Хиазъм (от гр., chiázō, ‘оформям като буквата ‘х’), е литературен похват, който разкрива по-дълбоко значение на пасаж в Писанието, отколкото е видно при повърхностен прочит на същите стихове. При него потокът на мисълта не протича последователно от началото до края (АgBgCgDgE), а е представен в огледална структура (АgBgCgB’gА’), при която първата и последната част са сходни и рамкират втората и предпоследната, които също носят близка идея и т.н., а централното послание е в центъра. Причината за голямото му разпространение в древността е проста – тогава са липсвали препинателни знаци и рамкирането на идеите в сходни думи и изрази бил единственият начин те да се обособят една от друга.
