Monday, September 04, 2017

Може ли християнин да изгуби спасението си?

/проповед/

Днес в „Щом питаш“ ще разгледаме една много интересна и спорна тема в Библията, темата за сигурността на нашето спасение. Някои църкви и християни вярват, че след като си станал християнин, ти си спасен и вече не можеш да изгубиш спасението си. Вярно ли е това? Веднъж спасен – завинаги спасен?

За да разгледаме този въпрос ще се спрем на книгата Евреи 5 и 6 гл.

Евреи 6 е един от най-спорните пасажи в Библията. Тази книга е написана за евреи-християни, вероятно от Аполос или Варнава, около 70 г.сл.Хр. Авторът пише посланието, за да укрепи вярата на християните в Исус като Месия и наш Първосвещеник, чиято проляна кръв на Голгота уми нашите грехове.

Книгата предупреждава вярващите юдеи да израстват във вярата, за да не останат духовни бебета и да изпаднат в греха отстъпничество.

Евреи 5:11-14: „Върху това имаме да кажем много неща, и мъчни за поясняване; защото бавно схващате. Понеже до това време вие трябваше учители да станете, а имате нужда да ви учи някой наново на най-елементарните начала на Божиите словеса, и стигнахте дотам, да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в словото на правдата, понеже е младенец, а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“

Тези християни са незрели, защото вместо досега да са станали учители, те се нуждаят някой да им напомня елементарните истини на евангелието. Всеки, койтоне изучава Словото и няма лични взаимоотношения с Христос, рискува да изпадне в духовна стагнация.

Евреи 6:1-3: „Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос, и нека се стремим към зрялост, като не полагаме пак за основа покаянието от мъртви дела, вярата в Бога, учението за кръщенията, за ръкополагането, за възкресението на мъртвите и за вечния съд. И това ще направим, ако Бог позволи.

Разбира се, основните неща са важни. Първо идва покаянието. Покаяние е промяна на 180 градуса, обръщане с гръб към греха и с лице към Христос. След това идвавярата – това е пълно доверие в Бога. Всеки повярвал трябва да се кръсти.Ръкополагането в ранната църква е било благословение, получавано по време на кръщениеВъзкресението от мъртвите е важно, защото ако Христос не е възкръснал, тогава напразна е и нашата надежда. И накрая, вечният съд е оназиреалност на рая и ада, която трябва да ни мотивира да благовестваме активно на всеки, когото срещнем.

Ние не трябва да забравяме тези основни истини на благовестието. Трябва да научим азбуката, преди да се научим да пишем. Но ако не израстваме в зрялост, ние рискуваме да отпаднем и изгубим вярата. Да станем вероотстъпници. Има една граница, която след като бъде премината, няма връщане обратно.
Eвреи 6:4-6: „Защото онези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дъх, и са вкусили от доброто Божие слово и от великите дела на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е пак да бъдат обновени и доведени в покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“

Авторът казва, че е невъзможно  (гр., адинатон) тези, които са били просветени и са вкусили от небесния дар, имали са Святия Дух, но са отпаднали, да бъдатдоведени отново в покаяние.

Някои смятат, че думата „невъзможно“ тук означава „трудно“. Тоест, макар и трудно, макар и да изглежда невъзможно, за Бог няма нищо невъзможно, така че за тези хора все още има надежда. Макар и за хората да е невъзможно, за Бог е възможно.
Но това обяснение не се връзва с начина, по който е използвана думата „невъзможно“ в ст. 18, където се казва „не е възможно Бог да излъже“. Тук едва лисе има предвид, че за Бог е трудно, но все пак възможно да излъже. Не, категорично се казва, че за Бог е невъзможно да лъже.

По-нататък, в Евреи 11:6 се казва: „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек.“ Това не означава, че е наистина трудно да бъдем угодни на Бога.“ Ако имаме истинска, спасителна вяра и Духът на Бога е в нас, за нас не е трудно да се покоряваме на Неговите заповеди и да Му бъдем угодни.

Но нека се върнем отново на Евреи 6:4-6. Други коментатори считат, че тук се говори за хора, които не са християни. Като отпадат от вярата те само показват, ченикога не са били християни. В края на краищата, само Бог знае какво става в човешкото сърце.
Но ако никога не са били християни, от какво отпадат тогава? Защо изобщо авторът си прави труда да го пише?

Има и мнение, че това е предупреждение за хипотетична опасност към християните. Тоест, авторът все едно казва: „Макар и да не е възможно, ако беше възможно за християните да отпаднат, тогава ние трябва да внимаваме.“ Но това изглежданесериозно. Какъв е смисълът да предупреждаваш за нещо, което не може да се случи?

Това ми напомня на следната ситуация: майка подканя малкия си син да слезе от катерушката, защото трябва да си тръгват, но той не иска. След половин часовимолби и увещания, накрая изнервената майка казва: Ако не слезеш веднага, си тръгвам без теб! Ако няма намерение наистина да изпълни заканата си, няма смисъл да го казва. Ако това е предупреждение за хипотетична опасност, то то е безсмислено.
Някои хора тълкуват Писанията така, че да отговарят на техните представи за това какво казва текста. Но аз съм уверен, че ние трябва да се придържаме към най-радикалното разбиране на текста. А то е, че думата „невъзможно“ означава ... „невъзможно“! Невъзможно е християни, които са били просветени и отпаднали някога да бъдат доведени в покаяние.

Това предупреждение е отправено към християни, следователно има смисъл само ако християни са отпадали от вярата.

Следователно, възможно ли е християнин да загуби спасението си? Според книгата Евреи е възможно християнин да обърне гръб на Бога и да излезе от живота, който само Той му предлага.

Затова е важно да израстваме духовно, да развиваме духовна зрялост, да имамелични взаимоотношения с Исус.

Но това не означава мисълта, че можем да загубим спасението си, да нипреследвана всяка крачка и да не ни дава покой! Твоето спасение не е като ключ за апартамента, който можеш да забравиш къде си оставил. Оле, къде оставих спасението си? В чекмеджето ли го пъхнах, на работа ли съм го оставил, или може би в магазина?

Отстъпничеството не се случва изведнъж. Хората, които отпадат от Бога са преживели истинско взаимоотношения с Него. Те са преживели Неговата любов, благодат, милостпрошка и спасение, и след това са Му обърнали гръб. Откъде знаем ли? Стихове 4 и 5 ни го казват. Хора, които са били просветенивкусили са от небесния дар, станали са причастни на Святия Дух трябва да са християни.

Не е възможно да имаш Святия Дух и да не си християнин. И не е възможно за християни, които са отпаднали от Бога да бъдат възстановени в спасение.

Важно е да разберем какво означава думата „отпаднал“ (гр. - парапесонтас)Единственото място в Писанията, където тя е използвана, е в Евреи 6. Думата се е използвала в областта на морската навигация относно кораби и е означавала изгубен кораб

Да си изгубен не е същото като да се отклониш от курса. Както знаете, в древността корабоплаването зависело от звездите. По тях капитанът се е ориентирал за местоположението на кораба. 

Когато един кораб е застигнат от буря в океана и над кораба са надвиснали гъсти облаци, моряците не виждат звездите. Силният вятър отклонява кораба от курса му, така че капитанът няма представа къде се намират.

Представи си, че ти си в този кораб. Как може екипажът да коригира курса, като не знае къде се намирате и накъде трябва да плавате? Няма начин да разбере. Кораб, изгубен в морето е обречен, защото рано или късно ще се разбие в подводни скали. Думата "отпаднал" се използва за кораб, който е изгубен и който не може да коригира курса си, колкото и да се опитва.

Следователно, този текст не описва някакъв временен инцидент, а отстъпление.
Ти не можеш да загубиш спасението си все едно си забравил къде си го сложил. Номожеш съзнателно и целенасочено да се отклониш и да се разбиеш.

Текстът ни предупреждава, че е възможно да стигнем до положение, от което няма връщане назад. Можеш да игнорираш Духа, докато накрая вече не чуваш Неговия глас. Това е реална възможност. Отстъпничеството е възможно. Може толкова да се отдалечиш от Бога, че повече да не можеш да се завърнеш.

Тук авторът не говори за борбата ни с греха. Той не казва, че ако ти е трудно да контролираш емоциите си, или ако обичаш да си похапваш повече, има опасност дазагубиш спасението си. След като повярваме ние не ставаме съвършени, но продължаваме да грешим и да се борим с греха. Понякога ще го побеждаваме, понякога ще се поддаваме на греха. Но това не означава, че ще загубим спасението си. Тази глава не казва това.

Евреи 6 гл. не е и призив да станеш толкова добър, че да спасиш себе си. Тя епредупреждение да не обърнеш гръб на Бога завинаги.

Бог никога няма да спре да ни обича. Нищо, което правим, не може да накара Бог да ни обича повечеНищо, което направим, не може да накара Бог да ни обича по-малко. Но опасността е да се отдалечим толкова далече от Него, че да не можем повече да го чуваме.

Преди няколко седмици с Ваня и децата бяхме на Калиакра. Там е много красиво и аз намерих едно хубаво местенце, откъдето имаше прекрасна гледка за снимка. Обърнах се и извиках на Ваня да дойде. Но тя беше прекалено далече, за да ме чуе.

Невъзможността да се върнем не е заради Бога, а заради нас. Когато се отдалечим много от Него ние няма да можем да се върнем при Него, защото няма да искаме да се върнем обратно.

Ако се отречем от Исус, Той отново чака да се върнем при Него така, както Петър се върна. Но ако продължаваме да Го отхвърляме и да се отдалечаваме все повече и повече, ние прекрачваме една линия, от която няма връщане назад.

Невъзможно е за някой, който напълно е отхвърлил Бога, след като е вярвал, да се върне към покаяние, защото това би означавало да накара Исус да се разпъне отново на кръста. „Знам, че миналият път не се получи, но ако умреш за мен отново може този път да проработи?“

Ние трябва да полагаме усилия, за да не отстъпим от вярата си и да изгубим вярата си. Както се казва в 

Евреи 6:11-12: „И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.“

Ако си станал духовно ленив и гледаш да отбиеш номера с малко четене, малко молитва и ходене от време на време на църква – тогава има защо да се тревожиш

Опасността е не че можеш да бъдеш простен известен брой пъти, преди Бог да каже „Дойде ми до гуша от теб!“ Истинската опасност е, когато се опитваш да танцуваш с дявола и отказваш да потвърдиш на дело вярата си. Да положишусилие, за да израстваш в зрялост.

Отстъпничеството не идва, когато Бог се отказва от тебе, но когато ти решиш, че не искаш да имаш нищо общо с Бога. Когато се отдалечиш от Него, е невъзможно да се върнеш.    

Когато децата порастват, на определени години ги ваксинират, за да не се разболяват. Ваксините се състоят от антигени, които усилват способността на имунната система да противодейства на определено заболяване. Ваксината стимулира имунната система на тялото да разпознае микроорганизмите, причинили заболяването, като външно тяло. И след като го разпознае, да го унищожи и да го запомни, за да може по-лесно да разпознае и унищожи микроорганизмитепри евентуален по-късен сблъсък с това заболяване.Така ние придобиваме имунитет срещу него.

В духовния живот също е възможно да придобием имунитет. Ако след като сме видели Божията благост и спасение, ние обърнем гръб на Бога, ние развиваме един вид имунитет срещу Божия призив. Можем толкова много да се отдалечим, чеслухът ни да се притъпи и да не чуваме Неговия глас.

Ако продължаваме да се стремим да се уподобяваме на Сина Божи, няма за какво да се тревожим. Ако целта ти е да прославяш Бога и да Го следваш в живота си,няма от какво да се боиш. Можеш да имаш увереност в своето спасение. Самият факт, че се тревожиш да не отпаднеш е вече доказателство, че не си отпаднал.

Това послание не е заплаха, а предупреждение. Ако чуваш Божия глас, не го игнорирай. Кажи като Павел,

Филипяни 3:12: “Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня, дано уловя това, за което и аз бях уловен от Христос Исус.“ Стреми се към обещаната от Бога почивка. Не поглеждай назад, не се отклонявай встрани. Гледай на Исус, следвай само Исус. Амин!

--

БПЦ "Нов живот" Варна
03.09.2017