Отец на вечността

/проповед/

Рожден ден. Бащата вика сина си (рожденика) при себе си и му казва: Синко, ти си вече голям и е време да разбереш някои неща. Трябва да ти кажа, че Дядо Мраз не съществува, няма Снежанка, няма джудженца, няма и златна рибка, която изпълнява три желания. Какво ще кажеш сега? Синът: - Ами кво да ти кажа... Не съм си представял точно така 40-тия си рожден ден...

Скоро ще празнуваме и моя рожден ден. Аз не искам никакви подаръци, като този мъж, когото жена му го попитала, Скъпи, кажи какво да ти купя за рождения ти ден? - Недей нищо ми купувай скъпа, че нещо съм зле с парите...

Традицията да празнуваме рождени дни е отдавна. Когато празнуваме рождения ден на човек, ние му показваме уважение и благодарим на Бог за неговото присъствие в нашия живот. С рождения ден ние отбелязваме началото на съществуването на човека, макар и то всъщност да започва в момента на зачеване.

Само след три дни ние ще отбележим най-важното раждане на планетата Земя и в цялата вселена. Ще празнуваме Рождество Христово. Ние знаем, че 25 декември едва ли е датата, когато се е родил Исус Христос. Taзи традиция да се чества тогава Рождество е езическа.

Причините, поради които повечето богослови смятат, че Исус не се е родил през декември са, че тогава времето е студено и дъждовно и овчарите не биха останали да пренощуват в полето.

Освен това знаем, че Йосиф и Мария пътуват до Витлеем заради преброяването, обявено от кесаря Август (Лука 2:1). То едва ли е било проведено през зимата, когато температурите са били ниски и пътищата са били трудно проходими.

Според много древно християнско предание Гавриил е казал на Мария, че ще зачене и ще роди на 25 март. Днес отбелязваме тази дата с празника Благовещение. Точно 9 месеца след това е 25 декември, затова се предполага, че Църквата е избрала на този ден да отбелязваме Рождество Христово. Има и други теории.

В края на краищата, няма значение кога точно Месия се е родил. Защо ли? Защото раждането Му НЕ Е началото на съществуването на Исус Христос. Той е съществувал преди да се роди.

Нещо повече, Той съществува преди творението. Всъщност, Той е този, който го създаде:

Йоан 1:1-2 В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

Не е имало време, в което Исус да не е съществувал. Той е създал времето, материята и пространството. Той е Творецът на творението.

Това съществуване преди сътворението наричаме предвечно. За това говори и Исая в своето невероятно пророчество, дадено 700 години преди раждането на Месия. Преди три седмици започнахме поредицата „Защото ни се роди Дете“ върху Исая 9:6, където се казва:

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.“

Казахме, че тук Месия е разкрит с 4 двойки имена. Вече говорихме за първите две – Чудесен Съветник (чудесно раждане, служение и възкресение на един Който е близо до нас и ни напъства) и Бог Могъщ (за Когото няма нищо невъзможно, Който живее в нас и воюва за нас). Днес ще говорим за Христос като Отец на вечността.

Още в началото това название ни изненадва. Нямаме проблеми с това да разберем, че Исус е вечен. Още повече, както обръща внимание Рави Закарайъс, в стиха се казва, че ни се е родило Дете, но Синът не се е родил. Той „ни се даде“. Божият Син е вечен и влезе в историята чрез въплъщението.

Това е ясно, доколкото можем да си представим нещо извън времето и пространството. Но как е възможно да го наричаме Отец? Ние знаем, че Бог е триединен – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. В Троицата има само един Отец, един Баща. Исус не е Отец, нито Святият Дух е Отец.

Защо тогава Исая го нарича Отец на вечността? Днес искам да говоря за два аспекта на това име на Исус, които ще ни помогнат да разберем значението му – първо, Той ни е дал живот и второ, Той се грижи за нас.

Първо, Той ни е дал живот

За основоположник или основател на България се смята кан Кубрат, създателя на Стара велика България. За Израел знаем, че това е Авраам. На Персия – Кир. За основател на Индия се смята Махатма Ганди. На Америка – Джордж Вашингтон.

Тези хора често биват наричани бащи на нациите си, защото те са участвали в раждането им. Те са присъствали, когато нациите им са се създавали.

По същия начин Исус е наш Отец, защото Той е присъствал при създаването ни. Той ни е проектирал и сътворил.

Псалм 139:16 „Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.“

Исус е наш Отец в смисъл, че е участвал в създаването ни. Нищо не е станало без Неговото участие в процеса на сътворение. Исус е нашият Отец на вечността. Но освен че ни е създал, Той е Отец на вечността в още един смисъл. Той е този, който ни е новородил. Дал ни е духовен живот.

Исая 63:16б „Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.“

Исус не само ни създаде, но и ни изкупи от смъртта. Той стана грях, за да можем ние да приемем Неговата праведност и да се спасим за вечността.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ето какво казва един от най-известните проповедници за всички времена, Чарлз Спърджън: „Колко комплексна е личността на нашия Господ Исус Христос! Почти на един дъх пророкът Го нарича „дете“, „съветник“, „син“ и „Отец на вечността“. Това не е противоречие... но е велико чудо, че този, който беше дете е същевременно безкраен, този който беше Човек на скърби е също Бог над всичко, благословен завинаги. Този, който в Божествената Троица винаги е наричан Син, трябва въпреки това правилно да се нарича „Отец на вечността“. Колко силно това трябва да ни напомня за необходимостта от внимателно изучаване и правилно разбиране на личността на нашия Господ Исус Христос! Ние не бива да предполагаме, че ще го разберем веднага. Един поглед ще спаси душата, но само търпеливото размишление може да изпълни ума с познанието за Спасителя. В Неговата личност са скрити славни тайни. Той ни говори с прост език и се изявява открито посред нас, но в самата Негова личност има висота и дълбочина, които човешкият интелект не може да схване.“

Има много неща относно личността на Исус, които не можем да схванем. Но има едно нещо, което всеки човек, без значение колко начетен или простоват е той, трябва да може да разбере. То е, че Исус ни даде нов живот. Исус е пътят. Никой не идва при Отца освен чрез Исус Христос.

Това се случило в Африка. Едно осемгодишно момиченце паднало в дълбока яма и си счупило крака. Случило се така, че наблизо минавала жена. Тя се спуснала в ямата. Докато помагала на момиченцето да излезе, опасна змия ухапала жената и момиченцето. Момиченцето било прието в болница, а жената си отишла вкъщи, но не се събудила от съня си.

На следващия ден една мисионерка обяснила на момиченцето защо жената е умряла. Казала ѝ: Змията ухапа и двете ви, но цялата ѝ отрова пое жената и нищо не влезе в теб. По същия начин - продължила тя - Исус пое отровата от твоя грях, за да може ти да имаш нов живот. Още там момиченцето приело Исус за Спасител и Господ.

На кръста Исус пое нашия грях и ни дари с Неговата праведност.

И като ни даде нов живот, Отецът на вечността вложи в нас копнеж към тази вечност. Чрез Святия Дух днес Христос продължава да работи и да дава нов живот и да ни променя съобразно Своя образ.

Само Той може да накара бунтаря да се покае, гордия да се смири, престъпника да зачита закона, атеиста да повярва, привърженика на фалшива религия да бъде убеден в истинността на благата вест и религиозния да спре да уповава на делата си и да се довери на Исус.

Второ, Исус се грижи за нас

Всеки добър баща се грижи за семейството си. Стреми се да им осигури покрив, дрехи, храна, образование за децата.

Такъв беше моят баща. Той беше загрижен със сестра ми да имаме всичко, от което се нуждаем. Дълги години работи в лоши условия и плати за това със здравето си, само и само да не сме в недоимък. Беше един наистина щедър баща!

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

Исус е нашият Небесен Баща. Той е загрижен не само за нашето духовно спасение, но и за нашите духовни, физически и емоционални нужди.

Исус ни дава надежда в безнадеждни ситуации, водителство при вземането на трудни решения и утеха когато скърбим. Той ни дава дрехи, храна, работа и всичко от което се нуждаем за физическото си здраве. Дава сила на слабия, духовно прозрение на простия, изцеление на болния.

Един човек е казал, „Не се тревожете за утрешния ден – Бог вече е там.“ Защото Той е Отец на вечността, а не просто „Отец на времето“. За Него хиляда години са като един ден.

2 Петър 3:8 „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.“

Един човек се молил на Бога и казал, „Боже, какво са милион години за теб?“ Бог му казал, „Милион години са като една секунда“. „А какво са един милион лева за теб?“ „Един милион лева за мен са като една стотинка“. Мъжът казал, „Боже, може ли да ми дадеш една стотинка“? Бог отговорил, „Разбира се. Една секунда!“

Бог е извън времето, Той е вечен и Той знае най-добре как да се грижи за твоите нужди. И обикновено това става по начин различен от твоите представи!

Един друг аспект на грижата на нашия Отец е дисциплинирането. Подобно на грижовен баща, Той ни поставя граници. Защото ни обича.

Според Агенцията за закрила на детето и новия закон за социалните услуги, ако един родител не е осигурил самостоятелна детска стая, пълен хладилник, скъп телефон и всичко, което детето поиска, то той не е добър родител. И в такъв случай детето му трябва да се изведе от дома и да се даде на приемно семейство.

Но добрият родител според Словото е този, който помага на детето да се научи да контролира своите желания и да се простира според чергата си.

Родители, вие сте отговорни да дисциплинирате и учите децата си на това кой е Бог, какво е спасение и как да живеят и вземат богоугодни решения.

В духовна семинария в Щатите направили сравнително проучване на две фамилии. Едната произхождала от Макс Джут, един безбожник, който се оженил за жена с подобен характер. Били изследвани 1200 негови наследници. От тях 310 станали скитници, 440 живели безпътен живот, 130 попаднали в затвора, 7 от тях за убийство; над 100 били алкохолици, 60 крадци, 190 проститутки. От 20-те, които усвоили занаят, 10 го усвоили в затвора.

Другото изследвано семейство произхождало от големия проповедник Джонатан Едуардс, който се оженил за християнка. От наследниците 300 станали проповедници, мисионери или професори в семинария, над 100 станали професори в колеж, над 100 прависти, 30 от които съдии, 60 лекари, над 60 автори; 14 ректори на университети, 3 конгресмени и един вицепрезидент на САЩ.

Как мислите, кой от двамата, Джут или Едуардс, е бил по-добър родител?

Добрият родител ще научи детето си, че всяко негово решение има последствия, докато последствията са малки. Ще му покаже кое е позволено и кое не. И ще го накаже, ако синът е непослушен.

Същото прави с нас и нашият Господ. Защото ни обича.

Евреи 12:6 „Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“

Едно малко момиченце казало на учителката си: „Госпожо, не искам да ви плаша, но татко каза, че ако оценките ми не се повишат, някой ще бъде нашляпан!“

Един добър баща също така показва, че се грижи за децата си, като се моли за тях. Той ги е поверил в Божията ръка и непрекъснато ходатайства в молитва за тях пред Бога.

По същия начин Исус непрекъснато се застъпва за нас. Защото ни обича.

Евреи 7:25 „Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“

Това може би звучи странно. Исус е Бог. Той е в небето със своя Отец. Защо му трябва да се моли за нас. Но именно в тези стихове Спасителят се разкрива като загрижен Баща. Той живо се интересува от нашия растеж във вярата. Той се е посветил на нас. Може да е на небето, но не ни е забравил.

Той е дал живота си за нашия грях, но продължава да се интересува от нас, да ходатайства за нас.

Заключение Един родител винаги ще обича детето си. Без значение какво е направило то. Дори когато е настъпил разрив във взаимоотношенията между родител и детето му, вътре дълбоко в себе си родителят копнее да възстанови взаимоотношенията с детето си.

По същия начин Исус е Отец на вечността, защото Неговата любов никога няма да пресъхне. Нищо няма да може да ни отдели от нея.

Римляни 8:38-39 „Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“

Библията ни казва, че Спасителят ни е възлюбил преди създанието на света. Неговата любов към нас Го доведе до земята, а след това и до кръста. Той ни възлюби въпреки това, което правихме. И продължава да ни обича въпреки това, което понякога правим. И ни дисциплинира, защото ни обича.

Може да мислиш, че заслужаваш Бог да те отхвърли. Може толкова да се срамуваш от греха си, че се чудиш дали Той ще продължи да те обича. Той никога не е спирал да те обича. Обърни се от греха си и се върни при Този, който те очаква с разтворени обятия.

Затова 700 години преди Въплъщението Му Исая написа, че освен Чудесен Съветник, Бог могъщ и Княз на мир, Исус е Отец на вечността.

Но Исус е Отец само за тези, които са го приели като Божи Син. Той е Отец на вечността, но само за тези, които са Негови деца. Той е Творец на всички, но е Отец само на тези, които са се нарекли с Неговото име. Тези, които го отхвърлят, са врагове на Бога. Те са деца на дявола, а не деца на Отца на вечността.

На кое семейство принадлежиш ти? Кой е твоят отец? Ако не си се доверил на Исус за спасението си, то все още си негов враг и дете на дявола. Защо все още търпиш това? Бог иска да те осинови в семейството си. Спри да бягаш от Него и се втурни към неговите обятия. И какво по-хубаво от това да го направиш днес, в навечерието на Рождество Христово!

Какво по-хубаво от това да се довериш за спасението си на един, който те е сътворил и иска да ти даде нов, духовен живот? И не само те е родил, но и продължава да се грижи с жертвоготовна любов за тебе. Няма ли да е страхотно да имаш втория си рожден ден навръх раждането на Този, който няма начало и край?

Защото Исус не е просто един, който се е родил и е живял преди 2000 години на земята. Той не е просто история!

Но поради Витлеем имаше Голгота, а поради Голгота имаше Великден! И поради Великден ние днес можем да бъдем Негови деца и Той да се нарича Отец на вечността! Ще го направиш ли свой Отец за вечността?

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

22.12.2019 г.

Смъртта не е краят (Битие 49:29-50:26)

/проповед/

Когато таткото на тригодишната Катя се прибрал у дома от работа, я заварил да плаче неутешимо – нейната костенурка била умряла. Жена му казала: „Аз не мога да я успокоя, ти се оправяй.“ Първо бащата казал, че ще отиде в магазина и ще й купи друга костенурка. Но Катя знаела, че животът не може да премине от една костенурка в друга и продължила да плаче.

Тогава баща й казал: „Знаеш ли какво, ще й направим погребение.“ Дъщеря му не знаела какво означава „погребение“, затова той й обяснил: „Погребението е голям фестивал в чест на костенурката.“ Тя не знаела какво означава „фестивал“, затова баща й казал: „Погребението е като рожден ден. Ще ядем торта и сладолед, ще пием Кока кола, ще купим балони и всички деца от квартала ще дойдат да играете заедно – само защото костенурката е умряла.“ Сълзите на Катя спрели и тя отново била щастлива.

Тогава се случило нещо невероятно. Те погледнали надолу и видели, че костенурката се движи.Тя била жива! Няколко секунди тя вървяла енергично, както винаги. Бащата не знаел какво да каже. Но Катя веднага се ориентирала в ситуацията. С цялата невинност на тригодишно дете, тя погледнала баща си и казала: „Тате, хайде да я убием“.

Моята първа среща със смъртта беше на погребението на баба ми. Бях малък и единственото нещо, което си спомням е воплите на жените и черните дрехи, с които бяха облечени хората. Цялата атмосфера беше тягостна и потискаща. Гледах всичко това и не можех да разбера защо трябва човек да си отива завинаги и да кара другите да страдат. Струваше ми се многонесправедливо.

Много години по-късно, баща ми почина в болницата. Беше болен от много болести и лекарите бяха безсилни. Обстановката пак беше потискаща. Благодарен съм, че поне можах да го изпратя в последния му час. Издъхна в моите ръце.

Днес, в информационния век в който живеем, хората си отиват от този свят без да им отдадем нужното внимание и достойнство. Повечето хора умират в неуютни болници, сред чужди хора, лекари и сестри, с тръби и катетри висящи от телата им, далеч от своите близки.

Яков умря в своето легло вкъщи, заобграден от тези които обича и тези, които го обичаха. Днес нуждата от специализирано лечение ни кара да отидем в болницата. И една неочаквана смърт ни откъсва от близките без да сме имали възможност да си вземем сбогом.

Може и да нямаме контрол над начина, по който идва смъртта, но можем да решим как да се отнасяме към нея. И от тази последна глава от Битие можем да научим повече за отношението, което Бог иска да имаме към смъртта, от всяка друга глава в Стария завет.

Първо, тук виждаме как се променя отношението на Яков към смъртта. В предходните глави Яков скърби за загубата на Рахил, а след това и за Йосиф, за когото предполага, че е умрял. Когато Вениамин трябваше да отиде в Египет, за да докаже почтеността на братята, Яков не разреши, защото се страхуваше да не изгуби и него.

Когато най-после Яков научи, че Йосиф е жив и той го видя, беше вече готов да умре. Но това щеше да стане чак след още 17 години в Египет.

Тогава Яков каза на синовете си:

Битие 49:29-32 Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон. 30 В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.

Тук за втори път Яков дава наставления да бъде погребан в пещерата в нивата на Махпелах в Ханаан, заедно с дядо си Авраам, баща си Исаак, техните жени и жена му Лия. След тези наставления той е готов да отиде при своя Господ:

Битие 49:33: „А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си. Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. “

Забележете, че само за Йосиф се казва, че е плакал и целувал лицето на баща си. И следдългата процедура по балсамиране и оплакване, характерна за египтяните, Йосиф искаразрешение от фараона да погребе баща си в Ханаан. Неговата молба е удовлетворена.

И Йосиф, придружен от голяма египетска делегация и своето семейство, пътуват до мястото за погребение. Самата погребална церемония е толкова внушителна, че прави силно впечатление на местните жители.

Битие 50:11: „А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим (Египетско ридание).

При Ададовия харман процесията спира и е организирана 7-дневна жалейка, проведена специално за да може египтяните да изкажат съболезнованията си за последен път. Оттам семейството на Яков отива до пещерата Махпелах, където в семеен кръг е погребан Яков.

След като са изпълнили волята на баща си, семейството се връща до Атадовия харман, откъдето заедно с египтяните отпътуват обратно за Египет.

Дотук говорихме за Йосиф и неговата скръб по баща му, но не казахме нищо за неговите братя. Какви чувства вълнуваха тях при неговата смърт?

Битие 50:15: „А когато видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили.“

Очевидно тяхната скръб остъпваше място на едно по-силно чувство – вина. В миналото те бяха разяждани от ревност и омраза към Йосиф и само присъствието на техния баща ги спираше да не посегнат на живота му. Но когато им се удаде сгоден случай, те се отърваха от него.

И сега, години по-късно, ги измъчваше вина. Още не бяха разбрали, че Йосиф им е простил,макар че бяха минали 17 години, в които той всекидневно им доказваше това. Те си казаха, че сега, когато Яков го няма, Йосиф ще си отмъсти, както те бяха чакали да са далеч от баща си, за да го елиминират. Затова те намислиха план.

Битие 50:16-18: „Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда: Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха... А Йосиф се разплака, когато му говориха. После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.“

Отговорът на Йосиф е пример за това как да отговаряме благочестиво на нечестивопреследване:

Битие 50:19-21: „А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде... Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви...“

Отмъщението принадлежи на Господа. Йосиф не можеше да си присвои прерогативите на Бога. Бог беше използвал злото, сторено от братята му, за добро. Как можеше Йосиф да се сърди!

Последните стихове на книгата ни пренасят след още 50 години. Йосиф е на сто и десет годинии е видял правнуците на Еврем. Синовете на Манасиевия син Махир са се родили на неговите колене. И малко преди смъртта си, подобно на баща си Яков, Йосиф казва на братята си: 

Битие 50:24: „Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“ 

И след това ги кара да се закълнат, че ще занесат костите му в Ханаан. И той, както Яков,вярваше, че в бъдеще Израел ще се върне в Обещаната земя. И двамата бяха балсамирани – тялото на Яков, за да бъде отнесено и погребано в Махпелах, а тялото на Йосиф – за да бъдатвърнати костите му в Ханаан след изхода от Египет.

И в книгата Изход 13 гл. виждаме как Мойсей изпълнява неговата воля. Смъртта на Яковпредизвика пътуване до Ханаан, за да могат израелтяните да погледнат още веднъж земята, в която щяха да се върнат при изхода. А смъртта на Йосиф непрекъснато им напомняше, че един ден този изход ще се състои. „Аз умирам; Бог ще ви посети и ще ви заведе ... в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“

Така стигаме до края на една епоха - епохата на патриарсите и края на една прекрасна книга. Тя започна със създаването на човека в съвършената градина и завършва с два ковчега – един в Ханаан и един в Египет. Какъв тъжен край! Ако Мойсей пишеше книга днес, най-вероятно нямаше да може да намери издател за нея. 

Но, всъщност, глава 50 не е краят на историята. Мойсей ще напише още 4 книги, а Бог ще вдъхнови написването на още 61 до завършването на Библията. И в последните глави на последната книга Откровение, ние отново се връщаме в рая.

Откровение 21:1-2: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, пременена за своя съпруг…”

Откровение 22:1-5 „река с вода на живот, бистра като кристал ... извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живота ...Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.“

Написвайки Битие, Мойсей искаше да каже и на нас, бъдещите поколения, че смъртта не е краят. Много години Яков гледаше на смъртта като на край. Смяташе, че смъртта ще го избави от всичките му неволи, затова я чакаше с такова нетърпение. Това мислят и тези, които избират самоубийството като край на своите страдания. Но трагедията е, че тази смърт е само началото на една необратима съдба.

Веднъж говорих с един човек и той заяви, че вярва в прераждането. Но аз му показах стиха в Евреи 9:27, където Библията казва: „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

В Египет Яков промени гледището си за смъртта. Той разбра, че даже и Бог да беше взел неговия любим син, един ден Яков щеше да го види отново. Защото има живот след смъртта!

Битие 49:33: А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.

В същото бяха убедени и Авраам и Исаак:

Битие 25:8 „И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.“

Битие 35:29: И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Твоето гледище за смъртта има голямо значение. Ако смъртта е краят, тогава няма смисъл да се стремиш към небето и да избягваш ада. Тогава самоубийството е изкушаваща опция. Ако няма живот след смъртта, тогава както казва светът, „яж, пий и се весели, защото утре ще умреш.“

Но ако гледаме на смъртта като начало, не край, тогава ние ще правим всичко възможно, за да изправим взаимоотношенията си с Бога чрез вяра в Сина Му. Тогава няма да се страхуваме от смъртта и няма да се притесняваме да говорим за нея. Дори можем да я приветстваме, защото тогава ще отидем в присъствието на Бога заедно с онези вярващи, с които сега сме разделени от смъртта.

Исус ни казва, че в дома на Отца Му Той е приготвил жилища за нас (Йоан 14:1-3). Те ще бъдат много по-прекрасни и просторни от най-добрите къщи и дворци на земята. Дори Версайският дворец е само тяхна бледа сянка!

Апостол Павел също ни насърчава с думите:

1 Солунци 4:16: „... сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; 17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.

Мойсей, Йоан и Павел говорят спокойно и с увереност за смъртта. Не е така с невярващите. Те всякак се стремят да избягват темата. Смъртта се нарича с ефемизми – ние не казваме, че хората умират, а че почиват или си отиват, или ни напускат. Дори лекарите не смеят да кажат на болния или близките му, че е болен от нелечима болест и умира. Хората намират утеха в скриването на истината от болния.

Трагедията с опита да се заобиколи темата за смъртта е, че умиращият прекарва последните дни и часове от живота си в заблуда. Вместо да си вземем сбогом и да кажем важните неща, ние използваме последните мигове, за да говорим за тривиални неща.

Вместо това, ако нашият близък е невярващ, можем да използваме последните му часове, за да му споделим благата вест и да го водим в молитва на покаяние. А ако е вярващ, можем даговорим с него с увереност за новия дом, в който ще се пресели. Мъката от раздялата винаги е голяма, но за вярващите тя е само временна. Eдин ден, ако упазим вярата, ще се видим отново. Ако сме убедени в това, тогава нашата вяра и радост в тъгата ще бъде искрена и видна за всички около нас.

Неотдавна видях следното фейсбук съобщение на вярващи от една от църквите ни в Америка:

“В 5:20 тази вечер нашия тати завърши състезанието си и си отиде у дома. Той беше удивителен човек и ние сме съкрушени, но щастливи, че неговата вяра сега стана виждане. Планираме възпоменателната служба да се проведе в понеделник вечерта, на 22 май. Допълнително ще съобщим точното време и място. Нямаме думи да изразим благодарността си за огромната любов и подкрепа, която получаваме от всички вас. Черпим сила от вашата подкрепа и ви благодарим от все сърце. Чет ви обичаше – обичаме ви и ние.

Джордж, Дани, Мери, Сюзън и Джейн”

Ние, вярващите в Исус, не бива да падаме в капана на отричането на смъртта и избягването на темата за нея. Яков и Йосиф гледаха на смъртта не като на край, но като начало. Те знаеха, чеедин ден ще се видят отново с тези, които обичат в присъствието на Господа.

Но не и братята на Йосиф. Те смятаха, че със смъртта на Яков Бог ще престане да се грижи за тях. Но научиха, че Божията любов не зависи от присъствието на дадени хора. Бог е суверен и може да се грижи за нас дори когато ни изглежда, че сме сами и нямаме ничия подкрепа.

Възможно е и ти да мислиш, че смъртта е краят. Да се опитваш да избягваш тази тема. Ако е така, тогава знай, че страхът от смъртта показва липса на вяра в библейското свидетелство за живота след смъртта. Можеш да криеш или потискаш този страх, но не можеш да го избягваш безкрайно.

Предлагам ти нещо друго: ти можеш да се учиш от хора като Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Те повярваха в Този, който един ден щеше да победи смъртта:

В Йоан 11:25,26 Исус каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

В нашия град има много магазини. От време на време те затварят и слагат надпис: „Затворено поради ремонт“. В продължение на месец-два обновяват интериора и след като отворят отново, не можем да ги познаем – изглеждат много различни! Нещо такова се случва и след смъртта на вярващ човек. Той излиза от тялото си, докато то се поправя и обновява. И при неговотовъзкресение вътрешният човек ще се нанесе в обновеното тяло.

В края на живота си известният евангелизатор Муди казва: „Някой ден ще прочетете във вестниците, че Дуайт Муди от Ийст Нортфийлд е мъртъв. Не вярвайте ни на една дума на това! В онзи момент ще бъда по-жив, отколкото съм сега. Ще съм се възнесъл високо, извън товастаро глинено обиталище в дом, който е безсмъртен – тяло, което смъртта не може да докосне. Тяло, подобно на Неговото славно тяло. Бях роден в плът през 1837 г. Родих се в Духа през 1856-та. Роденото от плътта може да умре. Роденото от Дух ще живее вечно.“

1 Коринтяни 15:55-58: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 56 Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

Нека се помолим.