Красавицата и Звяра (1 Царе 25)

/проповед/

Чели ли сте приказката Красавицата и Звяра? Може би сте гледали филма на Дисни. В него, за да спаси баща си, едно интелигентно момиче на име Бел, заема неговото място като затворник в замъка на един Звяр, който всъщност е омагьосан принц. Въпреки страха си, Бел открива доброто сърце на принца, и с помощта на омагьосаните слуги, двамата намират истинската любов, като развалят магията. 

Днес ще разгледаме образа на една жена в Библията, която също е толкова интелигентна и красива като Бел.

Жената е Авигея. За нея научаваме само в тази глава, но тя е една от най-забележителните жени в Стария завет. Тя беше мъдра, решителна, търпелива и чувствителна жена. Беше много добър комуникатор. Вярвам, че това изучаване може да ни вдъхнови да изграждаме и ние тези качества в живота си на християни.

Вече казахме, че Давид бе помазан за цар на Израел, но все още не беше седнал на трона. Беше преследван от цар Саул, защото последният е полудял от ревност поради успехите на Давид. Всичко започна, когато Саул чу тълпите да пеят „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ (1 Царе 18:7)

Саул се разгневи, ревността му ставаше все по-силна и искаше да убие Давид. В 25 глава вече Давид и неговите 600 мъже бягат от Саул. Освен Авигея и Давид, в главата ще се запознаем с още един образ, мъжа на Авигея, Навал. Той ще играе ролята на Звяра.

В началото разбираме, че Самуил, последният съдия на Израел, умира и след погребението му Давид отива в пустинята Паран, която се намира на юг от Юда и на север от Синай. Това е същото място, откъдето Мойсей изпраща десет съгледвачи в Обещаната земя (Числа 13:3). 

Нека прочетем…

1 Царе 25:2-3 „ А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил. Името на човека беше Навал…

Навал беше богат животновъд. Името му означава „безумен“. Разбираме от текста, че той е опак и нечестив човек. Зъл до мозъка на костите си. От ст. 17 разбираме, че „той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.“ И този човек имаше прекрасна жена. Да се чуди човек как се е омъжила за него, но вероятно бракът им е бил уреден от родителите, каквато е била практиката тогава.

1 Царе 25:3 „а името на жена му – Авигея; и жената беше благоразумна и красива“

Истински Красавица и Звяр!

Навал е на Кармил и стриже овцете си. Давид и мъжете му са там вече няколко седмици и през това време са ги пазели от набезите на крадци. Имало е обичай по време на стриженето на овцете собственикът на стадото да се отблагодари за закрилата. Нещо като да дадеш бакшиш на сервитьора днес за добре свършената работа.

И по-надолу от 5-8 ст. разбираме, че  мъжете на Давид са се отнасяли много добре с овчарите и не са допуснали нищо от стадото да се изгуби. Затова щом научава, че Навал стриже овцете, Давид изпраща пратеници да вземат своя „бакшиш“.

Но в ст. 9-11 виждаме, че вместо да им се отблагодари, Навал ги обижда. Честта на Давид е засегната.

1 Царе 25:10 „Но Навал отговори на Давидовите слуги: Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат от господаря си.“

Навал е не само стиснат, зъл и нелюбезен, но и се проявява като безумен тук. Името му му подхожда. Не можеш да отговориш така на 600 воини, които бягат за живота си и които са ти помагали седмици наред, а сега са изгладнели.

Щом научава това, Давид е гневен, жадува да си отмъсти и повежда 400 от мъжете си въоръжени срещу Навал. И точно тогава на сцената се появява Авигея. Един от служите на Навал се връща, казва ѝ какво се е случило и я увещава да види какво може да направи, за да предотврати най-лошото.

Какво щяхте да направите, ако вие бяхте на мястото на Авигея?

Тя не само трябва да живее с този алчен глупак, но сега научава, че някой иска да убие него и целия му дом! Нейният живот също беше застрашен. Как щеше да реагираш ти? Да си вземеш багажа и да хванеш пътя?

1 Царе 25:18-19, 23 „Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини и ги натовари на осли. И каза на слугите си: Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. А на мъжа си Навал не каза нищо…

И Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, та се поклони доземи.“

Авигея не бяга да се спаси, а събира огромно количество хранителни продукти и отива да пресрещне Давид. Когато го вижда, пада на колене (ст. 23), показва уважение към Давид и поема вината върху себе си. Казва на Давид да не обръща внимание на Навал, защото „каквото е името му, такъв е и той“ (ст. 25). Накрая дори призовава Давид да не пролива кръв, за да не съжалява за това, когато стане цар (ст. 31)!

Какво научаваме от постъпката на Авигея?

Първо, колкото и големи да са различията в характерите на съпруга и съпругата, това не означава, че бракът е обречен.

Днес много двойки се женят и след няколко месеца или година-две решават, че не могат да живеят заедно поради „несъвместимост на характерите“. Едно изследване на разведени двойки година след развода показва, че 60% от мъжете и 73% от жените смятат, че са направили грешка и е трябвало да работят повече, за да спасят брака си.

В България на всеки два брака има един развод. Защо? Защото много хора не искат да положат усилия, за да го спасят и оздравят.

Много хора са повярвали на лъжата на дявола, че „тревата е по-зелена от страната на съседа“. Всъщност, това, което изглежда зелено, е тръни. Мнозина мислят, че разводът носи щастие. Щастието зависи от отношението на човека, не от обстоятелствата. Истината е, че повечето разведени хора чувстват вина, самота и тревожност.

Най-потърпевши от развода са децата. Те винаги биха предпочели родителите им да са заедно.

Ако преживявате трудности в брака си, изследвайте образа на Авигея!

Планът на Авигея сработва. Давид отменя нападението. Когато Авигея се връща, заварва Навал пиян. Безумният се е натряскал до козирката, както казваме.

Първо, несходството в характерите не прави един брак обречен. Второ,

Най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си

Това направи Авигея, когато отиде да пресрещне Давид по пътя. Обръщам се към жените: когато казахте „да“ на мъжа, за когото се омъжихте, вие приехте роля на човек, който му помага, подкрепя го и го издига. Това означава да го почитате (Ефес. 5:33) – да го уважавате безусловно.

Съпругът също има куп отговорности, но тях ще разгледаме в друга проповед. Но Бог те е направил да бъдеш „подходящ помощник“ (Бит. 2:18). Четох някъде, че този израз на иврит (ezer kenegdo) съдържа значение на парчета пъзел, които допълват липсващите парченца на мъжа и заедно те образуват цялата картина.

С други думи, когато жената подкрепя мъжа си, двамата стават една плът.

Ако има жена с основателна причина да не подкрепя мъжа си, това е Авигея. Защото мъжът ѝ не допринасяше с нищо в брака им, само се възползваше. Щяхме да разберем Авигея, ако тя беше срещнала на пътя Давид и беше казала,

„Давиде, аз не одобрявам ужасните неща, които мъжът ми е направил, моля те не наказвай и мене. Донесла съм ти храна, пощади живота ми и направи каквото искаш с мене. Само ме отърви от него!“

Но тя не го направи. И в текста четем, че десет дни след тази случка Навал умря. Може да е преживял инсулт или инфаркт. В текста просто се казва: „Господ порази Навал и той умря.“ (ст. 38)

Авигея ми прилича на жената от Притчи 31:

Притчи 31:10-12 „Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-ценна от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той не ще има недостиг на печалба. Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си.“

Авигея е пример за жените-християнки, защото тя носеше добро на мъжа си през целия си живот, макар че той не го заслужаваше.

Дотук казахме, че несходството на характерите не означава, че бракът няма бъдеще. Второ, най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си. И трето,

Бог може да работи в живота ти дори в лоши ситуации

Нека прочетем какво каза Давид, когато научи за смъртта на Навал.

1 Царе 25:39 „Благословен да бъде Господ, Който защити достойнството ми от обидата, която ми нанесе Навал, и въздържа слугата си да не стори зло…“

С други думи, Давид каза: „Навал ме обиди, но Бог ми помогна да не извърша зло.“

Това е интересно изказване, защото аз поне не си спомням в текста да е казано, че Бог е говорил на Давид, в сън или във видение. Нито пък да е изпратил ангели, които да го посъветват да не пролива кръв.   

Нещо повече, Давид даже не се помоли за съвет от Бога как да постъпи с Навал. Тогава как Бог въздържа Давид да не стори зло? Да, разбира се, Бог използва Авигея!

Бог може да работи в живота ни дори когато сме в ужасни ситуации. Авигея имаше труден брак и за нея щеше да е лесно да се затвори в себе си, да се депресира, да обвинява себе си, или родителите си, или дори Бог за нещастието си!

Можеше това да разклати вярата ѝ. Но в речта си пред Давид тя говори „в името на живия Господ“ (ст. 26) и изразява увереността си, че Господ ще благослови Давид с царството (ст. 28, 30).  Тук виждаме, че тя има пълно доверие в Бог!

Разбира се, от този текст не научаваме доколко посветена на Господа е била Авигея. Можем само да гадаем за молитвения ѝ живот. Но и от това, което знаем, можем спокойно да заключим, че тя е уповавала на Господа. Защото, ако вярата ѝ беше слаба, едва ли Бог щеше да я използва, за да въздейства на Давид да промени първоначалното си решение да накаже Навал.

Предполагам, че Авигея е уповавала на Бога и относно нейното оцеляване в ужасния ѝ брак.

Подобно на нея, ние също трябва да уповаваме на Бог да ни помага в нашите изпитания.

2 Коринтяни 4:8-9 „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.“

В този свят винаги ще имаме изпитания. Може да се спъваме и падаме, но не сме победени. Понякога може да не знаем какво да направим, но не стигаме до отчаяние. Може да бъдем преследвани, но Бог няма да ни изостави. Защо? Павел продължава: „Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.“ (ст. 10)

Авигея имаше ужасен брак, но не напусна съпруга си. Бракът е Божия идея. Бог иска мъжът и жената, които встъпват в брак, да останат в този съюз докато смъртта ги раздели. Авигея разбираше Божието намерение за брака. Тя никога не би напуснала съпруга си, колкото и лош да беше съвместния им живот.

1 Коринтяни 7:13-14, 16 „И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи… Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?“

Авигея не допусна нейната ситуация да се отрази на вярата ѝ в Бога. И Бог продължи да работи в живота ѝ! Нещо повече, благодарение на това, че се бореше за брака си и подкрепяше съпруга си въпреки неговото безумно поведение, в крайна сметка Бог я направи съпруга на бъдещия цар на Израел!

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, позволявам ли аз на трудностите в живота да засегнат вярата ми? Когато съм поставен в ужасна ситуация, това отнема ли радостта от спасението ми?

В крайна сметка, тези въпроси зависят от по-важния въпрос: имам ли лични взаимоотношения с Господ Исус Христос?

-

В заключение, в 1 Царе 25 гл. видяхме един алчен безумец, който заплати с живота си, един гневен Давид, който жадува за отмъщение и една мъдра жена, чиято брачна вярност бе възнаградена.

От живота на Авигея научаваме, че различията в характерите не означават, че бракът ни няма бъдеще. Второ, най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си, дори и той да не заслужава! И трето, Бог може да работи в живота ти дори в лоши ситуации.

Но тази история има още един аспект, забелязахте ли го? Давид представлява бясното човечество, което жадува за отмъщение и се носи с пълна скорост по пътя към самоунищожение. Авигея е преобраз на Господ Исус Христос, който ни посрещна на пътя към нашето унищожение, спря ни и каза, „Виж какво имам да ти предложа.“

И чрез смъртта си на кръста Той уталожи Божия гняв. Благодарение на Неговата жертва на кръста ние можем да бъдем простени.

Ако ти не си срещал още Исус Христос, искам да ти кажа, че Той стои на пътя точно пред теб. Той е там, дори да не го виждаш. Ръцете му са разтворени и Той те кани да размислиш, да се обърнеш от греха и да Му се довериш като Господ и Спасител. 

Днес е денят, когато можеш да положиш доверието си в Него. Бог те призовава, затова остави всичко друго и тичай при Кръста на Христос. Довери Му се за твоето спасение! Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен!

Молитва

________________________

01.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Чудесен Съветник

/проповед/

Името е важно за Бог. Когато в шестия ден от сътворението Бог създаде животните и човека, първата задача която възложи на Адам беше той да даде имена на животните.

Защо Бог възложи тази задача на Адам? Защото имената са важни. Това в още по-голяма степен важи за имената на хора. Имената в Библията понякога се свързват смислово с нещо, случило се около раждането на човека. Исаак означава смях, защото Сара се засмя, когато чу ангелите да казват на Авраам, че Сара ще има син в старините си.

Яков означава „който без право замества“, защото при раждането хвана брат си Исав за петата, за да го измести, а по-късно му отне първородството и благословението.

Мойсей означава „изтеглен“, защото дъщерята на фараона го намери в реката и го изтегли от там.

Понякога имената се свързват с живота и дейността на човека. Такива са имената Симон Зелот, Йоан Кръстител, Андрей Първозвани, Йоан Златоуст, Александър Велики, Уилям Завоевателя, Василий Българоубиец.

Днес, на втория Адвент, ще прочетем един текст, състоящ се от няколко имена.

Исая 9:6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.

Това пророчество за идването на Месия е дадено от Исая 700 години преди Неговото раждането. От него разбираме, че детето което ще се роди ще има удивителни имена. Разбира се, този за когото говори Исая, е Исус.

Ние знаем, че името Исус e гръцкият вариант на еврейското име Йешуа, което означава Бог спасява. Но в пророчеството на Исая в ст. 6 Исус е описан с други 8 имена, подредени в 4 двойки: Чудесен Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността и Княз на Мира.

Днес и следващите три недели ще разгледаме всяко име по отделно. Ще се опитаме да погледнем на идващия Месия през очите на пророк Исая. Какво е видял той през телескопа на своето пророчество? Днес ще се спрем на първото име - Чудесен Съветник.

Първо, защо Исая нарече Исус Чудесен? Какво видя той в своето видение?

В края на предходната 8-ма глава Исая вижда една мрачна картина. Пророкът предупреждава, че северното царство Израел ще бъде нападнато от Асирия и племената на Завулон и Нефталим ще бъдат отведени в плен. Юда ще премине през период на скръб и тъмнина:

Исая 8:21 „После ще се взрат в земята, и ето – скръб и тъмнина, и страшен мрак, и ще бъдат хвърлени в черна нощ.“

Но точно тогава ще стане най-неочакваното нещо. От тази тъмнина и от завладените северни области ще излезе Чудесен Освободител, Месия, който ще поведе людете към победа и ще ознаменува началото на новата ера на светлина, радост и мир.

Исая 9:2 „Народите, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; за онези, които седяха в земята на мрачната сянка, изгря светлина.“

Кой щеше да бъде този източник на тази светлина? И защо Исая Го нарече Чудесен?

Исая видя една люлка, в която се роди Спасителят. „Защото ни се роди Дете“. Първото чудо, което видя Исая, беше славното чудо на Въплъщение. Осемстотин години по-късно Йоан щеше да напише:

Йоан 1:14 „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“

Раждането на Исус беше чудесно. Творецът стана творение. Чудесен идва от корена „чудо“. Исус е Чудесен заради чудото на въплъщение.

Св. Августин Блажени казва: „Творецът на човека се превърна в човек, за да може Той, Владетелят на звездите, да суче от гръдта на Своята майка, за да може Хлябът да гладува, Фонтанът да жадува, Светлината да спи, Пътят да се уморява от пътуване, Истината да бъде обвинена в лъжесвидетелство, Учителят да бъде бит с камшик, Основите да бъдат увесени на дърво, Силата да отслабне, Изцелителят да бъде наранен, Животът да умре.“

Клайв Стейпълс Луис посочва, че централното чудо, oтстоявано от християните е въплъщението. Те твърдят, че Бог стана човек.

Според един друг християнски автор, Джеймс Пакър, „Нищо в световната литература не е толкова фантастично като тази истина на Въплъщението“. Без чудесното въплъщение нямаше да има и възкресение.

Когато Гавраил се яви на Йосиф, той му каза да не се бои да вземе Мария за жена, защото:

Матей 1:21 „Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“

В тази люлка Бог ни подари Най-чудесният подарък – опрощение на греховете и вечен живот чрез вяра в Него.

Една 80-годишна старица била твърде немощна, за да купува подаръци за Рождество на своите близки и приятели. Затова купила Рождествени картички и пликове и приготвила по 20 лева за всеки плик. Надписала картичките, подписала се, а в послесов добавила: „Купи си сам подаръка.“ Сложила картичките в пликовете, надписала адресите и ги пратила по пощата.

Но след Рождество Христово намерила двадесетолевките в чекмеджето на бюрото. Всеки бил получил Рождествен поздрав от нея с надпис „Купи си сам подаръка“, но без парите!

За разлика от нея, Исус е Чудесен, защото Той сам плати цената за нашите грехове. Всички ние сме грешни и не заслужаваме да бъдем прославени от Бога. Заплатата на греха е смърт. Сами ние не можем да платим с пари или с добри дела, за да се изкупим от смъртта. Беше нужно съвършеният, Чудесен Божи Син да умре за нас.

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Няма нищо лошо в това да подаряваме и получаваме подаръци на Рождество. Нека обаче сме благодарни за най-Чудесния подарък, който дойде на земята като едно бебе в люлка.

Първо, чудесно раждане. Второ, чудесно служение. Исус е Чудесен поради Своето чудесно служение. Исая казва, „Син ни се даде“. Това не беше просто обикновен син, а Един, който се даде в служение на цялото човечество.

Още в началото на Своето служение, Исус обяви каква е целта на Неговата мисия:

Лука 4:18-19 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“

И Исус изпълни мисията си. Целият живот и служение на Христос бяха чудесни, защото бяха изпълнени с чудеса. Той изцеляваше болни, правеше слепи да прогледнат, неми да проговорят и куци да проходят. Освобождаваше обладани от демони хора. Превърна водата във вино, укротяваше бури, ходеше по вода, цялото творение му се починяваше. Възкресяваше мъртвите.

Исус правеше всичко това, за да повярваме, че Той е Божият Син – добрият пастир, който идва да даде изобилен живот.

Йоан 10:37-38 „Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.

И тези чудесни дела бяха едновременно възстановяване на нещо старо и преобраз на нещо ново:

Тим Келър казва: „Чудесата на Христос не представляваха отмяна, а възстановяване на естествения ред в природата. Те напомняха за състоянието на нещата преди грехопадението и бяха преобраз на онова, което отново ще бъде универсална реалност – един свят на мир и справедливост, без смърт, болести и конфликти“.

За този нов свят говореше Исус и в своето Чудесно поучение. То беше толкова възхитително, че всички го слушаха в захлас. Харесвам превода на Amplified Bible на...

Марк 1:22 „Те бяха безкрайно удивени от Неговото поучение, защото Той ги поучаваше като един, който има дадена Му от Бога власт, не като на книжниците.“ Учението на Исус няма аналог в историята.

Нека чуем какво казва швейцарският богослов Филип Шаф за учението на Исус Христос: „Без пари и оръжие, Исус от Назарет завладя повече милиони от Александър Велики, Цезар, Мохамед и Наполеон; без наука и образование той хвърли повече светлина върху човешките и божествените дела от всички философи и учени взети заедно; без да е учил ораторско майсторство, Той изрече такива слова на живот, които никой не е казвал преди или след Него, и предизвика ефект, който е непосилен за някой оратор или поет; без да напише един ред, Той предизвика перото на повече автори и предостави теми за повече проповеди, речи, дискусии, научни томове, произведения на изкуството и хвалебни химни, отколкото цялата армия от велики мъже от древността до наши дни.“

И така, Исус е Чудесен, защото навлезе в човешката история чрез едно чудесно раждане. Защото ни се роди Дете... Второ, в своето кратко служение Той извърши велики чудеса и изрече невероятни Божествени истини с авторитет, който идваше директно от Отца. Защото Син ни се даде...

Трето, Исус е Чудесен, защото Управлението ще бъде на раменете Му. Сега Той царува отдясно на Отца и един ден ще се върне да съди света.

Това управление е чудесно и уникално в човешката история. То започна с трънен венец.

Йоан 19:5 „И тъй, Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им каза: Ето Човека!“

Но само три дни по-късно, тръненият венец се превърна във венец от слава и чест:

Евреи 2:9 „Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

А когато Човешкият Син дойде отново, за да съди света, този венец ще бъде златен.

Откровение 14:14 „И видях, и ето бял облак, и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец, и в ръката Си – остър сърп.“

Златният венец е символ на царска власт, величие и слава. Бог даде това видение на Йоан, за да насърчи църквата, която минаваше през гонения и страдания. И това трябва да насърчи и нас днес!

Ние служим на един Чудесен Бог. Исус имаше чудесно раждане, чудесно служение и чудесно възкресение. Но някой ще каже, всичко това звучи много красиво и възвишено, но по какъв начин това ми помага днес?

Отговорът е, Исус не е отдалечен от всеки от нас. Той ни обича и има чудесен план и съвети за нас. Виждаме това и в нашия пасаж. Следващото име на Исус в списъка с имена в Исая 9:6 е Съветник. Той е не само Чудесен, но и Съветник.

Всъщност, Исус е Чудесен Съветник, защото ни разбира най-добре и се грижи за нас.

Евреи 4:15 „ Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“

Исус те познава и разбира най-добре. Когато понякога споделяме с приятели проблемите си, те се опитват да проявят съчувствие, но ако не са преживяли нашето страдание, трудно могат да се поставят на наше място, да ни утешат и дадат правилния съвет.

Исус обаче ни разбира. Той познава ума и мислите ти.

Евреи 4:16 казва: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.“

Може би се чувстваш предаден? И Той е бил предаден. Обвинен несправедливо? Той беше. Говорили ли са зад гърба ти? Понасял си удари? Чувствал си се самотен? Страхувал си се? Всичко това понесе и Той. Исус беше 100 процента човек като теб и мен. Той разбира през какво преминаваш.

И го е грижа.

Преди много години една бедна германска имигрантка в Америка седяла в чакалнята на една жп гара с децата си. Край тях минала жена и поразена от измъчения ѝ вид, спряла да я заговори. Германката ѝ казала, че мъжът ѝ е починал и сега ѝ е трудно сама с децата в непозната страна. Дамата пъхнала малко пари в ръката на бедната вдовица и казала: „Сама! Как така, Исус е с теб! Той никога няма да те остави сама!“ Десет години по-късно жената споделила, „Това ми даде смелост за целия ми живот. Като дете знаех, че Христос ме обича, но бях забравила за Него. Тази случайно изречена дума ме доведе обратно при него. Тя ми даде сила и дръзновение да преминавам през трудностите.“

Ако си забравил за Исус, иди при Него. Той ще се погрижи за всичко.

1 Петър 5:7 „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Иди при Него и ще се увериш – Той е най-добрият Съветник!

Но как мога да направя това? Първо, като изповядаш греховете си и го приемеш за свой Господ и Спасител. Това означава да му се довериш за Своето спасение и да се покориш на Неговата воля и съвет.

Но как да разбера каква е волята и какво ме съветва този Съветник?

Второто нещо, което е нужно да направиш, е да четеш всекидневно Словото Му, Библията. В този свят на размити ценности, упадъчен морал и духовен мрак, имаме нужда от Някой, който да свети и да ни показва пътя.

Псалм 119:105 „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“

Преди десетина дни лампата на стълбищната площадка под нас изгоря. Беше трудно да се качваме и слизаме по стълбите. Надявахме се до ден-два съседите отдолу да се погрижат и да сложат нова крушка. Но това не ставаше и всеки ден трябваше да вървим в тъмното. Една вечер, когато слизахме надолу, чух как Ваня изпъшка. В тъмнината беше помислила, че стълбите са свършили и си беше навехнала крака на последното стъпало. След още два дни сменихме крушката.

По същия начин ние имаме нужда от Божието Слово, което да осветява нашия житейски път, за да не се спънем и нараним.

Когато четем Словото Му, Бог ни говори конкретно в нашата ситуация как можем да правим добър избор. Но когато това Слово се вселява в нас, то не действа само! Ако ти си си поканил Исус в живота си, твоето тяло е храм на Святия Дух (1 Коринтяни 6:19). И Исус ни обещава, че Святият Дух ще ни насочва в истината:

Йоан 16:13 „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина.“

Сигурно си казваш, „Не съм чувал гласове, още по-малко Святият Дух да ми говори.“ Тогава нека те попитам: чувствал ли си вина, когато си вършел нещо грешно? Това е Святият Дух, който ти говори чрез съвестта ти. Част от работата му е да ни държи в правия път.

Или, идвал ли ти е изведнъж наум стих от Библията? Може би Святият Дух се е опитвал да те научи на нещо.

Случвало ли ти се е да се сетиш за познат или приятел и да се питаш как са те? Може би Святият Дух ти е напомнял да им се обадиш или да им пишеш съобщение? Святият Дух говори и днес. Той е нашият най-добър Съветник.

И накрая, Исус ни говори и съветва и чрез тялото Си – Църквата Христова. Всеки човек тук тази сутрин има проблеми. В края на службата, иди при някой и го попитай през какво преминава в момента. Може би ти си онази част от Тялото Му, която ще послужи на този човек и ще го посъветва. Или насърчи. Или просто ще помълчи с него.

Църквата трябва да е общност, в която хората да сме искрени за своите проблеми и болки. И където хората да си помагат да преминават през проблемите заедно. Въпросът е дали сме готови да изслушваме по-зрелите християни и да вземаме предвид съвета им.

Притчи 15:22 „Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.“

Търсиш ли добър съвет? Питаш ли по-зрелите от теб християни какво мислят за ситуацията, в която си? Исус може да използва тях, за да бъде най-добрият Съветник за теб!

Накрая, нека кажем отново: Исус е Чудесен, защото неговото раждане, живот, служение и възкресение бяха чудесни. Но Той е и наш Съветник. Днес Той ни говори чрез Словото, Святия Дух и църквата. Готов ли си да послушаш Неговите съвети?

Това може да спаси живота ти – преносно и буквално.

Трима шотландски редници и ефрейтор били обградени от германците по време на битка в един белгийски град през Първата световна война. Качили се на тавана на изоставена къща в очакване на сигурна смърт. Отвън чували как германците палят къщи, ограбват и убиват. Изведнъж ефрейторът казал: „Момчета, време е за църква. Хайде да си направим служба, може да ни е последната.“ Войниците се спогледали изненадано, но оставили пушките си в ъгъла. Ефрейторът извадил малък Нов завет от шинела си и зачел от него. Точно тогава отдолу долетяли силни викове, шум от разбиване на врата и счупен прозорец. Той свършил и на сериозното му лице се появила изкривена усмивка: „Не ме бива много в това, но трябва да довършим нещата. Нека да се помолим.“ Ефрейторът се изправил, а останалите коленичили и навели глава. С прости думи той предал всичко на Бога и Го помолил за сила, за да посрещнат съдбата си като мъже. Внезапно отвън някой разбил вратата. Чул се тържествуващ вик на немски, който замръзнал в тихо учудване. Никой не помръднал и ефрейторът продължил спокойно. След пауза, с голямо страхопочитание той започнал да изрича Господната молитва. Те дочули потропване на ботуши, явно врагът стоял пред тях. След миг на напрежение, вратата се затворила и стъпките се отдалечили. При сумрак четиримата мъже излезли, промъкнали се покрай вражеския фланг и незабелязано достигнали до първите постове на Британската армия.

Иди при Исус. Обърни се към Него за съвет.

Ако още не си го направил, защо не опиташ нещо ново? Насрочи си среща с Чудесния Съветник идната седмица. Седни с Него и излей сърцето си пред него. Кажи му какво става в живота ти. Няма болка, която Той да не може да отнеме. Няма проблем, който да не може да разреши. Защото Той е Чудесен Съветник!

Нека се помолим. 

_____________________
08.12.2019, 
БПЦ "Нов живот" Варна

Слаба вяра е по-добре от...

"Слаба вяра в силен обект е безкрайно по-добре от силна вяра в слаб обект. Обектът на вярата ти, а не силата на вярата ти те спасява." Тим Келър

"Weak faith in a strong object is infinitely better than strong faith in a weak object. It is the object of your faith, not the strength of your faith that saves you." Tim Keller

Как да сме СУПЕР църква (Деяния 2:42-47)

/проповед/

Прочит: Деяния 2:42-47

Чували ли сте историята с мексиканския бандит Хосе Ривера? Той обрал няколко банки в Тексас и хората от тези градчета наели един рейнджър да го проследи в Мексико и да им върне парите. Рейнджърът стигнал до една пивница и попитал бармана, „Да знаеш как мога да намеря Хосе Ривера?“ Той се усмихнал, посочил човека, седнал в дъното на бара и казал: „Това е Хосе Ривера“.

Рейнджърът отишъл до него и го питал, „Ти ли си Хосе Ривера?“, при което онзи измърморил „No speak English”. Тогава рейнджърът повикал бармана да превежда и му казал, че той има две възможности: да му каже къде е скрил цялата плячка и да си тръгне свободен, или ако не каже къде е скрил парите, да бъде убит на място.

Барманът превел ултиматума. Хосе Ривера казал на испански: „Кажи му да излезе от бара, да завие надясно, да върви около миля и ще види кладенец. До кладенеца ще види много високо дърво. До дънера на дървото има голяма бетонна плоча. Да я вдигне и под нея ще намери заровени скъпоценностите и парите, които съм взел.“

Барманът се обърнал към рейнджъра, отворил уста... преглътнал... и казал: „Хосе Ривера казва... Хосе Ривера казва... да го застреляш на място!“

Винаги е по-добре да знаеш езици, отколкото да се разбираш чрез преводачи. Но за това обикновено се иска много усилия и много учене.

В Библията обаче има описан случай, когато хората не се нуждаеха от преводач, въпреки че не бяха учили чужди езици.

Това се случи на рождения ден на църквата на Петдесятница в Деяния 2 гл. Учениците се бяха събрали на едно място и внезапно настана шум като от силен вятър, явиха се огнени езици над главите на апостолите и те започнаха да говорят на езици, които не бяха учили. Там се бяха събрали хиляди юдеи, дошли от близки и далечни страни за празника Петдесятница и те удивени чуха учениците да говорят на техните езици! Това бяха хора от Галилея, които се славеха като необразовани и недодялани селяни и сега изведнъж те говореха така, все едно това им беше майчин език!

Докато множеството се чудеше какво става, Петър стана и изнесе една разтърсваща реч, в която заяви, че това чудо не е нищо друго освен обещаното в последни дни от пророк Йоил изливането на Духа Божи.

След това той насочи вниманието към Исус Христос и припомни на слушателите си, че те са го разпнали и убили чрез римляните според Божията воля и предузнание, но Той е възкръснал от смъртта и Него Бог е направил Господ и Помазаник.

В резултат на тази знаменита реч хората, ужилени в сърцата си, попитаха какво да направят и Петър ги призова: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“ Тези, които приеха думите му се кръстиха и църквата нарастна от 120 на 3000 + души.

Веднъж говорих с един човек, който твърдеше че е вярващ. Аз му казах, че и за мен вярата е важна, тя е начин на живот. Казах му, че съм пастир на църква и че в нашата църква се стремим да следваме заръките на нашия Господ Исус Христос за святост в поведение и слово, за сексуална чистота и брачна вярност.

Тогава той възрази: „Вие отивате в крайност. Днес живеем в друго време. Църквата трябва да се съобразява с промяната в културата. Днес вече са на мода пробният брак и изневерите. Вие връщате времето 100 години назад!“ Аз му отговорих: „Знаеш ли, 100 години назад не е достатъчно. Ние би трябвало да върнем времето не 100, а 2000 г. назад, до първата Петдесятница, когато се е родила църквата!“

Наистина мисля така, защото ние можем да открием Божия първоначален план за църквата в книгата Деяния на апостолите. От тогава до днес, всяка църква, която е растяща и успешна, е следвала модела на Деяния.

Разбира се, ние не бива да смятаме, че църквата в Деяния е била съвършена. Но в много отношения ние можем да се учим от опита на първите християни. В началото прочетохме Деяния на апостолите 2:42-47. Всеки път, когато чета този пасаж си казвам, че има още много какво да се желае, за да може нашата църква да заприлича на ранната църква. Но това не бива да ни обезсърчава, а да ни насърчава да продължаваме да работим за Негова слава!

В Деяния 2 гл. виждаме 5 основополагащи принципа и характеристики на църквата: споделяне, учениченолюбие, поклонение, единство и радост. Можем да ги запомним чрез акронима СУПЕР – Споделяне, Ученолюбие, Поклонение, Единство, Радост. Нека ги разгледаме поотделно.

1.     Споделяне.

Първата характеристика на църквата според Божия първоначален план е споделяне. Християните в Деяния 2 глава споделяха всичко, което имаха. Те се срещаха заедно в домовете си и споделяха и малкото храна, която имат. Бяха гостоприемни и споделяха домовете си. И не се задоволяваха само с гостоприемство.

Деяния 2:44,45: „И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разделяха парите на всички, според нуждата на всеки.“

Те споделяха ресурсите, с които разполагаха – разпродаваха имуществото си и даваха на нуждаещите се. Не се тревожеха къде ще живеят те или децата им. Този живот така или иначе е преходен, а във вечността те знаеха, че имат дом неръкотворен, вечен, приготвен специално за тях от Исус.

Но най-голямото богатство, с което разполагаха и което споделяха, беше благата вест. Благовестието беше за тях начин на живот. Техните сърца и домове бяха отворени не само за повярвалите, но и за невярващите. И „Господ всеки ден прибавяше към тях онези, които се спасяваха.“ (ст.47)

Много от християните не споделят благата вест поради страх: „Страхувам се да не навредя на човека повече, отколкото да му помогна.“ „Не знам какво да кажа.“ „Няма да мога да отговоря веднага на трудните въпроси.“ „Ще ме помислят за фанатик.“ „Не искам да навлизам в личното пространство.“ „Може да се проваля“. „Страхувам се да не се превърна в лицемер.“

Но най-често срещаният страх е страхът от отхвърляне. В едно проучване на въпроса коя е най-голямата пречка пред свидетелството ви, 9% казали, че са твърде заети, за да се сетят да го правят. 28% казали, че не знаят какво да кажат. 12% казали, че животът им не е добро свидетелство. Но най-голямата група, 51% казала, че най-големият им страх е как другият човек ще реагира. Никой от нас не обича да се чувства отхвърлен, осмиван или избягван.   

Аз благодаря на Бога за тези от вас, които свидетелстват въпреки страха, който изпитват. Моля се вашият ентусиазъм да е заразителен и за останалите, за да стане нашата църква общност, която споделя най-голямото богатство – благата вест. 

2.     Ученолюбие.

Второ, църквата родена на Петдесятница се състоеше от хора, които не само споделяха всичко, но и обичаха Словото. Те обичаха да се поучават от апостолите и го правеха всеки ден – в храма, по домовете, на пазара, улицата и по площадите. Те не можеха да си представят един ден от живота си без да научат нещо ново за Исус. Те бяха ученолюбиви и попиваха жадно думите на Своя Спасител. Словото трансформираше характера им и даваше плодове в живота им.

Пастор Всеволод Лидкин от Сибир разказва, че като момче израстнал в семейството на университетски преподаватели-атеисти. Но като станал тийнейджър, той имал много духовни въпроси. Казали му, че няма бог, но той решил че Бог сигурно има и започнал да търси книги, в които да намери отговора.

В местната библиотека имало само атеистични книги, но те често цитирали Библията, за да я осмиват или разобличават. Той открил многотомна енциклопедия по атеизъм, от която на ръка преписал всеки Библейски стих. Не дълго след това той започнал да се моли на Бог за прощение на греховете му.

Както казва 2 Тимотей 2:9, „Божието слово не се връзва.“

Днес ние имаме различни преводи и редакции на Библията, но четем ли ги със същия хъс, за да открием истината? В нашата църква четем по една глава от Библията на ден от 180 дневния план за четене на Библията. Колко от вас приеха това предизвикателство?

Когато известната картина на Рембранд „Нощна стража“ била възстановена и върната в музея, кюраторите на музея провели прост, но забележителен експеримент. Помолили посетителите да напишат въпроси към творбата. След това кюраторите подготвили отговори на повече от 50 въпроса, някои от които били доста тривиални: „Колко струва картината? Била ли е някога фалшифицирана? Но имало и такива като, защо Рембранд е рисувал на тази тема? Кои са хората, изобразени на картината? Какви техники е използвал Рембранд за първи път тук?

Кюраторите облепили стаята в съседство с картината с тези въпроси и отговори. Посетителите трябвало да преминат през тази стая, преди да влязат в галерията.

Любопитно е, че в резултат на това средната продължителност на престоя на посетителите пред картината се увеличила от 6 минути на половин час. Посетителите минавали от стаята с въпросите и отговорите в залата с картината. Споделили, че въпросите ги насърчили да гледат по-дълго и по-внимателно, и да запомнят повече. Въпросите им помогнали да видят творбата по нов начин.

В нашия План за четене всеки ден публикуваме размишления с въпроси и отговори към текста. Колко от вас четат и 1/10-та от тях?

Когато имаш същия глад и жажда за Словото и го изучаваш с постоянство като вярващите на Петдесятница, тогава Бог ще работи със сила в живота ти!

3.     Поклонение.

Изучаването на Словото върви ръка за ръка с поклонението. Като самарянката в Йоан 4 гл., вярващите в Деяния бяха проумели една важна истина – за Бог няма значение мястото, където се покланяме защото Бог е Дух и Той е навсякъде. Той иска истинските поклонници да Му се покланят с дух и истина.

А това означава да Му се покланяме от все сърце, основавайки се на истината за това кой е Бог, какво е направил в историята и в нашия живот, и какво иска от нас.

Църквата в Деяния 2 гл. се отнасяше сериозно към поклонението на Бога. За вярващите в Ерусалим се казва, че те постоянстваха в молитвите. Те се молеха така, че веднъж мястото, където бяха събрани се потресе (Деяния 4:31)!

В тяхното поклонение имаше елемент на очакване. Те очакваха да се срещнат с Бога, да Го чуят да им говори и да видят Неговата намеса и отговор на молитвите им. И в резултат на това „много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.“ (2:43)

На 17 януари 1993 г. Дуейн Милър преподавал Псалм 103 в неделното училище за възрастни в църквата в гр. Бренъм, Тексас. Три години по-рано той преждевременно се оттеглил като пастор заради вирус, който проникнал през миелиновата обвивка на невроните в гласните му струни, превръщайки гласа му в груб шепот...

Докато преподавал на класа със специален микрофон върху устните, той потвърдил вярата си в Божественото изцеление и че чудесата не свършват с книгата Деяния на апостолите. Хората едва долавяли шептящите му думи. Чудото станало докато говорил върху ст. 4, където се казва, Бог „изкупва от шеол живота ти, венчава те с милост и милосърдни дела.“ Той казал: „Аз и вие понякога сме се чувствали така, сякаш преминаваме през шеол.“

И точно когато казал „шеол“, животът му се променил – думата прозвучала кристално ясно, за разлика от нясното изговаряне на предходната дума „през“. Изненадан, той спрял, след това отново започнал да говори и пак спрял. Казал още няколко думи с нормален ясен глас и отново спрял.

Класът избухнал в радостни възгласи на удивление, а някои дори се разплакали. Бог го изцелил напълно докато декларирал истината в псалма, защото той очаквал Бог да отговори на молитвите му за изцеление!

Молиш ли се с очакване Бог да отговори на молитвите ти? Покланяш ли се в дух и истина?

Когато четем книгата Деяния имаме чувството, че чудеса и знамения са ставали всеки ден! Не християните преследваха чудесата и знаменията; чудесата и знаменията ги следваха навсякъде, където отиваха, защото те имаха искрено хваление и поклонение на Бога и очакваха Бог да отговори на чудесата им.

4.     Единство.

Деяния 2:42,44,46: „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението... И всичките вярващи бяха заедно... И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си...“

Апостолите бяха живели 3 години с Исус. Те го следваха неотлъчно навсякъде. И сега, когато техният Господ беше възкръснал и се беше възнесъл и изпратил Духа, те учеха новоповярвалите колко важно е единството и общението за тяхното свидетелство.

Малко преди да бъде разпнат, Исус се помоли на Отец за учениците си:

Йоан 17:23 “Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене.“

Вярващите в Ерусалимската църква следваха напътствията на апостолите и превърнаха молитвата на Исус в реалност. Те жертваха от личното си време, за да имат общение и да се опознават едни с други, защото разбираха, че тяхното благовестие щеше да е успешно само ако са единни, а единството е възможно само в контекста на общението и любовта.

Разбира се, сигурно и между тях е имало различни виждания и мнения. Но първите Христови последователи се придържаха до Библейския принцип, така сполучливо изразен от Св. Августин: „В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.“

Именно тази любов привличаше невярващите и всеки ден нови хора се вливаха в редиците на ранната църква.

Твърде често обратното е вярно днес. Ние можем да научим много от ранната църква. Показваме ли такава любов, когато разговаряме един с друг, особено когато сме на различни мнения по даден въпрос? Показваме ли любов и загриженост към тези, които не са ни симпатични или са много различни от нас? Готови ли сме да им се притечем на помощ?

На едно кръстовище двигателят на колата на една жена угаснал. Мъжът в колата отзад започнал да нервничи и натиснал клаксона, докато жената отчаяно се опитвала да стартира двигателя. Той натиснал още по-нетърпеливо клаксона на колата. Тогава жената излязла от нейната кола, отишла до неговата и казала: „Защо не си разменим местата? Аз ще натискам клаксона, а ти можеш да запалиш двигателя ми!“

Когато в тялото Христово има единство, всяка част работи за цялото, не против него. Такава беше ранната църква. Взаимопомощта, единодушието и общата цел сплотяваха и правеха свидетелството на ранната църква неотразимо!

5.     Радост.

Вярващите на Петдесятница демонстрираха какъв беше първоначалния Божи план за църквата. Те споделяха всичко, което имаха и вярата си с невярващите. Те жадно поглъщаха думите на апостолите и изучаваха Словото. Те се покланяха в дух и истина. Постоянстваха в молитва и това водеше до много чудеса и знамения. Всичко това ставаше в атмосфера на любов, приемане и единство.

Но като един добър историк и богослов, Лука не пропуска да спомене още една важна характеристика, която ранните християни имаха – а именно радост.

Деяния 2:46,47: „И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде.“

Радостта им не се основаваше на факта, че те бяха сити и физическите и духовните им нужди бяха посрещнати. Християнската радост е дар от Бога. Неслучайно тя е включена като един от аспектите на плода на Духа в Галатяни 5 гл.

Коренът на гръцката дума за радост е кара, от която произлиза думата карис, благодат. Радостта е както Божи дар, така и отклик на Божиите дарове. Радостта идва, когато живеем за Бога и виждаме действието на Божията благодат в живота ни. Тя не се съсредоточава на трудностите в живота ни, а гледа с вяра към Този, който може да ни помогне да ги преодолеем.

Някой може да каже, това не е възможно! Но ние имаме прекрасен пример в лицето на ап. Павел, който пише своето „послание на радостта“ от затвора.

Филипяни 4:4,6-8: „Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се... Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

Тази радост е непонятна за невярващите, но за съжаление и за някои вярващи! Един капелан в армията написал на вратата си: „Ако нещо ви измъчва, елате и ми разкажете за него. Ако нищо не ви измъчва, елате и ми разкажете как го правите.“

Хората, които са познали радостта на спасението и живота с Бога, не се оплакват, но винаги намират причина да са благодарни. Авторът на коментар към всяка книга в Библията Матю Хенри, веднъж бил ограбен. Крадците взели всичко ценно, което имал. По-късно същата вечер той написал в дневника си думите: „Благодарен съм, че през тези години никога не съм бил ограбван преди. Също, макар че взеха парите ми, не отнеха живота ми. Въпреки че взеха всичко, което имах, то не беше много. И накрая, благодарен съм, че аз бях този, който беше ограбен, а не този, който ограби.“

Джони Ериксон Тада, която е парализирана от врата надолу като тийнейджър, пише: „Не трябва да си сам в болката! Утехата е твоя. Радостта е избор. Всичко това е възможно благодарение на твоя Спасител. Той отиде на кръста без утеха, за да можеш ти да я имаш. Той отложи радостта, за да може ти да опиташ от нея. Той доброволно избра изолация, за да можеш никога да не си сам в твоята болка и мъка.

Християните в църквата на Петдесятница знаеха, че не са сами в болката. Тяхната радост имаше неземен, Божествен произход. Имаш ли такава радост?

Споделяне, ученолюбие, поклонение, единство, радост. Това бяха характеристиките на ранната църквата в Деяния 2 гл. Благодарение на тях те печелеха благоволението на всички хора и Господ прибавяше към тях онези, които се спасяваха (ст.47). Това беше СУПЕР църква!

Ние сме млада църква. Аз виждам в зародиш всяко от тези характеристики в нашата църква. Но аз вярвам, че ние също можем да сме не само добра църква, но и СУПЕР църква!

Ако ти следваш примера на ранните християни, ти можеш да живееш като споделяш живота и вярата си с другите, като ученолюбиво изучаваш Словото, като гледаш сериозно на поклонението и молитвата, участваш в единство с другите в живота на църквата и имаш радост в Господа, която произлиза от съзнанието за действието на Неговата благодат в живота ти.

И когато твоето семейство и приятели видят промяната в твоя живот, страх  от от Господа ще обзема техните души и ти ще печелиш благоволението на всички хора, а към нашата църква ще се прибавят всекидневно нови души.

Нека се помолим.


--
БПЦ "Нов живот" Варна
04.06.2017 г.

Тайната на благословения живот (Битие 48:1-49:28)

/проповед/

Прочит: Битие 48:8,9,20; 49:3-10;  22-24

Миналият път видяхме как Израил се засели в Египетската земя. Това беше в 46 гл. В следващата 47 глава виждаме как по време на глада семейството му живееше в благоденствие и се умножаваше. Когато стана на 147 години, Яков направи последни приготовления за смъртта си и закле Йосиф да го погребе в бащината му гробница в Ханаан. След обещанието на Йосиф, Израил му се поклoни и така изпълни пророческия сън на Йосиф.

Гл. 48 започва с известието, че Яков е болен. Йосиф отива при него с двамата си сина. В тази последна среща с Йосиф и неговите синове, а след това и с останалите синове на Яков, можем да научим важни принципи за живота на благословение, който Бог иска да имаме.

Нека да се помолим.

Четох за едно семейство, в което съпругата направила 5 неуспешни опита за убийство на съпруга си. Два пъти тя наела биячи да го бият по главата с бейзболна бухалка. Веднъж опънала въже на стълбите в къщата им, надявайки се той да се спъне и да умре от загуба на кръв. Два пъти наела убиец. Единият път той бил прострелян в главата, но като по чудо оцелял. Вторият път бил застрелян в гърдите, но се отървал само с незначителни наранявания. Щастлив семеен живот, нали?! Даже направили комедия за тях, която се казва: „Обичам те до смърт.“

Това е истински случай. Сигурно си казвате, как може такова нещо! Как са  допуснали да стигнат толкова ниско!

Бог иска най-доброто за нас. Но понякога питал ли си се, как така стигнах до положението, в което съм? Не винаги животът ни се развива както бихме искали. Развод, загуба на работа, прекъснати взаимоотношения, криза на средната възраст, непостигната цел, болест... ни карат да се питаме как допуснах всичко това? Понякога подобна равносметка може да доведе до депресия, друг път може да е стимул за ново начало.

Ако искаш да разбереш как си стигнал дотук и как можеш да отидеш там, където искаш да си,днешният пасаж може да ти помогне с ценни съвети. Не казвам, че ако ги следваш, ще станеш богат, здрав или известен. Библията не ни обещава това. Но ти можеш да се поставиш в позиция на благословение от Бога.

Въпреки ситуацията, в която си в момента, Бог иска ти да си благословен и да имашудовлетворяващ живот, за какъвто си създаден. От теб зависи дали ще застанеш под Божията десница, която се е вдигнала, за да те благослови!

1. Бог благославя тези, които са посветени и верни в това, което вършат

Битие 48 и 49 глава, откъси от които прочетохме в началото, са писани от Мойсей за израелтяните след 40 години скитане в пустинята. Те трябваше да насърчат хората преди да прекосят Йордан и да завладеят Обещаната земя.

Минали са 430 г. след идването на Яков в Египет. На израелтяните сигурно е правило впечатление, че някои от 12-те племена са по-многобройни от други; че някои племена обичат Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила, а други нехаят за духовните неща. Някои от тях щяха да получат големи територии земя в Ханаан, а други – нищо. И хората от последните сигурно са се почесвали по врата и са се питали „как стигнахме дотук?“

И когато са прочели глави 48 и 49, те са им обяснявали всичко и са давали напътствие на младите как да живеят така, че да бъдат благословени. В тези глави са изброени хора, чийтопример трябва да следваме, но и такива, чиито грешки да избягваме.

Нека да вземем например Рувим, първородният син на Яков, и Йосиф, единадесетият син. Обикновено първият син получаваше лидерската позиция то баща си и двоен дял от наследството. Но Рувим беше лишен от лидерство и наследство. Защо?

Той направи някои добри неща. Не позволи на братята си да убият Йосиф и предложи да го хвърлят в рова с намерението след това да го върне на баща му, но братята му го продадоха в робство. По-късно предложи Яков да убие двамата му сина, ако не върне Вениамин при второто пътуване до Египет. Рувим изглеждаше добър човек. Но Яков пророкува за него:

Битие 49:4: „Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, защото се качи на леглото на баща си, на постелята ми и я оскверни.“

Рувим e оприличен на малко поточе, което лесно пресъхва в жегата. Неговият проблем e непостоянството. На него не можеше да се разчита. Освен това беше узурпатор. Той се опита да си осигури ръководна роля в семейството, като спи с една от жените на баща си. Сам се дисквалифицира като лидер и Бог нямаше да го благослови с това, което искаше.

Йосиф беше негов антипод. Той беше верен на Бог, дълготърпелив в страдание, смирен пред властите и мъдър в лидерство. Затова Бог го благослови с първородството и двоен дял от наследството.

Битие 49:26: „Благословенията на баща ти превишаваха благословенията на праотците ми до високите върхове на вечните планини; те ще бъдат на Йосифовата глава, и на темето на превъзходния сред братята си.“

Йосиф беше верен, Рувим беше непостоянен. На кого приличаш повече ти? Спазваш ли обещанията си? Може ли да се разчита на теб? Имаш проблеми или ти си част от проблема?

Посвещението и вярността не ти гарантират бъдещето, за което се надяваш, но те поставят в позиция да получиш благословението, което Бог иска за теб.

Английският комик Еди Изард искал да събере пари за благотворителната организация Спорт Рилийф, бореща се с глада в света. За целта решил да участва в маратон. Но тъй като това не би било нищо необичайно, решил да направи нещо по-голямо. В рамките на 51 дни пробягал 34 маратона. Бил следен в туитър от повече от 750,000 човека и набрал повече от 200,000 лири!

Еди изобщо не е спортна натура. Даже е леко закръглен. Никога преди това не е участвал в маратон. След всяко бягане туширал болката от пришките и падналите нокти на краката с ледена вана. Неговото невероятно посвещение му помогнало да вдъхнови стотици хиляди хора по света!

Бог може да благослови и теб да постигнеш цел, която е съзвучна с Неговата воля за тебе. Но Той благославя тези, които са посветени и постоянни в това, което правят.

2. Второ, Бог благославя според Своята суверенна воля.

Яков благослови Йосиф с двоен дял, като на мястото на Рувим и Симеон постави Йосифовите синове Ефрем и Манасия. Той ги осинови и им даде права на наследници. Йосиф доведе синовете си при Яков и както повеляваше традицията, постави по-големия Манасия пред дясната ръка на Яков, а по-малкия – Ефрем, пред лявата му ръка. Разбира се, по-големият трябваше да получи по-голямото благословение. Но Яков кръстоса ръцете си и постави дясната си ръка върху главата на по-малкия брат.

Битие 48:17-19 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава; и рече Йосиф на баща си: „Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава.“

Когато Мойсей пише това, племето на Манасия е с 20000 души по-голямо от това на Ефрем. Но след няколко века племето на Ефрем щеше да стане най-голямото сред 10-те племена на северното царство, така че Ефрем стана синоним на Израел.

Защо стана така? В текста няма и намек, че в характера на Манасия е имало някакъв недостатък или че Ефрем е бил по-богобоязлив. За нас е мистерия на Божията суверенна воля защо Той благоволява повече в живота на един, отколкото на друг. Ние просто трябва да я приемем, без да се опитваме да си я обясним. Това ще ни предпазва от разочарование и завист към другите.

Завистниците умират, но завистта – никога, казва Молиер. А една българска поговорка казва: „Завистта е болест.“ Ако се молим да приемаме Божията воля дори когато не разбираме Неговите пътища, Бог ще ни излекува от тази болест.

Когато говорим за благословение, има още нещо, което знаем за Бог. И то е, че Бог обича да се прославя чрез по-малките и незначителни хора:

1 Коринтяни 1:27: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните...“

Бог избра Ефрем пред Манасия, Йосиф пред Рувим, Яков пред Исав, Исаак пред Исмаил, Лия пред Ревека...

Видяхме, че Бог благославя хора, които са постоянни и верни на Него. Второ, видяхме, че Бог благославя според суверенната си воля.

3. Трето, Бог благославя тези, които служат с ревност на Господа.

Както казахме, Рувим изгуби първородството си, защото беше непостоянен – „изврял си като вода“. И Яков продължава пророчеството си в 49 гл., като казва че следващите двама синове - Симеон и Леви, също ще загубят наследството си в Обещаната земя. Защо? Защото те избиха мъжете в Сихем, за да отмъстят за сестра си Дина.

Битие 49:5,7 „Симеон и Леви са братя; сечива насилствени са мечовете им... Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.“

Така и се случи. Племето на Симеон постепенно бе погълнато от племето на Юда и след няколко поколения вече не съществуваше. Племето на Леви също беше разпръснато, но получи 48 града и околната земя за паша. Как стана това? Те служеха пламенно на Господа!

Когато Мойсей се върна с плочите с Божиите заповеди от планината и завари израелтяните да танцуват около златното теле, призова:

Изход 32:26-28: „Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити. И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всеки меча на бедрото си, минете навсякъде от врата на врата през стана и убийте всеки брата си и всеки другаря си, и всеки ближния си. И левитите сториха според Мойсеевите думи; и в този ден паднаха от людете около три хиляди мъже.“

Ревността на левитите по-късно е демонстрирана и от внука на Мойсеевия брат Аарон –Финехас. Израелтяните бяха изпаднали в идолопоклонство, след като бяха изкушени отмадиамските жени. Бог наказа с мор народа. И докато всички плачеха пред шатъра за срещане, един мъж демонстративно доведе мадиамка и влезе с нея в своята шатра. Тогава Финехас влезе и уби с копие и двамата. Така морът престана, след като беше покосил 24000 души. И Господ каза:

Числа 25:11-13: „Финехас ... отвърна гнева Ми от израиляните, като показа ревност сред тях, подобна на Моята; така Аз не изтребих израиляните в ревността Си. Затова кажи му: Аз му давам Моя завет на мир; ще бъде на него и на потомството му след него завет за вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израиляните.“

Левитите наследиха ревността на бащите си. Те усърдно защитаваха Божията чест. В резултатбяха благословени - някои бяха избрани от Бог да станат свещеници, а останалите - да служат в храма.

Днес живеем в култура, в която всеки ден виждаме хора да казват или да вършат богухулни неща. Реагираме ли с ревност за Неговата чест, когато чуваме напразно споменаване на Божието име? Или когато се подиграват с Бога? Или говорят хули по Негов адрес? Можем като левитите да показваме ревност за Бога и тогава ще видим Неговите благословения в живота си.

4. И последно, Бог благославя тези, които водят живот на покаяние и трансформация.

Освен Йосиф, другият най-благословен син в благословията на Яков беше Юда. Той получи в наследство не само южното царство, но и му беше обещано един ден всички народи да му се покорят.

Битие 49:10: „Не ще се отнеме скиптърът от Юда и законодателят от чреслата му, докато не дойде Примирителят, и на Него ще се покоряват народите.“

Как стана това? От Юда се роди цар Давид и Бог каза, че царството на Давид ще трае вечно. Давид престана да царува през 971 г.пр.Хр. Но това пророчество се сбъдна през 1 в.сл.Хр., когато един друг негов наследник, Исус Христос, установи своето вечно царство. Яков пророкува идването на Месия 19 века преди да се случи!

Но не е ли удивителен изборът на Бога чрез Яков? На млади години Юда беше единнехранимайко. Той предложи да продадат Йосиф. После се ожени за ханаанка. Искаше да убие снаха си, след като беше преспал с нея.

Но тук вече Юда беше нов човек. Бог го беше променил чрез обстоятелствата, през които беше преминал. И когато намериха златната чаша у Вениамин, Юда каза: Битие 44:16 „Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти: ето, роби сме на господаря си...“

И когато Йосиф каза, че ще направи роб само Вениамин, той предложи сам да заеме неговото място. Юда показа, че се е покаял и е трансформиран от Божия Дух. И Бог го благослови и чрез него благослови целия свят с прощение на греховете и мир с Бога чрез Исус Христос.

Eдин евангелизатор бил на посещение при пациент в болницата, на когото били отстранили оперативно ларинкса, тъй като имал рак. Пациентът не изглеждал добре. Евангелизаторът му споделил благата вест – казал му, че той е грешник и заслужава да отиде в ада. Че трябва да повярва, че Исус е живял съвършен живот, умрял е за него на кръста и е възкръснал от мъртвите след три дни. И ако иска да е простен и спасен, трябва да покани Исус в живота си.

Пациентът не можел да говори, затова евангелизаторът казал: „Спасението е безплатен дар от Бога.“ След това извадил химикал от джоба си и казал: „Ако искам да ти подаря този химикал, какво трябва да направиш, за да стане той твой?“ Пациентът не можел да говори, затова сграбчил химикала.

Искаш ли да имаш благословен живот? Тогава хвани здраво Исус. Имай посвещението и вярността на Йосиф. Приемай суверенната Божия воля, дори когато не я разбираш. Показвай ревност за Исус като Финехас. Живей живот на покаяние и Божият Дух ще те трансформира като Юда.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

14.05.2017