Следвай Компаса

/проповед/

Увод.

Животът е преходен. Преди месец и нещо празнувахме 20-тия рожден ден на най-голямата ни дъщеря Деби. Взехме стари албуми и гледахме снимки отпреди 10-15 години. От тях ни гледат малки деца – държим ги на ръце, хвърляме ги във въздуха,четем им книжки... Ето, че неусетно годините преминаха и най-голямата ни дъщеря вече е втора година в колеж, втората се подготвя за кандидат-студентски изпити, aсинът ни е 9 кл.!

За нас беше емоционално преживяване да изпратим Деби да учи. Всичко тече, всичко се променя. Това са хубави събития, положителни промени, но те нинапомнят, че времето неизменно тече и само вечното Слово остава завинаги.

Говорейки за промяна, България е в преход, в процес на промяна. Мнозина не са готови да приемат промените, защото искат нещата да са както винаги са били. Но времето се движи напред, промяната идва и Бог ни напомня, че славата на християнския живот е в умението да се справиш с промяната.

Понякога промените са за добро, но понякога са негативни.

Преди известно време един мой познат отиде във Филипините. Казах му, ще показваш снимки после. В края на краищата, Филипините са екзотична дестинация, малко от нас отиват толкова далече на изток. И той прави много снимки там. Искаше да покаже на приятелите си невероятната красота на Божието творение. Но малко преди да се върне изпуснал телефона си във водата. Сега се надява да може да спаси снимките и останалата информация.

Миналата седмица и аз си спомних за преходността на материалните неща, катоодрасках колата при паркиране. Малко преди това пък се контузих при игра на футбол.

Както с телефона, колата и крака ми, в този свят всичко е чупливо. Всичко е преходно. Но Бог ни дава гледна точка, от която да можем да се справим с настоящето. Да се подготвим за опасностите.

Наблюдавали ли сте как кораб влиза в пристанище Варна? Когато се молим с другите пастори от града на панорамата на Галата, често виждаме тази гледка. Когато корабът навлиза в пристанището, винаги го ескортират 2-3 влекачи. Маневрите се извършват от капитана под ръководството на пилот от Пилотска станция.

Корабът се движи съвсем бавно, навигирайки много внимателно. Защо са необходими всички тези мерки?

Защото плитчините до брега са опасни. Малка грешка от страна на капитана и корабът може да заседне и дори да се обърне.

Както се пее в един известен християнски химн,

Исусе, Спасителю, мен носи над житейските бурни води. Пред мен бучат неизвестни вълни, закриват скали, коварни брегове. Ти си моята карта и компас. Исусе,Спасителю, мен води.

Някои от вас може би през изминалата година са загубили своя обичан съпруг или съпруга. Никой от нас не знае какво ще стане с нас следващата година. Исус е нашата карта и компас, на когото гледаме. Един наш познат неотдавна преживя шок като разбра, че е болен от множествена склероза. Ние не знаем какво ни очаква.

Времето тече, събитията идват и отминават, но картата и компасът трябва да идват от нашия Спасител, който ще ни преведе през най-коварните места в живота, както е обещал.

Кои са трите промени, които се случват в живота ни и които ни напомнят това?

Първата е толкова очевидна, че често я пропускаме, а именно – преминаването отнесъществуване в съществуване.

1.     Създаване.

Имаше време, когато ти не си съществувал и след това дойде време, когато ти дойде в съществуване. За Исус се казва, „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде.“ (Исая 9:6) Но Синът не се роди, Той е съществувал вечно. Той се роди в плът – като дете. За разлика от Него, имало е време, когато ти и аз не сме съществували, но след това сме извикани в съществуване.

Темата на нашата среща е Давид: човек по Божието сърце. Вижте какво казва Давид за промяната, която настъпва, когато Бог ни извиква в съществуване:

Пс. 139:13-17: „Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка. 14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това. 15 Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята. 16 Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях. 17 Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже, колко са многобройни те!“

Ти и аз сме в Божиите мисли! Давид каза, колко многобройни са Твоите замисли, Боже... колко удивително и чудесно съм създаден. И продължава:

Псалми 8:1-5: „Господи, Боже наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата... 3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, 4 си казвам: Какво е човек, за да го помниш? Или човешки син, за да го посещаваш? 5 А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите и със слава и чест си го увенчал.“

Ти си увенчан със слава и чест от Твореца, защото Неговият подпис е върху твоята душа и ум. Бог те е направил такъв, какъвто си с цел.

Амебата е едноклетъчно. Тя е по-скоро механизъм, отколкото организъм. За сравнение, само в човешкото око има 107 милиона клетки! От оплодената яйцеклетка за 9 месеца произлизат около един трилион клетки – една поредица от човешко ДНК. Ако трябва да отпечатате на хартия тази последователност от знаци и пишете 500 думи на страница и в един том вместите 600 страници, ще са необходими 1000 тома! 600 000 страници!

Той те направи чудесен и уникален и ти даде цел. Доведе те от несъществуване в съществуване. Ти не си случаен сбор от атоми. Ти си направен с конкретна цел от живия Бог!

В Библията Давид е наречен човек по Божието сърце. Цели 146 глави в 6 книги са посветени на неговата личност. За никого другиго Библията не пише толкова много. В лицето на Давид днес имаме невероятен пример за посвещение на Бога. Според него призива на Бог към всеки човек е да прославя Бога в живота си. Той каза:

Пс. 103:1: „Благославяй, душе моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име.“

Същевременно, Давид имаше близко общение с Господ и знаеше каква беше Божията цел за Неговия живот. Той беше Божия избраник, който трябваше да води народа на Израел, след като Саул се провали като цар в своето непокорство срещу Бога.

Знаеш ли ти каква е целта на твоя живот? Ако има нещо, което може да направиш през следващата година, то е да попиташ Бога, за какво си ме направил?

Марк Твен е казал: „Два са най-големите дни в твоя живот: първо – денят, в който си роден, и второ – денят, в който си разбрал защо си роден.“

Защо си роден?

Като малък не знаех защо съм роден. Не знаех какво да искам от живота и защо изобщо да искам нещо. Имах страхове, че нищо няма да излезе от мен.

Когато повярвах в Бога, участвах в един проект за културна обмяна с американски студенти-християни. Там се запознах с един англичанин, който беше в България, за да основе групи за Библейско изучаване в университетите. И той ми предложи дапомогна за основаването на такава група в моя университет. Тогава още не знаех, че ще правя това в продължение на 20 години!

Ти нямаш идея как Бог може да те използва като сол и светлина в този свят. И без значение дали го разбираш или не, ти имаш влияние над другите.

Той те е довел от несъществуване в съществуване. Това е невероятно чудо.

Луис Томас, американски лекар и автор, пише: „Самото съществуване на клетката трябва да предизвиква най-голямо удивление на земята... Хората трябва да вървят по цял ден, викайки един на друг с безкрайно учудване и да не говорят за нищо друго, освен за тази клетка... Ако някой успее да я обясни докато съм жив, аз ще наема самолет, може би цяла ескадрила самолети, за да изпишат по цялото небе един след друг много удивителни знаци, докато остана без пари.“  

Тази удивителна промяна, настъпването на живота, е изречено в съществуване от Бог. Ти си доведен в съществуване от несъществуване. Имало е време, когато не си бил, а сега си. Открий целта, за която си създаден. Когато я откриеш, тогава последният ти дъх ще бъде на радост и последната ти награда ще бъде да чуеш, „Хубаво, добър и верен слуго“. (Матей 25:23)

Това е първата промяна. Но посред тази промяна може да има многоразочарования, страдание и борби, както разбрахме от проповедта на Тим. Докато бяха в Щатите, той самият трябваше да се подложи на нова операция, възстановяването от която ще трае дълго.

Телата ни остаряват, увисват и надебеляват, ставите започват да отказват, артериите се втвърдяват, очите се замъгляват, зъбите окапват, гърбът се превива, ръцете отслабват. Някои започват диети или фитнес и това временно помага. Но имам новина за теб: тялото ти няма да трае вечно.

Телата ни се амортизират, затова от време на време се нуждаят от ремонт. Но за разлика от автомобилите, ремонтът на телата не възвръща 100 процента функционалността им. Всъщност, след първородния грях, клетките в телата ни са програмирани да умират. Всеки ден ние губим между 50 и 70 млн. клетки.

Айзък Уотс е написал стихотворението „Сътворение“ по същия този 139 псалм на Давид. В него той говори за нашите чупливи тела и за Бог като поддържащ живота:

От извори хиляда живота състои се

И спира щом един от тях пресъхне.

Чудно как хилядострунна арфа

Тъй дълго свири без да млъкне.

Ние сме създадени по чуден начин. Това е първата промяна – създаването ти.Втората е твоето преобразяване, когато Бог те взема от просто съществуване и те пренася в смислено съществуване.

1.     Преобразяване.

Той създава у теб нов глад, дава ти нови радости, нови желания и нови парадигми, чрез които измерваш живота. Преди си гледал филми със секс и насилие, слушал си подобна музика, но сега тези неща не са ти интересни. Обичаш да слушашхристиянска музика и да гледаш християнска телевизия.

Това е уникално за християнския живот. Питайте хора от всички други религии и ще видите, че само юдео-християнската традиция говори за новораждане.

Новорождението и новият живот са не само най-голямото тайнство, но и най-голямата изненада – да осъзнаеш, че не си точно такъв, какъвто си бил преди.

Нови желания, нови копнежи, нови навици. Една от най-великите книги, писана някога е книгата „Пътешественикът от този свят до онзи“ на Джон Бънян. Тя е превеждана на повече езици, отколкото всяка друга книга с изключение на Библията. Ако не си я чел, предизвиквам те да я прочетеш. Миналата седмица я гледахме във Варненската църква. Тя е алегория, която представя цялото благовестие.

Кулминационният момент идва, когато Християн, който носи този товар от греховевърху раменете си, слиза от хълма и среща трима ангели. Първият му казва: „Твоите грехове са простени“ и целият товар пада и се търкулва надолу по склона.

Тогава идва втория ангел. Той взема старите му дрехи и му облича нови. Накраятретият ангел му поставя белег на челото и му дава свитък, карта за пътуването. Греховете ти са простени, сега носиш нови дрехи и имаш карта, която ще те води към небесния град. Трима сияещи ангели.

Първата промяна е нашето създаване. Втората – нашето преобразяване.

Един евангелизатор се разхождал из беден квартал, когато забелязал момченце даизлиза от магазин с кана мляко в ръце. Toчно тогава то се подхлъзнало и паднало, каната се счупила и млякото се разляло по тротоара.

Евангелизаторът бързо вдигнал момчето, то било добре, но било силно уплашено. „Мама ще ме налага“ – плакало детето. Евангелизаторът го завел в магазина и купил нова кана. След това влязал в млечния магазин и купил мляко. Хванал дететоза ръка и с каната в другата, го завел до дома му. Преди да си тръгне, му подал каната и попитал: „Сега майка ти ще те набие ли?“ По оцапаното от сълзи лицегрейнала широка усмивка: „Не, сър, защото тази кана е много по-хубава от онази, която имахме.“

Бог идва и ни преобразява с благодатта си. Той не залепва милионите парченца от стария ни живот, разбит от греха и Сатана. Това няма да работи. Той ни прави напълно нови. Напълно преобразени – нови мисли, желания, копнежи. Ние сме неговия шедьовър!

Бог довежда някой в живота ти. Ако чуете историята на всеки човек тук ще откриете силата на трансформирания живот.

Ако ти не познаваш Христос, направи това днес – покани Спасителя в сърцето си. Той ще го трансформира и ще ти даде нов глад, нова жажда и нови копнежи.

Може да си роб на някои навици. Или да си в робство на чувства. Може да се чувстваш като хванат в капан. Някой беше казал, „когато окото започне да вижда,ухото да чува и сърцето да бие, когато душата чувства плътта си, тогава плътта чувства оковите си.“ Тогава ти ще откриеш, че има Един, който счупва тези окови и ти дава нови желания и ново раждане на сърцето ти.

Той заменя омразата с любов, гнева с радост, безпокойството с мир, критикарството с насърчение, скуката със смисъл, смъртта с живот.

Това е посланието на благата вест. Кръстът на Исус Христос ти даде изкупление, спасение, възстановяване, смисъл и цел. Няма друго подобно послание.

Попитай комунист как може да отиде в рая и той ще ти каже, че Бог няма, но комунистите ще построят рай на земята. Този „рай“ вече го видяхме.

Попитай мюсюлманина как се отива в рая и той ще ти каже, когато добрите ти дела натежат над лошите.

Питай някой пантеист как се преодолява кармата и той ще ти отговори, като позволиш на добротата ти да надделее над лошотията ти.

Но когато Христос идва при теб, Той взема Своята доброта, за да преодолее нашата лошотия.

Първо, Той те довежда от несъществуване в съществуване. След това от простосъществуване в смислено съществуване – това е твоето преобразяване. И накрая имаме преминаване.

2.     Преминаване.

Какво е това преминаване? Преминаването е това – идва ден, когато ще кажем сбогом на този свят и ще бъдем приветствани в небесния свят, където ще имаме това прославено, ново, нетленно тяло. Рано или късно всички трябва да отидем там. Преминаваме в отвъдното.

Смъртта е не само неизбежна, но и идва неочаквано.

Един пастор бил загрижен за душата на бизнесмен, който посещавал църквата от време на време. Той с готовност признавал, че не е новороден. Винаги когато пасторът се опитвал да му говори за неговата душа, човекът отговарял, че докато се намира в добро здраве, ще чака. Освен това, бил твърде зает, за да мисли за тези неща.

Един ден пасторът решил да изненада човека, за да разбере че не може да си позволи да избягва въпроса къде ще прекара вечността. Той влязал в офиса на бизнесмена без да чука или да се обади предварително. Когато изненаданият човек го погледнал, пасторът попитал: „Очакваше ли ме?“ „Не, не те очаквах.“, отговорил мъжът. Тогава пасторът казал тъжно: „Ами ако бях Смъртта?“ Обърнал се и излязал.

Въпросът продължил да отеква в ушите на бизнесмена. Той налагал отговор. До края на деня бизнесменът повярвал в Исус Христос като Негов Спасител и Господ.

Само взаимоотношението, което Бог ни е обещал и което иска да ни даде, има значение. Затова Павел казва,

1 Коринтяни 15:51-55 „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, 52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. 53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. 54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно". 55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?“

Христос победи смъртта на кръста. Всички ние ще преминем, но тези които вярват в Него, ще живеят вечно.

Eдна майка обяснявала на малката си дъщеря как е умрял баща й. Майката казала: „Бог изпрати да извикат тати и ще изпрати да извикат и нас, но не знам кога.“ Момиченцето казало: „Ако не знаем кога Бог ще изпрати някого за нас, не мислиш ли че е добре да си приготвим багажа и да сме готови да тръгваме? Бог може да гоизпрати когато не сме готови.“

Преминаващото и пребъдващото. Нашето създаване, преобразяване и преминаване – три големи промени, които Бог внася в живота ни. Дано го познаете,за да можете да следвате Компаса Исус и да бъдете човек по Божието сърце.

Да живеете вечно в Неговото присъствие.

Нека се помолим.

___________________

Видима, Априлци

Национална среща на БПЦ "Нов живот"

"Господ иде" - БПЦ „Нов живот” Варна

/проповед/

Нека прочетем 2 Петър 3:3-15:

3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: 4 Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието.

5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата, 6 но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина. 7 Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци. 8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години - като един ден. 9 Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние. 10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие, 12 като очаквате и копнеете за идването на Божия ден, когато небето възпламенено ще се разпадне и стихиите нажежени ще се стопят! 13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. Призив към търпение

14 Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си. 15 И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение;

В началото на 3 гл. Петър цитира един от аргументите на лъжеучителите за това, че Второ пришествие на Христос няма да има. Те казват: “Всичко си стои така, както е било от началото на създанието.” (2 Пет. 3:4)

Всичко си стои така, нищо не се е променило. Нищо ново под слънцето. Това е рефрен, с който обикновено описваме монотонността в живота. Наистина, много неща сякаш се повтарят в човешката история. Хората са все така грешни, както и в зората на човечеството, в живота има много болка, мъка, страдание.

1. Живеем под знака на колосални промени.

И все пак, много неща се променят. Светът преди потопа е бил различен от днешния свят. Атмосферата е била много по-благоприятна за живот. Растителността е била повсеместна и не е имало пустини. Животинският свят първоначално не е имал толкова много подвидове. Но пък е имало динозаври. Хората са живели много по-дълго (Матусал - 969 г.), докато постепенно възрастта им е станала 70, а където има сили и 80 г.

Това списание (показвам) съдържа много интересни статии за времето отпреди Потопа. Той е довел до големи катаклизми в природата, до създаването на новите континенти, подвидове в животинския и растителния свят, до появата на дъжд и сняг, на периодичните земетръси, наводнения и пожари.

Светът се променя и то с бързи темпове. Но най-великата промяна ще бъде явлението на Господ Исус Христос. Както и по времето на Петър, мнозина се присмиват на нас, християните, че говорим за „деня на Яхве”, когато Той „ще дойде като крадец” (2:10). Обвиняват ни, че хвърчим в облаците и говорим за вяра, вечен живот и спасение на душите... Понякога не само невярващите, но и вярващите се объркват, когато стане дума за последното време и съпътстващите го събития.

Един професор в богословски университет обяснявал различните гледища – предмилениалното, грабването преди Голямата скръб, посред Голямата скръб, след Голямата скръб. Накрая един студент толкова се объркал, че кръстосал ръце, седнал и казал: „А.С.У.” Професорът го попитал: „Какво означава това?” Студентът казал: „Аз Съм Объркан”. Професорът казал: „Объркан” не започва с „у”. Студентът отговорил: „Не знаете колко много съм объркан!”

Невярващите не ни разбират и ни се присмиват. Обвиняват ни, че нямаме здрава почва под нозете си. Но нали и най-здравата почва под краката на днешния човек тъй бързо се рони? Допреди 25 г. ние живеехме в затвора на тоталитаризма и се страхувахме от трета световна война. Днес живеем в друг свят – вече ни плаши неограничената дори от разума или съвестта свобода, превръщаща се на свой ред в тирания – тиранията на хуманизма!  

Технологично също нещата се движат главоломно напред. Днес не можем да си представим света без климатици, мобилни телефони, интернет. А само преди 50 г. малко български семейства са имали телевизор. Днес живеем в глобално село, но сме повече от всякога фрагментирани и раздирани от противоречия.

2. Всяко нещо, което има начало, има и край.

Това е общовалиден природен закон. Всяко растение и животно се ражда и умира. Всеки човешки живот има начало и никой не се съмнява, че рано или късно ще дойде земният му край. Може да не го иска, да не говори за това, да не ходи на погребения, но краят идва.

Същото е и с градовете. Ние строим здания и се надяваме те да пребъдват за поколенията, но рано или късно те се превръщат в руини. Миналата седмица бях в Свищов. В началото на 19 в. този град е бил цветущ и проспериращ, но през 1810 г. е изпепелен от руската армия. Изгорени са и двете най-големи православни църкви.

При ремонта на ларгото във Варна пък строителите се натъкнаха на руините на стара градска стена. Днес се захласваме по археологическите разкопки, но даваме ли си сметка, че те свидетелстват за това, че и най-цветущите селища се превръщат един ден в развалини?

Не само градовете умират – същото е с държави, народи и цялото човечество. Всъщност, науката вече е доказала, че дори вселената се разширява и един ден ще умре. Ние знаем, че това ще стане, когато Господ дойде в своята слава.

3. Предстои идването на Господ Исус в слава (признаци на последното време).

Не само ап. Петър, но цялата Библия говори за Господното пришествие. Както СЗ е пълен с пророчества за първото идване на Исус, така и двата завета, СЗ и НЗ изобилстват с пророчества за Второто пришествие. Някой изчислил, че в СЗ има 1845 препратки към Второто идване на Христос, а в 17 книги то е основна тема. В 260-те глави на НЗ има 318 препратки към Второто идване на Христос – или 1 от всеки 30 стиха! 23 от 27-те книги на НЗ споменават това велико събитие. За всяко пророчество в Библията за първото идване има 8, които се отнасят за второто!

Във 2 Петър 3 апостолът предупреждава читателите си, че Господният ден ще дойде „като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите, нажежени, ще се стопят, и земята, и делата по нея ще изгорят. (3:10). Това ще стане внезапно, но то ще бъде предшествано от няколко други събития:

            а) Признак 1: Криза в отношенията между народите. „И ще чуете за войни и слухове за войни; ... ще се повдигне народ против народ и царство против царство” (Мат. 24:6,7). Непрекъснато до нас достигат новини за нови войни. Знаете ли колко войни е имало през 20 и 21 в.? 263! През 20 в. от войни са умрели 160 млн. човека. И днес на 500 км. от нас, в една от най-големите европейски страни, се води война. Хората искат мир, не могат да повярват че в 21 в. има войни, но този факт също сочи към идването на Исус.

б) Признак 2: Икономическа криза. В евангелието от Матей Исус предупреждава, че „на разни места ще има глад...” (Мат. 24:7). Населението на земята расте непрекъснато, а източниците за прехрана не растат с тази бързина. Един на 9 хора в света не си дояжда.  3,1 млн. деца умират от недохранване всяка година. В Европа през 20 в. два пъти е имало глад (1916-20 и 1940-47). Българи също са измирали от глад по време на гладомора в Украйна (1932-33).

в) Признак 3: Криза в природата. „... на разни места ще има глад и трусове.” (Мат. 24:7). Господ Исус предсказва много земетресения и други подобни явления в небето. Би трябвало земетресенията постепенно да намалеят и изчезват, защото земната кора все повече и повече изстива и се втвърдява. Макар и да ни се струва, че никога не е имало толкова много земетресения, както през последните 100 г., не можем да знаем със сигурност, тъй като преди това не са правени замервания. Но също както и при войните, възможно е интензитетът на земетресенията да се повиши. Това, казва Библията, ще е характерно за времето непосредствено преди идването на Христос, наречено Голямата скръб. „...защото през онези дни ще има такава скръб, каквато не е имало досега от началото на създанието.” (Марк 13:19)

г) Признак 4: Духовна криза и много лъжеучители. Днес хората са повече от всякога объркани, защото вярват на много лъжеучители в църквите и извън тях. Говорих с един човек и той ми каза: „Всеки претендира, че неговата религия е единственият път за спасение. На кого да вярвам?” Хората вярват в гурута, псевдо месии, които изместват образа на Господ Исус. Това също е признак на последното време.

д) Признак 5: Създаване на еврейската държава. На 14 май 1948 г. стана едно чудо. По решение на други страни (ООН) бе създадена независима еврейска държава. Защо чудо? Защото тя не беше съществувала цели 2535 г.! Изпълни се библейското пророчество. Исус нарече Израел е „изсъхнала смокиня”. Пророчеството в Библията казва, че когато тя почне да се раззеленява, Второто идване на Исус Христос е пред прага (Езек. 36). Смята се, че броят на вярващите в Израел е нарастнал от по-малко от 200 през 1967 г. до 15000 днес. През последните 20 г. повече евреи са повярвали в Йешуа отколкото когато и да било от времето на Деяния на апостолите.

е) Признак 6: Знамения в небето. „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Овешкия Син..” (Мат 24:29-30)

ж) Признак 7: Проповядването на евангелието на всички народи. „Обаче трябва първо да се пропоядва благовестието на всичките народи.” (Марк 13:10). Все още сигурно не всеки човек и не всяка етническа група е чула благата вест. Павел обаче говори за ‘благовестието, което ... е било проповядвано на всяко създание под небесата.” (Кол. 1:23). Той едва ли има предвид, че  буквално всеки човек е чул благата вест, но по-скоро ще представители от почти всички тогавашни народи са чули евангелието. Колко повече днес, във времето на глобалното село, благовестието може да достигне и до най-отдалеченото кътче на света.

4. Предстои идването на Антихрист. Светът сякаш сам подготвя почвата за неговата власт. Всеобщата природна, икономическа, социална и духовна криза сякаш засилват желанието за обединение на нациите. След разпадането на двуполюсния модел и все по-очевидната абдикация на САЩ от ролята на световен полицай, днес към световно господство се стремят Русия, Китай и Европейския съюз. Мнозина предричат, че столицата на последния, Брюксел, ще се превърне в седалище на Антихрист. Поводът: Библията говори за възстановяването на Вавилон (Зах. 5:7-11), а сградата на Европейския парламент наподобява непостроената Вавилонска кула. Други предполагат, че Антихрист ще дойде от страна, богата на петрол и с оглед на последните събития, започват да сочат към Русия.

Антихрист според Библията е звяр, който излиза от морето. Морето е метафора на народите, които също като него се вълнуват и никога не са спокойни. С него светът ще направи последен опит да излезе от своите кризи със собствени сили. Но напразно. Истинският Спасител иде от горе, от небето. Антихрист ще носи 10 корони (Откр. 13:1), което означава, че ще има пълна, неограничена власт. Неговата пропаганда чрез медиите ще бъде оглушителна и убедителна. Ще бъде уважаван и ухажван от всички. Ще го следят с всеобщо удивление, както са следели Хитлер на времето и както мнозина днес следят Путин. Но той ще се самозабрави и ще поиска да бъде обожаван. Когато вярващите откажат, ще бъдат подложени на жестоко преследване през втората половина на неговото управление. 

Затова Петър призовава християните към дълготърпение и святост: „Трябва да водите свят живот, в благочестие, като очаквате и желаете идването на Божия ден... старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си” (3:11,14).

Когато се изпълни и този белег, Исус ще дойде отново. И никой не ще може да попречи на Неговото идване.

Когато татарите завладели Краков през 1241 г, в този град отмервали времето не чрез камбана на часовник, а с тръбен звук. Една стрела, изстреляна от татарите, прекъснала тръбния сигнал по средата. На обяд по полското радио всеки ден се чува същия прекъснат по средата звук. Краят на света обаче ще дойде при сигнала на тръбата на Гавраил. Никой няма да го спре. Той ще завърши песента си.

5. Тогава Христос ще дойде внезапно. Ще премахне властта на Антихрист и ще установи Своето царство на правда, мир и радост в Святия Дух. И това идване ще бъде коренно различно от първото идване на Христос. Тогава той дойде инкогнито, като малко дете във витлеемска ясла. Сега  ще дойде в небесна слава. Тогава дойде като слуга. Сега ще се яви като Господар. Преди беше сеяч на добрите семена. Сега ще бъде жътвар. Преди беше работодател и даваше всекиму задача. Сега ще поиска сметка от всички и ще раздава награди или наказания. Преди беше Спасител, сега ще бъде Съдия. Преди беше Божият Агнец, който беше заклан заради нашите грехове. Сега ще бъде Лъв, който ще порази враговете Си. Преди дойде да живее между нас. Сега идва да прибере нас при Себе Си.

Тогава подигравателите ще замлъкнат, а Христос ще се смее последен. Обвиняващите Го, че се бави, ще го молят да забави съда. Мразещите Исус ще искат милост, но ще получат осъждение. Лъжеучителите ще се каят, но ще видят погибел.

Както преди време светът загина, „потопен от водата”, така „и днешните небе и земя са пазени за огъня, съхранени до деня на страшния съд и на загиването на нечестивите човеци.” (2 Пет. 3:6,7)

А вярващите ... те ще ликуват и празнуват победата на Исус. Ние се радваме само тогава, когато очакваме да дойде някой, когото обичаме. Има ли някой, който да заслужава нашата пълна любов като нашия велик Спасител?

След малко ще приемем Господната трапеза и ще си спомним за Господ Исус, за Неговите страдания и смърт за нашето спасение. Но не само това. Когато правим това, ние си спомняме и за Неговото предстоящо идване. Тогава ще се отпразнува величествената Господна вечеря в новото небе и новата земя.

Историята върви в своя неумолим ход. Предстоят велики събития. Ние вървим напред, през изпитания към слава. През скърби към нестихваща радост. Затова Петър ни напомня думите, изговорени по-напред от святите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, дадена чрез изпратените ни апостоли” (3:2), „да се намерим чисти и непорочни пред Него” (3:14).

Защото Исус идва! Господ иде!

- край -

БПЦ "Нов живот" - Варна

3 май 2015 г.