Monday, April 19, 2021

Възпитавай детето си (Притчи 22:6)

/проповед/

Всички ние, които сме родители, знаем, че ние възпитаваме децата си без значение дали си даваме сметка или не. Те копират всичко.

Някой някога е казал: „Преди да се оженя имах 3 теории за възпитаването на деца. Сега имам три деца и нито една теория.“

Един експерт по детско поведение често изнасял лекция на тема „Десетте заповеди за родители.“ Оженил се и станал баща. Заглавието на лекцията му се променило на „Десет съвета за родители.“ Дошлo и второто дете. Лекцията станала „Някои предложения за родители.“ Родило се третото дете. Говори се, че тогава лекторът спрял да чете лекции.

Днес в нашата поредица „Мъдрост за всеки ден“ върху Притчи ще говорим за възпитанието на деца. Като основен стих ще разгледаме

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Какво да кажем за този стих от Притчи? Всички ние се молим горещо да можем да възпитаме децата си в Господа. Затова е много болезнено, когато някои деца на християни излизат от църквата и забравят за своята вяра.

Понякога този стих се разглежда като нормативен – като гаранция, че ако сме добри родители, винаги ще възпитаме добри деца. Но не това казва стихът. А какво казва? Нека сега разгледаме този стих малко по-подробно.

1.     Познавай наклонностите на детето.

Един друг превод звучи така: „Приспособи обучението на детето ти така, че да е съобразно дадените му от Бога качества и наклонности; когато навлезе в зряла възраст няма да се отдели от обучението, което е получило.“

Всяко дете има естествени наклонности за добро и лошо, които са уникални за него. Знаете ли, че думата за „обучавай“ на иврит е същата като думата за небцето в устата? След раждането на дете в Израел акушерката натапяла пръста си в паста от фурми и с нея натривала небцето на новороденото бебе. Така предизвиквала неговата жажда и инстинкт да се храни.

Като родители ние трябва да предизвикаме жажда в децата си към правилните неща. Ако ви попитам коя е любимата ви храна, най-вероятно ще е нещо, което сте яли от малки. Задачата на родителя-християнин е да предизвика такава жажда у децата си към Божиите неща.

Второзаконие 6:5-7 „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Но дори когато даваме всичко от себе си, пак няма гаранция, че детето ни ще прегърне вярата. Има много фактори, които в крайна сметка ще повлияят на съдбата на детето ви. Но един от най-важните е начинът, по който децата са възпитавани.

Ако ги възпитавате сурово, без да им давате почти никаква свобода, има голяма вероятност децата да излязат от църква и да не се върнат. Но ако са възпитани да вярват в атмосфера на любов, даже и да се заблудят като блудния син, един ден ще се върнат при Господа.

Също, този стих в Притчи не казва да оставим детето да прави каквото си иска. Това е философията на дявола. Децата се нуждаят от обучение и насочване в правилната посока.

Но стихът говори за личните наклонности на детето. Всяко дете има различни способности, таланти и качества. Понякога се чудим как две деца от едни родители могат да бъдат толкова различни. Помните ли Авел и Каин? Авел обичаше Бога, а Каин беше упорит и решен да прави това, което си е наумил.

Дори близнаците могат да бъдат много различни! Спомнете си Яков и Исав. Исав бе груб, космат мъжкар, който обича да ловува. Яков се въртеше около кухнята с майка си и обичаше да готви повече, отколкото да ловува. И Исаак обичаше повече Исав, а Яков беше любимецът на мама. Когато някое дете ти прилича, е лесно да проявиш пристрастие. Трябва да се пазим от това.

Но идеята е, че всяко дете е различно. Затова децата трябва да се обучават в посоката, която е най-добра за тях.

Например, Деби е много добра с езиците. Още от малка говореше и превеждаше на големите от английски. Учудващо ли е тогава, че учи в чужбина и съпругът ѝ е чужденец? Мони и Стефан също владеят английски, но като майка си обичат повече да помагат на хората. Мони завършва тази година като физиотерапевт, а Стефан реши да кандидатства в Медицинския университет.

А защо аз реших да работя за благовестието в университета, а след това да стана и пастор? Когато повярвах у мен се формира дълбоко убеждение, че всички хора се нуждаят да чуят за Исус Христос. И когато ни предложиха да започнем служение на пълно работно време, не се колебах!

Като родители ние трябва да познаваме какви са естествените наклонности на нашите деца и да ги насочваме в посоката, подходяща за тях. Това означава, че трябва да прекарваме време с децата си, да играем игри и да се забавляваме заедно. Така не само ние ще ги опознаваме, но и те ще искат да прекарват време в дома с нас и няма да си мислят да правят глупости с приятелите си.

Първо, познавай наклонностите на детето.

2.     Дисциплинирай с любов

Притчи 13:24 „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.“

Може би най-голямата отговорност, която Бог ни дава, е да дисциплинираме нашите деца.

В една кампания за ограничаване на престъпността сред малолетните управата на един град разпространила 12 Правила за отглеждане на малолетни престъпници. Ето някои от тях:

„Още от ранна възраст давайте на детето всичко, което поиска. Така то ще порасне вярвайки, че светът му дължи нещо.

Когато казва лоши думи, смейте му се. Така ще си мисли, че това е интересно.

Никога не го обучавайте духовно. Чакайте да стане на 21 г. и след това го оставете сам да реши.

Избягвайте да използвате думата „погрешно.“ Това може да го комплексира. По-късно, когато го арестуват за откраднат автомобил, ще вярва че обществото е срещу него.

Вдигайте всичко, което той оставя на пода. Правете всичко вместо него. Така ще свикне да прехвърля отговорността върху другите.

Карайте се често в присъствието на децата си. Така те няма да се шокират, когато по-късно се разделите.

Давайте на детето всички джобни пари, които иска. Не го оставяйте само да започне да печели.

Задоволявайте всяка негова прищявка за храна, питиета и комфорт. Гледайте всяко плътско желание да е задоволено.

Подготовете се за живот на печал и огорчение. Вероятността за такъв е много голяма.

Дано тези предупреждения да са помогнали на много родители. Дано те помогнат и на вас.

Един фермер продал мулето си на друг човек. Обяснил му, че мулето е старо, затова той трябва да е много внимателен и нежен с него.

На следващия ден, в 10 ч., купувачът дошъл ядосан в дома на продавача и си поискал парите обратно. Продавачът попитал, „Какъв е проблемът?“ „Мулето седи посред хамбара и не иска да помръдне. Аз го моля внимателно, но ...“ Другият казал, „А, ела да ти помогна.“

Те отишли при мулето, продавачът взел една дебела гьостерица, ударил мулето с всичка сила отзад, и то станало. „Но аз мислех, че ти каза да съм много внимателен?“ „Да, но първо трябва да спечелиш вниманието му.“

Това говори ли ви нещо за обучаването на децата?

Някой е казал, „Времето, когато трябва да започнеш да коригираш децата е преди те да започнат да те коригират.“ Писанието говори недвусмислено за това:

Притчи 23:13,14 „Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре. 14 Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада.

Но кога да започнем да дисциплинираме децата си? Известна е фразата, че на детето липсват ли първите 7 години възпитание, трудно може да се поправи.

Според д-р Джеймс Добсън, най-добре да започнем, когато са на година и два месеца. Той смята, че децата са податливи на възпитание най-вече до 4 годишна възраст. След това бетонът се е втвърдил малко и ще трябва да работите повече, за да го разбиете.

Но как по-точно да го правим?

Когато във футбола някой извърши нарушение, какво прави съдията? Той не почервенява от гняв и не започва да крещи, че провинилият се е нарушил етиката и правилата. Просто свири нарушение. По същия начин, когато детето ти е извършило беля, не прогонвай мира от дома си. „Свири нарушение“ и не спори с детето. Дисциплинирай го.

Когато децата ни бяха малки, за най-големите провинения ги наказвахме по задните части с дървената лъжица. Те плачеха и ние плачехме с тях. Но след като сълзите преставаха, ги прегръщахме и им казвахме, че ги обичаме.

Първо, познавай наклонностите на детето и второ, дисциплинирай с любов.

3.     Насърчавай положителното поведение.

Децата се нуждаят не само от дисциплина, но и от насърчение.

Ако непрекъснато критикуваме детето, то се научава да осъжда. Ако го лишаваме от обич, то се научава да се бие. Ако му се присмиваме, то се научава да се срамува.

Ако обаче проявяваме търпимост към детето, то се научава да е търпеливо. Ако живее с насърчение, то се научава на увереност. Ако чува похвали, то се научава да харесва.

Ако се отнасяме справедливо с него, то се научава на справедливост. Ако живее в сигурност, се научава да има вяра. Ако живее с одобрение, се научава да се харесва. Ако живее с приемане, се научава да обича.

Мисля, че повече български родители и учители трябва да чуят това.

Аз самият съм учител и знам колко силен мотивиращ фактор за успех в живота може да е насърчението.

Една учителка имала в трети клас едно момченце, което било много сладко, но не се справяло добре с домашните. Един ден учителката спряла до него и му казала, „Константине, ти си много умен. Можеш да се справиш много добре в училище. Всъщност, ти си един от най-добрите ми ученици...“ Преди още да довърши изречението си, Константин казал: „Не знаех!“

От този момент нататък Константин започнал да се променя. Неговите домашни работи станали по-прегледни, работата му в клас вярна, и оценките му се подобрили значително. Всичко това заради една доза насърчение.

Божието слово казва в...

Ефесяни 6:4 „И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.“

Библията ни предупреждава да не обезсърчаваме децата. Ако обърнем първата част на тази заповед обратно, тя ще звучи така: „Бащи (и майки), изграждайте правилно отношението у децата си и ги насърчавайте. Не е лесно да си дете, затова нека още днес да намерим начин да насърчим децата си! Никога насърчението няма да е излишно!

Това насърчава децата да подобряват поведението си, но ние често забравяме да го правим. Много по-лесно ни е да критикуваме, отколкото да насърчим. Децата се нуждаят от насърчение колкото възрастните, даже може би повече.

Затова, когато видиш децата ти да правят нещо хубаво, ги похвали. Може да им кажеш, че се радваш да видиш, че правят това. Бъди конкретен. Устното насърчение ще повиши самочувствието на детето. Постоянната критика пък ще го намали.

Понякога детето ни се нуждае от подкрепа и успокоение. Възможно е то да преминава през емоционална буря поради някаква ситуация в училище или с приятелите. Можем да му помогнем, като го насърчаваме да споделя с нас, като сме добри слушатели, като казваме, че го обичаме.

Важен е също физическия контакт – потупване по гърба, прегръдка. Молитва на глас, за да чуят, че се молите за тях.

Втората част от заповедта в Ефесяни гласи: „възпитавайте (децата) в учение и наставление Господне.“

Ние трябва да учим децата си да познават Бога и да ги водим в църква. Много рядко родителите имат проблеми с децата, когато Библията се чете редовно у дома, когато на масата се казва молитва и вечерта цялото семейство се моли заедно. Повече беди с тийнейджъри има в семейства, в които молитвата се пренебрегва, Библията не се отваря, а посещението на църква е рядко.

Заключение

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път с познаване на неговия характер, с дисциплина, любов и насърчение. И то няма да се отклони от него, дори когато остарее.

Една класна ръководителка накарала учениците да напишат всеки името си отгоре на лист хартия. След това им казала да пуснат листа по редовете, а всички останали да напишат най-хубавото нещо, за което се сещат за този човек под името му. В края на часа всеки получил своя лист. Всички се зачели и на лицата им започнали да се появяват усмивки. „Наистина ли? Не съм знаел, че другите ме харесват толкова много!“

Няколко години по-късно един от учениците бил убит във война. Целият клас дошъл на погребението. Там била и тяхната класна. След погребението при нея дошли родителите на загиналото момче. Казали: „Искаме да ви покажем нещо“ – и бащата извадил портфейл от джоба си. „Намерили това у Марк когато бил убит.“

От портфейла извадили един износен лист хартия, очевидно сгъван и прегъван и залепван много пъти. Класната веднага разбрала кой е този лист.

„Благодаря ви много за това, което сте направили“, казала майката на войника. „Както виждате, Марк е ценял много този лист.“

Тогава всички предишни съученици на момчето започнали да се събират около тях. Някой казал, „И аз още пазя моя лист. Той е върху бюрото ми у дома“. Една жена казала, „Съпругът ми ме помоли да сложа неговия в сватбения ни албум.“ Друг се обадил, „И аз пазя моя – в бележника ми е.“ А една друга съученичка бръкнала в малка книжка и извадила оттам своя износен и скъсан лист хартия. „Аз си го нося с мене винаги. Мисля, че всички ние сме запазили листите си.“

Приятели, това което тази учителка е направила, трябва да направим всички ние. Нужно е да познаваме наклонностите на децата си и да ги дисциплинираме. Но нека не забравяме също, че нашите деца се нуждаят от насърчение и любов, за да са успешни в този свят. Възпитавай детето си! Нека се помолим!

 ____________________

18.04.2021 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна