/проповед/
В началото искам да ви попитам: кога ще повярвате, че
някой когото сте познавали, е възкръснал от смъртта?
Възможни отговори:
„Ако ми звънне на вратата“; „Ако вечеряме заедно“; „Ако мога не само да го
видя, но и да го пипна“; „Ако той се яви на много други хора, които са го
познавали, тогава ще знам, че не халюцинирам.“
Няма да е лесно някой, когото сме познавали и обичали,
да ни убеди, че е възкръснал от смъртта! Още по-трудно ще е, ако сме видели да
умира, особено от ужасно болезнена смърт и след това сме били на погребението
му.
Не е учудващо тогава, че на учениците не беше лесно
на онази неделя сутрин. Трудно е да гледаш как някой, който умира, издъхва.
Почти невъзможно е да повярваш, че може да оживее отново. А възкресението е още
по-трудно за възприемане, защото истинско възкресение означава, че човекът
никога повече няма да умре.
Било е трудно да се повярва тогава, трудно е да се
повярва и днес.
Когато Исус е на кръста, според евангелист Марк, Той
повтаря стих от Псалм 22, който е бил познат за евреите от 1 век: „Елои, Елои,
лама савахтани?, което значи: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ (Марк
15:34)
Учениците бяха
смутени и объркани, те не очакваха Исус да възкръсне. Жените, които отидоха на
гроба, се готвеха да помажат един труп. Но за тяхна изненада, вместо труп те срещнаха
ангел, който им каза: „Не се плашете; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия.
Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха.“ (Марк 16:6)
В началото е имало объркване, не яснота. Лука казва,
че учениците са сметнали свидетелството на жените за празния гроб за „празни
приказки и не им повярваха“ (Лука 24:11).
И от това несигурно начало се роди Църквата, която днес
наброява около 2.6 милиарда души и продължава да расте! Много мюсюлмани
в Азия се обръщат към Христос. Същевременно, сред тези които се определят като
християни в Европа има такива, които не вярват във възкресението на Христос!
В България повече от
70 процента се определят като християни, но забележете, само 34% от българите заявяват,
че вярват, че има живот след смъртта. След нас в Европа е само Албания.
Може ли да си християнин и да не вярваш във
възкресението? Двете са неразривно свързани! Защото, ако костите на Исус
Христос можеха да се изкопаят от някой гроб от 1 век, тогава, както казва Павел
в 1 Коринтяни 15, нашата вяра е напразна и от всички човеци ние сме най-много
за съжаление.
По думите на Скип Хайциг, „Както сърцето ти е помпата,
която снабдява с животоподдържаща кръв цялото ти тяло, така и възкресението на
Исус дава живот на посланието на благата вест. Без него вярата ни ще е напълно
безполезна. Нашето послание ще е напълно безсилно.“
Има много аргументи
в подкрепа на възкресението на Исус. Но ще спомена само два от тях. Първо, в
онази неделна сутрин гробът беше наистина празен! Когато жените отидоха там,
гробът беше празен. Когато Петър и Йоан отидоха там, гробът беше празен. Когато римляните
провериха, гробът беше празен. Когато еврейските водачи отидоха на място,
гробът беше празен.
Това повдига въпроса,
ако Исус не е възкръснал, какво е станало с тялото? Римляните и еврейските
водачи най-малко имаха интерес да откраднат тялото. То беше охранявано от
римска стража в запечатана с печат гробница. Стражите отговаряха с живота си за
това, което пазеха. Дори да предположим,
че учениците са взели тялото, как биха могли тези уплашени и объркани от
смъртта на техния водач хора не само да направят заговор, но и да преодолеят охраната?
Тогава какво е станало с тялото? В петък вечер Исус
беше в гроба. В неделя сутринта бе изчезнал.
Второ, Исус се яви
на повече от 500 човека. Яви се на Мария Магдалина, на Петър и Йоан, на Яков,
на всички апостоли и на стотици други. Тези явявания станаха на различни места,
при различни обстоятелства, в течение на 40 дни. Исус подкани Тома да Го
докосне. Яде риба с апостолите. Когато Павел говори за различните явявания в 1
Коринтяни 15, все едно казва: „Ако се съмнявате, говорете с тези хора, те са
свидетели.“
Във връзка с това, авторът
и апологет Лий Стробъл казва, „Aко свикахме съдебен процес, за да установим фактите
относно възкресението, и ако трябваше да извикаме всички свидетели, които лично
са срещнали възкръсналия Исус и ги разпитахме за 15 минути, ако правехме това без
прекъсване, щяхме да слушаме свидетелства от първа ръка в продължение на повече
от 128 часа или над 5 денонощия. Кой би си тръгнал неубеден?“
Възкресение Христово е важно. То е важно, защото то е
крайъгълният камък на нашата вяра. То е Божият печат на одобрение върху Неговия
Син. Затова Петър държи
да каже, че „Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.“
(Деяния 2:32)
Ние се радваме на живота и го ценим, дори той да е
съпроводен с много страдания. Това е така, защото той ни е даден от нашия
изобилно щедър Творец. Затова ние,
българите, толкова често си пожелаваме „живот и здраве“ в разговори с приятели.
Затова тези думи са дали наименованието на толкова
много неща: здравен портал, застрахователно дружество, youtube канал,
музикална група, поздравителни картички, тениски и какво ли още не.
Ние ценим живота, той е нашето естествено състояние. Смъртта
е неестествена. Смъртта е врагът, който ни отделя от нас, от нашите близки и
най-важното, от Бог. Тя е такова проклятие, че беше нужно Божият Син да я премахне,
за да можем да живеем с Него във вечността.
Затова празнуваме на
Великден. Дори тези, които се ограничават само с чукането на яйца и яденето на
козунаци, подсъзнателно чувстват, че нещо велико се е случило на този ден.
Ние празнуваме Възкресение, защото Исус възкръсна от
смъртта. Смъртта не можа да го задържи. Смъртта дойде в света поради греха. Ап.
Павел казва, че „чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха – смъртта,
и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“
(Римляни 5:12)
Но на Великден, по думите на пуританския богослов Джон
Оуен, човечеството стана свидетел на „смъртта на смъртта в смъртта на Христос.
Смъртта беше победена! Затова ап. Павел възкликна, „"О, смърт, къде ти е
победата? О, смърт, къде ти е жилото?" (1 Коринтяни 15:55)
Затова Йоан казва в
Откровение 21:4, че в небето „смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни
плач, ни болка; първото премина.“ Слава на Бога, на небето няма да има гробища!
Исус постигна това в неделя на Възкресение.
Петдесет дни по-късно Петър се изправи и проповядва в
двора на храма пред огромна тълпа. В нея несъмнено са били някои от тези, които
са викали „Разпни го!“ на Разпети петък. Те бяха участвали в убийството Му. Но
след това тръгна мълвата, че Исус се е явил на учениците. Хората не знаеха в
какво да вярват.
Какво бихте казали вие на тези хора, ако бяхте на
мястото на Петър? Как бихте ги убедили, че Исус е възкръснал? Петър направи
нещо много интересно. Той им разказа една история за двама мъже. Можете
да я прочетете в Деяния 2:24-32.
И двамата са умрели. Единият е бил известен, другият не
толкова известен. И са погребани недалеч един от друг. Но единият е останал в
гроба, а гробът на другия е празен! Единият беше цар и пророк. Той пророкува за
възкресението на другия. Вторият също беше цар и пророк. Името на първия е
Давид, а на втория – Исус.
Давид записа това пророчество в Псалм 16, Исус го
изпълни, а Петър проповядва проповедта. Това беше една гениална проповед,
защото евреите почитаха най-много Авраам, Мойсей и Давид.
Авраам беше погребан в Хеврон. Мойсей бе погребан в
Моав, но никой не знаеше къде точно е неговият гроб. Но всички знаеха къде е погребан
Давид. Той беше умрял 1000 години по-рано, но тялото му беше още в гроба. За
разлика от него, Исус взе назаем гроба на Йосиф от Ариматея за около 36 часа.
След това го напусна.
Един човек казал на Йосиф. „Йосифе, това беше една
толкова красива, скъпа, издълбана в скалата гробница. Защо я даде на някого
другиго, за да бъде той погребан там?“ Йосиф отговорил, „Защо не? Той се нуждаеше
от нея само за уикенда.“
Исус я взе под наем само до неделя. Той не планираше
да се заседи там! Ако не вярвате, идете и вижте!
И тогава Петър каза:
Деяния 2:36 „И тъй,
нека знае добре целият Израилев дом, че този Исус, Когото вие разпнахте, Него
Бог е направил и Господ, и Помазаник.“
Той е Бог, така че, поклонете Му се!
Един философ споделил със свой приятел, че е решил да
създаде нова религия, която да замени християнството. Тя нямало да има тайнства
и щяла да бъде ясна като таблицата за умножение. Щяла да се казва позитивизъм.
Приятелят му отговорил: „Много добре. Ще трябва само
да говориш така, както никой друг досега не е говорил, да живееш както никой
друг досега не е живял, да бъдеш разпнат, да възкръснеш на третия ден и да накараш
света да повярва, че още си жив. Тогава твоята религия може да има шанс.“
Попитали един
мюсюлманин защо е станал християнин. Той отговорил, „Ами, представете си, че
вървите по пътя и внезапно пътят се разклонява в две посоки и не знаете накъде
да поемете.
Там, на разклона, има двама мъже, един мъртъв и един
жив. Кого от двамата ще попитате за напътствия?“ Днес се говори много за това,
че всеки път води към спасение, или се спори коя от всички религии е правилната
религия. Но ето простият отговор на този въпрос. Намерете религия, чийто
основател е възкрънал от смъртта. Това е религията която трябва да
следвате.
Откровение 1:17-18 „Аз съм Първият и Последният, и
Живият; бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и
на ада.“
Това е посланието на Великден. Това е причината за
нашата надежда. Рано или късно, всички ние ще умрем. В този ден ще загубим
всичко, което имаме тук на земята, но ще запазим всичко, което е най-важно,
защото смъртта не може да ни отдели от Исус Христос.
В едно гробище в
Хановер, Германия, има гроб с огромни гранитни и мраморни плочи, циментирани
една за друга и хванати с тежки стоманени скоби. Той е на жена, която не вярвала
във възкресението на мъртвите.
Но, интересно, че завещанието си тя поискала да зазидат
гроба ѝ толкова здраво, че ако има възкресение, да не я достигне. На гроба има гравирани
думите „Тази гробница да не се отваря никога.“ Но с времето едно семенце
покълнало и започнало да расте между плочите. Бавно прокарало стълбце през
почвата.
Когато то станало по-голямо, големите плочи
постепенно се преместили така, че стоманените скоби излезли от гнездата си.
Малкото семенце се превърнало в дърво, което изместило камъните.
Динамичната сила, съдържаща се в това малко семенце е
бледа сянка на невероятната мощ на Божието творческо слово, което един ден ще извика
в живот телата на всички, които са в гробовете. Той ще повика обратно също всички,
удавили се в морето, кремирани или чийто тела са били разрушени по един или
друг начин.
За този, който направи нещо от нищо, когато създаваше
вселената, няма проблем да направи това. Неверието не може да попречи на
възкресението. Но вярата във възкръсналия Христос отваря вратата за
благословенията, които Неговото възкресение гарантира – едно славно ново
духовно тяло и дом в небето.
В новите си тела ние ще бъдем свързани отново с
любимите си хора, които са спасени, за да живеем с Исус през вечността.
Амин!
____________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
05.05.2024 г.
