Църквата на кръстопът (Деяния 15:1-31)

/проповед/

Случавало ли ви се е да стигнете до кръстопът с колата и да не знаете накъде да продължите. Понякога и в живота е така. Както се казваше в един виц, тъкмо стигнеш до кръстопътя на живота си, а там - кръгово!

След раждането на Църквата на Петдесетница, Святият Дух чрез апостолите разнесе благовестието до Юдея, Самария, Африка и Мала Азия. И тогава пред църквата възникна един въпрос, който бе в състояние да спре нейното бурно разрастване. Църквата бе изправена пред избор. Църквата бе на кръстопът.

Този въпрос изглеждаше незначителен богословски дебат, но истината беше, че самата блага вест бе поставена на карта. Добрата вест бе заплашена да стане лоша вест.        

След първата мисионерска обиколка на Павел и Варнава, те се завърнаха в Антиохия и продължиха да работят с местната църква. Всичко беше страхотно, към църквата се прибавяха нови членове.

Как се спасява човек?

Но точно тогава от Юдея дойдоха еврейски вярващи, които започнаха да проповядват едно ново учение. Тези „юдаисти“ (членове на фарисейската секта) започнаха да поучават, че след като човек повярва, трябва да се обреже и да спазва Мойсеевия закон (15:5) и чак тогава може да се спаси.

Те бяха юдеи и за тях вярата им в Исус беше добавка към добрите дела, изисквани от Закона, и към обрязването. Така тяхното спасение беше „довършено“.

Макар и традиционното вероизповедание в България да е източното православие, а не юдеизмът, много българи днес приличат в отношението си към спасението на юдеите. Те смятат, че ако постят и се причестяват на Рождество и Възкресение, ако се молят на икони и подават за умрелите си на задушница, това е достатъчно, за да получат одобрението на Бога. За много хора е непонятно защо освен вяра в Исус ние нямаме и икони в църквата – за тях те са важни за спасението...

За тези от фарисейската секта, повярвалите езичници имаха Исус, но нямаха делата на Закона и обрязване, които също според тях бяха нужни за спасението. По този начин те подкопаваха основите на християнската вяра и предефинираха библейското разбиране за оправданието.

Но, както пише богословът Уейн Грудем, оправданието е еднократно действие, при което Бог вече разглежда нашите грехове като простени и Христовата праведност като принадлежаща на нас, след като сме изповядали вяра в смъртта и възкресението на Исус Христос. С други думи, когато ни оправдава, Бог ни обявява за праведни в Неговите очи.

Следователно, въпросът беше дали човек трябва да прибави вършенето на дела, за да бъде спасен. Това беше именно въпросът, който по-късно щеше да предизвика Реформацията. На този въпрос, как се спасява човек, отговорът на Реформацията беше: sola fide, само чрез вяра.

Днес хората в мнозинството си все още не разбират това. Защо? Защото не разбират каква е разликата между оправданието и освещението.

Божият отговор: спасението е само чрез вяра

За да разрешат спора, местните вярващи решиха да изпратят Павел и Варнава с още няколко човека до църквата в Ерусалим, за да се допитат до апостолите и презвитерите там. С пристигането им църквата свика т.н. Пръв църковен събор в Ерусалим. Това става в 50 г.сл.Хр.

Деяния 15:6-11: „Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос. И след много разпитване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете как в ранните дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват. И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас; и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. И сега защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можехме да носим? Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.“

Когато Павел и Варнава се явяват на събора в Ерусалим, очевидно разискванията са доста бурни и дебатите - продължителни. (Деяния 15:6). Най-накрая Петър се изправя и заявява, че Бог е избрал него, за да може вярващите да чуят и повярват, че няма нужда да се налага това изискване върху повярвалите езичници и че единственото изискване за спасението е вяра в Господ Исус (15:8-11).

Разбира се, Петър има предвид срещата си с Корнилий в Деяния 10, чийто инициатор беше сам Бог. Петър сякаш им казва: „Бог прие езичниците и демонстрира това, като им даде Святия Дух. Те бяха необрязани и не спазваха Мойсеевия закон, но Бог ги оправда и ги обяви за праведни, без да им налага да спазват закона и да се обрязват!“

Ефесяни 1:13,14: „Чрез Христос вие също бяхте запечатани със Святия Дух, обещан от Бога, когато чухте посланието на истината, благата вест за вашето спасение, и повярвахте в Христос.“

Представете си, че човек умира. Семейството му ме моли да отида да го видя. Сядам на леглото му. Той е живял небогоугоден начин на живот и умира. Трябва ли да му кажа, че може да се спаси само чрез добри дела? Няма време за добри дела. Няма възможност за тях. Той ме поглежда в агонията си и пита, „Какво трябва да направя, за да се спася?“ Да му прочета ли Десетте Божи заповеди и да му кажа ли, че трябва да ги спазва всичките? Ако спасението беше чрез дела, какво повече мога да кажа? Аз бих бил излишен. Няма никаква надежда за него.

Ако спасението беше чрез дела, нашият Господ не би казал на злодея на кръста, „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). Този човек не би могъл да изработи спасението си. Ръцете и нозете му бяха приковани за кръста.

Това е апостолската вяра – ние сме спасени чрез вяра само в Христос и чрез нищо друго.

Оправданието и освещението като две различни части на процеса на спасение

И така, как беше посрещнато изказването на Петър? От ст. 12 научаваме, че „Тогава цялото множество млъкна...“ Очевидно всички са изпълнени от дълбоко уважение към него и свидетелството му.

Това дава възможност на Варнава и Павел да разкажат „какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.“ В този исторически момент знаменията и чудесата бяха важни като потвърждение на думите на апостолите, че спасението е единствено чрез вяра по благодат.

Накрая Яков, братът на Исус, който очевидно ръководи събора, взема думата и обобщава свидетелството на Петър така: „Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.“ (ст.14)

Това твърдение е важно. В Стария завет думата „люде“ или „хора“ (лаос) и изразът „за Своето име“ постоянно се употребяват за Израил. С други думи Яков казва, че вярващите неюдеи вече спадат към истинския Израил, призован и избран от Бога за Негов единствен народ, който да прославя името Му.

Веднага след това ап. Яков цитира пророчество от Амос 9:11-12, с което показва, че това решение е в съгласие със старозаветните пророци.

Много хора смятат, че на църковните събори делегатите са решили кои книги да влязат в Библията и кои не с оглед на интересите на Църквата и властимащите. Но тук виждаме, че съборите нямат авторитет и влияние над Църквата, освен ако решенията им не са в съгласие с Писанията. На този пръв събор като наш единствен авторитет по въпросите на вярата се издига Писанието. Това е и първият принцип на Реформацията, sola Scriptura – само Писанието.

Яков посочва, че има съгласие между това, което Бог е сторил чрез апостолите и онова, което е казал чрез пророците. А какво именно е казал чрез пророците?

Деяния 15:16-17 „След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния и пак ще издигна развалините ѝ, и ще я изправя; за да потърсят Господа останалите човеци и всичките народи, които се наричат с името Ми.“

В това пророчество на Амос възстановяването на падналата Давидовата скиния и издигането на развалините ѝ сочи към възкресението и възнесението на потомъка на Давид – Христос. Тогава ще стане възможно „останалите от човеците и всички народи да потърсят Господа (Деяния 15:16-17). С други думи, езичниците ще бъдат включени в Божията нова общност.

И след като потвърждава свидетелствата на Павел, Варнава и Петър, Яков прави конкретно предложение за решение на събора:

Деяния 15:19-21 „Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удавено и кръв.“

Според някои това е един на пръв поглед компромисен вариант: Да не се налага изискването за езичниците да спазват Мойсеевия закон и да се обрязват (т.е. да стават евреи), но все пак да им се заръча да се пазят от някои езически практики. Но всъщност, с това предложение Яков има предвид процеса на освещение, не на спасение.

Какво е освещение? Според Грудем, „Освещение е продължителен процес, в който Бог и човек си сътрудничат, за да става човекът все по-свободен от греха и все по-христоподобен.“ Оправданието е еднократно действие, но освещението е дълъг процес, който започва с оправданието и продължава цял живот.

Филипяни 2:12-13 „Изработвайте спасението си със страх и трепет...“

За да живеят такъв живот на освещение, според Яков е важно вярващите да се откажат от следните неща: ядене на храна, жертвана на идоли, блудство и ядене на животни в тяхната кръв. За нас интерес представляват първите две забрани.

Блудство (на гр. „порнея“) включва всички незаконни сексуални контакти като прелюбодейство, кръвосмешение и всякакви други форми на разврат. Те били широко разпространени и безсрамно практикувани сред езическите народи, но считани за грях от Мойсеевия закон. Това бил грехът, на който християните били най-силно изложени, затова е специално споменат тука.

Нещата не са се променили много от древността до наши дни. Днес ние, християните, сме изложени на не по-слаб натиск да приемем сексуалната разпуснатост, която е норма в нашето общество. ЛГБТИ общността осъществява натиск еднополовите бракове да бъдат узаконени. В някои детски градини и училища вече се преподава сексуално възпитание от техни членове. В интернет порнографията е само на един клик разстояние. Внимаваш ли какво гледаш в нета и по телевизията? Работиш ли за твоето освещение?

Тази разпуснатост се отразява и в облеклото, което носим, особено през лятото. В нашата църква няма дрес код, защото се очаква всеки да да приема Библейския код! Нека никой от нас не става повод за съблазън и спънка за другите – както навън, така и в църквата. Нека облеклото ни сочи не към външната, а към вътрешната ни красота. Особено внимателни трябва да бъдат жените:

1 Тимотей 2:9,10 „Също така искам жените да се обличат скромно, в прилични дрехи и да се владеят. Да не си правят сложни прически и да се кичат не със злато, перли или скъпи дрехи, 10 а с добри дела, както е редно за жени, които твърдят, че почитат Бога.“

Облеклото ти също показва дали почиташ Бога!

Освен разврата, яденето на храна, посветена на идоли и продавана по пазарите тук е забранена с цел да не се съблазнят юдейските вярващи, за които това било участие в идолопоклонство. По-късно ап. Павел ще напише в 1 Коринтяни 10 важния принцип да не ставаме съблазън за другия, като ядем, пием или вършим неща, в които неговата съвест го упреква. (1 Кор. 10:32)

В светлината на тези стихове всеки от нас трябва да се замисли дали в поведението ни няма нещо, което да спъва другите в църквата. Това е част от нашето освещение.

Заключение

В Деяния 15 църквата бе застанала на кръстопът. След разгорещени дебати първият църковен събор завършва с написването на писмо с решенията на събора. То е занесено в Антиохия от Варнава, Павел, Юда и Сила, които устно да предадат същото послание. То е прието с радост и  успокоение от вярващите езичници.

Днес, 1970 г. по-късно, ние също трябва да сме благодарни на Бога за това решение. Ръководени от Святия Дух, апостолите взеха правилното решение. Всеки се спасява чрез вяра по благодат и не са нужни дела от Закона! Това се нарича оправдание.

Нека гледаме на Исус за нашето оправдание. Неговият живот, смърт и възкресение са достатъчни за нашето спасение. Той каза, „Свърши се!“ Делото на спасение е завършено, ние трябва само да го приемем с вяра. И нека когато свидетелстваме на невярващите, тази велика истина достигне чрез нас до техните уши и сърца.

Същевременно, освещението е дълъг процес, в който участваме заедно с Бога.

Един мъж купил къща с дърво в двора през зимата. Когато настъпила пролетта, на дървото разцъфнали малки розови пъпки. Колко прекрасни цветове, казал си човекът. Ще се радвам на красотата му цяло лято. Но не след дълго се появил силен вятър и отвял цветовете в двора. Ама че мръсотия, помислил си той. Това дърво май за нищо не става.

Лятото преминало и един ден мъжът забелязал че дървото е обсипано от зелени плодове с размера на голям орех. Скъсал един и отхапал, но го захвърлил с отвращение на земята. „Какъв ужасен вкус! Това дърво е ненужно. Цветовете му са толкова крехки, че вятърът ги отвява, а плодовете му са ужасни и горчиви. Когато дойде зимата, ще го отсека. Но дървото не обърнало внимание на мъжа и продължило да черпи вода от земята и топлина от слънцето, и в късна есен произвело ярко червени ябълки.

Понякога ние виждаме християни с техните ранни цветове на щастие и си мислим, че това ще трае вечно. Или виждаме горчивина в живота им и сме сигурни, че никога няма да произведат плодове на радост. Не забравяме ли, че някои от най-добрите плодове узряват късно?

Исус търпеливо работи в нас и иска все повече да се отдалечаваме от греха и да се приближаваме към Него. Той работи търпеливо в нас и ни напомня да не спъваме с поведението си другите във вярата им. Исус иска да се стремим към святост и да избягваме неморалността и да даваме плодове на освещение в живота си. Амин!

_______________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.07.2018 г.

Вяра която носи мир (Яков 3:13-4:10)

/проповед/

Прочит Яков 3:13-18; 4:7-10.

Един човек оцелял след буря в морето и се добрал до необитаем остров. След време оттам минал кораб и мъжът бил спасен. След като научил, че човекът живял там 5 години, капитанът забелязал, че на острова има 3 колиби и го попитал: „Какви са тия 3 колиби?“ Човекът посочил първата и казал, че живял там. Посочил втората и казал, че ходил на църква там. „Ами третата?“, попитал капитанът. „А, това е където преди ходих на църква.“

Дотук имахме 6 срещи върху Посланието на Яков. Убедихме се, че то е много практично послание. Яков говори за това как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем благочестив живот и да не показваме пристрастия. Разгледахме 5 принципа за истинска вяра - вярата е повече от думи, чувства, мисли, от просто вяра; тя се доказва на дело. Последният път говорихме за това как да изговаряме думи на живот, а не на смърт и колко важно е да обуздаваме езика си. Той е буйно зло, което се запалва от пъкъла. Видяхме, че често сме непоследователни и с един език хвалим Бога и хулим човеците, а съответно и Бога. Насърчих ви да използвате акронима ДУМИ като критерий дали да кажете или не нещо, което сте си намислили. Какво означаваше този акроним? (достоверно ли е, умиротворяващо ли е, милостиво ли е, инспириращо ли е)

Днес продължаваме със следващия пасаж (3:13-4:10). Само след няколко дни ще празнуваме отново Рождество Христово. На Рождество говорим за Исус като княза на Мира, за мир между хората. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“ (Лука 2:14)

Но днес виждаме липса на мир. Нашият свят е раздиран от конфликти и войни. Тъкмо Ирак обяви, че се е справил с Ислямска държава, арабите отново заплашиха, че ще убиват заради обявяването на Ерусалим за столица на Израел от САЩ.

Но мирът липсва не само между нациите. Виждаме все повече разтрогнати бракове, ревност и егоизъм във взаимоотношенията на хората. Подобно на човека на пустинния остров, ние сме много добри в изграждане на стени помежду си, дори когато другите са далеч от нас!

В този пасаж Яков ни казва, че можем да имаме вяра, която да носи мир между нас и Бога и нас и човеците.

Посланието на Яков е наречено „съборно“, защото е изпратено до много църкви. И в този пасаж научаваме, че тези църкви са имали проблеми. Ние често си казваме, „Ех, защо не живея в дните на ранната църква, тогава Духът се е изливал мощно, ставали са чудеса и знамения и всички са се обръщали към вярата!“

Да, имало е чудеса, но е имало и конфликти между членовете. Коринтската църква била разделена на фракции. Във Филипи имало две жени, които не можели да се понасят. Галатяните се хапели и ядели един друг (Галатяни 5:15). Павел и Варнава също имали сериозен сблъсък относно Марк и в резултат пътищата им се разделят (Деян. 15:36).

Яков 3:14: „Но ако в сърцето си имате горчива завист и себичност, не се хвалете и не лъжете против истината.“

Конфликтът в църквите, до които пише Яков бил свързан с това, че някои от учителите горчиво завиждали на други. И вместо да се покаят, те се хвалели със завистта си. Как е възможно това?

Проблемът бил там, че те агресивно нападали други учители и се оправдавали, че правят това от ревност за Господа. Но това била не ревност за Господа, а маскирана завист и себичност. Те смятали, че притежават повече знания от другите учители. И не можели да се примирят, че последните са имали повече последователи от тях. Затова са им завиждали. Как е възможно те, интелигентните, да бъдат пренебрегвани от вярващите!

Но интелигентност и мъдрост са две различни неща.

Един пастор, студент и компютърен гений били единствените пътници в малък самолет. Пилотът дошъл в кабината и казал, че самолетът пада и има само три парашута за 4 човека. После добавил, „Аз трябва да взема единия парашут, защото имам жена и три малки деца.“ Затова взел един парашут и скочил. Компютърният гений казал, „Аз трябва да взема един парашут, защото съм най-умният човек в света и всички се нуждаят от мене.“ Взел парашут и скочил.

Пасторът се обърнал към студента и казал с тъжна усмивка. „Ти си млад, а аз съм живял дълъг живот, затова вземи последния парашут, а аз ще падна със самолета.“ Студентът отговорил, „Споко, пасторе, най-умният човек в света току-що взе моята раница и скочи!

Да си интелигентен не означава да си мъдър!

Затова, както споменахме миналия път, Яков предупреждава мнозина да не стават учители, защото ще приемат по-строга присъда. Но този текст е валиден за всеки вярващ.

Когато ние сме движени от горчива завист и себичност, ние действаме според мъдростта, която е „земна, плътска и дяволска“ (Яков 3:15). Тя неизбежно води до конфликт. В контраст на нея, казва апостолът, стремете се към Божията мъдрост, която води до мир.

Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

Много от хората твърдят, че притежават мъдрост. На въпроса на Яков „Кой от вас е мъдър и разумен?“ (3:13а), сигурно мнозина биха вдигнали ръка и казали: „Знаех си, че ще забележиш моите качества“. Но веднага след това Яков добавя: „Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.“ (3:13б)

Кротостта.

„Кротост“ е едно от блаженствата в Проповедта на планината (Матей 5:5) и е аспект на плода на Духа (Галатяни 5:23). Гръцката дума не означава мек, слаб човек, а съдържа идеята за контролирана сила. Използвана е за опитомен кон, който е силен, но напълно покорен на господаря си. Мойсей е описан като най-кроткият човек на земята (Числа 12:3), но същевременно той е бил много силен лидер. Исус се описваше като кротък (Матей 11:29), но имаше власт да се изправи срещу религиозните водачи и да прогони търговците от храма.

Ако кротостта е контролирана сила, тогава какво е мъдрост?

Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

Първо, за Яков мъдростта е чиста в своите мотиви. Тя е противопоставена на егоистичната амбиция, която се ражда в нашите страсти и води до боеве и разпри (4:1,2), до счупване на моралния ни компас (4:2б), неудовлетворение в живота (4:2), неправилни молитви (4:3) и духовно прелюбодейство (4:4).

Чистата мъдрост е лишена от всякаква себичност. Тя се стреми да прославя Бога и да изгражда човека, с когото разговаря.

Понякога, когато влизам в доктринални спорове, усещам как ми се иска да докажа, че съм прав и да спечеля спора. Но не извинявам ли така моята гордост, като си казвам, че го правя в името на истината?

Затова, преди да влезем в спор, нека се запитаме ще допринесе ли този спор за Божията слава и за духовното здраве на този човек?

Чистата Божия мъдрост не завижда. За много хора важи сентенцията, че тревата на съседа е по-зелена. Но когато завиждаме, ние нарушаваме Десетата заповед, „Не пожелавай“, която е в основата на всички останали заповеди, насочени към нашите взаимоотношения с ближните ни. Когато пожелаваш (десета заповед), ти си склонен да излъжеш (девета заповед), да откраднеш (осма), да прелюбодействаш (седма) и дори да убиеш (шеста).

На първо място мъдростта е чиста и веднага след това се казва, че мъдростта е „миролюбива“ (ст.17). Словото ни насърчава на много места да търсим мира и да се стремим към него (1 Петър 3:11). Думата „стремя се“ тук има значение на „преследвам животно по време на лов.“

Доктриналната чистота трябва да се защитава, но не бива да влизаме в престрелки относно второстепенни въпроси, демонстрирайки липса на „мъдрост от горе“. Защото, мъдростта е и „ненатрапчива“. Тя предпочита милостта пред правосъдието, прошката пред съда.

Един съдия се славел като най-принципният и справедлив съдия в града. Един ден в съдебната зала влязъл млад мъж, обвинен за убийство. Това бил неговият син! Той започнал да взема наркотици, тръгнал по лош път и убил, за да вземе парите на жертвата. Съдията обичал силно сина си, но не можел да пренебрегне справедливостта. Тогава той направил единствено възможното нещо. Отсъдил, че синът му заслужава смъртна присъда. След това станал и заел неговото място на подсъдимата скамейка.

Същото направи и нашия небесен Отец. Ние бяхме в нашите грехове и заслужавахме смъртна присъда. Но Исус дойде и зае нашето място на кръста. Милостта тържествува над съда.

Мъдростта е не само чиста, миролюбива и ненатрапчива, но и „отстъпчива“. Буквално това означава, че мъдростта се убеждава лесно. Това обаче не означава, че мъдростта е лековерна. Мъдростта е готова да отстъпи, стига да не се засяга основно доктринално положение или принцип на вярата. Ние трябва да преценим кои битки си заслужава да водим.

Неотдавна ми се наложи да разговарям с невярващ човек. Разговаряхме за Бога и вярата, но в един момент разговорът се насочи към съвременното положение и противопоставянето изток – запад. Той каза нещо, което се различаваше от моите възгледи.

Колкото и да ми се искаше да поправя онова, което считах за грешна позиция, почувствах как Святият Дух ме накара да си замълча. В края на краищата, човек може да се спаси дори и да е заблуден относно други въпроси! Но трябва да призная, че не винаги съм бил чувствителен за Божието водителство в тази област!

Божията мъдрост може да различава между важни и маловажни въпроси и е готова да отстъпи във втория случай.

Божествената мъдрост е и „пълна с милост и добри плодове.“ Да си милостив означава да имаш състрадание не само към някого, който страда за нещо, което не е направил, но и да показваш състрадание към човек, който страда заради собствени грехове или грешки. Това за мен сякаш е най-трудното! Но имам от кого да се уча!

Чели ли сте „Клетниците“? Когато Жан Валжан е хванат със сребърните прибори, които е откраднал от свещеника, разследващият полицай прави очна ставка на свещеника с Валжан. Вместо да се нахвърли с упреци за извършената кражба срещу него, свещеникът казва: „Г-н Валжан, защо не взехте и сребърните свещници, които ви дадох, а сте прибрали само приборите?“

Точно това направи и Бог за нас. Той е милостив към нас, въпреки че обикновено проблемите ни произлизат от нашия грях. Но докато бяхме в нашите грехове, Той изпрати Своя Син да умре за нас (Рим. 5:8). Ние също трябва да показваме такавамилостива мъдрост!

Добрите плодове ни напомнят, че Божествената мъдрост не е теоретична, а практична. Тя запретва ръкави и се хваща на работа.

Мъдростта е и безпристрастна. Това може да означава, че тя не взема страна. Но същата дума може да значи и „неделима, целенасочена, пълна“ в смисъл на пълна лоялност към Бога. Мъдростта е напълно лоялна на Бога.

И накрая, в ст.17 се казва, че мъдростта е „нелицемерна“ или "искрена". Това, което виждаш не е маска. Думата, използвана за „лицемерна“ първоначално означавала „актьор“ – човек, който играе роля на сцената, която е различна от него в живота. С това Яков ни насърчава да не играем роля – да сме последователни, прозрачни и надеждни хора, към които другите да могат да се обърнат за помощ и съвет.

Ако имаме тази „мъдрост от горе“ - мъдрост, която е чиста, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна - и я прилагаме в живота си, ние ще бъдем приятели с Бога. Но някой ще каже, ако сме приятели с Бога, тогава трябва да отхвърлим светските ценности и приоритети. Хората ще ни помислят за полудели! Постепенно ще загубим един по един приятелите си.

Един вид, ще обявим война на света. Но нали казахме, че трябва да живеем в мир с Бога и с хората. Не е ли възможно да сме хем християни, хем да сме приятели със света?

Същите мисли са вълнували християните и по времето на Яков. Затова той ги предупреждава, че който иска да е приятел на света, става враг на Бога (4:4). Бог иска пълната ни лоялност.

От опит знаем, че не можем да седим едновременно на два стола. Защо тогава се опитваме да го правим толкова често?! Истината е, че който копира света, неусетно възприема неговите стандарти за поведение.

Преди години голямата ни дъщеря отиде в Англия да помага в провеждането на детски църковен лагер. Тя стоя само десетина дни там. Когато се върна, беше усвоила до съвършенство британския английски акцент. Следващата година отидохме в Америка и за няколко седмици акцентът й стана досущ като на американка! Другите ни деца, които бяха с нас, също не останаха назад.

Същото е вярно за нашето взаимодействие със света. Поради грешната ни природа, ние възприемаме ценностите, принципите и целите на обществото. Но за Яков духовното копи-пействане от света е недопустимо, затова той не пести силните епитети!

Яков 4:4: „Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“

Не можем да имаме едновременно мир с Бога и мир със света. Яков ни умолява да изберем мира с Бога чрез прилагане на мъдростта от горе. И тук той добавя още един аспект на небесната мъдрост, смирението.

Яков 4:7-8,10: „И тъй, покорявайте се на Бога. Противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас. Измивайте ръцете си, вие грешници, и очиствайте сърцата си, вие колебливи... Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава.“

Когато гледаме към Исус и към Словото Му, ние обръщаме гръб на дявола и неговите лукави думи. Когато се приближаваме в молитва към Бога, ние се отдалечаваме от злото на света. Когато сме измити в кръвта на Агнето, нашите сърца са изцялопосветени. Когато се смирим пред Бога, Той ще ни прослави в своето небесно царство!

Но, отново някой ще каже: как да успеем да го направим, като нямаме сили да се противопоставим на света и неговите похоти? Отговорът е в 6 ст.

Яков 4:6: „Но Той дава една по-голяма благодат, затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“

На смирените дава какво? Благодат!

За всичко имам сила чрез Онзи, който ме укрепява (Филипяни 4:13). Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите (Захария 4:6). Когато се смиря пред Него, когато изпразня живота си от своето его, страсти, пожелания и ревнувания, тогава идва Исус с Неговата благодат.

Предал ли си живота си на Исус? Ако да, тогава знай, че същата благодат, която действаше, когато ти предаде живота си на Бога, действа и сега в твоя живот.

Един човек получил голяма сума пари, която трябвало да даде на беден пастор. Решил, че сумата е прекалено голяма, за да я изпрати наведнъж. Затова изпратил част с бележка „Очаквайте още.“ След няколко дни пасторът получил още един плик със същата сума и същата бележка, „Очаквайте още.“ След време дошъл трети и четвърти плик. Това продължило, докато цялата сума била получена.

Същото е и с благодатта, която получаваме от Бога. Когато Бог ти прощава греховете, очаквай още благодат. Когато те приеме в семейството си, очаквай още. После, когато започне да работи в характера ти, очаквай още. Когато работи в семейството и в църквата ти, очаквай още. Когато ти помага в старостта ти, очаквай още.

С помощта на Божията благодат можеш да направиш следващата крачка по пътя към мира.

Искаш ли да имаш вяра, която носи мир? Тогава се смири пред Него и остави Неговата благодат да действа в живота ти. Тя ще отключи небето за мъдростта, която идва отгоре. Тогава ще получиш чистата, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна мъдрост.

Когато това стане, ще се учудиш до каква промяна ще доведе това в твоя живот. Личните конфликти ще станат изключение, а ти ще се радваш на мир и хармонични взаимоотношения. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“

-----

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.12.2017 г.

Заблудата на стръвта (Яков 1:13-18)

/проповед/

Един свещеник паркирал колата си на забранено за паркиране място, защото нямал време и не можел да намери място за паркиране. След това сложил бележка под чистачката: „Обикалях карето 10 пъти. Ако не паркирам тук, ще пропусна срещата си. Прости ни дълговете наши.“

Когато се върнал, намерил фиш от КАТ с бележка: „Аз обикалям карето от 10 години. Ако не ти издам фиш, ще загубя работата си. Не ни въвеждай в изкушение.“

Всички ние сме изкушавани по един или друг начин. Изкушавани сме да не кажем истината, да вземем нещо, което не ни принадлежи, да преядем, когато е сервирано нещо вкусно, да не дадем на Господа това, което му принадлежи.

Едно изследване показва, че хората са склонни да се поддават на изкушение най-вече когато пренебрегват времето си с Бога (81%) и когато са уморени (57%).

Но дори когато имаш тихо време и се чувстваш отпочинал, не си застрахован.

Всеки човек преминава през изкушения. С една дума, светът е голям и изкушение дебне отвсякъде. От какво се изкушаваш ти? Как се справяш с изкушенията? Възможно ли е успешно да се съпротивляваме на изкушенията? Отговорът на Библията е „да“!

За да видим отговора на този въпрос, ще прочетем Яков 1:13-18.

Прочит на текста.

В първата среща от поредицата „Действена вяра“ научихме, че трябва да считаме за радост, когато преминаваме през изпитания. Веднага след това Яков говори за изкушения. Връзката е, че в изпитания можем да бъдем изкушени да извършим грях.

Всъщност, тук думата за изкушение е същата, като думата използвана за ‚изпитание‘. Но това са две различни опитности.

Бог ни изпитва за наше добро, за да ни разкрие истинската ни морална същност. Сатана ни изкушава, за да ни направи зло, водейки ни в грях. Но и в двата случая е нужно ние да сме подготвени. 

Защото, както беше казал някой, „изкушението е огънят, който повдига утайката на сърцето.“ А сърцето е измамливо повече от всичко и страшно болно. Кой може да го познае?

Затова Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията.

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава.“ (ст.13) Защо не бива да се изненадваме?

Първо, защото всеки бива изкушаван. Изкушенията са универсални. Попитали Томас Едисон как се съпротивлява на изкушения и той отговорил: „Изкушения? Нямам такива. Нямам време за тях.“

И наистина, заетостта е добър антидот срещу изкушенията. Но аз съм сигурен, че всеки жив човек на този свят е бил изкушаван. Ако някой ти каже, че не е изкушаван, това означава само едно: че той е мъртъв. Само мъртвите не се изкушават. Ние трябва да разбираме, че самото изкушение не е грях. Ние не можем да изкореним изкушенията, но сме отговорни за това как реагираме на тях.

Освен че изкушенията са универсални, второ, изкушенията са персонални. Всеки се изкушава от различни неща. Това, което изкушава мен може да не изкушава теб и обратно. Затова ние трябва да сме подготвени и да познаваме слабите си места.

Казахме, че Яков ни предупреждава да не се изненадваме от изкушенията. Второ, той ни посочва източника на изкушенията. Някои хора, особено невярващите, обвиняват Бога, че са изкушавани. Освен първородния грях, ние сме наследили и синдрома на Адам и Ева, които прехвърлиха вината на друг: „Жената, която си ми дал за спътница, тя ми даде от дървото и ядох... А жената каза: Змията ме подмами и ядох.“ (Битие 3:12-13).

Някои хора казват, хората вършат грехове, защото Бог ги е програмирал така. Той е вложил в тях този характер, така че те не могат да не грешат. Адам каза: „Жената която Ти ми даде.“ Индиректно той обвини Бога.

Яков отхвърля тази идея: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.“ (ст.13) За да се справим с изкушението, ние трябва да разбираме кой е истинският му източник.

Според един превод на английски, този стих гласи така: „Дори и не си помисляй, че Бог има нещо общо с твоето изкушение.“

Ако вината не е у Бога, чия е? На Сатана? Той наистина ни изкушава, както изкуши Адам и Ева в градината. Често прeхвърляме цялата вина на него, но за да е ефективно изкушението, трябва да има нещо друго.

Яков разкрива кой е истинският виновник, като показва изкушението не като еднократно събитие, а като процес.

Яков 1:14-15: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

Първо, виждаме, че изкушението започва от нашата страст или пожелание. Пожеланието е вече в нас. Без него грехът нямаше да е привлекателен. Грехът не е магнитът; магнитът са нашите страсти.

Не всички желания и страсти са грешни. Бог е вложил в нас желание да се храним, инстинкт за самосъхранение (т.е. желание да сме в безопасност), желание за сексуално удовлетворение или за облекчение от болка. Но когато тези желания излязат от контрол и отидат до крайност, могат да станат вредни.

Следователно, всичко започва с нашите страсти. Страстта е излязло от контрол желание. След това, страстите водят до заблуда: „който се изкушава, се завлича и подлъгва.“  Думата „подлъгва“ е термин от риболова и означава „примамвам със стръв.“ Рибарите слагат стръв, за да заблудят рибата. Дори четох, че рибарите вече използват силиконови примамки като стръв. Стръвта има двойна функция. Тлъстият, сочен червей привлича рибата. Второ, той скрива куката.

Същото е с греха. Ние се подлъгваме от греха в частност, защото не виждаме последствията. Подобно на рибата не виждаме кукичката. Но тя е там. Захапваме стръвта. Последствията от греха са истински, но ние сме заслепени от нашите страсти и не ги виждаме. Не можем да направим трезва преценка на ситуацията.

Прелюбодейството или предбрачният секс може да изглеждат приятни. Но когато бракът е разбит и виждаш децата само уикенда, болката е по-голяма от удоволствието.

Да пиеш алкохол и да караш колата с приятели може да изглежда забавно. Но когато колата ти удари крайпътно дърво и причиниш нечия смърт, ще разбереш, че удоволствието не си струва.

Следователно, не Бог, а нашите страсти са източникът на изкушенията. Те водят до заблуда. И трето, изкушението води до грях. Тогава страстта зачева и ражда грях.“ (ст.15а) Започва със страст, води до заблуда и накрая до грях. А грехът е непокорство на Бога. От съчетаването на заблудата и страстта се ражда грях. Но и това не е всичко.

Яков 1:15б: „грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

След кратковременното удоволствие, грехът винаги води до смърт. Всички ние сме грешни, но Бог не ни наказва със смърт веднага. Бог е милостив, но това не бива да ни заблуждава относно крайния резултат от греха. Ще дойде ден, когато Той ще съди всички.

Чарлз Суиндол казва: „Тук Яков не говори за физическа смърт, защото никой иначе нямаше да е жив. Той не говори и за духовна смърт, защото тогава никой нямаше да се спаси. Отдаването на нашите страсти довежда до състояние, в което вярващият води живот, подобен на смъртта.“

Ние ще бъдем живи умрели.

Макс Лукадо описва така това състояние в книгата си „Нищо чудно, че го наричат Спасител“: „ Увереността е заменена със съмнение, искреността е изместена от пресметливост. Да излезе мира. Да влезе суматохата. Точно когато удоволствието от отдаването на греха престане, започва глада за облекчение. Целта на живота се свежда единствено до това да намериш свобода от вината си. Или както Павел зададе въпрос от името на всички нас, „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“

Ако искаш да се справиш с изкушението успешно, анализирай го. Виж какво го причинява. Къде те води? Какви са последствията? Ако го направиш, ще се убедиш, че не си струва.

Битката за победа над изкушенията е в ума. Всеки път, когато се поддадем на изкушение, ние сме повярвали в лъжа. Лъжата, че краткотрайното удоволствие ще ни донесе вечно щастие. И живеем тази лъжа.

Следователно, за да победим изкушението, ние не трябва да сме изненадани от него, трябва да го разбираме и на трето място, да не се подлъгваме от него.

„Не се заблуждавайте, любезни мои братя“ (ст.16). С други думи, не се  подлъгвайте, бягайте от изкушението. Не гледайте лековато на него!

То може да изглежда добро, но не е. Сатана не дава добри дарове. Само Бог дава добри дарове.

„всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна.“ (ст. 17)

Бог е Отец на светлините. Тук се имат предвид небесните светила, които огряват небето денем и нощем. Слънцето, звездите и луната никога не се изключват, даже и да не ги виждаме. По същия начин у Бога няма никаква сянка.

Бог не ни дава лоши неща. Сатана иска изкушенията да изглеждат като добри неща. Не се подлъгвайте.

Томас Едисон е казал: „Да наливаш алкохол в човешкото тяло е като да слагаш пясък в лагерите на двигател. Аз съм пълен въздържател от алкохол. Винаги съм смятал, че мога да използвам по-добре главата си.“ Това се отнася за всеки грях. Бог има по-добър начин да използва нашите умове и тела от това да ги предаваме на греха.

Добрата новина е, че тези, които са новородени могат да се съпротивляват на изкушението. Ти можеш да победиш изкушението. Ти си освободен чрез силата на Духа в тебе. Вече не си роб на греха. Вече можеш да се съпротивляваш на грешните практики.

1 Коринтяни 10:13: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“

Бог винаги ще даде изходен път. Понякога този път е просто да избягаш от мястото! Друг път Той може да ни даде сила да се съпротивляваме на изкушението. Бог ще направи път!

Ние не се справяме с изкушението, като скърцаме със зъби и се заричаме да не правим някои неща. Ключът е да изпълваме умовете си с други неща. Вместо просто да се съпротивляваме, ние трябва да променим фокуса си. Изкушението започва в мислите, затова трябва да пренасочим мислите си – това е ключът за победата.

Фактът, че минаваш през изкушения е доказателство, че Бог е близо до теб. Чувствителността ни към греха е дар от Святия Дух. Тя е белег на нашето спасение. Ако бяхме изгубени, тогава нямаше да преминаваме през вътрешна борба. Когато можем да съгрешаваме без угризения, когато грехът стане прекалено лесен, тогава трябва да ни светне червената лампичка!

В заключение – не се изненадвай от изкушението, очаквай го. То ще дойде. Много хора се молят за освобождение от изкушение, но веднага след това отново отиват там, където е то! Някой е казал,

„Да се молиш срещу изкушение и въпреки това да бързаш да отидеш на място, където ще си изложен на него е като да пъхнеш пръстите си в огъня и да се молиш да не изгорят.“

Не се заблуждавай относно природата на изкушението. Разбери откъде идва то. Може да изглежда желателно, но то води до заблуда и непокорство, а накрая и до смърт. Мисли за последствията.

Най-добрият начин да се съпротивляваш на изкушението е като се молиш, избягваш компромисни ситуации, изучаваш Библията и като споделяш с някого за вътрешните си борби.

Малко след своето обръщение, Августин срещнал лице в лице жената, която била неговия зъл гений за много месеци. Тя го завличала все по-дълбоко и по-дълбоко в робството на греха, докато той не бил освободен от неговите вериги чрез обновяващата сила на кръста. Когато той щял да я подмине с небрежно кимване, тя го спряла и казала: „Августине, не ме ли познаваш вече? Виж, това съм аз.“ Той я погледнал за миг, и знаейки, че тя не го държи вече в своята зла власт, Августин отговорил. „Но това не съм аз.“

Ти можеш да устояваш на изкушенията чрез силата на Духа, който живее в теб. Ти си Божие дете. Ти си новороден и Христос живее в теб. Можеш да победиш изкушението!

Нека се молим.

--
БПЦ "Нов живот" Варна
12.11.2017 г.