Денят, който промени всичко

/проповед на Петдесятница/

Спомняте ли си за ден, когато се е случило нещо, което е променило завинаги живота ви? Днес сме се събрали, за да се поклоним на Бог,  да Го хвалим за смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос и да се поучаваме от Словото Му. Но днес е още по-специален ден, защото днес празнуваме един ден, в който се случи нещо, което промени хода на световната история.

Днес празнуваме рождения ден на Христовата Църква!

Но как се стигна до този ден?

Петър, Йоан, Яков и останалите ученици бяха прекарали три години заедно с Исус. Той им казваше много пъти какво ще се случи и защо трябваше да се случи по този начин.          

Исус беше изпълнил пророчествата в Стария завет. Учениците бяха живяли с Него, бяха яли с Него, бяха Го следвали, но все още не разбираха всичко.

Петър Го попита, „Господи, къде отиваш?“ Тома Му каза, „Господи, не знаем къде отиваш.“

В нощта преди Христос да бъде разпнат, Той и учениците Му отидоха в Гетсиманската градина. Преди Исус да отиде да се помоли, Той им каза, „Стойте тук и бдете“. После се върна и ги завари да спят.

Той направи това три пъти и всеки път ги заварваше да спят. На Марк Драма нашите младежи изиграха това много образно, имаше даже леко похъркване. Но идеята е, че те все още нямаха представа какво предстои да се случи.

И когато стражите дойдоха да Го арестуват, хванаха учениците неподготвени. И след кратка схватка, по време на която слугата на първосвещеника загуби ухото си, всички Го изоставиха и избягаха.

След разпъването на Исус, учениците се скриха зад залостената врата поради страха от юдеите.

На утрото на Христовото възкресение, Мария Магдалина каза на Петър и Йоан, че някой е откраднал тялото на Христос.

По пътя към Емаус Исус придружи двама от учениците. Техните лица бяха помръкнали. Докато говореха за Исус, те го описаха просто като пророк, който е бил разпнат.

И след като всичко това се бе случило, след като бяха прекарали 3 години в присъствието на Божия единороден Син, дори учениците все още не разбираха.

Но Исус им обеща, че Бог Отец ще им изпрати Святия Дух. И когато това стане, Той ще ги научи на всичко и ще им напомни всичко, което е казал. Най-накрая всичко ще им стане ясно.  И когато дойде този ден, всичко ще се промени.

И този ден дойде! Раждането на църквата стана в момент, когато в Ерусалим се стичаха поклоници от всички страни, които се отправяха към храма, за да празнуват еврейския празник Петдесятница.

Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна до един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Бог не случайно избра точно този ден, за да излее Духа Си. Бог искаше да обърне разделението между народите. Във Вавилон Бог разбърка езиците и в човечеството навлезе разделението и отчуждението.

На Петдесятница хората не започнаха да говорят един език, но Бог им даде способност да споделят благата вест на чужди езици, за да може всички да ги разбират.   

Всички сме учили чужди езици и знаем колко трудно е това. Трябва да мислиш едновременно за правилните думи, за словореда, за глаголното време, падежите и за куп други неща! Отнема години и пак говориш смешно, като 4-годишно дете. Вавилон наистина е проклятие! И сега изведнъж, без да учат нищо, Бог им даде способността да говорят на различни езици!

Защо Бог направи това чудо? Защото Христовата църква е за всички, не само за определени хора и нации.

Римляни 10:13 „Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.“

Няма значение какъв език говориш, от кой етнос си, от коя партия си, колко си богат или беден, дали си ескимос в Аляска или си абориген в Австралия, дали си живял преди Христос или живееш в епохата на църквата. Божието желание е всички да бъдат включени в църквата на Исус Христос.

Ходили ли сте на ол инклузив почивка в Турция? Едни приятели ходеха и ни разказваха след това какво чудо е това ол инклузив почивката! Ол инклузив означава, че през цялото време можеш да ползваш плажа, басеина, шезлонг и чадър, да ядеш от храната и да пиеш напитки. Ако си гладен половин час след закуска, моля, вземи си нещо за хапване! Може да огладнееш през нощта – викаш рум сървиз. За нищо не плащаш, всичко това е включено в цената!

Същото се отнася и за Църквата – всички са включени в цената, която вече е платена от Исус Христос!

Ол инклузив – всички са включени!

В живота обаче има ситуации, когато не всичко и всички са включени в нещо.

Бил ли си в ситуация, в която си се почувствал пренебрегнат? Може би като дете никой не те е искал в отбора си, защото не си се отличавал със спортни умения. Или не са те поканили на рожден ден или сватба, на които много си искал да отидеш? Или не са те поканили на работна среща в офиса, а ти си имал добри идеи за обсъждането. Каквато и да е ситуацията, това е било болезнено. Удивителното нещо за посланието на Исус е, че то е за всички и никой не е пренебрегнат. Всички са поканени да станат част от Църквата Христова.

За Бог няма значение откъде идваш. Единственото, което има значение за Бог е къде отиваш.

Когато Бог направи това чудо в деня на Петдесятница и хората чуха това,

Деяния 2:6 „насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.“

Toва, което изглеждаше като огнени езици, които се разделяха, и седнаха на всеки от тях, беше знамение, с което Бог обяви слизането на Святия Дух. Oгънят тук е символ на очистване. Както огънят пречиства златото, така и Святият Дух пречиства сърцето на повярвалия от всеки грях и всяка нечистота.

Огънят също ни препреща към първата Петдесятница, от която празникът Шавуот (празникът на седмиците и на първите плодове) приема името си. Каква е връзката?

Eвреите излязоха от Египет на първата Пасха, която беше на 15-тия ден от първия месец по техния календар. От тогава до първия ден на третия месец са 45 дни. На 2-рия ден на този трети месец Мойсей се качи на планината Синай.

В следващите три дни Бог заповяда на народа да се очистят, с което стават 49 дни от изхода. На следващия 50-ти ден Божията слава се яви на планината. В Изход 19:16 четем, „А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас...“ Огън и вятър на планината!

И 1440 години по-късно, пак в деня на Петдесятница, Божията слава отново се яви чрез огън и вятър!

Но това не е всичко! Вятърът и огънят на Петдесятница са също препратка към Божието славно огнено присъствие, което изпълва скинията и храма. Те се свързват с пророческото обещание в Езекиил 43 и Агей 2, че Бог ще дойде и ще заживее с Духа си в новия храм на царството на Месия.

Агей 2:7 „ще разтърся всички народи – и ще дойде Този, Който е желан от всички народи; ще изпълня този Дом със слава, казва Господ на силите.“

И тук, в Деяния, Божието славно и огнено присъствие дойде да обитава не в една сграда, а в Неговите люде. Лука ни казва, че новият храм, обещан от пророците, е новозаветното семейство на Исус, людете на Исус.

С други думи, когато Бог дойде да обитава в своя храм, Той ще обедини всички племена на Израел под управлението на Царя Месия и че благата вест за Божието управление ще се разнесе и ще достигне до другите народи. И Лука описва това интернационално племе от израелтяни, които са там за празника Петдесятница и които са откликнали на посланието на Петър.

А три години преди деня на Петдесятница, Йоан Кръстител беше казал:

Лука 3:16 „Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

И в деня на Петдесятница, учениците се изпълниха със Святия Дух. Всеки, който беше в онази горна стая, се изпълни с Духа. Това беше обещаното кръщение със Святия Дух.

Виждаме как Божието огнено присъствие минава като червена нишка през цялата Библия и накрая се материализира в изливането на Божия Дух!

Исус Христос бе заповядал на учениците да чакат изливането на Святия Дух, и те го дочакаха на Петдесятница!

Ние получихме Духа, когато повярвахме. Тогава духовните Божии истини изведнъж добиха смисъл и Духът започна да разкрива значението им. И ние имаме нужда да се изпълваме всекидневно с Него чрез четене и изучаване на Словото, молитва, общение с тялото Христово и благовестие. Павел каза на ефесяните, „изпълвайте се с Духа“ (Ефесяни 5:18)!

Но преди това всеки от нас трябва да преживее своята Петдесятница. Това е денят, който променя всичко. Денят, когато се новораждаме и в който започва нашия нов живот! Денят, в който Духът започна да ни променя отвътре навън.

Всички сте чували за един от най-големите християнски автори и богослови на всички времена, Августин Блажени. Веднъж след своето повярване, след неговата лична Петдесятница, той вървял по улицата и подминал една проститутка, която преди бил посещавал. Тя му извикала, но той не отговорил. Продължил да върви. Тя пак извикала, „Августин, това съм аз!“ Без да променя ход и с увереността на Христос в сърцето си, той отговорил, „Да, но това вече не съм аз.“

Поради Христос и Неговия Дух, Августин бил променен. Той бил новороден, напълно ново създание.

Освен, че Бог започна да променя живота ни в нашата Петдесятница, когато се кръстихме и се изпълваме с Духа, ние получаваме и дарбите на Духа.

1 Коринтяни 12:7 „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.“

Защото като църквата на Исус Христос, всички ние сме части от тялото на Христос и като такива имаме важна роля в тялото, за всеобща полза.

Джон Уесли, основателят на Методистката църква, казва за деня на Петдесятница: „Бяха ли всички тогава пророци? Всички ли вършеха чудеса? Всички ли имаха изцелителна дарба? Всички ли говореха езици? Не, съвсем не. Може би дори по-малко от един на хиляда... Следователно, те бяха изпълнени със Святия Дух с по-чудесна цел от тази. А именно, Бог им даде умът на Христос, тези святи плодове на Духа..., за да ги изпълни с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие..., за да „ходят както Христос ходеше“ в „делото на вярата, в търпението на надеждата, в труда на любовта.“

И когато Святият Дух дойде върху вярващите на Петдесятница, те веднага получиха ума Христов и започнаха да ходят както Христос ходи. Този ден промени всичко!

Петър, човекът който се беше отрекъл от Христос три пъти поради страх, че ще премине през същите мъчения, се изправи пред тълпата, „издигна гласа си“ (Деяния 2:14) и проповядва първата проповед в църквата, и то каква проповед!

Изпълненият с Духа Петър издигна високо глас и говори с авторитет,  убедително и въздействащо. Каква промяна Святият Дух бе предизвикал в живота на този мъж!

Той проповядва за пророчеството на Давид за Господ Исус, каза че всички ученици са били свидетели на възкресението, за прославянето и възнесението на Исус Христос в небето.

Той им говори за небето, но им говори и за реалността на ада. И той им заяви, че Бог е възкресил Исус от мъртвите, „като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.“ (2:24)

И след това Петър извика,

Деяния 2:38 „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

И това въздействащо послание е приложимо и днес така, както беше преди 2000 години. Днес всички християни сме част от Църквата, тялото Христово. Ние сме Христовите представители на земята.

Ако имаме Духа, трябва в нас да гори и Неговия огън! Огънят не е просто един празен символ. В църквата не трябва да има само зрители. Ние сме призовани да се изпълваме с Духа и да използваме дарбите си в служение в църквата и за свидетелство в света.

И не е нужно да тръбим навсякъде какво правим. Святият Дух действа мощно, но незабележимо.

Християнският автор Джейми Бъкингам, (автор на книгата „Бягай, малкия, бягай“ за живота на Ники Круз) веднъж посетил язовир. Дотогава той винаги мислел, че електричеството се добива от водата, която тече отгоре без да разбира, че тя е просто пяна. А дълбоко под повърхността на водата турбините и генераторите трансформират силата на тонове вода в електричество – тихо, невидимо за очите, не като лъскавата пяна отгоре.

За да имаме тази сила в живота си, е нужно да се изпълваме със Святия Дух всекидневно. Иначе все едно да караш кола без двигател в нея. 

В невъзможността на това се убедил един шотландец. Той седнал в колата си и се опитал да запали двигателя, но напразно. Колата не тръгвала и не тръгвала. Станал, вдигнал предния капак и открил, че някой е откраднал двигателя.

Допускаш ли Сатана да открадне двигателя ти?

Ако не разгаряш огъня на Духа в себе си, ако не ти остава време да прекарваш с Бога и в молитва, защо се чудиш, че нямаш тази сила?

Сатана се радва най-много на заетите християни, на които не остава време да четат Библията, да се молят и да се вграждат и служат в тялото Христово.

Но когато ти позволиш на Святия Дух да поеме кормилото на твоя живот, твоят съпруг и съпруга, твоите деца се променят, атмосферата на работното ти място се променя, приятелите ти не могат да те познаят. А когато цялата църква позволи на силата на Святия Дух да действа в нея, целият квартал и целият град ще започне да се променя!

Всяка сила може да бъде използвана по два начина: тя или може да избухне, или може да бъде впрегната и канализирана. Енергията, получена от 50 литра бензин например, може да се освободи чрез експлозия, ако в тубата бензин се хвърли запалена клечка кибрит. Или може да бъде канализирана чрез двигателя на Фолксваген Голф в контролирано изгаряне и да се използва за транспортирането на човек от Варна до София.

Експлозиите са зрелищни, но контролираните изгаряния имат траен ефект и издържливост. Святият Дух работи по двата начина. На Петдесятница Той експлоадира и Неговото присъствие бе забелязано като „огнени езици“ (Деяния 2:3). Животът на хиляди хора бе променен чрез едно изригване на Божията сила.

Но той също работи чрез църквата – институцията, в която Бог започна да излива силата на Святия Дух за дългия път. Чрез поклонение, общение и служение християните разполагат с тази издържливост и жизненост.

Няма по-мощна сила на този свят от силата на Святия Дух!

Преди да се възнесе, Исус Христос обеща на учениците:

Деяния 1:8 „ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Това стана в деня на Петдесятница и 3000 души се присъединиха към църквата в онзи ден. От тогава досега милиони са били кръстени със Святия Дух по лицето на земята. Поради тази причина и ние с вас сме тук сега.

Ние сме призовани да бъдем църква с огън. Огън от ентусиазъм и любов. И всеки, който призове Господнето име, ще се спаси!“ Слава на Бога!

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

23.06.2024

Готов ли си да се посветиш? (Изход 19:1-7)

 /проповед/

Един тийнейджър взел книжка за кола и помолил баща си да му даде я кара. Баща му казал: „Ако си повишиш успеха, изучаваш Библията и подстрижеш косата си, ще говорим за това.“ След един месец момчето идва пак и пита дали може да му даде да кара колата. Баща му казва, „Сине, гордея се с теб. Ти повиши успеха си, изучаваше упорито Библията, но не си се подстригал.“ Тийнейджърът отговорил, „Татко, аз мислех за това. Но виждам, че Самсон е имал дълга коса, Мойсей е имал дълга коса, Ной е имал дълга коса и дори Исус е имал дълга коса...“ На което бащата отговорил, „Да, и те навсякъде са ходили пеш.“

Днес завършваме поредицата „Божието изкупление“ върху първата част от Изход. Във всяко от тези послания говорим за Мойсей – неосъщественият фараон, когото Бог обучи в пустинята и изпрати да изведе народа си от египетско робство. Бог изпрати 10 напасти, след което израелтяните напуснаха Египет, но попаднаха в невъзможна ситуация. Бяха заклещени между Червено море, планините и армията на фараона.

Тогава Бог раздели Червено море и Израел премина по суша през него, водата се върна и удави египетската армия, която ги преследваше! В пустинята Бог се грижеше за техните нужди. Даде им манна от небето, която беше преобраз на Исус Христос и символ на Божието слово, и вода от канарата, която беше преобраз на кръста и на дара на Святия Дух.

Изминали са три месеца мъчително ходене в пустинята.

Изход 19:1-2 „В третия месец от излизането на израилтяните от Египетската земя на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. Като се вдигнаха от Рафидим, дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, където Израил разпъна шатрите си срещу планината.“

Израел остана в Синайската пустиня цяла година - до събитията, описани в Числа 10 гл. Всъщност, Синай не беше пясъчна пустиня, а обширна степ, необитавана от хора. Повече от 57 глави от Библията са посветени на годината, в която израилтяните бяха на лагер в Синай.

Според Изход 2:15, 3:1 и 3:12, Синайската планина се намира в Мидиам, на изток от Синайския полуостров. Това беше мястото, на което Мойсей срещна Бог при горящия храст. Тогава Бог каза на Мойсей, „и ето ти знак, че Аз съм те изпратил: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина (Изход 3:12).

Скоро целият народ на Израел щеше да преживее нещо подобно на това, което се случи при горящия храст (ние ще разгледаме това след около година). Мойсей познаваше това място, затова можеше да ги доведе тук.

Това ни напомня важната истина, че един лидер може да заведе последователите си само там, където той вече е бил. Лидерът трябва да води с личния си пример.

По време на нацистката окупация на Дания, крал Кристиан X забелязал нацистки флаг да се вее над датска обществена сграда. Веднага се обадил на германския комендант, настоявайки флагът да се свали на часа. Комендатът отказал. Кралят отговорил, „Тогава един войник ще отиде и ще го свали.“ „Той ще бъде застрелян“, заплашил комендатът. „Не мисля – отговорил кралят – защото този войник ще съм аз.“ След минути флагът бил свален.

Лидерството е важно. Може би си казваш, да му мислят лидерите, аз не съм лидер. Но бъркаш. Ти влияш на околните с добрия или лошия си пример. Това се отнася с пълна сила за родителите.

Едно изследване установило, че ако бащата и майката в едно семейство посещават редовно църква, 72% от децата им остават в църква като пораснат. Ако само бащата ходи на църква, 55% остават в църква. Ако само майката – 15% от децата остават в църква. Това какво ви говори? Че примерът на родителите и възрастните е по-важен от всички усилия на църквата и учителките в неделното училище.

След доброто обучение в пустинята, Мойсей беше станал добър лидер. Той познаваше добре Синай и сега Бог го използва, за да доведе народа тук и да им даде важно послание.

Изход 19:3-4 „И като се изкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и каза: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израил: Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и ви доведох при Себе Си.“

Тук Бог им казва, че ги е извел от Египет с мощната си ръка. Не е нужно да им изброява напастите, които поразиха египтяните. Не е нужно да им напомня за разделянето на Червено море. Не е нужно да им споменава за удавянето на мощната египетска армия в морето.

Единственото, което трябва да им каже е...

Изход 19:4 „Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и ви доведох при Себе Си.“

Тук Бог използва метафора - казва на Израел, че го е носил на орлови крила. Когато се роди малкото орле, орлицата взима малкото на силните си криле и полита с него в необятния син простор, пори въздуха с величествения си полет... а малкото птиче трепери неуверено, несигурно... от страх, писука жално и иска да се върне в топлото гнездо.

Но в един миг само орлицата го пуска от страшната височина. То пада стремглаво надолу – боязливо, недоумяващо какво да направи... незнаещо как да полети... И докато се спуска към бездната, бащата-орел кръжи около него и преди да достигне земята, го отнася на крилете си –  в гнездото...

Това е чудесна картина на Божията любов и благодат към нас, особено когато сме новоповярвали. Израел заслужаваше осъждение за роптаенето си за храна и вода, но Бог милостиво ги нахрани с хляб от небето и напои с вода от скалата.

И защо Бог ги носи на „орлови крила“? За да ги доведе при Себе си.

Забележете, Бог им казва, че в края на краищата, основната причина да направи всички тези чудеса за тях не е да ги заведе в Обещаната земя. Това е само средството. Но най-много Бог иска да ги доведе при Себе Си. Те да станат Негов народ, а Той да е техен Господ.

Но за да стане това, Бог иска от тях да направят нещо. Иска те да се посветят на Него. Да му дадат обет за вярност.

Изход 19:5-6 „И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.“

До този момент Бог е направил всички тези чудеса за тях поради завета, който е сключил с Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Той е извел народа на Израел от робство в Египет и им дава възможност да започнат нов живот поради обещанието, което е дал на хора, които отдавна са умрели.

Но сега Бог говори на това ново поколение израелтяни и им казва, че иска от тях нещо специално. Иска да влезе във взаимоотношения с тях. И това взаимоотношение трябва да доведе до още по-големи награди от тези, на които вече са били свидетели.

Бог им предлага да ги направи Свой свят народ, Свое царство от свещеници и Свое собствено притежание.

На никой друг народ по лицето на земята не е предлагано това, което Той им предлага сега. Но в предложението има изискване. Те трябваше да го приемат.

Обърнете внимание на думичката „ако“ в предложението. „сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание.“ (19:5) С други думи, ако сте съгласни да приемете моето предложение, ще получите всичко, което мога да ви дам.

Бог ги призоваваше към посвещение на Него. Защо Бог направи това? Защо поиска от израелтяните да направят това устно посвещение?

Нали все пак те бяха следвали Мойсей през последните два-три месеца. Не бяха ли прекарали това време в пустинята, зависещи от Бог за храна и вода? Не бяха ли преминали през Червено море и през пустинята, следвайки облачния стълб през деня и огнения стълб през нощта, за да стигнат до тази планина?

Не беше ли всичко това достатъчно? Явно не.

Бог не искаше от Израел просто повърхностни взаимоотношения. Той очакваше те да се посветят на Бога за цял живот. Да влязат в заветни взаимоотношения с Бог. И това посвещение изискваше да направят устно потвърждение на намерението си да го приемат. Бог винаги е държал много на тези обещания.

Библията ги нарича „клетва“. Назореите например се заклеваха да се посветят на служение на Бога. С това се задължаваха цял живот да не вкусят ферментирало вино, да не докосват умрели хора или животни и да не се стрижат.

Също, понякога някой можеше да се закълне, че ще дари на Бог нещо повече от това, което изисква закона. Когато някой се женеше, също разменяше клетва или обет със своя брачен партньор. И Бог очакваше те да спазят обещанието си.

В Еклисиаст се казва, че е „По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.“ (Еклисиаст 5:5) Но също така една клетва беше посвещение за близки взаимоотношения с Бог. Тя беше израз на вяра и преданост.

Когато в брака един мъж и една жена разменят обетите си, те влизат в заветни взаимоотношения. И защо Бог изисква това? Не може ли те просто да живеят на семейни начала?

Едно изследване в Америка показва, че хората в развод живеят по-малко от женените. Освен това симптоми на депресия се срещат по-често у неженени и разведени, отколкото сред женените двойки. Защо?

Според учени от щатския университет в Охайо това е така, защото на тях им липсва семейната подкрепа и посвещението, които дават на женените двойки по-голямо усещане за удовлетворение от живота. Чудно ли е тогава защо Бог мрази развода и защо държи на брачната клетва?

Като християни ние трябва да разбираме ролята, която брачната клетва има за един успешен брак, дори той да преминава през трудности. Но много семейни двойки не я разбират, затова не са щастливи.

Един мъж щял да се жени. Преди сватбата отишъл при свещеника и казал, „Виж, ще ти дам 100 лева ако промениш брачната клетва. Когато я повтарям след теб и стигнеш до частта, където обещавам да я обичам, почитам и да се грижа за нея докато смъртта ни раздели, просто пропусни това.“ Дал му 100 лева и си тръгнал. В деня на сватбата булката и младоженецът застанали пред свещеника за размяна на брачните клетви.

Когато дошъл редът на младоженеца, свещеникът погледнал младия човек и казал, „Обещаваш ли да се покоряваш на всяка нейна заповед и желание, да ѝ сервираш закуска в леглото всяка сутрин и да се закълнеш пред Бог и твоята любяща съпруга, че няма да погледнеш друга жена докато си жив?“ Младоженецът си прехапал езика, огледал се и казал с тих глас, „Да.“ След това се навел към свещеника и попитал, „Какво стана, мислех че сме се разбрали?“ Свещеникът му върнал 100-те лева и му казал: „Жена ти ми направи по-добра оферта.“

Това е всичко друго, но не и брачна клетва.

Нашата брачна клетва като християни е изявление за това, което вярваме и което възнамеряваме да правим. И ние я даваме в Божието присъствие. Това е доживотно посвещение на човека, за когото се женим.

Такова посвещение Бог искаше от Израел в подножието на планината Синай. Той искаше доживотно посвещение от Израел и им каза, че когато го направят, те ще станат Негово „собствено притежание... царство от свещеници и свят народ.“ (Изход 19:5)

Това беше в Стария завет. Израелтяните бяха призовани да станат собствено притежание, царство от свещеници и свят народ на Бога. Но в Новия завет научаваме, че когато Исус умря и възкръсна от мъртвите, тези които повярват в Него ще станат свят народ, царско свещенство и Негово притежание.

Тит 2:14 „Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела.“

1 Петър 2:9 „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“

Ние сме призовани да се посветим на Бог чрез Исус Христос. За израелтяните това посвещение стана в подножието на Синай. За нас, християните, то стана в подножието на Голгота.

И ако сме направили това посвещение, ако сме повярвали в Исус Христос, ние потвърждаваме нашето посвещение чрез вземане на водно кръщение.

Римляни 6:4 „Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“

И след като сме декларирали това посвещение, ние обещаваме на Бог да не се предаваме на греха, а на Него като инструменти на правдата:

Римляни 6:12-13 „И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти... а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.“

Когато се посветим на Господа, Той ни освобождава от робството на греха и ни помага да ходим в пътя на праведност, за да постигнем наградата на вечния живот.

Освободен ли си от робството на греха? Ако да, ти си се посветил на Бога в подножието на Голгота и си влязал в заветни взаимоотношения с Него.

Ако не си, Бог те призовава сега да му се посветиш напълно. Ако го направиш, Той ще влезе в заветни взаимоотношения с тебе и ще промени живота ти.

Една вечер, едно момче дошло при майка си и ѝ подало лист хартия. На него то било написало следното:

За това, че си почистих стаята – 2 лв.

За това, че напазарувах вместо теб – 1 лв.

Че гледах малкото си братче, докато теб те нямаше – 50 ст.

Че изхвърлих боклука – 2 лв.

Че завърших срока с много добър – 5 лв.

Общо ми дължиш: 10 лв. и 50 ст.

Майка му го погледнала, взела химикал, обърнала листа и написала следното:

За деветте месеца, през които те носех, докато растеше в мен – няма да ти взема нищо.

Всички нощи, през които те кърмех, будувах, лекувах и се молих за теб – са безплатни.

За всичките ти капризи и сълзите, които си ми причинявал – няма да взема нищо.

За всички тревоги за тебе – не вземам нищо.

За играчките, храната и за това, че ти бършех носа – нищо.

Общо, сине, моята любов не ти струва нищо.

Когато момчето прочело написаното от майка му, очите му се изпълнили с едри сълзи. Погледнало майка си и казало, „Мамо, обичам те.“ След това взело химикала и с големи букви написало, „Напълно изплатено.“

Това е цената на нашите взаимоотношения с Исус.

Ние не получаваме спасение, защото сме го заслужили, а защото сме направили това посвещение да приемем Бог за наш Баща и да приемем безплатния дар на спасение.

 _____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

12.12.2021 г.

Хлябът от небето (Изход 16)

 /проповед/

Готов ли си за Божието слово? Днес ще говорим върху Изход 16 глава. В събота публикуваме в групата на църква заглавието и пасажът за проповедта в неделя. Някой сети ли се да ги прочете, за да се подготви за проповедта?

Един пастор казал на църквата, „Следващата седмица планирам да проповядвам за греха лъжене. За да се подготвите за проповедта искам всички да прочетете Марк 17 гл. На следващата неделя, преди да започне проповедта си, пасторът попитал, „Колко от вас прочетохте Марк 17 гл.? Няколко ръце се вдигнали. Пасторът се усмихнал и казал, „Марк има само 16 глави. Нека сега продължим с проповедта за греха лъжене.“

Добре е да познаваме добре Словото, а това става като го четем и изучаваме. Това ще направим и днес!

Продължаваме с поредицата „Божието изкупление“ върху първата част на книгата Изход. Днес е предпоследната ни среща върху нея.

Видяхме, че след бягството от Египет израелтяните попаднаха в безизходна ситуация. Но Бог се намеси и даде изходен път – раздели водите на Червено море. Израел мина по суша, водата се върна и удави египетската армия, която ги преследваше! Казахме, че когато сме в безизходица, Бог иска да се доверим на Господа за нашето избавление.

И така, Израел вече е в пустинята Син. Върви по заобиколния път към Обещаната земя. Минал е месец и половина от избавлението от Египет. Запасите храна са свършили, хората не издържат и организират протестен митинг.

Прочит на Изход 16:1-21...31

Йоан 6:32-35 „На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. 35 Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“

Там, където Бог води, Той се грижи за продоволствието. Той не ги беше довел толкова далеко, за да гладуват. Бог имаше план за евреите така, както има план за всеки човек, включително за нас. Ние трябва да Го следваме без значение дали пътят минава през планини, долини или клисури, през пустини или морета. Той обещава да се грижи за нуждите ни. От нас се иска само да Го следваме.

Аз съм се убедил в това. За толкова години служение Бог не ни е оставил нито за ден гладни. Винаги е плащал сметките ни.

Той каза на хората, че ще се грижи да имат достатъчно, но те не Му повярваха и отново зароптаха. И всеки път, когато роптаеха, Бог идваше и правеше чудо. Те си мислеха, че могат да злоупотребяват с Божията милост. Но по-късно Бог казва,

Числа 14:22-23 „Понеже от всички тези мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали досега десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23 наистина нито един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им...“

Разбира се, не можеш да получиш, ако не помолиш. Евреите трябваше да научат разликата между молитстване и роптаене.

И така, на другата сутрин те се събудиха и видяха манната на земята. Ако приемем, че са били 2 милиона, тогава следва, че всеки ден в продължение на 40 години Бог ги е снабдявал с 240 вагони с манна!

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

За Бог няма нищо невъзможно. Той може да достави с експресна поръчка всичко, от което се нуждаем. Забележете, тук не се казва „всеки ваш каприз“, а „всяка ваша нужда“.

Разбира се, липсваше разнообразна храна. Ние, българите, обичаме разнообразната храна. Според мен нашата кухня е една от най-добрите в света. Трудно ни е да ядем всеки ден корнфлейкс за закуска!

Сигурно израелтяните са имали много рецепти за приготвяне на манна – печена манна, пържена манна, варена манна, консервирана манна, манна на яхния, манна на скара, манна с мляко (за десерт)... Може би най-продаваната книга е била „1001 начини за приготвяне на манна“.

Може и да не са имали чак толкова рецепти. Но манната наистина е можела да бъде приготвяна по различни начини. От Числа 11 гл. разбираме, че са я мелели, чукали, варяли и са правели пити от нея. Несъмнено са имали различни начини за приготвянето ѝ.

Но в човешката природа е да се оплакваме. Понякога това ни става навик! Но понякога ни несправедливо ни обвиняват в това.

Един монах отишъл в манастир и се заклел с клетва за мълчание. След първите 10 години абатът го извикал и попитал, „Имаш ли нещо да кажеш?“ Монахът отговорил, „Храната лоша.“ След още 10 години монахът пак имал възможност да изрази на глас мислите си. Казал, „Леглото твърдо.“ След още 10 години абатът пак го извикал. Когато го попитал дали има нещо да каже, той отговорил, „Аз напускам.“ Абатът казал, „Изобщо не ме изненадва. Откакто си дошъл тук не правиш нищо друго освен да се оплакваш!

Израелтяните не чакаха толкова дълго, за да започнат да се оплакват. Те казаха, „По-добре ни беше в Египет, там ядохме месо и хляб колкото ни душа искаше.“ Техният проблем беше, че имаха селективна памет. Помнеха храната, но не помнеха камшикът!

Марк Твен е казал, „Не се оплаквай и не говори за всичките си проблеми – 80 % от хората не ги е грижа. Другите 20% ще си помислят, че заслужаваш да имаш проблеми.“ А някой друг е казал, „по принцип хората, които се оплакват от начина, по който подскача топката са същите, които са я пуснали.“

След като израелтяните се оплакаха, Бог в милостта си снабди нуждата им.

Изход 16:13-14 „а на сутринта... ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.“

Манната е преобраз на Исус. Тя беше дребна, което е символ на Неговото смирение. Той изостави небето и дойде като малко бебе в яслите. Първото нещо, което видя, чу и помириса бяха животни! След това демонстрира смирението си, като се събираше с бедните и болните, а преди смъртта си уми нозете на учениците си.

Манната беше също кръгла, което говори за Неговата Божествена природа. Кръгът е безкраен както Бог е безкраен и вечен. Също, манната беше бяла, което сочи към Неговата святост. Той беше безгрешен! Манната беше сладка. Няма по-сладко име от името Исус!

Хлябът не идваше от Египет, нито беше изработван в пустинята, а идваше от небето! Манната падаше като дар от небето там, където бяха израелтяните. Те не трябваше да ходят на друго място, за да се наситят.

По същия начин днес Божието слово идва при теб там, където си. Не е нужно да ходиш на Божи гроб, в Мека или на Кръстова гора. Просто Го приеми и Той ще те насити!

Йоан 6:33,35 „Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света... Аз съм Хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.“

Манната дойде през нощта. Исус също дойде на този свят през нощта. Светлината дойде в тъмнината. „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.“ (Йоан 1:5)

Едно десетгодишно момче било много болно. Малко преди да умре то казало на баща си, „Тате, когато умра не ме оставяй в тъмното. Обещай ми, че няма да ме оставиш в тъмното.“ Когато умряло, бащата поръчал гроб, в който има малко прозорче, през което се вижда положеният отдолу ковчег. Слънчевата светлина всеки ден прониква през прозорчето.

Но ако умреш без Христос, дори да направят прозорец в гроба ти, това няма да ти помогне. Съдбата на невярващите е да страдат във вечна тъмнина. Те „ще бъдат изхвърлени в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Матей 8:12). Tъмнината ще е толкова гъста, че ще можеш да я пипнеш.

Манната дойде също с росата.

Изход 16:13 „а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.“ Тя падаше рано сутринта, 6 дни в седмицата, но не и в събота. Някои хора идват на църква и очакват да се нахранят духовно за цялата седмица. Но ти имаш нужда от духовна манна всеки ден. Сам трябва да се погрижиш за това.

Вярващият мъж в семейството трябва да се грижи за духовната храна на децата си. Ако съпругът е невярващ, съпругата трябва да прави това. Ако всеки ден готвите физическа храна, защо пренебрегвате духовната? Не искате децата ви да гладуват духовно, нали?

Също, израелтяните трябваше да събират манна рано, защото след като изгрееше слънцето, тя се стопяваше (ст.21). Ядеш ли твоята духовна манна всяка сутрин? Нищо не може да се сравни със сутрешното тихо време!

Манната символизира Исус и Словото Божие. Ние растем духовно, като четем и изучаваме Библията всеки ден. Не може да натрупаш Слово за много дни напред. То трябва да е свежо и ново всеки ден, всяка сутрин.

Бог изпрати манна на израелтяните в пустинята, въпреки това, че те роптаеха срещу Него. Той можеше да изпрати огън и сяра, но вместо това изпрати дъжд от манна.

Римляни 5:8 „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“

Бог не изпрати Спасител, защото ние го искахме, а защото знаеше, че се нуждаем от Него.

Какво трябва да направим ние в отклик?

Яжте! Блудният син дойде на себе си и каза, „В дома на баща ми има излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!“

Само Исус може да задоволи духовния ни глад!

Исая 55:6 „ Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо.“ След като настъпи Съдният ден ще е късно!

Обърнете внимание, че израелтяните трябваше да се навеждат, за да събират манната. Тя не падаше направо на масата, нито растеше по дървета, по които да се катерят. Много хора няма да бъдат спасени, защото отказват да се наведат и да се смирят пред Бога. Други пропускат спасението, защото мислят че то е нещо, за което трябва да се катериш нависоко.

Всеки човек трябваше да събира манна за себе си. Те не можеха да се наядат като гледат как другите събират, и никой не можеше да събира за другия. Всеки трябваше да вземе своята дажба. Всеки човек е отговорен за своето спасение. Всеки лично трябва да изповяда Исус Христос като Господ и Спасител.

Заключение

Какво научихме от Изход 16 гл.? Видяхме, че Бог имаше план за евреите. По същия начин Той има план и за теб. Ако се оставиш Бог да те води, Той ще се грижи за твоите нужди. И докато Го следваш, не се оплаквай, а се моли!

Видяхме също, че манната в пустинята беше преобраз на Исус – на Неговото смирение и Божествената Му природа. Подобно на нея, Божието слово идва при теб там, където си. Идва през духовната нощ, за да разпръсне мрака в душите на хората.

Манната символизираше също Словото Божие. Тя е Божият начин да ни напомни да ядем нашатата духовна манна всяка сутрин. Защото всеки от нас е отговорен за собственото си спасение и за спасението на своя дом.

В следващата, 17 гл. на Изход, виждаме как въпреки това, че Бог ги снабди с хляб или манна, израелтяните пак се разбунтуваха. Този път, защото нямаха вода. Тогава Бог каза на Мойсей

Изход 17:5 „Вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката и върви. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода от нея, за да пие народът.“

Ако манната беше символ на Исус дошъл в плът на земята (Хлябът на живота слязал на земята), то удрянето на канарата символизира ударите, които Исус понесе на кръста и разпятието. Потичането на водата от канарата пък символизира Святия Дух, който е достъпен за всеки, който повярва.

Хлябът на живота дойде на земята, бе ударен и от Него потече Святият Дух. Ядеш ли Хлябът на живота? Пиеш ли от Святия Дух?

Нека се помолим!

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

05.12.2021 г. 

Когато си в безизходица (Изход 14)

/проповед/

Попадал ли си в ситуация, от която не виждаш никакъв изход? Може би днес се намираш в безизходица? Нали знаете онзи виц за песимиста и оптимиста. Песимистът казал, „По-лошо от това не може да стане.“ Оптимистът казал, „А-a-a, може, може.“ Или някой ти казва, „Спокойно, можеше и да е по-лошо.“ И то става по-лошо!

Когато сме в безизходица ни се струва, че това е краят. Но аз имам добра новина за теб! Няма нужда да се паникьосваш! Няма нужда да се предаваш! Няма нужда да затваряш очи и да се преструваш, че проблемът не съществува!

Ние продължаваме с разглеждането на Изход 1-19 и поредицата „Божието изкупление“. Мойсей беше обучен за 40 години в пустинята (получи магистратура по пустинология от Дезърт юнивърсити) и Бог го изпрати да изведе народа си от Египетско робство. След десетте напасти на войната по вода, суша и въздух, фараонът капитулира и 3 милиона евреи тръгват към Обещаната земя.

След 400 години те отново са свободни и напускат континента Африка. Този епичен изход, тази безпрецедентна бежанска „вълна“ е Божието изкупление и избавяне на цял един народ.

Народът върви и ликува, едва вкусил свободата, когато внезапно те се ... озовават в капан. Изправят се срещу огромен проблем.

Ако си християнин поне от 2-3 години, вече знаеш, че християните не са имунизирани от проблеми в този изобилстващ на грехове свят. Ако настояваш, че спасението е краят на проблемите, мога да приема това, но с едно уточнение – то е началото на края на проблемите! J

Борбите и проблемите не само продължават и често дори се засилват, когато повярваш. Защо? Защото сега ти вече имаш нов враг, който те преследва. Фараонът тук е символ на Сатана, който преследва тези, които са избягали от неговия затвор.

Християнският живот не е движение в права линия. Бог ни отклонява по пътя и това е за наше добро. Същото се отнася и за похода на евреите към Обещаната земя. По права линия в посока североизток от Египет до Ханаан са 240 км. Биха могли да преминат този път за по-малко от 2 седмици. Но Бог ги насочва на ... югоизток... по обходния маршрут.

Изход 13:21 „И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да вървят денем и нощем.“

Но защо Бог ги води в погрешната посока? Понякога и ние си мислим това, нали?

Ние сме си наумили нещо, искаме да постигнем някаква цел, да пристигнем на някое място. Понякога дори имаме потвърждение от Бога, че трябва да отидем там, но не можем да разберем защо отнема толкова дълго време. Имали ли сте такива моменти?

Ние почти 5 месеца чакахме една фирма да сложи един прост измервателен уред за църквата. Молихме се усърдно и работехме по въпроса, но все възникваше някаква пречка. Аха-аха да стане, и пак нищо. И така няколко месеца. Накрая, когато това стана, разбрахме защо Бог ни е „забавил“. Той го направи на точното време, когато имахме майстори в църква, за да замажем стената и да довършим целия ремонт.

В отговор на нашите молитви Бог понякога казва „да“, понякога „не“, а понякога „не още“. Последното е забавяне, не отмяна. Не се обезсърчавай, ако Бог отклони движението и се наложи да минаваш по обходен маршрут. Той знае какво прави. Той знае пътя, от нас се иска само да Го следваме.

Също така, Бог знае колко можем да носим. Ако Той ги беше повел по права линия към Ханаан, те щяха да преминат точно през земята на филистимците. Филистимците бяха жестоки и кръвожадни воини. Божият народ не беше готов за война. Те не бяха опитни воини, те бяха роби и бяха невъоръжени.

Аз завърших университета през 90-те. Още преди да завършим с Ваня ни предложиха да станем регионални координатори на БХСС за източна България. Приехме и служихме още 17 години в БХСС (освен трите години като студентски лидери).

Последните 5 години служихме като младежки ръководители в една от големите църкви във Варна. Преди това ми предложиха да стана пастор на друга църква, но не бях готов и отказах. Но през тези 20 години Бог ме учеше какво означава да си лидер-слуга.

След 20 години обучение на нивата, дойде отново покана за пастирско служение. През годините Бог на няколко пъти ми беше говорил, че ще започнем това служение. Макар и да имах още въпроси, Бог отговори на тях и ни даде потвърждение, че вече е дошло времето за това. Бог знае кога колко можем да носим и ни подготвя малко по малко за служението, което иска да ни възложи.

Израел не беше готов за челен сблъсък с филистимците, затова Бог ги отклони да минат по обходен маршрут. На всичко отгоре Той ги отвежда до бреговете на Червено море точно когато египетската армия е изпратена да ги преследва. Сега те са обградени от всички страни. Влезли са в капан! От двете им страни се издигат скалисти планини, пред тях е морето, а зад тях приближават пълчищата на фараона. Това е безизходна ситуация.

Случвало ли ти се е да си в такава ситуация? Евреите започват да се паникьосват.

Изход 14:11-12 „Те казаха на Моисей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, че ни изведе от Египет? 12 Не ти ли казвахме същото в Египет: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.“

С други думи, те казаха, „Мойсей, видя ли какво стана! Ние ти казахме, ама кой да слуша! Настояваше да стане по твоята. Сега заради тебе ще умрем!

Те поставят под въпрос неговото лидерство. Бог го използва, за да ги изведе от робство към свобода, но сега те се съмняват, че Бог го е водил досега. Но Бог е подготвил Мойсей за този момент. Той не се поддава на техния страх и изговаря думи на вяра:

Изход 14:13 „А Моисей отвърна на народа: Не се бойте; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото египтяните, които видяхте днес, ще изчезнат от погледа ви до века. 14 Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“

Не се бойте! Същото каза и ангел Гавриил, когато каза на Мария, че ще зачене и роди дете. Същото каза Исус на учениците, когато ладията им се люшкаше и подмяташе от бурята в езерото. Същото каза и ангелът на Мария Магдалина, когато тя не откри тялото на Исус в гроба и не разбираше какво е станало.

На всеки от тях Бог казваше, „Може и сега да не разбираш какво става, но не се страхувай, Аз съм в контрол.“

Някой е изчислил, че в Библията 366 пъти се казва „Не се бой“ – по един път за всеки ден от годината, включително за високосната година. Но всъщност директно или индиректно ние сме наставлявани да не се страхуваме много повече пъти в Библията. Това е нужно, защото обикновено ние се страхуваме за неща, които никога няма да се случат.

Един казал на приятеля си: Най-големият ми страх е, сериен убиец да каже нещо смешно, докато се правя на умрял.

Когато се страхуваме, ние не можем да разпознаем къде е Бог в нашата ситуация. Вяра е да гледаш на обстоятелствата през Божиите очи.

Ако имаме този поглед към нещата, ще можем да кажем заедно с апостола, „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени!“ (2 Коринтяни 4:8).

Израелтяните погледнаха наляво, погледнаха надясно, погледнаха напред и след това назад, и нямаше никаква възможност да избягат. Но имаше още една посока, където да погледнат – нагоре! Понякога Бог ни поставя в невъзможна ситуация, за да ни накара да погледнем към Него.

Защото Той напоява тези, които са жадни, не ситите. Той изцелява болните, не тези, които са здрави.

„Не бойте се; стойте...“ Ние не обичаме да ни казват да чакаме, нали? Искаме да направим нещо. Искаме да помогнем на Бог или да помогнем на себе си. В нашето общество да стоиш и да не правиш нищо е направо лудост. Дори в локдауните, когато насила ни накараха да си стоим вкъщи, ние пак си намирахме какво да правим!

На мен ми е много трудно да чакам. В деня на изборите за президент и парламент трябваше да проповядвам и в Шумен, след църква във Варна. С Ваня и още няколко човека останахме да изчистим църквата, след това обядвахме у нас и отидохме да гласуваме.

Но както често се случва, точно когато човек бърза, има най-голяма опашка. Наредихме се на опашката, но аз реших, че не мога просто ей така да чакам и ще отида напред да погледна списъците с партийните листи на кандидат-депутатите. Тогава една жена ми се скара, че съм се доближавал много до нея и не съм спазвал дистанция! И беше права – защото когато опашката напреднеше, щях да имам възможност да видя списъците.

Ние не обичаме да чакаме, но Библията казва;

Псалм 27:14 „Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа.“

Да чакаш Господа означава да Му се довериш и да не правиш нищо, преди Той да ти даде ясни напътствия какво да правиш. Това е точно обратното на паниката. Да чакаш Господа не означава да се опитваш сам да оправиш нещата.

Когато се молим, ние искаме да чуем отговор „да“, нали? Не ни харесва отговорът „не“. И не обичаме, когато Бог казва „намали темпото.“ За нас това е равносилно на „не“! Понякога Бог ни казва, че не сме готови за нещо и се нуждаем да пораснем в зрялост. Но и този отговор не ни допада.

Искаме Божият светофар да ни даде зелена светлина, а Той много често свети червено. Ние чакаме, а зеленото така и не идва и си мислим, че Неговият светофар се е развалил.

В такъв момент, довери се на Бог и остави Той да поеме юздите. Ако не го направиш, ще се убедиш колко напразни са усилията ти сам да се справиш. И ще пропуснеш да видиш какво Бог би направил на Неговото време.

Ако Мойсей не беше завършил Божия университет и не беше взел степента „пустинология“, най-вероятно също щеше да се паникьоса като другите. Може би щеше да опита колко дълбоко е морето и дали ще могат да го преплуват. Но те нямаха лодки, а и морето там е дълбоко!

Или щеше да подходи демократично и да каже: „Добре, нека гласуваме. Който е за това да се върнем в робство, да си вдигне ръката.“

Стой и чакай Господа. Един християнин си купил нова кола. Старата била в добро състояние, но той решил вместо да я продава, да я подари на семейство от църквата, за което знаел, че се нуждае от кола. Но преди да им каже, те взели голям заем, за да си купят кола. Ако бяха почакали малко и се бяха молили, Бог щеше да снабди нуждата им.

„Не се бойте; стойте ... и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес.“ Често точно когато си мислим, че сме в безизходица, Бог извършва Своето дело в нас. Както някой беше казал, „Бог превръща екстремните ситуации във възможности.“

Защо Бог допуска да попаднем в безизходица? Защото точно тогава Бог ни дава изход от ситуацията и ние разбираме, че на Него принадлежи славата, а невярващите разбират, че Бог съществува! Това щеше да стане и с египтяните:

Изход 14:18 „И когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.“

Обърнете внимание, че това чудо стана на три части:

Първо, Бог постави облачния стълб между Израел и египтяните.

Изход 14:19-20 „Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб пред тях се вдигна и застана зад тях, 20 и дойде между Египетското и Израилевото множество; за едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ.“

Бог не даде на евреите компас или телефон с гугъл мапс, а облачен стълб. Този облак имаше две предназначения – да ги води, но също така да ги предпазва. Те се намираха в пустинно място, което ставаше много горещо през деня, но студено през нощта. Този облак ги пазеше от изгаряващото слънце, а след това се превръщаше в небесна печка през нощта (огнен стълб, 13:21). Всъщност, това беше един свръхестествен климатик, който или ги охлаждаше, или ги сгряваше и поддържаше постоянна температура.

И този облак се движеше зад тях като една стена между тях и египтяните. Бог е не само наш Спасител, Той е и наш Защитник. Той е наша кула, прибежище, щит и защита. Нито едно оръжие, скроено против тебе не ще успее. (Исая 54:17).

Второ, Бог раздели водите на Червено море.

Изход 14:21-22 „И така, Моисей протегна ръката си над морето; и Господ предизвика оттеглянето на морето цялата онази нощ от силен източен вятър и в морето се яви суша, и водите се раздвоиха. 22 Така израилтяните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.“

Деветгодишният Марти се върнал от неделно училище и майка му го питала за какво са говорили. Той казал, „Ами, учителката ни каза, че Бог изпратил Мойсей във вражеска територия с мисия да освободи израелтяните от Египет.

Когато пристигнали до Червено море, той накарал инженерите да построят понтонен мост и всички люде преминали на отсрещната страна. Тогава се обадил по радиостанцията в щабквартирата да започне въздушният удар. Те изпратили бомбардировачите да вдигнат във въздуха моста и всички израелтяни били спасени.“

Майката на Марти попитала, „Наистина ли учителката ви каза това?“ Марти отговорил, „Е, не, мамо, но ако ти кажа какво ни каза учителката, няма да повярваш!“

За невярващия човек, който не познава Бога, може и да е проблем да повярва, че Бог е разделил морето и евреите са преминали през него. Но за мен няма проблем да повярвам!

Невярващите правят всичко възможно, за да дадат някакво „научно“ и натуралистично обяснение на разделянето на Червено море. Някои допускат, че това е било плитко езеро в Египет със сходно име. Един филм, излъчен по канала Дискавъри пък твърди, че водата на морето се изпарила и всички минали по сухо (интересно как след това египтяните са се удавили).

Има и обратната версия, че водата била замръзнала и евреите преминали по лед, а след гръмотевична буря ледът се разцепил и египтяните се удавили в морето.

Но най-забавна е версията, че Мойсей е познавал добре приливите и отливите, и въздействието на Луната. Тъй като преминаването станало по време на пълнолуние (интересно откъде знаят това), тогава отливът бил най-силен. J Излиза, че освен овчар, Мойсей е бил и добър синоптик!

Истината е, че Мойсей е бил просто обикновен човек, който в ръката си е държал обикновен жезъл. Но когато той го вдигна в покорство и с вяра в Бога, той стана Божият жезъл!

Някои пък разказват този виц:

Моисей завел израилтяните до Червено море, но не знаел как да ги преведе през него. Извикал един инженер. - Може да построим мост - предложил инженерът. - А ще стане ли бързо? - попитал Мойсей. - Не - за това са необходими месеци. - отговорил му инженерът. Моисей извикал своя специалист по PR. - На ваше място - казва специалистът - аз бих вдигнал ръце към небето, бих се помолил на Господ и тогава водата на морето ще се раздели на две. След това бих превел хората през образувалия се проход. А после ще помоля Господ да затвори прохода пред египтяните. - Не звучи лошо. - казал Моисей. - А ти как мислиш, дали ще стане? - Не съм уверен особено - отвърнал PR-ът. - Обаче ако стане, ще ви организирам публикация в Стария завет...

Може някои да се присмиват, но това чудо наистина се е случило.

Облачен стълб, разделяне на морето и трето, удавянето на египтяните.

В Изход 14:25,27 се казва, че Бог „извади колелата от колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от Израил, защото Яхве воюва за тях... 27 И така, Моисей протегна ръката си над морето и призори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ помете египтяните сред морето.“

Каквото посееш, това ще пожънеш. Какво беше направил фараон на еврейските бебета от мъжки пол? Беше заповядал да ги давят в Нил! Сега фараон и войската му се удавиха в морето. „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. (Галатяни 6:7)

Може би и ти се намираш в безизходица. Бъди насърчен, не се бой; стой и гледай какво ще направи Бог. Ако Бог избави Своя народ от робство, нима щеше да го удави, когато той се изправи пред безизходна ситуация? Ако Бог те е спасил, нима сега ще забрави за теб?

Може би сега си изправен пред море, което не можеш да преплуваш. Или пред теб се издига планина, която не можеш да изкачиш. Бог специализира в намирането на изход, когато сме в безизходица.

За това се пее в една християнска песен, която много обичам: „Бог направи път, там където няма път. Работи тайно и вместо мен. Бог направи път за мен.“

Когато евреите преминаха на отвъдната страна и видяха мъртвите тела на египтяните да плават по водата, те „се убояха от Господа и повярваха“ в Него. (14:30). Въодушевението беше невероятно. И единственият възможен отклик беше да запеят песен на хваление:

Изход 15:1,11 „Ще пея на Господа, защото е величествен; коня и ездача му хвърли в морето. Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?... Кой е подобен на Тебе, величествен в святост, страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?“

Израел премина от паника към поклонение. След повече от 400 години, те бяха спасени от робство и сега бяха свободни.

1500 години по-късно Исус Христос умря и възкръсна, за да изведе от робството на греха всички, които вярват в Него. Вярваш ли в Исус? Или робуваш още на греха?

Изход 6:6 „Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.“

Ако си повярвал в Исус Христос, ти си вкусил най-сладката свобода. Това е Божието изкупление. Но християнският живот също не е лишен от проблеми. Той не е и движение в права линия. Не се обезсърчавай, ако Бог отклони движението и се наложи да минаваш по обходен маршрут. Също, Бог няма да ти даде по-голям товар, отколкото можеш да носиш, преди да те подготви за това.

И когато изпаднеш в на пръв поглед безизходна ситуация, не се паникьосвай.

Това се случва преди няколко години. Тридесет и трима миньори в Чили попадат в капан при взрив. Сред тях има един вярващ. Той ги води в молитва. Всеки ден се молят наобяд, това започва да променя хората, отношенията им един към друг и към ситуацията.

Гладуват нарочно, за да им стигне храната. На 17-тия ден става чудо - сондата открива заровените миньори. Намират бележка и доказателство, че са живи. 65 дни след срутването изваждат миньорите. 22 от тях приемат Христос в сърцето си. Не си тръгнали преди да се помолят на Господа заедно. Всички 33-ма са спасени.

Защо? Защото този християнин ги е насърчил да не се паникьосват, но да чакат Господа. Погледни обстоятелствата през Божиите очи. Ако Бог те е спасил, Той ще ти даде изходен път и сега. Довери се на Господа, чакай Господа, стой и гледай Неговото избавление. И след като го извърши, отдай цялата слава на Него. Амин!

 ______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

28.11.2021 г.