Как да свидетелстваме за Исус (Деяния 1:3-11)

 /проповед/

Продължаваме с поредицата „Борбата“ в християнския живот. Днес ще говорим за нашето свидетелство.

Средностатистическият християнин ще чуе около 4000 проповеди, ще изпее 20000 песни и ще се моли в 8000 публични молитви в живота си, но ще доведе нула грешници до вяра в Исус Христос. Това е отрезвяващата и тъжна статистика.

 Не знам дали е възможно да си християнин и да не благовестваш. Християнин, който не благовества е като огън, който не изгаря. Такова нещо няма!

Отнася ли се тя и за тебе? Ако никога не си участвал в това да доведеш някого при Исус, ти си пропуснал една от най-прекрасните опитности в живота.

Да споделиш Исус с друг човек и да видиш как Бог променя живота му не може да се сравни с нищо друго!

Тук, разбира се, няма такива хора, присъстващите се изключват! Или може би не? Според едно изследване, до 3 години след като някой стане християнин, вече няма невярващи приятели. Има много причини за това, но резултатът е че християните губят контакт с други хора.

Последната заповед, която Исус даде на Своите последователи непосредствено преди Своето възнесение е т.н. Велико поръчение:

 Матей 28:19-20 „И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин“

Ако това са последните думи на Исус към Неговите последователи, това означава че те би трябвало да са много важни за нас!

Апостолите взеха присърце тази заповед и само за няколко години църквата в Ерусалим нарастна от 120 на 20000 члена.

Нека сега прочетем заедно Деяния 1:3-11 и да видим какво е накарало тези 12 обикновени мъже да преобърнат света с главата надолу.

 Деяния 1:3-11 „на които [aпостолите] и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?

 А Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

 И като изрече това, и те го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаще, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

В следващата 2-ра глава Петър проповядва огнена проповед и 3000 души откликнаха на поканата да приемат Исус. По какво тези християни се различаваха от нас днес? В края на краищата, те имаха същото послание като нас. Може би разликата беше в тяхната вяра. Те бяха истински убедени в това, което бяха видели и чули.

Днес искам да говоря за три факта, в които ранните християни бяха убедени и как това ги промени. Първо,

1.     1. Те вярваха, че Исус е възкръснал.

Деяния 1:3-4 „като им се явяваше… за което… чухте от Мене“

Павел казва, че Исус се е явил на Петър, след това на дванадесетте, а накрая и на повече от 500 вярващи, включително на него.

Когато миналата година България стана световен вицешампион по волейбол, много от нас споделиха тази радостна вест във фейсбук. Колко повече би трябвало да споделим вест като възкръсването на човек! Това си беше послание, което си заслужаваше да бъде споделяно. Защо не споделяме тази най-велика новина?

Както е казал някой, „ние нямаме тайна, която да крием, а история, която да възвестяваме. Благата вест не е нещо, което идваме в църква да чуем, тя е нещо, което излизаме от църква, за да кажем.

 Учениците в 1-ви век не можеха да не говорят за това. Те си казваха, „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя, тълкувайки Писанията?... Господ наистина възкръснал…“ (Лука 24:32,34)

Но ние днес сякаш сме изгубили този пламък в сърцето. Колко от нас наистина се чувстват отговорни да го правят? Ние трябва да разберем, че няма кой друг освен тези, които вече познават Исус, могат да говорят за Него!

Изпълнен ли си с Духа? Изобразен ли е в тебе Христос? Ако Христос живее в тебе, това ще кара хората да жадуват за същото.

 Един млад търговски представител бил разочарован, защото загубил голяма сделка и казал на мениджъра по продажбите: „„Предполагам, че това само доказва старата поговорка: можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“

Мениджърът му отвърнал: „Момче, послушай съвета ми: твоята работа не е да го накараш да пие. Твоята работа е да го накараш да ожаднее.“

Същото важи и за благовестието. Животът ни трябва да бъде толкова изпълнен с Христос, че да поражда жажда за благата вест у другите. Не всички ще признаят, че са жадни, но ще има и такива!

Позициите на една държава се споделят в чужбина чрез посланика ѝ. Ние сме посланиците, гражданите на небето (Филипяни 3:20), които Бог изпраща, за да предадем Божието послание на другите.

Няма друг, Бог разчита на нас! Ако нашите приятели и роднини загинат поради липса на знание, отговорността ще лежи върху нас.

Ако наистина вярваме, че Исус е възкръснал, трябва да споделяме това послание с всеки, който би ни изслушал. Когато говорих с едни хора, че Исус наистина е възкръснал, единият ме попита, „Ама ти май наистина вярваш!“ Казах, че ако не вярвах, нямаше да му говоря.

Често говоря и с моята фризьорка за Бога. Един пастор отишъл да се подстриже. Казал, че е пастор, че вярва в Исус и че на следващия ден трябва да отслужи погребение.  Тя му казала, че веднъж ѝ предложили 150$, за да подстриже мъртвец за погребението му, но тя не се съгласила. Той попитал защо и тя отговорила, че не иска да докосва мъртъвци, защото се страхува, че могат да се изправят в леглото.

Тогава пасторът казал, „Познавам един, който го направи.“ Тя казала, „Шегуваш се“. Той отговорил, че не се шегува и ѝ разказал благата вест. Когато свършила да го подстригва, тя попитала дали ще се върне отново, защото иска да знае повече.

Може би не винаги ще можеш толкова елегантно да насочиш разговора към Исус, но с практиката става по-лесно!

2.   2. Те вярваха, че Исус управлява.

И това им даваше съзнанието, че са хора с мисия. Когато учениците попитаха Исус кога ще възвърне царството на Израил, Исус отговори:

Деяния 1:7-8 „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената си власт… ще бъдете свидетели за Мене…“

Апостолите си мислеха, че Исус е дошъл да възстанови славното царство на Израил от времето на Давид и Соломон, но Исус имаше нещо друго предвид под „царство“. Той говореше за духовно царство, в което Бог ще царува в сърцата на своя народ.

Но след Петдесетница апостолите разбраха много добре, че Исус е Господар над цялата земя и че Великото поръчение не е предложение, а е заповед! Ние също имаме мисия като Божий народ.

Тактиката за победата ни е дадена от Исус – започни от своето семейство (Ерусалим), след това отиди при съседите и приятелите (Юдея и Самария) и накрая достигни до всички около тебе (хора от всяка част на света)

Някой си мисли, много добре звучи, но как да го направя? Чувствам се много слаб и неподготвен! Може би се чувстваш така, защото не използваш оръжието, което Бог ти е дал.

Исус не ни изпраща на мисия невъоръжени. Той ни е дал пълното бойно въоръжение – меча на Духа, щита на вярата, бронения нагръдник на правдата. Библията описва борбата за печелене на души като духовна битка. Павел казва:

 Ефесяни 6:11-12 „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.“

Исус Христос е нашият главнокомандващ и Той ни призовава да участваме в доброто войнстване, да си носим кръста и да достигаме до изгубените с добрата новина! Ако още не си го правил, време е да се включиш!

Големият евангелизатор Дуайт Муди обещал пред Бога, че ще свидетелства за Христос поне на един човек на ден. Защо не започнеш, като обещаеш, че ще свидетелстваш на един човек седмично!

Исус е наистина Господ! Ако Той наистина управлява в живота ни, тогава ще правим всичко което можем, за да изпълняваме Великото поръчение.

В Деяния 1 има още едно дълбоко убеждение, което християните от ранната църква притежаваха.

3.   3. Те вярваха, че Исус ще дойде отново.

И това им даде стимул да говорят за Него. След като Исус се възнесе, ангелите им казаха:

Деяния 1:11 „Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“

Учениците изобщо не се усъмниха в думите на ангелите. Те повярваха с цялото си сърце, че Исус ще се върне. Всъщност, повечето си мислеха, че Исус ще се върне, докато са още живи. Затова може би е отнело доста време да бъде написан Новия завет.

Повечето ученици не са разбирали, че тези писания ще трябва да бъдат запазени и да служат на поколения след тях. Но тяхната вяра, че Исус ще дойде отново ги мотивираше да достигат до всеки човек, на всяко място където отиват.

Ако вярвахме във Второто идване толкова силно, колкото учениците, това щеше да преобрази коренно живота ни! Това би трябвало да ни мотивира да споделяме благата вест с всеки, за да може той да е подготвен за този ден.

Исус каза:

 Матей 24:36, 42 „А за онзи ден и час никой не знае… Затова, бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“

За онзи ден и час никой не знае. Но явно някои са дарени със „специално откровение“ от Господа и знаят! Исус каза, че в последно време ще се явят много лъжепророци. Много са пророкували, че Исус ще се върне на определена дата в историята.

 Известен е случая с основоположника на Адвентистите от седмия ден, Уилям Милър, който вярва че Исус ще се върне на 22 октомври 1844 г. Това довежда до паника на финансовите пазари. В навечерието на датата хората престават да работят и очакват почервеняване на небето и края на света. Но денят отминава и мнозина са разочаровани.

Основателят на Църквата на последния завет, руснакът Висарион, предсказва че Исус се е завърнал в негово лице в 2012 г. Един южноафриканец, пророк Джошуа Мхлакела, пророкува че Христос ще се завърне на 23 и 24 септември 2025 г. Общо в света досега е имало над 1000 лъжепророчества за идването на Исус, които разбира се, не са се сбъднали. Много хора са били излъгани и разочаровани.

Но когато дойде Исус Христос, ние няма да бъдем разочаровани, защото ще стане точно така, както е писано. Ние живеем в свят, пълен с изгубени души, които един ден ще застанат пред Съдния престол без да са повярвали в Него, ако не изпълним мисията си да им казваме за Исус.

Според едно изследване, 75-90 % от хората, които са решили да дойдат на църква, са го направили след покана на приятел или роднина. Само 2-3% идват след като са били на евангелизационно събитие и само 5-6 % са дошли, след като са чули онлайн проповедника.

Какво ни говори това?

Великото поръчение е заповед до всяко Божие дете – да сподели добрата вест за спасение на Исус с всеки, който би слушал. Думата „идете” се появява 1514 пъти в Библията. Исус каза: „Идете и кажете... Идете и поканете... Идете и правете ученици.”

Това направиха група младежи от нашата църква, като отидоха в две села. Споделиха Божията любов, като раздадоха продукти на хората и им казаха за Исус.

 1 Йоан 3:18 „Дечица, да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.“

Устното свидетелство е важно, но то трябва да е подкрепено от променен живот. Думите и делата са като двете крила на самолет – не може без едното. Един човек от църква ми каза, че бил провокиран да дойде на църква от промяната, която видял в един близък, който тръгнал на църква.

Това беше мисията на Исус – да потърси и спаси погиналото. Не можем просто да си идваме на църква и да мислим, че следваме примера на Исус. Трябва да разберем, че е нужно да направим нещо, за да достигнем до хората от нашето обкръжение с посланието за Божията любов. И това няма да стане изведнъж.

Ние празнуваме 13 години църква „Нов живот“. Когато с Ваня основахме църквата, бяхме само с още едно семейство, и по-късно то си тръгна! Но други дойдоха – един по един, семейство след семейство. Но това ще се случва само ако вярваме в това, в което учениците на Исус вярваха в първи век.

Първо, те вярваха, че Исус е възкръснал и това ги въоръжи с послание.

Второ, те вярваха че Исус управлява и това им даде мисия.

Трето, те вярваха, че Исус ще се върне и това им даде мотивация.

Ако ти си повярвал в Исус Христос и досега не си споделял за вярата си с някого, или отдавна си загубил огъня и не си го правил, зарадвай сърцето на Бога! Започни да споделяш най-голямото богатство, което имаш с другите.

Или, може би тук има някой, който е готов да предаде живота си на Исус. Ако това си ти, ако знаеш, че се нуждаеш кръвта на Исус да умие греховете ти, насърчавам те да се помолиш заедно с мене с тази молитва и самият ти да станеш свидетел за Исус. Нека се молим!

Молитва

_________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

12.07.2026 г. 

С такива приятели нямаш нужда от врагове (Йов 4-6)

/проповед/

Двама приятели били в гората на лов. Изневиделица от храстите се появила мечка. Първият започнал трескаво да си обува маратонките. Приятелят му попитал, „Какво правиш? Не знаеш ли, че не можеш да надбягаш мечка? „Не ми трябва да надбягвам мечката. Просто трябва да надбягам теб.“

Много приятели са като този, когато играта загрубее, си плюят на петите и дим да ги няма.

Някой е измислил интересна нова дума, думата frenenemy, която можем да преведем като „приятераг“. Може би някой стендъп комик за първи път я е измислил. Интересна дума, която описва някои хора. Приятераг означава комбинация от приятел и враг. Подходяща е, когато не можеш да кажеш дали един човек ти е приятел, или враг. Който показва приятелско лице, но всъщност ти е враг. Двуличен човек.

Днес продължаваме с поредицата „Уроци от Йов“ върху книгата Йов. Ще говорим за приятелството. Библията говори на много места за приятелството.

Притчи 18:24 „има приятел, който стои по-близко и от брат.“

Притчи 17:17 „Приятел обича всякога и е роден брат във всяко време на нужда.“

Имаме добрите примери на приятелството на Давид и Йонатан, за което говорихме докато разглеждаме 1 Царе, за приятелството на Илия и Елисей, Павел и Тимотей.

Но Библията говори не само за добрите, но и за лошите приятели:

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Всички от опит знаем как лошите приятели ни отдалечават от Бога. С такива приятели нямаш нужда от врагове. Но днес няма да говорим за това как да избягваме лошите приятели, това е тема на друга проповед. Ще се опитаме да видим какви приятели сме ние, като разгледаме „приятелите“ на Йов - Елифаз, Билдад и Софар. 

Ние вече видяхме как Бог позволи на дявола да отнеме всичко от Йов, един праведен и непорочен мъж, и да го накара да страда, за да изпита вярността му на Бога.

Веднага след това тримата приятели на Йов идват, за да го утешат.

Йов 2:11-13 „А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааметеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат. И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. И седяха при него на земята седем дена и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че страданието му е много голямо.“

Ако просто продължаха да слушат и да утешават приятеля си, щяха да бъдат включени в списъка със страхотни приятели в Библията. Но за нещастие, не го направиха.

Щом си отвориха устата и се опитаха да помогнат на Йов с лошата си теология и горди изказвания, се превърнаха в пример за ужасни приятели.

Както казваме, с такива приятели нямаш нужда от врагове. Те сториха повече вреда на приятеля си, отколкото неговите врагове.

Думите им накараха човека с непоколебима вяра Йов да се съмнява и дори да обвинява Бога в жестокост.

Понякога, ако не внимаваме, с подобно отношение, вместо да насочим хората към Бога, можем да ги отблъснем от Него.

Понеже нямаме време да изследваме и тримата, бих искал да се фокусираме на първия приятел, Елифаз, и да видим какви поуки можем да вземем от него за това как да бъдем добри приятели.

1.     Фокусиране върху грешките на другите.

Елифаз разсъждава дали да говори или не, но решава че не може да се сдържи да не говори. И първото нещо, което пита Йов е, като си помагал на толкова много хора, защо сега не можеш да помогнеш на себе си?

Йов 4:3-6 „Ето, ти си съветвал мнозина и немощни ръце си укрепил. Твоите думи са привдигали падащия, и отслабнали колене си укрепял. А сега това те сполетя, и ти се отчая, достигна те, и се сломи.“

Този въпрос ми прилича на упрека на минаващите край кръста, докато Исус виси на него: „Ако си Божий Син, слез от кръста!“

И след тази първа грешка, идва и втората грешка на Елифаз:

Йов 4:7-8 „Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, и къде са били изтребвани праведните. Доколкото съм аз видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.“

Елифас обвинява Йов за неговите проблеми, като твърди че никой не е погинал или страдал, без да е виновен сам той и без да си го заслужава. Това обаче е грешна теология!

Разбира се, Йов не беше съвършен. Но Библията казва, че всички сме грешни и всички заслужаваме да страдаме и даже заслужаваме смърт. Затова всеки момент на мир и спокойствие се дължи на Божията благодат, а не на нашата праведност или на нашите заслуги.

Но проблемът е, че нашата гордост ни кара да виждаме грешките у другите. Всъщност, често ние критикуваме у другите точно тези неща, които не харесваме у себе си. Защо? За да не се налага да се изправяме срещу тях. Болезнено е да признаеш собствените си провали – това може да доведе до срам, чувство за малоценност и несигурност.

От друга страна, като осъждаме грешките на другите, това действа като успокоително – кара ни да се чувстваме по-добри и „по-морални“ на фона на другите.

Затова Исус каза

Матей 7:5 „Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“

Ако го правим, ако сме искрени за своите грешки и провали, вместо да ни избягват, хората ще ни търсят като приятели. Както казва К.С. Луис, „Приятелството се ражда в момента, когато един казва на друг: „Какво? И ти ли? Мислех, че съм единственият.“

Елифаз обвини Йов за неговите проблеми. Кой се нуждае да чува такива думи от приятел? Има си време за корекция, но първо хората се нуждаят да бъдат изслушани!

2.     Маска на вярващ.

Следващия урок, който научаваме от Елифаз е, че не всеки, който звучи като много духовен и като много вярващ, наистина е такъв. Лесно е да се имитира вяра.

Йов 5:8-16 „Но аз Бога ще потърся и делото си ще възложа на Бога, Който върши велики и неизследими дела… дава дъжд по лицето на земята… възвишава смирените… въздига в безопасност нажалените… осуетява кроежите на хитрите… избавя сиромаха от меча…“

Макар и това, което Елифаз казва да е вярно, той не е искрен. И не това Йов се нуждаеше да чуе в момента. Йов знаеше всичко това по-добре от Елифаз! Той не се нуждаеше от проповед, а от състрадание!

Елифаз продължава да обвинява Йов, че той е причина за собствените си проблеми. Някой е казал, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа.“

Холивудските филми често изобразяват християни, които са горди, арогантни и егоистични, и които обичат да използват християнски клишета като „Моля се за теб“, „Бог те обича“ и „Не се тревожи, всичко си има цел.“

Макар и тези стереотипи да не ни харесват, трябва да признаем, че в тях има доста истина.

Аз също казвам на хората „Ще се моля за теб“ и макар и да го казвам искрено, понякога забравям за обещанието си. Затова реших да не оставям някоя нужда, без да се помоля веднага, когато разбера за нея.

Понякога като християни ние казваме на хората, че Бог ги обича, но не им даваме помощта, от която се нуждаят. Така само обличаме в духовни дрехи нашият егоцентризъм. Хората чувстват това и това ги отдалечава от Бога.

Нещо повече, може да използваме библейски цитати, но това не означава, че винаги сме прави или че мотивите ни са правилни. В историята Библията е била използвана, за да се оправдаят неща като робството, нацизма, геноцида, расизма, апартейда, а сега и войната на Русия в Украйна.

Ние трябва да познаваме Писанията и да учим стихове наизуст. Но цитирането на Библията не винаги означава, че сме в „духа на Словото“.

Ако искаме наистина да помогнем на приятел, преди да попитаме Бог какво да кажем, по-добре е да помолим Бог да промени нашето сърце.

3.     Тръни или плодове?

Накрая, виждаме, че приятелството на Елифаз повече навреди, отколкото помогна на Йов. То даваше тръни вместо плодове.

Йов отговаря така на Елифаз:

Йов 6:4 „Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; заплахите на Бога са се опълчили против мене.“

Йов сякаш е взел присърце думите на Елифаз и тук виждаме, че вместо да вижда Бог като приятел, той започва да гледа на Него като на враг.

Той знае, че неговият грях не е по-голям от греха на кой да е друг човек и не може да си обясни защо страда, освен ако Бог не го мрази.

Елифаз напомня за някои християни. Когато някой невярващ потърси подкрепа от християнин и започне да споделя проблемите си с него, той или тя веднага започват да го обвиняват и осъждат. Затова много хора не могат да понасят християните. И може би затова някои не искат да дойдат на църква.

Тук нямам предвид да говорим само за Божията любов на невярващите. Далеч съм от мисълта да споделяме само онези неща от Библията, които биха ги накарали да се чувстват добре. Това правят проповедниците на евангелието на просперитета.

Когато казваме на хората, че само ако спрат да се оплакват, ако тръгнат на църква и си намерят работа, тогава проблемите им ще изчезнат - това е точно онова, което проповядва евангелието на просперитета.

Но колкото и духовен да си, проблемите няма да изчезнат изневиделица. Йов разбираше това. Той знаеше, че Бог дава и Бог взема. Бог е в контрол на всичко.

Разбира се, че има време и място за укоряване, за коригиране и назидаване, но не можем да започнем „от вратата за главата“. Първо трябва да покажем любов и загриженост, да насърчим и да изслушаме човека.

Такова отношение именно може да привдигне падналия човек. Не двулично, фалшиво приятелство като това на Елифаз, а истинско христоподобно приятелство, което се стреми да привдига другите.

В началото приятелите на Йов започнаха добре. В гл. 2 те дойдоха, изслушаха Йов, плакаха с него и се молиха с него.

Ако бяха продължили да изговарят думи на живот, вместо думи на смърт, днес нямаше да ги посочваме като пример за ужасни приятели. Щяхме да гледаме на тях като на пример за прекрасни приятели. Щяхме да слушаме проповеди за това как да имитираме техния пример, а не как да го избягваме.

Затова, нека изпитаме сърцето си и да видим що за приятел сме ние. Дали приличаме на Елифаз от глава 2, или на Елифаз от глави 4 и 5? Нашето приятелство помага ли на хората или ги наранява? Плодове ли носи или тръни? Приятел ли сме или приятераг?

Вместо да се фокусираме на провалите на другите, да се преструваме на духовни без да помагаме и без да принасяме плод, нека се стремим да се поучим от примера на Исус като приятел.

Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел и ще те учи как ти да бъдеш добър приятел.

Първо, Той ще те научи, че добрият приятел е искрен, не слага маски. Второ, ще те научи, че добрият приятел се притичва на помощ. Приятел в нужда се познава.

Притчи 17:17 „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.“

И трето, добрият приятел ще има жертвоготовна любов, подобно на любовта на Христос към нас. „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13)

Исус демонстрира именно тази агапе любов. Той умря, но три дни по-късно възкръсна от мъртвите и днес живее в тези, които са го приели за Свой Господ и Спасител. Както казва ап. Павел, „Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене…“ (Галатяни 2:20)

А както казва Аристотел, „Приятелството е една душа, която живее в две тела.“ Ако Христос живее в тебе, Той ще е най-добрият ти приятел и Той ще те учи как да си добър приятел за другите.

Един британски вестник предложил награда за най-добрата дефиниция за приятел. Сред хилядите отговори, които получили, били следните:

Приятел е този, който умножава радостите, разделя тъгата, и чиято честност е ненарушима.

Приятел е този, който разбира нашето мълчание.

Приятелят е като часовник, който е верен през цялото време.

Победителят бил този, който казал: „Приятел е този, който идва, когато целият свят си отива.“

Молитва.

_____________________

15.06.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна 

Силата на кръста (Maтей 27)

/проповед/

 

Не всичко, което преживяваме, е приятно, но просто е нужно да се направи. Като да отидеш на зъболекар. Двама приятели си говорили:

- Защо си толкова щастлив?
- Ходих на зъболекар.
- И какво толкова радосно има в това?
- Ами, зъболекарят не беше на работа...

/Аз ходих на зъболекар при моя син, той работи много внимателно. /

Понякога болката е нужна, за да се постигне даден резултат. Трябва да отидеш на зъболекар, за да нямаш зъбобол. Трябва да смениш ставата, за да можеш да ходиш. Трябва да инициираш труден разговор, за да оправиш взаимоотношенията си с някого.

Жената ражда, за да има деца, въпреки че раждането е болезнено. Спортуваме, за да сме здрави. Ходим с години на училище, за да придобием образование и професия.

Днес е предпоследната тема от поредицата проповеди „Царят и Царството“. И днес ви предлагам да разгледаме най-висшия пример за принципа „чрез болка – резултат“, на фона на който всичко останало изглежда като детска играчка.

Ще разгледаме разпятието на Исус Христос. Творецът на вселената позволи да е бичуван и убит от творението си. Изглежда необяснимо. Но Исус изтърпя всичко доброволно, защото знаеше какво ще постигне и вярваше, че си струва.

Миналата седмица говорихме за победата в Гетсимания. Исус премина през голяма скръб и велика борба, но триумфира чрез пълно покорство на Отца. Веднага след това беше предаден от Юда, арестуван, разпитван от първосвещеника и предаден на Пилат, за да бъде бичуван, преди да бъде разпнат.

Исус е жестоко бичуван и пребит. Нерядко бичуването разкъсвало кожата и плътта дотолкова, че се виждали костите и хрущялите на жертвата. Човекът бил в кърви и било трудно да се разпознае кой е.

И след като Исус е бичуван, за да Го унизят, римските войници Го обличат като цар и се преструват, че Му се покланят.

Матей 27:28-30 „И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия. И сплетоха венец от тръни, и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в десницата Му; и като коленичеха пред Него, присмиваха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски! И заплюваха Го, и взеха тръстиката, и Го удряха по главата.“

Преди няколко седмици, след Великденската ни служба, едно от момчетата взе трънения венец, който бяхме поставили на кръста като част от великденската украса, за да го разгледа. После реши да го сложи на главата си и … изохка от болка.

Но тръненият венец на Исус Христос е бил още по-болезнен. Той бил изплетен от гъвкави клони с остри тръни, във формата на „шлем“ или шапка, която покривала голяма част от главата, а не само челото. Можем да си представим каква ужасна болка му е причинявал.

След бичуването Исус е полумъртъв, обезобразен и осмян от хора, които никога преди това не са Го виждали. След което те Го приготвят за разпването.

Евангелистите не описват с подробности самия процес на разпъване, защото знаели че читателите им са запознати добре с него.

За да разберем точно какво представлява разпването, трябва първо да знаем, че това е най-жестоката и брутална форма на екзекуция в Римската империя. Хората са избягвали да говорят за нея. Евреите са били толкова отвратени от нея, че не са позволявали да се извършва в града. Затова разпъване на кръст се извършвало извън градските стени.

В Ерусалим тези екзекуции се извършвали на хълма Голгота, което означава „череп“. Някои свързват името с формата на хълма, а според други то е дадено заради екзекуциите, провеждани на него.

Осъденият бил воден през града по най-дългия маршрут, за назидание, за да се види от възможно най-много хора и да ги накара да се замислят, преди да извършат престъпление.

Трябвало е да носи хоризонталната греда на кръста. Тя била много тежка и груба. Придружавали са го четирима войници. Трябвало да носи на врата си надпис с неговото престъпление, който след това бил заковаван на кръста. Римляните искали всички да знаят за какво жертвата била осъдена на смърт. 

Матей 27:32 „А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.“

Макар като дърводелец Исус да е бил навикнал да носи тежки дървени трупи, след бичуването е толкова слаб, че не може да носи кръста. Той е подложен на огромен стрес, не е спал, не е ял и пил от вечерта и сега е пребит почти до смърт. Може би войниците са се чудили дали няма да умре преди да стигнат до Голгота.

Затова избират някого от тълпата да носи кръста вместо него. Ако римски войник ти заповяда да направиш нещо, ти не задаваш въпроси, просто го правиш. Ако се съпротивляваш, може да те убият. Затова Симон вдига кръста и го носи вместо Исус до Голгота.

Разбираме, че Симон е от днешна Либия (той е киринеец). Не знаем дали живее там и само е дошъл в Ерусалим за празника Пасха, или е живеел и работел в Ерусалим. Но той едва ли е имал намерение да бъде въвлечен в събитията. Заставен е да носи кръста и след това да гледа как разпъват Исус.

Този детайл е споменат не случайно от Матей, Марк и Лука. Исус казва за християнския живот:

Матей 16:24 „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва.“

Симон едва ли би избрал да прекара деня си в носене на тежък, груб кръст по дългия път към хълма в покрайнините на града. Той е заставен да следва Исус, пъшкайки под тежката греда, с дрехи опръскани от кръвта на Исус, докато всички му се подиграват и го обиждат заедно с Исус.

Не че хората го познаваха – омразата им идваше от това, че го виждат заедно с Исус. Това е метафора за живота на християнина. Следването на Исус често означава да страдаш и да понасяш болка и присмех от света около нас. Но в крайна сметка всичко си струва.

Предполагам, че един ден Симон е бил благодарен за това, че е бил накаран да носи кръста на Исус. От евангелието на Марк (15:21) разбираме, че той е баща на Александър и Руф. Очевидно Марк е знаел, че неговите читатели знаят кои са те (лидери в църквата?). Най-вероятното обяснение е, че след като е станал свидетел на разпването на Исус, Симон става християнин и води синовете си към вярата.

Това ни показва какво означава да вдигнем кръста си и да следваме Исус. Следването на Исус не е лесно, понякога струва скъпо. Хората може да ти се подиграват, да те мразят, може да е изтощително. Но ако гледаме към Исус, един ден ще разберем, че всички усилия не са били напразни.

Носиш ли кръста си? Какво ще предадеш на твоите деца и внуци? Не забравяй, че изборите които правиш днес, ще рефлектират за поколения напред в рода ти!

Това стана и в рода на Симон. Той следва Исус, носейки неговия кръст. Шествието с войниците, Симон и Исус стига до Голгота.

Матей 27:33-44 „И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, (което значи Лобно място), дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но той, като вкуси, не прие да пие. И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. И седяха, та Го пазеха там. И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така:

Този е Исус, Юдейският Цар. Тогава бяха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно и един отляво. А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: Ти, Който разрушаваш храма, и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако Си Божий Син, слез от кръста!

Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се присмиваха, казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. Уповаваше се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.“

Къде е разпнат Исус? Исус бе разпнат между двама разбойници. Подтекстът е ясен – той е толкова виновен, колкото са и те.

Разпването било не само болезнено с пронизващата болка от забиването на пирони в ръцете и краката. Но това бил също бавен и мъчителен начин за умъртвяване. Смъртта настъпвала поради задушаване.

Жертвата висяла на ръцете си, затова единственият начин да си поема дъх бил като издига тялото си нагоре по гредата и след се спуска отново надолу. Всяко поемане на дъх било ужасно болезнено. Исус е трябвало да се подпира на пироните в нозете си, да влачи по грубото дърво гърба си, който бил разранен с оголени мускули и сухожилия, разкъсани до кост, и да се задъхва за въздух, само за да се наложи да направи всичко това отново няколко секунди по-късно.

И през това време си представете всички минувачи, които Му се подиграват. Стражите хвърлят жребий, за да си поделят дрехите Му. Главните свещеници и книжниците Му се присмиват и Го обиждат. Дори разбойниците от двете Му страни, между трудните вдишвания, хвърлят обиди. Исус сигурно се е чувствал ужасно самотен.

Но дори когато е изоставен от всички и изпитва непоносима болка, Исус уповава на Отца и показва невероятна любов. Отказва да пие от виното с жлъчка, което е давано като успокоително и понася всяка болка в пълно съзнание. Той моли Бог да прости на стражите, защото не знаят какво правят. Моли Йоан да се грижи за майка Му след смъртта Му.

Това отношение променя не само Симон, който става свидетел на Неговата смърт, но дори един от разбойниците на кръста. От Лука разбираме, че макар и в началото и двамата да разбойници да хулят Исус, единият от тях преживява катарзис. Признава, че Исус е невинен и че е Божият Син, и моли Исус да си спомни за Него, когато отиде в царството Си. Исус отговаря: „Днес ще бъдеш с Мене в рая.“

И точно това беше целта на спасителната мисия на Исус. Смисълът на кръста на Исус беше да плати цената за нашия грях.

Виждаме агонията Му в думите

Матей 27:46 „Или, Или, лама савахтани?“ (Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?)

Той знаеше какво се случва и цитираше пророческия Псалм 22:1

Но най-голямата болка от разпването на Исус не идваше от камшика и пироните. Не беше и от присмеха, обидите и отхвърлянето от хората. Най-голямата болка беше от това, че на кръста Бог изля гнева Си върху Божия Син. Исус трябваше да понесе греха на цялото човечество. И трябваше да бъде изоставен от Своя Отец. Исус понесе гнева, който ние заслужавахме. Както някой е казал, „Той дойде, за да плати дълг, който не дължеше, защото ние дължахме дълг, който не можем да платим.“

Последните Му думи на кръста бяха „Свърши се“ и „Отче, в твоите ръце предавам духа Си.“ Исус знаеше, че е постигнал целта Си, да изкупи греха ни и да даде прошка на всеки, който повярва в Него.

Повечето от нас познаваме този разказ много добре и точно затова има опасност да забравим колко значими са тези събития и да ги приемем за даденост. Моята молитва е да не си тръгнем от кръста непроменени.

Затова, трябва да се запитаме: на какво ни учи кръстът на Христос?

Първо, опрощението на нашите грехове идва с огромна цена. Ние трябва да разбираме колко голям е грехът ни и колко велика е Божията святост. Бог не може да пренебрегне нашия грях. Той е справедлив Съдия и не може да позвoли на злото да остане ненаказано. Някой трябваше да поеме наказанието за нашия грях. Исус го направи и така направи възможно да бъдем простени. Бог наказа Него вместо нас и ни дава възможност да бъдем простени.

И ако повярваме в Исус и Го следваме, ние ще бъдем простени. Без значение какво си правил, ако повярваш в това, което Исус направи на кръста за теб, и Го последваш като Господ и Спасител, Той обещава, че е платил цената за тебе. В сметката ти е написано „напълно изплатено“. Свърши се. Това е удивителен дар.

Второ, на кръста виждаме любовта на Исус към нас. Исус толкова ни възлюби, че плати цената за твоя и моя грях. Нима това не те кара да изпитваш благоговеене и благодарност?

Той умря заради твоя и моя грях. Заради злото, което сме вършели, Исус трябваше да е наказан. И Той го направи поради любовта си към нас, не защото заслужавахме. На кръста виждаме нашия грях, но виждаме също как той е засенчен от Божията любов. И тази любов струваше прескъпо на Отца и на Сина.

И трето, видяхме в примера със Симон Киринейски, че християнският живот не е лесен, но си струва. Следването на Исус не е лесно. Може да ни се присмиват, да се чувстваме самотни, дори да загубим всичко заради вярата си. Но когато сме изкушени да се откажем от вярата си, нека погледнем към кръста. Там ще намерим Неговата прошка и Неговата любов. Това е силата на кръста.

Нека сме готови да понесем всичко заради обещаната награда.

В църковната история има много християни, които са пример за хора, които са заплатили огромна цена за вярата си, защото са знаели, че си струва. Такъв човек е ап. Андрей, който православната църква нарича „първозвани“, защото пръв е повикан от Христос да стане Негов ученик. Чрез него повярва брат му Петър, който проповядва на Петдесетница, когато повярваха 3000 души.

След възкресението на Исус Андрей обикаля Мала Азия и бреговете на Черно море. Стига чак до Киев, Крим и Грузия, прави много ученици на Христос. Минава и през Варна (тогава Одесополис) и основава църквата тук през 56 г.сл.Хр. Ръкополага първият епископ Амплий, който е един от 70-те ученици на Христос. След като Амплий умира с мъченическа смърт, е заменен от друг от 70-те, Карпий.

След това трудно пътешествие Андрей ръкополага епископ на Византион (Цариград) друг от 70-те, Стахий. Посещава много други градове в Гърция. В преклонни години Стига до гр. Патра, където много жители оставяли идолите си и се обръщали към Бога, след като чували неговите проповеди.

Това не се харесало на управителя Егеат, чийто съпруга и брат също повярвали. Той започнал да принуждава християните да пренесат жертва на боговете. Андрей се застъпил за християните с думите: „Ти сам, съдия на човеците, би следвало да познаеш върховния Съдия, истинския Бог!"

Управителят започнал да хули Спасителя и заплашил Андрей с кръстна смърт, ако не се поклони на езическите богове. Ап. Андрей останал непреклонен и след няколко отказа и мъчения, Егеат осъдил Андрей на кръстна смърт.

Според преданието, кръстът бил във формата на буквата Х. Смята се, че това е направено като подигравка към християните, а според други – по желание на Андрей, защото се считал недостоен да бъде разпнат на обикновено кръст. Днес този кръст във формата на Х е на флага на Шотландия.

Такъв бил кръстът на Андрей. А как изглежда твоят кръст? Как можеш да вдигнеш кръста си и да следваш Исус всеки ден?

Кръстът на Исус ни кара да чувстваме най-различни емоции – вина, срам и тъга, но също радост, почуда и благодарност, и по-голяма любов, отколкото можем да си обясним. Това е силата на кръста. Исус понесе кръста, защото знаеше какво ще постигне и знаеше, че то си струва!

Молитва.

___________________

БПЦ "Нов живот" Варна

10.05.2026 г. 

Изборът на Цветница

/проповед/

Прочит Матей 21:1-11

Toва стана по време на празника Пасха. Всички религиозни водачи бяха там. Точно тогава Исус влиза в Ерусалим.

Неговото влизане не беше грешка. Исус влезе яхнал магаре. Той избра да влезе така, пред очите на всички. До този момент Той старателно избягваше публично признание. Сега Той посегна към него.

Беше по времето на Пасха. По това време преди много години ангелът на смъртта беше преминал над Египет и фараонът освободи Божиите деца. За да празнуват избавлението си от египетско робство, сега в Ерусалим бяха дошли десетки хиляди поклонници от цял свят. Градът беше задръстен от хора.

И точно тогава Исус влезе в Йерусалим по начин, който щеше да съсредоточи вниманието на целия град върху пристигането му. Той влезе, яхнал магаренце. За онази култура магарето се считаше за символ на смирение, но също и за благородно животно. Царе и генерали яздеха кон само когато отиваха на война. Когато цар идваше с мир, той яздеше магаре.

В този случай Исус язди животно, което никога не беше обяздвано (Maрк 11:2). Той дойде с мир. Бе предал да кажат на собственика единствено „Господ се нуждае от него.“

Какво можем да научим от това триумфално влизане?

Стреми се да си угоден на Бога, не на хората

Тълпите се бяха събрали, за да Го видят. Някои рецитираха Псалм 118, част от който прочетохме в началото. Бяха образували кордон, махаха с палмови клонки, постилаха клони и дрехи по пътя. Вървящите с него викаха, „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!“ (ст. 9).

Където и да отиваше, Исус привличаше тълпите. Когато проповядва на планината, се бяха събрали много хора да Го слушат. Той изцеляваше болни, притискан от всяка страна. Те го следваха и веднъж трябваше да нахрани 5000 души. Сега отново го приветстваше голямо множество. Скоро то щеше да се нахвърли срещу него и сместо „Осанна“, щеше да вика „Разпни Го!“

Така става с общественото мнение. Един ден те обичат, а на следващия вече си мразен. Някои те харесват, други не могат да те търпят. Затова не се стреми да се харесваш на хората. Не живей, за да угаждаш на тълпата и нейното мнение. Живей, за да си угоден на един, на Исус Христос.“

Дори Христос не беше долюбван от всички. Някои искаха да го направят земен цар. Други бяха убедени, че в него се е въплътил Сатана. Но тяхното мнение не променяше факта кой е Той. Той живя на земята, за да изпълни волята на Отца.

По същия начин ние не трябва да живеем за мнението на другите. Тяхното мнение не трябва да ни дефинира. Ако живеем за Исус, а не плащаме „данък обществено мнение“, тогава ще можем по-лесно да понасяме и критика. Ще можем и по-лесно да заспиваме нощем.

Нещо повече, ако се съобразяваш с хората, ти рано или късно ще започнеш ирационално да следваш човешки традиции и поверия и да изпаднеш в суеверия и идолопоклонство!

В българската култура има много дълбоко вкоренени обичаи и поверия, които нямат Библейски основания, а произлизат от езически вярвания и суеверия. Ако казваш, че си повярвал в Христос, но все още чукаш на дърво, за да те предпази от нещастие, ако се страхуваш от комбинацията „петък 13-ти“, ако внимаваш да не ти мине черна котка пътя, ако носиш мартеница за здраве и късмет… то твоята вяра е проблематична!

Първо, не се съобразявай с това какво ще кажат хората. Живей за Бога и уповавай само на Него за твоето спасение!

Второ,

Животът е пълен с долини и върхове

Псалм 23:4 „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене.“

Пускали ли сте се с влакче на ужасите. Аз не обичам влакчетата на ужасите. Не мога да разбера как хората плащат пари и доброволно се подлагат на такова мъчение! Но понякога и животът ни предлага подобни силни усещания и изпитания.

Ние трябва да знаем, че каквото и да се случва в живота ни, Бог е в контрол. Може да ни се вие свят, да ни се струва че нещата излизат от контрол и да не знаем какво ни очаква зад ъгъла, но Бог е там!

Исус също бе преминал през много долини и върхове. Когато се кръсти в Йордан, това беше своеобразен връх и начало на Неговото публично служение. Изкушението в пустинята беше долина. Когато поучаваше, изцеляваше и променяше живота на хората, това беше връх. Смъртта на Йоан Кръстител – долина.

Смъртта на Лазар – долина. Възкресяването на Лазар – връх.

И сега Исус идваше в Ерусалим по време на големия празник Пасха. Това беше отново като преживяване на върха на планината. Но това скоро щеше да се промени. След последната вечеря Исус щеше да бъде предаден и то не само от Юда.

Щеше да агонизира в Гетсимания. А след това щяха да го измъчват и да го разпнат.

Но след всяка долина следва връх. Три дни по-късно Той щеше да възкръсне от мъртвите, щеше да се издигне от долината и да се изкачи на планината. И един ден ти и аз ще се присъединим към Него.

Може в живота ти да има много долини. Може би се бориш с болест, може би със загуба на любим човек, проблеми в брака, трудности на работа, финансови затруднения… Списъкът може да продължи доста…

Може да е много трудно, но ние можем да кажем като Давид:

„Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене.“

Ако търсим Бога и се молим да ни подкрепя и дава сила всеки ден, от другата страна на долината, през която преминаваме, ще стигнем до планината. Ще видим върха.

Всеки човек трябва да реши как ще откликне на благата вест на Христос. Всеки е изправен пред този избор.

Пред този избор бяха изправени и хората в Ерусалим. Сред тълпата на онази Пасха в Ерусалим имаше няколко групи.

Първата група беше тази на критиците. Това бяха религиозните водачи.

Матей 21:15 „А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори… възнегодуваха.“

Те мразеха Исус. За тях Той беше заплаха. Те искаха да Го убият и повече никой никога да не си спомня за Него.

Днес е същото. И днес Исус има много критици. Те искат Той не просто да е мъртъв, искат да е забравен. Искат хората да забравят, че е съществувал. Казват, че Исус не е Бог, а че е просто велик морален учител. Но не е единственият път до небето.

Преди няколко седмици в центъра за зависими една жена каза: „Всички религии вярват в един и същ Бог, макар и да го наричат с различни имена“. Но Исус каза, „Аз съм пътят, истината и животът.“ (Йоан 14:6)

Втората група са сеирджиите. Те бяха излезли да Го посрещнат не защото Го обичаха, а просто искаха да видят шоуто. Искаха хляб и зрелища, искаха чудеса.

Йоан 4:48 „Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.“

Това ми напомня как в началото на промените много хора идваха заради помощите на църква. Когато престанаха да дават помощи, спряха да идват.

А днес можем да ги видим на опашки пред православните църкви на големи празници, при гостуване на мощи, на икона или на някой патриарх.

Третата група е тази на любопитните.

Матей 21:10 „И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи; и питаха: Кой е Този?“

Те искаха да разберат кой е този Исус. В целия град се говореше за Него. Те бяха като онези, които когато Исус ги призова да Го следват, те си намериха извинения. Трябва първо да погреба баща си (Лука 9:59). Или, трябва първо да се погрижа за една работа. Нека първо да се сбогувам със семейството ми.

Когато разговарям с номинални православни, много от тях спадат към категорията на любопитните. Задават въпроси, привлечени са от Исус, но се страхуват да платят цената. Намират си извинения. Когато ги поканя на църква, казват: „Аз съм православен“.

Един пастор разказва как като тийнейджър отишъл на представление за разпъването на Христос. Тогава още не бил християнин и бил любопитен, искал да знае повече за Исус. Публиката трябвало да участва в представлението. И когато Исус бил изправен пред Пилат, всички трябвало да викат „Разпни Го! Разпни Го!“

Тогава извели Исус и започнали да Го бичуват. И пасторът разказва, че макар и да знаел, че това е само театрална постановка, бил силно развълнуван. После накарали всичките зрители да вървят с Исус към хълма Голгота.

И както вървели, изведнъж Исус спрял и паднал на колене.

Тогава един римски войник погледнал към него, посочил го и извикал, „Ей ти, ти ще носиш кръста!“ И пасторът казва, „Бях поразен и объркан. Надявах се, че войникът говори на някого другиго.“ Но преди още да разбере какво става, му връчили тежкия дървен кръст и той го понесъл нагоре към хълма.

И той казва, „За първи път историята за Исус започна да ми звучи логично.“

Може би днес някои от вас, които сте тук, сте дошли от любопитство. Идвали сте и преди, слушали сте проповедта, хвалението и молитвите. Любопитно ви е. Радвам се, че сте тука. Но се моля да се придвижите оттатък любопитството и да приемете с вяра благата вест на Исус.

Защото Исус влезе в Ерусалим, за да може да влезе и в твоето сърце!

В тълпата имаше още една група, тази на покаяните. Те бяха повярвали в Исус. Но не Му бяха напълно отдадени. Искаха да Го следват, Той ги привличаше, но имаше неща, които ги спираха. Като богатия младеж, който искаше да следва Исус и да живее праведен живот, но не можеше да се откаже от богатството си. Имаше области в живота му, в които Исус не беше Господ.

Животът му прилича на този лист хартия (показвам бял лист А4   и започвам бавно да късам парченца от него) – една част е за семейството ми, друга част за работата, трета за приятелите, четвърта за хобито ми и най-накрая остава едно малко парченце за Бога.

Ние имаме много хора в църква, които са се покаяли за греховете си и са повярвали в Исус. Вие сте християни и искате да живеете за Исус. Но има неща, които ви дърпат назад. Може би това е повтарящ се грях, може би страх, с който се борите. Може би това е непростителност. Може да е и служение, което не сте готови да започнете.

Може да се стремите да живеете като християни. Но ако не направите тази крачка да предадете всичко на Исус, няма да станете това, което Бог иска да сте. Както казва Мартин Лутер, „Вяра, която не дава нищо, не струва нищо и не страда за нищо, не струва нищо.“

Критиците, сеирджиите, любопитните, покаяните. И накрая, сред тълпата бяха и учениците. Най-вече тримата най-близки до Исус – Петър, Яков и Йоан. Тези ученици не просто следваха Исус. Те щяха да вземат кръста си и да умрат за Него. Те не бяха съвършени. Някои от тях се отрекоха от Исус, но след това се покаяха и бяха готови да Го следват докрая.

И Бог ги използва, за да основе Църквата Си. Те проповядваха смело, разнасяха благата вест, живяха и умряха за Христос.

На онази Цветница в Ерусалим имаше различни групи хора. Всеки от нас тук също принадлежи към една от тези групи. В коя група си ти?

Тази на критиците? На сеирджиите? Може би си от любопитните. Или от покаяните. Или може би си ученик на Христос?

Всеки от нас е изправен пред избор на Цветница.

Някои трябва да се придвижат от критици, или от сеирджиите, до покаяните и да приемате Исус Христос за свой Господ и Спасител.

А други трябва да се придвижите от покаяние към ученичество. Трябва да спрете да се дърпате и да предадете живота си напълно на Исус. Трябва да кажеш: време е да престана да се опитвам и да започна да го правя. За всичко имам сила чрез Този, който ме подкрепя.

И колкото по-скоро го направиш, толкова по-значим и удовлетворяващ живот ще имаш. Изправен си пред избор!

Защото, в края на живота ви, въпросът няма да е колко си получил, а колко си дал. Въпросът няма да е колко си спечелил, а колко си направил. Не колко си спестил, а колко си жертвал. Въпросът няма да е колко си бил почетен, а колко си обичал и служил.

Библията казва, че един ден „Всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ.“ Какъв е твоят отговор на Него днес?

Молитва.

___________________

БПЦ "Нов живот" Варна

05.04.2026

Красавицата и Звяра (1 Царе 25)

/проповед/

Чели ли сте приказката Красавицата и Звяра? Може би сте гледали филма на Дисни. В него, за да спаси баща си, едно интелигентно момиче на име Бел, заема неговото място като затворник в замъка на един Звяр, който всъщност е омагьосан принц. Въпреки страха си, Бел открива доброто сърце на принца, и с помощта на омагьосаните слуги, двамата намират истинската любов, като развалят магията. 

Днес ще разгледаме образа на една жена в Библията, която също е толкова интелигентна и красива като Бел.

Жената е Авигея. За нея научаваме само в тази глава, но тя е една от най-забележителните жени в Стария завет. Тя беше мъдра, решителна, търпелива и чувствителна жена. Беше много добър комуникатор. Вярвам, че това изучаване може да ни вдъхнови да изграждаме и ние тези качества в живота си на християни.

Вече казахме, че Давид бе помазан за цар на Израел, но все още не беше седнал на трона. Беше преследван от цар Саул, защото последният е полудял от ревност поради успехите на Давид. Всичко започна, когато Саул чу тълпите да пеят „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ (1 Царе 18:7)

Саул се разгневи, ревността му ставаше все по-силна и искаше да убие Давид. В 25 глава вече Давид и неговите 600 мъже бягат от Саул. Освен Авигея и Давид, в главата ще се запознаем с още един образ, мъжа на Авигея, Навал. Той ще играе ролята на Звяра.

В началото разбираме, че Самуил, последният съдия на Израел, умира и след погребението му Давид отива в пустинята Паран, която се намира на юг от Юда и на север от Синай. Това е същото място, откъдето Мойсей изпраща десет съгледвачи в Обещаната земя (Числа 13:3). 

Нека прочетем…

1 Царе 25:2-3 „ А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил. Името на човека беше Навал…

Навал беше богат животновъд. Името му означава „безумен“. Разбираме от текста, че той е опак и нечестив човек. Зъл до мозъка на костите си. От ст. 17 разбираме, че „той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.“ И този човек имаше прекрасна жена. Да се чуди човек как се е омъжила за него, но вероятно бракът им е бил уреден от родителите, каквато е била практиката тогава.

1 Царе 25:3 „а името на жена му – Авигея; и жената беше благоразумна и красива“

Истински Красавица и Звяр!

Навал е на Кармил и стриже овцете си. Давид и мъжете му са там вече няколко седмици и през това време са ги пазели от набезите на крадци. Имало е обичай по време на стриженето на овцете собственикът на стадото да се отблагодари за закрилата. Нещо като да дадеш бакшиш на сервитьора днес за добре свършената работа.

И по-надолу от 5-8 ст. разбираме, че  мъжете на Давид са се отнасяли много добре с овчарите и не са допуснали нищо от стадото да се изгуби. Затова щом научава, че Навал стриже овцете, Давид изпраща пратеници да вземат своя „бакшиш“.

Но в ст. 9-11 виждаме, че вместо да им се отблагодари, Навал ги обижда. Честта на Давид е засегната.

1 Царе 25:10 „Но Навал отговори на Давидовите слуги: Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат от господаря си.“

Навал е не само стиснат, зъл и нелюбезен, но и се проявява като безумен тук. Името му му подхожда. Не можеш да отговориш така на 600 воини, които бягат за живота си и които са ти помагали седмици наред, а сега са изгладнели.

Щом научава това, Давид е гневен, жадува да си отмъсти и повежда 400 от мъжете си въоръжени срещу Навал. И точно тогава на сцената се появява Авигея. Един от служите на Навал се връща, казва ѝ какво се е случило и я увещава да види какво може да направи, за да предотврати най-лошото.

Какво щяхте да направите, ако вие бяхте на мястото на Авигея?

Тя не само трябва да живее с този алчен глупак, но сега научава, че някой иска да убие него и целия му дом! Нейният живот също беше застрашен. Как щеше да реагираш ти? Да си вземеш багажа и да хванеш пътя?

1 Царе 25:18-19, 23 „Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини и ги натовари на осли. И каза на слугите си: Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. А на мъжа си Навал не каза нищо…

И Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, та се поклони доземи.“

Авигея не бяга да се спаси, а събира огромно количество хранителни продукти и отива да пресрещне Давид. Когато го вижда, пада на колене (ст. 23), показва уважение към Давид и поема вината върху себе си. Казва на Давид да не обръща внимание на Навал, защото „каквото е името му, такъв е и той“ (ст. 25). Накрая дори призовава Давид да не пролива кръв, за да не съжалява за това, когато стане цар (ст. 31)!

Какво научаваме от постъпката на Авигея?

Първо, колкото и големи да са различията в характерите на съпруга и съпругата, това не означава, че бракът е обречен.

Днес много двойки се женят и след няколко месеца или година-две решават, че не могат да живеят заедно поради „несъвместимост на характерите“. Едно изследване на разведени двойки година след развода показва, че 60% от мъжете и 73% от жените смятат, че са направили грешка и е трябвало да работят повече, за да спасят брака си.

В България на всеки два брака има един развод. Защо? Защото много хора не искат да положат усилия, за да го спасят и оздравят.

Много хора са повярвали на лъжата на дявола, че „тревата е по-зелена от страната на съседа“. Всъщност, това, което изглежда зелено, е тръни. Мнозина мислят, че разводът носи щастие. Щастието зависи от отношението на човека, не от обстоятелствата. Истината е, че повечето разведени хора чувстват вина, самота и тревожност.

Най-потърпевши от развода са децата. Те винаги биха предпочели родителите им да са заедно.

Ако преживявате трудности в брака си, изследвайте образа на Авигея!

Планът на Авигея сработва. Давид отменя нападението. Когато Авигея се връща, заварва Навал пиян. Безумният се е натряскал до козирката, както казваме.

Първо, несходството в характерите не прави един брак обречен. Второ,

Най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си

Това направи Авигея, когато отиде да пресрещне Давид по пътя. Обръщам се към жените: когато казахте „да“ на мъжа, за когото се омъжихте, вие приехте роля на човек, който му помага, подкрепя го и го издига. Това означава да го почитате (Ефес. 5:33) – да го уважавате безусловно.

Съпругът също има куп отговорности, но тях ще разгледаме в друга проповед. Но Бог те е направил да бъдеш „подходящ помощник“ (Бит. 2:18). Четох някъде, че този израз на иврит (ezer kenegdo) съдържа значение на парчета пъзел, които допълват липсващите парченца на мъжа и заедно те образуват цялата картина.

С други думи, когато жената подкрепя мъжа си, двамата стават една плът.

Ако има жена с основателна причина да не подкрепя мъжа си, това е Авигея. Защото мъжът ѝ не допринасяше с нищо в брака им, само се възползваше. Щяхме да разберем Авигея, ако тя беше срещнала на пътя Давид и беше казала,

„Давиде, аз не одобрявам ужасните неща, които мъжът ми е направил, моля те не наказвай и мене. Донесла съм ти храна, пощади живота ми и направи каквото искаш с мене. Само ме отърви от него!“

Но тя не го направи. И в текста четем, че десет дни след тази случка Навал умря. Може да е преживял инсулт или инфаркт. В текста просто се казва: „Господ порази Навал и той умря.“ (ст. 38)

Авигея ми прилича на жената от Притчи 31:

Притчи 31:10-12 „Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-ценна от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той не ще има недостиг на печалба. Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си.“

Авигея е пример за жените-християнки, защото тя носеше добро на мъжа си през целия си живот, макар че той не го заслужаваше.

Дотук казахме, че несходството на характерите не означава, че бракът няма бъдеще. Второ, най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си. И трето,

Бог може да работи в живота ти дори в лоши ситуации

Нека прочетем какво каза Давид, когато научи за смъртта на Навал.

1 Царе 25:39 „Благословен да бъде Господ, Който защити достойнството ми от обидата, която ми нанесе Навал, и въздържа слугата си да не стори зло…“

С други думи, Давид каза: „Навал ме обиди, но Бог ми помогна да не извърша зло.“

Това е интересно изказване, защото аз поне не си спомням в текста да е казано, че Бог е говорил на Давид, в сън или във видение. Нито пък да е изпратил ангели, които да го посъветват да не пролива кръв.   

Нещо повече, Давид даже не се помоли за съвет от Бога как да постъпи с Навал. Тогава как Бог въздържа Давид да не стори зло? Да, разбира се, Бог използва Авигея!

Бог може да работи в живота ни дори когато сме в ужасни ситуации. Авигея имаше труден брак и за нея щеше да е лесно да се затвори в себе си, да се депресира, да обвинява себе си, или родителите си, или дори Бог за нещастието си!

Можеше това да разклати вярата ѝ. Но в речта си пред Давид тя говори „в името на живия Господ“ (ст. 26) и изразява увереността си, че Господ ще благослови Давид с царството (ст. 28, 30).  Тук виждаме, че тя има пълно доверие в Бог!

Разбира се, от този текст не научаваме доколко посветена на Господа е била Авигея. Можем само да гадаем за молитвения ѝ живот. Но и от това, което знаем, можем спокойно да заключим, че тя е уповавала на Господа. Защото, ако вярата ѝ беше слаба, едва ли Бог щеше да я използва, за да въздейства на Давид да промени първоначалното си решение да накаже Навал.

Предполагам, че Авигея е уповавала на Бога и относно нейното оцеляване в ужасния ѝ брак.

Подобно на нея, ние също трябва да уповаваме на Бог да ни помага в нашите изпитания.

2 Коринтяни 4:8-9 „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.“

В този свят винаги ще имаме изпитания. Може да се спъваме и падаме, но не сме победени. Понякога може да не знаем какво да направим, но не стигаме до отчаяние. Може да бъдем преследвани, но Бог няма да ни изостави. Защо? Павел продължава: „Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.“ (ст. 10)

Авигея имаше ужасен брак, но не напусна съпруга си. Бракът е Божия идея. Бог иска мъжът и жената, които встъпват в брак, да останат в този съюз докато смъртта ги раздели. Авигея разбираше Божието намерение за брака. Тя никога не би напуснала съпруга си, колкото и лош да беше съвместния им живот.

1 Коринтяни 7:13-14, 16 „И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи… Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?“

Авигея не допусна нейната ситуация да се отрази на вярата ѝ в Бога. И Бог продължи да работи в живота ѝ! Нещо повече, благодарение на това, че се бореше за брака си и подкрепяше съпруга си въпреки неговото безумно поведение, в крайна сметка Бог я направи съпруга на бъдещия цар на Израел!

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, позволявам ли аз на трудностите в живота да засегнат вярата ми? Когато съм поставен в ужасна ситуация, това отнема ли радостта от спасението ми?

В крайна сметка, тези въпроси зависят от по-важния въпрос: имам ли лични взаимоотношения с Господ Исус Христос?

-

В заключение, в 1 Царе 25 гл. видяхме един алчен безумец, който заплати с живота си, един гневен Давид, който жадува за отмъщение и една мъдра жена, чиято брачна вярност бе възнаградена.

От живота на Авигея научаваме, че различията в характерите не означават, че бракът ни няма бъдеще. Второ, най-важната роля на съпругата е да подкрепя съпруга си, дори и той да не заслужава! И трето, Бог може да работи в живота ти дори в лоши ситуации.

Но тази история има още един аспект, забелязахте ли го? Давид представлява бясното човечество, което жадува за отмъщение и се носи с пълна скорост по пътя към самоунищожение. Авигея е преобраз на Господ Исус Христос, който ни посрещна на пътя към нашето унищожение, спря ни и каза, „Виж какво имам да ти предложа.“

И чрез смъртта си на кръста Той уталожи Божия гняв. Благодарение на Неговата жертва на кръста ние можем да бъдем простени.

Ако ти не си срещал още Исус Христос, искам да ти кажа, че Той стои на пътя точно пред теб. Той е там, дори да не го виждаш. Ръцете му са разтворени и Той те кани да размислиш, да се обърнеш от греха и да Му се довериш като Господ и Спасител. 

Днес е денят, когато можеш да положиш доверието си в Него. Бог те призовава, затова остави всичко друго и тичай при Кръста на Христос. Довери Му се за твоето спасение! Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен!

Молитва

________________________

01.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна