксът е, че ние им се покланяме, защото животът ни е незначителен, но когато го правим, това ни кара да се чувстваме още по-ужасно.

Ние сме създадени, за да се покланяме на Бога. Но тъй като Бог отдавна не присъства в живота ни като секуларно общество, си измисляме герои, създаваме си звезди, правим си идоли, които ни карат да се чувстваме значими.

Гледах интервю на дъщерята на оперния певец Гюзелев, която разказа как в Париж случайно срещнала един от своите идоли, режисьора и сценарист Паоло Сорентино, и решила да отиде при него и просто да му каже, че много харесва филмите му. И когато го заговорила, той с неприязън казал, „А, не, моля ви се, моля ви се!“

Поклонението на герои води винаги до разочарование.

Същото е и в политиката. Едни от най-големите трагедии на 20 век, а и в 21-ви, са резултат от това, че народите решават, че искат да имат „спасител“. Вожд на народите, фюрер, дуче. Така се раждат диктаторите.

Винаги, когато се оженим за такъв „спасител“, или си „родим“ спасител, или изберем на избори „спасител“, това ще ни довърши.

Това е първата реакция на победата над Голиат. Но в текста виждаме и втората реакция. Тя е…

2.     Неприязън към героите.

Това е подходът на Саул. Неприязън, дори омраза към героите. Докато масите, простолюдието са склонни да героизират, да се покланят на личности, елитите преди и днес мразят героите.

Саул намрази Давид, защото той го караше да изглежда по-слаб лидер. В следващите няколко глави Саул прави всичко, за да може Давид да се изложи и провали. Обаче Давид продължаваше да се доказва като успешен служител и воин.

Причината, поради която елитите и властимащите не желаят хората да имат герои, е защото тези герои са високоморални личности, или в най-лошия случай по-морални от тях. Елитите са губещите в сравнение с героите.

И днес виждаме как мафията използва медиите си, за да омаскари всеки що годе свестен политик и да му попречи да спечели политическо мнозинство в парламента.

Днес повечето хора са съгласни, че за да функционира добре едно общество, то трябва да вярва в добродетели като честност, състрадание, саможертва, смелост, солидарност, приемане на различията и т.н.

В древността хората са се учели на добродетели от своите герои. От легенди и митове за героите, подобно на легендата за Крали Марко. Хората са слушали разкази за своите герои около огнището и са си казвали, „И аз искам да съм като тях.“

Но проблемът е, че героите ни карат да се чувстваме неловко. Затова управляващите като Саул мразят героите и разпространяват опорката, че „всички са маскари.“

Ако вярваме, че всички са маскари, че всички са лицемери, тогава няма нужда да подражаваме на нечий пример. Можем да правим каквото си искаме. И така се разпада обществото ни.

Саул се оскърби от думите „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ И намрази героя Давид. И какво стана с него? Той стана ли благороден? Не!

Следователно, прекаленото героизиране, поклонението на герои ни довършва, а омразата към героите подкопава обществото.

Ние имаме нужда от Спасител, но когато се обърнем към някой „спасител“, той ни разочарова.

В приказката „Пепеляшка“ на Шарл Перо, тя копнее за спасител и накрая красивият принц идва и става неин спасител. Но според феминистите, това я правило подвластна на него.

От друга страна, мъжете също имат проблем, като търсят спасение в жена. Помните ли друга приказка,  „Жабокът – принц“ от братя Грим. По думите на п-р Тим Келър, ние се чувстваме грозни, необичани и искаме това красимо момиче да се появи отнякъде, да ни целуне и да ни превърне в красив принц.

Всички ние се нуждаем от спасител. Но когато се обърнем към човек, за да ни спаси, той ни разрушава. А ако решим, че мразим всички герои и спасители, се разпадаме.

Какъв е отговорът тогава? Йонатан има напълно различен отговор от тълпата и от Саул.

3.     Да видиш истинския Герой.

Нека прочетем отново

1 Царе 18:1-4 „И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“

Йонатан също е привлечен от героизма, вярата и свидетелството на Давид. И Йонатан се привърза към Давид и го обикна. Но Йонатан не му се поклони, нито го намрази, защото позволи на героя да го смири. Нито тълпата направи това, нито Саул посмя да направи.

Всъщност, героите трябва да ни смиряват, затова много хора мразят героите. Но как се смири Йонатан? Той му даде мантията си и меча си. Но това беше царска мантия, той беше бъдещият цар!

С други думи, Йонатан му каза: „Ти заслужаваш да бъдеш цар! Ти си по-добър от мен.“

1 Царе 23:17 „ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе.“

Ние скоро ще имаме поредните избори за парламент, а след това и за президент. Представете си на балотажа за президентските избори, единият кандидат има 75% одобрение, а другият само 25% одобрение. И първият дава пресконференция, на която казва: „Мислех за изборите и смятам, че моят опонент е по-добър кандидат за президент от мен. Той има повече качества, по-мъдър и почтен от мен е, ще бъде много по-добър президент от мен. Правя си самоотвод, изберете него.“

Звучи нереално. Но точно това направи Йонатан. Йонатан беше наследникът на трона и имаше всички качества. Но той се смири пред този герой. Защо? Защото гледаше към Бога.

Когато Саул иска да убие Давид, Йонатан му казва:

1 Царе 19:5 „Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже … делата му са били много полезни за тебе; защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил.“

Йонатан беше разбрал какво се случи при победата над Голиат. Той не беше заслепен от героя Давид. Той разбра, че спасението е от Господа, не от Давид. Затова Давид не го смачка, а го смири.

Той не стана зависим от Давид, но само бе привлечен от него. Не е грях да си привлечен от примера на някой герой – например от примера на дякона Левски. Но е грях да го издигаш в култ.

Всъщност, Йонатан прозря, че Давид е преобраз на един по-добър Давид, по-голям Герой. Този помазан да бъде цар е чудесен преобраз на истински помазания Цар. Когато Йонатан видя Давид да поваля Голиат, той разбра, че неговият проблем не са великаните.

Ние сме привлечени от момчето, убило великана, от Св. Георги, който е убил ламята. Но нашият проблем не са великаните и драконите, а грехът и смъртта. Ние се нуждаем от един Герой, който рискува живота си и побеждава греха и смъртта. 

С други думи, отговорът не е нито поклонение на герои, нито омраза към героите. Отговорът е да видиш истинския Герой.

Няма лошо в това да имаш герои. Но ако не повярваш в благовестието, ти или ще превърнеш твоите герои в обект на поклонение, или ще ги намразиш.

А благата вест наистина говори за един Герой, Исус Христос.

Евреи 12:1-2 „нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.“ „Начинател“ (archēgos) тук означава „водач, основател, пионер“, с други думи, „герой“.

Давид победи Голиат не заради своята сила, а защото Бог го избра да представлява целия Израел. Неговата победа бе победа за Израел. Той бе водачът, начинателят на победата. По същия начин Исус е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

Йонатан успя да види отвъд Давид, видя Исус. Ако нашият поглед също е отправен към Исус, не е нужно нито да мразим героите, нито да се пристрастяваме към тях.

Това е, от което се нуждаем в нашите бракове, в нашите семейства, приятелства, политическа принадлежност… изобщо в живота ни.

Нека видим малко по-подробно какво означава това на практика в живота ни.

4.     Истинският приятел.

Приятелството на Давид и Йонатан е пример за нашите приятелства. Същевременно, Давид е и преобраз на Христос. Затова, можем да се учим от него на това как да бъдем ученици на Христос.

Но в приятелството на Давид и Йонатан виждаме две важни неща. Първо, истинският приятел е открит с теб.

Изразът „Йонатан се привърза към Давид“ (ст. 1) означава че душата на Йонатан се свърза с душата на Давид. Те споделяха най-дълбоките си мисли, страхове и надежди. Бяха напълно открити един с друг.

Като четат това, някои съвременни автори мислят, че тук е описана хомосексуална връзка. Може би, защото мъжете обикновено трудно разкриват чувствата си.

Но тези хора казват това, защото не разбират благата вест. Това бяха двама войни, но нещо бе променило тези войни и им позволи да са открити и уязвими един с друг.

Те принадлежаха на две различни класи. Единият бе пастир, другият бе царски син. Те трябваше да бъдат политически врагове. Те нямаха нищо общо… с изключение на едно нещо. За тях Бог бе по-важен от тях самите. Тяхното най-голямо желание бе да вършат Божията воля.

Бог бе помазал Давид, а не Йонатан за цар. И Йонатан си каза, щом Бог ми отнема царската корона, нека бъде така. Бог е моята награда! Както каза Йов, „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ (Йов 1:21)

Тъй като Давид и Йонатан обичаха Бог повече отколкото обичаха един друг, тяхната обич издържа изпита на времето.

Ако обичаш Бога повече, отколкото обичаш приятеля си, тогава ще имаш невероятно приятелство. Защото тогава ще правиш и казваш това, което е необходимо, без да се страхуваш да се откриеш, защото Бог е твоето спасение. Няма да се страхуваш да конфронтираш другия, защото Бог е твоята праведност.

Когато умирал от едра шарка, американският богослов и философ Джонатан Едуардс казал на дъщеря му да напише писмо на жена му, която нямала да успее да дойде да го види. „Предай най-дълбоката ми любов на скъпата ми съпруга и ѝ кажи, че необикновеният съюз, който просъществува толкова дълго между нас, бе духовен съюз, затова ще продължи вечно.“

Ако Бог е по-важен за теб от човека до тебе, тогава можеш да имаш истински приятелства. Ако Бог не е твоят спасител, ако не е твоят герой, тогава ще изпадаш в поклонение на измислени герои или в омраза към герои. Ще опитваш сам да се спасиш.

И второ, ако си открит с приятеля си, ти ще си и отчетен пред него, защото Бог е по-важен за теб, отколкото твоя приятел. В 20 гл. виждаме, че Йонатан направи това, когато обеща на Давид, че ще му съобщава какви са намеренията на баща му към него.

Ако искаш да имаш такива приятелства с християни, тогава трябва да имаш тези две неща – откритост и отчетност. Под отчетност имам предвид да споделяш със зрял брат или сестра в Господа за твои проблеми. Ако си отчетен пред някого, това може да промени живота ти!

Например, аз съм отчетен пред националния координатор на църква „Нов живот“ и пред мъжете, с които имам ученичество. Отчетността включва неща като колко време прекарвам всеки ден в четене на Словото и молитва, с какви грехове се боря и т.н.

Отчетност означава да изповядваш греховете си, например ако се бориш с гняв, непростителност, порнография, някой лош навик и т.н.

Разбира се, ти можеш да имаш приятели нехристияни. Но не можеш да имаш духовно единство с тях. Ако Христос е твоят център, нехристиянинът няма да те разбере. Ако Исус е твоят Спасител, можеш да имаш истински приятелства! Давид и Йонатан имаха такова истинско приятелство.

Заключение

В заключение, отговорът на Библията не е нито покланянето на герои, нито неприязанта към герои, а да видиш Героя отвъд героите. Йонатан прозря Героя отвъд героя. И това го направи герой. От друга страна, Саул искаше Йонатан да стане цар и това отне царството от него.

Това е благата вест. Саул бе религиозен, но когато се изправи срещу помазания за цар, се почувства засрашен. Може да си религиозен, морален и добър, но това не е достатъчно.

Единственият начин да си свободен е да позволиш на Христос да стане твой цар. Който иска да се издигне, ще се сниши. Ако искаш да управляваш, трябва да се покориш. Ако искаш да си щастлив, търси щастието на другите и Божията слава. Защото макар и да беше Бог, Исус Христос се смири, затова Бог го превъзвиши и Му даде име, което е над всяко друго име. Йонатан разбра това.

Ако Йонатан видя Исус в Давид, колко повече ние трябва да сме готови да сложим Исус на първо място. Защото когато Исус отиде да се бие с дракона, Той не се върна с главата му, както Давид се върна. Исус отиде и загуби главата си. Той загуби, но в крайна сметка победи. Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел.

Амин.

______________________

15.02.2026

БПЦ "Нов живот" Варна 

Християнството е интелигентен мир

От Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“:

Лев Толстой пише малка книжка, наречена „Изповеди“, в която разказва как на около 50 години преживява екзистенциална криза. Той не бил кой знае колко вярващ човек, бил част от руската интелигенция. Вече бил доста известен писател. И той попитал приятелите си, какво става, когато умрем? И повечето от тях казали, „Ами, когато умрем, ние вече не съществуваме.“ Той бил част от група хора, които смятали, че няма Бог и че когато умреш, спираш да съществуваш. В един момент слънцето ще спре да грее и всичко ще изчезне.

Тогава Толстой казал, „Чакайте малко, ако е така, тогава защо да продължаваме да живеем? Защо да продължавам да пиша книги? Всичко е безсмислено! В края на краищата, няма значение какво правя. Накрая никой няма да е тук, за да знае какво е било. Няма значение дали съм жесток или добър. Накрая нищо няма значение, всичко ще е безсмислено. Защо да продължавам? И знаете ли какво казали приятелите му?

„Човече, иди на плажа, иди да пазаруваш, ти си руски човек на изкуството, все мислиш за смъртта, руските хора на изкуството са такива. Ти мислиш прекалено много. Просто се радвай на живота.“ Ето какво отговорил той, обяснявайки защо се е върнал към християнството „Що за гледище за света е това, с което е възможно да се живее само ако не мислиш за това, в което вярваш? Какво е това гледище, с което е възможно да се живее само ако не мисля прекалено много за резултата от това, което вярвам за света?“

С други думи, мирът и радостта на света идват от това да не мислиш прекалено много за това какво всъщност вярваме за света. Но виждате ли обратното на това гледище? Виждате ли какво казва Исус? Той казва, „Радостта идва от това да ме видите. Ако ти си християнин и нямаш много радост, знаеш ли защо е така? Защото не мислиш! Не размишляваш върху последствията от твоите убеждения.

Християните вярват, че Бог е направил света с радост. В Притчи 8 се казва, че когато Бог е създал света, Той се е удоволствал в нас. Той е направил с радост света, направил го е да бъде свят, пълен с радост. Но ние сме се отдалечили от Него. И въпреки това, Той не ни е изоставил просто да изгнием и да изчезнем. На безкрайна цена за Него, Той дойде в този свят. Исус Христос умря за нас и ние повярвахме в Него.

Помислете за стойността, която Той вижда в нас, за да направи това. И Той ще направи света съвършен накрая, и този свят ще бъде на наше разположение. Помислете за това, което Библията всъщност казва, за това, което вярвате. И колкото повече мислите, толкова по-вероятно е да кажете, „Защо тогава се тревожа толкова? Защо се вторачвам в дреболии?... 

Мирът на света е глупав мир. Получаваш мир и радост, стига да не мислиш твърде много за това, което всъщност вярваш. Но християнският мир и радост са интелигентни. Те идват, когато мислиш все повече и повече за това кой си ти, кой си в Христос, какво прави Бог и какво Бог ще направи. Разбирате ли това?

Глупавият мир казва, „Дайте ми ракийка, дайте ми туршийка!“* A интелигентният мир казва: „Вярваш ли, че Исус Христос дойде на земята, премина през небесата и сега седи отдясно на Отца, ходатайства за теб и ще се върне за теб, и ще направи света съвършено място? Вярваш ли в това?

Как това няма да те накара да се чувстваш добре? И ако нямаш този мир и тази радост, ти не мислиш. Интересното е, че християнството е интелигентен мир. Радостта и мирът са за тези, които се замислят над нещата.

Христос казва, помислете какво означава, че Аз възкръснах от мъртвите и това ще ви даде радост, която нищо не може да отнеме. – Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“.

______________

* (перифраза на „ho-ho-ho, to the bottle I go”, бел. прев.).

Уотъргейт потвърждава Възкресението

„Знам, че Възкресението е факт, и Уотъргейт ми го потвърди. Как? Защото 12 мъже свидетелстваха, че са видели Исус възкръснал от мъртвите, след което прогласяваха тази истина 40 години, без нито веднъж да се отрекат от нея. Всеки от тях беше бит, измъчван, убиван с камъни и хвърлян в затвора. Те нямаше да понесат това, ако то не беше истина. В аферата Уотъргейт бяха замесени 12 от най-могъщите мъже на света и те не можаха да поддържат една лъжа и три седмици. Вие ми казвате, че 12-те апостоли са поддържали една лъжа 40 години?“ – Чък Колсън 

Второто пришествие (Откровение 19)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху Откровение на Йоан, наречена „Той Царува“. В началото видяхме, че Исус управлява над цялата вселена. Той е Алфа и Омега. После надникнахме заедно с Йоан в небесните селения, за да видим Бог като свят, мощен и справедлив Творец и Исус Христос като Лъвът-Агнец, който е Изкупител за човечеството.

От 6-16 глава разгледахме ужасните бедствия и космическите катаклизми, които ще настъпят с отварянето на седемте печати, затръбяването на седемте тръби и изливането на седемте чаши. В този период на Голяма скръб Бог ще накаже невярващия свят, но и ще изпита своята Църква. Говорихме за невидимата война, която се води на небето за душите на хората. Бяхме предупредени за Антихрист – фалшивият Месия, който ще заблуди целия свят и след това ще обяви война на Израел и християните. Миналият път с помощта на п-р Джош видяхме как ще бъде срината блудницата Вавилон, която е символ на човечеството без Бога.

Днес ще разгледаме Откровение 19 гл. и ще говорим за най-епичното събитие на земята, Второто пришествие на Исус Христос.

Eдно момиченце слушало, докато приятелите на майка ѝ си говорили за приближаващото завръщане на Господа. След няколко часа установили, че я няма. Намерили я да гледа през прозореца на тавана на къщата. Като я попитали какво прави, тя казала: „Мамо, чух те да казваш, че Исус може да дойде днес и исках да бъда първата, която ще го види. Виж, изкъпах се и си облякох нова рокля.“

Както знаете, Исус е израснал в малко градче в северна Галилея, наречено Назарет. Аз не съм ходил в Израел, но от хора които са били там знам, че от Назарет се открива една величествена гледка. Пред Назарет е разположена долината на Армагедон, която заема площ от почти 1000 кв. км. 

Представете си сега Исус като малко момче, как си играе пред къщата всеки ден и пред погледа му се простира тази долина, на която един ден ще се състои битка, която ще бъде прекратена само с Неговото завръщане на земята.

Ще разгледаме видение, което Йоан получава за завръщането на Исус Христос. Защото Исус идва, за да прекрати битка, но и за да основе Царство.

Ние знаем, че в периода на Голямата скръб ще се пролее много кръв и това няма да е приятна гледка. Но картината става много по-приятна за гледане, когато Исус дойде отново. Той ще сложи край на всичко, което става на земята. Ще каже на политиците, отместете се, момчета, нека ви покажа как се прави.

И Исус ще завладее земята, която самият Той е създал.

Един човек посетил дом за деца със затруднено развитие и докато вървял по коридора забелязал отпечатъци от детски ръце на прозорците. Попитал директорката какво означават тези отпечатъци. И тя казала: „Ами, децата тук обичат Исус и с такова нетърпение Го очакват да дойде отново, че се облягат на прозорците, докато гледат към небето.“

Исус Христос идва отново. И това е най-прекрасната новина. Знаете ли, че във вестникарската индустрия използват шрифт, който се нарича шрифт на второто пришествие? Той се състои от големи главни букви, с които съобщават за съдбоносни събития. Например, кой е победил в изборите, съобщават за започнала война или сключен мир, кой е новият световен шампион по футбол и т.н.

Не знам как вестниците ще отразят Второто пришествие, но ми се струва, че на него най-много приляга този шрифт. Ще прочетем Откровение 19:11-21, за да разгледаме 3 аспекта на Второто пришествие - минал, настоящ и бъдещ. То бе пророкувано в миналото, ще разтърси настоящето и ще установи мир в бъдещето.

Откровение 19:11-21 “След това видях небето отворено и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва с правда. 12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му имаше много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; 13 и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово. 14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне. 15 От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог. 16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите. 17 После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря, 18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи. 19 И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство. 20 И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. 21 А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им.

Какво научаваме в този пасаж?

Първо, второто идване на Исус бе пророкувано в миналото. Нека да прочетем края на ст. 10 в 19 глава: „защото духът (или същността) на пророчеството е да свидетелстваме за Исус.“

И веднага след това идва видението на Йоан за второто пришествие на Христос.

С други думи, Исус Христос е звездата на сцената на библейското пророчество. Пророците фокусират вниманието си не само върху Неговото изкупление, но и върху Неговото управление.

Знаете ли, че след темата за вярата, най-обсъжданата тема в Библията е тази за Второто пришествие? To се споменава 1845 пъти в Библията – в 17 книги в Стария и в 23 книги в Новия завет. Един от всеки 30 стиха в Библията говори за второто идване на Христос – много повече, отколкото за първото му идване.

Исус говори 21 пъти за своето завръщане. Повече от 50 пъти Библията ни предупреждава да сме готови за Неговото завръщане.

Защо? Защото идването на Христос е кулминацията на цялата история на изкупление. Цели 3500 години вече евреите oчакват техния Месия да дойде. Той дойде и те не го разпознаха, и Той идва отново. Всички пророци говореха за Него. Всички апостоли Го очакваха.

И тук, в Откровение 19 четем за самото събитие. Това е времето, когато главата на змията най-накрая ще бъде смазана. Тогава скиптъра на управление отново ще бъде вдигнат в Юда – както пророкува Яков, когато извика синовете си да им каже какво ще с случи в идещите дни (Битие 49).

Това е времето, когато Божието обещание към цар Давид, че някой от неговите наследници ще управлява вечно, ще се сбъдне (2 Царе 7).

Това е времето, за което говори пророк Исая, когато каза: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му.“ (Исая 9:6)

Това е и времето, за което Навуходоносор видя във видение – този образ, който представляваше най-големите световни империи, но после видя камък, който пада от небето и удря в основата тази статуя и я разрушава, образувайки планина, която покрива цялата земя.

И Даниил разтълкува съня, като каза: „Небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши... но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъдва довека.“ (Даниил 2:44)

Всички пророци видяха Този, който идва. Той ще дойде от небето на земята, ще детронира Антихрист и ще установи Своето царство. Те всички знаеха, че историята ще стигне до тази кулминация. Исус учеше учениците си да се молят за това. „Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето име. Да дойде твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“

В гл. 19 и следващите глави тази молитва най-накрая е отговорена.

Исус говори за това, когато се моли за учениците си на Елеонския хълм. Той каза: „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава... ще видят Човешкия Син да иде на небесните облаци със сила и голяма слава.“ (Матей 24:29-30)

Между другото, някои от най-прекрасните химни, които църквата пее вече няколко стотин години говорят за второто идване. Чарлз Уесли е написал 7000 песни. От тях в около 5000 се пее за второто идване.

Както се пее в един химн, „През мрачните последни дни надежда славна ни крепи, че скоро - думи истинни - Той ще бъде Цар и Господар над вси! / Ще дойде скоро Спасът ни, Ще Го посрещнем ний със песни, дал денем, нощем или във зори - ще дойде Той на облаци.

Така че, първият аспект на Второто идване е, че то бе пророкувано в миналото. Второ, Неговото идване ще разтърси настоящето.

Когато Той се завърне, Той ще прекрати битка, която ще се води в момента. Докато четем описанието Му в тази глава виждаме, че Той е много различен от този Исус, когото виждаме в четирите евангелия. Там Исус е изпълнен със състрадание. Тук? Нека прочетем ст. 12: „Очите Му бяха огнен пламък“. Той идва като Съдия, от чийто поглед никой не може да убегне.

В евангелията Исус носи корона от тръни. А тук четем: „на главата Му бяха много корони“. Тези корони символизират Неговото управление, власт и суверинитет.

В евангелията Исус казва на Пилат, „Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.“ (Йоан 18:36) Но тук виждаме Исус да идва в нашия свят с небесната армия.

В евангелията си Го представяме целият окървавен, а тук в Откровение 19 се казва, че Той „беше облечен в дреха, обагрена с кръв“ (ст.13). Toва е предупреждение, че кръвта на невярващите ще бъде проляна в праведно въздаяние.

Това е един много различен Исус. Това вече не е Агнецът, това е Лъвът от племето на Юда.

2 Солунци 1:7-8 „когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.“

И как ще даде възмездие на онези, които не познават Бога? Чрез битка. И в Откровение 19 виждаме описан краят на една битка – битката на всички битки, битката при Армагедон. За нея се споменава бегло в Откровение 14 и 16 глави. В 16 глава от устата на лъжепророка излизат три нечисти духа, за да убедят лидерите на нациите да се съберат и да воюват в тази долина в Близкия изток и да се отправят към Ерусалим.

Исус казва в Откровение 16:16, „И събраха ги на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон (долината около Мегидо).“

Наполеон, който се е бил там, казва: „Бойното поле на Армагедон е най-естественото бойно поле, което съм виждал в живота си.“

В същата тази долина Девора и Варак се биха със Сисера – битка описана в Съдии 4. В тази долина Гидеон се би с мидиамците. В тази долина асирийският цар Сенахерим събра армията си, за да се бие срещу Езекия. В тази долина фараон Неко уби цар Йосия.

През историята на тази долина се е проливала много кръв. И още ще се пролее. Всички тези битки в миналото са само предвестник на последната битка при Армагедон.

Какво всъщност ще стане там? Това е краят на края. Омразата срещу Израел ще достигне своя пик и когато тези армии се съберат и се отправят срещу Ерусалим, Исус ще дойде и ще ги спре.

Захария 14:1-3 „Ето, денят Господен иде... защото ще събера всички народи на бой против Ерусалим... Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой.“

Дотогава царството на Антихрист, наречено в Откровение Вавилон, вече е в развалини. Планът му за икономическо възстановяване се е провалил. Властта му залязва. Армията на неговата коалиция се струпва в и около тази долина с площ почти 1000 кв. км. и се насочва срещу правителството на Израел в Ерусалим.

И Исус идва и слага край на тази битка преди да е започнала. В тази битка има само едно оръжие и то е мечът, който излиза от устата на Исус. Това е Неговото Слово. Той ще дойде и ще прекрати битката. Армията на антихрист ще бъде разгромена.

Това обаче няма да е единственото разтърсващо събитие. В Откровение 19 гл. виждаме две вечери. Първо, Йоан чува небесното множество да казва:

Откровение 19:6-9 „Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари. 7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила... Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца.“

Кои са тези, които са поканени на сватбената вечеря? Това са вярващите, които са преминали вече в Божията слава.

Но в ст. 17 се говори за „великата Божия вечеря.“ Това е една много различна вечеря. Тя ще се състои в Армагедон. Това ще е вечерята на лешоядите.

Откровение 19:17-18 „После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря, 18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи.“

Това ще е отвратителна вечеря. Но интересното е, че в една и съща глава имаме сватбената вечеря на Агнето и великата Божия вечеря. Ти на коя искаш да отидеш? Аз предпочитам първата! Изборът е твой – или да дойдеш на вечерята на Агнето, или да станеш вечеря за лешоядите.

Или да приемеш Божията покана да си на сватбената вечеря на Агнето, или да бъдеш основното ястие на великата Божия вечеря. Какъв контраст само!

Тук виждаме паралел с Матей 24 гл., където Исус говори за края на Голямата скръб. Той казва, „Където бъде мършата, там ще се съберат и орлите.“ (ст.28)

Това ще е наистина разтърсващо събитие. Всички медии ще пишат огромни репортажи за тази битка, в която Исус Христос ще победи враговете си. Второто идване ще разтърси целия свят не само заради космическото значение на тази битка, но и защото ще бъде видяно от всички.

Откровение 19:11,17,19 „След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Онзи, Който яздеше на него... После видях един ангел, стоящ в слънцето... И видях звяра, и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство.“

Това, което Йоан видя във видението си, ще види всеки човек. Това събитие ще е видимо за всички по лицето на земята.

След като Исус възкръсна, Той се възнесе на небето. Как го направи? Казва се, че беше на Елеонския хълм с учениците и че Той се възнесе на небето, пред изумените погледи на учениците. И дойдоха двама ангели и казаха:

Деяния 1:11 „Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.“

Следователно, както Исус се възнесе, така и ще се върне. Той се възнесе физически, това беше видимо за всички присъстващи, стана на Елеонския хълм. Как ще се върне? Физически, това ще бъде видимо за всички и ще стане на Елеонския хълм.

Захария 14:3,4 „Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой. В онзи ден краката Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Йерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи по средата на изток и на запад, така че ще се образува голяма долина, като половината от хълма се оттегли на север и другата му половина – на юг.“

Този хълм беше площадката за истрелване на Исус и той ще бъде мястото, където Той ще се приземи. И когато Исус стъпи на хълма, той ще се разцепи по средата.

Четох, че според сеизмолозите от Ерусалим точно през Елеонския хълм преминава разлом в земната кора. Можете да проверите в гугъл. Не сега, като се върнете вкъщи. В миналото в тази област е имало разрушителни земетресения, но в Тел Авив казват, че очакват голямото земетресение да се случи.

Много вероятно е то да стане, когато дойде Исус и краката му докоснат Елеонския хълм и той се разцепи на две. И когато стане това, всички ще го видят.

Матей 24:27 “Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.“

Откровение 1:7 „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око...“

Някои си казват, как е възможно, та нали земята е сфера, как може всички хора да видят какво става в Ерусалим? Но вече в реално време чрез телевизията и интернет можем да гледаме събития, случващи се по всяка точка на земното кълбо.

Но има и още една възможност. Според автора Ъруин Луцър, вероятно завръщането на Исус Христос е събитие, което ще се случи за период от 24 до 48 часа. Той ще се яви на небето и ще бъде видян от всички, докато земята се завърта около оста си. Той ще се приближава все по-близо и по-близо до земята, докато накрая ще изчезне от полезрението на повечето хора, приземявайки се на Елеонския хълм.

Както можете да си представите, Неговото идване ще бъде забелязано от всички и това ще е разтърсващо събитие. То ще има невероятно въздействие върху всеки, който го види. Но една група хора ще бъдат толкова повлияни от него, че ще скърбят за него.

И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите (ст.16). Някои хора ще видят това и ще заридаят в смирение.

Докато Исус се спуска над столицата на Израел, евреите ще скърбят. Исус каза в Матей 24 „Тогава ще се яви на небето знамението на Човекия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена.“

Захария 12:10 „те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си.“

При второто идване на Христос ще има остатък от евреите, които ще видят това събитие и ще разберат, че са се излъгали за Исус. Ще осъзнаят, че този когото са отхвърлили е техният Месия. Това е Царят на царете и Господ на господарите. И ще повярват в Него.

Вече казахме, че Антихрист ще преследва евреите, както и християните. Захария каза, че 2/3 от евреите ще бъдат убити от него. Една трета ще остане и ще бъде защитена от Бога и те ще повярват, че Исус е Месията. Както казва Павел в Римляни 11, „целият Израел ще се спаси“. Toва е една от причините за Голямата скръб – да подготви Израел да приеме Исус като Месия.

Това е т.н. седемдесета седмица в Даниил, времето на утеснението на Яков. (Еремия 30:7)

Второто идване е пророкувано в миналото, ще разтърси своето съвремие и на трето място, то ще въведе период на мир в бъдещето.

Откровение 19:15 „От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с железен жезъл.“

Един ден, когато се върне на земята, Исус ще управлява. Няма да има избори, които да могат да се фалшифицират или които да зависят от нечестиви хора. Той ще управлява с железен жезъл. Ще се установи справедливост. Вече няма да има престъпници, които се разхождат безнаказано.

Няма да има престъпни политици, които са над закона. Царят на царете и Господ на господарите ще царува с железен жезъл и ще установи абсолютно правосъдие за 1000 години.

Той ще дойде на бял кон. Когато влезе в Ерусалим на Цветница, той яздеше осле, защото царете яздят на магаре, когато идват с мир. Но яздят на бял кон, когато идват с война. В Откровение 19 Исус е представен като победоносен римски генерал, който се връща след спечелена битка, възседнал бял кон и яздещ по Виа Сакра. Хората го аплодират, а зад него са каруците с военната плячка. Зад тях са окованите във вериги военнопленници. След това те се хвърлят в затвора. След това този генерал отива до хълма Капитолия, в храма на Юпитер и влиза в славата си.

Тук Исус язди и идва от небето на земята. И гл. 19 завършва с хвърлянето на звяра и лъжепророка в огненото езеро. Това е краят на света - такъв, какъвто го познаваме. Завършили са всички хилядолетия на човешко управление и започва милениумът - хилядолетието на управлението на Христос. За това ще говорим следващия път.

Днес говорим за три аспекта на Второто пришествие: Неговото идване бе пророкувано в миналото, ще разтърси настоящето и ще установи мир в бъдещето.

Това идва! Това е реалност, която може и ние да преживеем! И ние изучаваме книгата Откровение не за да всяваме страх, а за да може това знание да вдъхнови нашата вяра. Това е целта на Библейското пророчество!

От затвора в Рим Павел написа последните си думи до Тимотей и каза:

2 Тимотей 4:7-8 „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване. “

Интересно, че последното описание, което Павел дава на християните е „които са обикнали Неговото явяване.“

Обичате ли Неговото явяване? Очаквате ли Неговото явяване?

Покойният д-р Джон Стратън, смел защитник на вярата, дал следното свидетелство: „Аз не преодолях навика си да пуша, докато не приех в ума и сърцето си истината за завръщането на нашия Господ. Когато повярвах, че Исус Христос със сигурност идва отново в този свят, както Той ясно обеща, и че Неговото идване за Неговата църква – изкупените – може да стане всеки момент, намерих благодат да изхвърля лулите и пурите напълно и никога повече да не ги докосна. Не исках Исус да се върне и да ме намери с отблъскващ дъх или да представлявам жалката гледка на проповедник с лула или пура в ъгъла на устата си!“

Очакваш ли Второто идване?

Опирате ли ръцете си на прозореца, докато гледате към небето като онези малки деца? Той е Царят на царете и Господ на господарите. Въпросът е, е ли Той твой цар? Е ли Той твой Господ? Управлява ли над твоя живот? Нека се молим.

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

22.11.2020 г.

Хвърли тревогите на Исус

/обръщение към църква "Нов живот" - Варна/

Tази пандемия е изпитание за всеки от нас. Някои от вас трябва да гледат 2, 3 или 4 деца по цял ден вкъщи. Други не можете да ходите на работа и се питате как ще изкарате месеца и по-нататък? Питате се дали ситуацията няма да се влоши още повече. Дали ще има храна, дали ще има ток, дали ще можем да си плащаме сметките, дали ще има интернет...

Първо, искам да ви насърча да започвате деня си с Бог, а не с новините, и да го завършвате с Бог, а не с новините. Когато слушаме новините, дяволът ни изкушава да си представяме най-лоши сценарии. Като отворим картата на разпространението на пандемията в интернет, тези огромни червени кръгове върху всяка страна изглеждат като избухнали атомни бомби. Това е психически тероризъм, упражняван върху нас.

Вместо това Бог иска да слушаме поклонение, да слушаме проповеди. Да си припомняме Божиите обещания. Много е важно с какво пълним ума си. Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата. (Матей 12:34) 

Ние сме изправени пред нова ситуация, ново изпитание – как да работя онлайн, как да се грижа за семейството си. Ще издържа ли финансово?

Но докато до ушите ви достига всякаква информация и всякакви думи, помнете, че Исус е Словото. И Неговото Слово е над всяко друго слово. Това означава да имаме доверие в Него дори когато сме уплашени, несигурни и неуверени какво ще става оттук нататък. Аз също не знам какво ще става, понякога се чувствам неуверен, но нека се държим за Словото и Той ще ни приведе през това. Нека се държим заедно, да се молим един за друг. Дръжте Словото.

1 Петър 5:7  всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

Тук възложете означава хвърлете. Хвърли го в ръцете на Бога. Като в баскетбола, хвърли топката на Исус, освободи се от нея, от всички тревоги и грижи. Дай на Него грижите си, нека Той да ги мисли.

Някой ще си каже, Бог се грижи за големите проблеми – за коронавируса, за нациите, икономиките, за стоковите борси, за пазарите, едва ли ще се интересува от моите проблеми. Но всъщност той се грижи за всеки от нас. Той обича всеки един от нас, Той оставя 99-те, за да намери една изгубена овца. Той е добрият пастир, който няма да ме остави в нужда. И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Той е с мене!

Бог се грижи за птиците и за лилиите, колко повече ще се грижи за нас (Матей 6).

Затова, внимавайте с какво храните ума си. Вземете решение да не гледате и слушате определени предавания и хора. Не четете конспиративни теории, не четете хибридни сайтове, не слушайте какво вещаят врачки и лъжепророци. Не започвайте и не завършвайте деня си с фейсбук и ген. Мутафчийски.

Искам да споделя още нещо във връзка със ситуацията. Колкото и да ни се налага да излизаме от зоната си на комфорт тези седмици и може би месеци, нека се замислим какво са нашите изпитания в сравнение с изпитанията на поколенията българи преди нас. Нашите предци са воювали с години срещу чужди завоеватели, били са подложени на смърт, глад, студ, малария, мизерия и всякакви други бедствия. Тези у дома са живеели много скромно, очаквайки всеки миг сирените да обявят тревога и да слизат долу в мазето. Много от тях, след тревогата, са намирали домовете си напълно разрушени.

Дори в мирно време бедствията са вземали много жертви, не е имало държавни помощи и компенсации, не е имало болнична техника, респиратори и интернет. Но е имало състрадание, солидарност и подкрепа между хората.

Днес по Божия милост не върлува мор, война, потоп или друг катаклизъм, а само ирационален страх. Както казва Иван Стамболов, човек сам ражда демоните, които го въртят на шиш. Ние днес не сме във война, а сме само в карантина. Имаме храна, имаме покрив над главата, имаме топлина. Божията десница не се е скъсила, Той продължава да се грижи за нас.

Но дори да изпаднем в нужда, дори да няма храна или основни средства за физическото ни съществуване, знаем че имаме дом неръкотворен на небесата, приготвен за нас от Господ Исус Христос.

Има две смърти - физическа и духовна. По-страшна е духовната смърт. Важно е да избегнем нея. Как става това? Като осъзнаем, че има и две раждания – физическо и духовно. Нужно е да се родим отгоре, за да влезем в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

Започвайте и завършвайте деня си със Словото и с молитва. Бог владее и Той ще изпълни плановете си. Дори да се наложи да преминем през големи изпитания, пак ще ни даде изходен път. И в него ще ни дава мир. Божието слово казва „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.“ (Исая 26:3). Научете този стих и ставайте и лягайте с него. Бог да ви благослови!

Чудесен Съветник

/проповед/

Името е важно за Бог. Когато в шестия ден от сътворението Бог създаде животните и човека, първата задача която възложи на Адам беше той да даде имена на животните.

Защо Бог възложи тази задача на Адам? Защото имената са важни. Това в още по-голяма степен важи за имената на хора. Имената в Библията понякога се свързват смислово с нещо, случило се около раждането на човека. Исаак означава смях, защото Сара се засмя, когато чу ангелите да казват на Авраам, че Сара ще има син в старините си.

Яков означава „който без право замества“, защото при раждането хвана брат си Исав за петата, за да го измести, а по-късно му отне първородството и благословението.

Мойсей означава „изтеглен“, защото дъщерята на фараона го намери в реката и го изтегли от там.

Понякога имената се свързват с живота и дейността на човека. Такива са имената Симон Зелот, Йоан Кръстител, Андрей Първозвани, Йоан Златоуст, Александър Велики, Уилям Завоевателя, Василий Българоубиец.

Днес, на втория Адвент, ще прочетем един текст, състоящ се от няколко имена.

Исая 9:6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.

Това пророчество за идването на Месия е дадено от Исая 700 години преди Неговото раждането. От него разбираме, че детето което ще се роди ще има удивителни имена. Разбира се, този за когото говори Исая, е Исус.

Ние знаем, че името Исус e гръцкият вариант на еврейското име Йешуа, което означава Бог спасява. Но в пророчеството на Исая в ст. 6 Исус е описан с други 8 имена, подредени в 4 двойки: Чудесен Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността и Княз на Мира.

Днес и следващите три недели ще разгледаме всяко име по отделно. Ще се опитаме да погледнем на идващия Месия през очите на пророк Исая. Какво е видял той през телескопа на своето пророчество? Днес ще се спрем на първото име - Чудесен Съветник.

Първо, защо Исая нарече Исус Чудесен? Какво видя той в своето видение?

В края на предходната 8-ма глава Исая вижда една мрачна картина. Пророкът предупреждава, че северното царство Израел ще бъде нападнато от Асирия и племената на Завулон и Нефталим ще бъдат отведени в плен. Юда ще премине през период на скръб и тъмнина:

Исая 8:21 „После ще се взрат в земята, и ето – скръб и тъмнина, и страшен мрак, и ще бъдат хвърлени в черна нощ.“

Но точно тогава ще стане най-неочакваното нещо. От тази тъмнина и от завладените северни области ще излезе Чудесен Освободител, Месия, който ще поведе людете към победа и ще ознаменува началото на новата ера на светлина, радост и мир.

Исая 9:2 „Народите, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; за онези, които седяха в земята на мрачната сянка, изгря светлина.“

Кой щеше да бъде този източник на тази светлина? И защо Исая Го нарече Чудесен?

Исая видя една люлка, в която се роди Спасителят. „Защото ни се роди Дете“. Първото чудо, което видя Исая, беше славното чудо на Въплъщение. Осемстотин години по-късно Йоан щеше да напише:

Йоан 1:14 „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“

Раждането на Исус беше чудесно. Творецът стана творение. Чудесен идва от корена „чудо“. Исус е Чудесен заради чудото на въплъщение.

Св. Августин Блажени казва: „Творецът на човека се превърна в човек, за да може Той, Владетелят на звездите, да суче от гръдта на Своята майка, за да може Хлябът да гладува, Фонтанът да жадува, Светлината да спи, Пътят да се уморява от пътуване, Истината да бъде обвинена в лъжесвидетелство, Учителят да бъде бит с камшик, Основите да бъдат увесени на дърво, Силата да отслабне, Изцелителят да бъде наранен, Животът да умре.“

Клайв Стейпълс Луис посочва, че централното чудо, oтстоявано от християните е въплъщението. Те твърдят, че Бог стана човек.

Според един друг християнски автор, Джеймс Пакър, „Нищо в световната литература не е толкова фантастично като тази истина на Въплъщението“. Без чудесното въплъщение нямаше да има и възкресение.

Когато Гавраил се яви на Йосиф, той му каза да не се бои да вземе Мария за жена, защото:

Матей 1:21 „Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“

В тази люлка Бог ни подари Най-чудесният подарък – опрощение на греховете и вечен живот чрез вяра в Него.

Една 80-годишна старица била твърде немощна, за да купува подаръци за Рождество на своите близки и приятели. Затова купила Рождествени картички и пликове и приготвила по 20 лева за всеки плик. Надписала картичките, подписала се, а в послесов добавила: „Купи си сам подаръка.“ Сложила картичките в пликовете, надписала адресите и ги пратила по пощата.

Но след Рождество Христово намерила двадесетолевките в чекмеджето на бюрото. Всеки бил получил Рождествен поздрав от нея с надпис „Купи си сам подаръка“, но без парите!

За разлика от нея, Исус е Чудесен, защото Той сам плати цената за нашите грехове. Всички ние сме грешни и не заслужаваме да бъдем прославени от Бога. Заплатата на греха е смърт. Сами ние не можем да платим с пари или с добри дела, за да се изкупим от смъртта. Беше нужно съвършеният, Чудесен Божи Син да умре за нас.

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Няма нищо лошо в това да подаряваме и получаваме подаръци на Рождество. Нека обаче сме благодарни за най-Чудесния подарък, който дойде на земята като едно бебе в люлка.

Първо, чудесно раждане. Второ, чудесно служение. Исус е Чудесен поради Своето чудесно служение. Исая казва, „Син ни се даде“. Това не беше просто обикновен син, а Един, който се даде в служение на цялото човечество.

Още в началото на Своето служение, Исус обяви каква е целта на Неговата мисия:

Лука 4:18-19 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“

И Исус изпълни мисията си. Целият живот и служение на Христос бяха чудесни, защото бяха изпълнени с чудеса. Той изцеляваше болни, правеше слепи да прогледнат, неми да проговорят и куци да проходят. Освобождаваше обладани от демони хора. Превърна водата във вино, укротяваше бури, ходеше по вода, цялото творение му се починяваше. Възкресяваше мъртвите.

Исус правеше всичко това, за да повярваме, че Той е Божият Син – добрият пастир, който идва да даде изобилен живот.

Йоан 10:37-38 „Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.

И тези чудесни дела бяха едновременно възстановяване на нещо старо и преобраз на нещо ново:

Тим Келър казва: „Чудесата на Христос не представляваха отмяна, а възстановяване на естествения ред в природата. Те напомняха за състоянието на нещата преди грехопадението и бяха преобраз на онова, което отново ще бъде универсална реалност – един свят на мир и справедливост, без смърт, болести и конфликти“.

За този нов свят говореше Исус и в своето Чудесно поучение. То беше толкова възхитително, че всички го слушаха в захлас. Харесвам превода на Amplified Bible на...

Марк 1:22 „Те бяха безкрайно удивени от Неговото поучение, защото Той ги поучаваше като един, който има дадена Му от Бога власт, не като на книжниците.“ Учението на Исус няма аналог в историята.

Нека чуем какво казва швейцарският богослов Филип Шаф за учението на Исус Христос: „Без пари и оръжие, Исус от Назарет завладя повече милиони от Александър Велики, Цезар, Мохамед и Наполеон; без наука и образование той хвърли повече светлина върху човешките и божествените дела от всички философи и учени взети заедно; без да е учил ораторско майсторство, Той изрече такива слова на живот, които никой не е казвал преди или след Него, и предизвика ефект, който е непосилен за някой оратор или поет; без да напише един ред, Той предизвика перото на повече автори и предостави теми за повече проповеди, речи, дискусии, научни томове, произведения на изкуството и хвалебни химни, отколкото цялата армия от велики мъже от древността до наши дни.“

И така, Исус е Чудесен, защото навлезе в човешката история чрез едно чудесно раждане. Защото ни се роди Дете... Второ, в своето кратко служение Той извърши велики чудеса и изрече невероятни Божествени истини с авторитет, който идваше директно от Отца. Защото Син ни се даде...

Трето, Исус е Чудесен, защото Управлението ще бъде на раменете Му. Сега Той царува отдясно на Отца и един ден ще се върне да съди света.

Това управление е чудесно и уникално в човешката история. То започна с трънен венец.

Йоан 19:5 „И тъй, Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им каза: Ето Човека!“

Но само три дни по-късно, тръненият венец се превърна във венец от слава и чест:

Евреи 2:9 „Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

А когато Човешкият Син дойде отново, за да съди света, този венец ще бъде златен.

Откровение 14:14 „И видях, и ето бял облак, и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец, и в ръката Си – остър сърп.“

Златният венец е символ на царска власт, величие и слава. Бог даде това видение на Йоан, за да насърчи църквата, която минаваше през гонения и страдания. И това трябва да насърчи и нас днес!

Ние служим на един Чудесен Бог. Исус имаше чудесно раждане, чудесно служение и чудесно възкресение. Но някой ще каже, всичко това звучи много красиво и възвишено, но по какъв начин това ми помага днес?

Отговорът е, Исус не е отдалечен от всеки от нас. Той ни обича и има чудесен план и съвети за нас. Виждаме това и в нашия пасаж. Следващото име на Исус в списъка с имена в Исая 9:6 е Съветник. Той е не само Чудесен, но и Съветник.

Всъщност, Исус е Чудесен Съветник, защото ни разбира най-добре и се грижи за нас.

Евреи 4:15 „ Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“

Исус те познава и разбира най-добре. Когато понякога споделяме с приятели проблемите си, те се опитват да проявят съчувствие, но ако не са преживяли нашето страдание, трудно могат да се поставят на наше място, да ни утешат и дадат правилния съвет.

Исус обаче ни разбира. Той познава ума и мислите ти.

Евреи 4:16 казва: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.“

Може би се чувстваш предаден? И Той е бил предаден. Обвинен несправедливо? Той беше. Говорили ли са зад гърба ти? Понасял си удари? Чувствал си се самотен? Страхувал си се? Всичко това понесе и Той. Исус беше 100 процента човек като теб и мен. Той разбира през какво преминаваш.

И го е грижа.

Преди много години една бедна германска имигрантка в Америка седяла в чакалнята на една жп гара с децата си. Край тях минала жена и поразена от измъчения ѝ вид, спряла да я заговори. Германката ѝ казала, че мъжът ѝ е починал и сега ѝ е трудно сама с децата в непозната страна. Дамата пъхнала малко пари в ръката на бедната вдовица и казала: „Сама! Как така, Исус е с теб! Той никога няма да те остави сама!“ Десет години по-късно жената споделила, „Това ми даде смелост за целия ми живот. Като дете знаех, че Христос ме обича, но бях забравила за Него. Тази случайно изречена дума ме доведе обратно при него. Тя ми даде сила и дръзновение да преминавам през трудностите.“

Ако си забравил за Исус, иди при Него. Той ще се погрижи за всичко.

1 Петър 5:7 „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Иди при Него и ще се увериш – Той е най-добрият Съветник!

Но как мога да направя това? Първо, като изповядаш греховете си и го приемеш за свой Господ и Спасител. Това означава да му се довериш за Своето спасение и да се покориш на Неговата воля и съвет.

Но как да разбера каква е волята и какво ме съветва този Съветник?

Второто нещо, което е нужно да направиш, е да четеш всекидневно Словото Му, Библията. В този свят на размити ценности, упадъчен морал и духовен мрак, имаме нужда от Някой, който да свети и да ни показва пътя.

Псалм 119:105 „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“

Преди десетина дни лампата на стълбищната площадка под нас изгоря. Беше трудно да се качваме и слизаме по стълбите. Надявахме се до ден-два съседите отдолу да се погрижат и да сложат нова крушка. Но това не ставаше и всеки ден трябваше да вървим в тъмното. Една вечер, когато слизахме надолу, чух как Ваня изпъшка. В тъмнината беше помислила, че стълбите са свършили и си беше навехнала крака на последното стъпало. След още два дни сменихме крушката.

По същия начин ние имаме нужда от Божието Слово, което да осветява нашия житейски път, за да не се спънем и нараним.

Когато четем Словото Му, Бог ни говори конкретно в нашата ситуация как можем да правим добър избор. Но когато това Слово се вселява в нас, то не действа само! Ако ти си си поканил Исус в живота си, твоето тяло е храм на Святия Дух (1 Коринтяни 6:19). И Исус ни обещава, че Святият Дух ще ни насочва в истината:

Йоан 16:13 „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина.“

Сигурно си казваш, „Не съм чувал гласове, още по-малко Святият Дух да ми говори.“ Тогава нека те попитам: чувствал ли си вина, когато си вършел нещо грешно? Това е Святият Дух, който ти говори чрез съвестта ти. Част от работата му е да ни държи в правия път.

Или, идвал ли ти е изведнъж наум стих от Библията? Може би Святият Дух се е опитвал да те научи на нещо.

Случвало ли ти се е да се сетиш за познат или приятел и да се питаш как са те? Може би Святият Дух ти е напомнял да им се обадиш или да им пишеш съобщение? Святият Дух говори и днес. Той е нашият най-добър Съветник.

И накрая, Исус ни говори и съветва и чрез тялото Си – Църквата Христова. Всеки човек тук тази сутрин има проблеми. В края на службата, иди при някой и го попитай през какво преминава в момента. Може би ти си онази част от Тялото Му, която ще послужи на този човек и ще го посъветва. Или насърчи. Или просто ще помълчи с него.

Църквата трябва да е общност, в която хората да сме искрени за своите проблеми и болки. И където хората да си помагат да преминават през проблемите заедно. Въпросът е дали сме готови да изслушваме по-зрелите християни и да вземаме предвид съвета им.

Притчи 15:22 „Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.“

Търсиш ли добър съвет? Питаш ли по-зрелите от теб християни какво мислят за ситуацията, в която си? Исус може да използва тях, за да бъде най-добрият Съветник за теб!

Накрая, нека кажем отново: Исус е Чудесен, защото неговото раждане, живот, служение и възкресение бяха чудесни. Но Той е и наш Съветник. Днес Той ни говори чрез Словото, Святия Дух и църквата. Готов ли си да послушаш Неговите съвети?

Това може да спаси живота ти – преносно и буквално.

Трима шотландски редници и ефрейтор били обградени от германците по време на битка в един белгийски град през Първата световна война. Качили се на тавана на изоставена къща в очакване на сигурна смърт. Отвън чували как германците палят къщи, ограбват и убиват. Изведнъж ефрейторът казал: „Момчета, време е за църква. Хайде да си направим служба, може да ни е последната.“ Войниците се спогледали изненадано, но оставили пушките си в ъгъла. Ефрейторът извадил малък Нов завет от шинела си и зачел от него. Точно тогава отдолу долетяли силни викове, шум от разбиване на врата и счупен прозорец. Той свършил и на сериозното му лице се появила изкривена усмивка: „Не ме бива много в това, но трябва да довършим нещата. Нека да се помолим.“ Ефрейторът се изправил, а останалите коленичили и навели глава. С прости думи той предал всичко на Бога и Го помолил за сила, за да посрещнат съдбата си като мъже. Внезапно отвън някой разбил вратата. Чул се тържествуващ вик на немски, който замръзнал в тихо учудване. Никой не помръднал и ефрейторът продължил спокойно. След пауза, с голямо страхопочитание той започнал да изрича Господната молитва. Те дочули потропване на ботуши, явно врагът стоял пред тях. След миг на напрежение, вратата се затворила и стъпките се отдалечили. При сумрак четиримата мъже излезли, промъкнали се покрай вражеския фланг и незабелязано достигнали до първите постове на Британската армия.

Иди при Исус. Обърни се към Него за съвет.

Ако още не си го направил, защо не опиташ нещо ново? Насрочи си среща с Чудесния Съветник идната седмица. Седни с Него и излей сърцето си пред него. Кажи му какво става в живота ти. Няма болка, която Той да не може да отнеме. Няма проблем, който да не може да разреши. Защото Той е Чудесен Съветник!

Нека се помолим. 

_____________________
08.12.2019, 
БПЦ "Нов живот" Варна