Вяра: как да откликваме на Божието слово

/проповед/

Въпрос към тези от вас, които са шофьори: случвало ли ви се е да ви свърши бензина или дизела, докато карате колата? На мен не, но когато виждам стрелката да наближава нулата, си казвам, „Днес да не забравя да налея бензин или дизел съответно.“

Понякога гледаме на взаимоотношенията ни с Бог като на автомобилен резервоар. В известен смисъл аналогията работи, защото всички ние сме имали моменти, когато сме се чувствали духовно празни. И обратно, по време на хваление и поклонение, се чувстваме насърчени, сякаш духовния ни резервоар се е напълнил.

Но тази аналогия може и да е опасна. Вярата не е като автомобилен резервоар, който постоянно трябва да се пълни. Църквата не е бензиностанция, която служи само, за да зарежда твоята вяра.

Първите ученици също имаха това погрешно мислене. Те мислеха, че е възможно, даже необходимо да зареждат своя резервоар с вяра. Днес ще разгледаме Лука 17:1-10, но нека първо прочетем…

 Лука 17:5 „И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра.“

Учениците бяха като нас. Те мислеха, че ако могат да имат повече вяра, те ще могат да са по-добри ученици. Ние мислим същото. Често не сме удовлетворени от живота си. Имаме чувството, че можем да се справяме по-добре.

И си казваме, „Само ако имах повече вяра! Щях да съм по-добър ученик.“ И подобно на учениците, казваме същото на Бог – прибави ми още вяра!

 Нека прочетем Лука 17:1-10.

Може би стиховете в този пасаж звучат малко несвързано помежду си. Възможно е Лука да е използвал в него части от различни поучения на Исус. Или Исус наистина е казал това в едно поучение. Няма значение, защото Святият Дух е вдъхновил Лука да ги запише в тази последователност. Така че, това не е случайно.

В този пасаж Исус говори за отговорностите на учениците Си. Нека пак прочетем ст. 1 и 2:

 Лука 17:1-2 „И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.“

Исус тук ни предупреждава колко сериозен е грехът. Ние сме отговорни за нашите думи и постъпки. Трябва да внимаваме да не съблазним някого, това би бил сериозен грях.

Затова Той казва, „Внимавайте за себе си.“ (ст. 3)

Ние често си мислим, „Да, Бог ще отмъсти на тези, които карат другите да се съблазняват.“ Но не мислим, че ние може да сме виновни за това. Четем по-нататък:

 Лука 17:3-4 „Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако съгреши против тебе, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.“

Тук темата е различна. Исус ни напомня две неща:

Първо, ние трябва да отговаряме един пред друг, да казваме истината с любов. И второ, нужно е да прощаваме. Да показваме милост и благодат на другите. Нека припомним какво означават те. Милост е да не дадеш нещо на някого, който го е заслужил. Благодат е да дадеш нещо на някого, което той не е заслужил.

Това поучение е доста тежко за възприемане. Първо, как да внимаваме да не се превърнем в препъни камък за другите. А другото – за това колко важна е прошката. И сякаш понеже учениците са усетили всичко това като огромно бреме, което трябва да носят, в стих 5 те казват:

 Лука 17:5 „Придай (прибави) ни вяра.“

С други думи, сякаш казваха, „Не можем да направим всичко това. Не си ни дал достатъчно вяра. Моля те, Исусе, дай ни още вяра, иначе ще се провалим! Напълни резервоара ни с вяра!“

Лука 17:6 „А Господ рече: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тая черница: изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.“

Как мислите, дали този отговор се хареса на учениците? Те очакваха Исус да се помоли за тях Бог да им даде още вяра. Но Исус едва ли не им отговори саркастично.

Според някои богослови, значението на този 6-ти стих на гръцки език е, че учениците наистина са имали малко вяра, поне колкото синапово зърно. Ако е така, тогава този стих може да се перифразира така: „Вие имате вяра. Дори и да е малка, пак можете да вършите велики неща.“

С други думи, вие вече имате вяра, но не я използвате.

Учениците искаха грешното нещо. Те нямаха нужда от повече вяра, а от повече вярност. Между двете има голяма разлика.

„Представете си, че сте в кафене и спешно трябва да изпратите важен имейл или съобщение.  Поглеждате телефона си – Wi-Fi сигналът е само на една чертичка. Какво правите? Дали си казвате: „О, имам само една чертичка, няма смисъл да натискам „Изпрати“, сигналът ми е твърде малък, нищо няма да стане“?

Не, вие натискате бутона! Защо? Защото знаете, че дори една чертичка връзка е напълно достатъчна, за да премине съобщението. Важно е не дали имате пет чертички сигнал, а дали изобщо сте свързани с мрежата.

Учениците казаха на Исус: „Дай ни пет чертички вяра! Увеличи ни сигнала!“. А Исус им отговори: „Трябва ви само една чертичка, колкото синапово зърно. Защото силата не идва от вашия телефон (от вашата вяра), а от Мощния Сървър, към Когото сте свързани“.“

Вярата е дар от Бога. Той ни дава толкова вяра, колкото се нуждаем и тя никога не намалява. Да молим Бог да ни прибави още вяра е обида за Твореца.

От друга страна, вярността е нашият отклик на нашата вяра в Бог и Неговото слово. Вярност е това, което правим с нашата вяра. И това зависи от нас. Вярност е да си лоялен и покорен на този, в когото вярваш. Ние сме повярвали в Исус. Затова трябва да сме верни на Него.

Можем да кажем така: когато приемем Исус за наш Спасител, ние показваме вяра в Него. Когато приемем Исус за наш Господ(ар), ние показваме вярност към Него.

Исус трябва да е и двете – Той е наш Спасител, но и наш Господ. Не е достатъчно да кажем, „Благодаря, Исусе, че умря за мен. Ще се видим по-късно.“ Когато приемем спасението, в същия миг ние умираме. Вече не сме този човек, който сме били. Това символизира и водното кръщение – умиране за егото, за себе си, и възкръсване за нов живот с Исус.

Като вярващи трябва да дадем целия си живот, всяка част от него, на Бога. Трябва да кажем, „Боже, ето ме. Използвай ме според волята Си.“

Когато направим това, трябва да се стремим да сме Му верни. Когато Бог ни каже, че трябва да направим нещо, трябва да сме верни и покорни да го направим. Това не е въпрос на вяра, а на вярност от наша страна.

Като хора ние обичаме да се извиняваме. Казваме, „Още не съм готов. Не съм достатъчно подготвен. Трябва още да уча. Нуждая се Бог да ми даде още вяра.“

Но ако вече си християнин, ти си вече готов да направиш това, което Бог иска от тебе. Той е Бог, Той те познава. Ако не си готов, Той нямаше да те кара да го направиш. Ако си християнин, имаш Святия Дух. Имаш дарбата вяра. Трябва ти само да си верен. Покажи вярата си, като направиш крачка на вяра и се довериш на Неговата сила, не на твоята. Това е вярност.

Когато Лазар вече беше умрял от 4 дни и вече бе погребан, Исус дойде и заповяда на Марта да отвалят камъка. Марта реши да откликне, макар и да нямаше много вяра. Тя откликна на Божието слово, изречено от Исус. Направи тази крачка на вяра.

Когато направиш крачка на вяра, ти откликваш на Божието слово. Следователно, вярата е отклик на Божието слово.

И след време това решение да откликнеш се превръща в отношение - отношението винаги да си готов да откликваш положително на Божието слово.

Така, откликвайки на Неговото слово, ние влизаме във взаимоотношения с Бога. Започваме да Го опознаваме. И колкото повече аз Го познавам, толкова по-лесно става да откликвам в покорство на Него.

Обратно в нашия текст, за да ни даде правилната перспектива, Исус каза кратка притча:

 Лука 17:7-10 „А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш? Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш?

Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам. Също така и ние, когато извършим всичко, което ни е заповядано, трябва да кажем: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Бог не ни връчва медал за това, че сме били верни в следването ни на Бог. Нашите добри дела за Бога не могат да заплатят за нашето спасение. Защото вярността е просто част от нашата длъжностна характеристика като християни. Тя се подразбира от само себе си.

За един слуга се подразбира, че ще служи. Християнинът е слуга, следователно от него се очаква да служи и да бъде верен.

„Представете си, че започвате нова работа в офис. Проявявате страхотна инициатива: отивате сутринта, пускате компютъра навреме, изпращате три имейла и до обяд дори не сте закъснели.  Към 12:00 часа отивате при шефа си, заставате пред бюрото му, скръствате ръце и започвате да чакате. Той ви поглежда учудено: „Има ли нещо?“. А вие казвате: „Ами... изпратих имейлите. Няма ли да ме похвалите? Няма ли да ми пуснете едно стори в Инстаграм, че съм служител на месеца? Поне едно „Браво“?“. Шефът сигурно ще ви погледне и ще каже: „Чакай малко, приятелю, аз затова ти плащам заплата. Това ти е работата!“.

Често и ние с вас се държим така с Бог. Прочели сме три глави от Библията сутринта, не сме излъгали никого до обяд и вечерта заставаме пред Бог с молитва: „Господи, видя ли какво направих днес? Сега очаквам специално благословение, бонус и поне три чудеса в живота ми!“. Исус използва тази радикална притча за слугата, за да ни припомни: Когато вършим добро и сме верни, ние не правим „услуга“ на Бог. Ние просто живеем така, за както сме създадени.“

Ние сме създадени, за да откликваме на нашата вяра с вярност. Ако ни се струва, че нещо не е както трябва в ходенето ни с Бога, това не е липса на вяра. А е липса на вярност от наша страна.  Ако духовният ни резервоар е на изчерпване, не можем да дойдем в църква и да кажем, „Напълнете ме.“

Не можем да обвиняваме църквата за това. Вината не е на хвалебния тим, нито на пастора. Святият Дух обитава в нас, затова Бог може да работи най-ефективно вътре в нас, в сърцето ни. Стига да Му позволим.

Забелязали ли сте, че духовно най-зрели хора са тези, които са верни на Бога? Те вършат това, което Бог иска от тях. Те живеят за Него, не за себе си. Те не са загрижени за собствения си резервоар. Те знаят, че Бог ще се погрижи за тях.

Това е отношението, което искам да имам аз в моя живот. И това е отношението, което копнея да видя в нашето събрание. Искам нашата църква да е място, в което ние сме толкова заети да сме верни на Бога, че няма изобщо да се съмняваме дали резервоарът ни с вяра е пълен.

Всъщност, ще знаем че той е пълен, защото непрекъснато го използваме! Чак когато започнем да използваме вярата си разбираме, че тя никога няма да свърши. Дотогава само я трупаме за себе си и се тревожим, че ще я загубим.

Исус Христос каза, „Който изгуби живота си за мен, ще го намери.“ Изгубил ли си животът си?

През 1857 г. един млад мисионер, Хъдсън Тейлър, пътувал с кораб към Китай. Корабът попаднал в пълно безветрие край бреговете на Нова Гвинея. Течението бавно го носело към кораловите рифове, населявани от канибалски племена. Капитанът изчислил, че след кратко време корабът ще се разбие.

Той знаел, че Тейлър е човек на молитвата, и го помолил:

„Молете се Бог да изпрати вятър!“ Тейлър отговорил: „Ще се моля, но първо трябва да вдигнете платната.“ Капитанът почти се разгневил: „Да вдигна платната? Няма никакъв вятър! Екипажът ще ми се смее!“ Но накрая се съгласил.

Тейлър се оттеглил в каютата си и започнал да се моли. Не след дълго на вратата се почукало. „Господин Тейлър, стига сте се молили! Вятърът вече е толкова силен, че ако не свалим платната, ще ги скъсаме!“

Историята не е за това колко голяма е била вярата на Хъдсън Тейлър. Тя е за това, че той е отказал да се моли, без първо да направят това, което Бог вече очаква от тях. Да вдигнат платната.

Колко често и ние казваме: „Господи, дай ми повече вяра“, а Бог сякаш отговаря: „Първо вдигни платната. Направи това, което вече знаеш. Покори се на словото, което вече си чул.“

Не ни липсва още вяра. Често ни липсва първата крачка на послушанието. А когато малката вяра се превърне в покорство, Бог изпраща вятъра.

Нека се помолим.

__________________________

19.07.2026 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Кой си ти, Исус?

 Увод

Две близначета си говорили в утробата. Едното казало, „Вярваш ли в живота след раждането?“ Другото казало, „Разбира се, трябва да има живот след раждането, иначе какъв е смисълът да сме тука изобщо?“ Първото отговорило, „Аз не вярвам, защото никой не се е връщал от онзи свят, за да ми каже.“

Когато питам хората вярват ли в Бог, много от тях казват, „Не знам дали има Бог, не съм го виждал. Никой не се е връщал от онзи свят, за да ми каже има ли Бог или не.“

В училище учат децата на Библейски „легенди“ – за раждането на Исус Христос, за възкресението на Лазар, за смъртта и възкресението на Исус. На християнски празници по телевизията разказват за Библейския „мит,“ свързан със съответния празник. Има и такива, които вярват, че Исус е бил просто човек. А един мой приятел е убеден, че Исус е бил трак!  

По пътя към Ерусалим Исус попита учениците „Кой съм аз?“. И това е въпросът, на който всеки човек трябва да си отговори. Кой си ти, Исус?

И когато зададе този въпрос, Той получи различни отговори.

Матей 16:13-17 „А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син? А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Йеремия или един от пророците. Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата.

Едни казаха, че Исус е Йоан Кръстител, защото и Исус, подобно на Йоан, проповядваше покаяние от греховете. Но Исус беше много по-велик проповедник от Йоан и говореше с много по-голям авторитет. Йоан каза, че Исус е Този, Който беше преди него, на Когото той не е достоен да развърже ремъка на сандалите Му.

Други оприличиха Исус на Илия, защото и Илия вършеше чудеса и когато се молеше, небето се отваряше и затваряше. Исус също вършеше чудеса и имаше близко общение с Отца Си, и разговаряше с Него в молитва.

Някои пък го помислиха за Еремия. Еремия беше плачещият пророк, защото скърбеше поради греха на Юда и надвисналото над нея осъждение. Исус също се насълзяваше, когато виждаше тълпите като овце без пастир или когато видя своя приятел Лазар умрял.

Но всички тези предположения бяха погрешни, защото не може да сравним Исус с никой човек. Той е уникален, превъзходен, Име над всяко друго име, Богочовек, Цар на царете и Бог на боговете.

И тогава Исус попита учениците, „Да оставим другите, вие какво казвате?“ Защото не може други да отговорят вместо теб. Може да отлагаш, но не можеш да се криеш вечно, трябва да отговориш на този въпрос.

Много хора казват, че Исус е измислица, легенда. Но днес вече е невъзможно човек да се придържа към тази позиция. Защо? Защото за съществуването на Исус има повече исторически доказателства, отколкото за кой да е друг човек е световната история.

Кои са доказателствата, че Исус е бил историческа личност? Първо, има извънбиблейски доказателства. Римският историк Тацит говори пряко за Исус. Римският историк Светоний говори косвено за Него. Еврейският историк от първи век Йосиф Флавий казва следното, когато говори за Пилат Понтийски: „По същото време живя един Исус, мъдър човек, ако е редно да го наричам човек, защото той вършеше чудеса и учеше хората, които приемаха истината с радост. Той привлече много евреи и много езичници.” След това продължава и говори за Неговото разпятие и предполагаемо възкресение.

Има толкова много доказателства, че днес никой сериозен учен не се съмнява в историческия факт на съществуването на личността Исус Христос. Така че, теорията че Исус е легенда просто е несъстоятелна.

Ние знаем, че Исус е имал човешко тяло – хранил се е, пиел е, изморявал се е, изпитвал е болка, имал е човешки чувства – любов, радост, тъга. Израснал е в семейство, получил е занаят, имал е работа, бил е изкушаван, преживял е тежки загуби, страдал е, бил е измъчван и е умрял.

Много хора днес биха казали: „Добре, бил е просто един човек. Може би е бил велик религиозен учител, но нищо повече.”

Този скептицизъм на нашите сънародници прилича на отношението на съвременниците на Исус. Евреите са били страстни монотеисти. От всички народи е било най-трудно някой да убеди тях, че Исус е бил нещо повече от човек. В крайна сметка много от сънародниците Му са били убедени в Божествената Му природа от Неговото учение и Неговия живот.

Нека ги разгледаме накратко тук.

1.    Неговото учение.

То е най-чудното учение, което някога светът е познавал. То се съсредоточава върху самия Него. Повечето велики религиозни учители казват, „Не гледайте мен, гледайте Бога.“ A Исус, най-смиреният и най-скромният човек, който някога е живял, когато сочеше Бога на хората, сочеше Себе Си. Той каза: „Никой не идва при Отца освен чрез Мене.” (Йоан 14:6)

Всички хора чувстваме глад. Но ние изпитваме не само физически глад. Ние имаме и духовни нужди. Наричаме ги духовен глад. Според Фройд хората са гладни за любов. Юнг смята, че хората са гладни за сигурност. Според основателя на индивидуалната психология Алфред Адлер, хората са гладни за значимост. Исус казва: Аз съм хлябът на живота. Тоест, Той казва, че само когато повярваме в Него можем да удовлетворим духовния си глад.

Днес живеем във време на двугодишна пандемия, на икономическа несигурност, енергийна криза, на засилващо се отчуждение и самота. Много хора са депресирани, обезверени и отчаяни. Не виждат светлина в тунела. На тях Исус казва: Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Аз израстнах като атеист. Търсех щастието, но се лутах и не знаех къде мога да го намеря. Чувствах се като в игра на сляпа баба, в която с вързани очи трябва да намеря предмет или човек в стаята. Когато повярвах в Исус, изведнъж превръзката на очите ми падна и започнах да виждам светът и хората такива, каквито са. Престанах да се лутам в тъмното и започнах да стъпвам уверено в светлина.

Исус е твърдял, че прощава грехове, че приема поклонение, че ще възкръсне от смъртта, че е Съдията на света и че в Него съществува самият живот на Бога. Това са индиректни твърдения за Неговата Божествена природа. В края на своя земен живот Исус казва, „Аз съм пътят, и истината, и животът.“ (Йоан 14:6) Никой преди или след Него не е говорил така.

Мохамед е казвал кой е пътят, по който трябва да вървим. Буда твърдял, че е открил как да се справим със страданието. Но за разлика от тях, Исус не казва кой е пътят, а „Аз съм пътят“.

Това ни изправя пред голяма дилема. От една страна виждаме непостижимия пример на Исус и Неговият живот. На превъзходното му нравствено учение. От друга страна се замисляме дали подобно твърдение не идва от някой неуравновесен мегаломан, ако то не е истина.

Клайв Луис казва: „Ако отидехте при Буда и го попитахте, „Ти син ли си на Брахман?“ – той щеше да каже, „Сине мой, ти още си в долината на илюзията.“ Ако отидехте при Сократ и го попитахте, „Ти Зевс ли си?“ – той щеше да ти се изсмее. Ако отидехте при Мохамед и попитахте, „Ти Аллах ли си?“, той първо щеше да раздере дрехите си, а след това щеше да те обезглави.

Ако попитахте Конфуций „Ти раят ли си?“ – мисля, че той вероятно щеше да отговори, „Забележки, които не са съзвучни с природата, са проява на лош вкус.“ Другите религиозни водачи казват: това е пътят, това е истината, това е животът. Исус каза, „Аз съм пътят, и истината и животът.“ Той каза, “Който е видял Мен, видял е Отца. Който е приел Meн, приел е Отца.“

Едно петгодишно момиченце рисувало картина. Майка ѝ попитала: „Какво правиш?” Детето отговорило: „Рисувам Бога.” Майката казала: „Не бъди глупава, не можеш да нарисуваш Бога – никой не знае как изглежда Той.” Детето отвърнало: „След като свърша рисунката си, всички ще научат!” Исус казва: „Ако искате да знаете какъв е Бог, погледнете Мен.”

В Йоан 10:30 Исус каза, Аз и Отец сме едно. Юдеите, които го чуха, взеха камъни, за да го убият, защото знаеха, че Той твърди, че е Бог. На друго място каза, „Преди Авраам да се роди, Аз съм!“ (Йоан 8:58). Евреите веднага разбраха, че Той претендира, че съществува вечно, защото името „Аз съм“ е името на Бога (Изход 3:14). След Възкресението, съмняващият се Тома разбра, че Исус е Бог и възкликна, „Господ мой и Бог мой“ (Йоан 20:28). И Исус не коригира Тома. Мълчанието в този случай наистина беше признак на съгласие.

2.    Неговият живот.

Исус не само твърдеше, че е Бог. Неговият живот потвърждава истинността на Неговото учение.

Казват, че всички други религии вярват в свещена книга. Християните вярват в Личност. Тази удивителна Личност раздели историята на две – всичко се е случило или преди или след Христа.

Съвременниците му, които са познавали Исус, са били привличани от Неговата магнетична личност. Всички са се тълпяли да го слушат – и млади, и стари, мъже, жени, евреи и езичници. Представяте ли си какво е било да бъдеш край Исус?

Навсякъде тълпи са следвали Исус. Враговете му са се страхували от огромното му влияние. И днес характерът му и примерът му продължават да впечатляват милиони, които не биха се самоопределили като християни. Преди време списание „Тайм” писа: „Исус е най-трайният символ на чистота, саможертва и любов в историята на западното човечество.” Той е еталон за смирение, безкористност и любов.

Наистина, радикалната любов на Исус остава също ненадмината в човешката история. Той обедини Десетте Божи заповеди в две, като ни заповяда да обичаме Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила, и да обичаме ближния си като себе си. На Него принадлежат и шокиращите думи: „Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят.“ (Матей 5:44).

И това бяха не само думи. Исус поучаваше най-висшите стандарти на поведение и за разлика от други учители преди или след Него, ги спазваше. Той твърдеше, че няма грях. Всяка книга на Новия завет показва, че Неговите ученици, които са Го познавали интимно, са били съгласни с това. Дори неговите врагове – Юда, Пилат и фарисеите, не можеха да твърдят нещо различно.

Той беше без грях, но обичаше грешниците. Той демонстрира своята любов към нас в това, че още като бяхме грешници, умря за нас. (Римляни 5:8) На кръста каза за тези, които го измъчваха: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34)

Той вършеше всичко прекрасно. Достоевски Го описва като „безкрайно красив”. Чудесата, които вършеше бяха описани от очевидци в евангелията. Те не доказват Неговата Божественост, но са съзвучни с нея. Той изцеляваше, гонеше демони и съживяваше мъртъвци, и всичко правеше съвършено! Неговите чудеса потвърждаваха Неговото учение.

И тук идва най-интересното. С живота, смъртта и възкресението си Исус изпълни повече от 300 пророчества от Стария завет, изречени от различни хора в продължение на стотици години. Двадесет и девет от тях изпълни в един ден.

Дори да допуснем, че той е бил много умен шарлатанин, който е успял да направи така, че да симулира изпълнение на някои пророчествата, това не би било възможно с всички, защото Той е нямал контрол над много от тези неща. Като например това пророчество на Исая за точния начин на смъртта и погребението Му, писано 7 века преди раждането на Исус.

Исая 53:4,5,9 „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме... И определиха гроба Му между злодеите, но след смъртта Му – при богатия.“

Ако някой все пак смята, че Исус би могъл да предвиди как ще умре, какво да кажем за пророчествата за мястото, на което ще се роди или за Неговото възкресение?

Математически погледнато, вероятността един човек да изпълни само 8 от тези 300+ пророчества е 1 върху 10¹⁷. Вероятността един човек да изпълни 48 пророчества е 1 върху 10¹⁵⁷. А вероятността един човек да изпълни 300+ пророчества? Това може само Исус!

3.    Доказателства, които изискват присъда.

Преди няколко години излезе от печат на български книгата на Джош и Шон Макдауъл, „Доказателства, които изискват присъда“. Тази книга добавя нови факти към класическите апологетични въпроси и дава отговори и на съвременните предизвикателства към вярата.

Тук ние разгледахме някои от тези факти - извънбиблейски и библейски доказателства за Божествената природа на Исус. И те изискват нашата присъда. Очакват нашия отговор.

Исус попита учениците, „А вие какво казвате, кой съм Аз?“ (Матей 16:15)

Аз също искам да ти задам този въпрос: Кой е Исус Христос за теб?

На въпроса на Исус, Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16:16). Тогава Исус му каза, че това му е било открито от Отца, който е на небесата (ст.17). Само по Божията благодат и с Божието водителство ние можем да отговорим правилно на този въпрос!

Правилният отговор идва чрез Божие откровение, не от човешки предположения. Само Отец на небесата може да открие истината на сърцето ни.

Йоан 6:44 „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“

Не е случайно, че ти си днес тук. Бог е подредил така обстоятелствата в живота ти, че да чуеш това послание. И ти ще трябва да отговориш на въпроса „Кой е Исус за теб?“ Но това трябва да е не просто теоретична вяра, а вяра която да промени твоя живот.

Миналият път п-р Тим даде пример за истинска вяра от живота на прочутия акробат Блонден. Сега искам да ви разкажа една случка от българската история, която показва какво е истинска вяра.

Повечето от нас знаят и са виждали моста над река Бяла, строен от големия майстор Колю Фичето. Но знаете ли историята на неговото построяване?

Валията на Дунавския вилает, Мидхат паша, намислил да направи мост на река Янтра край Бяла. Искал да направи хаир на поданиците си. И възложил строежа на прочутия майстор Кольо Уста Фичето. През 1865 г. майсторът се наел с моста и го построил за две години. Сам изработил две фигури - лъв и двуглав орел - и ги вградил в каменния му парапет.

На откриването на моста Мидхат паша забелязал скулптурните фигури и попитал майстор Кольо Фичето какво означават, а той му отговорил: "Като правех тия фигури, благославях: мостът да бъде як и силен като лъв, да бъде издръжлив и несъкрушим като орел".

Десет години по-късно руските войски спрели до белокаменния мост. Не знаели каква е здравината му, дали ще издържи тежките оръдия и хиляден народ с коне. Повикали майстор Кольо Фичето и го попитали, „Можеш ли да гарантираш, че мостът е достатъчно здрав, за да минем с нашите оръдия?“ За да увери руснаците, че работата му е много здрава и солидно направена, Колю Фичето слязъл, застанал под моста, и дал знак на войските да минат с тежките си оръдия.

Вярваш ли в Исус? Вярваш ли, че Той е единственият мост към Отца и вечността? Кой е за теб Исус? От твоя отговор зависи дали и твоето свидетелство. Зависи дали други ще минат по моста Исус!

Молитва.  

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

16.01.2022 г.

Готов ли си за срещата?

/проповед/

 Един християнин бил доста ревностен за Бога, но бил твърде ексцентричен, което се дължало на умствена изостаналост. Затова често скандализирал хората. Докато работел като бръснар, веднъж насапунисал един клиент, за да го обръсне. Взел бръснача, насочил го към него и попитал, „Готов ли си да срещнеш Бога?“ Изплашеният човек побягнал с пяната на лицето си.

Мислиш ли за срещата с Господ?

Някой беше казал: „Както вярваме, така мислим. Както мислим, така живеем. Както живеем, така пътуваме към вечността. Както пътуваме, така ще срещнем Господ.“

 Днес е последната служба за годината и предпоследния ден на 2018-та. Този месец празнувахме 4-те адвента в очакване на Рождество. Рождество Христово, раждането на Месията Йешуа сочи не само назад към историята към първото идване на Бог на земята.

Този велик празник насочва погледа ни и напред към Неговото второ идване. Защото Господ иде.

 Човечеството винаги е вярвало, че Бог по някакъв начин посещава земята. Още Адам знаеше, че ще дойде Потомъкът на жената. Енох, седмият след Адам, пророкува че „Господ идва с десетки хиляди Свои светии.“ Той вярваше, че Бог ще се яви в славата си на земята.

В Словото явно се посочват два начина за идването на Божия пратеник: веднъж Той трябваше да дойде като унизен, и веднъж като прославен. 

 Евреите отхвърлиха първия начин и очакваха Месия в слава. Когато Исус се яви като Агнец, слуга, смирен служител, те Го отхвърлиха. Заклеймиха нечуваната Му претенция да бъде Божият Син. Осъдиха Го на смърт заради богохулство. Не е лесно да се открие в пръстен съд златното съкровище.

При един възрастен съдия-следовател довели стар просяк, който извършил някакво дребно престъпление, за да прекара зимните месеци в затвора. Съдията познал в него свой стар приятел: „Ти ли си, Николай?“, попитал той. „Да“ – отговорил доведеният. „Аз съм Кирил. Помниш ли как преди 30 години заедно пътувахме от България за Англия?

Аз ти споделих, че нямам къде да преспя и ти ме взе в своя дом. Грижеше се за мен като роден баща. Сега аз ще те взема у дома. Ще платя гаранцията за теб.“ Благородният съдия открил в просяка своя добър приятел. Могат ли човеците да открият в презрения и разпнат Исус своя личен Спасител?

Господ ще дойде отново в слава. Но ние няма нужда да чакаме второто му идване, за да Го срещнем. Неговата покана е отправена постоянно към нас.  Исус каза: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ (Матей 11:28)

Аз ще ви дам почивка.

Още от зората на човечеството нашето безоблачно щастие в Едем се превърна в пустиня на раздора.  Когато сме лишени от мира, който идва от Бога чрез спасителната благодат на Христос, ние ставаме като риба на сухо. Разводите, алкохолизмът, наркоманията и неморалността са директен резултат от безпокойството на греха.

Това безпокойство е видимо навсякъде. Психолозите признават, че психологията е безпомощна да разреши менталните и нервни разройства на хората днес. Социолозите се съгласяват, че социологията не може да се справи с огромните проблеми в човешките взаимоотношения. Политическите лидери говорят за нравствената деградация в обществото, но нямат отговор кой или какво може да възвърне на нацията ни нравствените устои и да я насърчи да изгради морална почтеност.

Единствено Христос може не само да разреши проблемите на обществото и на всеки един от нас. „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“

Защо да умираш от жажда, когато си застанал на брега на реката с живата вода? Защо да умираш от глад, когато Хлябът на живота е на една ръка разстояние? Защо да живееш в бараката на духовната мизерия, когато Христос ти подарява имение на Божествения мир?

 Защо Бог отправя своята покана към нас и винаги е готов да ни посети със своя мир, покой и радост? Той ни оказва тази голяма чест, защото ни обича. Той ни обича и търси така, както добрият пастир търси и намира загубената овца.

Още в Едем Бог посещаваше човека и разговаряше с него. Това бяха щастливи мигове за Бог и човека. Но един ден Адам не се яви на уговорената среща. Престъпи Божията заповед и се скри. Но Бог продължи да го търси и продължава да търси всеки блуден син, който страда в безпокойство далеч от Бога.

 Мнозина откликват и идват на среща с него. Бог ни среща навсякъде. На улицата, в училище и университета, на работното място, в автобуса, във влака.

 Веднъж пътувахме с група студенти да празнуваме 8 декември в Шумен. Момчето, до което бях седнал, все още не беше повярвало в Бога. Имах възможност да му обясня благата вест. По-късно отново говорихме по време на партито и аз директно го попитах дали иска да приеме Исус за Свой Господ. Той отговори утвърдително и аз го водих в молитва на покаяние.

Бог ни среща и в молитвения дом. Словото, проповедта, песните, Господната трапеза и общението са Божиите пръсти, които карат клавишите на нашата душа да засвирят в хармония с Неговата съвършена мелодия.

Той ни среща и когато четем Библията. Мнозина я четат без да я разбират. Затова винаги трябва да се молим Святият Дух да ни открива значението на пасажа. Той е онзи Небесен Рудар, който ни помага да изкопаем чудни съкровища от Божията нива.

Бог ни среща и в изпитания, болести, нещастия и злополуки. Чрез тях Той събаря всички фалшиви опори в живота ни. Посочва ни заблужденията, в които сме попаднали и пътя, за да излезем от тях. Когато повярвах в Бога, за баща ми беше трудно да се примири с избора ми. Но когато по-късно здравето му се разклати, той се смири пред Бога и Го прие в сърцето си. Благодарен съм на Бог, че Той прояви милост към него.

Бог ни среща в болестите.  Бог ни среща и в смъртта. Момчето, което прие Христос на студентския празник, за което ви разказах преди малко, скоро след това почина при нещастен инцидент на кораб. Когато изпратили вещите му до родителите му, майка му отворила куфарчето и видяла до сгънатите дрехи Библия.

Дотогава не се интересувала от християнството, но в този момент с разтреперани пръсти взела Библията и решила, че иска да прочете Книгата, която толкова много ценил приживе нейният син. В резултат тя и нейният съпруг се обърнали към Господа и днес са посветени християни, части от тялото Христово в града ни.

Смъртта ни поставя пред нова действителност, където нашите материални ценности изглеждат като гнили плодове. Тя ни хваща за яката и ни довежда до Великия Съдия на всички човеци, пред Когото трябва да застанем открити, без маска и грим, и да дадем отчет за земния си живот.

 Пастор Симеон Попов разказва как в селото, където живеели с неговото семейство, имало един човек, който наглед бил много прост и незначителен. Но всички се бояли от него. Защо ли? Защото в дома си имал стар сандък, в който пазел скъсани картончета от цигарени кутии. По тях пишел сведения за съселяните си – кой какво е казал или направил, на коя дата, на кое място. Затова всички се страхували от него.

Какво ли ще бъде, когато се отворят небесните книги и там открием нашата пълна картина? Добре е да се замислим отсега и да се подготвим за тази среща!

Срещата с Бога ще е ужасно преживяване за непокаяните хора. Преди много години дадохме 100 лв. назаем на една позната. После дълго тя избягваше да ни срещне. Употребяваше всякакви трикове, за да ни избегне.

 Така са много хора с Бога. Чувстват се длъжници и не искат да Го срещнат. Натоварени са с грехове, затова Го избягват. Някои намират извинение в атеизма: няма Бог! Бертранд Ръсел казва: „Ако имаше Бог, щеше да много малко вероятно Той да e толкова притеснително суетен, че да се обижда от тези, които се съмняват в Неговото съществуване.“

Други се утешават с фалшивото успокоение, че Бог е някаква безличностна сила, пред която ние не отговаряме за делата си. Moже би с това се успокояват и вносителите на станалия вече нов закон за вероизповеданията.  

 Има и такива, които хем не вярват в Бога, хем Го обвиняват за всички несполуки и нещастия в живота си. Поставят Съдията на вселената на подсъдимата скаймейка и Го съдят.

Затова за тези хора смъртта е тема табу. Френският крал-слънце Людовик XIV забранил да се споменава думата „смърт“ в присъствието му. Веднъж придворният проповедник казал в проповедта си, „Всички човеци са смъртни.“ Тогава кралят се обадил, „Почти всички.“

Много българи отбягват да ходят на свиждане на болни и на погребения. Повечето не вземат децата си със себе си. Самите те не са чели Библията и не могат да предадат вярата си на децата си. И когато тези деца отраснат се държат така, сякаш едва ли не ще живеят вечно.

Според футуролога Хосе Луис Кордейро в следващите 20-30 години ще се появят такива технологии, които ще дадат възможност да се подмладяват хората и дори да бъде избегната смъртта. Според него отсъства биологичен предел за човешкия живот.

 И наистина, учените не знаят защо хората остаряват и умират. Но Библията казва, че хората умират поради първородния грях. „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12)

Но с греха в света навлезе не само физическата, но и духовната смърт. Общението ни с Бог беше прекъснато. Затова много хора днес бягат от Бога както Йон бягаше, когато Бог го призова да проповядва покаяние на Ниневия. Подобно на Адам те се крият от лицето на Бога. Подобно на Петър те се отричат от Него.

Но рано или късно смъртта ще ни доведе право пред Божия престол.

Имаш ли причина да бягаш от Бога? Сега е времето да изчистиш досието си. Но как можем да направим това? Как можем да се подготвим за срещата с Бога?

 Когато с Ваня очакваме гости, ние почистваме дома си. Пускаме прахосмукачката, измиваме пода и обърсваме праха. По същия начин, когато се готвим за посещението на Бог, ние трябва да почистим сърцето си. Това става, като го отворим за Божията истина, колкото и неприятна да е за нас. “Сърце чисто сътвори в мен, Господи“ (Пс. 51:10).

Когато в покаяние Той ни даде ново сърце, Бог ще започне да обновява ума ни и да ни преобразява, така че да познаем Неговата воля и да предоставим телата си в служение на Него (Римляни 12:1,2).

Приготвил ли си сърцето си за Неговото идване?

 В дните, когато още нямало телефон и имейл, едно даровито момиче останало внезапно сираче. Добър роднина се заел да го издържа, за да учи в Софийския университет. Един ден той писал на студентката, че иска да я посети и да види как живее. Когато дошъл в квартирата ѝ, хазяйката му подала бележка.

В нея момичето му съобщавало, че е на Витоша с приятели и затова не може да го чака. Благодетелят оставил следната бележка: „Скърбя, че не си готова да жертваш няколко часа за мен. След това, което правя за теб, мисля, че имам право да видя как живееш и употребяваш моите средства. Спирам издръжката.“

Готов ли си да посрещнеш своя Вечен Благодетел? Този, който ти е дал живот, снабдява те с всичко необходимо и самият Той жертва живота си, за да можеш ти да прекараш вечността в Неговото присъствие?

 Изпитвай сърцето си. Като Йов ние трябва да извикаме към Бога: „Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.“ (Йов 13:23)

Павел каза: „Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?“ (2 Кор. 13:5)

Който безпощадно изпитва себе си, ще бъде пощаден по време на Божия изпит при Второто Му завръщане.

Срещата с Бога е най-великото преживяване, на което е способно човешкото сърце. След бомбардировките в Германия стотици хиляди семейства били пръснати и дълго след това се издирвали. Много се отказвали, смятайки своите роднини за загинали.

 Един 17-годишен младеж получил писмо с непознат женски почерк. Когато го отворил, извикал от изненада. Обаждала му се родната му сестра, която не бил виждал от 4 годишна възраст. Мислел, че е загинала. Съобщавала му деня и часа, когато ще пристигне, за да се видят. Той подредил стаята си, купил цветя и с разтуптяно сърце зачакал на гарата.

Влакът пристигнал. Слезли много пътници, мъже и жени. Но коя е сестра му? Когато всички се разотишли, към него се приближила една красива млада жена и го попитала как се казва. Той отговорил. Разплакана, тя извикала, „Братко мили!“ – бурно го прегърнала. Този момент младият ученик никога не забравил.

Ако срещата с близки е така трогателна, каква ли ще бъде нашата среща с Господ – Този, Който пръв ни възлюби и предаде живота Си за нас?

 Най-голямата трагедия е някой да се намира пред прага на рая и да си остане вън, неспасен! Млада жена сънувала кошмар и се събудила силно разтревожена за спасението на душата си. Знаела, че трябва да предаде сърцето си на Бога, но все се колебаела. Запалила нощната си лампа и написала в бележника си: След една година ще се предам на Бога.

Размислила малко, зачеркнала датата и написала: След 6 месеца. Пак ѝ се видяло много и написала: Един месец. Най-после решила: След една седмица аз непременно ще се предам на Бога.

На другата нощ отишла на едно парти и танцувала цяла нощ. На връщане към дома се простудила и само след една седмица починала. Последните ѝ думи били: „Късно, твърде късно...“

Колко трагично!  Но каква радост е, когато човек откликне на Божията покана! Един млад работник отишъл на църква. Там приел поканата да се предаде на Бога и веднага получил ново сърце.

На другия ден в завода, където работел станала експлозия. Няколко работници били убити, а други в безсъзнание били откарани в болница. Между тях бил и покаяният християнин. След малко той починал. Преди края си отворил за малко очи, видял своите домашни и пастора. Погледнал ги и прошепнал: „Добре, че не отложих!“

Нека благодарим на Бога, че ни дава възможност да се приготвим за Неговото идване. Той идва! Ще вземе църквата при Себе Си. Готов ли си за тази важна среща?

Бъди дъб, не гъба

/проповед/

Бъди дъб, не гъба -

дай възможност на Бог да работи - научи се да чакаш

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ (Псалм 27:14)

Ето, че сме пред прага на новата година. Преди малко благодарихме на Бог за отминаващата 2017-та година. Толкова много неща се случиха за тези 365 дни! Толкова много благословения изля той в живота ни през тази година.

Като църква Бог беше с нас и ни помогна да споделим благата вест с много хора. Благодарни сме за израстването на църквата и за прибавянето на нови служители. Бог благослови семействата ни с нови придобивки. Молим се за нова сграда и Бог ни даде потвърждение да започнем кампания за набиране на средства.

Toлкова много неща се случиха, че беше трудно да изброим всичко и да благодарим за всичко!

Но има и много неща, за които се молим и на които Бог сякаш не отговаря. Само след няколко часа ще започне новата година. И всеки от нас тайно мечтае и се надява тя да донесе нещо ново. Бог да отговори на някаква конкретна молитва.

Аз например, мечтая децата ми да се оженят за посветени вярващи и да служат със семействата си на Господа. Мечтая всеки човек в църквата ни да започне активно да свидетелства и кани нови хора в църква. Мечтая Бог да отвори врата да закупим наш молитвен дом. Мечтая от нашата църква да излязат мисионери, които да основат нова църква. И още една, и още една.

Някои от нас се молят Бог да ги благослови с партньор в живота. Други чакат децата, съпругът или съпругата им да се обърнат към Бога. Трети се молят за изцеление. Четвърти – за нова работа, където да чувстват удовлетворение.

И сигурно ти се молиш за нещо от много време, но Бог все не отговаря. Остава безмълвен. Не си сигурен даже дали те чува! Или може би те чува, но липсата на отговор означава „не“?

Ние живеем във времето на бързите отговори. Може би, защото с развитието на науката и технологиите много неща, които преди 50 години са изисквали време, днес стават за минути!

С Ваня се запознахме в първи курс в университета. Във втори курс станахме приятели и всичко беше прекрасно. Но след лятната сесия всеки от нас си отиде у дома и ни беше много трудно да се чуваме. Те нямаха домашен телефон. Затова си пишехме писма.

За по-младите, писмото е лист с послание, който слагаш в плик, на който залепяш марка и след това пускаш в пощата. В най-добрия случай получавахме писмото 3 дни, след като е изпратено. Но за нас не беше проблем да чакаме. Чакането беше важна част от живота.

Днес електронните писма се пишат и получават за секунди. Можем дори да си направим видеочат с любимия човек, дори той да е на другия край на света!

Чакането не е необходимо и ако ти се слуша определена песен или ако ти се гледа даден филм. Всемогъщият Гугъл е новият квази бог, който дава незабавен отговор на почти всеки зададен въпрос.

Така учим и децата си. Децата бързо научават, че в името на мира родителите ще им удовлетворят всяко желание. Играчките на някои деца са повече от дните в годината.

В съвременните реклами и видеоклипове кадрите се сменят за секунди, за да привличат вниманието на хората. Ако даден филм или песен са скучни, на помощ идва дистанционното.

Искаме да имаме всичко тук и сега. И нервничим, когато колата отпред не тръгва на зелено, когато работи само една каса в Кауфланд, има много пациенти пред лекарския кабинет или когато телефонът ни не зарежда бързо.

Чакането ни е проблем. Затова, в навечерието на новата година, е важно да видим какво Библията казва за чакането. Ако се научим да чакаме, тогава животът ни ще се промени радикално.

Според Божието Слово има няколко причини, поради които си струва да чакаме. Но днес ще говоря само за една от тях, от която произтичат всички други. И тя е, че

Чакането на Бога дава възможност на Бог да работи.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ (Псалм 27:14)

„Чакай Господа“. Най-добре чака този, който уповава на Господа в молитва. Чакай пред вратата му с молитва; чакай в нозете му със смирение; чакай на масата Му със служение; чакай пред прозореца Му с очакване.

И когато си покорен и чакаш Господа, първото място, където Господ запретва ръкави да работи е в твоя характер. Той идва и ти вдъхва смелост. Думата на староеврейски за „дерзай“ означава „бъди смел.“ Не отпадай, не се разочаровай, уповавай на Господа, дори когато преминаваш през най-големите изпитания. Дерзай. Защото смелото сърце прави силна десницата.

Ние се учим на търпение и нашият характер се изглажда, когато преминаваме успешно през най-големите изпитания в живота си. Умението да чакаме е почвата, необходима за израстване на плода на Духа в живота ни.

Всъщност, животът на вярващия е едно непрекъснато очакване. И не се знае дали ще дочакаме това, за което се молим на тази земя. Героите на вярата умряха без да видят очакваните от тях неща.

Евреи 11:13 „Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.“

Авраам трябваше да чака 25 години, за да види обещания наследник. Евреите трябваше да чакат 40 години в пустинята, преди да видят Обещаната земя. Давид трябваше да чака 22 години след като бе помазан, докато стана цар на Израел. Йов трябваше да чака дълго, докато Бог му отговори. Пленниците във Вавилон трябваше да чакат 70 години, докато се върнат в Ерусалим.  Евреите в окупирана Палестина трябваше да чакат Месията. Исус чакаше 30 години, за да започне служението си. Учениците трябваше да чакат 50 дни обещания Святи Дух. Всички ние трябва да чакаме небето.

Но, някой ще каже, означава ли това, че трябва пасивно да изчакваме и да не правим нищо през това време?

Не, да чакаш не означава да не правиш нищо. Чакането не е пасивно броене на дните или месеците докато се случи нещо или докато се избавим от даден проблем. То не е предаване на фатализъм.

Чакането е процес, в който ние ставаме това, което Бог иска да бъдем. В този процес Бог върши делото си в нас и извайва нашия характер, а това е не по-малко важно от онова, за което се молим.

Йов искаше незабавен отговор за болката и загубата си, но докато чакаше, откри че искаше да има Божието присъствие дори повече от отговорите Му.

Нека се замислим: какво щеше да стане, ако Бог ни даваше всичко, за което се молим веднага? Няма ли да съжалим, че сме искали някои неща?

Какво щеше да стане, ако Бог ни се разкриеше напълно още при първата ни среща? Нямаше ли да поискаме да потънем в земята?

Ако християнската зрялост ни се дадеше в един момент и не трябваше да израстваме? Нямаше ли християнският живот да е скучен?

Да откажеш да чакаш е като да отвориш роман на последната страница, за да откриеш как завършва. Ще развалиш цялата история!

Разбира се, не винаги чакането е добро. Не е добро да чакаш още един ден да направиш доброто, което можеш да направиш днес. Или да чакаш някой друг да направи това, за което Бог те призовава. Не е добре да чакаш свръхестествено потвърждение от Бога, когато вече знаеш какво да правиш от Писанията.

Чакането на Бога е много различно. Чакането за християнина е израстване в духовна зрялост. Чакането дава възможност на Бог да работи в тебе и в хората около теб. Защото това отнема време.

Един човек отишъл при Бога и му казал: „Господи, вярно ли е, че хиляда години за нас са като една минута за теб?“ Господ казал, „Да.“ „Тогава един милион лева за нас трябва да са като една стотинка за Тебе?“ И Господ пак отговорил, „Да.“ „Тогава ще ми дадеш ли една стотинка?“ „Добре. Изчакай една минутка.“

Често ние искаме Бог да работи в нас и чрез нас, но нямаме търпение да видим бързи резултати. Бащата на съвременните мисии Уилям Кери трябваше да чака 7 години, докато види първия обръщенец към вярата в Индия. Като пастор аз също искам да ускоря процеса на растеж в църквата ни. Виждам много области, в които църквата ни и хората трябва да израстват.

На уроците по английски, литературно-историческия клуб и всички останали прояви, които провеждаме, виждам много хора, които се нуждаят от Бог в живота им. Искам да ги видя обновени веднага. Искам още догодина Бог да ни отговори на молитвата за сграда, за да развием още служения и да бъдем по-ефективни.

Но в Словото Бог ми напомня, че Той знае по-добре от мен кога ще стане това.

Еклесиаст 3:1 „Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.“

Когато учениците на Исус го попитаха кога ще възстанови Царството Си, Той им каза: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.“ (Деяния 1:7).

Може да ти се струва, че нищо в живота ни и в хората около нас не се променя. Тогава дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Защото Бог работи. Нужно е само да развиеш умението да виждаш отвъд това, което се вижда с просто око.

Китайският бамбук е едно от най-забележителните растения на земята. Когато градинарят посее семето, в продължение на цели 5 години той вижда само един малък филиз от грудката! Тoзи малък филиз трябва да се полива всекидневно. През цялото това време той пораства само 2-3 см.

Но в края на петте години, китайският бамбук извършва невероятно геройство. За 90 дни той пораства с 28 метра! Това е повече от височината на 8 етажен блок! Как е възможно това?

Отговорът се крие в невидимата част от дървото, кореновата система под земята. През първите пет години кореновата структура нараства в дълбочина и широчина, за да се подготви да издържи дървото, след като то израсте на тази невероятна височина.   

Някой беше казал, какво искаш да бъдеш, дъб или гъба? Ако Бог иска да направи гъба, може да го направи за една нощ. Но ако иска да направи дъб, това отнема няколко години. Ако искаш да си дъб, си струва да почакаш.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“

Може да изглежда, сякаш Бог ни е забравил. Несъмнено и през новата година ще имаш молитви, на които Бог сякаш се бави да даде отговор. Тогава си припомни, че ако искаш нещо, което Му е угодно, то ще стане на Неговото съвършено време.

Той не те е забравил. Там някъде, дълбоко под повърхността, отвъд видимите неща, той работи. Бог е в контрол и придвижва историята към нейния неминуем край. На своето време Той ще отговори и на твоите молитви.

Заключение

Чакането на Господа не е пасивно състояние. То не е като чакане на Годо. То дава възможност на Бог да работи – първо в нас и нашия характер, а след това и в хората около нас. Нужно е само да се научим да виждаме отвъд видимото.

Но понякога не е лесно, защото чакането изглежда напразно.

Бог казал на един човек на сън да отиде вън и да бута огромен камък в двора му. Всяка сутрин през следващите няколко седмици човекът излизал навън и се напъвал да бутне камъка. Бутал, пъшкал, опитвал с лост и лопата, но камъкът не се помръдвал.

Накрая в изблик на гняв човекът паднал на колене, вдигнал очите си към небето и извикал, докато бърше пот от челото си, „Какво искаш, Господи?“ Каза ми да бутам този камък и аз го бутам вече седмици наред, но не се е помръднал и на сантиметър!“

От небето сред облаците се разнесъл гръм, след което глас прошепнал в ухото на човека: „Казах ти да буташ камъка, не да го помръднеш. Аз съм единственият, който може да го помръдне, и когато си готов, ще го направя. Между другото, виж ръцете си.“

Човекът погледнал ръцете си. От работата по тях се били появили мазоли, а мускулите му били наедряли и добили релеф. Макар и усилията да изглеждали напразни, той бил станал силен. А сега започвал и да помъдрява.

Чакането на Господа не е лесно. То означава да работиш и да вършиш своята част, и да оставиш Бог да извърши Неговата, дори когато не разбираме защо го иска от нас.

Когато се научим да чакаме Господа, в края на 2018 година нещата ще изглеждат много различни от сега! Когато се научим да чакаме Господа, ще осъзнаем, че сме израстнали в духовна зрялост и че това е не по-малко важно от отговора, който очакваме. И най-вече, ще чувстваме дълбока радост поради факта, че сме оставили Бог да работи в живота ни, семейството ни и в нашата църква.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ 

_____

БПЦ „Нов живот“ Варна

31.12.2017