Предупреждения за последното време (Лука 21:5-38)

/проповед/

Днес продължаваме с разглеждането на евангелието от Лука. Ще разгледаме текста в Лука 21:5-38 и ще говорим за предупрежденията на Исус за последното време. Достигнахме момента, когато Исус вече е влязал в Ерусалим, изгонил е търговците от храма и е имал няколко спора с религиозните водачи, в които е победил. В началото на 21 глава виждаме, че Той похвали бедната вдовица и нейното дарение и укори богаташите. След което Исус излезе от храма и никога повече не се върна в него.

Докато вниманието на Исус е привлечено от вдовицата, вниманието на учениците е привлечено от нещо друго. Според паралелните разкази в Матей 24:1 и Марк 13:1, Исус и малката група ученици вече са излезли от великолепната сграда на храма и са на разстояние от него, когато някой от учениците изказва възхищението си от храма:

Лука 21:5 „И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече: Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък върху камък, който да не се срине.“

Учениците се възхищаваха от архитектурното великолепие и скъпата украса на храма. И наистина, храмът е бил впечатляващ не само с красотата, но и с импозантните си размери. Камъните за основата са били 20 м дълги, 6 м широки и 4 м високи.

Учениците бяха от Галилея, момчета от дълбоката провинция, както бихме казали днес. Тe рядко ходеха в Ерусалим и гледаха на храма като туристи. Храмът наистина беше впечатляващ, разположен на 1/6 от площта на Ерусалим. Целият храмов комплекс беше с дължина 460 м и ширина 370 м. Беше нещо като комбинация от Тадж Махал в Индия, Базиликата Св. Петър в Рим и джамията „Света София“ в Истанбул.

Храмът беше центърът на поклонение в Израел и точно затова думите на Исус бяха толкова трудни за приемане. Затова учениците питат загрижено,

Лука 21:7 „Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?”

От думите им става ясно, че те са възприели казаното от Исус за разрушението на храма като отнасящо се за края на света. Очевидно те грешаха, защото ние знаем сега, че между разрушаването на Ерусалим и второто идване има голям период от време. Все пак, имаше връзка между осъждението насочено срещу народа и храма от една страна, и последния съд в края на времената.

Всъщност, учениците зададоха два въпроса – кога ще стане всичко това (имайки предвид разрушаването на храма) и ще има ли някакъв знак преди да се случи. Отговорът на нашия Господ е най-дългата пророческа проповед, проповядвана някога.

Подобно на много хора днес, учениците се тревожеха за неправилните неща. Те искаха да задоволят любопитството си. Но Исус се интересуваше повече от това как да им промени поведението, а не как да им задоволи любопитството.

Освен това, Исус знаеше, че ако учениците търсят знамения, могат да станат жертва на заблуда. Затова той избягна техния въпрос и вместо да им каже това, което искат да знаят, им каза това, което трябваше да знаят. С други думи, каза им как да се държат в светлината на приближаващото разрушаване на Ерусалим и на второто идване.

Посред всички тези смутни събития от последните времена, Исус предупреждава и нас относно три много реални опасности.

Първо, внимавайте да не ви заблудят (ст.8)

Ние вече сме в третото десетилетие на 21 век. Ако можехме да се върнем във времето назад и да телепортираме някой българин от началото на 20 в. в нашето съвремие, той сигурно щеше да се ужаси от духовното състояние и нравствения упадък на нацията ни.

Исус ни предупреди, че в края на времената ще се увеличат заблудите и възможността хората да бъдат заблуждавани. Днес имаме много информация, но малко мъдрост. Имаме смартфони, но прогресивно затъпяваме. Разполагаме с изкуствен интелект, но нашите ум, логика, памет и критично мислене закърняват.

Лука 21:8 „А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Помазаникът; и: Времето е наближило. Да не отидете след тях.“

Но заблудите не са нещо ново, те съществуват откакто съществува човечеството. В Битие 3 виждаме как Сатана излъга първите хора. Почти нищо не се е променило оттогава насам.

Каква е стратегията на Сатана? Първо, да подложи на съмнение Божието слово. Сатана се яви на Ева и каза:

Битие 3:1 „Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?“

Змията накара Ева да повярва, че е разбрала Бог грешно. Например, когато Божието слово ясно ти казва, че не трябва да вършиш нещо, което би искал да извършиш, идва някой с друго тълкувание на текста, което ти позволява да го извършиш. Накрая ти си казваш, не съм сигурен, че знам какво означават тези стихове.

Гьоте е казал: „Дай ми ползата от твоите убеждения, ако имаш такива, но задръж съмненията си за себе си, защото си имам от тях достатъчно.“

След като е посял съмнение в ума ти, Сатана отрича Божието слово. Пътят от съмнение до отхвърляне е много кратък.

Битие 3:4 „А змията каза на жената: Не, няма да умрете.“

Но това противоречи на предишните думи на Бог, „но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш.“ (Битие 2:17)

Както казва един библейски коментатор, „Всеки път когато се опитваш да намериш тълкувание на Писанието, което ще ти позволи да направиш нещо, за което знаеш че е грешно – ти даваш малко територия на дявола и губиш територия от Словото на Бога. И не след дълго Сатана паркира самосвал през този отвор и изсипва целия миризлив боклук в твоя живот.“

Трето, след съмнението и отхвърлянето идва замяната на Божието слово.

Битие 3:5 „но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото.“

С други думи, вие ще дефинирате доброто и злото. Вие ще можете да решавате кое е добро и кое – зло. Можем да видим това в начина, по който обществото гледа на греха. Днес наричат блудството съвместно съжителство, прелюбодейството - неподходящи отношения, хомосексуализмът – алтернативен начин на живот, а педофилите вече започват да наричат „хора, привлечени от деца“.

Малко по малко абсолютната истина е изтикана в периферията.

„Не се заблуждавайте“ е първото предупреждение на Исус, в което трябва да се вслушаме. Аз вярвам, че живеем на прага на последните времена, а може вече да сме прекрачили този праг. Духът на заблуда е завладял огромна територия в света. Единственият начин да му противодействаме е като знаем Библията и се покоряваме на това, което Бог ни казва в нея.

Ние сме не само заблуждавани. Второто предупреждение е „не се страхувайте“.

Как да се справим с непрекъснатите ужасяващи предсказания за бъдещето? След ковид-кризата ни плашат с инфлация и икономическа криза. Нима трябва да се изнесем далеч от големите градове, в някое обезлюдено място, да се запасим с хранителни продукти и да чакаме да дойде Армагедон? Да се поддадем на страха?

Една арабска басня казва, че по пътя към Багдад чумата срещнала един керван. Главатарят я попитал, „Защо трябва да ходиш в Багдад?“ Чумата отговорила, „За да отнема 5000 живота.“ На връщане Чумата отново срещнала кервана. Главатарят казал, „Ти ме излъга. Отне 50000 живота.“ Не – отговорила Чумата, - аз отнех 5000 живота. Страхът уби останалите.“

Лука 21:9 „И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът. Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ и царство против царство.“

Тук Исус казва на учениците, че не всичко, което изглежда като белег за последното време наистина е такъв белег. Би било грешка да смятаме, че тези отделни събития са неоспоримо доказателство, че краят е дошъл.

По-нататък Исус говори за земетресения, глад и мор.

Лука 21:11 „и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси, и големи знамения от небето.“

Само 9 години след падането на Ерусалим през 70 г.сл.Хр., избухва вулканът Везувий и напълно разрушава италианския град Помпей с околните селища. Експлозията е била толкова внезапна, че жителите са били убити посред всекидневните си занимания – както са били на пазара, по-богатите – в луксозните си бани, робите - докато са работили. Били са затрупани от вулканична лава, пепел и свръхгорещи газове. Но най-тъжното е, че тези хора са можели да се спасят.

Учените потвърждават това, което римските историци описват – експлозията била предшествана от седмици с по-малки трусове и грохот. Дори дни преди изригването от планината ясно се виждал гъст стълб от дим. Ако само хората бяха разтълкували тези знаци и взели мерки след тези предупреждения на Везувий!

И днес се чува подобен „грохот“ в нашия свят – войни, земетресения, наводнения, пандемия, икономически рецесии, разпад на семейството и нравите. Без да са нови, тези знаци сочат към приближаващия Съден ден. Хората са предупредени. Бог предупреждава и дава спасение на тези, които чуват грохота.

Според разказа на Матей за проповедта на Господ Исус, която разглеждаме в момента, той обобщава всичко това като просто „начало на страданията“ или „родилни болки“ (Матей 24:8).

Какво е характерно за родилните болки? Не знам от личен опит, но от жена ми знам, че колкото повече наближава раждането, толкова по-чести стават контракциите и толкова по-силни стават болките. С други думи, макар и събитията, които Исус посочва да са ставали през цялата човешка история, те ще се увеличават и по сила и честота с наближаването на идването на Исус.

Лука 21:12-19 „А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име. Това ще ви служи за свидетелство. И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво да отговаряте; защото Аз ще ви дам тъй мъдро да говорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат. И ще бъдете предадени даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас. И ще бъдете мразени от всички поради Моето име. Но и косъм от главата ви няма да загине. Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.“

Гоненията, описани тук са нещо, което започна скоро след създаване на Църквата и продължават с различен интензитет до днес. Според някои правозащитници днес преследването на християни в някои части на света може да се сравни с геноцид.

По думите на богослова Уилям Баркли, „Исус обеща на своите ученици, че те няма да са сами в техните скърби. Велики християни са писали световната история тогава, когато телата им са били подлагани на мъчения и когато са очаквали смъртта... Един затвор може да е като замък, гилотината като трон, житейските бури като летен ден, когато Христос е с нас.“

Гоненията на християни могат да имат различна форма. В България те са били особено жестоки по време на комунизма. Днес държавата се опитва да наложи отново рестрикции за църквите и християните. Бог ни е обещал, че ще бъдем гонени, както Божият Син беше гонен. Но каквото и да се случва, ние не бива да се боим, но да устояваме.

Трето, Исус ни предупреждава да бдим.

Един унивеситетски преподавател имал мистериозния навик на влизане в залата да изважда топка за тенис от джоба си и да я поставя на катедрата. След като свършвал лекцията си, вземал топката за тенис, поставял я в джоба си и напускал залата.

Никой не разбирал защо той прави това, докато един ден един студент не заспал по време на лекцията. Без да прекъсва лекцията, преподавателят взел топката за тенис, хвърлил я и уцелил спящия студент точно по главата.

На следващия ден преподавателят влязал в залата, пъхнал ръка в джоба си и извадил топката за тенис... Никой от студентите не заспал през целия семестър!

Лука 21:34-38 „Но внимавайте за себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно, като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да настане, и да стоите пред Човешкия Син.“

В евангелието на Матей Исус казва, че когато дойде последното време, ще бъде като в дните на Ной. Хората тогава „ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички...“ (Матей 24:28,29)

Макар и по времето на Ной да е имало много зло, тези стихове не описват нещо лошо. Смисълът е, че потопът е изненадал хората, докато са вършели обичайните неща. Те просто живееха ден за ден и напълно игнорираха предупрежденията на Ной. Вместо да се покаят и обърнат към Бога, те се носеха по течението на преобладаващата култура. И Исус казва, че ще е същото и преди Той да се върне!

Но някой ще каже, в живота има толкова неща, за които трябва да се грижа. Възможно ли е изобщо да намеря време за Исус?! В книгата си „Практическо ръководство за молитва“, Дороти Хаскин разказва за известна цигуларка. Попитали я каква е тайната на нейния успех и тя казала: „Преди имаше много неща, на които посвещавах времето си.

След като се връщах в стаята си след закуска, оправях леглото си, подреждах стаята, обирах праха и правех каквото е необходимо. След като свършвах работата, започвах да се упражнявам на цигулката си. Но това ми пречеше да постигна това, което трябваше в свиренето. Затова обърнах нещата. Целенасочено пренебрегвах всичко друго и не се захващах с друга работа, докато не си свърша свиренето за деня. Тази програма за планирано пренебрегване е тайната на моя успех.

В тази глава Исус ни предупреждава за три неща – да не се заблуждаваме и да обръщаме гръб на истината, да не се боим да свидетелстваме за Христос и трето, да бдим и да не се оставяме да се носим по течението на културата.

Ти можеш да го направиш, като изучаваш Библията и се покоряваме на това, което Бог ти казва в нея, като очакваш гоненията и устояваш в тях, и трето, като се съсредоточиш върху приоритетите в твоя живот. Амин!

Молитва

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

15.08.2021

Поглед в тронната зала (Откровение 4 и 5)

/проповед/ 

И така, продължаваме с нашата поредица „Той царува“ върху последната книга на Библията - Откровение на Йоан. Видяхме в 1 гл., че Христос изпрати ангела си и яви това откровение на Йоан, докато той е заточен заради свидетелството си за Исус на о-в Патмос – еквивалент на концлагера Белене по време на комунизма.

Разбрахме, че централна фигура в книгата е Исус Христос. Когато Йоан видя Исус в 1 гл., той падна като мъртъв. Защото Исус Христос е Алфа и Омега, Първият и Последният.

Пастор Марк Дрискол казва: „Единственото нещо, което ме кара да стана в понеделник сутрин е картината в Откровение на Цар Исус на трона, управляващ над цялото творение.“

Видяхме, че Той ни обича, спасил ни е от греховете ни и ни е направил Царство от свещеници, и ще дойде отново за нас. И Исус даде това послание на Йоан в период на гонения срещу вярващите, за да ги насърчи, че Исус царува и в края на историята Исус ще победи.

И веднага след това, във 2 и 3 глави, Исус даде на Йоан послание до седем реално съществуващи църкви в Мала Азия. От тях научихме 7 важни истини – че Исус обича, насърчава и поправлява местната църква. Той не прави грешки с Църквата и образова небето и променя земята чрез Църквата. Затова тя е най-важната организация на земята.

Днес ние също живеем в усилни времена. На много места по света църквите са затворени от властите заради коронавируса. Говорим за ново нормално. Около нас има много неизвестни относно бъдещето. Затова се нуждаем да си припомним, че Бог царува. Той е на трона!

Точно това ще направим с днешния пасаж от Откровение. Ще разгледаме 4 и 5 глави. Нека да отворим на Откровение 4 и да видим чудесното видение, което Исус откри на Йоан на о-в Патмос. Това видение беше отправено към една преследвана, обезсърчена Църква. Някои от местните църкви бяха подложени на гонение от императора. Други бяха просто преследвани от местните синагоги или пренебрегвани от езическите им съграждани.

Миналият път говорихме за най-прекрасното място на земята, Църквата. Но дори тя е несъвършена. Тя може да загуби първоначалната си любов (Ефес, 2:4), да се поддаде на лъжеучение (Пергам, 2:14-15), да участва в неморалност и идолопоклонство (Тиатир, 2:20) и да стане духовно мъртва или хладка (Сардис, 3:1; Лаодикия, 3:16). Сега ще говорим за съвършения Бог. Придвижваме се от грешната земя към святото небе.

Освен това, преминаваме от чуване към виждане. Седем пъти в гл. 2-3 се казва „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът“. А в гл. 4-5 Исус ни показва две видения. В гл. 4 виждаме Бог като Творец, а в гл. 5 – Бог като Изкупител, който осъществява своите цели чрез разпнатия и възкръснал Христос. Тези глави са и въведение към Божиите осъждения и въдворяването на Божието царство (гл. 6-20).

Първо, в 4 гл. Бог е разкрит като Творец.

Откровение 4:1-4 „След това видях – и ето, врати отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Въздигни се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това. 2 И внезапно бях обзет от Духа и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един. И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; около престола имаше и дъга, която изглеждаше като смарагд. 4 И около престола имаше двадесет и четири престола и видях, че на престолите седяха двадесет и четирима старейшини, облечени в бели дрехи, и на главите им златни венци.“

В началото четем за отворена врата. Ап. Йоан се моли в Духа и вижда врата към небето. Това не се случва всеки път, като се молиш, нали? В предходната глава Исус спомена също една врата в писмото до църквата в Лаодикия:

Откровение 3:20 „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“

Ние обичаме да използваме този стих, когато благовестваме на невярващи, но той е отправен към вярващите в тази охладняла за благовестието църква. Лаодикийците са затворили Христос пред вратата и Той чука, за да го пуснат отново вътре. Тук Исус е отворил врата пред Йоан и казва: „Влез и виж това!“

Подобно на Луси, която отвори вратата на дрешника и влезе в Нарния, Йоан бе поканен в една нова реалност – там където Бог живее и царува. Подобно на Исая (Исая 6) и Езекиил (Езекиил 1), Йоан е отнесен в святото небесно обиталище на Господа, за да види Неговата слава и да чуе Неговото слово.

И чува предишния глас (1:10), който вече е започнал да разкрива миналото, настоящето и бъдещето, да му казва: „Въздигни се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това.“

Исус ще разкрие бъдещето спасение чрез идещото осъждение. Но преди Йоан да може да надникне в бъдещето, преди Исус да му каже за седемте печата, седемте тръби и седемте чаши с Божия гняв, той трябва да види Бога в Неговото величие.

Йоан описва това, което вижда – Бог. Но не търсете тук физическо описание. Бог не е старец с големи бицепси, както го е изобразил Микеланджело. Ако помоля децата от неделното да нарисуват Бога, сигурно ще се затруднят.

Защото Бог е дух! Нашият Бог не е творение, което да можем да изобразим. Както казва Калвин човешкият ум е фабрика за идоли. Когато е насочено към творението, поклонението се превръща в идолопоклонство. Неслучайно втората заповед казва, „Не си направи кумир, нито подобие на нещо което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята.“ (Второзаконие 5:8).

Йоан ни предлага един друг подход. За да обрисува Бога, рисува картина на това, което е около Бога. Виждаме Бог - седнал на престол, който символизира царска власт. Бог е Творец, но и Цар. Той владее над вселената.

Прилича на яспис и сардис, и на дъга като смарагд (ст.3). Ясписът и сардисът са два червеникави скъпоценни камъка. Вероятно и двата камъка символизират Божията святост и слава.

Смарагдът е зелен. Така силата на светлината, проблясваща от присъствието на престола, се омекотява от нежната зелена светлина на дъгата, която го обкръжава. Тази дъга напомня за обещанието на Бог с първата дъга след потопа и символизира Божията правда и милост.

Около престола има 24 престола с 24 старейшини, облечени в бели дрехи и със златни венци на главата. Някои смятат, че това са представители на всички вярващи на небето, други виждат в тях ангели. Moже би най-разпространеното мнение е, че това са хора от двата завета – 12 представители от 12-те племена на Израел (срав. 21:14) и 12-те апостоли. 

Белите им одежди символизират победа и чистота, а венците сочат, че са царски свещеници (5:10). И видението продължава...

Откровение 4:5-6 „5 И от престола излизаха светкавици и гласове, и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше нещо като стъклено море, подобно на кристал, а насред престола и около него – четири живи същества, покрити с очи и отпред, и отзад.“

Светкавиците и гърмежите напомнят даването на Десетте заповеди на планината Синай (Изход 19:16) и символизират Божията святост и справедливост. В Библията морето е символ на злите сили, но Бог владее над морето. Нашето море, макар и вътрешно, рядко е без вълни. Понякога, при силен вятър, вълнението е толкова голямо, че е невъзможно да се плува в него. Но тук морето е гладко като стъкло. Бог е укротил морето.

Когато Бог каже на вятъра, „Мълчи! утихни!“, както каза когато беше с учениците в езерото, то утихва.

Преди няколко години с моята съпруга бяхме във Франция и ни заведоха в един замък, превърнат в музей. За да стигнем до него трябваше дълго да вървим по една алея, докато пред очите ни замъкът ставаше все по-голям и величествен. По същия начин Божието величие е подчертано от това огромно, спокойно и красиво море, разпростряло се около трона на Бога.

Освен Божието величие и святост, обърнете внимание също как е изобразена съвършената Му справедливост – чрез светкавици, гласове, гърмежи и седем огнени светила. Сякаш Божието правосъдие струи от трона.

Един ден, докато си седял в кабинета в Тринити колидж в Кеймбридж, Исак Нютон видял как когато слънчев лъч, който преминал през тесния процеп на кепенците на прозореца, достигнал призмата на стъклената му чаша, събрал в себе си всички цветове на дъгата.

По подобен начин, Бог е светлина, в която се съдържат различни цветове – Той е свят, суверенен, милостив, но и гневен и справедлив. Виждате ли Бог в Неговата светлина, както Го видя Йоан?

Както казва британския богослов Никълъс Райт, „Зад сложния и объркан живот на църквата в древна Турция, зад предизвикателствата на лъжливите синагоги и заплашващите владетели... – стои небесната тронна зала, в която Творецът и Господарят на света остава суверенен. Само като спрем своя бяг и размишляваме върху това видение можем да осъзнаем, че има една друга реалност, която не само обяснява нашата реалност, но и ни помага да имаме победата.“

Дотук видяхме нашия Бог като мощен Творец. По-нататък виждаме, че Той е достоен за поклонение (Откровение 4:6б-11).

Първо, виждаме около престола четири живи същества или серафими да се покланят на Бога. Те казват: „Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, Който беше и Който е, и Който ще бъде“ (ст.8) и по този начин показват, че целта на цялото творение е да се покланя на Твореца.

Заедно с тях се покланят и 24-мата старейшини. Те се покланят на Бог за Неговата святост и безкрайност. Той е „Който беше и Който е, и Който ще бъде.“ За нас е трудно да си представим безкрайния Бог, защото ние сме в материални тела. Но Бог е вечен, не е подвластен на времето, не се променя с времето. Той е извън времето, пространството и материята, защото той е създал времето, пространството и материята.

И старейшините се покланят на Бог за неговата святост и безкрайност, и защото Той е „създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ (ст.11)

Само Бог е достоен за нашия поклон! Падаш ли в поклон пред Него? Показваш ли Му, че Му се покоряваш в смирение и благодарност, като Му отдаваш обратно това, което Той ти дава?

В гл. 5 фокусът се променя – от поклонение на Твореца, в поклонение на Изкупителя. Как става това? Сякаш телевизионна камера на небето се приближава и показва в едър план Божията десница, в която има свитък. 

Откровение 5:1-4 „И видях в десницата на Седящия на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. 2 Видях също, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ? 3 И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа.“

Тази книга е всъщност свитък от папирус или пергамент, който несъмнено съдържа откровението за бъдещите събития, което Йоан трябва да получи. Подобно на повечето важни документи той е запечатан със 7 печата, а те могат да бъдат отворени само от някой, който има властта да го направи.

Тъй като свитъкът съдържа информация от първостепенна важност за целия свят, човекът който е в състояние да счупи печатите трябва да е някой с власт над целия свят. Тогава Йоан чува силен ангел да отправя въпрос към цялата вселена, „кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ?“ (5:2).

Toзи въпрос си задават българите след вече 3 месеца протести. Кой е достоен? Кой е способен да ни изведе от здравната, икономическата и духовната криза, в която се намираме? Кой е достатъчно компетентен, но и морален, за да го направи?

Същият въпрос си задават хората по целия свят. Кой е способен да донесе всеобщ мир и благоденствие за света? Мнозина са се опитвали.

Навуходоносор, Александър Велики, Гай Юлий Цезар, Наполеон, са си мислели, че са го постигнали, но в крайна сметка техните империи са залязвали. Хитлер се опита да установи хилядагодишен райх. Сталин се надяваше комунистическата диктатура да победи в целия свят.

Духовни лидери като Буда, Конфуций, Кришна, Мохамед и Дънов говорят за постигане на лична и световна хармония, но дори техните последователи не могат да постигнат мир помежду си.

Възможен ли е един свят без войни бедност, глад, омраза, болка и тъга? Без вируси и маски? Битълс също ни подканяха да си представим един утопичен съвършен свят, в който няма войни и няма религии. Подобно на тях, много хора си представят съвършения свят без Бог.

Но Йоан знаеше, че светът се нуждае от Изкупител, не от заместител. Затова не е учудващо, че при този въпрос Йоан заплака.

Откровение 5:4 „И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа.“ Йоан плака, защото светът се нуждае от Лидер. Неговите сълзи символизират сълзите на всички Божии хора през вековете. Това са и нашите сълзи, породени от копнежа ни Бог да внесе ред в този объркан свят.

Но тогава Йоан научава, че проблемът на човешката дилема е вече разрешен.

„Ето, лъвът“ (5:5) Виждате ли величието на Господ Исус Христос? Той е като лъв – свиреп, смел, безстрашен, царствен, мощен, величествен.

Този Лъв от Юда е Исус Христос. Само Той е способен да разпечата печатите, да отвори свитъка и да придвижи в изпълнение събитията.“ Той е от племето на Юда. Това е царственият му произход. На това племе бе дадено обещание за Син, чийто трон и царство ще пребъдат вечно.

И Христос беше също „коренът на Давид“. Това словосъчетание сочи към вечната същност на Господ Исус. Този, който дойде след Давид като наследник на Давид беше също преди Давид като негов корен. В това се състои победата на Господ Исус. Защото този царствен и вечен Лъв имаше и човешка природа. Той победи на Голгота, за да отвори свитъка.

Но как така Йоан не го забеляза веднага? Може би беше поразен от красотата на дъгата и скъпоценните камъни? Колко често и ние правим това. Идваме на църква, слушаме разтърсващи послания, пеем запомнящи се песни, но пропускаме Господ посред тях.

И Йоан се обръща да види Лъв, но вижда Агнец. Сигурно се е чудил, „И това ли е разрешението на световните проблеми?“ Точно така. Отговорът на нашите проблеми е Божият Агнец, Исус Христос. Лъвът-Агнец. Суверенният Спасител. Каква комбинация от кротост и величие. Той е наречен Божият Агнец 28 пъти в Откровение. Гневът на Бога е наречен „гневът на Агнеца“.

И Агнецът беше „заклан“ (сфазо). Думата означава отсичам жертва. Тя описва жестокото разпятие на нашия Господ Исус. Тръни, забити в черепа Му. Кожа, свлечена от удари на камшик. Лице, разкривено от юмручни удари. Пирони, забити в ръцете. Копие, промушено в ребрата. Кръв и вода, струящи оттам. И сега на небето белезите на нашия Господ са все още там, запечатали се на възкръсналото Му тяло за вечността.

Една неделна учителка попитала децата, „Има ли нещо направено от човек на небето?“ За нейна изненада едно от момченцата се изправило и казало, „Да, госпожо, има.“ „И кое е то?“, попитала учителката. „Раните от пироните в ръцете на Исус“, отговорило момченцето.

Това, което видя Тома в горницата и което Йоан видя в небето, ние също ще видим в слава.

И този Агнец, заклан толкова жестоко, всъщност стои. Макар и да е бил убит, сега Той е жив. След цялата агония на кръста Христос умря, но три дни по-късно се разнесе вика „Той не е тук, Той възкръсна! (Лука 24:6). Вместо трънения венец сега на главата Му има корона от слава. Той завърши делото на спасение. Но тук Го виждаме изправен, защото Неговата мисия в света продължава.

И Йоан чува, че само Христос може да отвори печатите. И вижда как Христос взема свитъка от Всемогъщия Бог. Но още преди да го отвори живите създания и старейшините започват да Го хвалят:

Откровение 5:8-10 „И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. 9 Те пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе, 10 и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята.“

Чрез смъртта Си Той е довел хора от всички народи при Бога. Тези хора вече Го представляват в света като Негови царски свещеници. А един ден те ще се радват на плода на тази победа в пълнота, защото ще царуват на земята.

Той ни е направил царство и свещеници. Осъзнаваш ли това?

Дейвид Брейнърд служи като мисионер сред индианците каунаумеек от 1739 до 1749 г. Пристига късно вечерта до техния стан и решава да прекара нощта в гората, преди да се представи на сутринта. Но не знае, че няколко червенокожи го следят от часове. Индианците решават да убият бледоликия, защото белите са им причинявали само тъга. Войните се промъкват до Брейнърд и го виждат да се моли на колене за тях. Една гърмяща змия пропълзява към него, изправя се и аха да го ухапе, но след това без видима причина се отдалечава в мрака. Те не го убиват. На сутринта той получава много топъл прием. Отваря Библията и им чете от Исая 53 – как Бог изпраща Своя Син да умре на кръста, за да отнеме греха от техните сърца и да ги направи свои деца. Те приемат благата вест. Брейнърд понася всякакви несгоди и болести, и служи сред много племена. Той решава да бъде царски свещеник за тях.

Старейшините се покланят на Агнеца, защото е изкупил човеци от всеки народ и ги е направил царски свещеници. И към тяхната песен на хваление се присъединяват много ангели и от създания от цялото творение. Всички те хвалят както Всемогъщия Бог, който седи на трона, така и Агнецът, който победи силата на греха (ст.13-14). Те се покланят на Твореца, който владее над света и на Изкупителя и Спасителя на своите люде. Можем да си представим всички тези хвалители като концентрични кръгове – първо четирите живи същества, после 24-те старейшини, после ангелите, а накрая неизброимо множество създания. И в центъра им са „Този, който седи на престола и Агнето“ (ст.13) – Творецът и Агнецът.

Дотук видяхме две невероятни картини – поклонение на Бог като Творец в 4 гл. и поклонение на Лъва-Агнец, Изкупителя на човечеството – Исус Христос, в 5 гл. Казахме, че само Той може да разреши проблема на човечеството и да изгради един съвършен свят, защото Той плати цената за нашите грехове с проливането на скъпоценната си кръв.

Но какво означават тези невероятни видения за обикновените хора като теб и мен? Какво от това, че закланият Агнец стои превъзвишен в тронната зала до Твореца Бог и получава хваление от всички същества в цялата вселена?

Миналата седмица се отбих в Македонския дом. Говорих с една жена, моя позната, която преди време загуби зрението си. Попита ме дали ще може да вижда пак. После срещнах една друга позната. Оплака се, че след смъртта на мъжа си е получила схващане и едва ходи. Каза: „Преди играех народни танци и изведнъж се обездвижих. Ще се молиш ли за мен?“

Какво можем да казваме на хора в тяхното страдание? Каква е добрата новина за слепеца? Как да насърчим парализирания? Как да окуражим човека, който се бори с рак?

Ако има някакво насърчение, то трябва да е по-велико от едно просто „ще се моля за теб“. То трябва да е космическо, поетично, отвъд очакваните утешения.

Агнецът, който беше бит, унизен и прикован на кръст, за да умре, сега в превъзвисен в слава до Твореца на вселената. Всичко, което Бог има – мъдрост, сила, величие и чест, принадлежи и на Агнеца. Той беше прикован на кръста. Беше обездвижен, беше парализиран от агонизиращата болка при досега с твоя и моя грях. Но победи и сега царува в тронната зала с Отца.

Поради това имаме какво да покажем на слепците, куците и болните – можем да им покажем едно видение за едно ново небе и нов свят, където този, който беше заклан, управлява в слава. Можем да кажем: Вие, които плачете, които страдате, които се измъчвате в своята слепота, неподвижност и болка, обърнете поглед нагоре и влезте през вратата, през която мина Йоан. Чуйте небесния хор, който пее „Достоен е Агнецът, който е бил заклан.“ Амин!

_________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

"Господ иде" - БПЦ „Нов живот” Варна

/проповед/

Нека прочетем 2 Петър 3:3-15:

3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: 4 Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието.

5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата, 6 но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина. 7 Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци. 8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години - като един ден. 9 Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние. 10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие, 12 като очаквате и копнеете за идването на Божия ден, когато небето възпламенено ще се разпадне и стихиите нажежени ще се стопят! 13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. Призив към търпение

14 Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си. 15 И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение;

В началото на 3 гл. Петър цитира един от аргументите на лъжеучителите за това, че Второ пришествие на Христос няма да има. Те казват: “Всичко си стои така, както е било от началото на създанието.” (2 Пет. 3:4)

Всичко си стои така, нищо не се е променило. Нищо ново под слънцето. Това е рефрен, с който обикновено описваме монотонността в живота. Наистина, много неща сякаш се повтарят в човешката история. Хората са все така грешни, както и в зората на човечеството, в живота има много болка, мъка, страдание.

1. Живеем под знака на колосални промени.

И все пак, много неща се променят. Светът преди потопа е бил различен от днешния свят. Атмосферата е била много по-благоприятна за живот. Растителността е била повсеместна и не е имало пустини. Животинският свят първоначално не е имал толкова много подвидове. Но пък е имало динозаври. Хората са живели много по-дълго (Матусал - 969 г.), докато постепенно възрастта им е станала 70, а където има сили и 80 г.

Това списание (показвам) съдържа много интересни статии за времето отпреди Потопа. Той е довел до големи катаклизми в природата, до създаването на новите континенти, подвидове в животинския и растителния свят, до появата на дъжд и сняг, на периодичните земетръси, наводнения и пожари.

Светът се променя и то с бързи темпове. Но най-великата промяна ще бъде явлението на Господ Исус Христос. Както и по времето на Петър, мнозина се присмиват на нас, християните, че говорим за „деня на Яхве”, когато Той „ще дойде като крадец” (2:10). Обвиняват ни, че хвърчим в облаците и говорим за вяра, вечен живот и спасение на душите... Понякога не само невярващите, но и вярващите се объркват, когато стане дума за последното време и съпътстващите го събития.

Един професор в богословски университет обяснявал различните гледища – предмилениалното, грабването преди Голямата скръб, посред Голямата скръб, след Голямата скръб. Накрая един студент толкова се объркал, че кръстосал ръце, седнал и казал: „А.С.У.” Професорът го попитал: „Какво означава това?” Студентът казал: „Аз Съм Объркан”. Професорът казал: „Объркан” не започва с „у”. Студентът отговорил: „Не знаете колко много съм объркан!”

Невярващите не ни разбират и ни се присмиват. Обвиняват ни, че нямаме здрава почва под нозете си. Но нали и най-здравата почва под краката на днешния човек тъй бързо се рони? Допреди 25 г. ние живеехме в затвора на тоталитаризма и се страхувахме от трета световна война. Днес живеем в друг свят – вече ни плаши неограничената дори от разума или съвестта свобода, превръщаща се на свой ред в тирания – тиранията на хуманизма!  

Технологично също нещата се движат главоломно напред. Днес не можем да си представим света без климатици, мобилни телефони, интернет. А само преди 50 г. малко български семейства са имали телевизор. Днес живеем в глобално село, но сме повече от всякога фрагментирани и раздирани от противоречия.

2. Всяко нещо, което има начало, има и край.

Това е общовалиден природен закон. Всяко растение и животно се ражда и умира. Всеки човешки живот има начало и никой не се съмнява, че рано или късно ще дойде земният му край. Може да не го иска, да не говори за това, да не ходи на погребения, но краят идва.

Същото е и с градовете. Ние строим здания и се надяваме те да пребъдват за поколенията, но рано или късно те се превръщат в руини. Миналата седмица бях в Свищов. В началото на 19 в. този град е бил цветущ и проспериращ, но през 1810 г. е изпепелен от руската армия. Изгорени са и двете най-големи православни църкви.

При ремонта на ларгото във Варна пък строителите се натъкнаха на руините на стара градска стена. Днес се захласваме по археологическите разкопки, но даваме ли си сметка, че те свидетелстват за това, че и най-цветущите селища се превръщат един ден в развалини?

Не само градовете умират – същото е с държави, народи и цялото човечество. Всъщност, науката вече е доказала, че дори вселената се разширява и един ден ще умре. Ние знаем, че това ще стане, когато Господ дойде в своята слава.

3. Предстои идването на Господ Исус в слава (признаци на последното време).

Не само ап. Петър, но цялата Библия говори за Господното пришествие. Както СЗ е пълен с пророчества за първото идване на Исус, така и двата завета, СЗ и НЗ изобилстват с пророчества за Второто пришествие. Някой изчислил, че в СЗ има 1845 препратки към Второто идване на Христос, а в 17 книги то е основна тема. В 260-те глави на НЗ има 318 препратки към Второто идване на Христос – или 1 от всеки 30 стиха! 23 от 27-те книги на НЗ споменават това велико събитие. За всяко пророчество в Библията за първото идване има 8, които се отнасят за второто!

Във 2 Петър 3 апостолът предупреждава читателите си, че Господният ден ще дойде „като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите, нажежени, ще се стопят, и земята, и делата по нея ще изгорят. (3:10). Това ще стане внезапно, но то ще бъде предшествано от няколко други събития:

            а) Признак 1: Криза в отношенията между народите. „И ще чуете за войни и слухове за войни; ... ще се повдигне народ против народ и царство против царство” (Мат. 24:6,7). Непрекъснато до нас достигат новини за нови войни. Знаете ли колко войни е имало през 20 и 21 в.? 263! През 20 в. от войни са умрели 160 млн. човека. И днес на 500 км. от нас, в една от най-големите европейски страни, се води война. Хората искат мир, не могат да повярват че в 21 в. има войни, но този факт също сочи към идването на Исус.

б) Признак 2: Икономическа криза. В евангелието от Матей Исус предупреждава, че „на разни места ще има глад...” (Мат. 24:7). Населението на земята расте непрекъснато, а източниците за прехрана не растат с тази бързина. Един на 9 хора в света не си дояжда.  3,1 млн. деца умират от недохранване всяка година. В Европа през 20 в. два пъти е имало глад (1916-20 и 1940-47). Българи също са измирали от глад по време на гладомора в Украйна (1932-33).

в) Признак 3: Криза в природата. „... на разни места ще има глад и трусове.” (Мат. 24:7). Господ Исус предсказва много земетресения и други подобни явления в небето. Би трябвало земетресенията постепенно да намалеят и изчезват, защото земната кора все повече и повече изстива и се втвърдява. Макар и да ни се струва, че никога не е имало толкова много земетресения, както през последните 100 г., не можем да знаем със сигурност, тъй като преди това не са правени замервания. Но също както и при войните, възможно е интензитетът на земетресенията да се повиши. Това, казва Библията, ще е характерно за времето непосредствено преди идването на Христос, наречено Голямата скръб. „...защото през онези дни ще има такава скръб, каквато не е имало досега от началото на създанието.” (Марк 13:19)

г) Признак 4: Духовна криза и много лъжеучители. Днес хората са повече от всякога объркани, защото вярват на много лъжеучители в църквите и извън тях. Говорих с един човек и той ми каза: „Всеки претендира, че неговата религия е единственият път за спасение. На кого да вярвам?” Хората вярват в гурута, псевдо месии, които изместват образа на Господ Исус. Това също е признак на последното време.

д) Признак 5: Създаване на еврейската държава. На 14 май 1948 г. стана едно чудо. По решение на други страни (ООН) бе създадена независима еврейска държава. Защо чудо? Защото тя не беше съществувала цели 2535 г.! Изпълни се библейското пророчество. Исус нарече Израел е „изсъхнала смокиня”. Пророчеството в Библията казва, че когато тя почне да се раззеленява, Второто идване на Исус Христос е пред прага (Езек. 36). Смята се, че броят на вярващите в Израел е нарастнал от по-малко от 200 през 1967 г. до 15000 днес. През последните 20 г. повече евреи са повярвали в Йешуа отколкото когато и да било от времето на Деяния на апостолите.

е) Признак 6: Знамения в небето. „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Овешкия Син..” (Мат 24:29-30)

ж) Признак 7: Проповядването на евангелието на всички народи. „Обаче трябва първо да се пропоядва благовестието на всичките народи.” (Марк 13:10). Все още сигурно не всеки човек и не всяка етническа група е чула благата вест. Павел обаче говори за ‘благовестието, което ... е било проповядвано на всяко създание под небесата.” (Кол. 1:23). Той едва ли има предвид, че  буквално всеки човек е чул благата вест, но по-скоро ще представители от почти всички тогавашни народи са чули евангелието. Колко повече днес, във времето на глобалното село, благовестието може да достигне и до най-отдалеченото кътче на света.

4. Предстои идването на Антихрист. Светът сякаш сам подготвя почвата за неговата власт. Всеобщата природна, икономическа, социална и духовна криза сякаш засилват желанието за обединение на нациите. След разпадането на двуполюсния модел и все по-очевидната абдикация на САЩ от ролята на световен полицай, днес към световно господство се стремят Русия, Китай и Европейския съюз. Мнозина предричат, че столицата на последния, Брюксел, ще се превърне в седалище на Антихрист. Поводът: Библията говори за възстановяването на Вавилон (Зах. 5:7-11), а сградата на Европейския парламент наподобява непостроената Вавилонска кула. Други предполагат, че Антихрист ще дойде от страна, богата на петрол и с оглед на последните събития, започват да сочат към Русия.

Антихрист според Библията е звяр, който излиза от морето. Морето е метафора на народите, които също като него се вълнуват и никога не са спокойни. С него светът ще направи последен опит да излезе от своите кризи със собствени сили. Но напразно. Истинският Спасител иде от горе, от небето. Антихрист ще носи 10 корони (Откр. 13:1), което означава, че ще има пълна, неограничена власт. Неговата пропаганда чрез медиите ще бъде оглушителна и убедителна. Ще бъде уважаван и ухажван от всички. Ще го следят с всеобщо удивление, както са следели Хитлер на времето и както мнозина днес следят Путин. Но той ще се самозабрави и ще поиска да бъде обожаван. Когато вярващите откажат, ще бъдат подложени на жестоко преследване през втората половина на неговото управление. 

Затова Петър призовава християните към дълготърпение и святост: „Трябва да водите свят живот, в благочестие, като очаквате и желаете идването на Божия ден... старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си” (3:11,14).

Когато се изпълни и този белег, Исус ще дойде отново. И никой не ще може да попречи на Неговото идване.

Когато татарите завладели Краков през 1241 г, в този град отмервали времето не чрез камбана на часовник, а с тръбен звук. Една стрела, изстреляна от татарите, прекъснала тръбния сигнал по средата. На обяд по полското радио всеки ден се чува същия прекъснат по средата звук. Краят на света обаче ще дойде при сигнала на тръбата на Гавраил. Никой няма да го спре. Той ще завърши песента си.

5. Тогава Христос ще дойде внезапно. Ще премахне властта на Антихрист и ще установи Своето царство на правда, мир и радост в Святия Дух. И това идване ще бъде коренно различно от първото идване на Христос. Тогава той дойде инкогнито, като малко дете във витлеемска ясла. Сега  ще дойде в небесна слава. Тогава дойде като слуга. Сега ще се яви като Господар. Преди беше сеяч на добрите семена. Сега ще бъде жътвар. Преди беше работодател и даваше всекиму задача. Сега ще поиска сметка от всички и ще раздава награди или наказания. Преди беше Спасител, сега ще бъде Съдия. Преди беше Божият Агнец, който беше заклан заради нашите грехове. Сега ще бъде Лъв, който ще порази враговете Си. Преди дойде да живее между нас. Сега идва да прибере нас при Себе Си.

Тогава подигравателите ще замлъкнат, а Христос ще се смее последен. Обвиняващите Го, че се бави, ще го молят да забави съда. Мразещите Исус ще искат милост, но ще получат осъждение. Лъжеучителите ще се каят, но ще видят погибел.

Както преди време светът загина, „потопен от водата”, така „и днешните небе и земя са пазени за огъня, съхранени до деня на страшния съд и на загиването на нечестивите човеци.” (2 Пет. 3:6,7)

А вярващите ... те ще ликуват и празнуват победата на Исус. Ние се радваме само тогава, когато очакваме да дойде някой, когото обичаме. Има ли някой, който да заслужава нашата пълна любов като нашия велик Спасител?

След малко ще приемем Господната трапеза и ще си спомним за Господ Исус, за Неговите страдания и смърт за нашето спасение. Но не само това. Когато правим това, ние си спомняме и за Неговото предстоящо идване. Тогава ще се отпразнува величествената Господна вечеря в новото небе и новата земя.

Историята върви в своя неумолим ход. Предстоят велики събития. Ние вървим напред, през изпитания към слава. През скърби към нестихваща радост. Затова Петър ни напомня думите, изговорени по-напред от святите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, дадена чрез изпратените ни апостоли” (3:2), „да се намерим чисти и непорочни пред Него” (3:14).

Защото Исус идва! Господ иде!

- край -

БПЦ "Нов живот" - Варна

3 май 2015 г.