Три години от кървавото нападение на Хамас срещу Израел

 

Днес, 3 години след клането на 7 октомври, продължават да се чуват „състрадателни“ гласове, че и двете страни просто искат да се избиват. Че и двете страни са виновни.

Но да се поставя знак на равенство пред лицето на злото е само по себе си неморално. Защото едната страна беше тази, която започна непровокирана война, не другата. Едната страна иска да увеличава цивилните жертви, а другата се стреми да ги минимизира. Ако едната страна положи оръжия, ще има мир. Ако другата го направи, ще има повече кръвополития.

Лозунгът „от реката до морето Палестина ще е свободна“ е призив за смърт на Израел. Това е лицето на абсолютното зло. Когато една страна нападне друга, но след това започне да губи войната, не може да искаме агресорът да има право да диктува условията за сключване на мир.

Три години от нападението на Хамас срещу Израел, войната все още продължава. Но сред ужасите на смърт, болка и агония, има и надежда. „Където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляни 5:20). Повече и повече евреи си задават въпроса защо им се случва това и започват да четат Новия завет. Все повече от тях се обръщат с вяра към Исус Христос.

Днес се моля за безусловно предаване на Хамас и освобождаване на останалите в плен заложници, за изцеление и утеха за всички пострадали от този чудовищен терор и за това повече хора в Израел и ивицата Газа да приемат Исус като свой Спасител и Господ.

Повален, но не сломен (Йов 1-2)

/проповед/

Чували ли сте истории за хора, които са загубили всичко, но след това са успели да го възстановят?

 Когато разглеждахме книгата 1 Царе, в 30 гл. видяхме, че Давид загуби всичко, но след като се обърна към Господа, Той му помогна да си възвърне загубеното.

Или да вземем Мойсей. След като уби египтянина, той избяга в пустинята и по този начин загуби дома си, положението си на принц и бъдещето си в Египет, и заживя като никому неизвестен овчар. Но по-късно поведе народа на Израел, за да ги изведе от робство.

Един друг известен човек, Стийв Джобс, е уволнен от компанията Епъл, която самият той е съосновал. Губи позицията и влиянието си.  Стартира нова компания NeXT, която е придобита от Епъл и така се връща, за да стане изпълнителен директор на Епъл, за да създаде iPhone и да поведе Епъл към рекорден успех.

Това ми напомня на Йов. Той получи много удари в живота, загуби всичко – загуби своето семейство, загуби богатството си, загуби здравето си, даже загуби дома си, но намери прибежище в Божията благодат.

 И друг път съм давал пример с Джони Ериксън Тада. През 1967 г., на 17-годишна възраст, Джони скача в плитки води, чупи гръбнака си и остава парализирана от раменете надолу (квадриплегия). Първоначално тя преминава през дълбок период на гняв, депресия и суицидни мисли, борейки се да приеме новата реалност.

В процеса на рехабилитация, Джони започва да се учи да рисува, държейки четката с устата си. Но най-вече, през този период тя упорито търси Бог. Джони намира прибежище в Божията благодат.

 Книгата Йов започва с два епизода на страдание в първите две глави. А следващите глави съдържат дълги разговори и дебати между Йов и неговите приятели. Те обсъждат природата на страданието и защо Бог позволява лоши неща да се случват.

Не е добра идея да спориш с някой, който страда. Това не е добър подход. След две седмици ще говорим повече за това. Но тези приятели първоначално не казват нищо. Цели седем дни просто седят с Йов. Просто са там с него.

Но след това започват да говорят и да го критикуват. Като боксьор, който е повален на ринга и от всички страни му викат и го обиждат. Приятелите на Йов не му помагат, не го насърчават. Ако се опитваш да помогнеш на някого, който преминава през физическа болка, не се опитвай да му обясниш всичко. Това няма да донесе изцеление. Просто го изслушай.

В първите две глави можем да видим 3 фази от страданието на Йов. Те ни помагат да си отговорим на важни въпроси като как да преживея загуба, мога ли да науча нещо от нея? И мога ли да се покланям на Бога посред страдание?

Затова съм нарекъл тази кратка поредица проповеди, „Уроци от Йов“. Йов може да ни научи на важни уроци!

 Книгата Йов е антитеза на приказката Пепеляшка или класическата история за успех от нулата. Чували сме за хора, които са живели в крайна бедност, сираци от домове, които с упорит труд стават известни в областта си.

Сещам се за Георги Господинов – един писател, който тръгва от малко населено място, от Ямбол, без да има гръб в литературата, и с упорит труд става един от най-превежданите български автори, и спечелва престижната международна награда „Букър“.

Ние харесваме да слушаме такива истории и да гледаме биографични филми за успели хора. Но не ни харесва да четем истории като тази. Това е история не за успех от нулата, а за човек, тръгнал от успеха и стигнал до нулата.

Йов губи всичко, но неговият отклик е запомнящ се. Когато попитали Клайв Луис, защо праведни хора страдат, той отговорил: „Защо не? Те са единствените, които могат да го понесат.“

Искам да видим как Йов понася страданието, защото това е пример за нас, вярващите.

И така, тук виждаме 3 фази. Първата фаза е неговият живот преди да го връхлетят поредица от ужасни нещастия.

 Живот на изобилие

Йов 1:1 „Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога и странеше от злото.“

Йов беше непорочен. Това не означава, че е бил без грях, а че е бил морален и почтен човек. „Праведен“ тук означава човек, който не е криволичил от пътя, по който върви. Йов е споменат в Езекиел 14:14-20, в компанията на Ной и Даниил като единствените трима праведници, които биха избегнали Божия съд над нечестивия Израил.

Освен, че беше непорочен и праведен, Йов се боеше от Бога и странеше от злото. Когато се боиш от Бога, ти страниш от злото.

Животът на Йов е доказателство, че не е вярно, че благочестивите хора не страдат. Този човек е толкова праведен и благочестив, че Бог се хвали с него на дявола. Два пъти казва, „Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов?“ (1:8, 2:3)

Следователно, не можем да заключим, че винаги когато християнин страда, това е защото Бог го наказва за извършен грях, или за това, че няма достатъчно вяра. Книгата Йов ни показва, че няма винаги директна причинно-следствена връзка между страданието и праведността. Ако имаше, тогава Йов не би страдал нито ден от живота си.

Понякога най-добрите хора преминават през най-голямо страдание и обратно, най-големите негодници понякога си живеят живота.

Йов беше непорочен, но въпреки това, беше поразен.

 Йов 1:13-19 „И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, дойде вестител при Йов и каза: Както оряха воловете и ослите пасяха при тях, савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

Докато още говореше, дойде друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя.

Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти както ядяха и пиеха вино в къщата на най-големия си брат, ето, задуха силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата и тя падна върху чадата и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.“

Няколко бедствия сполетяват Йов почти едновременно. Те спадат към три категории – тероризъм, природни бедствия и болести.

В първите стихове се говори за савците и халдейците. Савците са племе в Арабия, а халдейците – номадско племе от Вавилония. Първо савците нападат и откарват воловете и ослите. След това идват халдейците и откарват камилите, като избиват слугите. Това си е тероризъм!

Днес светът също страда от международен тероризъм. Най-кървавият терористичен акт в Европа за 20 в. е атентатът в църквата „Света Неделя“ в София през 1925 г., когато загиват 134 души.

 От 11 септември досега в Европа и Америка са извършени стотици терористични атаки. На 18 юли 2012 година на летище Сарафово край Бургас беше извършен първият терористичен акт в най-новата история на България. Бяха убити петима израелци и българският им шофьор, загина и самият терорист. 38 души бяха ранени.

Всяка година от терористични атаки умират между 20000 и 24000 души. 

 Второто нещастие, което се случва в историята са природните бедствия. Четем, че светкавица от небето или както е описана тук, огън от Бога пада и изгаря овцете и слугите, а после силен вятър удря къщата и я разрушава.

Винаги е имало природни бедствия. От природни бедствия (земетресения, наводнения и т.н.) умират всяка година около 90000 човека. Защо Бог допуска това?

И трето, болести.

 Йов 2:7 „Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви от стъпалата на нозете му до темето му. И той си взе парче от счупен глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепел.“

Това е състоянието на Йов в останалата част на книгата. Той страда, не може да спи, разтърсва се от спазми, има кошмари. Не знаем точно от какво е бил болен Йов. Няколко лекари и коментатори са се опитвали да диагностицират пост фактум неговото състояние.

Някои казват, че това е ранна фаза на проказа, други казват, че е бъбречна недостатъчност, според трети е рядка кожна болест. Но най-много се обединяват около диагнозата елефантиаза (лимфатична филариоза или още слонова болест). Може да прочетете в гугъл какви са симптомите.

Както праведният и непорочен Йов се радва на живота си, хапва си суджуци и създърма със семейството си, и изведнъж всичко това е отнето.

Йов е показан седнал в пепелта, как се чеше с парче от счупен глинен съд. Пепелта показва, че той е в градското сметище извън града. Този виден гражданин Йов живее в сметището и чеше раните си, които го сърбят.

Йов се е превърнал в утайка на обществото. Toй вярва в Бога. Какво трябва да направи? Това ни отвежда до втората фаза,

 Откликът на Йов

Йов 1:20 „Тогава Йов стана, раздра дрехата си (жест, изразяващ дълбока скръб в културата на Близкия изток от това време) и обръсна главата си (стриженето или бръсненето на главата като естествена украса на главата говори, че човекът е загубил славата си и е също израз на скръб), и като падна на земята, се поклони.“

Може би сте виждали хора, които не могат да понесат смъртта на близък, да падат на земята под тежестта на ужасната вест. Това ни показва, че Йов не е свръх духовен, невъзмутим стоик. Той е разтърсен до мозъка на костите си.

Ако текстът свършваше дотук, това би било разбираемо. Но той не спира дотук, но продължава със спиращо дъха описание. Защото продължава така: „и се поклони“.

Той скърбеше, разкъса робата си, падна на земята и се поклони.

 Йов 1:21 „И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.  Във всичко това Йов не съгреши и не обвини безумно Бога.“

Как е възможно това! Когато си загубил децата си, здравето си и цялото си богатство, всичко най-лошо ти се е случило, може ли да се покланяш на Бога?

Да, може! Болката или кара хората да се приближат до Бога, или да се отдалечат от Бога. Болката и страданията или ще прекършат гръбнака ти, или ще превържат коляното ти.

Някои се огорчават поради страданието си. Затварят се в себе си, самосъжаляват се, оплакват се, гневни са на живота. Сигурно познавате такива хора.

Други хора понасят мълчаливо трудностите, минават през бурите, просто са уморени. Стават фаталисти или нихилисти, не виждат смисъл в живота, всичко е суета, както казва Соломон в Еклисиаст.

Но има още една група хора, които трудностите каляват. Усъвършенстват характера си. Един мой познат е роден в християнско семейство, чел е Библията и е вярвал в Бога.

Но като тийнейджър става бунтар, заживява както си иска. Върши всеки възможен грях, за който можете да се сетите – злоупотребява с алкохол и наркотици, живее в разврат, извършва кражби… Но в един момент го погва полицията и е на крачка да бъде осъден и да лежи в затвора.

Това го отрезвява и препосвещава живота си на Господа. Започва да чете и изучава Словото, има мир с Бога. Жени се и днес с жена си са част от църква и служат активно в нея.

Трудностите и страданията го приближават до Бога и усъвършенстват характера му. Понякога Бог успокоява бурята. Но по-често Бог успокоява своите деца в бурята.

Когато преминаваме през трагедия се разкрива истинската ни същност. Един собственик на много ресторанти по време на Ковид казал: „Мога да изгубя целия си бизнес. Но аз дойдох гол на този свят и ще напусна със спасение.“ Това е дори по-добро изказване от думите на Йов. „Гол дойдох, гол ще си отида.“

С думите си Йов също се приближава към Бога и намира прибежище в Божията благодат. Следователно, първата стъпка на това да намериш прибежище в Божията благодат е  да се поклониш на Бога, когато си склонен да се паникьосваш.

Когато чувстваш първите симптоми на тревожност, не им се поддавай. Нормално е да чувстваш страх, но не се предавай на страха. Дошъл си с нищо и ще напуснеш този свят с нищо. Така че, каквото имаш тук и сега, бъди благодарен за него.

Ако си здрав, благодари Му за здравето си. Ако си загубил работата си, но имаш семейство, благодари Му за твоето семейство. Покланяй се, вместо да се паникьосваш.

И ако откликът на Йов бе поклонение, откликът на жена му беше негодувание.

Йов 2:9 „Тогава жена му му каза: Още ли държиш на своята непорочност (ти, г-н Непорочен и праведен)? Похули Бога и умри.“ Чудесен съвет от страна на съпругата! „А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“

С други думи, тя му казва, стига си се правил на толкова свят! По-добре Бог да те убие! Тя му казва, че е по-добре да умре, отколкото да живее така. По-добре похули Бога, пък да става каквото ще!

Тук е добре да кажем, че г-жа Йовова (жената на Йов) е била може би незаслужено обвинявана от много проповедници и библейски коментатори. Августин Блажени например я нарича Diaboli Adjutrix, което ще рече „адвокат на дявола“.

Според Йоан Златоуст тя е най-добрият бич на дявола. Защо дяволът му е оставил тази жена, а всички останали е убил? Защото е решил, че тя ще е добър бич, с който да му причинява още повече болка, отколкото от всяко друго нещо.

Жан Калвин я нарича organum Satani, превъплъщението на Сатана. Но може би трябва да сме малко по-милостиви към нея. Не само Йов загуби децата си, това бяха и нейните деца. В един миг тя изгуби десет деца. Изгуби здравия си съпруг. Загуби своето богатство.

Тя просто реагира много емоционално. Понякога, когато човек получи ужасни новини, той избухва и изрича нелицеприятни думи.

Всъщност, нашият мозък е програмиран така, че да дава надмощие на емоциите ни. Всеки сигнал, който получаваме чрез нашето зрение, слух или осезание влиза в мозъка в основата на гръбначния мозък, така че преди да достигне до челния дял на мозъчната кора, където се формира рационалното мислене, първо преминава през лимбичната система, където се формират нашите емоции. Т.е., ние сме програмирани да реагираме емоционално преди да можем да мислим рационално.

Затова, когато хората чувстват болка, реагират и избухват. Разбира се, с това не искам напълно да я оневиня, защото това си е лош съвет. Да похулиш Бога когато и да е не е добре. И може би дори тя не е съзнавала, че точно това Сатана се е надявал да стане.

Защото, той казва на Бог: „Отнеми здравето от Йов и той ще Те похули в лицето ти.“ Йов не го направи, но жена му го направи. И когато тя каза, похули Бога и умри, сигурно Сатана и всичките му дяволи са си казали, Да, Йов, послушай жена си! Защото Сатана се беше хванал на бас с Бога за това.

Виждаме, че добри хора понякога могат да дадат лош съвет. Добри хора, които са твои близки, могат да ти дадат лош съвет. Когато преминаваш през криза можеш да получиш много съвети от хора, които иначе ти мислят доброто, но понякога тези съвети са лоши.

Когато Исус обяви, че отива на кръста, за да пострада и умре, Петър придърпа Исус настрана и каза, „Бог да ти се смили, господи; тoва няма да стане с Тебе.“ Исус се обърна и каза, „Махни се от Мене, Сатана“.

Хората не мислят както Бог мисли. Исус го укори, както Йов укори жена си.

Eдин мъж казал на приятеля си: Ако жена ти ти каже: Не искам нищо за рождения си ден, не прави нищо. Това ще покаже, че си добър слушател.

Добронамерени хора понякога дават лоши съвети.

Когато страдаме и някой ни дава лош съвет, ние сме изкушени да се вслушаме и да последваме съвета им, защото обичаме този човек. Адам послуша Ева. Авраам послуша Сара. И двете дадоха лош съвет. Но изкушението за двамата да послушат съвета беше силно поради чувствата им.

Може би говоря на някого сега, който си мисли да се откаже, да се предаде. Стигнало ти е до тука, загубил си толкова много, може би си загубил близък, когото обичаш. Всички сме преживявали това. Това е най-лесното нещо, но е и най-лошото, което може да направиш.

Моля се Бог да ти даде благодат да преминеш през това страдание, не покрай него, за да отидеш на отсрещния бряг. Най-добрият изход е да преминеш през него. Един преподавател по история в университета казал, „Ако Колумб се беше върнал обратно, никой нямаше да го обвинява. Но и никой нямаше да го помни. Така че, ако искаш да те запомнят, понякога трябва да страдаш. Това е положението.

И ще гледаш към този момент от живота си като към време, в което Бог е изработил нещо уникално у теб, докато то те е приближавало до Бога.

Дотук говорихме за две фази – непорочният живот на Йов и двата отклика – на Йов и на жена му - поклонение и негодувание.

И третата фаза е решението на волята на Йов.

 Решението на волята

Нека прочетем отново

Йов 2:10 „А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“

Йов укори жена си. Сигурно не му е било лесно да го каже. Когато казва, че говори като безумна жена той няма предвид, че тя е глупава, а по-скоро, че разсъждава без да взема предвид Бога.

И после виждаме изказване, което показва добра теология. Доброто ли ще приемаме от Бога а злото да не приемаме? С други думи, да казваме само „да, Боже, давай ми само добри неща“ ли?

Бог ни дава толкова много добри неща. Не можем ли от време на време да получаваме и някои лоши неща от Неговата ръка? Така няма ли да оценим още повече добрите?

Когато времето е прекалено студено или прекалено горещо, оценяваме колко хубаво е да е просто топло! Когато се разболеем, оценяваме повече какво е да сме здрави. Когато загубим близък, оценяваме колко благословени сме били с него. (Добре е да го правим преди да го загубим!) Вече пета година хората в Украйна са принудени да живеят под бомбите и оценяват много добре какво е да имаш мирно небе над главата си.

 Бог допуска страданието с цел. Спърджън казва: „Вярвам, че най-коравосърдечните и най-необичащи християни в целия свят са тези, които не са преживявали много нещастия. И тези, които са най-състрадателни, любящи и христоподобни са онези, които са преживяли най-много злини. Най-лошото нещо, което може да ни се случи е да имаме житейски път, който е прекалено гладък.“

Бог ни дава дози болка от време на време с цел да ни променя.

И това ни води до втория принцип на намиране на прибежище в благодатта. Първият беше да се поклоним на Бога, когато се тревожим.  Вторият е този: във време на криза истината е тази, която ще те направи силен.

Истината ще те направи силен. Исус каза, „истината ще ви направи свободни“. Здравата теология, истините на Библията ни правят стабилни и силни.

Псалм 119:28 „Душата ми се топи от тъга; укрепи ме според словото Си.“

Все още около нас се водят войни. Все още преминаваме през изпитания като личности и като нация. Но вместо да питаме как мога да изляза от това положение, по-добре да се запитаме, какво мога да науча от това?

В заключение, Йов беше разтърсен, но не беше изоставен. Йов беше повален, но не беше сломен. Йов бе ударен, но се изправи – така, както го направи и Джони Ериксън Тада. Когато говорим за изпитания и страдания, ти или се намираш в такова в момента, или си излязал от такова, или ще влезеш в такова изпитание.

Защо се случват тези неща, защо Бог ги позволява? Защото Бог се интересува повече от твоя характер, отколкото от твоя комфорт. Бог е по-заинтересован да те направи свят, отколкото да те направи щастлив.

Той иска да си щастлив и ти гарантирам, че когато станеш свят, ще станеш щастлив. Едното следва другото. Бог работи.

Шотландският пастор от 16 в. Самюъл Ръдърфорд е казал: „Защо да треперя от плуга на моя Господ, който разорава дълбоко моята душа? Той не го прави без цел, той иска да види плод.“

Защо Бог оре толкова дълбоко в живота ми? Причинява ми болка! Защото Бог иска да получи плод, жътва от тази нива. Той ще изработи нещо добро в живота ти от тази скръб.

Може даже не познаваш Господа лично. Или като моя познат си се отдалечил от Него и си вършел своите неща, но се надявам Бог да е приковал вниманието ти сега. Бог не говори, Той вика на този свят. Някои хора се събуждат. Може би това си ти. Ако е така, ще те водя в проста молитва.

Ако се помолиш с тази молитва чрез вяра, Бог ще ти отговори. Защото когато поканиш Бог да влезе в теб и да те промени, Той обича да отговаря на такива молитви. И ако Му позволиш, Той ще промени живота ти. Ела при Него с вяра и Му кажи, че съжаляваш за греховете си. И Той ще дойде и ще те промени завинаги.

Сега ще се помолим. Ако искаш да преживееш тази промяна, или да се върнеш при Него, защото си се отдалечил като в онова свидетелство, което ви разказах, можеш да направиш това. Без значение дали си тук или ни гледаш онлайн. Можеш да се докоснеш до небето, като говориш с Бога.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

31.05.2026 

Превъзходен Спасител (Евреи 2-3)

/проповед/ 

Продължаваме с разглеждането на Посланието до евреите. Видяхме, че Исус е Божият Син, който е по-превъзходен и по-велик от всяко творение във вселената, включително славните и мощни ангелски същества.

За евреите ангелите са важни. На иврит „ангел“ (malah) и буквално означава „някой, който предава съобщения“. Тяхната функция беше да предават на хората Божиите послания, да придружават Бог, когато Той се явява на хората и да помагат или наказват хора от името на Бога. (спомнете си Содом и Гомор, или 4 Царе 19, когато ангел Господен уби 185000-на асирийска армия за една нощ).

Веднага, след като демонстрира че Исус е по-превъзходен от ангелите, в началото на втора глава авторът продължава:

Евреи 2:1 „Затова ние сме длъжни да внимаваме повече за онова, което сме чули, да не би да го изгубим някога.“

С други думи, тъй като знаем, че Исус е превъзходен над ангелите и всички живи същества, най-добре да Го слушаме внимателно!

Ако тук отпред до мен застанеше ангел, нямаше ли да го слушаме!? Но колко повече трябва да слушаме Този, който е много по-мощен, по-мъдър и по-славен, самия Божи Син.

Самият Исус дойде и ни даде това славно откровение, затова се казва, „ние сме длъжни да внимаваме“. Защото ако Той дойде и не само ни даде посланието за Божията любов и спасение, но и го демонстрира с живота си, това вече променя всичко!

Трябва да внимаваме над това!

SLIDE Чарлз Дарвин учил да стане пастор. Но докато пътувал по света, за да изследва организмите, той казва, „постепенно стигнах до убеждението, че не мога да вярвам на Стария завет повече, отколкото на свещените книги на индуизма“. Дарвин просто се е отклонил от верния път, от ортодоксалната вяра. И днес неговото учение, доразвито от неговите ученици, е заслепило умовете на милиарди.

Канадският теолог Доналд Карсън казва: „Ние се носим към компромис и го наричаме толерантност; носим се към непокорство и го наричаме свобода; носим се към суеверие и го наричаме вяра.“

Днес много хора казват, харесвам Исус, уважавам Го, бил е велик водач, един от най-големите, наред с Махатма Ганди, Мартин Лутър Кинг… В България почитат поп Богомил, Дънов… Но Исус казва, забравете другите, когато говоря Аз!

Защото, опасността е „да не би да го изгубим някога“ (го = спасението). По-правилният превод от старогръцки е „да не се отклоним“. Харесвам как е предаден от Съвременния превод на Новия завет: „за да не се отклоним от верния път“.

Идеята е за лодка, която се носи по течението. Ако излезете с лодка навътре в морето, и тя няма котва, и се оставите на течението, може то да ви отведе в турски териториални води например. По време на комунизма едно семейство така успява да избяга от България.

Но обикновено не знаеш какво течение и къде ще те отведе. Авторът на Евреи ни казва, ако не внимавате на това, което Исус казва, ако пренебрегнете факта, че той е превъзходен над всяко създание, вие ще се отклоните и ще попаднете в нежелано от вас място.

Никой не се отклонява нарочно. То просто се случва. Ако не сме стъпили на истината за превъзходството на Исус, ще бъдем отнесени от опасните течения на културата, в която живеем, на нашата грешна природа, и на самия дявол.

SLIDE Не е нужно да правиш нещо, за да се отклониш. Нужно е просто да нямаш котва и да се оставиш на течението. Отклоняването от вярата обикновено става постепенно и неусетно, не изведнъж.

Понякога може да изглежда внезапно. Един хубав ден твоят тийнейджър ти заявява, че не му се ходи вече на църква и ще остане вкъщи. Или се връща от университета и ти заявява, че вече не вярва в Бога. Чудиш се как така изведнъж се е променил, но тази промяна едва ли е настъпила изведнъж.

Затова ние виждаме като важна част от служението в нашата църква да дадем една здрава основа на хората в Исус Христос – кой е Той и какво е направил. Насърчавам ви да посещавате групите за ученичество, за изучаване на Библията, студентската група за студентите, младежката за християните, мъжките закуски и женските събирания. Но в края на краищата, всичко зависи от избора на всеки от нас.

Трябва да кажеш, „аз ще внимавам да държа превъзходството на Исус и ще се изграждам на тази основа. Ние не можем да ви го наложим, както вие не можете да заставите децата си. Можете да ги водите, да ги учите и би трябвало да го правите.

В крайна сметка, те трябва да кажат, признавам господството и превъзходството на Исус Христос и ще основа живота си на Него.

Тъмничарят във Филипяни попита Павел и Сила, „Какво трябва да сторя, за да се спася?“ Павел отговори, „Повярвай в Господа Исус Христос и ще се спасиш, ти и домът ти.“ (Деяния 16:30-31)

Но ако зададем обратния въпрос, „какво трябва да направя, за да бъда изгубен?“ Отговорът е, „Нищо“. Просто се носи по течението, накъдето вятърът те отвее. Накъдето течението на този свят, на твоята грешна природа или на дявола те отвее.

Затова авторът на Евреи апелира с такава настоятелност, „трябва да отдаваме голямо внимание на нещата, които сме чули, за да не се отклоним от верния път“. Ние се нуждаем не само от Исус като котва, но и като руля, за да ни направлява по пътя.

SLIDE Евреи 2:2-5 „Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, се оказа вярно, и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако сме пренебрегнали едно толкова велико спасение? Спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули, като им съсвидетелства и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Святия Дух според волята Си.“

Когато тук говори за „словото, изговорено от ангели“, авторът има предвид Мойсеевия закон. Не знаем точно как, но индиректно Словото заявява, че ангелите са участвали в даването на Мойсеевия закон на хората. И ако този закон се оказа верен и важен, колко по-важно е Словото, изговорено от Божия Син?

И в ст. 3 той заявява, че това по-велико слово, дадено от по-велика Личност и съдържащо по-велики обещания, ще донесе по-голямо осъждение, ако го пренебрегнем.

Ние се нуждаем да чуем това! Не умирам от удоволствие да ви казвам това, но като проповедник и служител на Исус Христос аз имам отговорността да ви го кажа. Опасно е да чуем това слово и да го отхвърлим или пренебрегнем.

Как ще избегнем осъждение, ако пренебрегнем това толкова велико спасение? Авторът тук говори на вярващи, които са получили това слово, но са го пренебрегнали.

И днес Той се обръща и към нас и пита: „Пренебрегваш ли това толкова велико спасение, което идва от един превъзходен Спасител?“ Има цена, която неминуемо плащаме, ако пренебрегнем това спасение.

Ако нещо е велико, е нужно да внимаваме на него. Ако получиш прекрасен подарък – кола, телефон, лаптоп, ти няма да го пренебрегнеш, нали? Но ще отделиш време, за да научиш как да работиш с него, как да го използваш. Но ако кажеш, „Голяма работа, имал си, дал си ми го,“ това е пренебрежително отношение към подаръка, който си получил.

SLIDE Но ние сме получили възможно най-великия подарък, велико спасение, изработено от нашия Спасител с огромна цена, което ни спасява от огромно наказание.

„Едно толкова велико спасение.“ Много хора, които идват на църква и се наричат християни не разбират какво е направил Исус за тях. Братя и сестри, Исус не дойде, за да направи от нас, лошите хора – добри хора. Той не дойде, за да направи нещастните – щастливи. Той дойде да направи мъртвите – живи. Ние бяхме мъртви в нашите грехове, но днес живеем нов живот чрез Него!

SLIDE Ако ти се давиш и някой те спаси, ти си му благодарен за цял живот, нали? Това бяхме ние, удавници, които бяхме спасени от спасителя Исус!

Ако си на земята и в краката ти има парашут, ще кажеш: „Е, голяма работа, парашут.“ Но ако си в самолет, чиито двигатели са отказали и до тебе виждаш парашут, този парашут изведнъж става много по-ценен в твоите очи, нали?

И ст. 3 продължава,

SLIDE Евреи 2:3-4 „… едно толкова велико спасение? Спасение, което отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха Го чули; като им съсвидетелства и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Святия Дух според волята Си.“

Едно спасение е велико само ако е истинно. Ако е нечия налудничава идея без факти, не си струва да загубиш имущество или дори живота си за нея. Но великото спасение не само бе прогласено от Господа, но и бе потвърдено от тези, които са го чули. Това поставя автора в групата на тези, които не са чули благата вест директно от Исус Христос, което изключва авторство на Павел.

Но по-важното е, че благовестието е получено чрез откровение и е исторически факт. Исус наистина живя. Неговото учение и чудеса са описани достоверно в евангелията. Той умря на кръста и възкръсна физически от гроба, преди да се възнесе в тяло на небето. Много очевидци видяха тези събития и ги описаха. И след това защитиха истината за Исус с цената на живота си.

Към всичко това Бог подкрепи истинността на благовестието и чрез знамения, чудеса и велики дела. Бог чрез Исус Христос наистина ни е дал едно велико спасение. Затова цената на неговото отхвърляне или дори пренебрегване е голяма.

Чудесно е, че ти си дошъл тук да се поклониш на Бога, да се молиш с братята и сестрите. Това показва, че не искаш да пренебрегнеш това велико спасение. Но не се задоволявай с това, надграждай над него. Не слагай това велико спасение на рафта, не го оставяй да хване прах.

Изграждай взаимоотношенията си с живия Бог и следвай Господ Исус Христос всеки ден!

SLIDE Евреи 2:5-8 „Защото не на ангели подчини Той бъдещия свят, за който говорим; но някой е заявил някъде, като е казал: „Що е човек, та да го помниш, или човешки син, та да го посещаваш? Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал, и поставил си го над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му“. А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него;“

Тук авторът преминава към друг аргумент относно природата на Исус. В гл. 1 той доказва, че Исус е по-превъзходен от ангелите, че е Бог. Сега той ни казва, че Исус е не само Бог, но че Той е и човек.

Понякога ние, християните, подчертаваме неговата Божествена природа, Неговата трансцедентност толкова, че забравяме, че Той е и човек. Друг път обратно, говорим най-вече за човешката Му природа, за Неговата иманентност, но забравяме, че Той е Бог. Библията обаче заявява, че Той е 100 процента Бог и 100 процента човек. В един определен исторически момент, второто лице на Троицата, Божият Син прибави човешка природа към Своята Божествена природа.

В тази глава авторът говори за Неговата човешка природа. И започва своя аргумент, като казва че Бог е подчинил този и бъдещия свят не на ангелите, а на човека.

SLIDE Бог не даде на ангелите власт над земята, а на човеците. Когато Бог каза, плодете се, размножавайте се, напълнете земята и обладайте я, владейте над всяко живо същество (Битие 1:28), Той не го каза на ангелите, а на хората. Бог заповяда на човека да стане настойник над цялата земя.

И след това авторът на Евреи цитира от Псалм 8, ст. 4, „Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите…“

С други думи, човекът има по-нисък статут от ангелите, но същеременно Бог му е дал власт, чест и достойнство, които не е дал на ангелските същества.

И когато Исус дойде на земята, поне на външен вид, тъй като ангелите са с по-внушителни размери от хората, Той изглеждаше малко по-долен от ангелите. Представяте ли си колко смирен по дух е Исус, за да дойде на земята, да се въплъти в човешко тяло и да живее като човек.

Той не дойде като супермен или Спайдърмен, Той изглеждаше малко по-долен от ангелите. И когато авторът казва, че Бог е подчинил всичко под властта на хората в ст. 8, това показва, че когато Исус стана човек, Той щеше да упражни тази власт.

И в средата на ст. 8 стигаме до един логичен въпрос:

SLIDE Евреи 2:8б-9 „сега обаче още не виждаме да му е всичко подчинено. Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

Авторът познава Писанията, затова казва, че човекът има власт над цялата земя, всичко е подчинено под нозете му. Но след това се оглежда наоколо и се пита, наистина ли човекът има власт над земята?

Неотдавна видяхме как жилището на нашия кмет бе обискирано през нощта и той беше задържан без никакви доказателства, без проверка, само въз основа на думите на една жена.

Има ли някой тук, който да не е бил директно или индиректно засегнат от някакво престъпление, затруднения с финансите, болести, войната, трудности във възпитанието на децата…? Има ли някой, който да има власт над всички тези неща?

Ако сме честни, ще кажем, „Май ние, хората, не владеем положението.“

„Сега обаче още не виждаме да му е всичко подчинено.“ (ст. 8)

Работата е там, че това е обещание, то още не е станало реалност. Исусе, какво да правя, когато минаваме през икономическа криза и инфлация, когато се разболея от страшна болест, когато остарея, когато съм свидетел на такива ужасни престъпления?

Вижте отговора в ст. 9: „Но виждаме Исус.“ Авторът казва, „Не виждам отговор на всички тези богословски въпроси в света, но ще ви кажа какво виждам. Виждам Исус. Това обещание човекът да владее над цялата земя изглежда нереално сега, но то ще се изпълни съвършено в личността на Исус.

Той е Господ на господарите. Чрез Исус човекът напълно възстановява своята човешка природа. И чрез Него човек ще си върне властта, която първоначално бе дадена на Адам и неговите наследници.

Когато погледнем към хаоса, болката и страданието в света и към бедите в нашия живот, това може да ни изглежда химера, но аз ви съветвам да не гледате на тези неща и да кажете, „Но аз виждам Исус.“ Виждам всичко друго, но виждам и Исус.

Много неща не разбираме, докато не видим Исус. Много от нас мислят, че когато намерим отговора на въпроса „защо“, ще намерим обяснение на това, което става в света.

Господи, защо този човек ме нарани? Господи, защо тя ме напусна? Господи, защо допусна да се разболея от тази болест? Господи, защо допусна тази война? Защо допусна да загубя съпруга си? Жилището си? Работата си? Въпросите „защо“ могат да продължават до безкрай.

Но отговорите, които ще ти дадат най-голяма утеха не са на въпроса „защо“. Отговорът, който ще ти даде най-голяма утеха е отговорът на въпроса „кой“. А този отговор е „Исус.“

Може да се взираш в болестите, в бедността, в болките си по цели дни, но когато отвърнеш поглед от тях, ще видиш Исус.

SLIDE Някой сигурно си казва, „Де да можех да вляза в машина на времето и да се върна 2000 години, за да видя Исус! Може даже да си направя селфи с Него! Тогава наистина щях да повярвам! Когато видя Исус с моите естествени очи, ще повярвам.“

Не, това няма да ти помогне да повярваш. Знаете ли колко много хора, които са видели Исус с очите си, са Го отхвърлили и са Му се подигравали? SLIDE Аз те предизвиквам да Го видиш не с естествените си очи, а с очите на вярата.

Вярата е зрението на вътрешния ни човек. Затова ти можеш да видиш Исус точно сега и можеш да положиш вярата си на Него. Можеш да кажеш, „Да, Исусе, вярвам в Теб.“ Не се опитвай да вярваш, просто повярвай. Довери Му се.

Ако това ще ти помогне, кажи го на глас. Кажи: „Исусе, вярвам кой си Ти и в това, което направи на кръста. Просто го изповядай. Кажи като бащата на хванатото от бяс момче, „Господи, вярвам, помогни на моето неверие.“

Важно е да видим Исус с очите на вярата. Можеш да Го видиш като един, който обича грешниците и който умря за тях. Можеш да Го видиш като твоя Спасител. Можеш да Го видиш като твоя Господар. Можеш да Го видиш като твоя приятел, като твоя изцелител…

Нека внимаваме на Исус.

SLIDE Евреи 2:9 „Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

„увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт… с Божията благодат… за всеки“. Първото важно нещо тук е, че Исус не остана мъртъв, но беше увенчан със слава и чест, защото спасителното дело на кръста беше най-прекрасното нещо, което някога е правено.

И второ, Той успя „с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек“. Той вкуси смъртта заради теб. Той умря за теб. Ти го отхвърли? Той умря за теб. Ти му се присмиваше? Той умря за теб. Сега е твой ред да приемеш това дело, свършено за теб.

Ела при Исус. Виж Исус. Поклони се на Исус!

__________________

17.08.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна 

Грешници, обединени от любовта си към Бога

Пет цитата за брака:

“Добрият брак не е нещо, което намираш, а нещо, което изработваш.“ – Гери Томас

„Ако си женен или все още не, но се надяваш да се ожениш, запомни това: всеки брак се състои от двама грешници. Най-добрият брак е този, в който двамата грешници са обединени от своята любов към Бога, от своето посвещение да служат един на друг и от дух на смирение. В брака ти ще научиш колко жертви са нужни, за да обичаш един грешник през всички превратности на живота. Това е картина на любовта на Христос към нас.“ – Кери ван дер Вине

„Всички ние сме безкрайно посветени и дълбоко отдадени на нашия „стил“, нашия „начин“, нашия „подход към живота.“ И нямаме никакво намерение да се откажем от него. Даже и за да спечелим любовта. Затова Бог създаде една среда, в която трябва да го направим. Казва се „брак“.“ – Джон Елдридж

„Щастлив брак е съюза между двама души, които са добри и си прощават.“ – Рут Греъм

„Бракът е призив да умрем за себе си… Християнските брачни клетви слагат началото на едно практикуване на смърт за цял живот, на предаване не само на всичко, което имаш, но и на всичко, което си. Това призив за мрачна бесилка ли е? В никакъв случай! Това не е по-мрачно от умирането за себе си и следването на Христос. Всъщност, тези които умират поради любов към своя съпруг или съпруга са тези, които познават най-голямата радост, имат най-удовлетворяващи бракове и преживяват най-голямата любов.“ – Р Кент Хъджис

Снимка - Интернет.

Отиват ли на небето децата, които умират?

/проповед/

Един от въпросите, зададен в нашата поредица „Щом питаш...“ е “При грабването ще бъдат ли „грабнати“ и всички деца до 12 годишна възраст?” Библията не отговаря конкретно на този въпрос, но тъй като той е свързан с друг по-широк и по-важен въпрос, предпочитам и аз да разширя темата.

По-важният въпрос е „Отиват ли на небето децата, които умират?“ Този въпрос е особено важен за тези, които са загубили бебе или дете, или са направили аборт без да разбират, че това е грях и убийство.

Но този въпрос е важен и за всички, които ще бъдат призовани да послужат на някой, който е изгубил дете.

Спомням си, че като ученик бях дълбоко потресен от смъртта на момче от съседния клас. Беше починал в големи мъки, след изгаряне от вряла вода. Макар и да не познавах родителите му, дни наред се измъчвах от мисълта как ли се чувстват те при тази загуба. Тогава още не знаех, че смъртта не е краят и мисълта за безвъзвратната загуба на тези хора не ми даваше покой.

Може би някой тук е преживял загуба на дете или аборт, или познава семейства, които са загубили детето си. Ако някой те попита „Дали моето дете е на небето?“, какво ще му отговориш? Ние сме склонни да отговаряме, „Вярвам, че то е на небето.“ Но дали имаме Библейски аргументи за това?

За смъртта е трудно да се говори. Когато твой близък е отишъл при Господа, се чувстваш така, сякаш ти си единственият човек, на когото се е случило подобно нещо.

Една източна легенда разказва, че единственото дете на една жена умряло. Тя отила при пророк и го помолила да върне детето ѝ обратно. Пророкът ѝ казал да отиде и да вземе една шепа ориз от къща, в която смъртта още не е влизала. Ако го направела, той щял да ѝ съживи детето. От врата на врата тя питала, „Всички ли сте около масата – бащата, майката, децата, никой ли не липсва?“ Но винаги отговорът бил, че нечий стол е празен. Докато ходила от къща на къща, тъгата и скръбта ѝ станали по-поносими, защото разбрала, че смъртта е посетила всички семейства.

Още по-трудно е, когато става въпрос за бебе или дете. Много често ние или избягваме темата, или се изказваме неуместно и дори нараняваме семейството на детето. Ведъж една майка чула някой да казва на мъжа ѝ, „Може би Бог не е искал жена ти да има дъщеря“.

Някои казват, „Сигурно такава е била Божията воля.“ Но дали това ще помогне на семейството да престане да скърби за загубата? Смъртта на Исус на кръста също беше Божия воля, но тя беше също безкрайно болезнена и ужасна смърт. Да, Бог може да използва смъртта на дете и да извърши чудеса, но една смърт никога не е нещо добро.

Преди години синът на една служителка от църква във Варна умря при катастрофа. Това беше голяма трагедия за семейството и за цялата църква. На погребението дойдоха няколко десетки приятели на момчето. Бог използва това, което видяха и чуха, за да говори на сърцата им и някои от тях повярваха. Бог използва смъртта на това момче, за да извърши чудото на спасение.

Бог допуска смъртта на деца, за да се спаси семейството или други хора. Но ние трябва внимателно да подбираме думите си, когато искаме да дадем утеха на опечалените.

Но нека се върнем на въпроса къде отиват починалите деца, като разгледаме какво казва Библията по темата. Библията не отговаря директно на този въпрос. Но има стихове, които взети в тяхната съвкупност, могат да ни помогнат да разберем посланието на Божието слово.

Първото нещо, което трябва да кажем, когато говорим за вечната съдба на неродените или умрелите деца е, че

Животът започва при зачеване.

23 хромозоми от майката се свързват с 23 хромозоми от бащата и това наричаме фертилизация. С това генетичният състав на човека е вече определен. Но дали всеки заченат живот е вече личност?

Науката не може да отговори на този въпрос, но Библията е категорична.

Псалм 139:13-15 “Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма."

Тук виждаме, че Бог е познавал псалмистът докато той е бил още неоформен и „в тайна“ изграждан. Използването на лични местоимения тук показва, че преди раждането той е бил човешко същество. Както казва Спраул, „Писанието приема, че има континуитет на живота, започващ отпреди раждането и продължаващ след него.“

Бог казва на пророк Еремия, че той е отделен за Него отпреди раждането му. Това показва, че за Бог той е бил личност преди да е бил оформен в утробата.

В Псалм 51 Давид казва, че е бил грешен от мига на зачеването си. Но само личност може да има грешна природа. Една предчовешка маса от клетки не може да има морална природа.

Можем да посочим и други текстове, от които става ясно, че всеки заченат живот е вече личност. Следователно, смърт настъпила след момента на зачеване е смърт на личност. А всяка личност има вечна съдба. Това не е просто анонимна маса от тъкан, не е просто някакъв зародиш.

Второ, Бог е вложил Божия образ в човека, затова

Бог цени живота на човека.

Битие 1:26 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“

Всяко бебе е оформено по Божи образ и подобие. Фактът, че някои бебета никога не виждат бял свят не означава, че техният живот не е свещен. Животът на всеки човек е свещен и неприкосновен.

Бог цени живота на човека, но

Бог има специално отношение към децата.

Първо, ние вярваме, че поради първородния грях на Адам всички ние наследяваме греховната природа и сме под Божие осъждение:

Римляни 5:18-19 „чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци“.

Тук глаголът „дойде“ (гр. „катеста“) е в минало свършено време, което показва че когато Адам съгреши, Бог счете всички негови наследници за грешници, които се нуждаят от спасение.

Всички членове на човешката раса бяха представени от Адам в момента на изпитване в Едемската градина. Като наш представител Адам съгреши и Бог ни счете за виновни заедно с него.

Макар и Библията да не използва този термин, много богослови от времето на Августин наричат тази доктрина доктрината за „първородния грях“. Други използва термина „наследен грях.“

Много хора протестират срещу това, че са счетени за виновни поради нечий чужд грях. Но трябва да имаме предвид, че всеки е извършвал много грехове и Бог го държи отговорен за тях. Те ще са първата причина за осъждение в Съдния ден.

2 Кориняни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Второ, на мястото на Адам най-вероятно всеки от нас също би съгрешил. И трето, ако мислиш, че е нечестно да си представляван от Адам, тогава трябва да приемеш, че е нечестно да си представляван от Христос и Неговата праведност да е ... на теб.

Защото ето как продължава Павел в Римляни:

Римляни 5:19 „Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.“

Бог счита човешката раса за органично цяло, представено от Адам като негов родоначалник и счита изкупените чрез Христос като органично цяло, представени от Христос като глава на тялото Христово.

Освен наследена вина поради греха на Адам, ние наследяваме и грешна природа или грешно естество. В Ефесяни 2:3 Павел казва, че „по естество сме били чеда на гнева.“ С други думи, ние сме предразположени да грешим. Всеки, който е отглеждал деца, знае за какво говоря.

Това за възрастните. Но нека се върнем на децата. Какво става с едно дете, когато умре? И то ли е под осъждение?

Има библейски стихове, като например Второзаконие 1:39, които показват, че Бог не държи децата отговорни за греховете им, защото те не могат да различават доброто и злото и следователно нямат способността да правят информиран морален избор.

Оттук според мен (това е мое лично мнение, Библията мълчи по въпроса) същият принцип е приложим и за грабването. Ако по време на настъпването му ако някой е на 12 години или по-малко, аз вярвам, че въз основа на Своята благодат, Исус ще го вземе в Своето присъствие.

Но може би ще попитате, до каква възраст децата не са отговорни и не подлежат на наказание за греховете си? В юдеизма тази възраст е 12 години. Но Библията не дава директен отговор на този въпрос. Няма определена възраст, на която всеки човек изведнъж става отговорен и съзнаващ факта, че е грешник. Само Бог знае точно кога едно дете става отговорно.

Ето какво казва и...

Йона 4:11 „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?“

Следователно има период, в който децата не могат да различават между добро и зло и че самите те са грешници, които са нуждаят от спасение. Ако ние вярваме, че Бог плаче за грешниците и ги умолява да се примирят с Него, как би могъл същият този Бог да хвърли милиони бебета в ада?

Тогава как биват спасени децата? По същия начин, по който се спасяваме и ние – по благодат, но в този случай тя е върху тези, които не могат сами да повярват.

Един широко известен пример е случаят със сина на Давид и Витсавее във 2 Царе 12:15. Той е поразен от Господа и умира. В дните преди смъртта му Давид пости и се моли, надявайки се че Бог ще пожади детето. След смъртта му Давид се уми, яде хляб и се поклани на Бога. Когато го попитаха защо е реагирал така, Давид казва:

2 Царе 12:22-23 „Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.“

Oчевидно тук Давид няма просто предвид, че и двамата ще отидат в гроба. Давид се утешава при мисълта, че той „ще отиде при него“ във вечността. Неговата увереност в спасението на сина му е в ярък контраст със смъртта на втория му син Авесалом. Тогава той скърби, защото вярва че няма да види отново разбунтувалия се срещу него син, защото той е умрял в греха си.г

Aз не знам дали когато умре дете то отива на небето във формата на дете, но този теолог е прав, че ние ще можем да видим близките, включително децата си, които са отишли при Бога преди нас.

Тогава защо Бог не ни казва ясно, че всяко починало дете отива на небето? Както казва Ренди Алкърн, „Може би Бог предвижда изкривената логика и мисли, до които това може да ни доведе. Това може да отнеме от нас чувството за неотложност да видим децата си да дойдат с вяра при Христос. Може да ни направи по-малко загрижени за свещената и възложена ни от Бога задача да оказваме физическа и финансова помощ на непривилегированите и да донасяме благата вест до децата в света.“

Накрая, ако ти си преживял загуба на дете, имаш основателни причини да вярваш, че детето ти е на небето сега и очаква твоето пристигане. По-трудният въпрос е, ще бъдеш ли ти на небето с него? Твоето дете е било твърде малко, за да направи своя избор, но ти не си. Родители, чиито деца са на небето, не отиват автоматично там, когато умрат. За да видиш детето си отново и да се радваш на небесна среща с него, трябва да си новороден.

Нека се помолим.

_________________________

27.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Последната възможност (Изход 11-12)

 /проповед/

Въведение

В живота често се случва да имаме последна възможност за нещо. Като да хванеш влака в последната минута. Или в мач, в мач в който резултатът е равен, футболист да вкара гол в последната минута на продълженията и отборът му да победи.

Един пастор бил болен от сериозна болест и помолил никои от приятелите му да не идват да го виждат. Тогава дошъл да го види един негов познат, който бил известен анти-християнски автор. Пасторът се съгласил. Приятелят му влязал и казал, „Оценявам много това, че ме допуснахте да ви посетя – особено като знам че не допускате близките си приятели да ви видят.“ Пасторът отговорил, „А, аз съм уверен, че ще ги видя в отвъдния свят, но това може да е последната ми възможност да видя вас.“

Днес също ще говорим за една последна възможност. Последната възможност за спасение на една нация.

Дотук казахме, че Бог взе един провален фараон, за да го подготви и изпрати като избавител на народа си. Подготовката трая 40 години в пустинята, тогава Бог му се яви в горящия храст и го изпрати на спасителна мисия за неговия народ. Бог търпеливо отговори на петте оправдания на Мойсей и му каза да уповава на Него, не на себе си.

Мойсей отиде в Египет и каза на фараона „Пусни моите люде“. Фараонът закорави сърцето си, Бог също му го закорави, за да покаже славата си. В резултат Египет преживя 9 напасти. Всичко бе опустошено с изключение на народа на Израел. Но фараонът отново закорави сърцето си.

Някои хора се смиряват пред Бога, след като изпитат на гърба си Неговата могъща сила. Но други до такава степен са обладани от нечисти сили, че продължават да действат ирационално дори когато са загубили всичко. Защо? Защото грехът е ирационален. И те позволяват на сърцето им да се закорави още повече.

Виждаме едно и също действие на Бог, но две различни реакции. В природата виждаме същия феномен. Същото слънце, което размразява леда в реката, втвърдява глинения ѝ бряг. Когато Бог наказва хората, едни се смиряват и се обръщат към Него, а други закоравяват още повече в греха си.

Това стана с египтяните. Дотук имаха 9 възможности за спасение, но те бяха пропиляни от фараона. Затова те трябваше да преживеят още една напаст – смъртта на първородните. Бог щеше да покаже своя план за спасение на Израел, като изпрати последната, десета напаст. Това щеше да бъде последната възможност за спасение на Египет. Но се превърна в картина, оцветена в кръв.

Последната напаст

Тя беше духовна илюстрация, която щеше да покаже, че след смъртта никой няма възможност за спасение. Библията казва, че всички ние сме или под Божията любов, или под Божия гняв. Всички хора са или спасени, или изгубени. Изкупени или обречени. Няма средно положение.

Всички ние един ден ще се изправим пред последната напаст – смъртта.

Бог беше казал на Мойсей, че ще нанесе на фараон още една напаст, след което той ще ги пусне.

Изход 11:4-7: „Моисей каза на фараона: Така говори Господ: Около полунощ Аз ще мина през Египет; 5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре – от първородния на фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която мели с ръчната мелница, и до всяко първородно от добитъка. И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.“

Последната напаст беше смърт. Ст. 5 казва, че ангелът на смъртта ще посети всички. Ще премине над най-дребната схлупена къщурка и над най-величествения дворец. Над богати и бедни, образовани и неуки.

Евреи 9:27 казва „И както е определено на човеците веднъж да умрат, а после настава съд.“

Никой няма да си тръгне жив от този свят. Медицината е напреднала много, но смъртността все още е същата. На всеки 10 човека умират 10.

Спасен ли си? Може да си закоравявал сърцето си 9 пъти, но има една последна напаст, един последен тест, една последна възможност. Какво ще стане с теб, когато ангелът на смъртта те посети?

Това беше последната напаст.

С нея щеше да отлети последната възможност за спасение. Смъртта щеше да донесе отделяне. Физическата смърт води до отделяне на душата и духа от тялото. Духовната смърт е когато душата е отделена от Бог.

В Откровение 20:14 четем, че смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро – това е втората смърт. Има две смърти – физическа и духовна, както има и две раждания – физическо и духовно. Колко пъти си се родил? Ако си се родил само веднъж, ще умреш два пъти. Трябва да се родиш два пъти, за да умреш само веднъж.

Затова Исус каза на Никодим, че ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.

Как можем да избегнем тази последна напаст? Има ли някаква защита на наше разположение, за да избегнем втората смърт?

Защита от втората смърт

Изход 11:7 „А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.“

Ангелът на смъртта се отби в повечето къщи, но не във всичките. Защо някои бяха пощадени?

Бяха ли последните по-добри хора? Не! Веднага след като прекосиха Червено море, те си направиха златно теле, вдигнаха оргия и проклеха Бог, след като останаха без храна и вода.

Техният морал не се отличаваше много от морала на осъдените.

Някой може да каже, техните свещеници са извършвали религиозни ритуали, затова Бог погледна благосклонно на тях. Не! Празните, повтарящи се ритуали само приспиват хората.

Никой религиозен ритуал или морално поведение не може да накара Господ да направи разлика. Само едно нещо може – кръвта на Агнето!

Бог обеща, че ще премине през Египетската земя и ще порази всяко първородно в Египет. Но на Израел даде защита – те трябваше да заколят агне без недостатък и да направят нещо с кръвта. 

Изход 12:7 „После нека вземат от кръвта и да помажат двата стълба и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат.“

И кръвта щеше да служи за белег за защита.

Изход 12:12,13 Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно... и ще извърша съд против всичките египетски богове... И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина.“

От глагола „ще мина“ идва и думата „песах“ на иврит, откъдетo на български тя е преминала в „пасха“.

Ако аз бях първородният син на семейство в Египет, щях да питам няколко пъти, „Тате, сигурен ли си, че всичко е както трябва? Намазахте ли добре двата стълба и горния праг на вратата? Вижда ли се добре?“

Всяко семейство трябваше не само да жертва по едно агне, но и с кръвта му да намаже двата стълба и горния праг на вратата. Кръвта на закланото агне служеше за белег на защита.

Едно момченце се родило първо на еврейско семейство в Египет. То щяло да бъде убито, когато ангелът на смъртта премине през земята, ако защитната кръв на агне не била поръсена на стълбовете и прага на вратата.

Момчето било болно и не можело да ходи. Затова попитало баща си дали кръвта била поръсена на стълбовете. Той казал, че да, той бил заповядал да се направи. То попитало дали баща му е видял кръвта на стълбовете. Той казал, „Не, но не се съмнявам, че е там. Видях да колят агнето и казах на слугата да се погрижи.“ Но детето пак помолило баща си да отиде и да види, даже да го вземе на ръце и да го занесе до вратата, за да види и то.

Когато отишли видели, че слугата бил забравил да помаже стълбовете с кръв. Животът на детето бил застрашен, докато те не намерили кръвта и не я поръсили върху стълбовете. Детето било защитено. Ти защитен ли си?

В Левит 16 Бог каза на първосвещеника да заколи агне за греховете на целия народ. Това се правеше веднъж годишно в продължение на стотици години. И в Йоан 1 гл. виждаме Божия Агнец, който отнема греха на света. Един Агнец за целия свят!

Агнецът без недостатък

Всички останали агнета бяха само преобраз на съвършеното Агне, което идваше на света. Всички те имаха нещо общо.

Първо, те трябваше да са без недостатък (Изход 12:5).

1 Петър 1:18-19 „като знаете, че не с тленни неща сте изкупени... но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист.“

Второ, израелтяните трябваше да си вземат по едно агне на десетия ден от месеца. Трябваше да го пазят до четиринадесетия ден от месеца и да го проверяват. Исус беше арестуван и разпитван от Каяфа и Пилат.

Пилат каза, Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. (Лука 23:4). Разбойникът на кръста каза, „Този не е сторил нищо лошо“ (Лука 23:41). Дори стотникът възкликна, „Наистина Този Човек бе праведен“ (Лука 23:47). Всички те признаха, че това е съвършеното Агне!

Евреите трябваше да заколят агнето. Исус беше разпнат на кръста. Всеки евреин трябваше сам да заколи агнето. Нямаше нужда от свещеник. Всеки от нас сам е виновен за смъртта на Исус. Виждаме, че цялата 12-та глава на Изход е пълна със символи, които сочат към Исус Христос.

По-нататък, в нашия текст, в Изход 11:5 четем, че всички първородни на египтяните щяха да умрат.

Във всяка къща ли имаше смърт? Всъщност, да! Ако ангелът на смъртта преминеше и не вземеше първородния, то беше защото там вече беше настъпила смърт. Смърт на агне.

Евреи 9:22, „А според закона почти всичко с кръв се очиства; и без проливането на кръв няма опрощение.“

Представете си как в нощта на Пасха едно еврейско семейство яде в колибата си печеното агне с безквасен хляб и с горчиви треви. Отстрани бохчите им са готови за път, те също са облечени. Един след друг чуват писъци, които пронизват нощта отблизо и далеч. Децата питат какво е това. Бащата се опитва да обясни какво се случва на децата. Първородният син осъзнава, че той е най-големият и пита, „Тате, и аз ли ще умра тази нощ?“ Бащата отговаря, „Не, сине.“ „Защо?“ Тогава бащата сочи към вратата и казва, „Кръвта е тази, която прави промяната.“

Тялото на закланото агне трябваше да умре, а кръвта му да се пролее. Те сочеха към тялото и кръвта на Агнеца. Когато празнуваме Господната трапеза, ние си спомняме с благодарност за Неговата жертва на кръста.

Това щеше да е десетата, последна напаст за Египет. Тя щеше да доведе до смърт, но тя беше и последна възможност за спасение за Израел. Защото без проливане на кръв няма опрощение.

Закланите агнета на тази първа Пасха сочат към жертвения Агнец, който 1500 години щеше да умре за греховете на цялото човечество.

Но в текста, който разглеждаме, има още нещо. Една градация. Забележете, че в Изход 12:3 се казва „едно агне“. В ст. 4 то вече е „агнето“, а в ст. 5 – „агнето ви“. Вашето агне.

Някои са склонни да признаят, че Исус е Спасител. Дори да го признаят за Спасителят. Но не могат да кажат „Исус е моят Спасител.“

Един мой познат казва, „Аз съм интелектуално почтен човек и ако ме убедиш, че Исус наистина е Божият Син, ще го приема за такъв. Но отсега ти казвам, че няма да му се покланям по начина, по който ти му се покланяш.“

Трябва да можеш да кажеш, „Исус е моят Спасител.“ Това, че си роден в „християнска“ страна, не те спасява. Това, че баба ти или майка ти са вярвали в Бог, не те спасява. Твоите добри дела не те спасяват. Трябва лично да го изповядаш като Господ и Спасител, да вярваш че в смъртта Си Той е платил за твоя грях и чрез възкресението Си ти дава вечен живот.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). Е ли Исус твой личен Спасител?

Чували ли сте историята на Джон Грифит? През 1929 г. той започнал работа като стрелочник на един подвижен мост. През лятото на 1937 г. решил да вземе осемгодишния си син Грег с него на работа. Грег гледал с възхищение как баща му натискал напред огромния лост, който вдигал и спускал моста.

Наобяд Джон вдигнал моста, за да помогне на корабите да преминат и седнал в наблюдателната кабина със сина си да обядват. Времето минало бързо. Изведнъж той бил изненадан от от сирената на влак в далечината. Бързо погледнал часовника и видял, че е 1:07 ч. – експресът от Мемфис, с 400 пътници на борда, наближавал към вдигнатия мост. Той скочил и се затичал към контролната кула.

Точно преди да дръпне главния лост, той погледнал надолу, за да се увери, че няма преминаващи кораби. И видял нещо, което накарало сърцето му да подскочи в гърлото му. Неговият син Грег се бил опитал да последва баща си, но се подхлъзнал от наблюдателната кабина и бил паднал върху масивните зъбни колела, които управляват моста. Левият му крак бил заклещен между двете главни зъбни колела!

В паниката очите му се насълзили. Отчаяно умът на Джон се опитвал да измисли спасителен план. Какво можел да направи? Забелязал едно въже в контролната кабина. Можел да слезе по стълбите, да отвърже въжето, да се спусне, да извади сина си, да се покатери по въжето, да се втурне в контролната кабина и да натисне лоста. Но още тогава знаел ужасната истина: просто нямало достатъчно време. Нямало да успее.

Тогава чул свирката на влака отново, този път много по-близо. Ритмичното тракане на колелата на влака върху релсите предвещавало обреченост. Там бил неговият единствен син, но във влака били 400 човека. Как можел да пожертва своя син? Той виждал обляното в сълзи лице на майка му. Това бил техният единствен, обичан син. Как можел...

Но нямал избор. Джон знаел какво трябва да направи, затова с ужасено лице се хванал през глава с лявата ръка и бутнал напред главния лост. Виковете на сина му бързо били заглушени от безмилостното стържене на моста, докато той бавно се скускал на мястото си. Няколко секунди по-късно експресният влак изръмжал над реката.

Джон Грифит вдигнал обляното си в сълзи лице и погледнал в прозорците на преминаващия влак. Един бизнесмен четял вестник. Кондукторът гледал безизразно големия си джобен часовник. Във вагон ресторанта жени сърбали своя следобеден чай. Едно момченце, което изглеждало досуш като неговия син Грег, разбърквало с дълга тънка лъжица голяма купа сладолед. Много от пътниците говорили или се смеели безгрижно. Никой не гледал към него. Нито един не погледнал към огромната кутия със зъбни колела, в която били премазаните останки от неговото момче.

В своята мъка той заблъскал по прозореца на контролната кабина и извикал, „Какво ви става, хора!? Не ви ли е грижа? Не знаете ли какво пожертвах заради вас? Никой ли не го е грижа?“ Никой не чул. Скоро отдалечаващият се влак се изгубил зад хоризонта.

Жертвата на сина дала живот на всички пътници във влака. Жертвата на Божия Син дава живот на всички хора на планетата земя. Без проливане на кръв няма опрощение.

Бог е Бог на втория, третия, и четвъртия шанс. Но дните ни на тази земя са преброени и никой не знае кога ще напусне този свят и ще застане пред Съдния престол. След смъртта вече никой няма възможност за спасение. Само кръвта на Сина може да ни помогне да избегнем втората смърт. Спасен ли си ти? Вярваш ли в Сина?

______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

21.11.2021 г.