Бебето и драконът

/проповед/

Как украсявате дома си за Рождество Христово? Украсихте ли елха? Или сложихте лампички?

Едно дете казало на майка си, „Мамо, мамо, елхата гори!“ „Не се казва гори, а свети.“ „Ми добре, ама да знаеш, че и пердетата светят“. Трябва да внимавате с украсата!

Докато децата бяха с нас, те обичаха да украсяват елхата, но сега го правим ние. Имаме и малка Рождествена сцена с Йосиф, Мария и бебето Исус.

В църква също имаме този макет на Рождествената сцена. Йосиф и Мария държат бебето Исус, заобградени от животните в обора – крава, овчици… Но какво ще кажете да сложим срещу Йосиф и Мария един дракон или динозавър, както им викаме днес? Дали би било уместно?

Днес, в навечерието на Рождество, искам да говорим за Рождество и войната. Сега ще обясня.

Днес ние, християните, се възмущаваме, че невярващите обявяват своеобразна война на Рождество, като го наричат Коледа и го свеждат само до езически традиции и ядене до пръсване. Но аз искам да ви говоря за една друга, много по-голяма война.

Сложих този дракон или змей, защото това е библейско (по-библейско, отколкото тримата мъдреци в яслата) и за да ни обърне внимание, че на това първо Рождество се водеше война и тя не е престанала досега.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че змейовете (драконите или динозаврите) не са митични същества. Те са са живели едновременно с хората в продължение на хиляди години. Не забравяйте, че думата „динозавър” е само на около 180 години. Учените са открили кости и отпечатъци от техни ходила. Има огромен брой доказателства. Така че, големият змей, който Йоан вижда във видението си в текста, който прочетохме в началото, не е плод на неговата фантазия.

Тук той е персонификация на Сатана. Както някой е казал, „В Откровение Йоан дърпа завесата над духовния свят и изведнъж виждаме Сатана такъв, какъвто е. Маската на този ангел на светлината е паднала и ние виждаме един ужасяващ, огромен червен змей, с разперени крила, който изгаря с огнен дъх своите врагове.

В Откровение 12 гл. Йоан вижда едно голямо знамение – голяма бременна жена с корона от дванадесет звезди, която се мъчи да роди син, който „ще управлява всички народи с железен жезъл“ (ст. 5). Тук Йоан прави препратка към Псалм 2, който говори за Месията. Бебето е Христос.

Но коя е жената? Едва ли е Мария. Дванадесетте звезди вероятно символизират 12-те племена на Израел. Следователно, жената е Израел, народът от който се роди Месията. Това е рождествената сцена от небесна перспектива. Целият Израел очаква Неговото идване.

Но изведнъж на небето  се появява голям червен змей, който има „седем глави и десет рога, и на главите му – седем корони“ (ст. 3). Опашката му сваля една трета от звездите. И Йоан казва за този змей:

Йоан 12:9 „И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.“

И този змей или дракон, онази змия, която излъга Адам и Ева в Едем, Сатана, иска да убие раждащото се дете. Той застава пред жената, „за да изяде чадото ѝ, щом роди.“ (ст. 4).

Ние застиваме, очаквайки да се случи най-лошото. Детето се ражда, и точно преди драконът да го убие, детето е спасено от Бог. И в този момент разбираме, че не просто Ирод иска да убие детето Исус, заедно с всички момчета под 2 години, за по-сигурно. Но самият дявол иска да го премахне. Слава на Бога, Исус е защитен!

Но детенцето е грабнато, тогава Сатана се опитва да погълне жената (ст. 13). С помощта на голям орел тя отлита в пустинята. Накрая, разярен, змеят отива да воюва против нейното потомство (ст. 17).

Кое е това потомство? Това сме ние, Църквата Христова! Ние сме наследници на жената Израел. Ние сме тези, които са подложени на кръстосан огън от дявола.

Това обяснява войната срещу Украйна – дяволът иска да унищожи църквата в една от най-християнизираните страни в Европа. Това обяснява масовите убийства и геноцид срещу християни в Нигерия, Сомалия, Ангола, Судан, Камерун, Близкия изток, Китай и Северна Корея… Само в Нигерия през последните 14 години са убити повече от 52000 души!

Имаме невидим враг, който е решен да ни унищожи. Затова драконът е добре да е в Рождествената сцена.

Не трябва да забравяме, че сме във война. Рождество не е сантиментална мила сцена за раждането на едно бебе, над което са се надвесили и на което се любуват овчарите и мъдреците.

Нека пеем рождествени песни и да благодарим на Бог за неописуемия дар на Неговия Син. Но нека също да се въоръжим със Словото срещу този дракон, нека се покланяме на Исус, който един ден ще стъпче главата на дявола.

В „Хобит“ на Толкин се разказва за едно малко човече на име Билбо Бегинс, който помага на джуджета да си върнат планинския дом. Единственият проблем e, че един смъртоносен дракон на име Смог сега живее в планината, така че те не могат просто да се върнат в стария си дом неподготвени. И Толкин пише, „Не може да оставиш един жив дракон извън сметките си, ако живееш в близост до него.“

С други думи, би трябвало да мислиш малко повече, отколкото го правиш, за този дракон. Това е факт, Сатана е реален! Той е изхвърлен от небето и броди по земята. Ако искаме да сме верни на Бога, трябва да сме нащрек за атаките му.

Добрата новина е, че Сатана не е равен на Бога. Това не ви е Междузвездни войни, в които тъмната страна на силата е противопоставена на светлата страна.

Макар и да е силен, Сатана не е вездесъщ като Бог. Не може да бъде едновременно навсякъде. Той първо заразява, а после използва безбожни правителства, фалшиви религии, езически култури, за да ни извади от строя.

Той е хитър и идва „да открадне, да заколи и да погуби“ (Йоан 10:10)

И точно затова раждането на Исус е добра вест за нас, които вярваме в Него.

Лука 2:10-11 „Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“

Исус дойде, за да ни спаси от нашия грях. Матей казва,

Матей 1:21 „Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“

Как ще направи това? Йоан писа,

1 Йоан 3:8 „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.“

И как по-точно ще стане това?

Битие 3:15 „Ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата.“

Исус дойде, за да съсипе делата на дявола. На кръста Исус нанесе смъртоносен удар на Сатана. Исус не беше убит от дракона, а беше превъзвишен на Божия трон. Той дойде, за да управлява народите със железен скиптър, седнал отдясно на Бог Отец като Господ и Спасител.

Затова на всяко Рождество ние Го хвалим и разменяме подаръци – за да си напомним за най-големия подарък, който Бог в любовта си ни даде – Своя Син. Затова слагаме лампички по прозорците и елхите, за да покажем символично, че светлината дойде на света.

Йоан 1:6 „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.“ Както беше казал някой, „Някои хора променят пътищата си, когато видят светлината, а други – само когато почувстват горещината.“

Тъмнината винаги ще воюва срещу светлината. Ние сме във война, но нашите оръжия не са плътски, а духовни. Нашето оръжие е ПОКЛОНЕНИЕТО. Дяволът иска да се покланяме на него вместо на Исус. Прочетете следващата 13-та глава в Откровение и ще видите че победеният дракон прави всичко по силите си, за да накара хората да му се поклонят.

Понеже не можа да убие бебето, той иска да отнеме поклонението, което принадлежи на Исус и да го насочи към себе си.

Но като отказваме да му се поклоним, ние го побеждаваме.

Откровение 12:10-11 „И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт.“

Чрез своята жертвена смърт, бебето Исус, което дойде да умре, победи дракона, тази древна змия. Кръвта на Агнето, което се роди на Рождество, победи Сатана. И когато ние се покланяме на Исус, ние свидетелстваме за тази победа. Като споделяме благата вест и като оставаме верни на Христос дори с цената на живота си, ние влизаме в победата на Христос над Сатана.

Ние се покланяме на Исус, защото Той победи дракона. И хората около нас трябва да чуят за тази победа. Исус дойде, за да съсипе нашия враг.

Но нашето поклонение не се свежда само до песните, които пеем. Целият ни живот трябва да е едно поклонение на Исус.  

Преди малко казах, че ние трябва да сме нащрек за атаките на Сатана. И сега искам да ви попитам, как виждаш да се проявява дракона в твоя живот? Слава на Бога, засега ние не сме преследвани и убивани като апостолите, нито сме заточвани като Йоан.

Но може би преминаваш през емоционална или духовна дупка? Може би старовременната змия се опитва да те накара да повярваш, че всичките ти проблеми произтичат от твоята вяра? И те изкушава да изоставиш поклонението на Бога, ходенето на църква и четенето на Библията?

Но ние знаем как завършва историята. Клеветникът на нашите братя е победен чрез кръвта на Агнеца! Нашият Цар ще се върне, за да установи ново небе и нова земя. Историята свършва с прославянето на Божия народ.

Колосяни 3:4 „Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.“

Нима би искал да пропуснеш това? Да се поклониш на дракона и да пропуснеш Божията слава?

Така че, нека се молим на Бог да ни дава сила в Неговото присъствие в тези трудни времена, когато Сатана се опитва да ни изкушава, за да ни отчае. Ние пеем, че Исус се роди, за да ни спаси от силата на Сатана. Припомняме си, че на Рождество се роди Спасител, който да освободи от силата на Сатана всички, които вярват в Него.

Драконът няма власт над нас. Исус Христос дойде, за да ни спаси и освободи от него. И един ден той ще бъде хвърлен в огненото езеро заедно с всички по-малки дракончета, които са измъчвали Божия народ!

Ние участваме във война, която Исус вече победи – това е посланието на Рождество Христово. Бебето порасна и победи дракона. Ние можем да побеждаваме злото и Сатана с оръжията на нашето поклонение.

Затова, нека издигнем глас в хваление на Този, който дойде да ни спаси. Нека кажем, че Бог воюва за нас! И нека Бог да ви пази и да ви направи силни! Амин!

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.12.2025 г.

 

Великият имитатор (Oткровение 13)

/проповед/ 

Случвало ли ви се е някога да ви се обадят по телефона и гласът отсреща да ви заблуди? Да помислите, че е друг човек, а не този, който ви се обажда?

Неотдавна гледах едно предаване с най-добрия имитатор на Тодор Живков, Георги Парцалев и много други известни фигури от миналото – Звезделин Минков. Този човек без никакво затруднение превключва от личност на личност и ги имитира. Една мразовитa февруарска нощ бил на стоянката на такситата в центъра на София, чакайки да дойде такси. Но такси така и не идвало. Изведнъж го осенила шантава идея. Приближил се до стоянката и натиснал копчето за дежурния оператор. Оттам се чул сънен женски глас. „Моля!“ Той си преправил гласа като Парцалев и казал: „Абе, моля ви съ, пратете едно такси на жълтите павета, щото замръзнах. Утре няма да имам глас в театъра!“ Жената отсреща казала, „О, другарю Парцалев, веднага ви познах! Стойте там! Веднага ви пращам кола. До 2 минути ще е при вас.“ Наистина е велик имитатор!

Днес ще говорим за един друг Велик имитатор, много по-добър дори от Звезделин Минков.

Миналият път разгледахме 12 глава и видяхме, че тя е централна за разбирането на Откровение и на цялата Библията. Говорихме за тази невидима война, която се води от падането на Сатана досега и ще продължи до Второто идване на Исус Христос и установяване на Неговото царство.

В последно време в тази война дяволът ще използва една личност, която Йоан нарича Антихрист (1 Йоан 2:18). Холивуд го показва като мрачен и зловещ образ, но в началото той ще е много харизматичен. Казахме, че много са се опитвали да познаят кой ще е Антихрист. Спрягали са имената на Калигула, Нерон, Наполеон, Хитлер...

Какво научаваме за Антихрист в нашата 13 глава на Откровение?

Откровение 13:1 „И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена. 2 Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт.“

Първо, той е зъл и жесток. На други места е наречен „син на погибелта“ (2 Солунци 2:3),  „човекът на греха“, „княза, който ще дойде“ (Даниил 9:26), „царят, който действа според волята си“ (Даниил 11:36).

Но в началото той не проявява жестокия си нрав. Той се представя за миротворец, идва на бял кон, но има 7 годишен план, с който накрая, образно казано, „ще си покаже рогата“. Защото неговата цел е световна доминация.

Исус каза: „Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава.“ (Йоан 14:27)

Както Сатана се преправя на светъл ангел, така и Антихрист се преправя на Княза на мира. Велик имитатор.

Видението за звяра тук е от Даниил. Когато изучавахме книгата Даниил, разгледахме звяра, описан в 7 глава. Даниил вижда лъв с крила на орел, мечка, леопард с 4 крила, който се движи бързо и накрая звяр, който има 10 рога, като този в Откровение.

Тези четири звяра символизират четири империи. Те са представени като зверове, защото са еманация на човека, отхвърлил Божия образ и превърнал се в животно, в звяр. Но кои са тези зверове?

Лъвът е Вавилон, който е кръвожаден като лъв. Втората империя е Персия. Тя ходи тромаво като мечка, но е уверена в силата си. Трети е леопардът, който представлява империята на Александър Македонски, който завладява голяма част от света на много млада възраст. Четвъртата империя е като звяр с 10 рога, който Даниил не е виждал.

Тук Йоан вижда нещо подобно, нo обединено в един звяр, едно царство. Тази империя-царство ще има пъргавината на леопард, съкрушаващата сила на мечка и властта и кръвожадността на лъв.

Откровение 13:7 „И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всеки род и племе, език и народ.“

Тази империя е едновременно силна, бърза и жестока. Тя ще възникне върху развалините на Римската империя, но може да се разглежда и като нейна последна фаза.

И този звяр всъщност излиза от морето. Морето е символ на хаоса и злото, но също така и на езическите народи (Исая 17, 57 и Откровение 17). Може би Йоан вижда в съзнанието си, че звярът излиза от Средиземно море. Той има 7 глави и 10 рога. Това вероятно ще е международна коалиция от десет държави.

Даниил 7:23 „Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всички царства и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.“

В това видение Даниил вижда и един малък рог сред десетте рога. Той е човек, който ще управлява тази коалиция от 10 нации. Той ще смае целия свят.

Откровение 13:3 „И видях една от главите му, като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя, учудена, отиде след звяра.“

Антихрист ще е идеалният човек на Сатана, неговият най-прекрасен шедьовър. В ст. 2 се казва, че змеят даде на него силата си. Вече видяхме, че змеят е Сатана. Според някои богослови след метежа на небето Сатана е изхвърлен от небето, но все още не е на земята. А в Откровение 12 той бива изхвърлен на земята и се въплъщава в личността на Антихрист.

Това не е просто човек, а дявол, въплътен в човек. Така започва Голямата скръб на земята – последният период на ужасни бедствия и наказания преди идването на Христос, за което вече говорихме от 6 до 11 глава.

Змеят обладава този човек и му дава своята сила и власт. Той е контролиран от Сатана. Как да разбираме това, че той е смъртно ранен и след това изцелен? (ст.3)

Не мисля, че това ще бъде буквално възкресение. Само Бог има сила над живота и смъртта. Но някакси Антихрист ще симулира, че е умрял и ще възкръсне. Това ще изглежда като възкресение. Представете си, този световен лидер умира, положен е в ковчег, на погребението му, което се предава от много камери в цял свят, присъстват лидерите на всички нации и изведнъж в ковчега трупът започва да шава.

И този, за когото всички са мислели, че е мъртъв, се изправя отново жив. Дали това няма да ги накара да се почудят? Думата „учудена“ („цялата земя учудена“) (ст.3) означава „шокирана“, „омагьосана“.

Йоан 5:43 „Исус каза, „Аз дойдох в името на Отца и вие не ме приехте, но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.“

Светът ще се чуди на Неговото издигане на власт. Ще се чудят на интелекта му, на способността му да разрешава сложни проблеми, ще се чудят и на възкресението му.

А почудата е първата стъпка към поклонението.

Откровение 13:4,8 „поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?... И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.“

Почудата се обръща на поклонение. Ласкателството се превръща във възхищение.

От самото начало Сатана желаеше точно това. Той беше ангел, „херувим, помазан да засеняваш“ (Eзекиил 28:14) В йерархията на небето Луцифер беше номер едно. Но той не искаше да търпи властта на Бога, искаше я цялата.

Исая 14:12-14 “Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? 13 А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, 14 ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния..” Той падна, но не спря.

Ние го наричаме Антихрист. Анти – за повечето хора означава „срещу“. Той е срещу Христос. Но думата значи и „вместо“. Той иска да бъде Христос вместо Христос. Той ще е фалшивият Месия. Великият имитатор на Христос.

Исус имаше възкресение, и аз ще имам възкресение. Той имаше само 12 последователи, аз ще имам целия свят. Както има свята Троица – Отец, Син и Святи Дух, така има и несвята троица, Сатана, Антихрист и лъжепророка.

Ако си мислите, че това вече е твърде невероятно, спомнете си за Германия и Адолф Хитлер. Как светът беше покорен от него. Дори Англия беше заблуденa. Чембърлейн е мислел, че Хитлер e най-доброто нещо, което се е появявало от много време.

Eдин автор казва: „Антихрист ще бъде атрактивна и харизматична фигура. Гений. Демонизиран, с дяволско обаяние. Ще има отговори на най-ужасните проблеми на човечеството. Повечето хора ще го смятат за велик, но той ще бъде велик имитатор. Той ще бъде едновременно уважаван политик, известна личност, финансов магьосник, интелектуален гигант, религиозен манипулатор, невероятен оратор, способен организатор. Той ще бъде шедьовърът на Сатана за заблуда. Фалшивият световен Месия. Масите ще го следват с ентусиазъм и ще го възцарят в сърцата си като спасител на света и бог.“

Откровение 13:5 „И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца.“ Това са 3 ½ години - втората половина на Голямата скръб.

Но за осъществяване на пъклените си планове той няма да разчита само на своята харизма. Стратегията на дявола беше да изпрати не само Антихрист, но и лъжепророк като инструменти на заблуда в света.

Откровение 13:11-14 „И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. 12 Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла. 13 И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците. 14 Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя. 15 И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра. 16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, 17 за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име. 18 Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.“

За разлика от Антихрист, който излиза от морето (Откровение 13:1), този звяр възлиза от земята (ст.11). Според някои това е доказателство, че лъжепророкът ще бъде духовен лидер от Близкия изток, защото това е земята, която Йоан си представя.

Най-малкото разбираме, че той има различен произход от първия звяр, Антихрист. Той ще бъде духовен лидер, който ще подпомага първия звяр – политическия лидер или Антихрист. След като спечели умовете и сърцата на хората, Антихрист ще насочи гнева си срещу Бога.

Откровение 13:6 „Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и небесното Му жилище и онези, които живеят на небесата.“

Този лидер ще може да влияе на хората. Ще бъде обигран политик. Велик имитатор. В Даниил 7 той е описан 4 пъти като човек, който говори помпозни неща.

Не знам дали сте слушали речите на Адолф Хитлер. Дори да не знаете немски, ще забележите, че той винаги започва да говори шепнешком, казва неща, които са верни и вълнуват слушателите. След това тонът постепенно се повишава, а към края той крещи. Но хората слушат като омагьосани, а накрая всички викат „Хайл Хитлер“.

Един автор пише: „Скептиците отиваха на големите митинги в Нюрнберг и се връщаха с думите: „Отче наш, Адолф, който си в Нюрнберг, да дойде Третия райх.“

Антихрист също ще е известен с помпозните си слова. Ще е много добър комуникатор, ще разреши неразрешимата дилема - ще успее да постигне мир в Близкия изток. Но след първите 3 години и половина, по средата на Голямата скръб, ще обяви война на Израел и християните.

Откровение 13:7 „И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе.“

Виждаме, че християните ще бъдат на земята, когато дойде Антихрист и започне Голямата скръб. Той ще воюва против светиите. През последните 150-200 години на запад е популярно учение, според което християните ще бъдат грабнати преди скръбта, докато светът страда под гнева на Сатана. Това учение се аргументира, че ние не сме под Божия гняв. „Няма никакво осъждение за тези, които са в Христа“ (Римляни 8:1).

Ние наистина няма да страдаме под Божия гняв. Исус го понесе вместо нас. Той изпи чашата докрай. Но ще се изправим пред гнева на Сатана и на Антихрист. Да се надяваме на предварително грабване означава да не бъдем подготвени за изпитанията в последно време.

Ще бъде позволено на звяра да воюва против светиите и да ги победи. Ще има физическо преследване, несправедливи закони, отнемане на имуществото, ужасни наказания. Всеки ще трябва да има белег за да може да купува или продава. Ако откажеш, ще рискуваш живота си. Затова „са нужни търпението и вярата на светиите.“

И той ще обяви война. Ще се бие срещу християните.

В началото Антихрист ще сключи мирен договор с Израел и първите 3.5 години ще има мир и стабилност. Тогава ще дойде мерзостта, докарваща запустение.

Даниил 9:27 „Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.“

Той ще наруши договора с Израел и тогава целият ад ще се изсипе на земята. Ще убие 2/3 от евреите, според Захария 13. След това ще завладее Ерусалим (Захария 14). Ще заблуждава останалия свят и ще се развилнее срещу вярващите в целия свят.

Според някои Антихрист ще произлезе от ЕС. Други смятат, че ще е от някоя ислямска страна – вероятно от Турция или Иран, но ще бъде приемлива фигура също за европейците и за евреите. Но знаете ли, че този, който е Антихрист за нас, всъщност в ислямското богословие е Месия?

Този Месия в Корана и в Хадита (устното предание за Мохамед) e дванайсетият имам и е наречен Махди. Toй ще установи нов световен ред – ислямски халифат, световна ислямска империя. Ислямът ще победи в целия свят.

Махди ще предложи на християните и евреите да се обърнат към исляма. Ако приемат, ще бъдат пощадени. В противен случай Махди ще ги убие, ще завладее Ерусалим и ще убие евреите.

Те очакват Махди. Той ще дойде на бял кон (спомнете си Откровение 6) и ще сключи 7 годишен мирен договор с Израел и запада. След това той ще воюва и завладее много народи. Ще наруши мирния договор с Израел, ще го завладее, ще избива евреите, ще установи ислямско правителство в Ерусалим и целият свят ще му се възхищава.

Звучи ли ви познато? Този Махди, ислямският Месия, ще бъде всъщност Антихриста в Библията.

Но това не е всичко. Мюсюлманите вярват, че ще дойде и Исус. Те го наричат Иса. Той ще се върне, но той е просто човек. Според тях той не е умрял и не е възкръснал, но е отнесен на небето като пророк Илия и стои до Аллах, и чака Аллах да го изпрати обратно на земята.

Защо ще го изпрати? За да поправи всички християни, които не са разбрали кой е той. Той ще се върне като радикален мюсюлманин и ще помогне на Махди да установи шариат по цялата земя. След това ще се ожени, ще има деца, ще умре и ще бъде погребан до Мохамед. 

Не е трудно да видим, че този който е Антихрист според Библията, за мюсюлманите е ислямският спасител. А лъжепророкът в Библията за тях е ислямският Исус Христос. А библейския завръщащ се Христос е ислямският Антихрист.

Не можем да сме сигурни, че Антихрист ще е мюсюлманин. Но това трябва да е отрезвяващо за нас.

В Даниил 7 глава се казва, че този идващ на света Антихрист ще се опита да промени времената и закона. Според мюсюлманите, когато дойде Махди, той ще отхвърли всички човешки конституции и ще наложи шариат. Ще промени и календара според мюлюлманския календар, който започва от преселването на Мохамед от Мека до Медина. Според него сега сме 1442 г.

Исус предсказа всичко това. Който и да е Антихрист, Сатана ще му даде власт да воюва против християните и да ги победи.

Матей 24:9 „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име.“

Може някой да каже, чакай малко, не каза ли Исус, „Аз ще построя църквата си и портите на ада няма да ѝ устоят.“ А тук се казва, че Антихрист ще воюва против светиите и ще надделее над тях.

Точно така. Антихрист ще победи светиите, като ги убие. Църквата ще победи Антихрист, като страда за вярата. Като следва своя Месия. Като носим кръста. И накрая Бог ще отдели овцете от козите. Всеки ще си получи наградата.  

Антихрист е великият имитатор. Но ние не бива да сме изненадани. Защото подмяната в ценностната система отдавна е започнала.

Днес се смята, че доброто е зло, грехът е добродетел, истината е лъжа, перверзията е красива, лявото е дясно, черното е бяло, войната е мир, семейството е заплаха, децата трябва да управляват, родителите да изпълняват, хомосексуализмът трябва да се насърчава, полът може да се избира, бебето в утробата може да се убива. Животните са по-ценни от хората. Хората са туморно образование на планетата. Затварянето на целия свят заради вирус е добро. Унищожаването на икономиката в името на зелената енергия е нужно...

Римляни 1:25 „Те... замениха истината на Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека.“ Дяволът е бащата на лъжата.

Как можем да бъдем насърчени след всичко казано? Като погледнем към Исус Христос. Ние трябва да гледаме не към имитатора, а към Истината. Да очакваме не Антихрист и неговия лъжепророк, а Исус Христос. Неговото славно пришествие. Защото Той царува!

Антихрист е наречен човек на греха. Исус Христос беше безгрешният човек. В Захария Антихрист е наречен „безполезния пастир“ (11:17). Исус е добрият Пастир. Антихрист тук е изобразен като звяр. Исус е представен като Агне. Кого искаш да следваш – звяр или Агнето?

Смъртта на Антихрист ще заблуди света. Смъртта на Исус Христос ще спаси света. Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

Антихрист е Велик имитатор. Ще можеш ли да го разпознаеш, ако дойде докато ти си жив? Добрата новина е, че няма нужда да познаваш Антихрист и да очакваш него. Достатъчно е да познаваш Христос и да очакваш Него!

Вярваш ли в Него? Записано ли е името ти в книгата на живота?

Амин!

_______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Посланието на свитъка (Откровение 6-11)

/проповед/

Много холивудски продукции за последното време представят една апокалиптична картина на колосални катаклизми и разрушения като тези, които току-що видяхме. Дотолкова сме свикнали да ги гледаме, че всичко това ни се струва само една виртуална реалност, която никога няма да се случи. И все пак, дали това е така? Какво казва книгата Откровение?

Хърбърт Уелс пише в книгата си „Съдбата на човека“, „Кой освен eксцентрици и лунатици чете книгата Откровение?“ Но ние вярваме, че всяко слово е боговдъхновено и полезно. Затова продължаваме с нашата поредица „Той царува“ върху книгата Откровение на Йоан, за да видим как да живеем като християни в последно време.

След неделното училище, в което учителката преподавала урок за последното време, едно малко момиченце попитало майка си: „Мамо, вярваш ли, че Исус ще дойде отново?“ Да, казала майка ѝ. „Може ли да се върне днес?“ Да. „След няколко минути?“ Да, скъпа. „Мамо, ще ми срешеш ли косата?“

Миналият път разгледахме невероятната небесна картина на святото Божие обиталище. Йоан получи това видение, в което видя Бог като свят, мощен и справедлив Творец и Исус Христос като Лъвът-Агнец, който е Изкупител за човечеството. Свитъкът в ръката на Твореца можеше да бъде отворен само от Изкупителя.

Само Той може да разреши проблема на човешката дилема поради жертвената смърт на Агнеца. Той иска да не забравяме тази небесна реалност, но всекидневно да влизаме през небесните врата и да се присъединяваме към небесния хор, който пее „Достоен е Агнецът, който беше заклан“.

Днес ще видим какво е посланието на свитъка. Ще разгледаме от „птичи поглед“ 6-11 глави, в които видението продължава. Първо, в 6 глава закланото Агне започва да отваря първите четири печата на свитъка (ст.1-8). Свитък, който всъщност представлява нотариалният акт за собственост над земята на Бога.

Тогава Йоан вижда четирима конника. Те напомнят видение за четири коне от 1 гл. на книгата Захария (ст.7-17) – бял, червен, черен и блед.

Първият конник „излезе като победител, за да победи“ (ст.2). Той символизира една невероятно мощна милитаристична кампания за завладяване на народи. Той язди на бял кон, имитирайки Исус Христос (Откровение 19:11). Ще заблуди мнозина като непрекъснато говори за мир, но ще обяви война на светиите. Познахте ли вече кой е той? Точно така, Антихрист!

През хилядолетията християните са смятали различни личности за Антихрист – Цезар, Наполеон, Сталин, Хитлер. Мартин Лутер  е вярвал, че Христос ще се върне и ще установи Царството Си докато той е жив. Лутер пише: „Достигнахме времето на белия кон на апокалипсиса. Този свят няма да продължи много.“

През годините е имало много фигури, напомнящи за Антихрист. Всички те са обаче само преобраз на истинския Антихрист, който има да дойде.

В разгара на Втората световна война, Дитрих Бонхофер бил хвърлен в затвора за съпротивата си срещу Хитлер. Но той продължил да окуражава другите вярващи да се съпротивляват на нацистката тирания. Група християни, които вярвали че Хитлер е Антихрист, го попитали: „Защо рискуваш живота си? Исус ще се върне всеки момент и цялото ти дело и страдание ще бъдат напразни.“ Бонхофер отговорил, „Ако Исус се върне утре, тогава утре ще си почина от работата. Но днес трябва да работя. Трябва да продължа борбата, докато тя свърши.“

На втория конник „се даде да отнеме мира от земята, та човеците да се избиват един друг; и даде му се голям меч.“ (ст.4)

Третият конник, яздещ на черен кон, носи „теглилка в ръката си“ (ст.5) и предвещава идещ глад като следствие на тези войни и бедствия. Обикновено с един денарий, равностоен на дневен надник по времето на Исус, се купували 8 хиникса пшеница (хиникс – мярка за тежина, равна на 1.2 л). При тези условия на глад с един надник ще може да се купува само 1 хиникс пшеница (около 1 кг.)

Името на четвъртия конник е Смърт. Той има власт „да умъртвява с меч, с глад, с мор и със земните зверове.“ Адът върви след него (ст.8). Както беше казал някой, Смъртта язди на кон, а адът я следва с катафалката.“   

Тези четири конника символизират времена на войни, завладяване, глад и смърт.

Бихме могли да кажем, че това е един средностатистически ден от човешката история. Само погледнете какво става в света в момента. Протести, недоволство, бунтове, войни, пандемия, глад и смърт. Но по-вероятно е тук да става въпрос за бъдещи събития, защото последствията от тях ще бъдат много по-опустошителни от всичко известно досега.

В Матей 24 гл. Исус също предрече, че ще има войни, глад и земетресения. Тук Йоан говори и за мор (ст.8). Това са пандемиите. Когато цивилизацията се разпада нейните съпротивителни сили срещу болестите също намаляват. Някои виждат тук препратка към биологични оръжия, поява на непознати дотогава болести или целенасочено разпространение на вируси с цел унищожаване на много хора. Пандемията, през която преминаваме в момента, макар и сериозна, най-вероятно ще се окаже детска играчка в сравнение с това, което предстои да се случва.

След това петият печат изобразява убитите християнски мъченици пред небесния Божи престол. Викът на невинната им кръв се издига пред Бога подобно на дим от олтара с тамян. Но дори в смъртта си те са победители.

Дават им се бели дрехи, символ на победа и чистота. Няма как да застанеш пред Бог, ако не си облечен в бяло. Проблемът е, че твоите и моите дрехи са ужасно омърсени поради нашите грехове. С тях не можем да застанем пред святия Бог. Ако искаме да застанем пред Него, трябва да се облечем в праведността на Исус Христос! Да съблечем мръсните парцали и да се облечем в бяло.

На християнските мъченици са дадени бели дрехи. И те питат, „Докога, Господарю Святи и Истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ (ст.10)

Често, когато ние преминаваме през беди и трагедии, подобно на тези светии в бели дрехи и подобно на Авакум, ние питаме „Докога, Господи?“

Големият проповедник Филип Брукс бил известен като много търпелив и хрисим човек. Но дори и на него понякога му идвало в повече. Един ден приятел го видял да върви напред назад в стаята като лъв в клетка. „Някакъв проблем ли има, г-н Брукс?“, попитал той. „Проблемът е, че аз бързам, а Бог не!“

Давид каза в Псалм 13: „Докога, Господи, ще ме забравяш съвсем? Докога ще криеш лицето Си от мене? 2 Докога ще имам борба в душата Си, болки в сърцето Си всеки ден? Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?“

Мъчениците не получават отговор, но и след това им се казва да си почиват още малко, защото още християни трябва да бъдат убити.

Не ни се казва защо, но ни се казва, че това няма да продължи вечно. Шестият печат е последният отговор на Бога на техния вик. Той въвежда Великия Господен ден, описан в Исая и Йоил. Картината е апокалиптична – голям трус, почерняло слънце, луната като кръв, звездите падат, небето навито на руло, планините и островите се изместват. Това са знамения за настъпилия край.

Някой ще каже, сигурно когато настъпи този апокалипсис, хората ще се покаят. Но в текста не виждаме подобна реакция. Единственото, което виждаме хората на земята да правят, е да викат, „Кой може да устои?“ Всъщност, това е риторичен въпрос. С други думи, те казват, никой не може да устои на този колосален ужас.

Тук очакваме да бъде отворен и седмия печат и да бъде въведено Божието царство. Но Йоан прекъсва действието с антракт, състоящ се от две видения, за да отговори на въпроса кой може да устои.

Йоан вижда ангел с пръстен с печата на живия Бог, който идва, за да постави белег или печат на защита върху Божиите слуги, които понасят тези бедствия.

И Йоан чува броя на тези, които са подпечатани

Откровение 7:4 „И чух числото на подпечатаните – сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всички племена на израилтяните.“

Те са 144000 - по 12000 от всяко от 12-те племена на Израел. Това е като преброяване по време на война, подобно на преброяването в Числа 1 гл.

Второто видение започва в ст. 9:

Откровение 7:9а „След това видях, и ето, голямо множество, което никой на можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици...“

Някои смятат, че първото видение със 144000 се отнася до повярвалите евреи в последните дни, а ст. 9-17 – до всички спасени хора от народите по света. Но изразът „слугите на нашия Бог“ (ст.3) се среща и другаде в Откровение със значение на всички изкупени (2:20, 11:18; 19:2 и др.). Освен това, всички повярвали, а не само еврейските, се нуждаят от Божията печат на защита от осъжденията.

Затова правилната интерпретация е да смятаме, че първото видение също се отнася за цялата църква, т.е. за новия Израел. И двете видения се отнасят за една и съща група вярващи.

И сега идва най-интересното. Йоан чува броя на армията от 144000 така, както чува за побеждаващия Лъв от Юда от старейшините в 5 гл.

Но и при двата случая, когато се обръща той вижда изненадващото изпълнение на тези образи в заклания Агнец Исус.

Откровение 7:9-10 „След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици, стоящи пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас: Спасението е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца! “

Тази месианска армия на Божието царство е съставена от хора от всички народи в изпълнение на завета, който Бог сключи с Авраам.

Битие 17:4-6 „Ето, Моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи. 5 Няма да се наричаш вече Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих баща на множество народи. 6 Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб...“

Точно тази мултиетническа армия на Агнеца може да застане пред Бога, тъй като е била изкупена от кръвта на Агнеца. И сега те са призовани да победят не като убият неприятелите си, но като страдат и свидетелстват точно като Агнеца.

Най-накрая стигаме до седмия и последен печат. Той е счупен, но преди да се отвори свитъка, се появяват седем предупредителни тръби.

Откровение 8:1 „И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето за около половин час. 2 Тогава видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, бяха дадени седем тръби.“

Ангел взема огън от олтара. Огънят символизира вика на мъчениците. И този огън е хвърлен на земята, с което свършва Господният ден (ст.5).

Според някои със седемте тръби Йоан разказва същата история на Божието осъждение отново – този път с образи, взети от разказа в книгата Изход. Първите пет тръби повтарят язвите, изпратени над Египет. Всяка от тях затръбява и над земята се изсипват съответно град, кръв, отровена вода, тъмнина и скакалци. Град и огън опустошават земята (ст.6-7), морето става на кръв (ст.8-9), реките са отровени (ст. 10-11), а една трета от луната и звездите потъмнява (ст. 12).

Но по-вероятно е първите шест тръби да не повтарят, а да следват във времето 6-те печата, а седмата тръба да съвпада със седмия печат.

Шестата тръба (9:13) освобождава четири ангела на осъждение. Но отново Йоан ни казва, че въпреки всички тези чуми, народите не се покайват.

Откровение 9:20-21 „И останалите човеци, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха за делата на ръцете си, та да не се кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли ... също не се покаяха за убийствата си, нито за чародеянията си, нито за блудствата си, нито за кражбите си.“

Както и при отварянето на шестия печат става ясно, че Божието осъждение няма да накара хората да се смирят и покаят пред Него. Така, както Египетския фараон не се смири дори след изливането на десетте язви над Египет, така и язвите от печатите и тръбите (можем да добавим тук и чашите от 16 гл.) няма да накарат повечето хора да приемат Бога.

Има ли тогава нещо друго, което ще ги накара да изповядат Исус Христос като Господ? В гл. 11 четем за двама свидетели, които приличат на Мойсей и Илия, и най-вероятно символизират Църквата Христова. Те са изпратени, за да призоват идолопоклонническите нации и техните управници да се върнат при единствения истинен Бог.

Един звяр побеждава свидетелите и ги убива, но Бог ги съживява и оправдава свидетелите пред техните обвинители. В резултат много хора сред народите се покайват и отдават слава на Твореца Бог в Господния ден (11:13).

Какво е заключението?

Божието царство ще бъде разкрито, когато народите видят църквата да имитира любовта и жертвата на Агнеца. Не като убива враговете си, а ако умира за тях.

Божията милост, показана чрез последователите на Исус ще доведе народите до покаяние. Това изненадващо твърдение е посланието на отворения свитък, който Йоан е поставил точно в центъра на цялата книга. След това е надута последната тръба и народите са разтърсени от трусове, защото Божието царство идва на земята така, както е на небето.

Сега знаем как Църквата ще свидетелства на народите и ще наследи новото създание. Като имитира жертвената любов на Агнеца.

И накрая, какви въпроси трябва да си зададем, след като сме чули посланието на свитъка?

Първият важен въпрос е, аз подходящо ли съм облечен? Готов ли съм за срещата с Исус?

Исус разказа притча за цар, който вдига сватба за сина си. След като в крайна сметка гостите пристигат, царят вижда, че един от тях не е облечен в сватбарска дреха.

Матей 22:12,13 „И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“

Важно е на сватбата на Невястата Христова да сме подходящо облечени.

Преди години с Ваня пътувахме с колата за сватбата на приятел. По пътя спряхме в един град, за да се разходим и да си починем от пътя. Когато се върнахме до колата, видяхме че колата е разбита и сватбените ми дрехи са откраднати.

Не можех да се явя на сватбата на моя приятел по дънки и тениска. Това щеше да покаже липса на уважение и любов към него. Затова рано в неделя обходихме магазините, за да си купя панталони и риза. Успях да си набавя сватбарски дрехи и така отидох на сватбата!

Важно е да сме подходящо облечени за сватбата на Агнето. Ако още не си си набавил сватбарски дрехи, можеш да го направиш още днес! Осъжденията от печатите и тръбите показват сериозността на греховете и колко важно е да се покаем и да бъдем спасени.

Затова, не отлагай! Покай се от греховете си и приеми Исус Христос за Господ и Спасител.

Облечи се в бели дрехи и се присъедини към хора на светиите, които казват: „Спасението е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца!“

Ако вече си го направил, другият въпрос който трябва да си зададеш е:

Благодарен ли си на Бог и на Христос сега, очаквайки небесната си награда? Ще устоиш ли? Ще те намери ли Исус облечен в бяло, в сватбарска одежда?

Чували ли сте името Поликарп? Той е бил епископ на една от църквите, за които четохме в Откровение 2 гл. - Смирна. Един благочестив мъж. Познавал е лично апостол Йоан, автора на Откровение. Когато римският проконсул го заставил да се откаже от Христос, Поликарп казал: „Служил съм му 86 години и Той никога не ме е наранявал. Как мога да отправя богохулство срещу моя Цар и моя Спасител?“ Проконсулът казал, „Уважавам те заради преклонната ти възраст. Просто кажи, “Maхайте се, атеисти!“. По онова време всички, които вярвали в Христос, а не в римските богове, са били считани за атеисти. Старият Поликарп посочил към тълпата езичници и казал, „Махайте се, атеисти!“ Той бил изгорен на клада и дал радостно свидетелство за своята вяра в Исус Христос.

Молитва.

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

18.10.2020 г.

Смъртта не е краят (Битие 49:29-50:26)

/проповед/

Когато таткото на тригодишната Катя се прибрал у дома от работа, я заварил да плаче неутешимо – нейната костенурка била умряла. Жена му казала: „Аз не мога да я успокоя, ти се оправяй.“ Първо бащата казал, че ще отиде в магазина и ще й купи друга костенурка. Но Катя знаела, че животът не може да премине от една костенурка в друга и продължила да плаче.

Тогава баща й казал: „Знаеш ли какво, ще й направим погребение.“ Дъщеря му не знаела какво означава „погребение“, затова той й обяснил: „Погребението е голям фестивал в чест на костенурката.“ Тя не знаела какво означава „фестивал“, затова баща й казал: „Погребението е като рожден ден. Ще ядем торта и сладолед, ще пием Кока кола, ще купим балони и всички деца от квартала ще дойдат да играете заедно – само защото костенурката е умряла.“ Сълзите на Катя спрели и тя отново била щастлива.

Тогава се случило нещо невероятно. Те погледнали надолу и видели, че костенурката се движи.Тя била жива! Няколко секунди тя вървяла енергично, както винаги. Бащата не знаел какво да каже. Но Катя веднага се ориентирала в ситуацията. С цялата невинност на тригодишно дете, тя погледнала баща си и казала: „Тате, хайде да я убием“.

Моята първа среща със смъртта беше на погребението на баба ми. Бях малък и единственото нещо, което си спомням е воплите на жените и черните дрехи, с които бяха облечени хората. Цялата атмосфера беше тягостна и потискаща. Гледах всичко това и не можех да разбера защо трябва човек да си отива завинаги и да кара другите да страдат. Струваше ми се многонесправедливо.

Много години по-късно, баща ми почина в болницата. Беше болен от много болести и лекарите бяха безсилни. Обстановката пак беше потискаща. Благодарен съм, че поне можах да го изпратя в последния му час. Издъхна в моите ръце.

Днес, в информационния век в който живеем, хората си отиват от този свят без да им отдадем нужното внимание и достойнство. Повечето хора умират в неуютни болници, сред чужди хора, лекари и сестри, с тръби и катетри висящи от телата им, далеч от своите близки.

Яков умря в своето легло вкъщи, заобграден от тези които обича и тези, които го обичаха. Днес нуждата от специализирано лечение ни кара да отидем в болницата. И една неочаквана смърт ни откъсва от близките без да сме имали възможност да си вземем сбогом.

Може и да нямаме контрол над начина, по който идва смъртта, но можем да решим как да се отнасяме към нея. И от тази последна глава от Битие можем да научим повече за отношението, което Бог иска да имаме към смъртта, от всяка друга глава в Стария завет.

Първо, тук виждаме как се променя отношението на Яков към смъртта. В предходните глави Яков скърби за загубата на Рахил, а след това и за Йосиф, за когото предполага, че е умрял. Когато Вениамин трябваше да отиде в Египет, за да докаже почтеността на братята, Яков не разреши, защото се страхуваше да не изгуби и него.

Когато най-после Яков научи, че Йосиф е жив и той го видя, беше вече готов да умре. Но това щеше да стане чак след още 17 години в Египет.

Тогава Яков каза на синовете си:

Битие 49:29-32 Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон. 30 В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.

Тук за втори път Яков дава наставления да бъде погребан в пещерата в нивата на Махпелах в Ханаан, заедно с дядо си Авраам, баща си Исаак, техните жени и жена му Лия. След тези наставления той е готов да отиде при своя Господ:

Битие 49:33: „А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си. Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. “

Забележете, че само за Йосиф се казва, че е плакал и целувал лицето на баща си. И следдългата процедура по балсамиране и оплакване, характерна за египтяните, Йосиф искаразрешение от фараона да погребе баща си в Ханаан. Неговата молба е удовлетворена.

И Йосиф, придружен от голяма египетска делегация и своето семейство, пътуват до мястото за погребение. Самата погребална церемония е толкова внушителна, че прави силно впечатление на местните жители.

Битие 50:11: „А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим (Египетско ридание).

При Ададовия харман процесията спира и е организирана 7-дневна жалейка, проведена специално за да може египтяните да изкажат съболезнованията си за последен път. Оттам семейството на Яков отива до пещерата Махпелах, където в семеен кръг е погребан Яков.

След като са изпълнили волята на баща си, семейството се връща до Атадовия харман, откъдето заедно с египтяните отпътуват обратно за Египет.

Дотук говорихме за Йосиф и неговата скръб по баща му, но не казахме нищо за неговите братя. Какви чувства вълнуваха тях при неговата смърт?

Битие 50:15: „А когато видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили.“

Очевидно тяхната скръб остъпваше място на едно по-силно чувство – вина. В миналото те бяха разяждани от ревност и омраза към Йосиф и само присъствието на техния баща ги спираше да не посегнат на живота му. Но когато им се удаде сгоден случай, те се отърваха от него.

И сега, години по-късно, ги измъчваше вина. Още не бяха разбрали, че Йосиф им е простил,макар че бяха минали 17 години, в които той всекидневно им доказваше това. Те си казаха, че сега, когато Яков го няма, Йосиф ще си отмъсти, както те бяха чакали да са далеч от баща си, за да го елиминират. Затова те намислиха план.

Битие 50:16-18: „Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда: Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха... А Йосиф се разплака, когато му говориха. После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.“

Отговорът на Йосиф е пример за това как да отговаряме благочестиво на нечестивопреследване:

Битие 50:19-21: „А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде... Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви...“

Отмъщението принадлежи на Господа. Йосиф не можеше да си присвои прерогативите на Бога. Бог беше използвал злото, сторено от братята му, за добро. Как можеше Йосиф да се сърди!

Последните стихове на книгата ни пренасят след още 50 години. Йосиф е на сто и десет годинии е видял правнуците на Еврем. Синовете на Манасиевия син Махир са се родили на неговите колене. И малко преди смъртта си, подобно на баща си Яков, Йосиф казва на братята си: 

Битие 50:24: „Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“ 

И след това ги кара да се закълнат, че ще занесат костите му в Ханаан. И той, както Яков,вярваше, че в бъдеще Израел ще се върне в Обещаната земя. И двамата бяха балсамирани – тялото на Яков, за да бъде отнесено и погребано в Махпелах, а тялото на Йосиф – за да бъдатвърнати костите му в Ханаан след изхода от Египет.

И в книгата Изход 13 гл. виждаме как Мойсей изпълнява неговата воля. Смъртта на Яковпредизвика пътуване до Ханаан, за да могат израелтяните да погледнат още веднъж земята, в която щяха да се върнат при изхода. А смъртта на Йосиф непрекъснато им напомняше, че един ден този изход ще се състои. „Аз умирам; Бог ще ви посети и ще ви заведе ... в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“

Така стигаме до края на една епоха - епохата на патриарсите и края на една прекрасна книга. Тя започна със създаването на човека в съвършената градина и завършва с два ковчега – един в Ханаан и един в Египет. Какъв тъжен край! Ако Мойсей пишеше книга днес, най-вероятно нямаше да може да намери издател за нея. 

Но, всъщност, глава 50 не е краят на историята. Мойсей ще напише още 4 книги, а Бог ще вдъхнови написването на още 61 до завършването на Библията. И в последните глави на последната книга Откровение, ние отново се връщаме в рая.

Откровение 21:1-2: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, пременена за своя съпруг…”

Откровение 22:1-5 „река с вода на живот, бистра като кристал ... извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живота ...Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.“

Написвайки Битие, Мойсей искаше да каже и на нас, бъдещите поколения, че смъртта не е краят. Много години Яков гледаше на смъртта като на край. Смяташе, че смъртта ще го избави от всичките му неволи, затова я чакаше с такова нетърпение. Това мислят и тези, които избират самоубийството като край на своите страдания. Но трагедията е, че тази смърт е само началото на една необратима съдба.

Веднъж говорих с един човек и той заяви, че вярва в прераждането. Но аз му показах стиха в Евреи 9:27, където Библията казва: „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

В Египет Яков промени гледището си за смъртта. Той разбра, че даже и Бог да беше взел неговия любим син, един ден Яков щеше да го види отново. Защото има живот след смъртта!

Битие 49:33: А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.

В същото бяха убедени и Авраам и Исаак:

Битие 25:8 „И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.“

Битие 35:29: И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Твоето гледище за смъртта има голямо значение. Ако смъртта е краят, тогава няма смисъл да се стремиш към небето и да избягваш ада. Тогава самоубийството е изкушаваща опция. Ако няма живот след смъртта, тогава както казва светът, „яж, пий и се весели, защото утре ще умреш.“

Но ако гледаме на смъртта като начало, не край, тогава ние ще правим всичко възможно, за да изправим взаимоотношенията си с Бога чрез вяра в Сина Му. Тогава няма да се страхуваме от смъртта и няма да се притесняваме да говорим за нея. Дори можем да я приветстваме, защото тогава ще отидем в присъствието на Бога заедно с онези вярващи, с които сега сме разделени от смъртта.

Исус ни казва, че в дома на Отца Му Той е приготвил жилища за нас (Йоан 14:1-3). Те ще бъдат много по-прекрасни и просторни от най-добрите къщи и дворци на земята. Дори Версайският дворец е само тяхна бледа сянка!

Апостол Павел също ни насърчава с думите:

1 Солунци 4:16: „... сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; 17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.

Мойсей, Йоан и Павел говорят спокойно и с увереност за смъртта. Не е така с невярващите. Те всякак се стремят да избягват темата. Смъртта се нарича с ефемизми – ние не казваме, че хората умират, а че почиват или си отиват, или ни напускат. Дори лекарите не смеят да кажат на болния или близките му, че е болен от нелечима болест и умира. Хората намират утеха в скриването на истината от болния.

Трагедията с опита да се заобиколи темата за смъртта е, че умиращият прекарва последните дни и часове от живота си в заблуда. Вместо да си вземем сбогом и да кажем важните неща, ние използваме последните мигове, за да говорим за тривиални неща.

Вместо това, ако нашият близък е невярващ, можем да използваме последните му часове, за да му споделим благата вест и да го водим в молитва на покаяние. А ако е вярващ, можем даговорим с него с увереност за новия дом, в който ще се пресели. Мъката от раздялата винаги е голяма, но за вярващите тя е само временна. Eдин ден, ако упазим вярата, ще се видим отново. Ако сме убедени в това, тогава нашата вяра и радост в тъгата ще бъде искрена и видна за всички около нас.

Неотдавна видях следното фейсбук съобщение на вярващи от една от църквите ни в Америка:

“В 5:20 тази вечер нашия тати завърши състезанието си и си отиде у дома. Той беше удивителен човек и ние сме съкрушени, но щастливи, че неговата вяра сега стана виждане. Планираме възпоменателната служба да се проведе в понеделник вечерта, на 22 май. Допълнително ще съобщим точното време и място. Нямаме думи да изразим благодарността си за огромната любов и подкрепа, която получаваме от всички вас. Черпим сила от вашата подкрепа и ви благодарим от все сърце. Чет ви обичаше – обичаме ви и ние.

Джордж, Дани, Мери, Сюзън и Джейн”

Ние, вярващите в Исус, не бива да падаме в капана на отричането на смъртта и избягването на темата за нея. Яков и Йосиф гледаха на смъртта не като на край, но като начало. Те знаеха, чеедин ден ще се видят отново с тези, които обичат в присъствието на Господа.

Но не и братята на Йосиф. Те смятаха, че със смъртта на Яков Бог ще престане да се грижи за тях. Но научиха, че Божията любов не зависи от присъствието на дадени хора. Бог е суверен и може да се грижи за нас дори когато ни изглежда, че сме сами и нямаме ничия подкрепа.

Възможно е и ти да мислиш, че смъртта е краят. Да се опитваш да избягваш тази тема. Ако е така, тогава знай, че страхът от смъртта показва липса на вяра в библейското свидетелство за живота след смъртта. Можеш да криеш или потискаш този страх, но не можеш да го избягваш безкрайно.

Предлагам ти нещо друго: ти можеш да се учиш от хора като Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Те повярваха в Този, който един ден щеше да победи смъртта:

В Йоан 11:25,26 Исус каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

В нашия град има много магазини. От време на време те затварят и слагат надпис: „Затворено поради ремонт“. В продължение на месец-два обновяват интериора и след като отворят отново, не можем да ги познаем – изглеждат много различни! Нещо такова се случва и след смъртта на вярващ човек. Той излиза от тялото си, докато то се поправя и обновява. И при неговотовъзкресение вътрешният човек ще се нанесе в обновеното тяло.

В края на живота си известният евангелизатор Муди казва: „Някой ден ще прочетете във вестниците, че Дуайт Муди от Ийст Нортфийлд е мъртъв. Не вярвайте ни на една дума на това! В онзи момент ще бъда по-жив, отколкото съм сега. Ще съм се възнесъл високо, извън товастаро глинено обиталище в дом, който е безсмъртен – тяло, което смъртта не може да докосне. Тяло, подобно на Неговото славно тяло. Бях роден в плът през 1837 г. Родих се в Духа през 1856-та. Роденото от плътта може да умре. Роденото от Дух ще живее вечно.“

1 Коринтяни 15:55-58: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 56 Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

Нека се помолим.