/проповед/
Увод
Двама проповедници стоели край пътя със знак, на който
пишело: „Краят наближава – обърни обратно, преди да е твърде късно.“ Преминаващ
край тях шофьор се провикнал: „Ей, религиозни откачалки, я ни оставете на
мира!“ След малко проповедниците чули шумно плисване във водата. Един от
проповедниците казал на другия: „Не мислиш ли, че трябваше да направим знак, на
който просто пише „Мостът е отнесен“?
Понякога посланието е ясно, но ние решаваме просто да не го
видим. Нещо подобно става и с един от най-важните въпроси, които Писанието
повдига – как мога да съм сигурен, че съм новороден християнин? Много хора
четат за новорождението в Библията, но продължават по житейския си път, все
едно не са видели този предупредителен знак. Но има и такива, които
дори не поглеждат знака.
Днес в България има много традиционни християни, които си
казват: „Аз съм религиозен човек. Ходя на църква от време на време. Почитам
ритуалите и традициите, нали те са ни съхранили като нация. Спазвам коледните
пости. Дори се моля, когато имам проблеми. Паля свещички и подавам за Бог да
прости. Убеден съм, че има една сила, която ме пази и отговаря на молитвите ми!
Проблемът е, че нищо от тези неща не те спасява! Нещо повече,
те по-скоро ще те отклонят от пътя на спасение.
Затова днес искам да говорим за новорождението. Какво
означава да си новороден християнин? Може ли човек, който не е новороден, да се
спаси? Кои са белезите на новородения християнин? Нека се помолим.
1.
Какво означава да си новороден християнин?
Първо, нека видим какво означава да си новороден християнин?
Класическият пасаж от Библията, който отговаря на този въпрос, е Йоан 3:1-21.
Нека прочетем ст.1-6.
При Исус идва Никодим – виден фарисей и член на Синедриона,
което е Върховното събрание и съдилище на евреите. Никодим отива при Исус през
нощта, защото се страхува да не го видят неговите колеги и да му стъкмят някой
компромат.
Той иска да зададе на Исус някои въпроси. Най-вече го
интересува как може да се спаси. От първоначалните му думи разбираме, че той
смята, че Исус е просто велик учител, изпратен от Бога.
Исус обаче му казва нещо, което той не очаква: „Истина,
истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието
царство.“ (ст.3) С това Божият Син показва на фарисея какво не му достига, за
да се спаси. Забележете, че въпреки своите дипломи и авторитет на духовен
учител, Никодим не схваща какво му казва Исус. Не разчита знака.
Йоан 3: 4-6 „Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди?
Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Исус
отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може
да влезе в Божието царство. 6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е
дух.“
Какво има Исус предвид? Той ни казва нещо много просто. Можем
да влезем в Божието царство само ако се новородим.
Никодим и всеки от нас се нуждае от ново сърце – от духовна
трансформация. Ние сме заченати в грях и без Христос сме духовно мъртви в
нашите грехове (Ефесяни 2:1, Римляни 3:23). Новорождението е Божие дело, при
което се вменява вечен живот на човека, който вярва.
2.
Как можем да се новородим?
Как става това?
Първо, Исус казва на Никодим, „Ако не се роди някой от
вода...“ (ст.5) Това означава да се кръсти чрез потапяне. Но водата сама по себе
си не носи новорождение. Ако водата новораждаше, днес 70 процента от българите
щяха да бъдат новородени християни и България щеше да е различна!
Когато Йоан Кръстител кръщаваше в пустинята, той проповядваше
покаяние. „Покайте се, защото Божието царство наближи“. (Матей 3:2). И всички,
които се покаяха за греховете си, бяха кръстени.
Покаянието е основно изискване за новорождението. Ние трябва
да се покаем искрено от греховете си и да се отречем от тях, защото те ни
отделят от Бога (Исая 59:2). Искреното покаяние не е просто изповед, а реална
промяна на живота.
Как
може един Mосквич да стане БМВ? Това не става с проста
смяна на емблемата. Нужно е да отиде до пречистващия огън, за да бъде
преработен, излят и моделиран в истинското нещо.
Нужна е цялостна промяна на живота. И след като се покаем
можем да се кръстим като знак за нашето посвещение да следваме Христос.
В кръщението ние първо се потапяме във водата, с което
символизираме погребването на старото ни грешно естество с Христос, след което
се издигаме над водата, което символизира нашето възкресение в Него за нов
живот.
Римляни 6:4 „Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него
да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез
славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“
В нашия двор имахме череша, която даваше много плод. Но през
една сушава година тя изсъхна и ние я отсякохме. На нейно място остана един
мъртъв пън. И след това се случи нещо удивително. Някакъв филиз започна да
израства от този пън.
Той продължи да расте, докато стана голямо черешово дърво и
започна да дава плодове. Нужно беше да отсечем старото мъртво дърво, за да може
на негово място да израсте новият живот. Смърт на старото естество, за да
израстне новият живот.
“Затова чрез кръщението
ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе
възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“
След това Исус казва: „Ако не се роди някой от вода и Дух...“
(ст.5). Какво означава да се родиш от Духа? Когато се покаем от греховете си и
се доверим за спасението си на Христос, Бог влага в нас Святия Дух като знак,
че ние принадлежим на Него, че сме Негови деца.
2 Коринтяни 1:22 Бог е този, „Който ни е запечатал и е дал в
сърцата ни Духа в залог“.
Римляни 8:14,16 Понеже които се управляват от Божия Дух, те
са Божии синове... 16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме
Божии чеда.
Тихон Задонски казва: „Чрез плътското си раждане ние се
раждаме в грехове... а в духовното си раждане ние се очистваме от греховете...
В плътското си раждане се раждаме за временния живот, а в духовното – за вечния
живот. Няма друго средство за поучаване на вечния живот, освен Христос.“
Има две раждания – биологично и духовно, два вида смърт –
биологична и духовна и два вида възкресения – възкресение за вечен живот и
възкресение за осъждане и вечни мъки.
Някой беше казал: „Ако си роден само един път, ще умреш два
пъти. Ако си роден два пъти, ще умреш един път.“
Дотук говорихме за това какво е новорождение. Видяхме, че
новорождението е суверенно дело на Святия Дух. Спасението е по благодат чрез
вяра. След като се покаем Бог изпраща Духа си в нас, за да ни води по пътя към
спасение и вечен живот.
Възможно е дори след това обяснение ти пак да се питаш, аз
новороден християнин ли съм? Като добър баща, Бог не иска да се чудиш дали си
негово дете, но да имаш увереност, че си новороден и част от Неговото
семейство.
Затова нека сега видим кои са белезите на новородения
християнин. Моята молитва е ти да се припознаеш в групата на новородените
християни или ако не, да закопнееш за новорождение и това слово да те доведе до
спасително покаяние.
3.
Кои са белезите на новородения християнин?
Йоан 3:3 „Ако не се роди някой отново, не може да види
Божието царство.“
Истински новороденият християнин вече не е същият човек.
Писанието ни дава много от белезите на новорождението. Нека разгледаме някои
стихове от Първото послание на Йоан, където те са ясно показани.
A. Вярва, че Исус
Христос е единственият Спасител
1 Йоан 5:1 „Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от
Бога.“
Първо, новороденият човек вярва че Исус Христос е
единственият Спасител, който може да прости греха му, че Той е Божият Син,
назначен от Бог Отец за тази цел и че освен Него няма друг Спасител.
Той е положил своето доверие в Христос и вярва, че всичките
му грехове са простени. Той вярва, че тъй като е приел завършеното дело на
Христос и смърт на кръста, той е счетен за праведен в Божиите очи и може да
гледа с надежда и без страх към смъртта и Божия съд.
Той може да има страхове и съмнения. Понякога може да сподели
с тебе, че се чувства така, сякаш няма вяра. Но попитай го дали иска да се
довери на нещо друго освен на Христос и виж какво ще ти каже. Попитай го дали
ще положи своята надежда за вечен живот на своята доброта, своите дела, своите
молитви, своя пастор или своята църква и виж какво ще ти каже.
Б) Не върши грехове.
1 Йоан 3:9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях.
Човек който е роден от Бога, или е новороден, обикновено не
върши грехове. Той вече не греши по своя воля. Преди той не е мислил дали върши
грях или не и не винаги е чувствал угризения, след като е вършел зло. Живеел си
е мирно и спокойно с греха си. Били са приятели.
Но истинският християнин мрази греха, отвращава се от него,
бяга от него и се бори с него. Смята го за най-голямата чума, скърби когато
падне под негово влияние и копнее да бъде напълно освободен от него. Той вече
не се наслаждава в греха, не му е и безразличен. Грехът е станал нещо ужасно за
него и той го мрази.
Ако каже, че е без грях, той ще излъже (1 Йоан 1:8). Но той
мрази греха и най-голямото му желание на душата му е да не извършва никакъв
грях. Той не може да попречи на лоши мисли да влизат в ума му, нито на неговите
недостатъци да проличават в думите или поведението му. Той знае, че „ ние
всички в много неща грешим“ (Яков 3:2). Но тези неща му носят скръб и тъга, и
неговото същество не се съгласява с тях.
В. Стреми се към святост.
1 Йоан 2:29 „...всеки, който върши правда, е от Него роден.“
Човек, който е новороден, се стреми към святост. Той желае да
живее според Божията воля, да върши това, което е угодно на Бога и да избягва
нещата, които Бог мрази. Той гледа на Христос като на пример и се стреми да се
докаже като Христов приятел, като се покорява на заповедите му. Той знае, че не
е съвършен. Осъзнава вътрешната си поквара, която воюва срещу
благодатта, но не се съгласява с нея.
Макар и понякога да се чувства паднал толкова ниско, че се
пита дали е християнин изобщо, той може да каже заедно с Джон Нютън „Аз не съм
това, което трябва да съм, не съм това, което искам да съм, не съм това, което
се надявам да съм в един друг свят. Но все пак, аз не съм това, което някога
съм бил, и с Божията благодат съм това, което съм.“
Г. Има любов към братята.
1 Йоан 3:14 „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот,
защото обичаме братята.“
Новороденият християнин силно обича всички истински ученици
на Христос. Чувства се у дома си най-вече, когато е в тяхната компания. Чувства
ги като членове на неговото семейство. Те са войници от неговата армия, които
се бият срещу общ враг. Те са негови спътници по пътя към спасение. Той ги
разбира и те го разбират. Може да се различават много, но това няма значение.
Те са синове и дъщери на неговия Отец и той не може да не ги обича.
Но подобно на своя Небесен Отец, той обича всички хора. Той
се моли и благовества, за да бъдат освободени те от робството на Сатана и да повярват в Христос.
Той е учтив, любезен, спокоен и честен. Винаги готов да помогне. Готов е да
поиска прошка и да си признае грешката или вината. Уважава авторитети и зачита
достойнството на всеки човек. На работното си място е съвестен служител.
Подобно на своя Господ и Спасител, той обича и съчувства и на най-големия
грешник.
Д. Побеждава света.
1 Йоан 5:4 „Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава
света.“
Новороденият човек не използва мнението на света за критерий
за добро и зло. Не практикува религиозни ритуали и традиции и не изпълнява
светски закони и религиозни учения, които противоречат на Библията. За него
Библията е единствен авторитет по въпросите на вярата и служението. Той я чете,
размишлява върху нея всекиднено и се стреми да живее според нейния етичен
стандарт. Затова в живота му се наблюдава трайна промяна.
В своята книга „Хайдушки копнения“ Яворов пише за вярващите в
Банско: „Тук бие на очи разликата между протестанти и православни. Евангелската
пропаганда е изиграла голяма културна роля в този край. Банско има 4-5000
жители, от които голяма част са протестанти. При вида на последните аз бих го
кръстил град, гледайки православните – село. Протестантите са граждани и по
масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски.
Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите,
включително и жените. Любознателността им отдавна е прекрачила Библията; те
четат всичко и във всяка къща има по няколко книги, „позволени“ от полицията и
„непозволени“. Православният обаче е останал все пак селянин като баща си и
като дядо си. Той смята на рабеш, пази рогозката, навита като масур зад вратата
и не хвърля опинците нито на Великден даже.“
Новороденият се стреми да прилича на Христос, не на
културата, в която живее. Затова не се колебае да върви срещу светския начин на
живот, светските идеи и обичаи, когато те противоречат на Библейските заповеди.
Не се захласва по езически традиции, защото те, видите ли, били пазители на
българщината през вековете.
Не се интересува от това какво казват или мислят хората. Той
е преодолял любовта към света. Той не се удоволства в неща, които носят щастие
на повечето хора. Те му изглеждат глупави и недостойни за едно безсмъртно
същество като човека.
Той се стреми да получи похвала от Бога, не от човеци. Той се
страхува да не обиди Бога повече, отколкото да не обиди човека. За него няма
значение дали го обвиняват или хвалят. Първата му цел е да угоди на Бога.
„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето,
всичко стана ново.“ (2 Коринтяни 5:17)
И накрая,
Е. Пази себе си.
1 Йоан 5:18 „онзи, който се е родил от Бога, пази себе си.“
Човекът, който се е новородил внимава за своята душа. Той се
опитва не само да избягва греха, но и да избягва всичко, което може да доведе
до него.
Едно малко момиченце повярвало в Бога. Един ден то било само
вкъщи. Когато дяволът дошъл и почукал на вратата на къщата с изкушение, тя
просто изпратила Исус да отвори вратата.
Новороденият християнин пази душата си. Той внимава в каква
компания се движи. Той знае, че злото е по-заразно от доброто, както болестта е
по-заразна от здравето. Внимателно използва времето. Основното му желание е да
го посвещава на полезни неща.
Той желае да живее като войник във вражеска страна – да носи
постоянно своето снаряжение и да е подготвен за всяко изкушение. Той се стреми
да е внимателен, смирен и да пребъдва в молитва.
Това са шест белези на новородения християнин. При някои
християни те се забелязват лесно, при други са едва забележими. При отделните
християни някои от тези белези са по-видими от други.
Но трябва да заключим, че само новородените християни имат
всичките тези характеристики, а тези, които ги нямат, не са новородени.
Имаш ли тези характеристики? Ако ги имаш, тогава можеш да си
сигурен, че си новороден християнин. Aко не, Бог те призовава
днес да се покаеш и да предадеш живота си на Него.
Американският пастор и църковен водач Джон Уимбър описва как
той е достигнал до лично покаяние и новорождение. „След като изучавах Библията
около три месеца... разбрах, че съществува един Бог, който може да бъде познат
в три лица. Разбрах, че Исус е изцяло Бог и изцяло човек, че е умрял на кръста
заради греховете на света. Ала не разбирах, че и аз съм грешник. Мислех се за
добър... Една вечер Каръл (съпругата му) каза: „Мисля, че е дошъл моментът да
направим нещо с всичко, което учихме.“
После, докато я гледах в пълно изумление, тя коленичи на пода
и почна да се моли сякаш на гисповия таван. „О, Боже – нареждаше Каръл –
съжалявам за греховете си.“
Не можех да повярвам. Каръл беше по-добра от мен и все пак
смяташе, че е грешница. Усещах мъката ѝ в дълбочината на молитвите. След малко
тя ридаеше и повтаряше: „Съжалявам за греховете си.“ В стаята имаше шест-седем
души, всичките със затворени очи. Погледнах ги и тогава ме порази мисълта: „И
те се молят със същата молитва!“ Взех да се потя обилно. Мислех, че ще умра.
Едри капки се стичаха по лицето ми и си казах: „Няма да направя това. Аз съм
добър човек.“ Тогава ми просветна. Каръл не се молеше на гипсовия таван; молеше
се на някаква личност, на Бог, Който я чуваше. Тя знаеше, че в сравнение с Него
е грешница и се нуждае от опрощение.
В един миг кръстът доби нов смисъл за мен. Изведнъж разбрах
нещо, което не бях осъзнавал преди; че съм наранил чувствата на Бога. Той ме е
възлюбил и в любовта Си към мен е изпратил Исус. Но аз се бях отвърнал от тази
любов... Бях грешник, който отчаяно се нуждаеше от кръста.
Тогава и аз коленичих на пода, хълцах, носът ми течеше, очите
ми сълзяха... Изпитвах непреодолимото усещане, че разговарям с някого, който е
бил с мен през целия ми живот, но аз не съм успял да го разпозная. Също като
Каръл и аз взех да говоря на живия Бог, казвах му, че съм грешник, ала
единствените думи, които можех да изрека гласно бяха: „О, Боже, о, Боже...“
Онази нощ аз коленичих пред кръста и повярвах в Исус.“
Нека се помолим.
__________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
26.08.2019 г.
